НАЙ-ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ЕЗИКОВИ ВЪПРОСИ

УВОДНА ЧАСТ
Предназначението на тази част от сборника е да припомни ключови
понятия и правила от областта на българския език, изучавани в училище,
и да насочи вниманието към основните видове задачи по съответната
тема, които се включват в реалните изпитни тестове. Разделите са
структурирани еднотипно – в началото е поставен проблемният езиков
въпрос, който най-често се задава в тестовите задачи; след това са
посочени практически правила, които ви помагат да го разрешите
правилно . В края на всеки раздел се предлагат няколко най-често
срещани тестови задачи, проверяващи знанията в дадената област,
посочват се отговорите на задачите, придружени от обяснение, защо този
отговор е верен и кои са подвеждащите моменти от задачата. Прочетете
проблемните въпроси към всеки раздел, самостоятелно решете
предложените задачи. Ако те ви затрудняват, прочетете обясненията след
тях и отново се опитайте да достигнете до правилните отговори. Ако пък
задачите не представляват проблем за вас, можете да си спестите
прегледа на теоретичните положения и да преминете направо към
следващия раздел.

ПРОГРАМАТА ЗА ДЪРЖАВНИ ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ В ЧАСТТА

СИ БЕ СЪДЪРЖА
1. Български език
• Текстът и социокултурният контекст;
• Текстът в публичното общуване. Сфери на научната, медийната,
гражданската, институционалната и художествената комуникация;
• Тематично и смислово членене на текста. Извличане на информация
от текста;
• Функции на езиковите средства за изграждане на текста;
• Отношения между езиковите единици от различните езикови
равнища;
• Задължителност и избор на структура и композиция на текста
съобразно предмета на общуване и предназначението на текста;

22
 • Задължителност и избор на езикови средства съобразно условията на
общуване в различни комуникативни ситуации;
• Лексикална и граматична норма. Системни езикови правила;
• Правописна и пунктуационна норма. Конвенционални езикови
правила;
За да се справите успешно с тази част от изпита, трябва да знаете
някои термини и езикови правила. Ограничен е броят на особеностите на
българския език, които се проверяват тестово.

Какво трябва да знаем за науките за езика, за да разберем условията

на тестовите задачи?

В долната таблица са посочени отношенията между

езикови единици – науки – езикови проблеми, които
изучават.
НАУКИ ЗА ЕЗИКА
Единици на речта Науки Какаво изучават?

Фонема
Фонетика Звук, буква, ударение, интонация
Най-малката
единица на речта
Строежа на думите, класовете думи,
Дума
свързаните с техните форми
Най-малката Морфология
граматически значения, функциите им
самостоятелна
в свързаната реч
единица на речта

Думите като речникови единици и

Лексикология речниковият състав на езика като
система

Изречение
Най-малката Строежа на изречението, видове
Синтаксис
единица на речта, изречения
изразяваща
завършена мисъл
Текст Стилистика Езиковите единици според сферата на

23
Основна единица общуване, видове стилове
на речта

Граматиката се дели на морфология и синтаксис

Често давани въпроси върху този материал са свързани с единиците на

речта, коя наука коя единица изучава, какво изучават отделните науки.
Задължително е да запомните, че граматиката включва морфология и
синтаксис.Също е важно да знаете, че езикознанието е наука за езика,
която проучва езика в неговото възникване и развитие и разкрива
неговите закономерности.

ЗАДАЧА:
Най-малката единица на речта, която изразява завършена мисъл, е:
а) фонема
б) морфема
в) дума
г) изречение

КОМЕНТАР
Верният отг. е г). Имайте предвид, че най-често се задават въпроси към
най-малката значеща единица на речта и към най-малката самостоятелна
единица на речта. Запомнете, че те са морфема и дума.

ЗАДАЧА
Звуковите закони СЕ ИЗУЧАВАТ от:
а) фонетиката
б) граматиката
в) морфологията
г) стилистика

КОМЕНТАР
Верният отговор е а).Ще срещнете често въпроси, коя наука изучава
частите на речта/класовете думи/ или частите на изречението,кои са
видовете стилове.

ЗАДАЧА
В кое изречение има граматична грешка:

24
а) шестима учители
б) двама индианци
в) трима ученика
г) няколко военни

КОМЕНТАР
За да отговорите правилно на въпроса, трябва да разбирате задачата.
Граматиката съдържа два основни дяла – морфология, която изучава
думата, и синтаксис, която изучава изречението. Следователно трябва да
се търсят грешки при образуване различните форми на думите и
свързването им в изречения. Верният отговор е в), защото същ. имена за
лица. не получават бройна форма и е възможно само като окончание за
мн.ч. –„и“ – „ученици“

ЗАДАЧА
Коя наука се занимава с особеностите на езика като цяло?
а) фонетика
б) морфология
в) езикознание
г) лексикология

КОМЕНТАР
Верният отговор е в), защото езикознанието изследва конкретните факти,
класифицира ги, проучва ги в отделните етапи от развитието на езика и
разкрива неговите закономерности.

ПРАВОПИСНИ ЕЗИКОВИ ЗАДАЧИ

Знанията за звуковите промени при гласните и

съгласните ще ви помогнат да прецените как се пише
думата, а и думите, чийто правопис се проверява, са
Има ли ясни и точни правила за това, как да се пишат думите,
може ли задачите за правопис да бъдат решавани, а не налучквани?

За да имате добра писмена култура трябва Правописният речник и

Речникът на чуждите думи да са винаги наблизо до пишещия.

Звукови промени при гласните. Променливо „Я“.

25
 В неударено положение тесните гласни е българския език се
разширяват, : /ъ/ се доближава до /а/, /у/ - до /о/, /и/ - до /е/ , а широките се
стесняват, : /а/ по посока на /ъ/, /о/ по посока на /у/, /е/ - по посока на
/и/. .Разликата между изговора и правописа на думи, в които има гласни в
неударена позиция, води до правописни грешки.
Има някои основни положения, които ще ви насочат дали да пишете
тясната или широката гласна от двойките :
а-ъ
о –у
е-и

Пълният член не може да има форма –ат. Шофьор ). Шофьора ).

ШофьорЪт
3л.мн.ч на глаголите не може да завършва на Ът. Вървят, Четат,
Шофират, Моделират
В каре Гласната в корена на думата нерядко не се чува ясно.Търсенето
на сродните думи ще ви помогне да не допускате грешки при писането на
такива думи. Ако установите , че коренът на проблемната дума е студ,
няма да се колебаете при писането на изстуден,
застудявам,студенокръвен, корени като град,ум,образ,кръв,кръст, които
често в някои сродни думи се чуват с редуцирана гласна, трябва винаги да
бъдат писани с една и съща гласна:заграждение недоумявам,
въображение,кръвнишки, кръщение.
Важно е да запомните, че има сродни думи, при които се променя
коренната гласна. Техният правопис също може да бъде проверен в някоя
от тестовите задачи, но само на най-често срещаните.

Повествование, но повест вувам

Преобразование, но преобразуване
Двуделен, но двоеточие
Често се проверява правописа на гласните в думите:укорявам,
одобрявам,ръка
Проверявайте проблемната гласна, като търсите сродна дума, в която
да е под ударение/укорявам-укор,ръка –ръчен/ При някои от думите това
не е възможно/одобрявам/ и трябва да направите проверка в
Правописния речник.,

Звукови промени при гласните. Променливо „Я“.

Променливо е това „я“, което при определени условия преминава в „е“
1. Изговаря се като „я“, когато е под ударение и пред твърда

26
сричка/която не съдържа „е“ или „и“/, или в последната сричка от думата.
хляб, вярна, умрял
2. Пише се и се изговаря като „е“:
- когато не е под ударение –хлебар
- когато е пред мека сричка –хлебни,верен,умрели
- когато след нея има ж,ч,ш – сняг - снежен, пряка -пречка
Постоянно „я“
Не се променя в различните форми на думите или в сродни думи
Поляна – поляни, стрелям, стрелях, стреляне
За да познаем дали една дума съдържа променливо или непроменливо
„я“, трябва да потърсим дали се променя в различни нейни форми.

При минали деятелни и минали страдателни причастия от глаголи от I,II

спрежение, съдържащи променливо Я, то се преглася в мн.ч. /т.е. преди
мека сричка/ - вървял, вървяла, вървяло, вървели; изживян, живяна ,
живяно ,живени. При причастията, образувани от глаголи от III
спрежение, Я не се променя в мн.ч. – стрелял, стреляла,стреляло, стреляли

За да не се колебаете дали да пишете а или я в думи, произведени от

съществителни на -ия, запомнете, че християнин, софиянец (и сродни на
тях думи) се изписват с я; а във всички други случаи се пише а –
марсиански, вегетарианец, индианец, италиански, материално,
комедиант и др.

Думи от чужд произход трудно се проверяват чрез разделяне на корени,

представки и т. н., така че правописът им просто трябва да се наизустява.
Често се греши при изписването на гласните в думи като: буржоазия,
кулоар, аксесоар, мемоар, сешоар, тротоар, визуален, ритуал, семинар,
ешелон, интелигент, кулинарен, кенгуру, акуратен, акумулатор,
буксувам, безскрупули, скулптура, пунктуация, кулминация, акустичен,
акостирам, поанта, коригирам, приоритет, прерогатив, рецепция,
реципиент, бонбониера, гарсониера, абитуриент и др.

Звукови промени при гласните. Непостоянно и променливо „Ъ“

променливо непостоянно

27
 Когато гласният Ъ застава в Когато гласният звук Ъ се съдържа в
някои думи преди, а в други след някои форми на думата, а в други
Р, Л изпада
1. При един съгласен след Р, Л вятър –ветрове, мъртъв - мъртви
звукът се пеше преди тях – ЪР, Забележка
ЪЛ Когато се колебаем дали в последната
дърво,гълтам сричка на една дума да пишем А/Ъ,
2. При два или повече съгласни - ако гласната се запазва и в др. форми
звука след Р,Л гласният звук се на думата, е А, - казал,казали
прехвърля след Р, Л – РЪ, ЛЪ - ако изчезва, е Ъ – рекъл,рекли
дръвче, глътка Изключения: същ.имена от м.р., които
Изключения: повърхност, завършват на ЪК, не губят Ъ в никоя
оскърбление, завършвам, от формите си – ремък - ремъци,
избързвам, забърсвам и др. замък - замъци, пламък - пламъци,
камък - камъни
Формата за мъжки род на причастията на -л се пише с
-ъл, когато останалите форми на съответното причастие
не съдържат гласна пред -л, срв. рекъл, рекла, рекло,
рекли; когато в останалите форми пред -л има гласна

ЗАДАЧА
В коя дума има правописна грешка?
а) увенчавам
б) увековечавам
в) уважавам
г) усмивам

КОМЕНТАР
Всички думи в тази тестова задача са с често проверяван правопис. При
глаголите в подточки а,б,в е възможна проверката само в Правописния
речник. При „осмивам“ подвеждащата представа е, че може да се провери
с „усмивка“, но „у’ в последната дума е само представка към корена. В
„осмивам“ към корена е прибавена представката „о“. Верният отговор е г)

ЗАДАЧА
В кой ред има правописна грешка?

