По конспекта:

1. Трябва да се разграничи терминът “естетика” от развитието на естетическата мисъл. За

естетиката като самостоятелна философска дисциплина се говори едва в 18 век.
Естетическата мисъл пък се ражда с философията – 6 в.пр.н.е.
Понятието за естетика се въвежда от Александър Баумгартен, за да обозначи един от
разделите на тогавашното философско знание. Бил е ученик на Лайбниц. Лайбниц различава три
способности в духовния свят на човека – разум, сетивност и воля. Според Баумгартен всяка от
тези способности съответства на отделна наука. Разум-логика, воля - етика, на сетивността –
естетиката.
Esthesis – усещане, сетивно познание
Сетивното познание не е ясно, но е обширно и св-зано с търсенето на съвършенство.
> Естетиката борави с оценъчни съждения
А.) практически – св-зани с функцията
Б) теоритически – способността да се оценява сетивното чувствено, а не интелектуално > вкусът.
Баумгартен и Кант си противоречат. За Кант изворите на естетичното не могат да са сетивни,
не могат да са норми. Естетиката не може да е наука.
Хармония на изразните ср-ства и съдържанието и изр ср-сдтва помежду им.
Въпросът е дали се мислят красиво обектите! (старица нарисувана и старица на живо) Зависи и
от субекта.
-естетиката търси общовалидни критерии. Тя не е критика, но без нея не може да има критика.
Отношенията м/у естетика и история на изк.
Как се съотнася естетиката с изкуствознанието? Между тях съществува тясна връзка, но и определени
различия. Естетиката не може да се развива, без да се опира на теориите на изкуството (за различните
видове и жанрове). Естетиката използва резултатите и изводите на тези изкуствознания и прави
обобщение на и за изкуството като такова. От тази гледна точка естетиката се нуждае от
изкуствознанията. Но и те не могат да се развиват без знание за общите
закономерности в изкуството (естетиката).
Естетика и аксиология – Това е спорът между сетивно, емоционално и нравственото, ценностите. Как
изкуството понякога развращава например?

2. ПРЕДКЛАСИЧЕСКА ЕСТЕТИКА (6-5 в.пр.н.е.)

I. Оформят се три теории за красотата:

А) Математическата теория на питагорейците – за тях красотата се основава на мярата, на

пропорциите, хармонията, порядъка. Тъкмо питагорейците създават учението за акордите в музиката.
Питагорейците свързват естетическите размишления с математиката. Според тях красивото е вън от нас
и се дължи на пропорции, които са определими и изчислими. Идеите на питагорейците водят до това, че
се естетизира цялото знание.
Б) Субективистка теория за красотата, развивана преди всичко от Протагор и Горгий (софисти). Според
тях красотата е резултат от срещата на обективното със сетивата. Тя е вътрешноприсъща.
При схващанията на софистите е налице релативизъм – те подчертават, че красотата зависи от
множество фактори и тъкмо затова тя не е нещо абсолютно, а субективно и относително (поради
относителността на човешките сетива). Красотата според софистите е онова, което носи удоволствие за
сетивата, тя е удоволствие. Значи между различните хора не може да има едно разбиране за красота, тъй
като на различните хора различни неща могат да носят и доставят удоволствие.
В) Функционалистка теория за красотата на Сократ – според него красотата на вещите се състои в
тяхната целесъобразност. Т.е. един предмет е красив не сам за себе си, а от гледна точка на това дали
може да изпълнява до съвършенство своите функции. “Всяка вещ е прекрасна, когато добре служи на
своята цел.”
У Сократ възниква понятието “калокагатия”, което означава “единство на истина, добра и красота”. Това
единство трябва да бъде според Сократ цел на човешкото развитие.

II. Три теории за същността на естетическото преживяване:

А) катарктическа теория на питагорейците. Според тях катарктическите преживявания

способстват за очистване на разума. В основата на тази теория стои разбирането на питагорейците за
същността на музиката. За тях музиката и танците въздействат еднакво на зрителя и слушателя.
Движенията и звуците предизвикват емоции, чувства. Т.е. чрез изкуството могат да се манипулират
чувствата на човека. душата се лекува, очиства като се приеме изкуството. Хубавата музика лекува
душата, лошата я развращава.

Б) апатетическа теория на Горгий. Според това схващане преживяванията на изкуството създават в

разума илюзии. Според Горгий словото е велик властелин, притежава магическа сила. В основата на това
схващане стои опита от театъра. Изкуството е способно да изведе човека от действителността към един
илюзорен свят.

В) миметическа теория (мимезис = подражание). В основата на този възглед стои Сократ. Идеята е,
че чрез възприемане на изкуството човек възприема образа на действителността; човек се научава да
намира подобия между образи от изкуството и техните отражения в действителността.

III. Три теории за същността на творческия процес

А) Художникът възпроизвежда природата – това схващане се съдържа в творчеството на Демокрит и

Сократ. Според Демокрит изкуството е резултат от стремежа на човек да подражава на външния свят,
като огледало, в което се отразява действителността. Творческият процес според него е особено
състояние на разума, различно от нормалното – той е състояние на безпаметност.Но въпреки това
Демокрит счита, че изкуството е продукт на естествените възможности на човека. Според него изкуството
не възниква от божествено вдъхновение. (Миметическиата теория се базира преди всичко на
опита на живописта.)

Б) Вторият възглед е, че художникът познава и възприема законите на природата, а не на

действителността – това схващане принадлежи на питагорейците. Чрез изкуството човек постига
действителността не в нейната конкретност, а в нейната същност (в съвременността това е авангардното
изкуство). ( Този познавателен възглед за същността на твоческия процес се опира на опита на
музиката)

В) Третият възглед принадлежи на софистите – според тях художникът е разновидност на

вълшебника, който умее да очарова, да измамва. Те подчертават преди всичко
манипулативната роля на изкуството, способността му да създава паралелни светове. (Този
възглед е на основа на реториката и поезията.)

