Hoos 11 Modul 2-07-04 2020 PDF Free

ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА
Невена Върбанова
Людмила Михова
Ивайло Ушагелов
Нели Дянкова
Наско Стаменов
Малинка Шопова
Мария Николова
Мича Каравастева
Невена Върбанова
Людмила Михова
Ивайло Ушагелов
Нели Дянкова
Наско Стаменов
Малинка Шопова
Мария Николова
Мича Каравастева
ХИМИЯ НА НЕОРГАНИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА

11. КЛАС
профилирана подготовка
Дизайн и корица Пенко Пенков

Предпечат Цветанка Петрова
Редактор Валентина Иванова
Коректор Ани Гешева
Издава ПЕДАГОГ 6
Адрес на издателството: София 1408, п.к. 82

тел. 02 954 41 43, тел./факс 02 851 91 47
e-mail: pedagog6@yahoo.com
web: www.pedagog6.com
Българска. Първо издание 2020 г.
Формат 70 100/16. Печатни коли 19
Печат ............................
© Невена Върбанова, Людмила Михова, Ивайло Ушагелов,

Нели Дянкова, Наско Стаменов, Малинка Шопова,
Мария Николова, Мича Каравастева– автори, 2020 г.
© Пенко Пенков – графичен дизайн, 2020 г.
© ПЕДАГОГ 6, 2020 г.
ISBN 978-954-324-ХХХ-Х
СЪДЪРЖАНИЕ
ТЕМА 1. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ВИДОВЕ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ
1. Основни класове неорганични вещества (обобщение) .......................................... 8
2. Стехиометрия (преговор)......................................................................................... 13
3. Величини и зависимости (обобщение) ................................................................... 16
4. Разпространение на химичните елементи .............................................................. 20
5. Характеристика на химичните елементи. Видове (преговор) ............................... 26
ТЕМА 2. ВЕЩЕСТВА НА S-ЕЛЕМЕНТИ

6. Водород .................................................................................................................... 31
7. Получаване на газове. Получаване на водород (лаборатория) ............................. 39
8. Обща характеристика на s-елементи ...................................................................... 44
9. Свойства на простите вещества на s-елементите ................................................... 48
10. Съединения на s-елементите. Оксиди и хидроксиди .............................................. 53
11. Хидриди на s-елементите. Соли .............................................................................. 57
12. Берилий и съединенията му .................................................................................... 62
13. s-елементи – значение и приложение (упражнение) .............................................. 66
14. Свойства на съединенията на s-елементите (лаборатория) ................................... 69
15. Прости вещества и химични съединения на s-елементи (упражнение) ................ 72
16. s-елементи (самоконтрол) ....................................................................................... 76
ТЕМА 3. ВЕЩЕСТВА НА P-ЕЛЕМЕНТИ

17. Обща характеристика на р-елементите .................................................................. 79
18. Прости вещества на елементите от 13 (IIIA) група ............................................... 85
19. Съединения на елементите от 13 (IIIA) група ........................................................ 89
20. Прости вещества на елементите от 14 (IVА) група ............................................... 92
21. Съединения на елементите от 14 (IVА) група ....................................................... 98
22. Олово и неговите съединения (упражнение) .......................................................... 103
23. Доказване на алуминиеви и оловни йони (лаборатория) ....................................... 105
24. Елементите от 14 (IVА) група – значение и приложение ...................................... 108
25. Химичните елементи от 13 (IIIA) и 14 (IVA) група на Периодичната
таблица (самоконтрол)............................................................................................. 112
26. Обща характеристика на елементите от 15 (VA) група ......................................... 115
27. Aзот .......................................................................................................................... 119
28. Aмоняк. Aзотни оксиди ........................................................................................... 124
29. Aзотна киселина ...................................................................................................... 130
30. Фосфор и съединенията му ..................................................................................... 133
31. Свойства на съединенията на елементите от 15 (VA) група (лаборатория) ......... 137
32. Елементите от 15 (VA) група – значение и приложение ....................................... 139
33. Обща характеристика на елементите от 16 (VIA) група ....................................... 144
34. Кислород и озон ...................................................................................................... 149
35. Сяра. Съединения на сярата ................................................................................... 158
36. Сяра и съединенията º (упражнение) ...................................................................... 163
37. Изследване на свойствата на съединенията на сярата (лаборатория) .................. 165
38. Елементите от 16 (VIA) група – значение и приложение ...................................... 168
39. Oбща характеристика на елементите от 17 (VIIA) група ...................................... 172
40. Прости вещества на елементите от 17 (VIIA) група .............................................. 175
41. Изследване на свойствата на въглерод, сяра и йод (лаборатория) ....................... 178
42. Химични съединения на елементите от 17 (VIIA) група ....................................... 180
43. Свойства на киселини (лаборатория) ..................................................................... 184
44. Изследване свойствата на халогениди (лаборатория) ........................................... 188
45. Елементи от 15 (VА), 16 (VIA) и 17 (VIIA) група (самоконтрол) ........................ 190
46. Благородни газове ................................................................................................... 193
47. Прости вещества и съединения на р-елементите (упражнение) ............................ 197
ТЕМА 4. ВЕЩЕСТВА НА D-ЕЛЕМЕНТИ

48. Общ преглед на d-елементите ................................................................................. 200
49. Прости вещества на елементите от 11 (IБ) и 12 (IIБ) група ................................. 206
50. Прости вещества на елементите от 8, 9 и 10 (VIIIБ) група. Желязо .................... 210
51. Изследване свойствата на цинк, желязо, мед и сребро (лаборатория) ................. 214
52-53. Химични съединения на цинк, желязо, мед и сребро ............................................ 218
54. Разпространение и значение на d-елементи и техни съединения (упражнение) .. 223
55. Съединения на мед и сребро (лаборатория) ........................................................... 226
56. Съединения на цинк и желязо (лаборатория) ......................................................... 228
57. Химични съединения на мед, сребро, цинк, желязо (упражнение) ....................... 230
58. Прости вещества и съединения на d-елементи (самоконтрол) .............................. 235
ТЕМА 5. КЛАСИФИКАЦИЯ И НОМЕНКЛАТУРА

НА НЕОРГАНИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА
59. Номенклатура на неорганичните вещества (обобщение) ...................................... 239
60. Координационни съединения – класификация и изомерия .................................... 245
61. Координационни съединения – свойства и приложение ....................................... 249
62. Координационни съединения (лаборатория) .......................................................... 252
ТЕМА 6. ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ

И ОКОЛНА СРЕДА
63. Основи на химичната технология ........................................................................... 257
64. Металургия. Произодство на чугун и стомана ...................................................... 260
65. Производство на цветни метали ............................................................................. 266
66. Производство на амоняк.......................................................................................... 270
67. Производство на сярна и азотна киселина ............................................................. 275
68. Производство на калцинирана сода ........................................................................ 280
69. Материали. Производство на стъкло ...................................................................... 283
70. Химични технологии и околна среда (упражнение) .............................................. 290
71. Изследване на води (лаборатория) ......................................................................... 293
72. Опазване на околната среда при химическите производства (обобщение) .......... 296
Приложения .............................................................................................................. 299
4 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

ОРИЕНТАЦИЯ В УЧЕБНИКА
Име на урок 5
ОРИЕНТАЦИЯ В УЧЕБНИКА

ТЕМА 1.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ВИДОВЕ ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ
В тази тема ще научите:

zz кои са най-разпространените 11 химични елемента
в земната кора от познатите 118
zz какво са кларките и как са „поделени“
между химичните елементи
zz кои са „благородниците“, редкоземните и „разсеяните“ елементи
zz за миграцията на елементите
A l , Fe,
i, ,
O, S , Na, K , C
Ca Ti, H
Mg,
e
H, H
1 ОСНОВНИ КЛАСОВЕ
ОБОБЩЕНИЕ НЕОРГАНИЧНИ ВЕЩЕСТВА ПЛАН НА УРОКА
Химията като наука изучава веществата и проме- 1. Неорганични вещества –

ните, които се извършват с тях. В първия модул изучи- класификация
2. Прости вещества
хте теориите за строежа на веществата и закономер-
3. Химични съединения
ностите, с които са свързани техните превръщания. 3.1. Водородни съединения
Предстои да изучите свойствата на много вещества с 3.2. Оксиди
важно биологично или практическо значение. 3.3. Хидроксиди
3.4. Киселини
Неорганични вещества – класификация 3.5. Соли
Неорганичните вещества се разделят на две голе-
ми групи – прости вещества и химични съединения.
По какво се различават простите вещества от химичните съединения?
На фиг. 1-1 е представена класификация на неорганични вещества.
Неорганични вещества
прости вещества пероксиди химични съединения
метали неметали водородни оксиди хидроксиди киселини соли
хидриди основни основни безкислородни

с молекулен кислород-
амфотерни амфотерни
строеж съдържащи
киселинни
неутрални
Фиг. 1-1. Основни класове неорганични вещества

По какви признаци е направена класификацията?
Допълнете схемата с класификация на солите.
Прости вещества
Някои от химичните елементи образуват по няколко прости вещества. Те се
наричат алотропни форми, а явлението – алотропия.
Посочете примери за алотропия. Коя е причината за нея?
Простите вещества според свойствата си се разделят на две групи – метали
и неметали. Свойствата им се определят от вида на елемента, от вида на гра-
дивните частици и от структурата им.

Коя е причината за по-голямото разнообразие в свойствата на неметалите в
сравнение с металите?
Свойствата на простите вещества са обобщени и представени на фиг. 1-2.
Просто
H2 + вещество + H2 водородно
хидрид
съединение
основен О2 + + О2 киселинен
оксид оксид
неметал + + метал
сол метал неметал сол
H2O + + H2O
хидроксид киселина
киселина + + основа
сол + Н2 сол + Н2О
сол + + сол
метал + сол сол + неметал
Фиг. 1-2. Химични свойства на прости вещества
Простите вещества участват в окислително-редукционни процеси. В хода
на химичните реакции металите се проявяват като редуктори.
Само при взаимодействие на метали с разредени безкислородни киселини
се отделя водород.
Вярно ли е твърдението, че във всички реакции неметалите са окислители?
Обосновете се.
Химични съединения
Водородни съединения. Елементите с типични метални свойства образу-
ват водородни съединения с йонен строеж – съдържат хидридни йони. Стан-
дартният електроден потенциал на двойката ½H2 /H– e Е 10 H / H − = −2, 25 V, по-
ради което те се проявяват като силни редуктори.
2 2
Хидридите на елементите от 14, 15, 16 и 17 група на Периодичната таблица

са с молекулен строеж.
Някои d-eлементи образуват също хидриди, които не винаги са със стехио-
метричен състав.
Оксиди. Оксидите са бинерни кислородсъдържащи съединения, в които
кислородът е от –2 степен на окисление (не съдържат връзка O–O).
Каква е разликата между оксиди и пероксиди?
Запишете формули на оксиди с йонен и с молекулен строеж. Определете
вида им.
Дефинирайте понятието неутрален оксид.
Хидроксиди. Хидроксидите се получават или могат да се разгледат като
получени при взаимодействието на основни или амфотерни оксиди с вода. Раз-
творимите във вода основни хидроксиди се наричат основи.
Какви общи химични свойства проявяват основните хидроксиди? От какво
се определят те?
Кои са съществените различия между основните и амфотерните хидроксиди?
Основни класове неорганични вещества 9

Киселини. В зависимост от елементния си състав киселините се разделят
на безкислородни и кислородсъдържащи. Общите свойства на киселините се
определят от наличието на Н+(Н3О+) йони във водните им разтвори.
Сравнете понятието киселина според теорията за електролитната дисоциа-
ция и според протолитната теория.
Предложете друг признак за класификация на киселините.
Какви общи свойства проявяват киселините? Означете с уравнения свой-
ствата на солната киселина.
Соли. Повечето соли са йонокристални вещества. Най-често се разглеждат
като продукт на процеса неутрализация, но се получават и при много други
взаимодействия.
Дефинирайте понятието прости соли чрез теорията за електролитната дисо-
циация.
По какви признаци може да се изгради класификацията на солите? Предста-
вете чрез схема видове соли.
Между отделните класове неорганични вещества съществуват определени
връзки, често наричани „генетични“.
ЗАДАЧА 1 Като използвате фиг. 1-1 класифицирайте веществата N2, H2, C (гра-
фит), P4, NH3, Na2O2, Cu, He, O3, H2O, Li2O, BeH2, Fe, CO2, CO, I2, Br2, HF,
OF2, CsI, Hg, H2SO4, CaCO3, K, Cl2O5, SO3, NO, HClO, S8.
ЗАДАЧА 2 Сравнете по строеж и свойства металите и неметалите, като попъл-
ните табл. 1-1. Kaк се обяснява фактът, че металите имат много повече общи
свойства от неметалите?
Таблица 1-1
Характеристики Прости вещества
метали неметали
Примери
Строеж – молекулен ………..
– атомна кристална решет-
ка ……………
– молекулна кристална
решетка ………..
Физични свойства
– състояние
– цвят
– механични свойства
– електро- и топлопрово-
димост

ЗАДАЧА 3 За химичните елементи с атомни номера Z = 11, Z = 17 и Z = 13:
А) конкретизирайте схемата от фиг. 1-2 за простите им вещества. Има ли
свойства, които не са включени в схемата? Обосновете отговора си.
Б) запишете формулите на водородните им съединения и определете вида на
химичните връзки в тях.
В) запишете формулите на оксидите им (във висшата степен на окисление
на елементите) и определете вида им.
ЗАДАЧА 4 Сравнете отнасянето към вода на водородните съединения калциев
дихидрид, метан, амоняк и бромоводород. Означете с подходящи уравнения
възможните взаимодействия.
ЗАДАЧА 5 Как се изменя вида на висшите оксиди на елементите от трети период
с увеличаване на атомния номер на елементите. Попълнете таблицата:
Елемент
Степен на
окисление
Формула на
оксида
Вид на
химичната връзка
Вид на
оксида
ЗАДАЧА 6 Предложете схеми, които да представят:

– общите свойства на киселинните оксиди;
– общите свойства на основните оксиди.
ЗАДАЧА 7 Химичните елементи кислород, алуминий и силиций са най-разпрос-
транените елементи в земната кора. Срещат се в природата като оксиди в със-
тава на редица минерали. Как могат да се различат въз основа на химичните си
свойства оксидите на двата елемента?
ЗАДАЧА 8 В две часовникови стъкла има цинкови и магнезиеви стружки. Как
могат да се различат двата метала?
ЗАДАЧА 9 С кои от веществата вода, солна киселина, натриева основа, меден
оксид, въглероден диоксид взаимодействат оксидите Al2O3, SO2 и CaO?
А) Означете с уравнения свойствата, характерни за основните и за киселин-
ните оксиди. Определете вида на реакциите.
Б) Какви общи свойства имат Al2O3 и SO2?
ЗАДАЧА 10 Сравнете отнасянето на металите мед, цинк, алуминий и калций към
разредена и концентрирана сярна киселина. Обяснете различията в отнасяния-
та на металите.
Основни класове неорганични вещества 11

ЗАДАЧА 11 Какви общи свойства имат веществата:
А) Al(OH)3 и Ca(OH)2
Б) Al(OH)3 и Zn(OH)2
В) Al(OH)3 и HO – SO3H
ЗАДАЧА 12 В две епруветки има по 5 cm3 водни разтвори на магнезиев дихлород
и алуминиев трихлорид. Към всеки разтвор са добавени по 3 – 4 капки разтвор
на натриева основа. Как могат да се разпознаят получените бели утайки? Озна-
чете процесите с йонни уравнения.
ЗАДАЧА 13 Изследвани са безцветни прозрачни разтвори на три вещества A, Б и
В. Две от тях оцветяват пламъка в жълто, а третото – във виолетово. Към всеки
от разтворите са прибавени съответно разтвори на солна киселина, бариев
дихлорид и сребърен нитрат. Резултатите от експеримента са отразени в табли-
цата:
Вещества Оцветяване Възможни промени при взаимодействие с:
нас пламъка HCl BaCl2 AgNO3
A жълто – – бяла свето-
чувствителна
утайка
Б виолетово – бяла утайка бяла утайка
В жълто газ с миризма – бледожълта
на развалени яйца утайка
Кои са веществата A, Б и В? Означете със съкратени йонни уравнения оп-
исаните взаимодействия.
ЗАДАЧА 14 Кои от означените с формули вещества – NO, CO, SO2 и HCl, ако
попаднат в атмосферата, могат да предизвикат понижаване на рН на валежите?
Обосновете отговора си с подходящи уравнения.
ЗАДАЧА 15 Класифицирайте веществата, включени в схемите:
H2S
(3) H2SO3 (6) CuSO4
(1)
А) Na2S S SO2 SO3 H2SO4 BaSO4
(8) (2) (4) (5) (7)
(4)
Б) CaCO3 CaO Ca Ca(OH)2 CaCl2 CaSO4
(2) (1) (3) (6) (7)
(5) (8)

2 ПЛАН НА УРОКА
ПРЕГОВОР СТЕХИОМЕТРИЯ 1. Стехиометрия – основни

понятия
Стехиометрия – основни понятия 2. Идеален газ. Газови смеси
Стехиометриията (от гр. стехиос – елемент и 3. Молни отношения
метеос – измерване) е дял от химията, който изуча-
ва количествения състав на веществата и количествените отношения
между тях при химичните реакции. Нейна теоретична основа са законите:
за постоянния състав на химичните съединения; за кратните отношения; за за-
пазване на масата и енергията; законите за газовете.
Повечето вещества имат определен постоянен количествен състав – стехио-
метрични са (това са т. нар. далтониди). Съществуват и вещства с променлив
(нестехиометричен ) състав. Чрез стехиометрични изчисления могат да се оп-
ределят химичните формули на веществата.
Понятията в стехиометрията се отнасят и за химичните реакции. Коефици-
ентите в химичните уравнения, както и молните отношения между веществата,
участващи в дадена реакция се наричат стехиометрични. Ако веществата ре-
агират помежду си в отношение 1 : 1, техните стехиометрични количества се
наричат еквимоларни.
Основни величини и зависимости между тях
Основните величини, използвани в стехиометрията са: относителна атомна
(Ar) и относителна молекулна маса (Mr), количество вещество (n), молна маса
(M) и молен обем (Vm). За изразяване състава на сложни вещества и смеси се
използват масова (w), обемна (φ) и молна част (χ), а за смеси и разтвори – и
концентрация (молна (c), молална (cm), масова).
Понякога се използват и:
ppm (part per million) – означава брой частици в 106 частици от цялата маса
ppb (part per billion) – означава брой частици в 109 частици от цялата маса
В Приложение 1 са дадени основните величини и зависимостите, които ги
свързват.
Идеален газ. Газови смеси
Какво е характерно за газовете? Кой газ се нарича идеален?
Състоянието на даден газ се определя чрез параметрите – температура (Т),
налягане (p), обем (V) и концентрация. Зависимостите между тях са обединени
в уравнението за състоянието на идеален газ:
p . V = n . R . T R = 8,314 J.mol–1.K–1 – универсална газова константа
Това уравнение обединява закона на Бойл-Мариот (m = const и T = const),
закона на Гей-Люсак (m = const и р = const), закон на Шарл (m = const и
V = const).
В редица случаи се използва законът на Авогадро: Равни обеми от различни
газове при еднакви условия съдържат равен брой частици.
Стехиометрия 13
От този закон следва, че отношението между масите на два газа е постоянна
величина и се нарича относителна плътност d. Относителната плътност на A
спрямо X DA(X) се дефинира с израза:
m( X ) M ( X )
D=A( X ) = .
m( A) M ( A)
Използва се често при решаване на по-сложни задачи за определяне на мол-
ната маса.
Важна характеристика на газовите смеси са общото налягане p и парциал-
ното налягане. Налягането, което би имал един газ от газовата смес при оп-
ределена температура, ако заема обем равен на обема на сместа, се нарича
парциално налягане.
За смеси от идеални газове общото налягане на газова смес p е сума от
парциалните налягания на отделните газове pi (закон на Далтон):
p = p1 + p2 + p3 + … + pi
Mоже да се докаже, че парциалното налягане на един газ в газова смес е
правопропорционално на молната му част:
pi = χi.р
Парцилното налягане, парциалният обем и молната част на даден компонент
i са свързани с уравнението:
pi Vi
= = χ i = ϕi .
p V
Важна характеристика за газови смеси е средната молна маса на газовата
смес, която може да се определи по формулата:
= M χ1M1 + χ 2 M 2 + χ 3 M 3 +  + χ i M i .
Молни отношения
Изчисленията в химията се основават на молни отношения – по формули
или уравнения. Молните отношения по химична формула се използват при оп-
ределяне на формула на вещество, както и при изразяване състава на съедине-
ния чрез масовите части на съставящите ги елементи.
Молното отношение по химично уравнение – това са пропорциите между
коефициентите на участващите в реакцията вещества.
Успешното решаване на изчислителни задачи е свързано и с техния анализ –
да се определи какво е дадено и какво се търси.
ЗАДАЧА 1 Запишете над и под стрелките формулите, чрез които може да се осъ-
ществят превръщанията на основните величини, за веществото X.
количество вещество
N(X) n(Х) m(X)
брой частици маса
ЗАДАЧА 2Изчислете:
А) количеството вещество и масата на 2,408.1027 натриеви йони;
Б) броя на молекулите и масата на 5 mol молекули глюкоза (C6H12O6);

В) броя на молекулите в 1 m3 вода (плътността на водата е 1g.cm–3);
Г) молната маса на въглеводород Х, ако 3 mol от него имат маса 510 g;
Д) масата на 336 cm3 кислород (обемът е измерен при 0 °C 105 Pa)
ЗАДАЧА 3 Изчислете средната молна маса на въздуха и парциалното налягане
на кислорода, на азота и на аргона във въздуха при стандартни условия
(25 °С и налягане 105 Pa). Oбемните части на тези газове са: φ(N2) = 78,1 %,
φ(O2) = 20,9 % и φ(Ar) = 1 %.
ЗАДАЧА 4 При температура 0 °С и налягане 105 Pa 11,2 g от въглеводорода Х
имат обем 4,48 dm3.
А) Изчислете молната маса и относителната молекулна маса на въглеводо-
рода Х.
Б) Определете молекулната формула на въглеводорода Х, ако е известно,
че броят на водородните атоми в молекулите му са два пъти повече от броя на
въглеродните атоми.
ЗАДАЧА 5 Неизвестен газ с маса 10 g при температура 2,0 °С и налягане 26.105 Pa
заема обем 3,50 m3. Определете молната маса на този газ и изчислете относи-
телната му плътност спрямо метана.
ЗАДАЧА 6 Изчислете масата на 1 m3 смес от въглероден оксид и водород, ако
масовата част на водорода в нея е 40 %. Обемът на сместа е определен при
температура 25 °С и налягане 105 Pa.
ЗАДАЧА 7 Изчислете молната концентрация на разтвор на диалуминиев трисул-
фат, получен при разтварянето на 10 g Al2(SO4)3.18H2O в мерителна колба с
обем 500 cm3.
ЗАДАЧА 8При температура 45 °С и налягане 68,8 kРа газ има обем 120,4 L.
Пресметнете обема на газа при температура 0 °С и налягане 105 Pa.
ЗАДАЧА 9 Един от минералите на берилия е хризоберилът – Be(AlO2)2. Из-
числете масовите части на елементите в този минерал.
ЗАДАЧА 10Изчислете масата на амониевия нитрат (NH4NO3), необходим за при-
готвянето на 500 mL разтвор с концентрация 0,8 mol/L.
ЗАДАЧА 11Смесени са 800 mL 30 % разтвор на NaOH (ρ = 1,328 g/mL) и 400 mL
14 % разтвор на NaOH (ρ = 1,153 g/mL). Изчислете масовата част, молната
концентрация по обем и молалната концентрация на получения разтвор.
ЗАДАЧА 12Алкален метал с маса 2,66 g реагира с излишък на хлор. Полученото
твърдо вещество е разтворено във вода и към разтвора е добавен излишък на
разтвор на сребърен нитрат. Масата на образуваната утайка е с маса 2,87 g.
Кой е металът?
Стехиометрия 15
3 ВЕЛИЧИНИ
УПРАЖНЕНИЕ И ЗАВИСИМОСТИ
Определяне на емпиричната формула на вещество по данни за масо-
вите части на елементите
Каква информация дават емпиричната и молекулната формула?
Масовата част на елемент Е в състава на съединение Х може да се определи
като се използват формулите:
m( E ) n( E ). M ( E ) m( E ) n( E ). M ( E )
=
w( E ) = или =
w( E ) = .
m( X ) m( X ) m( X ) n( X ). M ( X )
ЗАДАЧА 1 Магнетитът е оксиден минерал на желязото. Масовата част на же-
лязото в него е 72,36%, а на кислорода – 27,64%. Определете формулата на
оксида.
Дадено: Търси се:
w(Fe) = 0,7236 FexOy
w(O) = 0,2764 x=?
y=?
Решение:
Определя се количеството вещество на всеки от елементите. Приема се, че
масата на съединението X е 100 g.
w( E ). m( X ) w(Fe). m(Fe x O y ) 0, 7236 .100 g
n( E ) = = n(Fe) = ≈ 1, 296 mol
M (E) M (Fe) 55, 847 g.mol −1
w(O). m(Fe x O y ) 0, 2764 .100 g
=n(O) = ≈ 1, 728 mol
M ( O) 15, 999 g.mol −1
Съставя се молно отношение: n(Fe) : n(O) = 1,296 : 1,728 = 1 : 1,333 ≈ 3 : 4
Емпиричната формула е: Fe3O4 – трижелезен тетраоксид.
ЗАДАЧА 2 Изведете емпиричната формула на минералите, ако масовите части
на елементите в тях са:
А) 37,9% натрий, 12,0% алуминий и 54,2% флуор;
Б) 34,63% мед, 30,46% желязо и 34,91% сяра;
В) 14,0% калий, 9,7% алуминий, 30,5% силиций и кислород.
Определяне на емпиричната формула на вещество по данни за масата
на компонентите, броя на атомите или количеството вещество на
съставящите ги елементи
ЗАДАЧА 3 Проба от неорганично вещество съдържа 36,061 g азот, 11,591 g во-
дород, 39,924 g фосфор и 82,424 g кислород. Определете формулата на това
съединение.
Упътване: Пресмята се количеството вещество, което съответства на всеки

един от елементите, влизащи в състава на веществото. Съставя се молно отно-
шение и се определя емпиричната формула на съединението.
ЗАДАЧА 4 Определете емпиричната формула на неорганично вещество, което
съсържа 156 g калий, 1,204.1024 атома въглерода , а количеството вещество на
кислорода е три пъти по-голямо от това на въглерода.
ЗАДАЧА 5 Проба от вещество, съставено от три елемента съдържа 4,6 g натрий,
7,1 g хлор и 3,6.1023 атома кислород. Определете формулата на веществото.
Определяне на емпиричната и молекулната формула на вещество
За да се определи и молекулната формула, а не само емпиричната трябва да
има данни и за молната маса на веществото.
ЗАДАЧА 6 Въглеводородът А съдържа 96 g въглерод и 16 g водород. Относи-
телната плътност на парите на въглеводорода А към азота е 2. Определете ем-
пиричната и молекулната формула на въглеводорода А.
ЗАДАЧА 7 При изгарянето на 2,15 g от въглеводорода В в излишък на кислород
се получават 3,36 dm3 въглероден диоксид и 3,15 g вода. Плътността на парите
на изходното вещество B спрямо водорода е 43. Определете емпиричната и
молекулната формула на въглеводорода.
ЗАДАЧА 8 При изгаряне на 4,6 g от веществото Х се получават 4,48 L CO (из-
2
мерен при 0 °С и налягане 105 Pa) и 5,4 g H2O. Отношението Mr(Х)/Mr(H2) = 23.
Определете емпиричната и молекулната формула на веществото Х.
Упътване: При пълното изгаряне на въглеводороди и на кислородсъдър-
жащи производни се получават CO2 и H2O. Формулата на веществото Х в общ
вид е CxHyOz. При решаването на задачатa е необходимо да се направи провер-
ка за кислород като се използва закона за запазване на масата на веществата.
m(X) = m(C) + m(H) + m(O) ⇒ Ако m(O) = m(X) – m(C) – m(H) ¹ 0, то за
да се определи формулата на съединението се съставя молното отношение –
n(C) : n(H) : n(O).
Определяне на формула на дадено вещество
по данни за химично взаимодействие
ЗАДАЧА 9 Установете формулата на алкен, ако проба от него с маса 1,68 g обез-
цветява напълно 128 g 5% разтвор на бром в тетрахлорометан.
ЗАДАЧА 10 При разлагането на 49 g неизвестно вещесво Y се отделят 13,44 L
кислород (при 0 °С и налягане 105 Pa) и твърдо вещество Z, което съдържа
52,35% калий и 47,65% хлор. Определете формулата на веществото Y.
Изчислителни задачи по химични уравнения
ЗАДАЧА 11 Изчислете обема на азотния диоксид (при температура 25 °С и наля-
гане 105 Pa), който ще се отдели при взаимодействието на 1,5887 g мед с кон-
центрирана азотна киселина.
Величини и зависимости 17
ЗАДАЧА 12 Изчислете масата на MnO2 и обема (cm3) на 6 М солна киселина,
която е необходима, за да се получат 1120 cm3 хлор. Обемът на хлора е изме-
рен при температура
0 °С и налягане 105 Pa.
Изчислете обема на разтвор на натриева основа с концентрация на 10 mg/L,
необходим за пълното поглъщане на отделения хлор.
ЗАДАЧА 13 При пропускането на 11,2 L смес от метан, въглероден(IV) оксид и
въглероден(II) оксид през разтвор на натриева основа, взета в излишък, обемът
на изходната газова смес намалял с 4,48 L. За пълното изгаряне на останалата
смес са били необходими 6,72 L кислород. Определете състава на изходната
газова смес (в обемни проценти), ако обемите на газовете са измерени при ед-
накви условия.
Изчислителни задачи по химични уравнения с излишък
на някое от веществата
Много рядко при реалното осъществяване на химични реакции изходните
вещества са в точно стехиометрично отношение. Обикновено едно от веще-
ствата е в излишък, а другото в недостиг. При задачите с излишък е необходи-
мо първо да се определи кое от изходните вещества е в излишък. За тази цел
обикновено се съставят две молни отношения – по условие и по уравнение, и
се сравняват.
ЗАДАЧА 14 При смесване на 20 cm3 0,2 М разтвор на бариев дихлорид с 20,16 g
разтвор на динатриев сулфат с масова част 10% се образува бяла утайка. Оп-
ределете масата на получената утайка.
Дадено: Търси се:
V(BaCl2(aq)) = 20 cm3 = 0,020 L m(BaSO4) = ?
–1
c(BaCl2) = 0,2 mol.L
w(Na2SO4) = 10% = 0,10
m(BaCl2(aq)) = 20,16 g
M(BaCl2) = 208,236 g.mol–1
M(Na2SO4) = 142,042 g.mol–1
Решение:
BaCl2(aq) + Na2SO4(aq) BaSO4(s) + 2 NaCl(aq)
n(BaCl2) = c(BaCl2).V(BaCl2(aq)) = 0,2 mol.L–1.0,020 L = 0,004 mol
m( Na 2SO4 ) w( Na 2SO4 ) . m( Na 2SO4(aq) )
=n( Na 2SO4 ) = =
M ( Na 2SO4 ) M ( Na 2SO4 )
0,10 . 20,16
= ≈ 0, 014 mol
142, 042
n(BaCl2) : n(Na2SO4) = 0,004 : 0,014 = 1 : 3,5 по условие
n(BaCl2) : n(Na2SO4) = 1 : 1 по уравнение

Следователно разтворът на Na2SO4 е в излишък.
nизл.(Na2SO4) = n(Na2SO4) – nреаг.(Na2SO4) = 0,014 – 0,004 = 0,010 mol
Масата на утайката се пресмята спрямо веществото в недостиг.
n(BaCl2) : n(BaSO4) = 1 : 1 ⇒ n(BaSO4) = n(BaCl2) = 0,004 mol
m(BaSO4) = n(BaSO4) . M(BaSO4) = 0,004 mol . 142,042 g.mol–1 ≈ 0,57 g
ЗАДАЧА 15 Kъм 1170 g 0,5% разтвор на натриев хлорид са прибавени 1275 g
0,2% разтвор на сребърен нитрат. Каква е масовата част на сребърния нитрат
в получения разтвор?
ЗАДАЧА 16 При взаимодействието на 7,56 g смес от магнезий и алуминий с 1,5 М
солна киселина в излишък се отделя безцветен газ с обем 784 cm3 (измерен при
температура 0 °С и налягане 105 Pa). Изчислете масовите и молните части на
всеки от металите в изходната смес.
ЗАДАЧА 17 Смес от мед и алуминий с маса 48,90 g е разделена на две равни час-
ти. Едната половина от сместа е обработена с разредена солна киселина в из-
лишък, при което се отделил безцветен газ с маса 0,6 g.
А) Определете молното отношение на металите в изходната смес.
Б) Изчислете обема на NO2 (при температура 0 °С и налягане 105 Pa), който
ще се отдели при взаимодействие на другата половина от сместа с концентри-
рана азотна киселина.
ЗАДАЧА 18 При анализ на веществото X е установено, че се състои от елементи-
те натрий, кислород и сяра, a масовите им части са – w(Na) = 32,39% и
w(S) = 22,54%. Oтносителната молекулна маса на Х е 142.
При смесването на 200 mL разтвор на веществото X с масова част
w(A) = 10,22% (ρ = 1,105 g/cm3) с 200 cm3 разтвор на калциев дихлорид с мол-
на концентрация c(CaCl2) = 0,5 mol/L се образува бяла утайка.
А) Определете емпиричната формула на веществото X и наименованието
му.
Б) Изразете с молекулно и с йонни уравнения взаимодействието между раз-
творите на X и калциевия дихлорид.
В) Изчислете масата на получената при смесването на двата разтвора утайка.
Величини и зависимости 19
4 РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА
НОВИ ЗНАНИЯ ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ПЛАН НА УРОКА
„Ние сме звезден прах.“ 1. Химичните елементи във

Карл Сейгън, 1990 Вселената
2. Състав на атмосферата
Химичните елементи във Вселената 3. Състав на хидросферата
При възникването на Вселената в резултат на 4. Състав на литосферата
Големия взрив са се образували водородни и хе- 5. Геохимия и биогеохимични
лиеви ядра. цикли
Най-разпространеният химичен елемент във
Вселената е водородът. Той е основното гориво за ядрения синтез, който се из-
вършва във вътрешността на звездите. При изключително високи температури
и налягания водородни атоми се сливат и се получава хелий. При тази реакция
се отделя огромно количество енергия, която поддържа този процес в продъл-
жение на милиарди години. От тези два елемента чрез термоядрен синтез се об-
разуват ядра на по-тежки елементи. При „горенето“ на хелий се получават 12C
и 16O, отделя се огромно количество енергия. Повишаването на температурата
е предпоставка за извършване на ядрени реакции с участието на по-тежки ядра.
Синтезират се елементите от титан до мед. Най-тежките ядра, при образуването
на които се отделя енергия са тези на желязото. Образуването на ядра с по-голян
брой протони е резултат на ендотермични процеси.
Масивните звезди, след като изчърпят горивото си експлодират и част от ма-
терията на ядрата им се разпръсква в междузвездното пространство
В Слънцето се синтезира основно хелий. Освен директното сливане на во-
дородни ядра хелий се получава и чрез други ядрени реакции, при които се об-
разуват и разпадат атоми на по-тежки елементи. Един такъв път е CNO цикъ-
лът, в който се образува кислород. Този цикъл се извършва в 0,04% от времето
в Слънцето, а кислородът, който се получава, се разпада в следващи етапи.
Слънчевата система е една от многото планетни системи в галактиката Мле-
чен път. Тя се е образувала от същия газово-прахов облак, от който се е за-
родило Слънцето. Слънцето се състои от водород (71%), хелий (27%) и малко
други по-тежки елементи (2% – Fe, O, C, N, Ne, Si, Mg и други).
Поради голямятя си маса Слънцето има голяма гравитационна сила – около
него се въртят планетите и техните спътници, астероиди, комети и космически
прах. Планетите от Слънчевата система са вътрешни (от земен тип) и външни
(планети-гиганти). Вътрешните планети (Меркурий, Венера, Земя, Марс) са
сравнително малки, плътни, изградени от скално вещество. Различават се съ-
ществено по размери, маса, атмосфера, температура и др..
Земята е уникална като планета – притежава богата на кислород атмосфера,
преобладаваща част от повърхността º е заета от вода, характеризира се с го-
лямо разнообразие на вещества и енергия.

Вселената не е хомогена – изградена е от едни същи елементи, но разпреде-
лението им в отделните º части е различно.
Разпространението на един химичен елемент в дадена среда се изразява
като отношение между броя на неговите ядра и броя на ядрата на друг атомен
елемент. В качеството на еталон в избран силицият – за единица се приема 106
силициеви атома.
Във Вселената на второ място по разпространение е хелият (около 10%).
Следват елементите O, C, N, Si, mg, Ne, Fe. Преобладат леките елементи (из-
лючение правят Li, Be и B).
Състав на атмосферата
Атмосферата на Земята представлява смес от газове, вода в три състояния
и различни по големина твърди частици. Въздушната обвивка на Земята е с
обща маса 5,15.1015 t и във височина се простира на около 1000 km от земната
повърхност.
В атмосферата се наблюдават няколко слоя, разделени от преходни пау-
зи. Около 2/3 от масата на атмосферата се намира в тропосферата. Това е
най-близкият до земната повърхност въздушен слой с дебелина 8 – 10 km (при
полярните области) и 16 – 18 km (в екваториалната област). В нея се формират
времето и климата. Следващият слой на височина до около 50 km е стратосфе-
рата. Между тропосферата и стратосферата се намира тропопаузата. Най-ва-
жният компонент за стратосферата е озонът – на височина между 20 – 35 km се
намира „озоновия“ слой, предпазващ Земята вредните ултравиолетови лъчи.
В следващите слоеве – мезосфера, термосфера, екзосфера – съдържанието
на химични елементи е незначително.
Въздухът е смес от азот, кислород, аргон и още около 15 газа. Има постоя-
нен химичен състав, който се задържа до около 100 km височина. В табл. 4-1
е представен състава на въздуха.
Таблица 4-1
Компоненти на атмосферата Обемна част φ %
азот 78,084
кислород 20,946
аргон 0,9340
неон 0,001818
хелий 0,000524
криптон 0,000114
метан, ксенон, водород и др. около 0,04
водна пара 0,11
въглероден диоксид 0,033
Разпространение на химичните елементи 21

Азотът има най-голяма обемна част в атмосферата. Средната молекулна
маса на въздуха е много близка до тази азота, а именно – около 28,9.
Кислородът е вторият по разпространение газ в атмосферата, Озонът –
алотропна форма на кислорода има много малки концентрации в тропосферата,
но концентрацията му се увеличава в стратосферата. В озоновия слой концен-
трацията му е между 0,0002 и 0,0008 обемни процента.
Въглеродният диоксид и водните пари са променли компоненти на въздуха.
Въглеродният диоксид се отделя в атмосферата в резултат на биогенни, абио-
генни и антропогенни процеси. Делът на въглероден диоксид от дейността на
човека постепенно нараства от индустриалната революция насам и в наши дни
тя е основен фактор за съдържанието му в атмосферата.
Хелият се получава при α-разпад. Втечнен, той е ценен като криогенна течност
в съоръжения, които ползват мощни магнити и свръхпроводници – ускорители на
елементарни частици, апарати за ядрено-магнитен резонанс. Поради малката си
атомна маса той не се задържа от земната гравитация и всеки ден Земята губи
около 4 тона хелий, достатъчно за напълването на около 2 900 000 балона.
Много от газовете в атмосферата се използват в практиката. Те се добиват
чрез обработка на въздуха – въздухът се изсушава, втечнява и компонентите
му се разделят чрез дестилация.
Аргонът е нетоксичен, без цвят и мирис, но в затворени помещения може да
се окаже опасен, а дори смъртоносен.
Под влияние на антропогенни фактори се наблюдава изтъняване на озоно-
вия слой, възникване на парников ефект, образуване на смог и др. Метанът,
водните пари и въглеродният диоксид са парникови газове.
Състав на хидросферата
Хидросферата е водната обвивка на Земята и включва световния океан, по-
върхностни води (реки, езера, блата, ледници), подземни води, както и водата
в атмосферата и биосферата. Водата се среща в природата в твърдо, течно и
газообразно състояние. В нея се разтварят много соли, газове (O2, N2, CO2,
H2S), инертни газове. Всички природни води са свързани помежду си и са в
непрекъснато движение. Върху състава на речните и океански оказват влияние
много фактори. В табл. 4-2 е представено съдържанието на йоните на някои
елементи в океанската и в речната вода.
Таблица 4-2
Елемент Na Mg Ca K Sr Cl S (SO2– –
4 ) C (в CO 3) Br
Океанска и
морска вода 468 53,1 10,3 10,2 0,09 546 28,2 2,39 0,84
(mmol.kg–1)
Речна вода
0,26 0,17 0,38 0,07 -- 0,22 0,11 0,96 –
(mmol.kg–1)

Общото съдържание на разтворени вещества в океанската и морската вода
е много по-голямо, отколкото в речната вода. В океанската вода най-голяма
концентрация имат йоните Na+ и Cl–, а в речната – Ca2+ и HCO32–. Водата се
използва в промишлеността като охладител и като суровина.
Състав на литосферата
Земята като планета е съставе- Таблица 4-3
на от ядро, мантия и земна кора. Елемент Масова част , % Молна част, %
Ядрото се е обособило в ранния O 47,2 58,0
етап от развитието на планетата
Si 27,6 20,0
и съдържа желязо, никел, сяра,
кислород. Мантията заема около Al 8,8 6,6
83% от обема на Земята. Тя е не- Fe 5,1 2,0
еднородна и в нея се обособяват Ca 3,6 2,0
слоеве без отчетливи граници. В
Na 2,64 2,4
горната част на мантията се нами-
ра астеносферата – пластичен слой K 2,60 1,4
зелено вещество. Земната кора е Mg 2,10 2,0
най-външната твърда обвивка на
Ti 0,65 0,25
Земята, изградена от различни ска-
ли, скалите от минерали. В табл. H 0,15 3,0
4-3 са посочени най-разпростране- С 0,10 0,15
ните елементи в земната кора.
В състава на земната кора преобладават 8 елемента. Най-разпространени са
O, Si, Al, Fe. Елементите калций, натрий, калий и магнезий имат близки масови
числа.
Геохимия и биогеохимични цикли
Науката, която изучава химичния състав на Земята, разпространението в
нея на химичните елементи и на техните стабилни изотопи, закономерностите
на разпространението им, тяхното съчетание и миграция, се нарича геохимия.
Тя възниква като самостоятелна наука в началото на XX век, а за нейн осно-
воположник се счита В.И. Вернадский. За обособяването º като наука зна-
чение имат изследванията на редица учени – химици, физици, минеролози и
т.н. Количественото разпространение на елементите в земната кора за първи
път изчислява Ф.У. Кларк. В негова чест с термина кларк (кларки) се означа-
ва средното съдържание на даден химичен елемент в земната кора. В земната
кора преобладават леките атоми – с малък и четен брой протони и неутрони.
Според В. И. Вернадский химичните елементи се разделят на шест геохи-
мични групи (табл. 4-4).

Таблица 4-4
Състав Брой % от общия брой % от общата маса
Група
на групата елементи атоми (92 %) в земната кора
Благородни He, Ne, Ar,

5 5,44 5.10–4
газове Kr, Xe
Ru, Rh, Pd,

Благородни
Os, Ir, 7 7,61 5.10–6
метали
Pt, Au
H,(Be), B, C, N,
Циклични O, F, Na, Mg, Al,
44 47,82 99,8
елементи Si, P, Cl, K, Ca,
Ti, V и др.
Li, Sc, Ga,

Разсеяни Br, Rb, Y, 11 11,95 5.10–2
елементи (Nb), In, I,
Cs, Ta
Силно Po, Rn, Ra,

радиоактивни Ac, Th, 7 7,61 5.10–3
елементи Pa, U
La, Ce, Pr,

Редкоземни
Nd, Pm, Sm, 15 16,30 5.10–2
елементи
Eu и др.
За живите организми важно значение има миграцията на елементите.

Преминаването на даден елемент между земната кора, хидросферата и атмос-
ферата се описва като геохимичен цикъл. Често се заменя с понятието биоге-
охимичен цикъл, тъй като важня роля имат живите организми. В наше време
човешкият фактор оказва силно влияние върху миграцията на елементите, кое-
то поражда множество екологични проблеми.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Освен постоянните компоненти в атмосферата се съдържат и други газове в

много малки количества (под 1 ppm). Въпреки че са в незначително количество
те оказват влияние върху околната среда. Дайте пример за такива газове, които
причиняват киселинни дъждове или засилват парниковия ефект.
2. Част от хидросферата са и солените басейни – водни площи, които не се оттичат
и в тях се натрупват различни соли. В таблицата е представено съдържанието на
йоните на халогенни елементи в японски солени басейни.
Концентрация (mg.L–1)
Йон
Накаджо Ниигата Минами-Канто
Cl– 19 290 14 000 19 900
Br– 107 90 160

I– 67 40 110
Води, в които концентрацията на I– е по-голяма от 100 mg.L–1, са подходящи за
добив на йод. Кое от езерата е подходящо за добив на йод?
Колко йод годишно може да се добива от езерото, ако дневно се преработват по
225 000 m3 вода?
3. Потърсете информация и обяснете защо елементите от третата група според
класификацията на В. И. Вернадский са циклически?
4. Какво се разбира под кръговрат на веществата и по биогеохимичен цикъл?
5. Потърсете информация за разпространението на дадените метали и попълнете
таблицата.
Метал Самородно състояние Собствена руда Следи в други руди
Платина
Злато
Сребро
Мед
Желязо
Цинк
Хром
Манган
Паладий
Европий

5 ХАРАКТЕРИСТИКА НА ХИМИЧНИТЕ
ПРЕГОВОР ЕЛЕМЕНТИ. ВИДОВЕ ПЛАН НА УРОКА
Понятието химичен елемент търпи развитие с 1. Характеристика на химич-

откриването на важни закономерности в наука- ните елементи
2. Класификация на химичните
та. Според атомно-молекулната теория химичният
елементи
елемент е съвкупност от атоми с определена атомна
маса и еднакви свойства, които обуславят мястото
му в Периодичната таблица. Всеки отделен атом или йон на даден химичен
елемент е представител на този химичен елемент.
Според теорията за строежа на атома химичният елемент е съвкупност от
атоми с еднакъв брой протони.
С откриването на голям брой химични елементи се налага необходимост-
та от тяхното систематизиране, което успешно се постига със създаването на
Периодичната таблица. Като се използва информацията, която се съдържа в
Периодичната таблица за всеки химичен елемент, въз основа на Периодичния
закон може да се направи обосновано предположение за вида на простите ве-
щества и химичните съединения на даден елемент.
Характеристика на химичните елементи
В табл. 5-1 е даден алгоритъм за характеризиране на химичен елемент.
Таблица 5-1
Алгоритъм на характеризиране
Химичен елемент
на химичен елемент
Наименование на елемента и химичен сяра, S
знак
Място на елемента в Периодичната таб- Z = 16, следователно съдържа 16р+ в
лица – пореден номер, група, период атомното ядро и 16е– в електрона в елек-
тронната обвивка
3-ти период – електронната обвивка
съдържа 3 електронни слоя
16 (VIA) група – има 6 електрона във
външния електронен слой
Разпределение на електроните по слоеве, S 1s22s22p63s23p4 – основно състояние
подслоеве и атомни орбитали (електрон- Възможни са възбудени състояния
ни конфигурации) – означаване на ос- S* 1s22s22p63s23p33d1
новно и възбудено състояние на атомите S* 1s22s22p63s13p33d2
с енергетична диаграма и електронна
формула
Вид на елемента според електронната р-елемент
конфигурация

Валентност, обяснена чрез броя на ва- Променлива валентност – II, IV, VI
лентните електрони в основно и възбуде- Причината е различният брой на единич-
но състояние ните електрони в основно и във възбуде-
но състояние.
Характерни степени на окисление –2, +4 и +6
Свойства на атома – атомен радиус, Малък атомен радиус и високи стойности
йонизационна енергия (I), електронно на I, F, χ. В сравнение с фосфора, който
сродство (F), електроотрицателност (χ). е от 15 група на Периодичната таблица,
е по-силен окислител, а в сравнение с
хлора (17 група) – по-слаб окислител.
Редукционна и/или окислителна актив- При химични реакции се проявява
ност по-скоро като окислител, защото лесно
приема 2е– и се превръща в S2–-йон с
устойчив външен електронен слой на
инертния газ аргон.
Вид на простото вещество, на оксида, Образува просто вещество неметал, ки-
хидроксида или оксокиселини селинни оксиди и оксокиселини.
Класификация на химичните елементи

Най-старата класификация на химичните елементи е направена от Берце-
лиус през XIX век, който ги разделя на метали и неметали. Съвременната кла-
сификация на химичните елементи се основава на строежа на електронната
обвивка на атомите, количествените им характеристики и химичното подобие.
На фиг. 5-1 е представено мястото в Периодичната таблица на видовете
химични елементи според строежа на атомите им.
Определете мястото на различните видове химични елементи в Периодич-
ната таблица.
Валентните електрони на атомите на s-елементите се намират на ns-орбитала.
s-елементи
1A 8A
p-елементи
1s 2A 3A 4A 5A 6A 7A 1s
2s 2p
d-елементи
3s 3B 4B 5B 6B 7B 8B 1B 2B 3p
4s 3d 4p
5s 4d 5p
6s 5d 6p
7s 6d 7p
Фиг. 5-1. Класификация на f-елементи

химичните елементи спо- 4f
ред строежа на електрон-
5f
ната обвивка
Характеристика на химичните елементи. Видове 27

Това са елементите от 1 и 2 група на Периодичната таблица. Те се характери-
зират с ниски стойности на I, F, χ, голям атомен радиус и ясно изразени редук-
ционни свойства, които се засилват с увеличаване на поредния номер в групата.
Какъв вид прости вещества, хидриди, оксиди и хидроксиди образуват s-еле-
ментите?
Какви типични химични свойства проявяват простите вещества на s-еле-
ментите?
При р-елементите валентните електрони се намират на nр-подслоя, който
постепенно се запълва от 1 до 6 електрона. Електронната конфигурация на
външния слой е ns2np1–6. Тези елементи се намират от 13 до 18 група на Пери-
одичната таблица. Повечето р-елементи имат променлива валентност и различ-
ни както по знак, така и по числена стойност степени на окисление.
Кои са характерни за въглерод?
Неметални свойства проявяват р-елементите с малък атомен радиус и голям
брой р-електрони. Метални свойства, по-слабо изразени от тези на s-елементи-
те проявяват р-елементи с по-малък брой електрони във външния електронен
слой и по-голям атомен радиус. Те се намират по линията B-At в Периодичната
таблица.
Какви вещества – метали или неметали образуват елементите по линията
B-At в Периодичната таблица?
Вече са определени и приети наименованията и означенията на p-елементи-
те от седми период. Това са елементите с атомни номера от 113 до 118:
113 Nh (Nihonium) нихоний 116 Lv (Livermorium) ливърморий
114 Fl (Flerovium) флеровий 117 Ts (Tenessium) тенес
115 Mc (Moskovium) московий 118 Оg (Ogenesson) оганесон
При елемента оганесон 7p подслой е завършен.
Химичните елементи, при които се изгражда (n-1)d – подслоя, който се за-
пълва с 1 до 10 електрона, се наричат d-елементи с електрони от 1 до 10. Елек-
тронната конфигурация на външния и на предпоследния слой е (n – 1)d1:10 ns2(1).
Те съставят от 3 до 12 групи в Периодичната таблица и се наричат преходни
елементи, защото се намират между блоковете на s- и p-елементите. d-елемен-
тите проявяват различни степени на окисление, но винаги положителни.
Химичните елементи, при които се изгражда f-подслой, се наричат f-еле-
менти.Запълва се с електрони от 1 до 14. Електронната им конфигурация е
(n – 2)f1:14(n – 1)d10ns2. Те са изнесени под Периодичната таблица и образуват
редовете на лантанидите и актинидите.
ЗАДАЧА 1 Като използвате алгоритъма за характеризиране на химични елемен-
ти, направете характеристика на елементите натрий и хлор.
ЗАДАЧА 2 Сравнете редукционните свойства на калий K и калций Ca, като се
основавате на строежа на електронната обвивка и закономерностите в измене-

нието на атомните свойства на I, F, χ.
ЗАДАЧА 3 Направете сравнителна характеристика на р-елементите Al и Br, като
попълните таблицата.
Характеристика Алуминий Бром
Вид на елемента
Електронна конфигурация на
валентния слой
Брой
валентни електрони
Валентност
и степени на окисление
Качествена оценка
на I, F, χ
Активност на елемента
Вид на простото вещество
Вид на оксида
и хидроксида
ЗАДАЧА 4 Неизвестен двувалентен метал Е се разтваря в разредени киселини и
в концентрирани алкални основи. При взаимодействието на проба от него с
маса 9,75 g с излишък на концентрирана азотна киселина се отделя газ с обем
6,72 dm3 (измерен при температура 0 °С и налягане 105 Ра).
А) Кой е металът?
Б) Определете мястото на елемента в Периодичната таблица и изразете
електронната конфигурация (чрез електронна формула и енергетична диагра-
ма) на атомите му в основно състояние и на съответния йон.
В) Определете вида на елемента според строежа на атомите му.
Г) Определете валентността и степента на окисление на елемента.
Д) Изчислете обема (cm3) на азотната киселина с масова част
w(HNO3) = 63,72% и плътност ρ = 1,385 g/cm3, необходима за пълното разтва-
ряне на метала.
Характеристика на химичните елементи. Видове 29

ТЕМА 2.
ВЕЩЕСТВА НА S-ЕЛЕМЕНТИ
В тaзи тема ще се запознаете с:

zz най-разпространения във Вселената елемент – водород
zz водата – като универсален разтворител и съединение
с уникални свойства
zz хидридите като редуциращи агенти
zz най-типичните метали, които се страхуват от водата,
и тяхното значение за живота и практиката
6
НОВИ ЗНАНИЯ ВОДОРОД ПЛАН НА УРОКА
За първи път водородът е установен от Роберт 1. Място в Периодичната

Бойл, който забелязал, че при взаимодействието таблица (система) и
строеж на атома
на желязо с разредена H2SO4 се отделя газ, кой-
2. Просто вещество на
то гори. Латинското наименование на водорода – елемента водород
hydrogenium, е предложено от Антоан Лавоазие и е 2.1. Строеж и физични свой-
съставено от думите хидро – вода и генао – раждам. ства
Място на водорода в Периодичната таблица 2.2. Химични свойства
2.3. Разпространение, получа-
и строеж на атома
ване и употреба
Атомът на водорода е най-простият атом. Той е 3. Съединения на водорода
елемент с атомен номер 1 и има електронна кон- 3.1. Вода
фигурация 1s1. По своята конфигурация водородът 3.2. Водороден пероксид
формално е електронен аналог на елементите от 1 3.2. Хидриди
(ІА) група, което определя някои сходни свойства
между тях. И алкалните метали, и водородът са редуктори и проявяват +1 сте-
пен на окисление. В същото време те имат и доста различия. Йонизационната
енергия на водорода е няколко пъти по-голяма от йонизационната енергия на
алкалните елементи. При обикновени условия водородът е газ, а алкалните ме-
тали – твърди вещества.
Водородът проявява и някои сходства с елементите от 17 (VІІА) група на
Периодичната таблица. Подобно на халогенните елементи, и на водорода не
достига един електрон за достигане устойчивата конфигурация на благород-
ните газове. Водородът също като халогените може да проявява -1 степен на
окисление и да бъде и окислител. Водородът прилича на някои от халогените
по двуатомната си молекула и състоянието си.
От казаното дотук е видно, че водородът няма истински аналози и е по-
добре да се изучава самостоятелно, вместо в 1 или 17 група.
Природният водород е смес от изотопите протий (лек водород) – 11Н, деуте-
рий (тежък водород) – 12Н(D) и тритий (свръхтежък водород) – 13Н(Т). IUPAC
допуска използването на символите D и Т за деутерий и тритий. Протият не
съдържа неутрон и масата му е 1,008, деутерият съдържа един неутрон и маса-
та му е 2,015 и тритият има два неутрона и маса 3,017. В естествената смес от
изотопи масовата част на протия е 99,985%, на деутерия – 0,015%, а тритият
присъства като следи. Ядрата на протия и деутерия са стабилни, тритият е нес-
табилен и е β-радиоактивен, периодът му на полуразпад е 12,46 години.
Просто вещество на елемента водород
Строеж и физични свойства. Водородът образува двуатомни молекули
Н2. Дължината на връзката Н–Н е 0,074 nm, а енергията º е 436kJ/mol. Поради
това едва над 4000 ºС около 65% от молекулите се разпадат на атоми.
Водород 31
При обикновени условия молекулният водород е стабилен, безцветен газ,
без вкус и мирис. Той е най-лекия газ – около 14,5 пъти по-лек от въздуха.
Притежава най-голямата топлопроводност от всички газове – 7 пъти по-голяма
от тази на въздуха. Водородът се разтваря малко във вода – 2 обема водород се
разтварят в 100 обема вода, малко се разтваря и в неполярни органични разтво-
рители. Разтваря се добре в твърди метали, особено такива с незапълнени d- и
f-орбитали – 1 обем паладий разтваря до 700 обема водород.
Между молекулите на водорода действат слаби междумолекулни сили, кое-
то се дължи на неполярните молекули и слабата им поляризуемост. Това опре-
деля много ниските стойности на температурите на топене и кипене (–259,1 °С
и –252,6 °С).
Химични свойства. Химичната активност на водорода се определя от здра-
вата химична връзка и голямата º енергия. Затова реакциите, в които участва
водородът, се характеризират с висока активираща енергия. В съединенията
си водородът може да проявява +1 и –1 степен на окисление. С изключение на
флуор водородът взаимодейства с всички други прости вещества при загрява-
не. Взаимодействието с флуор протича с взрив дори при температурата на теч-
ния въздух, смес от Н2 и Cl2 взаимодейства при осветяване, а взаимодействи-
ето с бром протича при загряване. С кислород реакцията започва при 400 °С,
а смес от водород и кислород в отношение 2 : 1 при запалване се взривява и се
нарича „гърмящ газ“. С азот взаимодействието протича при повишена темпе-
ратура и налягане и в присъствие на катализатор, което е промишлен метод за
получаване на амоняк.
Изразете с уравнения взаимодействието на водород с Br2, O2, N2 и С. Опре-
делете редуктора и окислителя.
Като редуктор водородът взаимодейства при загряване и с редица метални ок-
сиди (с изключение на оксидите на активните метали) и отнема кислорода от тях.
Cu2O(s) + H2(g) t° 2 Cu (s) + H2O(l)
GeO2(g) + H2(g) t° Ge(s) + 2 H2O(l)
Промишлено значение имат и редица каталитични процеси с участието на
водород.
Ni, t°, p
CO(g) + 2 H2(g) Cu/Zn CH3OH (g) HC ≡ CH(g) + 2 H2(g) C2H6(g)
Окислителните свойства на водорода са много по-слабо изразени. Срод-
ството на водорода към електрона не е голямо, поради което образуването на
хидриден йон Н– се осъществява само при взаимодействие с алкални и алкало-
земни метали.
Изразете взаимодействието на натрий и калций с водород с подходящи
уравнения.
Атомният водород (in statu nascendi) е много по-реакционноспособен от моле-
кулния. Такъв водород се получава при електролизни процеси, при разпадане на
водород в резултата на електричен заряд, при прекарване на струя водород през

зоната на волтова дъга. При взаимодействието на метали с киселини също се
получава атомен водород, който има по-дълъг живот, тъй като водните молекули
забавят рекомбинацията на водородните атоми. При такива условия водородът
лесно редуцира арсенови съединения на арсеноводород, MnO4– до Mn2+, Fe3+ до
Fe2+, нитрити до амини. Атомният водород (Н.) е най-простият и много активен
радикал, който участва в редица верижни реакции – с хлор, кислород, сяра.
Изразете с уравнение редукцията на нитробензен с насцентен водород.
Разпространение, получаване и употреба. Водородът е най-разпрос-
траненият елемент във Вселената. Той съставя основната маса на Слънцето
и звездите, като в ядрата им протичат термоядрени реакции с участието на
водород, при което се отделя огромно количество енергия. На Земята той се
среща в горните слоеве на атмосферата – височина над 100 km. Във вид на
съединения водородът изгражда хидросферата, влиза и в състава на литос-
ферата под формата на силикатни и хидроксидни минерали, а в състава на
въглеводородите е основна част на природния газ и нефта. Масовата му част
в земната кора е 0,88%, а по разпространението си на Земята е на девето
място. Водородът е един от петте биогенни елемента – С, Н, О, N, S, които
изграждат растителния и животинския свят.
Лабораторните методи за получаване на водород се основават на взаимо-
действието на метали като Zn и Fe с разредени киселини, а също и взаимо-
действието на алкални метали с вода, алуминий с алкална основа, както и на
алкални алкалоземни хидриди с вода.
Zn(s) + H2SO4(aq) ZnSO4(aq) + H2(g)
CaH2(s) + 2 H2O(l) Ca(OH)2(aq) + 2 H2(g)
Промишлените методи за получаване на водород са разнообразни:
1) Газификация на въглища – пропускане на водна пара през нажежени въ-
глища:
C(g) + H2O(g) 1000 °C CO(g) + H2(g) ∆H0298 = 131,3 kJ/mol
При това взаимодействие се получава т. нар. воден газ, който съдържа око-
ло 40% СО и 50% Н2. При дълбоко охлаждане (–190 °С) се отстранява СО и се
получава водород, но това оскъпява метода.
2) Конверсия на метан:
CH4(g) + H2O(g) 800 °C, Ni CO(g) + 3 H2(g) ∆H0298 = 214 kJ/mol
3) Електролиза на разтвор на калиева основа с платинови електроди или
подкиселена вода с платинови електроди. Протичат следните реакции:
Катод: 2 Н2О + 2е– Н2 + 2 ОН–
Анод: 2 ОН– – 2е– Н2О + О (О2)
Деутерият се получава при електролиза на тежка вода (D2O), а тритият –
при ядрената реакция:
6 1 4 3
3 LI + 0 n 2 He + 1 H
Водородът има разнообразни области на приложение. В химическата про-
Водород 33
мишленост големи количества водород се използват за получаване на амоняк,
но също и метанол, солна киселина, за хидрогениране на растителни мазнини,
очистване на нефта от серни съединения, за редукция на метални оксиди и за
създаване на редукционна атмосфера. Като най-лек газ водородът се използва
за пълнене на балони в метеорологията. Течният водород, заедно с кислород,
се използва като ракетно гориво.
Деутерият и тритият се използват като белязани атоми за проследяване ме-
ханизма на химичните реакции, а също и в термоядрения синтез.
Съединения на водорода
Вода. 3/4 от земната повърхност е покрита с вода. Приблизително 97% от
цялото количество се падат на солената вода – в моретата и океаните. Оста-
налите 3% са сладка вода, като голяма част от нея е в ледниците, а по-малката
част е в реките и езерата. В растителните и животинските организми също се
съдържа голямо количество вода.
Строеж. Водата проявява някои особени физични свойства. Особено раз-
лични са физичните º свойства в сравнение с тези на водородните съединения
на елементите от 16 (VІА) група на Периодичната таблица (табл. 6-1).
Таблица 6-1
Свойства H2O H 2S H2Se H2Te
Температура на топене, °С 0,00 – 83 – 64 – 57
Температура на кипене, °С 100,00 – 60,2 – 42 – 1,8
Различията в свойствата на водата и водородните съединения на другите
елементи от 16 групасе обясняват със строежа на молекулата й, както и на
междумолекулните взаимодействия.
Кислородният атом в молекулата на водата е в sp3-хибридно състояние. С
две от хибридните орбитали се образуват σ-връзки с водородните атоми, а на
другите две орбитали се намират двете неподелени електронни двойки. Ъгълът
е деформиран в сравнение с правилния тетраедър и в молекулата на водата той
е 104°28′. Химичната връзка О–H в молекулата на водата е ковалентна и силно
полярна, което се дължи на притеглянето на общите електрони към по-силно
електроотрицателния кислороден атом. Mолекулата на водата е полярна (ди-
пол) и тя се характеризира с голяма стойност на диполния момент. Между по-
лярните водни молекули се образуват водородни връзки, които са причина за
високите стойности на физичните константи.
Изразете и обяснете образуването на водородните връзки между водните
молекули.
Физични свойства. Чистата вода е прозрачна, безцветна течност, без вкус
и мирис, с високи температури на топене и кипене. Плътността º е най-висока
при 3,98 °С. При 0 °С ледът е с по-малка плътност от течната вода и плува по

водната повърхност. Това се обяснява със структурата на кристалната решетка
на леда. Тя е молекулна като всяка водна молекула и е свързана с четири други
под формата на тетраедър. Кислородните атоми формират шестоъгълни пръс-
тени, като всеки кислороден атом образува две ковалентни и две водородни
връзки. Тази ажурна структура на леда обуславя по-малката му плътност от
тази на водата.
Водата е универсален разтворител. Тя е добър разтворител на вещества с
йонна кристална решетка и с полярни молекули. Това е възможно, тъй като
се образуват водородни връзки между полярните молекули на водата и йони-
те или молекулите на разтворените вещества. Образува се хидратна обвивка
около йоните и молекулите. Броят на водните молекули в хидратната обвивка
зависи от радиуса и заряда на йона и от природата на молекулите. Най-богата
хидратна обвивка се образува около йони с малък радиус и висок електричен
заряд – Li+, Be2+, Mg2+, Al3+.
В някои случаи хидратната обвивка се запазва и в твърдото вещество се
образуват кристалохидрати. Водните молекули обикновено са координирани
около катиона, но в някои случаи кристалната решетка е от водните молекули,
а йоните са разположени в празнините. Примери за кристалохидрати са гипс
CaSO4 . 2H2O, син камък CuSO4 . 5H20, глауберова сол Na2SO4 . 10H2O, зелен
камък FeSO4 . 7H2O, английска сол MgSO4 . 7H2O, стипца KAl(SO4)2 . 12H2O.
Хидратираните катиони на d- и f-елементите, както и хидратираните киселинни
аниони на d-елементите са оцветени, което е причина и за цвета на кристало-
хидратите.
Към хидратите спадат и т.нар. клатрати (от лат. clatratus – затворен). При
тях в кристалната решетка на леда са затворени молекули на газове или летли-
ви течности – Cl2 . 6H2O, Xe . 6H2O.
Химични свойства. Степента на електролитна дисоциация на водата е мно-
го малка. При 25 °С само една от около 109 молекули се е разпаднала на йони:
Н2О  Н+ + ОН–. Образуваният протон взаимодейства с молекула вода,
образувайки Н3О+:
Н2О + Н+ Н3О+. Степента на дисоциация на водата нараства с увели-
чаване на температурата.
Поради полярността на молекулата водата проявява голяма реакционна спо-
собност. Тя може да бъде окислител, редуктор или да участва в реакции без
изменение в степента на окисление на елементите в състава º.
Водата взаимодейства с редица прости вещества при обикновени условия –
Na, K, Ca, или при загряване – Al, Fe, C, при което водата ги окислява.
Изразете взаимодействието на К, Al и С с вода. Определете окислителя и
редуктора.
Водата се окислява от атомен кислород и флуор.
Н2О(l) + О(g) Н2О2(l) 2 H2O(l) + 2 F2(g) 4 HF(l) + O2(g)
Водород 35
Изразете електронните уравнения за тези процеси.
С хлор, бром и йод водата участва в процеси на диспропорциониране, при
което се получават две киселини – НХ и НХО.
Cl2(g) + H2O(l) HCl(aq) + HClO(aq)
При обикновени условия около 50% от разтворения хлор участват във взаимо-
действието, но при бром и йод равновесието е изтеглено в по-голяма степен към
изходните вещества.
Водата реагира с някои оксиди. При взаимодействие с метални оксиди се по-
лучават основни хидроксиди поради голямата енергия на образуване на хидро-
2–
ксидния йон: О(s) + Н+(aq) –
ОН(aq) (ΔН = –2880 kJ.mol–1). С киселинните
оксиди се получават оксокиселини. С някои от тези оксиди (CO2 и SO2) водата
реагира само с част от оксида, а другата остава хидратирана в разтвора.
Изразете с уравнения гасенето на вар и получаването на газирани напитки.
Водата взаимодейства с различни соли, при което се осъществяват хидро-
лизни процеси.
PCl3(s) + 3 H2O(l) H3PO3(aq) + 3 HCl(aq)
Al4C3(s) + 12 H2O(l) 4 Al(OH)3(s) + 3 CH4(g)
Na2S(aq) + 2 H2O(l) 2 NaOH(aq) + H2S(aq)
Изразете с подходящи уравнения хидролизата на CuSO4 и K2CO3.
Поради наличието на неподелени електронни двойки при кислородния атом
водата участва като лиганд в редица координационни съединения.
При някои реакции водата е катализатор.
Изразете с уравнение взаимодействието на алу-
миний с йод, което протича при катализатор вода.
Водороден пероксид. Чистият водороден пероксид
Н2О2 е вискозна течност със синкав цвят и неприятна
миризма. Плътността му е по-голяма от тази на водата, 101,9°
а температурите му на топене и кипене са съответно
–0,43 °С и 150,2 °С.
Строежът на молекулата може да бъде представен
като на фиг. 6-1. 111,5°
Молекулата е ъглова и в газова фаза ъгълът се оп-
ределя от отблъскването на електронните двойки от Фиг. 6-1. Водороден пероксид
връзките и неподелените двойки при кислородните
атоми. В течна и твърда фаза се образуват водородни връзки между молекули-
те и това води до намаляване на ъгъла между равнините до 90,2°.
Чистият водороден пероксид е относително устойчив. Разлагането му (дис-
пропорциониране до вода и кислород) се ускорява от редица фактори – загря-
ване, облъчване със светлина, присъствие на MnO2, йони на тежки метали (Pt,
Ag) и др. Затова пероксидът се съхранява в непрозрачни, обикновено пласт-
масови бутилки, като се добавят инхибитори на процеса на разлагане – сали-
цилова, барбитурова киселина, карбамид.

Междинната степен на окисление на кислорода (–1) определя факта, че Н2О2
проявява както окислителни, така и редукционни свойства.
Водородният пероксид се произвежда под формата на водни разтвори с ма-
сова част на веществото от 30 до 90%. Перхидрол се нарича 30%-ният разтвор.
Концентрираните водни разтвори са взривоопасни.
Водородният пероксид се използва като окислител в ракетни горива, за из-
белване на текстилни материали, хартия, масла, мазнини, в медицината като
кислородна вода.
Хидриди. Съединенията на водорода се наричат хидриди. Бинарни хидриди
образуват почти всички елементи с изключение на благородните газове, пла-
тиновите метали – без Pd, и Ag, Au, Hg, Cd, In, Tl. Най-общо хидридите могат
да се групират въз основа на химичната връзка и биват йонни, ковалентни и
метални хидриди. По-подробно тези съединения ще бъдат разгледани при от-
делните групи елементи, а тук ще бъде направена само обща характеристика.
Йонни хидриди се образуват при взаимодействие на водород с елементи,
чиято електроотрицателност е равна или по-малка от единица. При тях се осъ-
ществява преход на електрон от метала към водорода и се образуват метален
катион и хидриден анион. Такива хидриди образуват елементите от 1 (ІА) и
2 (ІІА) група на Периодичната таблица, (Хидридите на Ве и Mg са ковалентни.)
Йонните хидриди са твърди кристални вещества със състав МН и МН2.
Ковалентни хидриди се образуват при взаимодействие на водород с
по-електроотрицателни от него елементи и образуваната връзка е ковалентна
полярна. При елементи, чиято електроотрицателност е по-голяма от 3 (F, O,
N), химичната връзка е със значителна полярност и такива молекули се асо-
циират чрез водородни връзки помежду си. Когато електроотрицателността на
елементите е между 1,6 и 3, връзката е по-слабо полярна и водородни връзки
не се образуват. Такива са хидридите на въглерода, калая, арсена, антимона.
Ковалентни хидриди образуват всички р-елементи. Молекулите са свързани
със слаби вандервалсови сили и хидридите могат да са газове, течности или
твърди вещества.
Металните хидриди са съединения на водорода с някои d- и f-елементи.
Подобни съединения могат да се разглеждат формално като внедряване на во-
дорода в метала. Това внедряване започва с адсорбция на водорода на повърх-
ността на метала, след което водородните молекули се разпадат на атоми, които
дифундират в кристалната решетка на метала. При определена концентрация
на водорода се образува хидрид. Според други представи преходните елементи
не реагират с водород, но го разтварят в значителни количества. В системата
се създава високо налягане, вследствие на което електроните на водородните
атоми, както и валентните електрони на металите, стават общи.
Металните хидриди са светлосиви или тъмносиви кристални вещества с ме-
тален блясък. Електричните и магнитните им свойства са близки до тези на
Водород 37
металите, което се дължи на факта, че част от електроните на метала не участ-
ват във връзката, остават делокализирани и определят метална проводимост.
Тези хидриди се използват в атомните реактори като забавители, като защитни
материали, като склад за съхранение на водород. Например LaNi5 образува
хидрида LaNi5Н6, който съдържа повече водород, отколкото течният водород.
Някои хидриди се разпадат при загряване и отделят финодиспергиран метал,
който е много реакционноспособен. Това е начин за получаване на метали в
прахообразно състояние.
Координационните хидриди съдържат тетраедричната група [MH4]- (M = B,
Al, Ga), образувана чрез координиране на хидриден йон към ковалентен хидрид:
[AlH3]n + nH– n[AlH4]–
Стабилността на тези хидриди отслабва в реда BH–4 > AlH–4 > GaH–4, тъй
като в този ред намалява способността на ковалентните хидриди да образуват
донорно-акцепторни връзки.
Комплексните йони могат да се свържат с алкални или алкалоземни метали,
при което се образуват координационни съединения от вида Li[BH4], Na[BH4],
Li[AlH4], Na[AlH4]. Те са силни редуктори и като такива се използват в хими-
ческата промишленост, а също и за метализиране на пластмаса.
1. Довършете уравненията на реакциите с участие на Н2, Н2О и хидриди. Опреде-

лете вида на реакциите и ги означете по подходящ начин.
А) Ca + H2O Г) NaH + Cl2 Ж) CuSO4 + H2O
Б) Li + H2 Д) H2S + O2 З) Cl2 + H2
В) CaC2 + H2O Е) C2H4 + H2 И) ZnO + H2
2. Изчислете масата на бистрата варна вода с масова част 23%, която може да се
получи при взаимодействие от 155 g негасена вар. Каква е масата на 30%-ната
азотна киселина използвана за неутрализиране на това количество бистра варна
вода?
3. Изчислете обема на използвания водород (измерен при температура 0 °С и наля-
гане 105 Pa) за получаване на амоняк, който е необходим за получаване на 150 t
амониева селитра.

7 ПОЛУЧАВАНЕ НА ГАЗОВЕ.
ЛАБОРАТОРИЯ ПОЛУЧАВАНЕ НА ВОДОРОД
При редица експерименти се получават вещества в газообразно състояние.
Изучаването на свойствата им изисква да се познават не само химичните про-
цеси, на които се основава получаването им, но и лабораторната „техника“ и
начините за събирането им. Работата с газове изисква изключително внимание
и строго спазване на техниката за безопасност.
Получаване на газове в лабораторни условия – изисквания
и често използвани детайли
Методите, които се използват за лабораторно получаване на газове, се раз-
личават съществено от тези, използвани в промишлеността. Например получа-
ването на амоняк чрез синтез от водород и азот може да се осъществи лабора-
торно, но не се прилага – изисква много сложна опитна постановка, извършва
се бавно и не е съвсем безопасно. Значително по-лесно се получава амоняк от
твърд амониев хлорид и калциева основа. В приложение 2 са посочени най-чес-
то използваните методи за получаване на някои неорганични газове.
За конструиране на апаратури са необходими епруветки, дестилационни
епруветки, дестилационни или облодънни колби, тапи – без отвори или един
(съответно два отвора), газоотводни стъклени тръбички (прави, Г-образни),
каучукови връзки, спиртни лампи (горелки), делителни фунии, по-широки
стъклени тръби и т.н. На фиг. 7-1 са представени някои детайли, които могат
да се използват за получаване на газове.
1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.
Фиг. 7-1. Детайли за получаване на газове

При работа с газове в училище, както и във всяка друга лаборатория, е пре-
поръчително да се работи в камина. Конструирането на апаратурите трябва да
е съобразено със свойствата на използваните и получените вещества. Обик-
новено в тях се включва приемник, който да поглъща излишъка от получения
отровен газ. Работи се с малки количества от веществата.
Унифицирани апаратури за получаване на газоове
според състоянието на веществата
Вещества в газообразно състояние в лабораторни условия се получават
най-често чрез хетерогенни процеси. Апаратурите, използвани за получаване
на газове в лабораторни условия, могат да се унифицират въз основа на това
в какво състояние са изходните вещества и дали е необходимо нагряване.
Получаване на газове. Получаване на водород 39

На фиг. 7-2 е представена схема на опитна постановка
за генериране на газове от твърди вещества (или смеси
от твърди вещества) при нагряване. Може да се използва
за получаване на кислород чрез разлагане на бертолетова
сол или калиев перманганат.
Защо при нагряване на твърдите вещества обикновено
епруветката се закрепва на статива с лек обратен наклон?
Апаратури за генериране на газове от твърдо веще-
ство и друг газ могат да се конструират, като се използват
детайли 4 и 5 (фиг. 7-1). Детайл 4 може да е част от апа- Фиг. 7-2. Получаване на
ратура за получаване на сероводород от сяра и водород, а газове от твърди веще-
детайл 5 – да се използва и при редукция на метален оксид ства (или твърди смеси)
с водород или въглероден оксид.
Различни са вариантите и за генериране на газове от твърдо вещество и
течност със или без нагряване. Възможностите за конструиране на апаратури
са значително повече (особено ако не е необходимо нагряване). Твърдата фаза
се поставя в колба (епруветка) и се затваря с тапа, през която преминава дели-
телна фуния (или делителна фуния и газоотводна тръба). На фиг. 7-3 са предста-
вени някои варианти на апаратури за непрекъснато генериране на газове.
фунийка
газоотводна
тръбичка
щипка
каучукова
връзка
стъклена
тръбичка
подложка с
отверстия
Фиг. 7-3. Лабораторни апаратури с непрекъснато действие за получаване на газове от твърди

вещества и течности
Използването на такива детайли позволява да се контролират процесите,

тъй като могат да се дозират веществата.
Посочете примери за получаване на някои
от известните ви газове с такива апаратури.
В лабораторната практика се използват и
апарати с полуавтоматично действие,
които не е необходимо да се разглобяват
след всеки експеримент, а могат да се из-
ползват многократно. Независимо от раз-
личните конструкторски решения замисълът
е един – отделянето на газ започва, когато се
осъществи контакт между твърдата фаза и
течността. Към този тип се отнасят Кипови-
ят апарат (фиг. 7-4), Нойманов апарат, апа-
рат на Митков и др.
Киповият апарат се състои от две части –
основа и фуния. Основата има долна, полу- Фиг. 7-4. Кипов апарат
кълбовидна част, и кълбовидна част, разде-
лени с мрежа. Кълбовидната част е „реакторът“ – към нея е монтиран и кранът
за изход на получавания газ. Фунията изпълнява функцията на резервоар за
течността. При затворен кран между течността във фунията и твърдата фаза
в основата не трябва да има контакт. При
зареждането на Киповия апарат се спазват
определени правила.
Киповият апарат е по-удобен за работа при
демонстрации, когато трябва по-продължи-
телно време да се осигури чист поток от газ.
Едно от важните направления в лабора-
торната техника е разработването на лабо-
раторни съдове за полумикроексперимент.
Идеята не е нова, но може да се реализира
с други средства, които да са по-лесно дос-
тъпни. На фиг. 7-5 е показан микроаналог на
Киповия апарат.
Фиг. 7-5. Замяна на Киповия апарат с ми-
Събиране на газове кролабораторна техника
Важен момент при получаването на газо-
ве е тяхното събиране и съхранение. При вземане на решение как да се събере
даден газ трябва да се имат предвид неговите свойства. Познати са два основни
метода за събиране на генерираните газове – чрез изместване на въздух и чрез
изместване на вода (фиг. 7-6).

