Да си припомним: Светоглед и идеи на Ренесанса

* При какви исторически обстоятелства се развива европейската ренесансова култура?

* Кои са най-важните исторически промени в живота на европейските общества по времето на

Ренесанса?

Тема: Светогледът на Ренесанса е богат, идеите му са разностранни, а някои от тях съдър-

жат и противоположни тенденции в мисленето на епохата. В опростен вид някои от тях
могат да се предадат по следния начин:

1. Образец на ренесансовата култура е Античността – от нея идва възобновеният интерес

към човека, към преодоляването на противоположността между тяло и дух, зададена от
Средновековието. Но това не означава отказа на Ренесанса от християнството. Напротив –
„Атинската школа“ на Рафаел е поръчана за Апостолическия дворец на папите във
Ватикана. Сред величествените триизмерни тела по античен образец в ренесансовата
живопис и скулптура са и великолепните изображения на Мадоната, Исус и могъщите
библейски сюжети от Стария и Новия завет.
А) От една страна, ренесансовите творци наследяват средновековното мислене, според
което природата и човекът са знак на Божия промисъл;
Б) От друга страна обаче, за тях самата природа е бог – „Природата е бог в нещата“ казва
Джордано Бруно, а за Леонардо да Винчи живописта е „законна дъщеря на природата…“ .
Но пък хуманистът Марсилио Фичино (1433-1499) например изцяло споделя християнското
философско разбиране на красотата, и то в коментарите си към творба на античния философ
Платон: „… душата в един миг възприема цялата грамада на тялото по духовен път и в без-
плътен образ… Това, което се харесва, е приятно на всеки, а онова, което е приятно, то е и
прекрасно…“

2. Завръщането на тялото и радостта от живота.

А) След средновековното аскетично отношение към тялото като към убежище на греха и
тленността , което стои неизмеримо по-ниско от човешкия дух и добродетелта, светогледът
на Ренесанса връща тялото и всичко, свързано с него, сред важните неща и ценностите.
Б) Жизнелюбието и радостта от живота, удоволствието и смехът, стремежът към щастие и
благоденствие съвсем не са чужди на ренесансовия човек.
* Тази черта от светогледа виждаме най-ясно в „Декамерон“ на италианеца Джовани
Бокачо (1313 – 1375)
* в един от шедьоврите на Френския ренесанс – „Гаргантюа и Пантагрюел“ на Франсоа
Рабле (1463 – 1494),
* в образа на Санчо панса от великия „Дон Кихот“ на испанеца Мигел де Сервантес (1547 -
1616) и др.

3. Човекът в културата на Ренесанса е едновременно универсален и индивидуален.

А) Италианските хуманисти поставят човека в центъра на света – нещо повече, те твърдят, че
именно Бог го е поставил там и му е отредил сам да изгради себе си по силата на своя избор.
* Eто редове от знаменитата „Реч за достойнството на човека“ на хуманиста Джовани Пико
дела Мирандола(1486): „Тогава Бог приел човека като творение с неопределен образ
и като го поставил в центъра на света, казал: „Не ти даваме,о, Адаме, нито
определено място, нито собствен образ, нито особено задължение, за да имаш и
място, и лице, и задължение по собствено желание съгласно твоята воля и
твоето решение. Образът на останалите творения е определен в пределите на
установените от нас закони. Но ти, неограничен от никакви предели, ще
определиш своя образ по свое решение, във властта на което те предоставям.
Поставям те в центъра на света, за да ти бъде удобно да обглеждаш оттам
всичко, което е в света. Не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен,
нито безсмъртен, за да се формираш сам, свободен и славен майстор, в образ,
който ти ще предпочетеш… О, висше и възхитително щастие на човека, комуто е
дадено да владее това, което пожелае, и да бъде това, което иска!“.
Б) Затова и не е случайно, че тъкмо Италианският ренесанс открива индивидуал-
ността на човека за разлика от традиционната култура преди това. Оттук и
* силата на собствения избор,
* изобретяването на собствения живот - явление, заради което Якоб Буркхарт
нарича гражданина на ренесансова Флоренция или Венеция „първородният син на
днешна Европа“.

4. Науката се отделя от средновековния религиозен светоглед.

А) В епохата на Ренесанса се осъществяват революциите в астрономията и физиката –
откритията на Николай Коперник (1473-1543) и Галилео Галилей (1564-1642) променят
представата за Вселената и света, поддържана от църквата.
Б) Вместо готовите истини и църковните догми англичанинът Франсис Бейкън (1561-1626)
извежда на преден план метода на опита, експеримента и наблюдението в науката,
движението от частното явление към общия принцип – норми на изследването, които
науката следва и до днес.

5. Литературата и изкуствата в епохата на Ренесанса. Ренесансът е епоха на гении.