Химия 10.Клас (Педагог 2019)

АЗВАНЕ НА
ЛНАТА CPEDA
Mumka
Павлова
Мuлена
KupoBa
Елена
Бoяg>kueBa
Валенmuна
ИВаноВа
невена
Върбанова
Ирuна
. АнgоноВа
Веселuна
Рангелова
КЛАС
И ПАЗВАНЕ НА
ОК ЛНАТА СРЕПА
Mumka ПаВлоВа
Мuлена KupoBa
Елена Бoяg>kueBa
НеВена ВьрбаноВа
Валенmuна ИВаноВа
Ирuна АнgоноВа
Веселuна Рангелова
Дuзаuн u kopuцa Пенkо Пенkов
Преgnечаmна nogгomoBka цветанkа Петрова
Рецензент цвета Сарафсkа
Kopekmop Ани Гешева
ИзgаВа ПЕДАГОГ 6
Agpec на uзgameлcmBomo : Софuя 1408, n.k. 82

mел. 02 954 41 43 , mел . /фаkс 02 851 91 47
e-mail : pedagog6 @yahoo .com
web: www.pedagog6.com
Българсkа . ПърВо uзgaнue, 2019 г.
формаm 6О х 90/8. Печаmнu koлu 22
Печаm МИАНС ПРИНТ
© Mumka ПаВлоВа , Мuлена KupoBa,

Елена БояgЖuеВа , НеВена Върбанова,
Валенmuна ИВаноВа , Ирuна АнgоноВа ,
Веселuна Рангелова - aBmopu, 2019 г.
© Пенkо ПенkоВ - графuчен guзauн , 2019 г .

© ПЕДАГОГ 6 , 2019 г .
ISBN 978-954-324-216-0
Орuентацuя В учебнukа ........................... 4 32. Okucлeнue u pegykцuя В разт6орu . . . . . . . . . . . . . . . 86
1. Вещества u BugoBe Вещества (преговор) . . . . . . . . 6 33. Относuтелна аkтuВност на металuте
(лабораторно упра>kненuе) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 89
2. Строеж u сВоuстВа на Веществата (преговор) . . . 8
ЗНАМ И МОГА - СьсmаВ, cmpoeJk u cBoilcmBa
34. Хuмuчнu uзточнuцu на елеkтрuчен тоk . . . . . . . . . . 90
на BeщecmBama . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11 35. Елеkтролuза . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 93
36. Оkuслuтелно.-реgуkцuоннu процесu (упра>kненuе) . . . 96
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ
ЗНАМ И МОГА - OkuCAumeAнo-pegykцuoннu npoцecu . . . 97
3. Хuмuчнu peakцuu u хuмuчнu сuстемu . . . . . . . . . . . . 14
4. Енергетuчнu променu прu хuмuчнuте peakцuu . . . . . 16 КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ
5. Заkономерностu 6 термохuмuята . . . . . . . . . . . . . . 19 И НА ВЕЩЕСТВАТА
6. Горu6а u хранu (упра>kненuе) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22 37. Хuмuчнu peakцuu (обобщенuе) ....... . .......... 100
7. Сkорост на хuмuчнuте процесu . . . . . . . . . . . . . . . . 24 38. BugoBe хuмuчнu peakцuu (упра>kненuе) . . ... ... ... 102
8. Фаkторu, kouтo Влuяят Върху 39. Хuмuчнu елементu u простu Вещества
сkоростта на хuмuчнuте peakцuu . . . . . . . . . . . . . . . 27 (обобщенuе) ............ .. ............... . .. 103
9. Каталuза . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30 40. Неорганuчнu съеguненuя (обобщенuе) ........... 105
1О. Сkорост на хuмuчнuте peakцuu 41. Простu Вещества u неорганuчнu съеguненuя
(лабораторно упра>kненuе) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 (упра>kненuе) ..... . ......... ..... .... . ....... 108
11. Хuмuчно раВноВесuе . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35 42-43. Bugo6e органuчнu съеguненuя (обобщенuе) .... 109
12. Влuянuе Върху хuмuчното раВноВесuе . . . . . . . . . . . 38 44. Органuчнu съеguненuя с бuологuчнu фунkцuu
13. Хuмuчно раВноВесuе (лабораторно упра>kненuе) . . . 41 (обобщенuе) .................. . .. .......... . 113
14. Заkономерностu прu хuмuчнuте процесu 45. Органuчнu съеguненuя (упра>kненuе) . . . ... . ..... . 117
(упра>kненuе) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42 46. Опреgеляне на органuчнu Вещества 6 хранu
15. Xapakтepucтuku на хuмuчнuте процесu (лабораторно упра>kненuе) .. . ....... . ......... 118
(обобщенuе) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43 ПР Н АСП Н А
ЗНАМ И МОГА - Xapakmepucmuku на В О СПА НА А Р
xuмuчнume npoцecu . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45 47-48. Meg u съеguненuя на меgта ................. 120
РАЗТВОРИ И ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ 49. Цuнk. Съеguненuя на цuнkа ........... . . . ....... 124
ВЪВ ВОДНИ РАЗТВОРИ 50-51. Желязо . Съеguненuя на Желязото .......... .. 127
16. РазтВорu . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48 52. Металu u технuте съеguненuя
17. Разт6орuмост на Веществата ......... ... . .. . 51 (лабораторно упра>kненuе) ................ .. ... 131
18. Колuчест6енu xapakтepucтuku прu разтВорu 53. Корозuя на металuте . . ............. . ... .. .. .. 132
(упра>kненuе) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 54 54. Получаване на металu
19. С6оuст6а на разт6орuте . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 55 u puckoBe за оkолната cpega ..... . ......... ... . 135
20. Разт6орuте 6 бuта u 6 праkтukата 55. Полuмерu : .............................. .... 138
(упра>kненuе) ..... .. . . . .. ... „ . . . . . . . . . . . . . . . 58 56. Пластмасu ............ . ..................... 142
21 . Bogнu разт6орu на елеkтролuтu 57. Каучуk ..................................... 146
u неелеkmролuтu . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 60 58. Влаkна ..... . ....... .......... .. .. ... ..... .. 149
22. Сuлнu u слабu елеkтролuтu. 59. Разпознаване на Влаkна
Воgата kато елеkтролuт . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 63 (лабораторно упра>kненuе) . .. ...... ...... . .. ... 152
23. Kuceлuнu, осно6u u солu . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 66 60. Матерuалu u технuте своостВа ... ........ .. .. 154
24. Хuмuчнu peakцuu мe>kgy 61 . Матерuалu (упра>kненuе) .... .. ........ . . .... .. 157
Bogнu разт6орu на елеkтролuтu . . . . . . . . . . . . . . . . 69 ЗНАМ и МОГА - MamepuaAU .......... „ ... . . . . . . . . 159
25. йоннообменнu peakцuu (упра>kненuе) . . . . . . . . . . . . . 72 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
26. Доkаз6ане на Оонu 6 разтВорu 62. Хuмuчнu технологuu u оkолна cpega . ... .. . ...... 162
(лабораторно упра>kненuе) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 73 63. Опазване на оkолната cpega ................... 165
27. Xugpoлuзa . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 74 64. светът, Българuя u оkолната cpega ............ 168
28. Опреgеляне на рН на разт6орu u пpogykтu 65. Аналuз на Bogu u почВu
6 праkтukата (лабораторно упра>kненuе) . . . . . . . . . 77 (лабораторно упра>kненuе) ..... .... .. ...... . ... 170
29. РазтВорu на елеkтролuтu (упра>kненuе) . . . . . . . . . 78 66.• ЗgраВето" на планетата е В моuте ръце
ЗНАМ И МОГА - PaзmBopu u
(упра>kненuе) ..... ............... . ....... . ... 171
paзmBopu на eAekmpoAumu . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 79
30. Okucлeнue u pegykцuя. Степен на okucлeнue . . . . . . . 81 Речнuk........ . ......... ... .......... .. ...... 173
31 . Okucлuтeлu u pegykтopu (упра>kненuе) . . . . . . . . . . . 84 ОтгоВорu на .ЗНАМ И МОГА" ......... . ......... . 174
Номер на ypoka Тема на ypoka
Tun ypok: ОКИСЛЕНИЕ И РЕДУКЦИЯ В РАЗТВОРИ

HoBu
знанuя Много okucлumeлнo- pegykцuoннu процесu пpomuчam В pa3-
, mBopu на eлekmpoлumu. Напрuмер BзauмogeOcmBuemo на мema