Газът е значи- Газът е
телно по-лек по-тежък от
от въздуха. въздуха.
Събиране на газ чрез изместване на въздух Събиране на газ чрез изместване

(не трябва да взаимодейства с компонентите на вода (реагира с въздуха; има
на въздуха). плътност, близка до тази на въздуха;
не реагира с водата).
Фиг. 7-6. Събиране на газове
Дайте примери за газове, които могат да се събират по посочените начини.
Самоцелното получаване на газове е нежелателно. То трябва да е обвързано
с изследване на физичните и химичните свойства на веществата. В такива слу-
чаи често се използват апаратури-каскади.
Водород – получаване, проверка за чистота и събиране
Най-лесно водород се получава от цинк и разредена сярна киселина.
Означете с уравнение процеса.
Какви други варианти за получаване на водород в лабораторни условия би-
хте използвали? Какви са техните предимства и недостатъци?
Независимо по какъв начин се получава водородът, трябва да се изпита него-
вата чистота. Запълва се малка епруветка с водород (с дъното нагоре). Без да се
накланя епруветката, се поднася към пламъка на спиртна лампа. Ако водородът
е чист, се запалва с лек пукот. В противен случаи се чува много по-силен звук.
ЗАДАЧА 1 Получете водород от цинк и разредена сярна киселина. Проверете
чистотата му и докажете, че гори.
Необходими пособия: статив с муфа, дести-
лационна епруветка (или друг детайл от описани-
те), тапа, спринцовка 10 cm3 с игла (или делител-
на фуния), газоотводна тръбичка с изтеглен край,
епруветка, спиртна лампа, кибрит, лъжичка
Реактиви и материали: Zn – гранули, 10 %
H2SO4
Техника на безопасност: Бъдете много вни-
мателни при работа с водород. Образува взриво-
опасни смеси и с кислорода, и с въздуха.
Последователност на действията:
• Свържете чрез каучукова връзка изходното
отверстие на дестилационна епруветка с газо- Фиг. 7-7. Схема на опитната
отводна тръбичка с изтеглен край. постановка

• Поставете в епруветката няколко гранули цинк и я закрепете на статива.
• Затворете епруветката с тапата – уверете се, че се затваря плътно.
• Прекарайте иглата на спринцовката през тапата.
• Заредете спринцовката с разредена сярна киселина и я „свържете“ с игла-
та. Апаратурата е сглобена и готова за работа – фиг. 7-7.
• Подгответе предварително епруветката за събиране на водород, за да из-
питате чистотата му.
• Внимание! За проверката за чистота на водорода е необходима запалена
спиртна лампа – да бъде на разстояние поне 80 cm от края на газоотводната
тръбичка.
• С помощта на спинцовката прибавете разредената сярна киселина.
• Съберете в епруветка водород и изпитайте чистотата му.
• Ако водородът е чист може да се запали.
ЗАДАЧА 2 Разгледайте схемата на опитната постановка на фиг. 7-8. Опишете
процесите, които се извършват в отделните части на апаратурата и означете с
уравнения протичащите взаимодействия.
водород
Фиг. 7-8. Апаратура за взаимодействие на оловен оксид с водород

ЗАДАЧА 3 Предложете схема на опитна постановка за получаване на водород
чрез електролиза на водата.

8 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
НОВИ ЗНАНИЯ НА s-ЕЛЕМЕНТИ ПЛАН НА УРОКА
Място в Периодичната таблица 1. Място в Периодичната

и строеж на атомите таблица и строеж на
атомите
Елементи, при които се изгражда s-подслоят на
2. Изменение на свойствата
външния електронен слой, са s-елементи. Конфигу- на атомите
рацията на външния електронен слой на атомите им 3. Разпространение на s-еле-
е ns1–2, т.е. имат по един или два електрона на s-ор- ментите
битала. s-елементи са елементите от 1 (ІА) и 2 (ІІА) 4. Прости вещества на s-еле-
ментите – получаване
група на Периодичната таблица, както и елементите
1Н и 2Не.
В 1 (ІА) група влизат елементите Li, Na, K, Rb, Cs и Fr. Те носят общото на-
именование алкални елементи (от арабски „алкали“ – основа), тъй като всички
елементи образуват силни основи. Макар солите на тези елементи да са познати на
хората още от древността, получаването им в чист вид става едва през ХІХ век, а
на франция – през ХХ век.
В 2 (ІІА) група елементите са Be, Mg, Ca, Sr, Ba и Ra. По-рано само еле-
ментите Ca, Sr, Ba са наричани алкалоземни елементи. От 2005 г. IUPAC одо-
брява груповото наименование алкалоземни елементи за всички елементи от
групата. То идва от две думи – „алкали“ и „земи“ – понятие, използвано за
малкоразтворимите оксиди на някои елементи. Тъй като водните разтвори на
Ca, Sr и Ba имат алкална реакция, те били наричани „алкални земи“ и оттам
името – алкалоземни.
Изменение на свойствата на атомите
Атомите на алкалните елементи се характеризират с един електрон в
най-външния електронен слой, а на алкалоземните елементи – с два електрона,
при наличие на устойчива конфигурация на инертен газ в предпоследния слой–
за литий и берилий с два електрона, а за останалите атоми – с осем електрона.
Това се отразява на свойствата на лития и берилия, а свойствата на останалите
елементи се изменят, най-общо, плавно.
При алкалните метали започва изграждането на външните електронни сло-
еве на елементите от втори до седми период. Затова тези атоми имат сравни-
телно големи атомни радиуси (нарастващи от Li към Cs) и малка йонизационна
енергия на единствения електрон (намаляваща от Li към Cs). Тези елементи
проявяват единствено +1 степен на окисление. Алкалоземните метали имат
по-малки атомни радиуси от алкалните метали и напълно изградените (ns2) под-
слоеве. Това определя по-високи стойности на йонизационната енергия, като
най-висока е тя при берилия. Степента им на окисление е +2, което се дължи на
големите стойности на енталпията на образуване на съединенията и енергията
на кристалната решетка, достатъчни да компенсират енергийните загуби при

йонизацията. Общата тенденция за намаляване на йонизационната енергия с
нарастване на атомния номер се нарушава при последните елементи – франций
и радий, поради контракция на 6s- и 7s-атомните орбитали.
При първите елементи от групите се наблюдават някои различия с остана-
лите елементи.
С най-малък йонен радиус е Li+, поради което има най-голяма хидратацион-
на енергия. Тя е достатъчна да компенсира йонизационната енергия, поради
което литият се характеризира с най-малка стойност на стандартния електро-
ден потенциал и той е най-силен редуктор при реакции във водна среда. Очак-
вано, цезият е най-силен редуктор и най-реакционноспособен метал в неводна
среда поради най-ниската стойност на йонизационната енергия.
Берилият е елемент, който не образува съединения с йонна връзка за разли-
ка от останалите съединения в групата и алкалните елементи. Причина за това
е високата му йонизационна енергия.
Таблица 8-1. Йонизационна енергия
Атомен номер
Йонен радиус,
Атомна маса
рицателност
Елекртроот-
Електронна
Електронно
радиус, nm
Елемент
сродство
kJ.mol–1
kJ.mol–1
kJ.mol–1
Атомен
nm
I1
Be 4 9,01 K2s2 0,112 0,027 899,2 1757 I2 –36,7 1,5

2
Mg 12 24,31 KL3s 0,160 0,072 737,5 1450 21,2 1,2
Ca 20 40,08 KL3s23p64s2 0,197 0,100 589,6 1145 186 1,0
2 6 2
Sr 38 87,62 KLM4s 4p 5s 0,215 0,118 549,2 1064 145 0,95
2 6 2 6 2
Ba 56 137,33 KLM4s 4p 5s 5p 6s 0,222 0,135 502,7 965 46,4 0,9
2 6 2 6 2
Ra 88 226,03 KLMN5s 5p 6s 6p 7s 0,210 0,142 509 975 – 0,9
Независимо от посочените различия може да се обобщи, че поради ниска-

та си йонизационна енергия алкалните и алкалоземните метали лесно отдават
електроните си (един за алкалните и два за алкалоземните елементи), превръ-
щат се в положително заредени йони и са силни редуктори. Положителните
йони, които се получават, са с конфигурацията на инертни газове, трудно поля-
ризират и затова йонноизградените съединения на тези елементи са безцветни
или бели вещества. Електроотрицателността на елементите и от двете групи е
малка, което обуславя активното им взаимодействие с електроотрицателните
елементи и образуване на йонни съединения.
Радиусите на атомите и йоните на алкалните елементи са най-големи, а
йонизационните им енергии – най-малки в сравнение с останалите елементи,
затова тези елементи са най-типичните метали. Металните и редукционните
свойства на алкалоземните елементи са по-слабо изразени от тези на алкалните
Обща характеристика на s-елементи 45

елементи. И в двете групи с нарастване на поредния номер атомните и йонните
радиуси се увеличават, а йонизационната енергия намалява, което означава, че
от Li към Cs и от Ве към Ва металните свойства се засилват.
Като елементи с типично метални свойства те образуват йоннокристални
хидриди, основни оксиди и основни хидроксиди.
Как се променят основните свойства на оксидите и хидроксидите в двете
групи?
Разпространение на s-елементите
В природата алкалните и алкалоземните метали се срещат само в свързано
състояние. Натрият, калият и калцият спадат към едни от най-разпространени-
те елементи. Масовите части на Na и K са съответно 2,64%, 2,41%, а Са заема
пето място сред елементите по разпространение с масова част над 3% и е тре-
тият по разпространение метал след Al и Fe. Следващият по разпространение
елемент е магнезият. Литий, рубидий и цезий се причисляват към редките и
разсеяни елемент , а стронций и барий – към средно разпространените елемен-
ти. Франций и радий са радиоактивни. Францият се намира в малки количества
в рудите на актиния и урана, тъй като е дъщерен елемент в актино-урановия
ред, а радият – в урановите руди като продукт на разпада на 235U и 238U.
По-важни минерали на някои от тези елементи са дадени в табл. 8-3 и 8-4:
Таблица 8-3.
Li LiAl(SiO3)2 – сподумен
NaCl – халит; Na2SO4 . 10H2O – мирабилит; Na2B4O7 . 10H2O – боракс;
Na
NaNO3 – чилска селитра; Na3AlF6 – криолит
KCl – силвин; NaCl . KCl – силвинит; KCl.MgCl2 . 6H2O – карналит;
K
KAlSi3O8 – ортоклаз; NaAlSi3O8 – албит
Таблица 8-4.
MgCO3 – магнезит; CaCO3 . MgCO3 – доломит;
Mg KCl . MgCl2 . 6H2O – карналит; Mg(OH)2 – брусит;
3MgO . CaO . 4SiO2 – азбест; [Mg3Si4O10(OH)2] – талк
СаСО3 – варовик, креда, мрамор, калцит, арагонит;
Ca CaSO4 . 2H2O – гипс; 2CaSO4 . H2O – алабастър; CaF2 – флуорит;
Ca3(PO4)2 – фосфорит; 3Ca3(PO4)2 . Ca(F,Cl,OH)2 – апатит
Sr SrCO3 – стронцианит; SrSO4 – целестин
Ba BaSO4 – барит; BaCO3 – витерит
Освен в тези минерали йоните на Na, K, Mg, Ca се съдържат в морската
вода.
Съединения на натрия се съдържат в кръвната плазма, костите, в мускулна-
та тъкан. Големи количества магнезия се съдържат в хлорофила на растенията,
а под формата на фосфорит и апатити калцият участва в състава на костите и

зъбите.
Прости вещества на s-елементите – получаване
Значителната химична активност на алкалните и алкалоземните метали на-
лага използването на много силни редукционни условия за тяхното получаване.
Алкалните метали най-често се получават чрез електролиза на соли или хи-
дроксиди на металите. За алкалоземните елементи се използва електролиза на
стопени хлориди. На катода се отделя съответният метал:
М+ + е– М M2+ + 2е– М.
Kалий, рубидий и цезий трудно се получават чрез електролиза поради
ниската им температура на топене и летливостта им. Калий се получава чрез
пропускане на натриеви пари през стопен KCl.
KCl(l) + Na(g) NaCl(s) + K(g)
Взаимодействието се осъществява при температура 850 ºС, при което K се
получава като пари, които се улавят от хладник. По-голямата летливост на K в
сравнение с Na e причина за измества на равновесието надясно.
Алкалните метали могат да се получат при редукция на техни халогениди
или оксиди с Ca, Al, Mg или Si. Например:
Si(s) + 2 Li2O(s) t° SiO2(s) + 4 Li(s)
3 Cs2O(s) + 2 Al(s) Al2O3(s) + 6 Cs(s)
Магнезият може да бъде получен металотермично. Изходна суровина е до-
ломит, който се накалява. Получава се MgO . CaO, който се редуцира със сили-
ций или феросилиций при температура 1700 °С при атмосферно налягане или
1200 °С под вакуум.
2 MgO . CaO(s) + Si(s) t° 2 Mg(s) + Ca2S iO4(s)
Калций, стронций и барий могат да се получат и чрез алуминотермична ре-
дукция на техни оксиди.
4 CaO(s) + 2 Al(s) 3 Ca(s) + Ca(AlO2)2(s) калциев метаалуминат
1. Сравнете строежа на електронните обвивки на атомите на:

А) Na и Mg; Б) K и Rb; В) Ca и Sr; Г) K и Са.
Какви свойства определя този строеж и как се променя активността на елемен-
тите по двойки?
2. Изразете получаването на литий и калций чрез електролиза на техни безкисло-
родни соли. Обяснете протичащите на електродите процеси.
Обща характеристика на s-елементи 47

9 СВОЙСТВА НА ПРОСТИТЕ ВЕЩЕСТВА
НОВИ ЗНАНИЯ НА s-ЕЛЕМЕНТИТЕ ПЛАН НА УРОКА
Физични свойства 1. Физични свойства

При обикновени условия алкалните метали са 2. Химични свойства
3. Употреба
меки, сребристобели кристални вещества, а цези-
ят има златист оттенък, със силен метален блясък.
Всички те се съхраняват под петрол. Алкалоземните метали са сребристобели,
а берилият – светлосив метал. На въздуха тези метали се променят – Ве се по-
крива с оксидна корица, Mg – с матовобяла корица от оксид, хидроксид и кар-
бонат, Ca, Sr и Ва – с жълтеникава корица от оксиди, пероксиди, хидроксиди и
нитриди, а Ra – с черна корица от нитрид. Ca, Sr и Ва се съхраняват под петрол.
Алкалните и алкалоземните метали имат метална кристална решетка – за ал-
калните метали – кубична, обемноцентрирана, за Ве и Mg – хексагонална, за
останалите алкалоземни елементи – кубична, стенноцентрирана. При алкалните
метали металната връзка е слаба, тъй като е образувана от единия електрон от
външния слой на атомите. Това е причина за малката плътност, малката твърдост
и ниската температура на топене. Всички алкални метали са меки и се режат
с нож, като цезият е най-мек и изглежда като восък. С нарастване на атомния
номер температурите им на топене и кипене намаляват. Металната връзка при
алкалоземните метали се осъществява чрез двата валентни електрона на атомите
им, затова плътността и температурата им на топене са значително по-високи от
тези на алкалните метали. Температурите им на топене и плътността им не се из-
менят закономерно, което може би се дължи на различните кристални решетки.
За алкалните и алкалоземните метали е характерна голяма разлика между
температурата на топене и температурата на кипене. Това може да се обясни
със свързващото действие на делокализираните електрони и в течно състоя-
ние. Делокализацията на електроните определя и голямата топло- и електро-
проводност на тези метали и малкото им съпротивление.
Алкалните и алкалоземните елементи оцветяват пламъка в различни цветове
(табл. 9-1).
Таблица 9-1.
Елемент Оцветяване на пламъка Елемент Оцветяване на пламъка
Li тъмночервено Be –
Na жълто Mg бяло
K виолетово Ca керемиденочервено
Rb червено-виолетово Sr яркочервено
Cs синьо Ba жълто-зелено
Fr – Ra карминеночервено

Попаднали в пламъка, атомите се възбуждат, като електроните от външния
слой преминават на по-високо енергетично ниво, в което остават много кратко
време (10–8 s). Следващият преход към по-вътрешни енергетични нива е свър-
зан с емисия на светлина, която е главно във видимата част на спектъра.
Химични свойства
Алкалните и алкалоземните метали са химически много активни. При своите
взаимодействия те се проявяват като редуктори. Поради по-ниските стойности
на йонизационната енергия при алкалните елементи те са по-добри редуктори и
химически по-активни от алкалоземните елементи. По-големи различия в свой-
ствата проявява берилият и неговите свойства ще бъдат разгледани отделно.
Взаимодействие с прости вещества. Алкалните и алкалоземните метали
се окисляват от кислород, водород, други неметали.
Металите от двете групи взаимодействат дори на въздуха с кислород. При
нагряване окислението на Li и Na протича с голяма скорост и е съпроводено
със запалване. Останалите метали – K, Rb, Cs, дори на въздуха се самозапал-
ват. При изгаряне на литий се получава основно Li2O, на натрий – предимно
пероксид Na2O2, а на K, Rb и Cs – супероксиди МО2.
4 Li(s) + O2g 2 Li2O(s) 2 Na(s) + O2(g) Na2O2(s)
M + O2 MO2 (M – K, Rb, Cs)
При загряване по-тежките алкалоземни метали също могат да образуват пе-
роксиди – МО2, но те са нестабилни съединения.
При загряване алкални и алкалоземни метали взаимодействат с водород,
като се получават йонни хидриди от типа МН и МН2.
При обикновени условия алкалните метали горят в присъствие на силни
окислители като флуор и хлор, а при слабо загряване взаимодействат с бром,
фосфор, сяра и други неметали. Литият взаимодейства с азот при обикновени
условия, а останалите елементи – при загряване. Литият и натрият при взаимо-
действие с въглерод образуват карбиди – Li2C2, Na2C2.
Алкалоземните елементи взаимодействат при обикновени условия с хало-
генните елементи, а с N2, S, P, Si – при загряване.
Взаимодействие с химични съединения. Важни са взаимодействията на
тези елементи с вода и киселини.
Всички метали реагират енергично с водата. При обикновени условия ли-
тият взаимодейства бавно с водата, Na и К – буйно, а Rb и Cs – експлозивно.
Последните се възпламеняват дори при съприкосновение с лед. Магнезият реа-
гира с кипяща вода и при температура над 350 ºС реагира интензивно с водната
пара. Ca, Sr и Ва реагират енергично с вода, като взаимодействието на Ва е
най-активно.
2 М + 2 Н2О 2 МОН + Н2 М + 2 Н2О М(ОН)2 + Н2
С всички разредени киселини алкалните и алкалоземните метали дават соли
и се отделя водород, което се определя от ниските стойности на електродните
Свойства на простите вещества на s-елементите 49

им потенциали. Металите могат да редуцират концентрирана сярна киселина
до H2S, S, SO2, концентрирана азотна киселина до N2O, N2, NO или дори до
съединение с по-ниска степен на окисление на азота.
Алкалните и алкалоземните метали се разтварят в течен амоняк, без да се
отделя водород. Разредените амонячни разтвори на алкалните елементи имат
син цвят. Електропроводността им е по-голяма от напълно йонизирани елек-
тролити във вода. При много високи концентрации разтворите приличат по
цвят на самите метали и са силно електропроводни. Сините разтвори на алкал-
ните метали в течен амоняк са силни редуктори.
Алкалните метали образуват сплави помежду си. Тези сплави имат голяма
специфична топлоемкост и се използват като охладители в ядрените реакции. С
живака образуват амалгами, които в зависимост от количеството на метала мо-
гат да бъдат в твърдо или в течно състояние. Натриевата амалгама се използва
като силен редуктор.
Суспензия от магнезиев прах в органичен разтворител в отсъствие на влага
и въздух реагира с алкил- и арилхалогениди и дава Гринярови реактиви, които
намират приложение за получаване на алкохоли, карбоксилни киселини, кето-
ни и др.
CH3I + Mg CH3MgI C2H5Br + Mg C2H5MgBr
Употреба
Една част от алкалните и алкалоземните елементи има важно физиологично
значение. В живите организми натрият и калият участват като прости йони.
Натриевите съединения се съдържат най-вече в извънклетъчните разтвори –
кръв, лимфа, стомашен сок и в тях натрият е с 15 пъти по-голяма концентрация
от тази в клетките. Калият се съсредоточава в клетките и концентрацията му
в тях е 35 пъти по-голяма от тази извън клетките. Йоните на натрий и калий
непрекъснато се движат в двете направления и обезпечават осмотичното на-
лягане, чрез което се доставят хранителни вещества в органите и тъканите. Те
играят важна роля и при предаване на нервните импулси, а калият регулира
сърдечната дейност.
Магнезият е много важен в биологично отношение. Той участва в мета-
болитни реакции, костите и зъбите. Най-известната функция на магнезия се
свързва с възможността му да отпуска и разширява кръвоносните съдове и
мускулите. Играе важна роля за проводимостта на нервните импулси. В орга-
низма на възрастен човек се съдържат 20 – 30 g магнезий. Магнезият е ком-
плексообразувател и влиза в състава на редица ферменти.
Калцият е необходим за костите, хрущялите и зъбите и поддържа нормалния
ритъм на сърцето. Калций се съдържа в кръвта и недостигът му предизвиква
мускулни спазми и конвулсии. Помага за съсирване на кръвта. Ако съдържание-
то на калций в кръвта се понижи, кръвта си го набавя от костите и това предиз-
виква тяхното заболяване. Дневно с храната човек приема 1 – 1,5 g калций.

Стронцият замества Са в растенията, а попаднал в животинските организми,
поврежда силно костите и зъбите, предизвиква нарушения в костния мозък.
Няма лекарство при радиационно увреждане с 90Sr, защото веднъж заместил
Са, не може да се отстрани от организма.
Макар и твърде активни в химично отношение, алкалните и алкалоземните
метали намират широко приложение в практиката.
Li: – изотопът 36Li се използва за получаване на тритий за термоядрения
синтез;
– топлоносител при някои ядрени реактори;
– влиза в състава на леки и твърди сплави, използвани в самолетостроенето;
– за очистване на аргон при получаването му от въздуха, тъй като се свърз-
ва с O2 и N2;
Na: – сушител на различни органични разтворители;
– за получаване на силни редуктори – NaH, NaNH2 – амид, амалгама;
– за получаване на силен окислител – Na2O2;
– като редуктор в металургията, TiCl4(s) + 4 Na(s) Ti(s) + 4 NaCl(s)
– като охладител в първия ядрен контур на ядрените реактори;
– за жълта светлина при уличното осветление
K: – има сходни приложения, но е по-скъп;
– за получаване на KО2, от който се получава кислород в затворени прос-
транства – мини, подводници, космически кораби;
4 KО2(s) + 2 СО2(g) 2 K2СО3(s) + 3 О2(g)
4 KО2(s) + 4 СО2(g) + 2 Н2О(l) 4 KНСО3(s) + 3 О2(g)
Rb и Cs: – за изработване на фотоелементи, при които светлинната енергия
се превръща направо в електрична – при облъчване със светлина, те отделят
външните си електрони и се получава фототок;
Mg: – за производство на сплави, които са леки, твърди и корозионноустой-
чиви: електрон – 90% Mg, 2 – 9% Al, 1 – 3% Zn и малко Mn; магналий – 88%
Al и 12% Mg;
– като протектор за други метали против корозия;
– като редуктор за получаване на метали;
Са: – големи количества калций се използват за металотермично получава-
не на метали;
– в металургията се използва за отстраняване на O2 и S от чугун и стомана;
Sr и Ва: – В ядрените реактори се получава изотопът на стронций 89Sr, кой-
то се използва като източник на β-лъчи; този изотоп може да се получи при
облъчване с неутрони;
– 90Sr се получава при ядрени взривове в продуктите при деленето на урана.
Свойства на простите вещества на s-елементите 51

1. Съставете схеми за химичните свойства на елемент по избор от 1 (ІА) и 2 (ІІА)

група на периодичната система. Означете с уравнения превръщанията от съста-
вените схеми и определете вида на процесите.
2. Неизвестният елемент Х съществува като просто вещество метал, който про-
явява голяма химична активност, затова се съхранява под петрол. За Х е из-
вестно, че взаимодейства с простото вещество Y, което е газ с остра задушлива
миризма и образува съединението Z. Съединението Z може да се използва за
получаване на простите вещества Х и Y. Освен с Y, Х може да взаимодейства и
с веществата G, J и U. При взаимодействие с J се получава отново веществото
Z, както и газът G, който гори. Газът G се отделя и при взаимодействие на Х с
U, а разтворът, получен след взаимодействието, променя цвета на фенолфтале-
ина. Елементите Х и Y се намират в един и същ период на периодичната систе-
ма. Определете кои са веществата X, Y, Z, G, J и U. Изразете всички описани
свойства с уравнения, определете вида на процесите и ги изразете по подходящ
начин.
3. Каква е масата на калция и какъв е обемът на хлора, получени при електролиза
на 220 t стопен калциев дихлорид?

10 СЪЕДИНЕНИЯ НА s-ЕЛЕМЕНТИТЕ.
НОВИ ЗНАНИЯ ОКСИДИ И ХИДРОКСИДИ ПЛАН НА УРОКА
Оксиди и пероксиди 1. Оксиди и пероксиди

Получаване. При алкалните елементи взаимо- 1.1. Получаване
1.2. Строеж и физични свой-
действието с кислород води до получаване на ок-
ства
сиди, пероксиди и супероксиди. Единственият ок- 1.3.Химични свойства
сид, който се получава директно, е Li2O. Образува 2. Хидроксиди
се при нагряване на литий над 200 °С на въздуха. 2.1. Получаване
Може да бъде получен и при нагряване на LiNO3 2.2. Строеж и физични свой-
ства
или Li2CO3 в поток от сух водород.
2.3. Химични свойства
Оксидите на останалите алкални елементи се по-
лучават при редукция на пероксиди, нитрити или
нитрати със съответния метал, или при термично разлагане на пероксиди и
супероксиди.
Na2O2(s) + 2 Na(s) 2 Na2O(s)
2 KNO2(s) + 6 K(s) 4 K2O(s) + N2(s)
2 RbNO3(s) + 10 Rb(s) 6 Rb2O(s) + N2(s)
Оксидите на алкалоземните елементи се получават при загряване на съот-
ветните карбонати. СаО се получава при загряване около 900 – 950 °С, но
останалите оксиди се получават при по-високи температури.
СаСО3(s) t° СаО(s) + СО2(g)
По-рядко тези оксиди се получават при термично разлагане на други съеди-
нения, например нитрати:
2 Ba(NO3)2(s) t° 2 BaO(s) + 4 NO2(s) + O2(s)
Пероксидите на алкалните елементи се получават по различен начин. Ли-
тиевият пероксид се получава при взаимодействие на алкохолен разтвор на
LiOH с водороден пероксид, натриевият пероксид – при нагряване на натрий
на въздуха, а на останалите елементи – при окисление на металите, разтворени
в течен амоняк.
Строеж и физични свойства. Оксидите и пероксидите на алкалните и ал-
калоземните елементи са йонни кристални вещества.
Цветът на оксидите на алкалните метали се променя с нарастване на атом-
ната маса на елементите: Li2O и Na2O са бели, К2О – жълтеникав, Rb2O – свет-
ложълт и Cs2O – оранжев. Те са хигроскопични. Оксидите на алкалоземните
метали са бели.
Пероксидите на алкалните метали са безцветни кристални вещества, а перо-
ксидите на алкалоземните елементи са бели кристални вещества.
Химични свойства. Оксидите на алкалните и алкалоземните метали имат ос-
новен характер, който се засилва с нарастване на атмния номер на елемента в гру-
пите. Затова те взаимодействат енергично с вода, киселини и киселинни оксиди.
Съединения на s-елементите. Оксиди и хидроксиди 53

М2О + Н2О 2 МОН МО + Н2О М(ОН)2
М2О + СО2 М2СО3 МО + СО2 МСО3
М2О + 2 HCl 2 MCl + Н2О МО + 2 HCl MCl2 + Н2О
Пероксидите на Na, K, Rb и Cs при температури над 400 °С се разлагат с
отделяне на кислород.
Взаимодействат с СО2 от въздуха, при което се отделя кислород. Затова
Na2O2 и К2O2 се използват за свързване на отделения при дишането СО2 в
затворени помещения – подводници, космически кораби, мини, газови маски.
Могат да взаимодействат и с отровния СО до безвредния Na2CO3.
2 Na2O2(s) + СО2(g) 2 Na2СО3(s) + O2(g)
Na2O2(s) + СО(g) Na2СО3(s)
Изразете електронно-йонните уравнения за двата процеса и определете
вида им.
Пероксидите проявяват окислителни свойства, но в присъствие на по-силни
окислители алкалните пероксиди се проявяват като редуктори.
В изразените с уравнения процеси определете как се проявява съответният
пероксид – като редуктор или като окислител. Изравнете уравненията по мето-
да на електронния баланс.
KMnO4 + H2SO4 + K2O2 K2SO4 + MnSO4 + O2 + H2O
Na2O2 + NaI + H2O NaOH + I2
Пероксидите на алкалоземните елементи също взаимодействат с вода и ки-
селини и се проявяват като окислители.
Алкалните оксиди намират ограничено приложение. Най-голямо приложе-
ние от алкалоземните оксиди намира калциевият оксид. Известен е в практика-
та като негасена вар и се получава при печене на варовика. Използва се за по-
лучаване на гасена вар, при производство на стъкло, за получаване на калциев
карбид СаС2, при производството на целулоза и хартия.
Пероксидите се използват при избелване на хартия, дървесина, тъкани, за
получаване на водороден пероксид. Na2O2, смесен с прахообразен алуминий
или въглища, образува експлозивна смес.
Хидроксиди
Получаване. Хидроксидите на алкалните метали се получават най-вече чрез
електрохимични методи. Промишлен метод за получаване на най-използваната
натриева основа е хлоралкалната електролиза, което е и метод за получаване
и на водород и хлор. Катодът е стоманен, а анодът – графитов. Полуреакциите
са следните:
Катод: 2 Н2О + 2е– 2 ОН– + Н2
– –
Анод: 2 Cl – 2e Cl2
Катодното и анодното пространство са разделени от полупропусклива пре-
града – това е полимерна мембрана за обмяна на йони. Мембраната позволява
мигриране на Na+ от анодното към катодното пространство, но не и на ОН– в

обратна посока, защото мембраната не обменя аниони. В анодното простран-
ство непрекъснато се подава разтвор на NaCl, а от катодното се отделя разтво-
рът на NaOH.
NaOH може да се получи и от калцинирана сода и гасена вар.
Na2CO3(s) + Ca(OH)2(s) CaCO3(s) + 2 NaOH(s)
Хидроксидите на алкалоземните метали се получават при взаимодействие
на оксидите с вода.
Ozna`ete s urawnenie получаването на бариева основа от съответния оксид.
Строеж и физични свойства. Хидроксидите на s-елементите са бели твър-
ди вещества. Алкалните хидроксиди са много разтворими във вода и силно
хигроскопични – поглъщат влага от въздуха и се разкашкват. Разтварянето им
във вода се съпровожда с пълната им дисоциация. Най-малко разтворим е
LiOH. Разтварят се и в други разтворители с полярни молекули, например ал-
кохоли. Разтворимостта на алкалоземните хидроксиди нараства с нарастване
на молекулната им маса:
Be(OH)2 Mg(OH)2 Ca(OH)2 Sr(OH)2 Ba(OH)2
–6 –4 –2 –2
Разтворимост, mol/L 8.10 5.10 2.10 7.10 2.10–1
При загряване алкалните хидроксиди се стапят и изпаряват без разлагане, до-
като алкалоземните хидроксиди се разлагат при температурата си на стапяне.
М(ОН)2 МО + Н2О
Всички тези хидроксиди имат основен характер, който се засилва с нараства-
не на поредния номер на елементите. Алкалните хидроксиди са най-силните
основи, а алкалоземните хидроксиди са с по-слабо изразени основни свойства,
като силата на Ва(ОН)2 се доближава до алкалните.
Химични свойства. Хидроксидите взаимодействат с киселини и киселин-
ни оксиди, като образуват съответните соли. На въздуха карбонизират и това
води до помътняване на бистрата варна вода. Алкалните основи разяждат и
стъклото и порцелана поради взаимодействието с киселинния SiO2.
Ca(OH)2(aq) + CO2(g) CaCO3(s)
t°
2 NaOH(s) + SiO2(s) Na2SiO3(s) + H2O(l)
Алкалните и алкалоземните хидроксиди намират широко приложение.
Натриевата основа се използва в редица неорганични и органични произ-
водства – при преработката на нефт, преработката на мазнините, за производ-
ство на сапуни, при производството на хартия и каучук, изкуствени влакна,
различни соли чрез неутрализация.
Калциевата основа се използва в строителството – хоросанът е свързващо
вещество, което се получава при смесване на гасена вар и пясък в отношение
1 : 3. Използва се при производството на захар за извличане на захарта, защото
се получава малкоразтворим калциев захарат – С12Н22О11 . 2СаО, от който чрез
СО2 се получава захар. Гасената вар се използва за регенериране на амоняка
Съединения на s-елементите. Оксиди и хидроксиди 55

при производството на калцинирана сода, като евтина бяла боя, за получаване
на хлорна вар.
Разтворът на Ва(ОН)2 под наименованието „баритова вода“ се използва в
аналитичната практика за качествено доказване на СО2.
1. Съставете схеми, отразяващи основните свойства на Na2O и CaO. Изразете

свойствата им с подходящи уравнения.
2. Изравнете уравненията по метода на електронния баланс. Определете окислите-
ля и редуктора.
BaO2 + KI + HCl BaCl2 + KCl + I2 + H2O
Ba(NO3)2 BaO + NO2 + O2
BaO2 BaO + O2
3. Определете обема на отделения кислород и масата на получения бариев оксид
при пълното разлагане на 850g бариев пероксид. Каква е масата на бариевия
хидроксид, който се получава от това количество бариев оксид?
4 . Представете с електронни формули строежа на пероксиден О2–
*
2 и супероксиден
йон О–2 и преценете дали са диамагнитни или парамагнитни.

11 ХИДРИДИ НА s-ЕЛЕМЕНТИТЕ.
НОВИ ЗНАНИЯ СОЛИ ПЛАН НА УРОКА
Хидриди 1. Хидриди
Хидридите на алкалните и алкалоземните еле- 2. Соли
2.1. Халогениди
менти са твърди солеобразни съединения с криста-
2.2. Други безкислородни соли
лен строеж. Те са стехиометрични съединения със 2.3. Соли на кислородсъдържа-
състав МН и МН2. Йонния им характер е доказан щите киселини
при провеждане на електролиза на стопилка от
LiH, при което на анода се получава водород. Йонният характер на връзката
е най-голям при последните представители на групите, докато при по-леките
елементи връзката има в известна степен и ковалентен характер. Това важи
особено за ВеН2, чиято структура се описва чрез ковалентни връзки.
Термичната стабилност на хидридите на алкалните елементи намалява от Li
към Cs, а на алкалоземните – от Са към Ва.
Хидридите са силни редуктори и хидриращи агенти, тъй като стандартният
потенциал на двойката 2 Н2 /Н– има много ниска стойност поради малкото елек-
тронно сродство на водородния атом и голямата стабилност на водородната
молекула. Затова хидридите са много реакционноспособни съединения. Те са
особено активни към вещества, които дават дори в малка концентрация Н+.
Реагират с вода и киселини.
МН + Н2О МОН + Н2
NaH(s) + HCl(aq) NaCl(aq) + H2(g)
CaH2(s) + 2 H2O(l) Ca(OH)2(aq) + 2 H2(g)
Хидридите могат да взаимодействат бурно и с кислород, да редуцират ме-
тални оксиди до метали, СО2 и СО до въглерод.
LiH(s) + O2(g) 2 LiOH(s)
MoO(s) + CaH2(s) Mo(s) + CaO(s) + H2(g)
2 KH(s) + CO2(g) 2 KOH(s) + C(g)
NaH(s) + 2 CO(g) HCOONa(s) + C(g)
Активността на солеобразните хидриди нараства от Li към Cs и от Са към
Ва, като RbH и CsH се самозапалват на влажен въздух. Пламъкът от запаления
водород не може да се гаси с СО2, тъй като той се редуцира при контакта с
нагорещените метални хидриди.
Соли
Халогениди. Халогенидите на алкалните и алкалоземните елементи са йон-
ни кристални вещества. Повечето са много добре разтворими във вода, из-
ключение прави LiF и флуоридите на алкалоземните елементи, които са мал-
ко разтворими. Температурите на топене и кипене на алкалните халогениди
са сравнително високи и намаляват в реда флуориди > хлориди > бромиди >
йодиди. Алкалоземните халогениди кристализират с шест молекули вода –
Хидриди на s-елементите. Соли 57

MgX2 . 6H2O, СаХ2 . 6Н2О, SrX2 . 6H2O, с изключение на BaX2 . 2H2O. Безвод-
ни халогениди се получават при бавно нагряване на кристалохидратите при
температура 200 – 300 °С. Разтварянето на безводния CaCl2 е екзотермичен
процес, а на CaCl2 . 6Н2О – ендотермичен.
От алкалните халогениди най-разпространен и с най-голямо приложение е
натриевия хлорид. Съдържа се в морската вода. Известни са големи находища
на халит и каменна сол. Чистият NaCl не е хигроскопичен, хигроскопичност му
придават примеси от MgCl2. Големи количества NaCl се използват за произ-
водство на NaOH чрез хлоралкална електролиза. Използва се като хранителна
добавка, консервиращо средство, за изсолване на сапунени разтвори, за полу-
чаване на Na2CO3, Cl2.
Калиевият хлорид се използва като калиева тор, а също от него се получават
други калиеви соли – KNO3, K2SO4, KClO3, KClO4.
CaCl2 е добър сушител, а CaF2 (флуорит) е много устойчив и се използва в
металургията за понижаване на температурата на стапяне на шлаката. В сто-
пилка от флуорит се разтварят Al2O3 и SiO2, което повишава чистотата на по-
лучавания метал. CaF2 се използва при производството на емайли и специални
стъкла, а също и за получаване на флуор.
Други безкислородни соли. Сулфидите (M2S) и хидрогенсулфидите (MHS)
на алкалните метали са безцветни кристални вещества, които са добре разтво-
рими във вода. Във водни разтвори хидролизират:
Na2S(aq) + H2O(l) NaHS(aq) + NaOH(aq)
NaHS(aq) + H2O(l) H2S(aq) + NaOH(aq)
Хидролизата по втора степен е слабозастъпена.
Сулфидите проявяват редукционни свойства.
Na2S(aq) + 2 H2SO4(aq) Na2SO4(aq) + SO2(g) + S(s) + 2 H2O(l)
Най-използваният сулфид е Na2S. Той се окислява от кислорода на възду-
ха до Na2S2O3, разредената азотна го окислява до S, а концентрираната – до
Na2SO4. Взаимодейства с халогеноводородни киселини и разредена H2SO4,
при което се отделя сероводород.
Цианидите на алкалните метали са безцветни кристални вещества, които
хидролизират във воден разтвор.
KCN(aq) + H2O(l) KOH(aq) + HCN(aq)
NaCN и KCN са силно отровни. Използват се в състава на електролити за
галванични вани и при извличане на злато от руди.
Калциевият карбид е твърдо вещество с йонен строеж. Получава се при на-
гряване до висока температура на негасена вар и въглища в дъгови пещи.
СаО(s) + 3 С(s) t° СаС2(g) + СО(s)
Реагира бурно с водата, при което се получава етин.
СаС2(g) + 2 Н2О(l) Са(ОН)2(s) + С2Н2(g)

При нагряване СаС2 редуцира почти всички метални оксиди – получават се
карбиди или метали.
Нитридите на алкалните и алкалоземните метали са твърди вещества, кои-
то се получават при взаимодействие на металите с азот. Използват се за защи-
таване на металите от корозия.
Соли на кислородсъдържащи киселини
Карбонати. Карбонатите на алкалните елементи са бели кристални веще-
ства, добре разтворими във вода, с изключение на Li2CO3, а на алкалоземните
елементи – бели кристални вещества, малкоразтворими във вода. Алкалните
карбонати хидролизират и разтворите им имат алкална реакция. При загряване
се стапят без разлагане. Разтворимостта на алкалоземните карбонати нараства
в присъствие на СО2, поради образуване на хидрогенкарбонати.
СаСО3(s) + СО2(g) + Н2О(l) Са(НСО3)2(aq)
– Динатриев карбонат, Na2CO3 (калцинирана сода). Безводната сол се нарича
калцинирана сол. При различни температури от разтворите му може да кристали-
зират различни кристалохидрати – декахидрат, хексахидрат. Калцинираната сода
се получава по метода на Солвей. Изходни вещества са варовик, от който се по-
лучава СО2, сол (NaCl), амоняк и вода. Синтезата протича по следната схема: раз-
твор на NaCl се насища с NH3 и СО2 под налягане, при което се получава NaHCO3.
NaCl(aq) + СО2(g) + NH3(g) + Н2О(l) NaHCO3s + NH4Cl(aq)
Равновесието е изтеглено надясно поради малката разтворимост на NaHCO3.
Na2CO3 се получава след термично разлагане (калциниране) на NaHCO3.
2 NaHCO3(s) t° Na2CO3(s) + 2 СО2(g) + 2 Н2О(l)
Амонякът се регенерира като на получения амониев хлорид се действа с
Са(ОН)2 (тя се получава от СаО, получен при термична дисоциация на варовика).
2 NH4Cl(aq) + Ca(OH)2(aq) CaCl2(aq) + NH3(g) + H2O(l)
Калцинираната сода се използва в стъкларската промишленост, при произ-
водство на перилни препарати, за очистване на газове, съдържащи SO2.
Чист NaHCO3 се използва в хранителната промишленост и медицината. На-
рича се „сода бикарбонат“, „сода за хляб“ и „сода за пиене“ и може да се по-
лучи по реакцията:
Na2CO3 + H2O + CO2 2 NaHCO3
При температура над 100 °С се разлага.
– Калиев карбонат, K2CO3. Нарича се поташ. Съдържа се в пепелта на рас-
тенията, най-много в пепелта на слънчогледовите стъбла. Той е безцветно крис-
тално вещество, много разтворимо във вода. От водни разтвори кристализира
като пента, сески (1,5) и хеми (0,5) хидрат. Не може да бъде получен по метода
на Солвей, тъй като КНСО3 е много по-разтворим от NaHCO3. Получава се като
през разтвор на КОН се пропуска CO2. Използва се за направата на специални
стъкла и порцеланови изделия, при производството на бои и текстилни багрила.
– Литиев карбонат, Li2CO3. При загряване се разлага до оксид. Влиза в със-

тава на различни емайли за понижаване на температурата на стопилката. При-
бавен при производството на стъкла, придава нечупливост на изделието.
– Калциев карбонат СаСО3. Образува две полиморфни форми – калцит и
арагонит. Под 29 °С стабилната форма е калцитът, а над нея – арагонитът. В
природата се срещат и двете форми. Под формата на варовик, креда, мрамор
се използва като суровина за получаване на цимент, вар, стъкло. Мраморът
се използва за облицовка на сгради, украса, скулптури. Калциевият карбонат
прави хартията непрозрачна, гладка и възприемчива на мастило. Разтварянето
на СаСО3 в природни води, съдържащи CO2 има важна роля за миграцията на
калция в природата. То е причина за образуване на карстови пещери, на ста-
лактити и сталагмити в тях, а също и за повишаване на твърдостта на водата.
Хидрогенкарбонатът съществува само в разтвор и при изпарение на водата той
се превръща в неразтворимия СаСО3.
– Магнезиев карбонат, MgCO3. При утаяване на MgCO3 от разтвори, съ-
държащи Mg2+ с Na2CO3 се получава основен магнезиев карбонат със състав
4 MgCO3 . Mg(OH)2 . 5H2O. Tова е така, тъй като и хидроксидът, и карбонатът
на магнезия са малкоразтворими и произведението на разтворимост на хидрок-
сида е по-малко от това на карбоната. Утайката от основен магнезиев карбонат
е аморфна, обемиста и се нарича „магнезиева алба“. Използва се в медицината
и козметиката и като пълнител – „бели сажди“ за получаване на бял каучук. От
магнезиевата алба се получават много магнезиеви соли, защото тя се разтваря
по-лесно в киселини, отколкото MgCO3.
Сулфати. Сулфатите на алкалните и алкалоземните метали са безцветни или
бели кристални вещества. Алкалните сулфати имат по-добра разтворимост, а
алкалоземните са малкоразтворими, като разтворимостта им намалява в реда
Ca–Sr–Ba. Кристалохидрати са Li2SO4 . H2O, Na2SO4 . 10H2O и CaSO4 . 2H2O.
Останалите сулфати са безводни. Сулфатите на алкалните елементи (без Li2SO4)
образуват двойни соли със сулфати на тривалентни метали. Тривиалното наиме-
нование е стипци. Общата им формула е MIMIII(SO4)2 . 12H2O, където MI = Na+,
K+, Rb+, Cs+, а MIII = Al3+, Ga3+, In3+, Cr3+, Fe3+, Co3+, V3+, Mn3+.
– Натриев сулфат, Na2SO4. Той е безцветно кристално вещество. В темпе-
ратурния интервал –1,2 °С до 32,4 °С съществува кристалохидрат Na2SO4 .
10H2O, а над тази температура изкристализира като безводна сол. Над 1200
°С се разлага до Na2O, SO2 и О2. Използва се като компонент при производ-
ството на стъкло и в текстилната промишленост.
– Калиев сулфат, К2SO4. Бяло кристално вещество. От водни разтвори крис-
тализира като безводна сол. Използва се в стъкларската промишленост.
– Гипс, СaSO4 . 2Н2О. Твърдо бяло вещество. При нагряване на природния
гипс при температури 150 – 180 °С, той губи част от кристализационната си
вода и се получава т.нар. „печен гипс“ – СaSO4 . 0,5Н2О. Смесен с вода печени-
ят гипс бързо се втвърдява и крайният продукт е отново дихидрат.

Ако се загрява гипс при 300 °С, той губи цялото си количество вода, полу-
чава „мъртъв гипс“, който не може да се втвърдява.
При загряване на гипс до висока температура той се разлага частично до
СаО и SO3.
Гипсът се използва в строителството, в керамиката за гипсови форми, в ор-
топедията и за направата на скулптури.
– Бариев сулфат, ВaSO4. Бяло кристално вещество, практически неразтво-
рим във вода и киселини. Това го прави приложим в рентгеновата диагности-
ка на храносмилателната система, въпреки че всички бариеви съединения са
отровни. Съставна част е на минералната боя липотон (ВaSO4 . ZnS), която е
трайна и има добри покриващи качества.
Хидрогенсулфатите са кристални вещества, разтворими във вода.
– Натриев тиосулфат, Na2S2O3. Безцветно кристално вещество, добре раз-
творим във вода, проявява редукционни свойства.
2 Na2S2O3 + Cl2 Na2SO4 + 2 NaCl + SO2 + 2 S
Нитрати. Алкалните и алкалоземните нитрати са бели кристални вещества,
добре разтворими във вода. Алкалните нитрати и Ba(NO3)2 от воден разтвор
изкристализират като безводни соли, а останалите алкалоземните нитрати –
като кристалохидрати Mg(NO3)2 . 4H2O Ca(NO3)2 . 4H2O и Sr(NO3)2 . 4H2O. При
нагряване нитратите се разлагат до различини продукти: алкалните (с изключе-
ние на LiNO3) – до нитрити и кислород, а алкалоземните първо дават нитрити,
които са нетрайни и се разлагат до оксиди.
2 NaNO3(s) t° 2 NaNO2(s) + O2(g)
t°
4 LiNO3(s) 2 Li2O(s) + 4 NO2(g) + O2(g)
t°
2 Ca(NO3)2(s) 2 CaO(s) + 4 NO2(g) + O2(g)
NaNO3 e разпространен като минерал в Чили, затова се нарича чилска се-
литра, КNO3 – калиева селитра, а Ca(NO3)2 – норвежка селитра. Тези селитри
се използват като изкуствени торове, КNO3 – за производство на черен барут
(68% КNO3, 15% S и 17% С – въглищен прах), а почти всички се използват за
фойерверки, оцветени в различни цветове.
1. Подчертайте вещества, с които взаимодейства NaH: Cl2, O2, KOH, HBr, CaO,
H2O. Възможните взаимодействия изразете с уравнения.
2. Изразете с уравнения термичната дисоциация на KNO3 и Ba(NO3)2 и изравнете
уравненията по метода на електронния баланс.
3. Изразете с уравнения
превръщанията, отразени K t°
KH KOH KCl KNO3 ?
на схемата и определете
вида на процесите.
4. Изразете с уравнения всички възможни начини за получаване на Na2SO4 и BaCO3.

12 БЕРИЛИЙ И
НОВИ ЗНАНИЯ СЪЕДИНЕНИЯТА МУ ПЛАН НА УРОКА
Разпространение 1. Разпространение
Берилият е един от редките и разсеяни елемен- 2. Получаване
ти в земната кора. Един тон земна маса съдържа 3. Строеж на атомите
4. Просто вещество на бери-
около 4,2 g берилий. Най-важните му минерали са лий
берилът – Be3Al2(SiO3)6, хризоберилът – Be(AlO2)2 4.1. Физични свойства
и фенакитът – Be2SiO4. В природата берилът се 4.2. Химични свойства
среща под формата на монокристали, които са без- 4.3. Приложение
цветни, ако не съдържат примеси. Когато съдържат 5. Съединения на берилия
примеси, те са оцветени и се ценят като скъпоценни
камъни: в присъствие на Cr2O3 те са оцветени в зелено и се наричат изумруди;
Co2O3 ги оцветява в синьо – аквамарини, а Fe2O3 – в жълто – хелиодори.
Получаване
За получаване на берилий се използва берилът. Той се изпича с Na2SiF6 при
висока температура и се получава BeF2. Солта се редуцира с Mg при висока
температура (1000 °С).
Изразете описаните процеси с уравнения и изчислете масата на получения
берилий при преработка на 1000 t берил, ако общите загуби са 8%.
Берилий може да се получава и при електролиза на стопилка на BeCl2. По-
ради ковалентния характер на солта към стопилката се добавя NaCl.
Представете чрез люисови символи и орбитални модели образуването на
BeCl2. Определете геометрията на молекулата и вида º.
Означете с уравнения процесите, протичащи на електродите при електро-
лиза на стопен BeCl2.
Строеж на атомите
Представете чрез формула и диаграма строежа на електронната обвивка на
атомите на берилий. Преценете възможността за възбуждане на атомите. Оп-
ределете валентността и степента на окисление на елемента, възможната хи-
бридизация.
Наличието на малък брой електрони във външния слой определя берилия
като метал. Същевременно обаче неговият атомен радиус е много по-малък
от този на останалите алкалоземни елементи, а йонизационната му енергия е
значително по-голяма, което силно намалява редукционната му способност и
определя склонността му към образуване на ковалентни връзки. Координа-
ционното му число е 4.
Просто вещество
Физични свойства. Берилият е светлосив метал, най-твърд и най-високо-
топим от алкалоземните метали, но е крехък. Той е един от най-леките метали,
по-леки от него са само алкалните метали, Mg и Са. Плътността му е 1,85 g/cm3.

Електропроводността му е 2 – 3 пъти по-малка от тази на медта. При 11 К се
превръща в свръхпроводник.
Химични свойства. По химичните си свойства берилият прилича на алу-
миний. При него се проявява диагонално сходство, характерно за Периодич-
ната таблица.
Направете предположение какви химични свойства ще проявява берилий.
Берилият е покрит с плътен оксиден слой, който му придава матов оттенък
и понижава химичната му активност. Слоят от ВеО прави берилия инертен на
въздуха. По тази причина той практически не взаимодейства със студена и
гореща вода.
Стандартният електроден потенциал на берилий е по-висок от този на всич-
ките му аналози и е сравним с този на алуминия (Приложение 3).
Финодиспергиран берилий изгаря при нагряване, при което се получават
оксид и нитрид. При реакцията се отделя голямо количество топлина и ярка
светлина.
Означете с уравнения описаните взаимодействия, определете редуктора и
окислителя.
Берилий реагира при обикновени условия с F2, а при загряване – и с остана-
лите халогени. При загряване взаимодейства с азот, въглерод и сяра, а също и с
фосфор и арсен. С въглерода при 1300 °С образува Be2C, който е метанид – при
взаимодействие с вода дава метан (подобно на Al4C3).
Be2C(s) + 4 Н2О(l) СН4(g) + 2 Ве(ОН)2(s)
Останалите елементи от групата дават карбиди и при взаимодействие с вода
дават ацетилен.
За разлика от другите алкалоземни елементи Ве не взаимодейства с водород.
Изразете с уравнения взаимодействията на Ве с N2, As, S.
Берилият се разтваря в разредени киселини и в основи, т.е. проявява двой-
ствени свойства, по което също прилича на алуминий. В разтвор на киселина
се получават аквакомплекси, а в разтвор на основа – хидроксидокомплекси.
Ве + 2 Н3О+ + 2 Н2О [Be(H2O)4]2+ + H2
–
Be + 2 OH + 2 H2O [Be(OH)4]2– + H2
Изразете взаимодействията на Ве със солна киселина и натриева основа с
подходящи уравнения.
Концентрирани окислителнодействащи киселини (HNO3, H2SO4) на студено
го пасивират.
Приложение. Берилият е ценна легираща добавка към някои сплави, като
повишава корозионната им устойчивост и механични качества. Сплавите му с
мед, наречени берилиеви бронзи, се използват в космическата техника и елек-
трониката, а в същото време са с добри акустични качества и се използват
за направата на камбани и звънци. Сплави на Ве с Ni, Pt, Ag, Au, Ti, Mo се
използват за изработване на хирургически инструменти, лагери, щипки и др.
Берилий и съединенията му 63
Използва се като забавител и отражател на неутрони в ядрената енергетика.
Берилият забавя скоростта на топлинни неутрони до такива нива, при които
верижната реакция в реактора може да бъде управлявана.
Берилият и неговите съединения са отровни. Работата с тях без предпазни
средства води до заболяване на белите дробове (берилоза), често пъти с лета-
лен край. Токсичността му се дължи на по-голямата координационна способ-
ност на Ве (ІІ) в сравнение с Mg (II), поради което берилия измества магнезия
от ензимите.
Съединения на берилий
Всички съединения на берилия са с ковалентна връзка. Ве2+-йони трудно
може да се получи. Повечето от неорганичните съединения на Ве (ІІ) при обик-
новени условия са безцветни, полимерни, кристални вещества. В кисели раз-
твори съществуват аквакомплекси [Be(H2O)4]2+, а в алкални разтвори – хидро-
ксидокомплекси [Be(OH)4]2–.
Берилиев оксид. Може да се получи при изгаряне на Ве или при термич-
на дисоциация на ВеСО3. Съществува под няколко полиморфни форми. Ви-
сокотемпературната модификация се отличава с голяма инертност. Отличава
се с висока температура на топене и добра топлопроводност, което определя
употребата му като конструкционен материал, за производство на специална
керамика и огнеупорни материали. Нискотемпературната модификация про-
явява по-добра реакционна способност и проявява амфотерен характер. ВеО
сравнително лесно взаимодейства с киселини и по-трудно – с основи.
Изразете взаимодействието на ВеО със HCl и NaOH до съответните ком-
плексни съединения с уравнения.
При стапяне ВеО взаимодейства с киселинни и основни оксиди.
t°
BeO(s) + SiO2(s) BeSiO3(s) или
2 BeO(s) + SiO2(s) Be2SiO4(s) (берилиев ортосиликат)
BeO(s) + Na2O(s) Na2BeO2(s) (натриев берилат)
Във вода ВеО не се разтваря и не взаимодейства с нея. Водородът не го
редуцира.
Берилиев хидроксид. Той съществува в различни модификации. При до-
бавяне на алкална основа към разтворима берилиева сол се получава аморфна,
гелообразна утайка с евентуален състав Ве(ОН)2 . nН2О, която полимеризира.
Утайката се разтваря лесно в силни киселини и основи. При продължително
престояване или при нагряване аморфната утайка се превръща в кристална,
която също е полимерна. Кристалната модификация е по-малко активна от
аморфната.
Халогениди. Могат да се получат при директното взаимодействие между
берилий с халогените. При взаимодействие на Be(OH)2 с халогеноводородни
киселини се получават тетрахидрати – BeX2 . 4H2O. От тях при нагряване могат

да се получат безводни халогениди. Cl
Берилиев хлорид, BeCl2 Cl Be Cl Be
Образува бели или жълтозелени кристали. Хигро- Cl
скопичен и добре разтворим във вода. Парите на
BeCl2 при 750 °С се състоят от линейни молекули Cl–Be–Cl (sp-хибридизация
на Ве-атом), но при по-ниски температури се образуват димери (sp2-хибриди-
зация).
В твърдо състояние се образуват полимерни вериги, като всеки Ве-атом е
обграден от 4 Cl-атома във вид на тетраедър.
Cl Cl Cl Cl
Be Be Be
Cl Cl Cl Cl
Берилиевият дихлорид, както и алуминиевият трихлорид, се използва като
катализатор при синтезите на Фридел – Крафтс.
Други бинерни съединения на берилия
Берилиев хидрид, ВеН2
Бяло аморфно вещество с малка плътност (0,65 g/cm3), което се разлага при
загряване. Има полимерна структура. Умерено стабилен на въздуха и при на-
личие на вода, но реагира бързо с киселини, при което се отделя водород.
Изразете взаимодействието на ВеН2 със солна киселина с уравнение.
ВеН2 не се получава при взаимодействието на простите вещества. Получава
се при взаимодействие на BeCl2 с LiH в етерен разтвор.
Изразете с уравнение взаимодействието.
1. Берилиевият дифлуорид взаимодейства с други флуориди, при което се образу-

ват комплекси. Изразете взаимодействието на ВеF2 с:
а) SiF4 – берилият е във външната координационна сфера;
б) KF –берилият е комплексообразувател.
2. Метод за получаване на ВеCl2 е пропускането на хлор през смес от ВеО и
въглища при висока температура. Изразете процеса с уравнение и определете
окислителя и редуктора.
3. Изразете с уравнения свойствата на берилий и берилиев оксид, които го отлича-
ват от останалите аналози в групата.
Берилий и съединенията му 65
13 s-ЕЛЕМЕНТИ –
УПРАЖНЕНИЕ ЗНАЧЕНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 Попълнете липсващите думи в текста с наименования на s-елементи.
Много от съединенията на s-елементите се използват за пиротехнически
цели. Когато видим фойерверки, можем да предположим кои елементи участват
в състава им. Ако пламъкът е червен, това най-вероятно се дължи на ………….
или ………….. карбонат, зеленият се постига с ……………. дихлорид, а оран-
жевият – чрез ………….. дихлорид. Простото вещество на елемента ………….
е „отговорно“ за ярки искри.
ЗАДАЧА 2 Прочетете текстовете и отговорете на въпросите след тях.
Текст 1: Езерото Ленор и натрий от Втората световна война
В САЩ, щата Вашингтон, се намира Сапуненото езеро. То се нарича
така, защото водата му се разпенва по брега, а ако човек намокри ръцете
си в него, изпитва характерно „сапунено“ усещане. Тези характеристики
са природна забележителност и се дължат на специфичните минерали,
които подпочвените води отмиват в езерото. Близо до Сапуненото езеро
се намира езерото Ленор, чиито води имат сходни характеристики. Тези
характеристики са в резултат от странно действие – на 13 януари 1947 г.
администрацията по военните активи изхвърля повече от 13 600 килограма
натрий в езерото. Първият варел с натрий тежи близо 1600 килограма,
военните виждат как варелът се търкаля към езерото, пропада през зам-
ръзналата му повърхност и потъва. Няколко минути по-късно се наблюдава
пара, която е последвана от експлозия.
Кое е веществото, на което се дължи характерът на водата в Сапуненото езе-
ро? На коя реакция се дължи „сапуненото“ усещане по кожата? Защо варелът с
натрий се е взривил? Колко литра (при температура 0 °С и налягане 105 Pa) во-
дород се е отделил след изхвърлянето на първия варел? Колко тона продукт се е
получил? Колко литра въглероден диоксид (при температура 0 °С и налягане 105
Pa) е погълнало езерото до неутрализиране на натриевото съединение?
Текст 2: Радиевите момичета
През 1908 г. Сабин Арнолд фон Сохочки открива нова боя, която свети в
тъмното. Боята му съдържала радий, цинков сулфид и гума арабика. През
1917 г. започва масово производство на циферблати за часовници и инстру-
менти с тази боя. Средно един часовник с радиев циферблат съдържа около
1 μg радий. Фабриките, които произвеждали циферблати, наемали жени. За
да се ускори работата по боядисване, работничките били съветвани да не
използват вода, а просто да облизват четките, за да ги поддържат остри
и влажни. Благодарение на тази техника една жена можела да боядиса
250 циферблата дневно. Въпреки уверенията, че боята е напълно безопасна,
много от служителите на фабриките за циферблати се разболявали, като
най-честите им оплаквания били анемия, счупване на кости и разпадане на

челюстта. Последното състояние е познато като „радиева челюст“. Мно-
жеството инциденти довели до редица дела и в крайна сметка – до по-до-
брото разбиране на опасностите от радиация. Радиевата боя излиза от
употреба през 50-те години и е забранена през 60-те.
Защо радият се акумулира в костите? Защо костите ставали по-чупливи?
Колко грама радий съдържа дневна норма циферблати? Какъв излъчвател е
радият?
ЗАДАЧА 3 Натрият намира приложение за получаването както на силни редук-
тори, така и на окислители. Намира приложение и като редуктор в металургия-
та – например за получаването на титан от титанов терахлорид.
А) Означете с уравнения получаването на силните редуктори NaH, NaNH2,
CH3ONa и на титан от TiCl4 при взаимодействие с натрий.
Б) Докажете, че NaH проявява редукционни свойства.
В) Кое от съединенията на натрия се проявява като окислител и може да се
използва за регенериране на въздух в затворени помещения? Обяснете прило-
жението му чрез химично уравнение.
ЗАДАЧА 4 Литият влиза в състава на някои леки и твърди сплави, използвани в
самолетостроенето. Неговият изотоп 6Li се използва като източник на тритий
за термоядрен синтез. Интересен е фактът, че литият намира приложение за
очистване на аргон, получен от въздух.
Литий може да се получи чрез електролиза на стопени соли. Литиев хлорид
се получава от минерала сподумен (LiAlSi2O6). Превръща се в разтворима сол –
Li2SO4. От получения разтвор Li+ йони се утаяват като карбонат или хидрок-
сид. Получената утайка се разтваря в солна киселина.
А) Означете с уравнения получаването на литий по описаните процеси от Li2SO4.
Б) Обяснете кои от свойствата на лития се използват при пречистването на
аргон. Означете ги с уравнения.
В) Опишете приложението на литий и неговите съединения в литиево-йон-
ните батерии.
ЗАДАЧА 5 Калцинираната сода се използва при производството на стъкло, като
заместител на натриева основа при редица производства. Основен метод за
получаването º е методът на Солвей. Основните суровини за получаването на
калцинирана сода и на сода бикарбонат са варовик, сол, амоняк и вода.
А) Означете с уравнение получаването на NaHCO3 при взаимодействие на
разтвора на NaCl с CO2 и NH3 под налягане (процесът е обратим).
Кое свойство на NaHCO3 се използва за изтегляне на равновесието надясно?
След филтруване разтворът се калцинира чрез нагряване.
Б) Означете с уравнение процеса на калциниране.
В) Каква е „ролята“ на варовика при производството на соди? Обосновете се.
Г) Може ли някой от получените продукти да се използва многократно?
s-елемети – значение и приложение 67

ЗАДАЧА 6 Сулфатите и хлоридите на калция и магнезия определят т.нар. посто-
янна твърдост на водата, хидрогенкарбонатите – временната. За омекотяване
на водата се използват различни методи – нагряване, обработване с варно мля-
ко, взаимодействие с разтвор на калцинирана сода.
А) Означете с уравнения описаните процеси на омекотяване на водата.
Б) Определете временната или постоянната твърдост на водата се отстраня-
ва чрез тези методи.
В) Водна проба съдържа 0,36 mg/L Mg2+ и 5,81 mg/L Ca2+ йони. Изчислете
масата на Na2CO3 . 10H2O, необходим за омекотяване на 1000 m3 от водата.
ЗАДАЧА 7 При прибавяне на разтвор на динатриев карбонат към разтворими
магнезиеви соли се утаява основен магнезиев карбонат – обемиста, аморфна
утайка. Известна е като „магнезиева алба“ – 3MgCO3 . Mg(OH)2 . 3H2O. При
насищане на суспензия от магнезиева алба с въглероден диоксид и при взаимо-
действие с киселини утайката се разтваря.
А) Означете с уравнения получаването на „магнезиева алба“ от разтвор на
магнезиев сулфат и разтварянето º в солна киселина и въглероден диоксид.
Б) Проучете къде намира приложение „магнезиевата алба“.
ЗАДАЧА 8 Проучете приложението, значението и физиологичното действие на
елементи от първа и втора група на Периодичната таблица. Представете ин-
формацията чрез проекти.
Примерни теми за проекти:
Натрий и човекът – Насоки: Какво е физиологичното значение на елемента
натрий? Какво количество натрий се съдържа в човешкия организъм? Кои са из-
точниците на натрий в диетата? До какво водят ниски нива на натрий в организма?
А високи? Колко натрий (под формата на съединения) поглъща човек ежегодно?
Натрий в бита – Насоки: Кои съединения на натрия най-вероятно се намират
в дома ни? Колко тона натриеви съединения са необходими годишно за производ-
ството на стъкло?
Калций и живите организми – Насоки: Кои са двете основни функции на
съединенията на калция в живите организми? Какво се случва, когато калцият
не може да се усвоява добре от организма? Кои състояния водят до натрупване
на калциеви съединения и къде?
Калций в практиката – Насоки: За какво се използват калциевите съеди-
нения? Може ли един модерен град да съществува без съединения на калция?
Магнезий в природата – Насоки: Кои процеси в природата са невъзможни
без съединения на магнезия? До какво довежда бедна на магнезий диета при
хората?
Магнезий в индустрията – Насоки: Кои характеристики на магнезия обу-
славят употребата му? Кои негови характеристики довеждат до рискове? Ка-
къв е бил проблемът с картерите на двигателите при ранните модели Боинг
B-29 Суперкрепост?

14 СВОЙСТВА НА СЪЕДИНЕНИЯТА
ЛАБОРАТОРИЯ НА s-ЕЛЕМЕНТИТЕ
Повечето от съединенията на s-елементите са бели на цвят и разтворими във
вода. Това усложнява разпознаването им едни от други в лабораторията. Поле-
зен метод за различаване на съединенията е пламъковият анализ. При него про-
ба от даденото съединение се внася в пламъка на спиртна лампа и се наблюдава
промяна на цвета. Промяната се получава поради възбуждане на електрон на
съответните йони и последвалото му връщане в основно състояние чрез излъч-
ване на фотон. В аналитичната лаборатория се използва атомноабсорбционен
спектроскоп, с който могат да се откриват метали в много ниски концентрации.
Качествено с просто око могат да се определят такива йони, които излъчват
фотони с енергия във видимия спектър. Това са: йоните на елементите от 1.
група, както и йоните на калций, барий и стронции.
Цел: Разпознаване на солите на натрий, калий и калций с помощта на пла-
мъков анализ и качествен анализ.
Необходими пособия: чаша 50 ml, часовникови стъкла, кламери, коркови
тапи, спиртна лампа, кибрит, статив с епруветки, пипети, стъклена пръчка.
Реактиви: твърди вещества – натриев хлорид, калиев хлорид, калциев
дихлорид, натриева основа; фенолфталеин, индикаторна хартия.
Разтвори на: солна киселина – 3 М HCl и 0,1 М HCl; 0,1 М разтвори на ди-
натриев карбонат Na2CO3, диамониев карбонат (NH4)2CO3, калциев дихлорид
CaCl2, магнезиев дихлорид MgCl2, натриева основа NaOH; бистра варна вода
(калциева основа), газирана вода (свободна от фосфатни йони).
Техника на безопасност: Бъдете внимателни при работа с киселини и ос-
нови. Използвайте малки количества от веществата. Спиртната лампа се запал-
ва на удобно за работа място и не се мести.
ЗАДАЧА 1 Разпознайте по оцветяването на пламъка соли на различни елементи.
Проста система за вземане на про-
ба и внасянето º в пламъка на спиртна
лампа може да се направи от кламер и
коркова тапа: стоманен кламер се огъ-
ва така, че да се получи малка примка в
единия край, другият край се забива в
коркова тапа.
Фиг. 14-1. Проста система за пламъков анализ.
• Направете три системи за пламъков анализ с помощта на кламерите и кор-
ковите тапи.
• В часовниковите стъкла насипвате по половин лъжичка от съответната сол.
• В чашата налейте 10 mL 3М солна киселина.
• Спиртната лампа запалете с клечка кибрит.
• Потопете примката на системата в разтвора на солна киселина, а след това
и в твърдата проба. Внесете пробата в пламъка на спиртната лампа. Наблюда-
Свойства на съединенията на s-елементите 69

вайте цвета на пламъка.
• Наблюденията отразете в табл. 14-1.
• Повторете описаната процедура и с другите две соли. Опишете резултати-
те от експеримента.
• Спиртната лампа се изгася с помощта на капачето.
Таблица 14-1. Наблюдения от пламъков анализ
Вещество
Цвят на пламъка
ЗАДАЧА 2 Елементите от втора група имат много сходни реакции, но въпреки
това могат да бъдат различени едни от други. Например магнезиевият карбонат
е разтворим при рН по-ниско от 8-9. Това означава, че има условия, при които
не се наблюдава получаването на утайка от магнезиев карбонат.
Разпознайте с качествени реакции разтвор на калциев дихлорид от разтвор
на магнезиев дихлорид.
• В две епруветки налейте по 1 mL от разтвора на магнезиев дихлорид, а в
други две – по 1 mL от разтвора на калциев дихлорид.
• В една епруветка с магнезиев дихлорид и една с калциев дихлорид добаве-
те по няколко капки разтвор на динатриен карбонат.
• Към всека от останалите две проби добавете по няколко капки разтвор на
диамониев карбонат.
• Опишете наблюдаваните промени в табл. 14-2.
Таблица 14-2. Разлики в утаяването на карбонати
Разтвор Реактив Наблюдавани промени
CaCl2 Na2CO3
CaCl2 (NH4)2CO3
MgCl2 Na2CO3
MgCl2 (NH4)2CO3
• Означете с изравнени химични уравнения наблюдаваните процеси.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 3 Изследвайте свойствата на натриева основа.
• Какви свойства проявява натриевата основа?

• Планирайте и осъществете експерименти за доказване свойствата на на-
триевата основа като използвате фенолфталеин и 0,1 M HCl.
• Опишете извършените експерименти и наблюдаваните промени.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Натриевата основа лесно карбонизира. Като използвате солна киселина
установете дали натриевата основа, с която разполагате – твърда и разтвор е
карбонизирала.
• Означете с подходящи изравнени уравнения наблюдаваните промени.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 4 Изследвайте отнасянето на калциева основа към киселини (сярна и
въглеродна) и към основи.
• Отлейте в три епруветки по 1 mL бистра варна вода.
• Към едната епруветка добавете на капки разтвор на H2SO4. Разтъркайте
със стъклена пръчка стените на епруветката.
• Към друга епруветка с бистрата варна вода добавете газирана вода в из-
лишък.
• Към третата епруветка с разтвор на бистра варна вода добавете 1 mL раз-
твор на натриева основа.
• Опишете в табл. 14-3 наблюдаваните промени.
Таблица 14-3.
Реактив Наблюдавани промени
Н2SO4
H2CO3
NaOН
Изразете с изравнени химични уравнения реакциите, които протичат.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Свойства на съединенията на s-елементите 71

Защо газираната вода трябва да е свободна от фосфатни йони, подкрепете
твърдението си с подходящи уравнения.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 5 Разполагате с разтвори на натриев хлорид, бариев дихлорид, строн-
циев дихлорид и магнезиев дихлорид. Съставете план за разпознаването на
разтворите. Посочете очакваните промени и изразете с изравнени химични
уравнения реакците, които могат да протекат.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................

15 ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА И ХИМИЧНИ
УПРАЖНЕНИЕ СЪЕДИНЕНИЯ НА s-ЕЛЕМЕНТИ
ЗАДАЧА 1 Определете вида на химичната връзка във водородните съединения
на S, Na, Be, P. Изразете образуването на връзките по подходящ начин.
ЗАДАЧА 2 Към 1500 ml разтвор на магнезиев нитрат с плътност 1,2 g/ml и ма-
сова част 10% са прибавени 795 g 20%-ен разтвор на динатриев карбонат. Как-
ва е масата на получената утайка? Кое от реагиращите вещества е в излишък и
каква е масата на този излишък?
ЗАДАЧА 3 Взаимодействието на метан и водна пара е метод за получаване на
водород. Означете го с подходящо уравнение. Определете вида на процеса.
ЗАДАЧА 4 В колко грама разтвор на солна киселина с масова част на хлорово-
дорода 36,5% ще се разтворят напълно 6 g магнезий? Каква е масовата част на
солта в получения разтвор?
ЗАДАЧА 5 Колко литра газообразна смес от водород, кислород и хлор са необ-
ходими за получаване на 182,5 g солна киселина с масова част 10%?
ЗАДАЧА 6 Химичното съединение А е широко разпространено в природата и не-
разтворимо във вода. При нагряване то се разлага до съединенията Б и В. Б взаи-
модейства с вода и образува съединението Г, чийто воден разтвор променя цвета
на фенолфталейна в малиновочервено. Б и Г взаимодействат с газа В и образуват
А, а при взаимодействието им със солна киселина се получава съединението Д.
При внасяне на Д в пламъка на лампа го оцветява в керемиденочервено. Веще-
ството Г може да бъде получено от съединението Д по електрохимичен път.
А) Кои са веществата А, Б, В, Г и Д?
Б) Изразете описаните взаимодействия с уравнения. Определете вида на
процесите и ги изразете по подходящ начин.
В) Какъв е характера на водния разтвор на веществото Д?
Г) Изразете взаимодействие с участие на съединението А, при което се оф-
ормя релефа на земята.
Д) Изразете равновесната константа на процеса на разлагане на веществото А.
ЗАДАЧА 7 Кои от процесите могат да се използват за лабораторно получаване
на водород? Довършете уравненията.
А) Cu + HNO3
Б) Zn + H2SO4
В) NaNO3
Г) CaH2 + H2O
Д) Na + HCl
Е) K + H2O
Ж) CH4 + O2 →
Прости вещества и химични съединения на s-елементи 73

ЗАДАЧА 8 При кой от процесите на електролиза на катода се отделя водород?
Означете процесите, протекли на анода и катода.
А) стопилка на KCl
Б) воден разтвор на CuSO4
В) воден разтвор на NaCl
Г) воден разтвор на Zn(NO3)2
Д) електролиза на вода.
ЗАДАЧА 9 Изразете с уравнения взаимодействията, означени на схемите. Опре-
делете вида на процесите и ги изразете по подходящ начин.
А) KCl 1 KOH 2 KHCO3 3 K2CO3 4 KCl
NO2 5 14 6
15
O2
Z + Q Y X K 7 K2S 8 H2S
11 9
HNO3 12 10
Z O2
13 t
Q
1) Кои са веществата X, Y, Z и Q?
2) Какъв е характерът на водните разтвори на веществата КНСО3, Z и Q?
3) Може ли да се подложи на електролиза стопилка на солта Z?
4) При термичната дисоциация на 200 g от веществото Z се отделя такъв
обем газ, какъвто и при реакция 10. Каква е масата на веществото Х, от което
се получава този обем газ (при температура 0 °С и налягане 105 Pa)?
5, 6
H2 O2 CO2 CO2, H2O HCl

Б) F Ca A B D E Ca
7 1 2 3 4 14
H2O 8 10 C 12 15
J t G
G Ca(NO3)2 ?
H2O 11 13
?
9
1) Кои са веществата A, B, D, E, F, G, J?
2) Обяснете значението на реакцията, изразена с уравнение 3.
3) Изчислете масата на веществото J, получено при взаимодействие на 110 g
Са. Какви са масата и обема на газа (при температура 0 °С и налягане 105 Pa),
отделен при пълното взаимодействие на това количество J с вода?

ЗАДАЧА 10С кои от веществата взаимодейства Ва(ОН)2? Възможните взаимо-
действия означете с уравнения и определете вида на процесите.
H2O, SO3, Na2SO4, NaOH, Cl2, HCl, K, CO2, NO, K2CO3
ЗАДАЧА 11 В шест реактивни стъкла има разтвори на веществата А, Б, В, Г, Д и
Е. Разпознайте веществата, ако знаете:
– Веществата А и Г променят фенолфталейна в малиновочервено;
– Веществата В и Д се получават при взаимодействие съответно на А и Г с
веществото Е;
– Разтворите на Б и Е променят лакмуса в червено;
– Веществата В и Д могат да се докажат по анионната част със AgNO3 по
получените бели утайки;
– Веществото В е реактив за доказване на Б и нейните соли;
– Внесено в пламъка на лампата Д го оцветява в керемиденочервено.
А) Изразете всички описани свойства с уравнения, определете вида на про-
цесите и ги изразете по подходящ начин.
Б) Изразете електролизата на стопилка и воден разтвор на веществото Д. Из-
числете масата на продуктите, получени при електролиза на стопилка от 500 kg Д.
ЗАДАЧА 12 За лабораторно упражнение госпожа Петкова приготвила водни раз-
твори на веществата А, Б, В, Г, Д и Е и поставила задача на учениците да про-
ведат експерименти, за да разпознаят кои са веществата.
– Дойчин смесил разтворите на Г и Д и установил, че се отделя газ с харак-
терно шумене;
– Калина открила, че при смесване на разтворите на В и Д се получава Б;
– Антония смесила разтворите на А с Е и на Б с Е и получила две утайки –
бледожълта и бяла;
– Митко внесъл от веществата А и Г в пламъка на лампата и установил, че
го оцветяват еднакво;
– Краси изразила с уравнения промишленото получаване на В чрез електро-
лиза на разтвор на Б;
– Цветан нагрял известна хранителна добавка, използвана за набухвател,
при което се отделил газ, а другият продукт бил веществото Г;
За да разпознаят веществата госпожа Петкова им дала следното упътване:
Веществата А и Б са соли на два поредни метала и два поредни неметала в гру-
пите, в които се намират, като Б е сол на по-тежкия метал.
А) Кои са веществата от А до Е?
Б) Изразете експериментите, проведени от учениците на госпожа Петкова с
уравнения като определите вида на процесите.
В) Възможно ли е взаимодействие между вещеставата В и Е, Г и Е?
Прости вещества и химични съединения на s-елементи 75

ЗАДАЧА 13 При смесване на 245 g 60%-ен воден разтвор на веществото А със
120 g 70%-ен воден разтвор на веществото Б се получава веществото В.
За А е известно, че се доказва с реактива Г, при което се получава бяла
утайка, а концентрираният му разтвор взаимодейства с простото вещество Д
на два етапа, при което се получава светлосин разтвор и газът Е.
За Б е известно, че оцветява лакмуса в синьо, а В, внесено в пламъка на
лампата го оцветява във виолетово.
1) Кои са веществата от А до Е?
2) Докажете кое е веществото В чрез подходящи изчисления.
3) Изразете описаните свойства с подходящи уравнения.
4) Изразете взаимодействието но веществото Б с газа Е и пресметнете ка-
къв обем от Е е необходим, за да се получи 79 g продукт.
ЗАДАЧА 14В четири епруветки се съдържат разтвори на BaCl2, NaBr, CaI2,
SrCl2.
1) Предложете вариант за разпознаването им.
2) Как може да докажете, че солите са хлориди, бромиди и йодиди?
Изразете с подходящи уравнения.

