ОБЩОУПОТРЕБИМА И СОЦИАЛНО ОГРАНИЧЕНА ЛЕКСИКА

От гледище на сферата на употреба речниковите единици се класифицират в две основни

групи – общоупотребима лексика и лексика с ограничена социална употреба.

Общоупотребима лексика. Тя се ползва от всички носители на езика, неограничена е

в социално отношение и осигурява пълноценно общуване в бита, културния и
обществено-политическия живот. Думите от общоупотребимата лексика са всеизвестни
като употреба и разнообразни като тематика. Този кръг от лексика може да се нарече
основен речников фонд и до голяма степен съвпада с разгледаната вече активна лексика.
Тъй като думите, които се употребяват от всички хора, обикновено се употребяват и
много често. Тази лексика почти се припокрива с т.нар. активна лексика по критерия
честота на употреба. Например думата „хляб“ е активна лексема по признака
фреквентност и общоупотребима лексема по признака сфера на употреба.

Социално ограничена лексика. Тя се ползва от социално ограничен кръгове хора.

Думите, принадлежащи към нея, се реализират сравнително по-рядко и функционират в
специфични социални ситуации. Това са думи, които не се познават и ползват от всички
носители на езика, а само от определени социални кръгове в зависимост от начина им на
живот и характера на тяхната обществена дейност. Към социално ограничената лексика
спадат следните групи думи:

1. Диалектна лексика (диалектизми)

2. Професионална и терминологична лексика

3. Социолекти (арго и сленг)

Делението на лексиката на общоупотребима и социално ограничена има относителен

характер. Непрекъснато се извършва преплитане на двете групи или прехвърляне на дума
от една група в друга. Например думи от общоупотребимата лексика могат да се
терминологизират или пък да се преосмислят като жаргонни (ъгъл, лице са и термини в
геометрията, пищов, заек са минали от книжовния език в жаргона с преосмислено
значение); думи от диалектите могат да бъдат кодифицирани като книжовни; някои
професионализми и термини, както и жаргонна лексика могат да излязат от социалните си
рамки и да се превърнат в общоупотребими (специализирана лексика като компютър,
римейк, инфлация, сондаж и жаргонна лексика като чао, гаф, фиеста, бачкам, баровец се
употребяват от голям кръг хора).

ДИАЛЕКТНА ЛЕКСИКА (ДИАЛЕКТИЗМИ)

Книжовният език се формира основно на базата на диалектна лексика, която бива

подлагана на кодифициране. Т.е. тя губи регионалния си характер и става общонародна.
Почти всички домашни думи в съвременния книжовен език са били първоначално част от
териториалните диалекти. При съществуването на изградена и кодифицирана книжовна
система (каквато представлява съвременният български език) диалектите са
извънкнижовно, паралелно комуникативно средство, използвано предимно при
неофициалното битово общуване. Носители на тази лексика са главно хора с по-тясна
социална реализация, живеещи на село и с по-ограничени социални контакти. Но
диалектни думи и форми могат да бъдат използвани при някои речеви ситуации и от по-
широк кръг хора, при което в речта се извършва преплитане на диалектно и книжовно.
Като диалектизми се определят онези изразни средства (думи и форми), които не са били
кодифицирани за книжовни при изграждане на книжовния език, но продължават да
битуват в сферата на териториалните говори.

Видове диалектизми.

В зависимост от аспекта на некнижовност диалектизмите могат да се разделят на няколко

вида:

1. Фонетични. За тях е характерен некнижовен изговор на звуковете или ударението,

