ВЪРБАН ВЪТОВ

ЛЕКСИКОЛОГИИ
НА
БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
 Доц. Върбан Вътов
ЛЕКСИ КО Л О ГИ Я
НА Б Ъ Л Г А Р С К И Я Е З И К

Художник Трифон Калфов

Редактор Екатерина Тодо/юва
Техн. редактор Елена Точкова
Коректор Пена Събева

формат 60/90/16. Печатни коли 26.50.

Издателство „Абагар“, Велико Търново

Печат „Абагар“ ООД, Велико Търново
 ПРЕДГОВОР

К а то концепция и реализация, книгата е продължение на

университетския учебник „фонетика и фонология на българския
език“. Предлаганият теоретически курс по лексикология си пос­
тавя задача да опиш е сравнително пълно лексикалното равнище
на съвременния български книжовен език в неговата системна
организация и функционална динамика.
Лексикологията тук ce разглежда като наука, обхващаща
научного познание за всички езикови единици с лексикално
естество - лексеми, собствени имена, фраземи (фразеологизми)
и за тяхното речниково описание, т.е. като наука, която включ­
ва п о -ч а с тн и научни д и с ц и п л и н и , изучаващ и посочената
проблематика. Това ce указва и в уточняващото подзаглавие
(Лексемика. Ономастика, фразеология. Лексикография).
К н и га та ce отличава о г познатите досега наши и чужди
подобни учебници по широтата на обхващаната проблематика.
Това ce прави с цел студентът да получи в достъпна форма
систематизирано познание за устройството и функционирането
на езико в ата систем а на лексикал но равнище в цялата й
сложност и многообразие.
И злож ението е научно издържано, но с подчертан стремеж
проблеми те да ce изясняват достъпно, като ce обобщават съвре­
менните теоретични решения по тях в нашето и чуждото езико­
знание. О тчетени са актуалните движения в лексикалната сис­
тема и теоретическите им проучвания. Разработката на по-
важните въпроси ce онагледява и обобщава в схеми и таблици.
Използваната о т автора литература, както и публикациите,
които м огат да разширят, задълбочат и детайлизират познанието
по съответния проблем, са приведени в библиография, подредена
тематично в края на учебника.
Всичко това прави книгата достъпен и необходим учебник
за различните специалности в университетите, институтите и
колежите, в които студентите и колежаните изучава т съвременен
български език. Тя може еднакво ползотворно да служи както
на студентите филолози, така и на студентите и колежаните
педагози - в пълния й обем или в отделните й части.
У чеб ни къ т ще е много полезен и за преподавателите по
български език в различните степени на средното училище,
както и за всички, които ce интересуват о т проблемите на
българския език.
Трудът в основния си вид е обсъждан и приет за отпечат-

5
пане от Катедрата но сънремснен български език към филологи­
чески факултет на Великотърновския унинерситет „Cn.cn. Кирил
и Методий“, и която работи и апторът му като хабилитиран
преподана'тел.

4. IV . 1997 г. Дон. д-р Върбан Вътов

6
 I. ВЪВЕДЕНИЕ В ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

1. Лексикалното равнище на езиковата система

и лексикологията като наука

$ 1. П редмет и задачи Най-общо лексикологията може

на лексикологията. да бъде определена като наука, която
Лексиката като и зуч ава езиковата с и с те м а на
си стем а лексикално равнище, представяна от
н е й н ата л е к с и к а , в н а й -ш и р о ки я
смисъл на термина, т.е. тя е наука за речниковия състав на
езика.
1. Лексиката като част от езиковата система. Лексиката
на който и да е език, разбирана като съвкупност от всички
езикови единици, с ко и то разполага езикъ т на лексикално
равнище, о г своя страна представлява сложно организирана
отворена подсистема, в която чрез специфични знакове е кодиран
хилядолетният познавателен опит на съответен народ, т.е. във
взаимоотношенията на хората с действителността опознатите
нейни елементи ce отразяват в съзнанието им като образи, на
които в лексикалната система съответствуват отделни знакове.
Тези знакове изграждат лексиката не произволно и хаоти­
чно, а в строго организиран ред, който ce определя от интеле­
ктуалното развитие на народа, от материалните и обществените
условия на живота му, както и от закономерностите на самата
езикова система.
Ето как пределно образно и нагледно представя лексикал­
ното равнище на езиковата система и съставящите я единици
видният английски езиковед Анатоли Рапопорт.
„М еж ду човека и неговото окръженис - пише гой - е раз­
положен екран, притежаващ символизиращи свойства. Човекът
опознава своето окръженис, включително и другите хора, пос­
редством проекциите на този екран. Проекцията не е последо­
вателно възпроизвеждане на обективната реалност точка по

7
точка. Тя с кодирано възпроизвеждане. Кодът е бил създаден
от безброй поколения наши предшественици, той е увековечен
с иербална категоризация, станала привична в нашия език. Само
неголяма облает от човешката дейност (н ауката) осъществява
постоянна и неуморима ревизия на този код чрез непрекъснати
проверки на проекциите на реалността.“ 1
Символизиращ ите свойства на този екран, позволяващ на
него да ce записват човеш ките познания от обективната реал­
ност с определен код, ce обуславят, според Рапопорт, както от
човешката природа, така и от езика.
Човекът чрез нервната си система и сензорно-моторния си
апарат опознава све та и му въздсйстнува. Тази нервна система е
развила умствена способност да символизира постигнатото
познание, вграждайки го в езикови средства, организирани в
условна знакова система. Тази условност ce заключава в това,
че няма „природна“ връзка между символическата система (зна­
ковата) и реалността, че езиковите знакове имат по особен
начин произволен характер, което ги нрави изключително гъвка­
ви и способни да позволяват комуникация и мислене незави­
симо от наличие, присъствие, реалност или нереалност на ре­
алните.
Гъвкавостта на езика позволява чрез него да ce постигат,
от една страна, неограничени възможности за абстрахиране,
акумулиране и предаване на знания, организирани в дедуктивни
системи (науки), чрез които да ce управлява и формира реал­
ността, от друга страна, вербално конструираната реалност в
езика, независимо от съответствието между тях, придобива спо­
собност да ce смесва или да измества самата реалност2. Езико­
вият код, наследяван о т предшествениците и налагащ определено
разбиране за света, същевременно ce развива и променя.
Лексикалното равнище непосредствено подготвя езиковата
система за постигане на основното й предназначение - да оси­
гури вербална комуникация.
Единиците на това равнище са двупланови. Те са готови
единства от звукова форма и смислово съдържанис, оформени
във вид, който позволява да бъдат безкрайно пъти възпро­
извеждани и речевата практика и еднакво да бъдат осмисляни
от всички носители на езика.
2. Специфика на лексикал ната система. Л ексиката ce о
разува от наименованията, давани от хората на опознатите еле-

1 К ар о р о г! Л. L etter to a Soviet Philosopher, E T S . A Review of General

Semantics, 1963, vol. X I X , № 6, c. 449.
; Kapoport Л ., Ц и т . съч., с. 440.
мснти и отнош ения в света, в който живеят, и в света, ко й го
постигат като духовно творение. Тя с най-сложната от всички
системни съставки на езика. Тази й сложност ce определя преди
всичко от няколко най-съществени особености.
а) Безчислена множественост на съставящите я единици.
Лексикалната система на езика ce изгражда от практически
неизчислимо множество осмислени лексикални елементи от
различен тип, които, противопоставяйки ce един на друг, заемат
определено м я с то в с и с те м а та и влизат в разнообразни
вътрешносистемни връзки и отношения.
б) П р я ка зависимост на единиците й от извънезиковата
реалност. Единствена о т всички останали езикови системи,
лексиката е тясно свързана с външни извънезикови фактори,
тъй като нейните значещи елементи са знакове на извънезикови
(или езикови) реалии.
Поради това в нея ce отразяват всички изменения, ставащи
в знаково възпроизвежданата действителност, и това ce про­
явява в отмирането на лексикални единици и техни значения, в
появата на нови лексикални единици или на нови значения,
както и в промени в съществуващите лексикални единици и
значения.
Всичко това прави лексиката отворена система, която в
движение настройва и регулира вътрешносистемните си връзки
и отношения.
в) Способност да функционира пълноценно в произволно
взет частичен вид. М ного важна особеност на лексикалната
система, пряко следствие от елементната й безкрайност, е, чс
практически тя не може да бъде обхваната от отделния човек
в пълния й обем1. Усвояването и използуването й става по
саморегулиращи ce откъм обемен състав относително само­
стоятелни подсистеми, достъпни за отделния човек съобразно
възрастови, интелектуални, професионални и др. фактори.
3. Типове лексикални единици. Лексикалната система на
всеки език включва три типа единици - лексеми, собствени
имена и фраземи.
а) Лексеми. Основните езикови единици на лексикално
равнище - лексемите (думите) - съставяват най-важни те знакови
средства на езика, наброяващи стотици хиляди единици. Те са
названия на предмети, на техни признаци, процеси, отношения
и т.н., обобщени като видови и родови понятия.
б) Собствени имена. Т е са индивидуални названия на

1 Вж. Новиков Л. Л. Семантика русского языка. М., 1982, с. 61-63.

9
 единични елем енти о т д ей ств и тел н остта (п редм ети , лица,
животни и др.). М акар да са с по-сиецифични функции в езика,
собствените имена имат важна роля в езиковата практика и в
количествено отношение те не са по-малко от лексемите.
в) ф раземи. Те са структурно-съставни единици, предна
начени да изпълняват главно номинативно-характеризираща фун­
кция. давайки възможност на човека да изразява експресивно-
оценъчното си отнош ение към нещата в заобикалящия го свят.

Таблиц» I. Типо ве л е к с и к а л н и сливици

4. Взаимовръзки и йерархичност в л екси ката. Лексикалн

та система, както и останалите езикови системи, ce характери­
зира с отношения на взаимосвързаност и йерархичност между
елементите й.
4.1. Системни проявления на отнош ението взаимосвърза
ност. Взаимосвързаността между лексикалните единици намира
изражение като отношения от три типа - синтагматически, па*
ралигматически, леривационни.
а) С и нтагм ати чески взаимовръзки. Те ce реализират н с
четателните възможности на лексикалните единици, които сс
определят от заложените в значенията им признаци.
Съчета1
тел н о с н а им може да е с различна широта, т.е. да
позволява свързване с различни по количествен състав лекси­
кални групи единици. С ъ четателните възможности могат да са
широки, стеснени и ограничени:
- ш ироки са например съчетателните възможности на лек-
семата ходя - тя може да ce свързва с твърде многочислен кръг
други лексеми: ходя по пыпя, ходя на кино, ходя на гости, бавно
ходя, трудно ходя, леко ходя и т.н.;
- стеснени са примерно възможностите за съчетаване на
лексемата .ч/ш кмшп - кръгът о г думи, с които тя може да ce

10
свърже, с значителни по-малък: м разови т ден, м разовито нощ,
м разовито време, м разовито зима;
- ограничени са в сравнение с нрсдните две думи съче-
тателните възможности на лскссмата рьми - няколко са само
думите, с които тя може да ce свърже: дъш ) рьми, бавно рьми,
дълго рьми.
Съвкупността от реализираните съчетателни възможности
на лексикалната единица представя нейната дистрибуция.
б) П ар адигм атически взаимовръзки. Този тип връзки ce
основават на установяваните асоциативни отношения между л ек­
сикалните единици по звуковата им форма или по значенията
им.
На тяхна основа те ce обединяват в лексикални класове
(съществителни, прилагателни, глаголи и т.н .) и в различни
видове групи - тем а ти ч н и , синонимии, антонимии, паронимни,
омонимии и др.
в) Деривационни взаимовръзки. Те са връзки, които пос­
тавят лексикалните единици в отношения на родственост (едно-
коренност), напр, гледам, гледка, огледало, преглед, гледач,
съгледвач и т.н., или на неродственост (разнокорснност), напр.
гледам, мисля, чета, говоря и т.н.
4.2. Системни проявления на отношението йерархичност.
Йерархичността ce осъществява като отношение на зависимост
и неравноправие.
Такива връзки ce установяват вътре в еднородните единици,
напр. по степен на обобщеност в лексикалната семантика ce
оформят родово-видовите отношения, представяни от хипони-
мите и хиперонимите.
Л ексикалната система, чиито елементи са в непрестанно
развитие и изм енение, тъй като тя е отворена и знаково
възпроизвежда измененията в актуалната познавателна практика
на обществото, съхранява тези връзки и отношения в непро­
менен вид. Тов а позволява л е к с и ка та да бъде проучвана,
описвана и изучавана.
5. Задачи на лексикологията. Безкрайното и непостоянно
множество о т конкретни лексикални единици, които изграждат
лексикалната система в различни периоди от нейното същест­
вуване, става достъпно за обхващане от лексикологията чрез
системните им отношения. И м енно от тях лексикологията ce
интересува преди всичко.
Л ексикол огията следователно ce занимава с конкретните
л е кс и ка л н и единици дотол кова, д о ко л ко то те са част от
системата и в тях, и чрез тях ce проявяват системните отнош е­
ния в речниковата система. П о друг начин не би могло и да

11
 бъде, тъй катя лексикалните единици и един съвременен език
реално ce изчисляват със стотици хиляди и милиони. Немислимо
и безпредметно е те да бъдат изучавани всяка поотделно.
Лексикологията ги обхваща като съставки на системата и
ce интересува от проявяващите ce ?акономерности в тези отно­
шения.
Л ексикологията има за задача да изучи лексикалните еди­
ници като езикови знакове, да разкрие функционалните им
взаимоотношения в речниковата система, да изследва пътищата
и източниците за тяхното навлизане в речника, да изясни спе­
цификата на значенията им, да анализира тенденциите в разви­
тието и функционирането на речниковата система, да проучи
особеностите на тяхното използуване в различни комуникативни
ситуации и ж итейски сфери и т.н.

л 1. С п оред о б х в а т а на своя
$ 2. Ниооне лексикология г
предмет и в зависимост от аспскта
на неговото проучване лексиколо­
гията може да бъде обща или частна.
а) О бщ ата лексикология има за спой предмет общите за
всички езици закономерности в строежа и функционирането на
лексикалните им системи.
Тя решава въпросите за знаковата природа на лексикалните
единици изобщо, за съотношението м ежду звукова форма и
значение при тях, за същ ността на лексикалната семантика и
нейната структура, за общ ите развойни тенденции и т.н., т.с.
занимава ce с основните теоретични въпроси, които ce отнасят
до лексикалното равнище на човеш кия език изобщо, изпол-
зувайки обобщените изводи от проучванията на множество езици.
Постигнатите о т общата лексикология обобщени законо­
мерности за системната организация на лексикалната подсистема
на различни езици служат за теоретична основа на частната
лексикология.
б) Ч а с тн а та лексикология изучава лексикалната система
на един конкретен език откъ м особеноститс и закономерностите
в строежа и функционирането й.
К ато ce опира на теоретическите и методологическите ос­
нови на общата лексикология, тя анализира цялостно лекси­
калната система на даден език.
2. Според това дали разглеж да тази система в огранич
отрязък от време, или в нейното историческо съществуване
частната лексикология о т своя страна бива два вида - синхронна
(описателна) и диахронна (историческа).
а) Д иахронната лексикология ce занимава със закономер-

12
ноститс н развитието на конкретната лексикална система в
процеса на нейното историческо съществуване и разкрива ета­
пите на настъпилите is нея съществени изменения.
Тя прани нидими пронесите на възникнане на лексикалните
единици в речниковата система, на тяхното семантично развитие
и изменение, на тяхното отпадане и стилистични промени.
б) Синхронната лексикология изучава лексикалната систе­
ма на езика на определен стан от съществуването й, като
разкрива нейните специфични особености, проявяващи ce в про­
цеса на функционирането й през съответния етап.
Тя твърде често ce позовава на данни от диахронната
лексикология не само защото лексиката е продукт на хилядо­
летен развой на езика, но и поради това, че лексикалните
явления, процеси и отношения могат да бъдат разбрани един­
ствено ако ce разглеждат в исторически разрез, като резултат
от протекъл развой и извършили ce промени в системата.
3. К о га т о лексикологията си поставя за задача да изследва
общите и различителните черти н лексикалните системи на
няколко езика, тя е съпоставителна.
А к о тези езици са близкородствени, напр. български и у к ­
раински, лексикологията е сравнителна, а ако не са близкород­
ствени, тя ce определя като контрастивна, напр. ако съпоста­
вително изследва лексикалните системи на български и немски.

£ .?. Дялове на лексиколо- в съвременното езикознание

гияпга и техн и те най- лексикологията ce разглежда като
общи задачи наука, която обединява научното
познание за лексикал ната
си стем а на е з и к а о т р а з л и ч н и а с п е к т и , изследвани о т
специфични лексиколож ки дисциплини: лексемология, семасио­
логия, ономасиология, терминология, етимология, ономастика,
фразеология, лексикограф ия. Лекссмологията, етимологията и
в основните си части лексикалната семасиология, ономасиология
и терминология м огат да ce разглеждат като раздели на една
наука - лексем и ката, която има за предмет всестранното изуча­
ване на лскссмитс като езикови единици на лексикално равнище.
1. Лексемология. Тя е наука, която изучава думите като
знакови единици в техните взаимоотношения в речниковата
система.
Нейна задача е да проучи лексемния състав на лексиката
откъ м неговото формиране, да класифицира лскссмитс откъм
тяхното функциониране в различните стилове, да разкрие зако­
номерностите в развитието на речника във връзка с общест­
веното и културното развитие на народа, да изследва пъ тищ ата

13
 за навлизане на лексеми в речника н т.н.
2. Л ексикална семасиология. Семасиология га е наука за
значенията на езиковите единици от различни равнища - като
ce започне от морфемата и ce стигне до изречението и текста.
Оня раздел от нея. който ce отнася k i . m лексикологията,
изучава лексикалните единици откъ м тяхното значение.
Л ексикалната семасиология ce интересува от отношението
между лексикалната единица и нейното значение, както и от
отношенията межлу значенията на една лексикална единица
или на различни лексикални единици помежду им.
Тя има задача преди всичко да изясни природата на лек­
сикалното значение и типовите му реализации, да разкрие не*
говия обем и структура, да проучи сем античните процеси и
явленията, породени от различните му съставки.
Конкретизирано, това означава, че лексикал ната семаси­
ология ce занимава с проблемите на многозначността, на пре­
носните значения, на синонимията, ан тон им и ята и т.н.
3. Ономасиология. Тя е наука, която проучва начините, по
които става именуването на понятията и чрез тях на пред­
метите и явленията от действителността. Нейна задача с да
разкрие същността на самото название и ка к то ce поражда,
напр. за назоваваното на предмета ’оставен в стена на постройка
отвор за влизане на въздух и светлина’ ce използува лексемата
п/ют/н’ч, която е образувана от глаголна основа ( прозира) и
суфикс (-ец) и буквално означава ’който прозира; през който
прониква светлина'.
4. Етимология. Етимологията е лексиколожка наука, която
ce занимава с въпросите за произхода на лексикалните единици
и техните първични значения, за връзките им със сродни думи
в близко и по-далечно родствени езици.
Данните от нея позволяват да ce установи първоначалната
мотивировка на лексемите при тяхното възникване в далечното
минало, както и да ce възстанови л екси кал н и я т състав на
праезиците.
5. Терминология. Тази млада лексиколожка наука проучпа
терминологичната лексика и професионализмите откъм тяхната
специфика като езикови знакове, откъм пораждането и източ­
ниците им, както и откъм тяхното развитие и функциониране.
6. О ном астика. О номастиката е наука за собствените име­
на като езикови единици.
В зависимост от това имена на какви обекти от действи­
телността са те, ономастиката има свои раздели, като: антро-
понимия - изучава собствените имена на хората, топонимия -
изследва имена на местности, водни о бекти , селища и др.,
зоонимия - изучава имената на домаш ните животни, космо-

14
нимия - има за предмет имената на космически обекти, други
нейни раздели са: н а в и о н и м и я та , х р е м а то н и м и я та , венто-
ним ията, хрононимията и др.
О н о м а с ти ка та има за задача да установи ка к възникват
собствените имена, каква е тя хн а та типология, сем ан ти ка,
разпространение, употреба, какпи изменения настъпват с тях
в развитието на езиковата система и т.н.
7. ф р а зеология. ф разеологията изучава третата лекси­
кална единица - ф раземата, т.е. устой чипо го словосъчетание,
функциониращо и речниковата система като лексикална единица.
Тя има за задача да изследва фразеологичния състав на
езика, начините за създаване на фразеологични единици и
сферите на техните употреби, да проучи особеностите на фразео-
логичното значение, както и многообразните отношения, в които
то влиза и речниковата система.
8. Лексикограф ия. Тя е лексиколожка наука, която създава,
развива и прилага теорията за събираното, обработката, тъл­
куването, характеризирането и представянето на лексикалните
единици в различни типове и видове речници.
Обикновено лексикограф ияга ce смята предимно за прилож-
на наука, но за да изпълни своите многообразни практически
задачи, гя трябва да развива теорията за тяхното решаване и по
този начин допринася за изясняване на важни въпроси от
лексемологията, семасиологията, ономасиологията, фразеология­
та, етим ологията, терминологията и фразеологията.
На практика много от представените дялове на лексико­
логията са ce обособили като самостоятелни езиковедски науки,
напр. през последното десетилетие това ce отнася особено за
фразеологията, лексикограф ията, оном астиката, етимологията,
терм инологията.

$ 4. Дума, лексема, алолекс, На лексикал но

р ав н и щ е
лексико-граматическа Основната езикова единица
дума-
п ар ад ч ам а, основен та съществува като лексема.
алолекс 1- Д ум а, лексема, алолекси.
Л е к с е м а т а е обобщ ена, и н в а ­
риантна езикова единица, която реално функционира в езиковата
система пъп вид на различни свои формални (лексико-грама-
тически) и лексико-сем антически варианти, наречени алолекси.
Така напр. лексемите кон и м о с т реално съществуват във вид на:
а) лексико -гр ам атически алолекси: кои, кочи, кон ят, (два)
коня, коне, конете, коньо и м о с т, м о с т ъ т , м о ста, (два) м о ста,
мостове, м остовете',
б) л е к с и ко -с е м а н ти ч е с ки алолекси: (според „Български

15
 тълковен речник“ ):
- кон: 1. 'голя.по еднокопитно до.нашно ж ивотно за езда и
в п р я г а н е 2. 'шах.иатна ф и г у р а 3. 'вид спортен уред при
спортната гимнастика
- м о с т : 1. постройка, която съединява, свързва две точки,
разделени о т река, дол, пропаст и др.': 2. ирсн. 'средство за
постигане на някоя (непочтена) цел': 3. в зъболекарството:
'.метална връзка .нежду два зъба, за която ce прикрепват
изкуствени зъби': 4. 'вид гимнастическа фигура в спортн ата
ги.ннастика'.
2. Лексико-граматическа парадигма. Съвкупността от лек-
сико-граматическите (формалните) алолекси (словоформи) на
една лексема образува нейната лексико-граматическа парадигма.
Парадигми имат само изменяемите класове думи.
Броят на формалните алолекси н а л с к с с м а т а з а в и с и от
л е к с и к о - г р а м а т и ч е с к и я к л а с , к ъ м к о я т о т и c e о т н а с я . Така нап­
р и м е р съществителното име в б ъ л г а р с к и я е з и к и м а д о 7 слово­
форми. прилагателното - 27, глаголът - н а д 500.
Един от алолексите ce приема за основен и той представя
лскссмата в речника. За съществителното например предста­
вителен е алолексът, който обикновено наричаме неопределена
словоформа за ед.ч., или в случ;1я - кои, м о с т : за глагола -
словоформата за 1 л. ед.ч. сег.вр. изяв. нак.ъ, напр.: чета,
пиша, ял/ и т.н. (Таблица 2).

2. Л е к с и к а л н и ези ко в и единици

$ 5. Лексе.мата к ато 1. Л ексем ата ка то основна

езикова единица единица на езиковата система.
ф актът, че лексемата е основна
езикова единица, основен елемент на езиковата система, не
подлежи на никакво съмнение. Тя заема особено място в
йерархичното структуриране на тази система. На по-горното
езиково равнище - синтактичното - от лексемите ce образуват
словосъчетания (напр. дорест кои, ездитен кои, впрегатен кои;
KdAteueu лю ст, селски м о ст, новопостроен м о с т и т .н .) и
изречения (напр.: Кон! М ост.)
В езиковата система на думата следователно е отредено
централно място и изключително важна роля. тъй като езикът
е преди всичко система от словни единици. Всички останали
езикови единици по някакъв начин са свързани в съществуването
и функционирането си с думата.
ф онемите и морфемите например съществуват като езикови

16
 ЛЕКСЕМА

Лексик погромами чески Лексиконсемантически

а иолекси ало.лекси
О с но ne н Н сосновни О с но йен В торостепенни

Същест­ 1П.Т пътят, пътищата 1. 'дълга 2 'улииа'; 3.'пътуване';

вителни иътя (лпа) иътя шиша jc m h , 4 .'начин'; 5.'черта при
предназна­ сресване на коса';
пътища, пъте чена ja хо­ и др.
дене';
Общ брой - до 7

П рила­ лек лека, лекият 1.'който има 2.'лесен'; 3.'лекомис­

гател­ леко, лекия м алка т е ж и ­ лен'; 4.'слаб'; 5.'пър­
ни леки. леката на'; гав'; и др.
и т.н.

О бш брой до - 27

Г лаго- нм ядеш, ядях 1.'поемам 2.'употребявам нещо

ли яде. ядеше храна'; ja храна'; З.'измъч-
ядем. ядеше вам, ядосвам';
ядете, ядяхме

О бш брой - до 500

Числи­ трети трета, третият 'поредно чи­

тел ни трето, третия слител но от
трети, третата три’

О бш брой - до 9

М есто­ мои моя, моят. моето 1.'който е 2.*на когото имам до­
имения мое. моя. моите на гонорещо- верие; който ми е
мои, моята, ми то лице' предан';

О бщ брой - до 10

Наре­ горе (по-горе. най-горе) 1.'на високо 2.*на по-висок етаж ';
чия място'; 3.'по-иредн';

Л сксико-граматичсгка
парадигма

Таблица 2. Лекссмата и псйпитс алолскси

2. 17
 единици единствено и думата, доколкото я изграждат и я дифе­
ренцират. Те са немислими извън думата и ce извличат от нея.
Словосъчетанието и изречението като речеви образувания
също са възможни единствено като свързвания на думи. Ето
jaiuo думите са онова свързващо звено в езиковата система,
което е средоточие на концентрираната снстемообразувагца
енергия на езика.
Това така важно централно положение на думата в езико­
вата система ce отредели от два фундаментални фактора:
- първият е, че думите са основните езикови знакове, с
които човекът означава опознатите реалии от действителността,
както и всички свои мисловни, емоционални и волеви реакции,
предизвикани от тези реални;
- вторият е, чс думите са основен строителен материал на
езиковите единици, с които ce осъществява общуването между
хората1.
Особеното място на думата в езика ce определя и от това,
че тя е универсална езикова единица, до която може да ce
сведе всяка друга единица на езика - тя може формално да
съвнаднс с фонемата, морфемата, изречението.
2. Сложните проблеми по езиковата същност на лексемата.
По лингвистичната си природа лексемата - тази универсална и
толкова обикновена на пръв поглед езикова единица - ce оказва
невероятно сложна за научно дефиниране, затова и до днес тя е
нерешен проблем на езикознанието.
На практика лексемата лесно ce осъзнава и отделя, защото
у всеки говорещ един или друг език има теоретично неформу-
лирана представа за думата като езикова единица. К о гато обаче
ce пристъпи към научного й определяне, ce появяват непреодо­
лими трудности, тъй като в различните типове езици тя има
твърде различни същностни признаци, което не позволява да ce
стигне до една общовалидна дефиниция.
В езикознанието вече са предлагани стотици определения
за думата, но нито едно от тях докрай не удовлетворява и не
получава общоиристост.
Едно обобщение на разнообразните определения2, давани
на думата, би разкрило няколко основни подхода:
- в едни случаи думата ce определя като пределен минимум

' Вж . О бщ ее и «мно шинис. Под редакцией А . Е. Супруна. М и н с к,

1983. е. 179.
' Вж Л н и ч ко н И. Е. Об определения слона. - В сб.: М орф оло­
гическая структура слова в язы ках различны х типов. М -Л ., 1963, с.
148-149.

18
на изречението, напр.: „думата с един от най-малките напълно
достатъчни късчета изолиран смисъл, към който ce свежда
изречение то“ 1;
- в други - ка то м иним ално зам еним а част или като
смислоразличителен компонент на изречението;
- в трети - като предпоследна в реда на намаляващ ата
сложност значим а единица на речта;
- в четвърти - като езикова единица, съдържаща фонети-
ческо, семантическо и грам атическо градиво, напр.: „Думата е
резултат от свързването на определено значение с определен
комплекс о т звукове, пригоден за определена граматическа упо­
треба“ 2;
- в пети - като обозначение на елемент от действител­
ността;
- в шести - като самостоятелен и цялостен елемент на
речта.
Невъзможността да ce даде едно напълно удовлетворително
определение на думата ce д ъ л ж и на множество фактори, но
сред тях най-важен е този, чс тя е универсална езикова единица,
която може да поема различни функции в езика. Това при­
нуждава езиковедите да ce приближават към нейната същност
чрез представяне на най-важните й същностни признаци. Така
н априм ер р ус ки я т л е к с и к о л о г Н . М . Ш а н с ки извежда 12
същностни признака на думата в нейния класически вид: „(1)
ф онетическа оформеност. (2 ) сем антическа валентност, (3 )
непроницаемост, (4) недвуудареност, (5 ) лексико-грам атическа
отнесеност, (6 ) по сто я н ств о на звучение и зн ач ен ие, (7 )
възпроизводимост, (X) цялостност и единнооформеност, (9 )
преимуществена употреба в съчетания с думи. (10) отделимост,
( I I ) номинативност, (12) фразеологичност“ '.
3. Същ ностни признаци на лексемата като езикова едини­
ца. К о гато ce определя лингвистнчната природа на лексемата
(на думата), трябва да ce тръгне от безспорните й общовалидни
признаци, а те са два - наличие на фонетична форма и на
смислово съдържание.
3.1. ф он ети чна форма. Задължителен елемент от езиковата
природа на лексем ата е нейната фонетична форма, предста­
вяща ce във вид на няколко (по-рядко - една) фонеми, съчетани
в трайно фиксирана последователност. В писмената реч матери­

1 С е п и р К . Я з ы к , М -Л ., 1434, с. 2Н
1 Наплрисс Ж . Я з ы к . М ., 1937, е. 90.
1 Ш аткий II. М . Л е кс и ко л о ги я современного русского язы ка. Изд.
второе, исправленное. М ., 1972, с. 11.

19
ал ната форма на лексемата има буквено-графичен характер
3.2. Смислово съдържание. Трайно установеният н езика
звуков комплекс като фонетична форма на езикова единица
за д ъ л ж и те л н о е свъ рзан с определено зн а ч е н и е , ко е то
съставлява оснонната част от съдържанието на гази единица.
Тези два основни признака - възнроизводимо готово един­
ство от фонетична форма и свойственото й значение - обаче
нс са достатъчни, за да отличат лексемата от останалите езикови
единици на същото равнище - собственото име, фраземата, и
от единици те на съседните равнища: на по-долното - морфемата
п на по-горното - словосъчетанието, които са също двустранни.
Следователно нужно е да ce отделят и други признаци, които да
противопоставят лсксемите на останалите двупланови единици
от различните езикови равнища.
3.3. С труктурно-семантическа членимост. Съшностното раз­
граничаване на лексемата от единицата на едно от по-долните
езикови равнища - морфемата, която е минимална двупланова
единица, става по трети признак - стру ктурно-семантична чле­
нимост.
Д окато морфемата по-нататък е неделима но този признак,
то лексемата ce члени на съставящи я морфеми. Напр. от
лиахронна гледна точка лсксемите: път, пътник, пътнически,
раб, р атай , р а б о т а , работник . работнически ce членят на
морфеми но следния начин: п ъ т-dl път-ник-0, път-нич-е-ск-и,
ра-б-0, pa-maii-0, ра-б-от-а, ра-б-от-ник-0, ра-б-от-нич-е-ск-и.
Вижда ce. че всяка една от тези лекссми ce оказва членима
в структурно-семантично отношение, дори онези от тях, които
формално съвпадат с морфема, напр. п ъ т ce различава от
съответната морфема (п ъ т-) по участие на нулева морфема (-0)
Този трети признак е важен и той позволява лексемата да
бъде разграничена в преобладаващия брой случаи от морфе­
мите, но той не може да помогне тогава, когато лексемата е
морфемно нечленима, напр. при служебните класове думи, като
предлози (а, ()о, па, при, о т и т.н .), съюзи (и, а, но и др.)
3.4. Самостоятелност. Кой е признакът, който обединява
структурно-семантически нечленимите и членими лексеми и в
същото време ги противопоставя на морфемите? В езикозна­
нието редица езиковеди приемат, чс такъв признак е самосто­
ятелността (автоном ността).
К ато езикови единици лексемата и морфемата най-съшс-
ствено ce различават по своята самостоятелност, по автоном­
ността си. Различни са, от една страна, техните езиконо-
систсмни предопредслености, от друга страна, техните възмож­
ности да менят позицията си спрямо другите им еднородни

20
единици, от трета страна, способностите им да функционират
като изречснски части. На тези основания могат да ce разгра­
ничат три вида самостоятелност - езиково-системна, позиционна
и синтактическа.
а) Езиково-системна самостоятелност. Предназначението
на морфемата като езикова единица е да носи несамостойни
смислови обобщ ения, имащ и свойството на конструктивни
елементи, о т които ce изграждат фонкционално самостойни
обобщения, изразявани от лексемите.
Е то защо лекссмата ce отличава с езикова самостоятел­
ност, която я нрави основен елемент на езиковата система,
докато морфемата е само структурен езиков елемент на лексе-
мата. Следователно на лекссмата е свойствена езиково-системна
самостоятелност, а морфемата не притежава такова качество.
б) Позиционна самостоятелност. Различни са и заложените
в същности ата природа на морфемата и лекссмата способности
за позиционна подвижност в състава на по-големите езикови
единици, които изграждат.
Природата на морфемата й предопределя строго фиксирано
място в думата, чиято структура изгражда заедно с другите
морфеми. Морфемите в състава на думата са свързани една с
друга в линейния ред със здрави връзки и не ce поддават на
позиционни промени. Всяко тяхно разместване води до разпадане
на думата, напр. невъзможни са друг ред и други връзки между
морфемите в лексемите пып-ник-0 и без-де-л-н-ич-а, освен този,
в който те изграждат лексемите, невъзможно е напр, нчк-път-0
или нч-а-де-бе t-л-н. Следователно морфемата не п р и те ж ав а
качеството позиционна самостоятелност.
За разлика о т морфемата лексемата може твърде свободно
да мени мястото си в словосъчетанието и изречението, напр.
лексемата вън може да заема различна позиция в едно и също
изречение, без това да ce отрази на самото изречение: Вън
времето е студено. Врем ето вън е студено. Студено е вън вре­
м ето. Студено е врем ето вън.
Вижда ce, че връзките на лексемата с останалите лексеми в
изречението са временни и линейната й поредност не е строго
фиксирана, поради което лексемата има значителна свобода да
заема една или друга позиция it него. Тази нейна способност ce
определя като позиционна самостоятелност.
Позиционната самостоятелност, макар и в различна степен,
характеризира всички думи в езика. Този признак е особено
важен за разграничаването на предлозите от префиксите.
Предлозите като лексеми м огат лесно да ce дистанцират от
лексемата, с която са свързани в линейния ред (напр. на студ,

21
 на .'Олям студ, на голям шли’н студ и т.н.). докато п реф иксы
в състава на лскссмата не позволява такова вклиняване на
други морфеми (нанр. на-нъп, на-горе, на-шшш и т.н .), затова
предлозите трябва да ce смятат за самостоятелни лексеми,
въпреки чс в линейния ред нямат самостойно ударение, а са
проклитики.
в) С и нтакти ческа самостоятелност. С интактическата сам
стоятелност на лскссмитс ce проявява в способността им да
получават самостойна си нтакти ческа функция като част на
изречението или като отделно еднословно изречение, напр. в
използваните по-горе примери с изречението: Пън времето е
студено. Л скс с м ата пън изпълнява с и н т а кти ч н а та роля на
обстоятелствено пояснение за място. Тя може и самостоятелно
да оформи изречение: Пън!
Такива възможности морфемата не притежава, но и една
част от лексемите също нямат синтактическа самостоятелност,
напр. служебните класове думи. На това основание някои ези­
коведи (Л . Блумфилд, X. Суит и др.) признават за думи само
пълнозначните, а непълнозначните класове думи разглеждат
като служебни морфеми.
Явно е, чс признакът синтактическа самостоятелност ха­
рактеризира само част от лскссмитс и не може да бъде включен
към съществените признаци на лексемата изобщо.
Следователно към вече установените съществени признаци
на лексемата, а именно, чс тя е езикова единица, която има
фонетическа форма и свързано с нея значение и чс ce отличава
със структурно-семантическа членимост, трябва да ce прибави
и това. чс лексемата притежава и признака езиково-системна и
позиционна самостоятелност.
Разгледаните дотук четири признака обаче не са доста­
тъчни за разграничаването на лексемата от собственото име,
фраземата и словосъчетанието, тъй като те са еднакво присъщи
и на тях. Необходимо е да сс отделят и други признаци, способни
да прокарат съответното противопоставяне. Следващият важен
признак на лскссм ата може да ce търси в нейната един-
нооформеност.
3.5. фоноединност и цялостнооформеност. О т фраземата -
единица на същото равнище - и от свободното словосъчетание
- единица на синтактичното равнище - лексемата ce отличава
по един пети съществен признак, а именно по своето фоне-
тическо единство, което ce представя като непрекъснатост на
звуковата й форма, и но цялостнооформеността си, позволяващи
й да функционира като единно цяло в речта и в езика.
Това означава, че към отделените дотук същсствсни черти

9?
на лексемата трябва ла сс прибави и признакового уточнение,
чс тя е фоноелиннп и цялостнооформена езикова единица, чиито
части не могат да ce разкъсват, нито ла ce разместват линейно.
ф ра зем ата и свободното словосъчетание имат фоноразделна
структура, напр.: лексема - път", фразема - под п ъ т и пад пъ т;
свободно словосъчетание - междуселски път, череп п ъ т и т.н.
П ризнаците фоноелинност и цялостнооформеност характери­
зират и слож ните думи, като ги отличават о г словосъчетанията,
напр. петгодишен и пет години, Неликдеп и велик ден, зако­
нонарушител и napyuiume.1 на закона и т.н.
3.6. Обобщено лексикално съдържание. И накрая, когато
представяме същ ностните черти на лексемата като една от
езиковите единици на л ексикал н о равнищ е, ще трябва да
отделим още една важна нейна черга, за да я разграничим от
собственото име. Различията между тези две единици са главно
от семантично естество, макар че могат да ce различават и по
структурата на материалната си форма.
Чрез значението си лексемата ce съотнася с множество
еднотипни елементи на действителността и с всеки отделен
елемент в конкретното множество, но без да го индивидуализира
номинативно - това с ш естият й важен признак. Например
л екссм ата п л ан ета означава изобщ о ’небесно тял о, което
получава светлина и топлина о т слънцето и ce движи около
него' и същевременно ’всяко отделно мислено так ова тяло, к ато
напр, Ненера, Уран, Земя и др.’.
К о гато трябва да ce индивидуализира съответният елемент
от действителността, това става посредством собственото име -
Ненера, Уран, Земя, Марс и т.н.
Въз основа на представените същностни черти на лсксема-
та тя може да бъде определена по следния начин: лексемата е
цялостнооформено звуково единство със самостойна езиково-
системна роля, което означава цели множества еднородни еле­
менти от действителността и всеки елемент от тези м но­
ж ества и е способно да ce премества в пределите на из­
речението.

§ 6. Собственото име к а т о Е диннооф орм ени или раз-

лексикална единица делнооформени звукови единства,
назоваващи единичен елемент от
действителността, на лексикално
равнище са собствени имена.
Следователно собственото име притеж ава повечето от
същностните признаци на лексемата, но ce различава от нея по
два от тях.

23
 а) Признаците фоноединност и цялостнооформеност не са
задължителни за собственото име. То може да е както единно*
оформено и структурно отношение (напр. Г<н)нна, Калин, Невена,
Осъм, Кюкопиища, Внхрен), така и да е фоноразделно, т.е. с
линейно разчленена звукова форма (напр. Добри дял, Горна
Оряховица, Луда Ка.чиня, Гадина Свиленова).
б) В семантично отношение собственото име чрез значени­
ето сп ce съотнася с единичен, конкретен обект (лице, животно
или изобщо предмет), като служи за негово индивидуално
название, напр.: лица: Димитър , Стоян, Ясен, Росица, Яна и
т.н.; животни: Пе.по, Лрап, Мурджо и т.н.; географски обекти:
Ги.ta, Пирин, Янтра, Враца и т.н.
Обикновено в курсовете по лексикология не ce прави раз­
граничение между лексема и собствено име. но доколкото соб­
ственото име е предмет на специална лексиколожка наука -
ономастиката, която има специализирани дялове за изучаване
на различните типове собствени имена, оправдано е тяхното
разграничаване.
По-пълно особеностите на собствените имена ще бъдат
представени в дела Ономастика.

К а т о ед н о ран гова на л е к ­
§ 7. ф р а з е м а т а к а т о
семата и собственото име лекси­
лексика.1 на единица
ка л н а единица ф р а зе м а т а
представлява устойчиво слово­
съ ч етан и е с единно цялостно
значение, което е резултат от семантична трансформация или
от д е с е м а н ти з а ц и я на л е к с е м и т е , и згр а ж д а щ и неговата
структура, напр.: ни в к.шн, ни в ръкав 'неуместно'; през куп за
грош небрежни’; о т дъжд на вятър рядко’; о т игла до конец
изцяло, докрай'; тр еп ерят ми гащ ите 'страхували ce'; през девет
земи в десета 'много далече’; пека ce на огън ’м ъча ce, на
изпитание с ъ ,х о д и л а Цаца на Враца 'напразно'; Трянки-флянка,
баба С танка празни приказки' и т.н.
1. ф разема и лексема, ф разем ата ce противопоставя на
лексем ата преди всичко по своята формална и смислова
структура.
а) Д о като частите на лексемата - морфемите - следват в
непрекъснат линеен ред, като образуват единнооформена звукова
структура и семантично изграждат в основен вид нейното съ­
държание, то частите на фразеологизма - лексемите и собст­
вените имена - го изграждат в сегментиран линеен вид (т.е.
с тр у к т у р а та му е разделно оф орм ена) и с с м а н т и ч н о не
мотивират (изцяло или отчасти) неговото съдържание.
Наприм ер лексем ата пътник има значение ’лице, което

24
пътува' и тона значение е образувано въз основа на значенията
на двете морф еми (п ъ т-) и (-пик) ка то качеств ен о ново
образувание, докато ф раземата под п ъ т и над п ъ т структурно
ce изгражда от пет лексеми и има разделно оформена структура,
но те семантично не м отивират значението на фраземата 'нався­
къде’, което не само не е сборна величина от значенията на
състакящитс я лексеми, но и трудно може да ce свърже и
осноната си с тях. С ъщ ото важи и за фраземата Пантелей
пътник ’човек, който не ce задържа на едно място’.
б) К а то общи с лексемата признаци за фразеологичните
единици обикновено ce сочат два:
първо, че като лексемата и фраземата ce възпроизвежда в
готов вид, като установена лексикална единица;
второ, че като лексемата и фраземата има единно, неде­
лимо значение.
Трябва обаче да ce посочи, чс значението на фраземата ce
отличава твърде съществено о т значението на лексемата - то
не толкова назовава, колкото характеризира.
2. ф р а зе м а и свободно словосъчетание. О т свободното
словосъчетание, което е единица на по-горното равнище, фра­
земата ce отличава:
първо, но устойчивия характер на връзките между струк­
турните си части;
второ, но тона, че съществува в готов вид като една л ек­
сикална единица;
трето, по единното си цялостно значение, непроизволно от
значенията на съставящите я лексеми и собствени имена.
Например със словоформата оплетох могат да ce образуват
различни свободни словосъчетания, чиито значения са сбор от
значенията на съставящите ги лексеми - оплетох шалче, оплетох
пуловер, оплетох си чорапи, оплетох си кошница и т.н., редом с
тези свободни словосъчетания съществува и словосъчетанието
оплетох си кошницата, което функционира като готова лекси­
кална единица и речника и има единно цялостно значение
'постигнах целта си’. Други примери:
- взех пари, взех дрехи, взех хляб и т.н. и ечех му акъла
'смаях го’;
- духнах л а л т а т а , духнах свещ та, духнах праха и т.н. и
духнах лгу под оп аш к ата ’прогоних го’;
- лапна хап ката, лапна кифлати. лапна локулш и лапна
въдицата ’ влюбва ce’, ’оставя ce да бъде излъган’; лапа мухите
’губи си времето’; лапа л е г л а т а 'нищ о не върши’.
Тук представяме само найч>бщите характеристики на фра-
зсмитс като лексикални единици. По-обстойно техните свойства
и особености ще бъдат разкрити в дела фразеология.

25
 II. ЛЕКСИКАЛНА СЕМАНТИКА
(О н о м а с и о л о ги и и сем аси о л оги я)

§ X. О номасиология,па и С ем ан ти ката (гр. oriMavutcdq

семасиология т а к а то и м аш зн ач ен ие ) е н а у ка за
научни дисциплини значенията на знаковете. Оная
час г от тази наука, която изуча­
ва значенията на езиковите знакове, ce отделя като езикова се­
м антика. Тя изследва значения та на езикови те единици от разли­
чен ранг - като ce започне от морфема та и ce стигне до текста.
К а то теория на значението, сем антиката е сравнително
млада наука. През IK20 г. немският езиковед Карл Райзинг я
отделя в самостоен раздел, който ce занимава с условията,
управляващи развитието на значението. През 80-те години на
X IX в. М. Бреал включва в нейните задачи изучаването на
законите, на които ce подчиняват семантичните изменения.
Делът на езиковата семантика, който има за задача да изу­
чава смисловата страна на лексикалните единици, може да ce на­
рече лексикална сем анти ка. D него обобщено ce представят
ономасиологичният и семасиологичният аспект на лексикалното
значение.
Л ексикал ните единици като езикови знакове представляват
единство от две езикови проекции - едната е от знака към
значението му, другата е от значението към означаващото го
(знака). Тези две проекции особено видимо ce проявяват п
комуникативния акт, в който имат еднакво важна роля.
Предаващият съобщението (говорещият, пиш ещ ият) конст­
руира съобщ ението си, като за необходимите му значения
подбира от наличните в езиковата система знакови означения,
т.е. кодира информацията в определени знакове, при което
движението е от смисъла към знака му (Смисъл -> З нак).
П рием ащ ият съобщението (слушащият, четящ ият) ce движи
в обратния ред, той извлича значенията на възприетите сетивно
знакове, т.е. декодира ги, при което ce движи от знака към
смисъла му (З н а к —> Смисъл).

26
 В лексикологията изучаването на тези дне разнопосочни
проекции на лексикалните единици е н задачите на два тясно
свързани дяла - ономасиологията и семасиологията.
а) О номасиологията (гр. ovopotofa ’наименуване’ + кбуос;
’учение’) е теория за означаването, тя подхожда към изуча­
ването на езиковите значения със задачата да отговори на
въпроса, какв и езикови знакове съществуват в езика за изразя­
ването на съответните значения (Значение -» З нак).
Например на въпроса, какви езикови знакове има в бъл­
гарския език за изразяване на най-общите значения (1) ’човек,
които злоупотребява с доверието на другите хора' и (2)
'страничен израстък на дърво или храст, на който р а с т а т
л и с т а т а и плодовете и м \ ономасиологията ще посочи в отговор
лексемите (1) тлш лш ик, лъжа/, люшечик, шарлатании ; (2) ююч,
вейки, грачи, вства.
б) Семасиологията (гр. о с р о ю т ’смисъл, значсние’+ Алг/о^
’учение’), според сполучливото разграничение, направено от
немския езиковед ф . Дорнзайф 1, подхожда към значението на
езиковите единици със задачата да отговори на въпроса какво
означават те (т.е. от звучението към съдържанието, от формата
на знака към неговото съдържание (З н а к —> Значение), ето
защо ти е теория на значението, наука за смисловата страна
на езиковите единици.
Например, ако изходим от горните два примера, семасио­
логията ще тръ гне от ко н кр етн и те езикови знакове, за да
разкрие техните значения:
- и злшлишк: 'човек, който си служи с непочтени средства и
похвати, за да нанесе вреда на някого, к ато използва доверието
му';
-льж ец : I.'който с думи изопачава и сти н ата': 2.'човек, който
aiOj HU другите хора, за да извлече лична изгода':
- мошеник 'човек, който безскрупулно върши нечестни дела
за лична изгода ’;
- ш ар л атан и и : ’нечестен човек, кой то използва грубо
доверието на другите хора за користни цели':
- к.юч: 1.'отделен израстък, обикновено голям по разлгери,
о т стебло на дърво или храст, по който р а с т а т листи и плодове':
2. 'дял о т едно цяло’:
- вейка: има поет. характер 'неголям тънък клон':
- грачи: също има поетичен х а р а к и р ’клон’;
- ве тва: има поетичен характер 'вейка'.
Тъй като в семантичната природа на двуплановите лекси-

1 D ornscitT К. Spruche und Sprechender. Kluinc Schriften. Leipzig, 1464.

Bd.2., c.40.

27
кални единици има определени особености и своеобразия, тук
ше ce постави на разглеждане преди всичко сем ан ти ката на
лексемите, които са основни лексикални единици в лексиката,
докато своеобразието в сем антиката на собствените имена и
на фраземите ще бъде по-специално осветлено и съответните
дялове - ономастика и фразеология.
в) Ономасиологичното и семасиологичното начало в лекси
калните единици много тясно ce преплитат и взаимообуславят,
поради което е трудно да бъдат разчленявани и изучавани в кате­
горично изчистен вид. Семантичните дадености в лексикалните
единици само най-общо могат да ce характеризират като оно-
масиологични или като ссмасиологични по своята изначалност.
К ато преимуществено ономасиологични например могат да
ce приемат лексикални явления и категории, основаващи ce на
асоциативно-семантични връзки: връзка между звукова форма
и лексикално значение, многозначност, омонимия, паронимия,
словесно табу, евфемизация, вулгаризация.
'За преим ущ ествено семасиологични по изначалната си
същност могат да ce приемат лексикалните явления и категории,
в чиято основа леж ат съдържатслно-ссмантични връзки, напр.:
семантичното поле, семантикополевият ред, тем ати ч н и те групи,
синонимията, анто ним и ята, хипонимията, конверсията и др.

1. Л е к с и к а л н и т е е зи к о в и еди ниц и о т к ъ м т я х н а т а
сем анти ка

§ 9. О тнош ение м еж д у I* М атериална форма на лек-

м ате р и ал н а форма и сикалните единици. Лексикалните
смислово съдържание в единици, които съчетават в едно
лексиконите единици неотделимо единство материална
форма и значение, им ат мате­
риална форма от звуково или иисмено-графическо естество.
Звуковата форма, която е първична по отношение на пис­
мената, има за свой елементарен градивен елемент фонемата,
но материалното изграждане на думите не става чрез пряко
съчетаване на фонеми, а от свързването на морфеми (елемен­
тарни звукови единици, носители на значение) и морфемни
комплекси, с изучаването на които ce занимават морфемиката
и словообразуването, или от готови други думи.
М атер и ал н и ят минимум на думата е една морфема, а макси­
мумът й не е ограничен, но обикновено не надхвърля 10 морфе­
ми.
Пределният минимум на едноморфемнага дума е 1 фонема.

