Isbn 978-954-01-3622-6

Майя Маркова • Донка Николова • Ренета Петкова
КНИГА ЗА КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

УЧИТЕЛЯ
Майя Маркова
Донка Николова БИОЛОГИЯ

И ЗДРАВНО
Ренета Петкова
ОБРАЗОВАНИЕ
ISBN 978-954-01-3622-6
Цена 9,00 лв.

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Биология
и здравно образование
9. клас
ПРОСВЕТА
София
Книгата е предназначена за учителите по биология и здравно образование, препо-
даващи в 9. клас. Тя е ценно методическо помагало – пръв помощник при планиране и
организиране на учебно-познавателната дейност.
В книгата ясно е показана релацията ДОС за общообразователна подготовка – учебна прог
рама – урочна единица. Разработени са методически насоки към различните видове уроци.
Приложени са тестове за входящ и изходящ контрол, примерно годишно тематично
разпределение на учебното съдържание и учебната програма.
© Майя Дянкова Маркова, Донка Николова Стрелчева, Ренета Иванова Петкова, 2018 г.
© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн и на корицата, 2018 г.
© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.
ISBN 978–954–01–3622–6
СЪДЪРЖАНИЕ
І. КЛЕТЪЧНАТА БИОЛОГИЯ И УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО БИОЛОГИЯ

И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 9. КЛАС............................................................... 4
ІІ. МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ УРОЦИ............... 6

Тема 1. Химичен състав на клетката (урок за нови знания)........................................ 6
Тема 2. Липиди (урок за нови знания)........................................................................... 8
Тема 7. Химичен състав на клетката (лабораторен експеримент)............................ 11
Тема 8. Химичен състав на клетката (упражнение).................................................... 13
Тема 10. Вирусни заболявания (семинар).................................................................... 15
Тема 15. Еукариотна клетка (урок за нови знания)..................................................... 17
Тема 20. Метаболизъм. Катаболизъм (урок за нови знания)..................................... 19
Тема 21. Анаболизъм. Фотосинтеза (урок за нови знания)........................................ 22
Тема 26. Хромозоми (урок за нови знания)................................................................. 24
Тема 29. Жизнен цикъл на клетката (урок за нови знания)....................................... 27
Тема 31. Приложение на знанията за клетката в науката, селското стопанство
и опазването на околната среда (работа по проекти)................................................. 29
Тема 32. Приложение на знанията за клетката в медицината
и биотехнологичните производства (учебна екскурзия)............................................ 31
ІІІ. БЕЛЕЖКИ КЪМ ИЗБРАНИ ФИГУРИ ОТ УЧЕБНИКА..................................... 33
ІV. ТЕСТОВЕ ЗА ВХОДНО И ЗА ИЗХОДНО НИВО.................................................. 36
V. ПРИМЕРНО ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 9. КЛАС............................. 41
VІ. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО

ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 9. КЛАС (ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА).. 58
3
І. КЛЕТЪЧНАТА БИОЛОГИЯ И УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 9. КЛАС
Учебното съдържание по биология и здравно образование в 9. клас е посветено на

клетката. Клонът от биологията, който изучава клетката, първоначално е наречен цито-
логия, а днес е по-известен като клетъчна биология поради предпочитанието към терми-
ни от съвременните вместо от класическите езици.
Клетъчната биология възниква през ХVІІ в., непосредствено след като се появяват
увеличителни уреди, позволяващи наблюдение на клетки. Първите описания на клетки
са на спори от папрати и мъхове (Федерико Чези, около 1625 г.) и на червени кръвни
клетки (Ян Свамердам, 1658 г.). Значението на клетката като „единица на живота“ обаче
не се осъзнава при тези първи наблюдения на единични клетки в суспензия. Осъзнава го
Робърт Хук, който за пръв път през 1665 г. описва клетки в плътна тъкан (корк) и въвежда
термина клетка. Няколко години по-късно, през 1671 г., основателят на микроскопската
анатомия Марчело Малпиги и Неемая Грю наблюдават живи растителни клетки и ги
описват като мехурчета или торбички. Грю нарича тяхната съвкупност тъкан. По също-
то време Антони ван Льовенхук наблюдава и описва редица едноклетъчни организми и
през 1683 г. открива бактериите.
След това обещаващо начало обаче през ХVІІІ в. клетъчната биология изпада в застой
поради ограничените възможности на оптиката. В началото на ХІХ в. микроскопите се
усъвършенстват и стават по-достъпни. Започват да се трупат данни и идеи за клетъчния
строеж на организмите, които водят до формулирането на клетъчната теория от Матиас
Шлайден и Теодор Шван през 1838 – 1839 г. От тогава до днес клетъчната биология зае-
ма централно място в системата на биологичните науки и продължава да се развива. От
ХХ в. насам тя е неделима от молекулната биология, която изследва жизнените процеси
в клетката на молекулно равнище и изяснява ролята на отделните гени, РНК и белтъци.
При изследването на своите обекти клетъчната биология използва набор от методи:
•• Микроскопски методи. Делят се на две големи групи: светлинномикроскопски и
електронномикроскопски. Понякога под микроскоп се наблюдават живи клетки,
което най-успешно се осъществява с фазово-контрастен микроскоп (разновидност
на светлинния микроскоп). По-често обаче клетките преди наблюдение се подлагат
на обработка, несъвместима с живота им. Най-напред те се фиксират, което едно-
временно ги убива и съхранява строежа им близък до този приживе. Като фикса-
тори се използват алкохоли, алдехиди и други съединения. Ако клетките са част от
плътна тъкан, следва приготвяне на тънки срези чрез уред, наречен микротом (за
електронна микроскопия – ултрамикротом). Накрая клетките се оцветяват, за да се
види ясно устройството им.
•• Откриване на клетъчни съставки. Според случая се използват бои, които специ-
фично оцветяват дадена съставка, белязани метаболити, белязани антитела, които
се свързват с определен белтък или въглехидрат, или белязани ДНК молекули (сон-
ди), които комплементарно разпознават определена нуклеотидна последователност
в ДНК или РНК. Белегът може да бъде радиоактивен изотоп (например 35S или 32Р),
флуоресцираща боя или ензим, катализиращ получаването на цветен продукт. След
като препаратът се обработи с избрания реактив, под микроскоп може да се види
къде точно в клетката се съдържа интересуващата ни съставка.
•• Клетъчно култивиране. Първоначално в хранителна среда се отглеждат само бак-
терии и едноклетъчни еукариоти, но впоследствие методът се прилага успешно и за
клетки от многоклетъчни организми. Те се отглеждат в стерилни условия, в среда,
4
съдържаща подходящ набор от хранителни вещества. При култивиране на живо-
тински или човешки клетки, извадени от организма, в средата се добавят и т.нар.
растежни фактори – белтъци, които се свързват с рецептори по повърхността на
клетката и ѝ дават сигнал, че деленето ѝ е „разрешено“. С клетките в съда за кул-
тивиране може да се проведат много изследвания, които в организма са трудни или
невъзможни.
•• Разделяне на клетъчното съдържимо. Клетките се разрушават чрез механична об-
работка (хомогенизиране) и от получения хомогенат чрез високооборотна центро-
фуга се утаяват избрани органели – ядра, митохондрии, рибозоми и др.
•• Генно инженерство. В клетката се вкарва чужда ДНК, която може да промени
свойствата ѝ в желана от изследователите посока.
•• Биохимични и биофизични методи. Това е набор от методи, заимствани от биохи-
мията и биофизиката – науки на границата между биологията и съответно химията
и физиката. Такива методи се прилагат при изследване на мембранния транспорт,
метаболизма и генетичните процеси.
В настоящия учебник първо са разгледани по-важните молекули, изграждащи клетка-
та, и образуваните от тях надмолекулни комплекси. След това са въведени клетъчната
теория и устройството на клетката: първо – прокариотната, след това – еукариотната.
В темата за еукариотна клетка важно място е отделено на нейния определящ белег – яд-
рото. Останалите органели на еукариотната клетка са обсъдени в отделни теми, като е
спазен принципът за връзка между устройство и функции. Следващите теми са посвете-
ни на метаболизма (катаболизъм и анаболизъм) и на генетичните процеси (репликация,
транскрипция, транслация). В раздела за възпроизводство на клетката хромозомите са
разгледани непосредствено преди описанието на поведението им при митоза и мейоза.
Жизненият цикъл на клетката в многоклетъчния организъм е представен като съчета-
ние от три процеса: делене, диференциация и програмирана клетъчна смърт. Последни-
те теми са посветени на приложението на знанията за клетката в редица области от
практиката.
5
ІІ. МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА РАЗЛИЧНИ
ВИДОВЕ УРОЦИ
Тема 1.
ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА (урок за нови знания)
Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма):

Ученикът може да:
•• изброява групи химични елементи въз основа на процентното им съдържание в
клетката и илюстрира с примери тяхното значение;
•• разпознава (в текст, изображение, модел), описва по алгоритъм (състав − свойства
− функции) и представя схематично неорганични и органични съединения, изграж-
дащи клетката.
Очаквани резултати от урока:
•• дефинира биополимери;
•• изброява, посочва и означава върху изображение/модел макроелементи и микро
елементи; вода;
•• сравнява жива и нежива природа по химичен състав – химични елементи и съеди-
нения;
•• разкрива взаимовръзките структура ↔ свойства ↔ функции на въглероден атом и
водна молекула;
•• обяснява единството в природата на биохимично ниво.
Нови понятия (по учебната програма): биополимери.
Допълнителни понятия и закономерности:
•• макроелементи и микроелементи;
•• хомополимери и хетерополимери;
•• периодични и непериодични хетерополимери;
•• информационни молекули;
•• свойства на водата и практическото им значение;
•• практическо значение на някои минерални соли.
Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:
•• човекът и природата, 5. и 6. клас – клетка;
•• биология и здравно образование, 7. клас – прокариотна и еукариотна клетка; расти-
телна и животинска клетка;
•• биология и здравно образование, 8. клас – клетки в човешкия организъм;
•• химия и опазване на околната среда, 7. и 8. клас – химични елементи и химични
съединения.
Контекст и дейности:
•• Анализ на диаграми за химични елементи и модел на водна молекула.
•• Групиране на химични елементи и химични съединения.
•• Групиране на биологичните молекули и съотнасяне на мономери и биополимери.
•• Схематично представяне на структура на въглероден атом и водна молекула.
•• Разкриване на взаимовръзките структура ↔ свойства ↔ приложение за вода и ми-
нерални соли.
•• Решаване на задачи.
6
Примерна методическа разработка:
Актуализация
1. Кои са основните вещества, които се срещат в неживата природа?
2. От кои химични елементи са съставени посочените химични вещества?
Мотивация
Проблемен въпрос: Има ли разлика в химичния състав на живата и на неживата природа?
Разработване на учебното съдържание
Въпроси, задачи Знания, умения, компетности
Задача: Анализирайте данните от фиг. 1 и нап Формиране на умения за разчитане на диа-
равете извод за най-разпространените химични грами. Формиране на умения за аргументи-
елементи в земната кора и в човешкото тяло. рано обяснение на общия качествен и раз-
Въпроси: личния количествен състав на химичните
• Кои химични елементи имат най-голямо про- елементи в живата и неживата природа.
центно съдържание в клетката? Формиране на умения за групиране по да-
• Кои особености на C, H, O, N са предпоставка за ден признак, за работа с таблица (табли-
широкото им разпространение в живата природа? ца 1), за анализ на информацията и форму-
• Кои свойства на въглеродния атом обуславят об- лиране на изводи.
разуването на органичните съединения?
• Кои особености в структурата и свойствата на Приложение на знания от химията за
химичните съединения осигуряват протичането структурните особености на C, H, O, N и за
на химичните процеси в клетката? химична връзка.
Задача: Разгледайте фиг. 2 и посочете основните
групи химични съединения в клетката. Развиване на умения за изясняване на вза-
Задача: Разгледайте фиг. 3 и посочете основните имовръзките структура ↔ свойства ↔
групи органични съединения в клетката според функции.
молекулната им маса. Напишете основните групи Развиване на умения за анализ на инфор-
макромолекули и съответните им малки молекули мация, представена чрез фигури (фиг. 2 и
Задача: Разгледайте фиг. 4 и: фиг. 3).
А) определете признаците, по които се групират Усвояване на знания за мономери и биопо-
биополимерите; лимери. Формиране на понятието „биопо-
Б) назовете биополимери, които имат информа- лимер“.
ционни функции, и направете модел, доказващ Развиване на умения за работа с таблици и
информационната им роля в природата. химични формули (приложение 1).
Задача: С помощта на фиг. 5 направете изводи за
процесите на получаване и разпадане на биопо- Групиране на органичните съединения в
лимерите. клетката (малки и големи молекули) – мо-
Въпрос: номери и биополимери. Усвояване на зна-
• Кое неорганично вещество участва в процесите ния за видовете биополимери.
на кондензация и хидролиза? Приложение на знания от учебния предмет
Задача: Напишете структурната формула на во- информационни технологии. Приложение
дата. Съпоставете с фиг. 5. Обяснете природата на знания от химията за хидролиза и кон-
на химичните връзки във водната молекула. дензация.
Задача: Разгледайте фиг. 6 и отговорете на въп Формиране на умения за представяне на
роса: „Една молекула вода с колко други молеку- структури и процеси със символи и за из-
ли е свързана?“. граждане на модели.
7
Въпроси: Приложение на знания и уменията от био-
• Кои неорганични вещества се съдържат в че- логия и здравно образование в 8. клас и от
рупките на безгръбначните и в костите на гръб- новото учебно съдържание.
начните животни? Формулиране на изводи за състоянията на
• Йоните на кой макроелемент са необходими за минералните соли в клетката и за биоло-
изграждането на хемоглобина? гичната им роля.
Затвърдяване и формулиране на изводи
Задача: За биогенните елементи е вярно, че:
1. са част от микроелементите;
2. се свързват с ковалентни връзки;
3. някои от тях съставят молекулите на водата;
4. изграждат мономери, но не и полимери;
5. са в състава на нефта, въглищата, торфа.
А) 1, 2, 3; Б) 1, 3, 4; В) 1, 3, 5; Г) 2, 3, 4; Д) 2, 3, 5.
Решаване на задачите в края на темата в учебника.
Изводи:
• Разликата в химичния състав на живата и неживата природа на ниво химични елементи е
количествена, а не качествена.
• Специфичните особености на живите системи се дължат на характерните за тях органич-
ни съединения – белтъци, нуклеинови киселини, въглехидрати и липиди.
Оценяват се активността в часа, коректността и пълнотата на отговорите, правилно-

то дефиниране на понятията, формулирaнето на верни изводи, решенията на задачите.
Тема 2.
ЛИПИДИ (урок за нови знания)
Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програ-