поради което се намират в контраст с действащите правоговорни норми. Диалектният
изговор личи най-вече в устната реч и обикновено този вид диалектизми се употребяват
по силата на говорния навик на конкретното лице. Различията между българските
диалекти са основно фонетични, затова и този тип диалектизми са най-разпространени.
Например изговор на думи и форми с ятов преглас ( дедо вм. дядо, хлеб вм. хляб, лето вм.
лято, голями вм. големи, смяни вм. смени, вера вм. вяра); некнижовното затвърдяване или
смекчаване на съгласни (ходъ вм ход'ъ, учителът вм учител'ът); силната редукция на
гласните (зилен вм. зелен, пилишко вм. пилешко, убичам вм. обичам, питнайсет вм.
петнайсет); случаи на елизия (оро вм. хоро, ора вм. хора, аресвам вм. харесвам, айде вм.
хайде); отмятане на ударението към вътрешна сричка (мòма вм. мома, сèстра вм. сестра,
òтвори вм. отвори, кàжи вм. кажи, яла вм. ела); вмятания, изпадания или промяна на
съгласни звукове (бърдзо, бърже вм. бързо, кохче вм. кошче, нохти вм. нокти, тенжера вм.
тенджера); изговор на глаголни окончания (чета вм. четъ, пера вм. перъ, спа вм. сп'ъ) и на
съществителни от женски род (ръкъ вм. ръка, водъ вм. вода, дъскъ вм. дъска).

2. Граматични. Граматичните разлики между диалектите са по-малко. Граматичните

диалектизми се изразяват в некнижовен изговор на граматични форми (например при
членуване: градо вм. града, мъжот вм. мъжът, целиот вм, целият, тройното членуване в
родопските говори); специфични умалителни форми (очинка, моминка, рьчинка);
регионални частици за образуване на бъдеще време (ке дода, ке видим, жъ дам),
окончание -м за първо лице единствено число на глаголите (седим вм. седя, ходим вм.
ходя, молим вм. моля); особени форми за множествено число (българе вм. българи,
другаре вм. другари); местоимения (он вм. той, она вм. тя, него вм. този).
3. Лексикални. В диалектите съществуват думи, некодифицирани в книжовния език при
неговото изграждане през Възраждането. Тези диалектни думи могат да имат или да нямат
книжовни съответствия.

Без книжовен синоним са например тарамбука – ударен инструмент с форма на гърне и

с опъната на отвора му кожа, точило – колело, голям съд, в който се мачка грозде, сакуля
– голям чувал, пиринка – тънка цветна забрадка, опанджак – горна дебела мъжка дреха,
бурилка – съд за преработване на мляко в масло, харкума – съд за течности. Това са думи,
познати и ползвани от много малко хора. С тях се назовават най-често предмети с битов,
регионален характер, които нямат широко приложение в практиката на обществото.

С книжовен синоним са повечето диалектизми. Между книжовната дума и диалектната

дула се установяват отношения на стилистична синонимия. Например: нога – крак,
провòждам – изпращам, нàйда – намеря, четà – броя, люде – хора, чиляк – човек, сугàн –
кромид, ùзлак – кладенец, лелèк – щъркел, мачка – котка, кошýля – риза, кýврик – геврек,
барабòи, кòмпири – картофи, главèж – годеж, погàнец – мишка, сакам – искам, думам –
казвам, рàпка, кукурýз – царевица, хортувам – говоря. Някои от диалектизмите
представляват едновременно с това и архаизми, тъй като в диалектите са запазени много
стари български думи: кошуля, найда, проводя, люде, кукуруз, нога, любя. В диалектите са
запазени и доста думи от турски и гръцки произход: пенджер, кепенец – прозорец, бохча –
парче плат, пакет; геран – кладенец.

ТЕРМИНОЛОГИЧНА ЛЕКСИКА (ТЕРМИНОЛОГИЗМИ)

Тя е подчертано специализирана и се ползва в строго професионален кръг на хора,

занимаващи се предимно с наука или чиито професии са свързани с приложението на
някаква наука. Терминологичната лексика включва названия, относително непознати в
рамките на по-широката общественост, или пък думи, ползващи се и от неспециалисти, но
придобили в конкретната професия специализирано терминологично значение. В
тематично отношение терминологичната лексика включва не само означенията на строго
научни понятия, но също думи и словосъчетания, означаващи специфични предмети,
действия, явления.