16
САМОКОНТРОЛ s-ЕЛЕМЕНТИ
1. През воден разтвор на NaOH се пропускат газовете: 1 – СO2; 2 – NH3;
3 – SO2; 4 – О2; 5 – СО; 6 – HCN.
NaOH ще реагира с:
А) 1, 2 и 3 Б) 3, 4 и 5 В) 1, 3, 4 и 6 Г) 1, 3 и 6
2. Калиевата основа НЕ може да реагира с:
А) CaCO3 Б) CuCl2 В) ZnO Г) C6H5OH
3. Йонни водородни съединения (хидриди) не образуват простите вещества на
елементите:
А) К и Na Б) Ca и Sr В) Be и B Г) Ва и Сs
4. Водородът се проявява като окислител спрямо:
A) F2 Б) K В) Al Г) N2
5. С кои от посочените вещества ще взаимодейства във воден разтвор калци-
евият дихлорид?
1 – натриев сулфат; 2 – азотна киселина; 3– солна киселина; 4 – калиев
карбонат; 5 – алуминий; 6 – сребърен нитрат?
А) 1 и 2 Б) 1, 2 и 3 В) 1, 4 и 6 Г) 4, 5 и 6
6. Разтвор на киселина и разтвор на основа се смесват в стехиометрични количе-
ства. За коя от показаните по-долу реакции разтворът ще има основен характер?
А) Са(ОН)2 + НСl Б) H2SО4 + NaOH
В) NaOH + СН3СООН Г) NaOH + HCl
7. Натрий взаимодейства с веществата:
А) Zn, HCl, H2O, Br2, H2 Б) Al2O3, LiCl, Fe, MgCO3, N2
В) O2, H2SO4, H2O, N2, Si Г) O2, KOH, HNO3, Cl2, H2O
8. Йонизационната енергия на елементите намалява в реда:
А) Li, Na, K, Rb, Cs Б) Cs, Rb, K, Na, Li
В) Cs, Li, Na, K, Rb Г) Li, Na, Rb, K, Cs
9. Кое е грешното твърдение?
А) Йонизационната енергия на s-елементите е ниска и те са добри редуктори.
Б) Стойностите на електроотрицателността на s-елементите са ниски.
В) Атомните радиуси на s-елементите са големи.
Г) В хидридите и оксидите на алкалните елементи връзките са ковалентни.
10. Простото вещество X взаимодейства с газа Y и се получава съединението
Z. От Z може отново да се получат X и Y. Z оцветява пламъка в жълто. Веще-
ствата X, Y и Z са:
А) X – Na, Y – Br2, Z – NaBr Б) X – Na, Y – Cl2, Z – NaCl
В) X – K, Y – Cl2, Z – KCl Г) X – Ca, Y – Cl2, Z – CaCl2
s-елементи 77
11. Кои са веществата X, Y, Z, Q, E, F?
Y H2O HCl H2SO4
X BaH2 Z Q E + F
А) X – Ba, Y– H2O, Z – Ba(OH)2, Q – BaCl2, E – BaSO4, F – NaCl
Б) X – Ba, Y – H2, Z – BaO, Q – BaCl2, E – BaSO4, F –NaCl
В) X – Ba, Y – H2, Z – Ba(OH)2, Q – BaCl2, E – BaSO4, F – NaCl
Г) X – BaO, Y – H2O, Z – Ba(OH)2, Q – BaCl2, E – BaSO4, F – NaCl
12. Карналитът съдържа:
А) NaCl и MgCl2 Б) KCl и MgCl2 В) NaCl и CaCl2 Г) KCl и BaCl2
13. Отговорете с ДА или НЕ.
А) При изгаряне на калий се образува K2О ...
Б) Mg участва в реакции с алкилхалогениди и образува Гринярови реактиви ...
В) Хидридите на алкалните и алкалоземните елементи са добри редуктори ...
Г) Пречистването на въздуха в затворени помещения се осъществява с хид-
риди на алкалоземните елементи ...
Д) Крайните продукти на термичното разлагане на Ba(NO3)2 са BaO, NO2 и O2 ...
14. Попълнете таблицата като означите с уравнения взаимодействията:
Реагенти H2SO4 H2O ..... Cl2
K + H2SO4 …. + …. …..
K
K2SO4 + H2 + ….
…. + …. ….. …… + H2O
…..
+ …. Ca(OH)2 + H2
…. + ….
CaO …. + …. …..
…. + ….
…. + …. …..
NaOH
+ …. + ….
15. Изразете с уравнения 6

превръщанията, означе- H2 O2 H2O HNO3
E G A B D t° X + Y
ни на схемата: 1 2 3 4 5
А) Кои са веществата 9 10 7 Cl2
A, B, D, E, F, G, X, Y?
Nа G + F + H2O
Б) Определете вида на
процесите и ги означете с 8
AgNO3 11
подходящи уравнения.
В) Предложете начин ?
за получаване на Na и веществото В от веществото G. Изразете процесите с
уравнения.
Г) Какъв е характерът на водните разтвори на веществата G и F? Обяснете..

ТЕМА 3.
ВЕЩЕСТВА НА P-ЕЛЕМЕНТИ
В тази тема ще преоткриете в нова светлина елементите:

zz алуминий – третият по разпространение в земната кора
zz въглерод – многоликият
zz олово – древният и отровният
zz азот – безжизнения и раждащ живот
zz сяра – рожба на вукланите
zz халогените – солераждащите
zz благородните – радон – „тихият убиец“
17 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
НОВИ ЗНАНИЯ НА р-ЕЛЕМЕНТИТЕ ПЛАН НА УРОКА
Място на р-елементите в Периодичната 1. Място на р-елементите

таблица и връзка със строежа на атомите им в Периодичната таблица
и връзка със строежа на
Елементите, в атомите на които в най-външ- атомите им
ния електронен слой се изгражда последовател- 2. Изменение на атомните
но np-подслоя, се наричат р-елементи. Броят на свойства на р-елементите:
р-електроните им нараства от 1 до 6 в даден период. 3. Прости вещества на
Електронната конфигурация на външния слой в ато- р-елементите
мите на тези елементи е ns2np1–6. В Периодичната 4. Съединения на р-елемен-
тите
таблица те съставят от 13 до 18 група. 5. Значение, разпростране-
Различният брой валентни електрони в атомите ние и въздействие върху
на тези елементи определят по-голямо разнообра- околната среда
зие на свойствата на простите вещества и на съеди-
ненията им в сравнение с тези на s-елементите.
р-елементи
0,88 0,77 0,70 0,66 0,64 0,70

10,8 12,0 14,0 16,0 19,0 20,2
1,43 1,17 0,70 1,04 0,99 0,94
27,0 28,1 31,0 32,1 35,5 40,0

1,22 1,22 1,20 1,17 1,14 1,09
69,7 72,6 75,0 79,0 80,0 83,8

1,62 1,40 1,41 1,37 1,38 1,30
114,8 118,7 121,8 127,6 127,0 131,3

1,71 1,75 1,46 1,50 1,40 1,40
204,4 207,2 209,0 209,0 210,0 222,0

Фигура 17-1. Атомни радиуси
Изменение на атомните свойства на р-елементите
В Периодичната таблица с увеличаване на атомния номер на елементите атом-
ните радиуси намаляват поради по-силното електрон-ядрено привличане и по-го-
лемия ядрен заряд. Това определя увеличаване на стойностите на йонизационните
енергии и електронното сродство, както и на електроотрицателността. В горния
ляв ъгъл на Периодичната таблица са химичните елементи с най-малки атомни
радиуси и с най-високи стойности на йонизационна енергия, електронно сродство
и електроотрицателност. Атомите им проявяват силни окислителни свойства.
На фиг. 17-1. е показано изменението на атомните радиуси на р-елементите
по групи и по периоди.
80 Химия и опазване на околната

Обща
среда
характеристика
– 11 клас на р-елементите 80
Сравнете атомните радиуси на елементите от 16 и 17 група и обяснете защо
активността на халогенните елементи към водорода е по-голяма.
Валентността на р-елементите, с някои изключения, е променлива.
Означете енергетичните диаграми на валентния слой на атомите на р-еле-
ментите от трети период. Определете валентностите им и се обосновете!
Съответно р-елементите проявяват и различна степен на окисление както по
знак, така и по числена стойност. Максималната положителна степен на окис-
ление съответства на броя на електроните във външния им електронен слой.
Елементите от 14 до 17 група проявяват и нисша отрицателна степен на окис-
ление. Характерните степени на окисление на атомите на някои р-елементи са
представени в табл. 17-1.
Таблица 17-1. Характерни степени на окисление на атомите на някои р-елементи
Група Елемент Степен на окисление Група Елемент Степен на окисление
13 Al +3 13 C –4; +2; +4
13 Ga +1; +3 14 Si –4; +2; +4
13 Tl +1; +3 14 Pb +2; +4
15 N -3; +1; +2; +3; +4; +5 16 O –2; –1; +2
15 P -3; +3; +5 16 S –2; +4; +6
15 Bi +3; +5 16 Te –2; +4; +6
17 F -1 17 Cl –1; +1; +3; +5; +7
17 Br -1; +1; +3; +5; +7 17 I –1; +1; +3; +5; +7
Спрямо водорода елементите проявяват нисша степен на окисление. Във
водородните съединения с увеличаване на атомния номер на елементите по-
лярността на връзката H–E расте. Елементите отдясно на линията B-At про-
явяват отрицателна степен на окисление в съединенията си с водорода. Спря-
мо кислорода валентността и степента на окисление на р-елементите, с някои
изключения, е променлива. По принцип характерните степени на окисление
спрямо кислорода са висша и междинна и/или нисша. В табл. 17-2. са означени
формулите на оксидите на някои р-елементи.
Таблица 17-2. Оксиди на някои р-елементи
Степени на Степени на
Група Оксиди Група Оксиди
окисление окисление
+3 Al2O3; B2O3 +4 SO2; SeO2; TeO2
13 (IIIA) 16 (VIA)
+1 TlO +6 SO3; SeO3; TeO3
+2 CO; PbO +1 Cl2O; Br2O
14 (IVA)
+4 CO2; PbO2 +3 Cl2O3; Br2O3
17 (VIIA)
+3 N2O3; P2O3; Bi2O3 +5 Cl2O5; Br2O5
15 (VA)
+5 N2O5; P2O5 +7 Cl2O7; Br2O7
При химични реакции атомите на р-елементите с голям брой валентни елек-
трони (6, 7), малки атомни радиуси и високи стойности на йонизационна енергия,
електронно сродство и електроотрицателност проявяват предимно окислителна
способност. Най-силните окислители са атомите на елементите F, O, Cl, N, S.
Съответно атомите на р-елементите, които имат по-малък брой валентни
електрони (3, 4), по-големи радиуси и ниски стойности на йонизационна енер-
гия, електронно сродство и електроотрицателност проявяват редукционна спо-
собност. Те са по-слаби редуктори от s-елементите.
Атомите на р-елементите, които имат по-малък брой валентни електрони,
малки радиуси или голям брой валентни електрони, но и по-големи атомни ра-
диуси, проявяват и окислителна, и редукционна способност в зависимост от
веществото, с което взаимодействат.
Прости вещества на р-елементите
Метали са простите вещества на р-елементите, които проявяват само реду-
кционни свойства. Такива са всички р-елементи, които се намират по и вляво
от линията B – At. Те се характеризират с метална (делокализирана) химична
връзка между градивните частици в кристалната решетка. Затова проявяват
общи физични свойства – те са твърди, топло- и електропроводими, ковки и
изтегливи. Плътността им нараства с увеличаване на атомния номер на еле-
ментите.
Химичните елементи от 13 до 17 (H) He
група в Периодичната таблица, кои- Be B C N O F Ne
то са вдясно от линията B – At, об- Si P S Cl Ar
разуват прости вещества неметали.
(фиг. 17-2.) As Se Br Kr
За тях е характерна ковалентна Te I Xe
неполярна връзка. Отличават се по Фиг. 17-2. Неметалите в
At Rn
Периодичната таблица
фазови състояния – има неметали в
твърдо, течно и газообразно състояние.
Опишете физичните свойства на неметалите – сяра, йод, бром, въглерод и
хлор.
Металите на р-елементите са с по-слаби редукционни свойства от тези на
s-елементите. При обикновена температура на въздуха някои от тях (Al, Ga, In,
Tl, Pb) се покриват с оксидна корица. Тези метали при нагряване взаимодейст-
ват с халогени и със сяра и образуват прости соли. С вода взаимодействат при
нагряване и след отстраняване на оксидния слой, при което се образуват оксиди
или хидроксиди. Металите, които съответстват на р-елементите взаимодействат
и с киселини, и с основи, при което образуват нормални и комплексни соли.
Редоксипотенциалите на всички метали на р-елементите са по-ниски от тези на
водорода и затова са преди него в реда на относителната активност. Тези метали
взаимодействат с разредени киселини, с малки изключения. Оловото се паси-

Обща
среда
– 11 клас на р-елементите 82
вира от разр. H2SO4 и HCl, защото се покрива с неразтворим слой от сулфат и
хлорид. Концентрираната азотна и сярна киселина пасивират алуминия, който
се покрива с плътен неразтворим оксиден слой. Във всички свои взаимодейст-
вия металите се проявяват като редуктори и се окисляват.
Най-активните неметали реагират с водород, с метали, с концентрирани раз-
твори на алкални основи, с други неметали, с киселини с окислително действие.
Проявяват се като окислители, когато взаимодействат с водорода и металите, а
като редуктори – при взаимодействие с по-силни окислители (О2 и неметали с
по-голяма електроотрицателност).
Например:
N2(g) + 3 H2(g)  2 NH3(g) N – окислител
N2(g) + O2(g)  2 NO(г) N – редуктор
3 S(s) + 6 NaOH(aq) 2 Na2S(aq) + Na2SO3(aq) + 3 H2O(l)
S – редуктор, S – окислител
Съединения на р-елементите
Металите на елементите от 13 до 17 група не образуват йонни хидриди. Во-
дородните съединения на неметалите са газообразни, малко или много раз-
творими във вода. Водните разтвори на някои са неутрални (например PH3), на
други – киселинни (H2S) или основни (NH3). Различният характер се обяснява
с различия в строежа на молекулите.
Всички р-елементи образуват оксиди – основни, киселин-
ни, амфотерни или неутрални, в зависимост от това кой е елемен-
тът. Така например оксидите на елементите от 13 група са, както след-
ва: B2О3 – киселинен, Al2O3 – амфотерен, Ga2O3 – амфотерен, In2O3
– амфотерен, TlO – основен. Неутрални оксиди са CO, N2O, NO. Елементите от
16 и 17 група образуват киселинни оксиди и оксокиселини.
В Периодичната таблица в периодите свойствата на оксидите на р-елемен-
тите се изменят от амфотерни към киселинни. В табл. 17-3. са представени
оксидите и хидроксидите/оксокиселините на р-елементите от трети период.
Таблица 17-3. Оксиди и хидроксиди/оксокиселини на р-елементите от 3 период във висша степен на
окисление
Група 13 14 15 16 17
Оксид Al2O3 SiO2 P2O5 SO3 Cl2O7
Оксид Al(OH)3 H2SiO3 H3PO4 H2SO4 HClO4
Вид оксиди Амфотерни Киселинни Киселинни Киселинни Киселинни
Вид връзка Йонно-ковалентни Ковалентни Ковалентни Ковалентни Ковалентни
Някои от свойствата на основни, амфотерни и киселинни оксиди са предста-

вени в схемата на фиг. 17-3:
+ вода
Основен + киселинен
оксид оксид
+ киселина
+ вода
Амфотерен + основен или

оксиди
оксид киселинен оксид

+ киселина
или основа
+ вода
Киселинен + основен оксид

оксид
+ основен
Фиг. 17-3 хидроксид
Значение, разпространение и въздействие върху околната среда
Практическото приложение на металите и неметалите, както и съединенията
на р-елементите се определя от физичните и химичните им свойства. Металите
под формата на разнообразни по състав и свойства сплави намират широко
приложение в машиностроенето, приборостроенето, ракетната техника, елек-
тротехниката, антикорозионните покрития и други. Неметалите като диамант и
графит се използват за производство на свредели и шлифовъчни инструменти,
електроди, моливи, режещи инструменти. Силицият намира приложение в ин-
тегрални схеми, генератори, трансформатори и т.н.
Повечето метали на р-елементите и съединенията им са токсични за човека.
Почти всички неметали имат важно биологично значение за живота на пла-
нетата – кислородът поддържа дишането; сярата и азотът влизат в състава на
белтъците; фосфорът се натрупва в костната система и нервната тъкан и т.н.
1. Въз основа на информацията от табл. 17-1 и табл. 17-2 представете графично

зависимостта на висшата валентност на р-елементите спрямо водорода и спрямо
кислорода.
2. Сравнете елементите Ga и Se по строеж на електронна обвивка и атомни свой-
ства, вид на простите вещества, оксиди и хидроксиди.
3. Съединението на фосфора с галия – галиев фосфид (GaP), е попупроводник и
се използва в съвременната електротехника. Изчислете масата на фосфор с 5%
примеси, необходим за получаване на 201,2 g GaP.
4. Представете чрез схема характерните химични свойства на амфотерните хидрок-
сиди.

Обща
среда
– 11 клас на р-елементите
18 ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
НОВИ ЗНАНИЯ ОТ 13 (IIIA) ГРУПА ПЛАН НА УРОКА
Елементите бор (B), алуминий (Al), галий (Ga), 1. Строеж на атомите на

индий (In) и талий (Tl) образуват 13 група на Пери- химичните елементи от
13 група на Периодичната
одичната таблица. Химичният елемент бор е познат таблица
още от периода на алхимията. Неговото съединение 2. Изменение на атомните
борна киселина има характерен перлено-стъклен свойства на химичните
блясък. Останалите елементи от групата са откри- елементи: атомни ради-
уси, йонизационна енергия,
ти през XIX век. В дългопериодичната (разгъната) електронно сродство,
форма на Периодичната таблица се намират непо- електроотрицателност,
средствено след d-елементите и са първите пред- характерни степени на
ставители на блока на р-елементите. окисление, химични връзки
3.1. Строеж
1 2 13 14 15 16 17 18 3.2. Физични свойства
H (H) He 3.3. Химични свойства
3.4. Получаване, разпростра-
Li Be B C N O F Ne нение, приложение
Na Mg Al Si P S Cl Ar
K Ca Ga Ge As Se Br Kr
Rb Sr d-block In Sn Sb Te I Xe
Cs Ba Tl Pb Bi Po At Rn
Fr Ra
Строеж на атомите на химичните елементи

от 13 група на Периодичната таблица
Атомите на всички елементи от 13 група на Периодичната таблица в основ-
но състояние имат изграден s-подслой на външния слой и по един електрон на
p-подслоя. Електронната конфигурация на външния слой е ns2np1.
Изменение на атомните свойства на химичните елементи
В табл. 18-1. са представени някои от свойствата на атомите и простите
вещества на елементите от 13 група на Периодичната таблица.
Разгледайте информацията в таблицата и отговорете на въпросите:
Кои са пълните електронни аналози в групата?
Сравнете атомните свойства на бор с тези на останалите елементи в група-
та. Обяснете кое в строежа на атомите на бора определя различията.
Какво показва фактът, че стандартният електроден потенциал на талия е
положителен?
Прости вещества на елементите от 13 (IIIА) група 85

Таблица 18-1. Атомни свойства на елементите от 13 група на Периодичната таблица
Свойства на атомите 5B 13Al 31Ga 49In 81Tl
Атомна маса 10,811 26,981 69,723 114,82 204,383
2 1 2 1 10 2 1 10 2 2
Електронна 2s 2p 3s 3p 3d 4s 4p 4d 5s 5p 6s26p1
конфигурация [He] [Ne] [Ar] [Kr] [Xe] 4f145d10
Атомен радиус pm 85 126 141 166 171
Йонизационна енергия,
800,5 577,4 578,6 558,2 589,1
kJ/mol, I1
Характерна степен на окисление +3 +3 +1; +3 +1; +3 +1; +3
Сродство към електрона, kJ/mol –17,3 –19,3 –35,3 –19,3 –30,4
Електроотрицателност, eV 2, 1,5 1,6 1,7 1,8
0 3+
Е (М /М), V –0,87 –1,66 –0,56 –0,34 +1,26
Атомите на елемента бор образуват ковалентни връзки с други атоми. За ато-
мите на алуминий е характерно образуване както на ковалентни, така и на йонни
връзки. С елементи с голямо сродство към електрона алуминият образува йонни
съединения. За разлика от бора в най-външния електронен слой атомите на този
елемент имат свободни 3d-орбитали, поради което има склонност към комплексо-
образуване.Координационното числона алуминия е шест. За останалите елемен-
ти от 13 група също е възможно осъществяването на ковалентни и йонни връзки,
като при талий преобладава способността за образуване на йонни съединения.
Строеж и физични свойства. В табл. 18-2 са описани някои физични
свойства наелементите от13 група
Таблица 18-2. Строеж и физични свойства на простите вещества на елементите от 13 група
Свойства на атомите 5B 13Al 31Ga 49In 81Tl
тъмно-чер- сребрис-
Алотропна сребристо- сребрис- сребристо-
вен прах, тобял
модификация бял метал тобял метал бял метал
неметал метал
Строеж на
простото aтомна, стенноцен- метална
вещество ромбоед- метална, метална,
трирана ортором-
рична метална обемноцен- хексагонал-
бична
кубична трирана на
тетрагонална
Плътност, g.cm–3 2,46 2,70 5,91 7,29 11,87
Тт, °С 2180 660,2 29,78 156,4 304,5
Тк, °С 2550 2500 2247 2070 1487

Галият има нехарактерна за металите кристална решетка, изградена от дву-
атомни молекули, образуващи слоеве, като връзката между слоевете е слаба.
Това определя ниската му иемпература на топене.
Физичните константи на алуминия го правят широко приложим. Обработва
се лесно при 100 – 150 °С и от него се изтеглят тънки жици и фолио. Алуминият
е трети по топлопроводност и четвърти по електропроводност след Ag, Cu, Au.
Как се изменят физичните свойства и строежа на простите вещества на еле-
ментите от 13 група на Периодичната таблица? Как ще обясните различните
свойства на простото вещество бор?
Химични свойства на простите вещества. При стайна температура борът е
инертен. При нагряване реагира с кислорода, халогените и сярата, като образува
съединения с ковалентни връзки. Не се разтваря в минерални киселини, а само
в концентрирана азотна киселина и в царска вода, които го превръщат в борна
киселина. Взаимодейства с алкални основи при стапяне, като образува борати:
2 B(s) + 6 KOH(s) t° K3BO3(s) + 3 H2(g)
Означете с химични уравнения реакциите на бор с кислород, с хлор и със сяра.
От изученото в 8. клас знаете, че алуминият е метал, който лесно се покрива
с оксиден слой и това го предпазва от по-нататъшни взаимодействия. Алуми-
ният реагира както с киселини, така и
+ O2
с основи. Концентрираните сярна и
азотна киселина го пасивират, като + I2 / H2O
дебелината на оксидния слой достига
до 200 – 300 nm.
+ H2O, t°
В дадената на фиг. 18-1 схема по- + H2
пълнете пропуснатите свойства на
Al + H2SO4(р-р)
алуминия и формулите на получени- + H2
те продукти.
Освен в стопилка, алуминият вза- + , t°
Na3AlO3 + H2
имодейства с концентрирани разтво-
ри на алкални основи, като образува +
Фиг. 18-1 Al2O3 + Fe
хидроксидокомплекси:
2 Al(s) + 6 NaOH(aq) + 6 H2O(l) 2 Na3[Al(OH)6](aq) + 3 H2(g)
И трите метала Ga, In, Tl се окисляват лесно от кислорода от въздуха,
реагират с флуор, хлор и бром при обикновена температура, разтварят се в
разредени киселини, с изключение на Tl, който се пасивира от солна кисели-
на – покрива се малко разтворим TlCl. Галият, подобно на алуминия, реагира
и с основи.
Получаване, разпространение и приложение. Борът е малко разпростра-
нен в земната кора (5.10–4 %), като най-разпространеният му минерал е бора-
ксът (Na2B4O7 . 10H2O). Съдържа се и във водите на някои минерални изво-
ри под формата на борна киселина. Алуминият е най-разпространеният метал
Прости вещества на елементите от 13 (IIIА) група 87

(6,5%) в земната кора. Съединенията, под формата на които се среща в приро-
дата, са ортоклаз, каолин, боксит, корунд и други. Галият е по-разпространен
от бора, но се съдържа главно в алуминиеви и железни руди. Индият и талият
са много малко разпространени, предимно в сулфидни руди на Zn, Cu, Pb, Fe.
Аморфният бор се получава при редукция на B2O3 с магнезий.
Изразете с уравнение получаването на бор от B2O3.
Борът се използва в ядрената техника за регулиране на разпадането на ура-
на, защото лесно улавя неутрони. За предпазване от корозия стоманените из-
делия се „борират“ – повърхността им се насища с бор.
Алуминият е един от най-използваните метали, поради което се произвежда
в големи количества. Получаването му се основава на електролиза на Al2O3,
който се извлича от рудата боксит (Al2O3.nH2O). За да се получи чист Al2O3
от боксита, се следва следното: бокситът се разтваря в концентриран разтвор
на NaOH до Na3[Al(OH)6]. Полученият разтвор се подкиселява, при което се
получава Al(OH)3, който при накаляване при 1200 °С дава Al2O3. От него чрез
електролиза се получава алуминий.
Талият се използва за изработване на трайни огледала за оптически прибори
и съоръжения.
През последните десетилетия съединения между Al, Ga и In с P, As и Sb се
изучават задълбочено по повод тяхното приложение като полупроводници.
1. Означете енергетичната диаграма на алуминия в основно и във възбудено със-

тояние. Обяснете постоянната трета валентност на алуминия.
2. Означете с уравнения реакциите на получаване на алуминий от Al2O3. Изчислете
масата на чистия алуминий, който може да се получи от 100 kg боксит с масова
част на Al2O3 45%, ако добивът е 95% от теоретичния.
3. Една от означените реакции е невъзможна. Открийте коя е тя и обяснете защо е
невъзможна. Довършете уравненията на възможните реакции:
А) Ga + NaOH + H2O
Б) In + NaOH + H2O
В) Ga + HCl
Г) Tl + HCl
4. Галият е в течно състояние при температура над 29,78 °C и се изпарява при много ви-
сока температура (2247 °C). Това дава възможност да се използва в специални квар-
цови термометри за мерене на високи температури. Пресметнете масата на Ga2O3,
съдържащ 5% примеси, от който може да се получат 15g чист галий при редукция с
водород.
5. Проучете приложението на елементите от 13 група на Периодичната таблица и
представете вашия проект.

19 СЪЕДИНЕНИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
НОВИ ЗНАНИЯ ОТ 13 (IIIA) ГРУПА ПЛАН НА УРОКА
По своята природа съединенията на елементите 1. Съединения на бор – хид-

от 13 група на Периодичната таблица съществено се риди, оксид, бориди, борна
киселина, борати
различават по характеристики. Най-специфични по 2. Съединения на алуминий:
строеж и свойства са съединенията на бора и затова 2.1. диалуминиев триоксид;
ще ги разгледаме накратко отделно от останалите. 2.2. алуминиев трихидроксид;
2.3. соли на алуминия.
Съединения на бор – хидриди, оксид, бориди, 3. Съединения на Ga, In, Tl с
борна киселина, соли важно практическо прило-
Познати са соли на бора с повечето метали, наре- жение
чени бориди. Те се получават при директен синтез
от бор със съответния метал или с метален оксид. Всички бориди са много твър-
ди, химически инертни, високотопими. Използват се за изработка на тигли, вани
за метални стопилки, за обработване на метали и др.
Борът не взаимодейства пряко с водорода, но са известни много съедине-
ния на бора с водорода, наречени борани. Най-простият бороводород – BH3, е
нестабилен и не е изучен. Диборанът B2H6 се получава чрез редукция на BF3 с
NaH при нагряване:
180 °С
2 BF3(g) + 6 NaH(s) B2H6(g) + 6 NaF(s)
От него се получават други борани с обща формула BnHn+4. Бораните изга-
рят лесно, при което се отделя голямо количество топлина и затова се използ-
ват като ракетно гориво.
Диборният триоксид – B2O3, се получава при изгаряне на бор в кислород-
на среда или при разлагане на борна киселина.Той се разтваря във вода, при
което се превръща в борна киселина H3BO3.
Определете вида на оксида и направете предположение за неговите химични
свойства.
Борната киселина се получава и при хидролиза на халогениди на бора:
BCl3(g) + 3 H2O(l) H3BO3(s) + 3 HCl(aq)
От друг халогенид на бора се получава една от най-силните киселини –
тетрафлуороборната киселина:
BF3(g) + HF(aq) H[BF4](aq)
Най-голямо значение от солите на борната киселина има бораксът –
Na2B4O7 . 10H2O. Той е изходен продукт за получаване на бор и на всички
важни за практиката борни съединения. Бораксът се използва в качествения
анализ за откриване на метални йони, защото при стапяне с метални оксиди
дава различни по цвят бораксови бисерки. Чист боракс намира приложение и в
козметичната промишленост.
Съединения на елементите от 13 (IIIА) група 89

Съединения на алуминия
Диалуминиев триоксид. Съществува в няколко полиморфни форми, две от
които най-добре са изучени α-Al2O3 и β-Al2O3. В природата се среща α-Al2O3
като минерала корунд. По-големите кристали, които имат примеси на други ме-
тални йони, са оцветени и са познати като скъпоценни камъни – рубин, сапфир,
топаз, смарагд, аметист.
Чистият диалуминиев триоксид е бяло твърдо вещество, не се разтваря във
вода, не реагира в киселини и в основи.
Определете вида на оксида и означете с химични уравнения характерните
му свойства.
Алуминиев трихидроксид. Получава се като бяла аморфна утайка при ал-
кализиране на разтвори на соли на алуминия. Понеже разтворите на солите на
Al3+ съдържат аквакомплекси, то при добавяне на основа постепенно да се за-
местват водните молекули като лиганд с OH–-йони. Първоначално се образува
пихтиестообразен хидроксид:
[Al(H2O)6]3+ –
(aq) + 3 OH(aq) Al(OH)3(s) + 3 H2O(l)
–
В излишък на OH -йони утайката от Al(OH)3 се разтваря, защото се превръ-
ща в комплексно съединение:
Al(OH)3(s) + 3 OH–(aq) [Al(OH)6]3–
(aq)
Определете вида (основен, амфотерен или киселинен) на хидроксида. Кои
са характерните му химични свойства.
При престояване алуминиевият хидроксид се обезводнява, като този про-
цес протича постепенно. Ускорява се при загряване. Получава се обезводнена
форма на хидроксида, известна като алумогел, който намира приложение като
адсорбент и носител на катализатори.
Соли на алуминия. Халогенидите – AlCl3, AlBr3 и AlI3, се получават при
пряко взаимодействие, а AlF3 – при взаимодействие на Al2O3 с HF.
Той се разтваря в NaF и образува комплексно съединение натриев хек-
сафлуоридоалуминат(III):
AlF3(s) + 3 NaF(s) Na3[AlF6](s)
Кристалохидратът Al2(SO4)3 . 9 H2O се използва за пречистване на води и в
хартиената промишленост. При разтваряне във вода хидролизира и се превръ-
ща в Al(OH)3 , който адсорбира примесите във водата.
KAl(SO4)2 e обикновената стипца. Тя намира приложение в медицината
като кръвоспиращо средство, в дъбенето на кожи в кожарската промишленост
и при производството на хартия.
Литиево-алуминиев тетрахидрид е вещество, което се използва в органич-
ната химия за редукция на карбонилни съединения. Получава се по реакцията:
диетилов етер
4 LiH(s) + AlCl3(s) Li[AlH4](s) + 3 LiCl(s)

Съединения на Ga, In, Tl с важно практическо приложение
През последните години голямо приложение като полупроводници, детек-
тори на ИЧ лъчи, фотокатоди и други намират съединенията на Ga и In с P,
As, Sb. Така например слънчеви батерии, направени на основата на GaAs, са
много по-ефективни от силициевите. Счита се, че в бъдещето това съединение
ще се използва и за направата на бързо действащи електронно-изчислителни
машини, поради по-голямата подвижност на токовите носители, отколкото тази
на Si и Ge.
1. Боридите са високотопими и химически устойчиви съединения. Използват се за

антикорозионна защита на метали. Например повърхността на стоманата се об-
работва с бор. Означете с уравнение взаимодействието на желязо с бор, при кое-
то желязото се окислява до Fe2+-йон, а борът се редуцира до нисшата си степен
на окисление.
2. Попълнете таблицата:
B Al Ga In Tl
Оксиди B2O3 Al2O3 Ga2O3 In2O3 Tl2O3
Характер
хидроксид или оксокиселина
Характер
3. Елементите от 13 група образуват координационни съединения. Определете хи-
бридното състояние на бора в H[BF4] и обяснете строежа на киселината.
4. Изразете с уравнения превръщанията:
AlCl3 Li[AlH4]
Na3AlО2 NaAlО2
Al2O3 Al [Al(H2O)6]Cl3 Al(OH)3
Na3[Al(OH)3] Al2(SO4)3
5. Означете с уравнения по три различни начина получаването на натриев метаалу-
минат NaAlО2. Изчислете масата на алуминия, необходим за получаване на 150 g
натриев метаалуминат.
6. Разработете проект за състава и приложението на съединенията на Al, Ga и In с
P, As, Sb, от типа AIIIBV.
Съединения на елементите от 13 (IIIА) група 91

НОВИ ЗНАНИЯ ОТ 14 (IVА) ГРУПА ПЛАН НА УРОКА
Характеристика на химичните елементи от 1. Характеристика на

14 група на Периодичната таблица химичните елементи от
Химичните елементи въглерод (С), силиций (Si), 14 група на Периодичната
таблица:
германий (Ge), калай (Sn), олово (Pb) и флеровий 2. Прости вещества – общи
(Fl) съставят 14 група на Периодичната таблица. Те и специфични свойства
са много различни по свойства елементи – въгле- 3. Прости вещества на
родът е неметал, а оловото – метал. Елементите в въглерода:
групата са доказателство, че между металите няма 3.1. Алотропни модификации
3.2. Химични свойства
рязка граница. Германият е полупроводник, проя-
4. Олово – физични и химични
вява свойствата на неметалите C и Si и на металите свойства
Sn и Pb.
Причината за тези различни отнасяния на елемен-
ти от една и съща група е в различията в атомните им свойства (табл. 20-1).
Таблица 20-1. Химични елементи от 14 група на Периодичната таблица
Свойства на
6C 14Si 32Ge 50Sn 82Pb
атомите
Атомна маса 12,011 28,0855 72,59 118,71 207,2
Електронна 6s26p2
2s22p2 3s23p2 3d104s24p2 4d105s25p2
конфигурация 4f145d10
Атомен радиус, pm 72,2 117,6 122,3 140,5 146
Йонизационна
1086,1 786,3 761,2 708,4 715,4
енергия I1, kJ/mol
Характерна степен -4; +2;
-4; +2; +4 -4; +2; +4 +2; +4 +2; +4
на окисление +4
Сродство към елек-
-122,3 -131 -139 -99,5 -99,5
трона, kJ/mol
Елекроотрицател-
2,55 1,75 1,8 1,6 1,55
ност, eV
Как се изменят атомните свойства на елементите от 14 група на Периодич-

ната таблицас нарастване на атомния номер?
Подобно на всички елементи от втори период въглеродът се отличава зна-
чително от останалите елементи в групата. Поради близкостоящите до ядрото
2s- и 2p-атомни орбитали и сравнително малкия атомен радиус има висока йо-
низационна енергия и по-ниско сродство на електрона от силиций и германий.
При елементите от 14 група с увеличаване на атомната маса се стабилизира
(+2) степен на окисление. По-стабилни са съединенията на С в (+4) степен на
окисление, а на Pb, в които проявява (+2) степен на окисление.

Калаят и оловото образуват и координациони съединения.
Прости вещества – общи и специфични свойства
С увеличаване на атомната маса свойствата на химичните елементи от 14
група на Периодичната таблица се изменят от неметални към метални. Въгле-
родът е елемент, който в сравнение с бора (от 13 група) има по-слабо изра-
зени неметални свойства. Силицият също е неметал, а германият проявява
свойства и на метал. Калаят и оловото са метали.
В табл. 20-2 са дадени стойности на някои физични свойства на простите
вещества на елементите от 14 група на периодичната система.
Таблица 20-2. Някои физични константи на простите вещества на елементите от 14 група на Пери-
одичната таблица
Физични свой- 6C
ства 14Si 32Ge 50Sn 82Pb
графит диамант
Плътност 5,769 (α-Sn)
2,3 3,51 2,336 5,323 11,342
(20 °С), g/cm3 7,265(β-Sn)
Твърдост
<1 10 7 6 1,8 1,5
(по Моос)
Тт, °С ≈ 4000 1420 945 232 327
Тк, °С ≈ 4200 3280 2850 2623 1751
Данните от таблицата показват, че диамантът е с най-голяма твърдост и тем-
пературата на топене и кипене също е по-висока. Причината е в най-здравите
ковалентни връзки в сравнение с тези на простите вещества на останалите хи-
мични елементи от групата. По-ниската температура на топене на германия в
сравнение със силиция показва, че при него се наблюдава и метализиране на
химичната връзка.
Диамантът е изолатор, графитът провежда електричен ток, Si и Ge се по-
лупроводници, а Sn и Pb са електро- и топлопроводими, типично за металите.
Прости вещества на въглерода
В природата въглеродът се среща като графит, диамант, сажди, но има и
други прости вещества.
Диамантът и графитът се различават по
кристална структура.
Диамантът има стенноцентрирана кубич-
на решетка с вградени тетраедри. Всеки С-атом е
свързан с други четири чрез участие на sp3 – хи-
бридни орбитали. Връзките, които се образуват, са
здрави и с еднаква дължина – фиг. 20-1. Кристал-
ната структура на диаманта е причина за неговата
голяма твърдост. Фиг.20-1
Прости вещества на елементите от 14 (IVА) група 93

Графитът има хексагонална кристална ре-
шетка, в която въглеродните атоми са групирани
в шестоъгълници, при което всеки С-атом се ко-
ординира с други три – фиг. 20-2.
Образуването на ковалентни σ-връзки е ре-
зултат от участие на sp2 –хибридни орбитали,
разположени в една равнина. Обособените пло-
скости се свързват помежду си чрез вандерваал-
сови сили. Те определят лесното прихлъзване на
слоевете и отделянето на частици от основната
маса при натиск. При всеки С-атом остава по
една нехибридизирана орбитала, която участва
в образуването на една π-молекулна орбитала, Фиг. 20-2. Кристална решетка на
заета с електрони. Тази π-молекулна орбитала графит
определя свойства, характерни за металите – метален блясък, топло- и елек-
тропроводимост.
Други алотропни форми на въглерода са карбинът, фулерените и графенът
– фиг. 20-3.
Карбинът се получава при каталитично окисление на ацетилен. Известни
са два вида карбин: α-карбин и β-карбин. В тяхната структура С-атоми са в
sp-хибридизация. Карбинът има полупроводникови свойства.
Фулерените са молекули от 60 или 70 въглеродни атоми, Някои от тях
са с форма на куха сфера. Имат полупроводникови свойства. С алкалните
метали образуват съ-
единения със състав
K3С60, KRb2С60 и др.,
наречени фулериди.
Например K3С60 про-
явява свръхпровод-
ност. Фулерените и
фулеридите си използ-
ват и като смазочни а) б)
материали, катализа-
тори, при производ-
ството на лекарства и
други.
Графенът може да
се разглежда като слой
от графит. Той се отли- в)
чава с голяма здравина, Фиг. 20-3. а) карбин; б) фулерен; в) графен

електро- и топлопроводимост и устойчивост на киселини. Намира приложение
в производството на батерии.
Химични свойства. Във всички свои алотропни форми въглеродът е инер-
тен при обикновена температура. Взаимодейства с кислорода, сярата, алуми-
ния и други при много висока температура:
t°
C(s) + O2(g) CO2(g)
t°
C(s) + 2 S(s) CS2(l)
3 C(s) + 4 Al(s) t° Al4C3(s)
Като редуктор или като окислител се проявява въглеродът в тези процеси?
Въглеродът не се разтваря във вода, не му действат киселини или основи.
Гореща концентрирана азотна киселина го окислява до CO2:
C(s) + 4 HNO3(l)конц. CO2(g) + 4 NO2(g) + 2 H2O(l)
С водород въглеродът образува огромен брой съединения, като най-прос-
тото водородно съединение е метанът. Той се получава при директен синтез
между въглерода и водорода:
С(s) + 2 Н2(g)  СН4(g) (ΔH = – 77,5 kJ.mol–1)
Обикновено процесът протича в присъствие на катализатор Ni, защото без
катализатор скоростта е много ниска. При по-висока температура може да се
получи етин.
В металургията под формата на кокс въглеродът се използва като редуктор.
Например:
t°
C(s) + ZnO(s) Zn(s) + CО(g)
При пропускане на водна пара през нажежени въглища се получава воден
газ. Означете процеса с уравнение.
Олово – физични и химични свойства
Оловото е елемент с атомен номер 82 в Периодичната таблица. В сравнение
с другите елементи в групата то има най-голям атомен радиус и проявява ре-
дукционни свойства.
Образува просто вещество метал, амфотерни оксиди и хидроксиди. Харак-
терните му степени на окисление са (+2) и (+4), като по-стабилните съединения
са тези, в които Pb проявява (+2) степен на окисление.
Простото вещество олово е тъмносив, мек и ковък метал; драска се с но-
кът. На въздуха се покрива с оксидна корица, която го предпазва от по-ната-
тъшно разрушаване.
В реда на относителната активност се намира непосредствено преди водо-
рода (Е0(Pb2+/Pb) = –0,126V), но не взаимодейства с разредени HCl и H2SO4,
защото се пасивира от малкоразтворимите соли PbCl2 и PbSO4.

Разтваря се в разредена азотна киселина:
3 Pb(тв) + 8 HNO3(aq) 3 Pb(NO3)2(aq) + 2 NO(g) + 4 H2O(l)
С оцетна киселина в присъствие на кислорода от въздуха също образува
разтворима сол:
Pb(s) + 2 CH3COOH(aq) + ½ O2(g) Pb(CH3COO)2(aq) + H2O(l)
В Древен Рим водопроводните тръби са били изработени от олово. При пре-
минаване на вода през такава тръба оловото се разтваря, когато във водата
има O2 и CO2. В резултат на взаимодействието се получава разтворимата сол
Pb(HCO3)2, която е отровна.
Означете с уравнение взаимодействието между Pb и H2CO3 в присъствие
на O2.
Оловото се разтваря и в органични киселини поради образуване на компле-
кси. Затова в съдове, направени от оловна сплав, не трябва да се съхраняват
хранителни продукти, защото оловото е отровно.
Оловото е метал с двойствени свойства – взаимодейства както с киселини,
така и с основи. При стапяне на олово с твърда алкална основа се образуват
нормални плумбати, а в концентрирани водни разтвори на силни основи оло-
вото образува комплекси:
t°
Pb(s) + 2 NaOH(s) Na2PbO2(s) + H2(g)
натриев
плумбат(II)
Pb(s) + 2 NaOH(aq) + 2 H2O(l) Na2[Pb(OH)4](aq) + H2
натриев
тетрахидроксидоплумбат(II)
Направете извод за активността на оловото при химични реакции.

1. Как се изменят свойствата на химичните елементи от 14 група на Периодичната

таблица с нарастване на атомния номер?
2. При добив на цветни метали се използва въглерод под формата на кокс. Колко
килограма цинк ще се получат при редукция на 200 kg цинков оксид с кокс?
3. Оловна пластинка се потапя в разтвор на меден динитрат. След време се на-
блюдава образуване на червеникав слой от мед върху оловната пластинка. Коя е
причината за образуването на червен налеп? Обосновете отговора си с мястото
на металите олово и мед в реда на стандартните редоксипотенциали. Изразете с
уравнение процеса.
4. Потърсете информация и направете „визитка“ за елемент 114.
5. Дадени са характеристики на алотропни форми на въглерода:
Хибридизация на Дължина на С-С Вид на С-С
С-атом връзка, nm връзка
черен ситно-
кристален прах с
sp – хибридизация 0,1284 две σ- и две π-
полупроводникови
свойства
черно твърдо
вещество с провод-
три σ- и една
никови свойства,
sp2 – хибридизация 0,1415 π – делокализи-
мек, мазен, крехък
рана
и оставя следа при
натиск
твърдо, прозрачно
вещество, диелек- sp3 – хибридизация 0,1545 четири σ-
трик
Определете кои са алотропните форми. Обяснете на какво се дължат различията
в свойствата на тези прости вещества.

21 СЪЕДИНЕНИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
НОВИ ЗНАНИЯ ОТ 14 (IVА) ГРУПА ПЛАН НА УРОКА
Елементите от 14 (IV) група от Периодичната 1. Водородни съединения

таблица, образуват разнообразни по свойства и 2. Оксиди
приложение хидриди, оксиди, хидроксиди и оксо- 3. Хидроксиди и оксокиселини
киселини. Свойствата им се изменят закономерно с 4. Соли
нарастване на атомния номер на елементите.
Водородни съединения
Най-простите водородни съединения на елементите от 14 (IV) група от Пе-
риодичната таблица са със състав ЕН4, където Е е съответният химичен еле-
мент. Въглеродът дава голям брой съединения с водорода поради свойството
да образува разнообразни въглеродни вериги – прави и разклонени, ациклични
и циклични, с прости, двойни или тройни връзки. В природния газ най-разпрос-
траненият хидрид е метанът с молекулна формула СН4. Подобно на въглерода,
и силицият образува много водородни съединения, от които най-простият е
силан SiH4. Останалите елементи от групата образуват хидриди, съответно –
GeH4, SnH4, PbH4. Всички са ковалентни химични връзки, като поради засил-
ване на металните свойства на Sn и Pb техните хидриди имат известна степен
на йонност, а стабилността им намалява.
От хидридите на елементите от 14 (IV) група най-голямо значение като
енергиен източник има метанът.
На фиг. 21-1. е даден модел на молекулата на метана. Означете хибридното
състояние на С-атом в молекулата на метана и представете с орбитален модел
неговия строеж. Характеризирайте пространствената структура на молекулата
и определете нейния вид.
Метанът е безцветен газ, без миризма и вкус. Поради
неполярния строеж на молекулите се разтваря малко във
вода и при стайна температура не реагира с нея.
Лабораторно метан се получава от Al4C3 и вода:
t°
Al4C3(s) + 12 H2O(l) 3 CH4(g) + 4 Al(OH)3(s)
Метан може да се получи от въглерод и водород. Про-
мишлено значение има получаването от воден газ, в при-
съствие на катализатор никел и нагряване:
Ni, 300 °
CO(g) + 3 H2(g) CH4(g) + H2O(g)
При нагряване метанът изгаря до въглероден диоксид
и вода:
СН4(g) + 2 O2(g) CO2(g) + 2 Н2O(g) Фиг.21-1. Модел на моле-
кулата на метан
Големият топлинен ефект (ΔH = –893,7 kJ.mol-1) пра-

ви метана ценно гориво в бита и в промишлеността. Използва се и като изходна
суровина за синтез на органични съединения.
Метанът е стабилен до 1000 °С. Над тази температура се разлага до ацетилен:
> 1000 °C
2 СН4(g) СН ≡ CH + 3 Н2(g)
С хлор и бром и неговите хомолози метанът реагира под действие на разсе-
яна слънчева светлина. Означете с уравнение хлорирането на метан и опреде-
лете вида на реакциите.
Оксиди
Спрямо кислорода химичните елементи от 14 група от Периодичната табли-
ца проявяват променлива валентност. В табл. 21-1 са представени състава и
вида на оксидите на елементите от групата.
Таблица 21-1. Оксиди на елементите от 14 група
Оксиди
степен на степен на
Вид на оксида Вид на оксида
окисление +2 окисление +4
CO неутрален CO2 киселинен
SiO неутрален SiO2 киселинен
GeO амфотерен GeO2 амфотерен
SnO амфотерен SnO2 амфотерен
PbO амфотерен PbO2 амфотерен
Като използвате информацията в таблицата, обяснете как се изменят свой-

ствата на оксидите на елементите от 14 група от Периодичната таблица.
Направете сравнителна характеристика на двата оксида на въглерода въз
основа на: строеж, физични и химични свойства и приложение, като попълните
таблицата:
Показатели CO CO2
Строеж на молекулата –
химични връзки, геометрия
Химичен характер
Относителна молекулна
маса Mr
Разтворимост във вода
Физиологично действие
Приложение
Съединения на елементите от 14 (IVА) група 99

Означете с уравнения химичните свойства на CO и CO2.
Химичният елемент олово образува три оксида – PbO, PbO2 и Pb3O4.
Оловният оксид се получава при директно взаимодействие на олово с кисло-
род. Съществува под формата на две полиморфни форми – червеният α-PbO (глеч)
и жълта форма β-PbO (масикот), като последният е по-стабилен. И двете форми
не се разтварят във вода. Не реагира с разредени HCl и H2SO4, поради образуване
на повърхността им на малкоразтворим хлорид и сулфат. Разтварят се в азотна
киселина.
Изразете с уравнение реакцията между оловен оксид и азотна киселина.
При стапяне на оловен оксид с натриева основа се образува оловен (II)
плумбат, а с концентриран воден разтвор на алкална основа образува натриев
тетрахидроксидоплумбат(II.
PbO(s) + 2 NaOH(s) t °C Na2PbO2(s) + H2O(l)
PbO(s) + 2 NaOH(aq) + 2 H2O(l) Na2[Pb(OH)4](aq)
Триоловният тетраоксид Pb3O4 се нарича миний. Той е окислител.
Pb3O4 = 2 PbО . PbО2
Получава се лесно при нагряване на PbO при температура 400 – 500 °C и
слаб достъп на кислород.
400 – 500 °C
6 PbO(s) + O2(g) 2 Pb3O4(s)
Миният е с яркочервен цвят и се използва като боя против корозия на ме-
тали. Намира приложение и като пигмент в естествения и изкуствения каучук
и в пластмаси.
Оловният диоксид е тъмнокафяво кристално вещество,силен окислител.
Получава от миний при обработка с азотна киселина:
Pb3O4(s) + 4 HNO3(aq) 2 Pb(NO3)2(aq) + PbO2(s) + 2 H2O(l)
Хидроксиди и оксокиселини
Въглеродният диоксид е анхидрид на въглеродната киселина (H2CO3). Сили-
цият образува голям брой орто- и метакиселини, които се получават вследствие
на полимеризационни процеси. Една от оксокиселините е метасилициевата –
H2SiO3, която се получава чрез хидролиза на алкални силикати:
Na2SiO3(s) + 2 H2O(l) H2SiO3(aq) + 2 NaOH(aq)
Силикатите са соли на силициевите киселини. Земната кора почти на-
пълно е изградена от силикатни материали – пясък, почва, глина, минерали.
Най-простите алкални силикати се използват за слепване на хартия при про-
изводството на картон, като лепило за стъкло, керамика, за импрегниране на
дърво и тъкани.
Въглеродната киселина е слаб електролит, двупротонна киселина
H2CO3(aq) + H2O(l)  HCO3–(aq) + H3O+(aq) Ка1 = 4,45.10–7

HCO3–(aq) + H2O(l)  CO2– +
3(aq) + H3O (aq) Ка2 = 4,84.10–11
Въглеродната киселина образува два вида соли – хидрогенкарбонати и кар-
бонати.
Означете с уравнения неутрализацията на киселината с натриева основа до
получаване на хидрогенкарбонат.
При по-голям излишък на OH– протича процес на неутрализиране на хид
рогенкарбонатния йон:
HCO3– – 2–
(aq) + OH(aq)  CO3(aq) + H2O(l)
Всички карбонати са малкоразтворими вещества с изключение на (NH4)2CO3
и карбонатите на алкалните метали (без Li2CO3).
Карбонатният йон има специфична електронна
структура – двата отрицателни заряда са силно делока-
лизирани. Има планарно разположение на трите кисло-
родни атома и въглероден атом, който е в sp2-хибридно
състояние. Нехибридизираната 2рz-АО при въглерод-
ния атом и 2рz-орбитали на кислородните атоми се
припокриват и образуват шестелектронна четирицентрова π- делокализирана
връзка.
Елементите германий, калай и олово образуват амфотерни хидроксиди –
Ge(OH)2, Sn(OH)2 и Pb(OH)2. Оловният дихидроксид Pb(OH)2 е с по-ясно из-
разени основни. Разтваря се в азотна и в оцетна киселина. Образува солите
Pb(NO3)2 и Pb(CH3COO)2.
Изразете с химични уравнения взаимодействията на оловния дихидроксид
с азотна и с оцетна киселина.
В зависимост от условията при взаимодействие с алкални основи Pb(OH)2
образува нормални плумбати или натриев тетрахидроксидоплумбат(II):
Pb(OН)2(s) + 2 NaOH(s) t °C Na2PbO2(s) + 2 H2O(l)
Pb(OН)2(s) + 2 NaOH(aq) Na2[Pb(OH)4](aq)
При алкализиране на воден разтвор на оловна Pb2+-сол се отделя като бяла
аморфна утайка Pb(OH)2. Протича йонообменния процес:
Pb2+ –
(aq) + 2 OH(aq) Pb(OH)2(s)
Соли
Известни са соли на германия, калая и оловото при степен на окисление +4,
но стабилността на тези съединения намалява с увеличаване на атомния номер
на елемента. По-стабилни са солите им в +2 степен на окисление. Малкоразтво-
рими соли на оловото PbCl2, PbBr2, PbI2, PbSO4, PbS служат за качественото
доказване на Pb2+-йони. В табл. 25-2. са посочени някои от свойствата на соли
на оловото.
Съединения на елементите от 14 (IVА) група 101

Таблица 25-2
Соли Свойства
PbCl2 бяла утайка, разтворима в гореща вода и излишък на Cl–-йони
PbI2 златисто-жълта утайка, разтворима в гореща вода и CH3COOH
PbSO4 бяла кристална утайка
PbS черна утайка, разтворима в конц. HNO3
PbCrO4 жълта утайка, разтворима в киселини и основи
В природата PbS е основна съставна част на минерала галенит, от която
оловото се получава по схемата: PbS + О2 PbО С; СО Pb
Оловният сулфид е твърдо, неразтворимо във вода и разредени киселини
черно вещество. Разтваря се в концентрирана азотна киселина по реакцията:
3 PbS(s) + 14 HNO3(aq) Pb(NO3)2(aq) + 3 H2SO4(aq) + 8 NO(g) + 4 H2O(l)
1. В дадената таблица определете степента на окисление на елемента от 14 група в

съответното водородно съединение, като отчитате вида на химичната връзка.
Хидрид CH4 SiH4 GeH4 SnH4 PbH4
Химична ковалентна ковалентна ковалентна йонна йонна
връзка
Степен на
окисление
2. Твърдото просто вещество А се нагрява и окислява, при което се получава веще-
ството Б с жълт цвят. Ако Б се нагрее до 400 – 500 °С, при достъп на кислород
почервенява, защото се превръща във веществото В. Концентрираната азотна
киселина превръща веществото В в съединение с тъмнокафяв цвят Г. Вещества-
та Б и Г служат като електроди в акумулаторната кутия. Съединението Б също се
разтваря в азотна киселина, а при обработка на получената сол, при това сол Д, с
разтвор на натриева основа се получава бяла аморфна утайка Е. Кои са вещества-
та А, Б, В, Г, Д, Е? Изразете с уравнения всички описани в задачата процеси.
3. В бита приложение намират като набухватели хидрогенсолите NaHCO3 и NH4HCO3.
Какви са наименованията им в практиката? Изразете с уравнения термичното им
разлагане. Обяснете защо нормалният амониев карбонат не се използва в сладкар-
ството като набухвател, въпреки че също се разлага при нагряване. Определете
характера на водните им разтвори и се обосновете със съответните уравнения.
4. Какъв характер има водният разтвор на Pb(NO3)2? Обосновете отговора си, като озна-
чите процеса със съкратено йонно уравнение. Как ще се промени рН на средата, ако
разтворът се нагрее?
5. При нагряване на безцветна сол се отделя червено-кафяв газ. Към получения твърд
остатък се прибавя оцетна киселина и той се разтваря. Полученият разтвор се раз-
деля на две части. Към едната част се прибавя разтвор на KI, при което се получава
жълта утайка, а към другата част се прибавя разтвор на Na2S, при което се получава
черна утайка. Кое е изходното вещество? Изразете описаните процеси с уравнения.

22 ОЛОВО И
УПРАЖНЕНИЕ НЕГОВИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ
ВЕЧЕ ЗНАЕТЕ
Оловото е р-елемент и образува просто вещество метал, който е гълъбовосин,

мек, пластичен, реже се с нож и остава следа при натиск. Взаимодейства с кислород,
с неметали, с киселини и основи. Образува оксиди и хидроксид с амфотерни свой-
ства. Повечето соли на оловото са малкоразтворими във вода. Оловото и неговите
съединения са отровни.
ЗАДАЧА 1 Допълнете пропуснатите думи и формули в текста:

Оловото е химичен елемент с Z = 82 в Периодичната таблица. Намира се
в ……… група ……… период. Неговата съкратена електронна формула е
[Xe]………………………… Следователно е ….-елемент. Простото вещество
взаимодейства както с …………………, така и с …………… . Елементът об-
разува оксидите ………….., който има жълт цвят, ………………, който е с
тъмно-кафяв цвят и ……………, който е с оранжево-червен цвят и се нарича
миний. При разтваряне на оксида, в който Pb проявява (+2) степен на окисле-
ние в оцетна киселина, се образува солта ……………….. . Ако към разтвора
на тази сол се прибави разтвор на KI, пада …………….утайка от ………… .
Ако към разтвор на Pb(NO3)2 се прибави разтвор на натриева основа, пада бяла
аморфна утайка от ………………, разтворима в киселини и в основи.
ЗАДАЧА 2 Означете с уравнения превръщанията от схемата. Определете вида
на реакциите и наименувайте продуктите:
Na2[Pb(OH)4] PbO
PbS Pb Pb(NO3)2 Pb(OH)2
PbO PbCl2 PbS
ЗАДАЧА 3 Най-разпространеният в природата менерал на оловото е галенитът.

Изразете с уравнения превръщането на PbS в олово. Изчислете масата на оло-
вото, което може да се получи от 500 kg оловна руда, съдържаща 95% PbS, ако
добивът е 90% от теоретичния.
ЗАДАЧА 4 За изработване на сервизи, осветителни тела и огледала се използва
т.нар. кристално стъкло с масов процентен състав 10% Na2O, 20% PbO, 70%
SiO2. Изчислете количеството вещество PbO, което трябва да се изразходва за
получаване на 5 kg кристално стъкло.
Олово и неговите съединения 103

ЗАДАЧА 5 Широко приложение в практиката има оловният акумулатор. При ра-
бота на акумулатора се извършва разреждане, а при включване на външен източ-
ник на електричен ток, протича процес на зареждане. Двата противоположни
процеса се изразяват с уравнението:
Pb(s) + PbO2(s) + 2 H2SO4(aq)  2 PbSO4(s) + 2 H2O(l).
Определете кой е анодът и кой – катодът в галваничния елемент. Означете
електронно-йонните уравнения на окисление и редукция.
ЗАДАЧА 6 Прочетете текста и отговорете на въпросите след него.
Оловото е сред най-популярните токсичени метали. Оливити се натрупва
в живите организми. При натравяне с олово при хората може да се развие
анемия, енцефалопатия, невропатия, увреждане на бъбреците, черния дроб и
др. Хроничната оловна енцефалопатия се изразява в безпокойство, главоболие,
загуба на памет, нарушена концентрация и отслабено внимание. Оловото се
натрупва в организма вследствие на промишлени замърсявания, емисиите от
автомобилни газове и др. Източник на замърсяване с олово е дори снегът, по-
чистван по улиците. В него се натрупват оловни съединения, бензопирен, въ-
глеродни оксиди, въглеводороди, формалдехид, различни соли и др. Събираният
сняг се изхвърля най-често в реките. Оловните съединения, които са устойчиви
и трудно се разграждат преминават в повърхностните води, в почвите а от-
там в растенията.
Най-застрашениот натрупване на олово и съединенията му са хора, които
работят в оловно-цинковите заводи, в обогатителните фабрики, в производ-
ството на акумулатори и електрически батерии.
6.1. Кои са основните източници на оловни съединения, причиняващи увреж-
дания у хората?
6.2. Какви болести и увреждания причиняват оловото и съединенията му?
6.3. Избройте какви предпазни средства се използват при работа с оловни съ-
единения.
ЗАДАЧА 7 Като използвате информацията в таблицата съставете експеримен-
тални задачи за доказване на Pb2+ йони във водни разтвори. Предложете реак-
тиви, пособия и последователност от действия.
Реак- Аналитични реакции за Pb2+
тив Състав на утайката Свойства и цвят на утайката
–
Cl PbCl2 бяла иглеста утайка, разтворима в гореща вода
жълта утайка, разтворима в гореща вода, след охлажда-
I– PbI2
не кристализира в златистожълти шестоъгълни плочки
CrO2–
4 PbCrO4 жълта утайка, разтворима в киселини
S2– PbS черна утайка, разтворима в конц. HNO3
SO2–
4 PbSO4 бяла кристална утайка
–
OH Pb(OH)2 бяла аморфна утайка, разтворима в киселини и в основи

23 ДОКАЗВАНЕ НА АЛУМИНИЕВИ
ЛАБОРАТОРИЯ И ОЛОВНИ ЙОНИ
Цел: Сравняване на съединения на алуминий и на олово. Доказване на алу-
миниеви и оловни йони.
Необходими пособия: статив, епруветки, капкова плоча, пипети, спиртна
лампа, кибрит, щипки за епруветки.
Реактиви: 1 М разтвори на: оловен динитрат, алуминиев трихлорид, дина-
триев карбонат, натриева основа (пресен, приготвен в същия ден), натриева ос-
нова (престояла поне няколко дни), калиев йодид, динатриев сулфат, динатриев
карбонат, солна киселина, белина.
Техника на безопасност: Работете внимателно, избягвайте попадане на ре-
активи върху кожата и дрехите. Използвайте малки количества от веществата.
Съединенията на оловото са токсични!
ЗАДАЧА 1 Получаване и изследване на свойствата на Al(OH)3 и Pb(OH)2.
• В три епруветки налейте по 1 mL разтвор на оловен динитрат, в други три
епруветки – по 1 mL разтвор на алуминиев трихлорид.
• Опит 1. Към една от епруветките с разтвор на оловен динитрат и една от
епруветките с алуминиев трихлорид добавете по няколко капки прясно при-
готвен разтвор на натриева основа. Разклатете епруветките и към всяка от тях
добавете на капки още разтвор на натриева основа до разтваряне на утайката.
• Опит 2. Към втория комплект епруветки добавете по няколко капки престо-
ял разтвор на натриева основа. След образуване на утайките разклатете епрувет-
ките и добавете на капки около 2 mL от разтвора на натриева основа.
• Опит 3. Към третия комплект епруветки добавете по 1 mL разтвор на ди-
натриев карбонат. След разклащане на епруветките добавете по 2 mL прясно
приготвен разтвор на натриева основа.
• Всички наблюдавани промени – образуване, цвят, вид и разтваряне на
утайка oтразете в табл. 27-1.
Таблица 27-1
Опит Действие Pb(NO3)2 AlCl3
1 Добавяне на пресен разтвор NaOH
Добавяне на излишък от NaOH
2 Добавяне на престоял разтвор NaOH
3 Добавяне на разтвор Na2CO3
Доказване на алуминиеви и оловни йони 105

• По какво се различават утайките, съдържащи оловни йони в опит 1 и 2?
..............................................................................................................................
• На кой процес се дължи невъзможността утайката, съдържаща оловни
йони в опит 2, да се разтвори? ................................................................................
• На кой процес се дължи разтварянето на утайката, съдържаща алуминиеви
йони в опит 3? ..........................................................................................................
• Изразете с изравнени молекулни и съкратени йонни уравнения наблюда-
ваните процеси.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 2 Разпознаване на алуминиеви и оловни йони
• В три епруветки отлейте по 0,5 mL разтвор на оловен динитрат, а в други
три – по 0,5 mL от разтвор на алуминиев трихлорид.
• Към една от пробите, съдържаща съответно Pb2+ и Al3+ йони добавете по
няколко капки разтвор на динатриев сулфат. Наблюдавайте промените.
• Към другите две епруветки съответно с разтвори на оловен динитрат и на
алуминиев трихлорид добавете по 1 mL разтвор на динатриев карбонат. Към
всяка от получените утайки се накапва разтвор на солна киселина и се наблю-
дават съответните промени.
• Към третия комплект епруветки с Pb2+ и Al3+– йони добавете по 2 капки
разтвор на калиев йодид.
• Отразете всички наблюдавани промени в табл. 27-2.
Таблица 27-2
Разтвори Pb(NO3)2 AlCl3
Na2SO4
Na2CO3
Добавяне на HCl
KI
• Изразете с изравнени съкратени йонни уравнения всички протичащи ре-
акции.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................

• Във воден разтвор се съдържат едновременно Pb2+ и Al3+ йони. Предста-
вете чрез схема как могат да бъдат разделени до два разтвора, съдържащи само
съответния йон.
ЗАДАЧА 3 Оловото проявява променлива валентност. Най-често срещани са съ-

единения на Pb (II) и Pb (IV). Докажете, че Pb2+ йоните проявяват и редукцион-
ни свойства.
• В епруветката отлейте 1 mL разтвор на оловен динитрат. Добавете разтвор
на натриева основа до получаване на утайка и последващото ѝ разтваряне.
• Добавете 1 mL белина.
• Нагрейте внимателно до получаване на кафеникава утайка.
• Изравнете чрез метода на електронен баланс уравнението:
t°
[Pb(OH)4]2– (aq) + ClO(aq)
–
PbО2(s) + Cl–(aq) + 2 OH–(aq) + H2O(l)
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 4 Оловото образува три оксида. Запишете емпиричните им формули,
като знаете, че степента на окисление на оловото не може да се определи по
емпиричната формула на един от оксидите.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Как може да се докаже какъв е вида на нисшия оксид на оловото?
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Доказване на алуминиеви и оловни йони 107

24 ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ 14 (IVА) ГРУПА –
НОВИ ЗНАНИЯ ЗНАЧЕНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ ПЛАН НА УРОКА
Кръговрат на въглерода в природата 1. Кръговрат на въглерода

Химичните елементи непрекъснато циркулират 2. Значение, приложение и
в биосферата – преминават от живите организми в въздействие на въглерода и
неговите съединения върху
околната среда и обратно. Въглеродът е един от био-
човека и околната среда
генните елементи, който влиза в състава на милиони 3. Разпространение, по-
вещества. Негови съединения се образуват и разру- лучаване, приложение и
шават при всички процеси, свързани със зараждане- физиологично действие на
то, развитието и загиването на живите организми. олово и съединенията му
Кръговратът на въглерода е последователност
от различни процеси (химични, геологични, биохимични, физични и др.), ре-
зултатът от които е преминаването на елемента от един геохимичен резервоар
в друг. Преносът на въглерода се извършва с участието на живите организми.
При описанието на кръговрата на даден елемент се посочват резервоарите и
начините на пренасяне на елемента между тях.
По разпространение в земната кора въглеродът е сред първите 12 химични
елемента, като се съдържа във всички геосфери (обвивки на Земята). В атмос-
ферата той е под формата на въглероден диоксид (около 0,04%), метан, въгле-
роден оксид и твърди частици. В хидросферата – разтворен във вода въглеро-
ден диоксид, разтворими соли (хидрогенкарбонати). В литосферата въглеродът
е включен под различна форма: седиментни и метаморфни скали (като кар-
бонати), изкопаеми горива (въглища, торф, природни и нефтени газове, нефт,
фосили), прости вещества (графит, диаманти).
Въглеродният диоксид е „най-подвижното“ вещество във всички геохимични
резервоари. Кръговратът на въглерода протича през атмосферата и хидросферата
с участието на живите организми. Изразява се в свързването на СО2 чрез редица
процеси и връща-
нето му обратно
в атмосферата –
фиг. 24.1. Въвеж-
дането на въгле-
рода в кръговрата
става чрез проце-
са фотосинтеза.
В зелените рас-
тения с участие-
то на хлорофила
под действието на
слънчевите лъчи
се синтезират ор-
ганични вещества Фиг. 24-1. Кръговрат на въглерода

и се отделя кислород в атмосферата. Фотосинтезата е единственият начин за
възстановяване на кислорода в атмосферата.
6 CO2(g) + 6 H2O(l) слънчева светлина C6H12O6(s) + 6 O2(g)
Животните и човекът не могат да синтезират органични вещества от неорганични.
Те си набавят необходимите им за изграждане на тъканите въглехидрати, мазнини и
белтъчни вещества чрез храната. При процеса дишане живите организми използват
кислород и издишват CO2, който се връща в атмосферата. Трансформирането на ор-
ганичните вещества в неорганични и връщането на CO2 към атмосферния резервоар
се осъществява и чрез жизнената дейност на редуцентите (гъби и бактерии).
В повърхностният слой на Световния океан, моретата, реките и езерата се из-
вършва най-активният обмен и миграции на въглерод на нашата планета. В дълбо-
чина тези процеси се усложняват и постепенно затихват. Въглеродният диоксид
се разтваря във водата, като една малка част от разтворения газ взаимодейства с
нея. Между СО2 от въздуха и този във водата се поддържа постоянно динамично
равновесие. Фитопланктонът е началото на хранителните вериги в океана. Чрез
фотосинтезата водораслите усвояват част от разтворения във водата СО2. Изграж-
дането на черупките и скелетите на много организми във водните обекти предста-
влява друг начин за усвояването на значителна част от преминалият във водата СО2
или чрез свързването му с някои от наличните метални йони. Вследствие на тези
процеси въглерод се извежда от неговия кръговрат при отлагането на растителни
и животински остатъци. Огромни количества въглерод се акумулира на дъното на
Световния океан. При разлагането на морските растителни и животински остатъци
се отделя СО2, който отново участва във фотосинтезата във водните басейни. Мал-
ка част от СО2, постъпил в хидросферата се връща отново в атмосферата.
За трансфера на въглерод между хидросферата и литосферата съществено
значение имат процесите на разтваряне и отлагане на карбонатите.
MCO3(s) + H2O(l) + CO2(g)  M(HCO3)2(aq) M = Mg, Ca, Fe и др.
Голямо количество въглерод се извежда от кръговрата като се включва в съе-
динения от неживата природа. При разлагането на растителните и животинските
организми се образуват твърди, течни и газообразни продукти, които се отлагат в
литосферата. Вследствие на минерализация през различните геологични епохи са
се образували залежи на въглища, нефт, природният газ. Въглеродът от изкопае-
ми горива е бил изведен от кръговрата за около 300 млн. години, докато човекът
от индустриалната ера започва да ги употребява за производство на топлина и
енергия. Така въглеродът, фиксиран преди милиони години, отново се връща в
атмосферата като СО2. Въглеродът участва в геологичен (геохимичен или голям)
и биогенен (малък) кръговрат. Малкият кръговрат на въглерода е интензивен и
значително по-кратък от геологичния. Общият геологичен (голям) кръговрат на
веществата е свързан с формирането на Земята като планета, стартирал преди
стотици милиони години и продължава и в наше време. Характерното за него е, че
на различните етапи от развитието на Земята доминират различни процеси като
някои от процесите протичали много бавно, а други са свързани с катаклизми.
В продължение на стотици милиони години вследствие на интензивна вул-
канична дейност в атмосферата се изхвърлят различни газове, основната част
Елементите от 14 (IVА) група – значение и приложение 109

от които са въглеродният диоксид и водните пари. Кондензиралата водна пара
при наличието на разтворен в нея СО2 и в условията на висока температура
се зараждат процеси на химично изветряне на скалите и бавно образуване на
карбонати, хидрогенкарбонати, карбиди, различни повърхностни и подземни
карстови форми (кари, понори, ували, пропасти, пещери и др.). Този кръговрат
играе съществена роля и при почвообразуването и минерализацията на водите.
Човекът в своята дейност оказва значително влияние върху изменението
на динамичното равновесие, което съществува в кръговрата на въглерода. На-
пример с ускореното потребление на изкопаеми горива и изсичането на горите
се увеличава количествотот на СО2 в атмосферата. Нарушенията в кръговрата
на въглерода са свързани с нарушаване на кръговратите и на други елементи.
Значение, приложение и въздействие на въглерода
и неговите съединения върху човека и околната среда
Трудно е да се изброят и представят приложенията на съединенията на въ-
глерода, като се има предвид, че те са милиони. Въглеродният оксид е силна
кръвна отрова, защото образува с хемоглобина трайно съединение може да
доведе до задушаване и смърт. Той е ценна суровина в неорганичния и орга-
ничния синтез. Използва се в металургията за получаване на чисти металии
като гориво. Водният генераторен газ (СО + Н2) др използва за получаване на
въглеводороди, метанол и други органични съединения.
CO(g) + 2 H2(g) катализатор CH3OH(l)
Въглеродният диоксид се използва в хранителната промишленост като хла-
дилен агент. Намира приложение в пожарогасителите и за производство на га-
зирани напитки. В химическата промишленост се използва при проиьводство-
то на захар и калцинирана сода.
Карбамидът CO(NH2)2 е един от най-предпочитаните органични торове.
Подходящ е за всякакви растения и почви. Използва се и за производство на
формалдехидни смоли и синтетични влакна.
Отличен разтворител на мазнини, масла, смоли, сяра и йод е въглеродният
дисулфид. Той се използва още в селското стопанство за борба с вредителите,
както и при производството на изкуствена коприна от целулоза.
Разпространение, получаване, приложение
и физиологично действие на олово и съединенията му
Оловото е най-разпространено от тежките метали под формата на много
минерали – галенит PbS, цирусит PbCO3, крокоит PbCrO4 и други.
Получава се главно от рудата галенит PbS, която се пържи до PbO и се ре-
дуцира с кокс или неокислена руда.
Прочетете текста и отговорете на въпросите след него.
Първите метални оловни мъниста датират от около 700 – 6500 г. пр. н.
е. от района на Мала Азия и вероятно са доказателство за първото топене
на този метал. В този период от човешката история оловото има много
малко приложения в ежедневието на хората поради меката си и матова
повърхност. Оловото се е добивало от рудата галенит. В развалините на

една от древните крепости в Армения са открити стени с оловни спойки.
Древните египтяни са първите, които влагат оловните минерали в козме-
тиката, за направата на рибарски тежести, глазури, стъкло, емайли и укра-
шения. Между 500 г. пр. н. е. и 300 г. в Рим оловото се използва в почти всички
сфери на живота – пудри за лице, козметика и бои, като контрацептив, за
съдове, за направата на монети. Цялата водопроводна мрежа на Древен Рим
е направена от оловни тръби. През средновековието в Европа са изразходвани
големи количества олово за направа на покриви на замъци, дворци и храмове.
Какви приложения е имало оловото в древността? Кои характеристики на
оловото обуславя приложението му в древността?
В наши дни оловото намира приложение за производство на материали в яд-
рената енергетика поради способността му да поглъща радиоактивни лъчения.
Около 50% от произведеното олово се използват за направата на оловни аку-
мулатори. Мрежите в акумулаторите са направени от оловна сплав, която съдър-
жа малко антимон. Оловото е в състава на нискотемпературни сплави за сачми
и куршуми. Печатарските сплави също съдържат олово. Използва се и за напра-
вата на апарати в химическата промишленост, които работят в среда на H2SO4.
Голяма част от боите в живописта съдържат олово, защото добре се смесват с
безира, прилепват върху платното и имат хубав блясък. Много блажни бои са
на базата на оловни съединения, например жълтата „сигнална“ боя е от PbCrO4.
Оловото и неговите съединения са силно отровни. При работа с оловни ве-
щества атомите и йоните на оловото проникват през кожата и през дихателните
пътища. Натрупването на олово в организма води до болестта сатурнизъм. Ней-
ните симптоми са: главоболие, анемия, болки в стомаха, поражение на сърцето,
бъбреците и централната нервна система, посивяване на костите, мускулите и
венците. Отравянето на децата с олово предизвиква умствена недостатъчност.
1. Посочете процесите, които протичат в кръговрата на въглерода в природата.
2. Калциевият карбид, от който се получава ацетилен (C2H2), се произвежда от
негасена вар и кокс при висока температура. Изразете с уравнение реакцията на
получаване но ацетилен от негасена вар. Изчислете масата на CaC2, който ще се
получи от 100 kg негасена вар с масова част на CaO 96%, ако добивът е 90% от
теоретичния. Какъв обем СО (при н.у.) ще се отдели?
3. Газът, получен при редукция на 160 kg от рудата хематит (Fe2O3) с СО, е про-
пуснат през бистра варна вода. Изразете процесите с химични уравнения. Из-
числете обема на СО в m3. Намерете масата на получената сол.
4. От пясък и кокс при висока температура се получава силициев карбид SiC, наре-
чен още карборунд. Той е изключително твърд и огнеупорен материал. Използва
се за изработване на шлифовъчни дискове, шкурки, изолации в печки и други
електронагревателни уреди. Изразете реакцията между Si и C. Означете степени-
те на окисление, окислителя и редуктора. Изчислете масата на кокса, съдържащ
95% въглерод, нужен за получаване на 50 kg SiC.
5. Проучете информация за видовете изолационни материали, съдържащи олово,
които намират приложение в ядрената и в рентгеновата техника.
Елементите от 14 (IVА) група – значение и приложение 111

25 ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ОТ 13 (IIIA) И
САМОКОНТРОЛ 14 (IVA) ГРУПА НА ПЕРИОДИЧНАТА ТАБЛИЦА
1. В една от групите всички означени оксиди са с амфотерни свойства:
А) Al2O3, CO2, SiO2 Б) PbO, Ga2O3, Al2O3
В) CO, Tl2O3, GeO2 Г) SnO, Al2O3, CO2
2. Много домакински съдове и опаковъчни материали са изработени от алуми-
ний, защото той:
А) е лек метал
Б) добре провежда топлината
В) се покрива с оксидна корица, която не пропуска газове, вода и други ве-
щества
Г) е сребърнобял метал със силен метален блясък
3. В коя от групите всички оксиди имат киселинен характер?
А) CO2, CO, Na2O, Al2O3 Б) SO3 , CaO, K2O, SO2
В) SO3, CO2, NO2, N2O5 Г) Al2O3, CO, N2O, MgO
4. Кое от изброените свойства за диаманта НЕ е вярно?
А) той е изолатор Б) прозрачен и пречупва светлината
В) има атомна кристална решетка Г) крехък е и лесно се реже с нож
5. Коя от изброените химични реакции се използва в практиката за получаване
на негасена вар?
А) CaCO3(g)  CaO(s) + CO2(g)
Б) Ca(OH)2(s) + CO2(g)  CaCO3(s) + H2O(l)
В) 2 Ca(s) + O2(g) 2 CaO(s)
Г) CaO(s) + H2О(l) Ca(OH)2(aq)
6. Кой от оксидите може да е и редуктор?
А) CO Б) PbO2 В) CO2 Г) Tl2O
7. В коя от от групите свойствата на оксидите се изменят от киселинни към
основни?
А) CO2, SiO2, PbO2, Al2O3 Б) CO2, SnO2, Al2O3, Tl2O
В) Al2O3, PbO, CO, CO2 Г) CO, CO2, SiO2, PbO
8. В кой от редовете е посочено в правилния ред приложението на съединени-
ята NaHCO3, Na2CO3 . 10H2O, CaCO3?
А) производството на стъкло; стъкларството; бижутерията
Б) сладкарството; производството на стъкло и сапуни; строителството
В) кожарството; медицината; производството на сапуни
Г) фармацевтичната промишленост; производството на стъкло; сладкар-
ството

9. Като имате предвид изменението в свойствата на елементите с увеличаване
на атомния номер в групата, определете с кой от изброените реактиви може да
се разпознаят алуминиеви стружки от талиеви?
А) разр. H2SO4 Б) CuSO4
В) NaOH Г) бром и вода
10. С кое от означените вещества оловото НЕ взаимодейства?
А) разр. H2SO4 Б) КOH
В) разр. HNO3 Г) AgNO3
11. По коя от схемите се получава алуминиев трихидроксид?
А) Al + NaOH + H2O
Б) AlCl3 + H2O
В) Al2(SO4)3 + KОН
Г) Al2O3 + H2O
12. Кое от твърденията е вярно? Отговорете с ДА или Не.
Твърдение Отговор
А) В природата оловото се среща като минерала сфалерит.
Б) Натриева основа се съхранява в алуминиеви съдове.
В) Елементът бор има неметални свойства.
Г) Галий взаимодейства с арсен и се получава съединение с по-
лупроводникови свойства – GaAs.
Д) CO2 се получава при разтварянето на варовик във вода.
13. Алуминият е силен редуктор и взаимодейства с оксиди на труднотопими
метали. Процесът е екзотермичен и се използва за получаването на някои ме-
тали.
А) Изразете с химично уравнение получаването на желязо по този метод.
Б) Какъв химичен характер има Al2O3? Подкрепете отговора си с уравнения
на процеси, илюстриращи този характер.
14. Съществуването на химичния елемент с атомен номер 32 е предсказано от
Д. Ив. Менделеев, а е открит през 1885 г. от немския химик Винклер. Отнася
се към разсеяните елементи и се съдържа в някои въглища или цинкови руди.
Независимо от това има изключително важно практическо значение – от плас-
тинки монокристален германий са били направени първите транзистори.
А) Запишете електронната формула и енергетичната диаграма в основно и
във възбудено състояние за химичния елемент германий.
Б) Определете вида на елемента, валентностите и характерните степени на
окисление.
Химичните елементи от 13 (IIIA) и 14 (IVA) група ... 113

15. Алуминият се получава чрез електролиза в стопилка на боксит.
А) Пресметнете колко kg боксит с масова част на Al2O3 98% са необходими
за получаването на 500 kg алуминий.
Б) Обяснете защо в алуминиеви съдове може да се съхранява концентрира-
на сярна киселина, но не и разредена.
16. Колко литра въглероден диоксид (при 0 °С и налягане 105 Pa) може да се
получи от 16,8 g NaHCO3:
А) при термично разлагане?
Б) при взаимодействието с 200 g разтвор на HCl с масова част 7,3%? Кое от
изходните вещества ще остане в излишък и колко грама е излишъкът?
17. Обикновеното стъкло е смес от натриеви и калциеви силикати, но е прието
да се обозначават като смес от оксидите Na2O, CaO, SiO2 с молно отношение
на трите оксида 1 : 1 : 6. Изчислете масовата част на Si и O в сместа. Какъв вид
оксид според химичните си отнасяния е SiO2? Обосновете отговора си с хи-
мични уравнения.
18. Изразете с уравнения процесите в схемата:
H2CO3 NaHCO3
CH4 C CaC2 C2H2 CO2 CO
CaCO3 Ca(HCO3)2 Na2CO3

26 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
НОВИ ЗНАНИЯ ОТ 15 (VA) ГРУПА ПЛАН НА УРОКА
Строеж на атомите и място 1. Строеж на атомите и

в Периодичната таблица място в Периодичната
В състава на 15 група на Периодичната табли- таблица
2. Прости вещества,
ца участват елементите азот N, фосфор P, арсен алотропия
As, антимон Sb и бисмут Bi. Това са р-елементи 2.1. Физични свойства на
с по 5 електрона във външния електронен слой простите вещества
и електронна конфигурация в основно състоя- 2.2. Химични свойства на
ние ns2np3. Валентните електрони са групирани в простите вещества
една електронна двойка и три несдвоени електро- 3. Важни химични съедине-
ния – водородни съеди-
на. В основно състояние елементите проявяват нения, оксиди и кисло-
трета валентност. В хода на химичните реакции родсъдържащи киселини
атомите на елементите от групата с изключение (хидроксиди)
на азота могат да преминат във възбудено със-
тояние с електронна конфигурация ns1np3nd1, в която проявяват висшата си
пета валентност. Атомите на елементите от групата проявяват окислителни
и редукционни свойства. Окислителните им свойства са по-слабо изразени
в сравнение с елементите от 16 и 17 група.
Характерните степени на окисление на елементите в групата са –3, +3 и
+5. Азотът може да проявява всяка целочислена степен на окисление от +1
до +5.
В групата с нарастване на атомния радиус на елементите стойностите
на йонизационната енергия, електроафинитета (електронното сродство) и
електроотрицателността намаляват. Неметалните свойства на елементите
отслабват и се засилват металните. Азотът и фосфорът са типични немета-
ли, арсенът и антимонът са металоиди, а бисмутът е метал.
Прости вещества. Алотропия
В табл. 26-1. са представени строежът и някои физични свойства на
прости вещества на елементите от групата. Азотът и бисмутът образуват
само по едно просто вещество. За останалите елементи са представени
най-популярните алотропни форми.
Анализирайте данните от таблицата и обяснете коя е причината за алот-
ропията при фосфор и арсен?
Как се изменят физичните свойства на простите вещества в групата с уве-
личаване на атомния номер Z на елементите?
Простите вещества на елементите от 15 група в реда N2 – P – As – Sb – Bi
плавно променят химичните си свойства от неметални в метални.
Простите вещества реагират с водород, кислород, други неметали
Обща характеристика на елементите от 15 (VA) група 115

116
Ато- Електронна Прости веще- Плът- Електро-
Състоя-
Елемент Знак мен конфигурация в ства (най-по- Строеж Цвят ност, ТТ °С Тк °С проводи-
ние
номер основно състояние пулярни) g/cm3 мост
азот N 7 [He]2s22p3 N2 молекула газ без цвят 0,00125 -210 -195,8 не
молекулна търдо
бял фосфор кристална (подобно жълт 1,82 44,1 280 не
решетка P4 на восък)
атомна твърдо сублими-
червен
2 3 кристална прахо- червен 2,20-2,40 590 ра между не
фосфор Р 15 [Ne]3s 3p фосфор
решетка Pn образно 416 и 590
атомна
черен с
черен слоеста няма полупро-
твърдо метален 2,69 416
фосфор кристална данни водник
блясък
решетка
молекулна твърдо
няма няма Няма
жълт арсен кристална (подобно жълт 1,97
данни данни данни
решетка As4 на восък)
арсен As 33 [Ar]4s23d104p3
Химия и опазване на околната среда – 11 клас

атомна субли-
сив с мета- полупро-
сив арсен кристална твърдо 5,73 817 мира над
лен блясък водник
решетка 615
сребрис-
атомна то-бял
антимон Sb 51 [Kr]5s24d105p3 Sb кристална твърдо със син 6,7 630 1635 слаба
решетка метален
блясък
сребрис-
метална
2 14 10 3 то-бял
бисмут Bi 83 [Xe]6s 4f 5d 6p Bi кристална твърдо 9,8 271,5 1564 слаба
с розов
решетка
оттенък
и метали. Някои от свойствата на простите вещества са представени в
табл. 26-2.
Реагент N2 P, As, Sb, Bi
4 E + 3 O2 2 E2O3
О2 N2 + O2  2 NO E = As, Sb, Bi
4 P + 5 O2 2 P2O5
2 E + 3S E2S3
S Не реагира
E = As, Sb, Bi
2 Е + 3 X2 2 EX3
E = P, As, Sb, Bi
X2 Не реагира
2 E + 5 X2 2 EX5
E = P, Sb X = F, Cl, Br
H2 3 H2 + N2  2 NH3 Не реагират
3 Li + E Li3E
Li 6 Li + N2 2 Li3N
E = P, As, Sb
Важни химични съединения

В табл. 26-3. са представени химични съединения на елементите от 15 гру-
па в характерните им степени на окисление.
Промяна Кислородсъдър- Промяна
Водородни
в свой- Оксиди жащи киселини в свой-
Елемент съединения
ствата (хидроксиди) ствата
↓↑ –3 +3 +5 +3 +5
↓↑
N неме- NH3 N2O3 N2O5 HNO2 HNO3 кисе-
талните
P PH3 P2O3 P2O5 H3PO3 H3PO4 линните
свойства
свойства
As намаляват, AsH3 As2O3 As2O5 H3AsO3 H3AsO4 отслабват,
металните
свойства Sb2O5. основните
Sb SbH3 Sb2O3 Sb2O5 Sb(OH)3
се засил- x H2O се засил-
ват
Bi ват Bi+3H3 Bi2O3 Bi2O5 Bi(OH)3 –
В групата от N2 към Bi склонността за реакция на елементите с водорода

намалява и водородните съединения губят стабилността си. Директно взаимо-
действие с измерим добив има само реакцията на азот с водород. За останалите
взаимодействия енергията на Гибс ΔG > 0 и реакциите не са спонтанни.
Амонякът (в големи количества), фосфинът PH3, арсинът AsH3 и стибинът
SbH3 са силно отровни газове.
Обща характеристика на елементите от 15 (VA) група 117

Типичните оксиди за елементите от 15 група са в +3 и +5 степен на окисле-
ние. С нарастване на атомния номер в групата оксидите в +3 степен на окис-
ление стават по-стабилни за разлика от оксидите в +5 степен на окисление,
които намаляват стабилността си. Свойствата на оксидите плавно се променят
от киселинни през амфотерни до основни.
Една от най-силните отрови, известна под името „арсеник“, е As2O3. В мал-
ки количества веществото може да се използва за приготвяне на лекарствени
препарати. Оксидите на антимона също са отровни, но не колкото тези на ар-
сена. Като правило оксидите в +3 степен на окисление са по-токсични от тези
в +5 степен на окисление.
Тенденцията за промяна свойствата и стабилността на оксидите на елемен-
тите в 15 група с нарастване на Z се наблюдава и при кислородсъдържащите
киселини. На елементите типични неметали азот и фосфор съответстват кис-
лородсъдържащи киселини и в двете характерни степени на окисление +3 и
+5. Докато на антимона и бисмута в +3 степен на окисление вече съответстват
хидроксиди – амфотерен за антимона и основен за бисмута.
Определете вида на химичните връзки във водородните съединения на еле-
ментите и в оксидите E2O3.
Запишете обща формула за съединенията на елементите (без Bi) с метали.
Може да се обобщи: с нарастване на поредния номер на елементите в 15
група свойствата им закономерно се изменят от неметални в метални, а свой-
ствата на оксидите и хидроксидите – от киселинни в основни.
1. Дайте пример за проводник, полупроводник и изолатор с вещества от 15 група.