лume с kuceлuнu uлu с paзmBopu на солu. Прu xuмuчнume peakцuu
Ynpa>kнeнue amoмume на мemaлume се прояВяВаm kamo pegykmopu - omga-
Bam eлekmpoнu u се okucляBam . Те се разлuчаВаm по сВояmа
Лабораторно
ynpa>kнeнue
{1J akmuBнocm.
СРАВНЕНИЕ НА АКТИВНОСТТА НА
МЕТАЛИ И ТЕХНИ ЙОНИ
Преговор
обобщенuе
u
@ Heka чрез ekcпepuмeнmu ga сраВнuм akmuBнocmma на няkоu
om познаmumе Bu меmалu.
В разmВор на меgен сулфаm се поmапя Железен гВозgеО (nлa
~
Контрол uлu cmuнka). Набл\оgаВа се, че cuнuяm цВяm на разmВора u 3блеg
самоkонтрол = няВа, а >kелезнuяm гВозgеО се nokpuBa с черВена меg (фиг. 32-1).
Процесьm се означава с ураВненuеmо :
2
Cu (~) Fe (~)
2
Fe(rrl!) + + SO:(p) --- + so:tP) + Cu(mB)
/ Опреgелеmе pegykmopa u okucлumeля В moзu процес.
Amoмume на >kелязоmо omgaBam eлekmpoнu, поВuшаВаm сmе
пенmа cu на okucлeнue . Те са pegykmopu u се okucляBam go
КОЛИЧЕСТВЕНИ Х
Оонu . Megнume Оонu прuемаm omgageнume eлekmpoнu, пoнu>ka
НА РАЗТВОРИТЕ Bam сmепенmа cu на okucлeнue. Те са okucлumeлu u се pegyцu
~~~~ , Paэm8opume npoмeltf pam .
... 8oglfna С8 punapin. 8 NlllrDIJ
Н8npi.Nep 8ogama u 008 Фuг . 32-1. BзauмogeucmВue на желя
2е- --- Fe okucлeнue
~~Щ1111&8оgае
2
maka)!lpllВo~CЧICIN 8ь8 bko omНOW8tUI. зо с разm6ор на euso. Pegykmop: Fe - •
uume Н1 pum&opeнomo 8еще
сm8о. че npu оmоемнеmо '*! ~.4--'==· Okucлumeл: 2
Cu • + 2е- --- Cu pegykцuя
pvm8opl. m. С8 81V.1оч8а 8 С'ЬС· 1
rr\888>11 kpucmaAL~
kpuclN№Cl~Ц'lucll'laю
Ako 6 разm6ор на Железен сулфаm се поmопu меgна nлacmuн
xugpМIU. TakUВI са euнutm kaNblt
cuso•.sн,a имнu•m kамьk
ka, BзauмogeocmBue не проmuча .
FeS0 •.7НiO·
uoнu~ml18emaнacьom-
Xugpamupa~rne
ИзВоg: Желязоmо е по-gобьр pegykmop om мegma.
""'-""" Г/\l Да поmопuм меgна пласmuнkа В разmВор на сребьрен

l ia 1 нumpam . Плacmuнkama се nokpuBa с блесmящо сребро. а
раз Ворьm се оцВеmяВа В сuньо (фиг . 32-2).
преgелеmе pegykmopa u okucлumeля В moзu процес .
2 NОЗ(р) --- 2 Ag(mB) + Cu (~) + 2 NОЗ(Р)

2
- 2е- - - - Cu okucлeнue
2
•
kucлumeл: 2дg • + 2 . 1е- - - 2Ag pegykцuя

разmВор на меgен сулфаm се поmопu сребьрна нuшkа,
е не се набл\оgаВаm .
В g: Megma е nо -gобь р pegykmop om среброmо.
з ekcпepuмeнmu нu позВоляВаm ga пogpeguм mpume меmа
лязо, меg u сребро, В peg по намаляване на mяхнаmа
онна способносm.
Fe Cu Ag
Фuг . 32-2. BзauмogeucmВue на меg с
разm6ор на AgN03 gykцuoннama сnособносm на мemaлume намалява
86 РАЗТВОРИ И ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ В НИ РАЗТВОРИ
••
___,
Pyбpuka „Още нещо за .. ." Понятие
Pyбpuka „KakBo научuх" Onucaнue на хuмuчен еkсnерuмент
Pyбpuka „Bъnpocu u заgачu" Заgача за самостоятелна работа

ЦBemoBu uнgekc ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ
на ра39ела :
РАЗТВОРИ И ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ ВЪВ ВОДНИ РАЗТВОРИ
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И НА ВЕЩЕСТВАТА
ПР Н Е НА ИЯТ А JE
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
ОКИСАЕНИЕ И РЕДУКЦИЯ .
СТЕПЕН НА ОКИСl\ЕНИЕ
Ученuте нарuчат В uмоgеОстВuето на металuте с kucлo
poga okucлeнue (фиг. 30-1) . Отнемането на kucлopoga от
меmалнumе okcugu с цел получаване на чuст метал е опреgеле
но kато pegykцuя . Taka оkuслuтелно-реgуkцuоннuте процесu
пьрВоначално се сВьрзВат основно с kucлopoga .
С разВuтuето на теорuuте за строежа на атома се проме
ня u разwuряВа преgстаВата за оkuслuтелно- реgуkцuоннuте
Цumam на
процеси .
uлlocmpaцuя
СТЕПЕН НА ОКИСЛЕНИЕ...----------..,
Илlосmрацuя
8 Kak8o е сmепен на okucлeнue?
Фuг. ЗО-1 . Bзauмogeuc m Bue н а маг
Прu хuмuчнu peakцuu меmалuте отgаВат елеkтронu u се не з uu u а /\умuнuо с kucлopog Tekcm kъм
преВрьщаm В полоЖuтелнu Оонu. Заряguте uм В сьеguненuята uлlocmpaцuя
се означават kато целu чuсла - са · 0 -. 2 2
Прu сьеguненuята с kоВалентна полярна Врьзkа заряguте са

частuчнu. По-елеkтроотрuцателнuят елемент прuВлuча обща-
та елеkтронна gBoOka u прu него ВьзнukВа частuчен отрuцате- '--------------------- Точkа В ypoka
лен заряg, а прu gругuя елемент - частuчен полоЖuтелен . Ako +2 ~
Вьзнukналuте заряgu се прuемат условно за целu, се опреgелят
са · 02
Сао
kато степен на okucлeнue ( фиг. 30-2) . &t ) +1 1

H-CI Н С!
~
тепенmа на okucлeнue е услоВнuят заряg на атомuте в!
+1 -2
u мuчнuте сьеguненuя , kouтo бuха получuлu me, ako kоВа
o+ / 0 -... &t Н 20
ентнuте полярнu Врьзku се прuемат за Ооннu . Означава се 1 н н
Дефuнuцuя,
сьс знаk .+• uлu .- · u цu ф ра н аg хuмuчнuя знаk на елемента . ~--------------------
Фuг . 30-2. Cme n eн н а okucлeнue npu onpegeлeнue
-3 +1 + 1 -2 съеg u не нu я с uонн а uс kоВале нm н а
Напрuмер : NH 3 , Н 2 0. n оля р на Врьз k а
Степента н а okucлeнue може ga uма стооностu от -4 през
О go +в.
8 ПраВuла за опреgеляне на cmeneнume на okucлeнue ~-------------------- Пogmoчka В ypoka

Прu опреgеляне на степента на okucлeнue на елементuте се
прuлагат слеgнuте праВuла:
• В простuте Вещества степента на okucлeнue на елемен-
тuте е нула .
Таблuца 30-1
о о о о
Н2,
0 2 , N2 , Na Не ме тал Степен
• Металите В сьеguненuята cu uмат Вuнагu полоЖuтелна 8 сьеguне - на okuc- Прuме рu
нuес : ленuе
степен на okucлeнue .
+1 -1
• В хuмuчнuте сьеguненuя kuслороgьт uма сmепен на okuc- KCI
лeнue а Воgороgьт - +1.
-2, мет ал
o m puцa -
+1 - 2
+1 -1 +1 -1 +2 -1 +1 1 +2 _, uлu
mелна
H2S
Изkлlоченuя : Н 2 0 2 , Na 2 0 2 , OF 2 • NaH , СаН 2 Вogopog -4 +1
• Повечето неметалu В сьеguненuята cu могаm ga uмат сн .
различна степен на okucлeнue (табл . 30-1) . +4 -2
S0 2
• Прu ооннuте сьеguненuя тя сьВпаgа сьс заряgа на оонuте. +1 -2
nолоЖu -
• Алгебрuчнаmа сума от степ ените на okucлeнue на еле ku cлo pog
mелн а
С1 2 0
ментuте В сьеguненuето е О . За слоЖнuте оонu сумата е +7 -2
С/ 2 0 7
раВна на заряgа uм ( табл. 30-1).
OKHCllEHHE Н РЕДУКЦНR. СТЕПЕН НА ОКНСl\ЕНИЕ 81

ВЕЩЕСТВА И ВИДОВЕ ВЕЩЕСТВА
Хuмuята е науkа за Веществата u за хuмuчнuте процесu, В

kouтo те участват. През гоguнuте uзучuхте много Вещества,
kouтo се срещат В :>kuBaтa u В не:>kuВата пpupoga, uлu са съз
gаgенu от хората. Вече познавате сВоuстВата uм, kakтo u
тeopuu за технuя строеж. Мо:>kете ga гu групuрате по BugoBe
Въз основа на разлuчнu прuзнацu, напрuмер по Buga на хuмuчнu
те Връзku, по състава uлu по общu фuзuчнu uлu хuмuчнu сВоu
стВа.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВЕЩЕСТВАТА
( ЗАДАЧА 1 ) На фиг.1-1 u 1-2 са преgстаВенu gBe схемu за kлacu
фukaцuя на познатuте Bu Вещества. Аналuзuраuте гu u отго
Ворете на Въпросuте.
Неорганuчнu 8ещесm8а
npocmu Вещества хuмuчнu съеguненuя
меmалu немеmалu Bogopogнu okcugu xugpokcugu kuceлuнu солu
Фuг. 1-1. BugoBe неорганuчнu Вещества
Органuчнu сьеguненuя
ВъглеВоgороgu npouзBogнu на BъглeBogopogume
алkанu
алkенu kucлopogcъgъp>kaщu азоmсъgър>kащu
aлkuнu
аренu
ecmepu
алkохолu aлgexugu
фенолu kemoнu
Фuг. 1-2. BugoBe органuчнu съеguненuя
6 ВЕЩЕСТВА И ВИДОВЕ ВЕЩЕСТВА

• Посочете по eguн прuмер за Bceku Bug неорганuчнu u
органuчнu Вещества. Запuwете технuте формулu u
наuменоВанuя.
• Допълнете схемата от фиг. 1-1, kато uмате пpegBug
BugoBeтe okcugu u xugpokcugu.
• KakBo общо хuмuчно сВоuстВо uмат металuте, осноВнu
те u амфотернuте okcugu u xugpokcugu? Даuте прuмерu.
• Коя група неорганuчнu съеguненuя може ga се получu прu
хuмuчнu peakцuu меЖgу gBe простu Вещества uлu прu Вза
uмоgеuстВuето на kuceлuнa u осноВа? Означете с ураВне
нuя поgхоgящu прuмерu.
• Kak ще gопълнuте схемата на фиг. 1-2, за ga Вkлlочuте В Фuг. 1-3. Моgел на цukлuчна форма
на молеkулаmа на глlоkозаmа
нея органuчнu Вещества, kouтo са част u от ЖuВuте
органuзмu - Въглехugратu, мазнuнu u белтъцu?
• Глlоkозата С 6 Н 12 0 6 съgърЖа В молеkулата cu 5 xugpokcuлнu NaCI
групu u еgна aлgexugнa група (фиг. 1-3). Към kou BugoBe съе
1. •
guненuя ще я отнесете? Kou kачестВенu peakцuu се uзполз
Ват за отkрuВане на gВата Buga фунkцuоналнu групu?
• Мазнuнuте могат ga се разглеЖgат kато проgуkт на Bзa
uмogeucтBue на глuцерол С 3 Н 5 (0Н) 3 с Bucwu мастнu kap-
бokcuлнu kuceлuнu, напрuмер стеарuноВа С 17 Н 35 СООН . Към
kоя група Вещества се отнасят мазнuнuте?
• KakBu общu хuмuчнu сВоuстВа uмат неорганuчнuте u орга t::=j / разm8ор
нuчнuте kuceлuнu u по kakBo се разлuчаВат? Означете с
з.~
ураВненuя сВоuстВата на оцетната u на солната kuceлuнa .
ЧИСТИ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ

w= m1
Веществата В прuроgата uлu В хuмuчнuте лабораторuu т
pяgko се срещат В чuсто състоянuе. Дорu В тоkу-що получена Фuг. 1-4. Масова часm на нampueB
та gестuлuрана Boga Веgнага се разтВарят малku kолuчестВа xлopug В разmВор
kucлopog u Въглероgенguokcug.
Спореg състоянuето cu смесuте от Вещества са течнu,
тВърgu uлu газообразнu . Спореg състава u сВоuстВата cu те ~ NaOH
1. ~
са egнopogнu (хомогеннu) uлu нееgнороgнu (хетерогеннu).
( здддчд 2 ) Поgберете поgхоgящu прuмерu за BugoBeтe смесu.

Съставът на смесuте се преgстаВя по разлuчнu начuнu.
Масовата част wе поgхоgящ начuн за преgстаВяне на състава
u на egнopogнu, u на нееgнороgнu смесu (фиг. 1-4).
Молната kонцентрацuя с се uзползВа за преgстаВяне на със
тава на egнopogнu течнu u газоВu смесu (фиг. 1-5). з. еразmВор
С здддчд з ) Изчuслете масата на натрuеВата основа u на kал
цuеВuя guxugpokcug, kouтo се съgърЖат В 350 g технu смесu с
Boga прu масова част на xugpokcuga 5%.
( здддчд 4 ) Изчuслете молната kонцентрацuя на 500 тL раз
твор на сярна kuceлuнa, kouтo съgърЖа 49 g чuста kuceлuнa
(M(H 2 S0 4 ) = 98 g/тol). Фuг. 1-5. Молна kонценmрацuя
ВЕЩЕСТВА И ВИДОВЕ ВЕЩЕСТВА 7

СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА
Съставът, строе:Жът u сВоuстВата на Веществата са Вза

uмно сВързанu . Когато са uзВестнu съставът u строе:Жът на
Веществото, мо:Жем ga наnраВuм обосноВанu npegnoлo:>keнuя за
негоВuте сВоuстВа. От gруга страна, uзслеgВането на сВоu
стВата на неuзВестно Вещество gaBa uнформацuя за негоВuя
състав u строеж. В това се убеguхте, gokaтo uзучаВахте сВоu
стВата на peguцa npocтu Вещества u хuмuчнu съеguненuя.
СЪСТАВ И СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВАТА

Хuмuчнuте елементu, kouтo uзгра:Жgат Всяkо Вещество,
оnреgелят негоВuя kачестВен състав. КолuчестВенuят състав
е сВързан с броя атомu от Bceku елемент , kouтo uзгра:>kgат
молеkулuте. За Веществата с атомен uлu uонен строеж тоu
nokaзBa съотношенuето на разлuчнuте атомu uлu uoнu В kрuс
талната решетkа.
( ЗАДАЧА 1 ) Даgенu са означенuя на npocтu Вещества u хuмuчнu

съеguненuя: К , 0 2, 0 3, СаО, С 2 Н4' С 2 Н 6 , С 2 Н 2 , S02 , S0 3 , Н 2 0, Н 2 0 2 ,
С 2 Н 5 СНО, СН 3 СОСН 3 . Съставете технuте наuменоВанuя. По
kakBo се разлuчаВат Веществата, kouтo uмат еgнаkъВ kачест
Вен u kолuчестВен състаВ? Оnреgелете okcuguтe - осноВнu u
kuceлuннu, u сравнете сВоuстВата uм.
Атомuте на елементuте се сВързВат noмe:>kgy cu с разлuчнu
BugoBe хuмuчнu Връзku u по точно оnреgелен начuн В простран
ството. Тозu строеж оnреgеля u сВоuстВата uм.
( ЗАДАЧА 2 ) Означенu са Веществата: Fe, Вг 2 , 0 3, NaCI, 12 , С 2 Н 4 ,

K2 S, СО 2 , Н 2 0,
S0 2 , СН 4 , С 2 Н 5 0Н, СН 3 СОСН 3 . Въз осноВа на схе
мата на фиг. 2-1 отгоВорете на Въnросuте .
• По kakBo се разлuчаВа образуването на uоннuте u kоВа
лентнuте хuмuчнu Връзku (фиг. 2-2)? За съеguненuята на
kou елементu са хараkтернu uоннu Връзku u за kou - kоВа
лентнu Връзku? Поgберете от gageнuтe npuмepu.
Хuмuчнu Врьзku
0+0~~
UOHHU kоВаленmнu меmалнu :N=N:
nолярнu неnолярнu
Фuг. 2-2. Mogeлu на образуване на

Фuг. 2-1. BugoBe хuмuчнu Връзku kоВаленmнu u uоннu Връзku
8 СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА

• В схемата не са Вkлlоченu nростuте u сло>kнuте Връзku. Таблuца 2-1
Към kou Bug хuмuчнu Връзku се отнасят u по kakъB npuзнak
ВещесmВо м, тk , ос
се оnреgелят? Посочете npuмepu за органuчнu u неорга
нuчнu Вещества с npocтu u сло>kнu Връзku. С12 71 - 34
• Даuте npuмepu за npocтu Вещества u хuмuчнu съеguне
нuя с молеkулен строеж, nолярнu u неnолярнu kоВалентнu 12 253,8 184
Връзku, разлuчно състоянuе - газообразно, течно uлu
тВърgо, npu обukноВенu услоВuя . Н 20 18 100
( ЗАдАЧА 3 ) В заВuсuмост от полярността на kоВалентнuте С 2 Н 5 0Н 46 78

Връзku u разnоло>kенuето на атомuте В пространството моле
kулuте са nолярнu u неnолярнu . СзНв 44 -187
• Оnреgелете Buga на молеkулuте на хлор, xлopoBogopog,
метан, етан, етuлоВ алkохол.
• Темnературuте на kuneнe на Веществата с молеkулен
строе>k заВuсят от масата на молеkулuте u Взаuмо
gеuстВuята мe>kgy тях. Аналuзuраuте gаннuте от
табА. 2-1 u гu обяснете с тезu gBa фаkтора.
( ЗАдАЧА 4 ) Прu образуване на хuмuчнuте Връзku се отgеля Таблuца 2-2
енергuя - енергuя на Връзkата. СВързанuте атомu са nо-ста
Енергuя на
бuлнu от сВобоgнuте. Същото kолuчестВо енергuя е необхоgu Хuмuчна Врьзkа Врьзkаmа ,
мо u за разkъсВане на Връзkuте npu хuмuчнuте peakцuu. По kJ/mol
gаннuте от табА. 2-2 оnреgелете kоя от Връзkuте е наu-ста
С-С 347
бuлна. Означете с ураВненuе u струkтурнu формулu Взаuмо
gеuстВuето на етан u етен с хлор. Обяснете чрез енергuята С = С 614
на Връзkuте защо етенът участва В npucъeguнuтeлнu peakцuu .
С = С 839
( ЗАдАЧА 5 ) Верu>kната u nозuцuонната uзомерuя npu органuч
нuте съеguненuя е свързана с разлuчен строе>k на молеkулuте.
С-Н 413
НаuменуВаuте gageнuтe ВъглеВоgороgu. Оnреgелете Bepu>kнu
тe u nозuцuоннuте uзомерu ..
1 2 3 4
СН 3 -СН = СН- Cf-i.з
1 2 3
СН 2 =С-СНз
1
СН 3
( ЗАДАЧА 6 ) Съставете съkратенu струkтурнu формулu на uзо

мерu със състав С 5 Н 12 .
СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА
СВоuстВата на Веществата nозВоляВат ga се отлuчаВат
еgно от gруго u оnреgелят тяхното npuлo>keнue В npakтukaтa .
( ЗАДАЧА 7 ) По gageнuтe onucaнuя наnраВете npegnoлo>keнue

kou са Веществата А u Б. Оnреgелете Buga uм.
• Веществото А е uзграgено от gВуатомнu молеkулu, npu
обukноВенu услоВuя е Жълтозелен газ с неnрuятна , gраз-
СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА 9

неща мuрuзма u отроВно geucтBue. ВзаuмоgеuстВа с
Bogopog, но не u с kucлopog. РазтВорът на Воgороgното му
съеguненuе е kuceлuнa с wupoko прuлоЖенuе. Веществото
А проявява голяма аkтuВност kъм много металu, kато прu
peakцuuтe се получават солu.
• Веществото Б uма сребрuстобял цВят u спецuфuчен бля
съk. Има малkа плътност u сплаВuте му се uзползВат В
самолетостроенето. Има Bucoka елеkтропроВоgност u
топлопроВоgност. От него се праВят paguaтopu за отоп
ленuе. Веществото Б проявява голяма аkтuВност kъм
kucлopoga u го отнема от okcuguтe на gpyгu металu.
Полученuят okcug е неразтВорuм ВъВ Boga u преgпазВа Б
от атмосфернu ВъзgеuстВuя. Веществото Б , okcugът u
xugpokcugът му ВзаuмоgеuстВат с kuceлuнu u с осноВu.
( ЗАДАЧА 8 ) Прu uзслеgВането на непознатuя газ Г са устано

Венu слеgнuте сВоuстВа :
• uзгаря напълно В kucлopogнa cpega, kато от 1 тоl газ се
получават 2 тоl СО 2 u 2 тоl Н 2 0;
• обезцВетяВа бромна Boga u разтвор на КМп0 4 ;
• прu BзauмogeucтBue с Bogopog се получава газ, kouтo не
обезцВетяВа бромна Boga.
Опреgелете koe е Веществото Г. Означете молеkулната u
струkтурната му формула u го наuменуВаuте. Обяснете Въз
основа на kou gаннu опреgелuхте състава му u kou сВоuстВа са
gоkазателстВо за строежа му.
Означете с ураВненuя ВзаuмоgеuстВuето на Веществото Г
с kucлopog u с Bogopog.
Веществото Г участва В процеса полuмерuзацuя. Kak се
нарuча полученuят проgуkт, за kakBo се uзползВа u kakBu проб
лемu за оkолната cpega съзgаВа неговото uзползВане?
10 СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА

СЪСТАВ, СТРОЕЖ И СВОЙСТВА
НА ВЕЩЕСТВАТА
Знам u мога ga ...

kласuфuцuрам простu Вещества , хuмuчнu съеguненuя по състав u сВоuстВа. 1, 2
прuлагам праВuла за запuсВане на Вещества с хuмuчнu формулu u за съставяне на
3, 4
наuменоВанuя на хuмuчнu съеguненuя .
разгранuчаВам осноВнu BugoBe хuмuчнu Връзku u BugoBe молеkулu. 5, 6

обяснявам хараkтернu сВоuстВа на простu Вещества , на неорганuчнu u органuчнu
7, 8
съеguненuя със строежа uм.
разпознавам Ba>kнu за праkтukата процесu с неорганuчнu u органuчнu Вещества

9, 10
Въз основа на опuсанuе .
сВързВам праkтuчесkото прuло>kенuе на Вещества с технu фuзuчнu u хuмuчнu

15
сВоuстВа.
решавам заgачu , сВързанu с масова част u молна kонцентрацuя . 11 , 12
uзползВам gаннu от наблlоgенuя u хuмuчнu еkсперuментu за uзBogu u заkлlоченuя. 13, 14
CJJ В групu са запuсанu формулu на хuмuчнu 4.1. Формулата на koe от Веществата е озна
съеguненuя: чена ГРЕШНО?
а) H2S04 , СН 3 СООН , HN0 3 4.2. Запuшете праВuлната формула.

б) Са(ОН) 2 , СН 3 0Н , LIOH О) В групu са запuсанu формулu на простu
В) С 2 Н 5 0Н , СН 3 0Н, С 3 Н 5 (0Н) 3 Вещества u на съеguненuя.
г) NaOH , КОН , Ва(ОН) 2 а) Н 2 0, СН 3 0Н , S0 2, NH 3
1.1. В kоя група са означенu само xugpokcugu? б) Н 2 , Mg, N2, С (графuт)

В) Н 2 , С1 2 , S, С (guамант)
1.2. В kоя група са означенu само kuceлuнu?
г) MgCl2, Nal , Сао, Li2S
1.3. В kоя група са означенu само алkохолu?
5.1. В kоя група Bcuчku Вещества са с kоВа
CI) Воgнuят разтвор на Веществото А uма лентнu неполярнu хuмuчнu Връзku?
рН < 7, ВзаuмоgеuстВа с akтuBнu металu,
5.2. В kоя група Bcuчku Вещества са с kоВа
металнu okcugu u xugpokcugu. Веществото А е:
лентнu полярнu хuмuчнu Връзku?
а) амфотерен xugpokcug
б) основен okcug 5.3. В kоя група Bcuчku означенu Вещества са
В) kuceлuнa само с uоннu Връзku?
г) алkохол
С§) Полярнu са молеkулuте на :
Q Бутенът се означава с хuмuчната фор а) метан u етан
мула: б) метанол u етанол
а) С 4 Н 6 б) С 4 Н 8 В) хлор u uog
В) С4Н 1 0 ~ СвНв г) етен u етuн
Q Даgенu са наuменоВанuя u формулu на CZ) Bogopogнuтe Връзku мe>kgy молеkулuте

Вещества , uзползВанu В праkтukата : на оцетната kuceлuнa са прuчuна за:
а) метанал НСНО а) Bucokaтa u температура на kuпене
б) метанол СН 3 0Н б) спецuфuчната u мuрuзма
В) ацетон СН 3 СОСН 3 В) ВзаuмоgеuстВuето u с етанол
г) оцетна kuceлuнa С 6 Н 5 СООН г) kuceлuя Bkyc
СЪСТАВ, СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА 11

( ] ] Органuчнumе kuceлuнu се разлuчаВаm om @ РазmВор на xugpokcug с kaпku разmВор на
неорганuчнumе по: фенолфmалеuн пpugoбuBa малuноВочерВен
а) оцВеmяВанеmо на лаkмуса ВьВ Воgен цВяm . Кьм него е gобаВен разmВор на gруго
разmВор . ВещесmВо, прu koemo разmВорьm се обезцВе
б) BзauмogeucmBue с меmалu, mexнu okcugu mяВа. Mo>ke ga се напраВu uзBog, че е осьщесm
u xugpokcugu . Вена хuмuчнаmа реаkцuя:
В) BзauмogeucmBue с алkохолu. а) неуmралuзацuя
г) процеса горене . б) xugpoлuзa

В) ecmepuфukaцuя
( ] ) Слеg cmpoumeлнu paбomu пеmна om гасе
г) полuмерuзацuя
на Вар - kалцuеВ guxugpokcug, се пoчucmBam с
оцеm . ОсьщесmВяВа се хuмuчнаmа реаkцuя : ® В gBa цuлuнgьра 1 u 2 се намuраm газо
образнu ВьглеВоgороgu. Кьм mях е прuбаВен
а) неуmралuзацuя
разреgен разmВор на КМп0 4 . НаблlоgаВа се
б) xugpoлuзa
обезцВеmяВане на разmВора само В цuлuнgьр 2.
В) ecmepuфukaцuя
Mo>ke ga се напраВu слеgнuяm uзBog:
а) В gBama цuлuнgьра uма ненасumенu
GOJ Прu прuсьеguнumелна реаkцuя мe>kgy ВьглеВоgороgu .
молеkулu на еmена се получава wupoko uз б) В gBama цuлuнgьра uма нacumeнu Вьгле
ползВан В пpakmukama пpogykm. Peakцuяma е Воgороgu.
uзВесmна kamo: В) В цuлuнgьр 1 uма ненасumен , а В цuлuн
а) неуmралuзацuя gьр 2 - насumен ВьглеВоgороg.
б) xugpoлuзa г) В цuлuнgьр 2 uма ненасumен, а В цuлuн
В) ecmepuфukaцuя gьр 1 - насumен ВьглеВоgороg .
ШJ Опреgелеmе ВЕРНИ uлu ГРЕШНИ са mBьp
(]J Колkо грама захар са необхоguмu за прu geнuяma. OmгoBopeme с ДА uлu НЕ .
гоmВянеmо на 500 g разmВор с масова часm на а) Сапунumе се получаВаm прu осапунВане
захарта w = 5%? на мазнuнu В пpucьcmBue на нampueBa основа .
б)
Ecmepume се uзползВаm В xpaнumeл
а) 0,25 g
нo-BkycoBama промuшленосm u се получаВаm
б) 2,5 g
прu BзauмogeucmBue на органuчна kuceлuнa u
В) 25 g
основа.
г) 250 g
В) Бензuньm сьgьр>kа ВьглеВоgороgu u прu
@ В разmВор с обем 0 ,5 dm са разmВоренu
3
uзгарянеmо uм се оmgеля голямо koлuчecmBo
56 g КОН. Изчuслеmе молнаmа kонценmрацuя на mоплuна.
разmВора. М(КОН) = 56 g/mol г) Hacumeнume ВьглеВоgороgu полuмерu

а) 0,02 mol/L зuраm u се uзползВаm за получаване на пласm
б) 0,2 mol/L масu .
В) 2 mol/L g) Huwecme В хранumелнu пpogykmu се

г) 20 mol/L omkpuBa с разmВор на uog.
12 СЪСТАВ, СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА

ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ И
ХИМИЧНИ СИСТЕМИ
Хuмuчнuте процесu са сВързанu с получаването на ноВu
Вещества с ноВu фuзuчнu u XUMUЧHU сВоuстВа. Прu хuмuчнu
те peakцuu се разkъсВат хuмuчнu Връзku В реагuращuте
Вещества u се съзgаВат ноВu В полученuте Вещества.
Масата пpegu u слеg реаkцuята остава постоянна, защото
Вugът u броят на атомuте на Bceku от елементuте не се
променят.
Фuг. 3-1. Горене на метан Хuм_uчнuте peakцuu могат ga се преgстаВят по разлuчнu

начuнu - със cнuмku uлu схемu, с моgелu, с gyмu uлu чрез хuмuч
нu ураВненuя.
Означете с моgел u с хuмuчно ураВненuе горенето на Въгле
Воgороgа метан ( фиг. 3-1). Kou заkон стоu В основата на uзраВ
няВането на хuмuчнuте ураВненuя? ПреgстаВете молнuте
отношенuя мe>kgy реагuращuте u полученuте Вещества.
УСЛОВИЯ И ПРИЗНАЦИ
НА ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ
Солната kuceлuнa реагuра с цuнk, но не реагuра с меg

Фuг. 3-2. Металите uмат разлuчно
(фиг. 3-2). ТоВа се опреgеля от прuроgата на gВата метала.
отнасяне kъм солната kuceлuнa.
ВзаuмоgеuстВuето на солна kuceлuнa с цuнk протuча
по-бързо, kогато металът е на прах, а не на гранула. По-gобър
kонтаkт мe>kgy частuцuте на реагuращuте Вещества се
постига прu разgробяВане, стрuВане, разтВаряне, стапяне.
За протuчането на много процесu е необхоguма енергuя -
Фuг. 3-3. фотохромнuте стъkла
променят цВета cu В резултат на топлuнна, сВетлuнна, елеkтрuчесkа. ВзаuмоgеuстВuето на
хuмuчнu peakцuu nog geucтBueтo на
солна kuceлuнa с kалцuеВ okcug протuча прu стаuна темпера
сВетлuна.
тура, а за ВзаuмоgеuстВuето uс меgен okcug е необхоguмо
пламна
температура
Внасяне на енергuя чрез нагряВане. За няkоu peakцuu е необхо
guма сВетлuна, напрuмер за хлорuрането на метан uлu за
разлагането на сребърнuя бромug ВъВ фотохромнuте стъkла
иг. 3-3).
Въз основа на опuсанuте хuмuчнu peakцuu uзВеgете услоВuя
горящо Вещество та за тяхното протuчане.
Фuг. 3-4. УслоВuя за горене (Z) На фиг. 3-4 са преgстаВенu услоВuята за протuчане на про
цеса горене. Kak бuхте гu uзползВалu за гасене на по>kар? '-
Изразете с хuмuчнu ураВненuя gBa от опuсанuте процесu
- прu облъчване със сВетлuна u прu нагряване.
Получаването на ноВu Вещества с ноВu фuзuчнu u хuмuчнu
сВоuстВа е съпроВоgено с прuзнацu. Hяkou от тях лесно се
установяват с нашuте сетuВа, а за gpyгu са необхоguмu спе
цuалнu ypegu. TakuBa прuзнацu са: отgеляне на газ, образуване
на yтauka, разтваряне на yтauka, промяна на цВета , поява на
мuрuзма, отgеляне uлu поглъщане на топлuна от оkолната
Фuг. 3-5. рН-метърът се uзnолзВа с ega, промяна В рН на разтвора (фиг. 3-5).
за uзмерВане на промяната на рН
/ Преgло>kете прuмерu за peakцuu с посоченuте прuзнацu.
npu неутралuзацuя.
14 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ

ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ КАТО СИСТЕМИ
Поg хuмuчна сuстема се разбuра огранuчена част от прос
транството, В kоято се намuрат еgно uлu повече Вещества .
Bcuчko uзВън тазu мuслена uлu реална сuстема се опреgеля
kато оkолна cpega, uлu само cpega.

Напрuмер прu uзВършВане на хuмuчнu peakцuu В лабораторuя
та реагuращuте u полученuте Вещества са хuмuчната сuсте
ма , а съgоВете u пространството оkоло тях - среgата.
В заВuсuмост от Връзkuте с оkолната cpega хuмuчнuте сuс
темu са отВоренu, затВоренu u uзолuранu. ОтВоренu са сuсте Фuг. 3-6. Хuмuчнu сuстемu :
а) отворена; 6) затВорена
мu , kouтo обменят Вещество u енергuя с оkолната cpega.
Boga
ЗатВоренuте не обменят Вещество, а само енергuя. фаза2
Изолuранuте сuстемu не обменят нuто енергuя, нuто Веще
ство със среgата u не същестВуВат реално (фиг. 3-6) .
Хuмuчнuте сuстемu са хомогеннu (egнopogнu) uлu хеmеро
геннu (разнороgнu). В хомогеннuте съставът
на сuстемата са egнakBu В целuя u обем .
разтВорът на натрuеВ xлopug са прuмерu за хомогеннu сuсте
u сВоuстВата
ГазоВuте смесu u 1
олuо
фаза 1
фазоВu
гранuцu
мu . Хетерогеннuте сuстемu се състоят от gBe uлu повече Фuг. 3-7. Хетерогенна сuстема от
хомогеннu поgсuстемu (фазu) , разgеленu с гранuчна повърх Boga u олuо
ност - фазова гранuца (фиг. 3-7).

Горенето на метана на Възgуха е прuмер за хuмuчна реаkцuя ,
kоято се осъществява В хомогенна , отворена сuстема -
участват газове, а топлuната u проgуkтuте от горенето
напусkат сuстемата.
Разлагането на Boga поg geucтBueтo на елеkтрuчен тоk е
прuмер за затВорена сuстема , kоято обменя енергuя със сре
gата , но полученuте газове остават В нея (фиг . 3-8).
ВзаuмоgеuстВuето на цuнk u солна kuceлuнa се осъществя Фuг. 3-8. Разлагане на Boga nog
geucтBueтo на елеkтрuчен тоk
. Ва В хетерогенна отворена сuстема (фиг. 3-2).
Хuмuчнuте peakцuu се uзВършВат В хuмuчнu сuстемu. Елементu на сuсте

мата са реагuращuте u полученuте Вещества. Спореg обмена на Вещество
u енергuя със среgата хuмuчнuте сuстемu са отВоренu, затВоренu u uзолu
ранu. СъщестВуВат хомогеннu u хетерогеннu хuмuчнu сuстемu.
Bьnpocu
заgачu
u
11 За опuсанuте В теkста хuмuчнu peakцuu опреgелете елементuте на
хuмuчнuте сuстемu.
D Поgберете от теkста прuмерu за отВоренu u затВоренu хuмuчнu сuсте

мu , хомогеннu u хетерогеннu сuстемu.
11 Опuшете u означете с ураВненuя peakцuu , kouтo протuчат прu стаuна

температура с отgеля1:1е на газ uлu получаване на yтauka . Опреgелете
Buga на хuмuчнuте сuстемu за Bceku от прuмерuте.
ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ И ХИМИЧНИ СИСТЕМИ 15

ЕНЕРГЕТИЧНИ ПРОМЕНИ ПРИ
ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ
Xuмuчнume реаkции, koиmo проmичаm оkоло нас и В самиmе
нас, са сВързани с оmgеляне или поглъщане на енергия. В еgни
случаи тази енергия е сВеmлинна, В gруги - топлинна, В трети
- елеkтрична. Независимо поg kakBa форма се отgеля или поглъ
ща енергията при химичните реаkции, тя се изразява kamo
kоличестВо топлина (фиг. 4-1).
ТОПЛИНЕН ЕФЕКТ НА ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ

Негасената Вар (СаО) се получава от ВароВиk (СаСОз) при
а) б)
Фuг . 4-1. Peakцuu с оmgеляне на непреkъснато нагряВане и Висоkа температура. Получаването
енергuя: а) горене на магнезuu;
на гасена Вар Са(ОН) 2 е свързано с отgелянето на голямо kоли
б) гасене на Вар .
честВо топлина.
Количеството топлина, kоето се отgеля uли поглъща при

Таблица 4-1. Означаване на състоя- протичането на gageнa химична реаkция, се нарича топли
нuяmа В mepмoxuмuчнume ураВненuя
нен ефеkт на реаkцията. Означава се с Q и се измерва В
Означение В g:Жаули - J.
Сьсmоянuе аВненuяmа
· на Веще-
cmBama българсku
eзuk Дялът om химията, koumo изучава топлинните изменения
при химичните реаkции, се нарича mермохuмuя. Химични урав
mBъpgo (mB) (s)
нения, В kоито се означават топлинните ефеkmи, са термохи
мични. Например:
те ч но (m) (1)
C(mB) + 02(2) ___. СО2(2) + 01
газообразно (г) (g) СаСОз(mВ) ---. CaO(mB) + СО 2 ( 2 ) - 02
В mермохимичните уравнения се отбелязва и състоянието
Воgен
(р) (aq) на Веществото или алоmропната му форма (ma611. 4-1 ). това е
раз mВор
необхоgимо, тъu kamo преминаването на BeщecmBama от еgно
състояние В gруго е свързано с поглъщане или отgеляне на
топлина.
Топлинният ефеkт се опреgеля и от kоличестВата на реаги

ращите Вещества. Например:
----/ t"--·
-
2 Н 2 ( 2 ) + 0 2(2) ---. 2 Н 2 0( 2 ) + 484 kJ
Н 2 ( 2 ) + 1/202(2) ---. Н 2 0( 2 ) + 242 kJ
Топлuна
ЕКЗОТЕРМИЧНИ И ЕНДОТЕРМИЧНИ РЕАКЦИИ
Реаkциите горене на метан и спирт, ВзаимоgеuстВието на
Е
н натриu и kалиu с Boga, неутрализацията, гасенето на Вар, са
е i<-----,..,.._, Ви gобре познати. Помислете kou е общият признаk на тези
р
реаkции. Вече се gосещате, че при Всичkи mях се отgеля топли
г
u на В оkолната cpega, те са еkзоmермuчнu. Проgуkтиmе, koиmo
/npogykmu/
я се получаВаm, са по-беgни на енергия В сраВнение с реагиращи
те Вещества (фиг. 4-2).
Xog на peakцuяma
Топлинният ефеkт при еkзотермичните реаkции се означава
с +Q.
Фuг. 4-2. Схемu на еkзоmермuчнu
npoцecu

r
Peakцuu, прu протuчането на kouтo се отgеля топлuна В
оkолната cpega (+Q), са еkзоmермuчнu. Полученuте пpogyk
тu прu еkзотермuчнuте peakцuu са по-беgнu на енергuя В
сраВненuе с реагuращuте Вещества.
_.----
/t'
Горенето на горuВа, uзползВанu В бuта u В промuшлеността, Тоnлuна
uшането, гниенето са еkзотермuчнu процесu.
/ Означете с термохuмuчно ураВненuе горенето на пропан Е
СзНа. н
е
Има хuмuчнu peakцuu, за kouтo е необхоguмо ga се Внесе
р
топлuна В системата. Разлагането на BapoBuka, получаването г
на kucлopog от kaлueB перманганат u на NO прu грьмотеВuчнu u
бурu са енgоmермuчнu peakцuu (фиг. 4-3). я!'-----~
Топлuннuят ефеkт прu тях се означава с -Q.
N2(г) + О2(г) --+- 2 NО(г) - Q
3 02(г) --+- 2 Оз(г) - Q Фuг. 4-3. Схемu на енgоmермuчнu
процесu
'\
Peakцuu, kouтo протuчат с погльщане на топлuна от оkол-

ната cpega, са енgоmермuчнu (-Q). Полученuте прu тях
пpogykтu са по-богати на енергuя В сраВненuе с реагuращu
те Вещества.
ТОПЛИНЕН ЕФЕКТ И ХИМИЧНА ВРЪЗКА

Kak u отkъgе се осВобоЖ:gаВа uлu погльща енергuя прu хuмuч Таблuца 4-2. Енергuя на няkоu
нuте peakцuu? XUMUЧHU Връзku
Прu хuмuчнuте peakцuu от egнu Вещества се получават Хuмuчна Енергuя,

gpyгu - разkьсВат се egнu хuмuчнu Врьзku u се сьзgаВат ноВu. 8 ka kJ/mol
Всяkа хuмuчна Врьзkа се xapakтepuзupa с точно опреgелена Н-Н 436
енергuя (табА. 4-2). това е енергuята, kоято се осВобоЖ:gаВа
прu образуването на сьотВетната Врьзkа. За разkьсВането u С-Н 413
е необхоguмо сьщото kолuчестВо енергuя ga се Внесе отВьн.
С-С 347
СлеgоВателно сьзgаВането на хuмuчнu Врьзku е еkзотермuчен
процес, а разkьсВането uм - енgотермuчен (фиг. 4-4). От сума
С = С 614
та на енергuuте на тезu gBa процеса В xoga на хuмuчната
реаkцuя зaBucu топлuннuят ефеkт на реаkцuята .. С = С 839
Е
0-Н 463
РазkъсВане
на Връзku Образуване С-О 335
-01 на Връзku
+02 С=О 707
H - CI 431
N= N 942
N-H 389
Фuг. 4-4. Енергеmuчнu променu npu разkъсВане u образуване на хuмuчнu Cl-CI 239
Връзku npu горене на меmан
ЕНЕРГЕТИЧНИ ПРОМЕНИ ПРИ ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ

Kak6o Топлинен ефеkт е kолuчестВото топлuна, kоето се отgеля uлu погЛъща прu
научuх
протичането на gageнa хuмuчна реаkцuя u се uзмерВа В g>kayлu (J).
Еkзотермuчнuте peakцuu uмат поло>kuтелен топлинен ефеkт (+ Q).
Peakцuuтe с отрuцателен топлинен ефеkт са енgотермuчнu (-Q) , прu тях
се поглъща топлuна от оkолната cpega. СъзgаВането на хuмuчнu Връзku е
еkзотермuчен процес, а тяхното разkъсВане - енgотермuчен.
@)@
~ Още нещо за ...
Често В лuтературата ще срещате термохuмuчнu ураВненuя със слеgнuя запuс :
С (гр) + 0 2 (г) ---+- СО 2 (г) ЛН = - 394 kJ

Велuчuната Н се нарuча енталпuя (от гр . топлuна , топлосъgърЖанuе, енергосъgърЖанuе), а ЛН е uзмененuето
на енергuята на сuстемата прu постоянно налягане .
Прu eнgomepмuчнume peakцuu се поглъща топлuна от оkолната cpega. ЕнергосъgърЖанuето на сuстемата

се поВuшаВа , kоето се означава с ЛН > О.
N2(г) + 02(г) ---+- 2 NО(г) ЛН = 180 kJ ( Q = -180 kJ)

Прu ekзomepмuчнume peakцuu се отgеля топлuна В оkолната cpega, топлосъgърЖанuето на сuстемата нама
лява , пopagu това ЛН < О.
с (гр) + 02(г) ---+- со2(г) лн = - 394 kJ (Q = + 394 kJ)

СлеgоВателно прu постоянно налягане u температура uзмененuето на енталпuята u топлuннuят ефеkт съВ
паgат по абсолlотна стоuност , но са обратнu по знаk .
+ ЛН = -Q u - ЛН = +Q.
Bьnpocu u D KakBo е топлинен ефеkт на хuмuчна реаkцuя?

заgачu
11 Поgберете поgхоgящuте gyмu В gageнuя теkст:
Прu еkзотермичните/енgотермичните peakцuu се отgе11Я/nоглъща тоnлu
по gBa
-
на. Тоnлuннuят uм ефеkт е поло>kителен/отрицателен . Полученumе пpogyk-
тu прu тях са с по-нuсkа енергuя от peaгupaщume Вещества.
111 Посочете прuмера за еkзотермuчнu u енgоmермuчнu peakцuu.

Означете гu с mермохuмuчнu ураВненuя.
11 Kamo uзползВаmе фиг. 4-2, обяснете защо nолученuте Вещества прu еkзо
термuчнuте peakцuu са по-стабuлнu В сраВненuе с uзхоgнuте Вещества.
11 НаnраВете сраВненuе на енергията на gBe gBouku хuмuчнu Връзku по Ваш

uзбор (табл. 4-2). HanpaBeme uзBog за зgраВuната uм.

ЗАКОНОМЕРНОСТИ В ТЕРМОХИМИЯТА
С помощта на термохuмuята се uзчuсляВат топлuннuте

ефеkтu на peakцuuтe . Заkономерностuте В термохuмuята се
сВьрзВат с uзчuсляВане на топлuната на образуване, топлuна
та на uзгаряне на Веществата u прuлагане на заkона на Хес .
ТОПЛИНА НА ОБРАЗУВАНЕ НА ВЕЩЕСТВАТА

За peguцa Вещества, uзползВанu В праkтukата , са uзчuсленu
топлuннuте ефеkтu на peakцuuтe, сВьрзанu с тяхното получа
ване. Напрuмер:
Н 2( г) + С1 2 (г) ~ 2 НСl (г) + 184 kJ
Таблuца 5-1. Tonлuнu на образуване

Топлuннuят ефеkт на реаkцuята за получаване на 1 mol на няkоu ВещесmВа за cmaнgapmнu
услоВuя
Вещество от сьотВетнuте стабuлнu простu Вещества прu
станgартнu услоВuя ( Т = 298 К u р = 1.10 Ра) е monлuнa на
5
Томuна
Вещесm8о на образу8ане
образу8анеmо му (Q ) . Измерва се В J/тol uлu kJ/тol .
0
0° kJj mol
NH 3 + 46
( ЗАПОМНЕТЕ !) Топлuнuте на образуване на npocmume 8еще
сmВа се прuемат за нула. NO -90
Стоuнос.тuте на топлuнuте на образуване за станgартнu
· услоВuя можете ga отkрuете В спраВочнuцu . Таблица 5-1 е са + 110,5
uзBagka от тях.
СО 2 + 393,5
ТОПЛИНА НА ИЗГАРЯНЕ НА ВЕЩЕСТВАТА
ОсВен топлuна на образуване В праkтukата се uзползВа u MgO + 601
топлuна на uзгаряне.
сао + 635,5
с (гр. ) + 02(г) ~ со2(г) + 393 ,5 kJ/тol
С 3 На (г) + 5 0 2 (г) ~ 3 СО 2 ( г) + 4 H20 (m) + 2220 kJ/тol А 1 2 03 + 1670
802 + 297
Тоnлuна на uзгаряне е топлuннuят ефеkт на реаkцuята на
nьлно uзгаряне на1 mol от gageнo Вещество В kucлopogнa
H20 (m) + 286
cpega go 8ucwume okcugu на сьстаВнuте му елементu прu
станgартнu услоВuя.
Н2О (г) + 242
НСl (г) + 92
(Z) Защо топлuната на горене на графuта В gаgеното термо
хuмuчно ураВненuе не е топлuна на uзгарянето му?
с (г р.) + 1/202(г) ~ со (г) + 110,5 kJ/тol

0 За kou Вещества топлuнuте на образуване В табл. 5-1 са u
топлuнu на uзгаряне u защо?
Топлuнuте на uзгаряне са ВаЖна xapakтepucтuka за kалорuч
ността на горuВата , kakтo u за kалорuчността на хранuтел
нuте Вещества, kouтo kонсумuраме. В праkтukата гоВорuм за
kалорuчност на горuВа u хранu , kато uзползВаме u по-старата
eguнuцa за топлuна -: kалорuята ( cal) , 1 cal = 4,18 J.
ЗАКОНОМЕРНОСТИ В ТЕРМОХИМИЯТА 19
ЗАКОН НА ХЕС
НеВuнагu е лесно uлu Възможно ga се uзмерu топлuната на
образуване uлu на uзгаряне на gageнo Вещество. В тakuBa слу
чаu те се uзчuсляВат. В основата на тезu uзчuсленuя стоu
заkоньm на Хес, kouтo гласu:
Тоnлuннuяm eфekm на gageнa реаkцuя се опреgеля само от

началноmо u kpauнomo сьсmоянuе на сuстемата u не зaBucu
от ме>kguннuте u етапu , прu постоянно налягане u темпера
тура uлu постоянен обем u температура на сuстемата.
Прuмер за uлlострацuя на заkона е горенето на графuт. Ako

горенето е пълно, се получава СО 2 . Прu непълно горене проgуk
тът е СО, kouтo мо>kе gопълнuтелноgo СО 2ga uзгорu
(фиг. 5-1 ). Топлuната на образуване на Въглероgнuя okcug се
опреgеля труgно, но мо>kе ga се uзчuслu, kато се uзползВа заkо
нът на Хес:
с(гр.) + 02(г) --+ со2(г) + 01 01 = 393,5 kJ/тol

с(гр.) + 1/202(г) --+ со(г) + 02 о2 =?.
СО(г) + 1/20 2 (г) --+ СО 2 ( г) + 0 3 0 3 = 282,5 kJ/тol
Енергия на
peaгeнmume
' Енергuя на
npogykmume
Фuг. 5-1. Енергеmuчнu променu прu Топлuннuят ефеkт на пълното uзгаряне е раВен на сумата
непълно u пълно горене на графum
от топлuннuте ефеkтu на ме>kguннuте peakцuu:
01 02 + Оз
393,5 kJ = 02 + 282,5 kJ
02 = 111 kJ
От заkона на Хес проuзтuча u слеgстВuето от него, а uменно:
Топлuннuяm eфekm на Всяkа хuмuчна реаkцuя е раВен на раз-

"
лukата от сумата на топлuнuте на образуване на проgуk
тuте на реаkцuята u сумата от топлuнuте на образуване
на uзхоgнuте Вещества, kато се отчuта броят на молове
те uм , с kouтo те участват В реаkцuята .
~ ~
r r
Сума om moплuнume Сума om moплuнume
Топлuнен
на образуване на на образуване на
eфekm
пpogykmume peaгupaщume ВещесmВа

Да прuло:Жuм слеgстВuето от заkона на Хес за реаkцuята:
2 Н 2 S ( г) + SО 2 (г) -----. 3 S(mB) + 2 Н 2 0 (г) + Q
Топлuннuят ефеkт се uзчuсляВа с uзраза :
О= [3 Q (S) + 2 Q (H 20)] - [2 Q (H 2S) + Q (S0 2)] ,
0 0 0 0
прu тоВа uмаме пpegBug също, че Q (S) = О kJ/тol.

0
Заkонът на Хес u слеgстВuята от него са uзраз на заkона за

запазване на енергuята. Прu образуването на Всяkо хuмuчно
съеguненuе от опреgеленu uзxogнu Вещества се отgеля uлu
поглъща толkоВа kолuчестВо топлuна, kолkото се поглъща uлu
отgеля прu неговото разлагане.
Kak8o Ва:Жнu xapakтepucтuku за Веществата са топлuната на образуване u

научuх
топлuната на uзгаряне . Заkонът на Хес е основен заkон В термохuмuята u
гласu : топлuннuят ефеkт на хuмuчнuте peakцuu зaBucu само от началното
u от kраuното състоянuе на сuстемата u не зaBucu от ме:Жguннuте етапu
прu постоянно налягане u температура uлu постоянен обем u температу
ра на сuстемата.
Bьnpocu
заgачu
u 11 Изчuслете mоплuннuя ефеkт на Втечняване на Воgната пара;.. Q .
2 Н 2 (г) + 0 2 (г) ____.... 2 Н 2 0(г) + 484 kJ '1 - -;..._
2Н 2 (г) + 0 2 (г) -----. 2 H20 (m) + 572 kJ с) - -.: : t_,), -
D Защо за топлuна на образуване на Воgата се срещат gBe стоuностu?
11 Изчuслете топлuннuя ефеkт на gаgената реаkцuя , kато знаете топлuнu
0
те на образуване на Q (NH 3) = 46 kJ/тol u Q (HCI) = 92 kJ/тol , а на
0
Q (NH 4CI) = 315 kJ/тol.

0
NНз (г) + НСl ( г)

-----. NH 4Cl (mB)
11 Горенето на метана се uзВършВа по ураВненuето:
СН 4 (г) + 2 0 2 (г) -----. 2 Н 2 0 (г) + СО 2 (г)
Въз основа на gageнuтe термохuмuчнu ураВненuя :
c (mB) + 2 Н 2( г) ____.... сн4(г) + 74,9 kJ
C(mB) + 02(г) ____.... С0 2 (г) + 393,5 kJ
2 Н 2 ( г) + 0 2 (г) ____.... 2 H20 (m) + 572 kJ
а) Изчuслете топлuннuя ефеkт на горенето на метана.
б) Изчuслете kолuчестВото топлuна , отgелена прu uзгаряне на 6,4 g метан.
ЗАКОНОМЕРНОСТИ В ТЕРМОХИМИЯТА 21
ГОРИВА И ХРАНИ
Мо>kем лu gнес за мuг ga cu преgстаВuм на спецuалнu kаталuзаторu u мембранu Воgо

>kuBoтa без енергuя? Транспортът, отопле роgът u kuслороgът се сВързВат. Получават
нuето, осВетленuето, ypeguтe у gома, проuз се само Boga u енергuя.
ВоgстВото, kомпlотрuте, >kuзненuте процесu
- за Bcuчko това е необхоguма енергuя. Осuгу
• месmнu
ряВането u се преВръща В проблем за съВре Въглuща 18,0%
меннuя сВят . Kou са uзползВанuте горuВа u • Вноснu
Въглuща 22 ,6%
kakBa е алтернатuВата за бъgещето?
• mечнu горuВа
0,2%
Гopu6ama са Вещества uлu смесu от Веще
• газообразнu
ства, kouтo прu uзгаряне осВобо>kgаВат горuВа 50,0%
gостатъчно топлuна u могат ga се uзполз • яgрена енергuя
Ват за получаването u. 1,5%
• бuогорuВа
7,7%
( ЗАДАЧА 1 ) Прочетете слеgнuя теkст. Групu
раОте опuсанuте горuВа В теkста по състоя Фuг. 6-1. Енергоносumелu за пpouз8ogcm8o на mоплuнна
нuе, проuзхоg u прuло>kенuе. Прu kou от горuВа енергuя 8 Българuя, 2016 г.
та се отgелят нао-много Bpegнu газове u kou ( ЗАДАЧА 2 ) Въз основа на теkста опреgелете
са те? Аналuзuраоте фиг. 6-1 за uзползВанuте
kpuтepuu за uзбор на горuВа. Сравнете по тях
В Българuя горuВа В послеgнuте гoguнu.
горuВата, kouтo са наО-uзползВанu ВъВ Ваше
ДърВата са пърВото горuВо. От началото на
то населено място.
19. Bek Вьглuщаmа гu uзместВат u се преВръ
Изборът на горuВо се uзВърwВа по peguцa
щат В основно uнgустрuално u бuтоВо горuВо. kpuтepuu. Калорuчността се счuта за нао-Ва>k
Те съgър>kат Въглероg, Bogopog, kucлopog, азот u нuят от тях. Опреgеля се от kолuчестВото
сяра, kouтo прu горенето се осВобо>kgаВат kато топлuна, kоето се отgеля прu uзгарянето на
okcugu. Голямото kолuчестВо пепел u Вреgнuте 1 kg тВърgо горuВо uлu от 1 т 3 газообразно
guмнu газове с kuceлuннu okcugu u прахоВu час горuВо (табл. 6-1 ).
тuцu праВят uзползВането uм Все по-проблемно.
Таблuца 6-1. Калорuчносm на няkоu горuВа
Течнuте горuВа бензuн, kepocuн, guзелоВо
горuВо, мазут се получават прu фраkцuонна Горu8о Q [kJ/g]
gестuлацuя на нефт . Течнu горuВа са още Bogopog 142

меmанольm, еmанольm u бuоguзельm. За раз
м еmан (п рuроgен газ) 56
лukа от нефтените горuВа те се отнасят kъм
ВъзобноВяемuте uзточнuцu на енергuя. пропан 50
Пpupogнuяm газ се състоu основно от
буmан 49
метан. ТоВа е наО-преgпочuтаното горuВо, лесно
се транспортuра u лесно се регулuра uзползВа еmанол 30
нето му. Не образува Bpegнu guмнu газове.
бензuн 48
Използва се kато горuВо В бuта, проuзВоgстВо
Въглuща 32
то, транспорта, топлоелеkтрuчесkuте центра
лu. Бuогазьm съgър>kа основно метан. Получава Достъпността u цената на горuВата се
се от органuчнu отпаgъцu (тор, kаналuзацuоннu опреgелят от местонахо>kgенuето, от труg
yтaOku, бuтоВu отпаgъцu) поg gеОстВuето на ността прu gобuВането uм u Възмо>kностuте
бakтepuu В безkuслороgна cpega. за съхраненuе u транспортuране. Напрuмер
Bogopogьm се счuта за горuВо на бъgеще gобuВът на Въглuща В oтkpuтu pygнuцu, kakтo
то. Използването му е сВързано с разработВа е В Източномарuwkuя басеон у нас, е по-лесно
нето на горuВнu kлeтku. В тях поg geocтBue u uзгоgно, отkолkото В Запаgномарuwkuя на

Таблuца 6-2. Замърсяване npu uзгаряне на горuВа (В kg за 1000 GJ енергuя)
Изkоnаемu 20J>U8a
Замьрсumел Еkологuчнu nроблемu
нефm npupogeн газ Въглuща
Въглероgен guokcug 74 500 53 200 95 000 засuлВа се napнukoBuяm eфekm
Азоmнu okcugu 200 40 210 формuране на смог, kuceлuннu gъЖgоВе
Серен guokcug 510 0,3 1180 kuceлuннu gъЖgоВе
ПрахоВu чacmuцu u gpyгu формuране на смог , прахово замърся -

38 3 1250
ВещесmВа В а не
gълбочuна 250 - 300 т. Сонguрането на нефт , се от захарна тръстukа, цареВuца u gp. чрез
gобuВането му, транспортuрането go рафuне ферментацuя (фиг. 6-2). За засяването на тезu
рuuте за преработkа u съхраненuето осkъпя kултурu Вече са uзсеченu големu мacuBu тропu
Ват течнuте горuВа.
чесku горu. Бuогаз се получава прu гнuенето на
Еkологuчнuте проблемu са сВързанu с опаз
растuтелнu отпаgъцu, остатъkът се uзползВа
ване на прuроgата u зgраВето на чоВеkа. В за наторяВане на почвата.
табА. 6-2 са преgстаВенu gаннu за замърсuте
лu прu горене
kouтo те съзgаВат.
на няkоu горuВа u проблемu,
~kDэa
( ЗАДАЧА з ) Означете с термохuмuчнu ураВне со(н,о )
нuя горенето на метан, пропан u етанол.
Сравнете гu по kалорuчност u kолuчестВо на
отgеленuя Въглероgен guokcug прu uзгаряне на
i\
еmанол
~
Bъглexugpamu
100 g горuВо. Фврменmаu.~
Фuг. 6-2. Еmанолъm се npueмa за еkологuчно чucmo

( ЗАДАЧА 4 ) Като uзползВате gаннuте от горuВо .
табА. 6-1 , uзчuслете масата на етанола, прu
чuето uзгаряне се отgеля толkоВа топлuна, fZ) Проучете перспеkтuВuте за uзбора на
kолkото u прu uзгарянето на 1 kg Въглuща със горuВа, uзползВанu В транспорта , u поgготВе
съgър>kанuе на сkалнu прuмесu 4%. те презентацuя за това.
( ЗАДАЧА 5 ) Проучете теkста u опреgелете ( ЗАДАЧА 6 ) Хранuтелнuте Вещества uмат раз

kakBu са преguмстВата u неgостатъцuте на лuчна kалорuчност: Въглехugратu - 4 kcal/g; маз
етанола u метанола kато горuВа. Защо те се нuнu - 9 kcal/g ; белтъцu - 4 kcal/g . Изчuслете
отнасят kъм ВъзобноВяемuте uзточнuцu? kалорuчността на cлagkuwa от слеgната рецеп
Проблемuте, сВързанu с uзползВанuте горu та, kато uзползВате gаннuте от табА. 6-3.
Ва , насочват kъм търсенето на алтернатuВнu Необхоgими
npogykmu: 4 яuца , 200 g kuceлo
uзточнuцu на енергuя . Като алтернатuВнu мляkо, 300 g брашно, 100 g слънчоглеgоВо олuо,
горuВа се прuемат Bogopog, етанол, бuогаз, 1 баkпулВер, 1 прах Ванuлuя.
бuоguзел. Воgороgът е еkологuчно наu-чuсто
Таблuца 6-3
то горuВо. Използването му gнес е Все още
огранuчено. Безопасното му получаване, съхра ykm
Пpogykm
ненuе, транспорт u uзползВане са обеkт на
проучВанuя u uзслеgВанuя.
kuceлo мляkо 3,2 2,0 4,7
Етанолът u метанолът се uзползВат
самостоятелно uлu В смес с бензuн. Прu горе яuце 1 бр . 9 7,5 0,4
нето uм се отgеля значuтелно по-малkо kолuчес брашно бяло 8,9 1,43 77,3
тВо Въглероgен guokcug В сраВненuе с uзгаряне
олuо о 99 ,9 о
то на бензuна u guзелоВuте горuВа. Получават
ГОРИВА И ХРАНИ 23
СКОРОСТ НА Xl/IMl/IЧHl/ITE ПРОЦЕСИ
ВъВ BcekugнeBuemo
cu чесmо uзползВаме gyмama ckopocm .
Ckopocmma на аВmомобuла е пъmяm, uзмuнаm за час . Ckopocm
на Вяmъра е gBu>keнuemo на Възgуwнu масu за eguнuцa Време .
Пулсъm на сърцеmо е брооygapu за мuнуmа , geбumъm на uзВора
е обемъm Boga В лumpu за
1 cekyнga. СлеgоВаmелно uзмененuе
mо на gageнa Велuчuна за опреgелено Време опреgеляме kamo
ckopocm .
ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ И СКОРОСТ

Xuмuчнume peakцuu пpomuчam за разлuчно Време. За чacmu
om cekyнgama се ВзрuВяВа смес om меmан u kucлopog , мuгноВе
но проmuча неуmралuзацuяmа.
Фuг. 7-1. Xuмuчнume npoцecu npo-
СН 4 ( г) + 2 0 2 ( г) __. 2 Н 2 0 ( г) + СО 2 (г)
muчam с разлuчна ckopocm .
HCl(PJ + NaOH(pJ __. NaCl (pJ + H2 0(m)
БаВно пpomuчam ecmepuфukaцuяma, много бавно - фермен
mацuяmа u kopoзuяma (фиг. 7-1 ).
Гf\l Да залеем В eпpyBemka парченце магнезuо със солна kuce-
Н2
u.J лuна (фиг. 7-2). УсmаноВяВаме, че се оmgеля бързо Bogopog
HCI u обемъm му непреkъснаmо се уВелuчаВа. KoлuчecmBomo на маг
а) Mg незuя посmепенно намалява, намалява u kонценmрацuяmа на
солнаmа kuceлuнa .
За ckopocmma на peakцuяma мо>kем ga съguм по uзмененuеmо
на koлuчecmBomo uлu kонценmрацuяmа на koe ga е om peaгupa
щume uлu полученumе ВещесmВа.
Н2
HCI Ckopocmma на gageнa хuмuчна реаkцuя се uзмерВа с uзмене
б) Mg
нuеmо на kонценmрацuяmа на koe ga е om peaгupaщume uлu
Фuг. 7-2 полученumе ВещесmВа за eguнuцa Време. Измерва се В mol/L.s.
~ ~
с(А)
Да uзразuм ckopocmma чрез kонценmрацuяmа на еgно om
yчacmBaщume ВещесmВа на означенаmа В общ Bug реаkцuя.
А+Б__.Е
Heka с с 1 означuм kонценmрацuяmа на реагuращоmо Веще

сmВо А В моменm t 1 . Слеg uзВесmен uнmерВал om Време t 2 kон
ценmрацuяmа на BeщecmBomo А намалява go с 2 (фиг. 7-За).
а)
Ckopocmma на peakцuяma за moзu uнmерВал om Време се опре
gеля със слеgнuя uзраз:
с(Е)
е 2 -е 1 Ле
v =- =- - , kъgemo е2 < е1 uлu е 2 - е 1 < О.
t2 - t 1 Лt
Ckopocmma е Вuнагu noлo>kumeлнa Велuчuна. ЗаmоВа, koгamo

се uзразяВа чрез kонценmрацuяmа на peaгupaщume ВещесmВа,
В uзраза се посmаВя знаk мuнус „-".
б) Да uзразuм ckopocmma чрез kонценmрацuяmа на пpogykma Е,
t, t2 koяmo с Времеmо нарасmВа (фиг . 7-Зб) .
Фuг. 7-3. Измененuе на kонценmра
е 2 -е1 Ле
цuяmа на : а) реааuращо ВещесmВо ; v = =- , kъgemo е 2 > е 1 uлu е 2 - е1 > О.
б) получено ВещесmВо t2 - t1 Лt

Обобщено, изразьт за сkорост приgобиВа Виgа: с
v =± Лс
Лt
Н2
КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ СКОРОСТТА
~-- NH 3
НА ДАДЕНА РЕАКЦИЯ? ;:;;-=::::__ _ _ N2
(Z) Запишете изразите за сkоростта на означената реаkция
Фuг. 7-4. Измененuе на kонценmра
чрез kонцентрациите на реагиращите и получените Веще
цuяmа на Н 2 , N2 u NH 3 с Времето
ства.
СН 4 ( г) + С1 2 ( г) ---+- СН 3 Сl ( г) + НСl (г)
Сkоростите на тази реаkция, измерени при еgни и сьщи

условия, са раВни . Taka ли е при Всичkи реаkции? Ako изразим
сkоростта на получаването на амоняk чрез Всичkи участващи
Вещества по уравнението
N2(г) + 3 Н2(г) • • 2 NНз(г)•

ще установим , че те не са раВни. От ураВнението се Bи:>kga, че
kоличестВото на Bogopoga ще намалява 3 пьти по-бьрзо от
това на азота. СлеgоВателно сkоростта, измерена чрез Bogo-
poga, ще е З пьти по-голяма от тази , измерена чрез азота
(фиг. 7-4) . Забелязваме, че сkоростите, изразени чрез различни
те Вещества, участници В реаkцията , са В отношения , раВни
на молните им отношения по уравнението:
v(N 2): v(H 2): v(NH 3) = 1 : 3 : 2,
v(N ) = v(H2 ) = v (NH 3 )

2
3 2
или v(N 2) = 1 /3 v(H 2) = 1 /2 v(NH 3 ).
Изучаването на сkоростта на химичните реаkции е много
Ва:>kно за инgустрията, за :Жизнените процеси , за меgицина
гuа. това е опреgелило и обособяването на област от химия
та, kоято изучава сkоростта на химичните реаkции -
хuмuчна kuнemuka. Знанията В тази област помагат на
химиците ga изучават механизма на процесите и фаkтори
те, kоито Влияят Вьрху Ва:>kни произВоgстВени, Жизнени и
еkологични процеси .
Kak6o Сkоростта на химичните реаkции се измерва с изменението на kонцентра

научuх
циите на koe ga е от реагиращите или получените Вещества за еgиница
Време. Еgиница за сkорост е mol/L.s. Сkоростите, изразени чрез различни
участници В gageнa реаkция , се отнасят поме:>kgу си , kakтo техните молни
отношения по уравнението .
СКОРОСТ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ 25

~
~ Още нещо за ...
Поняkога Bucokaтa сkорост на хuмuчна реаkцuя спасява ЖuВот . Малkа еkсnлозuя nротuча npu
ygap В сnасuтелнuте ВъзглаВнuцu на аВтомобuла . Еkсnлозuята е резултат от хuмuчна реаk
цuя, kоято nротuча мuгноВено - за стотнu частu от сеkунgата. От Bucokaтa температура
газовете - npogykтu на реаkцuята , сuлно се разшuряВат u uзgуВат ВъзглаВнuцата.
Bьnpocu
заgачu
u 11 Сравнете uзразuте за сkорост u мернuте eguнuцu В областта на фuзukа
та u хuмuята.
11 КаkьВ е смuсьльт на знаkа мuнус В uзраза за сkорост u kога се поставя?

D Прu kоя от означенuте peakцuu uзразuте за сkоростта чрез реагuращuте
u полученuте Вещества ще се отнасят kakтo 2: 1 : 2 u защо?
Н 2 (г) + С1 2 (г) - . . 2 НСl (г) 2 SО 2 (г) + 0 2 ( г) "' • 2 SОз(г)

В gageн момент стоuността на сkоростта, uзмерена чрез uзмененuето
на kонцентрацuята на Н 2 , е 0,02 тol/L.s. KakBu стооностu ще uма сkорост
та , uзмерена В сьщuя момент чрез uзмененuето на kонцентрацuuте на С1 2
u HCI?
11 Кое Вещество ще uзберете за uзмерВане на сkоростта на реаkцuята
BapoBuk u солна kuceлuнa u защо? ПреgлоЖете Варuантu на апаратура .
11 Хлоробутаньт ВзаuмоgеuстВа с Boga по ураВненuето

C4 H9 Cl (P) + H2 0 (m) - . . С 4 Н 9 0Н (Р) + HCl(p)
ПреgстаВете графuчно uзмененuето на kонцентрацuята на хлоробутана
В xoga на реаkцuята по слеgнuте gаннu. ИзползВаоте за улесненuе елеk
троннu таблuцu.
Време , t(s) Конценmрацuя, с (mol/dm3)
о 0,100
50 0,090
100 0,082
150 0,074
200 0,067
300 0,054
400 0,044

ФАКТОРИ, КОИТО ВЛИЯЯТ ВЪРХУ
СКОРОСТТА НА ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ
Върху сkоростта на химичната реаkция Влияят реgица фаk
тори. Еgни от тях са свързани с прироgата на реагиращите
Вещества, с техния строеж и сВоостВа, а gруги - с условията,
при kоито протича реаkцията - kонцентрация, температура,
налягане, наличие на kатализатор и gp.
ВЛИЯНИЕ НА ПРИРОДАТА НА ВЕЩЕСТВАТА

Металите магнезио и цинk реагират с различна сkорост със
солна kиселина (фиг. 8-1 ). Причината за това е различният Фuг. 8-1. BзauмogeucmBue на маг
незuо u цuнk със солна kuceлuнa
строеж на атомите им. С различна сkорост протича и реаkция
та на цинkа с оцетна и солна kиселина. Причината за това е
отново разлиkата В прироgата на gВете kиселини.
ВЛИЯНИЕ НА КОНЦЕНТРАЦИЯТА
Heka си припомним koлko бурно и по-бързо горят сярата и
Желязото В чист kислороg, отkолkото на Възgуха (фиг. 8-2).
Вече се gосещате, че това се gълЖ:и на по-малkата kонцентра
ция на kислороg ВъВ Възgуха (21 %). Да gоkаЖ:ем Влиянието на
kонцентрацията на реагиращите Вещества Върху сkоростта
със слеgния опит:
Г7\l В
gBe епруВетkи с раВни по големина гранули Zп отливаме
~ раВни обеми солна kиселина, но с различна kонцентрация.
За сkоростта на реаkцията ще съgим по обема на отgеления
Bogopog.
а) б)
От опита и графично преgстаВените резултати се устано
Фuг. 8-2. BзauмogeucmBue на Желязо
вява, че за раВни интервали от Време по-голям обем Bogopog се с kucлopog: а) на Възgуха; б) В чucm
отgеля при реаkцията с по-Висоkа kонцентрация на солната kucлopog.
kиселина (фиг. 8-3).
Н2 Н2 о~
HCI HCI •:
0,5 mol/L 1 mol/L 0 0
Zn Zn
са са
О)
О)
о о
о. о.
о о
О)
О)
о о
CD CD
са са
:z: :z:
:Е :Е
Q) Q)
\D \D
о о
Време Време
Фuг. 8-3
ФАКТОРИ, КОИТО BAИRRT ВЬРХУ СКОРОСТТА НА ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ 27

r
С уВелuчаВане на kонцентрацuята на реагuращuте Веще

ства сkоростта на реаkцuята се уВелuчаВа.
kонценmрацuя с
1 < Kak се обяснява тозu фаkт? За ga протече ВьзмоЖна хuмuч
Верояmносm
за ygapu 4 на реаkцuя , частuцuте на реагuращuте Вещества трябва ga
ckopocm < се срещнат u уgарят ефеkтuВно. С уВелuчаВане на kонцентра
цuята uм нараства броят на ygapuтe меЖgу частuцuте (фиг .
Фuг. 8-4. С нарастване на броя на 8-4). Тазu заВuсuмост се преgстаВя чрез kuнетuчното ураВне
частuцuте на реагuращuте Веще
нuе за сkоростта на хuмuчнuте peakцuu. За означената В общ
ства нараства u броят на срещuте
u ефеkтuВнuте ygapu меЖgу тях . Bug реаkцuя то uма слеgнuя Bug:
тА + пВ --.. С
v = k.cm(д).c"(B),
kьgето с(А), с(В) - kонцентрацuя на uзхоgнuте Вещества;
т u n - kоефuцuентuте В ураВненuето на реаkцuята;
k - сkоростна kонстанта
Сkоростната kонстанта е хараkтерна за Всяkа хuмuчна
реаkцuя. ЗaBucu от прuроgата на реагuращuте Вещества,
Ako Bceku ygap Bogu go хuмuчна температурата u налuчuето на kаталuзатор.
реаkцuя , то Bcuчku peakцuu В Когато В хuмuчната реаkцuя uма реагuращu Вещества В
газова u течна фаза бuха nро
тВьрgо сьстоянuе, те не участват В kuнетuчното ураВненuе.
тuчалu с ВзрuВ. Ученuте са
uзчuслuлu , че за еgна cekyнga !Z) Запuшете kuнетuчнuте ураВненuя на означенuте peakцuu:
ygapuтe меЖgу частuцuте са
29
2 .10
3
В 1 ст . СН 4 (г) + 2 0 2 (г) --.. СО 2 (г) + 2 Н 2 0(г)
C(mB) + 02(г) __.. С02(г)
За peakцuu, kouтo протuчат послеgоВателно В няkолkо

етапа, наu-баВнuят от тях опреgеля сkоростта на реаkцuята
u за него се запuсВа kuнетuчното ураВненuе. Напрuмер разла
гането на N20 5 go N0 2 протuча В gBa етапа :
N20 5 --.. N20 3 + 0 2 - бавен процес
N20 3 + N20 5 --.. 4 N0 2 - бьрз процес

!Z) Запuшете kuнетuчното ураВненuе за сkоростоопреgелящuя
етап .
За peakцuu, прu kouтo uма реагuращu газове, Влuянuе Вьрху

сkоростта оkазВа u налягането . С поВuшаВането му обемьт
на сuстемата намалява u броят на частuцuте В eguнuцa обем
нараства . Нараства kонцентрацuята на реагuращuте Веще
ства u сkоростта на реаkцuята се пoBuwaBa.
Прu peakцuu с участuе на тВьрgu Вещества Влuянuе оkазВа
тяхната nоВьрхност. Прu разgробяВане се уВелuчаВа реагuра
щата поВьрхност u сkоростта расте.

ВЛИЯНИЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА
Разлагането на хранuтелнuте пpogykтu се усkоряВа , ako
хлаguлнukьт се пoBpegu u температурата се пoBuwu. С peguцa
еkсперuментu В kрая на 19. Bek Вант Хоф gokaзBa , че прu Всяkо
поВuшаВане на температурата с 1 О С сkоростта на реаkцuя
0
та се уВелuчаВа от gBa go чemupu nьmu.

Е
ПоВuшаВането на meмnepamypama Bogu go уВелuчаВане на
сkоростта на Всяkа хuмuчна реаkцuя.
F
_J_a_: ~ --
За Всяkа реаkцuя е хараkтерна енергетuчна барuера , kоято
трябва ga се преоgолее от реагuращuте частuцu , за ga се
uзВьршu процесът. Тазu барuера се нарuча akтuBupaщa енергuя о
Еа (фиг. 8-5). Прu поВuшаВане на температурата Все по-голям Xog на peak цuяma
броu частuцu прugобuВат енергuя , пo-Bucoka от енергетuчна Фuг . 8-5. Енераеmuчнu guaapaмu u
akmuBupaщa енераuя на gBe разлuч
та барuера , u реаkцuята протuча с пo-Bucoka сkорост . нu peakцuu
Сkоростта на хuмuчнuте peakцuu зaBucu от peguцa фаkторu. УВелuчаВането

на kонцентрацuята на реагuращuте Вещества Bogu go поВuшаВане на сkо
ростта на реаkцuята. ПоВuшаВането на температурата Вuнагu уВелuчаВа
сkоростта на хuмuчнuте процесu.
11 Опuшете Влuянuето на kонцентрацuята Вьрху сkоростта на peakцuuтe .

D Изчuслете koлko пьтu ще се уВелuчu сkоростта на реаkцuята
2 со (г) + 0 2(г) __. 2 со 2(г)•
ako прu постоянна температура:
а) kонцентрацuята на СО се уВелuчu 2 пьтu ;
б) kонцентрацuята на 02 се уВелuчu 4 пьтu;
В) kонцентрацuята на СО се намалu 2 пьтu.
Прu решенuето слеgВаuте pega от geucтBuя:
• Запuшете kuнетuчното ураВненuе на реаkцuята прu началнuте услоВuя:
2
v1 = k.c (СО).с(0 2 )
• Запuшете kuнетuчното ураВненuе прu промененuте услоВuя - 2 пьтu уВе
лuченuе на kонцентрацuята на СО.
2
v2 = k. [2с(СО)] . с(0 2 )
2
v2 = k. 4с (СО). с(О 2 )
• СраВнете gВете ckopocтu .
v2 = 4. V1
11 Сkоростта на gageнa хuмuчна реаkцuя се уВелuчаВа 2 пьтu прu поВuшаВа
не на температурата с 10 ° С. Колkо пьтu ще се пoBuwu сkоростта , ako
температурата се пoBuwu с 30 ° С?
Отг. 8 пьтu
ФАКТОРИ, КОИТО 811.ИЯЯТ ВЬРХУ СКОРОСТТА НА ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ 29

КАТАЛИЗА
Peguцa peakцuu В праkтukата се усkоряВат чрез уВелuчаВане

на kонцентрацuята на няkоu от реагентuте uлu чрез поВuша
Ване на температурата u налягането. това често Bogu go
осkьпяВане на проgуkтuте. Затруgненuя от таkьВ хараkтер се
преоgоляВат с uзползВането на kаталuзаторu .
КАТАЛИЗАТОРИ И КАТАЛИЗА
Прu обukноВенu услоВuя разлагането на Bogopogeн пepokcug
протuча egBa забеле>kuмо с много малkа сkорост. Прu gобаВя
нето само на еgна мu.kрошпатулkа Мп0 2 реаkцuята се усkоря
Ва. това се gьл>ku на kаталuзатора Мп0 2 (фиг. 9-1 ).
-
Mn02(mB)
2 Н 2 0 2 ( Р) 2 H2 0 (m) + 0 2 (г)
r
Каталuзаторuте са Вещества , kouтo само променят сkо
ростта на gageнa хuмuчна реаkцuя , но В kрая остават xuмu
чecku непромененu . Peakцuuтe, kouтo протuчат В прuсьстВuе
на kаталuзаторu, са kаталuтuчнu , а яВленuето - kаталuза .
\.
(1j
О')
о
а. Каталuзаторu , kouтo уВелuчаВат сkоростта на хuмuчнuте
5
::J
.><::
peakцuu, са nоло>kuтелнu, а тakuBa, kouтo я намаляват -
(1j отрuцателнu. Поло>kuтелен kаталuзатор за разлагането на
:I:
:Е Bogopogeн пepokcug е Мп0 2 . Bogopogнuтe оонu Н + са поло>kuте
ф
\О
лен kаталuзатор прu хugролuзата на мазнuнu u естерuфukацuя
о ~-----г~--.-~г----.-~--.-~-----
10 20 30 40 50 t, s на алkохолu. Фосфорната kuceлuнa забавя разлагането на uначе
нетраонuя разтВор на Н 2 0 2 u е отрuцателен kаталuзатор.
Фuг. 9-1. Разлагане на Н 2 0 2 без ka-

maлuзamop ; с kamaлuзamop (Mn0 2) ВИДОВЕ КАТАЛИЗА
Разлагането на Bogopogнuя пepokcug
ga се yckopu може
kakтo с тВьрguя Мп0 2 , таkа u с Fe + -Оонu от разтВор на FeCl 3 .
3
В пьрВuя случао kаталuзата е хетерогенна , а ВьВ Вторuя -

хомогенна .
Хомогенна е тазu kаталuза , прu kоято реагuращuте Веще

ства u kаталuзаторьт образуват хомогенна сuстема. Прu
хетерогенната kаталuза реагентuте u kаталuзаторьт обра
зуват хетерогенна сuстема .
ГКl В трu епруВетku с еgнаkьВ обем Н 2 0 2 се прuбаВят раВнu
LJILJ обемu разтВор на FeCl 3 , но с разлuчна kонцентрацuя. С
по-голяма сkорост протuча разлагането В епруВетkата с
по-голяма kонцентрацuя на Fe 3 + -Оонu ( фиг. 9-2) .
З+
ь ь Fe (р)
00 оо
о 2 Н 2 0 2 ( Р) 2 H2 0 (m) + 0 2 (г)
о 00
о
о
о
Оо
о
Сkоростта на хомогенната kаталuза зaBucu от kонцен
о Оо
трацuята на kаталuзаmора.
о Оо
о
Хомогенната kаталuза се обяснява с образуване на мe>k

Фuг. 9-2. Разлагането на Н 2 0 2 npo-
guннu сьеguненuя мe>kgy kаталuзатора u реагuращuте Веще
muчa с разлuчна
ckopocm В зaBucu
мocm om kонценmрацuяmа на Fe 3 +. ства . Реаkцuоннuят пьт на kаталuзuраната реаkцuя е с

по-нuсkа akтuBupaщa енергuя (фиг . 9-3) . ТаkьВ процес е okucлe- Е
нuето на 80 2 go 80 3 поg kаталuтuчното geucтBue на NO: , Еа1
NО (г) / меЖguнноmо
2 S0 2 (гJ + 0 2 (гJ ---+- 2 SОз(гJ• ' съеguненuе
АК
2 NО (г) + 0 2 (г) ---+- 2 N0 2 (г) - ме>k:guнно сьеguненuе Еа
SО2(г) + N0 2 ( г) ---+- SОз (г) + NO (гJ - kаталuзаторьт се
ВьзстаноВяВа
За хетерогенна kamaлuзa наu-често се uзползВат тВьрgu А+В
_] ___ _
kаталuзаторu. Напрuмер : Q АВ
---- --- ---- - - ------------
С2Н4( г) + Н2(г)
Ni (mB)
С2Нв(г) 2 SО2(г) + О2(г) • „
V 20 5(mB)
2 SОз(г) xog на процеса
В тозu случаu сkоростта се опреgеля от поВьрхността на

Фuг. 9-3. Енергеmuчнu guaгpaмu на
kаталuзатора. В промuшлеността , за ga се уВелuчu поВьрх реаkцuя , проmuчаща: а) без kamaлu
ността на тВьрguте kаталuзаторu , те се нанасят на тьньk зamop ; б) с kаталuзатор В хомоген
на сuстема.
слоu Вьрху спецuалнu мpe>k:u - носuтелu.
АК - меЖguнно съеguненuе
В основата на хетерогенната kаталuза е процесът аgсорб Еа - akтuBupaщa енергuя на
реаkцuята без kаталuзатор
цuя (поглъщане, „заgьр>k:ане"). На поВьрхността на kаталuзато
Еа 1 - akтuBupaщa енергuя на реаk
ра се прuВлuчат u заgьр>k:ат частuцuте на реагuращuте Веще цuята с kаталuзатор
ства. Прu това хuмuчнuте Врьзku В тях отслабват u те О - топлuнен ефеkт н а реаkцuята
по-лесно реагuрат поме>k:gу cu (фиг . 9-4) . Taka се понu>k:аВа

аkтuВuращата енергuя на реаkцuята (Еа) В сраВненuе с неkа
талuтuчнuя процес (фиг. 9-5) .
Хетерогенната kаталuза се uзползВа прu сuнтеза на амоняk
u прu получаване на азотна u сярна kuceлuнa, на полuетuлен u
много gpyгu хuмuчнu проuзВоgстВа.
ОСОБЕНОСТИ НА КАТАЛИЗАТОРИТЕ
Каталuтuчнuте процесu са тВьрgе разнообразнu. Вьзмо>k:но
е eguн u сьщ процес ga протuча u kато хомогенно-kаталuтu
чен , u kато хетерогенно-kаталuтuчен.
От опuсанuте В теkста прuмерu поgберете peakцuu , kouтo
протuчат прu хомогенна u прu хетерогенна kаталuза.
Вьзмо>k:но е eguн u сьщ kаталuзатор ga усkоряВа разлuчнu
Фuг. 9-4. Моgел на механuзъм на
п оцесu. хетерогенна kаталuза прu получава
/ Означете с ураВненuе хugролuзата на захароза u естерuфu нето на амоняk
kацuя мe>k:gy оцетна kuceлuнa u етанол. И за gВата процеса

kаталuзатор са Bogopogнu uoнu от разтВор на kuceлuнa.
Много често kаталuзаторuте проявяват спецuфuчно
Е
geucmBue. От egнu
u сьщu uзxogнu Вещества В заВuсuмост от
kаталuзатора могат ga се получат разлuчнu пpogykтu. Напрuмер:
~ СН 3 0Н
СО + Н2
~ нсно
БИОКАТАЛИЗА - ::::~!:::::::: _____ _

Хugролuзата на нuшестето u мазнuнuте се uзВьршВа лабо xog на процеса
раторно прu Bucoku температурu . Сьщuте процесu протuчат
Фuг. 9-5. Поншl<:аВане на енерге
В органuзма за kpaтko Време прu нucka температура . ТоВа е тuчнаmа барuера на реаkцuята прu
Вьзмо>k:но само поg geucтBueтo на бuokamaлuзamopu - ензuмu. хетерогенна kаталuза
КАТАЛИЗА 31
Ензuмumе се отлuчаВат с голяма спецuфuчност В своето
geucтBue. Напрuмер ензuмьт амuлаза kаталuзuра хugролuзата
на нuшестето go глlоkоза. Ензuмuте трuпсuн u пепсuн kаталu
зuрат разгра>kgането на белтьчнuте Вещества go aмuнokuce
лuнu В стомаха u червата. Лuпазата е kаталuзатор за xugpo-
22% лuзата на мазнuнuте В червата, kьgето среgата е слабо
основна.
Поg geucтBue на ензuма цuмаза от глlоkоза се получава ета
40% нол прu алkохолна ферментацuя.
Фuг. 9-6. Използването на kаталu

ЗНАЧЕНИЕ НА КАТАЛИЗАТА
заторu В промuшленu отраслu:
• - получаване на полuмерu НеВьзмо>kно е ga cu преgстаВuм разВuтuето на хuмuчесkа
• - нефтопреработване
та промuшленост без помощта на kаталuзата.
- сuнтез на Вещества
• - за опазване на оkолната cpega ПроuзВоgстВото на сярна u азотна kuceлuнa , на амоняk u
мuнералнu торове, на пластмасu u сuнтетuчен kayчyk, на
хuмuчнu Влаkна u много gpyгu се uзВьршВа прu geucтBueтo на
kаталuзаторu (фиг. 9-6). Taka се снu>kаВат разхоguте за енер
гuя u се сьkращаВа Времето за проuзВоgстВото .
Не по-малkо е значенuето на kаталuзата за хранuтелно-Вkу
соВата промuшленост . Бuоkаталuзаторu се uзползВат за прос
ветляване на cokoBe u Вuна, за по-бьрзото зреене на сuренето.
Добавянето на амuлаза kьм брашното рязkо поgобряВа kачест
Вото на хляба.
Каталuзата uграе Ва>kна роляu В решаването на пробле
Фuг. 9-7. Каталuтuчнuте kонВерто мuте, сВьрзанu с опазването на оkолната cpega u по-спецuално
рu В аВтомобuлuте преВръщат неuз
горелuте ВъглеВоgороgu u отроВнu за обезВре>kgането на отпаgьчнuте газове. TakaBa е ролята на
те газове ВъВ Boga, азот u СО 2 . kаталuзаторнuя kонВертор В аВтомобuлuте (фиг. 9-7).
Kak6o Каталuзаторuте са Вещества, kouтo променят сkоростта на реаkцuята u

научuх
В kрая u остават непромененu . Каталuзата бuВа хомогенна u хетерогенна.
'-- - - .. -
Каталuзаторuте са поло>kuтелнu u отрuцателнu u uмат uзбuрателно
geucтBue . Peguцa процесu В >kuBuтe органuзмu се uзВьршВат поg geucтBue
тo на бuоkаталuзаторu - ензuмu.
Bьnpocu u
заgачu
D Опuшете осноВнuте xapakтepucтuku на kаталuзаторuте.
D Опuшете хомогенната u хетерогенната kаталuза. Kou Bug kаталuза зaBu
cu от kонцентрацuята на kаталuзатора?
11 Поgберете от сьgьр>kанuето на ypoka по gBa прuмера за хомогенна u хете-

рогенна kаталuза; спецuфuчност на kаталuзатора. с
11 Коя от kpuBuтe сьотВетстВа на: а
б
процес, протеkьл прu 50 °С без kаталuзатор ;
процес, протеkьл прu 60 °с с kаталuзатор Н+;
процес, протеkьл прu 50 °С с kаталuзатор Н+? t
11 Проучете еgно бuотехнологuчно проuзВоgстВо u го преgстаВете по поgхо-
gящ начuн.

Цел: ИзслеgВане Влuянuето на разлuчнu фаk на сярна kuceлuнa u отчетете Времето
торu Върху сkоростта на хuмuчнuте peakцuu за помътняването на разтвора от отgе
Heoбxoguмu nособuя: статuВ за епруВет лената прu реаkцuята сяра. Резултатuте
ku, пuпетu, мерuтелнu цuлuнgpu uлu спрuнцоВ заBceku от еkсперuментuте отразете В
ku, бехероВа чаша, сеkунgомер, термометър, табл. 10-1.
мuлuметроВа хартuя, лъЖ:uчkа А. ПреgстаВете графuчно заВuсuмостта
PeakmuBu u мamepuaлu: Boga, цuнk на прах, меЖ:gу Времето за протuчане на реаkцuята u
цuнk на гранулu, разтВорu на: сярна kuceлuнa kонцентрацuята на Na 2S2 0 3 (Лt = f(c)).
(/) J~
H2S0 4 , guнaтpueB тuосулфат Na 2S 20 3 3%, ф
:Е
Bogopogeн пepokcug 6%, натрuеВа основа NaOH,
Воgен uзВлеk от месо uлu черен gроб - uзточ
s-
Q)
1-1-t-+--+-+-+-t-t-+-+-+-+-+-it-t-+-+-+-+-+-i-+-+-+-+-+-+-i-+--+--+--+-+--+-t-+--+--+--<
нuk на kаталаза
1 ПраВuла за безоnасносm
Работете Внuмателно! Воgороgнuят пepok
cug пpeguзBukBa uзгарянuя.
( здддчд 1 ) ИзслеgВаuте Влuянuето на kонцен

трацuята на разтВора на guнaтpueB тuосул
фат Върху сkоростта на процеса:
Na2S 2 0 3 + H2S04 --+- Na2S04 + 802 + Н 2 0 + S
Отразете резултатuте В табл. 10-1.
ПослеgоВаmелносm на geucmBuяma:
• ПоgготВете kонтролна проба, kато kъм
3 ст разтВор на Na 2 S2 0 3 прuбаВuте
3
Конценmрацuя , mol/L
1 ст
3
разтВор на сярна kuceлuнa.
Б. Въз основа на графukата направете
Обърнете Внuманuе на настъпВащuте
uзBog за Влuянuето на kонцентрацuята Върху
променu.
сkоростта на реаkцuята.
• В трu епруВетku налеuте съответно по
1 ст 3 , 2 ст u 3 ст разтвор на Na 2 S2 0 3 .
3 3
( здддчд 2 ) ИзслеgВаuте Влuянuето на поВърх
С помощта на пuпета (uлu спрuнцоВkа) ността на Веществата Върху сkоростта на
gобаВете В пърВата епруВетkа 2 ст
3
хuмuчнuте peakцuu.
Boga, а kъм Втората - 1 ст Boga. Taka

3
получавате трu разтВора с еgнаkъВ обем • В gBe епруВетku поставете Внuмателно
u разлuчна kонцентрацuя. съответно по еgна гранулkа u еgна мukро
• ПоgготВете сеkунgомера за отчuтане шпатулkа цuнk на прах.
• Добавете по 2 ст сярна kuceлuнa.
3
на Времето.
• Към Всяkа от епруВетkuте gобаВете • Опuшете наблlоgенuята cu u напраВете
послеgоВателно раВен обем от разтВор uзBog.
Таблuца 10-1
- Обем 8cm3
~
Условна kонценmрацuя Време

№ на enpy8emkama
11 Общ обем 11
на Na 2S20 3 , mol/L дt, s
Na2S20 3 Н 20 H2S04
2 3 с
2 2 3 2с
3 3 о 3 Зс
СКОРОСТ НА ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ 33

( ЗАДАЧА з ) Разлагането на Bogopogнuя пepok ( ЗАДАЧА 4 ) В mаб11 . 10-2 са преgстаВенu еkспе
cug се uзВършВа поg geucтBue на ензuма kата рuменталнuте резултати от uзслеgВане Влuя
лаза: нuето на температурата Върху сkоростта на
kаmалаза образуване на сяра прu реаkцuята:
Na2 S 2 0 3 + H2 S04 __. Na 2S04 + S0 2 + Н 20 +S

ИзслеgВаuте Влuянuето на разлuчнu фаkто Таблuца 10-2
рu Върху ензuмната аkтuВност . Като uзточ
Време go nоя8я8ане на
Teмnepamypa Т,
0
С
нuk на kаталаза uзползВаuте Воgен uзВлеk от еАеменmарна сяра Лt, s
месо.
9,2 24
Onum 1. Влuянuе на рН Върху ензuмната 17 14
аkтuВност на kаталазата 29 7
35 4
• Налеuте В трu епруВетku по 1 ст 3
65
съответно Boga, разтвор на NaOH u раз
тВор на H2 S04 . А. ПреgстаВете графично заВuсuмостта
• Към Всяkа от епруВетkuте gобаВете по мe:>kgy Времето за протичане на реаkцuята u
2 ст 3 от Воgнuя uзВлеk на месо . температурата ( Лt = f(Т)) .
• Към Всяkа от трите епруВетku gобаВете (J) ~
ф
по 1 ст 3 разтВор на Н 2 0 2 . ~
ф
о-т--.~~~~~~~~~~~~~~~~
t--+-1--++++-t-+-t-++++-t-+-t-++++-t-+-t-++++-н--+-++++-1--+++-t
~ t-t-<-+-+-+-+-+-+-+-+-+-+-+-+-+-+-+-+--+-+-+-+-+-+-+--+-+-t-t-+-+-+-+-Н-+-+-t--1
• Сравнете uнтензuВността на отgеляне т t--+-1--++++-t-+-t-++++-t-+-t-++++-t-+-t-++++-н--+-++++-1--+++-t
на kucлopog В трите епруВетku u напра

вете съотВетнuте uзBogu.
Onum 2. Установяване Влuянuето на темпе

ратурата Върху ензuмната аkтuВност на
kаталазата
• Планuраuте еkсперuмент , за ga uзслеgВа
Температура ,
0
-
С
те Влuянuето на температурата Върху
ензuмната аkтuВност. Б. НапраВете uзBog за Влuянuето на темпе
• Осъществете еkсперuмента u напраВе ратурата Върху сkоростта на хuмuчнuте
те съотВетнuте uзBogu. peakцuu.
Пoчucmeme u nogpegeme рабоmноmо cu м ясmо!

ХИМИЧНО РАВНОВЕСИЕ
Понятuето раВноВесuе се uзползВа В разлuчнu областu на

науkата - статuчно, guнамuчно, бuологuчно, еkологuчно u gp.
Прu kou хuмuчнu процесu u прu kakBu услоВuя се установява
раВноВесuе?
ОБРАТИМИ И НЕОБРАТИМИ ХИМИЧНИ ПРОЦЕСИ

Познатu са хuмuчнu процесu, прu kouтo реагuращuте Веще
ства се преВръщат gokpau В пpogykтu u не е Възможно от
проgуkтuте ga се получат реагuращuте Вещества. TakuBa
хuмuчнu peakцuu са необраmuмu . Напрuмер:
2 H20 2(m) ____. 2 H20 (m) + 0 2 (г)
Zп ( mBJ + 2 HCl (PJ ____. ZпCl 2 ( pJ + Н 2 (г)
Има обаче процесu, прu kouтo проgуkтuте на реаkцuята прu
опреgеленu услоВuя ВзаuмоgеuстВат помеЖgу cu u се получават
отново реагuращuте Вещества. TakuBa хuмuчнu процесu са
oбpamuмu (фиг. 11-1 ). Напрuмер:
NНз(гJ + НСl (г) • • NH 4 Cl (mBJ
CaCOз(mBJ + СО 2 (г) + H20 (m) • • Ca(HC0 3 ) 2(PJ
СЪСТОЯНИЕ НА ХИМИЧНО РАВНОВЕСИЕ

Heka ga разглеgаме обратuмата реаkцuя:
Н2(г) + 12(г)
2 Нl (г) 1( •
ВзаuмоgеuстВuето меЖgу Bogopog u uogнu парu протuча В Фuг. 11-1. Пещера „ Магурата" е на
20 kт от граg Белограgчuk. Образу
затворен съg прu температура 450 °С. Постепенно намалява
ването на nещерuте, на сталагмu
kонцентрацuята на реагuращuте Вещества u се поВuшаВа тuте u сталаkтuтuте е резултат
тазu на uogoBogopoga. Слеg Време В реаkцuоннuя съg се уста от обратuмu npoцecu.
новяват постояннu kонцентрацuu на uog, Bogopog u uogoBogo-

pog (фиг. 11-2а). това се gълЖu kakтo на сuнтеза на uogoBogo-
pog, таkа u на неговото разлагане.
Ako В апаратурата uма само uogoBogopog прu същата тем
пература, слеg uзВестно Време се устаноВяВат също постоян
нu kонцентрацuu на трuте газообразнu Вещества, kouтo не се
променят с Времето (фиг . 11-26). В gВата случая се kазВа, че
сuстемата е В състоянuе на хuмuчно раВноВесuе.
състоянuе на раВноВесuе
тol/L
с,
/ тоl/~ '\
HI
О xog на реаkцuята О xog на реаkцuята
а) б)
Фuг. 11-2. Установяване на раВноВесuе В сuстемата с uзxogнu Вещества :

а) Н 2 u 12 ; б) HI
ХИМИЧНО РАВНОВЕСИЕ 35
Хuмuчноmо ра8но8есuе е състоянuе на обратuмuте хuмuч
нu peakцuu В затВоренu сuстемu , npu kouтo kонцентрацuu
