Владимир Овчаров • Огнян Димитров

Камелия Йотовска • Мариана Христова • Таня Димитрова

БИОЛОГИЯ
и здравно образование
9. клас

9.
ВТОРА ЧАСТ ЗА
клас

ПРИ ОБУЧЕНИЕ
С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ
НА ЧУЖД ЕЗИК

КЛЕТ БЪЛГАРИЯ
БИОЛОГИЯ
и здравно образование
за 9. клас/
втора част за 9. клас при обучение
с интензивно изучаване на чужд език
Автори
© Владимир Атанасов Овчаров, 2018
© Огнян Атанасов Димитров, 2018
© Камелия Стайкова Йотовска, 2018
© Мариана Иванова Христова, 2018
© Таня Василева Димитрова, 2018
Графичен дизайн
© Ивац Иванов Христов, 2018
Издател
© „БУЛВЕСТ 2000“, 2018
© „КЛЕТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, 2019
ISBN 978-954-18-1231-0

Възпроизвеждането на това издание или

на отделни негови части под каквато и да
е форма без изричното писмено съгласие
на „КЛЕТ БЪЛГАРИЯ“ ООД е престъпление.
 Уважаеми ученици,

Учебната програма по биология и здравно образование за 9. клас

включва теми, отнасящи се до равнищата на организация на микро-
системата (клетката) – единство в химичния състав на живата и нежи-
вата материя, структура и значение на надмолекулните комплекси,
устройство, процеси и възпроизводство на клетката, приложение на
знанията за клетката.
Учебникът съдържа основни знания за химичните елементи и съ-
единения, изграждащи клетката; за връзката между процеси в клет-
ката със структурите, които ги осигуряват, както и за значението на
тези процеси за функционирането на клетката; за същността и значе-
нието на възпроизводството на клетката; за приложението на знания
за клетката в науката, биотехнологичните производства, медицина-
та, селското стопанство, опазването на околната среда.
Въпросите и задачите в края на всяка тема, както и тези за само­
оценка, ще ви послужат сами да оцените своите знания и ще ви пока-
жат как можете да ги прилагате в различни ситуации.
В темите за разработване на проекти ще можете да се включите в
тяхната подготовка, като проучвате информация от различни източ-
ници самостоятелно или в екип и планирате различни дейности. При
представянето на изработените проекти в избрана от вас форма мо-
жете да изразите мнение, да формулирате решения, както и да пред-
ставите своята гледна точка при обсъждания и дискусии по ключови
моменти от тях.
Учебникът съдържа и теми за лабораторни работи и практически
дейности, в които ще приложите на практика придобитите знания,
свързани с клетъчната организация и функционирането на матери-
ята, и ще усвоите практически умения за наблюдения на клетки, кле-
тъчни структури и процеси.
Пожелаваме ви лесно и успешно да овладявате знанията за клет-
ката, да развивате уменията си и да ги прилагате.

Авторите
ПЪТЕВОДИТЕЛ КЪМ УЧЕБНИКА

Този пътеводител ще ви
помогне да се ориен­
тирате бързо и лесно в
съдържанието на учеб­
ника. Основен текст Рубрика „Биофокус“

16. НЕМЕМБРАННИ Немембранни клетъчни органели

Клетъчните органели, които не са ограничени с мембрана от ци-
ядро Фиг. 6. Взаимодействие между
И ЕДНОМЕМБРАННИ тозола, се наричат немембранни органели. ендоплазмена
едномембранните клетъчни органели

КЛЕТЪЧНИ ОРГАНЕЛИ Към тях се отнасят рибозомите, клетъчният скелет и клетъчният мрежа

Раздел (темите от всеки център.

раздел са в различен цвят)
Каква е функционалната връзка
между немембранните органели и
възникналите след тях в еволюция-
та едномембранни органели?
Фиг. 1. Рибозома
Тема на урок за нови знания
иРНК
Рибозоми
Рибозомите са еволюционно най-старите органели Те се намират 1 Белтъци от зърнестата ендоплаз-
във всички прокариотни и еукариотни клетки. Съдържат РНК и белтъ- мена мрежа се придвижват към
ци. В някои клетки техният брой достига до 10 милиона. Те имат зър- апарата на Голджи.
неста форма и размери 20 – 30 nm, поради което се наблюдават само с
електронен микроскоп. Изградени са от голяма и малка частица (фиг. мембранно
1). Основната им функция е синтеза на белтъци. Рибозомите се образу- мехурче апарат на Голджи
ват в ядрото, откъдето преминават в цитоплазмата. Там те са свободни
голяма
частица
или свързани с мембраните на зърнестата ендоплазмена мрежа. Сре-
щат се в митохондриите и хлоропластите. Свободните могат да бъдат
единични или повече на брой, прикрепени към информационната
4 Сливане на секреторно мехурче
с клетъчната мембрана
отделяне на непотребни вещества
РНК като броеница (полизоми). Образуването на полизоми повишава
скоростта и ефективността на белтъчната синтеза – образуват се мно- 2 Белтъците претърпяват
химични промени хранителна частица или микроорганизъм
го молекули на един и същи белтък за кратко време (фиг. 2).
малка в апарата на Голджи.
частица
Проучете

Мотивационен въпрос
Фиг. 2. Полизома полипептидна
верига Съществуват над 40 вида лизо­
зомни болести. Те са резултат от
дефект в гени и при тях се синте­
иРНК 3 Белтъците се пакетират лизозоми, идващи от зират неактивни ензими. Проу­
в секреторни мехур- апарата на Голджи
чета и се изнасят чрез чете три такива заболявания.
екзоцитоза.