28
а) той е викал
б) той е рекал
в) той е плакал
г) той е искал

КОМЕНТАР
За да откриете верния отговор, превърнете причастията в мн.ч. Според
правилото, където гласният звук изчезва, е Ъ, където не изчезва, е А.
Причастията в тестовата задача най-често се проверяват за правопис.
Верният отговор е б) рекъл - рекли

ЗАДАЧА
В коя дума има правописна грешка?
Народите, преживяли а) вековно потисничество б), знаят да ценят
свободата си в) и героите г), паднали за нея.

КОМЕНТАР
При минали деятелни и минали страдателни причастия от глаголи от I,II
спрежение, съдържащи променливо Я, то се преглася в мн.ч. /т.е. преди
мека сричка/ . Следователно в а) има грешка, защото правилните
причастни форми са: преживял, преживяла, преживяло,преживели. Но и в
другите позиции може да се допусне грешка. В б) възможната грешка е в
добавянето на Д – подтискам; във в) може погрешно да се замени
възвратно притежателното местоимение с притежателно местоимение, в
г) може погрешно да се постави Й в окончанието на думата – геройте.

ЗАДАЧА
В кой ред е допусната грешка при образуването на формата за
множествено число?
а) белтък – белтъци
б) жезъл – жезъли
в) сандък – сандъци
г) камък – камъни

КОМЕНТАР
Същ.имена от м.р., които завършват на ЪК, не губят Ъ в никоя от
формите си – затова формите в а),в), г) са верни, но формата за мн.ч.
във б) не е правилна, Ъ изчезва в тази форма – жезъл - жезли

Звукови промени при съгласните. Обеззвучаване и озвучаване на

29
съгласни“.
- Понеже изговорът на съгласните в определени позиции не съвпада с
буквеното им изразяване, често се допускат правописни грешки. В края
на думата и пред беззвучни съгласни звучните се обеззвучават: /д/ се
произнася като /т/ напр. в млад или в подсмивам се, /б/ се произнася
като /п/, напр. в боб или обтекаем, /в/ се чува като /ф/, напр. в зов или
всявам и т. н. И обратно, пред звучни съгласни беззвучните се озвучават,
срв, сграда,вършитба, отзовавам и др.
Ако се колебаете каква буква трябва да се сложи в края на думата,
превърнете я в мн.ч. или направете проверка с други форми на същата
дума или потърсете сродни думи: млад, млади; боб, бобове;нов, нови и
т. н.

Ако се колебаете каква буква трябва да се сложи в началото на думата,

проверете дали става въпрос за представка. Добре е да запомните, че
представките раз-, из-, под-, над-, пред-, зад-, об-, въз-, в- навсякъде се
пишат с буквата за съответната звучна съгласна, независимо как се
изговарят; напр. разписвам, изтисквам, вписвам и т.н. Представката с-
винаги се изписва с-, макар че често се чува като /з/ - напр.сбиване,
сговор, сбогом и т. н. Но ако съгласната е част от корена, не може да се
направи друга проверка освен чрез Правописен речник напр. в думата
„здани“е първият съгл. звук е част от корена и не може бъде проверен с
търсене на други думи.
- Когато във формата на думите има струпани един до друг няколко
съгласни звука, те могат да се окажат непрпизносими като цялост, поради

Търсете сродна дума или отделете корена,

представките и наставките, за да откриете всички
съгласни звукове:
Надежден – надеждна
Без - съвестен – безсъвестна
Дроздове – дрозд
което при изговор се опростяват чрез изпускане на един от съгласните
Най-често срещани съчетания са:- -стн-, -здн-, -ждн-, -стк-,, -вств- и др.
При писане обаче трябва да се отрази пълният състав на тези групи, срв.:
вестник, звездна, надеждна, флейтистка, чувство и др.

Понякога в старанието си да не изпуснем съгласна се изписват

повече от необходимите съгласни звукове, за които се предполага, че

30
принадлежат към някоя от посочените групи. Често срещана грешка
е изписването на „т“ в словесна – „словестна“. Проверява се с
формата за м.р. словесен.Не е правилно да се добавят съгласни
звукове и в думите:
грешно правилно
растна раста
възспирам възпирам
праздник празник
пустна пусна
сърдце сърце.

-„Двойните“ съгласни също създават главоболие на пишещия, ако не

знае правилата за проверка. Едно от местата, на които се появяват две
еднакви съгласни една до друга, е границата между представка и корен,
напр. поддавам, раззеленен, безззвучен, оттам, и др.
Проверката е лесна, защото като разделим представка от корен, става
ясно какви са съгласните... под - давам, раз - зеленен, без -звучен, от -
тичам
Но е неправилно да се пише разстопявам, защото коренът е топ, а
представката е раз- . Разтопявам е правилната форма.
В каре Двойно-НН се пише в прилагателни, които в м.р. ед.ч.
завършват на –НЕН, защото те в ж.р, ср.р. и мн.ч. губи Е между двете Н.
Ако пилагателното в м.р. не завършва на –НЕН, няма как да се появи –
НН
Лунен – лунна, лунно, лунни
Съвременен – съвременна – съвременно - съвременни
Пролетен, пролетна, пролетно, пролетни
Обикновен – обикновена – обикновено – обикновени
!!!! Правилото не познава изключения

Как да различаваме и от й?

В каре Пишем „и“, когато звукът образува сам сричка или с някоя
друга съгласна - на- и- сти-на, па-ви-ли-он; пишем Й, когато звукът влиза
в сричка с друга гласна – ма-йор, май-ка
В каре Окончанието за мн.ч. е И. Не може да поставите Й дори когато
след него има членна морфема, и ясно чувате Й!
Ед.ч. мн.ч. мн.ч. чл. форма
герой – герои – героите

31
 порой – порои – пороите
завой – звои - завоите

ЗАДАЧА
2. В кое изречение е допусната грешка?
д) Полицаите от районното управление участваха в гонитбата на
опасен криминален престъпник.
б) Тази година селските стопани започнаха по-рано есенната
сеитба.
в) Мария покани на сватбата си всички свои приятели от
детинство.
г) Между двете съседни държави беше подписана споготба за
взаимно сътрудничество.

КОМЕНТАР
Във всеки от редовете има дума, в която звучна и беззвучна съгласни една
до друга предизвикват колебание в правописа – а) гонитба, б)сеитба,
в)сватба, но грешката е в г) споготба – трябва да бъде „спогодба“.
Проверка може да бъде направена със сродни думи – погодя,спогодя,
спогодителен

ЗАДАЧА
1. В коя от подчертаните думи е допусната правописна грешка?
Пет минути преди изпита (а) 10 учители (б)влизат едновремено (в) в
стаите (г) , в които са кандидатите .

КОМЕНТАР
Всяка от подчертаните думи може да предизвика колебание , дали в нея
няма грешка, и това е една от основните трудности при решаване на този
тип задачи. Колкото повече навлезете в езиковите правила, толкова по-
малко ще бъдат възможните отговори при подобен тип задачи. В а) може
да има колебание при членуване, но след предлог не се пише пълен член.
В б) може да има колебание в окончанието за мн.ч., но трябва да си
спомните, че същ за лица нямат бройна форма. Грешката е във в), защото
формата за м.р. на прилагателното е „едновременен“, в ж.р., ср.р. и мн.ч.
„е“ изпада и двете „нн“ се съединяват. В г) може да има колебание, дали
няма „й“ в окончанието, но си припомнете, че в мн.ч. в окончанието на
същ. имена няма „й“.

Правописа на кои думи най-често се проверява?

32
Вярно Грешно

шампион шампьон

материя материа

препятствия препядствия

бомбардировка бомбандировка

възстановен въстановен

посланик посланник

довереник доверенник

рожденик рожденник

потискам подтискам

въплъщавам въплащавам

омраза умраза

умра омра

истински истенски

синекдоха синегдоха

въстаник възстанник

Кога сложните думи се пишат слято, а кога полуслято?

1. Трябва да се направи разлика между сложна дума и словосъчетание.

33
Ако първата дума може да се членува, това е словосъчетание и двете
думи се пишат отделно.
поетът революционер, къщата музей, детето герой
2. Слято се пишат съществителни и прилагателни, при които първата
дума пояснява втората и втората съставна част носи основния
смисъл.Тези думи са с едно ударение.
петгодишен, десететажен, Великден, Ивайловград, макроикономика
дълбокоуважаван, многоизвестен, светлосин, световноизвестен
3. Слято се пишат сложни прилагателни, образувани от съставни
географски названия и от лично и собствено име, които завършват на –
ски
великотърновски от Велико Търново
новозеландски от Нова Зеландия
йорданйовковски от Йордан Йовков
николавапцаровски от Никола Вапцаров
4. Полуслято се пишат сложни съществителни , при които втората
част пояснява първата и първата е главна. Тези думи са с две главни
ударения и се членува втората дума.
заместник-областен управител – заместник-областният управител
храм-паметник, храм-паметникът
научно-художествен, научно-художественият
5. Полуслято се пишат сложни съществителни и наречия, между
съставните части на които може да се постави съюзът И:
покупко-продажба покупка и продажба
нагоре-надолу нагоре и надолу
насам-натам насам и натам
6. Полуслято се пишат сложни прилагателни с равноправни основи и в
това число образувани от лично и собствено име, които завършват на –
ов,-ев. И двете съставни части се пишат с главна буква:
морално-етичен
финансово-стопански
немско-английски
Йордан-Йовков разказ
Елин-Пелинова повест
7. Полуслято се пишат думи, едновременно изписани с дума и цифра:
7-годишен, 5-етжен, 3-етапен, 6-тонен

ЗАДАЧА
В кое изречение не е спазено правилото за слято, полуслято и разделно
писане?

34
 а) Атина е не само столица на Гърция, но и град музей.
б) Стипендиите ще бъдат издавани по план график.
в) Има широка база данни за тестово изпитване.
г) Записвайте всяка непозната дума в тетрадка речник
д) В град музей, база данни и тетрадка речник може да се членува
първата дума и затова те са словосъчетания т.е. думите се
пишат разделно – градът музей, базата данни, тетрадката
речник.Полуслято се пишат сложни съществителни , при които
втората част пояснява първата и първата е главна, а втората се
членува. Грешката е във в) план-графикът, защото може да се
членува само втората дума - план-график

ЗАДАЧА
Посочете в кой от редовете има грешка
а) Димитър –Димова героиня
б) Крали-Маркова сила
в) дядо-Славейков похват
г) Иван-Вазовски плам

КОМЕНТАР
Ако сложните прилагателни са образувани от лично и собствено име и
завършват на –ов,-ев, двете имена се пишат полуслято и с главна буква.
Димитър–Димова героиня, Крали-Маркова сила, дядо-Славейков похват
са написани правилно. Ако сложните прилагателни са образувани от
лично и собствено име и завършват на – ски, двете имена се пишат слято
с малка буква. Грешката е в г), защото правилната форма е иванвазовски
плам.

