ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Педагогически факултет

РЕФЕРАТ
ТЕМА: Художествен образ

Провел: Възложил:
Мирослава Дончева Дончева проф. дпн Пламен Легкоступ
Факултетен №: 1905011178
Специалност: ПНУП,
I курс, IIра група

В.Търново
2020г.
 Съдържание

1. Увод 3
2. Теза
2.1 . Художествено пространство и време 3
2.2 . „Гледна точка“ в изкуството 5
2.3 . Естетически характер на изображението 6
2.4 . Изобразителност и изразителност 7
2.5 . Естетическа ценност в изкуството 8
3. Заключение 9
4. Използвана литература 10

2
 1. Увод

Изкуството представлява чист синоним на безкрайна продължителност.

Особеностите на неговото профилиране, неговото влияние и роля във всяка отделна
епоха говорят най-много за човешките постижения, нужди и стремежи. Видовете и
формите на изкуството се разглеждат като начин за изразяване на социалното съзнание,
специален ход на процеса на асимилиране на света в духовната и практическата посока.
В същото време творчеството е органичен комплекс от творение, човешко
взаимодействие и оценка на случващото се.
Художественият образ, като основна характеристика на всяко изкуство има
процесуален характер. Всеки художествен образ е неповторимо откритие на
действителността, което обогатява човешката духовност и култура. Той носи
творческата индивидуалност на своя създател и дава неограничен простор за
индивидуалното му възприемане. Творчеството не е само отражение или комбинация
на вече съществуващи явления и връзки в действителността, а създаване на нови
ценности. Художникът творец не само отразява художественото пространство и време,
изразителността, но и създава нови естетически ценности, които са необходими на
изображението да се превръща в художествен образ.

2. Изложение

2.1. Художествено пространство и време

Изкуството (творческо отражение, възпроизвеждане на реалността в
художествените образи) съществува и се развива като система от взаимосвързани
типове, разнообразието от които се дължи на многостранността на самия (реалния свят,
показан в процеса на художественото създаване). За тази група изкуства
художественото пространство и време са от съществено значение за разкриването на
художествен образ.
Във всяко изображение на пейзажи, природни явления, на хора с техните
действия , на фантастични същества и др. се наблядават обозначенията за време или
място. Чрез тях художествената реалност се оглежда в обективната, подражава й и
създава условия за присъствие на човешкото и природното. В изображенията времето и
пространството имат по-условен характер, защото изразяват отношението на
художника към света извън него през вътрешната му гледна точка. Отпращането към
реални исторически моменти засилва илюзията за истинност на разказаното- тук
знаците на времето и пространството имат символични значения.
Всяко явление, което се възприема от човека, се проявява не само в сферата на
пространствено-временното съществуване, но и в сферата на логическото осмисляне.
Това осмисляне включва в себе си и оценката на явлението. Оценката от своя страна