Видове нишки на клетъчния скелет
рибозома
Биофокус Най-важното
През 1950 г. П. Замечник провежда серия от експерименти. Той Немембранните клетъчни ор­
Клетъчен скелет и колегите му инжектират радиоактивни аминокиселини в плъхо­ ганели са рибозомите, в които
Клетъчният скелет е изграден от три основни вида нишки и свърз- ве през различни интервали от време. След това хомогенизират се синтезират белтъци; клетъч­
ващи белтъци. Трите основни вида структури са микронишки, меж- черния дроб и го центрофугират. Изследват получените субкле­ ният скелет, който има опорна
динни нишки и микротръбички. Те са свързани помежду си, с кле- тъчни фракции за наличието на радиоактивен белтък. Резултатите и защитна функция, участва в
тъчната мембрана и с клетъчните органели, посредством свързващи показват, че при изчакване след инжектирането от няколко часа движението на органелите и в
белтъци (фиг. 3). до няколко дни, всички субклетъчни фракции съдържат белязани цитозите; клетъчният център,
белтъци. Когато са минали само няколко минути, обаче, белязани­ който участва в деленето на
Размери Клетки, в които се срещат Функции те белтъци се наблюдават само във фракция, съдържаща малки клетката. Едномембранните ор­

Илюстрация
(диаметър) частици, изградени от РНК и белтъци. ганели (ограничени от цитозола
Микронишки 6 – 8 nm • клетки, които се делят; Участват в: • Каква е целта на този експеримент? с единична мембрана) са ендо­
• клетки, които осъществяват • делене на цитоплазмата при животин- • Какво се доказва чрез него? плазмената мрежа, в която се
екзо- и ендоцитоза; ските клетки; синтезират различни вещества;
• поглъщане на вещества; апаратът на Голджи, който участ­
• амебовидни движения на клетката ва в секрецията на вещества;
(амеби, бели кръвни клетки). лизозомите, които играят важ­
Междинни нишки 10 -11 nm • повечето епителни клетки, • защитна функция; на роля във вътреклетъчното
подложени на механичен • опорна функция; смилане; пероксизомите, които
Приложете наученото обезвреждат токсичния Н2О2 и
натиск;
• нервни клетки; 1. Каква е функционалната връзка между клетъчния център и кле­ вакуолите, в които се натрупват
тъчния скелет? различни резервни вещества.
Микротръбички 24 nm • всички клетки, включително Участват във:
2. Обяснете връзката между структурата и функциите на ЕПМ и Едномембранните органели,
делящи се • вътреклетъчен транспорт на органели;
• движение на реснички и камшичета;
рибозомите. заедно с клетъчната мембрана,
• делене на клетките.
3. Дайте примери за връзка между органелите с единична мембра­ изграждат единна мембранна
на. Направете извод относно причините за единството между тях. система.

68 71

Рубрика „Приложете наученото“ Рубрика „Проучете“ Рубрика „Най-важното“

Тема на практическите Раздел (практическите дейности

дейности са с цвета на съответния раздел)

19. ОСМОТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА ЕУКАРИОТНИ КЛЕТКИ Практически дейности

Фиг. 1. Осмоза – схематично изображение Осмоза е процесът на спонтанно преминаване на молекули на 1. Заменете водата в препарата от епидермис на червен лук (от Фиг. 4. Осигуряване на тургорно
разтворител (например вода) през полупропусклива преграда от зад. 1) с 10% разтвор на захароза – в единия край на покривно- (хидростатично) налягане в растителните

Въвеждащ текст
полупропусклива
преграда страната с по-ниска концентрация към страната с по-висока концен- то стъкло поставете парченце филтърна хартия (за изтегляне клетки
трация на разтвора. Това постепенно води до изравняване на кон- на водата), а в другия му край накапете голяма капка разтвор а) б)
центрациите от двете страни на преградата (фиг. 1). Когато концен- на захароза (фиг. 5).
осмоза трацията на разтворените вещества от двете страни на клетъчната 2. След 5 min наблюдавайте препарата с микроскоп (с по-слабо и
мембрана е еднаква, не се извършва осмоза. със силно увеличение).
3. Изтеглете захарния разтвор с филтърна хартия и го заменете с
молекула
на солта Цели на практическите дейности: вода (на принципа на стъпка 1) и повторете стъпка 2.

Рубрика молекула
на водата
1. Прилагане и усъвършенстване на умения за изработване на
нетрайни микроскопски препарати и наблюдение със светли-
нен микроскоп.
4. Повторете опита с 10% разтвор на NaCl.
5. Нарисувайте в тетрадката си настъпилите промени в клетките
на наблюдаваната растителна тъкан.

„Цели на практическите дейности“ Фиг. 2. Нетраен микроскопски препарат от

долен епидермис на лист от традесканция
а) Поставете късче епидермис от лист на траде-
сканция в капка вода върху предметно стъкло.
Докоснете ръба на покривното стъкло до края на
2. Разпознаване и сравняване на наблюдавани еукариотни клет-
ки и клетъчни структури.
3. Изследване на осмотичното поведение на клетките.
6. Отчетете наблюдавания резултат по отношение на разположе-
нието и формата на цитоплазмата.
7. Направете извод за пропускливостта на плазмената мембрана
4. Доказване на транспорта на вещества през клетъчната мем- и го запишете в тетрадката си.
брана.

Рубрика
капката и постепенно отпуснете, докато я покрие. Задача 3. Изследване на промените в животински клетки в раз-
Уреди, инструменти и материали: твори с различна концентрация.
• микроскопи; • предметни стъкла; Повечето животински клетки живеят в изотонична среда.

