I.

БЪЛГАРСКА ГРАФИЧНА
СИСТЕМА
1.Българска азбука
- състои се от 30 букви. Те се
реа- лизират в следните
разновидности - главни и
малки, ръкописни и печатни.
- специални имена в
съвременната българска
азбука имат само буквите ъ ер
голям, ь ер малък, и й и
кратко.
- служат за отбелязване на
45-те звука

2. Особености на употребата
на някои букви
а) Буквата а се използва за
отбелязване освен на звука [а]
и на звука [ъ] под ударение в
следните случаи:

- във форми за кратък член на

съществителни имена от м.р.
пр: дом - дома (изговор домъ)
-в глаголни окончания за 1 л.
ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
пр: донеса (изговор донесь)

б) буквата я се използва за
отбелязване на:
- гласна [а] и мекост на
предходна съгласна. бял (б'ал)
- звукосъчетание [йа] в
началото на думите или след
гласна.
пр: ябълка (йабълка), ягода
(йагода)
- звук [ъ] под ударение и
мекост на предходна съгласна
в членувани форми на
съществителни имена от м.р.
пр: ден - деня, денят (изговор
ден'д, ден'ът)
- звук [ъ] под ударение и
мекост на предходна съгласна
в глаголни окончания за 1 л.
ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
пр: благодаря - благодарят
(изговор благодар благодар'ът)
-звук [ъ] под ударение в
звукосъчетанието [йъ] след
гласна в глаголни окончания за
1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
пр: броя - броят (изговор
бройъ- бройът)
- не се пише буква я след
буквите ж, ч, ш.
в) буквата ю се използва за
отбелязване на:
- гласна [у] и мекост на
предходна съгласна.
пр: бюро (б'уро), кюфте
(к'уфте)
-звукосъчетание [йу] в
началото на думите или след
гласна.
 пр: юли (йули), юноша
(йуноша)
-не се пише буква ю след
буквите ж, ч, ш.
 г) буквата щ бележи
звукосъчетанието [шт].
пр: щастие, горещина
д) буквата ь (ер мальк) се
използва единствено за
предаване на мекост на
съгласна пред о и затова се
среща само в
буквосъчетанието -ьо-
пр: миньор, шофьор, каньон
- не се пише буква ъ след
буквите ж, ч, ш.
е) буквата ъ се пише в края
на думите изключително рядко
- само ако е под ударение в
думи от турски (имамбаялдъ,
Татарль и някои други),
китайски (Яндзъ и др.) и други
езици.
 ж)буквосъчетанието дж се
използва в следните случаи:
-за отбелязване на звука
[дж].
чр: бюджет, джавкам, джинси,
джоб, джудже, джаз, Джордж
- за отбелязване на
съседните
звукове [д] и [ж] при
свързването на две морфеми.
пр: надживея
з) звуквосъчетанието дз се
използва в следните случаи:
- за отбелязване на звука
[дз].
пр: дзенбудизъм, дзифт,
дзън
- за отбелязване на
съседните звукове [д] и [3] при
свързването на
две морфеми.
пр: надземен, надзор
3. Пунктуационни знаци
а) в българската графична
система се използват следните
пунктуационни знаци: точка [.],
въпросителен знак [?],
удивителен знак [!], многоточие
[...]. запетая [,], тире [-], точка и
запетая [;], двоеточие [:], скоби
[()] и кавички [,,'' ]
4. Непунктуационни знаци
а) българската графична
система включва и други
графични системи или
елементи от тях (арабски и
римски цифри, знаците за
математическите действия,
както и знаците за ударение,
процент, градус, параграф,
апостроф, звездичка и др., и
някои гръцки и латински
букви).

II.ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ

1. В съвременния български
правопис се прилагат
морфологичният, фонетичният,
синтактичният и
традиционният (историческият)
принцип.

