Л. Костадинова, А. Сурлева, С.

Георгиева, Семинари по аналитична химия, ХТМУ, 2014

ВЪВЕДЕНИЕ В КОЛИЧЕСТВЕНИЯ ХИМИЧЕН АНАЛИЗ

1. Принцип – целта на количествения химичен анализ е да се определи количеството

на даден компонент в пробата. Основава се на свойството на веществата да встъпват в
химични взаимодействия. Химичният количествен анализ се извършва като към
разтвора на аналита се прибавя разтвор на подходящ реактив с познати свойства. В
резултат протича химична реакция и се установява равновесието: k1А+k2R⇄k3P

Химичната реакция се избира, така че:

- възникналият аналитичен сигнал да бъде във форма, която може да се

измери;

- условията, при които се предизвиква появата на аналитичния сигнал, да са

строго контролирани.

2. Класификация на методите на химичния количествен анализ според аналитичния

сигнал

В зависмост от вида на аналитичния сигнал методите на количествения химичен

анализ се разделят на:

А) Титриметрия или обемен химичен анализ. Аналитичният сигнал е обемът от разтвор

на аналитичния реактив, реагирал количествено с аналита (А) съгласно стехиометрията
на реакцията. Аналитичната функция е: nА=f(VR), nА е количество на аналита в mol или
mmol.

Б) Гравиметрия или тегловен химичен анализ. Аналитичният сигнал е масата на

продукта на реакцията. Аналитичната функция е връзката между масата на
определяния компонент и масата на продукта на реакцията: mA=f(mp).

Аналитичната функция се извежда за всеки конкретен анализ въз сонова на

закона за постоянство на състава и закона за молните отношения.

Закон за постоянство на състава – химичните съединения имат постоянен

състав независмо от начина на получаването им. Например,

Na2SO4+BaCl2⇄BaSO4+2NaCl

H2SO4+BaCl2⇄BaSO4+2HCl

1
 Л. Костадинова, А. Сурлева, С. Георгиева, Семинари по аналитична химия, ХТМУ, 2014

Закон за молните отношения – веществата реагират помежду си в количества,

съответстващи на техните стехиометрични коефициенти.

CaCO3+2HCl⇄CaCl2+H2O+CO2
𝑛𝐶𝑎𝐶𝑂3 1
1 mol калциев карбонат реагира с 2 mol солна киселина, т.е. =2
𝑛𝐻𝐶𝑙

ТИТРИМЕТРИЯ – ОБЕМЕН ХИМИЧЕН АНАЛИЗ

1. Принцип – към разтвора на аналита (компонентът, който се определя) се прибавя на

малки порции от бюрета разтвор на реактив с точно определена концентрация.
Процесът се нарича титруване, а реактивът – титрант. Протича аналитичната реакция:

k1A+k2T⇄k3P

Титруването продължава до достигане на точката на стехиометрично взаимодействие -

еквивалентна точка. Това е моментът от титруването, в който реакцията на
взаимодействие е протекла количествено, т.е. няма излишък на титрувано вещество или
на титрант. В този момент титруването се спира и се отчита обемът на титранта, наречен
еквивалентен обем. Еквивалентният обем е аналитичният сигнал при титриметричните
методи. По аналитичната функция се изчислява количеството на титруваното вещество:
nA=f(Vek).

2. Класификация на титриметричните методи според аналитичната реакция

Метод аналитична реакция

Протолиметрия протолитни (киселинно-основни
)реакции
Комплексонометрия комплексообразувателни реакции с
комплексони
Редоксиметрия окислително-редукционни реакции
Седиметрия утаечни реакции

3. Изисквания към аналитичната реакция:

- да протича стехиометрично;

- равновесието да се установява бързо;

- да протича количествено (пълно) (равновесната константа на процеса да е много по-

голяма от 1, при което най-малко 99,9 % от изходните вещества са се превърнали в
продукти на реакцията);

2
 Л. Костадинова, А. Сурлева, С. Георгиева, Семинари по аналитична химия, ХТМУ, 2014

- титрантът да участва само в реакция с титруваното вещество, а не с други матрични

компоненти

- да съществува средство за установяване на еквивалетната точка.