Термините са специализирани названия (думи и словосъчетания) на научни

понятия. Като лексика те образуват т.нар. терминологичната система, която е част от
книжовния речник и включва комплекс от подсистеми. Всяка отделна наука има
собствена терминологична подсистема, т.нар. терминологичен апарат. Например:

Математика: абсциса, хипотенуза, алгоритъм, вектор, катет, апотема, лимес, радиус,

директриса

Химия: атом, молекула, неутрон, протон, йони, катализа, соли, киселина, алкалоид,
алотроп, амалгама
Физика: електрод, анод, катод, генератор, лъчене, транзистор, резистор, термостат, реле,
колектор, квант

Медицина: пареза, парадонтоза, аритмия, тахикардия, панкреас, аорта, артерия, менискус,

хипофиза, метастаза, канцероген, хипертония, хипогликемия, глаукома,

Лингвистика: парадигма, афикс, флексия, синтагма, алофон, палатализация, аглутинация,

редупликация, евфемизъм, грамема, омоними, пароними, назалност, лабиалност,

Биология: ензими, бактерии, метаболизъм, хлорофил, ареал, популация, лактоза,

анаболизьм, резус-фактор, левкоцити, албумин, билирубин, еритроцити, холестерин,
генетика, ДНК, РНК, ген

Поради съществуването на гранични зони между различни науки и често пъти един и същ
термин (с едно и също или с различно значение) участва в различни терминологични
системи. Това са т. нар. интердисциплинарни термини. Обща е например част от
терминологията на границите физика – химия, химия – биология, биология – медицина,
физика – астрономия, физика – математика, география – геология.

Лингвистични особености на термините като лексеми.

1. В ономасиологично отношение термините се създават в преднамерено, с

научноизследователска и научноописателна цел. Те не са предназначени за масова
употреба. В този смисъл комуникативната им функция е по-специална.

2. Лексикалното значение на термините максимално се доближава до понятието, т.е.

покрива се почти напълно с десигната на думата. Изследователите на терминологичната
лексика смятат термините за особен вид знаци – „изкуствени“, „уговорени“, тъй като
тяхното лексикално значение не възниква спонтанно, в процеса на всекидневната
номинация, а се дефинира съзнателно, преднамерено.

3. Термините са почти напълно лишени от свойството полисемия. Те са еднозначни думи в

по-голямата си част.

4. В семантиката им е напълно изключено наличието на конотация. Т.е. при тях

лексикалното значение се покрива с ядрото – десигната.

5. Термините рядко реализират преносни употреби, тъй като се срещат главно в научния
стил, а той не позволява изразяване на субективно-оценъчно отношение.

6. Голяма част от термините имат описателен характер. Те са сложни, съставни думи или
устойчиви словосъчетания: изотопно число, дестилирана вода, допълнителни ъгли,
електроннолъчева тръба, корен квадратен, верижна реакция, магнитно поле, ятов преглас,
солна киселина, натриев хлорид, въглероден двуокис, атмосферно налягане, координатна
система, аритметична прогресия. Това се налага от необходимостта понятието да се назове
максимално прозрачно и изчерпателно, вътрешната форма да е видима и разбираема.

7. Често в номинацията се използват собствени имена: Лудолфово число, Питагорова

теорема, Халеева комета, Менделеева таблица, Брауново движение, Гайгер-Мюлеров
брояч, закон на Архимед (Ом, Ленц, Бойл-Мариот, Амнер), ефект на Фарадей.

8. Лексикалното ядро на терминологичната система е от гръцко-латински произход и е

част от международната терминология.

Изграждане на българската терминологична система.

Българската терминология като цяло започва да се изгражда през Възраждането във

връзка с образователните процеси и с написването на първите научни трудове. По същото
време се обособяват и основните познавателни сфери. Развитието на научното познание и
появата на нови професии в обществото водят до разширяване на терминологичния
апарат. Изграждането на терминологичния речник става по няколко начина:

1. Заемане на термини от международната лексика. Това са думи главно от гръцки и

латински произход, утвърдени отдавна в международното научно общуване. Заемането им
и в българския език всъщност е положително явление, тъй като така се улесняват
научните контакти. Българската терминология е изградена в основната си част именно от
такива международни термини: геометрия, философия, лингвистика, астрономия,
генетика, граматика, метафора, флора, фауна, парадокс, оптика, рецептура, математика,
география, вокал, консонант, анализ, синтез, хлорофил, косинус, синус, хипотенуза и т. н.

