1

СУ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра : втора разширена – Практическо и Систематическо

богословие

Профил : Християнско Изкуство

Разсъждение за

смисълът на Православната икона

Изготвил: Любомир В. Иванов

ІІІ к., Ф. № 2637

София, 2004
 2

“Прекрасно е онова същество, в което се изразява

напълно идеята на това същество, което преведено на
прост език ще значи: прекрасно е онова, което превъзхожда
в своя род; онова, по-добро от което не можеш да си
представиш в този род.” 1 В този смисъл прекрасното се
свързва с идеята за образа, който образ човек усеща
повече духовно, отколкото сетивно, макар и сетивното
възприятие да е по-първото и откровено сигнализиране за
възприятието на даден образ.
“Чувството за прекрасното има работа с
наблюдението, а не с науката: което не се усеща, то не
съществува за естетическото чувство.” 2 Ето защо нашите
духовни очи могат по-лесно да възприемат самата идея за
прекрасното повече, отколкото плътските ни очи. Въпреки,
че “прекрасното ние виждаме най-често с очите, а очите,
разбира се виждат само обвивката, очертанието,
външността на предмета, а не вътрешното му очертание,” 3
всеки от нас е имал моменти от живота си, когато
съзерцавайки предмет, картина или човек е оставал
прехласнат от вътрешния духовен смисъл, който е
излъчвал този човек или предмет, макар външно нищо
особено да не е представлява. Но когато говорим за
предмети и картини, не можем така лесно в същата графа
да поставим и човекът, или живият предмет. Според някои
“живият предмет не може да бъде прекрасен поради това,
1
Чернишевски, Н. Г. Естетическите отношения на изкуството към
действителността. Книгоиздателство на съюза на българо-
съветските дружества., 8.
2
Пак там, с. 78.
3
Пак там, с. 80.
 3

че в него се извършва мъчен, груб процес на живота.” 4

Следователно идеята за прекрасното ние търсим някъде,
където тя съществува вечно, където черпи своето
съдържание и смисъл от същото място, от където и
изкуството въобще черпи своите корени. “Идеята за
прекрасното, неосъществима чрез действителността се
осъществява чрез произведенията на изкуството.” 5 В своето
надминаване на идеята, която пресъздава, изкуството
създава усещането към възвишеното. “Възвишеното
става надмощие на идеята над образа, 6 проявление на
идеята за безкрайното, или възвишеното е това, което
събужда у нас идеята за безкрайното.” 7 “Съзерцаването на
възвишеното води към идеята за безкрайното.” 8 “Ако
естетиката е по съдържание наука за прекрасното, тя няма
право да говори за възвишеното, както няма право да
говори за доброто, науката за изкуството, то естествено тя
трябва да говори за възвишеното; защото възвишеното
влиза в областта на изкуството.” 9
Когато говорим обаче, за изкуството в Православната
Църква, ние разбирам нещо съвсем различно от изкуството,
което е в света. Православното изкуство носи белезите на
своето време на зараждане и запазва характерните
особености и стила, който биха желали художниците да

4
Пак там, с. 91.
5
Пак там, с. 136.
6
Пак там, с. 22.
7
Пак там, с. 24.
8
Пак там, с. 26.
9
Пак там, с. 33.
 4

създадат, но това изкуство не се гледа извън религиозния

опит и мистично съзерцание.
“Съзерцанието е способност не изключително на
очите; известно е, че в него винаги участва разсъдъкът,
който припомня и съобразява; съображението винаги
изпълня с материя пустата форма, която се представя на
окото.” 1 0 Пътят на съзерцанието е един по-висш път, който
създава определен усет към света и хората. “Има два пътя,
по които за достигне до тях: първият, това е науката, чрез
която извличайки причините и фундаменталните закони, то
ги изразява в точни формули и абстрактни понятия;
вторият, това е изкуството, чрез което манифестира
причините и фундаменталните закони не в сухи,
недостъпни за тълпата и разбираеми само за неколцина
специалисти дефиниции, а по осезаем начин, обръщайки се
не само съм разума, а към чувствата и сърцето и на най-
обикновения човек.
Изкуството има тази способност, че едновременно е
възвишено и популярно: то разкрива най-възвишени неща и
ги разкрива на всички.” 1 1 “Освен възпроизвеждането,
изкуството има още и друго значение: обяснението на
живота.” 1 2 “Гръцкото изкуство е определило как да се
изобразяват “движенията на душата”. 1 3 Според някои учени,
особено учени от близкото минало, “религиозните
10
Пак там, с. 80, 81.
11
Тен, Иполит. Философия на изкуството. “Захари Стоянов”, С.,
2002г., с. 34.
12
Чернишевски, Н. Г. Естетическите отношения на изкуството… цит.
съч., с. 153.
13
Гомбрих, Е. Изкуството и неговата история, С., 1992г., с. 127.
 5