4. Методи на титруване

а) Директно титруване – Определяният компонент взаимодейства директно с титранта

по реакцията на титруване. Прилага се, когато реакцията между А (аналит) и Т (титрант)
отговаря на изскванията за аналитична реакция. Аналитичният сигнал е
еквивалентният обем на титранта. Аналитичната функция се извежда от молното
отношение на аналита и титранта в еквивалентната точка. Алгоритъм:

- изразява се аналитичната реакция : k1А+k2T⇄k3P;

- представя се молното отношение между броя милимолове титрувано вещество и

n k
броя милимолове титрант: A  1
nT k2

- извежда се аналитичната функция за масата mA или за моларната концентрация на

аналита CA, като се използват двете зависимости за количеството вещество на аналита:

k1
nA  nT
k2
k1
nA  CT .VTek
k2
mA k
3
 1 CT .VTek
M A .10 k2
k1
C A .VA  CT .VTek
k2

Припомнете си начина на извеждане на аналитичната функция от

лекционните си записки!!!

Виж подробно извеждане на аналитичната функция и решени примери в

„Примери и задачи по аналитична химия. Част 2 Количествен анализ“ и модул
Семинари по аналитична химия, а конкретни приложения на метода на директно
титруване – във всеки от разделите Протолиметрия, Комплексонометрия и
Редоксиметрия на Практикум по аналитична химия !!!

3
 Л. Костадинова, А. Сурлева, С. Георгиева, Семинари по аналитична химия, ХТМУ, 2014

б) Индиректно титруване –прилага се, когато не са изпълнени изискванията за

директно титруване на аналита с подходящ титрант. Съществуват два метода на
индиректно титруване:

б.1) Остатъчно титруване – Към пробата се добавя точно измерено количество

спомагателен реактив в 100% излишък. Излишният реактив се титрува със стандартен
разтвор на подходящ титрант. Протичат две аналитични реакции:

- спомагателна реакция (на взаимодействие на аналита с внесения реактив),

означена като аналитична реакция 1:

nА k
АР1: k1А+k2R⇄k3P1 с молно отношение  1 , където (nR)AP1 е тази част от
(n R ) AP1 k 2
внесения реактив, която реагира с аналита А.

- реакция на титруване (аналитична реакция 2), по която излишната част от R

взаимодейства с титранта:

(n R ) AP2 k 4
АР2: k4R+k5Т⇄k6P2 с молно отношение 
nТ k5

Аналитичният сигнал е еквивалентният обем на титранта. Аналитичната функция се

извежда от:

1) молните отношения на двете аналитични реакции

2) материалния баланс (МБ) на внесения реактив

Молни отношения:

nА k (n R ) AP2 k 4
от АР1:  1 от АР2:  МБ: (n R )внесен  (n R ) АР1  (n R ) АР2
(n R ) AP1 k 2 nТ k5

Решението на ситемата уравнения по отношение на nА дава израза за аналитичната

функция.

Припомнете си начина на извеждане на аналитичната функция от

лекционните си записки!!!

Виж подробно извеждане на аналитичната функция и решени примери в

сборника „Примери и задачи по аналитична химия. Част 2“ и в модул Семинари по
аналитична химия, а конкретни приложения на метода на остатъчното

4
 Л. Костадинова, А. Сурлева, С. Георгиева, Семинари по аналитична химия, ХТМУ, 2014

титруване в раздел Протолиметрия и Редоксиметрия на Практикум по

аналитична химия!!!

б.2) Метод на заместването (титруване чрез заместване) – към разтвора на пробата се

добавя спомагателен реактив. Полученият при реакцията продукт се титрува с
подходящ титрант. Протичат две аналитични реакции:

- спомагателна реакция (аналитична реакция 1):

n A k1
АР1: k1А+k2R⇄k3P1 с молно отношение  , между количеството вещество на
n P1 k3
аналита А и количеството вещество на продукта Р1.