28
Количеството на еднофонемните думи в езиците е ограничено -
във френски език ce сочат 63 такива думи, в английски те са
няколко, в руски са 14, а в български са 16: съюзи - а,и,
предлози - в, е, у, о, частици - а, и, е, междуметия - а, е, //, у, о ,
местоимения - м, глаголи - е.
Пределният м аксим ум при по-сложните думи нс надхвърля
23-24 фонеми (напр. сам оп ож ертвувателн остта, отечествено­
фронтовските,) а при еднокоренните думи достига докъм 18-19
фонеми (напр. пож ертвувателпосттч, пред пшменованието, пред-
ваканцпонен).
С тр укту р ни те закономерности в съчетаването на фонемите
в звуковата материя на думите са специфични за отделните
езици. Те ce изучават от фонетиката. М акар думата да ce из­
гражда от по-малки материални единици, носители на значение,
нейното лексикално значение не е проста съвкупност от значе­
нията на морфемния й състав, а е качествено ново семантично
образувание, в което морфемните значения са само изходна и
онорна основа.
2. Свързване на звуковата форма със значение. Единство­
то м еж ду форма и зн а ч е н и е при л е к с и к а л н и т е единици
естествено поражда въпроса за отнош енията между тях и за
начините, по които става съединяването на форма и значение
на лексикално равнище. Това са едни от важните въпроси на
ономасиологията.
Тъй като лексемата е основната езикова единица на това
равнище, ще потърсим отговорите на тези въпроси, като изхож­
даме преди всичко от нея.
Не е нужно специално да ce доказва твърдението, че зву­
ковата (граф ическата) форма на лексикалните единици е нещо
външно по отнош ение на техните значения, че тя не участвува
в изграждането им като природен елемент. Достатъчно е само
да отбележим, че ако звукът имаше някакво природно отнош е­
ние към значението, в изразяването на което участвува, той не
би могъл да ce използува във формата на друга лексема.
а) Звукова форма и значение при звукоподражателната
лексика. Единствено при звукоподражанията и звукоподража­
телните думи звукът ce превръща в елемент на значението,
напр. джан, тр яс, пук, ссс, зън и т.н. В тях природного звучение
ce възпроизвежда чрез фонетично уподобяване с говорните
звукове и значение на лексемата става самото звучение. При
о т з в у к о п о д р а ж а т е л н и т е думи зв уко в ата форма има само
частично участие в значенията им: съскам 'правя ссс\ тр яскам
'правя тр яс-тр яс' и т.н.
И при тези два вида думи обаче „осмисленосгта“ на зву-

29
конете има твърде условен харак тер, тъй като, от една страна,
звуковата им форма е само една приблизителна унодобеност на
еетественото звумение, а, от друга страна, значението им е
изведено нее пак от мисловно обобщение с най-слсмснтарна
абстракция.
С основание ce предполага, че на ранните етапи от изг­
раждането на човешките езици този начин на пораждане на
лексеми е бил един от основните, но далеч не единственият1.
б) Звукова форма и значение при незвукополражателната
лексика. Зв>новата форма във всички останали лексеми няма
пряко отношение към техните значения, а представя само мате­
риален, звуков знак на значението и посредством него на озна­
чения чрез лексемата елемент от действителността.
Тази връзка ce осмисля само в един езиков колектив,
което обяснява наличието на думи с еднакъв звуков състав в
различните езици, но означаващи съвсем различни неща, напр.
бук и лай в английски hook 'книга', lie 'льж а' и 'леж а\ а в
български 'вид дърво' и 'пик, глас, които издава куче’\ лист в
български 'тънка и плоска крайна ч аст на висшите растения
List в немски 'хи трост' и т.н.
в) Специф ика на словната звукова форма като езиков
знак. К ато знак на предмета знучението на лексемата може да
ce съпостави с други знаци, използувани н практиката - пътни,
рекламни, инструкционни и т.н., за да проличи особеният ха­
рактер на езиковия знак.
А ко останалите знаци ce установяват чрез обществена до­
говореност и имат произволен характер, което позволява да
бъдат изменяни по волята на хората, то звучението на лексе­
м ата, като знак на предмета, няма произволен характер, нито
възниква и ce развива по тяхна лична воля. Това става по
силата на обективно лействуващи в езика закони - чрез из­
ползуване на наличните в него морфемни ресурси и присъщите
му словообразувателни начини.
Например, когато в старобългарската епоха от развитието
на езика ни възниква необходимост от дума, назоваваща ’лице,
което ce занимава с писане на текстове', били използувани
съществуващи в езиковата система средства - мотивираща
основа (Н Ъ Н 'И ГА) 'буква' и суфикс (-4 N N ). О т тяхното
съчетаване ce получила лексемата ИЪН'ИГАЧЫН ’книжовник,
писар'. По-късно обаче, когато лексемата КЪИ'НГЛ разширила

1 Вж. Га ш н -Г и и к и -р г А . М. Был ли язы к изобразителен в своих

истоках? (Свидетельство прасем итского запаса ко р н ей ). М ., 1965, с.З,
2 6 -2 7 .

30
 своего значение и започнала да означава 'написано съчинение’,
била образувана нона лскссма със същото значение от други
езикови средстна - от мотивиращ а основа (писа-) и суфикс
(-тел) бина образувана лексемата писател, а със суфикс (-ар) -
писар.
Подборът на м атериалните средства за оформянето на една
лексема следователно стана но силага на лействувашитс в кон ­
кретния език закономерности, което позволява да ce поддържа
и развива неговата системна организация. Затова в различните
езици един и същи предмет, едно и също значение обикновено
ce изразява с различни по звукова форма лексеми.

$ 10. Съдържателна страна С ъ дъ рж ателната страна на

на лексем ата лексемата не е еднородна, тя има
слож ен характер, тъй като ce
образува от лексикални, словообразувателни, граматически и
стилистически значения, които ce проявяват на съответното
езиково равнище.
1. Л ексикал н ото значение на лексемата с индивидуално по
своето естество. Т о е значението, за което тя ce създава като
лексикална единица и по което ce различава от останалите
лексикални единици н речниковата система.
2. Словообразувателното значение на лексемата сс опре­
деля от сем антикага на мотивиращата единица и на словообразу-
ващия формант. Т о не е индивидуално значение на лексемата, а
е съвкупно значение, присъщо на цели групи думи, образувани
от един и същи тип мотивираща основа и един и същи словооб-
разувателсн формант, напр. лексемите писач, гледач, водач, перач.
Перач имат общо словообразувателно значение ’м ъж, който ce
заш ш ава с означеното о т м о ти ви р ащ ата основа'.
3. Гр ам ати ч ески те значения са неотменен елемент на лек-
семната семантика. Те по своеобразен начин са свързани с
лексикалните и слоиообразувателнитс значения и определят рече­
вото функциониране на лексемата. Граматическите значения
биват различни типове - категориални, лексико-граматически,
релационни, формални.
а) К а те го р и ал н и те грам атически значения ce съотнасят с
категориите на мисленето, например общокатегориално значе­
ние „предметност“ присъствуна във псички съществителни и ги
различава о т прилагателните, имащ и общ окатегориално зна­
чение „предметна признаковост“, о т глаголите с общ окате­
гориално значение „процесуалност“ и т.н.
б) Л е к с и ко -гр а м а ти ч е с ки те значения разкриват грамати­
чески признаци, които са предопределени и от лексикалните

31
 значения, напр, при съществителните имена такива значения са
одушевеност, неодушевеност, конкретност, абстрактност, веще-
ственост, събирателност и др.
в) Релационните граматически значения изразяват определе­
ни отношения между означаваните реалии в действителността -
такива са значенията за лице, време, наклонение при глаго­
лите, числото при съществителните и т.н.
г) ф орм алните грам атически ш ачения не изразяват отно­
шения между именуваните реалии в действителността, а отно­
шения на формална зависимост или равностойност между свър­
званите лекссми - такива са значенията за род на прилага­
телните, причастия та и др.
4. Стилистическите значения представят емоцнонално-ек
пресивни елементи в ссмантиката на лексемата или отнесеността
й към определен езиков стил.
А ко след казаното направим опит да отделим всички тези
типове значения в семантического съдържание на лскссмата
писач ', те биха имали следния вид:
а) лексикални значения: 1. 'конто ните съчинения, ста­
тия, дописка и др.’; 2. 'бездарен иаи ne значителен писател
б) словообразувателно значение: 'лч>ж, кои то ce занимава с
о тач ен о то о т лю тнвнрш чата основа ’;
в) грам атически значения: (нарицателно деятелно същест­
вително), (одушевеност), (лир.), (ед.ч.), (неопределеност);
г) стилистично значение: пренебрежителност.
Лексикологията ce интересува преди всичко от лексикал­
ните значения и отчасти от стилистическите значения. Затова
ще трябва да изясним ио-обстойно природата на лексикалното
значение и да представим неговата типология.

§ 11. Същност на лекси- 1. Л е к с и к а л н о т о значение

калното значение като единство от различни със­
тав ки и неговите компоненти. В
съвременното езикознание тезата за знаковия характер на думата
като езикова единица може да ce смя та за общоприета истина,
но по въпроса за природата на този знак няма единодушие сред
езиковедите. За едни той е триединен в своята същност, за
други е „двулик“, а за трети знакът ce съотнася само със
звуковата даденост, с материалната реалност на думата, и затова
е равен на д у м а та . Все п а к н а й -ш и р о к а п р и е т о с т има

1 П ри тъ лкуване на л е кси ка л н и те значения основно ce изхожда от

Б ъ л гар ски тъ л ко в ен р еч н и к, I I I изд., С., 1976 и о т м н оготом н ия Речник
на б ъ л гар ски я е зи к, издаван о т Б А Н .

32
разбирането, чс езиковият знак „дума“ представлява единство
от три елемента - означаващ о, опосредствуваща връзка и
означавано.
О тн о ш е н и я та между тези три елемента обикновено ce
представят чрез предложения от английските езиковеди Огден
и Ричардс1 триъгълен модел, в който между думата и предмета
стои понятието, чрез което думата ce съотнася с предмета, т.е.
дума - понятие - предмет.
Трите елемента в единната същност на езиковия знак „дума“
са:
а) означаващо - то е материалната даденост на знака, т.е.
езиковата единица като звукова форма (в езикознанието тя ce
нарича различно: думи. iвукова форма, вукопа последователност,
мучение, д ен отатор, десигнатор, о чшчавищо, експонент, iпраш а
форма и т.н .);
б) опосредствуваща връзка - тя ce представя от логическото
съдържание, от представите ни за означаваното, от мисловното
ни построение за него (в езикознанието ce определя също по
различен начин: чшчение, смисъл, съдържание, отношение, мис-
лочна отнесеност, семантична отнесеност, информация и т.н.);
в) означавано - то е извънлингвистичсската даденост, заради
която ce създава езиковият знак (и езикознанието ce нарича:
предмет, реалия, вейi, д ен о тат, деен,-пат, референт, означавано
и т.н.).
В езикознанието същността на лексикалното значение ce
схваща по различен начин.
За едни езиковеди то е връзка на конкретно звучение с
определен предмет от действителността, за други е отношение
на думата към предмета, а за трети е отражение на предмета,
закрепено с помощ та на думата.
М ож ем да приемем, чс лексикалното значение най-общо
представлява единство о т два вида отражения в човеш кото
съзнание - о тр аж ен ие на ф изическата форма на думата и
отражение на съответната реалия.
К о гато в наш ето съзнанис между две такива отражения ce
установи постоянна връзка, така че при активизиране на едното
отражение оживява и другото като една цялост, приемаме, чс
ce поражда лексикално значение.
Това означава, че лексикалното значение е мисловен про­
дукт. Т о е възможно благодарение на абстрахиращите способ­
ности на човеш кото мислене, защото от всички възприети свой-

1 Ocdcn Ch. К ., Richards J. A . T h e meaning of meaning. London, 1936

(I изд. - 1923).

33 fjjy К -к и ')
Б И С Л II ) I К 4

1 Ю 0 0 0 0 Л г < i О i
стил на предмета ce отделя едно, което ce използва за знаково
основание на думата, с която го назоваваме.
П о същество обаче езиковата същност на лексикалното
значение е много ио-сложна. тъй като то е мисловно образу-
ианме, получено и човешкото съзнание като резул тат от много­
странни връзки и отношения, в които ce поставя лексемата
като езиков знак:
- с конкретни реалии в действителността;
- с мисленето, чувствата и желанията на човека;
- с останалите лексеми в езика.
Ето защо лексикалното значение ce представя като един­
ство от множество взаимосвързани смислови съставки, сред
които могат да ce отделят такива като: денотативна, сигнифи­
кативна (ноняи ш н а ), структурна (вътрешноезикова), конотатив-
на (с различните и развидности - стилистични, елюционалио-
оцепъчпи, експресивно-оценъчпн, идеологически), културна,
тем атична и др.
1.1. Д е н о та ти в н а съ ставка на л е кс и ка л н о то значение
'Звуковата форма на думата чрез лексикалното значение ce пре­
връща и езикои знак на елемент от действителността, който в
езикознанието ce нарича денотат (лат. ilcnotatc 'означаван,
указван') или референт.
Д ен о тати те могат да са реални или измислени, материални
или нематериални обекти от извънезиковата действителност
(предмети, техни свойства, качества, действия, отношения) или
езикови ф акти и отношения ( флексия, фонема, предлог, съюз и
т.н.).
О тр аж ен ието на денотата в човешкото съзнание, като една
от съставките на лексикалното значение, не е отпечатък, полу­
чен от еднократно въздействие само на един предмет, а е обоб­
щен образ, изграден от многократни те въздействия на различни
представители на един и същи предмет, възприемани чрез сетив­
ните органи, или о т формирано мисловно построение, затвърдено
като съставка на ингелектуализпраното човешко битие.
Връзката денотат - лексикално значение не е пряка. Тя ce
осъществява чрез понятието.
1.2. С игниф икативна (лат. significarc ’означавам’), понятий
с ъ с та в ка на л е к с и к а л н о т о зн а ч е н и е . Т я ce поражда от
опосредствуваното отнасяне на думата като езиков знак към
именувания денотат посредством понятието. Опосрсдствуващата
връзка между означащото и означаваното е по-приемливо да сс
разглежда като включваща две звена - понятие и лексикално
значение. В такъв случай например езиковият знак „човек" би
представлявал единство от следните отношения в последова-

34
телност: звукова форма (лума) човек -» лексикално значение
'разумно същ ество' -> понятие 'същество, което ходи изправено,
има ръце, живее в общество на себеподобни, лшели абстрактно,
труди ce и общува със звуков език' —► реалия (различните
конкретни човешки същ ества). Това съотнасяне може да ce
представи във вид на трапец1.

Ф и г . 1. О тн о ш е н и е т о лу ма - предмет

Д в ете основни съ ставки на л е к с и ка л н о то значение -

денотативната и понятийната - изграждат ядрото на лексикал­
ната сем антика в по-голямата част от думите.
П о н яти й ни ят компонент обаче може да отсъствува в лекси­
калната семантика и тогава в ядрото на лексикалната семантика
денотативната съставка ce свързва с някакви други семантични
компоненти, напр. м еж дум етията и звукоподражанията нямат
понятисн ком понент, тъй като съотнасянето им към именувания
денотат става без посредничеството на понятийно отражение, а
местоименията и собствените имена само в дълбинната си
семантика имат най-обща понятийна отнессност.
1.3. Вътрешноезикова съставка на лексикалното значение.
Тя ce определя о т исторически установилите ce в съответния
език специфични особености в членението на семантичните
полета по части, представяни като самостойни лексикални
значения в думите.
Универсалните по своя характер денотати и понятия могат
да имат различни отражения чрез езикови знакове в лексиката
на отделните езици. Обстоятелството, чс на реалните са свой­
ствени множество признаци, позволява денотатите им по разли­
чен начин да бъдат групирани и представяни в процеса на
познавателното им отграничаване и словесно-знаковото им
маркиране.

1 В ж . И о н и ко н J1. А . С е м а н ти ка русского язы ка. М ., IУ82, с. 9 0 -91 .

35
 Специфичните им словни представяния ce предопределят
от множество разнообразни фактори, сред ко и то от важно
значение са:
- своеобразно протичалият познавателен процес;
- различията в практическата значимост на реалните в
живота на различните народи;
- равнището, до което са достигнали абстрахиращите въз­
можности на съответния човешки колектив в историческото
време, когато ce формира названието;
- религиозни и общокултурни особености;
- особености на съответната езикова система и др.
Например в български език са разграничени понитийно и
словно двата самостойни денотата в роднинските отношения на
съпружеската двойка: 'баща на съпруга' - свекър, 'баща на
съпругата' - т ъ с т , 'м ай ка на съпруга’ - свекъ/ма, 'майка на
съпругата' - тъщ и, сестра на съпруга’ - /ълва, 'сестра на
с ъ п р у га та ’ - б а л д ъ т , докато в а н гл и й с ки тези денотати
понитийно не са разграничени и ce означават с по една дума:
father-in-law (свекър и тъ ст), mother-in-law (свекърва и тъща),
sister-in-law (етърва и зълва) или пък обратно: в английски има
различни названия на денотатите 'пръст на ръка' - finger и
'пръст на крак'- toe, срещу които в български език има една
дума - пръст, която е с неразчленен поня тней обхват на двата
денотата 'подвижна крайна част на ръка или крак'.
Нещ о повече - различия в тези членения могат да ce открият
дори между отделните диалекти на един и същи език или
между кн и ж о в н и я език и неговите д и ал екти , напр. срещу
единната нонятийна обобшеност на денотатите на книжовната
дума гълва в някои диалекти откриваме разчленена нонятийна
представеност на двата денотата 'по-малка сестра на съпруга'-
калина, ’по-голялю сестра на съпруга ’ - малина.
1.4. Конотативна съставка на лексикалното значение. Та
съставка на лексикалното значение има съпътствуващо естес­
тво. Тя внася в него информация от субективно-модален харак­
тер. т.е. информира за отношението на говорещия към онова,
което именува думата.
Констативните съставки могат да носят информация от
стилистичен, експресивен, оценъчен, емоционален или идеологи­
чески характер:
а) Стилистична конотация. Онова, което прави лексеми
шикалкавя, балам освалi, хапльо, п и е т е т , те го б а , светлик,
лъчешрност, вития, несъвместими за употреба в един и съши
езиков стил, са присъстващите в лексикалните им значения
различни стилистични компоненти. Стилистичният компонент

36
’разговорност’ отнася първите три о т тях (шпкалкавя, бала-
Аюсвал!, хапльо) към разговорната лексика, а стилистичният
компонент ’тъ рж ественост’ п значението на лсксемите пиетет,
те<‘оС>а, светлик, льчешрност, вития ги прани част от кн и ж н а -
та лексика.
б) Емоционално-експресивна конотация. Тя представя до­
пълнително значение от емоционален или експресивен характер,
което ce наслагна in.pxy лексикалното значение. Напр, с отри­
цателна емоционалност е о6л!>чено лексикалното значение на
думи като: ра /вратник, подлец, лцгьспик, бапдшп, палач, кожо-
дер и т.н., а с положителна емоционалност пък са заредени
лексикалните значения на други думи като: сестрица, детенце,
елхичка, ше<дица и т.н.
Експресивност и емоционалност лексемата може да изрази
по различен начин и с различни средства:
- в едни случаи те са заложени н самата основа на л ек­
сикалното значение, тъй като ce представят категории от нрав-
стнено-стичен, естетически или емоционален характер, напр.:
мръсник, бе /срамник, красота, нежност и т.н.;
- в други случаи експресивност и емоционалност ce ирив-
нася'1' чрез словообразувателното средство - обикновено чрез
суфикси за субективна оценка, напр.: добричък, бедничък, гла­
вица, човечниfе, готован и т.н.
в) Идеологическа конотация. Тя не е задължителен еле­
мент на лексикалното значение. Съдържат я само думи, които
н речената практика са получили идеологическа или политическа
маркираност, напр. комсомолец, капиталист, другар, фашист,
комунист, експлоатация, буржоа, социали/ьл/, капитали /ъл1 ,
класа, п р о летар и и , л ю п ар х и ст, републиканец, д е м о к р а т ,
п ю тал и тар н о ст и др. под.
При това идеологическата конотация може да ce съчетана е
различни емоционално-експресивни конотации. зависещи от
политическите пристрастия на хората. За едни хора днес посо­
чените като примери думи ce свързват с положителна емоцио-
нално-скснрссиина конотация, за други - с отрицателна.
1.5. Т ем ати чен ком понент на лексикалното значение. Т е ­
матичният ком понент е важен системен елемент на лексикал­
ното значение. Той ce носи от интегралните архисеми, които го
правят съставка на по-големи смислови цялости. Използува ce
при тем атичните класификации на лексиката в идеографските
речници. Н априм ер о бщ и ят тем атичен ко м п он ент в лекси­
калните значения на лсксемите глава, ръка, к/шк, вр ат, коляно,
око, нос и т.н. ги отнася към една и съща тематична група
'названия на частите на човешкото тяло’.

37
 Е го кик изглежда най-общото деление на понятията, фор­
мирани от човечеството, в едно о г сполучливите тематични
членения на света - в идеографскага класификация на немските
учени Р. Х ал и г и В. В артбург1:
- Вселена (Пебе и Атмосфери\ Земя; Растителен соят;
Животински спят);
- Човек (Човекът к а т о живо същ епптк Дуиш и Разум",
Човекът к а то обществено същество; Социална организация и
социални институции)',
- Вселена и човек ( Пиука и Техника; Априорни категории).
По-нататък тези тематични групи ce делят на по-малки, по-
малките о т своя страна на още по-малки и т.н. Например
•тематичната група Човек ce дели по следния начин:
- А. Човекът к ато зюшо същество (1. Пол. 2.Риса. 3. Части
па т я л о т о . 4. Органи и техни те функции. .5. П ет сетива. 6.
Движения и положения. 7. Сън. N. Здраве и болести. 9. Човешкият
ж ивот в общи черти. 10. Потребности ни човешкото сыцеапво).
- /»’. Душа и paiy.ii (1. ОГчци положения: ум, мъдрост, спо­
собност. 2. Н ътриятие. 3. Съчнание, представи. Памет. 5.
Нъображснне. 6. Мислене. 7. Чувства. <S‘. Ноля. 9. Морил).
- Н. Човекът к ато обществено същество:
(1) Обшествен живот: и) в общи черти; б) устройство ча
общ еството; в) ечнк; г) обнцествени връ /ки.
(2) Човекът в труда: а) обит положения; б) селско сто­
панство; в) шнияти и професии; г) промишленост; д) търговия
и фипинси; д) собственост; е) доли стая .
- Т. Социсина организация и социални институции: 1. Община
2. Транспорт. 3. Поща, телеграф, телефон и т.н.
2. Лексикално значение и вид на предметната му отн
ност. Важна особеност на лексикалното значение е, че то може
да ce свързва както с целия клас предмети, така и с единичен
негов представител. Според това ce разграничават два основни
вида предметна отнесеност - обща и частна.
а) Общ а предметна отнесеност думата реализира, когато
лексикалното й значение ce отнася към цял клас еднотипни
денотати, напр.: къщи, море, жена, син, бягалi и т.н. - всяка
къща, къщи изобщо, люре изобщо, жени изобщо и т.н.: Морето е
голямо водно пространство... Къщ ата е постройки, а която
живеят хори и т.н.
б) Частна предметна отнесеност думата придобива п слу­
чаите, когато лексикалното й значение ce свързва с единичен

1 11а1Мд К . cl \V . v. W a rlliu i-ц. Systcme raison ne iles concepts рог servis

ile base .1 la lexicographic, 2-emc eil., Berlin, l% 3 .

38
денотат, с отделен конкретен предмет, свойство, действие и
т.н., напр. приведените по-горе думи могат да изразяват кон­
кретен денотат. Построихме къщ ата. Къня ce и морето. Жена­
т а ce обърна. Роклята бете спим. Т и т сутрин бягали но-троми-
чо.
3. Деление на лексикалните единици според предметната
отнесеност на лексикалните им значения. Според способността
си ла влизат и обща и частна или само в частна предметна
отнесеност пълнозначните думи ce представят като три типа:
нарицателни думи, собствени имена и заместителни думи.
а) Н арицателните думи могат да встъпват и в обща, и в
частна предметна отнесеност. Взети самостойно, те имат обща
предметна отнесеност, а в речта предметната им отнесеност
може да бъде обща (напр.: Кучето е домашно животно) или
частна (напр.: Кучето юскилипя, горкото животно тъж еш е ча
своя стопанин).
б) Собствените имена имат винаги частна предметна отне­
сеност: Искър е точно определена река. Шумен - точно определен
град, Мария - определено лице и т.н.
Собствените имена и нарицателните думи ce обединяват в
една група по общата функция, която изпълняват в езика - да
назовават денотата, затова те са номинативни единици, едини-
ци-названия.
в) З ам ести тел ни те думи са неголяма група лексикални
единици, съставена от местоимения к а т а at, ти , т о т , някои,
наш и др., местоименни наречия като: тук, шалi, то гава и др.
В системата на езика те имат обща предметна отнесеност (a i -
всяко говорещо лице, тук - всяко място в близост до говорещия
и т.н.), но в речта винаги влизат в частна предметна отнесе­
ност (яз е винаги конкретно лице, автор на изказването и т.н.).
Заместителните думи не назовават денотата, а заместват
неговото название, затова и основната им функция е замести-
телна. Н я ко и о т за м ес ти тел н и те думи и м ат и д е и кти ч н а
функция, т.е. служ ат за посочване - т о т , он ш, тук, т а At и т.н.
4. ф орм и на денотативно отражение и лексикално значе­
ние. К о гато ce изяснява същността на лексикалното значение,
нужно е да ce проследи кои форми на отражение на предметите
от действителността в човешкото ст.знание могат да участвуват
в изграждането му.
а) Елем ентарните форми на отражение - усещанията и
възприятията, които съществуват, докато предметът въздей-
ствува на човеш ките сетива, не могат да служат за основа на
лексикално значение.
б) Л ексикал ното значение ce изгражда от по-висшите фор­

39
 ми на отражение, от представата и понятието, които остават
трайно в човешкото съзнание: представата - като съхранен
траен образ, а понятието - като логическа постройка, като
мисловсн оперативен продукт.
Денотативното отражение, на което ce основава лексикал­
ното значение, включва обшите и отличителните признаци на
предмета, като не е задължително те да бъдат най-същсстнени
*а неговат а характеристика, а понятието ce изгражда именно на
основата на най-съществените му признаци.
5. Лексикално значение и понятие. Колкото и да ce сбли­
жават в някои случаи, лексикалното значение и понятието си
останат различни явления - едното е езиково значение, другото
- логическа категория. Човек мисли не с лексикални значения,
а с понятия, затова знаенето на лексикалното значение все още
не означава познаване на понятието за предмета.
Думите въвеждат човека в снета на предметите и поня­
тията, но той го познана с помощта на понятията - правилни
или неправилни.
Лексикалното значение, разбирано като единство от отра­
женията на денотата и думата, участвува в изграждането на
понятието и в неговото по-нататъш но развитие. Благодарение
на езика хората изграждат система от понятия. Чрез които мис­
лят, но мисленето е само една от страните на човешкото съз­
нание.
В л ексикал н о то значение, к а к т о видяхме, логическите
отражения са съчетани и с ред други отраж ения, които правят
лексикалното значение много по-сложно по структурата и
състава му.
Лексикалното значение е по-икоиомично от съотнстното
логическо поня тие, което обхваща всички най-съществени приз-
напи на реалията, докато лексикалното значение ce задоволява
с „този минимум най-общи и в същото време най-характерни
отличителни признаци, които са необходими за отделянето и
разпознаването на предмета“ 1.
6. Лексикалното значение в неговата различна аспектуал-
ност. О т казаното дотук за същността на лексикалното значение
и ja неговите различни съставки ce вижда, че то може да ce
разглежда о т различни аспекти:
- от една страна, като уникално езиково изражение на
обобщено отражение на елементи от действителността (сигни­
фикативно значение):

1 К а ц н е .Ii.t'oii С . Л . С одержание слова, значение и обозначение. М.-

Л .. 1965, с. IK.

40
 - от друга страна, като актуално конкретно означение на
предмет, явление, ситуация (денотативно значение);
- от тр ета страна, като компонент на лексикалната еди­
ница и заедно с нея на лексико-семантичееката система на
езика (системно значение);
- от четвърта страна, като израз на отношение на гово­
рещите към употребяваните думи и на въздействието на думите
върху хората (п р агм а ти ч н о значение)1.

1. Се
$ 12. емема, селю м антична единица. Терминът лек­
сикално значение означава едно
от най-важнитс понятия в лексикалната семантика. Тъй като
той ce използува в по-широк и в по-тесен смисъл, именувайки
изобщо лексикалното значение на лексемата в неговата съв­
купност и същевременно за означаване на отделно конкретно
значение от гази съвкупност, в лексикологията има стремеж да
ce избягва това неудобство чрез прибягване до специализирани
названия на единичного конкретно значение с други термини -
лексико-семантичен вариант, лексико-семантичен алолекс, се­
мема и др.
К ато ce изхожда о т названието на лексикалната единица -
лексема, може би най-подходящ от изброените термини е тер­
минът семема.
С ем ем ата (лсксико-ссм античсският алолекс), носител на ко­
ято е лексемата, като основна функционална единица, която ce
реализира на ком уникатинно равнище, в семантичен план има
своя вътрешна структура, т.е. тя ce изгражда от по-елемен-
тарни смислови единици. „Смисълът на думата - пише Д ж .
К атц - не е неразложимо цяло - той като правило ce състои от
елементарни емнели, свързани по определен начин един с друг,
т.е. образуващи някаква структура.“2
2. С ем ата к а то елементарен смислов компонент в семе­
мата. В съвременната лингвистика има разбиране, че лексикал­
ното значение (семем ата) ce изгражда от по-малки семантични
компоненти, наричани по различен начин - семантичен ком ­
понент, сема, семантичен диференциален смисъл, елементарен
смисъл, семантичен м нож ител и т .н .1 Преобладаваща употреба
все пак има терминът сема. Той пряко кореспондира с термина

1 Н о в и ко в JI. Л . С е м а н т и к а русского язы ка. М ., 1982, с. «8.

}К а т ц Д ж . С е м ан ти ч е ска я теория. - Новое в зарубежной л и н г­
вистике. М ., 1981, с. 3 4 -3 5 .
' В ж . Посох Л . В. К о м п о н е н тн ы й анализ се м ан ти ки . - В кн. М етод ы

изучения л е кси ки . М и н с к , 1975, с.38.

41
 семема и тона го мрани удобен за употреба н плана на такова
терминологично решение.
А ко семемата има за спой формален носител лексемата и
може да ce разглежда като конкретна смислова проекция на
лексемата. то семата като гради иен компонент на семемата
няма съотнесеност със звуков носител.
С емата е пределен минимален смислов ком понент на семе­
мата (отделното лексикално значение), който по-нататък не
подлежи на деление, затова тя може да ce нарече и минимален,
елементарен смисъл. Тя ce отделя на р ан н и те лингвистичен
анализ. Семата е резултат от отражението на обективната дей-
стпителност н мисленето и в езика.
В езикознанието през последните десетилетия при описание
на лсксемнитс и морфемните значения успешно ce прилага
компонентният анализ. Неговата същност ce свежда до дифе­
ренциране на смисловите компоненти в анализираните значения.
Тона стана чрез съпоставяне значенията на лсксемите от едно
с е м а н ти ч н о поле, при к о е то ce и зв е ж д а т семантичните
м н о ж и тел и (с е м и т е ) на полето и ce проследява тяхното
организиране и конкретните значения на отделните лексеми.
3. Семна структура на семемата. Семем ата (лексикалнот
значение) не е проста съвкупност от семи. Тя има определена
системна организация и може да ce разглежда като микросис­
тем а, ч и и то елем енти ce н ам и рат във взаимовръзка или
йерархичност1. Структурата на семемата ce изгражда от ядро и
периферия.
3.1. Семемно ядро. Семемното ядро ce състои от два вид
семи - архисеми (интегрални, родови) и диференциални (видо­
ви).
а) Архисеми. Архисемите (родовите семи) са по-общи по
своя характер. В микроссмсмната структура те ce разполагат в
горните й час ти, като нося т обединяващите елементарни смисли
на семантичното поле, съдържащи ce и в семемите на другите
лексеми о г полето.
Така те свързват семемата, интегрират я с другите семсми
извън семантичната структура на същата лексема в родова
семантична групировка. В семемета м огат да участвуват по
няколко архисеми от различен йерархичен ранг.
б) Диференциални (видови) семи. П о-конкретни по харак­
тер. те заемат подчинено положение спрямо интегралните семи.
Диференциалните семи различават семемата от другите близки

1 За се м ан ти чн а та структура на думата нж. понечи у: Арнольд И . В.

О те р м и н е „с е м а н ти ч е с к а я стр укту р а слова". - В сб.: Актуальные
проблемы л екси ко л о ги и . Новосибирск. 1% 9, с. 74-7Х.

42
й ссмсми и в крайна смстка я образуват като различна от тях.
3.2. Семемна пери<|>ерия. Тя сс изгражда от т.нар. потенци­
ални семи, които отразяват смисли от прагматично естество1
като възможни различни конотации. Те могат да са:
- стилистични семи;
- емоционално-оценъчии семи;
- експресивно-оценъчни семи;
- идеологически семи.
А ко използуваме за онагледяване на казаното лексемите от
сем античното поле иебели за с я д а н е - стол, табуретка,
фотьойл, диван, - ше установим, че семантичното поле може да
ce разчлени на следните сем антични множители: ’предмет
любел’, 'предна тачен ш сядане’, 'без облегалка’, ’е облегалка’, ‘е
твърда седалищни ч а с т ’, ’е мека седалнн/на част', 'за един
човек', 'ta няколко човека'.
К а т о ар хи сем и ce представят две: ’предм ет м ебел’ и
предназначен за сядане' - ге ce съдържат в семемите на всички
тези лексеми и ги отнасят към родовото значение 'мебели' и
подчиненото му значение ’либели за сядане’.
Останалите имат диференциален характер.
А нализираните семеми ше имат поотделно следната семна
структура:
- „стол“ - ’предмет любел ’ 'предназначен за сядане', 'е
облегалка', 'е твърда седалищна част', 'ш един човек';
- „таб у р етка“ - предмет любел’, ’предназначен за сядане',
'без облегалка', 'е твърда седалищна част', 'за един човек';
- „фотьойл“ - ’предмет мебел', 'предназначен за сядане', V
облегалка', 'е мека седалищна част', 'за един човек ;
- „диван“ - ’предмет мебел’, ’предназначен за сядане', е
облегалка', 'е мека седалищна част', 'за няколко човека'.
Съ четателните възможности на лексемите с конкретните
им семеми ce определят в крайна см етка от сем ната им
структура, т.е. от съвместимостта на семите им.

* 13. Мотшшраност на лек- Когато сдна -"‘У ™ ”“ Ф °Р ма

си калн ата единица - ста,,а сзикова единица и гсс " I * *
к връща в лексема или собствено
вътрешна форма на ду- 1
J име, нейното лексикално значение
лю та г
не е произволно изпрано, а е мо­
тивирано.
П о какъв начин са Пили обосновани думите, чието раждане

1 Вж . повече у: П ерниш ка Км. За систем ността п л ексикалн ата

м н огозначност на съ щ ествителните имена. С ., 1493, е. 42-43.
1 В ж . П е те И . Л е кс и ко л о ги я русского язы ка. Будапеш т, 19X9, с. 33.

43
ce губи n дълбините на времето, днес е трудно да ce прозре,
защото тяхната мотивировка е заличена от времето. При произ­
водните думи обаче обосновката на лексикалните им значения
в повечето случаи е прозрачна, г.е. можем без особени затруд­
нения да отговорим например защо първият ден след неделята
е наречен понеделник, в торият - втор н и к, четвъ ртият -
четвъртък, петия т - петък, а средният ден между първите два
и втори те два - сряда.
О тличителният признак на денотата, послужил при създа­
ването на думата за основание да ce свърже съответната зву­
кова форма с вложеното в нея значение, ce нарича вътрешна
форма на думата.

^ 1.1а. Undone лексика.1на М отивираността на една лек-

л отивираност сикална единица може да бъде аб­
солютна или относителна в зави­
симост от това, дали значението й непосредствено произтича от
особености на означаваната реалия от действителността, или ce
осъзнава чрез значенията на други езикови единици (Таблица 3).

Т а 0.1 ица 3. Лексикалните сливици спорен ссмангическата им

мотинирапост

44
 1. Абсолютна мотивираност на наименованието. К ато думи
с абсолютна лексикална мотивираност обикновено ce сочат
звукоподражания га и междуметията, в чиито значения е зало­
жена звуковата природа на имитирано обективно звучение (вам,
чук, трак, ссс, С>ум и т.н .) или предават звукового проявление
на определена емоция, без да я назовават (ах, сх, еее и т.н.).
2. Относителна мотивираност на наименованието. О стана­
лите категории думи имат относителна мотивираност на лекси­
калните си значения.
Тяхната мотивираност ce основава на словообразувателна и
семантична произволност от други езикови единипи, които са
техни мотиватори. Е то защо да открием днес вътрешната форма
на една дума означава да определим как нейното лексикално
значение е било мотивирано о т словообразувателната и семан­
тичната й структура.
2.1. М отивираност на преките значения. Преките значения
на производни те думи обикновено са словообразувателно-семан-
тически мотивирани.
А ко подложим на анализ лексемите аптекар, овчар, рибар,
книжар с цел да разкрием тяхната вътрешна форма, ше ce види,
че словообразувателният им формант - суфикс (-ар), означаваш
'лице Л1ьж', е присъединен към мотивиращ ите ги основи със
значения за неодушевени и одушевени предмети - аптека, книга,
овца, риба. Тези словообразувателни елементи мотивират значе­
нията на всяка от посочените езикови единици. По такъв начин
са мотивирани и вътрешните форми нч думи като: меден, сънен,
горски, оголвалI, наводнявам, горещ, кръгъл и т.н.
Словообразувателно-семантическата мотивираност от своя
страна може да бъде пряка или косвена, в зависимост от това
дали мотивиращ ите елементи (мотиваторите) имат самостойно
съществуване като езикови единици.
а) П р я ка мотивираност. К о гато изходните елемен ти, мотиви­
ращи една лексикална единица, имат самостойно съществуване
в езика, мотивираността ce определя като пряка, напр.:
- показалец (мотиватори: покажа и -ец):
- ветрило (мотиватори: вя тъ р и -ило):
- небоск.лон (мотиватори: небе и склон) и т.н.
Този тип мотивираност може още да ce определи като
явна, тъй като лесно ce осъзнава о т хората.
б) Косвена (непряка) мотивираност. Когато обаче някой от
изходните елементи вече няма самостойна употреба в езика,
мотивираността е косвена, напр. при лексемите: ничколt, иск­
рен, тучен и др. под. единият о т мотиваторите, чук корените
пич- (стб. ННЦЪ 'по очи'), иск/t- (стб. ИСНРЬ 'близък'), ту ч -
(стб. ТОуКЪ 'тлъстина, мазнина'), не съществуват днес като
самостойни думи.

45
 Тона прани мотивираността в такива случаи скрита, неявна,
тъй като нс ce осъзнава от съвременните българи.
2.2. М отивираност на преносните значения. Преносни
значения имат чисто сем антична м оти в иран ост, тъй като
заложеният н тях признак ce отнася към денотата чрез друго
значение, напр. преносното значение 'ни з о т еднакви или подобни
явления и постъпки' на лексемата вериги (верига о т стачки,
вериги о т фалити, верига о т престъпления и т.н .) е мотивирано
от прякото значение на тази лексема 'подобна на въже редици
о т шювени една за друга лгетални брънки; синджир’ (БТР); ио
съшия начин преносното значение 'въодушевен, гиа^пенен, буен'
на лексемата горен/ е мотивирано от прякото значение ’силно
нагрят, .иного топъл' (Б ТР ).
С ем античната мотивираност, която е винаги оиосредству-
вана чрез друго значение, също може да бъде повече или по-
малко явна или дори скрита, в зависимост от това, доколко
ясно ce осъзнава преносният характер на значението и зало­
женото в неговите основи образно виждане, напр. явна е тя при
преносните значения на бистър 'ясен, чист' (бистра вода и
бистри лшсъл), бос 'неподготвен' (бос крик и бос съл! по въп­
роси), а в случаи като лице 'отделен човек' (едно лице влек в
с т а я т а ) , линия (железопътна линия), венец (боли Л1е венецът) и
т.н. мотивираноггга е обикновено по-слабо явна или дори скри>
та.

$ 136. Мотивирищи 1. К о н к р е т н о естество

признаци м отивиращ ите признаци. Призна­
кът, по който предметите и яв­
ленията получават своето нззва-
ние, може да представя различни техни характеристики, напр.:
- форма, напр.: триъгълник, равнини, стрелки, вдлъбнатина,
извивки, тъглен, топчест, острие и т.н.;
- цвят. напр.: жълтурче, жълтици, жълтък, сипки, синчец,
черници, белтък, белина, почерня, и/руся. «рина и т.н.;
- вкус и миризма, напр.: сладкиш, горчици, лютеница, кисе•
лец, осоля, горчил ки, стипчив, благоухание, слридлики, вонище ч
др. под.;
- размер, напр.: теснина, височина, гралшда, лъниче,
дребосък, ширина, плитчини, дължина, дебелина и 'т.н.;
- звучене, напр.: бухал, кукувица, чичопей, булипеж, г/п>м,
гролюлене, грълютевица, шепнеж, викане и т.н.;
- функция, напр.: шивач, бутало, въртележка, носач, брояч,
иил/етило, облекло, покривка, стъргало и т.н .;
- временен признак, напр.: есенник, неделник, ежедневник,

46
ежегодник, годишник, чимпипа, седмичник, стол ети е и т.н.
Вижда ce, чс отраж ението на предмета и названието е
представено едностранчиво, защото ce отчита един него» приз­
нак. П о тази си особеност лексикалното значение особено ярко
ce различава от понятието, което обхваща всички най-същест­
вени признаци на предмета.
2. ф а кто р и за подбора на мотивиращия признак. Какъв
признак на денотата ще бъде заложен в названието, зависи от
най-различни фактори, сред които Л . Андрейчин с основание
откроява няколко най-важни:
а) особеностите на вече готовата езикова система, която ce
подчинява на своите вътрешни закони на развитие;
б) господствуващите в даден момент образци;
в) установените асоциации между самите предмети и яв­
ления1.
Затова един и същи денотат може да бъде представен с
название чрез различни мотивиращ и признаци в разните езици,
напр. значението 'лист с нещо написано иа него и предна тачен
да ce прати и.ш предаде някому' (Б Т Р ) в българския език е
представено о т названието писмо , в което то е мотивирано от
дейс твието писане, а в полски и словашки названието е list и то
с мотивирано о т м атерията, върху която ce пише. Различни
признаци мотивират лексикалните значения в българските думи
при.ten, химикалка, пълнител, опашка и в те х н и те руски
съответствия - летучая ли>ии, ручка, стержеп , а очеред.
Един и същи денотат може да бъде назован с различни
названия и в един език - така възникват синоними в него,
напр.: шльк и хапка ; ш мах и ш и р ота ; шход, шлеч и шник\ гора ,
дъбрава и кория; говоря , прикаталi, бърборя и т.н.
3. Вътреш на форма и лексикално значение. Вътрешната
форма на думата е само мотивировка на нейното лексикално
шачение, ето защо вътрешна форма и лексикално значение не
съвпадат.
Затова, от една страна, м огат да съществуват различни
думи с еднородна вътрешна форма, напр. водач и водител ,
ловец и ловджия, постройка и с тр о е ж , а от друга страна,
различни думи с нееднородна вътрешна форма, но с едно и
също лексикално значение от типа на вече дадените по-горе
примери. П ри двата случая в езика ce осъществява лексикалното
явление синонимия.

1 Андрейчин Л. Съвременен български език. У ч е б н и к за I курс на

учителските и н с ти ту ти . С ., 1У53, е.20.

47
 /.?«. Избледняване на М о т и в и р а щ и я т признак с
вътреш ната форма необходимо услоние за възник-
нане го на една дума, но гой нсс
задължителен за нейното по-нататъшно съществуване в речника.
1. Преходност на вътрешната форма. 13 началото езиковото
съзнание на говорещите съответния език свързва думата с
денотата посредством мотивиращия признак.
Постепенно обаче колкото повече думата сгава по-обичайна
и употребявана, толкова по-определено ти започва да ce свързва
с денота та в своя та цялост, а това е предпоставка за отслабванс
на вътрешната й форма. В историческия развой на езика този
процес може да доведе до пълно заличаване на вътрешната
форма.
2. ф акто р и за заличаването на вътреш ната форма. При­
чините за пълното изчезване на вътрешната форма са от чисто
езиково естество. Заличаването на вътрешната форма в думите
може да ce дължи:
а) на отпадане на мотивиращ ата дума:
б) на фонетични и морфологични изменения в мотиви­
ращата или мотивираната дума, които довеждат до неосъзнаване
на смисловата връзка между тях;
в) на изменения в значенията им, които също водят до
разкъсване на връзката между мотивираща п мотивирана дума.
Днес например не осъзнаваме, че лексемите /юг, р огат,
рожков някога са били мотивирани с един и същи признак
'стърча, изпъквам'. Затъмнена е също така вътрешната форма
на думи като: дар, imp, так, неделя, нагъл и др. под. - при едни
от тях словообразувателният суфикс ce е слял с корена (да-р,
пи-р. ша-к), срв. нн-я, да-м, т а - я , при други конкретната
мотивираща дума е отпаднала (неделя - ДЪЛАТИ 'работя',
нагъл - НЛГЪ гал').

§ 13г. Семантично лютиви- Според това, дали лексикал-

рани и нелютивирани НИ1С единици пазят вътрешната
лексикони единици си форма, или не я пазят, те мо­
гат да ce разделя т на два типа-
семантично мотивирани и семантично немотивирани.
1. С емантично мотивирани лексикални единици. Лексик
ните единици, които пазят вътрешната си форма и за езиковото
съ знание е ясно мотивационного основание при именуването на
реалията, ce представят като семантично мотивирани единици.
а) Таки ва са например лексемите като: елена/, войни
лгъдре!I, ядене, прозорец, бухал, свепшлшне и т.н.
Не е трудно да ce забележи, чс семантично мотивирани за

48
нас днес са производните думи, тъй като техните значения са
словообразувателно-семантичсски мотивирани о т произвеж ­
дащите ги единици.
б) Значителна част от домаш ните по произход собствени
имена на българите имат ясна вътрешна форма, защото са
мотивирани от названия на:
- цветя и растения: Роча, Пенени, Теменужка, 1*ужа, Калина,
Явор, Ясен и т.н.
- ж ив отни и птици: Нълчо, Орлин, Клейко, Славейко и др.
- предмети: Златко, Среврьо, Камен, Иисер, Желячко и др.;
- качества и свойства: Гиха, Добрил, Пистра, Драган, Милен,
Плагой и т.н.
- действия: Деян, Стоян, Траян, Запрян, Радован и т.н.
М ного от гръ ц ко-лати нски те и еврейските собствени имена,
възприети у нас, в съответните езици имат прозрачна вътрешна
форма. Това е изнолзувано в някои случаи за тяхното калки-
ране, напр.: Лгапия (гр .) = Люба , Аргир (гр .) = Сребрьо, Евгения
(гр.) = Плагородка, Теодор (гр .) = Пожидир, Петър (гр .) =
Камен, Ставри (гр .) = Кръстьо , Стефан (гр.) = Пенко, Ирина
(гр.) = Мира, K-iupa (лат.) = С ветл а , Никтория (лат.) = Победи
и др.
2. С ем антично немотивирани лексикални единици. Л екси ­
калните единици, при които вътрешната им форма е непрозрачна
на съвременния етап о т развитието на езика и езиковото съз­
нание днес не може да прозре мотивационного основание за
именуването на реалията, са семантично немотивирани. Такива
днес са най-обичайни думи като: мъж, жена, вол, кош, ечеро,
вода. Iел/я и т.н.
Вижда ce, че немотивирани са преди всичко непроизвол­
ните от словообразувателно гледище думи. Групата на семан­
тично немотивираните думи ce попълва от чуждите заемки в
речника, като напр: гара, мач, януари, жокей, ата ш е и т.н.

$ 14. Народна етилюлогия С тр ем еж ъ т да ce прозре в

някои думи неясната им вът­
решна форма понякога води до
народното им етим ологизиране, т.е. до извеждането им от
единици, ко и то по някакъ в начин са близки звуково или
асоциативно, без да има каквито и да са реални основания за
такова свързвано.
Това обикновено води до приспособяване на звуковата им
форма към приемлив словообразувателен строеж, напр.: полие-
лей (гр.) ce свежда до звукова форма полюлей, поради това че
ce свързва с мотивиращ признак 'полюлява ce'; сешоар (фр.) ce

4. 49
свежда до сушоар, защото думата ce осъзнаха като мотивирана
от ’с у ш а ш у н к а (нем .) - до шумка, тъй като обичайното й
нарязване на тънки резенчета ce възприема за м отивират наз-
ванието признак, т.е. 'шумка': ркатице.ш пък може да ce чуе
изговорено като ръкапшцели, тъй като ce свързва по форма с
ръка и т.н .1

£ 15. Лексиксини явления - В ръзката между названието

р езу л тат о т отъждес-
(лексема или собствено име) и
тняване на лексикално назоваваното на по-примитиини
значение и д ен о татстадии от разви тието на кул тура­
та нерядко поражда представа за
съществуване на природна обусловеност между предмета н
неговото название, в резултат на което ce стига до отъждест-
вяването на предмет и дума.
В митологичното мислене името принадлежи на предмета.
( Но ощ е интим ната наука разкъсва тази връзка, вм ествайки между
името и предмета мисълта. Пръв тази връзка оспорва Д е м о кр и т, който
ce основава на чети р и ар гу м е н та : (1 ) наличие на многозначное?
(о м он им ия); (2 ) наличие на м ногоим енност на предмети (синонимия);
(3 ) наличие на ф акти за преименуване на предмети: (4 ) наличие на
предмети, ням ащ и и м е н а .);
На тази основа ce ражда вярата в м агическата сила на
словото и забраната да ce използуват определени думи, т.нар.
словесно табу.
1. Словесно табу. Словесного табу еъпътстнува живота на
хората от най-древни времена та до наши дни.
У примитивните народи под забрана са били названията на
идологизирани ст.шества и предмети - имената на богове, зли
духове и демони, на слънцето, огт.ня, луната и т.н., за да не ce
предизвиква тяхната съдбоносна намеса в живота на хората.
В различни племена под забрана са били и личните имена
на хората. За да ce опазят от зли сили, напр, древните египтяни
са имали две имена - добро и истинско. И стинското име ce
пазело в дълбока тайна и ce знаело само от родителите, а с
доброго име го познавали всички останали'.

1 Подробно за народната етимология в българския фолклор вж.:

Ш и ш м а и о и И н . Д . Принос към българската н ар о д н а етПмология. - В:
С борник за народни умотворения, наука и к н и ж н и н а , кн. IX . С., 1893, с.
4 4 3 -6 4 6 .
1 Т р о и ц ки й П р о п ски й | И . М . Проблемы язы ка в интимной науке. -
А н ти ч н ы е теории язы ка и стиля. М .-Л ., 1436, с. IS, 23.
1 Л ю б о п и тн и сведения по този проблем вж. у: фрепер Дж. Золотая
ветвь. М . 1983.

50
 2. Съвременно словесно табу и евфемизми. Съвременното
словесно табу извежда от обичайна употреба определени думи и
ги замества с названия - синоними, наречени евфемизми.
Тази замяна е обусловена от различни социално-политичес-
ки, нравствено-етични, културни, емоционални и др. фактори.
а) През цялата история на християнството например в ре­
л и ги о зн ата к н и ж н и н а ce избягва честото споменаване на
божието име, като най-често за Бога ce говори с местоимение -
Той, /V/у. //(v o и т.н.
б) Нравствено-етически и културни фактори обясняват та-
буирането на думите, назоваващи физиологични органи и техни
функции, чието споменаване ce преценява като неприлично,
срамно, или думи като: умри, временна, с т а р и т.н., които ce
заменят с евфемизми: почина, тдъхпа, трудна, а положение,
иъ tpacmen, па години и др.
в) В народния език под табу са били много названия на
болести, духове, животни, от които хората са ce плашели и за
да не ги предизвикват, са ги умилостннявалп чрез подкупващи,
приятни названия, напр.: б л агата им. чума, булка вм. невес­
тулка , рогати я вм. дявол и др.
г) Социално-политически причини пък лежат в основата
на табуираните названия на военни обекти, за които ce говори
условно като за l l -ски горни юн, П-ска ч и тава и т.н.
3. Вулгаризация и дисфемизми. Противоположно на евфеми-
зацията явление в езиковата практика е вулгаризацията.
При нея стремежът е денотатът да бъде назован колкото ce
може по-грубо дори вулгарно, като използуваните лексикални
единици ce наричат дисфемизми, напр.: пуля ce вм. гледал/,
лапам вм. яли пукна вм. ул\ри, пъча ce вм. и чпьквам ce, лоча вм.
пия и др. под.
Явлението е особено характерно за журналистическия език
днес. а нерядко, за съжаление, и за езика на част от съвре­
менните политици. С якаш поривът към разчупване на ограни­
ченията от близкото минало най-пряк израз получи в потъпква­
нето на всякакви евфемистични бариери в словото, ф акт, който
не е особено добър атес та т за езика на едно съвременно
цивилизовано общество.