2. Морфологичен принцип
 а) Според него еднаквите
строежни елементи на думите -
морфемите (корен,
представка, наставка,
окончание, определителен
член), се пишат по един и същ
начин независимо
как се изговарят в книжовния
език, за да се запази еднакъв
графичният облик на
съответната морфема и да се
улесни четенето
пр: разкош (изговор раскош),
хляб (изговор хляп), сграда
(изговор зграда)
б) основават се и правилата
за употреба на главна и малка
буква при разграничаването на
собствените от нарицателните
имена.
в) морфологичният принцип
се прилага и в случаите на
условно предаване на звука [ъ]
под ударение чрез буквите а и
я (в глаголни окончания за 1 л.
ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр. и в
членувани форми). Той
действа и при използването на
графемата й за означаване на
кратките форми на личното и
притежателното местоимение
за ж.р. с цел разграничаването
им от съюза и.
 3. Фонетичен принцип
а) Според фонетичния
принцип правописът на думите
е в съответствие с книжовното
им произношение. Върху него
са основани правилата за
променливо я, за групите -ър-/-
ръ-, ъл-/-лъ-, както и за
опростяването на групи
съгласни. Той е в сила при
думи като: сърце (срв.
сърдечен), нишка, овошка (срв.
нищя, овощен), гозба (срв.
гос- ), цъфтя (срв. цвят) и
някои други.
б) основани са и част от
правилата за пренасяне на
части от думи на нов ред, за
съкращаване на думи и изрази,
както и единични
пунктуационни правила.
4. Синтактичен принцип
а) действа в рамките на
словосъчетанието и
изречението.
Върху него се основават
повечето от правилата за
употреба на препинателните
знаци и за правописа на
сложните думи, както и част от
правилата за писане на главни
и малки букви.
5. Традиционен (исторически)
принцип
а) действието му в
българския правопис е силно
ограничено. Според този
принцип правописът на някои
думи се подчинява на
историческата традиция (без
да се отчитат съвре- менният
им изговор и строеж). Върху
него е основан правописът на
думи като втори, евтин, Георги,
Евтимий, както и употребата на
буквите щ, ь, ю, я.
III. ОБЩИ ПРАВОПИСНИ
ПРАВИЛА
- определят се от
взаимодействието между
правописните принципи и се
отнасят до целия речников
състав на съвременния
български книжовен език.
1.Правописни правила с
фонетичен характер
1.1 Променливо я
- в съвременния български
език се нарича наследникът на
старобългарската ятова гласна
- променливо я е онова я,
което при определени условия
преминава в е.
а) пише се я, ако
едновременно са спазени
следните три условия: 1) я е в
сричка под ударение; 2)
сричката след я съдържа една
от гласните [а], [о], [у], [ъ] или я
е в последната сричка на
думата; 3) след я не следват
съгласните [ж], [ч], [ш] или й.
пр: бряг, бяла, видяло,
вървях, голям
б) в някои форми на думата
и в производни думи
променливото я
преминава в е при следните
условия:
- когато не е под ударение.
пр: блян - бленувам; бряг-
брегове
- когато сричката след него
съдържа гласна [е] или [и].
пр: бял - бели; бясна - бесен;
- когато сричката след него
съдържа мека съгласна.
пр: бял - избеля; място -
местя;
- когато сричката след него
съдържа една от съгласните
[ж], [ч], [ш] или й. пр: бряг
- безбрежна; грях -грешка;
в)правилото за
променливото я не е в сила в
следните случаи, установени
по традиция:
- пред окончания -хме, -хте
във формите за 1 и 2 л. мн.ч.
на мин. св. и мин.несв.вр. на
глаголи с ударение върху
променливото я то не
преминава в е, въпреки че е
пред сричка с гласна е. пр:
бях-бяхме, бяхте; видях -
видяхме, видяхте;
- в членуваните форми на
някои съществителни имена с
наставка -ост, образувани от
минали причастия, я не
преминава в е, въпреки че е в
сричка извън ударение.
пр: закостенялост -
закостенялостта;
изнемощялост - щялостта;
- в корените на производни
глаголи, образувани със
суфикс -на-, я преминава в е,
въпреки че е под ударение и
пред сричка с гласна [а].
пр: клякам - клекна; лягам -
легна;
- във формите за ж.р. и ср.р.
на някои производни
прилагателни имена с наставка
-ен я преминава в е, въпреки
че е под ударение и пред
сричка с гласни [а] или [о].
пр: цвят - (цветен) цветна,
цветно; лято (дълголетен)
дълголетна,
дълголетно;
- при отделни производни
думи се е установила форма с
е, а не с я под ударение и пред
сричка с гласна [а] или [о].
пр: бял - избелвам; дял -
дело,
- в някои географски имена
се е установила форма с е, а
не с я под ударение и пред
сричка с гласна [а] или [о].
пр: Бело поле, Брегово,
Железна