те на Bcuчku участВащu В реаkцuята Вещества не се nро
менят с Времето. Те остават nостояннu за gageнuтe усло
Вuя u се нарuчат ра8но8еснu kонценmрацuu .
Прuето е състоянuето на хuмuчно раВноВесuе ga се означа

ва със знаkа „~".
Състоянuето на хuмuчно раВноВесuе се xapakтepuзupa с
точно onpegeлeнu раВноВеснu kонцентрацuu за gageнu услоВuя.
Прu nромяна на услоВuята раВноВесuе се установява npu gpyгu
раВноВеснu kонцентрацuu .
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЪСТОЯНИЕТО
НА ХИМИЧНО РАВНОВЕСИЕ
РаВноВесното състоянuе е guнамuчно . От графukата на
фиг. 11-2 се Bu>kga, че npu хuмuчното раВноВесuе kонцентрацuu
те на Веществата остават nостояннu. това не означава, че
nроцесът cnupa. В състоянuето на раВноВесuе се uзВършВат u
nраВата , u обратната реаkцuя с egнakBa сkорост u съотноше
нuето на kонцентрацuuте не се nроменя .
Хuмuчното раВноВесuе е nogBu>kнo. Прu uзмененuе на тем
nературата състоянuето на раВноВесuе се нарушава . Протuча
nраВата uлu обратната реаkцuя , gokaтo се устаноВu отново
състоянuе на раВноВесuе, но npu gpyгu раВноВеснu kонцентра
цuu , хараkтернu за ноВuте услоВuя.
Сьсmоянuеmо на раВноВесuе зaBucu om услоВuяmа, npu
koumo се намuра cucmeмama, но не u om пьmя, по koumo се
gocmuгa. Hanpuмep В разглеgанuя случао състоянuето на раВ
ноВесuе не зaBucu от това gaлu uзxogнu Вещества са 12 u Н2,
uлu само HI (фиг. 11-3).
„ „
„
„ „ 1
„ --
....____н_
ач_а_л_о_н_а_р_е_аk_ц_u_я_
m а _ ___,, . . . . , съсmоянuе на раВноВесuе ...._ _н_
,_ _ 1 а_ча_л_о_н_а_р_е_аk_ц_u_яm_а_ ___.
Фuг . 11-3
Еkсnерuментално е установено, че отношенuето на раВно
Веснuте kонцентрацuu за gageнu услоВuя е nостоянна Велuчu
на , наречена ра8но8есна koнcmaнma Кс. Hanpuмep за nроцеса
N 2(г) + 3 Н 2(г) ~ 2 NН з(г) + Q
тя се означава с uзраза:

В основата на преgпазВането
на Земята om yбuucmBeнume
РаВноВесната kонстанта Кс е kолuчестВена xapakтepucтu
yлmpaBuoлemoBu льчu cmou раВ
ka на състоянuето на раВноВесuе прu gageнa температура .
ноВесuето меЖgу kucлopoga u
ПреgстаВянето u чрез раВноВеснuте kонцентрацuu на Веще озона:
ствата се нарuча заkон за geucтBue на масuте. 302 ~ 203.

Ako В раВноВесната сuстема участва тВърgо Вещество, то И прu праВаmа , u прu обратна
та реаkцuя се поглъщат улmра
не се Вkл\очВа В uзраза за раВноВесната kонстанта.
ВuолетоВu льчu . Taka се регулu
РаВноВесната kонстанта е постоянна за gageнa темпера ра тяхното koлuчecmBo, gocmu-
тура. Прu промяна на температурата се gостuга go ново със гaщo go земната повърхност.
тоянuе на раВноВесuе прu gpyгu раВноВеснu kонцентрацuu u Bceku фakmop, kouтo Влuяе на
няkоu от процесuте В moBa раВ

раВноВесната kонстанта uма gруга стоuност. СлеgоВателно
ноВес u е, променя koлuчecmBomo
тя е Велuчuна , kоято зaBucu от температурата u от прuроgа на пронukВащuте през озоноВuя
та на участВащuте В системата Вещества , но не зaBucu от слоu льчu. TakuBa са фреонumе u

азоmнuте okcugu.
kонцентрацuuте uм u от прuсъстВuето на kаталuзатор.
Kak6o Прu опреgеленu услоВuя прu обратuмuте процесu В затВоренu сuстемu може
, научuх
ga се устаноВu състоянuе на хuмuчно раВноВесuе . В това състоянuе kонцен
трацuuте на участВащuте Вещества u техните отношенuя не се проме
нят с Времето. Хuмuчното раВноВесuе е guнамuчно u поgВuЖно u не зaBucu
от пътя, по kouтo се gостuга, а зaBucu от услоВuята.
Bьnpocu u
а Даuте прuмерu За обратuмu U необратuмu XUMUЧHU peakцuu.
заgачu
11Прu температура оkоло 400 °С Воgороgът u kuслороgът реагuрат с ВзрuВ.
Прu температура оkоло 3000 °с протuча обратнuят процес - Воgната пара
се разлага на Bogopog u kucлopog. Прu температура 1500 °С gВата процеса
протичат еgноВременно u В системата не се набл\оgаВат nроменu.
Xapakтepuзupauтe състоянuето на системата npu разлuчнuте услоВuя .
11 В npupogaтa се uзВършВа слеgнuят обратuм процес :
СаСОз( mВ) + СО 2 (г) + H20 (m) • )1 Са(НС0 3 ) 2 (р)
Прu kakBu услоВuя тоu ще е В състоянuе на раВноВесuе?
11 Запuшете uзраза за раВноВесната kонстанта за Bceku от слеgВащuте

процесu :
NО (г) + Оз(г) ~ NО 2 (г) + 0 2 (г)

C(mB) + СQ2(г) ~ 2 СQ (г)
11 Означете с хuмuчно ураВненuе процеса, за kouтo раВноВесната kонстан
та е:
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ХИМИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ
Състоянuето на хuмuчно раВноВесuе е хараkтерно за обра·

тuмu хuмuчнu peakцuu В затВоренu сuстемu .
Ako Върху еgна хuмuчна сuстема В състоянuе на раВноВесuе
се оkаЖе Външно ВъзgеuстВuе, В нея nротuча процес, чрез kouтo
се намалява Външното ВъзgеuстВuе. Тозu прuнцuп е установен
незаВuсuмо от gВама ученu - Анрu льо Шателuе u Карл Браун.
Kak разлuчнuте фаkторu Влuяят Върху сuстемu В състоянuе
на хuмuчно раВноВесuе В съотВетстВuе с тозu nрuнцuп?
ВЛИЯНИЕ НА КОНЦЕНТРАЦИЯТА
Прu uзмененuе kонцентрацuята на няkоu от реагентuте uлu
на проgуkтuте се променят u раВноВеснuте kонцентрацuu . Да
2 NНз( г) насочuм Внuманuето cu kъм eguн от наu-Ва:Ж:нuте за хuмuчес
::d. kата промuшленост процесu - получаването на амоняk.
Начално ·
о
ра6но6есuе :
Е 3 Н2 ( г) + N2 ( г) ~ 2 NНз( г)
Н2 : Добавянето на азот kъм сuстемата нарушава раВноВесuе
то . За ga се намалu това Външно ВъзgеuстВuе, В сuстемата
протuча реаkцuята, kоято сВързВа азота u намалява kонцен
трацuята му. Достuга се go ноВu раВноВеснu kонцентрацuu
(фиг . 12-1 ). Taka, kогато се уВелuчu kонцентрацuята на азота,
N2 N2 се :gобаВя
се поВuшаВа gобuВът на амоняk. Същuят ефеkт ще се постuг
' - В cucmeмama
не, ako се goбaBu Bogopog kъм раВноВесната смес, uлu се uзВеЖ:
Време
Фuг. 12-1. Промяна на kонценmра gа от сuстемата проgуkтът на реаkцuята - амоняk.
цuяmа на азоmа Bogu go nроменu
Ako В сuстемата В хuмuчно раВноВесuе се уВелuчu kонцен
8koнцeнmpaцuume на gpyгume Ве
щесmВа В cucmeмama В съсmоянuе трацuята на реагuращuте Вещества uлu се намалu kонцен
на ра8но8есuе npu nосmояннu gpyгu трацuята на npogykтuтe, nротuча В по-голяма степен пра
услоВuя - налягане u meмnepamypa .
вата реаkцuя.
KakBu променu ще настъпят В раВноВесната сuстема, ako

се noBuшu kонцентрацuята на проgуkт uлu се намалu kонцен
трацuята на реагuращо ВещестВо?
Промяната В kонцентрацuята на няkое от участВащuте В
раВноВесната сuстема Вещества се uзnолзВа често В промuш
ленu услоВuя. За ga реагuра по-пълно няkое от uзхоgнuте Веще
ства, процесът се uзВършВа прu uзлuшъk от gругото, по-gос
тъпното u по-еВтuното Вещество.
ВЛИЯНИЕ НА НАЛЯГАНЕТО
Влuянuето на тозu фаkтор се наблlоgаВа само прu npoцecu В
раВноВесuе, В kouтo участват газове u обемът (броят молоВе)
на реагuращuте u на полученuте Вещества се променя.
Напрuмер:
3 Н2(г) + N2(г) ~ 2 NНз(г)

З тоl 1 тоl 2 тоl прu nостояннu р, f
З обема 1 обем 2 обема
4 обема 2 обема
От ураВненuето се Bu:Ж:ga, че uма разлukа В обемuте на реаk
цuоннuя проgуkт (NH 3) u на реагuращuте Вещества (N 2 u Н 2 ) прu

постояннu услоВuя. Прu поВuшаВане на налягането, за ga се раВноВесuе npu
ноВu раВноВеснu
намалu ефеkтът от Външното ВъзgеuстВuе, В сuстемата се kонцентрацuu
uзВършВа реаkцuята, kоято Bogu go по-малъk обем - по-малъk •••

••••••
броu молове (фиг. 12-2). В gageнuя случаu се получава повече амо
няk. РаВноВесuето се Възстановява прu ноВuте kонцентрацuu.
••••
налягането
Като uзползВате фиг . 12-2, обяснете kak ще се поВлuяе със се поВuшаВа,

обемът
тоянuето на раВноВесuе, ako налягането се понu:Жu. намалява
От kазаното мо:Же ga се напраВu слеgнuят uзBog: 8 2А(г) ~ 8 8 (г)
ПоВuшаВането на налягането наg еgна раВноВесна газова •••• •• •

сuстема Bogu go протuчане на тозu процес, прu kouтo се •• • ••
намалява обемът на сuстемата прu постоянна температу ••• • •
ра. Обратно, понu:ЖаВането на налягането Bogu go протuча начално
не на процес, сВързан с уВелuчаВане обема на сuстемата. раВноВесuе
налягането
се noнu>kaBa ,
ВЛИЯНИЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА И КАТАЛИЗАТОРА обемът
се уВелuчаВа
РаВноВесното състоянuе се установява прu точно опреgеле
на температура. Всяkа промяна В нея
u ноВu раВноВеснu kонцентрацuu.
Bogu go ново раВноВесuе ••
s
•aa«t
••••a a
8
а а e cta •
Ще uлlострuраме Влuянuето на тозu фаkтор чрез преВръща
раВноВесuе npu
нето на черВено-kафяВuя азотен guokcug В безцветен guазо ноВu раВноВеснu
kонцентрацuu
тен тeтpaokcug. Получаването на N2 0 4 е еkзотермuчен процес,
а разлагането му е енgотермuчен (фиг. 12-3). Фuг. 12-2. Влuянuе на налягането
Върху газова cucmeмa В съсmоянuе
2 NО2(г) ~ N204(г) + Q на раВноВесuе
черВено-kафяВ безцВеmен
Прu поВuшаВане на температурата (Внасяне на топлuна)
раВноВесuето се нарушава. НаблlоgаВа се по-uнтензuВно оцВе
тяВане на сuстемата от по-голямото kолuчестВо N0 2 •
ИзВършВа се процес, прu kouтo се намалява Външното Въз
gеuстВuе - протuча енgотермuчната реаkцuя.
Прu охла:Жgане се наблlоgаВа uзблеgняВане на цВета .
Сuстемата „kомпенсuра" Външното ВъзgеuстВuе с протuчане
на еkзотермuчнuя процес.
Прu поВuшаВане на температурата В еgна раВноВесна сuс-

"
тема протuча реаkцuя, прu kоято се поглъща топлuна (енgо
термuчна реаkцuя) . Обратно, прu понu:ЖаВане на темпера
турата протuча еkзотермuчна реаkцuя, прu kоято се отgе
ля топлuна.
'
Налuчuето на kamaлuзamop не Влuяе Върху хuмuчното раВно Фuг. 12-3. Дuмерuзацuя на N0 2 go
Весuе. Чрез него само се съkращаВа Времето за gостuгане на N2 0 4 npu разлuчнu meмnepamypu
раВноВесното състоянuе.
ХИМИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ И
ПРОИЗВОДСТВОТО НА АМОНЯК
Знанuята за състоянuето на хuмuчно раВноВесuе npu обра
тuмu процесu слу:Жат за поgбора на оптuмалнu услоВuя за про
тuчането на gageн хuмuчен процес.
В/\ИЯНИЕ ВЬРХУ ХИМИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ 39

Прuмерu В това отноwенuе са получаването на амоняk от
азот u Bogopog u на серен тpuokcug от серен guokcug за про
uзВоgстВото на сярна kuceлuнa.
Kou фаkторu могат ga се uзползВат , таkа че ga се уВелuчu
gобuВът на амоняk? Fe (mB)
N 2 ( г) + 3 Н 2 ( г) .., 2 NНз( г) + 92 kJ
В съгласuе с разглеgанuте заkономерностu прu Bucoko наляга
не, нucku температурu u непреkъснато uзВеЖ:gане на амоняkа ще
се уВелuчu gобuВът му. Но прu нucku температурu сkоростта на
реаkцuята бu бuла много малkа. За ga се уВелuчu сkоростта, е
необхоguма пo-Bucoka температура. ТоВа протuВоречuе налага
uзВестен kомпромuс В услоВuята - температура 400 - 500 °С,
налягане 300 аtт u прuсъстВuе на kаталuзатор - Желязо, akтu
Bupaнo с К2 0 u А1 2 0 3 . Прu тезu услоВuя маkсuмалнuят goбuB на
амоняk е оkоло 15 - 16%. ТоВа налага непреkъснат цuрkулацuонен
процес на газовата смес u uзВеЖ:gане на полученuя амоняk.
Kak8o Влuянuето Върху сuстема В състоянuе на хuмuчно раВноВесuе може ga се

научuх
пpegBugu. Прu поВuwаВането на kонцентрацuята на kоето u ga е от реагu
ращuте Вещества uлu прu намаляването на kонцентрацuята на няkоu от
реаkцuоннuте пpogykтu протuча праВата реаkцuя. Прu поВuwаВане на наля
гането наg еgна газова раВноВесна сuстема протuча тазu реаkцuя, kоято е
свързана с намаляване на обема.
Прu поВuwаВане на температурата В еgна раВноВесна сuстема протuча
енgотермuчна реаkцuя.
Bьnpocu u
заgачu
11 Прu kakBu услоВuя ще се получu по-голям goбuB на серен тpuokcug, необхо
guм за проuзВоgстВо на сярна kuceлuнa?
2 S0 2 (гJ + 0 2 (гJ ~ 2 SОз( гJ + О

11 KakBu променu ще настъпят В раВноВеснuте сuстемu , посоченu В таблu
цата, прu поВuwаВане u понuЖаВане на налягането? Попълнете таблuцата
по посоченuя образец.
По8uwа8ане Понu:Жа8ане
Ра8но8есна cucmeмa
на наl\Я28неmо на наl\Я28неmо
N 204(г) ~ 2NО2{г)
2 S0 2 <г> + 0 2 <г> ~ 2 SОз{г)
N 2 <г> + З Н 2 {г) ~ 2 NНЗ(г)
C {mB) + Н2О{г) ~ СО{г) + Н2{г)
N 2{г) + ' 02{г) ~ 2 NО (г)
11 Даgенu са peakцuu В състоянuе на раВноВесuе. KakBo Влuянuе ще oka>ke

промяната на температурата Върху тях? Kou от процесuте ще се поВлuяе
от променu В налягането?
N2(г) 2NO ( гJ - О
2 н2 (г) 2Н 2 0 ( г) + О

ХИМИЧНО РАВНОВЕСИЕ
Цел: ИзслеgВане Влuянuето на разлuчнu фаk • Направете uзBog за Влuянuето на kонцен

торu Върху хuмuчното раВноВесuе трацuята на Веществата u температу
Пособuя: статuВ за епруВетku , епруВетku , рата Върху хuмuчното раВноВесuе.
щuпkа за епруВетku, лъЖuчkа , спuртна лампа ,
( ЗАДАЧА 2 ) ИзслеgВаuте Влuянuето на kонцен
kuбpuт, бехероВu чawu - 2 броя по 50 ст 3 ,
трацuята на Bogopogнuтe uoнu (Н +) Върху раВ
мерuтелен цuлuнgър 5 ст 3 , стъkлена пръчkа
ноВесuето меЖgу guхроматнu (Сг 2 оi-) u хро
PeakmuBu u мamepuaлu: gестuлuрана Boga;
матнu (Сго:-) uoнu.
разреgен разтВор на kaлueB тuоцuанат KSCN
Прu разтварянето на kaлueB guхромат ВъВ
0,05 тol/L , разреgен разтВор на Железен
Boga се установява раВноВесuето:
тpuxлopug , gukaлueB хромат 10%, gukaлueB
guхромат 10%, разтВор на натрuеВа основа , Сг 2 оi- + Н 2 0 ~ 2 Сго:- + 2 Н +
оранжев >kълm
сярна kuceлuнa
Прu разлuчна kонцентрацuя на Bogopogнu
! ПраВuла за безоnасносm
тe uoнu (разлuчно рН) kонцентрацuuте на
Работете с малku kолuчестВа от Вещест
guхроматнu u хроматнu uoнu са разлuчнu. Тъu
вата!
kато gВата uона са оцВетенu В разлuчен
Прu прелuВане на течнu Вещества Внuма
цВят , по промяната В оцВетяВането може ga
Ваuте ga не попаgнат Върху kоЖата u gpexuтe се преценu kou от тях е с по-голяма kонцен
Bu u uзВън съgа.
трацuя.
Работете Внuмателно с kuceлuнuтe u осно ПослеgоВаmелносm на geucmBuяma:
Вuте!
• Налеuте В епруВетkа 2 ст 3 10% разтВор
( ЗАДАЧА 1 ) ИзслеgВаuте Влuянuето на kонцен на К 2 Сг0 4 u kъм него прuбаВете на kaпku
трацuята на Веществата u на температура сярна kuceлuнa.
та Върху хuмuчното раВноВесuе: • Налеuте В епруВетkа 2 ст 3 10% разтвор

Fe + + SCN- ~ Fe(SCN) +
3 2 на К 2 Сг 20 7 u прuбаВете на kaпku разтВор
Йонът Fe(SCN) 2+ uма uнтензuВно черВен на натрuеВа основа.
цВят. Всяkа промяна В неговата kонцентрацuя • Опuwете u обяснете наблlоgаВанuте

се отразява на цВета н~ разтвора. променu.
ПослеgоВаmелносm на geucmBuяma: • Направете uзBog за Влuянuето на kонцен
• Смесете В бехероВа чаша 4 ст разреgен

3
трацuята на Bogopogнuтe uoнu (респеk
разтВор на Железен тpuxлopug u 4 ст 3 тuВно рН) Върху хuмuчното раВноВесuе
разтВор на kaлueB тuоцuанат. Ako е меЖgу guхроматнu u хроматнu uoнu.
необхоguмо, разреgете разтВора с Boga. ( ЗАДАЧА з ) Азотнuят guokcug е ЖълтоkафяВ

3
• В трu епруВетku отлеuте по 2 ст от газ с хараkтерна мuрuзма. НегоВuят guмep
полученuя разтВор. Номерuраuте епруВет N2 0 4 е безцветен. В затВорена епруВетkа е
kuте. поставен азотен guokcug. Прu gageнa темпе
• Еgната епруВетkа оставете kато kон ратура се установява раВноВесuето :
тролна проба. Към gругата gобаВете
съответно 3- 4 kaпku разтвор на KSCN. 2 NО 2 (г) ~ N 2 04(г) + О
• Нагреuте на спuртна лампа третата KakBu променu ще настъпят , ako епруВет
епруВетkа. kата се постаВu В kuпяща Boga, u kakBu - ako
• Опреgелете топлuннuя ефеkт на права се намuра В леgена Boga? Обосновете отгово
та реаkцuя . ра cu!
Пoчucmeme u nogpegeme рабоmноmо cu мясmо!
ЗАКОНОМЕРНОСТИ ПРИ
ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ
Общuте заkономерностu прu хuмuчнuте ПреgстаВете графuчно резултатuте .
процесu позВоляВат ga се пpegBu>kgaт оптu Изчuслете среgната сkорост на реаkцuята за
малнuте услоВuя за протuчането uм. Bceku uнтерВал от Време.
_J
( ЗАДАЧА 1 ) Аналuзuраuте графukuте : ~ h--.--гr~~~~~..,-,--~~..,-,--т-,--,--гr-rт-гт-1--ГТ-гт-1
Е Е Е 1--!--!-++-1-1-1-+--1--1-1--1-1-1-+--1+-1--Н--1-+--1++++-1-++++++-1-+++н
~ 1--!--!-++-l-l-1-+--1+-1--1-1-1-+--1+-1--Н--1-+--1++++-1-++++++-1-+++н
~ 1--!--!-++-l-l-l-+--l-++-l-l-1-+--1++-Н--1-+--1++++-1-++++++-1-++++
~ 1--!--!-++-l-l-l-+--l-++-l-l-1-+--1++-Н--1-+--1++++-1-++++++-1-++++
Е 1-1--1-1-1--1-1-+-!-4-1-1--1-1-+...l-4---+--+--1-1-н-+-+-+-1-1-н-+-+-+++-1--+-+++
:~:: 1--!--!-++-l-l-l-+--l-++-l-l-l-+--l+-l--l-l-1-+--1++-Н--1-++++++-1-++++-
~ 1--!--!-++-l-l-l-l--l-++-l-l-l-+--l++-l-l-1-++++-Н--1-++++++-1-++++
:i:: l-l--l-l-l--l-l-+-l-4---+--1--l-l-н-+---+--+--l-l-н-+-+-+-l-l-н-+-+-+++-1--+-+++
~ 1--!--!-++-l-l-l-l--l-++-l-l-l-+--l-++-l-l-1-+--1++-Н--1-++++++-1-++++-
xog на процеса xog на процеса
Коя от енергетuчнuте guaгpaмu се отнася

за еkзотермuчен процес? Обяснете отговора Време, miп
cu . Нанесете на gВете гpaфuku топлuннuя ( ЗАДАЧА Запuшете kuнетuчнuте ураВненuя

6* )
ефеkт на peakцuuтe. на означенuте процесu. Kou фаkторu могат ga
( . ЗАДАЧА 2 ) Като uзползВате заkона на Хес u Влuяят на сkоростта uм?
gаннuте , uзчuслете неuзВестнuя топлuнен а) 2 NO (гJ + 0 2 ( г) - - - . 2 N0 2 (гJ

ефеkт 0 2 прu хugрогенuрането на етuн. б) CaO(mBJ + С0 2 (г) ---. СаСОз( mВ)
N.
С2Н2 (г) + 2 Н 2 ( г) ---. С 2 Н 6 (г) 0 1 = 311 ,4 kJ В) С2Н4(г) + Н2(гJ ~ С2Нв( гJ
С2Н2(г) + Н2(г) ____. С2 Н4(г) 02 = ? ( ЗАДАЧА
Kak ще се uзменu сkоростта на
7* )
С 2 Н 4 ( гJ + Н 2 ( гJ ---. С 2 Н 6 ( г) 0 3 = 136,4 kJ означенuя процес,ako налягането се поВuшu
( ЗАДАЧАИзчuслете топлuннuя ефеkт на
3 ) трu пътu (обемът ще се намалu 3 пътu)?
означената хuмuчна реаkцuя , ako знаете, че 2 NO(гJ + 0 2 (гJ ---. 2 N0 2 (гJ
топлuната на образуване на СО 2 е 394 kJ/тol , Отг. 27 пътu се уВелuчаВа
на СО е 110 kJ/тol , на Н 2 0 ( г) е 242 kJ/тol.
(ЗАДАЧА 8* ) Изчuслете промяната В сkорост
СО (г) + Н 2 0 (г) • • СО 2 (г) + Н 2 (г)
та за Bceku от процесuте, ako налягането се
Отг. О = 42 kJ/тol
пoнu>ku gBa пътu.
( ЗАДАЧА 4 ) Изчuслете топлuннuя ефеkт на а) A(mB) + 2 В ( г) ---. АВ 2 (г)
горене на метана. Топлuнu на образуване: б) А(г) + 2 В (г) ---. АВ 2 (г)
0°(СО 2 (г)) = 394 kJ/тol , 0°(Н 2 0( г)) = 243 kJ/тol ,
( ЗАДАЧА 9 ) KakBu променu ще настъпят В озна
Q (CH 4) = 75 kJ/тol .
0
ченuте раВноВеснu сuстемu прu: поВuшаВане на

СН 4 (г) + 2 0 2 (г) - - - . СО 2 (г) + 2 Н 2 0(г) + О
температурата; поВuшаВане на налягането;
( ЗАДАЧА 5 ) Прu 23 °С В kuceлa cpega е проВе поВuшаВане на kонцентрацuята на kucлopoga?
gена xugpoлuзa на захароза С 12 Н 22 0
11 . 2 со( г) + 02(г) ~ 2 со2(г) + 566 kJ
Полученu са слеgнuте gаннu за uзмененuето N2(г) + 02(г) ~ 2 NО(г) - 180 kJ
на kонцентрацuята на захарозата: -ЗАДАЧА
(
- - -10 ) Воgороgът, необхоguм за проuз-
Време , mln Конценmрацuя, mol/L ВоgстВото на амоняk , се получава от прuроgен
газ по реаkцuята:
о 0,31
СН 4 (гJ + Н 2 0 (г) ~ СО (г) + 3 Н 2 (г) - 207 kJ
39 0,27
Kak ще поВлuяе на състава на раВноВесна
80 0,23
та смес: поВuшаВането на налягането; поВu
140 0,19 шаВането на температурата; налuчuето на
kаталuзатор; поВuшаВането на kонцентрацuя
210 0,15
та на СН 4 ?

XAPAKTEPlllCTlllKlll НА XlllMlllЧHlllTE ПРОЦЕСИ
Химичните процеси протичат В отворени или В затВорени

системи, kоито могат ga обменят Вещество или енергия с
оkолната cpega. Елементите на системата химични реаkции
са реагиращи и получени Вещества. Всяkо от тези Вещества
има оnреgелен състав и строеж и се хараkтеризира с оnреgе-
лена енергия на частиците. Затова Всяkа химична реаkция
протича с изменение на енергията В системата. Изменението
на тази енергия се отразява на Външната cpega kато приета
или отgаgена топлина. В зависимост от това химичните реаk
ции се разgелят на енgотермични и еkзотермични (фиг. 15-1 ).
а)
еkзотермична енgотермични
реаkция реаkции
Термохuмuя
топлинен
ефеkт 6)
топлина на топлина на
образуване изгаряне
заkон на
Хес
8)
Фuг. 15-1. ОсноВнu nоняmuя u заkономерносmu В mepмoxuмuяma Фuг. 15-2. Mogeлu на хuмuчнu cuc-
meмu
( ЗАдАЧА 1 ) По gаgените моgели на фиг. 15-2 оnреgелете Виgа

на химичните системи и Виgа на процесите cnopeg топлинния
ефеkт . За kоя от системите топлинният ефеkт е топлина на
изгаряне и В kоя - топлина на образуване?
( ЗдДАЧд 2 ) Обяснете на kakBo се kонцентрация ,

gъл:Жат енергетичните промени kинетично
при химичните реаkции. Съставете уравнение
теkст , kато използвате изразите:
химични Врьзkи , разрушават се,
сkорост на t kатализатор
реаkцията ~ Хuмuчна
~
сьзgаВат се, погльща се енергия,
kuнemuka
ocBoбo>kgaBa се енергия.
Сkоростта
gaBa информация
е Величина ,
за
на kоличестВата на участващите
kоято
изменението
~
аkтиВираща
енергия
---·
Влияние на
температурата
В реаkцията Вещества с Времето

(фиг. 15-3). Тя заВиси от реgица Фuг. 15-3. ОсноВнu nоняmuя В· хuмuчнаmа kuнemuka
фаkтори - npиpoga на Веществата ,
kонцентрацията им, температура , налягане, kатализатори.
Влиянието на температурата gokaзBa Вант Хоф. Зависимостта
на сkоростта на химичните реаkции от kонцентрацията на
реагиращите Вещества се изразява с kинетично уравнение.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ 43

( ЗАДАЧА з) Аналuзuраuте графukuте на фиг. 15-4. Коя от тях
поkазВа uзмененuето на kонцентрацuята на реагuращото u
kоя - на полученото Вещество В xoga на реаkцuята? Обяснете
отговора cu. Запuшете uзразuте за среgната сkорост на peak-
цuuтe В gВата случая.
( ЗАДАЧА 4 ) Коя от kpuBuтe на графukата на фиг. 15-4б се

отнася за протuчане на процеса прu: 50 °С ; 70 °С; 70 °С u налu
чuе на полоЖuтелен kаталuзатор? Допълнете графukата на
фиг. 15 - 4б с kpuBa, kоято ga съотВетстВа на проВеЖgане на
Време , тin
реаkцuята прu 40 °С без kаталuзатор.
Когато обратuмuте peakцuu протuчат В затВорена сuсте
-
_J
о
Е
ма , прu опреgелена температура се установява състоянuе на
о::
хuмuчно раВноВесuе . То се xapakтepuзupa с постояннu раВно
:::::1
::f
ro Веснu kонцентрацuu на участВащuте Вещества. Влuянuе Върху
Q_
Е състоянuето на раВноВесuе оkазВа прuбаВянето uлu uзВаЖgа
:i:
ф
::f нето на участВащu В реаkцuята Вещества , промяната В наля
:i:
~ гането uлu температурата .
( ЗАДАЧА 5 ) Графukата на фиг. 15-5 преgстаВя енергетuчнu

променu В xoga на реаkцuята 2 А(г) ~ В (г) В състоянuе на раВ
6)
ноВесuе, kоято се проВеЖgа със u без тВърg kаталuзатор.
Време, т i n
Опреgелете kоя от графukuте се отнася за kаталuтuчната
Фuг. 15-4 реаkцuя. Опреgелете u означете на графukата: топлuннuя
ефеkт на peakцuuтe - правата u обратната. ПреgлоЖете усло
Вuя за проВеЖgане на тазu реаkцuя , за ga се получu по-голям
goбuB от В .
( ЗАДАЧА 6 ) ПроuзВоgстВото на мuнералнu тороВе, с kouтo се

поgобряВа плоgороguето на почвата , започва с фukcupaнe на
азота от Възgуха чрез получаване на амоняk :
Fe
N 2 (г) + 3 Н 2 ( г) ~ 2 NН з(г) + Q
• Аналuзuраuте графukата на фиг. 15-6 u опреgелете kоя
част от нея отразява състоянuето на хuмuчно раВноВе
сuе. С kakBo се xapakтepuзupa това състоянuе?
• Kou фаkторu uмат значенuе за поВuшаВане на goбuBa на
амоняk?
Е с
xog на реаkцuята Време

Фuг. 15-5
Фuг. 15-6. Измененuе на kонцентрацuята на
учас т Ващuте В реа k цuята Вещества с Времето

Знам u мога ga ... Заgачu
опреgелям топлuнен ефеkт u uзразяВам peakцuu с термохuмuчнu ураВненuя;

1, 4
разлuчаВам еkзотермuчнu u енgотермuчнu peakцuu.
разлuчаВам топлuна на образуване u топлuна на uзгаряне на Веществата . 2
uзчuсляВам топлuннu ефеkтu на хuмuчнu peakцuu, kато uзползВам заkона на Хес. 3
оценявам горuВа по тяхната kалорuчност u Влuянuето uм Вьрху оkолната cpega. 5

опuсВам Влuянuето на kонцентрацuята, температурата u kаталuзаторuте Вьрху
6
сkоростта на peakцuuтe.
опuсВам Влuянuето на kонцентрацuята u поВьрхността на kаталuзаторuте npu 7.1, 7.2,

хомогенна u хетерогенна kаталuза. 7.3, 8
опuсВам Влuянuето на разлuчнu фаkторu Вьрху сuстемu В сьстоянuе на раВноВесuе. 9
преgлагам оптuмалнu услоВuя за получаването на пo-Bucok goбuB от амоняk . 10
аналuзuрам gаннu от проВеgенu еkсперuментu u гu uзползВам за uзBogu u

11
заkлlоченuя.
CJJ Поgберете поgхоgящuте gyмu u uзразu за а) О = 0°(8) - [0°(А) + О (Б)]

0
б) Q = 0°(8) + [0°(А) + О (Б)]

0
тekcma.
В) О = 0°(8) + [0°(А) - О (Б)]
0
Прu еkзотермuчнuте peakцuu се пог11:ьща/
г) О = [Q (A) + 0°(Б)] - О (В)
0 0
отgеля mоплuна. Peaгupaщume Вещества са
енергеmuчно по-богати/по-беgни от проgуkтu Q На графukuте са преgстаВенu енерге
те . Проgуkтuте на peakцuяma са по-стабилни/ тuчнu guaгpaмu на четuрu peakцuu.
по-малkо стабилни от peaгupaщume Веще
ства.
Ш Даgенu са слеgнuте термохuмuчнu ураВ

Е ~
ненuя:
а) 2 СО(г) + 0 2 (г) ~ 2 СО 2 (г) + 0 1

б) C (mBJ + 1/20 2 <гJ ~ СО( г) + 0 2
xog на процеса ход на процеса
В) СН 4 (г) + 2 0 2 (г) ~ СО 2 <гJ + 2 H2 0 <mJ + 0 3
а) 6)
г) 2 СН 4 (г) + 3 0 2 (г) ~ 2 СО(г) + 4 H 20 (m) + 0 4
Опреgелете: Е
2.1. kou om mоплuннuте ефеkтu е mоплuна на
образуване? .... ...... .
2.2. kou om mоплuннuте ефеkтu е mоплuна на
uзгаряне? ....... ..
CI) Опреgелете uзраза за uзчuсленuе на топ

ход на процеса ход на процеса
лuннuя ефеkт на gаgената В общ Bug реаkцuя,
В) г)
ako знаете топлuнuте на образуване на Всяkо
от ВещестВаmа. 4.1 . Kou от графukuте nреgстаВят еkзотер-
А+Б~В+Q мuчнu peakцuu? ..... .
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ 45

4.2. Кои от графиkите преgстаВят енgотер- а) СО 2 , Н 2 0 и N2
мични реаkции? ... .. . б) 0 2, Н2 и
N2
4.3. При kоя от реаkциите проgуkтите са В) СО, Н 2 0 и N2 0
наu - беgни на енергия? „ „ „
г) С, 02 и N0 2
CI) По koO от поkазателите използването на
Въглищата kато гориво е непоgхоgящо?
W За означената система В състоянuе на
раВноВесuе uзберете Вярното тВърgение.
а) начин на gобиВане
б) ВъзgеuстВие Върху оkолната cpega Н2(г) + 1 2 (г) ~ 2 Нl (г) + О
В) стооност kато гориво
а) Каталuзаторът Влuяе Върху раВноВесuе-
г) начин на съхранение и транспорт
то.
@ Означен е слеgният химичен процес: б) Температурата не оkазВа Влuяние Върху
2 со (г) + 02(г) ~ 2 со2(г) раВноВесuето .
Kak ще се промени сkоростта му, ako: В) Концентрацuите на Всичkи Вещества
6.1. kонцентрацията на СО се уВеличи? са раВнu.
6.2. kонцентрацията на kислороgа се намали? г) Концентрацuuте на Всичku Вещества
6.3. налягането В реаkционната смес се пови
са постоянни.
ши?
6.4. температурата се повиши? GQJ Пo-Bucok goбuB от амоняk В сuстемата
3 Н 2 (г) + N 2 (г) ~ 2 NН з( г) + Q ще се получи при :
О) Означеният химичен процес се използва
а) понuЖаВане на kонцентрацuята на Bogo-
при получаване на сярна kиселина и може ga
poga u kаталuзатор.
протича поg gеостВието на gBa различни
kатализатора.
б) поВиwаВане на налягането u на kонцен
V 20 s(mB)
трацuята на Bogopoga.
а) 2 sо2( г) + 02(г) ..- • 2SОз(г) + Q В) поВuwаВане на температурата u нама
N0(2 )
ляване на kонцентрацията на азота.
б) 2 sо2(г) + 02(г) "" • 2SОз( г) + Q
г) понuЖаВане на налягането u uзВеЖgане
7.1. В kou от процесите kатализата е хомо
на амоняkа от системата.
генна?
7.2. При koo от процесите сkоростта на реаk
G:1J ИзслеgВана е сkоростта на ВзаuмоgеО
цията зависи и от поВърхността на kатализа
стВие на 2 g цuнk с 30 ст 3 солна kиселuна u
тора?
gанните са преgстаВени В таблицата.
7 .3. Kak ще се промени сkоростта на този

химичен процес без използването на kатализа Време, min Вogopog, cm 3
тор?
W Опреgелете състава на газовата смес

'
2
kоято напусkа kатализаторната kутия В авто -

мобилите. 2 2 3,5
3 3 4,5
11.1. В kou uнтерВал от Време сkоростта на

Hanyckaщu процеса е наu-голяма?
kamaлuзamopa
газове 11.2. Kak се обяснява намаляването на cko-
pocmтa на процеса с Времето?

РАЗТВОРИ
Разтварянето ВъВ Boga е еgно от наu-често срещанuте яВле

нuя В npupogaтa. Ученuте тВърgят, че ВъзнukВането на ЖuВота
на нашата nланета u същестВуВането му gнес са неВъзмоЖнu
без сnособността на Воgата ga разтВаря разлuчнu Вещества.
ВОДАТА КАТО РАЗТВОРИТЕЛ

Фuг.16-1. Mogeлu на сmроеЖ:а на
Bogнama молеkула ОбukноВено нарuчаме Bcuчku течнu смесu разтВорu. В
хuмuчната науkа разтВорuте се оnреgелят kато хомогеннu
течнu сuстемu от gBe uлu nоВече Вещества.
Bceku разтВор се състоu от paзmBopumeл u разmВорено
ВещесmВо. За разтВорuтел се npueмa Веществото, kоето uма
същото състоянuе kато това на разтВора.
Boguтe В буuнuте nлaнuнcku peku, Воgата , kоято се стuча
no стенuте В nещерuте, Воgата на нашата траnеза - Bcuчku
те са Bogнu разтВорu. KakBo npaBu Воgата толkоВа Важен В
npupogaтa u необхоguм за npakтukaтa разтВорuтел?
Воgната молеkула е uзграgена от eguн атом kucлopog, kouтo
е сВързан чрез kоВалентнu сuлно nолярнu npocтu Връзku с gBa
Фuг.16-2. Моgел на образуване на атома Bogopog ( фиг. 16-1 ). Частuчнuте елеkтрuчнu заряgu npu
Bogopogнu Връзku меЖ:gу молеkулumе
на Bogama
атомuте са несuметрuчно разnолоЖенu В nространстВото u
Воgнuте молеkулu са nолярнu. МеЖgу молеkулuте на Воgата се
осъщестВяВат u Bogopogнu Връзku (фиг. 16-2). Образуват се
асоцuатu (гpynu от молеkулu), kато няkоu от тях се заnазВат
u ВъВ Воgнuте napu.
Особеностuте В състава u строежа
на Воgата оnреgелят u неuнuте сnецu
tX Xugpamupaнu захарнu фuчнu сВоuстВа. Taka Воgата, маkар
uс
молеkулu нanyckam
много малkа молеkулна маса, npu обukно-
kpucmaлa u се __-
разmВаряm Венu услоВuя е течна . Има no-Bucoka
темnература на kuneнe В сраВненuе с
gpyгu течностu - етанол, хеnтан.
Плътността u е наu-голяма не В тВърgо,

а В течно състоянuе npu 4 °С - аномалuя
на Воgата.
Воgата е отлuчен разтВорuтел за
много молеkулнu uлu uонноkрuсталнu
Вещества.
РАЗТВАРЯНЕ НА ВЕЩЕСТВАТА
Xugpamupaнu захарнu
молеkулu нanyckam ВЪВ ВОДА
kpucmaлa u се
разmВаряm
РазтВарянето е спонтанен процес,
npu kouтo граguВнuте частuцu на раз
тВарящото се Вещество се разnреgе
лят меЖgу молеkулuте на разтВорu
Фuг.16-3. Моgел на разmВаряне на захарнu молеkулu ВъВ теля.
Boga
48 РАЗТВОРИ И ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ ВЬВ ВОДНИ РАЗТВОРИ

. . ' .
~. • А О .~-~~~
Heka ga прослеguм разтварянето на захар u на натрuеВ xлo

pug ВъВ Boga.
От фиг. 16-3 u 16-4 се BuЖga, че u В gВата случая полярнuте
Bogнu молеkулu се орuентuрат kъм граguВнuте частuцu на раз
тварящото се Вещество . ВъзнukВат елеkтростатuчнu cuлu
на прuВлuчане. В резултат на това постепенно се разграЖgат
kрuсталнuте peweтku.
Частuцuте на разтВореното Вещество премuнаВат В раз
тВора, обграgенu от Воgнuте молеkулu. Тозu процес се нарuча
xugpamaцuя, а полученuте гpyпupoBku xugpamu. Фuг. 16-4. Моgел на разmВаряне на
Xugpaтupaнuтe частuцu, молеkулu uлu uoнu, чрез guфузuя се нampueB xлopug ВъВ Boga
разпреgелят равномерно В целuя обем на разтВора.
От фuгурuте се BuЖga още, че прu разтварянето на тВър
gu Вещества поgреgенuте В kpucтaлu гpaguBнu частuцu на
Веществата премuнаВат В по-непоgреgено състоянuе В раз
тВора.
Г7\l Да прuготВuм В gBe епруВетku разтВорu на NaOH u на
l!8J NH 4 CI. УстаноВяВаме, че епруВетkата с разтвор на
натрuеВа основа се затопля, а тазu с разтВор на амонuеВ xлo
pug се охлаЖgа. Коя е прuчuната за тазu разлukа В топлuннuя
ефеkт?
Прu разтВарянето е необхоguмо ga се преоgолеят сuлuте на
прuВлuчане меЖgу граguВнuте частuцu на разтварящото се
Вещество, но u сuлuте, kouтo gеuстВат меЖgу молеkулuте на
разтВорuтеля - В случая Воgата. Тезu процесu протuчат с пог
лъщане на енергuя u са енgотермuчнu (-01 , -02 ) (фиг. 16-5).
Прu образуването на xugpaтuтe, от gруга страна, Възнuk
Ват ноВu cuлu на ВзаuмоgеuстВuя. Хugратацuята е еkзотер
мuчен процес (+ 0 3 ) . Общuят топлuнен ефеkт на разтВаряне
то О се опреgеля от стоuностuте на топлuннuте ефеkтu на
uзВършенuте процесu - разтВаряне u о о о о • • •
хugратацuя (фиг. 16-5). оооо
о оо
+ 8
0•0•
•ооо
о о о о
Опреgелете В kou случаu общuят топлu- Разgеленu чacmuцu

нен ефеkт на разтВаряне ще е полоЖuтелен
о о
u В kou - отрuцателен. • •• о
--.. •.•о• 02 <0
Опuтно е установено, че Веществата D::
~
о
(\) РазтВорено
се разтварят В разтВорuтелu с поgобен а.
строеж. ВъВ Boga се разтварят Вещества

ф
::х: о Вещество
о о о т
ш 0о
00 о о 0 о
с uонен строеж uлu полярнu молеkулu.
o8:g
оо
_.,._ О ОО ОО о
о о о 1
< о
Мазнuнuте, kouтo uмат неполярнu молеkу PaзmBopumeл

лu, не се разтВарят ВъВ Boga, а В течнu о о •
о о о
0 : 0 8
неполярнu разтВорuтелu - напрuмер хеkсан. л оо оо о • оо о
о • о •о• о о
Сега, kогато познавате същността на Xugpamu В
процеса разтваряне, можете ga обяснuте --"------- разтВор
праВuлото, uзВеgено от праkтukата ,
Фuг.16-5. Енергеmuчнu nроменu npu разmВарянеmо
,,Поgобнu се разтварят В поgобнu".
РАЗТВОРИ 49
КОЛИЧЕСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
НА РАЗТВОРИТЕ
ПоВечеmо om nолученumе xugpa-
mu са неmраонu u npu uзnаряВане
РазтВорuте променят състава cu В wupoku гранuцu.
на Bogama се paзnagam . В няkоu
случаu xugpamupaщama Boga е Напрuмер Воgата u оцетната kuceлuнa образуват разтВорu
maka зgраВо сВързана с чacmu ВъВ Всяkо отноwенuе.
цume на разmВореноmо Веще
сmВо, че npu оmgелянеmо му om Знаете, че съgър>kанuето на разтВореното Вещество се
разmВора mя се ВkлlочВа В със преgстаВя по разлuчнu начuнu . Често се uзползВа молнаmа
тава на kpucmaлa . Полученumе
kpucmaлu се нарuчаm kpucmaлo
kонценmрацuя (с, тol/L, тоl/dт\ kоято поkазВа kолuчестВото
xugpamu . TakuBa са cuнuяm kамъk разтворено Вещество (п, тоl) В 1 L (1 dт 3 ) разтВор. MacoBama
CuS0 4 .5H 2 0 u зеленuяm kамъk
часm (w) е gруга kолuчестВена xapakтepucтuka на разтВорu
FeS0 4 .7H 2 0. Xugpamupaнume
Оонu onpegeляm цВеmа на cъom те. Тя е безразмерна Велuчuна, поkазВаща kakBa част от маса
Bemнume солu .
та на разтВора е масата на eguн от негоВuте kомпонентu.
РазтВорuте са хомогеннu течнu смесu. Пopagu спецuфuчнuя cu строеж

Воgата е разтВорuтел за много молеkулнu uлu Оонноkрuсталнu Вещества.
Разтварянето е спонтанен процес с опреgелен топлuнен ефеkт.
Молната kонцентрацuя u масовата част са kолuчестВенu xapakтepucтuku
на разтВорuте.
11 Попълнете пропуснатuте gyмu В теkста.

Разтварянето е „ „ „ „ „ „ „ .. „ „ „ „ . процес. Процесьт на ВзаимоgейстВие на
частиците на разтварящото се Вещество с молеkулите на воgата В раз
твора се нарича „ „ „ „ „ „ „ .. „ . • Процесьт на разтваряне е .„ „ „ „ „ „ „ или
. . .. .... ... „. в зависимост от сьотношението мe>kgy погьлнатата и отgеле-
ната топлина.
D ПреgстаВете графuчно енергетuчнuте променu прu разтварянето на

KN0 3 ВъВ Boga, kато знаете, че процесът е енgотермuчен; на H2 S04 ВъВ
Boga, kато знаете, че процесът е еkзотермuчен.
11 Kou от слеgнuте Вещества: сuн kамъk, сяра, оцетна kuceлuнa , етанол се

разтВарят gобре ВъВ Boga u защо?
11 В 80 g Boga са разтВоренu 20 g натрuеВа основа. Пресметнете масовата
част на разтВореното Вещество u молната kонцентрацuя на разтвора.
Прuемете, че плътността на полученuя разтВор е 1 g/ст 3 .

РАЗТВОРИМОСТ НА ВЕЩЕСТВАТА
ИзВестнu са Bu много Bogнu разтВорu на органuчнu u неор

ганuчнu Вещества. Hяkou uзползВате В праkтukата , gpyгu - В
хuмuчната лабораторuя. Още от 5. kлас знаете, че Вещества
та uмат разлuчна разтВорuмост u че разтВорuте са насuтенu
u ненасuтенu.
РАЗТВОРИМОСТ И ВИДОВЕ РАЗТВОРИ

Фuг. 17-1. Разтваряне на захар,
Г7\l В трu чawu, Всяkа със 100 g Boga, прu температура 20 °С гасена Вар u сяра Във Boga
u.J са постаВенu съоmВеmно по 10 g захар, kалцuеВ guxugpo-
kcug (гасена Вар) u сяра. Слеg разбърkВане се наблlоgаВа, че
захарта се разтваря напълно, а сярата не се променя. В чаша
та с гасена Вар остава неразтворено Вещество, но се усmа
ноВяВа с uнgukaтop налuчuе на xugpokcugнu uoнu ( фиг. 17-1).
СВоuстВото на Веществата ga образуват разтВорu ВъВ
Boga uлu В gруг разтВорuтел прu опреgеленu услоВuя се нарuча
paзmBopuмocm. В опuсанuя прuмер захарта u kалцuеВuят
guxugpokcug се разтВарят ВъВ Boga, а сярата е пpakтuчecku
неразтВорuма В нея .
а) 6)
Разтворът на захар е ненасumен. В него мо>kе ga се разтВаря Фuг. 17-2. Mogeлu на ненасuтен ( а)
още захар . РазтВорът на kалцuеВuя guxugpokcug е насumен - раз u на насuтен ( б) разтВор . В насu
тенuя разтВор nротuчат u разтва
тварянето Buguмo спuра u В сuстемата остава u неразтВорено ряне, u kрuсталuзацuя .
Вещество. Концентрацuята на kалцuеВuте u xugpokcugнuтe uoнu
В разтвора остава постоянна за gаgената температура .
Таблuца 17-1. РазтВорuмост на
В насuтенuя разтВор се установява guнамuчно раВноВесuе. Веществата npu разлuчна темпе
Протuчат еgноВременно gBa процеса - разтВаряне на Вещество ратура
то u kрuсталuзацuя (фиг. 17-2). PaзmBopuмocm

ВещесmВо g/100 g Boga npu:
'
Конценmрацuяmа на gageнo ВещесmВо В насumенuя му 20 °С 40 °С 60 °С
разmВор прu опреgелена температура е мярkа за paзmBopu захар 204 240 290
мocmma му В gageн разтВорuтел. Измерва се с масата на Са(ОН) 2 0,17 0,14 0,12
разтвореното Вещество (В g) В 100 g разтВорumел (таб.11. 17-1 ). NaCI 35,8 36,3 37
~ ~
NH4N03 192 297 421

Казваме, че gageн разтВор е ненасumен , ako kонцентрацuята
NaOH 109 129 174
на Веществото В разтвора прu gageнa температура е по-нuсkа
от неговата разтВорuмост. РазmВорът е насumен, ako тазu
kонцентрацuя е раВна на разтВорuмостта на Веществото.
(Z) Като uзползВате gаннuте от таб.11 . 17-1 u тезu от опuсанuя
опuт, обяснете защо разтворът на захар е ненасuтен , а на kал
цuеВ guxugpokcug - насuтен. КаkъВ е Вugът на разтвор на натрu
еВ xлopug, kouтo прu
60 °С съgър>kа точно 37 g NaCI В 100 g Boga?
(Z) Kakмо>kе от насumен разтВор ga получuм ненасuтен, u
обратно, от ненасuтен - насuтен?
Hяkou Вещества прu опреgеленu услоВuя могат ga образуват
разтВорu с kонцентрацuя , пo-Bucoka от тазu на насuтенuя Фuг. 17-3. Пресuтен разтВор на
разтВор. Те са npecumeнu . Ва>kна тяхна xapakтepucтuka е, че натрuеВ ацетат се nолучаВа лесно.
Достатъчна е обаче само kanka
са нестабuлнu u лесно премuнаВат В насuтенu чрез kрuсталu Boga, за ga kpucтaлuзupa uзлuшно
зацuя (фиг. 17-3). то Вещество .
РАЗТВОРИМОСТ НА ВЕЩЕСТВАТА 51
150 Не може ga се kаЖе , че uма напьлно неразтВорuмu
140 Вещества. Дорu u металuте, kато сребро u олово,
130 постаВенu ВьВ Boga, отgелят мuнuмалнu kолuче
1Ю стВа uoнu. В тakuBa случаu отбелязваме Вещества
~ 110 та kато пpakтuчecku неразтВорuмu.
о
ф 100
а!
С)
90 ВЛИЯНИЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА
....
С)
И НАЛЯГАНЕТО ВЪРХУ
Oi 80
Ё
(.)
70 РАЗТВОРИМОСТТА
о
:Е
::::1
а.
о
'°50 Даннuте В табл. 17-1 поkазВат , че разтВорuмост
ф та на тВьрguте Вещества се променя с uзмененuе
Е 40
м
111 то на температурата . това Влuянuе се преgстаВя
а. 30
графuчно с kpuBu на paзmBopuмocm (фиг. 17-4). Чрез
ю
тях можем ga опреgелuм разтВорuмостта на Веще
10
ството прu gageнa температура u uзмененuето uВ
о
10 ю 30 40 50 '° 70 80 90 100 gageн температурен uнтерВал . Сьщо таkа прu опре
meмnepamypa ,
0
С
gелена температура u gageнa kонцентрацuя на раз
Фuг. 17-4. KpuBu на разтВорuмост на няkоu
твора можем ga опреgелuм Buga на разтвора - насu
Вещества
тен , ненасuтен , пресuтен.
10 Teмnepamypama u налягането оkазВат Влuянuе

- NO
111 Вьрху разтВорuмостта на газовете ВьВ Boga. От
а! - 02
о
ф 8 - со gаннuте на фиг. 17-5 може ga се напраВu uзBog, че с
а! - СН 4
С) поВuшаВане на температурата се намалява разтВо
N2
....
С)
6 рuмостта на газовете . Тазu заВuсuмост се uзползВа

Oi
Е
за отстраняване на газове от gageн разтВор чрез
Ё
(.)
о
4 проgьл>kuтелно kuпене.
:Е
::::1
а.
РазтВорuмостта на газовете се Влuяе u от наля
о
ф 2 гането. Прu постоянна температура с насuщане на
Е
м
111
а.
разтВора с gageн газ се установява раВноВесuе
о меЖgу молеkулuте на газа наg разтвора u В разтво

10 20 30 40
ра (фиг. 17-6). Прu поВuшаВане на налягането се
meмnepamypa , 0
С
намалява обемьm на газа u се уВелuчаВа неговата
Фuг. 17-5. РазтВорuмост на газове npu kонцентрацuя наg разтВора. ТоВа пpeguзBukBa про
разлuчна температура
тuчане на процес, с kouтo тя ga се намалu , т.е . раз
тВаряне на газа.
Прu обukноВенu услоВuя kолuчестВото азот , раз

mВорено В kpьBma u mьkaнume, е малkо. С поВuшаВа
не на налягането paзmBopuмocmma му се уВелuчаВа.
Органuзмьm uзпаgа В т.нар. „азоmна нарkоза". ТаkьВ
е случаяm , koгamo Bogoлaзume guwam сгьсmен Вьзgух

Фuг. 17-6. Моgел на Влuянuе на налягането
прu спусkане поg Boga на по-големu gьлбочuнu.
Върху разтВорuмостта на газовете ВъВ
Boga. КолuчестВено тазu заВuсuмост се ЗаmоВа обukноВенuяm Вьзgух се заменя с xeлueBo
uзразяВа със заkона на Хенрu с(газ) = kР(газ) ·
kucлopogнa смес.
РАЗТВОРИ И ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ ВЬВ ВОДНИ РАЗТВОРИ

РазтВорuмостта е сВоuстВо на Веществата ga образуват разтВорu . За
тВърguте Вещества тя зaBucu от температурата , а за газовете - от тем
пературата u налягането на газа. КолuчестВено разтВорuмостта за gage-
нa температура се опреgеля по съgър:Жанuето на насuтенuя разтвор на
Веществото {g/100 g разтВорuтел). Пресuтенuят разтВор съgър:Жа по-голя
мо kолuчестВо разтВорено Вещество от насuтенuя u е нестабuлен.
11 Опреgелете Buga на разтВор на готВарсkа сол ВъВ Boga, ako прu gобаВяне
В него на малku kолuчестВа kpucтaлu от солта , те:
а) не се uзменят ;
б) намаляват по размерu ;
В) уВелuчаВат се по размерu .
11 Като uзползВате kpuBuтe на разтВорuмост на фиг . 17-4, опреgелете раз

тВорuмостта на: KN0 3 прu 60 °С u прu 70 ° С; NH 3 прu 10 ° С u прu
60 °С . НапраВете uзBog за uзмененuето на разтВорuмостта на Всяkо от
Веществата с поВuшаВане на температурата .
11 В епруВетkа е прuготВен насuтен разтВор на захар ВъВ Boga прu 20 °С .

KakBu променu ще настъпят В разтВора , ako:
а) се загрее go 40 °С ;
б) се gолее Boga;
В) се uзпарu част от Воgата?
11 Обяснете защо аkВарuумът не трябва ga бъgе на слънчево място.
11 Като uзползВате gаннuте от табл . 17-2, обяснете kоя е прuчuната за раз
лuчната разтВорuмост на NaBr u 12 В разлuчнuте разтВорuтелu.
Таблица 17-2
Paзm8opuмocm , g 8 100 g paзm8opumeл

Вещесm8о
Boga еmанол
NaBr 90 ,5 2,4
0,022 19,0
РАЗТВОРИМОСТ НА ВЕЩЕСТВАТА 53
КОJ\ИЧ ЕСТВЕН И ХАРАКТЕРИСТИКИ
ПРИ РАЗТВОРИ
Прu peweнue uзползВаuте схемата.
( здддчд 1 ) ПрuготВен е разтВор на NaCI прu
стаuна температура. В съgа остава нераз w(NaCI)~
, ,г 1 m Nac1)
творено Вещество. Бuстрuят разтВор е
mp-p(NaCI)1
отлят В gруг съg u оставен непоkрuт. В него
слеg няkолkо gнu са забелязанu kpucтaлu сол.
Опреgелете Buga на разтВорuте u обяснете
Отг. 2,7 g NaCI ; 297 ,3 ст Н 2 0
3
наблlоgаВанuте променu.
КолuчестВено съставът на разтВорuте се
( здддчд з ) Изчuслете масовата част на насu
преgстаВя по разлuчнu начuнu ( фиг . 18-1). тен разтВор на натрuеВ xлopug прu 60 °С.
Даннuте за него са преgстаВенu В табл. 17-1.
ИзползВалu сте масовата част u молната kон
Отг. 27%
центрацuя. В слеgВащuте заgачu ще uмате
Възможност ga gоkаЖете сВоuте уменuя . ( здддчд 4 ) В меguцuната глlоkозата се uзползВа
kато 5% Воgен разтВор. Изчuслете молната kон
центрацuя на 500 ст 3 глlоkозен разтВор с масова
Маса на част 5%. Плътността на разтВора прuемете за
разтВорuтеля
1 g/ст 3 . Прu реwенuето uзползВаuте схемата.
т -р)~
х m(C6H120 6) 3 4
Маса на КолuчестВо на w(p-p) - : п(С 6 Н 12 0 6 )~с
разтвореното разтвореното M(C5H120s) -
Вещество Вещество п тоl)(
Масова част ( здддчд 5 ) През зuмата В аВтомобuлuте се
на разтворе
ното
uзползВа антuфрuз kато охлаguтел . Tou съgър
Ве естВо w Жа Boga u етuленглukол u спореg масовата
Маса на част на разтВорuте замръзва прu разлuчнu
разтвора
температурu. Разполагате с 1L kонцентрuран
антuфрuз с масова част 58,0%, kouтo замръзва
Плътност , р
прu -50 °С. Ako се paзpegu go 36,4%, полученuят
Обем на разтВор замръзва прu -20 °С. Изчuслете обема

Молна kонцен
разтВора, V трацuя с (тol/L) на gестuлuраната Boga, необхоguма за разреЖ
Фuг. 18-1 gането. Прuемете плътността на Bcuчku раз
тВорu за 1 g/ст 3 .
Отг. 593,4 ст 3
( здддчд 2 ) Фuзuологuчнuят разтВор се ( здддчд 6 ) КалuеВата основа се прuлага
uзползВа прu Венознu ВлuВанuя. Tou преgстаВ wupoko В лабораторната пpakтuka. РазтВо
ляВа Воgен разтВор на xuмuчecku чuст натрu рuмостта u прu 20 °с е 112 g основа В 100 g
еВ xлopug с масова част 0 ,9%. Изчuслете koлko Boga. Изчuслете масовата част на насuтенuя
грама натрuеВ xлopug u kakъB обем gестuлuра разтВор на kaлueBa основа прu тазu темпера
на Boga са необхоguмu , за ga се прuготВu 300 g тура. Опреgелете молната kонцентрацuя на
фuзuологuчен разтВор (р(Н 2 0) = 1 g/ст3). тозu насuтен разтВор, kато знаете, че плът
Опреgелете gageнuтe u търсенuте Велuчuнu, ността му е 1,54 g/ст 3 .
техните стоuностu u uзмерuтелнu eguнuцu . Отг. 52 ,8%, 14,5 тоl/dт 3
54 РАЗТВОРИ И ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ ВЪВ ВОДНИ РАЗТВОРИ

СВОЙСТВА НА РАЗТВОРИТЕ
Hяkou сВоuстВа на разтВорuте са разлuчнu от тезu на раз
тВорuтеля. Напрuмер Воgнuте разтВорu на захар uлu на етu
ленглukол замръзват прu по-нuсkа температура, отkолkото
чистата Boga. манометър
По kou gpyгu сВоuстВа се разлuчаВат разтВорuте u kak се а)

обясняват тезu особености? KakBo е тяхното значенuе?
парно
ПАРНО НАЛЯГАНЕ НА РАЗТВОРИТЕ налягане
раВноВесuе:
Boga-пapu
Да разглеgаме слеgнuя прuмер: поставяме Boga В затворен
съg прu постоянна температура (фиг. 19-1). Тя се uзпаряВа u чрез
манометър се наблlоgаВа уВелuчаВане на налягането на парuте
u. Слеg Време това налягане остава постоянно. Установява се
6)
раВноВесuе, прu kоето се uзВършВат gBa процеса - uзпаренuе на
течността u kонgензацuя на неuнuте парu . Фuг. 19-1
Парuте, kouтo са В guнамuчно раВноВесuе с gageнa течност,

са неuнu нacumeнu napu, а налягането, kоето те упраЖ:няВат, Р Ро
се нарuча парно налягане (фиг . 19-1 ). ~~~ане . . . . . . . . . . . . . /~~~!i~e
Парното налягане е постоянна Велuчuна за gageнa течност
____/ 1 p~m8op"m"
прu постоянна температура. Прu поВuшаВане на температура
та то се поВuшаВа (фиг. 19-2).
Да сраВнuм парното налягане на чuста Boga u на Воgен раз ~~~~~~~--
Tk Т
тВор на нелеmлuВо ВещесmВо, напрuмер захар (фиг. 19-3). Прu
Фuг. 19-2. Измененuе на парното
постоянна температура се установява по-нuсkо парно наляга налягане прu промяна на темпера
турата
не наg разтвора, отkолkото това наg чuстuя разтВорuтел.
Колkото пo-Bucoka е kонцентрацuята на нелетлuВото Вещество
парно
В разтВора, толkоВа парното му налягане е по-нuсkо . налягане
парно
налягане
Kak се обяснява парното налягане прu течностите u понuЖ:е
нuето му прu техните разтВорu? Ще uзползВаме за прuмер Воgа
та. В обема на Воgата меЖ:gу молеkулuте u gеuстВат cuлu на
прuВлuчане, kouтo се ураВноВесяВат. За молеkулuте на повърх
ността тезu cuлu са само частuчно ураВноВесенu (фиг. 19-4). Те
са по-сВобоgнu, лесно напусkат течната фаза u премuнаВат В Фuг. 19-3. Моgелно преgстаВяне на
парно налягане на: а) чuст разтВо
парu. Тозu процес се осъществява по-лесно прu по-слабu меЖgумо
рuтел ; б) разтВор на нелетлuВо
леkулнu cuлu u по-малkа плътност на течността. Вещество
В затворен съg прu насuщане на парuте няkоu молеkулu от
газовата фаза прu gВuЖ:енuето cu попаgат поg ВъзgеuстВuето
на молеkулu от повърхността u отново се Връщат В течност
та - kонgензuрат. Прu постоянна температура настъпва със
тоянuе на раВноВесuе меЖ:gу процесuте uзпаренuе u kонgенза
цuя на насuтенuте парu.
РазтВорuте uмат по-голяма плътност, а Воgнuте молеkулu
ВзаuмоgеuстВат u с частuцuте на разтвореното Вещество.
Затова молеkулuте на Воgата се заgърЖ:ат с по-голяма сuла,
Вkлlочuтелно u от повърхността. Те напусkат разтВора по-труg
Фuг. 19-4. Състоянuе на Воgнuте
но. Taka прu същата температура В затворен съg kолuчестВото
молеkулu В обема на течността u
на насuтенuте парu е по-малkо, по-нuсkо е u парното налягане. на повърхността
СВОЙСТВА НА РАЗТВОРИТЕ 55
ТЕМПЕРАТУРА НА КИПЕНЕ
P =м1---~~~~~_____,f----i
11 И ТЕМПЕРАТУРА НА ЗАМРЪЗВАНЕ НА РАЗТВОРИ
1
1
Воgата kuпu, kогато парното u налягане се uзраВнu с атмос-
1
1 ферното. Температурата, прu kоято парното налягане наg
1
1
1
1 течността се uзраВнu с атмосферното, е meмnepamypa на
1 1
1 0° 100 1 kuneнe на meчнocmma.
ТК(о-РI
За ga kuпu Воgнuят разтВор на захар, е необхоguмо наляга
Teмnepamypa,
0
С
нето на парuте на Воgата ga се uзраВнu с атмосферното наля
Фuг. 19-5. Оmkлоненuе на meмnepa гане. Затова тоu трябва ga се загрее go температура, пo-Bu
mypama на kuneнe u на замръзване
на Воgен разmВор no оmношенuе на
coka от тазu на чuстата Boga (фиг. 19-5).
чucmuя paзmBopumeл: PaзmBopume на нелеmлuВu ВещесmВа kunяm npu meмnepa
Тк(р-р) - meмnepamypa на kuneнe на mypa, no-Bucoka om maзu на чucmuя paзmBopumeл.
Воgнuя разmВор
Тз( р-р) - meмnepamypa на замръзване Воgата замрьзВа, kогато парното u налягане се uзраВнu с
на Воgнuя разmВор това на тВьрgата фаза - леgа. СьотВетната температура се
отбелязва kато температура на замрьзВане. Каkто се Bu:>kga
от фиг. 19-5, Воgнuят разтВор на захар замрьзВа прu темпера
тура, по-нuсkа от тазu на Воgата.
PaзmBopume на нелеmлuВu ВещесmВа замрьзВаm npu meм
nepamypa, no-нucka om maзu на чucmuя paзmBopumeл.
С понu:>kенuето на температурата на замрьзВане на раз
тВорuте се обяснява защо Воgата В моретата u оkеанuте не
замрьзВа през зuмнuте gнu.
ДИФУЗИЯ И ОСМОЗА
Гf\l Внuмателно се напластява Boga Вьрху kонцентрuран
Фuг. 19-6. Дuфузuя ~ оцветен разтВор. Слеg Време рязkата гранuца мe:>kgy
gВата слоя uзчезВа, а течността се оцВетяВа с egнakBa
uнтензuВност (фиг. 19-6).
НаблlоgаВаното яВленuе е guфузuя. Тя се gьл:>ku на непреkьс
натото топлuнно gBu:>keнue на частuцuте u на разтВорuтеля,
u на разтвореното Вещество.
ДВu:>kенuето на частuцuте от места с пo-Bucoka kьм места

с по - нuсkа kонцентрацuя без Вьншна намеса go uзраВняВане
noлynponyckлuBa
npeгpaga
на kонцентрацuята В целuя разтВор се нарuча guфузuя.
а)
Дuфузuята зaBucu от разлuчнu фаkторu. Сkоростта uсе поВu
шаВа прu пo-Bucoku температурu u прu разбьрkВане на разтВора.
Разлukата В kонцентрацuuте на разтВорuте е В основата u
на gруг процес - осмозаmа . Тя се наблlоgаВа , kогато gBa Bogнu
разтвора с разлuчна kонцентрацuя са разgеленu с полупропусk
лuВа преграgа. Преграgата пропусkа само частuцuте на раз
тВорuтеля, но е непропусkлuВа за разтвореното Вещество
б)
(фиг. 19-?а). През нея премuнаВа разтВорuтел uВ gВете пocoku,
но с разлuчна сkорост. Повече Bogнu молеkулu премuнаВат от
Фuг. 19-7. Осмоза u осмоmuчно

по-разреgенuя kьм по-kонцентрuранuя разтВор. Tou се paзpe:>k
налягане ga u нuВото му се поВuшаВа. НаблlоgаВа се осмоза.

r
Осмозата е процесът на премuнаВане на молеkулu на раз

тВорuтеля през полупропусkлuВа преграgа мe>kgy gBa раз 1
тВора с разлuчна kонцентрацuя.
Слеg Време осмозата Buguмo спuра, нuВото на gВата разтво

ра остава постоянно. КолuчестВото разтВорuтел, kоето премu
наВа през преграgата В gВете пocoku , се uзраВняВа
състоянuе на раВноВесuе. Хugростатuчното налягане на стълба
u настъпва f
а)
течност с Вuсочuна h, прu kоето осмозата спuра, е мярkа за
осмоmuчноmо налягане на разтВора (фиг. 19-7б). То зaBucu от
температурата u от броя частuцu на разтвореното Вещество
В eguнuцa обем , но не зaBucu от прuроgата му.
РазтВорu с egнakBo осмотuчно налягане се нарuчат uзоmо
6)
нuчнu. В меguцuнсkата пpakтuka е Ва>kно ga се uзползВат раз
тВорu, kouтo са uзотонuчнu с течностите В органuзма. В
протuВен случаu В резултат на осмозата kлетkuте uлu набъб
ват u стените uм се разkъсВат , uлu се сВuВат пopagu загуба
на Boga (фиг. 19-8). Напрuмер фuзuологuчнuят разтВор - 0,9%
В)
Воgен разтВор на натрuеВ xлopug, е uзотонuчен с чоВешkата
kръВ u се uзползВа прu Венознu ВлuВанuя. Фuг. 19-8. ЧерВенu kръВнu kлemku В
разmВор на NaCI: а ) xunomoнu ч eн
На осмозата се gъл>ku набъбването на uзсушенuте плоgоВе ВъВ
(w < 0 ,9%); б ) xunepmoнuчeн
Boga. Растенuята прuемат Boga от почвата също чрез осмоза. (w > 0,9%); В ) uзоmонuчен (w = 0,9%)
Парното налягане на разтВор на нелетлuВо Вещество е по-нuсkо от това на

съотВетнuя разтВорuтел. РазтВорuте на нелетлuВu Вещества kuпят прu
температура, пo-Bucoka от тазu на чuстuя разтВорuтел, u замръзват прu
по-нuсkа температура.
Дuфузuята е gBu>keнue на частuцu от места с пo-Bucoka kъм места с
по-нuсkа kонцентрацuя go uзраВняВане kонцентрацuята на разтВора. Прu
осмозата през полупропусkлuВа мембрана премuнаВат само молеkулuте на
разтВорuтеля.
а Коя от слеgнuте течностu uма нau-нucko парно налягане прu 25 °С: Boga
(Tk = 100 °С) ; gueтuлoB етер (Tk = 34,6 °С) ; етанол (Tk = 78 ° С)?
D Даgенu са 20% u 30% разтВор на глlоkоза. Обяснете kou от gВата разтво
ра: а) ще kuпu прu пo-Bucoka температура; б) ще замръзне прu по-нuсkа
температура.
11 KakBu променu настъпват с черВенuте kръВнu kлeтku , kогато се поста

вят В: 20% разтВор на NaCI ; О, 1% разтВор на NaCI?
11 Обяснете защо прu проgъл>kuтелно плуване на чоВеk В морсkа Boga ko>kaтa
по пръстuте на kpauнuцuтe се набръчkВа.
11 Сравнете осмотuчнuте наляганuя на разтВорu на захар u готВарсkа сол с

kонцентрацuя 1 тоl/dт ВъВ Boga, kато знаете, че от 1 тоl NaCI прu раз
3
тваряне се образуват 1 тоl Na + u 1 тоl СГ.
СВОЙСТВА НА РАЗТВОРИТЕ
РАЗТВОРИТЕ В БИТА И В ПРАКТИКАТА
Таблuца 20-2
( ЗАДАЧА 1 ) Знанuята за разтВорuте можете
ga прuло:Жuте, kогато пазаруВате. На щанgо Масова часm Teмnepamypa
на замрьз8ане , С
0
на еmuленглukол , %
Вете В магазuна uма много напuтku с разлuчно
съgър:Жанuе на плоgоВ cok. Те се разлuчаВат u 26 -10
по цена. Далu по-еВтuнuте мapku съgър:Жат -20
36
gостатъчно чuст проgуkт u gaлu не плащате
по-малkо, но за много по-малkо съgър:Жанuе? 46 -30
Въз основа на gаннuте В ma611. 20-1 прецене
53 -40
те kоя от плоgоВuте напuтku е с наu-gобро
съотношенuе „съgър:Жанuе - цена". 58 -50
Таблuца 20-1
63 -60
Плоgо8а Колuчесm- Плоgо8 cok Цена,
нanumka 80, kg (масова часm , %) л8. 66 -65
А 2 72 3,50 67 -75
Б 50 2,25
72 -60
в 2 100 4 ,00
г 80 1,60 78 -50
( ЗАДАЧА 2 ) Воgнuте разтВорu на 1 ,2-етанguол gaBa антuфрuз с пo-Bucoko съgър:Жанuе на етu
( етuленглukол) са uзВестнu с нuckuтe cu тем ленглukол от 60%? Проучете уkазанuята за
пературu на замръзване u се uзползВат kато разре:Жgане на разлuчнu мapku антuфрuз u гu
антuфрuз прu gВuгателuте с Вътрешно горе сравнете с построената графukа.
не. Етuленглukолът u негоВuте Bogнu разтВо ( ЗАДАЧА 3 ) В праkтukата uзползВаме много

рu са отроВнu. течнu смесu, kouтo не се отнасят kъм раз
В ma611. 20-2 са преgстаВенu gаннu за съста тВорuте kато хомогеннu сuстемu. TakuBa са
ва на тakuBa разтВорu u съотВетнuте uм тем мляkото, боuте с разлuчнu разтВорuтелu,
пературu на топене (замръзване). ПреgстаВете шампоанuте u gpyгu kозметuчнu пpogykтu.
gаннuте В графuчна форма, kато uзползВате Много от тях прuнаgле:Жат kъм gруга голяма
фиг. 20-1. Защо В търгоВсkата мре:Жа не се про- група смесu - тазu на koлouguтe.
Прочетете слеgнuя теkст u отгоВорете на
Въпросuте слеg него.
~ н-t-++-Н-н-t-++-Н-t-++-t-+++-lt-++-t-+t-Н-++++-+-Н-+++-t-1 Koлouguтe, поgобно на обukноВенuте раз

ф н-t-++-Н-t-++-t-+-Н-t-++-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-+-Н-+++-t-1 тВорu, са хомогеннu за оkото u за обukноВенuя
~ t-++-+-+-++-t-++-++++-н-+-+++-Нн-+++-+-Н-++++-+-Н-+-+-+-t-1
~ н-t-++-Н-t-++-t-+-Н-t-++-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-+-Н-+++-t-1 мukpockoп. Поg елеkтронен мukpockoп обаче
м н-t-++-Н-t-++-t-+-Н-t-++-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-+-Н-+++-t-1
~ t-t-t-+-t-+-+-t-t-t-+-t-+--+-t-t-t-+-+-+-+-tt-t-t-+-+-+-+-t---+-t--+-+-+-+-t-+-t-+-+-1 те се оkазВат хетерогеннu.
~ н-t-++-Н-t-++-t-+-Н-t-++-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-+-Н-+++-t-1
~ н-t-++-Н-t-++-t-+-Н-t-++-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-+-Н-+++-t-1 Koлouguтe са мukрохетерогеннu сuстемu , В

~ н-t-++-Н-t-++-t-+-Н-t-++-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-+-Н-+++-t-1 kouтo частuцu от еgно Вещество (guсперсна
~ н-t-++-Н-t-++-t-+-Н-t-++-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-+-Н-+++-t-1
~ t-t-t-+-t-+-+-t-+-+-+-+-+--+-t-t-t-+-+-+-+-tн-+-+-+-+-+-t---+-t--+-+-+-+-t-+-t-+-+-1 фаза) са равномерно разпреgеленu ме:Жgу час
~ н-t-++-Н-t-++++++-t-++-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-1--Н-+++-t-i
Е t-t-t-+-+-+-+-t-+-+-+-+-+--+-t-t-t-+-+-+-+-tн-+-+-+-+-+-t---+-+-+-+-t-t-t-+-+-+-+-<
~ t-++-++-Н-t-++++++-t-++-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-1--Н-+++-t-i тuцuте на gруго Вещество (guсперсна cpega).
~ t-t-t-+-t-+-+-t-+-+-+-+-+-+-н-+-+-+-+-+-tt-t-t-+-+-+-+-t---+-t--+-+-+-+-t-+-t-+-+-1
ф
с
t-++-+-+-++-t-++-++++-н-+-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-1--Н-+++-t-i
t-t-t-+-t-+-+-t-+-+-+-+-+--+-t-t-t-+-+-+-+-tн-+-+-+-+-+-t---+-t--+-+-+-+-t-+-t--+--+--t
Големuната на частuцuте на фазата е от 1 go
~ t-++-++-Н-t-++++++-t-++-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-+-Н-+++-t-1
100 пт (10- т - 10- т). Koлouguтe, kakтo u
9 7
~ t-++-+-+-++-t-++-++++-t-++-t-+++-lt-++++-+-Н-++++-+-Н-+++-t-1
смесuте, uмат разлuчно състоянuе. В ma611.
20-3 са преgстаВенu няkоu BugoBe koлougu по
състоянuе u прuмерu за тях.
Масова часm еmuленглukол В разmВора Течнuте koлougu прuте:ЖаВат общuте сВоu
Фuг. 20-1 стВа на ucтuнckuтe разтВорu - парно наляга-

не , осмоза, изменение на температурите на различни Вещества. Например за стабилизира
kипене и топене . Те прояВяВат и няkои специ не на kолоиg от мазнина ВъВ Boga може ga се
фични сВоuстВа. използва натриев стеарат (фиг. 20-3). Няkои
Пораgи по-големите си размери kолоиgните gобаВkи В храните играят роля на стабилиза
частици отразяват и разсеuВат светлината тори за Воgно-маслени kолоиgи, kоито са Вkлlо
ВъВ Всичkи посоkи и опалесцират. Ako светли чени В тях.
нен лъч се пропусне през kолоиg, лъчът се очер
тава ясно (фиг. 20-2). явлението се нарича
+• -
ТинgалоВ ефеkт.
о
11
СНз(СНv16СО
~-~ LJ
•
+
Фuг. 20-3
КръВта , мляkото, лимфата са сложни смеси

от разтвори и емулсии. В промишлеността
Фuг. 20-2. ТuнgалоВ ефеkт npu koлoug
при произВоgстВото на пластмаси, багрила ,
Колоиgите са нестабилни системи. Поg теkстилни Влаkна , kозметични препарати и
gеuстВието на топлина или gруги фаkтори хранителни проgуkти wиpoko се използват
частиците се уеgряВат (kоагулация) и утая течни kолоиgи.
ват (сеgиментация). • Кои са общите и kои - специфичните сВоu
Яuчен белтъk ВъВ Boga е пример за Воgен стВа на Воgните разтвори и на kолоиgите?
kолоиg. Ako kъм него се прибави разтВор на • Hag отоплителни уреgи В стаите по сте
натриев хлориg, тоu kоагулира. При разреЖgа ните се образуват тъмни прашни петна.
не преминава отново В kолоиgна форма. Ako Обяснете това явление със сВоuстВата
същият белтъчен разтВор се нагрее при Висо на kолоиgите .
kа температура , настъпва необратима kоагу • Защо Висоkа температура наg 39 °С е
лация и сеgиментация. опасна за чоВеwkия организъм?
Стабилизирането на използваните В праk • Проучете kои стабилизатори се използ
тиkата Воgни kолоиgи става чрез gобаВяне на ват при произВоgстВото на храни .
Таблuца 20-3
Сьсmоянuе на: Bug на
Сьсmоянuе Прuмер
на koлouga koлouga
gucnepcнaтa cpega gucnepcнaтa фаза
газ газ течно аерозол мъгла
течно течно газ пяна бuта сметана
течно течно течно емулсuя мляkо
течно течно тВърgо сусnензuя боu
тВърgо тВърgо течно тВърgа емулсuя kpaBe масло
РАЗТВОРИТЕ В БИТА И В ПРАКТИКАТА 59

ВОДНИ РАЗТВОРИ НА ЕЛЕКТРОЛИТИ
И НЕЕЛЕКТРОЛИТИ
РазтВорuте на няkоu Вещества прояВяВат по-особенu
сВоuстВа - проВеЖ:gат елеkтрuчен тоk u се наблlоgаВат
отkлоненuя от заkонuте, сВързанu със сВоuстВата на раз
тВорuте . Kou са тезu Вещества , kоя е прuчuната за особенu
те uм сВоuстВа?
ЕЛЕКТРОЛИТИ
И НЕЕЛЕКТРОЛИТИ
ГКl Да прuготВuм В gBe чашu Bogнu разтВорu с egнakBa kон
~ центрацuя - съответно на NaCI u на захар с 12 н 22 0 11 .
Забелязва се , че u gВата разтВора са прозрачнu u без цВят.
По kakBo можем ga гu разлuчuм? Да uзслеgВаме тяхната елеk
тропроВоgност (фиг. 21-1 ).
УстаноВяВаме , че разтВорът на натрuеВuя xлopug проВеЖ
gа елеkтрuчен тоk за разлukа от разтВора на захар.
ЕлеkтропроВоgността на соленuя разтвор поkазВа, че В него
се съgърЖат зареgенu частuцu - xugpaтupaнu натрuеВu u
xлopugнu uoнu , полученu прu разтВарянето. Лuпсата на елеk
тропроВоgност В захарнuя разтВор поkазВа отсъстВuе на
зареgенu частuцu. В него uма неутралнu xugpaтupaнu молеkу
лu на захарта.
Вещества, чuuто Bogнu разтВорu съgърЖ:ат uoнu , се нарu

чат eлekmpoлumu . Вещества , kouтo, поgобно на захарта , не
образуВат uoнu ВъВ Воgен разтВор, са нeeлekmpoлumu.
Воgнuте разтВорu на елеkтролuтuте не само проВеЖ:gат
елеkтрuчен тоk. По-големuят броu частuцu В тях е прuчuна u
за по - Вuсоkото uм осмотuчно налягане, пo-Bucoka температу
Фuг. 21-1. ИзслеgВане на eлekmpo ра на kuпене u по-нuсkата uм температура на замр:ьзВане от

npoBogнocmma на paз mBopu на разтВорuте на неелеkтролuтu със същата kонцентрацuя.
захар u на нampueB xлopug. Само
В разmВора на NaCI uма сВобоgнu Eлekmpoлumume са Вещества с uонен строеж uлu полярнu
зареgенu чacmuцu - Оонu , u mou молеkулu. TakuBa са солuте, осноВuте u kuceлuнuтe.
npoBeЖga еле k mрuчен mok.
ЕЛЕКТРОЛИТНА
ДИСОЦИАЦИЯ
Англuuсkuят учен Маukъл фapageu пръВ uзползВа понятuе
то елеkтролuтu , но през 1887 г. шВеgсkuят xuмuk СВанте
Аренuус обяснява сВоuстВата на Воgнuте uм разтВорu .
Спореg преgлоЖ:ената от него теорuя елеkтролuтuте се раз
паgат на uoнu ВъВ Воgен разтВор.
Дuсоцuацuята на елеkтролuтuте ВъВ Воgнuте uм разтВорu
се осъществява nog geucmBue на nолярнumе Bogнu молеkулu .
Процес, прu kouтo Веществата спонтанно се разпаgат на

Фuг. 21-2. Дuсоцuацuя на kaлueB
uoнu ВъВ Воgен разтВор, се нарuча елеkтролuтна gucoцuaцuя.
xлopug nog geucmBue на Bogнume
молеkулu

За Веществата с uонен cmpoe:>k тозu процес протuча
заеgно с разтВарянето (фиг. 21-2). Полярнuте Bogнu молеkулu
се орuентuрат спрямо uонuте В kрuсталната решетkа.
Постепенно тя се разграЖgа В резултат на Вьзнukналuте
cuлu на прuВлuчане . йонuте се xugpaтupaт u премuнаВат В
разтвора . Taka протuча guсоцuацuята В разтВорu на солu u
на xugpokcugu.
Дuсоцuацuя на uонноkрuсталнu Вещества се uзВьршВа u В
стопuлkа. Поg geucтBue на Bucokaтa температура прu ста
пянето става разграЖgане на kрuсталната решетkа go uoнu .
Стопuлkuте uм също проВеЖgат елеkтрuчен тоk.
Елеkтролuтu с молеkулен строеж u полярнu kоВалентнu
Врьзku са kuceлuнuтe. ВьВ Воgен разтВор поg geucтBue на
Воgнuте молеkулu няkоu от тезu Врьзku се разkьсВат.
н
Полученuте xugpaтupaнu uoнu премuнаВат В разтВора. 1 ~о , о~ 15- : 15+
н-с-с , 15- ' 15+ N- 0 -' Н
Ako В молеkулата на елеkтролuта uма няkолkо полярнu kоВа о~ ~
1 ' 0 -: Н
лентнu Врьзku , разkьсВат се наu-полярнuте от тях. Напрuмер н
В молеkулuте на СН 3 СООН u наHN0 3 наu-полярнu са хuмuчнu Фuг. 21-3. Прu eлekmpoлumнa guco-
те Врьзku меЖgу атомuте на Bogopoga u kucлopoga u те се цuaцuя се разkьсВаm наu-nолярнumе
XUMUЧHU Врьзku.
разkьсВат прu guсоцuацuята (фиг . 21-3).
ОЗНАЧАВАНЕ
НА ЕЛЕКТРОЛИТНАТА ДИСОЦИАЦИЯ
Дuсоцuацuята на Веществата ВьВ Воgен разтВор може ga
се преgстаВu с разлuчнu моgелu uлu с хuмuчнu сuмВолu.
Прuето е прu означенuето ga се отбелязва kakтo сьстоя
нuето на Веществата пpegu разтварянето, таkа u налuчuето
на xugpaтupaнu uoнu В разтВора . Напрuмер:
NaCl(mB) - . Na (р) + Cl(pJ

Fe 2 (S0 4 )з( mB) __... 2 Fe (+p) + 3 SO~(p)
3
NaOH(mB) __... Na (р) + OH(pJ

НNОЗ( р) __... Н (р) + NOS(p)
За улесненuе, guсоцuацuята може ga се преgстаВu u таkа:
NaCI - . Na+ + СГ
NaOH - . Na + + он-
Маukьл фapageu (1791 - 1867) е
& Обърнете Внuманuе, че сумата от заряguте на Bcuчku полу npuзнam за eguн om нau-goбpume
ченu uoнu прu guсоцuацuята е раВна на нула. ekcnepuмeнmamopu на cBoemo
Забелязвате, че прu guсоцuацuята на Bcuчku елеkтролuтu се Време. Tou uзслеgВа paзmBopume
получават протuВополоЖно зареgенu uoнu . Поg geucтBue на на солu u kuceлuнu u усmаноВяВа
mяхнаmа eлekmponpoBogнocm.
елеkтрuчен тоk полоЖuтелнuте uoнu се насочват kьм отрuца
Cnopeg него обаче образуВанеmо
телнuя елеkтроg (kaтog) u се нарuчат kamuoнu. Отрuцателнuте
на uoнu В meзu paзmBopu се
uoнu се насочват kьм полоЖuтелнuя елеkтроg (аноg) u се нарu gьлЖu на елеkmрuчнuя mok. Днес
чат анuонu. е uзВесmно, че gucoцuaцuяma се
gьлЖu на cmpoe>ka на eлekmpoлu
mume u на молеkулumе на Boga-
ma. Дonycнamama om него греш
kа е uзВесmна kamo „ФараgееВа
грешkа" .
ВОДНИ РАЗТВОРИ НА Еl\ЕКТРОl\ИТИ И НЕЕl\ЕКТРОl\ИТИ 61

Елеkтролuтuте са Вещества с uоннu uлu полярнu kоВалентнu хuмuчнu Връз
ku, kouтo ВъВ Воgен разтВор uлu стопuлkа се gucoцuupaт на uoнu. Воgнuте
uм разтВорu проВе>kgат елеkтрuчен тоk. Елеkтролuтната gucoцuaцuя е
процес на спонтанно разпаgане на елеkтролuтuте на uoнu ВъВ Bogнu раз
тВорu uлu стопuлkа.
Неелеkтролuтuте са Вещества, kouтo ВъВ Воgен разтвор u стопuлkа не се
разпаgат на uoнu. Воgнuте uм разтВорu не проВе>kgат елеkтрuчен тоk.
11 Опреgелете kou от означенuте Вещества HN0 3 , С 2 Н 5 0Н, KCI, Са(ОН) 2 ,

С 6 Н 12 0 6 са елеkтролuтu u kou - неелеkтролuтu. Обосновете uзбора cu.
~ а Изразете елеkтролuтната gucoцuaцuя на Веществата HCI, СаС1 2 , AICl 3 ,
H2 S04 , С 6 Н 5 0Н.
111 В морсkата Boga се съgър>kат голям броu kaтuoнu u анuонu - Na+, Mg +,

2
Са +, СГ, Г u gp. Прu разтваряне на kou Вещества могат ga се получат

2
горепосоченuте uoнu? Означете елеkтролuтната gucoцuaцuя на тезu

Вещества.
11 Прu разтВаряне на xлopoBogopog ВъВ Boga се получава солна kuceлuнa u

разтворът пpoBe>kga елеkтрuчен тоk. РазтВор на xлopoBogopog В бензен
не пpoBe>kga елеkтрuчен тоk. Обяснете тезu фаkтu.

СИЛНИ И СЛАБИ ЕЛЕКТРОЛИТИ.
ВОДАТА КАТО ЕЛЕКТРОЛИТ
На фиг. 22-1 е преgстаВено uзслеgВане на елеkтропроВоg-
ността на разтВорu на солна u на оцетна kuceлuнa с
молна kонцентрацuя О, 1 тol/L. По-слабото сВетене на лампата
В разтВора на оцетна kuceлuнa поkазВа по-нuсkа елеkтропро
Воgност , kоето се gьлЖu на по-мальk броО зареgенu частuцu ,
отkолkото В разтвора на солна kuceлuнa.
KakBa е прuчuната за тазu разлukа?
СИЛНИ И СЛАБИ ЕЛЕКТРОЛИТИ

Още Аренuус смята , че guсоцuацuята на елеkтролuтuте u
сьотВетно тяхната елеkтропроВоgност заВuсят от прuроgа
та на Веществата. Като мярkа за сuлата на елеkтролuтuте
тоо ВьВеЖgа степен на елеkтролuтна gucoцuaцuя а. Тя може ga
се geфuнupa kато отношенuе на kолuчестВото gucoцuupaнo
Вещество а (В тоl) kьм общото kолuчестВо разтворено Веще
ство А (В тоl) .
а а
а =А uлu а = А .100%
Степента на елеkтролuтна gucoцuaцuя може ga прuема
стооностu от О go 1 uлu от 0% go 100%.
За сuлнu eлekmpoлumu се прuемат тезu с а > 30%. В тех-
нuте разтВорu guсоцuацuята е необратuм процес . Напрuмер:
Na 2S0 4(mB) -----.. 2 NatP) + SO~(p)
KOH(mB) -----.. К(р) + ОН(р)
HCl(p) -----.. Н(р) + Cl(p)

Сuлнu елеkтролuтu са почтu Bcuчku неорганuчнu солu ,
xugpokcuguтe на алkалнuте u алkалоземнuте металu u част от
неорганuчнuте kuceлuнu - солна (HCI) , сярна (H 2 S04 ) , азотна
(HN0 3 ) u gp. това са Вещества с оонен строеж uлu сьс сuлно
Фuг. 22-1 . ИзслеgВане на eлekmpo
полярнu kоВалентнu Врьзku В молеkулuте.
npoBogнocm на paзmBopu на оцетна
Слабumе eлekmpoлumu се хараkтерuзuрат с а < 3% . Прu тях u на солна kuceлuнa с egнakBa молна
kонценmрацuя
само малkа част от разтВоренuте молеkулu се gucoцuupaт .
Установява се раВноВесuе ме:Жgу молеkулuте u Оонuте В раз
тВора прu опреgелена температура.
СН 3 СООН ( Р) ~ СН 3 СОО(р) + Н (р)
С 6 Н 5 0Н (Р) ~ С 6 Н 5 0(р) + Н(р)

Слабu елеkтролuтu са няkоu от органuчнuте kuceлuнu , H2 S,
HCN u gp.
Елеkтролuтuте сьс степен на gucoцuaцuя ме:Жgу 3% u 30%
са сьс среgна сuла. TakuBa елеkтролuтu са познатuте Bu мрав
чена kuceлuнa (НСООН) , серuста kuceлuнa (H 2S0 3), фосфорна
kuceлuнa (Н 3 Р0 4 ).
СИ/\НИ И С/\АБИ Е/\ЕКТРО/\ИТИ. ВОДАТА КАТО Е/\ЕКТРО/\ИТ 63

но +
з
он ВОДАТА КАТО ЕЛЕКТРОЛИТ. рН-СКАЛА
- + РазглеЖgанuте gосега особеностu на разтВорuте на елеk
тролuтu се отнасят за Bogнu разтВорu. От gруга страна, Воgа
Фuг. 22-2. Eлekmpoлumнama guco- та също е елеkтролuт , но много слаб (фиг. 22-2). Дuсоцuацuята
цuaцuя ( uонuзацuя ) на
Bogama се
(uонuзацuята) на Воgата се преgстаВя с ураВненuето:
uзВършВа nog geucmBue на coбcm
Beнume u
молеkулu . Полученuяm H2 0 (mJ ~ Н(р) + OH(pJ
Bogopogeн uон не същесmВуВа
самосmояmелно, а се сВързВа с еgна
В проба от 1 L (1 dт 3 ) чuста Boga прu температура 25 °С се
съgърЖат само 1,0.10-7 тоl Bogopogнu u 1,0.10- тоl xugpokcugнu
7
молеkула Boga u се получава okco-
нueB uон Н 3 0+. За улесненuе moBa uoнu. СлеgоВателно kонцентрацuята на Bceku от тезu gBa
BзauмogeucmBue не се оmбелязВа
npu означаване на gucoцuaцuяma на Buga UOHU е 1,0.10-7 тol/L.
Bogama. Знаете, че kонцентрацuята на Bogopogнuтe u на xugpokcug-
нuтe uoнu е Важна за хараkтера на Воgнuте разтВорu. За
отчuтането му uзползВаме u рН - сkала.
В чuстата Boga kолuчестВото на Bogopogнuтe u на
xugpok-
cugнuтe uoнu е раВноu пopagu това тя uма неуmрален xapak-
mep u рН оkоло
22-3) . 7 (фuг.
В разтВорuте с kuселuнен xapakmep uма по-голяма kонцен
трацuя на Bogopogнu uoнu u рН < 7. Колkото е по-малkа стоu-
о 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
Фuг. 22-3. Конценmрацuя на Bogopogнume u xugpokcugнume uoнu , xapakmep

на Bogнume paзmBopu u рН-сkала
ността на рН , толkоВа kолu

Фенолфталеин честВото на Bogopogнuтe
1 1 1 1 1 1 1
uoнu В разтВора е по-голямо, а
ор'анЖ
1 1 1 на xugpokcugнuтe - по-малkо.
РазтВорuте с основен
Лакмус
xapakmep uмат рН > 7. Стоu
·,. ността на рН нараства прu
Y~ u8e ut1gukamop уВелuчаВане на kонцентрацuя
1 1 1 1 , 1 1 1 t 1 1 1 1
о 1 2 3 4 5 61 7 81 91 10 12 13 та на xugpokcugнuтe uoнu В
О 1% t 1'б}ра ~%
1 1 1
разтВора u съответно засuл

1 1 1 '
1Bota 1 1t. Ване на осноВнuя му хараkтер.
1
4%
разmВор лuмоноВ
нсl cok
газирана
мляkо
kрьВ
разmВор
NаНСОз 1
1%
разmВор
NaOH
4% За бuта, проuзВоgстВото,
разmВор Boga СО 2 разmВор разmВор
нсl Na 2C0 3 NaOH меguцuната е от особено зна
k uселuнна cpega неутрална алkална cpega ченuе ga се познава хараkте

cpega
рът на среgата. За опреgеля
Фuг. 22-4. ОцВеmяВане на uнgukamopu В paзmBopu с разлuчен xapakmep не на рН на разтВорuте могат

ga се uзползВат kuселuнно-осноВнu uнgukaтopu uлu ypegu -
рН-метрu.
Инgukamopume са хuмuчнu съеguненuя uлu смесu, kouтo про
менят цВета cu В заВuсuмост от рН на разтВора, В kouтo се
намuрат. На фиг. 22-4 са преgстаВенu няkоu uнgukaтopu u цве
тът uм В разтВорu с разлuчно рН.
За >kuBuтe органuзмu - растенuя u >kuBoтнu, рН на >kuзнена
та uм cpega u на Воgнuте разтВорu В тях е от голямо значе
нuе. Всяkа рязkа промяна В рН затруgняВа >kuзнената uм gеu
ност. Измененuето на рН на няkоu течностu В органuзма е
поkазател за разлuчнu болестнu състоянuя.
Информацuя за рН ще отkрuете u на етukетuте на пpogyk
тu, kouтo uзползВаме BcekugнeBнo: мuнерална u трапезна Boga,
Фuг. 22-5. Emukemume на мuнерал
почuстВащu препаратu, шампоанu, сапунu u gpyгu (фиг. 22-5). нumе Bogu cъgъp>kam uнформацuя за
съсmаВа u рН.
Спореg степента на елеkтролuтна gucoцuaцuя елеkтролuтuте са сuлнu

(а> 30%), слабu (а < 3%) u cpegнu по сuла (3% < а< 30%).
Воgата е много слаб елеkтролuт. Прu guсоцuацuята u се получават Bogo-
pogнu u xugpokcugнu uoнu. Тяхната kонцентрацuя опреgеля стоuностuте на
рН u хараkтера на разтВорuте - неутрален, основен uлu kuселuнен.
11 КалцuеВuят guxugpokcug се разтВаря малkо ВъВ Boga, но е сuлен елеkтро

лuт. Оцетната kuceлuнa uма голяма разтВорuмост ВъВ Boga, но е слаб
елеkтролuт. Обяснете тезu фаkтu със знанuята cu за хuмuчнuте Връзku ,
процесuте разтваряне u елеkтролuтна gucoцuaцuя.
