„Зимни вечери“

на Христо Смирненски
1. Творческа история
o Цикълът “Зимни вечери” е отпечатан за първи път в “Работнически вестник” на 27 януари 1923
година;
o През 1924 година е публикуван като самостоятелна книга с илюстрации в експресионистичен стил
от Александър Жендов и с предговор от Георги Цанев.

2. Жанрови особености
o “Зимни вечери” най-често се определя от литературната критика като лирически цикъл от седем
части, всяка една от които е художествено завършена цялост;
o Според някои литературни критици – Никола Георгиев, Здравко Чолаков и др., творбата е
лирическа поема с фрагментарен характер.

Да си припомним:
цикъл – (гр. kyklos – кръг) – няколко творби, свързани с общ признак – жанр, тема, герои,
сродни чувства и др. Например: „Епопея на забравените” от Иван Вазов

3. Основни теми, мотиви и чувства

o Призрачният град и малкият човек;
o Мизерията и бедността;
o Обезличаването;
o Рано гаснещият живот;
o Обречеността;
o Страданието;
o Съпричастието...

4. Смисъл на заглавието – Съотнесено към лирическия текст, то въвежда художественото време (зимния
сезон) и насочва към елегичното, меланхолично звучене на творбата. На зимния фон нищетата и грижите
на окаяните събратя на лирическия говорител още повече изпъкват и тревожат. В символно отношение
зимата е вечна. В съчетанието „Зимни вечери” епитетът „зимни” създава усещане и за студ, и за белота, а
множественото число – „вечери” – за повторяемост и цикличност. Вечерта се свързва с тъмата и мрака,
които изпълват лирическия текст и контрастират на призрачните проблясъци на снега и странните
светлини в един сякаш омагьосан свят.
 5. Специфика на лирическия изказ
Творбата е определяна като лирически репортаж (Минко Николов) за мъката и безнадеждността,
защото изказът е от името на лирическия говорител (Аз-ът), който е движещата се фигура в цикъла. Той
наблюдава живота в предградието и описва, споделя своите впечатления, отношението си към видяното.

6. Композиция
o В творбата са вплетени картини, сцени, импресии – през погледа на лирическия Аз;
o Композиционно отделните лирически фрагменти са свързани и чрез образите на бедността,
страданието, безизходицата, смъртта, мъглата...;
o Първа, трета, четвърта и пета част са по-обобщаващи и са наситени с повече символи, а
останалите части пресъздават по-конкретни поетични картини на човешкото страдание.

Да си припомним:
символ – (гр. symbolon – знак, белег) е видим знак или образ, заместващ абстрактно
понятие. За разлика от алегорията, която крие зад себе си едно установено значение
(например лисица – хитър човек, хитрост), символът най-често е многозначен (например
образът на мъглата в “Зимни вечери” на Христо Смирненски може да означава
непрогледност и безнадеждност (”в море непрогледна мъгла”), но и надеждата, идваща с
утрото (”вървя в бледосиня мъгла”).

Да прочетем (да си припомним) творбата.

С каква образност, форма на изказ и основни внушения се характеризира всяка от нейните
смислови части?
Как илюстрациите на Александър Жендов интерпретират лирическия текст?
Текстът – Основни особености на всяка от частите
композиционни части
Първа част
Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът;
тъпо стъпките отекват надалече
и в тъмата се топят.

Глъхнат сградите, зловещо гледа всяка

с жълти стъклени очи,
оскрежената топола — призрак сякаш —
в сивата мъгла стърчи.

Странни струни са изопнатите жици,

посребрени с тънък пух,
и снегът, поръсен с бисерни искрици,
хрупка с вопъл зъл и глух.

А в мъглата — през безплътните и мрежи —

мълком гаснеща от скръб,
младата луна незнаен път бележи
с тънкия си огнен сърп.
*
Изказ: символно-метафоричен.
Стихотворна стъпка: хорей ( / _ ).
Основни образи:
- градът гробница;
- зимата;
- мъглата;
- лунният сърп.