2. Типологии на лексикалната семантика

$ 16. Типове лексикални Веднъж въведена в езика и

значения (селгелш) с та н а л а е л е м е н т о т н его в а та
ф ункционална систем а, л екси -

51
калната единица ce оказва въвлечена в различни по споя
характер вътрешносистомни отношения и нрл.зки.
Под напора на постоянно дсйствуващата н езика необходи­
мое!' от нови и нови смислови означения, като си взаимодей-
ствува е лексикалните шачения на другите лексикални единици
в мисловно-аналнтнчните операции, значението на лексемата
ce подлага на изменения - развива ce, променя ce, обогатява
ce, п о р а ж д а т ce нови л екси кал н и зн ач ен и я и оттенъци,
разширяват ce означителните и изразителните възможности
на лексемата.
Поради гези процеси преобладаващата част от лексикал­
ните единици имат разклонена и сложна смислова структура.
включваща множество лексикални значения и техни оттенъци,
които ce намират и разнообразни връзки и отнош ения не сами
помежду си. но и с лексикалните значения на останали те единици
в системата, а също така с означавани те от тях предмети и със
съотнетствуващите им понятия.
На тази основа между лексикалните значении ce проявяват
различия, които могат да ce използуват за типовото им разгра­
ничаване1.

$ 16а. Денотативно обуело- !• Видове л екси кал н и зна-

пени типове лексикални чения според представянето на
тачения денотата. Различията, които съ­
ществуват в отнош енията на лек­
сикалните значения към означаваните от тях предмети и
явления от действителността - денотатите, позволяват най-
общо да ce разграничат няколко основни типа лексикални
значения - номинативни (називни), сигнални, изобразителни,
изразителни и номинативно-харахтеризираши (Таблица 4).
1.1. Номинативни (називни) значения. Те са най-важния
тип значения в лексиката, произтичащи от знаковата същност
на езиковите единици. Чрез тях лексикалните единици придоби­
ват свойството да именуват реалии, да ce превръщат в названия
на съответен денотат.
Поминат инните значения, присъщи на лексемите и собстве­
ните имена, са основен операционен инструмент, чрез който ce
осъществява общуването. Такива са значенията на лексеми като:
стол, den, вятър. слънце, скала, пясък, топъл, лек, смел, един,
два, пея, .'овпря, стоя, чакал!, сутрин, рано, п е т и т.н., както и
на собствените имена като: 1*уска, Живко, Иван, Лна, Пирин,

1 Косовский 1>. И . T iiin .i значений елова. - В кн. М етод ы изучения

лексики М и н с к, 1975, е. 22-ЗХ.

52
М еста и др.
1.2. С игнални значения. Тс са особен тип значения, койго
п о л и ти ка на лексикалната единица, без да е название на реа­
лия от действителността, да може да посочи, ла укаж е пред­
мета или явлението.
Такина са значенията на местоименията: at, ти , пикой,
които и т.н.; на местоименните наречия и глаголи като: тук,
та.и, т о h i , т а конам, она копам и т.н.; на служебните класове
думи - предлози; о т , до, на, пред и т.н., съкни: и. а, но, чс и
т.н.; частици: ли, да.ш, Ос и т.н.
1.3. Изобразителни значения. Топа са значения, присъщи
на звукоподражателните думи, които представят чрез наподо-
бянане с говорни звукове едно природно зиучение, напр.: Сум,
пляс, трак, чук и т.н.
Специф иката на изобразителното значение ce заключава в
това, че идеята за денотата е въведена в думата не чрез опе­
ративно-логическо осмисляне, а чрез звуково-образно имитатив-
но представяне, т.е. означаваното присъствува в думата чрез
звукового си проявление, обобщено на стадий уподобявано.
1.4. И зразителни значения. Те са специфичен вид значе­
ния, свойствени на м еж дум етията, които са израз на различни
смоиионално-иолеви реакции на човека, напр.: ах, t'.r, их, олелс,
божке, лишчице и т.н.
Тези значения ce извеждат от междуметията като озвучени
проявления на конкретни емоционални реакции. Тс ce градят
не на мисловно-логическа, а на чувствена основа, затова са
винаги речеви значения.
1.5. Н ом инативно-характеризиращ и значения. К ато самос­
тойна разновидност могат да ce отделят значенията на фразе-
мите, които не толкова именуват (назовават) съответните дено­
т а т , колкото, като ги характеризират по определен начин,
изразяват същевременно и отношение на говорещото лице, напр.:
п р а куп /а грош = небрежно, о т ден до пладне = малко ирели’,
о т игла до конец = т ц я л о и др. Такъв вид значения определяме
като ном инативно-характеризиращ и.
К а то ce о тч и та т и други различия в отношенията на лекси­
калните значения към денотата, тези основни денотативни типо­
ве значения, и преди всичко номинативният ти п , ce поделят на
иодтипови разновидности.
2. Видове лексикални значения според пряката или опос-
редствената им съотнесеност към денотата. Според това, дали
лексикалните значения пряко ce съотнасят с денотатите, или
съотнасянето им става чрез посредничеството на друго лекси­
кално значение, лексикалните значения биват преки и преносни.

53
 2.1. Преки значения. Те са номинативни значения, непос­
редствено мотивирани от реален признак на денотата. Такова
е първото значение, е което лексемата ce ражда като езикова
единица и с коего я свързваме при самостойното й упоменаване,
напр.:
- i.tameii 'които е направен о т злато' (п о т е н пръстен);
- остър 'които е със заточен връх iuu острие' (остър нож)\
- К.ИОЧ 'металическо приспособление за отваряне и затварям
на брави и катинари' (ключ за секретно брава):
- . ч > я а 'когато tuta Л1ъгла' (лгъгляво арели1)',
-уд ар 'бързо и Ciu но допиране на един предмет с друг’ (чукът
удари по наковалнята);
- л/улшя 'човешки труп , запазен чрез балсалшране от
врелгето на стар и те египтяни’ (египетско л/улшя).
2.1. Преносни значения. Преносните значения са вторични
називни значения. Тяхното съотнасяне с денотата става onot-
редств\вано, чрез друго лексикално значение на същата лекси-
кална единица въз основа на някаква асоциация, напр. използ­
ваните за илюстриране на прякото значение лексеми имат и
преносни значения, които са мотивирани от прякото или от
друго преносно значение:
- и атен : 1. ’л того ценен ( и а т н а идея); 2. ного талантлив'
(златно пе/ю): 3. майсторски' (златни ръце); 4. много добър,
благороден’ (златен човек);
- остър: 1. 'силно р а зв и т ’ (остър слух) 2. ’оскърбителен,
обиден’ (остър език); 3. ’р язък’ (остро реакция);
- к-иоч: 1. ’възлюжно обяснение на нещо’ (киоч на проблема);
2. музикален ключ’;
- лгъгляв: ’н еясен’ (мъгляво обяснение):
-удар: 1. 'апоплексия' (улгря о т удар); 2. ’припадък о т силно
пренагряване' (слънчев удар); 3. ’е фект при късо съединение в
електрическа верига' (електрически удар); 4. ’последица с
извънреден р е з у л т а т ’ (направи голял / удар);
- мулшя: ’м ного слаб’ (станал е на л/ултя).
3. Видове лексикални значения според характера на де
тата. В зависимост от това, дали значението ce отнася към де­
нотат, който има материално съществуване, или е продукт на
нашето мислене, лексикалните значения ce подразделят още на
конкретни и абстрактни.
3.1. К о н кр етн и значения. К ато конкретни ce определят
ченията, които правят лексикалната единица наименование на
материал но съществуващ денотат. Следователно такива са значе­
нията на лексеми като: кал!ък, хляб. сняг, пиша, чета, говоря,
топъл, висок и на собствени имена като: Струлю, Рила, Янтра
и т.н.

54
 3.2. А б стр а ктн и значения. За абстрактни ce приемат зна­
ченията на такива лсксикални единици, които именуват отвле­
чени същности, т.е. изпяло мисловни продукти. Такива ще са
следователно значенията на лексикални единици като: мисъл,
чувство, стой ност, план, Пог, дявол, дух, Мефистофел и др. под.

§ 166. Сигнификативно Според различията в отно-

обусловени типове ш енията на лексикалните значе-
лексикални значения ния към с ъ о тв етств ащ и те им
понятия ce различават два типа
л ексикал ни значения - т е р м и ­
нологични и обши (Таблица 4).
1. Терминологични значения. Те са специфични значения,
които ce характеризират с голямата си близост до съдържанието
на понятието за съответния денотат.
Такъв тип значения имат обикновено лексикалните единици
- научни терм ини като: фонема, люрфелш, електрон, п о ттр о н ,
неутрино, люлекула, водород, кислород и т.н. Същия характер
имат значенията и на използваните м лексикологията термини,
които представят най-важните научни обобщения на съответните
езикови единици и явления, напр.: лексема, фрачема, сема,
семелш, хшюнилтя, синонимия, омонилиш, конверсия, чнтонилшя
и т.н.
2. О бш и значения. Значенията на лексикалните единици,
които обслужват хората в повседневния им живот, по правило
изхождат о т непосредствения практически опит на човека и
стоят далече от научните понятия за съответните предмети и
явления, поради това могат да бъдат определени като общи
значения.
Те са прагматични обобщения, заложени н лексикалните
единици в различно време. В тях намират отражение особенос­
тите и социалната практика на съответното време, интелекту­
алната степен на обществото и т.н.
Такива са значенията на основната част от думите, които
използваме в ежедневието, напр.: вода, чаете, дьжд, лгьгла, грьлх,
светкавица, /вада, облак, небе, време, кал1ьк, луна, светлина
и т.н.

§ 16в. Структурно обуело• Р азли чи ята, кои то ce проя­

вени типове лексикал- вяват » о т н о ш е н и я т а м е ж д у
ни значения лексикалните значения на една и
съща или на различни л е кс и ­
кални единици, дават възможност да ce разграничат и други
типологични разновидности лексикални значения, но вече от

55

t
структурно естество. На тази основа най-напрсд трябва да сс
отделят дна основни типа - монолексемни и хетеролексемни
значения (Таблица 4).
1. Монолексемни значения. Тс са значения на една и с
лексикална единица.
Монолексемните жачения изграждат семантичната струк­
тура на многозначната лексикална единица и ce намират п
нреки или опосрсдствунани взаимоотношения и зависимости,
напр.:
- лексем ата магаре (според Б Т Р ) има нет лексикални
значения (с е м е м и ), к о и то съ ставят н е й н а та ссмантична
структура, а именно: 1. 'домашно животно., подобно на кон, но е
по-дребно и с дълги уши' (лшгарепю р и т а ); 2. 'упорит, лош ш
изобщо о.нразен човек' (тон е едно лшгаре): 3. мри момчешките
игри 'онзи о т играчите, когото я зд я т или прескачат' (сега ти
и/е бъдеш магаре): 4. 'четиринога дървена подложка за рязане на
дърва с ръчен трион, за креват и др.’ (сковах набързо едно
лшгаре): 5. 'подложка под струните на цигулка, гусла и др. под.’
(струните ce подпират о т лшгаре):
- лексемата перо има 7 значения: 1. 'израстък по кожата
на птича...'(орлово перо): 2. 'твър д ата ч аст на гъше или друго
перо, подрязана и нагодена за писане с м астило': 3. ’писалка,
перодръжка': 4. 'писец' (златно перо): 5. прен. 'начин или дарба
за писане, характер на писателския стил' (леко перо): 6. прен.
'отделна елгетка в бю джет' (перо в бю дж ета): 7. 'нещо, подобно
на птиче перо, напр. зелено стебло на лук...'.
1.1. Видове монолексемни значения според взаимоот
ш е н и я т а им в л е к с е м н а т а с е м а н т и к а . С п о р е д взаимо­
отношенията и зависимостите си монолексемните значения сс
представят още като първични (нем отивирани) и вторични
(мотивирани).
а) Първично (немотивирано) значение. Лексикалното зна­
чение, с което лексемата ce установява като лексикална еди­
ница в езика, е нейното първично значение. Т о е независимо от
останалите монолексемни значения и служи за тяхна мотивация.
Такива са например първите значения на лексемите лшга/к и
перо.
б) Вторично (мотивирано) значение. Лексикално значение,
което ce поражда впоследствие в резултат на вторична номи­
нация, ce определя като вторично. То е мотивирано от друго
значение на лексикалната единица (което може да е първичното
или друго вторично) и произтича от него.
Вторични са например останалите значения на лексемите
лшгаре и перо:

56
 - и лексем ата м агаре второто, т р е то то и четвъ ртото
значение са мотивирани о т първото, а петото - от четвъртото;
- и лексемата не/ю второто, четвърто и седмото значение
са мстонимични преноси от първото значение; шестото значение
също е мотивирано от първото, но на основата на метафоричен
пренос; третото е метонимичен пренос от второто, а петото
пък е метонимичен пренос от третото.
1.2. Видове монолексемни значения според ролята им в
езика. В зависим ост о т ролята, която в даден период от
развитието ни езика изпълняват отделните монолексемни значе­
ния, те ce подразделят на основно и второстепенни.
а) Основно значение. Основно за една лексикална единица
е онова нейно значение, с което тя преимуществено ce осъзнава
като езикова единица и най-често ce употреПява в речта.
Това значение обикновено ce извежда на първо място при
представянето на думата в тълковните речници, напр. (в БТР)
т а к : 1. 'белег, поетапен или използуван за някаква цел’ (На
дъ/нюто имаше т а к )\ 2. ’сигнал' (Дадох т а к ia тръгване); 3.
'израз' (Поклони ce в т а к на уважение); 4. ’символ’ (Па чела пл/
лъвски шацн, а в очите плам).
б) Второстепенни значения. Второстепенни са останалите
значения в лексикалната единица. Те ce актуализират в ссман-
тиката на думата при свързването й с други лексикални еди­
ници. Такива са значенията 2, 3, 4 и т.н. от семантичните
структури на лексемите знак, магаре, перо.
С развитието на езиковата система ролята на основно
значение в една многозначна лексикална единица може да ce
поема от различни лексикални значения, в зависимост от тяхната
актуалност през съответния период о т развитието на езика.
В някои случаи м ож е да ce сти гн е до ф ункционално
уравновесяване между няколко лексикални значения, което да
затрудни определянето на едно о т значенията за основно, напр.
лексемата н‘Л1я има следните значения: 1. ’план етата, на която
живеем 2. ’т в ъ р д а т а повърхност, почвата, на която с п и т м 3.
’горният слой на зелш ата кора; почва, пръст'; 4. ’с уша’; 5. 'страна,
област, д ъ р ж ав а’; 6. ’полски и м о т '. В тълковния речник е
предпочетено за основно значението с най-голям семантичен
обем, но това едва ли е единствено възможно решение. В
съдържанието на лексемата това значение очевидно ce е развило
последно, тъй като познанието ce движи от по-Плизкото към
по-далечното.
2. Хетеролексе.мни лексикални значения. Те са значения
на различни лексикални единици (по гр. етгро«; 'различен, друг’),
принадлежат на различни единици, независимо от това дали

57
изразяващите ги фонетични форми ce различават, или нс (както
топа е например при омонимичните случаи).
Тези значения не са зависими едно от друго, такипа са
например лексикалните значения: 1. '.чярка за тегло и маса -
100 кг'; 2. 'звук с определена височина'; 3. 'едра морска риба от
рода на скумрията': 4. ’н авит на руло дълъг п лат'; 5. ’право
дърво, заострено на единия край, за да ce забие в земята'. Тези
значения принадлежат на различни лексеми. а именно: първото
- на т о н {, второто - на то н ,, третото - на т о й четвъртото-
на т о п , петото - на кол.
2.1. Синонимии и антонимии значения. Хегеролекссмните
значения в границите на семантичното поле м огат ла влизате
отношения на близост или противоположност, което е основание
да ce говори за синонимии и антонимии значения.
а) Синонимии значения. Те са близки по реално съдържа­
ние, кое то допуска в определени случаи носещи те ги думи да са
взаимозаменими. Такива значения имат например лексемите:
сух и безводен, свеж и пресен, шарен и пъстър и пр. под.
б) А нтонимии значения. Те ce характеризират с пределна
логическа отдалеченост и ce предполагат като логически по­
люси, поради което носещите ги лексеми образуват семантични
редове по двойки в границите на семантичното поле, напр,:
писък - висок, беден - богат, топъл - студен, светъл - тъмен и
др. под.
2.2. Произволни и произволяши значения. Хетеролексем-
ните значения могат да бъдат генетически свързани но произ­
волността на носещите ги лексеми. В тези случаи е прието да
ce разграничават производни и произволящи значения, напр.
значението на лексемата учител е произволно от значението на
лексемата уча, което за нея е производящо, такипа са отно­
шенията и между значенията на лексемите: дървен спрямо дъ/щ
бяг спрямо бягали, беля спрямо бял и т.н.
3. Свободни, свързани и ограничени значения. О т стру
турно гледише. като ce отчитат и функционалните зависимости
на лексикалните значения, монолексемните значения ce пред­
ставят още като свободни, свързани и ограничени (Таблица 4).
3.1. Свободни лексикални значения. Свободни са лекс
калните значения, кои то ce реализира т във всеки допустим от
предметно-логическим им характер кон текс т, i .e. без да ce влияят
от свързванията си със значенията на останалите лексикални
единици.
Такива са всъщност преките значения, които имат широка
и свободна съчетаемост със значения та на другите лексеми в
границите на предметно-логичсските сп възможности, напр.:

58
 - дълбок 'които има сравнително голяма дълбочина': дълбок
ров, дълбок брод, дълбоко море, дълбока реки и др.;
- море 'обширна ч аст о т повърхността на земното кълбо,
покрита с дълбока солена вода’: бурно море, ти хо море, синьо
море, Черно лю ре и т.н.;
- лек 'които tuia малка теж ина': лек пакет, лек сандък,
лека пръст, лек л/е/г/ал и т.н.
3.2. Свързани лексикални значения. Свързаните лексикал­
ни значения ce характеризират с тона, че ce осъществяват само
н определени контекстове, те са обусловени о т семантиката на
съседните лексикални единици.
А ко свободните значения са предметно-логически обусло­
вени. то свързаните са изцяло производни о г вътрешноезиковите
взаимоотнош ения.
Свързаните лексикални значения ce представят в два под­
типа: лексикално свързани и фразеологически свързани.
3.2.1. Л ексикал но свързани значения. Те са преносни зна­
чения, чието актуализиране става в контекста, т.е. при опреде­
лена съчетаемост с други лексеми.
Например горните три лексеми - дълбок, люре, лек освен
свободните си значения, с които те основно ce свързват в
езиковото ни съзнание на най-горното семантично р ав ни те,
имат в дълбинната си семантика и свързани значения, които
ce актуализират при определена съчетаемост с други лексеми,
напр.:
- дълбок: 1. 'силен, г о л я м ’ - дълбока скръб, дълбоко
ра /очарование; 2. 'силно разви т, аналитичен' - дълбок ул/; 3. 'е
голя^иа значим ост' - дълбока мисъл;
- люре: ’голямо м нож ество' - люре о т проблели/, люре о т
въпроси',
-л ек : 1. 'пъргав, подвижен’ - лека походка; 2. 'внимателен’ -
лек нал/ек; 3. малко опасен' - лека рана; 4. ’което лю же да ce
носи о т човек' - леко оръжие и т.н.
3.2.2. ф разеологически свързани значения. Те са свързани
значения с ощ е по -о грани че на съчетателна зависимост. В
лексемите тези значения ce проявяват в строго определени и
утвърдени в езиковата практика съчетания, напр. лексемите лек
и дълбок имат и фразеологически свързани значения, които ce
реализират в конкретните им съчетания с други лексеми и тези
съчетания имат утвърден характер, напр.:
- лек: лека л/v пръст 'вечен покои', лека ръка 'носи щастие,
успех', лека кола 'личен автолюбил с ли:с т а за пътници до 5 -6 ’;
- дълбок: дълбока но/ц ’късно пре; н о щ та ’, дълбока рана ’е
опасни п о след стви я, трудно и зл еч и м а', дълбока ти ш и н а
'ненарушена ти ш и н а’ и г.н.

5У
 Т и п о в е и видове
Л С К С И К Л Л Н И ЭИ ЛЧеН И М

Д ен о тативн о Си ГН И ф И К гП И В П О Структури»)
ОЙуСЛОВРНИ обусловени оОуСЛОЯПНИ

П роки

Огмци Тг'рМИНО М о н о л е к- Хстероя»

Пррнос л и |и ч н и сомни ССМНИ
ни

Кон­
Номи- Анто­
кр етни
Н АТИ Н Щ нимии

А б ст­
рактни
С игнал­
ни

Изоб(>а
ЗИ ТО Л Н У
П ървич­ Вторич­ О сновни В торо­
ни ни степенни

( воОо- С ич.рза- (> Г {М Н И

дни ни чени
------ 1
I Iomum.i Л о кс и кл л Ф разео л о ­ С и н такти - Конструк-
IHIIHO- 1111 CU 1.f l- гинно |
ги ч е с к и чо ски
X.I|).IK1Cpil зани СВЗ.рзаНИ 01 р а н и ч е н и ограничени]
Н||).||||И

1ао.|иц<1 4. I нищ и- и нилонс л с к с и к и л н и ш ачснии

60
 Пи степен на съ четателна ограниченост фразеологично
свързаното значение може да сс диижи в границите на няколко
иъаможноеги, такива съчетателни ограничения имат например
и лексемите: преклонен (преклонна вы раап, простини години),
оран (орач кои, арапи вежди), вир (вир води) и др.под.
3.3. О граничени значения. Особеното при тях е, че ce акту-
ализират н семантиката на лексемата при употребата й в оп­
ределена с и н такти ч н а роля или конструкция. Те ce проявяват
в две разновидности: синтактически ограничени и конструк­
тивно ограничени.
3.3.1. С и н т а к т и ч е с к и ограничено значение. Л екс и кал н о
значение, което ce поражда само в случаите, когато лексемата
встъпва в точно определени синтактически функции в изре­
чението, има характер на синтактически ограничено.
Например названията на ж ивотни и птици актуализират
значения за качествена характеристика на човек, когато са
поставени в изречението в ролята на сказуемо, обръщение или
сами оформят изречение в повторен с предлог с вид: свиня
'мръсен, нечистоплътен’, т е к 'страхлив, плъх', пунк 'надут,
суетен', лисица 'хитър, коварен’, напр.: Той е так ъ в тек (пуяк,
свиня, лисица), че не си заслужава да ce говори ш него. Свиньо,
къде ce б у таш ! Свиня със сепия! Заек със т е к ! Лисица с лисица!
и т.н.
3.3.2. К о н с тр у кти в н о ограничено значение. Т о ce актуа­
лизира в лексемата само в условията на определена синтактична
конструкция, затова може да ce разглежда като разновидност
на синтактически ограниченото значение.
В разговорната реч например глаголът пукалi в съчетание е
кратки дателни форми на личните местоимения - лш, ти , лгу, й
и т.н. в ролята на самостойно изречение придобива значение ’не
лге е грижа, не искали и да зная', напр.: Пука лш, че 1цял да
ра 1бере.
Такива значения осъществяват много други лексеми, напр.
стърже лш 'гладен сълг, дреме лш ’не Ate интересува', впрягал! ce
’оживея ce в нещо', свиркалi сп ’не Ate интересува', лишавалi го
’и ънамя го, излъжа го’, тп ъ р ш л ял t го ’и злъжа го', ишояя го
’и злъжа го, и заменя го’ и т.н.

3. Лексикалната семантика в нейната динамика

£ 17. Основни видове про- 1- С ъдбата на лексикал н ите

мени в лексикалната единици в е з и к а . Л е кс и ка л н а та
селюнтика система е най-чувствителната част

61
на езика, в която рефлектират дори и най-незначитслните изме­
нения н живота на обществото. В нея процесите на навлизане
на лексикални единици, на активизиране и заглъхване н употре­
бата им. на изменения в техните значения са непрестанни.
Веднъж създадена и утвърдена в езика, лексем ата изцяло
ce подчинява на законом ерностите, които иластвуват п него.
Каква ше бъде участта й, до голяма степен зависи от значи­
мостта на нейната семантика за обществената практика.
Едни от лексемите остават завинаги в езика като названия
на жизненоважни понятия, други за известно време губят акту­
алността си и носле пак ce активизират, а трети изобщо от­
падат. но дори и тези, които остават трайно в речника, не
винаги ce запазват в първоначалния си вид. Те могат да прежи­
веят промени от фонетичен, морфологичен, стилистичен и семан­
тичен характер.
За лексикологията от съществено значение са промените,
засягащи лексикалните значения на думи те, т.е. измененията и
предме тно-понятийната им отнесеност или в стилистичната им
окраска.
Основните видове промени, които стават с лексикалните
значения, са: разширяване, стесняване и преосмисляне (Таблица
5).
2. Разширяване на лексикалната сем антика. Разширяването
на лексикалната семантика може да ce осъществи като коли­
че ств е н о обогатяв ане с нови значения или к а т о обемно
разширяване на означаваното понятие.
2.1. Количествено разширяване. Този вид разширяване
лексикалната семантика протича като процес, при който семан­
тичната структура на лексемата ce обогатява, попълва ce с
нови лексикални значения (семеми) и лексемата ce превръща
в многозначна или многозначната попълва с нови значения
своята семантика.
А ко съпоставим например семантиката на лекссмата дом в
края на миналия век с нейното състояние днес, ще видим, че за
тези почти 1 0 0 години тя ce е обогатила с нови значения:
- в речника на Н . Геров са представени три нейни значения:
1 . къща'; 2 . 'всичките в къщи'; 3. ’покъщнина, домакинство';
- в „Български тълковен речник“ значенията са вече пет.
1 . 'сграда или апартсьпент за жилище на отделно семейство'; 1
семейство, род'; 3. ’покъщнина, домакинство’; 4. ’роден кът
родина’; 5. 'учреждение или заведение за обществени нужди-
детски дом, почивен дом'.
К а к то ce вижда, нови са последните две лексикални зна­
чения, които лексемата е развила в условия та на изменилия а

62
обществен ж ивот в ио-ново време.
Количествено разширяване на сем антиката са преживели
множество лексикални елинини в речника, напр.:
- в л о г о т еднозначно в края на миналия век ce е превърнало
днес в лвузначно: освен старого значение 1 . 'сума, внесена в
банков и н сти ту т', сега думата има и значение 2 . 'нршюс’;
- любов е представена от Н. Геров с три значения, днес (в
„Речник на българския език“, т. 6 ) същата лексема е описана с
1 0 значения, о т които поне четири са нови (ако приемем, чс
останалите са по-детайлни формулировки на трите значения в
Речннка на Н. Геров), такива са: 5. Полово i пошепне, любене’;
8 . 'Предпочитание към нещо, което ce харесва на някого'; 9.
'Усърдие, старание, с т р а с т в нещо', 10. 'Добри отношения, между
хората н държавите, р азби рателство’.
За количествено разширяване в значенията на думи през
последните десетилетия интересни примери изнася В. Кювлиева-
М иш айкова1: глаголите звъня, звьнвам//вънна наред с основните
си значения 'правя нещо да звъни' и ’издавали звън' са развили
по метонимичен път ново значение ’телефонирали, обаждали ce
па телефона' и метафорично значение ’чува ce силно, ясно'
( мъчна сл1ях, несен); такива нови значения имат още: ведрина -
'утринна гим настика' , болгба - ’внезапно, неочаквано събитие
или н о в и н а ч т ъ р шлям, извозя, лишавам - 'излъжа' и др.
2.2. Обемно разширяване. За обемно разширяване може да
ce говори, когато лексикалното значение разширява своя обхват
поради увеличен обем на назованото понятие.
В старобългарски например глаголът меня ce ce о.отнася е
понятие, чиито обем ce представя от лексикалното значение
влизали в брачна връзка с жена", докато в съвременния ни език
лексемата вече има разширено лексикално значение ’встъпвам
в брак’. Такъв развой са преживели и други думи, напр.: с в я т -
в старобългарски има значение 'светлина', днес е поело значе­
нието на старобългарската дума ЛЛИРЪ ’с вят, всичко видимо и
невидилго, което същ ествува’; неделя днес означава не само
'седмия ден о т седлш цата', но и значението 'седмица' и др.
3. Преосмисляне. Разширяването на лексикалната семан­
тика може да бъде последвано о т отпадане на първоначалното
лексикално значение и лексемата да остане с новото лексикално
значение. Тази промяна ce възприема като преосмисляне.
Такъ в развой в българския език са претърпели една не­

1 Кшнлиснн-Мишийкова В. Количествено и качествено обогатяване

на лексиката. - В кн. Въпроси на съвременната българска лексикология
и лексикография. С., I9K6, с.40-46.

63
малка група лексеми, които и старобългарската епоха са имали
значение, различно от днешното. Г1о преносен п ъ т те са разви-
нали нони значения, кои то по различни причини постепенно са
обсебвали целим семантичен обем на лексемите. а първичния
значения са отпаднали, като са станали значения на други лек
семи, напр.: чс/ми» (н стб. 4P i;B 0 ’корем, утроба’), шляпа (сЛ
НЗЛ\"кНЛ 'откуп, замяна’), ноюр (стб. ПОЗОРЪ 'зрелите'), обр
(стб. ОПРОКЪ. ’ заплата’), оток (стб. ОТОКЪ ’остро»’), папрат
(стб. ИАПРАОИО ’изнеднъж’), беден (стб. Ц-£ДЬНЪ 'недъгав,
сака т'), читая (с тб. ВИТАТИ 'обитанам, живея’ ), арачуаам (сй
ВРЛ Ч6ВА ТИ ’л е к у и а м ’ ), въобра iu (с тб. БЪОБРАЗИТИ
’образувам, изработя'), държана (стб. ДРЪЖАВА ’власт, motv
те с тв о '), жал (стб. ЖАЛЬ ’гроб'), ж ал о ст (стб. ЖАЛ0СТ1
’р е н ж к т’), гной (стб. ГНОИ ’ тор’), и др.
4. Стесняване на значението. Семантичен развой ст
ване на значението лексемата преживява, когато от означава»
на едно първоначално по-широко по обем и съдържание понял*
преминава към означаване на по-тясно понятие.
Примери за такъв семантичен развой в историята на бъл­
гарския език дават лексикалните значения на такива думи като
село (стб. OGAO ’нива, поле; село’) к.1с т к а (стб. KAiThU
'стаичка'), владика (стб. ВЛАДИКА ’домакин, стопанин’), лшло
(стб. ЖИТО ’храна’ ), icac (стб. ЗбА Ь К зеленчук’), рана (сА
PANA ‘болест, недъг’), храм (стб. ХРА/ИЬ ’дом, к ъ т а ’), гл т
(стб. ГЛАГОАЪ ’дума’ ) и ред др.

$ IN. Причини за семан • ф а кто р и те , които водят х

тичните промени изменения в лексикалната »
м ан ти ка. са твърде разнообразни
но по основно то си естество и
са два основни вида - извънезикови и езикови (Таблица 5).
1. Извънезикови причини, ф актори те от изнънезикоп
тество играят съществена роля в семантичните промени. Срез
тях по-важни са няколко: въвеждането на нови реалии в при
тиката, отказ от други реалии в практиката, влияние на чужл
езици, емоционална ангажираност и др.
1.1. Въвеждане на нови реалии и понятия. На първо
трябва да ce постави необходимостта да ce означават нови i
нови предмети и явления, с които хората започнат да си служи
в живота, нови поня тия, които те формират в процеса на №
нататъшното опознаване на света и задълбочаване на науда
практическия си опит.
Задоволяването на тази потребност много по-често ста*
чрез развиване на нови значения във вече съществуваща

64
лексикални единици, отколкото чрез създаване на нони единици.
По този начин лексемите, без да губят старого си съдържание
(ако, разбира ce, то не е станало пече ненужно), ce изпълват и с
ново, което им позволява да удовлетворяват непрестанно изме­
нящите ce и развиващи ce потребности на общуването.
В това отнош ение възможностите на лексемите са неизчер­
паеми, така напр. в „Речник на българския език“ за бия са
посочени 21 лексикални значения, за ловя и луд по 13, за бягам
- 1 1 , за броя - 9, за бурен - 1 0 и т.н.
1.2. И зо ставя н е на използувани реалии и понятия. Втората
извънезикова причина, обуславяща семантични изменения в лек-
ссмитс, е противоположна на първата.
Постоянно развиващият ce и изменяш ce живот на хората
не само поражда необходимост от назовавано на нови явления,
но закономерно води и до изоставяне на вече остарели реалии,
чиито названия преминават от активните в пасивните пластове
на речника или пък запазват активната си употреба, но вече е
ново значение, като старото остава на заден план. Примери:
източник ’кладенец’, кайме (в османската държава) ’кредитен
билет’, к ам е.тя ’куртизанка’, квадратно ’ясно, безспорно’, книга
’хартия; писмен документ; карти за игра’, кондуктор ’воинско
звание във флота’, врачка ’лекарка’, въвод ’увод’, въглен ’графит’
и т.н.
1.3. Ч уж д оези ково влияние. П ричина за семантичния раз­
вои на лексемата може да бъде и чуж доезиковото влияние.
Така напр. под влияние на английски лексемата совалка
развива ново значение 'космически кораб за многократно из­
ползване', а под влияние на руски редица думи развиват нови
значения:
- кораб 'кослшчески летателен а п а р а т ' ;
- снслш у Ч ’ув о л н яв ам , освобож давам от д л ъ ж н о с т ’;
- провеждал i ’о съ щ ествя вам , и зп ъ л н я в ам , правя’;
- превеждалt ’прем ествам на друга сл уж б а’; 'и зпр ащ ам или
премествам п а р и ч н а су м а ’;
- прераствал / 'променям ce, изменям ce чрез растене’;
- разбивал! разпределям ’.
1.4. П р а г м а т и ч н и ф акто р и . С емантичните промени могат
да ce дължат на ем оционално-оценъчното отнош ение на човека
към определени обекти о т действителността.
Така например преносните значения на лексем ите, названия
на ж и во тн и и п т и ц и , са обусловени от утилитарно-естетическите
оценки на човека за едни или други животни: гъска ’глупав
човек', тар ал еж 'опърничав', магаре 'упорит, опърничав' и т.н.
1.5. С ловесно таб у и вулгари заци я. С е м а н ти ч н и промени са

5. 65
възможни и под илняние на евфемизациятл и дисфемизацията,
напр.: присвоявам 'крада', то ал етн а 'клозет', почина ’умра)
чукна 'умра', блещя ce 'гледали' и т.н.
2. Езикови причини за семантичните промени. Те са не
малко нажни, но пък по-трудно ce поддават на улавяне и ана­
лизиране, затова са и по-слабо проучени.
Действието на вътрешноезиковите ф актори при семантич­
ното развитие най-добре ce проявява тогава, кога то в някое от
семантичните полета една от лексемите промени значението
си и ce създале семантична нестабилност. В такива случаи сс
задействуват вътрешноиолевите преразпределителни процеси,
като семантичните сегменти на полето ce иренамесват между
лсксемите, които го изграждат, и семантичното равновесие сс
възс тановява с цената на променени значения на лексемите.
- Например в семантичното поле „части на времето“ в
старобългарски влизат лексемите Л’кТО 'време о т 12 месеца,
го р ещ и я т сезон о т годи н ата'', ГОДНЫ А '1124 ч аст от
денонощието'-. ЧАОЬ 'момент, минута'. С развитието на езика
лексемата Л^ТО поема основно значението 'гореиршт сезонно
годината' и освобождава значението 'време о т 12 месеца', което
в семантичното поле ce прехвърля на лексемата ГОДИМ, а
нейно то значение става съдържание на т рета та лексема - ЧАСЪ.
Освободеното пък от лексемата ЧАОЪ значение ce поема от
чуждата заемка минута.
Така семантичното равновесие в сем античното поле сс
възстановява - в такъв вид ни го представя днеш ният етап от
развитието на езика: година, лято, час. минута.
- Друг такъв пример ни дават процесите в семантичното
поле, което в старобългарски включва лексемите: ЕРАШЬНО
ястие, ядене, храна'', ЖИТО 'х р а н а Л \Ж К А ’сл и я то на ситно
зърно за XI я o '; КРЪА1Л1А ’х рана’; ПЬШ бИИЦА ’пшеница'. В
това поле ce установява в лексемата храна 'това, коетосея<)еи
пие за наеш цане’, получена от глагола Х Р А И И Т И ’пазя,
съхранява.^ . Лексемата Л\МКА развива и преносно значение
'страдание, м ъ к а’, което с течение на времето става основно за
нея и тя освобождава значението ’сл и я то на ситно зърно за
Х .1 Я б '.

Като последица в семантичното поле започва процес на

семантични преразпределения, довел до днешните резултати, а
именно: значението ’с ,млято на ситно зърно за хля(Т ce поема
от лексемата брашно, освободеното от нея значение ’ястие,
ядене' ce прехвърля на новата лексема я сти е (о т стб. МТЪ),
лексемата храна получава значение 'това, което ce яде и пие за
наешцане', а ж и то поема родовото значение ’ж итни растения',

66
 П ро м ен и в л е кси ка л ­
ната се м ан ти ка

О сновни видове

Р азш и­ Стес­ Е зи ко в и
ряване няване

Емоцио­ Е вф ем и­
Коли
Обем­ ди м о ст не на ос­ нално- стични и
чест-
но о т нови тарели о цен ъ ч­ дисфсми-
Вено
о б о зн а ­ реалии ни осно­ сти ч н и
чения вания замени

Т а б .з и ц а 5. П ромени и л с к с и к а .ш а т а с е м а н т и к а

като по-късно започва да измества лексемата пшепш/а, чисто

значение си присвоява.
- Ш ироко популярен в нашата лексикология е и примерът
със семантичния развой на старобългарските лексеми: го/ш
'високо хълмисто образувание’, плашиш 'висока равнина' и лес
'местност с гъсто израсна,ш дървета'.
В развоя на езика лексемата го/ш постепенно възприема
значението 'м естн ост с гъсто израснали дървета', а нейното
първично значение ’високо хълмисто образувание' ce поема от
лексемата плашиш, за освободеното от нея пък значение 'ви­
сока равнина' започва да ce използува чуждата заемка плато.

§ 19. Еднозначност и мно- Между реално съшествуваши-

гозначност на лекси• те означителни единици в езика
калните единици и налагащ ите ce в различните
сфери на общуването потребнос­
ти от смислови изражения съществува голяма диспропорция.
Срещу безкрайността от „нещ а“ в действителността, които тряб­

67
ва да бъдат словесно означени, стои ограниченият (макар и
наброяваш стотици хиляди единици) словен състав на езика.
К а к ce преодоляна тази диспропорция?
Обогатяването на лексикалната система и разширяването
на нейните означителни възможности стана не само и не
толкова като ce въвеждат в употреба нови лексикални единици,
колкото като ce развиват нови значения във вече същест­
вуващите думи, което прави тези единици многозначни. Така и
езика ce оформят два типа думи но семантичен обем - едно­
значни и многозначни.
1. Еднозначни (моносемантични) лексеми. В съвременния
ни книжовен език сравнително малка част от лексемите функ­
ционират с едно лексикално значение, с една семема. Такива
лексеми ce определят като еднозначни, моносемантични, по-
точно е обаче да ce наричат моносемемни.
Сред моносемантичните лексеми най-представителна е гру­
пата на терминологичната лексика. Изискването да са моно-
семантични е един от същностните признаци на термините.
напр.:
- м ед ицински тер м и н и: бронхи, ларинкс, туберкулом,
кошюш, га с т р и т и др.;
- геоложки термини: урии, боксит, петрол, ан тр ац и т, нефт,
хумус и др.;
- технически термини: втулка, ротор, о твер тк а, свредел и
пр.
Тези лексеми ce отличават с точно изразена предметна
отнесеност и ясни семантични граници.
М оносемантичните лексеми са симетрични езикови знакове
- на една звукова форма при тях съответствува едно лексикално
значение, една семема. Тяхната семан тична структура ce изграж­
да от отделни семи.
2. М ногозначни (полисемантични) лексеми. В самата при­
рода на думата като езиков знак, според С. О. Карцевски1, с
заложена предразположеност към многозначност, тъй като отно­
шенията знак и значение ce градят на асиметричност.
Ето защо на многозначности трябва да ce гледа като на
закономерно явление в лексиката, а еднозначностга е по-скоро
изключение, частен случай от нея. Затова преобладаващият
брой лексеми имат повече от едно л екси кал н о значение,
съдържат повече от една семема, което ги превръща в много-

' К а р ц с н е к и й С. О . О б асимметричном Дуализме лингвистического

знака. - В кн. ‘{негиицен И. Л. Истории язы кознании X I X - X X веков I
очерках и извлечениях. Ч II. М ., 1965. с. ЧО.
значни, полисемантични.
Закономерният характер на м н о го зн ачно сти я прани ти п и ­
чно, повторяемо и регулярно семантично явление, осъществявано
чрез универсалните механизми на преносимостта за постигане
на вторична номинация.
М ногозначните думи са асиметрични езикови знакове, тъй
като на една и съща звукова форма съответствуват две, три и
повече лексикални значения (семеми).
2.1. М но го значно ст и езикова икономия. М ногозначносгта
е закономерно явление от функционирането на езика като сред­
ство за общуване и е едно от най-ярките проявления на универ­
салния езиков закон за икономия на езикови средства.
Лексикалната многозначност не може да ce разглежда като
недостатък на езиковата система. Тя не е пречка при общуване­
то, тъй като в контекста думата актуализира само едно от
своите значения.
Потенциално всяка лексема е способна да развие нови
значения, когато в езика възникне потребност да ce назове
ново явление или предмет, нямащи още свое название, или пък
от по-различен ъгъл да бъдат представени чрез название предмет
или явление, к о и то и м а т свои названия. Тя става обаче
многозначна едва тогава, когато новите й значения придобият
гражданственост, възприемат ce о т носителите на езика и
започнат да ce използват от всички.
2.2. ф а к то р и за възникване на многозначност. Възниква­
нето на м ногозначности! може да ce обясни с различни фактори,
сред които основни са три:
а) X. Касарес 1 и В. В. Виноградов на първо място поставят
съществуващата диспропорция между ограничените словесни
ресурси на езика и безпре дел н о с н а на конкретните познания,
придобивани от човека, които ce нуждаят от означаване.
„Н ито един език - пише В. В. Виноградов - не би бил в
състояние да изрази всяка конкретна идея със самостоятелна
дума или с коренен елемент. Конкретността на опи та е безпре­
делна, ресурсите и на най-богатия език са строго ограничени.
Езикът ce оказва принуден да разнася (да разпределя) без-
численото множество значения по едни или други рубрики на
основните понятия, използувайки други конкретни или полукон-
кретни идеи в качеството на поередствуващи функционални
връзки.“ *

1 Вж . К аси рсс X . Введение в современную лексикограф ию . М ., 1%К,

с. 70.
' Itiu io i р а д о в It. ii. Русский h jm k (гр ам м а ти ч еско е учение о слове).
М ., 1472, с. IS.

6У
 о) Втори по значение е логическият ф актор - едни и съши
признаци често са нрисъши на различни предмети и инления, а
тона от своя страна намира отражение и in.ii формираните за
тях понятия. Такииа понятия смислоно ce сближават, и резултат
на което думата, назоваваща едното понятие, развива значение
за назонананс на другото понятие.
в) Т р ети по значимост с вътреш ноезиковият фактор
стремежът да ce запазя т системните нръ зки и отношения между
нече ст.шестнунашп те езикови единици и нововъзникнашите.
Въвеждането на ноно значение т .и нече сп.шеетнунаша лек­
сикална единица позволява то да заеме определено място в
семан тичната система чрез опосредетнунаните сп връзки с оста­
налите значения на думата и съшенремснно да задълбочи и
разшири нейните връзки и отношения с останалите единици на
системата.
2 .3 . С ем антична структура на многозначната лексема. С
мантичната структура на многозначната лексема има две нива:
на първо ниво тя е структурирана от семемите (от отделните
лексикални значения), а на второ ниво - нсяка от семемите
структурно ce изгражда от семи.
Например сем античната структура на многозначната лексе­
ма буден:
на първо ниво ce състои от 5 семеми (лексикални
значения): 1 . които ne спи' 2 . прекаран, прекарвай ве i сън;
бнчсъпеп.' 3. мрен. к ой то Оди, к ой то с нащрек, г о т о в i)n
действува; М и те.ten.' 4. мрен. 'който е природно интелигентен,
който проявява любо т а т е .т о с т , жажда ia тап и я.' 5. ирен.
които проявява с и т о р азви то обществено сыпапие, който
работи ia Kv.imypnomo и социално и/днгане па народа.'
- на второ ниво нсяка една от тези семеми ce изгражда от
определена съвкупност семи: 1 . 'който не спи’ ('признак', 'на
живи същество', 'е работещ а съзнание', 'лишеност о т сън'): 2.
'прекаран, прекарван без сън' ('признак’, ’с ъстояние’, ’за живо
същество', 'е работещ о съзнание’, ’л ишеност о т сън'): 3. мрен.
които бди, който е шицрек, го то в да действува' ('признак’, ’за
живи същ ество’, 'напрегнато състояние’, ’готовност да действува
с лична нам еса’) и т.н.
а) Основна и второстепенни семеми. О тнош енията между
отделните семеми и многозначната лексема не са равноправни.
Обикновено една от тях с подета, поради което ce определя
като основна, а останалите по отношение на нея са второ­
степенни и зависими. Тези различия бяха взети предвид при
представянето на видовете лексикални значения.
б) О тнош ения на произволност между семемите. Между

70
отделните семеми на многозначна га лексема съществуват опре­
делени отнош ения на зависимост и произволност, които позво­
ляват да ce осъзнае мотивираносгта им една от друга.
- В едни случаи производните семеми пряко ce мотивират
от основната и тогава ce осъществява радиална полисемия
(паралелна произволност). Такава произволност например имат
семеми те на лексема та гнездо (ф и г. 2 ):
1. жилище на птича, направено о т нея са.ната ' (щъркелово
.чичдо). 2 . нрен. 'подслон, дом, жилище' (семейно .-не/до). 3.
прен. 'свърталищ е, скривалищ е’ (ра /ОоИническо г н а д о ). 4.
'отделна скопана ямичка, засадена с картофи, боб и подобни.'
(.чичдо картофи). 5. воен. 'място, приспособено да ce п о ставя т
п прикриват оръжия, готови за стрелба' (картечни гнезда). 6 .
грам. ’група думи от един и същ корен' (словооОразувателно
гнездо).

- В други случаи мотивацията на производните семеми е в

последователен ред. тогава ce говори за верижна полисемия.
Последователно една от друга например са мотивирани семемите
на многозначната лексема десен (Ф и г. 3), представени чук в
конкретни у потреби: 1 . дясно ръка 'силна ръка'; 2 . дясна страна;
3. десен уклон", 4. десни възгледи; 5. дясна партия.

Фиг. 3. Нсрижпа полисемии

71
 2.4. У н и в е р с а л н и закони на м н о го зн ачн о стта . Като в
общо явление и човешките езици многозначността ce подчинява
на действуващи закономерности, някои o r които могат да ce
разглеждат като универсални закони при развитието на нони
значения1. Най-силна проява имат: антропом орф изм ы , синес-
тезия та, зооморф измът, предметоморф измът, абстрактоцен-
тризм ъ т, тем по р ац ен тр и зм ъ т, качеств о ц е нтр и зм ъ т, количество-
цент ризмът.
а) А н тр о по м о рф и зм ы е вторична номинация, при ко
названия о т човека ce пренасят върху ж ив отни и предмети:
коляно - коляно на двигател, коляно на водопроводна тръба;
стави - с т а в а на лшшина; глава - глава на ш ия. глава на
двигател; крак - крак на .чуха, крак на люса, крак на стол; гьСш
- зъби на сърп, зъби на гребло, зъби на теле; гърло - гърло на
бутилка; ухо - ухо на игла; лице - лице на п л ат н т.п.
б) Синестезията е вторична номинация, при която на
ния на усещания и възприятия от едни органи ce пренасят
in.pxy пригнаци и действия, възприемани с други органи: сляп
човек - С.1ЯПО черво, сляпа улица; писък човек - нисък глас, н и т
тон; високо дь/мю - висок глас, високо напрежение: гладка кожа
- гладка реч. гладко изложение и др.
в) Зооморфи!мът и предметоморфизмът са вторични номи­
нации. при които названия от неживата и ж и в ата природа а1
пренасят върху човека и неговите действия: кал/еппа стена -
ка.пенно сърце, костелив орех - костелив човек, студено врсл\е -
студен човек, хищен тя р - хищен човек, лисица - познавам я
каква лисица е ('хитра жепа'), впрегнах коня - впрягали ce много
силно ( вживявалt ce'), ровя изпята - рови лш в душ ата ('грубо
ce палнчва в личния лш с в я т') и т.н.
г) А бстрактонентризм ъ т ce разглежда като преход на на­
звания от конкретни реалии към именуване на абстрактни
реалии: светъл ден - светиш надежди, цветен прах - цветни
сънища, горчив корен - горчиво разочарование, взривена скала -
взривени илюзии и др. под.
д) Темпорацентризмът по същината си е преход на назва­
ния, означаващи пространствени хар актер и сти ки на реалии,
към именуване на темпорални понятия: дълбока река - дълбока
нощ. влакът пристигна - пролетта пристигна, прелитах пра
полето - годината прелшна и др. под.
е) Качествоцентризмъ т е преносен механизъм, при който

1 Вж . I llin u n n S. Descriptive Semantics and linguistic tipology. Word,

IX 1453, .Vj 3, c. 225-240: Ульмнии С. С е м а н ти ч е с ки е универсалии.
„Нивен: в л и нгв и сти ке, вып. V . М ., 1970, с. 276-2X0.

72
думи с пространствени значения развиват вторични значения
за качествена характеристика, напр.: писоки постройки - високи
успехи, високи оценки, високи цени, нисък хълм - ниски резул­
т а т и , ниски оценки, ниски цени, п.папка река - плитки знания,
плитък улi, плитка шега и др. под.
ж) Количествоцентризмът с пренос, при който в същсстви-
телно, означаващо м атериална форма, сс развива вторично
значение за количественост, напр.: шепа пръст, к/пи плява, бу­
тилка вино, казан ракия, к/пиница ябълки, кофичка лгляко и г.н.
2.5. М ногозначност и микросистемност. М н о го зн ач н о сти
дава възможност със сравнително малко лсксикални единици
да ce предават п р а к т и ч е с к и н ео гр ан ичен брой смислови
означения, приведени в определени системни отношения на
микроезиково равнище.
Семем ите, които изграждат многозначната лексема, могат
да ce намират в различни взаимоотношения, да ce подлагат на
едни или други промени с развитието на езика, да ce усложня­
ват, да ce опростяват или да ce преосмислят, но те винаги
образуват една затворена микросистема, коя то позволява новите
лексикални значения в нея лесно да ce възприемат, да устано­
вяват свои връзки и безпрепятствено да функционира ! в комуни­
кацията.
Съществена особеност на многозначната лексема е тази, че
нейните възможности за свързване с други лексеми са несрав­
нимо по-големи от възможностите на еднозначната лексема,
тъй като всяка о т семемите има своя съчетаемост.
И м енно различната съчетаемост на семемите е едно от
първостепенните условия да ce актуализира точно определена
една семема в конкретната речева употреба на многозначната
лексема. Важна роля за тази актуализация играе контекстъ т.

§ 20. Р олята на контекспш Многозначната лексема не би

за актуализиране на била реално използваема, ако не
значенията в лшогоз- • съществуваха езикови и извън-
начната лексема езикови ф актори, които позво­
ляват да оживее онова значение,
което е потребно в съответния комуникационен акт. Обобщено
тези ф актори в езикознанието ce определят като контекст. „ Н и ­
кой не би ce решил - пише С. Улм ан - да отрича решаващото
влияние на контекста в характеристиката на словното значение“ 1.
К о н текс тъ т обаче е много ш ирока лингвистична ка те ­
гория, в която сс вклю чват, от една страна, извънезикови

1 L 'llm a n n S. Semantics. Basil. Blackwcll. I% 4 , с. 49.

73
 фактори, които най-общо могат да ce определят като ситуативен
контекст и. от друга страна, тясноезикови фактори, определяни
като езиков ко н те кс т1.
1. Ситуативен контекст. Понятието ситуативен контекст е
пп.рде пространно, тъй като обхваща всички обстоятелства,
при които ce осъществява комуникационният акт.
На първо място в него влизат ко н кр етн и те условия, при
които протича общуването. В едно и също изречение лексемата
.чичдо ще актуализира за участвуващите в комуникационния
акт различни свои значения според даденостите на условията,
напр.: Открих си.но две гнечда!
а) на фронтовата линия: 'огневи точки';
б) в градината: копки картофи';
в) в гората: 'птичи жилища';
г) на упражнение по лексикология: 'групп родствени дули';
д) в ралиосервиза: 'отвори ш м и т и , антени и др.'.
На второ място част от ситуативния ко н текст са още все­
възможните уточняващи указания с ръце, поглед, глава и т.н.
Например с характерни движения на пръстите, показващи
отваряне и за тваряне на приказващи уста, подкрепени с подобни
движения на устните, в съшитата фраза думата ,чичдо може да
ce осмисли със значение 'клюкарски групи хора'.
С други жсстови движения тази фраза позволява думата
,чичдо да ce осмисли със значение 'квартири ча прислоняване на
влюбени'.
На трето място елемент от него може да бъде и всичко
онова, което в миналото е уточнено м ежду участниците в
ком уникацията.
Например, ако на студенти е възложена самостоятелна
работа по издирване на синоними в определен текст, достатъчно
е един от тях да ce обади на свой колега по телефона и да каже:
..Открих само две гнезда“ , за да стане ясно на слушащия зна­
чението. което е вложено в думата «чичдо - 'група думи, имащи
едно общо значение'.
2. Езиков контекст. В широкия смисъл на понятието ези­
ковият контекст включва не само значенията на съседните
лексеми, но и граматическите отношения в конкретния речев
отрязък.
В лексикологията, когато ce говори за речев контекст, най-
често ce разбира конкретната лексемна съчетаемост. В този
смисъл стои въпросът за минималния ко н текст, необходим ja

1 П н -p a зп .р н а то за същ ността на ко н текс та кж .: К о .п п а п гк и й Г. It.