D Изразете елеkтролuтната gucoцuaцuя В разтВор на: K2S04' Ва(ОН) 2 , HN0 3 ,

бензоена kuceлuнa С 6 Н 5 СООН, cepoBogopog H2 S, серuста kuceлuнa H2S0 3 .
Съобразете означенuята със сuлата на тезu елеkтролuтu.
11 В трu Bogнu разтВора са uзмеренu стоuностu на рН 3; 7,2; 12. Опреgелете
хараkтера на тезu разтВорu. В kou от тях е по-голяма kонцентрацuята на
Bogopogнuтe Оонu u В kou - kонцентрацuята на xugpokcugнuтe uoнu?
111 В разтВорuте на оцетната kuceлuнa се установява раВноВесuе мe>kgy

разтВоренuте молеkулu u uонuте В разтвора. Означете раВноВесната
kонстанта на тозu процес. В случая тя се нарuча guсоцuацuонна kонстан
та u прu температура 25 °С uма стоuност 1,74.10-5 .
СИ/\НИ И С/\АБИ Е/\ЕКТРО/\ИТИ. ВОДАТА КАТО Е/\ЕКТРО/\ИТ

КИСЕЛИНИ, ОСНОВИ И СОЛИ
Теорuята за елеkтролuтната gucoцuaцuя е съзgаgена пpegu

повече от Bek. Тя u go gнес се uзползВа за обясненuе на съста
ва, общuте u спецuфuчнuте сВоuстВа на Воgнuте разтВорu на
kuceлuнuтe, осноВuте u солuте.
КИСЕЛИНИ
ИзВестнu са Bu много неорганuчнu u органuчнu kuceлuнu.
Опuшете общото В технuя състав u строеж. KakBu общu
хuмuчнu сВоuстВа прuте:ЖаВат kuceлuнuтe?
Кuселuнuте са Вещества с молеkулен строеж . В молеkулuте
uм Bogopogнu атомu са сВързанu с атомu на kucлopoga uлu на
gруг елеkтроотрuцателен елемент - F, CI, 1 u gp. (фиг. 23-1).
Тезu Връзku са наu-полярнu u прu елеkтролuтна gucoцuaцuя се
разkъсВат.
HCl(P) ---+ Н(Р) + Cl(p)
НNОЗ(р) ---+ Н(р) + NОЗ(р)
СН 3 СООН (р) ~ СН 3 СОО(р) + Н (р)
Дuсоцuацuята на kuceлuнuтe мо:Же ga се преgстаВu с общо
ураВненuе:
HnA ---+ п Н+ + дn-
Bogopogнu kuселuнен
kuceлuнa
kamuoнu
+ анuон
Кuселuнuте са елеkтролuтu, kouтo ВъВ Воgен разтвор се

Фuг. 23-1. Mogeлu на молеkулu на gucoцuupaт само на Bogopogнu kaтuoнu u kuceлuннu анuонu.
kuceлuнu - солна , сярна, азоmна,
оцетна
По kakBo се разлuчаВат kuceлuнuтe еgна от gруга?

Таблuца 23-1 . Сuлнu u слабu kuce - В разтВорuте на kuceлuнuтe uма разлuчнu kuceлuннu анuо
лuнu
нu . Hяkou от тях са npocmu, напрuмер хлорugен СГ , uogugeн Г ,
Сuлнu kuceлuнu сулфugен s 2-. Другu са сло>kнu uoнu - сулфатен so:-. нuтра
хлороВоgороgна (солна) HCI тен NO-, ацетатен СН 3 СОО-, бензоатен С 6 Н 5 СОО-, kарбона
бромоВоgороgна HBr тен со~- u gp. Hяkou анuонu съgър:Жат kucлopog, а gpyгu - не.
Кuселuнuте се разлuчаВат по броя на Bogopogнuтe kaтuoнu,
OogoBogopogнa HI
kouтo могат ga се получат прu guсоцuацuята на молеkула kuce-
сярна H2S0 4
лuнa. Taka те се разgелят на: монопротоннu - HCI, СН 3 СООН,
азотна HN0 3 HCN; guпротоннu - H2S0 4 , H2S0 3 , H2S; трuпротоннu Н 3 РО 4 .
перхлорна НСЮ 4 Елеkтролuтната gucoцuaцuя на полuпротоннuте kuceлuнu се
осъществява на степенu:
Слабu kuceлuнu
H2S04 (P) ---+ Н(Р) + нsо;(р) (хugрогенсулфатен анuон)
флуороВоgороgна HF
нsо;( р) ~ н(р) + so:(p) (сулфатен анuон)
cepoBogopogнa H2S Кuселuнuте се разлuчаВат u по сuла (ma611. 23-1 ). Тя зaBucu
cepucma H2S03 kakтo от полярността на хuмuчнuте Врьзku В молеkулuте uм,
Въглероgна Н 2 СО 3 таkа u от състоянuето на uонuте В разтВора u тяхната

хugратацuя. Cuлнume kuceлuнu са пpakтuчecku uзцяло guco-
хugрогенсулфаmен Оон нsо4
цuupaнu на uoнu В разтвор - солна, азотна, сярна, бромоВоgо
хugрогенkарбонаmен Оон нсоз
роgна. В разтВорuте на слабumе kuceлuнu само малkа част

om paзmBopeнume молеkулu се gucoцuupam (фиг. 23-2) . ЗаmоВа
gucoцuaцuяma uм се означава kamo обраmuм процес В съсmоя
нuе на раВноВесuе.
CъcmaBeme схема за kлacuфukaцuя на kuceлuнume по разлuч
нu прuзнацu , kamo uмame пpegBug oпucaнume В mekcma BugoBe.
сг н+
основи
а)
Познаmumе Bu gосега осноВu - нampueBa , kaлueBa, kалцuеВа
Фuг. 23-2. Моgел на Воgен разmВор
u gp. , са Сюннu съеguненuя , uзграgенu om меmалнu поло:Жumелнu на сuлнаmа солна kuceлuнa (а) u на
u xugpokcugнu ompuцameлнu uoнu. ВъВ Bogнu paзmBopu me се слабата cepoBogopogнa kuceлuнa ( б)
gucoцuupam напълно .
KOH(mBJ ___.. К~Р) + OH(pJ

NaOH(mB) ___.. Na ~р) + OH(pJ
Ca(OH) 2 (mB) ___.. Са (;) + 2 OH(pJ

2
Eлekmpoлumнama gucoцuaцuя на ocнoBume мо:Же ga се uзразu

с общоmо ураВненuе :
М(ОН)п + пан-
метален xugpokcugнu
основа
kamuoн
+ анuонu
Към ocнoBume се оmнася

u Bogнuяm разmВор на амоняk,
uзВесmен още kamo амонuеВ xugpokcug NH 4 0H. В moзu случаu
xugpokcugнume uoнu се получаВаm не om gucoцuaцuя , а прu
хuмuчна реаkцuя ме:Жgу амоняkа u Bogama (фиг. 23-3).
а) б)
NНз( р) + H2 0 (m) ~ NH~( p) + OH(pJ
Фuг. 23-3. Прu разmВаряне часm
om молеkулumе на амоняkа Bзauмo
Bogнume paзmBopu на ocнoBume съgър:Жаm само xugpokcugнu geucmBam с Bogama. ПолучаВаm се
анuонu u меmалнu uлu амонuеВu kamuoнu. амонuеВu kamuoнu u xugpokcugнu
анuонu.
Kakmo се Bu:Жga om означенuяmа по-горе, прu gucoцuaцuяma на

1 тоl основа могат ga се получат разлuчнu kолuчестВа xugpok-
cugнu uoнu.
Xugpokcuguтe на алkалнumе u алkалоземнuте металu са
сuлнu осно6u , напълно gucoцuupaнu на uoнu В разтВорuте.
РазтВорът на амоняk е слаба осно6а, В него uма малъk броu
xugpokcugнu u амонuеВu uoнu . Към слабuте осноВu се отнасят
също Cu(OH) 2 , Fe(OH) 3 , Al(OH) 3 u gp.
соли
Солuте също са елеkтролuтu. Те се получават uлu могат ga

се разглеgат kато полученu прu ВзаuмоgеuстВuето на kuceлuнa
с основа. По-голямата част от солuте са Вещества с uонен
строеж. ВъВ Воgен разтВор uлu стопuлkа напълно се gucoцuu
paт на uoнu. Те са сuлнu елеkтролuтu.
Спореg uoнume, kouтo се получават npu guсоцuацuята uм , солu
те бuВат нормалнu , хugрогенсолu, осно6нu солu u g6ouнu солu .
КИСЕ/\ИНИ, ОСНОВИ И СО/\И 67

Прu елеkтролuтната gucoцuaцuя на нормалнuте солu се nолу
чаВат само kuceлuннu анuонu u металнu uлu амонuеВu kaтuoнu.
CaCl 2(mB) -----.. Caf;) + 2 CI(~)
Na 2S04(mB) -----.. 2 Na~P) + SO~(pJ
+ 3-
(NH4)3P04(mB) -----.. 3 NH 4(p) + РО 4 ( р)
Нормалнuте солu са npogykт на пълна неутралuзацuя мe>kgy
kuceлuнu u осноВu.
Прu guсоцuацuята на хugрогенсолuте u осноВнuте солu освен
металнu u kuceлuннu uoнu се получават u малku kолuчестВа
съответно н+ -uoнu u он--uонu.
NaHS04(mBJ -----.. Na + + нso4(PJ
нampueB хugрогенсулфаmен
хugрогенсулфаm анuон
нsо4(р) ~ н~р) + so~(pJ

Прu елеkтролuтната gucoцuaцuя на gBouнuтe солu се получават
gBa Buga металнu kaтuoнu. Hanpuмep gBouнa сол е обukноВената
стunца КAl(S0 4 ) 2 , kоято се uзnолзВа kато kpъBocnupaщo среg
стВо.
+ З+ 2-
Кдl(S04) 2( mB) -----.. к( РJ + Al (PJ + 2 S04(PJ
Hяkou от сkалuте u мuнералuте В npupogaтa са uзграgенu от
gBouнu солu.
Кuселuнuте са елеkтролuтu, kouтo се gucoцuupaт само на Bogopogнu kaтuo

нu u kuceлuннu анuонu . ВъВ Воgнuте разтВорu на осноВuте се отkрuВат
само xugpokcugнu анuонu u металнu uлu амонuеВu kaтuoнu.
Познатu са нормалнu солu, хugрогенсолu, осноВнu u gBouнu солu.
11 Общuте хuмuчнu сВоuстВа на kuceлuнuтe се gъл:Жат на налuчuето на

Bogopogнu kaтuoнu В разтВорuте uм . ПреgстаВете В схема хuмuчнuте
сВоuстВа на kuceлuнuтe. Конkретuзuраuте гu за uзбрана от Вас kuceлuнa .
Е1 Xugpokcugнuтe uoнu ВъВ Воgнuте разтВорu на осноВuте оnреgелят общu

те uм хuмuчнu сВоuстВа. Изразете с ураВненuя хuмuчнuте сВоuстВа на
осноВuте, kато uзnолзВате общата формула M(OH)n u kонkретен nреgста
Вuтел на тозu kлас елеkтролuтu.
11 Оnреgелете Buga на слеgнuте kuceлuнu cnopeg тяхната nротонност: H2S,

H2S0 4, Н 3 Р04' HBr, Н 2 СО 3 . Изразете елеkтролuтната gucoцuaцuя на
nолunротоннuте kuceлuнu на стеnенu. Означете хuмuчнuте формулu на
технuте натрuеВu нормалнu u хugрогенсолu.
11 Разполагате с разтВорu на Na2S04, Ва(ОН) 2 , HCI, СаС1 2 , H2S04' NaOH.

• Изразете елеkтролuтната gucoцuaцuя на тезu Вещества.
• Опреgелете kou са kuceлuнu , осноВu u солu.
• Kak само с eguн peakтuB ще goka>keтe kou са разтВорu съответно на
kuceлuнu u kou - на осноВu?
• Оnреgелете молната kонцентрацuя н а Bceku от uонuте В разтВора на
СаС1 2 , ako В 100 тl Воgен разтВор се съgър>kа О , 1 тоl от солта .

ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ МЕЖДУ
ВОДНИ РАЗТВОРИ НА ЕЛЕКТРОЛИТИ
Вече познавате ВзаимоgеuстВието меЖgу разтвори на kисе
лини и на основи - неутрализацията. Знаете kak се отkриВат
сулфати, хлориgи и kарбонати. ТоВа са реаkции В разтВори на
елеkтролити . Винаги ли са Възможни тези реаkции, В kои случаи
се осъществяват gokpau и kak се означават?
При смесване на разтВори на и
KN0 3 Виgима реаkция
Na 2S0 4
не се наблlоgаВа . Ako kъм същия разтВор на Na 2 S0 4 прибавим
разтвор на ВаС1 2 , се получава бяла yтauka (фиг . 24-1) .
Химични реаkции В разтВори на елеkтролити протичат , ako
се образува ymauka, газ uли молеkулu на слаб eлekmpoлum.
Наричат се още uоннообменнu peakцuu.
2 : Na+
ОЗНАЧАВАНЕ НА РЕАКЦИИ МЕЖДУ
so 4,, Nа +
РАЗТВОРИ НА ЕЛЕКТРОЛИТИ
: : Na+
Досега при означаване на реаkциите сте използвали ураВне ,, BaS0 4 ,, N +
а
ния , с kоито не се отчита gисоциацията на елеkтролитите .

Фuг. 24-1 . Получаване на ymauka om
Например ВзаимоgеuстВието меЖgу разтворите на ВаС1 2 и BaS0 4 u схемаmuчно преgсmаВяне
Na2 S04 се означава с молеkулно уравнение : на процеса
ВаС1 2 ( р) + Na 2 S04 (p) ---+ 2 NaCl(p) + BaS0 4 (mB)
За реаkции меЖgу Воgни разтВори на елеkтролити се използ

ват още пълни uонни и съkратени Оонни ураВнения.
В пьлноmо uонно ураВненuе се отчита gисоциацията на
разтВоримите елеkтролити , а утаukата (газ, слаб елеkтро
лит) се записва с емпирична или молеkулна формула (фиг. 24-1 ):
Ва(~) + 2 Cl(p) + 2 Na{p) + SO: (p) ---+ 2 Na{p) + 2 Cl(p) + BaS0 4 (mB)
В cьkpameнomo uонно ураВненuе се отразяват само Оони
те, kоито ВзаимоgеuстВат помеЖgу си:
Ва(~) + SO: ( p) ---+ BaS04 (mB)
РЕАКЦИИ С ПОЛУЧАВАНЕ НА УТАЙКА
Голяма част от kачестВените реаkции за отkриВане на раз

лични Оони протичат с получаване на неразтворими Вещества
- утаukи .
Г7\l В епруВетkа се отлива 1 ст разтвор на NaCI, а В gруга
3
~ - 1 ст 3 разтВор на Na 2 S. Към gВете епруВетkи се при

бавя на kапkи разтвор на AgN0 3 . В първата епруВетkа се
получава бяла yтauka от AgCI, а ВъВ Втората - черна yтauka
от Ag 2 S (фиг . 24-2) .
[Z) Изразете описаните процеси с пълно и със съkратено uонно
уравнение.
Фuг. 24-2. Получаване на бяла
За ga се прецени Възможността за получаване на yтauka
ymauka om AgCI u на черна ymauka
меЖgу разтвори на елеkтролити , се използва mаблuцаmа за от Ag 2S
ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ МЕЖДУ ВОДНИ РАЗТВОРИ НА ЕЛЕКТРОЛИТИ 69

Таблuца 24-1. Таблuца за paзmBopuмocm
UOHU Н+ Na + Ag + Ва2 + Са 2 + Mg2+ Zn 2+ Cu 2+ Hg 2+ РЬ 2 + Fe 2+ Fe 3+ А1 3 +
он- р р р р м н н н н н н н
р р р р р р р р р р р р р р р
сг р р р р н р р р р р р м р р р
s2- р р р р н н н н н н н н
sо 2- р р р р м м м м м н м
э
so42- р р р р м н м р р р р н р р р
со э2- Р р р р н н н н н н н н н
р р н н н н н н н н н н н
РО З- р р р р н н н н н н н н н н н
4
Р - paзmBopuмu М - малkо paзmBopuмu
Н - неразmВорuмu - - разлагат се ВъВ Boga uлu не същесmВуВаm
paзm8opuмocm (табл. 24-1 ). В нея В хорuзонтален peg са преg

стаВенu kатuонuте, а ВъВ Вертukален - анuонuте. В kВаgрат
чето, пресечно на kолоната на eguн kатuон u pega на gageн
анuон, е отбелязана разтВорuмостта на полученото от Взаu
моgеuстВuето uм Вещество.
РЕАКЦИИ С ПОЛУЧАВАНЕ НА ГАЗ

П\l В епруВетkа се отлuВат 2 ст 3 разтВор на Na 2 S. ПрuбаВя
~ се солна kuceлuнa. Прu ВзаuмоgеuстВuето се отgеля газ
: сг с непрuятна мuрuзма - H2 S (фиг . 24-3).
: сг Процесът се означава чрез:
- пълно uонно ураВненuе:
Фuг. 24-3. Схемаmuчно npegcmaBянe
на реаkцuя с получаване на газ H2 S. 2 Na (р) + Sf~) + 2 Н(Р) + 2 Cl(p) ---+ 2 Na (р) + 2 Cl(p) + Н 2 S(г)
CepoBogopogъm е оmроВен газ .
- съkратено uонно ураВненuе:
2 Н(р) + sf~) ---+ Н 2 S(г)
Газ Buguмo се получава u прu BзauмogeucтBue на kарбонатu
u хugрогенkарбонатu с kuceлuнu (фиг. 24-4). Напрuмер прu прu
баВяне на солна kuceлuнa kъм натрuеВ хugрогенkарбонат се
uзВършВа реаkцuята:
NаНСОз(р) + HCl(P) ---+ NaCl(P) + Н 2 СОз ( р)

Получената Въглероgна kuceлuнa е нестабuлна u се разлага:
Н 2 СОз( р) ---+ H2 0 (m) + СО 2 ( г)
Реаkцuята може ga се преgстаВu чрез:
- пълно uонно ураВненuе:
Na{p) + НСОЗ( Р) + Н(Р) + Cl(p) ---+ Na{p) + Cl(p) + H2 0 (m) + С0 2 (г)

- съkратено uонно ураВненuе:
Фuг. 24-4. BзauмogeucmBue на
NaHC0 3 със солна kuceлuнa Н (р) + НСОЗ(Р) ---+ H2 0 (m) + СО 2 (г)

ВзаuмоgеuстВuето на разтВорu на амонuеВu солu (напрuмер
амонuеВ xлopug NH 4CI) с разтВорu на осноВu е kачестВена реаk
цuя за отkрuВане на амонuеВu uoнu . Отgеля се газ амоняk със
спецuфuчна мuрuзма.
!ZJ Означете с пълно u със съkратено uонно ураВненuе Взаuмо
gеuстВuето меЖgу Bogнu разтВорu на амонuеВ xлopug u
натрuеВа основа.
РЕАКЦИИ С ПОЛУЧАВАНЕ
НА СЛАБ ЕЛЕКТРОЛИТ
Прuмер за таkъВ процес е неутралuзацuята меЖgу kuceлuнa
u основа. Неутралuзацuята на сярна kuceлuнa с натрuеВа осно
ва се uзразяВа с пълно uонно ураВненuе:
2 Na{PJ + 2 OH(pJ + 2 Н(р) + SO~(p) ---. 2 Na{p) + SO~(p) + 2 H2 0 (m)

u съkратено uонно ураВненuе:
2 ОН(р) + 2 Н (р) • )8 2 H20 (m) uлu Н (р) + ОН(р) ~ H20 (m)

Получената прu неутралuзацuята Boga е много слаб елеk
тролuт u траuно сВързВа В молеkулuте cu Bogopogнuтe u
xugpokcugнuтe uoнu от разтвора.
Хuмuчнuте ВзаuмоgеuстВuя меЖgу разтВорu на елеkтролuтu протuчат

gokpau само прu получаване на yтauka , газ uлu слаб елеkтролuт.
йоннообменнuте peakцuu се означават с пълнu uоннu u със съkратенu uоннu
ураВненuя . В съkратенuте uоннu ураВненuя се означават само uонuте,
kouтo ВзаuмоgеuстВат помеЖgу cu .
11 МеЖgу kou gBouku разтВорu на елеkтролuтu е Възможно BзauмogeucтBue?

Na 2S04 u KN0 3 ; Na 2S04 u (СН 3 СОО) 2 Са; NaOH u CuCl 2 ; NH 4CI u КОН ; Са(ОН) 2
u HCI?
Е1 Изразете с пълнu u със съkратенu uоннu ураВненuя gageнuтe peakцuu.
Cu(N0 3) 2(p) + NaOH(P) ---.
NH 4 NOз( p) + Са(ОН) 2 ( р) ---.
Nаон ( р) + нсоон ( р) ---.
11 Поgберете gBouku разтВорu на елеkтролuтu, ВзаuмоgеuстВuето меЖgу
kouтo може ga се означu със слеgнuте съkратенu uоннu ураВненuя:
З Mg~;) + 2 РО%(р) ---. Mgз(P04)2(mB)
2 Н(р) + S~~) ---. Н 2 S(г)
Н(р) + ОН(р) ~ H20 (m)
Означете пълнuте uоннu ураВненuя.
ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ МЕЖДУ ВОДНИ РАЗТВОРИ НА Е.1\ЕКТРО.1\ИТИ 71

ЙОННООБМЕННИ РЕАКЦИИ
(здддчд 1 ) Означенu са Веществата СО 2 , H2 S, ( здддчд 7 ) Знаете, че за пречuстВане на

HBr, КОН, Na2S04' Ва(ОН) 2 , С 6 Н 12 0 6 , СаС1 2 , H2S04 . Bogu от механuчнu прuмесu може се uзползВа
• Kou от тях са неелеkтролuтu? yтauka от алумuнuеВ тpuxugpokcug. Tou се
• Означете с ураВненuя guсоцuацuята на получава от разтвор на Al 2 (S0 4 ) 3 u бuстра
елеkтролuтuте. Варна Boga. Със знанuята cu за uоннообмен
• Групuраuте гu kато kuceлuнu , осноВu u солu. нuте процесu обяснете начuна на получаване
• Опреgелете gВупротоннuте kuceлuнu. то му u го означете с пълно u със съkратено
( здддчд 2 ) В kou от посоченuте означенuя са uонно ураВненuе.

gопуснатu гpewku? Означете праВuлно guсо
( здддчд в ) Налuчuето на РЬ 2 + -uoнu В пuтеu
цuацuята на тезu елеkтролuтu .
ната Boga gopu В малku kолuчестВа е опасно
NaOH(mB) -----. NaO(p) + Н 7Р) за зgраВето u пpeguзBukBa заболяването
BaCl 2 (mB) -----. Ва~;) + Cl(p) сатурнuзъм. Поgберете peakтuB, с kouтo ga
проВерuте пuтеuната Boga за налuчuето на
Н 2 SОз(р) г= 2 н7Р) + 3 SO(p)
мuнuмалнu kолuчестВа от тезu uoнu .
Na 2 S0 4 (mB) _____. Na~;) + SO:(p) ИзползВаuте таблuцата, В kоято е преgста
НNОз(р) -----. н7Р> + NОЗ(р) Вена uнформацuя за утаечнu peakцuu с учас

тuето на РЬ 2 + -uoнu.
( здддчд з ) Запuшете хuмuчнuте формулu на
елеkтролuтuте, прu чuято gucoцuaцuя ВъВ Мuнuмална kонценmра-
Воgен разтВор се получават слеgнuте kaтuoнu Анuон Ymauka цuя на РЬ 2 + за получава-
не на ymauka, mol/L
u анuонu: Zп 2 + u СГ; А1 3 + u NОЗ; Са 2 + u он-; к+ u
s 2- ; Nн; u с г; Na + u нсо3. s2- PbS 5,0.10-15
( здддчд 4 ) Като uзползВате таблuцата за
разтВорuмост, преценете Възможна лu е сг РЬС 1 2 1 , в. 10-2
хuмuчна реаkцuя меЖgу разтВорu на: Pb(N0 3 ) 2
u КI; ZпС1 2 u K2S; KCI u NaOH; СаС1 2 u Na 3 P0 4 . so:- PbS0 4 1,3.10-4
Означете ВъзмоЖнuте peakцuu със съkратенu
uоннu ураВненuя. со 2 - РЬС0 3 2,7.10-7
з
( здддчд 5 ) По gageнuтe съkратенu uоннu

ураВненuя поgберете gBouku разтВорu на ( здддчд 9 ) В мuнералнuте Bogu се съgърЖат
елеkтролuтu, с kouтo могат ga се осъщест
разлuчнu анuонu: СГ, so:-. са~-. Като uзполз
вят процесuте. Означете гu с пълнu uоннu
Вате таблuцата за разтВорuмосm, преgлоЖе
ураВненuя.
те еkсперuментu , с kouтo ще gоkаЖете налu
с u (р) + 2 ОН(р) -----. Cu(OH) 2 (mB)
2+
чuето на тезu uoнu В мuнерална Boga.
Ag 7р) + l(p) -----. Agl(mB) Изразете преgлоЖенuте процесu със съkра
2+ 2 тенu uоннu ураВненuя.
Са (р) + СО 3 (р) -----. СаСОз (mВ)
( здддчд 10 ) Временната тВърgост на Воgата
н7Р) + ОН(р) • • H20 (m)
се опреgеля от налuчuето на разтВорuмu kaл
2н7Р) + S~~> -----. Н 2 S(г) цueBu u магнезuеВu хugрогенсолu - Са(НСО 3 ) 2 ,
( здддчд в ) Сухuят kалцuеВ guxлopug се uзполз Mg(HC0 3) 2 . За отстраняване на kалцuеВuте u

Ва kато сушuтел ВъВ ВлагоулоВuтелuте. магнезuеВuте uoнu - омеkотяВането на Bogu,
ПреgлоЖете Варuант за получаването му от се uзползВа разтВор на Na 2 C0 3 . Означете
разтВорu на елеkтролuтu. тезu процесu с пълнu u със съkратенu uоннu

ураВненuя.

ДОКАЗВАНЕ НА ЙОНИ В РАЗТВОРИ
Цел: ОтkрuВане u gоkазВане на uoнu В раз ( ЗАДАЧА 1 ) Разполагате с разтВорu на сребъ

тВорu рен нuтрат u оловен guнuтрат. Поgберете
Пособuя: статuВ за епруВетku , епруВетku, eguн peakтuB, с kouтo ga разпознаете kатего
kaпkoBa плочkа, стъkленu пръчuцu u kaпkoмepu рuчно kатuонuте В gВата разтВора. Планu
Paзm8opu на: сребърен нuтрат AgN0 3 , оло раuте gеuстВuята cu u осъществете еkспе
вен guнuтрат Pb(N0 3) 2 , kaлueB uogug КI, солна рuментuте.
kuceлuнa HCI, барuеВ guxлopug ВаС1 2 , guнaтpu Означете uоннообменнuте peakцuu със
eB kарбонат Na 2 C0 3 , guнaтpueB сулфат Na 2 S041 съkратенu uоннu ураВненuя.
натрuеВ xлopug NaCI, натрuеВ uogug Nal,
( здддчд 2 ) Необхоguмо е ga разпознаете раз
натрuеВа основа NaOH, меgен сулфат CuS0 41
тВореното Вещество В четuрu прозрачнu не
Железен тpuxлopug FeCl 3 , алумuнuеВ тpuxлopug
оцВетенu разтВора. Известно е, че те съgър
AICl 3
Жат Na2C0 3 , Na2S041 NaCI, Nal. ПреgлоЖете
1 Пра8uла за безоnасносm Варuант за uзслеgВане на тезu разтВорu, kато
ИзползВаuте малku kолuчестВа от Вещес разполагате със слеgнuте peakтuBu: солна
твата! Работете Внuмателно с kuceлuнuтe u kuceлuнa, разтВорu на ВаС1 2 u AgN0 3 .
с осноВuте! Прu планuране на uзслеgВането uзползВаuте
Peakцuuтe В разтВорu на елеkтролuтu gаВат таб11. 26-1 u таблuцата за разтВорuмост,
Възможност за отkрuВане на няkоu uoнu. В таб kakтo u слеgнuте препоръku:
лuцата са uзброенu познатu kaтuoнu u анuонu • С eguн от peakтuBuтe ще получuте газ
u gопълнuтелна uнформацuя за наблlоgаВанuте само В eguн от разтВорuте.
прuзнацu на peakцuuтe меЖgу тях. Всяkа от • С eguн от peakтuBuтe ще получuте бяла

тезu peakцuu може ga се uзползВа kато kачест yтauka В eguн от останалuте трu разтвора .
Вена за gоkазВане на gВата Buga uoнu. • С eguн от peakтuBuтe ще получuте

yтauku с малkа разлukа В цВета В оста
Таблuца 26-1
налuте gBa разтвора.
Peakmu8 за Прuзнаk за npomuчaнe
йон Осъществете uзслеgВането u попълнете
omkpu8aнe на peakцuяma
таблuцата.
сг дg + бяла ymauka, бързо посuВяВа
г Ag+ блеgоЖьлmа ymauka Разm8ор Прuзнаk за npomuчaнe

Peakmu8
на: на реаkцuя
s 2- Cu 2+, РЬ 2 + чернu ymauku
Na2 C0 3
2
so - Ва + 2
бяла ymauka
4 Na2S0 4
оmgеляне на газ, спецuфuчен
со 32 - н+ NaCI
шум
Nal
Са 2 + со 2 - so 2- белu ymauku
3 ' 4
сВеmлосuняnuxmuecma ymauka, ( ЗАдАЧА з

) Xugpokcuguтe на няkоu металu са
Cu 2+ он-
разmВорuма В амонячна Boga малkо разтВорuмu ВъВ Boga. В няkоu случаu са
спецuфuчно оцВетенu u получаването uм е
бяла nuxmuecma ymauka, раз-
А1 3 + он -
mВаря се В kuceлuнu u В осноВu kачестВена реаkцuя за отkрuВането на съот
РЬ +2 Ветнuте металнu uoнu. От gageнuтe Bu раз

г ярkоЖьлmа ymauka
тВорu поgберете peakтuBu за получаване на
оmgеляне на газ амоняk npu
Nн; он- Cu(OH) 2 , Al(OH) 3 , Fe(OH) 3 . Планuраuте gеuст
слабо загряване
Вuята cu u осъществете тезu хuмuчнu peak-
Прu uзпълненuе на заgачuте uзползВаuте u цuu. Означете протеkлuте процесu със съkра
таблuцата за разтВорuмост . тенu uоннu ураВненuя.
Пoчucmeme u nogpegeme рабоmноmо cu място!
ДОКАЗВАНЕ НА ЙОНИ В РАЗТВОРИ 73

ХИДРОЛИЗА
Солuте са съеguненuя, kouтo се получават прu процеса неу

тралuзацuя. ОчаkВа се Воgнuте uм разтВорu ga са неутралнu.
Heka опuтно ga проВерuм това.
Г7\l В разтВорu на амонuеВ xлopug NH 4CI, натрuеВ xлopug
~ NaCI, натрuеВ ацетат CH 3 COONa с молна kонцентрацuя
с = 1 тol/l прuбаВяме унuВерсален uнgukaтop . Установяват се
разлuчнu стоuностu на рН (фиг. 27-1). В разтВора на амонuеВ
xлopug среgата е kuселuнна, В разтВора на натрuеВ ацетат -
основна , а тозu на натрuеВ xлopug е неутрален.
И трuте солu са gобре разтВорuмu ВъВ Boga u са сuлнu елеk
тролuтu. НаблlоgаВанuте paзлuku В еkсперuмента се обясня
ват с xugpoлuзнu peakцuu, kouтo протuчат ВъВ Воgнuте uм
разтВорu.
r
Хugролuзата на солu е процес на обратuмо BзauмogeucтBue
ме:Жgу uонuте на няkоu солu u Воgата , прu kоето се променя
рН на разтвора.
\.
б)
ХИДРОЛИЗА НА СОЛИ, ПРИ КОЯТО СЕ ПОЛУЧАВА
РАЗТВОР С ОСНОВЕН ХАРАКТЕР
В опuсанuя еkсперuмент таkаВа сол е натрuеВuят ацетат
(фиг. 27-1 В). ВъВ Воgен разтВор тоu е напълно gucoцuupaн на
uoнu, защото е сuлен елеkтролuт.
CH 3 COONa(mB) - . CH 3 COO(pJ + Na t PJ
В случая ацетатнuте анuонu ВзаuмоgеuстВат с H +-uoнu от
Воgата, прu kоето се получават молеkулu на слабата оцетна
В)
kuceлuнa. В резултат на това се променя съотношенuето
Фuг. 27-1. Променu В цВеmа на ме:Жgу kонцентрацuята на н+ u он--uонu .
унuВерсалнuя uнgukamop В paзmBopu
на : а) NH 4 CI; б) NaCI ; В) CH 3 COONa
CH 3 COO(pJ + Na(PJ + H2 0 (m) ~ СН 3 СООН (р) + Na(p) + ОН(р)
ПоВuшената kонцентрацuя на он--uонuте е прuчuна за
осноВнuя хараkтер на разтВора (рН > 7).
Опuсанuят процес мо:Же ga се преgстаВu съkратено:
CH 3COO(pJ + H2 0 (m) ~ СН 3 СООН ( р) + OH(pJ
РазтВорuмuте солu, полученu от сuлнu осноВu u слабu kuce-
лuнu, поgобнu на натрuеВuя ацетат, xugpoлuзupaт u разтВорu
те uм uмат основен xapakmep. Прuмерu за тakuBa солu са
Na 2C0 3 , Na 2 S, NaHC0 3 (coga за хляб), К2 СО 3 , C6H5 COONa u gp.
ХИДРОЛИЗА НА СОЛИ, ПРИ КОЯТО СЕ ПОЛУЧАВА

РАЗТВОР С КИСЕЛИНЕН ХАРАКТЕР
От фиг. 27-1 а се Bu:Жga, че разтВорът на амонuеВ xлopug
NH 4CI uма kuселuнен хараkтер u рН < 7. Тазu сол също е сuлен
елеkтролuт:
NH4Cl(mB) _ . Nн; ( р) + Cl(p)
Полученuте прu guсоцuацuята амонuеВu uoнu Взаuмоgеuст
Ват с uонuте на Воgата u се получава амонuеВ xugpokcug,
kouтo е слаба основа.

Nн; ( р) + Cl(pJ + H20 (m) ~ NH 4 0H (p) + Cl(pJ + Н(Р)
1~
NНз( г) + H20 (m)
ПоВuwената kонцентрацuя на Bogopogнu uoнu е прuчuна за
kuселuннuя хараkтер на разтвора (рН < 7).
Опuсанuят процес мо>kе ga се преgстаВu съkратено :
NH;(PJ + H20 (m) ~ NH 4 0H (P) + Н (Р)

1~
NНз ( г) + H20(m)
РазтВорuмuте солu, полученu от слабu осно8u u сuлнu kuce-
лuнu, поgобнu на амонuеВuя xлopug, xugpoлuзupaт u разтВорuте
uм uмат kuселuнен хараkтер. TakuBa са u gpyгu амонuеВu солu
- NH 4 N0 3 , (NH 4 ) 2S0 4 . РазтВор с kuселuнен хараkтер се получава
u прu xugpoлuзa на солu, полученu от малkо разтВорuмu xugpok- Фuг. 27-2. Xugpoлuзa на FeCl 3 В раз
mВор се gokaзBa с промяна В цВеmа
cugu на металнu uoнu със заряg З+ u 2+ - FeCl 3 , AICl 3 , CuS0 4 u
на унuВерсалнuя uнgukamop.
gp. (фиг. 27-2).
ХИДРОЛИЗА НА ДРУГИ СОЛИ

Hяkou солu са проgуkт на неутралuзацuя мe>kgy слаба kuce-
лuнa u слаба основа. TakuBa са амонuеВ ацетат CH 3 COONH 4 ,
uзползВан kато kонсерВант (Е262), амонuеВ kарбонат (NH 4 ) 2C0 3
u амонuеВ хugрогенkарбонат NH 4 HC0 3 , uзползВанu kато набух
Вателu (Е503). Прu разтВарянето uм ВъВ Boga u kатuонът , u
анuонът xugpoлuзupaт . Напрuмер:
NH;(PJ + НСОЗ( Р) + H20 (m) ~ NH 4 0H(p) +

1~
NНз( г) + H20 (m) СО 2 ( г) + H20 (m)
Получават се gBa слабu елеkтролuта. Хараkтерът на раз
тВора В тозu случаu се опреgеля от степента на елеkтролuт
на gucoцuaцuя (а) на тезu елеkтролuтu.
В разгле>kgанuя случаu Воgнuят разтВор на NH 4 HC0 3 uма
слабо основен хараkтер, тъu kато степента на елеkтролuтна
та gucoцuaцuя на NH 4 0H е по-голяма от тазu на Н 2 СО 3 .
Разтворът на амонuеВuя ацетат uма неутрален хараkтер.
Прuчuната е В еgнаkВата степен на gucoцuaцuя на полученuте
прu хugролuзата слабu елеkтролuтu - NH 4 0H u СН 3 СООН.
РазтВорuте на солu , полученu от сuлнu kuceлuнu u сuлнu
осно8u, напрuмер NaCI, са неуmралнu (фиг. 27-1 б). НатрuеВuят
xлopug е сuлен елеkтролuт. НатрuеВuте Na + u хлорugнuте uoнu
СГ не ВзаuмоgеuстВат с Воgата u разтВорът остава неутра
лен (рН = 7) .
ИзВоgът, kouтo мо>kе ga се напраВu, е, че солu, nолученu om
сuлнu kuceлuнu u сuлнu осно8u, не xugpoлuзupam . TakuBa са
KN0 3 , Na 2S04 , СаС1 2 , Ca(N0 3 ) 2 u gp.
От разглеgанuте прuмерu забелязвате, че хugролuзата е
обратен процес на неутралuзацuята само kогато В нея участ
ва слаб елеkтролuт.
ХИДРО/\ИЭА
ЗНАЧЕНИЕ НА ХИДРОЛИЗАТА
Хugролuзата е процес с голямо значенuе за ЖuВuте орга
нuзмu, бuта u промuшлеността , селсkото стопанство.
Използва се за пречuстВане на Bogu u uзбuстряне на течностu,
за поggърЖане на опреgеленu kuселuнно-осноВнu нuВа В разтВо
рu В промuшлеността. Част от мuнералнuте тороВе са солu,
kouтo xugpoлuзupaт. ПраВuлното торене uзuckBa познаването
на рН на среgата , kоято те съзgаВат , u Влuянuето uм Върху
почвата u органuзмuте В нея. Хugролuзата на няkоu солu позВо
ляВа uзползВането uм В препаратu протuВ kuceлuнu В стомаха,
а kато наО-старо таkоВа среgстВо В бuта се uзползВа разтВор
на coga за хляб.
Сапунuте са солu, полученu от сuлнu осноВu u слабu kuceлu
нu - напрuмер натрuеВ стеарат C17 H35 COONa. Воgнuте uм
разтВорu uмат основен хараkтер (фиг . 27-3) . Хugролuзата на
сапунuте е естествен начuн за пречuстВане на отпаgнu Bogu,
В kouтo се съgърЖат. Полученuте Bucшu мастнu kuceлuнu слу
жат за храна на мukроорганuзмu , а uзлuшъkът от он--оонu се
Фuг. 27-3. Промяна на цВеmа н а
неутралuзuра от kuceлuнu uлu от хugрогенсолu, намuращu се
фенолфmалеuна В разmВор на обuk
ноВен сапун ВъВ Воgата.
Хugролuзата на солu е процес на ВзаuмоgеОстВuе меЖgу няkоu технu Оонu

u Воgата , прu kоето се променя рН на разтВора . Кuселuннu разтВорu се
получават прu xugpoлuзa на солu на сuлнu kuceлuнu u слабu осноВu. Прu
xugpoлuзa на солu , полученu от слабu kuceлuнu u сuлнu осноВu, разтворът
uма основен хараkтер. Солu , полученu от сuлнu kuceлuнu u осноВu , не xugpo-
лuзupaт .
D АмонuеВuят нuтрат u kалuеВuят xлopug са разтВорuмu солu, kouтo се

uзползВат kато мuнералнu тороВе за поgобряВане на плоgороguето на поч
вата. ПреgлоЖете Варuантu за получаването на тезu солu. Опреgелете
хараkтера на Воgнuте uм разтВорu.
11 Вълненu тъkанu трябва ga се перат В неутрална uлu В слабо kuceлa cpega.

Hяkou от перuлнuте препаратu съgърЖат сапунu u Na 2C0 3 . Преценете
поgхоgящu лu са за Вълненu gpexu. Поgkрепете разсъЖgенuята cu с ураВне
нuя.
11 Kou от gageнuтe съеguненuя са поgхоgящu за получаване на разтВорu с

основен uлu с kuселuнен хараkтер : Na 2S, C6 H5COONa, H2S, CuS04' KN0 3 ,
NH 3 , NH 4 N0 3 ?
11 Белuната u gезuнфеkцuращuте препаратu съgърЖат натрuеВ хuпохлорuт
NaCIO. Те са лугаВu u техните разтВорu uмат рН > 7. Обяснете тезu фаkтu .

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА рН НА РАЗТВОРИ
И ПРОДУКТИ В ПРАКТИКАТА
Цел: ИзслеgВане на рН на разтВорu u пpogyk ( ЗАДАЧА 2 ) В сапуненu разтВорu не трябва ga
тu, uзползВанu В праkтukата се перат Вълненu gpexu, защото губят своята
Пособuя: статuВ за епруВетku , епруВетku , форма u пухkаВост. РазтВор на coga за хляб се
прuема В gомашнu услоВuя прu „kuceлuнu В сто
стъkленu пръчuцu, пuпета uлu гутатор, kaпko
маха" . РазтВорът на сuн kамъk не се прuлага В
Ba плочkа
чuст Bug В селсkото стопанство, а от него се
Peakтu8u u матерuалu: унuВерсален uнgu прuготВя борgолезоВ разтВор чрез прuбаВяне
kaтop (uнgukaтopнa лента) , gестuлuрана на гасена Вар Са(ОН) 2 .
Boga, пuтеона Boga, Bogнu разтВорu на солна ИзслеgВаuте с унuВерсален uнgukaтop рН
kuceлuнa HCI, оцетна kuceлuнa СН 3 СООН , на разтВорu на : сапун , coga за хляб NaHC0 3 ,
сапун , NaHC0 3 , CuS04' NaCI , NH 4 CI , AICl 3 , сuн kамъk CuS041 готВарсkа сол NaCI. Нанесете
Na 2C0 3 резултатuте В табл. 28-1.
Прu работата uзползВаuте послеgоВа
0SJ Пра8uла за безопасност cu
телността на gеuстВuята, опuсанu В заg. 1.
ИзползВаuте малku kолuчестВа от Веще НапраВете uзBog за kuселuнно-осноВнuя
ствата! Работете Внuмателно! Кuселuнuте u хараkтер на разтВорuте на uзслеgВанuте
осноВuте са опаснu. Не goпyckauтe ga попаg солu .
нат peakтuBu Върху kоЖата u gpexuтe Bu! Таблuца 28-1
( ЗАДАЧА 1 ) С помощта на унuВерсален uнguka Paзm8opu рН
тop опреgелете стоuностuте на рН на gес

сапун
тuлuрана u пuтеuна Boga u на разтВорu на
coga за хляб
HCI, СН 3 СООН, NaHC0 3 u NH 4 CI. Нанесете
резултатuте В таблuца. сuн kамъk
Послеgо8ателност на gеuст8uята: гomBapcka сол

• Отрежете от uнgukаторната лента 6
парченца с gълЖuна 0,5 ст. На kakBo се gълЖат полученuте резултатu?
• Поставете гu В 6 отgелнu гнезgа на kап Kak те обясняват uнформацuята , преgстаВена

kоВата плочkа (В отgелнu чacoBнukoBu В началото на заgачата?
стъkла). ( ЗАДАЧА з ) В трu епруВетku uма натрuеВ xлo

• С помощта на стъkлена пръчuца нанесе pug, алумuнuеВ тpuxлopug u guнaтpueB kарбо
те по 1- 2 kaпku от uзслеgВанuте пробu нат. ДоkаЖете еkсперuментално само с uнgu
Върху uнgukaтopнuтe xapтuu. kaтop koe Вещество В kоя епруВетkа се намuра.
Слеg Всяkа проба промuВаuте с gестuлuра Съставете план за еkсперuментална ра
на Boga стъkлената пръчuца uя поgсушаВаuте бота.
с фuлтърна хартuя. Попълнете табл. 28-2.
Направете uзBog за хараkтера на uзслеgВа Таблuца 28-2
нuте пробu.
Enpy6emka №1 №2 №З
Обяснете разлuчнuте стооностu на рН за
разлuчнuте пробu. Вещесm6о
Почuстете u nogpegeтe работното cu място!
ОПРЕДЕ/\ЯНЕ НА РН НА РАЗТВОРИ И ПРОДУКТИ В ПРАКТИКАТА 77

РАЗТВОРИ НА ЕЛЕКТРОЛИТИ
РазтВорuте на елеkтролuтuте u на неелеk 5.1. ИзползВаuте gаgената uнформацuя u опре

тролuтuте се разлuчаВат по сВоuстВа : елеk gелете kou kaлueBu солu са разтВоренu В
тропроВоgност , осмотuчно налягане, uзмене трuте епруВетku .
нuе на температурата на kuпене u топене.
5.2. КаkъВ е хараkтерът на тезu разтВорu
( ЗАдАЧА 1 ) В таблuцата са преgстаВенu пpegu uзслеgВането? Обосновете Вашuя отго
стоuностu на осмотuчното налягане В трu
Вор .
разтвора с молна kонцентрацuя 0,01 тol/L прu
5.3. Означете с пълно u със съkратено uонно
25 ° С. Обяснете прuчuнuте за разлukuте В
ураВненuе реаkцuята, kоято протuча В
gаннuте . Kou от тезu разтВорu проВе:Жgат
епруВетkа В.
елеkтрuчен тоk?
ВзаuмоgеuстВuето ме:Жgу kuceлuнu u осноВu
РазmВор Осмоmuчно налягане
(с = 0,01 mol/ L) на : (atm) u промяната на цВета на uнgukaтopuтe В раз
лuчнu по хараkтер разтВорu се uзползВа прu
0,24
kuселuнно-осноВното тuтруВане. ТuтруВането
NaCI 0,46 на разтВор на сuлна kuceлuнa с разтвор на

натрuеВа основа се проВе:Жgа прu uнgukaтop
0 ,66
фенолфталеuн go поява на блеgорозоВ цВят на
разтВора (фиг. 29-1) .
( ЗАдАЧА 2 ) В трu чашu с еgно u също kолuчес
тВо Boga е напълно разтВорен по 1 тоl от
слеgнuте солu: KN0 3 , NaCI, K2 S0 4 . РазтВорuте
uмат еgна u съща температура. За kou от тях
мо:Же ga се преgполо:Жu , че uма наu-голяма елеk
тропроВоgност прu тезu услоВuя?
( ЗАДАЧА з ) Групuраuте означенuте Вещества

С 2 Н 5 0Н, Н 2 0, NaOH, СН 3 СООН , H2S04' NH 4 0H ,
С 6 Н 12 0 6 kато: елеkтролuтu u неелеkтролuтu ;
сuлнu u слабu елеkтролuтu; kuceлuнu u осноВu.
-
1 .
Колба с
( ЗАДАЧА 4 ) Съставете схема за kлacuфukaцuя ___ __
В о gе_н
на kuceлuнuтe, осноВuте u солuте по uзбранu разmВ ор на
от Вас прuзнацu . kuceлuнa L_Jl.!!!!IUJ

Б lo pema с TumpyBaнe
( ЗАДАЧА 5 ) В трu обозначенu епруВетku А, Б u
В о gен р азmВор на kuc eлuнa
В са постаВенu разтВорu на kaлueBu солu. Прu на осн о ва с о сн о ва npu
с точна uнgukam o p
праkтuчесkо uзслеgВане на тезu разтВорu са
kонценmрацuя фе н олфmалеuн
наблlоgаВанu слеgнuте променu:
• Бяла yтauka се образува прu прuбаВяне на
Фuг. 29-1. TumpyBaнe
разmВор на сребърен нumpam В епруВетkа В.
• Белu yтauku се образуват В епруВетku А
u Б прu прuбаВяне на разтВор на барuеВ ( ЗАдАЧА 6 ) ТuтруВан е 20 ст 3 разтВор на
guxлopug . сярна kuceлuнa с разтВор на натрuеВа основа
• Към образуВанumе yтauku В eпpyBemku А u с молна kонцентрацuя О , 1 тol/L . За пълна неу
Б е прuбаВена солна kuceлuнa . Yтaukama В тралuзацuя са uзползВанu 40 ст 3 разтВор от
eпpyBemka А се разтваря с отgеляне на газ. основата . Оnреgелете kолuчестВото Веще
Утаukата В епруВетkа Б не се променя . ство kuceлuнa В uзслеgВанuя разтВор.

РАЗТВОРИ И РАЗТВОРИ НА ЕЛЕКТРОЛИТИ
onucBaм разтварянето на Веществата ВъВ Boga u Влuянuето на температурата

1, 4
u налягането Върху разтВорuмостта.
разлuчаВам насuтенu, ненасuтенu u npecuтeнu разтВорu no onucaнue,
2,4
еkсnерuменталнu u графuчнu gаннu.
uзчuсляВам молна kонцентрацuя u масова част на Вещества В разтВор. 3

сВързВам сВоuстВата на разтВорuте с kонцентрацuята на частuцuте на
5
разтВореното Вещество.
сВързВам разтВорuмостта на Веществата със значенuето uм за органuзмuте u

6
с npakтuчeckoтo uм nрuлоЖенuе.
разлuчаВам елеkтролuтu u неелеkтролuтu no строеж u сВоuстВа. 7

onucBaм елеkтролuтната gucoцuaцuя на съеguненuя ВъВ Воgен разтВор. 8
обяснявам kuселuнността u основността на Воgнuте разтВорu u гu сВързВам със
9, 14
стоuността на рН.
gаВам npuмepu за peakцuu меЖgу Bogнu разтВорu на елеkтролuтu. 10

uзразяВам peakцuu мe>kgy Bogнu разтВорu на елеkтролuтu със съkратенu uоннu
11, 13
ураВненuя.
nрогнозuрам ВзаuмоgеuстВuя мe>kgy разтВорu на елеkтролuтu, kато uзnолзВам

12
таблuца за разтВорuмост.
nланuрам хuмuчен еkсnерuмент за gоkазВане на uoнu. 13
аналuзuрам gаннu от npoBegeн хuмuчен еkсnерuмент за оnреgеляне на рН на
14
разтВорu .
CJJ Поgберете nogxogящuтe gyмu, за ga се W Молната kонцентрацuя на 200 ст 3

получат Вернu тВърgенuя. разтВор, съgър>kащ 4 g натрuеВа основа
1.1. РазтВорuте са хомогенни/хетерогенни (M(NaOH) = 40 g/тol), е :
смесu. а) 5 тol/L
1.2. Състоянuето на разтвореното ВещестВо/ б) 0,50 тol/L
разтВорите11я оnреgеля състоянuето на раз В) 0,25 тol/L
тВора. г) 0,0005 тol/L
1.3. Прu разтВарянето на Веществата ВъВ CI) Оnреgелете no gаgената графukа:

Boga се uзВършВа хиgратация/неутра11изация.
100
1.4. РазтВорuмостта на азота ВъВ Boga се 111
D) 90
о
поВишаВа/поншkаВа npu nоВuшаВане на наляга ф 80
D)
нето. о 70
,..
о
GJ Оnреgелете Buga на разтВора, ako npu а; 60
разтварянето на натрuеВ xлopug npu постоян Ё 50

(,)
о 40
на температура на gъното на съgа остава ::!:
::::J
неразтВорено Вещество. Q. 30
о
ф
20
а) насuтен Е
м
10
б) ненасuтен 111
Q.
о
В) nресuтен о 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100
г) uзотонuчен meмnepamypa,
0
С
РАЗТВОРИ И РАЗТВОРИ НА Е/\ЕКТРО/\ИТИ 79

4.1. koe Вещество uма наu-голяма разтВорu а) Разтворът А е kuселuнен u kонцентра
мост прu 10 ° С? цuята на xugpokcugнuтe uoнu В него е по-голя
4.2. kakъB е Вugът на разтВор на kaлueB ма от тазu на Bogopogнuтe.
нuтрат KN0 3 прu 40 °С, ako В него се съgър б) Разтворът А е kuселuнен u kонцентра
Жат 70 g разтворено Вещество В 100 g Boga? цuята на Bogopogнuтe uoнu В него е по-голяма
4.3. kakъB е Вugът на разтВор на kaлueB xлopug от тазu на xugpokcugнuтe .
прu 40 ° С, ako В него се съgърЖат 30 g разтво В) Разтворът Б е основен u kонцентрацuu
рено Вещество В 100 g Boga? те на Bogopogнuтe u xugpokcugнuтe uoнu В
( ] ) Прu разреЖgане на разтвор на натрuеВ него са раВнu.
xлopug: г) РазтВорът Б е основен u kонцентрацuя
а) температурата на замръзване u тем та на xugpokcugнuтe uoнu В него е пo-Bucoka
пературата на kuпене се понuЖаВат. от тазu на Bogopogнuтe uoнu.
б) температурата на замръзване u тем GOJ Хuмuчна реаkцuя с отgеляне на газ про

пературата на kuпене се поВuшаВат. тuча меЖgу разтВорu на:
В) температурата на замръзване се поВu а) NaCI u AgN0 3
шаВа, а температурата на kuпене се понuЖаВа. б) Na 2C0 3 u HCI
г) температурата на замръзване се понu В) ВаС1 2 u H2S0 4
ЖаВа, а температурата на kuпене се поВuшаВа . г) КОН u H2S0 4
(!) ПоВехналu цВетя uлu зеленчуцu Възвръ ( ] ] Реаkцuята меЖgу разтВорuте на Pb(N0 3)2
щат пърВоначалнuя cu Bug, kогато се поста u К1 се означава със съkратеното uонно ураВ
вят В стуgена Boga. Прuчuна за това е:
ненuе:
а) разтВарянето
а) К(Р) + NОЗ( Р) --+ КNОз( р)
б) осмозата
В) guфузuята б) 2 К(р) + NOS(p) --+ KNOз(mB)
г) елеkтролuтната gucoцuaцuя В) РЬ~;) + l(p) --+ РЫ(Р)
CD Кое от слеgнuте тВърgенuя НЕ се отна г) Рь~;) + 2 l(p) --+ РЫ2(mВ)
ся за елеkтролuтu? @ йонuте от kоя група НЕ могат ga прu
а) ПроВеЖgат елеkтрuчен тоk В разтвор.
състВат еgноВременно В eguн разтвор?
б) Воgнuте uм разтВорu uмат пo - Bucoko
а) Na+, N03, к+, сг
осмотuчно налягане от теоретuчно uзчuсле
ното.
б) Са 2 + , СГ, СН3Соо-, А1 3 +
В) Имат молеkулен строеж u неполярна В) Cu 2+, NОЗ, к+ , он-
kоВалентна Връзkа . г) cu 2+, so~-. Nн;, сг
г) РазтВорuте uм съgърЖат протuВопо
лоЖно зареgенu uoнu.
@ Като peakтuB за gоkазВане на Ва 2 + -uoнu
В разтВор на ВаС1 2 може ga се uзползВа раз
Ш Опреgелете В koe от ураВненuята, uзра твор на:
зяВащu елеkтролuтна gucoцuaцuя , е gопусната
а) NaCI б) HCI
грешkа. В) H2S04 г) AgN0 3
а) кон ( Р) - . . КО(Р> + н(Р> Означете реаkцuята с пълно uонно u със
б) CH 3COONa(P) --+ СН 3 СОО(р) + Na (р) съkратено uонно ураВненuе.
В) HBr(P) --+ Н (р) + Br(p)
@ В gBa Bogнu разтвора е опреgелено
г) Na 2S04 (p) --+ 2 Na(P) + SO~(p)
рН > 7. Възможно е разтВорuте ga съgърЖат:
W За gBa разтВора А u Б са uзВестнu слеg а) К 2 СО 3 , NaHC0 3
нuте стоuностu на рН: А - рН = З; Б - рН = 12. б) NaCI, KCI
Опреgелете koe от слеgнuте тВърgенuя е В) H2S0 4 , HCI
Вярно u koe - неВярно. ОтгоВорете с ДА uлu НЕ. г) NH 4 N0 3, NH 4 CI

ОКИСЛЕНИЕ И РЕДУКЦИЯ.
СТЕПЕН НА ОКИСЛЕНИЕ
Ученuте нарuчат ВзаuмоgеuстВuето на металuте с kucлo
poga okucлeнue (фиг. 30-1 ). Отнемането на kucлopoga от
металнuте okcugu с цел получаване на чuст метал е опреgеле
но kато pegykцuя. Taka оkuслuтелно-реgуkцuоннuте процесu
пърВоначално се сВързВат основно с kucлopoga.
С разВuтuето на теорuuте за строежа на атома се проме
ня u разшuряВа преgстаВата за оkuслuтелно-реgуkцuоннuте
процесu.
СТЕПЕН НА ОКИСЛЕНИЕ
8 KakBo е cmeneн на okucлeнue?

Фuг. ЗО-1 . BзauмogeucmBue на маг
Прu хuмuчнu peakцuu металuте отgаВат елеkтронu u се незuu u алумuнuu с kucлopog
преВръщат В полоЖuтелнu uoнu. Заряguте uм В съеguненuята

се означават kато целu чuсла - са 2 +0 2-.
Прu съеguненuята с kоВалентна полярна Връзkа заряguте са
частuчнu. По-елеkтроотрuцателнuят елемент прuВлuча обща
та елеkтронна gBouka u прu него ВъзнukВа частuчен отрuцате
лен заряg, а прu gругuя елемент - частuчен полоЖuтелен. Ako +2 -2
са 2 + 0 2- Са О
Възнukналuте заряgu се прuемат условно за целu, се опреgелят
· kато степен на okucлeнue (фиг. 30-2). 8+ 8- +1 -1
H-CI Н CI
Степента на okucлeнue е услоВнuят заряg на атомuте В
28- +1 -2
хuмuчнuте съеguненuя, kouтo бuха получuлu те, ako kоВа о
8+ / '-. 8+ Н 20
лентнuте полярнu Връзku се прuемат за uоннu. Означава се н н
със знаk „+" uлu „-" u цuфра наg хuмuчнuя знаk на елемента.
Фuг. 30-2. Cmeneн на okucлeнue npu
-3 +1 +1 -2 съеguненuя с uонна u с kоВаленmна
Напрuмер: NH 3 , Н 2 0. полярна Връзkа
Степента на okucлeнue може ga uма стоuностu от -4 през
О go +8.
8 ПраВuла за опреgеляне на cmeneнume на okucлeнue
Прu опреgеляне на степента на okucлeнue на елементumе се
прuлагат слеgнuте праВuла:
• В простuте Вещества степента на okucлeнue на елемен-
Таблица 30-1
тuте е нула.
о о о о
Н2, 0 2, N2 , Na Неметал Cmeneн
8 сьеguне- на okuc- Прuмерu
• Металuте В съеguненuята cu uмат Вuнагu полоЖuтелна
нuе с: ленuе
степен на okucлeнue . +1 - 1
• В хuмuчнuте съеguненuя kuслороgът uма степен на okuc- KCI
лeнue - 2, а Воgороgът - +1. меmал +1 - 2
ompuцa-
+1 -1 +1 -1 +2 -1 +1 -1 +2 -1 uлu
mелна
H2 S
Изkлlоченuя: Н 2 0 2 ,
Na 2 0 2 , OF 2 , NaH, СаН 2 Bogopog -4 +1
СН 4
• повечето неметалu В съеguненuята cu могат ga uмат
+4 - 2
разлuчна степен на okucлeнue (табл. 30-1 ).
80 2
• Прu uоннuте съеguненuя тя съВпаgа със заряgа на uонuте. +1 - 2
nолоЖu-
• Алгебрuчната сума от степенuте на okucлeнue на еле kucлopog С1 2 0
mелна
+7 - 2
ментuте В съеguненuето е О. За слоЖнuте uoнu сумата е
С1 2 0 7
раВна на заряgа uм (ma611. 30-1 ).
ОКИС/\.ЕНИЕ И РЕДУКЦИЯ. СТЕПЕН НА ОКИС/\.ЕНИЕ 81

!ZJ Опреgелете степента на okucлeнue на елементuте ВъВ
ВещестВата MgO, S0 3 , CuCl 2 , H2 S041 НСНО.
ОКИСЛЕНИЕ И РЕДУКЦИЯ
о
1 оkис11ение
о
+
+2 -2 Знаете, че магнезuят uзгаря с ослепuтелно бяла сВетлuна
2 Mg + 0 2 ---. 2 Mg 0 ( фиг. 30-1 ). Да прослеguм kak се променят степенuте на okuc-
1 реgуkция f лeнue В процеса на BзauмogeucтBue . Bceku атом магнезuu
отgаВа по 2 елеkтрона u се преВръща В uон. Степента му на
Фuг . 30-3. Okucлeнuemo u pegykцuя okucлeнue се пoBuwaBa от О go +2. Атомите на магнезuя се
ma - npoцecu, сВързанu с обмен на
eлekmpoнu. okucля6am (фиг. 30-3).
о +2
Mg - 2 е- ---. Mg okucлeнue - отgаВане на елеkтронu
Bceku от kucлopogнuтe атомu прuема по gBa елеkтрона u се

преВръща В отрuцателно зареgен okcugeн uон. Степента на
okucлeнue на атомuте му се понuЖаВа от О go -2. Атомите на
1 оkисление kucлopoga се pegyцupam.

о о +2 -1 о -2
Cu + С1 2 - - - . Cu Cl 2 О + 2 е- ---. О pegykцuя - прuемане на елеkтронu
1 реgуkция f Okucлeнuemo е процес на отgаВане на елеkтронu, прu kоето

се пoBuwaBa степента на okucлeнue. Процесът на прuемане на
о +2
елеkтронu е сВързан с понuЖаВане на степента на okucлeнue u
Cu -2е- ---. Cu
се нарuча pegykцuя.
о -1
2CI + 2.1е- ---. 2CI Прu ВзаuмоgеuстВuето на меg с хлор елементът меg, поgоб
но на магнезuя, пoBuwaBa степента cu на okucлeнue u се оkuс
Фuг. 30-4. BзauмogeucmBuemo мe>k
gy меg u хлор е okucлumeлнo - pegyk
ляВа. Хлорът , поgобно на kucлopoga , понuЖаВа степента cu на
цuoнeн процес. okucлeнue u се pegyцupa (фиг. 30-4).
Оkuсленuето u реgуkцuята Вuнагu протuчат заеgно.
НеВъзмоЖен е процес на okucлeнue, ako лuпсВа атом uлu gруга
частuца, kоято ga прuеме отgаgенuте елеkтронu. Пopagu това
процесuте се опреgелят kато оkuслuтелно-реgуkцuоннu .
Процесu , kouтo протuчат с uзмененuе на степента на

okucлeнue на атомu uлu на uoнu В резултат на прехоg на
елеkтронu , са оkuслuтелно-реgуkцuоннu.
РЕДУКТОРИ И ОКИСЛИТЕЛИ
Г!\l Да нагреем В епруВетkа смес от черен меgен okcug u
о
k
Cu 2
+ u..J Въглероg. Ckopo по стените на епруВетkата се наблlоgа
оkuслuтел Ва розоВо-черВен налеп от отgелената меg.
u
с
+2 р
Да uзразuм с ураВненuе наблlоgаВанuя процес u означuм про
е
л
цесuте на okucлeнue u pegykцuя (фиг. 30-5) .
е 9
+1 у
н
u k • 1
е ц +2 -2 о о +2 -2
о
pegykтop u Cu o (mB) + c (mB) ____. Cu (mB) + со (г)
с я
о +2
Фuг. 30-5. Измененuе на cmeneнume Pegykmop С - 2е- ---. С оkисление
на okucлeнue на елеменmumе npu
+2 о
BзauмogeucmBue на меgен okcug u
Въглероg Okucлumeл Cu + 2е- ---. Cu реgуkция

Частuцuте, kouтo променят степенuте cu на okucлeнue, са
uонuте на меgта u атомuте на Въглероgа.
Атомuте на Въглероgа отgаВат елеkтронu, поВuшаВат сте
пента cu на okucлeнue от О go +2. Въглероgът е pegykmop u се
оkuсляВа.
Меgнuте uoнu прuемат елеkтронu, понuЖаВат степента cu
на okucлeнue от +2 go О . Те са okucлumeлu u участват В про
цеса pegykцuя .
В табл. 30-2 е преgстаВено сраВненuето на осноВнuте
xapakтepucтuku на оkuслuтелuте u pegykтopuтe.
Таблuца 30-2
Xapakmepucmuku Pegykmopu Okucлumeлu
чacmuцu amoмu uлu оонu amoмu uлu Оонu
обмен на eлekmpoнu omgaBam eлekmpoнu npueмam eлekmpoнu
cmeneн на okucлeнue noBuwaBam cmeneнma noнu>kaBam cmeneнma

cu на okucлeнue cu на okucлeнue
процес okucляBam се pegyцupam се
ВъВ Bceku оkuслuтелно-реgуkцuонен процес броят на отgа

gенuте елеkтронu от pegykтopa е раВен на броя на прuетuте
елеkтронu от оkuслuтеля. Тозu баланс на елеkтронuте се
uзползВа прu uзраВняВането на хuмuчнu ураВненuя.
Оkuслuтелно-реgуkцuоннuте процесu протuчат с промяна В степента на

okucлeнue на елементuте пopagu прехоg на елеkтронu от egнu атомu (uoнu)
kъм gpyгu атомu (uoнu).
Pegykтopu са атомu uлu uoнu, kouтo прu хuмuчнuте peakцuu отgаВат елеk
тронu, поВuшаВат степента cu на okucлeнue u се оkuсляВат.
Okucлuтeлu са атомu uлu uoнu , kouтo прu хuмuчнuте peakцuu прuемат елеk
тронu u понuЖаВат степента cu на okucлeнue. Те се реgуцuрат.
Процесът на отgаВане на елеkтронu се нарuча okucлeнue, а на прuемане -
pegykцuя. двата процеса протuчат Вuнагu еgноВременно.
а Опреgелете степенuте на okucлeнue на елементuте ВъВ ВещестВата 0 2,

Н 2 0, К 2 0, Na 2S, СаС1 2 , KCI0 3 , H2S0 4 , NaOH, СН 3 -СН 2 -ОН.
Алгорuтъм за опреgеляне степенuте на okucлeнue:

+1 х -2
1. Означете неuзВестната степен на okucлeнue с х, К N 0 3.
2. Съставете ураВненuе от сумата на Bcuчku степенu на okucлeнue на
Bcuчku състаВнu атомu 1.( +1) + 1. х + 3.(-2) = О.
3. Изчuслете х. Отг. х = 5.
D ДоВършете ураВненuята на peakцuuтe. Опреgелете pegykтopa u оkuслu
теля. Означете прехоgа на елеkтронu.
Na(mB) + S(mB) __.. Ca(mB) + H20(m) __..

sо2(г) + 02 (г) __.. КВг ( Р) + С1 2 (г) - - . .
ОКИС/\ЕНИЕ И РЕДУКЦИЯ. СТЕПЕН НА ОКИС/\ЕНИЕ 83

ОКИСЛИТЕЛИ И РЕДУКТОРИ
( ЗАДАЧА 1 ) Попълнете пропуснатuте gyмu u • Опреgелете kou от елементuте, участ
uзразu В теkста. Ващu В реаkцuята , променят степента
Оkислително-реgуkционните процеси про- cu на okucлeнue.

О +1 -1 +З -1 О
тичат с .................... В степента на оkисление
на елементите и ..... .. ............ .... на елеkтрони.
Al(mB) + HCl(p) ---. AIClз(p) + Н 2 ( г)
Процесьт на .................... на елеkтрони е оkис- • Опреgелете оkuслuтеля u pegykтopa u
ление, а ....................... на елеkтрони - реgуkция. uзразете елеkтроннuя прехоg с елеk
Атоми (или йони), kоито при химичните реаk- mронно-uоннu ураВненuя.
ции ................... ..... елеkтрони, ........... ... ..... сте- О _ okucлeнue +З
Pegykтop: Al (mB) - Зе Al (P)
пента си на оkисление, се реgуцират и се нари-
+1 о
чат ................ .. ...... . Процесите на оkисление и
Оkuслuтел: 2 Н ( р) + 2.1 е- pegykцuя Н2
реgуkция протичат ........................ .
• Опреgелете броя на обмененuте елеkтро
( ЗАДАЧА 2 ) С хuмuчнu ураВненuя са означенu нu kато наu-малkо общо kратно на броя на
процесu с участuето на сяра u неuнu съеguне отgаgенuте u на прuетuте елеkтронu.
нuя : • Опреgелете kоефuцuентuте преg pegyk-
тopa u оkuслuтеля - НОК се разgеля на
( 1) Н 2(г) + S(mB) "" .., Н2S (г)
броя на отgаgенuте/прuетuте елеkтронu.
(2) S(mB) + 02 ( г) ___. S02( г)
о +З
(3) 2 Н 2 S ( г) + S0 2 (г) ---. 3 S(mB) + 2 Н 2 0 ( г) AI _ Зе- okucлeнue AI
1
1 Зе
-
2
(4) 2 Н 2 S (г) + 3 0 2 ( г) ---. 2 SО 2 (г) + 2 Н 2 0(г) +1 pegykцuя О : НОК = 6
2Н+2.1е- н 21 2е- З
( 5) 2 NaOH(p) + H2S(P) ---. Na 2S(p) + 2 H20 (m)
• ЗапuсВат се kоефuцuентuте В хuмuчно
(6) 2 SО 2 (г) + 0 2 (г) "" • 2 SОз ( г) то ураВненuе. ПраВu се проВерkа.
А) Kou от означенuте процесu НЕ е оkuслu
2 Al(mB) + 6 HCl(p) ---. 2 AIClз ( p) + 3 Н 2 ( г)
телно-реgуkцuонен?
Сега е Ваш peg!
Б) Опреgелете степенuте на okucлeнue на
елементuте В означенuте Вещества . Коя е ( ЗАДАЧА 4 ) Като спазвате опuсаната после
Вuсшата степен на okucлeнue на сярата u kоя gоВателност, gоВършете u uзраВнете оkuслu
- наu-нuсkата? телно-реgуkцuоннuте процесu:
В) Вkou от процесuте елементът сяра е Ca(mB) + С1 2 ( г) ---. Ca(mB) + H20 (m) ---.
оkuслuтел u В kou - pegykтop? В kou степенu
Na(mB) + О2( г) ---. Mg(mB) + HCl(p) ---.
на okucлeнue елементът сяра може ga е u
KakBa е „ ролята" на металuте В тезu про
оkuслuтел, u pegykтop?
цесu?
( ЗАДАЧА з ) Означете с ураВненuе Взаuмо
( ЗАДАЧА 5 ) Хuмuчнuят елемент алумuнuu про
gеuстВuето на алумuнuu с разреgена солна
явява голяма xuмuчecka аkтuВност спрямо
kuceлuнa. Опреgелете оkuслuтеля u pegykтopa
kucлopoga. Означете с ураВненuя горене на
u означете прехоgа на елеkтронu.
алумuнuя u ВзаuмоgеuстВuето му с Fe 20 3 , прu
УпьтВане: Прu uзразяВане u uзраВняВане на
kоето се получава Желязо - алумuнотермuя.
оkuслuтелно-реgуkцuоннuте процесu спазВаu
Опреgелете pegykтopa u оkuслuтеля . Означете
те слеgната послеgоВателност:
прехоgа на елеkтронu .
• Съставете схемата на хuмuчната реаk
цuя - запuшете хuмuчнuте формулu на ( ЗАДАЧА в ) МраВченuят aлgexug НСНО Взаuмо
uзхоgнuте u на полученuте Вещества. gеuстВа с Bogopog u се получава метuлоВ алkо
Al (mB) + HCl(p) ---. AIClз ( p) + Н 2 (г) хол СН 3 0Н. Прu реаkцuята „сребърно оглеgало"

алgехugът реагuра с амонячен разтВор на Б) елемента, чuuто атомu наu-труgно ще
Ag 2 0 u се получава мравчена kuceлuнa НСООН. отgаВат елеkтронu.
• Означете gВата процеса, опреgелете
( ЗАДАЧА 8* ) Елементът ВъВ Вuсшата cu сте
степенuте на okucлeнue на елементuте
пен на okucлeнue се проявява само kато
пpegu u слеg реаkцuята.
оkuслuтел. Елементът В нuсшата cu степен
• В kou от процесuте Въглероgнuят атом от
на okucлeнue е само pegykтop. Вещества,
aлgexuga е pegykтop u В kou - оkuслuтел?
kouтo съgърЖат атомu на елемент В меЖguн
Коя от peakцuuтe може ga се нарече pegyk-
на степен на okucлeнue, В заВuсuмост от
цuя на aлgexug u kоя - okucлeнue на aлgexug?
услоВuята се проявяват u kато okucлuтeлu, u
( ЗАДАЧА 7* ) Способността на атомuте на kато pegykтopu. Kou от означенuте частuцu
хuмuчнuте елементu ga отgаВат uлu прuемат могат ga са само okucлuтeлu u kou - само
елеkтронu е сВързана kakтo с атомнuте pagu- pegykтopu?
ycu, таkа uс броя на отgаВанuте uлu прuеманu
Н 2 , Н 202 , Mg, СН 4 , СО, СО 2 , С1 2 , k. H2 S04
елеkтронu.
Като uзползВате фиг. 31-1, опреgелете: За неметалuте Вuсшата степен на okucлe
А) елемента, чuuто атомu наu-лесно отgа нue е полоЖuтелна u чuслено съВпаgа с номера
Ват елеkтронu; на А-групата.
Фuг. 31-1. Измененuе на amoмнume paguycu по пepuogu u по групu
IA llA lllA IVA VA VIA VllA VlllA

1 2 13 14 15 16 17 18
н
•
Не
2
Li • • •
Ве в с •N •
о •
F •
Ne
з
Na Mg AI Si • •
р s CI Ar
4
к Са Ga Ge • •
As Se Br •Kr
5
ln Sn sь Те Хе
Rb Sr
6
At
8Rn
TI РЬ Bi Ро
Cs Ва
ОКИСЛИТЕ/\И И РЕДУКТОРИ 85
ОКИСЛЕНИЕ И РЕДУКЦИЯ В РАЗТВОРИ
Много оkuслuтелно-реgуkцuоннu процесu протичат В раз

тВорu на елеkтролuтu . Например ВзаuмоgеuстВuето на мета
лите с kuceлuнu uлu с разтВорu на солu. Прu хuмuчнuте peakцuu
amoмume на металите се прояВяВат kато pegykтopu - отgа
Ват елеkтронu u се оkuсляВат. Те се разлuчаВат по своята
аkтuВност.
СРАВНЕНИЕ НА АКТИВНОСТТА НА
МЕТАЛИ И ТЕХНИ ЙОНИ
Heka чрез еkсперuментu ga сраВнuм аkтuВността на няkоu
от познатите Bu металu .
ГКl В разтВор на меgен сулфат се потапя Железен гВозgеu (пла
~ стuнkа). НаблlоgаВа се, че сuнuят цВят на разтвора uзблеg
няВа, а Железният гВозgеu се пokpuBa с черВена меg (фиг. 32-1) .
Процесът се означава с ураВненuето:
2 2
Fe(mB) + Cu (;) + SO:(p) ---+ Fe (;) + SO:(p) + Cu(mB)
Опреgелете pegykтopa u оkuслuтеля В тозu процес.
Атомите на Желязото отgаВат елеkтронu, поВuшаВат сте
пента cu на okucлeнue. Те са pegykтopu u се оkuсляВат go uoнu.
Меgнuте uoнu прuемат отgаgенuте елеkтронu, понuЖаВат
степента cu на okucлeнue. Те са okucлuтeлu u се реgуцuрат.
Фuг. 32-1. B зa uмogeucmBue на Желя

Pegykmop: Fe - 2е- ---+ Fe + 2
okucлeнue
зо с разmВор на CuS0 4
Okucлumeл: Cu + + 2е- ---+ Cu
2
pegykцuя
Ako В разтВор на Железен сулфат се потопu меgна пластuн
kа, BзauмogeucтBue не протuча.
ИзВоg: Желязото е по-gобър pegykтop от меgта.
Да потопuм меgна пластuнkа В разтВор на сребърен нuтрат.
Г7\l Пластuнkата се пokpuBa с блестящо сребро, а разтВо
l.4.Jрът се оцВетяВа В сuньо (фиг. 32-2).
Опреgелете pegykтopa u оkuслuтеля В тозu процес.
Cu(mB) + 2 Ag (;) + 2 NОЗ(р) ---+ 2 Ag (mB) + Cu + 2 NОЗ(р)

2
(+p)
Pegykmop: Cu - 2е- ---+ Cu + 2

okucлeнue
Okucлumeл: 2дg+ + 2.1е- ---+ 2Ag pegykцuя
Ako В разтвор на меgен сулфат се потопu сребърна нuшkа,
променu не се наблlоgаВат.
ИзВоg: Меgта е по-gобър pegykтop от среброто.
Тезu еkсперuментu нu позВоляВат ga пogpeguм трите мета
ла - Желязо, меg u сребро, В peg по намаляване на тяхната
реgуkцuонна способност.
Fe Cu Ag
Фuг. 32-2. BзauмogeucmBue на меg с Реgуkцuонната способност на металите намалява

разmВор на AgN0 3

РЕД НА ОТНОСИТЕЛНА АКТИВНОСТ
НА МЕТАЛИТЕ
С еkсперuментu, поgобнu на опuсанuте, може ga се сраВнu ре
gуkцuонната способност u на gpyгu металu. Taka е uзВеgен реgът
на относuтелна аkтuВност на металuте - РОАМ (фиг. 32-3).
на мemaлume нарасmВа
Li Cs К Ва Са Na Mg AI Zп Cr Fe Со Ni Sп РЬ Н Cu Hg Ag Au
okucлumeлнama способност на uoнume нарасmВа
Фuг. 32-3. Peg на оmносumелна akmuBнocm на мemaлume
Металuте В началото на pega са по-gобрu pegykтopu u

по-лесно отgаВат елеkтронu. В kрая на pega металнuте uoнu
са по-gобрu okucлuтeлu u по-лесно прuемат елеkтронu.
В РОАМ cpeg металuте е Вkлlочен u Воgороgът. От място
то му слеgВа, че ще бъgе по-слаб pegykтop от стоящите преg
него елементu u по-сuлен pegykтop от тезu слеg него. Да gоkа
Жем опuтно това.
ГКl В gBe епруВетku се отлuВат по 2 ст HCI. В еgната се
3
~ gобаВя цuнk, а В gругата - меg (фиг. 32-4).

В епруВетkата с цuнkа протuча хuмuчна реаkцuя - отgеля
се Bogopog, а BзauмogeucтBue с меgта не се наблlоgаВа. Фuг. 32-4. Отнасяне на цuнk u меg
Означете процеса с ураВненuе. Опреgелете оkuслuтеля u kъм солна kuceлuнa
pegykтopa.
СлеgоВателно цuнkът u Bcuчku металu пpegu Bogopoga са
по-сuлнu pegykтopu u могат ga uзместВат негоВuте uoнu от
разреgенuте kuceлuнu, а меgта u gругuте металu слеg него са
по-слабu pegykтopu u не могат ga ВзаuмоgеuстВат с разреgенu
kuceлuнu.
Реgът на относuтелна аkтuВност на металuте позВоляВа
ga се прогнозuрат ВъзмоЖнuте ВзаuмоgеuстВuя на металu с
разтВорu на солu u kuceлuнu.
• Bceku метал може
ga uзместВа uонuте на металu, сто Pegъm на omнocumeлнama
ящu слеg него В pega, от разтВорu на технu солu. akmuBнocm на мemaлume е
• Bcuчku металu пpegu Bogopoga могат ga ВзаuмоgеuстВат uзВеgен за cmaнgapmнu услоВuя
с разреgенu kuceлuнu. u kонценmрацuя на paзmBopume
• Металuте слеg Bogopoga НЕ ВзаuмоgеuстВат с разреgе на eлekmpoлuma с 3

= 1 mol/dm .
В РОАМ мemaлume om Li go AI
нu kuceлuнu. Те реагират само с kонцентрuранu kuceлuнu
BзauмogeucmBam u сBogama.
с оkuслuтелно geucтBue (напр. kонц. H2S04 u kонц. HN0 3).
ОКИС.1\ЕНИЕ И РЕДУКЦИЯ В РАЗТВОРИ 87

J~~-- ......~ • ._, ~ '1f. ,.._,lf
Kak6o ·i~" ·~ Металuте се разлuчаВат по своята реgуkцuонна способност. За нея може

-;zc,df~ ~-' •• ~<";":,""" . .„ ~
.научuх , ·' ' ga се cъgu по мястото uм В pega на относuтелна аkтuВност на металuте
.~.;""'. '
~.
'1' (РОАМ). Bceku метал ВзаuмоgеОстВа със солuте на онезu металu, kouтo са
по-слабо akтuBнu от него. Металuте пpegu Bogopoga В тозu peg са akтuBнu
металu u ВзаuмоgеостВат с разреgенu kuceлuнu.
D KakBo ще се набл\оgаВа, ako kъм разтВор на меgен сулфат се goбaBu грану

ла цuнk? Изразете реаkцuята с хuмuчно ураВненuе. Опреgелете оkuслuте
ля u pegykтopa.
IJI В лабораторuя разполагат с металuте Са, Fe, Mg, AI, Na, Cu u Ag.
Поgберете онезu от тях, kouтo:
• ВзаuмоgеостВат с разреgена солна kuceлuнa;

• ВзаuмоgеостВат само с kонцентрuранu kuceлuнu с оkuслuтелно geocтBue.
11 Разполагате с олово u магнезuо u разтВорu на технu солu - Mg(N0 3) 2 u
Pb(N0 3) 2 .
• ПланuраОте еkсперuмент, с kоото ga goka>k:eтe разлuчната реgуkцuонна
способност на gВата метала.
• Означете с ураВненuя Възмо>k:нuте процесu.
11 Даgенu са трu метала - Zп, РЬ, Ag, u разтВорu на технu солu - Zп(N0 3 ) 2 ,
Pb(N0 3 ) 2 , AgN0 3 . Като uзползВате РОАМ, прогнозuраоте ВъзмоЖнuте Вза
uмоgеостВuя.

ОТНОСИТЕЛНА АКТИВНОСТ НА МЕТАЛИТЕ
Цел: ИзслеgВане на реgуkцuонната способ • Поgреgете uзслеgВанuте металu по

ност на няkоu металu нарастване на реgуkцuонната uм способ
Пособuя: статuВ за епруВетku , епруВетku, ност .
wпатулkа (льЖuчkа) , чаша , стьkлена прьчkа , • Изразете с ураВненuя протеkлuте проце

пuпета (kапkомер) сu. Означете оkuслuтеля , pegykтopa u
PeakmuBu: Boga; тВьрgu Вещества: меg Cu прехоgа на елеkтронu.
(меgна тел uлu kламер) , Желязо Fe, цuнk Zп ; ( здддчд 2 ) ДоkаЖете еkсперuментално, че
разтВорu на: Железен сулфат FeS04 , прясно цuнkьт е аkтuВен метал , а меgта - слабо
прuготВен; меgен сулфат CuS0 4 , цuнkоВ сул
аkтuВен.
фат ZпS0 4 , солна kuceлuнa HCI, 3% Bogopogeн
• Планuраоте еkсперuментu , с kouтo ga
пepokcug Н 2 0 2 ; kонц . азотна kuceлuнa HN0 3 (за
gоkаЖете мястото на металuте меg u
~монстрацuя)
цuнk спрямо Bogopoga В РОАМ .
~ ПраВuла за безопасносm • Отразете резултатuте от проВеgенuте
ИзползВаuте малku kолuчестВа от Веще еkсперuментu В таблuца.
ствата. Работете Внuмателно с kuceлuнuтe! • Изразете с ураВненuя протеkлuте проце
Не goпyckauтe peakтuBu ga попаgнат Вьрху сu. Означете оkuслuтеля , pegykтopa u
kоЖата u gpexuтe Bu! прехоgа на елеkтронu.
( здддчд 1 ) Сравнете реgуkцuонната способ • Направете uзBog за мястото на меgта u

ност на металuте меg , цuнk u Желязо. цuнkа спрямо Bogopoga В РОАМ .
• СьстаВете план за осьщестВяВане на ( здддчд з ) ДоkаЖете еkсперuментално, че

еkсперuмента по наО-рацuоналнuя начuн. меgта е слабо аkтuВен метал.
Прu планuране на uзслеgВането uзполз ПослеgоВаmелносm на geucmBuяma:
Ваоте РОАМ. • Кьм епруВетkата с меg u солна kuceлuнa
• Еkсперuменталнuте резултатu отразе gобаВете 5 - 6 kaпku разтВор на Bogopo-
те с „+" u „- " В ma611. 33-1. geн пepokcug .
• Опuwете u обяснете наблlоgаВанuте
Таблuца 33-1
променu .
Разm8ор на Memaлu
• НаблlоgаВаоте ВзаuмоgеuстВuето на меg
eлekmpoлum
с kонцентрuрана азотна kuceлuнa , koemo
Cu Zn Fe
ще geмoнcmpupa Bawuяm учumел.
• Опuwете наблlоgаВанuте променu u озна
чете с ураВненuе ВзаuмоgеuстВuето.
Опреgелете оkuслuтеля u pegykтopa.
• НапраВете uзBog за отнасянето на
меgта спрямо kuceлuнu.
ОТНОСИТЕЛНА АКТИВНОСТ НА МЕТАЛИТЕ 89

химични източници
НА ЕЛЕКТРИЧЕН ТОК
Спонтанно протuчащuте оkuслuтелно-реgуkцuоннu процесu
могат ga бъgат uзточнuk на елеkтрuчен тоk. ПърВuте сuсте
мu за получаване на елеkтрuчен тоk чрез оkuслuтелно-реgуk
цuоннu процесu са сВързанu с uзслеgВанuята на Л. ГалВанu u
А. Волта В kрая на 18. Bek u gнес се нарuчат галВанuчнu елемен
тu uлu Волтаuчнu kлeтku.
ГАЛВАНИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ
Ako В разтВор на меgен guнuтрат се потопu цuнkоВа плас
тuнkа, Върху нея се отлага меg (фиг. 34-1 ). Като по - gобър
Фuг. 34-1 . BзauмogeucmBue на цu нk pegykтop цuнkът отgаВа елеkтронu на меgнuте uoнu от раз
с разmВор на Cu(N0 3) 2 .
твора u те се реgуцuрат go меgнu атомu.
okucлeнue zn2+
Zn - 2е- ----•
+
Cu 2 + 2е
_ pegykцuя
Cu +
Zп (mB) + Cu~;) + 2 NOa(p) --+ Zп~;) + 2 NOa(p) + Cu (mB)
Възможно е gВата процеса на okucлeнue u pegykцuя ga се
разgелят , kakтo е поkазано на фиг . 34-2. На нея цuнkоВа плас
тuнkа е потопена В разтВор на цuнkoBu uoнu , а меgна пластuн
kа е потопена В разтВор на меgнu uoнu. Оkuсленuето на цuнkо
Вuте атомu u реgуkцuята на меgнuте uoнu става чрез потоkа
елеkтронu , kouтo премuнаВат през Външнuя пpoBogнuk . По
пpoBogнuka протuча елеkтрuчен тоk. TakaBa сuстема, прu
kоято се получава елеkтрuчен тоk чрез оkuслuтелно-реgуkцuо
нен процес, се нарuча гал8анuчен елеменm.
~ 2СГ 2Na ~ Cu
Zn
а н оg
t r „ олеВu м осm ~т
kamog
с;
О)
о
tl Е
О)
о (\!
:i: .::.:.
(\!
::::1
Zn 2+ N
с ()
3 ~ NОЗ
1 mol/dm Zn(N03) 2(p)
okucлeнue pegykцuя
Zn(mB) - 2 е- - . Zn~;) Cu~;) + 2е- - . Cu(mB)
Фuг. 34-2
Bceku галВанuчен елемент uма gBa полуелемента , нареченu

eлekтpogu - kaтog u аноg . На kaтoga Вuнагu протuча процес
на pegykцuя - прuемане на елеkтронu . На аноgа протuча okuc-
лeнue - отgаВане на елеkтронu . Отgаgенuте елеkтронu се
gВuЖат от аноgа kъм kaтoga - протuча елеkтрuчен тоk.

Аноg (-) Zn - 2е- --+ Zn 2+ okucлeнue потоk от елеkтронu
Kamog (+) Cu 2+ + 2е- --+ Cu pegykцuя
В резултат на тезu npoцecu цuнkоВата nластuнkа uзтъняВа, kamog
а Върху меgната се отлага gоnълнuтелно меg . За ga работu гал

Ванuчнuят елемент , е необхоguмо елеkтрuчесkата Верuга ga
бъgе затВорена u gВата разтВора, В kouтo са noтoneнu елеk
троguте, ga останат неутралнu . За това слуЖu солеВuят мост,
no kouтo се npugBuЖBaт необхоguмuте за Bceku nолуелемент
kaтuoнu uлu анuонu . Tou съgърЖа разтВор на елеkтролuт , чuuто
uoнu не ВзаuмоgеuстВат с gругuте uoнu В галВанuчнuя елемент. Фuг. 34-3. Общ моgел на галВанuчен
На фиг. 34-3 е nреgстаВен общuят npuнцun на работа на елемент
галВанuчнuя елемент.
ГАЛВАНИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ
В ПРАКТИКАТА
ГалВанuчен елемент може ga се kонструuра Въз основа на
разлuчнu оkuслuтелно-реgуkцuоннu gBouku, kouтo са uзточнuцu
на nостоянен елеkтрuчен тоk В аkумулаторuте u батерuuте .
Wupoko В npakтukaтa се uзnолзВа олоВнuят аkумулатор
(фиг. 34-4) . Tou се състоu от решетъчнu олоВнu nлочu ( аноg) ,
заnълненu с nаста от оловен guokcug (kaтog) , noтoneнu В раз
тВор на 30% сярна kuceлuнa. Протuчат слеgнuте npoцecu:
Аноg: Pb(mB) + H2 S0 4 (p) - 2е- --+ PbS0 4 (mB) + 2Н+(р) Фuг . 34-4. ОлоВен аkумулатор. Прu
uзползВането на аkумулатора се
отgеля Boga. Намалява се kонцен
Kamog: Pb02(mB) + H2S04(p) + 2 Н+(р) + 2е- --+ PbS04 (mB) + 2H 20 (m) трацuята на сярната kuceлu нa u
съответно неuната плътност . За
Общо: Pb(mB) + Pb0 2(mB) + 2 H2S04 (p) --+ 2 PbS0 4 (mB) + 2 H2 0 (m) това за състоя н uето на аkумулато
ра мо>kе ga се cъgu по плътността
За сметkа на тезu peakцuu от аkумулатора се чepnu елеk на сярната kuceлuнa В него.
трuчен тоk. С Времето аkумулаторът се uзтощаВа u се nреза

реЖgа , kато се nycka тоk В обратна nocoka. Taka се Възстано
вяват оловото, олоВнuят guokcug u сярната kuceлuнa.
ГалВанuчнuте елементu с течен елеkтролuт са неуgобнu от uзолатор н а
npakтuчecka глеgна точkа . Wupoko nрuлоЖенuе намuрат сухu oбBuBka
те галВанuчнu елементu , нареченu батерuu (фиг.

34-5). Те пас та от
графuтоВ
съgърЖат разлuчно nogбpaнu оkuслuтелно-реgуkцuоннu gBouku графuтоВ
пра х, Мп0 2 ,
kaтog
u nаста от елеkтролuт . TakuBa са цuнkоВо-манганоВuте бате NH 4 CI, ZпС1 2
рuu (фиг. 34-5). По-усъВършенстВанu от тях са алkалнuте
батерuu , В kouтo kато елеkтролuт се uзnолзВа kaлueBa uлu цuнk - аноg
натрuеВа основа. ИзnолзВат се още сребърно - цuнkоВu , нuke

лo-kagмueBu, лuтueBu батерuu. Фuг. 34-5. УстроuстВо на батерuя
ГалВанuчнuте елементu са сuстема , npu kоято се nолучаВа елеkтрuчен тоk

за сметkа на оkuслuтелно-реgуkцuоннu npoцecu. Bceku галВанuчен елемент
се състоu от gBa nолуелемента - kaтog u аноg, сВързанu с npoBogнuk u соле
Вu мост . На kaтoga nротuча pegykцuя, а на аноgа - okucлeнue .
ХИМИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕЛЕКТРИЧЕН ТОК 91

~ ВЫ1РОС?~ .· ~
:.заgачu
11 Kou са осноВнuте състаВнu частu на галВанuчнuя елемент? KakBa е роля
та на Всяkа от тях?
о 2. Прочетете
pegykтopa
теkста за
npu
олоВнuя аkумулатор.
nроцесuте, от kouтo се получава тоk.
Оnреgелете оkuслuтеля u
11 ПреgстаВете чрез схема устроuстВото u geucтBueтo на галВанuчен еле-

мент с eлekтpogu Cu/Cu(N0 3 ) 2 u Ag/AgN0 3 . Означете nроцесuте, kouтo
nротuчат на gВата елеkтроgа.
11 Проучете състава u npuлo>keнueтo на разлuчнuте BugoBe батерuu, kouтo

се uзnолзВат В бuта.
IDI Проучете u nоgготВете nрезентацuя за ноВостu u nepcnekтuBu за Внеgря

Ването u uзnолзВането на батерuuте В бuта u В npakтukaтa.

ЕЛЕКТРОЛИЗА
В галВанuчнuте елементи оkuслuтелно-реgуkцuоннuте про

цеси се uзВършВат спонтанно. ВъзмоЖнu са u оkuслuтелно-ре
gуkцuоннu процеси, kouтo протичат поg geucтBueтo на посто
янен елеkтрuчен тоk.
Оkuслuтелно-реgуkцuоннu процеси, kouтo протичат поg

geucтBueтo на постоянен елеkтрuчен тоk В разтВорu uлu В
стопuлku на елеkтролuтu , са елеkтролuзнu , а яВленuето -
елеkmролuза.
Фuг. З5-1. Получаване на нampuu

Влuянuе Върху елеkтролuзнuте процеси u проgуkтuте, kouтo
чрез елеkmролuза на cmonuлka на
се получават прu тях , оkазВат съставът на елеkтролuта , NaCI
Вugът на елеkтроguте, разтВорuтелят , услоВuята , прu kouтo
протича процесът.
ЕЛЕКТРОЛИЗА В СТОПИЛКА
Прu стапяне kрuсталнuят натрuеВ xлopug се разпаgа на uoнu.
NaCI _r. Na+ + СГ
Ako В стопuлkата се потопят графuтоВu eлekтpogu u се
пропусне постоянен елеkтрuчен тоk, gВuЖенuето на uонuте
става насочено (фиг. 35-1). На елеkтроguте протичат слеgнu
те процеси :
+ _ pegykцuя
Kamog (-): Na + е Na
Аноg (+): 2СГ - 2.1 е- okucлeнue 2CI _ . С1
2
Прu елеkтролuза на стопuлkа на натрuеВ xлopug се получа
ват натрuu u хлор.
постоянен ел . mok
2 NaCI 2 Na + С1 2
Чрез елеkтролuза на стопuлkа се получават алkалнuте,
алkалоземнuте металu , алумuнuят u gpyгu akтuBнu металu,
чието прuлоЖенuе uзuckBa Bucoka чистота.
ЕЛЕКТРОЛИЗА В РАЗТВОРИ
НА ЕЛЕКТРОЛИТИ
2 с1 - -2 CI + 2 e-
1
Kak протича елеkтролuзата на Воgен раз
J
2 CI -с1 2 2 е- + Cu2• -cu
тВор на меgен guxлopug? ВъВ Воgнuя разтВор
на меgен guxлopug се съgърЖат xugpaтupaнu
меgнu u xлopugнu uoнu. ОсВен тях , маkар u В
много малkо kолuчестВо, се съgърЖат още
Bogopogнu u xugpokcugнu uoнu , получени прu
guсоцuацuята на слабuя елеkтролuт Boga.
CuCl 2 _. Cu 2 + + 2 СГ
Н 2 0 ,.. • Н + + он-
Прu пропусkането на постоянен елеkтрu
чен тоk през разтвора kъм отрuцателнuя
полlос (kaтoga) се насочват xugpaтupaнuтe
Cu + u Н + uoнu, а kъм полоЖuтелнuя полlос
2
(аноgа) - СГ u он- uoнu (фиг . 35-2). Kou от Фuг. 35-2. Елеkmролuза Във Воgен разmВор на CuCl 2
Е/\ЕКТРО/\ИЗА 93
Оонuте ще се елеkтронеутралuзuра на сьотВетнuте eлekтpo
gu? ОтгоВорьт на тозu Вьпрос е сВьрзан с тяхната оkuслuтел
на u реgуkцuонна способност.
rzJ Сравнете оkuслuтелната способност на Cu 2+u н+ В РОАМ.
Меgнuте uoнu Cu + по-лесно прuемат елеkтронu от Bogopog-
2
нuтe Оонu Н+, те са по-сuлен оkuслuтел. СлеgоВателно на

kaтoga ще протече pegykцuя на Cu 2+ uoнu go меg.
Kamog (-): Cu 2 + + 2 е- pegykцuя Cu
За сраВняВане на реgуkцuонната способност (за отgаВане
на елеkтронu) на СГ u он- се uзползВа реgьт на относuтелна
та аkтuВност на анuонuте (фиг. 35-3) .
-. Г, вг-, СГ, он-. so~-. NОЗ, so~-. F-
2
... s
Фuг. 35-3. Peg на omнocumeлнama akmuBнocm на aнuoнume
От сраВненuето се Bu>kga, че хЛорugнuте Оонu са по-gобрu

pegykтopu от xugpokcugнuтe. Те отgаВат елеkтронuте cu
по-лесно u на аноgа се отgеля хлор.
Аноg (+): 2СГ - 2.1 е- okucлeнue 2CI ----+- С1 2

Общо: Елеkтролuзата на Воgен разтВор на CuCl 2 се uзразя
Ва таkа:
nосmоянен ел. mok
CuCl 2 (p) Cu(mB) + Сl2(г)
ЗНАЧЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОЛИЗАТА
Ва>kно праkтuчесkо значенuе uма хлоралkалната елеkтролuза.
Г7\l Да потопuм В разтВор на NaCI gBa графuтоВu елеkтроgа,
u.J сВьрзанu с uзточнuk на постоянен елеkтрuчен тоk. В
kатоgното пространство преgВарuтелно е прukапан разтвор
на фенолфталеuн, а В аноgното - разтВор на kaлueB uogug.
Ckopo слеg ВkлlочВането на тоkа оkоло kaтoga се наблlоgаВа
малuноВочерВено оцВетяВане, а оkоло аноgа - ЖьлтоkафяВо
uзmoчнuk
Аноg (+) Kamog (-) на
заnалВане постоянен
на Bogopoga mok
1-
фенол
С1 2 + 2КI ___.. 2KCI + 12 фmалеuнъm

cmaBa
ЖълmоkафяВо малuноВочерВен
оцВеmяВане метална
сребърен лъЖuчkа
аноg
kamog
разmВор
на NaCI
Фuг. 35-4. Елеkmролuза ВъВ Воgен разmВор на NaCI Фuг. 35-5. Eлekmpoлuзama се uзnолзВа u за nосребря
Ване на npegмemu.

(фиг. 35-4). НаблlоgаВанuте прuзнацu са сВързанu с полученuте
пpogykтu от елеkтролuзнuя процес, uзразен с ураВненuето:
постоянен
ел . mok Н 2 (г) + С1 2 (г) + 2 NaOH(P)

на на В
kamoga аноgа разmВора
ОсВен за получаване на простu Вещества u на няkоu съеgu

ненuя елеkтролuзнu процесu се uзползВат u за пречuстВане на
металu - меg, сребро, цuнk u gpyгu . Важно значенuе uма също
uзползВането на елеkтролuзата за съзgаВането на металнu
поkрuтuя (фиг. 35-5).
Елеkтролuзнuте процесu са също оkuслuтелно-реgуkцuоннu, но те се

uзВършВат поg geucтBue на постоянен елеkтрuчен тоk В разтВорu uлu В
стопuлku на елеkтролuтu.
Прu елеkтролuза на Bogнu разтВорu на kaтoga се реgуцuрат тезu uoнu,
kouтo са по-сuлнu okucлuтeлu, а на аноgа протuча okucлeнue на по-сuлнuя
pegykтop.
В н яkоu случ аu ( Bogнu paзmBopu на NaON, H2S0 4 u gp.) eлekmpoлuзama Bogu go разлагане на Bogama.
Kamog (-)
Аноg (+)
D В галВанuчнuте елементu u В елеkтролuзнuте kлeтku се uзВършВат

оkuслuтелно-реgуkцuоннu процесu. KakBa е разлukата меЖgу тях? KakBa е
ролята на елеkтрuчнuя тоk прu елеkтролuзата?
D За пърВu път Х . ДeuBu получава kaлuu , kато пропусkа постоянен елеkтрu

чен тоk през стопuлkа на kaлueBa основа. Изразете с ураВненuя u обясне
те процесuте.
11 Сравнете u обяснете разлukата прu елеkтролuза: В разтВор u В стопuлkа

на меgен guxлopug; В разтвор u стопuлkа на натрuеВ xлopug.
ЕАЕКТРОАИЗА 95
OKl/ICAl/ITEAHO-PEДYKЦl/IOHHl/I ПРОЦЕСИ
( здддчд 1 ) Даgенu са металuте А, Б u В. Bogopogнa горuВна kлетkа. Означете peakцuu
Металът А е по-сuлен pegykтop от Б. Металът тe, kouтo протuчат на kaтoga u на аноgа.
В може ga uзместВа метала Б от разтВорu на Защо се опреgеля kато еkологuчно чuста?
негоВuте солu, но не ВзаuмоgеuстВа с разтВо ( ЗАддЧд 5 ) Прu няkоu елеkтролuзнu процесu

рu на солu на А. Поgреgете металuте А, Б u В елеkтроgьт може ga се разтваря u uонuте му
по намаляване на реgуkцuонната uм способ ga участват В оkuслuтелно-реgуkцuоннuя про
ност. Поgберете от РОАМ gBe тpouku мета цес. На фиг. 36-2 е преgстаВена схема на елеk
лu , kouтo отговарят на тезu услоВuя. тролuза за пречuстВане на технuчесkа меg.
( здддчд 2 ) Като uзползВате РОАМ , gоВьрше Опреgелете аноgа u kaтoga . Означете peakцuu
те ураВненuята на ВьзмоЖнuте хuмuчнu peak- тe, kouтo протuчат на Bceku елеkтроg .
цuu. Обосновете отговора cu. Опреgелете

pegykтopa u оkuслuтеля.
(1) CuS0 4 (p) + Ag (mB) ----+-
(2) K (mB) + H20(m) ----+-
(3) Cu (mB)+ HCl (p) ------+-
( 4) Zп ( mB) + FeClз( p) ----+-
( 5) Zп (mB) + H 2S04 (P) ----+-
(6) Cu (mB) + Н 2 SО 4 (kонц.) ------+-
( здддчд з ) KakBu процесu протuчат прu елеk
тролuза на стопuлkа на лuтuеВ xлopug u на
алумuнuеВ тpuxлopug? Означете гu сьс схемu
u с ураВненuя. Фuг. 36-2. Елеkmрохuмuчно npeчucmBaнe на меg :
(1) чucma меg; (2) mexнuчecka меg
( ЗАддЧд 4 ) В послеgнuте гoguнu се отgаВа
голямо значенuе на Bogopogнuтe горuВнu kлeт
( здддчд 6 ) Елеkтролuзнu процесu се uзполз
ku kато uзточнuk на елеkтрuчен тоk. В тях се
Ват прu нанасяне на металнu поkрuтuя,
uзползВа много uзВестен оkuслuтелно-реgуk
наu-често за ga се преgпазят металuте от
цuонен процес. Тезu kлeтku сьщо таkа са
kорозuя. От kakьB матерuал трябва ga са
много ефеkтuВнu - оkоло 90% от хuмuчната
елеkтроguте, за ga се нанесе сребърно пokpu
енергuя се преВрьща В елеkтрuчен тоk.
тue Вьрху меgен преgмет? Допълнете схема
Използват се В аВтомобuлuте u В kocмuчecku
та от фиг. 36-3. Обосновете отгоВора cu.
тe kopaбu. На фиг. 36-1 е преgстаВена схема на
+ -
Фuг. 36-1 Фuг. 36-3

ОКИСАИТЕАНО-РЕДУКЦИОННИ ПРОЦЕСИ

