РЕЧНИК

НА
СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
 ЛИЛИЯ КРУМОВА
МАРИЯ ЧОРОЛЕЕВА

РЕЧНИК
НА
СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК

НАУКА
И ИЗКУСТВО
СОФИЯ
1983
С „Речник на съкращенията в българския език“ ДИ„Наука и изкуство“започва издаването на
цялостна серия от еднотомни речници, крито ще предлагат компетентна и пълна информация
за съвременното състояние на българския език. Предвиждат се най-необходимите речници —
иравописен, тълковен, етимологичен, синонимен, диалектен, на чуждите думи, на собствените
ЯМена, на лингвистичните термини н др. По съдържание, обем и оформление отделните книги
ще заемат логично място между многотомни академични трудове и справочни учебни издания.
Настоящият „Речник на съкращенията в българския език“ включва съкращения от всички
структурни типове, използувани в българския език.
Речйикът е нормативен, тъй като посочва правилното произношение, ударение и правопис на
съкращенията.
Предназначен е да служи като помагало, справочник на широките среди от нашата обще­
ственост за дешифриране на съкращенията, за изясняване на тяхното значение, правопис и нор­
мативна употреба, както и за извършване на редица наблюдения от специалисти върху особено­
стите ма абревиатурната лексика.

© Лилия Крумова Цветкова

© Мария Георгиева Чоролеева
1983
с/о Juaautor, Sofia

Индекс 801.3
 ПРЕДГОВОР

През последните десетилетия създаването на езикови съкращения (абревиатури) получи из­

вънредно широко разпространение в много езици и стана едив от продуктивните начини за по*
аълсане на речниковия им състав. Затрудненията, свързани с употребата и разшифроването на
съкращенията, пораждат необходимостта ст систематизираното им представяне, като се пра-
вс-ждат и техните разгърнати съответствия. Тсва е иглен ило да се изработят речници на съкра-
щ енвята на почти всички европейски езвцн. Би могло да се изброят псвече от 140 многоезични
или едноезичии, общи или специални речници на съкращенията.
Тъй като използуваните съкращения в бълггрекия език през последните три десетилетия
представят значително количество, което при тсва непрекъснато се увеличава, изработването на
речник на съкращенията отдавна е станало несбхсдимсст. Единственият по-значителен опит
досега за систематизиране на съкращенията е Кратък речник на най-упетребявгиите съкраще­
ния в българския език, София, 1S65 г., съставен ст Б. Длмянсв, конто е сравнително малък —
съдържа 2281 съкратени единици, голяма част ст които са остарели. Този речиик не е лостронен
въз оснс-ва на теоретично изясняване на въпросите на абревнанията, Съкращенията в него са
дават само с разшифревка н с указания за произхода нм.
Сбразуването на съкращения е закономерно явление в съвременнотв сбщоезнково разви те.
което обаче трябва да се регулира и да се подчинява на нормите на книжовния език. Това съ*
що така прави речника на съкращенията необходимо помагало за нормативната увотреба
на съкращенията — за техния правопис и правилен изговор.
Задачата на Речника на съкращенията в българския език е да представи систематизирано
всички типове използувани в езика съкращения. Тсва означава само изчерпване на типовете
моделите за образуване ва съкращения, но не и обхващане на всички съкратени единици. В»
речника са отразени общоупотребяваните съкращения, както и най-употребяваните специални
съкращения в отделните области на науката, производството и т.н. От една страна, поради под­
вижността на абревиатурната система пълното отразяване на съкращенията е невъзможно, от
друга страна, такова пълно отразяване на съкращенията, характерни за дадена сбласт, езада*
ча на специалните терминологични речници, а не на Речник на съкращенията, който има общ
характер. Речникът е предназначен да служи като помагало, справочник на широките среди
от нашата общественост за дешифриране на съкращенията, за изясняване на тяхното значение»
правспис и нормативна употреба, както н за извършване на редица наблюдения от специа­
листи върху особеностите на абревиатурната лексика.
Материалът за речника е ексцерпнран от най-разнссбразни източници, като е обхвайат един
период от последните 15 години — всички български периодични издания — вестници, спи­
сания, информационни бюлетини, различни видове справочници, всички телефонни указатели»
многотиражки и бю летини в някоя предприятия, заведи, учреждения. Извлечен е материал от
специални речнгцни енциклопедии, сбщестЕено-пслитичсска литература, научна литература —
научни издания, учебници, бюлетини, художествена литература. В речника са намерили мя-
стс и някои съкращения, използувани в разговорната реч и по-специално в младежкия жаргон»
Също 7ака в сбши линии са отразени и съкращения от търговско-битовата сфера. Голяма част
от съкращенията за събрани от информатори — специалисти в различни сбластк, и от консул­
тантите на речника. Тяхното мнение е взето под внимание при представяне на граматичните фор­
ми, които образуват някои съкращения — членувани ферми, форми за множествено число, а
съшо така и на изговора на съкращенията.
Речникът на съкращенията в българския език съдържа около 10 000 съкратени единици»
Отсъствието на проучвания върху съкращаването (абревиацията) и съкращенията в българ­
ската еаиксведска литература затрудни работата по съставяне на речника. Ето защо се нало­
жи успоредно с изработването му да се изяонят редица тесретични преблеми. Въпросите за същ­
ността на абревиацията като начин на словообразуване, за характерните особености и свойства
на съкращенията, за приспособяването на част от тях към системата на обикновените лекси­
кални единици, за подчиняването на тяхната употреба на книжовната норма и т. н. са разра­
ботени в редица статии, а също така и в монографнчното изследване „Съкращаването и съкра­
щенията в българския език“, София, БАН, Н'82 г., от същите авторки.
Речникът е подготвен, както следва: от А до Л—от ст, н. с. к. ф. н. Мария Чсролсева, н от
М до Я — от н.с. Лилия Крумова.
Теоретичният увод е изработен ст двете авторки.
Ценна помощ при включването и разшифревката на съкращенията от различните области
на на} ката бе оказана от специалистите—консултанти на речника: к. в. и. полк. Богдан Нико­
лов — старши преподавател във Всснна академия „Г. С. Раковски“; кгж. Арсо Леков — нау­
чен сътрудник в Института по метглознание и технология на металите при БАН; инж. Геор­
ги Гс-с ргиев — първи заместник генерален директор на ДСО „Трансстрсй“; к. т. н. Божидар Да­
нов — научен сътрудник в Института за техническа кибернетика и роботика при БАН; Елена
Русева — ивженер-кснструктср в завод „Електроника“; Донка Петкова — завеждащ Селско­
стопанска редакция при Българска енциклопедия; Минчо Панчев — редактор в Селскостопан­
ска редакция при Българска енциклопедия; Катя Георгиева — икономист — главен спецна-
лист в Министерството на транспорта: Велина Мартинова — съдия в Софийския окръжен съд.
Авторките им изказват своята дълбока благодарност и признателност за извършената от
тях тематична редакция, за полезните съвети и ценни напътствия, безспорно допринесли за по*
добряване качествата на речника.
Всички критични бележки, предложения и препоръки, отправени във връзка с Речника на
съкращенията, ще бъдат приети с благодарност.

Otn авторките
 УВОД

Образуването на различнв по вид съкращения, обикновено наричано абревиация

(съкращаване), е присъщо на всички съвременни езици. В това явление може би най-силно се
проявява общността в тяхното развитие, изразяваща се в наличието на голям международен
фонд съкращения и в еднаквост на начините и моделите за създаване на съкращенията. Все пак
във всеки език абревиацията се характеризира и със свои специфични особености, което налага
да се изследва явлението както в отделните езици, така и съпоставително.
Образуването на съкращения не е еднакво характерно за цялата система на националния
език, в която се включват: книжовен език, разговорен език, диалекти. Абревиацията е присъща
на книжовните езици. Създавани в системата на книжовния език, съкращенията постоянно про­
никват и се утвърждават и в разговорния език, а по-нататък частично преминават и в говора
на лица, носители на един или друг диалект. Принадлежността на абревиацията към явления­
та, характерни за книжовните езици, отсъствието на диалектни навици по отношение на съкра­
щенията улеснява създаването и особено спазването на нормите за тяхното образуване и упо­
треба.
Обикновено се изтъква, че създаването и използуването на съкращения е характерно за
съвременното езиково състояние. В същност тсва явление съществува още в древните езици,
яапример в старогръцки и латински, а първите съкращения, използувани в българския език,
откриваме в старобългарските паметници. Като особено активен процес на образуване на ду-
мя-съкращения обаче абревиацията се наложи именно през последните трн-четири десетилетия.
Съкращенията се образуват от части от думи или словосъчетания по определен модел. Те се
разделят на различни видове според начина на образуване и употреба. Общоприето е деленето
на съкращенията на два основни типа—г рафически и лексикални—в зависимост
от това, дали се използуват само в писмена или в писмена и говорима реч.
1. Графическите съкращения са присъщи на писмената реч, напр. с. —страница,
м — метър, мин; — министър. Те не са думи, а условни знаци, които заместват пълните наи­
менования в писмото. Не се разглеждат като съкращения условни означения на понятия, които
напълно се различават от техните названия, напр.: А — название на сорт царевица.
2. Лексикалните съкращения са езикови единици — съкратени съответствия на
сложни названия, използувани както в писмена, така и в устна реч. За разлика от графическите
съкращения те имат самостоятелни граматични и лексикални признаци, свое произношение и
често — граматически форми. Като единици на езика те се използуват и за образуване на но­
ви думи. В зависимост от начина на създаване лексикалните съкращения се разделят най-общо
на следните видове:
а) Отсечени думи: със съкратена крайна част — спец от специалист, рок — ро-
кендрол; с отсечена начална част — кола от кока-кола.
б) И н и ци а л н и съкращения: буквени — образувани от първите букви на
сложното название, напр. БДЖ. — Български държавни железници; СТФ — Строителен тех­
нически флот; звукови — образувани от първите букви на пълното название, като при четена
се произнасят съответните звукове, т. е. те се изговарят както всички обикновени думи, напр.:
ВИФ — Висш институт за физкултура (произнася се [виф]); звуково-буквени — образувани от
първите букви на съставките на съответното пълно название, но произношението им е съчета­
ние от названията на буквите и звуковете на някои от буквите, напр.: БОДК_ Бюро за об­
служване на дипломатическия корпус (произнася се [бо-де-ка]).
в) Групови съкращения: частично съкратени — образувани от началната част
на един илн повече компоненти и цял компонент (цяла дума) от разгърнатото словосъчетание,
напр.: медс стра от медицинска сестра, женкомисия от женска комисия; сложносъкратени —
образувани от началните части на отделните съставки на сложното названиеи, напр.: Спорт-
пром от Спортна промишленост, Елка от електронен калкулатор; телескопичн думи — обра­
зувани от началната част на първия компонент и крайната част на втория компонент на раз­
гърнатото словосъчетание, напр.: мотел — моторизиран хотел, бионика — биология н електро­
ника.
г) Смесени съкращения — създадени чрез едновременно използуване на части
от думи и инициалите на други, напр.: самбо — самозащита без оръжие, ИИИЧЕРМЕТ_
Научноизследователски институт по черна металургия.

КАК ПРАВИЛНО ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ

СЪКРАЩЕНИЯТА

Може би няма друго явление в областта на езика, което да е предизвикало толкова раалм
ня и противоречиви мнею.я. От една страна, горещите привърженици на „новите“ и „модерни*
лексикални единици*„обогатяват* непрекъснато езика с причудливи и ненужни съкращения,
от др^а страна, крайните отрицатели на това явление виждат в съкращенията само изкуствени
■ неясни образования, конто грозят езика. В същност съществуват немалко аргументи както
за, така и против употребата на съкращения.
В днешния век на интензивно развитие на науката и техниката, на космическите изследва-
■яя и кибернетиката, образуването и използуването да съкращения е закономерно езиково
явление. Защвто бурните темпове на техническо развитие, огромното количество информация
язвсжват я максимален езиков синтез, особено в областта на терминологията, т. е. постигане на
възможно иаи-стегнат® я икономично езиково общуване. Едва ли някой може да си представи
Дяес отстраняването на съкращения като профорганизация, райсъвет, БНБ, БТА, ДСК, Ком­
сомол. Голям брой съкращения са влезли трайно в общонародния речников фонд и изобщо не
се възприемат като изкуствено вбразувани и неподходящи езикови единици. Някои от тях, про­
никнали в езика ни от международната лексика, като радар, лазер, телекс, самбо, найлон, мо­
тел, биеника, кортизон, изобщо ие се осъзнават като съкращения. Несъмнено в тези случаи
абревиацията е допринесла за обогатяването на езика.
Безспорев факте обаче, че има известни основания в много случаи да се проявява негатив-
■о отношение към абревиацията. Често при създаването и употребата на съкращения цари сти-
жийкост и беапринципност. Съвсем не i духа на българския език се създават много дълги и не­
благозвучни съкращения като ГДКБУМКП, РНПИСМП, НЦВРОПС, НЦОУИНТПВО,
НЦПММПОИР. Прекомерното натрупване на съгласни в състава на такива съкращения за­
труднява оформянето им като цялостен звуков комплекс, прави неудобно произнасянето им,
поради което те сн остават само графични знаци. Нерядко отрицателното отношение към абре-
■нацията се поражда от неяснотата, която внасят някои съкращения. Прекомерната употре­
ба на неутвърдени и неизвестни съкращения действително прави речта неясна и затруднява въз­
приемането на информацията.
Борбата за чистота на езика и висока езикова култура по отношение на използуването на
съкращения се свежда, първо, До установяване на степента, в която трябва да се използуват
съкращенията, тъй като изцяло употребата им не може да се отрече и предотврати; второ, до
подчиняваме образуването на съкращения на нормите на книжовния език, като се избягват
стадийността и неправилността, и, трето, до правилна употреба на съкращенията, която не
създава неяснота и неразбиране.
Употребата на съкращения трябва да става при необходимост, без излишни увлечения, са­
мо когато е нужен стегнат израз, за да се избягнат ненужни повторения и излишно удължаване
и претрупваме на фразата. Когато се употребяват в текст, неясните, нестанали общоизвестни
съкращения трябва да се разшифроват — при първото им използуване е необходимо да се даде
в скоби разгърнатото им съответствие. Така употребата им няма да буди недоумение и обърк­
ване, няма да затруднява възприемането на текста.
Особено важно е образуването в употребата на съкращения да се извършва съобразно с
нормите на книжовния български език. Това означава да се установи правилен правопис и
изговор на съкращенията и да се даде предпочитание на структурни типове, сходни по форма
и значение с обикновените думи.
При съкращенията и техните производни форми трябва да се спазват следните правописни
правила*
1. Груповите съкращения, които стоят много близо до думите от естествения език, да се
пишат с малки букви, ас първа главна буква да се изписват собствените имена, напр.: райсъвет,
изпълком, Профиздат, Техноекспортстрой.
2. При иннциаляиге съкращения с оглед на техните особености — изкуствен начин на
създаване, липса на цялостна оформеност и същевременно тенденция в разговорен стил към
превръщането им в нормални думи, да се установят два вида правопис.'
а) В официален или номенклатурен текст инициалните съкращения да се използуват като
жвизменяеми думи, т. е. без производни граматични форми, като се пишат с главни букви.
б) В стилове, в които намира място разговорната реч (в художествен, публицистичен, науч-
ио-популярен), освСи изписването с главни букви да се допуска оформяне на иннциални съкра­
щения, станали нарицателни имена, като нормални думи — с малки букви, напр.: вуз, зил,
вие, фиат, синка, еец, тец,
3. За граматичните форми на инициалните съкращения също така се приемат два вида
■зпцсване:
а) Когато инициалните съкращения са изписани с главни букви, след деф.ис се прибавят
показателите за множествено число и членуване,’напр.: ТИЦ-а, ТИЦ-oee, ПТУРС-а, ПТУРС-ове.
б) Когато съкращенията са оформени като нормални думи, тези показатели се изписват
слято, напр.: вецът, ееца, вецове; вуз, еузът, вуза, вузове.
При нормативния изговор на абревиатурите ъководни трябва Да бъдат следните принципи:
1. Произнасянето на съкращенията трябва да отговаря на правоговорните норми в езнка
жато цяло. Така например не се допуска изговаряме на съкращения с редукция на гласните,
докато съгласните от състава им при съответни условия се променят по звучност, не се изгова­
рят двойни съгласни и т. и.
9

2. Нормата да се изгражда в съответствие със съществуващата традиция. Така например,

когато някои съкращения са утвърдени, възможно е да се приеме вече установеният ни изговор,
въпреки че може да не съответствува и дори да влиза в противоречие с нормативния изговор,
с някои фонетични изисквания. Така в българския език при изговора на минималните съхра-
щения компонентът /С би трябвало да се произнася подобно на всички останали съгласни букви
'ке', както е при ТКЗС [те-ке-зе-се], РКС [ре-ке-се]. В голямата част от съкращенията обаче
се е наложило и утвърдило произношение [ка], напр. БЧК [бе-чв-ка], ДСК (де-се-ка), АПК
[А-пе-ка], поради което създаваните нови съкращения в съответствие с традицията запаа*
ваттова произношение на съставния елемент, напр. НПК [не-пе-ка]. В този случай едва ли е
уместно да се въведе нов изговор, който да влиза в противоречие с установеното.
При използуването на съкращения трябва да се предпочитат преди всичко груповите сък­
ращения и отсечените думи, тъй като ге обикновс-но са ясни по значение и стоят най-блнзо до
обикновените лексикални единици. ИниДиалните съкращения трябиа да се използуват с под­
бор, като се ограничава, доколкотв е възможно, употребата на тези от тях, конто са дълги, не­
благозвучни или труднопронзносимя.
Отразяването на използуваните в българския език съкращения в речника без специален
подбор це означава, че се приема и препоръчва употребата на всички тези съкращения. Включ­
ването им е продиктувано от необходимостта да се дадат разшифровките на срещащите се в
текстове съкращения. Представянето нашравопнеа и празоговора на съкращенията ще Допри­
несе за преодоляване на съществуващата стихийност, непоследователност и неязясненост при
употребата на съкращенията и следователно ще съдействува за повишаване на езиковата култура.
Основното обаче, което трябва да се има пред виД, е, че съкращенията трябва да се използуват
умерено, само при необходимост и при условие, че не правят речта неясна.

СЪСТАВ НА РЕЧНИКА
В речника са включени както лексикални, така и графически съкращения. Това е продик­
тувано, от една страна, от целта на речника да бъде помагало за разкриване значението, право­
писа, правоговора на съкращенията н, от друга, от по-широкото разбиране за абревиацията като
начин на образуване ка различни типове съкращения. Графическите съкращения са включени до-
колкото е възможно пълно, тъй като при тях особено често се срещат затруднения при право­
писа. В речника са отразени всички типове модели за образуване на съкращения, без да е об­
хванато цялото богатство на съкратени единици, съществуващи в езика. Представени са об-
щоупотребяваиите съкращения и най-използуваните съкращения в отделните области на нау­
ката, производството и т. н. Включени са и някои от компонентите насложносъкратени еди­
ници — първи или втори съставни части, конто обикновено имат по-голяма производителност.
От етимологична гледна точка съкращенията са нееднородна група. Подобно на останалите
лексикални единици от речниковия състав на българския език те са домашни, заемкн и калки.
Несъмнено най-голям интерес предизвикват възникналите на българска почва съкратени
единици. Това са преди всичко съкращения, свързани с производството, техниката, образова­
нието, администрацията (напр-. СТФ, ОГМ, ВИФ, МЕН, НСИ и т. н.). Именно течи единици
са най-активно употребявани в устна реч, поради което имат в голямата си част установено
произношение, а тяхното пълнокръвно съществуване е довело при много от тях до оформянето
на граматически значения за род, число, членуване, до промени в семантиката. Издирването
на тези съкращения е извършено с преодоляване на немалко трудности. Основен източ-ник н,
информация за тях са преди всичко многотиражките на големите производствени обекти у нас а
както и информацията, получена по устен път. Този тип съкращения и техните особености са
отразени в Речника на съкращенията с възможната пълнота.
Друга голяма група, също представена твърде богато, е тази на съкращенията, заети от
други езици—руски, френски, английски и др. Трябва да се посочи, че характерна особеност
за системата на съкращенията във всички европейски езици е наличието на многочколена група
интернационални съкращения. Тъй като абревиацията е явление, свързано преди всичко с
научно-техническия и културния прогрес и обмен, с активния международен политически и
икономически живот, ясно е защо съкращенията представят една значителна част от междуна­
родната лексика. Ето защо включването на този тип абревиатури в речника бе наложително.
Немалко място в речника заемат съкращенията-калки (напр. ГДР, ГЕСП, ДРВ, ХДС,
ХСС н др.), конто представляват буквален превод на български език на съответното чуждо
съкращение. Това е в същност един вид създаване на нови съкратени единици на българска
почва, тъй като се превежда разгърнатата единица, а от нея след това се образува съответно
съкращение. Ето защо съкращенията от този тип притежават особеностите на съкратените
единици от първата група.
В речника са представени съкращенията на измерителните единици, н то съобразно с ут­
върдения от Държавния комитет за стандартизация стандарт за единиците за физически вели­
 10

чини, използувани в Народна република България. Той съдържа основните, допълнителните и

по-важните производни единици от Международната система измерителни единици (СИ), пред­
ставките за образуване кратни на измерителните единици, както и постоянно и временно до­
пусканите единици, непринадлежащи към СИ.
В речника са включени и редица съкращения, които вече са излезли от употреба, но в ми­
налото са били много употребявани. Значителна част представляват съкращенията-нсторизми,
назоваващи понятия е историческо за нас значение — политически партии, революционни ор­
ганизации и Др. Те се отбелязват с бележка истор. (историческо). Останалите съкращения,
които са били често употребявани, са включени за улеснение на читателя, който ще ги срещне
в по-стари издания. Те се отбелязват с бележка остар. (остаряло). Не се отбелязват като оста­
рели съкращения, които са названия на доскоро съществували учреждения, организации, пред­
приятия, тън като все още се употребяват.
В речника не се включват оказионални съкращения, създадени само за конкретен случай,
напр. в учебници, научни трудове и др., използувани за пестене на място и за избягване на
многобройни повторения, които не излизат извън границите на тази единична, индивидуална
авторска употреба.
Не са включени и нетранслитерирани чужди съкращения, които все пак се срещат по стра­
ниците особено на периодичната литература, тъй като целта е да се покажат приетите в българ­
ския език чужди съкращения, а не механично пренесени с чужда графика съкратени единици
(като SEATO, ÜP и др.).
Съкращенията, включени в речника, могат да се обединят в следните тематични класове:
1. Наименования на държави, области, окръзи, селища.
2. Наименования на политически партии, организации — профсъюзни, младежки, раз­
лични съюзи, обединения и т. н.
3. Наименования на различни органи на управлението, комитети, съвети, отдели и т. н.
4. Наименования на научноизследователски институти, учебни заведения, библиотеки,
театри, музеи н др.
5. Наименования на промишлени предприятия, кооперативни и търговски предприятия,
селскостопански обединения и др.
6. Означения на машини и механизми, прибори и др.
7. Съкратени означения на различни химически съединения, геоложки проби и др.
8. Означения на измерителни единици.
9. Съкратени названия из областта на военното дело и военната наука.
10. Термини из областта на медицинската наука.
11. Термини из областта на електротехниката, електрониката, автоматиката, радиотехника*
та и телевизионната техника, съобщителната техника.
12. Съкращения нз областта на икономическите науки.
13. Наименования на вестници, списания и други периодични издания.
14. Библиографскн и библиотечни съкращения.
15. Общоупотребявани графически съкращения.

СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА
Съкращенията в речника са подредени по азбучен ред. Това подреждане улеснява читателя
при откриването на съкращението, което го интересува. При съкращенията-омоними най-напред
се поставят лексикалните, а след това графическите съкращения, като подреждането им става
въз основа на азбучния ред на компонентите от разгърнатото съответствие.
В речника е огразено едно често срещано явление в абревнацията — вариантността. Вклю­
чени са варианти от различно естество — с различие в мястото на съставките (ГФР нФРГ),
с различна степен на съкращаване (Райсъвет и PC; НИИЧМ и НИИЧЕРМЕТ)^ с различно
графично оформяне (МДС и .и. д. с.). Не се привеждат тези варианти на съкращенията, които
противоречат на нормите на съвременния български език, противоречат на приетите норми за
правопис на съкращенията. Напр. от вариантите сел-стоп. н сел.стоп. ср-век.нср. век. се включ­
ват само първите.
Варианти, конто се приемат за нормативни, се включват по следния начин:
1. Варианти с различно графично оформяме се дават в една заглавка, като на първо място
в поставена препоръчваната форма, напр.:
Т. и т.. . . —Творителен падеж.
МДС им. д. с. ... - Магннтодвижеща сила.
Цннпетуга и ЦНИПЕТУГА. . . — Център за научни изследвания. . .
2. Варианти с различие в мястото на компонентите и с различна степен на съкращаване се
дават в отделни статии, като предпочитаната форма се разработва самостоятелно, а другите
се препращат към нея, напр.:
 n

ДФС. . . — Дружество за физкултура и спорт.

ДСФ. . . — Вж. ДФС.
При неравностойни варианти, от които обикновено единият е инициално, а другият гру­
пово или смесено съкращение, при по-малко предпочитаната форма се дава дефиниция, която
да представи формалната мотивировка на съкращението и след точка и запетая се дава препрат-
ха, напр.:
НИИЦВЕТМЕТ — Научноизследователски институт по цветна металургия.
НИИЦМ — Научноизследователски институт по цветна металургия; вж. НИИЦВЕТМЕТ.
Обикновено се дава предпочитание на групови и смесени съкращения.
При варианти на съкращения от чужди езици се приема в повечето случаи като основен
един, а друг ите се препращат към него, напр.:
ЮНИСЕФ- . . — Извънреден фонд за детски помощи. . .
УНИЦ ЕФ. . . — Вж. ЮНИСЕФ.
Равностойните варианти се разработват самостоятелно в отделни статии, като след точка
и запетая се посочва съответният вариант, напр.
ВиК- • • — Водоснабдяване и канализация. . .; ВК-
ВК. • • — Водоснабдяване и канализация. . ВиК-
r. — година; год.
год. — година; г.
Не се дава предпочитание на едната форма при варианти, който са резултат от действието
на две п ротиворечиви тенденции — стремеж към по-кратко съкращение и старание да бъде за­
пазена системността, като бъдат представени всички структурни елементи на произвеждащата
основа, напр. ЦНИКА и ЦНИИДА, НИОМС и НИИОМС.
Подобен е начинът на представяне в Речника и на абревиатурите-синоними. Равностойните
синоними се разработват в отделни заглавки, като към всяка след разшифровката след знак
(;) се дава съответният синоним, напр.:
ОМПЕ. . . — Световна организация на учителите; ВОТП.
ВОТП. . . — Световна организация на учителите; ОМПЕ.
Когато синонимите се явяват между българско и чуждо съкращение, предимство се дава
на българското, което се разработва самостоятелно, а към него след разшифровка се препраща
чуждото, напр.:
МОТ. . . — Международна организация на труда.
ИЛО. . . “ Международна организация на труда; вж. МОТ.
Не се свързват и не се отбелязват връзките на съкращения — названия на едно понятие,
от които едното е остаряло, а другото го е заместило и се употребява в момента, напр. СУ н
СДУ (остаряло). В отделни статии се дават и тези абревиатури, които назовават едно понятие,
но се възприемат като отделни думи поради различния начин на изписване — РМС и Ремс
(при второто съкращение принципът на записване е фонетичен).
Когато се приема дадена форма на съкращение за нормативна, се взема пред вид и степен­
та на лексикализация, на установеност на тази форма. Така че в някои случаи се допускат и
известни изключения н компромиси с установените принципи, ако формата на съкращението е
вече общоприета със съответното изписване и трудно би могло да се наложи друга форма, при
условие — разбира се — че тя все пак е приемлива от гледище на нормативността.

СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА
СТАТИЯ
Съкращенията като заглавки се изписват с главни или малки букви в зависимост от след"
ките принципи:
1. Съкращенията —собствени имена, се пишат с първа главна буква, а нарицателните “
с малка.
2. Инициалните съкращения се пишат с главни букви така, че всяка главна буква е знак
за самостоятелна дума, съвпадаща с нейната първа буква.
3. Груповите съкращения-собствеии имена се пишат с първа главна и останалите с малки
букви, груповите съкращения-нарицателни имена “ с малки букви.
4. Компромиси се допускат при смесените съкращения — пишат се или с главни и малки
букви, или изцяло с главни букви, или се приемат и двата варианта.
5. С малки букви и точка след всяка част се пишат графическите съкращения. Изключения
правят съкращенията на измерителните единици (съкращенията от метрнческата система).
Те се пишат с малки букви и без точки.
След съкращението в скоби се дава изговорът му. Това по принцип се отнася само за лек­
сикалните съкращения. Графическите съкращения нямат произношение, тъй като се употре­
бяват само в писмена реч. При съкращения с графика на нормални думи, т. е. групови и лек-
 12

сикализираки няициални звукови съкращения (колхоз, Комсомол, зил, зис, вуз), отсечени ду­
ми (спец, магнет, тролей}, не се посочва произношение, тъй като те се изговарят както обикно­
вените думи. При тези от тях, които имат повече от една сричка, се отбелязва ударението. При
съкращенията, които се пишат с главни букви (ннициални и смесени) по отношение на произ­
ношението, се отделят следните случаи: 1. Посочва се изговор при тези от тях, при които той е
вече утвърден. Това са съкращения, които редовно се използуват в речта (поне на даден кръг
от специалисти). 2. Не се дава изговор при единично употребени съкращения, особено чужди.
3. Не са снабдени с указания за изговоря и дългите, неудобни за произнасяне съкращения,
чието използуване не препоръчваме. По отношение на изговора няма пълна последователност н
системност, тъй като сме се стремили да отразим съществуващата, установилата се вече практика.
Сведенията са получени предимно от консултантите на речника — специалисти в съответните
области.
Там, където съществуват различни начини на произношение, те се посочват, като на първо
място се поставя по-прнемлквият вариант, напр. ОГМ [о-ге-ме] и [о-ге-ем].
Тъй като не отразязаме навсякъде произношението на иницналните буквени съкращения
(при тези, които се използуват по-рядко), ще посочим какъв изговор се приема за буквите на
съгласните. Това ще даде възможност за правилен изговор при необходимост л па този вид
съкращения. В речника се приема изговор на буквите на съгласните с гласна е след буквата —•
б [бе], в\ие), г[ге], д [де]. Само при буквите на сонорните съгласни (л, м, н, р), а също така и
на с и ф като елемент^ на абревиатурите се допуска и друг изговор — с гласна е пред буква­
та— [ел, ем, ен, ер, ес, еф], и то в отделни случаи: 1. В названията на машини, уреди, части,
които са зает.ч от чуждя езици и вече са възприети в този вид от специалистите в отделните об­
ласти — КЛМ [ка-ел-ем], ПТС [пе-те-ес]. 2. При избягване на неуместни асоциации, а също и
ва неблагозвучие, напр. ДТЛ [де-те-ел] вм. [де-те-ле], АТЛ [ä-те-ел] вм. [ä-те-ле]. За буквата
на съгласната к се е наложил изговор в практиката [ка].
Посочза сс н ударението на абревиатурите. Правилното определяне ка мястото му пред­
ставя значителни трудности. Това особено се отнася за иницналните буквени съкращения и сме­
сените съкращения. При „двусричннте“ инициалпи буквени съкращения преобладава двойното
акцентуваме, напр. СУ [се-у], ДК [де-ка]. При нарастване на състава на съкращението ударения­
та се запазват върху първата и последната сричка — МТС [ме-те-се], ЕЦНПК [е-це-не-пе-ка].
При лекснкализнрането на двусричннте икицнални съкращения често се достига до изговор
с едно ударение, напр. ЦК [дека], ДОСО [досб]. Обикновено обаче при тези случаи се срешат
ахцентни варианти — с две или с едно ударение. Тази вариантиост също се отбелязва. Когато
се изговарят с едно ударение като една дума, при отбелязването на изговора не се разчленяват
жа срички, а се изписват като цяла дума.
При груповите съкращения се посочва двойно и тройно акцентиране, без обаче да се разли­
чават основно и второстепенни ударения.
Към редица съкращения, придобили белези на обикновени думи, се дават и граматични
бележки. При иницналните и смесените съкращения бележка за род се поставя в следните слу­
чаи:
а) Когато родът на съкращението се различава от родя на основната дума в разгърнатото
съответствие, т. е. когато съкращението е придобило самостоятелно значение за род, определяно
от звуковата му форма, напр. ЕУЗ 'Виеше учебно заведение’, произнасяно [вуз], е дума
от мъжки род, тъй като окончава на съгласен звук, макар че основната дума от разгърнатото
название е от среден род.
б) Когато дадено съкращение е придобило граматични форми за множествено число и чле­
нувани форми, което показва, че то сс употребява като обикновена дума, също така се отбелязва
И родовото му значение, например:
ЕИЦ leim], м (разг. члая.-ът, -а. мч. -ове) — Електронноизчислителен център.
в! В случаите, при които някои съкращения се употребяват с две значения за род — родо­
вото значение, присъщо на основната дума от пълното название и придобитото ново, самостся-
телно значение за род, — това се отбелязва, напр.;
ВЕЦ. . . м.пус. — Водноелектрическа централа.
АЕЦ. . . м. иж — Атомна електрическа централа.
При груповите съкращения редовно се поставят бележки за род.
Употребата на някои абревиатури само в множествено число се отбелязва с бележката ми.,
а когато абревиатурата е неизменяема по форма и се използува еднакво често както за един­
ствено, така r за множествено число, се поставят бележките ед. и мн.
Посочели са и всички граматични ферми. които образуват лекенкализираните съкращения—
за мложествещ» число и членувани форми. Г)о този начин се отразява и прегръщането на част
от тях от графически знаци в пълноценни лексикални единици. Тъй като тези форми са присъщи
иа разговорния пласт на лексиката, те са придружени е бележка раза, (разговорно). Бележкатз
разг. се дава пред означението за рода и съответните граматически форми, когато се отнася об­
що до употребата на съкращението в този род. И то преди венчкя в посочените членувани фир-
I
1 13

■ ми или форми за множествено число. В някои случаи обаче разговорни са само формите за чис­
ло и членуваните форми, така че бележка раза, се дава непосредствено пред тях. Следователно
нормативните граматически форми се дават пред бележката за род, а разговорните — в скоби
след нея.
При съкращенията, за които е необходимо уточняване към коя област на науката, произ­
водството н т. н. принадлежат, се поставят бележки като ким., физ., езикозн., «оен. и др.
Посочва се произходът на чуждите съкращения. След бележката от кой езнк са заети се
дава и формата на съкращението със съответната чужда графика при условие, че е от славян­
ските езици, английски, френски, немски, италиански и др., както и пълната му разшнфровка
на съответния език. Съкращения, образувани на българска почва, но означаващи чужди орга­
низации, партии и др., се включват само с българската форма, без да се посочва чуждото съот­
ветствие.
Следва разшифровката па съкращението, която се дава след тире. В речника се използуват
няколко типа разшнфровка, което е обусловено от различния характер на формално-семантич­
ната връзка между съкратена и пълна единица:
1. Прн съкращения, които г-ключват формални елементи от всички съставки на разгър­
натото словосъчетание и са семантично идентични с него, се извършва разгръщане па съкрате­
ната единица. Разшифровката разкрива напълно формалната и семантичната мотивировка на
абревиатурата, напр. ДНП. . . —Държавно индустриално предприятие, УКВ. . . — Ултра-
«ъси вълни, селкор. . . — Селски кореспондент и др.
2. Когато разшифровката представя формалната мотивнрезка, но в недостатъчна степен
изяснява семантичната, т. е. значението на съкращението не става достатъчно ясно, е необхо­
дима и допълнителна дефиниция. Тгзн дефиниция се поставя вскоби след пряката разшифров-
ка, напр. РСВ. . . — Ресторанти, спални вагони (търговско предприятие).
Допълнителни сведения, също в скоби, се дават и в редица други случаи, когато е необхо­
димо пояснение, свързано с употребата на дадената абревиатура. Това могат да бъдат данни за
времето или мястото на използуването й, ако е название на политическа организация —за
нейния характер и т. и., напр.:
НЕП. . . — Нова икономическа политика (1921 —1936);
НДП. . . — Национално-демократическа партия (в Германската демократична република),
Прн съветските съкратения — ргзлични названия на предприятия, институти, организа­
ции, обикновено не се отбелязва в скоби в края на разшифровката (в СССР). Такива пояснения
не се дават в повечето случаи и за съкратените названия на международни организации, съюзи
и Др-
Пояснения се дават и при измерителните единици, но не и прн техните производни, напр.:
р. . . — рентген (единица за измерване на облъчването с гама-лъчи);
• мр. . . — милирентген.
3. Прн съкращения, които са в по-свободна формална и семантична връзка със съответната
си основа, се използува описателна дефиниция, която описва значението на съкращението и
съдържа елементите, които са го изградили. Този вид разшифровка се прилага обикновено при
групови или смесени съкращения — собствени названия, създадени по модел, т. е. направо от
готови съкратени части, без да имат съответно разгърнато название. Така се тълкуват напри­
мер:
Металпроект. . . — Комплексен институт за проучване и проектиране в областта на архи­
тектурата и строителството с леки метални и стоманени конструкции.
Този тил дефмнкцнн се използува и при съкращения, които само асоциативно са свързана
с разгърнатата единица, напр. Мараслаани — Лекарствен препарат за зъби, създаден от д-р
Мара Славова-
4. Съкращенията, които са претърпели семантичен раавой, вследствие на което «асе отдале­
чили по значение от своето изходно словосъчетание или са придобили допълнителни значения,
са представени в цялостната им семантична структура. Посочени са както преките, така и пре­
носните значения, възникнали по пътя на метоиимкчното пренасяне. Такава са случаите, ко­
гато по името на завода се назовават предметите, нроизведени от него; по името яа някаква ин­
ституция се назовава сградата, в която се помещава ръководството й> ■ т. н. Напр.:
СБЖ- • . I - Съюз на българските журналисти.
2. Сградата, в която се помещава ръководството на Съюза на българските журналисти.
Понякога по пътя на метонвмнлта се достига до омонимвя. Това се наблюдава в случаите,
когато пренесеното название се лекемкалквяра напълно, започва да се употребява кате обик­
новено нарицателно име, напр.:
ФИАТ. . . — Италиански автомобилен концерн в гр. Торино.
фи4т. . . — Автомобил, произведен в италианския автомобилен концерн „ФИАТ? > гр.
Торино.
5. В редки случаи, обикновено при номенклатурни назвавня, когато формална и еежажтич-.
 на мотивировка се различават, те се дават отделно. Посочва се формалната мотивировка, а след
това с описателна дефиниция се разкрива значението на абревиатурата, напр.:
квмиро. . . (Химическа промишленост) — Прахообразен препарат за оране на всякакви
материи.
сйниро. . , (Синтетична промишленост) — Прахообразен препарат за пране на всякакви
материи.
формалната мотивировка е представена при всички съкращения (и домашни, и чужд8>
чрез посочване на елементите от разгърнатото название, влизащи в съкратената единица, с
получерен шрифт, напр,:
впш. .. в неша партийна школа.
ГаЗетрой- . . — Предприятие за строителство ма газопровод.
В разшнфровките на съкращенията се допуска използуването само на общоизвестни сък­
ращения като напр. СССР, НРБ, ГДР, ФРГ, САЩ, ООН, ЮНЕСКО, БАН.
В речника е отразена и една характерна за абревиацията особеност — създаване на устой­
чиви елементи, с помощта на които се образуват цели гнезда съкратени единици. Такива моде­
ли с определен устойчив елемент ее наблюдават преди всичко при груповите съкращения, но
ме са редки и при инициалните.
Международна продуктивност имат елементи като aemo-, aeuo-, радио-, фото-, хидро-,
електро-, био-, зоо- и др., които са отсечени коренни части от чужди, интернационални думи.
Откъснали се постепенно от съответните пълни думи, те са станали като че ли самостоятелни
елементи на езика, стоят на границата на морфемите и думите и сполучливо са наречени в ези-
коведската литература лексико-морфеми.
Морфологични елементи, получени в резултат на абревиация и придобили активни елово-
образователни свойства, са възникнали и на българска почва. Продуктивността на международ­
ните и българските лексико-морфеми се представя с дефиницията:
Явто. . . — Автомобилен (като първа съставна част на сложносъкратенн Д.умв, напр. ав-
тобаза, автогара и др.).
По-малко продуктивните съкратени части, които се срещат само в два-три случая, се дават
само с разшнфровка и примери, напр. стен-. . . — Стенен (напр. йтенлист, стенвестник). По
същия начин се представят и специализираните елементи за образуване на инициални съкра­
щения, напр. НИПК.И. .. —Научноизследователски и проектно-конструкторски институт
(напр. НИПКИРЕ, НИПКИМИ и др.).
В речника се посочват и редица ограничения при употребата на съкращенията, особено
ограничената съчетаеиост на графическите съкращения — в скоби след разшифровката.
След разшифровката на съкращенията, означаващи машини, уреди, оръжия и други, в
скоби се дават примерите. По този начин се показва цялото им означение със съответните цифри.
След заглавната, представяща машини, уреди, механизми, се дава знак (—), посочващ, че в
цялото означение се включва и някакъв цифров знак-компонент, а след разшифровката в скоби
се. дават отделните цифрови варианти.
Примери за употребата на съкращенията, минимално необходим илюстративен материал
се привежда след знак Д. Така се илюстрират ограниченията и специфичната съчетаемост при
някои абревиатури.
В края на речниковата статия, на нов ред без абзац след тире се дават производните думи,
образувани от даденото съкращение, напр.:
НАТО. . .
— Произв.-. нйтовец, натовски.
Производните думи, образувани от съкращения, са малко на брой. Тяхното представяне
обаче е особено важно, тъй като по този начин се разкрива още един момент от приспособяване­
то на съкращенията към езиковата система — придобиване на присъщата за нормалните думи
способност да служат като основа за образуване на нови думи. Затова в речника се отразяват
всички образувани от съкращения думи — съществителни имена от мъжки, женски и среден
род, прилагателни имена, умалителни имена.
ИЗПОЛЗУВАНИ БЕЛЕЖКИ
uuif. — авиация. геогр. — география.
оетол. — автоматика. геол. — геология.
аерон. — агрономия. геохим. —геохимия.
внал.—английски език. грам. — граматика.
всярон. — астрономия. гръц. — гръцки език.
библ. — библиотечно дело, библиография. ед. — единствено число.
биел. — биология. езикозн. — езикознание.
бняхкм. — биохимяя. електр. — електротехника
— вмямо дело. електрон, —електроника»
15

«n. — есперанто. разг. — разговорна форма «ли дума, - разговор­

ж. — женски pol. но значение.
ни. техн. — изчислителна техника. рус. — руски език,
икон. — икономически науки. елов.— словашки език.
индокез. — индонезийски езици. спец, — специална дума, специално значение.
ися. — испански език. спорт. — спортен термин.
истср. — история, историческо. ср. — среден род.
итал. — италиансхи език, строит. —строителство.
xawq. — канцеларско. съобщ. техн. — съобщителна техника.
киберн. — кибернетика. телевиз. — телевизионна техника.
кхмер.—кхмерски език. техн. — техника.
лат. —латински език. трансп. — транспорт.
леке. — лексикография'. тур. — турски.
м. — мъжки род. търг. — търговия.
мат. — математика. ума а. — умалителна дума.
мед. — медицина. фарм. — фармация.
метал. — метзлознаяие и металургия. физ. — физика.
мин, — минно Дело. фивикохим. — физнкохимия.
мн, — множествено число. финл. — финландски език.
муз. — музика, фр. —френски език.
напр, — например. хим. — химия.
нем. — немски език. хол» — холандски език,
остар. — остаряла дума, остаряло значение. чеш. — чешки език.
пол. — полски език. член. — членувано.
порт. — португалски език. швед. — шведски език.
произв. — производни думи. юрид. — юридически науки.
радиотехн. — радиотехника. япон. — японски език.
 А
А (—) — В мярката на автол (напр.: А-6, АБК (й-бе-кй^, л. и (paar.) ср. [члея. то) —
А-10, А-15). Административно-битов комбинат.
А (—) метал.— Автомати з (прв означаване АБЩ (а-бе-ще-], м. я (разг.) ср. (члея. -то)—
на марка стомана, напр.: А12. .А20. . .). Академичен бригадирски щаб.
А (—) — В марката на автомобилен бензин авг. — август,
(напр.: А-83, А-93, А-96). АГензия А-78. австр. — австрийски,
А (—) електр. — Алуминиеви проводни­ авсграл. — австралийски.
ци (каар.: А-16, А-25, А-35, А-70, А-95). авт. — автор.
А (—) метал. — Алуминий (в марката на автб воен. — Автомобилен батальон.
цветни сплави, напр. АЛ2, ЦАМ10-5). АВТБр воен.—.Автомобилна бригада.
А (—) метал.— В марката на антифрикцион-. авто.. . — Автоматически (като първа състав­
ни чугуни (напр.: АСЧ-1, АВЧ-1, АКЧ-1). на част на сложносъкратени думи, напр.]
А — Марка арктическо дизелово гориво, автопоилка).
А воен. — Армия. авто. . . — Автомобилен (като- първа
А физ. — ампер (единица за големина ма съставна част на сложносъкратени думи,
електрическия ток), (след цифра). напр.: автобаза, автовлак, автоеавод, авто­
А физ. — ангстрьом (единица за дължина кран, автопарк, авторемонт, автосервиз»
в морската навигация), (след цифра). автостанция, авточасти).
А физ. — анод. автобиогр. — автобиографичен.
А — „Антени“ (вестник). Авто ВАЗ м., рус. Авто ВАЗ — Обединение
а — ар (единица за повърхнина), (след циф­ (на Волжкия автомобилен завод и завод
ра). „Автонормал“) за производство на леки
AÄ, апел. АА (American Airlines) — Амери­ коли.
кански въздушни линии. Автоекспорт м., рус. Автовкспорт — Всесъюз-
АА, тур. АА (Anadolu Ajansi) — Анадол- но външнотърговско обединение аа износ
ска информационна агенция (в Турция). (експорт) на автомобилна техника.
АА воен. — Армейска артилерия. Автовмпекс м. — Външнотърговско предпри­
АА, англ. АА (Athens News Agency) — Атин­ ятие за внос (импорт) и износ (експорт) иа
ска информационна агенция; вж. АНА. автомобилна техника.
ААГ воен. — Армейска артилерийска група. автомат, —автоматичен.
ААГ електр. — Кабел с алуминиева жила, авто-мото прил. — Автомобилно-мотоцикле­
с поясна изолация в алуминиева обвивка, тен (напр.: автомото клуб, авто-мото делов
без ютена обвивка — гол. сп. „Авто-мото свят“).
ААД техн. —Дифузиояен абсорбционен агре­ Автопром м. — Автомобилна промишленост
гат. (стопанско обединение, което произвежда
ААЛ, англ. AAL (American Air Lines) — автомобили, мотоциклети, резервни частж
Американска авиационна компания. и Др.).
ААРР — Армейска артилерийска ремонт­ Авторемонт ср. вм.~ Предприятие за авто­
на работилница. мобилен ремонт.
ААСсР, рус. ААССР (Абхазская Автокомная Автостопаиство ср. — Автомобилно стопан­
Советская Социалистическия Республика) — ство (транспортно предприятие). ААвтосто-
Абхазка автономна съветска социали­ панство „Автобусни превози“.
стическа република. АС — Автомобилно стопанство; вж. Автосто-
ААЮ, англ. AAU (Athletic amateurs Union) — панство.
Любителски лекоатлетически съюз (в САЩ). Автотек ж. нм. — Автомобилна транспорт­
АБ физ. — Абсорбционна база. на експедиционна кантора.
АБ воен. — Авиационна база. Автотранспред м. и ср. — Автомобилно
АБ електрон. — Автоматична блокировка. транспортно предприятие за товарни превози.
АБ — Архитектура и благоустройство (от­ Автотранспорт м. — Автомобилен транспорт
дел). (стопанско обединение за товарни и пътни­
АБ (—) [ä-бе] — Бояджийски агрегат (напр.: чески транспортни услуги).
АБ-25). — Произв.: автотранспортен, автотранс­
АБ електр. — Кабел с алуминиева обвивка, портния.
бронирана с две стоманени ленти, с'външна автп воен. — Автомобилен полк.
ютена обвивка. автр воен. — Автомобилна рота,
АБАК.0 )абако] — Алианс на народа Бакон- автрб воен, — Автотранспортен батальон.
го (в Конго). АВЧ метал. — Антифрикционен високояк чу­
гун (напр.: АВЧ-1).
АБАН библ. — Архив при Българската ака­ АГ воен. — Авиационна група.
демия на науките. АГ [а-ге] техн. — В марката на аерозолен
АБГ електр. — Кабел в алуминиева об­ генератор (напр.: АГ-Л6). .
вивка, бронирана с две стоманени ленти, АГ [а*ге], прил., мед. — Акущеро-гинеколо^
без външна ютена обвивка — гол. гически. А А Г-отделение.
3 Речник на съкращенията
АГ
АГ [ä-re], нем. AG (Aktiengesellschaft) — Ак­
ционерно дружество. ЬСименс АГ.
АГ [а-ге], прил., строит. — Анхидритно-гли-
'ноземен (вмарката на цимент). &АГ-цимент.
АГ воен. — Артилерийска група.
АГ електр. — Кабел с изолация от импрег­
нирана хартия' в алуминиева обвивка,
гол.
агнт.. . — Агитационен (като първа състав­
на част на сложносъкратени думи, напр.:
агитбригада, агитгрупа, агитматериал, агит-
пункт, агиттабло).
агйт. . . — Агитационно (като първа състав­
на част на съкратени сложни прилагател­
ни, напр.: агитпросветен, агитмасов).
агиткултбригада ж., остар. — Агитационна
'културна бригада.
агнтпроп, член, -ът, -а, мн. -и, ж., остар. —
Завеждащ агитационно-пропагандната ра­
бота.
— Произв.: агитпропчик.
агктпроп. . .остар. — Агитационно-пропа­
ганден (напр.: агнтпропотдел).
АГК [а-ге-ка] — Акушеро-гинекологичен ком­
плекс.
АГН [а-ге-не] — В марката на галванизацио-
нен апарат (напр.: АГН-2).
АГО [а-ге-о]— Акушеро-гинекологично отде­
ление.
Агпбл ж., пол. AGPOL (Agencja Reklamy
Handlu Zagranic2nego — Polska) — Аген­
ция за външнотърговска реклама на Полша,
агр. — агрономически; агрон.
Агра ж. — Изложба на селскостопанска
(аграрна) техника в Лайпциг. &Агра-7б-
Агрихем — Международен конгрес „Химия в
селското стопанство“ в Прага. ^Агрихем-75.
агро. . . — Агрономически (като първа състав­
на част на сложносъкратени думи, напр.:
агрокомплекс, агрохимия).
агробио. . . — Агробиологически (напр.: агро-
биостанция).
Агрокомерс ж. ля. — Външнотърговска орга­
низация за износ на продукцията на сто­
панските организации от Националния
аграрно-промишлен съюз и внос на необ­
ходимите за производство стоки.
Агрокомплект ж. и — Инженерингова сто­
панска организация за аграрнопромишле-
но развитие. &ИСО „Агрокомплект“.
Агрокооп ж. — Трудово-производителна коо­
перация към химическия завод „Лакпром“—
София.
Агролеспроект — Институт за проучване и
проектиране в областта на горското и сел­
ското стопанство.
Агромаш м. и ср. — Българско-унгарско-съ-
ветско дружество за селскостопански (аграр­
ни) машини.
Агромашйна ж. и ср. — Държавно стопан­
ско обединение, което произвежда селско­
стопански (аграрни) машини, съоръжения,
резервни части и др.
Агромашйнаммпекс ж. м ж. — Външнотър-
18
• говска организация за внос (импорт) и из­
нос (експорт) на селскостопански (аграрни)
машини н резервни части.
Дгрометео. . . — Агрометеорологически (напр.
агрометеослужба, агрометеостанция).
агрон. — агрономически; агр.
Агропроект м.—Организация за проучва­
не и проектиране на обекти за селското
стопанство.
Агропромпро^кт м. — Комплексен институт за
проучване и проектиране на обекти за сел­
ското стопанство и хранителната промишле­
ност.
агротехн. — агротехнически.
агрохйм. . . — Агрохимически (напр.: агро-
химлаборатория).
АГС (—) [ä-ге-се] техн. — Автоматичен газо-
сигнализатор (напр.: АГС-1).
АГС (—) [а-ге-се] — Групова автопоилка за
свине (напр.: АГС-24). у
АГУ [ä-re-^J, рус. АГУ (Азербайджански«
государственний университет) — Азербай­
джански държавен университет.
АГФИ [агфй], фр. AGFI (Assamblea gene­
rale des federations internationales) — Ге­
нерална асамблея на международните фе­
дерации.
АГЦ [ä-ге-це], строит. — Аяхидритно-гли-
ноземен цимент; АГ-цимепт.
АД ед. и мн., техн. — Авиационен двигател.
АД воен. — Авиационна дивизия.
АД, нем. АД (Aden Airways) — Авиационни
линии на Федерална република Германия.
АД — Акционерно дружество.
АД изч. техн — Асоциативен дескриптор.
адв. — адвокатски, Ьадв. бюро.
АДГ (—) [а-де-ге] — Автоматизиран дизел-
генератор (напр.: АДГ12-С1).
АДД соен. — Авиация за далечно действие.
АДД воен. — Артилерия за далечно действие.
Аделф ж., фр. Adelf (Assosiation des ecrivains
ä la langue fran^aise) — Асоциация на пи­
сателите, които творят на френски език.
Аджерпрес ж.. рум. Agerprcs (Agcntsia Rorr.ä-
nadePresä) — Румънска агенция по печата.
АД К (ä-де-ка], м. и (разг.)ср. (член, -то), воен.—
Артилерийски дегазационен комплект.
АДМ [ä-де-ем]. воен. — Автодегазаинонна ма­
шина.
АДМ [а -де-е?.:], електрон. — Адаптивна дел­
та-модулация.
адм. — административен.
адм. —адмирал (със собствено име).
адн. воен. — Артилерийски дивизион.
АДН [ä-де-ен], нем. ADN (Allgemeiner Deu­
tscher Nachrichtendienst)— Телеграфна аген­
ция иа Германската демократична републи­
ка.
АДНР — Алжирска демократична и народ­
на република.
АДП [ä-де-пе], воен. — Автономен дегазацио­
нен прибор.
АДП [ä-де-пе], воен. — Артилерийска диви­
зия за пробив.
19
АДПЕС [адпес] — Автоматизирана подвиж­
на дизелова електростанция (напр.: АДПЕС-
20-1).
АДПКИ — Арматурен двужиден проводник
с каучукова изолация.
АДУ [ä-де-у] и [аду] — Автоматично диспе­
черско устройство.
АДУ [а-де-$'[ и [аду] — Апарат за дистанцион­
но управление.
АДФ [а -де-еф], хим. — Аденозиндифосфат.
АДФ [ а-де-фе] — Албански демократически
фронт.
АДХ мед. — Алкохолдехидрогеназа.
АДЧиФ и АДЧ и Ф телевиз. — Автоматична
донастройка на честотата и фазата на ре­
довата развивка (на телевизора).
АДЧХ телевиз. — Автоматична донастройка
на честотата на хетеродина (на телевизор).
АЕ воен. — Авиационна ескадра.
АЕ [а-е], ед. и мн. — Автоматични еднополюс-
ни прекъсвачи (напр.: АЕ-1031).
АЕ (а-е], мед. — Антнгенна единица.
АЕ [а-е], мед. — Антитоксична единица.
а. е. — астрономическа единица (единица за
разстояние главно в нашата слънчева си­
стема).
АБА [аеа], фр. АЕА (Association Еигореепле
d’athletique) — Европейска асоциация по
лека атлетика.
АЕГ [ä-е-ге]. м. и ж., не.ч. AEG (Allgemeine
Elektrizitäts-Gesellschaft) — Обединена елек-
трокомпания във Федерална република Гер­
мания.
а. е. д. — астрономическа единица за дължи­
на (след цифра).
аеиб воен. — Авиационна ескадрила от изтре­
бители-бомбардировачи.
АЕК [аек], м. и ж.. англ. AEC (Atomic Ener­
gy Commission) — Комисия по атомна енер­
гия. '
АЕКЛ хим. — Антикорозионен епоксидно-
катранен лак.
АЕКГ1Л хим. — Антикорозионен епоксидно-
катранен пеков лак (напр.: АЕКПЛ-2).
АЕМ [аем] — Апарат за елсктрохимнчно мар­
киране на цилиндрични детаГити.
а. е. м. физ. — атомна единица маса (са­
мо в атомната физика), (след цифра).
аер воен. — Автомобилна евакуационна рота,
аерофото. . . — Аерофотографски (напр.: аеро-
фотосннмка).
АЕС воен. — Авиационна ескадрила за свръз­
ка.
АЕУ — Автоматично електронно устройство
за управление на различни видове горелки.
АЕЦ [аец], (разг. член, -ът, -а) — Ав­
тономна електроцентрала (към летищата).
АЕЦ [аец], м. (разг. член, -ът, -а) — Атомна
електрическа централа. &АЕЦ „Козлодуй**.
АЗ [а-зе] — Автомобилен завод.
АЗ [ä-зе] — Акумулаторен завод.
АЗ електр. — Акумулиращо звено.
АЗ [а-зе] — Апаратен завод.
АЗ [а-зе] — Арматурен завод.
АИЛА
азб. — азбучен.
АЗБР — Азиатска банка за развитие,
азерб. — азербайджански.
азо. . . хим. — Азотен (напр.: азогрупа, азо-
съединения).
Азовстал м., рус. Азовсталь — Металурги­
чен комбинат в СССР.
АЗПАК [азпак}, англ. ASPAC (Asian and Pa­
cific Council) — Азиатско-Тихоокеански
съвет.
АЗС [а-зе-се] — Американска здравна служба.
АзССР [аз-ес-ес-ер] — Вж. АССР.
АЗУ [азу] и [а-зе-J7], изч. техн. — Асоциатив­
но запомнящо устройство.
АИ (—) — В марката на автомобилен бензин
с октаново число по изследователския метод
93. 98 и др. (напр.: AII-93. АИ-98).
АИА. фр. AIA (Association internationale des
allergistes) — Международна асоциация на
алерголознте; ИАА.
АИАП, фр. AIAP (Association internationale
des arts plastiques) — Международна асо­
циация на пластичните изкуства.
АИБА [айба], фр. AIBA (Association inter­
nationale de boxe amateur) — Междуна­
родна асоциация по бокс за аматьори.
АИВ [айв], фр. AIV (Association internationale
de volcanologie — Международна асоциация
по вулканология; HAB.
АИГМ, фр. AIGM (Association internationale
des grands magazins) — Международна асо­
циация на универсалните магазини.
АИД [айд]. англ. AID (Agency for Internatio­
nal Development) — Агенция за междуна­
родно развитие.
АИД — Американско индианско движение.
АИД мед. — Апарат за изкуствено дишане.
АИДЕ, фр. AIDE (Association internationale
de distribution d’eau) —Международна,асо-
циация за водоснабдяване.
АИДП, фр. AIDP (Association internationale
de droit penal) — Международна асоциа­
ция за наказателно право.
АИЕСЕП.фр. AIESEP (Association internatio­
nale des ecoles superieurcs ou Instituts d’edu-
cation physique et sportive)— Международ­
на асоциация на висшите учебни заведения
по физическо възпитание.
АИЕСТ, фр. AIEST (Association internationa­
le d’experts scientifiques du tourisme)—Меж­
дународна асоциация на научните експер­
ти по туризма.
АИККФ, фр. AICCF (Association internationa­
le du congres de chemins de fer) — Междуна­
родна асоциация на железничарските кон­
греси.
АИК мед. — Апарат за изкуствено кръво­
обращение.
АИЛ [айл], фр. AIL (Association internationa­
le de lymnologie theorique et appliquee)—
Международна асоциация по теоретична
и приложна лимнология.
АИЛА [айла], фр. AILA (Association inter­
nationale de linguistique appliqufce) — Меж-
AMM
дуяародна асоциация по приложна лингви­
стика.
ДИМ [аии], електрон.' — Амплитудно-импулс­
на модулация.
А ИМ [аим] — Аналогова изчислителна ма­
шина.
ДИМ — Археологически институт с музей
(ири БАН); вж. И АМ.
АИМ, англ. AIM (American Indian Movement).
— Движение за защита на правата на ин­
дианците; вж. АИД.
АИМ [аим], порт. AIM (AgSncio de Informa-
$аоde Mo$ambique) — Информационна аген­
ция на Мозамбик.
АИМ [анм], фр. AIM (Association Internatio­
nale de meteorologie) — Международна ме­
теорологична аеоциация; ВМО, ИАМ.ОММ,
вж. СМО.
АИММ, фр. AIMM (Association internationa­
le des musees medicaux) — Международна
аеоциация на медицинските музеи.
аннжб воен.—Армейски инженерен бата­
льон.
АИНК — Англо-иранска нефтена компания.
АИОП, фр. AIOP (Association internationa­
le d’oceanographie physique) — Международ­
на асоциация по физическа океанография.
АИП [айп], фр. AIP (Association internatio­
nale de psychotechnique) — Международна
асоциация по психотехника.
АИПКН, фр. AIPCN (Association internationa­
le permanente des Congres de navigation)—
Международна асоциация на конгресите по
мореплаване.
АИППИ [айпн]. фр. AIPPI (Association in­
ternationale pour la protection de la propriet^
industrielle) — Международна асоциация за
закрила на индустриалната собственост.
АИПС [айпс], фр. ÄIPS (Association inter­
nationale de la presse sportive) — Между­
народна асоциация на спортната преса.
АИПТАП воен. — Армейски изтребително-
противотанков артилерийски полк.
АИПХ, фр. AIPH (Association internationale
des producteurs de l’horticulture) — Между­
народна организация на производителите-
градинари,
АИР [айр], еоен. — Артилерийско инструмен­
тално разузнаване.
АИРХ, фр. AIRH (Association internationale
de recherches hydrauliqucs) —Международ­
на асоциация за хидравлични проучвания.
ЛИС [ айс], икон. — Автоматизирана инфор­
мационна система.
АИС. фр. AIS (Association internationale de
la soie) — Международна организация за
коприната.
АИС, фр. AIS (Association internationale de
sociologie) — Международна организация по
социология.
АИСЕ, фр. A1SE (Association internationale
des Sciences economiques) —Международ­
на икономическа асоциация; ИЕА.
АИСП, фр. AISP (Academie internationale
20
des Sciences politiques) — Международна
академия за политически науки.
АИСС, фр, AISS (Association internationale
de la securite sociale) — Международна асо­
циация за социална безопасност.
АИСС, фр, AISS (Association internationale de
la scicnce du sol) — Международна асоциа­
ция по почвознание.
АИСУ [аису], електрон. — Автоматизирана
информационна система за управление.
АИСУ 1 аису] — Електронен цифров апарат за
изследване на свръхнатоварването и умо­
рата.
АИТ [айт], фр. AIT (Association internationa­
le touristique) — Международна туристи­
ческа асоциация.
АИТА [antä], фр. AITA (Association Interna-^
tionale des transports aeriens) — Между’
народна асоциация за въздушен транспорт;
ИАТЛ.
АИУС СМ СИВ — Автоматизирана инфор-
мационно-управляваща система по стан­
дартизация и метрология при Съвета за
икономическа взаимопомощ.
АИФС, фр. AIFS (Association internationa­
le des fabricants de superphosphate) — Меж­
дународна асоциация на производителите на
суперфосфат.
АИХ, фр. AIH (Association internationale des
hydrologues) — Международна асоциация
за научна хидрология.
АИХС, фр. AIHS (Academie internationale
d’histoire des sciences) —Международна ака­
демия по история на науките.
АИЦ [айц], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) —
Автоматизиран информационен център.
АИЮ, фр. A1U (Association internationale des
universites) — Международна асоциация на
университетите.
Ай-Би-Ем, англ. IBM (International Business-
Machines Corporation) — 1. Американска
компания за производство на електронноиз­
числителни машини; ИБМ. 2. Електронно­
изчислителна машина, произведена от та­
зи компания (напр. Ай-Би-Ем-650); ИБМ.
АК воен. — Авиационен корпус.
АК (—) [а-ка] — Автол с киселинно-контакт­
но пречистване (в марката на автомобилно
масло, напр.: АК-6).
АК (—) [а-ка] — Автомобилен кран (напр.:
АК-75).
АК (—) [а-ка] —В марката на автомобилно
масло с киселинно пречистване (напр.: АК-
10).
ак воен. — Армейски корпус.
АК [а-ка] — В наименованието на филтър,
конструиран от Андреев и Кузенцов.
акад. —академик (със собствено име),
акад. — академичен.
АКБС [ä-ка-бе-се] — Административен ко­
мунално-битов сектор.
АКВ [ä-ка-ве], техн. — Автомат за контрол
на вакуума (напр.: АКВ-1М).
21
АКЕЛ [акел], гръц. АКЕЛ (’Аиор^ип1к6и
Кбр-ца ’EpTct^opivov Ласо) — Прогресивна
партия на трудовия народ на Кипър.
АКИ, фр, АС1 (Alliance cooperative inter­
nationale) — Международен кооперативен
съюз; ИКА; вж. МКС.
АКМО — Автономна Косовско-Метохийска
област (в Югославия).
АКО мн., биохим.. — Андрогенокортикоидв.
АКП [ä-ка-пе] — Австралийска комунистиче­
ска партия.
АКП [а-ка-пе] — Австрийска комунистическа
партия.
АКП [а-ка-ле] — Албанска комунистическа
партия.
АКП [а-ка-пе] — Алжирска комунистичес­
ка партия.
АКП [а-ка-ле] — Английска комунистическа
партия.
АКП [а-ка-пе] — Аржентинска комунисти­
ческа партия.
АКП [ä-Ka-neJ, воен. — Артилерийски кор­
пус за пробив.
АКп (—) — В марката на автомобилно ма­
сло с киселинно пречистване и със специал­
на прибавка, която подобрява качеството
му (напр.: АКп-6, АКп-10).
АКССР.дус. АКССР (Автономная Кзрельская
Советская Социал истическая Реслублика) —
Автономна Карелска съветска социалисти-
чеежа-република.
АКТА, англ. ACTA (American Continental
Travel Abroad) — Американски пътувания
в чужбина (туристически концерн в САЩ).
АКТИД [актйд], ас. им. — Автоматизация
по конструктивната, технологична и из­
следователска дейност (секция).
АКТХ [ä-ка-те-хе], биохим. — Адренокорти-
котрОпен хормон.
АКФМ [ä-ка-фе-ме], AKFM (Antokon’ny Кол-
gresin ’ny Fahaleovantenan *i Madaga-
sikara) — Конгрес за независимост на Ма-
даг аскар.
акц. — акционерен.
АКЧ метал. — Антифрикцнонен ковък чу­
гун (напр.: АКЧ-1, АКЧ-2).
ал. — алинея (с цифра). Дол. 2.
АЛАИ [алай], фр. ALAJ (Association littä-
raire et artistique internationale) — Между­
народна асоциация за литература н изкуст­
во; ИЛАА.
АЛБ библ. — Албания.
елб. — албански.
алт. — алгебрически.
Алгек. м., рус. АЛГЗК (Алгоритмический язик
для зкокомичсских задач). — Алгоритми­
чен език за икономическа информация.
Алгем л., рус. АЛГЗМ (Алгоритми зкономи-
чсские н математические) — Алгоритмичен
език за икономически и математически за­
дачи.
4лго. . . — Алгоритмичен (напр.: алгоезик).
АМЕС
Алгол м., англ. Algol (Algorithmic language)—
Алгоритмичен език, предназначен за обра­
ботка на математически и научно-техниче­
ски задачи.
Алд биохим.— Фруктозо-1,6-дифосфаталдола-
за.
АЛЖ библ. — Алжир.
алж. — алжирски.
АЛК [ä-ел-ка] — Авиационна лекарска ко­
мисия.
Алкоа ж., англ. ALCOA (Aluminium Company
of America) — Американска компания за
производство на алуминиеви изделия.
алмагел м., фарм. — Препарат от хидрооки­
сите на алуминия и магнезия във вид на
течен гел.
Ални ж., метал. — Лята магнитна сплав по
системата желязо-никел-алуминий.
Алнико ж., лелюд. — Лята магнитна сплав
по системата желязо-никел-алуминий-ко-
балт.
АЛНС — Антифашистка лига за народна сво­
бода (в Бирма).
АЛП [ä-ле-ле] — Австралийска лейбъристка
партия.
АЛС [ä-ле-се], техн. — Автоматична локомо­
тивна сигнализация.
Алтайселмаш м., рус. Алтайсельмаш (Алтай-
ский завод сельскохозяйственнмх машин) —
Алтайски завод за селскостопански машини.
Алтран м., англ. ALTRAN (Algebraik Trans­
lator) — Алгоритмичен език.
АЛУизч.-техн. — Аритметично и логическо
устройство.
АМ [ä-ем], рус. АМ (Александър Микулин) —
1. В марката на авиационен двигател, кон­
струиран от А. Микулин (напр.: АМ-34).
2. Авиационен двигател, конструиран от
А. Микулин.
АМ (—) [ä-ем] — Агрегатна машина (напр.:
AM-I27).
Ам биохим. — Амилаза.
АМ[а-ем], електрон. — Амплитудна моду­
лация.
АМ [ä-ем], прил., електрон. — Аумппгудна-
модулиран. ААМ сигнал. АМ система.
АМ [ä-ем], електрон. — Анодна модулация.
АМ — „Армейска младеж“ (списание).
АМ [ä-ем], англ. AM (Air-Cooled Motor)—Дви­
гател с въздушно охлаждане.
А/м физ. — Ампер на метър (единица за ин­
тензитет на магнитно поле).
Ама-трйк — Международен фестивал на ани­
мационния и трик-филм (напр.: Ама-трик 75).
АМГОТ [амгот], англ. AMGOT (Allied Mili­
tary Government of Occupied Territnry),
oemap. — Съюзно военно правителство в оку­
пирани територии.
АМЕКС [амекс], исп. AMEX (Agencia Mexi-
cana de Noticias) — Мексиканска информа­
ционна агенция.
амер. — американски.
АМЕС [амес], електрон. — Автоматизация и
модернизация на енергийната система.
Ами 22

АМИ прил. — Антимилитаристичен. ДАУИЯ— cional de Agricultores Pequenos) — Нацио­

дейност. АМИ-групи. нална асоциация на дребните земеделски
АМИЕВ [амиев], фр. AMIEV (Association tne- стопани (в Куба).
dicale internationale pour l’etude des condi- АНАПО [анапо], ANAPO (Alianza National
tions de vie et de la Sante — Международ­ Populär) — Национален народен съюз (в
на медицинска асоциация за проучване на Колумбия).
условията на живот. . анат. — анатомически.
АМК [а-ме-ка] — Автомобилно-мотоциклетен АНВ [а-не-ве] — Агрегат за непрекъсната вул­
клуб. канизация (на каучук).
АМК [ä-ем-ка] — Корабна мачтова антена анг. физ. — ангстрьом (единица за дължина);
(напр.: АМК-2). А (след цифра).
АММ, фр. АММ (Association Medicale Mon­ англ. — английски.
diale) — Световна медицинска асоциация; АНГОП [ангоп], ANGOP (Agencia Angola Press)
вж. СМА. — Информационна агенция на Ангола.
АМН [а-е.м-ен], рус. АМН (Академия меди­ АНД [ä-пе-де], ж. и ср. — Алжирско нацио­
цинския наук) —Медицинска академия (на нално движение (политическа партия).
СССР). АНДР ]а -не-де-ре] — Алжирска народноде­
АМНИИ [амнии] — Авиомедицински науч­ мократична република.
ноизследователски институт. АНЕБ [анеб], ж. и м. — Атомна научноекспе-
АМНТЦ — Автоматична международна теле­ римснтална база (при Физическия инсти­
фонна централа. тут на Българската академия на науките).
АМО [амо] —Машина за магнитно-абразив­ АНЗАМ [анзам]. англ. ANZAM (Australia, New
на обработка. Zealand and Malaysia), ж. и м. — Военно­
АМО [амо], остар., рус. АМО (Автомобильное политическа групировка на Австралия, Но­
московское общество) — 1. Московски авто­ ва Зеландия и Малайзия.
мобилен завод. 2. В Марката на автомобили, АНЗЮС (анзюс]. англ. ANZUS (Australia,
произведени от този завод (напр.: АМО-3). New Zealand and the United States)— Воен­
АМОД -Англо-малайзийски отбранителен до­ нополитически блок на Австралия, Нова
говор. Зеландия и САЩ.
АМП хим. — Аминопласт. АНИ [а ни], порт. ANI (Agencia Nationale de
АмП К — Американска патентна класифика­ Informales) —Телеграфна агенция на Пор­
ция. тугалия.
АМС [ä-ме-се], воен. — Авиометеорологична АНИМ [анйм], фр. АММ (Agence nationale
служба. d’information Malienne)— Малайска инфор­
АМС [a-ме-се], ед. и мн. — Автоматична меж- мационна агенция.
дулланетна станция.
Амторг ж. им., рус. Амторг (Советско-аме- АН К [а-не-ка] — Африкански национален
риканская торговая корпорация) — Съвет? конгрес (в Южноафриканската република).
ско-американска търговска корпорация. АНКАП [анкап], ANCAP (Administration Na­
АМТЦ [ä-ме-те-це] — Автоматична междусе- tional de Combustiles, Alcohöl y Portland
лищна телефонна централа. Uruguay), M. — Национално предприятие
АМУ [а-ме-у] — Асансьорно-монтажно управ­ в Уругвай, което има монопол на спирта,
ление. горивата, цимента и др. материали.
АМФ [ä-ем-еф], хим. — Аденозинмонофосфат. АНО [а-не-о] и [ано] — Армия за национално
АМФ [ä-ем-еф], хим. — Аденозинмонофосфор- освобождение (в Алжир).
на киселина. анон. — анонимен.
АМХ [а-ме-хе] — Ателие на младия художник. АНОП [андп]. порт. ANOP (Agencia Notitiosa
АМЧ [ä-ме-че], ж. и (разг.) ср. (член, -то), Oficial Portuguesa) — Национална инфор­
воен. — Артилерийска материална част. мационна агенция на Португалия.
АН [ä-ен] и [ан],р//с. АН (Академия наук) — анот. — анотация.
Академия на науките (в СССР).ААНСССР. АНП [ä-не-пе] — Австрийска народна партия.
АНУССР. АНП [ä-не-пс], хол. ANP (Algemeen Neder-
АН хим. — Акрилнитрил. landisch Persbureau) — Информационна
Ан (—) [ан]. рус. Ан (Антонов) — 1. В Марка­ агенция на Холандия.
та на самолети, конструирани от О. К. Ан­ АНПКТР — Ансамбъл за народни песни п ри
тонов (напр.: Ан-2. Ан-10, Ан-24). Комитета за телевизия и радио.
2. (разг.) член. -ът. -а, мн. -ове.— Самолет, АНРК радиотехн. — Автоматична настройка
конструиран от 0. К- Антонов. на резонансните кръгове на радиостанциите.
— Нроизв. (разг.) анче. АНС [а-не-се] — Арабски национален съюз.
АНА [ана]. англ. ANA (Australian National АНС [ä-не-се] — Африкански национален съ­
Airways) — Австралийски въздушни линии. вет (в Южна Родезня).
АНА [ана], англ. ANA (Athens News Agency) АНСА [анса], um. ANSA (Agenzia Naziona'e
— Атинска осведомителна агенции. Stampa Associata) — Италианска информа­
АНАП |ан*п), исп. ANAP (Association Na* ционна агенция.
 АН СССР [ä-ен-ес-ес-ес-ер] и [äH-ec-ec-ec-ep],ppc.
АН СССР (Академия наук Союза советских
социалистически* республик) — Академия
на науките на СССР.
АНТ [ант], рус. АНТ (Андрей Николаевич
Туполев) — 1. В марката на самолет, кон­
струиран от А. Н. Туполев (напр.: АНТ-25).
2. Самолет, конструиран от А. Н, Туполев.
антаркт. — антарктически.
Антикор м. — Антикорозионен препарат,
антифаш. — антифашистки.
антроп. — антропологически.
АНЧ [ä-ен-че]. радиотехн. — Автоматична
настройка на честотата.
АО — Автономна област.
АО електрон. — Апарат за отделяне на ка­
налите.
АО воен. — Артилерийско отделение.
АО — Астрономическа обсерватория.
АОАБр воен.—Армейска оръдейна артилерий­
ска бригада.
АОМ библ. — Архив отдел „Музеи“.
АОН [aöw],pz/c. АОН (Академия общественнмх
наук) — Академия за обществени науки
(при ЦК на КПСС).
АОНСУ [аонсу] ■—Академия за обществени
науки и социално управление.
АОП —Армия за освобождение на Палестина.
АОП — Обединение на австрийските проф­
съюзи.
АОФ — Арабски освободителен фронт.
АП воен. — Авиационен полк.
АП — Авиационна прахоразпръсквачка.
АП [а-пе] — Автоматизация на производство­
то (отдел, група и т. н,).
АП — Автомобилно предприятие.
АП (—) [а-пе], техн. — Автопазач (напр.:
АП-а1).
АП — Автопарк.
АП (—) [а-пе], техн. — Автопилот (напр.:
АП-42).
АП [а-пе] — Агитация и пропаганда (отдел).
(^Завеждащ АП.
АП (-) [а -ле], техн. — Азбестово платно
(напр.: АП-1).
АП техн. — Арматура за näpa.
АП — Антиреволюционна партия (в Нидер­
ландия).
«п воен. — Артилерийски полк.
АП [а-пе], англ. АР (Associated Press) — Асо-
шиейтед прес (Информационна агенция на
САЩ).
АП (—) [а-пе]. техн. — Преносим абрихт
(напр.: АП-26).
АП (—) [а-пе], техн. — Пресовъчен автомат
(напр.: АП-63).
АП (—) [а-пе], техн. — Пружинен акумула­
тор (напр.: АП-16, АП-Т6 — хидравличен).
АПА [а-пе-а], нем. АРА (Austria Presse-Agen­
tur) — Австрийска агенция по печата.
АПВ [ä-пе-ве], електр. — Автоматично пов­
торно включване (при релейни защити).
АЕднофазно АПВ. Уредби за трифазно
еднократно АПВ.
АПВ [ä-пе-ве], мн., радиотехн. — Акустични
повърхностни вълни.
АПВО [ä-пе-ве-б], воен. — Армия за противо­
въздушна отбрана.
АПГ [а-пе-ге], техн. — Автоматичен право-
токов генератор (напр.: АПГ 160/12).
АПГ [а-пе-ге], техн. — Автоматична пожаро­
гасителна глава.
АПД [ä-пе-де], съобщ. техн. —Апаратура за
предаване на данни.
АПЕК (апек], м. и ж-, англ. АРЕС (All-Pur­
pose Electronic Computer)— Електронноиз­
числителна машина.
АПЕУ [а-пе-у] — Асоциация на преподавате­
лите от европейските университети.
АПИ [ä-пе-й], фр. API (Association phonetique
internationale) — Международна фонетич­
на асоциация.
АП К [ä-пе-ка], ср. (разг., член, -то, мн. -та) —
Аграрно-промишлен комплекс.
АПК [ä-пе-ка], ед. и мн., строиш. — Армира­
ни почвени конструкции.
АПК — Африканска профсъюзна конфедера­
ция.
АПК (—) [ä-пе-ка] — Предавателна пръчко­
видна корабна антена (напр.: АПК-П).
АПК (—) [ä-пе-ка] — Приемателна пръчко­
видна корабна антена (напр.: АПК-1). ■’*
АПКИ електр. — Арматурен проводник ’с
каучукова изолация.
АПКИ електр. — Меден проводник с каучу­
кова изолация с алуминиево жило.
АПЛ1В електр. — Автоматичен магнитен взря-
вобезопасен прекъсвач.
АПН [ä-пе-ен]. рус. АПН (Агентство печати
новости) — Съветска информационна аген-.
ция.
АПН, рус. АПН (Академия педагогическия
наук) — Академия на педагогическите нау­
ки.
АПНС — Африканска партия за независимост
на Сенегал.
АПО — Автомат за почистване на обувки.
АПО [а-пе-б] — Агитационно-пропаганден от­
дел.
АПП (—) [а -пе-пе], техн. — Агломерационен
промивателен прахоуловител (напр.: АПП-2.),
АПП [а-пе-пе], англ. APP (Associated Press
of Pakistan) — Телеграфна агенция на Па­
кистан.
АП ПО истор., рус. АППО (Антифашистская
лодмольная патриотическая организация) —
Антифашистка нелегална патриотична орга­
низация на съветските военнопленници в
немските лагери (1942—1945).
апр. — април.
АПС [ä-пе-бс], воен. — Авиационен полк за
свръзка.
АПС [ä-пе-се] — Австрийска партия на сво­
бодата.
АПС [ä-пе-ес], воен.,рус. АПС (АвтоматическйЙ
пистолет Стечкина) — За означаване на ав­
томатичен пистолет, създаден от Стечкин.
лпе
AIlC[ä-ne-ecJ,tfp. APS (Algferie Press Service) —
Информационна агенция на Алжир.
АПСД [ä-пе-се-де] и [йп-се-де] — Алуминиев
проводник, изолиран, с два слоя стъкло-
влакно.
АПТ [ä-пе-те] — Албанска партия на труда,
алт. — аптечен. Дап/л. филиал.
АП У [апУ] — Автоматизация на произвол»
ството и управлението (фонд).
АПУ (-) [апу], техн. — Автоматично пре-
лезно устройство (напр. АПУ-73).
АПУ [апу], съобщ. техн. — Устройство аа
автоматично повикване.
АПХК — Алуминиев проводник с хартиена
изолация, кръгъл.
АПХИП — Алуминиев проводник с хартие­
на изолация, правоъгълен.
АР [а-ер], техн. — Автоматичен регулатор на
реактивна мощност (напр.: АР-1).
АР (—) [а-ер] — Автомобилен радиоприемник
(на«р.: АР-12).
АР [а-ер], изч. техн. — Адресен регистър,
араб. — арабски.
Арамко ж., англ. ARAMCO (Arabian-ÄMeri-
сал Oil Company) — Арабско-американска
нефтена компания.
АРБ [а-ре-бе], еоен. — Авиационна ремонтна
база.
>АИРВГ [а-ре-ве-ге] — За означаване на (пър­
ва; републиканска волейболна група, включ­
ваща най-силните отбори.
АРГ [а-ер-ге], еоен. — Артилерийска разузна­
вателна група.
АРД [а-ер-де], еоен. — Атомен реактивен дви­
гател.
АРЕ [а-ер-е], еоен. —Авиационна радио-
ескадрила.
АРЕ [аре] — Арабска република Египет.
АРЕНА [арена], ж., исп. ARENA (AHan*g
Renovadora Nacional) — Национален
съюз за обновление (в Бразилия).
АРЖ библ. — Аржентина,
аржент. — аржентински.
АРЗ [ä-ре-зе], рус. АРЗ (Автомат регулиро-
вания загрузки) — Автомат за регулиране
на натоварването.
АРЗ [ä-ре-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Авторемонтен завод.
АРК [ä-ер-ка], еоен. — Авиационен радиохом-
пас.
АРК [арек], еоен. — Автоматичен радиоком-
плекс.
вркт. — арктически.
АРЛС еоен. —Автоматична радиолокационна
станция.
АРМ еоен. — Автоматизирано работно място
(при стрелба).
ври. — арменски.
ври. — арменски.
•ри. ген. — армейски генерал (със собствено
име).
арм. под. еоен. — армейско подчинение.
..... .. ■ . ед. -------------
АРН електрон. — Автоматично регулиране па
напрежението на синхронните машини.
АРО [а-ре-д] — Азиатска регионална орга­
низация; МКСП.
Ардма ж. — Предприятие за производство на
парфюмерия и козметика.
АРР — Автомобилна ремонтна работилница.
АРС [арс], еоен.— Авиационен ракетен сна­
ряд.
АРС (—) [арс], еоен. — Автомобилна разлив-
на станция (напр.: АРС-12Д).
Ар-Си-Ей, англ. RCA ((Radio Corporation of
America) — Най-голямото радиообедине-
ние в САЩ.
арт. — артист.
арт. — артикул.
АРУ [а-ре-у], електрон. — Автоматично ре­
гулиране на управлението.
,,А“РФГ[а-ре-фе-ге] — За означаване на (пър­
ва) републиканска футболна група, включ­
ваща най-силните футболни отбори.
АРЧ [ä-ер-че], радиотехн. — Автоматично ре­
гулиране на честотата (при радиоприемник).
АРЧ [ä-ер-че], радиотехн. — Автоматично ре*
гулиране на чувствителността.
арх. — археологически; археол.
арх. — архипелаг; архип.
арх. — архитект (със собствено име).
„А“РХГ [а-ре-хе-ге] — За означаване на (пър­
ва) републиканска хандбална група.
археол. — археологически; арх.
архип. — архипелаг; арх.
архят. — архитектурен.
АС еоен. — Авиосили.
АС [а-се] — Автозареждач на сеялчи.
АС (—) [ä-ec] — Автол със селективно очист­
ване (в марката на автомобилно масло,
напр.: АС-9,5).
АС [а-се], електр. — Автоматична синхро­
низация.
АС (—) [а-се] — В марката на автомобвлво
масло, пречиствано с разтворители — се­
лективно пречистване (напр.: АС-9,5).
АС електрон., рус. АС (Адрес связи) — Адрес
за връзка.
АС — Самостоятелен дихателен апарат.
АС (—) [а-ес], ед. и мн., електр. — Стоманено-
алуминиеви проводници (напр.: АС-35, АС-
50, АС-70, АС-95).
ас. — асистент.
АСА [аса], англ. ASA (American Standards
Association) — Американска асоциация по
стандартизация.
АСА [аса], англ. ASA (Association of South-
East Asia) — Асоциация на страните от
Югоизточна Азия.
АСАЛ биохим. — Аргининсукцинатлиаза.
АСБ еоен. — Автосанитарен батальон.
асб физ. — апостнлб (единица за яркост),
(след цифра).
АСВ [ а-се-ве] — Административно-стопански
въпроси. Д Помощник-директор по АСВ.
АСГ строит. — Армиран със стъклено влак­
но гипс,
25
АСДС [а-се-де-се] — Автоматизирана система
на държавната статистика; АСИС.
АСДУ [а-се-де-J], съобщ. техн.— Автоматизи­
рана система за диспечерско управление.
АСЕАН [асеан], ж. им., англ. ASEAN (Associa­
tion of South-East Asian Nations) — Асоциа­
ция на страните от Югоизточна Азия (Ин­
донезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и
Филипините).
АСЕИ [асей] — Автоматизирана система за
епидемиологична информация.
АСЕТ [асет], електр. — Агрегатирана систе­
ма за електроизмервателна техника.
АСИ [асй] — Автоматизирана система за ин­
формация.
АСИ остар. — Амстердамски синдикален ин­
тернационал.
АСнА, рус. АСиА (Академия строительства ■
архитектури) — Академия за строител­
ство и архитектура.
АСИО [асйо] — Автоматизирана система за
информационно обслужване.
АСИС [аснс] — Автоматизирана статистическа
информационна система; АСДС.
АСИТ [асйт] — Агрегатна система от изчисли­
телна техника.
АСИТЕЖ [аситеж), фр. ASITEJ (Association
internationale des theätres des enfants et des
Jeunes)—Международна асоциация на
театрите за деца и юноши.
АСИУ [асиу] — Автоматизирана система за
информация на управлението.
АСК [ä-се-ка] —Армейски спортен клуб; СКА.
LACK „Ботев“ — Пловдив.
АСЛИБ [аслйб], англ. ASLIB (Association of
Speciai Libraries and Information Bureaux)—
Асоциация на специалните библиотеки и
информационни бюра.
ACM [ä-се-ме], електрон. —Автоматична сме­
тачна машина.
ACM (—) [ä-се-ме], мед. — Апарат за елек-
тростимулация на мускули (напр.: АСМ-2).
АСМК [ä-се-ме-ка], техн. — Агрегатирана си­
стема от механични конструкции.
АСН [а -се-не] — Академия на селскостопан­
ските науки.
АСНЦБ библ. — Академия на селскостопан­
ските науки — Централна библиотека.
АСН ЦНТИД библ. — Академия на селско­
стопанските науки — Център за научно-
техническа информация и документация.
АСО [асо], остар. — Аварийноспасителна ор­
ганизация (към Българския морски флот).
АСО [ асо] —Архитектурно-строителен отдел.
АСП (а-се-ле] — Австралийска социалисти­
ческа партия.
АСП [а -се-пе] — Австрийска социалистическа
партия.
АСП [ä-се-пе] —Арабска социалистическа пар­
тия.
АСП воен. — Артилерийско-стрелкова подго­
товка.
АСУПИ
АСПР [аспер] — Автоматизирана система >а
планови разчети.
АСПРТ [асперт] — Автоматизирана система
за планови разчети в транспорта.
АСПС строит.— Армирана със стъклено влжк*
но полиестерна смола.
АСР [а-се-ре], мн., воен. — Аварийно-спаси­
телни работи.
АСР (—) [ä-ce-ep] — Автоматичен револверев
струг (напр.: AGP-200).
АСР (—) [а-ес-ер], ед. и мн. —Автоматичен
сигнализатор на радиоактивност (напр.г
АСР-1, АСР-3).
АСРР — Академия на Социалистическа репуб­
лика Румъния.
АСС [а-се-се], ед. нмн., воен. — Авиационен
самолетен снаряд. ,
АСС [а-се-се], воен. — Автоматизирана систе­
ма за стрелба.
АСС [а-се-се] — Авторемонтна сервизна стан­
ция.
АСС [а-се-се] — Арабски социалистически
съюз.
АССБВ — Административно-стопански и со­
циално-битови въпроси.
АССР — [а-ес-ес-ер], рус. АССР (Автономная
Советская Социалистическая Республика) —
Автономна съветска социалистическа ре­
публика.
АССР [ä-ес-ес-ер], рус. АССР (Азербайджанская
Советская Социалистическая Республика) —
Азербайджанска съветска социалистическа
република; АзССР.
АССР [ä-ес-ес-ер], рус ЛСССР (Арменская Со-
ветская Социалистическая Республика)—Ар­
менска съветска социалистическа република.
АСТИ [астй] — Автоматизирана система аа
търсене на информация.
АСТП [ä-се-те-пе] — Арбитражен съд при Тър­
говската палата (в София).
астр. — астрономически.
АСТРА (—) [астра] — Автоматизирана систе­
ма за оперативно управление на автомобил­
ния транспорт (напр.: АСТРА-71).
астро. . . — Астрономически (напр.: астро-
физика).
АСУ [aej]— Автоматизирана системазауправ-
ление.
АСУ [асу], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Адми­
нистративно стопанско управление.
АСУ (—) [асу], ед. и мн., електр. -—Стома­
нено-алуминиеви усилени проводници (напр.
АСУ-300, АСУ-400).
АСУВ [асув] — Автоматизирана система за
управление на войските.
АСУИ [асуй[ — Автоматизирана система за
управление и информация.
АСУН [асун] — Автоматизирана система за
управление на науката.
АСУП (асуп] — Автоматизирана система за
управление на производството.
АСУП И [асупи] — Автоматизирана система за
управление на профилактичните имуниза­
ции.
АСУС 26

АСУС [асус] — Автоматизирана система за атлант. — атлантически.

управление на строителството. АТЛАС [атлас], м. и ок. — Автоматична тех­
АСУТО (—) [асуто] — Автоматизирана систе; нологична линия за производство на арми-
ма за управление на търговските обекти ровъчни скелети.
(напр.: АСУТО-77/0310). атм физ. — атмосфера физическа (единица за
АСУТП — Автоматизирана система за управ­ измерване на налягане). А 6 атм.
ление на технологическите процеси. Атоменергоекспдрт л., рус. Атсмзнергозкспорт
АСУТПП — Автоматизирана система за управ­ — Всссъюзно външнотърговско обединение
ление за техническа подготовка на произ­ за атомна енергия (в СССР).
водството АТПР (—) [ä-те-пс-ер]. рус. АТПР (Автома-
АСФС [а-се-фе-се] — Административно-стопан­ тический ткацккй пневморапнрньт станок)—
ска и финансова служба. Автоматичен тъкачен пневмооапирен стан
АСЧ [а-се-че] — Административно-стопанска (напр.: АТПР-120).
част. ^Завеждащ АСЧ. АТР [ä-те-ре], воен. — Автотранспортна рота.
АСЧ [а-се-че], метал. — Антифрикционен АТРЗ [а-те-ре-зе] — Автотрактсроремонтен
сив чугун. завод.
АСЧ (—) [ä-се-че] — Стълбищен часовников АТС [ä-те-се] — Автоматизирана игформацион
автомат (напр.: АСЧ-С6). нотърсеща система.
АСШВСМ — Армейска спортна школа на воен­ АТС [ä-те-се], ж. и (разг.) ср. {член, -то, мн.
нослужещата младеж. -та) — Автоматична телефонна станция.
АТ (—) [ä-те], електр.— Автоматичен трипо- АТС [ä-те-се], воен. — Артилерийска топограф­
люсен тскоограничаващ прекъсвач (напр.: ска служба.
АТ-СО). АТС (—), [ä-те-се], рус. АТС (Артиллерийский
АТ (—) [ä-те] — Автоматичен тъкачен стан тягач средний) — Среден артилерийски вле­
(напр.: АТ-120-7). кач (напр.: АТС-59).
АТ [ä-те], соен., рус. АТ (Артиллерийский тя­ АТС [ä-те-ес], фр. ATS (Agence telegraphique
гач) — Артилерийски влекач. Suisse) — Телеграфна агенция на Швейца­
АТ — В емблемата на кожарска фабрика „Ах­ рия.
мед Татаров“ (Севлиево). атс физ. — техническа атмосфера за свръх­
ат. — атомен. налягане (след цифра).
ат физ. — техническа атмосфера (единица за ат. т. физ. — Атомно тегло.
измерване на налягане), (след цифра). АТФ [ä-те-фе], хим. — Аденозинтрифосфат.
АТА [ата] — Албанска телеграфна агенция. АТФ[а-те-фе], хим. — Аденозннтрнфосфорна
АТА хим. — Аминотриазол. киселина.
ата [ата], физ. — Абсолютна техническа атмо­ АТФ-аза хим. — Аденозинтрифосфатаза.
сфера (единица за измерваке на налягане), АТЦ [ä-те-це], ж. и (разг.) ср. {член, -то, мн.
(след цифра). -та) — Автоматична телефонна централа.
АТБ [ä-тс-бе], воен. — Автотранспортен бата­ АТЧ [ä-те-че], воен. — Авиационна техниче­
льон. ска част.
АТБТ (—) [а-те-бе-те] — Апарат за точене на АУ електрон. — Апаратура за уплътняване.
банцинговн триони (напр.: АТБТ-50). АУ изч. техн. — Аритметично устройство.
АТгЦ [ а-те-ге-це] — Автоматична телеграф­ АУ (—) [а^] — Универсален абрихт (дървооб­
на централа. работваща машина) (напр.: АУ-630, АУ-
АТД [а -те-де], воен. — Авиационна техническа 400).
дивизия. АУА, нем. AUA (Austrian Airlines)—АвстриЙ-
АТДО — Азиатско-тихоокеанска договорна ор­ ски въздушни линии.
ганизация. АУРС [аурс], ед. и мн., воен. — Авиационен
АТЕЦ [атец], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) управляем реактивен снаряд.
и ж. — Атомно-топлоелектрическа центра­ АФ воен. — Авиофлотилня.
ла. АФ биохим. — Алкална фосфатаза.
АТИ [ати] — Автоматична телефонна инфор­ АФ радиотехн. — Феритна антена.
мация. АФА воен. — Аерофотографска апаратура.
АТЗ [ä-те-зе], мн. — Австрийски тютюнопро- АФВ [ä-фе-ве], електр. — Автоматичен фиде-
изводителни заводи. рен взривобезопасен прекъсвач.
АТЗ [ä-те-зе], м. н (разг) ср. {член, -то) — афг. — афганистански.
Азотноторов завод. АФД [ä-фе-де] — Акробатнческо физкултур­
ати [ати], рус. ати (техническая атмосфера - но дружество.
избнточнзя). физ. — Техническа атмосфе­ АФД [а-фе-де] — Армейско физкултурно дру»
ра за свръхналягане; вж. атс. жество.
АТЛ [ä-те-е.т) — Автоматична технологична
линия. ФЖ [а-фе-же]—Антифашистки фронт иа
АТЛ [ä-те-ел], воен., рус. АТЛ (Артиллерий­ жените.
ский тягач легкий) .— Лек артилерийски АФИ, рус. АФИ (Астрофизическнй институт) —
влекач. Астрофизнчески институт.
 > АФИС [афйс| — Автоматизирана фактограф-
ска информационна система.
АФНОР [афнор]. ас. и м., фр. AFNOR (Asso-
ciaiion fran^aise de normalisation) —
Френска асоциация по стандартизация.
АФНОРТ [афнорт], л., англ. AFNORTH (АШ-
ed Forces Northern Europe) — ОСсдннени
военновъздушни сили на Северноатлантиче­
ския съюз и Северна Европа.
АФП [ä-фс-пе]. фр. AFP (Agcnce France-Pres­
se) — Агенция Фрзнс-iipcc (Информацион­
на агенция във Франция).
афр. — африкански.
Афразис ж. — Организация за икономиче­
ско сътрудничество между страните от Афри­
ка п Азия,
АФС [й-фе-се], воен. — Аерофотоснимка.
АФС [j-фе-се], електр. — Антенно-фидерна
сис тема.
АФТ [а-фе-те] — Американска федерация на
1 труд/).
АФТ-кПП [а-фс-те-ка-пе-пе]— Американ­
ска федерация на труда и Конгрес на про­
изводствените профсъюзи.
АХ 'а-.чс] — Хидравличен агрегат.
АХД [а-х -де] — Херметизиран фреонов агре-
е
Б
Е (—) [бе], метал. — Бабит (в марката на ба-
бчти — оловнокалаени сплави, напр.: Б89,
Г.б. БК2).
Б (—) [бе] — Багер (напр.: Б-400-А).
Б (—) [бе], метал. — Бакелитова свръзка (в
марката на абразивни (шлифовъчни) ин­
струменти при означаване на вида на свръз­
ката).
Б (—) [бе] — В марката на авиационен бен­
зин (напр.: Б-80, Б-91/115, Б-95/130, Б-
100/130).
Б [бе], метал- — Берилий (в марката на цвет­
ни сплави).
Б (—) [бе], метал. — Бесемерова (при означа­
ване на марка стомана, напр.: БСтЗ, БСт5).
Б (—) [бе] — Блескообразовател (напр.: Б-72-
11).
Б (—) [бе] — В марката на американски бом­
бардировач (напр.: Б-52).
Б — „Борба“ (вестник).
Б (—) [бе] — Бормашина (напр.: Б-10, Б-13).
Б (—) [бе] — Борщанги (напр.: модели Б», Ба,
Бз> Б<)-
Б (—) [бе] — Бургас (в регистрационните но­
мера на моторните превозни средства от
Бургас и Бургаски окръг). ДБ 14-11.
Б едектр. — бутон.
Б(—)[бе], рус (И. Братухин) — В марката
на вертолет, конструиран от И. Братухин
(напр.; Б-11).
Б (—) [бе], воен. — Голямокалибрен патрой с
бронебоен куршум (напр.: Б-30).
гат за домашни хладилници.
АЦ (—) [а-це] — Автомобилна цистерна (напр.
АЦ-252, АЦ-263, АЦ-4).
АЦ [а-це] — Атомна централа.
АЦ хим. — Ацетилцелулоза.
АЦО [ацо] — Автоматичен цитологичен оцве­
тител.
АЦПУ [а-це-пе-у], електрон. — Автоматично
централно печатащо устройство.
АЦПУ [ä-це-пе-у], електрон. — Азбучно-циф­
рово печатащо устройство.
ач физ. — амперчас (единица за измерване на
количеството електрическа енергия), (след
цифра).
АЧХ [ä-че-хе], ж. и ср., електрон. — Ампли-
тудночестотна характеристика.
АШ (—) [а-ше] — Извеждащ апарат с двоен
шпек (напр. АШ-2).
АШ (—) [ä-ше], рус. АШ (А. Швецов) — В
марката на самолет-изтребител, конструи­
ран от А. Швецов (напр.: АШ-82).
АШВСМ [ä-ше-ве-се-ме], ж. и (разг.) ср.
(член, -тс) — Армейска школа за високо
спортно майсторство.
АШП [а-ше-пе] — Партия Афро-Ширази (в
Танзания).
Б (—) [бе] — Култиватор „Бъдеще“ (напр.:
Б-З, 20).
Б (—) [бе] — Стационарна кинопрожекцион­
на машина „Балкан“ (напр. Б-1).
Б (—) [бе] — Стъклотекстолит със свързващо
вещество бакелитова смола (напр.: Bj, Б2).
Б (—) [бе] —Трактор „Беларус“ (напр.: Б-112)
б — барн (в атомната физика — единица за
измерване ефективните сечения на ядрени­
те реакции).
б физ. — бел (акустична величина — едини­
ца за измерване на разликата между силата
на две звукови мощности).
б. —бележка; бел.
б. — бивш.
БА (—) [бе-а] — Блезавтомат (напр.: БА-60).
БА воен. — Бомбардировъчна авиация.
БА (—) [бе-ä],воен. — Бронеавтомобил (напр.:
БА-10, БА-3, БА-6).
БА хим. — Бутилацетатен разтворител,
б. а. — без автор.
б. а. — бележка на автора.
БААС [баас] — Партия на арабското социа­
листическо възраждане; ПАСВ.
БАБ воен. — Бомбардировъчна авиационна
база.
БАВ [бав], воен., рус. БАВ (Большой плаваю-
щий автомобиль) — Голям плаващ автомо­
бил.
БАДвоек- — Бомбардировъчна авиационна ди­
визия-
бХд 28

БАД [бад] » Българско астронавтско друже­ pedition) — Название на съвместна бри­

ство. танска, австралийска и новозеландска ан.
БАДП — Буквопечатаща апаратура с пови­ тарктическа научна експедиция („Бряг Бан.
шена достоверност. зар“ — на картите на Антарктида).
6ai воен. — Бомбардировъчна авиационна банк. — банков.
ескадрила. БАП радиотехн. — Блок за автоматично пре­
БАЗ [баз], рус. БАЗ (Белорусский автомобиль- включване.
яь!Й завод) — 1.Белоруски автомобилен за­ БАП [бап], воен. — Бомбардировъчен авиа­
вод. 2. В марката на автомобили, произведе­ ционен полк.
ни в този завод (напр.: БАЗ-525). БАПКО, англ. BAPCO (Bahrain Petroleum
БАЗС истор. — Български академичен земе­ Company)—-Петролна компания на Бахрейн-
делски съюз. ските острови.
БАИ остар. — Български археологически ин­ БАРУ [бару]. електр. — Бързодействуваша
ститут. автоматична регулировка на усилването.
БАК [бак], остар. — Български алпийски бас. — басейн.
клуб. .. .бас — басейн (като втора съставна част за
Бакеляткооп ж. » м. — Трудово-производи­ образуване на сложносъкратени думи, напр.
телна кооперация за производство и пре­ Донбас, Марбас, Кузбас).
работка на пластмаси (за бакелитни изде­ БАС електр. — Суха анодна батерия с чаш­
лия). ковидна конструкция.
бактер. — бактериологичен. БАС-Г електр. — Суха анодна батерия с га-
Бали м. — Препарат за почистване на бала­ летна конструкция.
тум и линолеум. БАССР, рус. БАССР (Башкирская Автоном-
балк. — балкански. ная Советская Социалистнческая Республи-
балкан ... — Балкански (като първа състав­ ка) — Башкирска автономна съветска со­
на част на сложносъкратени думи, напр.: циалистическа република.
Балкантурист. Балкантоиик). БАССР, рус. БАССР (Бурятская Автономная
Балканбас м. — Балкански басейн (държавно Советская Социалистическая Республика) —
минно предприятие). Бурятска автономна съветска социалистиче­
Балканкар м. — Държавно стопанско обеди­ ска република.
нение за производство на електрокари, мо­
токари, бензинови двигатели, електротел­ БАСФ ли., нем. BASF (Badische Anilin und
фери и др. Soda-Fabrik) — Баденски содови и анили­
Балканкарнмпекс м. — Външнотърговска орга­ нови предприятия (във Федерална републи­
низация за внос (импорт) на автомобили и за ка Германия).
износ (експорт) на електрокари, мотокари, БАТ [бат], мн. -ове. м., воен. — Булдозерно-
електротелфери и др. автомобилно устройство.
Балканстрон м. — Държавно строително-мон­ бат. воен.—батарея.
тажно научно-производствено обединение. . . .бат, рус. — батальон (напр.: медсанбат).
Балкйкстройпроект м. — Комплексен научно­ батком, член, -ът, -а, мн. -и, л., воен. — Бата-
изследователски н проектантски институт по реен командир.
леки метални конструкции. БАТК [батк] — Български автомобилен ту-
Балкйнтон м. — Предприятие за производ­ рннгклуб.
ство на грамофонни плочи. батд воен. —Батальон за аеродрумио-техни-
БалкДмтранс м., остар.—Държавно транс­ ческо осигуряване.
портно предприятие. батр [батр], воен. —батарея.
Балкантрансимпекс м,— Държавно стопанско батр. б/о воен. — Батарея безоткатни оръдия,
транспортно предприятие за внос(импорт) и батр ЗР [батр -зе-ре], воен. — Батарея за зву­
износ (експорт). ково разузнаване.
Балкантурист м. — Туристически комплекс за батр ПТУРС [батр птурс], воен. — Батарея за
външнотърговска дейност, свързана с меж­ противотанкови управляеми реактивни сна­
дународния туризъм. ряди.
Балканфила ж. — Филателна изложба в Бъл­ батр РТР воен. — Батарея за радиотехническо
гария. ЬБалканфила — V. разузнаване.
Балканхнм м. —Трудово-производителна коо­ батр РУ воен. — Батарея за разузнаване и
перация за изделия от битовата химия и авто- управление.
козметика. батр САУ [батр сау], воен. — Батарея само­
БАМ [бам]. рус. БАМ (Вайкало-Амурская маги- ходно-артилерийски установки.
стралла) —Банкало-Дмурска магистрала. — ББ (—) [бе-бе] — Блок банциг (напр.: ББ-
Прои:в.: бамовец, бамовци, бамсвски. 121).
БАН [бан]. м. и ж. — Българска академия Б БАН библ. — Библиотека при Българската
на науките. академия на науките.
Банзар м.. анг.г. BAX'ZARE (British — Aus- ББИ [бе-бе-й) —Български библиографгки ин­
trali an-New Zealand Antarctic Research Ex­ ститут.