Вървя край смълчаните хижи, Втора част

в море непрогледна мъгла
и вечната бедност и грижа
ме гледат през мътни стъкла.

В стъклата с десница незрима,

под ледния дъх на нощта,
чертала е бялата зима
неземни сребристи цветя.

Но ето къщурка позната;

в прозореца детска глава;
и грубо гърмят в тишината
пияни хрипливи слова.

Завърнал се в къщи — безхлебен,

пиян пак — бащата ругай:
и своя живот непотребен,
и своята мъка без край.

Завесата мръсна, продрана, Изказ:преобладаващо конкретно-реалистичен.

и едър мъглив силует
размахва ръцете в закана,
от помисли странни обзет.
Децата пищят и се молят,
а вънка, привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва.
Стихотворна стъпка:
амфибрахий ( _ / _ ).
Основни образи:
- бедната къщурка;
- пияният, озлобен и обезверен баща;
- нещастните деца;
- плачещата навън майка.

* Трета част

Сякаш плачът й дочули са,

сякаш са ехо в снега —
звъннаха в сънната улица
песни на скрита тъга.

Трепна цигулка разплакана,

сепна тя зимния сън,
мигом след нея, нечакано,
хукнаха звън подир звън.
Пак ли са старите цигани?
Пак ли по тъмно коват?
Чукове, сръчно издигани —
сръчно въртят се, гърмят.

Трепна в бараката сгушена

пламък разкъсан и блед;
а от стрехата опушена
спускат се змийки от лед.

Пламва стомана елмазена,

вие се, съска, пълзи —
с тежките чукове смазана,
пръска тя златни сълзи.

Синкави, жълти и алени

снопчета пламък трептят,
Изказ:преобладаващо символно-метафоричен
в огнен отблясък запалени,
Стихотворна стъпка: дактил ( / _ _ ).
черни ковачи коват.
Основни образи:
- тъжните песни и музиката плач на цигулката ;
*
- пламъкът;
- циганите ковачи;
А навън мъглата гъста тегне,
- трудът.
влачи своя плащ злокобно сив,
и всуе се мъчи да пробегне
остър писък на локомотив.

Мяркат се незнайни силуети,

идат странни — странни гинат пак:
електричен наниз морно свети,
през завесите от черен мрак.
Четвърта част
И в мъглата жълтопепелява,
в нейното зловещо празненство,
броди тежко, неспокойно плава
някакво задгробно същество.

Той е — слепия старик се връща,

с него натоварено дете,
потопени в хаоса намръщен,
бавно, бавно се разтапят те.

Братя мои, бедни мои братя —

пленници на орис вечна, зла —
ледно тегне и души мъглата —
на живота сивата мъгла.

*
 Изказ:преобладаващо символно-метафоричен.
Стихотворна стъпка: хорей ( / _ ).
Основни образи:
- мъглата;
- обезличените човешки силуети;
- слепият старик и детето.

В тази смислова част е поантата на творбата – израз

Тежък звън като в сън надалеч прозвъни. на съпричастието на лирическия говорител към
Полунощ ли е пак? онеправданите: „Братя мои, бедни мои братя...”.
В уморения мрак
като копия златни пламтят светлини
и се губят по белия сняг.
Пета част
Струят се без ред бледожълти петна
от прозореца в скреж, Изказ: символно-метафоричен.
и — разкъсващ, зловещ — Стихотворна стъпка: анапест ( _ _ / ).
през стъклата процежда се плач на жена
и горят и трептят свещ до свещ. Основни образи:
- звън;
* - мрак и светлини;
- женски плач;
- свещи.
Сред стаята ковчег положен,
в ковчега — моминско лице,
и жълти скръстени ръце
у дъсченото черно ложе.