Кога се пише главна буква освен в началото на изречението

Запомнете следните основни правила за писане на главна буква:

1. Собствени лични имена /Иван Стоянов, Яна Василева/, прякори и
псевдоними /Иван Дългия, Матей Миткалото/, прозвища, добили
значението на собствени имена / Васил Левски – Дякона, Никола
Странджата – Знаменосеца, Алеко Константинов - Щастливеца/, и
запомнете, нарицателни приложения към имената на известни личности и
литературни герои /Дон Кихот, Бай Ганьо и др./
2. Притежателните прилагателни на -ов, -ев, -ин /Алекова творба,
Вазово произведение, Янини двори/. Когато притежателното прилагателно
се образува от личното и собственото име, двете имена се пишат

35
полуслято с тире между тях /Алеко-Константинова творба, Иван-Вазово
произведение/.
Когато обаче съответното словосъчетание се е превърнало в
терминологично или устойчиво название, изписването е с малка буква,
срв. адамова ябълка, брайлово писмо, дамоклев меч.
3. Относителни прилагателни на -ск(и), образувани от лични имена,
винаги се пишат с малка буква. Те нямат притежателно значение, а
изразяват идеята “като на...“, срв. ботевски сарказъм, донкихотовски
идеи. Съществителни, образувани от лични имена с наставка –овци,
евци, се пишат винаги с малка буква /прометеевци, донкихотовци,
байганьовци/.
4. Собствени те географски имена /Азия, Варна, Европа/
каре Когато географското име е сложно име, първата дума
задължително се пише с главна буква, втората, третата и т. н.думи се
пишат с главна буква, ако са собствени имена, напр. Голяма Брестница, и
с малка, ако не са собствени имена, напр. Топли дол.
5. Съществителните Галактика, Земя, Луна, Космос се пишат с главна
буква, когато се използват като собствено име на астрономически обект
(подобно на Марс, Венера, Млечен път и т. н.), а във всички останали
случаи - с малка буква, напр. Той гледаше красивата луна всяка вечер.
6. Названията на празници, на исторически, културни, спортни и др.
събития, се пишат с главна буква, напр. Коледа, Първа световна
война,Варшавски договор, Европейски съюз.

Официалните обръщения следва да се оформят така:

Уважаеми господин Кмет, ... или Господин Кмет, ...
Уважаема госпожо Декан, ... или Госпожо Декан, ...
Уважаеми господин Професор, ... или Господин Професор,
Уважаеми професор Тотев, ... или Професор Тотев, ...
Уважаема доктор Петрова, ... или Д-р Петрова, ...

Помнете, че в подобни случаи не е прието да се съкращават

обръщения и титли. Съкратено може да се изписва само доктор - когато е
професионално обозначение на лекар и когато е наименование на научна
степен. Обръщения като Кмете, Професоре, Председателю и под. са
възможни, но вече звучат архаично. В същото време звателни форми в
женски род, тип Кметице, Председателке, Докторке са недопустими.

ЗАДАЧА
В кое изречение има грешка при употребата на главни или малки букви?

36
 а) Господин професор, заседанието започва.
д) Все още най-много кандидати има в Софийския университет
в) На 3 март ще честваме 120 г. от Освобождението.
г) Само в БНБ могат да бъдат обменени парите от изтекли
емисии.

КОМЕНТАР
Официалните обръщения се пишат с главна буква и затова грешката е в
а),където трябва да има писмено обръщение „Господин Професоре“.
Главните букви са употребени правилно в останалите позиции, защото се
отнасят до учебно заведение, държавна институция и историческо
събитие.

ЗАДАЧА
Посочете в кой ред има неправилно употребена главна буква
а) Западни Родопи,Константин-Кирил Философ
б) Българско Възраждане, Североизточна България
в) Съединени американски щати, Седящият бик
г) Западна Европа, Втора световна война

КОМЕНТАР
В многосъставни географски наименования втората, третата и т. н.
съставка се пишат с главна буква, ако са собствени имена, напр.
Североизточна България,и с малка, ако не са собствени имена,
напр.Съединени американски щати.Правилото ръководи и изписването
на други съставни названия - на институции, организации, събития и т. н.,
напр. Българско възраждане,Втора световна война, Седящият бик.При
изпускането на някоя от съставките оставащата съставка поема главната
буква, напр. Възраждане, Американските щати. Грешката е във в), защото
възраждане не е същ. собствено и трябва да бъде Българско възраждане.

Кога частицата НЕ се пише слято и кога разделно от думите?

Частицата Не се пише слято с имената и разделно с

Слято се пише с/ъс : Разделно се пише от

Същ. име – истина – неистина Глаголи - не мога, не знам, не виждам

37
Прилаг.име – красив – Причастия, които са сказуемо в
некрасив изречението

Мин.св. деят. причастие - Славеят не

Наречие – вярно – невярно
пял тази есен

Причастия, които са Мин.несв. деят. причастие – Славеят не

определения в изречението пеел отдавна.

Сег деят. причастие – можещ – Деепричастие – не пеейки, не знаейки,

неможещ не можейки

Мин.св. деят. причастие

помислил – непомислил
Непомислилият добре ще
сбърка в решението
Мин.стр. причастие боядисан -
небоядисан

Изключение: Когато частицата Изключение:С глаголи, които изразяват

НЕ не образува непълно действие, частицата НЕ се
противоположно значение със пише слято – недовиждам, недочувам,
следващата дума, тя се пише недопявам. Пише се слято и с всички
отделно причастия, които се образуват от тези
Тук ценена е не истината, а глаголи – недовиждал, недочувал,
лъжата недопявал
Тя е не красива, а прекрасна

ЗАДАЧА
В кое от изреченията не е спазено правилото за слято и разделно писане
на частицата „не“?
а) Неугасналият пламък на любовта връща младост в старостта.
б) Зад невзрачен лик стои посредствен политик.
в) Неведнъж българското учителство е показвало, че моралът на
възрожденците е още жив..
г) Неможейки да продължи да говори от вълнение, мъжът тихо си
седна.
КОМЕНТАР
Правилото не е спазено в г), защото частицата „не“ се пише винаги

38
отделно от деепричастието и тази правописна особеност се проверява
много често в тестовите задачи.В останалите случаи „не“ е правилно да се
слее с минало свършено деятелно причастие, когато изпълнява ролята на
определение в изречението/неугасналият/, с прилагателното /невзрачен/, с
наречието /неведнъж/.

ЗАДАЧА
В кой ред няма отклонение от правилото за слято и разделно писане на
частицата „не“
а) Не можещ е равно на не искащ.
б) Властните хора искат от подчинените си не воля за действие, а
послушание.
в) Не довижда този, който не дознайва.
г) Царският син неловувал в тази част на гората.

КОМЕНТАР
В първия ред „не“ неправилно е отделена от сегашно деятелно причастие,
с което по правило се пише слято. В б) няма грешка, защото „не“ се пише
слято само със съществителни имена, с които образува противоположно
значение .Във в) има грешка, защото частицата „не“ се пише слято с
глаголите, които изразяват непълноценно действие –недовижда и
недознайва. В последния ред също има грешка, защото „не“ се пише
отделно от миналите деятелни причастия, ако те изпълняват ролята на
сказуемо в изречението.

4.4 Грешки при учтива форма, членуване, бройна форма. Най-често

допускани грешки при местоимения. Основни грешки при съгласуване на
частите на изреченията, – заглавие 2-ра степен

Кои са точните правила за писане на учтива форма?

1. Внимателно трябва да се оформят официалните обръщения :

Уважаеми господин Министър, ... или Господин Министър, ...
Уважаема госпожо Директор, ... или ГоспожоДиректор, ...
Уважаеми господин Професор, ... или Господин Професор,
Уважаеми професор Иванов, ... или Професор Иванов, ...
Уважаема доктор Пенева, ... или Д-р Пенева, ...
2. Местоименните форми са винаги във 2 л. мн. ч. - Вие, Вашето и се
пишат с главна буква.
3. Спрегнатите глаголни форми стоят във 2 л. мн. ч. - сте, имате, ще

39
кажете, ще посетите, можете да съобщите и т. н.
4. Миналите деятелни причастия /форми на –л: -ходил, ходел, говорил,
говорел, казал, бил и т.н./ също задължително се използват в мн.ч.:
ходили, ходели, говорили, говорели, казали, били
- Всички други форми - прилагателни (красив, красива), минали
страдателни причастия ( приет,приета), числителни редни /пръв,първа/ се
съгласуват по род и число с лицето, към което се обръщате:
Професор Иванов, Вие сте надарен учен с международна известност
и пръв в научната си област.

ЗАДАЧА
В кой ред не са спазени правилата за учтива форма.
а) Госпожице Тодорова, били сте поръчали събуждане по телефона.
б) Господин Доцент, бяхте помолен да напуснете.
в) Госпожо Тотева, гледали ли сте този филм?
г) Госпожице Керелезова, Вие сигурно сте болни.

КОМЕНТАР
Прилагателните се съгласуват по род и число с лицето, към което се
обръщаме, затова в г) има грешка – „сигурно сте болна“,а не „сигурна сте
болни“.

ЗАДАЧА
В кой ред не са спазени правилата за учтива форма:
а) Госпожо Тодорова, Вие втора трябва да влезете.
б) Госпожо Тодорова, Вие първи се обадихте.
в) Господин Иванов, щели сте да посетите нашия завод.
г) Господин Иванов, по-рано идвали ли сте в района?

КОМЕНТАР
Миналите деятелни причастия и личните форми на глаголите
задължително са в мн.ч. при учтива форма, а числителните се съгласуват
с лицето, към което се обръщаме, т.е. грешката е в б), трябва да бъде –
„Госпожо Тодорова, Вие първа се обадихте“

Кои са правилата, които ше ни помогнат да избегнем постоянните

грешки при членуване?

40
 В каре Универсалното правило за верен избор на членна форма на
съществителните от м.р. е: с пълен член се членува име, ако може да се
замести с ТОЙ. .Ако се замества с местоимението Него, се членува с
кратък член.
След предлог никога не се пише пълен член!
Вратарят не можа да спаси гола.
(той) (него)
На гола на Стоичков бяха посветени многобройни статии в печата.
(на него)
1. С пълен определителен член се членуват подлогът, определението
към него и именна част от съставно именно сказуемо.
2. Членната форма за м.р. в болшинството от случаите е :
-а – кратък член
ът – пълен член
Членни форми –я, -ят се наблюдават в следните случаи:
- същ. имена , които завършват на –ТЕЛ и на Й
Змей – змея - змеят, учител – учителя - учителят
Рай – рая – раят , нагревател – нагревателя – нагревателят
- същ. имена, които завършват на –ар/яр и означават професия или
назовават група хора
рицар – рицаря – рицарят
овчар – овчаря – овчарят,
но
товар – товара – товарът
пазар – пазара – пазарът
- с –я, -ят се членуват и имената: зет, кон, крал, цар, лакът, нокът, сън,
огън, път, ден – деня денят
крал – краля – кралят
в каре – Прякорите не променят членната си форма.
Дякона знаеше, че заптиетата го чакат в Ловеч.
Простите хора вярваха на Дякона и подпомагаха организацията
В каре – В словосъчетание от същ. име от м.р. и поясняваща дума се
членува с пълен член /-ът, -ят/, когато словосъчетанието може да се
замести с той, когато не може да се замести, поясняващата дума се
членува с кратък член /– а,-я,/.
МладиЯТ лекар трудно навлизаше в сложниЯ процес на болничното
ежедневие.
(той) (него)
3. Особености при членуване на същ. имена от ж.р. – членната форма е
–та

41
 врата – вратата, мрежа – мрежата
в каре Същ, имена от ж.р., които завършват на –т, при членуване
удвояват „т“
болест +та = болестта
младост+та = младостта,
но ако същ, което завършва на –т, е от м.р. няма да удвои „т“
моста – моста – мостът
пръст – пръста – пръстът, но
пръст – пръстта
/Родът различава двете съществителни/
!!!!Същ. имена от ж.р., които имат –щ в края, при членуване се
прибавя –та, което трябва да се изписва, въпреки че не се чува.
Нощ+та=нощта, мощ+та=мощта, пещ+та=пещта

ЗАДАЧА
В коя от подчертаните позиции има грешка?