О ириродс контексти. - Вопросы язы кознания. 1954, кн. 2, с. 47 и сл.

74
ла ce актуализира едно или друго значение на многозначнага
лсксема.
При определяне на минималния контекст от значение е
както характерът на съседните лексеми - дали са нълнозначни
или служебни, - та ка също м естополож ението им спрямо
многозначната лексема - пред или след нея, и броят им.
О бем ъ т на минималния контекст може да Гп.де различен1,
той може да включва:
а) съчетаването с предходната лексема;
б) съчетаването със следходната лексема;
I!) съчетаване спредходната и следходната;
г) съчетаване сдве предходни;
д) съчетаване с две следходни;
е) съчетаване сдве предходни и две следходни и т.н.
В изречението; Две оси го нападнаха, к о га т о ра /бута
ч а д о т о i i . i i - многозначната лексема .’н ад о актуализира зна­
чение 'восъчна ти па с оси' и минимален контекст, който ce
състои от пялото изречение, докато и изречението: Н ,-ч ад о то
м ътеш е врабче — минималният контекст за проявяването на
значение птиче жилище' включва само съчетаването с предход­
ната и следходната лексема: в г п а д о т о мътеш е.

§ 21. Р олята на преноси- С истем ната организация на

м ос пипа в процеса на лексиката не е просто огледално
сем ан ти ч н и те и зм е - отражение на кодираната и нея
нения системност на обек тивния свят, а
е негово логическо построение н
резултат на познавателното му усвояване.
В този процес на познавателно преосмисляне човешкото
мислене открива между денотатите различни видове взаимоо­
тношения, които позволяват на тяхна основа да ce осъществява
и ко н о м и ч н а , лесна и еф ектн а в то р ичн а н о м и н ац и я , раз­
ш и р я в ащ а н е и м о в е р н о о з н а ч и т е л н и т е в ъ зм о ж н о с ти на
съществуващата лексика.
1. Преносни значения и преносни употреби на думите.
Човеш кото мислене непрестанно установява едни или други
асоциативни връзки между предметите и явленията в света,
които дават възможност за тяхното словесно представяне по
нов начин, като ce изнася на преден план едно ново тяхно
образно виждане. Получените по този път нови значения ce

1 Вж. Арсеньева М. Г., I'. И. Строена, Д. II. Хи шпоинч. Многознач­

ность и омонимия. Л., 1% 6 , е. 13-15.

75
 наричат преносни значения1.
Спорел степента на тяхната лексикализираност преносните
значения на думата могат да ce поделят на дна пила - окази-
онални и лексикалимирани преносни значения.
а) О казионални преносни значения. Оказионални са и
видуалните преносни употреби на думите, плод на анторопи
асоциатиинообразни ниждания. Те са най-широко използнани в
художествения стил, н който ce определят като тропи, напр. в
стихотворението „Усм ихнати вълни" на Д . Дебелянов само в
едно четиристш пис намираме преносно употребени по-голямата
част от думите н него: вълните са усмихнати, бреговете -
цветни, тъ н ъ т - протяжно-сладък, денят - златен, далнините
- тайни, гласът - нежен, сънят - странно-за.нъглен:
„Усмихнати вълни крий цветни брегове -
с протяжно-сладък шън настъпя златнии ден.
H i тайни далнини глас нежен м е юве...
- Що тачи т о т сън, тъй странно-з&иъглен?“
(Д . Дебелянои)
Други примери:
„Вечерта линее
бавно над стрехите,
бледна и прозрачна
страш на мисъл зрее
нейде в глъбините
на душ ата мрачна.
(Д . Бояджиеи)
Такина преносни употреби на думите постоянно възникват
не само в художествения стил, а изобщо и речената практика за
нуждите на моментния изказ.
К о гато една преносна употреба „ce о каж е подходяща и
сполучлива за разграничаване на дадено значение или отсянка,
нейното използване нараства количествено и след известно нреме
ce налага като обществена норма, т.е. в практиката ce затвърдява
новообособеното значение на думата“-'.
Следователно преносната употреба на думите бива два ви­
да - индивидуална, която е ф акт единствено на речта, и лекси-
кално-нормативна, която е езиков ф акт.
б) Л ексикал изи р ани преносни значения. Лексикология
ce интересува само о т л е к с и ка л н о -н о р м а ти в н и те преносни

1 И в а н о в а -V Iирчена ,1- Преносно значение на дум ата и преносимост

на значението. - И зв на И н е т. за бъпг. език, кн. V I , С ., 1959, с. К.
’ Лнлрс-йчип Л . За ролята на м етоним ия га н стр уктур ата и разви­
ти ето на л е кси ка та . - Изп. на И нет. за Гп.лг. е зи к, кн.К, С., 1962, е. 522.

76
з н а ч е н и я , които са ce превърнали пече в обществена норма и
съставляват елемент на лексикалната семантика.
Те ce отбелязват в тълковните речници с бележка „прено­
сно“ , ако все още пазят достатъчно ярко преносната си моти-
вираност от основното значение или от някое друго преносно
значение, и без гази бележка, ако образността им е престанала
да ce схваща, напр.:
ОуIten 1 . 'които поражда, довежда или съпътствуна буря'
(черпи бурни обличи); 2 . за време - 'пре i Koiimo бушува буря'
(бурен в я т ъ р ); 3. за море, вълни и пол. - 'които бушува,
развълнуван о т буря' (бурно море); 4. нрен. за мисъл, чувство,
сгремеж - 'Koiimo ce проявява с голяма сила, с разпаленост'
(бурни скръб); 5. нрен. 'които е свързан с ярък, буен външен израз
на чувства, мисли, настроение, преживяване; разгорещение’ (бурни
ри ше кеш т я ) ; 6 . нрен. Koiimo е изпълнен с напрежение и с бързо
сл1еня 1ци ce събития, преживявания, вълнения: напрегнат,
интензивен’ (бурно лишало); 7. нрен. 'които е изпълнен с големи
обществено-полиншчески и социални ихненения или с битка, бунт,
революция’ (бурните история) (според „Речник на българския
език“ ).
2. Видове преносни значения. В зависимост от характера
на асоциптивната основа, върху която ce поражда т, преносните
значения са два основни гина - метафорични и метонимични
(Таблица 6 ).
Разгледаните при многозначностей универсални закономер­
ности при развиването на вторични значения в думите са по
съ щ ество ч а с тн и проявл ения на двата основни езиков и
механизма за вторична номинация - метафората и метонимията.
Ето защо те ще бъдат представени по-обстойно.

М етаф ората (гр. ргтифорб -

$ 22. Метафорични преносни
’пренасяне, преместване') е вид
значения (лгетафори) преносна употреба на д ум ата,
основаваща ce на асоциация по
сходство между два денотата.
К о гато названието на елин предмет или явление ce пренесе
върху друг предмет или явление въз основа на установена по
асоциативен път прилика между тях, лексемата развива ново
значение, което има метафоричен характер, а самата преносна
употреба ce нарича метафора.
В основите на метафоричното значение, породено по пътя
на преноса, ce съхранява някакъв признак на първоначалното
понятие, благодарение на ко й то между двете значения ce
осъществява асоциативни връзка, метафората става образно-

77
смислово проницаема и ce разгадана, напр.: д е т е т о ce усмихна
- * слънцето ce усмихна, щ асти ето ми ce усмихна; морето ce
вкгнува —> .шепата ce вълнува; ходя бос по пяська —> бос съм по
т е ш iihiipocu.
1. М етаф ората като универсален езиков механизъм за
рична номинация. Прели ла стане едно от най-обичайните изра­
зни средства на художествения стил, метафората ce разиииа
като езиков механизъм за вторична номинация, който има
изключително важно значение за езиковата система, тъй като
позволява икономично и същевременно безкрайно нюансирано
знаково да ce кодира възприеманата действителност'.
М етаф оричният пренос е заложен в самата същност на
езиковия знак. ето защо той е познат на всички езици и това го
превръща в една o r езиковите универсалии. Той играе важна
роля в изменението и в развитието на лексикалната семантика.
а) В едни случаи с него качества, признаци и свойства на
предмети и явления от неживата природа ce приписват на
живи същества (при предметоморфизма): студен: 1 . 'които е с
ниска т е м п е р а ту р а " (студена вода)', 2 . прен. 'равнодушен,
безстрастен, крайно сдържан' (студен човек); или в такива
примери: остър нож и остър характер , гореща печка и горещо
сърце, чист дом и чиста душа, сребърен пръстен - сребърно
гласче и т.н.
б) В други случаи признаци, действия и постъпки на живи
съшества пък ce пренасят на предмети и явления от неживата
природа (п р и а н тр о п о м о р ф и зм а п зо о м о р ф и зм а ), напр.:
.по пчето пее - балканът пее, човешка глава - глава лук, стъпало
па човешки крак - стъпало па стълба, кучето хапе - студът ни
хапе м е с т око, д е т е т о ce намрыци и шпл а ка - небето ce нсищщи
и заплака и т.н.
в) В трети случаи имена на конкретни реалии ce пренасят
на абстрактни денотати (при абстрактоцентризм а): степна буря
- буря о т стр асти , рачбшто сты ею - ра збити надежди, отро/та
билка - отровни думи, хапливо куче - хапливи подхвърляния и т.н.
г) В четвърти случаи названия на пространствени харак­
теристики ce пренасят върху оценъчни понятия (при качество-
центризма): широка река - широка дута, сти сн ати устни -
сти сн ат човек, дълбок ров - дмбока нощ, дълбоко ра /очарование,
лшлък предмет - лю,1 ка надежда и т.н.
д) В пети случаи чрез синестезията качествени характери­
стики, възприемани с едни органи, ce заменят с качествени ха­
рактеристики. възприемани с други органи, напр.: тънко гласче,
остро ipenue, студено мълчание, дебела глава, парливи думи и т.н.
К а к то ce вижда, по-голямата част от универсалните закони

78
за развитието на многозначността, които могат по различен
начин да промия наг действието си в отделните езици, имат за
основа метафоричния пренос.
С п о р е д сво ята н асо че н о ст следователн о м етаф оричният
пренос може да ce проявява като антропоморфизъм, синестезия,
зооморфизъм, абстрактоцентризъ м , темпорацентризъм, пред-
метоморфи зъм, качествоцентризъм.
2. П о -в аж н и асоциации по сходство, използувани при ме­
таф оричния пренос. М етаф ората м ож е да ce основава на
различни по конкретния си характер асоциативни сходства и
прилики между предметите и явленията:
а) на сходство във формата им, напр.: китки цветя -
китка пи ръката, дървен кръст - кръст пи човек, сладки ябълки
- очни ябълка, кош (животно) - коза (гимнастически уред), кон
(животно) - кон (гимнастически уред, ш ахматни фигури), крушки
(н.юд) - крушка (електрическа), корони (ни дърво) - корона
(царска) и др. под.;
б) на прилика по форма и разположение, напр.: ръкав (на
дреха) - ръкав (пи река), пос (на човек) - нос (па лодка), опашка
(на животно) - опашка (пред магазин), глава (пи човек) - глава
(па гвоздеи) и ни/.;
в) на сходство по цвят или звучение. напр.: златен слитък
- златни листа, сребърна м он ета - сребърни коси, вълкът вие -
вя тъ р ъ т вие, славея/и пее - балканът пее и др. под.;
г| на асоциация по ценност, напр.: /лишен лев - златни дни,
златен век, златно време, златен ните, златна душа, сребърни
украшения - сребърна сватба, брилянтен пръстен - брилянтна
сватба, /ве/дни светлини - звездна мигове и др.;
д) на сходство във функциите, изпълнявани от предметите,
напр.: брояч (човек) - брояч (уред), спътник (човек) - спътник
(космическо т я л о ) , совалка ( ч а с т о т с т а н ) - совалка
(космическо превозно средство), сея овес - сея знания, крак (па
човек) - крак (па лика) и др. под.;
е) понякога за основание на метафората служат някои
конкретни впечатления или сложни асоциации, породени при
съ п о ста в я н е на п р е д м е т и т е и я в л е н и я та в процеса на
опознаването им. напр.: тълш о небе - тъмни шлшелн, каменна
стена - каменно мълча/ше, сляп човек - сляпо черво, горчив
корен - горчив снол/ен, светъл ден - светли надежди и т.н.
ж ) сходство по оценъчен подход, напр.: слаб човек - слаба
оценка, праш а с т а я - празна душа, късо въже - къса пам ет,
разтеглива пружини - разтегливо понятие, кисело вино - кисела
усмивка и т.н.
В много случаи, особено когато приносът ce осъществява

79
 /

o r явление, присъщо на ж ив ата природа, in.pxy неживата или

обратно, метафората има много но-сложен характер и не иинаги
е така лесно проницаема, напр.: /ъл човек, и о куче - зли вихри,
зла виелица, зли време; нежив ласка, нежно <)ете - нежен польх,
нежна пролет; пролетен ден - пролетна р ад о ст, пролетно
настроение и т.н.
В една и съща лексема могат ла ce осъществят метафо­
рични преноси въз основа на различни сходства, напр.: златна
шума (но пият), i.tamua есен (но цвят и ценност), и а т и а душа,
златен глас (но ценност).
През последните десетилетия засилено ce проявява тенден­
ция за метафори зиране на спортни термини, които ce пренасят
каго названия в други сфери на обществения ж ив от, напр.: cm
на пените, политически нокаут, бягане о т отговорност, полити­
чески м аратон , щ аф ета на поколенията, борба ш власт, вка/тал
си гол. подавалt т о п к а т а 'прехвърлялt о т г о в о р н о с т т а ' и т.н.
3. Видове метафори по степен на ф ункционалност. П
степен на разпространение и утвърденост. както и по стилисти­
чески те си функции, метафорите са три вида - метафори-назва-
ния, характеризиращ и метафори и авторски метафори.
а) М етаф ори-названия. Те са преносни метафорични значе­
ния, които до такава степен са ce превърнали в обичайни наз­
вания на именуваните от тях предмети и явления, че образ­
ността им е престанала да ce осъзнава от носителите на езика.
На това основание още ги наричат мъртви метафори или вка­
менени метафори.
В тълковните речници метафорични значения от този нил
ce представя т като производни значения, без да ce маркират с
бел еж ка „преносно“ . Т акъ в характер и м ат метафоричните
значения на лексеми като: пръстен (енергиен, пътен), ръкан
(речеп). корито (речно), пищялка (кост), гърло (па бутилка),
крушка (електрическа). к.юн (железопътен), корона (па дь/ию),
офицер (шахлипппа фигура) и мн. др.
б) Х ар актер изир ащ и метафори. Те са преносни метафо­
рични значения с ж ива образна мотивираност, коя то ce осъзнава
от носителите на езика. В тълковните речници тези значении ce
отбелязват с бележка „преносно“, напр.:
- крило: 7. нрен. закрила' (Ала ш к./е/пи сюрлшсн крило (н
Чавдар). ( БТР);
- диря : 3. нрен. ’Сведение къде ce намира или укрива някоИ,
Koiimo е напуснал дадено м я с т о .’ (...легендите, врем ето ... са
тлпчнлп в много случаи дирите на Апостола. Ив. Унджиев), 4.
нрен. О бикн. със съгл. опред. 'Резултат, последица о т дейността
на някого; следа.' (Идна трайна диря остави т а м изпъкналата,

80
салюобра mama личност пи учителя а класната училище. Ин.
Вазон) (Р Б Е , т. 4.);
- крив: 5. прен. За човек, човешка фигура, тяло - 'Които е с
физически недъг, обикн. куц, прегърбен, сак ат.' (Крича Пенка беше
дру,-и една отверженнца на природата с крив кръст. Ин. Вазов);
6 . прен. За усмивка, поглед и под. - 'Koiimo не е естествен,
искрен и с които обикн. ce изразява недоброжелателно, лошо
отношение къ*п някого или нещо.' (След половин час уплашеният
и пребледнял Х атппов ... с крива, безсмислена лш т а усмивка бе
доведен о т двама войници. Ем. Станев); 7. прен. pair. 'Koiimo не
отговаря на и сти н ата, на действи телната същност на нещо:
неверен, неправилен.' (- К о гато ce полита бати, аз показах
крива слюнка. И/карах го борч.тя. Й. Йонков); 8 . Прен. разг.
Koiimo не с ъ о тветству ва на приетите норми, ред, морал и под.'
( Ге протестираха ш кривото ра /даване на оскъдните наряди. Г.
Карасланов); 9. прен. разг. За човек или за човешко поведение
- Koiimo е недобър, недружелюбен, отблъсквай(.' (По Насилий бил
крив човек, винаги сърдит и намусен. В Ц ); 10. прен. разг. K aro
сказ, опред. 'Koiimo има вина за нещо или пред някого; виновен.'
(- At да не съл1 крива, че илш война.1 Г. Карасланон)(РБЕ).
Особена група такива метафори са ce разнили от названията
на ж ивотни и птици за характеризиране на хора чрез оприли-
чаване но техни външни и вътрешни признаци и качества1.
В тях на преден план излиза характеризиращ ата функция:
- обикновено те са с отрицателна оценъчност, напр.: пор
'нечистоплътен, силно вонящ човек', акула 'безогледно алчен', вол
'търпелив и рабопиив човек', червей 'нищожен, без особено
достоИнство човек', п атк а 'глупав, безлюзъчен' и т.н.;
- по-рядко такива преносни значения имат положителна оце­
нъчност, напр.: гълъбица скъпа, лииа жена', славейче 'сладкопои-
но дете', пиленце 'нежно обръщение кки близък човек' и др. под.
В тези случаи метафоричният пренос видимо ce основава на
асоциации по преувеличено сходство, на хиперболизирани
признаци.
Чрез хиперболизиране ce и згр аж д ат метафоричните значе­
ния и в много други примери като напр.: лудо дете ’м ного
палаво', луда р ад о ст 'силна радост', бясна тепа 'неуравновесена,
буйна жена', умирали о т удоволствие изпитвалi много силно
удоволствие', скачалi о т р а д о с т .иного силно ce р ад вал !',
преди питиш треска силни вълнения преди изпита', божествена
красота 'лшого рядка красота' и т.н.
в) Авторски метафори. Т е са оказионални преносни упот-

1 Вж . Н ъ глспон М . М етаф ори о т названии на ж ивотни. - Изв. на

И нст. за Г>ълг. е зи к. К н . X I X , 1970, е. 363-369.

6. 81
реби на лексемите, които сс основаваi на индивидуални асоциа-
тивнообра <ни виждания. без тс да са получили общоириетост и
нормативна узаконсност в тълковните речници.
Най-сполучлинитс от тях. след като придобият обществени
признание и намерят широко разпространение, преминават към
характеризиращ ите метафори, превръщайки ce вече h i . в факт
на езика.
А вторските метафори са силно образни и те в значителна
стенен допринасят за улавянето и представянето на света n
индивидуал но-субсктивното му възприемане от човека. Образци
за много сполучливи такива метафори ни дава в изобилие езикът
на нашите най-добри писатели и поети, а и нашата жива рсч,
когато проявяваме въображение и силно развито асоциативни
мислене, напр.:
„Зловещи ce възела кървава лупата
и никнат безпокойни сенки на нощ та;
задавени вь i i ) i i i i i k i i - плаче ти ш и н ата..."
(П . К. Яворов. „Сфинкс“ )

„Разгърната лежи скалата

в последните милувки на денят,
но златни си развил крилата,
то й опиепш и далечен п ъ т.“
(М . Белчева)

§ 23. Метонимичны прено- 1. Същност на метонимичния

сни значения (м ето- пренос. М етонимичен пренос (гр.
нимия) |it'Tovu|ii'a букв, ’преименуване’) сс
осъществява, когато думата, без
да губи първоначалната си връзка с денотата, развива връзка с
нов денотат въз основа на налична между двата денотата
връзка от пространствено, темпорално или причинно-следствено
естество1.
Конкретизираното изражение на тази връзка може да бъде:
а) Пространствената връзка между съдържаемо и съдържа
що, при което преносът ce осъществява от материалната форма
(съд, вместилищ е) върху съдържанието, което ce консумиря
или изобщо ce използува, напр.: чаша 'съд за напитка' - чаша
'салюте питие' - и ти х цяла ч а т а , чиния - и /ядох две чинии,
бутилка - и ти х тр и бутилки, цистерна - изгоря цяла цистерна
и т.н.

1 П овече ju видовете м етоним ия виж у: П авл ова M i. Метонимията

като етилно-езико|м> средство. С , 19S2, с. 1У—90.

82
 б) Връзката между м атерията и изделието от нея, като
преносът ce осъществява от материала iti.pxy изделието, напр.:
платно (корабна), .-уми (за триене, автолюбилна), химикал (за
писане), пастел (рисунка) и т.н.
в) В ръзката между автора и произведението, като прено­
сът е от автора нърху неговата творба или творчество, напр.:
чета На п>н. свиря Нетховен, играем Шекспир.
г) В ръзката между населения пункт и населяващите го,
мри което преносът е от названието на селището към неговите
жители, напр.: селото въчнегодува, градът и мече па улицата,
София стачкува, Враца и /тръпна.
д) В ръ зката между учреждение (помещение) и хората в
него, като преносът е от помещението (учреждението) върху
хората, напр.: аудитория/на /ан/ул/я (слуша/пелите), класът сти х­
на (обучаваните), университетът нра/нува (всички работещи и
учещи в него), и/водып не работ// (работещ ите в него) и т.н.
е) В ръ зката между растението и плода му, като преходът е
от растението към плода, напр.: ябълка (плод), орех (плод),
череша (плод), ягода (плод), кру/иа (/мод), лш л/та (плод) и т.н.
D езика основният начин за именуване на плодовете при
растенията е този. М ного по-редки са случаите, когато плодът
ce именува с друга дума, като напр.: дъб - желъд, лош - грозде.
ж ) В ръ зката между формата на обществената изява и
самата изява, като преходът е от формата към изява, напр.:
проведе ce конференция, дискусия, ра /говор, обсъждане и т.н. -
конференция/па (дискусията, разговорът, обсъждането) беше
интересна и т.н.
з) В р ъ *ката между действието и резултата от него, напр.:
дикпювката /апочна - ди к товк ата е пълна с гре/икн, упражнение
(р е з у л т а т ъ т о т у п р а ж н я в а н е т о ), кражба (р е з у л т а т ъ т о т
краж бата), борба и т.н.
и) В ръ зката между действието и мястото или времето на
неговото извършване, като пре носът е от действието върху
мястото или времето, напр.: изход (действие /пл/пане) - изход
(лшетото, откъд ето ce излиза), вход, антре, проход, свлачище,
спирка; /а/юч/шх обяда си i/о обяд, //рибрвхл/е ce в село но
ж ътва (i/о гроздобер) и т.н.
2. С инекдохата като особен вид метонимия. Особен вид
метонимичен пренос ce осъществява в случаите, когато за
основа му служи връ зката, о тн о ш ен и ето между цялото и
неговата част.
Когато редом с основното си значение за именуване част от
цялото една дума развие и значение за назоваванс на пялото

83
или пък сс осъществява обратен пренос, ce получава синекдоха,
напр.: лице (човек изобщо), колело (велосипед) и др.
Ci.c синекдоха ce срещаме » случаите, когато названия на
части от човешкото тяло или от облеклото ce използуват за
назовавано на човека като цяло, напр.: I'oii и.ча ухо, което да
го чуе, pa.no, к о ето до го подкрепи, и ръка, к о я т о да го
подполюгпе. Лексеми те ухо, рамо, ръка в приведения пример са
употребени със значение 'човек’.
П о същия начин м огат да ce употребят и други думи,
назоваващи открояващи ce особености от външността, облеклото {
или други характерни признаци на човека, като напр.: фуста,
бомбе, ватепка, Прода, очила, перчели бакенбарди и т.н.
3. М ето н и м ни преходи на лични собствени имена в нар
цателни думи и обратно - на нарицателни думи в лични
имена. К а то своеобразни метонимични преходи могат да сс
п р и е м а т с л у ч а и те , к о г а т о о т л и ч н о то им е ce получава
нарицателна дума, напр.: Алтер - алшер, Рентген - рентген,
О.п - ом. Дизел - дизел. Помп - волт. Сандвич - сандвич и т.н.
На метонимичен преход ce основат и личните имена, полу­
чени о т нарицателни думи, напр.: невен - Невен, теменуга -
Телгенуга, р ад ост - Радост, ти ха - Риха, светла - С ветла , явор
- Явор и т.н.
М ето н и м ичн ият пренос е едно от ярките проявления на
универсалния езиков 1 акон на Мартине за икономия на изразни
средства. Той играе важна роля не само за структурирането и
развитието на лексиката1, но и в езика на художествената ли­
тература като езиково-стилистическа фигура, с която сс по­
стига ярка образност и информативна син i ет ичност, напр.:
Л т о /и лшг ce намеси Нургас (вм. човек, кой то ce обаждаше
от Бургас),
п и т а т е ia цимента.

Пловдив (вм. човекът от Пловдив) поиска автокари,

Търново (вм. човекът от Търново) - желе ю т а .

М оят вик укроти морето (вм. човека, който ce обажда от

крайморския град Бургас)
и го трогн а наверно." (Вл. Башсв)
Невъзможно е да ce изброят всички конкретни видове връзки

1 А п ф емчни .1. За ролята на м стоним иита и струк турата и разви­

ти ето на л с кси ка та . - В: Ил», на И йст. за бълг. ези к., К н . V I I I , С., 1962,
е.52 1-524.

84
 Пидоне
п р е н о сн и значения

М етаф орични М етоним ични С ин скд оха

М етаф о р и -н ач - Материална фор­

мания ма ■> съ дъ рж ание

Х арактер и ж - М атер и а л -> ИЧДе

{1а щ и м етаф ор и лие

А н то р с ки м е ­
таф о ри

Н аселен п у н к т ->
ж и тел и

П о м е щ е н и е -> по-
м ещ анащ и со

Р астение -> плод

Ф о рм а -> итяка
П о Ц1МН10С1

По ф ункции

Таблица 6 . М илоне прсиосии шачения

85
между денотатнте. к о т и могат да бъдат основание за метони­
мичен пренос. Особено когато мстонимията е индивидуални и
ce и ию .и иа като стилистични фигура и речта.
К а к то и при метафората, така и при метонимиитс могат ла
ce разграничат три вила: м ето н и м и и -н азв ан и я, характери*
ш раш н метонимии и авторски метонимии.
П р ед м ет на л ексико л о гията са т .р и й т е дна мида, т.е.
придобилите гражданетвеност мстонимични преносни значения,
които са ce превърнали в постоянен елемент на лексикалната
семантика и са фиксирани и тълковните речници. Авторските
метонимии са в обсега на стилистиката.

4. С и с т е м н и гр у п и р о в к и в л е к с и к а т а о т се м а н ти ч н о
естество

§ 24. Системни семантични О рганизацията на семантич-

отношения и връзки ното пространство, покривано от
езика чрез лексикалните единици,
има строго системен характер. Това прави езика но същество
функционален, пригоден да осигурява неизчерпаеми означителни
възможности и същевременно да остава достатъчно лесен ja
усвояване и използване.
Н а й -в а ж н и те системни връзки, но които ce структурира
лексиката в семантичен план, ce основават на няколко типа
отношения:
- отношение на еднородност и еднотиповост;
- отношение на тъждественост и близост;
- отношение на противоположност;
- отношение на взаимна обратимост;
- отношение на включване.
Веднъж опознало системните отношения в лексиката, ези­
ковото съ знание безпроблемно приема новите знакови означения
и ги въвежда в предполаганите от системата м акро- и микро-
системни полета. К о гато стане необходимо да ce извикат съот­
ветните лексикални единици от езиковото съзнание, те мигно­
вено ce извеждат благодарение именно на съществуващите сис­
темни порядки в тяхното съхраняване.
Съхраняваната в езиковото съзнание лексика в семантичен
план ce разполага по семантични групи, някои от които могат
да бъдат разглеждани и като семантични единици. Такива семан­
тични групи представляват семантичното поле, се.мантикополе-
вият ред, тем а тичн ите групи, синонимите, антоним ите, конвер-
сивите, хипонимите и хиперонимите.

86
 Ф и г . 4. С е м а н ти чн и отн ош ени и м еж ду лексем ите

$ 25. Семантично пале Отделянето на семантичното поле

като самостойна лексикална единица
няма особена п р п сто ст н л екси ко л о ги я та . V нас то беше
прокарано от проф. Ст. Георгиев1. Няма също така еди нетно и
и разбиранията за негоната същ ност - но различен начин
семантичното поле сс схваща напр, от М. М. Покронски, от Й.
Три р. от В. Порциг и др., а у нас от Р. Мутафчиев2.
Изучаването на системността н лексиката може да ce опира
на различни подходи. Е то защо и лексикологията ce гонори за
четири вида полета: с е м а н т и ч н о поле, л е к с и ка л н о поле,
лонятийно поле, асоциативно поле.
К ол ко го и спорна да с природата на семантичното поле, то
е важен систем ен елем ен т в сем анти чната организация и

1 Вж . Георгиев С ., I*. Русинов. У ч е б н и к по лексикология на бъл­

гарския е зи к. С ., 1979, е. IK -20 , 120-124.
' Вж . М утаф ч и ев I*. А н ал и з на л е кс и ка та по сем анти чни полета. -
Език и литература, 1472, кн. 2, с. 2-7-ЗК; T r ie r Л. D er deutsche W ortschatz
im Sinnbezirks des Verst a rides. D ie Oeschichtc cines sprachichcs Feldes, Bd.
I. Heidelberg, 1431: l*or%i|> W . W esenhafte Bedeutungsbczichungen. „Beitrage
zur Geschichte der deutschen Sprdche und Literdtur", Bd. 5S, 1934.

87
структурирането на лексикалната система, поради което трябва
да му бъде отделено място и един лексиколожки курс.
1. С ем античното поле като типово значение в лексик
ната се м а н ти ка. С трогата системна организация на семан­
тичното пространство, покривано от лексиката, ce определяне
само от това, чс в лексиката знаково са кодирани системните
отнош ения в отразяваната действителност, но и от чисто
езиковите закономерности, на които тя ce подчинява, за па
бъде в постоянна комуникативна пригодност.
П о същество, разглеждана в семантичен план, лексиката сс
изгражда от семантични полета. Ето защо нейното адекватно и
цялостно проучване е възможно единствено чрез изследване на
и зграж дащ ите я сем антични полета и чрез разкриване на
вътрешно- и външносистемните им връзки и отношения. Съвре­
менната лексикология обаче все още нс е I» състояние да
постигне изпълнението на тази задача.
С ем античното поле представлява съвкупност от семе.чн,
които са части от едно общо типово значение. Тъй като семе-
мите функционират като съдържателна страна на лексемите,
може да сс приеме, чс семантичното поле е множество от
лексеми, обединени в едно общо типово значение.
Следователно семантичното поле обикновено няма свой
самостоятелен материален означитсл. Материалното му изразя­
ване става по семантически отрязъци от конкретни лексеми,
които I» значенията си представят сегментирани в съответния
език части от него. Например:
- типовото значение 'време, като тем порална мярка «
живота на хората’ в българския език ce члени на различни
отрязъци, представяни в значенията на следните лексеми:
хилядолетие, иск, десетилетие, година, тримесечие, месец,
седмица, денонои/ие, ден, пои/, чие, минути, секунди, милисекунда;
- типовото значение ’време, като моментна ориентация'
пък ce дели на други части, представяни от значенията на
лексем ите: сега, днес, утре, вдругиден, догодина, довечера,
напролет, нитлш, налято, наесен и вчера, швчера, но-твчера,
лани, no-лани, нощес, нролетес, есенес, шмьс, л я то с.
Лексемите, които влизат в едно семантично поле, съдържат
в ссмсмите си обща интегриращ а ги архисема, напр. архисемата
'валежи' обединява в едно семантично поле лексемите: <)ъж<),
роса, суграшииа, сняг, град ; архисемата 'спиртни напитки'
обединява лексеми те: ракии, вино, коняк, ром, уиски, джин, ликьор
в друго семантично поле.
T i.ii като и семантичното поле лексемите ce включват на
равнище семема, многозначните думи могат да ce отнасят към

88
различни семантични полета с отделните си семеми, ако ге не
ce съотнасят с едно общо поня тие, напр.:
- лексемата глава с пейка о т семемите си влиза и различни
семантични полета: с основната си семема - н семантичното
поле ’части на човешкото тя л о ’; с една от преносните си семеми
(има глава т о в а момче, сече л\у гл авата) - и семантичното
поле ’интелект на човека'; с друга от преносните си семеми
(глава па семейство, глава па предприятието) - и семан тичното
поле 'ръкаводна личност'; с трета от преносните си семеми
(глава па ролшп) - и с е м а н ти ч н о то поле ’рубрикиране на
съчинение’ и т.н.
- лексеми като ябълка, круша, дюля, череша, орех и т.н. с
основните и с преносните си значения влизат в две различни
семан тични полета: ’плодни дървета' и ’плодове на дървета’;
- лексеми като лисица, тек, лшгаре, вол и т.н. с основните
и с преносните си значения влизат също в две различни
семантични полета: 'животни' и 'характер на човека'.
2. С егм ентиране на семантичното поле по семеми. С егм ен­
тираното на типовото значение по семеми и тяхното лексемно
изразяване нс е задължително да бъде еднакво в различните
езици, та дори и в диалектите на един и същи език.
С егм ентацията му зависи от редица извънезикови и ези­
кови ф актори, сред които най-общо могат да ce посочат такива
условия, като: географ ски, обществено-икономически, социално­
психологически, общ окултурни и т.н.
А ко сравним например лексемного представяне на две
типови значения в български и руски, те могат да съвпаднат,
но м о га т и да ce р азм и н а в ат. Е то прим ер за различно
сегментиране на семантичното пространство в две семантични
полета:
- типовото значение ’ родствени отношения по майчина и
бащина л и н и я ’ в български е сегм ентирано и лексикално
представено по-разчленено в сравнение с руски: бълг. - дядо,
баба, чичо, леля, стринка, вуйчо, вуйна и т.н.; руски - дед,
бабушка, дядя, т е т я , т.е. на петте значения в български,
представени о т лексемите: чичо, стринка, леля. вуйчо, вуйна, в
руски съответстват само две, предавани чрез лексемите дядя и
тетя;
- типовото значение ’съд за пиене на н а п и тки ’ пък обрат­
но - в руски е сегментирано по-детайлно, отколкото в български;
в руски то ce представя от значенията на лексемите: рюлгка,
стакан, чаша, чашка, бокал , а в български от значенията само
на три лексеми: чаша, чашка, бокал.
С лож ността при откриването и отграничаването на семан­

8У
ти чн и те полета едно от друго н лексикалната система ce състои
н тона, че триона да ее нърни по пъти на мозаичното им
възстановяване чрез „слепване“ на късовете от тях, С1 >д1>ржаиш
ce н значенията на отделните лексеми, които лексикографиям
ни представя систематизирани по признаци, нямащи нищо обшо
със си с тем н ата организация на л е кс и ка та . А зб учното им
подреждане е подчинено на изискванията за бърза и лесна
механична справка.
3. О бхват и граници на семантичните полета. Hi) обхват
на семантично пространство семан тичните полета могат да са с
различна големина - да са свръхголеми, големи, срелни, малки
и т.н., би могло да ce говори следователно за различни но
обхват макрополета и микрополета.
Освен това гр а н и ц и те на с е м ан ти ч н и те полета не са
задължително строго очертани и прокарани, твърде често семан­
тичните полета сс преливат едно в друго. Отделянето на семан­
тичните полета зависи от класификационния подход и от класи­
фикационния признак, който може да е с различна степен на
обобщеност.
В макрополетата на по-ниска степен на обобщение могат
да ce отделят съставящи макрополето семантични полета. В
тези семантични полета от второ равнище м огат да ce отделят
техни съставни полета от трето равнище и т.н., докато сс
стигне до елементарното семантично поле. което по-нататък с
неделимо като типово значение.
Например, ако ce изходи от най-общ иден тификационен приз­
нак. хипермакрополето 'природа' може да ce разчлени на макро-
семантичните полета 'жива природа' и 'нежива природа'. От свои
страна на следващо обобщително равнище например от макро-
полето 'жива природа' могат да ce отделят големи семантични
полета 'човек', 'животни’, 'птици', 'растения', 'микроорганизми
В тези големи семантични полета по-нататък могат да а
отделят следващи по намаляваща големина семантични полета
и т.н. Семантичното поле 'човек' може да ce разчлени на след­
ните семантични полета: 'части на човешкото тяло', ’външност
на човека', ’възраст на човека’, ’с етива на човека’, ’и нтелект ни
човека’, ’емоции на човека’, ’х арактер на човека’, 'професия ни
човека' и т.н.
4. Елементарно семантично поле. Елементарното семан­
тично поле е най-малкото типово значение, което не подлежи
на н о -н а та тъ ш н о типово членение. В л ексикол огията то
обикновено ce нарича лексико-семантическа група.
Елементарното семантично поле обхваща относително зат-

90
 порен ред лексеми, обединени о т обща сема с най-ниска степен
на интегралност.
Когато ce определя елементарното семантично поле, трябна
ла ce държи сметка ia дна съществени фактора:
първо, лексемите, чиито значения го съставят, да са задъл­
жително от един и същи лексико-грам атически клас - само
съществителни, само наречия и т.н.;
второ, ж ачен и ята на тези лексеми трябва да са на еднаква
степен обобщения, напр. елементарното типоио жачение ’дни
на с е д м и ц а т а ’ ce образуна о т ]н а ч с н и я та на л е кс е м и те
(съшестиителни имена): понеделник, шпорник, сряда, четвъртък,
петък, събота, педеля и в него не влиза значението на лексе­
мите ден, поп/, защото те са обобщения на друга степен и
влизат в друго елементарно семантично поле, което вече беше
представено.
5. Речниково представяне на л екси ката по сем антични
полета. Подреждането на лексикалните единици при тяхното
представяне в речници обикновено става по чисто формален
признак - на азбучнолинеен принцип. При такова подреждане
л е к с и ка л н и те е д и н и ц и , см ислово п р ин ад л еж ащ и на едно
семантично поле, ce разпръсват в речника на различни места.
Съществуват обаче речници, при които представянето на
лексикалните единици е подчинено на ссмантичсскито им един­
ства. Такива речници ce наричат идеографски речници-теза-
риуси. В тях разполагането на лексикалните единици става по
означавани понятия, по „идеи“, поради което ce и наричат
идеографски. или по смислови асоциации, поради което ce
наричат асоциативни.
Такъв тип речници на българския език няма изработени.
Засега единствени опити за идеографски подход са използвани в
преводните речници „Тем атичен руско-български речник“ на
К . Бабов и А. Въргулев (1961) и „Руско-български тематичен
речник на ф разеологизмите“ (В. Търново, 1994) на авторски
колектив Влахов С „ А. Георгиева, Г. Гочев и др., а картотека
ja съставяне на „Идеографски диалектен речник на българския
език“ е изготвена в Катедрата по български език в Софийския
университет.
Класически образци за идеографски речници са речниците-
тезариуси на Роже (P. М . Roget) - на английския език, на
Дорнзайф (F. Dornseif) - на немския език, на Х ал иг (P. Hallig) и
Вартбург (W . V. W artburg) - на френския език.

91
.. , , „ Семантикополевият ред с
* 26. Семантикополеви
струкзурна семантична единица,
^ която ce поражда в семантичното
поле. Той предстани системни отношения между лексикалните
значения, ко и то образуват сем ан ги чн о то поле, т.е. между
неговите компоненти.
Най-ярко изразени системни отношения в семантичното поле
са си нони чни те, а н то н и ч н и те, хилонимните, конверсивните,
които оформят вътрешнополевите семантични групировки, т.е.
изграждат синонимните, антоничните, хилонимните и конвер­
сивните сечантикополеви редове.
Например в семантичното поле 'пространствени признаци
на предметите', обхващащо значенията на прилагателните: го-
tH.it, огроли’н, гигантски, исполински, .ш и/,к, висок, выписок,
нисък, аыннсък, дълъг, къс, широк, дълбок, тесен, плитък и др.
под., ce о чертават се м ан ти ч н и груп иров ки по близост и
противоположност, образуващи:
- синонимии сечантикополеви редове: голялt, огромен,
гигантски, исполински или висок, въ/висок и т.н.;
- антонимии сечантикополеви редове: голям - ли/лък, висок
- нисък, дълъг - къс, дълбок - плитък, широк - тесен.
Една от важните задачи на лексикологията при изследва­
нето на лексикалната систему е да проучи закономерностите
във пътреш нос истсм ните връзки и отнош ения ка кто между
семантичните полета, така и вътре в тях.

$ 27. CiiHOHiuiume в лекси- Системните връзки и отно-

калната cucme.ua шения в лексикалната система
особено я р ко сс проявяват в
синонимните отношения между лексикалните единици.
1. Същност на лексикалната синонимия. В основите
лексикалната синонимия лягат отношенията на тъждество или
близост между сечечи те на различни лексеми. Тези отношения
занимават още ан тичните учени и върху тяхното изследване е
натрупана богата научна литература, но и до днес дискусионни
остават м н о го о т въпросите на л е кс и ка л н а та синонимия,
включително и въпросите за нейната същност, граници и прояви.
Традиционните определения представят синонимите като
близки или тъ ж д ествен и по значение лексем и . които по
различен начин н азо в а в ат едно и съш о п о н я ти е , но ce
различават помежду си по смислови оттенъци, по стилистична
окраска или по двете едновременно1. Съществуват и други

1 Ф омина, М .И . Современны й русский язы к. Л ексикология. М.,

197S, с. 79.

92
схващания на синоним ията. Н якои езиковеди приемат като
критерий за синоним ност тъждество на всички елементи в
смисловата структура на думите1, други смятат, че синонимите
са думи, в значенията на които има еднакви основни семантични
признаци, към ко и то вън всеки о т синонимите ce добавят
различни допълнителни, нямащи различителна функция2.
Най-често при отделянето на синоними те сс изхожда от три
критерия:
а) тъждественост или близост на значенията;
0 ) еднопонятийност;
в) взаимозаменяемост.
К олкото и да са относителни, тези критерии в крайна сметка
дава т възможност да сс установят вярно синонимните отношения
и лексиката.
1.1. Проверка на критериите за синонимност. Нека напри­
мер да анализираме смисловите отношения между лексемите
стрих, уплаха, боя <ьп, опасение и ужас в следни те изречения:
( 1 ) Гя ти чаш е по стълбите, по коридорите, по двора чак -
тичаше и викаше, обезумяла о т страх и отчаяние... ('.ted минута
навън ce трупнаха хора и шепнешком обсъждаха с тр а ш н а та
смърт на Доги (Г . Райчев).
(2) С тоян nompettepa о т и шепада t: уплаха: пред него стоеш е
стар, навъсен турчин (Д . Талев).
(3) Сега, в с т а я т а му, великият войвода почувствува и
някаква боязън о т боголшла, а т о в а го угнетяваше (Д . Талеп).
(4) Христо веднага разбра какво беше ce случило, и изтръпна:
опасенията му ce сбъднаха с ужасна то ч н о с т (C v. Марков).
(5) Д ец ата тревож но ce свиваха в полите на маиките си.
Много о т т я х шедио с м айките си пии/яха в ужас (К . Ламбрев)3.
Общото в се м ан ти ка та на всички тези лексеми е ’душевна
състояние, породена а т чувство за някаква заплаха ’, но във
всяка една от тях това общо значение ce допълва с нови доу­
точняващи признаци, а именно:
(а ) в с т р а х : 'състояние на безпом ощ н ост пред нещо

1 1>срсжаи С . Г. О критериях си но ни м ичн ости к лексике. - Н ауч.

докл. высш. ш ко л , ф и л о л о г, н ауки , 1967, кн. 4, с. 54.
1 Ю к о н с к и й И. И . О б щ ее я зы ко зн ан ие. У ч е н и е о слове и словарном
составе язы ка. М и н с к , 1974, с. 79.
4 П ри м ер ите и тъ лкуванията на си н о н и м и те т у к и п о -н ататъ к са
взети от: Д и м и т р о в а М ., Л . Спасови. С и но ни м сн речник на съвременния
български кн и ж о в ен е зи к. С ., 1980.

93
враждебно, което м ож е да навреда или унищожи човека'’,
(б) и уплаха: 'състояние на беззащ итн ост и безпомощност
пред нещо враж!)ебно, което изведнъж възниква'’,
(в) в боязън: 'несигурност о т осъзнато безсилие пред нещи
ней зоестно, неочаквано ’:
(г ) в опасение: чувство на безпокойство, породено /т
предусещане, че нещо неприятно, нередно м ож е да ce случи или it
мож е да стане не както трябва';
(д) и ужас: състояние, което пара-шзира вол ята на човеко,
породено о т ж естока и груба постъпка
Употребата на всяка една от тези лексеми в конкретни*
ко н текст е строго мотивирана и трудно можем да остансм
верни на контекста, ако заменим която и да с от тези лексеми
в съответния кон текст с другите лексеми, напр, страх с боязън.
с уплаха, с опасение. Все пак в други случаи такава замяна е
възможна, напр. стр ах може да ce замени с ужас, а боязън със
с тр а х , но това ce отразява естествено на смисловата страна н:
изречението. Не е възможно обаче във втория пример y/uaxi
да ce замени с никоя от другите лексеми.
Онова, което поставя лексеми като: страх, уплаха, б о я т
опасение, ужас в синонимии отнош ения и връзки една къы
друга, си остана общ ата им (тъждествена или близка) пре*
метно-понятийна отнесеност, а това, което прави конкретни!
синоним единствено възможен или предпочитан в определе»
контекст, са неговите допълнителни признаци - семантичн»
или стилистични.
1.2. Втора практическа проверка на критериите за
нимност. Например общото в иредметно-понятийната отнесе
ност на съществителните мързеливец, ленивец, лентяй е, че я
означават 'мързелив човек', но в същото време всяка от трик
лексеми синоними конкретизира това понятие от различи
страна с допълнителния си семантичен признак, който носи:
(а) л/ързеливец - с ’които не обича и няма желание М
работи
(б) ленивец - с ’които избягва всякакво напрежение, свър
зано с трудово участи е’’,
(в) лентяй - с които е вреден за общ еството'.
В други от лексемите синоними със същото общо значежк
допълнителният различителен п р и зн ак м ож е да е от стн-
листично естество, напр.:
(г) л1ързелан - означава същото, което и мързеливец, н>
съдържа подигравателна стилистична отсянка и има разговорен
характер.
Д опъ лнителните признаци м огат да са и семантични, *

94
стилистични, H i i i ip. ири хайла иш и дембелю г.
(д) ири хайлазин смисловата отсянка с 'несериозен и без-
отговорен пред общ еството човек, Koiimo бяга о т работа, пре­
карва вр ем е то си в безделие' а с ти л и е ти ч н а та - прене-
брежителност и употреба и разговорната реч:
(е) същите стилистични отсенки има и синонимът дсл/бе-
.401, но те ce съчетават с допълнителен смислов признак 'който
не работи нищо, ca.no лежи, яде и чака наготово о т околните
без чувство за сра.п и неудобство'.
2. О бхват на синонимните отношения в лексиката. Макар
че синонимните отнош ения и връзки са силно развити н лекси­
калната система и са едни от семантичните единици в семан­
тичното поле, те не обхващат всички лексикални единици. В
тях не участвуват собствените имена, а и някои групи лексеми
като: числителните имена, ж ителски названия, терминологична
лексика, някои конкретни названия от бита и др.

$ 27а. Синонимия и К ато вътрешносистемни се.ман-

лтогозначност ти ч н и отнош ения и л ексикал н ата
система м н о го зн ач но стта и сино­
нимията са тясно свързани, тъй като лексемата участва в
синонимии отнош ения с ко нкр етните сп лексикални значе­
ния, т.е. основна единица в синонимното отношение е се.ме-
мата.
А това означава, чс една многозначна лексема може да
влезе в синоним ии отнош ения с множество други лексеми
посредством отделните си лексико-семантически алолекси, наир,
прилагателното 6ypc\i (според „Речник на българския език“ )
има в с е м а н т и ч н а т а си с т р у к т у р а 9 сем ем и (л е к с и к о ­
семантически алолекси):
(а) с петата си семема 'които е свързан с ярък, буен външен
израз на чувства, мисли, настроение, преживяване; разгорещен'
прилагателното ce намира в синонимии отношения и връзки с
лексемите: необуздан, неудържим, пламенен, стремителен, буен,
гневен, силен, напр .: бурни чувства, необуздани чувства,
неудържими чувства, пламенни чувства, буйни чувства, силни
чувства и т.н.
(б) седмата по ред е 'който е изпълнен с битка, бунт,
революция’ и с нея прилагателното е в синонимии отношения е
лексемите: раьииреи, cAtymeit, неспокоен, напр.: бурна епоха,
разлтрпа сноха, смутна епоха, неспокойна епоха;
Следователно многозначната лексема може да има различни

95
синоними и речта и зависимост от това, с какво лексикално
значение е осмислена в контекста.