3. ЕСТЕТИЧЕСКИ УЧЕНИЯ НА ПРЕДСОКРАТИЦИТЕ И СОКРАТ

Функционалистка теория за красотата на Сократ – според него красотата на вещите се състои в

тяхната целесъобразност. Т.е. един предмет е красив не сам за себе си, а от гледна точка на това дали
може да изпълнява до съвършенство своите функции. “Всяка вещ е прекрасна, когато добре служи на
своята цел.”
У Сократ възниква понятието “калокагатия”, което означава “единство на истина, добра и красота”. Това
единство трябва да бъде според Сократ цел на човешкото развитие.
(това е точно обратното на Кантовата теория)
4. ЕСТЕТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ НА ПЛАТОН. (Платон е философът с най-тънки наблюдения
върху изкуството и същевременно е този, който е отправил най-много тиради против
изкуството. Платон се стреми да предложи един цялостен модел на битието.)
Естетическото учение на Платон може да бъде сумирано в три основни идеи: разбирането за
красотата, критиката на изкуството и учението за същността на артиста (творческия процес).
А)разбирането за красотата: Платон търси НЕ онова, което изглежда красиво (носителя на
красивото), а което Е красиво (ейдоса на красивото). Красотата е все пак някакво обективно
качество, свойство на предметите, които възприемаме като красиви. - Критерий за красотата е
някакво вродено чувство у човека.
- Не всичко, което ни харесва, е красиво в действителност (има призрачна и автентична
красота).
Б) Критиката на изкуството: отрича полезността му. Изходна теза на Платон е, че изкуството,
бидейки подражание на видимия свят, е сянка на сенките. От тази гледна точка изкуството
отдалечава човека от битието, от ейдосите, а не го доближава. Три вида критика към
изкуството:
1. гносеологическа критика – изкуството е забава, наслаждение, удоволствие, но не е мъдрост,
не е начин за достигане на битието (особено живописта като израз на реално сетивното).
Затова живописта няма място в идеалната държава (само пеенето и танците).
2. етическа критика – изкуството не съдейства за възпитание на нравите, не укрепва морала в
обществото и затова няма място в идеалната държава. Изкуството подхранва емоционалната
част на душата с емоция, страсти, които пречат на разумната душа.
3. теологическа критика – изкуството унищожава религиозното благочестие, отслабва вярата
поради своята антропоморфичност. Тук Платон критикува в частност театъра (трагедията, която
предизвиква съчувствие към персонажите – съчувствието към героя е следствие от деяние на
боговете, наказание от боговете; това подронва авторитета на боговете; комедията пък
предизвиква смях от безобразието и греха).
В) за същността на артиста и творческия процес : според Платон творческият процес е
ирационален . Творецът създава не сам по себе си, а доколкото е боговдъхновен; това го прави
своеобразен орган, чрез който се разкриват мистични сили. Творческият процес не подлежи на
школуване, на обучение. Творецът е творец, защото е боговдъхновен, защото попада под
влияние на чужди сили.

за „ПИР” : Чрез речта на Сократ , Платон изразява своето мнение. Оспорва това, което другите
казват за Ерос. (любовта)
Диотима : любовта е желание да притежаваме доброто,красивото. Ерос е любов към
красивото. Той не е който е обичан, а който обича.

5. Първото академично естетическо съчинение „ПОЕТИКА” на АРИСТОТЕЛ.

Аристотел изгражда първото по-цялостно схващане за изкуството, което се налага като класическо
разбиране в естетическата литература и художествена практика.
Първооснова на изк е човешкия стремеж към творчески начинания. Изкуството е знание за общото.
Същността на изкуството не е в готовия продукт (парче “изкуство”), а в дейността, в
творчеството.
Основно понятие е подражанието - всяко изкуство се базира на него. За Аристотел терминът
подражание има различен от Платоновия смисъл. За Аристотел изкуството е подражание, защото в него
се открива вродената способност за придобиване на знание чрез подражание на действителността.
Критерии на подражанието на изкуството не е истината, а правдоподобността.
Изкуството предполага идеализация, но изобразява също и възможни и предполагаеми неща. То
пресъздава, опознава и овладява действителността и поражда определени чувства.
Идеята за катарзиса - породеният от трагедията катарзис е пречистване, облекчение за зрителя.
Трагедията е представление подражаващо на сериозни действия, то кара публиката да изпитва
състрадание, ужас, страх и в крайна сметка облекчаване.
-Поезията е по-философия от историята, защото разглежда общото и дава повече поле за размисъл.
А. разбира красотата като нещо, което се цени самó по себе си, а не защото носи някаква полза
За разлика от Платон, който не допуска изкуствата в идеалната държава, Аристотел им отрежда място на
възпитателни, с обществени функции за подпомагане нравственото поведение и духовния свят на
човека.щ

6. ЕСТЕТИКА НА ЕЛИНИЗМА
(упадък на полисите, упадък на империята на Александър Македонски)
Епикурейците – хедонизъм. Удоволствието е единствената съществена ценност.
„Ценността на красивото е приятното за очите, ушите” Красивото е удоволствието.
Никаква полза от изкуството, то не дава удоволствие. Вътрешният покой е вечната красота.
Музиката носи емоции, т.е. нарушава вътрешния покой. За тях водещо е телесното, а не
душата, която се разпада след смъртта.
Скептици - (Секст Емпирик)Светът е безкрайно течащо битие. В него няма покой и всичко е
непознаваемо. Не може да се твърди за нещо дали е красиво или не.
Стоици – морализъм. Разделяне м/у духовна и физическа красота. Интересува ги духовната, тя
е висша добродетел. Телесната красота е с ниска стойност.
Изкуството служи за себеутвърждаване на този, който го прави.
Цицерон - еклектика (смесване на възгледи)
Красивото е хармония, подредба, то основава гледката. Той също говори за разделението м/у
духовна и физическа красота. Разделя мъжка -сериозност и женска – чар, слабост.
Има свободни и служебни изкуства. Свободните имат за цел развлечение.
За него изкуството е по-низко от природата, то е рационално следване на правила. Великото
изкуство е св-зано с вдъхновението. То хем е подражание, но е и свободно представяне, което
схващаме за вътрешно. Творецът взема формата не само отвън, но от самия себе си.
Изкуството е от идеите на твореца. Трябва вродено сетиво за красиво из-тво.
Не се споменава красивото във връзка с щастието.

