„Приказка за стълбата” – размисли върху загубената

човешка идентичност
В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски поставя проблема за
промяната, довеладо загуба на човешка идентичност. Той е
интерпретиран чрез приказния мотив за Дявола, който застава на
пътя на човека, за да го изкуши със срамна сделка между доброто и
злото, които невидимо живеят у всеки човек.
Човешката идентичност (разбирането на индивида за нещата, които го
определят и чрез които той изгражда представата за себе си; в
психологията – усещането за цялостност) не се изгражда само от един или
друг компонент, а от цял комплекс усещания и възприятия за себе си. За да
я постигне, човек трябва да е готов за дълъг процес на себеопознаване,
който включва разпознаването на фалшивите образи, чрез които понякога
се идентифицира, от истинските, които изграждат неговата
индивидуалност и личностния му профил.
Обществото трябва да провежда политика и да изгражда механизми за
съхраняване на националната идентичност, но индивидуалната
идентичност е проблем на отделния човек. Някои от най-важните
инструменти за съхраняване на националната идентичност са история,
език, традиции, материална и духовна култура, памет за великите
личностти на нацията, общ национален идеал и т.н.

Стълбата в притчата е метафора на изкачването към властта и

материалното благополучие. Долу са представителите на най-
онеправданите обществени прослойки, а горе, на върха на стълбата, са
богатите, овластените, презадоволените. Дяволът използва слабостта на
човека към охолен живот, той познава човешката слабост пред
изкушенията на един свят, в който човек се чувства като принц.
• Човекът продава на Лукавия най-важните си органи за ориентиране в
света – сетивата и сърцето. Лишен от тях по своя воля, той загубва себе си,
загубва целта, загубва онези, в името на които е тръгнал нагоре. Лишава се
от своето вътрешно богатство без много замисляне, защото гневът и
желанието за мъст заслепяват, а в същото време върхът на стълбата има
непреодолима притегателна сила. Не е за подценяване и умението на
Дявола да изкушава, да представя нещата по приемлив начин.
• Момъкът и дяволът са сдвоен образ. Не може да има изкусител, ако няма
човек, който е готов да прави сделки. Изкусителят се появява, за да атакува
слабото място на човека, Лукавия винаги знае къде е това място, защото
обитава именно пространството на човешките слабости. Чрез тези образи
Смирненски поставя проблема за двете страни на живота – светлата и
тъмната, идеалите и пороците, отстояването на ценностите и тяхната
продажба, чистата съвест и помътеното от липсата на морален компас
съзнание, света на бедните и света на богатите, социалното робство и
властта на богоизбраните.
• Политиката е безмилостна към онези, които са готови да се продават, за
да напредват и да задържат властта си. Много сила и безкомпромисна
принципност е нужна, за да останеш поне донякъде чист в тези води. За
съжаление, световните елити до голяма степен и днес са пример за каста,
сключила сделка с Лукавия. Желанието да се господства, поражда
разрушителни конфликти, войни и посегателства над върховни човешки
ценности.

Много действия са започнали „в името на човека“, но някъде по пътя той е

изпаднал от уравнението и на финала дори споменът за това, че човекът е
бил основен мотив за действията, се е изпарил. А ако човешка кауза не
облагородява всяко действие, в името на какво е всичко? Оказва се, че
човекът, който изкачва стълбата, не просто се е продал на Дявола, а се е
превърнал в него
• „Приказка за стълбата“ е толкова съвременна и актуална, колкото е била
и в момента на написването си. Нашата съвременност само добавя нови
пластове към нейните послания. Това е текст, който е написан на
универсален език – езика на вечната битка на човека с изкушенията на
властта. Днешните „герои“ сякаш все по-лесно се лишават от сетивата си и
заменят топлото си човешко сърце със студеното златно негово подобие. А
Дяволът е в детайлите, както твърди една популярна фраза. И някак
неусетно се оказва, че човекът от върха на стълбата не познава вече нито
останалите на дъното свои братя, нито самия себе си.
Идеалът за развитие и напредък може да бъде съхранен само в общество, в
което базисните ценности са съхранени. В жадните за власт и материални
придобивки общества такива идеали са затрупани под пластове лицемерие.