Тема № 5

ПРОЕКТИРАНЕТО В ГРАФИЧНИЯ ДИЗАЙН

- Пропорции – „златно сечение“
- Типографията в графичния дизайн
- Симулиране на тримерно пространство чрез перспективни изменения
на двумерни графични равнини
- Избор на цветове в проекта
- Мястото на фотографията в графичния дизайн. Чернобялата и цветната
фотография – начин за изразяване на идеята
- Кадриране – център на визуален интерес
- Кадриране и обработка на фотография с човешко лице
- Колаж от различни изходни материали - композиция
и емоционално въздействие
- Композиране на текст върху изображение
- Добрата предпечатна подготовка – гаранция за успеха на графичния проект
- Етапи на проектирането. Проекти и варианти
- Мотивирана защита на проекта

Част от предизвикателството на графичния дизайн е това, че той няма точно

„определени правила“. Всичко е свързано, всичко може да бъде сведено до серия от
твърдения „ако... тогава“. Инструменти и техники, които изглеждат ефективни за
използване в една ситуация, не е задължително да бъдат също толкова ефективни и в
друга.
Например, оформянето на реклама чрез използване на много бяло пространство
може да се окаже добър начин да се привлече вниманието върху посланието. А
граница, образувана от голямо бяло поле в някоя страница от бюлетин например, може
да накара текста да изглежда като нещо второс-тепенно, създавайки по този начин
разпилян и непривлекателен външен вид.
Или да вземем под внимание избора на шрифт. Комбинация от Palatino за текста и
Helvetica за заглавията може да изглежда страхотно в едно техническо ръководство, но
ще изглежда дори иронично върху плакат, съобщаващ за джазконцерт в парка.
Ако графичният дизайн се състоеше от строго определени правила, то компютърни
програми щяха да заменят художниците и всяка реклама, книга, брошура и плакат щяха
да изглеждат едни и същи. В резултат на това еднообразието ще лиши света от
разнообразието и визуалната наслада, които са толкова голямо допълнение към
списанията, вестниците и дори всекидневната поща!

Пропорции – „златно сечение“

Графичният дизайн носи послания за културните, духовни и материални ценности.
Той се развива като самостоятелно звено въз основа на комуникативните функции на
дизайна, като произведенията му се проявяват на границата между изкуството и
комуникацията. Чрез своя език той играе все по-голяма роля в разпространяването на
културата и информацията.
Графичните-дизайнери създават своите творби от една страна като произведения на
изящното изкуство, които предизвикват много емоция, стил и естетика. В същото време
без информационните послания на графичния дизайн е трудно постиженията на
производството, търговията и социалната сфера да достигнат до хората. Определено
може да се каже, че графичният дизайн се проявява като изкуство с утилитарна
насоченост.
Търсенето на хармонични съчетания на линии, форми, светлосила и цветове започва
още от създаването на изобразителното изкуство. То е свързано с най-важната
особеност на изкуството - пропорционалността. Пропорционирането в композицията
обхваща всичките й изобразителни елементи. Размерите и форматът - висок, широк,
елипсовиден, кръгъл - са основните изразни средства на композицията.
За да може графичният дизайнер да осъществи своя проект той трябва да е наясно
какъв ще бъде формата на съответното издание. Определянето на формата е ключов
момент при проектирането в графичния дизайн, тъй като графичния проект се
изпълнява в тираж. В основата на форматирането на хартията, структурирането на
печатните страници, кадрирането на снимковия материал е залегнало известното още в
Античността учение за пропорцията, тъй нареченото „златно сечение“.
Един от първите теоретици в тази област е Евклид, представител на древногръцката
Александрийска школа (края на IV в. пр. н. е.). Създадената от него теория за „златното
сечение" гласи: две части са в хармонична пропорционалност помежду си тогава,
когато едната е толкова пъти по-голяма от другата, колкото пъти самата тя е по-малка
от цялото. Този математичен израз е използван в архитектурата и изобразителното
изкуство, прилага се и днес в много области на живота.
Учените свързват пропорцията на „златното сечение“ с развитието на органичната
материя. Тази пропорция е открита в спиралите на раковините, в растителността, в
пропорциите на човешкото тяло и др. В такива отношения се намират и елементите на
геометричните фигури – триъгълник, правоъгълник, звезда и др.
Художниците откриват „златното сечение“ и го използват като похват за
пропорциониране и хармонизиране. Има рзлични схеми за златното сечение.