&БИБП — Български библнографски инстк-
тут „Елин Пелин“.
ББК [бе-бе-ка], остар. — Банка български
кредит.
ББК — Библиотечно-бнблнографска класифи­
кация.
ББО воен. — Броненосец за брегова охрана.
ББС [бй-бй-сй], англ. BBC (British Broadcas­
ting Corporation) — Британска радиопре­
давателна корпорация; Бн-Би-Ся.
БВ [бе-ве] — База за внедряване.
БВ [бе-ве] — Български войн. ККлуб БВ.
БВАПУ [бе-ве-а-пу] — База за внедряване по
автоматизация на производството и управ­
лението.
БВБ [бе-ве-бе] — Българска външнотъргов­
ска банка.
БВВМИ бибд. — Библиотека пря Висшия ве­
теринарно-медицински институт.
БВГ (—) [б£-ве-ге] — Бутилка за втечнен газ
(напр.: БВГ-27).
БВГУ [бе-ве-ге-У] — База за внедряване на
горивни уреди.
БВИНС бибд. — Библиотека при Висшия ин­
ститут за народно стопанство —Варна.
БВК електрон. — Блок за въвеждане и ко­
диране.
БВКП [бе-ве-ка-пе], ж. и (разг.) ср. (член, -то)
— База за внедряване на каолиново произ­
водство.
БВЛ [бе-ве-лй], остар. — Български въздуш­
ни линии.
БВМ [б^-ве-ме] — База за внедряване на мо­
дернизация.
БВМ — „Българска военна мисъл“ (списание).
БВМИ бибд. — Библиотека при Висшия меди­
цински институт „И. П. Павлов“ — Плов­
див.
БВП [бе-ве-пе], икон. —• Брутен вътрешен про­
дукт.
БВПШ бибд. — Библиотека при Висшата пар­
тийна школа.
БВС [бе-ве-се], мн., остар. — Български въз­
душни съобщения.
БВСИВКб^бл. —Библиотека при Висшия сел­
скостопански институт „Васил Коларов“ —
Пловдив.
БВТБ [бе-ве-те-бе] — Българска външнотър­
говска банка.
БВТИ библ. — Библиотека при Висшите тех­
нически институти — София.
БГ електр. — Блокинггенератор.
б. г. — без годишнина (в библиографии).
БГА [бе-ге-ä], ж. и (разг.) ср. (член. -то) —
Българска гражданска авиация (стопанско
обединение за въздушен транспорт).
&БГА „Балкан".
БГА [бе-ге-ä], мн. — Британско-Гвиански въз­
душни линии.
БГБТ [бе-ге-ве-те|. остар. Български граж­
дански въздушен транспорт.
БГГФ [бе-ге-ге-фе] — Бнолого-геолого-гео-
графски факултет.
Бемрусфялм
БГПП [бй-ге-яе-nä] — Българско горско про
мишлено предприятие (в АССР Коми).
БГСО [6d-re-ce-ö],cp. (разг. яла«, -то), остар.—
Бъди готов за санитарна отбрана (комплекс
от норми).
БГТО [бе-ге-те-б], ср. (разг. член. -то), остар.
Бъди готов ва труд в отбрана (физкулту­
рен комплекс за юноши).
БД (—) [бе-д£] — Делнтелен банциг (напр.:
БД-111М).
БД (—) [бд-де] — Дискова брана (напр.: БД-
4.1).
б. д. — без дата.
БДВ (—) [бе-де-вй] — Делнтелен банциг с
верижно подаване (напр.: БДВ-110).
БДВГ [бе-де-ве-ге], ед. и мн. — Бутални дви­
гатели с вътрешно горене.
БДД — [бе-де-де] — Бразилско демократи­
ческо движение.
БДЖ [бе-де-жс], мн. н (разг.) ср. (член, -то) —
Български държавни железници (държавно
стопанско обединение).
БДК [бе-де-ка] — Българска държавна кон­
серватория.
БДН (—) [бе-де-ен] — Дискова навесна бра­
на (напр.: БДН-1,2).
БДП [бе-де-пе], воен. — Батальокен домакин­
ски пункт.
БДС [бе-де-се] — Бхаратия джан сангх (Съюз
на индийския народ).
БДС [бе-де-се] — Български държавни стан­
дарти.
БДС (—) [бе-де-ес] , рус. БДС (Борона диско-
вая садовая) —Дискова овощарска брана
(напр.: БДС-3,5).
БДТ (—) [бе-де-те] —Тежка дискова брана
(напр. БДТ-1,9).
БДТМ [бе-де-те-ме], остар. — Български дър­
жавен тютюнев монопол.
БЕ — „Български език“ (списание)
БЕА, англ. ВЕА (British European Airways) —
Английска* компания за въздушни съобще­
ния.
БЕВ [бев], мн., хим.-—Безазотни екстрактнк
вещества.
безл. грам. — безличен,
безпл. — безплатен.
БЕЛ остар. — Българска есперантска лига,
бел. — бележка; б. Д бел. моя.
бел. авт. — бележка на автора.
бел. ред. — бележка на редактора (редакция­
та); б. р.
БелАЗ [белаз], м., рус. БелАЗ (Белорусскнй
автомобильннй завод) — 1. Белоруски авто­
мобилен завод.
2. В марката па автомобили, произведени в
този завод (напр.: БелАЗ-540, БелАЗ-548 А),
белаз, член, -ът, -а, мн. -и, м. — Автомобил,
произведен в Белоруския автомобилен за­
вод.
белг. — белгийски,
белорус. — белоруски.
Белорусфйлм м., рус. Белоруссфильм —- К>Ь
БЕМ
ностудля на Белоруската съветска социа­
листическа република.
БЕМ [бем], воен. — Бригада ескадрени мино-
носа и.
бенгал. — бенгалски.
Бенелюкс л., фр. Benelux (Belgique, Neder­
land, Luxemburg) — Икономически съюз на
Белгия, Нидерландия и Люксембург.
бензо. . . — бензинов (напр.: разг. бензоко-
лонка, бензостанция).
БЕР [бер]. м. — Биологически еквивалент на
рентгена.
БЕРМ [берм], ж., воен. — Бронирана евакуа­
ционно-ремонтна машина.
Б ЕС — Български есперантски съюз.
БЕСМ [бесм], електрон., рус. БЗСМ (Бшстро-
действующая злектронная счетная машина)—
Бързодействуваща електронносметачна ма­
си ина.
БЗ —„Балканско знаме“ (вестник).
БЗ (—) [бе-зс]— Бензинозареждач (напр.:
БЗ-35).
БЗ (—) [бе-зе] — Зъбна брана.
БЗБ [бе-зе-бе], остар. — Българска земедел­
ска банка.
БЗД [бе-зе-де], електр. — Бобина за запал­
ване на динамомагнити.
БЗК [бе-зе-ка], електрон. — Блок за запом­
няне на команди.
БЗК.Б [бе-зе-ка-бе], остар. — Българска зе­
меделска и кооперативна банка.
БЗМС [бе-зе-ме-се], истор. — Български земе?
делски младежки съюз (1921 — 1947 ).
БЗН (—) [бе-зе-ен] — Навесна зъбна брана
(напр.: БЗН-4).
БЗНС [бе-зе-не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)—
Български земеделски народен съюз. —
— Произв.: (разг.) безенесар, безенесарски.
БЗР [бе-зе-ре], воен. — Батарея за звуково
разузнаване.
БЗТ (—) [бе-зе-те] — Стабилна зъбна брана
тежък тип (напр.: БЗТ-2,0).
БЗТБ [бе-зе-те-бе], остар. — Българска зе­
меделска и търговска банка.
БЗТР (—) [бе-зе-те-ре] — Тежка зъбна бра­
на с регулируем наклон на зъбите (напр.:
БЗТР-1.70).
БЗТС (—) [бе-зе-те-се], мн., воен. — Броне-
бойнозапалнтелн:' трасиращи снаряди.
БЗУ jöe-зе-у]. електрон. — Буферно запаме­
тяващо устройство.
БИА [бнз] — Български исторически архив.
БИА [бмг], остар. —Организация на инже­
нерите и архитектите (1937),
БИАД (биад), остар. —1.Българско инже­
нерно-архитектурно дружество (1893—1937)
2. разг. Сградата, където се е помещавало
това дружество.
БНБ [биб] — Българска инвестиционна банка.
БИБ [биб], остар. — Българска ипотекарна
банка.
БИБ (биб) — Българска историческа библио­
тека.
Би-Бм-Сн.анал. BBC (British BroadcastiagCor­
30
poration) — 1. Британска радиопредава­
телна корпорация; ББС.
2. Радиостанцията на тази корпорация,
библ. — библиография.
библ. — библиографски; бяблиогр.
библиогр. — библиографски; библ.
библ. — библиотека (само пред собствено име
на издание).
библ. — библиотечно дело.
БЯД — Българско историческо дружество.
БИЕ, фр. BIE (Bureau international d’educa-
tion) — Международно бюро за образова­
ние; ИБЕ.
БИК, фр. BIC (Bureau international de Con­
tainers) — Международно бюро за контей­
нери; ИКБ.
БИЛД, фр. BILD (Bureau international de liai-
son et de documentation) — Международно
бюро за връзка и документация.
Бйлкокооп ж. — Билкова кооперация (стопан­
ско предприятие към Централния коопера­
тивен съюз за изкупуване, обработка и про­
дажба на билки, диворастящи плодове и др.).
био. . . — Биологически (като първа състав­
на част на сложкосъкратени думи, напр.:
биофизика, биохимия, биомеханика, био-
синтез).
биогр. — биографичен.
биол. — биология
биол. — биологичен; биологически,
биофнз. — бнофизнка.
биофиз. — биофизически,
бнохим. — биохимия,
биохим. — биохимически.
БИП [бип], рус. БИП (Бездефектное изгото-
вление продукции) — Система за бездефект-
но изготвяне на продукция.
БИПМ, фр. BIPM (Bureau international de
poids et Mesures) — Международно бюро за
мерки и теглилки; вж. МБМТ.
БИРД, фр. BJRD (Banque internationale pour
la reconstruction et le developpement) —
Международна банка за реконструкция и
развитие; вж. МБРР.
БИС, англ. BIS (Bank for International Settle­
ment) — Банка за международни плащания;
вж. БМП.
БИС [бис], електрон. — Бройимпулсна систе­
ма.
БИСФА [бйсфа], ж. , фр. BISFA (Bureau inter­
national pour la standartisation des fibres
artificielles) — Международно бюро за стан­
дартизация на изкуствените влакна.
БИТ, фр. BIT (Bureau international du travail) —
Международно бюро за работа.
БИТУ — [биту] — Бюро за информация и тър­
говски услуги.
БИТУР [битур] — Бюро за информация, тър­
говски услуги и реклама.
Битхйм ж. — Битова химия (изложба). ДБцт-
хим—81.
БК [б£-ка], електр. — Балистичен кабел.
БК [бе-ка], мн.. биол. — Бацили Кох (тубер­
кулозен бацил, открит от Кох).
31
БК [бе-ка], електрон. — Блок за комутация,
бк [бе-ка], воен. — Боен комплект.
БК [бе-ка], м. (разг.. член, -то), воен. — Боен
курс.
БК [бе-ка], изч. техн. — Брояч на командите.
БК (—) [бе-ка] — Българска кинопрожекцион­
на машина (напр.: БК-3, БК-ЗА „Родина“).
БК (—) [бе-ка], техн. — Клапанен блок (напр,
БК-2, БК-3).
БК [бе-ка] — Колонна пробивна (бор)маши-
на (напр. БК-32).
БК [бе-ка] — Комбинирана брана.
БК (—) [бе-ка], рус. БК (Башенний кран) —
За означаване на тип кулокран (напр.:
БК-215, БК-300).
Бк — бекерел (единица за активност на ра­
диоактивен източник).
б-ка — банка.
б-ка — библиотека.
БКБРС [бе-ка-бе-ре-се] — Български коми­
тет за балканско разбирателство и съ­
трудничество.
БКВРД [бе-ка-ве-ер-де], ед. и мн., техн. —
Безкомпресорен въздушно-реактивен дви­
гател.
БКД [бе-ка-де] — Българска концертна дирек­
ция.
БКД истор. — Българско книжовно друже­
ство (1868—1911).
БК.И — В емблемата на фабрика ..Българска
кожухарска индустрия“.
БКИЦ— Български културно-информацио­
нен пентър.
БК.МС [бе-ка-ме-се]. истор. — Български ко­
мунистически младежки съюз (1919—1938).
БКНФ [бе-ка-ме-фе]. истор. — Балканска ко­
мунистическа младежка федерация (1922—
1928).
БКО [бС-ка-ö] — Български камерен оркестър.
БКОВРаоен. — Бригада кораби за охрана на
воден район.
БКП — Бангладешка комунистическа партия.
БКП — Белгийска комунистическа партия.
БКП — Бирманска комунистическа партия.
БКП — Болизийска комунистическа партия.
БКП — Бразилска комунистическа партия.
БКП хим. — Бром-крезолов пурпурен (инди­
катор).
БКП [бе-ка-пе] — 1.Българска комунистиче­
ска партия. 2. (разг,, член, -то) — История
на Българската комунистическа партия
(научна и учебна дисциплина).
3. (разг.) ср. (член, -то, мн. -та)— Учебник
по тази научна дисциплина.
БКП (т. с.). истор. — Българска комунисти­
ческа партия (тесни социалисти) (1919—
1938).
БКР [бе-ка-ре] — Български корабен реги­
стър.
БКС хим. — Бром-крезолов син (индикатор).
БКТ [бе-ка-те] — Британски конгрес на трей-
дюнионите.
БКФ [бе-ка-фе], истор. — Балканска кому­
нистическа федерация (1920—1928).
БМОРК
Бл — Благоевград (в регистрационните номе­
ра на моторните превозни средства от Бла­
гоевград и Благоевградски окръг). Д5л 18~
34.
бл. геогр. — блато.
бл. електрон — блок. Дбл. система.
бл. —жилищен блок (с номера на блока).
Д бл. 15.
БЛАвоен. —Безпилотен летателен апарат.
БЛЕ биохим. — Единици по Беси — Лоури.
БЛП [бе-ле-пе] — Барбадсска лейбъристка
партия.
БЛП (—) електрон., рус. БЛП (Бумажная лен­
та-перфокарта) — Книжна лента-перфо­
карта (напр.: БЛП-1).
БЛП [бе-сл-пе], мн. (разг. мн. -та, член, -та) —
Постоянни боровъглеродни лакирани прециз­
ни резистори.
БЛПК, рус. БЛПК (Братскнй лесопромьтш-
леннмй комплекс) — Братски лесопромиш-
лен комплекс.
БЛР воен. — Болница за лекоранени.
БЛРС [бе-ле-ре-се], м. и (разг.) ср. (член.-то)
— Български ловно-рибарски съюз.
БЛС [бе-ле-се], остар. — Български лекарски
съюз (J901—1948).
БЛТО [бе-ле-те-ö], воен. — Батальон за летищ­
но-техническо осигуряване.
БМ (—) [бе-ем]. воен.. рус. (Батальоннмй ми­
номет) — Батальонен .миномет (напр.: БМ-
82. БМ-13, БМ-31).
БМ — В емблемата на ДСО „Битово-машнно-
строене“.
БМ трансп. — Блокмехзнизъм.
БМ — „Българска мисъл“ (списание),
б. м. — без място.
б. м. — бележка моя.
БМАССР остар., рус. БМАССР (Бурят-Мон-
гольская Автономная Советская Социали-
стическая Республика) — Бурят-Монголска
съветска социалистическа република.
БМВ [бе-ем-ве], нем. BMW (Bayerische Moto­
ren -werke) — 1.Баварски машиностроител­
ни заводи.
2. [разг.] ср. (член. -то). Автомобил, произ­
веден в тези заводи.
БМГ [бс-ме-ге], изч. техн. — Блок магнитни
глави.
БМД [бе-ме-де] — Българско математическо
дружество.
б. м. и г. библ. — без място и година.
БМК [бе-ем-ка], ангя. BMC (Britisch Motor
Corporation) — 1. Английски автомобилни
заводи. 2. В марката на автомобил, про­
изведен в тези заводи (напр.: БМК-1800).
БМК хим. — Бутилметакрилат.
БММ [бе-ме-ме], мн. и (разг.) ср. (член, -то) —
Бургаски медни мини.
БММ — Българска музикална младеж (дви­
жение и повишаване на музикалната кул­
тура).
БМОРК [бе-ме-о-ре-ка], истор. — Българска
македоно-одринекм революционен комитет
(1893-1896).
БМП
БМП pW-w-nSJ — банка >а междуаародяк
плащания.
БМП [бе-ме-пе], л. (разг., член, -то), воен. —
Батальоней медицински пункт.
БМП [бе-ме-ие], воея. — Батальон морска це-
вота.
БМП [бе-ме-пе] — Бевзяавмоторна помка
(напр.: БМП-80).
БМП [бе-ме-пе] — Бърза медицинска помощ.
БМС — Балканска медицинска седмица.
БМС [бе-ме-се] — Балкански математически,
съюз.
БМС (бе-ме-с$), истор. — Балкански младеж­
ки съвет (1945—1948).
БМС [бе-ме-се] — Бюро на Министерския съ­
вет
БМТ |бе-ме-те] — Бюро за младежки туризъм.
ББ1МТ„Орбитая.
БМФ [бе-ме-фе], м. я (разг.) ср. (член, -то) —
Български морски флот (параходство).
БНА [бе -не-ä], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Българска народна армия.
БНБ [бе-не-бе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Българска народна банка.
БНД [бе-ен-де], нем. BND (Bundeßnachrichten­
dienst) — Разузнавателна служба на Феде­
рална република Германия.
БНЕ — Блок на народното единство в Чили.
БНЖС [бе-не-же-се], остар. Български на­
роден женски съюз.
БНИК — Български национален инициати­
вен комитет.
БНИОТ н ПЗ библ. — Библиотека при Науч­
ноизследователския институт по охрана на
труда и професионалните заболявания.
БНК.С — Български национален комитет на
елавястите.
БНМВ [бе-не-ме-ве] — Безалкохолни напитки
к минерални води (стопанско обединение за
производство и бутилиране на безалкохол­
ен напитки, минерални води, търговия,
»нос и износ и свързаната с производството
развойна и научна дейност).
БНМП [бе-не-ме-пе] — Бърза и неотложна ме­
дицинска помощ.
БНП [бе-не-пе], икон. — Брутен национален
продукт.
БНСДС библ. — Библиотека при Народното
събрание и Държавния съвет.
БНСФ [бе -не-се-фе]. остар. — Българска на­
ционална спортна федерация (1923—1944).
БНТ — Българско народно творчество.
БНТК [б е-не-те-ка] — Български нискотем-
пературен катализатор (напр.: БНТК-4).
БНФ [бе-не-фе], изч. техн. — Бекусова нормал­
на форма.
БНФ [б е-не-фе] — Българска национална фил­
мотека.
БО [бе-ö], воен. — Бактериологическо оръжие.
БО [бе-о], воен. мед. — Без особености.
БО воен. — Безоткатно оръдие.
БО истор. — Българско общество (политиче­
ска групировка на българската емиграция
о Румъния — 1868).
32
БО. апел. BO (Boeing) — t. Самодетостронтед
на фирма „Боннг“.
2. В марката на самолет, изработен в таза
tapMa.
. В марката на вертолет (напр.: БО-Ю5).
БОАК [боак], англ. ВОАС (British Overseas
Airways Corporation) — Британска през­
океанска въздухоплавателна компания.
БОВ [бов], ед. и мн.к воен. — Бойни отровни
вещества.
БОДК [бб-де-кй], ср. (разг. член. -то) —• Бюро
за обслужване на дипломатическия корпус,
бое. . . — Боен (напр.: боеприпаси, боеготов­
ност, боеподготовка).
БОК [бок] — Български олимпийски комитет.
БОК [бок] — Български организационен ко­
митет.
БОЛ библ. — Боливия.
БОМА [бдма] — Бюро за организация и меха­
низация на администрацията.
БОНСС [боне), м. (разг. член, -а), истор. —
Български общ народен студентски съюз
(1930—1945).
— Произв.: бонсист, бонсистка, бонсисткн,
6ÖHCOB.
БОНСФ истор. — Българска общонародна
студентска федерация (1930—1946).
БОР воен. — Батарея за оптическо разузнава­
не.
борт. .. — Бортов (напр.: бортинжевер.)
БОС — Бургаски окръжен съд.
бот. — ботанически.
БОхр [бохър], м., воен. — Бойко охранение.
^Подразделения от БОхр.
БП [бе-пе], техн. — Барабанен превключва­
тел.
БП хим. — Бензоилпрекис.
БП [бе-пе], мн., воен. — Бойни припаси.
БП [бе-пе], строиш. — Брутна площ на жи­
лищната зона.
БП — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Булгарплод“.
БП—„Български писател“ (издателство).
БП — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Българско пиво“.
БП — Българско производство.
БП [бе-пе] — Бюро на президиума.
БП (—) [бе-пе] — Подвижна бетонобъркачка
(напр.: БП 250/165, БП 300/330, БП 750/500).
БП [бе-пе] техн. — Приемателен бункер.
БПБ [бе-пе-бе], остар. — Българска популяр­
на банка.
БПБ [бе-пе-бе], остар. — Българска промиш­
лена банка.
БПВЛ мн., е.ектр. —- Бордови проводници от'
поливанилхлориден пластификат—лакирани,
БПД [бе-пе-де] — Българско педагогическо
дружество.
БПД [бе-пе-де] — Българско пещерно друже­
ство.
БПИ [бе-пе-ii], радиотехн. — Блок за предва­
рително изкривяване.
БПИКА, фр. BPICA (Bureau permanent inter
national des constructeurs d’automobiles) — •
 33
[ Международно постоянно бюро на произво-
' дителите на автомобили; ИПБММ.
[ БП [бе-пе], англ. BP (British Petroleum Com­
pany) — Английска нефтена компания.
БПК [бе-пе-ка], биохи.м. — Биологическа
потребност от кислород.
БПК [бе-пе-ка], воен. — Бригада противоло-
дъчни кораби.
БПК остар. — Български планински клуб.
БПКБ библ.— Библиотека при Педагогиче­
ския кабинет на отдел „Народна просвета“—
Благоевград.
бпл [бе-пе-ел], воен. — Бригада подводни лод­
ки.
БПл електр. — Плоска батерия.
БПП [бе-пе-пе], яс. и (разг.) ср. (член, -то),
воен. — Бойна и политическа подготовка
^Отличник по БПП.
БПП [бе-пе-пе], лн., мед. — Болести, прена­
сяни по полов път.
БПП [бе-пе-пе] — Бригада за промишлено
производство.
БППМН — Борба срещу противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните.
^Комисии за БППМН.
БПР [бе-пе-ре], мн., воен. — Бойни припаси,
б. пр. — бележка на преводача.
БПРС [бе-пе-ре-се], воен. — Близка прнводна
. радиостанция.
БПС [бе-пе-се], ед. и мн.,м. (разг.) ср. (член.
-то) — Български професионални съюзи.
БПУ ед. л мн., изч. /пехк. — Бързо дей­
ствуващо печатащо устройство.
БПФК [бе-пе-фе-ка] -— Борци против фашиз­
ма и капитализма.
БП11 — Българска православна църква.
БР [бе-ре], «зч. техн. — Базов регистър.
БРвоен. — Бактериологично разузнаване.
БР [бе-ре], воен.— Балистична ракета.
Бр ( —) — Бронз (напр.: БрАЖ-9-4).
Бр (—) [бе-ре] — Бункер с двоен разпредели­
тел (напр.: БР2).
БР — Българско радио.
БР [бе-ер] — БързодеЙствуващ реактор.
Б. р. и б. р. — бележка на редактора (ре­
дакцията); бел. ред.
бр. — бригада (обикн. с цифра).
бр. геогр. — брод.
бр. — брой (с цифра).
бр. — броя (след цифра).
бр. — бруто (с цифра).
БРА библ. — Бразилия.
БРАБр воен.— Брегова ракетна артилерийска
бригада.
БРАДИ воен. — Брегова ракетно-артилерийска
дивизия.
браз. — бразилски.
Бразм. воен. — Батальон за разминиране.
БРАП воен. — Брегови ракетно-артилерий­
ски полк.
БРБД воен. — Балистична ракета за близко
действие.
БРВ (бе-ре-ве], яс. и (разг.) ср. (чле«,-то)—
База за развитие и внедряване.
t Речник ма сък>ацек>ята
БрМП
БРВ. . . [бе-ре-ве] — База за развитие и вне­
дряване на . . . (като първа съставна част
при образуване на инициални съкращения,
напр.: БРВСО).
БРВ [бе-ре-ве], ед. и мн., воен. — Бойно ра­
диоактивно вещество.
БРВБЗП — База за развитие и внедряване по
бетонити, зеолити и перлити.
БРВБН — База за развитие и внедряване на
безалкохолни напитки.
БРВГЕ — База за развитие и внедряване иа
градивни елементи.
БРВДД — Бюро за развитие и внедряване на
дизелови двигатели.
БРВДМ — База за развитие и внедряване на
дървообработващи машини.
БРВЕ [бе-ре-ве-е] — База за развитие и вне­
дряване по енергетика.
БРВЕДУ — База за развитие и внедряване на
електродомакински уреди.
БРВ IIП — База за развитие и внедряване по
изолирани проводници.
БРВНИО — База за развитие и внедряване на
нерудни изкопаеми и огнеупори.
БРВНО [63-ре-ве-не-о] — База за развитие и
внедряване на нестандартно оборудване.
БРВНОТПД — База за развитие и внедряване
по нестандартно оборудване и технологиче­
ска проектантска дейност.
БРВСАМ — База за развитие и внедряване на
специални и агрегатни машини и автоматич­
ни линии.
БРВСО [бе-ре-ве-се-о] — База за развитие и
внедряване на стандартно оборудване.
БРВТ [бе-ре-ве-те] — База за развитие и вне­
дряване по трактори.
БРД [бе-ер-де], ед. н мн.. техн. — Барутен
реактивен двигател.
БРД [бе-ре-де], воен. — Боен разузнавателен
дозор.
БРДД воен. — Балистична ракета за далеч­
но действие.
БРДМ [бе-ер-де-ем], яс. и (разг.) ср. (член, -то),
воен. — Бронирана разузяавателнодозорна
машина. ^Командир на БРДМ.
БРЕС [брес],сое«. — Борба с радиоелектронни
средства.
Б?ЕСП [бресп], воен.—Борба с радиоелектрон­
ните средства на противника.
БРИЗ [бриз], м.ч. -ове, м. — Бюро за рацио­
нализации и изобретения.
БРИУ [бриу] — Бюро „Реклами, информации
и услуги".
БРК. [бе-рс-ка], радиотехн. — Блок на радио-
канал.
БРК [бе-ре-ка], воен. — Бригада ракетни ко­
раби,
БРКА [бе-ре-ка], воен. — Бригада ракетни ка­
тери.
БРК.Б воен.— Брояекавалерийски батальон.
Бркбр воен. — Бронекавалеринска бригада.
Бркп воен. — Бронекавалерински полк.
Брмп воен. — Бригада морска пехота.
БрМП воен. — Бригаден медицински пункт.
 БРНС
БРНС — Благоевски районен народен съвет
(в София).
БрОМО воен. — Бригаден отред за медицинско
осигуряване.
броне, . . — Брониран (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр.: бро-
некатер, бронемашина, бронетранспортьор).
БРП [бе-ре-пе] — Бирманска работническа
партия.
БРП [бе-ре-пе] —Бразилска работническа пар­
тия.
БРП [бе-ре-пе], истор. — Българска работ­
ническа партия (1938—1944).
БРП (к) [бе-ре-пе-ка], истор. — Българска
работническа партия (комунисти), (1944 —
1948).
БРП [бе-ре-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Българско речно плаване (параходство).
БРП [бе-ре-пе] — Плевелна редова брана.
БРР [бе-рс-ре] — Бит п работна ръка (отдел),
бр. per. т. — вж. БРТ.
БРС [бе-ре-се], ед. и мн., биохим.— Биохимич­
на реактивна структура.
БРС [бе-ре-се], остар. — Български работни­
чески съюз (1934 — 1945).
БРСД воен. — Балистична ракета със среден
радиус па действие.
БРСДП [бе-ре-се-де-пе], истор. — Българска
работническа социалдемократическа партия
(1894—1903).
БРСДП (т. с.) истор. — Българска работни­
ческа социалдемократическа партия (тес­
ни социалисти), (1903 — 1946).
БРСДП (ш. с.) истор. — Българска работни­
ческа социалдемократическа партия (широ­
ки социалисти), (i?C3—19 1t).
БРТ [бе-ре-тс] — Бруто-регистър тон (мярка
за вместимост на плавателен съд). Д 158 хал.
Б РТ товароподемност.
БРТ [бе-ре-те], остар. — Българско радио и
телевизия.
Бртбр соен. — Бронетанкова бригада.
БРТР — Батарея за радиотехническо разузна­
ване.
БРФ [бе-ре-фс] — Български речен флот.
БРФ [бе-ре-фе] —Български риболовен флот.
„Б“ РФГ [бе-рс-фе-ге] — „Б“ (втора) републи­
канска футболна група.
БрХЗ [Се-ре-хе-зе], соен. — Бригада за хи­
мическа защита.
БРЦК [бе-ре-це-ка]. истор. — Български ре­
волюционен централен комитет (1869 —
1876).
БС воен. — Бактериологични средства.
БС електр. — Блокиращ сигнал.
Бс остар. — Бургас (в регистрационните но­
мера на моторните превозни средства от Бур­
гас и Бургаски окръг). Д Бс 12—25.
БС — Луминесцентна лампа за бяла светли­
на.
ВС (—) [бе-ес], рус БС (Борона сетчатая на-
весная) — Навесна мрежеста брана.
34
БСА [бе-се-а] — Българска социологическа
асоциация.
БСД — Българо-съветска дружба. ЬМладеж-
ки дом за БСД.
БСД [бе-се-де] — Българо-съветско друже­
ство.
БСДП [бе-се-де-пе], истор. — Българска со­
циалдемократическа партия (1891 —1903).
БСДС [бе-се-де-се], истор.—Български социал­
демократически съюз (1892 — 1894).
БСДФ [бе-се-де-фе], истор. — Балканска со­
циалдемократическа федерация (1909—
1920).
БСК [бе-ес-Kä], хим. — Бутадиенстиролен
каучук.
БСМ [бе-се-ме] — База за строителството на
метро.
БСП (бе-се-пе] — Белгийска социалистическа
партия.
БСПУвоен. — Бързостроящо се противорадиа-
ционно укритие.
БСРТО [бе-се-ер-то], воен. — Батальон за
свръзка и радиотехническо осигуряване.
БССР [бе-ес-ес-ер], рус. БССР (Белорусская
Советская Социалистическая Республика) —
Белоруска съветска социалистическа репу­
блика.
БСТ — Български спортен тотализатор.
БСт (—) метал. — В марката па бесемерова
стомана (напр.: БСт 4).
БСУ [бе-се-у], техн. — Бьрзосъедмнявгщо
сцепно устройство.
БСФ [бе-се-фс], истор. — Балканска социал­
демократическа федерация (1909—1920).
БСФ [бе-се-фе] — Боливийска социалистичес­
ка фаланга.
БСФС [бе-се-фе-се], .и. и (разг.) ср.(член. -то) —
1. Български съюз за физическа култура и
спорт.
2. (разг.) ср. (член, -то). Сградата, в която се
помещава ръководството на Съюза. Б Живея
до БСФС-то.
БТ [бе-те] — Българска телевизия.
БТ [бе-те] — Български тютюн (държавно сто­
панско обединение за изкупуване, промиш­
лена преработка на тютюни и производство
на тютюневи изделия).
БТ [бе-те], мн. и (разг.) ср. (член, -то) — Бъл­
гарски тютюн (марка цигари). ЬПушат БТ.
Цигари БТ.
БТ (—) воен., рус. БТ (Бмстроходннй танк)
—Бързоходен танк (напр.: БТ-7).
БТ (—) [бе-те], електрон. — Транзисторсн
фотоброяч (напр.: БТ-1).
БТ (—) [бе-те] —Триорен блок-семечистачна
машина (в марката на машината, напр.:
БТ-45).
БТ (“) [бе-те], електрон. — Тристенен брояч
(напр.: БТ-3).
БТ —„Български турист“ (списание).
БТА [бе-те-ä], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
1. Българска телеграфна агенция.
2. Сградата, в която се помещава Българска­
та телеграфна агенция.
35
БТБ [бе-те-бе] —Българска търговска банка.
БТБ [бе-те-бе] —Бюро за техническа безо­
пасност.
БТВ [бе-те-бе], мн., воен. —Бронетанкови вой­
ски.
БТД [бе-те-де], остар. — Българско туристи­
ческо дружество.
БТЕ — Британска топлинна единица (—0,252
ккал).
БТК остар. — Българска туристическа коо­
перация.
Бтка воен. — Бригада торпедни катери.
БТМ воен. — Бързоходна траншейка маши­
на.
БТМВ мн., воен. — Бронетанкови п механи­
зирани войски.
БТМУ воен., рус. БТ/МУ (Бмстрохсдняс таи-
ки-мостоукладчики) — Бьрзохолни специа­
лизирани съветски танкове за поставяме ня
мостове.
БТП [бе-те-пе] — Българска търговска пала­
та.
БТП [бе-те-пе] — Българско търговско пред­
приятие.
БТП — Бюро за техническа помощ (при Орга­
низацията на обединените нации).
БТПВ [бе-те-пе-ве], остар., воен. — Батальо-
пен противотанков възел.
БТПД [бе-те-пе-де], остар. — Българско тър­
говско параходно дружество.
БТ Г!Д-во остар. — Вж. БТПД.
БТПП [Се-те-пе-пе] — Българска търговско-
промишлена палата.
БТР [бе-те-ре] — База за техническо разви­
тие.
БТР. . . [бе-те-ре] — База за техническо
развитие на ... (като съставна част на
ининиални съкращения, напр.: БТРИП).
БТР воен. — Батальонна техническа работил­
ница.
БТР [бе-те-ер], воен. — Бронетранспортьор.
Л Стрелба от БТР.
БТРА — База за техническо развитие на
автобуси.
БТРВ [бе-те-ре-ве] — База за техническо раз­
витие и внедряване.
БТРВ. . . [бе-те-ре-ве] — База за техническо
развитие и внедряване на . . . (като състав­
на част на ининиални съкращения, напр.:
БТРВЕТ).
БТРВЕТ — База за техническо развитие и
внедряване на електроенергийна техника.
БТРВКТП — База за техническо развитие на
вълнена и копринено-текстилна промишле­
ност.
БТРЕ — База за техническо развитие на ен-
з и м и.
БТРЕА — База за техническо развитие по
автоматична електрическа апаратура за нис­
ко напрежение.
БТРИП — База за техническо развитие на
индустриално производство.
БТРКХМ — База за техническо развитие по
котлостроепе и химическо машиностроене.
Булгарконтрола
БТРМП — Б аза за техническо развитие на
местната промишленост.
БТРНИ — База за техническо развитие по
нерудни изкопаеми.
БТРО — База за техническо развитие на об-
ков (детайли за врати и прозорци).
БТРО — База за техническо развитие на
оранжерии.
БТРР — База за техническо развитие по ре­
монта.
БТРР воен. — Бронетанкова ремонтна рабо­
тилница.
БТРТМ — База за техническо развитие за
текстилно машиностроене.
БТРФП — База за техническо развитие по
фуражна промишленост.
БТС [бе-те-се], .м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Български туристически съюз.
БТТ [бе-те-те]. воен. — Бронетанкова техника.
БТФ [бе-те-фе], ж. и (разг.) ср. (член. -то).—
Българска тх ристическа федерация.
БТФ [бе-те-фс], и (разг.) ср. (член, -то) —
Български танкерен флот (държавно па­
раходство).
БТЦРК. [бе-тс-ие-pe-Kä]. истор. — Български
таен централен революционен комитет(1885).
БУ [бе-у], изч. п.ехн. — Блок за управление.
БУ воен. — Боен устав.
БУ (—) [бе-у] — Универсален банпиг (напр.:
БУ-1001, БУ-801, БУ-631, БУ-402).
Бузема ср. — Българско училище за земедел­
ски машини.
БУИР [буйр]. — Бюро за услуги, информа­
ция и реклама.
букв. — буквално.
БУКО [буко]. истор. — Българска учителска
комунистическа организация.
Бул. . . — Булгар. . . (като първа съставна
част при образуване на сложносъкратенн
думи, напр.: Булер).
бул. — булевард (с название), кбул. ..Ленин".
Булгар.. . (Bulgarien) —Български (като пър­
ва съставна част при образуване на сложно*
съкратени думи, напр.: Булгарплод).
Булгаргеомйн м. — Държавно стопанско обе­
динение за геологопроучвателни, хидрогео­
ложки и др. услуги, минно строителство,
добив и обогатяване на полезни изкопаеми
в чужбина.
Булгаримпекс м. — Българско външнотъргов­
ско предприятие за внос (импорт) и износ
(експорт).
Бу.тгарконсерв м. — Държавно търговско
предприятие за износ на зеленчукови и пло­
дови консерви.
Булгарконтрол м. — Български стоков кон­
трол (стопанско предприятие); вж. Булгар-
контрола.
Булгарконтрола ж. и м. — Български стоков
контрол (самостоятелна търгсвско-коктролна
организация за контрол и консултации по
отношение на внссии, износни или тран­
зитни стоки); Булгарконтрол.
Булгаркооп

Булгаркооп м. — Външнотърговско предприя­ БФВТ [бе-фе-ве-те] — Българска федерация

тие при Централния кооперативен съюз, по вдигане на тежести.
Булгарплод л.—Държавно стопанско обе­ БФВТ [бе-фе-ве-те] — Българска федерация
динение. ръководещо комбинати и фабрики по водна топка.
за плодови и зеленчукови консерви, клонове БФГ [бе-фе-ге] — Българска федерация по
и бази за изкупуване на плодове и зелен­ гимнастика.
чуци. БФК [бе-фе-ка], биохим. — Бензофуранкар-
Булгарплодекспорт м. — Българска външно­ боиопа киселина (стимулатор па растежа),
търговска организация за внос {импорт) и БФКК [бе-фе-ка-ка] — Българска федера­
износ (експорт) па преработени и пресни ция по каиукаяк.
плодове и зеленчуци. БФКХЛ — Българска федерация по кънки и
Булгарплодкоксерв м. — Външнотърговско хокей на лед; БФХКЛ«
предприятие за производство и износ на БФЛА [бе-фе-ле-ä]—Българска федерация по
плодови консерви. лека атлетика.
Булгарреклама — Агенция за външнотър­ БФМП [бе-фе-ме-пе] — Българска федера­
говска информация и реклама. ция по модерен петобой.
Бул.арреио м. — 1. ocmap. —Завод за сгло­ БФО [бе-фе-ö] — Българска федерация по
бяване на леки автомобили по лиценз на ориентиране.
Фирмата „Рено“ — Франция. БФПД [бе-фе-пе-де] — Българска федерация
2. Автомобил от този завод. по пещерно дело.
Булгартабак м. — Търговско промишлено обе­ БФПС [бе-фе-пе-се] —• Българска федерация
динение за производство, износ и внос на по плувен спорт.
тютюни, тютюневи изделия и материали за БФР [бе-фе-ре] — Българска федерация по
тютюневата промишленост. ръгби.
Булгаризет м. — Държавно стопанско пред­ б. фр. — белгийски франка (след цифра).
приятие за производство и търговия с цветя. БФСА [бе-фе-се-а] — Българска федерация по
Булер м. —Държавно чартърно авиационно спортна акробатика.
предприятие (чартърна кантора на БГА БФСГ [бе-фе-се-ге] — Българска федерация по
„Балкан“). спортна гимнастика.
Булстрад м. — Българско външно застрахова­ БФТ [бе-фе-те] — Българска федерация по те­
телно и презастрахователно дружество. нис.
Булфрахт д*. — Държавно стопанско пред­ БФТ [бе-фе-те] — Българска федерация по
приятие, което организира фрахтоването на туризъм.
български и чуждестранен корабен тонаж БФТМ [бе-фе-те-ме] — Българска федерация
за превоз на товари по воден път и извърш­ по тенис на маса.
ва посредническа дейност в областта на мор­ БФФ [бе-фе-фе] — Българска федерация по
ската търговия п корабоплаването. футбол.
БУМ ед. и мн., електрон. — Блокове за БФХ [бе-фе-хе] — Българска федерация по
усилване на мощността. хандбал.
бурж. — буржоазен, БФХГ [бе-фе-хе-ге] —Българска федерация по
бурж.-дем. — буржоазнодемократичен. художествена гимнастика.
БУС ocmap. — Български учителски съюз БФХКЛ — Българска федерация по хокей и
(1895—1934). кънки на лед; БФКХЛ.
БУС-В [бу-се-ве], воен. — Батальон за управ­ БФИ1 — [бе-фе-ше] — Българска федерация
ление и свръзка. по шахмат.
БФ — Биологически факултет. БХ — ..Български художник" (издателство).
БФ [бе-фе] — Българска федерация- БХ (—1 [бе-хе] — Хидравличен багер (иапрл
БФ. . . [бе-фе] — Българска федерация по . . . Бл-025, БХ-0.15).
(като съставна част на инициални съкраще- БХ (—) [бе-хе], строиш. — Хидравличен бун­
Е'::т, нг.пр.: БФБ, БФВТ]. кер за бетон (напрл БХ 25).
БФ icJ-фе] — Българска фогеграфия (държав­ БХВ [бе-хе-ве), ед. и мн., воен. — Бойни хи­
но обединение за фотоинфор.маиия. фото- мически вещества.
пргпаганда, фотореклама и фотообслужва- БХЗ [бе-хе-зе],воек. — Батальон за химическа
не). защита.
БФ - Фасадна Сея. БХИ [бе-хе-н], фр. BHI (Bureau hydrographique
БФАГ — Българска федерация по академич­ international) — Международно хидрограф­
но гребане. ско бюро; ИХБ.
БФАТКК — Българска федерация по авто­ БХК [Се-хе-ка] — Българска хорова капела.
&БХК „Св. Обретенсв".
мобилен туризъм, къмпинги и каравани. БХРР [бе-хе-ре-ре]. воен. — Батальон за хи­
БФБ [Се-фе<е] — Българска федерация по мическо и радиационно разузнаване.
бокс. БЦ [беше], изч. техн. — Брояч на Циклите.
БФБ [бе-фе-бс] — Българска федерация по БЦ електр. — Цилиндрична батерия.
борба. б-ца — болница.
37
БЦАО остар. — Българска циркова артистич­
на организация.
БЦБО [бе-це-бе-ö], истор. — Българско цен­
трално благотворително общество (1876—
1877).
БЦЖ [бе-це-же], (разг.) ср. (член, -то), мед.,
фр. BCG (Bacille Calmette, Guerin) — Ба­
цили на Калмет—Герен— противотуберку­
лозна ваксина.
БЦКБ [бе-це-ка-бе], остар. — Българска цен­
трална кооперативна банка.
БЦКБКП библ. — Библиотека при Централ­
ния комитет на Българската комунисти­
ческа партия.
БЦПУ-Д електрон. — Буквено-цифрово пе­
чатащо устройство — дисково.
БЧК [бе-че-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Български червен кръст.
бъд. грам. — бъдеще време,
бълг. — български.
В
В (—) [ве] — Варна (в регистрационните но­
мера на моторните превозни средства от
Варна и Варненски окръг). ДВ 31-24.
В. — Велико (в назв. на гр. Велико Тър­
ново). Д В. Търново.
В — В емблемата на фабрика „Велур“ — Ло­
веч.
В — техн. — Вентил.
В (—) [ве], строиш. — Виброваляк за за­
лепване на линолеум (напр.: В 1-150).
В — [ве], метал. — Вулканитова свръзка ( в
марката на абразивни (шлифовъчни) ин­
струменти при означаване вида на свръз­
ката).
В (—) [ве] —Конна картофовадачка (напр.:
В-9).
В. — век (след цифра).
в. — вестник (пред название на вестник);
в-ник. Д в. Труд.
В., в. грам. — вилителен (падеж); вин.
в. гесгр. — връх (пред название на връх);
вр.
В физ. — волт (единица за измерване на
електрическо напрежение), (след цифра).
ВА [ве-ä], електрон. — Високочестотна апа­
ратура.
ВА [ве-а] — Военна академия.
ВА [ве-ä], еоен. — Въздушна армия.
БА (—) [ве-ä] — Плосък аксионален венти­
латор с електродвигател (напр.: ВА/9/2).
ва физ.—волт-ампер (след цифра).
1ААП [ваап[, рус. ВА/\П (Всессюзное
агентство по авторским правам)—Всесъюзна
агенция за авторските права,
ВАБТВ, рус. ВЛБТВ (Воеииая ордена Ле­
нина академия бронетанковия войск) —
ВАРЕМ
БЪЛТИ [бълтн], ср., остар.—Българска тръб­
на индустрия(държавно индустриално пред­
приятие).
бюл. — бюлетин.
БЮНИ [бюни], м. и ср. — Бюро за научна
информация.
БЮНМИ [бюнмн], м. пер. — Бюро за научна
медицинска информация.
БЮНТИ [бюнти], м. и ср. — Бюро за научно-
техническа информация.
БЮНТИОН [бюнтион], м. и ср. — Бюро за
научно-техническа информация на обществе­
ни начала.
БЮНТПИ[бюнтпн],м. и ср.—Бюро за научно-
техническа и патентна информация.
БЮПТИ [бюптн], м. и ср. — Бюро за патент­
на и техническа информация.
БЮПТИИ [бйзптий], м. и ср. — Бюро за
производствена технико-икономическа ин­
формация.
Б-я — България.
Военна академия за бронетанкови войски
(в СССР).
ВАВТ, рус. ВАВТ (Всесоюзная академия
внешной торговли) — Всесъюзна академия
за външна търговия.
ваг/км трансп. — вагонкилометър (единица
мярка за натоварване на вагонния парк).
ВАЕ [вае], еоен. — Вертолетна авиационна
ескадрила.
ВАЕЦ [ваец] — Водоакумулнраща електро­
централа.
ВАЗ [ваз],л<., рус. ВАЗ (Волжский автомобиль-
нь]й завод) — 1. Волжски автомобилен за­
вод.
2. В марката на автомобили, произведени в
този завод (напр. ВАЗ 2101, ВАЗ — 21011).
3. Автомобил, произведен в този завод.
— Проиг-в.: (разг.) вазка.
ВАИ [вай], еоен. — Военна автомобилна ин­
спекция.
ВАК [вак], м. и ж. — Висша атестационна
комисия.
ВАК [вак], биохим.— Витамино-антибпотичен
концентрат.
В АРАТ Ц [ва-ме-те-це] — Възлова автоматич­
на междуградска телефонна централа.
ВАО [вао] — Външен административен от­
дел.
ВАО [вао], еоен. — Вертолетен авиационен
отряд.
ВАП [вап], еоен. — Военно-автомобилен път.
ВАП [вап], еоен. — Вертолетен авиационен
полк.
вар — волт-ампер реактивен (единица за из­
мерване мощност на променливотоковата
реактивна верига).
ВАРЕМ [варем], ж. и м. (разг. член, -а),
 ВАРЕР
воен., рус. ВАРЕМ (Войсковая автомобиль-
ная ремонтно-експлоатационная мастер-
ская) — Войскова автомобилна ргмонтно-
експлоатационна работилница; В.АРЕР.
ВАРЕР [варер]. ж. и м. (разг. член.-а), во­
ен. — Войскова автомобилна ремонтно-екс­
плоатационна работилница; ВАРЕМ.
ВАРИГ [варйг]. мн. VARIG (Empresa de
Vicäo Аегеа Rio Grandense) — Бразилски
авиационни линии.
ВАРИИЕКС [варимекс], я., no.i. Warimex
(PolSkie Towarzystwo Handlu Zagraniczne-
go — Полско дружество за външна тър­
говия.
ВАС — Върховен административен съд.
ВАСХНИЛ, рус. ВАСХНИЛ (Всесоюзная ака­
демия седьскохозяйственнмх наук име«
ни В. И. Ленина) — Всесъюзна академия
на селскостопанските науки „В. И. Ленин“
(в СССР).
ВАТА, рус. ВАТА (Всемирная ассоциация
туристически* агенств) — Световна асо­
циация на туристическите агенции.
ВБ воен. — Военна болница.
Вб физ. — вебер (единица за измерване на
магнитен поток).
ВВ воен. — Вероятно отклонение по висо­
чина.
ВВ ед. и мн., воен. — Взривни вещества.
ВВ [ве -ве] — Военновъздушен.
В - В воен. — въздух—въздух (клас ракети).
ВВ (—) [ве-ве], техн. — Външен едночесто-
тен или двучестотен вибратор (напр. ВВ
1—025, 055, 075, 155, ВВ 2—055, 075, !,!),
ВВА, рус. ВВА (Военно-воздушная акаде­
мия) — Военновъздушна академия.
ВВАК — Временен военен административен
комитет (в Етиопия).
ВВАС — Временен военен административен
съвет (на Етиопия).
ВВАУ, рус. ВВАУ (Вшсшсе военное авиаци-
онное училище) — Виеше военно авиаци­
онно училище.
ввк [ае-ве-ка] — Вътрешноведомствен кон­
трол.
ВВМИ [ве-ве-ме-й], ,и. и (разг.) ср. (член.
-то) — Висш ветеринаромедицински инсти­
тут.
ВВМИ [ве-ве-ме-й] — Висш военномедицин­
ски институт.
СВоМИ — Висш военномедицински институт.
БВП (—) [ве-ве-пе], строиш. — Вибрационен
прикачен валяк (напр.: ВВП-6 А).
ВВРК [ае-ве-ре-ка], остар. — Върховна воен­
на революционна колегии.
ВВС [ве-ве-се], .чн. и (разг.) ср. (член, -то)—
Военновъздушни сили.
Проигв.'. (разг.) вевесар, вевесарски.
ЕВУЗ [з\з], м. — Виеше военно учебно за­
ведение.
ВГ (—) [ве-ге] — Гладък валяк (напр.: ВГ —
1,25).
ВГБИЛ, рус. ВГБИЛ (Всесоюзная государ-
стяеаная библиотека инистранлой литерату­
33
ри) — Всесьюзна държавна библиотека за
чуждестранна литература.
ВГИК [вгик], рус. ВГИК (Всесоюзннй го-
сударственнмй институт кинематографии) —
Всесъюзен държавен институт за кинема­
тография.
вд воен. — Вероятно отклонение в далечи­
на.
Вд — Видин (в регистрационните номера на
моторвите превозни средства от Видин и
Видински окръг). ДВЗ /5—J8.
ВДА [ве-де-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Върховен държавен арбитраж.
ВДБр воен. — Въздушнодесантна бригада.
ВДВ воен. — Въздушнодесантни войски,
вдд воен. — Въздушнодесантна дивизия,
вди [ве-де-й], рус. ВДИ (Вестник древяей
истории) — Вестник за древна история.
ВДК [ве-де-ка]. — Въздушнодесантен кор­
пус.
вдм воен. — Взвод за дегазация на местността.
ВДНХ (ве-де-ек-xä), рус. ВДНХ (Вьгставка
достиженнй народното хозяйства СССР) —
Изложба на постиженията на народното
стопанство на СССР.
ВДС [ве-де-cej — Волтийски демократически
съюз (в Горна Волта).
ВДШ [ве-де-ше], рус. ВДШ (Вьтсшая дипло-
матнческая школа) — Висша дипломатиче­
ска школа (в СССР).
ве воен, — Вертолетна ескадрила.
ВЕ — Електромагнитен вибратор.
ВЕЛ библ. — Великобритания.
вело. . , — Велосипеден (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр.:
велокрос, велоспорт, велочасти).
ВЕР [вер], мн. —Вторични енергийни ре­
сурси (енергийни ресурси, получавани при
технологическите процеси като изходяща
топлина или като странични продукти).
ВЕС [вее], геол. — Вертикално електричес­
ко сондиране.
аетер. — ветеринарен.
Вегпром ж. — Ветеринарна промишленост.
Вегпромснаб м. — Държавно предприятие за
ветеринарно промишлено производство н
снабдяване.
Ветснаб м. — Ветеринарно снабдяване (пред­
приятие).
ВЕЦ и вец [вец], член, -ът, -а, мн. -ове, м.
и ж. — Водноелектрическа централа.
вж. — виж, вижте.
ВЗ [ве-зе] — Вагонен завод. ДВЗ „А.
нов" — Дряново.
в-з воен. — въздух-земя (клас ракети).
вз — възел (единица за скорост в морската
навигация).
взв. воен. — взвод.
взв САУ воен. —• Взвод самоходно-артилерий­
ски установки.
ВЗУ (—) [ве-зе-у], ед. и мн., техн. — Внбро-
захраиващо устройство (напр.: ВЗУ-1-90.
ВЗУ 2-90).
39
ВЗУ (ве-зе-у], ед. и мн., електрон. — Външно
запомнящо устройство.
ВИ — В нсш институт.
ВИ — Военно издателство.
ВИ — Въртящ избиран (в Автоматична те­
лефонна централа).
ВИД [вца] — Виетнамска информационна аген­
ция.
ВИА [вйа]. рус. ВИА (Военно-инженерная
академия) — Военноинженерна академия (в
СССР).
ВИАС [вйас] — Висш институт за архитектура
и строителство.
ВИБ — Военноисторическа библиотека,
вибро. . . — Вибрационен (като първа състав­
на част на сложносъкратени думи, напр.:
вибробетон, виброелемент, виброизолация).
ВИВГ техн. — Внезапно изхвърляне на въг-
лища и газ.
ВИГ [виг], нея. WIG (Wiener internationale
Gartenschau) — Виенска международна
градинска изложба.
ВИГ [виг], ж. и .и. — Вокално-инструмен­
тална група.
ВИГ [виг], техн. — За означаване на вид
заваряване с нетопящ се волфрамов елек­
трод в среда от инертен газ.
ВИД изч. техн. — Видов дескриптор.
ВИД (—) [вид], ж. и м. — Комплексна систе­
ма за вътрешна вндеотелефонпа връзка
(напр.: ВИД-10).
в. и. д.— временно изпълняващ длъжността,
видеофон м. — видеотелефон.
ВИЖ. рус. ВИЖ (Всесотознмй научно-из-
следовательский институт животноводства) —
Всесъюзен научноизследователски институт
по животновъдство.
виз. — византийски.
ВИЗВМ — Висш институт по зоотехника и
ветеринарна медицина.
Виз. врем. библ. — Византийски временник.
ВИЗПБ — Ветеринарен институт по заразни
и паразитни болести.
ВИЙ |вй-й] и |вий] —Висш икономически
институт. ЬВИИ „Карл Маркс“.
ВИНИ [впий] — Висш институт за изобра­
зителни изкуства. &ВИИИ „Н. Павловия“.
ВИК соен. — Ведомствена инспекция по кот-
лонздзора.
ВИИМ [вийм] — Ветеринарен институт по
имунология.
ВИК — Висш изпълнителен комитет (в Йор­
дания).
ВИК [ве-и-ка], м. (разг.) ср. (член, -то) —
Водоснабдяване и канализация (отдел; спе-
ияалнсст); ВК
ВИК остар. — Военноисторическа комисия.
Викстекс ж. и — База за развитие и внед­
ряване за вълнен и копринен текстил.
ВИКТ — Всеобща италианска конфедерация
на труда (обединение на профсъюзите).
В ИМ (—•) [вим] — Високооборотна пробивно
настолна машина (напр.: ВИМ-6).
вит.
ВИМ [вим]. електрон. — Временна импулсна
модулация.
ВИМ, рус. ВИМ (Всесоюзний научно-исследо-
вательский институт механизации сель-
ского хозяйства) — Всесъюзен институт за
механизация на селското стопанство.
ВИММЕСС [вймес] — Висш институт по ма­
шиностроене, механизация и електрифи­
кация на селското стопанство.
вин. . . — Винарски (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр:
винзавод, винпром).
вин. грам. — виннтелен (падеж); В, в.
ВИНД — Военноисторическо научно дру­
жество.
Винзавод м. Винарски завод.
Вйнннмпекс м, — Външнотърговска орга­
низация за внос (импорт) и износ (експорт)
на вина, спиртни напитки и др.
ВИНИТИ [винитй],р#с. ВИНИТИ (Всесоюзной
институт научной и технической информа­
ции) — Всесъюзен институт за научна и
техническа информация.
Винкйс м. — Цех за винена киселина.
Вйнмаш м. — Завод за машини за винарската
промишленост.
Вйнпром я. — 1. Винарска промишленост
(държавно стопанско обединение за произ­
водство и търговия, износ и внос на вина,
спиртни напитки и др.).
2. Винарски завод.
— Проигв.: рйнпромски.
ВИНС [винс] — Висш институт за народно
стопанство. &ВИНС „Д. Благоев“.
ВИО — Военноисторически отдел (при Ми­
нистерството на народната отбрана).
ВИП (—) [вип], техн. — Планетарен пото-
пяем вибратор (напр.: ВИП-25, ВИП-35,
ВИП-75).
Вир (—) |вир] — Сорт царевица „Виржинпя“
(напр.: Впр-42).
ВНС [вие] — Вокално-инструментален състав.
ВИС [вие], електрон. — Време-импулсна си­
стема.
вие. — височина (обикн. пред цифра). Д вие.
100 м.
ВИСИ [виси], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш иижепериостроителен институт; ИСИ.
В ИСМ, рус. ВИСМ (Всесоюзнмй институт
повишения квалификации руководящих ин-
женерно-технических работников в обла­
сти стандартизации, качества продукции и
метрология) — Всесъюзен институт за по­
вишаване на квалификацията на ръковод­
ните инженерно-технически работници в
областта на стандартизацията, качеството
на продукцията и метрологията.
ВИСХОМ [висхом],р//с. ВИСХОМ (Всесоюзннй
научно-исследоватсльский институт сельско-
хозяйственного машнностроеиия) — Все­
съюзен научноизследователски институт
по селскостопанско машиностроене.
вит. — витамин. Д вит. А.
Вита-А
Вйта-А — Козметичен крем за лице е вита­
мин А,
Виталакт ср. и м. — Пълномаслено сухо
краве мляко, обогатено с витамините Ci,
Д И Д2.
Внтекс .«.—Стопански комбинат за произ­
водство на вълнен текстил, вълнени преж­
ди и др.
ВИТИЗ [вйтиз] — Висш институт за театрал­
но изкуство.
— Произв.'. (разг.) вйтизчня, вйтизчийка,
вйтизчийски.
ВИУ [виу], ед. и мн., изч. техн. — Входно-
изходни устройства.
ВИФ [виф] — Висш институт за физическа
култура.
— Произв.: (разг.) вйфаджия, вйфаджийка,
внфаджнйски.
ВИХВП [вй-хе-ве-пе] — Висш институт за
хранително-вкусова промишленост.
ВК (-) [ве-ка] — Високоговорител (напр.:
ВК-3013 А).
ВК (—) [ве-ка], рус. ВК (Владимир Климов) —
1. В марката на авиационни двигатели, кон­
струирани от В. Климов (напр.: ВК-105).
2. Авиационен двигател, конструиран ,от
В. Климов.
ВК [ве-ка] — Водоснабдяване и канализа­
ция; Вик.
ВК [ве-ка] — Военна комисия.
ВК (—) [ве-ка], метал. — В марката на
твърди сплави, съдържащи волфрамов
карбит и кобалт (напр.: ВК 4, ВК 6 и др.).
ВК [ве-ка] — Вузовски комитет. &ВК на
ДКМС.
■-к — вестник; в. (пред название на вестник).
Д в-к „Отечествен фронт“.
ВКГ [ве-ка-ге], ед. и мн., иксн. —Висши
класификационни групировки.
Вкгр воен. — Въздушна контролна група.
ВКИУ [вкиу] — Ведомствен контрол на из­
мерителните уреди.
вкк (-) [ве-ка-ка], авиац. — Височинно-
компенсиращ костюм (напр.: ВКК-3, ВКК-
К, ВКК-65).
вкл. — включително.
В км [ве-ка-^м], електр. — Външна кабелна
мрежа.
вкно [ве-ка-не-о] — Военен комитет за на­
ционално освобождение (в Мали).
вкп [ве-ка-пе] — Венецуелска комунистичес­
ка п артия.
вкп [ве-ка-пе]. истор., рус. ВКП (Всесоюзная
Коммунистнческая партия) — Всесъюзна ко­
мунистическа партия; Вж. ВКП (б).
ВКП (б) [ ве-ка-пе-бе), истор., рус. ВКП (б)
(Всесоюзная Коммунистнческая партия боль-
шевиков) — Всесъюзна комунистическа пар­
тия (болшевики).
вкрс [ве-ка-ре-се], воен. — Военен комендант
на район за стоварване.
ВКС |ве-ка-се] — Ведомствен комитет по стан­
дартизация (към Министерството на вън­
шната търговия).
40
ВКС [ве-ка-ес], остар., рус. ВКС (ВсесоюзннЙ
комитет по стандартизации) — Всесъюзек
комитет по стандартизация.
ВКС [ве-ка-се] — Върховен касационен съд.
В КТ [ве-ка-те] — Всеобща конфедерация на
труда (профсъюзно международно обеди­
нение).
ВКУ [ве-ка-у], воен. — Военен комендант на
(железопътен) участък.
ВКФС [ве-ка-фе-се] — Върховен комитет за
физическа култура и спорт.
ВЛ електрон. — Високочестотна линия.
ВЛ (—) [ве-ел],рг/с. ВЛ (Владимир И. Ленин) —
В марката на съветски електровоз (напр.:
ВЛ 19, ВЛ-23, ВЛ 22М — модернизиран).
ВЛИ [ве-ле-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш лесотехнически институт; вж. ВЛТИ.
ВЛК [ве-ле-ка], воен. — Военнолекарска ко­
мисия.
влксм [ве-ел-ка-ес-ем] и [вел-ка-сем], рус.
ВЛКСМ (Всесоюзнмй Ленинский Коммуни-
стический Союз Молодежи) — Всесъюзен
Ленински комунистически младежки съюз.
ВЛТИ [ве-ле-те-й]. л. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш лесотехнически институт.
ВМ ед. и мн. — Взривни материали.
В/м физ. — волт на метър (единица за интен­
зитет на електрическо поле), (след циф-
ра).
вм. — вместо.
ВМА [ве-ме-а], рус. ВМА (Военно-морская
академия) — Военноморска академия на
СССР.
ВМА [ве-ме-ä], англ. WMA (World Medical
Association) — Световна медицинска асо­
циация; АММ; вж. СМА.
ВМБ [ве-мс-бе], воен. — Военноморска база.
ВМБ [ве-ме-бс] — Военноморска Солница.
ВМБ електр. — Кабел със суха хартиена
изолация, с покривка от метализирана хар­
тия в полкхлорвииилова обвивка и трудно-
топима смолиста маса, брониран с две сто­
манени ленти и външна ютена покривка.
ВМБГ електр. — Кабел тип ВМБ без външ­
на ютена покривка — гол.
ВМГ [ве-ем-ге], воен. — Витломоторна група.
ВМГ воен. — Водомаслогрейка.
ВМГЦ [ве-мс-ге-й], м. и (разг.)ср. (член, -то) —
Висш минно-геоложки институт; МГИ.
ВМЕИ [ве-ме-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш машинно-електротехнически институт;
МЕИ.
ВЛ1ЕИВ библ. — Висш машинно-електротех­
нически институт — Варна.
ВМЕИ — МКФ — Висш машинно-електротех­
нически институт — машинно-корабен фа­
култет.
ВМЗ[ве-ме-зе], мн., м. и (разг.) ср.(член. -тс)—
Вазовски машиностроителни заводи.
ВМЗ (—) [ве-ме-зе] — Водомаслозареждач
(напр.: BM3-35).
ВМЗ [ве-ме-зе], .«. и (разг.) ср. (член, -ти) —
Военен машиностроителен заьод.
41
вми [ве-ме-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш машиностроителен институт.
ВМИ [ве-ме-й], м. (разг.) ср. (член, -то) —
Висш медицински институт.
ВМИВ библ. — Висш медицински институт—
Варна.
ВМИП библ. — Висш медицински институт
„И. Павлов“ — Пловдив.
ВМК [ве-ме-ка], истор. — Върховен македон­
ски комитет.
ВМО [ве-ме-ö], англ. WMO (World Meteoro-
logical Organisation) — Световна метеоро­
логична организация; AHM, HAM, ОММ,
вж. СМО.
ВМОК [вмок], истор. — Върховен македоно-
одрински комитет (1899—1905).
ВМОРО [ве-ме-opö], истор. — Вътрешна ма-
кедоно-одрннска революционна организа­
ция (1893—1908).
ВМП [ве-ме-пе], воен. — Временен медицински
пункт.
ВМПИ [ве-ме-ле-й] — Висш музикално-педа­
гогически институт.
ВМРО [ве-ме-ре-ö], истор. — Вътрешна маке­
донска революционна организация (1914 —
1934).
ВМРО (об.) [ве-ме-ре-ö], истор. — Вътреш­
на македонска революционна организация
(обединена) (1925 —1935).
ВМС [ве-ме-се], мн. — Военноморски сили.
ВМФ [ве-ме-фе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Военноморски флот.
ВМЦ [ве-ме-це] — Ветеринарномедицински
център.
ВН — Ведомствени норми.
ВН — „Вечерни новини“ (вестник).
ВН [ве-пс], електр. — Високо напрежение.
Д Електропроводи ВН.
ВН — Тракторна навесна влачка.
ВНА [ве-ие-а] — Виетнамска народна армия.
ВНВАУ [се-не-ве-а-у] — Виеше народно воен-
иоартилерийско училище.
ВНВВУ [ве-не-ве-ве-у] — Виеше народно воен­
новъздушно училище.
БНВИСУ [вс-не-ви-су] — Виеше народно
военно инженерно свързочно училище.
ВНВМУ [вс-не-ве-ме-у]— Виеше народно воен­
номорско училище.
ВНВСУ [ве-не-ве-се-у] — Виеше народно воен-
ио-строително училище.
ВНВУ [ве-не-ве-у] — Виеше народно военно
училище.
ВНЕЛ електр.— Водоналивен елемент Леклан-
IUC.
Вкешторгреклама ас., рус. Внешторгреклама
(Внешняя торговля и реклама) — Агенция за
външнотърговска реклама (в СССР).
ВНИ — Е<,еннонаучна информация.
ВНИАЛМИ. рус. ВНИАЛМИ (Всесоюзннй
научно-нсследователнский институт агро-
лесомелиирации)— Всесъюзен научноизсле­
дователски институт по агролссомелиорацня.
ВНИИ [вний] ,рус. ВИНИ (Всесоюзннй иауч-
вниими
но-исследовательский институт) — Всесъю-
зен научноизследователски институт.
ВНИИ. . . [вини], рус. ВНИИ (Всесоюзннй
научно-иеследовательский институт) — Все­
съюзен научноизследователски институт
(като съставна част при образуване на
иниииалнн съкращения, напр.: ВНИПЖ»
ВНИИКИ).
ВНИИА [внина], рус. ВНИИА (Всесоюзннй
научно-исследовательский институт анти-
биотиков) — Всесъюзен научноизследова­
телски институт за антибиотици.
ВНИИГАЗ [вниигаз], pi/c. ВНИИГаз и ВНИИ-
ГАЗ (Всесоюзннй научно-исследователь­
ский институт природното газа) — Всесъю­
зен научноизследователски институт за при­
роден газ.
ВНИИГПЕ [вникгпе], рус. ВНИИГПЗ (Все­
союзннй научно-изследовательскнй инсти­
тут государственной патентной експерти­
зи) — Всесъюзен научноизследователски
институт за държавна патентна експерти­
за.
ВНИИЖ [внийж], рус. ВНИИЖ (Всесоюзннй
научно-исследовательский институт живот-
новодства) — Всесъюзен научноизследова­
телски институт по животновъдство.
ВНИИК [внийк], рус. ВНИИК (Всесоюзннй
научно-исследовательский институт коне-
водства) — Всесъюзен научноизследовател­
ски институт по коневъдство. '
ВНИИКИ [вниикй], рус. ВНИИКИ (Всесоюз-
нмй научно-исследовательский институт тех-
нической информации, классификации и ко-
дирования) — Всесъюзен научноизследова­
телски институт по техническа информация,
класификация и кодиране към Държавния
комитет по стандартизация на СССР.
ВНИИЛМ [внийлм),ррс- ВНИИЛМ (Всесоюз­
ннй научно-исследовательскин институт
лесоводства и механизации лесного хозяй-
ства) — Всесъюзен научноизследователски
институт по лесовъдство и механизация на
горското стопанство.
ВНИИЛТЕКМАШ [внийлтекмаш], рус.
ВНИИЛТЕКМАШ (Всесоюзньтй научно- ис-
следовательский институт легкого и тек-
стильного машнностроення) — Всесъюзен
научноизследователски институт за леко и
текстилно машиностроене.
ВНИИЛХ [вннйлх], остар., рус. ВНИИЛХ
(Всесоюзннй научно-исследовательский ин­
ститут лесного хозяйства) — Всесъюзен нау­
чноизследователски институт по горско сто­
панство.
ВНИИМЕТМАШ [внийметмаш], рус. ВНИИ-
МЕТМАШ (Всесоюзнмй научно-исследова­
тельский и проектно-конструкторский ин­
ститут металургии еского машнностроення)—
Всесъюзен научноизследователски и проект­
но-конструкторски институт за металурги-
ческо машиностроене.
ВНИИМИ [вниими],pi/c. ВНИИМИ (Всесоюзннй
научно-исследовательский институт науч-
вниимио
ной меднцинской и медико-технической нн-
формации) — Всесъюзен научноизследова­
телски институт за научна медицинска н
медико-техническа информация.
ВНИИМИО [вниимио], рус. ВНИИМИО (Все-
союзньгй научно-исследовательский инсти­
тут медицинских ннструментов и оборудо-
вания) — Всесъюзен научноизследователски
институт за медицински инструменти и ме­
дицинско обзавеждване.
ВНИИМП [вниймп] — Висш научноизследо­
вателски институт за медицински прибори.
ВНИИНМАШ [внийнмаш], pi/с. ВНИИНМАШ
(Всесоюзнмй научно-исследовательский ин­
ститут по нормализации в машинострое-
нни)—Всесъюзен научноизследователски ин­
ститут по нормализация в машиностроенето.
ВНИИНСМ [внийясм], рус. ВНИИНСМ (Все-
союзннй научно-исследовательский инсти­
тут новшх строительнмх материалов) — Все­
съюзен научноизследователски институт за
нови строителни материали.
ВНИИПТМАШ [внйиптмаш], рус. ВНИИПТ­
МАШ (Всесоюзнмй научно-исследователь­
ский институт подъемно-транспортного
машиностроения) — Всесъюзен научноиз­
следователски институт за подемнотранс-
портно машиностроене.
ВНИИС [внийс], рус. ВНИИС (Всесоюзнмй
научно-исследовательский институт стан­
дартизации) — Всесъюзен научноизследо­
вателски институт по стандартизация.
ВНИИСМАШ [внийсмаш], рус. ВНИИСМАШ
(Всесоюзнмй научно-исследовательский ин­
ститут стандартизации машиностроения) —
Всесъюзен научноизследователски институт
за стандартизация на машиностроенето.
ВНИИЦветмет [вннйцветмет], рус. ВНИИЦ-
ветмет (Всесоюзнмй научно-исследователь­
ский институт цветной металургии) — Все­
съюзен научноизследователски институт за
цветна металургия.
внипи [внипи], рус. ВНИПИ (Всссоюзньтй
научно-исследовательский и проектнмй ин­
ститут) — Всесъюзен научноизследовател­
ски и проектантски институт.
ВНИХИ [внмхн]. рус. ВНИХИ (Всесоюзнмй
научно-исследовательский институт холо-
дильной проммшленности) — Всесъюзен на­
учно-изследователски институт за хладил­
на промишленост.
ВНИХФИ [внйхфи], рус. ВНИХФИ (Всесоюз­
нмй научно-исследовательский химико-фар-
мацевтический институт) — Всесъюзен науч­
ноизследователски химико-фармацевтичен
институт.
ВНМО [ве-не-ме-ö], осmap. — Войскова народ­
на младежка организация.
Г НОЗТСО — Временна наредба за организа­
ция на заплащането на труда в селскосто­
панските организации.
ВНОС [внос], остср., воек. — Въздушно на­
блюдение, оповестяване и свръзка.
42
ВНРПД — Внедряване на научните резулта­
ти и патентно дело (отдел).
ВНС — Велико народно събрание.
ВНС — Велико национално събрание (в Ру­
мъния).
ВНС [ве-не-се] — Воднонапоителна система.
ВНС — Върховно народно събрание (в Корей­
ската народнодемократична република).
ВНХ — Велик народен хорал (в Л1онголската
народна република).
ВО [ве-о[ — Вертикална осова помпа.
ВО — Водоотдаване (почвенохядрологнчна ве­
личина).
ВО [ве-ö) — Военен отчет. Д Отдел ВО.
ВО [ве-о] — Военна организация.
ВО [ве-ö], рус. В/О и ВО (Всесоюзиое объе-
динение) — Всесъюзно обединение.
во воен. — Вертолетен отряд.
ВО [ве-б] — Осов вентилатор.
ВОА [воа] — Вътрешноокръжна автоматиза­
ция.
ВОБ [воб] — Военноотчетно бюро.
вод. ■ . — Воден (като първа съставна част на
сложносъкратени думи, напр.: Водпроект,
Водстрой).
вод. геогр. — воден.
Водоканалпроект м. — Институт за проучване
и проектиране на обекти по водоснабдяване
и канализация.
Водпроект — Институт за проучване и
проектиране на хидромелиоративно строи­
телство.
вод. ст .физ. — воден стълб (в състава на еди­
ниците за измерване на налягане).
Водстрой м. — Водно строителство (стопанско
управление).
воен. лексикогр. — военен.
ВОЗ [воз] — Военнооператлвна зона.
ВОЗ [воз]. истор. — Въставнческа оператив­
на зона.
ВОЗ, рус. ВОЗ (Всемирная организация здра-
воохранения) — Световна организация за
здравеопазване.
ВОЗИГ библ. — Висш общотехнически задо­
чен институт — Габрово.
ВОИ [вой], техн. — Въздухоохлаждащо и въз-
духоизхвърлящо устройство.
ВОИР [войр], рус. ВОИР (Всесоюзиое обще­
ство изобретателен и рацконализаторов) —
Всесъюзна организация на изобретателите
и рационализаторите.
Волго-Дон м. — Волго-Донскн плавателен ка­
нал „В. И. Ленин“.
ВОМЛ (—) ед. и мн., техн. — Валове за огъ­
ване на метални листове (напр.: ВОМЛ-
2,5X2000, ВОМЛ 4X2000, ВОМЛ 6x2000).
воо [воб] — Военноотчетен отдел.
ВООФ [вооф], остар. — Войскова организа­
ция на Отечествения фронт.
воп [воп],босн. — Взводен опорен пункт.
ВОС [вос], м.. еоен. — Военноотчетна специал­
ност.
ВОСО [восб], ж. и (разг.) ср. (член. -то),еоен..
 43
рус. ВОСО (Служба военнмх сообщений) —
Служба за военни съобщения.
ВОСР — Велика октомврийска социалистиче­
ска революция.
ВОТЗИ [вотзи] — Висш общотехнически за­
дочен институт.
ВОТП. англ. WOTP (World Organisation of
the Teaching Profession) — Световна орга­
низация на учителите; ОМПЕ.
BOTHA — Всеобщо обединение на трудещите
се от Черна Африка.
ВОФ — Виетнамски отечествен фронт.
ВП [ве-пе] — Вакуумпомпа (напр.: ВП —
400/0,8. ВП-95-Р).
ВП — В емблемата на завода за памучни тъ­
кани „Вела Ппскова“ — Русе.
ВП (—) [ве-пе]. метал. — Вертикална пнев­
матична (в марката на машини за леене с
противоналягане).
ВП (—) [ве-пе], техн. — Вибрационен пресе-
вател (напр.: ВГ1-40, ВП-60).
ВП (—) [ве-пе], електр. — Високомощен пред­
пазител (ВП-00100 А).
ВП библ. — Водоканалпроект.
ВП [ве-пе] — Военна поща.
ВП [ве-пе], електрон- — Временна памет,
вп воен. — Вертолетен полк.
ВПВ [ве-пе-ве] — Военно-патриотично възпи­
тание.
ВПД (—) [ве-пе-де] — Бинарна преса с непре­
къснато действие (напр.: ВПД-10).
ВПД [ве-пе-де], м. и (разг.) ср. (член, -то, мн.
-тз) — Военен почивен дом.
ВПИ [ве-пе-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш педагогически институт.
ВПИ КМ библ. — Висш педагогически инсти­
тут „Кирил и Методий“ — В. Търново.
ВПК [ве-пе-ка] — Вузовски партиен комитет.
ВПЛ [ве-ле-ле], воен. — Военнополеви лагер.
ВПЙ (—) [ве-пе-ен] — Наклонен верижно-
планксв транспортьор (напр.: ВПН-9,2).
ВПНЕ — Временно правителство на Нацио­
налното единство (в Лаос).
ВЛО [ге-пе-о] — Варненска партийна орга­
низация.
ВПО [ве-пе-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Военно-патриотично обучение (отдел, сек­
тор). Д Секретар по ВЛО.
ВП^ [зс-пс-ре], воен. — Временно претоварен
р.шон.
ВПС [пе-пе-со], ж. и (разг.) ср. (член, -то,
мн. -та) — Военнопочнвна станция.
ВПС [зе-пе-се] — Воениспощенска станция.
ВИТ [ье-пс-те] — Виетнамска партия на тру­
дещите се.
ВПТ (—) [ве-пс-те]— Хоризонтален вериж-
по-плапков транспортьор за събиране на
оборски тор (напр.: ВГ1Т-200).
ВПТБ рус. ВПТБ (Всесоюзная патентно-тех­
ническа библиотека СССР) — Всесъюзна па-
тс-нтно-техлическа библиотека на СССР.
ВПТИ [ве-пе-те-и], рус. ВПТИ (Всесоюзншй
лроектно-те.хиологнческин институт) — Все-
съюзен проектно-технологически институт.
ВСС И
ВПТР [ве-пе-те-ре], воен. — Войскова подвиж­
на техническа работилница.
ВПУ [ве-пе-у]— Вечерен партиен университет,
ВПШ [ве-пе-ше] — Висша партийна школа.
ВР (—) [ве-ре], строит. — Виброренка (напр.:
ВР 1-1500, 2500. 3500).
ВР [ве-ре], еоен. — Войсково разузнаване.
Вр — Враца (в регистрационните номера на
моторните превозни средства от Враца и
Врачански окръг). АВр 18—23.
ВР електр. — Въртящ се разрядния.
ВР (—) [ве-ре] — Ръбест валяк (напо.: ВР-
l.27).
вр. грам. — време.
вр. геогр. — връх (пред название на връх); в.
ВРБ [ве-ре-бе] — Вагонноремонтна база.
ВРБ воен., рус. ВРБ (Вероятностньш рубеж
бомбардирования) — Вероятностна граница
за бомбардиране.
ВРД [ве-ер-де], ед. и мн. — Въздушно-реактн"
вен двигател.
ВРЗ [ве-ре-зе] — Вагонноремонтен завод.
ВРК [ве-ре-ка], истор. — Военнореволюцио-
нен комитет.
ВРО [ве-ре-ö], истор. Вътрешна революцион­
на организация.
ВРП [ве-ре-пе] — Временно революционно
правителство (в Южен Виетнам).
ВРПГС [ве-ер-пе-гее], м. (разг. член, -ът, -а)
—Вода, разсол, пара, газ и сода (цех в За­
вода за калиинирана сода—Девня).
ВрПр — Временни правила (за работа на Дър­
жавния арбитраж).
ВРПРЮВ — Временно революционно прави­
телство на Република Южен Виетнам.
ВРС [ве-ре-се] — Върховен революционен съ­
вет (в Сомалия).
врто [ве-ре-те-ö], воен. — Взвод за ракетно-
техническо осигуряване.
ВС воен. — Вероятно отклонение встрани.
ВС [ве-се] — Възлова станция.
ВС — Върховен съд.
ВС [ве-се], мн. и (разг. мн. -та, член, -тата),
електр. — Постоянни резистори с висока
стабилност.
ВС (—) [ве-се] — Стоманено въже (напр.: ВС
19X0, 25).
всек физ. — волтеекунда.
ВСИ [ве-се-й], остар. — Висш селскостопански
институт.
ВСИЗВМ —- Висш селскостопански институт
по зоотехника и ветеринарна медицина.
ВСК [ве-се-ка] — Ветеринарен санитарен кон­
трол.
ВСК [ве-се-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Взаимоспомагателна каса.
ВСМ [ве-се-ме] — Високо спортно майстор­
ство (отдел).
в/см физ.. — волт на сантиметър.
ВСНО — Временен съвет за национална отбра­
на (в Гана).
ВССИ [ве-се-се-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш селскостопански институт. &ВССИ
„В, Коларов“.
вссип
ВССИП библ. — Висш селскостопански инсти­
тут „В. Коларов“ — Пловдив.
в. ст. физ. — воден стълб (единица за измер­
ване на налягане), (с цифра).
ВСШ [ве-се-ше] — Висша специална школа.
ВТ — Велико Търново (в регистрационните
номера на моторните превозни средства от
В. Търново н В. Търновски окръг). ДВТ
23—23.
ВТ (—) [ве-те] — Верижен транспортьор
(напр.: ВТ-1, ВТ-2, ВТ-3, ВТ-6).
ВТ [ве-те] мн. и (разг. мн. -та), електр. —
Винилитови тръбички.
ВТ — „Военна техника“ (списание).
ВТ — Вътрешен туризъм.
ВТ (“) [ве-те] — Едночестотен таблен вибра­
тор с регулируема възбуждаща сила (напр.:
ВТ 1-055, ВТ 0,75, ВТ-1, 5).
ВТ (—) [ве-те], метал., рус. ВТ (високо твер-
дмй) — Много твърд (в марката на абразив­
ни (шлифовъчни) инструменти при означа­
ване на твърдостта).
Вт физ. — ват (единица за измерване на мощ­
ност на електрическа верига), (след цифра).
ВТА [ве-те-ä], еоен. — Военнотранспортна
авиация.
ВТАА, англ. WTAA (World Trade Alliance
Association) —Световна асоциация за тър­
говски връзки.
ВТАД [втад],воен. — Военнотранспортнаавиа­
ционна дивизия.
ВТАК [втак] — Външнотърговска арбитраж­
на комисия.
ВТБ [ве-те-бе] — Външнотърговска банка.
ВТД [ве-те-де] — Външнотърговска дирекция,
втд [ве-те-де] — Външнотърговско дружество.
ВТЗ [ве-те-зе], рус. ВТЗ (Владимировский
тракторммй завод имени А. А. Жданова) —
1. Владимировскн тракторен завод „А. А.
Жданов“.
2. В марката на трактори, произведени
в този завод (напр.: ВТЗ-2).
БТИ [ве -те-й], мн., библ. — Висши техниче­
ски институти.
ВТ К [ве-те-ка] — Вълненотекстилен комбинат.
ВТМ [ве-те-ме] — Вирус на тютюневата мозай­
ка.
Вт (м. К.) — Ват на метьр-келвин (единица за
топлопроводност).
ВТМТ — Вечерен техникум по механотехника.
ВТН [ве-те-не], мн. —Ведомствени трудови
норми.
втни [ве-те-не-н] — Военнотехническа науч­
на информация.
ВТО [ве-те-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Военнотехнически отдел.
ВТО [ве-те-о] — Военнотехническо обучение.
ВТО [ве-те-о] — Външнотърговска органи­
зация.
ВТО [ве-те-ö] — Външнотърговско обединение.
ВТОМ — Военнотехническо обучение на мла­
дежта. А Сектор ВТОМ. Инструктори
по ВТОМ.
■тор. — вторник.
44
ВТП [ве-те-пе] — Военнотехническа подго­
товка. Д Отдел ВТП.
ВТП [ве-те-пе] — Военнотехнически преглед.
ВТП [ве-те-пе] — Външнотърговско предприя­
тие.
ВТПМ [ве-те-пе-ме] — Военнотехническа под­
готовка на младежта. А Отдел ВТПМ
към ОК на ДКМС.
втпп [ве-те-пе-пе] — Външнотърговска про­
мишлена палата.
ВТС [ве-те-се], геогр. — Военнотопографскз
служба.
втсек физ. — ватсекунда (след цифра).
ВТСП [ве-те-се-пе] — Външнотърговско сто­
панско предприятие.
Вт/стер —ват на стерадиан (единица за интен­
зитет на лъчение), (след цифра).
ВТУ [ве-те-у] — Великотърновски универси­
тет.
ВТУ [ве-те-£], остар. — Виеше техническо
училище.
ВТУ [ве-те-у], остар. — Виеше търговско учи­
лище.
ВТУ остар. — Временни технически условия
(стандартизационни документи).
ВТУ (—) [ве-те-у], рус. ВТУ (Волокуша тро-
совая рамочная универсальная) — Въжена
влекачка за слама (напр.: ВТУ-10).
ВТУЗ [втуз], м. (разг., член, -а, мн. -ове) —
Виеше техническо учебно заведение.
втч физ. — ватчас (единица мярка за коли­
чество енергия), (след цифра).
в. т. ч — в това число.
ВУ (—) радиотехн. — Видеоусилвател (напр.:
ВУ-1).
ВУ аерон. — Влажност на трайното увяхване
(на почвата).
ВУ [ве-у], игч. техн. — Входно устройство.
ВУ [ве-у], изч. техн. — Външно устройство.
ВУ (—) [ве-у], техн. — Въртящо устройство
(напр.: ВУ 2/40).
ВУЗ и вуз [вуз], член, -ът, -а, мн. -ове, м. —
Виеше учебно заведение.
— Произе.'. вузовскп.
ВУЗ [вуз], член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Военно
учебно заведение.
вулг. леке, — вулгарно.
ВУМЕР [вумер],лс. и м. — База за техничес­
ко развитие по вторични уреди, монтаж­
ни елементи и релета.
ВУССН — Виеше училище за стопански и
социални науки.
ВФЕЛ, англ. WFEA (World Federation of Edu-
cation Associations) — Световна федера­
ция на асоциациите по образованието.
ВФИЖИ. англ. WF1JI (World Federation of
International Juridical Institutions) — Све­
товна федсреиия на международните юриди­
чески институции.
ВФМХ, англ. WFMH (World Federation for
Mental Health) — Световна федерация за
душевно здравеопазване; ФМСМ.
ВФПС есен. — Възел на феддгерскопсщеиска
свръзка.

ВФСВ, англ. WFSW (World Fedetfation of
Scientific Workers) — Световна федерация
на научните работници.
ВФСИ [ве-фе-се-й] — Висш финансово-стопан­
ски институт.
ВФСИС библ. — Висш финансово-стопански
институт — Свищов.
ВФФКА библ. — Военен фото-, фоно- и ки-
ноархнв.
ВФЮНА, англ. WFUNA (World Federation
of United Nations Association) — Световна
федерация на асоциациите на Организация­
та на Обединените нации.
вх. — вход.
вх. — входящ. Д вх. Ка 5.
ахз воен. — Взвод за химическа.защита.
ВХО [ве-хе-ö], англ. WHO (World Health Or­
ganization) — Световна организация по
здравеопазване; ОМС; вж. СЗО.
вхрр всея. — Взвод за химическо и радиацион­
но разузнаване.
ВХТИ [ве-хе-те-й], ж., (рззг.) ср. (член, -то) —
Висш химикотехнологически институт; ХТИ.
ВХТИ [ве-хс-те-й] — Висш художествено-тех­
нически институт (в Москва).
В/ЦЗ — Вълна/целволе.
ВЦИК [вцик]. истор., рус. ВЦИК (Всероссий-
ский Центральнмй ИсполннтельнмЙ Коми­
тет) — Всеруски централен изпълнителен
комитет. (1917—1936).
ВЦО-БУ библ. — Издания на Всесъюзните и
централни отраслови органи за научко-тех-
инческа информация (библиографски указа­
тели).
ВЦО-ЕИ библ. — Издания на всесъюзните и
Г геохим. — Газови въглища.
г — гара.
Г — [ге] — Генератор (напр.; Г-108, Г-221).
Г — гига. . . . (представка за образуване на
десетичните кратни единици от Международ­
ната система на измерителните единици).
г. — глава (на книга, труд и др.); гл.
г. — година; год. (след цифра).
г. — геогр. — гора.
г. — Горен (само в названия на селища).
Д Г. Дъбник. Г. Баня.
г. — господин; г-н (със собствено нме).
г. — град; вж. гр.
г —грам (единица за маса), (след цифра).
ГАБр [габр], воен. — Гаубична артилерийска
бригада.
ГАЗ [газ], рус. ГАЗ (Горьковский автомобиль-
завод) —
1. Горкиевскн автомобилен завод.
2. В марката на автомобили, произведени е
този завод (напр.: ГАЗ-63, ГАЗ-69А).
газ м. — Автомобил, произведен в Горкиев-
ския автомобилен завод.
ГАО
централни отраслови органи за научно-тех­
ническа информация — експрес-информа­
ция (библиографски указатели).
ВЦО-НТС библ. — Издания на Всесъюзните
н централни отраслови органи за научно-
техническа информация (научно-техниче­
ски сборници).
ВЦСПС [ве-це-се-пе-се], рус. ВЦСПС (Все-
союзннй Центральнмй Совет Професиональ-
Hwx Союзов) — Всесъюзен централен съвет
на професионалните съюзи.
ВЧ [ве-че], електр. — Висока честота.
ВЧ [ве-че], прил., електр. — Високочестотен.
&ВЧ кабел. ВЧ колебания. ВЧ усилвател.
ВЧ (—) [ве-че], рус. ВЧ (Високопрочнмй чу­
гун) — Високояк (сферографитен) чугун
(напр.: ВЧ 60-2).
ВЧИМ електр. — Високочестотна импулсна
модулация.
ВЧК [ве-че-кз]. истор.,рус. ВЧК (Всероссий-
ская чрезвшчайная комиссия поборбьес кон-
трареволюцией и саботажем)— Всеруска из­
вънредна комисия за борба с контрареволю*
цията и саботажите (1917—1922); вж. ЧК,
Чека.
ВЧС [ве-че-се] — Върховен читалищен съвет.
ВЧУ [ве-че-у], физ.—Високочестотен усил­
вател.
възв. геогр. — възвишение,
възвр. грам. — въззратен.
възрожд. — възрожденски.
въст. — въстанически.
вътрешлостоп. — вътрешностопански.
ВЯ библ.. рус. ВЯ (Вопросьг язмкознания) —
Въпроси на езикознанието (списание).
г
— Произе.'. газка.
газо. .. — газов (като първа съставна част на
сложносъкратенн думи, напр.: газоапара-
тура, газобалон).
Газстрой — Предприятие за строителство
па газопровод.
Газстроймонтаж м. — Монтажно управление
за строителство и монтаж на газопровод.
ГАМ [гаи], рус. ГАИ (Государственная авто-
мобильная инспекция) — Държавна авто­
мобилна инспекция.
Гал 1 ФУТ биохим.— Галактозо-1-фосфат-
уриднл-трансфераза.
ГАМ — Градски археологически музлй.
ГАЛ1К хим. — Газа-аминомаслеиа киселина.
ГАМЦ [гамц] — Градски авто-мото център.
ГАН — Германска академия на науките.
ГАН (—)[ган].рг/с. ГАН (Гербнцидо-аммиач-
ная машина навесная) — Хербицидно-амо-
нячна навесна машина (напр.: ГАН-8).
ГАО [гао],рус. ГАО (Главная астрономическа»
обсерватория) — Главна астрономическа
 обсерватория (при Академията на науките
на СССР).
гап (гап], м. (разг. член. -ът> -а), еоен. — Гау-
бичен артилерийски полк.
ГАССН — Германска академия на селскосто­
панските науки (в Германската демократич­
на република).
ГАССР остар., рус. ГАССР (Горская Авто-
номная Советская Социалистическая Респуб-
лика) —- Горска автономна съветска социа­
листическа република (1921 —1924).
г-атом, хим. — грам-атом (единица за маса).
ГАТТ, англ. GATT (General Agreement of Ta-
riffs and Trade) — Общо споразумение за
митата и търговията.
ГАУ [гау], рус. ГАУ (Главное артиллерийское
управление) —Главно артилерийско управ­
ление (в СССР).
ГАЦ [гац], м. (разг. член, -ът, -а, мн. -ове) —
Гърбим на автоматична централа.
ГАДПЕИ, рус. ГАЯП9И (Группа алгоритмн-
ческих язмков для преработки зкономиче-
ской информации) — Група по алгоритмич-
,ви езици за преработка на икономическа
информация (при Съвета за икономическа
взаимопомощ).
ГБ — Градска библиотека.
Гб — Габрово и Габровски окръг (в регистра­
ционните номера на моторните превозни
средства от Габрово и Габровски окръг).
А Гб 12—25-
Гб физ. — гилберт (единица за магнитно на­
прежение).
ГББИ библ. — Годишник на Българския биб-
лнографски институт.
ГБМ — Големите български мелници.
ГБС библ. — Градска библиотека1—София.
ГБФ библ., остар. — Годишник на Богослов­
ския факултет.
ГВ строиш.—Термомехаяична варогасител-
ка (напр.: ГВ-2).
ГВЛК [ге-ве-ел-ка], еоен. — Гарнизонна воен-
нолекарска комисия.
ГВРК истор. — Главен военнореволюционен
комитет (ръководещ Септемврийското въста­
ние — 1923 год.)
ГВС [ге-ве-се] — Годен за военна служба .
ГВЧ [ге-ве-че] — Генератор с висока честота.
ГгН — Географски институт (при БАН).
ГГП [ге-ге-пе], ед. и мн. — Граници за го­
дишното постъпление на радиоактивните ве­
щества. .
ГГСБ [ге-ге-се-бе] — Газов генератор със сво­
бодни бутала.
ГГСС [ге-ге-се-се] — Германски гимнастически
спортен съюз.
ГГТП биохим. — Гама-глутамилтранспепти-
даза.
ГГФ [ге-ге-фе] — Гео.юго-географскн факул­
тет.
ГД - В емблемата на металообработващия
аавод „Георги Димитров“ — Бургас.
ГД [ге-де], мн. и (разг., мн. -та, член, -та)»
електрон. — Германиеви диоди.
ГД — Главна дирекция.
ГД — Градска дирекция.
ГД — Двукрилен гардероб.
ГДА библ. — Годишник на Духовната акаде­
мия „Св. Климент Охридски“.
ГДАГ [гдаг]. ж. и м. — Градска дирекция по
архитектура и градоустройство.
ГДБДЖ— Генерална дирекция при ДСО „Бъл­
гарски държавни железници“.
ГДЕ — Главна дирекция по електронизация.
ГДИС [гдйс], ас. и м, — Главна дирекция за
изграждаме на София.
ГДИСП [гдисп], ж. и м. — Главна дирекция за
изкупуване на селскостопански произведе­
ния.
ГДИТ (гдит], ж. им. — Градска държавна
инспекция по труда.
ГДКБУМКП — Главна дирекция за кому­
нално-битови услуги, местна н кооператив­
на промишленост.
ГДЛ [ге-де-ел] — Газодинамична лаборато-
р ия. .
ГДОУК — Главна дирекция по оперативно
управление на качеството.
ГДОУП — Главна дирекция по оперативно
управление на производството.
гдп [ге-де-пе] — Габонска демократическа
партия.
ГДП [ге-де-пе] — Гвинейска демократическа
партия.
ГДП [ге-де-пе] — Главна дирекция по плани­
рането.
ГДПР — Главна дирекция за перспективно
развитие.
ГДР (ге-де-ре], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Германска демократична република.
ГДСЛ [ге-де-се-ле] — Германска демократиче­
ска селска партия.
ГДФ хим. — Гуанозиндифосфат.
гдх биохим. — Глутаматдс-хидрогеназа.
ГДЧ мед. — Горни отдели на дебелото черво.
ГДШ еоен. — Голяма димна шашка.
ГЕ физ., хим. — Галваничен елемент.
ГЕ — Еднокрилен гардероб,
гев физ. — гигаелектронволт.
ГЕИЦ [reim] — Главен електронноизчислите­
лен център.
г-екв. хим. — грам-еквивалент.
ген. —генерал (пред собствено име).
ген. — генерален. Д ген. директор.
ген. . . . — Генерален (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр.: Ген-
съвет, Генплан).
ген. дир. — генерален директор.
гбн.-лейт. — генерал-лейтенант (със собстве­
но име).
ген.-м. —генерал-майор (със собствено име).
Генплан м. — Генерален план (дирекция при
Научноизследователския и проектантски ин­
ститут за териториално устройство в Ссфия).
ген.-полк. — генерал-полковник.
Генсъвет м. — Генерален съвет.
47
Гйнщаб м. — Генерален щаб; ГЩ.
геогр. — географски.
геод. — геодезичсски.
Геокартпроект м.—Предприятие за проектира­
не на географски карти.
геол. — геоложки.
геом. — геометрически.
Геопланпроект м.—Комплексен институт за
географско проучване и проектиране.
ГЕОТЕЦ [геотец], м. и ж.—Геотермична елек­
троцентрала.
геофиз. — геофизически.
ГЕОХЕС [гсохес], м. и ж. — Геотермална
хидроелектростанция.
ГЕОХИ, рус. ГЕОХИ (Институт геохимии и
зналитической химии имени В. И. Вернад-
ского) — Институт по геохимия и аналитич­
на химия (при Академията на науките на
СССР).
геохим. — геохимически.
герм. — германски.
ГЕС [гес]. рус. ГЗС (Государственная злектри-
ческая станция) — Държавна електрическа
станция.
ГЕСП [гесп] — Германска единна социали­
стическа партия (в Германската демократич­
на република).
гестапо ср., истор., нем. Gestapo (Geheime
Staatspolizei) —Тайна държавна полиция
във фашистка Германия.
—Произвг. гестаповец, гестаповка, гестйпов-
ски.
г-жа—госпожа (със собствено име).
ГЗС [ге-зе-се] — Газозарядна станция.
ГЗЧ [ге-зс-че] — Генератор за звукови често­
ти.
ГИ —Геологически институт (при БАН).
ГИ [ге-й] — Групов избирач (в Автоматична
телефонна централа).
ГИ (—) [ге-й] — Импулсен генератор (напр.:
ГИ-1).
Ги физ. —грей (единица за погълната доза лъ­
чение— доза йонизиращо лъчение, доза
на облъчване).
ГИДТК — Главна инспекция за държавен
технически контрол.
ГИДТН — Главна инспекция за държавен
технически надзор.
ГИИЦ [гини] — Главен информационно-изчи­
слителен център.
ГИМ — Градски исторически музей.
ГИМ, рус. ГИМ (Государствешшй историче-
ский музей) — Държавен исторически му­
зей.
ГИП — График на изчислените поправки.
Гйпробнтпром м., рус. Гипробьгтлром (Гоеу-
дарственннй институт проектнрования пред-
приятий бьповой промишленности) — Дър­
жавен институт за проектиране на предприя­
тия за битово обслужване на населението
(в СССР).
Гнпровуз м., рус. Гипровуз (Государственнмй
союзнмй институт по проектированию вшс-
Ших учебишх заведений) — Държавен съю­
ГКФКТ
зен институт за проектиране на висши учеб­
ни заведения.
Гйпромез м., рус. Гипромез (Государственньш
союзний институт по проектированию ме-
таллургических заводов) — Държавен съ­
юзен институт за проектиране на металур­
гични заводи.
Гйпроцветмет м.,рус. Гипроцветмет (Государ­
ственньш институт по проектированию
предприятий цветной металлургии) — Дър­
жавен институт за проектиране на предприя­
тия за цветната металургия (в СССР).’
ГИС [гис], ед. и мн., електрон. — Голяма ин­
тегрална схема.
гит [гит] — Генератор на импулсите на то­
ка.
ГИТУ [гиту] — Главна инспекция по търго­
вията и услугите.
ГИУЦ [гуц] — Главен информапионно-упра-
вляващ център.
ГИФФ библ. — Годишник на Историко-фило-
логнческия факултет.
гиц [гиц], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) —
Главен изчислителен център.
ГК [ге-ка] — Градски комитет.
ГК [ге-ка], юрид. — Граждански кодекс.
ГКБД [ге-ка-бе-де] — Градска комисия за бе­
зопасно движение.
гкг [ге-ка-гс], икон. — Горна контролна гра­
ница (при статистическо регулиране на тех­
нологичния процес с контролни карти).
ГКДН К — Градски комитет за държавен к
народен контрол.
ГККФТ, пол. GKKFiT (Glowny Komitet
Kultury Fizycznej i Turystyki) — Главен
комитет за физическа култура и туризъм
в Полската народна република;вж. ГКФКТ.
ГКМ [гс-ка-ме] — Галериен комплекс в Мар-
бас.
ГКО [ге-ка-ö], мн., биохим. — Гликокортикои-
ДИ.
ГКП [ге-ка-пе]— Гваделупска комунистическа
партия.
ГКП [ге-ка-пе] — Германска комунистическа
партия (във Федерална република Герма­
ния).
ГКП [ге-ка-пе], воен.~ Главен команден пункт
(на кораб).
ГКП [ге-ка-пе] — Гръцка комунистическа пар­
тия.
ГКРК [ге-ка-ер-ка] — Градска контролно-ре­
визионна комисия.
ГКРП истор. — Германска комунистическа
работническа партия.
ГКС [ге-ка-се], м. и (разг.) ср. (член. -то)—
Градски кооперативен съюз.
ГКТ хим. — Горна критична температура на
разтваряне.
ГКТ [ге-ка-те] — Градски комитет за трез­
веност.
ГКФС [ге-ка-фе-се] — Градски комитет за физ­
култура и спорт.
ГКФКТ — Главен комитет за физическа кул*
ГД.
тура и туризъм (в Полската народна ре­
публика).
гл. библ. — глава; г. (с цифра).
гл. — главен (със съществително, означаващо
някаква длъжност, напр.: гл. асистент, гл.
инженер, гл. научен секретар).
гл. грам. — глагол; глаг.
Глав. ... — Главен (като първа съставна част
на сложносъкратени думи, напр.: Глав-
проект).
ГлавАПУ [глав-апу], рус. ГлавАПУ (Главное
архитектурно-планировочное управление) —
Главно архитектурно планово управление.
Главатсменсрго, рус. Главатомзяерго — Глав­
но управление по използуваме на атомната
енергия.
Главкоопреклама ж., рус. Главкоопреклама —
Всесъюзно обединение за реклама.
Главпроект м. — Главна архитектурна про­
ектантска организация.
ГЛАВУКС — Главно управление на капитал­
ното строителство.
глаг. грам. — глагол; гл.
ГЛДП [ге-ле-де-пе] — Германска либерално-
демократическа партия.
ГЛИН електр. — Генератор на линейно изме­
нящо се напрежение.
ГлПУНА [глапуна], м. и ср. — Главно поли­
тическо управление па Народната армия,
глт техн. — Гуменолентови транспортни ма­
гистрали.
ГМ (—) метал.— А1ноговретенна глава (напр.:
ГМ 215. ГМ 306, ГМ 313, ГМ 406).
ГМД [ге-ме-де], изч. техн.— Гъвкав магнитен
диск.
ГМО [ге-ем-ö], хим. — Глицеринмоноолеат.
г-мол хим. — грам-молекула; грам-мол (еди­
ница за маса).
ГМП техн. — Пулсираща мазутна горелка.
ГМП 11е-ем-пе],лш. и (разг.лш. -та), електр.—
Гъвкави медни плетейки.
ГМП-К [ге-ем-пс-ка], мн., електр. — Гъвкави
медни плетейки — кръгли.
ГМПО библ. — Годишник на музеите в Плов­
дивски окръг.
ГМТ [ге-ем-те], техн. — Горна мъртва точка
(при двигатели с вътрешно горене).
ГН (—) — Наблюдателно гърне (напр.: ГН 6).
г-н — господин; г. (със собствено име).
ГНА [ге-ие-а], англ. GNA (Ghana News А?е-
ncy) — Гакайска информационна агепиия.
ГНБС библ. — Годишник на Народната биб­
лиотека в Ссфня.
гндп [ге-не-де-пе] — Германска нацнонал-
демократнческа партия.
ГИНИ [гний], рус. ГНИЛ (Государственшдй
научно-исследоватс.дьский институт)— Дър­
жавен научноизследователски институт (в
СССР).
ГН.М библ. — Годишник на Народния архео­
логически музей (в София).
ГНП [ге-не-пе] — Германска националдемо-
кратическа партия.
ГНП [ге-не-пе], воен.— Група за непосредстве­
на поддръжка.
ГНС [ге-не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) —.
1. Градски народен съвет.
2. Сградата, в която се помещава Градският
народен съвет.
ГНСДТ — Градски народен съвет на депута­
тите на трудещите се.
ГО — Горна Оряховица(лри названия на орга­
низации, физкултурни дружества и др.)
^„Локомотив" ГО.
ГО [ге-о] — Гражданска отбрана. АКабинет
ГО. Щаб ГО.Началник щаб ГО. Пионер­
ски рейд „ГО-25“.
гоап [гоап], м. (разг. член, -ът, -а), воен. —
Гаубично-оръдеен артилерийски полк.
ГОАС автом. — Генератор за обратен авариен
сигнал.
ГОБ — Градска обединена болница.
ГОГО — Градски отряд за гражданска отбра­
на.
год. — година; г. (след цифра).
год. — годишен (напр.: многогод., едногод.).
Год. — годишник,
год. — годишнина (с цифра).
ГОЕЛРО [го-ел-pö], истор., рус. ГОЗЛРО
(Государственная комисия по електрифика­
ции Росени) — 1. Държавна комисия за
електрификация на Русия.
2. Обикн. в съчет. план ГОЕЛРО — План за
електрификация на Русия (1920).
ГОК [ге-о-ка] — Гарнизонен офицерски клуб,
гом физ. — гигаом.
ГОНП — Градски отдел „Народна просвета“,
гор. . . — Горски (като първа съставна част
на сложносъкратени думи, напр.: Горпром,
Горстрой).
Горпром м. (разг. член, -а), остар. — Тран­
спортно предприятие па горската промишле­
ност.
Горснаб м. — Горско снабдяване (търговско
предприятие).
Горстрой м.— Горско строителство (предприя­
тие).
Горубсо м. и ср., рус. Горубсо (Горно-рудное
болгаро-советское общество) — Стопански
минно-металургичен комбинат (възникнал
като .Минно-рудно българо-съветско друже­
ство).
Горхим — Горска химия (клон към ДСО
„Целулоза н хартия1').
ГОС — Габровски окръжен съд.
Госбанк ж. рус., Госбанк (Государственний
банк СССР) — Държавна банка на СССР.
Госнздат ,и., рус. Гссиздат (Государственное
нздательство) — Държавно издателство.
ГосИИТИ и ГОСИНТИ [гоейнти], рус. ГосИН-’
ТИ и ГОСИНТИ (Государственнмй научно-
исслсдоватсльский институт научнон н тех-
личсской информации) — Държавен науч­
ноизследователски институт за научна и тех­
ни че ска информация.
Госккно ср., остар., рус. Гсскино (Центрьлное
государственное фотоккнопредпрнятие На-
49
родного комиссариата просвещения) — Цен-
трално държавно кинопредприятие.
Госплан м., рус. Госплан (Государственная
плановая комиссия) — Държавна планова
комисия.
ГЬсплан м., рус. Госплан (Государственний
плановнй комитет Совета министров СССР)—
Държавен планов комитет на СССР.
Госстрой м., рус. Гссстрой (Государственний
комитет по делам строителъства) — Държа­
вен комитет по строителство.
ГОСТ [гост], рус. ГОСТ (Государственний об-
щесоюзннй стандарт) — Държавен общо-
съюзен стандарт.
ГОТ биохим. — Глутамат-оксалацетат-транс-
амин аза.
Готран м., електрон., англ. GOTRAN
(GOFORTRAN) —Алгоритмичен език.
ГП библ. — За означаване на библиотеката
пргн „Главпроект“.
ГП ге-пе] — Градско предприятие.
ГП ке-пе] — Граждански противогаз.
ГП-4 у — Граждански противогаз—усъвър-
шенствуван.
ГП [ге-пе], мн. и (разг.) мн. -та, електр. —
Гъвкави плстенки.
ГП (—) [ге-пе] — Пневматичен гайкозатегач
(напр.: ГГ1-142).
ГП (—) [ге-пе], рус. ГП (Грабли поперечнме) —
Прикачпи гребла (напр.: ГП-14).
ГПБ [ге-пе-бс] — Горскопромишлена база.
ГПГК — Геофизически проучвания и геолож­
ко картиране (държавно предприятие).
ГПК [ге-пе-ка] — Геологопроучвателен клон.
ГПК [ге-пе-ка] — Германска патентна класи-
фикапия.
ГПК [ге-пе-ка] — Горски промишлен комби­
нат.
ГПК [ге-пе-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Градска потребителна кооперация.
ГПК [ге-пе-ка] — Градски партиен комитет.
ГПК [ге-пе-ка], юрид. — Граждански проце­
суален кодекс.
ГПК (—) — Комплектни грил-плочи (напрЛ
ГПК-1, ГПК-2).
ГПлАМ библ. — Годишник на Пловдивския
археологически музей.
ГПЛИ [гс-пе-ле-й] — Геоложко предприятие
за лабораторни изследвания.
ГПНБМ библ. — Годишник на Пловдивската
народна библиотека и музей.
ГПНТБ, рус. ГПНТБ (Государственная пу-
бличная научно-техническая библиотека
СССР) — Държавна народна научно-техни­
ческа библиотека на СССР.
ГПО [ге-пе-о]. воен., рус. ГПО (Главная по­
лоса оборонм)—Главна ивица на отбраната.
ГПП [ге-пе-пе] — Геолого-проучвателно пред­
приятие.
ГПЛ [ге-пе-пе] — Горско промишлено пред­
приятие (на българите в Коми).
ГПП [ге-пе-пе] — Градско промишлено пред­
приятие.
ГПС [ге-пе-се] — Газопълнителна станция —
4 Рмваи м «»хрвщекиятв
гск
комплекс от съоръжения за пълнене на бу­
тилки с втечнен газ.
ГПТ [ге-пе-те]—Гватемалска партия на труда.
ГПТ биохим. — Глутаматпируват-трансами-
наза.
ГПТ воен. — Гъсеничен плаващ транспортьор.
ГПТ (—) [ге-пе-те], рус. ГПТ (Грабли попе­
речнме трактори е) —За означаване на трак­
торни сеносъбирачки (напр.: ГПТ-14, 5).
ГПУ [ге-пе-у] — Главно политическо управле­
ние на Народната армия.
ГПУ [ге-пе-у], истор., рус. ГПУ (Государствен-
ное политическое управление) — Държав­
но политическо управление (в СССР —
1922 г.).
ГР (—) [ге-ср], техн. — Разтъргваща глава
(напр.: ГР-1, ГР-9).
гр. — град; г. (пред название). Дар. Пловдив.
гр — градус (единица за температурен интер­
вал) (след цифра).
гр. — граматически; грам,
г-р физ. — грам-рентген (след цифра).
гр. — група (след цифра).
гр. — гръцки; грц.
град. — градус; вж. гр (след цифра),
гражд. — граждански.
Гражданстройпроект л. — Комплексен инсти­
тут за проучване и проектиране на граждан­
ско строителство.
грам. — граматически; гр.
грам-мол хим. — грам-молекула; г-мол (еди­
ница за маса).
гр. д. юрид. — Гражданско дело,
грз воен. — гранична застава.
ГРК — Градски радиоклуб.
грк воен. — гранична комендатура.
ГРМК [ге-ре-ме-ка] — Геоложки ремонтно-ме­
ханичен клон.
ГРП [ге-ре-пе] — Геологоразузнавателно
предприятие.
ГРС [ге-ре-се] — Граждански радикален съюз
(в Аржентина).
груп. . . — групов (като съставна част на
сложносъкратенн думи,'напр.: профгрупорг).
групорг, член, -ът, -а, мн. -рзи,л. — Групов
организатор.
грф. геогр. — графство.
ГРЦ библ. — Гърция,
грц. — гръцки; гр. Д древногрц.
ГС [ге-се] — Главен съвет.
ГС — Горско стопанство.
ГС [ге-се] — Градски съвет. Д ГС на СБ А,
Гс физ. — гаус (единица за магнитна индук­
ция), (след цифра).
гс физ. — грам-сила (единица за сила на те­
жестта, тегло на тяло), (след цифра).
ГСДП [ге-се-де-пе] — Германска социалдемо­
кратическа партия (във Федерална републи­
ка Германия).
ГСИ електр. — Генератор за синхронизирани
импулси.
ГСИК [геик] — Градски съвет за изкуство я
култура.
ГСК [ге-се-ка] — Глобална система за контрол
гск
(на химическите вещества в атмосферата).
ГСК [ге-се-ка] — Горскостопански комбинат.
ГСМ [гс-се-енм] и [ге-се-ем], мн.— 1. Горивно-
смазочни материали. Д Икономия на де­
сетки тонове ГСЛ1.
2. (разг.) м. (член, -ът, -а) — Пункт в пред­
приятие за зареждане с горивно-смазочни
материали.
3. Специалност във Внсшето народно военно
училище.
ГСН електрон. — Генератор на стъпално на­
правление.
ГСО [ге-се-о] м. и (разг.) ср. (член, -то) — Го­
тов за санитарна отбрана (комплекс от са­
нитарни норми).
ГСО [ге-се-о] — Градско стопанско обединение.
ГСП [ге-се-пе] — Гвианска социалистическа
партия.
ГСП [ге-се-пе] — Градско стопанско предприя­
тие. ЬГСП „Обществено хранене“.
ГСПС [ге-се-пе-се] — Градски съвет на про­
фесионалните съюзи.
ГСС [ге-се-се], електрон.— Генератор за стан­
дартни сигнали.
ГСС [ге-се-се]—Горска семеконтролна станция.
ГССР [ге-ес-ес-ер],рус.ГССР (Грузинская Совет-
скаяСодиалнстическая Республика) — Гру­
зинска съветска социалистическа република.
ГСУ библ.*— Годишник на Софийския универ-
ситет.
ГСУБФ остар., библ. — Годишник на Софий­
ския университет, Богословски факултет.
ГСУИФФ остар., библ. — Годишник на Со­
фийския университет, Историко-филологи-
чески факултет.
ГСУПрМФ остар., библ. — Годишник на Со­
фийския университет, Лриродо-математи-
чески факултет.
ГСУФИФ библ. — Годишник на Софийския
университет, Философско-исторически фа­
култет.
ГСУФМФ библ. — Годишник на Софийския
университет. Физнко-математнчески факул­
тет.
ГСУФФ библ. — Годишник на Софийския уни­
верситет, Филологически факултет.
ГСУЮФ библ. —Годишник на Софийския уни­
верситет, Юридически факултет.
ГСФ [ге-се-фе] — Генерална спортна федера­
ция (в Сирийската арабска република).
ГТ [ге-те], мн. и (разг. мн. -та, член. мн. -та),
електр. — Германиеви транзистори.
ГТ [ге-те], ед. и мн. — Горящи течности.
ГТД [ге-те-де] — Газотурбинен двигател.
ГТДВГ — Газотурбинен двигател с вътрешно
горене.
гти [ге-те-й], електр. — Генератор за токови
импулси.
ГТИ (—) [ге-те-н]. електр. — Генератор за
трионообразни импулси.
ГТК [ге-те-ка], ед. и мн. — Голямотонажнн
жонтейри.
50
ГТО [ге-те-б] м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Готов за труд и отбрана (комплекс от физ-
културни норми).
ГТП [ге-те-пе] — Градско търговско пред­
приятие.
ГТПЕ воен. — Група за техническа помощ н
евакуация.
ГТФ [ге-те-фе], хим. — Гуанозитрнфосфат.
гтх [ге-те-хе], ед. и мн., биохим. — Гонадо-
тропен хормон.
ГТШ електр. — Гъвкав шлангов кабел за под­
вижни машини в торфени предприятия.
ГУ — Главно управление.
ГУ — Градско управление.
ГУ [ге-у], електрон. — Групов усилвател.
ГУ (—) [ге-у] — Ултразвуков генератор (напр:
ГУ-2-6, ГУ-1-0,1).
ГУГК [гу-ге-ка] — Главно управление по гео­
дезия и картография.
ГУМ [гум], член, -ът, -а, м. — Градски уни­
версален магазин.
ГУМ [гум], рус. ГУМ (Государственньш унн-
версальний магазин) — Държавен универ­
сален магазин (в СССР).
Гумикооп м. —Кооперация за гумени изделия.
ГУОК — Главно управление за организация
и координация.
ГУП [гуп], м. (разг. член, -а) — Главно управ
ленне на пътищата.
ГУСВ [гу-се-ве], ср. (разг. член, -то), воен. —
Главно управление на строителните войски.
ГУТП [гу-те-пе], ср. (разг. член, -то) — Глав­
но управление на трудовата повинност.
ГУХМ [гу-хе-ме] — Главно управление по
хидрология и метеорология.
ГУЦ - Гл авно управление по цените.
Г6Ф биохим. — Глюкозо-6-фосфатаза.
ГвФДХ биохим. — Глюкозо-6-фосфатдехидро-
геназа.
ГФИ [ге-фе-й] — Геофизичен институт (при
БАН).
ГФК [ге-фе-ка] — Геодезия, фотограметрия
и картография.
ГФР [ге-фе-ре], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Германска федерална република; вж. ФРГ.
— Произв. (разг.) геферианец, гефериански,
ГХС [ге-хе-се] — Германски християн-демо-
кратически съюз (във Федерална република
Германия).
гхц физ. — гигахерц (след цифра),
г-ца — госпожица (със собствено име).
ГЦАР — Градски център за амбулаторна ре-
хабилитация.
ГЦОЛИФК»рус. ГЦОЛИФК(Государственний
центральншй ордена Ленина институт фнзи-
ческои культурш) — Държавен централен
институт за физическа култура (в СССР).
ГЦХРМ, рус. ГЦХРМ (Государственная цен-
тральная художественнореставрационная
мастерская) —Държавна централна худо--
жественореставраторска работилница (в
СССР).
ГЩ [ге-ще], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. —
Генерален щаб; Генщаб.
5( __________________________________________ ДБП
Д (—) [де), ед. и мн. — Бензинови двигатели
д
(напр.: Д-300).
Д (—) [де], рус. Д (Дорожная машина) —
За означаване на: булдозер (напр.: Д-159В);
скрепер (напр.: Д-183); прикачен зърноком­
байн (напр.: Д-6).
Д [де], есен. — Ден на началото на бойни
действия, на бойна операция (напр.: Дп
Д2, Дя — първи, втори, трети ден и т. н).
Д (—) [де], електр. — Диод (напр.: Д 219,
Д 220, Д 220А).
Д. — Долен (в назв. на селища). Д Д. Дъбник.
Д електр. — Дросел.
Д геохим. — Дългопламъчни въглнща.
Д (—) [де] — Стационарна кинопрожекционна
машина „Дрезден“ (напр.: Д-2 „Дрезден“).
Д(-) [де]. ед. и мн. — Четнритактови дизело­
ви двигатели (напр.: Д-6, Д-12, Д-18.).
Д., д. грам, — дателен (падеж); дат,
д. — ден.
д. — денонощие.
я — деци. . • (представка за образуване на Де­
сетичните кратни единици от Международ­
ната система на измерителните единици)-
д. —души (след цифра).
д. — дължина (с цифра).
ДА [де-ä], вое«., рус. ДА (Дегтярева авиацион-
ннй пулемет) — За означаване на авиацион­
на картечница, създадена от Дегтярев.
ДА [де-ä], еоен. — Авиация за далечно дей­
ствие.
ДА воен. — Дивизионна артилерия.
ДА — Дизелово арктическо гориво.
ДА (—) [де-ä] — Доилен апарат (напр. : ДА-2).
ДА [ле а] — Държавен арбитраж . Д ДА при
ОДС. ДА при СГНС.
ДА [де-а] —Държавен архив.
да — дека (представка за образуване на десе­
тичните кратни единици от Международната
система на измерителните единици).
ДАБ ким. — Диметнламинобензол.
ДАБ [даб], воен. — Димна авиационна бомба.
ДАГ [даг], воен. — Дивизионна артилерийска
група.
ДАГ [даг] — Дирекция за архитектура и гра­
доустройство.
даг — декаграм (след цифра).
ДАН библ. — Дания.
д. а. н. — доктор на архитектурните вауки
(със собствено име).
дагест. — дагестански.
ДАН [д£и], ж. и л. — Държавна автомобилна
инспекция.
ДАК изч. техн. — Дума за адрес на канала,
дал — декалитър (след цифра).
ДАЛК биохим. —Делта-аминолевулинова ки­
селина.
ДАНПТ — Държавен ансамбъл за народни
песни и танци.
ДАО [дао] —Държавно аптечно обединение.
ДАП [дап], воен. — Димообразуващ авиацио­
нен прибор.
ДАП [дап], м. (paar. член, -ът, -а, мн. -ове) —
Държавна автомобилно предприятие.
—Произв.: (разг.) даладжия, дападжийски,
даповеи, даповски.
ДАП — Държавно аптечно предприятие.
ДАРАГ, нем. DARAG (Deutsche Auslands-und
Rück versieh erungs Aktiengesellschaft) —
Акционерно застрахователно дружество на
Германската демократична република.
ДАРР воен. — Дивизионна артилерийска ре­
монтна работилница.
ДАС [дас], воен. — Дивизионен артилерийски
склад.
ДАСП [дасп], ср. и м. — Държавно автомобил­
но стопанско предприятие.
ДАСП — МП —Държавно автомобилно сто­
панско предприятие — международни пре-
,вози.
ДАССР [да-ес-ес-ер], рус. ДАССР (Дагестан-
ская Автономная Советская Социалистичес-
кая Республика) — Дагестанска автономна
съветска социалистическа република.
ДАТ [дат]— Държавен автомобилен транспорт
(държавно автомобилно предприятие).
дат. грам. — дателен (падеж); Д., д.
дат. — датски.
ДАУ [дау], автомат. — Дистанционно-авто*
матично управление.
ДАУ — Държавно аптечно управление.
ДАФ [даф] — Държавен архивен фонд.
ДАШ —Държавна автомобилна школа,
дб воен. ~ Десантен батальон.
ДБ — В емблемата на кожарски завод „Ди­
митър Благоев“ — Габрово.
ДБ техн. — Дисков бензиномер.
ДБ [де-бе] — Дружествено бюро.
ДБ (—) [де-бе], воен., рус. ДБ (Дальний
бомбарднровщик) — За означаване на тип
съветски бомбардировач (напр.: ДБ —ЗФ).
дб физ. — децибел (единица за измерване си­
лата на звука), (след цифра).
ДБВК остар. — Държавна библиотека „В.
Коларов“.
ДБЕД хим. — Дибензилетилендиамин.
ДБИ [де-бе-й] — Държавен библиотекарски
институт.
д.б.н. —доктор на биологическите науки
(със собствено име).
ДБП [де-бе-пе] —Държавно бюро за проверка.
ДБСД
ДБСД — Дом на българо-съветската дружба.
ДБФ хим. — Дибутнлфталат.
дв воен. — десантен взвод.
ДВ [де-ве], мн., воен. — Десантни войски.
ДВ [де-ве], ед. и мн., воен. — Димообразува-
щк вещества.
ДВ [де-ве], мн., радиотехн. — Дълги вълни.
ДВ [де-ве], прил. — Дълговълнов. Д ДВ
станция.
ДВ — „Държавен вестник“.
дв. грам. — двойствено (число).
дв, англ. dw (deadweight) — Единица мярка
за товароподемност на морски плавателен
съд.
ДВГ [де-ве-г^], ед. и мн. — 1. Двигатели с
вътрешно горене.
3. (разг.) мн. — Двигатели с вътрешно го­
рене (специалност във Виеше учебно за­
ведение). ДТой следва ДВГ.
ДВ И [де-ве-н]—Държавна аъздухоплавптел-
на инспекция.
ДВ И [де-ве-н] — Държавно военно издател­
ство.
д. в.-м. н. —доктор на ветеринарномедицин­
ските науки (със собствено име).
д. в. н. — доктор на военните науки (със
собствено име).
д-во — дружество.
ДВС [де-ве-се] — Движение на въоръжените
сили (в Португалия).
ДВСК. [де-ве-се-ка] —Държавен ветеринарно-
санитарен контрол.
ДВСН [де-ве-се-не] — Държавен ветеринарен
санитарен надзор.
ДВСШ (—) [де-ве-се-ше], рус. ДВСШ (Само-
ходное шасси с дизелем воздушного охлаж-
дения) — Самоходно шаси с дизелов дви­
гател с въздушно охлаждане (напр.: ДВСШ-
16).
ДВТК [де-ве-те-ка] — Държавен вълненотек-
стилен комбинат.
ДВТУ [де-ве-те-у], остар. — Държавно вие­
ше театрално училище.
ДВУФАН осmap. — Държавно виеше учи­
лище за финансови и административни
науки.
ДВФ [де-ве-фе]—Държавна военна фабри­
ка.
ДГ биох. — Диглнцернд.
дг — дециграм (след цифра).
ДГЕК —Департамент за гарантиране на екс­
портните кредити (е Англия).
ДГЗС [де-ге-зе-се], ср. (разг. член, -то, мн.
•та) — Държавно горско земеделско сто­
панство.
ДГК [де-ге-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен гипсов комбинат.
д. г. н. — доктор на географските науки
(със собствено име).
ДГС [де-ге-се], ср. (разг. член, -то, мн. -та) —
Държавно горско стопанство.
63
ДГФ [де-ге-фе]—Държавен горски фонд,
дд воен. — Далечно действие. А Артилерия
ДД.
ДД —Демократическо действие (партия във
Венецуела).
дд воен. —Денонощна дажба.
ДД [де-де] — Дизелов двигател.
ДД мед. — Дълбока доза (рентгенова доза
при лечение).
Д-Д хим. — Препарат — смес от дихлор-
пропен и дихлорпропан.
ДДА (—) [де-де-ä), рус. ДДА (Двухконсоль-
ньш дождевальнмй агрегат) — Двуконзолеи
дъждовален агрегат (напр.: ДДА-100 М).
ДДД хим. — Дмхлордифенилднхлоретан.
ДДЗ [де-де-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен дървопреработвателен завод.
ДДИМ радиотехн. — Двустранна дължинно-
импулсна модулация.
ДДК [де-де-ка], ед. и мн. (разг. -мн. -та),
воен. —Дивизионен десантен катер.
ДДМ (—) [де-де-ем]—Дългоструйна дъждо-
вална машина (напр.: ДДМ—ЗОС).
ДДН (— )[де-де-ен], рус. ДДН (Дождевальная
дальноструйная навесная машина) — Дъж-
довална далекоструйна навесна машина
(напр.: ДДН-45).
ДДП [де-де-пе], електр. — Двоен диапентод.
ДДР [де-де-ер], нем. DDR (Deutsche Demokra­
tische Republik); вж. ГДР.
ДДТ [де-де-те], м. и (разг.) ср. (член, -то),
хим. — Дихлордифенилтрихлоретан.
ДДФ [де-де-фе] — Дунавски драгажен флот.
ДДЧ [де-де-че], мед. —Долни отдели на де­
белото черво.
ДЕА хим. — Диетаноламнн.
Девко м., англ. DEVCO (Committee for Stan­
dardisation in the Developing Countries) —
Комитет за оказване на помощ в дейността
по стандартизация на развиващите се стра­
ни (при Международната организация по
стандартизация).
Деделйн хим. — Дихлордифенилтрихлоретан
(ДДТ [де-де-те] и линдан (препарат за
растителна защита).
дедерди нем. dederon (DDR+on) — Наз­
вание на синтетични влакна и тъкан.
деж. — дежурен.
дезесе, член, -то, мн. -та, ср., разг. — Дър­
жавно земеделско стопанство; ДЗС.
— Произв.-. дезесар, дезесарскн.
ДЕК [дек], англ. ДЕС (Digital Equipment
Corporation) — Американска корпорация за
п роизводство и а слектронноизч исл ител ни
машини.
дек. — декември.
дек. — Вж. дка.
Декалйн м., хим. —Декахидронафталин.
декл. — декларатор.
Декодер м., автолтот. — Устройство за де­
кодиране ва информация.
Декотекс м. — Стопански комбинат за про*
изводство на декоративен текстил (килими,
одеяла, мебели, платове и др.).

