Йордан Радичков

( 1929 – 2004 )
Йордан Димитров
Радичков е български писател,
 драматург и сценарист,
представител на магическия
реализъм.
 Биография
Родно място – с. Калианица
Образование – 1947г. завършва
гимназията в Берковица
Кариера: ( 1951) кореспондент
(1952 – 1954 ) и редактор към
в.“Народна младеж “; ( 1954 –
1960 ) в. “ Вечерни новини “;
( 1960 – 1962 ) в. “ Българска
кинематография “
( 1962 – 1969 ) в.
“Литературен фронт “
( 1973 – 1986 )  Съветник в
Съвета за развитие на
духовните ценности на
обществото в Държавния
съвет на Народна република
България
( 1986 – 1989 ) заместник
председател на Съюза на
българските писатели.
 Творчество
Сборници с разкази:
• Сърцето бие за хората“ (1959)
• „Свирепо настроение“ (1965)
• „Водолей“ (1967)
• „Козята брада“ (1967)
• „Вятърът на спокойствието“ (1968)
• „Ние, врабчетата“ (1968)
• „Коженият пъпеш“ (1969)
• „Барутен буквар“ (1969)
• „Плява и зърно“ (1972)
• „Шест малки матрьошки и една голяма“
(1977)
• „Малка северна сага“ (1980)
• „Спомени за коне“ (1980)
• „Педя земя“ (1980)
• „Верблюд“ (1984)
• „Изпаднали от каруцата на бога“
(1984)
• „Скандинавците“ (1985)
• „Хора и свраки“ (1990)
• „Малки жабешки истории“ (1994)
• „Смокове в ливадите“ (1995)
• „Мюре“ (1997)
• „Умиване лицето на Богородица“
(1997)
• „Автострадата“ (1999)
• „Пупаво време“ (2000)
 Романи

• „Неосветените дворове“ (1966)

• „Всички и никой“ (1975)
• „Прашка“ (1977)
• „Ноев ковчег“ (1988)
 Пиеси
• „Суматоха“ (1967)
• „Януари“ (1975)
• „Лазарица“ (1979)
• „Опит за летене“ (1979)
• „Кошници“ (1982)
• „Образ и подобие“ (1986)
• „Добродушните смокове“ (1993,
радиопиеса)
• „Млади хора“(1998)
 Признания и
награди
• Номиниран е 2 пъти за Нобеловата
награда за литература.
• „Гринцане кавур“ за белетристика
(1984)
• Кралския шведски орден „Полярна
звезда“ (1988)
• Вписан в Почетния списък „Ханс
Кристиан Андерсен“ на
Международния съвет на детската
книга през 1996 г.
• награда за литература „Добри
Чинтулов“ (1980)
• награда „Аскеер“ (1996) за
цялостен принос в развитието на
театралното изкуство
• национална литературна
награда „Петко Славейков“ (1998)
•  Голяма награда за литература на
Софийския университет (2001)
• През 2000 г. е удостоен с
орден „Стара планина“ 
•  Държавната награда „Св. Паисий
Хилендарски“
“ Нежната спирала “
Творческа история
Разказът е провокиран от реални
преживявания на автора, свързани
с впечатленията му от ловджийски
похождения, приятелски
разговори и индивидуални
наблюдения върху природата. На
азата на конкретни действителни
случки писателят поднася
размисли по фундаментални въпроси
на човешкото съществуване.
 Жанрова характеристика
Нежната спирала е разказ, който
спазва модела на раздвиженото,
фрагментарно (частично, накъсано),
изпъстрено с ретроспекции и
асоциации (представи за неща въз
основа на други неща) Радичково
повествование. Произведението
има мозаечна форма в смислова
цялост са свързани елементи,
описващи природни картини,
пресъздаващи случки, разказващи
спомени, разгръщащи размисли.
Проблематика
Героите
Сюжет