Живопис. Обща характеристика.

Изразни средства на живописта.

Видове живопис. Иконата и нейните
особености.

Живопис.
Живописта е най-популярното изобразително изкуство.
Причините за това са цветовете в които са изградени
картините, широкият репертоар от теми, голяма илюзия за
реалността. Живописта се различава от скулптурата с
плоския си характер, а от графиката, заради цветовете.
Въпреки,че живописта има различия със скулптурата и
графиката може и да намерим и допирни точки.
Живописта както и графиката е изкуство на плоскостта. В
зависимост от нея изходният продукт е различен ( от
плоскостта зависи крайният продукт). Двуизмерността я
разграничава от скулптурата. Скулптурата е триизмерна.
Живописта може да борави и с третото имерение.
Живописта има една гледна точка на зрение,но при
монументалната живопис, изисква движение, защото са с
големи размери.
Живописта обхваща голям спектър от теми. Той включва
картини, на които могат да бъдат изобразени животни,
хора, митологията, природата, религия, съвременният
обществен и битов живот на хората. Основен обект на
изобразяване е човекът, неговият облик, включително и
емоцията на човека и неговото душевно състояние.
Подражанието
Живописта дава голяма възможност на изобразяване на
обектите с голяма степен на визуално сходство.
Изкуството на живописта дълго време се търси принципа
на подражание на предметите във видимият свят.
Принципът на подражание изисква опознаване на обекта
с голяма точност и изобразяването му убедително.
Перспективата, светлината и сенките, моделирането са
средства на подражанието.
Изразни средства на живописта
Когато говорим за живопис е прието да се изтъква цвета.
За разлика от графиката, живописта използва цветовете в
тяхното многообразие. Използват се как хроматичните
така и ахроматичните. Ахроматичните са цветовете без
цвят – сиво, черно, бяло. Цветовете си взаимодействат и
се получава пълната характеристика на цветовата картина.
Качествата на цветовете зависят от връзките му със
съседните цветове. Участието на цветовете е свързано и с
другите изразни средства.
От Ренесанса насам се смята, че цветът принадлежи
единствено на живописта. Цветът разграничава живописта
от другите изкуства.
История на понятието
През Ренесанса се появява нов теоретичен подход към
живописта, за разлика от средновековието, където
живописта се приема само за занаят. Художниците като
Леонардо, Вазари искат да покажат, че живописта е
изкуство непросто занаят. Леонардо казва, че живописта е
“божествено” изкуство, изреждайки големите и
възможности.
Трудности за дефиниране що е живопис.
Поради различните тенденции в живописта трудно може
да се даде еднозначно определение що е живопис.
Живописта може да се определи като вид изкуство,
художествена дейност, художествен предмет или картина.
Живописта е визуално, статично, пространствено
изкуство, което за разлика от архитектурата няма
практическо значение. Дълго време се смята, че
живописта е занаят. През Ренесанса това се променя и
живописта става “божествено” изкуство.
Под живопис се разбира предмет, обикновено картина,
която не се променя с времето, тя е статична. Основната
функция на живописната картина е да предава естетика.
Живописта е вид изкуство, в което се използват бои.

Видове живопис.
Живописта може да бъде самостоятелно изкуство, да
бъде подчинена на архитектурата, както да бъде свързана
с предмет или съоръжение.
Съществуват различни класификации.
Според предназначението на живописта може да се
разделя на монументална живопис, декоративна
(монументално-декоративна) и кавалетнта.
Съобразно използването на материали и техники на
изпълнение на живописта може да бъде: акварелна,
темперна, пастелна, акрилна и други.
Според начина на отразяван на света живописта се
разделя на: абстрактна и фигуративна.
Иконописта, миниатюрата, панорамата се считат за
разновидности на живописта.

Монументална, декоративна и кавалетна живопис

Монументалната живопис обхваща произведение

изпълнени върху плоскост, винаги обвързана с дадена
външна или вътрешна архитектурна среда.
Монументалната живопис включва стенописи, мозайки,
стъклопис, сграфито, нискорелефна живопис в Египет.
Монументалната живопис изисква разглеждане от
далечно разстояние.
Монументална стенопис.
В монументалната живопис са включени различни
техники – “фрескова стенопис”– мокро и сухо фреско,
темперна (казеинова), “минерална”.
Фреска (стенна живопис)
Едно от най-често използваните техники е фресковия
живопис, като обхваща два вида основни технологии сухо
и мокро фреско.
Мократа фреска е известна на егейския свят още през
2 000г. пр. н. e. Украсява се тронната зала на Кносоския
дворец.
Сухата фреска се използва в Египет за украсата на
интериора.
Мокрото фреско
Мокрото фреско е техника на изпълнение върху прясна
измазана стена, използване но постни, темперни и други
бои.
В фреското, грундът и свързващото вещество стават едно,
поради което цвeтовете прeтърпяват промяна. Майсторът
трябва да внимава и да има едно наум, че цветовете при
изсъхването ще се променят.
Техниката изисква да се работи бързо с умерена ръка.
Най-трудното при това, е че боята трябва а се нанася при
мокра основа. Работата върху стената трябва да се
разделя на части, за да може да се довърши без поправки,
защото поправките на мокрото фреско са почти
невъзможни. За да се поправи трябва да се изстържи
слоят боя и да се нанесе нов, тоест да се започне
отначало.
Сухо фреско
За разлика от мокрото фрески при сухото се нанася боята
на суха повърхност. Отделните цветове се приготвят
предварително и преди това стените се навлажняват.