Помоща(а) на възрастните( б) е позакъсняла(в), когато

подрастващите сами потърсят отговорите на тревожните въпроси на
младостта (г)

КОМЕНТАР
„Помощ“ е от ж.р. и при членуване се записва „помощта“, грешката е в а).
„Младостта“ е правилно написана,защото думата е от ж.р.

ЗАДАЧА
В кой ред има правописна грешка?
а) вратарят
б) юбилярят
в) пазарят
г) ладиярят

КОМЕНТАР
Същ. имена с наставки –ар,-яр за лица получават членна морфема –я, -ят,
но когато не назовава лице, съществителното се членува с –а, ът, затова
грешката е във в), където съществителното не назовава лице и е правилно
да се членува „пазарът“

Какво означава бройна форма и как да спазваме правилата и?

42
 Същ. имена от м.р. за лица нямат бройна форма

1. Това е специална форма за мн.ч. с окончание-а,-я

2. За същ .имена от м.р.,които не означават лица.
3. Употребява се след числителни бройни / две,три и т.н./ и след
думите колко, няколко, толкова

Две, три, и т.н., колко,

Едно,една, едно много
няколко

Имат бройна форма, заекА, пътЯ, моторА,

зайци, пътища, мотори,
защото са за НЕЛИЦА прагА
прагове
заек,път,мотор,праг
Нямат бройна форма,
учители, врагове, учители, врагове,
защото са за ЛИЦА
миньори, спортисти миньори, спортисти
учител, враг, миньор,
спортист

В каре Когато същ.име назовава обект, притежаван от

вършителя на действието /подлога/, използвайте
възвратно притежателните местоимения свой, своя,
своя, свои, си, за да се избегнат двусмислици:
Аз пиша домашното си..
Ти пишеш домашното си..
Той пише домашното си.
Тя пише домашното си..
То пише домашното си.
Ние пишем домашното си..
Вие пишете домашното си.

Кога се пише възвратно притежателното местоимение свой, своя,

своя, свои, си?

43
 В останалите случаи притежанието се посочва чрез притежателните
местоимения: мой / ми,
твой / ти
негов / м,
неин / й !!!!!! Запомнете: неИн, но нейна, нейно, нейни – в м.р. не се
пише Й
негово / м, Това е неин приятел, а това е нейна приятелка.
наш / ни
ваш / ви
техен / им !!!!. техен,тяхна, тяхно, тЕхни

ЗАДАЧА
3. В кой ред има грешка?
а) седмина учители
б) трима ученици
в) двама воловари
г) няколко депутата

КОМЕНТАР
Бройна форма имат само съществителните имена за лица, затова за
„депутат“ единствената възможна форма за мн.ч. е „депутати“. Грешката
е в г).

ЗАДАЧА
В кой ред няма грешка?
а) три петли;
б) 10 камиони;
в) 5 войника
г) 33 уморени коня

КОМЕНТАР
Вярната позиция е г), тъй като в а) и б) съществителните имена назовава
предмети и трябва да получат бройна форма - „три петела“, „10 камиона“,
във в) формата е неправилна, защото съществителното име за лица и не
може да има бройна форма – „5 войници“.

Кога пишем кой, някой, никой, всякой, който, а кога кого, никого,
някого, всякого, когото?

44
 В каре Формите кого, никого, някого, всякого,когото се
използват само когато се отнасят до лица и не

„Кого търсите?“ но „На кой крак има пациентът травма?“

Трябва ясно да различавате следните форми:

кой кого на кого (кому)
някой някого на някого (някому)
никой никого на никого (никому)
всеки всекиго на всекиго (всекиму)
който когото на когото (комуто)
1. В първата колона местоименията, свързани с лица, играят ролята на
подлог в изречението - „Кой звъни?“
2. Във втората местоименията, свързани с лица, изпълняват ролята на
пряко допълнение – „ Виждаш ли някого?“
3. В третата местоименията, свързани с лица, изпълняват ролята на
непряко допълнение - „На кого звъниш?“

Недопустимо е да се използват формите

на кому
на някому
на никому
на всекиму
на комуто

ЗАДАЧА
В коя от подчертаните позиции има грешка?
Човекът (а), който (б) обичам, е героят в) на днешното тържество.
Няма грешка (г).
КОМЕНТАР
Относителното местоимение „който“ замества лице и трябва да получи
падежна форма за в.п. „когото“, грешният отговор е б)

ЗАДАЧА
На мястото на точките поставете правилната местоименна форма.
Не питай .......... какви са шансовете ни за успех..
а) някой
б) всекиго
в) някого
г) никого

45
КОМЕНТАР
Отговорът е г), защото местоимението замества лице, което не е подлог в
изречението и трябва да бъде във формата за в.п.

Как да избегнем диалектното „мекане“? Защо пишем и изговаряме

летиме, слушаме, а е правилният правопис и правоговор на чета, вървя,
Само глаголите, които в 1.л. ед.ч.сег.вр. завършват на –
м, получават окончание - ме в 1.л. мн.ч. Ако в
1л.мн.ч.сег.вр гласната –е може да се махне от
мисля е четем, вървим, мислим?

пътувам – пътуваме
ловувам – ловуваме,
но
плета – плетем, не плетеме
летя – летим, не летиме

Правилно е да произнасяме и да пишем:

I спрежение: (аз) плета (ние) плетем
II спрежение: (аз) вървя (ние) вървим
III спрежение: (аз) пътувам (ние) пътуваме

Основен принцип при употребата на глаголните

времена в цялостни текстове е времената да не се
смесват, текстът трябва да е издържан в едно основно
глаголно време.Същото се отнася и до употребата на
наклоненията. Не бива да се допуска произволно
редуване на изявителни и преизказни форми, тип „Иван

Кои са най-често срещаните грешки при съгласуване частите на

изречението?

46
 Деепричастията (мислейки, играейки, виждайки)
поясняват действието на глагола в изречението.
Подлогът трябва да извършва действието и в
сказуемото, и в деепричастието- напр.„Навлизайки в
света на Иван Вазов, читателят усеща атмосферата на
едно отминало героично време“ Получава се
двусмислица или неяснота, ако подлогът не върши
действието и в деепричастието. „Навлизайки в света на
Иван Вазов, на читателя му се струва, че усеща
атмосферата на едно отминало героично време“ или „Аз
Ако не сте сигурни, че правилно употребявате деепричастията, най-
добре е да ги избягвате, като ги заменяте с глаголни конструкции.
Внимателно съгласувайте местоименията с името, към
Момчето често мисли за своето бъдеще, защото той е решен да успее
на
В каре Когато подлогът и сказуемото са отдалечени всяка
една от друга от други части на изречението или цена.
подчинени изречения, могат да се допуснат грешки при
съгласуване. Внимателно проверете дали родът,
Правилното е: Момчето често мисли за своето бъдеще, защото то е
решено да успее на всяка цена.

Основата на знанията на всеки млад човек, който иска да кандидатства

в университет, са положени още в основното училище.
Правилното е: Основата на знанията на всеки млад човек, който иска
да кандидатства в университет, е положена още в основното училище.

ЗАДАЧА
В кое изречение деепричастието не е съгласувано правилно?
а) Пиейки кафе, той четеше сутрешния вестник.
б) Всяка вечер редеше големия пъзел, гледайки телевизия.
в) Затваряйки вратата,на нея и се стори, че чува шум от съседната
стая
г) Готвейки вечерята, тя мислеше за предстоящия разговор със
съседа.

КОМЕНТАР
Подлогът трябва да извършва действието и в сказуемото, и в
деепричастието и затова е неправилно деепричастие да пояснява
действието в изречение, в което няма подлог и не се
подразбира.Неправилната кострукция трябва да се замени с подчинено
изречение.Грешката е във в) . Правилното изразяване е:“ Докато
затваряше вратата,на нея и се стори, че чува шум от съседната стая.“

47
 Този тип тестова задача често се включва в тестовете, които
проверяват езиковата култура по български език.

ЗАДАЧА
В коя от позициите има грешка ?
Слабостта (а) на балканските държави и тяхното закъсняло (б)
историческо развитие превръща (в) Балканите във поле за сблъсъци (г).

КОМЕНТАР
Сказуемото във в) не е съгласувано по число с подлозите Тъй като те са
два, трябва и сказуемото да е в мн.ч. – превръщат

ЗАДАЧА
Посочете типа грешка:
е) Той се прибра късно и веднага влезе в детската стая, за да се убеди, че
Сашо и Мария спокойно и хубаво спели.
а) пунктуационна
б) правописна
в) фонетична
г) съгласуване на глаголните времена и наклонения

КОМЕНТАР
Верният отговор е г), защото наклонението в изречението е изявително,
но в последното подчинено изречение е преизказно. Смяната на
наклонението в този случай не е оправдано от смисъла.

4.5. ЛЕКСИКАЛНИ ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ

Какво трябва знаем за лексикологията, за да можем успешно да

решаваме тестовите задачи?

48
 Лексикологията като наука се занимава с изучаването
на думите като речниково значение и речниковият
състав на езика като система. Думата е най-малката
самостоятелна единица на речта, имаща звукова
страна, граматично значение и лек-сикално
значение. Със звуковата страна на думата, т. е.
звуците, от които е изградена, се занимава науката
фонетика. Граматичното значение на думата, т. е. към

Най-често задаваните въпроси в областта на лексикологията са

свързани с видовете думи според значението им. Важно е да запомните:

1. АНТОНИМИ – думи, противоположни по значение на друга дума.

Например: живот – смърт, любов-омраза, добро-зло
и т. н.

2. ПАРОНИМИ – дума, близка по звуков състав на друга дума, но

различна по значение. Например: приписвам –
преписвам, фон-фонд, икономичен-икономически,
възможен-заможен и др.

3. СИНОНИМИ – думи, различни по звуков състав, но близки по

значение с друга дума от същия граматичен вид.
Например: привързаност - обич, любов; красив –
хубав, напет, гиздав, изящен и др.

4. ОМОНИМИ – думи с еднаква звукова стойност и еднакво

произношение, но с различно значение. Например:
син (цвят) – син (дете от мъжки пол); тон (мярка) -
тон (звук) – тон (риба); град (селище) – град
(замръз- нали дъждовни капки) и др.

5. ОМОГРАФИ – думи, които имат еднакъв звуков състав, но се

различават по място на ударението и различно
значение. Например: пара (агрегатно състояние на
водата) – пара (монета); кола (вид транспортно
средство) – кола (вид газирана безалкохолна
напитка) и др.