ма):
•• дефинира липиди;
•• разпознава (в текст, изображение, модел), описва по алгоритъм (състав − свойства
− функции) и представя схематично липиди, изграждащи клетката.
•• определя мазнини, восъци, фосфолипиди, каротиноиди, стероиди;
•• разпознава и означава върху изображение/модел мазнини, фосфолипиди;
•• сравнява видове липиди;
•• разкрива взаимовръзки структура ↔ свойства ↔ функции на мазнини, фосфолипи-
ди, восъци, каротиноиди, стероиди;
•• обяснява практическото приложение на знанията за видове липиди.
Нови понятия (по учебната програма): липиди.
•• мазнини, восъци, фосфолипиди, каротиноиди, стероиди;
•• наситени и ненаситени мазнини;
•• хидрофобни и хидрофилни съединения;
•• пигментни молекули („оцветени“ съединения);
8
•• холестерол и стероидни хормони;
•• практическо значение на знанията за липидите.
•• човекът и природата, 5. и 6. клас – клетка;
•• биология и здравно образование, 8. клас – витамини, хормони;
•• Анализ на информация от текст или изображение за разпространение на липидите.
•• Анализ на схеми и модели за мазнини, фосфолипиди, стероиди.
•• Схематично представяне на структурата на мазнини и фосфолипиди.
•• Разкриване на взаимовръзки структура ↔ свойства ↔ приложение при липиди.
Задача: Изразете схематично основните групи органични съединения в клетката.
Мотивация
Въпроси:
• Кои вещества се съдържат в: а) обвивката на дюлите, сливите, черешите; б) семената на
слънчогледа, бадемите, орехите?
• Кои хранителни продукти са много богати на витамин А?
• Какво знаете за половите хормони?
Посочват се примери за конкретни представители на липидите и се прави извод за раз-
нообразието им: Разнообразието на липидите се дължи на техния строеж и съответно на
свойствата и функцииите им.
Дейности, въпроси, задачи Знания, умения, компетентности
Демонстрационни експерименти: Развиване на умения за наблюдаване и
1) Учителят показва на учениците две епруветки с разпознаване на свойствата на мазни-
вода, като в едната е добавено олио. От учениците ните – неразтворимост във вода и раз-
се изисква да разпознаят в коя епруветка е добаве- творимост в органичен разтворител.
на мазнина, и да се аргументират.
2) В трета епруветка е поставен органичен разтво- Дефиниране на понятието „липид“.
рител. Прибавя се олио и се наблюдава разтваря-
нето му. Приложение на знания от химията за
Въвеждат се общите характеристики на липидите свойства на киселини и алкохоли.
и тяхното групиране.
Вниманието се насочва към структурните особе- Усвояване на знания за хидрофобна и
ности на липидите чрез фиг. 1. хидрофилна част в молекулата.
Развиване на умения за анализ на фи-
гура, групиране по признак и схема-
тично представяне на мазнина.
9
Задача: Разгледайте фиг. 2 и обяснете химичната Развиване на умения за изясняване на
природа на мазнините и тяхното получаване. взаимовръзките структура ↔ свойства
Задача: Сравнете структурата на мазнината от ↔ функции, както и за анализ и срав-
фиг. 2б с тази на фосфолипида от фиг. 4. нение.
Поставя се акцент върху важното биологично
значение на фосфолипидите като компоненти на Групиране на съединения въз основа
биологичните мембрани. Биологичното значение на съществени признаци.
се свързва с устройството и свойствата.
Задача: Фиг. 7 представя хормони, познати за вас Приложение на знания от биология и
от предмета биология и здравно образование в 8. здравно образование в 8. клас.
клас. Анализирайте фигурата.
При изясняване на коротиноиди и стероиди се
използват фиг. 6 и фиг. 8.
Затвърдяване
Решават се задачите в края на темата.
Разучава се информацията в рубриката „Пътека на здравето“.
За домашна работа може да се постави следната задача:

Начертайте в тетрадката си следващата таблица и я допълнете вкъщи, като направите
проучване в интернет и литературни източници за биологичните функции на посочените
представители.
Липиди
Видове липиди Структурни Представители Биологични
особености функции
1. Мастни киселини 1.1. Наситени
1.2. Ненаситени
2. Мазнини 2.1. Растителни
2.2. Животински
3. Восъци
4. Фосфолипиди
5. Каротиноиди 5.1. Пигменти
а) каротен
б) ксантофил
5.2. Витамини
а) вит. А
б) вит. Е
в) вит. К
6. Стероиди 6.1. Витамин D
6.2. Холестерол
6.3. Хормони
а) от кората на над
бъбречните жлези
б) от половите жлези
Оценяват се знанията за химичния състав на клетката, участието в часа, работата с
изображения, уменията за сравнение и обобщение, коректността и пълнотата на отго-
ворите, вярното и точно формулиране на изводи.
10
Тема 7.
ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА (лабораторен експеримент)

•• прилага алгоритми за наблюдение;
•• описва резултати от наблюдение по даден план и ориентири;
•• представя резултати от наблюдения чрез таблици, графики, модели;
•• аргументира избор на решение в конкретна ситуация, свързана с риск за собствено-
то здраве и здравето на околните.
•• обработва информация;
•• приготвя експериментален материал;
•• тества химичен състав на хранителни продукти;
•• доказва влияние на фактори на средата върху активност на ензими и свойства на
ДНК;
•• наблюдава, анализира и обобщава резултати.
Нови понятия (по учебната програма): няма.
•• реактив на Бенедикт и реактив на Флеминг;
•• експериментална и контролна (стандартна) проба;
•• качествени реакции;
•• каталаза;
•• екстракционен буфер;
•• инкубация.
•• биология и здравно образование, 8. клас – хранителни вещества, хранителни про-
дукти;
•• Анализ на информация в текст.
•• Запознаване с необходимите материали и реактиви.
•• Спазване на алгоритъма на експеримента.
•• Наблюдаване на промени в разтвори, структура на вещества и др.
•• Съставяне на таблица с резултати.
•• Обобщение и формулиране на изводи.
•• Попълване на протокол.
11
Провежда се кратка беседа с въпроси, свързани с:
• химичния състав на предоставените за тестване хранителни продукти;
• ролята на ензимите в разграждането на хранителните вещества;
• наличието на водороден пероксид в живите клетки и неговото ензимно разграждане;
• структурата и функциите на нуклеиновите киселини и условията, при които те се запаз-
ват или нарушават.
Инструктаж за работа
• Да се чете внимателно информацията към експериментите.
• Да се спазват изискванията за безопасна работа в учебната лаборатория.
• Да се съблюдава последователността на етапите на експериментите.
• Внимателно да се наблюдават резултатите.
• Да се записват резултатите по общ алгоритъм.
• Да се попълва протокол по образец (приложение 5).
Разработване на учебното съдържание в хода на експериментите
(самостоятелна работа или работа в екип)
Експерименти Знания, умения, компетентности
Експеримент 1. Тестване на хранителни Развиване на умения за експериментиране и
продукти за състава на хранителните ве анализ.
щества в тях. Провеждане на химични опити с качествени
Цели на експеримента: реакции.
• да се докаже присъствието на глюкоза,
скорбяла, мазнина, белтък; Формиране на умения за приготвяне на кон-
• да се формират компетентности за оценка тролна проба и експериментални проби.
на химичния състав на храната и аргументи-
ран избор на балансирано хранене. Развиване на умения за наблюдение на про-
Част I. Подготовка и тестване на контролни мените в оцветяването на разтвори.
(стандартни) проби
Забележка: Информацията от таблица 1 Развиване на умения за анализ на таблици и
може да се използва за директно осъществя- приложение на знания в нови условия.
ване на част II.
Част II. Тестване на хранителни продукти Оценка на химичния състав на хранителни
Експеримент 2. Изследване на влиянието продукти.
на температурата върху активността на ен-
зима каталаза. Усвояване на знания на ролята на ензима
Цели на експеримента: каталаза за процесите в клетката.
• да се докаже ролята на ензимите за проти-
чане на химичните реакции в клетката; Приложение на знанията за влиянието на
• да се докаже влиянието на температурата фактори на средата върху ензимната актив-
върху активността на ензимите; ност.
• да се докаже, че топлинната обработка на
плодовете и зеленчуците повлиява актив- Приложение на знанията за местоположе-
ността на биологично активните съставки в нието и функциите на ДНК в клетката.
тях;
• да се развиват компетентностите за здра- Приложение на знанията за структура и ня-
вословно хранене. кои свойства на ДНК.
Развиване на уменията за микроскопиране.
12
Експеримент 3. Изолиране на ДНК от клет-
ки на плод (киви, ягода и др.) Формиране на отношение към качеството на
Цели на експеримента: храните и към опазването на природата.
• да се докаже наличието на ДНК молекули
в растителната клетка;.
• да се наблюдава действието на фактори,
нарушаващи структурата, свойствата и
функциите на ДНК.
Домашен експеримент: „Истински“ ли е
медът?
Цели на експеримента:
• да се докаже на качеството на меда;
• да се развиват нагласи за учене и експери-
ментиране.
Критерии за оценка на работата на учениците:

Практически умения: пълно раздробяване на подходящо количество храна; точно
прехвърляне на пробата от стрита храна в чиста епруветка и прибавяне на реактивите;
безопасно разклащане на епруветките и загряване; недопускане на замърсяване и смес-
ване на разтвори от различни проби.
Аналитични умения: отчитане и записване на наблюденията, съставяне на таблица с
резултатите; анализ и обяснение на резултатите; обобщаване и формулиране на изводи.
Умения за научно и естетическо оформяне на протокол.
Тема 8.
ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА (упражнение)

ма):
•• описва резултати от наблюдение по дадена схема или ориентири;
•• представя резултати от наблюдения чрез таблици, графики, модели;
•• аргументира избор на решение в конкретна ситуация, свързана с риск за собствено-
то здраве и здравето на околните.
•• анализира и сравнява информация от текст, таблици, графики, диаграми;
•• съставя и трансформира таблици, графики, диаграми;
•• разчита и означава на схема малки и големи органични молекули;
•• моделира макромолекули чрез схеми, описание, оригами, други средства и материали.
•• органични и неорганични вещества, разтворени в кръвната плазма;
•• разпознаване на структурни формули на органични молекули;
•• извънклетъчна и вътреклетъчна преработка на вещества;
•• сравняване на енергийните предимства на въглехидрати и мазнини;
•• сравняване на температурен оптимум на ензимна активност при човек и бактерии;
13
•• прилагане на теоретични знания в конкретна ситуация.
•• биология и здравно образование, 8. клас – клетка, състав на кръвта, храносмилане;
Контекст и дейности
•• Анализ на условията на задачите.
•• Анализ, попълване или съставяне на таблици, графики, диаграми.
•• Означаване на графики и схеми.
•• Моделиране на макромолекули.

Кратка беседа върху изученото за химичния състав на клетката.
Организиране на учебната дейност
Решаването на задачите може да се организирана като самостоятелна работа или работа в
малки групи. В случай на работа в малки екипи може да се заложи състезателен елемент.
Учителят съобщава, че работата на учениците/групите ще бъде оценена.
Ход на упражнението
Решават се задачите от темата в учебника.
Задача 1. Време за изпълнение – 5 мин. С цел печелене на време трите подусловия може
да се изпълнят от три екипа, а останалото да се зададе като домашна работа.
Задача 2. Време за изпълнение – 2 мин. Сравняват се резултатите на няколко ученици.
Задача 3. Време за изпълнение – 2 мин. Използват се приложения 1, 2 и 3. Сравняват се
резултатите на няколко ученици.
Задача 4. Може да се използва следната таблица:
Вещества 1 2 3 4
Въглехидрати
Мазнини
Анализът на решението води до следващите изводи.
• Количеството на съхраняваната в липидите енергия е около два пъти повече, отколкото
във въглехидратите (за грам вещество).
• Освен енергия липидните депа осигуряват топлоизолация и защита на органите.
• Въглехидратите осигуряват бързо окисление и доставка на енергия за кратко време.
• Освен енергийна функция въглехидратите изпълняват и структурна, защитна и други
функции.
Задача 5. Време за изпълнение на задачата – 3 мин. Следва кратко обсъждане.
Задача 6. Време за изпълнение – 2 мин. Представя се решението на двама ученици.
Задача 7. Тази задача се нуждае от по-дълъг срок на изпълнение, например две седмици.
Изработените модели се подреждат в изложба и се оценяват от учителя.
Критерии за оценка на работата на учениците:

• Време за решаване на всяка задача.
• Вярно изпълнение на задачите.
• Креативност в анализа и изводите.
14
Тема 10.
ВИРУСНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ (семинар)

•• изброява и описва по алгоритъм (начин на заразяване − признаци − превенция) ви-
русни заболявания;
•• аргументира необходимостта от профилактика на вирусни заболявания;
•• дискутира проблеми, свързани с вирусните заболявания, и необходимостта от про-
филактика.
•• описва някои опасни вирусни заболявания по алгоритъм;
•• разпознава вирусни заболявания по симптоми;
•• сравнява вирусни заболявания по пътя им на разпространение;
•• дискутира здравни, социални и икономически ефекти от вирусни инфекции;
•• обяснява практическото приложение на знанията за вирусни заболявания и профи-
лактиката срещу тях.
Нови понятия (по учебната програма): вирусни заболявания.
•• инфекции, епидемии, пандемии;
•• наименования на най-разпространените вирусни заболявания;
•• основни начини на разпространение на вирусни инфекции;
•• симптоми, профилактика, лечение на вирусни заболявания;
•• практически знания и умения за профилактика и лечение.
•• биология и здравно образование, 7. клас – здраве и здравословен начин на живот;
•• биология и здравно образование, 8. клас – имунна система и други системи и орга-
ни в човешкия организъм;
•• Анализ на информация от текст или изображение.
•• Анализ на микроскопски снимки на вируси и разпознаване на структурни компо-
ненти.
•• Формиране на работни екипи и организация на работата в тях.
•• Проучване, систематизиране и презентиране на информация.
•• Изготвяне на презентации, постери и представянето им.
•• Дискусия по проблеми, дължащи се на вирусни инфекции.
•• Разкриване на взаимовръзките начин на заразяване ↔ признаци ↔ лечение.
Методически указания за реализацията на урока:

Проблемите за вирусните заболявания са известни на учениците в тази възрастова
група. Знанията от учебното съдържание в 9. клас им позволяват да намерят научно
обосновани отговори на въпроси, свързани с инфекциозните заболявания, да развият
умения за проучване, дискутиране и презентиране, както и да формират компетентности
за превенция на някои вирусни инфекции.
Организацията на семинарния урок изисква предварително планиране и подготовка.
Две седмици преди провеждането на урока учителят насочва вниманието на учени-
ците към темата и към представени в нея вирусни заболявания (фиг. 3), както и към ал-
15
горитъма за работа. Формират се работни екипи, като се съобщава срокът за работа (две
седмици). По преценка на учителя този срок може да бъде различен.

Задача 1. В коя група са включени само вирусни заболявания?
А) хепатит, диабет, туберкулоза Б) колит, сифилис, СПИН
В) вариола, заушка, жълта треска Г) грип, ангина, тетанус
Задача 2. Кои от заболяванията, изброени в задача 1, са инфекциозни?
Мотивация
Кратка беседа чрез въпросите: „Кои са основните характеристики на инфекциозните забо-
лявания? Какви са здравните и социалните последствия от тези заболявания? Какви мерки
за превенция може да се прилагат?“
Работните екипи представят разработените теми.
Часът завършва с викторина и оценяване.
Оценяват се знанията, пълнотата на изказванията, проявената креативност и атрак-

тивност в представянето на изготвения продукт – доклад, презентация, постер и др.
Може да се поставят както екипни, така и индивидуални оценки.
Тема 15.
ЕУКАРИОТНА КЛЕТКА (урок за нови знания)

ма):
•• назовава и разпознава в текст, изображение, микроскопска снимка, означава върху
схема и моделира прокариотна и еукариотна клетка;
•• описва и означава върху изображение клетъчна мембрана, клетъчно ядро, цитоп-
лазма, органели;
•• сравнява по устройство прокариотна и еукариотна клетка.
•• описва по съществени признаци еукариотна клетка;
•• сравнява наследствено вещество в прокариотна и еукариотна клетка;
•• описва, разпознава и означава върху схема ядрени структури – ядрена обвивка, нук-
леоплазма, хроматин, ядърца;
•• описва и означава върху схеми и модели цитоплазма, органели, включения;
•• групира органели по съществени признаци и дава примери;
•• назовава и описва клетъчен граничен апарат;
•• разкрива взаимовръзки клетъчна структура ↔ процес ↔ функция;
•• групира организмите на прокариоти и еукариоти.
Нови понятия (по учебната програма): клетъчна мембрана, клетъчно ядро, цитоп-
лазма, органели.
16
•• ядрена обвивка, нуклеоплазма, хроматин и хромозоми, ядърца;
•• цитозол;
•• немембранни и мембранни органели;
•• едномембранни и двумембранни органели;
•• клетъчен граничен апарат;
•• двигателни органели при еукариотни клетки – реснички, камшичета;
•• включения.