Златен правоъгълник
Леонардо да Винчи също отделя голямо внимание на изучаването на златното
отношение. Той го използва като пропорция за „идеалното човешко тяло“. Именно той
въвежда понятието „златно сечение“ в резултат на множеството опити, които прави със
сечения на стереометрично тяло, образувано от правилни петоъгълници, като достига
до извода, че получените фигури са правоъгълници с отношение на страните, равно на
златното отношение. По същото време в Северна Европа Албрехт Дюрер работи над
същите проблеми. Той подробно разработва теорията за пропорциите на човешкото
тяло, като установява, че ръстът на човека се дели в златно отношение от линията на
кръста. През 1855 г. немският изследовател Адолф Цайзинг публикува своя труд
"Естетически изследвания", в който обявява златното сечение за универсално във
всички явления в природата и изкуството.
Типографията в графичния дизайн
Типография е изкуството на проектиране на разположението на символи, които
обхващат текст върху страница, за да се получи въздействие за желаната реакция на
хората, които ще прочетат страницата.
Добрата типография създава визуална йерархия, визуална пунктуация и графични
акценти, които подпомагат четящия.
Принципите на модерната типография систематизира Ян Чихолд. Той се увлича от
модернизма още от 1923 г., когато се организира първата изложба на школата
„Баухаус“ във Ваймар. Той се явява главния радетел за навлизането на новият стил в
типографията. През 1925 г. излиза на бял свят нетовата брошура „Основи на
типографията“, която заедно с книгата му „Нова типография“ от 1928 г. преобръщат из
основи традиционните методи в типографията по онова време. В книгата си Чихолд,
застава срещу старите серифни шрифтове и дава предпочитанието си за използването
на новите безсерифни шрифтове, поддържайки асиметричния набор и въвеждането на
стандартизация при форматите на печатните издания. Ян Чихолд също като Херберт
Байер, Ласло Мохоли-Наги и Ел Лисицки - членове на „Баухаус“, са бащите на
графичния дизайн, които ние знаем и днес. Те въвеждат производствени техники и
стилистични способи използвани през XX век.
Шрифтът оформя обществения вкус. Затова е редно да имаме чувство към шрифта.
Няма добър и лош шрифт, има подходящо и неподходящо използван. Шрифтът е част
от изкуството и културата на дадена епоха. Разноообразието от шрифтове в употреба
днес доказва наличието на различни културни ценности. В днешно време различните
култури са по-близки чрез разширените възможности за достъп до информация.
Векове наред човешката мисъл е била представяна чрез говоренето и писането.
Писмеността идва вследствие на пещерни рисунки, знаци, букви. На някои езици
глаголът "пиша" означава рисувам (славянски), на други - означава врязвам (немски),
което подсказва как хората са съхранявали посланията си. Днес при представянето на
теми, идеи и изобщо при комуникация се обръщаме отново към по-осезаемото:
изображение, звук, динамика.
Думата шрифт е дошла у нас от немски език чрез печатарската терминология. На
немски тя означава писмо, азбука, почерк, писмен документ, вид на буквите. Нашите
печатари обикновено са употребявали думата шрифт, за да означат вид наборни букви.
Как е изглеждал някой древен шрифт, е зависело както от уменията на пишещия, така
и от инструмента, с който е бил изписан, и материала, върху който се е пишело. В
момента на преписване или превеждане на големи количества книги е възникнала
необходимостта и от по-бързо писане, което е наложило създаването на нови
шрифтове. Практичността е била водеща не само днес. Писмеността изисква
договореност между членовете на обществото - да знаят какво означават отделните
символи.
 От финикийска писменост XIV-XIII пр. н. е. възниква гръцката. В средата на IX век
от гръцкия шрифтов корен се отделила нова издънка и от нея се развили две нови
азбуки - глаголицата и kирилицата. Пак от гръцката се появява и латинската
писменост. Кирилската азбука се отличавала от гръцката (и латинската) по добавянето
на нови форми на букви, които са модифицирани от буквите в глаголицата. Добавените
са били буквените означение на несъществуващите в гръцката азбука български звуци.
По време на развитието на българската държава, в моменти на разцвет е възниквала и
нова писменост.
Под шрифт ще разбираме съвкупност от символи с определен размер и
начертание - например: Arial 12 bold.
Съществуват различни начини за начертание, като основните са: Нормален (plain,
regular), Курсивен (italic), Получер (bold). Освен тях се използват и други, например
сбит (compressed, condensed.
Фамилия (семейство). Различните варианти за начертание на един шрифт във всички
възможни размери се наричат фамилия или гарнитура.
Наситеност. Характеризира относителната дебелина на символите. Срещат се следните
начертания от гледна точка на наситеността: светъл (Light), суперсветъл (Extra light),
суперчер (Extra bold), нормален (Plain, Regular) и други. Тези, както и някои no-
екзотични начертания като Контурен (Outline), Релефен (Relief), се включват от някои
производители на шрифтове в съответните гарнитури, но все още не са добили голяма
популярност сред потребителите.
Видове шрифтове според предназначението
Днес съществува изключително многообразие от шрифтове. Развитието на
компютърната техника доведе до наличието на десетки хиляди шрифтове. Въпреки
голямото многообразие, болшинството от тях са сходни като начертание. Съществуват
множество класификации на шрифтовете, които ги делят на категории и подкатегории,
но основните типове от гледна точка на приложението им в предпечатната подготовка
биват: заглавни, наборни, декоративни и символни.
Заглавни = Несерифни (sans-serif) - Символите им нямат засечки в края на буквите. Те
обикновено са с по-дебели начертания и се четат по-добре при по-голям размер.
Използват се за заглавия.
Наборни = Серифни (serif) - представляват щрихи, които продължават края на
буквите и правят текста по-лесен за възприемане. Тези шрифтове се използват за набор
на голямо количество текст (книги, статии и др.), понеже са лесни за четене дори и при
малка големина на буквите.
Декоративни (decorative) - При тези шрифтове символите са с произволно начертание,
например ръкописни. Обикновено се използват за кратки заглавия, рекламни
материали и др. Могат да се разглеждат като елемент на общия дизайн на страницата и
обикновено целят да внушат идея, послание, да направят асоциация и др.
Символни (symbols) - Това са помощни шрифтове, използвани за украса, ви-нетки или
специални символи, които не присъстват в основния шрифт (математически символи).

