Тема 1

Руската литература в края на 19 и началото на 20 век: „Неореализъм”. Прозата на

Леонид Андреев.

1. Руската литература в края на 19 и началото на 20 век: между класичността и

модерността.

В края на 19 и нач. на 20 в. се успоредяват класическото и модерното. Това е време на

промени и преход в изкуството, време на търсене на нови пътища на развитие.
Ситуацията в културния живот се характеризира със засилено самосъзнание за разпад
и дисхармония, с апокалиптични нагласи в очакване на непознатото, ново столетие.
Преходният, кризисен характер на изкуството се проявава в различни аспекти – в
изострена идейна и естетическа борба, задълбочени противоречия във възгледите за
изкуството и неговото предназначение. В края на 19 век е от значение съседството на
класическата литература на Толстой и Чехов с новите модерни течения. Толстой и
Чехов са застигнати от следващото литературно поколение, формирало спецификите
на „художествения процес на краевековието”.Изработването на новите естетически
програми става на фона на творчеството на Чехов, Толстой, Короленко. Чехов оказва
влияние върху новите художествени търсения в началото на века. Творчеството му
играе ролята на свързващо звено между класическия реализъм и зараждащите се нови
течения, защото Чехов е първият, който се ориентира към разказа и по-кратките
форми.. По това време в Русия навлизат и стават популярни импресионизмът и
натурализмът.

2. Развитието на реализма. Понятието „Неореализъм“

-Реализъм- Неореализъм-той е наследник на реализма, но търси нови жанрови форми,

има някои опозиции при него с модернистическите търсения; отказва се от епоса,
обича миниатюрата и късия разказ е за предпочитане, повестта харесва също; прозата
като цяло е емблематична; Алексей Толстой, Борис Зайцев, И. Бунин,
Л.Андреев→привърженици на реалистическото писмо. Пишат литература, която НЕ
засяга трудно уловимото, а засяга земната реалност.

-Московските лит. среди

- издателство „Знание“издава сборници от разкази, редактирани от Максим Горки- кр.

на 19в.

- 1904-1907- 19 сборника на писателите неореалисти- Чехов, Андреев, Бунин и др.

- интерес към родения от революционната епоха герой, правдотърсителя /Хамлет/ е

оставен в миналото; дворянският интелигент остава в миналото- време е да се намери
нов герой на времето, роден от революц. епоха, който е дейна фигура
- отказ от стария правдотърсач!!!!!

- принцип е правдивото изображение на живота, демократизма, хуманизма; соц.

полит. актуалност на тематиката

- Наблюдава се и отместване на жанра:

19в- развива се жанра на роман; Словото и доминира над реалното. Християнския

дискурс доминира. Чов. живот винаги има надежда. Търси се универсалният смисъл-
Достоевски, Толстой. Злото никога не побеждава. Триада- истина+ добро+ красота.
Винаги има класически сюжет, събитията са подредени в последователност, причинно-
следствени връзки; предвещава се ясен финал. Топоси: дворянско имение, периферия
столица-село. Героите са типизирани- дворянския човек. Повествование: третолично
повествование или повествование на всезнаещия автор. Положително е оценен
прекрасния човек/герой, съзерцателския тип. Героя от „Идиот“ е наивно добър, но от
неговата доброта следват лошотии. Друг пример- Альоша от „Братя Карамазови“. 19в.-
руското мъжко- слабо, руското женско- силно, идеализация на жените като „свещени
крави“- теория на критиката, руското детско- чистотата, децата са винаги прекрасни

20в.- Интерес към кратките жанрови ф-ми- разказ,повест, новели. На преден план
излиза катастрофичността на битието, безсмислието на чов. съществуване, трагичното.
Изначалната невъзможност на чов. за щастие. Християнството отстъпва- има откровен
атеизъм. Трансформация на повествованието- няма сюжет, фрагментарност, монтаж
на парчето текст. Похватите на нямото кино и кинематографа.Няма действие. Отворено
начало и финал.Сюжетът се движи със скоци и връщания назад. Повествовател:
отказване от типологичността на героите. липса на всезнаещия повествоватeл,активна
авторова позиция,. Автентизъм, субективизъм и увеличаване на лир. Начало, света се
показва като такъв, какъвто е в очите на разказващия. Героят- непълноценен,
незначителен, нецялостен; търси се действащия човек.

Чехов- последните разкази- човекът е социален, но се набляга на вътрешния свят на

човека, в/у психологията на човека. Тук съзнателното и несъзнателното вървят ръка за
ръка. Има противоречиви чувства, паралелни потоци чувства и мисли. !интерес към
състояния на човека като пиянство, сън, отколкото към съзнателните му. Защото в тях
чов. изпада в измерения много по-истински, разкриващи по-дълбокото от човека.