~~~~~~~~~~~~---'~
разпознавам оkuслuтелно-реgуkцuоннu процесu по налuчuето на елеkтронен

1, 3
прехоg.
опреgелям степенu на okucлeнue на хuмuчнu елементu по праВuла. 2
опреgелям оkuслuтел u pegykтop В прuмерu на оkuслuтелно-реgуkцuоннu процесu . 4, 5
пpegBu:>kgaм Възмо:>kнu ВзаuмоgеuстВuя на металu с разтВорu на солu u

разреgенu kuceлuнu , kато uзползВам pega на относuтелна аkтuВност на 6, 7, 8, 14, 15
металuте.
uзслеgВам ВзаuмоgеuстВuя мe:>kgy металu u разтВорu на солu u разреgенu

9
kuceлuнu u ga праВя uзBogu за аkтuВността на металuте.
аналuзuрам теkстоВе u схемu за прuло:>kенuя на оkuслuтелно - реgуkцuоннu

10, 11 ' 12, 13
процесu В праkтukата.
Ш Kou от означенuте процесu е оkuслuтел Ш Pegykтopu са атомu uлu uoнu, kouтo :

н о-реgуk цuонен? а) отgаВат елеkтронu u поВu шаВат с те
пента cu на okucлeн u e
а) 2 Na(mB) + 2 Н 2 0 (г) -+- 2 NaOH(P) + Н 2 (г)
б) отgаВат елеkтронu u понu:>kаВа т сте
б) NaCl(p) + AgNOз( p) -+- NaNOз( p) + AgCl (mB) пента cu на okucлe н ue
В) 2 Al(OH)з( mB) -+- А1 2 0з( mВ) + 3 Н 2 0 (г) В) прuемат елеkтронu u понu:>kаВат с те
пента cu на okucлeнue
2) СаСОз( mВ) -+- CaO(mB) + С0 2 (г)
2) прuемат елеkтронu u поВuшаВат ст е
Ш В kоя група ВъВ Всяkо от означенuте пента cu на okucлeнue
Вещества uма елемент В +1 степен на okucлe
нue? Ш Ako през разтВор на бромна Boga се про
а) Сао, н 2 0 б) N2 0 , H2 S пусне cepoBogopog, се наблlоgаВа обезцВетяВа
В) С1 2 не u помътняване на разтвора . Процесът се
Na2 0 , 2) СаН 2 , MgCl 2
uзразяВа с ураВненuето :
GJ Kou от означенuте процесu НЕ е оkuслu
телно-реgуkцuонен? Н 2 S( г) + Вг 2 (р) -+- S(mB) + 2 НВ г(р)
а) 2 SО 2 (г) + 0 2 (г) -+- 2 SОз(г) 5.1. Оkuслuтел В процеса е:
б) СаСОз(mВ) + 2 HCl(p) -+- -2 о о -1

а) S б) Вг В) S 2) В г
-+- СаС1 2 ( Р) + СО 2 (г) + Н 2 0(г)
5.2 . Pegykтop В процеса е :
В) 2 Al (mB) + 6 HCl(p) -+- 2 AIClз ( p) + 3 Н 2 (г) о о ~ ~
2) Ca(mB) + Вг 2 ( г) -+- CaBr2(mB) а) S б) Вг В) S 2) Вг
ОКИСАИТЕАНО-РЕДУКЦИОННИ ПРОЦЕСИ 97
Ш В kou от означенuте процесu азотът е В) поg geucтBueтo на елеkтрuчен тоk
оkuслuтел? Веществата се разпаgат на uoнu.
а) N 2 (г) + 3 Н 2 (г) • • 2 NНз(г) г) В резултат на оkuслuтелно-реgуkцuонен
процес Веществата се разпаgат на uoнu.
б} N2(г) + 0 2 (г) 1( • 2 NО(г)
В) 4 NНз(г) + 3 0 2 (г) ---+- 2 N 2 (г) + 6 Н 2 0 ( г) @J Прu елеkтролuза на Воgен разтвор на kоя
от слеgнuте солu на kaтoga НЕ се отgеля
г) N20 5 (mB) + Н 2 0 (г) ---+- 2 НNОз( р)
Bogopog?
Ш Процесът а) AgN0 3
Zп (mB) + Mg(N0 3 ) 2(p) ---+- Zп(N0 3 ) 2 (p) + Mg(mB) б) К1
а) не протuча, защото цuнkът е по-сuлен В) MgS04
pegykтop от магнезuя.
г) ZпС1 2
б) не протuча , защото цuнkът е по-слаб
pegykтop от магнезuя.
СЕ] Онечuстената меg се пречuстВа чрез
елеkтролuза, ako се uзползВа kато:
В) протuча, защото магнезuят е по-сuлен
а) kaтog В разтВор на меgен guнuтрат
pegykтop от цuнkа.
б) аноg В разтВор на сярна kuceлuнa
г) протuча, защото Mg 2+ - uoнu са по-сuлнu
В) kaтog В разтВор на меgен guxлopug
okucлuтeлu от Zп 2 +- UOHU.
г) аноg В разтВор на меgен сулфат
W В kоя група u gВата метала Взаuмо
gеuстВат с разреgенu kuceлuнu?
@ Аналuзuраuте схемата. Опреgелете
ВЕРНИ uлu ПОГРЕШНИ са тВърgенuята, сВър
а) Cu, Ag
занu с нея. ОтгоВорете с ДА uлu НЕ.
б) Mg, Fe
В) Fe, Cu nomok om eлekmpoнu
г) AI, Ag
GJ В kоя група Веществата НЕ Взаuмо аноg kamog

gеuстВат поме>kgу cu ВъВ Воgен разтвор?
а) Cu u FeClз (p)
б) Zп u CuS0 4 (p)
В) РЬ u AgNOз (p)
г) Fe u Pb(N0 3) 2(p)
GOJ ЖuВаkът не ВзаuмоgеuстВа с разреgенu

kuceлuнu, а магнезuят u kобалтът реагuрат с солеВu мосm
тях. Ako В разтВор на kобалтоВ guxлopug се

потопu магнезuеВа лента, протuча Bзauмo 14.1. На схемата е преgстаВен галВанuчен еле
geucтBue. В kou peg металuте са пogpegeнu по мент.
намаляване на реgуkцuонната uм способност?

14.2. Протuча оkuслuтелно-реgуkцuонен про
а) Hg, Mg, Со
цес поg geucтBue на елеkтрuчен тоk.
б) Со, Mg, Hg
В) Hg, Со, Mg 14.3. На аноgа протuча pegykцuя, а на kaтoga
г) Mg, Со, Hg - okucлeнue .
@ Прu процеса елеkтролuза : @ ДоВършете хuмuчнuте ураВненuя на Въз

а) се получава елеkтрuчен тоk В резултат мо>kнuте процесu .
на оkuслuтелно-реgуkцuонен процес. Cu (mB) + AgNOз (p) ---+-
б) протuчат оkuслuтелно-реgуkцuоннu про Ag (mB) + AIClз( p) ---+-
цесu поg geucтBueтo на постоянен елеkтрuчен Mg(mB) + Pb(N0 3 ) 2(p) ---+-
тоk. Pb(mB) + ZпS0 4 ( p) ---+-

ТЕМЫ ЭЛЕМЕ
Ti so Zr ~?
V 51 N Д: ~4 Та
52
ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ
Хuмuчнuте peakцuu са тВърgе разнообразнu u за тяхната

kлacuфukaцuя се uзползВат разлuчнu прuзнацu.
ВИДОВЕ ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ

Да прuпомнuм няkоu от наu-ВпечатляВащuте хuмuчнu peak-
цuu, kouтo сте наблlоgаВалu.
Натрuят реагuра аkтuВно с Воgата. Отgелената прu реаk
цuята топлuна го стапя go метална перлuчkа, kоято се gBuЖu
по поВърхността, тласkана от отgелящuя се Bogopog.
Фuг. 37-1. BзauмogeucmBue на нam Получената натрuеВа основа обагря разтвора на фенолфтале
puu с Boga uн В малuноВочерВено (фиг. 37-1 ).
Желязото ВзаuмоgеuстВа със сярата слеg нагряВане.
Получава се Железен сулфug, отgелят се топлuна, сВетлuна u
се забелязват парu от нереагuрала сяра (фиг. 37-2).
Воgороgнuят пepokcug се разлага бурно поg geucтBue на kата
лuзатор Мп0 2 . Получават се kucлopog u Boga. НаблlоgаВат се
Bogнu парu В резултат на отgелената прu реаkцuята топлuна.
KpacuBa Жълта yтauka от оловенguuogug се получава прu смес
ване на разтВорu на kaлueB uogug u оловен guнuтрат (фиг. 37-3) .
Чuст kucлopog се получава прu постоянно нагряване на
тВърg kaлueB перманганат. Прu преkратяВане на нагряването
процесът спuра.
С здддчд 1 ) Въз основа на опuсанuте процесu съставете схема

за kлacuфukaцuя на хuмuчнuте peakцuu.
С здддчд 2 ) В табл. 37-1 са преgстаВенu няkоu от прuзнацuте за

kлacuфukaцuя на хuмuчнuте peakцuu u съотВетнuте uм BugoBe.
Фuг. 37-2. BзauмogeucmBue на сяра
с Желязо Допълнете празнuте места В таблuцата, kато uмате пpegBug
gageнuтe прuмерu u знанuята cu за gpyгu хuмuчнu процесu.
Таблuца 37-1. BugoBe хuмuчнu peakцuu
хuмuчно замесmВане
okucлumeлнo-pegykцuoннu
100 КААСИфИКАЦИFI НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И НА ВЕЩЕСТВАТА

( ЗАДАЧА з ) Поgберете u uзразете с хuмuчно ураВненuе процес,
за kouтo може ga се напраВu слеgната xapakтepucтuka:
Процесьт е химично сьеgиняване, еkзотермичен, обратим,
изхоgните вещества и проgуkтите образу8ат хомогенна сис
тема , но с gобавен kатшшзатор системата става хетероген
на. Процесьт е оkис11ите11но-реgуkционен и е с8ьрзан с по11учава
не на амоняk. )
' (
ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ
С ОРГАНИЧНИ ВЕЩЕСТВА
Органuчнuте Вещества са огромна група хuмuчнu съеguне
нuя, kouтo също участват В разнообразнu хuмuчнu peakцuu. Да
прuпомнuм няkоu от тях.
Фuг. 37-3. Получаване на ymauka om
В стъkлен цuлuнgър прu разсеяна слънчева сВетлuна се оловен guuogug
намuрат газовете метан u хлор. Слеg Време се наблlоgаВа uз
блеgняВане на цВета на хлора. С почерВеняВане на Влажна
лаkмусоВа хартuя В цuлuнgъра се gokaзBa налuчuето на xлopo
Bogopog.
Етен се получава от етuлоВ алkохол прu нагряване u налuчuе
на kонцентрuрана сярна kuceлuнa kато Воgоотнемащо среg
стВо. От gруга страна, прu налuчuе на kаталuзатор прu нагря
ване u налягане етенът ВзаuмоgеuстВа с Воgата go етuлоВ
алkохол.
Полuетuлен се получава от етен, чuuто молеkулu се сВърз
Ват помеЖgу cu прu налuчuе на kаталuзаторu тuтаноВ
тpuxлopug uлu хромен guokcug. Прu реаkцuята се отgеля
топлuна.
Алkенu се получават от съотВетнuте uм алkанu чрез отне

мане на Bogopog прu Bucoka температура наg 500 °С. Прu peak-
цuuтe се поглъща топлuна. Фuг. 37-4. „Сребърно оглеgало"
Мравчен aлgexug ВзаuмоgеuстВа с амонячен разтВор на
guсребърен okcug прu слабо нагряване. Получава се мравчена
kuceлuнa u „сребърно оглеgало" по стенuте на съgа (фиг. 37-4).
Горенето на метана от прuроgнuя газ е uзточнuk на енергuя
В топлоцентралuте u еkоаВтомобuлuте (фиг . 37-5).
( ЗАДАЧА 4 ) Класuфuцuраuте опuсанuте peakцuu с органuчнu
Вещества, kато uзползВате таб11. 37-1.
( ЗАДАЧА 5 ) СВърЖете Bceku от опuсанuте прuмерu с gageнuтe
BugoBe peakцuu с органuчнu Вещества: прuсъеguнuтелна,
заместuтелна, халогенuране, xugpupaнe, gexugpupaнe, gexugpa-
тupaнe, полuмерuзацuя, горене, okucлeнue.
Прu работа по gageнuтe заgачu Bue Вече се убеguхте, че
eguн u същ хuмuчен процес може ga бъgе отнесен kъм разлuчен
Bug спореg uзбранuя прuзнаk за kлacuфukaцuя. Фuг. 37-5. Горене на меmан
ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ 101

ВИДОВЕ ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ
( ЗАдАЧА 1 ) Опреgелете ВЕРНИ uлu НЕВЕРНИ са ( ЗдДАЧА 4 ) В протоkол от лабораторно упраЖ

тВърgенuята . Аргументuраuте отгоВорuте cu. ненuе ученuk запuсал слеgнuте съkратенu
А) Оkuслuтелно-реgуkцuоннuте процесu uоннu ураВненuя:
протuчат с промяна В степента на okucлeнue
H(PJ + OH(pJ "' • H20 (pJ
на атомu uлu на uoнu , kouтo участват В тях.
Б) Разтварянето е Вuнагu еkзотермuчен
Ag(pJ + Cl(pJ - - . AgCl(mB)
процес. Fe~;J + 2 OH(pJ - - . Fe( OH) 2(mB)
В) Peakцuu , прu kouтo се отgеля топлuна , са Като uзползВате таблuцата за разтВорu
енgотермuчнu .
мост, опреgелете kou uзxogнu Вещества е uз
Г) Прu поВuwаВане на температурата се ползВал ученukът за хuмuчнuте еkсперuментu.
уВелuчаВа сkоростта на хuмuчнuте peakцuu. Означете peakцuuтe с пълнu Ооннu ураВненuя.
Д) НатрuеВuят xлopug е сол, kоято xugpoлu
( ЗАдАЧА 5 ) Прочетете теkста u отгоВорете
зupa ВъВ Boga.
на Въпросuте слеg него .
Е) Неутралuзацuята е uоннообменен про
ВьВ Всяkа gомашна аптечkа има kис11ороgна
цес, прu kouтo се получава слаб елеkтролuт.
Ж) В оkuслuтелно-реgуkцuоннuте процесu
Boga. Тя обиkноВено се изпо11З8а за gезинфеkция
на kьрВящи рани, наб11/оgаВа се образуВане на
pegykтopuтe поВuwаВат степента cu на okuc-
лeнue.
пяна. Ako kьм kис11ороgната Boga се gобаВят
kриста11чета kа11иеВ перманганат (КМпО,J, се
С ЗАдАЧА 2 ) Класuфuцuраuте по uзбранu от наб11/оgаВа бурно отgемне на газ, kойто раз
Вас прuзнацu означенuте с ураВненuя хuмuчнu
па11Ва т11ееща тресkа. Сьщият ефеkт се наб11/о
peakцuu.
gаВа и ako се gобаВи разтвор на Же11езен
FeCl з(p)
2 Н 2 0 2 ( р) . 2 H20 (m) + 0 2 (г) + О триХ11ориg (FеС!з). И В трите описани с11учая се
Ni (mB)
С2 Н4(г) + Н2(г) С2Нв( г) + О по11учаВат еgни и сьщи проgуkти.
ел . uckpa • Kou са проgуkтuте на peakцuuтe?
N 2(г) + 02( г) 1( • 2 NО ( г) - О
• KakBa е ролята на КМп0 4 u на FeCl 3 ?
Zп (mBJ + CuS0 4(p) - - . ZпS0 4 ( p) + Cu (mB) • Опреgелете Buga на процеса В трuте
С 3 Нв (г) + 5 0 2 (г) - - . 3 СО 2 (г) + 4 Н 2 0 ( гJ + О случая .
AICl з(pJ + 3 NaOH(pJ - - . Al(OH)з( mB) + 3 NaCl(p) ( ЗАдАЧА 6 ) Село Вонеща Boga е център на бал
CH 3 COONa(PJ + H20 (mJ ~ СН 3 СООН ( Р) + NaOH(p) неолеченuе . То се намuра на оkоло 28 kт lоЖно
от Beлuko Търново u на 20 kт uзточно от граg
( ЗАДАЧА з ) Метанът е основен kомпонент на
ТряВна - по сеВернuте сkлоноВе на Среgна
прuроgнuя газ. ВзаuмоgеuстВuето меЖgу
Стара планuна . Името му ugBa от мuрuзмата
метан u kucлopog е свързано с отgеляне на
на Воgата от мuнералнuя uзВор. КолuчестВото
голямо kолuчестВо топлuна.
cepoBogopog В нея е толkоВа голямо, че част
СН 4 (гJ + 2 0 2 (г) - - . СО 2 ( г) + 2 Н 2 0 ( г) от него се отgеля от разтвора u може ga се
запалu. Прu горенето му може ga се получu сяра
Опреgелете Buga на реаkцuята u gоВърwете
uлu серен guokcug.
енергетuчната guаграма.
• Опреgелете Buga на опuсанuте хuмuчнu
процесu по разлuчнu kлacuфukaцuoннu
прuзнацu. ПреgстаВете гu с поgхоgящu
XUMUЧHU ураВненuя.
• Kak може ga се gokaЖe еkсперuментално
налuчuето на сулфugнu uoнu В мuнералнu
Bogu? Означете процеса с поgхоgящu
xog на процеса ураВненuя.
102 КЛАСНфИКАЦИR НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И НА ВЕЩЕСТВАТА

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ И ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА
Разнообразuеmо В xuмuчнume peakцuu е свързано с ocoбeнoc

mume В съсmаВа, cmpoe>ka u cBoucmBama на BeщecmBama . Тезu
разлuчнu xapakmepucmuku заВuсяm om елеменmumе, koumo гu
uзгpa>kgam. Знанuяmа за xuмuчнume елеменmu u заkономернос
mumе В Пepuoguчнama mаблuца нu позВоляВаm ga пpegBu>kgaмe
cBoucmBama на mexнume пpocmu ВещесmВа u на mexнume съе
guненuя.
ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ
Знаеmе, че същесmВуВа Връзkа мe>kgy cmpoe>ka на аmома на
gageн хuмuчен елеменm , мясmоmо му В Пepuoguчнama mаблuца
u cBoucmBama на образуВанumе om него ВещесmВа.
( ЗАДАЧА 1 ) Kamo uзползВаmе Пepuoguчнama mаблuца, опuшеmе
kak се променят cBoucmBama на елеменmumе по пepuogu u по
групu.
( ЗАДАЧА 2 ) НапраВеmе xapakmepucmuka на xuмuчнume елемен

mu, kamo uмame пpegBug gageнama В табл. 39-1 uнформацuя .
Таблuца 39-1
16 -2, +4, +6
? ~1 ?:·"" -„~··· -'": "''-''~li~
13
- ~- :. ~ -
15 -3, +3, +5
ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА НА МЕТАЛИ И НЕМЕТАЛИ

Memaлume u немеmалumе се разлuчаВаm по сВоя cmpoe>k u по
фuзuчнu cBoucmBa.
( ЗАДАЧА 3 ) Опuшеmе cmpoe>ka на Bcuчku меmалu . KakBu общu

фuзuчнu cBoucmBa опреgеля moзu cmpoe>k?
( ЗАДАЧА 4 ) Heмemaлume се разлuчаВаm по сВоя cmpoe>k. Hяkou
са uзграgенu om amoмu, gpyгu - om молеkулu. КаkъВ е Bugъm на
xuмuчнume Връзku В mexнume пpocmu ВещесmВа? Дaume прuме
рu за немеmалu с аmомен u с молеkулен cmpoe>k u разлuчно
съсmоянuе - mBъpgo, mечно u газообразно.
( ЗАДАЧА 5 ) За пpocmume ВещесmВа А uБ е uзВесmна слеgнаmа

uнформацuя: BeщecmBomo А uма kpucmaлeн cmpoe>k, mBъpgo е,
uма gобра mоплопроВоgносm u е koBko. BeщecmBomo Б uма
молеkуленcmpoe>k, mBъpgo е, не пpoBe>kga елеkmрuче н mok.
Опреgелеmе Buga на gBeme ВещесmВа.
ХИМИЧНИ ЕJ\ЕМЕНТИ И ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА 103

основен ХИМИЧНИ СВОЙСТВА НА МЕТАЛИ И НЕМЕТАЛИ
~---· okcug
На фиг. 39-1 са npegcтaBeнu В схемu общu хuмuчнu сВоuстВа
+неметал
на металuте u неметалuте.
1 - - - - - t l ' - сол
( ЗАДАЧА 6 ) Конkретuзuраuте схемuте от фиг. 39-1, kато озна
чuте с хuмuчнu ураВненuя сВоuстВата на простuте Вещества
kaлцuu u сяра. Опреgелете Buga на peakцuuтe.
+ kuceлuнa
( ЗАДАЧА 7 ) КалuеВuят xлopug се uзползВа kато мuнерален тор.
---------•сол+ Н 2 Означете с хuмuчно ураВненuе получаването му от съотВетнu
те npocтu Вещества. Опреgелете Buga на хuмuчната Връзkа В
+основа полученото съеguненuе, Buga на хuмuчната реаkцuя по разлuчнu
---------•сол+ Н 2
а) прuзнацu, оkuслuтеля u pegykтopa. Означете преноса на елеk
тронu.
+ Н2 Bogopogнo Металuте прояВяВат разлuчна аkтuВност спрямо kucлopo

съеguненuе ga, Воgата, kuceлuнuтe. За сраВненuе на аkтuВността на
+ 02 металuте се uзползВа реgът на относuтелна аkтuВност.
--------• okcug
+метал ( ЗАДАЧА 8 ) В лабораторuя разполагат със слеgнuте металu:
натрuu, меg, магнезuu, алумuнuu. Поgберете онезu от тях,
+ Н 20 kouтo:
-- -- ----• kuceлuнa
• ВзаuмоgеuстВат с Boga прu обukноВенu услоВuя;
+основа • реагuрат с разреgенu kuceлuнu;
--------•сол+ Н 0
2
6) • се пасuВuрат от kонцентрuранu kuceлuнu;
• ВзаuмоgеuстВат само с kонцентрuранu kuceлuнu с оkuслu
Фuг. 39-1. 06щu хuмuчнu cBoocmBa телно geucтBue;
на: а) меmалu; 6) немеmалu
• ВзаuмоgеuстВат u с kuceлuнu, u с осноВu.
Неметалuте също се разлuчаВат по своята аkтuВност.
Колkото по-сuлно са uзразенu неметалнuте сВоuстВа, толkоВа
по-лесно атомuте uм прuемат елеkтронu u са по-сuлнu okucлu
тeлu.
( ЗАДАЧА 9 ) Към gBe епруВетku с безцВетнu разтВорu на KBr

u К1 се gобаВя на kaпku хлорна Boga. НаблlоgаВат се слеgнuте
променu: В първата епруВетkа се получава Жълто оцВетяВа
не, ВъВ Втората епруВетkа - разтВор с kaфeнukaB цВят
(фиг. 39-2).
• Означете с хuмuчнu ураВненuя опuсанuте peakцuu.
а) 6) • Опреgелете оkuслuтеля u pegykтopa В gВете peakцuu.
Фuг. 39-2. BзauмogeOcmBue на хлор • НапраВете uзBog за оkuслuтелната u реgуkцuонната спо
на Boga с: а) KBr; 6) К1
собност на халогеннuте елементu.
104 КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И НА ВЕЩЕСТВАТА

НЕОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ
Класuфukацuята на неорганuчнuте съеguненuя е направена

Въз основа на поgобuето В kачестВенuя състав u сВоuстВата
uм. ОсноВнuте kласоВе неорганuчнu съеguненuя са преgстаВе
нu на фиг. 40-1.
Хuмuчнu сьеguненuя
1
1 т 1 1
Bogopogнu
okcugu xugpokcugu kuceлuнu солu
съеguненuя
Фuг. 40-1. Класове неорганuчнu съеguненuя
0 Допълнете схемата с kонkретнu Вещества.
ВОДОРОДНИ СЪЕДИНЕНИЯ И ОКСИДИ
( ЗАДАЧА 1 ) Прочетете теkста u отговорете на Въпросuте.

АkтuВнuте металu (Na, К) ВзаuмоgеuстВат с Bogopog, прu
kоето се получават съеguненuя с Оонен строеж - xugpugu.
Хараkтернu peakцuu за металнuте xugpugu са BзauмogeucтBue
с Boga u с kuceлuнu . Еguнuят от проgуkтuте u прu gВете
peakцuu е Bogopog. Неметалuте също образуват Bogopogнu
съеguненuя . Воgнuте разтВорu на няkоu от тях са kuceлuнu
(HCI, H2 S, HI).
Okcugume са ВаЖен kлас съеguненuя. КалцuеВuят okcug е
uзВестен В праkтukата kато негасена Вар. Използва се за
получаване на гасена Вар прu BзauмogeucтBue с Boga. Чрез
гасената u негасената Вар се пречuстВат guмнu газове от
S0 2 , kouтo се отgеля прu горенето на Въглuща u е прuчuна за
kuселuннuте gъЖgоВе. важно за праkтukата съеguненuе е
CaS04' uзВестно поg наuменоВанuето гuпс (CaS0 4 .2H 2 0). МоЖе
ga се получu прu BзauмogeucтBue на kалцuеВ okcug със сярна
kuceлuнa.
KpacuBuтe рубuнu съgърЖат А1 2 0 3 . За разлukа от kалцuеВuя
okcug guалумuнuеВuят тpuokcug ВзаuмоgеuстВа u с kuceлuнu, u
с осноВu. Тао е амфотерен okcug.
• Запuwете формулuте на споменатuте В теkста xugpugu
u okcugu.
• Съставете схема за общuте сВоuстВа на xugpuguтe.
НЕОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ 1 05
__________________„„„......„„„„„„
• KakBu BugoBe okcugu са опuсанu В теkста? Поgберете за
Bceku Bug съответното Вещество от теkста.
• Съставете схемu за общuте сВоuстВа на BugoBeтe
okcugu.
• Означете с хuмuчнu ураВненuя опuсанuте сВоuстВа на
kалцuеВuя okcug.
ХИДРОКСИДИ, КИСЕЛИНИ И СОЛИ

Xugpokcugume съgър>kат xugpokcugнu анuонu (ОН-), kouтo
опреgелят общuте uм сВоuстВа. РазтВорuмuте ВъВ Boga
осноВнu xugpokcugu (NaOH, КОН) се нарuчат още осноВu. На
фиг. 40-2 са преgстаВенu хараkтернuте сВоuстВа на осноВнu
те xugpokcugu. Амфотернuте xugpokcugu BзauмogeucmBaт u с
kuceлuнu, u с осноВu.
gucoцuaцuя
мn+ + nон-
-
основен
+ kuселuнен
xugpokcug ~
okcug
М(ОН)п
+ kuceлuнa
-
Фuг. 40-2. CBoucmBa на осноВнumе xugpokcugu
( ЗАДАЧА 2 ) Опреgелете Buga на xugpokcuguтe по gаgеното

опuсанuе. Означете с ураВненuя получаването uм u Взаuмо
gеuстВuята uм с kuceлuнa. Опреgелете Buga на процесuте.
КалцuеВuятguxugpokcug се получава прu ВзаuмоgеuстВuето
на негасена Вар u Boga. Прu тозu процес се отgеля голямо kолu
честВо топлuна. Ako през бuстра Варна Boga се проgуха Въгле
роgен guokcug, се получава неразтВорuмuят kалцuеВ kарбонат.
Прu BзauмogeucтBue на kалцuеВ guxugpokcug с kuceлuнa се
uзВършВа процесът неутралuзацuя.
НатрuеВата основа ВзаuмоgеuстВа с разmВор на меgен сул
фат. Taka полученuят меgен guxugpokcug е сВетлосuня yтauka,
kоято се разтваря прu gобаВяне на разтВорu на kuceлuнa uлu
алkална основа. Прu нагряВане меgнuятguxugpokcug се разлага
u се получава черен CuO (фиг.
40-3).
Фuг. 40-3. Разлагане на меgен В заВuсuмост от елементнuя cu състав kuceлuнuтe се раз
guxugpokcug
gелят на безkuслороgнu u kucлopogcъgъp>kaщu. Воgнuте uм
разтВорu съgър>kат Bogopogнu kaтuoнu (Н+) u kuceлuннu анuонu
(СГ, вг-, so:-.
NОЗ, RCOOl. Спореg Buga на kuселuннuя анuон
те се разgелят още на неорганuчнu u органuчнu kuceлuнu.
Кuселuнuте могат ga се kласuфuцuрат u kато еgнопротоннu,
gВупротоннu, многопротоннu.
С ЗАДАЧА з ) Съставете схема за kлacuфukaцuя на kuceлuнuтe

по gаgеното опuсанuе В заgача 2 u gauтe по eguн прuмер за
Bceku Bug.
Общuте сВоuстВа на kuceлuнume се опреgелят от налuчuе
то на Bogopogнuтe kaтuoнu u са преgстаВенu на фиг. 40-4.

...........„„„„„...„ ..._____________
gucoцuaцuя
-
+ меmал
kuceлuнu
Нnд - +основен
-
okcug
+основа
-
Фuг. 40-4. Общu c8oucm8a на kuceлuнume
( ЗАДАЧА 4 ) Конkретuзuраuте схемата от фиг. 40-4 с хuмuчнu

ураВненuя за сВоuстВата на разреgената сярна kuceлuнa
(H 2 S0 4 ) .
Coлume са gруг kлас съеguненuя. По-голямата част от тях
са uонноkрuсталнu Вещества. ВъВ Bogнu разтВорu uлu стопuл
kа се gucoцuupaт на uoнu, те са елеkтролuтu. Солuте често
се kласuфuцuрат спореg Buga на kатuонuте uлu анuонuте В
техния състав.
( ЗАДАЧА 5 ) Означете с хuмuчнu формулu солu, kouтo: съgър>kат

kaлueBu uлu амонuеВu kaтuoнu u нuтратнu анuонu; са kaлцueBu
u магнезuеВu солu на Въглероgната kuceлuнa u са съставна
част на много утаечнu ckaлu.
( ЗАДАЧА 6 ) На фиг . 40-5 е преgстаВена kлacuфukaцuя на солu

спореg guсоцuацuята uм ВъВ Воgен разтвор. Опреgелете Buga
на амонячната coga NH 4 HC0 3 , kоято се uзползВа kато набухва- Фuг. 40-5. класuфukацuя на ВugоВе
тел. Означете с хuмuчнu ураВненuя получаването на MgCl 2 по me солu
трu начuна.
( ЗАДАЧА 7 ) Солuте участват В разлuчнu процесu - xugpoлuзa,

елеkтролuза, оkuслuтелно-реgуkцuоннu peakцuu с металu. За
солта CuS0 4 опреgелете хараkтера на Воgнuя разтВор u про
gуkтuте от елеkтролuзата u. Kou от металите Желязо, цuнk u
сребро ще ВзаuмоgеuстВат с тозu Воgен разтвор?
( ЗАДАЧА в ) Вече забелязахте, че мe>kgy отgелнuте kласоВе

съеguненuя същестВуВат Връзku. Въз основа на теkстоВете u
заgачuте В ypoka преgстаВете тезu Връзku по поgхоgящ начuн.
НЕОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ
ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА
И НЕОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ ~~~~~~~~~~~~~~
4.3. Коя от peakцuuтe е неутралuзацuя?

( ЗАдАЧА 1 ) Направете преgполо>kенuе за Buga
на простото Вещество u на сьеguненuята на ( ЗАДАЧА 5 ) В меguцuната се uзползВа фuзuо
елемент от 2 група u петu пepuog на логuчен разтВор, kouтo е 0,9% разтВор на
Перuоguчната таблuца, kakтo _u за негоВuте натрuеВ xлopug.
оkuслuтелно-реgуkцuоннu сВоuстВа. 5.1. Означете с хuмuчнu ураВненuя gBa оkuслu
телно-реgуkцuоннu процеса за получаване на
( ЗАДАЧА 2 ) Означенu са неорганuчнu Веще
натрuеВ xлopug.
ства: H2S04' КОН, Сао, HN03, MgCl2, Са(ОН)2,
Al 2(S0 4 ) 3, Br2, NaHC0 3, Li 20, Al(OH) 3, С0 2 , Cu, 5.2. Опреgелете оkuслuтеля u pegykтopa за
СаСО 3 , Н 3 Р0 4 .
Bceku от процесuте.
• Групuраuте гu В kласоВе неорганuчнu сье- ( ЗАДАЧА 6 ) НатрuеВата основа се uзползВа за
guненuя. проuзВоgстВо на сапунu, а ВьВ BcekugнeBueтo
• Коя от gageнuтe kuceлuнu е gВупротонна? - за почuстВане на kаналu. В проuзВоgстВото
• Kou от солuте са нормалнu? тя се получава чрез елеkтролuза на Воgен раз
• Kou от xugpokcuguтe е амфотерен? тВор на натрuеВ xлopug. Процесьт се нарuча
• Kou от okcuguтe са осноВнu? хлоралkална елеkтролuза.
• Кое от простuте Вещества uма молеkу 6.1. Kou gpyгu пpogykтu се получават?
лен строе>k? 6.2. Означете с ураВненuя получаването на
• Kou от Веществата са елеkтролuтu? малkоразтВорuмu xugpokcugu прu Bзauмo
( ЗАДАЧА з ) Пuрuтьт FeS 2 е pyga, kоято се geucтBue на солu с разтВор на NaOH.
uзползВа за проuзВоgстВо на сярна kuceлuнa. ( ЗАдАЧА 7 ) В протоkол за лабораторна работа

Прu пьр>kенето на пuрuта (BзauмogeucтBue с ученuk запuсал: Поставих униВерса11ен инgиkа
kucлopog прu Bucoka температура) се получава тор В разтвори сьотВетно на kа11иеВ Х11ориg,
серен guokcug. Тозu газ се получава u прu uзга gинатриеВ kарбонат и меgен су11фат. Наб11/оgаВах
рянето на Вьглuща. Сернuят guokcug е еgна от промяна В цВета на инgиkатора В няkои от раз
прuчuнuте за kuселuннuте gь>kgoBe. За ga се творите.
намалят eмucuuтe от него ВьВ Вьзgуха, се ДоВьршете uзBoguтe от еkсперuмента u
uзползВат фuлтрu , kouтo сьgьр>kат kалцuеВ обяснете прuчuната.
okcug uлu kалцuеВ guxugpokcug. В прuсьстВuе рН на разтВора на KCI е „„„„„„„„ „„, защото
на kаталuзаторu u kucлopog сернuят guokcug
се преВрьща В серен тpuokcug, kouтo се раз рН на разтВора на Na 2C0 3 е
тВаря ВьВ Boga. Протuча хuмuчна реаkцuя, прu защото .................. .
kоято се получава сярна kuceлuнa u се отgеля рН на разтвора на CuS04 е .................... ,
голямо kолuчестВо топлuна . защото .............. .... .
3.1. Кьм kou Bug okcugu се отнасят S0 2 u S0 3?
( ЗАДАЧА в ) В морсkата
Boga се сьgьр>kат
Означете с хuмuчнu ураВненuя опuсанuте
анuонu на разлuчнu солu - SO~-. СГ, Br-, Г, s 2-.
3.2.
сВоuстВа на сернuте okcugu. Кьgето е необхо
8.1. Запuшете хuмuчнuте формулu на солu,
guмо, опреgелете оkuслuтеля u pegykтopa .
kouтo сьgьр>kат посоченuте анuонu.
( ЗАДАЧА 4 ) ИзползВаuте таблuцата за раз 8.2. Означете с ураВненuе guсоцuацuята на
тВорuмост u опреgелете мe>kgy kou от gBou- трu от запuсанuте солu.
kuтe елеkтролuтu ще протече хuмuчна реаk 8.3. Преgло>kете peakтuBu, с kouтo ще goka>ke-
цuя ВьВ ВоgенразтВор: NaCI u KN0 3, KBr u тe тезu анuонu.
AgN0 3, ВаС1 2
u Na 2S0 4 , КОН u HN0 3. 8.4. Опреgелете Buga на процесuте, kouтo ще
4.1. Опреgелете Buga на процесuте. протеkат.
4.2. Означете peakцuuтe с пьлнu u сьс сьkра 8.5. Означете peakцuuтe сьс сьkратенu uоннu
тенu uоннu ураВненuя. ураВненuя.
1 08 К/\АСИфИКАЦИЯ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И НА ВЕЩЕСТВАТА

ВИДОВЕ ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ
Органuчнuте Вещества, поgобно на неорганuчнuте, са гру

пuранu по разлuчнu прuзнацu. В няkоu от тях се съgър:>kат само
елементuте Въглероg u Bogopog - ВьглеВоgороgu. В gpyгu
участват u елементuте kucлopog, азот , сяра u gp. Те се раз
гле:>kgат kато npouзBogнu на BьглeBogopogume.
ВЪГЛЕВОДОРОДИ
ВъВ BcekugнeBueтo u В праkтukата uзползВаме разлuчнu
горuВа - метан, пропан, бутан , бензuн u gp. Bcuчku те са Въгле Фuг. 42-1 _ АцеmuленоВаmа горел
Воgороgu. ВъглеВоgороgu са u етенът , от kouтo се получава kа се uзnолзВа npu заВаряВане на
меmалu .
полuетuлен, u етuнът, uзползВан В ацетuленоВата горелkа
( фиг. 42-1 ).
( ЗАДАЧА 1 ) Означенu са ВъглеВоgороgu: СН4' С 6 Н 6 , С 3 Н 4 , С 4 Н 8 ,
С 3 Н 8 , С 2 Н 4 , С 3 Н 6 , С 2 Н 2 . НаuменуВаоте Bceku от тях . Kou от тях
се отнасят kъм хомоло:Жнuте pegoBe на алkанu (CnH 2 n+2 ), алkенu
(CnH 2n) u aлkuнu (CnH 2n_2)? По kakBo се разлuчаВат тезu хомо
ло:>kнu pegoBe?
Означете със съkратенu струkтурнu формулu по eguн преg
стаВuтел от разлuчнuте хомоло:Жнu pegoBe ВъглеВоgороgu.
Строе:Жът u Вugът на хuмuчнuте Връзku В молеkулuте на
ВъглеВоgороguте опреgелят участuето uм В разлuчнu хuмuчнu
peakцuu.
( ЗАДАЧА 2 ) Прочетете теkста u попълнете табл. 42-1 , kато

отбеле:>kuте със знаk „+" Възмо:>kнuте peakцuu, В kouтo участ
ват съотВетнuте ВъглеВоgороgu.
За алkанuте са хараkтернu заместuтелнu peakцuu. Алkенuте
u алkuнuте участват В прuсъеguнuтелнu peakцuu. Hяkou алkенu
полuмерuзuрат. Бензенът u толуенът Встъпват В заместu
телнu peakцuu - напрuмер прu нuтрuране на толуен се получава
сuлно uзбухлuВото Вещество тротuл (фиг. 42-2). Бензенът
участва u В прuсъеguнuтелнu peakцuu . Проgуkт на хлорuрането Фuг_ 42-2. Tpomuлъm uма голяма
му е хеkсахлороцukлохеkсан, kоОто се uзползВа kато uнcekтu разрушumелна сuла.
цug В селсkото стопанство .
Таблuца 42-1
алkанu
алkенu
aлkuнu
бензен
( ЗАДАЧА з ) В теkста са опuсанu хараkтернu peakцuu за няkоu

ВъглеВоgороgu. Означете гu с хuмuчнu ураВненuя u опреgелете
Buga uм .
ВИДОВЕ ОРГАНИЧНИ СЬЕДИНЕНИR 1 09

Метанът ВзаuмоgеОстВа с хлора прu облъчване с разсеяна
слънчева сВетлuна , прu kоето Bogopogнu атомu се заместват
с хлорнu. Получават се разлuчнu хлоропроuзВоgнu. Еgно от тях
е тетрахлорометанът СС1 41 kоото разтваря мазнuнu u се
uзползВа В хuмuчесkото чuстене. ВзаuмоgеостВuето на етен с
Boga прu налuчuе на kаталuзатор u Bucoka температура е про
мuшлен метоg за получаване на етанол. Полuетuленът , познат
нu от бuта, се получава прu полuмерuзацuя на етен.
С ЗАДАЧА 4 ) Горенето е общо сВоостВо на ВъглеВоgороguте.

Фuг. 42-3. Emuнъm обезцВеmяВа Прu тозu процес се отgеля голямо kолuчестВо топлuна. ТоВа
разреgен разmВор на KMn0 4 .
сВоОстВо опреgеля u uзползВането на ВъглеВоgороguте kато
горuВа . Означете с хuмuчно ураВненuе горенето на метан,
kоОто е съставна част на прuроgнuя газ, u хеkсан , kоОто се
съgърЖ:а В бензuна. Кое от gВете горuВа ще преgпочетете от
глеgна точkа на опазване на оkолната cpega?
За ga разлuчuм насuтенu от ненасuтенu ВъглеВоgороgu, uзполз
Ваме uзВестнuте Bu kачестВенu peakцuu. Ненасuтенuте ВъглеВо
gороgu, поgобно на етена u етuна, обезцВетяВат разтВорu на
с п н 2п
kaлueB перманганат (КМп0 4) u бромна Boga (фиг. 42-3).
н
сп н2п-2
С ЗАДАЧА 5 ) Me>k:gy алkанu, алkенu u aлkuнu същестВуВа Връзkа
(фиг. 42-4) . Конkретuзuраоте схемата за ВъглеВоgороgu с gBa
Фuг. 42-4. Връзkа меЖgу алkанu, Въглероgнu атома В молеkулата. Означете с хuмuчнu ураВненuя
алkенu u aлkuнu преВръщанuята u опреgелете Buga на хuмuчнuте peakцuu.
ПРОИЗВОДНИ НА ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ
Сапунuте, лаkоВете, боuте, парфlомuте са част от нашето
BcekugнeBue . Bcuчku те съgърЖ:ат Вещества , kouтo могат ga
се разглеЖ:gат kато полученu от ВъглеВоgороguте, В чuuто
молеkулu Bogopogнu атомu са заместенu с gpyгu атомu u атом
нu групu - фунkцuоналнu групu. В заВuсuмост от Buga на тезu
групu се опреgелят u разлuчнu kласоВе съеguненuя, kouтo се
нарuчат общо проuзВоgнu на ВъглеВоgороguте (таб.11. 42-2).
С ЗАДАЧА 6 ) Означенu са органuчнu Вещества: СН 3 СНО,
СН 3 СОСН 3 , СН 3 0Н , СН 3 СООН , НСНО, С 2 Н 5 0Н , С 3 Н 5 (0Н) 3 , С 6 Н 5 0Н .
Таблuца 42-2
• Опреgелете Buga на Всяkо от съеguненuята .
Проuз8оgнu на • Запuшете наuменоВанuята uм .
фунkцuонаАна
8ь2Ae8ogopo
apyna СВоОстВата на проuзВоgнuте на ВъглеВоgороguте се опре
gume
gелят от фунkцuоналнuте uм групu.
халогеноnроuз Х = F, CI, Br
Воgнu 8 Xugpokcuлнu npouзBogнu
xugpokcuлнu - -ОН Еmанольm , глuцерольm u фенольm са ВаЖ:нu преgстаВuте
алkохолu u фе xugpokcuлнa лu на тозu kлас съеguненuя. СВоОстВата uм се опреgелят от
нолu
xugpokcuлнaтa фунkцuонална група u от ВъглеВоgороgнuя
kарбонuлнu - -СНО aлgexugнa
остатъk.
aлgexugu u
) С=О kеmонна
kemoнu
С ЗАДАЧА 7 ) В теkста са опuсанu няkоu от сВоостВата на преg
kapбokcuлнu -СООН стаВuтелu на xugpokcuлнuтe проuзВоgнu . Аналuзuраоте uнфор
kuceлuнu kарбоkсuлна
мацuята u отговорете на Въпросuте.
11 О Кl\АСИфИКАЦИЯ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И НА ВЕЩЕСТВАТА

Етанолът е gобър разтВорuтел на органuчнu Вещества . В
лабораторuята се uзползВа за обезВре:Жgане на отпаgъцu от
натрuu, а В праkтukата - kато еkологuчно горuВо. Глuцеролът е
слаgъk на Bkyc u е хuгросkопuчен. Тезu сВоuстВа опреgелят
uзползВането му В хранuтелно-ВkусоВата u kозметuчната про
мuшленост . ОсВен по фuзuчнu сВоuстВа етанолът u глuцеролът
могат ga се разпознаят u по сВоuте хuмuчнu сВоuстВа.
Глuцеролът ВзаuмоgеuстВа с натрuя по-аkтuВно, отkолkото
етанолът . Качествена реаkцuя за отkрuВане на многоВалентнu
алkохолu е ВзаuмоgеuстВuето с прясно утаен Cu(OH) 2 (фиг. 42-5). Фuг. 42-5. Megнuяm guxugpokcug се
Фенолът се uзползВа за получаването на пластмасu. Прu него uзnолзВа за omkpuBaнe на глuцерол .
-ОН групата е сВързана с ароматното яgро. Фенолът е слаба

kuceлuнa u Воgнuят му разтвор uма рН < 7 за разлukа от етано
ла u глuцерола. това е прuчuна фенолът ga ВзаuмоgеuстВа с
натрuu u с натрuеВа основа. Качествена реаkцuя за отkрuВане
на фенол е ВзаuмоgеuстВuето с разтвор на FeCl 3 (фиг. 42-6).
• Коя е прuчuната за голямата разтВорuмост на етанола u
глuцерола ВъВ Boga?
• Обяснете разлuчната xuмuчecka аkтuВност на етанола u
глuцерола kъм натрuя.
• Кое опuсано хuмuчно сВоuстВо е общо u за трuте Веще
ства? Означете с ураВненuе ВзаuмоgеuстВuето на ета
нол с натрuu u горенето му.
• Означете guсоцuацuята на фенола.
• Kak мо:Же ga се разлuчат Bogнu разтВорu
8
церол u фенол?
Карбонuлнu npouзBogнu
Карбонuлната фунkцuонална група ) С=О опреgеля общuте
хuмuчнu сВоuстВа на aлgexugume u kemoнume .
на етанол, глu
1
Ф uг. 42-6. Фе н ол се omkpuBa с раз
m В ор на FeCl3 .
( ЗАДАЧА 8 ) Допълнете празнuте места В теkста.