•• човекът и природата, 5. и 6. клас – клетка, едноклетъчни и многоклетъчни орга-
низми;
•• биология и здравно образование, 7. клас – устройство и процеси в клетката, систе-
матика на организмите;
•• биология и здравно образование, 8. клас – клетка;
•• химия и опазване на околната среда, 8. и 9. клас – разтвори.
•• Анализиране на информация от текст.
•• Анализиране на схеми и модели на прокариотна и еукариотна клетка.
•• Разпознаване и означаване на структурни компоненти на еукариотна клетка.
•• Разпознаване и означаване на структурни компоненти на ядро.
•• Представяне със схема или модел на прокариотна и еукариотна клетка.
•• Разпознаване на микроскопски снимки на прокариотна и еукариотна клетка.
•• Разкриване на взаимовръзката структура ↔ процес ↔ функция.

Задача: Разпределете изброените организми в съответните колони на таблицата, като
въведете отговора с цифри. Обяснете устно кои признаци използвахте, за да изпълните
задачата.
1. ешерихия коли; 2. обикновена амеба; 3. зелен скакалец; 4. зелена еуглена;
5. спирална трихина; 6. трихомонас вагиналис; 7. стафилококи; 8. гинко билоба
Прокариоти Еукариоти
Едноклетъчни Многоклетъчни
Мотивация
Задача: Представете със схематични рисунки основните структурни компоненти на про-
кариотна и еукариотна клетка. Каква е разликата в организацията на наследствения мате-
риал в прокариотната и еукариотната клетка?
2. Книга за учителя по биология и здравно образование за 9. клас – М. Маркова и др. 17

Въпроси, задачи Знания, умения, компетенции
Задача: Сравнете вашите схематични ри- Приложение на знанията за клетката, усвое-
сунки с фиг. 1 и опишете признаците, които ни в 5., 7., 8. и 9. клас.
са характерни за еукариотните клетки.
Задача: Прочетете текста в учебника, опис Развиване на умения за анализ и сравнение
ващ структурните компоненти на ядрото. на информация, изобразена схематично.
Представете схематично тези структурни
компоненти с помощта на фиг. 2. Актуализация на знания за организацията на
Задача: Сравнете схематичното изображе- наследствения материал в клетката.
ние на ядрото (фиг. 2) с електронномикрос Усвояване на знания за компонентите на
копската снимка (фиг. 3). Кой цитоплазмен клетъчното ядро. Изясняване на термините:
органел е пряко свързан с външната ядрена ядрена обвивка, нуклеоплазма, ядърце, хро-
мембрана? матин, хромозома.
Задача: Опишете компонентите на цитоп-
лазмата, като анализирате фиг. 4. Приложение на знанията за нуклеинови
киселини и белтъци.
Задача: Разгледайте отново фиг. 2 и открий- Разкриване на взаимовръзки структура ↔
те клетъчните структури: функция.
А) характерни само за растителна клетка;
Б) характерни само за животинска клетка; Развиване на умения за анализ на схема.
В) съставящи граничния апарат на клетката.
Въпрос: Приложение на знания от биология и здрав-
Какви структури за движение има при едно- но образование в 8. клас и разкриване на
клетъчните еукариотни организми? взаимовръзките ядро ↔ цитоплазма.
Задача: Приведете примери за клетки на
многоклетъчни организми, които имат рес- Приложение на умения за анализ на схема и
нички и камшичета. отношения на съподчиненост.
Въпроси:
• Кои мембранни и немембранни структури са общи за прокариотната и еукариотната
клетка?
• Защо смятаме, че еукариотите са по-висши организми от прокариотите?
Изводи:
• Ядрото е най-характерната структура за еукариотната клетка. То съхранява наследстве-
ната програма.
• Цитоплазмата на еукариотната клетка съдържа мембранни органели, за разлика от про-
кариотната клетка, която не притежава такива.
• Еукариотните и прокариотните клетки имат някои сходни структури – клетъчна мембра-
на, рибозоми.
Оценяват се учениците, показали усвоени по-рано знания за клетката, активността в

хода на урока, схематичното представяне на клетки, уменията за сравнение и обобще-
ние, правилното дефиниране на понятия и формулиране на изводи.
За домашна работа може да се поставят задачите след темата в учебника.
18
Тема 20.
Метаболизъм. Катаболизъм (урок за нови знания)

•• дефинира метаболизъм, анаболизъм, катаболизъм;
•• описва, проследява и сравнява анаболитни и катаболитни процеси;
•• свързва процеси в клетката със структурите, които ги осигуряват;
•• аргументира значението на метаболитните процеси за функционирането на клетката.
•• дефинира метаболити и метаболитни вериги;
•• описва по съществени признаци анаболизъм и катаболизъм;
•• разпознава и описва основни етапи на катаболизма;
•• дефинира и описва гликолиза, ферментации, цикъл на Кребс, дихателни вериги;
•• разпознава и означава върху схеми и модели катаболитни процеси;
•• обяснява практическото приложение на знанията за ферментации и биологично
окисление.
Нови понятия (по учебната програма): метаболизъм, метаболитни процеси (анабо-
литни и катаболитни процеси)
•• биохимични реакции;
•• метаболити, метаболитни вериги и цикли;
•• етапи на катаболизма;
•• гликолиза и ферментации;
•• цикъл на Кребс и дихателни вериги;
•• предимства на аеробното окисление пред анаеробното;
•• биологично значение на катаболитните процеси и единство в механизмите на про-
тичането им;
•• човекът и природата, 5. и 6. клас – клетка, жизнени процеси;
•• биология и здравно образование, 7. клас – хранене и дишане при организмите;
•• биология и здравно образование, 8. клас – клетка, обмяна на вещества и енергия;
•• биология и здравно образование, 9. клас – химичен състав на клетката;
съединения;
•• физика и астрономия, 8. и 9. клас – енергия, форми на енергията.
•• Анализ на информация от текст за метаболизъм, метаболитни вериги, етапи на ка-
таболизма.
•• Анализ на схеми и модели за етапите на катаболизма, гликолизата, цикъла на Кребс,
дихателните вериги.
•• Разпознаване на различни катаболитни вериги.
•• Схематично представяне на катаболитните процеси.
•• Сравняване на анаеробен и аеробен катаболизъм.
•• Разкриване на взаимовръзката структура ↔ процес ↔ енергийна ефективност.
19
Задача: Общото уравнение АДФ + Ф + енергия → АТФ изразява реакция на:
1. синтез
2. разграждане
3. хидролиза
4. кондензация
5. фосфорилиране
А) 1 и 4 Б) 2 и 3 В) 1 и 5 Г) 1, 4 и 5 Д) 2, 3 и 5
Въпроси:
• В кои клетъчни структури протича процесът, изразен с горното уравнение?
• Кой източник на енергия използват хлоропластите и митохондриите?
Задача: При разграждането на кои хранителни вещества в клетката се освобождава:
а) по-голямо количество енергия; б) по-бързо енергия?
Мотивация
Разграждането на глюкозата в клетката сe изразява със следното общо уравнение:
С6Н12О6 + 6 О2 → 6 СО2 + 6 Н2О + енергия.
Кой основен жизнен процес е свързан с разграждането на глюкозата? Чрез какви биохи-
мични превръщания се осъществява този процес и в кои клетъчни органели?
Задача: Прочетете информацията в таблица Развиване на умения за работа с таблици.
1. Сравнете анаболитните и катаболитните
процеси. Направете изводи. Формулиране на изводи.
Задача: Разгледайте фиг. 1 и обяснете ос-
новните етапи на катаболизма. Приложение на знанията за биохимични
Задача: Разгледайте фиг. 2а и опишете гли- реакции, ензими, окислителни и редукцион-
колизата. ни процеси.
Вниманието на учениците се насочва към
фиг. 2б и крайните продукти от разгражда- Дефиниране на понятия.
нето на глюкозата в анаеробни условия.
Чрез фиг. 3 учителят обяснява процесите в Сравняване на анаболитни и катаболитни
цикъла на Кребс, а чрез фиг. 4 – дихателните процеси.
вериги.
Задача: Сравнете анеробното и аеробното Развиване на умения за анализ на информа-
разграждане на глюкозата. ция, представена чрез таблици и схеми.
Въпрос:
• Кои са предимствата на аеробното раз-
граждане пред анаеробното?
20
Задача 1. Направете схематична рисунка на еукариотна клетка, като представите и означи-
те само структурите, в които протичат катаболитни вериги. Напишете наименованието на
съответната верига.
Задача 2. Кои са крайните продукти на катаболизма в клетки на: а) млечнокисели бакте-
рии; б) аеробни бактерии; в) дрожди; г) печурки?
Задача 3. Представете схематично в тетрадката си универсалния катаболитен път за всич-
ки клетки.
Изводи:
• Метаболизмът е единство от анаболитни и катаболитни процеси.
• Анаболитните и катаболитните процеси са противоположни помежду си, но протичат
едновременно и взаимносвързано.
• Гликолизата е универсален катаболитен път. Този факт, както и общият механизъм на
осъществяване на катаболизма са доказателство за единството на организмите на биохи-
мично ниво.
• Основното биологично значение на катаболитните процеси е снабдяването на клетките с
енергия.
Оценяват се знанията на учениците за химичния състав и устройството на клетката,

уменията за схематично представяне и сравняване на процеси, както и анализирането на
таблици и схеми, вярното и точно формулиране на изводи.
За домашна работа се поставят задачите след урока. Допълнителна задача: да се
препишат и запомнят съкращенията на важни метаболити, представени в рубриката „И
още…“.
Тема 21.
АНАБОЛИЗЪМ. ФОТОСИНТЕЗА (урок за нови знания)

•• дефинира метаболизъм, анаболизъм, катаболизъм;
•• описва, проследява и сравнява анаболитни и катаболитни процеси;
•• описва по алгоритъм анаболитни процси;
•• свързва процеси в клетката със структурите, в които ги осигуряват;
•• аргументира значението на анаболитните процеси за функционирането на клетката.
•• описва по съществени признаци анаболитни процеси;
•• дефинира автотрофни и хетеротрофни организми и дава примери;
•• разпознава и означава върху схеми и модели процеси на светлинната и тъмнинната
фаза на фотосинтезата;
•• сравнява дихателни и фотосинтетични вериги;
•• аргументира взимовръзката катаболизъм – анаболизъм и свързващата роля на АТФ.
Нови понятия (по учебната програма): метаболизъм, анаболитни процеси.
•• автотрофно и хетеротрофно хранене, фотоавтотрофни организми;
21
•• синтез на полизахариди (гликоген) в животински клетки;
•• фотолиза, НАДФ, фотофосфорилиране;
•• цикъл на Калвин;
•• фотосинтетични вериги.
•• човекът и природата, 5. клас – хранене, дишане;
•• биология и здравно образование, 7. клас – фотосинтеза;
•• биология и здравно образование, 9. клас – химичен състав на клетката;
•• Анализиране на информация от текст за анаболизъм.
•• Анализиране на схеми и модели на фази на фотосинтезата, фотосинтетични вериги,
синтез на гликоген.
•• Разпознаване на процеси и метаболити от светлинната и тъмнинната фаза на фо-
тосинтезата.
•• Сравняване на светлинната и тъмнинната фаза на фотосинтезата по съществени
признаци.
•• Разкриване на взаимовръзката структура ↔ процес ↔ функция.

Задача: Двама приятели спорят. Според единия глюкозата гори само в химични условия,
а според другия – и в биологични, като получените продукти са еднакви, но енергийната
ефективност е по-голяма. Помогнете им да разрешат спора, като сравните двата процеса
по показателите в таблицата:
Изгаряне на Изгаряне на глюкоза в клетката
Показатели за сравнение глюкоза извън Анаеробни Аеробни
клетката условия условия
1. Място на протичане на процеса
2. Крайни продукти
3. Отделена енергия
4. Общо уравнение на процеса
Задача: Аргументирайте предимствата на аеробното биологично окисление пред анаероб-
ното.
Въпроси:
• Какво е основното значение на окислителните процеси?
• Какъв произход има енергията, съхранена в молекулите на АТФ?
Мотивация
Ако в общото уравнение С6Н12О6 + 6 О2 → 6 СО2 + 6 Н2О + енергия, поставите стрелката
обратно, то кой основен жизнен процес ще изразява това уравнение?
22
Уточнява се, че процесът, коментиран по-го- Приложение на знанията за фотосинтеза и ви-
ре, е фотосинтеза. Изяснява се, че това е дове хранене от човекът и природата, 5. клас и
анаболитен процес, противоположен на кле- биология и здравно образование, 7. клас.
тъчното дишане.
Въпрос: Дефиниране на автотрофно и хетеротрофно
• Кои са отличителните характеристики на хранене.
анаболитните процеси? Приложение на знания за структурата на
Като пример за анаболитен процес се раз- хлоропластите.
глежда и изяснява синтезата на гликоген
чрез фиг. 1. Формиране на умения за обобщено изразя-
Въпрос: ване на процеси с химични уравнения, за
• Какъв тип хранене имат организмите, в анализ на схеми.
които протича фотосинтеза?
Развиване на уменията на учениците за ана-
Задача:
лиз, сравнение и обобщение.
Приведете примери за фотоавтотрофни ор-
ганизми. Изясняване на взаимовръзки структура ↔
процеси.
Въпроси:
• Кой хомополизахарид се натрупва в живо-
тинските клетки като резервен?
• Кой е енергийният първоизточник при
синтеза на глюкоза в растителните клетки?
Учителят обяснява фазите на фотосинтезата
чрез фиг. 2 и основните процеси на светлин-
ната фаза – чрез фиг. 4.
Въпроси за частично затвърдяване:
• В коя от двете фази на фотосинтезата
участва хлорофил?
• Каква е ролята на хлорофила в процеса
фотосинтеза?
Задача: Разгледайте фиг. 5 и направете извод
за характера на процесите в тъмнинна фаза.
Опишете: а) основните етапи в цикъла на Кал-
вин; б) химичните реакции във всеки от тях.
Отново вниманието се насочва към общото
уравнение за фотосинтезата и се поставят
въпросите:
• Вярно ли е схващането на швейцарският
учен Сенебие, че фотосинтезата е процес на
въздушно хранене?
Въпроси:
• Кои са продуктите на светлинната фаза на фотосинтезата и кой от тях растението отделя
в околната среда?
• Кои са продуктите на тъмнинната фаза на фотосинтезата?
• От кои условия на средата зависи интензитетът на фотосинтезата?
• Кои структурни особености на хлоропластите и на хлорофилната молекула са предпос-
тавка за протичането на уникалния процес фотосинтеза?
23
Оценяват се знанията за химичния състав и устройството на клетката, уменията за
сравнение (на катаболитни и анаболитни процеси), схематичното представяне на проце-
си, пълни и верни отговори.
За домашна работа може да се поставят задачите след урока и/или следната задача:
Прочетете информацията в рубриката „И още…“ и сравнете фотосинтезата с хемосин-
тезата.
Тема 26.
ХРОМОЗОМИ (урок за нови знания)