Леонид Андреев-- най-популярното прозвище е Джеймс, също и Л-ев; фокус върху

повестите и разказите (късите форми), сравнение с Чехов; виждаме фрагментарност,
акцент в/у случката (х-но за 20-ти век); разпокъсаност, усещане за крах, за край;
обобщения в произведенията му; алегории, метафори, хиперболи; фокус в/у
човешкото битие; родоначалник на руския експресионизъм
-роден 1871г., буен дух, на 17 е решил пред влак да прескочи релсите, от малък има
интерес към литературата, проблеми с алкохола, след като баща му умира, гладуват и
се налага от малък да работи, първите му разкази са приети добре от критиката,
публиката, налага се на литературната сцена, мести се да живее в Москва и се
променя. Изживява нещастна любов, прави неуспешен опит за самоубийство. Андреев
е от авторите, които не приемат Октомврийската революция, но не емигрира, защото
през 1919 умира. Той е реалист, декадент, експресионист

Прозата на Леонид Андреев

Леонид Андреев започва пътя си под силното влияние на Максим Горки и с неговата
най-активна подкрепа издава творбите си в сборниците „Знание”. Още в първите
години на 20в. неговата своеобразност се проявява в произведения, които го
причисляват към писателите на „болната съвест” / проблема за граничните състояния
на съзнанието+ погледът към войната като на неизменно човекоубийство. Социалната
критичност не е характерна за Леонид Андреев- той твърди, че не е съществено какъв
е героят- поп, чиновник, добряк, скот, а че той е човек и като такъв носи всички тегоби
на живота;

* Отзивите на Чехов и Толстой за ранните му творби→ отсъствие на стремеж за

психологическа достоверност, създаване не на фикционален свят, движен от своите
собствени закони и логика, а на свят, абсолютно детерминиран от авторовата воля;

•Експресионизмът, който представя апокалиптичната картина на съвременната

цивилизация и изразява чрез страстен- до екзалтация- монолог, ужаса пред хаоса на
битието, разочарованието на мислещия човек от собствената му несъвършена,
подвластна на злото природа, активно прилага хиперболата, гротеската, фантастиката,
за да достигне до максимална изразителност и въздействие в противовес на
съзерцателността и умиротворението на предшестващия го импресионизъм; Особено
забележимо е присъствието на експресионизма в лит. от периода на ПСВ, заради
огромните мащаби на войната, който потвърждава и дори надминава подозрението за
зловещото у човека;

а) Рецепция на Леонид Андреев.1. ранни разкази- класич. реализъм- сантимент,

доброто побеждава злото- тип Дикенс; 2. творби под силното влияние на Лев Толстой
„Война и мир“. 3. драматургия- интелектуален театър- свръхабстрактен- да няма
идентификация с героите, а да съзерцаваме модернистичния театър

б) Леонид Андреев е разположен между 2 конвенции:

1. 19в.- дописва екзистенциалната проблематика на Достоевски и Лев Толстой- бунт,

богооставеност, самота. - насочен към социалната рамка
2. 20в.- модерна проблематика- философията на Ницше и Шопенхауер(непостижимост
на битието, безсмислицата на чов. съществуване)- човекът е отчужден от собственото
битие- т.е. трагичен изход на всичките му дела+ обяснява сложни психически
състояния, интерес към патологията, подсъзнанието, инстинкта.; насочен към
психологията на човека

в) Героите на Леонид Андреев- при него те нямат имена!!!!!- героят- „антигерой“-

извън дълг, служение/служба, смирение, които са характерни за героят на
класическата литература.- антигероят е по-скоро като героя на Модернизма- поставен
на предела, ужас-трагизъм, т.е. песимизъм, разочарование от дух. ценности, няма вяра
на битието→ по-близък до героя на модернизма, защото е герой демиург (творец) –
т.е. антигерой (Ницше)- но и в същото време е лесно раним, чувствителен, което го
прави близък и до класическата литература

г) Повествованието на Леонид Андреев: - вече не е всезнаещ автор, както е било в

класическата литература. - насочване към Аз-повествованието!!!- гледна точка на
героя- нерационална- т.е. не е рационално, логично същество.

-дискурсът- напрегнат, мн. риторични елементи, подчертана емоционалност. -съседват

реалистичната и експресионистичната образност

Сюжет накратко: Разказ на офицер. Водят се военни действия. Смъртта е показана

наяве, има откъснати крайници.Офицерът умира. Отрязани са му краката. Бил е
журналист. Искал е да пише, но не е могъл. Полудява и умира. (когато е могъл да пише
е писал, за да запази своите спомени) От тук разказа започва брат му, който също има
наченки на лудост. По-малкият брат започва да пише по спомените на по-големия. По-
малкият брат започва да сънува, но границата м/у сън и реалност е размита. Накрая
съвсем полудява, вижда големи трупове, излизащи от земята. Преди да умре вижда
през прозореца сияние, за което казва „виж! виж! червения смях“- т.е. смехът има
цвят.