2. Обяснете как и защо се променят химичните свойства на елементите от 15 гру-
па с нарастване на поредния номер на елемента в групата.
3. Съставете молекулни формули на оксидите на елементите от 15 група в +3 сте-
пен на окисление. Подредете оксидите по нарастване на относителната моле-
кулна маса. Покажете със стрелка посоката, в която киселинните свойства на
оксидите се засилват.
4. Съберете информация и дайте примери за съединения от типа AIIIBV.

27 АЗОТ
НОВИ ЗНАНИЯ ПЛАН НА УРОКА
Простото вещество азот N2 участва в състава на 1. Място в Периодичната

въздуха и съставлява около 4/5 от обема му. Този по- таблица и строеж на
атома
пулярен днес факт става достояние на научната общ- 2. Просто вещество азот
ност едва преди 250 години благодарение на експе- 2.1. Строеж на простото
риментите на редица учени. През 1772 г., независимо вещество
един от друг, Кавендиш, Пристли, Шееле и Даниел 2.2. Физични и химични свой-
Ръдърфорд установяват опитно, че във въздуха има ства на азота
3. Разпространение и получа-
„странна“ съставка. Наричат я „вреден въздух“, или ване на азот
„въздух, наситен с флогистон“ в съгласие с разпрос- 4. Кръговрат на азота в
транената в тези времена флогистонова теория. Ръ- природата
дърфорд описва свойствата на този газ като вреден и
отровен „въздух“, който не реагира с основи, не поддържа горенето и е неприго-
ден за дишане. И изказва предположение, че това е нов химичен елемент.
Поради паралелните изследвания е трудно да се посочи точният откривател
на азота. Най-вероятно това е бил шотландският химик, физик и биолог Даниел
Ръдърфорд.
Място в Периодичната таблица и строеж на атома
Състава, строежа и някои от свойствата на простото вещество азот сте изуча-
вали в предходни години. Ще припомним най-важното от тях с помощта на задачи.
По мястото на азота в Периодичната таблица опишете строежа на атома му.
Изразете електронната конфигурация на атом азот чрез електронна форму-
ла и енергетична диаграма. Определете вида на елемента (s-, p-, d-, f-).
Просто вещество азот
Определете вида на химичната връзка в простото вещество азот. Изразете
образуването ѝ с Люисови символи.
Според ММО (фиг. 27-1.) молекулата N2 в Е σ*2p
основно състояние има конфигурация
[(σ2s)2(σ*2s)2(π2р)2(π2р)4(σ(2р)2]. π*2py π*2pz
В молекулата връзката е тройна и молеку- ↑ ↑ ↑ ↑↑↑
лата е диамагнитна. 2p ↑↓ 2p
σ2p
Опишете физичните свойства на азота.
↑↓ ↑↓
Разтваря ли се азотът във вода? Обяснете π2pу π2pz
чрез строежа на молекулата му. σ*2s
Простото вещество азот е неметал с ниска ↑↓
химическа реактивоспособност. Причината е ↑↓ ↑↓
много здравата тройна химична връзка в мо- 2s ↑↓ 2s
лекулата N ≡ N. След разкъсване на тази връз- σ2s
ка получените атоми азот са силно реактивос-
пособни и могат да участват като окислители Фиг. 27-1.
Азот 119
или редуктори в типичните за неме-
тали свойства – взаимодействие с во- амоняк
дород, с кислород, с други неметали,
с метали.
Попълнете схемата на фиг. 27-2,
като добавите нужните реагенти. азот
Подберете подходящи условия (ком-
бинация от условия) за всяка реакция азотен метален
и ги нанесете в схемата. оксид нитрид
Фиг. 27-2
1. висока температура, високо на-
лягане, катализатор желязо
2. висока температура, високо налягане
3. висока температура
4. високо налягане
5. висока температура, електрическа искра/волтова дъга
Запишете уравнения за реакциите от схемата на фиг. 27-2. Определете сте-
пените на окисление, редуктора, окислителя и изравнете уравненията по мето-
да на електронния баланс.
От средата на миналия век в производството на инструменти се използ-
ва повърхностно обогатяване на стоманени детайли и инструменти с азот.
Този метод е особено ефективен за увеличаване на твърдостта, износоустой-
чивостта и други полезни свойства на материалите. При това повърхностно
„азотиране“ на стоманите се образуват и железни нитриди със състав Fe3N,
Fe2N и др.
Азотът не реагира с халогени, но реагира с други неметали – фосфор, сили-
ций, германий, бор и др., с които образува нитриди.
6 P(g) + 5 N2(g) 2 P3N5(s)
трифосфорен
пентанитрид
Разпространение и получаване на азот

Прочетете текста.
Азотът е четвъртият най-разпространен елемент в Слънчевата система
(след водород, хелий и кислород). Извън Земята азотът се намира в газови
мъглявини, слънчевата атмосфера, на Уран, Нептун, в междузвездното прос-
транство и др. Атмосферата на такива спътникови планети като Титан,
Тритон, както и планетата джудже Плутон, са съставени главно от азот.
На Земята азотът се намира в атмосферата, литосферата и хидросфе-
рата. Данните са представени в табл. 27-1.
Част от: Атмосфера Хидросфера Литосфера
Съдържание на азот, t 3,87.1015 2.1013 1,5.1015
Азотът е биогенен химичен елемент, абсолютно необходим за същест-

вуването на животни и растения. Участва в състава на протеини, амино-
киселини, нуклеинови киселини, нуклеопротеини, хлорофил, хемоглобин и др.
Масовата част на азотните атоми в живите клетки е около 2,5%, което
го прави четвъртият по маса елемент след въглерод, водород и кислород.
Промишленото получаване на азот се осъществява чрез дестилация на втеч-
нен въздух
Попълнете пропуснатите думи в изречението:
Азотът е ........................ по разпространение елемент в Слънчевата систе-
ма и ....................... по маса елемент в живите клетки. Той влиза в състава на
.................... (избройте поне три органични съединения).
Разделянето на въздуха се постига благодарение на разликите в температу-
рата на кипене, която имат отделните газове, влизащи в състава му. Методът за
разделяне на въздуха се нарича нискотемпературна ректификация. Първона-
чално въздухът се охлажда до превръщането му в течност. След това течният
въздух се подгрява. Първо се изпарява по-ниско кипящия компонент от сместа
и това е азотът. По този начин парите, които се издигат нагоре по ректифика-
ционната колона, се обогатяват с азот, а в ниската част на колоната се стича
все още течният кислород.
Ежегодно от атмосферата се черпят около 106 t азот за промишлени цели –
за получаване на амоняк, азотна киселина, азотни торове и взривни вещества.
Течният азот намира приложение в криогенната техника.
В лабораторни условия азот се получава чрез взаимодействие на наситени
водни разтвори на амониев хлорид и натриев нитрит по уравнението:
NH4Cl(aq) + NaNO2(aq) N2(g) + NaCl(aq) + 2 H2O(l)
Предложете схема на опитна постановка за получаване и събиране на азот.
На фиг. 27-3 е представена схема на кръговрата на азота.
Фиг. 27-3. Кръговрат на азота в природата
Азот 121
Атмосферният азот независимо от огромното си количество е практически
инертен и не може да бъде асимилиран от еукариотите. Нужно е да бъде свър-
зан по някакъв начин. С термина „фиксация на азота“ се означава свързването
на атмосферния азот до неорганични съединения. В природата съществуват
атмосферна и биологична фиксация.
Атмосферната фиксация включва получаване на азотен оксид по време на
мълнии във високите слоеве на атмосферата, доокисляването му и превръща-
нето на азотния диоксид в азотна киселина. Последната, като попадне в поч-
вата, разтваря наличните соли, образувайки така необходимите за храненето
на растенията нитрати. Растенията превръщат неорганичния азот в органични
съединения, които по хранителната верига попадат в животните и човека.
Фиксацията на азота от въздуха може да стане и с помощта на бактерии.
Тогава говорим за биологична фиксация. Azototbacter е типичен представи-
тел на такива свободно живеещи микроорганизми, които преобразуват азота в
амоняк, който във водна среда дава амониеви йони NH+4. Амонякът се окислява
от т.нар. нитрифициращи бактерии (Nitrosomonas и Nitrobacter) до нитрити, а
след това и до нитрати, които продължават пътя си за хранене на растенията.
Всички живи организми доставят азот в околната среда, като отделят про-
дукти на азотния метаболизъм по време на живота си: амоняк, урея и пикоч-
на киселина. Последните две съединения се разлагат в почвата и образуват
амоняк, който при разтваряне във вода дава амониеви йони. От друга страна,
азотът, включен в живите същества, претърпява амонификация след смъртта
им (разлагане на сложните азотсъдържащи съединения с отделяне на амоняк
и амониеви йони NH+4). Така получените амониеви йони, отново с помощта на
нитрифициращите бактерии, произвеждат тъй необходимите за храна на рас-
тенията нитратни йони.
Част от нитратните йони могат да бъдат преработени от т.нар. денитрифи-
циращи бактерии, чиято роля е да ги превърнат в азот, който свободно да се
върне в атмосферата.
При отсъствие на човешка дейност процесите на свързване на азота и ни-
трификацията му практически пълно се уравновесяват с противоположните
реакции на денитрификация.
В наши дни на кръговрата на азота влияят много фактори, предизвикани от
човека: наличие на киселинни дъждове, изхвърляне на технологични отпадъци
от азотни оксиди в атмосферата, прекомерно използване на азотни или орга-
нични торове за поддържане плодородието на почвата и биологично замърся-
ване с битови отпадни води.

1. Прочетете текста, извадка от периодичния печат през 2017 година.

Най-ценните екземпляри от богатия фонд на Националната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий“ имат различна съдба, но най-общо повечето от
тях са „болни“. За да бъдат съхранени за поколенията, трябва да бъдат по-
чистени от увреждащите ги микроорганизми – плесени, гъбички, бактерии.
В края на миналата година Националната библиотека подхвана дарителска
кампания за събиране на средства за специална камера за дезинфекция на
ценните книжа. Системата „Аноксия“ вече работи и в нея влизат първите
„пациенти“ – документи от специалната селекция на НБКМ, османски и
арабски ръкописи...
Това е нетоксичен екологичен метод за лечение и превенция на обекти на
културното наследство. В тази среда в резултат от липсата на кислород,
който е заместен от азот (99,9 %), микроорганизмите биват унищожени
напълно. Средата представлява затворено херметическо пространство –
камера, в която се поставят материалите за предпазване, дезинфекция и
дезинсекция. Задължително се контролират параметрите в това простран-
ство: влажността на въздуха 50%; концентрацията на кислород 0,1%; тем-
пература 20 – 23 градуса.
Отговорете защо документите се обработват в среда от азот?
2. Единственият метал, с който азотът реагира при стайна температура, е литият.
Запишете уравнение на реакцията.
3. Борният нитрид превъзхожда по твърдост диаманта. Запишете уравнение за
получаването на борен нитрид BN. Рекцията протича при нагряване на пари от
бор с азот над 1000 °С.
4. Проучете в различни източници какво е азотна наркоза, „кесонна болест“ и от
какво се предизвиква. Създайте кратък текст по темата.
5. Допишете схемите за:
А) атмосферната фиксация на азота:
….. NO ….. HNO3 ……..
Б) биологичната фиксация и нитрификация на азота:
N2 ……. NO2– ……….
В) денитрификацията на азота:
NO–3 ….
Азот 123
28 АМОНЯК.
НОВИ ЗНАНИЯ АЗОТНИ ОКСИДИ ПЛАН НА УРОКА
Амоняк 1. Амоняк
Получаване. В историята на световната хими- 1.1. Получаване
1.2. Състав и строеж на
ческа индустрия годината 1909 се оказва паметна. молекулата
Немският химик Фриц Хабер разработва и демон- 1.3. Физични свойства и
стрира процес за синтез на амоняк от азот (от въз- физиологично действие
духа) и водород. Реакцията е проведена при висока 1.4. Химични свойства
2. Азотни оксиди
температура под високо налягане и в присъствие на
катализатор осмий.
Процесът е закупен от немска химическа компания, която възлага на Карл
Бош задачата да превърне лабораторната машина на Хабер в реално индустри-
ално производство. Бош успява и през 1913 г. са получени първите промишле-
ни количества амоняк. Процесът Хабер
е описан като „реакцията, която проме-
ни света“ и днес се смята, че над една
трета от човешкото население в света
разчита на храна, отгледана със синте-
тични торове, произведени на основата
на амоняк.
Означете с уравнение синтеза на
амоняк. Посочете при какви условия се
осъществява промишленият процес.
В лабораторни условия амоняк се
получава чрез взаимодействие на твърд
амониев хлорид с твърда калциева ос-
нова (фиг. 28-1). Реакцията се ускорява Фиг. 28-1. Поличаване и събиране на амоняк
при нагряване:
2 NH4Cl(s) + Ca(OH)2(s) t °C 2 NH3(g) + CaCl2(aq) + 2 H2O(l)
Състав и строеж на молекулата. Свойствата на амоняка се определят от стро-
ежа на молекулите. На фиг. 28-2 са представени модели на молекулите на амоняка.
Характеристики:
ЕN–H = 380 kJ/mol; неподелена
електронна
lN–H = 0,102 nm; двойка
валентен ъгъл NHN ≈ 107°;
μ = 1,48 D.
Определете вида на химичните
връзки в амоняка. Изразете с Люисови
символи образуването им. Фиг. 28-2. Модели на молекулите на амоняка

Химичните връзки в молекулите на амоняка се образуват чрез припокрива-
не на sp3-хибридните атомни орбитали на азота с 1s-АО на водородните атоми.
На една от sp3-хибридните атомни орбитали се разполага неподелената елек-
тронна двойка на азотния атом. Поради отблъскването на атомните орбитали
валентният ъгъл е по-малък ( 107°), отколкото при метана. Молекулата има
формата на пирамида.
Определете какъв е видът на молекулите на амоняка – полярни или непо-
лярни? Обяснете защо.
Физични свойства и физиологично действие. В табл. 28-1 са посочени
някои характерни физични свойства на амоняка.
Таблица 28-1. Амоняк – физични свойства
Разтворимост във вода
[cm3 NH3/1cm3 H2O] Плътност Температура Температура
kg/m3 на топене на кипене
при 0 °С при 20 °С
1200 700 0,77 –78°С –34°С
Газообразното състояние на амоняка при стайна температура и атмосферно
налягане се дължи на образуването на по-малък брой водородни връзки меж-
ду амонячните молекули в сравнение с водата. Амонякът лесно се втечнява
при повишено налягане и стайна температура. Фазовият преход течност – газ е
свързан с поглъщане на голямо количество топлина от околното пространство.
Това обяснява използването на амоняка като охлаждащ агент в големи про-
мишлени хладилни инсталации.
Обяснете голямата разтворимост на амоняка във вода.
Амонякът има остра, характерна задушлива миризма, която се усеща в кон-
центрация 37 mg/m3. Парите му силно дразнят кожата, лигавиците на очите и
дихателните органи. Могат да предизвикват обилно сълзене, болка в очите, хи-
мически изгаряния на конюнктивата и роговицата, загуба на зрение, кашлица,
зачервяване и сърбеж на кожата.
Амонякът е умерено токсичен, но при високи концентрации може да се пре-
върне в силна отрова за хората. Ако човек е изложен на действието на амоняк
с концентрация 1,5 g/m3, за 1 час настъпва тежък белодробен оток. При по-ви-
соки концентрации се засяга и нервната система и може да настъпи смърт.
Химични свойства. Химичните свойства на амоняка се определят от на-
личието на неподелена електронна двойка при азотния атом и полярността на
връзката N – H. Те определят киселинно-основните му свойства, като по-силно
изразени са основните.
Опит: Във вана с вода се добавят 2 – 3 капки фенолфталеин. Колба, запъл-
нена с амоняк, се затваря с тапа, снабдена с газоотводна тръба. В колбата вни-
мателно се пропуска капка вода, разклаща се и газоотводната тръба се потапя
във ваната. Наблюдава се бурното навлизане на вода в колбата под формата на
Амоняк. Азотни оксиди 125

фонтан, оцветен в малиновочервен цвят (фиг. 28-3.).
Обяснете резултатите от експеримента. Какъв
характер има водният разтвор на амоняка?
Водният разтвор на амоняк с масова част на
разтвореното вещество 25% е известен като амо-
нячна вода. Във водния ратвор се установява рав-
новесието:
..
NH3(g) + H – OH(l)  NH+4(aq) + OH–(aq)
Взаимодействието на амоняка с вода и с кисе-

лини се дължи на неподелената електронна двойка
Фиг. 28-3. Разтваряне на амо-
при азотния атом и способността ѝ да участва в об- няка във вода – „фонтан“
разуването на донорно-акцепторна връзка с водо-
роден катион H+.
Определете хибридизацията на азотния атом в амониевия катион и неговата
форма.
Запишете израз за константата на основност Kb за амоняка.
Константата на основност за амоняка има стойност Kb = 1,8.10–5. Силна или
слаба основа е водният разтвор на амоняк?.
Неподелената електронна двойка при азотния атом определя способността на
амоняка да участва в реакции с киселини и в реакции на комплексообразуване.
При взаимодействието на амоняк с киселини се получават амониеви соли
(фиг. 28-4).
..
NH3(g) + H+(aq) + А–(aq)  NH+4(aq) + А–(aq)
Опит: Към разтвор на сребърен нитрат се прибавя на капки амоняк. Обра-
зува се утайка от Аg2O, разтворима в излишък на
амоняк. Взаимодействието се изразява със сумар-
ното уравнение:
AgNO3(aq) + 3 NH3(aq) + H2O(l)
[Ag(NH3)2]OH(aq) + NH4NO3(aq)
Амонякът участва и в окислително-редукцион- Фиг. 28-4. Взаимодействието
ни процеси. Определете степента на окисление на на амоняк с концентрирана сол-
азота в амоняка. Как се проявява амонякът в на киселина е известно като
окислително-редукционни взаимодействия – като „дим без огън“.
окислител или като редуктор?
Амонякът не гори на въздуха. Но образува взривоопасни смеси с него с до-
лна граница на експлозия 16 об.% и горна граница 25 об.%. Запален в поток от

кислород, амонякът гори с образуване на простото вещество азот и вода. При
каталитичното му окисление в присъствие на катализатор платина или плати-
на-родий се получават азотен оксид и вода.
Означете с химични уравнения процеса на горене на амоняк и на каталитич-
ното му окисление. Изравнете уравненията по метода на електронния баланс.
Азотни оксиди
Азотът образува редица оксиди, като най-известни са тези, в които елемен-
тът проявява от +1 до +5 степен на окисление.
Съставете молекулни формули на тези оксиди и ги наименувайте. Запишете
формула и за димера на оксида в +4 степен на окисление.
Стандартните топлини на образуване на всички оксиди на азота са отрица-
телни, а при стандартни условия енергията на Гибс за образуване на оксидите
е положителна. Следователно при стандартни условия нито един от оксидите
на азота не може да се получи от прости вещества.
В табл. 28-2 са означени строежът и някои свойства на азотните оксиди.
Таблица 28-2. Азотни оксиди – строеж и физични свойства
Оксиди – моле-
Цвят, състояние (при Диполен
кулна и струк- Тт (°C) Тк (°C)
нормални условия) момент, μ (D)
турна формула
N2O безцветен газ –91 –89 0,17
NO безцветен газ –164 –152 0,15
+3,5
N2O3 бледосиня течност –102 0,29
(разлагане)
–11
NO2 червенокафяв газ +21,5
(100% N2O4)
бели хигроскопични +32 +45
N2O5
кристали (сублимира) (разлагане)
Диазотният оксид и азотният оксид са неутрални оксиди – не им съответ-
стват киселини или основи, не взаимодействат с вода, киселини и основи.
Диазотният оксид при стайна температура е безцветен газ, по-тежък от
въздуха, със слаб сладникав мирис и вкус, малко разтворим във вода. При
вдишване на малки количества газът предизвиква конвулсивен смях и еуфо-
рия, поради което се нарича „веселящ“, или „райски“ газ. Диазотният оксид не
е токсичен. Използва се за анестезия в хирургията, денталната хирургия или
за безболезнено раждане. В хранителната индустрия с номер E942 диазотният
оксид се използва като средство за получаване на аерозоли.
Диазотният оксид понякога се използва за подобряване на техническите ха-
рактеристики на двигателите с вътрешно горене, като увеличава интензивност-
та на изгаряне на горивната смес в цилиндрите.

Азотният оксид е безцветен газ с остра миризма, с плътност почти кол-
кото на въздуха, практически неразтворим във вода. Химичните му свойства
се определят от електронната му структура. Азотният оксид съществува като
мономер в газова фаза, независимо от това, че има единичен електрон в мо-
лекулите си. В течно и твърдо σ*2p
състояние образува димери.
Енергия
Като използвате молекулна-
та диаграма на NO (фиг. 28-5.), π*2p π*2p
2p π2p π2p
определете порядъка на хи- 2p
мичната връзка и дали проявя-
ва парамагнитни или диамаг-
нитни свойства. σ2p
Азотният оксид е част от
кръговрата на азота в приро-
дата. Количеството му във σ*2s
въздуха се увеличава от антро- 2s 2s
погенната дейност – емисии от
движението на автомобили, σ2s
изгарянето на азотсъдържащи Aтомни Молекулни Aтомни
горива в ТЕЦ, производството орбитали орбитали орбитали
на N на NО на О
на азотни торове и др. Пови-
Фигура 28-5. Образуване на химична връзка в молекулата на
шената концентрация на азо- NO по метода на молекулните орбитали
тен оксид във въздуха увели-
чава риска от образуване на киселинни дъждове.
Азотният оксид лесно се окислява под действието на кислорода от въздуха
– образува се червено-кафявият газ азотен диоксид.
2 NO(g) + O2(g)  2 NO2(g) ΔH = – 67 kJ.mol–1
Азотен оксид се получава при пряко взаимодействие на азот и кислород във
високите слоеве на атмосферата по време на мълнии; промишлено при катали-
тично окисление на амоняк; лабораторно от взаимодействието на мед с разре-
дена (5 – 8 М) азотна киселина.
Означете с уравнения получаването на азотен оксид по описаните начини.
Диазотният триоксид, азотният диоксид и диазотният пентаоксид са кисе-
линни оксиди. Диазотният триоксид е анхидрид на азотистата киселина, а ди-
азотният пентаоксид – на азотната киселина:
N2O3(g) + H2O(l) 2 HNO2(aq) N2O5(s) + H2O(l) 2 HNO3(aq)
При взаимодействието на оксидите с водни разтвори на основи се получават
съответните соли – нитрити или нитрати.
На стайна температура N2O5 сублимира, парите му са нетрайни. Разлагане-
то му до азотен диоксид и кислород може да протече и с взрив.

При високи концентрации N2O5 е много токсичен.
Азотният диоксид лесно димеризира. Между мономера и димера се осъ-
ществява равновесие в много широк температурен интервал (от –10 до +140 °С).
2 NO2(g)  N2O4(g) ΔH = –57,2 kJ.mol–1
червенокафяв безцветен
Опишете влиянието на температурата върху равновесието между NO2 и
N2O4.
Оксидите на азот (IV), независимо мономер или димер, са много добре раз-
творими във вода, като при това реагират химически с нея. Протича реакция на
диспропорциониране и се получава смес от азотна и азотиста киселина.
N2O4(l) + H2O(l) HNO3(aq) + HNO2(aq)
Тъй като азотистата киселина е устойчива само на студено, ако реакцията
протича при стайна и по-висока температура, HNO2 се диспропорционира на
азотна киселина и азотен оксид.
3 NO2(g) + H2O(l) 2 HNO3(aq) + NO(g)
Ако през вода се пропусне смес от NO2 и въздух, тогава се получава само
азотна киселина.
4 NO2(g) + 2 H2O(l) + O2(g) 4 HNO3(aq)
Азотният диоксид е отровен. В големи количества предизвиква дразнене на
дихателните пътища и белодробен оток. Той е един от основните замърсители
на атмосферата.
1. Покажете с уравнение, че амонякът е основа и според теорията на Брьонстед –

Лоури.
2. Киселинните свойства на амоняка се определят от полярността на връзката
N-H. В газова фаза атоми на силно активни метали могат да заместят водо-
роден атом в амоняка. Пи взаимодействие на алкален метал с течен амоняк се
получават амиди (МNH2). Означете с уравнение взаимодействието на амоняка
с натрий.
3. Смес от азот и водород с обем 10 L е пропусната през нагрят катализатор.
Полученият амоняк е погълнат от солна киселина, като при това се е получила
сол с маса 10,7 kg и останала част от негорящ газ. Определете обемната част на
водорода и азота в изходната смес.
4. Запишете с уравнения взаимодействията на диазотен триоксид с негасена вар и
на азотен диоксид с гасена вар.
5. Проучете действието на автомобилна катализаторна уредба. Защо е необходи-
мо използването на такива устройства?

29 АЗОТНА
НОВИ ЗНАНИЯ КИСЕЛИНА ПЛАН НА УРОКА
Азотната киселина HNO3 е една от най-важните 1. Състав и строеж на

неорганични киселини и е била известна още на ал- молекулата на азотната
киселина
химиците.
2. Концентрирана азотна
Състав и строеж на молекулата киселина
на азотната киселина 3. Химични свойства на
Молекулата на азотната киселина е плоска и има разредена азотна киселина
4. Получаване на азотна
строежа, показан на фиг. 29-1. Според метода на киселина
валентните връзки азотният атом е в sp2 хибридно 5. Соли на азотната
състояние и проявява 4 валентност и +5 степен на киселина
окисление.
Фиг. 29-1. Молекула на азотна киселина

Концентрирана азотна киселина
Азотната киселина e безцветна течност с остра миризма, която се разтваря
неограничено във вода. 100% азотна киселина се нарича още „димяща“, защо-
то с влагата от въздуха образува мъгла от ситни капчици киселина. В лаборато-
риите най-често се използва по-евтината 68% азотна киселина, която се нарича
концентрирана.
Под действие на светлината концентрираната азотна киселина се разлага с
образуване на червено-кафяв газ азотен диоксид, който се разтваря в нея:
2 HNO3(aq) 2 NO2(g) + H2O(l) + O(g)
По тази причина киселина с масова част над 60% има жълтеникав цвят. Об-
разуваният при това разлагане атомен кислород определя силното окислително
действие на азотната киселина.
Някои органични съединения (терпентин, латекс), третирани с концентри-
рана азотна киселина, се запалват.
С белтъчни вещества, съдържащи бензеново ядро, концентрираната азотна
киселина образува яркожълто оцветяване.
Азотната киселина при нагряване лесно окислява много неметали: йод, сяра,
въглища, фосфор.
C(графит) + 4 HNO3(aq) CO2(g) + 4 NO2(g) + 2 H2O(l)
Поради окислителното си действие концентрираната азотна киселина взаи-
модейства с активни и слабоактивни метали

Счита се, че реакцията с азотна киселина протича на два етапа. Първи етап,
в който атомният кислород, отделен от киселината, окислява метала:
Cu(s) + 2 конц.HNO3(aq) CuO(s) + 2 NO2(g) + H2O(l)
Полученият метален оксид реагира с киселината във втория етап:
CuO(s) + 2 конц.HNO3(aq) Cu(NO3)2(aq) + 2 H2O(l)
За реакцията се записва и сумарно уравнение:
Cu(s) + 4 конц.HNO3(aq) Cu(NO3)2(aq) + 2 NO2(g) + 2 H2O(l)
Някои метали (Fe, Cr, Al) при стайна температура се пасивират от концен-
трирана азотна киселина поради образуването на оксиден слой.
Като цяло може да се каже, че азотната киселина при определени условия
взаимодейства с всички метали с изключение на шестте благородни (Au, Pt, Rh,
Ir, Os, Ru).
Химични свойства на разредена азотна киселина
Азотната киселина е силна еднопротонна (едноосновна) киселина. Във воден
разтвор се дисоциира необратимо с образуването на водородни (хидроксониеви)
и нитратни йони, което я определя като киселина според теорията на Арениус.
HNO3(aq) H+(aq) + NO–3(aq)
Обяснете защо азотната киселина е киселина и според теорията на Брьон-
стед – Лоури. Изразете с уравнение.
При взаимодействие на азотна киселина с метали се получава сложна смес
от продукти, чийто състав се определя главно от концентрацията на киселината
и вида на метала.
Разредена (3 – 20%) азотна киселина в зависимост от активността на метала
се редуцира с отделянето на слаборазтворимите във вода газове N2, N2О, NO
или амониев йон NH+4.
Метали като цинк реагират с разредени разтвори на азотна киселина главно
с образуването на NН3 или N2:
5 Zn(s) + 12 HNO3(aq) 5 Zn(NО3)2(aq) + N2(g) + 6 Н2O(l)
(10%)
Разтвори на азотна киселина със средна концентрация (20 – 60%) се редуци-
рат от металите главно до NO:
Fe(s) + 4 HNO(aq) Fe(NO3)3(aq) + NO(g) + 2 H2O(l)
(30%)
Разредената азотна киселина проявява общите свойства на киселините –
взаимодейства с основни и амфотерни оксиди, основни и амфотерни хидрокси-
ди, соли на по-слаби киселини.
Получаване на азотна киселина
Азотна киселина се получава промишлено чрез т. нар. метод на Оствалд –
окисление на амоняк до азотен оксид. Методът включва следните стъпки:
N2 NH3 NO NO2 HNO3
Азотна киселина 131

Изразете с изравнени уравнения получаването на азотна киселина от азот.
Получената по този метод азотна киселина е с масова част 50% – 70% и сее
използва за производството на торове, взривни вещества, лекарства, пластма-
си, багрила и др.
Нитрозният метод за получаване на азотна киселина от селитра и концен-
трирана сярна киселина има историческо значение:
NaNO3(s) + H2SO4(l) HNO3(l) + NaHSO4(s)
Соли на азотната киселина
Солите на азотната киселина (нитрати) са твърди, безцветни, йонокристални
вещества, много добре разтворими във вода. Нитратите са силни окислители,
тъй като при нагряване се разлагат с образуването на кислород. Това свойство
на нитратите определя употребата им във взривната техника, фойерверките и др.
Продуктите от термичното разлагане на нитратите зависят от активността
на металите в съответните соли.
Традиционно се смята, че нитратите на алкалните и алкалоземните метали
(тези преди Mg в реда на стандартните електродни потенциали) при нагряване
се разлагат до съответния нитрит и кислород.
2 KNO3(s) 2 KNO2(s) + O2(g)
Термичната дисоциация на нитратите на средно активните метали, вкл. Cu,
дава смес от метален оксид, азотен диоксид и кислород.
2 Pb(NO3)2(s) 2 PbO(s) + 4 NO2(g) + O2(g)
Нитратите на живака и среброто се разпадат при нагряване на метал, азотен
диоксид и кислород.
2 AgNO3(s) 2 Ag(s) + 2 NO2(g) + O2(g)
Поради добрата разтворимост на нитратите във вода те не мога да бъдат
доказани утаечни реакции. Доказването им става чрез взаимодействие с мед и
концентрирана сяврна киселина, при която се отделя червено-кафявия газ NO2
и разтворът става синьозелен от получения Cu(NO3)2.
1. В три чаши без етикети има разредени киселини – солна, сярна и азотна. Раз-
познайте киселините с помощта на техни химични свойства. Запишете нужните
уравнения.
2. Предложете три различни начина за получаване на калиева селитра (KNO3).
Запишете ги с уравнения.
3. Злато се разтваря в „царска вода“ – смес от 1 обемна част конц. азотна киселина
и 3 обемни части концентрирана солна киселина
Au + HNO3 + 3 HCl AuCl3 + NO + 2 H2O
4. При пропускане на амоняк през разтвор на азотна киселина с маса 63 kg и масо-
ва част 50% е получен амониев нитрат с маса 38 kg. Изчислете масовата част на
практическия добив на амониева селитра. Отг. 95%

30 ФОСФОР И
НОВИ ЗНАНИЯ СЪЕДИНЕНИЯТА МУ ПЛАН НА УРОКА
Според някои литературни източници фос- 1. Разпространение на еле-

форът е бил известен на арабските алхимици още мента фосфор
2. Място в Периодичната
през 12. век.
таблица и строеж на
Доста по-късно, през 1669 г., с откриването на атома
белия фосфор се свързва името на немския апте- 3. Прости вещества на
кар и алхимик Хенинг Бранд (Hennig Brand) . При фосфора
един от опитите си в търсене на философския камък 4. Съединения на фосфора
4.1. Оксиди на фосфора
той нагрява остатъка от изпарена урина с въглища и
4.2. Фосфорна киселина –
пясък и когато оставя продукта на тъмно, вижда, че получаване, физични и
съдържанието на колбата свети. Така Бранд откри- химични свойства
ва белия фосфор. Първо го нарича „студен огън“, 4.3. Соли на фосфорната кисе-
а после му дава името фосфор (от гр. φωσφόρος – лина – видове и употреба
5. Приложение и физиологич-
светоносен).
но действие на фосфор и
Разпространение на елемента фосфор съединенията му
Фосфорът един от добре разпространените хи- 6. Кръговрат на фосфора в
мични елементи в земната кора. Тан той е под природата
формата на фосфати, като най-разпространените
минерали са хидроксоапатит Ca5(PO4)3OH, флуороапатит Ca5(PO4)3F, както и
фосфоритът Ca3(PO4)2. Фосфорът е есенциален за живите клетки елемент.
Място в Периодичната таблица и строеж на атома
По мястото на елемента в Периодичната таблица опишете строежа атома му.
Изразете електронната конфигурация на фосфора във основно и възбудено
състояние и преценете възможната валентност.
Прости вещества на фосфора
Белият фосфор има молекулен строеж, като във вър-
ховете на кристалната решетка има тетраедрични моле-
кули Р4.
Химически белият фосфор е необикновено активен.
Той се окислява бавно от кислорода на въздуха дори
при стайна температура и свети с бледозелена светлина.
Това явление се нарича хемилуминесценция. За да се из-
бегне, белият фосфор се съхранява под вода.
Белият фосфор е и много силно отровен. Леталната
(смъртната) доза за възрастен човек е 0,05 – 0,15 g. При
контакт с кожата лесно се възпламенява и предизвиква
много тежки изгаряния.
Двете алотропни форми – бял и червен фосфор, могат
Фосфор и съединенията му 133

да преминават една в друга при нагряване. На белия фосфор му трябва на-
гряване от 300 °С, за да се превърне в червен. Червеният, нагрят до 1000 °С,
преминава в бял.
300 °C

Р (бял)    Р (червен)
1000 °C
Червеният фосфор е по-стабилната алотропна форма на фосфора. Има по-
лимерен строеж. Простото вещество е неметал, който е по-силно реактивоспо-
собен от простото вещество азот поради липса на сложна връзка между атоми-
те фосфор.
Червеният фосфор реагира с кислород, халогени, метали, концентрирани
окислително действащи киселини и с разтвори на основи.
Ако червен фосфор се запали в излишък от кислород, се получава бял дим
от висшия оксид на фосфора – дифосфорен пентаоксид.
t°
4 P(s) + 5 O2(g) 2 P2O5(s)
Когато реакцията се извършва в недостиг на кислород или при бавно окис-
ление на фосфора на въздуха, продукт на реакцията е нисшият оксид на фос-
фора, в който елементът проявява +3 степен на окисление.
Запишете с изравнено уравнение описаната реакция.
Фосфорът като елемент е по-слабо активен неметал от азота. Затова не ре-
агира с водород – свободната енергия на директен синтез на фосфин PH3 е
положителна. Фосфороводород е нетраен и отровен газ, образува с въздуха
взривни смеси. Често газът се запалва спонтанно, което показва наличието на
дифосфин P2H4. Когато богата на фосфор органична материя гние в кисели
почви,, се образуват фосфин и дифосфин, които се самозапалват на въздуха
и горят със син пламък.Това е обяснението на мистериозните сини светлини,
които могат да се видят в тъмна нощ около пресни гробове на хора и животни.
Като типичен неметал фосфорът реагира с метали. Получават се соли – фос-
фиди. Солта на калция – трикалциев дифосфид се използва за получаване на
фосфин.
t°
3 Ca(s) + 2 P(s) Ca3P2(s)
Съединения на фосфора
Фосфорът може да взаимодейства с други неметали, например хлор или
бром. Ако реакциите протичат в излишък от халоген, се получават пентахало-
гениди на фосфора.
2 P(s) + 5 Br2(l) 2 PBr5(s) P2O3(s) + H2O(l) 2 H3PO3(aq)
Запишете уравнение за взаимодействието на фосфор с недостиг на хлор.
Оксидите на фосфора в +3 и +5 степен на окисление са киселинни оксиди
и киселинни анхидриди. При взаимодействието си с вода дават фосфориста
H3PO3 и фосфорна киселина H3PO4.
P2O5(s) + 3 H2O(l) 2 H3PO4(aq)

Най-известната и често употребявана в практиката киселина на фосфора е
ортофосфорната киселина H3PO4. При стайна температура чистата киселина
представлява бяло кристално вещество. Във водни разтвори киселината се ди-
социира на три степени с отделяне на три водородни (хидрониеви) йона. След-
ва, че киселината е трипротонна и образува три вида соли – нормални, хидро-
генфосфати и дихидрогенфосфати.
H3PO4  H+ + H2PO–4 Ka = 7,1.10–3
1
H2PO–4  H+ + HPO2– 4 Ka = 6,3.10–8
2
HPO2– 4  H+
+ PO 3––
4 K a3 = 4,2.10
–13
Наличието на свободни водородни (хидрониеви) йони във водния разтвор

на киселината определят общите ѝ свойства с всички разредени киселини.
Изразете с уравнения общите свойства на H3PO4.
Фосфорната киселина се получава при окисление на фосфор с азотна кисе-
лина:
3 P(s) + 5 HNO3(aq) + 2 H2O(l) 3 H3PO4(aq) + 5 NO(g)
Приложение и физиологично действие на фосфор и съединенията му
Фосфорът е важен елемент за практиката и човека. Той е есенциален еле-
мент за растенията, животните и човека.
Зелените части на растенията съдържат сложни фосфорни съединения. За
да се подсигури добра реколта, растенията трябва да се хранят с фосфорсъдър-
жащи вещества. Това се постига, като в почвата се слагат минерални торове,
съдържащи фосфор – суперфосфат Са(Н2РО4)2, преципитат СаНРО4.2Н2О,
амфоска KNH4HPO4 и др.
В животните и човека фосфорът е разпределен в зъбите като хидроксиапа-
тит и флуороапатит, в костите като хидроксиапатит и карбонапатит, в нервната
тъкан и мозъка, където се намира под формата на сложни фосфорсъдържащи
органични съединения, които имат важна биологична роля. Фосфорът присъст-
ва в клетките, влиза в състава на нуклеотидите, нуклеиновите киселини, фос-
фопротеидите, фосфолипидите и някои ензими. Средно в организма на човек
има 1,5 kg фосфор. При недостиг на фосфор в организма се развиват различни
заболявания на костите.
Червеният фосфор се използва за производството на кибрит – поставя се в
драскалото.
Белият и червеният фосфор се използват във военното дело за приготвяне
на взривни вещества. Фосфорът участва в състава на някои минерални храни-
телни добавки.
Солите на фосфорната киселина – фосфати, се използват като средство за
намаляване твърдостта на водата, както и за предпазване на повърхността на
железните предмети от корозия. В магазини за бои и лакове се предлага препа-
рат, наречен „Преобразувател на ръжда“, който съдържа фосфорна киселина
и солите ѝ.
Фосфор и съединенията му 135

Кръговрат на фосфора в природата
Фосфорът, както азота, въглерода и водата, участва в кръговрата в приро-
дата. Неговият кръговрат е най-бавният и доста по-различен от кръговрата на
останалите елементи. Причината е, че фосфорът се съдържа в утаечните скали,
които не се разлагат с образуване на летливи съединения. Поради това атмос-
ферата на практика не играе роля в кръговрата на фосфора.
Фосфорът се отделя от фосфатните скали под действие на дъждовете. От-
тичащите се води захранват почвите с фосфорни съединения. Неорганичният
фосфор се поглъща от корените на растенията и се използва за изграждането
на органични съединения. Когато животните изядат растенията, фосфорът се
предава по хранителната верига, като така попада и в човека. Мъртвите жи-
вотински и растителни остатъци се разлагат от микроорганизми, като се ми-
нерализират и по този начин фосфорът се връща в почвата и водата. Когато
морските растения и животни изхвърлят отпадъци или загинат, органичният
фосфор се утаява в океана. Част от този фосфор се използва от планктона
за храна. Планктонът се изяжда от риби, а рибите – от морски птици, които
отделят животински тор, богат на фосфор (гуано) и така разнасят фосфора на
големи разстояния.
С дейността си човекът се намесва рязко в този кръговрат. Ежегодните ре-
колти от растения отнемат голяма част от фосфора от определени площи и го
натрупват в други участъци. И понеже естествените начини за набавяне на
фосфор са доста ограничени, фосфорният глад на почвите е значително по-ос-
тър от този за азот. Поради това съставът на почвите трябва да се следи и да
се добавят фосфорни съединения под формата на минерални торове, за да има
ежегодно добра реколта.
1. Запишете уравнение за реакция, при която калциев фосфид взаимодейства с

вода и се получава фосфин.
2. Изразете с уравнения получаването на три вида соли при неутрализация на
фосфорна киселина с калиева основа.
3. Един от най-широко използваните фосфорни торове е двойният суперфосфат
Ca(H2PO4)2. Запишете уравнение, което показва получаването на съединението
от фосфорна киселина.
4. Свържете съответните части, за да получите верни уравнения за свойствата на
фосфорните оксиди.
P2O3(l) + 3 H2O(l) P2O5(s)
P2O3(l) + O2(g) 2 K3PO4(aq) + 3 H2O(l)
P2O5(s) + 6 KOH(aq) 2 H3PO3(aq)
5. Представете чрез схема кръговрата на фосфора в природата.

31 СВОЙСТВА НА СЪЕДИНЕНИЯТА НА
ЛАБОРАТОРИЯ ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ 15 (VА) ГРУПА
Съединенията на елементите азот и фосфор имат голямо значение в приро-
дата и в практиката. Често се налага да се следи количеството им във води и
почви, да бъдат добавяни при липса или да се намират начини за отстранява-
нето им при излишък. Производството на някои от тях е от огромна важност.
Цел: Разпознаване на амониеви соли, нитрати и фосфати чрез качествени
реакции.
Необходими пособия: статив, епруветки (или капкова плоча), пипети, чаша
– 50 cm3, спиртна лампа, кибрит.
Реактиви и материали: твърд KNO3, медни стружки, концентрирана H2SO4.
Разтвори на: амониев хлорид, натриев нитрат, тринатриев фосфат, сребъ-
рен нитрат, натриева основа, 0,1 М калциев дихлорид, 1 М солна киселина.
Техника на безопасност: Работете внимателно. Използвайте малки коли-
чества от веществата! При някои от експериментите се отделя амоняк. Поми-
рисвайте внимателно, като спазвате правилата.
ЗАДАЧА 1 В номерирани епруветки има разтвор на амониев хлорид, натриев
нитрат и тринатриев фосфат. Докажете кое вещество в коя епруветка се нами-
ра, като използвате само разтвори на сребърен нитрат и натриева основа.
• Разделете съдържанието на всяка от епруветките на две части, като спaз-
вате номерацията.
• Към първия комплект номерирани епруветки добавете по няколко капки
разтвор на сребърен нитрат.
• Към всяка от останалите номерирани епруветки добавете по няколко капки
разтвор на натриева основа.
• Наблюдаваните промени запишете в табл. 31-1.
Амониевите йони се доказват с основи – получава се амоняк. Не се наблю-
дават мехурчета, а протичането се установява по появата на специфична ми-
ризма.
• Въз основа на наблюденията направете извод кое вещество в коя епруветка е.
• Означете процесите с йонни уравнения.
Епруветка Наблюдавани промени при прибавяне на разтвор на:
Вещество
№ AgNO3 NaOH
1
2
3
Свойства на съединенията на елементите от 15 (VA) група 137

ЗАДАЧА 2 Елементът фосфор е важен за развитието на растенията. Като едно-
компонентни фосфорни торове се използват различни калциеви фосфати. Из-
следвайте свойствата на трикалциев фосфат.
• В епруветка отлейте 1 mL разтвор на калциев дихлорид и прибавете 2 mL
разтвор на тринатриев фосфат.
• Изчакайте утайката да се слепи на дъното и внимателно отдекантирайте
бистрият разтвор в чашата.
• Към утайката прибавете на капки разтвор на солна киселина, докато се
забележи промяна.
• Изразете с изравнени химични уравнения реакциите, които протичат.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
В практиката намират приложение амофос – NH4Н2PO4, калциев хидроген
фосфат CaHPO4 и калциев метафосфат Ca(PO3)2. В кое от съединенията има
най-голямо съдържание на фосфор? Докажете твърдението си с подходящи из-
числения.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 3 Качествена реакция за нитратни йони. Докажете, че каменната сели-
тра е нитратен тор. Демонстрационен експеримент. Работи се в камина!
• В епруветка се поставя на върха на лъжичката твърд калиев нитрат.
• Добавя се на капки концентрирана сярна киселина (бавно и не повече от 10
капки). Нагрява се внимателно.
• Поставят се няколко медни стружки.
• Опишете и обяснете наблюдаваните промени.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Означете с уравнения протичащите процеси.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................

32 ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ 15 (VА) ГРУПА –
Разпространение и получаване на някои от 1. Разпространение и

простите вещества на елементите от 15 група получаване на някои от
Основните минерали за добив на елементите, учас- простите вещества на
тници в 15 (VA) група, са представени в табл. 32-1. елементите от 15 група
2. Физиологично действие
Таблица 32-1. на простите вещества и
N P As Sb Bi съединения на елементите
от 15 група
NaNO3 Sb2S3
Са5(РО4)3ОН Bi2S3 3. Екологични проблеми,
чилий- As2S3 стибнит
хидроксоа- бисму- свързани с вещества от
ска аурипигмент (анти- 15 група
патит тинит
селитра монит)
KNO3 Са5(РО4)3F Bi2Te2S
As4S4
калиева Флуороапа- тетра-
Реалгар
селитра тит димит
Са3(РО4)2 FeAsS
фосфорит арсенопирит
FeAsО4.2H2О
скородит
Лабораторните методи за получаване на прости вещества на елементите от
15 група са ситематизирани в табл. 32-2.
N2 NH4Cl(aq) + NaNO2(aq) t ° N2(g) + NaCl(aq) + 2 H2O(l)
P4 (бял) 2 Са3(РO4)2(s) + 6 SiO2(s) + 10 С(s) P4(g) + 6 CaSiO3(s) + 10 CO(g)
As t°
2 E2S(s) + 9 O2(g) 6 SO2(g) + 2 E2O3(s)
Sb t°
E2O3(s) + 3 C(s) 2 E(s) + 3 CO(g)
Bi E = As, Sb, Bi
Физиологично действие на простите вещества

и съединения на елементите от 15 група
Атмосферният азот сам по себе си е достатъчно инертен, за да има директен
ефект върху човешкото тяло и бозайниците. Въпреки това при повишено наляга-
не причинява анестезия, интоксикация или задушаване (при липса на кислород);
при бързо намаляване на налягането азотът причинява декомпресионна болест.
Амонякът NH3 е умерено токсичен, но при високи концентрации може да
се превърне в силна отрова за хората. Според физиологичния ефект върху ор-
ганизма той принадлежи към групата на задушаващи и невротропни вещества.
При вдишване може да причини токсичен белодробен оток и силно увреждане
Елементите от 15 (VA) група – значение и приложение 139

на нервната система. Парите на амоняка силно дразнят лигавиците на очите
и дихателните органи, както и кожата. Когато втечненият амоняк или негови
концентрирани разтвори влязат в контакт с кожата, е възможно химическо из-
гаряне с образуване на мехури и язви.
Азотният диоксид NO2 е токсичен газ и може да предизвика отравяне. То
се получава след вдишване на газа над допустима гранична стойност от 560 mg/
m3. Азотният диоксид е дразнител на лигавицата, който причинява белодробни
заболявания и в най-лошия случай – смърт. Отравяне с азотен диоксид може да
предизвика коронарна болест на сърцето или инсулт.
Отровни ли са нитратите, съдържащи се в храната ни?
Основни източници за замърсяване на околната среда с нитрати са преко-
мерното или неправилно използване на органични и минерални торове в сел-
ското стопанство, отпадъчните води от бита, животновъдството и от предпри-
ятия за производство на торове, лекарства, пластмаси и др.
Ежедневно с храната и водата приемаме нитрати. Най-богати на нитрати са
зеленчуците и консервираните меса (колбаси и пушени меса). Някои зеленчуци
имат способност да натрупват повече нитрати – маруля, пресен чесън, зелен
лук, спанак, червено цвекло и др
Сами по себе си нитратите не са токсични. Риск за здравето представляват
веществата, образуващи се при метаболизма им – нитрити и нитрозамини. Ни-
тритите се свързват с хемоглобина в кръвта, в резултат на което се образува
съединение, наречено метхемоглобин. То възпрепятства преноса на кислорода
до тъканите и органите в организма и се развива състояние, характеризиращо
се с посиняване на кожата.
Нитратите са най-опасни, когато са превърнати в нитрити още преди пог-
лъщането им в организма. Това може да стане при неправилно съхранение на
хранителните продукти или по време на готвене, най-вече при пържене.
При намалена киселинност на стомашния сок нитритите могат да се превър-
нат в нитрозамини, които имат канцерогенно действие. При постъпването на
големи количества нитрати в организма, след 4 до 6 часа се появяват гадене, за-
дух, диария, посиняване на кожата и видимите лигавици. Едновременно с това се
усеща обща слабост, замайване, понякога припадъци, главоболие и сърцебиене.
Използването дълго на храни и вода с високо съдържание на нитрати води
до алергия, нарушена функция на щитовидната жлеза, засягане на опорно-дви-
гателния апарат и нервната система.
Белият фосфор е много токсичен – смъртоносната доза е 50 – 150 mg.
Попадайки върху кожата, белият фосфор дава тежки изгаряния. В случай на
изгаряне на кожата третирайте засегнатите места с разтвори на меден сулфат.
Острото отравяне с фосфор се проявява чрез парене в устата и стомаха,
главоболие, слабост, повръщане. След 2 – 3 дни се развива жълтеница. Първа
помощ при остро отравяне е да се направи стомашна промивка и очистваща
клизма, да се влеят венозно глюкозни разтвори.
Хроничните форми на отравяне се характеризират с нарушение на калци-
евия метаболизъм, увреждане на сърдечносъдовата и нервната система.

Някои фосфорни съединения (фосфин) са много токсични.
Поради високата летална доза (LD50 15 – 100 mg/kg) и изключително ви-
сока (<15 mg/kg) токсичност, повечето органофосфорни съединения (FOS) се
използват като пестициди или бойни отровни вещества – зарин, зоман, табун,
V-газове. и др. FOS атакуват главно нервната система. Получава се главобо-
лие, гадене, замаяност, стесняване на зениците, затруднено дишане, слюноо-
тделяне, понижаване на кръвното налягане, конвулсии, паралитични ефекти,
кома и като краен резултат – смъртни случаи.
Атропинът е ефективен антидот при отравяне с FOS.
Арсенът и много от неговите съединения As2O3, As2S3 и др. са отровни и
канцерогенни. Смъртоносната доза арсен за хора е 50 – 170 mg (1,4 mg/kg телес-
но тегло). При остро отравяне с арсен се наблюдават повръщане, коремна болка,
диария и депресия на централната нервна система. Помощ и антидоти при отравя-
не с арсен са прием на водни разтвори на натриев тиосулфат Na2S2O3, промиване
на стомаха, консумация на мляко и извара. Специфичен антидот е униториол.
Някои автори смятат арсена за жизненоважен микроелемент и го класифи-
цират като ултра микроелемент – микроелемент, необходим в особено ниски
концентрации (като селен, ванадий, хром и никел). Необходимата дневна доза
за човек е 10 – 15 mcg.
В началото на 19. век английският химик Джеймс Марш разработва метод за
откриване на една от най-често използваните отрови – „бял арсен“, или As2O3.
Тестът се основава на възможността за редуциране на арсенови (III) съеди-
нения до арсин с използване на силни редуциращи агенти.
As2O3 + 12 H+ + 6 Zn 2 AsH3 + 6 Zn2+ + 6 H2O
Освободеният газообразен арсин се пропуска през нагрята стъклена тръба.
При наличие на арсен в пробата на мястото на нагряване се наблюдава образу-
ването на огледало от метален арсен.
Антимонът е токсичен. Смъртоносната доза за възрастен е 100 mg, за
деца – 49 mg. Но в много малки количества (10 – 6 %) присъства в човешкото
тяло, той е микроелемент, въпреки че биологичната и физиологичната му роля
още не е напълно изяснена. Антимонът е дразнещ и се натрупва в щитовидната
жлеза, инхибира нейната функция и увеличава размера ѝ. Но попадайки в сто-
машно-чревния тракт, съединенията на антимон (III) не причиняват отравяне,
тъй като солите хидролизират с образуването на слаборазтворими продукти.
Освен това съединенията на антимон (III) са по-токсични от антимон (V). Пàри
и прах от антимон причиняват кръвотечение от носа, повишена температура,
засягат кожата и нарушават сексуалната функция. Sb2O3 е токсичен и канцеро-
генен, но с по-слабо изразено действие от As2O3.
В човешкото тяло бисмут се съдържа в мускулната и костната тъкан и в
кръвта.
За разлика от останалите тежки метали бисмутът е много по-слабо токсичен.
Това изглежда неочаквано, но е факт поради лесната хидролиза на разтво-
рими бисмутови съединения. В диапазона на стойности на pH, открити в чо-
вешкото тяло, бисмутът почти напълно се утаява под формата на неразтворими

основни соли. Това позволява някои бисмутови соли (субцитрат, основен ни-
трат и др.) да се използват като лекарства за стомашни язви. Освен че неутра-
лизира киселината и предпазва стените на стомаха с колоидна утайка, бисму-
тът е активен срещу бактерията Helicobacter pylori, която играе значителна
роля в развитието на стомашната язва.
Екологични проблеми, свързани с вещества от 15 група
Азотсъдържащите замърсители на околната среда са основно азотните ок-
сиди NOx. NOx е събирателното наименование на азотните оксиди NO и NO2.
NOx в атмосферата се образува в резултат на природни явления, като мълнии и
горски пожари, и в резултат на човешка дейност. Примесите на NO2 оцветяват
промишления дим в кафяво, поради което емисиите от производства със забеле-
жимо съдържание на азотни оксиди се наричат „лисичи опашки“. Емисиите на
NOx се считат за една от основните причини за образуването на фотохимичен
смог. Съчетавайки се с водни пари в атмосферата, те образуват азотна киселина
и заедно със серните оксиди предизвикват киселинни дъждове. Повишените кон-
центрации на NOx имат пагубно влияние върху човешкото здраве, следователно
в различни страни са приети стандарти за ограничаване на максимално допус-
тимите концентрации на NOx в отпадните газове на котлите в електроцентра-
лите, газотурбинните агрегати, автомобилите, самолетите и други устройства.
Подобряването на технологиите за изгаряне до голяма степен е насочено към
намаляване на емисиите на NOx, като същевременно се подобрява енергийната
ефективност на устройствата.
В естествените водоизточници често, след пречистване, се изливат битови
отпадни води. Особено сериозен е проблемът със съдържанието на фосфати в
отпадните води. Фосфатите се съдържат в перилните и миещите препарати, дори
в тези за съдомиални машини. Слагат се за омекотяване на водата с цел по-ефек-
тивно почистване. Но изхвърлени в езерата и реките, те спомагат за разпрос-
транението на водорасли (еутрофикация), което от своя страна е убийствено за
рибите и други видове, тъй като им отнема необходимия кислород.
Съдържанието на арсен в незамърсени почви рядко надвишава 10 – 20 mg/kg.
В някои случаи обаче почвите съдържат повишени нива на арсен поради ви-
сокото му фоново съдържание в близките поливни води. Индустриалното за-
мърсяване с арсен се дължи основно на преработката на оловни и медни руди,
стъкларската индустрия, производството на арсенови компоненти, използването
на арсенсъдържащи химикали в селското стопанство под формата на пестициди,
хербициди, дефолианти и др. При преработка на сулфидните минерали, винаги
съдържащи арсен, той се отделя заедно със серния оксид и го съпровожда в про-
цеса на производство на сярна киселина. Получават се значителни количества
промивни води, силно замърсени с арсен. При високи концентрации на арсен в
растенията се проявява фитотоксичност, най-ранният симптом на която е увях-
ването. Следващите признаци са неспецифични и включват прояви на некрози,
потиснат растеж и развитие и др.

1. Проучете от надеждни литературни източници и съставете правила за огранича-

ване приема на нитрати с храната.
2. При ухапване от мравки по кожата се получава обрив от отделената в организма
мравчена киселина. За премахване на дискомфорта обривът се третира с:
А) 3% воден разтвор на амоняк; Б) 25% воден разтвор на амоняк; В) 3% воден
разтвор на лимонена киселина;
3. Обяснете защо киселинните дъждове разрушават културни и архитектурни па-
метници.
4. Какъв е обичайният състав на фотохимичния смог? Как може да се ограничат
предпоставките за образуването му?
5. Използвайте данните и съставете карта на районите със замърсени с арсен почви.
Замърсени площи над ПДК
Населено Елементи Източник
Район в т.ч. над 2
място всичко, дка замърсители на замърсяване
пъти ПДК
Видин с. Балей 45 45 олово, арсен „Бор“,
Видин с. Връв 286 120 олово, арсен Югославия-Сърбия)
Враца с. Очин дол 390 15 арсен, олово ММП-Елисейна
Враца с. Оселна 300 300 арсен, олово ММП-Елисейна
Враца с. Елисейна 280 280 арсен, олово ММП-Елисейна
Враца с. Зли дол арсен, олово
с. Лесичево –
Пазарджик 1500 1500 арсен, мед МДК-Пирдоп
c. Калугерово
Пазарджик с. Бъта 3000 – арсен АД „Асарел-Медет“
с. Бъта –
Пазарджик 3000 3000 мед, арсен, Панагюрски мини
с. Оборище
Пазарджик с. Елшица 2500 2500 мед, арсен АД „Асарел-Медет“
Пазарджик с. Росен 800 800 арсен, мед АД „Асарел-Медет“
Пазарджик с. Поибрене 2000 – арсен МДК-Пирдоп
София-окръг Пирдоп 15000 5000 мед, арсен МДК-Пирдоп
София-окръг Златица 12000 4000 мед, арсен МДК-Пирдоп
София-окръг с. Църквище 12000 4000 мед, арсен МДК-Пирдоп
София-окръг с. Карлиево 12000 4000 мед, арсен МДК-Пирдоп
София-окръг с. Антон 6000 2000 мед, арсен МДК-Пирдоп
София-окръг с. Челопеч 5000 – мед, арсен МДК-Пирдоп
София-окръг с. Душанци 1500 – мед, арсен МДК-Пирдоп

НОВИ ЗНАНИЯ ОТ 16 (VIA) ГРУПА ПЛАН НА УРОКА
Елементите кислород (O), сяра (S), селен (Se), те- 1. Строеж на атомите на
лур (Te) и полоний (Po) образуват 16 група на Пе- химичните елементи от
16 група на Периодичната
риодичната таблица. Наименованието на кислорода таблица
идва от гръцката дума оксигенао, което означава 2. Изменение на атомните
образуващ киселина. Сярата е позната още от древ- свойства на химичните
ността и нейното име произлиза от санскритската елементи
дума „сира“, което значи светложълт. Селенът носи 3.1. Строеж и физични
названието си от гръцката богиня на Луната, защото свойства
селенът съпътства телура, както Луната Земята. Наи- 3.2. Химични свойства
менованието на телура произлиза от латинската дума 4. Химични съединения на
елементите от 16 група
за земя – телус. Последният в 16 група – полоният, е
кръстен на родината на Мария Кюри – Полша.
Строеж на атомите на химичните елементи от 16 група
на Периодичната таблица
Атомите на всички елементи от 16 група на Периодичната таблица в основ-
но състояние имат изграден s-подслой на външния слой и по шест електрона на
p-подслоя. Електронната конфигурация на външния слой е ns2np4. Следовател-
но са р-елементи. Всички, освен кислорода, проявяват променлива валентност,
което се дължи на способността им да преминат във възбудено състояние.
Коя валентност проявява кислородът и защо е постоянна?
Означете чрез енергетични диаграми основното и възбудените състояния
на сярата и определете възможните валентни електрони.
Изменение на атомните свойства на химичните елементи
Някои от свойствата на атомите и простите вещества на елементите от 16
група на Периодичната таблица са представени в табл. 33-1.
Таблица 33-1. Атомни свойства на елементите от 16 група на Периодичната таблица
атомите 8O 16S 34Se 52Te 84Po
Атомна маса 15,9994 32,066 78,96 127,60 208,9824

Електронна [He] [Ne] [Ar] [Kr] 6s26p4
конфигурация 2s22p4 3s23p4 3d104s24p4 4d105s25p4 4f145d10
Атомен радиус, pm 66 73 104 117 137
1314 1000 941 869 813
енергия I1, kJ/mol,
Характерна степен –2, +4,
–2 –2, +4, +6 –2, +4, +6 +2, +4
на окисление +6

Сродство към
–141,0 –200,4 –195 –190 –180
електрона, kJ/mol
Елекро-
3,44 2,58 2,55 2,1 2
отрицателност, eV
Е0(М3+/М), V –0,87 –1,66 –0,56 –0,34 +1,26
Като използвате данните от табл. 33-1 отговорете на въпросите.
Как се изменят атомни свойства в групата с нарастване на поредния номер?
Сравнете атомните свойства на кислорода с тези на останалите елементи в
групата. Обяснете кое в строежа на атомите на кислорода определя различията.
Като окислители или като редуктори ще се отнасят елементите в химични
реакции? Обосновете отговора си.
Строеж и физични свойства
Таблица 33-2. Характеристика на простите вещества на елементите от 16 група на Периодичната
таблица
8O 16S 34Se 52Te 84Po
атомите
червен
ромбична сиво-среб-
Алотропна кислород черен сив сребристо-
призматич- ристо твър-
модификация озон металопо- бял метал
на аморфна до вещество
добен
полимерни
спира-
ловидни
Строеж на ковалентни S8-пръсте- вериги с
простото неполярни ни кова- Se8 -пръс- хексагонал- метална
вещество връзки лентни тени на форма връзка
неполярни ковалентни ковалентни
връзки неполярни неполярни
връзки връзки
Плътност, g/cm3 1,27 2,06 4,8 6,27
Тт, °С –218,8 (O2) 112,8 217 452 246 – 254
Тк, °С –183 (O2) 444,6 685 990 962
Определете вида на химичните връзки за простите вещества кислород, озон

и ромбична сяра
Неполярният характер на молекулите на кислорода са причина за ниските
температури на втечняване и втвърдяване. Озонът е синкаво оцветен газ с по-
лярни молекули, поради което има по-високи температури на кипене и топене
от тези на кислорода (Тт = –192,7 °С и Тк = –111,9 °С).
Обща характеристика на елементите от 16 (VIA) група 145

Кристалната сяра съществува в две различни полиморфни форми – ромбич-
на и моноклинна, като при атмосферно налягане по-стабилна е ромбичната мо-
дификация. При около 95,5 °С ромбичната преминава в моноклинна алотропна
форма. Селенът прилича по простите си вещества на сярата – освен осематом-
ни молекули на ромбичен и моноклинен селен има и сив металоподобен селен,
изграден от хексагонални вериги. Тази модификация има слаба електропровод-
ност, която при облъчване със слънчева светлина нараства.
Телурът има само една алотропна форма, която прилича на сивия селен и
по външен вид, и по строеж – дълги многоатомни вериги с полупроводникови
свойства.
Полоният е вече метал с проводникови свойства и е радиоактивен.
Химични свойства на простите вещества
Свойствата на кислорода и озона са специфични и ще бъдат разгледани в от-
делен урок. Тук ще направим общ преглед на химичните отнасяния на сярата,
селена и телура.
Както знаете, сярата е неметал и проявява свойства на такъв – взаимодейст-
ва с водород, кислород, метали.
Изразете с уравнения реакциите на сярата с водород, кислород и метали.
Като редуктор и/или като окислител се отнася тя в тези процеси?
Селенът и телурът дават съединения с метали, наречени селениди и телури-
ди. Алкалните селениди и телуриди се получават при директен синтез в отсъст-
вие на въздух при немного висока температура.
Изразете с уравнения реакциите на селен и телур с натрий, като знаете, че
неметалите проявяват нисшата си степен на окисление.
Водородните съединения на селена и телура се получават при хидролиза на
алуминиев селенид или телурид и при взаимодействие на селениди и телуриди
с киселини
Al2Se3(s) + 6 H2O(l) 2 Al(OH)3(s) + 3 H2Se(g)
При взаимодействие на сяра, селен, телур и полоний с кислород се получа-
ват оксиди, в които елементите проявяват +4 степен на окисление. За разлика
от серния диоксид оксидите на останалите елементи са твърди вещества.
Se(s) + O2(g) SeO2(s)
При сярата, селена и телура са познати и триоксиди, като тези на Se и Te са
по-малко стабилни.
Поради по-слабите си неметални свойства Se и Te взаимодействат по-труд-
но с концентрирани разтвори на алкални основи. При кипене с разтвори на
алкални хидроксиди те диспропорционират
3 Se + 6 NaOH 2 Na2Se + Na2SeO3 + 3 H2O

Химични съединения на елементите от 16 група
Хидриди
С водорода неметалите от 16 група образуват газообразни съединения. Те
са отровни, с неприятна миризма. Водните им разтвори са киселини, които
се дисоциират на две степени. Следователно тези киселини са двуосновни. В
табл. 33-3. са дадени стойностите на ди-
Таблица 33-3. Дисоциационна константа Kd1
социационните константи на първата сте-
пен на дисоциация на киселините. Съединение Kd1
Какво показват стойностите на Kd1 с H2O 1,8 х 10–16
увеличаване на атомния номер на елемен- H2S 8,73 х 10–7
тите от 16 група?
H2Se 1,9 х 10–4
Оксиди
Неметалите от 16 група образуват дио- H2Te 2,2 х 10–3
ксиди и триоксиди.
Серният диоксид е газообразно съединение с молекулен строеж, докато ди-
оксидите на Se и Te са твърди полимерни съединения. SO2 и SeO2 се разтварят
добре във вода и образуват оксокиселини:
SO2(g) + H2O(l)  H2SO3(l) сериста киселина
SeO2(s) + H2O(l)  H2SeO3(l) селениста киселина
ТeO2 не се разтваря във вода и не образува киселина. Неговите соли се по-
лучават при взаимодействие с основи:
ТeO2(s) + 2 KOH(s) t° K2TeO3(s) + H2O(l)
Диоксидите на елементите от 16 група проявяват редукционни и окислител-
ни свойства, като в реда: SO2 SeO2 TeO2 окислителните свойства
се засилват.
Изразете превръщането на SO2 в SO3 и в H2S. Определете „ролята“ на сер-
ния диоксид – в коя реакция се окислява и в коя – редуцира?
Серният триоксид се получава при каталитично окисление на серен диок-
сид. Селеновият триоксид може да се получи само при електричен разряд на
селенови пари в кислородна среда. Поради силните си окислителни свойства
той се разлага и трудно се съхранява. Телуровият триоксид също се получава
по косвен път – при разлагане на ортотелурова киселина:
H6TeO6 t° 3 H2O + TeO3
TeO3 не се разтваря във вода, нито в разредени киселини. Реагира само със
стопени алкални основи.
Сулфиди, селениди, телуриди
Това са съединения, получени чрез пряк синтез между трите неметала и
метали. Те са твърди, йонокристални вещества, като селенидите и телуридите
проявяват и полупроводникови свойства. Разтварят се в киселини, като се от-
Обща характеристика на елементите от 16 (VIA) група 147

деля газообразно водородно съединение:
Na2Se(aq) + 2 HCl(aq) 2 NaCl(aq) + H2Se(g)
С увеличаване на атомния номер неметалните свойства на простите веще-
ства на елементите от 16 група на Периодичната таблица отслабват.С изклю-
чение на Po всички взаимодействат с водород, кислород и метали. Образуват
киселинни оксиди и газообразни хидриди.
1. Сравнете активността на простите вещества на елементите от 16 група с тази на

елементите от 15 група. Коя е причината за различната активност?
2. Поради наличие и на метални свойства селен и телур образуват и халогениди.
Изразете взаимодействието на селен и телур с хлор, ако знаете, че се получават
тетрахлориди.
3. Серистата и селенистата киселина са слаби двуосновни киселини. Взаимодейст-
ват с активни метали, основни оксиди и основи. Изразете с уравнения характер-
ните химични свойства на селениста киселина.
4. При изгаряне на сяра, която има 5% примеси, се получават 89,6 m3 серен диок-
сид. Изчислете масата на изходната сяра (с примеси), която е нужна за получава-
нето на това количество серен диоксид.
5. Направете таблица, в която да отразите как се изменят свойствата на хидридите
и оксидите на елементите от 16 група.