•• описва и означава върху изображение клетъчно ядро.
•• описва хромозома по съществени признаци;
•• сравнява хроматин, хромозома, хроматида;
•• разпознава и означава върху схема структурни компоненти на хромозома;
•• описва и означава върху схеми и модели диплоиден и хаплоиден кариотип;
•• групира хромозомите в две групи – автозоми и полови хромозоми;
•• описва и разпознава кариограма;
•• разкрива взаимовръзки структури ↔ процеси ↔ функции.
•• рехав и плътен хроматин;
•• хромозома;
•• хроматида, сестрински хроматиди, центромер;
•• кариотип;
•• кариограма;
•• взаимовръзката биологичен вид ↔ хромозомен набор.
•• биология и здравно образование, 9. клас – белтъци, нуклеинови киселини, надмо-
лекулни комплекси, генетични процеси.
•• Анализиране на информация от текст.
•• Анализиране на схеми и модели на хроматин и хромозоми.
•• Разпознаване и означаване на структурни компоненти на хромозома.
•• Разпознаване на автозоми, полови хромозоми, двойки хомоложни хромозоми.
•• Представяне на хромозома със схема или модел.
•• Разпознаване на хромозоми на микроскопски снимки.
•• Сравняване на диплоиден и хаплоиден кариотип.
•• Разпознаване на кариограма на човек.
•• Разкриване на взаимовръзката биологичен вид – хромозомен набор.
24
Задача: Представете със схематична рисунка структурните компоненти на клетъчното
ядро и ги означете. Отговорете на въпросите:
1. Коя от изобразените ядрени структури съхранява наследствената програма?
2. Кои макромолекули изграждат тази структура?
3. Колко молекули ДНК има във всяка хроматинова нишка?
4. Кои особености в структурата на ДНК определят нишковидната им структура?
Мотивация
Задача: Телесните клетки в човешкия организъм съдържат по 46 молекули ДНК. Предпо-
ложете колко са тези молекули в половите клетки, и обяснете защо смятате така.
Учителят демонстрира схеми и/или модели на Приложение на знания от предходни
ядро и хроматин. теми (вътрешнопредметни връзки) за
Изяснява необходимостта от структурни преобра- надмолекулни комплекси, клетъчно
зувания в хроматина и превръщането му в хромо- ядро, хроматин, генетични процеси.
зоми. Представя изображения на хромозома. Приложение на умения за анализ на
Учителят насочва вниманието на учениците към информация, представена схематично.
фиг. 1 и обяснява резултата от репликацията и Приложение на умения за сравнява-
спирализацията на ДНК. не и изясняване на взаимовръзките
Задача: Разгледайте схематичното изображение структура ↔ процес ↔ функция.
на компактна хромозома (фиг. 2). Нарисувайте и Приложение на умения за изработване
означете структурните компоненти на компактна на схеми/рисунки.
хромозома.
Задача: Сравнете некомпактна и компактна хромо- Усвояване на знания за хаплоиден,
зома по: а) брой молекули ДНК в една хромозома; диплоиден кариотип, хомоложни хро-
б) степен на спирализация на ДНК; в) период от мозоми, автозоми, полови хромозоми.
живота на клетката, в който съществуват. Въвеждане на символите за полови
Учителят изгражда динамични рисунки на клас- хромозоми.
ната дъска, а учениците ги пренасят в тетрадката Усвояване на знание за кариограма.
си: 1) на яйцеклетка и сперматозоид, всеки с по 4 Развиване на умения за анализ и син-
некомпактни хромозоми; 2) на зигота, резултат от тез на информация.
сливането им.
Вниманието на учениците се насочва към фиг. 3. Приложение на знанията за автозоми
Въвеждат се термините „автозоми“ и „полови хро- и полови хромозоми.
мозоми“.
Задача: Във фиг. 3 оградете с молив автозомите и Развиване на умения за разкриване
подчертайте половите хромозоми. на взаимовръзки и формулиране на
Дефинират се и се разграничават понятията: хро- изводи.
матин, хромозома, хроматида, кариотип.
Задача: Анализирайте фиг. 4 и отговорете на въпросите: а) Кои клетъчни структури оп-
ределят генетично пола на даден индивид?; б) Колко и какви полови хромозоми има в те-
лесна клетка на женско шимпанзе с 2n = 48?; в) Колко и какви полови хромозоми и колко
автозоми има в сперматозоид на мъжко шимпанзе?; г) Колко е броят на молекулите ДНК
в телесна клетка на шимпанзе и каква е степента на тяхната спирализация във времето,
когато клетките не се делят?
25
Изводи:
• Когато клетката не се дели, наследственият материал е под формата на хроматин.
• Преди клетката да встъпи в клетъчно делене, молекулите ДНК се реплицират, спира-
лизират и образуват компактни хромозоми, всяка от които е съставена от две сестрински
хроматиди.
• Всяка хроматида съдържа по една молекула ДНК.
• Броят, формата и размерите на хромозомите се наричат кариотип, който е специфичен за
всеки биологичен вид.
Оценяват се знанията за ядрото и наследствения материал, уменията за схематично

представяне на хромозоми и кариотип, разпознаването на хромозоми, хроматиди, хомо-
ложни двойки, анализирането на текст, коректността и пълнотата на отговорите, правил-
ното дефиниране на понятия и формулирането на изводи.
За домашна работа може да се постави следната задача:
Ако между двете схематично представени полови клетки се извърши оплождане, то
ще се образува зигота с:
1. хаплоиден хромозомен набор
2. диплоиден хромозомен набор
3. три хомоложни двойки хромозоми
4. четири автозоми и две полови хромозоми
А) 1, 2 и 3 Б) 1, 2 и 4 В) 1, 3 и 4 Г) 2, 3 и 4
Тема 29.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА КЛЕТКАТА (урок за нови знания)

•• дефинира митотичен и жизнен цикъл на клетката;
•• представя чрез текст, схема, модел етапи от клетъчния и митотичен цикъл;
•• аргументира значението на клетъчното делене и клетъчната диференциация.
•• описва периоди в жизнения цикъл на клетката;
•• сравнява жизнен и митотичен цикъл;
•• разкрива взаимовръзката клетъчно делене ↔ клетъчно диференциране;
•• дефинира, описва и илюстрира с примери клетъчно диференциране;
•• сравнява и обяснява недиференцирани, частично диференцирани, крайно диферен-
цирани клетки;
•• разпознава и означава върху схема недиференцирани и диференцирани клетки;
•• дефинира и описва процеси на преждевременна и програмирана клетъчна смърт;
•• назовава, разпознава и означава на схема процесите на клетъчния жизнен цикъл.
Нови понятия (по учебната програма): митоза, мейоза, жизнен цикъл на клетката,
митотичен цикъл.
•• клетъчно диференциране;
•• взаимовръзката наследствена програма ↔ клетъчно диференциране;
•• взаимовръзката недиференцирани ↔ стволови ↔ крайно диференцирани клетки;
26
•• клетъчна смърт – преждевременна (некроза) и програмирана смърт;
•• взаимовръзка фактори на средата ↔ промени в клетката ↔ смърт на клетката.
•• човекът и природата, 5. и 6. клас – жизнени процеси;
•• биология и здравно образование, 7. клас – едноклетъчни и многоклетъчни орга-
низми;
•• биология и здравно образование, 8. клас – клетки и тъкани;
•• биология и здравно образование, 9. клас – прокариотна клетка, еукариотна клетка,
митоза, мейоза, генетични процеси.
•• Анализиране на текст, схеми/модели и разпознаване на недиференцирани и дифе-
ренцирани клетки.
•• Обясняване и сравняване на недиференцирани, частично диференцирани (стволо-
ви) и крайно диференцирани клетки.
•• Разпознаване и описване на промени в клетката, водещи до некроза и програмирана
клетъчна смърт.
•• Разпознаване и означаване на процеси в етапите на клетъчния жизнен цикъл.

Задача: Разгледайте фиг. 2 в учебника и отговорете на въпросите: а) В кой период (етап)
от митотичния цикъл е клетка, която преминава през фазите G1, S, G2?; б) Кои процеси
протичат във фазите G1, S, G2 и какво е тяхното значение?; в) Кой е периодът, означен на
фигурата с буквата М, и как се променя клетката през този период?
Мотивация
Въпроси:
• Как ще продължи митотичният цикъл на новополучени дъщерни клетки, ако те са клетки
на: а) обикновена амеба; б) гониум; в) човешки ембрион; г) нервна тъкан?
• В какво се състои разликата между митотичния и жизнения цикъл на клетката?
Учителят насочва вниманието на учениците Приложение на умения за анализ на схеми.
към фиг. 1 в учебника. Изясняват се причи- Формиране на знания за жизнен цикъл и
ните за клетъчно диференциране чрез бесе- клетъчно диференциране.
да, основана на въпросите:
• Ако на фиг. 1 са изобразени клетки на раз- Приложение на знанията за генетичните
лични тъкани и органи при човека, то колко процеси – репликация, транскрипция и
е броят на хромозомите във всяка от тях? транслация; за кариотип.
• Коя е причината за разликите във функци- Развиване на умения за анализ и синтез на
ите на тези клетки? информация.
Задача: Прочетете текста „Жизнен цикъл на Приложение на умения за анализ на инфор-
клетката“ от урока в учебника и направете мация от текст, сравняване и изясняване на
изводи за: а) обратимостта на клетъчното взаимовръзките структура ↔ функция.
диференциране при някои клетки; б) раз-
ликата между частично диференцирани и Формиране на знания за недиференцирани,
крайно диференцирани клетки; в) значение- частично и крайно диференцирани клетки.
то на стволовите клетки.
27
Задача: Анализирайте фиг. 3 и отговорете ва Приложение на знанията за епителни, чер-
въпросите: а) Каква е съдбата на крайно ди- нодробни клетки, лимфоцити, костен мозък.
ференцираните клетки?; б) Какви процеси в
клетката водят до некроза?; в) Какви процеси в Приложение на умения за анализ, сравнение
клетката водят до нейната програмирана смърт? и обобщение на информация от схема.
Формиране на здравна култура.
Въпроси:
Кои са основните процеси на клетъчния жизнен цикъл?
Каква е разликата в жизнения цикъл на невроните и на ранните зародишни клетки?
Оценяват се знанията за митоза и мейоза, уменията за разпознаване на вида клетъчно

делене, за анализиране на изображения и текст, за правилно дефиниране на понятия и
формулиране на изводи.
За домашна работа може да се постави задача учениците да проучат приложението на
стволовите клетки в съвременната медицина.
Тема 31.
ПРИЛОЖЕНИЕНАЗНАНИЯТАЗАКЛЕТКАТАВНАУКАТА,СЕЛ-
СКОТО СТОПАНСТВО И ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА
(работа по проекти)

•• описва и илюстрира с примери приложението на знания за клетката в науката, сел-
ското стопанство, опазването на околната среда;
•• проучва различни източници на информация и изработва презентации, проекти и
др. за приложението на знания за клетката.
•• описва и обяснява приложението на знанията за клетката в науката, селското сто-
панство и опазването на околната среда;
•• илюстрира с примери съвременни постижения;
•• планира и организира проучвателни дейности;
•• проучва, систематизира и обобщава информация;
•• изработва презентация, постер, фотоалбум и др.;
•• разпознава и оценява социалната значимост на научните открития, както и рискове-
те, които са свързани с тях;
•• прави обоснован избор на професия.
•• Допълнителни понятия, закономерности, факти:
•• откриването на ген за биологичния „часовник“ (Нобелова награда за 2017 г.);
•• продължителност, методичност и екипност на научните открития;
•• приноси на български учени в клетъчната и молекулната биология;
•• растителна защита и ветеринарно дело;
•• съвременни биопречиствателни станции и съоръжения;
•• биогаз и биогорива;
•• биоиндикатори.
28
•• биология и здравно образование, 7. клас – опазване на околната среда;
•• биология и здравно образование, 8. клас – нервна и ендокринна система;
•• биология и здравно образование, 9. клас – химичен състав, структура и процеси в
клетката;
•• химия и опазване на околната среда, 8. и 9. клас – изкуствени торове, пречистване
на водите;
•• предприемачество и технологии, 7. клас – професия и кариера, екологично стопан-
ство.
•• Надграждане на знанията за клетката и практическото им приложение.
•• Анализиране на текст.
•• Проучване и събиране на информация.
•• Обобщаване на събраната информация и формулиране на тема.
•• Формиране на работни екипи.
•• Планиране и организиране на дейностите в екипа.
•• Обобщаване на информация, изработване на заключителен продукт и представяне-
то му.
Примерни методически указания:

Дейности на учителя:
•• запознава учениците с някои области на практическо приложение на знанията за
клетка;
•• подпомага формирането на работни екипи и избора на теми за разработване на уче-
бен проект;
•• препоръчва източници на информация;
•• представя етапите и изискванията за разработване на проект;
•• определя срокове за междинна проверка на работата по проектите и краен срок за
представянето им;
•• определя мястото и последователността за представяне на заключителните продукти.
Дейности на ученическите екипи:
•• изготвят план за работа;
•• разпределят задачите между членовете в екипа съобразно техните интереси, знания
и компетентности;
•• проучват и събират информация и материали;
•• изготвят и провеждат анкета с цел проучване на информираността на съучениците
си по съответната тема;
•• организират среща със специалисти по избраната тема;
•• анализират и обобщават събраната информация;
•• вземат решение за формата на заключителния продукт и го изработват;
•• представят заключителния продукт на проекта пред другите екипи и участват в
дискусия по темата.
Критерии за оценка на заключителния продукт и за представянето му:
•• научна достоверност, изчерпателност и достъпност на информацията;
•• креативност и естетичност на заключителния продукт;
•• проява на съпричастност към проблема – лично отношение;
•• компетентност, увереност и артистичност при представянето.
29
Представянето на учебните проекти може да се организира преди или след провежда-
нето на урока екскурзия и да служи за преговор, обобщаване и затвърдяване на знанията
за клетката. Публичното представяне и защита на проектите създават у учениците лич-
на удовлетвореност и мотивираност за творческо учене и са предпоставка за обективна
оценка на тяхната работа – индивидуална и екипна.
Тема 32.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗНАНИЯТА ЗА КЛЕТКАТА В МЕДИЦИНАТА
И БИОТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА (учебна екскурзия)

