Фигуративно изкуство и абстрактно изкуство.

Изящно и приложно изкуство.

Фигуративно изкуство
Фигуративното изкуство /в общ смисъл –
изобразително изкуство/ включва произведения,
основно картини и скулптури, които са създадени на
основата на изобразяване на обекти от
заобикалящата човека среда, с определена степен
на сходство. В основата на фигуративното изкуство е
заложен изобразителният принцип – изобразяване
на обекти от заобикаляща човека среда с
определена степен на визуално сходство.
Фигуративното изкуство обхваща творби, в които са
изобразени хора, животни, предмети, архитектурна
и природна среда. Зрителят може да разпознае
образите, които биват изобразени върху различните
повърхности /платно, картон, стъкло, стена/
Фигуративното изкуство се използва за всяка форма
на изкуство която има препратки към реалният свят.
Абстрактното изкуство се основава на преработени
фигуративни източници.
Фигуративното изкуство се основава на
отразяването на форми от реалният свят.
Формалните елементи, които стоят в основата на
изграждането на фигуративното изкуство и създава
естетически ефект са; линия, текстура, перспектива,
светлосянка и други, които също могат да се
използват и при абстрактното изкуство.
Изразните средства като линия, цвят, щрих, форма
се прилагат в тяхната изобразителна функция. Чрез
тях художникът прави изображение на даден обект
или предмет.
Цялата история на изкуството може да се разглежда
като история на фигуративното изкуство и
различните му прояви, стилове и форми.

Абстрактно изкуство
Абстрактното изкуство също можем да го наречем
нефигуративно изкуство и безпредметно изкуство.
Изкуство, което съхранява традиционните видове и
технически признаци, изработени от
изобразителното изкуство, но се отказва от
изобразяването на света, заобикалящ художника и
от самият принцип на изобразителност.
Абстрактното изкуство използва изразните средства
на фигуративното изкуство, обаче ги лишава от
изобразителната функция. Чрез абстрактното
изкуство, художникът може да изрази духовния си
живот, разбиране на света и психологическото
състояние на автора.
Определя се като съвкупност от направления на
изобразителните изкуства през 20 век. Идеята е
художникът да достигне до чисто пластична игра на
форми. Въпреки това понятието “чиста абстракция”е
условно, защото в определени творби, зрителите
могат да разграничат определени мотиви с
фигурален характер. /пейзаж, човешка фигура,
архитектура и други/
Като за начало на абстрактното изкуство се смята
древното увлечение на художниците към
анаморфизъм – случайни образи, които могат да се
отгатнат и видят в природните фигури.
Други смятат, че абстрактното изкуство се е появило
от принципа нон-финито който се е използвал доста
през Възраждането. Според тях, самото петно е
дало възможност на хората да го разглеждат като
самодостатъчен обект без изобразителната дейност.

Възниква през първобитното изкуство като

неорганизиран израз за естетическа дейност. През
1910г. Абстрактното изкуство се оформя като
художествено направление. Представителите на
това ново направление смятат, че творят нов свят.
Първите собствени абстрактни творби са създадени
през 1910 – 1911 година от Василий Кандински и Ф.
Купка.

Изящно и приложно изкуство.

Изящно изкуство
Това понятие се използва през 18-19 век и обозначава
специфична сфера на художественото творчество, в която
естетическото усещане са в основата и като цяло на
прекрасното.
Батьо разграничава следните видове изящни изкуства:
поезия, музика, живопис, танц, скулптура и архитектура.
Според Хикел те са 5: поезия, живопис, музика, скулптура
и архитектура.
През 19 век понятието същевременно се разширява и
стеснява. Под изящни изкуства се разбират
изобразителните и пластичните изкуства.
В традиционен смисъл към изящните изкуства се
причисляват музиката, поезията, живописта и скулптурата
като те се обединяват върху принципа на прекрасното.
Някои смятат, че терминът изящни изкуства е остарял, но
вече се прилага широко в различните академии.
В сферата на изобразителните изкуства се разграничават
изящни и приложни изкуства.
В Изящните изкуства включва; живопис, скулптура и
графика.

Приложно изкуство
Приложните изкуства се разбират по два начина:
1. В широка област на пластическите изкуства –
различните глинени творби от праисторията,
статуетките, които са използвали в Древен Египет за
да може духа на починалия да се всели в тях.
Биват направени от различни техники и материали.
Използвали са ги за практическо и естетическо
предназначение.
2. Изготвянето на битови украшения и предмети
(съдове, вази, надгробни плочи и т.н.)
Някои смятат, че терминът приложни изкуства е
подходящо основно за областта на създаването на
битови изделия. По-скоро терминът декоративно
изкуство спада към направата на битови изделия –
фасади, интериор, декоративна живопис.