11.

Диалектизми, Терминологична
лексика.
Диалектна лексика – диалектите са извънкнижовно паралелно средство
за общуване, използвано предимно в неофициалната битова сфера.
Диалектизмите могат да се разделят на няколко вида:

1. фонетични – при тях е налице некнижовен изговор на звуковете или

ударението, поради което се намират в контраст с действащите
правоговорни норми. Диалектния изговор личи в устната реч и обикновено
се употребява почти несъзнателно: хлеб, голем.

2. граматични – изразяват се в некнижовен изговор на граматични форми.

Напр. Градо, мъжат, нивата – ниваса, нивана.

3. лексикални – думи, които не са възприети в книжовния  - две групи:

такива, които нямат и такива, които имат синоними в книжовния език.
Повече са тези, които имат синоними /найда – намеря; провождам –
изпращам; Диалектизмите могат да бъдат както домашни, така и чужди по
произход. Чуждите са главно от турски, гръцки и румънски в неограничени
области. Диалектизмите се употребяват в езика на писателите с определена
стилистична функция.

4. социална лексика – социално-ограничена с оглед професионалните

занимания на хората. Всяка професия борави със специфични изразни
средства. Специалната лексика се дели на професионална и
терминологична.

Професионалната е характерна за сравнително по свободното общуване в

даден професионален кръг. Често е позната и в по-широк социален
диапазон– семестър, сесия, хорариум,норматив, семинар, програма,валута.
Всички професии имат свой професионален речник, но те са достъпни за
абсолютно всички.

Терминологичната лексика се ползва главно в строг професионален кръг и

включва названия, относително непознати в рамките на по-широка
общественост.

Особености на термините:
 1. Термините са стилистично неутрални думи, лишени са от
експресивност
2.  при тях е характерна синонимията. Като най-често имаме двойка:
3.  те са специализирани за употреба  в рамките на определен стил –
научния.
Изграждането на терминологичния речник става по няколко начина;
-          чрез заемане на чужди думи, термини – лингвистика, генетика,
метафора, морал. Названия главно от гръцки и латински
-          заемане на думи от общоупотребима лексика /маса, енергия, ток,
дума, звук,захар,сол,клетка,звезда./.
терминологична лексика – някои са чисто латински, а други са
латинско-гръцки – синус, редукция. Латинските заемки имат обикновено
характерни суфикси. Заемането на латински думи продължава и до днес.
Гръцки думи – гръцкият език също оказва голямо влияние върху
българския език. Турски думи – компактното навлизане започва с
падането под турско робство до края на 19 век.