•• описва и илюстрира с примери приложението на знания за клетката в биотехноло-
гичните производства и медицината;
•• проучва различни източници на информация;
•• изработва презентации, проекти и др. за приложението на знанията за клетката.
•• описва и обяснява приложението на знанията за клетката в медицината и в биотех-
нологични производства;
•• дефинира и илюстрира с примери класически и съвременни биотехнологии;
•• планира и организира проучвателни дейности;
•• проучва, систематизира и обобщава информация;
•• изработва презентация, постер, филм;
•• разпознава социалната значимост на научните открития;
•• прави обоснован избор на професия.
•• ваксини;
•• антибиотици;
•• съвременни методи за диагностициране на заболявания;
•• генна и клетъчна терапия;
•• персонализирана медицина;
•• клетъчни и тъканни култури;
•• рекомбинантни ДНК, ГМО, клониране.
•• биология и здравно образование, 7. клас – опазване на околната среда, устойчиво
развитие;
•• биология и здравно образование, 8. клас – клетка, тъкани, оргaни;
•• биология и здравно образование, 9. клас – структура и процеси в клетката;
•• химия и опазване на околната среда, 8. и 9. клас – химични съединения;
•• технологии и предприемачество, 7. клас – професия и кариера, екологично стопан-
ство.
•• Надграждане на знанията и уменията за клетката и практическото им приложение.
•• Проучване и събиране на информация за подходящ обект за провеждане на учебна-
та екскурзия.
30
•• Анализ на събраната информация и избор на интересен за учениците обект.
•• Анализ на схеми и модели на производството.
•• Попълване на работен лист по време на екскурзията.
•• Избор на говорител на групата, фотограф и протоколчик.
•• Планиране и организиране на екскурзията.
•• Обобщаване на информацията от работните листове и обсъждане на наблюденията.
Примерни методически указания:

Урокът се организира като тематична учебна екскурзия и може да се използва за зат-
върдяване, преговор и обобщаване на знанията за клетката, както и за професионално
ориентиране.
I. Дейности за подготовка на урока екскурзия
Организацията на урока изисква по-дълъг период от време и включва следните ком-
поненти:
•• Проучване и избор на обект на екскурзията и конкретизиране на темата.
•• Формиране на работни екипи.
•• Подготвяне на задачи и работни листове.
•• Определяне на конкретната роля в екипа за всеки ученик: говорител, фотограф,
протоколчик и др.
•• Планиране на дата за екскурзията.
•• Организиране на транспорт, ако обектът е отдалечен.
•• Изготвяне на комплекта документи по наредбата за детските и ученическите турис-
тически пътувания.
II. Дейности по време на екскурзията
Дейности на учителя:
•• прави инструктаж за безопасност;
•• раздава работните листове на екипите/учениците.
Дейности на учениците:
•• Учениците – говорители представят групата на научния работник (специалист, ла-
борант, лекар, др.) и обясняват мотивите за посещението в този обект.
•• Учениците – протоколчици записват дискусиите, интересни факти и др.
•• Учениците – фотографи правят снимки, видеоклипове.
•• Попълват се работните листове.
III. Дейности след екскурзията
•• Обобщава се информацията.
•• Обсъждат се професиите, с които учениците са се запознали.
•• Подготвят се презентация, постер, фотоалбум, кратък филм и др. за наблюденията
и наученото по време на екскурзията.
•• Заключителният продукт се представя пред класа.
•• Заключителният продукт се предоставя на библиотеката в училището, за да се из-
ползва от други ученици и учители в различни форми на урочна и извънурочна
дейност.
Оценяват се знанията на учениците за клетката и за практическото приложение, уме-

нията за работа в екип, за събиране и анализиране на информация, за изработване и
представяне на заключителния продукт.
31
ІІІ. БЕЛЕЖКИ КЪМ ИЗБРАНИ ФИГУРИ ОТ УЧЕБНИКА
Тема 4.
БЕЛТЪЦИ
Фиг. 8 и фиг. 9: Хемът на миоглобина и хемоглобина се вижда като „дантела“ от мал-

ки топчета, свързани с къси отсечки (вж. стрелките).
Тема 5.
ЕНЗИМИ
Фиг. 1: Страничните вериги на някои аминокиселини, ако са подходящо разположени,

може да катализират хидролиза, затова много хидролази, като лактазата, са еднокомпо-
нентни. Никоя от аминокиселините обаче няма подходящи свойства да катализира окисли-
телно-редукционна реакция. Затова съответните ензими, като каталазата, са двукомпо-
нентни и кофакторът върши тази част от процеса, която аминокиселините не могат.
Фиг. 4: Графиката на катализираната от ензим реакция (в червено) показва реакция, която
без ензим изобщо не протича. Ако реакцията можеше да протича и без ензим със забележи-
ма (макар и малка) скорост, то при повишаване на концентрацията на субстрата дори и след
насищане на активните центрове скоростта щеше да продължи да нараства бавно за сметка
на некатализираната реакция. Това е показано на следния вариант на фигурата:
32
Тема 12.
КЛЕТЪЧЕНСТРОЕЖНАОРГАНИЗМИТЕ.КЛЕТЪЧНАТЕОРИЯ
Фиг. 5: Клетката е наблюдавана с флуоресцентен микроскоп. Митохондриите са оц-

ветени в червено, а микронишките, изградени от актин – в зелено. Това не е споменато в
текста към фигурата, защото митохондриите и микронишките още не са изучени.
Фиг. 6: Формата на прокариотната клетка намеква за наличието на клетъчна стена,
макар че самата стена не е показана.
Тема 13.
ПРОКАРИОТНА КЛЕТКА. БАКТЕРИИ
Фиг. 1: Бактериите са наблюдавани със сканиращ електронен микроскоп. На горните

две снимки някои от клетките се делят – вижда се как стените им се прищъпват в средата
(вж. стрелките).
Тема 15.
ЕУКАРИОТНА КЛЕТКА
Фиг. 5: Клетките са наблюдавани с флуоресцентен микроскоп. Микротръбичките,

изградени от тубулин, са оцветени в зелено, а микронишките, изградени от актин – в
червено. По струпването на микротръбички може да се познае къде е центрозомата (вж.
стрелките).
3. Книга за учителя по биология и здравно образование за 9. клас – М. Маркова и др. 33

Тема 16.
КЛЕТЪЧНА МЕМБРАНА. МЕМБРАНЕН ТРАНСПОРТ
Фиг. 6: Схемата показва белтъка – преносител, отворен откъм едната страна на мем-
браната, готов да поеме пренасяната молекула или йон. След като транспортираната мо-
лекула постъпи в преносителя, той ще измени формата си по следния начин:
34
ТЕСТ ЗА ВХОДНО НИВО
1. Кое органично съединение е въглехидрат с резервни функции в човешкия ор-

ганизъм?
А) скорбяла В) глюкагон
Б) гликоген Г) инсулин
2. Кислородът в кръвта се пренася от белтъка:

А) хитин В) холестерол
Б) актин Г) хемоглобин
3. Тъкан с най-голямо процентно съдържание на калциев фосфат и магнезиев

фосфат е:
А) епителната В) хрущялната
Б) костната Г) мускулната
4. Молекули, носители на наследствената информация в клетката, са:

А) белтъците В) липидите
Б) въглехидратите Г) нуклеиновите киселини
5. В еукариотната клетка ДНК се намира в:

А) мембраната В) лизозомите
Б) цитоплазмата Г) ядрото
6. Израза „Това, което не е мое, е чуждо“ свързвате с:

А) филтрацията на вещества в нефроните
Б) пасивния транспорт през клетъчната мембрана
В) процеса кръвосъсирване
Г) реакцията антиген – антитяло
7. Ендокринен контрол в човешкия организъм изпълняват:

А) ензимите В) хормоните
Б) витамините Г) минералите
8. СО2 се отделя при:

1. кислородното разграждане на вещества в клетката
2. синтезирането на вещества в клетките
3. процеса хранене
4. процеса дишане
А) 1 и 3 Б) 1 и 4 В) 2 и 3 Г) 2 и 4
9. Еритроцитите, за разлика от левкоцитите, имат:

1. променлива форма
2. по-малки размери
3. йони на желязото
4. клетъчно ядро
А) 1 и 3 Б) 2 и 3 В) 2 и 4 Г) 3 и 4
35
10. Клетките на човешкия организъм обменят вещества с:
1. външната среда
2. тъканната течност
3. кръвната плазма
4. лимфата
А) само 2 и 3 Б) само 3 и 4 В) само 1, 3 и 4 Г) 1, 2, 3, 4
11. Обмяната на газове при процеса дишане се осъществява между:

1. въздуха в трахеята и в белите дробове
2. въздуха в алвеолите и кръвта
3. кръвта и тъканната течност
4. тъканната течност и клетките
А) само 1 и 2 Б) само 1, 2 и 3 В) само 2, 3 и 4 Г) 1, 2, 3, 4
12. Нервната регулация в човешкия организъм се осъществява:

1. по рефлексни дъги
2. чрез рефлекси
3. волево и неволево
4. чрез хормони
А) само 1, 2 и 3 Б) само 1, 3, и 4 В) само 2, 3 и 4 Г) 1, 2, 3, 4
13. Изберете само верните съответствия между заболяване ↔ същност/причина

↔ засегнат орган и ги напишете със съответните букви.
Заболяване Същност/причина Засегнат орган/органи
А) пневмония бактерийна инфекция дихателни пътища
Б) кокоша слепота липса на витамин К очи
В) пиелонефрит бактерийна инфекция мозък
Г) скорбут липса на витамин С венци, зъби
Д) рахит вирусна инфекция кости
Е) хепатит вирусна инфекция черен дроб
...........................................................
14. Попълнете таблицата за разграждането на хранителните вещества в органи-

те на храносмилателната система.
Храносмилателни Хранителни Ензими Продукти
органи вещества от разграждането
А) устна кухина ............................. амилаза ..............................
Б) стомах белтъци пепсин ................................
В) тънко черво мазнини .............................. .................................

и глицерол
5 т.
36
Отговори:
Задача № 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Отговор Б Г Б Г Г Г В Б Б Г В А Г, Е
Задача 14. А) въглехидрати (глюкоза); Б) пептиди (аминокиселини); В) липаза,

мастни киселини.
ТЕСТ ЗА ИЗХОДНО НИВО
1. Определете вярното твърдение за водата.

А) При замръзване водата се свива.
Б) Има ниско повърхностно напрeжение.
В) Съставлява около 50% от масата на човешкото тяло.
Г) Водните диполи образуват хидратационни обвивки около разтворените вещества.
2. Определете НЕВЯРНОТО съответствие между мономери и биополимери.

А) монозахариди – полизахарид
Б) глюкозни остатъци – гликоген
В) нуклеотиди – олигозахариди
Г) аминокиселини – белтъци
3. Биополимер НЕ е:
А) АТФ В) мРНК
Б) ДНК Г) рРНК
4. Кое от изброените органични съединения e хетерополимер с информационни

функции?
А) скорбяла В) холестерол
Б) гликоген Г) рибонуклеинова киселина
5. Ензимите са вещества с:
А) липидна природа
Б) белтъчна природа
В) транспортна функция
Г) структурна функция
6. Надмолекулен комплекс, изграден само от рРНК и белтъци, е:

А) рибозомата В) полизомата
Б) лизозомата Г) пероксизомата
7. Еритроцитите се разрушават (лизират), когато са поставени в:

А) изотоничен разтвор
Б) хипотоничен разтвор
В) хипертоничен разтвор
Г) физиологичен разтвор
37
8. В еукариотните клетки репликацията протича по време на:
А) митоза
Б) интерфаза
В) диференциране
Г) стареене
9. Всички еукариотни клетки притежават:

1. ДНК и РНК
2. грани и кристи
3. строма и матрикс
4. рибозоми и ензими
А) 1 и 2 Б) 1 и 4 В) 1, 2 и 4 Г) 2, 3 и 4
10. Определете верните съответствия.

1. хромозома – съхраняване и предаване на наследствената информация
2. рибозома – синтеза на белтъци
3. гликолиза – синтеза на гликоген
4. пиноцитоза – поглъщане на твърди частици
А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 1, 3, 4 Г) 2, 3, 4
11. В клетките на фотосинтезиращите многоклетъчни автотрофи, за разлика от

клетките на хетеротрофите, се осъществяват процесите:
1. фотофосфорилиране
2. ферментация
3. цикъл на Калвин
4. фотолиза на водата
А) само 1 и 2 Б) само 1, 3 и 4 В) само 2, 3, 4 Г) 1, 2, 3, 4
12. Етапите на възпроизводство на бактериофагите са:

1. разпознаване на бактерийната клетка
2. проникване на фаговата РНК
3. синтеза на фагова ДНК и белтъци
4. сглобяване на нови фаги
А) само 1, 2 и 3 Б) само 1, 3 и 4 В) само 2, 3 и 4 Г) 1, 2, 3, 4
13. Определете верните съответствия между заболяване ↔ причинител ↔ пъти-

ща на заразяване ↔ засегнати органи. (Отговора запишете със съответните буквви.)
Заболяване Причинител Пътища на заразяване Засегнати органи
А) пневмония пневмококи стомашно-чревен дихателни органи
Б) ангина инфлуенца вирус въздушно-капков гълтач
В) менингит менингококи въздушно-капков мозъчни обвивки
Г) сифилис вирус със спирало- кръвен и полов полови органи
виден капсид
Д) дребна шарка морбилен вирус въздушно-капков дихателни пътища и
кожа
................................................................................................................................................
38
14. Попълнете таблицата за мембранните цитоплазмени органели.
Органел Брой мембрани Функции на органела
А) Гранулирана ендоплазмена мрежа
Б) Гладка ендоплазмена мрежа
В) Апарат на Голджи
Г) Лизозоми
Д) Митохондрии
Е) Хлоропласти
Отговори:
Задача № 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Отговор Г В А Г Б А Б Б Б А Б Г В, Д
Задача 14. А) една; синтез на белтъци (в рибозомите), образуване и отделяне на мем-

бранни мехурчета; Б) една; синтез на липиди и въглехидрати, образуване и отделяне
на мембранни мехурчета; В) една; преработване на вещества, образуване и отделяне на
секреторни мехурчета и лизозоми; Г) една; вътреклетъчно смилане, самосмилане на кле-
тъчни органели; Д) две; осигуряват енергия на клетката чрез окислително фосфорилира-
не; Е) две; извършват фотосинтеза. (Отговорите се оценяват по смисъл.)
39
.............................................................................................................................................................................................................................
40
(Училище, селище)
УТВЪРДИЛ
Директор: ...................................................
(Име и фамилия; подпис)
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

по биология и здравно образование за 9. клас
учебна ...................... година
Брой учебни часове по учебен план и учебна програма: 36

Брой учебни часове седмично (в паралелки без интензивно изучаване на чужд език): 1
За нови знания (НЗ): 22 часа

За преговор и обобщение (ПО): 4 часа
За практически дейности – упражнения (У), лабораторен експеримент (ЛУ), семинар (С), работа по проекти (РП), учебна
екскурзия (Е): 8 часа
За контрол и оценка (КО): 2 часа
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВИДОВЕТЕ УРОЦИ

