„Бай Ганьо пътува“

1. Паратекст – мотив за пътя, пътуващия човек

2. Композиция – разказ в разказа;
3. Разказвач (по принцип винаги разкрива чувствата си) – Стати,
което е весел мъж със свободни нрави и слабост към жените;
начетен, свикнал с обноските на европейците; добродушен;
културен, цивилизован;
4. Основна тема – културните разбирания и навици на Бай Ганьо
5. Топоси: чуждо обществено пространство (на Пещенската гара,
ресторанта, влака, хотела във Виена)
6. Мотиви
֍ за пътя – той не изпълнява истинския смисъл на пътуването;
не опознава себе си, а запознава света със себе си
֍ за отношението на героя към чужденците
֍ за бабаитската ситуация – грубост, невъзпитание, агресия
при срещата във влака
֍ за храненето – не споделя храна със спътника си; мляска с
„чудесен апетит“ (ирония); девиантно поведение (нарушава
всички норми)
֍ за скъперничеството – робска мисъл: бели пари за черни дни
֍ за отношението на героя към учените хора – нарича ги
„будали“, смята че са непрактични;
֍ за „жадното тяло“ – във влака, задоволявайки своите
потребности
֍ за отношение към хляба – уважение (трохите), пародия на
българските привички;
7. Качества на Бай Ганьо: наивен, скъперник, пародира една от
родовите ценности (килимчето – за родовото имущество),
използвач, нетолерантен, примитивен ум, груба природа (начина,
по който яде, държи се, говори), с високо самочувствие („що
свят съм изтръшнал“ – всъщност не го е опознал, буквално
значи изтърбушил), недоверчив към всички, мнителен (съди за
хората по себе си), егоист, използвач; агресивен и подозрителен в
различни измерения; Бай Ганьо е ходил само в балкански градове,
места, където хората са с подобен манталитет
8. Основна стратегия: разминаване между самочувствието на героя
и това, което е в действителност