6. ОМОФОНИ – думи, които имат различен звуков състав, но се

произнасят по еднакъв начин и имат различно
значение. Например: плод – плот; нощ – нож; сноп
– сноб; куб – куп и др.

49
 Често давани са и тестови задачи, свързани с фразеологизмите.
Какво
Важно е да запомните: ФРАЗЕОЛОГИЗМИТЕ са
устойчиви словосъчетания. Те представят богатството
на даден език и илюстрират големите възможности на
думите в тяхната преносна употреба. Чрез
фразеологизмите ние изразяваме по-експресивно
трябва знаем за тях, за да можем успешно да решаваме тестовите
задачи?

Библиография:
Анкова-Ничева, Кети: Нов фразеологичен речник на българския
език, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 1993 г.
Вътов, Върбан. Малък фразеологичен речник на българския език, изд.
„Слово“, В. Търново, 1999 г.
Матеева, Андриана и Кърлова, Радка. Ученически речник на
фразеологизми, сентенции, афоризми, ИК „Кръгозор“, С., 2004 г.
Спасова, А. и Димитрова, М. Синонимен речник на съвременния
български книжовен език, БАН, С. 1980 г.
Български тълковен речник

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ

ЗАДАЧА 1
Коя от изброените думите не е близка по значение до думата желание?
а) копнеж
б) въжделение
в) мечта
г) мерак

КОМЕНТАР
Думите копнеж, въжделение и мерак са от един и същ смислов ред, т. е.
обра-зуват синонимно гнездо. Тяхното общо значение е: „вътрешен
стремеж за осъществява-не на нещо“(СРСБКЕ, стр. 158) За да се отговори
вярно на този въпрос, трябва да се знае лексикалното значение на тези
думи. Думата мечта означава „онова, за което човек мечтае; блян“(БТР,
стр. 432), т. е. може да липсва стремеж за осъществяване. Верният

50
отговор е в).

ЗАДАЧА 2
Коя от изброените думите не е синоним на разисквания?
а) дебати
б) изяснение*
в) обсъждане
г) дискусия

КОМЕНТАР
Думите дебати, обсъждане и дискусия са с близко лексикално значение,
означа-ващо „обмяна на мнения по някакъв въпрос“, „публично
обсъждане“ (СРСБКЕ, стр. 506). Думата изяснение означава да изложиш
нещо разбрано, т. е. да го обясниш, а не да го подложиш да обсъждане.
Верният отговор е б).

ЗАДАЧА 3
Коя от думите е противоположна по смисъл на думата пестя?
а) икономисвам
б) кътам
в) спестявам
г) прахосвам*

КОМЕНТАР
Общото значение на думите, образуващи синонично гнездо, пестя,
икономис-вам, кътам и спестявам е да отделиш пари настрана. Верният
отговор е г), защото лексикалното значение на думата прахосвам е „харча
без сметка, за празни работи; пилея“ (БТР, стр. 714), т. е. тя е антоним на
пестя.

ЗАДАЧА 4
В кой от следните редове думите са антоними?
а) женкар - коцкар
б) сиромах - безделник
в) добродетел - порок*
г) прокуда - пропъждане
КОМЕНТАР
Верният отговор е в), защото добродетел се противопоставя по значение
на ду-мата порок, т. е. добродетел означава „положителна черта, качество
в характера на ня-кого“ (БТР, стр. 158), а порок – „осъдителен недостатък

51
на характера“ (БТР, стр. 693). Връзката между думите в двойките „женкар
– коцкар“ и „прокуда – пропъждане“ е ба-зирана на синонимни
отношения. Лексикалното значение на думите безделник („който не
работи поради мързел“-БТР, стр.44) и сиромах („беден човек; бедняк-
БТР, стр.879) е различно, но не е по признака на противопоставяне

ЗАДАЧА 5
Какви са подчертаните думи в следните изречения?
Учителката даде тон за песен и започна да свири припряно.
За 2006 година уловът на риба е с 1 тон повече от предходната.
а) омофони
б) пароними
в) омоними*
г) антоними

КОМЕНТАР
Ако знаете какво означава омоним, то вие ще можете безпогрешно да
откриете какви са подчертаните думи. Верният отговор е в), защото
думата тон в двете изрече-ния е омоним, т. е. думи с еднаква звукова
стойност и еднакво произношение, но с различно значение.

ЗАДАЧА 6
Какви са подчертаните думи в следните изречения?
В кръчмата влезе кметът на селото и хвърли една пара на тезгяха. За
всякакви процедури на лицето се прави подготовка на водна пара.
а) пароними
б) омографи*
в) омоними
г) антоними

КОМЕНТАР
Верният отговор е б) , защото омографите са думи, които имат еднакъв
звуков състав, но се различават по място на ударението и имат различно
лексикално значение.

ЗАДАЧА 7
Какви са подчертаните думи в следните изречения?
Още една нощ и семейството им ще замине на екскурзия в Гърция.
Жената издави един нож от чекмеджето и започна да реже доматите.
а) омофони*

52
 б) омографи
в) антоними
г) синоними

КОМЕНТАР
За да отговорите на този въпрос, трябва да знаете дефиницията за
омофони и да можете да ги откривате в речта.Верният отговор е а) ,
защото омофони са думи, които имат различен звуков състав, но се
произнасят по еднакъв начин. Лексикалното им значение обаче е
различно.

ЗАДАЧА 8
Какви са подчертаните думи в следните изречения?
Той винаги преписваше на контролни и класни работи, но този път го
хванаха.
Старата жена му приписа всички възможни грехове, за да го
злепостави пред роднините си.
а) синоними
б) омоними
в) антоними
г) пароними*

КОМЕНТАР
Верният отговор е г) , защото думите преписваше и приписа са думи,
близки по звуков състав, но различни по значение.

ЗАДАЧА 9
Кой от следните изрази е противоположен по смисъл на израза пъхам си
носа?
а) пъхам си муцуната
б) разигравам си коня*
в) пъхам си гагата
г) проявявам неоправдан интерес към нещо

КОМЕНТАР
Фразеологизмът пъхам си носа е със значение „проявявам неоправдан
интерес към нещо“, а фразеологизмите „пъхам си муцуната“ и „пъхам си
гагата“ са негови лексикални синоними. Верният отговор е б) , защото
фразеологизмът „разигравам си коня“ означава, че правя каквото си
искам, т.е. той е противоположен по смисъл на израза пъхам си носа.

53
ЗАДАЧА 10
Какво е значението на фразеологизма гоня Михаля?
а) догонвам приятеля си Михаил
б) преследвам неосъществими цели
в) полагам големи усилия, за да постигна нещо, но напразно*
г) поемам много тежко изпитание, което ще ми донесе само
неприятности

КОМЕНТАР
Верният отговор е в/, защото значението на фразеологизма гоня Михаля е:
полагам големи усилия, за да постигна нещо, но напразно. Другите
отговори не кореспондират с лексикалното значение на посоченото във
въпроса фразеологично словосъчетание.

ЗАДАЧА 11
Какво означава думата левент?
а) човек, който работи повече с лявата ръка
б) дангалак
в) висок и отпуснат човек
г) строен, едър и силен мъж*

КОМЕНТАР
Верният отговор е г). За да се отговори правилно на този въпрос, трябва
добре да се познава речниковото значение на посочената дума.

ЗАДАЧА 12
Коя е излишната дума?
а) хлебар
б) хлевоуст*
в) хляб
г) хлебарница

КОМЕНТАР
Думите хлебар, хляб и хлебарница са с един и същ корен. Лексикалното
значение на тези думи има обща основа. Докато думата хлевоуст означава
човек, който говори много, който плещи, т. е. речниковото значение е
съвсем различно. Верният отговор е б).

ЗАДАЧА 13

54
Съсел и дупка се отнасят както:
а) коза-мляко
б) сладкар-сладкиш
в) катерица-гнездо*
г) дърво-плод

КОМЕНТАР
При тази задача се проверяват вашите умения за разкриване на
смисловите отношения между думите. Отношението между думите в
изходната двойка е, че съселът е дневно животно, което живее в дупка
в земята. Същата смислова връзка откриваме и в двойката катерица-
гнездо. Верният отговор е в).В отговор а) и г) смислово-логическата
връзка между думите е, че както козата дава мляко, така и дървото
дава плод. В отговор б) на първа позиция е поставен човекът, т. е.
сладкарят, който приготвя сладкиш, който може да бъде консумиран
от други хора.

ЗАДАЧА 14
При коя от двойките думи има отношение както при двойката наивен-
лековерен?
а) доверчив-добър
б) икономичен-икономически
в) надценявам-подценявам
г) жилище-подслон*

КОМЕНТАР
За да отговорите вярно, вие трябва да откриете смисловата връзка в
посочена-та двойка от зададения въпрос, а тя е, че те са синоними.
Верният отговор е г). Довер-чив и добър не са синоними, защото доверчив
е човек, който лесно се доверява няко-му, а добър – човек, който е
нравствен и състрадателен, но той може да не се доверя-ва на всеки.
Двойката думи икономичен-икономически са пароними. Смисловото отно-
шение между думите надценявам-подценявам изразява противопоставяне,
т. е. те са антоними.

4.6. ПУНКТУАЦИЯ

Какво трябва знаем за пунктуацията, за да можем успешно да

решаваме тестовите задачи?

55
За да прилагаме правилно пунктуационните норми, ние
трябва да познаваме добре: строежа на изречението и
правилата, по които се свързват думите в словосъчета-
ния, за да образуват изречения; да различаваме
синтактичните функции на думите в тях (кои са
Важно е да запомните кои са главните и второстепенни части на
изречението!!!

Главни части са:

1. Подлог – това е вършителят на действието. Пример: Вятърът
духаше силно. )) И тримата влязоха бързо в залата.
Отговаря на въпросите: Кой? Коя? Кое? Кои?
2.Сказуемо (просто, съставно именно сказуемо, съставно глаголно
сказуемо) – изразява действие или състояние. Съгласува се по род и
число с подлога!
Отговаря на въпросите: Какво прави? Какво правят?

ПРИМЕР: просто: Децата играеха навън в дъжда. // Всички мълчаха.

съставно именно сказуемо: Брат му е разбойник. съставно
глаголно сказуемо: Те започнаха да решават задачите си. //
Жените трябваше да отидат на пазара за свежи плодове.

Второстепенни части са:

1. Определение – то пояснява съществителното име в изречението. То
може да бъде: съгласувано определение и несъгласувано определение.
Отговаря на въпросите: Какъв? Каква? Какво? Какви? Чий? Чия? Чие?
Чии?
Съгласуваното определение се свързва с поясняваното
съществително, като се съгласува с него по род и число. Пример:
Шарената ученическа раница тежеше мно-го.
Несъгласуваното определение се свързва с поясняваното
съществително, като не се съгласува с него по род и число. Пример:
Раницата на ученика тежи много.

2. Приложение – изразява се със съществително име, но пояснява

друго съществително име, свързвайки се с него чрез прилагане. Може да
стои пред или след думата, която пояснява. Пример: Доктор Иванов
влезе в кабинета задъхан. // В училище „Иван Ва-зов“ ще се проведе
среща с родителите на първокласниците от квартал „Лозенец“.