1.2 Вмятане и изпадане на

гласни и съгласни
а) думи с вметнато [ъ] в
последната сричка, което
изпада в някои от формите им,
се пишат с ъ в основната си
форма. Такива думи са:
- прилагателни имена със
завършек на -ър, -ъл, -ък, -ъв,
както и някои местоимения на -
ъв, при които [ъ]
изпада от членуваните им
форми и от формите им за
ж.р., ср.р и мн.ч.
пр: близьк - близкия(т),
близка, близко, близки; бодър -
бодрия(т), бодра, бодро,
бодри;
- минали свършени деятелни
причастия на -ъл, при които [ъ]
изпада от членуваните им
форми и от формите им за
ж.р., ср.р и мн.ч.
пр: донесъл - донесла,
донесло, донесли, донеслия(т);
- съществителни имена от
чужд произход със завършек
на -ър, -ъл, при които [ъ]
изпада от формите за мн.ч., но
се запазва в членуваните
форми и в бройната форма на
съществителни имена за
нелица.
пр: компютър - компютърът, -
а, два компютъра, компютри;

министър - министърът, -а,

министри;
 - съществителни имена от
чужд произход със завършек
на -изъм, при които [ъ] изпада
от членуваните им форми и от
формите им за мн.ч. (ако те са
възможни), но се запазва в
бройната им форма.
пр: катаклизъм, катаклизмът,
-а, два катаклизъма,
катаклизми; модернизъм,
модернизмът, -a;
б) Прилагателни имена,
образувани с наставката -ски:
- при прилагателни имена,
образувани с наставката -ски
от съществителни имена,
завършващи на -ст, -с, - з, ж, ч,
ш, щ, съгласната [с] от
наставката изпада.
 пр: Букурещ - букурещки;
Бургас - бургаски; Кавказ -
кавказки;
- при прилагателни имена,
образувани с наставката -ски
от съществителни имена,
завършващи на г, к, х, които се
променят в ж, ч, ш, съгласната
[с] от наставката изпада.
пр: Белоградчик-
белоградчишки; войник -
войнишки; филолог -
филоложки
1.3 Групи -ръ-/-ър-; -ль-/-ъл-
а) групите -ръ-/-ър-и-ль-/-
ъл- се изговарят и пишат по
следните правила:
- в едносрични думи
обикновено се изговаря и пише
-ръ-, -ль-. Правилото е в сила
и в случаите, когато
едносричната дума е част от
сложна дума.
пр: връх, глъч, гръд, гръм,
злъч, кръв. (Но: бърз, вълк,
дълг, жълт, смърт, сърп и др.)
 - в многосрични думи се
изговаря и пише -ър-, -ъл-, ако
след съчетанието следва една
съгласна.
пр: бъркам, върба, вържа,
гълтам,
(Но: гръмотевица, длъжен,
мръсотия, стръкове, слъзен,
тръжен и др.)
- в многосрични думи се
изговаря и пише -ръ, -лъ, ако
след съчетанието следват две
и повече съгласни.
пр: връзка, глътна, гръбнак,
гръмна,
(Но: мъртва, повърхност,
сълзлив и др.)
- при глаголи с наставката -
ва- групите -ър-/-ъл- и -ръ-/-
ль- обикновено се запазват
във вида си от изходния
глагол.
пр: довърша - довършвам,
избързам - избързвам, излъжа
- излъгвам
(Но: вържа - връзвам, гълтам-
глътвам.)
1.4 Групи -ея, -ия, -еа-, -иа-, -
ио-
а) в края на думи от чужд
произход се пишат
съчетанията -ея и -ия.
пр: артерия, идея, материя
б) в средисловието на думи
от чужд произход се пишат
съчетанията -иа-, -еа-и-ио-.
 пр: артериален,
диференциален, идеален,
инициатива, италиански, (Но:
София - софиянец,
християнин, плеяда.)

в) звателните форми на
съществителни имена от ж.р.,
които завършват на -ея и -ия,
се образуват, като я се замени
с -йо.
пр: България - Българийо!,
Мария - Марийо!, Славея -
Славейо!;
1.5Правопис на -к- и -г- в
глаголни форми
а) глаголите от първо
спрежение със завършек на
корена на -к или -г от типа на
сека, влека, тека, мога и
образуваните от тях чрез
представки производни глаголи
от първо спрежение запазват
тези съгласни във формите за
1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
сека, секат; изсека, изсекат;
влека, влекат; довлека,
довлекат; мога, могат
 1.6 Удвояване на предлозите
вис
а) предлозите в и с се пишат
като във и със в случаите:
- пред думи, които започват
съответно с [в], [ф] и [с], [3].
пр: във водата, във
фабриката, със захар, със
смисъл;
- пред цифри, чийто изговор
съдържа начално [в] или [с].
пр: във ІІ век пр. Хр.; със 17
години по-млад;
- когато върху предлозите
пада логическото ударение.
пр: Със или без неговото
участие конференцията ще се
проведе.
- в поезията се допуска
удвояване на предлозите в и с
и без да са спазени горните
условия.
пр: ,,И със теб, о, зора
възмечтана,
от лазурни мечти упоен -
ще летя към пределите
звездни.''
 2.Правопис на двойни
съгласни