Видове уроци За нови знания За преговор и обобщение За практически дейности За контрол и оценка
По учебна програма ~ 61% ~ 6% ~ 25% ~ 8%
По разпределението ~ 61% ~ 11% ~ 22% ~ 6%
Разработил: ……………………………………..…………..
(Име, фамилия, подпис)
Методи
Вид
Компетентности и форми на
Тема на уроч-
като очаквани резултати Нови Контекст и дейности оценяване
урочната на
от обучението понятия за всяка урочна единица по теми
единица еди-
№ по ред
и/или
Забележка
Учебна сед-
мица по ред
ница
раздели
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1 І– Начален ПО Актуализиране на знания и Беседа и самостоятелна работа.
ІХ преговор умения от човекът и природа-
та в 5. и 6. клас и биология в
7. и 8. клас.
2 IІ – Тест за КО Проверка и оценка на знания Решаване на тест. Тестов кон- Тест
ІХ входно и умения от човекът и приро- трол. от
ниво дата в 5. и 6. клас и биология книга-
в 7. и 8. клас. та за
учите-
ля и/
или от
учеб-
ника.
3 І – Х Химичен НЗ Изброява и групира химични биопо- Разчитане на диаграми/таблици за хи- Устна и
състав на елементи в клетката и илюс- лимери мични елементи и модел на водна моле- писмена
клетката трира с примери тяхното био- кула. Разпознаване и групиране на хи- оценка.
логично значение. мични елементи. Изграждане на схеми/
Разпознава (в текст, изобра- модели на структура на въглероден атом
жение, модел), описва по и вода. Работа с приложение 1. Решаване
алгоритъм (състав − свойства на тестови и практически задачи.
− функции) и представя схе-
матично неорганични съеди-
нения, изграждащи клетката.
41
1 2 3 4 5 6 7 8 9
42
4 ІІ – Липиди НЗ Дефинира липиди. липиди Разчитане на информация от текст или Устна и
Х Разпознава (в текст, изобра- изображение за разпространението на писмена
жение, модел), описва по липидите. проверка и
алгоритъм (състав − свойства Анализиране на схеми и модели за маз- оценка.
− функции) и представя схе- нини, фосфолипиди, стероиди.
матично липиди, изграждащи Представяне структурата на мазнини и
клетката. фосфолипиди със схема.
Разкриване на взаимовръзките структура
↔ свойства ↔ приложение ↔ видове
липиди. Решаване на задачи.
5 ІІІ – Въглехи- НЗ Дефинира, описва и означава въгле Разпознаване на въглехидрати в текст Устна и
Х драти (върху схема, модел) различни хидрати и изображения. Представяне със схема/ писмена
видове въглехидрати. Групира модел на монозахариди и полизахариди. проверка и
и сравнява по съществени Сравняване на видове монозахариди и оценка.
признаци видове въглехидра- видове полизахариди.
ти. Аргументира взаимовръз- Разкриване на взаимовръзки: структура
ката клетъчна локализация ↔ ↔ функции. Работа с приложение 2.
функции. Решаване на задачи.
6 ІV – Белтъци НЗ Дефинира, изброява, описва и белтъци Анализиране на информация в текст и Устна и

Х означава (върху схема, изобра- изображения за аминокиселини, пепти- писмена
жение, модел) химичен със- ди, полипептиди. Представяне на ами- проверка и
тав и видове пространствена нокиселина с обща формула; на видове оценка.
структура, свойства и функ- пространствена структура със схеми
ции на белтъци. Аргументира и модели. Сравняване на видове прос-
взаимовръзката структура ↔ транствена структура и видове белтъци.
свойства ↔ функции. Разкриване на взаимовръзки: структура
↔ свойства ↔ функции. Работа с прило-
жение 3.
Самостоятелна работа с таблица 1 от
урока. Решаване на задачи.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
7 І– Ензими НЗ Дефинира, изброява, описва и ензими Анализиране на текст и изображения. Устна и
ХІ означава (върху схема, изобра- Описване по съществени признаци писмена
жение, модел) пространствена на ензими и влиянието на фактори на проверка и
структура, свойства и функ- средата върху активността им. Привеж- оценка.
ции на ензими. дане на примери. Разчитане и предста-
Разчита графики и диаграми. вяне със схеми, графика, диаграма на
Аргументира взаимовръзка- действието на ензими.
та структура ↔ свойства ↔ Групиране и сравняване на видове ензи-
функции. ми. Разкриване на взаимовръзки: струк-
тура ↔ свойства ↔ функции.
Самостоятелна работа с таблица 1 от
8 ІІ – Нукле- НЗ Дефинира нуклеинови кисе- нукле- Анализиране на информация в текст и Устна и
ХІ инови лини и нуклеотиди. Изброява, инови изображения за нуклеотиди и полинук- писмена
киселини описва и означава (върху кисели- леотидни вериги. Представяне със схеми проверка и
схема, изображение, модел) ни, и модели на нуклеотиди, структура на оценка.
структура и функции на нук- ДНК и ДНК, иРНК, тРНК, рРНК. Сравняване
леотиди, ДНК и РНК. Сравня- РНК на видове нуклеинови киселини. Раз-
ва ДНК и РНК. Аргументира криване на взаимовръзки: структура ↔
взаимовръзката структура ↔ свойства ↔ функции. Самостоятелна
свойства ↔ функции. работа с приложение 2 и таблица 1 от
9 ІІІ – Химичен ЛЕ Прилага алгоритми за наблю- Запознаване с правила за работа в учеб- Оценка на
ХІ състав дение в различни условия. ната лаборатория. Анализ на информа- уменията
Описва резултати от наблю- ция в текст за експеримента и необходи- за експери-
дение по даден план и ори- ми материали, реактиви. ментиране,
ентири. Представя резултати Спазване на алгоритъма на експеримен- анализира-
от наблюдения чрез таблици, та и наблюдаване на промени в разтво- не, вярно и
графики, модели. Аргумен- ри, структура на вещества. Съставяне естетическо
тира избор на решение в кон- на таблица с резултати, обобщаване на оформяне
кретна ситуация, свързана с изводи и написване на протокол. на прото-
риск за собственото здраве и кол.
43
здравето на околните.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
44
10 ІV – Химичен У Прилага алгоритми за реша- Анализиране на условията на задачите и Устна и
ХІ състав ване на задачи за химичен решаването им. Попълване или съставя- писмена
състав на клетката. Описва не на таблици, графики, диаграми. Озна- проверка и
резултати от наблюдение по чаване на графики и схеми. Моделиране оценка.
дадена схема или ориентири. на макромолекули.
Представя резултати от наб
людения чрез таблици, гра-
фики, модели. Аргументира
избор на решение в конкретна
ситуация, свързана с риск за
собственото здраве и здравето
на околните.
11 І – Надмо- НЗ Дефинира надмолекулни ком- надмо- Актуализиране и надграждане на знания Устна и
ХІІ лекулни плекси. лекулни за макромолекули и вируси. Самостоя- писмена
комплек Проследява етапи на възпро- комплек телен анализ на таблица за НМК и проверка и
си. Виру- изводство на вирус. си; групирането им. Разпознаване на схеми оценка.
си вируси и микроскопски снимки на вируси. Ана-
лизиране на текст и схема за етапи на
възпроизводство. Разкриване на взаимо-
връзката структура ↔ функции.
12 ІІ – Вирусни С Изброява и описва по алго- Анализ на информация от текст, изобра- Оценка на
ХІІ заболява- ритъм (начин на заразяване жение, микроскопски снимки на вируси самостоя-
ния − признаци − превенция) ви- и разпознаване на техни структурни телната
русни заболявания. компоненти. Проучване, систематизи- подготовка,
Аргументира необходимостта ране и презентиране на информация. предста-
от профилактика на вирусни Разкриване на взаимовръзките начин на вянето на
заболявания. Дискутира проб заразяване ↔ признаци ↔ профилакти- екипа и ин-
леми, свързани с вирусните ка ↔ лечение. Дискусия по проблеми, дивидуал-
заболявания, и необходимост- дължащи се на вирусни инфекции. ната работа
та от профилактика. Формиране на работни екипи и органи- в час.
зация на работата в тях.
Изготвяне на презентации, постери и пред-
ставянето им. Състезание при решаване на
задачи, подготвени от работните екипи.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
13 ІІІ – Химичен ПО Изброява, описва и означава Актуализиране на знанията и обобща- Устна
ХІІ състав и (върху схема, изображение, ването им. Разпознаване и разчитане на проверка
надмо- модел) химични елементи, не- схеми, модели. Решаване на задачи (нди- и оценка.
лекулни органични и органични съеди- видуално или в група) и обсъждане на Тестови
комплек нения. Групира и разпределя с отговорите. Разкриване на взаимовръз- контрол.
си примери биополимери и съот- ката нежива природа ↔ жива природа
ветни мономери. Сравнява по по отношение на химичен състав, моле-
структура и функции видове кулна и надмолекулна организация.
биологични молекули.
14 І – І Клетъчен НЗ Изброява и описва основни клетъчна Актуализиране на знания за откриване Устна и
строеж положения в клетъчната тео- теория на клетката. писмена
рия. Обсъждане на приноса на различни уче- проверка
Оценява и дискутира разви- ни в развитието на клетъчната биология. и оценка.
тието на научните знания. Анализиране на изображения и обобща- Оценка на
ване на информация. Разпознаване на самостоя-
микроскопски снимки със светлинен и телната
електронен микроскоп. Запознаване със работа.
съвременни постижения в клетъчната
биология.
15 ІІ – І Прока- НЗ Назовава, разпознава (в текст, Актуализиране на знания за прокариот- Устна и
риотна изображение, микроскопска на и еукариотна клетка чрез разпознава- писмена
клетка. снимка), означава върху схема не и описание на схеми. проверка и
Бактерии и моделира прокариотна клет- Дефиниране и групиране на прокариот- оценка.
ка. Описва и означава върху ни организми. Представяне и означаване
изображение структурни ком- на схеми или модели на бактерии и циа-
поненти на прокариотна клет- нобактерии. Разпознаване на микроскоп-
ка. Сравнява по устройство ски снимки с бактерии и цианобактерии.
прокариотна и еукариотна Обсъждане на жизнените процеси при
клетка. прокариоти и сравнение по съществени
признаци. Изясняване на значението на
прокариотите в природата.
45
1 2 3 4 5 6 7 8 9
46
16 ІІІ – І Бактерий- С Изброява и описва по алго- Анализ на информация от текст и раз- Оценка на
ни забо- ритъм (начин на заразяване познаване на изображение, микроскоп- самостоя-
ляваниия − признаци − превенция) бак- ски снимки на бактерии. телната
терийни заболявания. Проучване, систематизиране и презен- подготовка,
Аргументира необходимостта тиране на информация. Разкриване на предста-
от профилактика на бактерий- взаимовръзките начин на заразяване ↔ вянето на
ни заболявания. Дискутира признаци ↔ профилактика ↔ лечение. екипа и ин-
проблеми, свързани с инфек- Дискусия по проблеми, дължащи се на дивидуал-
циозните заболявания, необхо- инфекции. Формиране на работни екипи ната работа
димостта от профилактика. и организация на работата в тях. Изгот- в час.
вяне на презентации, постери и предста-
вянето им.
Състезание при решаване на задачи,
подготвени от работните екипи.
17 ІV Еука- КУ Назовава, разпознава (в текст, клетъчна Анализиране на информация от текст, Устна и
–І риотна изображение, микроскопска мембра- схеми и модели на прокариотна и еука- писмена
клетка снимка), означава върху схема на; риотна клетка. Разпознаване и означава- проверка и
и моделира еукариотна клет- клетъчно не на структурни компоненти на еукари- оценка.
ка. Описва и означава върху ядро отна клетка. Разпознаване и означаване
изображение структурни ком- цитоп- на структурни компоненти на ядро.
поненти на прокариотна еука- лазма; Изграждане на схематично изображение
риотна клетка. органели или модел на прокариотна и еукариотна
Сравнява по устройство про- клетка.
кариотна и еукариотна клетка. Разпознаване на микроскопски снимки
на прокариотна и еукариотна клетка.
Разкриване на взаимовръзката структура
↔ процес ↔ функция.
Решаване на задачи.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
18 І – ІІ Клетъчна НЗ Описва и означава върху изоб клетъчна Актуализиране на знания за структура и Устна и
мембрана ражение клетъчна мембрана. мембра- свойства на фосфолипиди; за осмоза и писмена
Дефинира мембранен транс- на; дифузия. Сравняване на фосфолипидна проверка и
порт (пасивен и активен). мем- и клетъчна мембрана по структура и оценка.
Описва, проследява и сравня- бранен свойства. Разпознаване и означаване на
ва (по схема, модел) пасивен и транс- структурните компоненти на клетъчната
активен транспорт. порт; мембрана.
Сравнява по съществени пасивен Проследяване и сравняване на пасивен
признаци пасивен и активен и активен и активен транспорт на вещества. Пред-
транспорт. транс- ставяне със схема на пасивен и активен
Свързва процеси в клетката порт транспорт. Разкриване на взаимовръз-
със структурите, които ги оси- ката структура ↔ процес. Решаване на
гуряват. задачи.
Аргументира значението на
мембранния транспорт за
функционирането на клетката.
19 ІІ – ІІ Едномем- НЗ Описва и означава върху из- цитози; Актуализиране на знания за органе- Устна
бранни ображение едномембранни ендоци- ли – ендоплазмена мрежа, комплкс на писмена
органели органели. Дефинира цитози тоза и Голджи, лизозоми. Сравняване на ед- проверка и
(ендо- и екзоцитози). Описва, екзоци- номембранните органели по структура оценка.
проследява и сравнява (по тоза и функции. Разпознаване и означаване
схема, модел) ендоцитози на структурни компоненти на едномем-
и екзоцитози. Сравнява по бранните оргнели
съществени признаци ендо- Описване и сравняване на ендоцитози и
цитози и екзоцитози. Свързва екзоцитози. Проследяване, разпознаване
процеси в клетката със струк- и означаване на схема/модел на видове
турите, които ги осигуряват. цитози.
Аргументира значението на Представяне със схема или с модел на
мембранния транспорт за едномембранни органели и цитози.
функционирането на клетката. Разкриване на взаимовръзката структура
↔ процес. Решаване на задачи.
47
1 2 3 4 5 6 7 8 9
48
20 ІІІ – Двумем- НЗ Описва и означава върху органели Актуализиране на знания за органели. Устна и
ІІ бранни изображение двумембранни Описване и сравняване на митохондрии писмена
и немем- и немембранни органели. и хлоропласти. проверка и
бранни Дефинира двумембранни и Описване и сравняване на немембранни оценка.
органели немембранни органели. Опис- органели. Разпознаване и означаване на
ва, проследява и сравнява (по структурни компоненти митохондрии,
схема, модел) митохондрии и хлоропласти, рибозоми, цитоскелет.
хлоропласти. Сравнява по съ- Проследяване, разпознаване и означа-
ществени признаци мембран- ване на схема/модел на процеса на фос-
ни и немембранни органели. форилиране. Представяне със схема или
Свързва процеси в клетката с модел на двумембранни, немебранни
със структурите, които ги оси- органели, фосфорилиране. Разкриване
гуряват. на взаимовръзката структура ↔ процес
Аргументира значението на ↔ функции. Решаване на задачи.
фосфорилирането за функцио-
нирането на клетката
21 ІV – Устрой- ЛЕ Прилага алгоритми за наблю- Анализ на информация в текст за екс- Оценка на
ІІ ство на дение в различни условия. перимента и необходимите материали, уменията
клетката Описва резултати от наблю- реактиви. Спазване на алгоритъма на за експери-
дение по даден план и ори- експеримента. ментиране,
ентири. Представя резултати Приготвяне и наблюдаване на нетрайни анализира-
от наблюдения чрез таблици, микроскопски препарати. не, вярно и
графики, модели. Аргумен- Работа с микроскоп. Съставяне на таб- естетическо
тира избор на решение в кон- лица с резултати, обобщаване на изводи оформяне
кретна ситуация. и написване на протокол. Обсъждане на на прото-
резултати от домашния експеримент. кол.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
22 І – ІІІ Метабо- НЗ Дефинира метаболизъм, ана- метабо- Анализиране на информация от текст Устна и
лизъм. болизъм, катаболизъм. Раз- лизъм; за метаболизъм, метаболитни вериги, писмена
Катабо- познава (в текст, изображение, анабо- етапи на катаболизъм. Анализиране на проверка и
лизъм модел) катаболитни и анабо- литни и схеми и модели за етапи на катаболизъм, оценка.
литни процеси. Сравнява по катабо- гликолиза, цикъл на Кребс, дихателни
съществени признаци анабо- литни вериги. Разпознаване на различните ка-
литни и катаболитни процеси. процеси таболитни вериги. Схематично предста-
Описва по алгоритъм катабо- вяне на катаболитните процеси.
литни процси. Сравняване на анаеробен и аеробен
Свързва процеси в клетката катаболизъм. Разкриване на взаимовръз-
със структурите, които ги оси- ката структура ↔ процес ↔ енергийна
гуряват. ефективност. Решаване на задачи.
Аргументира значението на
метаболитните процеси за
функционирането на клетката.
23 ІІ – Анаболи- НЗ Дефинира метаболизъм, ана- метабо- Анализиране на информация от текст за Устна и
ІІІ зъм. Фо- болизъм. лизъм; анаболизъм. Анализиране на схеми и мо- писмена
тосинтеза Разпознава (в текст, изобра- анабо- дели на фази на фотосинтеза, фотосин- проверка и
жение, модел) анаболитни литни тетични вериги, синтез на гликоген. оценка.
процеси. процеси Разпознаване на процеси и метаболити
Сравнява по съществени приз на светлинна и тъмнинна фаза. Сравня-
наци анаболитни и катаболит- ване на светлинна и тъмнинна фаза по
ни процеси. съществени признаци. Схематично пред-
Описва по алгоритъм анабо- ставяне на въглехидратен синтез в клет-
4. Книга за учителя по биология и здравно образование за 9. клас – М. Маркова и др.