дем. — демократичен, демократически,
дем. — демокрация.
ДЕМА [дома] — Дирекция за електромеди­
цинска апаратура.
Демаг м., нем. DEMAG (Deutsche Maschinen­
fabrik — Aktiengesellschaft) — Немско ак­
ционерно дружество на машиностроител­
ните заводи (във Федерална република
Германия).
деп.—департамент (със собствено име).
Десо еоен. — Десантен отряд.
Деспб есен., рус. Деспб (Десантно-переправоч-
Hbift батальон) — Десантен батальон.
Д^спред м. — Държавно спедиторско пред­
приятие за транспорт по външнотърговски
стокообмен.
Дет. . . — Като първа съставна част на слож-
косъкратени думи (напр.: Детмаг).
ДВТА хим. — Диетилен-триамин.
Детиздат м. — Детско издателство.
Детмаг, член, -ът, -а, .«н. -зи, м. — Детски
магазин.
деф. — дефектен.
ДЕФА [дефа], нем. DEFA (Deutsche Film-
Aktiengesellschaft) — Киностудии на Гер­
манската демократична република.
ДЕЦ [деи], ас. и м. — Дизелова електрическа
централа.
Д^цфонд м. — Децентрализиран фонд,
леят. грам. — деятелен (залог).
Дж. физ. — джаул (единица за измерване на
енергия и работа).
ДЖАНА, JANA (Jamahiriya News Agency) —
Информационна агенция на Либийската
арабска джамахирня.
ДЖИ [де-же-й], ж. и (разг.) ср (член. -то) —
Държавна железопътна инспекция.
Дж'К физ. — джаул на Келвин (единица
аа топлинен капацитет и ентропия).
Дж-кг физ. — джаул на килогрзм (единица
за специфична топлина на фазово превръ­
щане на химическите реакции).
Дж/(кг К) физ. — джаул на килограм —
Келвин (единица за специфичен топлинен
капацитет, специфична топлинг),
ДЗ [де-зе] — Дизелово зимно гориво.
ДЗ — «Димитровско знаме“ (вестник).
ДЗ воен. — Димна завеса.
ДЗ (де-зе] — Държавен завод.
ДЗАВ — Държавен завод за автоматични вез­
ни.
ДЗЗ [де-зе-зе], м. и (paar.) ср. (член, -то) —
Държавен захарен завод.
ДЗИ |де-зе-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
1. Държавен застрахователен институт.
2. Сградата, в която се помещава Управле­
нието или клон на Държавния застрахова­
телен институт.
ДЗК (де-зе-ка), м. и (разг.) ср. (член- -то) —
Държавен захарен комбинат.
ДЗОС [дтое], член, -ът, -а, мн. -ове, м., воен, —
Дървено земно огнево съоръжение.
дин.
ДЗОТ [дзот], член, -ът, -а, мн. -ове, м., еоен.,
остар.— Дървенс-земна огнева точка.
ДЗРЧ [дс-зе-ре-че] — Държавен завод за ре­
зервни части. &ДЗРЧ г.Т. Петров".
ДЗС [де-зе-се], член, -то, мн -та, ср.—Държав­
но земеделско стопанство: дезссе.
ДЗУ [де-зе-у], електрон. — Дълговременно за­
помнящо устройство.
ДЗУ [де-зе-у]—Държавен земеделски участък.
ДЗЦ [де-зе-це] — Държавен завод за целуло­
за.
ДИ — Джамгат-и-нслями (Дясна религиоз-
ио-обшмнна партия в Пакистан).
ДИ [де-й] — Дъждовелна инсталация.
ДИ — Държавно издателство.
ДИ (—) [де-й], електр. — Индуктивен дат­
чик (напр.: ДИ-2-12).
диал. леке. — диалектно.
днам. —диаметър (с пифра).
Двамат м. — 1. Диалектически материализъм.
2. Учебна дисциплина във висшите учебни
заведения. Д Взех си изпита по диамат.
3. разг. член, -ът,-а. Учебник по тази дис­
циплина. Д В книжарницата има диа­
мат. Върни ми диамата.
ДИЕК [диек] — Държавна инспекция за енер­
гиен контрол.
ДИЗ [диз] — Държавен инструментален за­
вод.
ДИЗАП [дизап], ас. и м.— Дирекция за
защита на авторското право.
ДИЗМ [дй-зе-ме] — Държавен институт за за­
конодателна метрология.
ДИК — Демократическа институционалистка
коалиция (в Еквадор).
ДИК [длк], м. (разг. член, -а) и ж. — Дирек­
ция за инвеститорски контрол.
ДИК [лик], м. (разг. член, -а) — Държавен
индустриален комбинат.
ДИК [днк], м. и ас. —Държавнз инспекция
по корабостроене.
ДИКЛС — Държавен институт за контрол
на лекарствените средства.
ДИКМ електрон. — Диференциална импулс­
но-кодова модулация.
ДИКО [дико]. м. — Директивен комитет (към
Международната организация по стандар­
тизация).
Диковр воен. — Дивизия кораби за охрана
на воден район.
ДИКСИ[дйкси] — Държавна инспекция по
качеството на стоките за износ.
ДИМ (—) [дим], техн. — Дистанционен ин­
дукционен манометър (напр.: ДИМ-8,
ДИМ-100).
ДИЛ1 [дим], електрон. — Дължннно-импулсна
модулация.
Димп воен. — Дивизия морска пехота.
ДИН [дин], нем. DIN (Deutsche Industrie -
Norm) — Германски промишлен стандарт
(във Федерална република Германия).
дин — дина (единица за измерване на сила),
(с цифра).
дин. — динара (след цнфра).
д.и.н.
д. и. н. — доктор на икономическите науки
(със собствено име).
д. и. н. — доктор на историческите науки
(със собствено име).
ДИНА [дина]. DINA (Oireccion de Irrteligencia
Nacional) — Национална дирекция за ра­
зузнаване (тайна полиция на военната хун­
та в Чили).
ДИО [дно] — Дирекция за изграждане на
обекти.
ДИО [дко], остар. — Държавно индустриал-
но обединен> е.
ДИП [дип], (разг. член. -ът, -а. мн. -ове)—
Държавно индустриална предприятие.
Дипк воен. — Дивизия протпволодъчни ко­
раби.
Дипл воен. — Дивизия подводни лодки,
дипл. —дипломатически; диплом,
диплом. — дипломатически; дипл.
ДИР - Д алекоизточна република,
дир. — директор.
дир. —дирекция. &дир. „Товарни превози**.
Дирк воен. — Дивизия ракетни кораби.
дис. — дисертация.
дисцнп, член. -ът, -а, м.. соен., разг. —Дис­
циплинарна рота. Д Той беше е дисципа.
^Прои:-е: (разг.) дисцйпаджия.
Дит биохим. —Дийсдтирознн.
ДИТККП остар.—Държавна инспекция за
технически контрол по качеството в про­
мишлеността.
ДК (“) [Де-ка], воен. — Дегазационен ком­
плект (напр.: ДК-1. ДК-4, ДК-5).
ДК воен. —Дегазационна команда.
ДК [де-ка]. воен. —Десантен кораб.
ДК (—) [де-ка], рус. ДК (Днзельний кран) —
Дизелов кран (напр.: ДК-10, ДК 2.8),
ДК [де-ка] — Домостроителен комбинат. А
ДК1 , ДКЗ . '
ДК [де-ка] — Дружествен комитет.
ДК [де-ка] — Държавен контрол.
ДК — Държавен контролен номер (ма мотор­
ните прецизни средстиа).
дх — дека (десетична представка към едини­
ците за измерване) (напр.: дкл, дкм).
дка—декзр (единица за повърхнина), (след
цифра).
ДКБУ [де-ка-бе-у] —Държавен комбинат за
битови услуги.
ДКВ (де-ка-ве]. ср. (разг. член, -то), остар. —
Название на части военнослужещи, моби­
лизирани до края на войната (1941 —1944).
^Офицери от ДДВ-то.
дкг—декаграм (след цифра).
ДКЗ (Де-ка-зе] — Държавен каучуков завод.
ДКЗ [де-ка-зе] — Държавен керамичен завод.
ДКЗ [ де-ка-зе] — Държавен книжен завод.
ДКЗ [де-ка-зе]—Държавен котларскм за­
вод.
ДКК [де-ка-ка] —Държавен каучуков ком­
бинат.
ДКК [де-ка-ка]—Държавен консервен ком­
бинат.
54
ДКК [де-ка-ка] — Държавен копринен ком­
бинат.
ДКК [де-ка-ка] — Държавен корабостроите­
лен комбинат.
дкл — декалитър (след цифра).
дкм — декаметър (след цифра).
ДКМС [де-ка-ме-се], м. и (разг.)ср. (члея.-то)—
Димитровски комунистически младежки съюз.
ДКНТП % [де-ка-ен-те-пе] — Държавен коми­
тет за наука и технически прогрес.
ДКНТПВО [де-ка-ен-те-пе-ве-о] — Държавен
комитет за наука, технически прогрес и
виеше образование,
ДКО (—) [де-ка-ö] — Конвейерна подвижна
инсталация за поточно доене на овце (напр.:
ДКО-8).
ДКОИ изч. техн. — Двоичен код за обмен на
информация.
ДКП [де-ка-пе]—Датска комунистическа партия.
ДКП (—) [де-ка-пе] — Джобен правопоказващ
Дозиметър (напр.: ДКП-50).
ДКП [де-ка-пе], икон. — Долна контролна
граница (при статистическо регулиране на
технологичния процес с контролни карти).
ДКП [де-ка-пе] —Доминиканска комунисти­
ческа партия.
ДКП [де-ка-пе]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен комитет за планиране.
ДКПП [де-ка-пе-пе] — Дирекция за комплекс­
но проучване и проектиране.
ДКС [де-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен комитет за стандартизация.
ДКСА [де-ка-се-а] — Държавен комитет по
строителство п архитектура.
ДКТ хим. —Долна критична температура на
разтваряне.
ДКТ [де-ка-те] — Държавен комитет по ту­
ризма.
ДКУ (—) [де-ка-у]. рус. ДКУ (ДрсСилка
кормов универсальная) — Универсална фу­
ражомелка (напр.: ДКУ-1).
ДКФ [де-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавна картонажна фабрика.
ДКФ [де-ка-фе]. ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавна кибритена фабрика.
ДКФ [де-ка-фе], ж. п (разг.) ср. (член, -то) —
Държавна книжна фабрика.
ДКФ [де-ка-фе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавна консервна фабрика.
ДЛ — Дизелово лятно гориво.
ДЛ —Държавна лотария.
дл—децилитър (след цифра).
ДЛП [де-ле-пе] — Демократическа лейбърист­
ка партия (в Тринидад, Тобаго, Барбадос).
ДЛП [д с-ле-пе] — Доминиканска лейбърист­
ка партия.
ДЛС [де-ле-се] —Държавно ловно стопанства.
ДЛФ мат. —Десетична логическа функция.
ДМ [де-ме], воен. — Дегазационна машина.
ДМ физ. -Делта-модулация,
ДМ [ле-ме] — Дешнфраторпа машина (за раз­
читане пробивните върху перфокартите).
ДМ [де-ме], воен. —Дозориа машина.
ДМ (—) [де-ем], рус. ДМ (Диждевальная ма­
55
шина)—Дъждовална машина (напр.: ДМ-33).
ДМ [де-ме] — Държавни мини-
дц—дециметър (след цифра).
ДМа (—) — Дъждовална машина (напр.: ДМа-
200).
ДМЕ хим. — Диметиксиетан.
ДМЗ [де-ме-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Държавен машиностроителен завод.
ДМЗ [де-ме-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен металургичен завод.
ДМИУ [де-.мн-у] — Дирекция „Мерки и изме­
рителни уреди“ (при Комитета по качест­
вото, стандартизацията и метрологията).
ДМК — Дравида мунетра кажагем (Дравидска
прогресивна федерация).
ДМК — Държавкомонополистнчески капита­
лизъм.
ДММП [де-ме-ме-пе] — Държавно минно ме­
талургично предприятие.
д. м. и. — доктор на математическите науки
(със собствено име).
д. м. н. — доктор на медицинските науки
(със собствено име).
дмо (де-ме-ö], мн. — Декари мека оран (след
цифра).
ДМП [де-ме-пе], м. и (разг.) ср. {член, -то),
воен. — Дивизионен медицински пункт.
ДМП [де-ме-пе], ср. (разг. член, -то)—Дър­
жавно мебелно предприятие.
ДМП [де-ме-пе], ср. (разг. член, -то)—Дър­
жавно минно предприятие.
ДМП (—) [де-ме-пе] — Подвижен магнитен
дефектсскоп (напр.: ДМП-2).
ДММК (—) |дс-ме-ме-ка] — Диференциален
мембранен компенсационен манометър
(напр.: ДМЛ1К-4).
ДМПП [де-ме-пе-пе] — Държавно минно пре­
работвателно предприятие.
ДМР |де-ме-ре] — Държавен медицински ре­
зерв. • сирибонуклеопротенди.
ДМРК [де-ме-ре-ка] — Държавен миннорудо-
доблвен комбинат.
ДМС [де-ме-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Допълнително материално стимулиране
(фонд).
ДМСП [де-ме-се-пе] — Държавно минно со-
лолобивно предприятие.
ДМСУ [де-ме-се-у] — Държавно минно стро­
ително управление.
ДМТ хим. — Диметилпаратолуидин.
ДМТ хим. — Диметилтерефталат (днметилов
естер на терефталовита киселина).
ДМТ [де-ме-те], техн. —Долна мъртва тад-
ка (при двигатели с вътрешно горене).
ДМТ—Държавен музикален театър. Д ДМТ
„Стефан Македонски“.
ДМУ [де-ме-у], ср. (разг. член, -то) — Държав­
но монтажно управление. ДДЛ1У,, Енер-
гомонтиж“.
ДМУ |де-ме у] — Държавно музикално учи­
лище.
ДМШ |де-ме-ше] — Детска музикална школа.
Дог. СРР
ДМШ [де-ме-ше] — Държавна музикална шко
ла.
ДН електр. —Делител па напрежение.
ДН електр. — Диаграмна насоченост,
дн воен. — Дивизион. Д дн САУ.
дн. — днес.
дн. —днешен, днешното (пред селищно или
местно име). Е Царски извор (дн.Чапаево).
ДНА [дс-яе-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Дом на народната армия.
ДНБ [де-нс-бе], остар.. нем. DNB (Deutsches
Nachrichtenbüro) — Германска телеграфна
агенция (1933—1945).
ДНБФ хим. —Дннитробутил-фенолни пре­
парати,
ДНД [де-не-де] — Доминиканско народно дви­
жение.
Днепрогес м. нж.,рус. Днепрогзс (Днепро-
вская гидрозлектростанция имени В. И.
Ленина) —Днепърска хйдроелектростан-
ция „В. И. Ленин“.
ДнелростроЙ м.. рус. Днепростроц (Государ-
ственное днепровское строительство)— Дър­
жавно днепърско строителство.
ДНК [де-ен-ка]. биохим. — Дезоксирибонук-
леинова киселина.
ДНК [де-не-ка] — Държавен и народен кон­
трол. ДЛК на ДНК.
ДНМ [де-не-ме] — Дирекция на народната
милиция.
ДНО [де-не-о]—Движение за национално
освобождение (в Гватемала).
ДНОК хим. —Динитроортокрезол.
ДНОК хим. — Динитроортокрезолен. Д ДНОК-
препарати.
ДНОС — Държавна напоителна и отводни­
телна система.
ДНП (—) [де-не-пе] — Датчик за ниво на
насипни продукти (напр.: ДНП-0,5/24).
ДНП [де-не-пе], ед. и мн., биохим. -Дезок-
ДНС [де-нс-се] — Държавна напоителна си­
стема.
Днф хим. — Динитрофенол.
ДО юрид. — Данък върху оборота.
ДО воен. — Дегазационеи отряд.
ДО хим. — Диоксан.
ДО — Доброволен отряд.
ДО [де-ö] — Държавно обединение.
ДО (—) [дс-ö], техн. — Обикновен делител
(напр.: ДО-121).
добрудж. — добруджански.
Дог ГДР юрид. — Договор между Народна
република България и Германската де­
мократична република за оказване на
правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела.
Дог ПНР юрид. — Договор между Народна ре­
публика България и Полската народна
република за оказване на правна помощ по
граждански, семенни и наказателни дела.
Дог СРР юрид. — Договор между Народна
република България и Социалистическа
република Румъния за оказване на правна
Дог. СССР
помощ по граждански, семейни и нака­
зателни дела.
Дог СССР юрид. — Договор между НРБ и
СССР за оказване на правна помощ по
граждански, семейни и наказателни дела.
Дог УНР юрид. — Договор между Народна ре­
публика България и Унгарската народна
република за оказвано на правна помощ на
граждански, семейни и наказателни дела.
Дог ЧССР юрид. — Договор между Народна
република България и Чехословашката
социалистическа република за оказване прав
на помощ по граждански, семейни и нака­
зателни дела.
ДОД 1дод], икон. —Данък върху общия
доход.
ДОЗ [де-о-зе] — Държавен обувен завод.
ДОК биохим. — Дезоксикортикостерон.
док. — документ.
док хим.—Допустимо остатъчно количе­
ство.
ДОКА биохим. — Дезокснкортикостеронаце-
тат; ДОКСА.
ДОКСА биохим. — Дезоксикортикостерон-
ацетат; ДОКА.
дол. —долара (след цифра).
дол. геогр. —долина.
дом. . . — Домов (напр.: домсъвет).
Домстрой м. — Строителство на домове. Л
ТПК „Домстрой “ — Свищов.
Домсъвет м. — Домоуправителен съвет.
ДОН [дои], воен. — Далечно огнево нападение.
Донбас м., рус. Донбасс (Донецкий каменно-
угольннй бассейн) — Донецки каменовъг­
лен басейн. ► ДП (—) [де-ле] — Дозиметричеп
— Произв.-. донбаски.
ДОО [до-о] — Дружество с ограничена отго­
ворност.
ДОО [до-ö], икон. — Държавно обществено
осигуряване.
ДООСТП — Движение за освобождение на
островите Сан Томе и Принсипи.
ДОП (—) [доп] — Отражателен портативен
дебеломер (напр.: ДОП-1).
доп. — допълнен.
доп. —допълнение.
ДОС [дос], лс. и м., електрон.—Дискова
оперативна система.
ДОС [дос], член, -ът, -а, мн. -ове, м.,воен. —
Дълговременно огнево съоръжение.
ДОСААФ [досааф], м., рус. ДОСААФ (Всесоюз-
ное добровольное общество содействия ар­
мии, авиации и флоту СССР) — Всесъюзна
доброволна организация за съдействие на
армията, авиацията и флотата на СССР.
ДОСАВ и Досав [досав], .и., рус. ДОСАВ (Все-
союзное добровольное общество содействия
авиации СССР) — Всесъюзна доброволна ор­
ганизация за съдействие на авиацията на
СССР (1948—1951).
ДОСАО [досао] —Държавна окръжна етап­
ния по агрохимическо обслужване.
ДОСАРМ и Досарм [досарм], м.» рус. ДОСАРМ
(Всссоюзное доброьельное общество со­
5ß
действия армии СССР) — Всесъюзна до­
броволна организация за съдействие на
армията на СССР (1948—1951).
ДОСО*[досо], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — До­
броволна организация за съдействие на
отбран ата.
— Произв.'. дбеовец, досовскн.
ДОСП — Държавно обединено стопанско пред­
приятие.
ДОСФЛОТ и Доефлот [доефлот], м., рус.
ДОСФЛОТ и Доефлот (Всесоюзноо добро­
вольное общество содействия флоту СССР)—
Всесъюзна доброволна организация за съ­
действие на флота на СССР (1946—1951).
ДОТ [дот] хим. — Дин.чтроортотолуамвд.
ДОТ [дот], ед. и мн. — Доброволни отряди
на трудещите се.
ДОТ и дот [дот], член, -ът, -а, мн. -ове, м..,
воен. —Дълговременна огнева точка.
ДОФА хим. — Диокснфенилаланин.
доц. — доцент (със собствено име).
ДОЦЗ — Държавен оловно-цинков завод.
ДП хим. — Далапон.
ДП [де-пе] воен. — Дс-газациопен пункт.
ДП [де-пе] —Демократическа партия (п САЩ).
ДП (—) [де-пе], соен.—Детски противогаз
(напр.: ДП-6).
Дп (—) — Дизелово масло с прибавка (напр.:
Дп-8, Дп-11).
ДП (—) [де-пе] — Дисков плуг (напр.: ДП-24,
ДП-14).
ДП [де-пе] — Диспечерски пункт.
ДП (—) [де-пе] — Дихателен прибор (напр.:
ДП-1, ДП-2).
прибор
(напр.: ДП4-Б, ДП-1-В).
ДП [де-пе], ср., метал. — Доменно производ­
ство.
ДП — ..Дунавска правда“ (вестник).
ДП—Държавна печатница.
ДП-[де-пе] —Държавно предприятие.
ДП (—) [де-пе], воен., рус. ДП (Дсгтярева-
пехотннй) — За означаване на тип ръчна
картечница, конструирана от Дегтярев
(напр.: ДП-7, 62-мм).
ДПА [де-пе-а] — Дизелов помпен агрегат.
ДПА [де-пе-ä], нем. DPA (Deutsche Presse-
Agentur) — Информационна агенция на Фе­
дерална република Германия.
ДПБ [де-пе-бе]—Демократическа партия иа
Ботсуана.
дпво [де-пе-ве-о], воен. — Дивизия за про­
тивовъздушна отбрана.
ДДГ [де-пе-ге] — Демократична партия на
Гвинея.
ДПЖС [де-пе-же-се] — Държавно племенно
животновъдно стопанство.
ДПЗ [де-пе-зе]—Държавен пивоварен за­
вод.
ДПЗИ [де-пе-зе-й]—Държавно предприятие
за захарни изделия.
ДПЗХ [де-пе-зе-хе] —Държавно предприятие
за зърнени храни.
57
ДПК [де-не-häj—До^лавен полиграфически
комбинат.
ДПК [де-пе-ка], м. и (разг.) ср. {член, -то) —-
Държавен промишлен комбинат.
ДПК [де-пе-ка), остар. — Държавна планова
комисия.
ДПК — Държавна племенна книга.
ДПМ [де-пе-ем], воен.. рус. ДПМ (Дегтярева-
пехотннй модернизированнмй пулемет) —
За означаване на модернизирана ръчна
7.62 мм картечница, създадена от Дсгтярев.
ДПМЕА — Дирекция за поддържане и мон­
таж на електромедицинска апаратура.
ДПН биохим. — Дифосфопиридин куклеотид.
д. п. н. —доктор на педагогическите науки
(със собствено име).
ДП на БСК — Демократическа партия на
Брега на слоновата кост.
ДПО [де-пе-о] — Димитровска пионерска орга­
низация. ЬДПО ..Септемврийче“.
ДПП [де-пе-пе]—Държавно полиграфичес­
ко предприятие.
ДПП [де-пе-пе] — Държавно производствено
предприятие.
ДПП [де-пе-пе] —Държавно промишлено пред­
приятие.
ДПР остар. —Държавенплеменен разсадник.
ДП—Р воен. —Диспечерски пункт за радио-
свръзка.
ДПРС [де-пе-ер-ес], воен. — Далечна привод-
яз радиостанция.
ДПС — Демократическа партия на Сейшел-
ските острови.
ДПС [де-ле-се] — Детска педагогическа стая.
ДПСД |де-ле-се-де]—Допълнителна проектно-
сметна документация.
ДПСП [де-пе-се-пе] — Държавно пласментно
снабдително .предприятие.
ДПТ [де-пе-те] — Държавно предприятие за
туризъм.
дпт — диоптрия (единица за пречупвателна
способност на оптическа системз).
ДПТК |де-пе-те-ка] — Държавен памуко-
текстилен комбинат.
ДПУ [де-пе-у] — Държавно предприятие за
услуги.
ДПУ [де-пе-yj — Държавно противопожарно
училище.
ДПФ [де-пе-фе] — Държавен поземлен фонд.
ДР — Демократична република. Д ДР Виет­
нам.
ДР |де-ре], мн. — Допълнителни резервни
електрозахранващи линии.
д-р — доктор (пред собствено име).
>Р- — другар, другарка (пред собствено име),
др. — други (обикн. в съчет. и др.).
д. р. муз. — дясна ръка.
ДРА —Демократична република Афганистан.
Ярем. . . — Драматичен (като първа състав­
на част па сложносъкратспи думи, напр.:
лрамкръжок. драмсъстао, драмтеатър).
ДРВ [де-рс-ве] — Демократична република Ви­
етнам.
др.гр. — древногръцки.
ДСК
др.-евр. — древноеьрейски.
ДРК [де-ре-ка] — Държавен радиоквартет. А
ДРК „Аврамов**.
ДРК |де-ре-ка] — Държавен ремонтен ком­
бинат. Д ДРК ..канцеларски машини".
ДРКА (де-ре-ка). мн.. еоен. — Днвкзнонни
ракетни катери.
ДРМ [де-ре-ме] — Демократична република
Мадагаскар.
ДРНС — Димитровски районен нареден съ­
вет (в София).
ДРО (де-ре-о], истор. — Добруджанска ре­
волюционна организация (1925 —1940).
ДРО [де-ре-о] —Държавен радисорксстър.
ДРП [де-рс-пе] — Държавна републикан­
ска партия (в Пуерто Рпко).
ДРПП [де-ре-пе-пе]'— Движение за реорга­
низация на Партията на пролетариата (в
Португалия).
ДРС Цс-ре-сс] — Държавно рибовъдно сто­
панство.
ДРСТП — Демократична република Сан-То-
ме и Принсипн.
ДС — ,.Девети септември“ (вестник).
ДС воен. —Дегазаиионна станция.
ДС соен. — Дежурен по свръзки.
ДС (—) [де-се] — Дизелово специално гориво
или масло (напр.: дС-8, ДС-11).
ДС - Дп рекцнонен съвет.
ДС — Диспечерска служба.
ДС електрон. — Дмфс-peiциална система.
ДС — Държавен съвет.
ДС [де-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Дър­
жавна сигурност.
ДС — Луминесцентна лампа за дневна светли­
на.
ДСГОП остар. — Дирекция за стопански гри­
жи н обществена предвидливост.
ДСДП — Датска социалдемократическа пар­
тия.
ДСЗ [де-се-зе] — Държавен стъкларски завод.
ДСЗМ [де-се-зе-ме], остар.—Държавна служ­
ба за законодателна метрология.
ДСИ [де-се-й] — Държавен стенографски ин­
ститут.
ДСИ [де-се-й] — Държавна санитарна инспек­
ция.
ДСИ [де-се-й] —Държавна система за осигу­
ряване единство на измерванията.
ДСК [де-се-ка] — Домостроителен комбинат;
вж. ДК-
ДСК изч. техн. — Дума за състояние на кана­
ла.
ДСК [де-се-ка] — Държавен стопански комби­
нат.
ДСК [де-се-на] — Държавен стопански ком­
плекс. КДСК „Отдих и туризъм".
ДСК [де-се-ка] — Държавна сортова комисия.
ДСК [де-се-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
1. Държавна спестовна каса.
2. Сградата, в която се помещава управле­
ние или клон на Държавна спестовна каса.
дско
ДС KO — Демократически съюз на Коморски-
те острови.
ДС—КХ хим. — Двуосновна сол на калциевия
хнпохлоряд.
ДСМО [де-се-ме-6] — Държавно строително
монтажно обединение.
ДСН [де-се-ке], остар.—Държавен съвет за
наука.
д. с. н. — доктор на селскостопанските науки
(със собствено име).
ДСНК [де-се-не-кй] — Дом на съветската наука
и култура.
ДСНМ [де-се-не-ме], м. и (разг.) ср. (член. -то).
истор. — Димитровски съюз на народната
младеж (1949—1953).
— Произв.: десенемйст, десенемпстка, десе-
немйсткн.
ДСНП — Датска социалистическа народна пар­
тия .
ДСН4> изч. техн. — Дизюнктявна съвършена
нормална форма.
ДСО [де-се-о], ж. и ср. — Доброволна спортна
организация.
ДСО [де-се-о] — Държавен симфоничен орке­
стър.
ДСО [де-се-о] — Държавна стопанска органи­
зация.
ДСО [де-се-о], ср. (разг. член, -то, мн. -та) —
Държавно стопанско обединение.
ДСО [де-се-ö], ср. (разг. член, -то) — Държавно
строително обединение.
ДСП изч. техн. — Дума за състоянието на
програмата.
ДСП [де-се-пе] — Държавно стопанско пред­
приятие.
ДСПК [де-се-пе-ка] — Държавен санитарен
противоепидемичен контрол.
ДСС [де-се-се] — Държавна сортоподдържаща
станция.
ДСС [де-се-се], ср. (разг. член, -то) — Държав­
но семепроизводно стопанство.
ДССНИИ —Добруджански селскостопански
научноизследователски институт.
ДССР — Далекоизточна съветска социалисти­
ческа република.
ДСУ [де-се-у] —Държавно строително управ­
ление.
ДСУ [ де-се-у] — Държавно стопанско управ-
лен не.
ДСФ [де-се-фе] — вж. ДФС.
ДСФН [де-се-фе не] — Демократичен съюз на
финландския народ.
ДСШ (де-се-ше], ж. и ср. (разг. член, -то) —
Детска спортна школа.
ДСШ (—) [де-се-ше] — Дизелов двигател със
самоходно шаси (напр.: ДСШ-14, ДСШ-30).
ДТ (—) [де-те] — Дизелов трактор (напр.:
ДТ-20. Д'Г-54).
ДТ [де-те] — Дипломатическо тяло (за дър­
жавни представителства, които имат дипло­
матически статут).
ДТ — „Добруджанска трибуна“ (пестиш:).
ДТ [де-те], ооен., рус. ДТ (Дегтярева таиковмй
пулемет) —За означаване на танкова кар­
течница, конструирана от Дегтярев.
ДТА [де-те-ä], физ. — Диференциално-терми­
чен анализ.
ДТИ (—) [де-те-й] — Искроз диатер.мичен апа­
рат (напр.: ДТИ-3).
ДТК [де-те-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен текстилен комбинат.
ДТК [де-те-ка] —Държавен технически кон­
трол. ^Правилник за ДТК- Инспекция за
ДТК.
ДТК [де-те-ка], л. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен тютюнев комбинат.
Дтка воен. — Дивизион торпедни катери.
ДТКС [де-те-ка-се] — Държавен технически
контрол по строителство (главна инспекция).
ДТЛ [ле-те-ел], електрон.—Диоднотранзистор-
на логика.
ДТЛ (—) [де-те-ел] — Лампов диатермичен
апарат (напр.: ДТЛ-2).
д. т. н. — доктор на техническите науки (със
собствено име).
ДТНБ биохим. — Дитиобис-р-нитробензоена
киселина.
ДТО [де-те-ö] ,ос/пар. — Дирекция на трам­
ваите и осветлението.
ДТО [де-те-ö] — Държавно търговско обеди­
нение.
ДТП [де-те-пе] — Държавно транспортно пред­
приятие.
ДТП [де-те-пе]—Държавно търговско пред­
приятие.
ДТРД [де-те-ре-де], ед. н мн., техн. —Двукон-
турен турбореактивен двигател.
ДТС-КХ хим. — Двутретиосновна сол на кал­
циевия хипохлорид.
ДТСП [де-те-се-ле] — Държавно търговско стс-
панехо предприятие, Д ДТСП „Зооеет-
снаб".
ДТШ [де-те-ше) —Държавна театрална школа.
ДУ електрон. — Дистанционно управление.
ДУИ — Джамаат-ул-Улема-и-Ислям (Либе­
рално-религиозна партия в Пакистан).
ДУИ [дуя] — Държавно управление за инфор­
мация.
ДУК изч. техн. — Дума за управление нз ка­
нала.
ДУПП —Държавно учебно производствено
предприятие.
ДУР [дур]. автом. — Апаратура за осъще­
ствяване на дистанционно управление на
радиотелефон.
ДФ хим. — Дифосфат.
ДФА [де-фе-а]—Държавен фотоархив.
ДФДТ хим. — Дяфлуордифенилтрихлор.метил-
метан.
ДФЗ [де-фе-зс], м. л (разг.) ср. (член.- то) —
Държавен фуражен завод.
ДФК [де-фе-ка] — Държавен финансов кон­
трол (дирекция).
59
ДФК [де-фе-Kä]. ж.’ и (paar.) ср. {член, -то) —
Държавен фуражен комбинат.
д. ф. н. — доктор на фармацевтическите нау­
ки (със собствено име).
д. ф. н. — доктор на физическите науки (със
собствено име).
д. ф. н. — доктор на филологическите науки
(със собствено име).
д. ф. и. — доктор на философските науки
(със собствено име).
ДФП хим. — Днизопропилфлуорфосфат.
ДФП [де-фе-пе] — Държавен физкултурен
план,
ДФС [дс-фе-се] — Дружество за физкултура и
спорт. ДДФС „Слсеня“.
ДФФ хим. — Диязопрспилфлуорфосфат.
ДФФ-ВО — Демократичен фронт на франко-
фоните в Брюксел — Валонско обединение.
ДФФД хил<. — Дифенил-р-фенилендиамнн.
ДФХ [де-фе-ха], хим. —Дннитрофеиилхидра-
зон.
ДХЕ хим. — Дихлоретан.
ДХЗ [де-хе-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Държавен химически завод.
ДХЗ [де-хе-зе], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Държавен хладилен завод.
ДХК хим. — Дихлоралкарбамид.
ДХК [де-хе-ка]. м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Държавен химически комбинат.
ДХК [де-ке-ка], м. и (разг.) ср. {член, -тс) —
Държавен хранителен комбинат.
ДХМл-н.и.. рус. ДХМ (Дихлоралъмочевина) —
Дихлоралкарбамид.
д. х. н. — доктор на химическите науки (със
собстзено име).
ДХПК хим. — Дихло; пропионоза киселина-
Е (—) електр. — В Марката на гетннакс за
електротехнически цели (напр.: Е-1,
Е-1-1. Е-2, Е-2-1).
Е (—) — В марката на екскаватор (напр.:
Е-153, Е-304).
Е (—) — В марката на съветски експеримента­
лен самолет (напр.: Е-66, Е-266).
Е (—) — За означаване на електрическа го­
тварска печка (напр.: Е-441).
Е електр. — Електрод.
Е метал.,рус. 3 (Злсктрорунд нормальньгй) —
Нормален слектрорунд (в марката на абра­
зивни (шлифовъчни) инструменти кри озна­
чаване състаза на абраалва)
Е (—) био.1. — Ензим (напр.: Е 30).
Е — Показател за средния брой на етажите на
ж 1ищцяити сгради.
Е (—) електр. — В марката на текстолит за
електроизолационни цели (напр.: Е-1).
Е (—) — За означаване на ръчно преносим
трансформатор, предназначен за извършва­
EAM
ДХУ [де-хе-у] — Държавно хореографе! о учи­
лище.
ДХФИФ биохим. — Дихлорфенолиндофенол.
дцг — дециграм (с цифра).
ДЦДА хим. — Дициандиамид.
ДЦЗ [де-це-зе] —Държавен целулозен завод.
ДЦЗ [де-це-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Държавен циментов завод.
ДЦК [де-це-кй] — Държавен циментов комби­
нат.
дцл —децилитър (с цифра),
дцм — дециметър (с цифра).
ДШ [де-ше], еоен. — Дстонпращ шнур.
ДШ (—) [де-ше], воен. — Малка димна шашка
(напр.г ДIII-11).
ДШВИ [де-ше-ве-й], елекпр.—Домакински
шнур с шланг и винклитова изолация.
ЬШнур ДШВИ.
ДШК [де-ше-ка]. соен.. рус. ДШК (Дсгтярева
и Шпагииа крупнокалиберншй пулемет) —
За означаване на голямокалнбърна зенитна
картечница, конструирана от Дегтярев н
Шпагин.
ДШК [де-ше-ка]. еоен.. рус. (Станковьш пуле­
мет — В. А. Дегтярев, Г. С. Шпагин, К«лес-
никоз) — За означаване на 12.7-.мм картеч­
ница. конструирана от Дегтярев, Шпагин,
Колесяиков.
дълб. — дълбочина (пред цифра),
дълж. — дължина (пред цифра).
Дървопласмент м. — Държавно предприятие
за пласмент на дървен материал.
държ. — държавен.
д. ю. н. — доктор ка юридическите науки (със
собствено име).
дюс - д отско-юношески спорт.
Е
не на електрозаварки с всички видове елек­
троди.
ЕАА, онгл. ЕАА (European Athletic Associa­
tion) — Европейска асоциация пз лека
атлетика.
ЕАБ [еаб] — Експеримента.! но-асортнментна
база. &ЕАБ на ДСО ..Текстил".
ЕАЗ [еаз] — Електроапаратурсн завод.
ЕАК [еак], гръц. EAK (lEfrvixi 5.АуротЕ/.6 Ко-ща)—
Национална земеделска партия (в Гърция).
ЕААК, англ. ЕААС (East African Airways Cor­
poration) — Източноафриканско сдруже­
ние на въздушните линии.
ЕААП, англ. ЕААР (European Association t»f
Aunimal Production) — Европейска асоциа­
ция за животинските продукти; ФЕЗ.
ЕАМ [сам], грьц. Е AM (:EÄXip:x6v ’AzrXivIHptD's-
ixiv — Национален освободителен
фронт на Гърция (1941 —1947).
ЕАП
ЕАП [ейп], електр. — Електронно-акустиче-
ски преобразовател.
ЕАСИТ [еасйт] — Единна автоматизирана си­
стема за информация в транспорта.
ЕАСМ [еасм] — Единна автоматизирана съоб­
щителна мрежа.
ЕАСТ [еаст] — Европейска асоциация за сво­
бодна търговия (икономическа групировка
на западните държави).
ЕАТС — Електронна автоматична телефонна
станция.
ЕБ еоен. — Евакуационна болница.
Е-Б —• За означаване на едностъпални цен­
тробежни помпи с бензинови двигатели.
ЕБ хим. — Етнлбутмлацетатен (разтворител).
ЕБ (—) метал.,рус. ЗБ (злектрорукд белнй)—
Бял електрорунд (в мерната на абразивни
(шлифовъчни) инструменти при означаване
състава на абразнва).
ЕБС — Единна библиотечна система.
ЕБС — Експериментална база по свиневъд­
ство.
ЕБЮ, англ. EBU (European Broadcasting Uni­
on) — Европейски съюз за радисг.редава-
ния.
ЕВ (—) [е-ве] — Електрокар високоповдигач
(напр.: ЕВ-738, ЕВ-345, ЕВ-210, ЕВ-717,
ЕВ-738).
ЕВ — Елпром „Варна“.
еВ физ. — електронволт (единица за енергия).
евакопрнемникм.,еоен.—Евакуационен прием­
ник (подвижно медицинско учреждение, кое­
то приема ранени с цел евакуация).
евахпункт м , воен. —Евакуационен пункт.
ЕВГ (—) [е-ве-ге], рус. ЗВГ (екскаватор вскрн-
шной на гусеиичном ходу) — За означаване
на тип екскаватор (напр.: БВГ-15).
ЕВЗ [е-ве-зс] — Електровакуумен завод.
ЕВМТ — Единна външна митническа тарифа
на страните—членки на Европейската ико­
номическа общност.
евр.— еврейски.
евр. — европейски; европ.
Евратом м. — Европейска общност за атомна
търговия.
Евробанк ж., фр. Eurobanque (Banque com-
merciale pour l’Europe du Nord) — Търгов­
ска съветско-френска банка.
Еаровизия ж.— Европейска телевизия (между­
народна система за обмен на телевизионни
предавания).
евродолари — Авоари по сметки в долари в
неамерикански банки извън пределите на
САЩ (предимно в Европа).
европ. — европейски; евр.
Еврофйма ж. — Европейско дружество за фи­
нансиране на покупки на железопътни съо­
ръжения и материали.
ЕВС — Европейска валутна спогодба,
евф. — евфемистичен.
егвп. — египетски.
ЕГН [е-ге-ен] — Единен граждански номер.
60
ЕГЦ [е-ге-це], мн. (разг. мн. -та), рус. ЗГЦ
(Злектролитньге герметизированнме иллин-
дрячнме кондензатори) — Електролитни
херметизирани цилиндрични кондензатори.
ЕД мед. — Епилационна доза (рентгенова до­
за при лечение).
ед. — единица.
ед. грам- —единствено (число).
ЕДА [еда], гръц. ЕДА (-EvieTa iT,jicx;aiiz7/?Afl-
етЕр«)—Единна демократическа лява партия.
ЕДА [е-де-а] — Електронен диференциален
анализатор.
ЕДЕК [едек] м., гръц. (ЕДЕК ’Evtata Д-.р&храши
’Evwjji Кътгр:«*;) — Единно демократично обе­
динение на кипърците.
ЕДИМз електр. —Едностранна дължинно- им­
пулсна модулация с нсменение на зздння
фрснт на импулса.
ЕДИ.Мп електр. — Едностранна дълживно-
июпулсна модулация с изменение на пред­
ния фронт на импулса.
ЕДМ (—) [с-де-ем] — Електронна диагностич­
на машина (напр.: ЕДМ-1).
едискр. грам. — еднократен (начин на дей­
ствие при глагола).
ЕДНФ ос map. — Единен демократичен нацио­
нален фронт (в Северна Корея).
ЕДОН [едон], ж. и м.. гръц. EÄON (Ешаса Дир-
схраихи OpYdvüia-j NecX^Uc)—Единна демократи
ческа организация на младежта (в Кипър)
ЕДОФ [едсф] — Единен демократичен отече.
ствен фронт (в Корейската народнодемо­
кратична република).
ЕДС [е-де-ес], физ. — Електродни» «ца спла-
ЕДСАК [едсак], англ. EDSAC (Electronic.
Discrete Scqueniial Automatic Computer) —
За означаване на вид електронна изчисли­
телна машина.
ЕДСД икон. — Единна държавна система на
деловодство.
ЕДТА хим. — Етнлендиаминтетраацетат.
ЕДТК хим. — Етилендиаминтетрасцетна ки­
селина.
ЕДУ — Електродомакински уреди (стопански
комбинат).
ед. ч. грам. — единстве но число; в», ед.
ЕЕ — В емблемата на държавен стопански
комбинат „Елпром-Енерго“.
ЕЕ — В емблемата на завод „Елпром“ —Елхо­
во (предприятие за производство на елек-
троавточасти).
ЕЕГ [е-е-ге], мед. — Електрсенцефалограма.
ЕЕГ мед. — Електрсенцефалограф.
ЕЕЗ (—) електр. — Елемент електрозах рак-
ващ (напр.: ЕЕЗ-1).
ЕЕС [е-ес] — Електроенергийна система.
ЕЖСФ икон. — Единна журнално-ордерна
счетоводна форма.
ЕЖПБ [е-же-пе-бе], боен. — Експлоатацио­
нен железопътен батальон.
ЕЖПП ( е-же-пе-ле], еоен. — Експлоатационен
железопътен полк.
в1
ЕЖПР [^-же-пе-pä], воен. — Експлоатационна
железопътна рота.
ЕЗ (—) [е-зе] — Електролитна заточна шлифо­
въчна машина (напр.: ЕЗ-101).
ЕЗ [е-зе] — Електромоторен завод,
е», геогр. — езеро (със собствено име),
ев. — език (с прил. име). Д френски ез.
езикозн. — езикознание.
ЕЗСТ [е-зе-се-те], икон. — Европейска зона за
свободна търговия.
ЕИ — Електроимпулсатор.
ЕИ — Електроннтегратор.
ЕИ библ. — Експрес-информация.
ЕИБ [ейб] — Европейска инвестиционна бан­
ка.
ЕИЕ — Единен информационен език.
ЕНК [енк] — Европейска икономическа ко­
мисия.
ЕИМ [ейм], ед. и мн. лс. и (разг.) м. (член.
-ът, -а) — Електронноизчислителна машина.
ЕИМ — Етнографски институт с музей (при
Българската академия на науките).
ЕИО [ейо] — Европейска икономическа общ­
ност (създадена от Франция, ФРГ. Италия,
Нидерландия, Белгия и Люксембург).
ЕИТ [ейт] — Електронноизчислителна техни­
ка.
ЕИЦ [ейц], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) —
Електронноизчислителен център.
Efi-Би-Сн, англ. ABC (American Broadcasting
Company) — Американска радиопредавател­
на компания.
Efi-Би-Ем, англ. ABM (Anti-Ballistic Missi­
le) — Система за противоракстна отбрана.
ЕК [е-ка], строиш. — Едроразмерен кофраж.
ЕК (—) [е-ка] — Електронен автоматичен ком-
пенсатор (напр.: ЕК-104).
ЕК [е-ка] — Електронен комутатор.
ЕК [е-ка] — Енергиен комбинат.
ЕК (_) [е-ка] — Киселиноустойчив емайл
(напр.: ЕК-36).
ек*. — еквивалент.
екват. — екваториален.
ЕКГ [г-ка-ге], ж. и (разг.) ср. (член, -то),
мед. — Електрокардиограма.
ЕКГ (—) [е-ка-ге], рус. ЗКГ (Зкскаватор карь-
ерний на гусеничном ходу) — За означава­
не на кариерен гъсеничен екскаватор (напр.
ЕК.Г-4).
ЕКГГ [е-ка-ге-ге], мед. — Елсктрокардиога-
строграма.
ЕКД [с-ка-де], мед. — Единична кожна доза
(рентгенова доза при лечение).
ЕКЕ, англ. ЕСЕ (EconomicCommiSsion for Eu­
ropa) — Икономическа комисия за Европа.
ЕКЗ [г-к а-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Електрокарен завод.
•к». — екземпляр (след цифра).
ЕКИП [екип] — Експедиция за комплексно
историческо проучване.
ЕКК [е -ка-ка] — Европейска консултативна
комисия.
ЕКМ (—) [е-ка-см] — Едностранно кантосдеп-
вага.а машина (напр.: ЕКМ-11).
електр.
ЕКНМ [е-ка-не-ме] — Единен класификатор на
населените места в Народна република Бъл­
гария.
ЕКОСОС [екосос], рус. ЗКОСОС (Зкономиче-
ский и соцмальннй совет ООН) — Иконо­
мически и социален съвет при ООН.
ЕКП [е-ка-пе] — Европейска конфедерация на
профсъюзите.
ЕКП [е-ка-пе] — Египетска комунистическа
партия.
ЕКП [е-ка-пе], икон. — Единен класифика­
тор на продукцията.
ЕКП [е-ка-пе] — Еквадорска комунистическа
партия.
ЕКП-ВКГ икон. — Единен класификатор на
промишлена, селскостопанска и горска про­
дукция — Висши класификационни групи­
ровки.
ЕКПОУ [ек-по-у] — Единен класификатор на
предприятията, организациите и учрежде­
нията в Народна република България.
ЕКР (—) [е-ка-ер] — В марката на електро-
компресор, изработван в Румъния (напр.:
ЕКР-350).
ЕКС [е-ка-се] — Еврейски комунистически
съюз.
ЕКС [е-ка-се] — Единна каталожна система.
Експо (—)—Експозиция (световно изложение,
напр. Експо-70, Експо-75).
Експрестранс м., остар. — Външно транс­
портно предприятие.
ЕКУ [еку] — Единен класификатор на учреж­
денията.
Е КУП [екуп] — Единен комплект от универ­
сални приспособления (за ремонтна рабо­
тилница).
ЕКФФП, англ. ECFFP (European Commission-
on Forestry and Forest Products) — Евро
пейска комисия по горите и горското про­
изводство.
ЕЛ ед. и мн., техн. — Ламелни елементи.
ЕЛ (—) [ел], ед. и мн. — Лентови елеватори
(напр.: ЕЛ I, ЕЛ 2, ЕЛ 3, ЕЛ 4).
ел. . . — Електрически (като първа съставна
част на сложно съкратени думи, напр.: ел-
бюро, елинсталацня, елтабло, елуреди); еле-
ктро. . . .
ел. — електрически, електро.
ЕЛ АЛ [ел-ал], мн., англ. EL AL (Istrael
Airlines) — Израелски въздушни линии.
ЕЛАС [елас],гръц. ЕАА2 (SÄAT|vix6c Aaixog 1Атсв-
) — Гръцка народноосво-
бодителна армия (1941 — 1945).
Елбйо (—) м. — Електрически апарат за из­
следване на биохимическата характеристи­
ка (напр.: Елбио-1).
ЕЛДО [елдо], англ. ELDO (European Laun-
cher Development Organisation) — Евро­
пейска организация за създаване на косми­
чески ракети.
ЕЛЕ библ. — Електротехника.
електр. — електрически; ел.
електр. — електротехника; електротехн.
електр. — електротехнически; електротехн.
Елсжтрйм
Електрйм-и. мор., под. (Elektrirn) — Полско
дружество за външна търговия с електро­
технически съоръжения.
Ьлектро. . . — Електрически (като първа съ­
ставна част на сложносъкратени думи, напр.
електроматериали, електростанция, елек­
троснабдяване, електроцентрала); ел. . . .
Електроекспортимпорт м. — Румънско външ­
нотърговско предприятие за експорт и им­
порт на електронни и електротехнически
произведения.
Електроимпекс л. — Външнотърговска орга­
низация за внос (импорт) и износ (експорт)
на електропромишлени изделия.
Електрометйл м. — Електрометалургичен за­
вод за производство на стоманени отливки,
електромобнл. член, -ът, -а, мн. -и, м. — Елек-
трич ески автомобил.
Електропроект — Комплексен институт за
проучване и проектиране на обекти на елек­
трониката и електротехвиката.
Електроснаб — Електроснабдяване (пла­
сментно снабдително предприятие).
Електроснабдяване ср. и м. — Стопански ком­
бинат за снабдяване селектрическа енергпя.
електротехн. — електротехника; електр.
електротехн. — електротехнически; електр.
ЕЛИ [ели] — Електронно-лъчев индикатор.
ЕЛИА [е-ли-а] —Завод за електрически ин­
струменти и апарати.
Елка ж. (разг., член, -та, мн. -и) — Електро­
нен калкулатор.
Елкар (—) м,—Електрокардиограф (напр.: Ел-
кар-3).
Елконд-76 —Национална конференция по про­
блемите на електрическото и кондензатор-
но производство (през 1976 г.)
Елкооп ж. — Кооперация за електротехни­
чески изделия.
Елдм Ш (—) — Електроотоплителна шкаф-
маса (напр.: Елом Ш-1,5, Елом Ш-2.)
ЕЛП (—) [е-ле-пе] — Електропекарна с три
фурни (напр.: ЕЛП-3).
Елпром м. — Електротехническа промишле­
ност (Държавно стопанско обединение за
научноизследователска, производствена и
инженерингова дейност в областта на силно­
токовата електротехническа промишленост.
Елпроменерго м. — Стопански комбинат за
развойна, проектно-конструкторска и про­
изводствена дейност в областта на електро-
енергетнчното обзавеждане.
^промкомбинат м. —Промишлен комбинат за
производство на електротехнически изде­
лия.
Елпромкомплект ж. — Инженерингово пред­
приятие за проучване, проектиране, ком­
плектоване, доставка и монтаж на електрое­
нергийни обекти и технологии,
ЕЛТ [е-ел-те], електрон. — Електроннолъчева
тръба.
ЕЛТ (—) (е-ел-те] — Електрообръщателен ти­
ган (напр.: ЕЛТ-2).
елтер, член. -ът, мн. -и, м. — Електротелфер.
62
Елтерм (—) м., мед. — Български апарат за
ултракъсовълнова терапия (напр.: Елтерм
400).
ЕЛХ [е -ел-хе] — Електрически хокер (напр.:
ЕЛХ-1).
Елхим ж. и м. — Фабрика за производство
на калциев карбид.
ЕМ [е-ем] и [ем], мн., електр., рус, 3M (елек­
тролитни е малогабаритние кондензатори) —
Електролитни малогабаритни кондензатори.
ЕМ — Електромагнит.
ЕМ (—) [е-ем] и [ем], електрон. — Електронен
автоматичен мост (напр.: ЕМ-104).
ЕМ (—) [е-ем] и [ем] — Електронен микроскоп
(напр.: ЕМ-3).
ЕМ [е-ем] и [ем] — Електронна машина.
ЕМ — В емблемата на държавно монтажно
управление „Енергомонтаж“.
ЕМ (—) [е-ем] и [ем] — Етажерка за материа­
ли (напр.: ЕМ-105).
ЕМ (—) [е-ем] и [ем] — Микроелектродвигател
(напр.: ЕМ 6/4).
ЕМ (—) [е-ем], рус. 3M (Зкскаватор многоков-
шовмй) — Многокошов багер (напр.: ЕМ-
512 А).
ЕМА [ем-ä] — Електрически машини и апара­
ти (учебна дисциплина в техникуми и
висши учебни заведения).
ЕМА [ема], м. и ж. — Завод за електронно-
мед цинска апаратура.
ЕМГ [и-ем-ге], икон. — Единичен мрежов гра­
фик.е
ЕМГ [е-ем-ге], мед. — Електромиограма.
ЕМИ — Електромузикални инструменти.
ЕМИД (—) [емйд]. рус. ЗМНД (Злектромагпит-
нмй индуктивнь|й дефектоскоп) — Електро­
магнитен индуктивен дефектоскоп (напр.:
ЕМИД-2).
ЕМК хим. — Етилметакрилат.
ЕММ — Електромагнитна маса.
ЕМО [емо], м. и(разг.) ср. (член, -то) — Енер-
гомеханнчен о тдел.
ЕМО [емо]—Машина за електромеханична
обработка (напр.: ЕМО-250).
ЕМОС [емос], истор. — Единен младежки об-
щоученнчески съюз (1945—1947).
ЕМП [е-ем-пе], ед. и мн., физ. — Електро­
магнитни полета.
ЕМП (—) [е-ем-пе] — Електромайка за пиле­
та (напр.: ЕМП-500Р).
ЕМУ [е-ме-у], ед. и мн., електр, — Електро-
машинен усилвател.
ЕМУ [е-ме,-у] — Електромонтажно управле­
ние.
ЕМХ хим. — Етилмеркурихлорид.
ЕМЦ [е-ем-це], електр. — Електромеханична
централизация.
ЕН (—) [е-ен] — Електрокар-нископовдигач
(напр.-. ЕН 136, ЕН 153, ЕН 131.2, EH 116).
ЕНА [ена], англ. ENA (Ethiopian News Agen-
су) — Етиопска информационна агенция.
Ен-Би-Сй, англ. NBC (Nation al Broadcasting
Company) — Национална радиопредавател­
 на и телевизионна компания (в САЩ).
EHE библ. — Енергетика, енергомашинострое-
не.
енерг. — енергетичен.
енерго. . . — Енергетичен, енергиен (катопър-
ва съставна част на сложносъкратени ду­
ми, напр.: енергообединение, енергомонтаж).
Ен^ргоимпекс л. — Външнотърговска орга­
низация за внос (импорт) и износ (експорт)
на въглища, електроенергия и електропро­
води.
Енергомонтаж м. — Държавно управление за
монтаж на енергийни обекти.
Енергопроект м. — Научноизследователски
проектно-проучвателен институт по енергий­
но строителство.
Ея^ргоремонт м. — Стопанско обединение за
ремонт на енергийни обекти.
Енергостронмонтаж м. — Държавно управле­
ние за строителство и монтаж на енергийни
обекти.
Енергохндропроект м. — Комплексен инсти­
тут за проучване и проектиране на хидротех­
нически съоръжения.
ЕНИАК [ениак], м. и ж., англ. ENIAC(Elec­
tronic Numerical Integrator and Computer) —
Електронна цифрова автоматична сметач­
на машина.
ЕНОК [евок], мн. — Европейски национални
олимпийски комитети.
ЕНР [е-не-ре], мн., икон. — Единни норми и
разценки.
ЕНФК [е-не-фе-ка] — Единен национален
фронт на Камбоджа.
енцнкл. — енциклопедичен.
ЕО — Ежедневно обслужване (техническо об­
служване на машини в Българската народна
армия).
ЕО електрон. — Електронен осцилограф.
ЕО — Естраден оркестър.
ЕОБРТ — Естраден оркестър на Българското
радио и телевизия.
ЕОВС [еовс], м. — Европейско обединение за
въглнща и стомана.
ЕОД [ебд], изч. техн. — Електронна обработ­
ка ва данни.
ЕОЗР — Европейска и средиземноморска орга­
низация за защита на растенията.
ЕОИ мат. — Електронна обработка на инфор­
мация.
ЕОКА [еока], гръц. ЕОКА (:Е9л-1хй lOp^dvtoau
Кмпр.ю? 'lAvinvurtav) — Национална организа­
ция на кипърските борци.
ЕОКК — Европейска организация за контрол
на качеството.
ЕОК.ТР — Естраден оркестър при Комитета
за телевизия и радио.
ЕОП [еоп]. електрон. — Електроннооптиче-
ски преобразовател.
ЕОПО [е-о-пе-о] — Единна общественополн-
тнчсска организация.
ЕОПО ОФ — Единна общественополитическа
организация Отечествен фронт.
ЕОС [еос], л. и ср. — Европейско отбранител­
но общество.
ЕОФ [еоф], м. — Европейски освободителен
фронт (фашистка организация във Федерал­
на република Германия).
ЕОЯИ — Европейска организация за ядрени
изследвания.
ЕП воен. — вж. евакоприемник.
ЕП — Едностъпална центробежна потопяема
помпа за замърсени води.
ЕП [е-пе] — Експериментално предприятие.
ЕП (—) [е-пе] — Електрическа готварска печ­
ка (напр.: ЕП-61).
ЕП [е -пс] — Електронен потенциометър.
ЕП — Е ллн Пелин (за съкратено означаване-
името на града). Л Победи отборът на „Лев­
ски" (£П).
ЕП (—) |е-пе] — Платформен електрокар
(напр.: ЕП 100, ЕП 006, ЕП 011, ЕП 00U
ЕП 026, ЕП 018).
ЕП (—) [с-пе], електр. — В марката на стък-
лотекстолит със свързващо вещество епок­
сидна смола (напр : ЕП-1, ЕП-2).
ЕПАС [епас] — Експериментален полет (Апо-
ло — Съюз“.
ЕПГ (—) [е-пе-геУ рус. ЗПГ (Зкскаватор на
понтонно-гусеничном ходу) — Понтонно-гъ­
сеничен екскаватор (напр.: ЕПГ-1).
ЕПЖБ [е-пе-же-бс], мн., строиш. — Едропа
нелнм жилищни блокове.
ЕПЖС [е-пе-жс-сс], строит. — Едропанелно
жилищно строителство.
ЕПЗ [е-пс-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Електропорцеланов завод.
Епи (—) м. — Епископ (напр.: Епи-70).
ЕПК [е-пе-ка], м. и ж., строит. — Едропло-
шен кофраж (система в строителството).
ЕПК [с-ле-ка], строит. — Едроразмерен пре­
местваем кофраж.
ЕПК [е-пе-ка] — Експертно-проверовъчна ко­
мисия.
ЕПК [е-пе-ка], техн. — Електропневматичен
клапан.
ЕПЛ [е-пе-ел], воен. — Ескадрилна подводна
лодка.
Епокса (—), техн. — Епоксидна смола (напр.г
Епокса ... 1).
ЕПП (—) [е-пе-пе], електр. — Електропневма-
тичен преобразовател (напр.: ЕПП-2).
ЕПР [е-пе-ер], електрон. — Електронен пара-
магиитен резонанс.
ЕПРА (—) [епра], м. и ж. — Електронен пи­
шещ автомат с разширени функционални
възможности (напр.: ЕПРА-1).
ЕЛС [е-пе-се] — Европейски платежен съюз
(кредитна организация на западноевропей­
ските страни).
ЕПТ електрон. — Еднолреходен транзистор.
ЕПУ, нем. EPU (Europäische Parlamentari­
sche Union) — Европейски парламентарен
съюз.
ЕПФ [е-пе-фс] —- Експлоатация на пристани­
щата и флота (специалност в техникум по
корабостроене и корабоплаване — Варна).
£ПЦ
ЕПЦ [е-яе-це] — Електрическа пожарссъоб-
щнтелна централа.
ЕПЧ [е-пе-че], ед. и мн., физ. — Електроно-
пренасящи частици.
ЕР — В емблемата на завод „Електрик“ —
гр. Радомир.
ЕР електрон. — Електронно реле.
ЕР (—) [ер], рус. ЗР (Зкскаоатор роторний) —
Роторен екскаватор (налр.г ЕР-5).
ЕРВ (—•) [е-ер-ве] — Електроръчен вентила­
тор (напр.: ЕРВ-49 г).
ЕРГ [е-ер-ге], мед. — Електроретинограма.
ЕРД [е-ер-де] — Електроракетен двигател.
ЕРЕ [ере], м. и ж., гръц. ЕРЕ (iEO-vw) Р^сак-
«Gxixr, TEveoE;)—Национален радикален съюз
(партия в Гърция).
ЕРО [еро] — Европейска регионална органи­
зация; МКСП.
ЕрПИ [ерпй], рус. ЕрПИ (Ереванский поли-
техничсский институт) — 1. Еревански по­
литехнически институт.
2. В марката на електромобил, създаден в
този институт (напр.: ЕрПИ-l, ЕрПИ-2).
ЕРСК [е-ре-се-ка] — Единна републиканска
спортна класификация.
ерст физ. — ерстед (след цифра).
ЕРЦ [е-ре-це], м. и (разг.) ср. (член, -то) —•
Електроремонтен цех.
ЕС [ес] — Едностъпални центробежни само-
засмукващи помпи.
ЕС (—) [ес] — Електрокар-самосвал (напр.:
ЕС-301, ЕС-305).
ЕС (•—) [ес] — 1. Универсална електроиноиз-
• числителна система —българска електронна
машина от Единната серия (напр.: ЕС-1020).
2. Външно запомнящо устройство на маг­
нитна лента — част от тази машина (напр.:
ЕС-5012).
ЕСА — Елемент за слухов апарат.
ЕСАКП — Единна система за атестиране ка­
чеството на продукция.
ЕСГРАОН [есграои], м. (разг. член, -а) и ж. —
Единна система за гражданска регистра­
ция и административно обслужване на на­
селението.
ЕСГРАУН [есграун], м. и ж. — Единна систе­
ма за гражданска регистрация и администра­
тивни услуги на населението.
еедек м.. истор., рус, зедек (ссц.чал-демократ)
— Социалдемократ (член на социалдемокра­
тическата партия в Русия).
ЕСДН — Единна система за динамични нор­
мативи.
ЕСДП [е-се-де-пе] — Електростоманодсбивно
производство.
ЕСДРП [е-се-дс-ре-пс] — Европейска социал­
демократическа работническа партия.
ЕС ЕИМ [ес еня] — Единна система (наимено­
вание на серия електронноизчислителни ма­
шини).
есер, член, -ът, -а. мн. -и. м., истор., рус.
(социалист-революционер) —- Соииа-
лнст-революкионер (член к-.; партията на
ссцнал истяте-ревслк. пионери).
64
— Произв.: есерка, есерски.
Ес-Ес остар., нем. SS (SchutzstaKel) — Отре­
ди за охрана — войска със специално пред­
назначение в хитлеристка Германия; СС.
ЕСК [е-се-ка]—Единен селскостопански коопе­
ратив (в Чехословакия).
ЕСК — Ензим-субстратен комплекс.
еск. воен. — ескадрен. А еск. миноносец.
еск. — ескимоски.
ЕСКД [ес-ка-де] — Единна система за кон­
структорска документация.
ЕСКДА — Европейски спортен клуб на дру­
жеските армии.
ЕС КОМ [еском], м. и ж. — Единна система за
регистрация и отчет на задграничните
командировки.
Ескпл воен. — Ескадра подводни лодки.
ЕСМО [ес.мо] — Единна строителнсмолтажна
организация.
ЕСМО И И—Единна система за машинна обра­
ботка на икономическа информация.
ECO [есо] — Европейска стопанска общност
(на западните капиталистически страни).
ECO [есо] — Единна строителна организа­
ция.
ЕСОА [есоа] , трансп. — Електрически стрел-
ков обръщателен апарат.
Есоес [ес-о-ес], SOS [Save our souls — Спасете
нашите души. Save our ship—Спасете
нашия кораб)— Международен радиосиг-
нал за помощ; СОС.
ЕСОМАР [есомар], англ. ESOMAR (Euro-
pean Society for Opinion and Marketing
Research) — Европейско дружество за изу­
чаване мненията н търсенето на пазара.
ЕСП [е-се-пе] — Единна селскостопанска поли­
тика (на Европейската икономическа об­
щност).
ЕСП [е-се-пе] — Единна социалистическа пар­
тия (в Западен Берлин); ЕСПЗБ.
ЕСП [е-се-пе], ср. (разг. член, -то) — Електро­
снабдително предприятие.
ЕСП [е-се-пе], ср. (разг. член, -то) — Енер­
гийно стопанско предприятие.
ЕСПА [еспа] — Единна система за приборо-
строене и автоматизация.
ЕСПА (—) [еспа) — Единна система за про­
мишлена автоматика (в марката на уреди;
напр.: електронен регулатор ЕСПА 06КА,
електронен терморегулатор ЕСПА 06КБ09,
пневматичен захранващ блок ЕСПА 04ТДО2.
еспер. — есперанто.
ЕСПЗБ — Единна социалистическа партия в
Западен Берлин; ЕСП.
ЕСПИ [еспи] — Единна система за профсъюз­
на информация.
ЕСПИК [еспйк]—Единна система за профсъюз­
на информация п контрол в здравеопазва­
нето.
ЕСПТУ [е-се-пе-те-у] — Единно средно пв№
техническо училище; вж. ЕСПУ.
ЕСПУ [е-ее-пс-у] и [еспу]. ср. (разг. член.
-то, мн. -та) — Единно средно нолитехим*
ческо училище.
65
ЕСРО [есро], англ. ESRO (European Space
Research Organisation) — Европейска ор­
ганизация за изследване на космическото
пространство.
ЕССИ [ессй] — Единна система за социална
информация. А Научен център по ЕССИ.
ЕССР [е-ес-ес-ер], рус. ЗССР (Зстонская
Советская Социалистическая Республика) —
Естонска съветска социалистическа ре­
публика.
ЕСТ библ. -т Естествени науки — математи­
ка, физика, химия, геология.
ест. — естонски.
ЕСТД [ес-те-де] — Единна система за техно­
логична документация.
Естел (—) [естел] — Електронна единна си­
стема за телеобработка на данни (напр.:
ЕСТЕЛ-20).
ЕСТПП [ес-те-пе-пе] — Единна система за
технологична подготовка на производство­
то.
ЕСУ (—) [есу], електрон. — Електронно сле­
дящо устройство (напр.: ЕСУ-2).
ЕСУИП [есуйп] — Единна система за управ­
ление на интеграционните процеси.
ЕСУУД [есууд] — Единна система за унифици­
рана управленческа документация.
ЕТ (—) [е-те] — Електрокар-влекач с тегли-
телно усилие 100 (напр.: ET-511—1, ЕТ-
506-1).
ЕТ (е-те], мн., електр., рус. ЗТ (Злектролит-
Hbie танталовме кондензатори) — Електро­
литни танталови кондензатори.
ЕТ(—)(е-те], дус.ЗТ (Зкскаватор траншейнмй) —
Траншеен екскаватор (напр.: ЕТ-121).
ет. — етаж (с цифра).
ЕТА [ета], рус. ЗТА (Зстонское телеграфное
агентство) — Естонска телеграфна аген-
цк я.
ЕТА [ета], исп. ЕТА (Euzkadi ta Azkatasuna)—
Съюз на борците за свобода на страната на
бас ките.
ЕТЗ (е-те-зс], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Електротелферен завод. А ЕТЗ „Янтра“.
етиоп. — ет попски.
ЕТИС [етйс] — Експертен технико-икономи-
чески съвет.
ЕТК [е-те-ка] — Европейска туристическа ко­
мисия .
ЕТН (е-те-не], мн., икон. — Единни трудови
норми.
ЕТН ( —) [е-те-ен], рус. ЗТН (Зкскаватор тран­
шеи ннй навесной) — Траншеен навесен ек­
скаватор (напр. ЕТН-122,ЕТН-142,ЕТН-352),
етногр. — етнографски.
ЕТО [е-те-о]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Експертно-технически отдел.
ЕТП [е-те-пе] — Единен технологически про­
цес.
ЕТР [е-те-ре], рус. ЗТР (Зкскаватор траншей-
пйй роторньгй) — Роторен траншеен екска-
ватор-каналокопач (напр.: ЕТР-171).
ЕТС (е-те-се] —- Единна техническа служба.
5 Речник ни съкращенията
ЕЦНПКЕЛ
ЕТСС — Европейска територия на Съветския
съюз.
ЕТТ [е-те-те] — Единна транспортна тарифа.
ЕТУ (—) [е-те-у], рус. ЗТУ (Зкскаватор тран-
шейннй универсальннй)—Универсален тран­
шеен екскаватор (напр.: ЕТУ-353).
ЕТУП — Единен териториално-устронствен
план на Народна република България.
ЕУ [еу] — Експлоатационно управление. А
I група ЕУ на автомобили.
ЕФ биохим. — Електрофореза.
ЕФЕ (ефе), исп. EFE (Editorial Falange Es-
panola) — Испанска информационна аген­
ция.
ефр. — ефрейтор (със собствено име).
ЕФТА [ефта]. англ. EF.TA (European Free
Trade Association) — Европейска асоци­
ация за свободна търговия.
ЕХ мед. — Епидемичен хепатит.
ЕХВ [е-хе-ве], соен. —Електрохимически взри-
вател.
ЕХГ (е-ха-ге], хим. — Електрохимически ге­
нератор.
ЕХДА — Електрохидродинамична аналогия.
ЕХИТ [ехйт], ед. и мн., физикохим. — Елек­
трохимически източник на ток.
ЕХМК хим. — Етилхексилметакрилат.
ЕЦ — Единен център (научни обединения на
Българската академия на науките и Со­
фийския университет). А ЕЦ по история .
ЕЦ. . . — Единен център (като съставна част
на инициални съкращения, напр.: ЕЦИ).
ЕЦ [е-це] — Едностъпална центробежна цир­
кулационна помпа.
ЕЦ — Електрическа централа.
ЕЦ трансп. — Електрическа централизация.
ЕЦБ — Единен център по биология.
ЕЦЕЛ (ецел) — Единен център за език и
литература.
ЕЦИ — Единен център по история.
ЕЦИМ [ецйм]—Електронна цифрова изчисли­
телна машина; ЦЕИМ.
ЕЦИН [ецнн] — Европейски център за изу­
чаване на народонаселениею.
ЕЦМ [е-це-ем] — Електронно-цифрова ма­
шина.
ЕЦММ — Единен център по математика- и
механика.
ЕЦНДП — Единен център по науките за
държавата и правото.
ЕЦНЗ — Единен център по науките за зе­
мята.
ЕЦНПК [е-це-не-пе-ка] — Единен център за
наука и подготовка на кадри; вж. ЕЦ.
ЕЦНПК. . . — Единен център за наука и под­
готовка на кадри (като съставна част на ин­
ициални съкращения, напр.: ЕЦНПКММ);
вж. ЕЦ. . .
ЕЦНПКБМБП — Единен център за наука
и подготовка на кадри по биология и ме­
дико-биологически проблеми; вж. ЕЦБ.
ЕЦНПКЕЛ — Единен център за наука и
подготовка на кадри по език и литера­
тура; вж. ЕЦЕЛ.
ЕЦНПКИ
..ЕЦНПКИ — Единен център за наука и“под- '■ подготовка на кадри по химия и химяко-
готовка на кадри по история; вж. ЕЦИ.
ЕЦНПКММ — Единен център за наука и под­ ЕЦФ — Единен център по физика.
готовка на кадри по математика в механи­ ЕЦФС — Единен център по философия и
ка; вж. ЕЦММ.
ЕЦНПКНЗ — Единен център за наука и
подготовка на кадри за науките за земята; Ечихмел и Ечхмел м. — Държавно стопанско
вж. ЕЦНЗ.
ЕЦНПКП — Единен център за наука и под­
готовка на кадри по право; вж. ЕЦНДП.
ЕЦН П КФ КС — Единен център за наука и
подготовка на кадри по физическа кул­ ЕЧУ електр, — Електрическа часовникова
тура и спорт.
ЕЦНПКФС — Единен център за наука и
подготовка на кадри по физкултура и
спорт; вж. ЕЦНПКФКС.
ЕЦНПКФС — Единен център за наука й
подготовка на кадри по философия и со­ ЕШП [е-ше-пе], рус. ЗШП (Злектрнческий
циология; вж. ЕЦФС.
ЕЦНПКФСН — Единен център за наука й
подготовка на кадри по философия и социо­
логически науки; вж. ЕЦНПКФС.
ЕЦНПКФФТП — Единен център за наука и
подготовка на кадри по физика и физико-
технически проблеми: вж. ЕЦФ.
ЕЦНПКФФТП — Единен център за наука и
ж
Ж — [же), ед. и мн. , електр. — Железни
проводници (напр.: Ж-35, Ж-50, Ж-70).
Ж — метал. — Желязо (в Марката на цветни
сплави, напр.: БрАЖ9-4).
ж. — жени. А Слалом (ж.). Ски (ж.).
ж. грам. — женски (род).
ж. — жители (след цифра).
ж. — журнал.
жарг. — жаргонен.
ЖБ — [же-бе], рус. ЖБ (Жатка безлафетная).
Безлафетна жетварка (напр.: ЖБ-4,6).
ЖБ воен., осщар. — Жавдармерийски бата­
льон.
ЖБ (же-бе), прил. — Железобетонен. Д Ж&
конструкции. ЖБ-стълбове.
ЖБ [же-бе] — Животновъдна база.
ЖБИ [же-бе-й], рус. ЖБИ (Завод железобе­
тонния изделий) —
1. Завод за железобетонни изделия.
2. Желез°бетонни изделия.
ЖБН — [же-бе-бн], рус. (Жатка зернобобо-
вая навесная) — Зърнобобова навесна жет­
варка (напр.: ЖБИ-3, 5).
ЖБр воен., остар. — Жандармерийска бри­
гада.
ЖБН — [же-ве-ен], рус. ЖБН (Жатка вал-
ковая широкозахватиая навесная) — Ши-
рокообхватна навесна жетварка (напр.:
/К Ö Н -6).
ЖЕК [жек] —Жилищно-експлоатационна кан-
т ■-.? р ;■.
жен. - - — женски (като първа съставна част
66
технологнчески проблеми; вж- ЕЦХ.
социология.
ЕЦХ — Единен център по химия.
предприятие (клон на ДСО „Българско пиво
и безалкохолни напитки“) зз изкупуване,
обработка и търговия с пивоварен ечемик
и хмел.
уредба.
ЕШ — Европейски шампионат.
ЕШ (—), рус. ЗШ (Зкскаватор шагзющий) —
Крачещ екскаватор (напр.: ЕШ-6/60. ЕШ-
17/75).
шпалоподбойник) — Електрическа травер-
соподбивна машина.
ЕШП (—) [е-ше-ле], метал, рус. ЗШП (Злектро-
шлаковмй переплав) — Електрошлаково
претопяване.
Е1ЦТ [е-ще-те] — Единни щатни таблици
ЛЗаплати по Е1ДТ.
на сложносъкратени думи, напр.: жепак­
тив, женкомисия, жепотговорничьа).
Жйвснаб м.—Държавно търговско пред­
приятие за снабдяване с разплодни и ра­
ботни животни.
жив. ст. физ. — живачен стълб (единица за
измерване на налягане); ж. ст. (с цифра).
Д 1 лж жив. ст.
ЖЙТН м. — Завод за телени изделия, свързоч­
ни материали — жици п др.
ЖК. жк и ж. к. [же-ка] — Жилищен ком­
плекс. Д ЖК „Младост“.
ЖКН — [же-ка-ен], рус. ЖКН (Жатка ку-
курузная навесная) — Навесна жетварка
за царевица (напр.: ЖКН-2,6).
ЖКО [же-ка-о] — Жилищно-комунален от­
дел.
ЖМНП истор., рус. ЖМНП — (Журнал Ми­
нистерства народното просвящения) — Спи­
сание на Министерството на Народната
просвета на Русия (1834—1917).
ЖМНР [же-ме-не-ре], фр. JMNR (Jeunesse
du Mouvement national de la revolution) —
Младеж на националното революционно
движение (организация в Конго).
ЖМПЛА (же-ем-пе-ла), порт. JMPLA (J и-
ventud de Movimento Populär de Liber-
tagao de Angola) — Младежка организа­
ция на Народното движение за освобож­
дение на Ангола.
жн (—) [же-ен] — Желязно-никелов аку­
мулатор (напр.: ЖН-22, 45).

, ЖН (—) [же-ен], рус. }КН (Жатка панесися) —
Навесна жетварка (напр.: ЖН-4.С).
ЖНУ (-) [же-ен-у], рус. ЖНУ (Жатка на­
весна« универсальная) — Универсална на-
весна жетварка (напр.: ЖНУ-2.6).
ЖП ]же-пе], остар., воен. — Жандзрмерий-
ски полк.
ЖП и жп [же-пе], прил. — железопътен.,
А ЖП Бюро, жп транспорт, жп управление,
жп ресторант, жп завод, жп максврист,
жп стрелочник.
ЖП [же-пе], член, -то, ср., разг. — Български
държавни железници.
ЖПБМ воен. — Железопътен батальон за ме­
ханизация.
ЖПБр воен. — Железопътна бригада.
ЖПЗ [же-пе-зе] — Железопътен завод.
ЖП К [же-пе-ка], воен. —Железопътен кор­
пус.
ЖПК [же-пе-ка], м. и (разг) ср. {член. -то) —
Животновъдно-промишлен комбинат.
жпсвб воен. — Железопътен свързочен ба­
тальон.
жпсвр воен. — Железопътна свързочна ро­
та.
ЖПУ [же-пе-у], ср. (разг. член, -то) — Же­
лезопътно училище.
ЖР (—) [же-ер], рус. ЖР (Жатка рядковая) —
3
3 — „Звезда“ (вестник).
3 — Марка зимно дизелово гориво.
3 и з. — запад.
ЗА [зс-ä] — Завод за автобуси.
ЗА |зе-а] — Завод за антибиотици.
ЗА [зе-з], воен. — Зенитна артилерия.
ЗА — Зимно дизелово гориво марка А, пред­
назначено за експлоатация на дизелови
двигатели при температура не по-ниска от
— 10°.
з. а. — Заслужил артист (със собствено име).
ЗАБ [заб], еоен. Запалителна авиационна
бомба.
заб. — забележка.
забел. — забележка: вж. заб,
ЗАВ [зав] — Завод за автоматични везни,
згв. . . — Завеждащ (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр.:
завотдел, завуч.).
зав [зав], член, -ът, -а, м. разг. — завеждащ
(отдел, секция и лр.).
Заводпроект м. — Институт за проучване и
проектиране на промишлени обекти.
ЗАВС [завс] — Западноафрикански валутен
съюз.
ЗАвтП к-рид. — Закон за авторското право.
зйвуч,чле<. -ът, -а, мн. -и, м. остар. — Завеж­
дащ учебната част.
ЗАГ [зяг] — Завод за автомобилни гуми.
А ЗАГ „Г. Димитров".
зам.-ген
Редова жетварка (напр-: Ж.Р-4,6),
ж. р. грам. — женски род; вж. ж.
ЖРН (—) [же-ер-ея]. рус. ЖРН (Жатка ряд­
ковая навесная) — Навесна редова жет­
варка (напр.: ЖРН-3,0).
ЖРП (—) [же-ер-пе] — Прикачна редова жет­
варка (напр : ЖРП-3,6).
ЖРС (—) [же-ер-ес], рис. ЖРС (Жатка ряд­
ковая скоростная) — Редова скоростна жет­
варка (напр.: ЖРС-4.9 А).
ЖС [же-се] — Железопътно строителство.
ЖСК [же-се-Käj, .»■ и (разг.) <р. (член, -то) —
Железничарски спортен клуб.
ЖСК [же-се-ка] — Жилищностроителен ком­
бинат.
ЖСК [же-се-ка] — Жилищностроителна коо­
перация.
ЖСР (—){же-се-ер]. рус. ЖСР (Жатка-свопо-
вязалка рядковая) — Редова жетварка-сно-
повръзсачка.
ЖСС [же-се-се]. м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Железничарски спортен съвет.
ж. ст. физ. — живачен стълб (единица за
измерване на налягане); жив. ст. (с цифра).
ЖФБ [же-фе-бе] — Животновъднофуражна
бригада.
ЖЦН (—) [же-це-ен] — Навесна царевична
жетварка.
ЗАГ [заг], остар., еоен. — Зенитна артилерий­
ска група.
загл. —заглавие (в библиографии).
ЗАГС [загс] —Завод за автомобилни гене­
ратори и стартери, А ЗАГС „Динамо".
ЗАД [зад]—Завод за алуминиева дограма.
Задгранлес м. и ср. — Предприятие за транс­
порт и реализация на дървесината от Ко­
ми.
ЗАЕ [зае] — Завод за асинхронни електро­
двигатели; вж. ЗАЕД.
ЗАЕД [заед] — Завод за асинхронни електро­
двигатели.
ЗАЗ [заз], рус. ЗАЗ (Запорожский автомо-
бнльнмй завод) — 1. Запорожки автомо­
билен завод. 2. В марката ва автомобилите,
произведени в този завод (напр.: ЗАЗ-966
„Запорожец“).
заз., член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Автомобил,
произведен в Запорожкия автомобилен за­
вод.
ЗАИ [зай] — Завод за абразивни инструмепти.
зал. геогр. — залив.
зам. . . — заместник (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр.:
зам.-мнн., замком).
зам, член, -ът, -а, м., разг.—заместник-
директор, председател и под.).
з&м.-г&Н'—заместник-генерален. А Зам.'
ген. директор.
 замглавен
зАмглавен, обикн. член., разг. — заместник
главен (редактор и др.).
зам.*дир. — Заместник-директор.
замднр, член, -ът, а, м., разг, — заместник-
директор.
замком, член, -ът, -а, м., разг. — заместник-
командир.
замкомбрйг, член, -ът, -а, м., разг. — замест­
ник-командир на бригада.
замкомдйв, член, -ът, -а, м., разг. — замест-
ч ник-команднр на дивизия.
зам.-мйн. — заместник-министър.
вам. по тех. воен., разг. — заместник-ко­
мандир по техническата част.
зам.-предс. — заместник-председател.
ЗАНА [зана], англ. ZANA (Zäm.bla News
Agency) — Информационна агенция на Зам­
бия.
ЗАНН юрид. — Закон за административните
нарушения и наказаниг.
ЗАН У [зану], англ. ZANL (Zimbabwe Afri-
can National Union) — Африкански наци­
онален съюз Зимбабве.
ЗАО [зао] — Завод за аптечно оборудване.
ЗАП юрид. — Закон за административното
производство.
зап. — западен.
ЗАПУ [запу], англ. ZAPU (Zimbabwe Afri-
can Peo.ple’s Ünion) — Съюз на африкан­
ския народ Зимбабве.
ЗАС юрид., осгпар. — Закон за администра­
тивното съдопроизводство.
ЗАС [зае], воен. — Зенитен автомат за стрелба,
заел. — заслужил. Д Заел, артист, заел,
художник,
заел. арт. — вж. з. а.
заел. м. с. — вж. з. м. с.
заел. худ. — вж. з. х.
ЗАСП [за-се-пе] — Завод за алуминиеви и
стоманени профили.
застрах. — застрахователен.
ЗАТ [зат] — Завод за автоматика и телемеха­
ника.
ЗАТ юрид.—Закон за автомобилния транспорт.
ЗАФЧ [за-фе-че] — Завод за арматура и
фасонни части.
Захаримпекс м. — Външнотърговско предста­
вителство на промишлено-аграрно обеди­
нение „Българска захар“ за внос (импорт)
и износ (експорт) на захар и захарни из­
делия.
ЗБ истор. — Задгранично бюро на ЦК на
БКП (т. с.) (1923—1944).
ЗБ юрид. — Закон за бюджета.
ЗБ — Зимно дизелово гориво марка Б, предна­
значено за експлоатация на дизелови двига­
тели при температура не по-ниска от — 18^ С.
ЗББС [зе-бе-бе-се] — Завод за белтъчно-био-
концентратни смески.
ЗБГ [зе-бе-ге]. юрид.—Закон за българско­
то гражданство.
ЗБЗ [зС-бе-зе], осен. —Зона с бактериално
заразяване.
68
ЗБН [зе-бе-не] — Завод за безалкохолни на­
питки.
ЗБОБ юрид. — Закон за бюджета и отчетно­
стта по бюджета.
ЗБППМН юрид.— Закон за борба срещу
противообществените прояви ка малолет­
ните и непълнолетните.
ЗВ мн., воен. — Запалителни вещества.
зв. грам. — звателен (падеж); зват.
зв.—звезда.
зв. електр. — звънец.
з-в воен. — „Земя-въздух“ (клас ракети),
зват. грам. — звателен (падеж); зв.
ЗББС [зе-ве-ве-се], юрид. — Закон за всеобща­
та военна служба.
ЗВД [зе-ве-де] — Завод за възли и детайли.
ЗВО [зе-ве-ö], юрид.—Закон за висшето
образование.
ЗВТ [зе-ве-те], юрид.— Закон за външната
търговия.
звукоподр. — звукоподражателно.
ЗВЦ [зе-ве-це] — Завод за вискозна целу­
лоза.
ЗГ [зе-ге], юрид. — Закон за горите.
ЗГ радиотехн. — Задаващ генератор.
ЗГВ [зе-ге-ве] — Завод за галови вериги.
ЗГВ [зе-ге-ве], юрид.— Закон за гражданско­
то въздухоплаване.
ЗГЕСТ—Завод за градивни елементи и съоб­
щителна техника.
ЗГП [зе-ге-пе] — Завод за грамофонни плочи.
ЗГТ [зе-ге-те] — Завод за горивна техника.
ЗГУ [зе-ге-у] — Завод за газови уреди.
з-Д — завод.
з. д. геогр. — западна дължина (след цифра).
ЗДА [зе-де-ä], юрид.—Закон за държавния
арбитраж.
ЗДВК [зе-де-ве-ка], юрид.—Закон за дър­
жавен и ведомствен контрол.
ЗДвП [зе-де-ве-пе], юрид. — Закон за движе­
ние по пътищата; ЗДП.
ЗДД [зе-де-де] — Завод за дизелови двигатели.
ЗДЗИ юрид.—Закон за Държавния застрахо­
вателен институт.
з. д. и. — заслужил деятел на изкуството
(обикн. със собствено име).
ЗДК [зе-де-ка], юрид. — Закон за държавен
контрол.
з. д. к. — заслужил деятел на културата
(обикн. със собствено име).
ЗДМ [зе-де-ме], лг. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за дървообработващи машини.
з. д. н. — Заслужил деятел на науката (обикн.
със собствено име).
ЗДО [зе-део], юрид. — Закон за данък върху
оборота.
ЗДОД [здод], юрид. — Закон за данък върху
общия доход.
ЗДОО юрид., остар. — Закон за държавно
обществено осигуряване.
ЗДП [зе-дс-ие], юрид. — Закон за движение
по пътищата; ЗДвП.
ЗДП [зс-дс-пе], юрид. — Закон за държавните
предприятия.
69
здрав. . . — здравен (напр.: здравпункт).
ЗДС [зе-де-се], юрид. — Закон за другарски­
те съдилища.
ЗДС [зе-де-се], юрид.—Закон за държавните
служители.
ЗДСК юрид. — Закон за Държавната спестов­
на каса.
ЗДСО [зе-де-се-ö], юрид. — Закон за догово­
рите между социалистическите организации.
ЗДТ [зе-де-те], юрид. — Закон за държавните
такси.
з. д. т. — заслужил деятел на туризма (обикн.
със собствено име).
ЗЕ електр. — Запалващ електрод.
ЗЕИМ [зейм] — Завод за електроизолацион­
ни материали.
ЗЕМ [зем] — Завод за електрически машини.
Л ЗЕМ„В. Коларов".
ЗЕМ [зем] — Завод за електрокари и мото­
кари. Д ЗЕМ „Средец".
зем. . . — Земеделски (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр.:
Земиздат, Земпроект, Земснаб).
ЗЕМА [зема] — Завод за електромедицински
апарати.
Земиздат ср. — Издателство на Българския
земеделски народен съюз.
Земпроект м. — Институт за проучване и
проектиране в селското стопанство (земе­
делието).
Земс [земс], член, -ът, -а, м., истор. —Земе­
делски младежки съюз (1921 — 1947); ЗМС.
—Произв.’. земсйст, земснстки, земсов.
ЗемУРС [земурс], воен. — Земен управляем
реактивен снаряд.
ЗЕНА [зена] — Завод за електронна нестан­
дартна апаратура.
Зенабр [зенабр], воен. — Зенитна артилерий­
ска бригада.
Зенадн [зенад], воен. — Зенитен артилерий­
ски дивизион.
Зенап [зенап], воен. —Зенитен артилерий­
ски полк.
Зенбатр [зенбатр], воен. — Зенитна батарея.
ЗЕНО [зено] — Завод за експериментално и
нестандартно оборудване.
ЗЕП [зеп] — Завод за ензимни препарати.
ЗЕП [зеп] — Завод за порцелан за електро­
технически изделия (електропорцелан).
ЗЕЛЕ [зеле], м. (разг.) ср. {член, -то) — За­
вод за електро-преобразователни елемен­
ти.
ЗЕС [зее] — Западноевропейски съюз (воен­
нополитическа групировка на Великобри­
тания, Франция, Федерална република Гер­
мания, Италия, Белгия, Нидерландия и
Люксембург).
ЗЕСТ [зест] —Завод за елементи за съобщител­
на техника.
ЗЕТ [зет] — Завод за електрически табла.
ЗЕТ [зет] — Завод за електротелфери.
ЗЕУ [зеу] — Завод за електродомакински
уреди.
зин
ЗЕХА [зеха] — Завод за емайлирана н химиче­
ска апаратура.
ЗЖР [зе-же-ре] — „Защита на животните и
растенията“ (служба).
33 — „Земеделско знаме“ (вестник).
з-з воен. —„Земя-земя“ (клас ракети).
ЗЗД [зе-зе-де], юрид. — Закон за задължения­
та и договорите.
ЗЗД [зе-зе-де], юрид., остар. — Закон за за­
щита на държавата.
ЗЗЗИ [зе-зе-зе-й]. юрид. — Закон за задължи­
телно застраховане на имуществата.
ЗЗИ [зе-зе-н] , юрид. — Закон за застрахо­
ване на имуществата.
ЗЗМ [зе-зе-ме], и (разг.) ср. {член, -то) —
Завод за заваръчни машини.
ЗЗП [зе-зе-пе], юрид. — Закон за задгранич­
ните паспорти.
ЗЗП [зе-зе-пе], юрид. — Закон за зашита на
природата; ЗЗПр.
ЗЗПр юрид. — Закон за защита на природата;
ЗЗП.
ЗЗТ [зе-зе-те] — Завод за заваръчна тех­
ника.
ЗЗУ [зе-зе-^] — Завод за запаметяващи уст­
ройства.
ЗИ (—) [зе-й] — Звуков индикатор (напр.:
ЗИ-1).
ЗИДЗП юрид. — Закон за изменение и до­
пълнение на закона за пенсиите.
ЗИЕ [зие] — Завод за инструментална еки­
пировка.
ЗИЕНО [зиено] — Завод за инструментална
екипировка и нестандартно оборудване;
ЗИНО.
ЗИЕПУ [знепу] — Завод за инструментална
екипировка и печатащи устройства.
ЗИИУ — Завод за измерителни уреди и
инструменти; ЗИУИ.
ЗИЛ [зил],рус. ЗИЛ (Московский автомобиль-
нмй завод имени И. А. Лихачова) —
1. Московски автомобилен завод „И. А. Ли-
хачов“. 2. В марката на автомобили, произ­
ведени в този завод (напр.: ЗИЛ-131, ЗИЛ-
137).
зил, член, -ът, -а, мн. -ове, м.— Автомобил,
произведен в Московския автомобилен за­
вод „И. А. Лихачов“.
ЗИМ [зим], осгпар., рус. ЗИМ (Горьковский
автомобильннй завод имени Молотова) —
1. Горкиевски автомобилен завод „В. М.
Молотов“. 2. В марката на автомобили,
произведени в този завод.
зим, член, -ът, -а, мн. -ове, м., остар. — Авто­
мобил, произведен в Горкиевския автомо­
билен завод „В. М. Молотов“.
— Произв.-. зймка.
ЗИМ [зим] — Завод за изолационни материа­
ли.
ЗИМ [зим] — Завод за изпълнителни меха­
низми.
ЗИН юрид. — Закон за изпълнение на на­
казанията.
зино
ЗИНО [зино] — Завод за инструментално и
нестандартно оборудване; ЗИЕНО.
ЗИП [зип) — Завод за измерителни прибори.
ЗИП [зип] — Зааод за изолирани провод­
ници.
ЗИП (зип) — Запасни инструменти и принад­
лежности.
ЗИР — Закон за изобретенията и рационали­
зациите.
ЗИС юрид., остар. — Закон за индустриал­
ната собственост.
ЗИС [зис], остар., рус. ЗИС (Московский
автомобильнмй завод нмени Сталина) —
1. Московски автомобилензавод„И. В. Ста­
лин“. 2. В марката на автомобили, произве­
дени в този завод.
зис, член, -ът, а, мн. -ове, м., остар. —Авто­
мобил, произведен в Московския автомо­
билен завод „И. В. Сталин“.
ЗИСС юрид., остар.—Закон за имущества­
та, собствеността и сервитутите.
ЗИТ [зит] — 1. Завод за изчислителна тех­
ника, 2. В марката на електронноизчисли­
телни машини, произведени в този завод
(напр.: ЗИТ-151).
ЗИТА [зйта] — Завод за топлоизмервателна
. апаратура.
ЗИУ [зну]. м., рус. ЗИУ (Завод нмени М. С.
Урицкого] — 1. Завод „М. С. Урицкн“.
2. В марката на автобуси (напр.: ЗИУ-6)
и тролейбуси (напр.: ЗЙУ-5), произведени
в този завод.
ЗИУИ — Завод за измервателни уреди и
инструменти; ЗИИУ.
ЗК [зе-ка] — Завод за кондензатори.
ЗК [зе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Завод­
ски комитет.
ЗК юрид. — Закон за кооперациите; ЗКооп.
ЗК соен. — вж. замком.
ЗК [зе-ка] —Захарен комбинат.
ЗКБР есен. — вж. замкомбриг.
ЗКД [зе*ка»де], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за корабни двигатели.
ЗКИ [зе-ка-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за корабни изделия. ' ’ ’ ■»
ЗКМ [зе-ка-ме]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за канцеларски машини.
ЗКМ [зе-ка-ме]. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за корабно машиностроене.
ЗКМ [зз-ка-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за кормилни механизми.
ЗКМСД восн. — Заместник командир на мо-
тострелкоза дивизия.
ЗКМСП воен — Заместник командир на мо-
тострелкови полк.
ЗКНО [зе-ка-не-о] — Завод за крупно не-
стан~ фтно оборудване.
ЗКО [зс-ка-о] — Завод за кухненско обза-
3S i')fi .'97’4. — Зак за кооперациите; ЗК.
3X11 [•-•-КЗ-Ие]. и (разг.) ср. (член, -то)
. — Запи ч-ц команден пункт.
70
ЗКПМ [зе-ка-пе-мд] — Завод за ковашко-пре-
сови машини.
зкпч [за-ка-пе-че], м. (разг. член, -то),
еоен. — Заместник командир по полити­
ческата част.
ЗКС [зе-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за калцннирана сода.
ЗКС юрид., остар. — Закон за кооперативни»
те сдружения.
ЗКТ еоен. — Заместник командир по тила.
ЗКТИ [зе-ка-те-й] — Завод за каучукови тех­
нически изделия. А ЗКТИ „Латекс*.
ЗКТЧ [зе-ка-те-че], м. (разг. член, -то), еоен.—
Заместник командир по техническата част.
ЗКТЧ [зе-ка-те-че], м. (разг. член, -то), воен,—
Заместник командир по трудовата част.
ЗКУ [зе-ка-у], ж. и (разг.) ср. (член, -то,
мн. -та),воен.—Зенитна картечна установка.
ЗКФ [зе-ка-фе] — Завод за комбинирани фу­
ражи.
ЗЛ юрид. — Закон за лова.
ЗЛ [зе-ел], изч. шехн. — Закъснителна ли­
ния.
з. л. — заслужил лекар (обикн. със собстве­
но име).
зл. — злоти (след цифра).
ЗЛКИ [зе-ле-ке-й] —Завод за латексови кау­
чукови изделия.
ЗЛПП [зе-ле-пе-пе] — Завод за леки преград­
ни панели.
ЗЛС [зе-ле-се], юрид. — Закон за лицата и
семействата.
3M [зе-ме] — Завод за манометри.
3M [зе-ме]. юрид. — Закон за митниците.
ЗМА [зе-ме-ä] — Завод за медицинска апа­
ратура.
ЗМВИ [зе-ме-ве-й] — Завод за минерално-
ватнн изделия.
ЗМДТ [зе-ме-де-те], юрид. — Закон за местни­
те данъци и такси.
ЗМИУ юрид. — Закон за мерките и измери­
телните уреди.
ЗМК [зе-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за метални конструкции.
ЗМК [зе-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за механизирани конструкции.
ЗМК [зе-ме-ка], юрид. — Закон за мините н
кариерите.
ЗМКМ [зе-ме-ке-ме] — Завод за металоке-
рамични материали.
ЗММ [зе-ме-ме], л. п (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за метална мебел.
ЗММ [зе-ме-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за металорежещи машини (държавно
стопанско обединение).
ЗМО [зе-ме-ö], л. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за медицинско обзавеждане.
ЗМП [зе-ме-пе], л. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за микробнални препарати за живот­
новъдството.
ЗМПП [зс-ме-ле-ле] — Завод за машини за
npepjt'-.тка на пластмаси.
ЗМПС [.-<•-ме-пе-сс], юрид. — Закон мотор­
ните превозни средства.
71 зпс

ЗМР [зе-ме-ре] — Закон за малки радиоприем­ панско предприятие за ветеринарно про­

ници. изводство и снабдяване.
ЗМС [земс], истор. — Земеделски младежки ЗООЗП юрид. — Закон за опазване на обра­
съюз (1921 —1947); вж. Земс. ботваемата земя и пасищата.
ЗМС (—) [зе-ме-се] — Стационарна зърно- зоол. — зоологически.
чистачна машина (напр.: ЗМС-20). ЗОП [зоп], член, -ът, -а, мн. -ове, м. воен. —
з. м. с. —заслужил майстор на спорта (обикн. Закрита огнева позиция.
със собствено име). ЗОРЗ юрид. — Закон за опазване на работна­
ЗМТ [зе-ме-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) — та земя.
Завод за минерални торове. ЗОС [зос]. воен. — Земно осигуряване на
ЗН [зе-не], мн. — Заводски нормали. самолетоводенето.
ЗН юрид. — Закон за наемите; ЗНаем. ЗОСИ юрид. — Закон за опазване на сел­
ЗН юрид. — Закон за наследството. скостопанското имущество.
зн. — значение; знач. ЗОТ [зот] — Завод за организационна тех­
ЗНА [зе-не-ä], юрид. — Закон за нормативни­ ника.
те актове. ЗОТ [зот] — Завод за осветителни тела.
ЗНаем. юрид.—Закон за наемите; вж. ЗН. ЗП [зе-пе], юрид. —Закон за пенсиите.
ЗНаем. Отн. юрид. —Закон за наемните от­ ЗП [зе-пе], юрид. — Закон за прокуратурата
ношения; вж. ЗНО. в Народна република България; ЗПр.
ЗНасл. юрид. — Закон за наследството; ЗН. ЗП [зе-пе] — Застроена площ (по цокъла) на
знач.—значение; зн. жилищните сгради.
ЗНЗ [зе-не-зе], юрид. — Закон за народното ЗП [зе-пе], воен. — Зенитен прожектор; ЗПр.
здраве. ЗПАНВ — Завод за полиакрилнитрилни влак­
ЗНО [зе-не-ö], м. н (разг.) ср. (член, -то) — на. Д ЗПАНВ „Булана".
Завод на нестандартно оборудване. ЗПВ [зе-пе-ве], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
ЗНО [зе-не-о], юрид. — Закон за наемните Завод за полиамидни влакна.
отношения. ЗПГ [зе-пе-ге], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
ЗНОРЧ — Завод за нестандартно оборудване Завод за пневматични гуми.
и резервни части. ЗПЗСК юрид.—Закон за пенсиониране на
ЗНП [зе-нс-пе] — Завод за нензолирани про­ земеделските стопани-кооператори.
водници. <4 ЗНП „Д. Благоев'". ЗПИ [зе-пе-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
ЗНП [зе-не-пе], воен. —Запасен наблюдате­ Завод за пластмасови изделия.
лен пункт. ЗПИНМ юрид.—Закон за планово изграждане
ЗНС [зе-не-се], юрид. — Закон за народните на населени места.
съвети. ЗПК [зе-пе-ка]—Завод за подова керамика.
ЗНСЗ [зе-не-се-зе], юрид. — Закон за научни­ ЗПК [зе-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
те степени и звания. Заводски партиен комитет.
ЗНСПл юрид. — Закон за петгодишния дър­ ЗПК [зе-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
жавен народностопански план на Народна Заводски профсъюзен комитет.
република България. ЗПК [зе-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
ЗНЩ воен. —Заместннк-началник-щаб. Земеделско-промишлен комплекс.
30 [зе-öj, воен. — Заградителен огън. ЗПКМ [зе-пе-ка-ме], юрид. — Закон за па­
ЗОВВПЗ юрид. — Закон за опазване на въз­ метниците на културата и музеите,
духа, водите н почвата от замърсяване. ЗПМ [зе-пе-ме] — Завод за пишещи машини.
ЗОЕГПНС юрид. — Закон за отчуждаване на ЗПММ [зе-пе-ме-ме] — Завод за производство
едрата градска покрита недвижима соб­ на металообработващи машини.
ственост. ЗПП [зе-пе-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
ЗОЕМИ юрид., остар. — Закон за отчужда­ Завод за печатни платки,
ване на едрия машинен инвентар. ЗПП [зе-пе-пе], м. и (разг.) ср (член, -то) —
ЗОИ |зои] — Завод за огнеупорни изделия. Завод за полупроводникови прибори.
ЗОИРП юрид. — Закон за откритията, изо­ ЗПП [зе-пе-пе] — Завод за производство на
бретенията и рационализаторските пред­ плочи.
ложения. ЗПр юрид. — Закон за прокуратурата на На­
ЗОК |зок] — Завод за облицовъчна керамика. родна република България; ЗП.
ЗОК i'JOK] — Завод за оранжерийни конструк­ ЗПр воен. — Зенитен прожектор; ЗП.
ции. ЗПрБ воен. — Зенитен прожекторен батальон.
ЗОИ [зом].— Завод за огнеупорни материали.
ЗПРВПВННИ юрид. — Закон за прехвърля­
ЗОММ — Завод за окомплектовка на метало­ не на вещни права върху някои недвижими
режещи машини. имоти.
ЗОМП [зомп], воен. ■— Защита от оръжието за ЗПрП еоен. — Зенитен прожекторен полк.
масово поразяване.
ЗПС (—) [зе-пе-се], рус. ЗПС (Зернопогрузчик
зоо. . . — зоологически (напр.: зоопарк). поворотньш самопередвижной) — Автома­
Здов&тскаб м.—Държавно търговско сто­ тичен зърнотоварач (напр.: ЗПС-60).
зпт
ЗПТ [зе-пе-те], мн.. електр. — Загуби по яре«
нася не и трансформация.
ЗПТМ [зе-пе-те-ме] — Завод за постояннотоко-
ви машини.
ЗПТМ [зе-пе-те-ме] — Завод за правотокови и
телферни машини.
ЗПУ [зе-ле-у] — Завод за печатащи устрой­
ства.
ЗПХП [зе-пе-хе-пе] — Завод за пневматични и
хидравлични прибори.
ЗПЧНРБ юрид.,—Закон за пребиваване на
чужденците в Народна република Бълга­
рия.
ЗР [зе-ре] — Завод за радиатори-
ЗР юрид. — Закон за рибарството.
зрбатр [зе-ер-батр], воен. —Зенитна ракетна
батарея.
ЗРВ [зе-ре-ве], мн., воен. — Зенитноракетни
войски.
зрдн [зе-ер-де-ен], м. (разг. член, -ът, -а),
воен. —Зенитен ракетен дивизион.
ЗРедЛрехв. юрид.— Закон за реда на прехвър­
ляне вещни права върху някои недвижими
имоти.
ЗРЗ воен.— Закон за радиоактивно заразя­
ване.
ЗРЗМ [зе-ре-зе-ме] — Завод за ремонт на земе­
делски машини.
ЗРК [зе-ре-ка], воен. — Зенитноракетен ком­
плекс.
ЗРМ [зе-ре-ме] — Завод за радиотехническа
мебел.
ЗРММ [зе-ре-ме-ме] — Завод за ремонт на ме­
талорежещи машини.
ЗРНА [зе-ре-не-а]—Завод за радионавигацион-
на апаратура.
ЗРНО [зе-ре-не-о] — Завод за ремонт на не­
стандартно оборудване. &3PH0 „Шипка*.
ЗРП [зе-ре-пе], воен. — Зенитен ракетен
полк.
ЗРТБ [зе-ре-те-бе], воен.—Зенитна ракетно-
техническа база.
ЗРУ [зе-ре-у], електр. — Закрита разпреде­
лителна уредба (за високо напрежение).
ЗРЧ [зе-ре-чс], .и. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за резервни части.
ЗРЧНО [зе-ре-че-не-ö] — Завод за резервни
части и нестандартно оборудване.
ЗС [зе-се], прил. — Заводостроителен. А ЗС
комбинат.
ЗС [зе-се] — Заводски стандарт.
ЗС [зе-се]. остар. — Заводски строежи (дър­
жавно стопанско обединение).
ЗС [зе-се], юрид. — Закон за собствеността.
ЗС [зе-се] — Земеделски съюз.
ЗСА [зе-се-ä] — Завод за санитарна арматура.
ЗСА (—) [зе-се-ä] — Зърноочистителен суши­
лен агрегат.
ЗСБК [зе-се-бе-ка] — Завод за стоманобетон­
ни конструкции.
ЗСВЦВК Закон за сделките с валутни
ценности и за валутния контрол.
72
ЗСГ [зе-се-ге], юрид.— Закон за собственост­
та на гражданите.
ЗСД [зе-се-де] — Завод за стоманена дограма.
ЗСИ [зе-се-н] — Завод за съоръжения и инста­
лации.
ЗСИДБ юрид. — Закон за съставяне и из­
пълнение на държавния бюджет.
ЗСК [зе-се-ка]—Завод за санитарна керамика.
ЗСК [зе-се-ка] — Завод за строителни
конструкции.
ЗСК [зе-се-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Заводостроителен комбинат.
ЗСКИ [зе-се-ка-н] — Завод за стоманобетонни
конструкции и изделия.
ЗСМ [зе-се-ме] — Завод за силикатни мате­
риали.
ЗСМ [зе-се-ме] — Завод за специална метало­
керамика.
ЗСН [зе-се-не], юрид. — Закон за самооблага­
не на населението.
ЗСО [зе-се-о] — Завод за стоманени отливки.
ЗСП [зе-се-пе] —Завод за сменни приспособле­
ния.
ЗСПМ [зе-се-пе-ме] — Завод за строителни и
пътни машини.
ЗСРП [зе-се-ре-пе] — Завод за сменни и ре­
зервни приспособления.
ЗССМ [зе-се-се-ме] — Завод за селскостопански
машини.
ЗССП [зе-се-се-пе] — Завод за специални сто­
манени профили.
ЗСТ [зе-се-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за строителна техника.
ЗСт юрид. — Закон за стандартизацията.
ЗСУ [зе-се-у], ед. и мн., ж. и (разг.) ср. (член.-
то), воен. — Зенитна самоходна установка.
Ь Батарея ЗСУ .
ЗСФСР [зе-ес-еф-ес-ер], остар., рус. ЗСФСР
(Закавказкая Социзлистическая Федератив-
ная Советская Республика) — Задкавказка
федеративна съветска република (1922 —
1936).
ЗСШ (—) [зе-се-ше] — Шахтова зърносушил­
ня (напр.: ЗСШ-100).
ЗТ [зе-те] — Завод за трамваи. А ЗТ „София".
ЗТ [зе-те] — Завод за трансформатори.
ЗТА [зе-те-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то).— За
нод за товарни автомобили.
ЗТЕ [зе-те-е] — Завод за телефонни елементи.
ЗТИ [зе-те-й] — Завод за телени изделия.
ЗТИ [зе-те-й] — Завод за токоизправители.
ЗТКИ [зе-те-ка-й] —Завод за технически
каучукови изделия.
ЗТЛСС — Завод за точно леене и специални
сплави.
ЗТМ [зе-те-ме]— Завод за тежко машинострое­
не.
ЗТМПО [зе-те-ме-пе-о] , юрид. — Закон за
търговските марки и промишлените образци
ЗТПС [зе-те-пс-се], юрид. — Зак<.-н за трудо­
вата поземлена собстЕснист.
ЗТР [зе-те-ре] — Завод за телевиз- ри и ра­
диоприемници-
73
ЗТСУ [зе-те-се-у], юрид. — Закон за терито­
риално и селищно устройство.
ЗТТ [зе-те-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за телефонна техника.
ЗТТТ [зе-те-те-те] — Завод за телефонна и те­
леграфна техника.
ЗТФ [зе-те-фе], юрид. — Закон за творчески­
те фондове.
ЗТЧ [зе-те-че] — Завод за телефонни части.
ЗУ [зе-у] — Занаятчийско училище.
ЗУ [зе-у]> електрон. — Запомнящо устройство.
ЗУ [зе-у]. воен. — Заразен участък.
ЗУ (—) [зе-у], електрон.—Захранващо устрой­
ство за полупроводникови защити (напр.:
тип ЗУ-1).
ЗУ [зе-у] — Земеустройство.
ЗУГМД изч. техн. —Запомнящо устройство на
гъвкав магнитен диск.
ЗУМБ [зумб], ль и ср., изч. техн. — Запомня­
що устройство с магнитен барабан.
ЗУМД [зумд], м. и ср., изч. техн. — Запомня­
що устройство на магнитни дискове.
ЗУМК [зумк], м. и ср.. изч. техн. — Запомня­
що устройство на магнитна лента касетеи
тип.
ЗУМЛ електрон. — Запомнящо устройство на
магнитна лента.
ЗУР [зур], ед. и мн., м. (разг. член. -а. мн.
-ове), воен. — Зенитна управляема ракета.
ЗУРО воен. — Зенитно управляемо ракетно
оръдие.
ЗУРС (зурс[, ед. й (разг. член, -а, мн.
-ове), воен. — Зенитен управляем реактивен
снаряд.
’ ЗУС юрид. — Закон за устройство на съдили­
щата.
ЗФД воен. — Защитнофилтрираща дреха.
ЗФИ геогр. — Земя на Франц Йосиф.
И
И (—) воен., рус. И (Истребитель) — В Мар­
ката на самолет-изтребител (напр.: И-153,
11-15).
И и и. геогр. — изток.
И. и. грам. — именителен (падеж); им.
И — „Импулс“ (вестник).
И прил. . електрон. — Интегрален. Д И ре­
гулатор.
НА воен. — Изтребителна авиация. ^Насоч­
ване на И А на големи височини.
ИА — Информационна активност.
ИА библ. — Исторически архив.
ИАА, англ. IAA (International Association of
AJlergology) — Международна асоциация по
алергология; ЛИА.
ИАА. англ. IAA (International Association of
Art — Painting, Sculpture, Graphic Art)—
Международна асоциация по изобразител­
но изкуство
ИАДС
ЗФК [зе-фе-ка], юрид. — Закон за финансов-
контрол.
ЗФК [зе-фе-ка], воен. — Защитен филтриращ
комплект (за защита от отровни вещества).
ЗФМ [зе-фе-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за феромагнити.
ЗФМК [зе-фе-ме-ка] — Зърненофуражен и ма-
слодобивен комбинат.
ЗФП [зе-фе-ле] — Завод за фаянсови плочки.
ЗХ — В емблемата на Държавно стопанска
обединение „Зърнени храни“.
з. х. — заслужил художник (обикн. със соб­
ствено име).
3X3 [зе-хе-зе], воен. — Зона за химическо за­
разяване.
ЗХМ [зе-хе-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за хидроизолационни материали.
ЗХМ [зе-хе-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за химическо машиностроене.
ЗХО [зе-хе-о], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за хартиени опаковки.
3X0 [зе-хе-ö], воен. — Задхоризонтно откри­
ване. Д Радиолокационна станция за 3X0.
ЗХПВХ — Завод за хлор и поливинилхлорид.
ЗХТ [зс-хе-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за хладилна техника.
ЗХФД [зе-хе-фе-де] — Завод за хранителни »
фуражни дрожди, Д ЗХФД „С. М. Киров".
ЗХФП [зе-хе-фе-пе] — Зърнени храня и фу­
ражна промишленост (държавно стопанска
обединение).
340 [зе-че-ö]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за чугунени отливки.
ЗЧП [зе-че-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за часовникови прибори.
ЗШИ [зе-ше-й]. л. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завод за шоколадови изделия.
ЗЯП — Завод за ядрени прибори.
ИААФ, англ. IAAF (International Amateur
Athletic Federation) — Международна ама-
тьорска лекоатлетическа федерация.
ИАБ [иаб], воен. — Изтребителна авиационна
база.
иаб [иаб], воен. — Изтребително-бомбардиро-
въчна авиация.
ИАВ, англ. IAV (International Association of
Volcanology) —Международна асоциация по
вулканология; АИВ.
ИАГ, англ. IAG (International Association of
Geodesy) — Международна асоциация по
геодезия.
ИАД |иад], воен. — Изтребителна авиационна
дивизия.
ИАДС, англ. IADS (International Association
of Department Stores) — Международна асо­
циация на универсалните магазини.
мае
мае воен. — Изтребителна авиационна еска­
дрила.
ИАЕСТЕ, англ. IAESTE (International Asso­
ciation for the Exchange of Students for Tech­
nical Experience) — Международна асоциа­
ция за размяна на студенти .за техническа
квалификация.
ЯАИ библ. — Известия на Археологическия
институт.
ИАК [нак], воея. — Изтребителен авиационен
корпус.
ИАК [иак], англ. IAC (Indian Airlines Corpo­
ration) — Индийско сдружение за въздушен
транспорт.
ИАК остар. — Инженерно-архитектурна ка­
мара (1934).
ИАЛ, англ. IAL (International Arbitration
League) — Международна арбитражна ли­
га.
ИАЛП, англ. IALP (Internatinoal Associa­
tion of Logopedics and Phoniatrics) — Меж­
дународна асоциация по логопедия и фо-
ниатрия.
ИАМ — Институт по археология с музей (при
БАН).
ИАМ, англ. IAM (International Association of
Meteorology) — Международна метеороло­
гична асоциация; АИМ. ОММ; вж. СМО.
ИАМБ, англ. IAMB (International Association
of Microbiologists) — Международна асоциа­
ция на микробиолозите.
ИАН библ. —Известия на Академията на нау­
ките на СССР.
нап [иап], воен. — Изтребителен авиационен
полк.
ИАП, англ. IAP (International Association of
Psychotechnics) — Международна асоциа­
ция по психотехника; АИП.
ИАПЛ. англ. IAPL (International Associa­
tion for Penal Law) — Международна асо­
циация по наказателно право.
ИАР [нар] — Интернационална асоциация за
развитие.
ИАРИВ, англ. IARIW (International Associa­
tion for Research in Income and Wealth) —
Международна асоциация за проучване на
дохода и благосъстоянието.
ИАС (нас], воен. — Инженерно-авиационна
служба.
ИАС [нас], англ. IAS (International Associa­
tion of Seismology) — Международна асо­
циация по сеизмология.
ИАТА [иата], англ. IATA (International Air
Transport Association) — Международна
-асоциация за въздушен транспорт; ЛИГА.
ИАТМЕ, англ. IATME (International Associa­
tion of Terrestrical Magnetism and Elec-
tricity) — Международна асоциация по зе­
мен магнетизъм и електричество.
ИАФ [нйф]. англ. IAF (International Aslronau-
tical Federation) — .Международна федера­
ция но астронавтика.
МАХ [иах], англ. IAH (International Associa­
74
tion of Hydrolcgy)— Международна асоциа­
ция по хидрология.
ИАХР, англ. IAHR (International Association
for Hydraulic Research)—Международна
асоциация по хидравлични проучвания.
ИАХС, англ. IAHS (International Academy of
History of Science) — Международна акаде­
мия по история на науките.
ИАЮ, англ. IAU (Internatoional Academic
Union) — Международен академичен съюз;
ЮАИ.
ИАЮ, англ. IAU (International Associaticn cf
Universities) — Международна асоциация
на университетите.
ИАЮ, англ. IAU (Internaticnal Astroncmical
Union) — Международен астрономически
съюз; вж. МАС.
ИАЮПЛ. англ. IAUPL (International Asso­
ciation of University Professors and Lec-
turers) — Международна асоциация на уни
верситетските професори и лектори.
ИБ [й-бе[ — Изпълнително бюро.
ИБ есен. — Индикаторен барабан.
ИБА [йба], воен. — Изтребително-бомбарди-
ровъчна авиация.
ИБАБ [ибаб], воен. — Изтребително-бомбар-
дировъчна авиационна база.
ИБАД библ. — Известия на Българското ар­
хеологическо дружество.
ИБАД [ибад], воен. — Изтребително-бомбар-
дировъчна авиационна дивизия.
ИБАИ библ. — Известия на Българския ар­
хеологически институт.
ИБАК [мбак], воен. — Изтребител но-бомбар-
дирсвъчно авиокрило.
ИББГ — Институт по ботаника с Ботаническа
градина (при БАН).
ИББД библ. — Известия на Българското бо­
таническо дружество.
ИБВМ. англ. ißWM (International Bureau of
Weißlits and Mesurcs) — Международно бю­
ро за мерки и теглилки; вж. МБМТ.
ИБЕ [й-бе) — Институт за български език
(при БАН).
ИБЕ. англ. IBE (International Bureau of Edu-
cation) — Международно бюро по образо­
вани ето.
ИБИД библ. — Известия на Българското исто­
рическо дружество.
ИБИРРО [ибйро] — Институт по биология и
имунология на размножаването и развитие­
то на организмите (при БАН).
ИБМ, англ. IBM (International Business Ma­
chines Corporation) — 1. Американска ком­
пания за производство на електронноизчи­
слителни машини; Ай-Би-Ем. 2. Електрон­
ноизчислителна машина, произвеждана
от тази компания (напр.: ИБМ-650); Ай-
Би-Е.м.
ИБМП [й-бе-ме-пе] — Институт за бърза меди­
цинска пимсш.. Д/7 5.И/7 ,.Н. И. fh.ooeoe"-
ИБООИ еагн. — Инфскцидна болииц ; . з осо­
бен.’ опасни нифекнни.
75
ИБГТД библ. — Известия иа Българското пе­
щерно дружество.
ИБПРНБ — Институт по биология и патоло­
гия на размножаването н незаразнн боле­
сти.
ИБР [й-бе-ре] — Източноафркканска банка за
развитие.
ИБР (—) [й-бе-ре] — Импулсен бърз реактор
(напр.: ИБР-30). .
ИБРД [й-бе-ре-де], англ. IBRD (international
Bank for Reconstruction and Development) —
Международна банка за реконструкция н
развитие.
ИБРО. англ. IBRO (International Brain Re­
search Organisation) —Международна орга­
низация по изследване на мозъка.
ИБТБ [й-бе-те-бе], остар. — Италианска и
българска търговска банка.
МБФ [й-бе-фе].воен. — Изтребително-бомбар-
дировъчна флотилия.
МБЮПЛ, англ. IBUPL (International Bureau
for the Unification of Penal Law) — Между­
народно бюро за унификация на наказател­
ното право.
ИВ [н-ве] — Икономически въпроси. ЬЗам.-
директор по ИВ.
ИВ — Индикатор за височина.
ИВАД библ. — Известия на Варненското ар­
хеологическо дружество.
ИВД [й-ве-де] — Идеиновъзпитателна дей­
ност. А Сектор г.о ИВД.
ИВИМ радиотехн.— Интервалио-временна
импулсна модулация.
ивк, англ. IWC (International Wheat Coun­
cil) — Международен съвет по пшеницата.
«вк, англ. IWC (International Commission on
Whaling) — Международна комисия по ки­
толова.
ИВИ съобщ. техн. — Изкачващовъртящ из­
биран (в Автоматична телефонна централа).
ИВИ — Институт за военна история.
МВН (—) [й-ве-не]. мед. — Индикатор за въз-
будимост на нерва (напр. ИВН-1).
ивп [й-ве-пе] — Икономическо въздействие и
подпомагане (фонд).
ИВП [й-ве-пе] — Институт зз външна полити­
ка.
ИВП [й-ве-пе] — Институт по винарска про­
мишленост.
ИВП [й-ве-пе] — Институт по водни проблеми
(при БАН).
ИВП (—) [й-ве-пе], електр.— Прътовнден ви­
сящ порцеланов изолатор (напр.: ИВП-110).
ивпо [й-ве-пе-о] — Инженерновнедрителска
проектантска организация. А ИВПО „Инж-
проект".
МВР | й-ве-ре] — Идеиновъзпитателна рабо­
ти. Д Отдел ИВР.
ИЗРД [й-ве-рс-де], ед. и мн. — Импулсен въз-
душиореактизен двигател.
ИВРИ, гнгл. IWRI (International Wildfowl
Research Institute) — Международен из­
следователски институт по дивеча.
ндв
ИВС електрон. — Високостабилии импулсни
постоянни резистори.
ИВСА, англ. IWSA (International Water-Supp-
ly Association) — Международна асоциация
за водоснабдяване.
ИВСС [й-ве-се-се] — Институт по водно сто­
панство н строителство.
ИВТ [й-ве-те] — Институт по воден транспорт,
ивт [й-ве-те] — Институт по въздушен тран­
спорт (международна научноизследователска
организация).
ИВТО, англ. IWTO (International Wool Tex­
tile Organisation) — Международна орга­
низация за вълнен текстил; ФЛИ.
ИГ (—) [й-ге], електр. — Импулсен генератор
(напр.: ИГ-8).
ИГ — Институт за гората (при БАН).
ИГ — Институт по генетика (при БАН).
ИГА [ига], остар. — Институт по градоуст­
ройство и архитектура.
ИГА [ига], англ. IGA (International Geographi­
ca! Association) Международна асоциация по
география.
игд библ. — Известия на Българското гео­
графско дружество.
ИГИ [игй]./н/г. ИГИ (Институт горючих иско:
паеммх) — Институт по горивни изкопае­
ми.
ИГК [й-ге-ка] — Институт по геодезия и кар­
тография.
ИГК [н-ге-кз], англ. IGC (International Geo-
physical Committee) — Международен гео­
физически комитет.
ИГК [и-ге-ка], англ, IGC (Internationa! Geo­
logical Congress) — Международен конгрес
по геология; КГИ.
ИГС [й-ге-се] — Институт по генетика и се­
лекция.
ИГСР [й-ге-се-ре] — Институт по генетика и
селекция на растенията.
ИГФ [й-ге-фе], англ. IGF (International Gra-
phical Federation) — Международна феде­
рация на полиграфите; ФГИ.
ИГФ [й-ге-фе], англ. IGF (International Gym-
nastic Federation) — Международна феде­
рация по гимнастика.
ИГФ — Вж. ИГ-фарбен.
ИГ-фарбен [й-ге-фарбен], м., остар., нем. I. G.
Farben (Interessengemeinschaft der Farben­
industrie)— Наименование на най-големия
химически концерн в Германия и света пре­
ди Втората световна война.
ИГ-фарбениндустри [й-ге-фйрбениндустрн] —
Вж. ИГ-фарбен.
игю, англ. IGU (International Geographical
Union) — Международен географски съюз;
юги.
ИГЮ, англ. IGU (International Gas Union) —
Международен съюз по газова промишле­
ност; юииг.
и. д. — изпълняващ длъжността, А и. д. пред­
седател.
и. д. геога. — източна дължина (след цифра),
идв [й-де-ве] — Инструкция за движението на
идеал.
влаковете в Народна република България,
идеал. — идеалистически.
идеол. — идеологически.
ИДИ, фр. IDl (1 nstilut de droit international)—
Институт по международно право.
мдиолект, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. idio-
lect (отгр. idios — личен и dialect) — Инди­
видуален диалект.
ИДИС, англ. ID1S (International Dairy In­
dustries Society) — Международно друже­
ство по млечна промишленост.
ИДК [й-де-ка] — Инспекция за държавен кон­
трол.
ИДЛ (—) [й-де-ле] — Дъждовална инсталация
за лентово дъждуване (напр.: ИДЛ-50).
ИДНУ [идну] — Институт за детски и начал­
ни учители.
ИДП [ н-де-пе] — Индонезийска демократиче­
ска партия.
ИДП [й-де-пе] — Италианска демократическа
партия.
и др. — и други.
и др. п. — и други подобни.
ИДТН [й-де-те-не] — Инспекция за държавен
технически надзор.
ИДУ [иду] — Институт за детски учителки.
ИДФ хим. — Инозиндифосфат.
ИДФ [й-де-фе], англ. IDF (International Den­
tal Federation) — Международна зъболе­
карска федерация; ФДИ.
ИЕ — Институт по електроника (при БАН).
ИЕ мед. — Интернационална единица.
ИЕ електрон. — Информационен език.
ИЕА, англ. IEA (International Ergonomie Asso­
ciation) — Международна асоциация по ер­
гономия.
ИЕА, англ. IEA (International Econcmic Asso­
ciation) — Международна икономическа асо­
циация; АИСЕ.
ИЕГГ — Институт по ендокринология, герон­
тология и гериатрия при Медицинската ака­
демия.
ИЕИ, англ. IEI (International Esperanto Ins­
titute) — Международен институт по еспе­
ранто; ИНЕ.
ИЕИМ библ. — Известия на Етнографския
институт и музей (при БАН).
ИЕК [иек], англ. IEC (Internatioal Electrotech-
nical Commission) — Международна елек­
тротехническа комисия; КЕЙ; вж. МЕК.
ИЕМ [яем] — Институт по електрокари и
мотокари.
ИЕП [иеп] — Институт по електронромиш-
лелост.
ИЕТИ — Информационен език за търсене на
информация.
ИЕФ биохим. — Имуноелектрофореза.
иж [иже],р//с. И>К (Ижевский мотоциклетньгй
завод) — 1. Ижевскн мотоциклетен завод.
2. В марката на мотоциклети, произведени
в 1 'жевския мотоциклетен завод (напр.: ИЖ-
56).
3. ср. (ра :г.. «ля. -то) — Мслсциьлет, лро
изведин в този завод,
76
ИЖ — Институт по животновъдство.
ИЗ (~) [й-зе] — Зърночистачна инсталация
(напр.: ИЗ-20).
ИЗ [й-зе], юрид. — Избирателен закон.
ИЗ електр. Източник на захранване.
ИЗ — Институт по зоология (при БАН).
ИЗ [й-зе] — Инструментален завод.
ИЗА [йза] — Полуавтомат за електродъгово
заваряване, изработен от Института по
заваряване (напр.: ИЗА-Г 18 А, ИЗА-Г 25 А)
Изв, — Известия (периодично издание),
изв. геогр. — извор.
ИЗД [й-зе-де] — Институт по захародобив.
изд. библ. — издание.
изд. — издателство; изд-во.
. . . издат — издателство (като втора състав­
на част на сложносъкратени думи, напр.:
Воениздат, П артиздат, Профиздат).
изд-во — издателство; изд.
ИЗК [й-зе-ка] — Институт по зеленчукови
култури.
изк. — изкуствоведски. Д изк. науки.
изк. — изкуствознание.
изкл. — изключение,
измер. — измерителен Д измер. единици.
Изомат м. — Изолационни материали (дър­
жавно предприятие).
ИЗОРИД [изорйд], англ. ISORID (Internatio­
nal Information System оп Research in Do-
cumentation)—Международна информацион­
на система за изследвания в областта на
информацията.
Изот м. — Изчислителна и организационна
техника (държавно стопанско обединение за
разработване н производство на комплект­
ни системи и на единични изделия за елек-
тронноизч иелнтелната, регистрационната н
организационната техника).
Изот м. и ж. — Електронноизчислителна ма­
шина-миникомпютър, произведена в Изот
(напр.: Изот 0310).
Изотимлекс м. — Външнотърговска органи­
зация за внос (импорт) и износ (експорт) на
изделия и комплектни обекти в областта на
електронноизчислителната и организацион­
ната техника.
Изоткомплект м. — Инженерингово предприя­
тие за проучване, проектиране, доставка,
монтаж и др. на комплектни обекти и устрой­
ства за изчислителната техника.
Изотпласмент м. — Държавно търговско пред­
приятие за пласмент на изчислителна и
организационна техника.
Изотсервнз м. — Държавно предприятие за
комплексни доставки, монтаж и настройка
на електронноизчислителни центрове н тех­
ническо поддържане на изчислителна тех­
ника.
Изотснаб м. —Държавно пласментно снабди­
телно предприятие (към Изог).
ИЗП есен. — И ндивидуплен защитен пакет.
ИЗП [й-зе-пе] — Институт за здравна просве­
та.
77
ИЗПБ [й-зе-пе-бе] — Институт по заразни и
паразитни болести.
изпълком, член. -ът, -а, мн. -и, м. — Изпълни­
телен комитет (на Народен съвет).
ИЗР [й-зе-ре] — Институт за защита на ра­
стенията.
ИЗР библ. — Израел.
язр. — изречение,
израб. — изработен, изработил.
ИЗС — Магнитометричен измерител на защит­
ния слой на бетона.
изслед. — изследователски.
изт. — източен.
изт. д. — Вж. м. д.
нзх. — изходящ. А изх. номер.
ИЗХФП — Институт по зърнени храни и фу­
ражна промишленост.
изчнсл. — изчислителен.
ИИ — Институт по история (при БАН).
ИИА, фр. ПА (Institut International d’anth-
ropologie) — Международен институт по ан­
тропология.
ИИА.фр. ПА (Institut international d’agricul-
ture) — Международен институт по селско
стопанство.
ИИБИ библ. — Известия на Института за бъл­
гарска история.
ИИГА библ. — Известия на Института по
градоустройство и архитектура.
ИИЕ.^р. НЕ (Institut international d’embrio-
logie) — Международен институт по ем-
бриология.
ИИЕ, ПЕ (Institution internationale d’espe-
ranto) — Международен институт по еспе­
ранто; ИЕИ.
ИИЕМ [н-и-ем] — Институт за инструментал­
на екипировка и машини.
ИИЕО. англ. ПЕО (International Islamic Eco-
nomic Organisation — Международна ислям­
ска икономическа организация.
ИИЕР — Институт на инженерите по електро­
ника и радиоелектроника (в САЩ).
ИИИ. англ. III (International Institute of In­
terpreters)—Международен институт на пре­
водачите.
ИИИК. англ, HIC (International Institute for
Intellectual Co-operation) — Международен
институт за интелектуално сътрудничество;
НИКИ.
ИИК. англ. ПС (International Institute for the
Conservation of Museum Objects) — Между­
народен институт за консервация на музей­
ни обекти.
ИИКИ, фр. ПС1 (Institut International de co-
operation intellectuelle)— Международен ин­
ститут за интелектуално сътрудничество;
ИЛИК.
И ИМ [нйм], радиотехн. — Интервално-импулс-
на модулация.
ИИОСС [й-и-ос] — Институт по икономика и
организация на селското стопанство.
ИИП, англ. IIP (International Institute of
Philosophy) — Международен институт по
философия.
ИКAO
ИИПФ, англ. IIPF (International Institute for
Public Finance) — Международен институт
по обществено финансиране.
ИИР [ийр] — Институт за изобретения н ра­
ционализации.
ИИРР — Институт по интродукция и расти­
телни ресурси.
ИИС [инс] — Информационно-измерителна си­
стема.
ИИС, фр. IIS (Institut international de sta-
tistique) —Международен статистически ин­
ститут.
ИИСПС, англ. IISPS (International Institute
of Social and Political Science) — Междуна­
роден институт по социални н политически
науки.
ИИСС — Инструкция за инвентаризация на
стопанските средства.
ИИТ [ийт] — Институт за изчислителна техни
ка.
ИИЦ[ийц] — Информационно-издателски цен­
тър.
ИИЦ [ийц] — Информационно-изчислителен
център.
ИК [и-ка] — Вж. изпълком. А ИК на ГНС.
ИКА — Изкуствена кожа (ИКА-10).
ИКА [икаJ — Икономическа комисия за Афри­
ка (при ООН).
ИКА, англ. ICA (International Co-operative
Alliance) — Международен кооперативен
съюз; АКИ.
ИКА, англ. ICA (International Council for
Archives) — Международен съвет за архи­
вите; КИА.
ИКАДИ (икади] — Икономическа комисия за
Азия и Далечния Изток (при ООН).
ИКАЕ [икае], англ. ICAE (International
Commission of Agricultural Engineering) —
Международна комисия по селскостопанска
техника; ИКАИ.
ИКАЕ [икае], англ. ICAE (International Con­
ference of Agricultural Economists) — Меж­
дународна конференция на селскостопански­
те икономисти.
ИКАЕС [нкаес], англ. ICAES (International
Congress of Anthropological and Ethnogra-
fical Sciences) — Международен конгрес по
антропологически и етнографски науки.
ИКАИ [икаи], англ. ICAI (International Com-
mitte for Aid to Intellectuals) — Между­
народен комитет за подпомагане на интелек­
туалците; КИАИ.
ИКАИ [икаи], англ. ICAI (International Com­
mission for Agricultural Industries)— Меж­
дународна комисия по селскостопанска тех­
ника; ИКАЕ.
ИКАК. англ. ICAC (International Confedera­
tion for Agricultural Credit) — Международ­
на конфедерация за селскостопански кре­
дит.
ИКАН, англ. ICAN (International Commission
on Air Navigation) — Международна ко­
мисия по въздухоплаване.
ИКАО [икао], англ. ICAO (International Civil
ИКАС
Aviation Organisation) — Международна
организация по гражданско въздухопла­
ване.
ИКАС хим. — Инден-кумаронова смес (напр.:
ИКАС-1, ИКЛС-3).
ИКВ. англ. ICV (International Commission
of Viticulture) — Международна комисия по
лозарство.
ИКВС, англ. ICWS (International G-opera­
tive Wholesale Society) — Международно
кооперативно дружество за продажба на
едро.
ИКГ, англ- ICG (International Congress of Ge-
netics) — Международен конгрес по генети­
ка.
ИКЕ [нке] — Икономическа комисия за Евро­
па (при ООН).
ИКЕС [икес], англ. ICES (International Coun­
cil for the Exploration of the Sea) — Между­
народен съвет за изследване на морето.
ИКЗН, англ. 1CZN (International Commission
for Zoolcgical Nomenclature) — Междуна­
родна комисия по зоологическа номенкла­
тура.
ИКИ [икй], фи?. — Интензивност на косми­
ческото излъчване.
ИКИ, англ. ICI (International Commission on
Illumination) — Международна комисия по
осветлението.
ИКК истор. — Интернационална контролна
комисия (на Комунистическия интерна­
ционал).
ИККА, англ. ICCA (International Committee
on Coordination for Agriculture) — Между­
народен комитет по координиране в област­
та на селсксто стопанство.
ИККГОП — Институт по кожи, каучук, га­
лантерийна и обувна промишленост.
ИККЕ, англ. ICCE (International Council of
Commerce Employers) —Международен съ­
вет на търговските служители.
ИККИ [икй], истор. — Изпълнителен коми­
тет на Комунистическия интернационал
(1919—1943).
НККИМ [нкнм], истор. — Изпълнителен ко­
митет на Комунистическия интернационал
на младежта; ИККМИ.
ИККЛ, англ. ICCL (International Committee
of Ccmparative Law) — Международен ко­
митет по сравнително право (при ЮНЕСКО);
кидк.
ИККМИ истор. — Изпълнителен комитет на
Комунистическия младежки интернацио­
нал; ИККИМ.
ИККП [й-ка-ка-пе] — Индокнтайска комуни­
стическа партия.
ИКЛА (икла] — Икономическа комисия за
Латинска Америка (при ООН).
ИКМ [й-ка-ем[, електрон. — Импулснокодо-
ва модулация.
ИКМА, англ. ICMA (International Congresses
f<.r Modern Architecture) — Международни
;'ссн по модерна архитектура.
ИКММП. англ. ICMMP (International Com­
78
mittee of Military Mtdicine and Pharmacy) —
Международен комитет по военна медицина
и фармация; КИМПМ.
ИКНАФ, англ. 1CNAF (International Commi-
sion for the Northwest Atlantic Fisherics) —
Международна комисия по северозападно-
атлантически риболов.
ИКО библ. — Икономика, народно стопан­
ство, труд.
ико [ико], соен. — Индикатор за кръгов обзор,
ико. англ. ICO (International Congress of Oto-
laryngology) — .Международен конгрес по
отоларингология.
ИКО. англ. ICO (International Commission on
Oceanography)— Международна комисия по
океанография.
ИКО, англ. ICO (International Chemistry Offi­
ce) — Международна химическа служба.
ИКОМ, англ. 1СОМ (International Council of
Museums) — Международен съвет на музеи­
те.
икон. — икономически; иконом,
иконом. — икономически; нкон.
И КОС [икос], англ, ICOS (International Com­
mittee of Onomasiic Sciences) — Между­
народен комитет по ономастика.
ИКОСОС [икосос] — Икономически и социа­
лен съвет (при ООН).
ИКП [й-ка-пе] — Израелска комунистическа
партия.
ИКП [й-ка-пе] — Индийска комунистическа
партия.
ИКП I й-ка-пе] — Индонезийска комунистиче­
ска партия.
ИКП [й-ка-пе] — Институт по консервна про­
мишленост.
ИКП [й -ка-пе] — Иракска комунистическа
партия.
ИКП [й-ка-пе] — Иранска комунистическа
партия.
ИКП [й-ка-пе] — Ирландска комунистическа
партия.
ИКП [й-ка-пе] — Испанска комунистическа
партия.
ИКП [й-ка-пе] — Италианска комунистиче­
ска партия.
ИКПА, англ. 1СРА (International Со-орега-
tive Petroleum Association) — Междуна­
родна кооперативна петролна асоциация.
ИКПК [й-ка-пе-ка] — Институт за подготов­
ка на културнопросветни кадри.
икпт [н-ка-пе-те] — Италианска конфедера­
ция на профсъюзите на трудещите се.
И KP [й-ка-ре] — Инспекция по карантина на
растенията,
ИКР. англ. ICR (International Congress of
Radiology) — Международен конгрес по ра­
диология.
ИКРК. англ. ICRC (International Committee
of the Red Cross) — Международен коми­
тет на Червения кръст.
икс. англ. 1CS (International College of
Surgeons) — .Международен колеж за хи­
рурзи (в САЩ).