Симулиране на тримерно пространство чрез перспективни изменения на

двумерни графични равнини
Обикновенно на графичният дизайнер се налага да работи в двуизмерното
пространство на печатните рекламни материали, като листовки, плакати и т.н. Често
пъти плоскостното изграждане на графичната композиция е недостатъчно за пълното
извеждане на творческата идея.
 Развитието на графичният дизайн е резултат от развитието на изобразителното
изкуство. Илюзията за пространство е обект на дългогодишни проучвания и
изследвания на оптичните явления. Тяхното изучаване е предмет на перспективата (от
лат. perspicio – виждам ясно) – наука, която определя правилата за изобразяването на
пространствените промени върху плоскост. В изкуството на Древния Египет и в
средновековното изкуство се използва обратната перспектива, при която фигурите са
плоски и изобразени едновременно от няколко страни, а големината им зависи от
тяхното значение в сюжета. При аксонометрията обектите се изобразяват, като
погледнати отгоре – „птичи поглед“. В зависимост от задачата се използват още
наблюдателната (свободна) перспектива – при изобразяване на обекти по представа и
конструктивна перспектива – при създаване на чертежи с обозначени размери на
обектите. Най-често се прилагат линейната и въздушната перспектива. С помощта на
линейната перспектива се изобразяват върху една повърхнина видимите промени на
обектите в пространството. При линейната перспектива се използва една зрителна
точка определяща нивото на перспективния хоризонт. Той може да бъде нисък и висок.
Линиите, които определят формата на предметите, могат да бъдат разположени
различно спрямо изобразителната равнина: фронтално или нефронтално.
Нефронталните линии изглеждат по-къси, мисленните им продължения се сливат в
пространството в точка, наречена убежна точка.
Най-ярък пример за графичното симулиране на тримерно пространство е творчеството
на Виктор Вазарели френски художник и график от унгарски произход, един от
основателите на оптическото изкуство (оп арт). Формите, използвани от Вазарели, са
квадрат, диамант, триъгълник, кръг и лента. Прилага кинетични ефекти и оптически
феномени. Художникът работи както в сферата на изящните изкуства, така и в областта
на рекламата. В периода 1964-1972 г. Вазарели проявява афинитет към шестоъгълника
и създава невъзможни перспективи в картините си посредством използването на тъмни
и светли ефекти. През 1972 г. развива ново лого, тип диамант в стила на оп арт, за
френската автомобилостроителна фирма „Рено“.
Разчупването на двумерното пространство създава усещането за многоплановост и
дълбочина в композицията, спомагайки за яркостта на графичния образ и
композиционното въздействие.
Основен изобразителен елемент на композицията е композиционният център. Той е
онази част от художественото произведение, около която се обединяват останалите
изобразителни елементи. За композиционен център може да служи отделна човешка
фигура или група фигури, отделни предмети, форми, светлосенъчни или цветови петна.
Чрез композиционния център се подчертава най-същественото в композицията - онова,
което най-точно отразява замисъла на автора.
В композицията може да се определят още геометричен, оптичен и смислов център.
Понякога те съвпадат един с друг и с композиционния център, но в повечето случаи
имат самостоятелно значение.
Избор на цветове в проекта
Освен геометричното построяване на композицията за нейното въздействие са
определящи взаимовръзката между изобразителните елементи, ритъма, мащаба,
контраста и избора на подходящи за темата цветове.
 Цветът е основно изразно средство в графичния дизайн. Той е изключително силен
дизайнерски инструмент. С негова помащ може да бъде привлечено вниманието на
читателя, засилено въздействието на текстовото послание и да бъдат осъществени
определени внушения за подсилване на очаквания рекламен ефект в изданието. Цветът
е важно средство на композицията. Чрез него може да се постави акцент, да се промени
съотношението на елементите в едно цяло, да се промени тяхната съподчиненост. Чрез
цвета може да се обединят елементи когато по друг начин това е трудно осъществимо.