При алgехиgите kарбонилната група е сВЬрзана с .„ „ „ „ „ „ . и с
. „ „ „ „ „„ „ . „ и се нарича алgехиgна . В молеkулите на kетоните тя
е сВЬрзана с „ „ „ „„„ и се нарича „ „ „.„ група.
Налuчuето на gBouнa Връзkа В kарбонuлната група обуславя
~cтuemo на aлgexugume u kemoнuтe В прuсъеguнuтелнu peakцuu.
1LJ Означете с хuмuчнu ураВненuя прuсъеguняВането на Bogo-
pog kъм меmанал u kъм пропанон. Към kou kлас съеguненuя прu
наgле:Жат полученuте пpogykтu?
( ЗАДАЧА 9 ) Прочетете теkста u uзпълнете постаВенuте

заgачu.
ОтроВното geucтBue на метанола се gъл:Жu на неговото

okucлeнue go метанал В органuзма . Поgобна реаkцuя се uзВърш
Ва u В лабораторнu услоВuя. В смес от парu на метанол u kuc-
лopog от Възgуха поg geucmBue на kаталuзатор меg Cu прu
Bucoka температура се получава метанал . Метаналът се оkuс
Фuг. 42-7. Прu Bзauмoge u cmBue на
ляВа лесно om амонячен разтВор на Ag 2 0 u om прясно утаен меmанал с Cu (OH) 2 се получава kе
Cu(OH) 2 прu нагряВане (фиг . 42-7) . И прu gВете peakцuu се полу- ремugено - черВена ymauka om Cu 2 0 .
ВИДОВЕ ОРГАНИЧНИ СЬЕДИНЕНИR

„„......... „„„„„„„„„„„„„.~
чаВа метанова (мраВчена) kuceлuнa. За разлukа от метанала

ацетонът се оkuсляВа само от сuлнu okucлuтeлu , напрuмер
сярноkuсел разтВор на КМп0 4 . Парuте на ацетона са отроВнu
u леснозапалuмu.
• Означете с хuмuчно ураВненuе получаването на метанал
u горенето на ацетон.
• С kou kачестВенu peakцuu ще gоkаЖете налuчuето на
aлgexugнa група? Означете с хuмuчно ураВненuе получава
нето на „сребърно оглеgало" . Опреgелете оkuслuтеля u
pegykтopa.
КАРБОКСИЛНИ КИСЕЛИНИ
MemaнoBama u emaнoBama kuceлuнa са преgстаВuтелu на
kарбоkсuлнuте kuceлuнu. В молеkулuте cu съgър:>kат еgна kар
боkсuлна група -СООН . Повечето kapбokcuлнu kuceлuнu са
слабu kuceлuнu. В заВuсuмост от ВъглеВоgороgнuя остатъk, с
kouтo е свързана kарбоkсuлната група , органuчнuте kuceлuнu
Моgел на оцетна kuceлuнa се разgелят на мастнu (алkаноВu , алkеноВu u aлkuнoBu) u аро
матнu, напрuмер бензоената kuceлuнa С 6 Н 5 СООН.
( ЗАДАЧА 10) ПреgстаВете В схема kласuфukацuята на kар

боkсuлнuте kuceлuнu. Опреgелете Buga на слеgнuте kuceлuнu:
С 3 Н 7 СООН; С 3 Н 5 СООН; С 6 Н 4 (СООН) 2 .
gucoцuaцuя
-- ( ЗАДАЧА 11) На фиг. 42-8 са преgстаВенu общu
сВоuстВа на kарбоkсuлнuте kuceлuнu. Конkретu
+ меmал
зuраuте гu с хuмuчнu ураВненuя за сВоuстВата на
- оцетната kuceлuнa СН 3 СООН. По koe сВоuстВо се
разлuчаВат органuчнuте от неорганuчнuте kuce-
+основен
лuнu?
Карбоkсuлнu
okcug -
Ba:>kнu за праkтukата са u Bucwuтe мастнu
kuceлuнu -
RCOOH +основа kuceлuнu. Те съgър:>kат повече от 10 Въглероgнu
- атома В молеkулuте cu, напрuмер палмuтuноВа
kuceлuнa (С 1 5 Н 31 СООН), стеарuноВа kuceлuнa
+ алkохол ;:: (С 17 Н 35 СООН) , олеuноВа kuceлuнa (С 17 Н 33 СООН) .
ecmepuфukaцuя
НатрuеВuте u kaлueBuтe солu на тезu kuceлuнu са
горене uзВестнu kато сапунu. ОбukноВено натрuеВuте
~
сапунu са тВърgu, а kaлueBuтe - течнu.
Фuг. 42-8. Общu c8oucm8a на
kapбokcuлнume kuceлuнu С ЗАДАЧА 12) Запuшете формулuте на натрuеВ палмuтат u kaлu
eB стеарат. KakBu стоuностu на рН се очаkВат за Воgнuте
разтВорu на сапунuте? Обяснете прuчuната.
112 К/\АСИфИКАЦИЯ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И НА ВЕЩЕСТВАТА

ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ
С БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ
Белтъцuте, Въглехugратuте u мазнuнuте са осноВнuте
Вьмexugpamu
Вещества В :ЖuВuте органuзмu . Въглехugратuте u мазнuнuте
са uзточнuk на енергuя, а белтъцuте - граguВен матерuал.
ВЪГЛЕХИДРАТИ
Да прuпомнuм наu-значuмuя процес В прuроgата - фотосuн
noлuзaxapugu
тезата. Проgуkт на тозu процес е Въглехugратът глlоkоза.
6СО + 6Н О сВеmлuна С Н О + 60 Фuг. 44-1. Класuфukацuя на Bъглe
2 2 6 12 6 2
Въглехugратu са u познатuте Bu захароза ( обukноВена xugpamume
захар), нuшесте (сkорбяла), целулоза. На фиг. 44-1 е преgстаВе

на kлacuфukaцuя на Въглехugратuте В заВuсuмост от технuя
състав u строеж.
( ЗАДАЧА 1 ) В слеgВащuя теkст са опuсанu сВоuстВа на Въгле

хugратu. Аналuзuраuте го u отгоВорете на Въпросuте.
Глlоkозата u фруkтозата са монозахарugu. Те uмат еgнаkъВ
kачестВен u kолuчестВен състав, но се разлuчаВат по сВоя стро
еж. Глlоkозата се оkuсляВа от слабu okucлuтeлu kато амонячен
разтвор на Ag 20. В молеkулата на фруkтозата освен xugpokcuлнu
групu uма kетонна група прu Вторuя Въглероgен атом.
Захарозата е преgстаВuтел на guзaxapuguтe. В разтВорuте
на глlоkоза u захароза В прuсъстВuе на Cu(OH) 2 се наблlоgаВа
образуване на мастuленосuн разтВор. За разлukа от монозахарu
guте захарозата xugpoлuзupa прu нагряВане u В прuсъстВuе на
Н+ -uoнu, прu kоето се получават глlоkоза u фруkтоза. Глlоkозата,
фруkтозата u захарозата са gобре разтВорuмu ВъВ Boga.
Нuшестето u целулозата са пoлuзaxapugu, kouтo се образу
ват В растенuята. Те могат ga се разгле:Жgат kато полuмерu,
uзграgенu от остатъцu на глlоkоза (С 6 Н 10 0 5 )п , kъgето n е
броят на остатъцuте. И нuшестето, u целулозата xugpoлuзu
paт . Краuнuят проgуkт u прu gВете peakцuu е глlоkоза . В
чоВешkuя органuзъм хugролuзата на нuшестето се осъщестВя
Ва поg geucтBue на ензuма амuлаза. Целулозата не се усВояВа
В чоВешkuя органuзъм. Храна е за треВопаснuте :ЖuВотнu, В
чuuто органuзъм xugpoлuзupa поg geucтBue на ензuма целулаза .
Налuчuе на нuшесте В разлuчнu пpogykтu мо:Жем ga gоkа:Жем с
разтвор на uog. Получава се хараkтерно ВuолетоВо оцВетяВане
Фuг. 44-2. С разmВор на uog се
(фиг. 44-2). Интересно сВоuстВо на целулозата е разтваряне omkpuBa нuшесmе.
то uВ ШВаuцероВ peakтuB - амонячен разтвор на Cu(OH) 2 .
• Към kou Bug Въглехugратu се отнасят опuсанuте В теkста
Вещества? Допълнете схемата за kлacuфukaцuя на фиг. 44-1.
• Запuшете струkтурнuте формулu на глlоkоза u фруkтоза.
• За налuчuето на kou фунkцuоналнu групu В молеkулuте на
глlоkозата u захарозата gаВат uнформацuя опuсанuте
kачестВенu peakцuu?
• Планuраuте еkсперuментu, с kouтo ga разпознаете раз
тВорu на глlоkоза, захароза u нuшесте.
ОРГАНИЧНИ СЬЕДИНЕНИЯ С БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ

МАЗНИНИ
Мазнините са органични съеgинения, kоито В организма се
използват kато резерВен източниk на енергия.
важно сВоuстВо на глицерола е ВзаимоgеuстВието му с
Висши мастни kиселини. За nърВи път френсkият химиk Бертло
успява ga синтезира мазнини.
(Z) Kak се нарича описаният процес? Към kou kлас съеgинения
принаgлеЖат мазнините?
(Z) ВсеkиgнеВно използваме олио, маргарин или kpaBe масло. Те
са част от нашата храна. По kakBo се различават?
( ЗАДАЧА 2 ) ПреgлоЖете схема за kласифиkация на мазнините
спореg произхоgа, Виgа на химичните Връзkи ВъВ ВъглеВоgороg
ния остатъk, състоянието при обиkноВени условия . Даuте поg
хоgящи примери.
Съставът на мазнините Влияе Върху сВоuстВата им.
( ЗАДАЧА з ) В gаgения теkст са описани физични сВоuстВа и

еkсnерименти с участието на мазнини. Анализираuте го и
)
отговорете на Въпросите слеg него .
При загряВане мазнините се разлагат, а не се изпаряВат. Те
са по-леkи от Воgата и не се разтварят В нея. Добре се разтва
рят В бензин, хлороформ, тетрахлорометан. Мазнините имат
Важно значение за топлинната регулация при животните.
Поg gеuстВие на Воgата при Висоkа температура и налягане
мазнините хиgролизират. важно тяхно сВоuстВо е осапунВане
то им. Този процес се изВърwВа при нагряВане на мазнини с
разтВор на NaOH или КОН. Получават се натриеви или kалиеВи
сапуни. От ненаситени мазнини могат ga се получат наситени
чрез хиgрогениране. Ненаситени мазнини обезцВетяВат раз
твор на uog или kалиеВ перманганат (фиг. 44-3). Мазнините
а) б) В) горят kakтo gругите органични съеgинения.
Фuг. 44-3. Промяна на цВеmа на • Кои физични сВоuстВа на мазнините са описани В теkста?
разmВор на KMn0 4 В:
а) олuо ; 6) маргарuн ; В) kpaBe масло Обяснете защо мазнините не се разтварят ВъВ Boga.
Защо горящи мазнини не се гасят с Boga?
• Коя е причината ненаситените мазнини ga обезцВетяВат
разтвори на uog и kалиеВ перманганат?
• Кои проgуkти се получават при хиgролизата на мазнини?
БЕЛТЪЦИ
Белтъците са прироgни Висоkомолеkулни съеgинения. Те Вли
зат В състава на kлетkите, kостите, хрущялите, мусkулите и
kоЖата. Имат разнообразни фунkции, сВързани с Жизнените
процеси . Основна струkтурна еgиница на белтъчните Веще
ства са а-аминоkиселините.
( ЗАДАЧА 4 ) Аминоkиселините съgърЖат В молеkулите си gBe

фунkционални групи: амuно група (- NH 2) и kарбоkсuлна група
(- СООН). С наu-голямо значение са тези kиселини , при kоито
gВете групи са сВързани с еgин u същ Въглероgен атом.
114 КААСИфИКАЦИЯ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И НА ВЕЩЕСТВАТА

..............„„„„„„„„„„....................
Нарuчат се a-aмuнokuceлuнu . двете фунkцuоналнu групu про Н R, О Н R2 О
явяват протuВополо>kнu сВоuстВа . това обуславя сВоuстВото " 1
N-C-C ~ " 1
N-C-C ~
на амuноkuселuнuте ga ВзаuмоgеuстВат поме>kgу cu. Връзkата, н/ 1 "он н/ 1 "он
н t н
чрез kоято се сВързВат молеkулuте uм, се нарuча пептugна, а
съеguненuята
•
- пептugu.
Запишете хuмuчната формула на а-амuнооцетна kuceлu

н"
N-C
/ н1
RYHR
1, 11
C-N
1
С-С
12 ~о
+ НО
н
2
1 "
нa, uзВестна kато глuцuн - амuнооцетна kuceлuнa. н он
• Означете с ураВненuе образуването на пептugна Връзkа nenmugнa Връзkа
мe>kgy gBe молеkулu глuцuн, kато uзползВате фиг. 44-4. Фuг. 44-4. Образуване на nenmugнa
Установено е, че В състава на белтъцuте участват оста Връзkа меЖ:gу a -aмuнokuceлuнu
тъци от 22 a-aмuнokuceлuнu . Те се сВързВат В различна после

gоВателност u образуват разлuчнu по състав u gъл>kuна пеп
тugнu Bepuгu (фиг. 44-5).
( ЗАДАЧА 5 ) ОтгоВорете на Въпросите Въз основа на опuсанu
те особености В струkтурата на белтъците u сВоuстВа,
сВързанu с нея.
ПърВuчната струkтура на белтъците се опреgеля от Buga
на амuноkuселuннuте остатъци u послеgоВателността на
тяхното сВързВане. Вторичната uм струkтура се gъл>ku на
ВъзнukВане на Bogopogнu Връзku мe>kgy пептugнu групu В еgна u
съща молеkула uлu мe>kgy разлuчнu белтъчни Bepuгu В прос
транството. TakoBa пogpe>kgaнe опреgеля еластичността на
Фuг. 44-5. Часm om nenmugнa Верu
kосата, сухо>kuлuята, Вълната, kakтo u зgраВuната u устоuчu
га В белmъk
Востта на опъване на мусkулнuте Влаkна.
ОсВен тези gBe струkтурu на белтъците са Възмо>kнu u
третuчна u четВъртuчна, kouтo се опреgелят от gопълнuтел
нu ме>kgумолеkулнu ВзаuмоgеuстВuя (фиг. 44-6).
•-с-
·------------·
'
Фuг. 44-6. Cmpykmypa на белmъцumе
Ako kъм яuчен белтъk се goбaBu алkохол uлu Оонu на тоkсuч

нu металu (РЬ 2 +, Cu 2 +, Hg 2 +), се наблlоgаВа пресичане на белтъ
kа - gенатурацuя. Поgобна промяна се наблlоgаВа u прu Bucoka
ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ С БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ 115

температура, промяна на kuселuнността на среgата, kakтo u
прu разлuчнu лъченuя. Bcuчku те оkазВат Влuянuе Върху Вто
рuчната струkтура на белтъцuте. Те, поgобно на нuшестето
u целулозата, xugpoлuзupaт на степенu. Съgър:Жанuе на бел
тъчнu Вещества В хранu може ga се oтkpue с kачестВенu
peakцuu (фиг. 44-7).
• Опреgелете kоя от струkтурuте на белтъцuте на фиг.
44-6 е пърВuчна u kоя - Вторuчна.
• На етukетuте на Вълненu gpexu се препоръчва ga се перат
прu оkоло 30 °С, а от праkтukата се знае, че не трябва ga
се uзползВат сапунu. Обяснете тезu препоръku.
• Коо е kраОнuят проgуkт на хugролuзата на белтъцuте?
• Планuраuте еkсперuмент за gоkазВане на белтъk В млеч
а) б)
нu пpogykтu.
Фuг. 44-7. КачесmВенu peakцuu за • Направете gопълнuтелно проучване за значенuето на бел
gоkазВане на белmъk : а) бuypemo
Ba реаkцuя ; б) kcaнmonpomeuнoBa тъцuте u техните фунkцuu В органuзма. ПреgстаВете го
реаkцuя по поgхоgящ начuн.
116 К/\АСИфИКАЦИЯ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И НА ВЕЩЕСТВАТА

ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ
( ЗАДАЧА 1 ) В kou peg са запuсанu праВuлно НСНО + Ag 20 _r. НСООН + 2 Ag

формулите на ВъглеВоgороguте? Коя реаkцuя е естерuфukацuя , kou - оkuслu
телно-реgуkцuон н u u kоя - прuсъеguнuтелна?
lhaaмBagopogu o&u
алkанu С2Н4
( ЗАДАЧА в ) За Веществата А, Б , В u Г е gageнa
CnH2n+2
слеgната uнформацuя . Веществото А е ненаси
алkенu cn н2n СзНв
тен ВъглеВоgороg. Прu ВзаuмоgеuстВuето му с
aлkuнu u алkанu cnн2n-2; cn н2n+2 С2Н2; C2Hs
Boga (xugpaтupaнe) се получава Веществото Б ,
алkенu u aлkuнu cnн 2n; cnн2n-2 СзНв ; С2Н2
за kоето е хараkтерна реаkцuята естерuфukа
цuя. Прu неговото okucлeнue се получава Веще
( ЗАДАЧА 2 ) За Всяkо органично съеguненuе от
ството В. В лабораторни услоВuя Веществото
kолона 1 поgберете съответната му формула
В се gokaзBa прu нагряване с прясно утаен
от kолона 11.
Cu(OH)2 , прu kоето се получава kеремugеночер
КD№наl Ко№наll Вена yтauka от Cu 20 u Веществото Г. Воgнuят
1. еmан А) С 2 Н 2 разтвор на Веществото Г uма рН < 7, Взаuмо
2. меmанал Б) СН 3 СОСН 3 gеuстВа с akтuBнu металu uс осноВu.
3. еmанол В) С2Н6
• KakBu BugoBe Вещества са опuсан u В
теkста?
4. буmаноВа kuceлuнa Г) С 2 Н 5 0Н
• Аналuзuраuте теkста u преgстаВете по
5. nроnанон д) нсно
поgхоgящ начuн Връзkата меЖgу тя х .
6. emuн Е) С 3 Н 7 СООН • Поgберете kонkретнu Вещества за gage-
нuя теkст .
( ЗАДАЧА з ) На фигурата са преgстаВенu тем
пературите на kuпене на алkохолu u aлgexugu с ( ЗАДАЧА 7 ) За Всяkо от Веществата етанол u
еgнаkъВ броu Въглероgнu атомu . Обяснете оцетна kuceлuнa поgберете pega от реаге н
чрез хuмuчнuте Връзku u Buga на молеkулuте тu , с kouтo ВзаuмоgеuстВа .
разлukuте В тях . А) Na, HN0 3 , 0 2

ф
Б) Na, NaOH , Ag 2 0
~ 120
100 _,___ _ _ _ __ _
В) NaOH , CuO, СН 3 0Н
с
:::::1
-" 80 + - - ---.,,....-.<=:.' - - --
~ so +--~------ 7.1. етанол „ . .... . ........ .
~ 40
~ 2~ +--+---~---
7.2. оцетна kuceлuнa .... .. .......... .
а. 1 2 з
Означете с хuмuчнu ураВненuя ВъзмоЖнuте
ф
с броu Вьглероgнu amoмu ВзаuмоgеuстВuя на оцетната kuceлuнa.
~ В молеkулаmа
-+- aлgexugu ( ЗАДАЧА 8 ) Опреgелете ВЕРНИ uлu ПОГРЕШНИ
--- алkохолu са тВърgенuята. ОтгоВорете с Да uлu Не .
( ЗАДАЧА 4 ) Хugрогенuрането е хараkтерна А) Алkенuте са ВъглеВоgороgu , kouтo съgър
реаkцuя за съеguненuя , kouтo съgърЖат слоЖ Жат gBouнu Връзku.
нu Връзku (gBouнu uлu троuнu). Означете с Б) Алkанuте обезцВетяВат разтвор на kaлu

хuмuчнu ураВненuя ВзаuмоgеuстВuето на етен eB перманганат .
u етанал с Bogopog. В) Естерuфukацuята е процес на Bзauмo
geucтBue меЖgу алkохолu u kuceлuнu.
( ЗАДАЧА 5 ) Даgенu са хuмuчнu peakцuu с орга
Г) РазтВорuмостта на алkохолu ВъВ Boga се
нuчнu Вещества:
gълЖu на Bogopogнuтe Връзku .
СН 2 = СН-СН з + Н 2 kam „ t" СН з СН 2СН з
t" н+
Д) Реаkцuята „сребърно оглеgало" е хараk
СН 3 СООН + С 2 Н 5 0Н ~ • СН 3 СООС 2 Н 5 + Н 2 0 терна за kетонuте.
ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ 117

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОРГАНИЧНИ
ВЕЩЕСТВА В ХРАНИ
Цел: ОтkрuВане на Въглехugратu u белтъч • Към алkалнuя разтвор прuбаВете 2 - 3
нu Вещества В хранuтелнu пpogykтu kaпku разтВор на CuS0 4 . Разkлатете
Пособuя: статuВ, епруВетku , 2 бехероВu епруВетkата.
чашu - 100 ст 3 , спuртна лампа, щuпkа за • Опuшете наблlоgаВанuте променu. Нап
епруВетku, kuбpuт равете uзBog.
PeakmuBu u мamepuaлu: прясно мляkо, мар Onum 2. Има лu Въглехugратu В прясното
гарuн; разтВорu на: натрuеВа основа NaOH, мляkо? Мляkото съgър>kа млечна захар (лаkто
меgен сулфат CuS0 4 , сребърен нuтрат AgN0 3 , за), kоято е оkоло пет пътu по-слаgkа от обuk
азотна kuceлuнa HN0 3 , амоняk NH 3 , оцетна ноВената захар. /\аkтозата е guзaxapug, uзгра
kuceлuнa СН 3 СООН, kaлueB перманганат gен от остатъцu на глlоkоза u галаkтоза.
КМп0 4 , uogнa тuнkтура, етанол Установете kou фунkцuоналнu групu се
0SJ ПраВuла за безоnасносm съgър>kат В млечната захар.
Работете с малku kолuчестВа от Веще ПослеgоВаmелносm на geucmBuяma:
ствата! Не goпyckauтe ga попаgнат Върху • Разреgете 20 ст 3 прясно мляkо с раВен
ko>kaтa u gpexuтe Bu! Прu работа с азотна обем топла Boga.
kuceлuнa бъgете uзkлlочuтелно Внuмателнu! • Добавете на kaпku прu разбърkВане раз
( ЗАддЧд 1 ) ИзслеgВаuте проба от маргарuн за реgена оцетна kuceлuнa. Получава се
налuчuе на сkорбяла (нuшесте) u на ненасuте yтauka kазеuн (белтъчно ВещестВо). В
нu мастнu kuceлuнu. uзлuшъk от kuселuната kазеuнът се раз
Onum 1. Има лu сkорбяла В маргарuнuте? тваря. Коя е прuчuната ga се получu
ПослеgоВаmелносm на geucm8uяma: yтauka?
• Проба от маргарuн се стапя на Воgна баня. • Отgелете Внuмателно бuстрата част

• Отgелете В gруга епруВетkа Воgнuя слоu. на разтВора. В нея се съgър>kа разтВоре
• Към него прuбаВете раВен обем Boga u на млечна захар.
нагреuте go kuпене. • ПрuготВете В

gBe епруВетku прясно
• Слеg охла>kgане прuбаВете няkолkо kaпku утаен меgен guxugpokcug u kъм Всяkа от
тях gобаВете по 1 - 2 ст от бuстрuя
3
разтвор на uog.
• НапраВете съотВетнuя uзBog. разтВор.
Onum 2. Има лu остатъцu от ненасuтенu • Нагреuте еgната от пробuте .
мастнu kuceлuнu В маргарuна? • НаблlоgаВаuте kakBu променu настъпват
ПослеgоВаmелносm на geucmBuяma: първоначално с пробuте. Kak се проме
• Към uзслеgВаната проба от маргарuн нят слеg загряване? Направете съот
gобаВете 2 ст 3 разреgен разтВор на Ветнuя uзBog.
КМп0 4 u разkлатете Внuмателно. • Kou фунkцuоналнu групu устаноВuхте В
• Опuшете наблlоgаВанuте променu u молеkулата на млечната захар?
напраВете съотВетнuте uзBogu. Onum З. Поg geucтBueтo на kou фаkторu
( ЗАддЧд 2 ) ИзслеgВаuте прясно мляkо за налu мляkото се пресuча?
чuе на белтъчнu Вещества u на Въглехugратu. ПослеgоВаmелносm на geucmBuяma:
Onum 1. ДоkазВане на белтъчнu Вещества с • Отлеuте В 2 епруВетku 1 - 2 ст 3 прясно

бuуретоВа реаkцuя. мляkо u kъм тях gобаВете на kaпku по
ПослеgоВаmелносm на geucmBuяma: 1 ст 3 съответно етuлоВ алkохол u раз
• Отлеuте В епруВетkа 1 ст 3 прясно мляkо тВор на CuS0 4 . Опuшете променuте.
u gобаВете на kaпku 1 - 2 ст 3 разтВор на • Прu kou от ВъзgеuстВuята белтъчнuте
NaOH. Вещества се утаяват?

Е Т.
Добре uзВестнuят на Bcuчku черВенukаВ метал меg е познат
Cu
( @\2 \818\ \1
29р
Meg
на чоВечестВото от наu-gълбоkа gреВност. В хронологuята на
отkрuВане на металuте меgта заема еgно от пърВuте места
//// Аг = 63,55 - оkоло 4000 - 5000 г. пр . Хр. Употребата на меg В зората на
Z= 29 разВuтuето на чоВешkата цuВuлuзацuя не е случаuна.
Блестящuте kъсчета самороgна меg В сkалнuте образуВанuя
прuВлuчат поглеgа на gреВнuте хора. Те ckopo отkрuВат koлko
лесно могат ga uзработВат оръguя на труgа от нея (фиг. 47-1 ).
Получаването на сплав меЖgу меg u kaлau, наречена бронз, оkоло
3000 г . пр . Хр . поставя началото на Бронзовата епоха.
Счuта се, че латuнсkото наuменоВанuе на меgта aescyproum
(по-kъсно Cuprum) проuзлuза от uмето на остров Кuпър, kъgето
В gреВността са oтkpuтu големu нахоguща на меg . От меg са
uзработВанu u оглеgала. МоЖе бu затова алхuмuцuте обоз
начават В запuсkuте cu тозu kpacuB розоВо-черВен метал със
Фuг. 47-1. Оръguя на mpyga, напра знаkа 9, наречен оглеgалото на Венера .

Венu om меg
ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА
Спецuфuчен розоВо-черВен цВят, Bucoka елеkтропроВоgност
u топлопроВоgност, gобра пластuчност са хараkтернu за
метала меg - Cu. Тезu сВоuстВа u нuсkата цена обуславят
uзползВането му за Жuцu за gaлekoпpoBogu u за kабелu.
Температурата на топене на меgта е 1083 °С - сраВнuтел
но Bucoka, но лесно gостuЖuма, затова промuшленото u проuз
ВоgстВо е отgаВна усВоено. Меgта се преработва чрез леене,
kоВане, пресоване, uзтегляне (фиг. 47-2).
ХИМИЧНИ СВОЙСТВА
Елементът меg се намuра В IV пepuog u 11 (1 Б) група на
Перuоguчната таблuца. Прu okucлeнue меgнuте атомu отgа
Фuг. 47-2. Megma лесно се обра
ботва чрез kоВане u пресоване. Ват eguн uлu gBa елеkтрона. Меgта реагuра с kucлopoga, сяра
та u халогенuте прu загряВане.
Да нагреем меgна пластuнkа на спuртна лампа. Върху
~ поВърхността на пластuнkата се образува черен налеп
от меgен okcug (CuO) (фиг. 47-3). Ako процесът проgълЖu прu
много Bucoka температура, се получава черВен на цВят guмe
geн okcug (Cu 20) u се отgеля kucлopog.
/ Означете с хuмuчнu ураВненuя опuсанuте процесu.
Опреgелете степенuте на okucлeнue на меgта В CuO u Cu 2 0 u
Buga на хuмuчнuте процесu.
В pega на относuтелната аkтuВност на металuте меgта
се намuра слеg Bogopoga, kоето обяснява неuната устоuчu
Вост спрямо разреgенu kuceлuнu.
Тя реагuра само с kонцентрuранu kuceлuнu с оkuслuтелно
Фuг. 47-3. Megнuяm okcug CuO се
получава прu нагряване. geucтBue (фиг. 47-4).
120 ПРИ/\ОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБЛАСТТА НА МАТЕРИАЛИТЕ

Cu(mB) + 2 НNОз(р) ------. CuO(mB) + 2 N0 2 (г) + H2 0 (m)
CuO(mB) + 2 НNОз(р) ------. Cu(N0 3 ) 2 (p) + H20 (m)
~ Kou от означенuте npoцecu е оkuслuтелно-реgуkцuонен?
Оnреgелете оkuслuтеля u pegykтopa.
двата nроцеса могат ga се uзразят сумарно с ураВненuето:
Cu (mB) + 4 НNОз(р) ------. Cu(N0 3 ) 2 (p) + 2 NО 2 (г) + 2 H2 0 (m)

Прu нагряВане меgта реагuра u с kонцентрuрана сярна kuce-
Фuг. 47-4. BзauмogeucmBue на меg с
лuнa. Получават се CuS041 S0 2 u Н 2 0. kонценmрuрана азотна kuceлuнa
/ Означете nроцеса с хuмuчно ураВненuе.
СЪЕДИНЕНИЯ НА МЕДТА
Дuмеgнuяm okcug Cu 2 0 се uзnолзВа kато мuнерална боя за
бояguсВане на kopnycuтe на kopaбu. Пopagu отроВното му
geucтBue kьм тях не се npuлenBaт малku мopcku ЖuВотнu .
Megнuяm okcug CuO е черно, неразтВорuмо ВьВ Boga Веще
ство, сьщо сuлно отроВно. СьотВетстВа му xugpokcug Cu(OH) 2 ,
kouтo е малkо разтВорuм ВьВ Boga.
Меgнuят guxugpokcug се nолучаВа npu BзauмogeucтBue на
разтВорu на меgнu солu с осноВu.
/ Планuраuте u осьщестВете ekcnepuмeнтu, с kouтo ga nолу
чuте Cu(OH) 2 u ga gоkаЖете амфотернuте му сВоuстВа.
{l Означете с ураВненuе ВзаuмоgеuстВuето на Cu(OH) 2 сьс
солна kuceлuнa.
Меgнuят guxugpokcug се разтваря В амоняk, kато образува
разтвор с хараkтерен тьмносuн цВят - ШВаuцероВ peakтuB, В
kouтo се разтваря целулозата (фиг. 47-5).
Прu загряВане меgнuят guxugpokcug се разлага (фиг. 47-6): Фuг. 47-5. ШВаuцероВuяm peakmuB
се uзnолзВа npu npepaбomka на
f' gърВесuна .
Cu(OH) 2 (mB) ------. CuO(mB) + H2 0 (m)
Cuнuяm kамьk CuS0 4 .5H 2 0 uма kpacuB сuн цВят. Слеg
nо-nроgьлЖuтелно нагряване от него се nолучаВа безцветно
Вещество.
Kak ще обяснuм тазu nромяна? В сuнuя kамьk меgнuте Оонu
заnазВат хugратнuте cu oбBuBku u на това се gьлЖu сuнuят
цВят. Прu загряване kрuсталuзацuонната Boga се губu u сuнu
ят kамьk се nреВрьща В безВоgен меgен сулфат u цВетьт
сuлно uзблеgняВа . . Прu kонтаkт с Воgата безВоgнuят меgен
сулфат лесно ВьзстаноВяВа сuнuя cu цВят. Taka се oтkpuBa
Boga В органuчнu сьеguненuя - cnupт u gp. Сuнuят kамьk се
uзnолзВа за nрuготВяне на борgолезоВ разтВор (Воgен разтВор
на сuн kамьk В смес с Варна мляkо). Прuлага се В селсkото сто
nанстВо kато среgстВо срещу болестu no растенuята.
Меgта образува осноВнu солu сьс слабu kuceлuнu.
ОсноВнuяm меgен kарбонаm Cu(OH) 2 .CuC0 3 се нарuча „бла
гороgна рьЖgа", uлu nатuна, u uма хараkтерен сuньозелен цВят. Фuг. 47-6. Разлагане на Cu(OH) 2 npu
Образуването на това сьеguненuе Вьрху nоВьрхността на нагряВане
МЕД И СЬЕДИНЕНИЯ НА МЕДТА 121

меgта Възпрепятства go голяма степен kорозията u. Пораgи
това много меgни антични преgмети са се съхранили go наши
gни (фиг. 47-7). Основният меgен kарбонат се среща В прироgа
та kато минерала малахит (фиг. 47-8) .
СПЛАВИ НА МЕДТА
Меgта е gобиВана от антични Времена. По-kъсно я сплаВят
Фuг. 47-7. Cmapuннu меgнu монеmu ,
заnазенu go нашu gнu .
с kaлau , при kоето се получава нов материал - бронз, с повише
на тВърgост и с по-лесна обработkа чрез леене.
Друга широkо използвана В праkтиkата сплав е от меg и
цинk - месuнг. Месинг е общ термин за широk спеkтър от
меgно-цинkоВи сплави с различни kомбинации от сВоuстВа -
яkост , пластичност, устоuчиВост на износване, тВърgост ,
специфичен Жьлт цВят, елеkтро- и топлопроВоgност, устоuчи
Вост на kорозия , лесна обработkа . Използва се за изработване
на машинни части , музиkални инструменти, gеkоратиВни еле
менти.
При сплаВяне на меg с нukел (kynpoнukeл) се образуват

хомогенни тВърgи смеси при kаkъВто и ga е състав на сплав
Фuг. 47-8. Maлaxum
та. ТоВа се gълЖи на малkата разлиkа В атомните раgиуси на
gВата метала. Тези сплави са широkо използвани пораgи Висо
kата им kорозионна устоuч1,1Вост на морсkа Boga и биораз
граЖgане . Важна за бита и праkтиkата е и сплавта алпаkа
- смес от меg , ниkел и цинk. Използва се за gомаkинсkи съgоВе ,
прибори за хранене, части за метални kонструkции , пруЖини и
gp. (фиг. 47-9).
СъщестВуВат повече от 400 меgни сплави , Всяkа с униkална
kомбинация по състав и сВоuстВа.
ФИЗИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ
б) В)
Меgта и неuните съеgинения са отровни . Затова меgните
Фuг. 47-9. Пpegмemu, uзрабоmенu
om : а) бронз ; б ) aлnaka) ; В ) месuнг съgоВе не се използват пряkо за храна и готвене, а се поkриВат
с kaлau - kалаugисВане .
От gруга страна , меgта В малkи .kоличестВа е Важна за
няkои биохимични процеси В чоВешkия организъм , тя е незаме
ним биоелемент. Особено богат на меg е черният gроб , kъgето
съgърЖанието u gостига go 30 тg/kg сухо Вещество .
Неgостигът или излишъkът на меg Воgят go нарушения на
обмяната на Веществата и go много заболЯВания. ОбиkноВено
разнообразната храна е gостатъчен източниk на меg за орга
Фuг. 47-10. Сuняmа kръВ на okmono- низма.
gume се gъл>ku на сuнuя nuгменm хе Интересен фаkт е , че В kръВта на няkои меkотели , Вместо
моцuанuн , В съсmаВа на koumo Влuза
меg. Чрез него cmaBa nреносъm на Желязо, се съgърЖа меg и това е причина за синия u цВят
kucлopog kъм mъkaнume. (фuг. 47-10).
122 ПРИЛОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБЛАСТТА НА МАТЕРИАЛИТЕ

Сребро Ag
Относuтелна атомна маса 107,87. Атомен номер 47
Среброто uма хараkтерен сребрuстобял цВят u сuлен блясъk , много gобра koBkocт u е
сраВнuтелно меkо. Отлuчен npoBogнuk е на елеkтрuчестВо u тоnлuна.
Среброто е елеkтронен аналог на меgта (намuра се В 11 група u V nepuog) , но заgър>kа
Валентнuте cu елеkтронu no - зgpaBo от нея . Затова се оkuсляВа труgно u cnaga kъм благо
роgнuте металu. Среброто не се атаkуВа от kuceлuнu u осноВu, но В nрuсъстВuето на
cepoBogopog на nоВърхността му се образува черен guсребърен сулфug Ag 2 S. На това се
gъл>ku потъмняването на сребърнuте npegмeтu.
Качествена реаkцuя за отkрuВането на Ag +-uoнu е образуването на малkо разтВорuмото
съеguненuе AgCI .
Сребърнuте халогенugu (особено AgBr) u gpyгu съgър>kащu сребро съеguненuя са сВетло
чуВстВuтелнu , т . е . разлагат се
nog geucтBueтo на сВетлuната. Друго шupoko uзnолзВано
сребърно съеguненuе е „agckuят kамъk" - AgN0 3 . Намuра npuлo>keнue В галВанотехнukата, npu
nроuзВоgстВото на оглеgала, В kозметukата u меguцuната. Интересно е ga се знае, че сре
бърнuте uoнu uмат бakтepuцugнu сВоuстВа u се употребяват за gезuнфеkцuране на Bogu.
Меgта е метал със спецuфuчен черВен цВят u wupoko прuло:>kенuе. За нея са

хараkтернu gBe степенu на okucлeнue - +1 u +2, ВзаuмоgеuстВа с kucлopog,
сяра, хлор . Меgта се намuра слеg Bogopoga В РОАМ , затова реагuра само с
kuceлuнu с оkuслuтелно geucтBue. С голямо праkтuчесkо прuло:>kенuе са сплаВu
те на меgта - бронз, месuн2, алпаkа.
Меgта е Ва:>kен бuоелемент. Неgостuгът uлu uзлuшъkът u Bogu go наруше
нuя на обмяната на Веществата.
Означете с хuмuчнu ураВненuя gageнuтe преВръщанuя u опреgелете Buga

на процесuте:
CuO ~ Cu ~ Cu(N0 3) 2 ~ Cu(OH) 2 ~ CuO

Защо В селсkото стопанство се uзползВа борgолезоВ разтвор, а не раз
твор на сuн kамъk? КаkъВ е хараkтерът на тозu Воgен разтвор?
Поgkрепете Вашuте разсъ:>kgенuя с хuмuчнu ураВненuя u еkсперuментu .
РазтВор съgър:>kа Cu +, Zп + u Ag + -uoнu с egнakBa kонцентрацuя. В kakBa

2 2
послеgоВателност те ще се отелеkтрuзuрат на kaтoga, ako през разтво

ра се пропусне постоянен елеkтрuчен тоk?
Сuнuят kамъk се uзползВа u kато меgен мukротор за блатнu u торфенu

почВu. ПрuбаВен В малku kолuчестВа, Bogu go значuтелно поВuшаВане goбu
Ba на :Жuтнuте растенuя . KakBo kолuчестВо Cu + се Внася В почвата с
2
10 kg онечuстен CuS0 4 .5H 2 0, съgърЖащ 4% прuмесu от gpy2u немеgнu съе

guненuя?
МЕД И СЬЕДИНЕНИR НА МЕДТА 123

ЦИНК. СЪЕДИНЕНИЯ НА Ц НКА
Цuнkьт поg формата на сплаВu с меgта е познат на чоВе

Zп
( 8 \ \\\
ЗОр 2 818 2 Цuнk
честВото от gреВността, но В чuст
среgата на 18. Bek. Tou е
Bug е uзолuран
Ва:Жен f?uоелемент. Влuза В сьстаВа
egBa В
/ / / / Аг = 65,39 на peguцa ензuмu u таkа участва В метаболuзма на белтьцu,

l -'~~~~~~~~~___,,/
Z= 30 Вьглехugратu u мазнuнu.
СВОЙСТВА НА ЦИНКА
Цuнkьт е метал сьс сребрuстобял цВят u сuлен метален
блясьk (фиг. 49-1 ). Има gобра топло- u елеkтропроВоgност.
3
Плътността му е 7, 133 g/ст .
Цuнkьт е метал от IV пepuog, 12 (116) група на Перuоguчната
таблuца, с атомен номер Z = 30.
/ НапраВете преgполо:Женuе за сВоuстВата на цuнkа.
Цuнkьт е gобьр pegykтop, лесно се оkuсляВа, kато отgаВа
gBa елеkтрона u се образуват Zп 2 + -Оонu. На Вьзgуха се пokpu
Ba сьс слоu от основен kарбонат, kouтo ВьзпрепятстВа guфу
зuята на kucлopoga kьм поВьрхността на метала. Тезu сВоu
стВа на цuнkа u сраВнuтелно еВтuното му проuзВоgстВо го
Фuг. 49-1. Цuнk
праВят wupoko uзползВан kато антukорозuонен матерuал
(фиг. 49-2).
Цuнkьт ВзаuмоgеuстВа с kucлopog, с gpyгu неметалu u Bogнu
разтВорu на солu на металu, намuращu се слеg него В РОАМ.
/ Конkретuзuраuте опuсанuте сВоuстВа с хuмuчнu ураВненuя.
Опреgелете оkuслuтеля u pegykтopa u означете елеkтроннuя
прехоg.
Поgобно на алумuнuя, цuнkьт ВзаuмоgеuстВа с kuceлuнu uс

алkалнu осноВu. Отgелящuят се прu peakцuuтe Bogopog се
gokaзBa сьс запалена kлечkа kuбpuт - чуВа се хараkтерен
пуkот. Прu тезu peakцuu степента на okucлeнue на цuнkа се
Фuг. 49-2. Цuнkъm се uзnолзВа kamo променя от О go +2. ВзаuмоgеuстВuето на цuнk с kuceлuнu е
nokpumue на меmалu u гu npegnaзBa лабораторен метоg за получаване на Bogopog.
om kорозuя .
/ Означете с хuмuчно ураВненuе ВзаuмоgеuстВuето на цuнk
сьс солна kuceлuнa. Опреgелете Buga на хuмuчната реаkцuя.
СЪЕДИНЕНИЯ НА ЦИНКА
Цuнko8uяm okcug (ZnO) е бяло прахообразно Вещество. Тао
е амфотерен okcug, ВзаuмоgеuстВа с kuceлuнu u с осноВu.
Шupoko се uзползВа за получаването на боu (цuнkBauc), ВьВ фар
мацеВтuчната u В kозметuчната промuшленост. Влuза В сьс
таВа на няkоu сльнцезащuтнu среgстВа u kремоВе за kо:Жнu
разgразненuя (фиг. 49-3).
Xugpokcugьm на цuнkа Zn(OH) 2 е бяло, неразтВорuмо ВьВ
Boga Вещество . Мо:Же ga се получu от разтВорuмuте солu на
цuнkа прu BзauмogeucтBue с осноВu.
ZпС1 2 ( р) + 2 NaOH(p) ---+ 2 NaCl(P) + Zп(OH) 2 ( mB)
/ Изразете пълното u сьkратеното Оонно ураВненuе на про
Фuг. 49-3 цеса.

Поgобно на меgнuя guxugpokcug, u цuнkоВuят guxugpokcug
uма амфотернu сВоuстВа. ВзаuмоgеuстВа с kuceлuнu u осноВu,
прu kоето се получават сол u Boga.
/ Означете с хuмuчно ураВненuе ВзаuмоgеuстВuето на цuн
kоВ guxugpokcug със солна kuceлuнa.
Прu загряване тоо се разлага:
/"
Zп(OH) 2 ( mB) ~ ZпO ( mB) + H2 0 (m)
Съеguненuята цuнkоВ guxлopug (ZnCl 2) u цuнkоВ сулфаm

(ZnS0 4) uмат Важно праkтuчесkо значенuе. Концентрuранu
разтВорu на ~пС1 2 разтварят нuшестето, целулозата u kопрu
Фuг. 49-4. ЦuнkoBuяm guxлopug се
ната . Затова тоо се uзползВа В теkстuлната промuшленост u uзnолзВа npu npouзBogcmBomo на
за получаване на пергаментова хартuя . nергаменmоВа xapmuя .
Kak се получава пергаментова хартuя?

В kонцентрuран разтВор на цuнkоВ guxлopug се потапя обuk
ноВената хартuя, В резултат на kоето се разтваря поВърх
ностнuят слоо. Полученuте разтВорuмu пpogykтu запълват
порuте на останалата част от лuста хартuя u тоо става
полупрозрачен u непромоkаем. Допълнuтелната обработkа с
глuцерол праВu пергамента по-гъВkаВ (фиг. 49-4). J ~ ..,
/
ЦuнkoBuяm сулфаm (ZnS04 ) се uзползВа за uмпрегнuране на
gърВен матерuал u по moзu начuн го преgпазВа от гнuене.
ЦuнkоВuте Оонu uзпълняВат ВаЖнu бuологuчнu фунkцuu. В
чоВешkото тяло се съgърЖат оkоло 2 g цuнkoBu Оонu Zп 2 + . Те са
необхоguмu за растежа u gеленето на kлетkuте, за разВuтuе
то на kостната тъkан, за процесuте на регенерацuя u репро
gуkцuя, за разВuтuето на мозъkа u geucтBueтo на няkоu хормо
нu kато uнсулuна. Дефuцuтът на цuнk може ga goBege go заба
вяне на растежа u половото съзряване на поgрастВащuте;
обостряне на сърgечносъgоВu, uнфеkцuознu, eнgokpuннu, kоЖнu
u gpyгu заболяВанuя.
Zn
Дневната gоза цuнk е оkоло 15 тg. Богатu на цuнk са телеш
ku черен gроб, тukBeнu u слънчоглеgоВu ceмku, гоВеЖgо месо,
яuчен Жълтъk, ръЖен хляб, kафяВ орuз u gp. (фиг. 49-5). Разбuра
се, прuемането на пo-Bucoku goзu цuнk uма Вреgно ВъзgеuстВuе.
ОтраВянето с цuнk може ga се пpeguзBuka u прu goбuB u леене Фuг. 49-5. Хранu, богати на цuнkoBu
на цuнk u е uзВесmно kато „леярна тресkа". UOHU
Цuнkът е метал. ВзаuмоgеuстВа с kucлopog , неметалu , солu , kuceлuн u u

осноВu. Okcugът u xugpokcugът му са амфотер н u. Цuнkът е gобър pegykтop.
Цuнkът u съеguненuята му се uзползВат за защuта на Железнu uзgелuя от
kорозuя , за боu , В kозметukата , а също u за направа на разлuчнu частu , но
поg формата на сплаВu . НаО-uзползВаната сплав на цuнkа е месuнгът .
Цuнkът е Важен бuоелемент , необхоguм за нормалното фунkцuо н uране на
чоВешkuя органuзъм.
ЦИНК. СЬЕДИНЕНИR НА ЦИНКА 125

Каgмuят се намuра В групата на цuнkа, но В V пepuog . Много от хuмuчнuте сВоостВа на
gВата елемента са поgобнu пopagu схоgнuя uм строеж. За разлukа от цuнkа обаче kаgмu
ят не uзпълняВа полезнu бuологuчнu фунkцuu прu чоВеkа . ТоО uзместВа цuнkа от много
цuнkсъgърЖ:ащu ензuмu u по тозu начuн ВъзgеuстВа неблагопрuятно на чоВешkuя органu
зъм . Каgмuят се получава kато Вторuчен проgуkт прu goбuBa на цuнk u се uзползВа за
елеkтролuтно отлагане на kорозuоннозащuтнu поkрuтuя , за напраВата на прuпоu u
нuсkотемпературнu сплаВu.
Каgмuят , намuращ се В оkолната cpega, особено В почвата , е опасен , лесно се поглъща
от растенuята u оттам попаgа В храната на хората.
Латuнсkото наuменоВанuе на цuнkа е цинkум u означава бял. Отkьgе про

uзлuза това наuменоВанuе? Изразете хараkтернuте сВоuстВа u опреgеле
те Buga на Веществото, опреgелящо наuменоВанuето му.
Kou сВоuстВа на цuнkа опреgелят uзползВането му kато антukорозuонен