„Уреди, инструменти и материали“ • покривни стъкла;

• пинцети;
• филтърна хартия;
• бехерови чаши;
• гутатори;
• клечки за зъби;
Ход на работа:
1. Направете опита от зад. 2 (следвайте същите стъпки) като из-
ползвате нетрайния микроскопски препарат от клетки от по-
• бръснарско ножче; • луковица на червен лук кривен епител на устната кухина (от зад. 1).
• сурово червено цвекло; (лист от традесканция); (За наблюдение изберете само живи епителни клетки с ненару-
• 10% разтвор на захароза; • сварено (5 min) червено цвекло; шена структура.) Когато водата е достатъчно, тя изпълва цен-

Условие на задачата • 10% разтвор на NaCl.

Задача 1. Наблюдаване на еукариотни клетки с различна форма

б) наблюдение със силно увеличение
и големина.
Формата и големината на различните клетки съответстват на тех-
ните функции в организма.
Ход на работа:
1. Изгответе нетраен микроскопски препарат от луковица на
червен лук (лист от традесканция) (фиг. 2).
2. Наблюдавайте изготвения препарат с микроскоп последова-
телно с по-слабо и със силно увеличение.
3. Нарисувайте в тетрадката си наблюдавания препарат и напра-
вете означения на наблюдаваните клетъчни структури.
4. Изгответе нетраен препарат от повърхността на вашата устна
кухина (покривен епител) (фиг. 3).
Фиг. 3. Нетраен микроскопски препарат от епител 5. Повторете стъпки 2 и 3.
от вътрешната повърхност на устната кухина 6. Сравнете формата и големината на наблюдаваните растителни
и животински клетки. Кои клетъчни структури разпознахте в
наблюдаваните клетки?
Задача 2. Изследване на промените в растителни клетки в раз-
твори с различна концентрация.
По-голяма част от растителните клетки живеят в хипотонична
среда, защото тя осигурява навлизане на вода в клетките, което оси-
гурява тургора на растението (фиг. 4 а и б).
Ход на работа:
76
2. Сравнете поведението на растителните и животинските клетки
в разтвори с различна концентрация.
тралната вакуола и изтласква цитоплазмата
към периферията на клетката. Навлязлата вода
създава напрежение, което поддържа формата
на клетката – клетъчната мембрана е опъната
Задача 4. Изследване на пропускливостта на клетъчната мем- (а). Когато водата е недостатъчно, протича об-
брана при живи и мъртви клетки. ратният процес – клетките се смаляват и стават
Клетъчната мембрана предпазва клетката от свободното постъп- меки. Това води до увяхване на растенията (б).
ване или напускане на вещества.
Ход на работа:
1. Изгответе нетраен микроскопски препарат от червено цвекло.
2. Наблюдавайте изготвения препарат с микроскоп последова-
телно с по-слабо и със силно увеличение. Фиг. 5. Замяна на водата с 10% разтвор на
захароза
3. Изгответе нетраен микроскопски препарат от сварено черве-
но цвекло.
4. Наблюдавайте какви промени са настъпили в растителните
клетки.
5. Направете извод за пропускливостта на плазмената мембра-
на при живи и мъртви растителни клетки и го запишете в те-
традката си.
6. Обяснете причината, поради която водата, в която е сварено
цвеклото, се е оцветила.
77

Илюстрации, снимки, схеми

СЪДЪРЖАНИЕ
1. Начален преговор .............................................................................................. 7
Проверка на входното равнище (контрол и оценка) .......................11

РАЗДЕЛ I. ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА ЖИВАТА МАТЕРИЯ

2. Химичен състав на клетката ........................................................................14
3. Въглехидрати и липиди..................................................................................18
4. Белтъци .................................................................................................................22
5. Химичен състав на клетката (практически дейности)......................26
6. Ензими....................................................................................................................28
7. Специфичност на действие на ензимите (практически дейности)......32
8. Нуклеинови киселини ....................................................................................34
Химичен състав на живата материя (контрол и оценка).................38

РАЗДЕЛ II. НАДМОЛЕКУЛНИ КОМПЛЕКСИ

9. Надмолекулни комплекси. Вируси............................................................42
10. Вирусите като причинители на болести (проекти и дискусия)....46
Надмолекулни комплекси (въпроси и задачи за самооценка).....50

РАЗДЕЛ III. СТРУКТУРА И ПРОЦЕСИ В КЛЕТКАТА

11. Клетката – елементарна единица на живата материя......................52
12. Прокариотна клетка.........................................................................................56
13. Микроскопско наблюдение на бактерии (практически дейности).....60
14. Еукариотна клетка.............................................................................................62
15. Клетъчна мембрана .........................................................................................64
16. Немембранни и едномембранни клетъчни органели......................68
17. Двумембранни клетъчни органели ..........................................................72
18. Клетъчно ядро ..................................................................................................74
19. Осмотично поведение на еукариотни клетки
(практически дейности)..................................................................................76
20. Метаболизъм. Анаболитни процеси. Фотосинтеза............................78
21. Анализ на растителни пигменти (практически дейности)..............82
22. Катаболитни процеси .....................................................................................84
23. Биологично окисление и окислително фосфорилиране................88
24. Фотосинтеза и дишане (практически дейности).................................92
25. Генетични процеси. Удвояване на наследствената
информация – репликация ..........................................................................94
26. Реализиране на наследствената информация – транскрипция
и транслация........................................................................................................96
27. Структура и процеси в клетката (обобщителен урок) ...................100
Структура и процеси в клетката
(въпроси и задачи за самооценка)..........................................................104
 РАЗДЕЛ IV. ВЪЗПРОИЗВОДСТВО НА КЛЕТКАТА
28. Делене на клетките (амитоза и митоза).................................................106
29. Митотично делене (практически дейности).......................................109
30. Мейоза..................................................................................................................110
31. Клетъчен жизнен цикъл и клетъчна диференциация....................114
Възпроизводство на клетката
(въпроси и задачи за самооценка)..........................................................116