2. Образуване на термини по пътя на първичната номинация, като се използват

чужди съставки. Едни от най-продуктивните в това отношение съставки са: инфра-,
ултра-, микро- и макро-, мега-, -архи, -скопия, -логия, -метрия (инфрачервени лъчи,
инфразвук, ултразвук, макрорамки, мегазвезда, микрофилм, микропроцесор).

3. Терминологизация на думи от общоупотребимата лексика. В резултат на този

процес общоупотребима дума получава още едно – терминологично – значение.
Терминологизацията като словообразувателен похват има широко приложение в
българската терминология: маса, сила, работа, енергия, скорост, лост, мощност,
съпротивление, кръг, ъгъл, триъгълник, квадрат, точка, отсечка, права, линия, деление,
клетка звезда, батерия, антена, предавател. Терминологизацията понякога се изразява и в
поява на ново значение. Например: глава – горната част на тялото и терм. трансформиращ
елемент от устройството на магнетофон, коляно – средната свивка на крака и терм.
свързващ елемент от ВиК инсталация.

4. Създаване на домашни (български) термини. Новите думи могат да бъдат оформени

афиксално (сглобка, разредител, летливост, смесител, проводник, запалимост, наколенник,
втвърдител, множител), композитивно (самоиндукция, водосъдържател, топлообмен,
топлоустойчивост, яйцеклетка, звукоизолатор) или да представляват описателни названия
(реципрочна величина, рициново масло, логаритмична линия, фотографска плътност,
широкоъгълен обектив, свободен електрон, кафяви водорасли).

Терминологична синонимия. Съществуването на синонимия между термините може да

се разглежда от два аспекта. От една страна, то създава неудобство в научната
комуникация, спъва възможността за конкретна и унифицирана научна номинация. От
друга страна, синонимията дава възможност за вариативност с оглед на адресата и
комуникативното предназначение на изказването. Например голяма част от термините са
представени от синонимни двойки, включващи домашна и чужда дума. Обикновено
чуждият по произход термин е по-тясно специализиран с оглед на адресата, докато
домашният термин е с по-широко комуникативно предназначение. Например: вокал –
гласен, елизия – изпадане, лингвистика – езикознание, полисемия – многозначност,
лабиални – устнени, назални – носови, бисектриса – ъглополовяща, ротация – въртене,
резистор – съпротивление, миопия – късогледство, лимес – граница, полиомиелит –
детски паралич, диабет – захарна болест, хепатит – жълтеница, императив –
повелително наклонение, синтагма – словосъчетание, метеор – падаща звезда, сколиоза –
гръбначно изкривяване, метаболизъм – обмяна на веществата.

СОЦИОЛЕКТИ (арго и сленг)

Социолектите са говори, оформени на социален принцип в зависимост от възрастови и

професионални особености на групи лица. Като комуникативни системи социолектите
съществуват паралелно с книжовния език. Поради липсата на специфични норми в тези
системи те се наричат още „субстандартни“ (стандартен е книжовният език с неговите
книжовни норми).

В зависимост от носителите на социолекта и неговото предназначение този тип говори

могат да се разделят на два вида: арго (фр. агgot) и жаргон, сленг (jargon фр., slang англ.).

Арго. Аргото представлява таен групов говор, ползван от представителите на дадена

професионална група. Той се създава с цел запазване на трудовата тайна и за
професионална изолация. Тайните професионални говори са били характерни за края на
ХІХ и началото на ХХ век. Поради социално-икономически причивни те постепенно
отмират и днес не са действащи комуникативни системи. След Първата световна война
част от техния речник е преминал в жаргона или в разговорната лексика. Тайните говори с
най-богат словник са били апашки (на крадците и джебчиите), цигуларски, зидарски,
шивашки, хлебарски. Основна лексикална особеност на аргото е неговото предназначение
да бъде таен, неразбираем извън определен социален кръг.