£ 276. Синонилши редове С и н о н и м н и т е отношения и

в р ъ зки о б е д и н я в а т лексемите
синоними в групи, в парадигми, наричани и лексикологията
синонимии релове или синонимии гнезда.
1. Смислова основа на синонимния ред. За смислова осно­
ва на синонимния ред служи общото значение, което обединява
лексемите синоними в една парадигма.
Например общото значение които не ce трогна, не ce вмнуно
а т страд ан и ята на другите' е смислова основа на синонимния
ред: ж есто к , ж естокосърдечен, б е /ж ал остен , бе/сърдечен,
беиш.юсшеп, бе тон/иден, бе/човечен.
2. Д о м и н ан тен синоним. В синонимния ред обикновени
една от лексемите, чието значение е най-близо до смисловата
основа на реда. ce откроява като водеща, затова ce нарича
доминантен (основен, опорен) синоним.
Д о м и н ан тни я т синоним е задължително лексема от неутра­
лния пласт на речника, която семантично най-пълно обхваща
семантичната основа на реда и е стилистично неутрална. Toil
изпълнява ролята на своеобразен организатор на синонимния
ред, около който сс групират останалите лексеми синоними,
затова води реда.
В разгледания по-горе синонимен ред такава роля изим
нява прилагателното ж есток. Останалите синоними в реда освсн
основното значение изразяват и допълнителни смислово-стилис-
тични отеенки.
3. С тр у кту р н а организация на синоним ния ред. Струк
турно синонимният ред ce изгражда най-м алко от две лексеми
и има отворен характер - може да ce попълва с нови членове
благодарение на преносната употреба на думите, на новооб­
разуваните и заетите от други езици думи. както и да настъпва!
изменения, свързани със семантичната структура на отделния
синоними.
Членовете на синонимния ред задължително ce намират!
синонимии връзки к а к то с д о м и н ан тн и я синоним, така и
помежду си. Това изискване е особено важно за включването
на многозначните лексеми в синонимния ред.
Т а ка например същ ествителните: д а р , п о д а р ъ к , награде,
дарен и е, армаган, /авещание, чен/, /е с т р а , дарба, надарент
п а к .1 0 Н Н 0 с т , /а л о ж б а , ce намира!
/п а л а т и , даровани е, сп особ н ост
в синонимии от ношения и връзки с доминантния синоним flop

96
 но и различни истоки значения, с различни семеми, което
определя и разпределението им м различни синонимии редоне.
а) Едни от тях, като подарък и армаган, са синоними
помежду си и едновременно с тока са к синонимии връзки с
една от семсмите на доминантния синоним дар, сто з а т о тс
образуват един синонимен ред с общо значение ’нещо, предмет,
който ce дача на някого по определен случаи, за да му ce достави
удоволствие, и знак на добри чувства, уважение и под.'
б) Д р уги , като дарение и завещание, също ce намират к
синонимии връзки помежду си и същевременно са синоними на
втора семема о т смисловата структура на дар. Те оформят
втори синоним ен ред с общо значение 'нещо със значима
стойност, кое/ги> по собствена воля ce предоставя на други хора'.
в) Трети, като ч аи и iccmpa, с общо значение 'невестински
дар', изграждат самостоятелен синонимен ред: дар, iccmpa, ч е т ,
воден от доминанта дар с трета негова семема.
г) Ч етвъ р ти, като да/)ба, дарование, заложба, надарепост,
способност, 1ШК.1 0 НН0 С1Н, т а л а н т , с общо значение 'вродена
склонност за творческа изява в някаква област', са синоними
помежду си и същевременно са в синонимии връзки с четвърта
семема на дар, заедно с която образуват четвърти синонимен
ред.
д) Същ ествителното награда не ce намира в синонимии
връзки с останалите изброени лексеми, освен с пета семема на
дар, с която го обединява общо значение 'почетен дар за заслуги
или за отличие', ето защо заедно с него то представя пети
синонимен ред: дар, награда.
4, Еднородност на синонимния ред. С инонимният ред обе­
динява лексеми от един и същи лексико-грам атически клас,
т.е. само съществителни, само прилагателни, само глаголи, само
наречия и т.н., които могат да бъдат непроизволни и прои­
зводни, еднокоренни или разнокоренни, напр.:
- съществителни: картина, рисунка, платно, изображение',
- прилагателни: жарък, огнен, moeir,
- глаголи: изчезвам, изгубвал/ ce, загубвалt ce, скривалt ce,
и шарявалI ce;
- наречия: л1Ьлчаливо, мьлколг, мълчешката, лп>лчешкол1 и
т.н.
П о изключение в г л а го л и т е синонимии редове м огаг да
участвуват и зв уко п о д р а ж ан и я , напр. счупвалI, чупя, лол/я,
разбивал!, трош а, натрош авам , прас, тряс.
Дискусионен е въпросът, дали еднородността на синоним­
ния ред може да ce нарушака, като к него ce включват фраземи.
Вярно е, че фраземите образуват свои синонимии редове,

7. 97
 4

напр, фраземният синонимен ред с общо значение 'сиромах

човек' нключва 2 0 фраземи: ако /)учи, не вечеря; вися като капка
на ли ст; в хамбари ми мишки и граят; гладна вынка; гол и бос;
гол к а то пшцов; гол к а то сокол; гол к а т о т о я г а и т.н.
Лексемите със същото значение от своя страна оформят
синонимен ред: сиромах, бедняк, голтак.
М ожем да приемем, чс двата синонимни реда ce взаимо-
проникнат и образуват едно по-широко синонимно единство,
Затова при нужда от експресивно изразяване на съответното
значение свободно ce прибягва до фразеологизъм, напр.: Пш
т е голтак и с бишиния лш и м о т стан а човек (Д . Кисьов); Там
по пътя лишаваше един бедняк, стар, увит в дрипи (Е. Пелин);
Ньрнал ce вкъщи гол като то я га (Р. Босилек).
Следователно лексемният синонимен ред допуска в своя
състав не само лексеми, но и ф раземи, стига те да имат
семантика, която да съответствува на общ ото значение на
синонимния ред, напр.:
- в синонимния ред, с общо значение ’« никое прелte' влизат
наречията: никога, нивга, никогаш и фраземите: на кукоао лято;
на кукоиден; на ми/ипи в сряда; догодина по т о в а време и т.н.;
- в синонимния ред с общо значение ’сутрин преди pav
съмване' влизат: рано, сутринта, заранта, на съмване, на ра­
нина, на ра Iсъмване, по тъмни юри, по /юса, в тълши ю/ш.
Синонимните връзки и отношения между лексемите в сино-
нимния ред имат поначало устойчив характер, нерядко те сс
запазват и при производните от тях лексеми, напр.:
- синонимен ред на прилагателни: мъжествен, неустрашим,
сърцат, храбър, доблестен, твърд, смел, решителен, безстрашен'.
- синонимен ред на съществителни: мъжественост, неуст■
раишлюст, сърцатост, храброст, доблест, твърдост, с м е я т
решителност, безстраш ност. Вижда ce, че производните ит
тези лексеми съществителни запазват синонимните си връзки и
отношения и образуват нов синонимен ред, съответствуващ на
синонимния ред при прилагателните.

§ 27н. Нидове синоними А ко при отделянето на сино­

нимите като изразители на едно
от важните семантични отношения в лексиката ce търси оном
общо, което ги обединява и представя тяхна обобщена същност,
за нуждите на типологичното им разчленяване от значение«
различаващите ги особености.
Без да навлизаме в доказателствена илюстрация, ше кажем,
чс в л е к с и к о л о ги я та няма о б щ о п р и е та класификация hi
синонимите. За да бъде обективна една такава класификации

98
 тя трябва да ce опре на единни признаци. Такива могат да ce
търсят в различията между синонимите.
К ато ce изхожда от различията между синонимите, могат
да ce отделят следните отношения между тях:
а) отнош ения, основаващи ce на отсъствие на каквито и да
са различия между лексемите синоними;
б) отнош ения, основани на съществуващи различия в лек­
сикалните значения на лексемите синоними, които могат да
бъдат:
- различия в допълнителни смислови признаци;
- различия в допълнителни стилистични признаци;
- различия по степен на съвременност;
- различия по сфера на употреба;
- различия по съчетаемост с различни лексеми.
Въз основа на посочените два главни вида отношения в
лексикологията може да ce открие най-общото им поделяне на
два типа - абсолютни и относителни синоними (Таблица 7).
1. Абсолютни синоними. Преди всичко трябва да ce отго­
вори на въпроса - съществуват ли в езика синоними, между
които вън от техните форми да няма каквито и да са различия.
За такива синоними в езикознанието ce използва терминът
абсолютни синоними.
О тнош енията между абсолютните синоними би трябвало
да ce основават на пълна еднаквост във всичко извън тяхната
форма, а конкретизирано'това означава:
- тъждество в семантичното им съдържание;
- тъждество във взаимозаменяемостта им;
- тъждество в дистрибуцията и съчетаемостта им;
- тъждество в стилистическите им признаци;
- тъждество в употребата и разпространението им.
Разбирана по този начин, абсолютната синонимия с право
ce отрича о т много езиковеди, като ce изтъква, че езикът не
търпи излишества и ако поради някакви причини в даден етап
от развитието на речника в него сс о каж ат две или повече
лексеми, които са напълно тъждествени, системата регулира
така о тн о ш ен и я та им, че между тях сс развиват някакви
различия.
Най-популярните примери за абсолютни синоними, които
ce срещат в езиковедската литература, са от типа: лингвистика
- ечикочнание, прификс - представка, суфикс - наставка. Но
дали имаме основание да говорим за пълно тъждество между
тях по всички изброени по-горе признаци? Едва ли, защото
лингвистика, префикс и суфикс имат по-слабо и по-ограничено
разпространение, и то предимно в строго научния стил.

99
 Д о същите изколи бихме стигнали, ако анализираме отно­
шения га межлу синоними като: анемия - лшлокръвие, ааа/тя ■
повреда, меланхолия - тъ га, абсурдно - б>е клшелено и др. под
Нс е трудно ла определим предпочитанията си към една m
лексемите и тези двойки спорел ситуацията, пелите и стила hi
изказването - лшлокръвие е по-слабо разпространена и ce вы
приема к а т по-народна дума, шшрпя ce е специализирала и
означаване на по-голяма повреда, иелапхолня е с повече книжен
характер от ть.-а, както и абсурдно - в сравнение с беклшемю
За кр атко време такива двойки лексеми действително мо­
га г да бъдат напълно изравнени, но това не става така ч ет
нито пък е особено разпространено явление, напр. и научни
стил сега напълно тъждествени са термини те па ишна и поми
ншппнпа, в деловия стил - аюпиаеп и деен и някои други m
този тип.
2. Относителни синоними. По отношение на абсолютни
синоними всички останали синоними трябва да ce разглежда
като относителни, т.е. такива са всички синоними, които имат
помежду сп някакви различия - в семантичното си съдържание,
в стилистическите си свойства, в заменимостта си, в дистри­
буцията и съчетаемостта си, в употребата и разпространението
си и т.н.
Относителните синоними могат да бъдат с тъждествено
или с близко значение, а р азл и чи я та пом еж ду им да о
семантични, стилистични, сем анти ко-сти ли сти чни и стилно-
функционални (по стилна принадлежност, по сфера на употреба,
по актуалност, по дистрибуция).
Bi . j основа на тези различия те могат да ce подразделятна
три вида - семантични (смислови), стилистични, семантию-
стилистични (Таблица 7).

27г. Семантични (елше- О п р е д е л я н е т о на този bhj

лови синошши) синоними като семантични (сми­
слови) има за основание характера
на различията межлу тях, а именно това, чс те ce различаю
помежду си по смислови оттенъци.
С ем античните синоними са лексеми от неутралната лскси
ка. Според руския езиковед А. А. Реформатски чс ce съотнасят
„е различни понятия и по този начин чрез названието разкриват
разни свойства на даден предмет“ 1.
Задължителен елемент на тяхното значение е присъствие
на такъв допълнителен смислов признак (о ттен ъ к), който да ги

1 Р с ф о р ч а гс ки й Л . Л . В ис ли ни с и язы коведение. М ., 1967, с. 91.

100
разграничава от останалите названия на същата реалии от дей­
ствителността чрез друго понятие, т.е. тяхната семантика ce
състои от централна част, която е обща за всички синоними к
реда, и о т периферийна част, специфична за всеки отделен
синоним от реда.
Им енно периф ерийната съставка придава индивидуалния
облик на този вид синоними, на нея ce основава понятийного
разграничаване и тя е определяща при избора на един или друг
синоним о т реда, напр. за синонимния ред: походка, въ/юеж
общото значение е 'начин на ходене, на вървене' и то изгражда
централната част от значенията на двата синонима. На тази
степен те са недиференпирани.
Диференциацията им ce осъществява от диференциращите
сем ан ти ч н и п р и зн а ц и , залож ени в периф ерните части на
семантиката им:
- в походка диференциалният признак е 'изразен главна в
движението, в с то и к а та на фигурата' - Тя вървеше с лека и
плавна походка (Й . Йовков);
- във вь/меж - 'свързан повече с пристъпването и бързината,
с която ce извършва' - Навеи беше вървежът лгу, бавен - и
говорът (Г . Райчев).
Според това, дали лексемите влизат в синонимии отно­
шения с основните си семеми (основни значения) или с произ­
водните, смисловите синоними ce представят в две подвидови
разновидности - истински семантични (смислови) и идеографски
семантични (смислови) синоними1.
I. И стински семантични (смислови) синоними. Такива са
лексемите, които влизат в синонимии отношения помежду си
със своите основни семеми (т.е. с основните си значения). О т
такъв характер са ка кто различията между синонимите в раз­
глеждания синонимен ред, така и в реда: iрител, очевидец,
свидетел, наблюдател, имащ общо значение 'лице, което гледа
или вижда нещо' и допълнителни диференциални признаци от
смислово естество, като следва:
- ja 1/>шнел - 'салю зрително възприема, но не участва';
- за очевидец - 'cclh е присъствувал и лшже да опише и
възпроизведе случилото ce'',
- за свидетел - 'може да докаже и сти нн остта на случило/т>
ce, защ ото са.и е присъствувал на събитието и лшже да му даде
преценка о т свое гледище'',

' М утаф ч и ев I*. С и н о н и м и те в българския език. - Изв. на И н с т. за

бълг. език. К н . V I . с ., 1959, е. 47-4Х.

101
 - la наблюдател - 'следи разная, без да ce намесва'.
Особена разновидност ни истинските семантични синоними
са градуалните синоними. Те означават един и същи признак,
но в ра 1ЛИЧНО степенувано наличие в предметите, напр.: голям,
гра.чадсн, огро.чен, гигантски, исполински, колосален; топъл,
жарък, парещ, горещ и др. от този нил.
2. Идеографски семантични (смислови) синоними. Те
реализират, когато еннонимното отношение между дне думи от
неутралния пласт на речника е между основната семема на
едната и произнодна семема на другата. Такипа са например
синонимните отношения между: х.шб и р а б о т а , к а т а и бъркотия,
гол и беден. хшнник и грабител, глава и ръководител , загасоа и
стихна, при които първите лексеми от двойките са употребени
с преносни значения.
Една от разновидностите на този нил синоними са контек­
стуалните. Те ce пораждат в индивидуалната езикова практика,
като синонимни те им отношения и връзки не съществуват пън
от конкретния контекст, защото са единствено породени от
него. Те са преди всичко характерни за художествения стил,
напр.: ...дълбоките нами на доловете... (И в . Вазов), пазви -
прололш.
Семантичните синоними пъп всичките си разновидности
назовават близки, но все пак различни понятия, затова нерядко
при определяне границите и обхвата на синонимните редове
съществуват колебания и различни решения. Достатъчно е в
тона отношение да ce съпоставят синонимните речници на
българския език: Л. Нанов „Български синонимен речник“ (в
различни издания. IV . 1963, първо - I95X); Л . Нанов и А. Нанова
„Български синонимен речник“ - 19X7 г.; М . Дабева „Речник
на българските синоними“- 1930; М . Димитрова и А. Спасова
„Синонимен речник на съвременния български книжовен език"
- IУ Х О . Ето например как е представен съставът на един
синонимен ред в тези речници:
- БСР (1): грохот, тътнеж , тънтеж , скот, кънтеж, пукот,
булипеж, бобютене, тътен, шумотевица',
- БСР (2): грохот, булипеж, тътнеж , тъ н теж , тътен\
- С РС Б КЕ : грохот, булипеж, тътнеж , тъ н те ж , тътен.
В два та тълковни синонимии речника друг синонимен ред с
представен също с различен състав:
- РБС: опасност, риск. заплаха, рискованост, съдбоноаюсш,
угро зн\
- С РС БКЕ: опасност, заплаха, угро ш.

102
§ 27(). Стилистични В отличие о т семантичните сино-
синошиш ними - стилистичните имат тъждест-
иено смислово съдържание, означават
едно и също понятие, но ce разли­
чават помежду си по стилистичните си свойства. А ко първият
нил енноними са задължително лексеми от неутралната лексика,
то този вид синоними са стилистично м аркирани лексеми.
С ти ли сти чни те синоними и м а т две измерения - според
сполучливия израз на В. А. Звегинцев - „смислово“ и „стили­
стично“. „При тона - пиш е той - едното предполага другото: за
да могат да ce проявят техните стилистични качества, ние сме
длъжни отначало да ги сведем към „смислови“ единства“ 1.
О п р е д е л я щ а роля п р и т я х н о т о ф у н к ц и о н и р а н е к а т о
синоними имат стилистическите им качества, които могат да
ce представят като:
а) емоционално-експресивна обагреност;
б) стилно-ф ункционална диференциация;
в) различна актуалност.
На тяхна основа стилистичните синоними ce разслояват на
три подвида - експресивни, функционални, архаични.
1. Експресивни синоними. К а то експресивни синоними мо­
гат да бъдат определени синонимите, които принадлежат към
един и същи функционален стил, но имат различни емоционални
и експресивни отсенки.
Например в разговорния стил:
- със значение 'леснина' ce използуват синонимите: лес-
нотия (със стилистични значения за лскомисленост, повърх-
ностност, с недооценка), сгоди (е чувство на закана), чалъм
(ироничност);
- ял 1 има стилистични синоними: плюскам (грубо), лапал /
(иронично);
- корем има стилистични синоними: търбух (пейоративно,
грубо), тулгОак (презрително, присмехулно), шкел1Г>е (иронично,
подигравателно).
Вътрешностиловата синонимия е особено силно развита в
разговорния стил.
2. ф ункционални синоними. Те са стилистични синоними,
които принадлежат на различни функционални стилове и поради
това могат да бъдат определяни като функционални.
Към тази разновидност на стилистичните синоними ce о т­
насят лексемите, ко и то назовават едно и също понятие, но са

' Знсги нцсн, И .Д ., Т ео р е ти че ска я и прикладная л и нгв и сти ки , М .,

196К, с. 141.

103
ce специализирали за употреба в различии стилове, напр, нотт
и ручей означават едно и също - люлка, обикновено планинец
бумна и бърча рекичка’, но докато първата лскссма с стилис
зимно неутрална, то втората има предимно поетична употреба
Идин бистър поток с.игш ич една теснини и сладко ролюли (И>
Вазон)- Сред ш.нрели в сън ели / тучен ручеи ролюли (Н . Лилисв)
Други такива примери: поглед (н с у тр .) и в юр (пост.)
подарявалi (неутр.), дарявалi (худ. стил) и хари ши.» (разг.); там
(нсутр.), флаг (книж .), байряк (нар.), прнпорец (търж. книж.
и др.
Като по-специални разновидности на функционално огра­
ничените стилистични синоними могат да ce разглеждат:
а) професионално-терминологичните синоними: абсцес
шгиояване. акцепт - ударение, префикс - представка и т.н.;
б) синоними от чужд произход, кои то функционално а
ограничават по употреба, напр.: акуратио - внилютелио, ana
въ шание, аргуличип - довод, фиаско - неуспех, генерация - т
колеиие, удачен - сполучлив, угрочи - шилиха, аспирация
долюгвапе, консенсус - съгласие и т.н.:
в) териториално ограничени (диалектни) синоними, коит
са думи от живата народна диалектна реч, имащи н книжовни
език пълни съответствия. Чрез тяхната употреба ce внася бито
колорит в речта, нравят ce характеристики на герои и хуле
жсствените творби, напр.: kiomCw - печка, ниюр - печка, комщ
- картоф, любеници - дипя, бацил/ - целува.и, благост - сладоа
и т.н.;
г) социално ограничени синоними (ж ар го н н и , сленговн
напр.: люрук - отца, скивалt - гледалI, брои ка .и - следя, гепам-
крада, лшрич - бои, лъжа - будалкал!, връ шил!, и шочвам, метти
мениш’, пияп - апестечиран, гипс, гинсирин, къркан, лиип/хк
пиквасен, иакъркан, нипоркин, нафиркин, ка шк и т.н. и т.н.
3. Архаични синоними. Наричат ce още синоними с р
чна актуалност. Обикновено едната от лексемите синоними;
остаряла, а другата с съвременна. Те са думи от остаряла»
лексика, на чието място днес функционира т други - съврсменя
лексеми, напр.: волник - доброволец, аеронлин - самолет, ааиаищ
- пилот, пиип - крадец, стид - сри.п, пищи - храни, спю.ииш
маса, одежда - дреха и т.н.
Една част от архаичните синоними намират приложил nav
в художествения стил. Ив. Вазов напр. в одата „Паисий“ си;
послужил с архаичните синоними: бран, нища, конец, люди
вместо съ временните му лексеми: воина, храни, край, хора \
чрез тяхна та упо треба е постигнал особена приповдигнатост к
чувствата и емоционално въздействие върху читателя.

104
$ Пе. Селшнтико-стилис - К а то семантико-стилистични сс
тични синоними разглеждат синонимите, които озна­
ча пат близки понятия и същевре­
менно ce разграничават по стилистични качества, т.е. при тях
съществуват и смислови, и стилистични различия.

Видове си н о н и м и

О тн о с и те л н и А бсолю тни

Семантични С ти л и с т и ч н и Семантико-
(смислови) стилистични

Истински И д е о гр а ф с ки Е м о ц и о н АЛ Ф ункцио А р х аи чн и
смислови н о -е к с п р с - и ал» и
сивни

Ф ункцио­ Територи­ С о ц и ал н о
нално ално огра о гр а н и ч е ­
о гр а н и ч е н и н и ч ен и ни

Т а б л и ц а 7. И н .to n e синони м и

А ко анализираме например синонимите от реда: скитам,

лутам ce, бродя, блуждая, шляя сс, ра /вявал/ ce, скиторя, ски-
тосоал!, м и тк ам , хойкалг, ше открием , че всички то имат общо
значение ’ходя безцелна', което смислово ce обогатява пък всеки
от отделните синоним и с допълнителен смислов признак и
същевременно при някои от тях придобива стилистично оцве­
тяване или специализиране по следния начин:
- скиталt - 'без да избирам пасока и да ce задържали на едно
място': Вечер рядко ce застоявах а кыци ... ('китах безцелно по
улиците (С. Кралевски);
- луталI ce - ’обикалям дълго, докато намеря нуокната
посока или мяспи>’: Д о с т а ce лутаха, докато н ам ерят п ъ тя за
дола (А. Гуля ш ки);
- блуждая - ’ходя, без да м ога да намеря вярната посока или
без цел'\ к н и ж .-п о е т .: О тбелязани с кобшо безсилие, / пий

105
блуждае.н далечни, без път... (Н . Лилисв)
- бродя - 'потайно из скрити м е с та ': liti.iu разлшрни годит
по планините броде.ш всякакви хора ... (А . Дончев);
- шляя ce - 'без работа, за да си прекарам времето’; разг.
неодобр.: Той обикновено ce шляеше без работа (Т. Хар
манджиев);
- ра >вявам ce - 'лекомислено ходя по р а т и м еста, к а т а
губя безцелно в р е м е н и разг., неодобр.: Не му ce работи, но щи
ден ce развива из улиците.
- скшпоря и скитосвам - ’прекарва.и врем ето си в безцт
ходене, вм есто да ce заема с полезни неща\ разг. неодобр.: КиV
скшпорши да харчит пари? (X . Русев);
- .пшикам и хоикам - 'ходя нагоре-надолу без р а б о т а разг.
неодобр., укор.: Много хоикаш, сипе, ими ne е на добро (М
М арчевски).
К а к то ce вижда, синонимният ред включва семантичнип
синоними: скита.и, лутам ce, бродя и семантико-стилистичните
блуждая, шля я ce. развявал / ce, скшпоря, скитосвам, литкам i
хойка.п , ко и то освен с ем а н ти ч е с ки разли чи я съдържат!
различни стилистически наслойки.

$ 27ж. Източници за в синоним ните отношенш

възникване на сино- пряко рефлектира една от най-cv
ни.пи т е шссгвените особености на лексики
ната система - нейната динамш
Като знакове на реалните от действителността лексикалния
единици бързо отразяват промените в чис то прагматичните hi
отношения с тях. Ние ce стремим да опознаем все по-дълбоко»
по-широко света около нас, откриваме нови и нови свойства!
особености на предметите и явленията в него и им дана»
словесно изражение.
Ето защо синонимните отношения са динамични микроа*
теми. в които непрекъснато протичат процеси на възникванеш
синонимии връзки и отношения между лексикалните единици
н I мсилванс, отслабване или постепенно отмиране на ве*
съшествуваши синонимии отношения.
И н те р ес н о обяснение за п о р аж д ан е то на синоними!
лексиката дава английският езиковед С. У л м а н 1. Според него»
езиците съществува закон на синонимната атракция. Названияп
на популярни те реалии, поради чес та та им употреба, бързо к
износват и губят изразната си атрак тивност - развиват сграничи

1 I'lln ts in n S. Sem antic U n iv e rs a l. „U n iversale of language". Ed.

Cam bridge, l% 6 , c. 231.

106
 значении, станат неточни и изразителността им силно намалява.
Тона изникна на жинот нови названия на тези реалии, които да
учонле творят потребностите за точност на изразяването и за
експресивност. С времето обаче и тяхната честа употреба води
до развитие и н тях на същите недостатъци, което стимулира
появата на други нови названия. С тези нови названия процесите
ce повтарят и т.н. По този начин в езика ce оформят множества
от лексикални единици, които именуват едни и сп.ши реални,
номинативно характеризирани чрез различни техни признакови
особености.
Появата на синоними и езика с закономерно явление, което
ce поражда ка кто от това, че човешкият ум има способност
различно да възприема и оценява реалните, така и от това, че
самото естество на езика предоставя възможности ja една и
съща реалия да ce създават названия, основаващи ce на различни
нейни свойства.
К о н кр етн и те източници за възникване на синоними в езика
са различни, но основна роля ce пада на развитието на пре­
носни значения в лексемите, на словообразуването, на чуждите
заемки, на диалектната лексика, на активизираната пасивна
лексика и речника, на стилистичното разслояване и маркиране
на съществуващите лексикални средства (Таблица X).
1. М ногозначността ка то синонимен източник. Най-голяма
роля в пораждането на синоними играе развитието на многоз­
начността.
Новите преносни значения, представящи новоопознати реа­
лии от действителността или осмислящи по различен начин
вече словесно обозначени реалии, въвличат лексемите в нови
синонимии връ зки и о тн о ш ен ия с останалите лексикал ни
единици в системата. А в езика непрекъснато възникват нови
лексикални ж ачения или оттенъци на вече съ ществуващите и
по този н а ч и н с и н о н и м н и т е о тн о ш е н и я н л е к с и к а т а ce
разширяват, усложняват и задълбочават.
На тяхна основа са ce развили и най-широко представените
и езика синоними - идеографскитс, напр. преносните значения
на лексемите:
- гасна, чет а, от ивам сп ги правят синоними на умирали',
- слънчев, светъл, лъчет рен - на радосте/с, студен, хладен -
на выдържан',
- крехък, наранил! , деликатен - на чувствителен и т.н.
2. Словообразуването като синонимен източник. Друг бо­
гат източник на синоними са словообразувагелните възможности
на езика.
C i.ществуващите словообразувателни средства в един език

107
позволяват едно и също или близки тач ен и я па ce ирелстаиятс
различни л екси кал н и единици, чрез различен мотивираш
признак, напр.: ст ъпало и ходило, писател и творец, тследпач
и изследоват ел, ловджия и ловец, зидар и строит ел и т.н.
3. Заем ките от чужди езици като синоничен източник.
Важен източник за възникване на синоними са и заемките от
други езици. Когато такива заемки ce окаж ат близки по значение
на домашни лекееми, те ce включват и синонимните им редове.
Значимостта на тези синоними ce определя о т тяхната
упп.рдсност и речника. Така са ce появили синоними като:
абсурден и бе илш елен, натурален и естествен, беля и пакост,
тост и на н)равица, авария и повреда, вас и обло г, Л1ерсч и
благодаря и т.н. Употребата на този нид стилистични синоними
трябна да бъде много внимателна и с усет ia мярка.
4. Д и алектната лексика като синоничен източник. Поня­
кога източник на синоними може да бъде и диалектната лексика
Народните гокори съдържат неоценимо лексикално богатство,
което за съжаление остана твърде слабо използувано н книжов-
ната езикова практика, както поради тона, чс не ce познава до­
статъчно, така и поради факта, че стои извън книжнината норма
Добрите майстори на словото обаче намират възможности да
преодолеят тези ограничения.
Ето някои примери за такива стилистични синоними: пзлак
и кю денец, сгледа и годеж, бърканица и м ът еница, разбой и
стан, благ и сладък, кусалt и ял/, ж ивнна, жнвннка и животно,
тетин и свако, спроти и според, пш м аря и гриж а ce, търча и
бягал1, и шик и т грев, драговам и обичалt и мн. др.
5. Остарялата лексика като синоничен източник. Благода­
тен източник на стилистични синоними е и остарялата лексика
в речника, г.е. лексемите, които са преминали н пасивните
пластове н резултат от отпадане на реалните им от практическия
живот на хората, от изоставянето им по различни причини или
просто поради остаряването им.
Тези лексеми крият в себе си много ценни стилно-изрази-
телни възможности и затова нерядко ce използуват в художес­
твения стил.
Архаични синоничи са напр.: чад и днл/, вис и висота, тук
и м азнина, лен и хубав, битва и битка, двери и врат а, забвенш
и шбрава, убог и беден, яко и като, лето и година, лож е и легло,
конец и край, бран и война, твръд и крепост и мн. др.
6 . Сленговата лексика като синоничен източник. Tin.pju
често в разговорния стил сс използват синоними от сленга, in
жаргона. Със своята ярка остроумна и духовита образност те
бързо проникнат в непринудената жива разговорна реч и

108
понякога започнат да ce схващат като разговорни думи, напр.:
- авт ом обил - сапуииера, о см ак, моские;
- блъсканица - гю веч;
- бе /плат но - авант а;
- богат - барове/ц
- глупост - т ъпичъл/, алибали гьм;
- /ле - тъпо, ш ибано;
- п /м али! - нолн'/j, лш навка, личина;
- красив - жесток, световен, гот, гониш, шик, сладък, щур и
т.н.
7. Синоними възникват н езика и като последица от сти-
листично разслояване и маркиране на лексемите, напр.: чьркели
и очи, плялиш лI и го в о р я , опявалI и нат яквал!, м искинин и
мръсник, бал ал! а и наивник и т.н.
Синонимите са неоценимо богатство на езика, което при
умело използване позволява н речта да ce постигне точност,
нюансираност н прсдаиансто на мисълта, изразителност и въз-
действеност при предстанянето на чувствата и настроенията.
Колкото по-богати са синонимните редове, колкото но-ши-
роки са техните граници, толкова по-големи са изразителните и
изобразителните възможности на езика, толкова по-широки са
възможностите за творческо използване на речниковите му
средства1.
И зточници не синоними

Многознач- Словообра­ Заеманего Д иалгк- Ос м р я ­ Сгилис-

ностга зуването На Д у М И Tvnv лата лек • гичното
сика разслоение

Т аГш и ц а N. И з т о ч н и ц и па синоним и

§ 27?. Използване на си­ Употребата на синонимите в

нонимите в р еч та речта ce определи от семантически-
те и стилистическите им функции.
1. С ем антични
нонимите. Н ай -важ ните семантични функции на синонимите са
заместването и уточняването.
а) Заместителната функция на синонимите произтича от

1 Поне чс иж. у: П ерниш ка Км. Л е кс и ка л н и те синоним и и худо

жеетнения стил, С ., 19X9.

109
самата същност на синонимията като езиково явление. Тя сс
заключава и способността им да ce взаимозаменят, когато са
семантически тъждествени. Тази функция най-пълно ce проявява
в употребата на абсолютните синоними или близките до тях,
напр.: С итуацията в държаната е м ного усложнена ... п/>и такта
положение най-важ но/по е да ce запази граж данският мир ...
Граж данският лш р н спокойст виет о м о га т да ce съхранят
салю при условие, че ... (пер.печаг).
б) Уточняващ ата функция на синонимите е най-важн
речта. Тя ce проявява при разкриване на представяната реалия
в нейната многостранна същност.
T i.ii като думи те, назовавайки една реалия, обикновено сс
опират на частични нейни свойства, мри необходимост в речта
реалията многостранни да бъде представена ce налага да сс
използват няколко синонима, чиито нссъвпадати семи от раз­
лични страни подхождат номинативно към нея. напр. дотягвам
- о л/р ъ /вал/. попиналI - похвана - //обарал/: Д от егна Л1у /пот
живот, </ виждаше, че ч на другите /а/ю чваш е да омръзва ... (Г.
Караславов): Д я д о Й о ц о приближ // къл/ него, прел/есп/и сп
шапката под лява л/ишница, в /е л/у ръка///а, //обара сукнения
ръкав; похвана л/едпн/пе кончета но гърдите л/у н екселбан/пч/тf
п/т ипа с т репет на р ъка сребърнит е плет ен и сполет и на
рал/е/шта л/у, па ce повдигна, та ги целуна (И в. Вазов).
2. С ти ли сти чни функции. Стилистически те свойства
синонимите, макар да са от ио-различно качествено естество,
си взаимодействуват със семантически i е. Различията от праг­
матично. експресивно и функционално-стилово естество на сти­
листичните синоними им предопределят две най-важни стилис­
тични функции - стилоорганизираща и оценъчна.
а) Стилоорганизиращ ата функция на стилистичните син
ми ce проявява в подбора на думи, които стилово маркират
текста - разговорни, книж ни, тържествени, поетични и т.н.,
например подборът на синонимите (красни вм. красиви, деан
вм. девойки, невинни вм. нежни, втъкнете вм. iакиче/не, тик
вм. вик, къртен вм. гъвкав, тучен вм. /пр а п/телен, треперейки
вм. вълнувайки ce, сладко вм. у н е с е н с л и ш а л / вм. слушам,
чувал/, фъркал/ вм. стрел/я ce, въ /дни/ал/ вм. ( ъ//рем//вявал/, вед/т
вм. медно, тиха вм. спокойна, жа.ший вм. тъжен) отнася следни»
текст към поетичния стил:

„Попейн/е ли/, красни македонски деви.

Попейт е ли/ ваш ///е невинни припеви,
Нтъкнете си китки, пратете м и клик
на ваш ия къртен и звучен я н/к.

1 10
 Треперейки сладко, аз ще да ви елшиа-н
и кьл1 пас life фъркам и uie да въздишали
медно с тиха Струма, ведно с м ыпний Дрип,
ведно с ека жалнии, и/о праща Пирин “

(И н . Вазов, „Братя Миладинови“ )

б) О ценъ чната функция сс основава на с ъ д ъ р ж а щ и т е ce в

стилистичните' синоними скспрссивно-изразител ни компоненти.
напр.: Отец Гедеон Смие пълен, тум бест, тулчест, валчест, бла­
жен като пълен ш арлаганов мех. (И в . Вазов) И наист ина глав-
ното, което пора >ява ... в 1*ус.ия, е безкрайността, гралшдността
на всичко, /1(0 я съст авлява: степи безконечни, пространства
необятни, кръгозори безпределни, планини гигантски. (Ив. Вазов)
„Наш ият език - пиш е Н . Райнов - е богат с колоритни,
изразителни, мелодични и внушаващи думи, неизползвани още
достатъчно. За едно и също понятие имаме „брадва" и „секира",
че дори и ,jHonop“ , но колко различни настроения навяват гия
думи, като ги повторим няколко пъти поотделно и ce унесем в
настройния тон, що иде от тях! К а то чс ли секиршна дроби на
късове, бр ад ват а разсича на две, а т о п о р м п с един мах
довършва.
Иде пролет, гора та „ce разлист ва" (плас тично), „раззеленява
ce" (обагрено), „ра юива ce" (двигателно).
Иде последният час на човека, той е л о к о й н и к " (уважение),
,льрш вец" (установява ce ф акт), .jn pyn “ (грубо, физиологично),
.у.нрнл" (битово), л р е д а л богу дух" (сухо, църковно), „свършил“
(късо), „т лииш л" (просто), „склонил о ч и “ (нсвярно: други скла­
нят очите на мъртвия), „от ишъл във вечността" (ораторско),
Лсовисал" (презрително), „хвърлил плочит е" (подсминно), ,ji л а ­
нчи на попа" (глумаво) (Н . Райнов, Сб. Писателят и словото).
В това знаменателно изказване на Н .Райнов чудесно са
илюстрирани различните ф ункции, с които на практи ка ce
използват синонимите в речта. С уточнителна функция тук са
примерите от втория синонимсн ред, както и някои от сино­
нимите в третия синонимсн ред. Със стилистични функции пък
са по-голямата част о т синонимите в последния синонимсн ред.

§ 2Н. Антонилште в лекси- Едни о т н ай -у б ед и тел н и те

калната си стем а доказателства за системния ха­
р актер на с е м ан ти ч н и те о тн о ­
шения между лсксемите* в речника дава антоним ията.
1. Същност на лексикал ната антонимия. За нейна основа
служи логическото противопоставяне на понятията, а в езиков
план антонимията може да ce разглежда като лингвистична

111
опозиция, обединяваща два противоположни елемента, които в
съществуването си взаимно сс предполагат като противоположни
полюси, напр.: лот *--> добър, висок писък, светъл <-> тъжи,
труд <-> безделие, .мразя <-> обичал!, ист ина <-> лъжа, радост н
Л1ъка, близо <-> далече, север *-> юг, изт ок <-> lauad и т.н.
Логическа основа на антонимията са противоположните
видови понятия, представящи пределните пропиления на една
същност: имуществена характеристика (беден - богат), тем­
пературна характеристика (студен - т опъл), пространствена
отталеченост (бличък - далечен) и т.н.
Логическите модели на противоположностите са два пида-
контрарен - противоположен (о т лат. contrarius ’противен’) и
комплементарен - допъ лнят (o r лат. complementum ’допълне­
ние'):
- моделът на контрарната противоположност е тричленен:
контрарното родово понят ие ce ст>стои от три члена (от три
видови понятия) - между двата крайни има среден междинен
член (млад - iрял - стар), (голял/ - среден - лшлък);
- моделът на ко м п л е м е н та р н а та противоположност е
двучленен: комплементарного родово понятие ce състои от две
противоположни видови понятия, кои то взаимно ce допълнят в
съставянето на родовата логическа същност - отричането на
единия член на ко м и л ем ентарн и те понятия дава противо­
положния член (истина лъжа, Л1ьж <-> жена, жив <-* лъртьв).
В антонимията намират израз противоположностите вътре
в една същност, а ан тонимите са названия на крайните точки i
една семантична ос, като семантичното пространство, шворено
между тях. представя „елементарно микроиоле, в пределите на
което ce осъществява едно или друго свойство на предметите,
напр. свойството на естетическа оценка: прекрасен - очарова-
телен - красив - чабележителен - добър - (обикновен, средин) -
посредствен - невчрачен - грозен - безобразен - отвратителен *
др .“ 1
Следователно антоним ите са двойки лексеми, назоваваш*
противоположни понятия, които са съотнееени едно към други
защото едното не може да ce м и с л и без наличието на друпгт
Значенията на лексемите антоними са противоположни,
защото те взаимно ce изключват и означаваното от тях нс
може едновременно да ce съдържа в един и същи предмет,
напр. човек по едно и също време не може да бъде на ръст
писък и висок , по характер - добър и лот , по ум - глупав и
ул!еп, IB) една и съща дейност - сръчен и несръчен и т.н.

1 П о н и к н и Л . Д ., А н то н и м и я и русском иаыкс. М ., 1973, с. 57.

 2. А нтоним и и семантично поле. А н т о н и м и т е противопо­
ставяния ce проявяват и границите на семантичното поле, и
което ce пораждат и с и н о н и м и т е връзки и отношения. Но
докато синонимите представят отношения та между най-близките
членове в полето (напр. прекрасен, очароват елен, кр асни),
антоним ите са неговите крайни членове (красни - грочен,
прекрасен - от врат ит елен).
Такова разбиране за природата на антонимията повдига
in.npoca за отнош ението към антонимията на еднокоренните
образувания с отрицание на признака от типа: добър - недобър,
красни - некрасив, висок - невисок и др.
Очевидно е, че те не са крайни членове на завършен
семантичен ред, а средни членове в семантичните редове: добър
- недобър - л о ш ; красив - некрасив - гро /ен; висок - невисок -
писък. Освен това те не назовават противоположни, а само
противоречащи си понятия: недобър не значи лош , некрасив не
значи грочен. В този случай ce говори за несъщинска антонимия,
за к о н т р а д и к ц и я , при к о я т о п о зи ц и я та ce гради не на
противопоставяне, а на противоречие1.
Следователно недобър, некрасив, невисок са кон трад и кти ,
защото двата полюса на семантичната ос са заети от разно-
коренни антоними: добър лош, красив <-> грочен, висок <->
нисък.
А ко обаче противният полюс в семантичното поле е незает,
т.е. ако в р е ч н и к а о тсъ ствув а р а з н о ко р е н н а л ексем а с
противоположно значение, ка к то това е при сем античните
редове: културен - некултурен - ...; люрален - неморален - ...;
користен - бе {користен - ..., такива образувания поемат ролята
на неизразения полюсен член и ce превръщат в антоними.

§ 2Ка. Лексикален обхват на 1. Предметно-понятиен обсег

ан таш и ш ч н и те отно-на а н т о н и м н и т е о т н о ш е н и я .
тения в речниковата Кръгът на предметно-понятийни-
система те отношения, които антонимите
представят, е сравнително широк
и обхваща различни области на обществената практика2.
Едни антоним и разкриват противопоставяния, които обек­
тивно съществуват в реалността, напр.: м ек <-> твърд, студ <->
топлина, ж ивот <-* см ърт и т.н.
Други ан то н и м и ce основават на утилитарно-оценъчния

1 Коспнргова V I. П о въпроса за ан то н им ия та. - Ил», на И н с т. за

бълг. език, кн. X I X , 1970, е. 3 7 8-3 79.
’ Вж. Гочев Г. А н т о н и м и т е и българския език. С ., 1989, е. 5 4 -62 .

S. 113
подход на човека към предметите и явленията от действи­
телността, напр.: добро чло, красиво <-> грочно, чисто н
мръсно, полечен вреден и т.н.
Трети антоними представят човешки състояния и действия,
напр.: тъжен <-> весел, /драв болен, бодьр <-> у порен, вдигам
<-> свалял», он шва л! <-> врыиал! ce, м ълчи <-> говоря и т.н.
С четвъ рти антоним и ce противопоставят названия на
чувства и преживявания, напр.: радост «-> тъга, сл/ях /иач,
спокойствие <-> вълнение и т.н.
С пета трупа антоними ce противопоставят пространствени
понятия, напр.: горе *-* долу, далече *-* Оли/ко, л яв <-* десен,
го лям лш лък и т.н.
Ш еста трупа антоними изразяват временни и други понятия,
напр.: лиш ало <-> бьдеи/е, вчера 4-* утре, л/лад <-> ст ар и т.н.
Вижда ce, че ce антонимизират названия на такива явления,
кои то са съпоставими и принадлежа т към една и съша категория
от действителността като взаимно изклю чващ и ce понятия1. А
това означава, чс антоними помежду си могат да бъдат сами
л е к с е м и о т един и същ и л е к с и к о -г р а м а т и ч е с к и клас:
съществително и съществително, прилагателно и прилагателно,
глагол и глагол, наречие и наречие.
2. Словно-категориален обхват на ан то н им и ята. Сам
характер на а н т о н и м и т е отношения ограничава възможността
всички лексеми да имат антоними.
Н я м ат антоними например съществителните с ясно заку­
пено конкретно значение, напр.: камък, степа, лшеа, стол и
т.н.. също така числителните и голяма част от местоименията.
т.е. думи, в конто отсъствуват оцснъчно-качествени признаци
или логико-семантически характеристики.
Антоними им ат предимно думи, притежаващи качествени,
количествени, пространствени или временни значения. Затона
най-добре антонимията е развита при прилагателните - качест­
вата най-лесно ce поддават на противопоставяне и ce осъзнават
в плана на противопоставянето. След тях ce нареждат същест­
вителните, глаголите и наречията.
Важна особеност на лексемите антоними е, че те имат една
и съща съчетаемост. напр.: тих <-> тулн-н (град, улица, човек,
говор и т.н.). бър/а *-> бавна (работа, мисъл, машина, диктовка
и т.н.), бедна <-> богат а (ж ена, душа, държава, мисъл и т.н.)

1 Вж . М ик т р о н а К. Към in .проса ja ан то н и м и я та . - Бълг. език.

19X1, кн. 5, с. 4 3 4-4 43.
$ 2Н6. Антонимията и дру- Антонимията има преки
гите семантични янле- връзки и отношения е останалите
ния и отношения семантични явления в речника -
с многозначността (полисемията)
и със синонимията.
1. А н то н и м и я и м ногозначност. М ногозначната лексема
нлиза н антонимични противопоставяния не е целия обем на
своята семантика, а с отделните си семеми, като едни от тях
могат да имат антоними, други да нямат.
А ко проследим антонимите на многозначного прилагателно
лек1 (Ф иг. 5), ше видим, чс антоними на различните му семеми
могат да бъдат: теж ъ к (е различни свои семеми), труден, силен
(също с различни свои сем см и), cepuoten, дълбок, солиден,
стръл 1ен, пороен, обилен.

1. К о га то е отнесено към неодушевен предмет:

а) към природно за сняг: лек - обилен

за град: лек - силен

за теж и на: лек - теж ък (багаж )

б) към предмет: за вид: лек - стрълген (наклон)
за свойство: леко - силно (вино)

за урок, задача: лек -

в) към процес труден
за музика: леки - сериочна

2. К о га то е отнесено към човека:

а) за физическа походка: лека - троликш

и физиологическа рана: леки - тежки
хар акте р и с ти ка сън: лек - дълбок
болка: лека - силна

б) за социална и поведение: леко - солидно

друга хар актер и ­ характер: лек - труден (теж ък)
стика професия: лека - трудна (теж ка)
наказание: леко - теж ко
живот: лек - труден (теж ък)

Фиг. 5. Антонимии отношения на прилагателното лек

1 Вж. Иоников, Л.А. Цит. съч., е. 139.

115
 Други примери:
- гол: голо т я л о - облечено тяло, гола маса - покрит
маса, гол човек - богат човек, гола брада - окосмена брада, гои
бряг - обраск! бряг, гол ф ак т - дока ia н ф ак т;
- и м е н : п к п ’н човек - слаб човек, пъ.1ен кош - празен кош,
пкген провал - част ичен провал и т.н.
2. А нтоним ия и синонимия. О тнош енията на антонимият
със синонимията ce преплитат н семантичното поле. Обикни-
нено антонимите оформят лексикални двойки. К огато всеки о:
антонимите има свои синоними, ан то н им и те и синонимите
образуват редове (Ф и г. 6 ): по вертикала - синонимии, по
хоризонтала антонимии, напр.:

(плетачка) с k сръчна <-> несръчна

и опитна <-> неопитна
н ул/ела *-* пеул1ела
0
(човек) н пълен +-> слаб
и дебел <-* тънък
м т л ъ с т *-> мършав
и лгесест <-* кокалест
>
а н т о н и м и

ф и 1 . 6. А н то н и м и и и си но ни м ии рсдонс

§ 2Нв. Падове антоними К л а с и ф и к а ц и я т а на антони-

м и те о б и к н о в е н о ce нрави въз
основа на тяхната семантика и hi
формата им (Таблица У).
1. Семантична класификация. Семантичната класификаци
на антонимите може ла отчита различни критерии.
В едни случаи антонимите ce поделят на речникови и
контекстови спорел това, дали антонимното противопоставяне
е по основните семеми или по производните, преносните.
В други случаи а н то н и м и те ce делят на речникови и
стилистични в зависимост от това, дали антонимните отношения
са между сти л и сти чн о неутрални или между стилистично
оцветени думи.
В трети случаи класификацията им ce основава на изра­
зявания ти п л о ги ч е с ка п р о ти в о п о л о ж н о ст и ce делят на
контрарни, комплементарии и векторни.
1.1. Речникови антоними. Речниковите антоними са двойк
лексеми от стилистично неутралната лексика, които отчетливо

116
ce противопоставят по логическото си съдържание, изразено
от основните им значения.
Тс са общоуиотребителни, защото сс фиксират еднозначно
от езиковото съзнание на всички, и представят с1 .вкупн«)стта от
обективни антонимии възможности на езика.
Вторият член на антонимната двойка в езиковото съзнание
спонтанно ce актуализира по асоциативна връзка, напр.: сух -
мокър, рано - късно, пи ки) - nanpct), горе - ()<>.tv, ляво - дясно,
тук - //и/л/, прият ел - враг и т.н.
1.2. С тилистични антоними. Стилистичните антоними са
по същество стилистични синоними на речниковите антоними в
едно и също семан тично поле. При тях логическото съдържание
е примесено с емоционално-експресивна оцветеност, излизаща
на преден план. поради което оформянето на антонимната
двойка не е така ясно определено и еднозначно както при
речниковите антоними.
Така например, ако в семантичното поле с членове: преле­
стен - очарователен - красни - шбележнтелен - добър - обик­
новен - посредствен - невзрачен - гро ten - отвратителен - бе /-
образен като речникови антоними всеки от нас би определил
несъмнено красни - грозен , то определянето на антонимните
двойки от стилистичните им синоними няма да бъде еднакво.
Едни биха посочили като антоними прекрасен - отиратншелен,
други - прекрасен - безобразен, трети - прелестен - безобразен и
т.н.
1.3. К о н тексто в и ан то н им и . К о н т е к с т н и т е антоними са
лексеми, между чиито значения вън от контекста не съществува
противопоставяне.
Тяхната поляризация не е заложена в основните им значе­
ния. а в производните и ce поражда в условията на кон ­
кретната контекстова употреба. Да сп припомним употребата
на съществителните хляб и свинец, свобода и елгърт в поезията
на Хр. Ботев като антоними или шои и скреж у П. К. Яворов.
Ако ce вгледаме в антонимизираните лексеми в една Яво­
рова строфа, ще открием , че речниковите антоними радост <->
мъки, доброто <-> м от о, ден <-> но/ц са авторски преосмислени
и заменени с контекстови: радост *-* нерадост, доброто *->
грехът, ден <-> т ъл/пнна:

„И сън сп /г/н вещателен за /пиха радост

в н ерад ост/п а ни л ю я път
/I първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и е/по ден е - н ето тъ л ти н а е."
("П. К . Яворов)

117
 Друг пример:

„тук мъдрец млшелен, т ам луда глава,

м рачен узник ч Ст ам бул, генера.1 а Налкана,
поет и разбойник под сы на пре.няпа,
ЛШСК1 п желязо, лира и тръба:
всичко шп бе вкупом ia една борба.“
(Ин. Вазон)
1.4. Контрарни антоними. Конграрните антоними изразяват
качествени противопоставяния, имащи характер на гралуална
опозиция, напр.: студен *-> топъл, л/раю вит f-* горещ, висок н
нисък, ladyiHito <-> свежо, широк <-> тесен, плитък + + дълбок и т.н.
1.5. К о м п л ем ен тар и и антоним и. К ом плем сн тарните ан­
тоними са неголяма група. Те ce характеризират с тона, че из­
разяват взаимолопълващи ce противополож ности, при които
отричането на единия член дана другия член, напр.: ерген н
женен, мне <-> лгъртъв, истина <-> лъжа, разрешено *-> шбраченп,
свобода <-* робство и др.
1.6. Векторни антоними. Векторните антоними представят
взаичонасочени противоположности от действен, признаков или
качествен характер, напр.: влизалI <-> излизал!, отворен «
штворен, облечен <-> съблечен, паля <-> гаси, обичаен <-> необичаен,
лштерия *-> антилштерия и др.
2. С труктурна класификация. О т формално-струкгурно г
дище антонимите ce подразделят на три вида - разнокореннн,
елнокоренни и вътрешнословни.
2.1. Разнокоренни антоними. Те са думи с различни корени
и основи, означаващи протиноположни понятия, напр.: изгрев
<-> шлез, бял <-> череп, обичал! <-> Atpa 1Я, бистър <-> мътен,
остър <-> тъп, малко лтого и т.н.
При тях противоположните им значения са свързани с ця­
лостния състав на думата, с думата като цяло и противопос­
тавянето първично е заложено в техните корени.
2.2. Елнокоренни антоними. 'За разлика от разнокоренните
антоними те имат вторично противопоставяне.
При тях противопоставянето не е заложено в корена, който
е оОщ. а е развито по словообразунателсн m /т чрез словом-
разувателния формант - чрез префикса1. Следователно то а
носи о т префикса и чрез него ce придава на образуваната
лексема.

1 Вж. Калл исва-Захар исн а С г . Словообразуване и антонимия. - В

Год. на Соф. унии. „ К л . О хридски“ . Т. 74,3. (|)а к. по слав, филолог., 1980.
С.. № 6 . е. 265-2 67.

118
 Сред еднокоренните антоним и м огат да ce разграничат и
слот юбразу пател но отнош ение три групи:
а) Пъ рвата група еднокоренни антоними са образувани е
отрицателната морфема (н е-), поела функциите на словооб-
разувателен ф ормант от префиксален тип. напр.: и/аст ие <->
иацаешие, културен некултурен, възпит ан <-> невъзпитан,
угледен <-> неугледен, доносен <-> недоносен и др. под.
б) Втората група еднокоренни антоними са образувани е
префикси, изразяващ и противоположност: (а-), (ан ти -), (без-),
(раз*), напр.: лю рплен аморален, силичприя <-> асимет рия,
политичен *-> аполит ичен; военен <-> антивоенен, фашист <->
антифашист, свят <-> ант исвяш ; човечен <-> безчовечен, именен
<-> бнчименен, к.ш сов <-+ безкласов; ш ия <-> р ан н ия.
в) Т р е т а т а гр у п а а н то н и м и са образувани с д в ойки
префикси, имащ и противоположно значение:
- (в-) - (из-, раз-): в л я т и 1ля ш. вм ъкна ce измъкна ce,
въвлека <-> извлека, вкарал! <-> изкарал!; впрягам <-> р изнрягал!;
- (до-) - (о т-): докарал! <-> откарал!, донеса <-> отнеса,
доведа <-> отведа:
- (о т-) - (з а -): от воря <-* тт норя, от ровя <-> т ровя,
открехна <-> шкрехна, от крия <-> ш крия;
- (над-) - (под-): надводен подводен, над//еня <-> подценя,
надно/шен <-> подпорлн'п;
- (о-, об-) - (съ-): облека <-> съблека, обуя <-> събуя;
- (за-) - (р аз-): ш копчая <-> разкопчан, застегни <-> разтегна,
тровя <-> разровя, запечатал! разпечат ал! и т.н.
3. Вътрешнословни ан то н и м и (енантиосем и). Вътрсшно-
слопните антоними, наричани енантиосеми. са много интересно
лексикално явление, което не е толкова рядко, но обикновено
остава недостатъчно оценено1.
А ко лскссмната антонимия ce реализира в границите на
семантичното поле, като представя полюсите на семантичните
му оси, то вътреш нословната антоним ия ce проявява като
отношение на противоположност в семантичното пространство
на една лексема.
Вътрешнословните антоним и ce осъществяват като противо­
поставяния между семемите на една и съща лексема.
а) В едни случаи възможностите за тона противопоставяне
са заложени в с е м ан ти ката на словообразуващия префиксален
формант и средство за актуализиране на едното или другото от
двете противоположни значения става интонационният контекст.