ИКСЕМ [иксем], англ. ICSEM (International
Commission for the Scientific Exploration
cf the Mediterranean)— Международна ко­
мисия за научни изследвания на Среди­
земно море; КИЕСММ.
ИКСИ [нкси] — Инспекция по качеството на
стоките за износ (при' Министерството на
външната търговия).
ИКСИД, англ. ICSID (International Council
of Societies of Industrial Designers)—Между­
народен съвет на организациите по инду­
стриален дизайн.
ИКСООС [нксодс] — Инструкция Ъй 1 за
кредитиране на стопанските организации
за оборотни средства.
ИКСХ биохим.— Интерстициални клетки сти­
мулиращ хормон.
ИКСЮ, англ. ICSU (international Council of
Scientific Unions) — Международен съвет
на научните съюзи; КИЮС.
ИКТ [й-ка-те] — Институт по климатична
техника.
ИКТ [н-ка-те] — Ирландски конгрес на трей-
дюнионите.
ИКТП [и-ка-тс-пе] — Институт за комплексни
транспортни проблеми.
ИКФМ [й-ка-фе-ме] — Италианска комуни­
стическа федерация на младежта.
ИКФР [й-ка-фе-ре] — Институт по курорто-
логия, физиотерапия п рехабилитация (при
Медицинската академия).
ИКХС, англ. ICHS (International Committee
of Historical Sciences) — Международен ко­
митет по исторически науки; КИСХ.
ИКЮ, англ. ICH (International Chemistry
Union) — Международен химически съюз.
ИЛ библ., рус. ИЛ (Издательство иностранной
литератури) — Издателство за чуждестран­
на литература.
ИЛ [ил], рус. Ил (С. В. Илюшнн) — 1. В
марката на самолети, конструирани от
С. В. Илюшнн -(напр. Ил-14, Ил-18).
2. мн. -ове — Самолет, конструиран от С. В.
Илюшнн.
ил. — илюстрация (при посочване с цифра).
А ил. 4.
ИЛА, англ. ILA (International Law Associa­
tion) — Международна правна асоциация.
ИЛАА, англ. ILAA (International Litterary
and Artistic Association) — Международна
асоциация за литература и изкуство; АЛАИ.
ИЛБ воен. — Инженерно-летищен батальон.
ИЛВ [й-ле-ве] — Институт по лозарство и
винарство.
ИЛЛИАК [илийк], м. и ж., електрон., англ.
ILLIAC (Illinois Automatic Computer) —
За означаване на електронноизчислителна
машина (изработена в САЩ).
ИЛК. англ. ILC (Übernational Law Commis­
sion) — Международна правна комисия.
ИЛИ (—) [й-ле-нс] — Линеен изолатор, но­
сещ 15 киловата (напр.: ИЛН-15).
имостр.
ИЛНК [н-ле-не-ка] — Линеен изолатор, но­
сещ 15 киловата (нар.: ИЛНК-15).
ИЛО, англ. ILO (International Labour Orga­
nisation) — .Международна организация по
труда: вж. МОТ.
ИЛО, англ. ILO (International Labour Offi­
ce) — Международна трудова служба.
ИЛП [й-ле-пе] — Ирландска лейбъристка пар­
тия.
ИЛП [й-ле-пе] — Италианска либерална пар­
тия.
ИЛФ. англ. ILF (International Landwcrker’s
Federation) — Международна федерация на
земеделските работници; ФИТТ.
ИМ — Изчислителна машина.
ИМ — Изчислителна мрежа.
ИМ електрон. — Импулсна модулация.
ИМ метал. — Инертни материали.
ИМ — Институт по математика (при БАН).
ИМ — Институт по морфология (при БАН),
им. грам. — Именителен (падеж); И., и.
ИМБ [н-ме-бе] — Институт по механика и
биомеханика (при БАН).
ИМБ [н-ме-бе] — Институт по молекулярна
биология.
ИМЕ (име] — Институт по микроелектроника.
ИМЗ [н-мс-зе] — Инструменталномеханичев
завод.
иминеб хим. — Имидитнон и манеб.
ИМИО [имно] — Институт за морски изслед­
вания и океанология (при БАН).
ИМК. англ. IMC (International Maritime Com­
mittee) — Международен морски комитет;
вж. ММК.
ИМКО [имко]. англ. IMCO (Inter-governmental
Maritime ConsultativeOrganisation)—Между­
правителствена морска консултативна ор­
ганизация (специализирано учреждение лрв
ООН).
ИМЛ, рус. ИМЛ (Институт марксизма-ле­
нинизма ЦК КПСС) —Институт за маркси­
зъм-ленинизъм при ЦК на КПСС.
ИМЛТ [й-ме-ле-те] — Институт по метало-
леене и леярска техника.
ИММ [н-ме-ме] — Институт по математика в
механика.
ИММ [н-мс-ме] — Институт по металорежещи
машини.
ИМО [имо] — Институт по мебели и обза­
веждане.
ИМО, рус. ИМО (Институт международннх
отношений) — Институт по международни
отношения.
ИМО, англ. IMO (International Meteorologi-
cal Organisation) — Международна метеоро­
логична организация; ОМИ; Вж. ММО.
ИМССИ [нмоси] — Институт по международ­
ни отношения и социалистическа интегра­
ция.
имоетб воен. — Ияженерно-мостостроителен
батальон.
имостр воен. — Инженерно-мостостроятелна
рота.
имп
ИМП [й-ме-пе] — Институт по международно
право.
ИМП [н-ме-пе] — Институт по месопромиш­
леност.
ИМП [й-ме-пе] — Институт по млечна про­
мишленост.
имп. — император (само пред собствено име),
имп. — импулсен.
империал. — империалистически.
ИМТ воен. — Изнасяне на мерната точка.
ИМТ [й-ме-те] — Институт по международен
туризъм.
ИМТМ [й-ме-те-ме] — Институт по метало-
зкание и технология на металите (при БАН).
ИМФ хим. — И нозинмофосфорна киселина.
ИМФ, англ. IMF (International Monetary
Fund)—Международен монетен фонд; ФМИ.
ИМФ, англ. IMF (International Metal Work-
er's Federation) — Международна феде­
рация на металурзите; ФИОМ.
ИМХ (—) [й-ме-хе] — Инсталация аа при­
готвяне и раздаване на мокра храна в свине­
фермите (напр.: ИМХ-150).
ММХВП — Институт по машини за хранител­
но-вкусовата промишленост.
ИМЮ, англ. IMU (International Mathemati-
cal Union) — Международен математи­
чески съюз; вж. ммс.
ИНА [йна], англ. INA (Iraqi News Agency) —
Иракска информационна агенция.
мнв. — инвентарен. А инв. номер.
Йигострах м. и ср.,рус. Ингосстрах — Управ­
ление на външното застроховане при Ми­
нистерството на финансите на СССР.
янд. — индекс,
инд. — индийски.
ИНД библ. — Индия.
Йндимпорт м. — Вж. Индустрналимпорт.
мндоиез. — индонезийски.
ИНДП [й-не-де-пе] — Институт по науките
за държавата и правото (при БАН).
индустр. — индустриален.
мндустриал. . . — Индустриален (като първа
съставна част на сложносъкратени думи,
напр.: Индустрналекспорт, Индустриал-
импорт, Индустриалмонтаж).
Индустрналекспорт м. — Външнотърговско
предприятие за износ (експорт) на сондажни
агрегати и минни съоръжения (в Румъния).
Индустрналимпбрт м.— Външнотърговска ор­
ганизация за внос (импорт) н износ (експорт)
на тъкани, конфекция, трикотаж и др.
Индустриалмонтаж м. — Държавно предприя­
тие за индустриален монтаж.
мнж. — инженер (пред собствено име).
ииж. . . — Инженерен (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр.:
инжб, Инжстрой).
нижб боен. — Инженерен батальон.
Йнжпроект м. и ж. — Инженерновнедрител-
ска проектантска организация.
ЙнжстроА м. — Държавно стопанско обеди­
нение, което извършва на територията на
гр. София транспортнокомуникацнонно,
80
електрификационно, топлофикационно, во­
допроводно и др. благоустройствено строи­
телство.
ИНИОН [инидн], рус. ИНИОН (Институт
научной информации по общественнмм иа-
укам) — Институт за научна информация
по обществени науки (при Академията на
науките на СССР).
ЙНИРД [инйрд] — Институт за научноизсле­
дователска и развойна дейност.
ИНИРДЦХ — Институт за научноизследова­
телска и развойна дейност по целулоза и
хартия.
ИНИС [инйс], англ. INIS (International Nuc-
lear Information System) — Международна
информационна система по ядрена енер­
гия.
ИНК [и-не-ка] — Индийски национален кон­
грес (политическа партия).
Инкотермс, англ. Incoterms (International
Commercial Terms) — Международни тър­
говски правила.
инкп [ й-не-ка-пе] — Индийски национален
конгрес на профсъюзите; ИНКПС.
ИНКПС — Индийски национален конгрес на
профсъюзите; ИНКП.
ИНМ библ. — Известия на Националния му­
зей.
ИНМ [й -не-ме] — Изграждане на населените
места (стопанска дирекция).
ИНМА [нима], мн. — Инертни материали.
ИНМВ библ. — Известия на Народния музей
във Варна.
ИНМИ [йнми] — Название на сбирка микро­
организми (от Института по микробиология
при Академията на науките на СССР).
ИНН [н-не-не] — Институт по нефтохимия и
нефтопреработка.
ИННК — Иранска национална нефтена ком­
пания.
ИНОНИ [инони]— Инструментално нестан­
дартно оборудване н нови изделия (про­
изводствено предприятие).
инп [й-не-пе], воен. — Инженерно-наблюда­
телен пост.
ИНП — Инструкция за приложение на На­
редбата за плащанията.
ИНП [й-не-пе] — Иранска народна партия.
ИНС биохим. — Имунонедоимъчен синдром.
ИНРА [ннра], м. и ж. — Институт за рацио­
нализации и изобретения.
ИНРА [йнра], исп. INRA (Instituto National
de Reforma Agraria) — Национален ин­
ститут по аграрна реформа (в Куба).
ИНРС [ й-не-ре-се] — Инсталация за непре­
къснато разливане на стомана.
ин-т — институт; н-т.
ннтер. . . — Интернационален (като първа съ­
ставна част на сложносъкратени думи,
напр.: интербрнгада, hhiерсеминар, хвтар-
визия).
Йнтератоменерго м. и ср. — Международно
стопанско обединение за .мирно използува­
не на атомната енергия.
81
ЙятерАтоминструм^нт ja. — Международно со­
циалистическо стопанско обединение за
сътрудничество в областта на ядреното
приборостроене.
Иктервнзия ж. — Интернационална теле­
визия (международна система за обмен на
телевизионни предавания).
Йнтерграфик ж. — Международна изложба на
графиката (в Германската демократична ре­
публика). А Йнтерграфик 76.
ЙнтерелЬсгро ж. и м. — Международна ор­
ганизация за сътрудничество > електро­
техническата промишленост.
Йнтерклуб м. — Иятернационален клуб.
Йнтеркомерс м. н ж. — Външнотърговска
организация за износ и внос, компенса­
ционни, обменни, реекспортни сделки и
участие в смесени фирми в чужбина.
Йнтеркосмос — Програма на социалистичес­
ките страни за изследване на космоса.
Йнтермбд м. и ж. — Вносно-износна цен­
трала на Германската демократична ре­
публика за лабораторни съоръжения, кон­
тролни уреди н произведения на фарма­
цевтичната индустрия.
Йнтерметал м. и ж. — Международна от­
раслова организация за координиране на
производството, за развитие и сътрудни­
чество в областта на черната металургия.
Йнтермода — Международно модно ревю. Д
Интермода 75/76.
. . . ннтерн — Интернационален (като втора
съставна част на сложносъкратенн думи,
напр.: Комннтерн, Профинтерн).
интернац. — интернационален.
Йнтероргтехника ж. — Международна тех­
ническа изложба за организационна тех­
ника. А Йнтероргтехника 75.
Йнтерпол л., англ. Interpol (International
Criminal Police Organisation) — Междуна­
родна организация на криминалната по­
лиция.
Йнтерпред м. — Сдружение на бюрата за
представителство на чужди фирми и тър-
гозско посредничество в България.
Йнтерпресграфик ср. — Списание на Между­
народната организация на журналистите,
което се издава в Будапеща.
Йнтерпрограма м. — Българо-съветски науч­
ноизследователски проектантски инсти­
тут.
Йнтерспутник м. м ж. — Международна
организация за космически връзки.
Йнтерстено ж. — Международна федерация
по стенография и машинопис.
Йнтертекстнл м. — Международно обедине­
ние за текстилна промишленост.
Йнтертекстмлмаш м. — Международно сто­
панско обединение за текстилно машино­
строене.
Йнтерфйлм м. и ж. — Главна редакция към
Софня-лрес за филми за пропаганда в
чужбина.
Йнтерфото ср. и ж. — Главна редакция към
6 Реяни« ка съкращенията
HOMTC
София-прес за фотографска пропаганда в
чужбина.
Йнтерфрйго ср. и м., англ. Interfrigo (Inter­
national Railway-owned Company for Ref-
rigerated Transport) — Международно дру­
жество на железниците за превоз прв най-
благоприятен температурен режим на яесно-
развалягци се продукти.
Йнтерхйм ж. и м. — Международна отрас­
лова организация на социалистическите
страни за сътрудничество в областта на
производството и търговията с продукти па
малотонажната химическа промишленост.
Йнтерхймвлакно ср. и м. — Международно
стопанско обединение за производство на
синтетични влакна.
Йнтерхот^лн-Балкантуряст ж. — Туристичес­
ка стопанска организация за всички видове
международен туризъм.
ИНТИ [йнти], рус. ИНТИ (Институт научно-
технической информации) — Институт за на­
учно-техническа информация.
Интбн (—) — Автоматично звуково (тонално)
информационно устройство (напр.: Интоя-
401).
Йнтрансмйш м. — Българо-унгарско дру­
жество за проектиране, усъвършенствуване
и доставяне на машини и системи за въ­
трешнозаводски транспорт.
Йнтурйст м., рус. Интурист (Главное управ­
ление по иностранному туризму) — Главно
управление по чуждестранен туризъм *
СССР.
ИНУХТ — Институт по нефрология, уро­
логия, хемодиализа и трансплантация.
ИНФ [й-не-фе] — Индонезийски нацконадея
фронт.
ИНФ библ. — Информатика, библиотечно де­
ло, библиография, наукознание, оргтех-
ника.
инф. грам. — инфинитив.
Йнфлот м. — Държавно търговско предприя­
тие за агентиране на всички чуждестранни
кораби, посещаващи българските пристани­
ща, и на българските кораби, извършващи
задгранични плавания.
Информбюро ср., истор. — Информационно
бюро на комунистическите и работническите
партии (1947—1956).
Инфотерм м. — Международен терминологи­
чен информационен център (при ЮНЕСКО).
ИО — Инженерингова организация.
ИО — Институт по овощарство.
HOBT — Икономика и организация из вът­
решната търговия (специалност във виеше
учебно заведение).
ИОИС [й-о-йс] — Интегрална отраслова инфор­
мационна система.
ИОККГП — Институт по обувна, кожарска,
кожухарска и галантерийна промишленост.
ИОМТС — Икономика и организация на ма­
териално-техническото снабдяване (спе­
циалност във виеше учебно заведение).
йонх
ИОНХ [ибнх] — Институт по обща и неор­
ганична химия (при БАН).
ИОРИИ — Инструкция за оформяне и раз­
глеждане на исканията за изобретения.
ИОСЗА — Икономическа общност на страните
от Западна Африка.
ИОСМ — Икономическа организация на стра­
ните от Магреб.
ИОСМЦ — Инструкция за отчитане на стоко­
во-материалните ценности.
ИОСП [иосп] — Институт по обща и сравни­
телна патология (при БАН).
ИОТ [ибт] — Икономика и организация на
туризма (специалност във ВУЗ).
ИОТ {ибт] — Инспекция „Охрана на труда*.
ИОТ [ибт) — Институт по облекло и текстил.
ИОТ [нбт] — Институт по ортопедия и трав­
матология.
ИОУ [й-оу], електрон. — Информационно опе­
ративно устройство.
ИОХ [идх] — Институт по органична химия
(при БАН).
ИП [йпе], воен. — Изолиращ противогаз.
ИП воен. — Изходен пункт.
ИП воен. — Изходно положение.
ИП хим. — Индикаторен прах.
ИП — Инженерингово предприятие.
ИПА [йпа], англ. IPA(lndian Press Association)
— Индийска телеграфна агенция.
ипб [й-пе-бе], воен. — Инженерно-пътен ба­
тальон.
ИПБАМ. англ. IPBAM. (International Per­
manent Bureau of Automobile Manilacturers)
— Международно постоянно бюро на про­
изводителите на автомобили; БПИКА.
ИПБр воен. — Инженерно-пътна бригада.
ИПЕ истор. — Интернационал на пролетар­
ските есперантисти.
ИПЗАП — Инструкция за приложение на За­
кона за административното производство.
ИПИ [йпи], англ. IPI (International Press
Institute) — Международен институт по пе­
чата.
ИПК [й-пе-ка] — Институт по паметниците
на културата.
ИПК. англ. IPC [Iraq Petroleum Company) —
Иракска петролна компания.
ИПК. англ. IPC (International Petroleum
Company) — Международна петролна ком­
пания.
ИЛКА, англ. IPCA (International Petroleum
Co-operative Alliance)— Международно коо­
перативно петролно сдружение.
ипм воен. — Изходен пункт по маршрута,
ипм [й-пе-ем] — Изчислително-перфокартна
машина.
ИПМР — Истинска партия на Мексиканската
революция.
ипн воен.ги—^Изходен пункт за насочване.
ЙПНП [й -пе-не-пе] — Инструкция за прило­
жението иа Наредбата за плащанията.
ИПозБ воен. — Инженерно-позиционен ба-
тальоа.
ИПозБр воен. — Инженерно-позиционна бри­
гада.
ИПозР воен. — Инженерно-позиционна рота,
ипом воен. — Изходен пункт на обратния
маршрут.
ИПП [й-пе-пе], воен. — Индивидуален пре­
вързочен пакет.
ИПП [й-пе-пе], воен. — Индивидуален протм-
вохимически пакет.
ИПП [й-пе-пе] — Институт за проучване я
проектиране.
ИПП. . . [й-пе-пе] — Институт за проучване
и проектиране на. . . (като първа съставна
част на инициални съкращения, напр.
ИППГСС).
ИППБ воен. — Инфекциозна полева подвиж­
на болница.
ИППГСС — Институт за проучване и проекти­
ране на горското и селското стопанство.
Д ИППГСС „Агролеспроект“.
ИППХМО — Институт за проучване и проек­
тиране иа хидромелиоративни обекти. Д
ИППХМО „Водпроект".
ИПр —„Исторически преглед“ (списание); Ист.
пр.
ИПС [й-пе-се] — Институт по прнборострое-
не.
ИПС [н-пе-се] — Институт по пшеницата и
слънчогледа.
ИПСА [йпса], воен. — Изолиращ подводно-су­
хоземен апарат.
ИПСА, англ. IPSA (International Political
Science Association) — Международна асо­
циация за политически науки; вж. МАПН.
ИПСИ [лиси], англ. IPS’l (International
Political Science Institute) — Междунаро­
ден институт за политически науки'
ИПТ [й-пс-те] — Институт за полупроводни­
кова техника.
ИПТ [й-пе-те] — Институт за пречиствател­
на техника.
ИПТА воен. — Изтребително-противотанко­
ва артилерия.
ИПТАБр воен. — Изтребително-противотанко­
ва артилерийска бригада.
ИПТАДн воен. — Изтребително-противотанков
артилерийски дивизион.
иптап [иптап], воен. — Изтребително-проти­
вотанков артилерийски полк.
иптбсоел.— Изтребително-противотанкова ба­
тарея; иптбатр.
иптбатр [иптбатр], воен. — Изтребителна про­
тивотанкова батарея; нптб.
иптд [вптад], воен. — Изтребително-п ротмво-
танков дивизион.
ИПЮ, англ. IPU (International Paleontological
Union) — Международен палеонтологическв
съюз.
ИПЮ, англ. IPU (International Peasant Uni­
on) — Международен съюз на селяните.
ИПЮ. англ. IPU (International Population
Union) — Международен съюз по населе­
нието.
F
83
HP [н-р£] — Изобретения и рационализации
(фонд).
ИР изч. техн. — Индексен регистър.
ИР еоен. — Инженерно разузнаване.
ИР — Ислямска република. Д ИР Маврита­
ния.
ИРА [йра] — Ирландска републиканска ар­
мия.
■разер м., англ. iraser (lnfrared Amplif ication
by Stimulated Emission of Radiation) —
Квантовомеханичен усилвател на инфрачер­
вените лъчи.
■ран. — ирански.
ИРВ [й-ре-ве] — Инструкция за разглеждане
на възраженията.
НРГ воен. — Инженерноразузнавателна гру­
па.
ИРЕ [ире] — Институт по радиоелектрони­
ка.
НРЕЛ — Институт за руски език и литера­
тура.
ИРИ информ. — Избирателно разпростране­
ние на информацията.
ИРИС [йрис], англ. IRIS (International Re­
search Information Service) — .Международ­
на служба за научна информация.
ИРК [й-ре-ка] — Информация за ръководни
кадри (отдел, бюро, служба).
ИРК, англ. IRC (International Red Cross) —
Международен червен кръст; вж. МЧК-
ИРЛ библ. — Ирландия.
ярл. — ирландски.
НРМ [й-ре-ме] — Идейна работа сред мла­
дежта.
ирон. лексикогр. — иронично.
НРП [й-ре-пе] — Институт по рибна промиш­
леност.
ИРИ [й-ре-пе] — Ирландска работническа пар­
тия.
ИРП [й-ре-пе] — Истинска революционна пар­
тия (в Боливия).
ИРП [й-ре-пе] — Италианска републиканска
партия.
ИРПУ воен. — Инженерна рота за обзавеж­
дане на пунктове за управление.
ИРР [й-ре-ре( — Институт по рентгенология
и радиобиология.
ИРСФК, англ. IRSFC (International Rayon
and Synthetic Fibres Committee) — Между­
народен комитет за изкуствена коприна,
вискоза и синтетични влакна; КИРФС.
ИРТ (—) [й-ре-те] — Изследователски реак­
тор топлинен (напр.: IIPT-10U0).
ИРФ англ. IRF (international Road Fede­
ration) — Международна федерация по пъ­
тищата.
ИРЮ, англ. IRU (International Road Trans­
port Union) — Международен съюз по път­
ния транспорт.
ИРЯ, рус. ИРЯ (Институт русского язнка) —
Институт за руски език при Академията на
науките на СССР; ИРЯз.
ИРЯз, рус. ИРЯз и ИРЯЗ (Институт русско­
го язнка) — Институт аа руски език (при
исми
Академията на науките на СССР); ИРЯ-
ИС — Изкуствен спътник.
ИС — Изчислителна система.
МС, рус. ИС (Институт славяноведеимя) —
Институт за славянознание (при Акаде­
мията на науките на СССР).
ИС — Инструкция за сигнализацията приже-
лезн иците.
ИС изч. техн. — Интегрална схема.
ИС (—). рус. ИС (Йосиф Сталин) — В Мар­
ката на съветски тежък танк (капр.: ИС-1»
ИС-2).
ИСА (йса] — Индустриална стопанска асо-
цизцня.
ИСА, англ. ISA (International Sociological
Association) — Международна социологи­
ческа асоциация; вж. MCA.
ИСАК, англ. ISAC (international Scientific
Agricultural Council) — Международен нау­
чен селскостопански съвет.
исб воен. — Инженерно-сапьорен батальон,
исбр еоен. — Иженерно-сапьорна бригада.
ИСД [й-се-де] — Италианско социално дви­
жение (неофашистка организация).
исдп [й-се-де-пе] — Исландска социалдемо­
кратическа партия.
ИСДП [й-се-де-пе] — Италианска социалде­
мократическа партия.
ИСЕ [исе] — Институт за специална електро­
ника.
ИСЕМА [исема] — Институт за специална
електромедицинска апаратура.
ИСЗ [й-се-зе] — Изкуствен спътник на зе­
мята.
ИСИ [яей], разг., и ср. {член, -то) — Инже­
нерно-строителен институт; вж. ВИСИ.
ИСИ — „Интерстройлнформация“ (сборник
на Постоянната комисия по строителство
при Съвета за икономическа взаимопомощ).
ИСИ. англ. ISI (International Statistical
Institute) — Международен статистически
институт; вж. МСИ.
ИСИРЕПАТ [испрепат], англ. 1CIREPAT
(Comittee for international Co-operation in
Information Retrieval among Examining
Patent Offices) — Международен комитет
на патентните ведомства за сътрудниче­
ство в областта на издирване на патентна
информация.
ИСИЮА, фр. ISIUA (Institut superieur et
international d’urbanisme applique) — Висш
международен институт по приложно гра­
доустройство.
ИСК [й-се-ка] — Институт по строителна ки­
бернетика. ;
ИСКА, англ. ISCA (International Standards
Co-ordination Association) — Международ­
на асоциация по координация на стандар­
тите.
ИСКС.англ. ISCS (international Scientific
Co-operative Service) —Международна науч­
на кооперативна служба.
исл. — исландски. .
ИСМИ [йемй] — Вж. ИСМИУ. 4
НСМИУ
ИСМИУ [исмну] — Институт по стандартиза­
ция, мерки и измерителни уредя.
ИСМХ, англ. ISMH (International Society
of Medical Hydrology) —Международно дру­
жество за хидроложка медицина; СИМХ.
ИСМЮН, англ. ISMUN (International Student
Movement for the United Nations) — Между­
народно студентско движение за съдей­
ствие на ООН.
ИСО [нсо] — Инженерингова стопанска орга­
низация.
ИСО [исо], англ. ISO (International Standarti-
sation Organisation) — Международна орга­
низация по стандартизация; вж. МОС.
ИСОД [исод] — Интегрална система за обра­
ботка на данни.
ИСП [й-се-пе] — Индийска социалистическа
партия.
ИСП воен. — Инженерно-сапьорен полк.
ИСП [й-се-пе] — Институт по съобщителна
поомишленост.
ИСП (й-се-пе] — Испанска социалистическа
партия.
ИСП библ. — Испания.
исп. — испански.
ИСП [й-се-пе] — Италианска социалистиче­
ска партия.
ИСППЕ — Италианска социалистическа пар­
тия на пролетарското единство.
Ивпроект м. — Институт за проучване и
проектиране в областта на инженерното
съобщително строителство.
ИСРП [н-се-ре-пе] — Испанска социалисти­
ческа р.:б.-тннчес-са партия.
ИСРЮ, англ. 1SRU [International Scienti-
fic Radio Union) — Международен научен
радиосъюз.
ИСС [й -се-се] — Икономически и социален
съвет (при ООН).
ИСС, англ- ISS (international Social Service)
— Международна социална служба; ССИ.
ИССА, англ. ISSA (International Social Secu­
rity Association) — Международна асоциа­
ция за социална сигурност; вж. МАСС.
ИССМ [й-се-се-ме] — Институт за селскосто­
панско машиностроене.
ИССС, англ. ISSS (International Society of
Soil Science) — Международно дружество
по почвознание.
ИССТ [й-се-се-те] — Институт за съвременни
социални теории.
Йсстрон м. и ж. — Организация за инженер­
но съобщително строителство.
ИСТ [й-се-те] — Италиански съюз на труда
(зрефсъюзна организация).
ист. — исторически; нстор.
Истмат м. — I. Исторически материализъм.
2. Учебна дисциплина (ьъв ВУЗ).
3. член. -ът, -а, след числ. -а, разг. — Учеб­
ник по тази дисциплина. А Върни ми ист-
мата.
RC"rp. — яс-тсрически; ист.
84
Ист. пр. — „Исторически преглед“ (списа­
ние); ИПр.
ИСтрБ воен. — Инженерно-строителен бата­
льон.
ИСтрБр воен. — Инженерно-строителна бри­
гада.
ИСУ [ису] — Институт за социално управле­
ние.
ИСУЛ [исул] — Институт за специализация
и усъвършенствуване на лекарите.
ИСФ, англ. ISF (International Shipping Fede­
ration) — Международна корабна федера­
ция.
ИСФА, англ. ISFA (International Scientific
Film Association) — Международна асо­
циация за научни филми.
ИСФК [й-се-фе-ка] — Институт по стъкло и
фина керамика.
ИСФК, англ. ISFC (International Scholar­
ship Fund Committee) — Международен ко­
митет за стиленднантски фонд.
ИСХ, англ. ISH (International Society of
Haematolcgy) —Международно дружество
по хематология; СИХ.
ИСЮ.англ. ISU(international Skating Union) —
Международен съюз по фигурно пърза­
ляно.
ИТ [н-те], електр. — Измерител на транзи­
стор (напр.: I4T-51).
ИТ —■ Изчислителна техника.
ИТ електр. — Импулсен трансформатор.
ИТ (—) [й-те], соен., рус. ИТ (Инженерний
танк) — Мостови танк.
ит. — италиански; итал.
и-т — институт; ии-т.
ИТА библ. — Италия.
итал. — италиански; ит.
ИТЕЛ1 [итем] — Институт по топлотехничес­
ко и енергетично машиностроене.
ИТИ [йти], англ. IT1 (International Theatre
Institute) — Международен театрален ин­
ститут.
ИТИГА [итйга] — Институт по теория и
история на градоустропстзото и архитекту­
рата (при БАН).
1-1ТИПС [итипс] — Институт за типизация н
индустриализация на промишленото стро­
ителство.
ИТИС [итйс] — Институт за типово проекти-
реле и индустриализиране на строител­
ството.
ИТК [й-те-ка]— Изкупвателнотърговски клон.
ИТК. [й-те-ка], л'.н.— Инженерно-технически
кадри.
МТКР [й-те-ка-ре] — Институт по техническа
кибернетика и роботика (при БАН).
ИТМ [й-те-ме] — Институт за тежко машино­
строене.
ИТМ |й-те-ме] — Институт по техническа ме­
ханика.
ИТС ]н-те-се] — Информацноикотърсгща си­
стема.
ИТК соен. — Изходна точка за насочване.
ИТН [н-те-не] — Инспекция по технически
надзор (върху рентгеновите уредби).
ИТПЕ — Институт за технологическо про­
ектиране и екипировка.
ИТТ [н-те-те], англ. ITT (International Tele­
graph and Telephone Corporation)— Между­
народна телеграфна и телефонна корпора­
ция.
ИТТИ — Институт по тютюна и тютюневите
изделия.
ИТТФ.анел. ITTF (International,Toble Tennis
Federation) — Международна федерация по
тенис на маса.
ИТФ ’ii-’.c-C е]. англ. ITF (Inernaticna) Trans­
port Werkers* Federation) -- Междснародна
федерация на транспортните работници.
ИТШП [й-те-шс-пе] — Институт по трикотаж­
на и шевна промишленост.
ИТЮ.пнад. ITU (International Telecommunica-
tions Union) — Международен съюз по те­
лекомуникация; вж. МСТ.
И У електрон. — Изходно устройство.
И У електрон. — Изчислително устройство.
ИУ електрон. — Интегриращо устройство.
ИУП [иуп]— Институт за учители пс практика.
ИУС [иус] — Институт за учители специалисти.
ИУСИТ [иусит] — Институт за усъвършенству-
ване и специализация на инженери и тех­
ници.
ИФ ваен. — Изтребителна флотилия.
ИФ — Институт по философия (при БАН).
^1Ф — Институт по физиология (при БАН).
ИФ — Институт по фуражите.
ИФ — Испанска традиционглнстка фаланга.
НФА [йфа], нем. IFA (Industrieverwaltung
Faharzeugbau-v*••Ikscgcne Betriebe für Fahr-
zcugzubehör). — 1. Управление на народ­
ните предприятия за транспортно машино­
строене (в Германската демократична ре­
публика).
2. S «арката на товарни дизелови автомоби-
ли(напр.: ИФА-НЗА. ИФА-В50Л, ИФА-Н6),
самосвали (напр.: ИФА-В50) и др.» произ­
ведени в тези предприятия.
йфа, член, -та, мн. -и, ок. — Автомобил, про­
изведен в тези предприятия.
ИФАЛПА [ифалпа], англ. 1FALPA (Interna­
tional Federation of Air Line Pilots Asso­
ciation) — Международна федерация на асо­
циациите на летците от гражданската авиа­
ция .
ИФАЛС, англ. IFALS (International Federa­
tion (А Arts Leiters and Sciences) — Между­
народна федерация за изкуство, литература
и наука; ФНАЛС.
ИФАГ., англ. 1FAP (international Federa­
tion i.f Agricultrral Prcductrs) — Междуна­
родна федерация на селскостопанските про-
ьгводители; Ф) iDA.
ИФНЦ. pt,-c. ИФВЗ (Институт физики сь’.соких
»I ергий) — Институт по физика на високи­
те с-нергии.
Н<БЬА, англ. IFWEA (International Fede-
raticncf Workers Educaiiona) Associations)—
Международна федерация на работническите
образователни асоциации.
ИФВЛ, англ. IFWL (International Federa­
tion of Wornen Lawyers) — Международ­
на федерация на жените правнеткн.
ИФК хим. — Изопрог>ил-\’-фенилкарбамат.
ИФК, англ. 1FC (International Fisheries
Commission) — Международна риболовна
комисия.
ИФК-’- — Италианска федерация на кому-
нистическата младеж.
ИФЛА. ей,’.".. IFLA (International Federa­
tion '.1 Library Associations) — Междуна-
рс.т-з федерация на библиотечните асоциа­
ции; ФИАБ.
ИФОГ, англ. IFOG (International Federa­
tion of Olive Crowers) — Международна
федерация i:a производителите на маслини;
Ф11О.
ИФР [й-фе-ре] — Институт по физиология на
растенията. Д ИФР „М. Попов".
ИФС, англ. IFS (International Federation
of Surveyors) — Международна федера­
ция на геодезистите; ФИГ.
ИФСП, англ. IFSP (International Federation
of Societies of Philosophy) — Международна
федергция на философските дружества; вж.
МФФД.
ИФТТ [й-фе-те-те] — Институт по физика на
твърдото тяло (при БАН).
ИФПМ, англ. IFPM (International Federa­
tion of Physical Medicine) — Международна
федерация по физическа медицина; ФИМФ.
ИФХ [й-фе-хе] — Институт по фнзнксхимня
(при БАН).
ИФЮВ, англ. IFUW (International Federation
of University Women) — Международна фе­
дерация на жените преподавателки в уни­
верситетите.
ИХБ, англ. IHB (International Hydrographie
Bureau) — Международно хидрографско бю­
ро; БХИ.
ИХДП — Италианска християндемократиче­
ска партия.
ихк [й-хе-ка] — Институт по хематология и
кръвопреливане.
ИХМ [й-хе-ме] — Институт по хидрология и
метеорология (при БАН).
ИХМ [й-хе-ме] — Институт по хндротехника
и мелиорации.
ИХМ [й-хе-ме] — Институт по химическо ма­
шиностроене.
ИХО, ансл. IHO (International Health Organi­
sation) — Международна здравна органи­
зация; вж. МОЗ.
ИХОТПЗ — Институт по хигиена, охрана на
труда и професионалните заболявалия (при
Медицинската академия).
ихп |й-хс-пе] — Институт по хидравлика и
пневматика.
ИХПЗ [й-хс-пе-зе] — Институт по хигиена и
професионални забелязания.
ИХТ [й-хе-те]—Институт похладилка техника.
ИХФ (й-хе-фе], англ. IHF (International Hockey
НХФК
Federation) — Международна федерация по
хокей.
ИХФКхих. — Изопропил-трихлорфенил-кар-
бамат.
ИЦ [нц] — Изчислителен център.
ИЦ [иц] — Информационен център.
ИЦДХ биохим. — Изоцнтратдехидрогеназа.
МЦКЛ [й-це-ка-пе] — Изчислителен център за
колективно ползуваме.
ИЦМ [й-це-ме] — Институт по цветна мета­
лургия.
ИЧ [н-че], прил., физ, — Инфрачервен. Д ИЧ
диапазон. ИЧ лъчи. ИЧ облъчване.
ИЧМ [й-че-ме] — Институт по черна мета­
лургия.
ИЧС [й-че-се], ja. и (разг.) ср. {член, -то) —
Институт за чуждестранни студенти.
ИЧС хим. — Инфрачервена спектроскопия.
ИЧХ радиотехн. — Измервател на честотни
характеристики.
ИЮА, англ. 1UA (International Union of Arts) —
Международен съюз за изкуство; ЮИДА.
ИЮА, англ. IUA (International Union of Ad-
vertising) — Международен съюз по рекла­
миране.
ИЮАС, англ. IUAS (International Union of
Agricultural Sciences)—Международен съюз
за селскостопански науки.
ИЮАТ, англ. ШАТ (International Union
against Tuberculosis) — Международен съюз
за борба с туберкулозата; 40ИК.Т.
ИЮБ, англ. ШВ (International Union of Bio­
chemistry) — Международен съюз по био­
химия.
ИЮБС, англ. IUBS (International Union of
Biological Sciences) — Международен съюз
по биологическите науки; ЮИСБ.
о
И
ЙАР — Йеменска арабска република.
ЙКП —Йорданска комунистическа партия.
К (—) [ка] — Автомобилен кран (напр.: К-51,
К-52, К-64).
К (_) [ка], рус. К (Н. И. Камов) — В марката
на вертолети, конструирани от Н. И. Ка­
мов (напр.: К-15, К-18); Ка.
К (—) (ка], рус, К (Корчевальная машина) —
Изкоренител (напр.: К-2А).
К ( —) [ка] — Карбуратор (напр.: К-126П).
К (—) [ка], метал. — Керамична свръзка (в
мар/д-та на абразивни (шлнфовачии) инстру­
менти при означаване на вида на свръзката).
К ( — i (ка], рус. К („Кировец"') — В марката
86
ИЮГГ, англ. 1UGG (International Union of
Geodesy and Geophysics) — Международен
съюз по геодезия и геофизика.
ИЮИ, англ. IUI (International Union of In­
terpreters) — Международен съюз на пре­
водач ите.
июк. англ. IUC (International Union of Che­
mistry) — Международен съюз по х::мия.
ИЮНС, англ. IUNS (International Union of
Nutritional Sciences) — Международен съюз
по науките за храненето; ЮЙСН.
ИЮПАК., англ. IUPAC (International Union
of Pure and Applied Chemistry) — Междуна­
роден съюз за теоретична и приложна хи­
мия; ЮИШПА.
КЮП АП, англ, 1UPAP (International Union
cf Pure and Applied Physics) — Междуна­
роден съюз за теоретична и приложна физи­
ка; ЮИППА.
ИЮПН. снел. IUPN (International Union for
the Protection of Nature) — Международен
съюз за защита на природата; ЮИПН; вж.
мсоп.
ИЮТАМ, англ. IUTAM (International Union
of Theoretical and Applied Mechanics) —
Между.чародея съюз за теоретична и при­
ложна механика.
ИЮФРО.англ. IUFRO (International Union of
Forest Research Organisation)—Междунаро­
ден съюз на организациите за изследвания
на горите.
ИЮХС, англ. IUHS (International Union of
History of Sciences) — Международен съюз
за история на науките.
и-я — индустрия.
ИЯИЯЕ [й-я-йя-е] — И нститут по ядрени из­
следвания и ядрена енергетика (при БАН).
ЙСП — Йеменска социалистическа партия.
на съветски трактор ,.Кировец“ (напр.:
К-700, К-701).
К (—) [ка] — Климатизатор за прозорец
(напр.: К-3300).
К — Коефициент на филтрацията (почвено-
хидрологична величина).
К геохим. — Коксови въглища.
К (_) [ка] — Компресор (напр.: К-25А, К-
5ОБУ-
К г_) [ка[ — В марката на компрзсорнн ма-
сла (напр.: К-12. К-19).
К (—^ [ка] — Контролна машина (напр.:
K-öO-6)-
87
K (—) [ка] — Косачка (напр.: К-1.4, К-1,б).
К (—) [ка], рус. К (кран) — За означаване на
тип кран (напр.: K-4Ö1, К-407).
К (ка], изч. техн. — Мярка за капацитет на
паметта.
К [ка). само в съчет. Оценка К— Най-висо­
ката оценка за качеството на някакво изде­
лие, означаваща „на световно равнище“.
К (—) [ка] — Преносима кинопрожекционна
машина (напр.: К-101, К-301, К-303).
К (—) [ка], метал., рус. К (кремний) — Си­
лиций (в марката на цветни сплави).
К физ. — Катод.
К физ. — Келвин (единица за температура по
термодинамнчната температурна скала).
к — кило. . . (представка за образуване на
десетичните кратни единици от Международ­
ната система на измерителните единици,
напр.: кА — килоампер).
К електр. — Ключ.
К — Кон (в шахмата).
Ка (—1. рус. Ка (Н- И. Камов) — В марката
на вертолети, конструирани от Н. И. Ка­
мов (напр.: Ка-8, Ка-10, Ка-15, Ка-18); К.
КА — Комбинат за автобуси. А „Чавдар",
КА есен. — Корпусна артилерия.
кА физ. — килоампер.
КАБ електр. — Кабел с хартиена изолация
в алуминиева обвивка, брониран с две сто­
манени ленти, с външна покривка от юта.
КАБ [каб] — Комитет за архитектура и бла­
гоустройство.
КАБР електр.— Кабел с алуминиева обвивка,
брониран с две стоманени ленти, без външна
покривка от юта.
КАБр воен. — Корпусна артилерийска бри­
гада.
КАВЗ [кавз], рус. КАВЗ (Курганский авто-
бтеннй завод) — 1. Кургански автобусен
завод.
2. В марката на автомобили, произведени
в този завод (напр.: КАВЗ-651А).
КАГ електр. — Контролен кабел с хартиена
изолация в алуминиева обвивка, гол.
КАГ еоен. — Корпусна артилерийска група.
КАД воен. — Командуващ артилерията в ди­
визията.
кадет, член, -ът, -а, мн. -и, м., истор., рус.
кадет (член конституционно-демократиче­
ско» партии, конституционний демократ) —
Член на конституционно-демократическата
партия в Русия (1905 — 1917). — Произв.:
кадетка, кадетскн.
КАЕ (—) [ка-е] — Електроуправляем автома­
тичен кран (напр.: КАЕ-150, КАЕ-200).
КАЕ — Комисия по атомната енергия (в
САЩ».
КАЗ [каз], рус. КАЗ (Курганский автобусншй
завод) — 1. Кургански автобусен завод.
2. В марката на автомобили, произведени в
този завод (напр.: КАЗ-601, КАЗ-671).
КАЗ [каз], рус. КАЗ (Кутаисский автомобиль-
ннй завод) — 1, Кутаиски автомобилен завод.
КАССР
2. В марката на автомобили, произведени в
този завод (напр.: КАЗ-600, КАЗ-606).
казах. — казахстански.
Казахфилм л., рус. Казахфильм (КазахскиЙ
фильм) — Киностудия на Казахската съ­
ветска социалистическа република.
КАК соен. — Командуващ артилерията в кор­
пуса.
кал физ. — калория (единица за измерване на
количество топлина,на която в Международ­
ната система на измерителните единици
съответствува джаул).
калццех м. — Цех „Калнинация“ (в Завода за
калцинирана сода).
КамАЗ [камаз],рус. КамАЗ (Камский автомо­
билния завод) — 1. Камски автомобилен
завод.
2. В марката на автомобили, произведени в
този завод.
КАН библ. — Канада.
КАН — Китайска академия на науките.
к. а. н. — кандидат на архитектурните нау­
ки (със собствено име).
канд. — кандидат (в съчет. канд. на. . .).
А Канд. на филологическите науки.
КАНУ [кану], англ. KANU (Kenya African
National Union) — Национален съюз на
африканците в Кения.
канц. — канцеларски.
КАО [ка-о] — Комплексно административно
обслужване (отдел).
КАП (—) [кап] — Автоматичен пламъчно-
тръбен парен котел (напр.: КАП 10/12).
КАП [кап] — Комплексна автоматизация на
производството.
КАП — Конфедерация на арабските профсъю­
зи.
кап. — капиталистически.
кап. . . разг. —Капиталистически (напр.: кап-
страни, каплагер).
кап. — капитално. Д Кап. строителство.
кап. — капитан (със собствено име). А кап.
Иванов.
КАПГ [ка-пе-ге] — Комисия>на академиите
на науките на социалистическите страни по
планетарна геофизика.
КАПП [ка-пе-пе], м. и (разг.) ср., (член, -то) —
Комплексна автоматизация на производ­
ствените процеси (отдел).
кар — карат (единица мярка за злато и за
скъпоценни камъни — каратово тегло), (с
цифра). А 18 кар.
Карап м,, воен. — Картечно-артилерийски
полк.
КАРИФТА [карйфта], англ. CARIFTA (Саг-
ribbean Free Trade Area) — Асоциация за
свободна търговия на страните от Кариб­
ския район. 4
КАС (—) [кае], ед. и мн., воен. — Авиационно-
спасителен контейнер (напр.: КАС-90).
КАССР [ка-ес-ес-ер], остар., рус. КАССР (Ка-
бардинская Автономная Советская Социа­
листическия Республика) — Кабардинска
KACCP
автономна съветска социалистическа репу­
блика.
КАССР [кй-ес-ес-£р],ррс. КАССР (Карельская
Автономная Советская Социалистическия
Республика) — Карелска автономна съвет­
ска социалистическа република.
КАТ [кат] ,м. — 1,’Контрол на автомобилния
транспорт (управление при Министерството
яа вътрешните работи).
2. Служители от това управление, осъще­
ствяващи контрол на автомобилния транс­
порт. Д Пристигна КАТ.
— Произвл (разг.) катаджия, катаджийски.
«ат. — катедра.
КАТС [кй-те-се] — Корабна автоматична теле­
фонна станция.
КАФ, англ. CAF (Cost and freight) —Транс­
портна клауза в международната търговия,
която означава, че в продажната цена на
стоката е включено и навлото.
КАХА [каха] — Канадска аматьорска хокей­
на асоциация.
КБ (—) [ка-бе] — Въздушен бутален компре­
сор (напр.: КБ-150А).
КБ воен. — Командир на батарея.
КБ — Конструкторско бюро.
КБ (—) [ка-бе],рус. КБ (Кран башенннй) —
Кулокран (напр.: КБ-16, КБ-160-2).
КБАССР [ка-бе-а-ес-ес-ер], рус. КБАССР (Ка-
бардино-Балкарская Автономная Советская
Социалистнческая Республика) — Кабарди-
но-Балкарска автономна съветска социали­
стическа република.
КБВ [ка-бе-ве].радиотехн. — Коефициент на
бягаща вълна.
КБЕ — Кратка българска енциклопедия.
КБЖ [кй-бе-же] — Комитет на българските
жени.
КБК (—) [ка-бе-ка], рус. КБК (Комбайн для
обмолота бобовнх культур) — Комбайн за
бобови култури (напр.: КБК-1,0).
к. б. н. — кандидат на биологическите науки
(със собствено име).
КБО [ка-бе-ö] — Комунално битово обслуж­
ване (управление).
КБО [ка-бе-ö] — Комунално -битов отдел.
КБП (—) [ка-бе-пе] — Комбайн за бране на
плодове за пулпопроизводство (напр.: КБП-
D.
КБР воен. Вж. комбриг.
КБРТ — Комитет за българско радио и те­
левизия.
КБС [ка-бе-се] — Комунално-битово строи­
телство.
КБС.англ. CBS (Columbia Broadcasting Sys­
tem) — Радиопредавателна компания „Ко­
лумбия“ (в САЩ).
КБСД — Клуб за българо-съветска дружба.
КБТ [ка-бе-те] — Конгрес на британските
Тр еЙДЮНИОИН.
КБУ -бе-у] — Комбинат за битови услуги.
КЬУ |ка-бе-у], м. — Комунално-битови услу­
ги (итдел).
КБФК [ка-бе-фе-ка] — Комитет на борците
против фашизма и капитализма.
КВ (—) [ка-ве] — Винтов крик (напр.: КВ-
25).
КВ [кй-ве], (разг.) мн. -та, електр. — Висо­
коволтов кабел.
КВ (—) [ка-ве], ед. и мн., техн. — Въртящи
кръгове (напр.: КВ-4, КВ-б, КВ-8).
КВ мед. — Каверна.
КВ — Капилярна влагоемност (почвено-хид-
рологична величина).
КВ [ка-ве], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. —
Картечен взвод.
КВ [ка-ве]— Командуващ включвател на ли­
неен избирач(в Автоматична телефонна цен­
трала).
КВ техн. — В марката на корабни вертикал­
ни, центробежни помпи с електрозадвижва-
не.
КВ [ка-ве], мн., радиотехн. — Къси вълня.
Д Предаването е на КВ.
КВ [ка-ве], прил., радиотехн. — Късовълнов.
Д KB-предавател. КВ-приемник. КВ-ра­
диостанция.
КВ (—) [ка-ве],рус. КВ (Кировский военннй
завод) — В марката на съветски тежък танк
(напр.: КВ-1, КВ-2).
кв. — квадратен. А кв. метър.
кв. — квартал (пред име). Д кв. „Лозенец“.
кв физ. — киловолт (с цифра). А 220 кв.
ква физ. — киловолтампер (с цифра).
КВБ — Катедра по вътрешни болести (пра
Медицинската академия).
КВВ (—) [ка-ве-ве] — Високоповдигателна ко­
личка с кабелно захранване (напр.; К.ВВ-
2500).
КВЕШ — Кабел с винилитова изолация, екра­
ниран, шлангован.
КВ-ЕТ [ка-ве-ет], електр.— Изолиран високо­
волтов кабел с един пласт полиетилен.
КВИ [ка-ве-й], изч. техн. — Канал за вход-
изход.
КВЛ [ка-ве-ел], електр.— Кабел с винилнто-
ва изолация за луминесцентно осветление,
к.в-м. н. — кандидат на ветеринарномедицин­
ските науки (със собствено име).
к. в. н. — кандидат на военните науки (със
собствено име).
квн — квинтал (единица за маса).
КВС (—) [ка-ве-се], рус. КВС (Компрессорная
водолазная станция) — Компресорна пом­
пена станция (напр.: 45 КВС-30),
квс [ка-ве-се], ед. и мн. (разг., мн. -та), '
електр. — Специален високочестотен кабел.
квс [ка-ве-се], ед. и мн. (разг. мн. -та),
електр. — Стирофлексен високоволтов кон­
дензатор.
кв. см — квадратен сантиметър (с цифра),
квт физ. — киловат (с цифра).
квтч физ. — киловатчас (с цифра).
КВУ [ка-нс-у] .есен. — Командир м взвод за
упраилеьпе.
КГ (—> [hä-ге]. електр.— Квлрцец ■. чератор
(напр.: КГ-96).
Е
i
89
КГ [ка-ге], техн.— Колани c гребен (елементи
за закрепване на проводници, кабели н тръ­
би).
КГ (—) [к£-ге] — Комбайн за бране на грозде
(напр.: КГ-1). __
КГ —Комитет по геология (към Министерство­
то на металургията).
КГ (—) [ка-ге], електр. — Конусни глави за
кабели „Елпром“ (напр.: КГ-250, КГ-300,
КГ-350).
кг — килограм (след цифра). > на машина за копаене на картофи (напр.:
КГБ, рус. КГБ (Комитет государственной бе-
зопасностн),— Комитет за държавна безо­
пасност (на СССР). _ „
КГГХИ — Клон за геоложки, геохимическн
и химически кзследвания(към ДСО „Геолож­
ки проучвания").
КГИ, фр. CGI (Congres geologique internatio­
nal) — Международен конгрес по геология;
ИГК.
кгм физ. — килограмометър (с цифра).
к. г. -м. н. — кандидат на геолого-минерало-
гнческите науки (със собствено име).
к. г. н. — кандидат на георафските науки (със
собствено* нме).
КГО [ка-ге-ö] — Корпус на гражданската от­
брана (в Конго-Бразивил).
КГПГК — Клон за геофизични проучвания и
геоложко картиране (при ДСО „Геоложки
проучвания").
жг/с — килограм в секунда (единица за те­
гловен дебит), (с цифра).
кгс физ. — килограм-сила (единица за сила
на тежестта на тяло), (с цифра).
КД (-) [ка-де] — Апарат за класическа елек-
троднагностика.
КД (—) [ка-де]. рус. КД („Кировец“ дизель-
инй) — Дизелов трактор „Кировец“ (напр.:
КД-35).
КД (—) (ка-де] — Калвчерен дарак (напр.:
КД-4).
КД радиотехн. — Канални демодулатори.
КД воен. — Командир на дивизия.
КД мед. — Повърхностна кожна доза (рентге­
нова доза при лечение).
КД [ка-де], обикн. мн. и разг. (мн.-та,член.-
та), рус. КД (Кремнневме диоди) —Сили­
циеви диоди.
кд физ. — жандела (единица за интензитет на
светлината.
КД — към дело.
КДА, исп. CDA (Compania Dominicana De Avi-
aciön)— Доминиканска въздушна компания.
КДВГ [ка-де-ве-ге] — Комбинат за двигатели
с вътрешно горене. Д КДВГ „В. Кола­
ров".
КДВГ [ка-де-ве-ге], ед. и мн. — Корабен дви­
гател с вътрешно горене.
ждж физ. — кнлоджаул (с цифра).
КДК [ка-де-ка] — Кзменодобивен клон.
КДК [ка-де-ка] — Клуб на дейците на култу­
рата; ккд.
KtpMfcT
КДК [ка-де-ка] — Комисия за държавен кон­
трол.
КДК [ка-де-ка] — Комитет за държавен кон­
трол.
КДМ [ка-де-ме], остар. — Комитет на демо­
кратичната младеж (1946 — 1947).
КДММЛ — Комбинат за дървообработващи и
мебелни машини и линии.
кдн (-) [ка-де-ен], рус. КДН (Картофелеко-
патель дисковий навесной) — За означаване
КДН-2).
КДНК [ка-де-ен-ка] — Комитет за държавен
и народен контрол.
КДОСОМ — Комбинат за добив и обработка на
скално-облииовачни материали.
КДП [ка-де-пе], воен.— Командно-диспечерски
пункт.
КДП [ка-де-пе] — Констнтуционнодемократн-
ческа партия (в Гватемала).
КДП [ка-де-пе] — Контролно-диагностичен
пункт.
КДП [ка-де-пе] — Кюрдска демократическа
партия (в Иран).
КДР електр. — Кодово диспечерско реле.
КДС [ка-де-се], м. н (разг.) ср. {член, -то) —
Комитет за държавна сигурност.
КДУ [ка-де-у] — Късоструйна дъждовална ин­
сталация.
КЕ електр. — Електролитен кондензатор.
КЕ — Комбинат за електрокари. Д КЕ^Ше-
сти септември".
КЕ електр. — Комутиращ елемент.
КЕА (ке-äj, ед. и мн. (разг. мн. -та), електр.—
Алуминиеви електролитни кондензатори.
КЕА, фр. СЕА (Confederation europeenne de
l'agriculture) — Европейски селскостопан­
ски съюз.
КЕВ [кев], мн., електр. — Високоволтови
екранирани композиционни постоянни рези­
стори.
кев физ. — килоелектронволт.
КЕГ — Комитет по енергетика и горивата.
КЕЕ, фр. СЕЕ (Commission economique pour
l’Europe)— Икономическа комисия за Евро­
па (при ООН); вж. ИКЕ.
КЕЕК, англ. СЕЕС (Committee of European
Economic Cooperation) — Комитет за евро­
пейско икономическо сътрудничество.
КЕИ, фр. CEI (Commission electrotechnique
internationale) — Международна електро­
техническа комисия; ИЕК; вж. МЕК.
келт. — келтеки.
КЕММ [ке-ме-ме] — Корабни енергетични ма­
шини и механизми (специалност във Вис­
шия машинно-електротехнически инсти­
тут — Варна).
КЕ [кои] — Команден електрически прибор.
КЕП [кел] —Парен електрически казан (напр.
КЕП-150).
кермет -м.» метал. — Керамика и метал (ме-
тало-керамично изделие, получено чрез пре­
соване и спичане на метален прах ).
КЕРН
КЕРН [керн], фр. CERN (Conseil europeen
роиг la recherche nucleaire) — Европейски
съвет за ядрени изследвания; ЮКНР.
КЕС [кес] — Корабна електростанция.
КЕССМ (кеси) — Комитет по единна система
за социална информация (при Министер­
ския съвет).
КЕЦ [кец], м. (ргзг. член, -а, мн. -ове) — Кон­
дензационна електроцентрала.
КЕЧ [кеч],еоем. — Квартирно-експлоатацион­
на част.
КЕШ •— Купа на европейските шампиони.
Кж — Кърджали и Кърджалийски окръг (в
регистрационните номера ня моторните пре­
возни средства от Кърджали н КърджалиГг-
ски окръг). ДКяс 10—21.
КЗ [ка-зе] — Кожарски завод.
КЗ [ка-зе] — Корабостроителен завод
КЗ !ка-зе] Кабг-лен завед.
КЗ (—) [ка-зе], метал. — Силициев карбид
зелен (в марката на абразивни (шлифовачни
инструменти при означаване състава на аб-
разива).
КЗ есен. — Керосинозареждач.
КЗ трансп. — Контролна заключалка.
КЗА [ка-зе-а] — Контролен звуков агрегат (в
телевизионен център).
КЗКУ — Култиватор за зеленчукови култу­
ри — универсален.
КЗМ (ка-зе-ме) — Комитет за защита на мира.
КЗМС [ка-зе-ме-се] — Комисия за земята при
Министерския съвет.
КЗМУ [ка-зе-ме-у] — Контролно-заварачно
монтажно управление.
КЗП [ка-зе-пе] — Комисия за защита на при­
родата.
КЗР — Комитет за защита на революцията
(в Куба).
КЗРЦ — Контролно -зарядноразряден иикъл.
КЗУ [ка-зе-у] — Контролно -заварачно управ­
ление.
КЗУ (—) [ка-зе-у], рус. КЗУ (Канавокопатель-
заравниватель уяиверсальнмй) — Машина за
копаене на канавки и заравняване (налр.:
КЗУ-О.З).
КЗХ [ка-зе-хе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Комбинат за зърнени храни.
КИ — Коефициент иа използуване на кисло­
рода.
КИ — „Комсомолска искра“ (вестник).
КИ истор. — Комунистически интернационал.
КИ — Комутиращ избирач (в Автоматична
телефонна централа).
Кв — кюри (единица за активност на радио­
активен източник).
КИА [кна]. електр. — Автомобилен искрога-
сителен кондензатор.
КИА. фр. CIA (Conseil international des archi-
ves) — Международен съвет на архивите;
ИК А.
КИАИ. фр. CIAI (Comite international d’aide
au?, i■:’el;ectuds) — Международен комитет
за подпомагане на интелектуалците; ИКАИ;
КИЛМ. фр. CIAM (Congrcs internationaux d’ar-
90
chitecture moderne) — Международни кон­
греси по съвременна архитектура.
КИГР, фр. CIGR (Commission internationale
du genie rural) — Международна комисия
за механизация иа селското стопанство.
КИГРЕ, фр. C1GRE (Conference internationa­
le des grands reseaux electriques) — Между­
народна конфедерация на големите електри­
чески мрежи.
КИДБ, англ. C1DB (International Council for
Documentaticn cf Building)—Международен
съвет за документация по строителството.
КИДК. фр- CIDC (Comite international de
droit compare) — Международен комитет по
сравнително право (при ЮНЕСКО): ИККЛ.
КИЕ, фр. CIE (Commission internationale de
l'eclairage) — Международна комисия по
осветлението.
КИЕ, фр. CIE (Comite international des echan-
ges) — Международен комитет за търговски
обмен.
КИЕК, фр. CIEC (Conseil international des
err.ployeurs du commerce) — Международен
съвет на търговските служители.
КИЕПС, фр. CIEPS (Conseil international de
l’education physique et sportive) — Между­
народен съвет за физическо възпитание и
спорт; вж. СИЕПС.
КИЕСММ, фр. CIESMM (Commission inter­
nationale pour 1’exploration scientifique de
la mer Mediterranee) — Международна ко­
мисия за научни изследвания на Средиземно
море; ИКСЕМ.
КИК [кик] — Комитет за изкуство и култура.
КИК, фр. CIC (Conference internationale du
credit) — Международна конференция по
кредита.
КИКА, фр. CICA (Confederation internationale
du credit agricole) — Международна кон­
федерация по селскостопански кредит.
КИЛ [кил], м. и яс. — Контролна измервател­
на лаборатория.
КИМ (—) (ким] — Камерна изолационна ма­
шина (напр.: КИМ-2).
КИМ [ким], електр. — Кодовонмпулсна мо­
дулация.
КИМ (ким],икон. — Коефициент на изпелзу-
ваемост на машините.
КИМ [ким], истор. — Комунистически интер­
национал на младежта (1919—1943).
КИМ [ким], ми-, електр. — Малогабаритни
изолирани композиционни постоянни ре­
зистори.
КИМ [ким], електр. —Мотоциклетен искрога-
ентелен кондензатор.
КИМС — Контролно-измерителна магнитна
станция.
КИМПМ, фр. CIMP1M (Comite international
de medecine et de pharmacte militaires) —
Международен комитет по военна медицина
и фармация; ИКММФ.
КИН библ. — Полиграфия, кннофототехннка.
к. и. н. — кандидат на изкуствоведските нау­
ки (със собствено име).
 91
в. н. и.-— кандидат на икономическите науки
(със собствено име).
*. и. и. — кандидат на историческите науки
(със собствено име).
Кчнт м., строит. — Коефициент за интензив­
ност на застрояването.
Кннт^кс м. и ср. — Държавно търговско пред­
приятие за внос (импорт) и износ (експорт)
на специални съоръжения и техника, ком­
плектни обекти, интендантски имущества,
взривни материали и др., употребявани за
промишлени и миннодобивни цели.
КИОС, фр. C1OS (Comite International de 1’Or­
ganisation scientifique) — Международен ко­
митет за научна орггпнзация на труда.
КИОСТА, фр. C1OSTA (Comite international
d’organisaticn scientifique du travail en agri-
culture) — Международен комитет за науч­
на организация на селскостопанския труд«
КИП [кил],аоен.— Кислороден изолиращ, при­
бор.
КИП [кип],воен.— Кислородно-изолиращ про­
тивогаз (напр.: КИП-5).
КИП [кнп].л.— Контролно-измервателни при­
бори (отдел).
— Произе.: кйповски.
КИП воен. — Контролно-изпитателна площад­
ка.
КИП и А [кип и Контролно-измерва­
телни прибори и автоматика (отдел).
КИПО [кипо], метал. — Коефициент на из­
ползуване на полезния обем (при доменния
процес).
КИПО. фр. CIPO (Comite international pour
la protection des oiseaux) — Международен
комитет за покровителство на птиците;
ИК.БП,
КИПП [кй-пе-пе]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Комплексен институт за проучване и проек­
тиране.
КИПС воен. — Контролно-изпитателна под­
вижна станция.
КИПС, фр. CIPS (Confederation internationa­
le de la pgche sportive) — Международна кон­
федерация по спортен риболов.
КИПС [кипс], ж. и м. — Комисия за изучава­
не на производителните сили.
КИПСХ, фр. CIPSH (Conseil international de
la phil osophie et des Sciences humaines) —
Международен съвет за философия и ху­
манитарни науки.
КИР (—) [кир]. рус. КИР (Косилка измель-
читель роторная) — Роторен силажоком­
байн (напр.: КИР-1,5).
кирг. — кирг изки.
КИРФС. фр. CIRFS (Comite international de
la rayonne et des fibres synthetiques) — Меж­
дународен комитет за изкуствена коприна,
вискоза н синтетични влакна; ИРСФК.
КИС [кнс| — Комплект индикаторни средства.
КИСО, фр. C1SO (Comite international des
scienc.es onomasliques) — Международен ко­
митет по сиомастнка.
КИСХ, фр. C1SH (Comite international des
ККИР
Sciences historiques) — Международен ко­
митет по исторически науки: ИКХС.
КИТ, фр. CIT (Comite international des Trans­
ports par chemins de fer) — Международен
комитет по железопътен транспорт.
КИТ [кит], електр.—Топлоустойчив искро-
гасителен кондензатор.
кит. — китайски.
КИТУ [кит}-] — Контролно-изпитателно теле­
визионно устройство.
КИУ (—) (клу) — Контролно-измервателно
устройство (напр. КИУ-21).
киц [киц], м. (разг., член. -а. лгя. -ове) —
Културно-информационен център. &КИЦ
на ГДР.
КИЮС, фр. CIUS (Conseil international des
unions scientifiques) — Международен съ­
вет за научните съюзи; ИКСЮ.
КК воен. — Кавалерийски корпус.
КК [ка-ка] — Качествен контрол.
КК [ка-ка] — Клапанен кран (напр.: КК-1).
КК мед. — Коефициент на качеството.
КК — Комбинатски комитет. ДКК на ДКМС.
КК — Комитет за култура.
КК — Комсомолски комитет.
КК — Консервен комбинат.
КК — Консултативен комитет.
КК биохим. — Кратинкиназа.
КК — Курортен комплекс,
ккал физ. — килокалория (след цифра),
ккал/ден физ. — килокалории на ден (едини­
ца за изразходване на топлинна енергия),
ккал/кг физ. — килокалории на килограм (еди­
ница за специфична топлина).
ккал/ч физ. — килокалории на час (единица
за топлинен поток).
ККАССР [ка-ка-а-ес-ес-ер], рус. ККАССР(Кз-
ракальпакская Автономная Советская Со-
циалистическая Республика) — Каракал-
пакска съветска автономна социалистическа
република.
ККВЧ [ка-ка-ве-че] — Комитет за културни
връзки с чужбина.
ККГОБ електр. — Контролен кабел с гуме­
на изолация и оловна обвивка, брониран с
две стоманени ленти, с външна покривка от
юта.
ККГОГ електр. — Контролен кабел с гумена
изолация и оловна обвивка, гол.
ККД [ка-ка-де] — Клуб на културните дей­
ци; КДК.
ККЗ мн.. трансп. — Контролни ключови
(стрелкови) заключалки.
ККЗ [ка-ка-зе] — Корабостроителен и кора­
боремонтен завод.
ККИИ — Класификация и кодиране на ико­
номическата информация (отдел на Центра­
лен институт „Оргпроект“).
ККИК, фр. CCIC (Comite consultatif inter­
national du coton) — Международен кон­
султативен комитет по памука.
ККИР, фр. CCIR (Comite consultatif inter­
national des radio-communications) — Меж­
дународен радноконсултатнвен комитет.
ккитт
ККИТТ, фру СС1ТТ (Comite consultatif In­
ternationa! telegraphique et telephonique)—
Международен консултативен комитет по
телеграфна н телефонна техника.
ККО — Комплект за кислородно оборудване.
ККО — Комсомолски контролен орган.
ККП [ка-ка-пе] — Казахстзнска комунисти­
ческа партия.
ККП [ка-ка-пе] — Канадска комунистическа
партия.
ККП [ка-ка-пе] — Каталонска комунистиче­
ска партия.
ККП [кй-ка-пе] — Китайска комунистическа
партия.
ККП (ка-ка-пе] — Колумбийска комунисти­
ческа партия.
ККП [ка-ка-пе] — Корейска комунистическа
партия.
ККП [ка-ка-пе] — Кубинска комунистическа
партии.
К КрД-1В електр. — Дискови керамични кон­
дензатори — виссксчсстотни.
ККрИД електр. — Дискови импулсни керамич­
ни кондензатори.
ККрПТ електр. — Тръбни проходни керамич­
ни кондензатори.
ККСА [ка-ка-се-ä], (разг.) мм. -та, електр. —
Кондензаторен комплект за специална апа­
ратура.
ККСМ [ка-ка-се-ме] — Комитет по качество,
стандартизация и метрология (при Мини­
стерския съвет).
ККТ [ка-ка-те] — Колумбийска конфедера­
ция на трудещите се.
ккх [ка-ка-хе], рус. ККХ (Кукурузоубороч-
ний комбайн „Херсонец“) — Царевичен ком­
байн „Херсонец" (напр.: ККХ-3).
ККШ [ка-ка-ще] — Комсомолски контролен
щаб.
ккюри физ. — килокюрн (след цифра),
кл — килолитър (с цифра).
кл. — клас (след цифра).
1Л. — клон.
Кл — кулон (единица за количество електри­
чество. електрически заряд от Международ­
ната система на измерителните единици),
(след цифра).
к. лат. — късиолатинскн.
КЛК електр. — Книжно-лаков кабел.
клк физ. — кклолукс (след цифра).
КЛМ [ка-ел-ем], мн.. електр. — Малогаба­
ритни лакирани композиционни постоянни
резистори.
КЛМ [ка-ел-ем]. хол. KLM (Koninklijke Luch-
ivaart-Maatschappij)— Холандска авиацион-
на компания.
клм физ. — килолумен (след цифра).
клм ч физ. — килолумен-час (единица за ко­
ли'- ство светлинна енергия), (след цифра).
КЛПОМ—Комитет но леене и пластична обра-
<■ ка ; ципите (към Министерството
,.■■■ •; ; 0 ■ JCbL-TO).
КЛС [ка-ле-сч)) — Комисия за лекарствени
средства.
92
КМ (—) [к£-ем] — Калибровачна машина (нгпр.
КМ-100)'.
КМ радиотехн. — Канален модулатор.
КМ (—) [ка-ем] — Кантослепвзща машина
(напр.: КМ 152, КМ 252).
КМ (—) [ка-ем] — Комбинирана мзшина.
КМ воен. — Комендант на маршрут.
КМ [ка-ем], метал. — Комплексен меднфнка-
тор.
КМ — Конгрес на Малави.
КМ (—) [ка-ем] — Контролна машина (вид
сметачио-перфорапйонна машина).
км — километър (единица за дължима), (след
цифра).
КМА [ка-ме-а] — Комплексна механизация и
автоматизация (дирекция).
КМА [ка-ме-ä], рус. КМА (Курская мегннтная
аномалия) — Курска магнитна аномалия.
КЛ1А, исп. СМА (Compania Mexicana De Avia-
ciön) — Мексиканска въздушна компания,
КМ-ДК воен. — Картечно-минохвъргачен де-
газационен комплект.
КМ И — Комунистически младежки интерна­
ционал.
КМИ, фр. С?41 (Comite maritime internatio­
nal) — Международен морски комитет.
КМИАЕ [ кмп-а-е] — Комитет за мирно изпол­
зуване нз атомната енергия.
КММ соен. — Колейно-механизиран мост.
'КММ [ка-ме-ме] — Корабни машини и меха­
низми (специалност във Висшия машинно-
електротехнически институт във Варна).
км/мин — километър в минута (с цифра).
к. м. н. — кандидат ка математическите нау­
ки (със собствено име).
к. м. к. — кандидат на медицинските науки
(със собствено име).
КМНТТ —- Клуб на младежкото научно-тех­
ническо творчество.
кмо [ка-ме-о] — Комитет на министрите на
отбраната (на страните — членки ка Вар­
шавския договор).
КМО [ка-ме-ö], рус. КМО (Комитет молодеж-
ннх организации СССР) — Комитет на мла­
дежките организации на СССР.
кмол хим. - килограм-молекула,
кмпт [ка-ем-пе-те], (разг. мн. -та), електр.
— Полиетилентерефталатсв метал изпран
кондензатор.
КМПТ-Пр електр. — Полистилентсрефтала-
тов мстализиран кондензатор — призма­
тичен.
КМР — Ковашко-медникарска работилница.
КМР — Културно-масова работа.
КМС [ка-ме-се], остар. — Комитет за младеж­
та и спорта.
к. м. с. — кандидат майстор на спорта (със
собствека име).
КА1СБ соен. — Командир па мотострел кови
батальон.
К"СД есен. — Командир на метсстрслкова
дивизия.
км/сек — километър в секунда (с цифра).
r 93
КМРС воен. — Командир на мотострелкова
рота.
КМХ [ка-ме-х£], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Комбинат за малограмажна хартия.
кмц хим. — Карбоксиметилцелулоза.
км/ч — километри в час (единица за скорост),
(с цифра).
КН (—) [ка-ен], рус. КН (Культиватор навес*
пой) — Навесен култиватор (напр.: КН-1,4).
КН (—) [ка-ен] — Навесна тракторна косач­
ка (напр.: КН-2.1).
Кн — Кюстендил и Кюстендилски окръг (в
регистрационните номера на моторните пре­
возни средства от Кюстендил и Кюстендил­
ски окръг). Д Кн 10—18.
ян. — книга (при поредност в библиография).
КНА [ка-не-ä], анел. KNA (Kenya News Ацеп-
cv) — Информационна агенция на Кения.
КНА [ка-не-а] — Кинематография на Народ­
ната армия.
КНДР [ка-не-де-ер[ — Корейска народнодемо­
кратична република.
КНИД [книд] — Комитет за научноизследо­
вателска дейност.
хннж. леке. — книжно (книжна дума).
книж. — книжовен.
кииж. — книжовно.
кник [кник], остар. — Комитет за наука,
изкуство и култура.
КНИПИ [кнйпи] — Комплексен научноизсле­
дователски и проектантски институт.
КНИПИБ [книпйб] — Комплексен научноиз­
следователски и проектантски институт по
благоустройство.
КНИПЙОИУС — Комплексен научноизследо­
вателски и проектантски институт по орга­
низация. икономика и управление на строи­
телството.
КНИПИТИС [книпитас] — Комплексен науч­
ноизследователски и проектантски инсти­
тут по типизация в строителството.
КНИПИТУГА [книпитуга] — Комплексен
научноизследователски и проектантски ин­
ститут по териториално устройство, градо­
устройство и архитектура.
КНК [ка-не-ка] — Комисия аа народен кон­
трол.
КНК спорт. — Купа на носителите на нацио­
налните купи.
КНОА — Китайска народноосвободителна ар­
мия.
КНОН — Конгрес на националното освобож­
дение Нгване (в Свазиленд).
КНП — Католическа народна партия (в Ни­
дерландия).
КНП [ка-не-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то),
боен. — Командно-наблюдателен пункт.
КНП — Консервативна народна партия (в
Дання).
КНП [ка-не-пе] — Конфедерация на нацио­
налните профсъюзи (в Квебек).
КНП (—) [кй-ь-e-nej — Навесен култнватор-
поддранвач (напр.; КНП-5,6).
КОМ...
КНР [кй-не-ре] — Китайска народна репуб­
лика.
КНР електр. — Кодово неутрално реле.
КНР електр. — Купроокисно неутрално реле.
КНР (—) — Навесен култиватор-раз рохвач
(напр.: КНР-3,2).
КНС [ка-не-се] — Камерунски национален
съюз.
КНСН — Комисия на неутралните страни по
наблюдението (за примирието в Корея).
КНТП [ка-ен-те-пе] — Комитет за наука и
технически прогрес.
КНТПБО [ка-ен-те-ле-ве-ö] — Комитет за нау­
ка, технически прогрес и виеше образова­
ние.
КНТС [ка-не-те-се] — Координационен науч­
но-технически съвет по реактори с бързи
неутрони.
КНТТМ — Клуб за научно-техническо твор­
чество на младежта.
КНУ (—) [xä-не-у], рус. КНУ (Косилка навес-
ная уннверсальная) — Универсална навес­
на косачка (напр.: КНУ-6,0).
КО (—) — Осцилоскоп-камера (напр.: КО-3).
КОБОЛ [хобол], анел. COBOL (Common Ви-
sinness-Oriented Language) — Универсален
алгоритмичен език за обработка на иконо­
мическа информация.
КОВ есен. — Командир на огневи взвод,
коеф. — коефициент.,
Кожиздел ж., остар. — Трудово-производи­
телна кооперация за кожени изделия.
Кожкооп ж. — Кожарска кооперация.
КОЗ [ка-о-зе] — Комитет на офицерите от за­
паса.
КОИСМ, фр. COISM (Conseil des organisations
internationales des Sciences medicales) —
Съвет на международните организации по
медицинските науки.
КОК (—) [кок], рус. КОК (Копатель-очисти-
тель картофеля) — Картофокомбайн (напр.:
КОК-2).
КОКОМ. англ. СОСОМ (Coordinationg Com­
mitee for East-West-Trade Policy) —Комитет
за координация на търговията между из­
точните и западните страни.
кол. — колонка.
коло. . . — колоездач, колоездачен (като пър­
ва съставна част на частичносъкратени слож­
ни думи, напр.: колотурист, колокрос).
колхоз, член, -ът, -а, мн. -и, м., рус. колхоз
(Колективное хозяйство) — Колективно зе­
меделско стопанство.
— Произв.: колхозник, колхозен, колхбзни-
чески.
ком. . . — командир (като първа съставна част
на сложносъкратени думи, напр,: комбат,
комбриг).
. . . ком — командир (като втора съставна част
на сложносъкратени думи, напр.: военком»
нарком).
ком. . . — комунистически (като първа състав­
на част на сложносъкратени думи* напр.:
компартия, комивтерн).
KGM
КОИ физ. — килоом.
жомандарм, член. -ът, -а, м., воен. — Команду-
ващ армия.
комбат, член, -ът, -а, jk., рус. комбат (коман­
дир батальона) — Командир на батальон.
комбед м., остар., рус. комбед (Комитет бед-
нотм) — Комитет на бедните (1918).
комбрйг, член, -ът, -а, м., рус. комбриг (Коман­
дир бригади) — Командир на бригада.
КОМЕС [комес], фр. COMES (Communaute
Europeenne des ecrivains) —Европейска общ­
ност на писателите.
Коминтерн, член, -ът, -а, м., истор. — Кому­
нистически интернационал (1919—1943).
— Произв.1. комннтернски.
Комянфбрмбюрд ср., истор. — Информацион­
но бюро на комунистическите и работниче­
ските партии.
комиско [комнско], остар., фр. COMISCO
(Comite International socialiste consultatif)
— Международен консултативен комитет на
социалистическите партии (1947 — 1951).
КОМИТ [комйт], англ. COMIT (Computing Sys­
tem, Massachusetts Institute of Technology) —
Алгоритмичен език, предназначен за обра­
ботка на информационно-логически задачи,
кбмпартия ж. — Комунистическа партия,
■омпл. — комплекс.
Комсомол, член. -ът. -а, м., рус. Комсомоль
(Коммунистический союз молодежи) — Ко­
мунистически съюз на младежта.
— Произвл комсомолец, комсомолка, ком­
сомолски.
комсбрг, член, -ът, -а, рус. комсорг (Комсомоль-
скнн организатор) — Комсомолски органи­
затор.
комтраи м., англ. COMTRAN (Commercial
Translator) —Алгоритмичен език.
КОН (—) [кон]. рус. КОН (Культиватор-окуч-
ннк навесной) — Навесен култиватор-огър-
ляч (напр.^КОН-2,8М).
КОНАКАТ, фр. CONAKAT (Confederation des
Associations tribales du Katanga Kongo) —
Конфедерация на асоциациите в Катанга
(Конго).
конт. геогр. — континентален.
контра, член, -та, мн. -и, м. и ж., разг. —
Контра революционер.
контра« >., англ. CONTR.AN (Control Transla­
tor) — Алгоритмичен език.
комтрарев. — контрареволюционен.
коаи. — концертен.
концлагер м. — Концентрационен лагер.
КООП [ксоп] — Изложба на кулинарна про­
дукция н изделия на хранителната промиш­
леност, организирана от Централния коопе­
ративен съюз. Д КООП-76.
кооп. — кооперативен.
кооп. . . — кооперативен (като първа съставна
част ка сложносъкратени думи, напр.: кооп-
изкупуваие. кооппром).
. . . кооп — кооперация (като втора съставна
част на сложносъкратени думи, канр.: сел-
коов, маркоок).
94
Коопизкупуване ср. — Кооперативно изкупу­
ване (предприятие, хоето организира чрез
окръжните кооперативни съюзи изкупува­
нето на селскостопанската продукция).
Коопимпекс м.— Външнотърговско предприя­
тие за внос (импорт) и износ (експорт) на
занаятчийски произведения: художествени
сувенири, керамика, пирография, ръчнотъ-
кани килими, художествена битова тъкан
и др.
Кооп проект м. — Проектантска организация
при Централния кооперативен съюз.
Кооппром м. — Кооперативна промишленост
(стопанско предприятие при Централния
кооперативен съюз).
Кооптруд м., остар. — Кооперативен труд
(трудово-производителна кооперация).
Кооптурйст .м. — Дирекция за международен
и вътрешен туризъм.
КООТ [коот] — Комисия по осигуряването и
охраната на труда.
КОП [ ксп],изч. техн. — Код на операцията.
КОП КОН [копкон], порт. COPCON (Comman-
do Operacional do Continente) — Оператив­
но командуване на континента (въоръжени
сили за сигурност в Португалия).
КОПС |копс] — Комитет по опазване на при­
родната среда.
кор. — корейски.
кор. — кореспондент . Д спец, кор., член-кор.
. . . кор — кореспондент (като втора състав­
на част на сложносъкратени думи, напр.:
селкор).
Корабоимпекс м. — Външнотърговско пред­
приятие за внос (импорт) и износ (експорт)
на всички видове морски и речни плавател­
ни съдове, корабно обзавеждане, приста­
нищни съоръжения и др.
КОРБСО [корбсо], остар., рус. КОРБСО (Ко­
рабостроител ь мое болгаро-советсксе обще­
ство) — Съвместно българо-съветско дру­
жество за корабостроене.
Кореком м., фр. Corecom (Comptoir de repre-
sentation et de commercej — Външнотъргов­
ска организация за внос н продажба сре­
щу валута на вносни и български стоки.
— Произв.'. корекомски.
Коростоп м. — Название на препарат за пред­
пазване от корозия на моторни превозни
средства.
Кортизон М-, биохим., cortison (17 Hydroxy,
11 — dehydrocorticostcrone hormone) — Едни
от кортикостероидните хормони.
КОС {кос} — Комплексна опитна станция.
КОС [кос] — Кърджалийска опитна станция.
КОСЕК [косек] — Координационен секрета­
риат на националните студентски съюзи.
КОСМ [ко-се-ме) — Клон за обработка иа
скални материали.
КОСП — Каталонска обединена социалисти­
ческа партия (в Испания).
Коспар м., англ. COSPAR (Committee on Spa­
ce Research) — Комитет за космически из­
следвания (в Нидерландия).
*
95
KOT [кот] — Комисия по охрана на труда.
КОТ [кот] — Комитет за отдих и туризъм,
котл. геогр. — котловина.
КОХ — Комбинат за обществено хранене.
КОЦМ [ко-цс-ме] — Комбинат за обработка
на цветни метали.
КОФ — Кърджалийска обогатителна фабрика.
КП [ка-пе], воен. —Кавалерийски полк.
КП — Кадрови потенциал (отдел).
КП [Kä-ne],am.i. CP (Canadian Press)—Канад­
ска телеграфна агенция.
КП [ка-пе],ж., електрон. — Капацитивна па-
м ст.
. . . кп метал. — кипяща (в марката на сто­
мана, напр.: МСт2кп).
КП (—) [ка-пе]. авиац. — Кислороден прибор
(напр.: КП-22, КП-18, КП-32).
КП [ка-пе], воен. Команден пункт.
КП остар. — Комитет по промишлеността.
КП — Комплексна програма.
КП [ка-пе] — Комунистическа партия.
КП [кй-пе] — Консервативна партия (в Ко­
лумбия, Еквадор).
КП електр. — Координационен преобразува­
тел.
КП — Координационна програма.
КП [ка-пе] — Контролен пункт.
КП [ка-пе], тсхн. — Краен прекъсвач.
КП (—) [ка-пе], рус. (Культнватор паровой)—
Парен култиватор (напр.; КП-0,7).
КП (—) — Повдигателна количка (напр.:
КП-1А).
КП [ка-пе] — Прикачен култиватор (напр.:
КП-4А).
КПАЛ, англ. CPAL (Canadian Pacific Airli­ КПП [ка-пе-пе] — Конгрес на производстве­
nes) — Канадски тихоокеански въздушни
линии.
КПВ [ка-пе-ве] — Комунистическа партия на
Великобритания.
КПВ [ка-пе-ве], икон. — Коефициент на по­
лезното време на работа.
КПЕО [ка-пе-ве-о], восн. — Корпус на проти­
вовъздушна отбрана.
КПГ [ка-пе-ге]. ингл. CPG (Bureau of Con­ Сан Марино.
ference Planning and General Services) —
Бюро за планиране на конференции и общи
служби (при ЮНЕСКО).
КПД и хпд |ка-пе-де], техн. — Коефициент на КПСИ — Комунистическа партия на Северна
полезпотс» действие.
КПДК [ка-пе-де-ка], остар. — Комитет за
партиен и държавен контрол.
КПИ [ка-пе-й] — Комунистическа партия на
Индокитай.
КПИТУС, фр. CPITUS (Cornite Permanent
international des techniques et de l’urba- ,
nisme souterrains) — Постоянен междуна­
роден комитет за подземно градоустройство;
ПИКУТП.
КЛК [ка -ne-ка], м. н (раз.) ср. (член, -то) —
Комбинатски партиен комитет.
кпквч — Комитет за приятелство и култур­
ни връзки с чужбина.
КПКИЗ, фр. CPCIZ (Cornite permanent des
congres internationaux de Zoologie) — По­
кпт-о
стоянен комитет на международните кон­
греси по зоология.
КПКП(-). рус. КПКП (Культиватор-подрав-
нитель комбннироваиь1й паровой) — Ком­
биниран подравнител-култиватор (напр.:
КПКП-5).
КПКТ [ка-пе-ка-те] — Колумбийска профсъюз­
на конфедерация на трудещите се.
КПЛ [ка-пе-ел], KPL (KhaoSan Pathet Lao) —
Каосан Патет Лао (Информационна аген­
ция на Лаос).
КПЛ — Комунистическа партия на Лесото,
кпм [ка-пе-ме] — Комунистическа партия
на Малта.
КПМ [ка-пе-ме] — Комунистическа партия на
Мартиника.
КПМ [ка-пе-ме]. воен. — Краен пункт на
маршрута.
КПМ (—) [ка-пе-ем],рус. КПМ(Комбинирован-
ная лоливочно-моечная машина)[—Поливо-
мнячен автомобил (напр.: КПМ-1, КПМ-64).
КПМИ [ка-пе-ме-й] — Комбинат за постоян-
нотокови машини и инсталации.
КПН (—) [ка-пе-ен], рус. КПН (Культнватор
паровой навесной) — Навесен парен култи­
ватор (напр.: КПН-2, КПН-6).
к. п. н. — кандидат на педагогическите на­
уки (със собствено име).
КПП икон. — Комитет на пълномощните пред­
ставители на страните — членки на Между­
народния център за научно-техническа ин­
формация.
КПП [ка-ле-пе] — Комплексно-приемателен
пункт.
ните профсъюзи (в САЩ).
КПП [ка-ле-пе], м. и ср. (член, -то) — Кок-
тролно-пропусквателен пункт.
КППВО воен. — Команден пункт за противо­
въздушна отбрана.
КПС [ка-пе-се] — Комбинат за порцелан и
стъкло. Д КПС „Китка'*.
КПС [ка-пе-се] — Комунистическа партия на
КПСИ [ка-пе-се-й] , ср. — Каменна промиш­
леност и строителни изделия (държавно
стопанско обединение).
Ирландия.
КПСС [ка-пе-ес-ес], рус, КПСС(Коммунистичес-
кая партия Советского Союа) — I. Комуни­
стическа партия на Съветския съюз. 2. разг.
История на Комунистическата партия на
Съветския съюз (учебнз дисциплина).
3. разг. Учебник по тази дисциплина.
КПСШ (—), рус. КПСз (Культнватор при-
цепной на самоходное шасси) — Прицепев
култиватор на самоходно шаси (напр.:
КПСШ-32).
КПТ [ка-пе-те] К онгсгнска партия на тру­
да.
КПТ-0 [ка-пе-те-ö], мн. (разг. -та), електр. —
Открити полиетилен-терефталатови конден­
затори.
КПУ
КПУ (-) [ж|-пе-|], рус. КПУ (Канавоко-
патель-палоделатель уннверсальний) — КРСШ (—), рус. KPCUI (Культиватор-расте-
Универсален каналокопач (напр.: КПУ-
2000 А).
КПЧ [xi-ne-xi] — Комунистическа партия на
Чехословакия.
КПШЛ — Комунистическа партия на Шри
Ланха.
KP — Капитален ремонт.
KP соен. — Картечна рота.
KP мед. — Коефициент на разпределението.
KP воен. — Комитет за разминиране.
KP ¢9. и лн., електр. — Крайни резерви
(резервни елементи, с които са съединени
магистралите в края при електрически
мрежи).
Кр — прал (в шахматната нотация).
KP — Кран (подемно-транспортна машина).
KP — Кран (тръбопроводна арматура).
KP електр. — Кръгов ргистър.
KP (-) [ка-ер] — Роторна косачка (напр.:
КР-0,75/1).
KP — Ръчна количка.
жр. — крони (след цифра).
КРА воен. — Коригировачно-разузнавателна
авиация.
к-ра — култура.
крае воен. — Коригировачно-разузнавателна
авиационна ескадра.
КрАЗ и КРАЗ [краз], рус. КрАЗ и КРАЗ
(Кременчугский автомобильншй завод) —
1. Кременчугскн автомобилен завод.
2. В марката на автомобили, произведени
■ този завод(на::р.: КРАЗ-219, КРАЗ-258).
крез, член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Автомобил,
произведен в Кремеячугския автомобилен
завод.
KP АП воен. Коригировачно-разузнавателен
авиационен полк.
КРГ — Координационна работна rpvna.
КРЗ [ка-ре-зе], м. н (разг.) ср. {член, -то) —
Кораборемонтен завод.
КрлвбАс м. рус. Крнвбасс (Криворожский
железорудний бассейн) — Криворожки же-
лезоруден басейн.
КРК [xä-pe-xä] — Контролно-ревизионна ко­
мисия.
КРЛ воен. — Лек козйиер.
КРН (—) [ка-ер-ен] — Навесен култиватор-
разрохвач (напр.: КРН-3,5).
КРН (—) [ка-ер-ен] — Навесен култиватор-
растекнеподхранвач (напр.: КНР-4,2).
КРНС — Кярковски районен народен съвет
(в София).
КРНС — Коларсвски районен народен съвет
(в Софня).
КРП воен. — Компасен радиопеленг.
КРП [xä-pc-ne] — Конституционно-революци­
онна партия (в Мексико).
КРК [ка-ре-пе]. воен.— Кс: трол ко-разпре-
делителеп пост.
уу.у __ -/нсо^ороден р.и.пюв редуктор.
КРР (кА-pc-pej, г.рил., соен. — Кабелко-ра-
дп ;р-;:еен. Д Апаратура КРР.
96
Кр. село — Красно село.
ниелнтатель на самоходное шасси) — Кул­
тиватор на самоходно шаси (напр.:
КРСШ-2,8).
КРУ [ка-ре-у] — Контролно-ревизионно уп­
равление (при Министерството на финан­
сите).
КРУ (—) [ка-ре-У], рус. КРУ (Культнватор-
растенкепитатель уннверсальннй) — Уни­
версален култиватор (напр.: КРУ-5,4).
КРХУ — Радиоизотопна и химическа уни­
версална камина.
КС [ка-се] — Капитално строителство (от­
дел).
КС — Картофосадачка.
КС физ. — Кварцов спектрограф.
КС [ка-се] — Команден съвет.
КС — Комплексна стандартизация.
'КС [ка-се] — Контролен съвет.
КС — „Кооперативно село“ (вестник).
КС (—) [ка-се] — Коренител-събирач (напр.:
КС-80).
КС (—) [ка-се] — Самоходна косачка (напр.:
КС-10).
КС [ка-се], мн. и (разг. мн. -та, член, -та),
рус. КС (Кремнкевие стабилитроин),
електр. — Силициеви стзбилитронн.
КС (—) [ка-се].рус. КС (Комбайн свеклоубо-
рочний) — Цвеклокомбайн (напр. КС-6).
к. с. техн. — Конска сила (единица за мощ­
ност), (с цифра).
КСА [ка-се-ä], остор. — Комитет по строител­
ство и архитектура.
КСА — Купа на Съветската армия.
КСБ — Комисионно-складова база.
КСБ [ка-се-бе] — Комплексна спортна база.
КСВ [ка- се-ве], ср. (разг.. член, -то), воен. —
Командуване на сухопътните войски.
КСВ [ка-се-ве], радиотехн. — Коефициент на
стоящите вълни.
КСвБ воен. — Корпусен свързочен батальон.
КСД воен. — Дъждовално самопридвнжващо
се крило.
КСЕ (—) [ка-се-^] — Едноосна самосвална
количка (напр.: КСЕ-750).
КСЗ [ка-се-зе] — Котлостроителен завод.
КСЗ [ка-се-зе] — Краностроителен завод.
КСЗА-66 воен. — Курс за стрелбите в зем­
ната артилерия.
КСИ, фр. CS! (Commission sericicole inter­
nationale) — Международна комисия по коп-
римарство.
КСИК [кейк], м. и ж. — Капитално строител­
ство и инвеститорски контрол (дирекция).
КСК [ка-се-ка] — Комитет за стопанска ко­
ординация.
КС КМ — Комунистически съюз на китайската
младеж.
КСМ [иа-се-ме] — Качество, стандартизация
и метрология. Д Комитет по КСМ.
КСИ (—) [ка-се-ме] —• Картофосадачка ма­
шина (н-апр.: КСМ-4).
97
КСМ [ка-се-ме]. мн. и (разг.лн. -та),електр.—
Мощни силови кондензатори.
к. с. н. — кандидат на селскостопанските
науки (със собствено име).
КСНФ Uj4. техн. — Конюнктивна съвърше­
на нормална форма.
КСО [ка-сс-ö], мн. (рззг., мн. -та), електр. —
Опресовани слюдени кондензатори.
КСОТ (—) — Сушилен комплекс за ориентал­
ски тютюн (напр.: КСОТ-ЮО).
КСП [ка-се-пе] — Комунално стопанско пред­
приятие. Д КСЛ „Чистота".
КСЛ воен. — Комплексен свързочен полигон.
КСП [ка-се-пе] — Костариканска социалисти­
ческа партия.
КСР [ка-се-ер]. воен. — Командир на стрел­
кова рота.
КСС [ка-се-се], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Комбинат за селскостопанско строител­
ство.
КСС [ка-се-се] — Самоходен силажокомбайн
(напр.: КСС-100).
КССМ [ка-се-се-ме] — Комбинат за селско­
стопански машини.
КССНИИ — Комплексен селскостопански науч­
ноизследователски институт.
КССР [ла-ес-ес-ер]. рус. КССР (Казахская
Советская Сониалистическая Республика)—
Казахска съветска социалистическа репуб­
лика.
КССР [ка-сс-ес-ер], рус. КССР (Киргизская
Советская Сониалистическая Республика) —
Киргизка съиетска социалистическа ре­
публика.
КСТ [ка-се-те] — Колумбийски съюз на тру­
дещите се.
КСт (—) метал. — В марката на конвертор­
на стомана (напр.: КСтЗ),
КСУ (—) [ка-се-у] — Универсален силажо­
комбайн (напр.: КСУ-30).
КСУК [ксук] — Комплексна система за уп-
7-г.лен;:е на качеството.
КСУКП — Комплексна система за управ­
ление на качеството на продукцията (в
ОХ?).
к. с. ч. техн. — конска сила-час (единица за
работа и енергия), (с цифра).
КТ |ка-те] — Кодекс на труда. А чл. 18 от
КТ
КТ — Комитет за трезвеността.
КТ — Контролна точка.
КТ [ка-те], мн. и (разг., мн. -га, член, -та),
електр.. рус.— КТ (Кремниевне транзисто­
ри) — Силициеви транзистори.
КТ (—) [ка-те] — Телевизионна камера (напр.:
КТ-б).
КТ строит. — Телена клетка.
КТ [Kts-те]—Транспортна количка (напр.:
кт-о.о.
кт -- килотон (с цифра).
к-т — комитет.
КТБ [ка-те-бе], воен. — Командир на танков
батальон.
7 Р«ннк ка съкращенията
кттсм
КТБ [ка-те-бе] — Конструкторско-техноло­
гично бюро.
ктб [ка-те-бе], воен. — Корпусен танков ба­
тальон.
КТБр воен. — Командир на танкова бригада.
КТГ [ка-те-ге], воен. — Коефициент на тех­
ническа готовност.
КТД [ка-те-де], ед. и мн. — Колективен тру­
дов договор.
КТДТ [ка-те-де-те] — Комплект за техниче­
ска диагностика на тракторите.
КТЕ [ка-те-е] — Конфедерация на трудещите
се в Еквадор.
КТЗ [ка-те-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Карловски тракторен завод.
КТ ИМ — Комитет за тежко инвестиционно
машиностроене.
КТК [ка-те-ка] — Карловски Текстилен ком­
бинат.
КТК [ка-те-ка] — Качествен технически кон­
трол.
КТЛА — Конференция на трудещите се от
Латинска Америка.
КТМ [ка-те-ме]. м.. юрид. — Кодекс на тър­
говското мореплаване.
КТМ [ка-те-ме] — Комбинат за тежко ма­
шиностроене.
КТМ [ка-те-ме] — Комитет за транспортно
машиностроене.
КТМ [ка-те-ме] — Конфедерация на труде­
щите се от Мексико.
КТН (—) [ка-те-еи], рус. КТН (Картофелеко-
латель тракторнмй навесно;') — Навесна
тракторна картофовздачка (напр.: КТН-2),
к. т. н. — кандидат на техническите науки
(със собствено в.ме).
КТНТМ — Клуб за техническо и научно твор­
чество на младежта. '
КТОС — Конструкторско-технологичен от­
дел по стандартизация (към предприятия
в СССР).
КТП [ка-те-пе], ед. и мн. — Контролен те­
лефонен пост.
КТП [ка-те-пе]. м. и (разг) ср. (член, -то),
воен. — Контролно-технически пункт.
КТП [ка-те-пе] — Корейска трудова партия.
1<ТП (—) [ка-те-пе] — Приложна телевизион­
на камера (напр.: КТП-200).
КТПНГ — Кдои за търсене и проучване на
нефт и газ (з гр. Варна).
КТР [ка-те-ре] — Ковашко-тенекеджийска
работилница.
КТР воен. — Командир на танкова рота,
КТР [ка-те-рс] — Комитет за телевизия и радио*
КТРЗ [ка-тс-ре-зе], остар. — Комитет по тру­
да и работната заплата.
КТС [ка-те-се] — Контейнерна транспортна
система.
КТС [ка-те-се]— Контролно-тиражна служба.
КТССМ — Комитет за транспортно, селско­
стопанско н строително машиностроене.
КТТСМ — Комитет за тежко транспортно я
селскостопанско машиностроене.
ктц
КТЦ [ка-те-це] — Контролно-тренировъчен
цикъл.
КУ елекр. — Ключове за управляване.
КУ — Комбинат за услуги.
КУ техн. — Колекторен универсален елек­
тродвигател.
КУ [ка-у], техн. — Командно устройство.
КУ воен. — Комендант на участък.
КУ [ка-у], електр. — Контролно устройство.
КУ ( —), рис. КУ (Кукурузоуборочнай ком­
байн) — Царевичен комбайн (напр.: КУ-2).
куб. — кубически. Д куб. метър.
Кубалко ж.—Смесена редовна морска ли­
ния, свързваща пристанищата на Балтий­
ско море с тези на Европа и Куба, създадена
между параходните компании на Полша,
Чехословакия, Германската демократична
република и Куба.
КУВ (—) ]кув). техн. — Корабен водогреен
утилизаиионен котел (напр.; КУВ-100).
КУГ боен. — Корабна ударна група.
КузГас JW., рус. Кузбасс (Кузнецкий угольний
бассейн) — Кузнецки въглищен басейн.
— Произв.'. кузбасовец, кузбаски.
Кукринйкси мн. — Творчески колектив от три­
ма съветски художници-графици и живо­
писци — М. В. Куприянов, П. Н. Крмлов
и Н. А. Соколов.
кул физ. — кулон (с цифра).
КУЛГ иконом. — Комплексен уедрен линеен
график.
култ. — културен.
култбаза ж. — База за културно-иассва ра­
бота.
Културстрой м., остар. —Сг(сителна орга­
низация,
КУМГ икон. — Комплексен уедрен мрежов
график.
КУНМЗ [кунмз], остар.,рус. КУНМЗ (Ком-
мунистическнй университет национальннх
мсньшпиств Запада имени Ю. Ю. Маралев-
ского) — Комунистически университет на
националните малцинства от Запада (1921—-
1936).
КУП — Комплект универсални приспособле-
н ия.
КУТА соен. — Команди за управление на
тактическата авнапия.
КУТС (—) [кутс], рус. КУТС (Культиватор
универсальннй тракторний системи Ф. М.
Соловья) — Универсален тракторен прика­
чен култиватор(напр.;КУТС-4.2>КУТС-2.8).
КФ — Керамична фабрика.
КФ биохим. — Кисела фосфатаза.
КФ [ка-фе] и [ке-фе], мн. (разг.-та), електр.—
Кондензатори филтров тип.
КФ — Консервна фабрика.
КФ хим. — Креатнкфосфат.
КФ (—) [ка-сф| — Фрезерен ханалокопач
(напр.: КФ-30).
КФАИР — Кувейтски фонд за арабско мко-
нсммчсско развитие.
КФГ-М хи.«. — К-рбоферогел — М.
. ф. с. икон.— Коефициент на фондоемкост.
98
КФЛ техн. — Контактно-фиксвраща лента,
к. ф. н. — кандидат на фармацевтическнте
науки (със собствено име).
к, ф. н. — кандидат на физическите науки
(със собствено име).
к. ф. н. — кандидат на филологическите на­
уки (със собствено име).
к. ф. и. — кандидат на философските науки
(със собствено име).
КФП (—-) [ка-фе-пе] — Прикачен фасулопрв-
биращ комбайн (напр.; КФП-2).
к. ф. п. икон. — Коефициент на фондолродук-
тивност.
КФС [ка-фе-се], рус. КФС (Комитет физкуль-
турм и спорта) — Комитет за физкултура
и спорт (при Министерския съвет на СССР).
КФССР [ка-еф-ес-ес-ер], остар.. рус. КФССР
(Карсло-Финская Советская Социалистиче-
ская Республика) — Карело-Финска съ­
ветска социалистическа република.
КХ(-) [ка-хе]. ед. и мн. — Фреонови хладил­
ни компресори (напр.: KX-0I3).
КХЕ — Кратка химическа енциклопедия.
КХЗ (ка-хе-зе], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Коксохимически завод.
КХЛ [ка-хе-.те] — Кънки и хокей на лед.
Д Републиканска секция по КХЛ.
кхмер. — кхмерски език.
к. х. н. — кандидат на химическите науки
(със собствено име).
кХц физ. — килохерц (с цифра).
КЦ [ ка-це] — Комитет по цените,
КЦ (—) [ка-це] — Царевичен комбайн (напр.
КЦ-2).
КЦИВ — Комбинат за целулоза и изкуствени
влакна.
КЦМ [гй-це-ме], м. и (разг.) ср (член. -то) —
Комбинат за цветни метали.
КЦТ [ hä-це-те], техн. — Трпстъпални комич­
но-цилиндрични редуктори.
КЦТА [ка-це-те-ä] — Корейска централна те­
леграфна агенция.
КЦХ [ка-цс-хс], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Комбинат за целулоза и хартия.
КЧ (—) [ка-че]. метал. — Ковък чугми
(напр.: КЧ-35-4).
КЧ [ка-че], метал. — Силициев карбид че­
рен (в марката на абразивни (шлифовъч­
ни) инструменти при означаване състаьа на
абразива).
КЧ)КД остар., рус. КЧЖД (Кнтанская
Чзнчуньская железная дорога)—Китаиско-
Чамчунска железопътна линия.
КШ слектр. — Кодови шини.
КШЕ електр. — Шл ангов кабел за шахти и
за съединяване на екскаватори.
кшт (ка-ше-те) — Конгрес на шотландските
трейдюниони.
кщм воен. — Комаядуваща щабна машина.
КЪР воен. — Курсов ъгъл на радиостанцията,
к. ю. и. — кандидат на юридическите науки
(със собствено име).
КЯУ [кя-у] , рус. КЯУ (Копатель ям усилен-
нмй) — Ямоколач.