3
се изразява в пространствено-временната знакова форма. Без подобно временно-
пространствено изражение е невъзможно абстрактното мислене.
Това художествено пространство и време реално се различава от реалното. В
произведенията на изкуството е създаден образ на пространството и времето, които се
представя като условност. Обективното пространство на реалния свят притежава три
измерения: височина, широчина и дълбочина. Във връзка с творческият процес Гьоте
казва, че художественото пресъздаване се отличава от реалното събитие. То е
обогатено, може и да е схематизирано, но винаги пречупено през призмата на
индивида. Според него художника връща на природата с благодарност, една втора
природа, но обмислена и човешки съвършена.
Появата на различни художествени стилове и направления винаги е свързана с
непрекъснато засилващия се стремеж да се разширят възможностите за въздействие на
художествения образ. В най-обобщен вид това се извършва в две противоположни
посоки: като разширят границите на илюзорната образност и тя максимално се
приближи до реалния обект прототип; като максимално се заличи приликата между
тях. В този сложен процес се разкриват неподозирани и неизчерпаеми възможности.
Така се появяват произведения от различни художествени течения в живописта и
скулптурата, в чиято композиционна структура са включени и реални предмети от
всякакъв вид: от природата, бита, промишлеността, археологически находки, реликви и
пр. Смисълът на тези художествени явления е да се обвърже специфичната условност
на художествения образ с автентичното присъствие на една отминала или настояща
действителност. Това, освен преките реални внушения за обем и пространство, косвено
разширява и темпоралния диапазон на произведението. Не трябва обаче да се изпуска
фактът, че включените предмети са само елементи на композицията и поради това не са
произволно, случайно използвани. В художественото произведение те губят истинското
си значение.
Скулптурата е вид изящно изобразително изкуство, чиито произведения се
реализират в обемно-пространствена форма. Скулптурата е едно от най-древните
изкуства. Познати са ни произведения, създадени преди хилядолетия от майсторите
на Египет и Гърция. Най-често обект на изображение в скулптурата е човекът (портрет,
бюст, фигура).
Скулптурната творба има височина, широчина и дълбочина, за разлика от
графиката и живописта, при които пространството и обема се отразяват илюзорно,
върху плоскост. Основно изразно средство в скулптурата е обема и обемната форма.
За нея е характерно още и художественото време. Статуята е неподвижна, но придава
илюзия за движение на персонажа. Разкриването на художествения образ в
скулптурата предполага последователно във времето възприемане на статуята.
Всяка рисунка е единствена сама по себе си. Тя е изображение върху плоска
повърхност (хартия, картон, плат, стена и други) с помощта на рисувателен материал.
От нея научаваме за времемето и за пространството. Чрез тях авторът представя част от
обстановката, в която протича дадено събитие. Отразената действителност въздейства
върху мисълта и чувствата на зрителите.
Живописта е начин на творческо изразяване. Изразното ѝ средство е цветът.

4
Боята обикновено се нанася с четка. Посредством цвета може да се отдели главното в
композицията, да се акцентира върху важни детайли, да се предаде дълбочината на
пространството или да се подчертае плоското изображение. Цветът на реалните обекти
е свързан с обема, с отдалечността от възприемащия ги човек, посредством
изображението, предаването на цвета на предметите и хората, се създава впечатление за
реално разположение и обем. Изображението на човек е в статично положение.
Въвеждането на линейната перспектива в живописта прави възможно обективно
пресъздаване на триизмерно пространство в картината. Въвежда се понятията преден,
среден и заден план. Изследване на природата и нейното пресъздаване в картината се
появява предимно като заден план. Живописта е способна да да предаде и най-малките
промени в природата.
Графичното произведение, както и живописното показват пространството и
времето. Цветът има основна роля, също може да бъде цветно, но начинът на
използване на цвят тук е различен. Художествено-изразителните средства на рисунката
са линията, контрастът и светлосянката. Художникът изразява щрихите, контурите и
силуетите. Възпроизвеждайки формите на предметите, те предават тяхната осветеност,
съотношението на светлина и сянка и пр. Не бива да се пренебрегва и значението на
цветовете в рисунката. Използва се близка цветова гама, за да се запази условността
на изображението. Един от световноизвестните майстори на линиарната рисунка е
испанския художник и скулптор e Пабло Пикасо (1881 – 1973) г., а от българските
художници пример в това отношение е Евгений Босяцки (1929 – 2009) – график и
илюстратор.
Има и други видове художествено творчество, които възпроизвеждат визуално
възприеманата действителност. Това са художествените произведения, визуалните
изкуства, архитектурата, фотографското изкусттво, музиката, театъра и др.