Влиянието, което оказват помежду си два съседни цвята, се нарича цветен контраст.
Едновременния контраст може да бъде хроматичен и ахроматичен. От своя страна
хроматичния включва в себе си контраст на цветния тон, на светлотата и на
наситеността. Ахроматичния контраст е контраст на светлостите.
Използването на чисти цветове в графичния дизайн води до по-голямата активност
на посланието. Създадения контраст при комбинирането на два цвята понякога може да
доведе до усещане за трептене и движение. Този ефект се нарича кинетичен ефект и е
резултат от явлението едновременен контраст на допълнителните цветове.
При избора на цветове в проекта винаги водеща роля играе темата и това, какво
внушение искаме да създадем. В графичният проект цвета не е самоцел. Той допълва
текстовите послания и изгражда крайното въздействие на проекта. Важно е при избора
на цветовете и цветовите контрасти да се осигури възможност за спокойно възприемане
на текстовата информация.
Мястото на фотографията в графичния дизайн.
Често пъти за онагледяване на текста в графичният дизайн се използва
фотографията. Фотографското изкуство е важен момент в графичния дизайн. За
неговата роля особенно в рекламата може да се говори много. Качеството на
фотографията е решаващо за успеха на рекламираният продукт. Различното
въздействие на цветната и черно-бялата фотография се използва в графичните проекти
за създаване на различна атмосфера и различни емоционални въздействия. Фотосите с
които най-често работи графичния дизайнер са създадени без точен адрес – не за
снимани за конкретният проект, както и не са съобразени с творческото виждане на
дизайнера. Затова на него му се налага да кадрира така снимката, че да създаде
визуален интерес в посоката която му е нужна. Кадрирането е изключително важно
средство в творческия процес, то помага да се използват от снимката само тези
елементи, които създават завършена композиция.
Положението на главата е изключително важно за всяка поза, защото погледа ще се
спре най-вероятно на нея. Важни са и елементите свързани с тялото – шия, рамене,
които подчертават наклона на главата. Когато използваме човешкото лице в
графичният проект, за по-силното въздействие на образа понякога се налага
прекадриране. Тогава много важно е да знаем, че основната връзка на зрителя с
фотографията са очите, погледа, мимиката, които трябва да се подсилят от направеното
кадриране, а не да се унищожават.
Друга възможност за създаване на художествен оброз, организиран от различни
снимки е колажа. Чрез колажа се създава композиционен разказ, който има силно
въздействие и може да съчетае в себе си не само образни, но и образно-времеви
послания. Колажът се използва при различните печатни рекламни материали, както и в
уеб дизайна с цел за разчупване на пространствената композиция.
Важен момент при проектирането на различните печатни материали е намирането на
баланс между изображение и шрифт. Предварителното определяне на мястото на
текстовите пословия в съответния формат е важно за цялостното композиционно
решение и графичното въздействие на проекта. Когато се композира текст върху
изображение се търси най- слабо активната част на изображението, като се осигурява
максимална четимост на текста. Начините за това са много и автора на графичния
проект преценява, кой от тях ще пасва най-добре за съответната ситуация. Текстът е
неразривна част от композицията и цялостната графична концепция. Неговите
начертания трябва да са съобразени с темата, като допълват въздействието на
изображенията.
Добрата предпечатна подготовка – гаранция за успеха на графичния проект
Тогава когато графичният проект е подготвен добре за печат, това гарантира добър
краен резултат, а именно добро качество на отпечатан тираж който достига до клиента.
Предпечатната подготовка е важен етап при производството на графични печатни
материали. Добре отпечатаното изделие показва всички достойнства на графичното
проектиране. Предпечатната подготовка включва обработката но снимковия и
илюстративен материал в растерната програма Photoshop.