Минерална живопис включва в нея калиево стъкло, което

помага на стенописа изключителна издръжливост през
сезонните промени.

Мозайката се изготвя от предварително подрани

материали с еднаква или различна форма. Такива могат
да бъдат камъчета, метали, парчета от минерален
произход, стъкло и други. Те се поставят на
предварително подготвена подложка, която помага
самите парчета да не се разтилят. Парчетата се поставят
на предварително нарисувана схема върху подложката.
Мозайката е разчетена за разглеждане от далечно
разстояние.

История - Мозайката става популярна през Античността.

Античната мозайка основно се изработва от камъчета,
които се полагат направо върху грунда.В Древен Египет,
чрез мозайката се изготвяли цели картини.

Модерната мозайка най-често се прави като се прави

предварителна картина върху плоскостта, нареждат се
съответните парчета и се залива с лепило. След това
повърхността се отделя и мозайката се поставя на стената.

Витраж
Витраж или стъклопис се изпълнява от ръчно рисувани
често нееднакви по форма парчета стъкла, закрепени
едно с друго чрез оловни марки.
Цветните стъкла дълго време се правят от майсторите на
витража. Възможни са и обработки на стъклото чрез
разяждане или гравиране, което обогатява още повече
изразните възможности.
Витражът е характерен с ярките цветове. Ефектът се
засилва от оловните контури с ясни тъмни очертания, за
да може да изпъкне петното.
Витражът има различни разновидности.
Класическият витраж се изготвя по следният начин:
Художникът създава точен цветен проект. На тази основа
той изготвя точен и детайлно разработен картон, в реални
размери. По картона се определят главните части на
композицията, по които вследствие ще бъдат положени
частите. Но основа на отбелязаните граници се изрязват
парчета стъкло. Те се изписват с особен вид прозрачни
бои, които се нанасят като стъклото стои изправено срещу
светлината. Накрая подготвените стъкла се слагат в
оловната рамка.
Сграфито
Сграфито е название за стенно релефно изображение със
специфичен вид. То заема място между живопис и
релефна скулптура, но условно се према, че е
разновидност на живописта.
Сграфитото се изпълнява чрез два или повече различно
оцветени пласта мазилка положени последователно един
върху друг. Първо се нанасят мазилките и след това се
откопирва изображението. Следва изстъргването на все
още влажната мазилка, като по този начин се показва
долният пласт, оцветен в друг контрастeн цвят.
Обикновено се работи с два или три по-рядко четири
различни по цвят мастилка.

Същността на техниката е: след нанасяне на слоеве

мазилка с различен цвят горният слой се издрасква, т.е.
върху него с остър инструмент чрез драскане се създава
рисунката- така се открива долният слой, който е в
различен цвят. По този начин чрез цветовия контраст се
създава изображението. Техниката е била широко
използвана в Италия през 16 век.

Декоративна живопис
Декоративната живопис най-често се използва за украса
предимно на вътрешни и външни архитектурни плоскости.
Терминът декоративна живопис се отнася както към
популярната орнаментална живопис, така и към
изобразителните композиции, предназначени само за
декорация.
Когато декоративната живопис участва като елемент от
монументалната украса на сграда се използва понятието
монументално-декоративна живопис.
Декоративната живопис може да си служи за декорация
на предмети.
Кавалентна живопис
Кавалетната живопис обикновено се разбира в широк и
тесен смисъл. Кавалетната живопис в широк смисъл
включва произведения на живописта, които са лесно
подвижни. Основната цел на кавалетната живопис е
естетиката. Творбите на кавалетната живопис имат
самостоятелно значение и не се определят от
заобиколната среда. Те се изпълняват на различни
повърхности – платно, картон, дъска и обикновено се
поставят в рамки. Кавалетната творба лесно се премества
в различни помещение.
В тесен смисъл кавалетната творба е картина най-често
направена на статив, която е самостоятелен обект и не
завесе от околната среда. Важен атрибут на картината е
рамката.
Основата най-често е платно или хартия, но в Древна
Гърция и Египет са се използвали дървени плочи с
различен размер. Дървените дъски също се използват
през Средновековието и Ренесанса.
Смята сер че платното се използва още през античността.
На границата между 15 и 16 век в Италия платното се
използва за основа на темперната живопис.

Грунд
Грундът е основа, която се слага независимо от
плоскостта. Той приравнява основата и се използва като
основен цвят. Грундът не позволява боята да достигне до
основата директно.
Иконата
Иконата е изображение в религията, обикновено се
изрисува върху дъска или плоскост от друг материал.
Главната функция на иконата е създаване на образи за
молене, които въплъщават религиозни образи от
Библията.Иконите имат за цел да въвлекат ‘зрителя’ в
света на духовното.
Иконата предимно е анонимна. Художникът осъзнал себе
си не като творец, а като пратеник от Бога.
Иконата се прави по образец. Всеки религиозен образ е
направен с огромна точност.Образите били събрани в
иконописни сборници. Те съдържат образи на икони
композиции. За всеки отделен светец с неговите дрехи,
предмети, които държи и други специфични неща.