РАЗДЕЛ V. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗНАНИЯТА ЗА КЛЕТКАТА

32. Приложение на знанията за клетката в науката
и в практиката...................................................................................................118
33. Приложение на знанията за клетката (проекти и дискусия).......122
Проверка на изходното равнище (контрол и оценка)....................124
Система за самооценка.................................................................................126
Нови понятия по раздели от учебното съдържание.......................127
 Човешкият организъм е цялостна хармонично работеща система.
Човешкото тяло е изградено от около 20 трилиона клетки. Всички те
НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР 1.
водят началото си от една клетка – оплодената яйцеклетка (зигота). В
резултат на многократни деления от нея се образува зародиш, изгра-
ден от три зародишни пласта – външен (ектодерма), среден (мезодер-
ма) и вътрешен (ендодерма). От тях се развиват тъканите и органите на
зародиша. Епителната тъкан произлиза и от трите зародишни пласта,
съединителната и мускулната – от мезодермата, а нервната – от екто-
дермата. Тъканите изграждат органи, а органите – системи от органи.
Човешкият организъм е саморегулираща се система, която под-
държа постоянството на вътрешната си среда – хомеостаза. Тя осигу-
рява необходимите условия за живот и нормалното функциониране
на клетките, тъканите, органите и системите от органи. На организ-
мово ниво двете системи, които осъществяват регулацията, са нерв-
ната и ендокринната.
1. Обмяна на веществата в човешкия организъм
Живите организми съществуват, като постоянно обменят вещес­
тва с околната средата. Обмяната на веществата включва различни
химични реакции, протичащи в клетките, при които се изграждат
нови структури, разрушават се стари, освобождава се енергия за
жизнените процеси и за всички клетъчни функции. Тя се осигурява
от процесите хранене, дишане, отделяне и кръвообращение. При
човека и животните тези процеси протичат в органите на храносми-
лателната, дихателната, отделителната и сърдечносъдовата система.
1.1. Рационално хранене
Рационалното (балансирано) хранене предпазва организма от
прехранване и от недостиг на необходимите му хранителни вещес­
тва. То е свързано с приемането по едно и също време на определе-
но количество храна, която съдържа в правилно съотношение всич-
ки видове хранителни вещества (фиг. 1).

ПИРАМИДА НА ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНЕНЕ Фиг. 1. Хранителна пирамида за здравословно

БАЛАНСИРАНА ДИЕТА хранене

вода – не по-малко мазнини

от 8 порции и сладкиши – рядко

млечни продукти –
2 – 3 порции месо, риба, варива,
яйца и ядки –
2 – 3 порции
зеленчуци –
3 – 5 порции
хляб, зърнени храни,
ориз и макарони –
плодове – 6 – 11 порции
2 – 4 порции

вода контрол ежедневни

на теглото упражнения

кафе чай
сън – 7 – 9 часа

7
Фиг. 2. Закуска – направете правилния избор. Разгледайте фиг. 2 и дискутирайте по въпросите:
• Кои правила трябва да се спазват, за да бъде рационално хра-
ненето на човек?
• Как влияе рационалното хранене върху нормалното функци­
ониране на организма?
• Защо количеството и съставът на храната трябва да съответ-
стват на нуждите на организма?
• Как влияят енергийните напитки и хранителните диети върху
състоянието на организма?
• Какви са вашите хранителни навици – кои храни предпочитате
и кои избягвате? Здравословно ли се храните?
• Коя от двете закуски (фиг. 2) бихте избрали за вашето дневно
меню? Аргументирайте избора си.
• Какви биха били последствията в дългосрочен план върху здра-
вословното състояние на организма при всеки от изборите на за-
куска от фиг. 2?

1.2. Ролята на системите, осигуряващи обмяната на веществата

Връзката между тези системи, както и пренасянето на вещества-
та в организма, се осъществява от сърдечносъдовата система. Чрез
големия кръг на кръвообращение (телесен) се снабдяват всички тъ-
кани и органи с хранителни вещества и О2 и се отделят крайните от-
падни продукти от обмяната.
Връзката между дихателната и сърдечносъдовата система се оси-
гурява от малкия кръг на кръвообращение (белодробен), чрез който
кръвта се обогатява с О2 и се отделя СО2 във външната среда.
• Кои основни видове (групи) хранителни вещества съдържат
храните на фиг. 2?
• Какъв е пътят на всяка група хранителни вещества от поетата
храна до клетките в организма?
• Какви превръщания претърпяват основните хранителни
вещес­тва в храната на фиг. 2, за да може организмът да ги използва?
Разгледайте схемата (фиг. 3). Попълнете празните места в нея.
Опишете основните функции на всяка от системите, участващи в
обмяната на веществата.