литни процси. Свързва проце- ки на растения и животни. Разкриване
си в клетката със структурите, на взаимовръзката структура ↔ процес
в които ги осигуряват. Аргу- ↔ функция. Решаване на задачи.
ментира значението на анабо-
литните процеси за функцио-
нирането на клетката.
49
1 2 3 4 5 6 7 8 9
50
24 ІІІ – Генетич- НЗ Дефинира генетични процеси, анабо- Анализиране на информация от текст за Устна и
ІІІ ни проце- репликация. литни генетични процеси. писмена
си. Разпознава (в текст, изобра- процеси; Анализиране на схеми и модели на проверка и
Реплика- жение, модел) репликация. гене- репликация. Разпознаване на етапи на оценка.
ция Описва по алгоритъм репли- тични репликацията. Представяне на процеса
кация. процеси със схема или модел. Разкриване на
Свързва процеса в клетката – репли- взаимовръзката структура ↔ процес ↔
със структурите, в които ги кация функция.
осигуряват. Аргументира зна- Проучване на примери за практическото
чението на репликацията за приложение и значение на процеса. Ре-
функционирането на клетката. шаване на задачи.
25 ІV – Тран- НЗ Дефинира транскрипция. анабо- Анализиране на информация от текст за Устна и
ІІІ скрипция Разпознава (в текст, изобра- литни транскрипция. Анализиране на схеми и писмена
жение, модел) транскрипция. процеси; модели на транскрипция. проверка и
Описва по алгоритъм тран- гене- Разпознаване на етапи на транскрипци- оценка.
скрипция. Свързва процеса тични ята. Представяне на процеса със схема
в клетката със структурите, процеси или модел.
които ги осигуряват. Аргумен- – тран- Сравняване на репликация и транскрип
тира значението на транскрип скрипция ция по съществени признаци. Разкрива-
цията за функционирането на не на взаимовръзката структура ↔ про-
клетката. цес ↔ функция. Решаване на задачи
26 І – Трансла- НЗ Дефинира транслация. анабо- Анализиране на информация от текст Устна и
ІV ция Разпознава (в текст, изобра- литни за транслация. Анализиране на схеми писмена
жение, модел) транслация. процеси; и модели на транслация. Разпознаване проверка и
Описва по алгоритъм трансла- гене- на етапи на транслацията. Представяне оценка.
ция. Свързва процеса в клет- тични на процеса със схема или модел. Срав-
ката със структурите, които процеси няване на репликация, транскрипция,
ги осигуряват. Аргументира – тран- транслация по съществени признаци.
значението на транслацията за слация Разкриване на взаимовръзката между
функционирането на клетката. генетичните процеси и между структу-
ра ↔ процес ↔ функция. Решаване на
задачи.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
27 ІІ – Струк- ПО Изброява, описва и означава Актуализиране на знанията и обобща- Устна и
ІV тура и (върху схема, изображение, ването им. Разпознаване и разчитане на писмена
процеси в модел) струкури и процеси в схеми, модели. Решаване на задачи (ин- проверка и
клетката клетката. дивидуално или в група) и обсъждане на оценка.
Групира и разпределя клетъч- отговорите. Разкриване на взаимовръз-
ни органели и процеси. Срав- ката структура ↔ процеси ↔ функции.
нява по структура и функции
клетъчни органели и процеси.
Свързва процесите в клетката
със структурите, които ги оси-
гуряват.
28 ІІІ – Хромозо- НЗ Описва в текст, изображение, Анализиране на информация в текст, Устна и
ІV ми микроскопска снимка, клетъч- схеми и модели на хроматин и хромозо- писмена
но ядро. ми. проверка и
Разпознава и означава струк- Разпознаване и означаване на структур- оценка.
тури на клетъчното ядро. ни компоненти на компактна хромозома;
Представя със схема, модел на автозоми, полови хромозоми, двойки
структури на клетъчното ядро. хомоложни хромозоми; на хромозоми
на микроскопски снимки; на кариограма
на човек. Представяне на хромозома със
схема или модел. Сравняване на диплои-
ден и хаплоиден кариотип.
Разграничаване на клетки с 2n и n брой
хромозоми. Разкриване на взаимовръзка-
та биологичен вид – хромозомен набор.
Разкриване на взаимовръзката структура
↔ процес ↔ функция. Решаване на за-
дачи.
51
1 2 3 4 5 6 7 8 9
52
29 І – V Делене. НЗ Дефинира амитоза, митоза, амитоза; Анализиране на информация в текст, Устна
Митоза мейоза, митотичен цикъл на митоза; схеми и модели на периоди и фази на писмена
клетката. мейоза; делене при прокариотни и еукариотни проверка и
Назовава, описва и сравнява митоти- клетки. Разпознаване и означаване на оценка.
видове делене на клетката и чен ци- фази на делене на прокариотна клетка,
съответните етапи. Проследя- къл митоза, митотичен цикъл.
ва на схема етапи на митоза. Представяне на фази на митотичен ци-
Представя (чрез текст, схема, къл, делене на прокариотна клетка, ми-
модел) етапи на клетъчно тоза със схема или модел.
делене, митотичен цикъл на Разграничаване на амитоза и митоза,
клетката. Аргументира значе- Разкриване на взаимовръзката тип клет-
нието на клетъчното делене; ка и вид еукариотна клетка – клетъчно
на митозата. делене. Разкриване на взаимовръзката
структура ↔ процес ↔ функция. Реша-
ване на задачи.
30 ІІ – Мейоза НЗ Дефинира мейоза, митотичен мейоза; Анализиране на информация в текст, Устна
V цикъл на клетката. Назовава и митоти- схеми и модели на периоди и фази на писмена
описва етапи и фази на мейо- чен ци- мейоза. Разпознаване и означаване на проверка и
за. Проследява на схема етапи къл фази на етапи и фази на мейотично де- оценка.
на мейоза. Представя (чрез лене в схеми и микроскопски снимки.
текст, схема, модел) етапи Представяне на фази на мейотичното
мейоза, митотичен цикъл на делене със схема или модел. Сравняване
клетката. Аргументира значе- на митоза и мейоза по съществени при-
нието на мейотичното делене. знаци. Разкриване на взаимовръзките
телесна клетка ↔ митоза; полови клетки
↔ мейоза.
Разкриване на взаимовръзката структу-
ра ↔ процес ↔ функция. Решаване на
задачи.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
31 ІІІ – Жизнен НЗ Дефинира и описва жизнен и Анализиране на текст и разпознаване Устна и
V цикъл на митотичен цикъл, видове кле- на недиференцирани и диференцирани писмена
клетката тъчно делене. Проследява на клетки. Анализиране на схеми/модели и проверка и
схема етапи в жизнения и ми- разпознаване на диференцирани и неди- оценка.
тотичния цикъл на клетката. ференцирани клетки. Обясняване и срав-
Представя чрез текст, схема, няване на недиференцирани, частично
модел етапи от жизнения и диференцирани (стволови) и крайно
митотичния цикъл. Аргумен- диференцирани клетки. Разпознаване и
тира значението на клетъчно- описване на промени в клетката, водещи
то делене и клетъчното дифе- до некроза и програмирана клетъчна
ренциране. смърт. Разпознаване и означаване на
процеси в етапите на клетъчния жизнен
цикъл. Разкриване на взаимовръзката
структура ↔ процес ↔ функция. Реша-
ване на задачи.
32 ІV – Делене на ЛЕ Прилага алгоритми за наблю- Анализ на информация в текст за екс- Оценка на
V клетката дение в различни условия и перимента и необходимите материали, уменията
моделиране. реактиви. Спазване на алгоритъма на за експери-
Описва резултати от наблю- експеримента. ментиране,
дение по даден план и ори- Приготвяне и наблюдаване на нетрайни научно и
ентири. Представя резултати микроскопски препарати. естетическо
от наблюдения чрез таблици, Микроскопиране и моделиране. оформяне
графики, модели. Аргумен- Съставяне на таблица с резултати, обоб- на прото-
тира избор на решение в кон- щаване на изводи и написване на прото- кола.
кретна ситуация кол. Обсъждане на резултати от домаш-
ния експеримент.
53
1 2 3 4 5 6 7 8 9
54
33 І – Прило- РП Oписва и илюстрира с приме- Надграждане на знанията за клетката и Оценка на
VІ жение на ри приложението на знания практическото им приложение. индиви-
знанията за клетката в науката, меди- Анализиране на текст. Проучване и съ- дуалната
за клет- цината, селското стопанство, биране на информация. Анализиране на и екипна
ката в опазването на околната среда. схеми и модели. работа по
науката, Проучва различни източници Обобщаване на събраната информация посочените
селското на информация. Изработва и формулиране на тема по избор. Фор- критерии.
стопан- презентации, проекти и др. миране на работни екипи. Планиране
ство, за приложението на знания за и организиране на дейностите в екипа.
опазва- клетката. Обобщаване на информацията, изра-
нето на ботване на заключителен продукт и
околната представянето му.
среда
34 ІІ – Прило- УЕ Описва и илюстрира с приме- Надграждане на знанията и уменията за Оценка
VІ жение ри приложението на знания клетката и практическото им приложе- работните
на зна- за клетката в науката, биотех- ние. Проучване и събиране на информа- листове; на
нията за нологичните производства и ция за подходящ обект за провеждане на уменията
клетката медицината. учебната екскурзия. за планира-
в меди- Проучва различни източници Анализ на събраната информация и из- ност и орга-
цината и на информация. Изработва бор на интересния за учениците обект. низираност.
биотехно- презентации, проекти и др. Анализ на схеми и модели на производ-
логиите за приложението на знания за ството. Попълване на работен лист по
клетката. време на екскурзията.
Избор на роли в групата. Планиране и
организиране на екскурзията.
Обобщаване на информацията от работ-
ните листове и обсъждане на наблюде-
нията.
34 ІІІ – Годишен ПО Актуализиране на знания и Беседа и самостоятелна работа. Устна про-
VІ преговор умения от учебната година. верка и
оценка.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
35 ІV – Тест за КО Изброява, описва и означава Решаване на задачи. Обсъждане на от- Тестов Тест
VІ изходно (върху схема, изображение, говорите. Мотивиране на поставените контрол. от
ниво модел) химични елементи и оценки. книга-
съединения, структури и про- та за
цеси в клетката. учите-
ля и/
или от
учеб-
ника.
Съотношение при формиране на срочна и годишна оценка
Текущи оценки (от устни, от писмени, от практически изпитвания) ~ 50%
Оценки от контролни работи ~ 30%
Оценки от други дейности (домашни работи, лабораторни упражнения, семинари, работа по проекти и др.) ~ 20%
55
Пояснителни бележки:
1. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка
учебна година и за всеки клас (а при необходимост – и по паралелки), като се отчитат
интересите на учениците и спецификата на образователната среда.
2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от директора
на училището преди началото на учебната година.
3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните часове
в тематичното разпределение трябва да отговаря на броя на часовете по училищен
учебен план за съответния клас.
4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броят на
учебните седмици по заповед на министъра за графика на учебното време.
5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отговаря на тема-
та, записана в дневника. Темата на урочната единица се определя от учителя и може
да не е същата като темата на урока в учебника или темата в учебната програма.
6. В колона 4 се посочва урочната единица, като за ориентир може да се използва съот-
ветната таблица в учебната програма за препоръчителното процентно разпределение.
7. В колона 5 се описват накратко компетентностите като очаквани резултати от обуче-
нието в рамките на конкретната урочна единица.
8. В колона 6 се описват новите понятия за конкретната урочна единица (ако има таки-
ва).
9. В колона 7 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен ма-
териал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпълнението на учебната
програма в съответствие с предвиденото в раздел „Дейности за придобиване на клю-
чови компетентности и междупредметни връзки“ на съответната учебна програма.
10. В колона 8 се посочват методите и формите за оценяване (те може да са свързани
с конкретната тема на урочната единица, но може да са и ориентирани върху цял
раздел) при спазване на ДОС за оценяване на резултатите от обучението на учени-
ците, както и за оценяване на другите дейности (домашни работи, лабораторни уп-
ражнения, семинари, работа по проекти и др.), и при отчитане на съотношението при
формиране на срочна и годишна оценка в раздел „Специфични методи и форми за
оценяване на постиженията на учениците“ на съответната учебна програма.
11. При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тематично разпре-
деление подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране, което се отразява в
колона 9 или в допълнителна таблица и се утвърждава допълнително от директора на
училището при спазване на препоръчителното процентно разпределение на задължи-
телните учебни часове за годината.
ЛИТЕРАТУРА:
Учебник по биология и здравно образование за 9. клас, издателство „Просвета – Со-
фия“, М. Маркова и др.
Книга за учителя по биология и здравно образование за 9. клас, издателство „Просве-
та – София“, М. Маркова и др.
56
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА IX КЛАС (ОБЩООБРА-
ЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА ПО РАМКОВИ УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ ПО ЧЛ. 12, АЛ. 2, Т. 5 – 14, Т. 16 – 18, Т. 20 – 21, Т. 23 – 24 ОТ
НАРЕДБА № 4 ОТ 30 НОЕМВРИ 2015 Г. ЗА УЧЕБНИЯ ПЛАН) КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Учебният предмет биология и здравно образование в IX клас е част от общообразователната подготовка по биология и здравно
образование, която започва в VII и завършва в X клас на първия гимназиален етап.
Учебната програма по биология и здравно образование в IX клас включва биологично учебно знание, отнасящо се до равнищата
на организация на микросистемата – единство в химичния състав на живата и неживата материя, структура и значение на надмоле-
кулните комплекси, устройство, процеси и възпроизводство на клетката, приложение на знанията за клетката.
Обучението по предмета е насочено към изграждане на цялостна представа за химичния състав, структурата, процесите и въз-
производството на клетката; като на структурна и функционална основа да се формират понятия, свързани с клетъчната организа-
ция и функциониране на материята, и да се усвоят практически умения за наблюдения на клетки, клетъчни структури и процеси.
Програмата е обособена в следните основни теми: 1. Химичен състав на живата материя; 2. Надмолекулни комплекси;
3. Структура и процеси в клетката; 4. Възпроизводство на клетката; 5. Приложение на знанията за клетката.
За успешното изпълнение на програмата трябва да се прилагат и съчетават традиционни и съвременни форми, методи и подходи
при организиране на учебния процес, с активно включване на елементи на изследователския и на проблемния подход. За разкрива-
не на експерименталната същност на биологичните науки е необходимо да се използват всички възможности за демонстрационен
и лабораторен експеримент.
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ В КРАЯ НА КЛАСА