3. Допълнение – пояснява глаголното действие и показва обекта,

56
върху който се упражнява това действие. Отговаря на въпросите: Кого?
На кого? Какво? За какво?
То може да бъде: пряко допълнение и непряко допълнение.

ПРИМЕР: пряко допълнение: Птицата разпери крила. непряко

допълнение: Момчето каза на майка си цялата истина.

4. Обстоятелствено пояснение – пояснява глаголното действие в

зависимост от об-стоятелствата, при които то се извършва.
Обстоятелственото пояснение може да бъде:
• За време – Кога?
• За място – Къде?
• За количество – Колко?
• За начин (цел, причина) – Как? По какъв начин? Защо? С каква цел?
При какво условие? и др.
ПРИМЕР:
За време: Пътниците чакаха влака на перона сутринта.
За място: На Йоан баба му живее на село.
За количество: Баща му работи много.
За начин: Катерина тича най-бързо от всички.

5. Сказуемно определение – е от групата на сказуемото и означава

признак на подлога или допълнението, който се проявява в момента на
действието. Сказуемното определе-ние се съгласува по род и число с
подлога или с допълнението.Отговаря на въпросите: Какъв? Каква?
Какво? Какви?

ПРИМЕР: Детето се събуди уплашено.

І. Пунктуация при еднородни части:

Еднородни части са, когато повече думи в едно изречение изпълвяват

еднаква синтактична служба в изречението и са от една и съща част на
речта. Те се свързват помежду си със съчинителни съюзи или със
запетая(безсъюзно). Еднородни части мо-гат да бъдат: подлозите,
допълненията, обстоятелствените пояснения и еднородните определения
(само ако поясняват една и съща дума в изречението и са изразени с при-
лагателни от един вид, т. е. относителни или качествени!). Няма
еднородни сказуеми, защото изречение с повече от едно сказуемо е
сложно!

57
• Не се пише запетая между еднородни части, когато те са свързани със
съюзите И и ИЛИ (употребени еднократно!)
• Не се пише запетая между определения, които са изразени с
относително и ка-чествено прилагателно и поясняват по различен начин
думата, към която се отнасят. (Например: Той се спускаше покрай
буйната планинска река.)
• Ако еднородните съюзи са свързани с удвоените съюзи ТУ-ТУ, ДАЛИ-
ИЛИ, ИЛИ-ИЛИ, КОЛКОТО-ТОЛКОВА, КАКТО-ТАКА И, НЕ
САМО-НО И, НИТО-НИТО и др., то запетая се поставя пред втория
съюз.

Например:
1. Безсъюзно свързване:
Момчето върви бързо, нервно.
2. Съюзно свързване (И, А, АЛА, НО, ИЛИ):
Мария и Петя се върнаха от море вчера.
Иван, Петър и Стоян изкачиха връх Еверест.
Умни, нестандартни и интересни са днешните млади хора.
Децата купиха мляко, кашкавал и сирене от магазина.
Утре у вас ще дойде кметът или попът.
Олимпийските игри ще се проведат не в София, а в Пекин.
3. Съюзно свързване при удвоените съюзи:
Той мислеше не само за Мария, но и за Валерия.
И мъжете, и жените излязоха на улицата.

Ако съюзът И е употребен повторно, но той свързва еднородни части,

които образумат смислова двойка, то при повторно използвания съюз не
се пише запетая! (Например: И момчетата и мъжете, и девойките и
жените излязоха на улицата.)

ІІ. Пунктуация при обособени части:

Обособените части са второстепенни части на изречението, които се

отделят смислово (при писмената реч се обособяват чрез
пунктуацията, а в устната реч - чрез интонацията) от другите части на
изречението, защото говорещият обособява обстоятелствата, които за
него са по-важни от останалите в определена комуникативна ситуация.

• Обособените части могат да бъдат в началото, в средата или в края

58
на изречението: в началото запетая се поставя след обособената част;
огражда се със запетаи от двете страни, ако е в средата на
изречението; а ако е в края на изречението, запетая се поставя пред
обособената част.
• Обособените приложения, които се изразяват със съществително
име, се ограждат със запетая. (Например: У тях дойде съседът, Иво.)
• Запетая се пише пред съюза И и ДА, ако пред него се намира
обособена част! (Например: Жената простираше прането, ухаещо и бяло,
и пееше тъжна песен. ; Петър искаше виновникът, отнел живота на
птичето, да понесе по-тежка присъда.)
• Когато обособени части в изречението са въведени със съюзите
АКО И и МАКАР И, то те се ограждат със запетая! (Например:
Сълзите й, макар и спонтанни, бяха неочаквани за нас. ; Макар и лесно,
решението не бе взето.)
• Могат да се обособяват сравнения, които са въведени чрез съюза
КАТО, за да подчертае някакво тяхно значение. Обособяват се със
запетая в зависи-мост от мястото им в изречението! (Например:
Момчетата, като малки войничета, се построиха в задния двор.)
• Обособените части се отделят с тире, ако трябва да се изтъкне
тяхното значение! (Например: Участничките в конкурса – красиви и
елегантни – излязоха на подиума.)
• Обособена част, даваща друго название на поясняваната дума, се
поставя в скоби! (Например: Действието на повестта се развива в
Балкана (Стара плани-на) и отразява достоверно миналото ни.)
• Обособени части, отнасящи се към една и съща обобщаваща
дума, се отделят графично с двоеточие! (Например: В църквата бяха
всички: жени, деца, старци.)
• Най-често се обособяват:
1.Определенията:
• Обособено е съгласуваното определение, ако стои пред или след
думата, която пояснява, и не е членувано!
Например:
• Момчето, развълнувано и смутено, пристъпи в класната стая.
• Замислен, Моканина се върна при овцете си.
• Групата от трима души, намерили радушен прием тук, се запъти
към кафенето.
• В къщата беше останала само Султана, измъчена и сломена.

2. Обстоятелствените пояснения:
• Обстоятелственото пояснение е обособено, ако е изразено с

59
деепричастие!
• Обособените части се ограждат със запетаи, а ако говорещият
иска да изрази по-силно своето отношение към онова, за което
говори, то обособяването може да се осъществи с големи тирета или
със скоби.
Например:
• Тя оправяше косата си, мислейки си за него.
• Те се срещнаха на улицата, до фонтана на площада.
• Ученикът не отговори, защото, мислейки си за нея, не разбра какво
го питат.

• Когато едно и също значение може да се изрази с различни по строеж

изречение, се говори за синтактична синонимия.
• Синтактични синоними на обособените части можем да открием при:
1. Подчинените обстоятелствени изречения:
Например:
• Децата се забавляваха, играейки на дама.
• Децата се забавляваха, като играеха на дама.

2. Подчинените определителни изречения:

Например:
• Човекът, седящ отпред, е наш приятел.
• Човекът, който седи отпред, е наш приятел.
• Подсъдимият, влязъл в съдебната зала, е жалък сега.
• Подсъдимият, който влезе в съдебната зала,е жалък сега.

ІІІ. Пунктуация при вметнати думи и изрази:

• Вметнатите думи и изрази не са части на изречението. Когато

правим синтактичен разбор те се коментират отделно.
• В устната реч вметнатите думи и изрази се отделят с пауза и чрез
интона-ция, а в писмената реч – чрез пунктуацията (запетаи, по-
рядко с тирета и скоби).
• Пунктуация: отделят се със запетая, а когато трябва да се
подчертае по-силно значението на вметнатата дума или израз или те
са в по-разширен състав(цели изречения), то тогава те се отделят с
тире или със скоби!
• Вметнатите думи и изрази могат да бъдат в началото, в средата
или в края на изречението: в началото запетая се поставя след
вметнатите думи или израз; огражда се със запетаи от двете страни,

60
ако е в средата на изречение-то; а ако е в края на изречението,
запетая се поставя пред вметнатите думи или израз.
• Със запетая се отделят вметнати изрази, които са въведени с
подчинителен съюз! (Например: Вълкът, ако както казват хората, ще
излезе от гората при-вечер.)
• Чрез тях говорещият изразява своето отношение към онова, за
което се говори.
• С вметнатите думи и изрази изказваме:
различни чувства: за съжаление, за щастие, за жалост и др.
свое или чуждо мнение: според мене, по мнение на, както казват,
мисля и др.
ред на мислите: първо, второ, най-накрая, последно, от една страна,
от друга страна и др.
увереност: уверен съм в това, разбира се, без съмнение, наистина,
очевидно, безспорно и др.
съмнение: струва ми се, види се, изглежда, вероятно и др.
заключение: следователно, значи, с една дума, и тъй, и така и др.
• Не се пише запетая при следните въвеждащи думи и изрази:
ОБАЧЕ, НАПРИМЕР, ПО МОЕ МНЕНИЕ, СПОРЕД МЕНЕ, МОЖЕ
БИ, НАИСТИНА, СЛЕДОВАТЕЛНО, ЗНАЧИ, ВЕРОЯТНО, ПО
ВСЯКА ВЕРОЯТНОСТ, В КРАЯ НА КРАИЩАТА, СЯКАШ,
НАВЯРНО, ОЧЕВИДНО, ПО ТАКЪВ НАЧИН, КАТО ЧЕ ЛИ,
ВСЪЩНОСТ, В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ и др.

Например:
• Безспорно, младоженците са много щастливи.
• Той, разбира се, ще се справи с поставената му задача.
• Кандидатурата й за поста бе отхвърлена, струва ми се.
• От една страна, поетът представя красотата на селския живот, но от
друга страна - трудното им битие.
• Стигаме до следните изводи: първо, ситуацията е тежка, второ –
трябва да се направят промени, и, трето – ще се сформира група, която
ще изготви план за бъдещите промени.
• Според мене това е много лошо!
• Всеки човек например има различен възглед за света.
• Всички - уверен съм в това - ще се присъединят към вас.
• Всички (уверен съм в това) ще се присъединят към вас.
• Настина, младежът беше изключително смел.
(вметната дума)
• Положението му наистина се подобри.

61
 (наречие, което изпълнява службата на обстоятелствено пояснение)
• Момичетата, струва ми се, ще дойдат утре на срещата.
(вметнат израз)
• Струва ми се, че момичетата ще дойдат утре на срещата.
(главно изречение), (подчинено допълнително изречение)

ІV. Пунктуация при обръщения, междуметия и частици:

• Обръщенията, междуметията и частиците се отделят със запетая!

• Обръщенията, междуметията и частиците могат да бъдат в
началото, в средата или в края на изречението!
• Частиците ДА и НЕ се отделят със запетая, ако се възприемат като
самостоятелни в изречението!

Например:
• – Чичо Петре, ела да ми помогнеш!
• – Здравей, лельо Ина!
• – Казах ти, бате Иване, да не пипаш това.
• – Ох, много ме заболя!
• – Не, няма да стане така!
• – Е, това е друга работа, Марийке!

• Когато частиците ХЕЙ, БЕ, БРЕ, ЕЙ и др. се използват като

самостоятелни обръщения, то те се отделят със запетая! (Например:
Хей, деца, не газете тревата!)

Когато частиците се използват с обръщения, то запетаята се поставя

след частицата! (Например: Кой те нагруби бе, бабо Станке?; Станке
бре, още ли спиш?)
Най-често задаваните въпроси в областта на пунктуацията са свързани
с употребата на препинателните знаци.