фантасмагории са също отражение (макар и извратено,

илюзорно, фантастично) на действителността. Различните
форми на религията са криво огледало на някои явления,
изменящи се исторически през различните епохи на
класовото общество.” 1 4 Това поражда недоумение у
читателя, както и дава възможност да се разбере, че
подобни изводи почиват на погрешна основа, която идва от
повърхностни наблюдения върху християнското изкуство,
или липса на такива. В случая това, което се отнася до
светското изкуство, с право можем да го отнесем и към
християнското: “изкуството е органически свързано с
непосредствено сетивно-емоционалната форма. Това
съвсем не означава, че образът съответствал единствено
на сетивната непосредственост на външната форма на
предметите. Такова съответствие в една или друга форма е
наистина необходимо в редица жанрове на живописта,
скулптурата, литературата. Но това не е най-важното за
художественото обобщение.” 1 5
“Св. Григорий Нисски гледа на изкуството като на
“най-скъпото от всички блага, което е дадено от Бога.” 1 6
“Християнството е оплодило изкуството с възвишени идеи,
дало му е вечни сюжети и го устремява към божественото
съвършенство. Под влияние на християнството, изкуството
се е освободило от своя формализъм и чист естетизъм.
Християнството вдъхна на изкуството нова душа и му даде
14
Горанов, К. Съдържание и форма в изкуството. С., БАН, 1958г., с.
100.
15
Пак там, с. 104.
16
Панчовски, Ив. Животът и щастието в християнско осветление. СИ,
С., 1957г., с. 209.
 6

подтик за нов живот, за ново развитие и за непрекъснато

усъвършенстване. Никое изкуство до сега не е достигнало
дълбочината и висотата на християнското изкуство: тук
земята се осенява от небето и тварната красота.И тъй,
красотата е отблясък на Божията всесъвършена същност.
Поради това тя няма само естетическа ценност. Тя има
също така дълбока религиозна ценност. Тя е един от
естествените пътища, по които човешката душа долавя
Божиите следи в света и предчувства Божието величие.” 1 7
“Предметът на изкуството е прекрасното, прекрасното
на всяка цена, друго съдържание изкуството няма. А Кой е
най-прекрасния на света?” 1 8 “Изкуството като дейност, чрез
която човек осъществява своя стремеж към прекрасното”, 1 9
намира израз и в литургийия живот на Църквата, в св. икони
и образи, стенописи. “Църквата е създала стройно
богослужение, дала е образци на класици – проповедници
на Словото Божие, тя обаче се е стремила и се стреми чрез
църковната живопис да даде и най-нагледна представа на
своето верую, за да може още повече да въздейства и да
подтиква към съвършенство, към смислена култура, към
човешко щастие и добруване. Това е основното разбиране
на Църквата относно живописта.” 2 0
“Православната Църква чрез гласа на съборите си
винаги е воювала в защита на църковното изкуство от
17
Пак там, с. 205.
18
Чернишевски, Н. Г. Естетическите отношения на изкуството… цит.
съч., с. 149.
19
Пак там, с. 108.
20
Пандурски, В. Църковната живопис в България и нейното културно-
възпитателно значение, с. 378.
 7