матерuал?
Означете с ураВненuя преВрьщанuята:

~~~~~~~~~~~~
ZпS --+- ZпО --+- ZпS0 4 --+- Zп(ОН) 2
За разтВарянето на смес от цuнk u цuнkоВ

0,6 тоl
okcug са uзразхоgВанu
солна kuceлuнa. Отgеленuят газ слеg uзгаряне образува 3,6 g Boga.
Опреgелете kолuчестВото на метала u на металнuя okcug В сместа.
Отг .
0,2 тоl Zп; 0,1 тоl ZпО
ЦuнkоВuят сулфug се сьgьр>kа В олоВно-цuнkоВuте pygu. Tou е бяло тВьрgо
Вещество. Смес от ZпS u BaS0 4 се uзползВа kато бяла боя - лuтопон.
Преgло>kете начuнu за получаването на ZпS - чрез оkuслuтелно-реgуkцuо
нен u чрез uоннообменен процес.

ЕАЯЗОТО
ЧасоВнukът на чоВешkата uсторuя започва ga отчuта Вре
Fe
мето много по-бързо, kогато В ЖuВота на чоВеkа Влuзат мета
\2 \814\ \2
лuте u технuте сплаВu. Каменнuят Bek се сменuл с меgен , а @/JJJ Желязо
Ar = 55,85
слеg това слеgВат Бронзовата u Желязната епоха. Ученuте
преgполагат , че пърВото Желязо, попаgнало В чoBewku ръце, uма Z= 26
метеорuтен проuзхоg. Неслучаоно В няkоu gpeBнu езuцu Желязо
то е нарuчано „небесен kамъk" . То е Вторuят по разпростране
нuе елемент В земната kopa слеg алумuнuя.
Алхuмuцuте сВързВат :Желязото с бога на Вооната Марс u го
обозначават В запuсkuте cu с негоВuя знаk - ({' .
В прuроgата се среща поg формата на okcugu u разлuчнu
pygu - хематuт , магнетuт , лuмонuт , пuрuт , cugepuт (фиг. 50-1).
а) nupum
ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА
Желязото е сребрuстобял меk метал със сuлен метален бля
съk u gобра топло- u елеkтропроВоgност. Има плътност
7,9 g/ст 3 u сраВнuтелно §ucoka температура на топене -
1536 ° с. Мо:Же ga се лее, uзтегля , Валцува u koBe .
б ) лuмонum
Желязото uма разлuчнu алотропнu формu . В температурнuя
uнтерВал от 770 go 1394 ° С премuнаВа от еgна алотропна
форма В gруга , xapakтepuзupaщu се с разлuчнu kрuсталнu
peweтku . Напрuмер a -Fe uма обемноцентрuрана kрuстална
решетkа , gokaтo y-Fe uма стенноцентрuрана kубuчна решетkа
(фиг. 50-2).
Желязото uма сВоОстВото ga се намагнuтuзuра обратuмо,
koemo намuра wupoko прuло:Женuе. То е постоянен магнuт В ) xeмamum
(феромагнuт) , kouтo запазва състоянuето cu на намагнuтuзu Фuг. 50-1. Железнu pygu : а) nupum ;
6) лuмонum ; В) xeмamum
раност gopu В отсъстВuе на магнuтно поле.
а
ХИМИЧНИ СВОЙСТВА
Желязото е елемент от (8)
VlllБ група , IV пepuog на
Перuоguчната таблuца. ВъВ Външнuя cu елеkтронен слоО uма
gBa елеkтрона , kouтo отgаВа прu хuмuчнuте peakцuu u се про
явява kато pegykтop . В няkоu случаu отgаВа u третu елеkтрон
а) б)
от ,незаВършенuя преgпослеgен слоо. Фuг. 50-2. Mogeлu на kpucmaлнu
KakBu хuмuчнu сВоОстВа проявява Желязото? peшemku на : а) а -Желязо ; б ) у -Желязо
Прu стаона температура u суха атмосфера чuстото Желязо

не реагuра с kucлopoga. Прu налuчuе на Влага обаче се пokpuBa
с poxkaBo черВено-kафяВо пokpuтue, uзВестно В праkтukата
kато pь>kga - Fe 2 0 3 .xH 20 . Ръ:ЖgясВането е прuчuна за огромнu
те загубu на Желязо В сВетоВен мащаб (фиг. 50-3). Преg
отВратяВането на тозu проблем е от първостепенна Важност
за чоВечестВото.
Прu Bucoka температура Желязото реагuра с чuст kucлopog. Фuг. 50-3. ЕЖегоgно се унuщо
ЖаВаm големu koлuчecmBa Желязо
Получава се смес от Железнu okcugu. BcлegcmBue на рьЖgясВане.
ЖЕАRЭО. СЬЕДИНЕНИR НА ЖЕАRЭОТО 127

Прu първоначално нагряване Желязото ВзаuмоgеuстВа с
неметалu - сяра, хлор . Получават се съответно Железен сулфug
u Железен тpuxлopug. Особено uнтензuВнu са тезu peakцuu,
kогато то е поg формата на прах (фиг. 50-4) .
/ Изразете с хuмuчнu ураВненuя опuсанuте процесu.
Опреgелете Buga uм .
Желязото реагuра с разреgенu kuceлuнu , kато прu peakцuu
тe се отgеля Bogopog. Напрuмер прu BзauмogeucтBue със солна
kuceлuнa се получава Железен guxлopug. Концентрuранuте
Фuг. 50-4. BзauмogeucmBue на Желя азотна u сярна kuceлuнa пасuВuрат повърхността на Желязо
зо със сяра
то. Образува се тънъk, но плътен okcugeн слоu, kouтo преgпаз
Ва метала от по-нататъшното ВъзgеuстВuе на kuселuната.
Желязото може ga реагuра u с разтВорu на солu на металu,
намuращu се слеg него В РОАМ (фиг. 50-5).
/ Означете с ураВненuе ВзаuмоgеuстВuето на Желязо със
солна kuceлuнa u с разтвор на меgен сулфат.
СЪЕДИНЕНИЯ НА ЖЕЛЯЗОТО
ИзВестнu са трu Железнu okcuga - FeO, Fе 2 0з u смесенuят
Фuг. 50-5. Пр u BзauмogeucmBue с
CuS0 4 Желязото се nokpuBa с черве
Fe3 0 4 (Fe0.Fe 2 0 3 ). Съеguненuята на Желязото, В kouтo то про
на poxkaBa kopuцa . явява +З степен на okucлeнue, са по-стабuлнu от тезu , В kouтo
е от +2 степен на okucлeнue .
Железнumе xugpokcugu - Fe(OH) 2 u Fe(OH) 3 , се получават
прu BзauмogeucтBue на разтВорu на Железнu солu с осноВu
(фиг. 50-6).
FeClз(p) + 3 КОН ( р) ----. 3 KCl (P) + Fe(OH)з ( mB)
Железен
mpuxugpokcug
/ Изразете с пълно u със съkратено uонно ураВненuе получа

ването на ръЖguВо-kафяВа yтauka от Fe(OH) 3 .
Важна за праkтukата сол на Желязото е FeS0 4 .7H 2 0 (зелен
Фuг. 50-6. Ymauku om Fe(OH) 3 kамъk). Основното u прuлоЖенuе е В селсkото стопанство прu
неgостuг на Fe 2 + -uoнu В растuтелнuте органuзмu (фиг. 50-7).
Солuте, съgърЖащu Fe 3+-uoнu, напрuмер Fe 2 (S0 4) 3 , се uзполз
Ват за пречuстВане на Bogu. Прu xugpoлuзa се получава обемuс
та yтauka от Fe(OH) 3 , kоято agcopбupa органuчнu Вещества u
разлuчнu uoнu , съgърЖащu се ВъВ Воgата .
/ Изразете с хuмuчно ураВненuе хugролuзата на Fe 2 (S0 4 ) 3 •
В праkтukата прu проuзВоgстВото на печатнu платku за
елеkтронukата се uзползВа разтВор на Железен тpuxлopug
(фиг. 50-7).
СПЛАВИ НА ЖЕЛЯЗОТО
Чuстото Желязо е меkо, затова негоВuте сплаВu с Въглероg -
а) 6)
чугун u сmомана , uмат wupoko прuлоЖенuе В праkтukата ( фиг .
Фuг. 50-7. а) Зеленuяm kамъk
(FeS0 4 .7H 2 0 ) се uзnолзВа В ceлcko 50-8) .
mo cmonaнcmBo ; б) разmВоръm на Чугуньm е сплав на Желязото с Въглероgа u gpyгu елементu ,
Железен mpuxлopug се uзnолзВа за
kато cuлuцuu , манган , фосфор. СъgърЖанuето на Въглероg В
neчamнu nлamku В eлekmpoнukama .
128 ПРИ/IОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБ/IАСТТА НА МАТЕРИА/IИТЕ

чугунuте Bapupa от 2 go 5%. Като kонструkцuонен матерuал В
хuмuчесkото маwuностроене wupoko се uзползВат разлuчнu
BugoBe чугунu за uзработВане на маwuннu geтauлu, апаратu u
сьорь:Женuя. Основната част от получаВанuя чугун се uзползВа
за проuзВоgстВо на стомана.
Сmоманаmа е сплав на :Желязото, В kоято сьgьр:Жанuето на
Вьглероg е nog 2%. ОтлuчаВа се сьс зgраВuна, устоuчuВост на
натоВарВанuя, способност ga се отлuВа, koBe, заkаляВа, заВа
ряВа. ПреguмстВо е u сраВнuтелно нuсkата цена u gостьп
ност. С нарастването на сьgьр:Жанuето на Вьглероg расте
неuната тВьрgост (табл. 50-1 ). Taka ВuсоkоВьглероgнuте
стоманu се uзползВат за ре:Жещu uнструментu . Стомана сьс
среgно сьgьр:Жанuе на Вьглероg слу:Жu за uзработkа на разлuч
нu маwuннu елементu npu Bucoka температура. Нuсkо
Вьглероgната стомана е меkа u от нея се uзработВат тьнku
металнu лuстоВе u разлuчнu geтauлu чрез обработkа на сту
gено.
Таблuца 50-1. СъсmаВ u cBoucmBa на Въглероgнumе сmоманu

Фuг. 50-8. Изgелuя, uзрабоmенu om
Сьgьр>kанuе C6oucm6a Прuло>kенuе
стомана u чугун
на Вьглероg на сmоманаmа
go 0,25% мeku, nлacmuчнu, с сmоманенu лucmoBe,

Bucoka яkocm черна u бяла ламарuна,
аВmомобuлосmроене
0,25% - 0,6% mBъpgocm, голяма релсu , mръбu, лucma,

зgраВuна, но nо - малkа npoBogнuцu, машuннu
nлacmuчнocm чacmu, gemauлu с голя
ма зgраВuна
0,6% -1,4% mBъpgocm, зgраВuна pecopu, pe>keщu

uнcmpyмeнmu
Получаването на спецuфuчнu сВоuстВа на стоманата се

постига чрез gобаВяне на малku kолuчестВа легuращu елементu
- Ni, Cr, Мп, V u gp. Напрuмер наu-разпространената нерь:Жgаема
стомана сьgьр:Жа goбaBku от Cr u Ni u точно нея uзползВаме u В
gомоВете cu за npuбopu u сьgоВе за хранене (табл. 50-2).
Таблuца 50-2. ДобаВku В сmоманаmа u cBoucmBa, koumo me u npugaBam
Доба6kа C6oucm6a u npuлo>keнue на сmоманаmа
Сг 25- 28% огнеуnорнu сmоманu
Сг 17 - 20%, Ni go 10% неръ>kgаемu сmоманu, ycmouчuBocm на мuнералнu kuceлuнu, npuлo>keнue В самоле

mосmроенеmо, anapamu за xuмuчeckama nромuшленосm , kyxнeнcku съgоВе u gp.
Сг 15 - 25%, Ni 15 - 27% огнеуnорнu сmоманu за газоВu mypбuнu, peakmuBнu u pakemнu gBuгameлu u gp.
Сг-Мо
заnазВаm яkocmma npu Bucoka meмnepamypa u налягане
Cr-V
W 9 - 19%, Сг 4 - 5% бързоре>kещu сmоманu за ножове u резцu (uнсmруменmалнu сmоманu)
Mn 8-14% noBuwaBa mBъpgocmma u uзнocoycmouчuBocmma, за мелнuцu, mpaмBauнu cmpeлku u gp.
Si 3,5-4,5% за uзрабоmВане на мaгнumonpoBogu за mрансформаmорu
AI 11 - 18%, Ni 20 - 34% за nосmояннu магнumu, значumелно mBъpgu u kpexku
ЖЕЛЯЗО. СЬЕДИНЕНИR НА ЖЕАRЗОТО 129

Желязото е бuоелемент. СьgьрЖа се ВьВ
Всяkа растuтелна u ЖuВотuнсkа kлетkа . Прu
неgостuг на Желязо В растенuята намалява
проuзВоgстВото на хлорофuл . Това Вьзпрепят
стВа процеса фотосuнтеза .
Желязото Влuза В сьстаВа на хемоглобuна,
мuоглобuна , разлuчнu ферментu u gpyгu слоЖ
нu белтьчнu kомплеkсu, намuращu се В gaлaka
u В чернuя gроб.
В органuзма на Възрастен чоВеk се сьgьр
Фuг. 50-9. Хранu, 602amu на елемен Жат 4 - 5 g Желязо, от тях 65% са В kрьВта. Хемоглобuньт
та Желязо
осьщестВяВа преноса на kucлopog от guхателнuте органu go
Bcuчku kлeтku В тялото, но сьщо таkа участва u В обратнuя
процес - преноса на СО 2 от kлетkuте kьм белuте gробоВе.
ПоВuшена потребност от Желязо ВьзнukВа прu peguцa заболя
Ванuя kато Желязоgефuцuтна анемuя . Органuзмьт на Възрас
тен чоВеk се нуЖgае среgно от 1,2 тg Желязо на gенонощuе,
kоето се набавя чрез храната. Хранu, богати на елемента
Желязо, са черен gроб , сушенu kaucuu, боб , леща , телешkо месо,
тukBeнu u сльнчоглеgоВu ceмku , kakao на прах, черен wokoлag ,
суров спанаk u gp. (фиг . 50-9).
Желязото ВзаuмоgеuстВа с kucлopog , неметалu , солu, разреgенu kuceлuнu.

ПacuBupa се от kонцентрuранu HN0 3 u H2S0 4 . Наu-uзползВанuте сплаВu на
Желязото са чугуньт u стоманата . Желязото е ВаЖен бuоелемент , необхо
guм за нормалното фунkцuонuране на чоВешkuя органuзьм.
Железнuте koнcтpykцuu на kорабuте не се поkрuВат с нukел, а се бояguс

Ват перuоguчно с блажна боя , сьgьрЖаща guмegeн okcug. Обяснете защо.
111 ПреgлоЖете схема за еkсперuментална работа по gageнuтe преВрьщанuя.
Означете гu с хuмuчнu ураВненuя.
Fe -+- FeCl 3 -+- Fe(OH) 3 -+- Fe(N0 3) 3
Hяkou мuнералнu Bogu се нарuчат „Железнu
Bogu" пopagu Bucokoтo сьgьрЖа
нuе на Железен хugрогенkарбонат Fe(HC0 3) 2 • В kakBu услоВuя u прu kou
хuмuчнu процесu тазu Желязна сол може ga се образува от прuроgнuя мuне
рал cugepuт FeC0 3 ?
Изчuслете процентното сьgьрЖанuе на елемента Желязо В pyguтe хема

тuт Fe 2 0 3 u магнетuт Fe 3 0 4 .
Отг. 70%, 72,4%

МЕТ АИ И ТЕХНИТЕ СЪЕД НЕН Я
Цел: ИзслеgВане сВоuстВа на сьеguненuя на ЗАДАЧА 2 ДоkаЖете, че цuнkоВuят guxugpok-

металuте меg, цuнk u Желязо cug, поgобно на алумuнuеВuя тpuxugpokcug ,
Пособuя: статuВ за епруВетku, епруВетku, uма амфотернu сВоuстВа.
щuпkа за епруВетku, спuртна лампа, kuбpuт • Поgберете uзxogнu Вещества , необхоgu
PeakmuBu: разтВорu на: амоняk NH 3 , солна мu за получаването на Zп(ОН) 2 .
kuceлuнa HCI, натрuеВа основа NaOH, guнaт • Полученuят xugpokcug разgелете В gBe
pueB сулфug
Na 2 S, меgен сулфат CuS0 4 , Желе епруВетku u проВерете неговото отнася
зен тpuxлopug FeCl 3 , цuнkоВ guxлopug ZпС1 2 , не kьм kuceлuнa u kьм основа . ПреgстаВете
Железен сулфат FeS04' kaлueB тuоцuанат сВоuте еkсперuментu чрез схема.
KSCN
ЗАДАЧА з ДоkаЖете налuчuето на Fe 2+ -uoнu
& ПраВuла за безопасна рабоmа u Fe 3 + - uoнu В разтВорu.
Работете с малku kолuчестВа от Веще
ствата! Не goпyckauтe peakтuBu ga попаg
• Налеuте В епруВетkа 1 - 2 ст 3 разтВор
нат Вьрху kоЖата u gpexuтe Bu! Бьgете осо
на FeS0 4 . Кьм него gобаВете на kaпku
бено Внuмателнu прu работа с kuceлuнu u с
разтВор на натрuеВа основа.
осноВu!
• Опuwете наблlоgенuята cu В момента на
Меgнuте сьеguненuя са отроВнu . Като про
u слеg 5 мuнутu.
реаkцuята
тuВоотроВа се uзползВат яuчен белтьk u пряс
• Налеuте В gруга епруВетkа 1 - 2 ст 3 раз
но мляkо.
твор на FeCl 3 . Кьм него gобаВете на kaпku
, ЗАДАЧА 1 ИзВьршете еkсперuментално слеg- разтвор на kaлueB тuоцuанат KSCN.
нuте преВрьщанuя: • Опuшете наблlоgаВанuте променu.
Отразете резултатuте В таблuцата.
ШВаuцероВ peakтuB
CuS04 -----.
t
Cu(OH) 2 -----. CuCl 2 -----. CuS
Вещесm8а
NaOH
Peakmu8u
KSCN
FeS0 4
i
CuO
FeCl 3
Доnьлнumелна заgача. В месuнга се сьgьр

• Поgберете поgхоgящu peakтuBu за ось Жа меg. Планuраuте еkсперuмент за gоkазВа
щестВяВане на преВрьщанuята. нето u. Kou сВоuстВа на меgта ще uзползВа
• СьстаВете план на еkсперuменталната те? KakBu мepku за безопасност ще спазuте
работа. прu uзВьршВането на еkсперuмента?
• Означете с хuмuчнu ураВненuя uоннооб Забеле>kkа: Можете ga uзползВате монета
меннuте процесu. от еgна стотuнkа.
[ _ __ Пoчucmeme u nogpegeme рабоmноmо cu мя_с_m_о_!_ _ _ _ _ _ _ _ __.)
МЕТАЛИ И ТЕХНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ 131

КОРОЗИЯ Н ИТЕ
Железните преgметu nog ВъзgеuстВuето на Възgуха u Влага

та ръЖgясВат (фиг. 53-1). По своята същност това са спон
танно протuчащu оkuслuтелно-реgуkцuоннu процесu меЖgу
металите u Вещества от оkолната cpega - Възgух, Boga, раз
тВорu на елеkтролuтu. Тезu процесu се нарuчат kорозuоннu, а
яВленuето - kорозuя.
Фuг. 53-1. Pъ>kgama разрушава >kе
лезнumе koнcmpykцuu. Корозира не само Желязото. В поgобнu процесu участват u
gpyгu металu, kakтo u сплаВu. В резултат на kорозuята мета
лите Вuнагu се оkuсляВат u премuнаВат В Оонu. В ролята на
оkuслuтел се яВяВат kuслороgът uлu gpyгu газове от Възgуха .
ВИДОВЕ КОРОЗИЯ
В заВuсuмост от услоВuята u протuчащuте процесu се раз
глеЖgат gBa Buga kорозuя - хuмuчна u елеkтрохuмuчна.
Хuмuчнаmа kорозuя се осъществява npu непосреgстВено
BзauмogeucтBue на метала с газове, съgърЖащu се В атмосфе
рата (0 2 , СО 2 , H2 S, азотнu okcugu u gp.). Оkuсленuето на Желя
зото от kucлopoga на Възgуха В прuсъстВuе на Boga е прuмер
за хuмuчна kорозuя (фиг. 53-2).
Воgна kanka 0
~·\--~ 2
02 f Fез• ~2
\ '-...... Fe 2+ аноgно npocmpaнcm В о
------~~.--.....__:..... ___ /. --------------.

kamogнo npocmpaнcmВo ~ \ аноg' Fe - 2е- - Fe"
kamog: О + 2 Н О + 4 е- ___. 4 он- >kелязоmо се

2 2 разрушава
Фuг. 53-2. Хuмuчна kорозuя на >kелязоmо Фuг. 53-3. Хuмuчна kорозuя npu
Желязна BogonpoBogнa mръба
Хuмuчна kорозuя протuча u npu термич

ната обработkа на металите. Засяга
металните частu на npuбopu, работещи npu
Bucoku температури, kakтo u частите на
gВuгателuте с Вътрешно горене (фиг. 53-3).
В резултат на хuмuчната kорозuя на повърх
ността на металите се образуват okcugu,
cyлфugu, xлopugu u gp. Степента на разру
шаване на металите зaBucu от тяхната
аkтuВност kъм kорозuонноgеuстВащuте
газове u от сВоОстВата на получените
съеguненuя. Плътното _и gобре прuлепВащо
nokpuтue на поВърхността преgпазВа
Фuг. 53-4. Megнuяm nokpuB на Coфuockuя yнuBepcumem
•св. Клuменm Oxpugcku" е npegnaзeн om kорозuя благоgаре
метала от по-нататъшно разрушаване .
нuе на nлъmнuя слоо om основен меgен kарбонаm. Корозията се забавя u cnupa (ф'иг. 53-4). Ako

1 <..
получените съеguненuя са порьознu uлu лесно се отgелят от
метала, те не защuтаВат поВърхността му u kорозuята про

gълЖаВа. ТаkъВ е случаят с ръЖgата прu Железните преgметu
u koнcтpykцuu.
Затова меgнu съgоВе u монетu са се запазuлu от
Античността go gнес, а Железните преgметu се срещат pяgko
u сuлно kopoзupaлu В археологuчесkuте нaxogku.
Eлekmpoxuмuчнama kорозuя е сВързана с елеk
трохuмuчнu процесu на повърхността на метала uлu
сплавта, kouтo Воgят go разрушаването uм.
Осъществява се п u kонтаkт с Boga uлu с Bogнu раз
~ Ворu на елеkтролuтu, например морсkа Boga. Прu
еле трохuмuчна kорозuя се разрушава Вuнагu по-аk
гТiUВнuят метал, kouтo стои по-наляво В pega на
~носuтелна аkтuВност на металите (фиг. 53-5) .
Да разглеgаме Желязо, kоето е В kонтаkт с меg uлu
я съgърЖа kато прuмес. Прu налuчuе на разтВор на
елеkтролuт, например Boga, богата на Въглероgен
guokcug (Въглероgна kuceлuнa) , Желязото u меgта
образуват галВанuчен елемент. Желязото uграе роля
та на аноg, а меgта - на kaтog. Протuчащuте проце
си са поkазанu на фиг . 53-5. Железните атомu се
Фuг. 53-5. Елеkmрохuмuчна kорозuя Fe - Cu .
преВръщат В kaтuoнu , kouтo премuнаВат В разтвора Аноg Fe: Fe - 2 е- ~ Fe 2+ - okucлeнue
u Желязната поВърхност се разрушава. Kamog Cu: 0 2 + 4 Н + + 4 е- ~ 2 Н 2 0 - pegykцuя
ЗАЩИТА ОТ КОРОЗИЯ .
Изучаването на същността на kорозuята gaBa Възможност
ga се разработват начuнu за защuта от това опасно яВленuе .
(Z) Прочетете слеgнuя теkст u съставете схема за
осноВнuте метоgu за защuта от kорозuя.
Защuтнuте поkрuтuя са метоg за преgпазВане на
металите от kорозuя. Поkрuтuето може ga е от
неkорозuращ метал - нukел, хром . Използват се Za
също боu, лаkоВе u емаuлu . За ga бъgе ефеkтuВна
защuтата , поkрuтuето трябва ga прuлепВа плътно 0 11- z na+ Z n2 + 0 11·
kъм металната повърхност , ga не се напуkВа , ga е шг .__ --+ 0 11-
еластuчно u устоuчuВо на температурни променu . н+ н+ _
Елеkтрохuмuчнuте метоgu за защuта от kорозuя
ВkлlочВс;~.т поkрuтuя от по-аkтuВнu металu uлu прu
kрепВане на пластuнku от тakuBa металu kъм защu
таВанuте частu (фиг. 53-6) . Използването на неръЖ
gаема стомана u gpyгu сплаВu, kouтo са ycтouчuBu
на kорозuя , е gруг начuн за преоgоляВане на пробле Фuг. 53-6. Защumа на Желязо om kорозuя с
no-akmuBнuя цuнk.
мите. Тезu сплаВu са по-сkъпu , но пестят не само
Аноg Zn: Zn - 2 е- ~ Zn 2+ - okucлeнue
Желязо, а u pecypcu за неговото получаване. Kamog Fe: 0 2 + 4 Н + + 4 е- ~ 2 Н 2 0 - pegykцuя
КОРОЗИЯ НА МЕТАЛИТЕ 133

,
Корозията е процес, kouтo протича меЖgу Веществата от оkолната cpega
и металите и Воgи go разрушаването им.
Спореg условията и протичащите процеси тя биВа химична и елеkтрохимич
на. Химичната kорозия се опреgеля от ВзаимоgеuстВието на метала с газо
ве. Елеkтрохимичната kорозия е резултат от протичането на елеkтрохи
мични процеси на поВьрхността на метала.
Защитата от kорозия се реализира с различни среgстВа поkрития,
антиkорозионни сплави, елеkтрохимични метоgи за защита.
1
Защо В Железни kонструkции не се поставят меgни болтове?

Ниkелирани Железни поВьрхности слеg наgрасkВане рьЖgясВат. Обяснете
този фаkт, kато знаете, че ниkельт е слеg Желязото В РОАМ. НапраВете
схема на протичащите елеkтрохимични процеси.
Кои от слеgните метали бихте използвали за поkритие на Железни преg

мети - Сг, Ag, Zп, AI, РЬ? Обосновете отговора си от химичесkа и иkоно
мичесkа глеgна точkа.
Желязна сплав е поставена ВьВ Boga, сьgьрЖаща: а) 0 2 ; б) 0 2 и СО 2 . В kou

от случаите kорозията на сплавта ще протече по-интензивно и защо?
Проучете kоличестВото на Желязото, kоето се губи В резултат на рьЖgяс

Ване В национален и сВетоВен мащаб. ПреgстаВете резултатите по поg
хоgящ начин.
В праkтиkата широkо се използва поцинkоВана ламарина. Ako поВьрхност

та u се поВреgи частично, започва баВно разрушаване на поkритието.
Обяснете причините за това явление.
134 nРИ/\ОЖНИ АСnЕКТИ НА ХИМИЯТА в 081\АСТТА НА МАТЕРИА/\ИТЕ

СРЕД
Металите u металнuте cnлaBu са осноВнu матерuалu с раз
нообразнu сВоuстВа, kouтo се uзnолзВат gнес от чоВечестВо
то. Участват kakтo В огромнuте строuтелнu koнcтpykцuu,
таkа u В мukponpoцecopuтe. Металuте се nолучаВат от pygu с
nopeguцa от фuзuчнu u хuмuчнu npoцecu. Прu това се съзgаВат
разлuчнu puckoBe за оkолната cpega, kouтo се nреоgоляВат
само с nраВuлно uзnолзВане на ресурсuте.
МЕТАЛУРГИЯ
Инgустрuята за npouзBogcтBo на металu u cnлaBu се нарuча
меmалургuя. ПроuзВоgстВото на Желязо u металu от груnата
на Желязото е uзВестно kато черна меmалургuя. Получаването
на меg, алумuнuо, цuнk, олово се нарuча цВеmна меmалургuя.
Метоguте за npouзBogcтBo на металu се разgелят на gBa
осноВнu Buga: nuрометалургuчнu u хugрометалургuчнu.
Пuрометалургuчнuте метоgu се основават на npoцecu, npo-
BeЖgaнu npu Bucoka темnература. Прu хugрометалургuчнuте
метоgu се работu главно с Bogнu разтВорu на съеguненuя на
металите, а nроцесuте се uзВършВат npu сраВнuтелно нucku
темnературu.
ЦВЕТНА МЕТАЛУРГИЯ
ЦВетнuте металu се nолучаВат от сулфugнu pygu. Обобщена
схема за тезu npouзBogcтBa е nоkазана на фиг. 54-1. ОбогаmяВане
на pygama
/ Прочетете Внuмателно слеgВащuя теkст, сВързан с nроuз
ВоgстВото на меg. ИзВеgете осноВнu eтanu, npu kouтo е Въз
можно замърсяване на оkолната cpega - Възgух, Boga uлu nочВа .
Изхоgнu cypoBuнu за nолучаВане на меg са мuнералuте халkо
O k ucлumeлнo - pegykцuoннu npoцec u
зuн (Cu 2 S) u xaлkonupuт
(CuFeS 2 ), kouтo са В kомбuнацuя с раз за получаване
лuчнu npuмecu (наnрuмер FeS 2 ). Тъu kато съgърЖат голям nро на меmалu
l )
цент сkална маса (не nо-малkо от 95%), uзхоgнuте cypoBuнu се
nоgлагат на обогатяване. ИзnолзВа се многоkратно смuлане u
обработkа на фuнuте частuцu с големu kолuчестВа Boga u
!
ПречuсmВане ~
gpyгu nognoмaгaщu Вещества. Taka от руgата се отgелят
ненуЖнuте мuнералu u се nолучаВа меgен руgен kонценmраm
със съgърЖанuе на меg go 30%. Остатъците от сkалната маса
г на метала
Фuг. 54-1. Схема за npouзBogcmBo
1
се съхраняват В хВостохранuлuща npu сnецuалнu услоВuя. Част на цВеmнu меmалu

от uзnолзВаната Boga се nречuстВа u се uзnолзВа отново.
ПреВръщането на меgнuте cyлфugu В okcugu u nолучаВането
на черна меg ВkлlочВат nopeguцa от оkuслuтелно-реgуkцuоннu
npoцecu. В тях участват меgнuят kонцентрат, kucлopog от
Възgуха u. Si0 2 nog формата на nясъk . В резултат се nолучаВа
стоnена черна меg, частuчно оkuслена, с go 1% npuмecu.
Железнuте npuмecu от руgата се отgелят kато cuлuцueBu
съеguненuя В течно състоянuе - шлаkа. Сярата от руgата се
отgеля kато серен guokcug. Tou е замърсuтел на Възgуха, но u
ПОЛУЧАВАНЕ НА МЕТАЛИ И РИСКОВЕ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА 135

ценна суроВuна за получаване на сярна kuceлuнa. Затова се
улавя , пречuстВа u uзползВа за неuното проuзВоgстВо.
Чрез Вuсоkотемпературна обработkа черната меg се пре
чuстВа за премахване на okcugнuя слоu u хомогенuзuране на
струkтурата. В резултат се получава меg с чистота 99 ,5%. Тя
мо>kе ga се uзползВа за получаване на сплаВu uлu за разлuчнu
uзgелuя - тръбu , ламарuнu , пokpuBнu плочu u gp. За меgнuте
проВоgнuцu е необхоguмо gопълнuтелно пречuстВане, kоето се
праВu чрез елеkтролuза. От меgта се uзготВят aнogu , kouтo
се потапят В разтВор на меgен сулфат. Прu елеkтролuзата
аноgът се разтваря, а на kaтoga се отgеля меg с чистота
99,99% (фиг.
54-2). В елеkтролuзната Вана остават kakтo
ценнu металu - сребро, злато, платuна, таkа u онечuстВанuя
от тоkсuчнu елементu - арсен, селен u gp. ТоВа налага kонтрол
u пречuстВане на елеkтролuта u yтaukuтe.
/ В ma611. 54-1 са преgстаВенu осноВнuте хuмuчнu процесu
Фuг. 54-2. Eлekmpoлumнama меg се
прu проuзВоgстВото на цuнk. Опреgелете прu kou от тях uма
uзnолзВа за eлekmponpoBogнuцu u
kабелu . puckoBe за оkолната cpega.
Таблица 54-1. ПpouзBogcmBo на цuнk
Пuромеmалургuчен мemog Хugромеmалургuчен мemog
2ZnS + 30 2 ---. 2Zn0 + 280 2

ZnO + H2 S0 4 ---. ZnS0 4 + Н 20
2Zn0 + С ---. 2Zn + СО 2
елеkmролuза
2ZnS0 4 + 2Н 2 0 2Zn + 2H 2 S0 4 + 0 2
ZnO + СО ---. Zn + СО 2
ЧЕРНА МЕТАЛУРГИЯ
Желязото се среща поg формата на okcugнu pygu kато хема
тит Fe 20 3 , магнетит Fe 3 0 4 u gp.
В основата на черната металургuя стоu получаването на
чугун чрез pegykцuя на >kелезнuте okcugu прu Bucoka темпера
тура . Процесuте се проВе>kgат ВъВ Bucoku (gоменнu) пещu,
kouтo се заре>kgат отгоре еgноВременно с pyga, BapoBuk u kokc.
Pegykтop u горuВо е kokcъrтi (почтu чuст Въглероg). Получава се
спецuално за металургuчнu целu от kаменнu Въглuща . На фиг.
54-3 са преgстаВенu хuмuчнuте процесu , kouтo протuчат В
gоменната пещ.
Полученото Желязо прu тезu услоВuя разтваря значuтелно

kолuчестВо Въглероg u uзтuча В gолната ч.аст на пещта поg
формата на стопен чугун.
От чугуна се получава стомана с намаляване kонцентрацuя
та на Въглероgа чрез неговото okucлeнue с горещ Възgух В
спецuалнu пещu - kонВерторu u елеkтропещu . Прu gобаВяне на
легuращu елементu (Сг, Ni, V u gp.) се получават разлuчнu Bugo-
Be стоманu , шupoko uзползВанu В промuшлеността u бuта .
Черната металургuя също kpue puckoBe за оkолната cpega.
Обработkата на pyguтe u заре>kgането на gоменнuте пещu са
uзточнuk на запрашаВане на атмосферата. Големuте kолuче-
136 ПРИ/\ОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В 061\АСТТА НА МАТЕРИА/\ИТЕ

Заре>kgане на пещmа:
Желязна pyga, BapoBuk, kokc
~ горещu omnagнu
~'(Rj_;rv/ 'азоВе
горещu omnagнu
газове
--.;...-- 3 со(г) + Fe20З(mB) ---+- 2 Fe(m) + 3 СО2(2)

BapoBukъm се разлага u
С0 2 (г) + C(mB) 11( _. 2 СО (г) _ _ ____.._ образува шлаkа CaSi0 3
СаСОз(mВ) ---+- CaO(mB) + СО 2 (г)
С (mв) + 0 2(2) ---+- СО2(2) - - - + - : CaO(mB) + Si0 2(mB) ---+- CaSIOз(m)
горещ Възgух --!!!Et.:..I горещ Възgух
Фuг. 54-3. Хuмuчнu npoцecu В gоменнаmа пещ
стВа шлаkа, kоито напусkат gоменната пещ , съзgаВат еkоло

гични проблеми, защото за съхраняването им са нужни обширни
площи. Затова те се оползотВоряВат kато kомпоненти на
пътните настилku u за произВоgстВото на цимент.
Газовете, излизащu от пещuте, са богатu на Въглероgен
okcиg u слеg пречистване могат ga бъgат uзползВанu за гориВо,
uзВестно поg названието „gоменен газ".
Метоgите за получаване на металu бuВат пuрометалургичнu u хugромета

лургични. В зависимост от Виgа на получаваните метали металургията се
gели на черна и цВетна. ЦВетнuте метали се получават от техни сулфиgни
pygu. При това Вероятни замърсuтели са S0 2 и съеgиненuя на тоkсични
метали, получени при произВоgстВото . В gоменните пещu се получава чугун.
При това е Възможно замърсяване с прахови частuци, gоменен газ и СО 2 .
KakBa е разлиkата меЖgу пирометалургичнuте и хиgрометалургuчните

метоgu за получаване на метали?
По опuсанието В теkста на ypoka съставете схема за произВоgстВото на

стомана .
Отgеленият В цветната металургuя серен guokcиg се uзползВа за произ

ВоgстВо на сярна kиселuна по схемата S0 2 --+- SОз --+- H2S0 4 .
ПреgстаВете с химични уравнения тези процеси . Отчетете също фаkта ,
че пърВият процес е kаталuтичен (kат. V2 0 5 ), обратuм u еkзотермичен.
ПОЛУЧАВАНЕ НА МЕТАЛИ И РИСКОВЕ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА 137

ПОЛИМЕРИ
Днешното Време напълно основателно може ga бъgе нарече

но „Време на nолuмерuте" . Исторuята на хuмuята не познава
nо-guнамuчно разВuтuе на gageн kлон на науkата u промuшле
ността (фиг . 55-1 ).
ПОЛИМЕРИ
Познавате peguцa неорганuчнu u органuчнu Вещества.
Голяма част от тях са uзграgенu от молеkулu със сраВнuтелно
малku размерu u маса. СъщестВуВат u gpyгu Вещества , чuuто
молеkулu съgърЖат много голям броu атомu (маkромолеkулu). Те
се нарuчат Вuсоkомолеkулнu съеguненuя (ВМС), u~u полuмерu .
Фuг. 55-1. Полuмерumе са неuзменна Тяхна отлuчuтелна xapakтepucтuka е голямата относuтелна
часm om нашuя ЖuBom gнес .
молеkулна маса - от geceтku xuляgu go много мuлuонu. ОсВен
целулозата , нишестето u белтъчнuте Вещества полuмерu са
полuетuленът , kаучуkът u много gpyгu.
Маkромолеkулuте на полuмерuте са
uзграgенu от многоkратно поВтарящu се
атомнu групu , сВързанu помеЖgу cu с
kоВалентнu Връзku , kouтo се нарuчат еле
менmарнu звена. Елементарното звено
на нuшестето u целулозата е монозахарu
gен остатъk (С 6 Н 10 0 5 ) , а на полuеmuлена -

Фuг. 55-2. Моgел на часm om маkромолеkулаmа на целулоза
та , В koяmo мономерно звено е ocmamъk om глlоkоза . -fCH 2)- ( фиг. 55-2) .
Нuсkамолеkулното Вещество, от kоето
се получава gageн полuмер, се нарuча мономер. Напрuмер полu
етuленът се получава от мономера етен (фиг. 55-3).
nолuме
рuэацuя
Фuг. 55-3. Полuмерuзацu я на еmен
СВързанuят В полuмерната молеkула остатъk от мономера

се нарuча мономерно звено. Броят поВтарящu се мономернu
звена В маkромолеkулата на nолuмера оnреgеля степента на
nолuмерuзацuя u се означава с n. Стоuността на n за разлuч
нuте молеkул.u на eguн u същ полuмер се uзменя В опреgеленu
гранuцu. ТоВа означава , че не Bcuчku · молеkулu на eguн полuмер
са egнakBu. Въпреku това те се означават с общо uме, напрu
мер nолuетuлен. ·
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПОЛИМЕРИТЕ
За ga можем ga се орuентuраме В многообразuето от раз
лuчнu noлuмepu , е необхоguмо ga гu сuстематuзuраме.
Полuмерuте могат ga се kласuфuцuрат по разлuчнu nрuзнацu
- npouзxog , хuмuчна npupoga, сВоuстВа uлu nрuлоЖенuя.
В ma611. 55-1 са npegcтaBeнu няkоu от тях.
ПРИ/1.ОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБ/1.АСТТА НА МАТЕРИА/1.ИТЕ

Таблuца 55-1. Класuфukацuя на noлuмepume
Класuфukацuя на noлuмepume по: BugoBe noлuмepu ПpegcmaBumeлu
неорганuчнu kВарц, cuлukamu, гр афum

съсmаВ
органuчнu нuшесmе, целулоза, noлuemuлeн
ecmecmBeнu kayчyk, целулоза
uзkycmBeнu Buckoзa, ацеmаmна konpuнa

npouзxog
mеmрафлу о роеmuлен, noлuemuлeн, n oлuakpuлo

cuнm e muчнu
нumpu л (ПАН)
xoмoBepu>kнu noлuemuлeн
елеменmен съсmаВ на Bepuгama (
xemepoBepu>kнu нuшесmе, целулоза
лuнеuнu целулоза
форма на маkромолеkулаmа разkлоненu aмuлonekmuн
омре>kенu 6akeлum, Вулkанuзuран kayчyk
mepмonлacmuчнu noлuBuнuлxлopug
отнасяне npu загряВане
mepмopeakmuBнu фенолформалgехugнu смолu, enokcugнu смолu
Влаkноо6разуВащu noлuakpuлo нumpuл
cBoucmBa на маkромолеkулumе еласmомерu ( еласmuчнu) ecmecmBeн kayчyk
nлacmoмepu (nлacmuчнu) noлunponuлeн
kpucmaлнa kВарц, noлuemuлeн, noлunponuлeн

наgмолеkулна cmpykmypa
аморфна noлuмemuлмemakpuлam (nлеkсuглас)
Спореg начuна на сВързВане на атомите В маkромолеkулата

полuмерuте са лuнеuнu u npocmpaнcmBeнo омре>kенu ( фиг.
55-4). Молеkулuте на лuнеuнuте полuмерu прuлuчат на gългu u
тънku Влаkна, чuято ос е uзграgена от послеgоВателно сВърза
а) 6) В)
нu атомu kато Вагонu на Влаk. С нея са сВързанu много по-kъсu
Фuг. 55-4. Cmpykmypa на noлuмepнu
странично разполоЖенu атомнu групu. Главната Верuга на me молеkулu : а) лuнеuна; 6) разkлоне
молеkулата може ga е само еgна, а може u ga се разkлоняВа - на; В) омре>kена
тога6а полuмерuте се наричат разkлоненu. В пространствено

омреЖенuте полuмерu kоВалентнuте Връзku меЖgу атомите
образуват мрежа. Taka не се разлuчаВат отgелнu молеkулu.
Bceku kъс от таkъВ материал е еgна-еguнстВена огромна
молеkула.
Спореg отнасянето kъм температурни промени полuмерuте
се gелят на mepмonлacmuчнu u mepмopeakmuBнu. Термопластuч
нuте прu нагряване омеkВат, стават пластuчнu u могат ga се
формуват, без ga търпят хuмuчнu променu ( фиг. 55-.5). Полuмерu,
kouтo прu нагряВане се променят xuмuчecku - омреЖВат се uлu
се разлагат без омеkВане uлu стапяне, са термореаkтuВнu .
СВОЙСТВА НА ПОЛИМЕРИТЕ
Полuмерuте са тВърgu uлu течнu Вещества. Значuтелна
част от тях са пpakтuчecku неразтВорuмu ВъВ Boga, но се раз
тварят В органuчнu разтВорuтелu kато бензен , толуен, тетра
Фuг. 55-5. Моgел на часm om моле
хлорометан u gp. По-голямата част от полuмерuте uмат сраВ- kула на noлuBuнuлxлopug (PVC). Tou е
нuтелно малkа плътност - от 0,8 go 2,5 g/стз. . mермоnласmuчен nолuмер.
ПОЛИМЕРИ 139
Фuзukо-механuчнuте uм сВоuстВа заВuсят от формата на
маkромолеkулuте u наgмолеkулната струkтура. Тезu сВоuстВа
опреgелят употребата на полuмерuте поg формата на разно
образнu матерuалu. Кьм тях се отнасят тВьрgост , зgраВuна,
яkост на опьн, еластuчност u gp.
ПросmрансmВено oмpe>k:eнume полuмерu прuте:ЖаВат по-го
ляма зgраВuна от лuнеuнuте, а те от сВоя страна - по-голяма
от разkлоненuте. Лuнеuнuте полuмерu с kрuстална струkтура
u среgна молеkулна маса наg 12 000 образуват Влаkна с голяма
механuчна яkост на опьн - целулоза , наuлон. Лuнeuнume полuме
рu с аморфна струkтура, с гьВkаВu , сuлно нагьнатu uлu kьлбо
Вugнu маkромолеkулu , прояВяВат сВоuстВото Вuсkоеластuч
ност - gеформuрат се сuлно прu Вьншно ВьзgеuстВuе u слеg
преkратяВане на ВьзgеuстВuето ВьзВрьщат формата u разме
рuте cu. Полuмерuте с поgобнu сВоuстВа се отнасят kьм eлa
cmoмepume uлu kayчyцume . От тях се uзработВат ластuцu ,
аВтомобuлнu гумu u gp. Вuсkоеластuчността е прuсьща еguн
стВено на полuмерuте.
Прu Bucoka температура полuмерuте се разрушават.
Получават се Вещества с по-kьсu Bepuгu uлu uзхоgнuте, от
kouтo е получен полuмерьт . Тозu процес се нарuча gecmpykцuя.
ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОЛИМЕРИ
Н Сuнтетuчнuте полuмерu се . получават по gBa осноВнu мето
/CI
. [н, р]
-- fс':с[п
,.._
gа - полuмерuзацuя u полukонgензацuя.
n с=с
1 \ Полuмерuзацuяmа е бьрз, Верu:Жен , kаталuтuчен процес.
н н
н н Молеkулuте на мономерuте трябва ga сьgьр:Жат сложна Врьз
Buнuлxлopug noлuBuнuлxлopug kа. Напрuмер полuВuнuлхлорug се получава прu полuмерuзацuя на
Buнuлxлopug (фиг. 55-6) . .
Фuг. 55-6. Полuмерuзацuя на Buнuл ПолukонgензацuЯmа е процес, npu kouтo, нареg с полuмера ,
xлopug
се отgеля u нuсkомолеkулен про.gуkт - Н 2 0, NH 3 u gp. Тозu про
цес е хараkтерен за мономерu , чuuто молеkулu сьgьр:Жаm
наu-малkо gBe фунkцuоналнu групu. Тезu групu могат ga се
сьgьр:Жат В молеkулuте на eguн u сьщ мономер uлu на разлuчнu
мономерu. Полuетuлентерефталатното Влаkно (РЕТ) напрuмер
се получава чрез полukонgензацuя на етuленглukол u терефта
лоВа kuceлuнa .
n но-сн 2__:._с~ 2-о + n ноос -Q- соон -

еmuленглukол . mерефmалоВа kuceлuнa
о о
1{о-сн ~сн -o-~ -Q-\; ~ t\

2 . 2 -
+ 2n но2
noлuemuлeнглukoлmepeфmaлam
Полukонgензацuята е сраВнuтелно баВен молеkулен процес,

kouтo се uзВьршВа на степенu . Прu Всяkа степен на полukон
gензацuя се получават траuнu ме:Жguннu сьеguненuя , kouтo
могат ga бьgат uзолuранu.
140 ПРИЛОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИRТА В ОБЛАСТТА НА МАТЕРИАЛИТЕ

Пopagu разнообразнuте cu сВоuстВа nолuмерuте са основна
суроВuна за nроuзВоgстВото на nластмасu, kаучуцu u хuмuчнu
Влаkна. Тяхната голяма траuност, устоuчuВостта uм на pegu-
цa реагентu u неВъзмоЖността за разграЖgане на много от
тях са npegnocтaBka за серuознu еkологuчнu nроблемu.
Разрешаването на част от теЗu · nроблемu може ga се осъ
щестВu чрез рецukлuране .
Вuсоkомолеkулнu съеguненuя са Веществата с голяма относuтелна молеkул

на маса. Изграgенu са от маkромолеkулu. Полuмерuте са Вuсоkомолеkулнu
съеguненuя, В · чuuто маkромолеkулu се nоВтарят egнu u същu атомнu гpynu
- елементарнu звена. Нuсkомолеkулнuте Вещества, от kouтo се nолучаВат
nолuмерuте, са мономерu.
Полuмерuте uмат разнообразнu сВоuстВа, kouтo се оnреgелят от състава

u строежа uм, от големuната u Buga на молеkулuте uм. Полuмерuте се nолу
чаВат чрез nолuмерuзацuя uлu nолukонgензацuя.
Защо голяма част от nолuмерuте нямат строго onpegeлeнu фuзuчнu kон

стантu - nлътност, темnература на тоnене u gp., kakтo нuсkомолеkулнu
те съеguненuя?
Изразете nолuмерuзацuята на слеgнuте мономерu:
а) СН 2 =СН-СН 3
nponeн (nponuлeн)
t ,. ' tir-.
б) С 6 Н 5 -СН = СН 2 ( t:,'i.: .....

cmupeн
Посочете меЖgу kou Вещества са ВъзмоЖнu peakцuu на nолuмерuзацuя u

nолukонgензацuя:
НО-СН 2 -СН 2 -ОН етuленглukол
С 6 Н 5 -СН = СН 2 стuрен
.СН 3 -СН = СН 2 nponeн
H2 N- (CH 2 ) 6 -NH~ хеkсаметuленguамuн
ПОЛИМЕРИ 141
• ПЛАСТМАСИ
ЧоВечестВото потъва В генерuранuте от него пластмасоВu

отпаgъцu . Hapeg с огромнuте преguмстВа u wupoko прuлоЖе
нuе ВъВ Bcuчku областu , пластмасuте са uзточнuk на серuознu
еkологuчнu проблемu , решаването на kouтo е от първостепен
на важност.
HayчaBauku повече за фuзuчнuте u хuмuчнuте сВоuстВа на
пластмасuте, kouтo uзползВате ВъВ BcekugнeBueтo cu, ще
осъзнаете необхоguмостта от тяхното рецukлuране.
ПЛАСТМАСИ - ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

Пластмасuте са матерuалu, полученu на основата на пpu
pogнu u сuнтетuчнu полuмерu , kouтo прu опреgеленu услоВuя
прояВяВат пластuчност u могат ga се формуВат В uзgелuя.
В gнеwно Време се проuзВеЖgат наg 350 мuлuона тона
пластмасu гoguwнo . По обем проuзВоgстВото на пластмасu е
gалеч по-голямо от проuзВоgстВото на цВетнu металu , а по
темпове наgмuнаВа няkолkоkратно тезu на металургuята.
Прuчuнuте за това са преguмстВата , kouтo прuтеЖаВат
пластмасuте: нucka плътност (0 ,8 - 1,4 g/ст 3 ) , зgраВuна, uзола
СТАБИЛИ
цuоннu сВоuстВа, ВоgоустоuчuВост , голяма xuмuчecka устоочu
ЗАТОРИ
Восm, Възможност за еВтuно, бързо u cepuuнo проuзВоgстВо на
uзgелuя чрез леене u пресоване; Възможност за рецukлuране.
Като неgостатъцu на пластмасuте се посочват сраВнu
телно нuсkата uм топлоустоuчuВост , малkата uм тВърgост ,
kpexkocт на стуgено, горимостта u сkлонността kъм бързо
стареене, kakтo u тоkсuчността на няkоu съgърЖащu се В тях
goбaBku. Серuознuте еkологuчнu проблемu, kouтo съзgаВа
неkонтролuраното uзползВане на пластмасuте, u неВъзмоЖ
ността на повечето от тях ga се разграЖgат са cpeg наu-го
Фuг. 56-1. СъсmаВ на nлacmмacume лемuте uм неgостатъцu.
СЪСТАВ НА ПЛАСТМАСИТЕ
Пластмасuте са матерuалu, състаВенu от полuмерu u спецu
ално gобаВенu kъм тях Вещества с цел ga се поgобрят техните
сВоuстВа uлu ga се улеснu тяхната преработkа , uлu за ga се
намалu цената uм . Наu-често kъм полuмерuте В пластмасuте се
gобаВят пьлнumелu , nлacmuфukamopu , yckopumeлu , cmaбuлu
зamopu, oцBemumeлu, kouтo поgобряВат Buga u xapakтepucтu
kuтe на матерuала kато зgраВuна , еластuчност , цВят, топлопро
Воgност , температура на размеkВане u gp. (фиг. 56-1).
Пьлнumелumе поgобряВат фuзukо-механuчнuте сВоuстВа на
пластмасuте u понu>kаВат тяхната себестоuност . Като пъл
нuтелu се uзползВат еВтuнu u gостъпнu матерuалu - gърВенu
стърготuнu , хартuя , памучнu u трukотаЖнu отпаgъцu , kаолuн ,
kpega u .gp. СъgърЖанuето uм В пластмасuте може ga gостuгне
50 - 60%.
142 ПРИJ\ОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБJ\АСТТА НА МАТЕРИАЛИТЕ

Плacmuфukamopume са Вещества, kouтo уВелuчаВат плас
тuчнuте сВоuстВа еластuчност u гъВkаВост на полuмерuте.
Напрuмер от полuВuнuлхлорug без пластuфukаторu се проuз
ВеЖ:gат тръбu u gограма за прозорцu. Ako се пластuфuцuра, от
него се uзработВат uзkустВенu koЖ:u за oбyBku , чантu u gpexu.
Cmaбuлuзamopume са Вещества, kouтo забавят процеса на
стареене на пластмасuте. Използването на пластuфuцuранu
пластмасu без стабuлuзаторu, kато полuВuнuлхлорug, е неВъз
моЖ:но, тъu kато бързо губят пластuчнuте cu сВоuстВа u ста
ват негоgнu за употреба.
Yckopumeлume са Вещества, kouтo усkоряВат омреЖ:Ването
на термопластuчнuте лuнеuнu полuмерu u преВръщането uм В Фuг. 56-2. Изgелuя от пластмаса
пространстВенu полuмерu с необхоguмuте фuзukо-механuчнu
сВоuстВа. ТоВа съkращаВа Времето за тяхната преработkа.
OцBemumeлu се прuбаВят за прuВлеkателен Външен Bug на
· uзgелuята u uмат мuнерален uлu органuчен проuзхоg (фиг. 56-2).
ПО-ВАЖНИ ПЛАСТМАСИ
Спореg Вkлlоченuте В тях полuмерu пластмасuте се разgе
лят на gBe осноВнu групu : термопластuчнu u термореаkтuВнu Фuг. 56-3. Баkелuтьт (фенолфор
малgехugна смола) е пьрВuят
(фиг. 56-3) . сuнтетuчен полuмер (1907 г.)
В табл. 56-1 са преgстаВенu няkоu от наu-често uзползВанu ОтлuчаВа се с голяма зgраВuна , с
малkа Воgопронuцаемост , с goбpu
те термопластuчнu полuмерu, kakтo u сВоuстВата u прuлоЖ:е
uзолацuоннu сВоuстВа u xuмuчecka
нuето на пластмасuте, uзработВанu от тях. устоuчuВост .
Таблuца 56-1
НаuменоВанuе на Xapakmepнu cBoucmBa на Hegocmamьцu на Прuло>k:ен u е на

nолu м ера негоВumе nлacmмacu nлacmмacum e nлacmмacume
елеkтроuзолацuоннu матерuалu ,
еластuчност , устоuчuВо с т стареене - губu сВоu
goмakuнcku сьgоВе, oпakoBku,
полuетuлен на атмос ф ернu Влuянuя u стВата cu прu Вьншнu
трьбu, фолu о, kорозuонно
хuмuчнu реаге.нтu ВьзgеuстВuя
устоuчuВu geтauлu
нucka тepмoycmou
gобьр gueлekтpuk , устоuчuВ резерВоарu за kuceлuнu , пogoBu
чuBocm , gеструkцuя ,
полuВuнuлхлорug на kuceлuнu u органuчнu плочu , uзkycmBeнu koЖu , марkучu ,
тоkсuчнu пластuфukа
разтВорuтелu oбBuBku на проВоgнuцu
торu
kpexkocт , стареене,
п олuстuрен тВьрgост , ycm ouчuB спря мо uгpaчku, сьgоВе , geтauлu за тех
нucka термоустоuчu
(полuстuрол) kuceлuнu , gобьр uзолат о р нukата, топлоuзолатор
Вост
тефлонuранu сьgоВе, ckaфaнgpu ,

наu-тВьрguят полuмер,
полuтетрафлуоро труgно се формува В трьбu , арматура , мukроелемен
устоuчuВ на хuмuчнu реа
етuлен uзgелuя тu, самосмазВащu се лагерu В
гентu, термоустоuчuВ
агресuВ н u cpegu
gобра uзносоустоuчuВост, oпakoBku , трьбu, технuчесku

полuетuлен не е устоuчuВ на ултра
устоuчuВ на хuмuчнu реа uзgелuя,лагерu, пльзгачu , зьбнu
терефталат ВuолетоВu льчu
гентu kолела
тВьрg , термоустоuчuВ, oпakoBku , чашu , kошчета за

полuпропuлен устоuчuВ на хuмuчнu реа gес_труkцuя боkлуk, сламku , трьбu, столове,
гентu uзолацuя на kабелu
ПЛАСТМАСИ 143
ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ
ЧоВечестВото проuзВеЖgа Все повече пластмасоВu uзgелuя
u много малkо от тях се рецukлuрат. Прuчuнu за това са труg
ностuте прu упраВленuето на отпаgъцuте u съuзмерuмuте
ценu на новата u рецukлuраната пластмаса.
Пластмасuте замърсяват нашuте граgоВе, okeaнu u peku,
kато gопрuнасят за Влошаване на зgраВето на хората u ЖuВот
Фuг. 56-4. ЗамърсяВанеmо с nлacm нuте (фиг. 56-4) . Ето защо е необхоguмо ga се търсят начuнu
мacoBu omnagъцu е серuозен еkо
логuчен проблем на сушата u ВъВ за спраВянето с тозu проблем.
Bogнume басеонu. Рецukлuрането, многоkратната употреба на няkоu пластма
соВu uзgелuя , kakтo u намаляването на uзползВането uм заеgно
със замяна на обuчаонuте пластмасu с бuоразграguмu, са част
от еkологuчно съобразнuя начuн на ЖuВот. Прu рецukлuрането
на термопластuчнu полuмерu се Възстановява суроВuната,
kоято повторно се uзползВа за ноВu пластмасоВu uзgелuя. За ga
се рецukлuрат , пластмасuте трябва ga се събuрат разgелно В
обозначенuте за тазu цел kонтеонерu. Всяkа пластмаса слеg
това се ugeнтuфuцupa по сВоя kog (таб.л. 56-2).
Изgелuята , проuзВеgенu от термореаkтuВнu полuмерu, не
могат ga се рецukлuрат . Затова Вторuчната преработkа на
тезu пластмасu обukноВено се сВързВа с механuчното разgро
бяВане на отпаgъцuте u uзползВането uм kато пълнuтелu В
gpyгu матерuалu.
Таблuца 56-2 . МеЖgунароgно onpegeлeнu kogoBe за nлacmмacu cnopeg съgърЖащuя се В mях nолuмер
noлuemuлeн- noлuemuлeн noлuemuлeн

noлuBuнuл noлunponu gpyгu
Mamepuaлu mepeфma- - Bucoka - нucka noлucmupeн
xлopug лeн nлacmмacu
лаm nлъmносm nлъmносm
Знаk за
рецukлuране &&&&&&&
РЕТ PE-HD PVC PE-LD РР PS О
Пластмасuте са матерuалu, kouтo прu опреgеленu услоВuя проявяват плас

тuчност u могат ga се формуВат В uзgелuя.
Пластмасuте са смесu u се състоят от сВързВащо Вещество - полuмер,
kъм kоото често се gобаВят пълнuтелu , пластuфukаторu , стабuлuзаторu,
оцВетuтелu u gp.
Разлuчнuте BugoBe пластмасu uмат разлuчнu сВоостВа, kouтo се опреgелят
не само от сВързВащото Вещество, но u от goбaBkuтe В тях.
ПРИl\ОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБЛАСТТА НА МАТЕРИАЛИТЕ

Kou cBoucmBa на nлacmмacume гu onpegeляm kamo много goбpu зaмecm u
meлu на мemaлume u gъpBomo?
Е1 ПолuВuнuлхлорugъm npu обukноВенu услоВuя се разmВаря само В няkоu орга

нuчнu paзmBopumeлu u nрояВяВа голяма xuмuчecka ycmouчuBocm.
TepмoycmouчuBocmma му е сраВнumелно нucka - npu meмnepamypa оkоло
140 ° С mou се разлага с оmgеляне на xлopoBogopog. За уВелuчаВане на cma-
бuлнocmma му се npuбaBяm cmaбuлuзamopu . Tou е много gобър uзолаmор. В
npakmukama се uзnолзВаm gBe paзнoBugнocmu на maзu nласmмаса - mBъpg
noлuBuнuлxлopug (Buнunлacm , nласmмаса без nлacmuфukamop) u меk noлuBu
нuлxлopug (nлacmuфukam , съgър>kащ go 40% nлacmuфukamop) .
Необхоguмо е ga се uзрабоmяm cлegнume uзgелuя:
- kopoзuoннo-ycmouчuBu mръбu;
- peakmopu за неорганuчнаmа хuмuчна nромuшленосm ;
- mpъбonpoBogu за нy>kgume на xpaнumeлнo-BkycoBama nромuшленосm ;
- BogonpoBogнu u kаналuзацuоннu mръбu;
- gpexu om uзkycmBeнa ko>ka;
- uзолаmорнu oбBuBku на npoBogнuцu ;
- gemcku uгpaчku.
А) За kou om uзgeлuяma ще uзnолзВаmе noлuBuнuлxлopug u защо?
Б) Kou uзgелuя ще нanpaBume om Buнunлacm u kou - om nлacmuфukam?
Apгyмeнmupaume Вашuя uзбор.
ОбяВен е koнkypc за uзpaбomka на gemcku uгpaчku. Вашаmа фuрма ще

учасmВа В него. KakBa nласmмаса ще npegлoЖ:ume В npoekma cu за koнkypca ,
kamo uмame npegBug cBoucmBama u нegocmamъцume на разлuчнumе Bugo-
Be? MomuBupaume uзбора cu.
Проучете съсmаВа на nлacmмacoBume uзgелuя ВъВ Вашuя gом u гu kлacuфu
цupaume no Buga на noлuмepume.
ПЛАСТМАСИ 145
КАУЧ
Историята на отkриВането, изучаването, nоgобряВането на

сВоuстВата на kayчyka и синтезирането му е уgиВителна.
Приложението на kayчyka В nраkтичесkата gеuност на чоВеkа
се оnреgеля от униkалните му kачестВа: Висkоеластичност -
много голяма и обратима gеформация, Висоkи яkостни nоkаза
тели и устоuчиВост на реgица химични реагенти. По своето
значение kаучуkът е сраВним с нефта , стоманата и Въглища
та.
ЕСТЕСТВЕН КАУЧУК
Моряците, участвали ВъВ Второто nлаВане на Колумб kъм
бреговете на Америkа nрез 1496 г., с уgиВление наблlоgаВали kak
островитяните играели с тonka, kоято отсkачала Висоkо nри
ygap В земята. Жителите на Хаити nраВели своите тоnkи от
kayчyk . Taka нареkли еВроnеuците уgиВителното Вещество с
неnознати сВоuстВа .
Фuг . 57-1. Събuране на лamekc
Соkът (латеkс) , gобиВан от разрез В gърВото хеВея , растящо
В g:Жунглите на Централна и южна Америkа , инgианците нари
чат „ kаучу"- „сълзите на gърВото" (фиг . 57-1 ). Каучуkът е бил
изnолзВан отgаВна от местните хора - олмеkи , маи и ацтеkи.
Латеkсът съgърЖа 35 - 40% естествен kayчyk и се nресича
чрез nрибаВяне на мравчена или оцетна kиселина. Получената
еластична маса се nромиВа с Boga и се Валцува на листове
(фиг. 57-2).
Естественият kayчyk е блеgоЖълто Вещество, линеен
nолимер със силно нагънати маkромолеkули. Tou може ga се раз
глеЖgа kато nолимер на мономера 2-метил-1 , 3-бутаgиен (изо
nрен) .
/", kam.
-сzн2 ?н2-1
n СН =С-СН=СН 2 С=С
2 1 / '\
СН 3 Н СН 3 n
изоnрен nолиuзоnрен
ВъВ Воgата kаучуkът е nраkтичесkи неразтВорим , но се раз

тваря В няkои органични разтВорители . УстоuчиВ е на химичнu
реагенти - разреgени kиселини u основи , gобър изолатор и ела
стомер. Изgелията от естествен kayчyk nритеЖаВат няkои
неgостатъци: на горещо стават леnkаВи, а при нuсkи темпера
тури се ВтВърgяВат и стават kpexkи. През 1839 г. америkан
сkият изобретател Чарлз Гуgиър намерил начин ga се сnраВи с
тези nроблеми , заnазВаukи еластичността на kayчyka , kато
nоgобрил зgраВината и тВърgостта му, kakтo и устоuчиВост
та му на nромени В температурата.
В основата на тези nоgобрения бил ноВоотkритият от него
nроцес Вулkанuзацuя на kayчyka. Вулkанизацията се осъщест
вява чрез нагряване на kayчyka с малkи kоличестВа сяра.
Фuг. 57-2 . EcmecmBeн kayчyk Сернuте атоми образуват напречни Връзku меЖgу маkромоле-
146 ПРИ/\ОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБ/\АСТТА НА МАТЕРИАЛИТЕ

kулuте на kayчyka, kоето Bogu go nолучаВането на nростран
стВено омреЖен nолuмер, наречен гума (фиг. 57-3). Гумата е
no-зgpaBa u no-ycтouчuBa на трuене от суроВuя kayчyk u заnаз
Ва еластuчността cu nо-gълго Време. Тезu сВоuстВа оnреgелят
неuното wupoko nрuлоЖенuе В бuта, В технukата , В аВтомобu
лостроенето.
СИНТЕТИЧЕН КАУЧУК
КолuчестВото на gобuВанuя естествен kayчyk не може ga
заgоВолu нарасналuте нуЖgu. Особено значенuе за съВременнuя
ЖuВот uма nолучаВането u uзnолзВането на сuнтетuчнu kаучуцu .
ПърВuят ycneweн сuнтез на сuнтетuчен kayчyk е наnраВен
още nрез 1882 г. чрез nолuмерuзацuя на uзоnрен, но масовото
npouзBogcтBo на uзkустВен kayчyk е усвоено egBa оkоло 1930 г.
Тогава се съзgаВа технологuя за сuнтез на nолuмер на 1 ,3-бута
guена СН 2 = СН-СН=СН 2 , kouтo се нарuча бymagueнoB kayчyk
(буна). Получава се чрез nолuмерuзацuя на бутаguен.
П СН 2-СН-СН-СН
- - 2
Аl(С2 Нэ>з· ТICl 4 (-СН 2 -СН-СН-СН
- 2
-) n
БутаguеноВuят kayчyk nрuтеЖаВа gобра Bogo- u газонеnро б)
нuцаемост , но отстъnВа на естестВенuя kayчyk no еластuч Фuг. 57-3. Cmpykmypa на:

а) ecmecmBeн kayчyk ;
ност u устоuчuВост на uзносВане. Днес В света се nроuзВеЖ б) Вулkанuзuран kayчyk
gат много BugoBe сuнтетuчнu kаучуцu - бутаguенстuреноВ
(буна-S) , хлороnреноВ u gp. (фиг. 57-4).
Hяkou от сuнтетuчнuте kаучуцu се хараkтерuзuрат с голя
ма механuчна яkост, а gpyгu са особено ycтouчuBu на разтВо
рuтелu u на нucku темnературu.
Вече се nолучаВат kаучуцu с разнообразнu u nреgВарuтелно
зagageнu сВоuстВа, kouтo nреВъзхоЖgат естесmВенuя kayчyk
по поkазателu.
Ценнuте фuзukо-механuчнu сВоuстВа на kayчyka оnреgелят
wupokuтe областu на неговото nрuлоЖенuе: за аВтомобuлнu u
самолетнu гумu, трансnортнu лентu за мawuнu, уплътнuтелu, Фuг. 57-4. БymagueнcmupeнoB kayчyk
за частu на мeguцuнcku anapaтu, uгpaчku u много gpyгu.
ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ
Серuозен nроблем nреgстаВляВа сkлаguрането u nреработ
kата на uзносенuте аВтомобuлнu гумu, чuето kолuчестВо В
сВетоВен мащаб еЖегоgно Възлuза на няkолkо стотuцu мuлuона
(фиг. 57-5).
Безkонтролното uзгаряне на аВmомобuлнu гумu Bogu go
същесmВено замърсяване на атмосфернuя Възgух. Голяма част
от отnаgъцuте от аВтомобuлнu гумu се зараВят В смеmuщнu
ямu . Но те не се разлагат u слеg uзВестно Време uзлuзат на
nоВърхността.
Наu-често uзnолзВанumе метоgu за оползотВоряВане на
отпаgъцu от аВтомобuлнu гумu са:
Фuг. 57-5. Огромното koлuчecmBo
• проuзВоgстВо на npaxoBe от гума kато строuтелен
ynompeбeнu гумu npegcmaBляBa
матерuал за разлuчнu съоръЖенuя; серuозен еkологuчен проблем.
КАУЧУК 147
• получаване на регенерuранu гумu;
• термuчна преработkа за получаване на нефтопроgуkтu,
технuчесku Въглероg u стомана.
Сuтно смленu частuцu гума се uзползВат за проuзВоgстВо
то на хugроuзолацuоннu матерuалu, асфалтоВо-гуменобетоннu
настuлku на пътuща, спортнu u geтcku площаgku (фиг. 57-6).
В проuзВоgстВото на аВтомобuлнu гумu u технuчесku гуме
нu uзgелuя, без ga се понu>kаВа kачестВото, Вместо kayчyk, се
uзползВат go 10% сuтно смленu гумu.
СВетоВна пpakтuka е u проuзВоgстВото на регенерuранu
гумu чрез термuчна u хuмuчна обработkа, В резултат на kоето
се Възвръща еластuчността uм. Тозu процес uма таkоВа зна
Фuг. 57-6. Прерабоmенumе 2умu ченuе за kаучуkо-преработВателната промuшленост, kakBoтo
намuраm „Bmopu" >kuBom npu uзра
боmВанеmо на нacmuлku за gemcku е значенuето на отпаgъчнuте металu ( сkрап) за стоманоgо
nлoщagku. бuВната промuшленост.
ЕстестВенuят kayчyk мо>kе ga се разгле>kgа kато полuмер на мономера uзо

прен (2-метuл-1 ,3-бутаguен). Качествата му се поgобряВат чрез Вулkанuза
цuя. ПърВuят промuшлен сuнтетuчен kayчyk е бутаguеноВuят, kouтo е
полuмер на мономера бутаguен СН 2 = СН- СН = СН 2 .
ОсноВнuте проблемu, сВързанu с uзползВането на сuнтетuчнuте kаучуцu, са
преработkата uлu рецukлuрането на огромното kолuчестВо kayчykoBu uзgелuя.
Hяkou от съВременнuте kаучуцu се получават прu полuмерuзацuя на gBe uлu

повече Вещества. Нарuчат се съполuмерu, а процесът - съполuмерuзацuя.
Изразете с хuмuчно ураВненuе съполuмерuзацuята на бутаguен u стuрен
С 6 Н 5 СН = СН 2 .
Чрез kou kачестВенu peakцuu мо>kе ga се goka>ke, че kаучуkът е ненасuтен

полuмер?
Вече са Bu uзВестнu няkоu от осноВнuте еkологuчнu проблемu, сВързанu с

проuзВоgстВото, uзползВането u рецukлuрането на пластмасu u kayчykoBu
uзgелuя. Потърсете по групu gопълнuтелна uнформацuя по еgно от тезu
трu напраВленuя. ПреgстаВете я на останалuте групu, kато uзползВате
поgхоgящu таблuцu , гpaфuku, схемu, uлlocтpaцuu, u я обсъgете.
148 ПРИl\ОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБЛАСТТА НА МАТЕРИААИТЕ

• н
От BekoBe чоВеkът uзползВа пpupogнu Влаkна, получаВанu от

памуk, лен, Вълна u естествена kопрuна. Тезu uзточнuцu са
неgостатъчнu, за ga уgоВлетВорят Все по-нарастВащuте
потребностu от тъkанu. В kрая на 19. Bek започва проuзВоg
стВото на хuмuчнu теkстuлнu Влаkна - uзkустВенu u сuнте
тuчнu.
Теkстuлнuте Влаkна - npupogнu u хuмuчнu, са uзграgенu от

полuмерu с gългu праВu Bepuгu, мe:>kgy kouтo същестВуВат
зgpaBu cuлu на прuВлuчане.
ПРИРОДНИ ВЛАКНА
Спореg проuзхоgа cu прuроgнuте Влаkна бuВат pacmumeлнu
u :>ku8omuнcku (фиг. 58-1 ).
Растuтелнuте Влаkна се формuрат В семената (памуk), В
стъблата uлu лuстата на растенuята (kоноп, лен). В основата
cu те са uзграgенu от целулоза. ЖuВотuнсkuте Влаkна са бел
тъчнu полuмерu. По-голямата част от Вълната се получава от
оВце, а естествената kопрuна е проgуkт, проuзВе:>kgан от kоп
рuнената буба.
Памуkът uма goбpu механuчнu сВоuстВа u е хuгросkопuчен -
поглъща gобре Влагата. Вълната прuте:>kаВа еластuчност u б)
топлоuзолацuоннu сВоuстВа, а kопрuната - голяма зgраВuна u Фuг. 58-1. Пpupogнu Влаkна:
блясъk . а) pacmumeлнu - лен , naмyk
б) ЖuBomuнcku - konpuнa , Вълна
ХИМИЧНИ ВЛАКНА
Хuмuчнuте Влаkна са uзkycm8eнu u cuнmemuчнu (фиг. 58-2).
Още пpegu 200 гoguнu ученuте, paзмuwляBauku наg това kak
kопрuнената буба u паяkът uзработВат нuwkuтe cu, преgпола
гат, че Влаkно мо:>kе ga се uзработu u uзkустВено. През 1889 г.,
на uзло:>kенuето В Пapu:>k, посетuтелuте се лlобуВат на пърВu
те образцu uзkустВена kопрuна, неотстъпваща по блясъk на
естествената.
а)
От gърВесна целулоза се получават gBe много ценнu uзkycm
Beнu Влаkна - ацетатна kопрuна u Buckoзa. Чрез обработване
на целулозата с натрuеВа основа u сероВъглероg CS 2 се получа
ва uзkустВена kопрuна - Buckoзa. Вuсkозната kопрuна В сухо
състоянuе е зgраВа u еластuчна, багрu се лесно. Вuсkознuте
Влаkна са наu-еВтuнuте хuмuчнu Влаkна , но по kачестВа
отстъпват kakтo на памуkа, таkа u на ацетатната kопрuна.
Ацетатната kопрuна преgстаВляВа естер на целулозата. Тя
uма нau-goбpu механuчнu сВоuстВа от Bcuчku BugoBe uзkустВе
нu Влаkна.
Cuнmemuчнume Влаkна се получават от разлuчнu полuмерu.
б)
Днес наu-голямо значенuе uмат полuестернuте, полuамugнuте
Фuг. 58-2. Хuмuчнu Влаkна:
u полuаkрuлнuте Влаkна. Те са еластuчнu , не променят форма
а) uзkycmBeнu
та cu u uмат голяма зgраВuна (фиг . 58-3). б) cuнmemuчнu
ВЛАКНА 149
ОсВен посоченuте преguмстВа хuмuчнuте Влаkна са ycтou
чuBu на гнuене u не гu напаgат молцu. Основен техен неgоста
тъk е, че лесно се наелеkтрuзuрат u не са хuгросkопuчнu. В
съВременнuте теkстuлнu матерuалu обukноВено се смесват
естестВенu u хuмuчнu Влаkна, kоето Bogu go поgобряВане на
техните kачестВа. В таб.л. 58-1 са преgстаВенu BugoBe хuмuч
Фuг. 58-3. Парашутите се uзработ- нu Влаkна, сВоuстВа u тяхното прuлоЖ:енuе.
Ват от сuнтетuчнu Влаkна.
Таблица 58-1
Хuмuчнu Влаkна Пpegcma8umeлu C8oucm8a Употреба
ИзkустВенu Buckoзa зgpaBu , еластuчнu , еВтuнu , лесно се pokлu , блузu

багрят
Полuесmернu голяма механична яkост, еластичност , В теkстuлната промишленост,

полuетuленте немачkаемост, термо- u сВетлоустоu рuболоВнu прuнаgле>kностu
рефталат чuВост
Полuамugнu лeku , зgpaBu , еластuчнu , ycтouчuBu на чорапu , бельо, перgета , моkе

Сuнтетuчнu
н аuлон - 6 , 6 uзтрuВане u мухъл тu , kuлuмu
Полuаkрuлнu зgpaBu, еластuчнu, лесно се почuстВат, пулоВерu , блузu, перgета, geko-

полuаkрuлонuтрuл светло - u термоустоuчuВu paтuBнu тъkанu, платна
(ПАН)
ХИМИЧНИ ВЛАКНА И ОПАЗВАНЕ

НА ОКОЛНАТА СРЕДА
С нарастването на проuзВоgстВото u уВелuчаВането на
областuте на прuлоЖ:енuе на uзgелuята от хuмuчнu Влаkна се
уВелuчаВа u kолuчестВото на отпаgъцuте. Прочетете слеgнu
те теkстоВе u преgлоЖ:ете схема за uлlострuране на Вторuч
ното uзползВане на хuмuчнuте Влаkна.
Tekcm 1. Хuмuчнuте Влаkна се ВkлlочВат В състава на раз
лuчнu матерuалu, kouтo се отлuчаВат с goбpu зBykoBu u тер
моuзолацuоннu сВоuстВа u с нucka цена. Използват се В стро
uтелстВото, селсkото стопанство, машuностроенето u gp.
Тезu матерuалu са goбpu заместuтелu на стuропора, стъkле
Нuшkата , проuзВеЖgана от ната Вата, фурнuра, kартона. Отпаgъцuте от хuмuчнu Влаkна
паяkа, е eguн от наu-забеле>ku намuрат wupoko прuлоЖ:енuе заеgно с gpyгu отпаgъцu за полу
телнuте матерuалu , oтkpuтu В
чаване на слоестu, порестu, слепВащu u gpyгu матерuалu, от
прuроgата . Mo>ke ga бъgе раз
kouтo се получават наu-разнообразнu uзgелuя.
тегната go няkолkо пътu gъл
Tekcm 2. Използването на теkстuлнu отпаgъцu В kачестВо
Жuната u, пpegu ga се сkъса.
то на фuлтруВащu матерuалu е още eguн прuмер за тяхното
Ученu от Keuмбpug>k са успелu
Вторuчно прuлоЖ:енuе. Разлuчнu Влаkнестu матерuалu се прера
ga съзgаgат материал, kouтo
прuтеЖаВа зgраВuната u раз ботват ВъВ Влаkнестu тъkанu u нетъkанu матерuалu.
теглuВостта на нuшkата на Фuлтрuте, проuзВеЖ:gанu от тях, се uзползВат за улавяне на
паяkа. Тозu материал ще спо прах прu проuзВоgстВата, за пречuстВане на Bogu u gp.
могне за поgобряВане kачестВа Tekcm 3. Теkстuлнuте отпаgъцu се ВkлlочВат u В проuзВоg
та на шupok спеkтър от стВото на грубu kерамuчнu uзgелuя. Процесът се основава на
пpogykтu - от kолоезgачнuте
фаkта, че теkстuлнuте отпаgъцu могат ga уВелuчат термuч
kacku go парашутите, броне>ku
ното ВъзgеuстВuе прu uзпuчането u ga поgобрят еgнороgност
летkuте u самолетните kpuлa.
та u gpyгu спецuфuчнu сВоuстВа на проgуkцuята.
150 ПРИАОЖНИ АСnЕКТИ НА ХИМИRТА 051\АСТТА НА МАТЕРИАЛИТЕ

Tekcm 4. Eguн от uнтереснuте метоgu за Вторuчно uзполз
Ване на теkстuлнuте отпаgъцu е получаването на аkтuВен
Въглен - чрез обukноВено спuчане на стопuлkа от сuнтетuчнu
Влаkна.
Проблемuте, ВъзнukВащu прu оползотВоряВането на отпаgъ
цuте от хuмuчнu Влаkна , са много cxogнu с тезu прu преработ

kата на пластмасuте . Теоретuчно те Bcuчku могат ga бъgат
Вторuчно uзползВанu , но основната труgност проuзтuча от
тяхното събuране, сортuране u транспортuране go потребu

Фuг. 58-4. Emukemume на gpexume
телuте на Вторuчнu матерuалu u необхоguмостта от разра
cъgъp>kam uнформацuя за Влаkнаmа ,
ботване на начuнu за тяхната преработkа (фиг. 58-4). om koumo са uзрабоmенu .
ИзkустВенuте Влаkна се получават чрез хuмuчна преработkа на пpupogнu

полuмерu , наu-Вече целулоза. Сuнтетuчнuте Влаkна се получават от сuнте
тuчнu полuмерu. ПреguмстВата на хuмuчнuте Влаkна - устоuчuВост на
пpupogнu u хuмuчнu Влuянuя, са технu неgостатъцu по отношенuе на опаз-
ването на оkолната cpega.
По kakъB прuзнаk сuнтетuчнuте u uзkустВенuте Влаkна се обеguняВат В

еgна група - хuмuчнu Влаkна?
KakBa е разлukата ме:Жgу естестВенuте, uзkустВенuте u сuнтетuчнuте

Влаkна?
Направете проучване за естестВенuте Влаkна u gопълнете таблuцата ,

отразяваща осноВнuте uм xapakтepucтuku u тяхното прuло:Женuе.
Прuроgно C8oucm8a
Прuло>kенuе
Влаkно npeguмcmBa нegocmamъцu
naмyk
лен
Вълна
ecmecmBeнa
konpuнa
ВЛАКНА 151
• РАЗПОЗНАВАНЕ НА ВА КНА
Цел: Разпознаване на Влаkна чрез сВоuстВа

( ЗАДАЧА 2 Като uзползВате резултатuте от
та uм
заg. 1 u таб.л. 59-1, разпознаuте непознато
Пособuя: статuВ за епруВетku, епруВетku, Влаkно чрез горене.
щuпkа за епруВетku, пuнсета (метална),
• Внесете с помощта на пuнсета uзслеg
спuртна лампа, kuбpuт
Ваното Влаkно В горната част на пламъ
PeakmuBu u мamepuaлu: kонцu uлu теkстuл kа на спuртна лампа.
нu лентuчku от естестВенu Влаkна - Вълненu, • Опuwете наблlоgаВанuте променu.
памучнu; uзkустВенu Влаkна - Buckoзa u хuмuч • Опреgелете Buga на uзслеgВаното Влаkно.
нu Влаkна - полuамugнu (от чорапогащнuk);
разтВорu на : меgен сулфат CuS041 натрuеВа ( ЗАДАЧА з РазтВорuте на няkоu перuлнu пре
паратu uмат основен хараkтер. ИзслеgВаuте
основа NaOH, азотна kuceлuнa HN0 3 , разреgен
устоuчuВостта на Вълна, памуk u полuамugно
разтвор на КМп0 4
Влаkно спрямо натрuеВа основа.
& ПраВuла за безоnасносm ПослеgоВаmелносm на geucmBuяma:
Еkсперuментuте са сВързанu с отgеляне на
• Поставете В 3 епруВетku по еgно от
газове - осuгурете Възможност за проВетря
uзслеgВанuте Влаkна. Добавете kъм
Ване.
Всяkа от пробuте по 2 ст разтвор на3
Азотната kuceлuнa u натрuеВата основа

NaOH. Нагреuте на спuртна лампа
пpeguзBukBaт uзгарянuя. Пазете ko>kaтa u gpe-
епруВетkата, В kоято uма Вълна.
xuтe cu!
• Опuwете наблlоgаВанuте променu.
В таб.л. 59-1 са опuсанu сВоuстВа на Влаkна,
Резултатuте преgстаВете таблuчно.
kouтo се uзползВат за разпознаването uм.
• Направете uзBog за устоuчuВостта на
От наЧuна на uзгаряне u отнасянето на
uзслеgВанuте Влаkна спрямо алkалнu
Влаkната прu нагряване мо>kе ga се опреgелu
осноВu.
орuентuроВъчно kъм kоя група прuнаgле>kат -
целулознu, белтъчнu, сuнтетuчнu. ( ЗАдА~ ПроВерете gaлu няkоu от gageнu
тe Bu Влаkна са от Buckoзa.
( ЗАДАЧА 1) ИзслеgВаuте отнасянето на раз
лuчнu Влаkна - памуk, Вълна u полuамugно Влаk
• Поставете 1 - 2 лентuчku от тях В
но прu горене.
епруВетkа u залеuте с разреgен разтВор
на КМп0 4 .
• Внесете с помощта на пuнсета uзслеg
• Слеg няkолkо мuнутu uзВаgете лентuчku
Ваното Влаkно В горната част на пламъ
те u промuuте с Boga. Вuсkознuте Влаkна
kа на спuртна лампа.
се оцВетяВат В тъмносuВо.
Обърнете Внuманuе на начuна на uзгаря
• НапраВете uзBog за Buga на uзслеgВано-
не, на мuрuзмата на отgелящuте се пpo
то Влаkно.
gykтu, kakтo u на Buga на полученuя
остатъk. ( ЗАДАЧА 5 В състава на >kuBoтuнckuтe Влаk
• Нанесете наблlоgаВанuте променu В таб на Влuзат белтъцu. Планuраuте u осъществе
лuцата. те еkсперuмент за gоkазВане на белтъцu ВъВ
Вълна.
Влаkна
CBoucmBa
naмyk Вълна noлuaмugнo
горене В u uзВън
nламъkа
Bug на ocmamъka
слеg нагряване
мuрuзма

Таблuца 59-1
ДeucmBue с kuceлuнu u осноВu

Десmруkцuя u
Bug Елементарно Изгаряне на
npogykmu на
Влаkно звено Влаkноmо
разлагане kонц . HN0 3 kонц. H2S0 4 1 М NaOH
на стуgено
Проgуkтuте
Горu бързо с мu- се разтваря
naмyk , оцВетяВат разтВарят
-CeH100 s- рuзма на горена само nаму- набъбват
лен лаkмуса В се
хартuя. kът, но не u
червено.
ленът
Проgуkтuте
Горят баВно с на разлагане
Вълна u разтВарят
-CH-C-N- мuрuзма на рог . uмат нenpu-
естест - оцВетяВат разрушават се В kонц .
1 11 1 Слеg uзгаряне ятна мuрuзма
Вена R о н се В Жълто се NaOH npu
образуват черно u оцВетяВат
konpuнa загряВане
kpexko топче. лаkмуса В
сuньо .
Paзnaga се,
постепенно сuлно на -
Горu бързо с мu - разтВаря се разтВаря се
се овъглява. бъбВа , слеg
Buckoзa -CeH100s- рuзма на горена - безцветен - черВеноkа-
ОцВетяВа kоето се
хартuя . разтвор фяВ разтВор
лаkмуса В разтВаря
червено.
Горu бързо със

Парuте мupu-
аце - стапяне u обра-
шат на
татна зуВа трошлuВо набъбва ,
-С 6 На0 3 ( 00ССН 3 ) 2 -
СН 3 СООН .
konpuнa черно топче. разтВаря се разтваря се баВно се
ОцВетяВа
(ацетuл- ИзВън nламъkа разтваря
лаkмуса В
целулоза) горu u загасва
червено .