Л библ. — Ленинград.
Л (—) [ел] —- Ложбинокопач (напр.: Л-100).
Л,рус. Л (Лебядннский Л. С.) — В марката на
локомотив, конструиран от Л. С. Лебядин-
ски.
Л библ. — Лондон.
Л (—) [ел], метал. — В марката на лята сто­
мана (напр.: Ст 15 Л).
Л — Лятно дизелово гориво, предназначено
за експлоатация на дизелови двигатели при
температура на въздуха над 0° С.
Л (—) метал. , рус. Л (латунь) — Месинг
(в марката на цветни сплави, напр.: ЛАН
59-3-2).
Л (—) [ел], рус. Л (лебедка) — В марката
на съветски самолет (напр.: Л-19, Л-1001).
л — литър (единица за вместимост), (след циф­
ра).
л- грам. — лице.
Ла (—) [ла], рус. Ла (Лавочкин) —- 1. В мар­
ката на самолет-изтребител, конструиран
от С. А. Лавочкин (напр.: Ла-5, Ла-7, Ла-9,
Ла-15, Ла-200).
2.Самолет-изтребител, конструиран от С. А.
Лавочкин.
лаб. — лабораторен. А лаб. упражнения.
лаб. — лаборатория.
лавсан ль, рус. лавсан (Лаборатория вмсоко-
молекулярнмх соединенин Академии наук
СССР) — Название на вид синтетични влак­
на и тъкан.
ЛАГГ (—) [лаг], рус. ЛАГГ (Лавочкин, Гор-
буноз и Гудков) — В марката на само­
лет-изтребител, конструиран от Лавочкин,
Горбуноз и Гудков(напр.: ЛАГГ-1, ЛАГГ-3).
ЛАГГ и лагг [лаг], л.— Самолет, конструиран
от С. А. Лавочкин, В. П. Горбунов и М. И.
Г удков.
ЛАЕС. рус. ЛАЗС (Ленинградская атомная
злектростапцня нмснн В. И. Ленина) —
Ленинградска атомна електроцентрала
„В. И. Ленин“.
ЛАЗ [лаз], рус. ЛАЗ (Львовский азтомобиль-
нмй завод) — 1. Лвовски автомобилен завод.
2. В марката на автобуси (напр. ЛАЗ-695,
ЛАЗ-679) и на автокранове (напр.: ЛАЗ-
690), произведени в този завод.
ЛАЗ и лаз, член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Авто­
бус или автокран, произведен в Лвовския
автобусен завод.
лазер, член. -ът. -а. мн. -и, м., англ, laser
(Light Amplificotion by Stimulated Emis­
sion of Radiation) — За назоваване на
квачтсвоме.ханнчески усилвател на светлин­
ния диапазон.
— Произв.: лазерен.
Лакнром м. и ж. — Лакова промишленост
(химически завод за бои. лакове, емайл­
лакове в др.).
лд
ЛАНР — Либийска арабска народна ре­
публика.
ЛАП биохим. — Левцина.мннопептидаза.
ЛАРК [ларк], англ. LARC (Livermore
Atomic Research Computer) — За означа­
ване на американска електронноизчисли­
телна машина,
ЛАС [лае] — Лаборатория за азотни стомани.
ЛАС [лае] — Лига на арабските страни.
ЛАСТ [ласт], ж. и — Латиноамериканска
асоциация за свободна търговия.
лат. — латински,
латв. — латвийски.
Лат&кс м. — Завод за латексови каучукови
изделия. Д ЗЛКИ „Датекс“.
ЛАТИНО [латйно], англ. LATINO (Latin-
American Television International Network
Organisation ) — Интернационална латино­
американска организация на телевизион­
ните системи.
ЛАЧХ автомат. — Логаритмична амплитуд­
но-честотна характеристика.
ЛБ геохим. — Лек битум.
лб физ. — ламберт (единица за яркост на
светлината).
ЛБАК воен. — Леко бомбардировъчно авио-
крило.
ЛБВ радиотехн. — Лампа на бягаща вълна.
ЛБД (—) [ел-бе-де], рус. ЛБД (Лущилъник-
борона дисковия) — Лющилник — дискова
брана за повърхностна обработка на поч­
вата.
ЛБКД библ. — Летопис на Българското кни­
жовно дружество в София.
ЛВ [ел-ве] — Лазерен визир (напр.: ЛВ-5)
лв. — лева (с цифра).
ЛВЗ [ле-ве-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Локомотивно-вагонен завод-
ЛВТ [ле-вс-те] — Лозаро-винарски техникум.
ЛГСЗОТ — Лаборатория по геотехника на
слаби земни основи и терени (при БАН).
ЛГУ [ел-ге-у],рус. ЛГУ (Ленинградския орде­
на Ленина государственний университет
имен и А. А. Жданова) — Ленинградски
държавен унпЕерснтет „А. А. Жданов“.
ЛД (—) [ел-де], м.,рус. ЛД (Лущильник дис-
сковшй)—Дисков лющилник (напр.: ЛД-
10).
ЛД [ел-де] хим. — Летална доза на отровни
вещества.
ЛД — 1. В емблемата на фабрика „Лиляна
Димитрова“. 2. Марка на трикотажните
изделия, изработени в тази фабрика.
ЛД [ел-де], лрпл., мешал. Само в съчст. ЛД-
процес (Лиьц-Дск£.гш рев) — Процес за до-
лдм
чяаане на доброкачествена стомана в кон*
B-'pTOp.
ЛДМ [ел-де-ем], изч. техн. — Лентодвижещ
мех анизъм.
ЛДН [ел-де-еи]. рус. ЛДН (Лущильник диско-
вмй Н23ССНОГ0 — Дисков покрит лющил-
И ПК-
ЛДП [ле-де-пе] — Либерзлно-демократмчес-
ка партия (в Япония и'Парагвай),
ЛДС [ел-де-ес], рус. ЛДС (Лущильник диско­
ви й сскционнмй) —Дисков секционен лю-
щилник.
ЛДХ биохим. — Лактатдехидрогеназа.
ЛДЦ [ле-де-це]—Либерален демократичен
център (s Гърп.яя).
лейт. — лейтенант (със собствено име).
ЛЕ!< [лек] —Лекарска експертка комисия,
лехи ром — Лека промишленост.
ЛЬхпромкомплект м. и ж. — Инженерингова
стопанска организация за проучване, проек­
тиране. реконструкция ма обекти палената,
полиграфическата и др. промишленост, за
изграждане на комплектни обекти н сер­
визна дейност.
ЛЕМ [лом] — Лазерен елипсометричен мик­
роскоп (напр.: ЛЕМ-2).
ЛЕН, фр. LEN (Ligue europeenne de па-
tation) — Европейска лига по плуване.
ЛеннздАт ле., рус. Лениздат (Газетно-журналь-
пое и книжное издательство Ленинградското
обкома и горкома КПСС) — Издателство
на Ленинградския областен и градски
комитет ма Комунистическата партия на
Съветския съюз.
Леннаучфйлм л., рус. Леннаучфнльм (Леним-
градская киностудии научно-популярнмх
фнльмов) — Ленинградска киностудии за
научно-популярни филми.
Леяфйлм .и., рус. Ленфнльм (Ленинградския
фнльм) — Ленинградска киностудии за иг­
рални филми.
ЛЕП [леп], електр. — Линия на електропре-
даването.
Лескомплект м. и ж. — Инженерингова сто­
панска организации за проучване, проек­
тиране. изграждане и др. на горскостопан­
ски обекти, на комплектни обекти за дърво­
обработващи и лесо-химически заводи и
др.
лесо. . ., рус. лесо . . . (лесной)—Горски (като
първа съставна част кз частпчносъкратени
сложни думи, напр.: лесоинжснер, лесонн-
женерстзо, лесопарк, лесотехника).
лесов. — лесовъден.
Лесоимлекс м. и ж. — Външнотърговска ор­
ганизация за внос (импорт) и износ (експорт)
на дървен материал н на производството на
дърьо.чреработващите заводи.
Леспромпроект м. — Институт за проучване
и проектиране на обекти на горската проми­
шленост.
-есхоз л!., рус. лесхоз (Лесное хозяйство) —
ГорСКО СТОП 1IICTSO.
100
лет. геогр.—летевище.
летл. — летлив.
ЛЕТИ [ле-те-ме] — Лаборатория по експери­
ментална и техническа минералогия (при
БАН). .
Леяркомплект м. и ж. — Инженерингова
стопанска организация за комплектно про­
учване, проектиране и монтаж на обекти от
областта на металолеенето и пластичната
обработка па материалите.
ЛЗ — Лечебно ззведение.
ЛЗС [ле-зе-се] — Лесозащитна станция.
ЛЗТ [ле-зе-те], ед. и мн. — Леснозапалител-
ни течности.
Ли [ли], рус. Ли (Б. П. Лисунов) — 1. В «ар­
ката на съветски самолети, конструирани
от Б. П. Лисунов (напр.: Ли-2). 2. Са­
молет, конструиран от Б. П. Лисунов.
ЛИ - Ли неен избирач (в Автоматична теле­
фонна централа).
Ли АЗ и Л И АЗ [лиаз]. м., рис. ЛиАЗ и ЛИ АЗ
(Лик-инский автобусния завод) — 1. Ли-
кннекп автобусен завод (в марката на ав­
томобили, произведени в този завод, напр.:
ЛИАЗ-158).2. Автомобил, произведен в
този завод.
ЛИК [лик], ср. —Литература, изкуство и
култура (списание).
ЛИМ [лим] — Лентоизтеглящ механизъм,
лингв. — лингвистичен.
линдатион ким. — линдан и малатион.
лит. — литература, литературен.
лит. • • — литературен (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр.:
литкръжок, литфронт).
. . . лит метал., рус.. . . лит (литойньтй) —
Леярски (като втора съставна част на
сложносъкратени думи, напр.: станколит).
литогр. — литография.
ЛИХГ, фр. LIHG (Ligue internationale de
hockey sur glace) — Международна феде­
рация по хокей на лед.
ЛК [ел-ка], воен. — Лека картечница.
ЛК (—) [ел-ка]—Ленокомбайп (напр.: ЛК-7).
ЛК [ел-ка]. воен. — Линеен кораб.
ЛК [ел-ка], м. (разг., член. -то), електр.—
Литцендрат с обща обвивка от естествена
коприна.
лк физ. — лукс (единица за измерване на
осветеност).
лкд [ел-ка-де], воен.— Лека картечница, съз­
дадена от Дегтярев.
ЛКК [ел-ка-ка] — Лекарска контролна ко­
мисия.
ЛКП [ле-ка-пе] —Ливанска комунистическа
п артия.
ЛКП [ле-ка-пе], мн. — Лични комплексни
планове.
ЛКП [ле-ка-пе] — Люксембургска коМуЯИ-
стнческа партия.
ЛКС [ле-ка-се] — Линейно кабелно стопан­
ство.
лк/сек физ. — лукса в секунда (единица
количество на осветлението).
ЛКСМ [ел-ка-ес-ем] и [ел-ка-сем], рус. (Ле-
нинскнй Коммуннстический Союз Молоде-
жн) — Ленински комунистически съюз на
младежта. Д ЛКСМ на Латвия.
ЛКФ — Комбиниран фрезов лехообразовател.
л. к-цавоен. — Лека картечница.
ЛЛ — Лентолепачка’\иапр.: ЛЛ-900).
ЛЛ електр. — Литцендрат с обща лакова
обвивка.
ЛМ [ел-ем] — Лабораторна мелница (напр.:
ЛМ-400).
ЛМ — В марката на пиво, произвеждано в
пивоварния завод „Ледениха“ — Мездра.
лм физ. — лумен (единица за измерване на
светлинен поток), (след цифра).
ЛМБ [ле-ме-бе] —Лондонска борса за метали.
ЛМК [ел-ем-ка], ед. у.мн., хим. — Летливи
мастни киселини.
ЛМГ) есен. — Лек мостови парк.
zM-сек физ. — лумен-секунда (след цифра),
.'.м-ч физ. — лумен-час (след цифра).
ЛН — „Литературни новини“ (вестник).
ЛНДР [ле-не-де-ре] — Лаоска народноде­
мократична република.
ЛНДР [ле-не-де-ре] — Ливанска народноде­
мократична република.
ЛНП [ле-не-пе] — Либерална народна пар­
тия (във Финландия).
ЛНП [ле-ве-пе] — Либерална националисти­
ческа партия) (в Никарагуа).
ЛНРП [ле-не-ре-пе] — Лаоска народнорево-
люцйонна партия.
ЛНРП [ле-не-ре-пе] — Лява националнорево-
люнионна партия (в Боливия).
ЛОП [лоп] — Линия за обработка на мебел­
ни плоскости (напр.: ЛОП-04, ЛОП-07).
ЛОСИУ [лоейу], ед. и мн>, икок. — Логичес­
ки схеми на Икономика на управлението.
ЛОТ [лот], м., пол. LOT (Polskiе Linie Lotni-
czc) — Полски въздушни линии.
лото — лотария.
ЛП — Либерална партия (в Канада, Колум­
бия, Парагвай).
ЛП воен. — Линия на прицелването.
ЛЛ — „Лудогорска правда“ (вестник).
л. п. — личен паспорт.
ЛПА [ле-ле-ä] — Лейбъристка партия на Ан­
тигуа.
ЛПС [ле-пе-ве], ж. — Лейбъристка партия
на Великобритания.
ЛПЕ физ. — Линейно предаване па енергия.
ЛПК. [ле-пе-ко] — Лесопромпшлен комбинат.
ЛПК |лс-пс-ка] — Лява партия — комунисти
(г, Швеция).
ЛГШ [ле-пе-мс] — Лейбъристка партия на
Малта.
ЛПО [ел-пс-ö], соен.— Лека пехотнаогкехвър-
гачка.
ЛНП [ел-пс-пе], воен. — Лек понтонен парк.
ЛПР Сиб.1. — Лека промишленост.
ЛПФ [ле-лс-фс] — Лаборатория по приложна
физика (при БАН),
ЛПЯ (ле-пе-я] — Лейбъристка партия н
Ямайка.
л. р. муз. — лява ръка.
ЛРА еоен. — Лека реактивна артилерия.
ЛРД [ле-рс-де]— Лсвнс-рвбарско дружество.
ЛРНС — Ленински районен народен съвет
(в Ссфия).
ЛРП [ле-ре-пе] — Лнберално-радикглна пар­
тия (в Парагвай).
ЛС спорт- — За означаване на физкултурно
дружество „Левски — Спартак“.
ЛС — Личен състав.
ЛСД [ел-ес-де], хим.. нем. LSD (Lyserg [in]
sauredisthylamid) —Дметиламид на лнзер-
гиноЕата киселина (психогенна отрева).
ЛСДП [ле-се-де-пе] — Люксембургска социал­
демократическа партия.
л/сек — литър в секунда (единица за дебит).
ЛСН—Нетъкана стъклена лента (напр.: ЛСН-
71).
ЛСП строиш. — Лигносулфановпластифика­
тор.
ЛСРП [ле-се-ре-пе] — Люксембургска социа­
листическа работническа партия.
ЛССП — Л анка сама самаджа парти (Со­
циалистическа партия в Шри Лаика).
ЛССР [ел-ес-ес-ер], рус. ЛССР (Латвийская
Советская Социалистическая Республика) —
Латвийска съветска социалистическа ре-
публ ика.
ЛССР [ел-ес-ес-ер], рус. ЛССР (Литовскгя Со­
ветская Социалистическия Республика) —
Литовска съветска социалистическа репуб­
лика.
ЛСТ — Лечебно-спортна тренировка.
ЛТ електр. — Линеен трансформатор.
ЛТ (—) [ел-те],рус. ЛТ (Льнотеребилка трак-
торная) — Тракторна леноскубачка (напр.:
ЛТ-7).
л-т — лейтенант (със собствено име).
ЛТА [ел-те-а] — Лентов телеграфен апарат
(напр.: ЛТА-57).
ЛТД [ел-те-де]. англ. LTD (limited) —За
означаване на дружество с ограничена от­
говорност; вж. ДОО.
ЛТУ [ел-те-у], воен. — Летателно-тактическо
учение.
ЛТХ биохим. — Лутеотропен хормон.
ЛУ изч. шехн. — Логическо условие.
ЛУ (—)[лу],рус. ЛУ (Лущильникуниверсаль-
нь:й) — Универсален люшилник (напр.:
ЛУ-5),
ЛУГ [луг] — Универсален градински лехе-
образувател.
ЛУЕ [луе], физ.— Липеен ускорител на елек­
троните.
ЛУИ [лум], физ. — Линеен ускорител на йо •
ните.
ЛУМ [лум], рус. ЛУМ (Лавандо-уборочная
машина) — Лавандулоприбираща машина
(напр.: ЛУМ-2).
 ЛУН
ЛУН [лун] — Лазерен указател за направле­
ние) (напр.: ЛУН-3).
ЛФ воен. — Линия на фронта.
ЛФ — „Литературен фронт“ (вестник).
ЛФК [ле-фе-ка] — Лечебна физкултура. Д
Кабинет по ЛФК.
ЛХ биол. — Лутеиннзиращ хормо н.
М (-) [ем] — Малка електронна изчислител­
на машина (напр.: М-5000, М-220).
М (—) (ем| — В марката на масло за двига­
тели (напр-t М-10, М-8-С, М-10-Д).
М (—) [ем}, електр. — Меден проводник
(напр.; M-I6, М-25, М-35).
М [ем], воен. — Миноносец.
М (—) [см] — Модернизиран (при означаване
на машини, прибори и др., които са усъ-
вършенствувани, напр.: УДЛ-350М).
М ( —) [ем] “ Морзов апарат (напр.: М-12,
М-44).
М. библ. — Москва.
М(—) [ем] — Цифров мултимер (напр.: М-
101).
М(-) [ем], рус. М (Малая подводная лодка —
За означаване на тнп подводница (напр.-.
M-VI).
М(-) [ем], рус. М („Минтяжстроевец“) —
В марката^на тип кран (напр.: М-3-5-5).
м. — майор; м-р (пред собствено име).
М и м — мащаб; м-б (с цифра). Д Л1 1:10000.
Mj— мега. . . (десетична представка към из­
мерителни единици, напр.: Мвт —мега­
ват, Мев — .чегаелектронволт).
м. — месец; мес. (пред название на месец
или след цифра). Д м. ноември; 10 м.
м — метър (след цифра). Д 10 м.
м — мили. . . (десетична представка към из­
мерителни единици, напр.: ма — милиам-
пер, мб — милибар).
м. — мина (пред собствено име). Д м. Бобов-
дол.
м — минута; мин (след цифра). Д 20 м.
м спорт. — мъже. Д Слалом (м).
м. грам. — мъжки род.
МА [ме-а] — Медицинска академия.
МА [ем-ä]. прил., хим. — Метилацетатея. Д
МА разтворител.
МА есен. — Механизирана армия,
ма фил. — милиампер (след цифра).
МААЕ [маае] — Международна агенция до
атомна енергия.
МАБ [маб], воен. — Механизиран автомати­
чен батальон.
МАЕ !чаб]. остар. — Министерство на архи-
тскту;. :'а и благоустройството.
МАБ [•! .6], осен. — Мотива авиационна бом­
ба.
102
ЛХАТ биохим. — Лецитин-холестерол-ацил-
трансфераза.
Лч — Ловеч и Ловешки окръг (в регистраци­
онните номера на моторните превозни сред­
ства от Ловеч и Ловешки окръг).ДДч 11—11.
лшп [ле-ше-пе] — Линия за кръстообразно
шлайфане на мебелни плоскости (напр.:
ЛШП-04).
ЛЮК бцбл. — Люксембург.
МАВ [мав], агрон. — Максимална адсорбци-
онна влагоемност.
МАВ (—) [мав] — Машина за внасяне' на
амонячна вода в почвата (напр.: МАВ-4,2).
МАВ [мав], ле, унг. MÄV (Magyar Ällam-
vasütak)— Унгарски държавни железници.
МАВАГ [маваг], унг. MÄVAG (Magyar Alla-
mi Vagon-Acel-es Gepgyär) — Вагоностроп-
телен завод в Унгарската народна републи­
ка.
МАВАУТ [маваут], унг. MÄVAUT (Magyar
Allamvasütak Autobusz Uzemel) — Унгар­
ско държавно автомобилно предприятие.
МАГ [маг] — Международна асоциация по
геодезия.
. . .маг — Магазин (напр.: нармаг, хоремаг)
маг. — магазин.
МАГАТЕ[магатс], рус МАГАТЗ (Международ-
ное агентство по атомной знергии) — Меж­
дународна агенция по атомна енергия; вж.
МААЕ.
магнет, член, -ът, -а, мн. -и, м., разг. — Ма­
гнетофон.
мадж. — маджарски.
МАЕ [мае]— Международна агенция по енер­
гията.
МАЖ [маж] — Международен алианс на же­
ните за равни права и задължения.
МАЗ [маз],р^с. МАЗ (Минскийавтомобильнмй
завод) . 1. Мински автомобилен завод.
2. В марката на автомобили , произведени
от този завод, напр.: МАЗ-200, MA3-530.
маз, член, -ът, -а, мн.-ове, м., разг.—Автомо­
бил, произведен от Минския автомобилен
завод.
мазер, член, -ът, -а, мн. -и, м.. англ. maser
(Microwaveamplification by stimulated emis-
sion of radiation) — Кваитовомеханнчен
усилвател на милиметрови радиовълни.
МАИ [май], рус МАИ (Московский авиацион-
ншй институт) —Московски авиационен ин­
ститут.
Манмекс м. — Дирекция за външноикономи­
чески връзки към Медицинска академия за
износ (експорт) и внос (импорт) на меди­
цински уреди, медицинска помощ в чужби­
на и др.
МАК хим. — Метилакрилат.
МАК [мак] — Морска арбитражна ко­
мисия.
 103
МА КВБ библ. — Библиотека при Катедра
по вътрешни болести с клинична фармако­
логия при Медицинска академия.
МАКС [макс] — Международна асоциация по
контрол на качеството на семената.
макс. — максимален.
МАЛ [мал]. м., англ. MAL (Malaysian Air­
ways Limited) — Въздушни линии на Ма­
лайзия.
мал. — малайски.
МАЛЕВ [малев], м., инг. MALEV (Magyar Le-
giko zlekedesi Vallalat — Унгарски въз­
душни линии.
МАЛК [малк]— Международна асоциация на
литературните критици.
МАМР [мамр] —Международна асоциация по
морска радиовръзка. — ская Республика) — Молдавска автономна
МА/МФ-В библ. — Библиотека на Медицин­
ския факултет при Медицинска академия
Варна. •
МАН [ман]— Монголска академия на науките.
МАН [ман], ,м., нем. MAN (Maschinenfabrik
Augsburg-Nürnberg) —Обединени машино­
строителни заводи Аугсбург — Нюрнберг
(фирма за производство на автомобили, дви­
гатели и др. във Федерална република Гер­
мания)-
ман, член- -ът, -а, мн. -ове, м.,разг.—Автомо­
бил, производство на Обединени машино­
строителни заводи Аугсбург — Нюрнберг
(Федерална република Германия).
ман. — манастир.
маиеб хим. — Манган-етилен-бис-дитиокар-
бамат.
МАНИАК [маниак], ж. и м., апел. MANIAC
(Mathematical Analyser, Numerical Inte­
grator and Computer)— Електронноизчисли­
телна машина.
MAHR [манк] —Международна асоциация на
научното кино.
МАЛ [мап], фр- MAP (Maghreb-Arabe Pres­
se) _ Информационна агенция на Мароко.
МАПАЙ[малзй], MAPAI (Mifleget Poalei Erec
Israel) — Израелска работническа партия.
МАЛАМ [мапам]. МАРАМ (Mifleget Poalim
Menuhedet)— Обединена работническа пар­
тия (в Израел).
МАПН [ма-пе-ен] —Международна асоциация
за политически науки.
МАПРЯЛ [мапрял], ж. и л., рус. МАПРЯЛ
(Международная ассоциация преподавате-
лей русского язмка и литератури)—Между-
лародна асоциация на преподавателите по
руски език н литература.
МАПС [мапс] — Международна асоциация на
производителите на суперфосфати.
МАПУ[.мапу], исп. MAPU (Movimiento de
Acciön Populär Unida) — Движение за
единно народно действие (в Чили).
MAP [мар] — Международна асоциация за
ра.иитие (специализирана организация на
Организацията на обединените нации).
MAP библ. — Мароко.
Мараславйм м. —Зъболекарски препарат, но­
Машстрой
сещ името на своя откривател — Мара Сла­
вова.
Марбас м. Маришки каменовъглен басейн.
— Произв.: мзрбасовец, марбасовски.
МАРУ електрон. — Мигновена автоматична
регулировка на усилването.
МАС [мас] — Международен астрономически
съюз.
МАСС [ма-се-се] — Международна асоциация
за социална сигурност.
МАССР [ем-а-ес-ес-ер], рус. МАССР (Марий-
ская Автономная Советская Социалистиче-
ская Республика) — Марийска автономна
съветска социалистическа република.
МАССР [ем-а-ес-ес-ер], рус. МАССР (Молдав-
ская Автономная Советская Социалнстиче-
съветска социалистическа република.
МАССР [ем-а-ес-ес-ер], рус. МА ССР (Мордов-
ская Автономная Советская Социалистиче-
ская Республика) — Мордовска автономна
съветска социалистическа република.
МА СФ библ. — Библиотека при Стоматоло-
гическня факултет на Медицинска академия.
МАТ [мат], м. (разг., член, -ът, -а) — Между­
народен автомобилен транспорт (Стопанско
обединение).
мат. — математика.
мат. — математически.
МАУ [мау] — Международна асоциация на
университетите.
МАФ [маф[ — Международна федерация по
астронавтика,
МА ЦМБ библ. — Централна медицинска
библиотека при Медицинска академия.
МА111 библ. — Общо машиностроене, техно­
логия на металите.
. . . маш — Машиностроене (напр.: Несмаш,
Интрансмаш).
маш. . . — Машиностроителен (напр.: Маш-
електропроект, Машстроч).
Машелектропроехт сстар. — Институт за
прочуаане и проектиране на машинострои­
телни 11 електропромишлени предприятия;
Машелпроект.
Машелпроект м., остар.— Институт за проуч­
ване и проектиране на машиностроителни и
електропромишлени предприятия; Машелек-
тропроект.
Машиноекспорт м. — Външнотърговска орга­
низация за износ (експорт) и внос (импорт)
на металообработващи и дървообработва­
щи машини, съоръжения и др.
Машйноимпекс л». — Държавно търговско-
предприятие за внос (импорт) и износ (екс­
порт) на машини.
Машлекпром м. —Стопански комбинат за про­
изводство на резервни части, единични ма­
шини и нестандартно оборудване за лека­
та промишленост.
Машпроект м. Институт за проучване и про­
ектиране на машиностроителни заводи.
Машстрой л. — Машиностроителен завод за
металорежещи машини.
МАЮД
МАЮД [маюд] — Международна асоциация
на юристите-демократи.
МАЮН [маюн] — Международна асоциация
на юридическите науки.
МБ [ем-бе], електрон. — Магнитен барабан.
МБ геохим. — Масленист битум.
МБ [ем-бе], техн. — Местна батерия (систе­
ма телефонни апарати).
м-б — мащаб (с цифра); М, м. Д м-бГ.ЮОО.
мбатр воен. — Метеорологична батарея.
МБВ [ме-бе-ве]—Международно бюро за
време.
МБВР [ме-бе-ве-ре] — Международна банка за
възстановяване и развитие.
МБЗМ [ме-бе-зе-ме] — Международно бюро по
законодателна метрология.
МБИ [ме-бе-й] — Международна инвестицион­
на банка.
МБИС [мбис] —Международна банка за иконо­
мическо сътрудничество.
МБК x/tAt. — Метил 2-бензимидазолкарбамат.
МБЛ1Т [ме-бе-ме-те] — Международно бюро за
мерки и теглилки.
МБП [ме-бе-пе] — Местно бюро за проверка
(Орган на Държавна служба за законодател­
на метрология).
МБП [ме-бе-пе] — Международна биологична
програма (Международна научна организа­
ция за изследвания в областта на биология­
та).
МБР [ем-бе-ре], ед. и ля., воен. — Междукон-
тннентална балистична ракета.
МБРР [ме-бе-рс-ре] — Международна банка
за реконструкция и развитие (специализира­
но учреждение на Организацията на обеди­
нените нации).
МБС (—) [ем-бе-ес] — Биологически стерео­
скопичен микроскоп (напр.: МБС-1).
МБС [ме-бе-се], остар. —Медико-бактериоло­
гична станция.
МБС [ем-бе-ес[, ед. и мн., воен. — Междукон-
тинентален балистичен снаряд.
МБС [ме-бе-се] —Международен биохимичен
съюз.
МБСД [ме-бе-се-де] — Музей на българо-съ­
ветската дружба.
МБТ [ме-бе-те] — Международно бюро на тру­
да.
МБТК (—) [ем-бе-те-ка]. рус. МБТК (Мобиль-
ний башеннкй трубчатьш кран) — Кра­
чещ кулокран (напр.: МБТК-80).
МВ (—) [ем-ве] — Млексвар (напр.; МВ-20).
Мв физ. — мегаволт (след цифра).
мв физ. — мнливолт (след цифра).
MBA [ем-ве-ä] — Машина за вадене на арпа-
джик.
мв/м физ. — мнливолт на метър (след цифра),
м-во _ министерство; м-ство.
МВР — Министерство на външните работи.
МВР |?.!’!-ве-р’;]. ср. (разг., член. -то) —Мини*
ст»:рство ii.-i вътрешните работи.
МВРДС <-'tnap. — Министерство на вътрешни­
те ра'"‘ i;i и д сигурност.
104
мв/см физ. — мнливолт на сантиметър (след
цифра).
МВТ [ме-ве-те] — Министерство на външната
търговия.
МВТ [ме-ве-те], остор. — Министерство на
вътрешната търговия.
Мвт физ. — мегават (след цифра),
мвт физ. — миливат (след цифра).
МВТУ [ме-ве-те-у], ср. (разг., член, -то) —Ми­
нистерство на вътрешната търговия и услу­
гите.
Мвт-ч физ. —Мегават-час (след цифра).
МВФ [ме-ве-фе[ —Международен валутен фонд
(специализирано учреждение на Организа­
цията на обединените нации).
МГ икон. — Мрежов график,
мг — милиграм (след цифра).
мГ физ. - милиграм-сила; мгс (след цифра),
м. г. — миналата година (след дата или на­
звание на месен). Д Месец юни м. г.
МГГП [ме-ге-ге-пе], ср. (разг., член, -то) —
Министерство на горите н горската промиш-
леност.
МГД [ем-ге-де], прил. —Магнитно-газсдина-
мичеп. А МГД метод, МГД генератор,
МГД електроцентрала.
МГД [ем-ге-де], прил., рус. МГД (Магнитяо-
гидродинамичнмй) — Магнитно-хидроди­
намичен; вж. МХД. Д МГД помпа.
МГИ [мд-ге-й] — Междуградски групов изби-
рач (в автоматична телефонна централа).
МГИ [ме-ге-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Минно-геоложки институт; вж. ВМГИ.
МГИ |ем-ге-й], м., остар., рус. МГИ (Москов­
ски» горний институт) — Московски минен
институт.
МГИМО. рус. МГИМО (Московский государ-
ственннй институт международнмх отноше-
ний) — Московски държавен институт по
международни отношения.
МГН [ме-ге-ен] — Междуградски номератор (в
автоматична телефонна централа).
мгн физ. — маги (единица за магнитна про­
ницаемост), (след цифра).
МГО [ме-ге-о] — Международна геодезичеекз
орган из ация.
МГОПС остар. — Министерство на горите и
опазване на природната среда.
мгс физ. — милиграм-сила; мГ (след цифра).
МГСС астрон. — Международна година на
спокойното слънце.
МГУ [ем-ге-у], рус. МГУ (Московский госу-
дарственнь|й университет имени М. В. Ло-
моносова) — Москоески държавен универ­
ситет „М. В. Ломоносов“; МДУ.
МД [ем-де] — Магнитен дефектоскоп.
МД [ем-де], електрон. — Магнитен диск (на
запаметяващо устройство).
МД [см-де], електрон. — Масив на документи­
те.
МД (—) — Декларация образец „Месечни до­
бавки“ (напр.: МД-1969).
МД (—) |см-дс] — Минен детонатор (напр.:
МД-2).
105 мет.

м3д — кубомстроденонощие (след цифра). приятие за проектиране, доставка и монтаж

МДА — [ме-де-а] — Международна данъчна на комплектни здравни (медицински) обекти.
асоциация. МЕДО [медо], англ. MEDO (Middle East De-
МДА хим. — Метилевдианилин. fence Organization) — Багдздски пакт
МДБ [мс-дс-бе], порт. MDB (Movimento De* (1955—1958).
mocrätico Brasilciro) — Бразилско демокра­ медгункт — Медицински пункт,
тично движение (опозиционна партия в Бра­ медеан. , . - Медико-санитарен (напр.: мед-
зилия). санбат, медсанчаст).
МДИО [мсдйо] — Междудържавна икономи­ медеанбат м., воен. — Медико-санитарен бата­
ческа организация. льон; медеб.
МДК |ме-де-ка], м. и (разг.) ср. {член, -то) — медсанчаст ж.. воен. — Медико-санитарна
Медодобивен комбинат. част; МСЧ.
МДР [ме-де-ре] — Малгашка демократична ре­ медеб воен.— Медико-санитарен батальон; мед­
публика. еанбат.
МДРМ [ме-де-ре-ме]. фр. MDRM иМ. D. R. М. медсв воен. — Медико-санитарен взвод,
(Mouvement democratique de la renovation медсестра ж. — Медицинска сестра.
malgachc) — Демократично движение за медср воен. — Медико-санитарна рота.
възраждане на Мадагаскар. МЕЕ [ме-е] — Министерство на електроника­
МДС [ме-де-се| — Маврицийски демократичен та и електротехниката.
съюз. меж. . . — Международен (напр.: междом).
МДС и м. д. с. физ. —Магнитодвижеща сила. междум. грам. — междуметие.
МДТЛ електрон. — Модифицирана диодио- МЕЗ (—) [мез] — Електролитна шлифовъчна
траизисториа логика. машина за заточване (напр.: МЕЗ-201).
МДУ [ем-де-у] — Московски държавен уни­ МЕИ [ме-н] и [мей], м. и (разг.) ср. (член.
верситет; ож. МГУ. -то) — Машинно-електротехнически инсти­
МДФЖ [ме-де-фе-же] —Международна демо­ тут; вж. ВМЕИ.
кратична федерация на жените. МЕК [мек] — Международна електротехниче­
МДХ биохим. — Малатдехидрогеназг. ска комисия.
МЕ биохим. — Международна ензимна едини­ МЕК библ. — Мексико.
ца. мекс. — мексикански.
М.Е — Министерство на енергетиката. МЕМ [мсм]. еспер. МЕЛ1 (Mondpac*. Esperan-
Ме (—) [ме], кем. Ме (Messerschmitt) — 1. Нем­ tista Movado) — Световно движение на еспе-
ска самолетостронтелна фирма „Месер- рлнтистите за мир.
шмит". МЕМ (—) [ме-м],— Малогабаритен електронен
2. В марката на самолет „Месершмит“, микроскоп (напр.: МЕМ-50. МЕМ-58).
произведен от тази фирма (напр.: Ме-109). МЕН [мен], англ. МЕХ (Middle East News) —
Мебелснаб .и. — Централна база за снабдява­ Информационна агенция на Арабска ре­
не с материали към Стопанска организация публика Египет; вж. МЕНА.
„Мебел“. МЕНА [мена], англ. МЕХА (Middle East
Мсв физ. — мегаелектрокволт (след цифра). News Agency) —Информационна агенция на
МЕГ остар. — Министерство на енергетиката арабска република Египет; МЕН.
и горивата. МЕП [меп], исп. МЕР (Movimiento Electoräl
МЕГА [мега], нем. MEGA (Marx—Engels-Ge- del Pueblo) — Избирателно народно движе­
zamtausgabe) — Пълни събрани съчинения ние (във Венецуела).
на Маркс и Енгелс. Мери ж. — Наименование на паста зз зъби,
мегер м , слектр. — Мегаомметьр. съдържаща концентрат от минералната во­
МЕД библ. — Медицина, медицинска техника. да „Меричлери“,
МЕД електр. — МилисекуцДеи електродето- мес. — месец (пред название на месец или след
натор. цифра); м. А мес. юни., 10 мес.
мед. . . — Медицински (напр.; медннети- мес. — месечен.
тут, медсестра). МЕСАН[.месан],фр.MESAX(Mouvement d’evo-
мед. — медицина, liition sociale de l’Afrique noire) — Движе­
мед. .— медицински. ние за социална еволюция на черна Африка
Медекснм м. — Специализирано външнотър­ (в Централната африканска република).
говско предприятиеза научно-техническо съ­ МЕСМ — Малка електронна сметачна маши­
действие на други страни в областта на здра­ на.
веопазването и медицинската практика. мест. грам. — местовмеиие; местоим.
Медна .и. и ж. — Медико-апаратурен завод. местоим., грам. — местонменне.; мест,
Медико ср. — Обединено стопанско предприя­ . . . мет. . . — Метален (напо Стройматме-
тие за научноизследователска и проектно- тиз).
конструкторска дейност, производство, мон­ МЕТ библ. — Металургия.
таж и рс-монт на медицинска апаратура, мет. — метал.
внос и износ на медицинска техника. мет. — металургичен; метал,
Медикокомплект м. — Инженерингово пред­ мет. — металургия; метал.
метал...
метал. . . — Метален (напр.: Металпром).
метал. — металургичен; мет.
метал. — металургия; мет.
Лкталпроект ж,—Комплексен институт за про­
учване и проектиране в областта на архитек­
турата и строителството с леки метални и
стоманени конструкции.
Металпром м. — Метална промишленост (Тру­
дово-производителна кооперация).
Металснаб л.—Държавно стопанско обеди­
нение за пласмент и снабдяване с черни и
цветни метали, метални изделия и др.
металург. . . — Металургичен (напр.: Мета-
лургпроект).
Металургкомплект м. — Инженерингова сто­
панска организация за проектно-конструк­
торска, внедрителска и др. дейност в об­
ластта на рудодобива, черната и цветната
металургия и др.
Металургпроект м. — Комплексен институт за
проучване и проектиране на металургични
обекти.
Металхймл.— Държавно стопанско обедине­
ние за производство на металообработва­
щи машини, автомобилна, електронна, съ­
общителна и др. техника.
м^тео. . . — Метеорологичен (напр.: метео-
служба метеостанция).
метеонаблюдател лг. — Метеоролог-наблюда­
тел.
метеор. — метеорологичен,
метеор. — метеорология,
метеослужба ок. — Метеорологична служба,
метеостанция ок. — Метеорологична станция,
метесе, член, -то, мн. -та, ср., остар. — Ma­
ui ни но-тракторна станция; МТС.
. . .метйз — Метални изделия (напр.: Строй-
матметнз).
метро, член, -то, мн. -а. ср. — Метрополитен.
Метропроект — Специализирана проектант­
ска организация за проектиране на метро.
Метрострбй м. —Държавно стопанско пред­
приятие за строителство на метро.
мех. — механика.
мех. — механичен.
МЖ истор. — Международен женски секре­
тариат.
МЖ боен. — Местни жители.
МЖС [ме-же-се] — Международен железопъ­
тен съюз.
M3 (—) [ем-зе] — В марката на масло за за­
каляване на металите (напр.: МЗ-20).
M3 ( —) [ем-зе]. воен. — Маслозареждач (напр.:
МЗ-150).
M3 (—) [ем-зе] — Машина за закаляване
(напр.: МЗ-1000).
M3 |ме-зе] — Машиностроителен завод.
M3 [ме-зе] — Металургичен завод.
M3 1-.:--30] — Мебелен завод.
M3 п- б.г. — Межд^биьлиотечло заемане.
M3 — Министерство на земеделието.
M3 нли. MZ (Motorradwerk Zscho­
pau; — 1. Мотониклм.-!! завод в Германска­
та демократична република. .
106
2. В марката на мотоциклети, произведени
в този завод.
3. Мотоциклет, произведен в този завод.
МЗА [ем-за], воен. — Малокалибрена зенитна
артилерия.
МЗБат воен. — Малокалибрена зенитна бата­
рея.
МЗЛК, рус. МЗЛК (Московский завод „Ле-
нинский комсомоль“) — Московски завод
„Ленински комсомол“ (автомобилен завод).
МЗМА, рус. МЗМА (Московский завод мало-
литражних автомобилен) — Московски за­
вод за малолитражни автомобили.
МЗП (—) [ем-зе-пе] — Мазутна зъбна помпа
(напр.: МЗП-80).
МЗС воен. — Малогабаритна защитна станция.
МЗС [ме-зе-се] — Междубиблиотечна заемна
служба.
МЗУ [ем-зе-у], електрон. — Магнитно запом­
нящо устройство.
МЗУ [ем-зе-у], електрон. — Матрично запом­
нящо устройство.
МЗУМД електрон. — Минизапомнящо устрой
ство на магнитни дискове.
МЗУМЛ електрон. — Мнимо запомнящо
устройство па магнитна лента.
МЗХГ1 [ме-зе-хе-пе], остар. — Министерство
на земеделието и хранителната промишле­
ност.
МИ [ме-й] — Математически институт.
МИ (—) [ем-й] — Измервателен микроскоп
(напр.: МИ-1).
Ми [ми], рус. ММ и Ми (Миль)— 1. В марката
на вертолети, конструирани от М. Л, Миль
(напр.: Ми-2, Мн-4, Ми-6 и др.).
2. Вертолет, конструиран от М. Л. Миль.
МИБ [миб] — Международна инвестиционна
банка.
МИГ (—) и Миг (—), рус. МИГ и МиГ (Микоян
и Гуревич)*— В марката на съветски само­
лети-изтребители, конструирани от А. И.
Микоян и М. И. Гуревнч (напр.: МИГ-З,
МИГ-9, МИГ-15 и др.).
миг, член., -ът, -а, мн. -ове, .иразг.— Съвет­
ски самолет-изтребител,конструиран от А.И.
Микоян и М. И. Гуревич.
МИД [мид] — Международен институт по до­
кументация.
МИД [мид], рус. МИД (Министерство иностран­
ния дел СССР) — Министерство на външни­
те работи на СССР.
МИДЕК [мидек], англ. MIDEC (Middle East
Industrial Development Projects Corpora­
tion) — Корпорация за промишлено разви­
тие на Средния Изток.
МИИТ [мийт], рус. МИИТ (Московский ин­
ститут инжеперов железнодорожного тран­
спорта) — Московски инженерен институт
по железопътно строителство.
микробиол. — микробиологичен,
мякробиол. — микробиология,
мин. — минимален.
мин. — министър; м-р.
мин — минута; м (след цифра). Д 15 мин.
 107
мин. грам.. — минало време.
минб ваен. — Минометен (минохвъргачен) ба­
тальон.
минбатр [минбатр], еоен. — Минометна (мино­
хвъргачна) батарея.
мина воен. — Минометен взвод,
миндн воен. — Минометен дивизион,
минер. — минерален,
минер. — минералогичен,
минер. — минералогия.
Минералбанк м. — Организация за комплекс­
но банково обслужване на стопанските орга­
низации, занимаващи се с разработване и
експлоатиране на енергийни и минерално-
суровинни ресурси в страната и чужбина.
Мннералнмпекс м. — Външнотърговска орга­
низация за износ (експорт) и внос (импорт)
на скално-облицовъчни материали, неруд­
ни минерални суровини, съоръжения и др.
Минералмаш м. — Машиностроителен завод за
производство на машини за обработка на
мрамори.
Минералпроект м. — Институт за проучване
t.«и проектиране на минералните ресурси.
Минералсувеннр м. 1. Стопански търговско-
промишлен комбинат за добив н обработка
на минерали, производство на модни изящ­
ни предмети от материали с минерален про­
изход.
2. Централен представителен изложбен ма­
газин за сувенири и други предмети от ма­
териали с минерален произход.
мин. неопр. грам. — минало неопределено вре­
ме.
мин. несв. грам. — минало несвършено време,
минл воен. — Минометен полк.
Ммнпроект м. — Мннен научноизследовател­
ски и проектноконструкторски институт;
МНИПКИ.
минр воен. — Мино.метна рота.
мин. св. грам. — минало свършено време.
Мянстрой м. — Стопанско обединение за мин­
но строителство.
— Произв.: мйнстроец, мйнстройски.
МИО [мйо] — Международна икономическа
организация.
МИППМ — Методически инспекторат за про­
фесионална подготовка на младежта.
Мняро ср. — Препарат за сухо миене на про­
зорци.
МИС [мис) — Машинно-изпитателна станция.
МИС осmap. — Министерство на информация­
та м съобщенията.
МИС (—) [мис] — Измерителна стоика с маг­
нитна основа (налрлМИС-1, МИС-2, МИС-З).
МИСИ [миси], рис. МИСИ (Московский нн-
жеперно-строительнмй институт) — Москов­
ски инженерно-строителен институт.
МИТ биохим. — Монойодтирозии.
мит. — митологически: митол.
мит. — митология; митол.
митол, — митология; мит.
митол. — митологически; мит.
ДОЙ У [миу) — Мерки и измервателни уреди.
мккн
МИУ [миу] —Монтажно-инсталационно управ­
ление.
МК електрон. ~ Картов масив.
МК (—) [ем-ка] — Координатна маса (част от
металорежеща машина)(напр.: МК-1, МК-2).
МК (—) [ем-ка] — Кухненска маса (напр.:
МК-6).
МК — Магнитен курс.
МК [ме-ка] — Металургичен комбинат.
МК биохим. — Миокиназа.
МК киберн. — Многопроцесорен комплекс.
МК (—) [ем-ка] —Монтажен кран (напр.: МК-
20-14).
МК [ем-ка] — Моторен катер. &МК»Вихрен".
МК (—) [ем-ка], рус. МК (Молотилка ком-
бинированная) — Комбинирана вършачка
(напр.: МК-1100).
МК (—)[ем-ка],рус. МК (Молотилка конопля-
ная)—Вършачка за коноп (напр.; МК-1,5).
мк — микро. . . . (десетична представка към
измерителни единици, напр.: мка — микро-
ампер, мкв — микроволт и др.).
мк — микрон; мкн (след цифра),
мк физ. — миликюри; мкюри (след цифра).
МК — „Млад конструктор“ (списание),
МКА [ме-ка-а] — Малайска китайска асоциа­
ция.
МКА [ме-ка-а] — Международен кооперати­
вен алианс.
мка физ. — микроампер (след цифра).
МКАП остар. — Международна конфедера­
ция на арабските профсъюзи.
МКБ [ме-ка-бе] —Международна кооператив­
на банка.
МКБ (—) [ем-ка-бе] — Микрокухненски блок
(напр.: МКБ-1).
мкб физ. — микробар (след цифра).
МКВ [ем-ка-ве] — Мелница с каменоотделн-
телни валяци за керамични материали(напр.
МКВ-750).
мкв физ. — микроволт (след цифра).
мкв/м физ.—микроволт на метър (след цифра),
мкв/см физ. — микроволт на сантиметър (след
цифра).
мквт физ. — микроват (след цифра).
МКГ (—) [ем-ка-ге], рус. Х1КГ (Монтажншй
кран гусеничний) — Гъсеничен монтажен
кран (напр.: МКГ-20).
мкг — микрограм (след цифра).
МКД [ме-ка-де] — Мюсюлмански комитет за
действие (в Мавриций).
МКЗ (—) [ем-ка-зе] — Кондензатор с меха­
нично задействуване (напр.: МКЗ-6В).
МКЗМ [ме-ка-зе-ме] — Международен коми­
тет по законодателна метрология.
МКИС — Многомашинен комплекс от изчи­
слителни средства.
МКК [ме-ка-ка] — Международна китобой-
на комисия.
МКК [ме-ка-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Медно-концентратен комбинат.
мкк физ. — микрокюри; мккюри (след цифра).
МККН [ме-ка-ка-не] — Международна коми­
сия за контрол и наблюдение.
 МККР
МККР[ме-ка-ка-ре] — Международен консул­
тативен комитет на радиовръзките.
МККТТ — Международен консултативен ко­
митет по телефония и телеграфия.
мккюри физ. — микрокюри; мкк (след цифра),
икл — микролитър (след цифра).
мкм — микрометър (след цифра),
мкмк — микромикрон (след цифра).
МКМР [ме-ка-ме-ре] — Международен коми­
тет за морска радиовръзка.
МКМТ [ме-ка-ме-те] — Международен коми­
тет за мерки и теглилки.
мкн — микрон; мк (след цифра).
МКНТИ — Междуведомствен комитет за науч­
но-технически изследвания (във Франция).
МКО ед. и лн., биол. — Минералокортикоид.
мхом физ. — микроом (след цифра).
МКП [ме-ка-пе] — Малайска комунистическа
партия.
МКП [ме-ка-пе] — Мароканска комунистиче­
ска партия.
МКП [ме-ка-пе] — Мартиниканска комунисти­
ческа партия.
МКП [ме-ка-пе] — Мексиканска комунистиче­
ска партия.
МКП (—) [ем-ка-пе], рус. МКП (Молотилка для
обмолота кукурузнмх початков) — Ронач­
ка за царевични кочани (напр.: МКП-3,0).
МКП (—) [ем-ка-пе], рус. МКП (Молотилка ко-
нопли приводная) — Вършачка за коноп
(напр.: МКП-4,5).
МКП (—) [ем-ка-пе], рус. МКП (Монтажннй
кран пневмоколесний) — Монтажен кран
(напр.: МКП-20).
МКПП [ме-ка-пе-пе] — Морски контролно-про-
пусквателен пункт.
МКПЧМ — Металургичен комбинат за произ­
водство на черни метали.
мкр Физ. — микрорентген (след цифра).
МКРЕ [ме-ка-ре] — Международна комисия
по радиологични единици и измерения.
МКРЗ [ме-ка-ре-зе] — Международна коми­
сия по радиологична защита.
МКРЧ [ме-ка-ре-че] — Международен коми­
тет за регистриране на честотите.
МКС [ме-ка-се] — Международен кооперати­
вен съюз.
МКС — Метър-кнлограм-секунда (Междуна­
родна система измерителни единици).
МКС [ем-ка-се] — Многократен координатен
съединител.
МКС (—) [ем-ка-се], рус. МКС (Молотилка ко-
нопляная сложная) — Вършачка за коноп —
сложен модел (напр.: МКС-1,5).
Мкс физ. — максвел (единица за измерване
на магнитния поток), (след цифра).
мкс — микросекунда (след цифра).
МКСА — Метьр-килограм-секуида-ампер (Ме­
ждународна система измерителни единици).
МКСГ — Метър-кнлограм-секунда-градус
(.‘.‘А-ждуиародна система измерителни еди­
ници)
МКСК—Метъп-килограм-секунда-кулсн (Меж­
дународна сдстсу.а измерителни единици).
108
МКСП [ме-ка-се-пе] — Международна конфе­
дерация на свободните профсъюзи.
МКСС — Метър-килограм-сила-секунда (Меж­
дународна система измерителни единици).
МКСТ (—) [ем-ка-се-те] — Машина за кърше­
не съцветията на тютюн (напр.: МКСТ-4Е).
МКТ (—) [ем-ка-те] — Монтажен тракторен
кран (напр.: МКТ-6).
МКТБ [ме-ка-те-бе] — Младежка конструктор­
ско-технологична бригада.
МКТШ [ме-ка-те-шс] — Международен коми­
тет на тихия шахмат.
МКУ (—) [ем-ка-у], рус. МКУ (Мялка коноп-
ляная улучшенная) — Машина за мънене
на коноп, подобрен модел (напр.: МКУ-6).
МКУС [ме-ка-у-се] — Междукооператнвно
угонтелно стопанство.
мкф физ. — микрофарад (след цифра),
мкхн физ. — микрохенри (след цифра).
МКХП [ме-ка-хе-пе] — Международна кон­
федерация на християнските профсъюзи.
МКЦ (—) [ем-ка-це| — Комплексен моднфи-
катор — ЦНИИТМАШ (Комплексен модн-
фикатор за чугун, създаден в ЦНИИТМАШ)
(напр.; МКЦ-2).
МКЧМ [ме-ка-че-ме] — Металургичен комби­
нат за черни метали.
мкюри физ. — миликюри; мк (след цифра).
Мкюри физ. — мегакюри (след цифра).
МЛ [ем-ел], електрон. — Лентов масив.
МЛ (—) [ем-ел[ — Лнстоогьвъчна машина
(напр.: МЛ 2X1000).
МЛ:[ем-ел], ж. и (разг.) ср. [ме-ле] (член, -то)—
Магнетофонна лента.
МЛ [ем-ел], електрон. — Магнитна лента.
МЛ (—) [ем-ел], рус. МЛ (Микроскоп люми-
несцентньш) — Флуоресцентен микроскоп
(напр.: МЛ-2).
МЛ (—) [ем-ел], рус. МЛ (Мялка льняная) —
Машина за мънене на лен (напр.: МЛ-6А).
М.— Л. библ. — Москва—Ленинград,
мл — милилитър (след цифра).
МЛА [ме-ле-а] — Международна литературна
асоциация.
млб физ. — милиламберт (след цифра).
мл. в. спорт. — младша възраст. А Девойки
лл. в.'
Млекокооп ж. и — Млекарска кооперация.
МЛЖМС — Международна лига ка жените за
мир и свобода.
МЛК (—) [ем-ел-ка], рус. МЛК (Молотилка
льняная, конопляная)— Вършачка за лен
и коноп (напр.: МЛК-4,5).
МЛКУ (—) [ем-ел-ка-yj, рус. МЛКУ (Мялка
льна и конолли универсальная) — Универ­
сална машина за мънене на лен и коноп
(напр.: МЛКУ-б).
мл, лейт. — младши лейтенант (със собствено
име.
млн. — милион (след цифра). &250 млн.
мл. н. с. остар. — младши научен сътрудник
(със собствено име).
МЛП [ме-ле-пе] — Маврмцийска лейбърист­
ка партия.
109
МЛП [ме-ле-пе], ср. (разг., член. -то) — Мини­
стерство на леката промишленост.
МЛП (—) [ем-ел-пе], рус МЛП (Молотилка"
льняная простая) — Вършачка за лен, обик*
новен модел (напр.: МЛП-3.5).
млрд. — милиард (след цифра). Д// млрд.
МЛС (—) [см-ел-ес], рус. МЛС (Молотилка
льняная сложная) — Вършачка за лен, сло­
жен модел (напр.: МЛС-2,5). '??»! • 1
ил. серж. — младши сержант (със собствено
име).
МЛСТП, порт. MLSTP (Movimento de Liber-
tacao de Sao Tome e Principe)— Движение за
освобождение на островите Сан Томе и Прин-
сипи.
МЛУ [ем-ел-у], електрон. — Магнитно лен­
тово устройство.
МЛШ — Международна ленинска школа.
ММ [ме-ме], остар.— Министерство на ма­
шиностроенето.
ММ (—) [ем-ем] — Мозайкошлифовъчна маши­
на (напр.: ММ-150).
Мм — мегаметър (след цифра),
мм — милиметър (след цифра).
ММА хим. — Метилметакрилат.
ММБ (—) [ем-ем-бе] — Бутална мазаческа ма­
шина (напр.: ММБ-2).
ММВ (—) [ем-ем-ве] — Винтова мазаческа ма­
шина (напр.: ММВ-2).
мм п. ст. физ. — милиметър воден стълб (еди­
ница за измерване на налягане), (след циф­
ра).
ММЕ [ме-ме-е] — Министерство "на машино­
строенето и електрониката.
ММЕЕ — Микро-миниатюрен електронен еле­
мент.
мм ж. ст. физ. — милиметър живачен стълб
(единица за измерване на налягане), (след
цифра).
ММК [ме-ме-ка] — Магнитогорски металурги­
чен комбинат.
ММК [ме-мс-ка), остар. — Международен ме­
теорологичен комитет.
ММК [ме-ме-Kä] — Международен морски ко­
митет.
ММК [v.e-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Л1инмо-металургичен комбинат.
ммк — милимикрон (след цифра).
МММ [ме-ме-ме], остар. — Министерство на
машиностроенето и металургията.
МММР — Министерство на металургията и
минералните ресурси.
М'Ъ.О [ме-ме-о]— Международна метеороло­
гична организация.
ММС (—) [ме-ме-о] — Машинни масла с общо
г.■■.•дказначение (напр.: ММО-5).
ММП р:е-ме-пе] — Международен мострен па-
н.:::р.
ММП (—) [ем-ем-пе] —Масломотопомпа (напр.
ММП-РЗ-ЗО).
ММР остар. — Министерство на минералните
ресурси.
ММС електрон. — Многомашиниа система.
МОДЕФ
ММС [ме-ме-се] — Международен математи­
чески съюз.
мм/с — милиметър в секунда (след цифра).
ММУ [ме-ме-jr] — Мостово-монтажно управле­
ние.
ММФ [ме-ме-фе] — Международен музикален
фестивал.
ММЦ [ме-ме-це] — Международен младежки
център.
мн. грам. — множествено (число); мн. ч.
м. н. — морско ниво (с цифра); вж. м .р.
мнд библ. — Минно дело, нефт, газ.
МНЗ [ме-не-зе], ср. (разг., член, -то) — Мини­
стерство на народното здраве.
МНЗСГ остар. — Министерство на народното
здраве и социалните грижи.
МНИПКИ [мнйпки]— Минен научноизсле­
дователски и проектно-конструкторски ин­
ститут; вж. Минпроект.
МНК [ме-не-ка] — Международен нефтен кон­
сорциум.
МНК [ме-не-ка], остар.—Министерство на
народната култура.
МНК [ме-не-ка] — Многонационална корпо­
рация.
МНК [ме-не-ка], фр. MNC (Mouvement na­
tionalste congolais) — Конгоапско нацио­
нално движение (партия в Конго, Киншаса)
МНО [ме-не-ö], ср. (разг., член, -то) — Мини­
стерство на народната отбрана.
многогод. — многогодишен.
многокр. грам. — многократен (начин на дей­
ствие при глагола).
МНП [ме-не-пе], ср. (разг., член, -то) —
Министерство на народната просвета.
МНПК остар. —Министерство на народната
просвета и култура.
МНПО [ме-не-пе-о]—Международна непра­
вителствена организация.
МНР [ме-не-ре] — Монголска народна репуб­
лика.
МНРП [ме-не-ре-ле] — Монголска народно-ре­
волюционна партия.
МНС (ме-не-се], м. и (разг.) ср. — Местен на­
роден съвет,
МНТТ [ме-не-те-те], остар. — Младежко науч­
но-техническо творчество; вж. ТНТМ.
мн. ч. грам. — множествено число; мн.
МО восн. — Масиран огън.
МО [ме-д]. ср. (разг., член, -то) — материално
осигуряване.
М.О. какц. — Моля, обърнете!
МО (—) [ем-б]. рус. МО (Морской охотник) —
В марката на катер (напр.: МО-4).
МОБ икон. — Междуотраслсв баланс,
мог. геогр. — могила.
Мод^м електрон. — Модулатор-демодулатор,
(Устройство за преобразуване на сигнали,
предавани по съобщителните линии).
МОДЕФ [модеф], фр. MODEF нМ. О. D. E.F.
(Mouvement de defense ( et de coordination)
des exploitations agricoles familiales) —Дви­
жение за защита на индивидуалните зе­
Модшевкодп
меделски стопанства и за координация на
тяхната дейност (във Франция).
Модшевкооп ас. — Модна шивашка коопера­
ция.
МОЖ (моде], ж. ия. — 1. Международна
организация на журналистите.
2. Почивен и творчески дом на Международ­
ната организация на журналистите. А Ще по­
чивам в МОЖ-
МОЗ [моз] — Международна организация по
здравеопазването.
МОЗМ [мо-зе-ме] — Международна организа­
ция за законодателна метрология.
МОЗУ [мозу], ед. и мн. —Магнитно оперативно
запомнящо устройство.
МОК [мок] — Международен олимпийски ко­
митет.
МОК [мок] — Миннообогатителен комбинат,
мокт — милиоктава.
мол м. — Грам молекула.
мол. — молекулен.
молд. — молдавски.
мол. т. — молекулно тегло.
Мом физ. — мегаом (след цифра).
МОМТ — Международна организация за мер­
ки и теглилки.
МОНА (—) [мона] — Машина за обемно на­
гряване на заготовки при горещо пластично
обработване (напр.: МОНА 1—400).
монг. — монголски.
Монголбанк ж. — Монголска търговско-про­
мишлена банка.
МОН ИМА [монима], фр. MONIMA (Mouvement
national pour l’independence de Madaga-
scar) — Национално движение за независи­
мост на Мадагаскар.
МОНЦАМЕ [монцаме], MONTSAME (Mongo-
lyn Tsahilgaan Medeeniy Agentlag) — Мон­
голска телеграфна агенция.
МОП [моп] — Международно обединение на
профсъюзите.
МОП [моп] — Международно общество на
поцвоведите.
МОП електр. — Металноокисен полупровод­
ник
мопед, член, -ът, -а, мн. -и, м. — Педален
мотоциклет; мотопед.
МОПР [мспр]. м. (разг., член. -а). остар. —
Международна организация за подпомагане
на революционерите (1922—1947).
мор. леке. — морско дело.
Морпасфлот л.. рус. Морпасфлот (Мопской
пассажнрскнй флот) — Морски пътничес­
ки флот на СССР.
МОРТ [мсрт],огтпр.,рус. МОРТ(Международ-
нсе объединение революционния театров) —
Международно обединение на революцион­
ни го театри.
Морфлот м., рус. Морфлот (Морской флот) —
Параходно есссъюзно обединение на СССР.
МОС [мис] — Международна организация за
стандартизация.
мое. . . — Московски (напр.: Моспроект, Мос-
филм).
ПО
Мосен^рго ср., рус. Мосзнерго (Московско?
районное управление внергетнческого хо-
зяйства) — Московско районно управле­
ние по енергетика.
МОСМО |мосмо], ж. и ср. — База за техничес­
ко развитие за минни, обогатителни и сон­
дажни машини и оборудване.
МОСНТИ [моенти], ед. и мн., икон. — Между­
народна отраслова система за научна и тех­
ническа информация.
Моспроект м., рус. Моспроект (Управление по
проектированию жилищно-гражданского и
комунального строительства)— Управление
за проектиране на жилищно-гражданското и
комунално строителство на Москва.
Мосстрой ле., рус. Мосстрой (Московский
государственнмй строител ьно-монтажнмй
трест)— Московски държавен строително-
монтажен тръст.
моетб воен. — Мостови батальон,
моетбо воен. — Мостова бригада,
мостсб воен. — Мостостроителеи батальон,
мостср воен. — Мостостроителна рота.
Мостстрбй м. — Специализирано управление
за мостово строителство.
Мосфйлм ле., рус. Мосфильм — Московско
студио за художествени филми.
МОТ (мот).ас. и м.—Международна орга­
низация на труда.
МОТА [мота} — Международна организация
по туризъм и автомобилизъм.
мотел, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. mctel
(Motorist’s hotel) — Хотел и ресторант на
автомобилен път за туристи с моторни пре­
возни средства.
—Произвл. мотелен, мотелски.
мото. . . Моторизиран (напр.: мотодивизия,
мотопехота).
MÖTO. . . —Мотоциклетен (напр.: мотокрос,
мотосъстезание).
мотобол, член, -ът, -а, м. — Мотоциклетен
футбол (вид спорт с мотоциклети).
—Произв.'. мотоболен, мотоболйст.
мотовелоспорт м. — Мотоциклетен и вело­
сипеден спорт.
мотопед, член, -ът, -а, мн. -и, м. — Педален
мотоциклет; мопед.
—Произв.-. мотопедйст, мотопеден, мотопедйст-
ки.
МП [ем-пе] — Машинен превод.
МП (—) [ем-пе] — Малокалибрен пистолет
(напр. МП-3).
МП — Мебел полирол (в марката на препарат
за полиране на мебели).
МП прил. — Мериноподобен. А МП вълна.
МП (—) [ем-пе] — Миещ прахообразен пре­
парат за стъклен амбалаж в млечната про­
мишленост (напр.: МП-2).
МП ед. н мн., електрон. — Микропрограма.
МП — Млечни продукти.
МП (—) [ем-пе] — Поляризационен микро­
скоп (напр.: МП-6).
МП [ем-пе], англ. МР (Military Police) —
Военна ролицня (в САЩ).
t
F
111
МПА воен. — Малък плаващ автомобил.
МПА електрон. — Микропрограмен автомат.
МПАА, амер. М. Р. А. А. (Motion Picture
Association of America) — Американска асо­
циация на кинематографската промишле­
ност.
МПБ [ме-пе-бе] — Международно пътническо
бюро.
МПБУ [ме-пе-бе-у] , ж. и ср. — Местна про­
мишленост и битови услуги (Стопанска
дирекция).
МПВО [ем-пе-ве-ö], ср. (разг., член, -то) —1.
Местна противовъздушна отбрана.
2. Учебна дисциплина Местна противовъз­
душна отбрана. А Имам и.-тит по МПВО.
3. Учебник по тази дисциплина. Д Купих си
МПВО.
МПВХО [ем-пе-ве-хе-ö], ср. (разг., член, -то) —
Местна противовъздушна ц химическа отбра­
на.
МПГТ — Машина за почистване и грундиране
на тръби.
МПБ [ме-пе] — Младежка производствена еди
ница.
МП ИД—Машина — приспособление — инстру­
мент—детайл (система).
МПК — [ме-пе-ка] —Международен подготви­
телен комитет (за Световния младежки
фестивал).
МПК [ме-пе-ка]—Международна конвенция
за превоз на стоки по железниците.
МПК [ме-пе-ка] — Международна палата по
корабоплаване.
МПК [ме-пе-ка]—Международна патентна
класификация.
МПК [ме-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Милно-преработвателен комбинат.
МПК воен. — Модернизиран плавателен ко­
стюм .
МПК — „Музеи и паметници на културата“
(списание).
МПКБУ — Местна промишленост и кому­
нално-битови услуги. (Стопанска дирек­
ция).
МПЛ [ем-пе-сл]—Машина за подмладяване на
лавандула (налр.: МПЛ-1).
МПЛА [ем-пс-ла]. ж., порт. MPLA (Movimen­
to Populär de Libertacao de Angola) —
Народно движение за освобождение на
Ангола (партия).
МПЛЗР (—) — Механизирана поточна ли­
ния за зеленчуково разсадопроизводство
(налр.: МПЛЗР-1).
МЛЯ [ме-пе-пе]— Мартиниканска прогресивна
партия.
МПП ( —) [ем-пе-пе] — Преносим показващ
мнливолтметър (напр. МПГ1-0,54).
МПр - Мм нистерство на правосъдието.
МПС [ме-пе-се] — Международен производ­
ствен секретариат (отраслово обединение на
Международната конфедерация на сво­
бодните профсъюзи).
МПС [ме-пе-се], електрон. — Многопроцесор­
на система.
MC
МПС [ме-пе-се], мн. —Монголски професио.
нални съюзи.
МПС [ме-пе-се], ед. и мн., ср. (разг. мн. -та) —
Моторно превозно средство.
МПТ [ме-пе-те] — Маршрутно-познавателен
туризъм.
МПУ [ме-пе-у], икон< — Мрежово планиране и
управление.
МПФ [ме-пе-фе] — Международна производ­
ствена федерацИЯ (отраслово обединение на
профсъюзите).
МПФ [ме-пе-фе], и (разг.) ср. (член, -то) —
Морски пътнически флот (параходство).
МПЧ [ме-пе-Че]. радиотехн. — Максимално
приложима работна честота.
МР (—) [ем-ер] — Метеорологична ракета.
МР (—) [ем-ер] — Мнкрорентгенометър.
МР — Ресторантска маса.
мр физ.— милиревтгеи (след цифра),
м-р — майор; м. (със собствено име),
м-р — министър; мин.
м. р. — морско равнище (с цифра).
МРА [ме-ре-ä] — Международна рекламна асо­
циация.
мрае еоен. — Морска ракетоносна авиацион­
на ескадрила.
МРДБ [ме-ре-де-бе] — Музей на революцион­
ното движение в България.
MP3 [ме-ре-зе]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Машинно-ремонтен завод.
МРКД — Международно работническо и ко­
мунистическо движение.
МРМ [ем-ер-ем] — Медицински микрорентге-
нометър.
МРО [ме-ре-ö], м. и (разг.) ср. — Материални
ресурси и оборудване (отдел).
МРП [ме-ре-пе], ж.. фр, MRP (Mouvement
republicain populaire) — Народно републи­
канско движение (политическа партия във
Франция).
МРП [ем-ер-пе] — Машина за разкройка ка
паркет (напр.: МРП-200).
МРП [ме-ре-пе] — Механо-ремонтно предприя­
тие.
МРС (—) [ем-ре-ес] — Разтворосмесителна ма­
шина (напр.: МРС-100).
МРСМ — Монголски революционен съюз на
младежта.
МРТ икон. — Международно разделение на
труда.
МРЦ [ме-ре-це], ж. н (разг.) ср. (член. -то).
транса. — Маршрутно-релейна централи­
зация (система в Български държавни
железници).
МРЦ [ме-ре-це] —Механо-ремонтен цех.
МРЧ [ме-ре-че], електр. — Максимална ра­
ботна честота,
МРЧСС — Машини и резервни части за сел­
ското стопанство (дирекция).
МС — Международен стандарт.
МС [ме-се] — Международен съд на Органи­
зацията на обединените нации.
МС — Междупланетна станция.
МС [ме-се], воен. — Метеорологична станция.
MC
MC [ме-се] — Министерски съвет.
MC [N'e-cej — Министерство на съобщенията.
MC [ем-ес] — Многостъпална центробежна
самозасмукваща помпа.
МС(—Цем-ес], рус. МС(Молотилка сложная)—
Вършачка, сложен модел (напр.: МС-1100).
Мс (—). метал. — Месинг (напр.: МсО 59-1).
м/с — милисекунда (след цифра).
м/с — метър в секунда (единица за измер­
ване на скорост), (след цифра).
м/с2 — метър в секунда на квадрат (единица
за измерване на ускорение), (след цифра).
м. с. — майстор на спорта (със собствено име).
MCA [ме-се-ä], остар. — Министерство на
строежите и архитектурата.
MCA — [ме-се-ä] — Международен съюз на
архитектите.
MCA [ме-се-а] — Международна социологичес­
ка асоциация.
MCA (—)[ем-ес-а], рус. MCA (Молотилка слож­
ная автоматизированная) — Автоматизира­
на вършачка, сложен модел (напр.: МСА-
1100). V * 7»
МСАТ [мсат] — Международен съюз на авто­
мобилния транспорт.
МСБ [ме-се-бе], ед. н мн. — Машинносметачно
бюро.
МСБ [ме-се-бе], истор. — Международно со­
циалистическо бюро (орган на Втория
интернационал 1900—1914).
мсб [ем-ес-бе], воен. — Мотострелкови бата­
льон.
мсб физ. — милистилб (след цифра),
мсбр воен. — Мотострелкова бригада.
мсв воен. — Мотострелкови взвод.
МСГГ — Международен съюз по геодезия и
геофизика.
МСД [ме-се-де] — Международен съюз за да­
лекосъобщения.
мед {см-ес-де], воен. — Мотострелкова диви­
зия.
МСДП [ме-се-де-пе] — Маврицийска социал­
демократическа партия.
МСДР (ме-се-де-ре) — Министерство на снаб­
дяването и държавните резерви.
МСДЮС — Между ведомствен съвет на дет-
ско-юношсския спорт.
MCE [ме-се-е] — Международен съюз на елек-
тровръзките (специализирано учреждение
на Организацията на обединените нации).
МСЖ [ме-се-же] — Международен съвет на
жените.
МСЖ [ме-се-же] — Международен железо­
пътен съюз.
МСЖСД [ме-се-же-се-де] — Международен съ­
вет на жените-соцналдемократки.
МСЗП [ме-се-зе-пе} — Международен съюз за
защита на природата.
МСИ [ме-се-й] — Международен статистичес­
ки съюз.
МС ИМ [мсим] — Международен съвет по из­
следване на морето,
МСИС по ПИР икон. —Международна специа­
112
лизирана информационна система по науч­
ноизследователските работи.
МСК [ме-се-ка], остар. — Междукооперати-
вен строителен комбинат.
МСК [ме-се-ка] и [см-се-ка]. ср. (разг., член.
-то) — Монтаж па строителни конструкции.
МСК (—) [ем-ес-ка], рус. МСК бМобилънмй
строительнмй кран) — Подвижен строителен
кран (напр.: МСК-5/20).
МСМС [ме-се-ме-се] — Международен съюз на
младите социалисти.
МСНС [ме-се-не-се] — Международен съвет на
научните съюзи.
МСНТИ — Международна система за научна
и техническа информация.
МСО [ме-се-о] — Международна стопанска ор­
ганизация.
МСОП [мсоп], рус. МСОП (Междупародкмй
союз по .охране природи) — Международен
съюз за защита на природата; вж. МСЗП.
А1СОТ [мсот] — Международен съюз по об­
ществен транспорт.
МСОТО [мсото] — Международен съюз на
официалните туристически организации.
МСП [ме-се-пе], ед. и мн. — Машинносмета-
чен пункт.
МСП [ме-се-ие] — Международен секретариат
на профсъюзите.
меп [ем-ес-пс], воен. — Мотострелкови полк.
МСПС [ме-се-пе-се] — Международен съвет на
професионалните съюзи.
мер [бм-сс-ре], соен. — Мотострелкова рота.
МСС [ме-се-сс] — Международен студентски
съюз.
МСС [ме-се-сс] — М алгашки социалистически
съюз.
МСС [мс-се-се], ед. и мн. — Мзшинносметачка
станция.
МССМ [ ме-се-се-ме] — Министерство на строе­
жите и строителните материали.
МССМ (ме-се-се-ме] — Международен съюз на
социалистическата младеж.
МССР [ем-ес-ес-ер]. рус. МССР (Молдавская
Советская Социалистнчеекая Рсспублика) —
Молдавска съветска социалистическа ре­
публика.
МСРТ икон. — Международно социалистичес­
ко разделение на труда.
МСт (—) метал. — В марката на мартенова
стомана (напр.: МСт-2).
мст физ.—милистокс (след цифра),
м-ство —министерство; м-во.
МСФ [ме-се-фе] — Мсждунзродиа спортна фе­
дерация.
МСФС [ме-се-фе-сс] — Монголски съюз за
физическа култура и спорт.
МСХ биохим. — Мелаксцит-стнмулиращ хор­
мон.
МСЧ воен. — Медико-санитарна част; мед-
савчгст.
МСШ [мс-се-ше] — Младежка спортна школа.
МСЮД — Международен съюз на юристите-
демократи.
►

113 МФЯП

МТ [м£-т£], прил.— Материално-техническя. МТУ [м^-те-у], остар. — Механотехническо

А МТ снабдяване. учялнще.
МТ [ме-те], прил. — Машинно-тракторев. А МТЦ [ме-те-це] — Междуселищна телефон­
МТ станция. на централа.
МТ хож. — Меркаптотиазолин. МТШ (—) [ем-те-ше] — Тютюношевна маша-
МТ [ме-те], прил. — Механотехнически. А на (напр.: МТШ-1).
МТ училище. МТЮЗ, рус. МТЮЗ (Московскяй театр юного
МТ геол. — Микротвърдост. зрителя) — Московски театър на младия
МТ [ме-те] — Министерство на транспорта. зрител.
МТ [ем-че] — Моторен танкер. А МТ „Стру­ МУ автомат. — Местно устройство за авто­
ма". матично управление (в електронна изчи­
МТА [ме-те-а] — Международен търговска ар­ слителна машина),
битраж. МУ [ме-^j, ср. (разг., член, -то) — Монтажа»
МТВДбоем. — Морски театър на военните дей­ управление.
ствия. МУВ воен. — Минен универсален взривател.
МТЗ [ме-те-зе], електр. — Максимална то­ муз. — музика.
кова защита. муа. — музикален.
МТЗ [ем-те-зе], рус. МТЗ (Минский трактор- Мукостабнл м., мед. — Противоязвено сред­
’нь1й завод) — 1. Мински тракторен завод. ство, стабилизиращо стомашната лигавица,
2. В марката на трактори, произведени ■ което съдържа аминокнеелинно-мукопо-
този завод (напр.: МТЗ-50, МТЗ-80). лиаахаридно-ензимен комплекс.
3. м. и (разг.) ср. Трактор, произведен в мултфнлм м. — Мултипликационен филм.
този завод. МУПНОРПДСО — Методически указания sa
МТИ [ем-те-й], унг. MTI (Magyar Tävirati прилагане Наредбата за образуване н раз­
Iroda) — Телеграфна агенция на Унгарска­ пределение на печалбата в държавните сто­
та народна република. пански организации.
МТК [ме-те-ка] — Международна търговска МУФ (—)[муф], рус. МУФ (Микроскоп ультра-
камара. фнолетовьчй) — Ултравиолетов микроскоп
МТО [ме-те-ö], ср. (разг., член, -то) -- Матери­ (напр.: МУФ-2, МУФ-3).
ално-техническо осигуряване. МФ [ме-фе] — Математически факултет.
МТО [ме-те-ö], електр. — Максимална токова МФ—„Медицина и физкултура“ (издателство).
отсечка. МФ [ме-фе] — Медицински факултет,
МТО [ме-те-ö] — Международна търговска ор­ МФ [ем-еф] — Микрофотометър.
ганизация. МФ [ме-фе] — Министерство на финансите.
МТО(—)[ем-те-д]—Мощен телеобектив (напр.; Мф физ.—Мегафарад (след цифра),
МТО-500). мф физ. — милмфарад (след цифра).
МТО (—) [ем-те-ö] — Тръбоогьваща машина МФА (ме-фе-ä) — Международна федерация
(напр.: МТО-80). по астронавтика.
МТП [ме-те-пе], м. и (разг.) ср. (член. -то, МФА [ме-фе-ä] — Международна фонетична
мн. -та) — Машинно-тракторен парк. асоциация.
МТП [ме-те-пе] — Международна търговска МФД [ме-фе-де] — Международна федерация
палата. по документация; ФИД.
МТП [ме-те-пе], остар. — Министерство на МФДЖ [ме-фе-де-же] — Международна феде­
тежката промишленост. рация на демократичните жени.
МТС [ме-те-се]—Материално-техническо снаб­ МФДО [ме-фе-де-о] — Международна федера­
дяване (отдел). ция на детските общества.
МТС [ме-те-се]. ж. и ср. (член, -то, мн. -та), МФЖПТ [ме-фе-же-пе-те] — Международна
остар. — Машинно-тракторна станция; ме- федерация на журналистите и писателите
тесе. по туризма.
МТС [ме-те-се] — Международен туристичес­ МФК икон. — Международен финансов кон­
ки съюз. трол.
МТС [ме-че-се] — Междуселищна телефонна МФК [ме-фе-кй] — Международна финансо­
ст анция. ва корпорация (специализирано учреждение
МТС — Метър-тон-секунда (Международна си­ на Организацията на обединените нации).
стема измерителни единици). МФМС [ме-фе-ме-се] — Масова физкултура и
МТСГ [мс-те-се-ге], остар. — Министерство иа масов спорт (отдел).
труда и социалните грижи. МФМТД [ме-фе-ме-те-де] — Международна фе­
МТСДР осгпар. — Материално-техническо дерация на младежките туристически домо­
снабдяване и държавен резерв. ве.
МФПГА [ме-фе-пе-ге-ä] — Международна фе­
МТСУ [ме-те-се-у]— Машинно-тракторно сред­ дерация на пилотите от гражданската
но училище. авиация.
МТУ |м£-те-у], ср. (разг., член, -то)— Машин­ МФПП [мй-фе-пе-пе] —Международна феде­
но-тракторно училище. рация на патентните повереници.
I Речвшк яв съкряцевяяп
'ЯМФИС
ОМФПС (Мд-фе-itfe-ceJ— Международна феде­
рация на професионалните съюзи. : »
МФСА [ме-фе-се*а] — Международна ;.феде-
рация по спортна акробатика.
’МФСМ [мй-фе-се-ме] — Международна ^феде­
рация по спортна медицина.
'МФФД [ме-фе-фе-де] — Международна >>ф£де-
' рация на философските дружества..?
Мл (—) [ем-xä] — В марката на масло за
- хидравлични системи (напр.: МХ-8.МХ*1в).
-МХ хим. — Малеинов хидразнд. . ... •>.-
MX [ем-xä], агрон.—Максимална; хигроско-
‘ “ЛИЧНОСТ. I •
Мх — Михайловград (в регистрационните во­
л-мера на моторните превозни средства гот
Михайловград и Михайловградски окръг).
Д Мх 32-45.
-Й4ХАТ [мхат], рус. .МХАТ--(Московский;;худо-
-.^•жественний академический театр) —: Мос­
ковски художествен академичен театър на
СССР „Максим Горки“.
—Произв.: мхатоЕец,\> мхйтовски.
\МХД [ем-хе-де], - прал, Магнитн^хндродк-
.. . нампчен. А МХД генератор, МХД елек-
' ■ •’ троцентрала, > • . ,
МХМ [ме-хе-ме], остар. — Министерство на
химията-и .металургията;, 'W'f
-///.
1i‘, , ji I /
• ,lt. •• i-.L-
•" ' ч- ■ ■;.</■ ■ : : ' : ' :
.jH-eoe«, —Наблюдател..
н (-) [ен]. рус. Н (Навсчеркзсскмй злектр.о-
возостроительний завод). — В маркатд .-.ца
г- -електрически локомотив, произведен в,.Цо-
вочеркаския електролокомотивен завод
(напр..: Н-8, Н-60).
я — нано. . . (десетична представка .към из-
• мерителни единици, напр.: на — наноам-
пер).
Н — находище. ; вадм. вие. георр. — надморска височина; н.
и. — ново. . . (напр.: н.-гр. — новогръцки).
. л. геогр.— нос (със собствено име)> Д «.
„Добра Надежда".
в физ. — нютон (измерителна единица за
сила) (след цифра).
НА — Наредба за аспирантурата.
НА — Наредба за движението, изкупуването
и съхраняването на амбалажа в търговското
обръщение и материално-техническото снаб­
дяване.
НА — „Народна армия“ (вестник).
НА [не-а] — Научен архив.
яа физ. — наноампер (след цифра).
н. а. — народен артист (със собствено име).
НАБ [наб] м., порт. — NAB (Navega;ao
Аегеа Brasileira)— Бразилски въздушни ли­
нии.
НАБ [наб), англ. NAB (News Agency of Bur­
ma) — Информационна агенция на Бир­
ма.
мхн физ. ^ милихенри (следни иф р а) td
МХП [ме-хе-пе] — МинистерсТво?на химичес­
ката промишленост^ '• - • <
МХТ остар., рус. МХТ (Московскин худсЖест-
веннь1й театр) — Московски/ художествен
театър (Г898—1920). : / '
МХц физ. — мегахери (след цифра). -
МЦ трансп. — Механична централизация/-'
МЦК [ме-це-кй] — Международен = център -ло
.• качеството.
МЦНТИ — Международен център за научна
и техническа информация. ■■■( ■
МЦПО [ме-це-пе-ö] — Междусслищек/ йен-
'• ,тьр сто. производствено обучение.- ''
МЧ (ме-че], електр. — Междинна честота,
•м/ч—машнночас; м/час (след цифра). 7
м/час — машнночас; м/ч (след цифра).’
M4R . [ме-че-KäJv м.< й ср. —Международен
червен кръст, и:..» ■.
МЧУ електр.—Междинно-честотен: усилвател.
МЧУЗ електр.- — ^Междинно^честотен уСнлва-
. .тел на звука. • 1 . ” •
МЧУИ електр. — Междинно-честотен усил­
вател на изображението.
МЩ -^-Шлосерска-маса.
МШМ [ме-ше-ме] — Мозайкощ лифовьчиа ма-
.гшияа <(напр.:< МШМ-TÜO Е(Д'л‘ 1 • i 1 if-
■ • м
,,:Р
ФК.
■ •Ч ■ -v U и-!’/?! . .-г„ М : G-P
набам м., хим. — Динатрпй-етклешбис^длтио-
- карбамат»,-.,- ■ , /
НАД биохим. — Никотинамид-адевин-динук-
леотид. . •. г - ;
НАДГЕ [надге], англ. NADG-E ' (NATO auto­
matic dcfence gr.ound environment)— Авто­
матична система за надземно управление на
средствата за противовъздушна отбрана
(към НАТО). . .
в. (само с цифра). Д 2900 м. надм. вие.
НАДФ биохим. — Никотинамид-аденнн-днну-
клеотид-фосфат.
НАЗ соен. — Неприкосновен авариен запас,
найлон, член, -ът, -а, мн. -и, ле, англ. nylon
(New York, London) — Синтетично влакно,
произведено за пръв път от фирма, чиито
предприятия се намирали в Ню Йорк и Лон-
ДОН.
—Произв.: найлонов, наклонен.
HARA [нака], м. и ас., англ. NACA (National
Advisory Committee for Aeronautics) — На­
ционален съвещателен комитет по астро­
навтика (в САЩ).
накл. грам. — наклонение.
НАН — Наредба за амортизационните норми.
ИДНА хим. — Н-ацетил-яевраминова кисе­
лина.
НАМИ [яамй],рус. НАМИ (Научно-исследова-
тельский автомобильнмй и автомоторнмй ин­
ститут) — 1. Научноизследователски авто-
•■П5 нгр.

йобиленнавтОъюТорей-институт(в СССР). Произвл. нйтовец, hStobckh.

2. В Марката нй автомобили, конструирани НАТОБ — Национален академичен театър за
' в този институт (напр.: НАМИ-1). опера и балет.
НАО [нйо] — Национална астрономическа об­ НАФЕН [кафен], англ. NAFEN (Near and
серватория. Far East News) — „Новини от Близкия и
НАОЛ — Народна астрономическа обсервато­ Далечния изток“ (Печатна агенция на Ин­
рия и планетариум. - дия).
НАП (—) [нап] — Азбестово нетъкано платно НАФТА [нафта1, англ. NAFTА (North Atlan­
(напр.: НАП-1). tic Free Trade Area) — Северноатлантичес­
напалм, член, -ът, -а, м<, англ. napalm (aiümi- ка зона за свободна търговия.
nium salts of naphthenic and palmiticacids)— науч. — научен.
Смес на алуминиевите соли на нафтенйта и нац. — национален,
палмитнновата киселина. 1 • нац.-осв. — националноосвобОдиТелен.
—Произв.: напйлмов. н нач! — началник; н-к.
НАПК [на-пе-ка], лг. и (разг.)ср. (член.- -то)— нач. — начало (с пифра^. Д нач. 5 ч.
Национален аграрно^промишлен комплекс. нач.-шаб воен. — началник-щаб; НШ.
напр. —например. НАЮ—Народноосвободителна армия на Юго­
НАПС [ напс]. м. (paar., члеи, -е) — НЙИОЙЗ- славия.
лен аграрно-промишлен съюз. НБ [не-бе] — Народна библиотека.
нар. . Народен (напр.; наркооп, нармаг и НБВК остар. — Народна библиотека „Ва­
" т. и.). сил Коларов“ (в‘София). •
нар. — народен. - •' - • НБИ [ен-бе-й], нем. NB1 (Neue Berliner Illust­
нар. а. — Вж/ н. а. • : !| 1 ■■ - rierte) — Списание,издавано в Германската
нар. -дем. народнодемократичен?1' демократична република.
Нареч. 'грам:—наречие. НБИВ бнбл.— Народна библиотека „Ивйн
нарий, грам.— нарицателно (съществително), Вазов“ (в Пловдив)'. ' " '
нарком. член, -ът, -а, м., ОСтар., pz/c.’нзркбк НБИВ — Неурожай, бедствия й; икономичес­
(Народнмй комнссар)— Народей ' комисар. ко въздействие (фонд)/’
Наркооп .и. — Народяй кооперацйй (стопан­ НБКМ — Народна 6иблио1е)сЗ; „Кирил *и
ско предприятие). Методий“ (в София).
Нармаг .и. — Народен магазин (стопанско НБС [ешби-си], англ. NBC irN. В. С. (Natiorthl
предприятие). .,:.--1 Broadcasting Company) — Американска ра­
нармаг, член, -ът, -а, мн. -зи, .и? — 'Магазин на диопредавателна и телевизионна компа­
стопанското предприятие „Нйрмаг“?/! ния; Ен-би-ск. 1 ' • ' •
НарОборфонД — Наредба за оборотния жи­ НБТ биохим. — Ннтро-блаутетразоЛ.
лищен фонд на народните1 съвети; ' НБЦ [не-бе-ц£] — Национален библиографсКи
нар. -осв. — иародноосвободнтелсн. център. '
вар.-поет. леке. — народног.оетична дума-'или НВ [не-ве]. агрон. — Най-малка влагоемност.
зкачйиие. /J j ■ НВ [не-ве]> боен — Нисък въздушен удар.
Нарстуд м., испюр. (Народно студентетаЪ) Hi в. геогр. — надморска височина; иадм. вие.
1. Антифашистки съюз на българскпте -сту- (само е цифра). Д 1500 м. н. в.
денти в чужбина (1923 г.). н. в. — нашият век (само в съчет.: от н. в.,
2. Месечно списание, орган на Съюза.на бъл­ на н. в.).
гарските студенти в чужбина (1924—1920г.<), Н. В. остар. — Негово величество.
нас. — население (пред цифра). НВГ (—) (еп-ве-ге). рус. НВГ (Внтловой гори-
НАСА [наса], ср. и ж.. англ. NASA (Natio­ зонтальнмй насос) — Витлова хоризон­
nal Aeronatitics and Space Administrati­ тална помпа (напр.: НВГ-65).
on) — Национално управление по aepo- н. в. е. хи ч. —нормален водороден еквивалент,
иевтика и изследване на космическото НВНМ — Национален воениоисторическн му­
пространство (в САШ). зей.
НАСИТИ — Национална автоматизирана си­ НВО [не-ве-ö], истор. — Народна военна ор­
стема за научна и техническа информация. ганизация.
HAT [кат] — Национален академичен теа­ НВО [не-ве-ö] — Начална военна подготовка.
тър. НВОПНЖ — Наредба за временно огранича­
вата хим. — Натриев трихлорацетат. ване приемането на нови жители в големите
КАТИ [натй], рус. НАТИ (Научно-исследо- градове и някои други населени места.
вательский автотракторни» институт)—Дър­ НГ (—) [ен-ге] — Накрайник за грескране
жавен съюзен научноизследователски трак­ (напр.: НГ 700x25).
торен институт.
НАТО [нато], ср., англ. NATO (North Atlan­ НГКВЦ — Наредба за граничния контрол
tic Treaty Organization) — Организация на върху валутните ценности.
Северноатлантическия договор (Северно- НГПК [не-ге-пе-ка]— Национален горско-
антлантически пакт, Северноатлантически промишлен комплекс.
съюз). нгр. и н,-гр. — новогръцки.
нлс
ИГС — Наредба за главните счетоводители.
НД (—)[ен-де] -г- Джобен наклономер (напвс:
НД-65).
•ВД — Наредба за договорите по изпълнение
V на доставки, извършване на работи и услу­
ги; НДог.
НД — Наредба за сключване на договорите
между социалистическите организации.
.НД—„Народен другар“ (вестник).
НД [не-де] Народно действие (партия в
Перу).
НД — „Народно дело“ (вестник),
я. д. — няма данни.
ндд [не-де-де] — Националнодемократично.
движение (в Португалия).
НДЗ физикохим. — Надлъжно-дифузионна за­
щита.
н. д. и. к. — народен деятел на изкуството и
културата (със собствено име).
НДК [не-де-ка) .и. и (разг.) [ен-де-ка[, ср.
(член, -то) — Народен дворец на културата.
НДог. — Наредба за договорите по изпълне­
ние на доставки, извършване на работи и
услуги; НД.
НДОФ [не-де-о-фе] — Национален демокра­
тичен обединен фронт (в Бирма).
НДП[ не-де-пе] —Народнодемократическа пар­
тия (в Пуерто Рико).
ндп [не-де-пе] — Националдемократическа
партия (в Австрия).
НДП [ не-де-пе) — Националнодемократичес-
ка партия (във Федерална република Гер­
мания).
ндп [не-дс-пе] — Нова демократическа пар­
тия (в Канада).
НДПА [не-де-пе-а] — Народнодемократическа
партия на Афганистан.
НДР [не-де-ре] — Народно движение на ре­
волюцията (в Заир). v
НДР [ не-де-ре] — Народнодемократична ре­
публика.
НДРЙ — Народнодемократична република Йе­
мен.
НДС [не-де-се] — Национален демократичен
съюз (в Монако).
НДСИА — Наредба за движението, съхра­
няването и използуването на амбалажа.
НДСО — Наредба за договорите между со­
циалистическите организации.
НДФ остар.—Национален демократичен фронт
(е Румъния).
НДФОП — Народен демократичен фронт за ос­
вобождение на Палесткиз.
н. е. — новата (нашата) ера (само в съчет.:
п р. н. с-.. от н. е.).
НЕАТО[неато], ж. и ср.,, остар., анг-л. NEATO
(North East AsiaTreaty Organization)— Дого­
ворна организация на Североизточна Азия.
НЕГ — Немска езикова гимназия.
нед. — неделя.
неизв. — неизвестен.
неизм, — неизменяемо.
НЕК [нек] — Научноекспедиционен клуб.
НЕК [лек] — Научноекследицнонен корпус.
116
Нектаркооп м.—Специализирано предприя­
тие за закупуване и опаковане на пчелен
мед, пчелни продукти и пчеларски пособия.
НЕМ — Народен етнографски музей,
нем. — немски.
неодобр. леке. — неодобрително.
неопр. мест. грам. — неолределително место-
имение. F
НЕП [кел], м. (разг., член. Непа) остар,,
рус- НЗП и нзп (Новая акономическая по­
литика) — Нова икономическа политика (в
СССР, 1921 — 1936 г.).
— Произв. непман, непмански.
неп — непер (единица за измерване затихва­
нето на телефонната линия) (след цифра),
непрех. грам. — непреходен (глагол).
иесв. грам. — несвършен (вид на глагола.)
Несмаш м.—Нестандартно машиностроене (Ма
шиностроителен завод за производство на
резервни части и нестандартно оборудване).
Н&фтохнм м. (разг., член, -ът, -а) — Нефто­
химически комбинат; НХК.
— Произв.'. нефтохймовец, нефтохймовски.
Нефтохимпробкт м. — Комплексен институт
за проучване и проектиране в областта на
нефтопреработването и нефтохимията.
НЗ воен. — Надземен удар.
НЗ [не-зе], юрид. — Наказателен закон.
НЗ [ен-зе], воен. — Неприкосновен запас.
НЗК [не-зе-ка] — Народна земеделска коопе­
рация.
НЗК.П [не-зе-ка-пе] — Новозеландска комуни­
стическа партия.
НЗК.С [не-зе-ка-се], м. и (разг.) ср, (член.
-то) — Нов завод за калцннирана сода.
НЗЛ библ. — Нова Зеландия.
НЗО (ек-зе-о), воен. — Неподвижен заградите-
лен огън.
НЗР воен. — Наблюдаема зона на разриви.
НЗТКЗС остар. — Наредба-закон за трудо­
во-кооперативните земеделски стопанства.
НЗФК — Наредба за приложение на Закона
за финансов контрол.
НИ (—) (ни) — Навигационен индикатор
(напр.: НН-50).
НИ — „Наука и изкуство“ (издателство).
НИ [не-й] — Научен институт.
НИ [ве-й], прал. — Научноизследователски.
Д НИ център.
НИАГ — Научен институт по акушерство и
гинекология.
НИАС — Наставление по инженерно-авнацион-
н.тта елхжбз.
НИБСС — Нормативно изследователско бюро
по селското стопанство.
Н. И. В. остар. — Негово императорско ве­
личество.
НИВБФ [нн-ве-бе-фе] — Научен институт по
вътрешни болести и фармакология.
НИГА [нига], м. и ж. — Научноизследовател ­
ски институт по градоустройство и архитек­
тура; НИЙГА.
НИД — Научноизследователска дейност.
НИД библ. — Нидерландия.
 117 НИИРРХ

НИДВ [нй-Де-ве] — Научен институт по дер­ НИИИСС [нийс] — Научноизследователска

матология и венерология. институт по икономика на селското стопан­
НИЕМ [вием] — Научноизследователски ин­ ство.
ститут по епидемиология и микробиоло­ Н ИИККОП[нйикоп] — Научноизследова­
гия; НИИЕМ. телски институт по кожаро-кожухарска и
Н ИЕП—Наредба за икономически ефективни­ обувна промишленост.
те предложения. НИИККСМ — Научноизследователски инсти­
НИ ЕРА [виера] м. и ж. — Център за научно­ тут за контрол по качеството, стандартиза­
изследователска и експериментална ра­ цията и метрологията.
бота по амбалажа. НИИКП [нй-и-ка-пе] — Научноизследовател­
низ. геогр. — низина. ски институт по консервна промишленост.
низзх [мн-зе-зе-ха] — Научноизследовател­ НИИКПП — Научноизследователски инсти­
ски институт по зървосъхраненис. зърно- тут по каучукова и пластмасова промиш­
преработка и хлебопроизводство. леност.
низк | нй-зе-ка]— Научноизследователски ин­ НИККР [нийкр]— Научноизследователски
ститут по зеленчукови култури; НИИЗК- институт по кинематография и радио;
НИЗПБ [вй-зе-пе-бе] — Научен институт по НИИКРА, НИКРА.
заразни и паразитни болести. НИИКРА [нйнкрз] — Научноизследователски
НИЗЦ [нй-зе-це]—Научноизследователски ин­ институт по кинематография и радио;
ститут по захарното цвекло; НИИЗЦ. НИИКР, НИКРА.
НИИ [нй-й] — Научноизследователски инсти­ НИ И КФ [нй-и-ка-фе] — Научноизследовател­
тут. ски институт по курортология и физиоте­
НИ И. . . [нй-й] и [нни] — Научноизследова­ рапия; НИКФ.
телски институт (напр.: НИИГА, НИИЗЦ). ниим [нийм] — Научноизследователски ин­
НИИВКСТ — Научноизследователски ин­ ститут по машиностроене.
ститут по водоснабдяване, канализация и ниимп [нй-и-ме-пе] — Научноизследовател­
санитарна техника. ски институт по млекарска промишленост.
НИИВПП — Научноизследователски инсти­ НИИМТ [нй-и-ме-TeJ — Научноизследовател­
тут по винарска и пивоварна промишленост. ски институт за медицинска техника.
НИЙВТ [нй-и-ве-те] —Научноизследователски НИИМТБК — Н аучноизследователски инсти­
институт по външна търговия. тут по материално-техническата база на
НИИГА [нйига], м. и (ргзг. ]ср. (члгн.-то) — културата.
Научноизследователски институт по градо- НИИНН [нийн] — Научноизследователски ин­
устройтво и архитектура; НИГА. ститут по нефтообработване и нефтохимия.
НЙИГГС — Научноизследователски инсти­ НИИНП [нй-и-не-пе] — Научноизследовател­
тут по горите и горското стопанство. ски институт по неврология и психиатрия.
НИЙГИК и НИИГиК [кйигйк] — Научно­ НИНО [нйио] — Научноизследователски ин­
изследователски институт по геодезия и ститут по образованието.
картография; НИИГК. НИИОМ [нйиом] — Научноизследователски
Н И И ГК [нй-и-ге-ка] —Научноизследователски институт по икономика и организация на
институт по геодезия и картография; машиностроенето; НИИПОМ.
НИИГИК, НИИГиК. НИИОМД — Научноизследователски инсти­
НИНЕ [нйпе] — Научноизследователски ин­ тут по опазване на майчинството и дет­
ститут по енергетика. ството.
НИИЕМ [нйнем] — Научноизследователски^ НИИОМС [нйиомс] — Научноизследователски
институт по епидемиология и микробиология институт по икономика, организация и
НИЕМ. ; механизация на строителството.
НИИЖ (нийж] — Н аучноизследователски ин­ НИИОТПЗ — Научноизследователски инсти­
ститут по животновъдство. тут по охрана на труда и професионалните
НИИЗ [нийз] — Научноизследователски ин­ заболявания; НИОТПЗ.
ститут по заваряване; НИИЗА. НИИО-Ц библ. — Научноизследователски ин­
НИИЗА [нйиза], м. и (разг. )ср. (член, -то) — ститут по образованието — Център за пе­
Научноизследователски институт по зава­ дагогическа документация и информация.
ряване: НИИЗП. НИИП [нийп] — Научноизследователски ин­
ниизк [нй-н-зе-ка] — Научноизследоват ел-. ститут по педиатрия.
ски институт по земеделски култури. НИИП [нийп] — Научноизследователски ин­
НИИЗК [нй-и-зе-ка] — Научноизследовател­ ститут по пътищата.
ски институт по зеленчукови култури: НИИПА [нйипа], л. и (разг.)сд, (член, -то)—
НИЗК. Научноизследователски институт по лочво-
НИИЗЦ [нй-и-зе-цс] — Научноизследовател­ знание и агротехника.
ски институт по захарно цвекло; НИЗЦ. НИИПСТ — Научноизследователски институт
НИИИОМ (нйиом] — Научноизследователски по пшеницата и слънчогледа — Генерал
институт по икономика и организация ва Тошево.
машиностроенето; ННИОМ. НИИРРХ — Научноизследователски наети-
ВДНСчн
яХУт пр радиобиология и радиационнагхнн
.тиена; ЦИРРХ; ; .
НИИС [нийс] — Научноизследователски .,ин-
.ститут пр статистика. • Я
ЦИЯС [нийс) — Научноизследователски, ин­
ститут по съобщенията.^
НИИСБСК — Научноизследователски, минети*
- тут по свързващи вещества и строителна
керамика.
ниисм [нй-и-се-MßJ — Научноизследовател4--
, ски институт по строителни материа-
• ЛИ. ■
НИИСМСК —- Научноизследователски инсти­
тут по свързващи материали и строителна
.-керамика. . >. ..• ■■ >.
НИ НСО |нйис&],...л1; и ср, Научноизследова­
телски институт по специална оптика.
НИИСОР [нйнсбр] —Научнонзследоватсд-;
ски институт по специална оптика и ра­
диоелектроника.
ниисхоз [нйисхоз) — Научнонзследовател-'
ски институт до социална хигиена и орга­
низация на здравеопазването; НИСХОЗ.
НЦИТ ,.(нийт] т- Научноизследователски' 1ии-?
ститут по транспорта^ .
НИИТ [яийт]—г- Научноизследователски','ин-н
.сдитут по. труда.
Н-ИИТ [ннйт].— Научноизследователски,',ии-\
ститут по тютюна и тютюневите изделия.
НИИТВТ — Научнризследователски’ияс,титут
. по транспорта — филиал „Воден транспорт“,
ниити [вйитй] — Научноизследователски
институт по техническа интензификация.
Цйитмаш и НИИТМАШ [цйнтмдш] — Научно-
.изследователски институт по технология
на машиностроенето. . • >
НИИТП [нй-и-те-пе]-— Научноизследовател-'
ски институт по текстилна промишленост.
НИИТССМ—Научноизследователски институт•
..по транспортно и селскостопанско машино­
строене. / психиатрия и неврохирургия.- ,
НИИФ [нииф] — Научноизследователски.'IK8-H
•ститут по.,фармация. . • ,,
НИИФК [нй-и-фе-ка] — Научноизследовател­
ски институт по финанси и кредит,
ниихвм — н аучнонзследователски инсти­
тут по хранително-вкусово машиностроене,
ниихк [нй^и-хе-ка] —Научноизследовател­
ски институт пр хематология и кръвопрели­
ване.
НННХКП — Научноизследователски ивсти*
тут по химическа и каучукова промишле­
ност.
ниихм [нн-и-хе-ме] — Научноизследовател*:
ски институт по хидрология и метеорология.
НИИХП [нй-и-xe-nej — Научноизследовател­
ски институт по химическа промишленост,
НИИЦ [ннйи] — Научноизследователски ин­
ститут по цените.
Нйиииетмег и НИИЦВЕТМЕТ [нйнцветмет] —.
Научноизследователски институт по цвет­
на металургия.
НИИЦ,И [нй-и-це-ме] — НаучнОизследоаател- * ■
П8
- I Ски . институт по цветна металургйя4
Киясветмет и НИИЦВЕТМЕТ. . .■
Нйичермет и НЙИЧЕРМЕТ [нйичермет] —'Науч­
ноизследователски институт яо черна мета­
лургия.
нмйчм [няги-че^ме] —.Научноизследовател­
ски институт по черна металургия; вж.
. Нйичермет и НИИЧЕРМЕТ. - .
НИКВИ [нйкви], гл. иср. — Научноизследова­
телски кожно-венерологмчен институт.
НИКОТ [никот] — Научноизследователски ин­
ститут по криминалистика и оперативна-
■техника. , ...■.-
НИКРА [нйкра]. м. и ж. —Научноизследов.а-
-гтелски институт по кинематография и pär
дио; -НИИКРА, НИИКР-
НИКФ [нй-ка-фе] -s-r Научноизследователски'
институт по курортслогня п физиотерапия;
:НИИКФ. ’ НП
НИЛАНС [ниланс]— Научноизследовател-
•'ска лаборатория, по неорганични соли-'III р.
НИЛО [пило], ж. и ср. — Научноизследо­
вателска лаборатория по обучението,.
НИЛСБФ — Научноизследователска лабора­
тория по спектрофотометркя н биологияаа
кфизика. ■■ ■ •• •.'
НиМЕСС [нймес] — Научноизследователски
--институт по механизация и елект-рифика.-?-
пия на селското стопанство.
нимт [нй-ме-те] — Научноизследователски!,
институт за медицинска техника.- „н
Нймтселмаш и И ИМТСБЛМАШ(нимтселма4фН'
Научноизследователски институт по меха­
низация,тракторно и селскостопанско маши-
-нцостроене." ./ г. ;• - г ;'1 :'
нимтем — н аучнонзследователски мкети-
• тут по механизация, тракторночи -се.тско-
нстспамско машиностроене; вж. ,>Нимтсел-
маш и НЙМТСЕЛМАШ.
НИНПН — Научен институт по неврология
нио — н ацпоналей информационен, орган.
ЦИС '[нио), м. и ср. НаучноизследоватеЛ-Ц
ски институт по овощарство. --.
НИОЕ [нное], дас. и ср.— Научиоизследова-::
телска обединена експедиция. .
НИОИ (миди], «и. и ср. — Научноизследова­
телски онкологичен институт.
НИОМС [ниомс]. м. (разг., члея.т-.а) — Научен
институт по организация. Щ механизация на i;
строителството}
НИОРС [ниорс]— Научноизследователски кн-''.
ститут по океанография и рибно стопан­
ство. ;1
НИОТ [имот] —■ Научен институт по ортопе­
дия и травматология.
НИОТПЗ — научноизследователски кисти-'1 ’
тут по охрана на труда и професионалните
заболявания; НИИОТПЗ.
НИОХИМ [ниохйм], рус. НИОХИМ (Научко-
исследовательский институт основной хн-<
мин)—Научноизследователски институт по
обща химия (в СССР).
119. ЙМЯКТИ

ННП [нип] — Научноизследователски» инсти- телски и проектио-^конструктореки институт

тут по птицевъдство. по леярска техника.
НИПИ [нйпи], м. иср. —Научноизследовател­ НИПКИММИ [нйпкимн], м. и ср. (разг.,
ски и проектантски институт. член, -то) — Научноизследователски и npö»
HMiHlA [ннниа], м. к (разг.) ср. (член.-то)— ектно-колструкторски институт за метал о-
Научноизследователски и проектантски мн» обработващи машини и инструменти.
c~:t7v- по автоматнззцня. НИПКИМТ (khhkkmtJ — Научноизследова­
НИПИ1А[ нмпига],!;(разг.)ср. (член, -то)-^ телски и. проектно-конструкторски инсти­
Научноизследователски н проектнокон- тут по медицинска техника.
структорски институт по градоустройст­ . НИПКИП [нипкйл] — Научноизследователски
во и архитектура. и проектно-конструкторски институт по
НИПИДА [пкпнда],н(разг.)ср. (член.-то)— приборостроене.
Научноизследователски и проектно-конйт* ■ НИПКИПА (пипкипа), м. и (разг.) ср. (член.
рунторски институт по двигатели и автомо­ -то) —Научно»нзследователски и проектно-
били; НИПКИДА. конструкторски • институт по приборострое- ’
НИПИИ [ннпий], JH. и ср. ч- Научноизследо* : не и автоматизация.-
пдтчлеки плановоикономически институт. НИПКИПЕМ [нйпкипем] —Научноизследо­
НИПИТУ [ингкту], .м. н ср. — Научноизсле*' вателски и проектно-конструкторски ин­
доьателски и проектантски институт по ститут за ковашко-пресови-и енергетични 1
териториално, устройство.; .. машини; НИПКИКПЕМ.
НИПК (нипк] — Национален, институт за НИПКИРЕ [нйпкире], м. -и ср. —Научно­
п&^етйицкте на културата; • ■ и1; изследователски и проектно-конструктор­
НИПКИ (лйпки]. м. и ср. — Научноизследо­ ски институт по’радиоелектроника. Ч
вателски и проектно-конструкторски инсти­ нипкиещ пйпки-се-пе] — Научноизследова?
тут. ' телски и проектно-конструкторски инсти­
НИПКИ. . . (нйпки] — Научноизследовател-. тут по съобщителна промишленост.
ски и проектно-конструкторски институт НИПКИССМ [нйлки-се-се-ме] — Научно-из’« ('■
(напр.: НИПКИЕК. НИПКИРЕ). ■■‘■.а' следователски и проектно-конструкторски
НИПКИДА [нйлкида]. м. и (paar.) ср.(член, институт по селскостопанско машинострое­
•те) — Научноизследователски.и проектно? не. ■' • ' .• ■ ■■ ‘1 Е*
конструкторски институт по двигателя-»'*«': ; НИПКИСФК— Научноизследователски и про*
автомобили; -НИПИДА. ектно-конструкторски институт „Стъкло и
ННПКНДМП — Научноизследователски. и. фина керамика“.
прсектяо-конструкторски институт родървр^ ' НИПКИТЕМ (нйпкитей] НаучвоизбЛедойа-<Н
обработваща и мебелна промишленост. телски и проектно-конструкторски инсти­
НИПКИЕК |нйпкиек] — Научноизследрва- тут по технологическо и енергетическо
телскя и .проектно-конструкторски ИВ?. / машиностроене.
CTHTVT по електронни- калкулатори. . НИПКИТИЕМ [нйпкитием]— Научноизсле-
НИПКИЕА1 (.нйпкнем] — Научнонзследо-, дователски, ■ проектно» конструкторски и
вателски и проектно-конструкторски ин­ технологически институт за електрокари
ститут по електрокари и мотокари. J ’ . и мотокари. ' I! J!
НИПКИЕМД (нйпклемде] — Научяоизсле'дОк НИПКИТИЗЛЕТ (нйпкитнзлет] — Научно-^*
вателски и проектно^конструкторсии изследователски, проектно-конструктор-
институт по електрокари; мотокари' W ■а ски и технологически институт по заваръч--
двигатели с вътрешно горене. ■■ на н леярска техника; НИПКТИЗЛЕТ.' Н
НИПКИЕП [нйпкиеп] — Научноизследова­ нипкитист (ннпкитнет] — Научноизсле­
телски и проектно-конструкторски институт-:1 дователски, проектно-конструкторски и тех­
по електротехническа, промишленост... : нологичен институт по строителна техника,
НИПКИК [ннлкйк] — Научноизследовател-^ НИПКИТМ [няпки-те-м£]—НаучнОизследова«»'-1-
ски н проектно-конструкторски институт: телски и проектно-конструкторски инсти­
по корабостроене. . ' .. тут по технология на металите.
НИПКИКПЕМ [ннпкикпем]-тг Научнонзследо-;. нипкихип [нйпкихйп] — Научноизследо­
вателски и проектно-конструкторски инсти­ вателски и проектно-конструкторскиянс^н-*! ‘
тут за копашко-пресови и енергетични мод тут по хидравлика и пневматика.
шини; НИПКИПЕМ. \ , ‘ Нйпкихмаш и НИПКИХМАШ [нйпкихмаш] —;
НИПКИКПО [нйпкикпо], м. и ср. — Научно­ Научноизследователски и проектно-кон-’•
структорски институт по хранително-вкусо-
изследователски и проектио-хонструктор1 ■ ‘ во машиностроене. ;
ски институт по ковашко-пресово оборуд-
вже. НИПКР — Научноизследователска и проект*
но-конструкторска работа.
НИЛКИЛЕМС (ннпкилемс) — НаучйойзсЛе^ НИПКТИ [ийпкти] — Научноизследовател-^
дователски и проектно-конструкторски ин­ ски, проектно-конструкторски и техноло­
ститут по леярски машини и съоръжения.,, гичен институт.
НИПКИЛВТ (нйпкилет] —• НаучноизсЛедова-; НИПКТИ. . . [нйпктй] ~ Научно»Йсл£дова^
НЙПКТИБХМ
телски, проектно-конструкторски и тех­
нологичен институт (напр.: НИПКТИДА,
.НИПКТИЗЛЕТ).
НИПКТИБХМ—Научноизследователски, про­
ектно-конструкторски и технологичен ин­
ститут по битово и хладилно машинострое­
не.
Н-ИПКТИД [ннпктид] — Научноизследова­
телски, проектно-конструкторски и тех­
нологичен институт по дървообработване,
НИПКТИДА [нйпктида], м. и (разг.) ср.
(член, -то) — Научноизследователски, про­
ектно-конструкторски и технологичен ин­
ститут по двигатели н автомобили.
НИПКТИЕП( нйпктиеп) — Научноизследова­
телски,проектно-конструкторски и техноло­
гичен институт по електротехническа про­
мишленост.
НИПКТИЗЛЕТ [ннпктизлет] — Научноизсле­
дователски, проектно-конструкторски и тех­
нологичен институт по заваръчна и леярска
техника; НИПКИТИЗЛЕТ.
НИПКТИЗП [нйпктн-зе-пе] — Научноизсле­
дователски, проектно-конструкторски н култури.
технологичен институт по захарна промиш­
леност.
нипктик [нипктйк] — Научноизследова­
телски, проектно-конструкторски и техно­
логичен институт по корабостроене.
НИПКТИММИ (нйпктимй] м. и ср.—Научно­
изследователски , проектно-конструкторски
и технологичен институт по металорежещи
машини и инструменти.
НИПКТИМО [нйпктимо], л. н ср,—Научно­
изследователски, проектно-конструктор­
ски и технологичен институт по мебелно
обзавеждане.
НИПКТИЛ [ннпктнп] — Научноизследова­
телски, проектно-конструкторски и техно­
логичен институт за полупроводници.
НИПК.ТИРЕ [нйпктире] м. и ср. —Научно­
изследователски, проектно-конструктор­
ски и технологичен институт по радио­
електроника.
нипктитшп — н аучноизследователски,
проектно-конструкторски н технологичен
институт по трикотажна и шевна промишле­
ност.
НИПКТИХИП [нйпктихнл] — Научноизсле­
дователски, проектно-конструкторски и тех­
нологичен институт по хидравлика и пнев-
матика.
НИПКТПИ— Научноизследователски про­
ектно-конструкторски и технологично-про­
ектантски институт.
нипп [нй-пе-пе] — Научноизследователски
институт по профсъюзни проблеми.
ниппи (нйпи]. м. и ср. — Научноизследова­
телски проучвателно-проектантски инсти.
тут.
НИППИЕС [нйпиес] — Научноизследовател*
ски и проектно-проучвателен институт по
енергиичо строителство.
НИПРОИП1С [ийпроитйс] — Научноизследо’
120
вателски и проектантски институт по типи­
зиране и индустриализиране на строител­
ството .
Нйпроруда и НИПРОРУДА [нипрор^да],
м. и ж. — Научноизследователски и про­
ектно-конструкторски институт за рудо­
добив и обогатяване.
-НИПС [пипе]—Научноизследователски проек­
тантски сектор.
НИПСИИ [нйпсий], м, и ср. — Научен ин­
ститут по проблемите на социалистическата
икономическа интеграция,
НИПФ [нй-пе-фе] — Научен институт по
пневмология и фтизиатр ия (при Медицинска
академия).
НИР ед, и мн. — Научноизследователска раз­
работка.
НИР прил. — Научноизследователски раз­
воен. Д НИР дейност.
НИРД [ннрд] — Научноизследователска и
развойна дейност. Д Център за НИРД.
НИРЕЛК [нирелк] —Научен институт по ро-
зата, етеричномаслените и лекарствените
НИРПД { ннр-ле-де] — Научноизследовател­
ска, развойна н проектантска дейност.
А База за НИРПД.
НИРРХ [нй-ре-ре-xä] — Научноизследовател­
ски институт по радиология и радиационна
хигиена; НИИРРХ.
НИРСО [ннрео], м. и ср. — Научноизследова­
телски институт за рибно стопанство в
океанография.
НИС [ние], м. (разг., мн. -ове) — Научно­
изследователска сектор (във висшите учебни
заведения).
ниси [нйси], м. в ср.—Научноизследовател­
ски строителен институт.
НИСИ [нйси], м. нср.— Научноизследовател­
ски стоматологичен институт.
НИСХИ [нйехи], м. и ср.— Научноизследова­
телски санитарнохигиенен институт.
НИСХОЗ [ниехоз] — Научноизследователски
институт по социална хигиена н организа­
ция на здравеопазването; НИИСХОЗ.
НИСХОУЗ [ниехоуз] — Научноизследовател
ски институт по социална хигиена, органи
зация и управление на здравеопазването
НИТ ]нит] — Научноизследователски ннетн
тут по труда.
нити [нити], м. и ср. — Научноизследова­
телски и технологичен институт.
НИТИ. . . — Научноизследователски н тех­
нологичен институт (напр.: НИТИКОП,
НИТИМ).
НИТИЖП [нй-ти-же-пе] — Научноизследова­
телски и технонологнчен институт за жи­
вотински п роду кти.
НИТИКОП [ннтикоп] — Научноизследовател­
ски и технологичен институт по кожарска
промишленост; НИТИКП.
НИТИКП — Научноизследователски и тех­
 121
нологичен институт по кожарска промиш­
леност; нитикоп.
НИТИМ [нитим], м. и ср. — Научнолрояз-
водствено предприятие за металокерамика
(отостар. Научноизследователски и техно­
логически институт по металокерамика).
нитпи - н аучноизследователски и техно­
логично-проектантски институт по здравно
строителство.
НИТПКИМЛП—Научноизследователски тех­
нологичен н проектно-конструкторски ин­
ститут по млекопромишленост.
НИТПКИМП — Научноизследователски» тех­
нологичен и проектно-конструкторски ин­
ститут по месопромишленост.
НИХИ [нйхн], м. и ср. — Научноизследова­
телски хигиенен институт.
НИХА [киха] — Научен институт по хирур­
гия и анестезия.
нихром м. — Сплав със състав: никел я хром,
използувана за реостати и електронагрева­
телни уреди.
НИХФИ [нйхфи], м. и ср. — Научноизследо­
вателски химико-фармацевтичен институт.
НИЦАА [нйцаа], м. и ж.— Научноизследова­
телски център за Африка и Азия (при Бъл­
гарската академия на науките).
НК (—) [ен-ка] — Навесен комбайн (напр.:
НК-4).
НК (—)[ен-ка]—Навесен култиватор (напр.:
НК-3.0).
НК — В емблемата на завода за електро-
инсталаиионни материали „Найден Киров“.
НК [не-ка], юрид. — Наказателен кодекс.
НК — „Народна култура“ (вестник).
НК [не-ка] — Национален комитет.
НК — Комбинирана ножица.
НК ]ен-ка], ед. и мн., биохим.— Нуклеинова
киселина.
н-к — началник; нач.
НКАА, англ. NCAA (National Collegiate1
Athletic Association) — Национална уни­
верситетска атлетическа асоциация (в
САЩ).
НКВД [ен-ка-ве-де], остар..рус. НКВД (На-
родншй комиссариат внутренних дел) —
Народен комисариат на вътрешните работя
(в СССР).
НКГБ [ен-ка-ге-бе]. остар., рус. НКГБ (На-
родини комиссариат государственной безо-
пасности) — Народен комисариат за дър-
жавна безопасност.
Н КГТ [не-ка-ге-те] — Национална конфе­
ренция на гвинейските трудещи се.
Н КЗМ [не-ка-зе-ме] — Национален коми­
тет за зашита на мира.
НКИД [ен-ка-и-де], остар..рус. НКИД (На­
родник комиссариат нностранншх дел) —
Народен комисариат на външните работи.
НКИИКП — Национален комитет за из- .
следване и използуване на космическото
пространство.
Н КОЮ остар. — Нзцнонален комитет за
освобождение на Югославия.
ннп
НКП (не-ка-пе) — Национална коалиционна
партия (във Финландия).
НКП [не-ка-пе] -• Нидерландска комуни­
стическа партия.
НКП [не-ка-пе] — Норвежка комунистическа
партия.
НКРН —Ниско корабоплаване н регулацион­
но ниво (на р. Дунав).
НКС [не-ка-се], ле. и (paar.) ср. (член, -то) —
Научно-координационен съвет.
НКС — Неутрализирана колофонна смола,
нкт [не-ка-те] — Национален комитет за
трезвеност.
НКТ [ не-ка-те] — Национален конвент на
уругвайските трудещи се.
НКУ [не-ха-у] — Народен конгрес на Уган­
да.
НКЦОВОС — Научно-координационен цен­
тър по опазване и възпроизводство на
окръжаващата среда (при БАН); НКЦОВС.
нкюрп физ. — нанокюри (след цифра).
HKUOBC — Научно-координационен цен­
тър по опазване н възпроизводство на
окръжаващата среда (при БАН);
НКЦОВОС.
нл [не-ел] — Народна ляга (в Бангладеш).
НЛ (—) [ен-ел] — Нож-скоба за изваждане
на вкоренени лозички (напр.: НЛ-60).
НЛО [не-ле-ö] и [ен-ел-ö], ед. н мн., ср. —
Неидентифициран летящ обект.
НЛРС [не-ле-ре-се] —Народен ловно-рибарски
съюз.
НМ — Народна милиция.
НМ — „Народна младеж“ (вестник).
НМ — „Народна младеж“ (издателство).
НМГД — Национален музей „Георги Ди­
митров“.
НМЛ —Магнитофон за натрупване на инфор­
мация върху магнитна лента.
НМН биохим. — Никотинмононуклеотид.
НМРМ — Национален музей „Рилски ма­
настир".
НМС остар. — Народен младежки съюз
..Звено“ (1944—1947 г.).
НМС [не-ме-се] — Научнометодичен съвет.
НМЩ електр. — Неутрална малогаба­
ритна щепселна розетка за релета.
НН електр. — Ниско напрежение.
ННА [не-не-а] — Национална народна армия
(в Конго).
ННА [не-не-а] «— Немска народна армия (в
Германската демократична република),
ннд [не-не-де] — Народно национално двн*
женне) (в Тринидад и Тобаго).
ННК [не-не-ка] — Народен национален кон­
грес (в Гвиана); ННКГ.
НН КГ — Народен национален конгрес в Гвиа­
на; НН1\.
ННП [не-не-пе]— Национална независима
партия (в Коста Риха).
ННП [не-не-пе] — Национална народна пар­
тия (в Бангладеш).
ННП [не-не-пе] — Народна национална пар­
тия (в Ямайка).
ННП ;.-^-яе,ве].^йН«»»иНа{м>Двч->я-артряП'4$Н HQPM — Нестандартно» оСорудвсяе»- .и .ре
Норвегия). .’-че . J !-лу!н зервнн части. .
Htf Ф .[не-не-фе],?-?. Народен .нацирналнсилг ч IWC — ;.Налоителяо-отводнятеляа:г система»;;
чески фронт (в Боливия). НОСМЦ —Наредба за отчитане на стоково-
ННФ —:. [ не- ие-фе J-r-H ац нен ал на, и ау ч на • фо it-i » ■иатериалкж ценности. ,
дзция (е САЩ). ,. ... MQT [нот[ — Научна организация ма труда.
НО — Наредба ва. отпуските и- гедчивкнтеь „кец. — Нискозамръзваща охладителна-
и а работниците н служителите. ГГ-ННОСТ. ;.■ ..
H.Q т—.Народна опера. .<' !'• • НОУ [wbyj — Народно основно- училище;
НО — Научна .организация. НОУ [аоу] —Научна организация «а:уп£$*Я
НО-Дне-о) — „Национално освобождение“ леннето.
Дс-ста Рика). :. ■ 'Г;;- НОФ [ноф] — Национален обединен фронт
НО геохим. — Неразтворим остатък. ■ (в.Бирма). . -.и -= ‘
НОЛ Днба) >т- Народноосвободвтелна дрхШяч НП [не-пе], оеч. —Наблюдателен пункт.
(з Китай). .. А- . . ;. • !'. ■; НП — Наредба, за плащанията.
ПОД А'цл<. —.-Неразтворимо органично НП — Народен парк. ,/-ii
ЩССТВО. ‘ НП [не-пе] — Народна партия (в Швеция).
НОВ [нов], мн-.^&оенА. -^.Леусто^чнви^.рсКнй-1 НП[не-пе} — Националистическа. парт^.;.
Вещества. . . - (в хЧалта). • :■ • ■
яо.й. яем: — нова дума или значение. ' . НП.—.-Нови производства (фонд).
НОВА [нова], истор. — Народноосвободи-., НП» •(—) [ен-пе] — Пневматична ножица
телна въстаякческа армия (1943 г.)- :'-’цН (нзлр.: НП-2). •
Новотекс м.\— Научно-производствено сто­ Нп — Нетна площ (на жилищния терен.^ •< t':
панско предприятие за нов текстил. НПБ [не-пе-бе]—Народна партия из Ботсуана
новпт - н аучна организация наг.воеццОг НПБ-[не-пе-бе]:-— Национална партия яз'Е&;
педагогическия ;труд..- ; : -Н - j . *-, . сутоленд. . ..•;- :.■■
HQH [пои] —Научно обединение, по^нзкуство-,;; НПВХ хим. —■ Непластифициран поливинил­
знание. .1 и-; . хлорид. , - - i ■'
моем..— ноември.. L ;■ • <ч;н НПГ [не-пе-ге] — Няроднопрогресизна; пар­
ноем. — иоемвр-ийскй. . /.р:; .->Н тия на Гвиана: НПП. л
HQK [wo/f]..,—: Национални-, окзанографскв:' >< НПГ [не-пе-ге] — Национална партия ;Ra
комитет. Гренада. ,.»• -=.-,-. : -.- ; -- • .
НОК [нок] — Национален, одимпмискн мОгг, НПД [не-пе-де], ср. (paar,, член: -то). — Науч­
митет. .и -.. * I ( . ч но-производствена дейност. . ' <14 .-:1 <
НООПТН — Научио обединение по основни НПДИ [н4-пе-де-н] — Национална постоянно-
проблеми на техническите нзукнл = -./- действуваща изложба; - - ;■
НОП [нрг] — Научна организация на пронз* НПЗД/К — Наредба за продажба и&амбн-з нЗ*
В.ОДСТЗЛТО..-•• (Г-п {' държавни жилища. i
НОГ1Т |нолт] — Научна орраннз-пия -на НПЗФК — Наредба за приложение .на-'Зако­
производството ,и труда. , ; ;<= ’<• па за финансов контрол. : ч /, ;. .- - и-
НОПТУ . (нопту) —. Научна .оргаликапия. мн НПИ [не-пе-н]-.— Национална партия ’ на •
производството, труда и управл-:-.г.-?.то.-, Индонезия. .'!• ■ »jo.?. -.-1 - А.
НОПТУЗ’1Е-,;.[ноптузие] —.Научна- орган».-» НПК [яе-пе-ка], юрид;,-^Наказателен про­
зацня на производството; труди, управле­ цесуален кодекс. < ■,'
нието, здравната:информвция и ергономия*;. НПК [не-пе-ка] — Народна-партия'На =
т; • ..- •. V вента (в Гана). -i
НОПУРС [нолурс] —Наредба за-о.безщеигията НПК [не-пе-ка],»ж.-и (разг. )ср.(член- -то.) —
и помощта.при уволнение ка работници а'!' Народна потребителна кооперация.:
служители.- НПК (не-пе-ка]г е<3..'и мн., л<. и (ра8г)..-гр1
НОР б(.'бг. — Норвегия. (член, -то)— Научно-производствен: ком­
НОРАД |нбрад], англ. NQRAD ( ^orth AmeTb; '1 плекс. г. •
сап Air Defence Command)— Споразумение НПК [не-пе-ка] — Национален политически
аа общо канадско-американско ком-аидуаа- конкурс. . !
не ка про нво8ъздушната..отбрана на Се­ НПКПЗП — Научно-производствен комплекс
верна Америка. . - по плодово и зеленчуково производство.-'
НПКС [не-пе-ка-се] — Национален политиче­
иорз. — норвежки. ' / ски консултативен съвет (в Лаос).
ворд. — яордски. НПКС остар.—Народен политически кон­
НОРК [норк], м., англ. N’ORC (Nava.’! Ordnan- султативен съвет (в Китай); НПКСК.
се Research Computer) — Електронно­ НПКСК остар. — Народен политически *он- ;
изчислителна машина (САЩ). с-ултативен съвет на Китай: НПКС.
ИОРПДСО — Наредба зз образува е. и раз* НП*П [не-пе-ел] — Научяолриложна лабора­
пред:.-.и-;.!не на печалбата в -Дд; жавнитгч. тория . : 1
стопански организации. НПл — Наредба за планирането.
 123, НСН6