Фиг. 3. Обмяна на веществата уста

сърце

анус

8
 2. Размножаване, растеж и развитие Фиг. 4. Зародишно развитие на човека
Размножаването осигурява съществуването на всеки биологичен а) етапи на зародишното развитие
вид. То създава приемственост между родителите и потомството им.
Мъжката и женската полова система при човека са изгра-
дени от полови жлези и полови пътища. В основните
полови жлези – семенниците (мъжки) и яйчници-
те (женски), се образуват половите клетки и
половите хормони. Под действието на по-
ловите хормони се развиват първичните
и вторичните полови белези, регули-
рат се функциите на половите орга-
ни, както и зародишното развитие
на човека.
Развитието на човешкия заро-
диш протича в матката. Там той
е добре защитен и намира под-
ходящи условия за правилно
формиране. Нормалното про­
тичане на утробния период е
от голямо значение за целия
живот на човека (фиг. 4а).
Дискутирайте по темата:
Кога човек е готов да поеме от-
говорност за създаване на семей-
ство и отглеждане на потомство?
Аргументирайте отговора си.
Можете да използвате като аргу-
менти отговорите на следните въпро-
си:
• Кои фактори оказват положително
влияние върху функционирането на
половата система на човек?
• Кои са най-ефективните начини за предпаз-
ване от нежелана бременност и от болести, преда-
вани по полов път?
• По какъв начин сексуалното и репродуктивното здраве влияе
върху качеството на живот на човек?
• Какви са рисковете от ранни полови контакти?
• Каква е личната отговорност на всеки човек при създаване на
потомство (фиг. 4б)?

б) половата, психическата и социалната зрялост

на родителите са предпоставка за раждането
на здраво потомство

9
 • Каква е същността на половата, психическата и социалната
зрялост на човека? Кога настъпва всяка от тях?
• Каква е връзката между половото развитие на човека и физи-
ческото и психическото му здраве?
3. Регулация и хомеостаза
Нервната и хуморалната регулация осигуряват приспособяване-
то на организма към непрекъснато променящата се среда. Нервната
регулация се осъществява чрез нервни импулси. Нервната система
осигурява връзката между всички органи и системи в човешкото
тяло и между организма и околната среда.
Хуморалната регулация се осъществява главно чрез хормони, от-
деляни от ендокринните жлези (хормонална регулация).
Разгледайте фиг. 5 и:
• докажете с примери връзки между нервната и хормоналната
регулация в човешкия организъм;
• обосновете ролята на регулацията и хомеостазата за функци­
онирането на човешкия организъм като единно цяло;
• оценете ролята на нервната и на ендокринната система за ре-
гулацията на процесите в организма.
Фиг. 5. Хомеостаза и регулация

а) терморегулация, в зависимост от температурата на околната среда б) участие на хипофизата в регулиране на процеси в човешкия организъм

студено топло
капилярите до капилярите до хипоталамус
повърхността на повърхността на
кожата се свиват, кожата се отпускат,
за да запазят за да се отдаде
топлината топлина
хипофиза

черен дроб
нормална
температура
36,5 – 37,5°С

поведение
(топло или охлаждащо
облекло и среда)

отделянето на пот спира, потните жлези започват панкреас

космите настръхват, като се да секретират, водещо
отделя топлина за тялото до изпотяване, причиня-
вайки загуба на топлина

Под влияние на нервната и ендокринната система всички парамет­

ри в организма се поддържат на постоянно равнище – кръвно наля-
гане, състав и обем на кръвта (количество глюкоза, вода, соли, брой
кръвни клетки) и урината, телесна температура и др. При нарушения в
механизмите на регулация в организма се променят неговите парамет­
ри. Когато нарушенията са тежки, може дори да настъпи смърт.
10
ПРОВЕРКА НА ВХОДНОТО РАВНИЩЕ КОНТРОЛ И ОЦЕНКА

1. Всяка клетка съдържа три основни структури:
А) клетъчна мембрана, цитоплазма, клетъчно ядро
Б) клетъчна мембрана, цитоплазма, наследствено
вещество
В) клетъчна стена, органели, клетъчно ядро
Г) клетъчна стена, цитоплазма, наследствено вещес­
тво
2. Кое от изброените съответствия „клетъчна
структура – функции“ е вярно?
А) клетъчна мембрана – избирателна пропускли-
вост
Б) ядро – синтез на белтъци
В) рибозоми – запис, съхранение и предаване на
наследствената информация
Г) клетъчна стена – придава форма на клетките и ги
защитава от механични въздействия
3. Кой витамин регулира отлагането на калци-
еви соли в костите?
А) витамин А
Б) витамин В
В) витамин С
Г) витамин D
4. Разграждането на белтъците започва в сто-
маха, под въздействието на ензима:
А) трипсин
Б) пепсин
В) липаза
Г) амилаза
5. Задстомашната жлеза изработва смилате-
лен сок, който съдържа:
А) ензима трипсин
Б) ензима пепсин
В) солна киселина
Г) жлъчна киселина
6. Белтъкът фибриноген:
А) участва в кръвосъсирването
Б) участва в имунната защита
В) е неразтворим и нишковиден
Г) се среща в кръвния серум
7. Кои кръвни клетки и молекули осъществя-
ват имунната защита?
А) лимфоцити и антитела
Б) еритроцити и антитела
В) лимфоцити и антигени
Г) еритроцити и антигени
8. Кое от твърденията е вярно за хормона
адреналин?
А) Отделя се от кората на надбъбречните жлези.
Б) Известен е като хормон на стреса.
В) Понижава сърдечната дейност, дишането, съдър-
жанието на глюкоза в кръвта.
Г) Повишава притокът на кръв към кожата и хранос­
милателната система.
9. Витамините са:
А) участници в хормоналната регулация
Б) източник на енергия за клетките
В) необходими за активирането или синтезата на
ензими
Г) материал за изграждане на клетъчни структури
10. Беззахарният диабет се дължи на:
А) увеличена секреция на инсулин от задстомашна-
та жлеза
Б) намалена секреция на инсулин от задстомашната
жлеза
В) увеличена секреция на антидиуретичен хормон
от хипофизата
Г) намалена секреция на антидиуретичен хормон
от хипофизата
11. Кои от изброените химични съединения
участват в състава на костите?
1) вода
2) калциев фосфат
3) калциев карбонат
4) органични вещества
А) само 1 и 3 Б) само 2 и 3 В) само 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4
12. Кои от изброените химични съединения
съдържа крайната урина на здрав човек?
1) вода и соли
2) вода и глюкоза
3) урея и пикочна киселина
4) урея и аминокиселини
А) 1 и 3 Б) 2 и 3 В) 2 и 4 Г) 1, 3 и 4