Важно е да запомните, че при съчинителните съюзи:

Не се пише запетая пред Запетая се пише пред

съчинителни съюзи, ако те са съчинителните съюзи:
употребени еднократно!

И, ИЛИ А, НО, АЛА, ОБАЧЕ, ИЛИ-, ИЛИ,

ДАЛИ-, ИЛИ, ЛИ-, ИЛИ, ТУ-, ТУ

62
Но при повторната им употреба се и др.
поставя запетая пред втория
съюз!!! При двойните съюзи се пише
запетая пред втория!!!

Важно е да запомните, че при подчинителните съюзи:

Не се поставя запетая пред Запетая се пише пред

подчинителни съюзи, ако са подчинителните съюзи:
употребени еднократно!

ДА, КЪДЕ, КОГА, КАК, КОЛКО, ЧЕ, КАТО, АКО, ЗА ДА, ТЪЙ
ЗАЩО, КОЙ, КОЯ, КОЕ, КОИ, КАТО, ВЪПРЕКИ ЧЕ, МАКАР
КАКЪВ, КАКВА, КАКВО, ЧЕ, БЕЗ ДА, ПРЕДИ ДА, ОСВЕН
КАКВИ, ЧИЙ, ЧИЯ, ЧИЕ, ЧИИ ЧЕ, И ТО, КОЙТО, КОЯТО,
КОЕТО, КОИТО, КАКЪВТО,
КАКВАТО, КАКВОТО,
КАКВИТО, ЗАЩОТО,
КОЛКОТО, КЪДЕТО, КОГАТО,
КАКТО,
ЧИЙТО, ЧИЯТО, ЧИЕТО,
ЧИИТО

1. При сложен съюз, състоящ се от две или повече думи, запетая се

поставя пред първата дума от съюза! (Например: Той си тръгна, макар
че искаше да остане. ; Тя се разплака, тъй като баща й се скара пред
другите хора.)
2. Когато подчинено изречение започва с въпросителна дума, но
пояснява същест-вително име(придружено с показателно
местоимение) или показателното место-имение ТОВА, ТАЗИ, ТОЗИ
или ТЕЗИ, то пред въпросителната дума се пише запетая! (Например:
3. Когато има комбинация от съюз и предлог, то запетая се
поставя пред предлога! (Например: Ловецът влезе в хижата, в която го
очакваше дружината.)
4. Ако съюзът ДА е равнозначен по смисъл на ЗА ДА, то пред него
се поставя запетая! (Например: Скарай му се сега, да не му мислиш
после.)

63
 5. Ако съюзът КАТО се употребява за сравнение, а не въвежда
подчинено изрече-ние, то пред него не се поставя запетая!
(Например:Момчето заспиваше като ома-гьосано в скута й.)
6. Не се пише запетая, когато отрицателната частица НЕ е пред
думите КОЙТО (КОЯТО...), ЧИЙТО (ЧИЯТО...) и КАКЪВТО
(КАКВАТО....)!
7. Не се пише запетая, когато пред думите КОЙТО(КОЯТО...),
КАКЪВТО (КАКВАТО....) и КЪДЕТО има уточняващи наречия като:
САМО, ТЪКМО, ТОЧНО, ИМЕННО, ЧАК, ЕДВА, ДОРИ,
ЕДИНСТВЕНО, ДАЖЕ! (Например: Тя дойде само за да каже сбогом. ;
Дивечът се разбяга тъкмо когато се чу изстрелът.)

Важно е да запомните видовете изречения!!!

Фигура 1 Тук се включва таблицата за видовете изречения!

НАМИРА СЕ НА ОТДЕЛЕН ФАЙЛ!!!

І. Пунктуация при прости изречения:

Виж пунктуация при: еднородни части, обособени части, вметнати
думи и изрази, обръщения, междуметия и частици!!!

ІІ. Пунктуация при сложно съчинени изречения:

• Две или повече прости изречения могат да се свържат БЕЗСЪЮЗНО!

Например: Жената влезе в коридора, свали палтото си, сложи новите си
пантофи.
• БЕЗСЪЮЗНО – в елиптични прости изречения, участващи в
състава на сложно съчинено, където на мястото на пропуснатата
дума(която се подраз-бира) се поставя тире!
Например:
• Тя го целуна веднъж, той – много пъти.
• СЪЮЗНО свързване, при което се ПИШЕ ЗАПЕТАЯ:

Пред съюзите: При двойните съюзи или съюзни думи,

запетая се поставя пред втория съюз:

64
А, АЛА, НО, АМА, АМИ, И-,И; ИЛИ-, ИЛИ; ЛИ-, ИЛИ;
ОБАЧЕ, КАМО ЛИ, ТА, ДАЛИ-, ДАЛИ; ДАЛИ-, ИЛИ; Я-, Я; БИЛИ-,
ПА, ЧЕ, СЪЩО И, ПЪК, БИЛО; НИТО-, НИТО; НИ-, НИ;
ХЕМ, А ИМЕННО, ХЕМ-, ХЕМ; ТУ-, ТУ; КАКТО-, ТАКА И;
САМО ЧЕ КОЛКОТО-, ТОЛКОВА;
НЕ САМО-, НО И; НЕ САМО-, А И;
НЕ САМО-, АМИ; НЕ ЧЕ-, А и др.

Например:
• Лютите чушки са полезни, но малко хора ги обичат.
• Той й се караше, обаче я обичаше.
• Нито му вярваше, нито му прости за случилото се.
• Колкото повече се стараеше, толкова повече тя изискваше от него.
• Не че сърдех за снощи, а и му отмъстих.
• СЪЮЗНО свързване, при което НЕ се ПИШЕ ЗАПЕТАЯ:
1. При еднократно употребен съюз: И и ИЛИ!
Например:
• Ладиярят доближи брега и слезе.
• Лъвът нощем обикаляше или ловуваше.

2. При повторна употреба на съюза И, когато не следва изброяване

и двата съюза свързват и се отнасят към различни думи с различна
синтактична служба в изречението!
Например:
• Дъждът валеше и напояваше напуканата и измъчена земя цяла нощ.

ІІІ. Пунктуация при сложно съставни изречения:

• Независимо от типа подчинено изречение, то може да се намира в

три позиции (в началото, в средата или в края) се пише запетая между
него и главното изречение, ако съюзът я изисква.

Фигура 2! В табличен вид се представя следната схема:

• Подчинено изречение, главно изречение.
• Главно изречение, подчинено изречение.
• Главно изречение, подчинено изречение, главно изречение.
(Главното изречение е разкъсано от подчиненото!)

подчинено изречение , главно изречение

65
главно изречение , подчинено изречение

главно изречение , подчинено изречение , главно изречение

Запетая се пише пред: Не се поставя запетая пред:

• относителни местоимения и • когато пред подчинителен съюз,

наречия: КОЙТО (ЩО), ЧИЙТО, относително местоимение или
КАКЪВТО, ЩОТО, КЪДЕТО относително наречие има
(ДЕТО), КОЛКОТО, КОГАТО, уточняваща дума като САМО, ЧАК,
КАКТО ЕДВА, ДОРИ, ДАЖЕ, ИМЕННО,
• съюзните връзки: АКО И ДА, ПОЧТИ, ТЪКМО и др. или
ЗАЩОТО, ВЪПРЕКИ ЧЕ, отрицателната частица НЕ;
ДОКАТО, ПОНЕЖЕ, СЯКАШ • пред ВМЕСТО (Например:
ЧЕ, ЩОМ, ЧЕ, ДОРИ, ЗА ДА, Сервитьорката продължаваше да го
КАТО(ТЪЙ КАТО, ЩОМ..., обслужва вместо да си тръгне
ОСВЕН..., СЛЕД... и др.), обидена.)
• когато свързващата дума е
въпросително местоимение, частица
или наречие (употребени
еднократно!);

1. Ако пред съюзната дума КОЙТО(КОЯТО...) стои друга дума и

смислово принадлежи към подчинено определителното изречение, то
запетая се поставя пред нея! (Например: Тя застана в полето, краят на
което не се виждаше.)
2. Ако подчинено определителното изречение е въведено със съюза
ДА или въпро-сително местоимение (КАК, ЗАЩО,КОГА и др.), то се
поставя запетая пред тях!
Например:
• Изборът, как да си тръгне, стоеше пред него със страшна сила.
• Възможността, да отиде в чужбина, му се струваше примамлива.

3. Ако в главното изречение имаме съчетание от показателно

местоимение и съществително име, а подчинено определителното

66
изречение започва със съюза ДА, то се поставя запетая!
Например:
• Това положение, да бъде излишен, не му даваше мира.

4. Пред еднократно употребените съюзи: КОЙ, ДА, ЧИЙ, КАКЪВ,

КОЛКО, ЗАЩО, КОГА, ДАЛИ, ЛИ, КЪДЕ, когато свързват
подчиненото допълнително изречение с главното, не се пише запетая!
Например:
• Не исках да му се карам.
• Тя разказваше дълго защо е избягала оттам.

5. Ако подчинено допълнителното изречение стои пред главното,

то то се огражда със запетая!
Например:
• Къде да се скрие, той не знаеше.

6. В края на сложно съставно с подчинено допълнително

изречение не се пише въпросителна, ако то е косвен въпрос! Но ако
главното изречение е въпросително, то ще изисква въпросителен
знак!
Например:
• Те не разбрали защо никой не им е казал новината.
• Разбра ли защо никой не им е казал новината?

7. Ако пред съюза ЧЕ в подчинено допълнително изречение се

намира САМО (за логическо уточнение), то не се пише запетая!
Например:
• Хората знаеха само че са далеч от града.

8. Ако имаме два подчинителни съюза (ЧЕ КОГАТО, ЧЕ ЗА ДА,

ЧЕ АКО) , то запетая се поставя пред първия!
Например:
• Учениците разбраха, че за да успеят, трябва да учат постоянно.

9. Ако в сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение

пред съюза стоят уточняващи думи: САМО, ЧАК, ЕДВА, ДОРИ,
ДАЖЕ, ИМЕННО, ПОЧТИ, ТЪК-МО, ЕДИНСТВЕНО и др.,
отрицателната частица НЕ или съюзът И, то не се пи-ше запетая
между главното и подчиненото изречение!
Например:

67
 • Тя се успокои чак когато той влезе в стаята.
Чак когато той влезе в стаята, тя се успокои.
• Не искам да споря само защото си ядосан.

10. Когато подчинено подложното изречение е въведено със съюза

ДА и стои пред главното, то запетая се пише в края на подчиненото!
Например:
• Да спечелят всички, беше неочаквано.

ІV. Пунктуация при сложно смесени изречения:

• При пунктуацията на сложното смесено изречение влизат в сила

пунктуационните правила за сложно съчинено и сложно съставно
изречение.
• Съставено е от няколко прости изречения, които са свързани с
подчинителна и със съчинителна връзка.
• В сложното смесено изречение се използват съчинителни и
подчинителни съюзи. Запетая се поставя според пунктуационните
правила за сложните съчинени и сложните съставни изречения.
• Начините на свързване са: безсъюзно и съюзно.
Например:
• Майката се разплака и отиде към къщата, където я чакаше детето.
(съчинителен съюз) (подчинителен съюз)
Свързването е съюзно!
• Майката се разплака, отиде към къщата, където я чакаше детето.
(безсъюзно свързване) (подчинителен съюз)
Свързването е безсъюзно и съюзно!

