Поемата на Яворов „ Градушка ”

Анализ
1. Заглавието – то насочва към темата, природното бедствие , което в
края на творбата става част от обобщението на автора „ за вечното
зло ”, което преследва селянина през целия му живот. Поемата е
разделена на няколко части, като финалът се слива с първоначалния
мотив за смъртта „ да беше мор, да беше чума ”. Така композицията
става кръгова, за да внуши, че живота на селянина е омагьосън кръг
от които няма изход.
2. I част – началото започва с ретроспекция, лирическия герой се враща
3 години назад, за да си припомни мизерията и глада предизвикани
от различни природни бедствия.
3. II част – тя започва с оптимизъм породен от идващата пролет.
Надеждата отново се ражда в сърцето на селянина, усмивка се
появява на лицето му и той се моли и се кръсти да дойде край на
мъките.
4. III част – битова картина, лоято рисува подготовката на жътвата в
едно селско семейство. Във всяка дума и израз в поведението на
геройте (мъжа и жената) се усеща напрежение, вълнение, зад което
се усеща дълбоко прикрит страх. Суматохата в къщата, лутането на
жената, излишни въпроси, всичко това сгъстява драматизма, защото
това е най – важния ден от годината. Селянинът очаква да прибере
плода на своя труд. Но последните думи на тази част носят
предчуствието, че нещо ще се случи „ и ето вече слънце грее, и на
земята огън праща ”
5. IV част – напрежението продължава да тече. Селяните продължават
да гледат небето което е „ сиво, мъгловито ” и „ жълтей сърдито ”.
Появяват се и други знаци на идващото бедствие „ огромни облаци ”,
„ петлите и гъските, които усещат идващата буря ”
6. V част – кулминацията. В нея се разразява природното бедствие.
Започва с трогателна молба на героя към облака, в която има молба,
гняв и безнадежност. Облакът е олицетворен. Представен е, като „
страшно чудовище ”, което „ милост няма ”
7. VI част – финална. Трагична печална картина. Когато бурята е
преминала и слънцето
„ тъжно гледа, стари, млади и дечица ”, които с „ мъртвешки
посивели лица ” вървят през опустелите ниви. В тази част два пъти е
олицетворено природното бедствие, като „ вълк след стадо ” и
„ жетварка бясна хала ”. Последния стих внушава абсолютна
безнадежност: „ цвят надежди е пожнала ” – ключов образ.