11
ПРОВЕРКА НА ВХОДНОТО РАВНИЩЕ КОНТРОЛ И ОЦЕНКА

17. Поради усложнения след прекарано ви-

4 русно заболяване лекар предписал на пациент
антибиотик. В допълнение на това му препоръ-
чал да приема голямо количество кисело мляко.
• Обяснете причините, поради които е предписан
антибиотикът.
• Защо лекарят препоръчва прием на кисело мляко?
2
18. Наблюдавайте фигурата.
3 А) Запишете наименованията на хормоните и ор-
1 гана, показани на схемата.
1. ..................................................................................................
13. За клетката на фигурата е вярно, че: 2. ..................................................................................................
1. означената с 1 структура е клетъчна мембрана
2. означената с 2 структура е цитоплазма 3. ..................................................................................................
3. означената с 3 структура е митохондрий
4. означената с 4 структура е клетъчно ядро Б) Отговорете на въпросите.
А) само 1 и 2 Хормонът, означен на фигурата с цифра 1, влияе
Б) само 1 и 4 върху съдържанието на глюкоза в кръвта. Как влияе
В) само 1, 2 и 3 върху кръвната захар този хормон, след като човек
Г) 1, 2, 3 и 4 се е нахранил?
.............................................................................................................
14. Определете вярното съответствие между
различни клетки и техните функции. В) Хормонът, означен на фигурата с цифра 2, също
1. нервни клетки – провеждане на сигнали влияе върху съдържанието на глюкоза в кръвта.
2. мускулни клетки – съкращение Как влияе върху кръвната захар този хормон при
3. еритроцити – пренос на кислород гладуване?
4. епителни клетки – участие в имунните реакции .............................................................................................................
А) 1 и 4 Б) 1, 2 и 3 В) 1, 2 и 4 Г) 2, 3 и 4
1 Стимулира
усвояването
15. За тромбоцитите са верни твърденията: на глюкоза
в клетката
1. Те са формени елементи без ядро. 3 глюкоза
2. Имат форма на двойновдлъбнати дискове.
черен
3. Имат значение за съсирването на кръвта. дроб
4. Образуват се в лимфните възли и слезката. високо ниво клетка
А) само 1 и 2 Б) само 1 и 3 В) 1, 2 и 3 Г) 1, 3 и 4 на глюкоза в кръвта гликоген
(след хранене)
нормално ниво
на глюкоза в кръвта
16. Петър потопил в оцет ключица от бозай-
ник. След 24 часа извадил костта. Тя се оказала
много гъвкава – при опит да бъде извита, тя от- глюкоза в кръвоносен
ново връщала първоначалната си форма. глюкоза кръвта съд
• Обяснете получения резултат. глюкоза
• Какво доказва експериментът, който е направил черен
Петър? дроб

2
12
I.
ХИМИЧЕН
СЪСТАВ
НА ЖИВАТА
МАТЕРИЯ
2. ХИМИЧЕН СЪСТАВ Животът на клетката зависи от многобройни химични реакции.
Те са координирани една с друга в съответната част на клетката и в
НА КЛЕТКАТА съответното време и са под контрола на генетичния материал и ус-
ловията на външната среда.

Химични елементи в клетката

Известни са 118 химични елемента. От тях 94 съществуват естест-
Защо химичният състав на клетките вено и могат да се намерят в природата (нежива и жива).
е доказателство за общия произход Едни и същи химични елементи могат да се открият и в земни-
и единство на организмовия свят? те недра, и в морските дълбини, и в живите организми. Всичките 28
химични елементи, изграждащи живите системи, са характерни и за
неживата природа. Разликите са единствено количествени (фиг. 1).
В зависимост от тяхното процентно участие в състава на клетките
Фиг. 1. Разпространение на химичните елементи
химичните елементи се разделят на следните групи:
а) в човешкото тяло
б) в земната кора
% от атомите в
Група Химични елементи
Съдържание на атоми, % организмите
Макроелементи H, O, C, и N – биогенни елементи (по- 96%
раждащи живот)
заедно с P и S 99%
Олигоелементи Ca, Mg, Na, K 0.05 – 1%
Микроелементи Cu, Zn, Mn, I, Mo, Se и др. под 0.05%

С изключение на водата, почти всички молекули в клетките съдър-

жат въглерод. Той има изключително положение между всички други
елементи. Въглеродният атом е от четвърта валентност и може да се
в човешкото в земната
свързва с четири други атома (фиг. 2). Един въглероден атом може да
тяло кора се свърже с четири други въглеродни атоми с много стабилни връзки
и така да образува линейни, циклични и разклонени вериги. Повечето
съединения на въглерода се наричат органични съединения.
Химичните елементи се свързват помежду си и образуват химич-
ни съединения – органични и неорганични.

