ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА 

– лексикални и синтактични:

Метафора – преносно значение, смисълът на едно нещо се пренася върху друго

нещо. Например „тежка чужбина“, златно сърце, люта битка;

Метонимия – преименуване – едно название се сменя с друго или една дума се

сменя с друга (поради някаква връзка между тях). Например:

:„желязото срещат“ („желязото“ вместо „железните щикове“); „Храбростта

прави чудеса“ („храбростта“ вместо „храбрецът“).

„от люлката до гроба“ („люлка“ вместо „детство“, и „гроб“ вместо „смърт“);

– Предметът замества съдържанието: „Изпих чашата“ – под „чаша“ се разбира

съдържанието, а не предметът; „Изядох една чиния“ – под „чиния“ се разбира
количеството храна, а не предметът;

– Оръжието на действието замества човешката дейност: „каквото сабя покаже“;

Ирония – изразява тънка подигравка. Например „Браво!“, изказано при проява

на несръчност;

Алегория – смисъл, различен или допълващ буквалния; метафора, но с по-

всеобхватно и трайно значение. Дума или израз, в който се говори едно, а се
разбира друго. Например баснята и притчата са кратки алегории. Или: в баснята
на Стоян Михайловски „Секира и търнокоп“ лъскавата секира и ръждясалият
търнокоп иносказателно представят обобщените образи на трудолюбивия и
ленивия човек.

Синекдоха – вид метонимия – наричаме някой предмет с името на негова част.

Например „бащино ми огнище“ вместо „бащин дом“ или направо „родина“;

Епитет – определение, което има художествена функция: „…едно

име ново, голямо, антично, като Термопили славно, безгранично…“;

Метафоричен епитет – метафората е под формата на епитет: златна нива,

горещо сърце, дървена глава;
Метафоричен глагол – метафората е под формата на глагол: чупя рекорди,
цепя мрака, вали кротко;

Постоянен епитет – нещо, което винаги е така, епитетът и съществителното

почти са се сраснали фразеологично: млад юнак, хубава девойка, студена вода,
зелена гора;

Сравнение – съпоставяне на два обекта с помощта на „като“ и „сякаш“.

Например: „Героите наши като скали твърди“;

Градация – способ за засилване или отслабване на изразяваното чувство,

емоция, съответно бива възходяща и низходяща градация. „Нещо долу ври, кипи,
беснува се, гърми…“ – възходяща; „коли, беси, бие, псува и глоби…“ – низходяща;

Инверсия – размяна на словореда. Например прилагателното отива след

съществителното, което пояснява: „гора зелена“ вместо „зелена гора“, „либе
хубаво“ вместо „хубаво либе“;

Реторичен въпрос – въпрос, чийто отговор се подразбира: „Кой не знае Чавдар

войвода?“;

Реторично обръщение – когато се обръщаш към някого с думите си, но той не

може да ти отговори. Например обръщенията на бунтовника към майка му в „На
прощаване“ – „мале, майко, майко юнашка“, или обръщени7ята на Вазов към
отечеството в „Отечество любезно“ и на Каравелов към гората в „Хубава си, моя
горо“;

Реторично възклицание – „Да живее България!“;

Образен паралелизъм – прави се паралел между два образа, например между

природно и човешко състояние. Когато някой герой е в напрегната ситуация и
цялата природа край него е в унисон с чувствата му – „вали, трещи, шуми
страшно“.

Синтактичен паралелизъм – няколко последователни стиха с един и същ

синтактичен строеж, който допълнително ритмизира строфата и градира
чувството. Например: „Берете цветя в градина, късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки да кичим глави и пушки.“ (“На прощаване”, Ботев);

Спираловидно повторение – повторение на последната дума или

словосъчетание от един стих в началото на следващия: „Кажи им, майко, да
помнят, да помнят, мене да търсят: бяло ми месо по скали, по скали и
по орляци, черни ми кърви в земята, в земята, майко, черната!“ (“На
прощаване”, Ботев);

Анафора – повторение в началото на два или повече стиха или изречения.

Например: „Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни, език на
тая, дето ни роди…“;

Етимологична фигура – думи с еднакъв корен са свързани в израз – „черни

чернеят“, „рано подрани“, „ден денувам“, „нощ нощувам“;

Хипербола – преувеличаване. Например: „сто пъти ти казах“ или „адска жега“;

Литота – обратно на хиперболата, смаляване или обезличаване, омаловажаване,

принизяване. „– Хубав ли е филмът? – Не е лош.“;

Олицетворение – приписват се човешки черти и качества на животни,

предмети или явления. „В игра стихийна уморени, почиват яростни вълни.“ –
вълните „играят“ и „почиват“, нещо, което е характерно само за човека.

Антитеза – рязко противопоставяне на образи, мисли, състояния. Целта е, чрез

контраста между тях, да се постигне изразителност на речта. „Силно да любят и
мразят“, „бели ми меса по скали, черни ми кърви в земята“, „пътят е страшен, но
славен“ („На Прощаване“, Ботев).

Апосиопеза – внезапно замлъкване, недоизказана мисъл. Изразява се с

многоточие. „пък… каквото сабя покаже“ („На Прощаване“, Ботев).

ФОНЕТИЧНИ СРЕДСТВА – повторение на гласни и съгласни звукове:

Алитерация – повтарят се еднакви или близки съгласни звуци, за да се усили

изразността (експресивността). Наример: Гарванът грачи грозно, зловещо…;
Асонанс – съзвучие (повторение) на гласни в една или няколко думи. Например
гласната „е“ в „Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора
зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен“.

Перифраза е косвено препращане към обект чрез неговото

описание., Например, не   луната - и нощното светило,
 синя планета (Земя); черно злато (масло); втори хляб (картоф); цар
на гъби (гъби от свинско месо); пустинен кораб (камила); стоманена
ламарина (жп); чиновнически плъх (официален); вечният град (Рим);