7. ЕСТЕТИЧЕСКО МЕСИАНСТВО НА ПЛОТИН. От Античността към Средновековието. Красотата

като утопичен идеал. Изкуство и красота. Теоретическа обосновка на спецификата на
средновековното изкуство.
Античната естетика еволюира.
Първата еволюционна линия е в схващането за отношението между изкуството, морала и
познанието. Изкуството трябва да отговаря на моралните закони и на истината. Но след Платон
има друго разбиране. Аристотел смята, че трябва да се постави акцент върху автономията на
изкуството. Т.е. налице е преход от морализъм към автономия.

Втората еволюционна линия е в схващането за източника на изкуството. Първоначално се е

смятало, че източника е във външния свят, че изкуството черпи своите образи отвън. По-късно
обаче се смята, че източникът на изкуството е душата на художника. Т.е. има засилващо се
признаване на ролята на въображението, на фантазията, отдалечаване от копирането на
реалността.

Докато Платон признава само свръхсетивната красота, Плотин признава и сетивната, като
отражение на несетивната. Плотин издига статуса на красотата като връзка между идеите и
сетивния свят. Красотата е съвършенството на сетивния свят. Красотата е качество, не
отношение. Душата може да поеме по два пътя : връщайки се към себе си или спускайки се
към злото. Не може да се разчита само на пропорциите – те не са основание на красивото.
Красотата е онова, което проблясва зад симетрията. Ключова идея при Плотин е, че
естетическото възприемане на изкуството е узнаване от душата на онова във външния свят,
което й е родствено. Оттук произтича и нов принцип на мимезиса – художникът подражава не
на външния свят, а на собствения си, вътрешен свят. Мисията на изкуството вече е да
възпроизвежда това, което е в душата на художника. Идеите на човека проникват в
материята и се изливат в артефакт.
Посланието на изкуството е да ни едини с абсолюта. Да се постигне божествената красота без
материята. Трябва да достигнем прозрачността на този свят.

8. СРЕДНОВЕКОВНА ЕСТЕТИКА. Ранни християнски мислители. Иконофили и иконокласти.

Византийската естетика като продължение на гръцките Отци на църквата и на Псевдо Дионисий.

С утвърждаването на християнството то се изолира от философските въпроси и за него съществува само

вярата в Бога. Чрез хора като Августин Аврелий обаче в християнството успява да намери място и
античната философия и естетически идеи.

ЗА СРЕДНОВЕКОВИЕТО СВЕТЛИНАТА Е ВОДЕЩ ЕСТЕТИЧЕСКИ СИМВОЛ. Красотата е еманация на

божественото => красотата се схваща като блясък, светлина, пронизваща цялото битие чрез
разбиране, съзерцание. Функцията на артиста е да подражава на красивото и да отстрани
излишното по пътя към божественото. Земната красота е отблясък на божията, красивото е
обвивка на доброто. За средновековния мислител изкуството има за цел да ни пренася в
отвъдния свят, а не да изобразява заобикалящия ни свят.
две школи – византийската и западно-европейската. Във Византия е много по-близка връзката с
Платон и Плотин, а в западноевропейската школа са по-силни рационалистическите идеи.
Византия - Съществувало е иконоборство и въпросът дали може божественото да бъде
изобразявано. Иконоборството възниква : защото Бог е невидим и не може да бъде изобразен,
за да предпази от идолопоклонничество, защото не може артиста да създава, само Бог може.
Иконоборството е феномен на изтока Константин 5 заповядал да се махнат изображенията на
Бог и да се заменят с такива на животни, природа.
Във Византия в духовната област се създава един сложен синтез между античното наследство и
от друга страна религиозното културно наследство.
Иконофилството – за изкуството се съди по това, до колко прилича на
божественото.Благодарение на него изкуството на изтока притежава мистика, която липсва в
запада. Изкуството не може да е просто отражение на природата, защото то се стреми към
отвъдното, но трябва да ползва и нея, защото тя е творение на божественото.
Друг белег на средновековната естетика е ориентацията към синтез на изкуството. Какво
представлява църковният храм? – един синтез на музика, облекло, театрално действие. В
църквата човек попада под въздействие на всички тези неща.
През Средновековието се разграничават три категории, съответстващи на три типа дейности..
На първо място е словото, след това музиката, архитектурата, театъра и пластичните изкуства,
които са накрая (което ще бъде преобразено от епохата на Ренесанса). Това е защото словото
най-лесно доближава до Бога. През Средновековието се предава голяма ценност на
орнаментното изкуство. То се появява и поддържа на базата на идеята на иконоборците.
Според тях със специални орнаменти можем да създадем у зрителя предразположеност към
търсене на божественото.
В Стария завет се говори за естетическите идеи, които виждаме при гърците : 1. Красотата на
вселената(елинистическата панкалия), 2. Произхода на красотата от числата,ритъма (питагорейците) и 3.
Безполезността и дори опасността в красотата (циници)
9. ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ ИДЕИ НА АВГУСТИН АВРЕЛИЙ. Християнски канон и филокалия(любов
към красивото). Разновидности на красивото – pulchrum и aptum /decorum/

Различна е функцията на изкуството (в Античността то възпитавайки, развлича). В

Средновековието то има познавателна функция и то като познание на първопричината.
Бог твори от самия себе си, а човек твори от зададената вече от Бога материя. Изкуството е
това, което имаш като идея в съзнанието си, зададено от самия Бог. Земният творец въплъщава
предзададена идея. При Бог замисълът и творението са напълно идентични. При човека -
творческият продукт никога не успява напълно да реализира замисъла