34 КИСЛОРОД
НОВИ ЗНАНИЯ И ОЗОН ПЛАН НА УРОКА
Кислородът е открит почти едновременно от 1. Място в Периодичната

Шееле и Пристли през втората половина на ХVІІІ таблица и строеж на
век – 1773/1774 г. Името си получава четири годи- атома
2. Прости вещества на
ни по-късно от Лавоазие. То произлиза от гръцки
кислорода
– оксис (киселина) и генао (раждам), т.е. „раждащ 2.1. Кислород
киселини“, тъй като Лавоазие е смятал, че кислоро- 2.2. Озон
дът е съставна част на всички киселини. 3. Съединения на кислорода
3.1. Оксиди
Място в Периодичната таблица 3.2. Пероксиди
и строеж на атома 3.3. Супероксиди
Кислородът е елемент с атомен номер 8, 16 гру- 3.4. Озониди
па и втори период на Периодичната таблица. Кон-
фигурацията на електронната обвивка на атома му е 1s22s22p4. Както и при
останалите групи, при кислорода се наблюдава голяма разлика в свойствата от
тези на останалите елементи. Той се характеризира с много малък атомен ради-
ус и високи стойности на йонизационна енергия и електроотрицателност. В съ-
щото време кислородът се характеризира с най-малко сродство към електрона
в групата. Отсъствието на d-орбитали в последния електронен слой изключва
възможността за възбуждане на електроните и проява на по-високи степени
на окисление. За кислорода е характерна степен на окисление –2 (с малки из-
ключения). Поради това кислородът има ниска способност за образуване на
комплексни съединения. Той е смес от изотопи – 16О (99,7%), 17О (0,04%),
18
О (0,20%).
Прости вещества на кислорода
Кислородът се среща в две алотропни форми, които се различават по броя
на атомите в молекулата – кислород О2 и озон О3.
Кислород. Простото вещество кислород е с двуатомна молекула. Електрон-
ната конфигурация, изразена чрез метода на молекулните орбитали, може да
бъде дадена чрез формулата:
О2 [(σ2s)2(σ2s*)2(σ2p)2(π2p)4(π2p*)2]
Порядъкът на връзката е две. Въпреки четния брой електрони молекула-
та на кислорода проявява парамагнитни свойства, тъй като има два единични
електрона на π-антисвързващите орбитали.
При обикновени условия кислородът е газ без цвят и мирис, по-тежък от
въздуха, с ниски температури на топене и кипене (табл. 34-1). Течният кисло-
род има светлосин, а твърдият – син цвят.
Кислород и озон 149

Таблица 34-1. Физични свойства на кислород и озон
Просто Моле- Тт ºС Тк ºС Плътност Разпрос- Стандартен
вещество кула g/cm3 транение електроден
ат. % потенциал, V
Кислород О2 –218,9 –183 1,429 59,5 1,23
Озон О3 –192,7 –111,9 2,144 – –
Неполярният характер на кислородната молекула е причина за ниските тем-
ператури на топене и кипене. Това е и причината за малката му разтворимост
във вода – при 20 ºС в 100 обема вода се разтварят 3,08 обема кислород. В
солена вода разтворимостта намалява, но разтвореният кислород е достатъчен,
за да поддържа живота в моретата и океаните.
В неполярни разтворители като етер и бензен разтворимостта на кислорода
е около 10 пъти по-голяма.
Връзката между двата кислородни атома е много здрава, дисоциационната
енергия на молекулата е 493,4 kJ/mol и затова дисоциацията на молекулата ста-
ва забележима едва над 2000 ºС. Кислородните молекули се разпадат на атоми
и под влияние на ултравиолетовото излъчване на Слънцето. Затова на голяма
височина кислородът е под формата на атоми.
Стандартният електроден потенциал характеризира кислорода като силен
окислител. Типичната степен на окисление е –2. В съединенията си с флуор
проявява +1 (OF2) и +2 (O2F2) степен на окисление, а в пероксидите е –1 (Н2О2).
По своята химична активност той отстъпва само на флуора. С повечето от
химичните елементи той взаимодейства директно – при обикновени условия
или загряване. При запалване на смес от Н2 и О2 в отношение 2 : 1 (гърмящ
газ), реакцията протича с взрив. При взаимодействие при катализатор платина
взаимодействието протича без взрив. Не взаимодейства директно само с хало-
гените, благородните газове, златото, платината и волфрама.
Изразете с химични уравнения взаимодействието на кислород с калций,
сяра, алуминий и азот, като означите условията, при които протичат реакциите.
Много органични и неорганични вещества също реагират директно с кисло-
род. Някои от реакциите протичат спонтанно, а други – при загряване, облъч-
ване, електрична искра.
Изразете с уравнения взаимодействието на кислород с NO, SO2, C2H6,
C6H12O6.
Кислородът е най-разпространеният елемент в земната кора. Съдържа се в
състава на атмосферата, хидросферата, литосферата и биосферата. Среща се и
абсорбиран в почвата и водата. В атмосферата кислородът е в свободно със-
тояние и е продукт на процесите, свързани с фотосинтезата. Той се изразходва
при процеси като горене, дишане, гниене, окисление, ръждясване.
В литосферата повече от 1400 минерала съдържат кислород. Най-важните

кислородсъдържащи минерали са кварц, варовици, слюда, глини, силикати на
калция, желязото и алуминия.
Кислородът е съставна част на животинските и растителните организми. В
човешкото тяло масовата му част е около 65%.
Лабораторно кислород се получава в малки количества при термична дисо-
циация на някои соли и оксиди. Най-често използваните соли са бертолетовата
сол и калиев перманганат – фиг. 34-1.
t °C
2 KClO3(s) 2 KCl(s) + 3 O2(g)
t °C
2 KMnO4(s) K2MnO4(s) + MnO2(s) + O2(g)
Обяснете как се събира кислород и
защо.
Как може да се провери дали е пъ-
лен съдът с кислород?
Удобно за лабораторни цели е и по-
лучаването на кислород чрез електроли-
за на водата. Практически се провежда
електролиза на разтвор на KОН с раз-
делени катодно и анодно пространство.
Малки количества могат да се полу-
чат и при разлагане на Н2О2 при ката-
лизатор сребро или платина. Най-чес-
то в лабораторни условия се използва Фиг. 34-1. Получаване на кислород от твърдо
като катализатор MnO2. вещество
Промишленото получаване на кислород става чрез фракционна дестилация
на втечнен въздух. Азотът кипи при 77,4 K, аргонът – при 87,5 K, а кислоро-
дът – при 90,2 K (–183 ºС). Най-напред се изпаряват азотът и аргонът, а в съда
остава кислород.
Кислородът се използва при редица производства – на H2SO4, HNO3,
СН3ОН, като окислител при пържене на руди и производство на метали, за
газификация на въглища, за водородната и ацетиленова горелка; течният кис-
лород – за окислител на ракетно гориво.
Изразете етапите при производство на азотна киселина. При кои от тях се
използва кислород?
Озон. Озонът е алотропна форма на кислорода (озеин, гр. – мирише).
Молекулата на озона има ъглова форма. Според теорията на валентните
връзки може да се предположи, че трите кислородни атома са свързани с еди-
нични електрони във вид на триъгълник и всеки атом би имал осемелектрон-
на стабилна конфигурация. Ъгълът между атомите обаче е 117º, което говори
за sp2-хибридизация на единия кислороден атом. Две от хибридните орбитали
образуват две σ-връзки с 2р-орбитали на крайните кислородни атоми. Тре-

тата хибридна орбитала е заета с
неподелена електронна двойка и е
несвързваща. Неучастващата в хи-
бридизацията 2р-орбитала на цен-
тралния атом образува делокализирана π-връзка със съответните р-орбитали
на крайните атоми. Двете връзки са с еднаква дължина – 0,128 nm. Строежът
може да се представи чрез две резонансни структури с обратно разположение
на единичната и двойната връзка.
Структурата на озона може да се представи и чрез фор-
мулата на фиг. 34-2:
Ъгловата структура на молекулата определя, макар и Фиг. 34-2
малък, диполен момент.
При обикновени условия озонът е газ със специфична остра миризма. В
по-дебели слоеве е със синкав цвят. В течно състояние е тъмносиня течност, а
в твърдо – тъмновиолетови кристали. Поради диполния момент на молекулата
той има по-високи температури на топене и кипене от кислорода и по-добра
разтворимост от него във вода. При 20 ºС разтворимостта му във вода е седем
пъти по-голяма от тази на кислорода – 45 обема О3 в 100 обема вода. Разтваря
се добре в органични разтворители като тетрахлорометан, серовъглерод и др.
В малки количества улеснява дишането, но в по-големи е токсичен.
В газообразно състояние и в разтвори е неустойчив. В разтвори се разпада
бавно още при стайна температура. В газообразно състояние се разпада бавно
при температури до 70 ºС и бързо – над 100 ºС.
2 О3(g)  2 О2(g)
Разпадането се ускорява в присъствие на катализатори – Pt, Ag, Cu, Mn, Ni,
Co.
Озонът е един от най-силните окислители. Редоксипотенциалът му в неу-
трална среда е два пъти по-висок от този на кислорода.
О3 + 2 Н+(10–7 mol/L) + 2е–  О2 + Н2О (Е0 = 1,65 V)
Оксилителното му действие се дължи на атомния кислород, получен при
разлагането му: О3(g) О2(g) + [O](g)
Озонът окислява I– до I2 и PbS до PbSO4. Тези реакции се използват за иден-
тифицирането му. Течният озон може да бъде определен количествено чрез
реакцията:
O3(g) + 2 KI(aq) + H2O(l) I2(s) + 2 KOH(aq) + O2(g)
Озонът окислява всички метали с изключение на платина и злато. Дори сре-
брото, което е стабилно на въздуха, се окислява до пероксид.
2 Ag(s) + 2 O3(s) Ag2O2(s) + 2 O2(g)
Избелващото действие на озона се дължи на разрушаването на багрилата.
Реагира енергично с органичните вещества, разрушава каучука и убива микро-
организмите.

Озонът се намира в горните слоеве на атмосферата (на височина 10 – 50
km), образувайки озонов слой, като количеството му е най-голямо между 20 и
40 km. Образуването му се дължи на влиянието на ултравиолетовите лъчи. UV
лъчи с малка дължина на вълната разкъсват кислородната молекула на два ато-
ма, които реагират с други молекули кислород, при което се получава озон. Ус-
тановява се стационарно равновесие, за което се използват около 5% от слън-
чевата енергия, достигаща до Земята. Съдържащият озон атмосферен слой е
енергетично по-богат и в него звукът се разпространява с по-голяма скорост
(бързо заглъхва), затова се нарича зона на тишината. Този озонов слой има
голямо значение за живота на Земята, тъй като я предпазва от действието на
късовълното ултравиолетово лъчение. Тези лъчи причиняват ракови заболява-
ния на кожата, увреждане на роговицата на очите, унищожаване на планктона
в моретата и океаните, унищожаване на горите и посевите, а също и изменение
температурата на Земята и промяна на климата.
В резултат на човешката дейност и замърсяването на атмосферата озонови-
ят слой се нарушава и се появяват т.нар. озонови дупки. Появата им се дължи
на употребата на съединения на въглерода, флуора и хлора, наречени фреони
(фиг. 34-3). Под действие на UV-лъчите фреоните се разпадат:
CF2Cl2 Cl• + [CF2Cl]• CF3Cl [CF3]• + Cl•
Хлорният радикал взаимодейства с озона:
Cl• + О3 [ClO]• + O2 [ClO]• + O• Cl• + О2
Такива реакции продължават верижно, при което един атом хлор може да
унищожи 100 000 молекули озон.
Фиг. 34-3. Разрушаване на озоновия слой

Подобно на фреоните, и азотните оксиди, получени при работа на самолет-
ните двигатели, реагират с озона.
NO(g) + O3(g) NO2(g) + O2(g)

NO2 препятства образуването на озон, тъй като реагира с кислородните ра-
дикали, необходими за възстановяването му.
NO2(g) + O(g) NO(g) + O2(g)
За изследванията си върху механизма на разрушаване на озоновия слой
Роуланд, Крутцен и Молина получават Нобелова награда по химия за 1995
година.
Озонът се получава от кислород под действието на тихи електрични изпраз-
вания или при облъчване с UV лъчи. Използваните прибори, наречени озона-
тори, представляват стъклени тръби, около които е намотана медна жица. По
оста е прекаран друг проводник и между двата електрода се подава високо на-
прежение. Пропуска се кислород и от другия край на тръбата излиза обогатен
на озон кислород.
Основната част от произвеждания озон се използва за дезинфекция на пи-
тейни води и на въздуха. Дезинфекцията на водата чрез озон е по-ефективна
от хлорирането, а и се избягва нежеланият вкус и мирис на хлорираната вода.
Остатъчният озон бързо се разлага до кислород. Озонът се използва още като
окислител в органичния синтез, за избелване на восък, мазнини, за стерилиза-
ция на съдове в пивоварната промишленост.
Озонът е силно токсичен за човека. Пределно допустимата концентрация е
0,5 mg/m3. Опасно е това, че с миризмата на озон се привиква. Той е взривоо-
пасен дори при ниски концентрации.
Съединения на кислорода
Оксиди. Това са бинарни съединения на кислорода с другите елементи. Към
тях не се причисляват кислородни съединения, които съдържат връзка между
кислородни атоми и съединенията на кислорода с флуора, които са флуориди.
Оксидите се изучават при съответните елементи. Въпреки голямото им раз-
нообразие тук ще направим опит за тяхната класификация.
Познати са оксиди на всички елементи с изключение на леките благородни
газове. Много от елементите образуват повече от един оксид. Оксидите могат
да бъдат газове (SO2, NO, CO2), течности (H2O, Cl2O7) или твърди вещества
(V2O5, CrO3, CaO). Могат да бъдат много реакционноспособни или с ниска
реакционна способност, термодинамично стабилни или нестабилни, стехио-
метрични или нестехиометрични съединения. Затова класифицирането им се
оказва сложна задача.
Удобна е класификация, основаваща се на киселинно-основните свойства
на оксидите. Към нея може да се добави и типът на химичната връзка.
В зависимост от отнасянето си към вода, киселини и основи, оксидите се де-
лят на киселинни, основни, амфотерни и неутрални, а според вида на връзката
– йонни, йонно-ковалентни и ковалентни.
Използвайки знанията си за химична връзка, дайте примери за оксиди с
типично йонна връзка, ковалентна връзка и йонна връзка със значителна сте-

пен на ковалентност. Групирайте посочените от вас оксиди според киселин-
но-основните им свойства.
Йонизацията на молекулния кислород до получаване на О2– е силно ендо-
термичен процес и изисква внасянето на голямо количество енергия:
О2(g)  2О(g) ΔН = 248 kJ/mol
O + 2e– O2– ΔН = 657 kJ/mol
Въпреки това обаче тази йонизация става при взаимодействието на кисло-
род с редица метали и те образуват йонноизградени кристални оксиди със зна-
чителна решетъчна енергия.
Оксидите на s-елементите (с изключение на ВеО) са типично йонни съе-
динения. С увеличаване на поредния номер в групата се засилва йонния харак-
тер на връзката. Оксидите с предимно йонна връзка при реакцията си с водата
дават директно или индиректно основи и затова се наричат основни оксиди. Те
са „анхидриди“ на основите. Когато оксидите са разтворими във вода, O2– йони
от решетката на оксида взаимодействат с водата, при което се образува ОН–.
O2–
(s) + H2O(l) 2 OH–(aq)
При взаимодействие с вода тези оксиди образуват основи, а при взаимо-
действие с киселини и киселинни оксиди – соли.
Изразете с уравнения взаимодействията на СаО с вода, киселинен оксид и
киселина.
Обикновено р-елементите образуват оксиди във всички положителни
степени на окисление. По групи и периоди химичните връзки се променят от
йонно-ковалентни (13, ІІІА) до типично ковалентни (16,VІА, 17,VІІА). Тъй
като разликата в електроотрицателността на кислорода и някои от р-елементи-
те не е много голяма, при обикновени условия те са газове, летливи течности
или твърди вещества с ниска температура на топене и молекулни кристални
решетки. Когато решетъчната енергия не е много голяма, до пълна йонизация
не се стига и се реализира йонно-ковалентна връзка, напр. Вео и В2О3. Остана-
лите оксиди са с предимно ковалентни връзки. Киселинно-основните свойства
на оксидите на р-елемените се променят от амфотерни (13 група) до киселинни
(14-17 групи).
Амфотерните оксиди не взаимодействат с вода, но взаимодействат с кисели-
ни и основи, а също и при нагряване – с киселинни и основни оксиди.
Al2O3(s) + 6 HCl(aq) + 9 H2O(l) 2 [Al(H2O)6]Cl3(aq)
Al2O3(s) + 6 NaOH(aq) + 3 H2O(l) 2 Na3[Al(OH)6](aq)
t°
Na2O(s) + Al2O3(s) 2 NaAlO2(s)
Киселинните оксиди взаимодействат с вода и образуват киселини, а с основ-
ни оксиди и основи образува соли. Те са киселинни анхидриди.
Изразете с уравнения взаимодействието на SO2 с вода, СаО и КОН.
Неразтворимите във вода киселинни оксиди проявяват киселинния си ха-
рактер при взаимодействието си с основи. Например:

Sb2O5(s) + 2 NaOH(aq) + 5 H2O(l) 2 Na[Sb(OH)6](aq)
Киселинният характер на оксидите на р-елементите се засилва с повишава-
не степента им на окисление.
P4O10(s) + 6 H2O(l) 4 H3PO4(aq) ΔG0298 = – 59,8 kJ/mol
SO3(l) + H2O(l) H2SO4(aq) ΔG0298 = – 81,8 kJ/mol
Cl2O7(g) + H2O(l) 2 HClO4(aq) ΔG0298 = – 330 kJ/mol
В периодите на периодичната система киселинният характер на оксидите
на р-елементите се засилва с нарастване на поредния номер на елементите, а в
групите отслабва с нарастване на поредния номер.
Някои от оксидите на р-елементите не взаимодействат с вода, киселини и ос-
нови. Такива оксиди са неутрални оксиди. Неутрални оксиди са CO, N2O, NO.
d-елементите образуват оксиди в почти всички степени на окисление, кои-
то проявяват. Като правило при нарастване степента на окисление на елемента
в няколко различни оксида основният характер намалява. Например MnO и
Mn2O3 са основни оксиди, MnO2 е амфотерен, а Mn2O7 е киселинен.
Ковалентни оксиди с верижна структура, като SiO2, Sb2O3, SeO2, CrO3, HgO
и др., могат да са основни или киселинни оксиди. Същото се отнася и за някои
оксиди със слоеста структура – Аs2O3, MoO3, Re2O7, Al2O3.
Известни са и оксиди с нестехиометричен състав. Отклонението от стехио-
метричното състояние води до промяна на степента на окисление на част от
йоните в кристала.
Някои оксиди съдържат атоми на елемента в различни степени на окисле-
ние. Те могат да се разглеждат като смес от два оксида или като соли, полу-
чени при взаимодействие на хидроксиди на елемента с основен и киселинен
характер. Наричат се оксиди-соли. Примери за такива оксиди са Pb3O4 и Fe3O4.
Pb3O4 може да се разгледа като смес от PbO и PbO2 – 2 PbO . PbO2 или като сол
– Pb2PbO4, получена при взаимодействието на Pb(OH)2 и H4PbO4. Магнетитът
Fe3O4 може да бъде представен по същия начин – FeO . Fe2O3 или FeFe2O4.
Други оксиди-соли са Pb2O3 (PbO . PbO2), Sb2O4 (Sb2O3 . Sb2O5), Bi2O4 (Bi2O3 .
Bi2O5).
Оксиди могат да бъдат получени при директно взаимодействие на елемен-
тите с кислород, при термично разлагане на хидроксиди, карбонати, нитрати
и други кислородсъдържащи съединения, а оксидите на някои неметали – при
окислението на водородните им съединения.
Предложете по един пример, илюстриращ всеки от описаните начини за
получаване на оксиди.
Пероксиди. Водородният пероксид и пероксидите на s-елементите са раз-
гледани отделно. Всички те съдържат пероксиден йон О2– 2. Този йон се харак-
теризира с кратност на връзката единица и диамагнитни свойства. Връзката
между двата кислородни атома е по-слаба от тази в изолирана кислородна мо-
лекула, затова се разкъсва по-лесно и определя нестабилността на тези съеди-

нения. Затова Н2О2 се проявява и като окислител, и като редуктор. Алкалните
и алкалоземните пероксиди са силни окислители.
Определете като окислител или редуктор се проявява пероксидният йон
при следните взаимодействия:
MnO4– +
(aq) + H2O2(aq) + H (aq) Mn2+ (aq) + O2(g) + H2O(l)
3+ –
Fe (aq) + H2O2(aq) + OH (aq) Fe2+
(aq) + O2(g) + H2O(l)
Изравнете уравненията по метода на електронния баланс.
Супероксиди. Това са съединения, които съдържат супероксиден йон О–2.
Порядъкът на връзката е 1,5 и йонът е парамагнитен. Несдвоеният електрон
определя и оцветяването на повечето супероксиди – те са обагрени в жълто до
оранжево.
Супероксиди образуват най-активните метали от 1 и 2 група. Те са кристал-
ни вещества. При загряване се разлагат.
2 МО2(s) t °C М2О2(s) + О2(g)
Взаимодействието им с вода протича по уравнението:
2 МО2(s) + 2 Н2О(l) 2 МОН(aq) + Н2О2(aq) + О2(g)
Супероксидите са много силни окислители.
Озониди. Съединения, които съдържат йона О3–, се наричат озониди. Те се по-
лучават при взаимодействие на озон с твърди основи при температура под –10 ºС.
1. Дайте примери за пет взаимодействия на простото вещество кислород. Изразете

ги с уравнения.
2. Предложете три взаимодействия, при които се отделя кислород, и ги изразете с
подходящи взаимодействия.
3. Изразете уравненията чрез метода на електронния баланс.
[Fe(CN)6]4– + H2O2 + H+ [Fe(CN)6]3– + H2O
[Fe(CN)6]3– + H2O2 + OH– [Fe(CN)6]4– + H2O + O2
4. При кои от процесите се отделя кислород? Довършете уравненията и ги изразете
по подходящ начин.
А) Cu(NO3)2 t °C Б) H2 + O2
В) H O
2 2 Г) CaCO t °C 3
t °C
Д) KMnO4 Е) Zn + AgNO3
t °C
Ж) KClO3
5. Озон се получава и при работата на двигателите с вътрешно горене. Изразете
протичащите процеси, ако знаете, че под действие на слънчевите лъчи NO2 се
разпада до атомен кислород.
6. Предложете схема на опитна постановка за получаване на кислород от водороден
пероксид при катализатор манганов диоксид.
Какви експерименти могат да се направят със събрания кислород? Опишете ги.

35 СЯРА.
НОВИ ЗНАНИЯ СЪЕДИНЕНИЯ НА СЯРАТА ПЛАН НА УРОКА
Сяра 1. Сяра
Сярата е позната на човечеството от древността. 1.1. Mясто на елемента в
Периодичната таблица и
Наричали я „рожба на вулканите“. Използвали сяра-
строеж на атома
та за избелване на тъкани, добавяли от нея в съста- 1.2. Получаване
ва на лекарствата, а шаманите с „вълшебния камък“ 1.3. Физични свойства
прогонвали демоничните сили. Заради способността 1.4. Химични свойства
на сярата да се свързва с метали алхимиците я въз- 2. Сероводород
3. Оксиди и кислородсъдържа-
приемали като едно от основните начала в природа-
щи киселини на сярата
та. Среща се в свободно състояние (самородна сяра) 3.1. Серен диоксид и сериста
и под форма на съединения – сулфати и сулфиди. киселина
Определете мястото на сярата в Периодичната 3.2. Серен триоксид и сярна
таблица. Изразете с енергетична диаграма разпре- киселина
делението на електроните по слоеве и подслоеве.
Определете възможните валентни състояния.
Получаване. Извличането на сярата от земните недра става по метода на
Фраш. Състои в пробиване на земните пластове със сонда от три тръби, поста-
вени една в друга. В най-външната се пуска прегрята водна пара при високо
налягане. При тези условия сярата се стапя. През най-вътрешната тръба се
пропуска под налягане топъл въздух, който избутва стопената сяра на повърх-
ността през средната тръба. На повърхността тя се втвърдява заедно със скал-
ните примеси. Очистването на сярата от примесите се извършва чрез нагря-
ване в чугунени реактори. Получилите се пари от сяра се отвеждат в студена
камера, където от тях се получава сяра на прах.
В страните, които нямат находища от самородна сяра, тя се получава при
пропускане на газове, съдържащи H2S и SO2 над катализатори:
2 H2S(g) + SO2(g) 3 S(s) + 2 H2O(g)
Друг начин за получаване на сяра е при непълно изгаряне на H2S:
2 H2S(g) + O2(g) 2 S(s) + 2 H2O(g)
Сярата намира широко приложение в промишлеността. Най-важната й упо-
треба е при вулканизацията на каучука (смесване на каучук със сяра и нагрява-
не при определена температура). Едва след този процес каучукът се превръща
в гума и придобива своите ценни качества. Каучук с по-високо съдържание на
сяра се нарича ебонит и има ценни качества като изолатор.
Физични свойства. Сярата е вещество с молекулен строеж. Нейните моле-
кули са осематомни. В свободно състояние се среща под форма-
та на три алотропни форми – ромбична, моноклинна и аморфна
сяра. Ромбичната и моноклинната сяра се различават по вида на

кристалите им. Това е причина за различия в някои от физичните им свойства.
Ромбичната сяра има лимоненожълт, а моноклинната – бледожълт цвят. Ром-
бичната сяра е стабилна при обикновени условия (до температура 95,6 °С), а
моноклинната – при високи температури. При нагряване ромбичната форма
преминава в моноклинна.
Сярата е крехка. Лесно се стрива на прах. Ако се доближат парчета сяра до
ухото, се чува лек пукот. Това е признак за нейната чистота.
Сярата е неразтворима във вода. Разтваря се в серовъглерод CS2 и органич-
ни разтворители. Ако се натрие пръчка от сяра с вълнен плат, тя се наелектри-
зира. Сярата е лош проводник на топлината и електричния ток.
Химични свойства. Сярата взаимодейства с почти всички химични еле-
менти с изключение на благородните метали, инертните газове и йода, но ак-
тивността й към металите е значително по-голяма, отколкото към неметалите.
На схемата са дадени по- важните свойства на S:
H2S Me2S
SO2 S H2SO4 + NO2 + H2O
SX2 M2S + MSO3 + H2O

Изразете с химични уравнения взаимодействието на S с Na и Fe.
В кипящ разтвор на NaOH сярата участва в реакция на диспропорциониране:
3 S(s) + 6 NaOH(aq) 2 Na2S(aq) + Na2SO3(aq) + 3 H2O(l)
Окислително действащи киселини, като HNO3, окисляват S до Н2SO4
S(s) + 6 HNO3(aq) Н2SO4(aq) + 6 NO2(g) + 2 H2O(l)
Сероводород
Сероводородът се среща в някои минерални извори и във вулканичните га-
зове. Получава се при гниене на растения и разлагане на белтъци. В лаборатор-
ни условия се получава при взаимодействието на FeS и HCl.
FeS(s) + 2 HCl(aq) H2S(g) + FeCl2(aq)
Сероводородът има остра неприятна миризма на развалени яйца. Той е сил-
но отровен, защото се свързва с хемоглобина и парализира дихателните пъти-
ща. Симптомите на отравяне са силно главоболие, повръщане и парализа. Като
противоотрова се дава внимателно да се вдиша Cl2, който окислява H2S до S
H2S(g) + Cl2(g) S(s) + 2 НCl(g)
Сероводородът има редукционна способност. На въздуха изгаря до получа-
ването на H2O и SO2
2 H2S(g) + 3 O2(g) 2 H2O(g) + 2 SO2(g)
Сяра. Съединения на сярата 159

Във вода сероводородът се разтваря добре. Водните му разтвори имат ка-
чества на слаба двуосновна киселина, която дава два вида соли – хидрогенсул-
фиди и сулфиди:
+ –
H2S(aq) + H2O(l)  H3O(aq) + HS(aq)
– +
HS(aq) + H2O(l)  H3O(aq) + S2–
(aq)
2–
S е много силен редуктор. Дори от атмосферния кислород от водните му
разтвори се отделя S.
2 H2S(aq) + O2(g) 2 S(s) + 2 H2O(l)
С изключение на сулфидите на елементите от 1. група, 2. група и (NH4)2S
всички останали сулфиди са много малко разтворими съединения, като сред
тях са едни от най-неразтворимите вещества: HgS, Ag2S. Те не се разтварят
дори в киселини, освен ако киселината притежава и окислително действие.
3 MS(s) + 8 HNO3(aq) 3 M(NO3)2(aq) + 2 NO(g) + 3 S(s) + 4 H2O(l)
Оксиди и кислородсъдържащи киселини на сярата
При сярата са известни повече от 10 различни по състав прости и полимер-
ни оксиди. Най-стабилни и практически най-важни са серният диоксид и сер-
ният триоксид.
Серен диоксид. Най-използваният метод за получаване на SO2 е при изга-
ряне на S. Тя се запалва при 250 – 260 °С и гори със синкав пламък до получа-
ването на SO2
S(s) + O2(g) t SO2(g)
Други методи за получаването на SO2 е при окисляване на метали с концен-
трирана сярна киселина, горене на H2S или пържене на сулфиди. Особено ва-
жен е процесът на „пържене“ на железния дисулфид FeS2 – пирит, който стои
в основата на производството на сярна киселина:
4 FeS2(s) + 11 O2(g) t 2 Fe2O3(s) + 8 SO2(g)
Серният диоксид е безцветен газ с остра задушлива миризма. Серният дио-
ксид е важен междинен продукт при производството на сярна киселина. Освен
това се използва като избелител и консервант в хранителната промишленост и
винарството. Той е типичен киселинен оксид и като такъв реагира с основни
оксиди и с основи.
Изразете с химични уравнения взаимодействието на SO2 с CaO и NaOH.
SO2 се окислява от кислорода до SO3. Реакцията протича при нагряване и в
присъствие на катализатори – V2O5, Pt или NO.
SO2(g) + O2(g)  SO3(g)
Определете вида на катализата при посочените катализатори.
При какви условия – температура, налягане и концентрация, равновесието
се измества по посока на правата реакция?

SO2 се разтваря добре във вода и взаимодейства с нея – получава се сериста
киселина H2SO3, която е нетрайна двуосновна киселина
SO2 + H2O  H2SO3
Серистата киселина, както всички двуосновни киселини, се дисоциира на
две степени:
I степен: H2SO3 + H2O  H3O+ + HSO–3
II степен: HSO–3 + H2O  H3O+ + SO2– 3
Като киселина серистата киселина се неутрализира с основи и солите й се
наричат сулфити (хидрогенсулфити и нормални сулфити).
Серен триоксид.Както беше казано по-горе, серният триоксид се получа-
ва при окисление на SO2. Съществува в няколко полиморфни модификации,
които се образуват последователно след кондензацията на газообразния SO3.
Газообразният SO3 е много по-задушлив газ от SO2. При охлаждане парите
на SO3 се втечняват при 44,8 °С, като заедно с кондензацията настъпва и
полимеризация на молекулите SO3. Течният SO3 представлява смес от моно-
мери и тримери. При 16,8 °С се превръща в прозрачна маса, приличаща на
лед, затова се нарича ледовидна форма. При продължително стоене и в при-
съствие на влага се превръща в блестящи иглести кристали.
Серният триоксид е киселинен оксид, силно хигроскопичен, анхидрид е на
сярната киселина. Взаимодейства с основни оксиди и с основи.
Изразете с химични уравнения взаимодействието на SO3 с основен оксид и
с основа.
Сярна киселина. Един от основните методи за получаване на H2SO4 е кон-
тактният метод. Основният процес на този метод е окислението на SO2. Полу-
чените пари SO3 се адсорбират в 96 – 98 % H2SO4, при което се получава олеум.
От него чрез разреждане се получава желаната концентрация на киселината.
Чистата H2SO4 е маслообразна течност. Кристализира при 10,4 °С. Търгов-
ският продукт е 98 % H2SO4 с плътност 1,82 g/cm3. Чистата H2SO4 кипи при
температура около 300 °С, при което се разлага на H2O, SO2 и SO3.
H2SO4 не само се разтваря във вода, но и реагира с нея. Процесите са силно
екзотермични, затова при разреждане винаги трябва да се налива киселината
във водата. Сродството на H2SO4 към водата е толкова силно, че тя я отнема
от съединенията.
Концентрираната H2SO4 действа окислително, като се редуцира до SO2.
Може да окисли редица метали и някои неметали.
2 С + H2SO4 СО2 + 2 SO2 + 2 H2O
Изразете взаимодействието на концентрирана H2SO4 с металите Cu и Zn.
H2SO4 е силна двуосновна киселина. Във воден разтвор почти напълно се
дисоциира:
H2SO4 + H2O H3O+ + HSO–4
HSO–4 + H2O  H3O+ + SO2– 4
Сяра. Съединения на сярата 161

Образува два вида соли – сулфати при пълна неутрализация и хидрогенсул-
фати при непълна неутрализация. Тъй като дисоциацията по втората степен е
значителна, сярната киселина дава предимно нормални соли – сулфати.
Разредената сярна киселина реагира с активни метали, основни оксиди и ос-
нови и със соли, ако е спазено условието за протичане на йонообменни процеси.
Изразете взаимодействието на разредена H2SO4 с Fe, CaO, KOH и BaCl2.
Освен H2SO4 и H2SO3 са познати и други кислородсъдържащи киселини на
сярата, които са дадени в табл. 35-1.
Наименование Формула Степен на окисление на сярата
Пиросярна киселина H2S2O7 +6
Пероксомоносярна киселина H2SO5 +6
Пероксодисярна киселина H2S2O8 +6
Дитионова киселина H2S2O6 +5
Тиосярна киселина H2S2O3 +4, 0, +5, –1
Политионови киселини H2Sn+2O6 +5, 0
Пиросериста киселина H2S2O5 +5, +3
Дитиониста киселина H2S2O4 +3
1. Попълнете таблицата за възможните процеси.

Вещества
SO2 SO3
Взаимодействие с:
O2
H2O
CaO
Ca(OH)2
H2S
Изразете с химични уравнения възможните процеси. Кои от посочените реакции
показват окислително-редукционните свойства на SO2.
2. Изразете с химични уравнения означените в преходите превръщания на веществата.
FeS H2S S SO2 SO3 H2SO4 FeSO4 BaSO4
3. Дадени са веществата: Fe, CaO, NaOH, Zn, SO2, Cu, Ca(OH)2, HCl
а) С кои от тях може да взаимодейства:
• концентрираната сярна киселина;
• разредената сярна киселина
б) Изразете с уравнения възможните взаимодействия.

36 СЯРА
УПРАЖНЕНИЕ И СЪЕДИНЕНИЯТА Є
ЗАДАЧА 1 Преди да бъде открит методът на Солвей, калцинирана сода се е про-
извеждала чрез процеса на Льобльо. Изобретеният през 1791 година от Никола
Льобльо (Nicolas Leblanc) процесът е на няколко етапа и води до превръщане-
то на натриев хлорид в динатриев карбонат. Първо натриев хлорид се залива с
концентрирана сярна киселина и сместа се нагрява. Получава се бяло кристал-
но вещество и се отделя безцветен газ с остра задушлива миризма. Белите
кристали се смесват с въглища и се пекат при около 1000 °C. Отделя се безцве-
тен газ без миризма, който предизвиква помътняване на бистрата варна вода и
се получава бледожълто вещество с йонен строеж, чийто разтвори имат специ-
фична миризма на развалени яйца. Жълтото вещество се смесва с разпрашен
мрамор и вода, пада черна утайка, а разтворът се отделя и се изсушава. Крис-
талите, които се получават при изсушаването имат състав Na2CO3 . 10H2O.
А) Съставете схема на превръщанията в този процес, запишете всички
участващи и получаващи се вещества.
Б) Изразете с подходящи изравнени химични уравнения описаните взаимо-
действия.
В) На кой процес се дължи специфичният мирис на водните разтвори на
жълтото вещество? Изразете процеса с химично уравнение.
Г) Колко тона тежка сода се получават от 20 t натриев хлорид, ако общият
добив при процесът на Льобльо е около 65%?
ЗАДАЧА 2 В табл. 36-1 е представено средносезонното количество разтворен
сероводород в Черно море.
Tаблица 36-1 (География на България 2002)
Сезон Дълбочина H 2S Дълбочина H2S
(m) (ml/dm3) (m) (ml/dm3)
Зима 93 0,015 180 0,338
Пролет 90 0,052 180 0,943
Лято 90 0,015 180 0,581
Есен 75 0,025 180 0,663
А) Пресметнете съответните молни концентрации по обем на сероводорода.
(Изведете обща формула и заместете в нея). Приемете, че посочените в табли-
цата обеми газ са измерени при температура 0 °С и налягане 105 Pa.
Б) В кой сезон има най-голямо разтворено количество сероводород?
За очистване на морска вода от сероводород се използва взаимодействието
между него и серен диоксид.
В) Изразете с подходящи уравнения процеса.
Сяра и съединенията є 163

Г) Колко литра серен диоксид (при температура 0 °С и налягане 105 Pa) са
необходими за обезвреждането на сероводорода, който се съдържа в 2 литра
морска вода, добита през пролетта на 180 м дълбочина?
Човешкият нос е много чувствителен към миризмата на сероводород – нуж-
ни са само 0,47 ppb (милиардни части) сероводород, за да се усети миризмата.
Д) В една стая с размер 5 ¯ 6 ¯ 3 метра се е усещала миризма на сероводо-
род. Колко молекули сероводород има най-малко в стаята?
ЗАДАЧА 3 Дадена е схемата:
(9)
ZnS (8) H2SO3 Na2SO3
(2) (3) (12) (14)
S SO2 SO3 H2SO4 CuSO4
(1) (10)
(4) (7) (6) (11) (13) (15)
H2S CuS CaSO4 BaSO4
(5) (16)
А) Означете с подходящи уравнения процесите, включени в схемата.
Б) Кои от превъщанията са основни етапи при производството на сярна ки-
селина (посочете номерата им).
В) Кои са оптималните условия за процеса на окисление на серния диоксид
до серен триоксид? Обяснете изборът им.
Г) Предложете схема на опитна постановка за експериментално осъществя-
ване на превръщанията:
(1) (8) (9)
(4) (5)
Д) Защо е възможно превръщането CaSO4 BaSO4? Как може да се
осъществи експериментално?
Е) Как се събират газовете серен диоксид и сероводород? Обосновете от-
говора си.
Ж) Как може да се провери дали във въздуха се съдържа сероводород? Оз-
начете процеса с уравнения?
ЗАДАЧА 4 В пет епруветки има съответно гипсова вода, разредена сярна кисе-
лина, бистра варна вода, разтвори на динатриев сулфит и дикалиев сулфид.
Предложете начи за доказването на всеки един от разтворите. Означете с под-
ходящи уравнения съответните процеси.
ЗАДАЧА 5 Под наименованието английска сол в практиката се използва съеди-
нението MgSO4 . 7H2O.
А) Предложете три различни начина за получаването на солта.
Б) Какви промени ще се наблюдават, ако към разтвор на магнезиев сулфат
се прибави натриева основа и ако се прибави амоняк. Означете с уравнения
процесите и обяснете различията.
В) Ще успеете ли да измиете със сапунен разтвор чаша, в която има следи от
концентриран разтвор на английска сол. Обосновете отговора си.

37 ИЗСЛЕДВАНЕ НА СВОЙСТВАТА
ЛАБОРАТОРИЯ НА СЪЕДИНЕНИЯТА НА СЯРАТА
Цел: Получаване и изследване свойствата на съединения на сярата чрез ми-
словен и реален експеримент.
Необходими пособия: Статив, епруветки.
чества от веществата!
Реактиви: метилоранж; разтвори с концентрация 0,1 mol.L–1 на: сярна ки-
селина, динатриев сулфат, натриев хлорид, бариев дихлорид
ЗАДАЧА 1 Получете и изследвайте свойства на сероводород и сероводородна
киселина.
На фиг. 37-1 е показана схема на опитна постановка за получаване и доказ-
ване на свойствата на сероводород.
2
S
1 3
Фиг. 37-1. Получаване и доказване на сероводород

Отбележете на схемата веществата във всеки реакционен съд, а в табл. 37-1
опишете промените, които ще се наблюдават във всеки реакционен съд.
Реакционен съд Наблюдавани промени
1
2
3
4
5
Изследване на свойствата на съединенията на сярата 165

• Означете всички взаимодействия с изравнени химични уравнения.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Веществото в реакционен съд 5 има допълнителна функция. Каква е тя?
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 2 Получете и изследвайте свойства на серен диоксид и сериста кисели-
на. Мисловен експеримент.
На фиг. 37-2 е показана схема на опитна постановка за получаване и доказ-
ване на свойствата на серния диоксид.Отбележете на схемата веществата във
всеки реакционен съд.
2
S
1 3
Фиг. 37-2. Получаване и доказване свойствата на серния диоксид

• В табл. 37-2 опишете какви промени ще се наблюдават промени във всеки
реакционен съд.
Реакционен съд Наблюдавани промени
1
2
3
4
5

• Означете всички взаимодействия със изравнени химични уравнения.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 3 В три номерирани епруветки има по 2 mL от разтвори на сярна кисе-
лина, натриев хлорид и динатриев сулфат. С помощта на индикатор и с разтвор
на бариев дихлорид разпознайте разтворите.
• Разделете изследваните разтвори на две части. Номерирайте епруветките.
• Към всеки от изследваните разтвори прибавете по 2 – 3 капки разтвор на
индикатор метилоранж. Наблюденията отразете в табл. 37-3.
• Към втория комплект епруветки се прибавете по 2 – 3 капки разтвор на
бариев дихлорид. Наблюденията запишете в табл. 37-3.
• Въз основа на наблюденията направете извод кое вещество в коя епруветка е.
Епруветка № Метилоранж Бариев дихлорид Вещество
1
2
3
• Изразете с пълни и съкратени йонни уравнения процесите, които протичат
при прибавянето на бариев дихлорид към изследваните разтвори.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Изследване на свойствата на съединенията на сярата 167

38 ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ 16 (VIA) ГРУПА –
Кислородът е най-разпространеният елемент в 1. Получаване на простите

земната кора (47,2 мас.%). Среща се в природата вещества
в свободно и в свързано състояние. На разстояние 2. Употреба и значение
3. Въздействие върху човека
10 – 50 km от повърхността на Земята има озонов
и околната среда
слой. Сярата е на 14-то място по разпространение
(5.10–2 мас.%). Среща се в свободно и свързано
състояние – най-вече като сулфиди. Във вид на сулфати на елементите от вто-
ра група се съдържа в литосферата. Селенът и телурът са разсеяни елементи и
съпътстват сулфидите на желязото, медта, цинка и др. Познати са минералите
селенолит SeO2, телурит – TeO2 и калаверит AuTe2.
Получаване на простите вещества
Кислород се получава за промишлени цели чрез втечняване на въздуха и
следваща дестилация, а за лабораторни – чрез термично разлагане на бертоле-
това сол (KClO3) или калиев перманганат (KMnO4).
2 KMnO4(s) t° K2MnO4(s) + MnO2(s) + O2(g)
В лабораторни условия и от водороден пероксид. Означете процеса с уравне-
ние. Предложете схема на опитна постановка за получаване на кислород.
Сярата се добива от серни находища или от природен газ, в който се съдър-
жа и сероводород в малки количества. От сулфидните руди сярата се получава
чрез пържене до SO2, който след това се подлага на редукция със сероводород.
Изразете двата етапа на превръщане на оловната руда галенит (PbS) в SO2
и следваща редукция със сероводород до елементарна сяра.
Селенът се съдържа в тинята при производството на сярна киселина и в
електрофилтрите при производство на мед и олово. Телурът и селенът се из-
вличат и от анодната тиня при рафинирането на черна мед.
Полоният се получава при радиоактивно разпадане на бисмут.
Употреба и значение
Кислородът е широко използван в химическите производства. На фиг.38-1.
е показано приложението на кислорода.
HNO3 H2SO4
КИСЛОРОД
Пържене Газифициране
на руди на въглища
Ацетиленова
горелка
Фиг. 38-1. Някои приложения на кислорода
в химическата промишленост

Повече от половината от добиваната сяра се използва за производство на
сярна киселина. Тя е и основен компонент при вулканизацията на каучука. Ся-
рата се използва в медицината за лечение на кожни болести. Намира прило-
жение като суровина за производство на въглероден дисулфид, на кибрит и
хартия, в пиротехниката и други.
Селенът има фотоелектричен ефект, поради което се използва в направата
на фотоклетки, както и за детектор в полупроводникови прибори и копирната
техника. Със свободен или свързан селен се оцветяват стъкла.
Телурът се използва в сплави на оловото, за да им придаде по-голяма твър-
дост и износоустойчивост.
Полоният, смесен с BeO, се използва като източник на неутрони в ядрената
енергетика.
Въздействие върху човека и околната среда
Кислородът влиза в състава на всички органични вещества, които изграж-
дат органичната материя – белтъци, мазнини, въглехидрати. Той е жизне-
новажният елемент за осъществяването на процеси като дишане и окисли-
телни взаимодействия с отделяне на енергия. При белодробни заболявания
малки количества озон влияят добре, но по-големи количества имат токсично
действие.
Сярата е един от елементите, който има циклично превръщане в природата.
В далечната геоложка епоха на образуване на земната кора под влияние на спе-
цифичните условия – висока температура, недостиг на кислород – се образуват
сулфидите. Под действие на водата и на CO2, разположен близо до повърх-
ността на земята, сулфидите се превръщат постепенно в карбонати с отделяне
на сероводород по реакцията:
CaS(s) + CO2(g) + H2O(l) CaCO3(s) + H2S(g) + Q
Образуваният сероводород може да се разгледа като основно изходно веще-
ство за по-нататъшните химични превръщания на сярата. Той се окислява от
кислорода от въздуха в присъствието на т.нар. серобактерии, които получават
необходимата за живота им енергия от екзотермичната реакция:
2 H2S(g) + O2(g) 2 H2O(l) + 2 S(s) + Q
Отделящата се сяра се натрупва в телата на серобактериите, като съдър-
жанието º може да достигне до 95%. По-нататъшната съдба на получаващата
се сяра зависи от наличието или недостига на кислород. В първия вариант се
натрупват залежи на сяра, а във втория се превръща постепенно в сярна кисе-
лина, като първоначално се образува сериста киселина, която бързо се окисля-
ва до сярна киселина. Протича сумарният процес:
2S(s) + 3 O2(g) + 2 H2O(l) 2 H2SO4(l)
Получената киселина не се среща свободно, а взаимодейства със соли като
Елементите от 16 (VIA) група – значение и приложение 169

карбонати:
CaCO3(s) + H2SO4(l) CaSO4(s) + H2O(l) + CO2(g)
По-голямата част от образуващите се при това сулфати се отнася от реките,
натрупва се в моретата и при изсъхването се образуват пластове от различни
сулфати, главно гипс – CaSO4.2 H2O. Една част от образувалите се сулфатни
пластове попадат в по-дълбоките слоеве на земята поради геоложки размества-
ния на земната кора. Там реагират с увлечени от утаяването органични веще-
ства и отново се превръщат в сероводород, който излиза на земната повърх-
ност в газообразно състояние или разтворен в минерални води.
Цикълът на сярата може да се обобщи със следната схема:
H2SO4 и
сулфати
сяра белтък
H2S и
сулфиди
Фиг. 38-2. Кръговрат на сярата в природата

В този кръговрат съществено се намесва човекът чрез своята дейност – го-
ренето на въглища, производството на сярна киселина водят до значително
увеличаване на серния диоксид в атмосферата и образуването на киселинни
дъждове. Попаднали върху растенията, те разрушават флората и фауната и
предизвикват екологични проблеми.
Въпреки че е отровен елемент селенът е важен за катализирането на про-
цеса на регулиране обмяната на мазнините в организма. Използва се в малки
количества и в лекарства против ракови заболявания. Съдържа се в месото и в
морските продукти.
Телурът е по-малко отровен от селена. Попаднал в организма на човека, дава
органични съединения с неприятна миризма, които се изхвърлят чрез потта.

1. Проучете научната литература и направете доклад за методите на извличане на

сяра от серни находища.
2. В българска медия е изнесена информация, че България е на 19 място сред стра-
ните в света по емисии на SO2 във въздуха:
А) Проучете кои са основните източници на SO2 в България и какви мерки трябва
да се предприемат за намаляване на емисиите на SO2.
Б) Направете презентация на тема „Киселинни дъждове – получаване и въз-
действие върху околната среда“.
3. Коя е причината в района на заводи за производство на цветни метали да е пови-
шено съдържанието на серен диоксид? Обосновете отговора си с химични урав-
нения.
Елементите от 16 (VIA) група – значение и приложение 171

НОВИ ЗНАНИЯ ОТ 17 (VIIA) ГРУПА ПЛАН НА УРОКА
В състава на групата са елементите флуор (F), 1. Строеж на атомите и

лор (Cl) , бром (Br), йод (I) и астат (At). Астатът е място в Периодичната
неустойчив, радиоактивен е, поради което е недос- таблица
2. Изменение на атомните
тъпен и недобре изучен. Елементите от тази група свойства
се наричат халогенни. Това наименование идва от 3. Прости вещества и съеди-
гръцките думи хал и генум, които означават ражда нения на елементите от
соли. За удобство е прието при обобщаващи реак- 17 (VIIA) група на Перио-
ции и описания халогенните елементи да се беле- дичната таблица
жат със символа Х. През 1210 г. е синтезиран и 117 4. Разпространение, значение
и получаване
елемент тенес (Tennessine Ts), който се отнася към
същата група.
Строеж на атомите и място в Периодичната таблица
Това са р-елементи с електронна конфигурация ns2np5. Валентните им елек-
трони образуват три електронни двойки и остава един единичен.
ns2np5
ns np
Каква валентност проявяват елементите от халогенната група?
Единичният електрон в основно състояние определя първа валентност. Осо-
бено място сред халогенните елементи заема флуорът, който за разлика от ос-
таналите няма d-подслой. Това е причината той да проявява постоянна първа
валентност. При останалите е възможно преминаването в различни възбудени
състояния. На тези състояния отговарят определени валентности: на състояние
ns2np4d1 – трета валентност, на състояние ns2np3d2 – пета валентност, на със-
тояние ns1np3d3 – седма валентност.
Изменение на атомните свойства
Електронното сродство на тези елементи е подчертано по-голямо, отколко-
то на елементите от 16 група. Лесно присъединяват електрон и добиват елек-
тронната конфигурация на стоящия след тях инертен газ. Флуорът проявява
само в степен на окисление –1 и е окислител дори спрямо кислорода. Остана-
лите халогенни елементи проявяват променлива степен на окисление – освен
най-характерната –1, също така от +1 до +7.
С нарастването на атомния номер на елементите в групата нараства атом-
ният радиус, намаляват йонизационната енергия и електронното средство
(табл. 39-1. Окислителната способност на елементите също намалява. Обра-
зуват прости вещества – неметали. С нарастване на поредния номер на елемен-
тите в групата неметалните свойства на простите вещества отслабват. Киселин-
ните свойства на оксидите и кислородсъдържащите киселини също отслабват.

Таблица 39-1. Атомни свойства на химичните елементи от 17 група
Атомни свойства F Cl Br I At
1680 1255 1140 1010 (926)
енергия, kJ/mol–1
Сродство към –338 –355 –331 –302 –(270)
електрона, kJ/mol–1
Елекро-
4,0 2,85 2,55 2,15 2,05
отрицателност, eV
Е 0, V
+2,9 1,36 +1,07 +0,54 -
½ Х2́ + е–  Х–
Прости вещества и съединения на елементите от

17 (VIIA) група на Периодичната таблица
Флуорът и хлорът са газове. Бронът е единственият неметал, а йодът черно-
виолетово вещество. Физичните им свойства ги характеризират като неметали.
Халогенните елементи образуват молекулни водородни съединения с обща
формула HХ. Водните им разтвори имат киселинен характер.
Халогените с изключение на флуора образуват киселинни оксиди. Висшите
оксиди могат да се запишат с обща формула Х2О7, на която съответстват оксо-
киселини. В табл. 39-2 са паписани формулите на нисшите и висшите оксиди
на елементите оъ 17 група и съответстващите им оксокиселини.
Таблица 39-2. Оксиди и киселини
Елемент Оксид Оксокиселина Оксид Оксокиселина
HClO HClO4
Cl Cl2O Cl2O7
хипохлориста перхлорна
HBrO HBrO4
Br Br2O Br2O7
хипобромиста пербромна
HIO HIO4
I I2O I2O7
хипойодиста перйодна
Разпространение, употреба и получаване

Поради голямата си химическа активност халогенните елементи не се сре-
щат в свободно състояние. Те се съдържат в малки количества в много скали.
Под действието на промените на температурата на валежите и ветровете при
изветрянето на скалите те се превръщат в разтворими соли, които се отнасят с
дъждовната вода към големите водни басейни. По този начин морската вода с
течение на годините се е обогатявала главно на хлориди и по-малко на бромиди.
Минералите на флуора са флуорит (CaF2), криолит (Na3AlF6), и флуороапа-
тит (Ca5(PO4)3F). В малки концентрации флуорът се съдържа и в други мине-
рали, зъбите и костите на животните.
Обща характеристика на елементите от 17 (VIIA) група 173

Хлорът се съдържа в минералите халит (NaCl), силвин (KCl) (салвинит
(NaCl), карналит (MgCl2.KCl.6 H2O). Бромът е малко разпространен. Той съ-
пътства хлора в неговите съединения. Така например салвинът и карналитът
съдържат до 3℅ бром. Йодът се натрупва в някои кафяви водорасли – до око-
ло 45℅ от тяхната маса в сухо състояние. Йодът се среща в природата като
йодати. Лаутеритът (Ca(IO3)2) е минерал на йода, а NaIO3 е примес в чилската
селитра.
Най-разпространеният метод за получаване на халогените е електрохимич-
ният.
Лабораторно хлорът се получава при окисление на концентрирана солна
киселина с MnO2 или KMnO4:
4 HCl(aq) + MnO2(s) MnCl2(aq) + 2 H2O(l) + Cl2(g)
Бромът се получава от морската вода, а йодът от нефтените води на сондаж-
ните кладенци чрез окисление на техните аниони. Протичат реакциите:
– – – –
2 Br(aq) + Cl2(g) Br2(l) + 2 Cl(aq) 2 I(aq) + Br2(l) I2(s) + 2 Br(aq)
Областите на приложение на халогените и техните производни са твърде
разнообразни. Флуорът е незаменим за ядрената енергетика – използва се за
получаване на UF6 при разделянето на изотопите на урана. В неорганичния
синтез се използва за получаване на HF, SF6 и Na2AlF6 (криолитът като суро-
вина за производство на алуминий е ограничен).
Хлорът е изходно вещество при редица химични производства. Популярна е
употребата на хлора и неговите съединения за дезинфекция на питейни и отпад-
ни води. Всички халогени са важни суровини и за органичните технологии. Ха-
логенопроизводните са междинни съединения при множество синтези. Използ-
ват се при производството на полимерни материали (тефлон,поливинилхлорид
и др.), хладилни агенти (фреони), разтворители (CHCl3, CCl4), дезинфектанти.
Халогените влизат в състава на редица лекарствени вещества.
1. Предложете опитна постановка за получаване на хлор от KMnO4 и солна кисели-

на.
2. Какви са възможните валентни състояния на хлора. Докажете ги, като използвате
знанията си за строежа на електронната обвивка.
3. Проучете и представете на съучениците си приложения на водородните съедине-
ния.
4. Предложете лабораторни методи за получаване на хлор и бром.
5. Предложете схема на опитна постановка за получаване на хлор от манганов
диоксид и солна киселина.

Строеж и физични свойства 1. Строеж и физични свой-

Всички елементи от групата образуват прости ве- ства
2. Химични свойства
щества с двуатомни молекули. При обикновени усло-
вия те са в различни състояния. Флуорът е безцветен
газ с остра, задушлива миризма. Хлорът е жълтозелен газ, също с остра задушлива
миризма, а бромът е единственият течен неметал. Йодът и астатът са твърди ве-
щества със слаб метален блясък. Йодът лесно сублимира. Физичните свойства са
описани в табл.. 40-1.
Разтворимостта на халогените във вода е сравнително малка и намалява
с нарастване на атомния номер на елементите в групата. Водните разтвори
на хлор и бром имат окислително действие и се наричат респективно „хлорна
вода“ и „бромна вода“. Флуорът не се разтваря във водата, защото я разлага.
Бромът и йодът се разтварят лесно в много органични разтворители. Спиртни-
ят разтвор на йод (10%) се нарича „йодна тинктура“.
Температурите на кипене и топене на простите вещества се увеличават с
увеличаване на атомния номер на елементите. Причината за това е увеличаване
на поляризуемостта на молекулите и междумолекулните взаимодействия.
Таблица 40-1
Свойства на атомите F Cl Br I
Агрегатно състояние Твърдо веще-
Газ Газ Течност
при обикновени условия ство
Светложълт Жълтозелен Кафяво- Черно-виоле-
Цвят червен тов с метален
блясък
Остър, Остър, Остър,
Мирис Остър
дразнещ задушлив зловонен
Тт, °С –220 –101 –7 1134
Тк, °С –188 –34 59 186
3
Плътност, g/cm 1,3 1,9 3,4 4,4
Простите вещества на халогенните елементи са едни от най-реакционно
способните вещества. Те се проявяват като силни окислители. Окислителната
активност на простите вещества намалява с увеличаване на атомния номер на
халогенните елементи. Въпреки че бромът и йодът не са толкова активни като
флуора и хлора, химическата им активност е твърде голяма. Реагират с почти
всички прости вещества – водород, метали, неметали.
Прости вещества на елементите от 17 (VIIA) група 175

Проявяват много голяма химическа активност спрямо водорода. Окисляват
водорода до съответните халогеноводороди НХ. Флуорът реагира с взрив при
обикновени условия, а хлорът при пряка слънчева светлина, реагира също с
взрив по верижнорадикалов механизъм.
Н2(g) + Х2(g) светлина 2 НХ(g), X = Cl, Br, I
Бзаимодействието на водород с йод е обратим процес
Взаимодействие с метали и неметали. Простите вещества на халогенни-
те елементи реагират активно с метали, като се получават съответните соли,
наречени халогениди.
2 Na(s) + Cl2(g) t° 2 NaCl(s) 2 Fe(s) + 3 Cl2(g) t° 2 FeCl3(s)
Ако в цилиндър с хлор се поръсят железни стърготини, то се наблюдава
много ефектна реакция – т.нар. „огнен дъжд“.
Халогените проявяват голяма химическа активност и към неметалите. Флу-
орът реагира с всички неметали – S, P, C, Si, дори и с бром и йод, като винаги е
в степен на окисление (–1). Останалите халогенни елементи също встъпват във
взаимодействия, но не толкова активно както флуора.
2 P(s) + 3 Cl2(g)  2 PCl3(l) PCl3(l) + Cl2(g)  PCl5(s)
Ако хлорът е в излишък, се получава фосфорен пентахлорид.
Простите вещества F2, Cl2, Br2 и I2 не взаимодействат пряко с кислород.
Отнасяне към вода. Флуорът реагира с водата, като я разлага, т.е. водата
„гори“ в среда от флуор:
2 F2(g) + 2 H2O(l) 4 HF(l) + O2(g)
Хлорът не е толкова активен, но реагира с вода, като се получават солна и
хипохлориста киселина:
Cl2(g) + H2O(l) HCl(aq) + HOCl(aq)
Означете електронния преход.
Защо бромната вода е окислител?
Хлорната и бромната вода съдържат и хидратирани молекули съответно Cl2
и Br2, което им придава характерен цвят
Взаимодействие с основи. С изключение на флуора останалите халогени
реагират активно и с водни разтвори на основи, като се диспропорционират
до съответните соли.
Cl2(g) + 2 NaOH(aq) NaCl(aq) + NaOCl(aq) + H2O(l)
При насищане на воден разтвор на NaOH с хлор се получава „белина“. Ней-
ното избелващо действие се дължи на реакциите:
NaOCl(aq) + H2O(l)  NaOH(aq) + HOCl(aq)
HOCl(aq) HCl(aq) + O(aq)

Ако на суха гасена вар се действа с хлор, то се получава т.нар. „хлорна
вар“ – Ca(ClO)Cl, която има силно окислително действие и се използва като
дезинфекциращо средство.
Изразете с уравнение процеса на взаимодействие на хлор с калциева осно-
ва. Означете прехода на електрони.
Всички халогенни елементи могат да взаимодействат с H2S, SO2, CO.
H2S(g) + 4 F2(g) 2 HF(l) + SF6(g)
H2S(g) + Br2(l) 2 HBr(g) + S(s)
Обяснете защо са възможни тези реакции, като използвате данните за стан-
дартните електродни потенциали.
Характерна реакция за йода е взаимодействието с натриев тиосулфат
(Na2S2O3).
2 Na2S2O3(aq) + I2(s) Na2S4O6(aq) + 2 NaI(aq)
(S4O2–
6 – тетратионатен йон)
Тази реакция се използва в аналитичната практика за количествено опреде-
ляне на йод.
Простите вещества на халогенните елементи участват и в заместителни и
присъединителни реакции с много органични вещества.
1. Опишете лабораторни опити, доказващи изменението на химичната активност

на простите вещества хлор, бром и йод.
2. С кои от дадените вещества: вода, водород, кислород, фосфор, калциева осно-
ва, желязо взаимодейства хлорът? Изразете с химични уравнения възможните
3. Как експериментално се доказва йод?
4. При натравяне със сероводород се дава да се вдиша в малки количества хлор.
Обяснете това негово приложение, като изразите процеса с уравнение.
Прости вещества на елементите от 17 (VIIA) група 177

41 ИЗСЛЕДВАНЕ НА СВОЙСТВАТА
ЛАБОРАТОРИЯ НА ВЪГЛЕРОД, СЯРА И ЙОД
Цел: Изследване и сравняване на някои от физичните и химичните свойства
на простите вещества на елементите въглерод, сяра и йод.
Необходими пособия: епруветки– 4 броя, тапа за епруветка, статив, фу-
ния, филтърна хартия, щипка за епруветки, спиртна лампа, чаша – 150 mL.
Реактиви: активен въглен, разтвори на оловен динитрат 0,1М и калиев йо-
дид 0,1 М, йод, сяра, гореща вода (~ 80 °С), вода, спирт, цинк (прах).
Техника на безопасност: Работете внимателно! Използвайте малки коли-
чества от веществата.
ЗАДАЧА 1 Активният въглен е микропорест материал с голямо приложение в
практиката поради качеството си да адсорбира множество йони и молекули.
Докажете, че той има адсорбционни свойства.
• В епруветка отлейте 1 mL разтвор на оловен динитрат. Добавете на капки
разтвор на калиев йодид до получаване на интензивна жълта утайка от оловен
дийодид. Това е „контролна проба“.
• В друга епруветка отлейте 4 mL разтвор на оловен динитрат. Към разтво-
ра прибавете 1 лъжичка активен въглен. Запушете епруветката с тапа и като я
придържате, разклатете енергично в продължение на две минути.
• Оставете сместа настрана за минута и след това филтрувайте.
• Към бистрия филтрат прибавете няколко капки разтвор на калиев йодид.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 2 Сравнете отнасянето на въглерод, сяра и йод при нагряване.
• В една епруветка поставете проба от активен въглен, във втора – сяра, а в
трета – йод.
• Налейте в чашата 100 mL гореща вода. Последователно потапяйте епрувет-
ките във водата и изчаквайте около една минута
• Подсушете епруветките. Нагрейте всяка една от пробите за 1 – 2 минути.
• Опишете наблюдаваните промени.в табл. 41-1.
Отнасяне при-
повишаване на Въглерод Сяра Йод
температурата
в гореща вода
при нагряване

• Обяснете наблюдаваните промени.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
При нагряване със спиртна лампа при достигане на температура 113,7 °С твър-
дият йод на дъното на епруветката се стапя. Наличието на течност може да се до-
каже, ако епруветката се излее в чаша. Течният йод се стича по стената на епрувет-
ката и се охлажда върху стъклото. Наблюдава се „замръзнала струя“ от йод.
• Какво ще се наблюдава, ако разтопената сяра от задача 2 се излее в студе-
на вода? Обосновете отговора си.
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 3 Изследвайте разтворимостта на йод в различни разтворители.
• В три епруветки поставете по няколко кристалчета йод.
• В първата епруветка налейте 3 mL вода, във втората – 3 mL спирт, а в
третата – 3 mL разтвор на калиев йодид.
• Определете в табл. 41-2 цвета и интензивността на оцветяването.
Разтворител Вода Спирт Калиев йодид
цвят
ЗАДАЧА 4 Йодът е малко разтворим във вода – в 100 g вода се разтварят около
0,03 g йод, получава се бледо оцветен жълтеникаво-кафяв разтвор. В етанол
йодът има по-голяма разтворимост (около 22 g йод за 100g етанол при 20 °С).
Калиевият йодид взаимодейства с йода по реакцията:
KI(aq) + I2(s) KI3(aq)
Tрийодидният йон (I–3) е тъмнокафяв във водни разтвори.
Колко грама йод могат да се разтворят в 200 mL 0,15 М разтвор на калиев
йодид? Приемете, че при разтварянето на йод в калиев йодид се получава само
трийодидния йон и пренебрегнете разтворимостта на йод във вода.
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 5 Докажете, че йодът взаимодейства с цинк. Използвайте спиртен и
воден разтвор на йод от зад. 3.
• Към получените в зад. 3 разтвори на йод добавете малко цинк на прах.
Разклатете внимателно епруветките. Опишете наблюдаваните промени.
..............................................................................................................................
• Означете с уравнение протеклото взаимодействие.
..............................................................................................................................
Какъв е топлинният ефект на реакцията между цинк и йод?
..............................................................................................................................
Изследване на свойствата на въглерод, сяра и йод 179

42 ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
Водородни съединения. Халогеноводородни 1. Водородни съединения.

киселини Халогеноводородни кисе-
лини
Халогеноводородите НХ са с молекулен строеж
2. Оксиди и оксокиселини
с ковалентна полярна връзка. Дължината на връзка-
та Н – Х нараства с увеличаване на поредния номер
на халогена, а енергията на връзката и полярността намаляват.
Флуороводородът се получава от минерала флуорит при взаимодействие с
концентрирана сярна киселина.
t°
CaF2(s) + H2SO4конц. CaSO4(s) + 2 HF(g)
Флуороводородът се получава като безцветен газ, лесно се втечнява. При
стандартни условия е течност. Флуороводородът е с остро разяждащо действие
на дихателните пътища, силно отровен е. За разлика от халогеноводородите на
другите елементи от групата неговите молекули са асоциирани. Тази асоциа-
ция се осъществява чрез водородни връзки поради силно полярния характер на
молекулата.
Означете образуването на водородни връзки между молекулите на флуоро-
водорода.
В промишлени условия хлороводородът се синтезира от водород и хлор,
а лабораторно се получава от твърд натриев хлорид и концентрирана сярна
киселина:
2 NaCl(s) + H2SO4конц. t° Na2SO4 + 2 HCl(g)
Хлороводородът е безцветен газ с остра дразнеща миризма, дразни дихател-
ните пътища, но е по-малко отровен в сравнение с хлора. Хлороводородът се
поглъща от вода при 25 °С, като 1 обем вода разтваря 450 обема хлороводород.
Хлороводородът се използва за получаване на амониев хлорид чрез директ-
ното взаимодействие с амоняк и за производството на безводни хлориди при
взаимодействието с карбиди, нитриди, оксиди, кислород или директно с мета-
ли. Реакциите протичат при високи температури и присъствие на катализатори.
4 HCl(g) + O2(g) 2 Cl2(g) + 2 H2O(g)
Бромоводородът и йодоводородът също са газове с неприятна задушлива
миризма. Разтварят се добре във вода. Поради по-ясно изразените редукцион-
ни свойства в сравнение с флуороводорода и хлороводорода, взаимодействат с
концентрирана сярна киселина. Бромоводородът я редуцира до серен диоксид,
а йодоводородът – до сероводород.
2 HBr(g) + H2SO4конц. Br2(l) + SO2(g) + 2 H2O(l)
8 HI(g) + H2SO4конц. 4 I2(s) + H2S(g) + 4 H2O(l)

Халогеноводородите са добре разтворими във вода. Водните им разтвори
имат киселинен характер поради дисоциацията им до водородни йони и халоге-
нидни аниони, предизвикана от диполните молекули на водата:
НХ(g) + Н2О(l) Н3О+(aq) + Х–(aq)
С изключение на флуороводорода останалите халогеноводороди се дисо-
циират пълно във вода и те са силни киселини. Водните им разтвори променят
цвета на синия лакмус в червен.
Най-голямо значение от халогеноводородните киселини има солната кисе-
лина. При максимално насищане на вода с хлороводород се получава концен-
трирана солна киселина, в която съдържанието на хлороводород е 37%. Тя
се нарича още „димяща“ солна киселина, защото, оставена на въздуха, отделя
непрекъснато хлороводород – бял дим с остра, задушлива миризма
Сместа от 3 части концентрирана солна киселина и 1 част концентрирана аз-
отна киселина се нарича „царска вода“, тъй като има много силно окислително
действие и разтваря благородните метали – злато, платина и др. Окислителното
действие на царската вода се дължи на отделения при смесването на киселини-
те хлор.
3 HCl(aq) + HNO3(aq) NOCl(aq) + Cl2(g) + H2O(l)
Au(s) + 3 HCl(aq) + HNO3(aq) AuCl3(aq) + NO(g) + 2 H2O(l)
В реда HF, HCl, HBr, HI най-силна киселина е йодоводородната HI, а
най-слаба е флуороводородната HF, което се обяснява с намаляване здравина-
та на ковалентната връзка Н–Х от флуора към йода. Независимо че е най-сла-
ба, HF има по-особени свойства – разяжда стъклото и затова се използва в
стъкларската промишленост за гравиране на стъклени изделия.
Като киселини взаимодействат с активните метали; основни оксиди, хидро-
ксиди и соли.
С металите, след водорода в електроафинитетния ред, халогеновородните
киселини не взаимодействат. В присъствие на окислител (кислород), могат да
окислят метали като медта:
4 HCl(aq) + 2 Cu(s) + O2(g) t° 2 CuCl2(aq) + 2 H2O(l)
Реакцията протича в два етапа:
I етап – Cu(s) + O2(g) 2 CuO(s)
II етап – CuO(s) + 2 HCl(aq) CuCl2(aq) + H2O(l)
Разтворите, съдържащи йоните Cl–, Br–, I–, реагират със AgNO3 и дават съ-
ответно бяла, светложълта и жълта утайка от AgCl, AgBr, AgI.
Оксиди и оксокиселини
Оксиди и оксокиселини образуват само хлор, бром и йод. Флуорът образува
флуориди.
Активността на халогенните елементи към кислорода е значително по-
Химични съединения на елементите от 17 (VIIA) група 181

ниска, отколкото към водорода. Оксидите им не се получават пряко. Оксидите
им имат киселинен характер, като някои от тях са анхидриди на съответните
оксокиселини. Степента на окисление на халогенните елементи в тези съедине-
ния е положителна и се променя от +1 до +7. Разнообразието на кислородните
съединения на халогенните елементи е показано в табл. 42-1.
Химични
съединения Оксиди Киселини
Степен на
окисление Хлор Бром Йод Хлор Бром Йод
Cl2O Br2O I2O HClO HBrO HIO
жълтокафяв червено- Хипо Хипо- Хипойодис-
+1
газ кафява хлориста бромиста та киселина
течност киселина киселина
HClO2
+3 – – – Хлориста – –
киселина
ClO2 BrO2 I2O4
жълтозелен светложъл- жълт цвят
+4 – –- –
газ то твърдо
вещество
I2O5 HClO3 HBrO3 HIO3
+5 – – бял цвят Хлорна Бромна Йодна кисе-
киселина киселина лина
ClO3(Cl2O3)
+6 тъмночерве- – – – – –
на течност
Cl2O7 HClO4 HBrO4 HIO4.2H2O
+7 безцветна – – Перхлорна Пербромна Перйодна
течност киселина киселина киселина
Трайността на оксокиселините и йони зависи от степента на окисление на

халогенния атом. В съединенията с по-голяма степен на окисление по-голям
брой електрони вземат участие в образуването на σ- и π-връзките. Извършва
се делокализация на връзките, което води до нарастване на стабилността. С на-
растване на атомния номер на елементите в групата намалява тяхната електро-
отрицателност. Това води до намаляване на полярността на химичната връзка
Н – О и до намаляване силата на киселините.
HClO4 HBrO4 HIO4 . 2H2O
Киселинните свойства отслабват.
Хипохлориста киселина се получава при взаимодействие на Cl2O с вода.
Означете процеса с уравнение.
Солите на хипохлористата киселина се наричат хипохлорити. Хипохлорис-

тата киселина HOCl има окислително и избелващо действие, което се дължи на
факта, че при слънчева светлина отделя атомен кислород (насцентен)
HOCl(aq) HCl(aq) + O
Хипохлористата киселина е слаба. Солите º с алкалните метали хидролизи-
рат.
Оксиди от вида X2O имат брома и йода. Съответстват им киселини – хипо-
бромиста HOBr и хипойодиста HOI.
Хлорният триоксидсъществува само в газова фаза., димелизира (Cl2О6).
При разтварянето му във вода се получават хлорни и перхлорни киселини.
Анхидрит на перхлорната киселина е Cl2O7, чиито соли се наричат перхло-
рати.
При брома и йода също са познати киселини във висшата степен на окисле-
ние +7 – пербромна HBrO4 и перйодна HIO4.
Перхлорната киселина HClO4 е най-силната от всички известни киселини.
От солите на хлорната киселина HClO3 значение има калиевият хлорат
KClO3 – т. нар. „бертолетова сол“. От нея при нагряване или в присъствие на
катализатор MnO2 се получава в лабораторни условия кислород:
2 КClO3(s) t° 2 KCl(s) + 3 O2(g)
1. С кои от означените с формули вещества взаимодейства бромоводородната кисе-

лина: CuCl2, CaCO3, KNO3, KOH, Mg, F2, AgNO3, Cu. Изразете с химични урав-
нения възможните взаимодействия.
2. Означетес химични уравнения превръщанията:
I2(s) HI(g) HI(aq) NaI(aq) NaBr(aq) AgBr(aq)
3. Съединението А, оцветява пламъка на спиртна лампа в жълто. При взаимо-
действието на твърдото вещество А с концентрирана сярна киселина се отделя
газ с остра, дразнеща миризма Б. Водният разтвор на Б има киселинен характер
и с веществото В образува бяла утайка. Веществото В се получава при взаимо-
действие на метала Г с азотна киселина. При електролиза във воден разтвор на
веществото А в разтвор се получава веществото Д, на катода – веществото Е, а
на анода – веществото Ж. При взаимодействие на веществото Д с веществото Ж
се получават вода и веществата А и З. Веществото З има избелващо и дезинфек-
ционно действие. Обяснете защо. Определете веществата А, Б, В, Г, Д, Е, Ж и З
и изразете с химични уравнения всички описани реакции.
4. В съд с обем 2,8 L при 0 °С и 105 Ра са смесени в равни обеми H2 и Cl2. След
завършване на реакцията полученият продукт е разтворен в 10 mL вода. Опреде-
лете масовата част на хлороводорода в получения разтвор.
Химични съединения на елементите от 17 (VIIA) група 183

43 СВОЙСТВА
ЛАБОРАТОРИЯ НА КИСЕЛИНИ
Цел: Изследване на свойствата на някои киселини
Необходими пособия: чаши 150 mL, пипети 1 mL, индикаторна хартия,
пинцета, капкова плоча (или часовникови стъкла), мерителна епруветка (ци-
линдър) 5 cm3, пипети 2 mL – 2 броя.
Реактиви: дестилирана вода и разтвори на: сярна киселина 0,1 M, солна
киселина 0,2 М, азотна киселина 0,2 М, оцетна киселина 0,2 М; 0,1 М разтво-
ри на: солна киселина, сярна киселина, фосфорна киселина, сребърен нитрат,
бариев дихлорид; 0,5 М разтвори на: динатриев карбонат, натриев ацетат, на-
триев хлорид, оловен динитрат, фенолфталеин, 0,1 М NaOH.
Техника на безопасност: Работете внимателно. Избягвайте попадането на
киселини върху кожата и дрехите!
ЗАДАЧА 1 Определете pH на водни разтвори на солна, сярна и оцетна киселина
с различна концентрация.
• Дефинирайте понятието водороден показател.
..............................................................................................................................
• Означете с химични уравнения дисоциацията на всяка от четирите киселини.
..............................................................................................................................
• В четири чаши поставете по 1 mL разтвор на една от киселините. Добавете
вода до марката – 100 mL.
• Пресметнете молната концентрация на разтворите на киселините след раз-
реждането и я запишете в табл. 43-1.
• В четири гнезда на капкова плочка поставете късче универсален индикатор
(около 0,5 cm).
• Към индикатора добавете по 1 – 2 капки от киселините. Като използвате
скалата, отчетете стойността на pH и отразете резултата в табл. 43-1.
Таблица 43-1
Молна концентрация, mol.L–1 рН
Разтвор (след раз-
начална след разреждането реждане)
CH3COOH
HCl
HNO3
H2SO4
• Може ли от получените данни да се подредят четирите киселини по сила?
Забележка: Запазете разтвора на солна киселина за зад. 4.

ЗАДАЧА 2 В три номерирани епруветки има водни разтвори на солна кисели-
на, сярна киселина и фосфорна киселина. Разпознайте киселините чрез хи-
мични експерименти, като използвате разтвори на сребърен нитрат и бариев
дихлорид.
• Могат ли да се различат трите разтвора с помощта на индикатор? Обосно-
вете отговора си.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
В табл. 43-2 е посочен видът на утайките, които образуват Ag+ и Ba2+ йони
с анионите на киселините.
Таблица 43-2
Ag+ Ba2+
Cl– бяла, светочувствителна не протича реакция
SO2–
4 бяла, образува се трудно бяла
3–
PO 4 бледожълта бяла
• Съставете план за доказване на анионната част на киселините.

• От всеки от изследваните разтвори поставете по няколко капки в две гнез-
да на капкова плочка.
• Към първите проби на всяка една от киселините добавете по 1 – 2 капки от
разтвора на сребърен нитрат. Пробите се оставят на слънце (или се осветяват).
• Към другите проби от киселините добавете по 1 – 2 капки от разтвора на
бариев дихлорид.
• Наблюдаваните промени отразете в табл. 43-3.
Таблица 43-3
Наблюдавани промени при прибавяне
към пробите на разтвор на: Формула на
Проба
киселината
AgNO3 BaCl2
1
• Направете извод за състава на разтворите във всяка една от епруветките –

запишете формулите на съответните киселини в табл. 43-3.
Свойства на киселини 185

• Изразете с молекулни и съкратени йонни уравнения получаването на всич-
ки утайки.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Означете с химично уравнение потъмняването на утайката от сребърен
хлорид под действието на светлината.
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 3 Изследвайте разтворимостта на някои утайки в различни киселини.
Резултатите от експериментите нанесете в табл. 43-4.
• В три епруветки налейте по 1 mL разтвор на оловен динитрат.
• Към три от епруветките с разтвор на оловен динитрат добавете по 1 mL
разтвор на динатриев карбонат. Получават се утайки от основен оловен карбо-
нат – 2 PbCO3 . Pb(OH)2.
• Към другите три епруветки с разтвор на оловен динитрат добавете по 1 mL
разтвор на натриев хлорид.
• Изследвайте разтворимостта на утайките в оцетна киселина, солна и сярна
киселина. Към утайката добавяйте по 2 mL разтвор от съответната киселина.
Опишете наблюдаваните промени в табл. 43-4.
Таблица 43-4
Наблюдавани промени с утайките след добавяне на киселината
Киселина
2 PbCO3 . Pb(OH)2 PbCl2
CH3COOH
HCl
H2SO4
Означете със съкратени йонни уравнения всички наблюдавани взаимо-
действия.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................

ЗАДАЧА 4 Определете концентрацията на солна киселина чрез неутрализация.
• Към разредения разтвор на солна киселина (от зад. 1) добавете 3 – 4 капки
разтвор на фенолфталеин. Отмерете 2 cm3 от разтвора на солната киселина.
• Добавяйте на капки разтвор на 0,1 M NaOH до появата на розово оцветя-
ване – след всяка капка основа разклащайте внимателно епруветката.
• Определете обема на изразходвания разтвор на натриева основа
V(NaOH(aq)).
• Повторете експеримента.
• Запишете обема на изразходвания разтвор на натриева основа.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Запишете йонните уравнения за неутрализацията на солна киселина с раз-
..............................................................................................................................
• Пресметнете концентрацията на разтвора на солната киселина, определена
чрез процеса неутрализация. Използвайте средноаритметичната стойност на
измерения обем на разтвора на основата на пресмятанията.
..............................................................................................................................
• Какъв би трябвало да бъде обемът на използваната натриева основа за
неутрализация на разтвора на сярна киселина със същата молна концентрация
като на солната киселина? Обосновете отговора си.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Свойства на киселини 187

44 ИЗСЛЕДВАНЕ СВОЙСТВАТА
ЛАБОРАТОРИЯ НА ХАЛОГЕНИДИ
Цел: Изследване на разтвор за доказване на халогеноводородни кисе-
лини и разтворимите хлориди, бромиди и йодиди?
Необходими пособия: епруветки, капкова плочка, пипети, стъклени пръчки.
Реактиви и материали: универсален индикатор, дестилирана вода, разтво-
ри на HCl, NaOH, KCl, KBr, KI, AgNO3.
Техника за безопасност: Работете внимателно! Използвайте малки коли-
чества от веществата.
ЗАДАЧА 1 В две епруветки има безцветни водни разтвори на основа и на солна
киселина, а в трета епруветка – вода. Разпознайте веществата, като използвате
само универсален индикатор. Докажете, че киселината в епруветката е солна
киселина.
• В три отделни гнезда на капкова плочка поставете три късчета от индика-
торна хартийка.
• Върху индикатора с помощта на пипета поставете по 1 капка от изследва-
ната течност.
• Към разтвора на киселината прибавете няколко капки разтвор на AgNO3.
• Опишете наблюдаваните промени След всеки опит записвайте резултатите
в табл. 44-1. Направете съответните изводи и дайте обяснение.
Наблюдавани промени в: първа епруветка втора епруветка трета епруветка
индикатор
Извод
• Опишете промените и изразете процеса с уравнения.