Жаргон. Жаргонът е експресивен групов говор, формиран на професионален или

възрастов принцип, ползван от микроколектив, обединен от общи интереси, битие, начин
на мислене. Най-характерната семантична особеност на жаргоните е тяхната
експресивност. Например някои професии ползват изрази, които представляват
професионален жаргон. Жаргонизмите се използват при неофициално общуване на
професионална тема. Например: дупка, прозорец – времето между две занятия, патица
–журналистически материал, неотговарящ на истината и целящ сензация, галоши –
автомобилни гуми, празен курс – курс на превозно средство без товар или пътници,
геврек – волан, маймунка – разделителен знак в електронната поща, пита – голяма
магнетофонна ролка, жираф – микрофонна стойка.

Най-разпространен обаче е младежкият жаргон (сленг). Общото между аргото и жаргона е

в техния социално обусловен характер. И двете системи се осъзнават в опозиция с
книжовния език и служат за осъществяване на специфичен вид номинация. В лексикално
отношение думите в тези системи представляват вторични знаци, с които се цели
постигане на експресивност и назоваване на познати денотати по нов и необичаен
начин.

СЛЕНГ (ЖАРГОН)

Най-разработен в езиково отношение и най-добре изследван е т.нар. младежкия сленг. Той

се формира през 20-те години на ХХ век. Първите фиксирани негови прояви датират от
30-те години на ХХ век.

Същност на сленга. Сленгът представлява като говор на лица, обединени от образование,

интереси, начин на живот, чиято лексика и фразеология, възприета след формално или
смислово преосмисляне на книжовни думи, се отличава с ярка експресивност. Това е език,
основан на конотацията. Сленгът е социално и психологически мотивиран: изразните
средства на сленга се усвояват и ползват в определени възрастови рамки, когато
книжовният език е вече сравнително овладян, а в психологическо отношение се извършва
осъзнаване на личността и социална идентификация в опозиция с другите възрастови
групи. Стремежът към идентификация е съпроводен от бунт срещу нормите, срещу
колектива, който бунт получава както поведенчески, така и езиков израз. Но употребата на
сленг няма горна възрастова граница. Макар и по-умерено, жаргонът може да се
употребява неограничено във възрастово отношение.

Езикови особености на сленга

1. Възрастова ограниченост на носителите. Жаргонният речник се усвоява в началната

и средната училищна възраст, когато книжовният език е вече сравнително овладян, а в
психологическо отношение се извършва осъзнаване на личността и социална
идентификация в опозиция с другите възрастови групи. Употребата му обаче може да
продължи – макар и по-ограничено – и след излизане от училищната възраст.
2. Психологическа и социална обусловеност Прибягването до жаргона е израз на
стремежа към идентификация, който е съпроводен от бунт срещу нормите, срещу
колектива – общество, учители, родители. Този бунт получава както поведенчески, така и
езиков израз. Жаргонът помага на подрастващите от една страна, да се идентифицират и
унифицират като социална група, а от друга страна, да се отграничат от социалното
обкръжение, което за тях е символ на статуквото, на нормативната закостенялост във
всякакъв план. По отношение мотивираността на сленга съществуват две мнения. За едни
той се създава с игрова цел, като вид каламбур, за който не съществува номинативна
потребност, тъй като книжовният език вече разполага с необходимите номинативни
средства. Жаргонът се създава преди всичко от социални мотиви, за отграничаване и
самоопределяне на един микроколектив в рамките на обществото като цяло.

3. Некодифицираност и структурна несамостоятелност. В жаргона не действат

кодифициращи правила. Той притежава характерен речник (лексика и фразеология), но
използва служебните думи и граматиката на книжовния език. Поради това пълноценно
общуване не може да се извърши само с жаргонни средства, още повече, че жаргонният
речник е непълен и в номинативно отношение.

4. Ярко изразена експресивност. Сленгът се характеризира с лексика, която е в

подчертана семантична опозиция с книжовния език по линия на признаците
номинативност – експресивност. Като конотиран език сленгът позволява ярко да се
изрази субективната позиция, оценъчната гледна точка на субекта. По правило носителите
на жаргона познават и владеят изразните средства и на книжовния език. Експресивността
при жаргонната реч се поражда не само от експресивността на самите лексикални
средства, но и от осъзнатия контраст с неутралната книжовна лексика.