Проточено ридай старуха,

нарежда горестни слова,
в миг потреперва и едва Шеста част
сподавя кашлицата суха.

Неясно по стените голи —

пробягват сенките завчас;
пред мъничък иконостас
детенце дрипаво се моли.

В прозореца свещите бледни

целуват ледени цветя,
и в свойта кратка красота,
цветята се топят безследно...

Изказ: преобладаващо конкретно-реалистичен.

Стихотворна стъпка:
 амфибрахий ( _ / _ ).
Основни образи:
- бедната стая;
- ковчегът;
И пак край смълчаните хижи - мъртвата девойка;
вървя в бледосиня мъгла - ридаещата старица;
и вечната бедност и грижа - нещастното дете.
ме гледат през мътни стъкла.
Седма част
Като че злорадствени песни
напяват незнайни беди
и трепнат, угаснат и блеснат
над затвора двете звезди.

А спрели за миг до фенеря,

чувалчета снели от гръб,
стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб.

И сякаш потрошена слюда,

снежинки край тях се въртят;
и в някаква смътна почуда
децата с очи ги ловят.
А бликат снежинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал.

Изказ: преобладаващо конкретно-реалистичен.

Стихотворна стъпка:
амфибрахий ( _ / _ ).
Основни образи:
- хижите;
- бедността и грижата;
- мъглата;
- двете окаяни деца;
- „снежинки сребристи” – локви и кал.
o Според Никола Георгиев: Редувайки, преплитайки символно-метафорична и конкретно-реалистична
образност, Смирненски полемизира с естетиката на символизма и я преодолява – „... в знаменитата
финална сцена на „Зимни вечери” (...) загиват не само чистите детски души, умира, притиснат от
неумолимата действителност, и един идеен и художествен подход към нея”.
o Това дава основание Смирненски да бъде определян като поет постсимволист.

7. Лирическо време – Зимните вечери, сякаш безкрайно повтарящи се, са метафора на едно човешко
време, в което светлината и надеждата са заменени от мрака, мъглата и страданието.

8. Лирическо пространство – То също внушава усещането за безнадеждност. Зимният пейзаж и

градският екстериор създават представа за безпътица и безперспективност. Пустотата и мракът сякаш
погубват обитателите на града. Потънали в мъгла, хората са изгубили човешкия си образ и са се
 превърнали в призраци, в разтапящи се в злокобното градско пространство силуети. Потискащо,
изпълнено с мъка, несрета и смърт, е и интериорното пространство – в мизерната къща и в бедната стая.

9. Образна система. Символика

Какво художествено внушение е постигнато? Как, чрез какви похвати и изразни средства?

Градът гробница

- Още във встъпителния фрагмент е въведен - Представата за потискащата атмосфера е

образът на неприютяващия призрачен град, експресивно внушена чрез сравнението: “Като
който притиска, убива своите жертви. черна гробница и тая вечер / пуст и мрачен е
градът...”

- Животът в града гробница е сякаш застинал в - Съюзът „и” внушава повторяемост,

своето вечно еднообразие... безкрайност във времето...

- Градът е демоничен, зловещ... - Демонично персонифицирани са сградите,

- В него властва смъртта, представата за която е които гледат “с жълти стъклени очи” –
внушена и със следващите картини. жълтият цвят тук не е символ на топлота,
живот, а на нещо зловещо, студено. (В творбите
на Смирненски той се свързва най-често с
болест, страдание, смърт.)

- За обречеността на красотата в този студен - Обстановката в града е описана чрез ярки

свят говори съчетаването на различни метафорични изрази и сравнения:
естетически категории – преливането на “...оскрежената топола – призрак сякаш – / в
приказното, чудесното в зловещото, сивата мъгла стърчи.” (сравнение);
грозното... “Странни струни са изопнатите жици, /
посребрени с тънък пух...”; “...снегът,
поръсен с бисерни искрици, / хрупка с вопъл
зъл и глух.” (метафори)...