Област на Знания, умения и отношения
компетентност
І. Клетка Използва правилно термините, с които са означени структури и процеси в клетката (върху схема, изображение,
модел).
Проследява на изображение етапи от клетъчни процеси и възпроизводство на клетката. Представя (чрез текст,
схема, модел) клетъчни структури и процеси.
Избира признаци за сравнение и групира структури и процеси в клетката.
Обосновава връзка и зависимости между структура и функция и процеси на клетъчно равнище.
Проучва, анализира и подбира информация от различни източници за приложение на знанията за структура и про-
цеси в клетката.
57
ІІ. Наблюдения, Използва информация от различни източници за анализ на конкретни ситуации и избор на решение. Съставя опи-
експерименти, сание въз основа на данни от схеми, таблици, графики.
58
изследване Обработва информация от различни източници (при дадена цел). Прилага алгоритми за наблюдение в различни
условия.
Описва резултати от наблюдение по даден план и ориентири.
Представя резултати от наблюдения чрез схеми, таблици, графики, модели.
Аргументира избор на решение в конкретна ситуация, свързана с риск за собственото здраве и здравето на окол-
ните.
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
Теми Компетентности като очаквани резултати от обучението Нови понятия
1. Химичен състав Изброява групи химични елементи въз основа на процентното им съдържание в клетката и биополимери
на живата материя илюстрира с примери тяхното значение. въглехидрати
Разпознава (в текст, изображение, модел), описва по алгоритъм (състав − свойства липиди
− функции) и представя схематично неорганични и органични съединения, изграждащи клет- белтъци ензими
ката. нуклеинови
Дефинира въглехидрати, липиди, белтъци, ензими, нуклеинови киселини (ДНК, РНК). киселини (ДНК,
Групира органичните съединения въз основа на броя и вида на мономерните им единици. РНК)
Сравнява групи биополимери по състав и функции.
Обосновава общо и различно между нежива и жива природа по отношение на изграждащите
ги химични елементи и съединения.
Разчита схеми, графики и диаграми за химичен състав на живата и неживата
материя.
2. Надмолекулни Дефинира надмолекулни комплекси. надмолекулни
комплекси Проследява етапи на възпроизводство на вирус. комплекси ви-
Изброява и описва по алгоритъм (начин на заразяване − признаци − превенция) вирусни забо- руси
лявания.
Аргументира необходимостта от профилактика на вирусни заболявания.
Дискутира проблеми, свързани с вирусните заболявания и необходимостта от профилактика.
3. Структура и процеси Описва основни положения в клетъчната теория. клетъчна теория
в клетката Назовава, разпознава (в текст, изображение, микроскопска снимка), означава клетъчна мембрана
върху схема и моделира прокариотна и еукариотна клетка. клетъчно ядро
Описва и означава върху изображение клетъчна мембрана, клетъчно ядро, цитоплазма
цитоплазма, органели. органели
Сравнява по устройство прокариотна и еукариотна клетка. мембранен транспорт
Изброява и описва по алгоритъм (начин на заразяване − признаци − превенция) (пасивен и активен)
заболявания, причинени от бактерии, и аргументира необходимостта от цитози (ендоцитоза и
профилактика на бактерийни заболявания. екзоцитоза)
Изработва микроскопски препарати и разпознава наблюдавани клетки и клетъчни метаболизъм
структури. метаболитни процеси
Дефинира мембранен транспорт (пасивен и активен), цитози (ендо - и екзоцито- (анаболитни и
за), метаболизъм, метаболитни процеси (анаболитни и катаболитни), генетични катаболитни)
процеси (репликация, транскрипция и транслация). генетични процеси
Описва, проследява и сравнява (по схема, модел) пасивен и активен транспорт, (репликация,
ендоцитоза и екзоцитоза, анаболитни и катаболитни процеси в клетката, реплика- транскрипция,
ция, транскрипция и транслация. транслация)
Сравнява по съществени признаци пасивен и активен транспорт; ендо- и екзоцито-
за; анаболитни и катаболитни процеси; репликация, транскрипция и транслация.
Свързва процеси в клетката със стуктурите, които ги осигуряват.
Аргументира значението на мембранния транспорт, метаболитните и генетичните
процеси за функционирането на клетката.
Проучва различни източници на информация и представя резултати за приложни
аспекти на знания за процесите в клетката.
4. Дефинира амитоза, митоза, мейоза, митотичен и жизнен цикъл на клетката. Назо- амитоза
Възпроизводство на вава, описва и сравнява видове делене на клетката и съответните етапи. Проследя- митоза
клетката ва на схема етапи на митоза и мейоза. мейоза
Представя (чрез текст, схема, модел) етапи на клетъчно делене, клетъчен и мито- митотичен цикъл
тичен цикъл на клетката. жизнен цикъл на клет-
Аргументира значението на клетъчното делене и клетъчната диференциация. ката
5. Приложение на зна- Описва и илюстрира с примери приложението на знания за клетката в науката,
нията за клетката биотехнологичните производства, медицината, селското стопанство, опазването
на околната среда.
59
Проучва различни източници на информация и изработва презентации, проекти и
др. за приложението на знания за клетката.
Годишен брой часове за изучаване на предмета биология и здравно образование
в IX клас – 36 часа.
Примерни теми за лабораторни работи и практически дейности
1. Химичен състав на клетката
2. Специфичност на действие на ензими
3. Микроскопско наблюдение на бактерии
4. Влияние на физични и химични фактори върху жизнената дейност на микроорганиз-
мите
5. Анализ на растителни пигменти
6. Микроскопско наблюдение на растителни и животински клетки
7. Осмотично поведение на клетка
8. Метаболитни процеси (фотосинтеза и дишане)
9. Митотично делене
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛ-

НИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ ЗА ГОДИНАТА
%
(за цялата програма)
За нови знания ~ 61%
За преговор и обобщение ~ 6%
За практически дейности (упражнения, лабораторни занятия, ~ 19%
практикуми, учебни екскурзии и др.)
За дискусии, дебати, семинари и др. ~ 6%
За контрол и оценка ~ 8%
СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОСТИЖЕНИЯ-

ТА НА УЧЕНИЦИТЕ
Оценяването на знанията и уменията на учениците е в съответствие с предвидените
в програмата очаквани резултати и дейности.
Предвид същността на учебния предмет биология и здравно образование се препо-
ръчва да бъде отделено внимание на проверката и оценката на практическите умения.
Критерии в случая са постиженията на очакваните резултати от област на компетентност
„Наблюдения, експерименти и изследване”.
Ученикът трябва предварително да е информиран за критериите и системата за оце-
няване на постиженията му.
Съотношение при формиране на срочна и годишна оценка

Текущи оценки (от устни, от писмени, от практически изпитвания) 50%
Оценки от контролни работи 30%
Оценки от други участия (работа в час, изпълнение на домашни работи, на лабо- 20%
раторни упражнения, участие в
семинари, работа по проекти и др.)
60
ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ,
KAKTO И МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ
Учебната програма по биология и здравно образование в IX клас е насочена към фор-
миране на:
• ключови компетентности по природни науки − използване на знания за структурата,
функциите и възпроизводството на клетката и прогнозиране на възможни техни при-
ложения в практиката;
• умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и
спорт − използване на познания за устройството, функциите и възпроизводствотона
клетката за превенция на различни метаболитни заболявания и нарушения в механи-
зма на клетъчно делене;
• умения за учене − самостоятелно проучване на информация от различни източници,
дискутиране на проблеми, проявяване на критично мислене, работа в екип, плани-
ране на дейности, изразяване на мнение и формулиране на решения, усвояване на
правила, подпомагащи познавателния процес; самонаблюдаване и упражняване на
самоконтрол при изпълняване на дидактически задачи, решаване на задачи и казуси,
насочени към формиране на функционална грамотност;
• компетентности в областта на българския език − развиване на техниката на четене и
писмената култура на учениците; обогатяване на езиковата им култура чрез използ-
ване на специфична терминология; развиване на умения за работа с различни видове
текст (научен, научнопопулярен) и различаването им; за извличане на съществена ин-
формация от учебник, научно- популярни статии и други източници, за работа с реч-
ник на чуждите думи в българския език и терминологичен речник; създаване на текст
в устна или писмена форма – описание, съобщение, есе, план, протокол с резултати
и изводи от експериментална дейност; усъвършенстване на уменията за диалогично
общуване при обсъждане на съвместна дейност, изразяване на мнение и др.;
• умения за общуване на чужди езици – извличане на информация за структурата,
функциите и възпроизводството на клетката от различни източници на изучаван от
учениците чужд език;
• дигитална компетентност − търсене, събиране, обработване и представяне на инфор-
мация, за създаване на компютърни модели и презентации;
• социални и граждански компетентности − умения за общуване, критично и съзида-
телно мислене при вземане на решения; проявяване на толерантно отношение и при-
емане на различни гледни точки при обсъждания и дискусии;
• инициативност и предприемчивост − умения за планиране, организиране и управле-
ние на познавателната дейност;
• културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество − изработване на
модели, макети, постери, проекти, компютърни презентации и др.
Реализирането на очакваните резултати в учебната програма за задължителна подго-

товка по биология и здравно образование в IX клас предполага:
61
І. Учителят да владее и прилага:
• дейностен подход;
• интерактивни методи на обучение;
• вътрешнопредметни и междупредметни връзки;
• партньорски отношения с учениците, като създава положителни нагласи за учене;
• стратегии за формиране на ценности.
ІІ. На учениците да се осигури възможност да:

• наблюдават;
• анализират;
• моделират;
• извършват опити;
• дискутират и участват в дебати;
• работят в екип;
• изработват и защитават проекти;
• работят с различни източници на информация;
• трансформират информация от текст в схеми, таблици, графики и диаграми и обрат
ното;
• да се самооценяват обективно.
ІІІ. Използване на знания от:

• човекът и природата, V – VI клас – за дифузия, водата като разтворител, клетъчен
строеж на организмите, животински и растителни клетки, едноклетъчни организми,
фотосинтеза;
• физика и астрономия, VII – VIII клас – за енергия;
• химия и опазване на околната среда – за свойства на веществата, химични елемен-
ти, химични връзки, неорганични и органични съединения;
• български език и литература – за функционалните разновидности и стилове на
книжовния български език;
• информационни технологии – за търсене на информация в интернет, изработване на
таблици, графики, презентации; работа със звукова и видео информация, за създаване
и обработка на графично изображение, за компютърна текстообработка, обработка на
таблични данни, организация на данни, за връзка между данни и тяхната графична
интерпретация, разчитане на данни от диаграма, за създаване на компютърна презен-
тация;
• изобразително изкуство – за цветове; средства и материали за моделиране на клетки;
• физическо възпитание и спорт – енергийна необходимост за извършване на движе-
нието.
62
БЕЛЕЖКИ НА УЧИТЕЛЯ
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
.............................................................................................................................................................
63
доц. д-р Майя Дянкова Маркова
Донка Николова Стрелчева
д-р Ренета Иванова Петкова
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 9. КЛАС
Редактор Ренета Петкова

Художник на графичния дизайн и на корицата Бояна Павлова
Художник редактор Лало Николов
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Жана Ганчева
ISBN 978–954–01–3622–6
Българска. Издание I/2018 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 4. Изд. коли 5,18.
Код 40908101261.
Издателство „Просвета – София“ АД, София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg
Печат „ИФО Дизайн“ ЕООД – София

КНИГА ЗА КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

УЧИТЕЛЯ
Майя Маркова
Донка Николова БИОЛОГИЯ

И ЗДРАВНО
Ренета Петкова
ОБРАЗОВАНИЕ
ISBN 978-954-01-3622-6
Цена 9,00 лв.

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

Isbn 978-954-01-3622-6

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Isbn 978-954-01-3622-6

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Майя Маркова • Донка Николова • Ренета Петкова

КНИГА ЗА КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Донка Николова БИОЛОГИЯ

Цена 9,00 лв.

І. КЛЕТЪЧНАТА БИОЛОГИЯ И УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО БИОЛОГИЯ

ІІ. МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ УРОЦИ............... 6

ІІІ. БЕЛЕЖКИ КЪМ ИЗБРАНИ ФИГУРИ ОТ УЧЕБНИКА..................................... 33

ІV. ТЕСТОВЕ ЗА ВХОДНО И ЗА ИЗХОДНО НИВО.................................................. 36

V. ПРИМЕРНО ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

VІ. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО

Учебното съдържание по биология и здравно образование в 9. клас е посветено на

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма):

Оценяват се активността в часа, коректността и пълнотата на отговорите, правилно-

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програ-

Примерна методическа разработка:

За домашна работа може да се постави следната задача:

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма):

Развиване на уменията за микроскопиране.

Критерии за оценка на работата на учениците:

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програ-

Примерна методическа разработка:

Критерии за оценка на работата на учениците:

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма):

Методически указания за реализацията на урока:

Примерна методическа разработка:

Оценяват се знанията, пълнотата на изказванията, проявената креативност и атрак-

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програ-

Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:

Примерна методическа разработка:

2. Книга за учителя по биология и здравно образование за 9. клас – М. Маркова и др. 17

Оценяват се учениците, показали усвоени по-рано знания за клетката, активността в

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма):

Оценяват се знанията на учениците за химичния състав и устройството на клетката,

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма):

Примерна методическа разработка:

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма):

Оценяват се знанията за ядрото и наследствения материал, уменията за схематично

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма):

Примерна методическа разработка:

Оценяват се знанията за митоза и мейоза, уменията за разпознаване на вида клетъчно

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма):

Примерни методически указания:

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма):

Примерни методически указания:

Оценяват се знанията на учениците за клетката и за практическото приложение, уме-

Фиг. 8 и фиг. 9: Хемът на миоглобина и хемоглобина се вижда като „дантела“ от мал-

Фиг. 1: Страничните вериги на някои аминокиселини, ако са подходящо разположени,

Фиг. 5: Клетката е наблюдавана с флуоресцентен микроскоп. Митохондриите са оц-

Фиг. 1: Бактериите са наблюдавани със сканиращ електронен микроскоп. На горните

Фиг. 5: Клетките са наблюдавани с флуоресцентен микроскоп. Микротръбичките,

3. Книга за учителя по биология и здравно образование за 9. клас – М. Маркова и др. 33

1. Кое органично съединение е въглехидрат с резервни функции в човешкия ор-

2. Кислородът в кръвта се пренася от белтъка:

3. Тъкан с най-голямо процентно съдържание на калциев фосфат и магнезиев

4. Молекули, носители на наследствената информация в клетката, са:

5. В еукариотната клетка ДНК се намира в:

6. Израза „Това, което не е мое, е чуждо“ свързвате с:

7. Ендокринен контрол в човешкия организъм изпълняват:

8. СО2 се отделя при:

9. Еритроцитите, за разлика от левкоцитите, имат:

11. Обмяната на газове при процеса дишане се осъществява между:

12. Нервната регулация в човешкия организъм се осъществява:

13. Изберете само верните съответствия между заболяване ↔ същност/причина