Органични съединения в клетката

Органичните съединения се образуват в организмите и съдържат
в състава си въглерод и водород. Повечето от органичните съеди-
нения принадлежат към една от четирите основни групи – белтъци,
въглехидрати, липиди и нуклеинови киселини. Според своя строеж
и молекулна маса органичните съединения се делят на малки и на
големи молекули – полимери (биополимери). Към малките молеку-
ли принадлежат аминокиселините, монозахаридите, нуклеотидите и
Фиг. 2. Пространствено разположение на
валенциите на въглерода представителите на липидите. Те представляват 1/10 от органичните
съединения в клетката.
Мономери на органичните съединения
Едни от малките молекули са мономерите. Те съдържат определени
активни функционални групи (–OH, –CОH, =CO, –COOH, –NH2 ) (фиг. 3).
Мономерите могат да се свързват помежду си чрез еднотипни здрави
химични връзки, като образуват големи молекули – полимери (фиг. 4).
С Мономерите на белтъците са аминокиселините, на въглехидратите –
монозахаридите, и на нуклеиновите киселини – нуклеотидите.
109° Полимери на органичните съединения
Полимерите (биополимерите) са съединения с голяма молекул-
на маса, които са изградени от голям брой мономери. След водата
полимерите са с най-голямо процентно съдържание в клетката. По-

14
лимери, изградени от един вид мономери, се наричат хомополиме- Фиг. 3. Функционални групи
ри, а тези, изградени от два или повече вида мономери, се наричат Име и структура на функционалната група
хетерополимери. Хомополимери са скорбялата в растителните клет- Хидроксилна група – ОН
ки и гликогенът в животинските клетки. Хетерополимери са белтъ- Полярна, разтворима във вода,
ците и нуклеиновите киселини. участва във формирането на Н-връзки.
Карбоксилна група – СООН
Неорганични съединения в клетката Слаба киселина (донор на Н+);
Неорганичните съединения се намират предимно в неживата придава на молекулите кисе-
линни свойства. Присъства в
природа, но се срещат и в организмите. В живите организми такива органичните киселини.
са водата, минералните соли (карбонати, фосфати, хлориди) и някои Аминогрупа – NH2
газове (кислород, въглероден диоксид, азотен оксид). Слаба основа (акцептор на Н+); прида-
Вода в клетката ва основни свойства на молекулите.
Присъства в белтъците.
Животът е произлязъл във водата на океаните и моретата, като тя
е станала и вътрешна среда на организмите. От това следва и нейно- Алдехидна група – СОH
то изключително значение за протичането на химичните процеси в Полярна, разтворима във вода,
често срещана в захарните
клетката. Тя представлява 70 – 80% от масата на повечето организми. молекули.
Структура на водната молекула Кетогрупа >СО
Водната молекула е изградена от един кислороден и два водо- Полярна, разтворима във вода,
родни атома, като между тях се образува ъгъл от 105о. По този начин често срещана в захарните
молекули и в молекулите, отделящи се в урината
единият край на водната молекула е положително зареден, а другият след хранене с много мазнини.
– отрицателно. Този вид молекули се наричат диполи. Поради това
Метилова група –СН3
качество водните молекули могат да образуват помежду си водород- Хидрофобна (неразтворима във
ни връзки и да формират решетъчни структури (фиг. 5). вода), придава на молекулите това
Водата се среща в три агрегатни състояния – течно, твърдо и га- свойство; среща се в мазнините.
зообразно. При преминаване от едно състояние в друго водата про-
меня своя обем – при замръзване тя увеличава обема си с 10%. При Фосфатна група – РО4
Киселинна; придава на моле-
замръзване на водата в клетките образувалите се кристали ги увреж- кулите свойства на киселина;
дат и причиняват смъртта им. присъства в молекулата
енергоносител в клетката и
в строежа на нуклеиновите
киселини.
Фиг. 4. Свързване на мономери в полимер (кондензация) и разграждане
на полимери до мономери (хидролиза)
б)
а)

Фиг. 5. Структура на водната молекула и водна

решетка
а) Мономерите се свързват помежду си чрез ковалентни връзки. При изграждането им се отде-
ля вода – протича кондензация. Така мономерите образуват полимери.
б) При процесът на разграждането на полимерите до мономери се поглъща вода. Тя е необ-
ходима за разкъсване на ковалентните връзки между мономерите в полимерните вериги.
Протича хидролиза.

Свойства на водата
δ
δ O
H
Водата е основен разтворител в организма. В нея се разтварят δ
H
най-различни съединения – соли, кислород, въглероден диоксид,
δ
H O
δ

хранителни вещества (например глюкоза), хормони, витамини и от- δ

водородни
H
връзки
15
Фиг. 6. Водата като разтворител падни продукти, които се отделят от клетката. Солите се разтварят до
а) на соли (NaCl)
йони (фиг. 6).
Йоните имат съществено значение за протичането на възбудните
импулси по мембраната на нервните и мускулните клетки, подобно
на електричен ток. Някои молекули (мазнините) не се разтварят във
Na+ водата.
Cl– Свойствата на водата оказват съществено влияние върху другите
молекули в клетките. Тя участва във всички химични процеси в клетка-
та – синтез, хидролиза, окисление и др., и затова е наречена „матрица
на живота“. От съществено значение е високото повърхностно напре-
Na+
H жение на водата. То е резултат от по-силно сцепление на повърхност-
Cl – но разположените водни молекули (фиг. 7). С това се обясняват капи-
H O–
лярните свойства на водата. Тя и разтворените в нея минерални соли
Cl– лесно и бързо се изкачват по проводящата система на растенията.
Водата поглъща голямо количество топлина (има висока топло-
емкост), но слабо повишава температурата си. Затова е подходяща
среда за протичане на жизнените процеси и за живот на водните ор-
H H ганизми. Водата има висока температура на кипене и висока темпе-
O ратура на изпарение. Тя поглъща отделената при биохимичните про-
цеси енергия и бързо я отделя чрез изпаряване. Активират се про-
Na+ цесите на изпотяване и дишане, при което организмът се охлажда.