Преплитането на християнско и метафизично

Тръгва от фундаменталните въпроси от античността, но се интересува много по-дълбоко от
красотата, от характера и, отношението към нея. За него тя съществува извън нас и не ние я
създаваме. Тя е качество, не отношение. Той пита ‘’Едно нещо доставя удоволствие, защото е
красиво? „ или ‘’Едно нещо е красиво, защото доставя удоволствие? ‘’ Отговорът му е първото.
Друга основна идея, която разглежда е „В какво се състои красотата?” Той смята, че красотата
е в съотношението, пропорциите, хармонията между частите на цялото. За това цялото често
доставя удоволствие, докато отделните му части сами по себе си не могат. Хармония, ред и
обединеност са трите условия за красота. Но кой ред правилен тогава? Този, който се
ръководи от числата. Дори природата се ръководи от тях. Августин определя нещата и така :
Това, което притежава форма, ред и число е красиво, като степента на красотата се определя от
това доколко тези 3 присъстват. (Тук се вижда влиянието на питагорейците)
Августин се колебаел между някои теории
-Концепцията за ритъм : (идваща от античността, където се ражда математически и свързвана
с музика предимно) Августин обаче я превърнал в основа на цялата му естетика. Августин
смята, че както има ритъм в красивото нещо, така и в изживяването на красивото трябва да има
такъв. Той дели няколко вида ритъм – на звука, на паметта, на действията, на възприятията, на
ума.

- За красотата като равенство, но и контраст: Въпреки,че свързва красотата с точността и

ритъма, той я осъзнава и в неравновесието и контраста. Той признава, че красотата не зависи
само от математиката,но и от отношенията между частиците.
- Pulchrum и aptum : Августин написал ‘’De pulchro et apto”
Aptum (уместно) , pulchrum (красиво) – прави разлика между тях. Уместното е това, което е
добре внедрено в света и изпълнява своята функция, но то не може да е равнопоставено с
красивото, защото красивото със своя ритъм и хармония винаги е красиво, а уместното в
различни ситуации може да не е уместно вече.
Друго негово схващане е ,че трябва да има съответствие между красивия обект и душата, иначе
тя няма да го възприеме. Ако гледаме на нещата само като на потребни, няма да видим
красивото в тях.
Отношението му към изкуството – той не скъсва нито с идеята за миметичното (имитиращо)
изкуство, нито с тази,че изкуството създава илюзии и подвежда. Нито имитацията, нито
илюзията са основни характеристика на изкуството. За него ролята на изкуството е да създава
красота чрез хармония и ритъм.
Идеята, че природата е продукт на изкуството, който да вдъхновява нас в правенето на
изкуство. Августин говори и за това, че ако нямаше фалш в творбите на изкуството, те нямаше
да са изкуство.

10. СРЕДНОВЕКОВНА ЕСТЕТИКА – ПО-НАТАТЪШНО РАЗВИТИЕ. КАРОЛИНСКАТА ЕСТЕТИКА.

ЕРИУГЕНА, БОНАВЕНТУРА, ТОМА ОТ АКВИНО.

КАРОЛИНСКА ЕСТЕТИКА – 8-9в. Крале, меценати на изкуството. Развива се мисленето за

изкуството.

ЕРИУГЕНА – Nulla libido – заинтересованост към възприятие на красивото без друга стойност,
печалба и т.н.

БОНАВЕНТУРА – 13в. Предводител на францисканския орден. Истински красивото е Бог. Да не

се отдава внимание на телесната красота.Светлината е красива. От идеите на твореца зависи
дали ще нарисуваш красиво нещото или рисуваш нещо красиво. Удоволствието е св-зано с
красивото. Чрез възприятието и зрението, сетивния свят прониква в душата. Сетивното радва
вътрешното ни зрение.

ТОМА АКВИНСКИ – (итал. Католически монах) Теологична интерпретация на Аристотеловата

философия с изтръгване на материалистическото и засилване на идеализма ( пр. неподвижния
световен двигател). Целта е достигане на висшата реалност на божествената безтелесност.
Защитава основополагащата идея на християнството за Сътворението на света, който е в
резултат на желанието и творческата воля на Бог.
За първи път доброто и красивото биват разделени. Доброто е стремеж, а красивото
съзерцание. За естетическото преживяване трябва освен обект и преценка .
Бог ни създава, но ни дава свободата да сме активни. Произведението на изк
зависи от идеята на твореца. . Всяка вещ е красива, ако притежава:
интегритас /цялостност/ и пропорция, т.е. не само ако има единство, но и
ако частите и са хармонично съчетани, кларитас /светлина/ - може да бъде
чисто физическа, т.е. яркост на цветовете, но и чисто духовна, вътрешна
красота. Разглеждайки проблема за грозното Тома казва, че то не съществува
реално. Грозното е лишеност от красота. Красотата и грозотата се делят на
физическа, интелектуална и морална.
Разликата между благото и красотата - Бог е истина, благо и красота. По същество и благото и
красотата не се различават, те са еднакво разумни и целесъобразни. Благото обаче е цел и
предмет на човешките стремежи, а красотата е вече постигната цел, при която няма стремежи.
Красотата е тази, чрез която постигаме познанието. Благото просто удовлетворява желанието, а
красотата - самото съзерцание на вещите доставя удоволствие.

11. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКА НА СРЕДНОВЕКОВНАТА ЕСТЕТИКА

Предмет на внимание през Средновековието са символните образи. Защо Бог трябва да има
образ? - Бог е красота, а тя е невъзможна без образ. Бог притежава някаква идеална образност.
. Основни изкуства през средновековието са литургията /вм. театър/, икона /вм. скулптура/,
архитектура, църковна музика. Икона - иконоборци и иконопочитатели /6-9в./. В основата стои
теорията на Дионисий за подобните и неподобните подобия. Иконоборци - образът трябва да
бъде единосъщен във всичко на първообраза, но доколкото последният е абсолютно духовно
начало, то той не може да бъде изобразен сетивно. Те обвиняват иконопочитателите в: сливане
на Бога и човека Христос на иконата; разделяне като се показва само човешката същност на
Христос. Иконопочитатели - двете природи на Бога в иконата съществуват в разделно единство,
ставането на което е тайнство. Йоан Дамаскин - иконите са видимост на невидимото.
Изобразява се не божията природа, а нейните ипостаси - това е неподобно подобие.
Изкуството и неговите особености в Средновековието - Творец на изкуството - такава категория
няма - той е или занаятчия, или светец (човек, получил единение с Бога). Отхвърля се
мимезиса, подражанието на природата. Античността приема природните форми, защото тогава
човек е приел единението с природата. Средновековното изкуство е изкуство на абстракцията,
то се стреми да преодолее природните форми, използвайки антиприродни форми. Материята
е само груба материална маса, която трябва да бъде преодоляна. Човек трябва да се стреми
към по-висше подобие. Изкуството е път за постигане на тъждество с Бога.