5. Дефективност

5.1.Морфологична дефективност. В сленга не са представени всички части на речта,

както няма и пълен набор от номинативни средства. Някои части на речта са представени
в богати синонимни редове (напр. глаголи, наречия, прилагателни, съществителни),
докато други части на речта липсват (напр. служебни думи).

5.2. Лексикална дефективност. В най-голямо количество са съществителните имена,

някои от които се употребяват и с атрибутивно значение: пандела, четка, тежкар, изцепка,
издънка, оливка, екшън, гущер, гъзар, гьзария, бройка, парче, баровец, аванта, далавера,
шемет, помияр, изгьзииа. отворко, тава, пиниз, гювеч, гювечар, феи, въздухар, пич, гърла,
купонджия, бройкаджия, пинизчия, сваляч, вазовка, зографка, въргал, тупаник, трева,
кифла. На второ място са глаголите: дъня се, гърбучкам, забивам, свивам, киризя, гепя,
бачкам, бича, поркам, бройкам, извозвам, връзвам се, гушвам, гьбаркам се, духвам, куфея,
кефя се, рокясвам, оливам се, чукам, нюхам, слагам се, свалям (се), скатавам се, четкам,
натягам се, чупя се, пързалям, потопявам, тежкарвя, чанча се, набутвам се, бутам,
изпушвам, раздухвам, панирам се, пускам. На трето място са прилагателните имена и
други думи, употребявани атрибутивно: гроги, крейзи, скапан, буфкан, печен, кофти,
изчанчен, свежарски, издухан, паниран, поркан, задръстен, бетон, трепач, жесток, убиец,
бомба. Съществува и известно количество наречия, междуметия и частици с модален
характер: Густо!, Чупка!, Влачи!,Супер! Куул! Яко! Споко! , обръщението, навлязло под
влияние на американския рап “мен” (човече!) Оформен е и сравнително богат
фразеологичен фонд. вдигам гълъбите, вдигам пара, сдавам багажа, отваря ми се
парашутът, вземам за мезе, пука ми (дреме ми на..)., скривам топката, слаба ракия, гола
вода, въздух под налягане, връзвам кънките, не съм в час, давам заето, гризвам дръвцето,
духам супата

5.3. Тематична дефективност. В тематично отношение жаргонът покрива преди всичко

понятийни сфери, пряко свързани с битието и интересите на подрастващите. Например:
училище (даскал, даскало, кълвач, пищов, заек); секс (чукам, свалям, бутам, пускам,
бройкаджия, сваляч, бройка, пич, женка, маце, кифла, стара чанта, кака, мадама, гърла,
мацка, пичка, пеперуда); качествени характеристики (як, готин, скапан, гипсиран, бетон,
трепач, жесток, убиец, върхът, свежар, въздухар, бачкатор, гъзар, натегач, готин, баровец,
чикиджия, печен, куул); забавления, алкохол и наркотици (поркам, фиркам, трева, боцкам
се, магистрала, шмъркам, сено, грозданка, къркам, купон, купонджия, куфея, кефя се,
кеф); актуални за ежедневието предмети, действия и състояния (мъни, мангизи, кинти,
духвам, нюхам, пиниз, чупя се, парче, чанч, дъня се, драсвам, оливам се, изгъзица,
изцепка, портя, кютек, тупаник, офейквам). В последните години компютрите са
неизменна част от битието на младежите, което доведе до оформянето на своеобразен
“компютърен жаргон” сред младите хора: демо, комп, хаквам, дърпам, пействам, копвам,
чатя, чатър, геймър.

6. Словообразувателна продуктивност. С помощта на книжовни морфеми се получават

цели словообразувателни редове от различни части на речта. Най-често
словообразувателният ред включва глагол, съществително име и прилагателно име: чанч –
чанча се – изчанчен; дъня се – издънвам се – издьнка; бройкам – бройка – бройкаджия;
свалям – сваляч – свалка; купон – купонясвам – купонджия; пандиз – опандизвам –
пандизчия; гъзар – гьзарея – гьзария – гьзарски, изгъзица; къркам – накъркан – кьркане;
тежкар – тежкарея – тежкарски; бачкам – бачкане – бачкатор – бачкаторски.