2.2. „Гледна точка“ в изкуството

Всяка рисунка може да бъде истинско художествено произведение на
изкуството, когато се предават настроения, когато се подчертават характери или се
изобразяват картини от природата и човешкия живот със силен заряд доставящи
естетическа наслада на зрителя. Възприемането е много индивидуално, защото всеки от
нас има изградени критерии за художественост, определени от възпитанието,
образованието и определени обществени и социални позиции.
Художествените стилове се отличават един от друг по начина на пресъздаване
на действителността. За да се получи един завършен цялостен художествен образ
трябва да се подчертае сюжетния, смисловия и зрителния център на картината и
вниманието на зрителя да бъде привлечено и приковано именно от тези особености.
Така композицията увеличава въздействието на художествения продукт върху зрителя,
засилвайки взаимовръзката между съдържанието и художествената форма на
картината.
Авторът на една художествена картина трябва от многообразието от образи да
избере онези, които стройно да подреди като организирани елементи в една

5
композирана от него картина. Това се постига чрез изразните средства– линейно,
цветово оформление и чрез използване на различни техники. Обектът на рисуване
може да се създаде от автора. Такива са натюрмортите, портретите или други елементи
от една композиция, които по волята на автора може да се разположат във
въздействащо място.
Един и същ обект може да изглежда по различен начин в
зависимост от гледната точка. Нейният избор трябва да е такъв, че да внушава онова,
което е искал да постигне автора. Той може да представи обекта внушителен или
обратното да омаловажи вида му. Може с ниска или висока гледна точка да постигне
карикатурен вид на обекта (особено на хора). Поради линейната перспектива е
възможно разположените по-далече еднакви обекти с тези от близкия план, да
изглеждат по-малки. В зависимост от положението на наблюдателя гледната точка
може да бъде ниска или висока, фронтална или да се измества отляво или отдясно
спрямо определени страни или плоскости на обекта. По принцип високата гледна
точка се използва в пейзажната картина, а ниската се използва, когато се акцентира
върху нещо, намиращо се на преден план.
Едни виждат само форми, щрихи, линии и геометрия. Разбира се в това няма
нищо лошо. Човек сам избира какво да гледа и как да гледа на нещата - индивидуално и
по своя собствена свободна воля. Но има и хора, които гледат и виждат между линиите
и между чертите. Те, както се казва, „четат между редовете“.

2.3. Естетически характер на изображението

Изображението е художествен метод и форма за овладяване на реалността в
изкуството и творчеството. Творчесвото притежава изключителни възможности не
само да разкрие богатата душевност на човека, но да формира личността като "субект
на обществено - историческата практика и култура". Очертаването на проблемите на
изобразителното изкуство е свързано и с въпроса за мястото и ролята на
възпитателните задачи и тези за изграждане на естетически възприятия и представи.
Характерно за творчеството, е че художествените образи се създават в съответствие с
авторовото естетическо отношение към действителността.
Ecтeтиĸaтa e дял oт филocoфиятa, които се зaнимaва c пpoблeмитe нa
изĸycтвoтo и възпpиeмaнeтo нa oбeĸтивнaтa и cyбeĸтивнa peaлнocт. Tя e филocoфcĸa
нayĸa зa ĸyлтypaтa, цeннocтитe и изĸycтвoтo. Ecтeтични ĸaтeгopии ca ĸpacивoтo,
възвишeнoтo, тpaгичнoтo, ĸoмичнoтo. Texнитe oпpeдeлeния ce пpoмeнят пpeз
paзличнитe eпoxи, нo тaзи пpoмянa e пo-cĸopo paзвитиe и oбoгaтявaнe, oтĸoлĸoтo
ĸapдинaлнo пpeocмиcлянe. Естетическият характер на стила е свързан с идеята за
активната страна на изкуството, за правото на художника да формира произведение в
съответствие с творчеството му. В произведенията, художникът изразява част от своя
духовен живот, всичко изобразено обикновено е възприето от безименно лице, което
участва в художествения свят. Тази авторова „ гледна точка „ показва как се възприема
и разбира действителността от социалния слой, т.е от позицията на общественото
съзнание.