12. ПОНЯТИЕТО РЕНЕСАНС. СРЕДНОВЕКОВНАТА ЕСТЕТИКА И РЕНЕСАНСА. ПЕТРАРКА И

БОКАЧО. ДАНТЕ АЛИГИЕРИ. НОВИ ЕЛЕМЕНТИ В ЕСТЕТИКАТА НА РЕНЕСАНСА В СРАВНЕНИЕ С
АНТИЧНОСТТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО. ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ.

човек става това, което Е, в резултат от собствените си усилия и избор. Човек става свой
собствен творец – човек е неограничен във възможността си. Тази концепция пронизва цялата
епоха на Ренесанса – че човек зависи изцяло от себе си; Бог дава само възможността. През
средновековието художникът е бил занаятчия.
-В ренесанса светлина и пространство са неразделни и основни, докато в средновековието
въпреки възхвалата на светлината не се достига до повече от два плоски плана на
изобразяване.
-Хуманистите реабилитират сетивната природа на човека – на мястото на фанатичния аскет от
Античността идва разумният хедонист на Ренесанса; на мястото на презрението на плътта
идва възвеличаването на плътта. В епохата на Ренесанса, след десетвековен аскетизъм, човек
се хвърля в радостите и удоволствията.
-В епохата на Ренесанса приоритетно е изобразителното изкуство и най-вече живописта,
защото изобразителното изкуство в най-голяма степен отговаря на култа към сетивното.
Живописта изразява най-дълбоките духовни потребности на ренесансовия човек.
- в Средновековието, е липсвало авторството като обществено признание – то се появява в
Ренесанса.
Ренесансовите естетици смятат, че красотата е разлята в действителността и целта на
художниците е да съумеят да съберат разпръснатата красота, да я обобщят, като я пресъздадат
така, че да прилича на действителността. Художественият образ е своеобразно обобщение.
-Поради търсенето на все повече достоверност изобразяваните фигури биват напълно
събличани, Мазачо за първи път изобразява Адам и Ева голи.
Филипо Липи е първият, който дръзва да изобрази любимата си под образа на Мадоната с
младенеца > това е крачка за десакрализиране на божествения образ на Дева Мария. Той също
така изобразява жената и мъжа равнопоставено. Портретът бавно смъква каноничният
многовековен идеал на християнството за това как трябва да се представя женския образ.

В ренесансовата естетика се дискутира и мястото на правилата в изкуството. За Платон

творческият процес е боговдъхновение на художника, то е стихийно, не принадлежи на
твореца. Аристотел обратно – човек трябва да се упражнява, да се учи. Именно тази дилема е
дискутирана в ренесансовата естетика. Дюрер: “Без точна мярка никой не може да създаде
нещо хубаво.” Т.е. човек трябва да се учи.
Но и “поезията не се ражда от правила”. Ренесансовата естетика отхвърля преди всичко
догматизма, ограниченията пред фантазията, в противовес с правилата на средновековното
изкуство. Правилата пречат на художника – той има право да търси красотата навсякъде.
За разлика от античността

Бокачо пише най-значимото си произведение, с което оставя името си в историята и

литературата – “Декамерон”(10 дена). Стоте новели описват много точно живота в Италия по
онова време. Пропитите със свободолюбие, жив хумор и идеите на хуманизма времена
намират своето отражение в революционната за времето си творба. Произведението, съдържа
в себе си чертите на ранния Ренесанс, а именно оптимизма и любовта като движеща сила.
Книгата е отхвърляна от църквата, забранявана.
Бокачо и Петрарка са приятели за цял живот.
Петрарка – Наред с Данте, смятан за основоположник на Ренесанса. При пътуванията си той
събира стари латински ръкописи и е сред пропагандаторите на възстановяването на текстовете
на древните автори.
( изкачил връх за удоволствие и е смятан за„баща на алпинизма“.)

Данте Алигиери - италиански поет от Флоренция. Неговото най-прочуто произведение е

„Божествена комедия“ Тя е предшественик на Ренесанса, харесвана е, но с вековете излиза от
мода, защото се счита за твърде средновековна.(твърде груба и трагична). Създавайки поема с
епическа структура и философска цел, Данте разбира, че италианският език е подходящ за
изразяването на най-висши мисли и идеи, и едновременно с това въвежда тосканския диалект
като стандарт за италианския език. Той прави прецедент като написва творбата на италиански,
а не на латински, като така тя достига до повече хора.
Любовта на Данте към Беатриче кара писалите от Ренесанса да обърнат по-голямо внимание
на любовта. (Бокачо описва срещата на Данте и Беатриче)

Данте, Петрарка и Бокачо са известни като „трите фонтана“ или „трите корони“

Леонардо да Винчи - химик, инженер и художник. Той бил олицетворение на ренесансовия

човек: можел да прави почти всичко и то добре. Хуманистите били убедени, че човекът може
да реши всеки проблем със собствени сили. Съществувала пълна вяра в човека.
Леонардо открива освен перспектива на формите, такава и на цветовете в зависимост от
местоположението на обектите в пр-ството.
Теорията е основно нещо, не можеш само да видиш и да изобразиш, трябва да разбираш
отношенията, които текат между обектите. Леонардо обича всеобщата светлина (не частната),
защото тя дава меки сенки. Леонардо знаел, че изобразявайки натурата ти изобразяваш и
самия себе си, този който я възприема трябва да е чувствен човек, само натура не стига.