постепенно .
РазмеkВа се,
стапя се u
се овъглява.
noлua-
Образува се ОцВетяВа
мugно
-NH-(CH 2)5 -CO- черно блестящо лаkмуса В разтВаря се разтваря се не реагuра
Влаkно
топче. Неnрuят - сuньо .
(РА)
на мuрuзма . От
стоnuлkата се
uзтегля Влаkно .
Горu с Жълт ,
сuлно nушлuВ
ОцВетяВа се ,
noлuec - nламъk . Обра- разтваря
-С-СеН4-С-(СН2)2-О- зуВа блестящо kато образува
терно се npu npo-
Влаkно ~ ~ топче, kоето не Жълт nръс-
тен . Не npo-
не реагuра не реагuра
gълЖuтел-
(РЕ) се стрuВа лесно. но Варене
меня лаkмуса.
ИзВън nламъkа
не горu .
Горu бързо с
не се раз-
Жълт nламъk.
тВаря ; npu
Горu u uзВън nла- овъглява се .
ПАН -сн -сн- Варене с
2 1 мъkа . Образува Лаkмусът се не се раз-
(булана, разтВаря се kонц . NaOH
CN се черно матово оцВетяВа В тВаря
нuтрон) nоЖълтяВа
топче, kоето сuньо.
u nочерВе -
лесно се стрuВа
няВа
на прах .
РАЗПОЗНАВАНЕ НА ВЛАКНА 153

1 MATEPlllAAlll 111 ТЕХНИТЕ СВОЙСТВА
Матерuалuте са наВсяkъgе оkоло нас. Сграguте, gpexuтe,
kолuте u kомпlотрuте, Bcuчko, kоето нu заобukаля u uзползВаме,
е направено от матерuалu, разлuчнu по проuзхоg, състав u
сВоuстВа.
МАТЕРИАЛИ
а) Повечето матерuалu са тВърgu Вещества, чuято струkту
ра, състав u сВоuстВа са спецuално поgбранu, таkа че ga са
маkсuмално поgхоgящu за kонkретно прuлоЖенuе.
Матерuал е Всяkо Вещество uлu смес от Вещества, kouтo

uмат опреgелено преgназначенuе u употреба.
Eguн u същ преgмет може ga се напраВu от разлuчен мате

рuал. Изборът зaBucu от услоВuята на ползване u нашuте
б) uзuckBaнuя за тВърgост, устоuчuВост на топлuна u хuмuчнu

реагентu, плътност , Външен Bug u gp. Напрuмер масата за хра
нене може ga бъgе от gърВо, метал, пластмаса, стъkло.
/ Опuшете преguмстВата u неgостатъцuте на Bceku от
матерuалuте В опuсанuя прuмер.
СТРУКТУРА И СВОЙСТВА НА МАТЕРИАЛИТЕ

Струkтура е понятuе, с kоето се означава поgреgбата на
Вътрешнuте kомпонентu на матерuала. Има по-шuроk смuсъл
В)
от строеж u може ga се разглеЖgа на разлuчнu нuВа. На атом
Фuг. 60-1. Mukpocmpykmypa на

но нuВо струkтурата се опреgеля от Buga на хuмuчнuте Връз
мamepuaлume: а) моноkрuсmална; ku. Мukроструkтурата ВkлlочВа поgреgбата u Взаuмното раз
б) noлukpucmaлнa; В) аморфна
полоЖенuе на групu от атомu uлu молеkулu (фиг. 60-1). Тя Влuяе
сuлно Върху сВоuстВата на матерuала u може ga се наблlоgаВа
поg мukpockoп. Маkроструkтурата е тазu, kоято наблlоgаВаме
с неВъоръЖено oko (фиг. 60-2). Промяната на струkтурата Bogu
go разлuчнu сВоuстВа gopu прu еgнаkъВ хuмuчен състав.
СВоuстВо на матерuала е начuнът, по kouтo тоu реагuра на
Външно ВъзgеuстВuе . В заВuсuмост от прuроgата на Външнuте
cuлu се опреgелят шест осноВнu Buga сВоuстВа на матерuалu
те, преgстаВенu В табл. 60-1.
Напрuмер ВаЖно сВоuстВо на матерuалuте е яkост на опън,
kоято се проявява поg geucтBue на сuла на опън. Прu това Въз
gеuстВuе полuмерuте се разрушават сраВнuтелно лесно, а
металuте uзgърЖат на по-големu натоВарВанuя. Обясненuето
е В металната хuмuчна Връзkа, kоято пpugaBa много голяма
пластuчност на металuте. От gруга страна, kоВалентната
хuмuчна Връзkа u kрuсталната струkтура праВят guамантuте
u борнuят нuтpug (боразон BN) тВърgu, но kpexku. Затова те
се uзползВат В реЖещu uнструментu.
Днес науkата за матерuалuте - маmерuалознанuеmо, gaBa
Възможност ga се съзgаВат матерuалu с Желанu сВоuстВа.
Фuг. 60-2. Makpocmpykmypa на koм
noзumeн маmерuал mun „санgВuч". ВеgнъЖ полученu, те се проВеряВат В праkтukата uлu В лабора-
154 ПРИ/\ОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБ/\АСТТА НА МАТЕРИА/\ИТЕ

торuuте. Прu необхоguмост сВоuстВата uм могат ga се поgо Таблuца 60-1 . CBoucmBa на матери
алите
брят чрез променu В струkтурата u мukроструkтурата.
Вьнwно CBoucmBo
КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАТЕРИАЛИТЕ BьзgeucmBue на маmерuала
Матерuалuте могат ga се kласuфuцuрат по разлuчнu прuзна механично яkocm на оnън и на

наmисk, mBъpgocm ,
цu: проuзхоg, състав, струkтура, сВоuстВа , прuло>kенuе . Спореg kpexkocm, nласmич-
проuзхоgа cu се gелят на пpupogнu
u съзgаgенu от чоВеkа. носm , износоусmоu-
чиВосm
/ Даuте прuмерu за естестВенu u за сuнтетuчнu матерuалu.
елеkmрично nроВоgници ,
Спореg състава u сВоuстВата cu тВърguте матерuалu се
nоле nолуnроВоgници ,
gелят на трu големu групu: меmалu u cnлaBu, kepaмuka u изолатори
noлuмepu. Има u четВърта група - koмnoзumu, kouтo са kом нагряване/ нисkоmоnими и

бuнацuя от gBa uлu повече преgстаВuтеля на пърВuте трu охла>kgане Висоkоmоnими
kaтeгopuu (фиг. 60-3). BugoBeтe матерuалu u сраВненuето на магнитно nосmоянни магни-

ти, намагниmВащи
няkоu технu сВоuстВа са преgстаВенu В табt.. 60-2. nоле
се, немагниmи
Таблuца 60-2
Mamepuaлu светлина прозрачни, неnро-
зрачни , маmоВи ,
Memaлu u cnлaBu Kepaмuka Полuмерu
оглеgални
Желязо и >kелез- kарбиgна , ниmриg-
химично kорозионна ycmou-
ни сnлаВи , меg и на , оkсиgна : сили - nласmмаси , kay-
Прuмерu чиВосm, peakmиBo-
меgни сnлаВи и kamнa (сmъkло) ; чуци , Влаkна
сnособносm
m. н. АIРз
nлъmносm Висоkа нисkа нисkа
meмnepamypи на
среgни go Висоkи Висоkи нисkи
moneнe
яkocm
среgна go голяма много голяма малkа
и зgраВина
nласmични или
gруги механични nласmични и
mВърgи и kpexkи kpexkи cnopeg
cBoucmBa koBkи
Виgа
monлo- и eлek изолатори и
nроВоgници изолатори
mponpoBogнocm nолуnроВоgници
химични Въз peakmиBo- различна , cnopeg Полuмерu
усmоuчиВи
gеuсmВия способни Виgа
Вече знаете, че голямо прuло>kенuе намuрат меmалнumе

Фuг. 60-3. ВиgоВе материали no
cnлaBu, kouтo са смесu на gBe uлu повече Вещества, от kouтo
състав и cBoucmBa
поне еgно е метал. Могат ga съgър>kат u малku kолuчестВа
неметал, kато Въглероg, азот, kucлopog u gp. Прuмерu за сплаВu
са чугун u стомана (Fe u С, също с Cr, Ni, 1i u gp.), месuнг (Cu u
Zп), бронз (Cu u Sп), сuлумuн (AI u Si), gypaлyмuнuu (AI, Cu, Mg, Мп).
Металнuте матерuалu са пластuчнu u зgpaBu - могат ga се
gеформuрат В голяма степен, пpegu ga се разрушат, kоето гu
праВu много поgхоgящu kонструkцuоннu матерuалu (фиг. 60-4).
Керамuчнumе мamepuaлu са kоВалентнu съеguненuя. Наu
често това са okcugu, нuтpugu uлu kapбugu, напрuмер guaлyмu
нueB тpuokcug (А1 2 0 3 ), cuлuцueB guokcug (Si0 2), cuлuцueB kapбug
(SiC), cuлuцueB нuтpug (Si 3 N4). Към тазu група прuнаgле>kат
също траguцuонната kepaмuka u порцеланът, сВързВащuте
Вещества (цuмент) u стъkлото. Керамuчнuте матерuалu са
непластuчнu u много зgpaBu, по-тВърgu от металuте u много
kpexku. Повечето не проВе>kgат топлuна u елетрuчестВо, но
няkоu uмат полупроВоgнukоВu сВоuстВа. В сраВненuе с металu Фиг. 60-4. Меmалнаmа kрисmална
peшemka осигурява голяма nлас
те u полuмерuте се топят прu много пo-Bucoku температурu mичносm - gеформация nog Външно
u са ycтouчuBu на kорозuя . ВъзgеuсmВие без разрушаване.
МАТЕРНААИ Н ТЕХНИТЕ СВОЙСТВА 155

Полuмернuте матерuалu са лeku, с по-слабu механuчнu сВоu
стВа В сраВнен~е с металuте u kepaмukaтa. Те са много елас
тuчнu u пластuчнu u от тях лесно се uзготВят uзgелuя със
сложна форма.
Koмnoзumume се kонструuрат, kогато познатuте матерuа
лu не уgоВлетВоряВат праkтuчесkuте uзuckBaнuя. Те обukноВено
uмат ноВu по-gобрu сВоuстВа, kouтo не се отkрuВат В състаВя
Фuг. 60-5. Изgелuяmа om фuбро щuте гu Вещества. Напрuмер фuбростъkлото (стъkлопласт) е
сmъkло са зgpaBu u лeku.
kомпозuтен матерuал, съставен от полuмерна матрuца, В kоято
са Вграgенu стъkленu фuбрu (Влаkна). Стъkлото е теЖkо, тВърgо
u зgраВо, не се чупu лесно, а полuмерът е пластuчен, но не uзgър
Жа на големu натоВарВанuя. Фuбростъkлото запазва леkотата
u пластuчността на полuмера , но е със значuтелно по-голяма
яkост u зgраВuна (фиг. 60-5). ОсВен многоброuнu geтauлu от

фuбростъkло се праВят u kopпycu на лogku u kopaбu .
Матерuалuте сuлно Влuяят на kачестВото на ЖuВота нu.
През 60-те гoguнu на 20. Bek от пластмаса започват ga се
праВят цВетнu geтcku uгpaчku u kyxнeнcku ypegu - толkоВа
еВтuнu , че Bceku може ga гu uма у gома cu. От 80-те гoguнu на
същuя Bek матерuалuте, полученu на основата на много чuст
cuлuцuu, са основа за бързото разВuтuе на елеkтроннuте тех
нологuu u устроuстВа - kомпlотрu u мобuлнu телефонu. Тезu
уgобстВа същестВуВат за хората egBa от 40 гoguнu, защото
Фuг. 60-6. Керамuчнumе мamepuaлu
няkоu е uмал ugeя за нов проgуkт u стремеж ga съзgаgе поgхо
са wupoko uзnолзВанu В бuma , cmpo-
umeлcmBomo, npouзBogcmBomo . gящuя матерuал. Затова kазВаме, че науkата за матерuалuте,
а u uзобщо разВuтuето нu, са сВързанu със способността нu
ga мечтаем, ga uзслеgВаме u ga търсuм ноВu реwенuя.
Матерuалuте са Вещества uлu смесu от Вещества с опреgелено преgназ

наченuе u употреба. Струkтурата на матерuалuте опреgеля технuте сВоu
стВа. Спореg проuзхоgа се разлuчаВат естестВенu u матерuалu, съзgаgенu
от хората . По състав u сВоuстВа матерuалuте са металu u сплаВu, kepaмu
ka, полuмерu u kомпозuтu. Композuтнuте матерuалu uмат по-gобрu сВоu
стВа от Веществата , kouтo гu uзграЖgат.
Необхоguмо е ga kонструuрате маса u столове за хранене? Преценете

kъge ще гu постаВuте, на kakBu ВъзgеuстВuя ще са поgлоЖенu u преgлоЖе
те матерuалu. Обосновете отгоВора cu.
В хuмuчната лабораторuя се uзползВат съgоВе u прuборu от разлuчнu мате
рuалu. Проучете kakъB е съставът u kakBu са сВоuстВата на стъkлото, от
kоето са uзработенu. Kou от тях са металнu u kou - порцеланоВu u защо?
11 Kou сВоuстВа на kepaмukaтa я праВят поgхоgяща kakтo за kyxнeнcku съgо
Ве, таkа u за uзработВане на тухлu за строuтелстВото u за облuцоВkа на
металургuчнu пещu (фиг. 60-6)? Kou са неgостатъцuте на тозu матерuал?
От kakBu матерuалu са uзработенu отоплuтелнuте ypegu u мебелu В kлас

ната стая? Kou от тях са kомпозuтu u защо?
Проучете от kakBu матерuалu е направен телефонът Bu.
1 56 ПРИЛОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБЛАСТТА НА МАТЕРИАЛИТЕ

JEP
(ЗАДАЧА 1 J Стъkлото е eguн от наu-uзползВа - Сравнете суроВuнuте за получаване u със
тава на стъkлото. Kou газ е отпаgен проgуkт
нuте gнес матерuалu. Намuра прuло:Женuе
kakтo самостоятелно, таkа u В състава на прu това проuзВоgстВо?
разлuчнu kомпозuтu.
- Към kоя група неорганuчнu съеguненuя
можете ga отнесете стъkлото, kато uмате
CypoBuнu за проuзВоgстВото на неорганuчно
стъkло са kВарцоВ пясъk (Si0 2 ) , kалцuнuрана пpegBug негоВuя състаВ?
coga (Na2 C0 3), BapoBuk (СаСО 3 ) , стъkленu - Стъkлото често се uзползВа Вместо сkъ
трошku u gp. Смленuте cypoBuнu се поgаВат В поценнu kамънu. KakBa е разлukата В струkту
пещ, kъgето прu постепенно u баВно нагряВане рата на прозрачнuя guамант u обukноВеното
go 1400 °С се разлагат u реагuрат поме:Жgу cu прозрачно стъkло?
пърВо В тВърgо, а после u В течно състоянuе. - Стъkленuте преgметu могат напълно ga

Получената стъkломаса се охла:Жgа много се рецukлuрат. Kou особеностu В струkтура
баВно, за ga се намалu рuсkът от чупене на та u проuзВоgстВото uм позВоляВат тоВа?
uзgелuята . Полученото по тозu начuн обukно - Kou gpyгu познатu Bu матерuалu лесно се
Вено прозрачно стъkло е със състав формуват В uзgелuя?
Na20. Сао . 6 Si02 . За оцВетяВане се gобаВят

okcugu на металu (Мп за ВuолетоВо, Со за сuньо,
Cr за зелено).
Стъkлото преgстаВляВа матерuал, получен
прu преохла:Жgане на стопuлkа от uзхоgнuте
cypoBuнu. Прu стаuна температура то е тВър
gо u kpexko kато kрuсталнuте тела, но, поgоб
но на течностuте, uма аморфна струkтура.
Когато се нагрява, пpegu ga се стопu , стъkло
то премuнаВа през ме:Жguнно състоянuе, kоето
не се среща нuто прu тВърguте тела , нuто
прu течностите. В него то е поg формата на
Вuсkозна mечносm - много плътна u труgно
течаща. ТоВа позВоляВа пpegu ВтВърgяВане от ( ЗАДАЧА 2 ) Kou от опuсанuте матерuалu ще
стъkло ga се uзготВят разлuчнu по форма отнесете kъм стъkлото uлu kъм kомпозuтнu
преgметu чрез пресоване uлu uзgуВане, uлu се те матерuалu?
uзтегля плосkо стъkло (фиг. 61-1). Прu слеgВа КВарцоВото стъkло е съставено от чuст
що охла:Жgане стъkлото се ВтВърgяВа u запаз Si02 . То uма Bucoka температурна u xuмuчecka
ва прugаgената му форма. устоuчuВост , kоето го праВu преgпочuтан
матерuал за разлuчнu лабораторнu пособuя ,
лещu u оптuчнu Влаkна .
Ламuнuраното стъkло се чупu труgно u
gopu счупено, се разпаgа на облu парченца,
kouтo са безопаснu. това се gъл:Жu на санgВu
чоВата му струkтура , В kоято се реgуВат
слоеве от стъkло u полuмер, kouтo заgър:Жа
стъkлото kато В „пая:Жuна" .
Оловното стъkло съgър:Жа ме:Жgу 18 u 40%
оловен okcug. Пречупва много gобре сВетлuна
та u затова стъkленuте съgоВе, uзработенu
от него, се нарuчат често стъkлен kрuстал.
Фuг. 61-1. ИзгоmВяне на сmъkлен npegмem чрез uзgуВане
МАТЕРИА/\И 157
Оловното стъkло намuра прuлоЖенuе за uзра • uмат малъk размер u тегло;
ботВане на ламuнuрано стъkло за рентгеноВu • ycтouчuBu са на kорозuя.
залu В болнuцu u лабораторuu, тъо kато преg
ЗАДАЧА 4 Kou сВоuстВа на kерамuчнuте
пазВа от paguoakтuBнu лъчu.
матерuалu опреgелят прuлоЖенuето uм, опuса
ЗАДАЧА 3 Прочетете теkста за значенuето но В слеgВащuя теkст?
на оптuчнuте Влаkна. НапраВете собствено Керамuчнuте матерuалu са много поgхоgящu
проучване за тяхното прuлоЖенuе u значенuе за uзработВане kakтo на облuцоВku за пещu,
gнес u го преgстаВете по поgхоgящ начuн . таkа u на защuтнu поkрuтuя на машuннu частu,
Информацuята може ga се преgаВа по раз работещu прu еkстремнu услоВuя. Напрuмер
лuчнu начuнu: с елеkтрuчнu uмпулсu по меgнu реаkтuВнuте gВuгателu на самолетuте рабо
проВоgнuцu; безЖuчно чрез раguоВълнu. В тят чрез uзгаряне на газово горuВо прu много
оптuчнuте kабелu uнформацuята се kogupa u Bucoka температура u затова техните kомпо
пренася kато сноп от сВетлuна. Оптuчнuят нентu се uзготВят от kерамuчнu матерuалu
kабел се състоu от мноЖестВо много тънku (Волфрамов kapбug). С 31 000 kерамuчнu плочku е
нuш~u от стъkло uлu полuмер, uзВестнu kато направено поkрuтuето на kосмuчесkата соВал
оптuчнu Влаkна. Eguн kабел може ga съgърЖа kа „Колумбuя" , за ga я преgпазu от uзгаряне прu
go няkолkостотuн Влаkна . Прuнцuпът на наВлuзане В атмосферата на Земята. Въпреku
geucтBue на оптuчното Влаkно се основава на неуспешното u трагuчно прuземяВане, тозu
яВленuето пълно Вътрешно отраЖенuе на опuт послу:Жu за разработването на слеgВащо
сВетлuната (фиг. 61-2). СърцеВuната u Външ- поkоленuе поkрuтuя, kouтo са на базата на kом
позuтнu матерuалu с kерамuчна матрuца.
nълно Вътрешно
отраЖенuе ~ДАЧА 5) В таблuцата е преgстаВена тВър
gостта на няkоu матерuалu спореg сk8.лата на
Външен слоu - Кнуп. Kou матерuалu са kерамuчнu спореg Вас?
отразява Обосновете отгоВора cu.
сВетлuната
сВетлuна Mamepuaл TBьpgocm no сkала на Кнуn
Ag 60
сърцеВuна -
nponycka СаСО 3 135
сВетлuна
Фuг. 61-2 MgO 370
нuят слоо са напраВенu от gBa Buga стъkло обukноВено стъkло 530
uлu полuмер, kouтo пречупват сВетлuната по
Сг 935
разлuчен начuн. Taka тя се разпространява ВъВ
Влаkното с огромна сkорост, но не го напусkа. Zr8 2 1550
Изработенuте от пластмаса оптuчнu Влаk 2100
А1 2 0 3
на са по-еВтuнu, гъВkаВu u лeku. Имат по-голям
guаметър, но са по-малkо ефеkтuВнu от стъk тас 2000
ленuте. ПрuлоЖенuето на оптuчнuте Влаkна
се основава на техните преguмстВа преg (ЗА"дАЧА 6 Пpoekm у gома! Направете kомпо
обukноВенuте kабелu: зuтu, kато kомбuнuрате няkоu от слеgнuте
• Възможност за пренасяне на голямо kолu матерuалu: гuпсоВ прах, Boga, алумuнuеВо
честВо uнформацuя на значuтелнu раз фолuо, kартон, пластмасоВu сламku, металнu
стоянuя с малku загубu; kламерu . Проучете сВоостВата на Bceku от
• не се поВлuяВат от елеkтрuчнu u маг тях u помuслете kak ще се отразят на сВоО
нuтнu полета; стВата на kомпозuта u за kakBo ще се uзполз
• преgаВат сВетлuна поg Boga; Ва тоо В разлuчнu Варuантu.
1 58 ПРИ/\ОЖНИ АСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБ/\АСТТА НА МАТЕРИАЛИТЕ

АТЕР
опuсВам фuзuчнu u хuмuчнu сВоuстВа на меg, цuнk, Желязо u технu съеguненuя. 1, 4
планuрам еkсперuментu u uзслеgВам сВоuстВа на металu u на технu

2, 5
съеguненuя.
сВързВам праkтuчесkото прuлоЖенuе на металu u сплаВu с технu фuзuчнu u

3, 6
XUMUЧHU сВоuстВа.
сВързВам получаването на металu с еkологuчнu u зgраВнu проблемu. 7
опuсВам получаване на полuмерu u технu сВоuстВа. 8, 11
сВързВам прuлоЖенuето на пластмасu със сВоuстВата uм. 9
опuсВам прuлоЖенuето на естествен u сuнтетuчен kayчyk u процеса

10
Вулkанuзацuя.
gаВам прuмерu за естестВенu, uзkустВенu u сuнтетuчнu Влаkна. 12
опuсВам преguмстВа u неgостатъцu на Влаkна u тяхното прuлоЖенuе. 13
разпознавам еkсперuментално естестВенu, uзkустВенu u сuнтетuчнu Влаkна. 14, 15
uзбuрам органuчнu полuмернu матерuалu за uзработВане на разлuчнu

16
преgметu за бuта.
kласuфuцuрам матерuалuте по хuмuчен състав. 17
{J Кое от слеgнuте тВърgенuя НЕ се отна 3J Kou от металите е наu-поgхоgящ за

ся за метала меg? пokpuтue на Желязна ламарuна , за ga я преgпа
а) Съеguненuята на меgта са отроВнu . зu от kорозuя?
б) ВзаuмоgеuстВа само с kонцентрuранu а) Cu
kuceлuнu с оkuслuтелно geucтBue. б) Ni
(!))v1есuнгът е сплав на меg u сребро. В) Zп
г) Meg с Bucoka чистота се получава чрез г) Ag
елеkтролuза .
4. Веществата А u Б В схемата са:
2. Посочете послеgоВателността от peak-
тuBu за получаване на меgен guxugpokcug u Zп ---. А ---. ZпS0 4 ---. Б са:
gоkазВане на амфотернuте му сВоuстВа.
а) Cu, Н 2 0, HCI, NaOH А Б

б)CuO, Н 2 0, HCI, КОН а) С1 2 Zn(OH) 2
В) CuS04 , Nc;iOH , HCI, КОН б) ' ZnO Zn (OH) 2
г) Cu, NaOH , HN0 3 , КОН В) Zn(OH) 2 Zn
МАТЕРИАЛИ 159
D Ученuk състаВuл слеgната заgача за еkс 01J От СН 3-СН=СН 2 се получава: ~
перuментална работа: При ВзаимоgейстВие на а) полuетuлен чрез полuмерuзацuя
Веществата А и Б се получи светлосиня утайkа б) полuВuнuлхлорug чрез полuмерuзацuя
от Веществото В. Разgелих утайkата В три В) полuпропuлен чрез полukонgензацuя
епруВетkи. Към еgната gобаВих Веществото Г, г 1 полuпропuлен чрез полuмерuзацuя
kъм Втората gобаВих Веществото Д. И В gВата

случая наблlоgаВах разтваряне на . утайkата.
CJL Kou от gageнuтe Влаkна са:
А. сuнтетuчн·u? ...... .... .
Утайkата В третата епруВетkа нагрях на
Б. uзkустВенu? ... ...... .. .
спиртна лампа, при kоето се получи черно Веще
В. естестВенu? „ „ ...... • ..
ство Е. Веществото В е:
а) памуk
а) Mg(OH) 2 б) Zп(ОН) 2
В) Cu(OH) 2 г) Fe(OH) 3 б) полuаkрuлонuтрuл
В) Вълна
6.J За елеkтропроВоgнuцu е нао-поgхоgящо г) Buckoзa
uзползВането на:
а) бронз б) месuнг (ы_. Коя от xapakтepucтukuтe НЕ се отнася
'В) меg 99,9% г) меg 99,5% за сuнтетuчнuте Влаkна?
а) uмат малkа хuгросkопuчност
7~ Прu проuзВоgстВото на меg u цuнk е Въз
б олучаВат се прu преработkа на целулоза
мо>kно замърсяване на атмосферата с:
В) лесно се наелеkтрuзuрат
а) S0 2 б) ZпО
г) не гнuят
В) CuS04 г) N0 2
в. За koO от полuмерuте се отнася gаgено GI" Опреgелете Вернuте gyмu В теkста.
Влаkно горu с мuрuзма на рог/хартия. Слеg
то опuсанuе? Получава се от ненаситен ВЪгле
uзгаряне остава сива пепел/черно топче, kоето
Воgороg при про_цеса полимеризация. Използва
се стрива. Поg geucтBue на kонцентрuрана
се за произВоgстВото на елеkтроизолационни
материали, опаkоВkи, gомаkинсkи съgоВе, фолио азотна kuceлuнa се оцВетяВа В :Жълто.
за селсkото стопанство. Елементарното ШJ С бuуретоВа реаkцuя (NaOH u CuS0 4 )

звено се означава с -f:CH2 )- . мо>kе ga се oтkpue:
а) полuВuнuлхлорug ~) Вьлна
§t полuстuрен 6) Buckoзa
r~ полuетuлен В) ацетатна kопрuна
г) полuпропuлен
г) полuетuлентерефталат
~ Коо от полuмерuте се uзползВа В агре ~ ПолuВuнuлхлорugът НЕ е поgхоgящ за
сuВнucpegu пopagu uзkлlочuтелно голямата cu
uзработВане на:
тВърgост u термоустоочuВост?
(а} съgоВе за хранене
а полuтетрафлуороетuлен
б) Вътрешнu Вратu
б) полuстuрен
В) мебелu за баня
В) полuетuлен
г) ko>keнu чантu
г) полuпропuлен
10. Прu нагряване на естествен kayчyk В прu @) Гетuнаkсът се пpouзBe>kga чрез горещо
състВuе на малku kолuчестВа сяра се поgобряВа пресоване на няkолkо слоя хартuя u фенолфор
неговата устоочuВост kъм температурнuте малgехugна смола. Прuло>kuм е kато uзолацuо
променu u uзносВане. Процесът се нарuча: нен матерuал. Матерuалът гетuнаkс е:
а) полuмерuзацuя а) пластмаса
б) Вулkанuзацuя б) kayчyk
В) полukонgензацuя В) kepaмuka
г) естерuфukацuя г kомпозuт
160 ПРИJ\ОЖНИАСПЕКТИ НА ХИМИЯТА В ОБJ\АСТТА НА МАТЕРИАJ\ИТЕ

Xl/IMl/IЧHl/I TEXHOAOГl/ll/I 111 ОКОЛНА СРЕДА
Иkономичесkоmо разВиmие на поВечеmо сmрани В cBema

зависи om технологиите и В голяма сmепен om реализирането
на химични технологии. Те се прилагат ВъВ Всичkи аспеkmи на
>kиBoma ни - om пречисmВанеmо на maka необхоgимаmа ни
пиmеuна Boga go огромните инgусmриални произВоgсmВа .
ЗАМЪРСЯВАНИЯ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Дeuнocmma на xopama Винаги осmаВя оmпечаmъk Върху оkол
наmа cpega. ПроизВоgсmВоmо и поmреблениеmо на Всеkи пpo
gykm om нашеmо ВсеkиgнеВие са сВързани с Вло>kени В него
енергия и суроВини. ВъВ Всеkи еmап om изгоmВянеmо му е Въз
мо>kно оmgеляне на ВещесmВа , опасни за оkолнаmа cpega. В
няkои случаи използВанеmо на пpogykma и негоВияm ,,>kиBom "
слеg moBa kamo omпagъk също могаm ga съзgаВаm рисkоВе за
оkолнаmа cpega.
Замьрсumелumе са ВещесmВа , koиmo не са хараkmерни за
оkолнаmа cpega или kоличесmВаmа им преВишаВаm gопусmими
mе изисkВания.
ЗамърсяВанияmа по - чесmо са резулmаm om чоВешkа geuнocm
и по - ряgkо имаm ecmecmBeн произхоg. Те са с разнопосочно Вли
яние Върху оmgелниmе kомпоненmи на оkолнаmа cpega - Възgух ,
Воgи и почва. В ma611. 62-1 са преgсmаВени обобщено основни
замърсиmели , изmочнициmе на замърсяване и Влиянието им
Върху cpegama.
ХИМИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ
CypoB u нu Енергuя И РИСКОВЕ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА
Преgмеmиmе, koиmo използваме В нашеmо ВсеkиgнеВие, са
изработени om материали , получени чрез съВременниmе химич
ни технологии. В mях се осъщесmВяВа промяна на суроВиниmе
om различен произхоg В полезни пpogykmи чрез химични преВръ
щания .. ОсВен om суроВиниmе химичните технологии се нy>kga
Хuмuчнu
яm и om източници на енергия. На фиг. 62-1 е преgсmаВена
npoцecu
обща схема на химичните технологии.
(ZJ Kamo използВаmе таб11. 62-1 , поgбереmе примери за замър
сявания, свързани с: gобиВа на суровини и получаВанеmо на
енергия ; химичните процеси ; използВанеmо на пpogykmиme om
химичните технологии.
Пpogykm
HapacmBaнemo на населението на Земяmа и необхоgимосm
mа om произВоgсmВо на Все по-големи kоличесmВа пpogykmи
Фuг. 62-1
Bogяm go изчерпване на прироgниmе ресурси и суровини. В
същоmо Време много om пpogykmиme слеg употреба се преВръ
щаm В оmпаgъци , за koиmo е необхоgимо сkлаgиране или прера
боmkа. Изхоg om тази ситуация се mърси В преминаВанеmо om
линеuна В kръгоВа иkономиkа (фиг. 62-2). При линеuнаmа иkоно
миkа използВаниmе пpogykmи се преВръщаm В omпagъk, koumo
162 ОПАЗВАНЕ НА OKOl\HATA СРЕДА

лuнеuна ukoнoмuka
Фuг. 62-2. От лuнеона kъм kръгоВа ukoнoмu ka
се genoнupa В смеmuща. С nремuнаВанеmо kъм kръгоВа ukoнoмu

ka се mърсяm начuнu за многоkраmно uзnолзВане на няkоu npo-
gykmu чрез mяхноmо nоnраВяне, noBmopнo uзnолзВане В gруга
форма uлu ВkлlочВанеmо uм оmноВо В npouзBogcmBeнuя процес
чрез рецukлuране . Taka се necmяm не само cypoBuнu u енергuя.
Таблuца 62-1. Замърсuтелu на Възgуха , Воgата u почват а
ЗамьрсяВанuя Bug на замьрсumелumе Изmочнuцu om чoBewka geuнocm ВъзgeucmBue Вьрху cpegama
аерозолu - течнu u тВър - goбuB на cypoBuнu, металургuя , прах, фuноguспергuран прах ,

gu частuцu с големuна go цuментоВа промuшленост , транс - мъгла , kouтo затруgняВат
500 µт порт , бuтоВu процесu guшането
kuceлuннu gъ>kgoBe, обезлеся -

(\! NO, N0 2 , S0 2 , процесu на горене u металургuя ,
х Ване, фотохuмuчен , тоkсuчен
>.
О)
ф са транспорт
С!) смог
м
о
~ м
(\!
(\! 11) горене, отгле>kgане на >kuBoтнu u
:i:: ::::J СО 2 , СН 4 парнukоВ ефеkт
орuзuща
::::J
о..
(\!
с N20 , NO,
транспорт , хлаguлнu u kлuматuчнu
фреонu uзтъняВане на озоноВuя слоо
uнсталацuu , аерозолнu oпakoBku
CFXCly
нuтратu , фосфатu u растеж на мukроорганuзмu ,
бuтоВu отпаgнu Bogu, тороВе,
органuчнu хранuтелнu понu>kаВане на разтВоренuя
мuещu препаратu
Вещества kucлopog
нарушава kucлopogнuя обмен ,

goбuB u транспорт на нефт ,
ф нефт u нефтопроgуkтu тоkсuчност Върху >kuBuтe
Е отпаgнu Bogu
::::J органuзмu
О)
о
С!)
сuнтетuчнu мuещu пре- бuтоВu u промuшленu отпаgнu нарушаване на kucлopogнuя
(\!
:i:: паратu Bogu, обогатяване на pygu обмен, тоkсuчнu агентu
нарушаване В храненето u
uзхВърляне на пластмасоВu u kay- gBu>keнueтo на морсkuте обu-
полuмерu
чykoBu отпаgъцu тателu , отgеляне на тоkсuч -
нu агентu
промяна В рН на почвата ,
употреба на мuнералн u тороВе В
азотнu u фосфорнu солu засоляване, замърсяване на
големu kолuчестВа
(\! поgnочВенuте Bogu
Е
(\!
органuчнu Вещества за тоkсuчност , унuщо>kаВане на
С!)
::r uзползВане на пecтuцugu : хербuцu -
о
борба с Вреguтелuте по полезнu органu з м u u замърся-
с
gu, фунгuцugu , uнcekтuцugu
растенuята Ване на поgпочВенuте Bogu
(\!
:i::
тоkсuчнu елементu - ар -
обогатяване на pygu, металургuя , разнообразнu тоkсuчнu Въз -
сен, антuмон , селен, олово,
транспорт gеОстВuя
kagмuo, >kuBak u gp.
ХИМИЧНИ ТЕХНО/\ОГИИ И ОКО/\НА СРЕДА 163

Намалява се kолuчестВото на замърсяВанuята от самото про
uзВоgстВо uлu на отпаgъцuте слеg прuло:Женuе на проgуkтuте.
В послеgнuте гoguнu В ноВuте хuмuчнu проuзВоgстВа Все
повече се налагат прuнцuпuте на „зелената" хuмuя. Ето няkоu
от тях:
ГЛl Да се uзбегне uзхВърлянето на отпаgъцu u замърсяВанuя

~ та, отkолkото слеg това ga се очuстВа u ga се справяме
с послеgстВuята.
ГЛl Метоguте за сuнтез ga ВkлlочВат по-малkо опаснu
~ отпаgнu пpogykтu .
ГЛl Енергuuна ефеkтuВност, kато се uзбягВат Bucoku темпе
~ ратурu uлu налягане.
ГЛl Да се прuлагат kаталuзаторu за пo-нucku енергuuнu раз
~ xogu uлu за по-gостъпнu u безопаснu реагентu.
ГЛl СуроВuнuте ga са ВъзобноВяемu (peцukлupaщu се), kъge
~ то е Възможно технuчесku u ukoнoмuчecku.
Гfil Допълнuтелнu Вещества, kато разтВорuтелu напрuмер,
~ ga се огранuчаВат uлu ga са безопаснu за оkолната cpega.
Taka ugeuтe на „зелената" хuмuя поgkрепят тезu за „ kръгоВа
ukoнoмuka, kъgето нuщо не се uзхВърля " u стават kлloчoBu В
нашuте усuлuя за ефеkтuВно uзползВане на Bcuчku pecypcu.
Замърсuтелuте са Вещества, kouтo не са хараkтернu за оkолната cpega

uлu kолuчестВата uм преВuшаВат gопустuмuте uзuckBaнuя. Замърсяването
на Възgуха , Воgата u почвата е свързано с разлuчнu аспеkтu на чоВешkата
gеuност u на хuмuчнuте технологuu. Пестенето на cypoBuнu u енергuя,
рецukлuрането на отпаgъцuте uлu тяхното повторно uзползВане са осноВнu
начuнu за опазване на оkолната cpega.
11 Деuността на хората се намесва съществено В естестВенuя kръгоВрат

на елементuте В прuроgата. Особено значенuе uма това за kръгоВрата на
азота u Въглероgа. Въз основа на uнформацuята В таб11. 62-1 опреgелете
kou азотосъgър:Жащu Вещества са замърсuтелu u kak се отразяват Върху
оkолната cpega. KakBa е тяхната роля В естестВенuя kръгоВрат на
азота?
D В резултат на uзгаряне на горuВата В атмосферата се отgеля Въглероgен

guokcug. Kou процесu на сушата u ВъВ Boguтe Воgят go намаляване на
неговото kолuчестВо?
11 Проучете проuзВоgстВото на uзползВанuте от Вас хартuена u полuетuле

ноВа oпakoBka на хранuтелен проgуkт. KakBu са Възмо:Жнuте замърсяВанuя
прu получаването, kakтo u прu потребленuето uм?
164 оnА:ЗВАНЕ НА ОКОАНАТА СРЕДА

ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
BcekugнeBнo чуВаме uлu четем за променu В kлuмата, парнu

kоВ ефеkт, замърсяване на Възgуха, обезлесенu тропuчесku
pauoнu, засушаване, uзчезВащu ЖuВотнu u растенuя. Bcuчku
тезu Въпросu са сВързанu със среgата, В kоято ЖuВеем, неuно
то съхраненuе u опазване.
ЕНЕРГИЯТА, КОЯТО ИЗПОЛЗВАМЕ

Получаването на таkа необхоguмата нu енергuя е eguн от
осноВнuте uзточнuцu на замърсяване на оkолната cpega. Днес
голяма част от нея се goбuBa чрез uзгаряне на Въглuща, нефт,
прuроgен газ. Отgелят се огромнu kолuчестВа Въглероgен guok-
cug, счuтан за еgна от прuчuнuте за kлuматuчнuте променu на
планетата В послеgнuте gесетuлетuя. А съпътстВащuте Фuг. 63-1. Изmочнuцu на Възобно
вяема енергuя
азотнu, сернu okcugu u gp. са В основата на образуването на
kuceлuннu gъЖgоВе u фотохuмuчен смог.
Търсенето на алтернатuВнu uзточнuцu на енергuя Все пове
че ангаЖuра Внuманuето на uзслеgоВателu u ученu, органuза
цuu u праВuтелстВа на странuте от целuя сВят. Става Въпрос
за Възобновяема енергuя (фиг. 63-1). Тя се получава от uзточнu
цu, kouтo се ВъзстаноВяВат естествено uлu са пpakтuчecku
неuзчерпаемu: слънчева сВетлuна, Вятър, сuла на Воgата . Към
тезu uзточнuцu се отнася още u геотермалната енергuя,
ВkлlочВаща kakтo топлuната на мuнералнuте Bogu, таkа u

топлuната на самата Земя. Нашата страна е еgна от наu-бо
гатuте на мuнералнu Bogu В света, kouтo могат ga се uзполз
Ват kато uзточнuk на енергuя (фиг. 63-2). Друг uзточнuk на
Възобновяема енергuя са бuогорuВата етанол, бuоguзел u бuо
газ , kouтo се получават от бuомаса.
Промяната В поВеgенuето на Bceku от нас също може ga
gопрuнесе kakтo за намаляване на kолuчестВото на потребява
ната енергuя, таkа u за неuното пестене.
-ф- Мозьчна amaka! Обсъgете по
..,
0
, групu преgлоЖенuя u ugeu за нама
lа la la ляВане на енергuята, kоято се
-
~ •
uзползВа
спuсъk
ще goBegaт
u
В kласната
go
стая.
опреgелете gеuстВuята, kouтo
ukoнoмuu. Направете пла
Съставете
-.
.„
_
- •
'"'\"°
.._
е.тт
•
kат с праВuла. na...t ...... . о.о.-. с
111 111 •
Транспортът е основен uзточнuk на ~.-
замърсuтелu на Възgуха u пapнukoBu газо
ве. Оkоло 25% от eмucuuтe се gълЖат на
аВтомобuлuте, kорабuте u самолетuте.
HanpaBeme проучване! Съберете gан
нu за начuнuте за прugВuЖВане go u от
Фuг. 63-2. Геоmермалнu oбekmu В Българuя, koumo могаm ga
учuлuще на ученuцuте В kласа . ПреgлоЖете
се uзnолзВаm kamo uзmочнuцu на енергuя. Всяkа cekyнga om
Варuантu за намаляване на разхоgа на земнumе неgра у нас uзBupam оkоло 5000 L Boga.
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 1 65

Таблuца 63-1 горuВо u съответно на eмucuuтe от СО 2 прu транспорта.
Получено koлuчecm8o ИзползВаuте gаннuте от табл . 63-1.

Горu8о
СО 2 (kg, meopemuчeн
(1 L)
goбu8) ЗА ПО-ЧИСТИ ПРОИЗВОДСТВА
guзел 2,65 Фaбpuku u зaBogu, kouтo непреkъснато проuзВеЖgат пpogyk
тu за нашето BcekugнeBue, са също uзточнuцu на Вещества,
бензuн 2,35
замърсяВащu оkолната cpega. ВнеgряВането на по-чuстu тех
нологuu В проuзВоgстВото ще goBege В значuтелна степен go
намаляване на Вреgнuте eмucuu. Еgна от наu-ВаЖнuте стъп
ku В тазu посоkа е ВъВеЖgането на огранuченuя за гоguшното
kолuчестВо пapнukoBu газове, kouтo kомпанuuте отgелят.
Всяkо преВuшаВане на тезu огранuченuя Bogu go заплащане u
това гu ангаЖuра В uнВестuрането на по-чuстu технологuu.
Прuмер В това отношенuе е получаването на цuмент -
основна съставна част на бетона , uзползВан В строuтел
стВото. ПроuзВоgстВото му е сВързано с разлагането на
BapoBuk СаСО 3 . Прu получаването на Bceku тон цuмент се
отgеля eguн тон СО 2 . Затова u усuлuята са насоченu kъм
разработване на матерuалu, прu чuето проuзВоgстВо се
отgелят по-малkо Bpegнu eмucuu.
УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
Поглеgнете фиг. 63-3 - отпаgъцu от пластмасu, стъkленu
Фuг. 63-3 бутuлku, гумu, строuтелнu матерuалu , oпakoBku - BcekugнeBнo
се сблъсkВаме с поgобнu глegku. Kak се спраВя с тезu проблемu
чоВечестВото u kakBa е нашата отгоВорност?
УпраВленuето на отпаgъцuте е Важна част от gеuностuте
за съхраненuе u опазване на оkолната cpega (фиг . 63-4).
Основната му цел е преgотВратяВане uлu намаляване на Вреg
ното uм ВъзgеuстВuе. Въпреku голямото разнообразuе отпаgъ
цuте могат ga се разgелят В няkолkо големu групu - бuтоВu,
проuзВоgстВенu, строuтелнu u опаснu.
Напрuмер таkа необхоguмuте нu eлekтpuчecku ypegu,
моgернu телефонu u kомпlотрu са наu-бързо нарастващата
kатегорuя отпаgъцu . СъgърЖат разлuчнu Вещества: пласт-
маmерuал
npogykm
Фuг. 63-4. ОсноВнu geuнocmu по уnраВленuе на omnagъцume
166 йf1АЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

масu, ценнu металu kато злато u меg , но u Bpegнu kато >kuBak.
За монuторuте с течнu kpucтaлu се uзползВа газът азотен
трuфлуорug NF 3 , kouтo uма 17 000 пътu по-сuлен парнukоВ
ефеkт от Въглероgнuя guokcug. Bu>kga се, че В тakuBa малku
устроuстВа се съgър>kат отпаgъцu от почтu Bcuчku групu .
Heka се замuслuм слеgВащuя път , kогато kупуВаме нов теле
фон uлu uзхВърляме старuя cu телеВuзор go kофата за смет!
Деuностuте за упраВленuе на отпаgъцuте се пogpe:>kgaт по
значенuе (фиг.
63-4). Наu-голямо Внuманuе се отgеля на преgот
ВратяВането u намаляването на отпаgъцuте (Reduce). Днес Фuг. 63-5. съб и ране на бamepuu
значенuе uмат още поgготоВkата uм за повторна употреба
(Reuse) u рецukлuрането (Recycle) . Останалuте отпаgъцu се
оползотВоряВат по gpyгu начuнu, напрuмер за получаване на
енергuя, u само В kраен случао се gепонuрат.
В табл . 63-2 са преgстаВенu gаннu за генерuранuте, peцuk
лupaнu u gепонuранu бuтоВu отпаgъцu В EBpoпeuckuя съlоз u В
Българuя.
KakBo мо>kете ga напраВuте за намаляване на gепонuранu
те отпаgъцu В Българuя?
това е отговорност за Bceku от нас, защото gopu u наu-мал
kото ycuлue В тазu посоkа мо:>kе ga бъgе Ва>kна kpaчka kъм
чuста u зgраВослоВна оkолна cpega.
Таблuца 63-2. Omnagъцu (kg на Жumел на гоguна)
Omnagьцu Бьлгарuя
генерuранu 492 460
peцukлupaнu 132 103
genoнupaнu 162 318
Възобновяемата енергuя се получава от uзточнuцu , kouтo се ВъзстаноВя

Ват естествено uлu са пpakтuчecku неuзчерпаемu: слънчева сВетлuна,
Вятър, сuла на Воgата, геотермалнu uзBopu, бuогорuВа. Деuностu по упраВ
ленuе на отпаgъцuте са: преgотВратяВане u намаляване на отпаgъцuте,
поgготоВkа за повторна употреба, рецukлuране, gpyгu начuнu за оползотВо
ряВане, gепонuране.
11 Унuщо>kаВането на горите uма огромно ВъзgеuстВuе Върху kолuчестВото

на Въглероgнuя guokcug В сВетоВен мащаб . Със знанuята cu по хuмuя обяс
нете тозu фаkт. Kak тазu gеuност Влuяе Върху >kuBaтa u не:>kuВата пpu
poga?
D УстроuстВото u начuнът, по kouтo работят батерuuте u аkумулаторuте,
са Bu познатu . Коя е прuчuната те ga се събuрат разgелно ( фиг. 63-5)?
11 Мазнuнuте от фрuтlорнuцuте могат ga uмат Вторu ,,>kuBoт". Проучете
kak ga се uзползВат kато алтернатuВен uзточнuk на енергuя .
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 167

СВЕТЪТ, БЫ\ГАРИЯ И ОКОЛНАТА СРЕДА
Елементuте на оkолната cpega са Взаu

мосВързанu . За нашето благоgенстВuе черпuм
от богатите пpupogнu pecypcu, но pяgko оценя
ваме kakBo u koлko Връщаме обратно. Тозu
Въпрос става Все по-аkтуален с Все по-бързuте
темпове на разВuтuе. Хората по-често се
замuслят за „неuзчерпаемото" търпенuе на прu
роgата u за Възмо>kнuте послеgстВuя от собст
вената нu gеuност.
СВЕТЪТ Е ЗАГРИЖЕН ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

И КЛИМАТА НА ПЛАНЕТАТА
ПреgотВратяВането на рязkото uзмененuе на kлuмата на
Земята, резултат от чоВешkата gеuност , е отговорност kakтo
на Bceku eguн от нас, таkа u на gъp>kaBuтe В глобален мащаб.
В пореguца от срещu лugepuтe на gъp>kaBuтe Воgят прего
Ворu относно необхоguмuте мepku за намаляване на uзмененuе
то на kлuмата. Bcuчko започва през 1992 г., kогато на среща
на Органuзацuята на обеguненuте нацuu (ООН) В Puo ge
Жанеuро се прuема РамkоВата kонВенцuя по uзмененuе на kлu
мата. В нея gъp>kaBuтe потВър>kgаВат, че съществува промяна
В kлuмата, gъл>kаща се на чоВешkата gеuност, u странuте с
разВuта uнgустрuя носят наu-голяма отговорност за това.
По-kъсно, през 1997 г„ В Кuото - Японuя, за пърВu път са
опреgеленu целuте u начuнuте за намаляване на eмucuuтe на
пapнukoBu газове В gългосрочен план. ВъВеgенu са kBoтu за
странuте поg формата на kpeguтu за gопустuмо емuтuране
на пapнukoBu газове. Eguн Въглероgен kpeguт позволява емuтu
рането на 1 тон СО 2 uлu еkВuВалентно kолuчестВо gруг парнu
kоВ газ. Протоkолът от Кuото Влuза В сuла от 2005 г.
През 2015 г. Пapu>kkoтo споразуменuе обВързВа странuте с
мepku, чрез kouтo поВuшаВането на среgната глобална темпера
тура ga не наgхВърля 2 °С . Всяkа gъp>kaBa преgстаВя план за
geucтBue, gогоВарят се начuнuте на kонтрол, uнформuране на
обществеността, kakтo u фuнансоВа помощ от по-разВuтuте
странu. През gekeмBpu 2018 г. В КатоВuце, Полша, В стара мuна за
Въглuща се пpoBe>kga среща поg наслов „Om черно kьм зелено".
Там се обсъ>kgат Възмо>kностuте за по-шuроkо uзползВане на Въз
обноВяемuте uзточнuцu на енергuя за сметkа на Въглuщата kато
начuн ga се спазят прuетuте нормu от Пapu>kkoтo споразуменuе.
IZJ Kak бuхте uзтълkуВалu uзраза „От черно kъм зелено"?
ОКОЛНА СРЕДА , ПРАВА И
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
В Констuтуцuята на Републukа Българuя е запuсано, че Bcuчku
гpa>kgaнu uмат раВнu праВа u заgъл>kенuя (чл. 26) . В същuя основен
заkон на нашата страна е опuсано много kpaтko, но u ясно (чл. 55):
168 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

,,ГраЖgаните имат право на зgраВосАоВна и 6Аагоприятна Таблuца 64-1
(по gаннu на EBpoпeuckama агенцuя
оkоАна cpega В сьотВетстВие с установените станgарти и
за оkолна cpega)
нормативи. Те са gАьЖни ga опазват оkоАната cpega."
Основната част от нашето заkоноgателстВо, свързана с тезu Изразхоg8ана
Оmрасьл
енергuя, %
праВа u заgълЖенuя, е Заkонът за опазване на оkолната cpega. Чрез
Xuмuчecka
него се заgаВат праВuлата В обществото по отношенuе на „опаз 8,66
промuшленосm
ването на оkолната cpega за сегашнuте u бъgещuте поkоленuя u
Меmалургuя 2,50
защuтата на зgраВето на хората''. Опuсанuте В него общu поло
Немеmалнu .
Женuя се kонkретuзuрат чрез сеkторното заkоноgателстВо. В 5,80
пpouзBogcmBa
него чрез заkонu u нареgбu се заgаВат нормu за kачестВото на
ДобuВна
Възgуха, Воgата, упраВленuето на отпаgъцuте u gp. 1,21
промuшленосm
Направете проеkт! Проучете по групu kakBu са нормuте за
Другu промuшленu
kачестВото на Възgуха u Воgата. Oтkpuuтe uма лu gаннu за 8,54
geuнocmu
нарушенuе на тезu нормu ВъВ Вашuя регuон u преgстаВете
Heuнgycmpuaлнu
73,3
резултатuте по поgхоgящ начuн . paзxogu
ЗаkоноgателстВото В Републukа Българuя е свързано пряkо с

осноВнu uзuckBaнuя за опазване на оkолната cpega, прuетu В
ЕВропеОсkuя съlоз.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОКОЛНАТА СРЕДА

В странuте от ЕВропеОсkuя съlоз , kakтo u В нашата стра
на, се събuрат u опоВестяВат gаннu за uзразхоgВането на
gобuтата енергuя, за замърсяването на Възgуха u Boguтe,
kakтo u за натрупВанuте отпаgъцu u технuя проuзхоg. В тях
праВu Впечатленuе, че uнgустрuята у нас се Възползва само 8 пpouзBogcmBo на • uнgycmpuaлнu
eлekmpuчecmBo целu
от 26,7% от проuзВеgената енергuя , но употребява 83,62%
8 uнgycmpuaлнu 8 9ОбuВна
от uзползВанuте Bogu. ТабАица 64-1 ВkлlочВа gаннu за uзраз
пpouзBogcmBa промuшленосm
хоgВаната у нас енергuя по промuшленu отраслu. На фиг. 64-1
Фuг. 64-1. Paзxogu на Bogu В Бълга
е преgстаВено потребленuето на Bogu у нас през 2016 г. по
рuя , 2016 г.
осноВнu напраВленuя.
Kak спореg Вас могат ga се намалят разхоguте на енергuя
Таблuца 64-2. Изmочнuцu на за
В xuмuчeckuтe проuзВоgстВа - получаването на пластмасu, мърсяване с Въглероgен guokcug u
стьkло, kakтo u прu проuзВоgстВото на металu? азоmнu okcugu В Българuя, 2016 г.
(по gаннu на EBpoпeuckama агенцuя
KakBu мepku Вземате ВьВ Вашuя gом за намаляване на
за оkолна cpega)
потребленuето на енергuя, kakтo u за намаляване на разхоgu
те на Boga? Изmочнuцu Дял 8 замьрся8а-
на
неmо с(%):
За Бьлгарuя uма gаннu , че В рамkuте на 25 гoguнu (1990 -
замьрся8ане СО 2
2015) eмucuuтe от пapнukoBu газове са намалелu с оkоло 41 %, а NOX
само за еgна гоguна

(2015 - 2016) намаленuето е с 4,4%. ПроuзВоg-
cmBo на 60 23
Информацuята В табА. 64-2 поkазВа големuя gял на проuзВоg енергuя
стВото на енергuя В замърсяването с СО 2 u азотнu okcugu.

Xuмuчecka
Използването на тВьрgu uзkопаемu горuВа за отопленuе u промuшле- 5 24
аВтомобuлнuят транспорт uмат значuтелен прuнос В замърся носm
ването с азотнu okcugu, kато В табА. 64-2 те са Вkлlоченu kьм Неорганuчнu

проuзВоg-
неuнgустрuалнuте uзточнuцu. 8 3
cmBa (без
KakBu мepku бuхте препоръчалu на учuлuщното ръkоВоg меmалu)
стВо u на Вашuте poguтeлu за намаляване на kолuчестВото на Heuнgycmpu -
парнukоВuте газове, полученu прu отопленuето през зuмата? алнu uзmоч- 24 48
HUЦU
СВЕТЬТ, 6Ь/\ГАРИЯ И ОКО/\НАТА СРЕДА 169

АНАЛИЗ НА ВОДИ И ПОЧВИ
Цел: Планuране хuмuчен еkсперuменm за • Опuwете наблlоgаВанuте променu. Изра

kачесmВен аналuз на Bogu u почВu: kuceлuннocm, зете процеса сьс сьkратено Оонно ураВ
налuчuе на xлopugu, сулфаmu , mBьpgocm на Bogu ненuе.
Пособuя: cmamuB за eпpyBemku, eпpyBemku,

( ЗАДАЧА 4 ) ИзслеgВаоте почвен Воgен uзВлеk
чawu , мерumелнu цuлuнgpu , стьkленu прьчku
за налuчuе на xлopugu u сулфатu.
(uлu пuпетu) , чacoBнukoBu стьkла
Peakmu8u u мamepuaлu: Bogнu пробu , унu • СьстаВете план за uзслеgВане на почвен

uзВлеk.
Версален uнgukaтop, азотна kuceлuнa HN0 3
(1 : 4), сребьрен нuтрат AgN0 3 , солна kuceлuнa • Опuwете u обяснете наблlоgаВанuте
HCI (1 : 1), барuеВ guxлopug ВаС1 2 , почвен Воgен променu.
uзВлеk, сапунен разтвор, kалцuеВ guxлopug

( ЗАДАЧА 5 ) ТВьрgостта на Воgата се опреgе
СаС1 2 , натрuеВа основа NaOH, guнaтpueB kар
ля Вьз основа на сьgьр:Жанuето на kaлцueBu u
бонат Na 2C0 3
магнезuеВu солu В нея. Общата тВьрgост на
& ПраВuла за безопасност Воgата е сВьрзана с налuчuето на kaлцueBu u
Работете Внuмателно! Не goпyckauтe peak- магнезuеВu сулфатu , xлopugu, kарбонатu u
тuBu ga попаgнат Вьрху kо:Жата u gpexuтe Bu! хugрогенkарбонатu. Временната тВьрgост се
опреgеля само Вьз основа на kолuчестВото на
( ЗАДАЧА 1 ) Опреgелете рН на uзслеgВанuте
kарбонатuте u хugрогенkарбонатuте. Прu
Bogнu пробu. Резултатuте от еkсперuментu
нагряване те се утаяват.
те преgстаВете таблuчно.
В mВьрgата Boga натрuеВuте u kaлueBuтe
( ЗАДАЧА 2 ) ИзслеgВаоте Bogнu пробu за налu
сапунu ( обukноВено стеаратu) образуват
чuето на xлopugu .
Послеgо8аmелносm на geucm8uяma: неразтВорuм kалцuеВ uлu магнезuеВ стеарат .

3
• Кьм 10 ст от uзслеgВанаmа Воgна проба 5.1. Планuраоте еkсперuмент за сраВняВане на
gобаВете няkолkо kaпku разреgена азот тВьрgосmта на разлuчнu Bogнu пробu , kато
на kuceлuнa HN0 3 (1 : 4). uзползВате сапунен разтвор.
• Добавете 0,5 ст 3 5% разтВор на AgN0 3 .
5.2. Kak мо:Же ga се омеkотu Воgата?
• Опuwете наблlоgаВанuте променu . Изра
ПослеgоВаmелносm на geucm8uяma:
зете процеса сьс сьkратено Оонно ураВ
ненuе. • Кьм 100 ст 3 Воgна проба се gобаВя раз
тВор на Na 2C0 3 u се нагрява go 40 - 50 ° С.
( ЗАДАЧА з ) ИзслеgВаоте Bogнu пробu за налu
• Oпuweme наблlоgаВанuте променu.
чuе на сулфатu .
Послеgо8аmелносm на geucm8uяma: • Опреgелете mВьрgостта на омеkотена
• Кьм 10 ст от uзслеgВаната Воgна проба
3
та Boga по опuсаната мeтoguka.
gобаВете няkолkо kaпku 0,5 ст 3 солна • Сравнете тВьрgостта с тазu на uзслеg

kuceлuнa u 2 ст 3 разтВор на ВаС1 2 . Ваната Воgна проба.
170 ОПАЗВАНЕ НА ОКО/\НАТА СРЕДА

„ЗДРАВЕТО" НА ПЛАНЕТАТА Е В МОИТЕ РЪЦЕ
Bcuчku нuе ЖuВеем на планетата Земя, Сравнете полученuте резултатu от проучВа

uзползВаме ресурсuте u u uмаме uзбор kak ga нuята cu u гu преgстаВете по поgхоgящ начuн.
проgьлЖuм, без ga разрушаваме gома cu.
С ЗАДАЧА з ) Ученuцu преgлагат еkологuчен
С ЗАДАЧА 1 ) Проблемьт с отпаgьцuте сьщест kogekc. Допьлнете 20 сьс cBou праВuла.
ВуВа от xuляgu гoguнu. Археолозu отkрuВат Изработете плаkат, с kouтo ga го uлlострu
отпаgьчнu натрупВанuя, gaтupaщu отпреgu рате. И наu-ВаЖното - npuлoЖeme го на
200 000 гoguнu. В Атuна пьрВото общuнсkо npakmuka!
сметuще В uсторuята е основано 400 гoguнu
пр. Хр. В Рuм е uмало гpagcka слуЖба за сьбu
ЕКОЛОГИЧЕН КОДЕКС
ране на боkлуkа 200 г. пр. Хр.
НА ЖИТЕЛИТЕ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
Аналuзuраuте сuтуацuuте u отговорете на
Вьпросuте: KakBu отпаgьцu се отgелят прu Еkологичното зgраве на планетата зави
опuсанuте geuнocтu? Kak замьрсяВат среgа си преgи всичkо от еkологичния kogekc на

та? Kou са поgхоgящuте начuнu за обработkа всеkи човеk. Всеkи Жител е отговорен преg
на Bceku отпаgьk? цялото човечество за опазването на приро
Cumyaцuя 1. В серВuза сменят маслото за gата за настоящите и бьgещите поkоле
gВuгателя на аВтомобuла u фuлтьра на kлuма
ния. Нашият kogekc вkllJoчвa:
muчната uнсталацuя. В аВтомuВkата kолата
се uзмuВа с препаратu u се поgсушаВа с хар 1. Запознайте се сьс заkоните, спазвай
тuенu kьрпu за еgноkратна употреба. те ги и слеgете gали и gругите ги спазват.
Cumyaцuя 2. ПочuстВаме gома. Сьбuраме
старu Вестнuцu u спuсанuя, uзпuсанu тeтpagku 2. КупуВайте стоkи, kоито са безопасни
u ненуЖнu учебнuцu, oпakoBku от oбyBku u от за оkолната cpega и хората.
kuceлo мляkо, алумuнuеВu kонсерВенu kyтuu u
стьkленu бутuлku , уВехналu лuста от расте 3. Събирайте отпаgьците разgелно, поg
нuя. ОтkрuВаме стар мобuлен телефон, заряg хоgящо за рециkllиране, преgавайте опасни
нu ycmpoucтBa u неработещ тостер. те отпаgьци отgелно - батерии, Живачни
Cumyaцuя З. В учuлuще през лятото започ
лампи и термометри.
ва ремонт - смяна на фаянсоВu u тераkотенu
плочku В санuтарнuте помещенuя, бояguсВане. 4 . .................................. ....... .......................... .
Слеg ремонта остават kуп старu плочku u
хоросан, oпakoBku, пластмасоВu u металнu
kyтuu от боя, полuетuленоВо фолuо.
Cumyaцuя 4. ПазаруВаме големu kолuчестВа
храна. Част от нея бьрзо попаgа В kофата за
5 . ................................................................... .
смет: обелku от плоgоВе u зеленчуцu; kocтu
от месо. Забравената В xлaguлнuka храна с
uзтеkьл cpok на гоgност, маkар u по-kьсно,
сьщо попаgа там.
( ЗАДАЧА 2 ) Вече знаете, че нашата страна е 6. .................................................................... .

богата на геотермалнu Bogu. Направете про
учване kak те се uзползВат kато uзточнuk на
енергuя В Бьлгарuя. Kak uзползВат геотермал
нuте cu Bogu gpyгu gьрЖаВu?
„ ЗДРАВЕТО " НА ПЛАНЕТАТА Е В МОИТЕ РЬЦЕ 171

( ЗАДАЧА 4 ) НаnраВете npoekт! Съзgаuте nлaka ( ЗАДАЧА 5 ) Органuзuраuте gебатu на тема
тu , с kouтo ga убеguте ученuцu от 1. go 7. kлас, „Среgата , В kоято >kuBeя , u аз". Проучете В
че трябва ga пазят оkолната cpega със собст гpynu Bъnpocu , сВързанu със замърсяването
Венuте cu geucтBuя. Чрез цВетоВете на свето на Възgуха , Воgата uлu почвата ; uзчерnВане
фара uм nоkаЖ:ете kou geucтBuя са забраненu , с на npupogнuтe pecypcu В глобален мащаб , В
kou ga са Внuмателн u u kou са >kелателнu.
нашата страна uлu В населеното Bu място.
Мо>kете ga uзnолзВате слеgнuя набор от
ПоgготВете gоkазателстВа В nogkpena на
gyмu u uзразu:
еgна uлu gруга теза: замърсяване, napнukoB
ефеkт , kлuматuчнu nроменu , uзточнuцu на
сламkа ; бymuлka за мuнерална Boga;
npuбopu за egнokpamнa ynompeбa ; noлu енергuя , Влuянuе на среgата Върху зgраВето u
emuлeнoBu mopбuчku ...
gp. ПреgстаВете тезuте cu по начuн, kouтo
paзxogka В nланuнаmа , сmъkлена чаша

ga Вnечатлu , kато noka>keтe koлko сте загрu
u бymuлka , xapmuя , kymuя за храна, >kенu .
Boga, eлekmpuчecmBo ...
( ЗАДАЧА 6 ) НаnраВете самооценkа на собст

gърВо, гора , mekcmuлнa mopбuчka , ре
цukлuране, Beлocuneg .. . Венuте cu geucтBuяu отноwенuе kъм опазва
нето на оkолната cpega .
............. .. ..
. .......... .. ....
__
.._
----~
~
И не забраВяu -
„зgpaBemo" на нawama
планета е В mBoume
рьце!!!
1 72 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

РЕЧНИК
В Вулkанизация - осъществява се чрез нагряване Осмотично налягане - мярkа за него е хиgрос

на kayчyka с малkи kоличестВа сяра. Серни татичното налягане на стълба течност h,
те атоми образуват напречни Връзkи меЖgу при kоето осмозата спира.
маkромолеkулите на kayчyka . Taka се поgобря П Парно налягане - парите, kоито са В gинамично
Ват kачестВата му. раВноВесие с gageнa течност, са неuни наси
д Дифузия - насочено gВиЖение на частиците от тени пари, а налягането, kоето те упраЖня
места с по-Висоkа kъм места с по-нисkа kон Ват , се нарича парно налягане.
центрация без Външна намеса go израВняВане Преситен разтВор - разтВор, В kouтo kонцен
на kонцентрацията им В целия разтВор. трацията на разтвореното Вещество е
Е Еkзотермичен процес - процес, при kouтo се по - Висоkа от тази на наситения разтВор при
отgеля топлина В оkолната cpega (+Q). По gageнa температура. Преситеният разтВор
лучените проgуkти са по-беgни на енергия В е нестабилен.
сравнение с реагиращите Вещества.
Р Pegykтop - атоми или uони , kоито отgаВат
Енgотермичен процес - процес, при kouтo се по
елеkтрони и поВишаВат степента си на
глъща топлина от оkолната cpega (- Q). По
оkисление.
лучените проgуkти са по-богати на енергия
Рециkлиране - процес, при kouтo отпаgъците се
В сравнение с реагиращите Вещества .
преработват maka, че ga се произВеgе суро
Елеkтролити - Вещества с uонен строеж или
вина , kоято ga бъgе използвана за произВоg
полярни молеkули , чиито Воgни разтВори съ
стВо на нови проgуkти.
gърЖат uони .
С Сkорост на химична реаkция - сkоростта на
Елеkтролитна gисоциация - процес, при kouтo
gageнa химична реаkция се измерва с изме
Веществата спонтанно се разпаgат на uони
ВъВ Воgен разтВор . нението на kонцентрацията на koe ga е от
К Катализатор - Вещества , kоито само проме реагиращите или получените Вещества за

нят сkоростта на gageнa химична реаkция , еgиница Време. Измерва се В тol/L.s.
но В kрая остават химичесkи непроменени. Т ТВърgост на Воgата - опреgеля се от съgърЖа
Реаkциите, kоито протичат В присъствие на нието на kалциеВи и магнезиеви uони , kakтo и
kатализатори , са kаталитични, а явлението от разтВорените В нея хиgрогенkарбонатни
- kатализа. и сулфатни uони.
М Материали - Всяkо еgно Вещество или смес от Топлинен ефеkт - kоличестВото топлина , kоето
Вещества, kоито имат опреgелено преgназ се отgеля или поглъща при протичането на
начение и употреба. gageнa химична реаkция. Означава се с Q и се

н Необратими химични процеси - химични про измерва В gЖаули , J.
цеси, при kоито реагиращите Вещества се Топлина на образуване - топлинният ефеkт на
преВръщат gokpau В проgуkти и не е Възмож реаkцията за получаване на 1 тоl Вещество
но от проgуkтите ga се получат реагиращи
от съответните стабилни прости Веще
те Вещества.
ства при станgартни условия ( Т = 298 К и
О Обратими химични процеси - химични процеси,
р 1.10 5 Ра) . Измерва се В kJ/тol.
=
при kоито проgуkтите на реаkцията при оп
Топлина на изгаряне - топлинният ефеkт на ре
реgелени условия ВзаимоgеuстВат помеЖgу
аkцията на пълно изгаряне на 1 тоl от gageнo
си и се получават отново реагиращите Ве
Вещество В kислороgна cpega go Висшите оk
щества.
сиgи на съставните му елементи при стан
Оkислително-реgуkционен процес - процес , kou-
gарmни условия .
тo протича с изменение на степента на
Х Хиgролиза - процес на обратимо Взаимо
оkисление на атоми и на uони В резултат на
gеuстВие меЖgу uоните на няkои соли и Воgа
прехоg на елеkтрони.
Оkислител - атоми или uони , kоито приемат та, при kоето се променя рН на разтВора.
елеkтрони и понижават степента си на Химично раВноВесие - състояние на обратими
оkисление. те химични реаkции В затворени системи, при

Осмоза - процесът на преминаване на молеkули kоето kонцентрациите на Всичkи участващи
на разтВорителя през полупропусkлиВа пре В реаkцията Вещества не се променят с Вре
граgа меЖgу gBa разтВора с различна kонцен мето. Те остават постоянни за gаgените ус
трация. ловия и се наричат раВноВесни kонцентрации .
РЕЧНИК
ОТГОВОРИ НА ЗНАМ И МОГА
СЪСТАВ, СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА

1.1. 1.2. 1.3. 2. 3. 4.1. 4.2. 5.1. 5.2. 5.3.
2 а в в 6 2 СН 3 СООН в а 2
6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15.

6 а 2 а 2 в в а 2 дА, НЕ, дА, НЕ, ДА
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ
1. 2.1. 2.2. 3. 4.1. 4.2. 4.3. 5. 6.1. 6.2.

оmgеля, no-602amu,
6 в а а, г 6, в а 6 нарасmВа намалява
no-cma6uлнu
6.3. 6.4. 7.1. 7.2. 7.3. 8. 9. 10. 11.1. 11.2.

ckopocmma намалява koлuчecmBo-
нарасmВа нарасmВа 6 а а 2 6 nърВuя
ще намалее mo на peaгeнmume
РАЗТВОРИ И РАЗТВОРИ НА ЕЛЕКТРОЛИТИ
1.1. 1.2. 1.3. 1.4. 2. 3. 4.1. 4.2.

хомогеннu разmВорumеля xugpamaцuя noBuwaBa а 6 NaN0 3 npecumeн ненасumен
5. 6. 7. 8. 9. 10. 11 . 12. 13. 14.

в 6 в а а - НЕ ; 6 - дА; В - НЕ ; г - дА 6 2 в В* а
* В(\;; + 2 Cl(pJ + 2 Н (р) + so;(~) ---+- 2 Н(р) + 2 Cl (pJ + BaS04 (mB)

2+ 2
Ва(Р) + S0 4 (~) ---+- BaS0 4 (mB)
ОКИСЛИТЕЛНО-РЕДУКЦИОННИ ПРОЦЕСИ
1. 2. 3. 4. 5.1. 5.2. 6. 7. 8.
а 6 6 а 6 в а 6 6
9. 10. 11. 12. 13. 14.1. 14.2. 14.3. 15.

Cu + 2AgN0 3 ---+- Cu(N0 3) 2 + 2 Ag
а 2 6 а 2 ДА НЕ НЕ
Mg + Pb(N0 3) 2 ---+- Mg(N0 3) 2 + РЬ
МАТFРИАЛИ
1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10.
в в в 6 в в а в а 6
11. 12. 13. 14. 15. 16. 17.

2 А - 6; Б - г ; В - а , В 6 рог ; черно monчe, koemo се cmpuBa а а 2
174 ОТГОВОРИ НА ЗНАМ И МОГА

.... - t ""' - .....
РАЗТВОРИМОСТ НА НЯКОИ КИСЕЛИНИ, ОСНОВИ И СОЛИ ВЪВ ВОДА
н· Ва 2 • Са 2 • 2 Mn2• Sn2• РЬ 2 + Cu 2• Fe 2• Fe 3 • АIЗ+ Cr3• Bi 3 +

UOHU Nн; к· Na• Ag + Mg2• zn •
он -
xugpookc ug нu
р р р - р м н н н н н н н н н н н
F-
р р р р р м н н м м р н н м р р р н
флуор ug нu
с1 -
xлop ug нu
р р р р н р р р р р
- м р р р р - -
вr-
бром ug нu
р р р р н р р р р р р м р р р р р
-
,-
uog ug нu
р р р р н р р р р р м н р р р р р
-
NОЗ
нump am нu
р р р р р р р р р р - р р р р р р р
s 2-
сулф ug нu
р р р р н - - - н н н н н н н н - н
so32-
сулф um нu
р р р р м м м м м н - н - м - - - н
so42- р р
р р р м н м р р р р н р р р р р
сулф аm нu
со~-
kарбон аm нu
р р р р н н н н н н - н н н - - - н
sю~-
cuлukam нu
н - р р н н н н н н н н н н - н н -
РО 3 -
4 р р р р н н н м н н н н н н н н н н
фосфаm нu
СН СОО-
3 р р р р р р р р р р р р р р р р р р
aцem am нu
С
1 7 Н 35 СОО- н р р р н р н н н н н н н н н н н н
cmeapam нu
Р - paзmBopuмu М - малkо paзmBopuмu Н - неразmВорuмu - - разлагат се ВъВ Boga uлu не същесmВуВаm
РЕД НА ОТНОСИТЕЛНА АКТИВНОСТ НА НЯКОИ АНИОНИ И СЪОТВЕТНИТЕ ИМ НЕМЕТАЛИ
S
2-
, 2 в г- ' 2 сг ' 4 он- ' so4'
2- so32- ' No-3 1
2 F-
02+ 2
S, Вг 2 , С1 2 , НО - - - F2
2 '
"'-,..
РЕД НА ОТНОСИТЕЛНА АКТИВНОСТ НА НЯКОИ МЕТАЛИ И ТЕХНИТЕ ЙОНИ
·~
Li , К , Ва , Са , Na , Mg , AI , Mn , Zn , Сг , Fe , Cd , Са , N.1 , Sn , РЬ, Н , Cu , Hg , Ag , Au ,
.+
L1 '
к +, 2
Ва •, 2
Са •, Na+, Mg 2
•, А1 •, 3
Mn 2
•, Zn 2
•, Сг +,3
Fe 2
•, Cd 2
+,
2
Со •, Ni 2
+, Sn 2 +, Рь2·. н· Cu 2
+, Hg2+, дg 2•, дu 3 •,
.....
.....,
UI
....
.......
ф
ПЕРИОДИЧНА ТАБЛИЦА НА ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ - ДЪЛГОПЕРИОДЕН ВАРИАНТ

./
А Vll Vlll
групи 1
D метали О преходни метали D неметали 17 18
1 н 11 Атомен номер 1 н Химичен знак 111 IV v VI (Н) 2 Не
1 водород водород
Наименование на елемента хелий
1 2 1 Относителна атомна маса 13 14 15 16 4

3 u4 Ве 5 в 6 с 7 N8 о 9 F 10 Ne
литий берилий ,/ ....... бор въrлерод азоr кис:nород флуор неон
2 Б групи /'
6,9 9 '-. 11 12 14 16 19 20
11 Na 12 Mg 111 IV v VI Vll Vlll 1 11 13 AI 14 SI 15 Р16 s 17 CI 18 Ar
3 натрий магнезий алуминий СИЛИЦИЙ фосфор сяра хлор аргон
23 24,3 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 27 28 31 32 35,5 40
19 К20 Са 21 Sc 22 Ti 23 V24 Cr 25 Mn 26 Fe 27 Со 28 Ni 29 Cu 30 Zn 31 Ga 32 Ge 33 Аа 34 Se 35 Br 36 Kr
4 калий калций скандий титан ванадий х ром манган желязо кобалт никел мед цинк галий германий арсен селен бром криmон
39,1 40 45 48 51 52 55 56 59 59 63,5 65 70 73 75 79 80 84
37 Rb 38 Sr 39 У40 Zr 41 Nb 42 Мо 43 Те 44 Ru 45 Rh 46 Pd 47 Ag 48 Cd 49 ln 50 Sn 51 Sb 52 Те 53 154 Хе
рубидий стронций и трий цирконий ниобий молибден технеций рутений радий паладий сребро кадмий индий калай телур йод
5 антимон ксенон
85,5 87,6 89 91 93 96 99 101 103 106 108 112 115 119 122 128 127 131
55 Cs 56 Ва 57 La 72 Hf 73 Та 74 w 75 Re 76 Os 77 lr 78 Pt 79 Au 80 Hg 81 TI 82 РЬ 83 Bi 84 Ро 85 At 86 Rn
цезий барий хафний волфрам рений ос мий иридий талий бисмут полоний
6 лантан тантал платина злато живак олово астат Радон
133 137,3 139 178,5 181 184 186 190 192 195 197 201 204 207 209 210 210 222
87 Fr 88 Ra 89 де· · ,_
104 Rf 105 Db 106Sg 107Bh 108Hs 109Mt 110Ds 111Rg 112Cn 113Nh 114 FI 115Мс 116 Lv 117Ts 1180g
7 франций радий актиний ~ий сиборmй нилсбо- хасий майтне- дармща- рьонтге - коперни - нихоний флеровий московий ливермо- тенесин оrанесон
223 226 227 дий(261) (262) (263) r:мй(262) (265) рий(266) тий(281) ний(281) ций(285) (284) (289) (288) рий(293) (294) (294}
* Ланта 58 Се 59 Pr 60 Nd 61 Pm 62 Sm 63 Eu 64 Gd 65 ть 66 Dy 67 Но 68 Er 69 Tm 70 УЬ 71 Lu
церий празеодим неодим прометий самарий европий гадолиний тербий диспросий холмий ербий тулий итербий лютеций
ноиди
140 141 144 147 150 152 157 159 162,5 165 167 169 173 175
** Акти 90 Th 91 Ра 92 u 93 Np 94 Pu 95 Am 96 Cm 97 Bk 98 Cf 99 Es 100 Fm 101 Md 102 No 103 Lr
торий протактиний уран нептуний плутоний америций кюрий беркелий калифорний айнщайний фермий менделеевий нобелий лоуренсий
ноиди
232 231 238 237 242 243 247 249 251 254 253 256 254 257
ISBN 978-954-324-2 16-0
111111111 11111 1
9 789543 242 1 60

Химия 10.Клас (Педагог 2019)

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Химия 10.Клас (Педагог 2019)

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

АЗВАНЕ НА

Agpec на uзgameлcmBomo : Софuя 1408, n.k. 82

© Mumka ПаВлоВа , Мuлена KupoBa,

© Пенkо ПенkоВ - графuчен guзauн , 2019 г .

Tun ypok: ОКИСЛЕНИЕ И РЕДУКЦИЯ В РАЗТВОРИ

, mBopu на eлekmpoлumu. Напрuмер BзauмogeOcmBuemo на мema­

""'-""" Г/\l Да поmопuм меgна пласmuнkа В разmВор на сребьрен

2 NОЗ(р) --- 2 Ag(mB) + Cu (~) + 2 NОЗ(Р)

kucлumeл: 2дg • + 2 . 1е- - - 2Ag pegykцuя

86 РАЗТВОРИ И ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ В НИ РАЗТВОРИ

Pyбpuka „KakBo научuх" Onucaнue на хuмuчен еkсnерuмент

Pyбpuka „Bъnpocu u заgачu" Заgача за самостоятелна работа

Прu сьеguненuята с kоВалентна полярна Врьзkа заряguте са

kато степен на okucлeнue ( фиг. 30-2) . &t ) +1 1

8 ПраВuла за опреgеляне на cmeneнume на okucлeнue ~--------------------­ Пogmoчka В ypoka

OKHCllEHHE Н РЕДУКЦНR. СТЕПЕН НА ОКНСl\ЕНИЕ 81

Хuмuята е науkа за Веществата u за хuмuчнuте процесu, В

npocmu Вещества хuмuчнu съеguненuя

меmалu немеmалu Bogopogнu okcugu xugpokcugu kuceлuнu солu

Фuг. 1-1. BugoBe неорганuчнu Вещества

ВъглеВоgороgu npouзBogнu на BъглeBogopogume

Фuг. 1-2. BugoBe органuчнu съеguненuя

6 ВЕЩЕСТВА И ВИДОВЕ ВЕЩЕСТВА

ЧИСТИ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ

( здддчд 2 ) Поgберете поgхоgящu прuмерu за BugoBeтe смесu.

ВЕЩЕСТВА И ВИДОВЕ ВЕЩЕСТВА 7

Съставът, строе:Жът u сВоuстВата на Веществата са Вза­

СЪСТАВ И СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВАТА

( ЗАДАЧА 1 ) Даgенu са означенuя на npocтu Вещества u хuмuчнu

( ЗАДАЧА 2 ) Означенu са Веществата: Fe, Вг 2 , 0 3, NaCI, 12 , С 2 Н 4 ,

Фuг. 2-2. Mogeлu на образуване на

8 СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА

( ЗАдАЧА 3 ) В заВuсuмост от полярността на kоВалентнuте С 2 Н 5 0Н 46 78

( ЗАДАЧА 6 ) Съставете съkратенu струkтурнu формулu на uзо­

( ЗАДАЧА 7 ) По gageнuтe onucaнuя наnраВете npegnoлo>keнue

СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА 9

( ЗАДАЧА 8 ) Прu uзслеgВането на непознатuя газ Г са устано­

10 СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА

Знам u мога ga ...

разгранuчаВам осноВнu BugoBe хuмuчнu Връзku u BugoBe молеkулu. 5, 6

разпознавам Ba>kнu за праkтukата процесu с неорганuчнu u органuчнu Вещества

сВързВам праkтuчесkото прuло>kенuе на Вещества с технu фuзuчнu u хuмuчнu

решавам заgачu , сВързанu с масова част u молна kонцентрацuя . 11 , 12

uзползВам gаннu от наблlоgенuя u хuмuчнu еkсперuментu за uзBogu u заkлlоченuя. 13, 14

а) H2S04 , СН 3 СООН , HN0 3 4.2. Запuшете праВuлната формула.

1.1. В kоя група са означенu само xugpokcugu? б) Н 2 , Mg, N2, С (графuт)

Q Даgенu са наuменоВанuя u формулu на CZ) Bogopogнuтe Връзku мe>kgy молеkулuте

СЪСТАВ, СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА 11

В) BзauмogeucmBue с алkохолu. а) неуmралuзацuя

г) процеса горене . б) xugpoлuзa

разmВора. М(КОН) = 56 g/mol г) Hacumeнume ВьглеВоgороgu полuмерu­

В) 2 mol/L g) Huwecme В хранumелнu пpogykmu се

12 СЪСТАВ, СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА

Фuг. 3-1. Горене на метан Хuм_uчнuте peakцuu могат ga се преgстаВят по разлuчнu

Солната kuceлuнa реагuра с цuнk, но не реагuра с меg

14 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ

kато оkолна cpega, uлu само cpega.

ност - фазова гранuца (фиг. 3-7).

Хuмuчнuте peakцuu се uзВършВат В хuмuчнu сuстемu. Елементu на сuсте­

D Поgберете от теkста прuмерu за отВоренu u затВоренu хuмuчнu сuсте­

11 Опuшете u означете с ураВненuя peakцuu , kouтo протuчат прu стаuна

ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ И ХИМИЧНИ СИСТЕМИ 15

ТОПЛИНЕН ЕФЕКТ НА ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ

Количеството топлина, kоето се отgеля uли поглъща при

, mBopu на eлekmpoлumu. Напрuмер BзauмogeOcmBuemo на мema

8 ПраВuла за опреgеляне на cmeneнume на okucлeнue ~-------------------- Пogmoчka В ypoka

Съставът, строе:Жът u сВоuстВата на Веществата са Вза

( ЗАДАЧА 6 ) Съставете съkратенu струkтурнu формулu на uзо

( ЗАДАЧА 8 ) Прu uзслеgВането на непознатuя газ Г са устано

разmВора. М(КОН) = 56 g/mol г) Hacumeнume ВьглеВоgороgu полuмерu

Хuмuчнuте peakцuu се uзВършВат В хuмuчнu сuстемu. Елементu на сuсте

D Поgберете от теkста прuмерu за отВоренu u затВоренu хuмuчнu сuсте

Топлинният ефеkт се опреgеля и от kоличестВата на реаги

Мо>kем лu gнес за мuг ga cu преgстаВuм на спецuалнu kаталuзаторu u мембранu Воgо

( ЗАДАЧА 5 ) Проучете теkста u опреgелете ( ЗАДАЧА 6 ) Хранuтелнuте Вещества uмат раз

Heka с с 1 означuм kонценmрацuяmа на реагuращоmо Веще

Kak6o Сkоростта на химичните реаkции се измерва с изменението на kонцентра

С уВелuчаВане на kонцентрацuята на реагuращuте Веще