НПл —Наредба, за плащанията. s, НРП [не-ре-пе] — Националистическа репу­

НПЛА [не-пе-лЗ] — Научно-производстлеяа бликанска партия (в Суринам).
лаборатория по алгология. НРП [не-ре-пе] — Национално-религиозна пар-:
НПЛВК — Научно-производствен лоааро-вн- тия (в Израел). . - ■
нарски комплекс. , • НРП [не-ре-пе] —Норвежка работническа пар­
НПМ — Национален парк-музей, тия. ; , . .! ,•>
НПО [не-пе-ö], ср. (разг., член, -то, ля.-та)^ НРПЛ [ке-ре-пе-ел] — Народнореволюционна
Научно-производствено обединение. партия: на, Лаос. ' • :• ■
НПП [не-пе-пе] — Народна политическа пар­ НРПС [ие-ре-пе-се], мн. и (рядко) ед., истор.—
тия (в Сейнт Виясьнт). Независими работнически професионални’;
НПП [не-пе-пе] — Народиопрогресивна пар­ съюзя (1925-1936).
тия (в Гамбия). , . НРС воен. — Неуправляем реактивен снаряд.:
НПП [не-пе-пе] — Народнопрогресивна пар­ НРТ [не-ре-те] — Нето регистър тон (мярка за
тия (в Гвиана). :• вместимост на плавателен съд). Д 100 xu’A.v
НПП воен, •— Настнгление за, провеждане- на., НРТ товароподемност.
полети. НРУ [не-ре-у] — Национално разузнавателно?
НПП [не-пе-пе], ср. (разг., член, -то)— Научг управление (в Чили). ; . .
но-производствено предприятие, НРЮЙ — Народна република Южен1 ЙеменД;
НПП [не-пе-п^] — Нацноналнопрогресивиа' - НС (—) {ен-ес]—Навесна тракторна :сцепка
партия (в Егп1мт>. . (налр.: НС-6). .< '■
НПП [ не-пе-пе] — Нова прогресивна, партия - НС — Напоителна .система. А НС „ТракиецА.
(в Пуерто Рпко) НС — „Народен спорт“ (вестник). ? и /и
НПС [не-пе-се] -т- Народен прогресивен НС [ве-се] — Народен съвет, .
(в Гамбия). ■ -п НС [не-се] гт Народен съюз (в<Исландия)^ : МН
НПС ед, и мн., , >ибл.—На.у.чн(?[произврдртя^н1; НС —Народно събрание. -.
сборник. НС — Научен-секретариат.;;: И ---/,.- , -,-1 j’)3
НПСЛ [не-пе-се-ел] —Народна партия -ра НС — Научен съвет. 1
Сиера Леоне. . НС [-не-се] . Национален-, съ®ет.- Д НС М&Н
НПСП [не-пе-се-пе] — Научнр-производстве»н ОФ.
но стопанско предприятие. НС (-Т-) [ен-ес] — Нивосигнааизаторч (напр*: и
КПУФК—Наредба а приложение на Укарв(- НС-1, НС< . ще. 17 . . >■ - - ш
за финансов контрол. <r.;i н. с. яаучен сътрудник-(със собствено нме)рт
ППФ хим. —- Нитропентафталев емайл. .. фч н. с. биБл. — нова серия? ■. ■
НПХФ хим. — Натриев лентахлорфг-нолат. НСА [ен-ес-а], англ.. NSA (National. .Student
’!Г Ц [не-пе-це]. е). и мн., я. и (paar.) ср. (улен^;, Association) —• Национална студентска >асо
-то) — Научхо-пронзводствев център.... ;> ? циация (в САЩ)-.: . •, А
ЧР [не-ре] — Нарсдна република. А HPБъЛг НСАА [не-са-а] — Национална студентска
гария. Ь •- . .4 . ( .. . .. I ОФ| атлетнческа асоциация. ; -4j;j
HP електр — Неутрално реле./ •• - у НСБ [не-се-бе] —Нормативно-справочна, база.
н. р. геогр. — надморско.равлищеКсамо сщцфн. НСВ есен. — Началник на Свързочен въз л.Я>
ра). Д 10! Ом. H р. ; ■/• ; НСДАП [еп-ес-де-а-пе], остар.^-нем.- NSDAP
HPA I не-ре-А} —.Народна,-;република Алба* ■; Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpaf-! V;
ння. .. 11 tei) —Националсоциалвстнческа paßoTHHt»:
НРА [негре-äj — Народна република. Ангояж-«! ческа партия на Германия (хнтлероцека фа • н.
НРБ — Норми за радиационна безопасност, шистка партия). ,,
НРБ [ие-ре-бе] — Народна република Бълг.а- и НСДВ — Наредба,загсъбираае. нащържавните. г-
РИЯ. ■ вземания. ' У-' : ‘ •
НРВ [ен-ер-ве), рис. НРЦ (Нефтяное ростовое н НСДН [не-се-де-ке)< —’ Народен съюз,.за-двя-Ж
вещество) -^-Нефтено'вещество, стимулира­ женне напред (в Аржентина).
що растежа. . . .. • , нсек.агносскунда . (след цифра)у , . , . ;пн
НРД [ие-рс-дс] — Националистическо револю/ i НСЕПЕ — Н ационален съвет по ергономия и
циоино движ;■ ие (в Боливия). промишлена естетика. - / УН
НРД [яе-ре-де] — Народно революционно дви?-' / НСК (—) [ен-се-ка], рус, НСК (Навесяой сило-
жепяе (в Конго — Бразлвнл). 1 . соуборочимм хо>{байн)—Навесен силажокс11-: >•
НРК [не-ре-ка] — Народна.република Конго;1,' байн (яапр.: НСК-1,8). : ■■
НРЛС ед. и мн. — Навигационна радиолока- НСКРС — Наредба за служебните командиров­
иионна станция. ;:- ки на работниците и служителите. , И1Н
НРМ [не-рс-ме] — Народна република Мозам­ НСЛП ческа
[нс-сс-ле-пе] — Норвежка социалисти­
лява партия, - ,>Ч1 Н
бик. . ; л
НСНК [ке-се-не-ка] — Национален съвет на:
НРМС — Наредба за разпределение на младит Нигерия и Камерун (политическа партия).s К
те специалисти. . , , .'i(.' ■ , НСНС [не-се-не-се]-. — Национален съюз на
НРП [ие-ре-пе] — Народнорепублкканска пар­ народните сили (политическа ;партня;в Мя'-Г.-
тия (в Турция). - ■: . • N - 1 ■-f'-ij: I роко). ; i. -.^41 h
Н€НТИ
ИСНТИ — Национална система за научна Я
техническа информация.
НСО — Наредба за счетоводна отчетност.
НСОМ [не-се-ом] — Народни сили за осво­
бождение на Мозамбик.
НСОФ — Национален съвет на Отечествения
фронт.
НСП [нб-се-пе] — Народно-социалистическа
-партия (в Аржентина).
НСП [не-се-пе] — Национален съвет на проф­
съюзите (в Индия).
НСП [не-се-пе] — Национално-социалистиче­
ска партия (в Бангладеш).
НСП [не-се-пе] — Никарагуанска социалисти­
ческа партия.
НСП И [не-се-ле-й] — Народно-социалистиче­
ска партия на Испания.
НСПК [не-се-пе-ка] — Народно-социалисти­
ческа партия ма Куба.
НСР [не-се-ер] — Национален съвет ва рево­
люцията (в Конго—Бразавил).
НСРСП — Нигерийска социалистическа работ­
ническо-селска партия.
НСС [ие-се-се] — Национален студентски съюз
(във Франция).
НСС [не-се-се]— Национален съвет за спасение
(в Гана).
НССТ осmap. — Народен съюз за спорт и тех­
ника.
и. ст. — нов стил (след дата). А 10. I. н. ст.
НСтанд. — Наредба за стандартите.
НСУ [ен-ес-у], нем. NSU (Neckarsulm, Ver­
einigte Fahrzeugwerke-Aktiengesellschaft) —
1. Обединени автомобилни заводи (във Фе­
дерална република Германия).
2. Марка автомобили, произведени в тези
заводи.
НСУН — Национална система за управление
на науката.
НСФ [не’-се-фе] — Национална спортна феде­
рация (на Сирия).
НТ — Народен театър.
НТ — „Наука и техника“ (списание).
НТ [не-те], прал. — Научнотехнически. &НТ
съюзи.
нт физ. — нит (единица за яркост на свете­
ща повърхност) (след цифра).
НТА [ен-те-ä] — Нафтов топловъздушен апа­
рат.
НТБ (не-те-бе) — Научно-техническа библио­
тека. 0 НХС воен. — Началник на химическата служ­
НТБ. норв. NTB (Norsk Telegramby а) — Нор­
вежко телеграфно бюро.
нтд [ не-те-де] — Научно-техническа дейност,
НТД [ не-те-де] — Научно-техническо друже­
ство .
НТИ [ пе-те-й] — Научно-техническа инфор-
?лацня.
НТИС ед. и жк., библ. -Научно-технически
инфо рмационен сборник.
НТК [i.'.'-Tc-кз]. и (р.чзг.) ср. (член, -то) —
Наи.Я' ...-.10:: транспортен комплекс.
НТМ - Н;‘!н.,7Си т*.згъ]> за младежта.
НТП [1. - ге-ии] — Научнотехнически прогрес.
124^
НТП [не-те-пе], ед. и мн. — Научно-техниче"
' ско постижение.
НТП (—) [ен-те-пе] — Ножица пневматична*
за тел (напр.: НТП-1).
НТПИ [не-те-пе-й] — Научно-техническа и па­
тентна информация.
НТР — Научно-техническа революция.
НТС ед. и мн., библ. — Научно-технически
сборник.
НТС [не-те-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
1. Научно-технически съюз.
2, Сградата, в която се помещава ръковод­
ството на Научно-техническия съюз.
НТС — Научно-техническо сътрудничество.
НТСБ остар. — Народен туристически съю»
в България.
НТТМ [не-те-те-ме], ср., остар. — Научно-тех­
ническо творчество на младежта; вж. ТНТМ..
НТХА ким. — Натриев трихлоранетат.
НУО [нуо] — Научно-учебно обединение.
НУОА [ну-о-а] — Научно-учебно обединение
по агрономство.
НУОЖ [нуож] — Научно-учебно обединение
по животновъдство.
НУПП (—) —Непрекъсната улейна поилка
за птици (напр.: НУПП-1).
НУР [нур], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове),
воен. — Неуправляема ракета.
НУРС [нурс], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове),
воен. — Неуправляем реактивен снаряд.
НУС остар. — Неутрален учителски съюз.
НФ — Народен фронт.
НФ [не-фе] — Национален фронт (в Народно­
демократична република Йемен).
нф физ. — нанофарад.
НФБ [не-фе-бе] — Национален фронт на Бот­
суана.
НФО [не-фе-ö] —- Национален фронт за осво­
бождение (в Алжир).
НФООПЗ — Народен фронт за освобождение
на Оман н Персийския залив.
НФОП — Народен фронт за освобождение на
Палестина.
НФОЮВ — Национален фронт за освобожде­
ние на Южен Виетнам.
н. х. —народен художник (със собствено HNe).
НХГ — Национална художествена галерия,
нхк [не-хе-ка]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Нефтохимически комбинат; Нефтохнм.
нхн физ. — нанохенрн (след цифра).
ба.
НЦ — Наредба за цените.
НЦ [не-це] — Научен център.
НЦ. . . — Научен център (напр.: НЦВТ,
НЦЕССИ).
НЦ хим. — Нитроцелулоза.
НЦВРОПС —Научен център по водните ресур­
си и опазване на природната среда.
НЦВТ [не-це-ве-те] —Научен център по външ„
на търговия.
НЦВТБО — Научен център по вътрешната
търговия и битовото обслужване.
НЦВТУМПТ — Научен център по вътрешн
а
125
търговия, услуги, местна промишленост и
туризъм.
НЦЕССИ — Научен център за създаване н
развитие на единна система за социална
информация.
НЦКТП—Научен център за комплексни транс­
портни проблеми.
НЦНИ (не-це-не й] — Национален център за
научни изследвания (във Франция).
НЦНМН — Национален център за научна
медицинска информация.
ЯЦОУИНТПВО — Научен център по орга­
низация, управление и икономика на нау­
ката, техническия прогрес и висшето обра­
зование.
НЦП [не-це-пе] — Научен център за планира­
не.
НЦПММПОИР — Научен център за планира­
не, математическо моделиране и прогнозира­
не на обществено-икономическото разви­
тие.
о
0 — „Орбита“ (вестник).
0 (—), рус. О (Машина для отделочннх ра-
бот) — Обработваща машина (напр.: 0—1 —
машина за циклене на паркет, Ö—45— пис­
толет-пулверизатор).
o. геогр. — остров; о-в (пред собствено име).
Д о. Крим.
p, —отец (със собствено име). А о. Паисий.
ОАБ [оаб], ед. и мн., воен.—Осветителна
авиационна бомба.
ОАБ [оаб], ед. и мн.., воен. — Осколочна авиа­
ционна бомба.
оабр воен. — Оръдейна артилерийска брига­
да.
ОАД [оад] — Организация на американските
държави.
ОАД (—) [оад]—Отрезно-абразивна дискова
машина (металорежеща машина) (напр.:
ОАД-31).
ОАЕ [оае] —Организация за африканско един­
ство.
ОАМНИИ — Обединен авиомедицински науч­
но изследователски институт.
0AM0 [само] — Обща афрнкано-малгашка
организация.
ОАМЦ [оамц] — Окръжен авто-мото център.
ОАП [оап] — Обща аграрна политика (на
Европейската икономическа общност).
ОАП [оап] — Автоматичен парен овлажнител,
ОАП [оап] — Окръжно аптечно предприятие.
ОАП [оап] — Оптично-акустичен приемник,
оап [оап], м. (разг., член, -а), воен.— Оръдеен
артилерийски полк.
ОА ПВО воен. — Отделна армия противо­
въздушна отбрана.
ОБН
НЦТК [не-це-те-кй]—Научен център до транс­
портна кибернетика.
НЦТКнКТП остар.—Научен център по транс­
портна кибернетика н комплексни транс­
портни проблеми.
НЦХЕ [не-це-хе] — Научен цетър по хигие­
на и епидемиология.
НЧ [не-че], електр. — Ниска честота.
НЧ [не-че], прил., електр. — Нискочестотен.
А/7У верига.
НЧУ електр. — Нискочестотен усилвател;
УНЧ.
НЧФ електр. — Нискочестотен филтър; ФНЧ.
НШЗО [не-ше-зе-ö], ср. (разг., член, -то) —
Народна школа за запасни офицери.
НЩ воен.— Началник-щаб; нач.-щаб.
НЮДО (нюдо), англ. N UDO (National Uni­
ted Democratic Organization) — Национа­
лен съюз на демократичните организации
(в Намибия, Югозападна Африка).
НЮП [нюп] — Национално-юнионистка пар­
тия (в Судан).
ОАПС [oänc], м. (разг., член, -а) — Окръжен
аграрно-промишлен съюз.
ОАР [оар| — Обединена Арабска република.
ОАС [оас],фр. О. А. S. (Organisation de l’armee
secrete) — Тайна въоръжена организация
(във Франция и Алжир).
— Произв.-. оасовец, оасовски.
ОАСУ [оасу] — Отраслова автоматизирана си­
стема за управление.
ОАФП [ö-а-фе-пе] — Общоафриканска феде­
рация на профсъюзите.
ОБ библ. — Окръжна библиотека.
об. — обем (с цифра).
об. — обемен (само в съчет.: об, %).
об. техн. — обороти (с цифра).
ОББ библ. — Окръжна библиотека — Бургас.
ОББ, нем. ОВВ (Österreichische Bundesbah*
nen) — Австрийски държавни железници.
ОБВ библ. Окръжна библиотека — Варна.
ОБВТ библ. — Окръжна библиотека — Вели­
ко Търново.
ОБВТ — Отдел „Безмитно-валутна търговия“.
ОБГ библ. — Окръжна библиотека — Габро­
во.
обикн. — обикновено.
ОбК—Общински комитет.
обкбм, член, -ът, -а. мн. -и, м., остар., рус.
обком (Областной комитет) — Областен ко­
митет.
ОБЛ библ. — Окръжна библиотека — Ловеч,
обл» — област.
обл. — областен.
об/мин техн. — оборота в минута (с цифра).
А Скорост 1500 об/мин.
ОБН остар. — Отделение ва биологическа
IÖShc I2S

'''науки (nj/fc ^йа' 'Tpäü^&p'tfa1 п|з'ъскачк^г'(,йапр'.'-’''.^^’О

уОВф ,(о-ве-ф£], Обединени. варс^й/}ф^.р и
ФбНС — Общински . народен съвет. "h . !, Hj kk' . .. 1-.-.)
Wo [o6ö], cp. (paar., член."-'то)', Отде- Ог (—) [ft-те] — TäsoÖ отоплиТел (напр.: ОГ-
лен батальон за обслужване. . . - ' Г1/•? ; н ... 150, QE:250). . ,/ •
сгбобщ. иест. грам. —• обобщитед^о медов- 0Г еоен.— Ornee'a група. ‘
мепие. . .. ' т; f ОГ—.„Отечествен глас“ (в,,стнрк|. . ! :' ,.
ОБП [ö-6e-ne]jr- Обединена бермудска дар- ‘ г0ГАС[ог4с}> рус. ОГАС (О£ш£г?£уДарственпЬя
,,; J тнл (ка Бермудските острови). ■втоматизярованная Сйстелш упрзВлейгя) —
ОБП [ö-бе-пе] — Областно бюро за 'проверка, ►‘Обществена автоматизира н^снстем^ '•w.V-уп­
чУБП библ. — Обществено-политически, нау ки. равление. ■ I ; з '• 1 . •
ЛБП библ. — Окръжна библиотека — Пермнх. ОГВС [ö-ге-ве-се], еоен.4-.— СЬ^яаичеио: 'годен
•’0БП библ. — Окръжна библиотека — Плевен. •.•:.» а. военна служба. .
~ОБР библ. — Окръжна библиотека —/Русе. ОГГН осто-р. — Отр . енпе за геологически и
обр. — образец (с ццфра). Л абр. 15. географски науки и ри Българската акаде-
qpp. леке, -т образно. .Нлмня на науките) ... . ;■;;}?
.QJ&PA —Окръжна болница „д-р.^Рзчо' ОГЕ [д-ге-е]’ м и (разг.) ср. (член, -тб) —
HUJ'Töb" — София.,; ,. г у . ,,.Отдел на главния енергетик... z.. ....
ни6С ' бйблъ—Окръжна СГйбдиотека -ф^иля- ОГИ [б-ге-и], -< и (paar.) ср'.’ !{член. -то); —
■röfccF библ.1 — Окръжна’ библиотека .Отдел на. главния инженер.
"ÖtK [ö-ге-ка], &оен. —Отряд гранични'катери.
обет. грам. — обстоятелствено пояснение. ОГМ [ö-ге-ме], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
ОБТ библ. — Общотехиически науки. Отдел на главния металург.
ОбУИзн и кон. — Обши условия за доставка" \ ОГМ [ö-ге-ем] и [d-ге-ме], м. и (разг.) ср.
на стоки за износ. i • (член, -то) — Отдел на главния механик.
ОбУс/СИВ икон. — ССщи условия за достав­ ОГП lö-ге-пе] — Обединение на германските
ка на стоки между външнотърговските орга­ профсъюан (ьъв Федерална република Гер-
низации на страните — членки на ръвета м чиня). ...
и,>'*ьза Икономическа взай>^опрко111. " ‘ 0Г’1У [0-ге-пе-$’[, oemap., flyc. ОГПУ (Объеф-
ОБЩ — Окръжен бригадирски Щаб? '11цЕ, ненпое гбсударственное полктг.ческое управ-
'.общ, —' общински , ’ ление) — Обединено държавно политическо
•'JCj6m. ВВТ остар. — Общински вестНих£ве- управление при Съвета на народните кЬми-
лико Търново“. 1 ' ' . . . сари на СССР (1922—1934). '
Общ. НС — Общински народен г<,вет;: яж. 6’ГТ [ö-ге-те], м. к (разг.) ср. ‘(член.
ОбНС. . .' ( Отдел на главния технолог."
'OB [6-ье] — Апарат за тер> нчна обработка на ’;ОД‘;[о-де), ср. (разг., член, -то), еоен. -Опера-
вина. тявен дежурен. ’ ’ '• 1 ‘
ÖB [ö-ве], електрон —Обратва връзка/ ' ОД [ö-j-.ej, обикн. мн.,воен. — Отровни • димо-
OB хим. — Органично вещество. - ... образуватели. ' ';-
OB |д-ве]— Отопление н я-нтялзцкя. ОДА fizia) — Окръжен държавен архив?
OB [ö-ве], мн., еоен. — Отровни зещества. ОДИ [оди], остср.'— Окръжна държавна нн-
OB (—)[о-ве], рус. OB (Опрнски-атель вино- спеииия.
граднмй) — Лозолръскачка (налр/ ОВ-3). 0ДИТ [одйт] — Окръжна' държавна инспек­
о--; геогр. — остров; о. (със собствено име). ция. по труда.
А о-в К.а-.ри; Канарски о-ви. ОДО |одо], еоен. —Отделение за дегазгпйон-
ОВХ — Окръжна ветеринарна лечебница. на обработка.
ОВМ (—) [ö-ве-ем], рус. ОВМ (Опрмскиватель ОДП [ö-де-пе] — Обединено държавно пред­
вентиляторннй моторний) — Вентилаторна приятие.
моторна пръскачка (налр.: OBM-4ÖO). ОДСП [6-де-сс-пе] —Обединено държавно сто­
ОВМЗ [ö-ве-ме-зе], мн. — Обединени Вазов- панско предприятие.
ски машиностроителни заводи. ОДТП [0-де-те-пе] — Обединено държавно тър­
ОРР боен. — Охрана на воден район; ОВРа. говско предприятие.
ОВРа еоен. —Охрана яа воден район; ОВР. ОДФ [ö-де-фе] —Обединен демократичен фронт
ОВРА [опра]. х., остар., итал. OVRA (Opera (в Пакистан).
volontaria repressione antiiascista) — Фа­ ОЕЕК остар., англ. ОЕЕС (Organization for
шистка организация в Италия (1922 — 1943). European Economic Cooperation) — Органи­
ОВС [ö-ве-се], мн., еоен. — Обединен» въоръ­ зация за европейско икономическо сътруд­
жени силя (на страните — участнички във ничество; вж. ОЕИС.
Варшавския договор).
ОВС (—) [ö-ве-ес], рус. ОВС (Онрнскиватель ОЕИС — Организация за европейско иконо­
са довий вентилаторния) — Вентилатор­ мическо сътрудничество.
на градинарска пръскачка (напр.: ОВС-А). ОЕЛИ остар. — Отделение за езикознание,
ОВТ (—) [d-ве-те], рус. ОВТ (Ояржсккватель литературознание и изкуствознание (epi
вентил яторнмй тракторний) — Ввнтжлатор- Българската академия ма науките).
[
427
ОЕП Зисхим. . Относителна електрофор$твя-
на подвижност. -.,
ОЕС {оес]4 ед. и мн\ — Обединена електроенер­
гийна система (на европейските социадистн-
чески стрзнй).' . циалистическите страяи
ОЕСД [о-е-се-де], амг.г. ÖECt> (Organization
■ for Economio Cooperation and Development)
Организация за икономическо сътрудниче-
л .ство и развитие; вж. ОИСР.
ОЕСО остар. Окръжна единна строителна
организация.
03 fö-зе], мн. — Обединени заводи*, ...
03 fö-зе]— Обувен завод. - ; ,о
.03 (б-зе) — Оръжеен завод. ,, ,, - .,/..0
03 — „Отечествен з-ов" (вестник)^
03 и о.зР[0.*з6] — Офицер от.запаса.
-ОЗННС -'Организация и защита на яаееле-
• нз:ето и народното-стопанство (учебна дисци-
. плика).
ОЗНС остар. —Общ земеделски префесмон*-
•• .Лен СЪЮЗ;- ... , ■ j .с
ОЗСК (дгзе‘Св‘КЙ], мн.—Обединени заводи
за строителна^ерамика^ . ■-• т-; ■■iitf.O
ОЗСМ [б-зе-се-ме], мн. *-■ Обединели .^заводи
.за -строителни :ма“еризли=.,- ■ ч,-. ■<..
ОЗУ [03$’]. електрон. — Оперативно запомня-
що устройство 1 (в.1 рйДиалокзциоян2|,есен­
ция). . • • ■ '-тет- за1-; българ.е-съветскЬ дружба. -i,;' < .<i;
ОИК [ohxJ.h- Окръжна-.инспекция ;ПО';’Кйяе-
• ' CTD-OTO; ' ■■■■■ ■' ■ ......-
ОИКП [б-н-ка-пе] — Обшояндинокн .loiffрее
на профсъюзите; ОКП. . ■ ■ /е •
ОИКТ [ö'-н-ка-те] — Общо-италианска кокфе-
дграния на труда (профсъюз-в Италия/^
ОИИ Окръжен исторически музей;; :\‘<о
•ОИО — Отраслов информационен орган.:-;
ОИПЕДСС — Отделение зг изследователска,
прсс трлтска и експериментална деййостяо
енладего стопанство.
ОИПН остар. —Отделение за исторически и
педагогически науки (при българската ака­
демия на науките-).- -I
СИР (сйр). остар.. фр. OIR (Organisation in­
ternationale de radiodiffusion) — Äi ежду на­
родна организация по радиоразпръскване
(до '1946 г.).
СНРТ [ойрт], фр. OIRT (Organisation inter­
nationale de radiodiffusion et telev.i&ion)—
Международна орг.знкзацяя за радиопреда­
ване и телевизия.
ОИС |ойс] — Отдел „Инструментално стопан­
ство“,
ОИСР ]д-и-се-ер] — Организация за жкономм-
ческо сътрудничество и развитие.
ОИТ — Отделение за интензивна терапия.
ОИТП [ö-н-те-пе], ср. (рззг,, член. -тО) —
Окръжно изкупвателно-търговско предпрйи-
тие.
йНУ.изчисл. техн. — Оптическо изчислителна
устройство.
ОИЦ [оиц] — Окръжен изчислителен център.
ОИЦ [оиц] — Отраслов имформакхомек к«м-
тър. 1
окп
С ИЯЛ,-pjrr» ОИЯИ ?Обгу»йяяеяйн'й шибгиНт
идерннх исследований) — Обединен инсти­
тут за ядрени изследвания (Международна
научноизследователска организация ва со­
сьс седЬлнще
гр- Дубна, СССР). ■ ■ •
OK (Ö-kJ} —т.Общински комитет; гж. Об.К-'/
ОК [б-ка], остар. — Околийскй комитет*.
ОК (б-ка] — Окръжен кемитет. ДОК.кл БКП.
OK [Ö-Kä] — Олимпийски комитет.
ОК (—)Т— Отварачка за жонсерви (йапр,: ОК-
.4); 'n Л : •'
ОК (—) [ö-Kä], рус. ОК (ОпрнскиватйДБ-цон-
;ннй) -—Конна веййма пръскачка ^Наттр.:
ОК-5). -'' - '
ОК [0-кеи]4 англ. -0* К; (o’kay) ■— Утиърдейо,
съгласувано (потвърждение sä' резервация
при пътуване).
ок. ггогр.— океана
ом. — около (пред цифра или дата). А ок;3500.
.ОКАМ[окам], фр.> OC/VM^OrgaÄiSatfbrt cotriftiu-
г.е Africaine-et Malgache) — Обща- африка-
но-малгашка организация; вж. ОАМО'. ‘
ОКБ [ö-на-бе].'—Опитно конструкторско'бюро.
'<ОКБА [д-ка-бе-äj — ОпитНо конструкторско
бюро по автоматика.'
ОКБСД [б^-ка-бе-се-де]—- Общонароден ;к^и-
ОКБ остар-, нем. 0KW (Oberkommändö der
Wehrmacht) — Върховно
въоръжените сили(в хитлеристкаГермаОл).
• О КГ [0-ка-ге],;. фцз; '■-* Оптически'rBäHföa'Ve-
• иератор.
ОКДК р-ка-де-ка] — Общинс-ки комитет за
'държавеягковтрой.’• ! ■- : ■ • >
0 КДН К [б-ка-де-не-кй] — Окръжен хдмйтет
за държавен и народен контрол; •
ОКЗ [ö-ка-зе], мн. — Обединени керамйчни
заводи. . •••'
ОКЗП [о-ка-зе-пе] — Общонароден комитет ва
защита на природата. ■
ОКК [о-ка-ка]. -ч. и (разг.). ср. (член. —
Отдел-за качествен контрол.
ОКЛ остар., нем. OKL (Oberkommando der
Luftwaffe) — Върховно командуване на
военновъздушните сили (в хитлеристка Гер­
мания). -
ОКМ остар.. нем. ОКМ (Oberkommando der
Kriegsmarine) — Върховно командуване на
военноморските силн (в хитлеристко Гер.
мания).
ОКМНОБ — Отделение и «абинети по меди­
цински вадзор към окръжни болници.
ОКМС [ö-ка-ме-се], м. и (разг.), ср. (член.-то) —
Окръжен комитет за младежта н спорта.
ОКН (—)[0-ка-еи], рус. ОКН (Опрмскиватель-
культиватор навесной) — Навесна пръскач­
ка - култиватор (напр.: ОКН-4).
ОКО (око) — Отдел „Корабно оборудване*.
ОКО (—) [дко], рус. ОКО (Одноконннй опмлк-
ватель) — Едноконна лрахоразпръсквачка
(напр.: ОКО-1).
ОКП [б-ка-ве] — Обедниск конгрес ira мроф-
съюамт«, -
гоЖП
ОКП (6-ка-пе} —Обособено комплексно произ­
водство.
ОКП [0-ка-пе] — Общоиндийскн конгрес на
профсъюзите; ОИКП.
ОКП — Общосъюзен класификатор на продук­
цията.
ОКП [ö-ка-пб] — Отдел „Ковашко-пресов*.
ОКПК [ö-ка-пе-кй] — Общокомплексен пар­
тиен комитет.
ОКПС [б-ка-ne-cej, м. и (разг,) ср. (член. -то)—
Окръжен комитет на професионалните съю­
зи. А ОКПС на работниците от селското
стопанство.
ОКПТ [о-ка-пе-те] — Обща конфедерация на
перуанските трудещи се.
, окр<—окръг (пред название). А окр. Плевене**.
к окр. — окръжен.
окр. кор. — окръжен кореспондент.
ОКС биохим. — Обща комбинативна способ­
ност.
ОКС [Ö-ка-се], м. м (paar.) ср. (член, -то, ля.
-та)— Окръжен кооперативен съюз.
ОКС [д-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Отдел „Капитално строителство.“
ОКТ [ö-ка-те] — Обща конфедерация на тру­
да (във Франция).
ОКТ — Окръжен клон по текстил.
ОКТ биохим. — Орннтин-карбамоилтрансфе-
раза.
омт. — октомври.
окт. — октомврийски.
ОКТП [о-ка-те-nej, м. и (разг.) ср. (член, -то)—
Организационно-конструктивен и техниче­
ски прогрес (отдел).
ОКФП [о-ка-фе-пе] — Общокнтайска федера­
ция на профсъюзите.
ОЛ (—) [ö-ел] — Отрезно-лентова машина
(напр.; ОЛ-260).
ОЛЕК — Областна лекарска експертна коми­
сия.
ОЛП [0-ле-пе] — Обособено леярно производ­
ство.
ОЛПГ [б-ле-пе-rej — Обединена лейбъристка
партия на Гренада.
ОМ (—) [6-ем] — Многообхватен омметър
(напр.: ОМ-1).
ОМ — Окръжен музей.
СМ — Отпадъчно масло.
ОМАУД — Организация, механизация и авто­
матизация на управленческата дейност
(управление).
ОМГ [ö-ме-ге], икон. — Обобщен мрежов гра­
фик.
ОМД [о-ем-де], електрон. — Основен масив на
дескркпторите.
ОМЕГ1 [смеп], фр. ОМЕР и О.М.Е.Р. (Orga­
nisation mondiale pour l’education presco-
laire) — Световна организация по предучи­
лищно възпитание.
ОМЖ [о-ме-же] — Организация на мозамбик-
ските жени.
ОМИ [омн], фр. ОхЧ1 (Organisation meteorolo-
gique internationale) — Международна ме-
теороло€ична организация; ИМО; вж. ММО.
128
ОМК (д-ме-KÄ] — Отдел „Междузаводско коо­
периране“.
ОМЛ [0-ме-£л| — Опозиционна мюсюлманска
лига (в Пакистан).
ОММ (ö-ме-ме]. фр. ОММ (Organisation me-
tfeorologique mondiale) — Световна метео­
рологична организация; АИМ, ИАМ, ВМО;
вж. СМО.
ОМН остар. — Отделение за медицински нау­
ки (при Българската академия на науките).
ОМНО [ö-ме-не-д] — Обединена малайска на­
ционална организация.
ОМО — Организационно методично отделение,
ОМП [d-ме-пе]. ед. нмн., ср. (разг., член, -то),
воен. — Оръжие за масово поразяване.
ОМП-А [ö-ем-пе-а], рус. ОМП-А (Опрнскива-
тель моторннй прицепной, модель А) —
Прицелна моторна пръскачка, модел А.
ОМПА хим. — Октаметилпирофосфорамнд.
ОМПЕ [омпе], фр. ОМРЕ (Organisation mon­
diale de la profession enseignante) — Светов­
на организация на учителите; ВОТП.
ОМП И [омпн], фр. OMPI (Organisation mon­
diale de la propriete intellectuelle) — Све­
товна организация за защита на интелек­
туалната собственост.
ОМПК [ö-ме-пе-ка] — Общомннен профкоми­
тет.
ОМПОД [омпбд], електрон. — Основен масив
на познавателните образи на документите.
ОМС [омс], м. (разг., член. -ът» -а) — Отдел
материално снабдяване.
ОМС [омс], м. — Организация и механизация
на строителството (отдел).
ОМС [омс], фр. OMS (Organisation mondiale
de la sante) — Световна организация по
здравеопазването; ВХО; вж. СЗО.
ОМСБОН воен., остар., рус. ОМСБОН (Отдель-
вая мотострелковая бригада особого назна­
чения) — Отделна мотострелхова бригада
със специално предназначение.
ОМТС [6-ме-те-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)—
Отдел материално-техническо снабдя­
ване.
ОМФД — Окръжен медико-физкултурен ди­
спансер.
ОМФН остар. — Отделение за математически
и физически науки (при Българската ака­
демия на науките).
OH [ö-ne], остар. — Общество на народите.
ОН [о-ен], глехн. — Отраслова нормала (Стан-
дартнз.ацночен документ).
ОН (—) [д-ен]—Отрезви ножов автомат (напр.;
OH-2S4).
ОН (—) [о-ен], рус. ОН (Опрмсквватель на-
весной)—Навесна пръскачка (напр.:ОН-Ю),
ОНЗ [д-не-зе] — Отдел „Народно здраве“.
ОНИИ [о-ни-й] —Отдел за наука и икономиче­
ска информация.
ОНИЯ — ХРП — Отраслова научноизследо­
вателска лаборатория по химически реакти­
ви и препарати.
Онймтселмаш м ОНИМТСЕЛМАШ [оннмтеел’
маш], м. — Обединен иаучноизследовзтел-
129
ски и проектно-конструкторски институт
по механизация, тракторно и селскостопан­
ско машиностроене.
ОНИХОТ [онихот] — Обединен научноизсле­
дователски институт по хигиена н охрана
на труда.
ОНК [о-не-ка] — Общ национален конгрес (в
Египет).
ОНКЗП [о-не-ка-зе-пе] — Общонароден коми­
тет за защита ла природата.
ОНОФ — Обединен националноосвободителен
фронт (в Бирма).
ОНП [ö-ле-пе] — Обединена народна партия
(в Бел из),
ОНП [о-не-пе] — Обединена национална пар­
тия (в П1ри Ланка).
ОНПС [о-не-пе-се] — Обединена народна пар­
тия на Сейшелските острови.
ОНРТ икон. — Обществено необходими разхо­
ди на труд.
ОНС [и-не-се] — Обединение на народните си­
ли (в Еквадор).
ОНС [ö-не-се], остар. — Околийски народен
съвет.
ОНС [о-не-се], ле. и (разг.) ср. (член. -то). —
Окръжен народен съвет.
ОНТИ [онти]—Отдел за научно-техническа
информация.
ОНТИИ [онтий] — Отдел за научно-техническа
и икономическа информация.
ОНТИПИ [öi-.тнпй] — Отдел за научна, техни­
ческа.икономическа и патентна информация.
ОНУДИ [онудй], фр. ONUDI (Organisation
des Nations Unies de developpement in-
dustriel) — Организация на обединените на­
ции за индустриално развитие.
00 — Обществено осигуряване.
ООВ [о-о-ве], електрон. — Отрицателна обрат­
на връзка.
ООД |д-о-де] — Дружество с ограничена отго­
ворност; ООД-ВО; 00 д-во, о. о. д-во.
ООД-DO, 00 д-во и о.о. д-во — Дружество с
ограничена отговорност; вж. ООД.
ООД |6-о-де], м. и (разг.) ср. (член, -то), воек.—
Отряд за осигуряване на движението.
003 [о-о-зе], ж.' и (разг.). ср. (член, -то) ■—
Опазване и отчет на земята (инспекция).
ООН [о-о-не], ж. и (разг.), ср. (член, -то) —
Организация на обединените нации.
00H3 [6-о-не-зе] —• Окръжен отдел „Народно
здраве“.
ОООК хим. — Общ обменно-обемен капацитет
(на слабоосновните анионити).
ООП [о-о-пе] — Окръжно обединено предприя­
тие.
ООП [д-о-пе] — Организация за освобождение
на Палестина.
ООПР — Общо обединение на профсъюзите в
Румъния.
ООС — Опазване на околната среда.
ОП [о-пе]— Обединено предприятие. &0П „Ки-
нефикация".
ОП [о-пе] — Обучение без откъсване от произ­
водството.
9 Речник на съкратеният«
ОЛТУ
ОП [6 •пе), ед. и мн., воен. — Огнева позиция.
ОП (—) [о-пе], соен. — Огнехвъргачен прах
(напр.: ОП-2).
ОП [ö-пе]. соен. — Огнище на поражение.
ОП [ö-пе], електрон. — Оперативна памет,
оп. муз. — опус.
ОПВл електр. — Протввовлажен облицован
проводник.
ОПВлХ електр. — Облицован протнвовла-
жеи проводник с хартия.
ОПДН — Отделение по патофизиология и ди­
намични наблюдения.
ОПДСНП — Общи правила за доставка на
стоки за народно потребление.
ОПЕК [опек]. англ. OPEC (Organisation of
Petroleum Exporting Countries) — Органи­
зация на държавите—износителки на петрол.
ОПК [о-пе-кй]. мн. — Обединени профсъюзи
на Корея.
ОПК [ö-пе-ка] — Общински партиен комитет.
ОПК [о-пе-кй]— Общопристанищен комитет.
Д ОПК на ДКМС.
ОПК [о-пе-ка] — Общостроителен партиен ко­
митет.
ОПК [о-пе-ка] — Окръжен партиен комитет.
ОПК [ö-ne-KäJ — Окръжна планова комисия.
ОПК [о-пе-ка] — Окръжна племенна книга.
ОПК [о-ле-ка] — Окръжна потребителна коо­
перация.
ОПМ [ö-пе-ме]— Обединен профсъюз на ми­
ньорите.
ОПН електр. — Облицован нулев проводник.
ОПНЗС електр. — Облицован нулев провод­
ник за полагане в земята, специален.
ОПО — Обектна противопожарна охрана.
0ПО—Организационно-педагогически отдел.
ОПОИИ — Организация и проектиране на
обработката на икономическата информа­
ция (учебна дисциплина).
ОПОНФ — Обединена политическа организа­
ция „Национален фронт“ (п Народнодемо­
кратична република Йемен).
ОПП |ö-ne-ne],cp. (разг., член, -то) —Обеди­
нено промишлено предприятие,
ОПП [о-пе-пе] — Обществено-политическа
практика.
ОПП [ö-пе-пе] — Окръжно печатно предприя­
тие.
ОПППО — Обединено промишлено предприя­
тие за производство на обувки.
опред. грам. — определение.
ОПСО [ö-ne-ce-ö] —Окръжна пласментно-снаб­
дителна организация.
опт.—оптика.
опт. — оптически.
ОПТВ [ö-пе-те-ве] — Общ парк на товарни­
те вагони (Международна транспортна орга­
низация на страните — членки на Съвета за
икономическа взаимопомощ).
ОПТЕ [ö-пе-те] — Окръжно предприятие за
търговия на едро.
ОПТУ [ö-пе-те-у] — Окръжно предприятие за
текстилни услуги.
ОПУ
ОПУ [ö-ne-$J, ср. (разг член. -то, мн. -та) —
Окръжно пътно управление; ОУП.
ОПУП — Организация на производството и
управлението в промишлеността (учебна
дисциплина).
ОПУС — Организация на производството н
управлението в строителството (учебна ди­
сциплина).
ОПУТ — Организация на производството и
управлението в транспорта (учебна дисци­
плина).
ОПФТ [б-пе-фе-те] — Обединен патриотичен
фронт на Тайланд.
ОПХК [б-пе-хс-кб] — Обединена партия на
хаитянските комунисти.
ОП1Ц — Окръжен пионерски щаб.
ОР [б-ре], спец. — Окончателна редакция.
ОР — Окръжно ръксвсдстЕо. БОР на БЗНС.
ОР (—) [б-ер] — Оссзател-ретуллтор за тем­
пература (напр.: ОР-1).
Ор. соен. — Ориентир.
ОРБ — Обединена работническа болница.
* . . орг —Организатор (напр.: парторг, проф-
групорг).
орг. . . — Организационен (напр.: оргеекре-
тар, орготдел).
орг. — организация.
Оргахйм м.—Държавно стопанско обединение
за изделия на лаково-бояджийската промиш­
леност, органични багрила, фотоматериали,
средства за химическа зашита и др.
оргбюро ср. — Организационно бюро,
брготдел м. — Организационен отдел.
Оргпроскт ле — Научноизследователски ин­
ститут за проучване, проектиране и внедря­
ване на автоматизирани системи за упра­
вление.
ОРГРЕС [бргрес] — Специализирано пред­
приятие за организация и рационализиране
на енергийната система.
оргеекретар ,и. — Организационен секретар.
ОРД [б-ср-де], воен. — Отделен разузнавателен
дозор. .
ОРД I о-ер-де], рус. ОРД (Оприскиватель ран-
цевьш диафрагмовий) — Мембранна пръ­
скачка.
ОРЗ мед. — Остро респираторно заболяване.
ОРК [б-ре-ка] —Общорудничен комитет. ДОРК
на ДКМС.
ОРК [б-ре-ка] — Окръжен радиоклуб.
ОРМ [б-ре-ме] — Оперативно ръководство на
монтажа.
ОРО .««.—Обединени революционни орга­
низации (в Куба).
оро воен. — Отделна рота за обслужване.
ОРПК [б-ре-пе-ка] — Общорудничен партиен
комитет.
ОРПС [орпе], м. (разг., член, -а)., истор. —
Общ работнически професионален съюз
(1945 — 1958).
ОРС [оре], истор. — Общ работнически съвет
(1904-1925).
ОРС [оре], м. (разг., член, -а) — Оперативно
ръководство на строителството (отдел).
130
ОРС [оре]—Отдел „Работническо снабдяване“.
ОРСС [оре], истор. — Общ работнически син­
дикален съюз (1904—1925).
ОРТ — Обединена република Танзания.
ОРТ — Океански риболовен траулер.
ОРТФ [б-ер-те-еф], фр. ORTF (Office de la
Radiodiffusion — television fran^aise) —
Бюро на френското радио и телевизия.
орхз [б-ре-хе-зе], воен. — Отделна рота за хи­
мическа зашита.
ОРЧ електр. — Оптимална работна честота.
ОС [б-се] — Общински съвет.
ОС — Общо събрание.
ОС — Околна среда.
ОС [б-се] — Окръжен съвет. ДОС на БПС.
ОС електрон. — Оперативна система.
ОС [б-се] — Опитна станция.
ОС геол. — Отражателна способност.
ОСАТ —Общ съюз на алжирските трудещи се.
ОСБД [б-се-бе-де] — Общество за съветско-
българска дружба (в СССР).
ОСБЗК остар. — Общ съюз на българските зе­
меделски кооперации.
ОС ВДА — Общо събрание на Върховния дър­
жавен арбитраж.
ОСГК [б-се-ге-ка] — Общо събрание на граж­
данските колегии (прн Върховния съд).
ОСГО [б-се-ге-б] — Общо събрание на граж­
данските отделения.
ОСГП [б-се-ге-пе] — Обединение на свобод­
ните германски профсъюзи (в Германската
демократична република).
ОСЖД [ö-се-же-де], рус. ОСЖД (Организация
сотрудничества железшях дорог) — Органи­
зация за сътрудничество в областта на же­
лезопътното дело (Обединение на транспорт­
ните администрации-на социалистическите
страни,)
ССЗК [б-се-зе-ка], ж., и (разг.) ср. (член.
-то) — Опитна станция за зеленчукови кул­
тури.
оейк [оенк] —Окръжен съвет за изкуство и
култура.
ОСКК [б-се-ка-ка] — Окръжен санаториално-
курортен комплекс.
ОСКК |д-се-ка-ка] — Окръжна станция по
кръвопреливане и кръводаряване.
ОСЯ [б-се-ел] — Организация на свободо-
мислещите и левите (в Исландия).
ОСЛП [б-сс-ле-пе] — Организация за сътруд­
ничество в лагерната промишленост (Между­
народна организация на социалистическите
страни).
ОСМА [бема] — Окръжна станция на млади­
те агробиолози.
ОСМО [бемо], ж. и ср. — Обединена строител­
но-монтажна организация.
ОСНАА [бенаа] — Организация за солидар­
ност на народите от Азия и Африка.
ОСНААЛ [беваал] — Организация за соли­
дарност на народите от Азия, Африка и
Латинска Америка.
ОСНК [б-се-н₽-ка] — Общо събрание на нака-
зател итр колегии.
[
13i
ОСНП [ö-се-не-пе] — Общокитайско събрание
на народните представители.
ОСНС [о-се-не-се], истор. — Общ студентски
народен съюз.
ОСО [осо], ср. (разг., член, -то) — Окръжна
строителна организация.
Осоавиахйм м., остар., рус. Осоавиахим (Об­
щество содействия обороне и авиационно-
химическому строительству СССР) — Обще­
ство за съдействие на отбраната, авиацион­
ното и химическото строителство в СССР
(1927—1948).
ОСОЛ — Опитна станция по овощарство и ло­
зарство.
ОСОТТ — Окръжен съвет по организация на
тех ническото творчество.
ОСП [о-се-пе] — Обединена селска партия (в
Полша).
ОСП [о-се-пе] — Обединена социалистическа
партия (във Франция).
ОСП [ö-се-пе], ср. (разг., член, -то) — Обеди­
нено стопанско предприятие.
ОСП [о-се-пе] — Окръжна стоматологична по­
ликлиника.
ОСП [ö-се-пе], ср. (разг., член, -то) — Окръж­
но стопанско предприятие.
ОСЛЗ [ö-се-пе-зе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Опитна станция по поливно земеделие.
ОСПП [ö-се-пе-пе], рус., ОСПП (Организация
сотрудничества в области подшипниковой
промншленности) — Организация за съ­
трудничество в лагерната промишленост;
вж. ОСЛП.
ОСПС [о-се-пе-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Окръжен съвет на професионалните съюзи.
ОСС [о-се-се] — Организация за сътрудниче­
ство на социалистическите страни в съобще­
нията.
ОСС, англ. OSS; Office of Strategie Services) —
Служба за изпълнение на стратегически за­
дачи (в САЩ).
ОССС — Опитна станция по селекция и семе­
производство.
остар. леке. — остаряла дума или значение.
ОСУ [осу] — Общостроително управление.
ОСУ [осу] — Окръжно статистическо управле­
ние.
ОСУ [осу] — Окръжно строително управление.
ОСУ [осу], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Орга­
низация и системи на управлението (отдел).
ОСЦЖ [о-се-це-же] — Окръжен селекционен
център по животновъдство.
ОСШ (—) [ö-се-ше], рус, ОСШ (Опрмскнватель
на самоходное шасси) — Самоходна пръ­
скачка (напр.: ОСШ-15).
ОТ (—) [о-тс] — Отделител на течност (напр.:
ОТ-200).
ОТ — Охрана на труда.
ОТБ [о-тс-бе]. м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Отдел „Техническа безопасност“.
ОТВД есен. — Океански театър на военните
действия.
ОТЗ [о-те-зе] — Отговорник „Търговска зала“,
отвл. съгц. грам. — отвлечено съществително.
ОУМ
отгл. същ. грам.—отглаголно съществително.
отг. ред. — отговорен редактор.
отд. — отдел.
ОТИ [ö-те-й], мн. — Общи технически изи­
сквания.
ОТК [ö-те-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Отдел „Технически контрол“.
ОТКЗС [ö-те-ке-зе-се], остар. —Обединено
трудово-кооперативно земеделско стопан­
ство.
ОТКК [ö-те-ка-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то)—
Отдел „Технически и качествен контрол“.
ОТМ.Т [ö-те-ме-те], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Образцов техникум по механотехника.
ОТН [ö-те-не] — Обединение на Тогоанския
народ.
ОТН остар. — Отделение за технически нау­
ки (при Българската академия на науките),
ОТН [ö-те-не], мн. — Отраслови технически
норми (стандартизационни документи).
относ. мест. грам. — относително местоиме-
н ие.
отн. т. — относително тегло.
ОТП [ö-те-пе], ср. (разг., член, -то, мн, -та) —
Окръжно търговско предприятие.
ОТП [ö-те-пе], Л. и (разг.) ср. (член, -то)—
Отдел „Технически прогрес“.
ОТПК [ö-те-пе-ка] — Обединена трудово-про­
изводителна кооперация.
ОТРЗ [о-те-ре-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Организация на труда и работната запла­
та (отдел).
отриц. — отрицание.
отриц. мест. грам. — отрицателно местоиме-
ние.
ОТТ [6-те-те] — Организация »на техническото
творчество. '
ОТТБ [ö-те-те-бе], м. и (разг.), ср. (член, -то)—
Охрана на труда й техническа безопас­
ност (отдел).
ОУ [о-у] — Оздравително училище.
ОУ [о-у] — Окръжно управление. Д ОУ на
МВР.
ОУ (—) [ö-$J — Универсален обтегач (напр.:
ОУ-16, ОУ-32).
ОУ (—) [о-у], рус. ОУ (Огнетушитель угле-
кислотньш) — Въгледвуокисен пожарога­
сител (напр.: ОУ-2).
ОУД — Общи условия за доставка (между
организации на страните — членки на Съ­
вета за икономическа взаимопомощ).
ОУДСВ — Общи условия за доставка на
стоки за внос.
фУДСИ — Общи условия за доставка на
стоки за износ.
ОУД СИВ — Общи условия за доставка на
стоки между организации на страните —
членки на Съвета за икономическа взаимо­
помощ (Международен нормативен акт).
ОУМ — Общи условия за монтаж (свързани
с доставката на машини и съоръжения меж­
ду организации на страните — членки на
Съвета за икономическа взаимопомощ).
ОУНГ
ОУНГ [ö-у-не-ге], прил., мед. — Очен — ушен
— носен — гърлен. Д ОУНГ болесГпи.
ОУНЗ — Образователно училище за невро­
тични заболяваикя.
ОУП _ Окръжно управление на пътищата;
опу.
ОУС — Окръжно управление на съобщенията.
ОУСИВ — Общи условия на Съвета за иконо­
мическа взаимопомощ.
ОУТО — Общи условия за техническо об­
служване (на машини, съоръжения и други
изделия, доставяни между организации на
страните — членки на Съвета за икономи­
ческа взаимопомощ).
ОФ [о-фе] и [сфе], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Отечествен фронт.
ОФ [ö-фе], прил. — Отечественофронтовски.
А ОФ организация.
ОФАБ [сфаб], воен.—Осколочно-фугасна авиа­
ционна бомба.
ОФГ (—) [о-еф-ге], воен. — Осколочно-фугас­
на граната (напр.: ОФГ-462).
ОФЗТ [ö-фе-зе-те]. воен. — Осколочно-фугас-
ио-запалително-трасираш. снаряд.
ОФИП [офйп] —Обща федерация на иракски­
те профсъюзи.
ОФИПН остар. —Отделение за философски,
икономически и правни науки (при Бъл­
гарската академия на науките).
П (-) [пе] - П анеловоз (напр.: П-10, П-16).
п ПА [пе-а], воен. — Преден авионасочвач.
П (—) [пе] — Перфораторна машина (напр.:
П -80—5, П 80-6Г
П — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Пирин“.
П — Пловдив (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Пловдив и
Пловдивски окръг); Пд. Д П25—30.
П (—) [пе] — Тракторен плуг (напр.: П-148,
П-5-35).
П — „Поглед1* (вестник).
П — Показател за плътност на застрояване.
П — „Полет“ (вестник).
П (_) [пе] — Смукателна и нагнетателна
помпа (напр. : П-1).
П [пе], прил., техн. — Пропорционален. Д
П регулатор.
П (—) [пе] — Противопаразитна смеска за
птици (напр.: П-2, П-З).
п. грам. — падеж; пад.
п — пико. . . (десетична представка към из­
мерителни единици, напр.: пф— пикофарад).
п. физ. — поаз (единица за измерване на
динамичен вискозитет), (след цифра).
П. грам. — предложен падеж; предл.
ПА (-) [пе-а] — Автоматична поилка (напр.:
ПА-1).
ПА (—) [пе-а] — Азбучно-цифрова перфоратор­
на машина (напр.: ПА-80-2).
ПА хим. — Полиамид.
132
ОФО — Организационно-финансова отчетност-
ОФП [о-фе-пе] — Обща физическа подготов.
ка.
ОФС [ö-фе-се], л*. и (разг.) ср. {член, -то) —
Отдел „Финансово-счетоводен“.
ОФСК [ö-фе-се-ка]—Окръжна футболно-съдий­
ска колегия.
ОФТР — Отделение за физикална терапия и
рехабилитация.
ОХ — Обществено хранене.
ОХЕИ [охей] — Окръжен хигиенно-епидемио­
логичен институт,
ОХИ [охи] — Обща художествена изложба.
ÖXH остар.. —Отделение за химически нау­
ки (при Българската академия на нау­
ките).
ОХТ [о-хе-те] — Органична химическа техно­
логия.
ОЦ [ö-це] — Отоплителна централа.
ОЦАД — Организация на централните аме­
рикански държави (Гватемала, Хонду­
рас, Коста-Рика, Никарагуа и Салвадор).
ОЦЗ [ö-це-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Оловно-цинков завод.
ОЦК [о-це-ка] — Оловно-цинков комбинат.
ОЦНТИИ — Отраслов център за научно-тех^
ническа и икономическа информация.
ПА ]пе-а], хим., лат. ра (рго analysi) — Про
анализ, предназначен за аналитична ра­
бота, съвсем чист (означение за чистота на
химикал).
ПАА [паз], ас. и м., англ. PAA (Pan-American
World Airways) — Американска авиоком­
пания „Пан Американ“; ПАНАМ.
ПАА хим. — Полиакриламид.
ПАБ воен. — Пермскопична артилерийска бу-
сола.
ПАБ есен. — Подвижна арменска база.
ПАБ [паб], транса. — Полуавтоматична бло­
кировка.
ПАВ хим. — Повърхностно активно веще­
ство.
ПАВ хим. — П оливинилов алкохол.
ПАВЕЦ [павец], ж. и м. {член, -ът, -а)— Пом-
пено-акумулираща водноелектрическа цен­
трала.
ПАГ [паг], воен. — Полкова артилерийска
група.
лад. грам. — падеж; п.
ПАЕхп.ч. —Полиамидепкхлорхидринова смо­
ла.
ПАЗ [паз], воен. — Противоатомна защита.
ПАЗ [паз], рус. ПАЗ (Павловскин автобуеннй
завод имени Л. А. Ж Данова) 1. ПавлоЕСКи
автобусен завод.
133
2. В Марката на автомобили, произведени от
този завод (напр.: ПАЗ-651).
ПАИГК [пайк], фр. Р. А. I. G. С. (Parti afri-
cain pour I’independance de la Guinee „por-
tugaise“ et des lies du Cap Vert) — Афри­
канска партия за независимост на Гвинея
(Бисау) и островите Зелени нос.
ПАК — Полиакрил,
ПАК [пак], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) —
Промишлено-аграрен комплекс.
Пакистан л., англ. Pakistan (Punjab; Afghan
border States; Kashmir, Sind, Baluchistan) —
Държава в Южна Азия, състояща се от об­
ластите: Пенджаб, Афгански погранични пле­
мена, Кашмир, Синд, Белуджистаи.
— Произв.: пакистанец, пакистански,
палеогр. — палеографичен.
лалеогр. — палеография.
палеонт. — палеонтологичен.
палеонт. — палеонтология.
ПАМ [пам], електр. t радиотехн. — Полюсно-
амплитудна модулация.
ПАМ хим. — Пиридиналдоксиметилйодид.
Памукотекс л.— Памуко-текс1илна промишле­
ност (Стопански комбинат за производство
на памучни прежди и тъкани).
ПАН [пан], пол. PAN (Polska Akaaemia Nauk)—
Полска академия на науките.
ПАНАМ [пан-ам], ж. и м., англ. Рап-Ат
(Pan-American World Airways) — Амери­
канска авиокомпания „Пан Американ“; ПАА.
ПАН ЕР [пан-ер], ас. и м., англ. PÄNAIR
(Pan-American World Airways) — Панаме-
рикански въздушни линии.
ПАО [пао] — Промишлено-аграрно обедине­
ние. Д ПАО „Българска захар*.
ПАП [пап] — Партия за африканско прегру­
пиране (в Горна Волта).
ПАП [пап], пол. PAP (Polska Agencjä Pra-
sowa) — Полска агенция по печата.
парб соен. — Подвижен автомобилен ремонтен
батальон.
ПАРЗ есен. — Подвижен авторемонтен за­
вод.
Паркстрой м., остар. — Предприятие за стро­
ителство и поддържане на паркове и гра­
дини.
парсек м., астрон., нея. PaTsec (Parallaxen-
sekund'fc) — Паралакс-секунда (единица за
измерване на космически разстояния); пс.
парт. . . — Партиен (като първа съставна
част на сложносъкратеян думи, напр.:
парторг, партбилет).
партбилН .и. — Партиен билет.
Партиздат л. — Партийно издателство,
партком, член, -ът, -а, — Партиен комитет;
ПК.
пйрторг, член, -ът, -а, мн. -зн, м. — Партиен
организатор.
партсекретар л. — Партиен секретар.
ПАСВ [па-се-ве] — Партия на арабското со­
циалистическо възраждане.
ПАСК хим. — Параамикосалицилова кисели­
на.
ПВГФ-С
ПАТ — Полски автомобилен транспорт.
ПАТ [пат], м. (член, -ът, -а) и ср. —Предприя­
тие за автоматика и телемеханика.
ПАТ [пат], ас. и м.. англ. РАТ (Pacific Air
Transport)—Тихоокеански въздушни линии
(авиокомпания на САЩ).
ПАУ (—) [пау] — Улей на автопоилка (напр.:
ПАУ-2).
ПАФТ — Панамериканска федерация на тру­
да.
ПБ [пе-бе] — Партийно бюро.
ПБ [пе-бе] — Печатна база.
ПБ [пе-бе] — Политическо бюро (Ръководен
орган на Централния комитет на Българ­
ската комунистическа партия); вж. Полит­
бюро.
ПБ [пе-бе], електрон. — Предавателен блок.
ПБ хим. — Пропан-бутан.
пб воен. — Пехотен батальон.
ПБГТО [пе-бе-ге-те-ö] — „Пионер, бъди го­
тов за труд и отбрана“ (Републикански физ­
културен комплекс за пионери).
ПБЛР воен. — Подвижна болница за леко
ранени.
ПБМА хим. — Полибутилметакрилат.
ПБМУ [пе-бе-ме-у] — Предприятие за би­
тови и метални услуги.
ПБМФ [пе-бе-ме-фе] — Параходство „Българ­
ски морски флот“.
ПБП [пе-бе-пе] — Предприятие за бутилиране
на пиво.
ПБП [пе-бе-пе] —Прогресивна бюргерска пар­
тия (в Лихтенщайн).
ПБПЗА воен. — Правилник за бойна подго­
товка на земната артилерия.
пбр воен. — Пехотна бригада.
ПБРП [пе-бе-ре-пе] — Параходство „Българ­
ско речно плаване“.
ПБС (—) [пе-бе-ес] — Помпа бутална за
смазване (напр.: ПБС-1).
ПБСП[пе-бе-се-пе] — Партия на бирманската
социалистическа програма.
ПВ (—) [пе-ве] — Воргтннгтонова помпа
(напр.; ПВ-3).
ПВ — Правилник за вписванията.
ПВ електр. — Инсталационен проводник е
в и н ил итова изол ация.
ПВ [пе-ве] — Производствени въпроси. А
Заместник-директор по ПВ.
ПВ [ne ue], агрон. — Пълна влагоемност на
почвата.
пв воен. — Парашутен взвод.
п-в геогр. — полуостров (със собствено име).
А п-в Флорида.
ПВА (—) [пе-ве-ä] — Вакуумна помпа за
автомобил (напр.: ПВА-1).
ПВВ (—) [пе-ве-ве] — Вибрационна винтова
преса (напр.: ПВВ-63).
ПВВМ електр. — Проводник с вияилитова
изолация във винилитова обвивка с мост­
че.
ПВГФ-С електр. — Проводник с виннли-
това изолация, гъвкав, финожичен, сту-
доустойчив.
пвд
ПВД (-) [пе-ве-де] — Приспособление за ва-
росване на овощни дървета (налр.: ПВД-1,
ПВД-2).
пвд електр. — Проводник с внннлитова изо«
лацня, двоен инсталационен.
ПВДСК — Правилник за влогонабирането при
Държавна спестовна каса.
пвз [пе-ве-зе], ср. (разг., член, -то) — Пред­
приятие „Вентилационни заготовки“.
пвзо воен. — Подвижен въздушен загради-
телен огън.
пвк [пе-ве-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Пароснабдяване, водоснабдяване и кана­
лизация (цех).
ПВН (—) [пе-ве-ен] — Вентилаторна на­
весна пръскачка (напр.: ПВН-6).
пво [пе-ве-ö], ср. (разг., член, -то) — Про­
тивовъздушна отбрана.
ПВП (—) [пе-ве-пе] — Вентилаторна приказ­
на пръскачка (напр.: ПВП „Перла“ 9).
ПВРА-Т електр. — Високоволтов проводник
за радиолектронна апаратура — тропическо
изпълнение.
ПВРГС — Правилник за водене регистрите по
гражданското състояние. * то действие (в Малайзия).
ПВРД техн. — Правопоточен въздушнореак-
тивен двигател; ПрВРД.
пвс [пе-ве-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
п₽ ахововентилационна служба.
ПВУ (— j [пе-ве-у] — Подвижна вентилацион­
на уредба (напр.: ПВУ-3).
ПВУ [пе-ве-у] — Предприятие за всестранни
услуги.
ПВФ [пе-ве-фе] —„Пострадали от войните и
фашизма“ (трудово-производителна коопе­
рация).
ПВХ хим. — Поливинилхлорид; ПВЦ.
ПВХО [пе-ве-хе-ö], ср. (разг., член, -то) — 1.
Противовъздушна и химическа отбрана.
2. Учебна дисциплина по противовъздуш­
на и химическа отбрана. Д Взех си
ПВХО-то.
3. Учебник по тази дисциплина. Д Загубих
си ПВХО-то.
ПВЦ [пе-ве-це], лат. PVC (Polivinilchlorid) —
1. Хим. Поливинилхлорид; ПВХ.
2. м. и (разг.) ср. (член, -то)—Завод за по­
ливинилхлорид.
ПГ [пе-ге] — Политехническа гимназия.
ПГ — Профсъюзна група; вж. профгрупа.
ПГА [пе-ге-а] — Постоянна генерална асам­
блея (на Националния олимпийски коми­
тет) .
ПГВ [пе-ге-ве], метал. — Производство го­
рещо валцуване.
ПГЕ [пе-ге-е] — Проблемна група по еко­
логия.
ПГМП [пе-ге-ме-пе] — Предприятие за гео­
ложки и минни проучвания.
ПГП Iне-гс-пе], мед. — Пределно годишно
по.4тление (на радиоактивни вещества в
дихателните органи).
134
ПГс [пе-ге-се], ср. (разг., член, -то) — Про­
мишлено и гражданско строителство (спе­
циалност във виеше учебно заведение или
отдел, сектор и др.).
ПГТ (—) [пе-ге-те] — Помпа за гъсти течности
(напр.: ПГТ-20).
пд [пе-де], мед. — Падаща доза’(рентгенова
доза при лечение).
ПД — „Пиринско дело“ (вестник).
ПД воен. — Преден дозор.
ПД [пе-де], прил., техн. — Пропорционално-
диференциален. Д ПД регулатор.
ПД (—) [пе-де] — Пусков двигател (напр.:
ПД-Ю, Г1Д-ЮМ).
пд [пе-де], воен.— Пехотна дивизия.
Пд — Пловдив (в регистрационните номера
на моторни превозни средства от Пловдив
и Пловдивски окръг); П. Д Пд 30—56.
ПДА (—) [пе-де-ä] — Подвижен доилен апа­
рат (напр.: ПДА-1).
ПДА електр. — Проводник, изолиран с дел-
та-азбестова изолация.
пдб воен. — Парашутнодесантен батальон,
пдв воен. — Парашутнодесантен взвод,
пдд [ пе-де-де] — Партия на демократическо­
пдд [пе-де-де] — Португалско демократично
движение.
ПДД [пе-де-де], мед. — Пределно допустима
доза (на радиоактивно облъчване).
ПДД [пе-де-де], мед. — Процентно дълбо­
ка доза (рентгенова доза при лечение).
ПДИ (—) (пе-де-й] — Полустационарна дъж-
довална инсталация (напр.: ПДИ-20).
ПДИ [пе-де-й] — Правилник за държавните
имоти.
ПДК [ne-де-ка], мед. — Пределно допусти­
ма концентрация (на вредно вещество).
ПДК — Профсъюзен дом на културата. •
ПДМвоен.—Прибор за дегазация на местност.
ПДО [пе-де-о], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Планово-диспечерски отдел.
ПДО воен. — Противодесантна отбрана.
ПДОСМ — Предприятие за добив и обработка
на скални материали.
ПДП [пе-де-пе] — Пакистанска демократич­
на партия.
ПДП [пе-де-пе], мед. — Пределно допустимо
постъпление (на радиоактивни вещества в
организма).
ПДП [пе-де-пе] -Прогресивно-демократическа
партия (в Аржентина).
пдп воен. — Парашутнодесантен полк,
пдр воен. — Парашуткодесантна рота.
ПДС [пе-де-се] — Партия на демократическия
социализъм (в Япония).
ПДС [пе-де-се], мед. — Пределно допустимо
съдържание (на радиоактивни вещества в
орган изма).
ПДС [ле -де-се], воен. — Противодимна смес.
ПДСО — Правилник за държавните стопан-
. скн организации.
ПДУ (—) [пе-де-^] — Пожарогасителна Ди­
мова уредба (напр.: ПДУ-2, ПДУ-3).
135
ПДУ воен. — Приставка за дистанционно уп­
равление.
ПДУП — Правилник за движението по улици­
те и пътищата.
ПДФ [пе-де-фе] — Портативна днфузионна фо­
толаборатория.
Пе (-) [пе]. рус. ПЕ (Петляков) — 1. В
марката на самолети, конструирани от В.
М. Петляков (напр.: Пе-2).
2. м. Самолет, конструиран от В.М. Петля­
ков.
ПЕВН техн.— Полиетилен—високо налягане.
ПЕГ хим. — Полиетилен-гликол.
ПЕГ мед. — Противоепидемична група,
пед. — педагогика; педаг.
пед. — педагогически; педаг.
педаг. — педагогика; пед.
педаг. — педагогически; пед.
педвуз, член, -ът, -а, мн. -ове, м., рус. педвуз
(Педагогпческое вмсшее учебное заведе­
ние) — Педагогическо виеше учебно заве­
дение.
ПЕК строиш. — Преместваем едропанелен ко­
фраж (метод в строителството).
ПЕКС (—) [пекс] — Портативен електрокар-
дноскоп (напр.: ПЕКС-01).
ПЕН-клуб [пен-клуб], .и., англ. PEN-Club
(Poets-essayists - novelists Club) — Клуб на
поети, есеисти, новелисти (Международна
организация на писателите).
ПЕНИ техн.—Полиетилен—ниско налягане.
ПЕП (—) [пеп], биохим. — Пектолитичен ен­
зимен препарат (напр.: ПЕП-72).
ПЕП (—) [пеп] — Плоча електрическа за
печене (напр.: ПЕП-1).
ПЕР — Партия на единството и развитието
(а Индонезия).
период. — периодичен,
перс. — персийски.
Пер. сп, библ. — Периодическо списание.
ПЕРТ [перт], техн., англ. PERT (Program
Evaluation and Review Technique) — Про­
грама за оценка и технически преглед
(Система за мрежово планиране н управ­
ление).
перуан. — перуански.
ПЕС (—) [пес] — Електрическа секционна
лекарка (напр.: ПЕС-2, ПЕС-З)*.
ПЕС [пес] — Приливна електростанция.
пес. — песен.
пет. — петък.
Петробраз м. и »с., порт. PETROBRAS
(Petroleo Brasileiro) — Национална петрол­
на компания на Бразилия.
ПЕЦ [neu] —■ Приливна електрическа цен­
трала.
печ. —печатарство; вж. печат,
леч. — печатарски; вж. печат,
печат. — печатарски.
печат. — печатарство.
пещ. геогр. — пещера.
Пещоремонт м. — Държавно предприятие за
извършване на ремонт на индустриални
пещи.
ПИГАП
Пещострой м.—Монтажно управление за
строителство на пещи.
ПЖ [пе-же], рус. ПЖ (Паровично-жирнне) —
Тлъсти въглища.
ПЖИ [пе-же-й], лг. и (разг.) ср. (член, -то) —
Полувисш железопътен институт. •
пжпб воен. — Постови железопътен батальон,
пжпп соен. — Постови железопътен полк.
ПЖС [пе-же-се] — Племенно животновъдно
стопанство.
ПЖС [пе-же-се], ср. (разг., член, -то) — Пътно
и железопътно строителство (специалност
във виеше учебно заведение или отдел,
сектор и др.).
ПЗ [пе-зе] — Пивоварен завод.
ПЗ (—) [пе-зе] — Подкопвач за зеленчуци
(напр.: ПЗ-1,2).
ПЗ електр. — Звънчев проводник.
Пз — Пазарджик (в регистрационните номера
на моторни превозни средства от Пазар­
джик и Пазарджишки окръг). А Пз 17—16.
пз физ. — пиеза (единица за измерване на ме­
ханично напрежение и налягане), (след
цифра).
ПЗДА — Правилник за приложение на За­
кона за държавния арбитраж; ПравЗДА,
ПрЗДА. ППЗДА.
ПЗДК — Правилник за приложение на За­
кона за държавен контрол.
ПЗК воен. — Подводна защита на кораба.
ПЗО [пе-зе-ö], воен. — Подвижен заграднте-
лен огън.
ПЗП [пе-зе-пе] — Преса за заварка на пласт­
маса.
ПЗПАК — Плодово-зеленчуков промишлено-
аграрен комплекс.
ПЗС [пе-зе-се] — Пламъкозащитно средство.
ПЗС воен. — Полева зарядна станция.
ПЗУ [ле-зе-у], електрон. — Постоянно за­
помнящо устройство.
ПЗУ [пе-зе-у], електр. — Първично захран­
ващо устройство.
ПИ (—) [пе-й] — Индукционна тигелна пещ
за топене на метали (напр.: ПИ 1-400).
ПИ [пе-й], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Пла­
ново-икономически (отдел).
ПИ — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Пластмасови изделия“.
ПИ — Предизбирач (в автоматична телефон­
на централа).
ПИ [пи], прил., техн. — Пропорционално-
интегрален. Д ПИ регулатор.
ПИА [нйа] — Парагвайска информационна
агенция (действуваща в емиграция).
ПИБАК [пибак], англ. PIBAC (Permanent
International Bureau of Analitical Chemi­
stry) — Постоянно международно бюро aa
аналитична химия.
ПИВ — Правилник аа взаимно използуване
на вагоните.
ПИГ — Подводна инженерна група.
ПИГАП’74 [пигап] — Програма за изследване
на глобалните атмосферни процеси (нау­
чен експеримент, организиран през 1974
пид
г, по решение яа световната служба за
врем ето).
ПИД [пид] — Пламъчно-йоннзационен детек­
тор.
ПИД [пид], прал., техн. — Пропорцнонално-
ннтегрално-диференцнален. А ПИД ре­
гулатор.
ПИДЕ [пйде], порт. Р. I. D. Е. (Policia In­
ternationale de Defesa do Estado) — Порту­
галска политическа полиция.
ПИЕС — Проектантски институт по електро­
техническо строителство.
ПИК воен. — Правилник за излитане и ка­
цане.
ПИКАА, англ. PICAA (Permanent Internatio­
nal Committee of Agricultural Associations) —
Постоянен международен комитет на сел­
скостопанските асоциации.
ПИК Ген. к, англ. PICGenC (Permanent
International Committee for Genetic Con-
gresses) — Постоянен международен коми­
тет за конгреси по генетика; вж. ПИКГК-
ПИКГК, англ. PICGC (Permanent Internatio­
nal Committee for Genetic Congresses) —
Постоянен международен комитет за кон­
греси по генетика.
ПИКП [пй-ка-пе] — Паралелна индийска ко­
мунистическа партия.
ПИКУТП. англ. PICUTP (Permanent Inter­
national Committee of Underground Town
Planning) — Постоянен международен ко­
митет за подземно градоустройство;КПИУС.
ПИМ [пим] — Перфокартна изчислителна ма­
шина.
ПИМ [пим], техн. — Предохранително-изпъл­
нителен механизъм.
ПИН електр. — Порцеланов носещ изолатор.
ПИНМ — Планово изграждане на населените
места. А Закон за ПИНМ.
ПИНО [пйно], м. и ср. — Производство на
инструменти и нестандартно оборудване
(завод).
ПИОЗ — Преизбирам за обратно запитване
(в автоматична телефонна централа).
ПИПСМР — Правилник за извършване и при­
емане на строително-монтажни работи.
ПИР воен. — Перископ на инженерно разуз­
наване.
ПИС — Пражка информационна служба.
ПИСАО [nHcäoJ, англ. PICAO (Provisional
International Civil Aviation Organization) —
Временна международна организация за
гражданска авиация.
ПК електр. — Кабелоподобен проводник без
оловна обвивка.
ПК — Капкова поилка за птици.
ПК — Корабна печка.
ПК (—) [пе-ка] — Кутия с предпазители
(напр.: ПК-45).
ПК [ле-ка] — Партиен комитет; партком.
ПК — Партийна комисия.
ПК [пе-1'ä], <■<■). и мн. — Перфокарта.
ПК — Пиво „Каменица“ (в емблемата на
136
пиво, произвеждано в пивоварния завод
„Каменица“).
ПК биохим. — Пируваткиназа.
ПК — Полиграфически комбинат.
ПК (—) [пе-ка] —Полупроводникова керамика
(напр.: ПК-2).
ПК [пе -ка] — Производствен клон.
ПК [пе-ка]. м. и (разг.) ср. (член, -то) — Про­
мишлен комплекс. А ПК Девня.
ПК — Противопожарен кран.
ПК (—) [пе-ка] — Проходчески минен ком­
байн (напр.: ПК-7).
ПК — Пълзящ кофраж.
ПК (—) [пе-ка], рус. ПК (Подборщяк-копни-
тель) — Събирач-купнител за сено (напр.:
ПК-1.6).
Пк —Перник (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Перник и
Пернишки окръг). А ПК 48—64.
П. К. — пощенска кутия.
ПКБ електр. — Кабелоподобен брониран про­
водник.
ПКБ [пе-ка-бе] — Партия на конгреса на
Басутоленд (в Лесото).
ПКБ (—) [пе-ка-бе], рус. ПКБ (Плуг кустар-
никово-болотннй) — Блатен плуг (напр.:
ПКБ-56).
пкб [пе-ка-бе], воен. — Пътно-комепдантски
батальон.
ПКБО [пе-ка-бе-о] — Предприятие за кому­
нално-битово обслужване. s
пкбр воен — Пътно-комендатска бригада.
ПКД [пе-ка-де] — Проектно-конструктирска
дейност.
ПКЖС — Правилник за кредитиране на жи­
лищното строителство.
ПКИ [пе-ка-й], ср. (разг., член, -то) — Пред­
приятие за корабни изделия.
ПКИ електр. — Проводник с каучукова изо­
лация.
ПКИВ електр. — Проводник с каучукова
изолация, противовлажен.
пкиг електр. — Проводник с каучукова
изолация, гъвкав.
пкид електр. — Проводник е каучукова
изолация, двужилен.
ПК ИДА електр. — Проводник с каучукова
изолация, двужилен с антисептична импрег­
нирана оплетка.
ПКИДГ електр. — Проводник с каучукова
изолация, двужилен, гъвкав с обща анти­
септична импрегнирана оплетка.
пкитипс [пкитйпе] — Проектно-конструк­
торски институт за типизация и индустриа­
лизация на промишленото строителство.
ПКК [пе-ка-ка] — Политически консултати­
вен комитет (на страните — участнички във
Варшавския договор).
ПКЛ (—)[пе-ка-ел], рус. ПКЛ (Плуг комбипи-
рованимй лесной) — Комбиниран горски
плуг (напр.: ПКЛ-70).
ПКНИД — Планиране и координация не ка-
учноиаследователската дейност.
137
ПКНО остар. — Полски комитет за нацио­
нално освобождение.
ПКНПН — Правилник за кредитиране на
населението за потребителски нужди,
пко - п равилник за кооперативните орга­
низации.
ПКО [пе-ка-ö], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Проектно-конструкторски отдел.
ПКО воен. — Противокосмическа отбрана.
ПКОМ електр. — Кабелоподобен проводник
с оловна обвивка (мантия).
ПКП [пе-ка-пе] — Парагвайска комунисти­
ческа партия.
ПКП [пе-ка-пе] — Перуанска комунистиче­
ска партия.
ПКП [пе-ка-пе] — Португалска комунисти­
ческа партия.
ПКП{пс-ка-пе],$оен.—Преден команден пункт.
ПКП [пе-ка-пе] — Прогресивно-консерватив­
на партия (в Канада).
ПКП [пе-ка-пе] — Пуерториканска комуни­
стическа партия.
ПКП мн., пол. РКР (Polskie Koleje Parist­
wowe) — Полски държавни железници.
пкр [пе-ка-ре], воен. —Пътно-комендантска ро­
та.
ПКРП истор. — Полска комунистическа ра­
ботническа партия.
ПКС — Постоянна комисия по строителство­
то (към Съвета за икономическа взаимо­
помощ).
ПКС — Правилник за капиталното строител­
ство.
ПКСИ [пе-ка-се-й], м. и (paar,) ср. {член, -то) —
Производствен клон „Строителни изделия“.
ПКСП воен. — Постояннодействуващ ком­
плексен свързочс-н полигон.
ПКСС — Планинска контролно-спасителна
служба.
ПКТП — Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране.
ПКУ [пе-ка-у] — Предприятие за комунал­
ни услуги.
пкюри физ. — пикокюри (след цифра).
ПЛ [пе-сл] — Псрфолента.
ПЛ воен. — Подводна лодка.
ПЛ [пе-сл], исп. PL (Prensa Latina) — Прен-
са Латииа — Латиноамериканска инфор­
мационна агенция.
Пл — Плевен (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Плевен и
Плевенски окръг). Д /7.1 23—16.
ил. геогр. — планина.
пл. геогр. — планински.
пл, — площад (пред собствено име). Д пл.
„Народно събрание".
плаееосн. — Протнволодъчна авиационна еска­
дрила.
ПЛАКО [плако], апел. Placo (Planning Com­
mittee) — Планов комитет (към Междуна­
родната организация по стандартизация),
план воен. — Противолодъчен авиационен полк.
Пластхнм л. — Предприятие за пластмасови
изделия.
ПМС
ПЛД [пе-ле-де] — Прогресивно лейбъристко
движение (в Антигуа).
ПЛО [пе-ел-ö], воен. — Противолодъчна от­
брана.
ПЛП [пе-ле-пс] — Прогресивна лейбъристка
партия (в Монтсерат).
ПЛП [пе-ле-ле] —Прогресивна либерална пар­
тия (в Бахамскнте острови).
ПЛПАР — Правилник за личните паспорти н
адресната регистрация.
ПЛС — Планинско ловно стопанство.
ПЛС (—) [пе-ел-ес], рус. ПЛС (Полуавтомат
лазерной сварки) — Полуавтомат за ла­
зерно заваряване (напр.: ПЛС-1).
плебр воен. — Планинско-стрелкова бригада,
плед воен. — Планинско-стрелкова дивизия,
плеп воен. — Планинско-стрелкови полк.
ПЛТП [ne-ле-те-пе] — Пътнически лек так­
симетров превоз (автостопанство).
ПЛУ (—) [пе-ел-у] —Преносима луминесцент­
на уредба (напр.: ПЛУ-2).
ПЛУРО воен. — Противолодъчно * управляе­
мо реактивно оръжие.
ПЛШМ — Полуавтоматична лентова шлайф и
швабел машина.
ПМ [пе-ем] — Перфораториа машина.
ПМ [пе-ем], електр. — Постоянен момент.
ПМ — „Правна мисъл“ (списание); ПрМ.
ПМ (—) [пе ем] — Присаждаща машина
(напр.: ПМ-450).
ПМ воен. — Пътна машина.
ПМ (—) [пе-ем], рус. ПМ (Полнвочная маши­
на)—Поливомиячен автомобил(напр.: ПМ-8>
ПМ-130).
ПМ (—) [пе-ем],рус. ПМ (Полковой миномет)—
Полкова минохвъргачка (напр.: ПМ-
120-120 мм).
ПМ (—) [пе-ем], рус. ПМ (Пробнвной молот) —
Пробивен чук (напр.: ПМ-508).
ПМА [пе-ме-а] — Предприятие за механиза­
ция и автотранспорт.
пмб воен. — Пътно-мостови батальон.
пмв воен. — Пътно-мостови взвод.
ПМД (—) [ие-ем-де] — Преносим магнитен
дефектоскоп (напр.: ПМД-3).
ПМЗ [пе-ме-зе]— Предприятие за монтажни
заготовки.
ПММА хим. — Полиметилметакрилат.
ПМН [пе-ме-ен] — Партия на мавритаксхяя
народ.
ПМН — Природо-математичесхн науки,
пмо воен. — Противоминна отбрана.
ПМП — Пловдивски мострен панаир.
ПМП [пе-ем-пе], воен. — Полкови медицин­
ски пункт.
ПМП [пе-ем-пе], воен.—Понтонномостови парк.
ПМП [пе-ме-пе]—Промишлено-монтажно пред­
приятие.
ПМР [пе-ме-ре] — „Почини и масова работа“
(комисия).
ПМР воен. — Пътно-мостова рота.
ПМС [пе-ме-се] — Планиране на материално-
техническото снабдяване.
ПМС
ПМС [пе-ме-се] — Постановление на Мини­
стерския съвет.
ПМУ [nö-ме-у] — Предприятие за мебелни
услуги.
ПМУ [пе-ме-у], ср. (разг., член, -то)—Промиш­
лено-монтажно управление.
ПН [пе-ен]— Навесен плуг (напр.: ПН-8-35).
ПН — Партия на националистите (във Фи­
липините).
ПН — Партия на независимите (в Швейца­
рия).
ПН воен. — Пункт за насочване.
ПНА [пе-не-а] — Партия на народния аван­
гард (в Коста Рика).
ПНБ [пе-не-бе] — Партия на независимостта
на Ботсуана.
ПНБ — Полска народна банка.
ПНВ[пе-ен-ве] — Вентилаторна навесна пръс­
качка.
ПНВУОСВ — Полувисше народно военно учи­
лище за офицери от строителните войски.
ПНД [пе-не-де] — Партия на народното дей­
ствие (в Сингапур).
ПНД [пе-не-де] — Партия на националното
действие (в Мексико).
ПНК (—) [пе-ен-ка] — Приспособление за
набиване на колове (напр.: ПНК-1).
ПНО (—)_Дпе-ен-о] — Навесен обръщателен
плуг (напр.: ПНО 2-35).
ПНО [пе-не-ö], воен. — Пост за насочване и
оповестяване.
ПНОРЧ — Предприятие за нестандартно обо­
рудване и резервни части.
ПНП [пе-не-пе] — Пакистанска народна пар­
тия.
ПНП [пе-не-пе] — Панамска народна пар­
тия.
ПНП [пе-не-пе]— Партия на националното
помирение (в Салвадор).
ПНП [пе-не-пе], воен. — Преден наблюдателен
пункт.
ПНПР [пе-не-пе-ре] — Партия на независи­
мостта на Пуерто Рико.
ПНР [пе-не-ре] — Полска народна републи­
ка.'
ПНС [пе-не-се] — Палестински национален
съвет.
ПНС — Президиум на Народното събрание,
ПНТО [пе-не-те-о], метал. — Предварителна
ннскотемпературна обработка.
ПНУ — Правилник за назначаване на учите­
лите.
ПНУ [пе-не-у], ср. (разг., член, -то), воен. —
Пусково-наладъчно управление. •
ПНФ [пс-не-фе] — Прогресивен национален
фронт (в Сирия).
ПНЩ воен. —Помощник-началник-щаб.
По ( —) [по], рус. По и ПО (Поликарпов).
1. В мярката на самолети, конструирани
от Н. Н. Поликарпов (напр.: По-2). 2. м.
Самолет, конструиран от Н. Н. Поликар-
ПиВ.
ПО (-) [ пе-о] — Опорно приспособление към
металорежеща машина (напр.: ПО-18).
13&
ПО [пе-о] — Партийна организация.
ПО [пе-о] — Планов отдел.
ПО [пе-о], воен. — Преден отряд.
ПО [п£-о] — Проектантска организация.
ПО [пе-о] — Противопожарна охрана.
ПОБ — Правителствена обединена болница.
ПОБ — Първостепенна окръжна болница,
пов. накл. грам. — повелително наклонение,
погов. — поговорка.
под. — подател.
под. — поделение.
подполк.—подполковник (пред собствено име).
ПОЕ икон. — Плановоотчетна единица.
поет. — поетически.
ПОЗ [поз], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове),
воен. — Подвижен отряд за заграждане.
ПОИДОН — Правилник за отчуждаване на
имоти за държавни и обществени нужди.
ПОИС [поне], м. (разг., член, -ът, -а)—Проект
за организация и изпълнение на строител­
ството.
показ, мест. грам. — показателно местонме-
ние.
пол. — политика; вж. лолит.
пол. — политически; вж. полит.
лол. — полски.
пол. — получател.
полигр. — полиграфически.
Полиграфиздат м. — Полиграфическо издател­
ство.
Полммекс пол. Polimex (Polskie Towarzyst-
wo Exportu i Importu Maszyn) — Полско
дружество за внос и износ на машини,
лолинез. — полннезийски.
полит. — политика; пол.
полит. — политически; пол.
полит. . . — Политически (като първа състав­
на част на сложносъкратени думи, напр.:
Политбюро, политпросвета).
Политбюро ср. — Политическо бюро (Ръково­
ден орган на Централния комитет на Бъл­
гарската комунистическа партия); ПБ.
политемигрант м. — Политически емигрант,
полнтзатворник м. — Политически затворник,
полйтикономмя ж. — Политическа икономия,
полйтинформация ж. — Политическа инфор­
мация.
полйтком, член, -ът, -а, м., рус. политком
(Политически# комиссар) — Политически
комисар; вж. политкомисар.
полйткомандйр м. — Политически командир,
политкомисар м. — Политически комисар; по-
Л11ТК0М.
полнткръжок м. — Политически кръжок,
полйторган м. — Политически орган,
политотдел м. — Политически отдел,
полйтлросвета ж. — Политическа просвета,
полйтпросветннк л. — Политически просвет-
ник.
полнтработник м. — Политически работник,
полйтрук, член, -ът, -а, м., воен., остар.,
рус. полйтрук (Политически» руководи-
тель) — Политически ръководител: вж. по-
литръководител.
139
полйтръководйтел м. — Политически ръко­
водител.
полйтсекретарнат м. — Политически секре­
тариат.
полйтулравление ср. — Политическо управ­
ление.
полйтчаст ок. — Политическа част,
полйтшкола лс. — Политическа школа,
полк. — полковник (пред собствено име).
пом. — помощник. А пом.-председател; пом.- ППД [пе-пе-де], рус. ППД (Пистолет-иулемет
директор.
помбр воен. — Понтонномостова бригада,
помп воен. — Понтонномостови полк.
ПОН (—) [пон], рус. ПОН (Плуг оборотнмй
навесной) — Обръщателен навесен плуг
(налр..- ПОН-ЗО).
пон. — понеделник.
понб воен. — Понтонен батальон.
покв воен. — Понтонен взвод.
понр воен. — Понтонна рота.
ПОП — Правилник за обществено подпома­
гане.
ПОР библ. — Португалия.
ПОР [пор], воен. — Пристрелочно оръдие,
пор. — пореден. Д пор. А®.
ПОРЗ — Правилник за организация на ра­
ботната заплата.
пор. н. — пореден номер.
ПОРП Jnopn) — Полска обединена работниче­ ППЗДА юрид. — Правилник за приложение
ска партия.
португ. — португалски.
послов. — пословица.
ПОСМ [по-се-ме] — Предприятие за обработ­
ка на скални материали.
ПОСЛ [лосп] — Полска обединена селска пар­ П. ЗДП юрид.—Правилник за приложение на
тия.
Погребкобп м. — Потребителна кооперация,
почв. — почвозиание.
пояси. — пояснение
ПП [пе-пе], електрон. — Печатна платка.
ПП [ле-пе] — Печатни произведения.
ПП [пе-пе],юри0. — Постановление на Плену­ ППЗНО юрид. — Правилник за приложение
ма на Върховния съд.
ПП електрон. — Постоянна памет.
ПП [пе-пе] — Постоянно присъствие. Д ПП на
БЗНС.
ПП [п е-пе], обикн. мн., воен. — Преправъчна
средства.
ПП [нС-пе] — Промишлено предприятие.
ПП |лС*-пе] — Промишлен промкомбинат.
ПП [пе-пе[, прал. — Противопожарен. Д ПП
защита; ПП охрана.
П.П. — Послепис; вж. П.С.
ля воен. — Пехотен полк.
ППА [iTS-ne-ä], нем. РРА (Progress Presse Agen­
tur) — Агенция по печата на Федерална ре­
публика Германия.
ППБ воен. — Полева подвижна болница.
ППБ (—) [пс-пе-бс|. рус. ППБ (Пресс-подбор-
шнк прлцепнон боковон водачи) — Прикач­
ил болеровачка (напр.: ППБ-1,6).
ППБС [не-пе-бе-се], икон., анел. PPBS (Platt- ППЗТСУ юрид. — Правилник за приложение
ning-Programming-Budgeting System) —.
Планово-програмна бюджетна система.
ППЗТСУ
ППВ [пе-пе-ве], аерон. — Пределна полска
влажност.
ППВ (—) [пе-пе-ве], рус. ППВ (Пресс-подбор-
щик валковнй) — Балеровачка (сламопре-
са, сенопреса) (напр.: ППВ-1,6).
ППД (—) [пе-пе-де] — Прибор за плашене на
дивеч (напр.: ППД-69).
ППД обикн. мн. — Помощни промишлени дей­
ности.
Дегтярева) — Картечен пистолет, конструи­
ран от В. А. Дегтярев.
ППЕ — Памук и полиестер (Плат с технически
състав смес от памук и полиестер).
ППЕЕ юрид. — Правилник за ползуване на
електрическата енергия.
ППЗ [пе-пе-зе] — Противопожарна защита;
П'П защита.
ППЗ [пе-пе-зе], рус. ППЗ (Приспособление к
лрнцелному комбанну конструкции М. Е.
Змиевского) — Приспособление за приби­
ра'; на слънчоглед.
• ППЗ 0 юрид. — Правилник за приложение
на Закона за внешето образование.
ППЗВТ юрид. — Правилник за приложение
на Закона за външната търговия.
ГПЗГ юрид. — Правилник за приложение на
Закона за горите.
на Закона за държавния арбитраж; ПЗДА,
ПравЗДА, ПрЗДА.
ППЗДвП юрид. — Правилник за приложение
на Закона за движението по пътищата; вж.
Ш.ЗДП.
Закана за движението по пътнщата;ПГ13ДвП.
П"»ЗИ? юрид. — Правилник за приложение
на Закона за изобретенията и рационализа­
циите.
ППЗНЗ юрид. — Правилник за приложение
на Закона на народното здраве.
на Закона за начмнте отношения.
ППЗНСНЗ юрид. — Правилник за приложе­
ние на Закона за научните степени н науч­
ните звания.
ППЗООЗП юрид. — Правилник за приложе­
ние на Закона за опазване на обработваема­
та зе.мя и пасищата.
ППЗП юрид. — Правилник за приложение на
Закона за пенсиите.
ППЗПЗСК юрид. — Правилник за приложе­
ние иа Закона за пенсиониране на земедел­
ските стопани-кооператори.
ППЗПИНМ юрид. — Правилник за приложе­
ние на Закона за планово изграждане на
населените места; ПрЗПИНМ.
ППЗСГ юрид. — Правилник за приложение на
Закона за собствеността на гражданите.
ППЗСт/opuö. — Правилник за приложение на
Закона за стандартизацията.
на Закона за териториално и селищно ус­
тройство.
ппи
ППИ — Проучване на полезни изкопаеми
(учебна дисциплина във виеше учебно заве­
дение или отдел, управление и др„).
ППК [ле-пе-ка], аерон. — Почвен логлъща-
телен комплекс.
ппк авиац. — Противопретоварващ костюм.
ППМ [пе-пе-ем] — Подбиращо-лодреждаща
машина.
ППМ (—) [пе-пе-ем], воен. — Протнвопехотна
мина (напр.: ППМ-5, ППМ-10).
ППМ (пе-ле-ем] — Пултова пишеща машина!,
ппмл (—) воен. — Прибор за проверяване на
нулевата мерна линия (напр.: ППА1Л-1).
ппмп воен. — Противопехотно минно поле.
ППН (—) [пе-пе-ен] — Пневматична навесна
пръскачка (напр.: ППН „Перла 8“).
ППН (—) [пе-пе-ен] — Поилка с постоянно
ниво (напр. ППН-1,5).
ППН [лс-пе-ен], воен. — Преден пост за насоч­
ване.
ППН [пе-пе-ен] — Прогресивна партия на Ни­
гер.
ППП обикн. мн., електрон. —Пакети прилож­
ни програми.
ППП строит. — Пакетно повдигане на плочи.
ППП — Промишлено-производствен персо­
нал.
ЛПО [пе-пе-о] —Противопожарна охрана; ПП
охрана.
ППО (пе-пе-о] — Първична партийна орга­
низация.
ППР [пе-пе-ре], ж. и (разг ) ср. (член, -то),
воен. — Партийнополитическа работа.
ППР — Планово-предупредителен ремонт.
ППР воен. — Пункт за прехвърляне на ране­
ни.
ППРЦ [пе-пе-ре-це] — Предприятие за произ­
водство и реализация на цветя.
ппс [пе-пе-се] — Партия на прогреса и социа­
лизма (в Мароко); ППСМ.
ППС [пе-пе-се], мн. — Полски професионал­
ни съюзи.
ППС [пе-пе-се], мн. — Правила за предпазва­
не на съдовете (във флота).
ППС [пе-пе-ес], рус. ППС (Пистолет-пулемет
Судаева) — Картечен пистолет, конструи­
ран от'А. И. Судаев.
ППС остар., пол. PPS (Polska Pattia Socja-
listyczn а) — Полска социалистическа пар­
тия (1892—1948); ПСП .
ППСМ [пе-пе-се-ме] — Партия на прогреса и
социализма на Мароко; ППС.
ППТ [пе-пе-те] — Поливачка-подхранвач за
тютюнев разсад.
ППТ електр. — Проводник с полиетиленова
изолация за тензометрична апаратура.
ППУ [ пе-пе-у] — Промишлено предприятие за
услуги.
ППУ авиац. — Противопретоварващо устрой­
ство.
ППУЖС юрид. — Правилник за приложение
на Уккза за насърчаване и подпомагане на
кооперативното и индивидуалното жилищно
строителство.
140
ППУНПО юрид. — Правилник за приложе­
ние на Указа за наименуване и преименува­
не на обекти от национално и местно значе­
ние.
ППХ (—) [пе-пе-ха] — Пневмохидравлична
преса (напр.: ППХ-3).
ппш [пе-пе-ша], рус. ППШ (Пистолет-пуле­
мет Шпагина) — Картечен пистолет, кон­
струиран от Г. С. Шпагин.
ПР воен. — Позиционен район.
ПР електр. — Пояс на Роговски.
ПР ( —) [пе-ср] — Металорежеща прецизно
разстъргваща машина (напр.; ПР-121).
ПР (—) [пе-ер] — Приспособление за раз-
стъргване на отвори и нарязване на резби
(напр.: ПР-1).
ПР (—) [пе-ер] — Автоматичен пясъкоразпръ-
сквач (напр.: ПР-130).
ПР (—) [пе-ер] — Резбонарезен патронник
(напр.: ПР-16, ПР-24).
пр воен. — Пехотна рота,
пр. геогр. — проход.
пр. — прочее (само в съчет.: и пр.).
прабълг. — прабългарски.
ПравЗДА юрид. — Правилник за приложение
на Закона за държавния арбитраж; ПрЗДА;
вж. ППЗДА, ПЗДА.
ПрАС юрид. — Правилник за Арбитражния
съд.
ПРБ библ. — Приборостроене, автоматика, те­
лемеханика, изчислителна техника, елек­
тронноизчислителни машини.
ПрВ юрид. — Правилник за вписването.
ПрВРД — Правопоточен въздушнореактивен-
двигател; пж. ПВРД.
ПРГ — Постоянна работна група (по градо­
устройство н районно планиране към По­
стоянната комисия на Съвета за икономи­
ческа взаимопомощ).
ПРД [пс-ре-де] — Партия на радикалната де­
мокрация (в Чили).
ПРД (—) [пе-ер-де] — Прибор за регулиране
на дюзи (напр. ПРД-3).
ПрДП юрид. — Правилник за държавните
предприятия.
прев. — превод.
предг. — предговор,
предгр. — предградие,
предл. грам. — предлог.
предл. грам. — предложен падеж; П.
лредпл. геогр. — предпланина.
преде. — председател.
прен. леке. — преносна употреба, преносно
значение.
пренебр. леке. — пренебрежителна дума, зна­
чение или фразеологизъм.
преп. — преподавател.
ПрЕтСоб юрид. — Правилник за етажната
собственост.
преф. — префектура,
прех. грам. — преходен (глагол).
ПрЗДА юрид. — Правилник за приложение на
Закопа за държавния арбитраж; Прав ЗДА;
вж. ПЗДА, ППЗДА.
141
ПрЗПИНМ юрид. — Правилник за приложе­
ние на Закона за планово изграждане на
населените места; ППЗПГ1НМ.
ПРЗС [пе-ре-зе-се], воен. — Подвижна ремонт­
но-зарядна станция.
прибл. — приблизително,
прил. грам. — прилагателно име.
прил. — приложение.
природозн. — природознание,
приет. — пристанище.
притеж. мест. грам.—притежателно местоиме-
ние.
прич. грам. — причастие.
прич. мин. деят. грам. — причастие минало
деятелно.
прич. мин. страд. грам. — причастие минало
страдателно.
прич. сег. деят. грам. — причастие сегашно
деятелно.
прич. сег. страд. грам. — причастие сегашно
страдателно.
ПРК (—) (пе-ер-ка), воен. — Прибор за изчи­
сляване на корекциите (напр.: ПРК-69).
ПРК воен. — Пункт за радиоконтрол.
ПрКооп юрид. — Правилник за кооперации­
те.
ПРМ [пе-ер-ем]— Перфораторно-репродуцира-
ща машина.
ПрМ — „Правна мисъл“ (списание); ПМ.
пр. н. е. — преди новата ера (след цифра).
Д 11 в. пр. н. е.
ПРО [пе-ре-б] — Производствено-разпредели­
телен отдел.
ПРО [пе-ре-о], ок. и (разг.) ср. (член, -то),
еоен. — Противоракетна отбрана.
пр. об. — преди обяд (с цифра). Д 10ч. пр. об.
пров. —провинция.
лрованс. — провансалски.
продълж. — продължение.
прол. геогр. — пролом.
Прблеткулт м., остар., рус. Пролеткульт (Про-
лгтарская культура) — „Пролетарска кул­
тура“ (Културно-просветна организация в
СССР, 1917 — 1932 г.).
— Происв.: пролеткултовец, прблеткултов-
ски, пролеткултоЕщина.
пром. . . — Промишлен (напр.: Промкомби­
нат, Промснаб).
.. . пром — Промишленост (напр.: Елпром,
Спортпром, Промзърнопроект).
пром. — промишленост.
Промзърнопроект м. — Проектанска органи­
зация към Държавно стопанско обедине­
ние „Зърнени храни и фуражна промишле­
ност“.
Промкомбинат м. — Промишлен комбинат.
Промпроект м. — Комплексен институт за
пр.цчвавг и проектиране на обекти на ле­
ката промишленост.
Промснаб л. — Промишлено снабдяване (Пла­
сментно-снабдително предприятие).
ПРОНО [npoiiö] ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Проектантска организация на Народната
отбрана.
ПрУТКЗС
ПРООН [проби], рус. ПРООН (Программа
развития Организации Объединеннмх На­
пий) — Програма за развитие на Организа­
цията на обединените нации (Организация
на ООН за подпомагане в социално-иконо­
мическата област).
ПрОРСУ юрид. — Правилник за организация­
та и работата на съдебните учреждения.
простонар. леке. — простонародна дума или
значение.
противоп. леке. — противоположно.
проф. . . — Професионален (напр.: профсъюз),
проф. . . — Профсъюзен (като първа състав­
на част на сложносъкратени думи, напр.:
профорганизация, префдеятел, профгрупа).
проф. — професионален.
проф. — професор (пред собствено име),
профактйв м. — Профсъюзен актив,
профгрупа ж. — Профсъюзна група,
профгрупорг, член, -ът, -а, мн. -зи, м. —
Профсъюзен групов организатор,
профдсятел м. — Профсъюзен деятел.
Профиздат м. — Профсъюзно издателство.
Профинтерн, член, -а, м., истор. — Червен
интернационал на профсъюзите (Междуна­
родна организация на левите революционни
профсъюзи, 1921 — 1937).
профком. член, -ът, -а, лс, остар., рус. проф-
ком (Профсогазннй комитет) — Вж. проф­
комитет.
профкомитет м. — Профсъюзен комитет; ПСК.
профлиния ж. Само в съчет.: по профлиния —
По профсъюзна линия. А Хартите за по­
чивка се уреждат по профлиния.
профорганизация ж. — Профсъюзна органи­
зация; псо.
профсъюз м. — Професионален съюз; ПС.
ПРП [пе-ре-пе], остар. — Полска работниче­
ска партия (1942—1948).
ПРП [пе-ре-пе] — Португалска републикан­
ска партия.
ПРП (—) [пе-ер-пе] — Промишлен радиоизо-
топен преброител (напр.: ПРП-1, ПРП-2,
ПРП-3).
ПРПМ [пе-ре-пе-ме] — Предприятие за ремонт
на пътностроителни машини.
ПРС ед. и мн., воен. — Подземен ракетен сна­
ряд.
ПРС ед. и. мн., воен. — Противорадиолокацио-
нен снаряд.
ПРСС — Профсъюз на работниците от селско­
то стопанство.
пртбеое«. —Подвижна ракетнотехническа ба­
за.
ПРТС юрид. — Правилник за разглеждане на
трудовите спорове.
ПрУ остар. — Примерен устав на трудово­
кооперативните земеделски стопанства;
ПрУТКЗС.
ПрУТКЗС остар. — Примерен устав на тру­
дово-кооперативните земеделски стопанства;
ПрУ.
ПРХВП 142

ПРХВП — Профсъюз на работниците от хра­ ПСКБ [пе-се-ка-бе] — Предприятие „Снабдя­

нително-вкусовата промишленост.
ПРХР воен. — Подвижна ремонтно-химиче­ ПСМ [пе-се-ме] — Партия ка свободата „Ма-
ска работилница.
ПРЦ воен. -'Приемателен радиоцентър.
ПС [пе-се} — Словашка партия на свободата.
ПС [пе-се} — Партия на справедливостта (в
Турция).
ПС [ne-^cj — Периферна станция.
ПС (—) п£-ес] — Перков смесител (напр.:
ПС-1).
ПС (—) [п£-ес1— Пневматична сеялка (напр.:
ПС-8).
ПС — Помпена станция.
ПС[пе-ес] — Постно-спичащи въглища.
ПС [пе-се], воен. — Продоволствен склад.
ПС — Производствено съвещание.
ПС [пе-се] — Професионален съюз; профсъюз.
ПС[пе-се] — Пътно строителство (специалност ПСП [пе-се-пе] — Партия на свободата и про­
във виеше учебно заведение нли отдел, сек­
тор И ДР-).
ПС — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Пътни строежи“.
П.С. [пе-ес], лат. Р. S. (Post scriptum) — По­
слепис; ПП.
пс ас трон.— парсек (астрономична единица за
разстояние) (след цифра).
ПСА [пе-се-а] — Африканска партия на со­
лидарността.
ПСБ — Производствено-стопанска база,
псб воен. — Пътностроителеи батальон.
ПСВ [пе-се*ве] — Партия на Словашкото въз­
раждане.
ПСВ [пе-се-ве], метал. — Производство студе­
но валцуване.
пед [пе-се-де] — Палестинско съпротивител­ ПСр
но движение.
ПСД [пе-се-де], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн. пер воен. — Пътностроитслна рота.
-та) — Проектносметна документация.
ПСДК (—) [пе-ес-де-ка] — Подвижно самона-
вньащо се дъждовално колело (напрлПСДК
25).
ПСЕ [пе-се-е] — Партия на социалистическото
единство (в Нова Зеландия); ПСЕНЗ.
псевд. — псевдоним.
ПСЕНЗ — Партия на социалистическото един
ство в Нова Зеландия; ПСЕ.
ПСЗА еоен. — Правилник за стрелба със зем­ петб воен. — Пътностроителеи батальон.
на .-ртнлерия.
ПСЗИ есен. — Пункт за събиране на заразе
но имущество.
ПСЗР — Професионален съюз на здравните петр воен. — Пътностроитслна рота.
работници.
пси [пе-се-й], ср. (ргзг , член, -те) — Промиш-
леностронтелнн изолации (монтажно управ­ ПСУЗ юрид. — Правилник за стипендиите в
ление).
осих. ■— психологически.
псих. — психология.
ПСК [пе-се-ка] — Приборострснтелен комби­
нат.
ПСК [пе-се-ка] — Профсъюзен комитет; вж.
профкомитет.
ване и координационна база“.
рематлу“ (в Мсото).
ПСМ (—) [пе-се-ем] — Приспособление за то­
варене на самолети с минерални торове
(напр.: ПСМ-30 А).
ПСМП — Постоянен съд за международно
правосъдие.
ПСН [пе-се-ен]. воен. — Пункт за спретнато
(двойно) наблюдение.
псо [пе-се-о], воен. — Последователно съсре­
доточаване на огъня.
ПСО [пе-се-о] —Профсъюзна организация; вж.
профорганизация.
ПСОЗСК юрид. — Правилник за социално оси­
гуряване на земеделските стопани-коопе­
ратори.
греса (в Белгия).
ПСП [пе-се-пе] — Пацифистка социалистиче­
ска партия (в Нидерландия).
ПСП [пе-се-пе] — Перуанска социалистическа
партия.
ПСП [пе-се-пе] — Подготовка на строително­
то производство.
ПСП [пе-се-пе] — Португалска социалистиче­
ска партия.
ПСП [пе-се-пе] — Прогресивна социалистиче­
ска партия (в Ливан); ПСПЛ.
ПСП [пе-се-пе],-остар., пол. PSP (Poiska So-
cjalistyczna Partia) — Полска социалистиче­
ска партия (1892—1948); ППС.
ПСПЛ [пе-се-пе-ел] — Прогресивна социали­
стическа партия на Ливан; ПСП.
метал. — Сребърен припой.
ПСС [пе-се-се] — Планинска спасителна служ­
ба.
ПСС — Приспособление към царевичен ком­
байн за събиране и товарене на нарязаната
стеблена маса.
ПСС [пе-се-се] — Прогресивен съюз на Сене­
гал.
ПСТ хим. — Полистирол.
ПСТ воен. — Пост за санитарен транспорт,
петв воен. — Пътностронтслсп взвод.
ПСТН —Пожарно-строителни технически нор-
ми.
ПСУ [пе-се-у], ср. (разг., член, -то) — Промиш
леностронтелно управление.
учебните заведения.
ПСФ (—) (пе-се-еф] — Приспособление, за
скубане на зрял фасул (напр.: ПСФ-3).
ПСФК [пе-се-фе-ка], анел. PSFC (Internatio­
nal Pacific Salmon Fisherics Commission) —
Международна тихоокеанска комисия за ло­
вене ” лакерда.