1 Вж. П а л к а и с к и Т. Я влени ето енантиосемии в съвременния бъл­

гарски език. - Бълг. е з и к, 1979, кн . 2, с. 111-119.

119
напр.: 'нача.ч), започване на действието и 'край, завършеност,
цялостност на действието' - нпипии, штрупам, шСшя и др.;
бе {ценен - 'без каквато и да е стойност' и 'с неоцен tuna стойност'.
б) В други случаи възможностите за противопоставяне с
скрити в конотативните компоненти на лексикалната семан­
ти ка. напр.: красавец - 'красив човек' и 'грозен човек'\ чудесен
лш ого хубав' и 'лшого лот ' и т.н.

Т аб л и ц а 9. Ки ло ве а н т о н и м и

$ 2Нг. Използване на ан • Основната функция на антони-

moHiLHitme в речта мите - Да изразяват противополож­
ности в речта, може да ce използува
с различни изразно-стилистични цели1. П о-важ ни от тях са
следните няколко.
1. Пълен обхват. В едни случаи с речниковите антоними сс
постига пълно обхващане на предмета, на явлението, напр.:
л и а д и стар, бедни и богати, ipMitfu и слепи, ден и нощ, лете и
тл1е и т.н.
2. Редуване. В други случаи с антоним ите ce разкрива
единството на противоположностите чрез последователното им
редуване, напр.: И затече водата - ту бистра, т у лгътна -
б>езтчцадпият teAien живот (Е. Багряна).
3. Противопоставяне (ан ти теза). Най-често чрез антони­
мите ce изгражда стнлистическата фигура антитеза - противо­
поставяне на крайностите с цел да ce. разкрие същността на

1 Вж . К ш н н р го в а М ., Речникови антоним и в поезията на П. К.

Яворов. - Бълг. език, 1974, кн. 4, е. 305-313.

120
цялото елинство. Т я придана силн а ем оционална и експрссинна
наситеност на израза, напр.:

„Наяве и насън един боле н ten ник

години лш с бил ш гадкч перешили!;
чч дене,и, ин нощелг един от чаян к.шк
покои ne е лш дал sodium чече чл ш .“
(П . К . Я корок)

„Ден denyecLtt - кътищ а потайни,

нон( нощували - пъти Ufa пет айпи;
пял/ал! тато, пит о м а м а -
т ат о да ругае -
Л1ЧЛ1Ч дч ридае."
(П . К . Я порои)

Често заглаиията на художесткени произведения ce оформят

като антитеза: Ж и ч и и А1ъртви“ „Д и ч и пои/и", „Пойна и лш/)",
„Па жичот и с м ъ р т “ и др.
4. Изразяване на неопределеност. П онякога антоним ите ce
използкат с противополож ни на антитезата цели - да ce прод-
чертае к онискания предмет или я клснис отсъствието наярко
изразено качество, напр.: пит о деп, пит о 11014; пит о мрак,
нито свет лина; н нт о добър, нит о лот ; нит о красна, нит о
грозен и т.н.
С такииа употреби може да ce постигне означаване на
понятия, за които к езика няма възприето название, напр.: нито
добър, нит о лош .
5. Взаимоизклю чване. Н а основите на речниковата ан то н и ­
мия ce изграж да и стилистическата фигура оксиморон, която
ce състои в свързване на противополож ни (или контрастни) но
значение лек сем и за означаване на логически противоречиво
понятие, напр.: л ш лкн ят го л я м чочек, началот о нч края, жнч
мъртчец, !рящ слепец и др. под. Е т о и пример за поетичните
нъзможности на тази фигура:

„Сред п л а л ш ц i и ди At
пий дчалиi с тебе ще горилt -
красиви ч Atpa'tfta грозота
и грозни в сияйна к расота .“
(П . К . Яворов)

6 . Заместване. Особен стилистически похват е използването

на единия антоним от двойката в значението на другия, напр.:

121
М н о г о у м н о (н м . г л у п а в о ) с и г о i h m i i c . i i i . i . Г о л я м к р а с а в е ц (им.
г р о з н и к ) с, I L H .ч а i i f o .
Стилистичсската фигура ce нарича анафраза и no същество
н нея сс срещаме с вътрешнословната антоним ия, с енантиосе-
мията.
Значителни са изразителните възможности и на стилис­
тичните и кон текстовите антоними.

$ 29. Конверсията в лек - Езиковото явление конверсия

еика.!ната систелш ( <гг лат. converiso превръщане,
изменяне') може ла ce разглежда
като взаимно обратно роле но отношение на езиконите едини­
ци, което графически би могло ла ce представи по следния
начин -> о « з -
На ролева обратимост ce оснонана например морфологич-
на та категория залог - деятелен / страдателен: Оня - > о « з бит
съ.н. наказвалi —>0 * 3 наказан съл! п т.н.
В синтаксиса ролената обратимост ce използува за разли­
чно актуално членение на изречението и ce проиннна н субектно-
о б е к тн и те о тн о ш ен ия за изказване на сп.щото логическо
съдържание, но от позициите на обекта: М айката къпе детето
-» о « з Д е т е т о ce къпе о т л ай ката.
Грам атическата конверсия ce изразяха обикнонено с форми
на думата.
1. Лексикална конверсия. Лексикалната конверсия, коя
нее още е недостап.чно проучена, ce иронична като лексико­
сем анти ческо отнош ение межлу различни дум и, к о и т о ce
определят като конверсией, т.е. като взаимно обратни думи1.
В лексиката конверсията ce про»пяна:
а) като семантично отношение между двойка думи (рядко
повече), чиито значения имат взаимно обратна ролева осмис-
леност. напр.: подавал / —>0 * 3 поелшл!, продавал / -> о « з купувам,
въ зп и тател възпитаник, учител -> о « з ученик, победя
-> 0 * 3 загубя и т.н. (Подавам кошницата на Иван -> 0 * 3 Иван
поелш кошницата о т лен е. Иван е въ зп и тател на детето
-> о « з Д е т е т о е възпитаник на Иван. Карпов победи Топи.т
-> о * з Топалов загуби о т Карпов и т.н.);
б) като вътрешносемемна ролева обратимост, напр.: дружа,
беседвал!, съавтор, съученик и др. (Иван е съгражданин на Петър
—>о*з Петър е съгражданин на Иван).

1 Вж. П о н и кн и . 1. Л. С е м ан ти ки русского язы ки. М .. 19X2, с.

214-222. Соврем енны й русский и ii.ik. Т ео ретически й курс. Лексикология
Под ред. д-ра ф ил.наук проф. Л . А . Новикова, М ., 19S7, с. 63-66.

122
 Дум ите, свързани с нзаимообратен тип лексикални значе­
ния. образуват конверсивни микрогрупи, най-чести конверсивни
двойки.
К о н в е р с и и те о т една микрогруиа ce съотнасит с един и
съши денотат, но понитийно го отразяват с противоположни
мотииакионни подходи. В значението им има обши интегрални
семи, които ги свързват с един денотат к общо родово понятие,
но диференциалните им семи ce отличават с несъвместимост
и с взаимно обратна ролева насоченост. Те нравят конверсивите
способни да представят „право“ и „обратно“ смислово проекти­
ране на една и съща реалии, напр. действието 'прелшнаване на
предмет о т едно лице ккм друго лице' може да ce представи
словесно от две различни позиции:
- от гледище на даващия: продавам, давам, шаацивам,
поднасям;
- от позицията на получателя: купувам, в/смам, наследя­
вам, поемам.
По този начин на практика едно и също действие семан­
тично ce „вижда“ двояко: продавам -> о < з купувам, давам -м>+з
вземам, ш вацавам —»о<—> наследявам, поднасялi —>о<—, поелшл!.
В понятней план на конверсивите съответствуват логически
несъвместими понятии, които в своята взаимна съотнесеност
образуват родово единство: п л ата -> о « з страхувалt ce. давалt
-+ 0 + 3 в/ел 1ал 1, и iiipanta.it -> 0 * 3 получавал!.
2. Вилове конверсией (взаимно обратни думи). Класифика­
цията на лексикалните конверсиви може да ce основана на
структурни и сем антични признаци.
2.1. С тр укту р на класификация. Структурната класификации
отчита отн е се н о сп а на лексемите към лексико-граматическите
класове. О т тази гледна точка ce отделят четири вида кон­
версиви:
а) 1 конверсиви глаголи: предавал! - > о « з прне.ча.н, говоря
-и>+з слушал/, побеждавалt -+ 0 * 3 шгуСмтм, обучава.п -м > *з уча
ce и т.н.;
б) конверсиви съществителни имена: авто р - > 0 + 3 произ­
ведение, учител —>о<з ученик, мъж -» о < з жена, б р ат
сестра, треньор —>0 * 3 възпитаник, лшика -> о « з син, лшика
—м>*з дыцеря, бап/а —>0 * 3 син, бан/а -* о < з дыцеря, дядо —>0 * 3
внук (Иван е дядо на П етър -> 0 * 3 Петър е внук па Иван) и т.н.;
в) конверсиви прилагателни имена - те ce използват за­
дължително в сравнителна степен (Иван е по-стар о т Петър
—>о<з П етър е по-лиад о т Иван.): по-л! а лък -> о « з по-голям, по-
слаб —» о *з по-пълен, по-тесен -» о « з по-широк, по-светъл - ю « з
по-тълн’п и т.н.;

123
 г) конверсией наречия: отляво -нн^ошдясно, отгоре -мм^
отдолу, о т ки) —»о<з отпред (Иван с опия ко па Петър —>0 «^
Петър е отдясно ча И тш ).
2.2. С ем антична класификация. Семантичната класифика­
ция на к о н в е р с и и те отчита обобщените значения на конвер-
сивните микрогрупи. М огат ла сс отделят различни семантични
нидопе, като напр.:
а) най-общо значение ’предаване’: давал / ~>о<—, темам,
поднасялI —>о*з поемам, предавал/ —ю *—, прпелш и, продавам
-> о < з купувалI и др.под.;
б) най-общо значение’качествена сравнимост': по-млад
по-стар, по-пов —ю * —, по-стар, по-слаб -> 0 + 3 по-пълен и т.н.;
в) най-общо значение ’роднинство': чичо -> 0 *3 , племенник,
iem —>0 * 3 шурей, о р ат —»о«з сестра, ичп —>0 * 3 т ъ с т и т.н.
г) най-общо значение ’пространствена съотнесеност’: отляво
—>0 * 3 отдясно, отпред — ю *—, о т шд, пред -» о « з шд, пад
под и др. (С т о л ъ т е зад насита —>0 + 3 М асата е пред стола).
3. Монословни конверсией. Отделно трнбна да бъдат отбе­
лязани конвсрсини. к които е заложена коннерсиина семема, т.е.
преданата и еднонременна съиместимост нзаимнообратима
ролеиост, напр.: беседвал/. дружа, воювал!, дискутирал!, обсъж­
дал I, събеседвал!, сътруднича, съавтор, съученик, състудент,
съселянин и др. под. (Герлюнпя воюва с 1\спя —>о<—> / успя воюва
с I ерлктня; Иван беседка с Петър; Петър беседка с Иван).
4. Употреба на конверсивите в речта. В речта коннсрси-
ните ce използуват с различни функции.
а) Най-важната функция на конверсивите в речта е да сс
построят еквивалентни изказвания, представящи в езика един и
същи съобщителен ф акт от противоположен оценителен подход.
При това ce постига и смислово открояване на логическия
обект в изказа чрез изнасянето му в синтактични позиция на
субект при запазване идентичността на изречснския смисъл.
напр.: У чителят предава своите добродетели па учениците си.
—>о<з Учениците въ трнелш т добродетелите па учителя сп.
б) Съществена функционални особеност на конверсивите е.
че те обикновено не ce употребяват в близки текстови позиции,
както тона е присъщо за антонимите и синонимите.
Употребата на единия член от микроконвсрсивната група н
субектно-обектно отношение оставя другия член извън пределите
на текста, но той логически присъствува като обратна ролсиа
осмисленост, напр. в изречението: Николай е вуйчо на Явор
конверсивът плелнпшнк остава извън границите на изречението,
но той имплицитно (скрито) ce съдържа, като ролево обратно
осмисляне: Явор е плеличчшк па Николай.
jjf 30. Хипонимията в лек- Л екс икал н ата система, като вся-
сикалната систем а ка други система, ce гради на осно­
вата на дна главни типа отношения
между съставните си членове:
- отнош ения на координация (равноправие);
- отнош ения на йерархичност (подчиненост).
А ко синоним ията, антоним ията, конверсията, омонимията
и паронимията са едни от вътрешносистемните проявления на
първия ти п взаимоотнош ения, то хипонимията е проява на
втория тип взаимоотношения между членовете на лексикалната
система, на йерархичността.
1. Х и по н и м и я та ка то семантично явление. Хипоним ията
(гр. ьпб ’под’ + ftvopot ’име’) е отражение на семантичното
отношение включване (подчиненост), което представя такива
обективни отнош ения между реалните, логически обобщаващи
ce като зависимост ’общо - частно’, като отнош ение между
общо понятие и неговите подчинени понятия.
2. Х и п о н и м н и редове и техни те единици. Хипоним ията
структурира лексиката на по-големи или по-малки семантични
групировки, които могат да бъдат наречени хипонимни редове.
Л ексикалните единици на хипонимгия ред семантически ce
н ам и р ат и о т н о ш е н и е на е д н о с тр з н н а за в и с и м о с т и ce
реализират като хипероними, хипоними и съхипоними.
а) Хипероними. Хиперонимът (гр. ymfp 'над, свръх’ + ftvopa
’име’) е дума, която означава общо, родово понятие за определен
клас реалии и отнош ението му към обхващаните от него видови
понятия, или е име на понятието, означаващо съвкупност
(множество), цяло, в отнош ението му към включваните в него
елементи или части.
Хипероними са например лексемите растение и дърво в
отношенията:
- растение: дь/мо, храст, трена, зеленчук, цвете и т.н.;
- дърво: ствол, корен, клон, лист, ц вят.
Следователно хипонимните редове ce водят от хипероним -
думата, която означава общото, подчиняващото понятие. Н его ­
вото значение включва като подчинени значенията на останалите
думи в реда, наречени хипоними.
б) Хипоними. Х и по н и м ъ г е дума, означаваща видово специ­
ализирано понятие, или е име на реалия, която е елемент на
множество или е съставна част на цяло. Той заема подчинено
отношение в реда спрямо хиперонима.
Хипоними са следователно лексемите:
- дь/мо, храст, трева, зеленчук, цвете - в първия хипонимен
ред;

125
 - ствол, стебло, корен, к.юн, лист, ц в я т - във втория
хипонимен ред.
В хипонимния ред хипонимите ce намират н равноправно
отношение и по семантичен обем са обобщения на еднаква
степен. Елин спрямо друг хипонимитс в реда са съхипоними -
т.е. такина са н първия хипонимен ред лексемите дъ/юо, храст,
треви и т.н.
Хипоним ите от своя страна също могат да и м ат ролята на
хипероними спрямо подредните им семантически лексикални
единици, образувайки свои хипонимни редове на по-ниска степен
на обобщеност. напр. хипонимите от първия хипонимен ред
участвуват като хипероними в свои редове:
- дърво: дъб, явор, бук, меше, «.ten и т.н.;
- трева: тр о ск о т, райграс, детелина и т.н.;
- зеленчук: зеле, д о м ат, морков, репичка и т.н.;
- цвете: лунпантелш, гладиола, невен, лале, карамфил и т.н.
3. Хипонимия и синонимия. Хипонимията и синонимията,
макар да са различни системни отнош ения в лексиката, в
определени случаи ce намират в пряко взаимодействие.
Наличието ни общи семантични признаци у хиперонима и
неговите хипоними, чрез които подредните (подчинените) поня­
тия ce включват в обема на общото понятие, означавано от хи­
перонима при представянето на родово-видово отношение, поз­
волява хиперонимът да изпълнява ролята на контекстуален си­
ноним по отношение на своите хипоними, напр. в хиперонимнитс
редове:
- животно: вълк, лисича, лъв, мечка, котка, крава и т.н.;
- звяр: вълк, л/ечка, тигър, лисича, лъв и т.н.
Хипсронимитс могат контекстово да заместят като сино­
ними всеки от хипонимите в своя ред като название на съот­
ветното животно: „Пе, вълк е. Виж л/у опаш ката. Ито, легна.
Марине - каш Насил, - я иди да видиш какво е. Пий ще ше
почакал/е. Марин препусна н ататъ к . Ловчите видяха как той
приближи ж ивотното, но т о не стана (Й . Йовков). - Як звяр,
ne ce надвива лесно. С ул/а врел/е ce боричкалн. Кога Давидко
отгоре, кога вълчицата. (Й . Йовков).
Хипонимните редове, които ce основават на отношение цяло
- част, не м огат да реализират синонимии замени между
хиперонима и хипонимите, напр. думите от реда тяло: ръка,
глава, //ос, крак, око, в р а т и т.н. не могат да бъдат в синонимии
отношения.
4. П о -в аж ни хипонимни отношения в л ексиката. Хипони­
мията може да ce основава на различни конкретни превъ­
плъщения на отношението общо - частно, напр.:

126
 а) нарицателно име: собствени имена - град: Парна, София,
Враца, Пловдив, Перник, Плевен и т.н.; река: Янтра, Искър,
Осъм, Тунджа, Марица и т.н.; жена: Мария, Светла, Клена, Яна,
Лиляна и т.н.; напр. Гук Пяха всички волове. Налапа, Чивгата,
Текста, Карагына и всички други (Й . Йовко»);
б) професия: специалност - учител: историк, филолог, химик,
фи шк и т.н.; художник: график, живописец, скулптор.
в) ж анрово определение: названия на конкретни произ­
ведения - роман: „Под игото", „Лен последен", „Преспанските
камбани", „Илинден", „За свобод ата“ и т.н.
5. Особености в използването на хипонимите в речта. В
речевата п р а к ти к а функционирането на хипонимите и техните
хипероними ce отличава с определени закономерности:
а) Хипероним ъ т жанрово определение и хипонимът име на
произведението м огат да ce използват в съчетание: романът
„Тютюн", елегията „Чорба", о д ата „Левски".
Същото ce отнася и за хипероними тип селище и хипонима
име на селището: град Габрово, село Ясен', за хиперонима звание
и хипонима собствено име: доктор Иванов, инженер Николова,
полковник Димов и т.н.
б) Такава възможност обаче нямат хипонимите от типа:
1еле, моркови, ряпа; бряст, бук, дъб и други те подобни на тях, те
не м огат да ce използуват в съчетание с хипероним, т.е.
невъзможни са съчетания от рода на: жена Мария, лгъж Петър,
дърво дъб и др. под.

5. Системни групировки в лексиката от формално

естество

§ 31. формални отношения Основна предпоставка за осъ-

между лексемите в лек- шествяването на езиковите еди-
сикалната си стем а ни« и на всички равнища е те да
ce различават и противопоставят
помежду си.
На фонетично равнище речевите звукове, като ce противо­
поставят помежду си по конститутиннн признаци, ce реализират
във вид на фонеми.
На лексикално равнище езиковите единици също така ce
осъществяват по пътя на противопоставянето. При тях обаче то
първи но две линии - по линия на тяхната форма и но линия на
семантиката им.
На изискването за формално различие ce подчиняват почти
всички лексикални единици в лексикалната система и по-спе­

127
циално лексемите. То осигурява знаковата идентичност на лекси­
калната единица, нейното отделяне, откроянане от останалите
лексикални единици и материален план. Но като ce отчита, че
всяка лексема реално съществува във вид на множество фор­
мални алолекси - от няколко до неколкостотин, - естествено е
да ce очаква, че сред десетките милиони словоформи ще сс
проявят неутрализации на формалните различия, в резултат на
което в речника ще ce окаж ат различни лексеми с една и съща
материална форма.
Безчисленото количество знакови форми, функциониращи н
езиковата система, освен съ ществуващите възможности да съв­
падат в определени случаи, могат да ce окаж ат и много сходни
по формалната си структура и но звуковия си гласеж.
Тези две възможности очертават и важните в езиково-
систсмсн план формални отношения между лексемите, които
могат да бъдат отношения на тъждество и на близост. На
тяхна основа сс осъществяват формалните групирания на лек­
сикалните единици по еднаквост или по сходност на материал­
ните им форми, разглеждани в лексикологията като лексика;!*
на омонимия и лексикална паронимия.

Ф и г . 7. ф о р м а л н и отнош ении между л ексем и те

1.
§ 32. О м п тш и те « лекси
омонимия. Л ексикалната омони­
ка.1н а т а cucme.ua
мия сс поражда от съипадсним
между материалните форми на различни лексеми и по същест­
во е неутрализация на формалните отлики между тях. функци­
ята на различитсл ce поема от контекста. П о тази си особеност
омонимитс външно ce сближават с многозначна та лексема, ко­
ето налага да ce прокара ясно разграничение между многознач-
ноет и омонимия.
а) М ногозначността с лексикално битие на една лексика
на единица, която реализира множество от значения, произти-

128
чащи едно о т друго и но този начин оформящи една затворена
семантична микросистема.
б) О м о н им ия та с лексикално битие на няколко лексикални
единици, имащ и снои специфични лексикални значения, без
каквато и да е връзка межлу тях, във форми, които са напълно
еднакви и по тази причина ce възприемат като една форма.
Тези лексикални единици ce наричат омоними.
О м оним ите следователно са лексеми с еднакъв звуков със­
тав, с еднакво произнасяне и ударение', напр.: лен/л, (вариво) и
леща, (оптически предмет), белтъкt (на яйце), белтък , (храни­
телна съставка) и белтък, (на окото), к о т и (оръжие) и копие,
(отпечатък), п р ъ ст ; (земя) и п р ъ ст , (на ръка), лшй ; (месец) и
май , (частица) и т.н.
Не може обаче да не ce признае, че между многозначност и
омонимия в определени случаи има твърде близки взаимо­
действия. Т е ce проявяват най-вече пън в ъ зм ож ността за
лсксемно клониране на многозначната дума, при което тя може
да има двулико битие - и като многозначна дума, и като
омоними. Т ази въ зм ож ност при терм инологичната лексика
отбелязва А. Суперанска: „Междуотрасловите омоними операция
(банкова) и операция (медицинска) като тсмини сс отнасят към
различни подсистеми. В общ ата лексика, където тези значения
съществуват, те ce проявяват като многозначност, имаща по-
обща аб стр актн а о см и слено ст ’ провеждане на запланувано
действие за постигане на желани резултати’“2.
2. С ъщ инска и несъщинска омонимия. Лексикалната омо­
нимия ce проява като същ инска и несъщинска според това
дали лексемите действително си съвпадат по фонетични и гра­
фични форми, или съвпадането им с в една от тези форми и ce
дължи на определени фонетични или правонисно-графични при­
чини.

§ 32а. Същински омо- С ъ щ инските омоними са лекси-

Н1ш и - видпие кални единици, при които има дейс­
твително формално тъждество както
в тяхната цялостна фонетична фор­
ма при изговора им, та ка и в писменото им отбелязване.
Основната част о т лсксемите по форма са изменяеми, т.е.
представят ce о т различни формални алолекси, поради което

1 Чолнкона Кр. О м о н и м и в съвременния кн иж о вен български език.

• H jb . на И н е т. за бълг. е зи к. К н . V I , С , 1959, е. 72.
’ Сумсранскаи Л. В. О б щ ая теория имени еобетвеного. М., 1973, с.
2К8.

9. 129
съвпадането но форма може да бъде пък нсички алолекси или н
част от тях. На топа основание същ инските омоним и. при
които съвпадането с както и звучащата, така и к писмената им
форма, ce подразделят на дна оснонни пила - пълни и непълни
омоними (Таблица 10).
1. Пълни омоними. П ъ л н и т е о м о н и м и са лексеми от един
и същи лексико-граматически клас, к о и т о с и с ъ и п а д а т изцяло
по звукова форма - п о фонемен състав, ударение, произнасяне,
а с ъ щ о т а к а н о графична и граматична форма във всичките
си алолекси, н а п р .: креAt ( ( к о з м е т и ч е н ) : крема, кремът, кремо­
ве, кремовете, (д н а ) креАш и крем , (с л а д к и ш ) : крепа, кремът,
крелюве, кремовете , (д н а ) крелиг, коса , ( ч о н е ш к а ) и коса , (сечн-
в о ), лагер, ( м а ш и н е н ) и лагер , ( б и н а к ) , нар , ( л е г л о ) и нар , (плод),
т о н t ( м я р к а ) , т о н , ( з и у к ) и т о н , ( р и б а ), брак у ( ж е н и т б а ) и брак,
(н е г о д н а п р о д у к ц и я ) и т .н .
2. Непълни (частични) омоними. Непълни (частични) омо­
ними са лексемите, които си съвпадат по форма само и част от
формалните си алолекси. Те могат да са от един и същи
лексико-граматически клас или от различни класове.
Според тона, дали съвпаденията по форма са между лексс-
ми от един и съши клас или от различни класове, непълните
омоними са два вида - еднокатегориални и нееднокатегориа.ъ
ни.
2.1. Непълни еднокатегориални омоними. 'За непълни (час­
тични) еднокатегориални омоними говорим н случаите, когато
различни лексеми от един и същи лексико-граматически клас
си съвпадат по форма само по част от своите формални
алолекси'.
Обикновено такива съвнадания ce наблюдават при същест­
вителните, напр.: кълбо( (кълбета) и кълбо, (кълба), дроб, (дро­
бът) и дроб, (дробта), док, (докове) и док , (без мн.ч.), л/ед,
(медта) и Ateг), (медът), съд, (съдилища) и съд , (съдове), токата
( err шока) и / поката (муз. творба) и т.н.
2.2. Непълни (частични) нееднокатегориални омоними. Не­
пълните (частичните) нееднокатегориални омоними, наричани
още лексико-граматически, са твърде широко представени и
имат много разновидности. При тях съвпадането по форма с
между алолекси на лексеми от различни лексико-граматичес-
ки класове и практически може да бъде:
1. О монимия между основните словоформи. Тъждествени

' П о-об ш ирен ф актически материал ia различните видове омоними

вж. у: Мамиш II. О моними, омографи, омоф они. - Сб. Въпроси на
българската лексикология. Съставител П . П аш ов. С ., 1978, е. 39-60.

130
осноннн словоформи сс откриват между думи от следните кла­
сово:
а) съществително и прилагателно: косt (птица) и кос , (стръ­
мен), син! (м ъ ж ка рожба) и с///<, (цвят), къс, (парче) и къс,
(малък на дължина), ясен} (дърво) и ясен , (светъл), глечен t ( на
крака) и г л а с и , (безхарактерен), пръстен, (за p i,ка) и пръстен,
(от пръст) и др. под.;
б) съществителното и глагол: дал!; (обор) и далi, (връча);
в) съществително и наречие: сулю (аритметически термин)
и сулш, (м н о го ).
2. О м оним ия между основна и граматическа словоформа.
Тъждественост между Основната словоформа на една лексема и
граматическа словоформа на друга ce наблюдава твърде често
и речта, но обикновено те не ce забелязват от езиковото съзна­
ние. Такива съвпадания ce осъществяват между:
а) същ ествително и причастие ма (-л) и (*т): крал (на
кралство) и крал (о т крада), вила (сечиво) и вила (от вия), шило
(инструмент) и шило (о т шия), било (скат) и било (от бия или
от съл!). садило (инструм ент) и садило (о т садя), л ш т (преда­
ние) и л ш т (о т лшя), свита (обкръжение) и сви та (от свия):
б) съществително и спрегаема глаголна форма: прах (пе­
нел) и прах ( I л.ед.ч. мин.св.вр. от пера), каца (буре) и каца (3
л.ед.ч. сег.вр. от кацалг), почва (пръст) и почва (3 л.ед.ч. сег.вр.
от почвалi), гледка и гледка (о т гледка At), перка и перка ( от
перкал), ни ia и ни ia ( от нижа), шарка и шарка (о т ш аркал),
папка и папка (о т папка At), дига и дига (о т дигал/), ти ква и
тиква (от ти квал ! ), с т а в а и с та в а (от ставал ! ), лиша и лиша
(от да лиша ), Л и тва и л и тва (от ли тва ч) и др. под.;
в) съществително и прилагателно: ярка (млада ко кош ка) и
ярка (от ярък), устн а и устна (от устен):
г) прилагателно на (-им ) и форма за 1 л.мн.ч. сег.вр. на
глагол от I I спр.: търпи ai (поносим) и търпи At (лиш ения),
горил! (м атериал) и горил! (в о п .н я ), (трудно) уловил! и уловилt
(ли го), рачличил! (на светло) и рачличил! (ли го), делил/ (подле­
жащ на деление) и делил! (го на части), осветил! (който подле­
жи на осветяване) и осветилi, лепил! (който подлежи на лепене)
и лепил! (го на стената), топ и м (който подлежи на топене) и
топил! (го бавно) и т.н.
3. О м он им ия между граматически словоформи на различ­
ни лексеми. Тъждественост между граматическите словоформи
на различни лексеми ce наблюдава също така много често в
езика, но в речта ти обикновено не ce осъзнава и не създава
проблеми в общуването поради факта, чс словоформата ce въз­
приема в конкретния езиков контскст. Такава омонимия може
да бъде:

131
 а) между форма за мн.ч. на съществително и глаголна
форма (3 л.ед.ч. ссг.вр., 3 л.ед.ч. мин.сн.пр. или 2 л.ед.ч. повел,
накл.): следи (от следа) и следи (о т следя), лшели (от мисъл) н
лшели (от мисля), води (от вода) и поди (о т водя) и др.под.;
б) членувана форма на съществително с окончание (-а) за
мн.ч. и прилагателно със суфикс (-а т ) във форма за ж.р.:
сърцата (от сърна) и сърцата (о г сърцат), крилата (от крила)
и крилата (от крилат), очилата (о т очила) и очилата (от
очилат) и др.

$ 326. Несъщински ом ,ти ■ ° т същ инските омоними, които

лш - омофоны и олюг- бяха разгледани дотук, трябва ла сс
рафи разграничат несъщ инските омони­
ми и речта - устна и писмена, при
които формалното изравняване на различните словни форми
настъпва при изговор или при писмено представяне. Те са два
вида - омофони и омографи.
1. Омофони. Когато различни по фонемен състав лексеми
ce уеднаквят по звукова форма при изговор, ce получават омо­
фони.
Омофоните могат да са резул тат от действието на различ­
ни звукови закони в речта:
а) от обеззвучаването на крайния звучен шумов съгласен:
еж |еш | и еш, личпеж |метеш] и ли-теш (от м ета), сноб [сноп] и
сноп, слюг |смок| и слюк, под |пот| и п о т , K.iy6 [клуп) и клуп,
ко) |кос| и кос и мн.др.;
б) от редукция на гласна < а > в неударена позиция: ритам
|ритъм) и ритъм , чесан |чесън| и чесън, лшепшло |мъстило] и
лгъстило (от мъсти), сановник и съновник, т ъ к а и така, махо-
ви т и пъховит, каиш |казън] и ка/ън и др. под.
2. Омографи. Лексемите с различна звукова форма могат
да съвпаднат само в графическото им представяне, в писмена­
та им форма. В тези случаи те ce превръщат в омографи.
Омографите могат да са резул тат от две графически особе­
ности на писмената форма на езика ни - от случаите на усло­
вен правопис и от неотбелязването на ударението.
а) Акцентно различни омографи. Едни от омографите
звуковата си форма ce различават само по място на ударението,
докато фонемният им състав е напълно еднакъв. Акцентните
различия при такива лексеми са достатъчен различителен приз­
нак и те обикновено не ce осъзнават като еднакви форми.
- В едни случаи това са двойки лексеми (форми), напр.:
бутало и бутало, ведро и ведро, пила и пила, жила и жила (мн.ч.
от жило), кела и кола, пёти и пети, оси и оси, крило и крило,

132
 В идове о м о н и м и

Ра »ли- Ра 1ЛИ-
чаваш и чаващ и
ce по ce но ce но една
уд а р е ­ една фо­ фонема и
<а> ние нема по ударе­
ние

Н ееднока­
тего р и а л н и

Съ впадащ и С ъ впадащ и си Съвпадащи но

III) ОСНОВНИТС по основна и граматическите
СИ форми гр а м а т и ч е с к а си форми
ф орма

Таблица 10. Милоне ом оним и

133
калсп и K am i, каши и каши, кръвен и кръвен, л е т а х и метох,
жених и жених, якички и якички и др.
- В други случаи сс получават тройни съвпадения, напр.:
imyfui - шгуви — шгубй, опери - опери - onepii, отговори -
отговори - отговори, махала - м ахаш - махала и др. иод.
б) ф он ечн о различни омографи. Други от омографитс и
изговора ce различават по една от фонемите си - но < а > и
< ъ > , тъй като I* краесловие < ъ > ce нише услонно с букви а, я,
напр. ди/>я |()f///rt) (ст.in. ж.р.) и диря |аз дир'ь\, пера (о т перо) и
пери [аз перъ], в р а та (сын. ж.р.) и вр ата \врать\ (о т вр ат), река
(сын. ж.р.) и реки |да рекь\. олшя (същ. ж.р.) и олшя |да олюйь],
ч тя (сыц. ж.р.) и и тя |да шийь), полшя (ст.ш. ж .р.) и помня |да
полшйъ|. воня (същ. ж.р.) н воня |аз вон'ь |, л и та (сы ц. ж.р.) и
ли та [да лишь | и др. под.
в) ф онем но и акцентно различни омографи. Трети омогра­
фи в изговора сп ce различават освен по фонема < а > и <ъ>
съшо и по място на ударението, напр.: душа (сы н.) и душа
|д п п 1.| (гл.), опера (сы ц.) и опера |oncpi.| (гл .). основа (сыц.) и
основа |оснонь| (гл.). Ордя (два) и Оро.ч |бройт.| (гл .), шума и
шума |шумъ] (от шум) и т.н.
Разглеждани откъм произход,
.<>' 32в. Произход на олч>- омонимитс са два основни типа -
наличие от различен етимологичен про­
изход и от общ етимологичен про­
изход 1 (Таблица I I ) .
Освен сочените от С. Улм ан: три основни източника на
омоними - полисемията, конвергенцията (звуковото сближаване
на но-рано различно звучали думи) и заимствуването на думи
от други езици. за книжовния език от значение са още два из­
точника - словообразуването и диалектната лексика.
1. О моними от различен етимологичен произход. Омо
митс от различен етимологичен произход могат да са непроиз­
волни н производни лексеми, установили ce н речниковата сис­
тема по различни начини.
1.1. Непроизволни омоними от различен етимологичен пр
изход. Непроизволните омоними от различен етимологичен про­
изход са значителна група в българската лексика. Те са получе­
ни по различни пътища.
(1.) К а т о последица от фонетични изменения. Едни от
непроизволните омоними са възникнали в резултат на фоиетич-

1 Вж . Ч о .кж п м и К р . О м он и м и в съ временния кн и ж о в ен български

език. - В: И и*, на И й с т. за бълг. език. К н . V I, С ., 1959, е. 75.
1 l llm a n n S. The Principes of Semantics. Glasgow, 1951, c. 129-130.

134
ни изменения във формата на първоначално различаващи сс
звуково лскссми.
Така например лскссми, които в старобългарски са сс раз­
личавали сдинствсно по гласни [ | - |е| и |t j | - [и| в една и
съща фонетична позиция, са ce изравнили но форма в новобъл­
гарската епоха в резултат от изравняването на съответните
двойки гласни, напр.: вия ( ’свивам, огъвам на дъга’ (от стб.
BHtYi) и вия, 'издавам проточен глас, вой’ (о т стб. ВЪ/Ль), син
’мъжка рож ба’ (о т стб. ОЪ/ИЪ) и сип, ’вид цвят’ (о т стб.
СИИЬ)\ мед t ’пчелен продукт’ (о т стб. Л1 (>ДЪ) и мед, ’жълт
ковък метал’ (о т стб. вештъ)
acuf j ’предмет’ (о т стб.
и <h‘ui , ’опитен’ (о т стб. В ъ Ш Т Ь ), река , (стб. Р'кКЛ, ж.р.) и
река, (стб. РСКЖ ’к а ж а ’); ведро ( (стб. в(>ДРЬ ’свеж, ведър’) и
ведро, (стб. в 'к д г о ’съд за течности’); личнох (стб. Л1ИТ0 ’на­
лог, данък') и .п и то, (о т стб. Л\Ъ1ТИ 'мня') и др. под.
(2.) О т диалектна лексика. Втори източник на омоними са
съвпаденията по фонетична форма нг. книжовна и диалектна
лексема, която получава някакво разпространение в книжовния
език, напр.: калии«, ’растение’ и ка.шип, диал. 'зълва, по-млада
от mi.ж а’; лшлина t ’растение’ и малина, диал. 'зълна, по-млада
от снахата’; ередей ; ’който вреди’ и вреден, диал. ’способен’ и др.
под.
(3.) О т заем ки те от чужди езици. Трета възможност за
получаване на омоними в езика ce появява при заемането на
думи от чужди езици. В тия случаи омонимия може да настъпи:
а) между ч уж д а та заем ка и домашна лексема, напр.: ви.и/
’сечиво’ (стб. ВИЛИЦА) и eu.Ki, ’извънградска къща’ (лат. vila),
гол ’необлечен’ (стб. ГОЛЪ) и гол, ’спортен термин' (англ.
goal), челоt ’част от лицето’ (стб. Ч(>ЛО) и чело, ’музикален
инструмент’ (и т. violoncello), клас ( (на жито, стб. ИЛЛОЪ) и
K-uic, ’група’ (лат. classis), пешг ’е ходене’ (стб. П’кШЬ) и пеш,
’долен край на дреха’ (тур. ре$) и т.н.;
б) между заем ки от чужди езици, случайно съвпаднали но
звукова форма в български, напр.: пас , (фр.) 'при игра на карти
- не участвувам засега в това раздаване на картите’ и пас ,
(англ.) ’предаване на топката на свой играч'. doKt (ан гл .) 'плат'
и док, ’пристанищ е’ (хол.), була, (тур .) ’кадъна' и була, (л ат.)
'папско послание’, блок1 (фр.) ’съюз’ и блок, (англ., нем.) ’скала;
тетрадка; сграда’, бас , (и т .) 'муз. нисък глас’ и бас, (тур.) ’об­
лог’, т о н ; (ФР ) ’ 1 0 0 0 к г , т о н , (гр .) муз. звук и т о н . (тур.) вид
морска риба’ и мн.др.;
в) между заем ки от един и същи език. които в този език
могат да са или да не са омоними, напр.: фокусу (лат. Jocus)
’точка на пресичане на пречупени лъчи’ и фокус, (лат. iocus)

135
'л о т .к похват...’, н о т а , (лат. nola) 'музикален то н ’ и п о т а , (лат.
п о т) ’дипломатическо послание’ и т.н.
1.2. Произволни омоними от различен етимологичен про­
изход. Производните омоними от различен етимологичен про­
изход са една твърде значителна група в нашия речник1. От
гледна точка на мотивиралите ги изходни единици те могат да
ce сведат до два основни вида - получени от изходни неомо-
нимни думи и получени от изходни омонимии думи.
а) Получени от изходни неомонимни думи. Една значител­
на група производни омоними от различен етимологичен про­
изход са получени от изходни думи, които не са омоними по­
между си, напр.: гладен, (от глад ) и гладен, (от глади), моден,
(от пода) и моден, (о т моди), шул!ивал!, (от ш умя ’смая’) и
ту м ж ш л I, (о т шул 1ея ’оглупея'), полски, (от поле) и полска, (от
Полша) и др.;
б) Получени от изходни омонимии думи. Друга немалка
група производни омоними от различен етимологичен произход
са получени от изходни думи, които също са омоними помежду
сп, напр.: меден, от мед, (меден вкус) и меден, от мед , (меден
съд), раняван, от раня, 'нанасял! рана' и ранявал!, от раня,
'стана рано', мпнен, и лиша, 'рудничен' и минен, от мина , (ми­
нен огън), досаждал!, от досади, \ш рывсь и на някога' и досаж­
дал!, от досадя , 'садя докрай и др.
2. О м оним и от общ етимологически произход. Омонимитс
с общ етимологичен произход са получени о т един и същи
изходен лексикален материал. О ткъ м начина на получаването
им те ce представят като два основни вида: морфем но-словооб-
разувателни омоними и семантико-словообразувателни омони­
ми.
2.1. Морфемно-словообразувателни омоними. Те са произ
волни омоними, словообразувателно получени от едни и същи
словообразува гелни морфемни средства. Това са обикновено
различни лексеми, възникнали независимо една от друга от
една и съща мотивираща основа с един и съши словообразуващ
формант, употребен в различни значения, напр.: рибар, 'човек,
които ce занилюва с риболов' и рибар, 'блатна птица, която...',
секач, 'човек, които ce занимава със сечене на гора' и секач.

1 Вж. Б а л к а н с к и Т . Словообразу пател ни о м оним и с омонимии ос­

нови и омоф онии аф икси. - Е з и к и литер., 1479, к н Л е. 6 6 -7 3 ; Сповооб-
разувателни омоними в „Български тълковен речник на съвременния
нар од ен и к н и ж о в е н ези к. А -К . С., 1927-1951, съставен о т С т. Младенов
с до негд еш н ото участие на Ал. Т .-Б а л а н .“ - Бълг. е зи к, 1981, кн. 4, е.
3 5 0 -3 5 3 .
'инструмент за сечене на м е т а л ’, ре/ачкИ' 'жена, която извърш­
ва операцията рязане' и резачка, (маш ина ) и т.н.
2.2. Семантико-словообразувателни омоними. Този вил омо­
ними са също произволни думи, които обаче са получени по
семантичен път и резултат от разпадане на една и съща изход-
на многозначна лексема, чиито значения до такава стенен смис-
лово са ce отдалечили, че са престанали да ce осъзнават като
значения на една и съща дума, а ce възприемат като отделни
омоними лексеми.
Възможността една или няколко от ссмсмитс на много­
значната лекссма да ce откъснат от нейната микросистема и да
заживеят като самостойни лексикални единици сс оспорва от
редица езиковеди, защото няма сигурни критерии за разграни­
чаване на омоним ията от многозначността.
Независимо о т това, че действително е много трудно кате­
горично да ce определи границата между многозначността и
омонимията, получена от нейното разпадане, този път за по­
раждане на омоними в езика трябва да ce признае за един от
резултатните.
По него например в нашия език са получени омоними като:
месец! 'луна' и месец , '1112 ч аст о т годината', т о ч а ; 'наливам',
то ч а , 'разтеглям на тънки листи' и т о н а , 'правя нещо остро',
шарка! 'багра' и ш арка , 'детска болест’, език, 'анатомичен ор­
ган' и език , ’комуникативно средство', двор ( 'оградено лш ето
край къ щ ата’ и двор, ’владетелска институция' и ред др.
Обобщено по произход и източници омонимитс ce предста­
вят в следния вид (Таблица 11.)

$ 32г. Разграничаване Р а з п а д а н е то на м н о го з н а ч н а т а
на лтогозначност лексема, роенето й на лексеми омони-
и олшшшия ми може да ce признае за приключил
процес тогава, когато откъсналите ce
семеми до такава степен са ce утвърдили в езиковото съзнание
на говорещите съответния език като самостойни значения, чс
осъзнаването им не става посредством основното значение на
многозначната лексема, а самостоятелно.
Приклю чеността на този словообособителен процес намира
израз в самостоятелното поведение на новопородените лексеми
както по отнош ение на семантичсската им мотивираност и
вътрешносистемните им отнош ения, така и по отношение на
словопроизводствого и граматическите им предпочитания.
На тази основа в лексикологията ce прилагат различни
критерии за разграничаване на многозначност и омонимия -
семантичен, словообразувателен, синонимен и граматически.

137
 О м о н и м ите о ткъ м
произход и източ­
ници

О т различен е т и ­ О т о бщ ети м о л о ­
м ологичен про­ гичен произход
изход

Н епроизволни П роизволни Пора зу ва ни от О т лексемно

едни и същи разчленяване
словообразува- на многознач­
телни средства на дума

В резул­ О т съвпа­ О т съвпа­ О т л е к­ О т лек­

та т на дане на дане при семи сем и
ф о нети ч­ кн и ж о в н а заемане неомо- омони­
ни изм е­ и д и а л е кт­ на лексе­ ними ми
нения на лексема ми

Дом аш ни Заемки от З аем ки

и заета различни от един и
езици съши език

Неомоними О моними
в чуждия и и чуждия
ези к език

Т а б л и ц а 11. О м о н и м и о гкъ м произход и изто чн и ц и

138
 1. С ем античен критерий. Същността му ce заключава и
проверка на запазена смислона обусловеност между значенията
на спорните омоними.
Сем античният критерий позволява да ce провери до какна
стенен от гоноре т и т е с1 >отнстния език ce осъзнава семантична­
та произволност на спорните омоними от значение на многоз­
начната лексема.
А ко семантична та връзка не ce осъзнава, това е указание за
омонимия. И обратно, ако семантичната връзка ясно ce долавя,
налице е многозначност. Например езиковото ни съзнание днес
не свързва смислово формите рак, и рак,, лице, и лице,, месец t и
месец,, тъй като значенията на изходните за тези омоними
многозначни думи са загубили в определена степен връзката си.
2. Словообразувателен критерий. Прилагането на словооб-
разувателния критерий дава възможност да ce определи имат
ли спорните омоними самостоятелно слонообразувателно пове­
дение, т.е. м огат ли от тях да ce образуват различни производни
лексеми, или не.
А ко словообразувателнитс им възможности са различни, те
са различни лексеми, т.е. отношенията между тях са омонимич-
ни, а не вътрсшнословни, напр. двор, 'оградено м я с то около
къщата' мотивира производни: дворен, дворски, а двор, 'обкръ­
жение на владетел' мотивира други производни лексеми: дво­
рец, дворянин, дворцов и др., следователно отношенията между
тях са омоним ични, а не вътрешнословни. Същото ce отнася и
за омоними I е език1 и език,, тъй като те имат различно словоп­
роизводство - език - езичен, език, - ешков.
3. Синонимен критерий. За разграничаване на омонимнитс
отношения о т многозначността ce използува и синонимният
критерий, чиято същност ce заключава и тона, да ce провери
дали спорните омоними имат за свои синоними лексеми, които
нямат помежду си семантична близост, т.е. не са синоними
помежду си, напр. гшш<, 'уред, машина за тъкане' има за сино­
ним тъкачка, с т а н , 'снага, тял о' има за синоним снага, тя л о , а
с та н , 'незастроено м я сто, където ce устан овяват група хора'
има за синоним бивак, лагер’, звук^ има за синоними то п , глас,
шук, - има за синоними гласен, съгласен.
Синоним ите на първите три звукови форми нямат семан­
тична близост помежду си (тъкачка, снага, бивак), следовател­
но отнош енията между а п а н г с т а и , и с т а и . са отношения
между самостойни лексеми и те са омоними помежду си. Съ­
щото важи и за останалите две звукови форми мук( и шук„
чиито синоними са различни.
4. Грам атич ески критерий. Когато многозначната лексема

139
пече ce е разпаднала на няколко омонима, те започнат да раз­
виват помежду си граматически различим и по този начин
доупп.ржданат лексикалната си самостоятелност. Този фактор
също може да ce използува като разграничителен критерий.
Така например на основата на грам атическия критерий
може да ce установи, че н следните случаи съществуват омони-
мични отношения: /ш к, 'животно' - раци, /х/к, 'вид тПоляване' -
ракове: /«ук; ‘периодично трептение на вы душ ната среда' - шу-
/!// и /вук, '.иатериа.1ен елемент на чвук/ша/па човешка реч' -
тукове и др. иод.

£ 32д. Омон/ши/пе н На пръв поглед наличието п

р еч та езика на думи и словоформи с ед­
наква фонетична форма би трябва­
ло да създава сериозни проблеми в речта при тяхното използу­
ване. В действителност обаче очакваните отрицателни последи­
ци от лексикалната омонимия в речта при общуването ce неут­
рализират от няколко важни фактора.
Първият и най-важен неутрализиращ ф актор е езиковият
контекст, който еднозначно актуализира употребената конкрет­
на дума и нейният омоним остава извън езиковото съзнание.
О т значение са също така и други фактори, като например
фактът, чс по-голямата част от омонимигс са думи от различ­
ни класове и ce свързват по различен начин с останалите думи,
а също така и това, че различните им значения ги отнасят към
различни тематични групи. О т значение е също така и различ-
ната стилова отнесеност на една немалка част от тях.
В художествената реч лексикалната омонимия разкрива
неподозирани изразни възможности. Изнесени в римова пози*
ция например, омонимитс стават изразители на силна експрс-
сивност както със своята неочакваност, така и със семантичес-
ката изненада от конкретните им появи в контекста. Ето ня­
колко примера от поезията на А. Разцнстников за деца:

J in ж/tie хора, /а почуда, „По/ч ///)////ада, буря /ши,

т а я пъстра пеперуда. в то п л о то ку//е с т е вий"
Тя глава ч тя л о няма
и е мъртва, и е няма"

„А I life дойда в dell прочрачпо-син,

//ocpe/if/ui ме к ато блуден син“

„Хвана Me/fa два щуреца, вдига лапа - чц’ ги лапа"

140
 „Мошна правоъгълни постройка
е градена с много прости кройки:
иялш п и то степи, п и то стълба,
стои само па четири стълба."
(А . Разцветников)

Друга своеобразна употреба на лексикални те омоними за по­

стигано на хумористичен ефект с каламбурът, който е игросло-
1)ис, игра на думи, при която преднамерено ce съединяват и кон ­
текста на едно словосъчетание думи, които м огат да ce осмис­
лят по различен начин и да ce получи остроумна двусмислица1.
С каламбура ce преследва забавен хумористичен и сатири­
чен ефект чрез словесна лаконичност, като ce използуват раз­
лични речеви средства - многозначност, фразеология, омони­
мия или като ce разчита на сричково-словно преструктуриране
на фразата, при което тя ce осмисля съвсем различно.
а) К ал ам б ур на основата на словесна многозначност: Кой­
т о бърка в меда, ne бърка. На ш си слуха о т слуха.
б) К ал ам б ур на основата на омонимия: Нил ли си куче на
Cmчия ? И маш ли к он так ти ? Той е бос, макар да е бос.
в) К ал ам б ур на основата на омография: Демокрацията е
вселена н съ п и ти ето на нашия народ (И в . Х адж ийски). Млади­
т е хора не и /ат. Добра е Добра - до служба добра ce добра.
г) К ал ам бур на основата на омофония: Л а п а т лапад, дока­
т о ce налапат. Мига к а т о смок а елшг. Пе всяко а з е ас.
л) К ал ам б ур на основата на сричково-словно преструкту­
риране на ф разата при изговор: Кой ce чеше (сечеше) най-
А ш ого?С куката (С куката) го е хчанала. Пе виж дат подкрепа
(под крепа). Пали и здания т а (и зданията) са нови.

§ 33. Паронилште о лекси - Вторият вид формално огно-

ка.1 н а т а си стем а ш ение, в което лексикалните еди­
ници м огат да ce о каж ат в речни­
ковата система, е да ce сбл иж ат по звуковата си форма и
структура - тези случаи пораждат лексикалното явление паро-
нимия.
1. Същ ност на лексикал ните пароними. Пароним ите (гр.
тхр<Гт>цо<; ’около, близко’ + ’име’) са лексеми от един и същи
лсксико-граматичсски клас с различно лексикално значение,
но със сходна или близка звукова форма и структура, напр.

1 Вж. Александров Ст. О м оф он ни изрази (кал ам б ур и ) в речта. -

Бълг. е зи к, 1У74, кн . 2, е. 162-263; Аилреичин JI. Калам бури и омоф он­
ни изрази. - Б ълг. е з и к, 1974, кн . 3, е. 263-2 64.