- Надеждата е плаха, едва прокрадваща се, тя - Алюзия за угасването на надеждата е

сякаш гасне... персонифицираният образ на „младата луна”
с „тънкия... огнен сърп”...

- Още тук е въведен образът на мъглата, която - Загатната е и символиката й, свързана с

обгръща всичко. безперспективността, с екзистенциалната
обреченост...

Екстериорната и интериорната картина от втората част на цикъла.

Домът като пространство на нищетата

- Засилва се усещането за мрак, тъмнина, - Образът на мъглата тук вече е представен чрез
безизходица. Мъглата не е само зловещ декор – хипербола: “море непрогледна мъгла”.
тя задушава бедните обитатели на града, символ
е на отчуждението и безнадеждността.
- Създадена е представата за тежък, мъчителен - Експресивността на художественото внушение
живот и за безконечно страдание. е засилена и чрез персонифицираните образи
на бедността и грижата...

Пресъздаден е образът на бедния дом (назован - Обстановката в “къщурката позната” е

хижа, къщурка), в който липсват уют и топлота. обрисувана чрез художествен детайл:
В него властват мизерията и човешкото “завесата мръсна, продрана” – епитетите
нещастие. Действителността до такава степен е подсилват представата за неуютност и бедност...
притиснала лирическите герои, че те не могат да
изпълняват традиционните си социални роли:
● Вместо да е опора на семейството, - Той е характеризиран чрез епитетите
бащата е озлобен, обезверен; “безхлебен”, „пиян”, чрез грубата си реч:
„ругай”...

● Вместо да е закрила за децата си, - Художественият детайл „привела глава”

майката е безпомощен свидетел на тяхното говори за нейната безпомощност, както и
страдание и е извън дома; отчаяното й ридание.

● Вместо да са радостни и безгрижни, - Внушението за тяхната несрета е подсилено

децата са обречени на страдание и гибел. чрез експресивните глаголи „пищят” и „се
молят”.

Картината на труда

- Звученето на третия фрагмент е по-ведро, - За това звучене допринасят промяната на

макар от предходната част да е подет мотивът за стихотворната стъпка от амфибрахий в
плача. дактил, анафората “сякаш”...

- Зимната тишина е рязко прекъсната и - Персонифицираният образ на разплаканата

пространството се изпълва със звуци. цигулка „сепва” съня и тишината – лирическият
текст сякаш внезапно въвежда читателя в един
различен, изпълнен с динамика свят ...

- Въведен е образът на “старите цигани”, които - За експресивността на художественото

се трудят неуморно. Създава се усещането за внушение допринасят реторичните въпроси и
повторяемост, неспирност... анафората “пак ли” ...

- Сякаш е нескончаем този труд, който изпълва с - Образно това е внушено чрез метонимията:
динамика и съзидание ежедневието на човека. “Чукове, сръчно издигани – / сръчно въртят се,
гърмят.”

- Цветовете тук вече са по-ярки: “синкави, - Символиката им е свързана с усещането за

жълти и алени / снопчета пламък трептят”. жизненост и ведрост.
- В последния стих обаче отново се появява - Заедно с етимологичната фигура черният
черният цвят... цвят алюзира призрачността, изгубването на
- Образите на старите циганите са толкова човека: “черни ковачи коват”.
призрачни, колкото и на останалите обитатели
на града гробница. Ковачите са като мистични
демиурзи, явили се в един мъртъв свят.

Мъглата и човешката обреченост

- В четвърта част основен е образът на мъглата, - От “непрогледна” и “гъста”, влачеща “своя

която символизира хаоса, отчуждението, плащ злокобно сив”, мъглата става
обречеността на хората. “жълтопепелява”, “бледосиня”. Поетът сам
- Разкрити са социално-обществените причини дешифрира символното значение, заложено в
за дебнещото ги зло. образа й: ”...ледно тегне и души мъглата – / на
живота сивата мъгла.”