7. Динамичност. Доколкото едно от качествата на жаргона е неговата оригиналност,

свежа експресивност и необичайност, то следва да се очаква, че речникът ше се подлага на
чести промени и обновяване на лексиката. Фактите в това отношение обаче са
противоречиви. От една страна, наистина речниковият фонд се актуализира и развива
(както показва сравнението на речта на две отдалечени поколения например), но от друга
– продължават да се употребяват доста от думите, установени още в началото на века или
през 50-те и 60-те години: бачкам, аванта, гадже, баровец, готин, кофти, хипария, свивам,
гепя, поркам, пандиз, маце, тава, далавера, гаф, мадама. В този смисъл може да се каже, че
жаргонният речник съчетава всъщност две на пръв поглед противоречиви черти –
динамичност и консервативност. Все пак има някои случаи, в които определени
лексикални единици в жаргона се осъзнават като „архаизми“ и употребата им се избягва,
като за тях има съвременни синоними или пък са излезли въобще от употреба. Например:
морук (родител), ятак, партизанин (употребявани във връзка с бягство от дома или от
училище), пейзан, селинджьр (селянин), бамбина (момиче, днес изместено от гърла),
брикет (негър), хава (купон). Новата социална действителност и различният начин на
мислене раждат пък думи като скинар, пьнкар, рокер, метал (любител на стила хеви
метал), уейфаджия (любител на стила ню уейв), рападжия, рапър, хипхопър (любител или
изпълнител на рап), клъбър, клъбърка.

Източници за изграждане на жаргонния речник.

Сред основните източници са тайните говори, книжовния речник, чужди езици, а не малко
думи възникват и в резултат на словотворчески усилия.

1. Тайните професионални говори (арго) са най-ранният източник, средства от който са

използвани при полагане на основите на жаргона в началото на века. Тайните говори са
били посредник и за проникването в жаргона на известно количество думи от цигански и
балканските езици, главно от турски (гадже, авер, мангизи, бачкам, баровец, поркам,
мараба, джангьр).

2. Книжовният език е най-продуктивният източник, от който жаргонът набира изразни

средства. Обикновено се заемат книжовни неутрални думи, които след съответната
семантична образна трансформация добиват експресивност и функционират като
жаргонни единици със значение, различно от общонародното. В основата на семантичната
промяна най-често стои някакъв метафоричен образ или по-неочаквана асоциация: заек –
ученик или студент през първата година от обучението, пищов – материали за преписване
на изпит, изключвам – преставам да внимавам, да разбирам, кихам – давам пари, слагам се
– подмазвам се, лаская, пързалям – лъжа, измамвам, човка – нос, четкам – хваля, лаская,
връзвам се – вземам нещо насериозно, маце – момиче, печен – опитен, добър, жесток –
много хубав, гипсиран – удивен, уплашен, пиян, бетон – нещо сигурно, свалям, бройкам –
ухажвам някого, купон – забавление, забава .

3. Чуждите езици са изключително продуктивен източник, особено в последните

десетилетия. Най-старите заемки, появили се още при формирането на жаргона, са от
балканските езици – турски и гръцки: джънгър, гадже, поркам, даскал, бачкам, пандиз,
пиниз. От съвременните чужди езици се заемат главно думи, непознати в книжовния
речник, които се подлагат понякога на формална промяна, но запазват значението, което
имат в изходния език. Формалната промяна най-често е следствие от неизбежното
адаптиране на думата към българската фонетична и морфологична система: мадама, гърла,
банда получават присъщото на българския език родово окончание (срв. madame, girl,
band), при словообразуването се използват традиционните морфеми: фенка от фен – англ.
fan, цвайка от нем. zwei, изкрейзвам – от англ. crasy, пънкар – от англ. punk, грогясвам –от
англ. grоggy. При навлизането си в жаргона много от английските думи запазват
автентичния си фонетичен облек и значение. крейзи, гроги, фадър, брадър, фърст, дъ бест,
eкшьн, мъни, фен, драйвър, нaмбър уан, скин хедс.