ЛЕКСИКОЛОГИЯТА КАТО НАУКА

ЗАДАЧИ НА ЛЕКСИКОЛОГИЯТА. ДЯЛОВЕ НА

ЛЕКСИКОЛОГИЯТА. ЛЕКСИКОЛОГИЯТА И ДРУГИТЕ
ЛИНГВИСТИЧНИ ДИСЦИПЛИНИ. ЛЕКСИКАЛНИ НОРМИ.
ЛЕКСИКАЛНИ ЕДИНИЦИ

1. ЛЕКСИКОЛОГИЯТА КАТО НАУКА. ЗАДАЧИ НА

ЛЕКСИКОЛОГИЯТА.
Лексикологията е наука за изследване речниковия състав или
лексиката на езика. Думата лексика се използва за означаване на
съвкупността на всички думи в езика. Лексикологията изучава
речниковия състав като система и изследва закономерностите в тази
система.
Освен това лексикологията изучава думите като единици с
техните взаимоотношения в речниковата система.
Задачите, които тя си поставя, са следните:
1. Да изследва думата като единица на речта и единица на езика.
2. Да изучи функционалните взаимоотношения между думите.
3. Да изследва пътищата, по които думите навлизат в езика.
4. Да проучи тенденциите в развитието на лексикалната система
на даден език.
Според обхвата на своя предмет и в зависимост от аспекта на
неговото проучване лексикологията бива обща и частна.
А) ОБЩАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ има за свой предмет общите за
всички езици закономерности в строежа и функционирането на
лексикалните им системи. Тя решава въпросите за знаковата природа
на лексикалните единици изобщо. Занимава се с основните
теоретични въпроси, които се отнасят до лексикалното равнище на
човешкия език изобщо, използвайки обобщени изводи от
проучванията на множество езици.
Б) ЧАСТНАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ изучава лексикалната система
на един конкретен език откъм особеностите и закономерностите в
строежа и функционирането й. Тя анализира цялостно лексикалната
система на даден конкретен език.
Според това дали разглежда тази система в ограничен отрязък от
историческо време или в нейното историческо съществуване частната
лексикология се разделя на два вида – синхронна (описателна) и
диахронна (историческа).
- Синхронната лексикология изучава лексикалната система на
езика на определен етап от нейното съществуване, като разкрива
нейните специфични особености, проявяващи се през този етап на
функциониране.
- Диахронната лексикология се занимава със закономерностите
в развитието на конкретната лексикална система в процеса на нейното
историческо съществуване и разкрива етапите на настъпилите в нея
съществени промени.
Съществува още един аспект на изследване на лексикалната
система и това е съпоставителното проучване на общите и различните
черти в лексикалните системи на няколко езика. Тази лексикология се
нарича СЪПОСТАВИТЕЛНА.
2. ДЯЛОВЕ НА ЛЕКСИКОЛОГИЯТА.
Обикновено лексикологията се разделя на дялове в зависимост от
задачите, които си поставя: семасиология, ономасиология,
фразеология, лексикография, етимология, ономастика.
А) СЕМАСИОЛОГИЯТА се занимава със значението на думата.
Семасиологията или още семантиката е един от основните раздели
на лексикологията. Този раздел изучава смисловата страна на
лексикалните единици, многозначността, семантичния обем на думата,
изучава типовете лексикални значения; изучава семантичните
противопоставяния между думите като синоними и антоними;
проследява причините, които предизвикват промените в значението на
думата.
Б) ОНОМАСИОЛОГИЯТА изучава номинацията, т.е. начините,
по които се извършва наименуването на предметите и понятията. За
назоваване например на материалното явление `по-голям или по-малък
къс материя, вещ` се използва думата предмет. Трябва да се запомни,
че отношението между думите и тяхното значение е предмет на
семасиологията, а отношението между думите и предметите и
явленията от действителността е предмет на ономасиологията.
Изучаването на лексиката е немислимо без систематизацията на
речниковия материал. Той се класифицира от различни гледища.