светското. Нейната йерархия и вярващите водят борба за

чистотата на църковното изкуство от проникването на
светски елементи. Църквата се е борила не за
художествената стойност на изкуството си, а за неговата
истина. Тя е запазила непроменено св. Предание в
изкуството, разбирането си за догматичното му съдържание
и за духовната му значимост – нещо, което постоянно се
напомня на Литургията.” 2 1
“Единството на идеята и образа определя само една
формална страна на изкуството, която никак не се отнася
до неговото съдържание; то говори как трябва да се
изпълни, а не какво се изпълнява.” 2 2
“Посредством иконата живопис ние съзерцаваме
физическата външност на Христа, Неговите чудеса и
Неговите страдания. Това съзерцание освещава зрението
на душата ни. Като почитаме и се кланяме на този образ,
ние се извисяваме, доколкото е възможно, отвъд това
физическо изображение към съзерцаване на Неговата
божествена слава.” 2 3
“Да разбереш, да умееш да съобразиш или да
почувстваш чрез истината и да предадеш разбраното – ето
задачата на поета при изобразяване на по-голямата част от
пресъздаваните произведения на изкуството”, 2 4 това е и
задачата на иконописецът и задачата на този, който гледа
на иконите от своите собствени разбирания и цели. В този
21
Успенски, Леонид. Богословие на иконата. Омофор, 2001г., с. 10.
22
Горанов, К. Съдържание и форма в изкуството… цит. съч., с. 148.
23
Успенски, Л. Богословие на иконата… цит. съч., с. 36.
24
Чернишевски, Н. Г. Естетическите отношения на изкуството към…
цит. съч., с. 118.
 8

смисъл целта на иконата пък, е да предаде с историческа

точност и догматична достоверност истината за онези,
които я гледат. “На един светилник от позлатен метал,
изработен за катедралата в Глосър между 1104г. и 1113г.
пише: Този носител на светлина е дело на добродетелта –
със своето сияние той възвестява учението, та мракът на
порока да не погълне човека.” 2 5
“Св. Григорий Нисски пише: “Няма такъв специалист
по ум, който да не би разбрал от само себе си, че главната,
първа и единствена красота, доброта и чистота е Бог над
всичко.” Нашите човешки очи могат да видят Бога от
иконата само с духовната чистота на сърцето и ума. Целта
на човешкия живот е чрез нравствено очистване да се
издигне към Божията красота и чрез нея на вътрешно да се
преобрази и освещава. Който се освобождава от плътските
страсти и чрез красотата на добродетелите се издига до
божествените висоти, той, според св. Григорий Нисски “ще
намери това, което единствено е достойно за желаене, ще
стане и сам прекрасен, като се приближи към красотата и
като пребивава в нея, ще стане чист и подобен на
светлината, поради общението с истинската светлина.”
Подобното се възприема от подобното. Поради това
човешката душа трябва да стане чиста, та “чрез участието
в първообразната красота и чрез нейното отражение в себе
си, сама да получи нейния вид.” 2 6
“На Запад вътрешната пустота и нищожност, прикрити
от външността, която има претенция на съдържание и

25
Гомбрих, Е. Изкуството и неговата история… цит. съч.,с. 137.
26
Панчовски, Ив. Животът и щастието в … цит. съч.,с. 205.
 9

реално значение, ограничава много понятието и го

противопоставя.” 2 7 Това обаче на съществува в
Източноправославната иконопис. Тук понятието не се
противопоставя на съдържанието или формата, но именно
те го изразяват най -точно. “Значи не само вътрешната
красота и вълшебство предлага живописта, но още и
вътрешен живот, който говори, който въздейства,
акординира, възпитава, увлича.” 2 8
“Красотата на Бога, според св. Иоан Златоуст, е
неизяснима, тя не може да бъде сравнена с нищо; тя е по-
превъзходна от всяко слово и по-висша от всяко
разбиране.” 2 9 Поради тази причина ние никога не можем да
изразим Бог по точно определен начин, защото Той е по-
висш от всичко, по-висш и недостижим и от най-точното
определение или образ, който можем да създадем за Него.
В този смисъл “красотата на православната икона
съдържа в някаква степен религиозен момент.” 3 0 Да вземем
за пример едно типично православно изображение на
светец. Кои са неговите характеристики? “Слабото лице
има чистотата на душевния живот на светеца, който струи
през широко отворените очи. Тънката, свита уста предава
сдържана мъка на сърцето на мъченика, но тя предава и
решителността на Божия воин.” 3 1 “Иконите представляват
образци, рядко вглъбени в съзерцание… една дълбока
27
Чернишевски, Н. Г. Естетическите отношения на изкуството към…
цит. съч., с. 50.
28
Пандурски, В. Църковната живопис в България… цит. съч., с. 377.
29
Панчовски, Ив. Животът и щастието в … цит. съч., с. 206.
30
Пак там, с. 206.
31
Пандурски, В. Църковната живопис в България, цит. съч…, с. 381.
 10