141
адресат и адресант , индиец и индианец, критичен и критически,
икономичен и икономически, експонент и експонат, австриец и
австралиец, лаври н ларви и др. под.
П о м р а н и л о и а р о н и м и т с са двойка еднородни по произход
лексеми:
- п о -р я д к о и д и с г с о т домашен произход, н а п р .: книжен и
книжовен, отживелица и преживелица, дребен и дребнав, душева-
дец и душеведец. пре,-.ни и про.-лас, живопис и жнвотоннс;
- п о -ч с с т о и д и с г с о т чужд произход, н а п р .: индукция и
дедукция, континент и контингент, нерифра ia и парафраза,
каноничен и канонически, бретонец и британец, виш и визита,
дебит и дебют и др.
2. Пароними и омоними. О т о м о н и м и т е и а р о н и м и т с ce
отли чанат по го н а ,ч с и р и т я х няма тъждество, няма пълно
съвпадане на звуковата форма и произнасянето им, а нинагн
и м а т п о - м а л к о и л и п о -г о л я м о р а з л и ч и е in.it ф о р м а т а си (звуко-
на и п и с м с н а ) . н а п р .:
- омоними: ако/н) ( (муз. термин) и акорд , (договор), акция(
(действие) и акция, ‘ценни книж а’;
- пароними: акостирал/ 'приближава.// кораб до брега' и
акустнрал/ 'ремнира.н', афект 'възбудено психическо съспюяние'
и ефект последица деиствие', анархист и анпшхрнсп/ и т.н.
3. Пароними и синоними. Паронимията ce различава и от
синонимията, която съшо ce основава на сходс тво, на близост,
но не in.li формата, а в значенията на различни лексеми.
А ко синонимите обикновено са разнокоренни лексеми, ко­
ито поради близосг и значенията си са нзанмнозаменими, то
паронимите м огат да бъдат еднокоренни или разнокоренни
лексеми, между които няма семантична близост, затона те са
семантично несъвместими и взаимнонезаменими, напр.:
- синоними: а т е и с т и безбожник, иконол/нчен и пестелив,
иконолшческн и стопански, ал/етисп/ и виолетов кварц ;
- пароними: а т е и с т и ал/етнен/, иконол/нчен и нконолшчес-
ки, елиптичен и епилептичен.

§ 33а. Падове парошшч Произходът и словообразува-

тел ният строеж на паронимите
позволяват те да бъдат обособени в дне основни групи - паро­
ними с обш етимологичен произход и пароними с различен
етимологичен произход (Таблица 12).
1. Пароними с общ етимологичен произход. Този вил
пароними ce характеризират с тона, чс са образувани от една и
съща мотивираща основа или съдържат един и същи корен,
което ги прави семантично родствени, но различните словооб-
разувателни форманти (префиксални или суфиксални) оформят
лексикални единици, чието значение е значително отдалечено,
напр.: драматичен и драматически , реален и реалистически .
бележка и шбележка, постъпка и простъпка и т.н.
Сред този нил нароними могат да ce отделят няколко по-
типични модела:
а) със суфикси (-ен) и (-ски): tpume.ieu и <рителски, изпъл­
нителен и изпълнителски , ласкателен и ласкателски, м етоди ­
чен и методически, м еч тател ен и л1ечтателскн , техничен и
технически, так ти ч ен и такти чески , онтилшетичеи и о п ти ­
мистически, поетичен и поетически и т.н.;
б) със суфикси (-ен) и (-ичен): диалектен и диалектичен .
индивидуален и индивидуалистичен, натурален и натуралисти­
чен, реален и реалистичен и др.;
в) с префикси (пре-) и (при-): предавал! и придавали препис­
вам и припискал!, нрестегна и пристегна, претичам и прити­
ча.и, прелиствал! и нрилиствам и т.н.;
г) с префикси (о-) и (у-): оронвам и уронва н, оти ч ам и
утичал!, олюля и улшли, олшлявалI и улшлянам, опадам и упа-
дам и др.
2. П ароним и с различен етимологичен произход. Вторият
нил пароними са с различен етимологичен произход. При тях
звуковото и структурното сближаване е чиста случайност на
комбина гиннитс фонетични възможности на езиковата система,
напр.: ветеринарен и вретена рен, а т е и с т и а м е т и с т , пъкъл и
пукал, фонд и фон и др.
В оснонната си част паронимитс от тази група са заети от
чужди езици думи:
- локаут (ан гл .) 'ликвидиране на предприятия и уволнение
на работниците, за да не ce отстъпи пред натиска на работници­
те’ и нокаут (а н гл .) в бокса ’невъзможност на боксьора да ce
изпрани на крака след 1 0 сек вследствие на получен силен удар
от противника’;
- еуфория (гр .) ’състояние на повишена емоционална възбу­
да, свързана с положителни изживявания’ и ефорин (гр.) ’висш
контролен орган в древна Спарта; настоятелство, управително
тяло на манастир, училищ е и др. обществени институции, из­
държани от средства, завещани от частни лица’;
- фактура (и т .) ’документ...’ и фрактура (лат.) 'счупване на
кост’;
- еарафа (ар.) ’стъклен съд за вода’ и графа (гр.);
- дебит (фр.) ’количество течност или газ, което преминава
за единица време през дадено място или изтича от даден източ­
ник’ и дебют (фр.) ’първа публична изява’;

143
 - минимум (лат.) 'най-малко’ и миниум ’чернена Поя, при­
готвена от олоио или оловен окис’;
- кодирам (фр.) ’зашифровам текст’ и коти/шм (фр.) ’опре­
делям борсова цена на ценни книжа, надута и др.’ и др.

§ .Ш. П а р о т и т т е a L Пароним на тамяна, формал-

ре ч та ното сходство при наронимите с
предпоставка <а тяхното необосно­
вано смесване в речта, когато семантичните им различия са
недостатъчно ус пос ни и формалните им отлики не са ясно
осъзнати.
Вт.преки очертаните ясни разграничения между омоними и
пароними, от една страна, и между синоними и пароними, от
друга, грешки те с употребата на наронимите и речта до голяма
стенен ce дължат на тяхното смесване1.
С основание швейцарският езиковед III. Бали разглежда
наронимите като лъжеомоними. но трябва да ce допълни, чс
греш ките с тяхната употреба ce дължат колкото на погрешното
им приемане та омоними, толкова и на отъждествяваното им
по жачение, т.е. колкото наронимите са „псевлоомоними“, тол-
кова са и „псевдосиноними“.
По същество трябва да приемем, че н паронимни отноше­
ния ce намират всички лексеми от един и същи лексикограма-
тнчески клас, кои то са сходни по звуковата си форма и структу­
ра, но и лексикологията обикновено като пароними ce разглеж­
дат само ония от тях, които ce смесват н речта и погрешно
едната ce употребява вместо другата, i.e. когато ce получава
паронимна тамяна.
2. Причини та паронимните замени. Причините за иаро-
нимните замени са извънезикови и колкото и различни да са
те, н основата им лежат два основни фактора - от една страна,
недостатъчно добро владеене на речниковото богатство, и, от
друга, небрежно отношение в речевата практика към формата
и семантиката на думите 2 (Таблица 12).
2.1. Нестабилно овладяване на думите. В едни случаи иаро-
нимната замяна е резултат от недоброто овладяване на по-
късно заучената дума, чието звучение и значението и ce асоци­
ират със значението и звуковата форма на вече позната сходна
дума, като напр.; « ыможен вм. ш.помен, аретенарен вм. чеше-
ринарен, пенсионер • вм. пансионер, нер.-аментен вм. нерманси-

' Ьомлжисн Ж . Тези коварни пароними. - Бт.лг език, 1479, кн. 5, е.

4 3 2 -4 3 4 .
Вж. Русинов I*., Ст. Иаси.зсва-Ридосманова. Пароними в йълтарс-
кни език. С., 19X4, е. 24 -30 .

144
тен, едночерец и иноверец, лист и т е ш а , живопис и животонис,
сыючпик и аиншнчк, фактури и фрактура и т.н.
2.2. Н ер азгр ани ч ав ан е на сродни лум и. 1} други случаи
паронимната тм и н а с последица от смисловото неразгранича-
ванс на сродни лучи.
а) II български това най-често сс наблюдава при прилага*
телнитс със словообра зунащ формант (-ен) и (-ски ), (-ичен) и
(-ичсски). T i.ii ка го и никои производни с двата суфикса с на­
стъпило семантично изравняване, неправилно сс смссват и двой­
ки такива прилагателни, които имат различна семантика, напр.:
практичен им. практически, <)чпло.чатччен вм. дчплолштичес-
ка, икополшчен вм. пконолшческн, периодичен, им. периодически,
качопччеч вм. канонически, ipume.ien и iptime.tcKii, натурален и
натура,1чстччен, ч tnh.uanne.ten и и тьлнителскн и т.н.
б) li писм ената реч често поради тати причина ce допускат
иаронимни греш ки с думи. имащи минимални фонетични раз­
лики - неуларени гласни ( < о > - < у > ) , ( < е > - < и > ) , ( < а > -
< ъ > ) , които при изговор ce редуцират. Правописни пароними'
са: предавал! и придавал!, преписвал! и припискам, прелинам и
при тчам , нретчччам и прчтичвалс, опадал/ и упадал/, оронаам
и уропчал!, олшлнчал! и улшличалt и др. под.; саночник и сънов­
ник, Atacmti.io и м ъстило, кърAtа и карлш и др.
2.3. Пера зграничаване на реалните. Погреш ната употреба
на една дума вместо друга, близка но звучение, може да ce
дължи на неразграничаване на означаваните от тях реалии в
действителността, напр.: индианец вм. индиец, адресант вм. ад­
ресат, анустчралt вм. акости рал /, елш .'рапт им. ч л т г р а н т ,
Швейцария вм. Шчецня, Лчстрпн вм. Лчстралия и др. под.
Предпоставка за паронимната замяна може да бъде отнесе­
ност га на две сходно )вучащи думи към една и съща облает на
живота, ко гато познанията на говорещи» ta гази област са
твърде обши и повърхностни. Този тип пароними още ce опре­
делят' като к о н т а к т н и , те лесно подвеждат към взаимозамяна,
напр.: ескалатор (ан гл .) ’движещо ce стълбище’ вм. екскаватор
(англ.) ’маш ина за копаене и изхвърляне на пръст и др.’, н ату­
рален (л ат.) ’естествен’ вм. натуралистичен ‘който е присъщ на
натурализма' , ескадрон (лат.) ’кавалерийско подразделение’ вм.
ескадрила (исп.) ’тактич еско подразделение на военновъздушни­
те сили’, ескадрили и ескадра (фр.) ’тактическо съединение във
военноморския флот’ и др. под.
2.4. Народна етимология. П онякога паронимната замяна
може да ce дължи и на народната е тимология, какъвто е случа-

1 Вж . Читмпрон Л . С т и л и с ти ка на българския кн и ж о в ен е зи к. С ,
1482, е. 127-133.

10. 145
 я г с шумка нм. шунка, по.нолей им. полилей и др.
Д о като паронимияга с закономерно явление в лексикална­
та система на езика, то паронимните замени са субективни греш­
ки в езиковата п р акти ка на хората, които до голяма стсиен са
последица от несъзнателното подвеждане на езиковото съзнанис
от активно дсйстнунащия в езика закон за аналогията.
3. Греш ки с паронимите в речта. С паронимите от разли
чен етимологичен произход грешки ce допускат обикновено н
речта на по-слабообразовани лина, конто срешат затруднения
при употребата на кннжовна лексика, особено на думи от чужл
произход, напр.: батерия и бактерия, ветеринар и врешенар, фон
и фонд, ефнмерен и химерен, интерпелацня и интерполация,
бон.нап и лоцлшн, <)ега шрал! и деги трал!, манкпрал! и марки­
ралI И др.
По-оиасни са обаче паронимите от общ етимологичен про­
изход. защото между лексемите в паронимните двойки същест­
вуват семантични връзки, които подвеждат немного добре под­
готвени н езиково отношение лина. В резул тат на недостатъчно
добре осъзнатото семантично различие между двете лексеми
едната погрешно ce употребява вместо другата.
Н ай-характерни греш ки с по-широко проявление ce допус­
кат при следните паронимни случаи1:
а) Неправилна замяна на притежателно прилагателно на
(-ов) с качествено прилагателно на (-ски), напр.: вапцаровска
п о с тя вм. Напцарова п о с т я , благоевска естети ка вм. Плагоева-

Т аб л ица 12. П ароним и

1 П о-подробно в: I ’VcmioB Р., С т . Насидева-Радосланоиа, Пароними

в българския език. С , 11№4, е. 3 1 -36 .

146
т а естети к а и др. мод.
б ) Неправилна замяна на относително прилагателно на
(-ически) с качествено прилагателно на (-ичен), напр.: драма­
тичен т е а т ъ р мм. драматически т е а т ъ р , критически ситуации
км. критични ситуации, практични р езул тати им. практически
р а у л т а т и и др. под.
в) Неправилна правописна замяна думи с префикси пре-/
при-, о-/у-: приписвалt мм. преписвалt (или обратно), претичам
вм. притича,и (или обратно), омалявалt им. умалявалг (или
обратно) и т.н.

§ ЗЗв. Паронимия и па - П ароним ията, както видяхме, е

рош ш азия неизбежно явление в речника, защо­
то по едни или други причини раз­
личните лексеми м огат да ce о каж ат с близка или сходна звуко­
ва форма и структура.
Тя не е недостатък на лексикалната система, но е предпос­
тавка за допускане на паронимни замени. А паронимните заме­
ни са отрицателно явление в речта, свидетелство за ниска или
недостатъчна езикова култура, за недобро владеене на речнико­
вите средства на езика. Т е са неволни подмени на думите пора­
ди нсзнаснс на значенията им. Паронимните замени водят до
логическа неяснота, до двусмислици, а понякога до пълни без­
смислици.
О т пароним ията и паронимната замяна обаче трябва да
ce разграничи пароном азията, която е стилистически фигура и
ce заключава в съзнателна употреба на близки но звуков състав
думи, за да ce създаде своеобразна антитеза, напр.: л/ъж а л т
ne о т ръж, помак, ал/а ne ах.пак; К ато съл\ т и буля, да ne съл/
ти булка. Нему хатър, пал1 сатър. Ако попът е пиян, дяконът е
залян. (нар. пословици)1, вино, кино - все едно и др.
Пароном азните лвойки могат да ce образуват не само от
паронимни думи, но и чрез съзнателно звуково деформиране
на думи, при което ce получават своеобразни оказионализми,
смислово и експресивно заредени с ярък сатиричен ефект, напр.:
езиковед - езикоед, зеленчук - селен чук, позиция - пълзиция,
ветеран - вехтеран , зл ато тъ р сач - златоръсач, консумация -
копсумацка, секретарка - сею/ецарка и др.ПОД.
Парономазията най-често ce използува в хумористичните
жанрове, майсторски с нея си служи например Р. Ралин. Някои
от посочените примери са от негови епиграми и афоризми.

1 Вж . Н а с и .к в а С т . П ар он о м ази ята в б .л га р с к и я език. - Въпроси на

съ временната б ъ л гар ска л е кс и ко л о ги я и лексикограф ия. С ., 1986, с.
147-14К.

147
 III. ЕТИМОЛОГИЯ, ЛЕКСЕМОЛОГИЯ И
ТЕРМИНОЛОГИЯ

1. Етимология. Етимологията (гр. tnifJoXoyint ’първонач

но значение’) като дял на общата наука лексикология, има
задача ла изучи произхода и историята на лексикалните еди­
ници и речниковия състав на езика.
Посредством сравнително-историческия метод стимологи-
ята пели ла достигне до възстановяване на първоначалната
звукова форма и значение на думите, като установи генетичсс-
ките съответствия на думите както в конкретния език, така и в
родствените му езици.
Възстановеният първоначален изходен вил на думите ce
нарича етимон (гр. erupov ’истина’) и ce означаха със звездич­
ка.
Е то например в съкратен вид представена реконструкцията
на една стара българска дума:
връх 'най-висока част на нещо’: стб. ВРЪ ХЪ . ВРЬХЪ ...(пред­
ставят ce регистрирани произволни в различните диалекти с
означаваното о т тях). - Срхр. врх, слов, г/7», рус. верх, чеш.,
словаш. \rclt, пол. wierch, wierzch, wierzcholek, горлуж. wjerck,
доллуж. wjerch. Прасл. *t ъгс/ih, стара u -основа. ис. *wrsu-s. -
Сродно с лит. vimix, латв. virsns 'горна част, повърхнина. Пла­
нински връх’(о т ис. *и 77/-.v). стангл. wiisil ’великан’, ирланд. fen
'ио-добл.р, по-горен’, fan ’колона’, лат. verruca 'пъпка, брадави­
ца’, стинд. в arsima, vursma ’височина, теме’, varsistha ’най-висок,
най-горен’; заето в рум. virf, диал. r/7v, virh, алб. vershnik, fersnik,
veshnik 'връш ник' (Бълг. етимол. речник, т. I, е. 190-191).
Установяването на генетическите съответствия и реконст­
руирането на първоначалния вид на думите ce осъществява
чрез използуването на няколко основни критерия:
а) фонетичен критерий (държи ce сметка <а звуковите за­
кони и съответствия в сродните езици);
б) морфологичен критерий (отчита историческия морфе­
мен състав на думата и преживените развойни процеси н мор­
фемната структура);
в) семантичен критерий (проследяват ce на широка анало­
гична оснона съществувалите смислови връзки и преходи к
историческия разной);
г) пространствен критерий (държи сметка за географското
разпространение на думите и на техните варианти);
д) културно-исторически критерий (отчита факторите от
културно-историческо естество, изиграли роля в появата, функ­
ционирането и изменението на думата).
Специфичните задачи на етимологията естествено не могат
да бъдат предмет на цялостно разглеждане и описание в един
общ курс по лексикология. Затова тук ce задоволяваме само с
най-общо представяне на тази научна дисциплина и с очертава­
не на нейния проблемен обхват.
От онези въпроси, които влизат в задачите на такъв курс
при представянето на лексикалната система на езика, към вла­
денията на етимологията могат да бъдат отнесени иъпросите за
стимологическите пластове в лексиката, за състава на лекси­
ката откъ м произход на думите и за историческия им развой.
2. Лексемология. Лексемологията, традиционно определяна
в курсовете по лексикология като учение за речниковия със­
тав, има задача да изучи речниковата система най-общо откъм
функционалните й характеристики - нейните разслоения откъм
социални сфери на функциониране, откъм актуалност и употре­
ба, откъм стилистични и стилови разслоения.
3. Терминология. Терминологията все по-определено през
последните десетилетия ce обособява като самостоятелна дис­
циплина, която може да ce разглежда и като дял на по-общата
наука лексикологията.
Тя има за предмет на изучаване термините, професионал-
но-производствената и номенклатурната лексика.
а) Тер м и н ите (лат. terminus ’граница, предел’) са специфич­
ни лексикал ни единици, отделни думи или словосъчетания,
означаващи отвлечени понятия от областта на науката, техни­
ката и изкуствата.
На пръв поглед има сериозни основания термините да ce
признаят за особен тип лексикални единици наред с лексемите,
собствените имена и фраземите, но същевременно са налице и
непреодолими за такова решение препятствия, заложени в са­
мата природа и във функционирането на термините.
Те са езикови знакове на научно формулираните отвлече­
ни понятия, които съставят понятийния апарат на една или
друга научна област на познанието, техниката или изкуството.

149
 Тяхното лексикално значение ce покрива с дефинитивно форму­
лираните отвлечени понятия.
В съвременната технологична епоха делът на терминоло­
гичната лексика н ел ш и те псе повече и попе чс нараства, като
пилимо ce открояват тенденциите за нейното интернационали­
зиране.
б) Н о м ен клатур ната лексика е свързана с терминологич­
ната, доколкото обхваща лексикалните единици, обслужващи
номинативно конкретните производствени и технически опера­
ции, продукти и средства.
За разлика о г термините гози тип думи имат конкретна
предметна отнесеност на лексикалните си значения.
в) Проф есионалната лексика обслужва комуникацията в
тясно професионални сфери, тя ce състои от полуофициални
названия на реалии от различни професионални области.
Тук съзнателно обединяваме тези три дяла, за да постигнем
едно приемливо системно представяне на лсксиколожката проб­
лем атика.

1. Л е к с и к а т а о т к ъ м н ей н и я съ став и ф орм иране

§ 34. Опе.н на пмгарс- Н ито един народ в света не може

кня речников със- да ее похвали, че е привел в извест-
тан ност цялото словно богатство на споя
език. И най-богатите познати ни днес
речници на различни езици не претендират за всеобхватност и
изчерпателност.
1. Необхватност на речника. Немислимо е дори с неверо
ните възможности на съвременната електронна техника да ce
инвентаризират всички лексикални единици, с които действи­
телно разполагат високоразвитите днешни езици, какъвто е и
българският. П ричините за тази невъзможност са различни:
а) първо, лексикалната система съдържа не само факти*
чески единици, т.е. такива, които имат битие в езиковата прак­
тика, но и много потенциални (възможни) единици, особено в
сферата на някои лексико-граматически класове (напр. глаголи
и прилагателни) - това са лексеми, които м огат да бъдат про­
изведени и са напълно възможни с оглед на словообразувател-
ните дадености в езика;
б) второ, невъзможно е отделният човек да познава и вла­
дее всички думи, с които разполага един език;
в) трето, лексиката е отворена и развиваща ce система,
която е в непрекъснато движение - развива ce, изменя ce, едни

150
думи ce създават, други отпадат, грети сс преосмислят, четвър­
ти обогатяват своите значения, пети навлизат от други езици
и т.н.
2. Най-общ а идея за обема на българския речников със­
тав. За да очертаем макар и I» най-общи граници обема на
българския речников състав, нека да си послужим с известни
предположения. 'За пример ще вземем глаголите.
2.1. Основни начини за образуване на глаголи. Образуване­
то на глаголни лексеми в българския език става по различни
словообразувнтелни начини, основни сред които са: префикса­
лен, суфиксален, префиксално-суфиксален, рефиксален и ком ­
позиционен.
За изходна основа на разсъжденията си нека да вземем
префиксалното словообразуване, което е най-широко застъпено
при глаголите. Ще очертаем базовите факти на разсъжденията
си, а те са, че в префиксалното словообразуване:
- първо, участвуват активно IS домашни префикса, като в
глагола може да има до 4 префикса;
- второ, от всеки новообразуван глагол може да ce произве­
де нова видова форма с един от видообразуващитс суфикси;
- трето, основните глаголи в българския език са около
4 (КИ).
2.2. Предполагаеми производни префиксални глаголи. Без
ла ce отч итат видовите образувания, могат да ce направят след­
ните приблизителни изчисления:
а) на първо префиксално равнище от основните глаголи с
18-те префикса би трябвало да ce получат около 72 000 произ­
водни глаголи;
б) на второ префиксално равнище да приемем, чс ще учас­
твуват в словопроизводството 1/3 от префиксите, в такъв слу­
чай от 72 000 едноирефиксални глаголи с 6 -те префикса ще сс
образуват около 432 000 двупрсфиксални;
в) на тр ето префиксално равнище нека да допуснем, че ще
участвуват 2 префикса, тогава от 432 000 двупрсфиксални глаго­
ли ще сс получат 864 000 грипрефиксални;
г) на четвърто префиксално равнище, ако с 1 префикс от
половината грипрефиксални глаголи сс образуват нови четири-
префиксални, те ще бъдат 432 0 (H).
Или в крайна см етка, като сс сумират тези предполагаеми
глаголи о т четирите префиксални равнища (4 000 + 72 000 +
432 (НЮ + 864 (Ю0 + 432 (НЮ), ше ce окаж ат 1 804 (КИ) глагола.
Това число ще трябва навярно да ce удвои, ако ce прибавят и
рефиксалните (възвратните) произволни от тях, т.е. ще ce полу­
чат около 3 500 000 глагола.

151
 Н ека спрем разсъжденията си дотук, като не забравяме, чс
този брой не е окончателният, тъй като не са отчетени суфик­
сът ните, префиксално-суфиксалниге и композиционните образу-
мания. Оснен тона тези поразителни резултати са само н грани­
ците на един лсксико-граматически клас думи.
Дори ако допуснем, че от тона трудно за кирнанс количест-
но глаголи реално съществува само една треса, го пак броят им
ще надхвърли един милион.
Срещу този предполагам милионен сломен обем на българ­
ския речник стоят следните факти, които ни поднася речената
практика на българите и речниците на българския език:
а) най-богатите ни речници изцеждат на показ едва до 100
(КИ) думи;
б) най-вещ ият познавач на българския език, патриархът
на българската литература Им. Вазон, в целокупното си твор­
чество си е послужил с около 45 (КИ) думи;
в) акти в ни я т речник, с койго си служи образованият бъл­
гарин. е в границите на X 0 0 0 - 1 0 0 (H) думи, а в ежедневната си
реч ние използваме половината от тях.

$ 35. Основните етапи 1. Връзка на лексикалната сис-

във формирането на тема с обществения ж ивот. Езикопа-
пкггарекцта лексика са систем а най-непосредстнено с
свързана с живота на народа, с него­
вата историческа съдба преди всичко посредством речниковата
система.
Всяко явление, всяко действие, всяка реалия ос действител­
ността, всяко логическо обобщение на опознатите реални и
нереални „неща“, които имат някакво отношение към живота
на хората, получават словесно обозначение. Така че в речнико­
вата система но своеобразен начин остава вписано цялото исто­
рическо битие на народа, но за неговия „прочит“ ние все още
не сме достатъчно подготвени.
Е го например какво може да ни разкаже само една дума:
Праславянското съществително о тр о к 1 е родствено на река
'кажа', образувано е от съшия корен (който може да ce проявя­
ва в различни аломорфи -рек-, рок-, ран-, рич-, риц-) с префикс
(от-) в значение на отрицание (напр. в стб. ОТЬРЧЬИЪ 'отка­
чал ce').
Първоначално тази дума е имала значение 'неговорещ' н
смисъл 'нямащ право да говори на публично събрание'. За древ­

1 По: Ш м ел ев Д . I I. , Современный русский язы к. Л е к с и к а , М., с.

240 и Я куб о в ски й .1. I I . , История древнерусского язы ка, М ., 1953, с. 57.

152
ните сланини отроци са били непълнолетните, ю ношите, соци­
ално незрелите.
К огато по време на робовладелския строй ce появява цял
социален слой хора, лишени от граждански права, тази дума
разширява значението си и започва ла означава и 'роб'.
В старобългарския език ОТРОКЪ вече има още по-разши-
рено ж ачен и е - 'момче, роб, слуга, прислужник’.
По-късно тя развива и ново значение 'новороден .
Днес съществителното е познато основно с последното зна­
чение и с историческото си значение 'крепостен селянин в сред­
новековна Имгария'.
Следователно в лексикалната система са намерили израз
всички ставали изменения в трудово-производствения, социал-
но-политическия, познавателния, културно-творческия ж ив от
на народа.
2. Етапи в и зграж дането на българската книжовна лекси­
ка. Л ексиката на българския книжовен език ce е изграждала в
продължение на много столетия и има над единадесетвековна
история.
2.1. Наследство от предпис.мената епоха. Когато в средата
на IX в. К о н стан тин -К и р ил и Методи и започват великото си
дело по създаваното на първия славянски книжовен език върху
основите на ж ивата славянобългарска реч, говорена в околнос­
тите на Солун, в речника на този език, известен на науката
като старобългарски (но наричан още и старославянски, старо-
църковнославянски и другояче), естествено влизат думите, за­
пазени от най-лренни времена или развили ce по-късно в езика
на българските славяни.
а) Н ай-древният пласт сред тях е бил наследен още от
индоевропейския праезик.
б) Във втория по древност пласт влизат думите от ирасла-
нянската епоха.
в) Праславянското лексикално наследство по-късно ce раз­
мива и обогатява във времето, когато славянските племена,
положили основите на българската народност, ce заселват на
Балкански» полуостров.
В новите условия на ж ивот словотворчсскитс процеси и
семантичното развитие на старата лексика са довели до значи­
телни различия, отдалечили езика на българските славяни от
езиците на останалите славянски племена, разселили ce в други
земи и поставили началото на останалите славянски народи -
руси, украинци, белоруси, сърби, хървати, словенци, чехи, слова­
ци, поляци, лужичани.
Така че тр е ти я т по древност пласт думи, които влизат в

153
 речника на старобългарския книжовен език, в едната си част
идват от ранната старобългарска епоха - породили са ce bib
времето от среда та на V I! в. до средата на IX в., в другата си
част, макар и много по-малка, от л екси ката на завареното
местно тракийско население, а в третата си част - от езика на
смесилите ce със славяните прабългари от племето на Аела-
рух.
2.2. Епоха на старобългарски книж овен език. Освсн тези
три основни пласта, които са съставлявали лексикалната систе­
ма на говоримата славянобългарска реч, в речниковия състав
на новосъздадения книжовен български език от средата на I
в. насетне ce внедряват много нови думи, необходими да изра­
зят понятията, които нововъзприетата християнска култура въ­
вежда, и за да отговорят на новите духовни търсения на нреме-
то.
а) Ролята на християнската преводна книж нина. С прево­
дите на християнската богослужебна кн и ж н и н а от гръцки на
славянски ce въвеждат и редица гръцки думи за специфични
религиозни понятия, а други думи биват калкирани.
През този първи период от лексем ного изграждане на кнн-
жовната речникова система протича т активни процеси на ново
словопроизводство, при което ce разгръщат словопроизводните
възможности на словообразувателните типове за образуване
на абстрактна лексика. Утвърждават ce пели нови пластов*
думи, силно нараства обемът на книж ов ни я речник, разниват
ce много нови значения в думите и относителният дял hi
многозначната лексика ce засилва. Тези процеси с различи»
стенен на интензивност и плодотворност продължават до крал
на X IV в.
б) Лексикално влияние върху други езици. Особено важно
е обстоятелството, чс създадената старобъ лгарска култури»
лексика не остава затворена само в границите на български*
език, тя преминава и в речниковите системи на други славянс­
ки езици с разпространението на старобългарската книжнин»
сред останалите славянски народи и с влиянието, което оказва
старобългарският книжовен език върху езиците на тези народа
в) Упадък по време на турското робство. За съжаление с
падането на България под османско владичество книжоиният
български език бива насилствено лиш ен от възможност да про
дължи обществените и културните си функции и естествено I»
еволюира в синхрон с измененията в говоримата реч.
През петте века турско робство кн и ж о в н и я т българей
език до такава степен заглъхва и потъва в забрава, чс книжовни-
ните престава т да са в състояние свободно да си служат с нега

154
 Споменът за него ce поддържа от малкото оцелели и нреписва-
ни и непристънни глухи манастири стари книги. Все повече и
повече обаче средновековният книж овник идентифицира автен­
тичния старобългарски книжовен език с неговите фонетични
чуждоезикови редакции - руската и сръбската (известни като
черковнославянски или църковнославянски език), които чрез
печатната църковна книж нина са стигали до него.
С таробъ лгарската книж овни лексика реално продължава
съществуването си в чсрковнославянската си редакция, но тя е
лишена от ж изнени сили, тъй като е херметизирана в продъл­
жение на векове единствено в богослужебните черковни тексто­
ве.
Интересно е да ce посочи обаче, че в развилата ce от X V I в.
насетне народна кн и ж н и н а в лицето на дамаскинските и сме­
сените сборници жива употреба имат една не малка част от
старите книж овни думи, което говори, че книжовноезиковата
традиция, макар да е силно избледняла и изтъняла, никога не е
прекъсвала докрай.
3. Епоха на Възраждането. Втори важен период в изграж­
дането на кн и ж о в н а та българска лексика е времето на Въз­
раждането, когато в условията на национален и духовен гнет
започва създаването на новобългарския книжовен език.
а) Н овите обществени потребности и кн иж овният език.
Бързо развиващите ce процеси на национално самоосъзнаванс,
разрастващите ce борби за духовно и политическо освобожде­
ние. появата на светското училище и развитието на образовани­
ето. публицистиката, ускореното развитие на научнопопулярна-
та и художествената литература изискват речниковият състав
на нововъзземащия ce книжовен език бързо да ce попълва с
нови пластове лексика, която да удовлетворява постоянно раз­
ширяващите ce обществени сфери, обслужвани от него.
б) Л ексикал н о строителство. Старото книжовно лексикал­
но градиво, опазено в домаш ната книжовноезикова традиция,
естествено влиза в новата речникова система и иослужва за
иово словообразуване чрез активизиране на стари книж овни
словообразувателни модели и типове.
Заедно с лексикал н ите ресурси на ж и в а та народна реч,
съществуваща под формата на богато диалектно разнообразие,
тя изгражда основните области на речниковата система. При
това протича силно изразен процес на отхвърляне на лекси­
калните наслоения, натрупали ce в народния език от езика на
политическия и духовен потисник.
Едновременно с това силно нараства ролята на руския
език като и зто ч ни к, о т който ce възвръщат стари книжовни

155
думи, възприети в него от старобългарския, и сс заемат ноии,
създадени н руския.
4. Развой на лексиката след Освобождението. Трети пери­
од и по-нататъшното доизграждане и развитие на книжовната
лексика е времето след Освобождението.
И н те н ш в н о то попълване и изграждане на речниковия със­
тав продължава с ускорени темпове и през този период, когато
целенасочено и съзнателно ce устройват лексикалните норми
на книж овния език. превърнал ce вече в език с държавнически
функции. Освен това завършен вид получават процесите на
стиловото изграж дане на книжовния език.
През този период особено видимо ce проявяват две проти­
воположни тенденции в езика - от една страна, естествени
процеси на интеграция и стандартизация на лексиката, а, от
друга, процеси на диференциация и специализация; формира
ce л екси ката на професионалните и социалните говори, на
научните и техническите сфери на дейност. Всичко това сс
отразява по определен начин и върху книжовната лексикална
система.

2. Лексиката откъм произход на думите

§36. Обща генетична ха- Очертаните етапи във формира-

р а к т е р и с т и к а на
нето Н:1 книжовния ни речник по-
бъ.1гарската лексика казват, че по произход, по потекло
думите в него ce представят от два
генетически типа - домашни и заети (чужди).
1. Д о.чаш ната лексика. Домашната лексика е основна и
речниковата система, предполага ce, че на нея ce падат над 85%
от цялостния лексикален фонд на българския език. Едни от
нейните пластове имат началото си в по-далечни или по-близки
исторически епохи, други са от по-късни периоди.
Исторически погледнато, в домаш ната лексика сс откроя­
ват няколко основни групи думи по произход: инлоевропеизми,
праславянизми, тр аки зм и , прабългаризми и думи о т старо­
български и по-късен български произход.
В състава на домашната лексика могат да ce отделят дпа
вида думи - изконни и производни.
а) И зконни думи. В лексикологията е прието най-старите
думи на даден език, които са общи за цялото езиково семей­
ство, към което той принадлежи, да ce определя т като изконни,
изначални.

156
 Следователно за българския език такива ще бъдат лекси­
калните единици, наследени н него от индоевропейската, пра-
славянската и старобъ лгарската епоха.
б) Произволни думи. Производните думи са получени и
езика от изконните по свойствените за него словообразовател-
ни начини и модели с наличните в системата му словообразу-
вателни средства (префикси, суфикси, интсрфикси и т.н .)
2. Заета лексика. Заетата лексика само условно може да ce
разглежда като чужда, защото нейното възприемане в речнико-
вата система е сп.проводено с формално и семантично асими-
лиране, което я привежда в пълен синхрон с лексикалните,
фонетичните, грам ати ч ески те и правописните свойства и за­
кономерности на езиковата система. По този начин тя изпяло
е приравнена към домаш ната лексика.
Попълването на бъ лгарския кн иж о в ен речник чрез за-
нмстване на думи о т други езици ce е извършвало в различни
периоди и с естествен непрекъснат пропее, в който са ce отразя­
вали разностранните връзки на народа ни с други по-близки и
по-далечни народи в икономическо-производственото и духов­
ното общуване.
Постъпили на разположение на речника ни, заетите думи
влизат в пълно негово разпореждане. О т тях на българска
езикова основа с наличните словообразувателни средства ce
създават нови производни думи, развиват ce нови значения и
т.н.
Нерядко в резултат на такива процеси ce получават кръс­
тосвания, при ко и то чуждият елемент сс оказва само отделна
морфема. Е то защо между двата типа думи - домашни и заети
- на практика е невъзможно да ce прокара отчетлива граница.
Заетата лексика вътрешно също не е еднородна както
откъм езиковите си източници, така и откъм функционалните
си различия.
По първия пр изн ак тя ce дели на групи думи о г отделни
конкретни езици, напр. гръцки думи, латински думи, руски
думи, френски думи, италиански думи и т.н.
По втория п р изн ак заетата лексика ce подразделя на ня­
колко основни вида - заем ки, чуждици, интернационализми,
екзотизми, варваризми, кал ки, полукалки.
(О бщ ата схема на българската лексика по потекло е пока­
зана на Таблица 13.)

157
§ 37. Състав на домашна- Д о м аш н ата лексика съставя
т а лексика Основната част от речниковата
система на българския език и оп­
ределя самобитността му на лексикално равнище, като го
отличава от останалите славянски и неславянски езици.
Изграждана в продължение на много хилядолетия, домаш­
ната лексика включва в своя състав основни пластове думи,
които са наследени от различни исторически епохи и са сс
установили от различни източници.
а) Най-древният пласт думи и нея са останали от дълбока
древност, когато днешните народи, говорещи индийски, иранс­
ки, германски, балтийски, славянски, италийски и някои други
езици, са населявали своята далечна прародина и са говорели
различни диалекти на един обш език, определян днес като
индоевропейски.
б) Вторият по древност пласт думи са били създадени във
времето, когато славянските племена са ce отделили от остана­
лите племена на индоевропейската етническа общност и са ce
заселили в своята нова родина, където говорят един общ език,
наречен праславянски.
в) Третият пласт включва думи, възприети в българския
език от езиците на асимилирани етнически групи, които заедно
със седемте славянски племена, заселили ce на юг от Дунав,
образуват една народност. В този пласт влиза тракийското и
прабългарското лексикално наследство.

Лексика на българския език

А Индоевропсизми
0
Праславянизми
м
а л Тракизми Заета лексика

ш е
Прабългаризми
н К
а с Дум и от старо­
и
български и по-
К
а късен произход

Таблица 13. Л е к с и к а т а па б ъ л га р с ки я счик

158
 г) Ч е тв ъ р ти я т пласт думи с най-значителен, защото обхва­
ща пялата останала домашна лексика, която сс създава във
времето, когато седемте славянски племена заедно с прабълга­
рите образуват българската държана, възприемат християнска­
та култура и ж ивеят по тези земи до наши дни. В това огромно
мластоно образование могат вътрешно да сс отделят напластя­
вания от различно време - о т старобългарската епоха, от
Средновековието, о т В ъзраждането, о т следосвобожденския
период, от първата половина на X X в., от втората половина на
XX в. Особено ярко тук ce откроява старобългарската лексика.

§ 37а. Индоевропеиши в 1. Понятие за инлоевропеизми-

дом аш н ата лексика те като генетична категория думи.
Дум ите, които днес ce определят ка ­
то инлоевропеизми, са общи за езиците от индоевропейската
езикова общ ност, т.е. за славянските езици, за индийските, иран­
ските, балтийските, германските, романските, келтеките, а съ­
що така за гръцки, албански, арменски и за някои мъртви
езици в Мала Азия.
Те са думи от научно предполагания в езикознанието пра-
език-основа, към ко й то отвеждат далечните корени на най-
голямата група езици на земята, наричани индоевропейски. В
тях те са наследени о т индоевропейския праезик, говорен в
множество диалекти от различните племенни съюзи докъм III
- I I в. пр. н. е. В основнага си част това са думи, които са
възникнали близо три хилядолетия преди нашата ера.
Всеки един от днеш ните индоевропейски езици е подчинил
древното общо лексикално наследство на специфичните си раз­
войни ф онетико-граматически и семантически закономерности,
така че днес сходствата ce откриват на равнище лексикален
корен, напр.: стб. /И Л 77/, /ИА Т 6 Р 6 , бълг. майка , рус. м а т ь ,
ст.инд. malar , лит. mote ’ж ена’, арм. rnair, гр. meter, англ. mother,
лат. mater, фр. mere, нем. mutter, алб. motre, cpxp. majka, слов.
тай, укр. м а т ч , пол. т а т к а , чеш. mater и т.н.
В българския език изконни индоевропеизми са около 400-500
думи. А к о към тях сс прибавят и балто-славянските думи,
възникнали едно-две хилядолетия преди новата ера, броят им
ще нараснс докъм 7(М)-ЖЮ.
2. Тем ати чен обхват на индоевропеизмите. Индосвропсиз-
ми в българския език са названия на основни понятия от живо­
та на човека с непреходно значение. Такива са названията на:
а) ж и в о тн и като: говедо, бик, вол, вълк, елен, коза, овца,
овен, агне, свиня, прасе, орел, гъска и др.;

159
 б) приро.ши реалии като: Спито, О/мг, поди, мо/к-, сняг,
.lynti и т.н.
в) основни действия като: я .и , м и н е я , i i .i h i .i i , н о с я , о р и , //««,
секи , с е я , <и ><я, т е к и , м е л я н др.;
г) основни приш лци и качества като: О я м ъ .н н , зелен, вое,
жни, th.i и др.;
д) роднински отношения като: ч и н к и , О ш ц и , О/шт, сестра,
CIIH, д ы ц е р я , ж е н и и др.

$ 37п. Прасланяничлш и 1. Понятие за праславянизмите

до.чашната лексика като генетична катею р и я думи. За
праславянизми ce прпемаг думите,
които ce създават о т I I I —II в. нр.н.с. до V I в. в обшия за
славяните език, говорен от тях във времето, когато те ce уста­
новяват в новата си родина, обхващаща земите между р. При-
пет, Карпатите п средното течение на реките Висла и Днепър.
Трябва да ce предположи, че обшият славянски език, нари­
чан праславянски или общославянски, ce говори в различни
диалектни разновидности, които по-нататък са послужили за
основа на формиралите ce по-късно няколко групи славянски
езици - южнославянски, източнославянски и западнославянс­
ки.
А ко ce сравнят с общия речников състав на българския
език. думите от праславянски произход количествено са неголя­
ма група. Статистическите проучвания отделят в славянските
езици около 2 0 0 0 основни думи. наследени от общославянския
език. Сред тях към 1000 са названия на предмети, около 200 -
на признаци и качества, близо 500 - на различни процеси и -
т.н.
Праславянизмите са не само изцяло нови думи, създадени в
новите условия на живот, но и новообразувания на основата на
наследените индоевропеизми.
Думите от тази количествено скромна група обаче не само
съставят основната част от ядрото на лексикалната система на
всеки от славянските езици и служат за образуване на много
производни думи, но и са най-активно изиолзуванитс в ежеднев­
ното ни речево общуване, защото са названия на жизнено най-
важни понятия'. Смята ce, че една четвърт от думите, с които
постоянно си служим, са праславянизми или са производни от
тях.

1 Вж . Л с ко и И н . Единство и национално своеобразие на славянс­

ките езици в техния основен речников фонд. С . , 1455; 1’ачсиа М . Към
прасланинското наследство в българската диалектна л е кси ка . - Бълг.
език, I9K2, кн. 4, е. ЗЗЛ-339.

160
 В отделните славянски езици тези думи м огат да имат
различи» във фонетичната си форма или н значенията си, но
е тн о л о ги ч е с ки носят един и същи корен и родственоота им
лесно ce открива, напр: стб. РЖКЛ, бълг. ръка, рус. рука, срхр.
рука, слои, roka , чеш. и елнц. т к а , пол. гепка, луж. т к а .
2. Тем ати чен обхват на праславяниз.мите. В него влизат
назпани» на реалии от всички важни сфери на общсствсния
живот и практика на човека. Сред тях са назпани» на:
а) приролни дадености и явления: зелш, пясък, глина, ми­
то , вятър, буря, дъжд, Atр аз и т.н.;
б) представители на ж ивотинския свят: звяр, заек, змия,
риба, жаба, врабец, лястовица, л/уха, комар, пчела и др.;
в) представители на растителния свят: ясен, липа, орех,
трева, ж ито, пшеница, грах, овес, лист, гъба, малина и т.н.;
г) оръдия и продукти на труда: лютика, лопата, сърп,
игла, нож, пила, шило, с та н и др.;
д) основни действия: доя, държа, гълтал /, плача, горя, жъна,
тая и т.н.;
е) хранителни продукти: хляб, каша, лшело, л/есо, Л 1ед, сире­
не и др.;
ж ) населени места, постройки, предмети на бита: село,
град, храл!, дом, и /ба, печка, стол, сито, ведро и т.н.;
з) човека и частите на неговото тяло: човек, тял о, глава,
ръка, брада, шия, коляно, лице, пос, зъб, ухо и т.н.;
и) лица по роднински отношения: баба, внук, т ъ с т , свекър­
ви, свекър, т ъ й /а и т.н.;
к) временни понятия: година, век, л ято, месец, ден, нои/,
час, лшг, утро, вечер и т.н.;
л) обществено-политически понятия: племе, държава, език,
власт, воина, войска и т.н.;
м) важ ни понятия от духовната сфера: ул1,свобода, лшсъл,
радост, воля, iцаетие, труд, чест, добро, зло, дело и др.;
н) основни признаци и качества: лшлък,лек, висок, остър,
топъл, кисел, солен, студен, здрав и т.н.
3. Праславяниз.ми от други класове. О т праславянски са
наследени и м ножество думи о т другите лексико-граматичсски
класове като:
а) наречия: талг, вън, сега, вътре, вчера, къде и т.н.;
б) числителни: едно, две, пет, осел!, десет, с т о и т.н.;
в) местоимения: аз, ти , вие, люй, кой, наш, ваш и т.н.;
г) предлози: без, в, до, за, зад, о т и др.;
д) съюзи: а, и и др.
$ 37н. Т рактлш и пра- Към домашната ни лексика ce
б ъ л г а р т м и н до- отнася т п дне групи думи, които ня-
.наш ната лексика мат славянски произход, но са дош­
ли от елш ите на народи, участвува-
ли във формирането на българската народност - от траките и
прабългарите.
Тракизми и прабългаризми в българския речник сс устано­
вяват след разселването на славянските племена отсам Дунав.
Те са остатъци от езиците на две етнически групи, които биват
асимилирани от многочиелсното славянско население и влизат
в състава на народността, приела името българи.
1. Тракизм и. На част от земите, върху които сс заселват
българските славяни, от незапомнени времена живеел древният
тракийски народ. В областите межлу Солун и Стара планина до
Осоговската планина славяните заварват полуроманизирано тра­
кийско население, което постепенно ce слива със славяните.
а) Тракийски топоними. О т това население' славяните въз­
приемат една част от м е с тн о с ти те названия като: Чтър, Янт­
ра ( I let прус ’бързо течаща’), Нелека ’място за пране’, Осогово
’камениста област', Арда ’течаща’, Тимок ’тъмна вода’, Ахелон
’вода’, Панега ’мочурище’, Марица, Хеброс, Герман , Несебър, Плов­
див. Лол 1 и др.
б) Нетопонимична лексика. Вън от гопонимичнитс назва­
ния малко тракийски думи преминават в речника на българс­
кия език. В диалектите такива думи като: лшдпе (село), брича
(ръж), н’лпс (вино) и др., са имали разпространение, но посте­
пенно са отпаднали.
2. Прабългари зми. Те са лексикални остатъци от езика на
Аспаруховите прабългари, които при започналите големи пре­
селвания на многобройните тю ркски племена от Източен Ка­
захстан на запад, през V II в. преминават Дунав, нахлуват и
североизточната част на Балканския полуостров и заедно с
установилите ce тук преди тях седем славянски племена в 681 г.
полагат основите на българската държава.
Малочисленного прабългарско население постепенно бива
асимилирано, изчезва и езикът му. Автентични свидетелства за
отмрелия прабългарски език остават изсечени е гръцко писмо в
множество каменни надписи. Досега са намерени над 80 такива
паметници, сред които са Мадарските надписи, Чаталарският
надпис. Търновският надпис и т.н.
а) Названия от прабългарския календар. Едни от най-

1 В ж . С имеонов 1>. К вопросу о субстратных ф ракийских элементах

в болгарском ялике. - Thrakia II, Sophia, 1474, с. 3 1 3 -3 3 0 .

162
ценните свидстелства за прабългарския език ce съдържат в
„Именник на българските ханове“ , който вероятно е Пил изсе­
чен върху колона на гръцки език, а по-късно е преведен на
старобългарски. О т него узнаваме прабългарското летоброене,
основаващо ce на 1 2 -голишен ж ивотински цикъл, в който 6
лунни голини носят имена на диви и 6 - на домашни животни:
първа е годината на солюр (м и ш ка ), втората - на шегор (вол),
третата - на пер (вълк), четвъ ртата - на дианш (заек), петата -
на дракона, ш естата - на дилолг (зм ия), седмата - на морим
(кон), осмата - на текуч (овен), деветата - на маймуната,
десетата - на т о х (к о к о ш к а ), единадесетата - на е т х (куче),
дванадесетата - на докс (глиган).
Месеците на този календар са означени с редни числител*
ни, от които ни стават известни прабългарските чнелителни:
(ием (първи), печем (тр ети ), т у т о м (четвърти), бехти (п ети ),
а.ином (ш ести ), ехт е м (осми), тпнрем (девети), ети и ем (десе­
ти) (lepeiiu-a.icM (единадесети).
О т всички тези прабългарски думи в речника на българс­
кия език не е намерила място нито една, с изключение може би
на т о х (к о к о ш к а ), която вероятно бихме могли да съгледаме
като живееща в сп.временната форма токачка (вид кокош ка).
б) Собствени имена. С прабългарското именно наследство
днес могат да ce свържат такива собствени имена като:
-лични илгена: Аспарух, Порне, Поян, K yiM iin, Курти, Чавдар,
Кубрат, Крум ;
- им ената на прабългарските ханове: Гериел, Телернг, Тер-
шер, Кормнсош, КардалI, О муртаг;
- топоним ични названия, останали от ония далечни време­
на: Каспичан, Юндола, Чокманопо, Кърджали, Аспар Оунар, К<ьп-
чия, Шабла и др.
Рано е да ce твърди, че всички опазили ce прабългаризми в
българския език са разкрити, броят на доказаните или предпо­
лагаеми прабългарски думи постоянно ce увеличава и в наше
нреме вече ce сочат няколко десетки1. Ощ е в старобългарски­
те книжовни паметници, писани в Преслав, проникват та ки ­
ва думи като: бъбрек, болярин, кашице, шар ’боя’, книга, сан
и др.
в) П рабъ лгаризм и в книж овния речник. Една част от ира-
българизмите са получили ш ироко разпространение и днес са

1 Вж . С и м ео но в Ь. П раб ъ л гар ската съставка на българския е зи к. -

Годиш ник на Соф. унив. „ К л и м е н т О хр и д ски “ .Т.74, 3. 19X0. ф а к у л т е т по
Славянски ф илологии. С ., 1985, е. 208-212.

163

4
естествена съставка на книжовния ни речник1, напр. има сери­
озни основания да смятаме, чс нрабългаризми са думи като:
българин, бисер, белег, болярин, бъбрек, бай, боил, вуйчо, вуйни,
зълва, кашице, ковчег, кумир, карам, кавхан, книга, кърта, сабя,
сан, сур, суклшн, товар, тояга, хоругва, шарка, шурей, шаран,
шейна, шиле, ш атра, шубрак, чаша, чертог, ченик и др.
г) Прабългаризми в диалектите. Друга част са познати
само на диалектите, напр.: балван ’буца пръст’, белчуг ’халка1,
буля, вапир (вампир), делиборан ’младо нино’, долай ’равнина,
стсп’, калина ’зълва’, коцкар, крагуй ’сокол’, кърчаг ’стомна’,
соват ’пасище’, самсу/) ’лош’, нннкав, харания и др.

£ 37г. Старобългари ъните 1. Понятие за старобългариз-

в долшшната лексика мите. К ато старобългаризми п
домашната лексика трябва да сс
определят думите, възникнали в българския език от обособява­
нето на седемте славянски племена заедно с прабългарите и
отделна народност до началото на новобългарската епоха, т.е.
от края на V I I в. до края на X IV в.
В границите на това време могат да ce отделят ранни
старобългаризми (до средата на IX в.), същински старобълга­
ризми (от втората половина на IX в. до края на X V в.) и късни
старобългаризми (от X I I до X IV в.).
Именно в това време основно ce оформят и утвърждават
онези особености на домашната лексика, кои то представят сво­
еобразието на българския език и го обособяват на лексикално
равнище като самостоен славянски език.
Основните процеси, които протичат до средата на IX в., са
няколко:
а) утвърждаване на характерна фонетична форма на нас­
ледената от праславянски език лексика;
б) създаване на нови думи, извикани на ж ивот в новите
условия от развитието на обществото;
в) семантично развитие на старата праславянска лексика.
Старобългаризмите притежават определени характерни чер­
ти, преди всичко от фонетично и словообразувателно естество,
които ги отличават от останалата изконна лексика.
2. ф онетични особености на старобългаризмите. Сред на
важните фонетически характеристики на старобългарските ду­
ми са следните:
а) развитие на групи ра, p'fc, ла, л’Ь на мястото на прасла-

1 Вж . /(уриданон Ив. Стари тю р кски заем ки к Гл.лгарскни език. - В

Изследвания в чест на М . Дринов. С., 1960, е. 4 2 9-4 43.