6
 Емоционално-естетическите преживявания, активизиращи чувствителност, се
проявяват и при непосредственото общуване с произведенията на изобразителното
изкуство. Развива се визуалното мислене, обогатяват се познания, осъществяват се
широк кръг възпитателни задачи. За изкуството е важно какво е преживявал
художникът, но по-важна е способността да изрази какво са видели, мислили и как са
преживели събитията хората, дадени от него като носители на „ гледна точка „.
Особено важно изискване е да се търсят индивидуални мнения и становища на
личността относно впечатлението им за разглежданите творби. Освен изказването на
тези мнения е желателно дори провокирането за дискусии по различни индивидуални
становища. Същевременно авторът е длъжен постепенно да насочва вниманието към
стойностните ценности в изкуството, към художествено-естетическата, познавателната
и нравствената стойност на разглежданите произведения.

2.4. Изобразителност и изразителност

Понятията изобразителност и изразителност са тясно свързани с творческия
характер при изобразителната дейност. Интересът към тези два компонента е свързан с
необходимостта да се изгради правилна методология в изобразителната дейност.
Изобразителността отразява теоритичните познания и практическите умения
вярно да се предават чрез изображение, особеностите на предметите, явленията, обема,
формата и цветовете. Сами за себе си тези елементи не са достатъчни, за да съдават
художествена изразителност, но те са първото необходимо условие за нейната проява.
Елементите ѝ са свързани повече с отразяване на обективните качества на предметите и
явленията, ако изразителността е свързана с проявеното естетическо отношение към
тях. Изобразителността се изразява в познаването на различните изобразителни
способи. Форма на нейната практическа реализация са изобразителните техники.
Изкуството концентрира в художествени образи различни прояви на чувства и
воля, отхвърля второстепенното, случайното в живота на хората. Всяко събитие в
живота на човек е свързано с емоция. Чрез тях човек предава на други хора настроения,
характер. Творците изобразяват своите емоции по различен начин, чрез бой, звуци,
думи. Художествената изразителност се появява в индивидуалния усет и конкретния
подбор на изразните средства при създаването на произведения изобразяващи различни
страни от живота на хората, но и техни сънища, фантазии.
Критериите на двете понятия са тясно свързани. Изобразителността отразява
степента на усвоените знания и умения. Нейните показателите са свързани с
отразяването на характерни особености на предметите и явленията.
 композиционно решение-брой, вид и начин на разпопожение на
изобразените елементи;
 начин на цветово изграждане на рисунката или апликацията(върху
различни цветни основи, частично или цялостно вцетово изпълнение);
 начин на изграждане на формата;
 степен на усвоени изобразителни умения и техники.

7
 Показателите на изразителността са тясно свързани с наличието на елементарна
изобразителна грамотност, но отразяват индивидуалните предпочитания,
надблюдателност, степен на развито въпбражение.
 съдържание или замисъл;
 проявен усет за рутъм и чувство за постигане на разновение в
композицията;
 умение да се подчертае композиционния център;
 да се предаде характерна поза или движение;
 цветовото изграждане като изразно средство.
Изразителността не се задоволява с овладяването на опредлени правила, чрез
нея се проявява неповторимостта на изображението, което е свързани с личното
отношение. В процеса на развитие се променят взаимовръзките между тези два
критерия като главно могат да се определят два момента. В началото преобладава
ярката изразителност, а по-късно подчертан стремеж към елементите на
изобразителността.