Това е делът, който разглежда лексиката на един език като система,
изучава речниковият състав на езика като цяло, изследва признаците,
които обединяват думите една с друга в групи и раздели: домашни и
заети, архаизми и историзми, неологизми, жаргонна,
терминологична и диалектна лексика и т.н.
В) ФРАЗЕОЛОГИЯТА е наука за устойчивите словосъчетания,
които се употребяват като цялостни възпроизводими единици, като
еквиваленти на отделни думи. Фразеологията изучава тези единици
откъм строеж и състав, синтактична структура и смислово значение,
произход, сфера на употреба.
Г) ЛЕКСИКОГРАФИЯТА се занимава с теорията и практиката за
съставяне на различни видове речници: тълковен, синонимен,
антонимен, речник на чуждите думи в българския език, речник с
остарели и диалектни думи, речник на термините в българския език,
правописен речник, различни съпоставителни речници (между два
езика, между няколко езика; фразеологични речници и др.).
Д) ЕТИМОЛОГИЯГА е наука за произхода и първото значение
на думата. Тя установява изчезналата или забравена мотивировка на
думата. Обикновено тези значения се описват в т. нар. етимологични
речници.
Е) ОНОМАСТИКАТА изучава личните имена, историята на
тяхното възникване, изменение, употребя, структура и
разпространение.
3. ЛЕКСИКОЛОГИЯТА И ДРУГИТЕ ЛИНГВИСТИЧНИ
ДИСЦИПЛИНИ.
Думата е предмет на изучаване и на други лингвистични
дисциплини: граматика, фонетика, история на езика, стилистика.
Връзката между лексикологията и граматиката се обуславя от
общия обект на изследване – думата. Освен лексикалното си значение,
думите имат и граматически значения (напр. лексикологията изследва
думата земя – лексема, която има следните значения `почва`,
`планета`, `суша`, `пръст`; граматиката – думата земя (грам. знач. същ.
име, ж.р., ед. ч., нечл.) и промяната на грам. значения в нейните форми
земята, земи, земите Граматиката изучава граматическите значения на
думите, общите им особености като части на речта и като
представители на определени граматически типове (напр. същ. имена
от м. род или глаголи от първо спрежение и т.н.).
Лексикологията се свързва и с фонетиката, която изучава
звуковия строеж на езика. Във фонетиката думата се изучава като
определена последователност от фонеми, организирана от ударението.
Всеки език има фонетични особености, с помощта на които могат да се
отделят границите на думите в потока на речта. Българската дума
например не може да започне със съчетание от сонорна и шумова
съгласна – не може да кажем мгла, между двата звука се появява гласен
ъ, който прави възможен изговорът мъгла.
Знаете от часовете по езикознание, че фонетичните промени
могат да променят структурата на думата, а оттам и граматическото й
значение и употребата й, тъй като езикът е система от подсистеми и
промяната в една от подсистемите води до раздвижване на всички
системи. Така например местоименните задпоставени форми тъ, та, то
от старобългарския език постепенно са се слели с думите и са се
превърнали в определителен член, т.е. в морфема от думата: дървото,
дома (домът), жената.
Лексикологията е свързана и с историята на езика. Историята
на езика помага да се разбере как е възникнала дадена дума.
Много тясно лексикологията е свързана със стилистиката.
Стилистиката, както знаете вече от часовете по езикознание, е наука за
начините и средствата за отбор и използване на думите с оглед на
ситуацията и сферата на общуване. Лексикологията изследва
синонимните редове, а стилистиката – точният избор на даден синоним
от целия ред в зависимост целта на изказването, комуникативната
сфера и речевата ситуация. Ние сме говорили за синонимния ред висок,
голям, едър, мащабен, монументален, величествен, титаничен – какви
са смисловите и стилистични различия между тези синоними.
5.ЛЕКСИКАЛНИ НОРМИ.
Какво представлява нормата в езика? Има граматическа,
лексикална, стилистична норма. Съществува единни норми за
правоговор и правопис. Всички тези норми създават езиковата норма
на даден език. Нормата е съвкупност от правила за избор и употреба на
езиковите средства в дадено общество и епоха. През различните епохи
нормите се променят. Така например в Средновековието стилистичната
норма е изисквала употребата на евфемизми, твърде описателен изказ,
търсел се е неочакваният и ефектен израз. Днес главен принцип в тази
норма е целесъобразността. Предпочита се точният, ясен, кратък изказ,
продиктуван от стремежа към икономия на словесен израз.