В издателската програма In Design става сглобяването на илюстрации и текст,
задаването на стилове за заглавия и подзаглавия така, че изданието да стане готово за
печат. Поставят се кръстови пасери, цветни скали и пасери за обрязване, след което
файла се експортира като PDF формат, готов за печат.
Етапи на проектирането.
Проектирането в графичния дизайн има следните етапи:
1. Предидеен проект – етап на търсене на подходящата композиция и идея в
мащабно намален формат, когато се проектират множество варианти докато идеята се
изчисти.
2. Идеен проект – в умален мащаб се разработва удобреният вариант до степен на
уточняване на всички детайли (композиция, форма, цветове, шрифт).
3. Проект – това е етапа, когато идейният проект се превръща в готово за
реализация изделие в мащаб 1:1.
Процесът на дизайн е просто продължение на организационния процес, който е
започнал, след развитието на творческата идея на проекта.
Въпросите на които трябва да се отговори преди да се започне работа по някой
проект са:
 За кого е предназначен?
 Кое е основното послание, което се опитвам да предам?
 В какъв вид да поднеса на читателите моето послание?
  Какъв е бил дизайнът на посланията от други автори или конкуренти,
на които са се натъквали моите читатели?
По какъв начин тази публикация е свързана с другите ми публикации?
Колкото по-ясна е целта на проекта и читателите, към които е насочен, толкова по-
въздействащ ще бъде дизайнът. Добрият дизайн е специфичен за всеки проект. Целта
на съответния проект и относителната важност на всяка точка, по която придстои да се
работи, са важни фактори при определяне на най-ефективното изложение. Ако не е
ясна целта на проекта или не са ясни отделните части на посланието, процесът на
проектиране ще бъде труден, а резултатите – незадоволителни.
Проекти и варианти
Дизайнерските решения рядко са резултат от творчески проблясък. Успешният
графичен дизайн обикновено възниква като резултат от опити и грешки. Крайните
решения са резултат от експериментирането с различни дизайнерски опции, докато
някоя ни се стори подходяща.
Въпреки че новите технологии дават възможност за бърза визуализация на
създадени в компютъра графични решения, най-добре е да се скицират с молив върху
лист хартия основните идеи и да бъдат нахвърляни различни варианти. И най-мощната
компютърна система няма възможност да взима ефективни дизайнерски решения.
Разработването на различни идеи води до нестандартност на рещенията и творчески
подход към всяка тема. Предварителното разиграване на различни варианти дава
възможност крайния резултат да бъде обмислен от възможно най-много страни.
Умението да бъде анализирана работата на другите, помага за творческото израстване
на графичния дизайнер. Придобитата чувствителност към примерите за ефективен и
неефективен дизайн дава предимството да не допускат вече направени грешки или да
се ползват добрите практики в проектите.
Мотивирана защита
Графичните-дизайнери създават своите творби от една страна като произведения на
изящното изкуство, които предизвикват много емоция, стил и естетика. В същото време
без информационните послания на графичния дизайн е трудно постиженията на
производството, търговията и социалната сфера да достигнат до хората. Определено
може да се каже, че графичният дизайн се проявява като изкуство с утилитарна
насоченост. Работата на графичният дизайнер предполага поръчковост и предварително
одобрение и основно се свързва с бизнеса. Това означава, че графичните проекти ще се
свързват основно с тяхното практическо предназначение. За да бъде осъществена
правилно комуникацията между автор и поръчител е необходимо творческите
виждания на графичния дизайнер да станат достояние на клиента.
Мотивираната защита на проекта е следствие от предварителните проучвания по
съответната тема, анализи на резултатите от тези проучвания, творческото
претворяване на посланията и точността на адресирането им. Изграждането на ясната
творческа концепция в проекта, намирането на точната композиция, подбора на
подходящите цветове и точните шрифтови гарнитури е гаранция за еднозначното
възприемана на посланието и успеха на проекта.