ПСШЛ [ое-се-ше-ел] — Партия на свободата
на Шрн Лавка.
ПТ [пе-те] — Партия на труда (в Нидерлан­
дия).
ПТ (-) [пе-те], воен. — Плаващ танк (напр.:
ПТ-76).
ПТ [пе-те], физ. — Полупроводников триод.
ПТ [пе-те] — Полупроводникова техника.
ПТ и пт [пе-те], прал, воен. — Противотан­
ков. Д ПТ реактивно оръжие1 , ПТ вер­
толет1, ПТ взвод.
ПТ (—) [пе-те] — Термисторен преобразова-
тел с повишена честота за индукционно на­
гряване (напр.: ПТ 1-250).
ПТАБ воен. — Противотанкова авиационна
бомба.
ПТБ — Правилник за техническа безопас­
ност.
ПТБ (—) [пе-те-бс] — Приспособление за то­
варене на бали (напр.: ПТБ-2).
птб воен. — Пътно-техническа база.
ПТВ [пе-те-ве] — Партия на трудещите се във
Виетнам.
ПТВ [пе-те-ве] — Производствено-технически
въпроси. Д Заместник-директор по ПТВ .
ПТЕ — Правилник за техническа експлоата­
ция.
ПТИ [пе-те-й], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Патентно-техническа информация.
ПТИ [пе-те-й], англ. PTI (Press Trust of India)—
Индийска информационна агенция.
птк - п акистанска търговска корпорация.
ПТК [пе-те-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Памукотекстилен комбинат.
ПТКЛ1ПС — Правилник за технически кон­
трол па моторните превозни средства.
ПТМ (—) [пе-тс-ем], воен. — Противотанкова
мина (напр.: ПТМ-5).
ПТМП воен.— Противотанково минно поле.
ПТМЩ (—) — Транзисторен малогабаритен
щепселен преобразовател (напр.: ПТМЩ-2).
ПТН [ ле-те-сн], воен. — Пу нкт за техническо
наблюдение.
ПТО [пе-те-о], ж. н (разг.) ср. (член, -то) —
Производегвено-технически отдел.
ПТО [пе-тв-ö], воен. — Противотанкова отбра­
на.
ПТО [пе-те-ö], воен. — Противотанково оръдие.
ПТО [ле-те-0],б0£’«. — Проткьоторпеднв отбрана.
ПТП [пе-те-пе] — Производствено търговско
предприятие.
ПТП [пе-те-пе] — Пътнически таксиметров
превоз (автостопанство).
ПТП [пе-те-пе], ед. и мн. —Пътнотранспортно
п роизшествие.
ПТР воен. — Противотанков район.
ПТР [пс-те-рс], воен., рус. ПТР (Протнвотан-
ковое ружье) — Противотанкова пушка.
птрб воен. — Подвижен танков ремонтен ба­
тальон.
ПТРД [пе-те-ре-де] — Предприятие за транс­
порт н реализация на дървесината от Ко­
ми „Задгранлес“.
ПТРД [пе-те-ер-де] , воен., рус. ПТРД (Проти-
ПУГ
вотанковое ружье Деггярева) — Противо­
танкова пушка, конструирана от В. Дегтя-
рев.
ПТРез [пе-те-рез], м. (разг., член. -а).воен. —
Противотанков резерв.
ПТРЗ [пе-те-ре-зе], воен. — Подвижен танко*
ремонтен завод.
ПТРС [пе-те-ер-ес], воен., рус. ПТРС (Противс-
танковое ружье Симонова) — Противотан­
кова пушка, конструирана от С. Снмонов.
ПТС [пе-те-ес], м. (разг., член, -ът, -а) —Под­
вижна телевизионна станция.
ПТС [пе-те-ес] — Приспособление за прибира­
не на семенни треви.
ПТС [пе-те-се], мн., воен. — Противотанко­
ви средства.
ПТТ [пе-те-те] —Поща, телеграф, телефон (по
щенска станция).
ПТТ [пе-те-те], прил. —Пощенско-телеграфно-
телефонен. Д ПТТ станция.
ПТТИ, англ. PTTI (Postal, Telegraph and Te­
lephone International)— Международно обе­
динение на профсъюзите на пощенските, те­
леграфните и телефонните работници.
ПТТР [пе-те-те-ре] — Поща, телеграф, теле­
фон, радио (пощенска станция).
ПТТРС — Пощенска телеграфо-телефонна
районна станция.
ПТУ [пе-те-у]— Приложна телевизионнг уред­
ба.
ПТУ [пе-те-у], ср. (разг., член, -то, мн.-та)—
Професионално-техническо училище.
ПТУК — Професионално-техническо учили­
ще по корабостроене.
ПТУР ед. и мн., воен.—Противотанкова управ­
ляема рякета.
ПТУРС [итурс], ед. и мн., м. (разг.. член, -ът»
-а, мн. -оае), воен. — Противотанков упра­
вляем ракетен снаряд.
— Произвл. птурсов.
ПТХ мед. — Пссттр-алсфузионен хепатит.
ЛУ [пе-у], електр. — Параметричен усилва­
тел.
ПУ [пе-у], електрон. — Печатащо устройство.
ПУ [пе-у] — Пловдивски университет.
ПУ [пе-у] — Предприятие за услуги.
ПУ [пе-у], електрон. — Програмно управле­
ние.
ПУ [пе-у], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. —
Пункт за управление.
ПУАЗО [пуазо], .и. и (разг.) ср. (член, -тс),
воен.~ Прибор за управление на артилерий­
ско-зенитния огън.
ПУБ библ. — Пловдивски университет —Би­
блиотека.
публ. — публикация.
публиц. — публицистичен.
ПУВНйосл., рус. ПУВН (Полншй угол вер-
тнкального наведения)—Пълен ъгъл за вер­
тикално насочване.
ПуВРД техн. — Пулсиращ въздушнореакти-
вен двигател.
ПУГ — Партийна учебна година.
ПУЕУ
ПУЕУ—Правилник за устройство на електри­
ческите уреди.
ПУНР юрид. — Правилник за приложение
на Указа на насърчаване на раждаемостта.
ПУО [пуо], л. и (разг.) ср. {член. -то), еоен. —
Прибор за управление на огъня.
ПУ-ПВО еоен. — Пункт за управление на
противовъздушната отбрана.
ПУРНЕС юрид. — Правилник за управление­
то. реда и надзора в етажната собственост.
ПУРС еоен. — Прибор за управление на реак­
тивна стрелба.
ПУРС, исп. PURS (Partido Uriido de Га Re-
voluciön Socialista) — Единна партия на со­
циалистическата революция (в Куба).
ПУС еоен. — Прибор за управление на стрел­
ба.
ПУСО и ПуСО [пусо], ср., еоен. — Пункт за
специална обработка.
ПУТС еоен. — Прибор за управление на тор­
педна стрелба.
ПУУ електрон. — Периферно управляващо
устройство.
ПУЦ [пуц], член, -ът, -а, мн. -ове, л. — Про­
фесионален учебен център.
ПФ — Портови флот.
пф физ. —пикофарад (след цифра).
ПФА — Формовъчна автоматична преса.
ПФБ еоен. — Предна фронтова база.
ЛФББ еоен. — Предна фронтова болнична
база.
ПФЕ — Пълен факторен експеримент.
ПФЛ (пе-фе-ел) — Патриотичен фронт на
Лаос.
ПФЛХ — Полифенолов лссохк.мичсски ста­
билизатор.
ПФМ — Поликлиника за фнзикална медици-
f. а.
ПФСК хим. — Парафенол сулфокиселинен ка-
тионят (сулфовъглищз).
ПХ спец. — Пожарен хидрант.
ПХ [пе-xä] — Приспособление за внасяне на
хербициди.
ПХ (—) [пе-ха] — Хидравлична помпа (напр.:
ПХ-40).
р
Р (—) [ер] — Радиостанция (напр.: Р-123).
Р (~) 1еР)’ яетал. — В марката на рапидна
(бързорезна) стомана (напр.: СтР 18).
Р еоен. — Регулировчик.
Р (—) [еР1 — Резервоар (напр.: Р-1, Р-0,75,
Р-0,5)
Р (—) (ер), електр. — Реле (напр.: Р-421,
Р-221).
Р — ß емблемата на трикотажна фабрика „Ро­
сица“ — Севлиево.
Р библ. — Раздел.
р. геогр.— река (пред собствено име). Д р. Ма­
рица.
144
ПХВ спец. — Перхлорвинилов емайл (лако-
бояджийски материал).
ПХВ (-) [пе-хе-ве] — Хоризонтална винто­
ва преса (напр.: ПХВ-5).
ПХЗ [пе-хе-зе], еоен. — Противохимяческа за­
щита.
пхк хим. — Полихлоркамфон.
ПХЛ (—) [ пе-хе-ел] — Хидравлична листоогь-
ваща преса (напр.: ПХЛ-400, ПХЛ-1000).
ПХП хим. — Полихлорпинен.
ПХР (—) [пе-хе-рс], еоен. — Прибор за хими­
ческо разузнаване (напр.: ПХР-46).
ПХС [пе-хе-се] — Постоянен художествен съ­
вет (при Съюза на българските художници).
ПХф [пе-хе-фе], хим. — Пентахлорфенол.
ПХЧП [пе-ха-че-пе] —Предприятие за хими­
ческо чистене и пране.
пц [пе-це] —Партия на центъра (във Финлан­
дия).
ПЦ [. je-не], м. и (разг.) ср. (член, -то), еоен. —
Пр сдаватслсн център.
ПЦ - [пс-це] — Приспособление към зърно-
бембайя за прибиране на царевица (напр.:
пц-3). ...... Ь
п-ца — печатница.
ПЦБ [пе-це-бе] — Профсъюзен център на Бан­
гладеш.
ПЧ (—) [пе-че] — Бързоударен пробивен чук
(напр.: ПЧ-75).
ПЧ — В емблемата на държавен^обувен за­
вод „Петър Ченгелсв“.
п. ч. — пещочае (след цифра). ггг
ПЧО — Пределна честота за отразяване.
П1В (—) [пе-шс] — Шпекова преса (напр.:
ПШ 1-45, ПШ 1-63, ПШ 1-90).
ПШС (—) [пе-ше-се] — Шнеково приспособле­
ние за прибиране па слънчоглед (напр.:
ПШС-4).
ПЩ (—) [пе-ще] — Щангова приставка към
пръскачка „Перла“ (напр.: ПЩ-1).
пълл. м-р — пълномощен министър,
първобълг. — първобългарски.
Пътпрсект м.—Институт за проучване и про­
ектиране на пътни обекти.
Р физ. ~ рентген (единица за измерване на
облъчването с гама-лъчи), (след цифра).
р. грам. — род Д м. р., ж. р.
Р. и р. грам. — родителел падеж; род.
р. — рудник (пред собствено име).
РА еоен. — Реактивна артилерия.
РА соен. — Рубеж за атака.
раап соен. — Разузнавателен артилерийски
полк.
раб. . . —- Работнически (напр.: рабфак, раб-
кор).
рабкор, член, -ът, -а, м., остар., рус. рабкор
145
(Рабочий кореспондент) —Работнически ко­
респондент.
рабфак. член, -ът, -а, мн. -ове, м., остар. —
Работнически факултет.
— Произв.: рабфаковец, рабфаковскн.
рав. геоер. — равнина.
РАД бабл. — Радиотехника, електроника.
рад — радиан (единица мярка за измерване
на равнинни ъгли) (след цифра).
радар, член, -ът, -а, мн. -н, м., англ. radar
(Radio detecting and ranging) — Радио­
локатор.
— Произв.; радарен.
радб воен. — Радиобгтальон.
Радиопром м., остар — Раднопромишленост
(Държавно индустриално предприятие за гра­
мофонни плочи).
радиотехн. — радиотехника.
радн есен. — Разузнавателен артилерийски
днвиз йон.
радп есен. — Радиополк.
радр соен. — Раднорота.
рае воен, — Разузнавателна авиационна еска­
дрила .
paar. леке. — разговорна дума нли значение,
разш. леке.— разширена употреба.
РАИ [раи], итал. RAI (Radictelevisione На-
Папа) — Италианско обединение за радио
и телевизионни предавания.
рай. . . — Районен (като първа съставна част
на сложносъкратени думи, напр.: райсъвет,
райком).
райком, член, -ът, -а, мн. -и, м. — Районен
комитет; РК.
райсъвет м. — Районен съвет; PC.
РАСУ [расу] — Републиканска автоматизи­
рана система за управление.
райтех ок. и м. — Районна транспортна експе-
диторска кантора.
рап есен. — Разузнавателен авиационен полк.
РАТБ [pä-тс-бе] — Районно административно
техническо бюро.
рато соен. — Рота за аеродрумно-техническо
осигуряване.
РАТЦ [ра-те-це] — Районна автоматична теле-
фоьна централа.
РБ остар. — Развойна база.
РБ — Ремонтна база,
рб соен. — Разузнавателен батальон.
РБГ [ре-бе-ге] — Републиканска баскетболна
група (само в съчст.: „А“ РБГ, „Б“ РБГ).
РБИ икон. — Рационализация на бюджетния
избор.
РБО [ер-бе-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то),
воен. — Рубеж за безопасно отдалечаване.
РЬПВХР — Републиканска болница за проте-
зиране, възстановителна хирургия и реха-
билитация.
рбр есен. — Ракетна бригада.
РБС — Репродуктивна база по свиневъдство.
РВ [ер-ве], техн. — Въртящ се разпределител.
РВ [ер-ве], обикн. мн., воен. — Радиоактивни
вещества.
10 Речник Rt съкрвтеняита
РДС
РВ — Регистрова вместимост (условен пока­
зател за вместимост на корабите).
РВ (—) [ер-ве], електр. — Транзисторно реле
за време (напр.: РВ-51).
рв воен. — Разузнавателен взвод.
РВБ — Ремонтно-възстановителна база.
РВГ [ре-ве-ге] — Републиканска волейболна
група (само в съчет.: „А“ РВГ, „Б“ РВГ).
РВД [ер-ве-де] — Ръководство на въздушното
движение (дирекция).
РВИ [ре-ве-й] — Районен ветеринарен инсти­
тут.
РВПС [ре-ве-пе-се] — Ремонтно-възстановител­
но предприятие по съобщенията.
РВС (—) [ре-ве-се] — Високообемио самонато-
варващо се ремарке (напр.: РВС-3,5).
РВС [ре-ве-сс], ж, и (редг.) ср. (ч.:ен. -то) —
Районна ветеринарна станция.
РВСН воен. — Ракетни войски със стратегиче­
ско назначение.
РВСС — Развитие и внедряване по сортово
семепроизводство (дирекция).
РВТ [ре-ве-те] — Резервен фонд за възнаграж­
дение на труда,
РГ — Работна група.
РГ [ер-ге] — Разстъргваща глава (част от ме­
талорежеща машина).
РГ [ер-ге], соен. — Разузнавателна група.
РГ (—) [ер-ге], рис. РГ (Ручная граната) —
Ръчна граната (напр.: РГ-42).
РГБ [ре-ге-бе] — Република Гвинея—Бисау.
РГВН [ре-ге-ве-йн] — Регулатор за горно вод­
но ниво.
РГГП — Работници от горите и горската про­
мишленост. Д Профсъюз на РГГП.
РГК [ер-ге-ка], воен. — Резерв на главното
командуване. ^.Артилерия РГК.
РД - „Работническо дело“ (вестник).
РД ]ер-де], воен. — Разузнавателен дозор.
РД техн. — Ракетен двигател.
РД (—) [ер-де] — Регулатор-дебитомер (напр.:
РД-1).
РД (—) [ер-де] — Рентгенов диагностичен апа­
рат (напр.: РД-100).
рд физ.— ръдърфорд (единица за измерване на
йоиизирзщи излъчвания) (след цифра).
РДА [ер-де-ä], фр. RDA (Rassemblement de-
mecratique africain) — Африканско демо­
кратическо обединение.
РДВГ техн. — Реактивен двигател с вътреш­
но горене.
РДВН [ре-де-ве-ен] — Регулатор за долно вод­
но ниво.
РДГ [ер-де-ге], воен., рус. РДГ (Ручная дммо-
вая граната) — Ръчна димна граната.
РДД воен. — Ракета за далечно действие.
РДИК [ер-дйк], м. (разг., член, -а) — Районна
държавна инспекция по корабоплаване.
рдм воен. — Рота за дегазация на местност,
рдн [ер-де-ен], воен. — Ракетен дивизион.
РДП (—) [ер-де-пе], воен. — Ранцев дегазацио-
нея прибор (напр.: РДП-4).
РДС [ре-де-се] — Районна диспечерска служ­
ба.
РДС_________________________________ _____
РДС [ре-де-се] — Републиканско-демократиче­
ски съюз (въз Венецуела).
РДС [ре-де-се], .и. — Оперативно ръководство
и диспечеризация на електроенергийната
система (отдел).
РДТГ техн. — Реактивен двигател е твърдо
гориво.
РЕА — Радиоелектронна апаратура,
ребатр еоен. — Реактивна батарея,
per воен. — Ремонтно-евакуационна група,
ред. — редактор.
ред. — редакция,
ред. — редник,
редколегия ж. — Редакционна колегия.
реди воен. — Реактивен дивизион.
реж. — режисьор.
Рез соен. — Резерв.
рез. — резюме.
Резйнопроект м., рус. Резинопроект (Государ-
ственнмй институт проектврованию пред-
приятии рсзивовой прсмишленностн) —
Държавен институт за проектиране на пред­
приятия за каучуковата промишленост (в
СССР).
РЕЛ — Районна електролаборатория.
рел. — религиозен.
рел. — религия.
ремг воен. — Ремонтна група.
Ремзавод м. —Ремонтен завод; РЗ.
Ремкооп ж. и м. — Ремонтна кооперация.
Рембнтстрой м. — Предприятие за ремонтно
строителство на сгради, съоръжения и др.
Ремс, член. -ът, -а, м., истор. — Работнически
младежки съюз (1928—1947); РМС.
— Произвл ремсист, ремсистка, ремсов, рем-
сйстки.
РЕМУ електр. — Реактивен електромашияен
усилвател.
РЕП (реп], м. 1. Разпространение и експеди­
ция на печата; РП.
2. (разг.) член, -ът, -а, мн. -ове. Павилион,
в които се продава периодичен печат; РП,
АОтивам до РЕП-а да си купя вестник'.
РЕС истор. — Работнически есперантски съюз
(1930—1934).
респ. — респективно.
Респром м. — Радиоелектронна и съобщител­
на промишленост (Държавно стопанско обе­
динение).
Респромкомплект м. — Инженерингово пред­
приятие за проектиране, доставка, монтаж и
сервиз на комплектни обекти от областта на
радиоелектронната и съобщителната промиш­
леност.
Респроммонтаж м. — Държавно предприя­
тие за проектиране, доставка, монтаж и сер­
виз на съоръжения за радиоелектронната и
съобщителната промишленост.
ретро, прил. — Ретроспективен (стил в изку­
ството, модата, архитектурата н др.).
реф. — реферат,
рец. — рецензия.
РЖ (—) [ер-же] — Живачно реле — прекъсвач
(мапр.: РЖ-ЮА ).
146
РЖ Up-же], ср., (разг., член, -то), библ., рус.
РЖ (Реферативнмй журнал) — Рефератиеен
бюлети н.
РЗ електр, — Релейна защита.
РЗ (—) [ер-зе[ — Ремарке за зареждане на
зърносеялки и разпръсквайки на минерал­
ни торове (напр.: РЗ-З).
РЗ [ре-зе] — Ремонтен завод; Ремзавод.
Рз — Разград (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Разград и
Разградски окръг). А Рз 12—16.
РЗМ — Речник за законодателната метрология.
РЗО —■ Районен здравен отдел.
РЗС [ре-зе-се] — Растителнозащитна станция.
РИАС [рйас], нем. RIAS (Rundfunk im ame­
rikanischen Sektor (West Berlin)) — Радио­
станция в американския сектор на Западен
Берлин.
рибол. — риболов.
РИВ [рив]. итал. RIV (Regolamento inter-
nazionale Veicoli) — Международно съгла­
шение за взаимно ползуваме на товарни ва­
гони.
РИГОПС [ригопс], остар. — Районна инспек­
ция по горите н опазването на природната
среда.
РИД [рид], фр. R. I- D. (Reglement interna­
tional concernant le transport des matieres
dangereuses par chemin de fer) —Междуязро-
родни правила за транспортиране на опасни
товари по железопътните линии.
РИЛЕМ [рилем], ср. и ж., фр. RILEM (Reu­
nion internationale de laboratoires d’essais
et de recherches sur les materiaux et les con-
stnictic-ns) — Международно обединение на
лабораториите по изпитвано на материали­
те я строителните конструкции.
РИМ радиотехн. — Разликова импулсна моду­
лация.
РИНС (—) [ринс] — Радионзотопен нивссиг-
нализатор (напр.: РИНС-4м71).
РИС [рис] — Редакционно-издателски съвет.
РИС [рик], итал. RIC (Regolamento Jnterna-
zionale Carrozzc) — Международно съглаше­
ние за взаимно ползуване на пътнически,
багажни и пощенски вагони.
рис.— рисунка (пред цифра). Д Вж. рис. 15.
РИТЛЕ [рг.тлс], м. и ср. — Републикански
институт за трудоволекарска експертиза.
ритор. — риторически.
РИФМА — Рентгенов изотопен флуоресцентен
метод за анализ.
РИЦСП — Регулиране изкупните цени на сел­
скостопанските произведения (фонд).
РК (—) [ер-ка] — Радиоксенометър (напр.г
РК-1).
РК (-) [äp -ка] — Радиочестотен коаксиален
кабел (напр.: РК-50-3-131, РК-50-9-131).
PK (pe-Kä] — Районен комитет; райком.
РК [ре-ка] — Ревизионна комисия.
РК [ер-ка] — Релеен комплект (в автоматична
телефонна централа).
РК [ре-ка] — Ремонтен комбинат,
р-к — работник.
147
р-к — рудник; р.
РКА електр. — Реле за кодова авторегулиров-
ка.
РКВС [ре-ка-ве-се] — Републиканска коми­
сия по водно спасяване.
РКДНК [ре-ка-де-не-ка] — Районен комитет
за държавен и народен контрол.
РКМ [ре-ка-ме] — Районен клон по метало­
обработване.
РКМС истор. — Руски комунистически мла­
дежки съюз (1918 — 1924); РКСМ.
РКП [ре-ка-п£] — Рейюнионска комунистиче­
ска партия.
РКП [ре-ка-пе] — Румънска комунистическа
партия.
РКП (б) Jpe-ка-пе-бе], истор., рус. РКП (б)
(Российская Коммунисткческая партия (боль-
шевиков)) — Руска комунистическа партия
(болшевики) '(1918—1925).
РКРК [ре-ка-ре-ка] — Районна контролно-ре­
визионна комисия.
РКС [ре-ка-се], м. и (разг.) ср. (член, -то,
мн. -та) — Районен кооперативен съюз.
РКС [ре-ка-се] — Революционен команден съ­
вет (в Ирак).
РКСМ истор., рус. РКСМ (Российский Ком-
мунпстический Союз Молодежи) —Руски ко­
мунистически съюз на младежта (1918—
1924); РКМС.
РЛ [ер-ел]. воен. — Радиолокация.
РЛ (—) [ер-ел] — Регистриращ логометър
(напр.: РЛ-10).
р-л — ръководител.
РЛВ [ре-ле-ве], воен. — Радиолокационен въ­
зел.
РЛКСМ истор., рус. РЛКСМ (Российский Ле-
нинский Коммунистическнй Союз Молоде­
жи) —Руски ленински комунистически съюз
на младежта (1924—1926).
РЛП [ре-ле-пе], воен. — Радиолокационен
пост. ’ Рокендрол.
рлр воен. — Радиолокационна рота.
РЛС [ре-ле-се], воен. — Радиолокационна стан­
ция.
РЛФ [релеф], остар.—„Работнически лите­
ратурен фронт“ (вестник).
РИ (—) [ер-е.м], електр. — Междинно реле
(напр.: РМ-2).
РИ (—) [ер-ем] — Регистриращ милнволтме-
тър (напр.: РМ-10).
РМА [ре-ме-ä] — Район „Механизация и авто­
транспорт“.
РМЗ [ре-ме-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Ремонтно-механичен завод.
РМК [ре-ме-ка] — Ремонтно-механичен ком­
плекс.
РМН [ре-ме-ен] — Ротационна навесна моти­
ка (напр.: РМН-4,5).
РМП — Реклама на мястото на продажбата,
рмл соен. — Рота морска пехота.
РМС [ремс], член, -ът, -а, м., истор. — Работ­
нически младежки съюз (1928—1947); Ремс.
— Проиов.-. ремсист, ремснстка, ремсйстки,
ремсов-
РП
РМС — Разпореждане на Министерския съвет.
РМТИ [ре-ме-те-й]—Районна минно-техничес­
ка инспекция.
РМЦ [ре-ме-це], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Ремонтно-механичен цех.
РН (—) [ер-ен] — Навесен разрохквач.
РН [ер-ен], електр. — Неутрално реле.
РН (—) [ер-ен], електр.— Реле за напрежение
(напр.: РН-25).
р-н — район (със собствено име или цчфра).
Д р-н „В. Левски".
РНД [ре -не-де] — Революционно национали­
стическо движение (в Еквадор).
РНК [ер-ен-ка], ед. и мн., биохим. — Рибо­
нуклеинова киселина.
РНПИСМП — Републикански научно-практи­
чески институт по спешна медицинска по­
мощ.
РНР [ре-не-ре] — Румънска народна репуб­
лика.
РНС [ре-не-се], воен. ■— Раднонавигацнонна
станция.
РНС [ре-не-се] — Районен народен съвет; рай-
съвет.
РНТ воен. — Радионавигационна точка.
РО [ре-о], воен. — Разузнавателен отряд.
РО [ре-о], воен., остар — Разузнавателно от­
деление.
РО [ре-о] — Районен отдел. Д РО„Просвета*.
РОБ електр. — Радиоотоплителна батерия.
РОВ хим. — Разтворимо органично вещество,
род. — роден.
род. грам. — родител ен падеж; Р, р.
Родопаимпекс м. — Външнотърговска орга­
низация за износ (експорт) на продукция на
обединенията „Родопа“, „Млечна промиш­
леност“ и др. и внос (импорт) на оборудва­
не и материали за тях.
РОЗН — Република Острови Зелени нос.
рок, член- -ът, -а, мн. -ове, м., разг. —
роман,—романски.
РОНП — Районен отдел „Народна просвета“.
РОП [роп], воен. — Ротен опорен пункт.
РОСТА [роста], остар.,рус. РОСТА (Российское
телеграфное агентство) — Руска телеграф­
на агенция (1918—1935).
Ростселмаш ли, рус. Ростсельмаш (Ростов­
ския завод сельскохозяйственного машнно-
строения) — Ростовски завод за селско­
стопанско машиностроене.
РОТ електр. — Реле за обратен ток.
ротд воен. — Разузнавателно отделение.
РОФ [роф] — Рудоземска обогатителна фаб­
рика.
РП (—) [ер-пе] — Платформено ремарке
(напр.: РП-551, РП-15).
РП (—) [ер-пе] — Плуг-риголвач (напр.: РП-
50).
РП [ре-пе], истор. — Работническа партия
(1927—1938/39).
РП [ре-пе] — Развойно предприятие. Д РП
„Електроника*.
РП [ре-пе]. воен. — Разпределителен пувкт.
РП
РП [реп],л. L Разпространение на печата;РЕП.
2. Павилион, в който се продава периоди­
чен печат; РЕП.
РП [ер-па] — Релеен прекъсвач (в автоматична
телефонна централа).
РП [ре-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Ре­
монти и подобрения (фонд).
РП [ре-пе] — Републиканска партия (в САЩ).
РП [ре-пе] — Реформистка партия (в Доми­
никанската република).
РП (—) [ер-пе] —- Ротационна помпа (напр.:
50РП, 100РП).
РПАБ [ер-паб], ж. и (разг.) м. (член, -ът, -а),
електр. — Релейна полуавтоматична бло­
кировка.
РПБ [ре-пе-бе] — Работническа партия на
Бирма.
РЛГ (—) [ер-ве-ге], ж. и (разг.) ср. (член, -то,
мн. -та), воен., рус. РПГ (Ручная противо-
танковая граната) — Ръчна противотанко­
ва граната (напр.: РПГ-40, РПГ-43).
РПД [ер-пе-де] — Регулатор за постоянна
денивелация.
РПД [ер-пе-де], ср. (разг., член, -то), воен. —
Средство за раднопротиводействие.
РПИ пося.—Разстояние на правия изстрел.
РПИ [ре-пе-н] — Ръчен пожароизвестител.
РПК [ре-пе-ка] — Раднолокационно-приборен
• комплекс.
РПК [ре-пе-ка] — Районен партиен комитет.
РПК [ре-пе-ка] — Районна потребителна коо­
перация.
РПК [ре-пе-ка] — Рибопромишлек комплекс.
РПК [ре-пе-ка] — Рудолодготвителен ком­
плекс.
РПКГД библ. — Районен педагогически ка­
бинет „Гоце Делчев“.
РПЛ (—) [ер-пе-ел] Подвижен лентов раз-
рохквач (напр.: РПЛ-8).
РПМ (—) [ер-пе-ем], рус. РПМ (Раскладочно-
подборочная машина) — Разпределително-
подбнраща машина (за перфокарти),
РПМ(—)|ер-пе-ем], рус. РПМ (Роторная погру-
зочная машина) — Роторна товарителна ма­
шина (напр.: РПМ-80-2М).
РПИ (—) [ер-пе-ен], електр. — Реле за по­
стоянно напрежение (напр.: РПН-11).
РПО [ре-пе-ö]. ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Районна проектантска организация.
РПО [ре-пе-ö]. ж. и ср. — Районна противо­
пожарна охрана.
РПО [ре-пе-о] — Революционна партия на
обединението (в Южна Корея).
РПОИС [рпоис],ед. и мн. — Работен проект за
организация и изпълнение на строител­
ството.
РПОМП — Развойно предприятие за оптико-
мехапични прибори.
РПП [ре-пе-пе] — Рудоподготвнтелно произ­
водство.
РПР [ре-пе-ре], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Регулиране на постъпленията от реализа­
цията (фонд).
148
РПР [ре-пе-ре], ср. — Редакционно-подготви­
телна работа.
РПС [ре-пе-се]—Районна пречиствателна стан­
ция.
РПС [ре-пе-се] — Районна пътна станция.
РПС [ре-пе-се] — Републиканска противоепи-
демиологична станция.
РПСД [ре-пе-се-де] —Работен проект със смет*
на документация.
РИТ [ре-пе-те[ — Турска работническа пар­
тия.
РПУС — Районно предприятие за услуги н
стоки.
РПЦ [ре-пе-це] — Радиопредавателен цен­
тър.
РПЩ [ре-пе-ще], л. и (разг.) ср. (члея.-то) —
Районен пионерски щаб.
РР (—) [ер-ер], електр. — Реле-регулатор
(напр.: РР-12В).
РР [ер-ер], воен. — Рубеж за регулиране,
ррвоен. — Разузнавателна рота.
РРА радиотехн. — Радиорелейна апаратура,
ррб воен. —Радиорелеен батальон.
РРВК воен. — Рубеж за разгръщане във
взводни колони.
РРД техн. — Ракетно-реактивен двигател.
РРК [ре-ре-ка] — Районна ревизионна ко­
мисия.
РРЛ радиотехн. — Радиорелейна линия.
РРП [ре-ре-пе] — Районно ремонтно пред­
приятие.
РРП остар. — Румънска работническа пар­
тия.
ррр воен. — Радиорелейна рота.
РРРК еоен. —Рубеж за разгръщане в ротни
колони.
РРСП [ре-ре-се-пе] — Районно ремонтно сто­
панско предприятие.
РРТС [ре-ре-те-се] — Радиорелейна и теле­
визионна станция.
РРТС [ре-ре-те-се] — Разпръсквателна радио­
телевизионна станция.
PC (—) [ер-ес] — Раздробител иа стебла
(напр. PC-J).
PC [ре-се] — Районен съвет; райсъвет.
PC воен. Реактивен снаряд.
PC [ре-се] — Републиканска секция. Д PC
по волейбол.
PC библ. — Рефератквеп сборник.
PC (—) [ер-ес] —Роторна снегочистачка (напр.:
РС-363).
PC (—) [ер-ес], електр. — Сигнално реле
(напр.: РС-1).
PC (—) [ер-ес], електр. — Стъпален регу­
латор (напр.: РС-4).
PC (—) [ер-ес], техн. Универсален регулатор
за сходимост (напр.: РС-90 ЛС2).
РСБ [ре-се-бе] — Републиканска секция по
баскетбол.
РСБКЕ — Речник на съвременния български
книжовен език.
РСВ [ре-се-ве] — Републиканска секция по
волейбол.
РСВ [ре-се-ве], ср. (разг., член. -то) — Ресто-
I-
149
рантн и спални вагони (Стопанско пред­
приятие^
РСГ (— )[ер-се-ге], воен., рус. РСГ (Реактивния
станкоВЬ1й гранатомет) — Реактивен грана-
™мет, монтиран на бойна машина (напр.:
РС1?2> рсг-3)-
“СД (—) [ер-се-де] — Джобен радиотелефон
за двустранна симплексна връзка между
подвижни обекти (напр.: РСД-65).
РСД (—) [ер-се-де] — Самосвално двуосно
ремарке (напр.: РСД-5, РСД-3).
РСД [ер-се-де], авиац., рус. РСД (Регулатор
соотношення давлении) — Регулатор за
съотношение на наляганията.
РСЕ (—) [ер-се-е] — Самосвално едноосно ре­
марке (напр.: РСЕ-ЗВ).
РСДРП [ре-се-де-ре-пе], истор., рус. РСДРП
(Российская социал-демократнческая ра-
бочая партия) — Руска социалдемократи­
ческа работническа партия (1898—1912).
РСДРП (б) [ре-се-де-ре-пе-бе], истор., рус.
РСДРП (б) (Российская социал-демократи-
ческая рабочая партия (большевиков)) —
Руска социалдемократическа работническа
партия (болшевики) (1912—1918).
РСИК—Районен съвет за изкуство и кул­
тура.
РСК (—) [ер-се-ка] — Комбиниран раздроби-
тел на стебла (напр.: PCK-2JT
РСКУ [ре-се-ке-jr], остар. — Районно сана­
торно-курортно управление.
РСКХЛ — Републиканска секция по кънки и
хокей на лед.
РСМ (—) [ер-се-ем] — Разсадосадъчна маши­
на (напр.: РСМ-8).
РСМ (—) |ер-се-ем], рус. РСМ(Ростсельмаш) —
В марката на комбайни (напр.: РСМ-8).
РСМИ — Реклама на средствата за масова
информация.
РСО [ре-се-о] — Ремонтно-строителен отдел.
РСП [ре-сс-ле] — Районно стопанско пред­
приятие.
РСПЧ [ре-се-пе-че] — Работническо-селска
партия на Чили.
РСР [ре-се-ре] — Регионално сътрудничество
за развитие (междуправителствена орга­
низация между Иран, Пакистан и Турция).
РСС — Работници в селското стопанство. А
Профсъюз на РСС.
РСС (ре-се-се], ас. и (разг.) ср. (член, -то] —
Районна станция на съобщенията.
РСС [ер-се-ес], рус. РСС (Резка соломм и си-
лоса, соломосилосорезка) — Резачка за сла­
ма и фураж (напр. РСС-6).
РССП — Работници от строителството и строи­
телната промишленост. А Профсъюз на
РССП.
РССТ [ре-се-се-те] — Ремонт на селскостопан­
ска техника (Държавно стопанско обеди­
нение).
РССХП — Работници от селското стопанство к
РТФ
хранителната промишленост. Д Профсъюз
на РССХП.
РСТПК [ре-се-те-пе-ка] — Районен съвет на
трудово-лроизводителннте кооперации.
РСУ [ре-се-у], ср. (разг., член, -то) — Районно
строително управление.
РСФ [ре-се-фе] — Републиканска секция по
футбол.
РСФСР [ре-се-фе-се-ре], рус. РСФСР (Россий­
ская Советская Федеративная Социалисти-
ческая Республика) — Руска съветска фе­
деративна социалистическа република.
РСХП [ре-се-хе-пе] — Революционна социал-
християнска партия (в Доминиканската
република).
РСШ [ре-се-ше] — Републиканска секция по
шахмат.
РТ (—) [ер-те] — Радиотелефон (напр.: РТ-
21).
РТ — Регистър-тон (условен показател за
вместимост на кораби).
РТ (—) [ер-те] —Рентгенов телескоп --
(напр.: РТ-4).
РТ (_) [ер-тй] — Тороразпръскващо едно­
осно ремарке (напр.: РТ-3).
р-т — ресторант.
РТБ [ре-те-бе] — Районна търговска база.
РТБ [ре-те-бе], ас. и (разг.) ср. (член, -то) —
Ремонтно-техническа база.
РТВ [ре-те-вй], мн., воен. — Радиотехнически
войски.
РТВ [ре-те-ве], ср. (разг., член, -то) — Радио­
транслационен възел.
РТВ |ре-те-ве], ед. и мн., транса. — Релсова
токова верига.
РТЕ [ре-те-е], м. и ср., икон. — Развитие на
териториалните единици (фонд).
РТП (—) [рд-те-й] — Рентгено-телевнзионен
интроскоп (напр. РТИ-1).
РТК еоен. — Ротен тактически комплект.
РТМ електр. — Мембранно топлинно реле.
РТО техн. — Радиотехническо оборудване.
РТП — „Радио-телевизионен преглед"" (вест­
ник).
РТП [ре-те-ле] — Районно търговско пред­
приятие.
РТПК [ре-те-пе-ка] — Районна трудово-про­
изводителна кооперация.
РТРаогн. — Радиотехническо разузнаване.
PTC [ре-те-се], мн., воен. — Радиотехнически
средства.
PTC [ре-те-се] — Районна транслацнонна стан­
ция.
PTC [ре-те-се], ас. и (разг.) ср. (член, -то) —
Ремонтно-техническа станция.
РТССТ (—), техн. — Регулатор трипозицно-
нен за сигнал от съпротивителни термо­
метри (напр.: РТССТ—Р1-100).
РТУ [ре-те-у], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Рационализация и техническо усъвършен-
ствуване (фонд).
РТФ [ер-тс-еф], ас., фр. RTF и R. Т. F. (Radio-
televisicn fran?aise) — Френско радио и
телевизия.
РТЦ
РТЦ [ре-те-це] — Радио-телевизионен център.
РТЦ [ре-те-це] — Радиотранслационен център.
РТЦ [ре-те-це] — Ръчна телефонна централа.
РУ техн. — Разпределително устройство.
РУ [ре-у] — Районно управление.
РУ — „Родопски устрем“ (вестник).
Р-У — Рудоуправлелие (напр.: Р-У I, Р-У
РУАМ [руам], техн. —Радиоуправляема авио-
моделна машина.
руб. — рубла.
руг. леке. — ругателно.
Рудметал м. — Външнотърговска организа­
ция за търговска дейност с метали и метал­
ни изделия.
РУЕ [руе], ср., мед. — Реакция за утаяване
на еритроцитите.
РУЕМ [руем], м., мед. — Реакция за утаяване
на еритроцитите по Матлиев.
. . . рук остар., рус. рук (Руководитель) —
• Ръководител (напр.: политрук, военрук).
РУМ (—) [рум]. рис. РУМ (Разбросьтватель
минеральннх удобрений) — Разпръскван на
минерални торове (напр.: РУМ-3).
рум. — румънски.
рус. — руски.
РФ (—) [ер-еф], техн. — Фазов регулатор
(напр.: РФ 90-ЛЦ).
РФ (—) [ер-еф] — Фуражно-раздаващо ре­
марке (напр.: РФ-10).
РФА [ер-фе-а]—Рентгенов флуоресцентен ана­
лизатор.
РФВ [ре-фе-ве] — Републиканска федерация
по волейбол.
с
С (—) [ес] — Самоходен (за означаване па
комбайни, напр. С-4, С-4М). _4
С трансп. — Семафор.
С (—) [ес]—Сеносъбирачка (напр.: С-1,
6 Б).
С — „Септември“ (списание).
С — „Славия“ (спортно дружество).
С (—) [ес] — Снеготоварачка (напр.: С-4).
С — София (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от София). Д СТ
02—43.
С — „Старт“ (вестник).
С (—) [ес] — Строителна .машина, строителен
инструмент (напр.: С-391—кран, С-29, С-
100—булдозер, С-570—автоциментовоз).
С (—) [ес] — Струг (напр.: С-13, С-ПВ).
С — „Стършел“ (вестник).
С биохим. — Субстрат.
с — езнти. . . (десетична представка към из­
мерителни единици, напр.: см — санти­
метър, сг — сантиграм).
С и е. — север.
с. — село (пред собствено име). Д с. Обнова.
150
РФГ [ре-фе-ге] — Републиканска футболна
група (само в съчет.: „А“ РФГ. ,.Б“ РФГ).
РХ (—) [ер-ха] — Хидравличен разпредели­
тел (напр.: РХ-25/22).
РХАБ ед. и мн., воен. — Радиохидроакустичем
буй (шамандура).
РХВП — Работници от хранително-вкусовата
промишленост. Д Профсъюз на РХВП.
РХГ [ре-хе-ге] — Републиканска хандбална
група (само в съчет.: „А“ РХГ, „Б“ РХГ).
рхз воен. — Рота за химическа защита.
РХК (—) [ер-хе-ка] — Хидравличен клапанен
разпределител (напр.: РХК-13).
рхрр воен. — Рота за химическо и радиацион­
но разузнаване.
РЦ — Регулиране на цените (фонд).
РЦ (—) [ер-це] — Резервоар за цимент (на
вагон) (напр.: РЦ-50).
РЦ ед. и мн., трансп. — Релейна централи­
зация.
РЦ (—) [ер-це] — Роначка за царевица (напр.:
РЦ-6).
РЦ (—) [ер-це] —Центробежен тороразпрьск-
вач (напр.: РЦ 1—6, РЦ 2—6).
р-ца — работилница.
РЦП (—) [ер-це-пе] — Центробежен прикачен
тораразпръсквач (напр.: РЦП-2,5).
РЦР [ер-цс-4р] — Резачка за цвекло — ръч­
на. ' .
РЦСМ [ре-це-се-ме] — Републикански цен­
тър по спортна медицина.
РЦТНТМ — Районен център за техническо и
научно творчество на младежта.
РЮВ — Република Южен Виетнам.
с. грам. — среден (род); вж ср.
с. — страница (с цифра); стр. Д с. 206.
СА [се-а], ж. и (разг.) ср. (член.-то), остар. —
— Селскостопанска академия; ССА.
СА [се-а] — Строителство и архитектура (уп­
равление, отдел и др.).
СА [ес-а]. мн., нем. SA (Sturmabteilungen) —
Щурмови отряди (в хитлеристка Герма­
ния).
САА [саа], англ. CAA (Central African Air­
ways) — Английска компания за въздуш­
ни съобщения в Централна Африка.
СААС [саас], англ. CAAC (Civil Aviation
Administration of China)— Администрация
за гражданска авиация на Китай.
САБ [саб], воен. — Светеща авиационна бомба.
САБ геохим. — Смолисто-асфалтенов битум.
САБ [саб] — Строителство, архитектура и
благоустройство (отдел).
САБ [саб] — Съюз на артистите в България.
САБ [саб] — Съюз на архитектите в Бълга­
рия.
САБЕНА [сабена], «., фр. SABENA (Societe
anonyme beige d'exploitation de la naviga­
151
tion afcrienne) — Белгийски въздушни ли­
нии.
САДР — Сахарска арабска демократична ре­
публика.
сад воен. — Смесена авиационна дивизия,
сае воен. — Смесена авиационна ескадрила,
сак воен. — Смесен авиационен корпус,
сакс.член. -ът, -а, мн. -и, м., разг.— Саксофон.
САЛ [сал], ж. и м., англ. SAL (Scotish Airlines
—Шотландски въздушни линии.
САЛТ [салт], лгн., апел. SALT (Strategie
Arms Limitation Talks) — Ограничаване
на стратегическите въоръжения (съветско-
американски преговори за ограничаване на
стратегическите въоръжения).
САМ [езм], рус. САМ (Счетно-аналитическая
машина) — Сметачно-аналитична машина.
самбо, член, -то ср. — Самозащита без оръ­
жие (вид спортна борба).
Самекс и САМЕКС [самекс], ж. и л. — Съвет­
ско-американски микровълнов експеримент
(Програма за изследване на космическото
пространство).
,. . сан. . . — Санитарен (капр.: санпост, мед-
санчаст).
САНА [сана], англ. SANA (Syrian Arab News
Agoncy) — Сирийска арабска информаци­
онна агенция.
санепнд. . . — Санитарно-епидемилогичен
(напр.: санепидстанция).
санепидстанция ж. — Санитарно-епидемио­
логична станция.
Сан и ср. (Санитарен) — Прахообразен пре­
парат за почистване на тоалетни, който
дезинфекцира и освежава въздуха.
санпост м. — Санитарен пост,
санскр. —санскритски. > СБК [се-бе-ка] — Съюз на българските ком­
Санфа ж. —Препарат за миене, дезинфекци­
ране и дезодориране яа санитарен фаянс,
санчаст ж. — Санитарна част.
сап воен. — Смесен авиационен полк.
САПА [сапа], англ. SAPA (South African
Press Association) — Информационна аген­
ция яа Южноафриканската република.
сапб еоен. — Сапьорен батальон,
сапя есен. — Сапьорен взвод.
сапр есен. — Сапьорна рота.
САР — Сирийска арабска република.
САР [сар], електр. — Система за автоматично
регулиране.
САРПП [сарп], техн. — Система за автоматич­
на регистрация на параметрите в полет.
САС [сас] — Смесено автомобилно стопанство.
САС [сас], ж. и м., англ. SAS (Scandinavian
Airlines System) — Скандинавски въздуш­
ни линии.
САТ (—) |сат] — Аптечен тапициран стол
(изпр.: САТ-1).
САТ [сат] — Сигнализация, автоматика и те­
лемеханика (учебна дисциплина).
САТВН, англ. CATVN (Central American Te­
levision Nvtwork) — Централна американ­
ска телевизионна система.
СБС
САТИ ед. и мн. — Служебна автоматична те­
лефонна информация.
САТМ — Съюз на албанските трудови мла­
дежи.
САТС [сатс] — Софийски автоматични теле­
фонни станции.
САТЦ [сатц] — Софийска автоматична теле­
фонна централа.
САУ [сау], ж. и (разг.) ср. (член, -то), воен.,
рус. С.АУ исау(Самоходная артиллерийская
установка) — Самоходно артилерийско оръ­
дие.
САХСА [cäxca], исп. SAHSA (Servicio Аегео
de Honduras Sociedad Anonima) — Авиа­
ционна компания на Хондурас.
САЩ [сащ], мн. и (разг.) ед., 'м, — Съединени
американски щати.
СБ електр. — Силов брониран кабел.
СБ — Скоростен бомбардировач.
СБ воен. — Сортировъчна болница.
сб. — сборник.
сб физ. — стилб (единица мярка за яркост),
(след цифра).
сб воен. — Стрелкови батальон.
СБА [се-бе-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Съюз на българските автомобилисти,
с-ба — служба.
ебатр воен. — Стартова батарея.
СББ геохим. — Спиртобензолен битум.
СбБАН — Сборник на Българската академия
на науките.
СБЖ [се-бс-же], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
1. Съюз на българските журналисти.
2. Сградата, в която се помещава ръковод­
ството на Съюза на българските журна­
листи. Д Отивам в СБЖ-то,
позитори.
СБКИ [се-бе-ке-м], м. — Стоманобетонни кон­
струкции и изделия (стопански комбинат).
СБКА1 [се-бс-ке-ме]. м. и (разг.) ср. (член.
-то) — Социално-битови и културни ме­
роприятия (фонд).
СБМП — Станция за бърза медицинска по­
мощ.
СБИ (—) [се-бе-ен] — Бояджийски съд под
налягане (напр.: СБН-100).
СБНЛ остар. — Съюз на българските наци­
онални легиони (Младежка фашистка орга­
низация п България, 1930—1944).
СбНУ — Сборник за народни умотворения.
СБП [се-бс-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то)—Съюз
на българските писатели.
СБПСС — Съюз на бюрата за пътувания в
социалистическите страни.
СБПФ остар. — Съюз на борците против
фашизма.
СБПФК, — Съюз на борците против фашизма
и капитализма.
СБС (—) [се-бе-ес] — Луминесцентна лампа за
студенобяла светлина.
СБС остар. — Санитарно-бактериологична
станция.
СБС [сй-би-ес], англ. CBS (Columbia Broad­
 СБСД
casting System) — Радморазпръсквателна
компания „Колумбия“ (в САЩ); СИ-БИ-ЕС.
СБСД остар. — Съюз на българо-съветските
дружества.
СБТП — Социалистическа бригада за техни*
чески прогрес.
СБУ [се-бе-}'], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Съюз на българските учители.
СБФ [се-бе-фе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Съюз на българските фнлателисти.
СБФД [се-бе-фе-де] — Съюз на българските
филмови дейци.
СБХ [се-бе-хе] и [се-бе-xä] м. и (разг.) ср.
(член, -то) — 1. Съюз на българските ху­
дожници.
2. Представителен магазин на Съюза на
българските художници. Д Купих сувени­
ри от СБХ-то.
СВ [се-ве], м. н (разг.) ср. (член, -то), воен,—
Свързочен възел.
СВ [се-ве], дн., радиотехн. —Средни вълни.
Cd- [се мн., воен. — Строителни войски.
СВ [се-ве], мн. и (раог.) ср. (член, -то), воен. —
Сухопътни войски; СПВ.
св. — свети (пред собствено име). Д Връх св.
Никола.
св физ. — международна свещ (единица за
измерване силата на светлината), (след
цифра).
св. грам, — свършен вид.
св воен. — стрелкови взвод.
СВАМ техн. — Стъкловлакнест анизотропен
материал.
СВАНУ [свану]. м., англ. SWANU (South-
West Africa National Union) — Национа­
лен съюз на Югозападна Африка (партия),
свб воен. — свързочен батальон.
св. г. физ. — светлинна година (след цифра).
СвДП — Свободна демократическа партия (във
Федерална република Германия).
СВИК воен. — Самолет с вертикално излитане
и кацане.
Свисер |свйс-ер], ж. и .и., англ. Swissair (Swiss
Air Transport Company) — Швейцарски въз­
душни линии.
свлб воен. — Свързочен линеен батальон,
свлкб воен. — Свързочен линейно-кабелен ба­
тальон.
свлкр воен. — Свързочна линейно-кабелна ро­
та.
свлр воен. — Свързочна линейна рота.
СВМ (—) [се-ве-ем] — Вентилационен местен
смукател (напр.: СВМ-2).
СВО [се-ве-Ö], м. и ср.—Съвет по висшето
образование.
свок — с ъвет за взаимно осигуряване на
кооператорите.
СВП — Санитарна въздушна помощ.
свп воен. — Свързочен полк.
свр воен. — Свързочна рота.
СВС—Санитарна въздушна станция.
свсеб воен.— Свързочен строително-експлоата ­
ционен батальон.
152
свсер воен.— Свързочна строително-експлоа­
тационна рота.
СВТ (—) [се-ве-те], воен., рус. СВТ (Самозаряд-
ная винтовка Токарева) — Самозарежда-
ща се винтовка, конструирана от Ф. В.
Токарев.
СВЧ [се-ве-че], електр. — Свръхвисока че­
стота.
СВЧ [се-ве-че], прил., електр. — Свръхвиео-
кочестотен. Д СВЧ колебания', СВЧ ан­
тена’, СВЧ електромагнитно поле’, СВЧ
терапия.
СГ — Социални грижи.
СГ — Спортна гимназия.
СГ — [ес-ге], воен., рус. СГ (Станковмй Горю-
нова) — Тежка картечница, конструирана
от П. М. Горюнов (напр.: СГ-43).
сг — сантиграм (след цифра).
с. г. — същата година (след дата). Д За­
щитата се състояла на 25 юни с. г.
СГАП — Софийско градско аптечно предприя­
тие.
СГБ — Софийска градска библиотека.
СГВО [се-ге-ве-б] — Софийско градско воен­
но окръжие.
егне [се-ге-не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)—
1- Софийски градски народен съвет.
2. Сградата, в която се помещава Софий­
ският градски народен съвет.
СГНСДТ — Софийски градски народен съвет
на депутатите на трудещите се.
СГОДА [сгбда] — Софийски градски и окръ­
жен държавен архив.
Сградострбй м. — Сградостроителство (трудо­
во-производителна кооперация).
СГРК [ce-re-pe-Kä] — Софийска градска ре­
визионна комисия.
СГРМ [се-ге-ре-ме] — Социалистическа гер­
манска работническа младеж (организация
във Федерална република Германия).
СГС — Сантиметър-г-рам-секунда (Междуна­
родна система измерителни единици).
СГС [се-ге-се] — Софийски градски съвет. А
СГС на БПС.
СГС [се-ге-се] — Софийски градски съд.
СГСПС — Софийски градски съвет на про­
фесионалните съюзи.
сгт — селище от градски тип.
СД (—) [ec-де], техн. — Директен съединител
(напр.: СД 500-52).
СД (—) [ееде] — Дискова сеялка (напр.:
СД-10, СД-24).
СД- „Сливенско дело“ (вестник).
СД [се-де] — Социалистическо действие (пар­
тия в Коста Рика).
СД [се-де] —Стопанска дирекция.
СД — „Строително дело“ (вестник).
СД [ес-де], остар., нем. SD (Sicherheitsdienst)—
Служба за безопасност (в хитлеристка
Германия).
с.-д. — социалдемократически.
СДВ [се-де-et], електр. — Свръхдълги вълни.
СДВ [се-де-ве], прил., електр. — Свръххъл-
говълнов. Д СДВ приемник.
 153
СДЗ техн. — Скоба за директно закрепване.
СДИ (—) [се-де-н] — Смесена дъждовална ин.
сталация (напр.: СДИ-50).
СДИНМ — Стопанска дирекция „Изграждане
на населени места“.
СДК [се-де-ка] — Средногодишна допустима
концентрация (замърсеност на атмосфер­
ния въздух илн на радиоактивни изотопи
във въздуха).
СДК [се-де-ка] — Студентски дом на кул­
турата.
СДКП остар., пол. SDKP (Socjaldemokra-
cja Krolestwa Polskiego) — Социалдемо­
кратическа партия на кралство Полша
(1893—1900).
СДКП и Л остср., пол. SDKPiL (Socjaldemo-
kraeja Krol es tw а Polskiego i Litwy) —
Социалдемократическа партия на крал­
ство Полша и Литва (1900—1918).
СДМПБУ — Стопанска дирекция „Местна про­
мишленост и битови услуги“.
СДНМ [се-де-не-ме] — Стопанска дирекция „На­
селени места“.
СДОВ обикн. мн., воен. — Силнодействуващи
отровни вещества.
СДП [се-де-пе] — Социалдемократическа пар­
тия (в Западен Берлин).
СДП [се-де-пе] — Социалистическа дестуров-
ска партия (в Тунис).
СДП [се-де-пе], метал.— Стоманодобивно про­
изводство.
СДПФ [се-де-пе-фе] — Социалдемократическа
партия на Финландия.
СДР [се-де-ре] — Сомалийска демократична
република.
СДС [се-де-се] — Социалдемократически съюз
(дясна организация в Англия).
СДТ [се-де-те], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Стопанска дирекция „Търговия“.
СДУ [се-де-у], м. и (разг.) ср. (член, -то),
остар. — 1. Софийски държавен универ­
ситет.
2. Сградата на Софийския държавен универси­
тет.
СПФ — Софийска държавна филхармония.
СДХ биохим. — Сорбнтдехидрогеназа.
СДЦ воен. —Селекция на движещите’се цели.
СЕ (—) [ес-е] — Едновретенен револверен
струг (напр.: СЕ 201).
се воен. —Стартова ескадра.
СЕАТО [сеато], л., англ. SEATO (Southeast
Asia Treaty Organization) — Организация
на договора за Югоизточна Азия (Военно­
политически блок на страните от Юго­
източна Азия).
СЕБ воен. — Сортировъчно-евакуационна бол­
ница.
сев. — северен.
СЕВД електр. — Сух елемент с въздушна
деполярнззция.
сев.-зап.—северозапад; с.-з., СЗ.
сев.-зап. — северозападен; с.-з., СЗ.
сео.-изт. — североизток; с. -и., СИ.
зав.-изт. — североизточен; с.-и., СИ.
С»
сег. грам. — сегашно време,
седл. геогр. — седловина.
СЕЕ [сее], фр. С. Е. Е. (Commission interna­
tionale de reglementation en vue dc l’appro-
bation de l’equipement electrique) —Между­
народна комисия по въпросите на стандар­
тизацията и утвърждаването на електро­
техническите изделия.
СЕК воен. — Секционна евакуационна коми­
сия.
СЕК [сек] —Стопански енергиен комбинат.
ДС£Х „Трайчо Костов".
сек — секунда (след цифра). Д 15 сек.
СЕКАМ [секам], фр. SECAM и Secam (Sys­
teme sequentiel couleurs ä memoire) —
Последователна система цветна телевизия
със запомняне.
сел. . . — Селски (като първа съставна част
на сложносъкратени думи, напр.: селкор,
селкооп, селсъвет).
СЕЛ библ. — Селско и горско стопанство.
СЕЛ е.юктр. — Сух елемент Лекланше.
селкобп, член, -ът, -а, мн. -и, м. —Селска
кооперация.
сблкЬр, член, -ът, -а, мн. -и, м. — Селски
кореспондент.
Селснаб м. — Селско снабдяване (Пластментно
снабдително предприятие).
сел. -стоп. — селскостопански.
сйлсъвет м. — Селски общински1 народен съ­
вет; СОНС.
СЕМ (_) [сем] — Събирачна електрическа
машина (напр.: СЕМ-101).
сем. — семейство.
СЕМС (—) [семе] — Леярско сито с електро­
магнитен сепаратор (напр.: СЕМС-5).
СЕНТО [сенто], ж., англ. CENTO (Central
Treaty Organization)— Организация на Цен­
тралния договор. (Агресивен военен блок
в Близкия и Средния Изток).
СЕОД — Система за електронна обработка
на данни.
септ. — септември,
сер. библ. — серия.
серж. соен. — сержант.
СЕС — Санитарна епидемиологична станция.
СЕС — Станционно-експлоатациомпа служба.
СЕЦ мн.—Средни единни цени.
СЖБ остар.—Съюз на журналистите в
България; вж. СБЖ-
сжн — Служба „Жилищно настаняване“.
СЖТ [се-же-те], фр. С. G. Т. (Confederation
generale du travail) — Всеобща конфедера­
ция на труда (във Франция).
СЗ [се-зе] — Слаботоков завод.
СЗ [се-зе] — Содов завод.
СЗ — „Средношколско знаме“ (вестник)»
СЗ [се-зе] — Стъкларски завод.
с. -з. и СЗ — северозапад; сев.-зап.
с. -з. и СЗ — северозападен; сев.-зап.
Сз — Стара Загора (в регистрационните но­
мера на моторни провозни средства от
Стара Загора и Старозагорски окръг).
Д Сз 20—36.
СЗА
СЗА [с^-зе-ä] и [ce-aä], воен. — Среднокалиб-
рена зенитна артилерия.
СЗД [се-зе-де], ед. и мн., ж. и ср., техн. —
Станция, завъртаща по дължина (дърво­
обработващо съоръжение).
СЗН (—) [се-зе-ен], рус. СЗН (Сеялка зер-
новая навесная) — Навесна сеялка (напр:
СЗН-10, СЗН-16).
СЗО [се-зе-6], яс. и ср. — Световна здравна
организация (при Организацията на обеди­
нените нации).
СЗС [се-зе-се] — Селска здравна служба.
СЗС (—) [се-зе-ес), рус. СЗС (Сушилна зер-
новая стационарная) — Стационарна зърно­
сушилня (напр.: СЗС-8).
СЗСШ (—) [се-зе-се-ше] — Сеялка за зеленчу­
кови култури на самоходно шаси (напр.:
СЗСШ-3,2).
СЗТ (—) [се-зе-те] — Зърнено-тревна сеялка
(напр.: СЗТ-19, СЗТ-47).
СЗТК (—) [се-зе-те-ка] — Зърнено-тревна ком­
бинирана сеялка (напр.: СЗТК-19).
сзтн (—) [се-зе-те-ен] — Зърнено-тревна на­
весна сеялка (напр.: СЗТН-19, C3TH-31).
СЗУ [се-зе-у] — Селски здравен участък.
СЗШ [се-зе-ше], ед. и мн., яс. и ср., техн. —
Станция, завъртаща по широчина (дър­
вообработващо съоръжение).
СИ (—) [ес-й], техн. — Индиректен съеди­
нител (напр.: СИ-254). ■ сим физ. — смменс (единица за електропро­
СИ библ. — Сигнална информация. £133 ’1
СИ — Смесващ избирам (в автоматична те­
лефонна централа).
СИ [ес-й], фр. SI (Systeme international des
Unites) — Международна система единици.
с.-и. и СИ — североизток; сев.-изт.
с.-и и СИ — североизточен; сев.-изт.
СИА — Справочно-информационен апарат.
СИАБ [сиаб], швед. SIAB (Svenska industri-
byggen aktiebolag) — Шведско акционерно
дружество за промишлено строителство.
СИ-БИ-ЕС [сй-бя-ес], англ. CBS (Columbia
Broadcasting System) — Радиоразпръсква-
телна компания „Колумбия“ (в САЩ);
СБС.
СИВ [сив] — Съвет за икономическа взаи­
мопомощ.
— Произв.: енвеки.
СИВ [сив], фр. С. I. V. (Convention interna­
tionale concernant le transport des voyageurs
et des bagages par chemin de fer) — Между­
народна конвенция за превоз на пътници и
багаж по железопътниите линии. __
СИГМА [енгма], фр. SIGMA и S. I. G. М. А.
(Station internationale de geobotanique medi-
terraneenne et alpine) —Международна стан­
ция за средиземноморска и алпийска геобо-
таникз.
СИЕК [снек], фр. CIEC (Centre international
des engrais chimiques)— Международен цен­
тър за химически торове.
СИЕК |сиек]. м. и ср., фр. SIEC (Societe
internationale pour l’enseignement commer-
154
cial) — Международно дружество за тър­
говско образование.
СИЕЛС [сиелс], фр. CIEPS (Conseil interna­
tional de l'education physique et sportive)—
Международен съвет за физическо възпи­
тание и спорт (при ЮНЕСКО).
СИЕС [снес], фр. С. I. Е. S. (Conseil intera-
mericain economique et social) — Между-
американски икономически и социален съ­
вет.
СИЗК техн. — Скоба за индиректно закреп­
ване с капачка.
СИЗМ техн. — Многокабелна скоба за ин­
директно закрепване.
СИЗП техн. — Скоба за индиректно закрепва­
не с планка.
СИК [сик] — Съвет за изкуство и култура.
СИЛП [сил.п], фр. SILP (Societe internationa­
le de linguistique psychologique) — Между­
народно дружество за психологическа линг­
вистика.
СИМ [сим], фр. CIM (Conseil international de
la musique) — Международен съвет по му­
зика.
СИМ [сим], фр. CIM (Convention internationa­
le concernant le transport des marchandises
par chemin de fer) — Международна кон­
венция за превоз на стоки по железопътните
линии.
водимост), (след цифра).
СИМКА [еймка], фр. SIMCA (Societe indu­
strielle et mecanique des constructions au­
tomobiles) — 1. Автомобилостроителна ком­
пания във Франция.
2. Марка автомобили, производство на тази
компания.
еймка, член, -та, хя. -и, ж. — Автомобил,
произведен от автомобилостроителната ком­
пания „СИМКА".
сим/м физ. — сименс на метър (единица за
специфична електропроводимост), (след циф­
ра).
СИМПРО [еймпро], ж. и ср. — Система за
машинно проектиране.
СИМХ [симх], фр. SIMH и S. I. М. Н. (SocUU
internationale de mcdecine hydrologique) —
Международно дружество за хидроложка
медицина; ИСМХ.’
Сингар м. — Синодален гараж.
Сйнпро, член, -то, ср. (Синтетична промишле­
ност) — Прах за пране.
Смнпроект яс. и м. — Синодална проектантска
организация.
Сннстро ж. и ср. — Синодално строителство
(Строителна техническа организация на
св. Синод).
синт. грам. — синтактичен.
СИНТА [ейнта] ж., ucn. CINTA (Compania
National de Turismo Aerco) — Чилийски
въздушни линии.
СиО — Свръзки и оповестявания (служба).
СИО — Справочно-информационно обслужва­
не.
 155
СИП [сип] — 1. В емблемата на стъкларски
завод „Стойко Иванов Пеев“.
2. Марка стъклени изделия, производство на
стъкларски завод „Стойко Иванов Пеев“.
СИП [сип], исп. SIP (Sociedad Interamericana
de Prensa) — Междуамериканска асоциа­
ция по печата.
СИПИ [сйпи], библ. — Сигнална информация
па периодичните издания.
СИР — Съюз на индийските работници.
СИРНЕК [снриек], фр. CIRIEK (Centre inter­
national de recherches et d’information sur
FRotiomie collective) — Международен ин­
формационно-изследователски център за из­
учаване на колективната икономика.
СИРТК, фр- SIRTC (Societe internationale de
recherche contre la tuberculose et le cancer)—
^Международно научноизследователско дру­
жество по фтизиатрия и онкология.
СИС — Социалистически изборен съюз (в Нор­
вегия).
СИС. ед. н мн., електрон. — Средна интеграл­
на схема.
СИСПР, фр. CISPR и C.I.S.P.R. (Comite in­
ternational special des perturbations radio-
electriques) — Международен комитет по
борба с радиосмущенията.
СИТ [сит], фр. CIT (Centre international du
tabac) — Международен център по тютюно­
производство.
СИТА [сита], фр. SITA и S.I.T-A. (Societe in­
ternationale de telecommnnications аего-
nautiques) — Международна организация за
авиационни далекосъобщения.
СИУ [сиу], фр, SIU и S.I.U. (Societe interna­
tionale d’urologie) — Международно дру­
жество по урология.
СИФ - Справочно-информационен фонд.
СИФ [сиф] — Студия за игрални филми.
СИФ [сиф], ж., англ. cif (Cost, Insurance and
freight) — Цепа-застраховка-навло (Тран­
спортна клауза в международната търго­
вия при морски превози, според която в
продажната цена на стоката са включени
застраховката и навлото).
СИХ [сих], фр. SIH и S.I.H. (Societe interna­
tionale d’Hematologie) — Международно
дружество по хематология; ИСХ.
СИЦ — Спортен информационен център.
СК (—) [ес-ка] — Самоходен зърнокомбайн
(напр.: СК-3, СК-4).
СК [с-’--ка] — Сборен комбинат.
СК (се-ка], юрид- — Семеен кодекс.
СК — Сигнален комплект (в автоматична те-
лефонна централа).
СК (- ) [ес-ка] —Силажокомбайн (напр.: СК-2,
СК.-З, СК-6).
СК — Славянски комитет.
СК — Спортен клуб.
СК |сс-кА] —Стопански комбинат.
СК [ес-ка], воен. — Стражеви кораб»
СК — Суров каучук.
СК — Съюзен комитет.
скпн
СК—Съюз на комунистите (в Югославия);
вж. СЮК-
с-ка — сметка.
СКА [ес-ка], рус. СКА (Спортнвнкй клуб ар­
мии) — Спортен армейски клуб.
сказ. опред. грам. — сказуемно определение,
сканд. — скандинавски.
СКАР [скар], англ. SCAR (Special Committee
of Antarctic Research) — Специален коми­
тет по антарктически изследвания.
СКБХ [се-ка-бе-хе] — Стопански комбинат за
битова химия.
СКД [се-ка-де] — Санаторно-курортна дирек­
ция.
СКДА — Спортен комитет на дружеските
армии.
СКДЕУ — Стопански комбинат за домакински
електроуреди.
СКЕМ [скем], м. и ср. — Строителна керами­
ка и ефективни материали (Държавно сто­
панско обединение).
СКЕМ (—) [скем], рус. СКЕМ (Свеклокомбайн
конструкции Коренькова, Еремеева, Мель-
никова) — Цвеклскомбайн, конструиран от
Коренков, Еремеев, Мелников (напр.:
СКЕМ-3).
СКЖ [се-ка-же] — Съюз па кипърските журна­
листи.
СКК [се-ка-KäJ — Санаторно-курортен ком­
плекс.
СКК остар. — Съюзна контролна комисия,
скл. грам. — склонение.
СКМ — Сметачно-клавирна машина.
СКН (—) [ес-ка-ен] — Навесен силажоком­
байн (напр.: СКН-2,6).
СКН — Световен климатичен наблюдател.
СКО [се-ка-о] — Съвет на комсомолските орга­
низации.
СКОА — Стопански комбинат за обработка на
алуминий.
СКОН (—) [скон], рус. СКОН (Сеялка комбнни-
рованная овощная навесная) — Комбини­
рана зеленчукова навесна сеялка (напр.:
СКОН-4,2).
СКОР [скор], англ. SKOR (Special Committee
on Oceanographic Research) — Специален
комитет по океански изследвания.
СКОЦМ — Стопански комбинат за обработка
на цветни метали.
СКП [се-ка-пе] — Салвадорска комунистиче^*
ска партия.
СКП [се-ка-пе] — Сирийска комунистическа
партия.
СКП [се-ка-пе] — Словашка комунистическа
партия.
СКП воен. — Стартов команден пункт.
СКП [се-ка-пе] —Суданска комунистическа
партия.
СКПН (—) [ес-ка-пе-еп], рус. СКПН (Сеялка
кукурузная яунктирная навесная) —Навес­
на сеялка за пунктирна сеитба на царевица
(напр.: СК.ПН-8).
 скпп
СКПП [се-ка-пе-пе] — Стопански комбинат за
пластмасови произведения.
СКППНР — Стопански комбинат за преработ-
ка на пластмаси „Народна република“.
СК'Р [ес-ка-ер], воен. — Стражевн кораб-ра­
зузнавач,
СКС (-), хим. — Синтетичен дивинилстиро-
лов каучуков латекс(напр.: СКС-65).
СКС биохим.— Специфична комбинативна спо­
собност.
СКТ [сб-ка-те] — Световна конфедерация на
труда.
СКТА [се-ка-те-ä] — Стопански комбинат за
телефонна апаратура.
СКУ [се-ка-у]— Санаторно -курортно управле­
ние.
СКШ (—) [ес-ка-ше] — Секционен кухненски
шкаф (напр.: СКШ-А 102, СКШ-А 201).
СЛ (—) [ес-ел] —Летящ супорт (част от мета­
лорежеща машина) (напр.: СЛ-1).
СЛ (—) [ес-ел] — Сеялка за лен (напр.: СЛ-17,
СЛ-44).
Ся —Сливен (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Сливен и
Сливенски окръг). Д Сл 10—11.
СЛ (—) [ес-ел], рус. СЛ (Сеялка лесная) —
Лесопосадъчна машина (напр.: СЛ-4).
СЛ електр. — Съединителна линия.
сл — сантилитър (след цифра).
СЛА биохим.— Синдром от липса на антитела,
слав. — славянски.
след. — следователно.
СЛН (—) [ес-ел-ен] — Навесна сеялка за лен
(напр.: СЛН-20).
сл, н. е.—след новата ера (след цифра). Д Ze.
сл. н. е.
сл. об. — след обяд.
словаш. — словашки.
словен. — словенски.
СЛПЗ [се-ле-пе-зе] — Селско лечебно профи­
лактично заведение.
СЛС (—) [ес-ел-ес], техн. — Светлнннолъчева
завзръчна система (напр.: СЛС-10-1).
СМ [ес-ем] — Магнитен сепаратор.
СМ [ес-ем] — Мембранен сигнализатор.
СМ [ес-ем] — Метален сешоар.
СМ [ес-ем] — Сметачна машина.
См — Смолян (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Смолян и
Смолянскя окръг). Д См 23—14.
СМ [ес-ем] — Сортировъчна машина.
СМ — Спортен многобой.
СМ — Стопанска милиция.
см — сантиметър (след цифра).
см. — смесен.
см. — смукачка. Д См. „Мизия".
СМВР остар. — Съвет на министрите на външ­
ните работи.
смгс [се-.ме-ге-се], рус. СМГС (Соглашение о
международно« железнодорожно.м грузо-
вом сообщении) — Съглашение за между­
народно железопътно сточно съобщение.
СМДБ [се-ме-де-бе] — Съюз на музикалните
дейци в България.
156
СМЕК [смек] — Стопански минно-енергиен
комбинат.
СМК [се-ме-ка] — Стопански металургичен
комбинат. Д СМК „Горубсо".
СМК [се-ме-ка] — Строително-монтажен ком­
бинат.
СМК [се-ме-кй] — Съюз на младите комунисти
(в Куба).
СМКП [се-ме-ка-пе] — Санмаринска комуни­
стическа партия.
СММК [се-ме-ме-ка] — Стопански минно-ме­
талургичен комбинат.
СМО [се-ме-ö], ас. и ср. — Световна метеоро­
логична организация (Специализиран ор­
ган към ООН).
СМО — Станок за междуселищно отброяване.
СМО [се-ме-ö], ср. (разг., член, -то), остар.—
Строително-монтажно обединение.
СМОА [смоа], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Специализирана монтажна организация за
автоматизация; СПМОА.
СМОГ остар. — Софийска мъжка образцова
гимназия.
СМП воен. — Смесено минно поле.
СМП [се-ме-пе] — Съюз на международните
панаири.
СМПС [се-ме-пе-се] — Съглашение за между­
народно пътническо съобщение.
СМР [се-ме-ре], мн. и (разг.) ср, (член, -то) —
Строително-монтажни работи.
CMC [се-ме-се], фр. CMS (Commission de la
meteorologie synoptique) — Комисия по си-?
ноптична метеорология.
CMC [ес-ем-ес], физ. — Специализиран мьос-
бауеров електромер (напр.: СМС-1).
CMC (—) [ес-ем-ес] — Метален сгъваем се­
шоар (напр.: СМС-1 СМС-2).
CMC — Спортно-медицинска служба.
см/сек — сантиметри за секунда (след цифра).
Д 10 см!сек.
СМТ [се-ме-те], фр. СМТ и С.М.Т. (Comitd
mixte international du materiel de traction
electrique) — Международен смесен коми­
тет по елоктрезадвижване.
СМТС [се-ме-те-се[ — Софийска междуградска
телефонна централа.
СМ У мн., воен. — Сложни метеорологични
условия.
СМУ [се-ме-у] — Средно музикално училище.
СМУ [се-ме-у], ср. (разг., член, -то) — Строи­
телно-монтажно управление.
СН воен. — Самонасочване.
СН (—) (ес-ен), техн. — Смазконагнетател
(напр.: СН-15).
СН воен. — Стратегическо направление.
сн. — снимка.
сн физ. — стен (единица за сила d системата
механични единици метьр-тон-секунда), (след
цифра).
СНАВР — Спасителни и неотложни аварийно-
възстановителни работи.
СНБ (—) [ес-ен-бе] — Нагнетателси бояджий­
ски съд (напр.: СНБ-100).
157 Сбфжилфонд

СНД — Система за нормативна документация соб. инф. — собствена информация.

по стандартизация. СО БРТ — Симфоничен оркестър на Българ­
СНД [се-не-де] — Социалистическо народно ското радио и телевизия.
действие (в Перу). СОБСИ [собси], индонез. SOBSI (Sentral Orga-
СНДМС — Съюз на националните демократич­ nisasi Buruh Seluruh Indonesia) — Централ­
ни и миролюбиви сили (в Южен Виетнам). на организация на профсъюзите в Индо­
СНЛАД — Социалистическа народна либий­ незия.
ска арабска джамахирия. собств. грам.. — собствено съществително име.
СНДМС — Съюз на националните, демократич­ Совболстрой м., остар., рус. Совболстрой (Со-
ните и миролюбивите сили (във Виетнам). ветско-болгарское строительство) — Съвет­
СНИ [ce-iie-ii]—Селскостопански научноиз­ ско-българска строителна организация.
следователски институт; вж. ССНИЙ. Совинформбюрд ср., истор., рус. Совинформ-
СНИ—Служба за научна информация. бюро (Советское информационное бюро) —
СНК [се-не-ка] —Съюз на народите в Каме­ Съветско информационно бюро.
рун. совнарком, член, -ът, -а, ми. -и, м., истор.,
СНМ [се-ме-ме], м. и (разг.) ср. (член., -то), рус. совнарком (Совет народнмх комисса-
истор. —Съюз на народната младеж (1947— ров) — Съвет на народните комисари.
1949). совхоз, член, -ът, -а, мн. -и, м., рус. совхоз
СНО — Софийска народна опера. (Советское хозяйство) — Държавно социа­
СНП [се-ке-пе] — Свободна национална пар­ листическо селскостопанско предприятие в
тия (в Бахамските острови). СССР.
СНП [се-не-пе] — Социалистическа народна — Произв.: совхозен, совхозник, совхдзнич-
партия (в Норвегия). ка, совхбзничество.
СНП [се-не-пе], воен. — Страничен наблюдате­ СОГО — Селски отряд на гражданската отбра­
лен пункт. на.
СНП (—) (ес-ен-пе], рус. СНП (Передвижная СОДМКО [содомко], ж. и м. — Специализира­
насосная станция) — Подвижна помпена на организация за доставка -и монтаж на
станция (напр.: СНП-510). комплектни обекти.
СНПФ —Студия за научно-популярни фил­ СОДУ [соду] — Система за оперативно-диспе­
ми. черско управление (в строителството).
СНР боен. — Станция за насочване на раке­ СОЗУ ед. и мн., електрон. — Свръхоператив-
ти. но запомнящо устройство.
СНР [се-не-ре] — Съвет за национални рефор­ СОК (—) [сок], рус. СОК (Сеялка овощная
ми (в Тайланд). конная)—Конна зеленчукова сеялка (напр.-
СНРЕ [се-не-ре-бе] — Съюз на научните работ­ СОК-7).
ници в България. СОКДНК — Селски общински комитет за дър­
СНС [се-не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) — жавен и народен контрол.
Селски народен съвет. СОЛП [солп], член, -ът, -а, м., есен. —Спе­
СНС [се-не-се] — Специализиран научен съ­ циален отряд за ликвидиране на послед­
вет. ствията.
СНТИ [се-не-те-й] — Сектор за научно-техни­ СОН [сок], еоен. — Спретнато (двойно) огнево
ческа информация. наблюдение.
СНТК (—) [ес-ен-те-ка] —Съветски нискотем- СОН [сой], ж. и м., воен. — Станция за оръдей­
поратурен катализатор (напр.: СНТК-1» но насочване.
СНТК-3). СОН (—) [сой], рус. СОН (Сеялка овощная
СНТКП — Съветза научно-технически концеп­ навесная) — Навесна зеленчукова сеялка
ции и прогнози. (напр.: СОН-2, 8А).
СО (—1 [ес-6] — Сеносъбирач-обръщач (иапр.: СОНС [се-о-не-се],и (разг.) ср. (член, -то) —
СО-1.6 М). Селски общински народен съвет; селсъвет.
СО — Симфоничен оркестър. СОПК — Съиет за опазване паметниците на
CO. [ce-oj, ср. (разг., член, -то, жн. -та) — Сто­ културата.
панско обединение. СОРСС истор. —Свободен общ работнически
СО [се-о], тен. — Страничен отряд. синдикален съюз (1904—1924).
СО [го], ср.. воен. — Съсредоточен огън. СОС — Софийски окръжен съд.
СО — Съюзна организация. СОС [ес-о-ес], ср., англ. SOS (Save our
со тен. — Стартов отряд. souls — Спасете нашите души; Save our
СОЛ (—) [соа], трансп. — Стрелкови обръща- ship — Спасете нашия кораб) — Междуна­
V-■■■ и апарат (напр.: СОА-1, СОА-2). роден радиосигнал за бедствие; есоес.
СОЛССР, рус. СОАССР (Северо-Осетинская СОТ [сот] — Световна организация по туриз­
Аатонсмная Советская Соцналистическая ма.
Республнка) — Северо-Осетинска автоном­ Соф. . Софийски (като първа съставна част
на съветска социалистическа република. на сложносъкратени думи, напр.: Софжил-
СОАТ [соат], остир. — Съюз за обществен фонд, Софпроект, Софстрой).
автомобилен транспорт. Софжилфонд м. — Софийски жилищен фонд.
Сдфпроект
С5фпро£кт м.— Институт за проучване и про­
ектиране на строителни обекти в София.
СЬфсправка ок. — Предприятие за услуги —
даване на различни справки на гражданите
аа гр. София.
Сдфстрой м. — Държавно стопанско обедине­
ние га жилищно, културно-битово, адми­
нистративно и други видове строителство на
територията на София.
СЬфстройпроект м. — Комплексен институт за
проучване и проектиране на строителството
на територията на София. ___
СОХИО [сохмо], япон. SOHYO (Nihon Rodo
Kumiai Sohyogikai) — Генерален съвет на
японските профсъюзи.
соц. . . разг. — Социалистически (напр.: соц-
лагер, соцстрани).
соц. — социален.
соц. — социалистически.
социол. — социологически.
социол. — социология.
социолект, член, -ът, -а, ж., езикозн.— Социа­
лен диалект.
СП (—) [ес-пе] — Продукционен струг (напр.:
СП-403).
СП геогр. — Северен полюс.
СП — „Септемврийска победа“ (вестник).
СП — „Софийска правда“ (вестник).
СП [се-пе] — Социалистическа партия (в Гва­
делупа).
СП — „Социалистическо право“ (списание).
СП — [се-пе] — Специализирано предприятие.
СП [ес-пе], техн. — Сребърно-паладиев тел
за контактни стъкла.
СП [ес-пе] — Стоманено-панцерови инстала­
ционни тръби.
СП [се-пе], ср. (разг., член, -то, мн. -та) —
Стопанско предприятие.
СП (—) [ес-пе], рус. СП (Стоговоз полунавес-
ной) — Полунавесна платформа за превоз на
бали (напр.: СП-2).
сп. — спирка.
сп. — списание (със собствено име). Д сп.
„Отечество".
СПБ (—) [ес-пе-бе] — Предна безпалцева се­
нокосачка (напр. СПБ-1,5, СПБ-1,5-1).
СПБ [се-пе-бе] — Съюз на преводачите в Бъл­
гария.
СПБ библ.—Своден печатен бюлетин.
Сп БАН библ. — Списание на Българската
академия на науките.
СПВ [се-ле-ве], мн., воен. — Сухопътни вой­
ски; СВ.
СПГ —Средна политехническа гимназия.
СПД [се-пе-де] — Съвместна планова дейност.
СПДИ (—) — Смесена подвижна дъждовална
инсталация (напр.: СПДИ „Марица-60“).
спец. член. -ът. -а, мн. -ове, м., разг. —
1. Специалист.
2. воен. Завеждаш специална служба,
спец. леке. — специален термин.
спец. кор. — специален кореспондент,
спецкурс jk. — Специализиран курс.
158
Сп^цстрой м., остар. — Специално строител­
ство.
СПЗ [се-пе-зе], ок. и (разг.) ср. (член, -то),
воен. — Странична походна застава.
СПЗ — [се-пе-зе] — Сушилня за плодове и зе­
ленчуци (напр.: СПЗ-65).
СПИНМ — Съвет за планово изграждане на
населените места.
СПК [ес-пе-ка],рус. СПК(Соломополовокопнн-
тель) — Сламосъбирач.
СПК [се-пе-ка], кхмер. SPK (Saporamean Kam-
puchea) — Кампучийска информационна
агенция.
СПМ строиш. — Подвижно механизирано ске­
ле.
СПИ — Сметачно-перфорацнонна машина.
СПМОА [смоа], ас. и (разг.) ср. (член, -то)—Спе­
циализирана производствена монтажна орга­
низация за автоматизация; СМОА.
СПН ед. и мн., воен. — Спретнат (двоен) пост
за наблюдение.
СПО (—) [ес-пе-6], рус. СПО (Сеялка парнико-
вая однозерновая) — Парникова сеялка
(напр.: СПО-22).
спорт, леке. — спортен термин.
спортмаг, член, -ът, -а, м. — Спортен магазин.
Спортпром м. — Спортна промишленост (За­
вод за спортни уреди и пособия).
Слортснаб м. — Спортно снабдяване. (Пред­
приятие за снабдяване със спортни уреди и
пособия.)
Спорт-тото, член, -то, ср. — Спортен тотали­
затор.
СПП [се-пе-пе] — Световна продоволствена
програма.
СПП [се-пе-пе], ср. (разг., член, -то) — Стопан
ско производствено предприятие.
СПП [се-пе-пе], ср. (разг., член, -то) — Строи­
телно промишлено предприятие.
СППЗ [се-пе-пс-зй] — Стопанство за преработ­
ка на плодове и зеленчуци.
СППМ [спам], воен. — Сборен пункт за повре­
дени машини.
спр. грам. — енреженне.
СПРЦ [се-пе-ре-це] — Стопанство за произ­
водство и реализация па цветя.
СПС [се-пе-сс] — Световен пощенски съюз.
СПС —Съвет на партийните секретари.
СПСО [се-пе-се-б] — Софиска пласментно-снаб­
дителна организация.
спт мн.. и кон. — Специални права на тираж.
СПТВУ [се-пе-те-ве-у], ср. (разг., член, -то,
мн. -та) — Средно професионално трудово­
възпитателно училище,
СПТУ [се-пе-те-у], ср. (разг., член, -то), мн.
-та) — Средно професионално-техническо
училище.
СПТУА [се-пе-те-у-ä] — Средно професионал­
но-техническо училище по автотранспорт.
СПТУ по ВИС [се-пе-те-у по вйс] — Средно
професионално-техническо училище по вът­
решни инсталации и строителство.
СПТУК [се-пе-те-у-ка] — Средно професионал­
но-техническо училище по корабостроене
159 ссп

СПТУМ [с£-пе-те-^-ме] — Средно професионал­ СРСП [се-ре-се.-пе] — Сомалийска революцион­

но-техническо училище по машиностроене. на социалистическа партия.
СПТУОТ |се-пе-те-у-о-те] — Средно професио­ СРСПН — Социалистическа работническо-сел­
нално-техническо училище по отдих и ту­ ска партия в Нигерия.
ризъм. срхр. — сърбохърватски; сърб.-хърв.
СПТУТ [се-пе-те-у-те] — Средно професионал­ СРЦ [се-ре-це], воен. — Свързочен радпоцен
но-техническо училище по текстил. тър.
СПУ електрон.— Сигнално повикващо устрой­ СРЦ [се-ре-це], ж. и ср., воен. — Станция за
ство. разузнаване и целеуказване.
СПУ [се-пе-^], мн. — Системи за планиране и .СРЦ [се-ре-це], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
управление. Строително-ремонтен цех.
СПУ [се-пе-у], м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. СС (—) [ес-ес] — Металорежещ специализиран
Спомагателен пункт за управление. струг (напр.: СС-004. СС-006).
СПУ [се-пе-у], ср. (разг., член, -то, мн. -та) — СС (—) [ес-ес] — Сушилня-силоз (напр.: СС-
Средно политехническо училище. -3,5).
СПЦ (се-пе-це] — Селекция на подвижните СС — Съвет на секретарите.
цели (в радиолокацнонна станция). Сс — Силистра (в регистрационните номера ма
СПШЛ [се-пе-ше-ел] — Социалистическа пар­ моторни превозни средства от Силистра и
тия на Шри Ланка. Силистренски окръг). А Сс 15—40-
СПЯ [се-пе-я] — Японска социалистическа СС [ес-ес], остар., нем. SS (Schutzstaffeln) —
партия; ЯСП. Охранителни отряди (войска с особено пред­
СР (—) [ес-ер] — Полуавтоматичен револве- назначение в хитлеристка Германия); Есес.
рен струг (напр. СР-101). — Произв.: есесовец, есесовка, есесовски.
СР [ес-ер]. техн. — Редовна скоба. ССА [се-се-а] — Селскостопанска авиация.
СР — Социалистическа република. А СР Ру­ ССА [се-се-а], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Селскостопанска академия.
мъния.
ср воен. — стрелкова рота. ССБ [се-се-бс] — Съюз на слепите в България.
ср. грам. — среден род. ССБ [ес-ес-бе], рус. ССБ (Сульфитная спирто-
€р. — ВЖ. СРВ. вая барда) — Сулфитна луга.
ср. — сряда. ССВ [ес-ес-ве] — Смазка за студено валцува­
срб. — сръбски. не на цветни метали (напр.: ССВ-Верила).
СРБС [се-ре-бе-се] — Социалистическа репу­ ссв еоен. — Специален свързочен взвод.
блика Бирмански съюз. ССВУ [се-се-ве-у], ср. (разг., член, -то) —Сер­
ср.-бълг. — среднобългарски. жантско средно военно училище.
СРВ [се-ре-ве] — Социалистическа република ССЖ — Съюз на съветските журналисти.
Виетнам. ССИ [се-се-й] — Селскостопански институт.
срв. — сравни. ССИ [се-се-й], фр. SCI (Service civil interna­
ср.-вех — средновековен. tional) — „Международно доброволно съ­
СРГ [се-ре-"ге] — Сметно-разчетна група, трудничество“ (младежка организация).
ср.-гр. — средпогръцки. ССИ [се-се-й], фр. SSI (Service social interna­
СРН (—) [ес-ер-ен], рус. СРН (Сажалка рас- tional) — Международна ссннална служба
садм кавесная) — Разсадопосадъчна маши­ (за помощ на преселници и бежанци); 1 ICC.
на (напр.: СНР-5,2). ССИ радиотехн. — Селектор на синхронизи­
СРО [ce-pe-ö] — Съюз иа революционните орга' ращите импулси.
низацнн (в Тринидад и Тобаго). ССК [се-се-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
СРП еоен. — Сметачнорешаваш прибор. Студентски спортен клуб.
СРП [се-ре-пе], остар. — Социалистическа ра­ ССМ [се-се-ме] — Световен съвет на мира.
ботническа партия (в Гърция). ССМ [се-се-ме], ср. (разг., член. -^—Сел­
СРП [се-ре-пе], остар. — Съюз на работници­ скостопански машини (учебна дисциплина
те по просветата. във ВУЗ).
СРП [се-ре-пе] — Съюз на румънските писате­ ССМ [се-се-ме]. истор. — Съюз на социалисти­
ли. ческата младеж (1921 — 1934; 1944—1945).
СРПЮ (к) остар. — Социалистическа работ­ ССМHP— Съвс-т на студентите и младите науч­
ническа партия на Югославия (комунисти). ни работници.
СРР [се-ре-ре] — Социалистическа република ССНИИ [се-се-ни-й] — Селскостопански науч­
ноизследователски институт; СНИ.
Румъния. ССНМ [се-се-не-ме] — Съюз на свободната нем­
СРС — Стоманорсшетъчен стълб за електриче­ ска младеж (в Германската демократична
ски проводи. република).
СРСДМ [се-ре-се-де-ме], истор. — Съюз на ра­ ССО [се-се-о] ж. и ср. — Специализирана
ботническата социалдемократическа младеж строителна организация.
(1912—1919). ССП хим- — Средна степен на полимеризацня.
сеп
ССП [се-се-пе] — Столично стопанско пред­
приятие.
ССП — Съюз на съветските писатели.
ССПТО [се-се-пе-те-ö] — Средно специално и
професионално-техническо образование.
ССР [ес-ес-ер] — Съветска социалистическа ре­
публика (само в съчет.: Арменска ССР, Бе­
лоруска ССР и под.).
. . .ССР [ес-ес-ер] — . . . Съветска социалисти­
ческа република (като съставна част на иня-
циални съкращения, напр.: БССР — Бело­
руска съветска социалистическа република).
ССС [се-се-се], истор. —Свободен синдикален
съюз.
ССС — Студенски спортен съвет.
ССС [се-се-се] — Судански социалистически
съюз.
СССА [се-се-се-Д] — Съветска селскостопанска
академия.
СССД икон. — Система на Съвета за икономи­
ческа взаимопомощ за стандартни справоч­
ни данни за веществата и материалите;
СССД СИВ.
СССД СИВ икон. — Система на Съвета за ико­
номическа взаимопомощ за стандартни спра­
вочни данни за веществата и материалите:
СССД.
СССР [ес-ес-ес-ер] и (разг.) [ес-ес-ер] — Съюз
на съветските социалистически републики.
ССТ [се-се-те], м. н (разг.) ср. (член, -то) —■
Селскостопански техникум.
сст физ. — сантистокс (след цифра).
ССТНЮ — Социалистически съюз на трудо­
вия народ на Югославия.
ССУ [се-се-у], ср. (разг., член, -то) — Средно
спортно училище.
ССУМСР [сумор], м. и ср. — Средно специално
училище по морски и океански риболов.
ССХУ — Средно специално художествено учи­
лище.
ссц — Световен съвет на църквите.
ССШ [се-се-ше]. ж. и ср. — Специализирана
спортна школа.
Ст (-), метал.—В марката на стомана (напр.:
Ст-3, Ст-45).
СТ — „Силистренска трибуна“ (вестник).
СТ (—) [ес-те], електр. — Силов трансформа­
тор (напр.: СТ-310).
СТ (—) (ес-те)— Стартстспен телеграфен апа­
рат (напр.: СТ-35); вж. СТА.
СТ — „Студентска трибуна“ (вестник).
ст. — станция.
ст. — старши. А ст. н. с.
ст. — степен.
ст физ. — стокс (единица за кинематичен ви­
скозитет), (след цифра).
ст. — стотинки (след цифра). А 30 ст.
СТА (—) [ес-те-äj — Стартстопен телеграфен
апарат (напр.: СТА-2М); СТ.
СТАК.0 [стако], англ. 5ТАСО (Standing Com­
mittee for the Study of Scientific Princi-
ples of Standartization) — Постоянен коми­
тет за изучаване на научните принципи на
стандартизацията.
160
СТАР [стар], л , пол. Star (Starachowice) —
1. Марка товарни автомобили, произвеж­
дани в Стараховице, Полша.
2. Автомобил с такава марка.
старин. леке. — старинна дума или значение,
старш. воен. — старшина.
ст. ас. — старши асистент.
СТБ — Безсовалков тъкачен стан.
СТБ — Сервизна телевизионна база.
СТБ — Събирач-товарач на бали,
стб. — старобългарски; ст.-бълг.
СТБП [се-те-бе-пе], истор. — Съюз на трудо­
во-борческите писатели в България.
ст.-бълг. — старобългарски; стб.
ст. в. спорт. — старша възраст. А Девойки
ст. в.
ствд соен. — Сухопътен театър на военните
действия.
ст-во — стопанство.
ст.-евр. и стевр. — староеврейски.
СТЕКС (стекс), остар. — Секция по теория на
експеримента (във Висшия машинно-елек­
тротехнически институт).
стен. . . — Стенен (напр.: стенвестник, стен-
лист).
етер физ. — стерадиан (единица за измерва,
не ка пространствени ъгли), (след цифра):
стерео. . . — Стереоскопичен (като първа съ­
ставна част на сложносъкратсии думи, напр.
стереоплсча, стереосяимка, стсреоурсдба).
стеси. леке. — стеснено (за значение или от­
сянка).
СТЗ [се-те-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Слаботоков завод.
сти [сс-те-й] — Система за търсене на инфор­
мация.
СТИГА [стига] — Секция по теория и исто­
рия на градоустройството и архитектурата.
Стинд лс. — „Стъкларска индустрия“ (стъклар­
ски завод).
ст. лейт. соен. — старши лейтенант (със соб­
ствено име).
СТМ — Съюз на трудещата се младеж (а Ру­
мъния).
ст. н. с. — старши научен сътрудник (със соб­
ствено име).
стомат. — стоматологичен.
стомат. — стоматология.
СТОР остар. — Специализирано предприятие
за туристическо обзавеждане, строителство
и ремонти.
СТССС — Съвещание на туристическите орга­
низации от социалистическите страни.
СТП соен. — Средна точка на попадение.
ст. преп. — старши преподавател.
СТР библ. — Архитектура, строителство, ко­
мунално стопанство, защита на околната
среда.
стр. — страница; с. (само с цифра). А 205стр.
ст. р. спорт. — стар рекорд.
страд. грам.—страдателен залог.
стр-во — строителство.
строй. . . — Строителен (като първа съставна
161
част на сложносъкратени думи, напр.: строй-
район, стройкомбинат).
. . . строй — Строителство (като съставна част
на сложносъкратени думи, напр.: Трансстрой
Металстрой).
стройгрупа ж. — Строителна група.
Стройимпекс м. — Външнотърговска органи­
зация за износ (експорт) и внос (импорт ) на
строителни материали.
Стройкомбинат м. — Строителен комбинат.
Стройматметнз м., остар. — Строителни мате­
риали и метални изделия.
Строймонтаж м.—Строителен монтаж (Управ­
ление за монтаж на метални конструкции и
стоманобетон).
Стройпътмаш м. — База за техническо раз­
витие по строителни и пътни машини.
Стройрайбн м. — Строителен район.
Стройснаб м. Строително снабдяване (Пла­
сментно-снабдителна организация).
стройучастък м. —Строителен участък.
СТС остар. — Сатиричен театър „Стършел“,
ст. серж. воен. — старши сержант (със собстве­
но име).
ст. ст. — стар стил (след дата). А 25. Х.11.
ст. ст.
СТТ [се-те-те]. ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Слаботокова техника (специалност).
СТТС [се-те-те-се], мн. — Софийски телеграф­
ни и телефонни станции.
СТТ—ФНБ. финл. — швед. STT—FNB (Suo-
men Tietotoimisto — Finska Notisbyrän)—
Финландска телеграфна агенция.
СТФ [се-те-фе], ср. (разг., член, -то) — Строи­
телен и технически флот.
СТХ биохим. — Соматотропен хормон.
СТЦ [се-те-цс] — Селищна телефонна центра­
ла.
СтШХ (—) [стомана ше-xä], метал., рус. СтШХ
(Сталь шарикоподшипниковая хромистая) —
Стомана за сачмени (търкалящи) лагери
(напр.: СтШХ 15).
СУ електрон. — Синхронизиращо устройство.
СУ [се-у], м. и (разг.) ср. (член.-то) — 1. Со­
фийски университет.
2. Сградата на Софийския университет.
СУ [се-у]—Стопанско управление.
СУ [се-у] — Строително управление. Д СУ
„Водстрой".
СУ (—) [ес-у] — Универсален струг (напр.:
СУ-203. СУ-401).
СУ (—) [ес-у] — Универсална семечистачна
машина (напр.: СУ-0,1).
СУ (—) [су], еоен., рус. СУ (Самоходная уста­
новка) — Самоходно оръдие (напр.: СУ-85,
СУ-100).
Су [су],рус. СУ (Сухой)— 1. В марката на са­
молети, конструирани от П. О. Сухой
(напр.: Су-2).
2. Самолет, конструиран от П. О. Сухой.
СУБ [суб|, рус. СУБ (Сеялка зерновая узко-
рядная системи Богачева) — Тесиоредова
зърнена редосеялка по система на Богачев
(напр.: СУБ-48, СУБ-24А).
11 Речник на съкращенията
СФЦР
СУДАНЕР [судан-ер], ж. и м., англ.
SUDANAIR (Sudan Airways) —Судански
въздушни линии.
СУЗ — Система за управление и защита (в
атомен реактор).
СУК [сук], рус. СУК (Сеялка узкорядная ком-
бинированная) — Тесиоредова комбинирана
редосеялка (напр.: СУК-24А).
СУКМО [сукмо] — Строително управление за
каменни и мраморни облицовки.
СУЛ [сул]. рус. СУЛ (Сеялка универсальная
льняная) — Универсална сеялка за лен
(напр.: СУЛ-48А).
СУП — Съюз на унгарските писатели.
СУП — Съюз на унгарските пионери,
супет, член, -ът, -а, мн. -н, л.— Супермаркет.
СУС — Стенографски ученически съюз.
СУТК, рус. СУТК (Сеялка универсальная тра-
вяная комбиннрованная)—Универсална ком­
бинирана тревна сеялка (напр.: СУТК-47).
СУХ (—) [сух] —Универсална хидрофнцирана
прикачна сцепка (напр.: СУХ-12.2).
сух. геогр. ~ суходолие.
СУЦ (—) [суц] — Сулфатоустойчив цимент
(марка цимент, напр.: СУЦ-400).
СФ [се-фе], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Стома­
тологичен факултет.
Сф — Софийски окръг (в регистрационните
номера на моторни превозни средства от
Софийски окръг). Д Сф 53—67.
СФАТА [сфата] — Световна федерация на асо­
циациите на туристическите агенции.
СФД [се-фе-де], ср. (разг., член, -то) —Студент­
ско физкултурно дружество.
СФДМ [се-фе-де-мй] — Световна федерация на
демократичната младеж.
СФДСООН — Световна федерация на дру­
жествата за съдействие на Организацията на
обединените нации.
СФДТ [се-фе-де-те], фр. CFDT (Confederation
fran^aise democratique du travail) — Френ­
ска демократична конфедерация на тру­
да.
СФИО [се-фе-и-о], фр. SFIO и S.F.I.O. (Sec-
tion fran^aise de l’Internationale ouvriere) —
Френска секция на Работническия интерна­
ционал (Френска социалистическа партия).
СФНР [се-фс-не-ре] — Световна федерация на
научните работници.
СФП [се-фе-пе] —Световна федерация на проф­
съюзите; вж. СФПС.
СФПС [се-фе-пе-се] — Световна федерация иа
професионалните съюзи; СФП.
СФРЮ [се-фе-ре-ib] — Социалистическа феде­
ративна република Югославия.
СФС [се-фе-се] , м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Студентски физкултурен съюз.
СФТ [се-фе-те], фр. CFT (Confederation fran-
?aise du travail) — Френска конфедерация
на труда.
СФЧ техн. — Феритно чашковидно сърце.
СФЦР техн. — Феритно цилиндрично сърце
е резба.
СХБ
СХБ (се-хе-бе], остар. — Съюз на художни­
ците в България; вж. СБХ.
СХК [се-хе-ка], м. и (разг.) ср. (член. -те) —
Содохимически комбинат.
СХК [се-хе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Стопански химически комбинат.
СХМ (—) [ес-ха-ем], рус. СХМ (Собнратель
хлопка механический) —Памукоберачна ма­
шина (напр.: СХМ-48, СХМ-48 М).
СХП [се-хе-пе] — Социално-християнска пар­
тия (в Лихтенщайн).
СХП [се-хе-пе] — Социалхристиянска партия
(в Белгия).
СЦБ [се-це-бе], транса.—Устройство за сиг­
нализация, централизация и блокировка.
СЦСМКК — Софийски център по стандартиза­
цията, метрологията и контрол по качество­
то.
СЧ (—) [ce-че], метал. — Сив. чугун (напр.:
СЧ-18-36).
СЧМ физ. — Синхронно-честотна модулация.
СЧТ мед. — Стомашно-чревен тракт.
СШ (—) [ес-ше], рус. СШ (Сеялка гвездовая
т
Т (—) [те]—Тзбулаторна машина (напр.:
Т-5, Т-5М).
Т (—) [те] — Танк (напр.: Т-34).
Т (—) [те] — Телексна уредба (напр.: Т-800).
Т (—) |те] —Терасир (напр.: Т-4).
Т(—) [тс]—Тесиофилмова кинопрожекционна
машина (напр.: Т-1 „Славянка).
Т — „Техника“ (издателство).
Т (—) [те], метал. — Титано-волфрамов кар­
бид (в марката на метзлокерамична твър­
да сплав, напр.: Т 15К6).
Т (—) [те] — Трактор (напр.: Т-4, Т-16, Т-28).
Т (—) [те] — Тракторна редосеялка (напр.:
Т-8-2).
Т (—) [те] — Подемно-транспортяа машина
(напр,: Т-80 —транспортьор, Т-42-мачто-
вострелови кран).
Т — „Труд“ (вестник).
Т — такси (знак на таксиметров автомобил и
на колонка за такси).
Т физ. — тесла (единица за магнатна индук­
ция), (след цифра).
Т. и т. ерам. — творителен падеж; тв.
Т и т — тера. . . (десетична представка към
измерителни единици, напр.: том— тераом).
т. — том (с цифра). Д т. 1.
т — тон (след цифра).
т. — точка (с цифра). Д т. 18 от Наредба­
та за трудовото възнаграждение ; т. 1-ва
от дневния ред'. „Славия“ води с 15 т.
ТА (—) [те-а] — Таксиметров апарат (вапр.:
ТА-1).
162
шахматная) — Гнездова шахматна сеялка
(напр.: СШ-6, СШ-6А).
СШ (—-) [ес-ше] — Самоходно шаси (нйпр.:
СШ-22). Н
с. ш. геогр. — северна ширина,
СШР, рус. СШР (Стогометатель шарнирно-
ричажной) — Сеноповдигачка (напр,: СШР-
O.5).
съб. — събота.
събнр. грам. —събирателно съществително
име.
съв. — съветски.
съкр. леке. — съкратена форма.
съпромат, член, -ът, -а. м. —1. Съпротивление
на материалите (учебна дисциплина).
2. Учебник по тази дисциплина.
сърб.-хърв. — сърбохърватски; срхр.
съч. — съчинение. Д Избр. съч.
съчет. — съчетание.
същ. грам. — съществително име.
СЮБ — Съюз на юристите в България.
СЮЖ — Съюз на югославските журналисти.
СЮК [сюк] — Съюз на югославските комуни­
сти.
СЮСМ — Съюз на югославската социалистиче­
ска младеж.
ТА {-ге-А], еоен. — Танкова армия.
ТА [те-а] — Телефонен апарат (напр.: ТА-100
ТА-401, ТА-4000).
ТА фар#. — Темпалгин.
ТА (—) [те-ä] — Точилен апарат (напр.: ТА
Р15 П).
ТА [те-ä], еоен. —Транспортна авиация,
табл. — таблица.
ТАБСО [тйбсо], ср., остар., рус. ТАБСО
(Транспортное-авиациониое болгаро-совет-
ское общество) — 1. Български въздушни
линии.
2. Пътническо бюро, уреждащо пътуваннята
по български въздушни линии. Д Отивам
до ТАБСО. ТАБСО работи де 6.30 ч.
ТАВИ — Тарифа за авторски и други възна­
граждения аа издалия.
тадж. — тадх1икски.
ТадаССР, рус. Тадж ССР (Таджакская Совет-
ская Социалистическая Республика) — Тад­
жикска съветска социалистическа републи­
ка.
тад еоен. — Транспортна авиационна дивизия,
тае еоен. — Транспортна авиационна еска­
дрила.
ТАК — Автоматичен каютен телефонен апарат
ТАЛ — Товарна автомобилна линия.
ТА-МБ техн. — Телефонен апарат е меетна
батерия.
ТАНАП [танап], елов. TANAP (Tatransky Na-
rodny Park) — Татрански национален парк
(в Чехословакия).
J63
ТАНУ [тану], англ. TANU (Trngarvika
African National Union) — Африкански на­
ционален съюз на Танганика (в Танзания).
ТАНЮГ [танй>г], сърб.-хърв. TANJUG (Те-
legrafska agencija Nove Jugcslavijc) — Те­
леграфна агенция на нога Югославия (Ин­
формационна телеграфна агенция на Социа­
листическа федеративна република Югосла­
вия).
ТАП [тап], порт. ТАР (Transportes Aereos
Portugueses) — Португалска авиокомпания.
ТАП (тап], фр. ТАР (Tuiisie—Afrique-pre-
sse) — Информационна агенция па Тунис,
тап воен. — Транспортен авиационен полк.
ТАРОМ [та ром], м., рум. TAROM (Transpcr-
turile Acriene Romine) — Румънски въз­
душни линии.
ТАС — Товарна автомобилна станция.
ТАСС [тасс], рус. ТАСС (Телеграфное агентство
Советского Союза) — Телеграфна агенция
на Съветския съюз.
ТАССР, рус. ТАССР (Татарская Автономиая
Советская Соцналистическая Республика) —
Татарска автономна съветска соамзлнсти-
ческа република.
ТАССР. рус. ТАССР (Туркестанская Автеном-
вая Советская Соцналистическая Ресвубли-
ка) — Туркестанска автенемна съветска
социалистическа република.
ТАСУИМ [TacvHMj — Теоретична автоматизи­
рана система за управление на профилак­
тичните имунизации.
TAT [тат] — Товарен автомобилен трансперт.
TAT (—) [тат] — Топловъздушен агрегат за
сушене на ориенталски тютюн (напр.:
TAT-120-3).
TAT (—) (тат) — Трансатлантически теле­
фонен кабел (напр.: ТАТ-1).
тат. — татарски.
ТА-ЦБ техн. ~~ Телефенен апарат с цен­
трална батерия.
ТБ (_) [те-бе] — Тежък бомбардировач (на­
пр.: ТБ-3).
ТБ електр. — Телефонен кабел, брониран
със спирална лента.
ТБ [те-бе] — Техническа безояасност (отдел),
тб соен. — Танков батальон.
Tfaip есен —Техническа батарея.
ТБЗ хим. — Тиабендазол.
ТБК електр. — Телефонен кабел, брониран с
кръгли жици.
ТБК [те-бе-ка], хим.— Тиобарбитурова ки­
селина.
ТБК [те-бе-ка] — Туберкулоза; ТБЦ.
ТБОТ [те-бе-о-те] — Техническа безопасност
и охрана на труда (отдел).
ТБП електр. — Телефонен кгбел, брониран
с плоски жици.
тбр воен. — Танкова бригада.
ТБРВИЦ ед. и мн. — Териториална база за
развитие и внедряване с изчислителен
център.
тг
ТБС [те-бе-ес] — Луминесцентна лампа за
топлобяла светлина.
ТБТ [те-бе-те], и (разг.) ср. (член, -то) —
Техническа безопасност на труда (отдел).
ТБХТППО — Техника на безопасността, хи­
гиена на труда и противопожарна охрана.
ТБЦ [те-бс-це], (разг.), ср, (член, -то), ме9.,
лат. TBC (Tuberculosis)—Туберкулоза; ТБК
ТВ (—) [те-ве] — Верижен трактор (напр.:
ТВ-54).
ТВ (—) [те-ве] —Винтов транспортьор (напр.:
ТВ-200, ТВ-250).
ТВ [те-ве], г.ри'л. — Телевизионен. ЬТВ
програма-, ТВ предаване-, ТВ състезание",
ТВ новела.
ТВ [те-ве] — Телевизия.
ТВ [те-ве]. мн. — Технически въпроси. А
Заместник-директор по ТВ.
та воен. — Танков взвод.
тв. грам. — творнтелен падеж; Т. и т.
ТВА [те-ве-а], м. (разг., ми. -та) — Топловъз-
д)ушен апарат.
TBÄ [те-вс-й], англ. TWA (Trans World Airli­
nes) —Американска въздухоплавателна ком-
тлания.
ТВА [те-ве-ä], икон., фр. T.V.A. (Taxe А
la valeur ajoutee) — Данък върху добаве­
ната стойнвст.
ТВД [те-ве-де], ср. (разг., член, -то), воен. —
Тактически въздушен десант.
ТВД [те-ве-де], воен. — Театър на военните
действия.
ТВД техн. — Турбовитлов двигател.
ТВЛ [те-ве-ел] — Верижно-лопатков транс­
портьор.
ТВлД техн. — Турбовентилаторен двигател.’
ТВО [те-ве-ö], техн. — Трансформатор за вер­
тикално отклонение.
ТВО [те-ве-ö], ср. (разг., член, -то) — Трудо­
во-възпитателно общежитие.
ТВО [те-ве-ö], англ. TVA (Tennessee Valley
Authority) — Управление за развитие ма
водното, енергетично и селско стопанетво
в долината на р. Тенесн (в САЩ).
ТВПН (—) [тй-ве-пе-ен] — Възвратно-поетъ-
пателен наклонен транспортьор за обор­
ски тор (напр.: ТВПН-9,2).
ТВПО (—) [те-ое-не о] — Възвратно-поетъва-
телен обиколен транспортьор за оборски
тор (напр.: ТВПО-ЮО).
ТВРД техн. — Турбовитлов реактивен дви­
гател.
ТВС (—) [те-ве-ес] — Телевизионно студио.
ТВТ (—) [те-ве-те] Универсален тракторен
вилков товаро-разтоварач (напр.: ТВТ-0,63,
ТВТ-1,0).
ТВУ [те-ве-у], ср. (разг., член, -то, мн. -та) —
Трудово-въвпитателно училище.
твц [те-ве-це] — Телевизионен център; те-,
лецентър.
ТВЧ [те-ве-че], електр. — Ток с висока че­
стота.
ТГ електр. — Телефонен кабел без броня
(гол).
тг
ТГ(—)[те-ге]—Топлогенер атор(напр.; ТГ 150).
ТГ (—) [те-ге], рус. ТГ (Тепловоз с гндропере-
дачей) — Дизелов локомотив с хидропре-
даване: (напр.: ТГ-16).
т. г. — тази година (обикн. след дата). Д
Сесията ще бъде на 15 ноември т. г.
т/г. — тона годишно (след цифра). Д 5 000 000
т/г.
ТГА [те-ге-ä], физ. —Термогравиметричек ана­
лиз.
ТД мед. — Толерантна доза (рентгенова до»а
при лечение).
ТД [те-де] — Туристическо дружество,
тд воен. — Танкова дивизия.
ТДБ електр. — Телефонен кабел, брониран, с
усукване на жилата в двойна звезда.
тдв.англ. tdw (tons dead weight) — Товаро­
подемност в тонове-дедус-йт (на морски пла­
вателни съдове). Д Корсб с 220 000 тдв.
ТДГ електр. — Телефонен кабел без броня
(гол), с усукване на жила: ? в двойна звезда.
ТДИ [те-де-й], техн. — Табло за далечна
информация.
ТДМБ електр. — Телефонен кабел, брониран
с Дизелхорст-Мартин усукване на жилата.
ТДМГ електр. — Телефонен кабел без броня
(гол), с Дизелхорст-Мартин усукване .на
жилата.
тдн воен. — Технически дивизион.
ТДС [те-де-се] — Териториална диспечерска
служба,
ТДТ (—) [те-де-те], рус. ТДТ (Трелевочнмй ди-
зельний трактор) — Дизелов трактор-вле­
кач (напр.: ТДТ-40, ТДТ-55).
ТДТ [те-де-те], биохим. — Терминална де-
зоксинуклеотидилтрансфераза (фермент).
ТДФС [те-де-фе-се] — Транспортно дружество
за физкултура н спорт.
ТЕ (—) [те] — Електрическа трамбовка (напр.
ТЕ-200).
ТЕ — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Търговия на едро“.
т. е. — тоест.
театр. — театрален.
т. е. д. с. електр. — термична електродви-
жеща сила.
ТЕК [тек] — Транслортно-експеднторска кан­
тора.
ТЕКА (—) [тека] — Термокопнращ апарат
(напр.: ТЕКА-12).
тйкезесе, член, -то, мя. -та, ср., остар. —
Трудово-кооперативно земеделско стопан­
ство; ТКЗС.
— Произвг. текезесар, текезесаркз, текезе-
сарски.
ТЕКМО [текмо] — Технически единен ко­
митет по осигуряването (при Съвета за
икономическа взаимопомощ).
ТЕКОО [текоб] — Териториална единица за
комплексно обществено обслужване.
Техсйм м., остар. — 1. Транзит-експорт-им­
порт (стопанска организация).
2. Представителен магазин на тази орга­
низация.
164
ТЕКСИФ [тексйф], тур. TEKSIF (Turklye
Tekstil ve Orme Sanayii Iscileri Sendikalari
Federasyonu) — Профсъюз на работниците
от текстилната н трикотажната промишле­
ност (в Турция).
тек. с-ка—текуща сметка.
Текстйлмаш м. — База за техническо раз­
витие по текстилно машиностроене.
тел. —телефон (пред цифра). Д тел. 58-47-96.
ТЕЛАМ [телам], ucn. TELAM (Telenaticiosa
Americana) — Информационна агенция на
Аржентина.
теле. . . —■ Телевизионен (като първа състав­
на част на сложносъкратеки думи, напр.:
телеобектнв, телепредаване, телереклама).
Телекард мед., — Телеметрично устрой­
ство за бърза кардиологична консултация.
Тблекомплект м. — Инженерингова стопан­
ска организация за проектиране и строител­
ство на комплектни съобщителни, радио- и
телевизионни системи н обекти в страната
и чужбина.
телекс, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. telex
(Telegraph Exchange) — Вид телеграфен апа­
рат за писане с букви.
Т4леримпекс м. — Външнотърговска органи­
зация за внос (импорт) и износ (експорт) ма
телевизионни програми и филми н др.
телецентър м. — Телевизионен център; ТВЦ.
ТЕЛК [телк], ж. и м. (paar., член, -ът, -а) —
Трудовоекспертна лекарска комисия.
ТЕМ и т. е. м. физ. —Техническа единица
маса.
темп. — температура.
ТЕО хим. — Тетраетилолово.
ТЕП [теп] — Термоелектричен предпазител
(напр.: ТЕП-101).
ТЕП [теп] — вж. Техноекспортпроект.
ТЕПФ хим. — Тетраетилпнрофосфат.
тер воен. — Танкова евакуационна рота.
ТеРД техн. — Течнореактивен двигател.
Термохрбм м. — Лабораторен газов хромато-
граф.
Терснаб м. — Териториално снабдяване (Сто­
панско обединение); ТС.
ТЕС (—) [тес] — Стабилизиран електронен
токоизправител (напр.: ТЕС-9, ТЕС-13).
ТЕС — Технически експертен съвет.
ТЕС [тес] — вж. Техноекспортстрой.
ТЕТА хим. — Триетилентетрамия.
техм. — техника.
техн. — технически. Д Техн. ръководител',
техн. сътрудник.
Ttafto. . . — Технически (като съставна част
на сложносъкратенн думи, напр.: Техно­
експортстрой, Техноиздат, Технокомплект).
Техноекспорт м. — Инженерингова стопан­
ска организация за износ (експорт) на
комплектни обекти, съоръжения, инстала­
ции и др.
Техноекспдртлроект м. — Проектантска ор­
ганизация за проектиране ка строителни
обекти в чужбина; ТЕП.
165
Техноекспдртстрдй м. — Държавно стопан­
ско обединение за проектиране и строител­
ство в чужбина; ТЕС.
Техноимпекс м. — Дирекция за оказване на
научно-техническо и културно съдействие
на други страни чрез предоставяне на спе­
циалисти.
Техноимпорт м. — Инженерингова стопанска
организация за внос (импорт) и износ на
комплектни обекти за металургията, енер­
гетиката, химическата промишленост н др.
Техномомплект м. — Стопанско обединение за
комплектно снабдяване с местно и вносно
оборудване.
Технокооп м., остар. — Техническа коопера­
ция.
Техноснаб м. — Държавна стопанска орга­
низация за пласмент и снабдяване с ма­
шини, съоръжения и друга техника.
Техпромфйнплан л. — Технически, промиш­
лен и финансов план (план за техническото
развитие, за производствено-стопанската и
финансовата дейност на социалистическото
промишлено предприятие).
ТЕЦ [тец] и тец, ж. и член. -ът, -а, мн. -оье, м.
Топлоелектрическа централа.
ТЕЧ [теч] — Техиико-експдиатационна част.
ТЗ [те-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) — Трак­
торен завод.
ТЗ юрид., остар. — Търговски закон.
т. з. хим. — температура на запалване.
ТЗА [те-зс-ä], техн. — Турбозъбен агрегат.
ТЗБ електр. — Телефонен кабел, брониран,
със звездно усукване на жилата.
ТЗБК електр. — Телефонен кабел, брониран
с две стоманени ленти и кръгли жици, със
звездно усукване на жилата.
ТЗГ електр. — Телефонен кабел без броня
(гол), със звездно усукване на жилата.
ТЗЕБ електр. — Телефонен екраниран кабел,
брониран, със звездно усукване на жилата.
ТЗЕБК електр. — Телефонен екраниран ка­
бел, брониран с две стоманени ленти и
кръгли жици, със звездно усукване на
жилата.
ТЗЕГ електр. — Телефонен екраниран кабел
без броня (гол), със звездно усукване на
жилата.
ТЗЕК електр. — Телефонен екраниран кабел,
брониран с кръгли жици, със звездно усук­
ване на жилата.
ТЗЕП електр. — Телефонен екраниран кабел,
брониран с плоски жици, със звездно усук­
ване на кабелните жици.
ТЗЕПГ електр. — Телефонен кабел, брониран
с плоски проводници, екраниран, със звезд­
но усукване на жилата, без външна броня
на жилата (гол).
ТЗК електр. — Телефонен кабел, брониран с
кръгли проводници със звездно усукване
иа жилата.
ТЗП електр. — Телефонен кабел, брониран
с плоски проводници, със звездно усукване
яя жилата.
ТКЗС
ТЗП К електр. — Телефонен кабел, брониран
с плоски и кръгли жици, със звездно усук­
ване на жилата.
ТЗСБ електр. — Телефонен кабел, брониран,
със стирофлексна изолация и звездни
усукване на жилата.
ТИ (—) [те-й] —- Апаратура за далечно то­
нално избиране (напр.: ТИ-62).
ТИ — Технически изисквания.
тибет. — тибетски.
ТИД (—) [тид] — Термойонизациопен датчик
(напр.: ТИД-1).
ТИД [тид] — Технико-икономическа дирекция
ТИД [тид], ед. н мн., м. (разг., член, -ът, -а,
мн. -ове) — Технико-икономически доклад.
ТИИЦ [тини], ед. и мн. — Териториален
информационно-изчислителен център.
ТИО [тво]—Технико-икономическа обосновка.
ТИР [тир], фр. TIR (Transports internationaux
routiers) — I. ср. Предприятие за между­
народни автомобилни превози.
2. .ч. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) — Авто­
мобил на това предприятие.
тир. — тираж (с цифра). А тир. 34000.
ТИС [тис], ед. и мн., м. (разг., член, -ът, -а,
мн. -ове) — Технико-иклнпмически съвет.
ТИС (тис] — Токоизпрзвителна стаилия.
ТИСМАТ [тисмат] — База за техническо раз­
витие за телени изделия и свързочни мате­
риали.
ТИСС [тне] — Техникум по икономика на сел­
ското стопанство.
ТИУ [тиу], мн. — Технико-нкономически ус­
ловия.
ТИХ [тих]—Техникум по индустриална химия.
ТИЦ [тиц], ед. и мн., м. (разг., член, -ът, -а,
мн -ове)—Териториален изчислителен център
ТИЦ [тиц]—Технически информационен център
ТИЧ [тич], ж. и (разг.) м. {член, -ът, -2, мн.
-ове) — Технико-икономическа част.
ТК еоен. — Тежка картечница.
ТК [те-ка] — Текстилен комбинат.
ТК техн. — Телеконтрол.
ТК [те-ка] — Техническа комисия.
ТК [те-ка] — Технически комитет (по стандар­
тизацията).
ТК хим. — Тиокарбамид.
ТК строиш. — Тунелен кофраж.
ТК [те-ка] — Туристически комплекс. Д ТК
„Златни пясъци“.
ТК [те-ка] — Тютюнев комбинат.
ТК [те-ка], рус. ТК (Трактор колееннн) — Ко-
лесен трактор (напр.: ТК-4, ТК-224).
ТК [те-KäJ, рус. ТК (Транспортер для кормо-
приготовительннд цехов) — Транспортьор
за цеховете за приготвяне на храна (напр.;
ТК-5).
т. к. физ. — точка (температура) на кипене.
ТКВРД техн. — Турбокомпресорен въздуш-
нореактнвен двигател.
ТКЗС [те-ке-зе-се], член, -то, мн. -та, ср.,
остар. — 1. Трудово-кооперативно земе­
делско стопанство; текезесе.
2. Дворът и сградите на трудово-коопера­
ткк
тивно земеделско стопанство. Д Отивам
до ТКЗС-то.
— Произв.: текезесар, текезесарка, текезе-
сарски.
ТКК [те-ка-ка]. електр. — Телевизионно-кон-
тролиращ комплекс.
тим и т/км — тон-километър (след цифра).
ТКП [те-кз-пе] — Тайландска комунистическа
партия.
ТКП [те-ка-но] — Традиционна консерватив­
на партия (в Никарагуа).
ТКП [те-ка-пе] —Туниска комунистическа пар­
тия.
ТКП (те-ка-пе] — Турска комунистическа пар­
тия.
ТЛ [те-ел] — Лозарски трактор (напр.: ТЛ-
30, ТЛ-45).
ТЛН (—) [те-ел-ен], рус. ТЛН (Льпотеребилка
навесная) — Навесна леноскубачка (напр.:
ТЛН-1,5).
ТМ (те-ем| — Табулаторна машина (автома­
тична сметачна машина).
ТМ — В емблемата на Стопанско обединение
„Тежко машиностроене“.
ТМ,— Технология на металите (научно-про-
мводгтосйО Обедия*.‘вис).. ....... -
ТМ (—) [те-ем] — Траизисторен мултипли­
катор.
т. м. — този месец (след цифра). Д Събранието
ще бъде на 25 т. м.
тмд соен., ос map.— Танкова дървена мина.
ТМД [те-ме-де], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Техникум по минно дело.
ТМИ [те- ме-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Транспортно-медицински институт.
ТМЛ —Транспортна медицинска лаборатория.
ТММ воен. — Тежък механизиран мост.
ТММ [те-ме-ме]. ср. (разг., член, -то) — 1.
Теория на механизмите и машините (учеб­
на дисциплина).
2. Учебник по тази дисциплина. Д Изгубих
си те семето.
ТМО (те-ме о], метал. — Термо-механпчна об­
работка.
ТМОРО истор. — Тайна македоно-одринска
революционна организация (1902 — 1905).
ТМП воен. — Тежък мостови парк.
ТМП [тз-ме-пе]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Техникум по минна промишленост.
ТМП [те-ме-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Техникум по млечна промишленост.
ТМС [те-ме-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Техникум за медицински сестри.
ТМС [те-ме-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Трошатно-миячна станция.
ТМСИ [те-ме-се-а] — Трошачно-миячна и сор-
тя?;въчна инсталация.
ТМСС [тг-ме-се-се], м. и (разг.) ср. (член, -то)—
Техникум по механизации на селското
стопа.чсгзо.
ТМТ [те-ме-ге], и. и (разг.) ср. (член, -то) —
Техникум по механотехника.
ТМТД хим. — Тетраметилтиура.мднсулфид.
ТМФД хим. — Тетраметил-р-фенилендиамин.
166
ТН (—) [те-бн] — Навесен транспортьор
(напр..- ТН-12).
ТН (—) (те-Зн) — Транспалетен нископовдигач
(напр.: ТН-1).
т. н. — така нататък (само в съчет.: и т. н.).
ТНА—Театър на Народната армия.
т. нар. — така наречен.
THE биол- — Тотален надбъбречея екстракт.
ТНМ (—) [те-не-ем] — Тютюнонизачна ма­
шина (напр.: ТНА1-2М).
ТНП, фр. TNP (Theätre national populaire) —
Народен национален театър (във Франция).
тнт хим. — Тринитротолуол (тротил).
ТНТМ [те-не-те-ме], ср. (разг., член, -то) —
Техническо и научно творчество на младеж­
та.
ТНТМД ]те-не-те-ме-де] — Техническо и на­
учно творчество на младежта и децата.
ТНТУ [те-не-те-у] — Техническо и научно
творчество на учениците.
ТО [те-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) — Техни­
чески отдел.
ТО [те-о] — Техническо обслужване (на авто­
мобили и др.) (напр.: ТО-1, ТО-2).
том физ. — тераом (след цифра).
Торгннженеринг — Инженерингова стопан­
ска организация за износ па комплектни
обекти, съоръжения и др. от областта на
търговията, общественото хранене и услугите,
тото, член, -то, ср.. разг. — I. Спортен тота­
лизатор; Спорт-тото.
2. Павилион за приемане на фишове за спорт­
ния тотализатор. Д Отивам до тотото.
3. Фиш за спортния тотализатор. Д Попъл­
них едно тото.
— Произв.: тотомания.
ТОХ [тох]— Техникум по обществено хранене.
ТП (—) [те-пе] — Портален трактор (напр.:
ТП 54Т 1).
ТП (—) [те-пе] — Пръскачка за тютюн към
трактор (напр.: ТП-54).
тп [те-пе]. м. и (разг.) ср. (член, -тс), соен. —
Танков полк.
ТП електр. — Трансформаторен пост.
ТП [те-пе]. ср. (разг., член, -то), остар. —
Трудова повинност.
ТП — Трудово производство.
ТП [те-пе], ср.—Търговоко предприятие.
Д ТП „Печатни проиоседения".
т. п. — тем подобни (само в съчет.: и т. п.).
ТЛЗ [те-пе-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то),
воен. — Тилна походна застава.
ТПЗК [те-ле-зе-ка] — Трудово-производителна
занаятчийска кооперация.
ТПК |те-пе-ка] — Териториално-производствен
комплекс.
ТПК [те-пе-ка] — Трудова партия на Корея.
ТПК [те-пе-ка], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Трудово-производителна кооперация.
ТПМ (—) (те-пе-ем] — Тонгопълначна машина
(напр.: ТПМ-1, ТПМ-2).
ТПН [те-пе-ен] — Навесен тракторен подрав­
ни тел (напр.: ТПН-4А).
ТПН биохим. — Трнфосфопириднннуклеотид.