13. РЕНЕСАНСОВИТЕ МИСЛИТЕЛИ. ФИЛОСОФСКИ ВЛИЯНИЯ И ПРОТИВОПОСТАВКИ – ФИЧИНО

И АЛБЕРТИ. КЪМ ЗАНИКА НА РЕНЕСАНСА – МИКЕЛАНДЖЕЛО БУАНАРОТИ. ЕЛ ГРЕКО ЗА
ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА РИСУНКА.

Леон Батиста АЛБЕРТИ е един от големите архитекти и един от най-големите автори на

трактати за проблемите на естетиката. За средновековните теоретици живописта е божествена,
защото чрез нея се демонстрира Бог. За Алберти обаче живописта е божествена, защото
овековечава смъртния човек, прави го като че ли безсмъртен, като разширява границите на
земното битие на човека. За ренесансовите мислители красотата не е нещо неуловимо и
тайнствено – тя е достъпна за окото и разума. Пак Алберти казва: “Красотата е хармония на
всички части, обединени разумно и с такава съразмерност, че да не бъде възможно да се
прибави или отнеме каквото и да било, без да стане по-лошо.” Т.е. подчертава се значението и
на детайла.
-Подражанието на природата е главното и основно призвание в изкуство. Красотата според
Алберти е в природата на самите вещи. Оттук изкуството трябва да подражава на природата
разбирайки, че красотата се намира в действителността, а не отвън. Намира мястото си
метафорама за изкуството като огледало. Умът на живописеца трябва да прилича на огледало,
което да обхваща всички цветове и форми от действителността.
- Ренесансовите естетици поставят въпроса и за относителността на красотата. Според Дюрер
(немски художник) хората в една епоха разбират едно нещо за хубавото, в друга – друг
ФИЧИНО- италиански философ от Флоренция, чието учение се характеризира с
хармония между християнското откровение и Платоновата философия.
Ботичели – „Раждането на Венера от пяната” Ако произведенията на Ранния ренесанс
претворяват научните открития (перспективата, анатомията и т.н.), то „Раждането на Венера"
олицетворява философията. Спокойната простота на изкараната на брега от морските вълни
черупка от мида на Венера всъщност е преплетена с всякакви сложни платонически алюзии.
Фичино и Полициано посвещават една от сбирките на Платоновата академия на изясняването
на различните платонически аспекти на „Раждането на Венера"... Тази Венера има
идеализирано духовно качество - част от красивата действителност, видима, когато извърнем
поглед от сенките, играещи по стената на мрачната пещера на простото земно
съществуване. Женският образ получава независимост от класическите християнски канони.
Земната Венера се заражда от симбиоза между античната култура с нейните произведения и
идеали и платонизма на Фичино, който одухотворява голотата, карайки ни да я съзерцаваме
като отражение на божествеността.

МИКЕЛАНДЖЕЛО – ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на

Флорентинската школа. Още от ранна възраст Микеланджело развива собствен, силно
оригинален стил, който първоначално има голям успех и често е копиран и имитиран от
художниците от това време. Едно от качествата, на които най-много се възхищават
съвременниците му е неговото terribilità, чувството, вдъхващо страхопочитание и
величественост. Отличава се с патос и непрекъснато търсене на идеала за красота като
отражение на идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм. То оказва силно
влияние върху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм
ЕЛ ГРЕКО –испанец с гръцки произход(Крит)За него цветът има по-голямо значение от формата,
както и светлината, и че драматизмът е по-важен от описанието. Предшественик на кубизма и
експресионизма. Индивидуалист. Учи се от Микеланджело, но и го критикува в същото време.

14. ОБОБЩЕНИЕ НА РЕНЕСАНСА. НОВАТОРКИЯ АНАЛИЗ НА ЯКОБ БУРКХАРТ. АНТИЧНАТА

ЕСТЕТИКА НА РЕНЕСАНСА.

Ренесанса не копира, той идеализира най-красивото!

XV в. вече е повлиян, макар и слабо, от античната култура, която служи за образец в
новоразвиващите се изкуства.
Връзка с античното и Питагорейците – изграждането на пространство в дълбочина изисква
научни познания и тук отново се сакрализира геометрията.
Якоб Буркхарт- швейцарски историк на изкуството и културата. Най-известният труд на
Буркхарт е книгата Култура и изкуство на Ренесанса в Италия. Той проследява културните
модели на трансформацията от средновековие към ренесанс и модерна мисъл. Проследява
трансформацията на обществото от такова, в което индивидът е част от общност до такова, в
което се издига в култ самоизявяващата се творяща личност. Текстовете на Буркхарт
допринасят съществено за установяването на история на изкуството като самостоятелна
академична дисциплина . Буркхарт се занимава освен с изкуствата и със социалните аспекти на
Ренесанса. Ницше посещава лекции на Буркхарт, а двамата пък са почитатели на Шопенхауер.
Употребява термина Маниеризъм, който определя изкуството в Италия през 16в., когато
изкуството вече не се задоволява с хармонията и рационалния подход на Зрелия ренесанс,
търси се изтънченост и модерност. Маниеризмът фаворизира композиционното напрежение и
нестабилност и отхвърля баланса и яснотата на ранната ренесансова живопис.
15. КЛАСИЦИЗЪМ. ВИСОКА КЛАСИКА И КЛАСИЦИЗЪМ. РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ЕСТЕТИКА НА
РЕНЕСАНСА И КЛАСИЦИСТИЧНИЯ КАНОН.
17-18в. , издига като образци на изкуството художествените произведения на античността. Но
старите форми били изпълвани с ново съдържание – възпяване на общонационални итнереси,
внимание към психологията на човека. Разума и мисленето са на първо място, емоциите не.
Никола Пусен – да се намират аргументи защо нещо се рисува по определен начин.Доброто
рисуване да бъде тема, схема, конструкция. Живописта трябва да се стреми към хармония, не
деликатност.
Боало – не избираме невероятното, защото няма смисъл в него. Търсенето на истина е основен
стремеж. Из-ството в класицизма трябва да води до нравственост. Правило за трите единства –
действие, време и място.
Класицизма се св-зва с правила, предвидимост и яснота. Чрез мисленето се облагородяваме.
Красивото произлиза от трагедията, а комедията и сатирата са низки изкуства. Развива се
предимно във Франция. Лафонтен – басните.
В германия: по това време тя е провинциална и се изисква подражание на френския
класицизъм.
Лайбниц - въвежда своите метафизически точки, които нарича монади (единици). Чрез тях
той дава монистично и рационално обяснение за всемира. За него ясното познание е
замъглено, когато се основаваме на чувства.
Йохан Годмед – целта на изкуството е да се постигнат морални принципи.