б) на глюкоза
Биологични функции на водата
Количеството на водата в различните видове клетки е различно.
водородна връзка
В клетките на зародиша и плода то е 90 – 95%. С напредването на
възрастта нейното количество намалява, което води до нарушения в
глюкоза процесите, в които тя участва.

Биологични функции на водата

• поддържа стабилността на белтъците в клетката
(не им позволява да се утаят)
• транспортира разтворени вещества
(в кръвта, лимфата, растителните сокове)
водна
молекула • участва във физиологични процеси – оплождане, дишане, фо-
тосинтеза, транспирация (изпарение)

Минерални соли
Освен вода в живите организми се срещат и други неорганични
съединения – минерални соли. Те са от 1,5 до 5% от състава на клет-
ката. В различните тъкани, органи и организми количеството им е
различно. Някои се срещат в организмите като утайки. В костната тъ-
кан и зъбите са отложени калциев фосфат и калциев карбонат. В кос-
тите се намират 99% от калция в човешкото тяло. Утайки на соли има
и в черупките, и в други твърди образувания при животните (рога,
копита, нокти, хитинов скелет при ракообразните), както и в черуп-
честите и костилковите плодове.
Много от химичните елементи се намират във вид на йони – Na+,
Mg2+, PO43–, SO42–, Cl–, K+, Ca2+, CO32– и NO3–. Поддържането на нормална-
та концентрация на йоните в организма е от съществено значение.
Някои йони могат да се свържат с органични молекули в сложни съ-
единения с важно физиологично значение. Например хемоглобинът
е белтък, свързан с желязо; хормонът на щитовидната жлеза (тирок­
син) е белтък, свързан с йод. Магнезият участва в изграждането на
рибозомите и в хлорофилната молекула. Калцият участва в мускул-
16
ното съкращение (свързва се със съкратителни белтъци в мускулни-
те клетки) и в кръвосъсирването.
В клетките се съдържат и други неорганични съединения, напри-
мер газове. От тях най-съществено значение имат кислородът, въгле-
родният диоксид и азотният оксид.
Наличието на неорганични съединения в организмите е
безспорно доказателство за произхода на живата материя от
неживата, както и за единството между живата и неживата
природа.
Фиг. 7. Значение на повърхностното
напрежение на водата за организмите
а) Благодарение на капилярните си свойства
водата и минералните соли се придвижват по
проводящите цеви на растенията от корена
към листата.
б) Благодарение на повърхностното напреже-
ние на водата това насекомо успешно се задър-
жа на нейната повърхност.
а)

Биофокус
Използване на изотопи в биологията и медицината
Радиоактивните изотопи (радиоизотопите) са изотопи на ня-
кои химични елементи, които имат излишък на енергия в ядрата
си. Това води до спонтанното разпадане на ядрото, при което то
излъчва гама-лъчи и/или елементарни частици.
Радиоизотопите се използват основно като източник на елек- б)
тромагнитни вълни и заради химичните им свойства. Повечето
радиоизотопи са с близки свойства до нерадиоактивните изото-
пи, поради което радиоизотопи на добре познати елементи могат
да се използват като маркери. Например, за да се изследва взаи-
модействието на растенията с въглеродния диоксид, може да се
използва въглероден диоксид, в чийто състав участва радиоакти-
вен въглерод. Частите от растенията, които взаимодействат с въг­
леродния диоксид, са слабо радиоактивни.
В медицината радиоизотопите се използват при диагностика,
лечение, както и за научни изследвания. Взаимодействието на раз-
лични органи със слабо радиоактивни изотопи дава диагностична
информация, както и информация за структурата и функцията им. Проучете
Радиоизотопите са обещаващ метод, използван при лечението на
Как йоните влияят върху об-
различни видове рак чрез облъчване на туморите. Със силно га-
менните процеси в клетката?
ма-лъчение се стерилизират хирургическите инструменти.
Естествените радиоизотопи се използват също в палеонтоло-
тията, геологията и археологията, за да се определи възрастта на Най-важното
различни изкопаеми и находки.
В живите организми най-зас­
тъпени са макроелементите,
следвани от олиго- и микроеле-
ментите. Химичните елементи
изграждат неорганични съеди-
Приложете наученото нения (вода и минерални соли),
1. По какво биогенните елементи се различават от останалите малки и големи органични мо-
макроелементи? лекули. Мономерите се свърз-
2. Сравнете мономерите и биополимерите по: а) големина на мо- ват чрез еднотипни връзки в по-
лекулите; б) реактивоспособност; в) специфичност за различните лимери (въглехидрати, белтъци
организми. и нуклеинови киселини). Неор-
3. Обяснете твърдението: „Появата на хетеробиополимерите е ганичните съединения в клетка-
свързана с възникването на живота“. та са под формата на йони или
4. Кои особености в строежа на водната молекула определят во- утайки. Диполният строеж на
дата като основен разтворител в телесните течности? водната молекула е причината
5. Как се поддържа водният баланс в човешкия организъм? Какви за високото ѝ съдържание в ор-
мерки трябва да се вземат при обезводняване? ганизмите и свойствата ѝ, които
6. В кои случаи загубата на вода е полезна за организмите? Дайте я превръщат в незаменим фак-
примери. тор за живота на Земята.

17