- реакция на титруване (аналитична реакция 2):

n P1 k4
АР2: k4P1+k5Т⇄k6P2 с молно отношение 
nT k5

Аналитичната функция се извежда от двете молни отношения:

k1 k 4 k k
nA  . n T  1 . 4 .CT .VTek
k3 k5 k3 k5

Припомнете си начина на извеждане на аналитичната функция от

лекционните си записки!!!

Виж подробно извеждане на аналитичната функция и решени примери в

„Примери и задачи по аналитична химия. Част 2“ и в модул Семинари по аналитична
химия, а конкретни приложения на метода на титруване чрез заместване - в
раздели Йодометрия и Перманганатометрия на Практикум по аналитична химия !!!

5. Установяване на еквивалентната точка (индикация на еквивалентната точка).

А) Инструментална индикация – проследява се изменението на определено физично

свойство на титрувания разтвор по време на титруването с помощта на измервателен
инструмент (апарат).

Б) Визуална индикация – титруването е съпроводено от някакъв видим ефект: промяна

на цвета на титрувания разтвор, образуване или разтваряне на утайка. Съществуват два
случая:

5
 Л. Костадинова, А. Сурлева, С. Георгиева, Семинари по аналитична химия, ХТМУ, 2014

Б.1) Единият от участниците в равновесието е цветно вещество. Например, при

титруването на желязо с виолетово оцветения титрант KMnO4 по реакцията:

Първата излишна капка титрант оцветява разтвора в бледорозов цвят.

Б.2) Всички вещества, участващи в равновесието са безцветни. Например,

титрува се разтвор на NaOH с HCl по реакцията:

NaOH + HCl → NaCl + H2O

В този случай към титрувания разтвор се добавят вещества, които променят цвета си в
еквивалентната точка. Наричат се визуални индикатори. Изборът на индикатор е
много важна задача, която обуславя точността на метода.

В аналитичната практика намират приложение следните визуални индикатори:

- киселинно-основни индикатори – променят цвета си при присъединяване или

отдаване на H+. Цветът им зависи от киселинността на разтвора;
- окислително-редукционни индикатори – имат различен цвят на окислената и
редуцираната форма;
- металохромни индикатори – имат различен цвят на свързаната в комплекс с
метал и свободната форма на индикатора;
- адсорбционни индикатори – променят цвета си при адсорбция и десорбция на
йони.

5.3) Основни изисквания към визуалните индикатори

Както се вижда от посочените примери, първото изискване е индикаторите да

съществуват в две различно оцветени форми. Второ, цветът им да се променя при
промяна на някакво свойство на системата. Трето, равновесната константа на
химичното равновесие, в което участва индикатора, да е много по-ниска от
равновесната константа на аналитичната реакция, така че присъствието на индикатор
да не влияе на химичното равновесие с участието на определяното вещество.

6. Еквивалентна точка и крайна точка на титруване

А) Еквивалентната точка е един теоретичен момент от титруването, в който А и Т

взаимодействат в точни стехиометрични количества. На практика, обаче с помощта на
индикаторите се определя, т. нар. крайна точка на титруване.

6
 Л. Костадинова, А. Сурлева, С. Георгиева, Семинари по аналитична химия, ХТМУ, 2014

Б) Крайна точка на титруване. Това е моментът, в който настъпва промяна на цвета на

титрувания разтвор. Обемът на титранта, отчетен в крайната точка на титруване, се
означава като VKT.

В) Индикаторна грешка δInd = Vek -Vкт

Разликата между обема на титранта в еквивалентната точка и обема на титранта

в крайната точка на титруване определя индикаторната грешка на метода. При избора
на индикатор се поставя изискването той да променя цвета си възможно най-близо до
еквивалентната точка. Правилото е индикаторната грешка да е по-малка от грешката, с
която се измерва обемът на титранта.