ТПО [те-пе-о] — Творческо производствено
обединение, А ТПО „Българска книга“.
ТПО [те-пе-ö], ср. (разг., член, -та) — Трудо­
во-поправително общежитие.
ТПО [те-пе-о] — Търговско промишлено обе­
динение. Д ТПО „Булгартабак“.
ТПП [те-пе-пе], воен. — Тежък понтонен парк.
ТПС [те-пе-се],аоен.—Топлопеленгаторна стан­
ция.
ТПТ [те-пе-те] — Техникум за подготовка на
треньори.
ТПУ [те-пе-у], ср. (разг., член. -то), еоен. —
Тилов пункт за управление.
ТПЮК—Трудова партия на Южна Корея.
ТР (—) [те-ер]— Терморегулатор (напр.: ТР-3,
ТР-4).
ТР [ге-ер] — Тороразпръскващ апарат (напр.:
„Сила-25ТР“).
Тр електр. — Трансформатор,
тр есен. — Танкова рота.
ТрАкняямпекс м. — Инженерингова специа­
лизирана дирекция за износ (експорт) и
внос (импорт) на технологични линии,
суровини и др. за хранително-вкусовата
промишленост.
Транс. . . — Транспортен (като първа съставна
част на сложмосъкратени думи, напр,:
Трапсстрой, Транспроект).
Траасимпекс м. — Външнотърговска орга-
низания за внос (импорт) и износ (експорт)
на транспортни съоръжения.
Траискомпл^хт м. — Инженерингова стопан­
ска организация за проектиране к строи­
телство на комплектни транспортни обекти
в страната и чужбина.
Трансмедвссти — Транспортни медицински
вести (списание).
Трансподеммаш м. — Специализиран проект­
но-конструкторски институт за подемно-
трзнспортни машини, съоръжения и меха­
низация на вътрешнозаводския транспорт
в промишлеността.
Транспоед остар. —Транспортно-спедитор­
ско предприятие.
Транспроект м. — Институт за проучване
и проектиране на транспортни обекти.
Транспътяроект м., остар. — Комплексен ин­
ститут за проучване и проектиране на транс­
портни и пътни обекти.
Трансспед м — Главно управление към Ми­
нистерството на транспорта за планиране и
координиране на транспортната дейност,
за транспортно-спедиционни услуги и под.
Трансстрой м. — Стопанско обединение за
транспортно строителство.
Трафо, член, -то, ср.—„Трансформатори“ (служ­
ба, отдел, цех).
ТРВ техн. —Терморегулиращ вентил.
ТРГ — Товаро-разтоварна група.
ТРД техн. —Турбореактивен двигател.
ТРДВГ техн. — Турбореактивен двигател с
вътрешно горене.
ТРЗ |те-ре-зе], ср. (разг., член, -то) — Труд и
работна заплата (отдел).
ттп
ТРК електр. — Телефонен разпределителен
кабел с оловна обвивка и с памучна изола­
ция .
ТРН библ.—Транспорт, транспортно маши­
ностроене, съобщения, съобщителна тех­
ника.
ТРИК биохи.н. — Транспортна рибонуклеино­
ва киселина.
ТРП (—) [те-ер-ле] — Промишлен терморе­
гулатор (напр.: ТРП-2).
ТРР воен. — Танкоремонтна работилница.
ТРР мн. — Товарно-разтоварни работи.
ТРСП [те-ре-се-пе] — Турска работническа со­
циалистическа партия.
ТРСШ (—) [те-ср-ес-ше] — Тороразпръсквач
на самоходно шаси (напр.: ТРСПТ-4,0).
ТРТ (—) [те-ер-те] — Терморегулатор за елек­
трически тиган (напр.: ТРТ-3).
ТРУ (—) [те-ре-у]. ср. (разг.. член, -то), воен.—
Танково разговорно устройство (напр.: ТРУ-
Ф, ТРУ-47).
ТС (—) [те-ес] — Стаен термостат (напр.:
ТС-4).
ТС [те-се], техн. — Телеснгналнзация.
ТС — Териториално снабдяване (Стопанско
ООедипеинс^; вж; Терснаб.
тс физ. — тон-енлз (единица за сила на те­
жестта на тяло), (след цифра).
ТСА [те-се-ä], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Техникум по строителство и архитектура.
тсае воен. — Транспортно-санитарна авиаци­
онна ескадрила.
тсап воен.— Транспортно-санитарен авиацио­
нен полк.
ТСО електр. — Телефонен станционен кабел,
иилетен.
ТСОл електр. — Телефонен станционен ка­
бел с оловна обвивка.
ТССР [те-ес-ес-ер], рус. ТССР (Туркменская
Советская Соцмалистическая Республика) —
Туркменска съветска социалистическа ре­
публика.
ТСУ[те-се-у] — Териториално и селищно уст­
ройство. Д Закон за ТСУ.
ТСХ биохим. — Тнроид-стимулиращ хормон.
ТСЦ [те-се-це] —Топлосилова централа.
ТТ — Телевизионен театър.
ТТ [те-те], прил. — Телефонно-телеграфен. Д
ТТ станция-, ТТ служба; ТТ абонат.
ТТ [те-те]. лг. и ср.. рус. ТТ (Тульский Тока-
рева) — Марка пистолет.
ТТ, швед. ТТ (Tidningarnas Telegrambyrä) —
Шведска телеграфна агенция.
т. т. физ. — точка (температура) на топене,
ттб воен., остар. — Тежък танков батальон,
ттв еоен., остар. — Тежък танков взвод,
ттд воен., остар. — Тежка танкова дивизия.
TTJ1 [те-те-ел] — Транзистор-транзистор-логи­
ка (само в съчет.: ТТЛ-интегрална схема).
ТТП (—) [те-те-пе] — Тарелков прикачен то­
роразпръсквач (напр.: ТТП-5).
ТТП [те-те-пе] — Товарен таксиметров пре­
воз (автостопанство).
ттп еоен., остар. — Тежък танков полк.
ттр
ттр воен., остар. — Тежка танкова рота.
ТТС [те-те-се], воен. — Телеграфно-телефонна
станция.
ТТС [те-те-се], ср. (разг., член, -то) — Техника
и технология на сондирането (учебна дис­
циплина).
ТТХ биохим. — Тиреотропен хормон.
ТУ техн. — Телеуправление.
ТУ — Те хнически условия.
ТУ (те-у] — Техническо училище.
ТУ (—) [те-у], рус. ТУ (Триер универсальньгй)
—Универсален триор (напр.: ТУ-400).
Ту [тУ]»Р//с. Ту и ТУ (Туполев) — 1. В марка-
та на съветски реактивни пътнически са­
молети, конструирани от А. Н. Туполев
(напр.: Ту-104, Ту-134).
2. м. и (разг.) ср. Реактивен пътнически са­
молет, конструиран от А. Н. Туполев.
туб. . . — Туберкулозен (напр.: тубдиспан-
сер).
тубболница ж. — Туберкулозна болница,
тубдиспансер м. — Туберкулозен диспансер.
ТуВД техн. — Турбовитлов двигател.
ГУЛ [тул], финл, TUL (Työväen Urheilulii-
tto)— Работнически спортен съюз (във Фин-
лдидц..)
ТУР библ. — Турция,
тур. — турски.
турбогрула ж. — Група турбини (във водно­
електрическа централа).
ТуРД техн. — Турбореактивен двигател.
Турйстинженеринг м. — Инженерингова сто­
панска организация за проектиране и стро­
ителство на туристически обекти в страна­
та и чужбина.
Турйстпроект м. — Институт за проучване и
проектиране на туристически обекти,
туркм. — туркменски.
ТУУТУ — Универсален товар за усилвателни
транслационни уредби.
ТФ (—) [те-еф] — Фронтален товарач (напр.:
ТФ-45).
ТФЕЦ [те-фец] — Топлофикационна елек­
трическа централа.
ТФИ биохим. — Триозофосфатнзомераза.
ТФР [те-фе-ре]. остар. — Тежкофизически ра­
ботник (категория трудещи се при съще­
У
(—) У — Универсален (в марката на машини,
напр.: С-18У).
(—) У — Усъвършенствуван (в марката на
машини, прибори и др., напр.: ОСМ-3 У).
У — Учебен (за означаване на учебен самолет,
автомобил, трамваи и др.).
У (—), рус. У („Универсал“) — В марката на
трактор „Универсал“ (напр.: У-1, У-2).
УА юрид. — Указ за адвокатурата.
-УАБ [уаб], ед. и мн., ж., воен. — Управляема
авиационна бомба.
168
ствуване на купонната система по време
на Втората световна война).
ТФС [те-фе-се], ж. и ср. воен. — Телефонна
станция.
ТФФ хим. — Трпфелилфосфат.
Тх — Толбухин (в регистрационните номера
на моторни превозни средства от Толбухин
и Толбухински окръг). А Тх 76— 89.
ТХА хим. — Натриев трихлорацетат.
ТХБ [те-хе-бе] — Термоелектрическа хладил­
на батерия.
ТХЕИ [те-хе-й] — Транспортна хигиенно-епи­
демиологична инспекция.
ТХО техн. — Трансформатор за хоризонтал­
но отклонение.
ТХП остар. — Тежка химическа промишле­
ност (Държавно стопанско обединение).
ТХФ хим. — Тетрахидрофуран.
ТЦ [те-це] — Телефонна централа.
ТЦ — вж. Телецентър; ТВЦ.
ТЦБК истор. — Таен централен български
комитет (1866—1868).
ТЧ—Тонална честота,
ТЧ мед. — Тънки черва,
т/ч — тон-час (след цифра).
т. ч. — Само в съчет.: в т. ч. — в това число.
ТЧВ (—) -[те-чс-вб] — Челен верижен то­
варач (напр.: ТЧВ-5).
ТЧПС (—) електр. — Тончестотен специален
проводник (напр.: ТЧПС-2Х0.15 мм2).
ТШ (—) [те-ше] — Тютюношевна машина (на­
пр.: ТШ-69 М).
ТШЗ (—) [те-ше-зе] — Шпеков транспортьор
за зърно (напр.: ТШЗ-15).
Т1Ц (—) |те-щ£] — Щангов транспортьор за
оборски тор (напр.: ТЩ-1, ТЩ-2).
ТЩ [те-ще], воен. — Тралщик.
Тщ — Търговище (в регистрационните номера
на моторни превозни средства от Търго­
вище и Търговищки окръг). Д Тщ 54—34.
търг. — търговия.
търг. — търговски.
търж. — тържествено.
ТЮК, англ. TUC (Trades-Ünion Congrcss) —
Британски конгрес на трейдюнионите.
тюрк. — тюркски.
УАЗ [уаз], м., рус. УАЗ (Ульяновский авто-
мобильннй завод) — 1. Уляновски автомо­
билен завод.
2. В марката на автомобили, произве­
дени в Уляновския автомобилен завод.:
(напр. УАЗ-69).
— Произв.: уазка.
УАМ [уам] — Управление „Автоматика и
монтажи“.
УАН — Унгарска академия на науките.
УАН, рус. УАН (Украинская академия на-
169
ук) — Украинска академия на науките.
УАПТ — Участък от автоматична линия при
производство на тухли.
УАССР. рус. УАССР (Удмуртская Автоном-
ная Советская Социалистнческая Респуб-
лика) — Удмуртска автономна съветска со­
циалистическа република.
УАТ [уат], ср. и м. — Управление на авто-
мобилния транспорт.
УАТ — Устав на автомобилния транспорт.
УАТИ — Управление за автоматично теле­
фонно избиране.
УАТЦ (уатц] — Учрежденска автоматична
телефонна централа.
УБ библ. — Университетска библиотека.
УБ |у-бе], рус. УБ (Универсальнмй Берези-
на) — Самолетна картечница, конструира­
на от М. Берьозин.
УБАН — Устав на Българската академия на
науките.
УБ-Б библ. — Университетска библиотека —
Биологически факултет.
УБ-Г библ. — Университетска библиотека —
Географски факултет.
УБ-Г библ. — Университетска библиотека —
Геоложки факултет.
УБГВТ остар.—Управление „Български граж­
дански въздушен транспорт“
УБДХ юрид. — Указ за борба с дребното ху­
лиганство.
УБ - Зап. Фил. библ. — Университетска би­
блиотека — Факултет по западни филоло­
гии.
УБ-И библ. — Университетска библиотека —
Философско-исторически факултет.
УБИБ остар. — Устав на българска инвести­
ционна банка.
УБ-М библ. — Университетска библиотека—
Математически факултет.
УБНБ — Устав на Българска народна банка.
УБО [убо]. ср. (разг.. член, -то) — Управле­
ние за безопасност и охрана.
УБ-СлФл библ. — Университетска библиоте­
ка — Факултет по славянски филологии.
УБСС (—-) |у-бе-се-се] — Устройство за сту­
дено безшевно свързване на документи
(напр.г УБСС-1).
УБСТ (—) |у-бе-се-те] — Устройство за топ­
ло безшевно свързване на документи (напр.:
УБСТ-1).
УБ-Ф библ. — Университетска библиотека—
Физически факултет.
УБ - Фл библ. — Университетска библиоте­
ка — Филологически факултет.
УБ - ФФ библ. — Университетска библиоте­
ка — Философски факултет.
УБ-Х библ. — Университетска библиотека —
Химически факултет.
УБЩ [у-бе-ще] — Университетски бригадир­
ски щаб.
УБ - Ю библ.— Университетска библиотека—
Юридически факултет.
УВ (—) [у-ве) — Указател за височина.
УЗРГ
УВОЧТПК — Указ за взаимно осигуряване
членовете на трудово-производителните коо­
перации.
УВТр — Устав на водния транспорт.
УВЧ [у-ве-че], електр. — Ултрависока че­
стота.
УВЧ [^-ве-че], прил., електр. — Ултрависо-
кочестотен. Д УВЧ апарат', УВЧ тера­
пия.
УГН (—) |у-ге-ен], рус. УГН (Универсальнмй
навесной грядоделатель) — Универсален на­
весен лехообразовател (напр.: УГН-4).
УГП [у-ге-пе] — Управление „Геоложки про­
учвания“.
УГС [у-ге-се] — Управление „Горско стопан­
ство“.
удар. — уда рение.
удв. — удвоена форма.
УДЗИ — Устав на Държавния застрахова­
телен институт.
УДК [у-де-ка] — Универсална десетична кла­
сификация.
УДП — Указ за държавните предприятия.
УДС [у-де-се] — Усилвател за диспечерска
свръзка.
УДФ биохим. — Уридиндифосфат.
УДФГ биохим. — Уридиндифосфат — глюко-
за.
УДФ-ГТ биохим.— Уридиндифосфат-глюкуро-
нил трансфераза.
УЕА [yea], есп. UEA (Universala Esperanto
Asosio) — Международна есперантска асо­
циация.
УЕК [уек], фр. UEC (Union des etudiants
communistes) — Вж. ЮЕК.
УЕФА [уефа], ж., англ. UEFA (Union of ’
European Football Association) — Съюз на
европейските футболни асоциации.
УЖ — Указ за приемаме, разглеждане и
решаване на жалби на трудещите се,
УЖ — Устав на железниците.
УЖСП — Указ за жалбите, сигналите и
предложенията.
УЗ [у-зе], воен. — Управляем заряд,
узб. — узбекски.
УЗВ [у-зе-ве| — Захранващо вакуумно уст­
ройство (в дървообработващо съоръжение).
УЗГ [у-зе-ге], електрон. — Устройство за за­
щита от грешки (в устройство за предава­
не ма данни).
УЗД (—) [у-зе-дс] — Ултразвуков дефекто-
скоп (напр.: УЗД-7-Н).
УЗЗПП — Указ за задължителната застра­
ховка на пътниците и персонала по желе,
зопътния, водния, автомобилния и въздуш­
ния транспорт.
УЗМПП (—■) — Ултразвукова машина за по­
чистване на печатни платки (напр.: УЗМПП
1-270).
УЗРГ соен. — Универсална запалка за ръчна
граната.
УЗС
УЗС (—) воен. — Универсална защитна сек­
ция.
УзССР, рус. УзССР (Узбекская Советская Со­
циалистическа« Республика) — Узбекска
съветска социалистическа република.
УИ — Учителски институт.
УИАПП — Управление и икономика на аг­
рарно-промишленото производство (спе­
циалност в икономическите висши учебни
заведения).
у-ие — управление; вж. у-ние.
УИК — Управляващ изчислителен комплекс.
УИМ [уйм], ед. и мн. —Управляваща изчисли­
телна машина.
УИМ (уйм], фр. UIzM (Union internationale
motonautique) — вж. ЮИМ.
УИОВ - Указ за имуществената отговорност
на военнослужещите.
УИПМ, фр. U1PM (Union internationale de
Pentathlon moderne) — вж. ЮИПМ.
УИПМБ, фр. ШРМВ (Union internationale
• de Pentathlon moderne et biathlon) — вж.
ЮИПМБ.
УИСП, итал. UISP (Unione ltaliana dello
Sport Popolare) — Италиански съюз за на­
роден спорт.
УИТА (уйта], исп. ШТА (Union Internacional
de Associaciones de Trabajadores de Alimentos
y Ramos Afines)—Международен съюз
на работниците от хранителната промиш­
леност и сродните отрасли.
УК (—) [у-ка] — Универсална модулна кон­
струкция за обзавеждане на магазини (напр.:
УК-2, УК-2А).
УК (у-ка) — Ученически комитет. Д УК на
ДКМС.
УК [у-ка] — Училищен комитет.
УК [у-ка] — Учрежденски комитет. ДУК на
БКП.
УКВ [у-ка-ве], ср. (разг., член, -то), радио-
техн. — Ултракъсн вълни.
УКВ [ у-ка-ве], прил., радиотехн. — Ултра-
късовълнов. Д УКВ радиостанция-, УКВ
канал.
УКВ (—) [у-ка-ве], рус. УКВ (Уннвсрсаль-
нь1Й картофелекопатель валкообразователь)
—Уннв.рсален картофовадач (напр.: УКВ-2)
УКВТ — Устав на крайбрежния воден транс­
порт.
УКП [у-ка-пе] — Украинска комунистическа
партия.
УКП [у-ка-пе] — Умерена коалиционна пар­
тия (в Швеция).
УКП [у-ка-пе] — Унгарска комунистическа
партия.
УКП [у-ка-пе] — Уругвайска комунистическа
парти!’.
УКП (-) [у-ка -пе], рус. УКП (Универсальнмй
канавокопатель-палоделатель) — Универ­
сален каналокопач (напр.: УКП-2000); КПУ.
укр. — украински.
УКУ техн. — Устно командно устройство,
ул. — улица (пред собствено име); Д ул.
„Иван Шишман".
170
УЛПАР — Указ за личните паспорти и ад­
ресната регистрация.
умал. леке. — умалително име.
УМНТС — Управление „Международно на­
учно-техническо сътрудничество“.
УМА — Управление „Механизация н авто­
матизация“.
УМО — Учебно-методически отдел.
УМП [у-ме-пе] — Управление на медицинската
промишленост.
УМТС [у-ме-те-се], ср. (разг., член, -то) —
Управление „Материално-техническо снаб­
дяване“.
УМЧ [у-ме-че], ед. и мн.,електр. — Усилвател
за междинна честота.
УМШН — Управляваща машина с широко
предназначение.
УН техн. — Универсална смазка с ниска
точка на топене (технически вазелин).
УНГ [у-не-ге], прил., мед. — Ушен-носен-
гърлен. Д УНГ болести-, УНГ кабинет.
УНГ (у-не-ге], мед. — Уши-нос-гърло. Д Ле­
кар УНГ.
уиг. — унгарски.
УНЕАК [унеак], исп. UNEAC (Union de
Escritores у Artistas de Cuba) — Съюз
на кубинските писатели и художници.
УНЖС — Указ за насърчаване и подпомага­
не на кооперативното и индивидуалното
жилищно строителство; УНПКЮКС.
УНЗ техн. — Универсална защитна смазка
с ниска точка на топене (оръдейна смазка).
Универ .н. — Препарат с универсално действие
за почистване на боядисани дървени плос­
кости. плочки, мозайки и др.
уннвермаг, член, -ът, -а, мн. -зн, м. — Уни­
версален магазин.
у-ние — управление.
УНИМА [унима], м. и ж., фр. UNIMA (Uni­
on internationale des marionettes) — вж.
ЮНИМА.
УНИТА [умита], м. и ж., порт. UNITA (Üniäo
National de Independencia Total de
Angola) — Национален съюз за пълна не­
зависимост па Ангола.
УНИЦЕФ [уницеф], англ. UNICEF (United
Nations International Children’s Emergen-
cy Fund) — Вж. ЮНИСЕФ.
УНКТАД [унктад], англ. UNCTAD (United
Nations Conference of Trade and Deve­
lopment)— вж. ЮНКТАД.
УНЛМ (—) [у-не-ел-см] — Универсална навес­
на лозарска машина (напр.: УНЛМ-2,
УНЛМ-3,5).
УНМ— У каз за народната милиция.
УНП (—) [у-не-пе] — Универсална навесна
пръскачка (напр. : УНП-1).
УНПКИЖС — Указ за насърчаване и под­
помагане на кооперативното и индивидуал­
ното жилищно строителство; УНЖС.
унпо — Указ за наименуване и преименува­
не на обекти от национално и местно значе­
ние.
171
УНР [у-не-ре] — Унгарска народна републи­
ка.
УНР — Укяа аа насърчаване на раждаемостта.
УНР електр. — Универсално неутрално реле.
УНС — Управление аа национална сигурност.
УНТ остар. — Ученическо научно и техни­
ческо творчество; вж. ТНТУ.
ун-т — университет.
УНТА [унта]. ж. (разг., член. -та), порт.
UNTA (Uniäo Nacional dos Trabalhadores
de Angola) — Национален съвет на ангол­
ските трудещи се.
УНТН, фр. UNTN (Union nationale des tra-
vailleurs du Niger) — вж. ЮНТН.
УНТС, фр. UNTS (Union nationale des tra-
vailleurs du Senegal) — вж. ЮНТС.
УНТТ, фр. UNTT (Union nationale des tra-
vailleurs du Togo) — вж. ЮНТТ.
УНФ воен. — Учебен напалмов фугас.
УНФН [^-не-фе-не] — Унгарски национален
фронт на независимостта.
УНЧ |у-нс-че], електр. — Усилвател на ниска
честота; НЧУ.
УО0 воен. — Устойчиви отровни вещества..
УОГС 1у-о-ге-се] — Учебно-опитно горско
стопанство.
УОДЗС [у-6-де-зе-се] — Учебно-опитно дър­
жавно земеделско стопанство.
УОЗА воен . — Управление на огъня на зем­
ната артилерия.
УОЗА воен. — Управление на огъня на зенит­
ната артилерия.
УОМПЗ — Указ за ордените, медалите и по­
четните звания.
УОМ-Р — Универсална машина за ремонт на
обувки.
УООН — Устав на Организацията на обеди­
нените нации.
УОП — Указ за общественото подпомагане.
УОСС — Указ за опазване на селското сто­
панство.
УП (—) ty-ne] — За означаване на видове
образци удостоверения за пенсии faanp.:
УП-72, УГТ-30).
УП (—) [у-пе] —Учебен плъзгач (нппр.: УП-1).
УПАД (—) [улад| — Устройство за иолуав-
томагнчен подбор нч документи (напр.:
УПАД-1).
УПЛР (—) [ynäp] — Универсална приставка
за автоматична ргтракелация (напр.:
УПАР-1).
УПВ jy-пе-ве] , ср. (разг., член, -то)— Управ­
ление „Промишлени вентилации“.
УПД [у-пе-де] — Учебно-производствена дей­
ност.
УПДггснлтрон. — Устройство за предгваие на
данни.
УПДЛ*Л електрон. — Устройство за подго-
т"1р:п на данни върху магнитни ленти.
УПДС [у-пс-де-се} — Управление „Почивни до-
моио и санаториуми“.
УПЗПА — Указ за прилагане на Закона за
норм ;п и в н ите а к г.
УПИ [упи], рус. У ПИ (Хпрсщенний прибер
УСИВ
индикации) — Опростен прибор за инди­
кация.
УПН [у-пе-ен] — Подавателко и нареждащо
устройство (дървообработващо съоръжение).
УПНС [у-пе-не-се] — Управление и планира­
не на народното стопанство (специалност в
икономическите висши учебни заведения).
УПО — Указ за противопожарната охрана.
УПО — Управление па противопожарната
ох рана.
УПП [у-пе-пе]—Учебно-производствено пред­
приятие.
УППД [у-пе-пе-де]. ср. (разг., член, -то) —
Управление за проучване и поддържане ки­
вот о на р. Дунав.
УПРОНА [упрона], фр. UPRONA (Parti de
1’unite et du progres national du Burundi) —
вж. ЮПРОНА.
УПС ми. — Унгарски професионални съюзи.
УПС (—) [у-пе-ес] — Универсално повдига­
телно съоръжение (напр.: УПС-5'00).
УПС[у-пе-се] — Управление „Пътни строежи“.
УПС [у-пе-се] — Устройство за преобразува­
не на сигналите за предаване по телеграф­
ната мрежа.
УПТ [у-пе-те], остар. — Унгарска партия на
трудещите се.
УПУОП — Устройство за програмно управле­
ние на осветлението в птицефермите (апарат,
използуван в птицефермите).
УПФЕ [у-пе-фе], ср. (разг., член, -то) —Управ­
ление „План, финанси и ефективност“.
УПЧ електр. — Усилвател за промеждутъчна
честота.
УР — Указ за рибарството.
УР [ур], воен. — Укрепен район.
УР (УР1. воен. — Управляема ракета.
Уралмаш м., рус. Уралмаш (Уральскнй за­
вод тяжелого машиностроення) — Уралски
машиностроителен завод.
УРВ (—) [у-ре-ве] — Указател за разхода на
въздуха (напр.: УРВ-1).
УРМ [у-ре-ме] — Управление „Редки метали“.
УРО соен. — Управляемо реактивно оръжие.
УРС [у-ер-ес] , автомат. —Универсална ре­
гулираща система.
УРС [урс], член, -ът, -а, мк. -ове, м., воен. —
Управляем ракетен снаряд.
УРУ — Универсално радиологично устрой­
ство.
УС [у-се] — Управителен съвет. Д УС‘ на
ТКЗС.
УСБ — Ученически столове и бюфет.
УСВЧ [у-се-ве-че], електр. — Усилвател , за
свръхвисока честота.
УСДО остар. — Учителска социалдемократи­
ческа организация.
УСЕППА [усгпа] — Универсална система от
елементи на промишлената пиевмоавто.ма-
тнка.
УСИВ — Устав на Съвета за икономическа
взаимопомощ.
УСИК
УСИК [усйк], фр. USIK (Union sportive inter­
nationale des cheminotsj — вж. ЮСИК.
УСИП |усйп], и ср. — Управление „Спорт­
ни имоти и прояви“.
УСК [у-се-ка] — Учрежденски съюзен комитет,
усл. — условен.
УСМ [y-ce-ме], ср. (разг., член, -то) — Управ­
ление „Строителна механизация“.
УСО [у-се-о] — Учрежденска съюзна орга­
низация .
УСП [у-се-пе] — Уругвайска социалистическа
партия.
УСРП |у-се-ре-пе] — Унгарска социалистиче­
ска работническа партия.
УССР — Управление за специални строител­
ни работи.
УССР [у-ес-ес-ер], рус. УССР (Украинская Со-
ветская Социалистическая Республнка) —
Украинска съветска социалистическа ре­
публика.
УСТФ [у-сс-те-фе], ср. (разг., член, -то) —
Уп-равление„Строителен и технически флот“,
УСШ [у-се-ше], ж. и (разг.), ср. (член. -то) —
Ученическа спортна школа.
УСЯ (—) — Устройство за събиране на яйца
(напр.: УСЯ-1).
УТ [у-те] — Тороразпръскващо устройство
(напр.: УТ-1,2).
УТК — Указ за търговското корабоплаване.
УТКЗС [У-те-ке-зе-се] — Управление, орга­
низация и икономика на трудово-коопера­
тивните земеделски стопанства.
УТКорабопл. — Устав на търговското кора­
боплаване.
УТПВНП — Управление „Технически про­
грес и внедряване на научните постижения“.
УТР [у-те-ре], ср. (разг., член, -то) — Учили­
ще за трудови резерви.
УТС (—) [у-те-се] — Уплътнителна телефон­
на система (напр.: УТС-100).
УТЦ [у-те-це] — Учрежденска телефонна цен­
трала.
ф
Ф (—) [еф] — Реактивен самолет-изтребител
„Фантом" (напр. Ф-ill, Ф-4-Е).
ф. воен. — Фотоснимка.
Ф (—) (€Ф] — Фуражомелка (напр.: Ф-1М).
ф физ. — фарад (единица за електричен
капацитет), (след цифра).
ф — фонд.
ФА (—) [еф-а] — Автоматично отклоняваща
се фреза (напр.: ФА-0,76).
ФА (—)[еф-а], рус. ФА (Фасолеуборсчнмй агре­
гат) — Машина за прибиране на фасул
(напр.: ФА-4).
ФАА [фаг|. англ. FAA (Federal Aviation
Administration) — Федерално управление
на гражданската авиация (в САЩ).
ФАА [фаа], ucn. F.A.A. (Federation Aeronau-
172
УУ (—) техн.— Универсален телефонен усил­
вател (напр.: УУ-11).
УУ електрон. — Управляващо устройство.
УУВТ — Указ за уреждане на вътрешната
търговия.
УУДН — Указ за удостояване с Димитровска
награда.
УУК техн. — Универсален уплътнител на ка­
нали.
УУП (—) [у-у-пе] — Уредба за почистване с
ултразвук (напр.: УУП-25,50, УУП-100).
УУТССР — Указ за установяване на трудов
стаж по съдебен ред.
УФИ [уфй], фр. UFI (Union des foires inter­
nationales) — вж. ЮФИ.
УФК — Указ за финансов контрол.
УФС [у-фе-се], ср. (разг., член, -то) — Упра­
вление за физическа култура и спорт.
УХИН [ухйн],рг/с. УХИН (Научно-исследова-
тельскин углехимический институт)— Науч­
ноизследователски институт по въглехимия.
УХМ [у-хе-ме], ср. (разг., член, -то) —Управ­
ление „Хидрология и метеорология".
УХМС [^-хе-ме-се], ср. (разг., член, -то),
остар. — Управление „Хидрометеорологич­
на служба“.
у-ца — вж. ул.
УЦУ —Устройство за централизирано управ­
ление.
. , . уч. . . — Учебен (напр.: Учтехпром, за-
вуч).
учком, член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Учениче­
ски комитет.
Учпедгйз, .и., рус. Учпедгйз (Государственное
учебно-педагогическое издательство)— Дър­
жавно учебно-педагогическо издателство.
Учтехпром м. — Учебно-техническа промиш­
леност.
— Произел, учтехпромски.
у-ще — училище.
tica Argentina)— Аржентинска авиационна
федерация.
ФАБ [фаб], воен.—Фугасна авиационна бомба.
ФАГС [фагс], англ. FAGS (Federation of Astro-
nomical and Geophysical Services) — Феде­
рация на астрономичните к геофизичните
служби.
ФАД биохим.— Флавин-аденин-динуклеотид.
ФАИ [фаи], фр. FAI (Federation aeronautique
internationale) — Международна авиаци­
онна федерация.
ФАИБ [файб], фр. FAIB (Federation des asso-
ciations internationales etablies en Belgi-
que) — Федерация на международните асо­
циации, установени в Белгия.
ФАК [фак], търг., англ. FÄQ и faq (F air
173
Average Quality) — Справедливо средно ка­
чество (Клауза в международната търго­
вия, която предвижда доставка на стока с
качество не по-ниско от средното качество
на еднородни такива стоки, експедирани от
определено пристанище за определен период
от време).
ФАК [фак], търг., англ. f. а. q. (Free along-
side quay) — Франко по дължината на кея
(Транспортна клауза в международната тър­
говия, съгласно която продавачът е длъжен
да достави стоката в уговореното пристани­
ще по дължината на кея).
фак. — факултет; ф-т.
ФАЛ [фал], ж. и ле., англ. PAL (Philippine
Air Lines) — Филипински въздушни линии.
ФАО [фао], ж. и ср., англ. FAÖ (Food and
Agriculture Organization of the United
N ations) — Специализирана организация
на ООН по въпросите на прехраната и
Земеделието; ЮНФАО.
ФАР — Фотосинтетична активна радиация.
. . . фарм — Фармацевтика (напр.: Булфарм).
фарм. леке. — фармацевтичен термин,
фарма. . . — Фармацевтичен (напр.: Фарма-
хим, Фармахимпроект).
Фармахйм м. — I. Държавно стопанско обе­
динение за производство на фармацевтични
произведения, етерични масла, парфюме­
рия, козметика и др.
2. Държавно търговско предприятие за внос
и износ на фармацевтични произведения,
химикали за фармацевтичната промишленост,
етерични масла, парфюмерия, козметика и
др.
Фармахимпроект м. — Проектантска органи­
зация към Държавно стопанско обедине­
ние „Фармахйм“,
ФАС [фас], търг., англ. FAS и fas (Free along-
side ship) — Франко по протежение на ко­
раба (Транспортна клауза в международна­
та търговия, съгласно която продавачът е
длъжен да достави стоката в уговореното
пристанище по протежение на борда на ко­
раба.
ФБ [фе-бе] — Факултетно бюро. Д ФБ на
ДКМС.
ФБМВ [фе-бе-ме-ве] — Фабрика за бутилира­
не на минерални води.
ФБН [еф-бе-ен] Блатна навесна фреза (напр.:
ФБН-2).
ФБН [фе-бе-не] —Фабрика за безалкохолни
напитки.
ФБП [фе-бе-пе] — Фабрика за бутилиране на
пиво.
ФБР [фу-бе-ре], ср. (разг., член, -то) — Феде­
рално бюро за разследване (в САЩ).
ФВ [фе-вс]. црил. — Финансово-валутен. ДФВ
контрол.
ФВК [фе-ве-ка] — Филтро-веятилационен ком-
пл ект.
ФВУ [фе-ве-у|, воен., рус. ФВУ (Фильтро-вен-
тнляционная установка) — Филтро-венти-
яационло съоръжение.
ФИА
ФГ [еф-ге] — Гнездова фреза.
ФГВ (—) [еф-ге-ве] — Фреза за горно вадене
на силаж от кула (напр.: ФГВ-6).
ФГИ биохим. — Фосфоглюкозоизомераза.
ФГИ [фе-ге-й], фр. FGI (Federation graphique
internationale) — Международна федерация
на полиграфите; ИГФ.
ФГМ биохим. — Фосфоглюкомутаза.
ФГФ (—) [еф-ге-еф] — Фуражомелка за гру­
би фуражи (напр.: ФГФ-120 МА).
ФД [фе-де] — Физкултурно дружество.
ФД (—) [еф-де] — Фотодиод (напр.: ФД-2).
ФДИ [фе-де-й], фр. FD1 (Federation dentaire
internationale) — Международна стомато­
логична федерация; ИДФ.
ФДК [фе-де-ка] — Финансов и държавен кон­
трол.
ФДКТ [фе-де-ка-те] — Френска демократична
конфедерация на труда.
февр. — февруари.
ФЕД [фед], рис. ФЗД (Феликс Здиундович
Дзержинский) —
1. В марката па фотоапарати (напр.: ФЕД-2,
ФЕД-3).
2. Фотоапарат с такава марка.
ФЕЗ [фез], фр. FEZ (Federation europeenne
de zootechnie) — Европейска федерация по
зоотехника; ЕААП.
ФЕИ [феи], фр. FEI (Federation equestre in­
ternationale) — Международна федерация
по конен, спорт.
ФЕМ [фем], фр. FEM (Federation europeenne
de la manutention) — Европейска федера­
ция за подемно-транспортно оборудване.
ФЕН [фен], фр. F. Е. N. (Federation de Ге-
ducation nationale) — Федерация на народ­
ното образование (във Франц я).
ФЕОГА [федга], фр. F.E.O. G.A. (Fonds
europeen d’orientation et de garantie agrico-
le) — Европейски селскостопански ориен-
тационно-гаранционен фонд (фонд на Евро­
пейската икономическа общност).
феод. — феодален.
ФЕП аоен. — Фронтови евакуационен пункт,
фербам хим. — Феридиметил-дитиокарбамат.
Фест (—) — Фестивал на най-добрите филми
в света, произведени през изтеклата година,
провеждан в Белград (напр.: Фест-76).
Фехрал ле.—Сплав за електронагреаателни
уреди със състав; желязо (ферум), хром,
алуминий.
ФЖБ биол. — Фактор на животинския белтък
ФЗ [фе-зе] — Фуражен завод.
ФЗКИ [фе-зе-ке-й] — Фронт за защита на кон­
ституционните институти (в Мароко).
ФЗС [фе-зе-се], мн. — Фабрично-заводски
строежи.
ФЗФ [фе-зе-фе] — Факултет по западни фило­
логии.
ФЗЦ [фе-зе-це], ед. и мн., икон. — Фабрично-
заводска цена.
ФИ [фе-й] — Физически институт (при Бъл­
гарската академия на науките).
ФИА [фйа], фр. FIA (Föderation internatio­
ФИЛЕ
nale de Fautomobile) — Международна фе­
дерация по звтомобмлнзъм.
ФИАБ [фнаС], фр. FIAB (Federation interna­
tionale des associations de bibliothecaires) —
Международна федерация на библиотечните
асоциации; ПФЛА.
ФИАИ [фиаи], фр. FIAI (Federation interna­
tionale des associrtions d’institutenrs)—Меж­
дународна федерация на асоциациите на
учителите от началните училища.
ФИАЛС [фналс], фр. FIALS (Federation in­
ternationale des arts, des lettres et des Scien­
ces)— Международна федерация на дея­
телите на изкуството, литературата и наука­
та; ИФАЛС.
ФИАН [фиаи].рг/с. ФИАН (Физический инсти­
тут Академии наук СССР) — Физически ин-
етитут при Академията на науките на СССР.
Ф ИАП [фиап], фр. FIAP (Federation interna­
tionale des associations pedagogiques) —Меж­
дународна федерация на педагогическите
асоциации.
ФИАП [фиап], фр. FIAP (Fedöration inter­
nationale de l’art phetographique)—Меж­
дународна федерация за фотоизкувяво.
ФИАТ [фиат], и шал. FIAT (Fabbrica italia-
na Automobili Torino) — Италиански авто­
мобилен концерн в Торино.
фиат, член, -ът, -а, мн. -и, м. — Автомобил,
произведен в италианския автомобилен кон­
церн ФИАТ.
— Произв.'. фиатче, фиатка.
ФИАФ [фнаф], фр. FIAF (Federation inter­
nationale des archives du film) — Междуна­
родна федерация на филмотеките.
ФИБА [фиба], фр. FIBA (Federation inter­
nationale de basket-ball amateur) — Между­
народна любителска федерация по баскет­
бол.
ФИВБ [фн-ве-бе], фр. F1VB (Föderation in­
ternationale de volley-ball) — Международна
федерация по волейбол.
ФИВЗ [фй-ве-зе], фр. FIVZ (Föderation In­
ternationale vetörinaire de zooteebnie) —
Международна ветеринарно-зоотехпнческа
федерация.
Ф ИГ [фиг], фр. FIG (Federation internationa­
le de gymnastique) — Вж. ФИЖ.
фиг. — фигура (пред цифра). А Фиг. 15.
Ф ИГО [фиги], фр. FIGO (Federation interna­
tionale de gynecologie et d’obstetiique) —
Международна федерация по гинекология и
акушерство.
ФИД [фнд], фр. FID и F.I.D. (Federation
internationale de documentation) — Между­
народна федерация за документация; вж.
МФД.
ФИДЕ [фиде], фр. FIDE и F. I. D. Е. (Fede­
ration internationale des echecs)— Междуна­
родна шахматна федерация.
Ф ИЕ [фие}» фр. FIE (Federation Internationa­
le d’eserime) — Международна федерация по
фехтовка.
ФИЕК [фиек], фр. FIEC (Federation interna­
174
tionale des associations d’ötudes classiques)—
Международна федерация на асоциациите
по изучаване на класическите култури.
ФИЕП [фнеп], фр. FIEP (Federation interna­
tionale d’education physique) — Междуна­
родна федерация по физическо възпитание.
ФИЕТ [фиет], фр. F. I. Е. Т„ и FIET (Federa­
tion internationale des employes et des tcch-
niciens) — Международна федерация на слу­
жещите и техниците.
ФИЕФ [фнеф], фр. FIEP (Federation interna­
tionale d’education physicuc) — гм, ФИЕП.
ФИЖ [фиж], фр. FIG (Federation interna­
tionale des gcornetres) — Международна фе­
дерация на геодезистите; ИФС.
ФИЖ [фиж], фр. FIG (Federation interna­
tional de gymnastique) — Международна фе­
дерация по гимнастика.
ФИЖЕТ [фижет], фр. FIJET (Federation in­
ternationale des Journal istes et ecrivains
du tourisme) — Международна федерация
на журналистите и писателите по туризма,
физ. — физика.
физ. — физически.
физ. . . — Физкултурен (като първа съставна
част на чзстичносъкратенн думи, напр.г физ-
зарядка, физколентив).
фйззарядка ж. — Физкултурна зарядна,
физнол. — физиологически.
фианол. — физиология,
физк. — физкултура,
физк. — физкултурен,
фйзколектнв м. — Физкултурен колектив,
физкултура ж. — Физическа култура.
ФИК [фик], фр, FIC (Föderation internationa­
le de сапое) — Международна федерация по
кану.
физкулт. . . — Физкултурен (напр.: физкулт­
ура! Физкулт-привет!).
ФИКК |фй-ка-ка), фр. FICC (Federation in­
ternationale de camping cl de caravanning)—
Международна федерация по къмпийгм и
каравани.
ФИЛ [фил], фр. F. I. L. и FIL (Federation
internationale de laiterie) — Международна
федерация на производителите на млечни
продукти.
фил. — философия; вж. филос.
фил. — философски; вж. филос.
ФИЛА [фйла], фр. FILA (Föderation inter­
nationale de lutte amateur) —Международ­
на любителска федерация по борба.
филол. — филологически,
филол. — филология,
филос. — философия; фил.
филос. — философски; фил.
ФИЛТ [филт], фр. FJLT (Federaticn inter­
nationale de lawntennis) — Международна
федерация по тенис,
ФИМ електрон. — Фазовокмпулсна модула­
ция.
ФИМ [фим], фр. FIM (Fedöration internatio­
nale mGtocycliste) — Международна феде­
рация по мотоциклетен спорт.
175
ФИМК [фимк], фр. fIMK (Federation inter­
nationale des masseurs-kinesitherapeutes pra-
ticiens en physictMrapie) — Международна
федерация на специалистите но медицински
масаж, гимнастика и физиотерапия.
ФИМП [фимл], фр. FIMP (Federation inter­
nationale de medecine physique) — хМежду-
иародна Федерация по лечебна гимнастика;
ИФФМ.
ФИМС (фимс). фр. FIMS (Federation interna­
tionale de medecine sportive)— Международ­
на федерация по спортна медицина.
ФИН библ. — Финландия.
фин. — финанси,
фии. — финансов,
фин. — фннски.
ФИНА (фина), фр. FINA (Federation interna­
tionale de nation des amateurs) — Междуна­
родна любителска федерация по плуване.
Фйнбел, ч.-.сн. -ът, -а, м. — Препарат за фи­
но избелване.
финнк. — финикийски,
финл. — финландски.
ФИО [фйо], фр. FIO (Federation internationa­
le d'oleiculture) — Международна федера­
ция на производителите на маслини; ИФ0Г,
ФИО и фио [фйо], онгл. FIO и f. i. о. (free in
and out)—Свободно от разноски по товаре­
не и разтоварване (клауза в международната
търговия при морски превози, съгласно коя­
то товаренето н разтоварването се плаща от
наемателя на кораба).
ФИОМ [фиом], фр. FIOM (Fider.'Con inter­
nationale des ouvriers metallurgistCb)— Меж­
дународна федерация на глеталурзите; ИМФ.
ФИОС |фйос]. англ. L i. о. s. (free in and out
stowed) — Свободно gt разноски по това­
рене, разтоварване и стифнране (клауза в
международната търговия при морски пре­
вози, съгласно която корабособствевикът е
освободен от заплащане на разходите во то­
варенето, разтоварването н ствфирането).
ФИОСЕС [фиосес], фр. FIOCES (Federation
internationale des organisations de corres-
pondances et d’echanges scolaircs) — Между­
народна федерация за организация на ко­
респонденция между училищата и размяна
на ученици.
ФИП 1фип], фр. FIP (Federation internationale
phsrmaceutique) — Международна фарма­
цевтична федерация.
ФЙП [фнп], фр. FIP (Federation internationa­
le di? Philatelie) — Международна феде­
рация на филателнстнте.
ФИНА [фйпа], фр. FIPA (Federation interna­
tionale de la presse agricole) — Международ­
на федерация на селскостопанската преса.
ФИПА [фйпа], фр. FIPA (Federaticn inter­
nationale des productcurs agricoles) — Меж­
дународна федерация на селскостопанските
производители; ПФАП.
ФЙГа-.ЗО (фииезз), фр. FIPESO (Federation
hib rnaiionale des professeurs dc Fenseigne-
nu-nt seccndairc officiel) — Международна
ФИФА
федерация нс учителите от средните учи­
лища.
ФИПРЕСИ [фипреей], фр. F1PRESCI (Federa­
tion internationale de la presse cinemato-
graphique) — Международна федерация на
филмовия печат.
ФИПТП, фр. FIPTP (Federation interna­
tionale de la presse technique et periedique)
— Междунаредна федерация на техническа­
та н периодичната преса.
ФИР (фир]. фр- FIR (Federation internationa­
le des resistants, des victimcs et des priso-
nniers du fascismc)— Международна федера­
ция на борците от съпротивата,’политзатвор-
лиците н пострадалите от еашизма.
ФИРА [фира], фр. F1RA (Federaticn inter­
nationale des rugby essoci2ticns)—Междуна­
родна федерация по ръгби.
ФИС [фне], фр. FIS (Federation internationa­
le de ski) — Международна федерации во
ски.
ФИСА [фйса], фр. FISA (Federation inter­
nationale des socictes d’aviron) — Между­
народна федерация по гребане.
ФИСЕ (фисс), фр. FISE (Föderation interna­
tionale syndicale de I’enseignement) — Меж­
дународна федерация на учителските проф­
съюзи.
ФИСК(фиск), англ. FISC ( (Foundation for
International Scientific Coordination) —Фон­
дация за международна научна координа­
ция.
ФИСП [фзсп],фр. F1SP (Federation internatio­
nale des societes de Philosophie)—Междуна­
родна федерация на философските дружества
ФИСУ [фису], фр. FISU (Federation inter­
nationale du Sport universitaire) — вж.
ФИСЮ.
ФИСЮ [фисю], фр. FISU (Federation Inter-,
nationale du sport universitaire)— Междуиа-
народиа федерация на университетския
спорт.
ФИТ [фит], фр. FIT (Federation internationa­
le des traducteurs) —Международна феде­
рация ua преводачите.
ФИТЕК (фптек). фр. FITEC (Federaticn in­
ternationale du thermalisme et du climatis-
me) — Международна федерация за терма-
лизъм и климатиаъу; НФТК.
ФИТК, фр. FITC (Federation internationa­
le du termalisme et du clirr.atisme) — вж.
ФИТЕК.
ФИТТ [фит], фр. FITT (Föderation internatio­
nale de tennis de fable) — Международна
федерация по тен не на маса.
ФИТТ [фит], фр. FITT (Fedöraticn interna­
tionale des travailleurs de la terre)— Между­
народна федерация на земеделските работ­
ници; ИЛФ.
ФИФ [фиф] — Филоссфско-ястсрическй фа­
култет.
ФИФА [фйфа], фр. FIFA (Födcratcin inter­
nationale de football associations) — Между­
народна федерация по футбол.
ФИХ
■ФИХ [фих], фр. FIH (Federation internatio­
nale de hockey sur gazon) — Международна
федерация по хокей на трева.
■ФИХ [фих], фр. FIH (Federation interna­
tionale de hanball) — Международна феде­
рация по хандбал.
ФИХК, фр. FIHC (Federation internationale
halterophile et culturiste) — Международна
федерация по вдигане на тежести и култу-
ризъм.
ФК (■—) [еф-ка], техн. — Касетъчен филтър
(напр.: ФК-2000).
ФК [еф-ка], техн. — Кизелгруров филтър.
ФК [фе-ка] — Факултетен комитет, Д ФК на
ДКМС.
ФК [фе-ка]— Флотски комитет. Д ФК на
ДКМС.
ФК биохим. — Фосфатидилова киселина.
ФК [фе-ка] — Футболен клуб.
ф-ка — фабрика.
ФКК [фе-ка-ка], нем. FKK (Freie-Koerper-
Kultur) — Култура на свободното тяло (ну­
дизъм).
ФКНП [фе-ка-не-пе] — Финландска консти-
туционалистка народна партия.
ФКНФ [фе-ка-не-фе] — Факултет по класи­
чески и нови филологии,
ФКП [фе-ка-пе] — Финдландска комунисти­
ческа партия.
ФКП [фе-ка-пе[ — Филипинска комунистиче­
ска партия.
ФКП [фе-ка-пе] — Френска комунистическа
партия.
ФКТ [фе-ка-те] — Френска конфедерация на
труда.
•ФЛЕК [флек], порт. FLECC (Federal Lib­
raries Experiment in Cooperative Catalo-
ging) — Фронт за освобождение на терито­
рията Кабинда (в Ангола).
•ФЛИ [фли], фр. FLI (Federation lainiere
internationale) — Международна федера­
ция за вълнен текстил; ИВТО.
ФМ (—) [гф-ем], техн. — Мембранен филтър
(напр.: ФМ-1).
ФМ електр. — Фазова модулация.
Ф/м физ. — Фарад на метър (единица за дие­
лектрична проницаемост), (след цифра).
ФМА [фе-ме-а] — Фабрика за метален амба­
лаж.
ФМАК, фр. FMAC (Federation mondiale des
anciens combattants) — Световна федера­
ция на ветераните от войната.
ФМИ [фе-ме-й]. фр. FMI (Fonds Monetaire
international) — Международен монетен
фонд: И МФ.
ФМН биохим. — Флавинмононуклеотид.
ФМС биохим. — Феназинметосулфат.
ФМСМ, фр. FMSM (Federation mondiale pour
la sante mentale) — Световна федерация за
борба с психическите заболявания; ВФМХ.
ФМТ [фе-.ме-те], техн. — Морски термичен
филтър.
ФМФ [фе-ме-фе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
1. Физико-математически факултет.
176
2. Сградата, в която се помещава Физико*
математическият факултет. А Отивам до
ФМФ-то.
ФМХ (—) [фе-ме-xä], техн. — Мрежест хид­
равличен филтър (напр.: ФМХ-16-16).
ФМШ [фе-ме-ше], техн. — Морски шихтов
филтър.
ФН (—) [еф-ен] — Навесна почвообразуваща
фреза (напр.: ФН-2,0).
ФН (—) [еф-ен] — Носим фенер (напр.: ФН-
6/1).
ФНЕ [фе-не-е] — Фронт на народното един­
ство (в Бангладеш).
ФНЕ [фс-не-е] — Фронт на националното
единство (в Полша).
ФНЛА [фе-не-ла], ж.. порт. FNLA (Frente
Nacional de Libertaijäo de Angola) — Ha
ционален фронт за освобождение на Ангола.
ФНО [фе-не-ö] — Фронт за национално осво­
бождение (в Салвадор).
ФНОБ — Фронт за национално освобождение
на Бахрейн.
ФНРЮ [фе-не-ре-ib], остар. — Федеративна
народна република Югославия
ФНЧ електр. — Филтър за киска честота;
НЧФ.
ФОБ — Фронт за освобождение на Бретан
(във Франция).
ФОБ [фоб]. англ. F. О. В. и fob (free оп board)
Франко на борда на кораба (транспортна
клауза в международната търговия при
морски превози, съгласно която в уговоре­
ната цена се включват и разноските по на­
товарването на стоката на кораба в угово­
реното пристанище).
ФОВ воен. — Фосфорни отровни вещества.
ФОЕ — Фронт за освобождение на Еритрея,
фолкл. — фолклор.
фон. — фонетика.
фон. — фонетичен.
ФОП икон. — Основен производствен фонд.
ФОП [фоп] — Факултет за обществени профе­
сии.
Форек ж. и м. — Фоторекламна къща.
Фортрая м., англ. FORTRAN (лат. Formu-
lae translator) — Алгоритмичен език, пред­
назначен за обработка на математически и
научно-технически задачи.
ФОС хим. — Фосфороорганично съединение.
ФОС — БОВ воен. — Фосфороорганични бой­
ни отровни вещества.
фот. — фотографски; фотогр.
фЬто, член, -то, ср., разг. — 1. Фотографско
ателие. Д Фото „Витоша". Фотото е
затворено.
2. Обикя. член. Фотограф. Д Повиках фо­
тото да направи снимки.
фото. . . — Фотографски (като първа състав­
на част на сложносъкратени думи, напр.:
фотокамера, фотообектиа, фотоизложба, Фо-
токооп, Фотоиздат).
фотобатр воен. — Фотограметрична батарея,
фотогр. — фотографски; фот.
177
Фотоиздат ср. — Фотографско издателство
(Държавно предприятие).
Фотокооп ж. — Фотографска кооперация.
Фотолабор ж. — Фотографска лаборатория
(Централна фотографска база).
Фохар — I. м. и ср. Държавно индустриал­
но предприятие за фотографска хартия.
2. ж. Фотографска хартия, произведена от
това предприятие.
ФП (—) [еф-пе] — Почвена фреза (напр.:
ФП-2).
ФП радиотехн. — Фазопреобразувател.
ФП — „Филателен преглед“ (списание).
ФП [еф-пе], фр. FP (France Presse) — Инфор­
мационна агенция на Франция.
ФПК [фе-пе-ка] — Флотски партиен комитет.
ФПП [фе-пе-пе] — Филиално полиграфиче­
ско предприятие.
ФПЦ [фе-пе-и,е] — Финландска партия на
центъра.
ФР (—) [еф-ер] — Електрически фенер за ре­
визори на вагони (напр.: ФР-9/2).
ФР [фе-ре] остар. — Физически работник (ка­
тегория трудещи се при съществуването на
купонната система по време на Втората
световна воина).
Ф? (—) [еф-ер] — Фотореле (напр.: ФР-3,
ФР-4).
фр. — франк (след цифра). Д/0 фр.
фр. — френски.
ФРА библ. — Франция.
ФРАП [фрап], исп. FRAP (Frente Revolu-
cionario de Accion Populär) — Фронт на на­
родното действие (в Чили).
ФРГ [фе-ре-ге] и [фе-ер-ге], дас. и (разг.) ср.
{член, -то) — Федерална република Герма­
ния.
ФРЕЛИМО [фрелимо], порт. FRELIMO (Fren­
te de Liberta^äo de Mojambique) — Фронт
за освобождение на Мозамбик.
ФРЕТИЛИН (фретилйн), порт. FRETILIN
(Frente de Timor-Leste de Liberta$ao Na­
tional) — Революционен фронт на незави­
сим Източен Тимор.
ФРЗ [фе-ре-зе]. лг. и (разг.) ср. (член, -то),
икон. — Фонд „Работна заплата“.
ФРОЛИНА [фролйна], фр. FROLINAT (Front
de liberation nationale du Tchad) — Фронт
за национално освобождение на Чад.
ФРОЛИЗИ [фролйзи], англ. FROLIZI (Front
for the Liberation of Zimbabwe) — Фронт
за освобождение на Зимбабве.
ФРС — Федерална разузнавателна служба
(във Федерална република Германия).
фр. т. — фрахтов тон.
ФС (—) [еф-ес] — Автомат за фрезоване на
центрови свредели (напр.: ФС-002, ФС-003).
ФС (—) [еф-ес] — Самоходна фрезз (напр.:
ФС-0,7),
ФС хим. — Фенолна смола.
12 Речник на с'ькр<щ<>ннята
ФЮНК
ФС — Фотосъпротивление.
ФСД [фе-се-де] — Финансово-счетоводна дей­
ност.
ФСДП [фе-се-де-пе]—Финландска социалдемо­
кратическа партия.
ФСДФ [фе-се-де-фе] — Флотско студентско
дружество за физкултура; ФСФД.
ФСЕ [фе-се-е] — Фронт на социалистическото
единство (в Румъния).
ФСЖТ [фс-се-же-те], фр. FSGT и F. S. G. Т.
(Federation Sportive et gymnique du tra-
vail) — Работническа федерация за физкул­
тура и спорт.
ФСИ [фе-се-й], фр. FCI (Federation Cynolo-
gique internationale) — Международна ки-
нологнчна федерация.
ФСО [фе-се-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Финансово-счетоводен отдел.
ФСП [фе-се-пе] — Филипинска социалистиче­
ска партия.
ФСП [фе-се-пе] — Финландска селска партия.
ФСП [фе-се-пе] — Френска социалистическа
партия.
ФСР — Сигнален ръчен фенер.
ФСРП [фе-се-ре-пе] — Финландска социали­
стическа работническа партия.
ФСС радиотехн. — Филтър за съсредоточена
селективност.
ФСФ [фе-се-фе] — Факултет по славянски фи­
лологии.
ФСФД [фе-се-фс-де] — Флотско студентско
физкултурно дружество; ФСДФ.
ФСХ биохим. — Фоликулостимулиращ хор­
мон.
ф-т — факултет; фак.
ФТБ [фе-те-бе] — Финландско телеграфно
бюро.
ФТП [фе-те-пе]. ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Фабрика за технически пособия.
ФТПД [фе-те-пе-де], м. и (разг.)ср. (члек.-то)—
Филиал за технологическа проектантска
дейност.
ФУ (—) [еф-у] — Универсална фрезмашипа
(напр.: ФУ-321).
ФФ [фе-фе] — Фармацевтичен факултет.
ФФ [фе-фе] — Филологически факултет.
ФФН хим. — Фенолформалдехидна новолач-
на смола.
ФФС хим. — Фенолформалдехидна смола.
ФФФ хим. — Фурфурилфенолформалдехидяа
смола.
ФЦ (—) [еф-це] — Фекална цистерна (напр.:
ФЦ-25).
ФЧК [фе-че-KäJ — Френски червен кръст.
ФЧХ електр. — Фазово-честотна характери­
стика.
ФШ (—) [еф-ше] — Шнхтов филтър (напр.:
ФШ-20/20).
ФЮНК [фюик], фр. FUNC (Force de l’unionr
nationale Cambodge)—Обединен национа
лен фронт на Камбоджа.
X 178
X (—) [хе] — Хелиограф (напр.: Х-1000).
(—) X [ха], метал. — В мярката на хронис­
та стомана (напр.: Ст40Х).
х — хекто. . . (десетична представка към из­
мерителни единици, напр.: хг — хектограм,
хл — хектолитър).
х. — хижа (със собствено име). А х. „Алеко".
х. — хиляди; хил. (след цифра). А 500 х.
ХА (—) [ха] — Автоматична хранилка (напр.:
ХА-4. XA-G).
ха — хектар (след цифра).
ХАБ [хаб], воен. — Химическа авиационна
бомба.
ХАЛ [хал], ж. и м., англ. HAL (Hawaiian
Airlines) — Хавайски въздушни линии.
Хартйякооп ж. — Кооперация за обработка на
хартия.
ХАС воен. — Хидроакустична станция.
ХБДХ биохим, — Хндроксибутиратдехидро-
геназа.
хвк [хе-ве-ка], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Хранително-вкусов комбинат.
ХВО [хе-ве-ö], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Цех за химическо очистване на водата; Хим-
водоочпетка.
ХВП библ. — Хранително-вкусова промиш­
леност.
ХВТП — Верижно-транспортна хранилка за
птици,
хвч физ. — хектоватчас (след цифра).
хг — хектограм (след цифра).
ХГД — Издателство „Христо Г. Данов“.
ХДЕК хим. — Хлоралилдкегилднгнокарба-
м ат.
ХДП [х е-де-пе] — Християндемократическа
партия (в Италия).
ХДС [х е-дс-се] — Християндемократически
съюз (във Федерална република Германия).
ХЕ биохим. — (Псевдо) холинестс-раза.
ХЕИ [хе-й], ж. и (разг.) ср. (член, -то) — Хи­
гиенно-епидемиологична инспекция.
ХЕК — Хидроенергийна каскада.
ХЕМИОЗ [хемииз] Републиканско науч­
но дружество на хигиенистите, епидемиоло-
зите, микробиолозите и организаторите на
здравеопазването.
Хемокопйр ж. — Самокопираща хартия, про­
извеждана в завод „Хемус“ — Бургас.
ХЕС — Хндро-енергийно строителство.
ХЕС [хес], ж. и м. — Химико-епидемнологич-
на станция.
ХЕУ [хе-у] — Хигиенно-епидемиологично
управление.
ХЗ [хе-зс] — Химически завод.
ХЗ [хе-зе] — Хладилен завод.
ХИ — Хлебни изделия (в емблемата на тър­
говски е заведения за хлебни изделия).
хидравл. — хидравличен.
жйдро. . . — Хидравличен (като първа състав­
на част на сложиосъкратени думи, напр.:
хидропомла, хидротурбила).
хйдро. . . — Хидроелектрически (като първа
съставна част на сложносъкратени думи,
напр.: хидростаниия).
хйдро. . . — Хидротехнически (като първа съ­
ставна част на сложяосъкратенл думи, напр.
хндросъоръжение)
хидрогеол. — хидрогеология.
хидрол. — хидроложки.
Хйдрострой л. — Държавно стопанско обеди­
нение за строителство на хидроенергийни
обекти, язовири за напояване и др.
хидротехн. — хидротехнически.
хил. — хиляди; х. (след цифра). А 100 хил.
ХИМ библ. — Химическа промишленост.
хим. . . — Химически (като съставна част на
сложносъкратенн думи, напр.: хнмкомбмнат,
Хнмимпорт, Химпроент).
хим. — химически.
хим. — химия.
Хймводоочйстка ж. — Цех за химическа
очистка на водата; ХВО.
Хймимпорт м. — Външнотърговска организа­
ция за внос (импорт) и износ на химикали,
пластмаси, нефтопродукти и др.
хймкомбинат м. — Химически комбинат; ХК.
Хймкомплект — Инженерингова стопанска
организация за изграждане на комплектни
обекти на химическата промишленост в стра­
ната и чужбина.
Хймметалургпроект м. — Институт за проуч­
ване и проектиране на обекти на химическа­
та промишленост и металургията.
Хймметалургремонт м. — Специализирана
организация за ремонт но обекти нл хими­
ческата промишленост п металургията.
химотрокика хс. — Наука, разглеждаща меж­
динни проблеми на автоматиката, електро­
никата и електрохимигта.
Хймпро, член -то, ср. (Химическа промишле­
ност) — Прахообразен препарат за пране,
Хймпроект м. — Проектантска организация
за проектиране на обекти на химическата
промишленост.
Хймснаб м. — Държавно стопанско обедине­
ние за снабдяване с органични и неорганич­
ни химикали, багрила, минерални торове
и др..
Хйпромез м.. рус. Гипромез (Государственннй
союзний институт по проектированию ме-
таллургических заводов) — Държавен ин­
ститут за проектиране на металургични за­
води.
хирург, — хирургически.
ХИС — Християнско-исторически съюз (в Ни­
дерландия).
Хифоцйм (—)■—Марка хидрофобен цимент
(напр.: Хифоцпм-1).
ХК биохим. — Хексокиназа.
179
ХК (—) [хс-ка], техн. —Херметичен к.тзчан
(нзир.: ХК-150. ХК-200).
ХК [xe-riäl — Химически комбинат, хкмком-
бинат.
ХК.Г библ. — Хонг Конг.
ХКМТ |хе-ка-ме-те] . лг. и (разг.) ср. (член.
-то) — Химически комбини;■ за минерални
торове.
ХКП [хе-ка-пе] — Хондурас.-:« комунистиче­
ска партия.
ХКПВ [хе-ка-пе-ве], н (разг.) ср. (член.
-то) — Химически комбинат за полиестерни
плака а.
хл — хектолитър (след цифра).
ХЛБ хим. — Хидрсфнлнолипсфилея баланс,
хлортен хим. — Хлориран терпентин,
хлортер м., хим. — Хлориран терпен.
ХЛС соен. — Xидролокгцлонва станция,
хм — хектеметър (слсд цифрг./.
ХМК хим. — Хидразнд иа ма.ц.пшжатл кисе-
.1 НИЗ.
ХМО [хе-ме-о] — Хидрометеорологична област.
ХМС |хс-ме-се]. ср. (разг., член, -то) — Хидро­
мелиоративно строителство (специалност във
шепи учебни завадения).
ХМС [хй-мс-се], ог. и (разг.) ср. (член, -к; —
Хи.трсметеорологична станция.
Х51ТС [хС-ме-те-се], ед. и ср. (разг., члек.-хо)-
Хидромслноратнвна машннно-тракторнз
станция.
ХН (_} [хе-сн] — Хидравлична пожевн: (ме­
тал ронеща машина) (ji?*np.: Хг'-25У,).
Хн cL't'Zi. — хенри (единица за инд) к.изност и
щцшмоиндуктивнтст). (след цифра).
Хи н сриз. — хенри на метър (единица за маг­
нитна проницаемост), (след цифра).
ХНП |хе-не-пе], м. и (разг.) ср. (член.-то),
eora. — Химически наблюдателен пост.
ХНП {хе-ке-пе] — Християнска народна пар­
иш (с Белгия).
ХОсоек. — Химическо оръжие.
хол, — холандски.
хоремаг остср. — 1. Само ед. Хотели,
ресторанти, магазини (търговско предприя­
тие).
2. "?лч. -ът, -а, лом -зи. Ресторант в малко
сс-л вшс.
xopc-fp. — хореография.
ХОС I .ос] — Хидромелиоративна опитна стан-
ХП — В емблемата на Държавно търговско
предприятие „Хлебна промишленост“.
ХП (—)’ [xe-nej — Потъвшц хидрант (напр.:
ХГ1-90, ХП-125).
ХПАА хим. — Хидролизиран полиакриламид.
ХГ1К |хе-пе-ка], хим.— Химически потребен
кислород.
ХППБвосн. — Хирургична полева подвижна
болница.
ХЛС (—) [хе-яе-се]. техн. — Хидравлично
променливо съпротивление (папр.: ХПС-1).
ХПТПК. — Художествено-приложна трудо-
jjo-ii; оизводителиа кооперация. &ХПТПК
" Ц-.лгарско народно творчество".
худ.
ХР соен. — Химическо разузнаване.
ХранекспоР- — Еъншнспъргг-вска орга­
низация за износ (експорт) п внос (импорт)
на хранитс-лни стоки, зърнени храни, вари­
ва, маел г, фуражи и др.
Хранмаш лн — Държавно стопанско обедине­
ние. i.'ocio доставя. изнася или организира
.монтажа и ш<фмО|.тажз на машини захрани-
т V л и о - в к \ с ..щата п р о м i: щ л с н е с т.
Хранпроект у. — Институт за проучване н
проектиране на машини за хранително-вку­
совата промишленост.
ХРД |.хе-ер-де], соен. — Химически разузнава­
телен дозор.
Хромал .и., метал. — Сплав за електронагре­
вателни vm’/iH със състигг желязо, хром и
алуминий.
хромел м.. мешпл. —Сплит, на никел и хром,
използувана з пиромстрнята.
хронол. — хронологичен,
хроиом. — хрономет рическн.
ХРС биоха.::. — Холинреактипна система.
ХС (—) [хс-се]. техн. —Хидравлично постоян­
но съпротивление (напр.; ХС-1).
ХС — Хранителни стоки (в емблемата па тър­
говските заведения за хранителни стоки).
ХС {хе-сс] — Християнски ci‘оз (във Финлан­
дия).
Хс — Хасково (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Хасково и
XaciO'Bciui окръг). А Хс 15—16.
ХСЗ [хс-се-зе] — Хумор, сгтира, забава. Д
Дискотека ХСЗ.
ХСНП [хе-сс-ие-пе] — Хркстнякскс-социзлиа
народна партия (в Люксембург).
ХСО есен. — Х; мичсс:.и осксл-.-.ч-:и снаряд.
ХСПЕ хим. — Хлорсулф -исв подпети ден,
ХСС [.хе-сс-се]—Христгя.лкч сг.денцки съюз
(?. Мексико).
ХСС [хе-се-се] — Христнясссциалея съюз (във
Федерална република Германия).
XCCF оспгар., рус ХССР (Херсзмская Совет-
ская Сониаллстическая РеспуСлика) — Хо*
резмека съветска социалистическа републи­
ка (1923—1924 г.).
ХТ — „Хасковска трибуна“ (вестник).
ХТЗ |ха-те-зе]. рус. ХТЗ (Хлрьковский трак-
ториш! завод вмени Сергея Орджоники-
дзе) — 1. Харковски тракторен завод.
2, В марката па трактори, произведени в
Харковския тракторен завод (вапр.: ХТЗ-7).
хти [хс-тс-н], .it. и (разг.) ср. (член. -то) —
1. Хнмико-техиологнчс!' институт; ВХТИ.
Д Завърших ХТН.
2. Сградата, в която се помещава Химико*
технологичният институт; ВХТИ. Д Оти­
вал; до ХТИ-rno. Ще се срещнем пред
ХТИ-то.
ХТК аерон. -■ Хидротермичен коефициент
на Селянинсв (за определяне на климатич­
ните условия).
худ. — художествен.
худ. — художник.
ХФ
ХФ (хе-фе] — Химически факултет.
ХФДМ хим. — Хлорфенил-дкметилкарбаиид.
ХФЗ [хе-фе-зе]. м. и-(разг.) ср. (член, -то) —
Химико-фапмацевтичен завод.
Ц (—) [це] — Цвеклокомбайн (напр.: Ц-25).
ц ственннй еоенно-исторический архив)—Цен­
ц — центпер (след цифра).
ЦАБ [цаб], м. (разг.,член, -ът, -а) й«. —Цен­
трална автобаза.
ЦАБ [цаб] — Централна армейска библиоте­
ка.
ЦАГИ [цагн]. рус. ЦАГИ (Централькнй азро-
ги дродинамический институт имен и Н.
Е. Жуковского) — Централен аерохидроди-
намичен институт (в СССР).
ЦАК — Централен армейски клуб.
ЦАМ [цам], л«., метал. — Леярска сплав от
цинк, алуминий и мед.
ЦАМ ИС [цамис] — Централиоафрикански мит­
нически и икономически съюз (Регионална
икономическа групировка в Тропическа
Африка).
ЦАМК [цамк] — Централен авто-мото клуб.
ЦАМФ биохим. — Цикличен адеиозин моно-
фосфат.
ЦАПО ос map. — Централна архитектурна и
проектантска организация.
ЦАР [цар] — Централноафриканска републи­
ка.
ЦБ — Централна база.
ЦБ [це-бе], гпехн. — Централна батерия (си­
стема телефонни апграти).
ЦББАН — Централна библиотека при Бъл­
гарската академия на науките.
ЦБНТИ — Централно бюро за научно-техни­
ческа информация.
ЦБССА — Централна библиотека при Селско­
стопанската академия.
ЦБХ (—) [це-бе-хе] — Бутален хидравличен
цилиндър {напр.: ЦБХ-221А, ЦБХ-222А).
ЦБХЛ [це-бе-хе-ел] — Централна биохимична
лаборатория (при Българската академия на
науките).
ЦБЩ [це-бе-ще] — Централен бригадирски
шаб. rt-
ЦЗА [це-ве-а] — Централен военен архив.
ЦВБИ остар. — Централен ветеринарно-бак­
териологичен институт.
Цветметпром м.. остар. — Цветно-металур­
гична промишленост (завод).
ЦВИЗПБ — Централен ветеринарен инсти­
тут по заразни и паразитни болести.
ЦВИМ —Централен военноисгорически музей.
ЦВЛК [це-ве-ел-кз] — Централна военноле-
кзрска комисия.
ЦВМЛ [це-ве-ме-пе] — Център за внедряване
нз пластмасите в машиностроенето.
ЦВТ И [пп-пе-те-й] — Център за външнотър­
говска зция.
ЦГВИА, рус. Г,ГЗПА (Центральннй государ-
180
Хи физ. — херц (единица за честота), (след
цифра).
хцх хол. — Хексахлорциклохексан.
хърв. — хърватски.
трален държавен военноисторически архив
на СССР.
ЦД [це-де] — Централен дом (на Съветската
армия).
ЦДА [це-де-ä] — Цифров диференциален ана­
лизатор.
ЦДГ — Целодневна детска градина.
ЦДИА (це-де-и-а|—Централен държавен исто­
рически архив.
ЦДКА [це-де-ка], остар., рус. ЦДКА (Цен­
тральннй дом Красиой Армии) — 1. Цен­
трален дом на Червената армия.
2. Спортен клуб към Централния дом на
Червената армия.
3. Спортен.;отбор към този клуб.
ЦДНА [це-де-ке-ä], м. и ср. (разг., член, -то) —
1. Централен дом на Народната армия.
2. остар. Спортно дружество към Цен­
тралния дом на Народната армия.
3. остар. Спортен отбор към това дружество.
Л ЦЦНА -то би с 3 : 1.
ЦДНТ [це-де-но-те] — Централен дом за на­
родно творчество.
ЦДП (—) [ие-де-пе] —Даойнодействуващ пнев­
матичен цилиндър (напр.: ЦДП-40Х710—3).
ЦДП (—) [це-де-пе] — Дисков преносим цир-
куляо (напо.: ЦДП-450).
цдп [це-де-пе]—Централен диспечерски пункт.
ЦДП [ це-де-пе] — Център, демокрация и про­
грес (центристка групировка във Франция).
ЦДС [це-де-се]—Централна диспечерска служ­
ба.
цдт [це-де-те], рус. ЦДТ (Центральиьгй дет-
ский театр) — Централен детски театър (в
СССР).
ЦДТА [це-де-те-а] — Централен държавен тех­
нически архив.
ЦДУ [це-де-у] — Централно диспечерско уп­
равление (на обединената енергийна систе­
ма на страните — членки на Съвета за
икономическа взаимопомощ).
ЦЕИМ [цейм], ед. и мн.—Цифрова електрон­
ноизчислителна машина; ЕЦИМ.
Центенергоремонт м.—Предприятие за цент­
рализиран ремонт на оборудването на топ­
лоелектрически централи и др.
ЦЕНТИ [центи] — Център за научна и тех­
ническа информация.
ЦЕНТИИ [пентий] — Център за научно-техни­
ческа н икономическа информация; ЦНТИИ
иентр. — централен.
Централфьто ср. — Централно фотографско
ателие.
Центромор пол. Ccntromor (Centrala Mor-
181
ska Importowo-Eksportowa) — Външнотър­
говско предприятие за внос и износ на
морски съоръжения (в Полската народна
република).
ЦЕП — Централна експедиция ма печата.
Цепеля пол. ж., Cepelia и CPLiA (Central«
Przemyslu Ludowego i Artystycznego) 1.
Само ед. Централа за художествени и
народни занаяти (в Полската народна
република) (1949—1954).
2. Магазин за изделия на художествените
и народните занаяти.
ЦЕПК [це-пс-ка] — Централна експертно- про-
веровъчна комисия.
ЦЕРА [цера], ж. и ср. — Центенергоремонт
и автоматика (стопанско предприятие за
централизиран ремонт на оборудването на
топлоелектроцентрали, автоматизация на
енергосисте.мите и др.).
ЦЗЛ [це-зе-ел] — Централна заводска лабо­
ратория.
ЦЗМК [це-зе-ме-ка] — Център за зашита на
металите от корозия.
ЦЗПБ [це-зе-пе-бе] — Център по заразни и
паразитни болести.
ЦЗС [це-зе-се] — Църковно земеделско сто­
панство.
ЦИ [це-й] — Централен институт.
ЦИ. . . — Централен институт (напр.: ЦИЕ,
ЦИНТИ, ЦИИЛ и др.).
циг. — цигански.
ЦИЕ [цие] — Централен институт по еле­
менти.
ЦИЕХ [циех], пол. CIECH (Centrala Impor­
towo-Eksportowa Chemikaliöw)—вж. ЧИЕХ.
ЦИИД [цийд] — Централен институт за ин­
формация и документация (в Германската
демократична република).
ЦИИЖ [цийж]— Централен изследователски
институт по животновъдство.
ЦИИТ [цийт] — Централен институт по изчи­
слителна техника.
ЦИК [цик], остар., рус. ЦИК (Центральннй
Исполнительнмн Комитет) — Централен из­
пълнителен комитет в СССР (1924 —1937).
ЦИКСМ [цй-ка-се-ме] — Център за информа­
ция по качество, стандартизация и метро­
логия.
ЦИЛ [цил] — Централна измерителна лабора­
тория.
ЦИЛ [цил] — Централна изпитателна лабо­
ратория.
ЦИЛ [цил] — Централна институтска лабора­
тория.
ЦИМ [цим] — Цифрова изчислителна машина,
цимат хим. — Цинков диметилдитиокарба-
мат.
цннеб хим. — Цинков етилен-бнеднтиокарба-
мат.
ЦИНТИ [цйнти] — Централен институт за
научно-техническа информация.
ЦИНТИАС [цйнтиас] — Централен институт
ЦЛАТОХТ
за научно-техническа информация по ар­
хитектура и строителство.
ЦИНТИЙ [цйнтий] — Централен институт за
научно-техническа и икономическа инфор­
мация.
ЦИНТИСИ [цйнтией] — Централен институт
за научна, техническа, икономическа и
социална информация.
Циоргпроект м. — Централен институт .,Орг-
проект“.
ЦИП — Център на индийските профсъюзи.
ЦИСУ [цису] — Център за информация по
социално управление.
ЦИТ [цит] — Цифрова изчислителна тех­
ника.
ЦИТ [цнт], остар., рус. ЦИТ (Центральннй
институт труда) — Централен институт по
труда в СССР (1920 г.).
ЦПУ [циу], електрон. — Цифрово интегрира*
що устройство.
ЦИУУ (циу]— Централен институт за усъ
вършенствуване на учители.
ЦК [це-ка] и [ц.ека], л. (разг., член., -то) —
Централен комитет. Д UK на Б КП.
ЦКДМ [це-ка-де-ме], истор. — Централен ко­
митет па демократичната младеж.
ЦКК [не-ка-ка] — Централна контролна ко-
мисия.
ЦКЛ [це-ка-ел] — Централна комбинатска ла­
боратория.
ЦКО [це-ка-ö] — Цех „Корабно обзавеждане“.
ЦКП [це-ка-пе] — Централна консултативна
поликлиника.
ЦКП [це-ка-пе] — Ценлонска комунистическа
партия.
ЦКП [це-ка-пе], соен. — Централен контролен
пу нкт.
ЦКПС [це-ка-пе-се], ..и. и (разг.) ср. (член.
-то) — Централен комитет на професионал­
ните съюзи.
ЦКПСЗР — Централен комитет на Професио­
налния съюз на здравните работници.
ЦКРК [це-ка-ре-ка] — Централна контролно-
ревизионна комисия.
ЦКС [це-ка-се], и (разг.) ср. (член, -то) —
Централен кооперативен съюз.
ЦКТ [це-ка-те] — Централен куклен театър.
ЦКШ [це-ка-ше] — Централна комсомолска
школа.
ЦЛ [це-ел] — Централна лаборатория.
ЦЛ. . . — Централна лаборатория (напр.:
ЦЛАТ, ЦЛЕ н др.).
ЦЛА [це-ле-ä], ж. и (разг.) [цла], ср. (член,
-то) — Централна лаборатория по автома­
тизация.
ЦЛАНП [цланп], ж. и м. — Централна лабо­
ратория по автоматизация и научно при-
борсстрсене.
ЦЛАП [цлап], ас. и л. — Централна лаборато­
рия по полимери.
ЦЛАТ [цлат], ж. и .и. — Централна лаборато­
рия по автоматика й телемеханика.
ЦЛАТОХТ [цл2тохт], ж. и м. ■— Централна
иЛАФИ
лаборатория по теоретични основи на хими­
ческата техника.
ЦЛАФН [цлафй]. ä'. и ср. — Централна лабо­
ратория за агрофизически изследвания.
ЦЛАФОП [цлафол], ж. и ж. — Централна
лаборатория по фотопроцеси.
ЦЛБФ [ке-ле-бг-фе] — Централна лаборатория
по биофнзика.
ЦЛВГ [нс-ле-ве-ге] — Централна лаборатория
по висша геодезия.
ЦЛЕ [це-лос] — Централна лаборатория по
енергетика.
ЦЛЕК [ц.тек] — Централна лекарска експерт­
на Ki-MiiCilH.
ЦЛЕХИТ (цлехнт], ж. и ,к. — Централна
лаборатория по електрохимнчески източ­
ници на тпк.
ЦЛИЛ1 (цлнм), и .1?. — Централна лаборато­
рни за изучаване на мозъка.
ЦЛКИ [це-ле-ке-й] — Централна лаборатория
за космически изследвания.
ЦЛОЗОИ [цлоз0и|, ж. и м. — Централна
лаборатория за оптически запис и обработка
ти ич.‘ ормация.
ЦЛПР [цс-ле-пс-ре] — Централна лзборато-
рия нс: проблемите на регенерацията; ЦЛР.
ЦЛР jjic-.u-p''] — Централна лаборатория по
пробл-мите на регенерацията; вж. ЦЛПР.
ЦЛСЕНР.И [ие-ле-се-ие-я], ж. и ср. — Цен­
трална лаборатория пс слънчева енергия
и нови енергийни източници.
ЦЛФХМ [це-ле-фе-хе-ме] — Централна лабора­
торни по физнко-химична механика.
ЦЛХ |це-ле-хе] -- Централна лаборатория по
?;<.л.ми1ггология.
ЦМБ |це-ме-бс] — Централна медицинска би­
блиотека.
ЦМБ |це-ме-бе] — Централна монтажна ба­
за.
ЦМД [це-ме-де] — Цилиндричен магнитен до­
мен.
ЦМИ [це-ме-и] — Централен машиностроите­
лен институт.
ЦМНА остар. — Централен музеи да На­
родната армия.
ЦМСЛ {не-ме-се-ел]—Централна морска строи­
телна лаборатория.
ЦМСС [це-ме-сс-се] — Централна минно-спа­
сителна станция.
ЦН (—) [це-сн] — Нагнетателен цилиндър
(напр.: ЦН-19).
ЦН остар. — Централно настоятелство.
ЦНАП [цнап], ед. и воен. — Център за
непосредствена авиационна поддръжка.
ЦН И |це-яе-й] — Център за научна информа­
ция.
ЦНИВМИ — Централен научноизследовател­
ски ветеринарномедицински институт.
цнид [цнид] — Център за научна информа­
ция и документация.
ЦНИД [цннд] — Център за научноизследо*
вагелска дейност.
ЦНИДПКОИПР — Център за научноизследо­
вателска дейност и прогнозиране на ком­
плексното и оптимално използуване на
природните ресурси.
ЦНИЖ (цниж) — Централен научноизсле­
дователски институт по животновъдство;
цнииж.
ЦННИ [цинк] — Централен научноизследова­
телски институт.
ЦНИИ. . . — Централс-н научноизследовател­
ски институт (напр.: ННШ1Ж. ЦНИИЗК).
ЦНИИГС [цтш-ге-се] — Централен научно­
изследователски институт по горско сто­
панство.
ЦНИИЖ [ипг.йж] — Централен научноизсле­
дователски институт по животновъдство;
цннж.
ЦННИЗК [шши-зе-ка] — Централен научно­
изследователски институт за земеделски
култури.
ЦНЙИЛХ [цинйлх]. остор., рус. ЦЬШИЛХ
(Центральпьш научно-исследовательский ин­
ститут лесного хозяйства) — Централен па-
учпоизследоаателскн институт по горско
стопанство (в СССР),
ЦНИИМЕ [пнйиме],рус. ЦНИИМЗ (Централь-
нмй научио-исследовательский институт ме­
ханизации п зпергстики лесной лромьпплеп-
иости) — 1. Централен научноизследовател­
ски институт по механизация п енергетика
на горската промишленост (s СССР).
2. В марката на съоръжения, създадени в то'
зи институт (нзпр.: ЦННИМЗ-К5-електро-
моторен трион).
ЦНИИО [цняид] — Централен научноизсле­
дователски институт по ог.( шарство.
ЦНИИР [цнипр] — Централен; научноизсле­
дователски институт по растениевъдство.
ЦНИИС [цнипс], рус. ЦНПИС (Центральньгй
научно-исследовательския институт связ»:)—
Централен научноизследователски инсти­
тут по съобщенията (в СССР).
Цниитмаш « ЦНИИТМАШ [цвйитмаш] —
Централен научноизследователски инсти­
тут по технология на машиностроенето.
ЦНИИФ [цнийф]— Централен научноизсле­
дователски институт по фуражите.
ЦНИИФК [цнни-фе-ка] — Централен науч­
ноизследователски институт по физическа
култ) ра.
ЦНИКА [цнйка], м. и ж. — Централен науч­
ноизследователски и проектантски инсти­
тут по комплексна автоматизация на произ­
водството.
ЦНИКРД [цнй-ка-ре-де] — Център за научно­
изследователска, проектно-конструкторска
и развойна дейност.
ЦНИЛ [цннл], ж. и м. — Централна научно­
изследователска лаборатория.
ЦНИЛХИ [цннлхй], рус. (Центральнь1й науч-
но-исследовательскнй лесохимнческий ин­
ститут)— Централен научноизследователски
и проектантски институт по лесохимическа
промишленост (в СССР).
ЦН НИЗ [цнй-ме-зс] — Център за научна ни-

формация по медицина и здравеопазване.
Цнипетуга и ЦНИПЕТУГА [цнипетуга]. м.
и ж. — Център за научни изследвалия,
проучване, проектиране н експериментира­
не но териториално устройство, градоуст­
ройство и архитектура.
ЦНИПИА {цнйпна], л. и ж. — Централен
научноизследователски и проектантски ин­
ститут но автоматизация.
ЦНИПКРДТ — Център за научноизследо­
вателска проектно-констру кторска и раз-
война дейност по тютюна.
ЦНИПП [ циил] — Център за научни изслед­
вания и проектиране на пътища.
ЦНИРД [14-ирд]. член. -ът, -а, мн. -ове, м. —
Център за научноизследователска и развой­
на дейност.
ЦНИРД ВД [цнйрд ве-де] — Център за научно­
изследователска и развойна дейност по
е» тернпарно дело.
ЦННРДК [цвнр-де-ка) — Център за научно­
изследователска п развойна дейнс-ст по
корабостроене.
ЦНИРПД [цнйр-пе-де]— Център за научно­
изследователска, развойна и проектантска
дейност.
ЦНИТ [цнит] — Център за научна информа­
ция на труда.
ЦНИТМАШ ’ [цнйтмаш] — вж. ЦНИИТМАШ.
ЦН ИТПД — Център за научноизследовател­
ска и технологично-проектантска дейност.
ЦНИФ — вж. ЦНИИФК.
ЦНМИ [цс-нс-мс-й] — Център за научна
медицинска информация.
ЦНПН [це-не-пе-не] — Център по невроло­
гия,' психиатрия и неврохирургия.
ЦНСМ [це-ие-се-ме], и ср. (разг., член.
-то) — ]. Център за нови стоки и мода.
2. Представителен магазин на Центъра за
нови стоки и мода.
ЦНС мед. ~ Централна нервна система.
ЦНТБ [це-пе-те-бе] — Централна научно-тех-
ническа библиотека.
ЦНТИИ [центий] — Център за научно-техни­
ческа и икономическа информация. ЦЕНТПИ;
ЦНТИИСГС— Център за научно-техническа
и икономическа информация по селско и
горско стопанство.
ЦНТСМД — Център за научно-техническа са­
модейност сред младежта и децата.
ЦНУХТ [цнухт] — Център по нефрология,
урология, хемодиализа и трансплантация.
ЦО [це-о] — Център по онкология.
ЦОМД — Център по охрана на майчинството
и детството.
ЦОМПИ [цомпи] — Централен обединен ме­
дицински полувисш институт.
ЦОНТИ [цолти] — Център за отраслова на-
\ ч но-техкическа информация.
ЦОП — Централноамерикански общ пазар.
ЦОП |цоп] — Център за оптимално планиране.
ЦОФ |цоф] — Централна обогатителна фаб­
рика.
цспс
ЦОХ [цох] — Цс-нтър по онкология и хе­
матология.
ЦП [цс-пе]. е.:сктр. — Централен процесор.
ЦП |цс-пс] — Център за проверка.
ЦПА |:ie-nc-ä] — Централен партиен архив.
ЦПБ [ие-пе-бе] — Централна патентна би­
блиотека.
ЦПД [ие-пе-ле] — Пневматичен двойнодсйс.тву-
ващ цилиндър.
ЦПДИ [це-пс-ле-й] — Център за педагогичес­
ка документация и информация.
ЦПЕХП [це-пе-хе-пе] — Център по промиш­
лена естетика и художествено проектира­
не.
ЦПИ [це-пе-в] — Център за патентна инфор­
мация.
ЦПП (—) [це-пе-пе] — Центробежна проти­
вопожарна помпа (напр.: ЦПП-55).
ЦППБ |це-пс;-пе-бг] — Централна програмна
и проектантска библиотека.
ЦП У електрон. — Цифрово програмно управ­
ление.
ЦПУ [пе-пе-у] — Централен пулт за управ­
ление.
ЦПФ [це-пс-фе]— Център за пневмология и
фтизиатрия.
ЦПЩ [це-пс-ще] —Централна планинска шко­
ла.
ЦР — Централно ръководство.
ЦРБ (це-ре-Се] — Централна ремонтна база.
ЦРК [п.е-ре-ка] — Централна ревизионна ко­
мисия.
ЦРМ [це-ре-ем] — Центробежноролкова мел­
ница.
ЦРС — Централна разузнавателна служба (в
Южна Корея).
ЦРСС [ие-ре-се-се] — Централна районна стан­
ция на съобщенията.
ЦРУ — Централно районно управление.
ЦРУ [це-рс-у], (р. (разг., член. -^ — Цен­
трално разузнавателно управление (и САЩ).
ЦС [це-се| — Централен съвет. А ЦС на
БПС.
цс [це-се] — Централна станция.
ЦС (—) [це-ес] — Силов цилиндър (напрл
ЦС-55, ЦС-100).
ЦСБ [це-се-бе] — Централна снабдителна ба­
за.
ц. сб. — цитираният сборник.
ЦСК [це-се-ка] — Централен спортен клуб.
ЦСКА [це-се-ка]. н ср. (разг., член -то)—1.
Централен спортен клуб на армията.
2. Спортен отбор към Централния спортен
клуб на армията. А ЦСКА-то победи с 2:1.
— Прои:.ел цесекйсг, цесекар, цесекйстки.
цел. — църковнославянски.
ЦСМА [пе-се-ме-а] — Централна станция на
младите агробиолозн.
ЦСМТ [це-се-ме-те] — Централна станция на
младите техници. •
ЦСНТИД — Център за селскостопанска научна
и техническа информация и документация.
ЦСПС [це-се-пе-се], м. и (разг.) ср. (член.
цсс
•то) — Централен съвет на професионалните
съюзи.
ЦСС [цс-се-се], остар. — Централен спортен
съвет.
ЦССБ [це-се-се-бе] — Централна селскостопан­
ска библиотека.
ЦССЗ [це-се-се-зе] — Център по сърдечно­
съдови заболявання.
ЦСТ — Централна съветска телевизия.
ц. ст. — цитираната статия.
ЦСТПК |це-се-те-пе-ка] — Централен съвет
на трудово-производителните кооперации.
ЦСТС [це-се-те-се] — Централна спортно-ту­
ристическа станция.
ЦСУ [це-се-у], ср. (разг., член, -то) — Цен­
трално спортно училище.
ЦСУ [це-се-у], ср. (разг., член, -то) — Цен­
трално статистическо управление.
ЦТАК [нтак], рус. ЦТАК (Центральиое те-
леграфное агентство Корен) — Телеграфна
агенция на Корейската народнодемокра­
тична република.
ЦТБ [ це-те-бе] — Централна техническа би­
блиотека.
ЦТВ — Цветна телевизия.
ЦТЕЛК |це-телк] — Централна трудово-екс­
пертна лекарска комисия.
ЦТКА [ це-те-ка] — Център за транспортна
кибернетика и автоматизация.
ЦТНИРД [цтнирд] — Център за техническа,
научноизследователска и развойна дейност.
ЦТП [це-те-пе] — Централно търговско пред­
приятие.
ЦТС [це-тс-се], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Централна телефонна станция.
ЦТФ хим. — Цитидинтрифосфат.
ЦУ [це-у] — Централно управление.
ч
Ч [че], обики. член, чето, ср., воен., р;,с. Ч
(час) — За означаване началото на стика,
форсиране и под Д Чето с 6 ч.
ч — час (след цифра). А 7 ч.
ч. — част
ч. — число.
ч. — човека (след цифра). Д 5 т-
ЧАССР [че-а-ес-ес-ер],р:/с. ЧЛССР(Чувашская
Автопомная Совегсхая Сонма; истическая
Республйка) — Чувзшка автономна съвет-
ска социалистическа република.
ЧБМ — Честита Баба Марта (в поздравителни
картички, телеграми и под.).
ЧД воен. — Челен дс-зор.
ЧД радиотехн. — Честотен детектор.
ч/д икон. — човекоден (след цефр;<).
Чедок л.» че.и. Cedck (Ceskoslcven^kä Do-
pravni Kanceläfj — Чехословашко тури­
стическо бюро.
Чека ж. и (-разг.) ср. (■-.лен. -то), истор., рус.
Чека (Чрезвучайная комиссия по берьбе с
184
ЦУБД воен. — Център за управление на бой­
ните действия.
ЦУВ — Център за ускорено внедряване.
ЦУГФ — Циклон успокоител за груби фу­
ражи.
ЦУМ [цум] — Централен универсален ма­
газин.
ЦУМТСпДР — Централно управление за ма­
териално-техническо снабдяване и държа­
вен резерв.
ЦУО [цуо], воен. — Център за управление и
оповестяване.
ЦУП [пул] — Център за управление на по­
летите.
ЦУР [пур] — Централна уредостроителна ра­
ботилница.
ЦУРЕБ [цуреб] — Централна уредостроител­
на работилница с експериментална база.
ЦУРК [цурх] — Център за усъвършенству-
ване на ръководни кадри.
ЦУТА [цута], воен. — Център за управление
на тактическата авиация.
ЦУТЕ [цуте] — Централно управление „Тър­
говия на едро“.
ЦУТЦ [цу-те-це] — Централен учебно-тех­
нически център.
ЦФРТУ — Централен фонд „Разширяване И
техническо усъвършенствуване“.
ЦХ [це-хе] — Център по хигиена.
ЦХ И (це-хе-н), остар. — Централен хигиенен
институт.
ЦХК [це-хе-ка], л. п (разг.) ср. (член, -то) —
Целулозно-хартиен комбинат.
ЦШОХ — Централна школа по обществено
хранене.
църк. леке. — църковен термин.
контрреволюцией и саботажем) — Всерус-
ка извънредна комисия за борба с контра-
революцията в саботажите (1918—1922);ЧК-
— Произв.1. чекпет, чекнета, чекйстки.
черног. — черногорски.
четв. —четвъртък.
чеш. — чешки.
43 [чс-зет], м., чеис. ÖZ (Ceskoslovenskä
zbrojovka) — мярка чехословашки мотоцик­
лети.
ЧИАССР, рус. ЧИАССР (Чечено-Ингушская
Автоиомпая Советская Социал истическая
Республика) — Чечено-Иигушка автоном­
на съветска социалистическа република’
ЧИД — Честит имен ден (в поздравителни
картички, телеграми и под.).
ЧИЕХ [чиех], пол. CIECH (Centrala Impor-
lowo-Eksportowa Chemikaliow) — Външно­
търговска централа за химикали (в Пол­
ската народна република).
ЧИЛ Оибл. — Чили.
185
ЧИМ електр. — Честотно-импулсна моду­
лация.
числ. грам. — числително.
Чистол, член, -ът, -а, м. — препарат за по­
чистване на горни дрехи.
ЧК [че-ка] и [чека], ж. и (разг.) ср. (член.
-то), остар., рус. ЧК (Чрезвмчайнаякомис-
сня по борьбе с коитрреволюцией и сабота-
жем) — Всеруска извънредна комисия за
борба с контрареволюцията н саботажите
(1918—1922); Чека.
— Произе.: чекйст, чекистка, чекнстки.
ЧКД [че-ка-де], чет. CKD (Ceskomoravska
kolben Danäk) — Чешкоморавски вагоно-
строителен завод.
ЧКП [че-ка-пе] — Чехословашка комунисти­
ческа партия.
ЧКП [че-ка-пе] — Чилийска комунистическа
партия.
ч.т. — член (пред цифра). Д чл. 15.
членкор, член, -ът, -а, м., разг. — Член-корес­
пондент.
ЧЛЗ [че-ле-зе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Чугуиолеярен завод.
чл.-кор. — член-кореспондент (със собствено
име).
ЧМ — В емблемата на пивоварен завод „Чер­
но море“.
ЧМ — Физкултурно дружество „Черно море".
ЧМ електр. — Честотна модулация.
ЧМГ електр. — Честотно-модулационен ге­
нератор за висока честота.
ЧМС [че-ме-се] — Чехословашки младежки
съюз.
ЧНА [че-не-а] — Чехословашка народна ар­
мия.
ЧНГ — Честита Нова година (в поздравител­
ни картички, телеграми и под.).
ЧНП [че-не-пе] — Чехословашка народна пар­
тия.
ЧНП [че-не-пе] — Чилийска национална пар­
тия.
ЧНТ [че-не-те], техн. — Час на най-силния
телефонен трафик.
ЧО воен. — Челен отряд,
чов./деи икон. — вж. ч/д.
чов./час икон. — вж. ч/ч.
ЧОН [чон], остар., рус. ЧОН (Части особого
назначения) — Части с особено предназна­
чение в СССР (1918—1924).
ЧП икон. — Чиста продукция.
ш
1М (—) , метал., рус. Ш (Шарикоподшипнико-
ная)— В марката на стомани за сачмени ла­
гери (напр.: ШХ-15).
Ш — Шумен (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Шумен и
Шуменски окръг); Ши. Д UI 41—1Q.
швейв-
ЧПЗ [че-пе-зе], ж. н (разг.) ср. (член, -то),
воен. — Челна походна застава.
ЧПС [че-пе-се], мн. — Чехословашки профе­
сионални съюзи.
ЧПЩ (—) [че-пе-ще] — Пневматичен щам-
повъчен чук (напр.: ЧПШ-40).
ЧРД — Честит рожден ден (в поздравителни
картички, телеграми и под.).
ЧРП [че-ре-п^] — Чилийска работническа пар­
тия.
ЧС (—) [че-ес] — Секачен чук (напр.: ЧС-1,
ЧС-2).
ч/с икон. — човекосмяна (след цифра).
ЧСА [че-ес-ä], ж., чеш. ÖSA (Ceskoslovenske
Aerolinie)—Чехословашки въздушни линии.
ЧСАН — Чехословашка академия на науките.
ЧСВТС, чеш. ÖSVTS (Ceskoslovenskä Vede-
ckä-Technickä Spolecnost) — Централен съ­
вет на чехословашките научно-технически
съюзи.
ЧСД [че-ес-де], м., чеш. CSD (Ceskosloven-
ske Stätni Drähy) — Чехословашки дър­
жавни железници.
ЧСКИЦ — Чехословашки културен и инфор­
мационен център.
ЧСМ [че-ес-ем] — Четирисачмена машина (за
определяне противоизносните и противо-
задирни свойства на маслата).
ЧСМ — Чехословашка сбирка на микроорга­
низми.
ЧСП [че-се-пе] — Чехословашка социалисти­
ческа партия.
ЧСП [че-се-пе] — Чилийска социалистическа
партия.
ЧСР [че-ес-ер], остар. — вж. ЧССР.
ЧССР [че-ес-ес-ер] — Чехословашка социа­
листическа република.
ЧСФК [че-се-фе-ка] — Чехословашки съюз за
физическа култура.
ЧТЗ [че-те-зе], рус. ЧТЗ (Челябинсккй трак-
торнмй завод) — 1. Челябннскн тракто­
рен завод (в СССР).
2. В марката на трактор, произведен в Челя-
бинския тракторен завод (напр.: ЧТЗ-С 60).
ЧТК [че-те-ка], чеш. СТК (CeskosIovenskÄ
tiskovä kanceläf) — Чехословашка телеграф­
на агенция.
Чугал м., метал. — Чугун, легиран с алуми­
ний.
ЧФ — „Черноморски фронт“ (вестник),
чф — чифт.
ч/'ч акоя. — човекочас.
ш. — широк,
ш. — широчина,
шахм. — шахмат.
ШВЕ библ. — Швейцария,
швед. — шведски.
швейц. — швейцарски.
швп
ШВП [ше-ве-пе] — Шкаф за висящи папки.
ШВПСС електр. — Шнур с винилитова изола­
ция, преносен, среден тип, с вградено носе­
що стоманено жило за агресивни среди.
ШВЦ библ. — Швеция.
ШД (—) [ше-де] — Шкаф за документация
(напр.: ШД-1, ШД-3).
ШДХП Ime-де-хе-пе] — Швейцарска демокра­
тическо-християнска партия.
шег, леке. — шеговито.
ШЕНП [ше-не-пе] — Швейцарска евангелист­
ка народна партия.
ШЖА [ше-же-а] — Шкафче за жилищно ан­
тре (напр.: ШЖА-20).
ШЗ електр. — Звънчев шнур.
ШЗО [[це-зе-ö], ср. (разг., член, -то)— 1. Шко­
ла за запасни офицери.
2. Сградата, в която се помещава Школа
за запасни офицери. А Жчеея до ШЗО -то.
ШИ (—) [ше-и] — Инструментален шкаф
(напр.: ШИ-631, ШИ-801).
ШИМ електр. — Ширинно-импулсна модула­
ция.
ШИРАС лоен. — Шашка за имитация на
разрив на артилерийските снаряди.
Шйрлотреба ж. — Цех в голям завод за
производство на стоки за широко потребле­
ние от отпадъчни материали.
ШК (-) [ ше-ка] — Шлайфмашина — кръгла
(напр.: ШК-251).
ШКАС [шкас], боен., рус. ШКАС (Шпиталь-
. яого, Комарницкого авиационннй скоро-
стрелъньзй) — Самолетна картечница, кон­
струирана от Б. Г. Шпитальннй и И. А.
Комарницкий.
шки електр. — Шнур с каучукова изолация.
ШКИА електр. — Шнур с каучукова изола­
ция, двужилен асфалтиран.
ШКИО електр. — Шнур с каучукова изола­
ция, двужилен с обща неимпрегнираиа
оплетка.
ШКИОК електр. — Шнур с каучукова изо­
лация, двужилен с обща неимпрегнираиа
оплетка, кръгъл.
шкп [ше-ка-пе] — Шведска комунистическа
партия.
ШКПЛ електр. — Шлангов проводник с кау­
чукова изолация — лек тип.
ШКПС електр. — Шлангов проводник с кау­
чукова изолация — среден тип.
ШКПТ електр. — Шлангов проводник с кау­
чукова изолация тежък тип.
ш ЩГ воен. — Щурмова група.
Щ (-), рус. Щ (Щука) — в марката на под­
водница (напр.: Щ-Ш, Щ-V).
ЩА воен. — Щурмова авиация.
Щамкооп ж. И м. — Кооперация за щампос-
ване на платове.
1S6
ШКТС-Т електр. — Шнур с каучукова изола­
ция, преносен, среден тип, с Вградено но­
сещо стоманено жило в тропическо изпъл­
нение.
ШКШ (—) [ше-ка-ше] — Шпулмашииа sa
кухи шпули (напр.: ШКШ-5-10).
ШЛДС [ше-ле-де-се] — Швейцарски либерал­
но-демократически СЪЮЗ.
ШМС [ше-ме-се], ср. (разг., член, -то), воен. —
Школа за младши сержанти.
Шн — Шумен (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Шумен и
Шуменски окръг); Ш. Д Шн 13—11.
ШНП [ше-не-пс] — Шведска народна партия
(на шведското национално малцинство във
Финландия).
ШНП (ше-не-пе) — Швейцарска народна пар­
тия.
ШО (—) (ше-о) — Шкафче за обувки (напр.:
ШО-4030).
ШП (—) [ше-ле] — Метален шкаф за перфо­
карти (напр,: ШП-1)
ШП (—) [ ше-пе] — Подвижен шкаф (напр.:
1ПП-101).
ШП (—) [ше-пе] — Профилна шлайфмаши­
на (напр.: ШП-750).
ШПП — Парашутен памучен шнур.
ШПС [ше-пе-се], воен. — Шумопеленгаторяа
станция.
ШПТ [ше-пе-те] — Швейцарска партия на
труда.
ШР (—) [ше-ер] — Ръчен шмиргел (напр.:
UIP-150).
ШРДП [ше-ре-де-пе] — Швейцарска радикал­
но-демократическа партия.
ШСДП [ше-се-дс-пе] — Швейцарска социал­
демократическа партия.
ШСК [ше-се-ка] — Школа за строителни кад­
ри.
ШСМК [ше-се-ме-ка] — Школа за строително-
монтажни кадри.
ШСР [ше-се-ер] — Шина за закрепване на
редови скоби.
ШТ (—) [ше-те] — Шнеков транспортьор
(напр.: ШТ-3).
ШТД (—) [ше-те-де] — Шкаф за техническа
документация (напр.: ШТД-3000).
ШУ (—) [ше-у] — Универсална шлайфмаши­
на (напр.: П1У-321).
ШШМ [ше-ще-ме] — Школа за шофьори и
машинисти.
щ. дол. — щатски долари.
ЩМ (—) [ще-ем] — Щандова маса (напр
ЩМ-1).
ЩО воен. — Щурмови отряд.
 187
10 и ю. — юг.
ю
Ю н ю. — южен; юж.
ЮАИ [юай], фр. UAI (Uni cn academique
internationale) — Международен академичен
съюз; ИАЮ.
ЮАИ [юай], фр. UAI (Union des associations
internationales) Съюз на международни­
те асоцизции; ЮИА.
ЮАКП [ю-а-ка-пе] — Южноафриканска ко­
мунистическа партия.
ЮАР [юар] — Южноафриканска република.
ЮЛС [юас] — Южноафрикански съюз.
ЮАТ [ювт], сърб.-хърв. JAT (Jugoslovenski
Aerotransport) — Югославски въздушен
транспорт.
ЮГО библ. — Югославия.
югосл. — югославски.
ЮДП [ю-дс-пе] — Юкионистко-демократическа
партия (в Судан).
ЮДП [ю-де-пе], фр. UDP (Institut internatio­
nal pour l’uniftcation du droit prive) —
Международен институт за унификация на
частното пряво; Ю11НПРОА.
ЮДТ [ ю-де-те]. фр. UDT (Union democrati-
que du travail) — Демократически съюз
на труда (във Франция).
ЮЕА [юеа], есп. UEA (Universale Esperan­
to Asocio) — вж. УЕА.
ЮЕБЕЛ [юебел]. фр. U. Е. В. L. н UEBL
(Union econopiique Belgo-Luxembourgeci-
se) — Белгийско-Люксембургски икономи­
чески съюз.
. ЮЕК [юек], фр. UEC.-(Union des eludiants
coinniunistes) — Комунистически съюз на
студентите (в Португалия).
ЮЕФА [юефз], рядко, фр. UEF/X (Union
europeenne de football-associations) — вж.
УЕФА.
юж. — южен; Ю, ю.
ЮЖИ [южй], фр. UGI (Union geographique
internationale) Международен географски
съюз; ИГЮ.
ю.-з. и ЮЗ — югозапад,
ю.-з. и ЮЗ—югозападен.
ЮЗА — Югозападна Африка,
ю.-и. и ЮИ — югоизток,
ю.-и. и ЮИ — югоизточен.
ЮИА [юйа], англ. UIA (Union of International
Associ ations) — Съюз на международните
асоциации; ЮАИ.
ЮИАА, фр. U. I. А, А. и UIAA (Union inter­
nationale des associations d’alpinisme) —
Международен съюз на асоциациите по
алпинизъм.
ЮИЬ [юни], фр. U1V (Union internationale
des vilies et pouvoirs locaux) — Междунаро­
ден съюз на градовете и на местните органи
на самоуправление.
ЮИДА [юида], фр. UIDA (Union internationa­
юис
le des arts) — Международен съюз за из­
куство; ИЮА.
ЮИЕО [юнео], англ. UIEO (Union of Inter­
national Enginering Organizations — Съюз
на международните технически организа­
ции.
ЮИЕС [юиес], фр. UIES (Union internationa­
le d’etudes sociahs) — Международен съюз
по социални проучвания'.
ЮИИГ [юийг], фр. UIIG (Union internationa­
le de l’industrie du gaz — Международен
съюз по газова промишленост; ИПО.
ЮИК [юйк], фр. U1C и U. I. С. (Union inter­
nationale des clieinins de fer — Междунаро­
ден железопътен съюз; вж. МСЖ-
ЮИКК [юйк], фр. UICC (Union internationale
contre le cancer) — Международен съюз за
борба с рака.
ЮИКПА [юикпа], фр. UICPA (Union inter­
nationale de chimie pure et appliquee) —
Международен съюз по теоретична и при­
ложна химия; ПЮПЛК-
ЮИКТ. фр. 1ЛСТ (Union internationale con­
tre la tuberculcse) — Международен съюз
за борба с туберкулозата;’ИЮАС.
ЮИМ [гейм], фр. UIM (Union internationale
motonautique) — Международна федерация
по водомоторен спорт.
ЮИМТКТ. фр. UIMTCT (Union internationa­
le de medecme thermale et de climatothalas-
sotherapie) — Международен съюз за тер­
мална медицина и морска климатотерапия.
ЮИОРФ, фр. UIORF (Union internationale
des Organisation« de Recherches Fores-
tieres) — Международен съюз на научно­
изследователските организации по горско
стопанство; ЮФРО.
ЮИП [юнп], фр. L’JP (Union internationale
de la .publicite) — Международен съюз по
рекламиране; ИЮА.
ЮИППА [юипа]. фр. UIPPA и U. I. Р. Р. А.
(Union internationale de physique pure et
appliquee) — Международен съюз по теоре­
тична н приложна’физика; ИЮПЛФ.
ЮИПМ, фр. UIPM (Union internationale de
Pentathlon moderne) — Международен съюз
по модерен петобон.
ЮИПМБ. фр. UlPMB (Union internationale de
Pentathlon moderne et biathlon)— Междуна­
роден съюз по модерен петобой и биатлон.
ЮИПН, фр. UIPN (Union internationale pour
la protection de la nature) — Международен
съюз за защита на природата; И1ОПН;
вж. МСЗП.
ЮИПФБ, фр. UIPFB (Union Internationale
de la proprietfe fonciere bätie) — Междуна­
роден съюз на притежателите на недвижимо
имущество.
ЮИС [юйс]. фр. UIS (Union internationale de
secours) — Международен съюз за оказване
ЮИСА
на помощ ка пострадалите от стихийни
бедствия.
ЮИСА [юиса), фр. UISA (Union internationa­
le des Sciences agronomiques) — Междуна­
роден агрономически съюз.
ЮИСБ, фр. U1SB (Union internationale des
Sciences biologiques) — Международен съюз
за биологически науки; ИЮБС.
ЮИСН, фр. U1SN (Union internationale des
Sciences de la nutrition) — Международен
съюз по науките за храненето; ИЮНС.
ЮИСТАФ [юистаф], фр. UISTAF n U. 1. S.
Т. А. F. (Union internationale des syndicats
des trcvailleurs agricoles et forestiers) —
Международен съюз на синдикатите на, ЮНИП [юнйп], англ. UNIP (United National
селскостопанските и горските работници.
ЮИТ [юйт], фр. UIT и U. I. Т. (Union in­
ternationale des telecommunications) —Меж­ ЮНИС [юнйс], англ. ÜNlS (United Nations In­
дународен съюз по телекомуникация; ИТЮ;
вж. МСД.
ЮИТ [юйт], фр. U. I. Т. и UIT (Union interna­ ЮНИСЕФ [юнисеф], англ. UNICEF (United
tionale de tir) — Международен съюз по
спортна стрелба.
ЮИТБ, фр. UITB и U.I.T.B. (Union inter­
nationale des syndicats des travailleurs du
bätiment, du bois et des materiaux de con- ЮНИЦЕФ [юницеф], англ. UNICEF (United
struction) — Международен съюз на синди»
катнте на работниците от строителната и
дървообработващата промишленост.
ЮИТП, фр. UITP и U. I.T.P. (Union inter­
nationale des transports publics) — Меж­
дународен съюз по обществен транспорт;
вж. МСОТ.
ЮИХС. фр. UIHS и U.I.H.S. (Union inter­
nationale d'histoire des Sciences) — Между­
народен съюз но история на науките.
ЮКНР, англ. ECNR (European Council for
Nuclear Research) — Европейски съвет за
ядрени изследвания; КЕРН.
ЮКП [ic-ка-пе], истор. — Югославска ко­
мунистическа партия (1920—1952).
ЮНАДА [юнада], англ. UNADA (United Na­
tions Atomic Development Authority) —
Управление за атомно развитие при Орга­
низацията па обединените нации.
ЮНАЕК [юнаек), англ. UNAEC (United Na­
tions Atomic Energy Commission) — Коми­
сия по атомната енергия при Организация­
та на обединените нации.
ЮНАР [юнар], фр- UNAR (Union nationale
du Ruanda) — Национален съюз на Руан­ ЮНСККЮР, онгл. UNSCCUR (United Nations
да.
ЮНЕП [юнел], англ. UNEP (United Nations
Environment Programme) — Програма на
Организацията на обединените нации за
опазване на околната среда.
ЮНЕСКО [юнеско], ж. в ср., англ. UNESCO
(United Nations Educational Scientific and ЮНТН, фр. UNTN (Union nationale des tra-
Cultural Organization) — Организация на
обединените нации за образование, наука и
култура.
ЮНЕФ [юнеф], фр- U.N.E.F. и UN'EF (Union
nationale des etudiants de France) — Нацио­
нален съюз на студентите във Франция.
188
ЮНИДО [юнидо}, ж. и ср., англ. UNIDO (Uni­
ted Nations Industrial Development Orga­
nization) — Организация на обединените, на­
ции за промишлено развитие.
ЮНИДРОА [юнидроа], фр. UNIDROIT (In­
stitut international pour l’unificatIon du drolt
prive) — Международен институт зз уни­
фикация на частното право; ЮДП.
ЮНИМА [юнима], м. и ж.. фр. UNIMA (Uni­
on internationale des marionettes) — Между­
народен съюз яа куклените дейци.
ЮНИМА [юнима], м. и ж., фр. UNIMA (Union
internationale des grands magasins) — Меж­
дународен съюз на универсалните магазини.
Independence Party) — Обединена партия
на националната независимост (в Замбия).
formation Service)—Информационна служба
при Организацията на обединените нации.
Nations International Children’s Emcrgency
Fund) — Извънреден фонд за детски по­
мощи при Организацията на обединените
нации.
Nattens International Children’s Emergen-
cy Fund) — вж. ЮНИСЕФ.
ЮНКОЛ [юнкол], електрон., англ. UNCOL
(Universal Computer Oriented Language) —
Общ международен алгоезик.
ЮНКТАД [юнктад], англ. UNGTAD (Uni­
ted Nations Conference cn Trade and Deve­
lopment) — Конференция по търговията и
развитието при Организацията на обеди­
нените нации.
ЮНР [ib-не-ер], фр. U.N.R. и UNR (Union
pour la nouvelle republique)—Съюз за за­
щита на новата република (партия във
Франция).
ЮНРРА [юнра], англ. UNRRA (United Na­
tions Relief and Rehabilitation Adminis­
tration) — Администрация за помощ и въз­
становяване при Организацията на обедине­
ните нации.
ЮНСИТРАЛ [юнситрал], англ. UNCITRAL
(United Nations Commission on Interna­
tional Trade Law) — Комисия по междуна­
родно търговско право при Организацията
на обединените нации.
Scientific Conference on the Conservation
and Utilization Resources) — Научна кон­
ференция иа Организацията на обединените
нации по запазването и използуването на
ресурсите.
vailleurs du Niger) — Национален съюз на
трудещите се на Нигерия.
ЮНТС, фр. UNTS (Union nationale des tra-
vailleurs du Senegal) — Национален съюз
на сенегалските трудещи се.
ЮНТТ, фр. UNTT (Union nationale des tra-
189
vailleurs du Togo) — Национален съюз на
трудещите се на Того.
ЮНФАО [юнфао], англ. UNFAO (United Na­
tions Food and Agriculture Organization) —
Специализирана организация на Организа­
цията на обединените нации по въпросите
на прехраната и земеделието; ФАО.
ЮП геогр. — Южен полюс.
ЮПИ [юпи], англ. UPI (United Press Inter­
national) — Информационна телеграфна
агенция на Съединените а.мер нкански щати.
ЮПРОНА [юпрона], фр. UPRONA (Parti de
l’unite et du prcgres national du Burundi) —
Партия за единство и национален прогрес
на Бурундия.
ЮПЮ (юпю], англ. UPU (Universal Postal
Union) — Световен пощенски съюз.
юрид. леке. — юридически термин.
ЮРП — Югославско речно плаване.
ЮРСИ [юрсн], фр. URS1 и U.R.S I. (Union
radioscientilique internationale) — Между­
народен научен радиотехнически съюз.
ЮСИ [юей], фр. UCJ (Union cycliste interna­
tionale) — Международна федерация по ко­
лоездене.
ЯАЗ [яаз],рус. ЯАЗ (Ярославский автомобиль-
я мане и продажба на яйца.
льгй ‘завод) — 1. Ярославски автомобилен
завод (в СССР).
2. В .марката ва товарни дизелови автомоби­
ли. произведени в Ярославския автомобилен
завод (напр.: ЯАЗ-210, ЯАЗ-219). я
3. В марката на дизелови двигатели, про­
изводство на този завод (напр.: ЯАЗ-204,
ЯАЗ-206).
ЯАЛ, англ. JAL (Japanese Air Lines) — вж.
ДЖАЛ.
ЯАССР, рус. ЯАССР (Якутская Автономная
Советская Социалистическая Республика) —
Якутска автономна съветска социалисти­
ческа република.
ЯГ> — Ямбол (в регистрационните номера на
моторни превозни средства от Ямбол н
Ямболски окръг). Д #6 12—67.
ЯЕЦ [яец] — Ядрена електроцентрала.
Яйцекооп ж. им.— Кооперация за прие­
ясп
ЮСИА [юсиа], англ. USIA (United States
Information Agency) —Информационна аген­
ция на Съединените американски щати.
ЮСИС [юсис], англ. USIS (United States In­
formation Service) — Информационна аген­
ция на Съединените американски щати.
ЮСИК [юспк], фр. USIC (Unionsportive in­
ternationale des cheminots) — Междунаро­
ден спортен съюз на железничарите.
юеш [ю-се-ше] — Юношеска спортна школа,
юте остар. — Юношески туристически съюз.
ЮФ [ю-фе] — Юридически факултет.
ЮФИ [юфй], фр. UF1 (Union fran^aise d’inior-
mation)—Информационна агенция на Фран­
ция.
ЮФИ [юфй], фр. UF1 (Union des foires inter­
nationales) — Съюз на международните па­
наири; вж. СМП.
ЮФРО [юфро], англ. UFRO (International
Union of Forest Research Organization) —
Международен съюз na научно-изследова­
телските организации по горско стопанство;
ЮИОРФ.
ю. ш. геогр. — южна ширина.
Як (—) (як), рус. Як, ЯК и як (Яковлев) —
1. В марката на самолети или вертолети,
конструирани от А. С. Яковлев (напр.:
Як-40. Як-15, Як-З).
2. Самолет или вертолет, конструиран от
А. С. Яковлев.
ЯКП [я-ка-пе] — Японска комунистическа
партия.
ЯМР [я-ем-ер], физ. — Ядрено-магнитен ре­
зонанс.
ЯМФ обикн. мн., воен. — Ядрено-минни фу-
гаси.
ян. — -януари.
ЯО воен. — Ядрено оръжие.
ЯОП воен. — Ядрено огнище на поражение,
яп. — японски.
ЯПО библ. — Япония.
ЯСП [я-се-пе] — Японска социалистическа
партия.
РЕЧНИК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

МАРИЯ ЧОРОЛЕЕВА
ЛИЛИЯ КРУМОВА

РЕДАКЦИЯ „ЕЗИКОЗНАНИЕ И РЕЧНИЦИ"

РЕЦЕНЗЕНТИ
ВЛ. МУРДАРОВ
Т. БОЯДЖИЕВ

РЕДАКТОР
ТАНЯ БЕХАР
художник
ТОТКО КЬОСЕМАРЛИЕВ
ХУДОЖЕСТВЕН РЕДАКТОР
ТАНЯ НИКОЛОВА
ТЕХНИЧЕСКИ РЕДАКТОР
ТЕМЕНУЖКА ХАДЖИИВАНОВА
КОРЕКТОР
ЦВЕТАНА ГЕОРГИЕВА
ДАДЕНА ЗА НАБОР НА J.XJ982 г.
ПОДПИСАНА ЗА ЛЕЧАТ НА 15. VII. 1983 г.
ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ ПРЕЗ АВГУСТ 1983 г.
ПЕЧАТНИ КОЛИ 12
ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 13,55
УСЛОВНО-ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 27,67
ИЗДАТЕЛСКИ М 25797
ЛИТЕРАТУРНА ГРУПА Ш-9
ФОРМАТ 16/70'100
ТИРАЖ 15 100
ЦЕНА 3,53 лп.
КОД 02/9535172311 /5022-12-83
ДИ .НАУКА И ИЗКУСТВО“
СОФИЯ. Б”Л. „РУСКИ“ 6

ДП „Г1.О1ТЛ ДИМИТРОВ"--ЯМБОЛ