Professional Documents
Culture Documents
Регресивна асимилация
вторник - фторник
сбор - збор
тежко - тешко
отговарям - одговарям
свой – сфой
свет – сфат
готви - готфи
Частична асимилация
лодка - лотка
Пълна асимилация
севна – сенна
падна – панна
една - енна
Контактна асимилация
разходка - разхотка
вафла – фафла
февруари – фефруари
с жената – з жената
от града – од града
Преглас (метафония)
Променливо я:
В мизийските диалекти и балканските говори има особена промяна – а след мека съгласна и ж,
ч, ш, но пред мека сричка:
жаба – жеби
чаша – чеши
шапка – шепки
В панагюрския говор:
Във френския език има нагаждане по тембър на първата гласна към втората
aimer (eme)
В немски език – вокална инфлексия (Umlaut). Умлаутът при възникването си е бил фонетично
явление (вид регресивна асимилация – замяна на задна гласна с предна под влияние на съседен
афикс), а сега е един от важните начини на граматично изразяване.
Hand – Hände
Wand – Wände
Вокална хармония
oda (стая, ед.ч.) – odalar (стаи, мн.ч.) – odalarda (в стаите, мн.ч., М.П.)
at (кон) – atlar (мн.ч.) – atlarda (М.П.)
Палатализация
Това е такава асимилационна промяна, при която учленението на твърда съгласна се премества
към твърдото небце или се образува допълнително учленително място – втори фокус върху
твърдото небце, под влияние на гласна от преден ред.
кал
кон
кино меко к
керван
столик
на столе
цвете – цвек’е
гости – госк’е
грозде – грозг’е
Ливаг’е
Депалатализация (затвърдяване)
ход’ът – ходът
Дисимилация (разподобяване)
По посока
По разположение на звуковете
- близка (контактна)
- далечна (дистанционна)
По резултат
пламна – плавна
стръмна – стръвна
много – фного
много – млого
тлъст – клъст/плъст
нокти – нохти/нофти
доктор – дофтор/дохтол
лакти – лафти
птиче – фтиче
ножче – нохче
овчар – охчар
рафт – рахт
пневмония – плевмония
фесче – фехче
Дистанционна дисимилация:
коридор – колидор
Григор – Глигор
сребро – сребло
хининче – хилинче
В руски език:
февраль – феврарь
директор – дилектор
Дисимилация има още в латински, френски, немски. Това е консонантна дисимилация, освен
нея има и вокална, при която се разподобяват гласни:
devise – divisa
Хаплология
Това е особен вид силаботонично дисимилационно изчезване, при което отпада едната от две
еднакви или близки срички или звукосъчетания (haplos – прост, logos – дума, слово, реч).
трагикокомедия – трагикомедия
минералология – минералогия
пацифицист – пацифист
Метатеза (разместване)
Фонетична промяна, при която два звука разместват местата си в думата. Близка е, когато
звуковете, които се разместват са в непосредствено съседство и далечна, когато са далече един от
друг.
балерина – барелина
пергели – пелгери
портокал – протокал
Протеза
страх – истрах
Епентеза
среща – стреща
срам – страм
жребец - ждребец
корабль – кораб
добръ – добър
топлъ – топъл
мозгъ – мозък
прьснъ – пресен
Думи от чужд произход завършващи със словосъчетание от шумова съгласна и сонорна гласна
получават ерова епентеза.
спектакъл
социализъм
театър
Йотация
утре – ютре
елен –йелен
кое - койе
Елизия (изпадане)
хубав - убав
нашата – нашта
половина - полвина
шест – шес
дъжд – дъш
В италиански:
- elisione
lo amore - l’amore
- tronkamento
В сложни думи:
Контракция
Разновидност на елизията, характеризира се със сливането на два еднакви или близки звука в
един.
кооператив – коператив
Илиинден – Илинден
Сийка - Сика
Редукция на гласни
Фонетична промяна, при която някои звукове в неударено положение променят отчасти или
напълно своето звучене.
баща – бъща
поле – пуле
болен – бол’ън
гладен – глад’ън
бабин – баб’ън
Десоноризация
Десоноризацията е фонетична промяна, при която вместо дадена звучна съгласна се произнася
съответната беззвучна.
готов – готоф
плод – плот
вид – вит
Под лабиализация се разбира заменянето на нелабиален звук с лабиален, т.е. такъв, при който
дейно участие вземат устните.
прах – праф
бях – б’аф
чешма – чушма
жив – жув
широк – шурок
дежурен – дужурен
чемерика - чумерика
Делабиализация (разустняване)
зюмбюл – зимбил
с ынъ – син
р ыба – риба
т ы - ти
р ка – ръка
з бъ – зъб
м со – месо
им - име
с - се
*bhrātēr
староиндийски – bhrātar
староирански – brātar
4. Преминаването на всяко латинско дълго ū, ударено или неударено във френски в ü (ю)
tū – tu (ти)
Законите водят началото си от Расмус Раск, наречени от него “Правила за буквени преходи”, а
те практически представляват звукови съответствия в родствени езици. Особено внимание на
фонетичните закони обръщат младограматиците с представители Карл Брунгман и Херман
Остхоф. Спор е започнал още оттогава (от манифеста им) за същността н а фонетичните закони и
продължава и до днес. Свързан е с редица теоретични и практически проблеми, но мнозина му
придават методологическа стойност. Например, руският езиковед Журавлев твърди, че понятието
фонетичен закон е било и остава фундаментално понятие за нашата наука, демаркационна линия,
отделяща науката от ненауката. Тезата за безизключителността на фонетичните закони
формулирана от някои от младограматиците, е изиграла несъмнена роля за развитието на
компаративистиката (сравнителното езикознание).
Не е фатално какво название ще бъде дадено, дали закони или тенденции. По-важно е да бъде
запазено виждането за регулярния, а не стихиен развой на фонетичната система на даден език,
група или семейство. Решаващо е преди всичко съдържанието влагано в термина, а не непременно
облика на етика. (Ж. Бояджиев)
полски db kr g
руски межа
сръбски меđа
словенски meja
чешки meze
полски miedza
ten – zehn
twelve – zwolf
гост - Gast
гроб - Grab
восък - Wach
В стария български език при глагола ‘пека’ във всички случаи в корена има к, по-
късно пак в праславянския е започнал да действа един закон, според който к пред е и и е
преминало в ч, затова пека пече, печем, печете. Законът за прехода на к в ч обаче отдавна е
престанал да действа. днес в българския език започва да действа друг закон – за уеднаквяване
на раздвоения корен. Ето защо формата печ- започва да се налага и там, където от гледна точка
на стария закон тя е неправилна. Всъщност не се касае за неправилност или за отклонение от
звуковите закони, а за резултат на действие на един нов закон, когато стрият е престанал да
действа. Такива промени или кръстосвания на закони се означават често с термина промени по
аналогия. В този случай говорим за морфофонетични промени, защото тук фонетичните
промени се дължат на морфологични причини.