НОРМАТА ОПРЕДЕЛЯ КОЕ Е ПРАВИЛНО И КОЕ – НЕ. Тя
препоръчва едни езикови средства и отхвърля други.
Езиковите норми не се измислят от определени хора. Те се
създават в езиковата практика и оттам преминава в книжовния език.
Лексикалните норми са част от езиковата норма. Те включват:
1. Да се познава лексикалното значение на думите.
2. Да се знае в каква ситуация, в какъв контекст думата може да
се употреби. Например неправилна употреба е Вапцаров е
телепат за своето време вместо прозорлив, прозира в
бъдещето или заразителна болест вместо заразна болест.
3. Да се познават възможностите, при които думата с определено
свое значение може да се свърже с други думи (границите на
 съчетаемост – напр. неуместно алени обувки или плодовит
труд вместо плодоносен труд.
4. Да се знае стилистичната окраска на думите и сферата на
тяхната употреба, напр. неправилно Хан Тервел от соя Дуло
или да Той е голям човек (в значение на едър) – разговорна
окраска, променяща семантиката на думата.
Познаването на лексикалните норми е задължително, както
познаването на граматическите норми.
5. ЛЕКСИКАЛНИ ЕДИНИЦИ.
Основна лексикална единица е ЛЕКСЕМАТА. Тя се отличава със
следните признаци: фонетична оформеност – думата (лексемата) е
звуков комплекс, съставен от една или повече фонеми с едно главно
ударение (маса, свинекомплекс, желязо, железобетон); семантично
съдържание – всяка дума има значение и по това тя се различава от
морфемата. Морфемата е най-малката градивна частица на думата. Тя
има смисловоразличителна и форморазличителна стойност: -род
(корен) в думата родина и в думата народ, но наставката –а и
представката –на имат смисловоразличителна роля между двете думи.
В думата, изразена в двете си форми народ и народи, окончанието за
мн. ч. –и има форморазличителна роля. Думата за разлика от
морфемата има смислова завършеност – думите народ (общност с един
език, история и култура) и родина (държава, в която човек е роден)
имат свои значения, свой смисъл; лексико-граматическа
принадлежност – Всяка дума принадлежи към определена част на
речта. Отличава се с определено граматическо и лексикално значение.
Притежава граматически категории и форми.
ФУНКЦИИ НА ДУМАТА: да назовава предмети, явления,
признаци. Тази функция се нарича номинативна. Местоименията и
местоименните наречия имат друга функция – заместителна.
Междуметията пък имат експресивна функция. Както се вижда,
функциите на думата произтичат от нейното значение.
СОБСТВЕНОТО ИМЕ КАТО ЛЕКСИКАЛНА ЕДИНИЦА.
Собствените имена могат да бъдат единно оформени или разделно
оформени звукови единства, назоваващи единичен обект от
действителността ,напр. Иван, Клокотница, София, Елена и т.н. или
Стара Загора, Велико Търново, Стара планина и т.н. В семантично
отношение собственото име се отнася с единичен, конкретен обект,
като служи за негово индивидуално название.
Общото – обозначава един денотат.
 ФРАЗЕМАТА КАТО ЛЕКСИКАЛНА ЕДИНИЦА. Като общи с
лексемата признаци на фразеологичните единици се сочат два
признака:
- устойчив характер на връзките между структурните им части (в-
о-д-а = вода; от – трън – та – на – глог = от трън, та на глог). Нито
един от елементите в структурата на думата вода и на фразеологизма
от трън, та на глог не може да се размести, без да се разруши
лексикалната единица;
- лексемата, както и фраземата имат единно, неделимо значение;
Различие – значението на фраземата не толкова назовава
(както думата), колкото характеризира.
Разликата между свободното и устойчивото словосъчетание е, че
устойчивото словосъчетание има постоянна структура и единно
значение. Думите в него не са взаимозаменяеми. То е семантично равно
на думата.