2.5. Естетическа ценност в изкуството

Изкуството не е нито абстрактно съзнание, нито само отражение на вече
съществуващите естетически ценности в действителността, а е цялостен процес за
създаване на нови, обществено необходими естетически ценности. Те се представят
пред публиката като художествени богатства, притежаващи естетическа стойност,
която съдържа красота на художественото изображение, отразена в художествения
образ. Като основна характеристика на всяко изкуство има процесуален характер. Той
е построен върху едно парадоксално и неделимо единство на повторимост и
неповторимост. Подчинява се на общите закони на отношението между действителност
и изкуство, на историческите закони на това отношение през дадена епоха, на
определени видови и жанрови закони, предполага използване и обогатяване на
предишни общокултурни и художествени традиции. Прекрасното в изкуството за
разлика от прекрасното в действителността е концентрирано, обобщено, включващо
няколко нива. Хегел е смятал, че красотата в изкуството е по-извисена от красотата в
действителността.
Всеки художествен образ е неповторимо откритие на действителността, което
обогатява човешката духовност, човешката култура като цяло, нещо, което в най-
голяма степен носи творческата индивидуалност на своя създател и дава неограничен
простор за индивидуално възприемане. Рафаел е изобразил мадоната прекрасно, но
прекрасното отбелязваме под външна проява на красотата в духовния свят на човека.
Тук става въпрос за реален човек, образ с лице, тяло, желания, чувства и емоции.
Повторимост в неповторимото - конкретната характеристика на този парадокс
може единствено да ни приближи до тайните на художественото претворяване на света.
Този парадокс ние наричаме творчество. Творческият процес се строи върху правдиво,
вярно отразяване на нови връзки и отношения в действителността. Това е
общоизвестно. Но също така общоизвестно е и положението, че творчеството не е само

8
отражение или комбинация на вече съществуващи явления и връзки в
действителността, а създаване на нови, недостъпни за предварително програмиране
обществено необходими ценности. Художникът творец не само отразява, но и създава
нови естетически ценности, които са необходими на обществото, но преди него и след
него не биха могли да съществуват.
Изобразителното изкуство има значение за възпитание на естетическите
възприятия и представи у всяка личност. В основата на естетическия вкус стои
художественото възприятие. Художественото възприятие представлява "магическо
съчетание на мисъл, воля, емоции, въображение" и следователно е един от
съществените психологически параметри на художественото преживяване. Без
естетически вкус не можем да имаме пълноценно възприятие на художествените
ценности. Естетическият вкус има парадоксален характер - от една страна той има
общи основания и признаци, присъщи на всички хора, от друга - той е с дълбока
индивидуалност за всяка личност. Изграждането на естетическо отношение чрез
изобразителното изкуство е важен фактор за разкрепостяване на личността.

3. Заключение
Изкуството е форма на обществено съзнание, която отразява действителността в
конкретно сетивни образи с оглед на отделен естетически идеал. То е вековна и
многостранна дейност, характерна само за човека. Всяка художествена творба е
получена в следствие на материално усвояване на действителността. Основното е
вложеното чувство, съчетано с мисловно съдържание идващо от възприемането на
обекта. Такова възприемане се нарича естетическо усвояване на действителността и
негов най-висш израз е изкуството.
Най-често художественият образ се определя като идейно-духовен продукт на
субективното творческо съзнание на художника. Дистанцията между художествения
образ и действителността може да бъде различна - много малка или безкрайно
голяма, но границите й не се определят произволно и случайно. Важно е да се
подчертае, че с дистанцията между художествения образ и обективната
действителност се определят параметрите на художествените направления в много
широк диапазон - от натурализма до абстракционизма.
Силата на художествения образ е в неговото дълбоко проникване в
емоционалната сфера на човека. Зрителят с желание приема етическото послание на
художника и сам го тьрси. Съпреживява въплътените в творбата чувства, с готовност
се поддава на художественото внушение, въпреки че съзнава нереалността на
създадения от твореца илюзорен свят. Най-често такива са традиционните тълкувания
на художествения образ. Те, разбира се, са точни, но е необходимо да бъдат
разширени и конкретизирани с разнообразни примери от различни видове,
жанрове и художествени направления.
Художественият образ е неразривно единство на естетическата реалност,

9
идейна духовност и естетическа мяра, а изобразителното изкуство е отражение и
претворяване на живота в система от художествени образи.

4. Използвана литература

1. Легкоступ, П. Основи на изобразителното изкуство, Издателство „Фабер“

Велико Търново, 2018

2. https://bg.wikipedia.org/wiki

3. http://izkustvo.freebg.eu/

10