16. ПОНЯТИЕТО БАРОК. БУРКХАРТ И ВЬОЛФЛИН ЗА БАРОКА. БАРОК И МАНИЕРИЗЪМ. ТВОРЦИ

НА БАРОКА. БАРОК И РОКОКО. БАРОК И ЧАЛГА.
Барокът е считан за кич в началото. Синоним на декорация. Буркхарт и Вьофлин отричат
барока. Вьофлин казва,че той е стил на маниеризма.
Художници : Караваджо,Салваторе, Роса. Морилио –Испания, Рубенс. Вкарване на емоция >
разтваряне на класицизма.
Барокът е спонсориран от дворианството, той е израз на несигурността и нуждата от показност.
Но също така е и символ на искрена експресия, независима от класицизма.
Малта – Валета , пример за пищен барок, катедрала ‘’ст. Джон’’
Буркхарт и Кроче казват, че Барока е упадък на изкуството. Други го намират а велик с
динамиката и богатсвтото си.
Живописта се смята за по-висша от скулптурата, защото не отразява едно към едно, а придава
красота.(добре нарисувана старица е приятна)
Пиер Шарон – застинала и подвижна красота (барокът е подвижна) емоция,
непропорционалност.
В Испания барокът е св-зан със спора около драмата. Лапа де Вега – драмата не въздейства с
хармония ,а със зрелищност.
Спор за поезията – до колко да набляга на идеи, до колко на метафори,емоция. (тук се ражда
поемата)
Естетическото се постига емоционално, то е потрес и излиза извън разума. Гениалността
нарушава нормите.

17. ОСОБЕНОТО МЯСТО НА ДЖОВАНИ БАТИСКА ВИТО В ИСТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА

ЕСТЕТИЧЕСКА МИСЪЛ. НОВАТА НАУКА PRIMA И SECONDA.
> Изясняване на цивилизационното развитие чрез поезия.
В началото на изк е поезията, там се появява мъдростта и знанието. Опростеността и
жизнеността в изк отваря пътя на Барока към Рококо. Вико тръгва от поезията, за да обясни как
се разв. Цивилизацията. – първично хората са били поети, а философията е последващо
знание. Функцията в поезията разкрива истината. Когато не знаят природните закони, хората
одухотворяват природата с поетическото. Придават на предметите чувства и страст.
(теолозите обожествяват природата : страха от мълнии поражда бог на мълниите)
Първоначалното познание – митология. Разделя се на научно и художествено после.
Художественото се стеснява и мащабността на митологичното се свива до метафора.”Всяка
метафора е мъничък мит” В митологията се вижда отношението на човека към света.
Истината се постига чрез творческата натура на нещата, не на наблюдението. Творческата
натура се развива чрез езика.
Първо идва века на митологията. (пораждат го хората неспособни на абстрактно мислене)
После е века на хората (поетичното става преносно) Познанието е рационално.
За Вико е важна метафората – тя одухотворява вещите.
Метонимия – (трионът пее) название на един обект върху друг
Синекдоха – видово замества родово (За хляб и свобода)
Ирония – образована лъжа,надяваща маската на истината
Поезията е най-същностно дело на познанието. В нея е скрита всеобщата истина

Вико се противопоставя на класицистичната теория с това, че функцията на поезията е да

предаде познанието, то тогава тя не е подражаваща(а подражанието е изискване на
класицизма)
Рефлексия - мислене
Поетът се обръща към масите, а философът към учените хора.Поезията е общо дело на
народите. Най-висша ценност на поезията е ВЪЗВИШЕНОТО, не красотата.

18. НЕМСКО ПРОСВЕЩЕНИЕ. СПОРЪТ МЕЖДУ ЛЕСИНГ И ВИНКЕЛМАН ЗА ГРАНИЦИТЕ МЕЖДУ

ПЛАСТИЧНИТЕ ИЗКУСТВА И ПОЕЗИЯТА. ВЪЗПИТАНИЕ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО. ХЕРДЕР.
И двамата преразглеждат класицизма през погледа на античността.
ВИНКЕЛМАН : емоцията пречи на красотата и харесва Лаокоон и „Благородната простота и
величие” Той харесва това, че емоцията зад израза в статуята може само да се предполага.
Смята и че величието на гръцкото изк от изящния стил се дължи на условията, в които се твори
и характера на гърците. (климат, живот, спокойствие) = достигане на възвишеното. За първи път
изк. Се представя в контекста на средата.
ЛЕСИНГ : става дума за два различни вида изкуство (поезия и пластическо изк) и те боравят с
различни похвати, които не бива да се сравняват. Той все пак предпочита поезията, защото тя
оставя място на въображението, докато зрението го ограничава. Поезията стимулира. За него
пък характеристиката на Лаокоон не идва от характера на гърците, а от изискванията на
високата класика и канона. Поезията е по-важна защото си служи с движението. Не в
атараксията(епикурейство) е красотата. Изразителността е основна ценност за Лесинг.
Лесинг за първи път в ист на естетиката показва разделението между изкуствата.

ХЕРДЕР : преход от просвещение към романтизъм. Историзъм в естетическото мислене.

Развива идеята на Лесинг, че поезията и литературата са основното. Народното творчество е
най-дълбинния пласт на културата, то говори за цялостния морален модел. Културата на всеки
народ показва неговото развитие. Превъзнася славяните заради романтичността,
чувствеността. Колкото по-див народ, толкова по-хубаво творчество. Сходността в изкуствата на
нациите идва от сходните условия. Народът създава езикът, на който пише поета. Най-ценен
източник на вдъхновение е средновековието, защото то е най-богато на фантастичното.
Изкуството има по-голяма ценност,когато лансира религиозни ценности.
От Хердер тръгва жанрът фрагмент. С него най-добре се изразява чувството.
Сетивността е най-важен компонент на възприемането.
Вкус се възпитава и трябва да има достъп до добро изкуство.(препоръчва Шекспир)
Красотата се изразява чрез здравето,силата (крафт)
Варварите разрушават статуи в Рим, защото в тях припознават демони, те наслагват религиозен
смисъл върху предметите на изк.

