Professional Documents
Culture Documents
Tema5 Proektiraneto
Tema5 Proektiraneto
Златен правоъгълник
Леонардо да Винчи също отделя голямо внимание на изучаването на златното
отношение. Той го използва като пропорция за „идеалното човешко тяло“. Именно той
въвежда понятието „златно сечение“ в резултат на множеството опити, които прави със
сечения на стереометрично тяло, образувано от правилни петоъгълници, като достига
до извода, че получените фигури са правоъгълници с отношение на страните, равно на
златното отношение. По същото време в Северна Европа Албрехт Дюрер работи над
същите проблеми. Той подробно разработва теорията за пропорциите на човешкото
тяло, като установява, че ръстът на човека се дели в златно отношение от линията на
кръста. През 1855 г. немският изследовател Адолф Цайзинг публикува своя труд
"Естетически изследвания", в който обявява златното сечение за универсално във
всички явления в природата и изкуството.
Типографията в графичния дизайн
Типография е изкуството на проектиране на разположението на символи, които
обхващат текст върху страница, за да се получи въздействие за желаната реакция на
хората, които ще прочетат страницата.
Добрата типография създава визуална йерархия, визуална пунктуация и графични
акценти, които подпомагат четящия.
Принципите на модерната типография систематизира Ян Чихолд. Той се увлича от
модернизма още от 1923 г., когато се организира първата изложба на школата
„Баухаус“ във Ваймар. Той се явява главния радетел за навлизането на новият стил в
типографията. През 1925 г. излиза на бял свят нетовата брошура „Основи на
типографията“, която заедно с книгата му „Нова типография“ от 1928 г. преобръщат из
основи традиционните методи в типографията по онова време. В книгата си Чихолд,
застава срещу старите серифни шрифтове и дава предпочитанието си за използването
на новите безсерифни шрифтове, поддържайки асиметричния набор и въвеждането на
стандартизация при форматите на печатните издания. Ян Чихолд също като Херберт
Байер, Ласло Мохоли-Наги и Ел Лисицки - членове на „Баухаус“, са бащите на
графичния дизайн, които ние знаем и днес. Те въвеждат производствени техники и
стилистични способи използвани през XX век.
Шрифтът оформя обществения вкус. Затова е редно да имаме чувство към шрифта.
Няма добър и лош шрифт, има подходящо и неподходящо използван. Шрифтът е част
от изкуството и културата на дадена епоха. Разноообразието от шрифтове в употреба
днес доказва наличието на различни културни ценности. В днешно време различните
култури са по-близки чрез разширените възможности за достъп до информация.
Векове наред човешката мисъл е била представяна чрез говоренето и писането.
Писмеността идва вследствие на пещерни рисунки, знаци, букви. На някои езици
глаголът "пиша" означава рисувам (славянски), на други - означава врязвам (немски),
което подсказва как хората са съхранявали посланията си. Днес при представянето на
теми, идеи и изобщо при комуникация се обръщаме отново към по-осезаемото:
изображение, звук, динамика.
Думата шрифт е дошла у нас от немски език чрез печатарската терминология. На
немски тя означава писмо, азбука, почерк, писмен документ, вид на буквите. Нашите
печатари обикновено са употребявали думата шрифт, за да означат вид наборни букви.
Как е изглеждал някой древен шрифт, е зависело както от уменията на пишещия, така
и от инструмента, с който е бил изписан, и материала, върху който се е пишело. В
момента на преписване или превеждане на големи количества книги е възникнала
необходимостта и от по-бързо писане, което е наложило създаването на нови
шрифтове. Практичността е била водеща не само днес. Писмеността изисква
договореност между членовете на обществото - да знаят какво означават отделните
символи.
От финикийска писменост XIV-XIII пр. н. е. възниква гръцката. В средата на IX век
от гръцкия шрифтов корен се отделила нова издънка и от нея се развили две нови
азбуки - глаголицата и kирилицата. Пак от гръцката се появява и латинската
писменост. Кирилската азбука се отличавала от гръцката (и латинската) по добавянето
на нови форми на букви, които са модифицирани от буквите в глаголицата. Добавените
са били буквените означение на несъществуващите в гръцката азбука български звуци.
По време на развитието на българската държава, в моменти на разцвет е възниквала и
нова писменост.
Под шрифт ще разбираме съвкупност от символи с определен размер и
начертание - например: Arial 12 bold.
Съществуват различни начини за начертание, като основните са: Нормален (plain,
regular), Курсивен (italic), Получер (bold). Освен тях се използват и други, например
сбит (compressed, condensed.
Фамилия (семейство). Различните варианти за начертание на един шрифт във всички
възможни размери се наричат фамилия или гарнитура.
Наситеност. Характеризира относителната дебелина на символите. Срещат се следните
начертания от гледна точка на наситеността: светъл (Light), суперсветъл (Extra light),
суперчер (Extra bold), нормален (Plain, Regular) и други. Тези, както и някои no-
екзотични начертания като Контурен (Outline), Релефен (Relief), се включват от някои
производители на шрифтове в съответните гарнитури, но все още не са добили голяма
популярност сред потребителите.
Видове шрифтове според предназначението
Днес съществува изключително многообразие от шрифтове. Развитието на
компютърната техника доведе до наличието на десетки хиляди шрифтове. Въпреки
голямото многообразие, болшинството от тях са сходни като начертание. Съществуват
множество класификации на шрифтовете, които ги делят на категории и подкатегории,
но основните типове от гледна точка на приложението им в предпечатната подготовка
биват: заглавни, наборни, декоративни и символни.
Заглавни = Несерифни (sans-serif) - Символите им нямат засечки в края на буквите. Те
обикновено са с по-дебели начертания и се четат по-добре при по-голям размер.
Използват се за заглавия.
Наборни = Серифни (serif) - представляват щрихи, които продължават края на
буквите и правят текста по-лесен за възприемане. Тези шрифтове се използват за набор
на голямо количество текст (книги, статии и др.), понеже са лесни за четене дори и при
малка големина на буквите.
Декоративни (decorative) - При тези шрифтове символите са с произволно начертание,
например ръкописни. Обикновено се използват за кратки заглавия, рекламни
материали и др. Могат да се разглеждат като елемент на общия дизайн на страницата и
обикновено целят да внушат идея, послание, да направят асоциация и др.
Символни (symbols) - Това са помощни шрифтове, използвани за украса, ви-нетки или
специални символи, които не присъстват в основния шрифт (математически символи).