..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................

ЗАДАЧА 2 В три епруветки има безцветни водни разтвори съответно на KCl,
KBr и KI. Разпознайте в коя епруветка какво вещество се съдържа.
• С помощта на капкомер прибавете към всяка една от четирите епруветки
по 2 – 3 капки разтвор на AgNO3.
• Наблюдавайте цвета на получените утайки и отразете резултатите в табл.
44-2.
№ на Състав и цвят Изследвано
Химични уравнения
епруветката на утайките вещество
1.
2.
3.
ЗАДАЧА 3 В колко грама разтвор на солна киселина с масова част 36,5% ще се

разтворят напълно 6 g магнезий? Каква е масовата част на MgCl2 в получения
разтвор?
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Изследване свойствата на халогениди 189

45 ЕЛЕМЕНТИ ОТ 15 (VА),
САМОКОНТРОЛ 16 (VIA) И 17 (VIIA) ГРУПА
1. В коя от групите са посочени само елементи от 15 група на Периодичната
таблица?
A) O, S, Se, Te Б) N, P, As, Bi
В) N, P, Sb, Bi Г) N, Sn, Sb, Te
2. В коя от комбинациите елементите са подредени по отслабване на неметал-
ните им свойства?
А) Cl, S, N Б) Cl, N, S В) As, P, N Г) P, S, Cl
3. Посочете групата от вещества, с които може да взаимодейства азотът.
А) HCl, O2, Ca Б) H2, O2, NaOH
В) H2, O2, HCl Г) Ca, O2, Н2
4. С кое от веществата НЕ реагира серният триоксид?
А) Н2О Б) Ca(OH)2 В) Na2O Г) O2
5. На две от стъклениците в лаборатория са паднали етикетите. Предполага се,
че те съдържат концентрирани разтвори на Н2SO4 и HNO3. С кое/кои от веще-
ствата е възможно да се разпознаят двете киселини?
(1) лакмус
(2) натриева основа
(3) мед
А) 1 и 2 Б) 2 и 3 В) само 3 Г) само 1
6. Водният разтвор на веществото Х има рН < 7. Веществото Х може да е:
А) N2 Б) SO3 В) Ca(OH)2 Г) CaO
7. Земеделски производител приготвил 15% разтвор на калциева селитра
(Ca(NO3)2). Каква е масата на водата, която е добавил към 300 g от калциевата
селитра, за да получи разтвор с посочената масова част на солта?
А) 1,7 kg Б) 2,0 kg В) 4,2 kg Г) 4,5 kg
8. В коя комбинация се съдържат означения само на халогени?
А) Cl2, Li, Br2, I2 Б) F2, Rb, Br2, Cl2
В) Br2, F2,Cl2, I2 Г) F2, Cs, Cl2, I2
9. В кой ред описаните свойства се отнасят за хлора?
A) жълто-зелен газ, с остра, силно дразнеща миризма; пропуснат през вода,
образува жълтеникав разтвор, който има избелващо действие;
Б) светложълт газ с остра, задушлива миризма; с водата реагира активно;
В) червено-кафява течност със задушлива, неприятна миризма; разтворен
във вода, образува кафяв разтвор;
Г) тъмновиолетови кристали със специфична миризма; малко разтворими
във вода, която има антисептично действие.

10. В кой от редовете са означени формулите на веществата в следната после-
дователност: киселина, готварска сол, неметал, продукт на неутрализация?
А) НCl; NаCl; Cl2; KCl
Б) HBr; KCl; Br2; NaCl
В) НCl (газ); NaCl; I2; KCl
Г) НCl; NaCl; F2; HBr
11. Белината е:
А) разтвор на натриева основа, през който е пропуснат хлор
Б) воден разтвор на хлор
В) гасена вар, през която е пропуснат хлор
Г) разтвор на натриева основа, през който е пропуснат хлороводород
12. Означете с химични уравнения превръщанията:
+А + Н2О + Г (разтвор)
SO2 Б В гипс
(1) (2) (3)
Определете кои са веществата А, Б, В и Г.
Опишете физиологичното действие на В.
13. За атома на химичния елемент се знае, че има трийсет и пет протона в атом-
ното ядро.
А) Определете: кой е елементът, мястото му в Периодичната таблица, вида
на простото вещество
Б) Означете: строежа на електронната му обвивка с енергетична диаграма
и електронна формула, получаването на водородното съединение на елемента
14. В три епруветки има безцветни водни разтвори на натриева основа, натри-
ев хлорид и солна киселина. Разпознайте веществата, като използвате само
универсален индикатор. Как ще докажете, че киселината е солна киселина? За-
пишете уравнението на процеса.
15. Колко е масата на йодна тинктура, която е получена при разтваряне на 2 g
йод в спирт, ако w(I2) = 5 %. Колко грама спирт са необходими за това?
16. Посочете примери за химични реакции с участието на вещества, съдържа-
щи сяра, при които:
А) сярата е окислител;
Б) сярата е редуктор;
В) сярата не променя степента си на окисление – не са нито окислители,
нито редуктори.
17. Във всеки от редовете подчертайте формулата на веществото, което отго-
варя на приведените изисквания:
А) най-силна оксокиселина: HOCl, HClO2, HClO3, HClO4
Б) с най-голям атомен радиус: F, Cl, Br, I
В) с минимална йонизационна енергия: F, Cl, Br, I
Г) най-силна безкислородна киселина: HF, HCl, HBr, HI
Елементи от 15 (VA), 16 (VIA) i 17 (VIIA) група 191

18. Химичният елемент азот е най-силно активният в 15 група на Периодич-
ната таблица. Простото вещество азот в същото време е с най-ниска реак-
ционна способност в сравнение с тази на останалите прости вещества от гру-
пата. При стайна температура реагира единствено с литий, много трудно се
втечнява и почти не се разтваря във вода. Как могат да се обяснят тези факти?
19. Означете с химични уравнения превръщанията, като коментирате условия-
та за протичането на реакциите.
N2 NO
NH3
20. Обяснете защо NH3 лесно образува комплекси съединения, а NH+4 – не.
21. Посочете с кои от изброените вещества може да реагирафосфора: H2, O2,
Cl2, H2O, HCl, NaOH, Na, CO2. Означете с химични уравнения възможните
процеси и определете в кои случаи фосфора е редуктор и в кои – окислител.
22. Сравнете химическата активност към водорода на простите вещества на
елементите азот, кислород и флуор.
23. Свържете веществата N2, H2, O2, P, H2O в генетичен преход, така че като
краен продукт да получите (NH4)3PO4 – ценен минерален тор. Изразете с хи-
мични уравнения превръщанията.
24. Натриева сол на една от киселините на хлора има молна маса 122,5 g/mol.
Определете формулата на солта и степента на окисление на хлора в нея. В кой
оксид хлорът проявява същата степен на окисление?
25. Колко грама солна киселина с масова част 36,5℅ са необходими за пълната
неутрализация на 37 g Ca(OH)2? Каква е масовата част на получената сол в
разтвора?

46 БЛАГОРОДНИ
НОВИ ЗНАНИЯ ГАЗОВЕ ПЛАН НА УРОКА
Общ преглед на осемнайсета (VIIIA) група 1. Общ преглед на осем-

на Периодичната таблица найсета (VIIIA) група на
периодичната система
Благородни газове, или редки газове се наричат
2. Хелий
елементите, разположени в 18 група на Периодич- 3. Неон
ната таблица. Това са хелий, неон, аргон, криптон, 4. Аргон
ксенон и радон. 5. Криптон
Първият атом от елемент 118 е получен за първи 6. Ксенон
7. Радон
път през 2002 г., но „рождената“ му година е 2006.
294
Учените успяват да докажат, че Og е продукт от
116 Lv . През 2016 г. по препоръка
разпадането на 290
на IUPAK за елемент 118 е прието името оганесон Og (Oganessone). Очаква
се, че ще проявява свойства, близки до тези на благородните газове.
Дълго време тези елементи от 18 група са наричани „инертни“. Инертността
им се определя от стабилната електронна конфигурация – 1s2 за хелия и ns2np6
за останалите елементи. Елементите от хелий до радон се наричат още „редки
газове“. В последните десетилетия стана ясно, че първите по-леки елементи
– He, Ne, Ar не са редки, а последните по-тежки – Kr, Xe и Rn не са инертни.
Наименованието „благородни газове“, подобно на наименованието „благород-
ни метали“ (Ir, Pd, Pt от VIIIБ група) характеризира слабата активност на тези
елементи.
Благородните газове имат различни и специфични приложения. В табл. 46-1 са
представени свoйства на атомите на простите вещества на елементите от 18 група.
Свойства 2He 10Ne 18Ar 36Kr 54Xe 56Rn
Електронна
1s2 2s22p6 3s23p6 3d104s24p6 4d105s25p6 4f145d106s26p6
Коефициент на
0,23 0,38 0,70 2,70 4,05 5,42
поляризуемост
–273
Ткрист. °С –248,6 –189,37 –157,2 –111,8 –71
(3MPa)
Твтеч. °С –268,9 –246,1 –185,86 –153,35 –108,13 –62
Цвят на елек-
червено- лилаво-
трически разряд жълт син виолетов бял
оранжев зелен
в тръба
Атомите на елементите от 18 група не образуват молекули. Благородните
газове са безцветни, без миризма.
Благородни газове 193

Хелий
Хелият (хелиос, от гръцки – слънце) е вторият по разпространение елемент
във Вселената. Открит е чрез спектрален анализ през 1869 г. Освен във въздуха
хелият се среща и в природните газове. Съдържа се също в някои уранови руди,
като се е получил при α–радиоактивно разпадане. Припомнете си, че α-частиците
са всъщност хелиеви ядра (42He). Електронната конфигурация на атом хелий е
1s2 и формално би трябвало да е във 2 (IIA) група. Невъзможността обаче да
се активира електрон от по-нисък на по-висок квантов слой (1s – 2s) обяснява
инертните му свойства и мястото му при благородните газове от 18 група.
Газообразният хелий преминава в течно състояние при –269 °С и атмос-
ферно налягане, а твърд хелий се получава само при високо налягане и при
температура, близка до абсолютната нула.
Хелият е много по-лек от въздуха и се из-
ползва за пълнене на метеорологични балони и
дирижабли (в смес с 15% водород).
В хелиева атмосфера се сушат и съхраняват
взривни вещества. В смес с кислород се използ-
ва от водолазите. За разлика от азота хелий не
се разтваря в кръвта при повишено налягане и
така се предотвратява кесонната болест. В смес от кислород хелий се използва
и за лечение на астма. Той по-лесно дифундира от въздуха, т.е. диша се по-ле-
ко. Хелий се използва и като охладител на ядрени реактори. Най-голямо е оба-
че значението му в криогениката за получаването на свръхниски температури.
Благородните газове широко се използват в тръбните светлинни реклами. При
подходящи високи напрежения те емитират светлина с различен цвят. Като се
променят условията, цветът на стъклената тръба, примесите и пр., се променя
съответно и цветът на емитираната светлина.
Не са получени химични съединения на хелий.
Неон
Неон (от гр. – нов) е открит през 1898 година, след фракционна дестилация на
втечнен инертен газ, получен от въздуха. Неонът е безцветен, без миризма. Под-
ложен на високо напрежение, свети със силен червено-оранжев цвят, което обяс-
нява широката му употреба в направата на светещи реклами. Червената неонова
светлина не се поглъща от мъглата и мощни неонови лампи се използват за мор-
ски фарове, светлини на летища, телевизионни кули и други високи съоръжения.
Не са получени химични съединения, тъй като е инертен.
Аргон
През 1892 г. Рейли обръща внимание, че 1 литър азот, получен от въздух, тежи
повече от 1 литър азот, получен по химичен път. След направени проучвания се
открива нов елемент – агрон (от гр. – неактивен). Около 1% от въздуха са благо-

родни газове, като в най-голямо количество се съдържа един от трите изотопа на
аргон 19
40Ar. Това обяснява и по-голямата атомна маса на аргон от тази на калий.
Аргонът е безцветен, без миризма, и атомите му не образуват молекула.
Намира приложение в металургичната и химичната промишленост за създа-
ване на инертна среда. Подобно на неона, аргонът се употребява широко за
рекламни светлини, като при високо напрежение излъчва син цвят. Аргонът се
използва в лазери. Той излъчва сини и зелени вълни. Ефективен е при облъч-
ване на пигментирани тъкани, които абсорбират най-добре синьото и зеленото.
Аргонът няма химични съединения.
Криптон
Криптон (от гр. – скрит) е открит заедно с неон, през 1898 година, след
фракционна дестилация на втечнен инертен газ, получен от въздуха. Както и
останалите инертни газове, той е без мирис, без цвят, и не съществува като
молекула. Излъчва лилаво-зелена светлина. Криптонът и ксенонът задържат
рентгенови лъчи и при рентгенови снимки на дихателните пътища се използва
въздух, примесен с тези газове. Криптон се използва като изолатор в прозорци,
а смесен с аргон, се използва за направата на стъклопакети.
Криптон реагира непосредствено само с флуор. Получаването на криптонов
дифлуорид KrF2 се извършва при много „твърди“ условия. Смята се, че това
е един от най-силните окислители. При взаимодействие с много вещества се
възпламенява, а при 8 °С разлага водата с взрив. С помощта на KrF2 в послед-
ните години са получени съединения с необичайно висока степен на окисление
на някои елементи, например +5 за злато и платина.
Ксенон
Открит през 1898 г. заедно с неон и криптон. Ксенон (от гръцки – странен,
чужд), хелий, неон, аргон и криптон се получават от втечнения въздух при
производството на амоняк. Втечненият въздух се състои от два компонента:
газова фаза, богата на азот, и течна фаза, богата на кислород. Хелият и нео-
нът се концентрират в азота, а криптонът и ксенонът – в кислорода. Аргон се
разпределя между двата компонента. Следва фракционна дестилация за раз-
деляне на благородните газове или адсорбция върху активен въглен. Ксенон
се използва като инертна среда, в лазерната техника, както и като упойка в
анестезиологията.
Ксенонът образува съединения – халогениди, оксиди, , координационни.
• Халогенидите на ксенон са нестабилни, с изключение на флуоридите. Ксе-
ноновият дифлуорид е безцветно твърдо вещество и се получава при сравни-
телно меки условия: Xe(g) + F2(g) XeF2(s)
Използва се като окислител и като флуориращ агент в органичната и в не-
органичната химия. Познати са още и ксенонов тетрафлуорид XeF4 и ксенонов
хексафлуорид XeF6. Най-реакционноспособен е XeF6. От него чрез бавна хи-
Благородни газове 195

дролиза се получава ксенонов триоксид XеО3. Кислородсъдържащите съеди-
нения на ксенона са силни окислители.
Радон – „тихият убиец“ (радиус, от латински – лъч)
За първи път е изолиран и изучен през 1902 г. от Ръдърфорд и Соди. С
най-голямо радиологично значение е изотоп 222Rn. Това е радиоактивен газ,
без мирис, без вкус, и не може да бъде регистриран от човешките сетива. Радон
се превърна в най-важният радиологичен фактор на нашето време. Периодът
на полуразпад на радона е 3,825 дни.
Как попада в домовете ни? Като инертен газ, той не среща химически пре-
гради. От терена под сградата той попада в порите и пукнатините на твърди-
те материали, мигрира през тях и се отделя във въздуха. Ако помещението е
затворено (мазе, подземни галерии и др.), радон се натрупва в опасно високи
концентрации. Друг начин за проникване е чрез строителните материали или
чрез водите за битово водоснабдяване, съдържащи радон. В България богати
на радон води са в Наречен, в Момин проход и др. Средногодишен норматив за
наличие на радон в нови сгради е 200 бекерела на m3, а за стари сгради е 300
бекерела на m3 (Bq/m3). Опасни за човека са продуктите му на разпад, които се
задържат в дихателната система. Те създават риск от белодробни онкологич-
ни заболявания. Проблемът с радон е технически решим. Как да се защитим?
Проветряване на помещенията, изграждане на противорадонови шахти, които
„изсмукват“ радона от терена под сградата и възпрепятстват той да проникне
в нея. Санирането на рискови сгради, съблюдавайки световните технологични
стандарти, е успешно техническо решение.
1. Използвайки данните за коефициент на поляризуемост от табл. 46-1, обяснете

как се променя разтворимостта на благородните газове във вода.
2. Попълнете празното място: 226
88Ra ………. + 42He + γ
3. Запишете пълната електронна конфигурация на атом на химичен елемент с поре-
ден номер 118 – оганесон (oganesson).
4. Като използвате Периодичната таблица, подредете атомите на химичните еле-
менти йод, ксенон и цезий по нарастваща стойност на първата им йонизационна
енергия.

47 ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА И СЪЕДИНЕНИЯ
УПРАЖНЕНИЕ НА р-ЕЛЕМЕНТИТЕ
ЗАДАЧА 1 Прочетете текста и отговорете на въпросите към него.
Солта на Сатурн
В древен Рим за подсладител се ползвал гроздов сироп, наречен сапа. Си-
ропът се приготвял, като се изварявало смляно грозде с вода, сместа се
филтрувала и се варяла още, докато се получи гъст сладък продукт. Двата
най-популярни метала, от които се правели съдовете по това време, били
мед и олово. Медните съдове не били предпочитани за приготвяне на сапа,
защото в нея се получавали синкави горчиви кристали. Когато се ползвали
оловни съдове, вкусът не се променял, а даже от разтвора можело да се из-
влекат бели кристали с лек оцетен мирис и вкус, почти толкова сладък, кол-
кото рафинираната захар, която ползваме в наши дни. Тези бели кристали
се наричали солта на Сатурн и се ползвали самостоятелно като подслади-
тел до средните векове. В днешно време знаем, че съединението е отровно,
като стойността LD50 (дозата, при която умират 50% от тестваните
животни) е 400 mg/kg.
Какъв е химичният състав на солта на Сатурн?
Означете с изравнени химични уравнения получаването ѝ.
Означете със съкратени йонни уравнения три реакции, които могат да се
използват за доказването ѝ във воден разтвор.
Колко грама от солта на Сатурн са смъртосносни за човек, който има маса
75 kg?
В сапа се съдържат около 2,9.10–3% от веществото. Колко от него е погъл-
нал римлянин за една година, ако средната консумация е била 20 g сапа дневно?
ЗАДАЧА 2 Прочетете текста и отговорете на въпросите към него.
Елементът Е има просто вещество А, което при стандартни условия
е газ. Плътността на А спрямо въздуха е около 4,5. А реагира с флуор до
получаването на кристално вещество с формула АF2. АF2 се нагрява в при-
съствие на катализатор никелов флуорид, при което се получава флуорид Б,
в който Е проявява 6 степен на окисление. Б хидролизира, при което се по-
лучава оксидът В, съответен на Б и се отделя флуороводород. При взаимо-
действието на киселината В с бариева основа в отношение 2:1 се получава
солта Г (няма други продукти). Г диспропорционира, като се получава сол Д
от вида Ba2AO6 и се отделя просто вещество А. При взаимодействието на
Д със сярна киселина, се получава бариев сулфат, вода и оксидът Ж, в който
Е проявява 8 степен на окисление.
Кой е елементът Е и веществата А, Б, В, Г, Д, Ж?
Изразете с подходящи уравнения всички описани процеси.
Каква е употребата на А в практиката?
Прости вещества и съединения на p-елементите 197

ЗАДАЧА 2 Прочетете текстовете и изпълнете заданията към тях.
Кислородът може да проявява +2 и +1 степен на окисление. Съединение
на кислород от +2 степен на окисление се получава при реакция на неизвест-
ния газ А2 с натриева основа.
А2(g) + NaOH(aq) OА2(g) + NaА(aq) + H2O(l)
А) Изравнете химичното уравнение по метода на електронния баланс.
Газът OА2 е бледожълт на цвят и е силно отровен. При загряване над
200 ºС се разлага до A и кислород. Силно реактивоспособен, смесен с халоге-
ни, водна пара или сероводород, той избухва.
OA2(g) + H2O(g) O2(g) + HA(g)
Б) Изравнете химичното уравнение по метода на електронния баланс.
Съединението O2A2 е оранжев отровен газ. Много по-нестабилен от OA2
и лесно се разлага. Получава се, като през течна стехиометрична смес от
кислород и А2 се предизвика тих електричен разряд при ниско налягане и ниска
температура (90 К). Той е силен окислител и мощен флуориращ агент. Взаи-
модейства с ксенон, метали (вкл. Ag, Au, Pt), окислява HCl, HBr, H2S:
H2S(g) + O2А2(g) SА6(g) + HА(g) + O2(g)
Изравнете химичното уравнение по метода на електронния баланс.
Съединението HA е безцветен отровен газ, чийто воден разтвор има ки-
селинен характер. Съединението SА6 е газ с плътност 6,17 g.L–1.
Кой е газът SА6, като знаете че въздухът има относителна молекулна маса
M(въздух) ≈ 29 и плътност 1,225 g.L–1?
Кои са веществата А2, OА2, O2А2 и HА?
Каква киселина по сила е водният разтвор на НА?
+CO
–CO2
t °C Cl2, H2O Pb(NO3)2
Г Б I2 HI KI A
–H2O –HCl
KOH,
H2 O4
–K
–KI, H2O
SO
2
S
B
Веществото А се е използвало за боя, но употребата му е спряна заради
токсичността на оловните йони.
Веществото В е съединение, съдържащо калий, йод и кислород, в което
йодът проявява +5 степен на окисление. Веществото В се използва като
добавка в готварската сол.
Във веществата Б и Г йодът е в същата степен на окисление, както във В.
Кои са веществата А, Б, В и Г?
Изразете с подходящи изравнени уравнения превръщанията от прехода.

ТЕМА 4.
ВЕЩЕСТВА НА D-ЕЛЕМЕНТИ
Тази тема е посветена на преходните метали с непреходно

значение. С тях са свързани цели епохи в историческото
развитие на човечеството. Сред тях са:
zz електропроводната мед
zz антикорозионният цинк
zz конструкционното желязо
zz най-блестящият метал сребро
zz ...и „благородниците“ сред металите злато, платина и други.
48 ОБЩ ПРЕГЛЕД НА
НОВИ ЗНАНИЯ d-ЕЛЕМЕНТИТЕ ПЛАН НА УРОКА
Определение 1. Определение за преходни

d-елементи
Преходните d-елементи са 30 елемента с 2. Изграждане на електрон-
поредни номера от 21 до 30, от 39 до 48, от 71 до ните слоеве при d-еле-
80, при които се изграждат 3d, 4d и 5d подслой. ментите и място им в
Периодичната таблица
Всички преходни d-елементи са в групата на 3. Свойства на атомите на
металите. желязо, мед, цинк и сребро
Металите и сплавите, които те образуват, прите-
жават забележителни механични, магнитни и елек-
трични свойства. Преходните метали имат много „богата“ химия. Проявяват
разнообразни степени на окисление, участват в образуване на различни типове
химични връзки, образуват редица координационни съединения. Поради раз-
личията в свойствата им имат разнообразни приложения във всекидневието, в
катализата, в биохимията и др. В тази тема ще изучите свойствата на някои от
най-използваните d-елементи, желязо, мед, цинк, сребро и техните съединения.
Изграждане на електронните слоеве при d-елементи
и мястото им в Периодичната таблица
Пъвите 10 d-елемента са в четвърти период. Те нямат електронни аналози в
малките периоди. Непосредствено преди тях в Периодичната таблица са s-еле-
ментите калий и калций, при които започва изграждането на четвъртия електро-
нен слой. Започва запълването с електрони на 4s-AO, тъй като тяхната енергия
е по-ниска от тази на 3d-AO. Запълването на 3d-орбиталите с електрони се осъ-
ществява последователно при следващите десет елемента от Sc [Ar]3d14s2 (Z =
21) до Zn [Ar]3d104s2 (Z = 31) (табл. 48-1).
Таблица 48-1
Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn
4s 2 2 2 1 2 2 2 2 1 2
3d 1 2 3 5 5 6 7 8 10 10
При атомите на елементите хром и мед последователността на запълване на

3d-орбиталите е нарушена. При атомите на двата елемента електрон от 4s-АО
прескача на3d-орбиталата. Този преход при запълване на d-орбиталите напо-
ловина (n –1)d5ns1 или изцяло (n –1)d5ns1 се обяснява с от факта, че според пра-
вилото на Хунд атомът придобива максимален сумарен спин от електроните.
При запълването на 4d-орбиталите при елементите от итербий (Z = 39) до
кадмий (Z = 48) се наблюдават повече аномалии. Тенденцията за запълване 4d-

AO наполовина остава, при среброто Ag [Kr]4d105s1 тази тенденция води до
пълното им запълване. По-сложните електронни конфигурации на 4d-елемен-
тите и частично на 5d-елементите вероятно са свързани и с влиянието на общия
заряд на ядрото.
Представете електронната конфигурация на кобалт чрез електронна фор-
мула и енергетична диаграма.
В табл. 48-2 са означени електронните конфигурации , характерните степе-
ни на окисление и разпространение на d-елементите.
Таблица 48-2
Елемент Символ и Електронна Възможни Разпространение
пореден конфигурация степени на в земната кора, %
номер окисление
Скандий 21Sc [Ar] 3d14s2 +3 3.10–3
Титан 22Ti [Ar] 3d24s2 +2 +3, +4 0,25
3 2
Ванадий 23V [Ar] 3d 4s от +2 до +5 6.10–3
Хром 24Cr [Ar] 3d54s1 от +2 до +6 8.10–3
Манган 25Mn [Ar] 3d54s2 от +2 до +7 3,2.10–2
Желязо 26Fe [Ar] 3d64s2 от +2 до +6 2,0
7 1 2
Кобалт 27Co [Ar] 3d 5d 4s от +2 до +5 1,5.10–3
Никел 28Ni [Ar] 3d84s2 от +2 до +4 3,2.10–2
Мед 29Cu [Ar] 3d104s1 от +1 до +2 3,6.10–3
Цинк 30Zn [Ar] 3d104s2 +2 1,5.10–3
Итрий 39Y [Kr] 4d15s2 +3 2,6.10–4
Цирконий 40Zr [Kr] 4d25s2 +2 +3, +4 4.10–3
Ниобий 41Nb [Kr] 4d45s1 от +2 до +5 2.10–4
Молибден 42Mo [Kr] 4d55s1 от +2 до +6 6.10–5
Технеций 43Tc [Kr] 4d55s2 от +2 до +7 –
7 1
Рутений 44Ru [Kr] 4d 5s от +2 до +8 1.10–7
Родий 45Rh [Kr] 4d85s1 от +2 до +6 1,7.10–8
Паладий 46Pd [Kr] 4d10 0, +2, +4 1,6.10–7
Сребро 47Ag [Kr] 4d105s1 +1 1,6.10–6
Кадмий 48Cd [Kr] 4d105s2 +2 7,6.10–6
Лантан 57La [Xe] 5d16s2 +3 2,5.10–4
Хафний 72Hf [Xe] 5d26s2 +2 +3, +4 5.10–5
Общ преглед на d-елементите 201

Тантал 73Ta [Xe] 5d36s2 от +2 до +5 1,8.10–5
Волфрам 74W [Xe] 5d46s2 от +2 до +6 1.10–5
Рений 75Re [Xe] 5d56s2 от +2 до +7 8,5.10–9
Осмий 76Os [Xe] 5d66s2 от +2 до +8 5.10–7
Иридий 77Ir [Xe] 5d76s2 от +2 до +6 8,5.10–9
Платина 78Pt [Xe] 5d96s1 0, +2, от +4 до +6 5.10–8
Злато 79Au [Xe] 5d106s1 +1, +3, +5 5.10–8
Живак 80Hg [Xe] 5d106s2 +1, +2 7.10–7
Сходството в строежа на електронната обвивка на d-елементите определя

сходството в техните свойствата, съответно и миграцията им в земната кора.
Преходните елементи се различават съществено по съдържание в земната
кора. Разпространението на елементите е свързано със стабилността на атом-
ните ядра и нуклеосинтеза им от възникването на Вселената до наши дни.
Химичните елементи са разпределени неравномерно. В земната кора пре-
обладават по-леките елементи като по-големи са кларките на тези, които са
с четен брой протони и четен брой неутрони в ядрата си. Установено е, че
по-стабилни са нуклидите, чието масово число е кратно на 4. Сред първите
10 елемента по разпространение в земната кора (в масови %) са желязо Fe
(Z = 26) – на четвърто място и титан Ti (Z = 22) – на девето. От по-тежките еле-
менти изотопът 56Fe e един от най-разпространените в космическите обекти.
Сред по-разпространените елементи (масов % > 1.10–2) са Mn, Cr, Zr, V, Cu.
Химичният елемент технеций Tc (Z = 43) е единственият от леките елемен-
ти, който няма стабилни дългоживущи изотопи и по тази причина не среща в
земната кора. Съществуването му е предсказано от Менделеев и е първият
получен синтетично елемент (1937 г.). Открит е чрез спектрален анализ в някои
звезди. Следи от него могат да се открият в уранови руди. Радиоактивният изо-
топ 99Tc се използва като радиохимичен препарат в медицината за диагностика
на ракови заболявания.
В кратката форма на Периодичната таблица d-елементите са вмъкнати като
вторични подгрупи (B) при главните подгрупи (А) на s- и p-елементите.
В дългопериодната (разгъната) форма на Периодичната таблица елементите
обособяват четири блока на s-, p-, d- и f- елементи. Преходните d-елементи са
разположени от 3. до 12. група (фиг. 48-1).

s-елементи p-елементи
1 2
H He
3 4 5 6 7 8 9 10
Li Be B C N O F Ne
11 12 13 14 15 16 17 18
Na Mg d-елементи – преходни Al Si P S Cl Ar
19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr
37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 53 53 54
Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd ln Sn Sb Te I Xe
1
H
55 56 57 * 72 73 74 75 76 78 79 80 81 81 82 83 84 85 86
Cs Ba La Hf Ta W Re Os lr Pt Au Hg TI Pb Bi Po At Rn
87 88 89 ** 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118
3 4 Fr Ra Ac Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og 5 6 7 8
Li Be 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 B C N O
Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu
11 12 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 13 14 15 16
Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr
Na Mg Al Si P S
19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34
K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se
37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 53
Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd ln Sn Sb Te
55 56 57 * 72 73 74 75 76 78 79 80 81 81 82 83 84
Cs Ba La Hf Ta W Re Os lr Pt Au Hg TI Pb Bi Po
Фиг. 48-1
87 88 89 ** 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116
Свойства
Fr RaнаAcатомите
Rf на
Db желязо,
Sg Bh мед,Hsцинк
Mtи сребро
Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv
В табл. 48-3 има информация за свойствата на атомите на елементите же-
лязо, мед, цинк и сребро.
58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
Таблица 48-3 Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb
Свойства на атомите и на
90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102
простите вeщества Th Pa U 26FeNp Cu Cm Bk

Pu 29Am 30Zn Cf Es47Ag
Fm Md No
Стабилни степени
+2, +3 +1, +2 +2 +1
на окисление
Стандартен потенциал
Е0 (М1+/М), V x +0,52 x +0,80
Е0 (М2+/М), V –0,44 +0,34 –0,76 x
Е0 (М3+/М), V –0,05 x x x
Като използвате информацията от табл. 48-3, отговорете на въпросите:
За желязото по-стабилната степен на окисление е +3. Обяснете този факт
въз основа на електронната конфигурация на атома.
Направете извод за редукционната способност на металите и сравнете ак-
тивността им с тази на калций ( ЕCa
о
2+
/ Ca
= −2, 27 V).
Класифицирайте частиците според това дали могат да се проявяват само
като окислители, само като редуктори, като редуктори и окислители: Cu0, Zn2+,
Fe2+, Ag+. Обосновете се.
В табл. 48-4 са посочени някои физични свойства на простите вещества на

d-елементите.
Таблица 48-4. Физични свойства на преходните метали
Елемент Брой Температура Температура Плътност Електросъп-
изотопи на топене на кипене g/cm3 ротивление
°C °C Ω.m.10–8
Първи ред (3d) – елементи
Скандий 1 1539 2748 3,0 50 – 60
Титан 5 1667 4200 4,5 42
Ванадий 2 1915 3350 6,11 25
Хром 4 1900 2690 7,14 13
Манган 1 1244 2060 7,43 185
Желязо 4 1535 2750 7,87 9,71
Кобалт 1 1495 3100 8,9 6,24
Никел 5 1455 2920 8,91 6,84
Мед 2 1083 2570 8,95 1,673
Цинк 5 419,5 907 7,14 5,8
Втори ред (4d) – елементи
Итрий 1 1530 3264 4,5 57 – 70
Цирконий 5 1857 4200 6,5 40
Ниобий 1 2468 4758 8,57 12.5
Молибден 7 1900 2690 10.28 5
Технеций радиоак- 2200 4567 11,5 –
тивен
Рутений 7 2282 4050 12.37 6,7
Родий 1 1960 3760 12,39 4,33
Паладий 6 1552 2940 11,99 9,93
Сребро 2 1083 2155 10,49 1,59
Кадмий 8 320.8 765 8,65 7,5
Трети ред (5d) – елементи
Лантан 2 920 3420 6,17 57 – 80
Хафний 6 2222 4450 13,28 35
Тантал 2 2980 5534 16,65 12
Волфрам 5 3422 (5500) 19,3 5

Рений 2 3180 (5650) 21,0 19
Осмий 7 3045 5025 22,5 8
Иридий 2 2443 4550 22,5 4,71
Платина 6 1769 4170 21,45 9,85
Злато 1 1064 2808 19,32 2,35
Живак 7 –38,9 357 13,5 95,8
Елементите мед, сребро, цинк и желязо образуват прости вещества метали.

Опишете типичните им физични свойства на метали.
Съединенията на тези елементи са оцветени, което се дължи на хидратира-
ните метални катиони .
Химически чистите прости вещества във финодиспергирано състояние на
желязото, кобалта и никела са пирофорни (самозапалват се на въздуха.
Елементите мед, сребро, желязо и цинк образуват голям брой комплексни
съединения. Посочете примери.
В сравнение с типичните метали от първа и втора група на Периодичната
таблица преходните метали са с по-слабо изразени метални свойства.
Подредете металите желязо, мед, цинк и сребро според нарастване на стан-
дартните им електродни потенциали. Определете мястото им спрямо водорода
в реда на относителната активност на металите.
Предложете последователност от експерименти, с които да докажете в ка-
къв ред намалява активността на металите цинк, желязо, мед, сребро.
1. Обяснете чрез теорията за строежа на атома защо елементите калий и мед са в

един период, но в различни групи на Периодичната таблица.
2. Сравнете строежа на атомите на елементите с атомни номера Z = 26, Z = 27, Z =
28. Обяснете защо проявяват и втора степен на окисление.
3. В коя посока ще протичат следните окислително-редукционни процеси? Изра-
зете с уравнения възможните взаимодействия с конкретни примери. Определете
окислителя и редуктора.
А) Zn(s) + Fe2+ 2+
(aq)  Fe(s) + Zn (aq)
Б) Cu(s) + Fe2+ 2+
(aq)  Fe(s) + Cu (aq)
+ 2+
В) Cu(s) + 2 Ag (aq)  Cu (aq) + 2 Ag(s)
Г) Fe(s) + 2 H+(aq)  H2(g) + Fe2+
(aq)

НОВИ ЗНАНИЯ ОТ 11 (IБ) И 12 (IIБ) ГРУПА ПЛАН НА УРОКА
Общa характеристика 1. Общa характеристика

Елементи от 11 (IБ) група. В състава на 11 1.1. Елементи от 11 (IБ)
група
група са елементите мед, сребро, злато (Cu, Ag, Au)
1.2. Елементи от 12 (IIБ)
и наскоро откритият 111 елемент рьонгений Rg. група
Означете с електронни формули електронната 2. Разпространение
конфигурация на елементите от 11 група. Кои са 3. Физични свойства
характерните степени на окисление? 4. Химични свойства
5. Употреба в практиката
Стабилните степени на окисление в разтвори за
тези елементи са +1 за Ag, +2 за Cu и +3 за Au.
Стандартният електроден потенциал на златото е по-висок от този на среброто
и на медта. Съответно златото и среброто са по-благородни метали от медта.
Елементи от 12 (IIБ) група. От 12 група са цинк, кадмий, живак (Zn, Cd,
Hg) и новооткритият 112 елемент коперниций Cn. Стабилната степен на окис-
ление на тези елементи е +2. Запълването на (n – 1)d10 орбиталите и стабили-
зирането на тази конфигурация е причина за разликата в свойствата на Zn, Cd
и Hg от останалите преходни d-елементи. Стандартните потенциали на Zn2+
и Cd2+ (– 0,76 V и – 0,40 V) съществено се различават от стандартните потен-
циали на Cu2+ и Ag+ (+0,34V и +0,80V). Цинкът прилича повече на магнезий,
отколкото на мед. Има ниски термични константи, като например температури-
те на топене на мед, цинк и магнезий са съответно 1083 °С, 419,5 °С и 651 °С.
Разпространение в природата
В природата тези елементи се срещат във вид на сулфидни и кислородсъ-
държащи минерали. По-важните сулфидни минерали са халкопирит (Cu2S), ар-
гентит (Ag2S), сфалерит (ZnS), гринокит (CdS), цинобарит (HgS). Мед, сребро
и злато се срещат и в самородно състояние във вид на жили. В табл. 48-2 има
информация за мястото, което заемат тези метали по разпространение в зем-
ната кора.
Охарактеризирайте физичните свойства на мед и цинк, като обособите две
групи от свойства – общи, типични и за двата метала, и специфични, характер-
ни само за конкретния метал.
От всички метали, които използваме, среброто остава метала с най-забеле-
жителни качества:
• Среброто е най-белият метал.
• Среброто е по-твърдо от златото, но е по-меко от медта.
• Среброто е най-ковкият метал (с изключение на златото). От него може
се изработи лист с дебелина 1/150 от дебелината на един лист хартия. От 31 g

сребро може да се издърпа нишка с дължина от 2,5 километра.
• Среброто е най-добрият проводник на електричество сред всички метали.
То служи като еталон за проводимост.
• Среброто има висока степен на топлопроводимост.
• Среброто може да отразява 95% от цялата видима светлина.
• Среброто действа антисептично.
Златото е с жълт цвят, мек, ковък и изтеглив метал.
Кадмият е сребристобял, ковък и отровен.
Живакът е единственият течен метал. Той е летлив и парите му са отровни.
Държи се в добре затворени железни съдове и с него се работи много внима-
телно.
Взаимодействие с кислород
Мед и цинк взаимодействат с кислород при загряване, като се получават
съответно CuO (черен) и ZnO (бял).
Изразете с изравнени химични уравнения получаването на оксидите.
Сребърният оксид има кристална структура, но е много нестабилен и се
разлага при температура около 200 °С. Ag2O е с кафяв цвят.
Взаимодействие с неметали
Мед, цинк и сребро взаимодействат с хлор при загряване до CuCl2, ZnCl2
и AgCl. Цинк, мед и сребро при наличие на температура реагират и със сяра,
като се получават меден (II) сулфид (черен), цинков (II) сулфид (бял) и сребъ-
рен (I) сулфид (черен).
Означете описаните взаимодействия с неметали с изравнени химични урав-
нения.
Живакът реагира със сяра при обикновена температура, като това свойство
се използва за очистване на помещения, в които е разлят живак.
Взаимодействие с вода
Цинк и кадмий се намират пред водорода, а мед, сребро, живак и злато след
водорода в рeда на стандартните електродни потенциали. На въздуха цинкът
се покрива с плътен слой от ZnCO3 . Zn(OH)2 и така реакцията с вода е невъз-
можна.
Взаимодействие с киселини и основи
Като използвате таблицата за стандартните електродни потенциали (Про-
ложение 5) направете обосновано предположение за взсаимодействието на ме-
талите от 11 и 12 група с киселини.
Цинк взаимодейства както с киселини, така и с основи. В зависимост от ус-
ловията и концентрациите се получават различни продукти:
Zn(s) + 2 HCl(aq) ZnCl2(aq) + H2(g)
Zn(s) + 2 H+(aq) + 4 H2O(l) [Zn(H2O)4]2+
(aq) + H2(g)
Прости вещества на елементите от 11 (IБ) и 12 (IIБ) група 207

Zn(s) + 2 H2SO4конц. t° ZnSO4(aq) + SO2(g) + 2 H2O(l)
Zn(s) + 4 HNO3конц. Zn(NO3)2(aq) + 2 NO2(g) + 2 H2O(l)
При разтваряне на цинк в азотна киселина в зависимост от концентрацията
и температурата редукцията на N3– достига до съединения, в които азотът про-
явява различна степен на окисление – +4, +2 или –3.
При стапяне на цинк с натриева основа се получава солта натриев цинкат:
Zn(s) + 2 NaOH(s) t° Na2ZnO2(s) + H2(g)
а в разтвор на основи се получава комплексна сол.
Zn(s) + 2 OH–(aq) + 2 H2O(l) [Zn(OH)4]2–(aq) + H2(g)
Мед и сребро се намират след водорода в РОАМ, имат положителни стой-
ности на стандартните електродни потенциали. Не могат да го изместят разре-
дените киселини. Медта взаимодейства с разредена сярна киселина и със солна
киселина само при наличие на окислител. При пропускане на кислород медта
се окислява до меден оксид, който взаимодейства с киселината до сол и вода:
4 Cu(s) + 4 HCl(ая) + О2(g) 2 CuCl2(aq) + 2 H2O(l)
Изразете взаимодействието на мед и разредена сярна киселина в присъст-
вието на H2O2 с химично уравнение.
Взаимодействието на сребро с разредена солна киселина и в разредена сяр-
на киселина в присъствието на окислител повърхността на среброто се покри-
ва с неразтворим AgCl (Ag2SO4) и металът не се разтваря.
Мед и сребро взаимодействат с концентрирана сярна и концентрирана азот-
на киселина поради окислителните им свойства. Металът най-напред се окис-
лява до оксид, който реагира с киселините.
В епруветка с концентрирана азотна киселина се потапя медна пластин-
ка.
Обяснете какви промени се наблюдават и ги обяснете.
Cu(s) + 2 HNO3конц. CuO(s) + 2 NO2(g) + H2O(l)
CuO(s) + 2 HNO3конц. Cu(NO3)2(aq) + 2 H2O(l)
Cu(s) + 4 HNO3конц. Cu(NO3)2(aq) + 2 NO2(g) + 2 H2O(l)
Изразете с уравнения взаимодействието на сребро с концентрирана азотна
киселина.
Поради окислителното действие на разредена азотна киселина металите се
разтварят до нитратни соли, NO и вода. Това е лабораторен метод за получа-
ване на азотен оксид.
3 Cu(s) + 8 HNO3(aq) 3 Cu(NO3)2(aq) + 2 NO(g) + 4 H2O(l)
3 Ag(s) + 4 HNO3(aq) 3 AgNO3(aq) + NO(g) + 2 H2O(l)
Реакциите на медта и среброто с концентрирана сярна киселина могат да се
представят със следните сумарни уравнения:
t°
Cu(s) + 2 H2SO4конц. CuSO4(aq) + SO2(g) + 2 H2O(l)
2 Ag(s) + 2 H2SO4конц. t° Ag2SO4(ая) + SO2(g) + 2 H2O(l)
Представете етапите, през които протичат взаимодействията на мед и сре-
бро с концентрирана сярна киселина.

Златото се разтваря в царска вода. Царската вода е жълто-оранжева димя-
ща течност, силно корозивна и реактивна. Работата с нея изисква специална
подготовка и висока степен на внимание. Получената сол AuCl3 се използва за
синтезиране на други златни съединения.
Au(s) + HCl(aq) + HNO3(aq) AuCl3(aq) + NO(g) + 2 H2O(l)
Изравнете уравнението чрез метода на електронния баланс. Определете от-
ношението на HCl и HNO4 в царска вода.
Взаимодействие с разтвори на соли
Според стандартните електродни потенциали на редоксидвойките направе-
те обосновани предположения за протичане на окислително-редукционните
реакции между съответните атоми и йони, включени в таблицата, и представе-
те с химични уравнения.
Редоксидвойка Zn2+/Zn Cu2+/Cu Ag+/Ag
Е0, V –0,76 0,34 0,80
Употреба в практиката
Опишете приложенията на мед, цинк и сплавите им (бронз и месинг). Обяс-
нете приложението им в практиката чрез техните свойства.
Живак и кадмий имат по-ограничено приложение. Медно-кадмиеви сплави
намират приложение за направата на електропроводници. Живакът се използва
за направата на барометри и други измервателни уреди.
Златото е основа на паричната система на всяка страна. Най-честата му упо-
треба е в златарството. В малки количества златото се използва от зъботехни-
ците, за направата на ушни импланти, в електрониката и др.
Среброто се използва за направата на лабораторни съдове, огледала, бижу-
та, във фотографията, за направата на батерии, в медицината за стерилизиране
на марли и памук и за изготвяне на антисептични препарати.
1. Представете три различни начина за окисляване на Cu0 до Cu2+.

2. Метал А, който се среща в самородно състояние в природата, а йоните му имат
антисептично действие, взаимодейства с концентрирана азотна киселина. Полу-
чава се солта Б и се отделя червено-кафяв газ, който е една от причините за кисе-
линните дъждове. Солта Б е реактив за доказване на алкални халогениди В, Г и Д,
които оцветяват пламъка във виолетово. Кой е металът(А и кои са солите Б, В,
Г и Д? Възможно ли е А да реагира с разредена солна киселина и концентрирана
сярна киселина? Изразете с химични уравнения описаните взаимодействия.
3. При взаимодействие на цинк със силно разредена HNO3 се получава нитратна
сол на метала, амониев нитрат и вода. Означете процеса с химично уравнение и
го изравнете чрез метода на електронния баланс.
Прости вещества на елементите от 11 (IБ) и 12 (IIБ) група 209

50 ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ
НОВИ ЗНАНИЯ 8, 9 И 10 (VIIIБ) ГРУПА. ЖЕЛЯЗО ПЛАН НА УРОКА
Общ преглед 1. Общ преглед
Елементите от осма, девета и десета група са в 2. Разпространение в приро-
природатаобщо 12: дата
8 група 9 група 10 група 3. Физични свойства
4. Химични свойства
желязо Fe кобалт Co никел Ni 5. Употреба и биологично
рутений Ru родий Rh паладий Pd значение
осмий Os иридий Ir платина Pt
хасий Hs майтнерий Mt дармщатий Ds
С изключение на хасий, майтнерий и дармщатий, които не са изучени, всич-
ки останали имат близки свойства и образуват т.нар. триади, обединени в VIIIБ
група. Елементите се групират по тройки и хоризонтално и вертикално. Степе-
ните на окисление варират от +2 до +8 включително.
За първата триада – желязо, кобалт и никел, сходството в свойствата е много
голямо. И трите елемента проявяват +2 и +3 степен на окисление. При желязото
по-стабилни са съединенията от +3 степен на окисление, а при никела – +2. По-
знати са някои съединения, в които желязото проявява +6 степен на окисление.
Характерно за елементите от 8, 9 и 10 група е образуването на координа-
ционни съединения.
От тези елементи важно значение за практиката има желязото.
Представете с електронна формула и енергетична диаграма строежа на
електронната обвивка на химичния елемент желязо.
Разпространение в природата
Желязото е вторият метал (след алуминий) по разпространение в природата.
Най-разпространен е сулфидният му минерал пирит FeS2. От оксидните му мине-
рали най-разпространени са хематит Fe2О3, магнетит Fe3О4 и лимонит FeО(ОН).
Намерени са стотици късове метеоритно желязо, което съдържа 5 – 10% никел
и малки количества кобалт.
Останалите метали от 8, 9 и 10 група са значително по-малко разпростра-
нени. Минералите на кобалта са рядко срещани. Кобалтът се получава като
страничен продукт при преработка на никелова руда
Желязото е блестящ високотопим метал със сив оттенък. (Тт = 1535 °С,
α γ
Тк = 2750 °С). Има голяма плътност –
7,874 g/cm3. Добър проводник е на топли-
на и на електричен ток. Лесно се обработ-
ва чрез коване, изтегляне и валцуване.
Познати са четири полиморфни фор-
ми, като две от тях са най-значими. α-же-
лязото притежава магнитни свойства и Фиг. 50-1. Елементарни клетки на α-Fe и
кристалната му решетка е кубична обемно γ-Fe

центрирана, докато γ-желязото е немаг-
нитно и кристалната му решетка е куб-
ична стенно центрирана (фиг. 50-1).
На фиг. 50-2 е показана кривата на
охлаждане на стопилка от чисто желя-
зо. При температура 1539 °С започ-
ва кристализация на стопилката и се
отделя високотемпературната α-мо-
дификация на желязото (α-Fe). Тази
модификация е стабилна до 1392 °С,
след което започва кристализацията
на γ-Fe, то е стабилно до 912 °С. При
тази температура се извършва полимор-
фно превръщане и кристализира ниско-
температурната α-модификация (α-Fe).
В областта на нискотемпературна-
та α-модификация при температура
768 °С се намира Точката за Кюри на
желязото. Под тази температура желя- време
зото има магнитни свойства, а над нея
Фиг. 50-2. Полиморфни модификации на желя-
не е магнитно. зото
Направете обосновано предположение за свойствата на желязото.
Взаимодействие с кислород. Желязото реагира с кислород в суха среда
при загряване до 200 °С. Oбразува се плътен оксиден слой, който го предпазва
от окисление. Желязото изгаря в среда от чист кислород до Fe3O4, който е сме-
сен оксид (FeO.Fe2O3).
3 Fe(s) + 2 O2(g) Fe2O3 . FeO(s) ∆H < 0
Определете окислителя и редуктора.
Изложено на влажен въздух, желязото ръждясва. Този процес ефективно
се ускорява в среда от разтвори на електролити (най-често разтвори на соли).
Всяка година корозията изважда от употреба огромни количества метални съ-
оръжения.
Опишете в какво се изразява корозията на желязото.
Взаимодействие с неметали. При внасяне на нажежени железни стърго-
тини в цилиндър, пълен с хлор, протича екзотермична реакция, съпроводена с
ослепителна светлина. Получава се безкислородна сол.
2 Fe(s) + 3 Cl2(g) 2 FeCl3(s) ∆H < 0
Желязо при наличие на температура реагира и със сяра, като се получава
черен железен (II) сулфид.
Изразете с уравнение описаното взаимодействие със сяра.
Взаимодействие с вода. Желязото се намира преди водорода в рeда на
стандартните електродни потенциали. При обикновена температура чистото
Прости вещества на елементите от 8, 9 и 10 (VIIIБ) група. Желязо 211

желязо в компактно състояние е устойчиво спрямо водата.
При температура на червена жар желязото реагира с прегрята водна пара,
при което се получава Fe3O4 и се отделя водород.
3 Fe(s) + 4 H2О(g) t° Fe3О4(s) + 4 H2(g)
Означете с уравнения електрохимичната корозия на желязото.
Във влажен въздух желязото ръждясва (Fe2O3.xH2O – ръжда)
Взаимодействие с киселини. Желязото лесно взаимодейства с разредена
солна и разредена сярна киселина, като се отделя водород и се получават соли
на желязото (II):
Fe(s) + 2 HCl(aq) FeCl2(aq) + H2(g)
Fe(s) + H2SO4(aq) FeSO4(aq) + H2(g)
Желязото взаимодейства с разредена азотна киселина:
Fe(s) + 4 HNO3(аq) Fe(NO3)3(aq) + NO(g) + 2 H2O(l)
При стайна температура обаче се пасивира от концентрирана азотна кисе-
лина и от концентрирана сярна киселина. То се покрива с оксиден слой, който
го предпазва от по-нататъшното действие на киселините.
Взаимодействие с разтвори на соли. Kaкто всички метали, реагира с во-
дни разтвори на по-слабо активни метали.
Според стандартните електродни потенциали на редоксидвойките направе-
те обосновани предположения за протичането на окислително-редукционните
процеси между съответните метали и соли, включени в таблицата:
t°
Редоксидвойка Zn2+/Zn Fe2+/Fe Cu2+/Cu Ag+/Ag
Е0 (V) – 0,76 – 0,44 0,34 0,80
Употреба и биологично значение
Желязото е най-употребяваният метал в практиката. Широко приложение
имат желязо-въглеродни сплави чугун (съдържание на въглерод от 2 до 5%) и
стомана (съдържание на въглерод от 0,1 до 2%).
Проучете състава, свойствата и приложенията на бял и сив чугун, както и
на стоманите инвар и платинит.
Желязото се съдържа в кръвта на всички животни (с изкл. на някои нисши
организми). То влиза в състава на хемоглобина. Желязото от хемоглобина се
свързва с кислорода и го пренася до клетките. В човешкия организъм се съдър-
жат 4 – 5 g Fe. При недостиг на желязо в организма човек страда от желязоде-
фицитна анемия, а при превишаване на необходимата доза може да се достигне
до отравяния. Необходимото количество желязо човекът набавя чрез храната.
Храни, богати на желязо, са: месо и месни продукти, яйца и млечни продукти,
морска храна, варива, всички зелени зеленчуци, плодове и ядки, зърнени хра-
ни, натурален шоколад. Желязото има значение и за растенията.
Кобалтът и неговите съединения се използват в керамиката, за оцветяване на
стъкло в син цвят, влизат в състава на редица сплави с ценни качества – работе-
щи при високи температури, за изработване на постоянни магнити и др. Атоми
на кобалта влизат в състава на витамин В12.

Никелът се използва за катализатор при хидрогениране (например на маз-
нини), влиза в състава на химически устойчиви сплави, монетни сплави др.
Металите рутений, родий, паладий, осмий, иридий и платина са сребристо-
бели, високотопими и тежки елементи. Те са химически устойчиви и се използ-
ват за направата на химически съдове. Намират приложение като катализатори
при голям брой химически реакции.
1. Атомите на химичния елемент желязо образуват няколко

прости вещества, които имат различни кристални решет-
ки. С най-голямо значение са α- и γ-желязо. На снимката е
представен символът на Брюксел „Атомиум“. Това е един
от най-впечатляващите архитектурни проекти на XX век.
Представлява кристалната решетка на α-желязо, увеличе-
на 165 млрд. пъти. Обяснете защо кристалната решетка на
α-желязо се нарича кубична обемно центрирана. Подгответе
кратко представяне пред съучениците си на тема „Atomium“.
2. Желязо се получава чрез редукция на железен(III) оксид с водород. Колко грама
железен(III) оксид са необходими за получаването на 33,6 g желязо? Определете
обема на водород (в литри), измерен при 0 °С и налягане 101,3 kPa, който е из-
разходван за провеждане на тази редукция.
3. С кои от изброените вещества: азот, кислород, концентрирана азотна киселина,
водна пара, бром, натриева основа, магнезиев сулфат, меден динитрат взаимо-
действа желязото? Означете с уравнения възможните взаимодействия.
4. В таблицата са представени данни от 2019 г. за добива на желязна руда в света.
Държава Добив на желязна руда Държава Добив на желязна руда
в% в млн. тона Mt в% в млн. тона Mt
Австралия 39,8 879 Южна Африка 3,2 69
Бразилия 19,8 436 Иран 2,6 57
Китай 8,6 191 Канада 2,2 49
Индия 7,0 154 САЩ 2 44
Русия 4,6 101 Швеция 1,2 27
Украйна 3,3 73 Казахстан 0,6 13
Други страни 5,1 113
По данните от таблицата:
А) Пресметнете колко милиона тона желязна руда са добити общо през 2019 г.
Б) Изчислете колко милиона тона желязо (без производствени загуби) могат да се
получат от 200 млн. тона магнетитна руда, ако съдържанието на скални примеси
в нея е 27,6%.
В) Потърсете на географска карта страните, основни световни производители на
желязна руда.
Прости вещества на елементите от 8, 9 и 10 (VIIIБ) група. Желязо 213

51 ИЗСЛЕДВАНЕ СВОЙСТВАТА
ЛАБОРАТОРИЯ НА ЦИНК, ЖЕЛЯЗО, МЕД И СРЕБРО
Цел: Изследване на някои от свойствата на металите желязо, мед, цинк и
сребро.
Необходими пособия: статив с епруветки, капкова плоча, пипети, пинцети,
часовникови стъкла, лъжички, спиртна лампа, щипка за епруветки, лъжичка с
дълга дръжка, кибрит.
Реактиви и материали: метали – Zn (гранули и прах), Fe (стружки и прах),
Cu (пластинка и прах), стоманени пирони (или кламери), CuО, активен въглен
Ag, разредена HCl (или разредена H2SO4), воден разтвор на йод (или йодна
тинктура), разтвор на 2М NaOH, H2O2, водни разтвори на Cu(NO3)2, AgNO3,
NiSO4 и ZnCl2.
чества от веществата! Внимавайте да не вдишвате прахови частици при работа
с метали на прах!
ЗАДАЧА 1 Изследвайте отнасянето на металите мед, цинк, желязо и сребро към
киселини и разтвори на алкални основи.
• В три епруветки поставете по един от металите мед, цинк и желязо. Във
всяка от епруветките добавете по 1 – 2 сm3 от разредената киселина.
• В епруветка с полепнало по нея сребро („сребърно огледало“) се добавя
разредена киселина.
• Опишете наблюдаваните промени и означете с уравнения протичащите
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• В епруветката с мед и разредена киселина и тази със среброто добавете по
1 сm3 разтвор на водороден пероксид.
• Опишете промените и изразете с уравнение реакцията. Определете окисли-
теля и редуктора.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Направете предположение за отнасянето на металите към алкални основи.
..............................................................................................................................
• Докажете експериментално предположението си. Работете внимателно с
основата.

• Опишете наблюденията си и означете с уравнения протичащите взаимо-
действия.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Как може да се отстрани от епруветката „сребърното огледало“? Обосно-
вете отговора си.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Забележка. Получените разтвори на соли може да се съберат от всички
маси и да се запазят за следващото лабораторно упражнение. Нереагиралите
метали се измиват, подсушават и могат да се използват отново при други екс-
перименти.
• Върху две часовникови стъкла поставете по една от двойките метали Fe/Zn
и Fe/Cu (металите трябва да се допират).
• Върху всяка от двойките метали капнете по 4 – 5 капки разредена сярна
киселина.
• Опишете и обяснете наблюдаваните промени. Резултатите от експеримен-
та представете таблично.
• Направете извод за редукционната активност на металите мед, цинк, желя-

зо и сребро въз основа на проведените експерименти.
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 2 Сравнете отнасянето на мед, цинк и желязо към неметали.
• В три епруветки поставете по един от металите на прах – мед, цинк и желя-
зо. Във всяка от епруветките отлейте по 1 – 2 сm3 разтвори на йод. Разклатете
внимателно епруветките.
• Опишете наблюдаваните промени и означете с уравнения протеклите вза-
имодействия.
..............................................................................................................................
Изследване свойствата на цинк, желязо, мед и сребро 215

..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Направете предположение за взаимодействието на тези метали с хлор.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 3 В лаборатория разполагат с разтвори на Cu(NO ) , AgNO , NiSO и
3 2 3 4
ZnCl2 и метални контейнерчета – стоманени и медни. Кои от тези разтвори ще
успеят да съхранят лаборантите? Докажете експериментално предположения-
та си.
• Планирайте експериментите, като използвате реда на относителна актив-
ност на металите.
• Осъществете планираните експерименти и нанесете получените резултати
в табл. 51-1.
Таблица 51-1
Метали Разтвори
Cu(NO3)2 AgNO3 NiSO4 ZnCl2
Cu
Fe
• Означете с уравнения наблюдаваните взаимодействия.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Кой от разтворите в какъв контейнер ще може да се съхрани? Попълнете
табл. 51-2.
Таблица 51-2
Контейнер Меден Стоманен
Разтвори
• Ще могат ли да се съхранят всички разтвори, ако в лабораторията не раз-
полагат и с реактивни стъкла? Обосновете се.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................

ЗАДАЧА 4 Получаване на оксиди
• Загрейте внимателно почистена медна пластинка.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Забележка: Полученият CuO запазете за следващи експерименти.
• Ще се наблюдава ли промяна, ако медната пластинка се нагрява по-про-
дължително? Защо?
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Демонстрационен експеримент: Една от пластинките, покрити с меден
оксид, се потапя за кратко в разтвор на солна киселина и се внася с помо-
щта на щипка в пламъка на спиртна лампа.
• Опишете наблюдаваните промени в цвета на пламъка.
..............................................................................................................................
Демонстрационен експеримент: В пламъка на спиртна лампа се посипва
железен прах.
• Опишете наблюдаваните промени и изразете с уравнение взаимодействието.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 5 Получаване на метали чрез редукция на оксидите им (демонстрацио-
нен експеримент)
• Предварително се смесват лъжичка меден оксид и активен въглен. Сместа
се поставя в епруветка и тя се закрепва на статив (с лек обратен наклон). На-
грява се.
• Опишете и обяснете промените.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Изследване свойствата на цинк, желязо, мед и сребро 217

52-53 ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА
НОВИ ЗНАНИЯ ЦИНК, ЖЕЛЯЗО, МЕД И СРЕБРО ПЛАН НА УРОКА
Оксиди 1. Оксиди
Оксиди в +1 степен на окисление 2. Хидроксиди
3. Соли
Димедният оксид (Cu2O) е основен оксид, в
твърдо състояние и с червен цвят. Не се разтваря
във вода. Получава се при нагряване на мед при по-висока температура или
при окисление Cu2S. Процесът е част от промишленото производство на мед.
2 Cu2S(s) + 3 O2(g) t° 2 Cu2O(s) + 2 SO2(g)
Cu2S(s) + 2 Cu2O(s) t° 6 Cu(s) + SO2(g)
Димедният оксид се използва за оцветяване на стъкло и емайл в червен цвят,
за боядисване и на корпусите на параходите.
Дисребърният оксид (Ag2O) подобно на димедния оксид има кристална
структура и е с черно-кафяв цвят. Получава се при смесване на разтвор на сре-
бърен нитрат и алкална основа, тъй като AgOH дехидратира.
2 Ag+(aq) + 2 OH–(aq) Ag2O(s) + H2O(l)
Оксидът се разтваря в амоняк до [Ag(NH3)2]OH. Полученият реактив се из-
ползва за доказване на алдехиди. Така се получават сребърните огледала.
Оксиди в +2 степен на окисление
Железният оксид (FeO) e черно твърдо вещество, неразтворимо във вода.
Използва се като пигмент. Получава се при термично разлагане на железен
оксалат в инертна среда:
t°
FeC2O4(s) FeO(s) + CO(g) + CO2(g)
Железният(II) оксид е основен оксид. Взаимодейства с киселини:
FeO(s) + 2 HCl(ая) FeCl2(aq) + H2O(l)
Цинковият оксид (ZnO) e бяло твърдо вещество и не се разтваря във вода.
Получава се при нагряване на цинк с кислород, а също и при термично разлага-
не на ZnCO3, Zn(NO3)2 или Zn(OH)2. Цинковият оксид е амфотерен. Разтваря
се и в киселини и в основи, при което се поучават координационни съединения:
ZnO(s) + 2 H+(аq) + 3 H2O(l) [Zn(H2O)4]2+
–
ZnO(s) + 2 OH (aq) + H2O(l) [Zn(OH)4]2–
При стапяне на ZnO с NaOH се получава натриев цинкат:
ZnO(s) + 2 NaOH(s) t° Na2ZnO2(s) + H2O(l)
Цинковият оксид под названието цинквайс е отдавна позната и използвана
бяла минерална боя. Тя превъзхожда оловните белила по своята устойчивост
и нетоксичност. В дерматологията цинковият оксид се използва като съставна
част на лекарствени средства, тъй като притежава противовъзпалително и ан-
тисептично действие.
Медният оксид (CuO) е черно кристално вещество, практически неразтво-
римо във вода. Получава се при нагряване на мед с кислород, или при термично

разлагане на CuCO3, Cu(NO3)2 или Cu(OH)2. Той е основен оксид и взаимо-
действа с киселини. При висока температура (800 °С) се редуцира до Cu2O и
кислород.
Запишете с изравнени химични уравнения описаните реакции на получава-
не на меден оксид и химичните му свойства.
Медният оксид се използва като пигмент, като абразив, намира приложение
и в пиротехниката.
Оксиди в +3 степен на окисление
На прах дижелезен триоскид (Fe2O3) е кафяво-червен. Познат е в някол-
ко модификации. Получава се при термично разлагане (200 °С) на Fe(OH)3.
Използва се като минерална боя – железен миний. Смесен с оксиди на други
метали влиза в състава на феритите, които намират широко приложение в ла-
зерните технологии и в електротехниката. Дижелезният триоксид се разтваря в
силни киселини, като солна и сярна киселина.
Fe2O3(s) + 3 H2SO4(aq) Fe2(SO4)3(aq) + 3 H2O(l)
При стапяне, взаимодейства с NaOH, което доказва амфотерния му характер:
2 NaOH(s) + Fe2O3(s) t° 2 NaFeO2(s) + H2O(g)
Дижелезният триоксид влиза в състава на термитната смес, чието изгаряне
е силно екзотермично.
2 Al(s) + Fe2O3(s) t° 2 Fe(s) + Al2O3(s) (∆H < 0)
Тази реакция се използва за заваряване на железопътни
релси. Между частите, които трябва да бъдат заварени, с по-
мощта на керамична фуния, се излива разтопеното желязо.
Трижелезен тетраоксид (Fe3O4) е двоен оксид – FeO.
Fe2O3, черен на цвят, не се разтваря във вода и киселини.
Има силно изразени магнитни свойства и провежда елек-
тричен ток. В природата се среща като минерала магнетит.
Хидроксиди
При алкализиране на разтвори, които съдържат Zn2+, Fe2+, Fe3+, Cu2+ и Ag+
се получават съответните хидроксидни утайки. Хидроксиди са термично нес-
табилни и се разлагат до съответния оксид и вода.
Представете с пълни йонни уравнения получаването на хидроксидните
утайки.
Сребърният(I) хидроксид веднага се дехидратира и дава черно-кафява
утайка от Ag2O.
Цинковият(II) хидроксид е бяла пихтиеста утайка, която се разтваря в
киселини и основи. В кисела среда има хидратирани катиони [Zn(H2O)4]2+ , а в
алкална – хидроксидни аниони [Zn(OH)4]2–.
Изразете взаимодействието на Zn(OH)2 със силна киселина и с натриева
основа до съответните комплексни соли.
Медният(II) хидроксид е светлосиня утайка, която се разтваря в кисели-
ни. В излишък от амоняк утайката се разтваря и се превръща в координацион-
Химични съединения на цинк, желязо, мед и сребро 219

ни съединения, който има интензивно син цвят.
Cu(OH)2(s) + 4 NH3(aq) [Cu(NH3)4](OH)2(aq)
Този разтвор се нарича Швайцеров реактив и се използва за производството
на изкуствена коприна, тъй като разтваря целулозата.
Медният(II) хидроксид се използва в органичната химия за различни тестове.
Например при наличие на алдехид и прясно утаен меден (II) хидроксид, при
слабо загряване се получава керемиденочервена утайка от Cu2O. Този тест се
нарича, тест на Фелинг.
Използва се прясно приготвен, тъй като при престояване почернява (пре-
връща се в CuO).
Хидроксидът Cu(OH)2 е термично нестабилен и се разлага до черен CuO и
вода.
Железният(III) хидроксид представлява червено-кафява утайка, разтво-
рима в киселини и в основи.
Fe(OH)3(aq) + 3 HCl(aq) FeCl3(aq) + 3 H2O(l)
t°
Fe(OH)3(s) + NaOH(s) NaFeO2(s) + 2 H2O(l)
В кисела среда има хидратирани катиони [Fe(H2O)6]3+, а в алкална ком-
плексни аниони [Fe(OH)6] 3–.
Железният(II) хидроксид представлява бяла утайка, която промяна цвета
си в зелено. В присъствие на въздух лесно се окислява до червено-кафяв желе-
зен (III) хидроксид
4 Fe(OH)2(s) + 2 H2O(l) + O2(g) 4 Fe(OH)3(s)
Железният (II) хидроксид се разтваря само в киселини:
Fe(OH)2(aq) + 2 HCl(l) FeCl2(aq) + 2 H2O(l)
Хидроксидите на желязото са термично нестабилни.
Определете вида (основен, амфотерен или киселинен) на хидроксидите
Cu(OH)2, Zn(OH)2, Fe(OH)2 и Fe(OH)3.
Соли
Халогениди. С най-голямо практическо значение са сребърните халогени-
ди. Под действието светлина тези соли се редуцират до сребро. Това свойство
на AgBr се използва в чернобялата фотография.
Разтвор на FeCl3 се използва в органичната химия за доказване на фенол. По-
лучават се хексафенолатни комплекси, оцветени в интензивно синьо-виолетово.
–:
H OC6H5 H
: :
6 C6H5OH(aq) + Fe2Cl3(aq) C6H5 O: Fe3+ :O C6H5

–3 HCl
–:
C6H5O – OC6H5
: :
: :
:O C6H5
:

Определете вида на химичните връзки в комплекса
При взаимодействие на разтвор на FeCl3 с калиев или амониев роданид се
получават комплексни съединения с интензивно червен цвят.
FeCl3(aq) + 3 KSCN(aq)  [Fe(SCN)3](aq) + 3 KCl(aq)
Концентриран разтвор на ZnCl2 разтваря целулозата.
Сулфати
CuSO4.5H2O (син камък) се използва за приготвяне на бордолезов разтвор
с гасена вар Ca(OH)2. Така се предпазват лозята от заболяването „мана“.
FeSO4.7H2O (зелен камък) се използва в селското стопанство против вре-
дителите на растенията.
(NH4)2SO4.FeSO4.6H2O (морава сол) се използва в обемния анализ за полу-
чаване на стандартни разтвори, съдържащи Fe2+ йони.
Карбонати
Зелен слой от CuCO3.Cu(OH)2 покрива медните повърхности и ги предпаз-
ва от корозия. Благородната ръжда или патина се получава под действието на
въздуха и влагата.
Предложете начин за бързо и лесно почистване на слой от патина.
Сулфиди
От сулфидите на желязото, по-стабилен е железният дисулфид FeS2 (мине-
ралът пирит). Той се разлага при пържене, при което се получава Fe2O3 и SO2.
+2 –1 0 +3 –2 +4 –2
FeS2(s) + O2(g) t° Fe2O3(s) + SO2(g)
+2 +3
редуктор Fe – 1e– Fe
–1 – +4
pедуктор 2 S – 2.5e 2S
0 –2
oкислител 2 O + 2.2e– 2O
Допишете електронния баланс и изравнете химичното уравнение.
ZnS е единственият бял неразтворим във вода сулфид. Примесен с метални
йони, придобива луминесцентни свойства.
Нитрати
Всички нитрати са много добре разтворими във вода.
Изходна сол на среброто, от която се получават всички негови съединения е
AgNO3. Той се използва в медицината за изгаряне на брадавици и други кожни
тумори. Известен е като „адски камък“. Сребърният нитрат е безводен.
Нитратите се отличават със слабата си термична устойчивост, като при за-
гряване се разлагат до съответния оксид на метала, азотен диоксид и кислород.
t°
2 Cu(NO3)2(s) 2 CuO(s) + 4 NO2(g) + O2(g)
Средърният нитрат и нитратите на металите след среброто в РОАМ при
нагряване се разлагат до метал, азотен диоксид и кислород.
Кооргинационни съединения
Една от най-отличителните характеристики на d-елементите е възможността
им да образуват голям брой комплекси. В следващия раздел ви предстои да се
запознаете със свойствата и значението на редица координационни съединения.
Химични съединения на цинк, желязо, мед и сребро 221

1. Изразете с уравнения превръщанията, означени на схемата, като знаете че А е

тъмносиньо съединение, което разтваря целулозата, а веществото Б е реактив за
доказване на алдехиди.
Б Ag2O AgNO3 Ag Cu CuSO4 Cu(OH)2 A
7 6 5 4 1 2 3
2. Простото вещество А взаимодейства с разредена и концентрирана сярна кисе-
лина. Продуктът на реакцията е солта Б. Солта Б реагира с разтвор на натриев
сулфид до бяла утайка В, а с разтвор на натриева основа до утайка Г. В излишък
на основа утайката Г се разтваря, а при загряване се разлага. Веществото А може
да се получи при електролиза на воден разтвор на солта Б. Кои са веществата А,
Б, В и Г? Изразете описаните взаимодействия с уравнения.
3. При смесване на наситени разтвори на зелен камък и амониев сулфат, взети в
еквимоларни количества от разтвора изкрастилизира Морова сол. Да се намери
колко грама Морова сол ще се получат, ако се използват 50 g зелен камък, и какво
количество амониев сулфат е необходимо.
4. Систематизирайте информацията от урока за съединения на цинк, мед и сребро.
Представете я в табличен вид, като ползвате зададения алгоритъм.
Таблица за съединения на желязото:
Съединения на желязото
+2 +3
FeO; Fe(OH)2 – основен характер Fe2O3; Fe(OH)3 – амфотерен характер
FeO(s) + 2HCl(l) FeCl2(aq) + H2O(l) Fe2O3(s) + 3H2SO4(l)
Fe(OH)2(s) + 2HCl(l) Fe2(SO4)3(aq) + 3H2O(l)
FeCl2(aq) + 2NaOH(s) + Fe2O3(s)
2H2O(l) 2NaFeO2(s) + H2O(g)
Fe+2 Fe+3 Fe(OH)3(aq) + 3HCl(l)
4Fe(OH)2(s) + 2H2O(l) + O2(g) FeCl3(aq) + 3H2O(l)
4Fe(OH)3(s) Fe(OH)3(s) + NaOH(s)
FeCl2, FeS2, FeSO4 NaFeO2(s) + 2H2O(g)
FeCl3
Качествени реакции за Fe2+ Качествени реакции за Fe3+
OH– Fe(OH)2↓– бяла утайка, която OH– Fe(OH)3↓– червено-кафява утайка
промяна цвета си в зелено
S2– FeS↓ – черна утайка SCN– Fe(SCN)3 – интензивно червен
цвят

54 РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ЗНАЧЕНИЕ НА d-ЕЛЕМЕНТИ
УПРАЖНЕНИЕ И ТЕХНИ СЪЕДИНЕНИЯ
Биологично значение
ЗАДАЧА 1 Металите цинк, желязо и мед се отнасят към микроелементите. Про-
учете различни източници като следвате алгоритъма и представете информа-
цията по подходящ начин.
Чрез кои храни попадат в човешкия организъм тези елементи? Означете

върху снимката с различни видове хранителни продукти химичния символ на
микроелемента, който си набавяме чрез тях.
ЗАДАЧА 2Среброто има антисептично действие. Сребърна

пластинка, поставена във вода, не позволява да се развиват
микроорганизми. Ползването на сребърни съдове, повечето
от които са получени чрез „сребърна баня“, е познато от
много години.
Разполагате със съд с разтвор на сребърен нитрат, из-
точник на постоянен електричен ток, проводници и два
електрода: анод (пластинка от чисто сребро) и катод (вили-
ца с много добре почистена повърхност).
А) Представете опростена схема на електролизния про-
цес на посребряване, Отбележите върху схемата посоката на движение на
електроните.
Б) Означете с уравнения процесите, протичащи на електродите.
Разпространение и значение на d-елементите и техните съединения 223

Металургията в България през XXI век
Всяка година Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ)
подготвя своето специализирано издание за българската металургична индус-
трия, за производството и постиженията в сектора, търговския обмен и по-
треблението на метали и металургични продукти. Запознайте се с последното
издание и изпълнете следните задачи:
ЗАДАЧА 3 Отбележете на картата основните центрове за производство на:
• течна стомана и валцувани черни метали в България
• мед (анодна и електролитна)
• цинк
• благородни, съпътстващи метали и химически продукти
ЗАДАЧА 4 Използвайте данните за производство на течна стомана в България

за последните 5 години и представете информацията в графичен вид.
ЗАДАЧА 5 Отчетете данните за производството на анодна и електролитна мед
през последните три години и я представете във вид на колонна диаграма.
ЗАДАЧА 6 Какъв е относителният дял на произведения в България цинк от све-
товния добив (в %) за последните две години?
ЗАДАЧА 7 Представете в табличен вид информацията за външнотърговския
оборот на България на цветни метали в млн. лева за последните пет години и
анализирайте тенденциите.
Оползотворяване на отпадъци от производството на метали
и опазване на ресурсите и природата
Металите имат практически безкраен жизнен цикъл, което позволява метал-
ните отпадъци да се използват като суровина в металургичните производства.

ЗАДАЧА 8 Проучете в каква степен (в %) се рециклират металите в страната ни
и кои са най-близките пунктове за предаване на метални отпадъци до дома ви.
ЗАДАЧА 9 Дефинирайте понятията „прокат“ и „скрап“.
Получаване на металите мед, цинк, желязо и сребро

Получаването на мед, цинк и желязо се извършва чрез пирометалургичен
метод – пържилно-редукционен. На първи етап сулфидната руда се пържи до
съответния оксид и серен диоксид, а на втори етап полученият оксид се подлага
на редукция.
ЗАДАЧА 10 Изразете с уравнения превръщанията по схемите:
А) Cu2S Cu2O Cu
1 2
Б) ZnS ZnO Zn
1 2
В) FeS2 Fe2O3 Fe
1 2
ЗАДАЧА 11Прочетете текста и решете задачите след него.
Получената мед по пирометалургичен метод се нарича черна мед. Пре-
чистването се осъществява чрез разтварящ се анод. Като анод се поставя
техническа (черна) мед, а като катод – чиста мед. Електродите са потопе-
ни в разтвор на CuSO4, подкислен със сярна киселина. Анодът се разтваря, а
чистата мед се отлага върху катода. Получената мед е с чистота 99,99%.
Примесите от елементите, които стоят след медта в реда на стандарт-
ните потенциали не се разтварят, а падат на дъното на ваната като ано-
дна тиня. Извличането на сребро от тази тиня става, като най-напред се
обработва с разредена H2SO4 и остатъкът се нагрява в присъствие на SiO2,
като целта е да се отстранят някои примеси. Следва разтваряне в HNO3 и
електролиза на разтвор от AgNO3. Полученото сребро е с чистота 99,9%.
• Представете със схема електролизната клетка, в която протича рафинира-
нето на мед, и с уравнения протичащите процеси.
• Означете с изравнено химично уравнение взаимодействието на сребро с
• Обяснете какви процеси протичат на катода и на анода при електролиза на
воден разтвор на сребърен нитрат.
Разпространение и значение на d-елементите и техните съединения 225

55 СЪЕДИНЕНИЯ НА
ЛАБОРАТОРИЯ МЕД И СРЕБРО
Цел: Получаване и изследване на свойствата на някои от съединенията на
мед и сребро.
Необходими пособия: статив с епруветки, щипка (пинцета), щипка за
епруветки, спиртна лампа, кибрит, лъжички, капкова плоча, пипети, чаша – 50 cm3.
Реактиви: медна пластинка (или снопче медни жички), глюкоза, дестили-
рана вода.
Разтвори на: солна киселина – 2М HCl, водороден пероксид – w(H2O2) =
6%, натриева основа – 1М NaOH, динатриев сулфид – Na2S (прясно приготвен
разтвор), амоняк – 2 M NH3, сребърен нитрат – 0,1 М AgNO3, натриев хлорид
– 0,1M NaCl, натриев бромид – 0,1M NaBr, натриев йодид – 0,1 M NaI, трина-
триев фосфат – 0,1 M Na3PO4, динатриев карбонат – 0,1М Na2CO3.
Техника на безопасност: Използвайте малки количества от веществата!
Работете внимателно, особено с киселини и основи. По-концентрираните раз-
твори на водороден пероксид могат да предизвикат изгаряния.
Съединенията на металите са токсични!
ЗАДАЧА 1 Осъществете експериментално превръщанията:
(3) (6)
Cu CuO CuCl2 Cu(OH)2 Cu2O
(1) (2) (5) (7)
(4) CuS
• Подберете подходящи реактиви за осъществяване на превръщанията и ги
запишете над стрелките върху схемата.
• Съставете план за експерименталната работа.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Осъществете експериментите, а резултатите от тях нанесете в табл. 55-1.