19. ВЪВЕЖДАНЕ НА ПОНЯТИЕТО ЗА ВКУС КАТО ЗНАЧИМА ЕСТЕТИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ ЗА ВКУСА В ЕПОХАТА НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО. ШИРОКОТО ПОНЯТИЕ ЗА ВКУС.
МОНТЕСКЬО И ФРЕНСКИТЕ ЕНЦИКЛОПЕДИСТИ.
Вкусът се налага като естетическа категория.
Всички просветители разглеждат вкуса като нещо, което трябва да възпитава.
Енциклопедисти,но и сенсуалисти – красотата е св-зана с удоволствието.
МОНТЕСКьО – идеята за красиво е св-зана с вкуса,който бива А. естествен (бързо и
иззящно,интуитивно) и Б. придобит. Двата си влияят.
Изкуството ни разкрива природата в аспекти,които тя укрива от нас. Склонни сме да се
възхищаваме на природната красота повече.

20. АНГЛИЙСКО ПРОСВЕЩЕНИЕ И ТЕМАТА ЗА ВКУСА. ЕСТЕТИЧЕСКА КОНКРЕТИЗАЦИЯ НА

ПОНЯТИЕТО. ДЕЙВИД ХЮМ ВЪРХУ НОРМАТА ЗА ВКУС.
18в. векът на разума. Първата половина на века битува класицизма (Строгите правила)
морализъм.
ШЕФСБЪРИ – издига изк до морала и морала до изк. Подражание на природата. Истинното
(подражаваното) е красиво. Точни пропорции,канони.
Категорията навлиза все повече е естетическия разговор..
Разумът като основа – вкусът е основан на разума!
Зряло просвещение - ХОГАРТ – опитва да наложи образец за красота –
вълнообразната,змиевидна линия. Тя е разнообразни и привлекателна, докато правата линия е
просто по-дълга или по-къса.
За Хогарт НЕ е въпрос на вкус.
➢ По-натам навлиза сенсуализмът в англ. Просвещение.
БЪРК- разграничава възвишено и красиво. Красивото > съобразено с приятното, независимо е
от рационалността. То идва от удоволствието на сетивата. (идеите на Кант )Възвишеното >
базирано на изумление, страдание, инстинкт за самосъхранение, то подтиква въображението.
Каква е причината за красотата? – пропорцията не е причина, нито пък разсъждението. (Това е
СКЪСВАНЕ С КЛАСИЦИЗМА) Красотата НЕ е и съвършенство >Вкусът включва идеята за
дефекти. Вече се залага на реакцията на зрителя, не на обективни качества.
(пр. за възвишено днешно време : пост-модернизма – той не борави с красота, а будене на
шок)
АДИСЪН – важно е понятието за вкус във връзка с категорията въображение. То е между
чувство и разум. Проблема за вкуса е св-зан със способността ни за въображение.
СЪР ДЖОШУЕЛ РЕЙЛНЪЛДС – обратно на Бърк (и Кант) – казва, че красотата е св-зана с
полезност. Вкусът е въпрос на асоциации от житейските опит, а не на естетика.
ХЪДШЕДСЪН - основен закон на красотата е единство в многообразието . Красивото не бива
да се св-зва с идеята за облаги. (Пътя към Кант отново)

21. СЪЖДЕНИЕТО ЗА ВКУС КАТО ОСНОВА НА КАНТОВАТА ЕСТЕТИКА. МЯСТОТО НА ТРЕТАТА

КРИТИКА НА КАНТ В ЦЯЛОСТНАТА МУ КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПОЗНАНИЕТО И НРАВСТВЕНОСТТА.
„ЛИПСА НА ИНТЕРЕС” И СПОСОБНОСТ ЗА СЪЖДЕНИЕ.

Целесъобразност – тя сама по себе си не дава познание, но се мисли с практическата част на

разума. Тя не е свойство на самия обект, а е априорен принцип на познавателната ни
способност. (познаваме действителността според нашите идеи ) В естетиката
целесъобразността е св-зана с удоволствието.
Свободната игра на въображението и разсъдъка. – чрез въображението схващаме
многообразието, а разсъдъка го привежда в единство > субективна формална
целесъобразност!
Нашето съждение за вкус претендира за общовалидност, но не може да бъде такова, защото
харесвайки нещо, изразяваме наслада от нагледа му > насладата е чувство, а чувството е
субективно.
Съждението за вкус винаги е единично. То не е св-зано с логическа връзка. Обаче ‘’всички рози
са красиви” вече не е съждение за вкус, защото е св-зано с понятия и логика. (златното сечение
не е съждение за вкус)
Красивото е лишено от интерес за разлика от приятното и доброто. Те и двете са зависими от
нещо. Но незаинтересоваността на естетическото съждение е свободно удоволствие.
Новия принцип при Кант е че свободата е св-зана със съждението за вкус.
Различава и красивото от възвишеното – възвишеното предполага някакъв канон и отново е
интелектуализирано. (такъв е идеалът за човешката красота)
Красивото без понятия може да е всеобщо доколкото предизвиква колективно
удоволствие,защото познавателните ни способности са общи.

22. КАНТ ЗА КРАСИВОТО И ЗА ВЪЗВИШЕНОТО. ИДЕИТЕ НА РАЗУМА И ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ

КАТЕГОРИИ. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ГЕНИЯ.

23. КАНТ ЗА ИЗКУСТВОТО. СИМВОЛ И ИЗОБРАЖЕНИЕ. РАЗИСКВАНЕ НА #59 ОТ „КРИТИКА НА

СПОДОБНОСТТА ЗА СЪЖДЕНИЕ”