- Над всички тегне злата обреченост и - Хората са метонимично назовани силуети,

безизходица (разтапящите се в “хаоса което говори за тяхното обезличаване.
намръщен” старец и дете).

Гаснещият живот

- Злокобна и мрачна е картината, пресъздадена в - Чрез епитета в словосъчетанието „тежък

пета част на цикъла. звън” и чрез реторичния въпрос „Полунощ ли е
пак?” е създадена символно-обобщена
представа за нещо тайнствено и зловещо.

- Тази картина е преход към следващия – шести - Авторът си служи с образен паралелизъм:
фрагмент, в който е пресъздадена трагичната между светлините, които се губят по белия сняг,
картина на смъртта. и угасващия млад живот; между ледените
цветя, които се топят безследно, и покосеното в
разцвета на младостта момиче...

- Засилва се мрачната представа за - Образът на така рано отишлото си от живота

безмилостността на живота, който обезличава, момиче е пресъздаден чрез синекдохи: “...в
убива, взема най-невинните си жертви. Нарушен ковчега – моминско лице, / и жълти скръстени
е естественият му ход – старицата отчаяно ръце / у дъсченото черно ложе.”
оплаква мъртвата девойка.
 Децата и тяхната участ

- В края на шеста и в седма част отново във - Експресивната метафора “дреме в очите им
фокуса на художественото изображение са скръб” говори за безрадостното им детство, за
невинните жертви на жестокия живот – децата. незаслужено тежката им участ.
Те са бедни, нещастни...
- Художествената изразителност на това
- За тях красотата на снежинките е загадъчна, внушение е постигната чрез метафоричния
странна, те не могат по детски да й се порадват израз: “...децата с очи ги ловят.” Вниманието
и насладят. отново се фокусира върху детските очи –
метонимия на чистите, жадни за радост души –
обречени да страдат в един жесток и студен
свят.

- Финалът на поетичния цикъл окончателно - Контрастът внушава обречеността на детската

затвърждава представата за жестоката детска невинност и чистота, които също вероятно ще се
участ, за угасването на надеждите: “Белите и разтопят в калта на живота.
чисти” снежинки “стават на кал”. Такава е и
съдбата на всички онеправдани.

Образът на лирическия Аз

- Той е движещата се фигура в цикъла, чиято - Това е внушено чрез повторението в пета и
обиколка из покрайнините на студения град е двадесет и осма строфа:
сякаш нескончаема – както вечни са страданието Вървя край смълчаните хижи
и нищетата на хората– жертви на в море непрогледна мъгла...
несправедливия живот, чийто символ е мъглата. ...
И пак край смълчаните хижи
вървя в бледосиня мъгла...

- Лирическият Аз е съпричастен към - Неговото съпричастие се проявява в

страданието на онеправданите, изпълнен е с реторичното обръщение:
гневност, породена от незаслужено жестоката Братя мои, бедни мои братя –
им участ. пленници на орис вечна, зла...

Идейно внушение: Отделните фрагменти от цикъла пресъздават жестокостта на живота,

нескончаемото страдание на жителите на крайните градски квартали. “Вечната бедност и
грижа” са постоянните спътници в битието им. Страданието пробужда съпричастието на
лирическия говорител към съдбата на социалните жертви.

демиург – творец, създател (от гр.)

1. Напишете есе на тема по морален проблем (интерпретиран в творбата на Христо Смирненски „Зимни
вечери”): Градът и човешката обреченост
2. Съпоставете „Зимни вечери” със стихотворенията на Смирненски – „Братчетата на Гаврош“, „Стария
музикант” и „Цветарка”. Какви общи мотиви и идеи откривате?
3. Прочетете / припомнете си друга от последните творби на Смирненски – „Приказка за стълбата”. Защо
и тя също звучи песимистично?