Пред съюзите И, ИЛИ и ДА (когато са употребени еднократно!) се

пише запетая, когато тя разграничава предходното подчинено изречение,
което не е смислово свързано със следващото изречение.
Например:
• Котката се спусна към вратата, която беше отворена, и влезе вътре.
• Момчето усети, че нещо не е наред, или предчувстваше това, което
щеше да се случи.
• Учителят събра учениците, които се бяха сбили, да ги мъмри.
• Не се пише запетая между подчинени допълнителни изречения,
които са въведени със съюза ЧЕ и са свързани със съюза И! Същото
правило важи и при подчинени определителни изречения, въведени със
съюза КОЙТО/КОГОТО и свързани със съюза И!

68
 Например:
• Петър помисли и каза, че ще стане рано и че ще оправи стаята, която
е в ужасен вид.
• Боряна помогна на момчето, което харесваше и с което щеше да
отиде довечера на кино, защото имаше много свободно време.
• Не се пише запетая между съчинителен съюз и подчинителен съюз
(НО ТЪЙ КАТО, НО КАТО, НО АКО, ЧЕ БЕЗ ДА, А КОГАТО и др.,
когато са един след друг!
Например:
• Жената се зарадва, че синът й пише, но като прочете писмото, се
натъжи.
• А когато дъждът заваля, гостите вече си бяха отишли и масите
прибрани.

V. Пунктуация при цитиране:

• Цитатът се огражда в кавички (освен в някои случаи, които са

посочени по-долу!)
• Ако се изпусне някаква част от цитата, то тя се замества с
многоточие, кое-то може да бъде поставено в скоби, ако пропуснатото
е по-голяма синтак-тична цялост(изречение или строфа).
• Когато цитираме пряка реч на герой, не се поставя началното тире
в цитата.

1. На белетристично произведение:
• Когато се цитират изречения от авторската реч, реплики на герои или
вътрешен монолог на герои, цитатът се огражда в кавички, пише се
двоеточие и не се от-деля на нов ред.
Например:
• Отново чрез художествени детайли Й. Йовков постига силни
внушения: „Стоят върбите, стои вадата, но воденицата я няма.
Останали са само едни срутени дувари (...) посивели и сплескани като
гъба.“

След затварящите кавички не се пише точка, ако изречението е

завършено. Но ако изречението продължава, то след края на цитата
се пише ограждаща запетая!

Например:
• Пейзажът внушава чувство за застой, за самота: „Стоят върбите,

69
стои вадата, но воденицата я няма. Останали са само едни срутени
дувари (...) посивели и сплескани като гъба.“, чрез което авторът
откроява липсата на красота и естетика, така типични за хуманиста
Йовков.
• Освен с кавички цитатът може да отдели с тирета или да се постави в
скоби, т. е. да се оформи като вметнат израз.
Например:
• Описанието на кърджалиите – „като мътен порой“, „страшно
сборище“, „хора от кол и въже“ – разкрива погубената им нравствена
същност.
• Описанието на кърджалиите („като мътен порой“, „страшно
сборище“, „хора от кол и въже“) разкрива погубената им нравствена
същност.
• При цитиране на кратки изрази или отделни думи не се пише
двоеточие и не се отделя на нов ред, но цитатът се огражда в кавички.
Например:
• Епитетите „зъл“, „сприхав“ и „алчен“ характеризират природата на
един сляп за ценностите човек.
• Метафората „крило ... за всички слаби“ ярко онагледява
поведението на героя.
• Когато цитатът е мото или лозунг, той не се огражда в кавички.
Например:
• Радка на порти стоеше,
Отдолу иде Мустафа...
Народна песен
(Мото на разказа „Шибил“ от Й. Йовков)

Но ако мотото включва пряка реч, то тя се огражда в кавички!

2. На лирическо произведение:
• Когато се цитира един стих или строфа, цитатът не се огражда в
кавички, пише се двоеточие в края на съждението и се отделя на нов ред.
Например:
• Като цяло творецът рисува една призрачна картина, служейки си с
персонификация:
Глъхнат сградите, зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи,
оскрежената топола – призрак сякаш –

70
 в сивата мъгла стърчи.

Но ако в стихотворението има стих, който е в кавички, то те се

запазват!

Например:
• Ботевият лирически герой представя образа и на социалния
потисник:
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“
• При цитиране на кратки изрази или отделни думи не се пише
двоеточие и не се отделя на нов ред, но цитатът се огражда в кавички
(може да се отдели графично и с тире).
Например:
• Епитетите „черна“, „пуст“, „мрачен“ и съществителните
„гробница“ и „ве-чер“ характеризират света на страдащите хора в този
град.
• Поетът прави и предметна характеристика на семейния дом –
„завесата мръсна, продрана“ – подчертавайки бедността, в която
живеят тези хора.
• Цитираните стихове или строфа могат да не се обособяват на нов
ред! При този тип цитиране: цитатът се разграничава от разсъжденията
чрез кавички, пред цитата се поставя двоеточие, а отделните стихове
графично се отделят чрез наклонена черта.
Например:
• Като цяло творецът рисува една призрачна картина, служейки си с
персонифи-кация: „Глъхнат сградите, зловещо гледа всяка/ с жълти
стъклени очи (...)“, за да опише града като символ на злото.

Библиография:
Граматика на съвременния български книжовен език. Том 3.
Синтаксис, изд. БАН, С., 1994 г.
Нов правописен речник на българския език, изд. „Хейзъл“, С., 2002 г.

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ

ЗАДАЧА 1

71
В кое от посочените изречения е допусната пунктуационна грешка?
а) Децата започнаха да се смеят струва ми се, защото мислеха, че
историята е измислена.*
б) Никола, излез веднага навън, чуваш ли?
в) Разочарована, че е останала без посетители, лекарката хлопна
вратата.
г) Никой не знае кога ще му излезе късметът.

КОМЕНТАР
Допусната е пунктуационна грешка в първото изречение (отговор а),
защото липсва първата ограждаща запетая пред вметнатия израз
струва ми се.

ЗАДАЧА 2
В кой ред е допусната пунктуационна грешка?
а) Не искам да ти се бъркам, но той не е добро момче.
б) А Катя си помислила: „Това е човекът, който ме спаси от
смърт!“
в) Не исках да ти кажа да не идваш утре, защото щеше да ми се
разсърдиш.
г) Ако някой, който не е гледал дълго портрета, насочи погледа
си към картината веднага ще открие поразителна прилика с
художника.*

КОМЕНТАР
Верният отговор е г/, защото е пропусната запетая след картина, която е
край на подчиненото изречение Ако някой ...насочи погледа си към
картината.

ЗАДАЧА 3
В кое от посочените изречения е допусната пунктуационна грешка?
а) Той изтича след нея, само за да я поздрави.*
б) Човекът замлъкна навъсен, а всички на масата се заозъртаха.
в) Аз бях външен човек и реших, че нямам право да се намесвам.
г) Сирачето се успокои, пое си дъх, дори се усмихна и полека-
лека започна да разказва.

КОМЕНТАР
Верният отговор е а/, защото е поставена неправилно запетая пред
уточняващото наречие само.

72
ЗАДАЧА 4
В кой ред е допусната пунктуационна грешка?
а) Общо взето, планът й се осъществявал, както била намислила, без
някои дребни неща.
б) Инженерите, които ходели на работа също не се явили*.
в) Художникът застана пред картината, обаче това не пробуди у
него желание за нещо повече.
г) Тук, дето е заводът, се намираше старата ни къща.

КОМЕНТАР
Верният отговор е б/, защото е пропусната втората ограждаща запетая
след подчинено определителното изречение които ходели на работа.

ЗАДАЧА 5
В кое от посочените изречения е допусната пунктуационна грешка?
а) Тя се чудеше дали да отиде на срещата или да остане вкъщи.
б) Никой не е безгрешен, дори и ти, младежо!
в) Зайчетата, игриви и бързи, не обръщаха внимание на
наблюдаващите ги с интерес деца.
г) Момчето се задъха от обида и за да не го видят, че плаче,
побягна към мостчето.

КОМЕНТАР
Верният отговор е а/, защото е пропусната запетая пред втория съюз или.

ЗАДАЧА 6
В кой ред има пунктуационна грешка?
а) Всички, що стояха пред него, му се струваха виновни.
б) Явно го обичаше, а това, братле, има значение.
в) Невестата се затича по брега, който се ронеше и стискаше
силно в ръцете си премръзналото дете*.
г) Да, Петров беше голям особняк!

КОМЕНТАР
Верният отговор е в/, защото пред съюза „и“,когато е употребен
еднократно, се пише запетая, тъй като тя разграничава предходното
подчинено определително изречение, което не е смислово свързано със
следващото изречение

73
ЗАДАЧА 7
В кое изречение няма пунктуационна грешка?
а) Той не знае, дали тя ще дойде довечера у тях?
б) Да не претърпиш загуба, не е най-важното*.
в) Калин не отговори, защото мислейки си за нея, не разбра какво го
питат.
г) Иване,бе защо чак сега ставаш?

КОМЕНТАР
Верният отговор е б/, защото подчинено подложното изречение започва
със съюза „да“ и се намира пред главното, то в края на подчиненото се
поставя запетая.В отговор а/ са поставени неправилно запетая пред дали и
въпросителен знак в края на сложно съставно с подчинено допълнително
изречение – косвен въпрос.В третото изречение (отговор в) липсва
първата запетая пред обособената част мислейки си за нея.В отговор г/ е
поставена неправилно запетая след обръщението Иване, а не след
частицата бе.

ЗАДАЧА 8
В кой ред има пунктуационна грешка?
а) Кучето усети, че нещо не е наред, и подви опашка.
б) Василев работеше като дипломат, поради, което често
пътуваше*.
в) Въпреки че отборът спечели, феновете не се радваха на победата.
г) Чистачката дойде точно когато не трябваше.

КОМЕНТАР
Верният отговор е б/, защото е поставена излишна запетая между
сложния съюз поради което, запетаята трябва да се постави само пред
първия.

ЗАДАЧА 9
В кое от посочените изречения е допусната пунктуационна грешка?
а) Баща ми не обича пиенето, ама на кеф ли е и седне ли, дръж се!
б) Аз и синът на Коце, дето беше падал в кладенеца, сега тичахме
разгорещени към вирчето, за да се охладим.
в) Колкото много искаше да отиде с тях, толкова повече те й
отказваха.
г) Методи все й се караше, че закъснява обаче пак й прощаваше*.

74
КОМЕНТАР
Верният отговор е г), защото е пропусната запетая в края на подчиненото
изречение и пред съюза обаче.

ЗАДАЧА 10
В кое изречение има пунктуационна грешка?
а) Разплакан аз понечих да я прегърна, но тя не ми позволи*.
б) Разплакан, аз понечих да я прегърна, но тя не ми позволи.
в) Разплакан понечих да я прегърна, но тя не ми позволи.
г) Аз понечих да я прегърна, разплакан и смутен, но тя не ми
позволи.

КОМЕНТАР
Верният отговор е а/, защото е пропусната запетая след обособеното
определение разплакан.

75