Таблица 55-1
№ Наблюдавани промени Химично уравнение
1
7
ЗАДАЧА 2 Могат ли да се различат експериментално разтвори на натриев хло-
рид, натриев бромид, натриев йодид, тринатриев фосфат, динатриев карбонат,
натриева основа и динатриев сулфид само с разтвор на сребърен нитрат? Обос-
новете отговора си като извършите съответните експерименти.
• В 5 отделни гнезда на капкова плочка поставете по 1 – 2 капки разтвор на
AgNO3.
• Осъществете експериментите като прибавяте по 1 – 2 капки от съответни-
те реактиви към разтвора на сребърен нитрат.
• Опишете наблюдаваните промени и запишете съкратените йонни уравне-
ния в табл. 55-2.
Таблица 55-2
Реактив Наблюдавани промени Съкратено йонно уравнение
NaCl
NaBr
NaI
Na3PO4
Na2CO3
NaOH
Na2S
Съединения на мед и сребро 227

56 СЪЕДИНЕНИЯ НА
ЛАБОРАТОРИЯ ЦИНК И ЖЕЛЯЗО
Цел: Получаване и изследване на свойствата на някои от съединенията на
мед и сребро.
Необходими пособия: статив с епруветки, лъжички, капкова плоча, пипети,
чаша – 50 cm3.
Реактиви: твърд FeSO4, дестилирана вода.
Разтвори на: солна киселина – 2М HCl, водороден пероксид – w(H2O2) =
6%, натриева основа – 1М NaOH, цинков дихлорид – 0,1M ZnCl2, алуминиев
трихлорид – 0,1 M AlCl3, амоняк – 2 M NH3, натриев йодид – 0,1 M NaI, дина-
триев карбонат – 0,1М Na2CO3, динатриев хидрогенфосфат – 0,1 М Na2HPO4,
железен трихлорид – 0,1 M FeCl3.
Техника на безопасност: Използвайте малки количества от веществата!
Работете внимателно, особено с киселини и основи. По-концентрираните раз-
твори на водороден пероксид могат да предизвикат изгаряния.
Съединенията на металите са токсични!
ЗАДАЧА 1 Получете и различете експериментално хидроксидите – Zn(OH) и
2
Al(OH)3.
• Какви реактиви са необходими за получаване на:
Zn(OH)2 ………………………….. Al(OH)3 …………………………..
• Получете в три епруветки Zn(OH)2 и в три епруветки – Аl(OH)3.
• Изследвайте отнасянията на двата хидроксида към киселини, основи и
амоняк. Наблюдаваните промени и съкратените йонни уравнения на процесите
отразете в табл. 56-1.
Таблица 56-1
Хидроксид Zn(OH)2 Al(OH)3
1 получаване и
физични свойства
2 отнасяне към
киселина
основа
амоняк
• Определете вида хидроксидите Zn(OH)2 и Al(OH)3?
..............................................................................................................................

• Как експериментално могат да се различат двата хидроксида?
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 2 Осъществете експериментално превръщанията:
+2 H2O + O2
FeSO4 Fe(OH)2 A FeCl3 E
(2) (3) (4) (7)
(1) +Na2CO3 +Na2HPO4
(5) (6)
+Na2CO3
B D
• Подберете подходящи реактиви за осъществяване на превръщанията и ги
запишете над стрелките върху схемата.
• Съставете план за експерименталната работа.
• Разтворът на FeSO4 трябва да е прясно приготвен. Обяснете защо.
..............................................................................................................................
• Осъществете експериментите, а резултатите от тях нанесете в табл. 56-2.
Таблица 56-2
№ Наблюдавани промени Химично уравнение
• Кои са веществата, означени с букви в схемата? Запишете химичните им

формули:
А .............................. D ..............................
В .............................. E ..............................
• Сравнете отнасянето на Fe и Fe3+ йоните към разтвор на Na2CO3.
2+
..............................................................................................................................
Съединения на цинк и желязо 229

57 ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА
УПРАЖНЕНИЕ МЕД, СРЕБРО, ЦИНК, ЖЕЛЯЗО
ЗАДАЧА 1 Медта е един от металите, познат на човечеството от древността.
А) Представете строежа на електронната обвивка на атомите на медта. Оп-
ределете вида на елемента и характерните степени на окисление.
Б) Определете вида на реакциите и изразете с подходящи уравнения проце-
сите, означени на схемата. Кои са веществата А, B, D, E и F?
CuO
(4) (12)
+HCl k. HNO3 +NaOH (11)
А CuO CuS Cu B D Cu2O
(3) (2) (1) (5) (7) (10)
(6) (8) +NH3 (9)
CuSO4
E
В) Какъв характер има водният разтвор на съединението В? Обосновете
отговора си!
Г) Как може да се различи водният разтвор на син камък от водния ратвор
на съединението В?
Д) Какви продукти се получават при електролиза във воден разтвор на
CuSO4 при използването на инертни електроди?
Е) Ако към воден разтвор на A се добави разтвор на Na2CO3, се получава
синьо-зелена утайка. Означете процеса с уравнение.
При взаимодействието на мед с разредена HNO3 (1 : 1) се получава солта B
и безцветен газ Х, който под действието на кислорода от въздуха се превръща
в червенокафяв газ Y.
Ж) Кои са газовете X и Y? Изчислете обема на газа Х, измерен при стан-
дартни условия, който може да се получи от 1,27 g мед и разредена HNO3 (1 : 1).
З) Медните предмети с течение на времето позеленяват. Обяснете защо!
ЗАДАЧА 2 В четири епруветки има разтвори на железен дихлорид, сребърен ни-
трат, меден динитрат и оловен диацетат. Предложете вариант за разпознаване
на катионната им част. Изразете процесите само със съкратени йонни уравне-
ния.
Сол Реактив Съкратено йонно уравнение Наблюдавани промени

FeCl2 +KSCN
(16) FeCl3 A Fe2O3
(8)
(17) (7) (13)
FeS FeO Fe FeSO4 Fe(OH)2 Fe(OH)3 Fe2(SO4)3
(1) (2) (3) (4) (5) (6)
(15) (9) (10) (11)
Fe(NO3)3 (14)
Fe3O4
Na3[Fe(OH)6] FeCl FePO4
3
(12)
A) Означете с подходящи уравнения превръщанията, отразени на схемата.
Б) Какъв характер има водният разтвор на FeCl3? Обосновете отговора си!
Какво влияние върху хидролизното равновесие оказват:
– повишаването на температурата;
– добавянето на разтвор на солна киселина?
В) Какви продукти се получават при смесването на водни разтвори на FeCl3
и Na2CO3? Обосновете отговора си!
Г) В разтвор на FeCl3 е потопена медна пластинка. След известно време разтво-
рът се оцветява в синьо. Обяснете тези промени, като изразите процеса с уравнение.
Д)* При хидролизата на FeCl3 се получава колоидно-дисперсна система.
Потенциалоопределящи са FeO+ йоните.
– Опишете строежа на колоидната частица.
– Кой от разтворите – на (NH4)2SO4 или на NH4Cl, ще се изразходва в по-го-
лям обем за пълното разрушаване на зола, ако са с еднаква молна концентра-
ция? Защо? (Обяснете кратко.)
Е) Какви промени ще се наблюдават, ако към разтвор на (NH4)2Fe(SO4)2 се
добави разтвор на NaOH? Означете процеса с йонни уравнения.
Ж)* Ако към жълто-кафявия разтвор на FeCl3 се добави разтвор на калиев
йодид, се наблюдава характерно червено-кафяво оцветяване. Единият от про-
дуктите, получен при това взаимодействие, дава със скорбяла характерно тъм-
но синьо-виолетово оцветяване. Една от солите в получения разтвор взаимо-
действа с разтвор на жълта кръвна сол – получава се комплексно съединение с
характерен тъмносин цвят. Означете с уравнения описаните взаимодействия.
З) Предложете вариант за разпознаване на разтвор на амониево желязна
стипца (NH4Fe(SO4)2) от разтвор на Морова сол ((NH4)2Fe(SO4)2).
И) Допълнете фигурата за химичната корозия на желязото под действие на
въздуха и водата.
водна капка
ръжда О2
Fe3+ О2
О2
Fe2+ анодно пространство
катодно пространство aнод: Fe – 2e– Fe2+
–
e
катод: О2 + 2 H2О + 4е– 4 OH– желязото се
разрушава
Химични съединения на мед, сребро, цинк и желязо 231

ЗАДАЧА 4 При обработване на проба от месинг с разредена солна киселина се
получава безцветен разтвор Р1, безцветен газ Г1, а част от пробата не се раз-
тваря – твърдо вещество А.
При пропускане на сероводород през прозрачния разтвор Р1 се получава
бяла утайка У1. Ако към проба от разтвора Р1 се прибави разтвор на NaOH,
се получава бяла обемиста утайка У2, разтворима в излишък от основата, в
киселини и в амоняк.
Твърдото вещество А се разтваря напълно в концентрирана азотна кисели-
на, при което се отделя червено-кафяв газ Г2, а разтворът Р2 е оцветен в свет-
лосиньо. При пропускане на сероводород през разтвора Р2 се образува черна
утайка У3. Ако към разтвор на Р2 се прибави разтвор на NaOH, се получава
светлосиня утайка У4, която при нагряване се превръща в черното вещество Б.
При взаимодействието на утайката У4 с амоняк се получава тъмносин разтвор
Р3. При взаимодействие на утайката У4 с разтвор на глюкоза при стайна тем-
пература се получава тъмносиньо съединение В, а при нагряване – керемиде-
ночервена утайка У5.
1) Кои са веществата А, Б и В, газовете Г1 и Г2?
2) Какъв е съставът на разтворите (Р1, Р2, Р3) и на утайките (У1, У2, У3, У4
и У5)?
3) Означете с уравнения описаните процеси.
4) Охарактеризирайте строежа на веществото В. Под какво наименование е
познато в практиката?
ЗАДАЧА 5 Елементите E1 и Е2 имат еднакъв брой електрони във външния си
четвърти електронен слой. Общият брой на електроните в електронните обвив-
ки на атомите им се различават с 10. Елементът Е2 е сред първите десет по
разпространение в земната кора и се среща в природата само в свързано със-
тояние.
Простите им вещества А и Б са сребристобели, електро- и топлопроводими.
При взаимодействие на простото вещество А с вода се получават В и безцве-
тен газ Г. Водният разтвор на В оцветява лакмуса в синьо. Съединението Д е
най-разпространеното в природата съединение на елемента Е2. Получава се
при взаимодействие на В с безцветния газ Х, който не гори и не поддържа
горенето. При температура над 900 °С Д се разлага до бялото прахообразно
вещество Ж и газ Х. Веществото Ж бурно реагира с вода, като се образува В.
Солта З може да се получи при взаимодействие на Ж с разредена азотна кисе-
лина. Проба от З оцветява пламъка в керемиденочервено. Ако към разтвор на З
се прибави разредена сярна киселина, се образува бяла утайка И. Веществото
И се среща в природата като минерал, намира приложение в строителството и
в медицината.
Елементът E1 е сред по-малко разпространените в земната кора. Простото
му вещество Б се получава най-често по схемата:

+ О2 + H2SО4 електролиза
Й К Л Б
+ CО
Б
Веществата Й и Л са бели. Простото вещество Б реагира с разредени кисе-
лини и с алкални основи.
А) Кои са елементите E1 и Е2? Обосновете се.
Б) Означете с подходящи уравнения всички описани взаимодействия. Кои
са веществата, означени с буквите А, Б, В, Г, Д, Х, Ж, З, И, Й, Л и М?
В) Какъв химичен характер има водният разтвор на Л? Обяснете защо.
Г) Сравнете отнасянето на Б към разредена и към концентрирана сярна ки-
селина.
Д) Какви продукти се получават при електролиза във воден разтвор на З?
ЗАДАЧА 4 Химичният елемент E1 има четири електронни слоя в електронната
си обвивка, а елементът Е2 – четири електрона във външния си електронен
слой. В природата се срещат като сулфидни минерали. Простите им вещества
са съответно X и Y.
Смес от сулфидите А и В на двата елемента е подложена на пържене – по-
лучена е смес от окисидите C, D и E.
Дадена е схемата:
Сулфиди А и В
O2
C D, E
H↓ +HAlO3
жълта +KI Разтвор Р1 +NH3(aq)
L↓, M↓
съдържа FиG бяла
разтвор
P2 +HCl +NH3(aq)
J↓ разтвор M N
бяла P3 на F
t°
+(NH4)2S –H2O
E
A↓
бяла
Оксидът С е безцветен газ с остра дразнеща миризма. Оксидите D и Е са напъл-
но разтворими в азотна киселина и в концентрирани разтвори на алкални основи.
Бялата утайка J е разтворима в гореща вода и в концентрирани разтвори на
алкални основи.
Химични съединения на мед, сребро, цинк и желязо 233

А) Кои са елементите E1 и Е2? Представете строежа на атомите им с елек-
тронни формули. Определете вида на съответните им прости вещества X и Y.
Б) Означете с подходящи уравнения всички описани взаимодействия. Кои
са веществата, означени с буквите X, Y, А, В, C, D, Е, F, G, J, H, L, М, и N?
В) Какъв е съставът на разтвора P2? Обосновете се.
Г) Какъв е вида на оксидите C, D и Е?
Д) От оксида С се получава силна оксокиселина Z с окислително действие.
Киселината и нейните соли образуват с разтвор на бариев дихлорид бяла крис-
тална утайка. Представете чрез схема получаването на киселината Z от съеди-
нението С. Означете с уравнения и обяснете процесите.
Е) Сравнете отнасянето на простите вещества X и Y към киселината Z.
Ж) Какъв характер имат водните разтвори на солите F и G? Обосновете се.
З) Опишете и изразете с уравнения процесите, които ще се извършат, ако
сплав от металите X и Y се остави продължително време под въздействието на
морска вода.
Cu(NO3)2 1 X 2 CuCl2
Означете с уравнения превръщанията, ако:
А) реакции 1 и 2 са окислително-редукционни
Б) 1 е окислително-редукционен процес, а 2 – йонмообменен
В) 1 и 2 са йонообменни процеси

58 ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА И СЪЕДИНЕНИЯ
САМОКОНТРОЛ НА d-ЕЛЕМЕНТИ
ЗАДАЧА 1 Допълнете таблицата:
Атомен Степени на
Елемент Електронна формула Период Група
номер окисление
Е1 28
2 2 6 2 6 2 6
Е2 1s 2s 2p 3s 3p 4s 3d
ЗАДАЧА 2 Kъде са включени само метали, които реагират и с киселини и с ос-
нови?
А) Fe, Cu, Ca Б) Al, Sc, Na
В) Zn, Pb, Al Г) Na, Mg, Al
ЗАДАЧА 3 Степента на окисление на хром в съединенията CrO, H2CrO4,
K2Cr2O7, C2O3 е:
A) +2, +6, +6, +3 Б) +3, +6, +6, +2
В) +2, +7, +6, +3 Г) +6, +6, +2, +3
ЗАДАЧА 4 За съединението Na[Ag(CN)2] е вярно твърдението:
А) Съединението Na[Ag(CN)2] се казва натриев дицианидоаргентат(ІІ).
Б) Във вътрешната координационна сфера влизат само цианидните йони.
В) Координационното число на среброто е 1.
Г) Зарядът на комплексния йон е 1–.
ЗАДАЧА 5 Съединенията Cu(NO3)2, Zn(NO3)2, Fe(NO3)2, AgNO3 могат да бъдат
разпознати чрез разтвори на:
А) H2S Б) KOH
В) Na2SO4 Г) HCl
ЗАДАЧА 6 При термичната дисоциация на Zn(NO3)2 се получават:
А) ZnO, NO2 и O2 В) Zn, NO2 и O2
Б) ZnO, N2 и O2 Г) Zn, N2 и O2
ЗАДАЧА 7 Галенит и пирит са сулфидни минерали сътветно на:
А) Zn и Pb Б) Zn и Fe
В) Ag и Fe Г) Pb и Fe?
ЗАДАЧА 8 Веществата X, Y, Z и V в прехода са:
X O2 NaOH +H2SO4
FeS H2S Y Z V + Y + H2O
А) X – O2, Y – SO2, Z – Na2SO3, V – Na2SO4
Б) X – O2, Y – SO3, Z – Na2SO3, V – Na2S
В) X – HCl, Y – SO2, Z – Na2SO3, V – Na2SO4
Г) X – HCl, Y – SO2, Z – Na2SO4, V – Na2S
Прости вещества и съединения на d-елементи 235

ЗАДАЧА 9 Висококачествена легирана стомана се получава чрез добавяне на:
А) сяра Б) въглерод
В) хром Г) мед
ЗАДАЧА 10 При взаимодействието на Zn и разредена HNO3 се получава:
А) Zn(NO3)2 и H2
Б) Zn(NO3)2 и NO2
В) Zn(NO3)2 и H2O
Г) Zn(NO3)2, NH4NO3 и H2O
ЗАДАЧА 11 Посочете комбинациите от реактиви за получаване на меден дихи-
дроксид и експериментално доказване на свойствата му.
А) CuSO4, NaOH, H2SO4, Zn(OH)2 В) Cu(NO3)2, H2O, HCl, NaOH
Б) CuO, H2O, H2SO4, NaOH Г) CuCl2, KOH, H2SO4, NaOH
Означете с молекулни уравнения взаимодействията.
ЗАДАЧА 12 Между кои от веществата протича взаимодействие?
Zn, Br2, NaOH, H2O
Означете възможните взаимодействия с уравнения и ги обяснете.
ЗАДАЧА 13 Кои са неизвестните вещества А, B и D в реакционната схема? Озна-
чете ги с химични формули. HCl A CuCl2
А …………………………….. В В
B ……………………………..
D …………………………….. +NH3
D AgCl
ЗАДАЧА 14 Простото вещество А взаимодейства с червено-кафявата течност Б и
се получава малкоразтворимото съединение В. При подходящи условия от В
могат да се получат отново А и Б. А може да реагира с концентрираната
окислително действаща киселина Г до разтворимото съединение Д, което със
солта Е дава В. За Е е известно, че оцветява пламъка на лампата в тъмночерве-
но. С алкални основи Д бързо дава кафява утайка, която се разтваря в излишък
на амоняк. Кои са веществата А, Б, В, Г, Д и Е? Изразете описаните взаимо-
действия с уравнения. Какви продукти се получават при електролиза на водния
разтвор на веществото Д?
ЗАДАЧА 15 Простото вещество А взаимодейства с кислород при загряване, при
което първо почернява от получаващото се вещество Б, а при по-нататъшно
нагряване почервенява от веществото В. А взаимодейства с концентрираната
киселина Г до веществото Д със син цвят, чиито кристалохидрат се използва в
селското стопанство. Д взаимодейства със силни основи и дава малкоразтво-
римото съединение Е, което се разтваря в излишък на основа и амоняк. Кои са
веществата А, Б, В, Г, Д и Е? Изразете описаните взаимодействия с уравнения.

Какъв е характера на водния разтвор на веществото Д и какви продукти се по-
лучават при електролиза на водния му разтвор?
ЗАДАЧА 16 Чрез метода на електронния баланс изравнете уравненията. Опреде-
лете окислителя и редуктора.
Cu2S + HNO3 Cu(NO3)2 + CuSO4 + NO2 + H2O
H2MnO4 HMnO4 + MnO2 + H2O
ЗАДАЧА 17
17.1. Печатните платки се правят от изолационен материал, напр. гетинакс,
покрит от едната или двете страни с тънко медно фолио. На местата, на които
ще се монтират съпротивленията, медното фолио се покрива с лак. Така при-
готвената платка се потапя в разтвор, съдържащ сярна киселина с w(H2SO4) =
10% и перхидрол с w(H2O2) = 10%. След това платката се промива, отстранява
се защитния слой лак и върху медта се монтират електронните елементи.
Изразете с уравнение процесът, който протича при потапяне на платката в
разтвора.
17.2. Описаният метод създава екологични проблеми, тъй като отработени-
те разтвори съдържат Cu2+. Пределно допустимата концентрация за Cu2+ във
водите е 0,0001g/cm3. За очистването им в практиката се използват железни
стърготини.
Изразете с уравнение протичащия процес.
17.3. Отделящите се при процеса йони се отстраняват чрез добавяне на раз-
Какъв химичен процес протича? Означете го с уравнение.
17.4. Изразете с уравнения процесите, протичащи при получаване на мед от
рудата халкозин (Cu2S).
17.5. За изработване на проводници е нужна мед с чистота 99.999%. За цел-
та техническата мед се подлага на пречистване. Представете чрез схема елек-
тролизната клетка, в която протича рафинацията и с уравнения, протичащите
процеси.
ЗАДАЧА 18 Изразете с уравнения прехода. Определете кои са неизвестните ве-
щества и вида на процесите.
р.HNO3 KOH t° HCl
Fe A B D Fe E ZnCl2
1 2 3 4 5 6
7
H2O
NO2 F + J
8
KOH 9 10 KOH
G L
11
Прости вещества и съединения на d-елементи 237

ТЕМА 5. TEMA 5: КЛАСИФИКАЦИЯ И
КЛАСИФИКАЦИЯНОМЕНКЛАТУРА
И НОМЕНКЛАТУРА НА НЕОР-

ГАНИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА
НА НЕОРГАНИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА
???????????????
С тази тема ще:

zz „пренаредим“ представите си за класификацията и
номенклатурата на неорганичните вещества според
препоръките на IUPAC
zz ще „надникнем“ в тайните на координационните
съединения – имат не само сложен строеж и дълги имена,
но и важно биологично и практическо значение.
59 НОМЕНКЛАТУРА НА
ОБОБЩЕНИЕ НЕОРГАНИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА ПЛАН НА УРОКА
Системата за наименуване на IUPAC 1. Системата за наименуване

Още от древността хората, които по някакъв на- на IUPAC
2. Хомоатомни градивни
чин са се занимавали с химични промени на мате-
частици
рията са търсели начини да наименуват видяното от 3. Бинерни съединения
тях. Първоначално познатите елементи и вещества 4. Оксиди
са били малко на брой, което е било предпоставка 5. Хидриди
всяко едно да има собствено уникално име. С от- 6. Киселини и соли
7. Координационни съединения
криването на повече елементи и осъзнаването на
връзката между елементите и веществата се е нало-
жило да се въведе систематизация. Постепенно тази систематизация се е раз-
вивала като от 1919 година за нея отговаря IUPAC – Международният съюз за
чиста и приложна химия.
IUPAC систематизира номенклатурата, като периодично настоящите прави-
ла и насоки биват издавани в книги.
Първата общоприета обобщена книга за номенклатурата на неорганничните
вещества е публикувана през 1940, като тя е носела просто наименованието
„Правила“. Правилата са усъвършенствани и издавани през 1957 и 1971 годи-
на. Следващите издания вече се наричат препоръки, като най-актуалното изда-
ние е „Препоръки 2005“, позната като Червената книга.
Тъй като от 1990 година публикациите са препоръки, то за някои вещества
има повече от един начин за наименуване. Ще разгледаме препоръчаните от
IUPAC правила за различни неорганични вещества.
Хомоатомни градивни частици
Хомоатомни градивни частици наричаме молекули и йони, които съдър-
жат само един химичен елемент. Има три вида такива частици – молекули, от-
рицателно заредени йони (аниони) и положително заредени йони (катиони).
Наименованието се образува по следния начин:
1. Обозначава се броят на атомите, изграждащи частицата с подходяща
представка – ди-, три-, тетра- и т.н. Представката моно- за един обикновено не
се използва.
2. Изписва се наименованието на елемента (за молекули не се променя ори-
гиналното наименование.
3. При йоните се използва подходяща наставка. При положителни йони в
практиката се използват –ев, -ов, или –ен, а при аниони –ид(ен)
4. В скоби с арабски цифри и съответния знак се записва зарядът – не се
оставя интервал между наименованието и скобата.
В табл. 59-1 са дадени примери за някои частици.
Номенклатура на неорганичните вещества 239

Таблица 59-1. Наименования на често срещани частици1
Формула Наименование Формула Наименование
O2 дикислород, кислород Na+ натрий(1+), натриев йон
O3 трикислород, озон Cl– хлорид(1–), хлориден йон
S8 октасяра, α-сяра, сяра O2–
2 дикислород(2–), пероксиден
йон
Fe3+ желязо(3+), железен(3+) I–3 трийодид(1–), трийодиден йон
йон, фери йон (остаряло)
Ti4+ титан(4+), титанов(4+) N–3 тринитрид(1–), азиден йон
йон
Бинарни съединения
Бинарни съединения са такива, изградени от атомите само на два различ-
ни химични елемента. В наименованията им се посочват елементите и техни-
те стехиометрични индекси, или степента на окисление на водещия елемент с
римски цифри. Единият елемент се наименува като катион, а другият – като
анион. В ролята на „анион“ е елементът, който е по-електроотрицателен (Na2S
– динатриев сулфид). Има някои изключения: елементите от 18 група винаги
се записват като „катиони“, а при съединения между азот и водород „анион“ е
водородът. Това означава, че ако се синтезира съединение на цезия (Z = 55) с
оганесон (Z = 118), то ще се нарича оганесонов цезид.
В табл. 59-2 са посочени примери за бинарни съединения и техните наиме-
нования.
Таблица 59-2. Наименования на бинарни съединения*
Формула Наименование
GaAs галиев арсенид
FeCl3 железен трихлорид, железен(III) хлорид
FeCl2 железен дихлорид, железен(II) хлорид
ICl3 йоден трихлорид
AgN3 сребърен тринитрид, сребърен азид
Оксиди
Оксидите са частен случай на бинарни съединения. При наименуването им
кислородът винаги е втори, като единствено изключение е OF2 (кислороден ди-
флуорид). Може да се използват стехиометрични означения, или да се посочи
степента на окисление на водещия елемент с римски цифри.
1 Освен препоръчаните наименования на места са дадени и широко използвани, препоръ-
чаното наименование по IUPAC е получерен курсив.

Таблица 59-3. Наименования на оксиди
CaO калциев оксид, калциев(II) оксид
Fe2O3 дижелезен триоксид, железен(III) оксид
Fe3O4 (FeO.Fe2O3) трижелезен тетраоксид, железен(II), дижелезен(III) оксид
Cl2O7 дихлорен хептаоксид, хлорен(VII) оксид
TiO2 титанов диоксид, титанов(IV) оксид
Хидриди
Хидридите са друг частен случай за бинарни съединения. Когато става въ-
прос за хидриди на елементите от 1. и 2. група на Периодичната таблица наи-
менованието се образува, като се спазват описаните правила, при което водо-
родът е „анионът“. Например натриев хидрид NaH, калциев дихидрид CaH2.
При oстаналиte елементи съединението се наименува, като след корена на
наименованието на съответния елемент се сложи наставка –ан. За някои еле-
менти се използва различно от обикновеното наименование. Има някои хидри-
ди, които имат исторически установили се наименования, обикновено точно те
се използват и в практиката.
В табл. 59-4 са дадени примери за хидриди и наименованията им.
Таблица 59-4. Наименования на някои хидриди
H2O оксидан, диводороден оксид, вода
NH3 азан, азотен трихидрид, триводороден нитрид, амоняк
BH3 боран
TlH3 талан
HF флуоран, флуороводород, водороден флуорид
H2S сулфан, сероводород, диводороден сулфид
HCl хлоран, хлороводород, водороден хлорид
PH3 , фосфин
В някои случаи широкоизползваното наименование не е препоръчаното от
IUPAC. Широко използваното наименование е в курсив.
Киселини и соли
Някои бинарни съединения са соли на безкислородни киселини.
При по-стария вариант, който все още се използва кислородсъдържащите
киселини се наименуват, като се сложат подходящи представки и наставки на
коренът на наименованието на съответния елемент. Наименованията на тех-
ните соли се образуват аналогично, но обикновено се използва английският
корен на наименованието на елемента. В табл. 59-5 са посочени използваните
представки в зависимост от степента на окисление на елемента.

Таблица 59-5. Образуване на наименованията на оксокиселини и соли
Съдържание на кислород Киселина Сол/анион
Най-малко хипо-, -иста хипо-, -ит
-иста -ит
-на; -ова -ат
Най-голямо пер-, на; пер-, -ова пер-, -ат
Наименованието някои киселини и техните соли са посочени в табл. 59-6.
Образуването на наименованията на оксокиселини по препоръка на IUPAC не
е широко разпространена. В наименуване на киселините и техните соли се по-
казва стехиометричният брой на кислородните атоми, отбелязани със „оксо“,
последвано от корена на наименованието на елемента с подходяща наставка.
Таблица 59-6. Наименования на някои киселини и техните соли
Формула По IUPAC Със стехиометрично означение
Киселина Сол/анион Киселина Сол/анион
–
HClO, ClO хипохлориста хипохлорит оксохлорна оксохлорат
HClO2, ClO–2 хлориста хлорит диоксохлорна диоксохлорат
HClO3, ClO–3 хлорна хлорат триоксохлорна триоксохлорат
HClO4, ClO–4 перхлорна перхлорат тетраоксохлорна тетраоксохлорат
HNO2, NO–2 азотиста нитрит диоксоазотна диоксонитрат
HNO3, NO–3 азотна нитрат триоксоазотна триоксонитрат
H2SO3, SO2–
2 сериста сулфит триоксосярна триоксосулфат
H2SO4, SO2–
2 сярна сулфат тетраоксосярна тетраоксосулфат
HMnO4,MnO–4 перманганова перманганат тетраоксоанганова тетраоксоманганат
H3PO4, PO3–
4 фосфорна фосфат тетраоксофосфорна тетраоксофосфат
В табл. 59-8 са дадени някои често срещани йони, наименованията им по
IUPAC и техните широкоизползвани наименования.
Таблица 59-8. Наименования по систематичната номенклатура IUPAC и използвани в практиката
наименования за някои вещества
Йон-формула Наименование по IUPAC Наименование в практиката
NH+3 азаниев амониев
–
OH хидроксиден хидроксиден
+
H3O оксониев хидрониев (хидроксониев)
CO2–
3 триоксокарбонатен карбонатен
HCO–3 хидроксидодиоксокарбонатен хидрогенкарбонатен
BO3–
3 триоксоборатен боратен
H2PO–4 дихидроксидодиоксидофосфатен дихидрогенфосфатен

При някои полиатомни съединения може да се появи двусмислие при означа-
ване на сложния йон. в такъб случай за показване на стехиометрични отношения
във втората част на наименованието се препоръчва използване на наставки бис-,
трис-, тетракис- и т.н. Например за съединението Ca(H2PO4)2, при наименува-
нето калциен дихидрогенфосфат, не става ясно по колко мола от всеки йон има
в съединението. По препоръка на IUPAC наименованието е калциев бис(дихи-
дрогенфосфат) – то дава информация и за вида, и за отношението между йоните.
Във воден разтвор йоните са хидратирани, В редица случаи част от водата се
запазва и в кристалната решетка – образуват се кристалохидрати – МА.xH2O.
Наименованията на кристалохидратите се образуваг, като след наименова-
нието на безводната сол се добавя представка, показваща броя на молекулите
вода и думата „хидрат“ .
Таблица 59-9. Примери за кристалохидрати
Кристалохидрат –
Наименование
формула
MgSO4 . 7 H2O магнезиев сулфат хептахидрат магнезиев сулфат – вода (1/7)
CuSO4 . 5 H2O меден (II) сулфат пентахидрат меден сулфат – вода (1/7)
CaSO4 . 21H2O калциев сулфат хемихидрат калциев сулфат – вода (1/½)
При съставяне на наименованията на кристалохидратите се прилага и пре-
поръката: наименованията на отделните компоненти се свързват с тире. В ско-
би (отделно от основното наименование) с арабски цифри, разделени с накло-
нена черта се посочва броят им. Например наименованието на съединението
NH3.BF3 e амоняк-борен(III) флуорид (1/1).
Координационни съединения
При съставяне наименованията на координационни съединения се спазват
общи правила като се има предвид дали координационната единица (компле-
кса) е електронеутрална или е йон. Наименованието включва информация за
броя и вида на лигандите, комплексообразувателя и неговата степен на окис-
ление.
Неутралните лиганди имат специфични наименования, а за отрицателните –
към името на йона се добавя наставка –идо. Следва наименованието на комплек-
сообразувателя, Един и същи химичен елемент като комплексообразувател се
наименува по различен начин в зависимост от вида на комплекса (табл. 59-11).
Накрая се записва степента на окисление на комплексообразувателя в скоби
с римски цифри. В следващите две таблици са представени наименованията на
популярни лиганди и комплексообразуватели.
Таблица 59-10. Наименования на някои лиганди
Формула Наименование на лиганд Формула Наименование на лиганд
H2O аква CN– цианидо
NH3 амин SCN– тиацианидо
CO карбонил Cl– хлоридо
OH– хидроксидо

Таблица 59-11. Наименования на някои комплексообразуватели
Формула комплекс неутрален комплекс катион комплекс анион
атом или йон непроменено име на като прилагателно – използва се латинско-
елемента наименование на то наименование на
елемента с окончание елемента
-ен, -ев/-иев, -ов
Fe желязо железен ферат
Al алуминий алуминиев алуминат
Zn цинк цинков цинкат
Cu мед меден купрат
Ag сребро сребърен аргентат
Au злато златен аурат
Pb олово оловен плумбат
Pt платина платинен платинат
Да разгледаме няколко примера.
Съединението [Fe(CO)5] няма заряд. Железният атом е в нулева степен на
окисление, лигандите са пет на брой идентични и неутрални. Следователно съ-
единението ще се нарича – пентакарбонилжелязо
[Fe(CN)6]4– – хексацианидофератен(II) йон
[Аg(NH3)2]Cl – диаминсребърен(1+) хлорид
Понякога в едно комплексно съединение има повече от един вид лиганди,
например [Pt(NH3)2Cl2] – два отрицателни лиганда, два неутрални лиганда, общ
нулев заряд и платина от +2 степен на окисление – диаминдихлоридоплатин
1. Съставете наименованията на веществата по номенклатурата на IUPAC.

A) P4, O3, F2, N–3
Б) Li3N, NaN3, NaNO3, NH4Cl
В) NH3, H2Se, CaH2
Г) OF2, N2O4, CaO2
2. Запишете формулите на веществата:
калиев триоксидохлорат(1–), калиев тетраоксидиманганат(1–)
натриев хидридосулфат(1–) (натриев сулфанит)
дисмутов(III) хлорид – фосфорин(V)хлорид(1/3)
калциев триоксидокарбонат
алуминиев(III) сулфат
манганов(II, III) тетраоксид
диоксидодихидроксидосярна киселина
3. Наименувайте координационните съединения
[Co(NH3)6]Cl3, K2[PtCl4], K2[Zn(OH)4], [Ni(CO)4]

60 КООРДИНАЦИОННИ СЪЕДИНЕНИЯ –
НОВИ ЗНАНИЯ КЛАСИФИКАЦИЯ И ИЗОМЕРИЯ ПЛАН НА УРОКА
Класификация на координационни 1. Класификация на комплекс-
(комплексни) съединения ните съединения
2. Изомерия на координацион-
Координационните съединения имат същест-
ните съединения
вено значение за редица химически производства, 2.1. Геометрична изомерия
използват се при получаването на редки и разсе- 2.2. Оптична изомерия
яни метали, редица багрила, лекарства, мастила. 2.3. Йонизационна изомерия
Комплексни съединения участват в протичането на 2.4. Координационна изомерия
2.5. Изомерия на химичната
много фотохимични, ферментационни, каталитични
връзка
процеси. Това изисква да се изучат техните свой-
ства.
Разнообразието при комплексните съединения е много голямо и класифици-
рането им не е лесно. Някои от типовете комплексни съединения са следните.
Хелати. Те са циклични съединения, в които централният атом и полиден-
татен лиганд образуват цикъл. Полидентатните лиганди могат да притежават
както неутрални, така и отрицателно заредени донорни групи.
Метални комплексонати. Комплексоните са съединения, които съдържат
няколко функционални групи с електрондонорни свойства. Един от най-из-
ползваните комплексонати е етилендиаминтетраоцетната киселина, която в
разтвор съществува като амфотерен йон.
НООC CH2 CH2 CООH
+ +
H NCН2CH2N H
–
ООC CH2 CH2 CОО–
Етилендиаминтетраоцетната киселина като анион
притежава 4 кислородни и 2 азотни донорни атома и
може да образува с много метални йони комплекси с Фиг. 60-1
пет хелатни цикли. Такива съединения се наричат ком-
плексонати (фиг. 60-1).
Полиядрени комплекси. За да се образу- Cl Cl NH3
ват такива комплекси, е необходимо наличи-
Pt Pt
ето на мостови лиганди. Мостовият лиганд се
свързва едновременно с два или повече цен- H3N Cl Cl
трални атома.
Органометални комплекси. Тези съединения могат да бъдат дефинирани
като съединения, които съдържат поне една връзка метал – въглерод. Връзка-
та може да бъде йонна, ковалентна, локализирана или делокализирана, между
един или няколко въглеродни атома от атомна група или органична молекула.
Координационни съединения – класификация и изомерия 245

Към този клас съединения принадлежат металните карбонили, металните ни-
трозили, комплекси с участието на азот, с участието на алкени, алкини и т.н.
Например [Fe(CO)5], [Mo(CO)6], [Ni(CO)4], [Re(CO)2(NO)2],[Mn(CO)(NO)3],
[Cr(CO)5N2].
Изомерия на координационните съединения
При координационните съединения е възможна изомерия. Изомерията бива
няколко вида.
Геометрича (цис-транс) изомерия (от cis – заедно, trans – отсреща). Тя
се проявява само тогава, когато във вътрешната координационна сфера има
поне два различни лиганда и всеки един от тях заема поне две координационни
места. Геометрични изомери са най-характерни за квадратни и октаедрични
комплекси – комплекси от типа [MeA2B2] или [MeA2B4].
При цис-изомерите еднаквите лиганди са разположени от една страна на
централния атом, а при транс-изомерите – от различни страни.
Цис-изомерите от типа [MeA2B2] са полярни, а транс-изомерите са неполяр-

ни, което позволява да бъдат доказвани лесно.
При октаедрични комплекси от вида [MeA3B3]
са възможни друг тип изомери, наречени фациа-
лен (фац) и меридионален (мер).
Изомерите се различават по редица свой-
ства – цвят, форма на кристалите, разтворимост. Например изомерът
цис-[Co(NH3)4(NO2)2]Cl е яркожълт, изомерът транс-[Co(NH3)4(NO2)2]Cl е
оранжев. Изомерът мер-[PtCl3(NH3)3]Cl е зелено-жълт, а фац-[PtCl3(NH3)3]Cl
е бледожълт. Последните два изомера се различават и по разтворимостта си –
за фац-изомера при 20 °С тя е 6 g, а за мер-изомера – 1,5 g в 100 g вода.
С увеличаване на броя на различните лиганди в комплекса нараства и броят
на възможните изомери.
Оптична изомерияНаблю-
дава се и при координативните
съединения. Двата изомера се
отнасят помежду си както пред-
мет към огледалния си образ.
Разтворите им въртят плоскост- Фиг. 60-2
та на плоскополяризованата светлина наляво или надясно и затова енантио-
мерните форми се означават с L (от лат. laevo – ляво) и D (dextro –дясно).
Оптичноактивните молекули не могат да имат равнини и център на симетрия,
но могат да имат оси на симетрия – фиг. 60-2.

Йонизационна изомерия е възможна, когато координационните съедине-
ния се характеризират с различно разпределение на йони между вътрешната и
външната координационна сфера. Такива изомери са
[PtCl2(NH3)4]Br2 и [PtBr2(NH3)4]Cl2
[CoBr(NH3)5]SO4 и [Co(NH3)5SO4]Br
Изомерът [CoBr(NH3)5]SO4 е тъмночервен, а [Co(NH3)5SO4]Br е червен.
При дисоциация първият изомер отделя сулфатни йони SO2– 4, които се доказват
с BaCl2, а вторият – бромидни йони Br–, които се доказват с разтвор на AgNO3.
Частен случай на йонизационната изомерия е солватната (хидратната)
изомерия. При нея се осъществява различно разпределение на молекули на
разтворителя между вътрешната и външната координационна сфера. Класи-
чески пример за хидратна изомерия са хидратите на CrCl3. Получени са три
изомера, които се различават по цвят и електронна проводимост.
[Cr(H2O)6]Cl3 виолетов
[CrCl(H2O)5]Cl2.H2O синьо-зелен
[CrCl2(H2O)4]Cl.2H2O зелен
Ако в разтвор на изомерите се внесе в излишък разтвор на AgNO3 се утая-
ват съответно 3, 2 и 1 mol AgCl на 1 mol изомер. В първия комплекс водните
молекули са във вътрешната координационна сфера, а в другите изомери част
от водните молекули образуват кристалохидрат.
Йонизационните изомери не могат да съществуват дълго време в разтвор,
тъй като често пъти лиганди от вътрешната координационна сфера се замест-
ват с частици от външната координационна сфера.
[PtCl2(NH3)4]2+ + Br–  [PtBrCl(NH3)4]2+ + Cl–
[PtBrCl(NH3)4]2+ + Br–  [PtBr2(NH3)4]2+ + l–
Йонът [PtCl2(NH3)4]2+ се превръща в [PtBr2(NH3)4]2+ поради по-голямата
стабилност на бромидните комплекси.
Координационна изомерия се наблюдава при съединения с комплексен
катион и комплексен анион. Дължи се на обмен на лиганди между катиона и
аниона. Координационни изомери са
[Co(NH3)6][Cr(CN)6] и [Cr(NH3)6][Co(CN)6]
[Pt(NH3)6][PtCl6] и [PtCl2(NH3)4][PtCl4]
[Cu(NH3)4][PtCl6] и [Pt(NH3)6][CuCl4]
Централните атоми в катиона и аниона могат да бъдат както еднакви, така
и различни.
Изомерия на химичната връзка. Наблюдава се при координационното
съединение, което съдържа монодентатен лиганд с няколко донорни атома. Та-
кива лиганди могат да се координират към централния атом по различен начин.
Такива лиганди са NO2–, SCN–, CN–. Те могат да се координират чрез различни
атоми – напр. чрез азотния или кислородния атом (NO2–). Такива лиганди се
наричат амбидентатни. Те притежават няколко донорни центрове, но участват
Координационни съединения – класификация и изомерия 247

в координиране само с един от тях. Такива изомери са [Co(NH3)5(NO2)]2+ и
[Co(NH3)5(ONO)]2+. Първият е червен, а вторият – светлокафяв и имат различ-
ни отнасяния към разредени киселини.
1. Колко геометрични изомера могат да образуват йоните: [PtCl2F2]2– – квадратен,

и октаедричните – [CrCl2(NH3)4]+, [CrCl4(NH3)2]–, [CrCl3(NH3)3]? Начертайте
схемите на тези изомери.
2. Комплексът с тривиално име „зелена сол на Магнус“ е с емпирична формула
PtCl2 . 2NH3. Той притежава катион със заряд 2+ и анион със заряд 2–. Предло-
жете формула за съединението и го наименувайте.
3. Кои от двойките координационни съединения са изомери помежду си? Опреде-
лете вида на изомерията.
[Co(NH3)6][Cr(CN)6] и [Cr(NH3)6] [Co(CN)6]
[Co(NH3)5(NSC)]+ и [Co(NH3)5(SCN)]+
[Cr(H2O)5(NH3)]3+ и [Cr (NH3)(H2O)5]3+
[PtCl(NH3)3]2[PtCl4] и [Pt(NH3)4[PtCl3(NH3)3]2
[Co(H2О)5(NH3)]3+ и [Co(H2О)(NH3) 5]3+
K3[Fe(CN)6] и K4[Fe(CN)6]
[Cu(NH3)2(H2O)2]Cl2 и [Cu (H2O)2 (NH3)2]Cl2
[Co(NH3)5(NO3)]SO4 и [Co(NH3)5(SO4)]NO3
[PtCl2(NH3)4]Br2 и [PtBr2(NH3)4]Cl2
[Fe(H2O)5(SCN)]2+ и [Fe(H2O)5(NCS)]2+
[Co(NH3)6]Cl3 и [Co(NH3)6]Cl2
[Zn(NH3)4][CuCl4] и [Cu(NH3)4][ZnCl4]
[Co(NH3)5(NO2)]2+ и [Co(NH3)5(ONO)]2+
[PtCl2(NH3)2] и [Pt(NH3)4]Cl2

61 КООРДИНАЦИОННИ СЪЕДИНЕНИЯ –
НОВИ ЗНАНИЯ СВОЙСТВА И ПРИЛОЖЕНИЕ ПЛАН НА УРОКА
Равновесия в разтвори на координационни 1. Равновесия в разтвори на

съединения комплексните съединения
Алфред Вернер приема, че едно съединение е 1.1. Дисоциация на координа-
ционните съединения
комплексно, ако съществува не само в твърдо със- 1.2. Дисоциационна и стаби-
тояние, но и в разтвор. Координативните съедине- литетна константа
ния се дисоциират в разтвор на комплексен йон и 2. Свойства на координацион-
съответния йон с противоположен заряд. ните съединения
K3[Fe(CN)6] 3 K+ + [Fe(CN)6]3– 2.1. Окислително-редукционни
Na2[Zn(OH)4] 2 Na+ + [Zn(OH)4]2– процеси
3+ – 2.2. Йонообменни реакции
[Co(NH3)6]Cl3 [Co(NH3)6] + 3 Cl 3. Значение на координацион-
В зависимост от стабилността си комплексни- ните съединения
ят йон може да се дисоциира в различна степен,
като дисоциацията става на етапи, т.е. в разтвора
съществуват няколко форми на комплекса. Например дисоциацията на йона
[Zn(OH)4]2– може да се изрази с уравнението
[Zn(OH)4]2–  Zn2+ + 4 OH–
Комплексният йон се отнася като слаб електролит и дисоциацията се харак-
2+ − 4
теризира с равновесна константа K c = [Zn ].[OH ]
[Zn(OH)42+ ]
Колкото по-малка е стойността на равновесната константа, толкова по-ста-
билен е даденият комплекс. Затова тя често се нарича константа на неустойчи-
вост (нестабилност). По-удобно е вместо константата на неустойчивост да се
използва т.нар. стабилитетна константа – Kc или β. Тя представлява реципроч-
[Zn(OH)42+ ] 1
ната стойност на равновесната
= константа b = 2+ − 4
, b
[Zn ].[OH ] Kc
В този случай колкото по-стабилен е комплексът, толкова по-голяма е стой-
ността на стабилитетната константа.
Дисоциацията на координационните съединения протича на етапи и на все-
ки етап съответства степенна стабилитетна константа.
Чрез стабилитетната константа може да се определи какъв комплексен йон
ще се образува или разруши при наличие на различни лиганди. Ако в разтвор
на [Ag(NH3)2]Cl се внесе NaCN, протича следната реакция:
[Ag(NH3)2]Cl + 2 NaCN Na[Ag(CN)2] + NaCl + 2 NH3
Това е така, тъй като β ([Ag(NH3)2]+ < β([Ag(CN)2]–.
Стабилитетната константа характеризира енталпийния и ентропийния фак-
тор на процеса на комплексообразуване. Обикновено енталпийният ефект на
комплексообразуването е малък, тъй като централният атом е хидратиран и
замяната на молекули вода с други лиганди не води до значително преразпреде-
ление на електронната плътност – нови връзки не се образуват. Ентропийният
Координационни съединения – свойства и приложение 249

елемент обаче нараства. Ентропията нараства, тъй като става освобождаване
на молекули на разтворителя, които са солватирали както комплексообразува-
теля, така и лигандите.
Съединения, чиито стабилитетни константи са малки, се наричат двойни
соли. В разтвор на такива соли концентрацията на съставните частици е много
по-голяма от концентрацията на комплексния йон. В твърдо състояние такива
съединения имат координационна структура. В разтвори с умерена концентра-
ция съществуват както комплексни, така и прости йони, а при голямо разреж-
дане комплексните йони се разпадат.
K2[CuCl4]  2 K+ + [CuCl4]2–  2 K+ + Cu2+ + 4 Cl–
Често такива съединения не се записват като координационни, а като прос-
ти соли – 2 KCl . ZnCl2, вместо K2[ZnCl4].
Свойства на координационните съединения
Координационните съединения могат да участват в различни видове процеси.
Окислително-редукционните процеси с участие на координационните
съединения могат да протичат с изменение или без изменение на координа-
ционното число на централния атом.
[PdCl6]2– + 2e–  [PdCl4]2– + 2 Cl-
[Co(NH3)6]2+ – e–  [Co(NH3)6]3+
Реакциите, протичащи без изменение на координационното число, обикно-
вено са обратими и протичат с голяма скорост. Реакциите, протичащи с из-
менение на координационното число, са свързани с разкъсване и образуване
на химични връзки, което влияе на скоростта им и често такива реакции са
необратими. Пример за такава реакция е:
[PtCl2(NH3)4]2+ + 2e– [PtCl(NH3)3]+ + NH3 + Cl–
Окислително-редукционни процеси, при които вътрешната координационна
сфера на комплекса не се променя в хода на реакцията, се наричат външнос-
ферни. При тях се осъществява пренос на електрон от един стабилен комплекс
към друг стабилен комплекс:
[Fe(CN)6]4– + [Mo(CN)8]3–  [Fe(CN)6]3– + [Mo(CN)8]4–
Окислително-редукционни процеси, при които вътрешната координационна
сфера на комплекса се променя в хода на реакцията, се наричат вътрешносфер-
ни. При тях преносът на електрон се осъществява от лиганди. Например вза-
имодействието между комплексите [CoCl(NH3)5]2+ и [Cr(H2O)6]2+ преминава
през образуването на диядрен комплекс, при който се осъществява пренос на
електрон от Со (ІІІ) към Cr (II).
[(NH3)5Co–Cl–Cr(H2O)5]4+ [Co(NH3)5]2+ + [CrCl(H2O)5]2+
Координационните съединения могат да участват и в йонообменни реак-
ции. В този случай част от йоните в разтвора могат да взаимодействат с други
йони. Например такова взаимодействие с получаване на бяла утайка е:
Ba2[Fe(CN)6] + 2 H2SO4 2 BaSO4 + H4[Fe(CN)6].

Червената и жълтата кръвна сол се използват за доказване на Fe3+ и Fe2+
йоните. При това се получават характерни сини утайки:
4 Fe3+ + 3 [FeII(CN)6]4– FeIII II
4 [Fe (CN)6]3 берлинско синьо
2+ III 3–
3 Fe + 2 [Fe (CN)6] Fe 3 [FeIII(CN)6]2 турнбулово синьо
II
Значение на координативните съе динения

Областите, в които намират приложение координативните съединения, са
много.
Голяма част от важни в биологично и практическо отношение природни
продукти са съчетания от няколко по-прости вещества. Хлорофилът в зелените
растения съдържа комплексно свързан магнезиев йон. Хемоглобинът е ком-
плексно съединение на желязото с порфирините. Металите в човешкия органи-
зъм се съдържат в кръвта, тъканните течности, лимфата като комплексни йони.
В аналитичната химия комплексните съединения се използват за качествено
доказване на някои йони. Някои трудно разтворими вещества се разтварят под
формата на комплексни съединения. Например HgI2 се разтваря в излишък от
KI – образува се K2[HgI4]. AgBr се разтваря в присъствие на NH3, тъй като се
образува разтворимото комплексно съединение [Ag(NH3)2]Br.
Голяма част от комплексите са цветни съединения. Затова се използват за
производство на багрила, козметични продукти, в хранително-вкусовата про-
мишленост.
Стабилността на комплексите при d-елементите определя значението им за
получаване на вещества с висока чистота при кристализационния метод. Реди-
ца карбонилни и цианидни комплекси се използват за пречистване на метали
чрез транспортни реакции, като катализатори, за получаване на метални слоеве
в електрониката, за приготвяне на полиращи материали, за метализиране на
влакна, тъкани, хартия, за синтез на редица металорганични съединения.
1. Изразете дисоциацията на координационните съединения [Pt(NH3)4]Cl2 и

K4[Fe(CN)6] и запишете равновесните и стабилитетните им константи.
2. В три епруветки се наливат по 2 – 3 ml разтвор на FeCl3, а в три епруветки –
2 – 3 ml разтвор K3[Fe(CN)6]. Към всяка от трите епруветки от двете групи се
поставят съответно: към първата – разтвор на NaOH, към втората – разтвор на
(NH4)2S, към третата – разтвор на KSCN. В първите три епруветки се получават
цветни съединения, а във вторите не се наблюдават промени. Обяснете получе-
ните резултати и изразете описаните процеси с уравнения.
3. Ако към разтвори на Zn(NO3)2 и AgNO3 се добави разтвор на NH3, първоначал-
но се получава утайка, която се разтваря в излишък от разтвора на NH3. Изразе-
те уравненията на протеклите реакции, ако знаете, че координационното число
на Zn2+ е 4, а на Ag+ – 2. Обяснете строежа на получените координационни
съединения.
4. Предположете как ще протече реакцията [Co(NH3)6]3+ + [Cr(H2O)6]2+
Координационни съединения – свойства и приложение 251

62 КООРДИНАЦИОННИ
ЛАБОРАТОРИЯ СЪЕДИНЕНИЯ
Цел: Получаване и изследване свойствата на някои комплексни съединения
Необходими пособия: капкова плоча, статив с епруветки, чаша 50 cm3, пи-
петки, лъжички, спиртна лампа, кибрит, щипка за епруветки
Разтвори на: NH4Fe(SO4)2, K3[Fe(CN)6], AgNO3, HCl, NH3, KI, CuSO4,
NiSO4, NaOH, FeCl3, K4[Fe(CN)6], KSCN, CoCl2, H2O2.
Твърди вещества: NH4Cl, NaF
чества от веществата!
ЗАДАЧА 1 Различаване на двойна и комплексна сол
В две епруветки има водни разтвори на червена кръвна сол (K3[Fe(CN)6])
и на амониево-желязна стипца (NH4Fe(SO4)2 . 12H2O). Означете с уравнения
процесите на дисоциация на двете соли.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Като използвате разтвор на KSCN, установете в коя епруветка кой разтвор
се намира. Резултатите нанесете в табл. 62-1.
• Планирайте и осъществете експериментите.
• Опишете наблюдаваните промени и направете съответните изводи.
Таблица 62-1
Проба Наблюдавани промени и обяснение Вещество
1.
2.
ЗАДАЧА 2 Получаване и изследване на свойствата на диаминсребърен(I) хло-

рид
За качествено и количествено определяне на Cl– йони се използва разтвор
на AgNO3. Утайката от AgCl е неразтворима в разредена HNO3, но се разтваря
в амоняк и Na2S2O3.
А) Означете с уравнения разтварянето на утайката от AgCl в амоняк и
Na2S2O3.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................

..............................................................................................................................
Б) Наименовайте комплексните съединения и охарактеризирайте строежа
им според теорията на Вернер. Попълнете табл. 62-2.
Таблица 62-2
Комплексни съединения Външна ко- Вътрешна координационна сфера
Формула Наименование ординацион- Комплексо- Лиганди Кординацион-
на сфера образувател но число
В) Изразете с уравнение дисоциацията на комплексното съединение, полу-

чено при прибавяне на амоняк към утайката от AgCl. Запишете израза за ста-
билитетната константа.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Г) Осъществете описаните експерименти и отразете резултатите в табл. 62-3.
Таблица 62-3
Опит Последователност на действията Наблюдения и обяснения
3
1 Отлейте в епруветка 2 cm разтвор на
AgNO3 и същото количество разтвор на
NaCl.
Добавете на капки разтвор на амоняк до
разтваряне на утайката.
Полученият разтвор на комплексното
съединение разделете в 4 епруветки.
2 Нагрейте внимателно една от епрувет-
ките.
3 Към втората епруветка добавете капка
фенофталеин и прикапвайте 2М HNO3
до обезцветяване на разтвора.
4 Към третата епруветка добавете 2 – 3
капки разтвор на КI.
5 В последната епруветка пуснете късче
цинк.
Ks(AgCl) = 1.10–10, Ks(AgI) = 1.10–16, Kc[Ag(NH3)2]+ = 9,3.10–8

Изводи: ................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Координационни съединения 253

ЗАДАЧА 3 За доказване на Fe3+ йони се използва разтвор на KSCN. Получават
се комплексни съединения с интензивно червено оцветяване.
• Означете със съкратено йонно уравнение получаването на комплекса, в
който n(Fe3+) : n(SCN–) = 1 : 6.
..............................................................................................................................
• В чаша (50 cm3) смесете по 2 cm3 от ратворите на FeCl3 и KSCN (ако е
необходимо, добавете малко вода).
• Към част от получения разтвор с интензивно червено оцветяване добавeте
твърд Na2HPO4.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Към получения разтвор с интензивно червено оцветяване се добавя твърд
NaF. (демонстрация)
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 4 Получаване на комплекси на Cu2+ йони
А) Разполагате с разтвори на CuSO4, NH3, K4[Fe(CN)6]. Предложете начин
за получаване на комплексните съединения [Cu(NH3)4](OH)2 и Cu2[Fe(CN)6].
Б) Получете комплексните съединения [Cu(NH3)4](OH)2 и Cu2[Fe(CN)6].
Изследвайте стабилността на амонячния комплекс. Последователността на
действията и наблюдаваните промени отразете в табл. 62-3.
Таблица 62-3
Последователност на действията Наблюдения и обяснения
Получаване на Cu2[Fe(CN)6]
Получаване на [Cu(NH3)4](OH)2
Прехвърлете няколко капки от разтвора
на комплекса в друга епруветка.
Подкиселете с няколко капки разтвор на
Прехвърлете в друга епруветка няколко
капки от разтвора. Разредете с вода.
Добавете към пробата няколко капки
CH3COOH и след това няколко капки
разтвор на K4[Fe(CN)6].

ЗАДАЧА 5 Получаване и стабилност на амонячен комплекс на Ni2+
• Налейте в епруветка 1 mL разтвор на никелов сулфат и добавете на капки
концентриран разтвор на амоняк в излишък.
• Към получения разтвор добавете равен обем наситен разтвор на калиев
бромид.
• Към получената утайка добавете няколко капки разтвор на солна киселина.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 3 Окислително-редукционни процеси с участие на комплексни съеди-
нения
• Към 1 mL разтвор на CoCl2 добавете 2 mL разтвор на амоняк.
• Към получения разтвор прибавете 1 mL разтвор на NH4Cl и 2 mL разтвор
на водороден пероксид. Нагрейте.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Координационни съединения 255

ТЕМА 6.
ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ И ОКОЛНА СРЕДА
Тази тема е посветена на приложението на знанията за

веществата и техните превръщания в химичните производства.
В нея ще се запознаете с:
zz производството на метали и керамика – как се произвеждат
в нашата съвременност и „поглед“ към историята
zz производство амоняк и на киселини – „кръвта на химията“
zz производство на соли
Погледът към миналото и настоящето на химичните
производства е поглед към бъдещето на човечеството.
Ще обсъдим и някои екологични проблеми, свързани с
химичните технологии.
63 ОСНОВИ НА ХИМИЧНАТА
НОВИ ЗНАНИЯ ТЕХНОЛОГИЯ ПЛАН НА УРОКА
Химична технология. Химикотехнологичен 1. Химична технология. Хи-

процес микотехнологичен процес
2. Схеми на химични произ-
Технологията е наука, която изучава методите
водства
за преработване на суровините в предмети за по- 3. Неорганични химични
требление и в средства за производство. Името ѝ производства
произлиза от гръцките думи „технос“ и „логос“ и
в буквален превод означава „наука за занаятите“. Технологиите се делят на:
– механични, при които прилагането им не води до промяна на химичните
свойства на суровините;
– химични, при които се получава продукт с нови химични свойства.
Химичните технологии в съответствие с разделянето на химията на неорга-
нична и органична също са обособени в две направления: неорганична химич-
на технология (НХТ) и органична химична технология (ОХТ).
Познаването на химизма на процесите, които са в основата на едно химично
производство е само малка част от необходимите знания. Разработването на
една технология е свързано с налични природни ресурси, суровини и енергия.
То изисква познания за: процеси и апарати; свойства на конструкционни мате-
риали; за контрол и управление на процесите и възможности за автоматизация-
та им; за производителност и охрана на труда; за маркетинг и т.н.
Чрез изброените методи и процеси трябва да се получат висококачествени
продукти при възможно най-малки капиталовложения, минимални разходи на
суровини, енергия, труд и време.
Важно изискване към съвременните технологии е комплексното използване
на суровините и свеждането до минимум на емисиите на вредни вещества в
околната среда.
Химикотехнологичният процес включва механични, хидромеханични,
топлообменни, масообменни, химични и физикохимични процеси, в резултат
от които изходните вещества се превръщат в целеви продукт.
При всеки технологичен процес се контролират входящите и изходящите
материални и енергийни потоци, като се следят определени технологични па-
раметри – налягане, температура, концентрация и др.
При провеждането на химичните процеси е много важно спазването на оп-
тимален технологичен режим. Затова се използват величини, чрез които той се
контролира. Величината степен на превръщане се използва ако контролът се
провежда чрез изходните реагенти (суровини).Тя се изразява чрез отношение-
то между количеството реагент, претърпял превръщане и изходното му количе-
ство.
Величината производствен добив η се използва когато контролът се про-
Основи на химичната технология 257

вежда чрез продуктите на съответния процес. Той се изразява чрез отношение-
то между количеството към теоретично изчисленото.
Важна характеристика на химическите производства е икономическата
ефективност, която се определя от:
1. Капиталните разходи – средствата, необходими за построяване и пус-
кане в експлоатация на едно предприятие. Те са в две основни направления:
основен капитал – сгради, машини и съоръжения; и оборотен капитал – су-
ровини, материали, готова продукция и парични средства.
2. Себестойността на продуктите – разходи за производството на еди-
ница продукт. Себестойността се дели на: заводска себестойност – разхо-
дите за производство на единица продукт в рамките на завода; пълна себе-
стойност – когато към заводската себестойност се добавят и разходите за
търговската реализация.
3. Производителността на труда – при непрекъснат процес се дефинира
като работното време, изразходвано от един работник за производство на еди-
ница продукт.
Използваните в технологията методи са съчетание от химикотехнологичен
процес и технологично оборудване.
Схеми на химични производства
Химичното производствo се представя чрез различни схеми – химични,
принципни, структурни, технологични. Химичната схема отразява последова-
телността от химични процеси, които водят до получаването на целевия про-
дукт. Например:
+H +O +O +H O+O
N2 2
NH3 2
NO 2
NO2 2 2
HNO3
Принципната схема показва последователността и връзката между проце-
сите (фиг. 63-1).
страничен
продукт
суровини суровини продукти основен
1 2 3 продукт
нереагирала
А суровина
1 – предварителна подготовка; 2 – химичен процес; 3 – разделяне на продуктите
Фиг. 63-1. Принципна схема на химикотехнологичен процес.
Изходната суровина постъпва за предварителна подготовка (1), която може
да бъде очистване, смилане, пресяване, разтваряне и др. След това се провежда
химичният процес, при който се получава основният продукт. Може да се по-
лучи и страничен продукт, който замърсява основния или съществено влошава
неговите качества. Следващият етап е разделяне на продуктите един от друг,
както и отделяне на основния продукт от нереагиралата в химичния процес из-
ходна суровина, нереагиралите изходни вещества се връщат отново в схемата

на предварителната подготовка. Обикновено продуктът на едно производство
се явява суровина за друго производство.
Технологичната схема отразява най-често апаратурата или носи информа-
ция за материали, операции, продукти. Такива схеми има представени при про-
изводствата, които предстои да изучите.
Неорганични химични производства
Неорганичната химична технология изучава производството на неорганич-
ни киселини и основи; производството на соли; химико-термичното прера-
ботване на горивата; получаването на метали – металургия; силикатните про-
изводства – стъкло, цимент, керамика.
В табл. 63-1 е дадена информация за някои неорганични производства
Таблица 63-1
Производство Производство Къде се
в света в България произвежда
(млн т/г) (млн т/г) в България
сярна киселина 260 0,944 Пирдоп, Пловдив
сода 57 1,50 Девня
торове 246,5 0,480 Девня, Димитровград
катодна мед 23,9 0,239 Пирдоп
цинк 13,3 0,075 Пловдив
олово 11,6 0,103 Пловдив
стомана 1789 0,661 (от скрап) Перник
стъкло 36,6 0,620 Търговище, Пловдив, София,
Плевен, Нови пазар, Костин-
брод, Габрово
От таблицата се вижда, че черната металургия има водещо място, следвана
от производствата на сярна киселина и торове. При цветната металургия во-
дещо е производството на мед – количеството на получаваната катодна мед е
почти два пъти по-голямо от това на цинка и оловото.
1. Формулирайте задачите на химичната технология като наука.

2. Каква е разликата между химичен и химикотехнологичен процес?
3. Означете с уравнения химичната схема на производство на азотна киселина.
4. Кои са изходните суровини за производство на азотна киселина?
Основи на химичната технология 259

64 МЕТАЛУРГИЯ. ПРОИЗОДСТВО
НОВИ ЗНАНИЯ НА ЧУГУН И СТОМАНА ПЛАН НА УРОКА
Металургия 1. Металургия
Същност и видове. Металургията (от гр. мета- 1.1. Същност и видове
1.2. Суровини
лон – метал и ергон – работа) изучава процесите на
1.3. Процеси при металур-
получаване, термична и химична обработка на мета- гията
лите и сплавите. 2. Черна металургия
Тя включва подготовката на рудите, получаване-
то и рафинирането на металите и обработката им.
Металургията има две основни направления. Тя бива черна и цветна мета-
лургия в зависимост от класификацията на металите, които най-общо се делят
на черни и цветни (фиг. 64-1).
Класификация на металите
черни металите цветни металите

Fe, Cr, Mn
тежки леки
Cu, Ni, Sn, Pb, Al, Mg, Ca, Pb,
Zn, Co, Cd и др. Na , K, Be, Li
благородни редки
Au, Ag, Pt, Os, Mo, V, Ti, Sr, Rb,
Фиг. 64-1. Класификация на металите Ru, Rh, Pd, Ir Cs, U, Ra и др.
Разграничават се също добивна и обработваща металургия. Получаването
на металите и сплавите е обект на добивната металургия, а обработването им –
термично, химично, механично е обект на обработващата металургия.
Суровини. Суровините, които използва металургията са руди, горива и
флюси.
Рудите са минерални суровини, използвани за получаване на метали.
Най-често са полиметални руди – съдържат няколко метала. Според съедине-
нието, под формата на което е металът са оксидни и сулфидни. След обогатява-
не на рудите се получава концентрат.
Горивото се използва за достигане на високи температури, но и като реду-
ктор. Използват се течни, газообразни и твърди горива. От твърдите горива се
използват кокс, антрацит, въглища.
Флюсите (нерудни добавки) образуват със скалния примес шлака. При
смесване на руди, гориво и флюси се получава шихта.

Металургичните процеси се делят условно на три групи.
– Пирометалургични процеси – протичат при високи температури.
– Хидрометалургични – процесите протичат във водни разтвори или раз-
редени разтвори на киселини или основи.
– Електрометалургични – химичните процеси се извършват под действи-
ето на постоянен електричен ток.
Типови разновидности на металургичните процеси са пърженето, редукци-
ята, топенето, дестилацията и т.н.
Пърженето е металургична операция, при която рудите или концентратите
се нагряват до високи температури, при което протичат хетерогенни реакции
между твърдата и газовата фаза, без да се получава стопилка. В шихтата мо-
гат да протичат различни процеси, според които пърженето бива окислително,
сулфатизиращо, калциниране.
При окислителното пържене се осъществява окисление на металните сул-
фиди до метални оксиди и се отделя SO2.
2 МS + 3 O2 2 MО + 2 SO2 ∆H < 0
Сулфатизиращото пържене е окислително пържене, което се провежда
при такива условия, че да се получи предимно сулфат.
MS + 2 O2 MSO4
Калцинирането е нагряване на материала, за да се отделят летливите вещества.
След окислителното пържене полученият метален оксид се подлага на ре-
дукция. Редукцията може да се осъществява с въглерод, въглероден диоксид,
водород
t°
МО + CO M + CO2
MO + H2 t° M + H2O
В някои случаи се извършва металотермична редукция.
Черна металургия
В промишлеността намират приложение сплавите на желязото с други елемен-
ти, метали и неметали. Най-голямо значение имат сплавите на желязото с въгле-
рода – чугун и стомана. В тях въглеродът може да е в свободно състояние или под
формата на железен карбид (циментит).
Според съдържанието на въглерод съществува следното разделение на же-
лязо-въглеродните сплави (табл. 64-1).
Таблица 64-1
Наименование w(C) свободен въглерод
феритно-перлитни < 0,8% не
стомани перлитни = 0,8% не
перлитно-циментитни > 0,8% < 2,14% не
бели > 2,14% не
чугуни
черни > 2,14% да
Металургия. Производство на чугун и стомана 261

Чугун
основните суровини за получаване на чугун са:
• Железни концентрати – получават се от железни руди след провеждане на
обогатителни процеси. В зависимост от минералите, които съдържат, те могат
да бъдат:
– магнетитни, съдържат магнетит (Fe3O4);
– хематитни, съдържат хематит (Fe2O3);
– лимонитни, съдържат лимонит (Fe2O3.n H2O)
– сидеритни, съдържат сидерит (FeCO3)
• Флюси (нерудни добавки). В зависимост от състава си биват:
– базични – вар (СаО), доломит – CaMg(CO3)2, варовик CaCО3;
– кисели – SiO2.
• Кокс
Устройство на доменна пещ. Доменната пещ е шахтова пещ (фиг. 64-2).
Тя е най-големият химически реактор в света.
гърло – през него се добавят суровините и
се извеждат получаваните газове
300 °С
шахта – през нея преминават суровините и
се редуцират от извежданите газове
600 °С разпер – в тази част се внася въздух и тем-

пературата е най-висока
1200 °С
плещи
1500 °С
въздухопровод
огнище – в него се събира чугунът и шлака-
та
1800 °С
Размери:
малки пещи – 500 m3
големи пещи – 5500 m3
височина – 35 m
чугун шлака
Фиг. 64-2. Доменна пещ
Процеси в доменната пещ. В огнището на доменната пещ се извършва
горене на кокса. Този процес е екзотермичен и осигурява енергийно всички
ендотермични процеси.
C(s) + O2(g) CO2(g) ∆H < 0
Издигайки се по височината на пещта, отделеният СО2 реагира с кокса по
реакцията на Будоар, при което се получава СО. Тази реакция е равновесна и
ендотермична.
С(s) + CO2(g)  2 СО(g) ∆H > 0

Наличието на кокс и въглероден оксид позволява директно и индиректно реду-
циране на железните руди. Директната редукция протича при високи температури
в стопилка, а индиректната протича по различни пътища:
3 Fe2O3 + CO 2 Fe3O4 + CO2
Fe3O4 + CO 3 FeO + CO2
FeO + CO Fe + CO2)
При високите температури в пещта се редуцират и примесите. Получава се
„ръбесто“ желязо, което се насища с въглерод от кокса. Образува се и железен
карбит.
Доменният процес е непрекъснат, като на 4 – 6 часа от пещта се източва чугун
и шлака. Пусната в действие, доменната пещ работи непрекъснато години наред.
Продукти на доменния процес
1. Бял чугун – има следния състав: 5 – 6% С, 2 – 4% (Mn + Si), примеси от
Cu, P и S (като FeS). След източване от пещта, чугунът се транспортира до
миксерното отделение на стоманодобивното производство. Там съставът на
чугуна се хомогенизира, след което той постъпва за преработване до стомана.
2. Шлака – съдържа оксиди на Al, Ca, Mg, Si, Mn, Fe и др.Използва се в
циментената промишленост.
3. Доменен газ – има състав 35 – 39% СО, 8 – 12% CO2, 0,2 – 2,5% СН4, 2,5
– 3,0% Н2 и 57 – 58 % N2. Той излиза от горния край на пещта и се очиства от
прах. Използва се като гориво за загряване на въздух за пещта или в ТЕЦ на
предприятията.
Стомана. По-голямата част от произведеното се преработва до стомана.
Най-често се използват конверторните методи, Това са процеси на окисление,
при които се намалява съдържанието на C, Mn, Si, P и S в чугуна до получа-
ването на стомана. Течният чугун се продухва с технически кислород (95%
О2) под налягане. При тези условия примесите образуват оксиди и отиват в
шлаката, а сярата образува SО2. Като суровини се използват течен чугун, старо
желязо (скрап) и флюси. Чрез подаването на скрап се регулира температурата
в конвертора, а флюсите свързват продуктите от окислението на примесите и
образуват шлака.
Основният апарат, който се използва е конвекторът (фиг. 64-3). След зареж-
дането със суровини, конверторът се изправя и през отвора в обема на чугуна
се потапя метална тръба (фурма) през която се подава технически кислород.
Конверторният процес е екзотермичен и автотермичен (отделената при про-
тичането му топлина го обезпечава енергийно). Интензивното разбъркване на
течния чугун от вдухвания кислород осигурява голяма контактна повърхност
между реагентите. Процесът протича с висока скорост – за 20 – 30 минути се
получават 50 – 100 t стомана.

В конвертори-
те се извършват
няколко основни
процеса: примеси-
те се окисляват до
оксиди, желязото
се окислява до ок-
сид и редукция на
железния оксид до
желязо.
Получаване на
стомана в елек-
тродъгови пещи.
Електродъговите Фиг. 64-3. Конвертор
пещи (фиг. 64-4)
са ванни пещи с подвижен свод. Захранват се с трифазен променлив ток с
големина на тока 20 – 50 кА. Нагряват се от мощни електрически дъги, горя-
щи между графитови електроди и метала във ваната. Електродъговият метод е
скъп и се използва за получаване на легирани стомани с ниско съдържание на
сяра и фосфор. Методът е бавен, продължителността му е 4 – 6 часа.
Като суровини се използват скрап, пелети и флюси. Легиращите елементи
хром (Cr), никел (Ni), ванадий (V), волфрам (W), молибден (Mo), титан (Ti),
които подобряват качествата на стоманата, се добавят като феросплави.
В електродъговите пещи протичат следните процеси:
Стопяване на твърдите суровини. При този процес се изразходва много го-
лямо количество електроенергия. След като се стопят суровините, във ваната
на пещта се образуват два слоя – стопен метал и шлака, разположена на по-
върхността на метала.
Окисление на примесите.
Това е бавен процес. FeO от
шлаката се разтваря в метала.
Чрез дифузия се придвижва в
обема и взаимодейства с приме-
сите Mn, Si, P и др.
FeO + Mn MnO + Fe
Получените оксиди се свърз-
ват от флюсите и преминават в
шлаката.
По време на технологичния
процес се извършва контрол на Фиг. 64-4

състава, добавят се легиращи елементи.
Сименс-мартеновият процес е с продължителност 10 – 12 часа, но това поз-
волява по-добре да се следи съставът на получаваната стомана.
В България след закриването на Кремиковци АД (2009 г.) не се произвежда
чугун. Стомана се получава в Стомана Индъстри АД, гр. Перник от скрап (старо
желязо) в електродъгови пещи. По данни на БАМИ през 2018 г. в света са произ-
ведени 1789 милиона тона стомана, от тях 168,1 милиона тона в ЕС. В България
са произведени 661 100 т. стомана, което е 0,4% от производството на ЕС.
1. Означете с уравнения получаването на желязо от пиритна руда (FeS2).

2. Колко тона чисто желязо ще се получи при преработката на 1000 t магнетит, ако
общите загуби са 5%?
3. Като използвате текста от учебника сравнете методите за получаване на стомана.
Попълнете таблицата.
Показатели Конверторен метод Електродъгов метод
Основна суровина
Енергийно обезпечаване
Продължителност
4. Какви различия в свойствата имат чугунът и стоманата?
5. Флюсите (CaO) намаляват загобите на FeO и съдържанието на сяра в чугуна.
Железният(II) оксид се редуцира от кокса до Fe, а CaS се разтваря в шлаката.
Довършете уравненията на описаните процеси.
FeO.SiO2 + C + CaO
FeS + CaO

65 ПРОИЗВОДСТВО НА
НОВИ ЗНАНИЯ ЦВЕТНИ МЕТАЛИ ПЛАН НА УРОКА
Пирометалургия на медта 1. Пирометалургия на медта

Основни суровини за получаването на цветни 1.1. Стапяне и огнево рафи-
ниране
метали са техните сулфидни или оксидни руди, съ- 1.2. Електрорафиниране
държащи съответните минерали. По-известни мед- 2. Хидрометалургия на цинк
ните минерали са халкопирит (CuFeS2), халкозин 3. Цветна металургия в
(Cu2S), куприт (Cu2O), малахит (CuCO3.Cu(OH)2), България
a цинкови – сфалерит (ZnS) и смитсонит (ZnCO3).
В основата на цветната металургия са пирометалургичните и хидрометалур-
гичните процеси. Медта основно се получава по пирометалургични методи, а
80% от произвеждания в света цинк се получава по хидрометалургичен метод.
След предварителна под-
готовка концентратът по-
стъпва в пещта със струя от
въздух, обогатен на кислород
(фиг. 65-1). При окисление-
то на халкопирита се отделя
голямо количество топли-
на и температурата достига
1300 – 1400 °С. Продуктите
на процеса щeйн (Cu2S) и Фигура 65-2. Пещ за топене в летящо състояние: щейн (1);
шлака (FeO . SiO2) са в теч- шлака (2); улей за източване на щейна (3); улей за източване
но състояние и се разделят в на шлаката (4).
два слоя. Целта на този процес е разделянето на медта от желязото: медта – в
щейна, а желязото – в шлаката. Съдържанието на медта в щейна достига до
60 – 65%. Получава се и 20 – 22% SO2, който отива за производство на сярна
киселина.
2 CuFeS2(s) + 4 O2(g) + 2 SiO2(s) Cu2S(s) + 2 FeO . SiО2(s) + 3 SO2(g) ∆H < 0
Щейнът от топилната пещ се транспортира и подава в конверторите. При
конверторния процес протича частично окисление на Cu2S до Cu2О и послед-
ващо взаимодействие между тях. Получава се черна мед (98 – 99% Cu).
2 Cu2S(s) + 3 O2(g) 2 Cu2O(s) + 2 SO2(g)
Cu2S(s) + 2 Cu2O(s) SO2(g) + 6 Cu(s)
Следва окислително-огнево рафиниране на медта в анодни пещи
Отначало в пещта се вдухва въздух, Образува се Cu2O, който се разтваря
в медта и реагира с примесите (М′). Оксидите на примесите се свързват от
добавените в пещта флюси (SiO2) и образуват шлака (МО.SiO2). Останалият в
медта Cu2O се редуцира до мед чрез продухване с пропан-бутан. Получава се
анодна мед със съдържание 99,5% Cu.