1.2 Две еднакви съгласни в

състава на думата се срещат
на границата на две различни
морфеми. Двойните съгласни
задължително се отбелязват
при писане в следните случаи:
а) двойно н (-нн-) се пише във
формите за ж.р., ср.р. и мн.ч.
на прилагателни имена със
завършек в м.р. ед.ч. на -нен,
при които гласната [е] от
наставката изпада, както и в
производните им
съществителни имена и
наречия.
 пр: безценен, безценни;
военен, военни; именен,
именни;
б) двойно н (-нн-) се пише
във формите на
съществителни имена,
образувани с наставката -ник,
при които крайната съгласна
на основата и началната
съгласна на наставката са
еднакви.
пр: изменник, патронник,
пленник;
в) двойно т (-тт-) се пише в
членуваните форми на
съществителни имена от ж.р.
ед.ч. и на бройни числителни
имена, които завършват на т.
пр: алчността, външността,
вечността, глупостта,
дързостта, пролетта, радостта,
течността;
г) двойно т (-тт-) се пише при
някои наречия, образувани от
предлог и наречие, когато
крайната съгласна на предлога
е еднаква с началната
съгласна на наречието.
пр: оттук, оттам, оттатък,
оттогава
д) двойни съгласни се пишат
при свързването на корен и
представка, когато крайната
съгласна на представката и
началната съгласна на
корена са еднакви.
пр: беззащитен, беззвезден,
беззвучен, наддавам,
поддържам,
е) при някои думи от чужд
произход. пр: Аллах, Анна,
Моллов; данни, манна, молла,
осанна;
3. Правописни правила с
граматичен характер
1.3Членуване с пълен и
кратък член
а) образуване и употреба на
членуваните форми за м.р.
ед.ч.
- членната морфема при
формите за м.р. ед.ч. има два
варианта: твърд (-ът и -а) и
мек (-ят и -я).
 - в писмен текст в
зависимост от службата си в
изречението думите от м.р.
ед.ч. могат да се членуват по
два начина: с пълен член (-ът
или -ят) и с кратък член (-а или
-я).
- с членните форми за м.р.
ед.ч. -ът за пълен член и -а за
кратък член се
членуват:
•в сички съществителни
нарицателни имена и част от
собствените имена от м.р.
ед.ч., които завършват на
съгласна, с изключение на
някои съществителните имена
пр: договор - договорът,
договора; сбор сборът, сбора;
стол столът, стола;
• съществителните имена на
-тел, за които завършекът -тел
не е наставка.
пр:епител - епителът,
епитела; картел - картелът,
картела; пас- тел - пастелът,
пастела; хотел - хотелът,
хотела
• съществителните имена на
-ар и-яр, за които завършеците
-ар и-яр не са наставки.
пр: екземпляр - екземплярът,
екземпляра; звяр - звярът,
звяра; ка-
лендар - календарът,
календара; и др.
- с членните форми за м.р.
ед.ч. -ят за пълен член и я за
кратък член се членуват:
• Всички съществителни
нарицателни имена, които в
м.р. ед.ч. завършват на-й.
пр: рай - раят, рая; пай-паят,
пая;
• Съществителните имена,
образувани с наставка -тел.
пр: председател -
председателят, председателя;
• Съществителните имена,
образувани с наставки -ар и -
яр
пр: вратар - вратарят,
вратаря;
 • Следните 10
съществителни имена: път,
ден, сън, кон, огън, цар, крал,
нокът, лакът, зет.
• Всички прилагателни имена
в м.р. ед.ч.
пр: нов - новият, новия;
 • Пълните форми на
местоименията в м.р. ед.ч.

мой - моят, моя; наш - нашият,

нашия;
• Всички числителни редни
имена в м.р. ед.ч.
пр: първи - първият, първия;
десети - десетият, десетия;
•Причастията в м.р. ед.ч.
пр: спящ - спящият, спящия;
- правилата за употреба на
пълен и кратък член са
задължителни само за
писмените текстове.
- в писмен текст в
зависимост от службата си в
изречението думите в м.р. ед.ч.
могат да се членуват по два
начина - с пълен член и с
кратък член.