- войната, образованието, културата- единствено през лудостта

„Червеният смях”

-Най-отчетливи експресионистични черти сред произведенията на Л. Андреев носи

разказът/повестта „Червеният смях”, побрал преживяното и премисленото по време
на една друга, по-ранна от ПСВ война, първа през новия век за Русия- Руско-японската
война (1904-1905),при която Япония побеждава.; Писателят възпроизвежда война,
която в текста умишлено не е назована по име, тъй като акцентът не е поставен в/у
впечатлението от баталните сцени или в/у изхода от войната, а върху абсурда,
„войната като лудост“, „войната като насилие над рациото“. Това е война-символ- т.е.
може да реферира към всяка война.
- в първите 5 откъса действат „те“ и „ние“. Повествуващият Аз е в инклузивното „ние“-
ние участниците.

- гласът на всезнаещият автор- авторитетен

- Аз-повествование, т.е. е ограничено- той разказва само това, което той знае и е
видял, но за да се преодолее тази ограниченост, има повече разказващи лица- лудия
лекар, годеника на сестрата, сестрата на 27- годишния офицер.

- опит да се разделят военните действия от дома. Цветовете на войната- жълто,

червено, а на дома- синьо-зелено- т.е. спокойствие. Но домът не може да даде
спокойствие, тъй като и той е заразен от лудостта, появила се по време на войната.
Лудостта е средство за многопластова и парадоксална визия за действителността.

Структура:

19 откъса и подзаглавие→ „Откъси от намерен ръкопис”. Фрагментарността е

приложена демонстративно- всеки от откъсите е без начало и много от тях са без
финал ( … )

1-ва част- от името на големия брат (луд), който е бил на войната, журналист - 9 откъса
/войната е проява на лудост!!!/ - акцент върху емоционалното. различни картини на
безсмислените военни действия- заразяват зрението, слуха, обонянието

2-ра част- от името на малкия брат (също луд)- 9-18 откъс /войната е проява на лудост-
така смятат и двамата/ записва от името на големия брат онова, което вижда и как се
възприема войната; - акцент в/у рациото

- военни картини+ събития в тила, писма, фантазии, сънища

- за/против войната

19-ти последен откъс- изпълнява ролята на епилог

*откъси, а не глави- за да ориентира читателя към разкъсаното и отворено писмо.

Няма подредба в причинно-следствената логика, а съпоставяне на отделните откъси*.
откъсите притежават хлабави връзки- започват и завършват с многоточие.

Мотивът за лудостта- тези, които съчиняват войните, т.е. мислещият човек с/у
ирационалното.. Смях- смехът е нещо, което звучи- няма цвят ппц; експерионистите
освен с метафори, градации, хиперболи и тн., с които обрисуват тази психически
смазваща картина, с които провокират читателя, работят много и с цветовете и могат
да бъдат оцветени абстракции които нямат цвят.

- лудостта не приема соц. „правилни/нормални“ действия, тъй като войната се води за

нещо нормално, а лудите са тези, които не я виждат такава.
Дискурс: много символи, абстракции, хипербола, гротеска; експресионистични
картини- откъснати части от тялото- преобладават, т.е. чувство за „разпадане“, за
„унищожение“; ужасът и безумието (лудостта) надделяват през цялото време, дори и
над мислите на „милите, невинните спомени за дома“; образът на „червеният смях“
възниква в моментите, когато съзнанието на героите започва да граничи с лудостта.
доминиращите цветове- червено и черно- изключително чести, особено червеният,
когато наближава „червеният смях“(с натрупване на силен психологически натиск от
видените гледки). Тези цветове контрастират със светлосините тапети, сребристите по
тях цветя, зеленият абажур.; авторът- определя войната като абсурдна, като
„неизменно човекоубийство“

- ритмизирана проза- 2 лайтмотива:

1. войната- „безумие и ужас“- червено, жълто, черно

2. домът- „цветя и песни“- тапети в зелено и синьо

Персонажна система.

- героите нямат имена, а са назовани родствените им връзки; героят е антигерой, т.е.

близък до този на Модернизма.; героят е безсилен. Домът е единственото място за
бягство, което също бива обсебено от войната.; героят е подложен под психологически
натиск и накрая се срива -

Мълчание - Отец Игнаций, Олга Степанова, Верочка, Настася. Трагичността на битието

и загубените духовни ориентири – отчаянието, което я води до самоубийство. Разказът
разказва за вътрешния свят на отеца, който се бори с мъката от загубата на дъщеря си.
Изправен е пред трагична ситуация, чиито обстоятелства са променили и покосили
живота му безпощадно. Безмислеността на съществуването и самоубийството.
Трагичността на човешкото битие, последствията след него още по-тежки. Отместване
от християнския дискурс- самоубийството в семейството на поп. Мълчанието-
мълчанието на дъщерята, на къщата, на жена му, на Господ, на битието пред вечните
тайни на живота. Отворено начало с диалог, фрагментарност- не може да се разбере
какво се е случило в петербург както и каква е причината тя да се самоубие, не могат
да се типизират характерите на героите само психоческия им свят, отворен край.
Духовно лице, а представен като не толкова добър човек. Героинята е непълноценна,
нещастна.