4 Cu(s) + O2(g) 2 Cu2O(s)
Cu2O + М′ 2 Cu + М′О
M′ – Co, Ni, Fe, Pb, Zn, S
Медта се излива в калъпи от по 420 kg анодна
мед. Металът се охлажда от воден душ и криста-
лизира (фиг. 65-2).
Шлаките от окислителното стапяне, от кон-
верторите и от анодните пещи съдържат около
4% Cu и се преработват във флотационна фа- Фиг. 65-2. Анодно колело
брика до шлаков концентрат, който се подава отново в медното производство.
Получената по пирометалургичния процес мед има съдържание 99,5%. За
да се повиши чистотота на метала до 99,99%, се извършва електролизна рафи-
нация на анодната мед.
Електрорафиниране. Електролизната ра-
финация на анодната мед протича в електро-
лизни вани под действието на постоянен ток.
Като електролит се използват разтвори на
CuSO4 и H2SO4. Катодите са от неръждаема
стомана. Медните аноди се разтварят в про-
дължение на 20 дни, през това време катодите
се сменят 3 пъти. Свалянето на катодната мед
от железните катоди е напълно автоматизи- Фиг. 65-3. Поставяне на комплект елеки
троди в електролизна вана
рано. На фиг. 65-3 е показано поставянето на
комплекта от катоди и аноди в електролизните вани. В комплекта всеки катод е
разположен между два анода.
Протичат следните електродни процеси:
на анода Cu – 2е– Cu2+, окисление
2+ –
на катода Cu + 2е Cu, редукция
Получената катодна мед има висока чистота – 99,99%. На дъното на елек-
тролизните вани се утаява аноден шлам (неразтворими частици от анодите),
който съдържа благородни метали и е търговски продукт, от който те могат да
се получат.
Хидрометалургия на цинк
Цинкът се получава от сфалеритни концентрати (ZnS). Сфалеритът е нераз-
творим във вода и разредени разтвори на сярна киселина. Това налага провеж-
дането на окислителен процес (пържене) на сфалерита, за да се получи разтво-
рим в сярна киселина цинков оксид. Следва процес на извличане и рафиниране.
Пърженето на сфалерита в кипящ слой е екзотермичен, автотермичен про-
цес, който протича при температура 800 – 900 °С. При кипящия слой цялата
повърхност на частиците реагира с окислителя. Протича следната реакция:
2 ZnS(s) + 3 O2(g) 2 ZnO(s) + 2 SO(g) ∆H < 0
Производство на цветни метали 267

Фиг. 65-4. Пържене на сулфидни концентрати: 1 – помпа за подаване на въздух; 2 – апарат за кипящ
слой; 3 – циклон за очистване на пържилния газ от прах и 4 – електрофилтър за фино очистване от
прах
На фиг. 65-4 е показана схема за пържене на сулфидни концентрати. По-
лучават се цинкова угарка (ZnO) и пържилен газ (SO2), очистеният газ отива
за производство на сярна киселина. Освен ZnO угарката съдържа цинков фе-
рит (ZnO.Fe2O3), Fe2O3, оловен силикат (PbSiO3), меден ферит (CuO . Fe2O3) и
SiO2, които не са разтворими в разредени разтвори на сярна киселина.
Угарката се обработва с разреден разтвор на сярна киселина. Този процес
се нарича мокро извличане. За по-пълно извличане разтворът се използва за
промиване на свежа угарка.
ZnO(s) + H2SO4(aq) ZnSO4(aq) + H2O(l)
Следва отделяне на разтворите от твърдата фаза. Отделеният твърд остатък
след провеждане на извличането се нарича кек. В него остават около 20%
от началното съдържание на цинк в угарката. Това налага преработването на
цинковия кек или по пирометалургичен метод, или по хидрометалургичен ме-
тод. Разтворът от неутрално извличане със състав 120 g/L цинк се подлага на
опитване от примесите – Cu, Cd, Co, Ni, Fe, Mn, Sb, As, Ge. Много стриктно се
следи рН да не надвишава 4,8 – 5,6, за да се предотврати хидролизата на ZnSO4
и намали загубите на цинк.
Очистване на разтвора на ZnSO4 от примеси. Примесите са разделени в
няколко групи:
В първата група влизат примеси, които се хидролизират лесно и се отстра-
няват при неутралното извличане като хидроксиди:
Fe3+, Al3+ Fe(OH)3; Al(OH)3
Sb5+, As5+ FeSbO4; FeAsO4
Fe трябва да се окисли до Fe3+ с въздух или с MnO2 (пиролузит)
2+
Във втората група (Cu2+, Cd2+, Ni2+, Co2+) влизат примеси, които се очист-
ват чрез циментация с цинков прах
Zn(s) + Cu2+
(aq) Zn2+
(aq) + Cu
В третата група влизат примесите, които имат по-малък стандартен елек-

троден потенциал от този на цинка и при електролизното получаване на цинк
се натрупват в електролита, което повишава неговото електросъпротивление
и води до нарастване на разхода на ток за получаването на тон цинк – K, Na,
Mg, Ca, Mn. Когато концентрацията им надвиши допустимите норми, част от
електролита се извежда от системата и се подава свеж разтвор.
В четвъртата група примеси влизат Cl– и F– анионите. Хлоридните йони
се утаяват със Ag2SO4, а флуоридните йони – с Са(ОН)2.
Електроекстракция на цинка от разтвора на ZnSO4. Използват се алумини-
еви катоди и оловно-сребърни аноди. Използването на алуминиеви катоди се е
наложило, за да се намали процесът на водородоотделяне на катода. При елек-
троекстракцията на цинка протичат следните електродни процеси:
на катода Zn2+ + 2e– Zn
+ –
2 H + 2.1e 2H H2↑
на анода H2O – 2e– 2 H+ + 1/2 O2
(H2SO4)
Примесите от първа и втора група и се отделят заедно с цинка на катода, и
намаляват чистотата му. Върху тях водородът се отделя по-интензивно което
е свързано с повишаване разхода на електроенергия за тон цинк. Освен това
слоят от цинк на катода не е плътен и има много шупли.
Железните йони (Fe2+, Fe3+) освен че замърсяват цинка, увеличават и разхо-
да на ток, тъй като участват в процеси на електродите.
Претопяване на катодният цинк в електропещи.
Катодният цинк се сваля от алуминиевите катоди и се претопява в електро-
пещи, след което се формува в блокове.
1. Кои са еднаквите етапи в производството на цинк и на мед?

2. Представете чрез схема процесите на производство на цинк по хидрометалургич-
ния метод.
3. По какво се различават анодната и катодната мед?
4. Проучете в какво се изразява рециклирането на металите мед и цинк и представе-
те информацията по подходящ начин.
Производство на цветни метали 269

НОВИ ЗНАНИЯ АМОНЯК ПЛАН НА УРОКА
Като основен метод за получаване на амоняк се 1. Химична схема. Основни

е утвърдил методът на Хабер и Бош. етапи при производство
на амоняк
Химична схема. Основни етапи при 2 Получаване азотоводородна
производство на амоняк смес (N2 : 3 Н2)
Производството на амоняк се основава на взаи- 3. Пречистване на газовата
модействието между азот и водород. смес от примеси
4. Синтез на амоняк
N2(g) + 3 Н2(g)  2 NH3(g) ∆H < –40 kJ/mol 5. Технологична схема на син-
Запишете израза за равновесната константа на тез на амоняка при средно
реакцията. Кои фактори и какво влияние оказват налягане (250 – 300 atm)
върху равновесието?
Процесът е равновесен, екзотермичен и авто-
термичен, протича с намаляване на обема. При по-
вишаване на налягането и намаляване на температурата протича права реакция.
При ниски температури скоростта е малка. При повишаване на температурата
скоростта на процеса нараства, но равновесието се изтегля наляво. Това налага
да се работи при оптимална температура и да се използва катализатор. В мина-
лото като катализатори са използвани осмий (Os) и уран (U), които са по-актив-
ни, но по-скъпи. По-късно Хабер открива евтин катализатор – безвъглерод-
но, гъбесто желязо, промотирано с Al2O3, K2O, СаO. Оксидите на алуминия и
калция подобряват порестата структура на катализатора, а калиевият оксид уле-
снява обмена на електрони при процесите върху повърхността на катализатора.
Железния катализатор се отравя при наличие на някои примеси. Кислородът
и неговите съединения отравят железния катализатор обратимо – продуктите
от тяхното взаимодействие с желязото се редуцират от водорода до желязо.
Серните съединения отравят желязото необратимо – продуктите от тяхното
взаимодействие с желязото не се редуцират от водорода до желязо. Въглерод-
ния оксид образува с желязото комплексно съединение Fe(CO)5, което при ус-
ловията на амонячната синтеза се изпарява. Това влияе върху структурата на
гъбестото желязо и води до загуби на катализатор.
Основните етапи при производството на амоняк са:
1. Получаване на азотоводородна смес (N2 : Н2 = 1 : 3).
2. Пречистване на газовата смес от примеси
3. Синтез на амоняка
Получаване на азотоводородна смес
Основните суровини за получаване на амоняк са природният газ, въздухът
и водата.
Синтезният газ може да се получи при:

– газификация на твърди горива в газгенератори;
– двустепенна конверсия с водна пара и въздух на газообразни или течни
горива.
От втората половина на XX в. в практиката основно
се използва двустепенната конверсия на природен газ
(СН4). Процесите се провеждат в присъствие на никелов
катализатор, който се отравя от серни съединения.
След добиване, природният газ се очиства от серни
съединения, като те се превръщат чрез хидриране в серо-
водород, а той се отстранява чрез абсорбция с разтвори
на етаноламин. Процесът се провежда в абсорбционни
кули с пълнеж от рашигови пръстени (фиг. 66-1). Абсор-
бцията протича под налягане при температура 20 – 30 °С.
Тя е обратим процес и регенерацията на етаноламина се
провежда чрез продухване с водна пара. Фигура 66-1. Абсорб-
Първата степен на конверсия на метан протича с во- ционна кула с пълнеж
дна пара при повишено налягане (20 – 30 atm) и температура 700 – 1000 °C
в присъствието на никелов катализатор, нанесен върху порест алумосиликат:
CH4(g) + H2O(g)  O(g) + 3 H2(g) ∆H > 0
Процесът е ендотермичен и се обезпечава енергийното чрез изгаряне на ме-
тан в междутръбното пространство на реактора.
В тръбите на реактора е поставен катализаторът и през него се пропуска
сместа от метан и водна пара. Работи се при 2 – 4 пъти по голям излишък на
водна пара. След първата степен на конверсия в газовата смес остават около
7% СН4.
Втората степен на конверсия се провежда с въздух по реакцията:
2 CH4(g) + O2(g) 2 CO(g) + 4 H2(g) ∆H < 0
Процесът е обратим, екзотермичен и автотермичен. Към газовата смес се
добавя стехиометрично количество О2 (въздух) спрямо остатъчния CH4. Газо-
вата смес се пропуска през няколко слоя никелов катализатор. Конверсията е
почти пълна. Получава се газ със състав 55 – 60% H2 ; 30 – 22% N2; 10 – 12%
CO; 8 – 10% CO2; 0,2 – 0,3% CH4.
За да се повиши съдържанието на водород в газовата смес се провежда и
конверсия с водна пара на образувания въглероден оксид.
CO(g) + H2O(g)  CO2(g) + H2(g) ∆H < 0
Процесът е равновесен, екзотермичен и автотермичен. Използват се после-
дователно два вида катализатори: желязо-хромен (90% Fe2O3 и 10% Cr2O3) с
оптимална температура 450 °С и катализатор, съдържащ ZnO, CuО и Cr2O3 с
оптимална температура 250 – 300 °С. С понижението на температурата равно-
весието се изтегля по посока на правата реакция.
Производство на амоняк 271

Пречистване на газовата смес от примеси
Отстраняване на СО2. Провежда се абсорбция в кули с пълнеж, за да се
повиши контактната повърхност между реагентите. За ускоряване на абсорб-
цията се работи при повишено налягане.
Използват се три метода на очистване:
• Водно-алкално очистване – абсорбция с вода и фино очистване с NaOH
• Очистване с разтвори на етаноламини (HOCH2CH2NH2, NH(CH2CH2OH)2
и N(CH2CH2OH)3) – отстранява се H2S;
• Очистване с разтвори на алкални карбонати (К2СО3).
След насищане на абсорбционните разтвори с СО2 те се регенерират при
загряване и понижаване на налягането (дроселиране).
Отстраняване на СО. Въглеродният оксид има малка разтворимост в теч-
ности. За отстраняването му от газовата смес се използва свойството му обра-
зува комплекси:
[Cu(NH3)2]+ + CO + NH3  [Cu(NH3)3 . CO]+
Този процес се провежда при налягане 150 atm и температура 10 °С.
След това очистване на азотоводородната смес въглеродни оксиди, съдър-
жанието им в синтезния газ намалява до 0,01 об. %, но това не е достатъчно.
Промиване на газа с течен азот. При охлаждане на газа до температу-
рата на кипене на течния азот (–196 °С) въглеродният оксид, метанът и арго-
нът (въздухът, използван при втората степен на конверсия, съдържа 1% Ar)
се втечняват и разтварят в течния азот, а СО2 се отделя като твърда фаза. При
промиването на газа с течен азот се коригира съставът в съответствие с отно-
шението N2 : 3 Н2.
След като е получен необходимият състав на азото-водородната смес, газът
постъпва в компресори за повишаване на налягането до 250 – 300 atm.
Синтез на амоняка
В практиката се използват три метода за синтез на амоняка:
1. При ниско налягане – 100 – 150 atm и температура 250 – 300 °С.
Използват се високоактивни катализатори, които се отравят лесно. Затова
този метод няма широко приложение.
2. При умерено (средно) налягане – 250 – 300 atm и температура 470 – 520 °С.
Като катализатор се използва гъбесто желязо. Този метод е най-разпростра-
нен в практиката.
3. При високо налягане – 500 – 1000 atm. Обикновено се работи при 500 atm.
Технологична схема на синтез на амоняка при средно
налягане (250 – 300 atm)
Най-важният апарат в технологичната схема за производство на амоняк е
синтезната колона. Тя е изработена от легирана стомана със състав 18% Cr, 9%
Ni и 1% Ti. Колоната е висока 12 – 20 m, има диаметър 1,2 – 1,4 m, а дебелината

на стените ѝ е 18 – 20 cm. За да не се загрява корпусът на колоната, газовата
смес, която е с температура на околната среда, влиза в горната част на колоната
и слиза надолу, като се движи до стените на корпуса. В долната част е разполо-
жен тръбен топлообменник. Газовата смес постъпва в междутръбното простран-
ство на топлообменника. В тръбното пространство се движи обратният поток от
газ, който е преминал през катализатора, и носи отделената от процеса топлина.
В горната част на колоната се намира слоят от катализатор, в който също има
топлообменни тръби. Преминавайки през топлообменниците, входящият газ се
загрява и влиза в горната част на слоя от катализатор с необходимата за начало
на химичната реакция температура. Реагентите взаимодействат, преминавайки
през слоя от катализатор. След това газът постъпва в тръбното пространство на
долния топлообменник и напуска колоната.
При преминаването на синтезния газ през колоната само 15% от него се
превръщат в амоняк. Това налага след отделянето на амоняка газовата смес да
се връща отново в колоната.
Технологичната схема за синтез на амоняк е дадена на фиг. 66-2. При из-
ползването на средно налягане степента на превръщане на изходните реагенти
в амоняк достига 98%.
Фиг. 66-2. Технологична схема на синтезата на амоняк

За да се оползотвори отделената при реакцията топлина, след синтезната ко-
лона (1) газът постъпва в котел-утилизатор за производство на водна пара (2).
По-нататък преминава през змиевиден хладилник с водно охлаждане (3). След
добавяне на свеж газ, газовата смес постъпва в тръбното пространство на
топлообменник (4), където между тръбите се движи обратният студен поток, от
Производство на амоняк 273

който е отстранен полученият амоняк. В резултат на охлаждането и високото
налягане започва втечняване на амоняка в газовата смес. Този процес завърш-
ва в тръбите на кондензатор-изпарителя (5) – в междутръбното пространство
протича изпаряване на течен амоняк. Газовата смес преминава през сепаратор
за отделяне на капчиците амоняк и като обратен поток се връща в топлообмен-
ник (4). След преминаване през компресор за повишаване на налягането и мас-
лен филтър постъпва отново в синтезната колона. Обемната скорост, с която
се движи газовата смес в технологичната схема е 30 000 m3/h.
Полученият в сепаратор (6) течен амоняк се дроселира (понижава се на-
лягането) и постъпва в експандер – разширителен съд (7), където се отделят
разтворените в него водород и азот.
Синтез на амоняка при високо налягане (500 atm). При използване на висо-
ко налягане в технологичната схема последователно са свързани 4 синтезни
колони. След всяка колона се провежда охлаждане на газовата смес и отделяне
на получения амоняк. Останалата след преминаването през четвъртата колона
газова смес отива за изгаряне в ТЕЦ. При този метод степента на превръщане
на изходните реагенти в амоняк варира в интервала 85 – 87%.
В България амоняк се произвежда в заводите Агрополихим Девня и Неохим
Димитровград, като се използват технологични схеми при средно налягане.
1. Опишете при какви условия – налягане, температура и концентрация, се получава

по-висок добив от NH3, като се базирате на теорията за химичното равновесие.
2. Съставете химичната и принципната схема за производство на амоняк.
3. Проучете информация и разработете доклад за производството на амоняк в Не-
охим – Димитровград и действията, които предприемат за опазване на околната
среда.
4. Кои са суровините за производство на амоняк? От какви примеси се очистват
изходните вещества и защо?

НОВИ ЗНАНИЯ СЯРНА И АЗОТНА КИСЕЛИНА ПЛАН НА УРОКА
Производство на сярна киселина 1. Производство на сярна

Получаването на сярна киселина е едно от киселина
1.1. Принципна и химична
най-мащабните производства в неорганичната хи-
схема
мична технология. Сярната киселина намира много 1.2. Получаване и пречиства-
широко приложение в: производството на фосфор- не на SO2
ни торове; черната и цветна металургия; металооб- 1.3. Каталитично окисление
работването; органичния синтез – пластмаси, бои, на SO2
1.4. Адсорбция на SO3
синтетични влакна, миещи вещества; текстилната
2. Производство на азотна
промишленост; производството на соли; хранител- киселина
ната промишленост; производството на акумулато- 2.1. Окисление на NH3
ри и др. 2.2. Окисление на NO до NO2
Сярната киселина се получава по контактния 2.3. Получаване на разреде-
на азотна киселина при
метод, разработен през 40-те години на XX в., при
абсорбция на азотните
който се използва ванадиев катализатор (V2O5) за оксиди с вода
окислението на SO2 до SO3. 2.4. Производство на концен-
Принципна и химична схема. Принципната трирана азотна киселина
схема за получаване на сярна киселина включва:
1. Получаване на SO2.
2. Пречистване на газа.
3. Каталитично (контактно) окисление на SO2 до SO3.
4. Абсорбция на SO3.
Химичната схема на производство на сярна киселина включва превръщани-
ята:
H2S
+ О2
+ H2О
H2SO4
+ О2 + О2
MS SO2 SO3 + к.H2SO4
олеум
+ О2
S
Получаване и пречистване на SO2. Серният диоксид се получава при:
– Окисление на сулфидни руди в кипящ слой – пържене на сфалерит (ZnS)
и пирит (FeS2).
– Топене в летящо състояние на халкопиритен концентрат във ванна пещ.
2 CuFeS2(s) + 4 O2(g) + 2 SiO2(s) t° Cu2S(s) + 2 FeO . SiО2(s) + 3 SO2(g) ∆H < 0
– Изгаряне на елементарна сяра до SO2. При очистването на природния газ
(СН4) от серни съединения се получават големи количества елементарна сяра.
Стопената сяра се пулверизира с въздух и изгаря до SO2 в камерни пещи. По-
лученият пържилен газ е с много по-висока концентрация на SO2 в сравнение
Производство на сярна и азотна киселина 275

с другите два метода и с по-голяма чистота.
Пържилният газ, който се получава в цветната металургия, съдържа много
прах (до 300 g/m3). Отлагането на прахови частици върху повърхността на
ванадиевия катализатор понижава значително неговата активност, а съдържа-
щите се в частиците оксиди на As, Sb, Te и Se го отравят необратимо. Газът
съдържа и малко количество SO3, което с водните пари от влагосъдържанието
в концентрата образува преди каталитичния процес сярна киселина. Тя реагира
с катализатора и полученият продукт няма каталитични свойства. Всички из-
броени примеси в пържилния газ трябва да се очистят.
Каталитично окисление на SO2 до SO3. Окислението на SO2 до SO3 е
равновесен, екзотермичен и автотермичен.
2 SO2 + O2  2 SO3 ∆H < 0
Запишете изразите за Kp и Kc на процеса на окислението на SO2 до SO3.
Какво влияние върху равновесието оказват налягането и температурата?
Повишаването на температурата повишава скоростта на химичната реак-
ция, но води до изтегляне на равновесието по посока на изходните вещества.
Това налага да се използват катализатори. В табл. 67-1 са показани опитно оп-
ределените стойности на активиращата енергия (Еакт, kcal/mol ) на контактното
окисление при различни катализатори и без катализатор. Платината има висока
каталитична активност, но е скъп катализатор.
Таблица 67-1. Опитно определени стойности на Еакт при различни катализатори и без катализатор
Без катализатор катализатор Fe2O3 катализатор V2O5 катализатор Pt
55 kcal/mol 38 kcal/mol 22 kcal/mol 16 kcal/mol
На фиг. 67-1 е показана зависимостта на степента на превръщане на SO2 в
SO3 от температурата при използване на различни катализатори. Равновесна-
та крива на процеса е дадена с пунктир. Вижда се, че при платинов катализа-
тор степента на превръщане на SO2 в SO3 наи-голяма. При другите катализа-
тори зависимостта на степента на превръщане от температурата минава през
максимум, което определя и опти-
малната температура за провеж-
дане на процеса при използването
на съответния катализатор: при
Pt – 390 °С; при V2O5 – 500 °С, при
Fe2O3 – 625 °С .
Абсорбция на SO3. Газовата
смес (SO3, О2, N2 и малко SO2) по-
стъпва в абсорбер с пълнеж, за да
Фиг. 67-1. Зависимост на степента на превръщане
се повиши контактната повърхност на SO2 в SO3 от температурата при използване на
между газа и абсорбента. Абсорб- различни катализатори.

цията на SO3 се провежда с концентрирана сярна киселина. Взаимодействието
между водата и SO3 е екзотермичен процес и при използване на разредени
разтвори на сярна киселина ще се образува сярнокисела мъгла.
m SO3 + H2O H2SO4 + (m – 1) SO3
m < 1 – разредена сярна киселина; m > 1 – олеум.
При производство на олеум пред монохидратния абсорбер се поставя още
един абсорбер, в който абсорбцията се провежда с 15 – 20% олеум и се абсор-
бират 40 – 60% от SO3.
Производство на азотна киселина
Азотната киселина намира широко приложение в практиката. Разредената
азотна киселина се използва при производствата на торове и соли, а концен-
трираната – при производствата на багрила, лекарства и експлозиви.
Производство на разредена азотна киселина. Методът на Хабер и Бош
за пряк синтез на амоняк дава нов път за мащабно развитие на производството
на азотна киселина с използването на амоняка като изходна суровина. Техно-
логичната схема включва три етапа:
1. Контактно окисление на амоняка с въздух до азотен оксид в присъствие
на платинов катализатор.
2. Окисление на азотния оксид до азотен диоксид.
3. Абсорбция на азотните оксиди с вода.
Окисление на амоняк. Контактното окисление на амоняка с въздух е не-
обратим, екзотермичен и автотермичен процес. Използва се платино-родиев
катализатор (Pt – Rh 5 – 10%), за да се ограничи паралелното окисление на
амоняка до диазотен оксид (райски газ) или до азот. Без катализатор степента
на превръщане на амоняка в азотен оксид намалява до 85 – 90%.
4 NH3(g) + 5 O2(g) 4 NO(g) + 6 H2O (g) ∆H < 0
Окислението на амоняка е хетерогенен процес от няколко последователни
стадия: дифузия на газовите реагенти до повърхността на катализатора; ад-
сорбция на реагентите върху повърхността на катализатора; химично взаимо-
действие и образуване на продуктите; десорбция на продуктите и дифузия в
обем на газовия поток.
При анализ на газовата смес са установени следи от хидроксиламин (NH2OH).
Затова се предполага, че върху каталитичната повърхност амонякът и кислоро-
дът образуват хидроксиламин, от който се получава вода и азотен оксид.
Окислението на амоняка се провежда в контактен апарат. В долната част на
апарата има смесител, където се подават амонякът и въздухът. Катализаторът е
във вид на фино изплетени мрежи.
Съставът на въздушно-амонячната смес, постъпваща в контактния апарат, ва-
рира от 9,5 до 11 об.% NH3 и се контролира много стриктно, защото амонякът
образува с въздуха взривоопасни смеси при концентрации 16 – 25 об.% NH3.
Окислението на амоняка протича с измерима скорост при температура, над

150 °С. Оптималната температура е 800 – 840 °С. При съвременните техноло-
гии поради значителните загуби на катализатор повишено налягане не се из-
ползва.
Отделената при процеса топлина се използва, като след контактния апарат
газовият поток постъпва в котел-утилизатор за производство на водна пара и
преминава през топлобменници, за да се охлади.
Oкисление на азотния оксид до азотен диоксид. За азотните оксиди е
характерно, че образуват димери, като процесите на димеризация са екзотер-
мични. При окислението на NO в реакцията участва неговия димер.
2 NO(g)  N2O2(g) ∆H < 0
N2O2(g) + O2(g) 2 NO2(g) ∆H < 0
Азотният диоксид също образува димер, като реакцията протича с голяма
скорост и равновесието се достига мигновено. При 0 °С е стабилен димерът
(N2O4), а при 100 °С – NO2. Aзотните оксиди взаимодействат помежду си. В ре-
зултат на посочените реакции се получава смес от азотни оксиди (нитрозен газ).
NO2(g) + NO(g)  N2O3(g) ∆H < 0
Получаване на разредена азотна киселина при абсорбция на азотни-
те оксиди с вода. При получаването на разредена азотна киселина се отделя
и NO. Той реагира по описаните вече реакции и полученият NO2 отново да
взаимодейства с водата. Колкото повече пъти протече този процес, толкова
по-ниска ще бъде концентрацията на азотни оксиди в газа, който напуска аб-
сорбционната колона.
3 NO2(g) + H2O(l) 2 HNO3(l) + NO(g)
∆H < 0
Получава се азотна киселина с масова част
68,4%.
Получаването на разредена азотна киселина се
провежда по т. н. комбинирана схема, при която
окислението на амоняка протича при обикновено
налягане, а абсорбцията на азотните оксиди при
повишено налягане (5 – 10 atm). Абсорбцията се
провежда в колона с 40 ситести тарелки (фиг. 67-
2). Абсорбционната колона е висока 45 m и е с ди-
аметър 3 m. Направена е от легирана стомана със
състав 18% Cr, 9% Ni и 1% Ti. Реагентите се дви-
жат в противоток. От долната част на колоната се
извежда 55% азотна киселина, а отгоре излиза газ
със съдържание на азотни оксиди 0,05 об.%.
Производство на концентрирана азотна ки-
Фигура 67-2. Абсорбционна коло-
селина. За получаване на концентрирана азотна на за получаване на азотна кисе-
киселина се използва пряк синтез в автоклав при лина

налягане 40 – 50 atm. Вместо вода при абсорбцията се използва разредена аз-
отна киселина и се получава 98% HNO3. Дiазотният тетраоксид, водата и полу-
чената азотна киселина са в течно състояние.
N2O4(l) + 2 H2O(l) + O2(g) 4 HNO3(l)
Най-сложният етап при прекия синтез е получаването на течен N2O4. Пър-
во се провежда абсорбция на NO2 от нитрозния газ с концентрирана азотна
киселина до получаването на нитролеум – разтвор, съдържащ 25% NO2. Ни-
тролеумът се разлага при загряване до 80 °С. Отделеният NO2 се охлажда,
димеризира и втечнява до N2O4.
1. Подберете оптимални условия за получаване на по-висок добив от SO3 при окис-

лението на SO2. Обосновете се
2. Представете принципната схема за
производство на:
а) сярна киселина
б) азотна киселина
3. Като използвате фиг 67-3 определете
взривоопасна ли е въздушно-амоняч-
ната смес при
а) 30 °С и 22% съдържание на NH3
б) 70 °С и 26% съдържание на NH3
в) 27 °С и 15% съдържание на NH3 Фиг. 67-3
4. За химика-технолог азотната киселина с масова чат около 68% е „разредена“.
Изчислете масата на азотната киселина (kg), която може да се получи от 1000 m3
амоняк (обемът е измерен при 0 °C и налягане 105 Pa).

НОВИ ЗНАНИЯ КАЛЦИНИРАНА СОДА ПЛАН НА УРОКА
Содови продукти 1. Содови продукти

Содата е важна суровина за химическата про- 2. Методи за получаване
мишленост. Използва се при производството на 2.1. Метод на Льоблан
стъкло, сапуни, в металургията и др. 2.2. Метод на Солвей
3. Производство на сода в
В табл. 68-1 са представени т. нар. содови про- България
дукти, които намират широко приложение в прак-
тиката.
Таблица 68-1. Содови продукти
Видове соди Приложение
1. Na2CO3 – калцинирана сода за пречистване на води; в хартиената и ко-
– лека сода, с плътност 550 kg/m3 жарската промишленост, в производството
на почистващи препарати
– тежка сода, с плътност 1200 kg/m3 като суровина в стъкларската промишленост
и металургията
2. NaHCO3 – натриев хидрогенкар- при производствата на бои, пластмаси,
бонат (сода бикарбонат) лекарства, хлебни и сладкарски изделия,
автомобилни гуми, текстил
3. Na2CO3.H2O – монохидратна сода суровина за производство на тежка сода
4. Na2CO3.10 H2O – кристална сода
5. NH4HCO3 – амонячна сода в производството на хлебни и сладкарски
изделия
Към содовите продукти се отнася и содата каустик – NaOH.
Методи за получаване
Метод на Льобльо. Tози метод е пример за безотпадна технология но вече
не се прилага в практиката, защото използва бавни, прекъснати и високотем-
пературни процеси. Като суровини се използват каменна сол, варовик, сярна
киселина и дървени въглища. Основните етапи при метода на Льобльо са:
1. Получаване на Na2SO4 от каменна сол и сярна киселина.
2 NaCl(s) + H2SO4(l) t° Na2SO4(s) + 2 HCl(g)
2. Получаване на Na2CO3 чрез спичане на Na2SO4 при 1000 °C с въглища в
присъствие на варовик CaCO3.
Na2SO4(s) + 2 С(s) t° Na2S(s) + 2 СО2(g)
Na2S(s) + СаСО3(s) t° Na2СО3(s) + СаS(s)
3. Утаяване на CaCO3 във вода и филтруване на разтвора.
4. Изпаряване на разтвора на Na2CO3 и кристализация на Na2CO3 . H2O.
5. Калциниране на монохидратната сода до тежка сода.
6. Получаване на H2S и СаСО3 от CaS, вода и СО2.

СаS(s) + Н2О(l) + СО2(g) СаСО3(s) + Н2S(г); преработване на Н2S до
Н2SO4
Метод на Солвей. През 1863 г. започва работа първата фабрика за сода в
град Кюле, Белгия, която използва мокрия амонячен метод (метод на Солвей).
От началото на XX век методът на Солвей се е наложил в целия свят. Като
суровини се използват варовик, каменна сол и амоняк. От каменната сол се
получава наситен разтвор на NaCl (разсол) с концентрация 305 – 310 g, който
се очиства от KCl, Ca2+, Mg2+. Амонякът е само помощен реагент.
Основен проблем при получаването на сода от воден разтвор на NaCl е мал-
ката разтворимост на СО2 в него. Солвей решава този проблем, като преди
насищането на разтвора с СО2 предлага насищане с NH3 – амонизация.
Технологичният процес включва: 1) приготвяне на разсол и очистването му;
2) амонизация и карбонизация; 3) филтруване и отделяне на NaHCO3; 4) калци-
ниране на NaHCO3; 5) калциниране на варовика; 6) получаване на варно мляко,
регенериране на NH3. Принципната схема е представена на фиг. 68-1.
CO2
NaCl
NaCl(aq) NaHCO3 NaHCO3 Na2CO3
H2O 1 2 3 4
NH4Cl(aq) лека
CаCО2 CО2 NH3 NH4Cl(aq)

5
CаО
H2O Cа(OH)2 CаCl2(aq)
6 7
Фигура 68-1. Mетода на Солвей – принципна схема

Насищането на разтвора на NaCl с NH3 (амонизация) и частичното наси-
щане с СО2 (карбонизация) се провежда в абсорбционна колона. Разсолът и
газовите реагенти се движат в противоток. От върха на колоната се подава
разсолът, в долната част постъпва NH3, а в средата – СО2. Процесът е екзотер-
мичен и разтворът се охлажда.
2 NH3(g) + СО2(g) + Н2О(l) (NH4)2СО3(aq) ∆H < 0
Карбонизация на амонячно-солния разтвор. Насищането на разсола с СО2
се провежда в четири карбонизационни колони, като разтворът преминава през
първата и след това се разделя на три потока, които се движат паралелно през
другите три карбонизационни колони.
(NH4)2СО3 + О2 + H2О 2 NH4НСО3 ∆H < 0
NaCl + 2 NH4НСО3 NаНСО3 + NH4Cl ∆H < 0
Получава се суспензия от матерен разтвор и кристали NаНСО3. Кристали-
зацията на NаНСО3 започва при 50 °С и завършва при 25 – 30 °С.
CO2 се получава при печене на варовик (CaCO3).
CaO се използва за получаване на Ca(OH)2.
Производство на калцинирана сода 281

Следва отделяне на NаНСО3 от матерния разтвор.
Калцинирането на NаНСО3 до лека сода се провежда при 160 °С в пещ.
2 NaHCO3(s) t° Na2CO3(s) + CO2(g) + H2O(g) ∆H > 0
Поради отделянето на водни пари и СО2 , продуктът (лека сода) е с малка
плътност – 550 kg/m3. Леката сода се насища. От нея се получава водна пара до
получаване на монохидратна сода Na2CO3 . H2O.
След отделянето на кристалите от NaHCO3 в разтвора остава NH4Cl. Раз-
творът постъпва в дестилационна колона където се регенерира амоняк при
взаимодействие с варно мляко.
2 NH4Cl(аq) + Ca(OH)2(aq) CaCl2(aq) + 2 NH3(g) + 2 H2O(l)
От долната част на дестилационната колона се извежда отпаден разтвор с
концентрация 110 – 120 g/L на CaCl2, в който остават и 25% загуби от NaCl,
съдържащ се в изходния разтвор (разсол). Загубите на NaCl не могат да се
намалят при процеса на кристализация на NaHCO3, защото това води до замър-
сяването му с примеси от NH4НСО3 и NH4Cl.
Отпадните разтвори са основен проблем при използването на метода на
Солвей, защото нямат особено приложение и се депонират в т. нар. бели море-
та. На всеки тон произведена сода се получават 1,1 t отпадни разтвори.
При метод на Солвей – Дювал едно от решенията за намаляване на отпадни-
те разтвори е използването на амоняк. След отделянето на NaHCO3 матерният
разтвор се концентрира и от него кристализира NH4Cl, който може да се из-
ползва като тор. Останалият разтвор се концентрира Страните с най-голям износ
и от него кристализира и NaCl, с което съществено се на сода в света, %
намаляват загубите на NaCl. 14
5
Производство на сода в България 8 43
Солвей Соди Девня е най-големият завод за про- 9
изводство на сода в Европа с капацитет 1,5 мили- 21
она тона годишно. За суровина се използва наситен
разтвор на сол (разсол), добиван в Провадсол АД
САЩ Турция
от залежите на каменна сол край Провадия. Бълга- Китай България
рия е на четвърто място в света по износ на сода Русия Други
(фиг. 68-2). Фиг. 68-2
1. Кои са основните суровини за получаване на калцинирана сода по метода на

Льобльо? Съставете принципната схема на технологичния процес.
2. Означете с уравнения химичните процеси които се извършват при производство-
то на калцинирана сода по метода на Солвей.
3. Изчислете масата на калцинираната сода, която може да се получи при пропуска-
не на CO2 с обем 11,2 m3 (при температура 0 °C и налягане 105 Pa) през 500 m3
разсол с концентрация 270 g/dm3.
4. Сравнете метода на Льобльо и метода на Солвей по отношение на въздействието
върху околната среда.

69 МАТЕРИАЛИ. ПЛАН НА УРОКА
НОВИ ЗНАНИЯ ПРОИЗВОДСТВО НА СТЪКЛО 1. Материали – основни поня-

тия и класификация.
Материали – основни понятия 2. Стъкло
и класификация 3. Производство на стъкло
Материалите, които използваме, оказват силно 4. Съвременни материали
влияние върху всекидневието ни и околната сре-
да. Едно от предизвикателствата към съвременната наука е разработването на
нови материали с определени свойства. Материалите са вещества или смеси
с определено предназначение и употреба. Свойствата и приложението им се
определят от тяхната микро- и макроструктура. Под свойства на материалите
се разбира тяхната „реакция“ под външно въздействие (механично, химично,
електрично поле, магнитно поле, нагряване или охлаждане, светлина). Матери-
алите се класифицират според различни признаци – произход, състав, структу-
ра, свойства и приложение. Твърдите материали според състава и свойствата
си се разделят на метали и сплави, керамика, полимери и композити.
В практиката важно приложение имат силикатните материали – състоят се от
силикати, полисиликати и алумосиликати. Разделят се на три основни групи –
керамика, свързващи вещества и стъкла.
Стъкло
Един от материалите, които човечеството познава и използва от древността,
но може да се определи и като материал на бъдещето, е стъклото.
Исторически сведения. Стъклото е използвано като глазура на керамични
изделия в Месопотамия и Древен Египет – 4000 – 3000 г. пр.н.е. Формуване-
то на стъкло започава през I век пр. н. е. в Древна Сирия. През Х в. Венеция
(остров Мурано) става център за производство на стъкло. Тайната на вене-
цианското стъкло се пазела много строго. През XI в. в Германия се появява
нов начин на производство на плоско стъкло. Материалът се издухва в сфе-
рична форма, от която се получава цилиндър. Той се разрязва по височина и
се разстила в плоска повърхност. През 1827 г. в производството е въведена
пресата за стъкло, а през 1902 г. e пусната в действие машината на Фурко за
плоско стъкло (то се изтегля вертикално между серия от валци). В наши дни
над 90% от световното производство на плоско стъкло се осъществява чрез
изливане върху вана с течен калай, т. нар. плаващо (флоатно) стъкло.
През 1895 г. в България започва работа първият завод за стъкло у нас близо
до гр. Белослав. През ХХ в. се откриват много стъкларски заводи в София,
Пловдив, Плевен, Разград, Нови пазар, Габрово.
Стъклата имат аморфна структура и се получават чрез преохлаждане на
стопилки.
Припомнете си по какво се различават кристалните и аморфните вещества?
Материали. Производство на стъкло 283

Основна структурна единица в кристалните силика-
ти и стъклата е тетраедричната група SiO4–
4 (фиг. 69-1).
При стъклата структурните единици са разположени без-
порядъчно и пространственото им ориентиране е произ-
волно, докато при кварца има. На фиг. 69-2 е показана
разликата в структурата на кристален кварц и на стък- Фиг. 69-1. Тетраедрична
ло. Стъклата са изотропни – имат еднакви свойства във структура на SiO44–
всички направления. Те са метастабилни и при загряване
в обема им могат да протичат процеси на кристализация. Стъклата, подобно на
твърдите тела, имат голям вискозитет. За формуването на стъклото е същест-
вен фактът, че в определен температурен интервал е пластично.
Фиг. 69-2. Разлика в структурата на кристален кварц (а) и стъкло (б)

В табл. 69-1 е представена информация за различни видове стъкла, които
намират приложение в различни области.
Таблица 69-1. Видове стъкла
Видове стъкла в Стъклени изделия
Технически стъкла
строителството в бита
– листови (флоатни) – за – лабораторни – домакинска стъклария
прозорци – оптически кварцови – опаковъчно стъкло – бу
– армирани – медицински (ампули и тилки, буркани
– пресовани на тухли др.)
– орнаментни – осветителни тела
– ламинирани (триплекс) – закалени стъкла
– стъклена вата – за топло- – бронирани стъкла
и звукоизолация – оптични влакна
– аморфни метални сплави
(метални стъкла) - за
изкуствени стави

Производство на стъкло
Суровините за производство на стъкло се разделят на две групи – основни
и спомагателни (допълнителни).
Основни суровини: кварцов пясък SiO2; калцинирана (тежка) сода Na2CO3
(улеснява топенето и избистрянето на стъкломасата; доломит и варовик (вна-
сят се CaO и MgO); фелдшпат (внасят се Al2O3 (затруднява процесите на крис-
тализация на стъклото), SiO2, Na2O и K2O); трошки (натрошено стъкло от ста-
ри бутилки или брак с размер до 10 mm) –до 30 % от общото количество на
суровините.
Допълнителни суровини: Към тях се отнасят избистрители, обезцветите-
ли, оцветители и ускорители. Като избистрители се използват Na2SO4 и полу-
кокс (С) – улесняват отделянето на фините газови мехурчета от стопилката и
хомогенизирането º. Обезцветяването на стъкломасата може да се постигне
по физичен или по химичен път. Ускорителите са необходими за ускоряване
стапянето на суровините. За получаването на цветни стъкла като оцветители се
използват различни оксиди и метали, например: CoO – интензивно син; Cr2O3 –
жълто-зелен; CuO – от син до зелен; Au и Cu – рубиненочервен и др.
Основните етапи за производство на стъклени изделия са представени на
фиг. 69-3.
пясък
сода Формуване
Подготовка на шихта Получаване на стопилка
варовик суровините стъкломаса на стъклени
изделия
парчета дробене
стъкло смилане
шихтоване Термомеханично
смесване изделие обработване на
изделията
Фиг. 69-3. Принципна схема за производство на стъкларски изделия
Суровините се надробяват, смилат, смесват и хомогенизират, при което се
получава изходната шихта. Съставът на шихтата се определя от предназна-
чението на стъклото. Най-важният етап в производството е топенето, което
преминава през няколко фази и се извършва в стъкларска пещ. Формуването
на стъклото може да се осъществи чрез издуване, изтегляне, валцуване, пресо-
ване или отливане. Издуването може да бъде ръчно или машинно.
При производство на стъкло се използват ванни, регенеративни пещи, които
имат топилна и работна зона. Пещите са изградени от различни огнеупорни
материали. Стъкломасата се придвижва бавно по дължината на пещта – за го-

лемите пещи с вместимост 1000 – 1300 t в продължение на няколко денонощия.
Подаването на горивото и извеждането на димните газове е напречно, с кое-
то се регулира температурата по дължината на пещта. Като гориво се използва
природен газ. Получаването на стъкло е непрекъснат енергоемък процес, пора-
ди което се използва регенеративният принцип. Топлината на димните газове
се използва за загряване на горивото и въздуха, които постъпват за изгаряне в
пещта. Пещите работят до 3 години.
С повишаването на температурата по дължината на стъкларската пещ про-
тичат следните процеси:
Силикатообразуване (реагентите и продуктите са в твърдо състояние) – тер-
мично разлагане на карбонатите и последващо взаимодействие на продуктите
със SiO2. Силикатообразуването завършва при температура 800 – 900 °С.
В присъствие на соданадпротича
250 °С образуване на двойни соли, които реагират
много по-лесно със SiOнад
2 до получаването
450 °С на съответните силикати – MgSiO3,
CaSiO3 и Na2SiO3.
MgCO3 + Na2CO3 MgNa2(CO3)2
СаCO3 + Na2CO3 СаNa2(CO3)2
Стопяване и взаимно разтваряне на силикатите – този процес завършва
при температура 1200 °С. Получената стъкломаса е с голям вискозитет и про-
цесите на дифузия са бавни. Стъклото е нехомогенно – в него има много газови
мехурчета (N2, O2, CO2) и водни пари. Присъствието на топилен шпат (CaF2)
понижава температурата на топене и ускорява получаването на стъклото.
Избистряне (дегазиране) на стъклото – извършва се при загряване на
стопилката до 1400 – 1500 °С. С понижаването на вискозитета и при интензив-
ното разлагане на избистрителите се създават условия за извеждане на малките
газови мехурчета от стъкломасата.
Хомогенизация на стъкломасата – при 1500 °С чрез дифузия се постига
изравняване на състава в целия обем на стопилката.
Охлаждане на стъклото – след хомогенизацията стъклото постъпва в ра-
ботната зона на пещта, където температурата се понижава до 1100 – 1150 °С и
вискозитетът нараства. За обикновените Na–Ca стъкла при 1450 °0С стъклото
преминава в пластично състояние и може да се формова.
Формоване на опаковъчно стъкло. От работната зона на пещта стъклото
минава през дозиращо устройство, където се отрязва стъклен слитък и постъп-
ва в линията за формоване (фиг. 69-4). Производствената линия включва и пещ
за отгряване, където температурата се понижава много бавно до 20 °С, за да не
се получават механични напрежения в изделието и то да стане чупливо. След
контрол на качеството опаковъчната стъклария се пакетира в палети.

Фиг. 69-4. Етапи на формоването на бутилка от стъкло и снимка на процеса
Ръчното формоване на стъкло се използва повече от 2100 години и може
да се смята за изкуство. От разтопеното стъкло с помощта на духателна тръба
се взима порция и започва неговото формоване чрез издуване (фиг. 69-5).
Фиг. 69-5. Ръчно формоване на стъкло

При производство на плаващо (флоатно) стъкло шлаката (фиг. 69-6) се
подава в пещ за изливане върху течен калай. Леенето протича в среда от смес
N2 – H2, за да се избегне окислението на калая. По този метод много добре се
контролира дебелината на получената стъклена лента, която има успоредни
стени. Провежда се прецизно охлаждане на стъклото и автоматично нарязване
на плоскости.

1 2 3 4 5 6
Фиг. 69-6. Производство на плаващо (флоатно) стъкло: 1. суровини за производство на стъкло;
2. стъкларска пещ; 3. пещ за леене на стъклото върху течен калай в среда от N2 – H2 смес;
4. прецизно охлаждане на стъклото от 620 до 250 °С; 5. непрекъснатата стъклена лента се нарязва
автоматично на отделни плоскости; 6. опаковане на продукцията и експедиция към потребителите.
Съвременни материали
Технологичното развитие довежда до създаването на нови материали. Ня-
кои от тях са нови форми на вече съществуващи, някои са подобрения за спе-
цифични нужди, а други са напълно нови материали, специфично разработени
за приложения, които не са съществували до момента.
Както вече стана ясно, стъклото има много приложения, но стапянето на
суровините не е единственият начин за създаването му. От органични съедине-
ния на силиция, наречени силани, може да се създаде фина триизмерна мрежа
от силициев оксид с различни групи по повърхността. Тази мрежа може да
се изсуши, при което се получава интересен материал – обемът му е над 99%
въздух, а върху него може да се поставят обекти с маса, стотици пъти над-
вишаваща тази на пробата – такъв материал се нарича аерогел. Той има три
основни приложения: за топлоизолация – огромното количество газ в него го
прави чудесен изолатор; за събиране на прах – на 7 февруари 1999 е изстре-
ляна космическата проба Стардъст (Stardust), която минава през опашката на
кометата Вилд 2 (81P/Wild), прахът от опашката се улавя чрез колектор от
аерогел и капсулата с пробата се завръща на Земята на 15 януари 2006 г.; за
пречистване на води – функционалните групи по повърхностите на аерогела
могат да бъдат липофилни, огромната му повърхнина позволява на материала
да погълне голямо количество неполярни течности дори и във водна среда –
той е своеобразна „гъба“ за неполярни замърсители, например разлят нефт.
Оптични влакна. Силициевия диоксид измества медта в преноса на дан-
ни. Класическият метод за пренос на данни е информацията да се превърне в
електрически сигнал, който се пренася по медни проводници до приемащо ус-
тройство. Свръхчист силициев диоксид обаче може да се формува като тънко
и сравнително еластично влакно, през което информацията може да се пренася

под формата на лазерен лъч, което неимоверно повишава скоростта.
Влакна могат да се правят и от въглерод – единични графитови листове,
наречени графен, могат да се оформят като тръбички. Най-малкият постигнат
диаметър е 0,43 nm. Тези тръбички са много здрави и са отлични електропро-
водници, което прави възможна употребата им в електротехниката или като
градивен материал.
Наноразмер имат и други важни за практиката материали – фулерените са
сфери от свързани въглеродни атоми. Класически пример е Бъкминстъровият
фулерен, който има 60 въглеродни атома и размер от 1,1 nm. Фулерените могат
да се ползват за носители на лекарства, при лечение на ракови заболявания и
други медицински цели.
Друг важен клас наноразмерни материали са металните наночастици.
Например златните и сребърните наночастици имат употреби за катализатори,
дезинфекция, подобряване на резолюцията на апаратите, изследващи проте-
ини, както и в медицината за потискане на симптомите при артрит и хронично
възпаление на простатата.
Има и други отрасли, където се търсят нови материали. В производството
на самолети и автомобили стоманата и алуминият започват да отстъпват на
така наречените композитни материали. Тези материали са комбинация, като
всеки от компонентите има важни свойства – възможно е единият компонент
да допринася за еластичност, а другият – за здравина, и така да се получи гра-
дивен материал, по-здрав от стоманата, но в пъти по-лек от нея. Композитни
материали се използват за корпуси на самолети, купета на спортни автомоби-
ли, лодки и други.
1. Каква е разликата между материали и вещества? По какви признаци могат да се

класифицират материалите?
2. Кои са основните и кои са спомагателните суровини за производство на стъкло?
3. Каква е ролята на спомателните суровини?
4. С какви екологични проблеми е свързано производството на стъкло?
5. При производството на стъкло се използват варовик и доломит. Означете с урав-
нения процесите, които се извършват с тези суровини в стъкларската пещ при
стапяне на шихтата.
6. Представете си, че сте бизнесмен и притежавате завод за керамика. Рекламирайте
пред съучениците си производството на керамични материали.

70 ХИМИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ
УПРАЖНЕНИЕ И ОКОЛНА СРЕДА
Производството на материали и продукти е свързано с потреблението на
суровини и енергия. Всеки етап от добиването на суровините, тяхната подго-
товка и производството на химични продукти са свързани с определен еколо-
гичен проблем.
В нашата страна отрасли като металургия, минен добив, енергопроизвод-
ство, хранително-вкусова промишленост, електроника, химия, производство
на строителни материали и машиностроене генерират най-много отпадъци,
значителна част от които са силно токсични и опасни за околната среда.
Едни от най-опасните са отпадъците, съдържащи метали като олово, живак,
арсен, цинк, мед, никел, калай, антимон, бисмут, кадмий, ванадий и други. Те
следва да се събират и обезвреждат много внимателно и своевременно.
Разделете се на групи и разработете една от темите, формулирани в следни-
те задачи.
Представете информацията по подходящ начин – плакат, колаж, презента-
ция, брошура, филм, есе и др.
ЗАДАЧА 1 Съставете речник, описващ понятията: замърсител, замърсяване, из-
точник на замърсяване, емисия, пределно допустима концентрация, отпадък,
опасни отпадъци.
ЗАДАЧА 2 Нарастването на населението на Земята и все по-нарастващите по-
требности на хората водят до засилване на суровинно-енергийния проблем.
Акценти:
• Каква е същността на суровинно-енергийния проблем?
• Как може да се реши?
ЗАДАЧА 3 Проучете източник на какви замърсявания са химичните производ-
ства на: амоняк и азотна киселина; сярна киселина; соди? Обобщете резултати-
те и ги представете пред съучениците си.
ЗАДАЧА 4 Разработете проект на тема „Металите и рискове за здравето на
човека“.
Акценти:
• Кои са източниците на замърсяване с метали, като ги разделите на три
основни групи: въздух; вода – питейна и промишлена; храна и предметите,
влизащи в контакт с нея.
• Тежките метали не могат да бъдат напълно избегнати, но може значително
да се намали негативното им въздействие върху човека. Предложете сравни-
телно лесни за изпълнение от всекиго действия, които биха довели до намаля-
ване на акумулирането на тежки метали от нашето тяло.
Всяка година от замърсения въздух умират повече хора, отколкото вследствие
автомобилни катастрофи. От въздуха замърсителите, в това число и металите,
попадат върху земната повърхност, като по този начин се замърсяват почвата,

водите, отравят се растенията и животните. Повече от 25 години у нас се провеж-
дат проучвания за съдържанието на тежки метали основно в райони с интензивно
развита промишленост, при което са установени няколко „горещи точки“.
ЗАДАЧА 5 Очертайте контурите на България в импровизирана работна карта.
Проучете кои са „горещите точки“, основните източници на замърсяване с ме-
тали и ги отбележете на картата. С какви метали се замърсява околната среда?
На изработената от вас карта на България отбележете следните реки: То-
полница, Арда и Чепеларска. Проучете какви замърсявания от тежки метали са
регистрирани във водите на тези реки.
ЗАДАЧА 6 Запознайте съучениците си с идеите на „Зелената химия“.
ЗАДАЧА 7 Вие сте група журналисти. Трябва да напишете статия със заглавие:
„Отпадъците – екологичен, социален и икономически проблем“.
ЗАДАЧА 8 Разработете проект на тема „Чиста вода – що е то?“
Акценти:
• Качество на водата. Категоризация на водите
• Основните замърсители на водите – повърхностни и подпочвени.
• Как можем да ограничим замърсяването?
ЗАДАЧА 9 Прочетете текста, който е част от научна статия1 и отговорете на
въпросите.
За разлика от повечето естествени вътрешни езера крайморските езера
в България са подложени на сериозно антропогенно въздействие. В тях се
заустват промишлени и битовофекални води, често пъти без многостепенно
пречистване. В частност Варненското и Белославското езеро са и основен
транспортен коридор за промишлените предприятия, обслужвани от прис-
танище „Варна-Запад“, което допълнително влошава качествените харак-
теристики на водите им. В Белославското езеро се вливат две по-големи реки
(Провадийска и Девня), които според редица публикации и официални доку-
менти на МОСВ се определят като най-замърсените реки в страната.
Водосборният басейн на Белославското езеро е около 2400 km2 и включ-
ва басейните на реките Провадийска (2132 km2), и Девня (201 km2), както и
няколко по-малки поточета, директно вливащи се в езерото. Белославското
езеро представлява типичен лиман с издължена в запад-източно направление
форма. Съвременните му размери са променени в резултат на направените
хидротехнически корекции: разширяване и удълбаване на канала, свързващ го
с Варненското езеро, изграждане на пристанищен комплекс „Варна-Запад“,
регулярните драгажни дейности в западната част и др. Неговите приблизи-
телни размери са следните: дължина около 8 km, широчина от 500 до 3500 m,
дълбочина около 3,5 m. В по-далечното минало то е било сладководно, а след
свързването му с Варненското езеро показва соленост до 10 ‰.
1
„Тенденции в изменението на качеството на водите във водосбора на Белослав-
ското езеро след 1990 г.“ – Мариан Ст. Върбанов
Химични технологии и околна среда 291

В статията е представена графично информация за някои показатели за ка-
чеството на водите на р. Провадийска (фиг.70-1).
Фиг. 70-1. Изменение на стойностите на някои показатели за качеството на водите по течението

на р. Провадийска. а) водороден показател; б) биохимично потребление на кислород; в) амониев азот;
г) нитритен азот.
Въпроси за размисъл и задачи:
• Потърсете допълнителна информация и означете на географската карта
(фиг. 70-2) участъците от р. Провадийска и р. Девня, които са най-замърсени.
Фиг. 70-2. Схема на разположението на пунктовете за наблюдение на качеството на водите във

водосбора на Белославското езеро (пунктовете са означени с номера).
• Кои може да са причините за увеличаване солеността на Белославското езеро?
• Каква информация за качеството на водите дават: водороден показател
(рН), биохимична потребност от кислород (БПК5), нитратен и амониев азот?
• Като използвате данните от фиг. 70-1, нанесете на картата на фиг. 70-2 със
зелено точките, за които тя може да се определи като първа категория.
• Какви могат да са последиците за водната екосистема от замърсяванията?

71 ИЗСЛЕДВАНЕ
ЛАБОРАТОРИЯ НА ВОДИ
Качеството на водите се определя от техните характеристики – органолеп-
тични и физични свойства, химични показатели. За осъществяването на анали-
за на водите (повърхностни, питейни или отпадни) важно значение има взема-
нето и съхранението на пробите, използваната методика и техника.
Някои от показателите (температура) се определят едновременно с вземане-
то на пробата, други се извършват по-късно, а пробата трябва да се консервира
и съхранява при определени условия.
Цел: Планирате и осъществявате химичен експеримент за анализ на води.
Пособия: статив за епруветки, епруветки, чаши, pH-метър, термометър,
мерителни цилиндри – 20 cm3, стъклени пръчки (или пипети), капкова плоча
(часовникови стъкла), бюрета.
Реактиви и материали: водни проби, универсален индикатор, буфер-
ни разтвори за калибриране, азотна киселина HNO3 (1 : 4), сребърен нитрат
АgNO3 (4,7910 g в 1 L дестилирана вода), 5% разтвор на K2CrO4, концентри-
рана солна киселина HCl, водороден пероксид w(H2O2) = 3 %, амониев тиоци-
анат w(NH4SCN) = 50%, тест ленти за определяне на желязо, бариев дихлорид
BaCl2, почвен воден извлек, сапунен разтвор, калциев дихлорид CaCl2, Ком-
плексон III, индикаторна смес (5 части мурексид се смесват с 95 части NaCl и
се стриват), натриева основа NaOH, динатриев карбонат Na2CO3.
Правила за безопасност. Работете внимателно и спазвайте указанията.
Използвайте малки количества от веществата. Не допускайте реактиви да по-
паднат върху кожата и дрехите.
ЗАДАЧА 1 Вземете проба от чешмяна вода. Опишете органолептичните º пока-
затели. Измерете температурата на водата и на въздуха.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 2 Определете активната реакция (рН) на изследваните водни проби с
помощта на универсален индикатор и с pH-метър. Резултатите от експеримен-
тите обобщете в табл. 71-1.
Таблица 71-1
рН, определено с Проба 1 Проба 2 Проба 3
pH-метър
универсален индикатор
Изследване на води 293

При използването на pH-метъра следвайте указанията за работа, които при-
дружават уреда.
ЗАДАЧА 3 Желязото в питейната вода се счита за безвредно за здравето на чове-
ка, но ако съдържанието му е по-голямо от 0,3 – 0,5 mg/L има неприятен вкус.
Опит 1. Качествено определяне на Fe3+ йони във водни проби.
• Към 10 cm3 от изследваната водна проба добавете няколко капки концен-
трирана солна киселина и няколко капки H2O2.
• Добавете 0,5 cm3 разтвор на NH4SCN.
• Опишете и обяснете наблюдаваните промени. Изразете процеса със съкра-
тено йонно уравнение.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Опит 2. Количествено определяне на желязо във водни проби с помощта на
тест-ленти.
• Потопете тест-лентите в изследваната проба. По промяната в цвета отче-
тете концентрацията на желязото в изследваните проби.
• Резултатите от експериментите представете таблично.
ЗАДАЧА 4 Хлоридите и сулфатите са съставна част на всички природни води.

Изследвайте водни проби за наличие на хлоридни и сулфатни йони.
При качествено определяне на Cl– йони към изследваната проба предвари-
телно се добавят няколко капки разредена HNO3 (1 : 4).
• Планирайте експерименти за доказване на Cl– и SO2–4 йони във водни про-
би.
• Осъществете експериментите и опишете наблюдаваните промени в табл. 71-2.
Таблица 71-2
Реактив Проба 1 Проба 2 Извод

• Означете със съкратени йонни уравнения процесите за доказване на Cl– и
SO42– йони.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
ЗАДАЧА 5 Количествено определяне на Cl– йони. Хлоридите се утаяват в неу-
трална или слабоалкална среда чрез титруване с разтвор на сребърен нитрат.
Като индикатор се използва разтвор на K2CrO4.
• В ерленмайерова колба отлейте 20 cm3 водна проба.
• Добавете 1 cm3 разтвор на K2CrO4.
• Титрувайте пробата с разтвор на AgNO3 (добавя се на капки с помощта на
бюрета) при непрекъснато разбъркване. Титруването продължава до премина-
ване на лимоненожълтото оцветяване в оранжевожълто.
• Отчетете обема на изразходвания разтвор на AgNO3.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Изчислeте молната концентрация (mol/L) на Cl– йони в изследваната про-
ба.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
• Обяснете промяната в оцветяването от лимоненожълто в орнжевожълто.
Запишете съответното съкратено йонно уравнение.
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
..............................................................................................................................
Изследване на води 295

72 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
ОБОБЩЕНИЕ ПРИ ХИМИЧЕСКИТЕ ПРОИЗВОДСТВА
„Човекът, заслепен от своя егоизъм, става недостатъчно предвидлив,
даже и за това, което се отнася за неговите собствени интереси.“
Жан Батист Ламарк
Химическата промишленост е един от отраслите, оказващи влияние върху
всички компоненти на околната среда – въздух, води и почви. Замърсяването
на околната среда е свързано с вредни емисии във въздуха и водите, замърся-
вания на почвите, нерешени проблеми с отпадъците и др.
В съзнанието на много хора замърсяването се свързва с химията и химиче-
ските производства.
В действителност значително по-голям принос в нанасянето на щети имат
транспорта, енергетиката и най-вече отноше-
нието на хората към природата.
Опазването на околната среда е преди
всичко осъзнаване на глобализацията на еко-
логичните проблеми.
ЗАДАЧА 1 Изберете десет думи (изрази), клю-
чови понятия, свързани със замърсяването на
околната среда. Задайте подходящата актуал-
на тема и свържете думите в кратък текст,
който може да е в различен литературен жанр.
„Десетте думи“ могат да илюстрират и поло-
жителни тенденции в опазване на околната
среда.
България е една от Европейските страни с
най-старо законодателство, свързано с окол-
ната среда.
ЗАДАЧА 2 Вие сте журналист, който трябва да
напише статия на тема „Законодателство и окол-
на среда – минало, настояще и бъдеще“. Потър-
сете информация и посочете само основните тези
в бъдещата си статия.
Националното законодателство по опазване
на околната среда се подразделя на общо и сек-
торно. Освен Конституцията на Република Бъл-
гария, общото законодателство включва Закона
за опазване на околната среда (обн. ДВ бр. 91 от
25.09.2002 г.) и Закона за управление на отпадъ-

ците (в сила от 13.07.2012 г.).
Секторното законодателство се отнася до качеството на въздуха, водата,
почвите, управлението на отпадъцъте и т.н.
През последните 10 години тенденциите са положителни и замърсяванията
се ограничават непрекъснато. Въвеждането на нови технологии, санкциони-
рането и затварянето на замърсяващи производства и дейности, както и ефек-
тивното управление на генерираните и натрупани отпадъци са добри практики,
които се използват в по-голяма част от производствата. Все по-важно значение
има мониторингът.
На зеления телефон 02/940 60 00 на Министерството на околната среда и
водите вие можете да задавате въпроси, а при наблюдаване на нарушения да
подадете сигнал.
Ежегодно Министерството на околната среда и водите и Изпълнителна-
та агенция на околната среда представят Национален доклад за състоянието и
опазването на околната среда.
Вие можете да се запознаете с качеството на атмосферния въздух, с качест-
вото на водите, състоянието на почвите, с промените в климата, биологичното
разнообразие и др. Можете да проследите екологичните проекти, както и да
намерите координати и да се свържете с екологични организации и сдружения.
Можете да участвате в инициативи и да бъдете част от общността на тези, кои-
то обичат природата и се грижат за нея.
Ако до 2050 г. населението на света продължи да нараства със същите тем-
пове и настоящите модели на потребление, производство и изхвърляне на от-
падъци останат непроменени, ще ни трябват две планети, за да поддържаме
начина си на живот. Консумирайте разумно, за да изхвърляте разумно!
ЗАДАЧА 3 Прочетете текста и формулирайте въпроси към него.
Опасният отпадък представлява предмет, част от такъв или дадено веще-
ство, които нямат директно приложение, а лицата, които ги притежават, желаят
или са длъжни да се освободят от тях. Опасните отпадъци според произхода си
се разделят на:
– Опасни отпадъци от битов характер. Примери за такива отпадъци са ста-
ри батерии, препарати за почистване, стари осветителни тела и други. Този тип
отпадъци би трябвало да се събират в отделни, обозначени за целта контейнери.
– Опасни отпадъци от производствен характер – тази категория отпадъци се
генерират като резултат от дейности на предприятия. Поради голямото количе-
ство на генерирането си опасните отпадъци от промишлен тип създават риск
за околната среда и хората. Като примери могат да се дадат боите и химика-
лите, използвани при различни производства, опасни материали, отпадъци от
нефтопродукти и други.
– Опасни отпадъци със строителен произход – тази група опасни отпадъци
се получава вследствие на строителна дейност, реконструиране или разруша-
Опазване на околната среда при химическите производства 297

ване на сгради. Те съдържат вредни компоненти и следва да бъдат съхранени и
обезвредени или оползотворени.
ЗАДАЧА 4 Ако си задавате въпроса „Какви действия трябва да предприема като
гражданин на света?“, Ви предлагаме примерен списък от конкретни стъпки,
които трябва да предприемете, за да се включите в борбата със замърсяването
на околната среда.
1. Ограничавам пътуванията си с кола и самолет, за да се намалят емисиите
на въглероден диоксид. Предпочитам превоз с автомобили на екологично гори-
во, превоз с велосипеди и използване на обществен транспорт.
2. Купувам местни продукти, останалите продукти изискват транспорт, от
който се отделя значително количество CО2.
3. Предпочитам чиста енергия за отопление на дома ми (като избягвам ото-
плението на твърдо гориво).
4. Намалявам размера на торбата с отпадъците на семейството ми, като
предпочитам рециклирането и компостирането.
5. Рециклирам касетите с мастило, лекарствата, аерозолните продукти, опа-
ковките за боя в екопунктовете на моята община или на подходящите места.
6. Намалявам разпечатките си на хартия.
7. Използвам повторно учебните пособия от година на година, вместо да се
изкушавам от новости и модни артикули.
8. Изгасявам светлините, телевизора или радиото, когато напускам стая, къ-
дето са включени.
9. Намалявам използването на климатик.
10. Избирам енергийно ефективни крушки.
11. Използвам чаша за многократна употреба вместо пластмасова или чаша
от стиропор за еднократна употреба.
Довършете списъка!
Нашето бъдеще е в нашите ръце!

Приложение 1.
Основни величини и зависимости в химията
Озна- Раз-
Величина Математически израз
чение мерност
Унифицирана атомна u kg 1 u = m(12C)/12 ≈ 1,66054.10–27 kg
единица за маса
Относителна атомна Ar(E) безраз- ma
Аr (E) = , ma (kg) – масата на атома на
маса мерна u
елемента Е
Относителна моле- Мr(X) безраз- m
M r (X ) = m , mm (kg) – масата на молекулата
кулна маса мерна u
на веществото Х
Число на Авогадро NA mol–1 NA = 6,023.1023 mol–1
Количество n mol N (X )
n(X ) = , N(X) – брой частици от X
вещество NA
Молна маса М g.mol–1 m(X )
М (X ) =
n(X )
Молен обем Vm cm3.mol–1 V (X )
Vm (X ) = , V(X) (cm3, m3) – обем на
m3.mol–1 n(X )
веществото Х
Масова част w безраз- m(X ) , m(X) (g, kg) – маса на Х
w (X ) =
мерна m
в сместа; m (g, kg) – маса на сместа
Обемна част φ безраз- V (X )
j(X ) = , V(X) (cm3, dm3, m3) – oбем на Х в
мерна V 3
сместа; V (cm , dm3, m3) – oбем на сместа
Молна част χ безраз- n(X ) , n(X) (mol) – количество вещество
χ(X ) =
мерна n
от X; n (mol) – количество вещество на сместа
Концентрация на разтворите
молна концентра- молна концен- молална масова
Концентрация
ция по обем трация по маса концентрация концентрация
Означение и с cm cM ρ(A)
размерност mol/m3, mol/dm3 mol/kg mol/kg [kg/m3, g/cm3]
формула n(A ) n(A ) n(A ) m(A )
c(A ) = cm ( A ) = cM (A ) = ρ(A ) =
V m m( B) V
m(A) (g), V(A) (dm3) – маса и обем на компонента А в разтвора; m(B) (g), V(B) (dm3) –
маса и обем на разтворителя B; m (g), V (dm3) – маса и обем на разтвора;
n(A) (mol) – количество вещество на компонента А в разтвора; n(В) (mol) – количество
вещество на разтворителя; n (mol) – общо количество вещество (на компонента А и на
разтворителя) в разтвора
Приложения 299
Приложение 2.
Лабораторни методи за получаване на някои газове
Газ Химично уравнение
H2 Zn(g) + H2SO4(aq) ZnSO4(aq) + H2(g)
2 H2O(l) постоянен ел.ток 2 H2(g) + O2(g)
Рядко намира приложение в лабораторната работа.
O2 MnO2
2 H2O2(l) 2 H2O(l) + O2(g)
t° C
2 KMnO4(s) K2MnO4(s) + MnO2(s) + О2(g)
t° C
2 KClO3(s) 2 KCl(s) + 3 О2(s)
2 KNO3(s) t° C 2 KNO2(s) + О2(g)
2 H2O(l) постоянен ел.ток 2 H2(g) + O2(g)
CO2 CaCО3(s) + 2 р.HCl(aq) CaCl2(aq) + H2O2(l) + CO2(g)
мрамор
CaCO3(s) t° C CaO(s) + CО2(g)

t° C
C(s) + O2(g) CО2(g)
CO к. H2SO4
HCOOH(l) CO(g) + H2O(l)
Cl2 2 KMnO4(s) + 16 к.HCl(aq) t° C 2 KCl(aq) + 2 MnCl2(aq) + 8 H2O(l) + 5 Cl2(g)
MnO2(s) + 4 к.HCl(aq) t° C 2 KCl(aq) + MnCl2(aq) + + 2 H2O(l) + Cl2(g)
HCl t° C
2 NaCl(s) + к.H2SO4(l) Na2SO4(aq) + 2 HCl(g)
H2(g) + Cl2(g) слънчева светлина 2 HCl(g)
H2S FeS(s) + 2 HCl(aq) t° C FeCl2(g) + H2S(g)
SO2 S(s) + O2(g) t° C SО2(g)
t° C
Na2SO3(s) + H2SO4(aq) Na2SO4(aq) + H2O(l) + SO2(g)
N2 к.NaNO2(aq) + к.NH4Cl(aq) 50 – 60 °C NH4NO2(aq) + NaCl(aq)
NH4NO2(aq) 50 – 60 °C N2(g) + H2O(l)
NH3 2 NH4Cl(s) + Ca(OH)2(s) t° C CaCl2(aq) + 2 H2O(l) + 2 NH3(g)
NH3(aq) t° C NH3(g)
NO 3 Cu(s) + 8 HNO3(aq) 3 Cu(NO3)2(aq) + 2 NO(g) + 4 H2O(l)
(1:1)
NO2 Cu(s) + 4 к.HNO3(aq) Cu(NO3)2(aq) + 2 NO2(g) + 2 H2O(l)

Разтворимост на някои киселини, основи и соли във вода
йони H+ NH4+ K+ Na+ Ag+ Ba2+ Ca2+ Mg2+ Zn2+ Mn2+ Sn2+ Pb2+ Cu2+ Fe2+ Fe3+ Al3+ Cr3+ Bi3+
OH – хидрооксидни P P P — P М Н Н Н Н Н Н Н Н Н Н Н
F – флуоридни P P P P P М Н Н М М P Н Н М P P P Н
Cl – хлоридни P P P P Н P P P P P — М P P P P — —
Br – бромидни P P P P Н P P P P P P М P P P P P —
l – йодидни P P P P Н P P P P P М Н P P P P P —
NO3– нитратни P P P P P P P P P P — P P P P P P P
S2– сулфидни P P P P Н — — — Н Н Н Н Н Н Н Н — Н
SO32– сулфитни P P P P М М М М М Н — Н — М — — — Н
SO42– сулфатни P P P P М Н М P P P P Н P P P P P P
CO32– карбонатни P P P P Н Н Н Н Н Н — Н Н Н — — — Н
SiO32– силикатни Н — P P Н Н Н Н Н Н Н Н Н Н — Н Н —
PO43– фосфатни P P P P Н Н Н М Н Н Н Н Н Н Н Н Н Н
CH3COO– ацетатни P P P P P P P P P P P P P P P P P P
C17H35COO– стеаратни Н P P P Н P Н Н Н Н Н Н Н Н Н Н Н Н
Р – разтворими (много разтворими – съдържат 10 g и повече от разтвореното вещество в 1 dm3 H2O; средно разтворими – от
Приложения
1 до 10 g от разтвореното вещество в 1 dm3 H2O)
М – малко разтворими (по-малко от 1 g от разтвореното вещество в 1 dm3 H2O)
Приложение 3
Н – неразтворими (под 0,1 g от разтвореното вещество в 1 dm3 H2O)
301
0
Стандартни редоксипотенциали Е
Ео Ео
Двойка Полуреакция Двойка Полуреакция
[V] [V]
В кисела и неутрална среда МnО2/Mn2+ MnO2 + 4 H+ + 2e– 1,23
Mn2+ + 2 H2O
S/S2– S + 2e– S2– –0,51 1/2Cr2O2–
7 /Cr
3–
1/2 Cr2O2– +
7 + 7H + 1,33
–
+ 3e
Cr3– + 7 H2O
H3PO3/H3PO2 H3PO3 + 2 H+ + 2e– –0,41 ClO–3 /1/2Cl2 ClO–3 + 6 H+ + 5e– 1,458
H3PO2 + H2O
1/2Cl2 + 3 H2O
PbSO4/Pb PbSO4 + 2e– –0,36 MnO–4 /Mn2+ MnO–4 + 8 H+ + 5e– 1,51
Pb + SO2–
4 Mn2+ + 42 H2O
H3PO4/ H3PO3 H3PO4 + 2 H+ + 2e– –0,28 Cе4+/Cе3+ Ce4+ + e– Ce3+ 1,61
H3PO3 + H2O
H+/1/2H2 H+ + e– 1/2 H2 0,00 HClO/1/2Cl2 HClO + H+ + e– 1,67
1/2Cl2 + H2O
AgBr/Ag AgBr + e– 0,073 H2O2/H2O H2O2 + 2 H+ + 2e– 1,776
Ag + Br– 2 H2O
S4O2– 2–
6 /2 S4O 3 S4O2–
6 + 2e
–
0,09 Co3+/Co2+ Co3+ + e– Co2+ 1,92
2–
2 S4O 3
Sn4+/Sn2+ Sn4+ + 2e– 0,13 1/2S2O82–/SO42– 1/2S2O82– + 2e– 2,01
Sn2+ SO42–
S/S2– S + 2H+ + 2e– 0,144 O3/O2 O3 + 2 H+ + 2e– 2,07
H2S O2 + H2O
Cu2+/Cu+ Cu2+ + e– Cu+ 0,15 O/H2O O + 2 H+ + 2e– 2,42
H2O
SO42–/SO2 SO42– + 4 H+ + 2e– 0,20 1/2F2/F – 1/2F2 + e– F– 2,87
SO2 + 2 H2O
AgCl/Ag AgCl + e– 0,22 В основна среда

Ag + Cl–
Fe(CN)63–/ Fe(CN)63– + e– 0,36 H2AlO–3/Al H2AlO–3 + H2O + 2e– –2,33
Fe(CN)64– Fe(CN)64– Al + 4 OH–
Cu+/Cu Cu+ + e– Cu 0,521 CrO–2/Cr CrO–2 + 2 H2O + 2e– –1,27
Cr + 4 OH–

В кисела и неутрална среда В основна среда
1/2 I2/I– 1/2 I2 + e– I– 0,535 ZnO–2/Zn ZnO–2 + 2 H2O + 2e– –1,21
Zn + 4 OH–
MnO–4/MnO2 MnO–4 + 4 H+ + 2e– 0.560 Fe(OH)2/Fe Fe(OH)2 + 2e– –0,89
MnO2 + 2 H2O Fe + 2 OH–
1/2 O2/H2O2 1/2 O2 + 2H+ + 2e– 0,695 H2O/H2 2 H2O + 2e– –0,83
H2O H2 + 2 OH–
PtCl4/Pt PtCl4 + 4e– 0,73 Fe(OH)3/ Fe(OH)3 + 2e– –0,547
Pt + 4 Cl– Fe(OH)2 Fe(OH)2 + OH–
Fe3+/Fe2+ Fe3+ + e– Fe2+ 0,771 Co(OH)3/ Co(OH)3 + e– +0,17
Co(OH)2 Co(OH)2 + OH–
1/2 O2/2 OH– 1/2 O2 + H2O + 2e– 0,815 O2/OH– O2 + 2 H2O + 2e– +0,40
2 OH– 4 OH–
NO–3/NO NO–3 + 4 H+ + 3e– 0,96 MnO–4/MnO42– MnO–4 + e– +0,56
NO + 2 H2O MnO42–
1/2 Br2/Br– 1/2 Br2 + e– 1,087 ClO–/Cl– ClO– + H2O + 2e– +0,89
Br–
Cl– + 2 OH–
1/2 O2/H2O 1/2 O2 + 4 H+ + 2e– 1,23 О3/О2 О3 + H2O + 2e– +1,24
H2O О2 + 2 OH–
Приложения 303
Стандартни електродни потенциали
Ред на стандартните електродни потенциали при металите
(или електрохимичен ред)
Електрод
M n+
Ео [V] M
Mn + / M
Li+ – 3,05 Li
+
Rb – 2,93 Rb
+
Cs – 2,92 Cs
+
K – 2,92 K
2+
Ba – 2,91 Ba
2+
Sr – 2,89 Sr
2+
Ca – 2,87 Ca
+
Na – 2,71 Na
2+
Mg – 2,36 Mg
2+
Be – 1,85 Be
3+
Al – 1,66 Al
2+
Mn – 1,18 Mn
2+
Zn – 0,76 Zn
3+
Cr – 0, 74 Cr
2+
Fe – 0,44 Fe
2+
Cd – 0,40 Cd
2+
Co – 0,28 Co
2+
Ni – 0,25 Ni
2+
Sn – 0,14 Sn
2+
Pb – 0,13 Pb
+
2H – 0,00 H2
2+
Cu + 0,34 Cu
Hg2+
2 + 0, 79 Hg
+
Ag + 0,80 Ag
2+
Pt + 1,19 Pt
3+
Au + 1,50 Au
+ ne–
Електродна реакция Мn+ + ne–  М

Hoos 11 Modul 2-07-04 2020 PDF Free

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Hoos 11 Modul 2-07-04 2020 PDF Free

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

ХИМИЯ НА НЕОРГАНИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Дизайн и корица Пенко Пенков

Адрес на издателството: София 1408, п.к. 82

© Невена Върбанова, Людмила Михова, Ивайло Ушагелов,

ТЕМА 1. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ВИДОВЕ

ТЕМА 2. ВЕЩЕСТВА НА S-ЕЛЕМЕНТИ

ТЕМА 3. ВЕЩЕСТВА НА P-ЕЛЕМЕНТИ

ТЕМА 4. ВЕЩЕСТВА НА D-ЕЛЕМЕНТИ

ТЕМА 5. КЛАСИФИКАЦИЯ И НОМЕНКЛАТУРА

ТЕМА 6. ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ

Приложения .............................................................................................................. 299

4 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

6 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

В тази тема ще научите:

Химията като наука изучава веществата и проме- 1. Неорганични вещества –

прости вещества пероксиди химични съединения

метали неметали водородни оксиди хидроксиди киселини соли

хидриди основни основни безкислородни

Фиг. 1-1. Основни класове неорганични вещества

8 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

Хидридите на елементите от 14, 15, 16 и 17 група на Периодичната таблица

Основни класове неорганични вещества 9

10 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

ЗАДАЧА 6 Предложете схеми, които да представят:

Основни класове неорганични вещества 11

12 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

ПРЕГОВОР СТЕХИОМЕТРИЯ 1. Стехиометрия – основни

14 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

16 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

18 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

„Ние сме звезден прах.“ 1. Химичните елементи във

20 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

Разпространение на химичните елементи 21

22 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

Разпространение на химичните елементи 23

Благородни He, Ne, Ar,

Ru, Rh, Pd,

Li, Sc, Ga,

Силно Po, Rn, Ra,

La, Ce, Pr,

За живите организми важно значение има миграцията на елементите.

24 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

1. Освен постоянните компоненти в атмосферата се съдържат и други газове в

Br– 107 90 160

Разпространение на химичните елементи 25

Понятието химичен елемент търпи развитие с 1. Характеристика на химич-

26 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

Класификация на химичните елементи

Фиг. 5-1. Класификация на f-елементи

Характеристика на химичните елементи. Видове 27

28 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

Характеристика на химичните елементи. Видове 29

В тaзи тема ще се запознаете с:

За първи път водородът е установен от Роберт 1. Място в Периодичната

32 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

34 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

36 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

1. Довършете уравненията на реакциите с участие на Н2, Н2О и хидриди. Опреде-

38 Химия и опазване на околната среда – 11 клас

Фиг. 7-1. Детайли за получаване на газове

Получаване на газове. Получаване на водород 39

Фиг. 7-3. Лабораторни апаратури с непрекъснато действие за получаване на газове от твърди