мистика, продукт на особено религиозна чувственост,

обладава тези образи… те са акумулатори на духовна сила
и със своята неподвижност и вертикалност придават
характер на светост и на религиозна тайнственост на
храма, по чиито стълпове са изобразени.” 3 2
“Смисълът и съдържанието на иконата се разкриват в
учението, което Църквата е формулирала в отговор на
иконоборството. “Никой не може да опише Словото на
Отца, но когато Той се въплътил в плът, о, Богородице,
Той благоволи да бъде описан и възстанови падналия
образ в предишното му състояние, като го съедини с
божествената красота. Ние изповядваме и
провъзгласяваме нашето спасение в слово и образи ”.
(кондак на празника Неделя Православна, който е истинска
словесна икона на празника.) 3 3
“Отците на Седмия Вселенски Събор поставят точна
граница между портрета и иконата. Портретът представя
обикновено човешко същество, а иконата – образ на
съединението на човека с Бога. Иконата се различава от
портрета по съдържанието си, което изисква специфични и
характерни единствено за нея форми на изразяване, които
я отличават от всички други изображения. Иконата показва
святостта по такъв начин, че не е необходимо по мисловен
път да достигнеш до нея, а я виждаш с физическите си
очи.” 3 4

32
Пак там, с. 384.
33
Успенски, Л. Богословие на иконата… цит. съч., с. 119.
34
Пак там, с. 127.
 11

“Иконите художникът ги отразява, пречупва ги през

своите разбивания, емоции, оценки, но запазва тяхната
сетивна достоверност дотолкова, доколкото е необходимо
те да не загубят своя обществено-значим характер.” 3 5
“Темата, сюжета, както и техния първоначален замисъл за
тяхното осъществяване никога не носът чисто логически
абстрактен характер. Поради тази причина художественият
замисъл е винаги образен. Още в него се съдържа онази
идейно-тематична, образно-емоционална ядка, която по-
нататък с редица допълнения и изменения ще
изкристализира като съдържание и форма на дадено
произведение.” 3 6
“Платон в съчинението си “Диалози”, казва на Федър:
“Писането, Федър, крие може би тая опасност и
действително прилича на живописта. Защото нейните
рожби стоят пред нас като живи. Но запиташ ли ги нещо,
мълчат, изпълнени с достойнство .” 3 7 “Важното в случая е
не толкова дали иконата отстъпва от сходството с
първообраза, а дали тя все пак има общи черти с него.
Иконописецът може да се ограничи само с няколко
характерни черти. В мнозинството от случаите, обаче
верността към прототипа е такава, че вярващия
православен лесно може да разпознае иконите на най-
почитаните светци, да не говорим за тези на Христос и Св.
Богородица. И дори ако някой му е непознат, той винаги

35
Тен, И. Философия на изкуството… цит. съч., с. 107.
36
Пак там, с. 110.
37
Кацарска, Б. Кандински и смисълът на изкуството. С., 2001г., с. 11.
 12

може да каже към кой чин светци принадлежи: мъченик,

светител, преподобен и т.” 3 8
“Св. Симеон Нови Богослов пише: “Как би могъл някой
да казва или разяснява нещо за Бога, за Божествените
неща или светиите Божии, и какво общение с Бога са
придобили, какви видения за Бога са имали вътре в
сърцата си и които видения предизвикват неизказани
въздействия – и как може да се разкаже за всичко това на
оногова, който не може да се разкаже за всичко това на
оногова, който не е просветлен от истината на
познанието.” 3 9
“Гледам образа на Бога, както и Яков го е правил, но
по различен начин, понеже той посредством телесните
си очи е видял това, което е имало да дойде, а споменът
за Този, Който стана видим в плът, гори в душата ми.” 4 0
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Гомбрих, Е. Изкуството и неговата история, С., 1992г.

2. Горанов, К. Съдържание и форма в изкуството. С., БАН,

1958г.

3. Кацарска, Б. Кандински и смисълът на изкуството. С.,

2001г.

38
Успенски, Л. Богословие на иконата… цит. съч., с. 133.
39
Пак там, с. 134.
40
Пак там, с. 36.
 13

4. Пандурски, В. Църковната живопис в България и нейното

културно-възпитателно значение.

5. Панчовски, Ив. Животът и щастието в християнско

осветление. СИ, С., 1957г.

6. Тен, Иполит. Философия на изкуството. “Захари

Стоянов”, С., 2002г.

7. Успенски, Леонид. Богословие на иконата. Омофор,

2001г.

8. Чернишевски, Н. Г. Естетическите отношения на

изкуството към действителността. Книгоиздателство на
съюза на българо-съветските дружества.