164
вянскитс групи or, er, ol, el между съгласни, напр.: Оран, браня,
хрипя, «р а т , рано, ладия, слама, среда, време и т.н.;
б) развитие на групи ш т, жд на мястото на праславянски-
те консонантни съчетания tj, dj, напр.: свещ, мои/, п а к т , впж(),
одежда, надежда, насаждение и т.н.
3. Словообразувателни особености. В словообразуватслно
отношение характерни за старобългарските думи са никои сло­
вообразувателни модели и типове като:
а) префиксални образувания с: (въз-): вывншенне, вы хва­
ли, выдам, вылюжпа, вынеса, выведа, выдух и т.н.; (из-): н тес­
аш, ти ск ам , ичнося и др.; (низ-): ни/аергшг, (в-, въ-): въдворя,
ими-да, въвлека; (пре-): нреоОра ш ce, прекюня, нренодоОие, пре­
селник; (без-): Oe и рампе, 0>е{словесен, бечлюден, Ончснлне и т.н.;
б) суфиксални образувания с: (-тел): оОншпшпел, просител,
гопител. тОачшпел, лгъчптел, благодетел, учител и т.н.; (-ство):
сиротство, божество, свети тел и нво\ (-ние): выдвижение, въп-
лыисиие, ожесточение, окаяние; (-ие): лицемерие, доверие, подо­
бие', (-тб а): ловитОа, сентСхг, (-ост): бодрост, дърчост, ж алост,
кротоспг. (-о та ): глухота, доброта, красота, т /г о т а , т я г о т а ,
правота', (-ба): пагуба, сватба, съдба, члоба и т.н.;
в) особено характерни са сложните думи с различни първи
съставки като: (благо-): Олаговолепие, благочестие, благословен;
(бого-): бюголкншв, богоугоден, богоявление, богочестив; (доб­
ро-): добродетел, добродеяние, доброжелател', (душе-): душегу­
бец, душеспасителен; (зло-): члодеи, ионравие, iлословя, иочес-
теи\ (едино-): единодушен, единогласие, единомислие и др.
4. К н и ж о в н и старобългаризми. Най-интензивно старобъл­
гарската лексика ce попълна през същинския старобългарски
период, ко гато ce изгражда старобългарският книжоиен език
със създаването на писмеността, с превеждането на основните
богослужебни съчинения и с възприемането на християнските
културни ценности.
а) К о га то през втората половина на IX в. Константин-
Кирил и М етодий и техните ученици е трябвало да преведат
християнските богослужебни книги от гръцки на славянски, те
вземат за основа старобългарския диалект, говорен в околнос­
тите на Солун. В преводите създателите на старобългарския
книжовен език използуват не само наличната по това време в
народната реч лексика, придавайки й често нови значения и
отсснки, но нерядко ка л ки р а т гръцки думи, предаващи поня­
тия. за които в славянската реч нямало означитсли, или създа­
ват нови думи за тях. Така старобългарската лексика ce попъл­
ва с нови пластове думи и изрази като: писание, учение, стих,
скикшис, богослужение, свещеник, спасение, шаиение, ска чател,

165
 Плагословие, пророк, законодател, разкаяние, апостолапво и
мн. др.
б) Някои от тези думи са калки на съответни гр
думи. напр.: Плагословя, ръкоположа, иос.юня и т.н. В други
случаи те са плод на оригинално словотворчество, и трети - на
съшествуваши вече думи са придавани нови значения, напр.
на стари думи, като По,\ господ, грях, владика и т.н.
5. Съдбата на старобългаризмите днес. Класическите
робългарски иамстннци нравят известни около 1 2 (НИ) думи и те
са. разбира ce. само част от лексиката на българския ези*
през старобългарската епоха. Каква е псе пак съдбата на ста­
робългарската лексика по-късно ? 1
а) Едни от старобългаризмите без особени промени про­
дължават съществуването си в сънременнии ни книжовен реч­
ник, напр.: достоинство, доволство, дъПрава, естество, icieeem-
ннк, льжесвпдетел. множество, мъченик, подаяние, помрачащ
правота, ръкотвореп, съкровище, съдПа, художество, чувство и
т.н.
б) Други продължават да ж ивеят в книж овния речник, ни
с променени значения, напр.: крепост (стб. КР'кПООТЬ ’сила’),
Прашпо (стб. БРЛШЬИО 'ястие’), хри.ш (стб. ХРЛИИТИ ’пазя’),
гора (стрб. ГОРА планина’), т я г о т а (стб. T'kl'OTA ’тяжест'),
вар (стб. НАРЬ ’горещина’) и т.н.
в) Трета част им ат употреба само в ж и в ата диалектна
реч. напр, хляв ’обор’, окно 'прозорец', пипе 'сега’, ланита ’буза’,
«ретищ е ’чукал’, хром ’куп’ и мн.др.

$ ЗК Заемане на лексика 1. П ъ тищ а на лексикални за-

о т други езици емания. Проникването на лекси­
кални единици от един език вдруг
е естествен и непрекъснат процес, познат на исички езици,
защото народите никога не са живели изолирано, а са ce нами­
рали в по-близки или по-далечни, преки или косвени връзки и
взаимоотношения помежду си в различните сфери на живота.
В лексиката остават съхранени повече или по-малко дълго
вечно езиковите свидетелства за историческите взаимоотноше­
ния между отделните народи.
Влиянията, които си оказват езиците един на друг, са неед­
накви. Те зависят от разви гостта на съответния народ, от роля­
та на неговия език в международния обществсно-икономичсски,

1 Лплрс-ймии . 1. С таробългарско градино и съвременния български

кн м ж о ксн език. - Бълг. език, 1463, кн. 3. с. I9K -203.

166
 технически и културен живот през ладен исторически период.
Когато една страна има подета роля и определена област
на живота, тя дана чрез своя език названия на предмети и
понятия от тази облает, които ce възприемат от останалите
народи и ce превръщат в част от международната културна
лексика (интернационализми). Така например в българския език
са ce внедрили много френски по произход думи за понятия от
обществено-политическия живот, театъра, облеклото, модата:
италиански - из областта на изкуствата; немски и английски -
из областта на техн и ката и т.н.
Л ексикал ното заемане може да става както по иътя на
непосредственото устно-разговорно общуване, така и посред­
ством писм ено-книжовните ко н такти .
Дали заемането ше ce осъществи по единия или по другия
мът, зависи от естеството на контактите и връзките между
взаимодействуващитс си езици. Обобщено представено, то мо­
же да става:
- в едни случаи, посредством кудтурното общуване между
народите;
- в други случаи, чрез по-тесни политически взаимоотно­
шения;
- в тр ети , чрез стопанско-икономическите връзки между
народите;
- в четвъ рти, е резултат от териториалните ко н та к ти .
когато народите съжителствуват на една п съща територия.
2. Причини за лексикалните заемания. Процесите на л ек­
сикалните заимствувания могат да бъдат обусловени от два
основни вида причини - извънезикови и езикови.
2.1. Извънезикови причини. Основните извънезикови при­
чини, довели до заемането на думи от други езици в речника на
българския език, са о т социално-историческо естество.
В хилядолетното историческо съществуване българският на­
род е влизал в разнообразни връзки и отношения с множество
други народи, при които обменът на културни, производствени
и обществени ценности е бил съпроводен със заемане на назва­
нията им.
а) Такива са например в старобългарския период връзките
с Византия и влиянието на гръцкия език, от по-късно време - е
Русия и руския език, ка кто и с езиците на западноевропейските
народи.
б) Сред най-значимите причини с извънезиков характер е и
многовековният ж и в о т на българския народ в условията на
византийско и османотурско владичество, при което от езика

167
на потисника но иътя на принудителното двуезичие и триезичис
it българския език са проникнали чуждоезикони лексикални
елементи.
Знаменателно е обаче, че изграждането на новобългарския
книжонен речник през епохата на Възраждането протича при
силно изразен отпор към такина думи от страна на неговите
строители.
2.2. Езикови причини. Езиковите причини за лексикалното
заемане ce коренят н същностните особености на езика като
комуникатинна система. Сред тях могат да ce откроят три най-
нажни.
а) Една от важните причини е стремежът да ce детайлизи­
рат или разш ирят вече използуваните понятия, при което а'
прибягна до заемане на лексикални елементи от други езици.
Например общото понятие 'зидана постройка за тленните
останки на човека след с м ъ р тта му' и българския речник сс
означава е домашната дума гробница, но за специализираните
разновидности на тона значение: 'монументална, възпоменател­
на зидана постройка за тленните останки на чонека след смър­
т т а лгу, която служи и за надгробен па.петник на заслузюш
личност' бива заета чрез руски гръцката дума лтвюлей, а за
по-широкото понятие 'гробница за бележити личности' - гръц­
ката дума пантеон.
б) Друга важна причина е действуващата в езика тенден­
ция към заменяне на описателните наименования с еднослов*
ни.
Например описателното наименование 'песъчлив бряг' с за­
менено с френската заемка плаж. 'спортен съдия' - с английска­
та заемка рефер, ’точен стрелец' - с английската заемка снайпер,
много бърз т а к или автобус' - със заетата посредством фрснс-
ки английска дума експрес и т.н.
в) Трета езикова важна причина е свързана с терминоло­
гичното устройване на отделните науки, при което дсйстнунат
универсални тенденции, като изисквания за еднозначност и оз-
начителна уннфицираност, за да бъде научного общуване меж­
ду специалистите максимално облекчено.
П о силата на тази причина в български ce възприемат
международно утвърдените научни термини, най-често изграде­
ни на латинска или гръцка лексикална основа, напр. в езико­
знанието: лексел/а, консонант, вокал, субект, обект, предикатив
и т.н.

§ 39. Начини за лекси- Начините за проникване на ду-

кално заелюне ми от един език в друг до голяма

168
 стенен записях о т топа, но какъв път етапа заемането - по
устен или по писмен, от интелектуалната фаза, н която ce
намира развитието на съответния народ, o r възможностите му
за черпене на интелектуален потенциал от останалите нароли.
1. Типове лексикални заемания спорел наличие или отсъс-
твие на език посредник. Според това има ли, или няма при
лексикалното заемане посредничество на грети език, в лексико­
логията ce разграничават два вида заемания: преки и непреки.
1.1. П р еки заемания. П реките лексикални заемания могат
ла стават ка кто по устен път, така и по писмен път. О т един и
същи език в един и същи период или в различни периоди думи
могат да бъдат заемани и по единия, и по другия път.
а) Например една част от гръцките заемки в българския
речник през старобългарския период преминават по пътя на
устното общуване: хора, трапеза, фитария, друм, креват и т.н.,
а други по книжовен: ангел, апостол, литургия, монах и т.н.
б) Сред преките заемки най-значителна е групата на ру-
сизмите, установили ce в българския език през Възраждането,
когато ce възстановяват цели пластове лексика в изграждания
книжовен речник, и това основно става, като сс заимствуват
руски думи по писмен път, напр.: ужас, do/ciad, мдача, сложен,
способен, вероятно, наблюдавалi, обявявалi и др.
в) П р е к и те заемки от турски, за разлика от гръцките и
руските, са преминали само по устен път в годините на турско­
то робство, напр.: бостан, чадър, гердан, джам, джоб, таван и
др.
1.2. Н епреки заемки. Н епр еки те заем ания в б ъ л гар ски я
р е ч н и к ce о с ъ щ е с тв я в а т чрез ези ц и посредници.
Най-значителна роля като езици посредници за българския
език играят:
- през старобългарската епоха - гръцкият език;
- през Средновековието - гръцкият и турският;
- през Възраждането - руският;
- след Освобождението - наред с руския такива функции
изпълняват френски и немски.
Наприм ер:
а) чрез руски са възприети френски думи като: абсурд, ави­
ация, аван тю р а ; латински: абсолютен, абстракция, кандидат и
др-;
б) чрез френски ce установяват латинските думи: абсолю-
пииъм, абдикация, абревиация и т.н.;
в) чрез немски са възприети латинските думи: абсолвент,
абсцес, абитуриент и мн. др.
2. Типове лексикални заемания според естеството на зае-

169
 м аната единица и вида на заемането. Според естеството на
заеманата единица и според пила (пялостно или частично) мо­
же да ce гопори за при типа заемки: лексико-семантически,
семантически и морфемни.
2.1. Лексико-сем антически заемки. В лексико-семантич
ките заемки чуж дата дума е представена цялостно - с нейната
звукова форма и със значението й.
Възможно с при тона тя да бъде заета с пълната й семан­
ти ка или с част от нея. Оснен гона, нелнъж заета, чуждата
дума н процеса на семантичното й ус ноя на не може да развие
значения, които липсват н езика, от който тя с заета.
Например френската заемка адрес е позната на речника ни
с три значения, конто във френския са второстепенни за нея1:
бълг.: 1. Надпис на писмо, пратка или съобщение, който
показна лицето и мястото, дето жинее то.
2. Данни за местожителството на едно лице.
3. Писмено обръщение към високопоставено лице
за поздрав, благодарност и пр.
фр.: 1. Сръчност
2. Остроумие.
3. Надпис.
4. Местожителство.
5. Обръщение.
2.2. Семантически заемки - калки. При този вид заемки от
чуждите думи ce заемат само техни те значения, които ce преда­
ват с домашни материални средства.
Този начин на заемане в езикознанието е известен като
калкиране, а самите заемки ce наричат калки.
О щ е взората на старобългарския книж овен език,когато пър-
востроитслитс му ce сблъскват с необходимостта да предадат
със славянски думи понятия, непознати на славяните, те твър­
де широко ce възползуват от калкирането на гръцките думи,
напр, боголюбец (гр. фiX6i3roq), чудотворец (гр. тЗаъцатоируй^),
правоверен (гр. opi3rifto^o<;) човеколюбие (гр . (piXavtfpomtaJ,
благодетел (гр. nipy^TTv;) и мн. др.
Според начина, по който става възпроизвеждането на за­
етото от чуждия лексикален образец значение, калките биват
три основни вида - словообразувателни. семантически и полу-
кал ки .
а) Словообразувателни калки. При калкирането на чуж
та дума тя може буквално да бъде преведена по морфемен

1 Вж. Пятен II. Лексикални заемки от френски език. - В: Помагало

по българска лексикология. С., 1979, е. 214.

170
 състав - к този случай сс реализират словообразувателни кал­
ки, напр.: небостъргач (англ. sky ’небе’ + semper ’стъргач’),
междуметие (лат. inter ’между’ + jectio ’вметнат’), летописец
( гр. xprivoi; ’ирсме’ + ypriupoq ’писец’) и т.н. В резултат на този
нид заемане сс получават нови думи в езика.
б) С ем антически калки. Когато от чуждата дума ce заема
едно от значенията й (обикновено преносно) и ce привнася н
семантиката на вече съществуваща в заемащия език дума, ce
осъществява семантическа кал ка, напр. значенията: 'полити­
чески консервативен и ’Ko iim o ce стрелш к ки преобразования (в
общ политически слшсъл)’ на прилагателните десеп и ляв са
установени чрез калкиране на преносните значения на съответ­
ните френски прилагателни: droit и f>ouc/ie.
С ем антически кал ки са и следните значения на български
думи като: спътник ’кослшческо тяло' (от рус. спутник), совал­
ка 'коелшчески кораб за многократно използуване’ (о т англ.
shuttle), рак 'злокачествен тумор' (от лат. carcinome ’рак’), вкус
’у сет за красиво, изящно' (от фр. gout и рус. вкус) и т.н.
в) Полукалки. В езика са познати и полукалки - при тях е
калкирана една от словообразувателните съставки на чуждата
дума, а другата сс заема в непроменен вид. Напр. френското
съществително humanite в български е заето и като словообра-
зувателна кал ка - човечност , и като полукалка - хулшнност, в
която чуждата мотивираща основа е запазена, а е калкирана
само словобразуващата морфема.
Полукалки са още: епископство, апостолство, идолослужи-
тел, идолопоклонник и т.н.
2.3. М орф емни заемания. Третият тип заемки - морфемни­
те - са повече предмет на словобразуването, тъй като по съ­
щество с тях ce заемат словообразуващи форманти от префик­
сален или суфиксален тип, с които в българския език ce образу­
ват множество производни домашни думи.
а) Заети префикси. Една част от префиксите, най-вече при
имената, са заети, напр.: (а-): алогичен, асилюпричен; (анти-):
ан ти свят, антилш терия\ (архи-): архилютеник, ахиепнекоп; (ви-
це-): аицешалишоп, вицепрезидент; (де-, дез-): декомпресия, де-
юрганитция; (дис-): дисхарлюния, дисквалификация', (интер-):
интерпарламентарен', също така и: (квази-), (ко н тр а-), (супер-),
(ултра-), (хипер-) и др.
б) Заети суфикси. М о гат да ce посочат също така много
зает суфикси като: (-а ж от фр.): лшсаж, лю нтаж ; (-ан т, -ент от
лат.): с т а ж а н т , клиент; (-а т от лат.): адвокат, диплолют',
(•ик от лат.): критик, класик. Такива са още (-ор, -тор), (*ьор),
(•изъм), (-ариум ), (-д ж и я ), (-лък) и др.

171
 $ 40. Усвояване на лек­ Заемането на чуждите думи в
сикалните заемки българския език задължително ce
съпровожда с фонетико-графичес-
ко, грам атическо и лексикално-семантическо усвояване, про­
цеси, кои то обикновено ce определят като асимилация или адап­
тация, а когато тона ce отнася до думи от руски произход, ce
говори за тяхното побългаряване.
Принципъ т на побългаряването спрямо руски те думи и чер-
ковнославянски форми на старобългарските думи последова­
телно започва да ce прилага още през Възраждането, като
началото му е положено от д-р Ив. Богоров с неговата „Пър­
вична българска гр а м а ти ка “ (1X44 г.).
Усвояването на заетите думи ги приобщава към речникова­
та система, но то е процес, който може да трае твърде продъ­
лжително и да е специфичен за всяка дума. Конкретният му хол
ce определя от множество фактори, сред които от съществено
значение са начините на заемане, време на заемането, източни­
ците на заемането, честота на употребата на заети те думи и др.

1. Същност на фонетичното ус­

40а. фонетически ус- вояване. ф онетическото усвояване
вояване на за е ти т е протича като постепенно нагажда­
думи но на заетата дума към фонетичес-
ките закономерности на българс­
кия език.
В този процес звуковете, които са чужди на българския
изговор, ce заменят с най-близките домашни съответствия, не­
удобни зиукосъчетания ce неутрализират чрез фонетична наме­
са, несвойствените за фонетичната форма на българските думи
особености сс отстраняват, акцентно думата ce привежда в ири-
емлив за системата вид и в крайна сметка звуковата форма на
заетата дума изцяло ce подчинява на дсйствунащитс в езика
фонетически закономерности.
Ето напр. някои характерни промени в хода на фонетична­
та адаптация при гръцките заемки:
- съгласният |Ф| ce заменя с [т | - атл ети к а (гр. аОХ.11Т 1к<Ц),
катедра (гр. кад^йра);
- придихателният начален съгласен [h] ce предава с [х] -
хармония (о р ц о у (а ), харесвалi (rfpl^co), хапльо (tinX 6 q);
- вокалните съчетания |п>|, |т > | ce трансформират във вид
|ев-| и |ав-| - автограф (-onitrtypoqxix;), евангелие (evayyfXwy) и
т.н.
Д войните съгласни, които не са характерни за фонетичната
структура на българската дума, обикновено ce предават като

172
единични, напр. icuic (фр. clause), алегро (и т. allegro), буфер (англ.
buffer) и т.н.
2. Е тап и на усвояването. Процесът на фонетичното усво­
яване най-общо протича в три фази - начална, междинна и
крайна:
а) Н ачална фаза. В началната фаза заетата дума стои псе
още много близко до чуждия фонетичен образец (напр. идеал,
пардесю, меню, ревю и т.н.).
б) М еж д и н н а фаза. Във втората фаза, която може да бъде
определена като м еж динна, заетата дума ce отдалечава от из­
ходния чужд образец и развива вариантен фонетичен облик,
който постепенно започва да изтласква първичния вариант и в
третата фаза този вариант остава единствен, напр. шмайзер в
първичния шлншеер (нем. schmeisscr), мармалад вм. първичния
вариант л/арлгелад (о г порт. munnelada).
в) К р а й н а фаза. Третата фаза е крайна, заетата дума е вече
независима о т чуждия си фонетичен образец, изцяло е възпри­
ела характеристиките на българската фонетична словоформа и
ce подчинява на всички фонетични промени, на които ce подла­
гат и другите думи, напр. а/п/сур/ш/, люпах - монаси и т.н.

# 406. Гралштическо усво - Грам атическото усвояване е

яване на за е т и т е дулш задължително, за да може заета­
та дума да ce използува в речта.
То ce осъществява в два плана - словообразувателен и морфо­
логичен.
1. Словообразувателно усвояване. О щ е в етапа на начално-
то й усвояване заеманата дума трябва да получи приемлива за
българския език словообразувателна форма.
а) Преф иксалните части обикновено не претърпяват особе­
ни изменения - така постепенно ce формира цяла поредица от
заети префикси в езика ни като: (а-), (ан ти -), (ре-), (супер-) и
т.н.
б) С ъдбата на суфиксалните и ф лективните елементи с
различна.
- В едни случаи думите сс заемат с чуждите суфикси,
фонетично адаптирани, и в езика ни постепенно сс оформят
нови словообразувателни модели с тях, напр.: (-а н т), (-изъ м ),
(-ер) и т.н . - курсант, лаборант; софизьл!, силтолизълч модели­
ер, магазинер и т.н.
- В други случаи чуждият словообразувателен суфикс ce
заменя с домаш ен, напр.: лгаркиралг (нем. markieren), авансирам
(фр. avancer) и т.н.

173
 2. Морф ологическо асимилиране. При морфологичсско
асимилирано чуждата заемка може да промени едни или други
от морфологическите си категори и 1.
а) При съществителните имена примерно родовото им раз­
пределение ce подчиняха на утвърдените н езиковата система
закономерности. Според характера на крайни» звук в побълга­
рената сп форма заетата дума може да промени своя род,
- френските заемки: тире, кафе, time.tuc, ш и т о , вижу са от
ср.р.. но във френски те са от м.р.;
- гръ цките заемки: т е л а , теорема, проблема са от ж.р., а
в тръпки са от ср.р.
б) К о гато ce заемат думи от езици, в които граматическата
категория род не е развита, те получават граматически род
съобразно със завършека на формата сп, напр. безродовитс
съществителни, заети от английски и турски език ce отнасят
задължително към един от трите рода:
- към м ъ ж к и род: англ.: битее, нагои, буфер, бойкот, ганг-
сте/), ()жип; тур.: еснаф), чирак, боздуган, т а р а т о р , гювеч;
- към ж енски род: англ.: релса, стюардеса, гърла, лира',
тур.: сачлш, мая, .нусака, га/ела;
- към среден род: англ.: бунгало, уиски, гризли; тур.: джу­
дже, дере, джезве.
в) Заетите съществителни в български език осъщсствяват
всички грам атически възможности, присъщи на съществител­
ните:
- образуват форми за мн.ч. със съответните окончания -
бокс - боксове, джоб - джобове, теорем а - теорелш ;
- бройни форми - дви бокса, три дюкяни;
- членуват ce - чиракът, еснафа, т е м а т а , касиерите.

s'1 40в. Лексикално-селшнти- Л ексикал н о-сем ан тическото

ческо усвояване на за- усвояване има отнош ение осно-
е т и т е думи |,но К1,м семантичната страна на
думи те и отчита по същество ус-
воеността на назоваваната реалия.
1. Л ексикално усвоени заемки. Една заета дума ce предст
вя като лексикално усвоена, когато назоваваната от нея реалия
е свойствена за действителността, в която живее съответният
народ, т.е. в значението й няма нищо, което да показва „чуж-

1 По о тн о ш е н и е на заем ки тс о т тур ски ези к вж . у: К кш л ии ин -

М ивтйконя И. М о рф ологични адаптация и асим ил ация на турските

заемки - съ щ ествителни и прилагателни - к българския е зи к. - Изв. на
И йст. за бълг. е зи к, 19X0, кн. 24, с. 7У-136.

174
доземност“ . Такипа са напр.: на/ар, табуретка, лтгаш н, вира,
курорт и т.н. Т е са основната маса от заетите чужди думи в
речника на псски език.
2. Л ексикал но неусвоени чужди думи. На лексикално усво­
ените чужди думи ce противопоставят две сравнително неголе­
ми групи думи, които ce представят като лексикално неусвоени
и в лексикологията ce определят като екзотична лексика и
като варваризми.
2.1. Е кзо тизм и ( о т гр . гс .ю п кЛ с; ’ в ъ н ш е н , ч у ж д ’ ). Е к з о т и з -
м и т с са з а е т и ч у ж д и д у м и , к о и т о в значението си ce съотнасят
към реалии, несвойствени за живота на съответния народ, а
присъщ и за д е й с т в и т е л н о с т т а на д р уги народи.
'За живота на хората от всяка страна (или географски ра­
йон, или кул гурна и религиозна общност) са характерни специ­
фични реалии, в които ce отразяват особености на националния
бит, култура, религия, обичаи, ж ивотински и растителен свят
и т.н. К о гато названията на такива реални ce заемат в друг
език, те придобиват характер на екзотизми в този език.
Е кзо ти зм и те, също както и останалите заети думи, сс из­
ползват в лексикалната система на българския език, но обикно­
вено в случаи, когато ce прибягва до понятия, свързани с живо­
та на чужди народи.
а) Т ем ати чен обхват. Специфични черти от живота на раз­
личните народи ce предават с екзотизми като:
- при французите: моею, мадам, франк, кюре и т.н.;
- при англичаните: сър, леди, m i i c i i c , м/ра, джентълмен,
уиски и т.н.;
- п р и италианците: синьо/), чичероне, абат, гондола и т.н .;
- при испанците: идалго, тореадор, песо, каананети и т.н.;
- п р и германците: л/а/жа, бундесвер, рейхстаг, бундестаг и
т .н .;
- при ам ериканците: шериф, би /нес, гринго, бестселър, до­
лар и т.н.;
- п р и турците: султан, харем, аллах, мечет, л/ннаре и т .н .
Т е м а ти ч н и я т обхват н а н а з в а н и я т а , п о к р и в а н и о т е к з о т и з ­
м и т е . в к л ю ч в а : ти тл и , музикални инструменти, облекла, ястия
и н ап итки , учреждения и т .н .
б) Видове екзотизм и. Според разиространеността на имену­
ваните реалии сред един народ или сред няколко народа, екзо­
тизмите м огат да ce поделят на два вида - тесни и широки.
- Тесните екзотизм и представят названия на реалии, специ­
фични само за един народ, напр. донги (виет.), лама (м он г.),
талер (н ем .) и др. под.
- Ш и р о к и те екзотизм и н а з о в а в а т р е а л и и , с в о й с т в е н и н а

175
няколко народа, напр. шериф (длъжностно лице и С А Щ , Анг­
лия. Ирландия), ходжа (духовен сан при мохамсданските наро­
ди), Сшшеемен (делово лице в западните страни) и т.н.
2.2. Варваризми (гр. p«p(i«p ктр4; 'чуждоезичен, чуждестр
нен'). Варваризмпте са думи (или изрази), които не влизат в
речниковия състав на езика, а ce въвеждат в речта като
характеризиращ о чуждоезиково средство. Те запазват всички
свойства на езика източник, в много случаи и чуждата графич-
на форма, напр. viva, tet-a-tet, alma mater, nota bene, cilo, чао, гуд
бай.
а) Особен вид варваризми са международните латински
термини на животни и растения, напр, amis lapis (вълк), syrin^a
vulgaris (лю ляк), citms limoniinn (лимон) и др.
б) Д руг вид варваризми са буквално предаваните названия
на чуждестранни периодични издания, като: „Гайлк“ , ,Лайф
„Правда“ и т.н.

§ 41. Типова деление на Натрупвана в течение на сто-

з а е т а т а лексика ТИЦ|| Г()ДИНИ мрон11К|1ала |К) едни
или други пътища п по силата на
различни обстоятелства и потребности, заетата лексика в реч­
ника на българския език сс представя в три типови разновид­
ности: интернационализми, заемки и чуждици.
1. И нтернационализми. Лексикалните заемки, установил
ce в българския речник като съставки на международната кул-
турна лексика, ce наричат интернационализми.
Към интернационалната лексика ce отнасят думи, които са
възприети в различни езици с едно и също или близки значе­
ния.
Една голяма част от тях имат вековна традиция в между­
народната езикова практика, като корените им идват от стари­
те класически езици - гръцкия и латинския или ce основаиат
на гръко-латинска езикова основа.
Други са създадени по-късно също върху гръцки или лати­
нски езиков материал, а трети са дошли през различно време
от големите световни езици - френски, немски, английски и
др.
Те са названия на понятия от различни области на обще­
ствената практика, напр.:
а) от областта на научното познание и техн и ката гръцки
произход например имат: фишка, химия, а т о м , логика, грама­
тика, семантика, синонимия, фонема, фонетика, фонология, ло­
гика и т.н.; много о т тези думи са създадени сравнително нсот-

17ft
данна от гръко-латински морфемен материал, напр. телефон,
телен//юр, радио, микроскоп, автомобил, неутрон, позитрон,
ли-юн, хелий и др.;
б) от областта на културата и образованието с латински
произход са: унинерс/нг/ет, ф акултет , студент, школа, аудито­
рия, студент, абсолвент, декан, ректор, лаборатория и т.н.;
в) от областта на изкуствата от гръцки произход са думи
като: епос. лирика, драл/а, трагедия, комедия, строфа, ода, ял/б,
хорей, ениграл/а, поет, графика, диалог, монолог, те атъ р , музи­
ка и т.н.; от френски произход са думи като сюжет, пейзаж,
нат/орл/орт, сюита, режисьор, актьор, етюд, пано и т.н.
г) от областта на обществения ж ивот интернлционализми
от гръцки произход са демокрация, л/онархия, анархия, полити­
ка, хегемония и т.н.; от латински произход са конституция,
революция, деп утат, консул, ce//ат, нация, пленул/, нето, форул/,
цен /ура. л/ел/орандул/, ю/аса, ди ктатура и др.
д) от областта на спорта интернационализми са такива
думи от английски произход като: футбол, баскетбол, хокей,
тенис, бокс, спр/шт, фаул, л/ач, рефер, рекорд, р/а/г, нокаут,
нокдаун и др.;
е) от областта на медицината изцяло интернационална е
лексиката за именуване на болестите, лекарствата и медицин­
ските процедури;
ж ) изцяло е интернационална научната анатомична тер­
минология, научните термини названия на растения, ж ивотни
и т.н., които имат латинска езикова основа.
з) все по-определено интернационален характер придобива
техническата терминология в съ временния свят, както и науч­
ната терминология в различните научни области.
2. З ае м ки . Заем ките са напълно усвоени в речника на
българския език заети чужди думи, имащи широка и всеобща
употреба.
Обикновено те са стилистично неутрални и за тях няма
домашни по произход равностойни съответствия. Такъв харак­
тер имат например заемките: рани/ц/ (нем .), лагер (нем .), клас
(лат.), неф т (перс.), захар (гр .). ехо (гр .), хора (гр.), костюл/
(фр.). библиотека (гр .), архнн (лат.), л/аса (лат.), сос (фр.), if/i-
А/еит (н ем .), плик (и т .), елел/ент (лат.) и т.н.
3. Ч уж дици. Т е са заети чужди думи, които дублират съ­
ществуващи домаш ни по произход думи в речника и това ги
прави излишни в него. Такива са напр.: ситуация - положение,
рег/шн - област, абсурд - безсл/ислнци, апел - нр/пии, консенсус
- съгласие, аларма - тренога, корекция - поправка, резон -
право, а^иатъор - любител, /инитация - подражания и др. под.

12. 177
$ 42. З а е т а т а лексика от- Думите от заетата лексика,
ккн функционално )на- разглеждани откъм функционал*
чилюст и употреба ната им значимост и употреба,
образуват две основни функци­
онални групировки в речника: ед­
ната е на заемките с висока степен на усвоеност и с широки
сфери на употреба, другата е с по-ограничена степен на усво-
еност и с Iю-тясна и специализирана употреба.
1. Заемки с висока степен на усвоеност и с широки сфери
на употреба. Първата функционални групировка, обхващаща
заетите думи с висока степен на усвоеност и с широк спектър
на употреба, включва:
1.1. Д ум и , във формата, сем ан ти ката и употребата на
които никакви признаци не издават чуждоезиковия им произ­
ход. Те са възприети в речника като основни означители на
представяните от тях реалии и нямат равностойно синонимно
съперничество от страна на домашни по произход думи. Такива
са напр.: к а п а к (тур.), к и л и м (перс.), к а р т о ф (нем .), к а р т и н а
(лат.), к а р т о н (фр.). т г а р (рус.), к н я » ) (рус.), . - a t (фр.), е л а (гр.),
ш . х а р (гр .). с а п у н (лат.), п а ш р (тур.) и мн. др.
1.2. Думи, в чиято форма, независимо от високата степен
на функционални усвоеност, съществуват черти, които издават
чуждоезиковия им произход. Тези черти могат да са:
а) чисто фонетични:
- напр. наличие на съгласна [ф], която ce развива в българ­
ски под чуждоезиково влияние и ce съдържа основно в заети
думи: ф у н и я (гр .). ф у р н а (лат.), ф и л и я (гр.). ф е н е р (гр.), ф а с а д а
(Фр ), ф у с т а (и т.) и т.н.;
- звукосъчетания, неприсъщи за фонетичната форма на
българската дума, напр.: [оа]: т о а л е т (фр.), б у р ж о а з и я (фр.);
| уо |: н и р т у о i (и т.); |ea|: и д е а л (нем.), о к е а н (рус.); |б’у|, |и’у|,
|г у |, |к ’у|: б ю р о (фр.), б ю р е к (тур ), п ю р е (фр.), г ю л г (тур.), кюф­
т е (тур.). к ю п (тур.);
- началнословни съчетания [и н], [ей), [е м ), [еп), напр.:
и н спектор (л ат.), и н с т и т у т (лат.), е н е р г и я (гр .), е н т у с и а з ъ м
(фр.), е л ! б л е м а (гр.), е п о х а (гр.), е п и с к о п (гр.) и т.н.;
б) словообразувателни: присъствие във формата на различ­
ни. възприети от чужди езици, префикси (аморален, реорганиза­
ция, деполити зация, дисхарлюпия и т.н.) или суфикси (курсант,
гараж, шофьор, директор и т.н.).
2. Заети думи с ограничена степен на усвоеност и с тяснос-
пепиализирани употреби. Към втората функпионална групи­
ровка, съставена от заети думи с ограничена степен на ycuo-
еност и гясноспециализирани употреби, ce отнасят:

178
 1. Специализираната терминологична лексика, използвана
преди всичко в научния или в публицистичния стил, напр.:
номинативен (л ат.), мутация (лат.), моногенеза (фр.), лоцман
(лат.), лиценз (л ат.), колапс (лат.), индекс (лат.), сгоцсшпризълг
(фр.), джиро ( и г .) и т .н .
2. О старяла лексика като: воаяж (фр.). Спипалия (фр.), депе­
ша (фр ), трен (фр.), иотаСмл (лат.), бумага (рус.), дивиш ( lyp.)
рун (тур.), соба (у н г.), ти м а р (зур.), хазни (ар.-тур), щраф (нем.)
и т.н.
3. Е кзотичн а лексика като: лш етьр (англ.), лорд (англ.),
лоби (англ.), лейди (англ.), контеси (исп.), совхоз (рус.), гейша
(яи.) и т.н.
4. Варваризми к а т : пои, бейби, хелоу, пардон, белла, лареве-
дерче и т.н.
Разгледаните въпроси във връзка със заемането на лекси­
кални единици са онагледени в Таблица 14.

S 43. Основни групи Х ро но ло ги чески разглеждан,

чужди дулш в бъл- съставът на заетата лексика съ-
гарския речник държа словни напластявания о т
различни епохи - като ce започне
от ранната старобългарска епоха и ce стигне до наши дни.
Едни думи са заети о т близко или далскородствени езици, а
други - от неродствени езици, но и едните, и другите са преми­
нали през е зи ко в и те механизми на формално и сем ан ти ч ­
но усвояване, за да станат реално използваеми в българския
език.
Анализът на заетата лсксика откъм източници на заимст-
нане разкрива няколко открояващи ce количествено групи чуж ­
ди думи в речника ни - гръцки, латински, турско-арабско-пер-
сийски, руски, немски, френски, английски, италиански и др.

§ 43а. Гръцки дулш в бъл- К о гато "PCJ V I “• славяните

горския речник сс Разссл|,ат на Балканския по­
луостров, те вече са познавали в
речника сп някои гръцки думи,
възприети в ранни те кон такти на славянски те племенни съюзи е
гърците. И тези думи са общо-славянско достояние, напр. кораб,
колиба, котел, креват и др.
1. Гъ рцизм ите о ткъ м време на проникване. Заселили ce в
непосредствено съседство с гърците, българските славяни в про­
дължение на много векове изпитват благотворного влияние на
древната гръцка кул тура, която естествено намира израз и в

179
I аблица 14. Жасмине и усвояване на чужда лексика

180
заимствуването на множество гръцки думи за реалии от най-
различни сфсри на живота. Прякото проникване на тези думи и
българския език стана на три големи пълни.
а) П ъ рвата голяма лексикална вълна гърпизми навлиза н
българския речник с възприемането на християнството и с
устройването на старобългарския книжовен език през втората
половина на IX в., когато сс установяват гръцки заемки основ­
но по книж овен път, сред тях са думи като: ангел, евангелие,
апостол, дякон, догма, дявол, екзарх, игумен, канон, псалм, псал-
тп/), библия, монах и т.н.
б) Втората значителна лексикална вълна на пряко заимст-
нуианс от гръцкия език е по време на византийското владичес­
тво (от 1018 до 1186 г.) и през Второто бъл 1 арско царство. Тя
инася в българския речник думи като: деспот, династия, севас-
тократор, хрисовул, кастрофилакт, хора, ела, керемида, хромел,
хартия, харесвалI, спюмпа, люлнв и т.н.
в) Трета вълна от гръцки думи нахлува по времето на
турското владичество, когато гърците обсебват духовната власт
над българите и налагат ж есток фанариотски гнет. Особено
засилено е л е к с и к а л н о т о влияние на гръ цкия е з и к след
загубването на духовната самостоятелност при подчиняваното
на български те епархии на Цариградската патриаршия. Гръцкият
език става език на християнското богослужение, налага сс в
п.рговско-дсловите отнош ения, в просветата с откриването на
елино-българскитс училища. О т това време са заемки като:
даскал, скольо, пиннкида 'навосъчена плочица за писане’, харко-
ма ’меден съд’, проскефил ’възглавница’ и др.
2. И н тер н а ц и о н ал и зм и от гръцки произход. В по-късно
мреме гръцки но произход думи широко ce възприемат и от
състава на м еж дународната културна лексика чрез посрсдни-
чсството на различни езици - руски, френски, немски, напр.:
гралштнка, фонетика, идиом, логика, идея, история, м етод,
постя, трагедия, сцена и т.н.
3. Гъ рцизм ите о ткъ м тем атичен обхват. Тем атичният обх-
штт на гръцките заемки е много широк. Те са названия на:
а) отделни науки: физика, лексиколог/ш, зоология, геогра­
фия, история, фонетика, л/орфюлогия, аст/ю нолтя, диалеюполо-
гчя, геоли-трия, м ател ю ти к а, етика и т.н.
б) понятия от различни области на науката: атол!, анали),
спите), Л1онафора, електрон, йон, к а т е т , диалект, диалог, диез,
хипотеза, драма и т.н.
в) религиозни понятия: икона, демон, дявол, ангел, килия,
психазъл!, епископ, енория, ерес, литургия, идол и т.н.
г) предмети от бита: фенер, креват, люлнв, геран, трапеза,

181
кутия, пирон, керемиди, килер, триои, тиган, диканя, захар и др.
д) растения и животни: цвекло, синаи, пра i, кромид, магда-
по I, дифини, кедър, кит, делфин, герак, крокодил, кентавър, ди­
на твър и др.
е) отвлечени понятия: икономия, енигма, екста I, ипотека,
дилел1а, cxe.ua, евтин, харесва.и, хиляда, К-шлнип и т.н.
ж ) лични имена: Андреи, Атанас, Александър, Ана, Паст,
Георги, Ди.иитър, Елена, Евгения. Ирина, Кирил, Николай, fk-
тър, Стефан, Ставри, Тодор, филин и др.
4. Гръ цки морфемни заем ки. О т гръцки произход са и
никои ш ироко използувани морфеми:
а) корени: а в т о - ’сам’ ( автоном ия, автобиография), аер-
’въздух’ (аералнт, аеродрум), антропо- ’човек’ (антрополог), арис-
т о - ’най-добър“ (ари стократ), аршина- ’число’ (аритметика),
астро - ’звезда’ (астрополшя), оио- 'ж ивот' (биосфера), богпан-
'растенне’ (ботаника), гастро- стомах’ (гастроном ), гео- ’земя’
(гео д етя ). гине- ’ж ена’ (гинекология), глас- ’език’ (глосема),
гра.н- ’Пуква’ (грам ати ка), граф- ’пиш а’ ( графология ), дека-
’десет’ (декаграм), делиь- ’народ’ ( делю крат ), ди- ’две’ (диви­
нил). дна- ’пред’ (диаделia), ди дакт- ’обучение’ (дидактика),
екзо- ’отвън’ (екзотеричен), ендо- ’вътре’ (ендодерма), зоо- ’жи­
вотно’ ( iоология ), кило- ’хилила’ (килограл»), кине- ’движение'
(кинетика), косм- ’вселена’ (космос), -логос ’учение’ (филологи-
я), лшкро- ’голим’ (люкрокослюс), лшкро— ’малък’ (лшкрон), лю-
но- ’сам’ ( мопогалшя), нео- ’нов’ (неолит), ncLie- ’стар’ (пале■
ологня), п а т о - ’страдание’ (патология), пед- ’лете’ (педология),
псевдо- ’лъже’ (псевдоним), тел е- ’далеко’ (телеграма), терм-
’топло’ (т е р м о с т а т ), фило- ’обичам’ (философия), фото- ’спет-
лина’ (фотография), фон- ’звук’ (фонограф), хек т о - ’сто’ (хек-
т а р ), хидро- ’вода“ (хидрология)',
б) суфикси: -ад(а) и -иад(а): лампада, олилиишда; Ж
апокалипсис, синтаксис-, -ос: дискос, терлюс, кослюс;
в) префикси: а - ’не, без’ (аморален), а н ти - ’противо’ (анти-
б и о т ), архи- ’свръх’ (архифонема), ен- ’добре, благо’ (евкалипт),
пан- ’всичко, цило’ (пангенезис), хипер- ’над’ (хиперфосфат),
хипо- ’под’ (хиподерлю).
5. Х ар актер ни разпознавателни признаци. Гръцките заем­
ки в българския речник пазит никои фонетични признаци, ко­
ито м огат да спомогнат за тяхното различаване, такива са:
а) съгласна [ф] - фенер, фасул, фшпария, филия, флегма\
б) началнословни групи [ел-, ен-, ем-, еп-) - еластичен,
елей, ел\б)алия, ембрион, енигма, емпирик, епизод, епилог, епис­
коп и т.н.;
в) звукосъчетания [кс] и [ne] - лекселш, психика, апокалип­
сис, ксенофоб и т.н.

182
£ 436. Латински думи в Засолил ито со на Балканския
българския речник полуостров славяни запарват чук
романизирано от векове местни
тракийско население, за което латинският език е Гжл официал­
но задължителен. Ето защо наред с гръцкия език още в ранната
старобългарска епоха латинският език влиза в съприкосновение
със славянския и в неговия речник постепенно проникват ла-
тински думи.
Този процес продължава и върху старобългарския кн и ж о ­
вен език. тъй като латинският е език на една класическа култу­
ра, език с ш ироки културни функции в цяла средновековна
Европа.
1. Б алкано-латински думи. Балкано-латински думи навли­
зат както пряко по устен и писмен път, така и опосредствувано
чрез гръцки, в който вече са били установени латински лекси­
кални елементи.
К ато бал кано-л атински заемки в българския речник ce
сочат думи като: (тия, бъклица, бивол, дисаги, /ешеура, кошуля,
кум, колиш, кол!ка, ракла и др., както и местни имена като:
Тилюк, Иибрица, 1/икюп, Осъм, Нит и др.
2. И нтернационализми от латински произход. Значително
количество латински заемки ce внедряват в българския език
през В ъзраждането, когато книжовният речник ce попълва е
общсствено-културни термини.
Тяхното заемане става с посредничеството на гръцки, руски
и основните западноевропейски езици. Днес в българския реч­
ник латински произход имат названията на:
а) обществено-политически, административни и юридичес­
ки понятия: парлал 1ент, република, делегат, депутат, пленум,
прокурор, канцелария, адвокат, алиби, аргумент, преал!бюл, инс­
т и т у т , цетура и т.н.
б) понятия от образователното дело: декан, ректор, универ­
ситет, лекция, селшпар, м ас, лектор, конспект, асистент, до­
кумент, студент, аспирант и т.н.
в) медицински понятия: доктор, операция, пациент, вена,
абсцес, каверна, рецепта, ангина и др.
г) понятия от областта на културата, бита и производст­
вото: култура, литература, автор, скулптор, информация, прог­
рес, фабрика, фурна, колиш и др.
д) названия на месеците и собствени лични имена: януари,
февруари, м а р т , април и т.н.; Марина, Павел, Пиктор, Марко,
Юлия и т.н.
3. Л а ти н с ки морфемни заемки. В българския език са въз­
приети и множество латински по произход морфеми:

183
 а) корени: ави- ’птица’ (авиация), акв- ’иода’ (аквариум)
ау<) - 'слух'(аудитория ). би- ’двоен’ ( 6tu.ia6ua.H-n), н егет- ’растсж’
(вегетативен), вице- ’вместо’ ( вицегубернатор), вок- ’глас’ (во-
ка.1 ), гранд- 'голям, величав’ (грандоман), д ен т- ’зъб’ (дента-
лен), д и к т- ’говоря’ (диктовка), ду- ’две’ (дуалист), импер-
’заповед’ (илтератив), квачи- ’мним, лъжлив’ (квазнсиноним),
кред- ’вяра’ (кредитор), л ибер- ’свободен’ (либерален), лимипь
’граница’ (лимитирал!), лок- 'място' (локален), лумен- ’светли­
на' (лулитисценция), лшгр- ’странен’ (миграционен) Л1у л т - ’мно­
го’ (л1ултинлпкатор). папул- ’народ (популярен) npiui- ’първи’
(нрилшдона), соци- ’общество’ (социален), с т р у к т - ’стросж’
(структурален), студи- ’изучавам’ (студент), у л ти м - ’послс-
ден, краен' (у л ти м а ту м ), цент- ’сто’ (центнер), юр- ’прапо’
(юрист), ю с т - ’справедлив’ (юстиция)',
б) суфикси: -am (ц и т а т ), -ант/-ент (се к тан т, абсолвент
- тор (диктор), -ум (кворум), -ус (казус), -ур(а)~ (коректура), -
ци(я) - (функция);
в) префикси: де- ’без, раз, от' (делшлитари шция), екс- ’из,
бинпГ (ексишлтион), екстра- ’извън’ (ек стр ак т), ин- ’не’ (unit-
декватен), интер- ’между’ (интернационален), контр- ’протип’
(кон траатак а), п ост- ’след’ (постпозиция), про- ’преди’ (про­
гимназия), ре- ’повторение’ (репетиция ), ретро- ’назад’ (ретрос­
пекция), суб- ’под’ (субтитър), транс- ’отвъд’ (трансконтинен­
тален), ултра- ’свръх’ (ултрамарин).

§ 43в. Турско-арабско-пер- !• Х а р а к т е р на българско-

c u i i c K u думи в българс- т у р с к и т е е зи ко в и отношения.
кня речник Езиковите кон такти между бъл­
гари и турци в историческата съд­
ба на България протичат не по законите на естествените меж­
дународни общеетвено-културни отношения, а имат принудите­
лен характер и ce осъществяват в условията на многовековно
I к >ли ти ческ 1> р<>бст ВО.
А ко от взаимоотношенията си с другите езици българският
език излиза обогатен с лексикални заемки, имащ и характер на
културни завоевания, то в продължение на петстотин години
турският език парализира неговите културни и развойни въз­
можности и принудително консервира интелектуалните му стой­
ности на едно примитивно културно равнище.
Ето защо напълно естествено е, че още от началото на
Възраждането една от първостепенните задачи в българското
езиковото строителство е книжовният език да ce прочисти
откъм турпизми. Затова, като ce започне от Софроний Врачан­
ски насетне, няма български книж овник, който да не ce чувства
морално задължен да даде спой принос и тези процеси.
Топа псеобщо противодействие срещу езиковото нашествие
на поробителя н свещените територии на българския език поз­
воляха новобългарският книжонен речник да отхвърли всички
излишни и неоправдани турцизми, получили някакио разпрос­
транение и народния език п условията на принудително двуези­
чно, като запази само такива заемки, които са ce превърнали в
нсотнимасми съставки на речниковата система.
2. Съдбата иа турцизм ите в българския език. В резултат
на тези процеси съдбата на турските думи в българския език е
различна:
а) К н и ж о в н и турцизми. Една сравнително не особсно мно­
гобройна част о т тях ce възприемат в книжонния речник. Тона
са названия на:
- местностни обекти: балкан, бшнр, бент (о т перс.), бостан
(от перс.), канара (о т перс.), кория, кьошк (от перс.), мегдан (от
ар.) и др.;
- растения: бадем (о т перс.), гюл (от перс), зар зават (от
перс.), кайсия (о т перс.), лале (о т перс.), м ете, памук (о т перс.),
патладжан (о т перс.), салкъл/, тю тю н , фурма (от перс.), фъс­
тък (от ар.), чилиинр (о т перс.) и др.;
- ж ивотни: борсук, гарга, данак, доган, керкенез, коч и др.
- домашен и стопански бит: дюшек, кнлнл/ (о т перс.), л/ака-
ра, маркуч (о т перс.), мушал/а, перде (от перс.), пешки/) (о т
пере.), чаршаф (о т перс.), чекрък (от перс.), чешл/а (от перс.) и
др.:
- постройки и строителни материали: безистен (о т перс.),
Сп/чме, дим, дирек (о т ар.), джамал, дюшеме (о т перс.), кирпич,
л/ертек, назар (о т перс.), сайвант (от ар.), сергия, чакъл, чал1,
чифлик, яхър и др.;
- инструменти и съдове: бакъ/>, белгня, бнчкпя, бургия, гнв-
iч/р (от перс.), гювеч, джезве, казан, кал/а, капак, л/а/на (перс.),
ренде (перс.), т а в а , чадър (о т перс.), чш/ня (от перс.), /опи/я и
др.
- облекло: бшел/а, гердан (о т перс.), джоб (от ар.), елек,
кенар (от перс.), пеш (о т перс.), сърма и т.н.
- ястия, подправки: айран, баклава (о т перс.), бахар (от ар.),
(ют, булгур (о т перс.), бюрек, геврек, каданф (от ар.), кайл/а,
каймак, кебап (о т ар.), кюфте (о т перс.), локул/, л/ая (о т перс.),
мезе (от перс.) нишесте (о т перс.) пастърл/а, пача (от перс.),
ракия (о т ар.), създърл/а, суджук, т а р а т о р (о т перс.), туршия
(от перс.), халва (о т ар.), чо/>ба (о т перс.), яхния (о т перс.) и др.
б) Разговорни турцизми. Друга част турцизми, без да имат
книжовна нормативное!-, остават на разположение в разговор-

185
ната книж овна реч със стилистически снижено значение и сс
използуват за постигане на особен експресивен колорит в ирос-
торечно-шеговит дух. Такива са напр.: акъл (о т ар.), а р т и с т,
Оу.иишч, iy.ty.it (о т ар.), каде.и (от ар.), Ka.ta6a.thK (о т ар.), кан-
dttca.it, кандьрдпсаам, ка.шап (от ар.), келеш (от ар.), кеф (от
ар.). Ko.taii, комшия, кутсуч, късмет (от ар.), къч, кьорфишек,
кьоше (от перс.), лииипап, махмурлия (от ар.), иишлкш (о т перс.),
сакьн (от ар.), тапия (от ар.), чат-паш, я п>к и т.н.
в) Д и алектни турцизми. Немалко турцизми остават с огра
ничено разпространение в диалектите, напр.: кчреч (о т перс.),
«7 оче (от перс.) 'уж '. ()а<)а 'бавачка', далшр 'жило', даяпя ’издър­
жам'. дибидюс 'съвсем', кал/пак 'нил седло’, лелек ’ип>ркел’, ма­
сур (ар.) 'цен', оджак ’огнище' и т.н.
К а к то ce вижда от приведените примери, една значителна
част от навлезлите в българския език турски думи имат арабс­
ки или персийски произход, т.е. те са заемки и и чуреки. Топа с
основание за разглеждането им като турско-арабско-персийски
лексикални заемки.
3. Интернационализ.ми от арабски произход. 13 нашим реч­
ник са проникнали арабски думи и без посредничеството на
турския език и те са елементи на международната културна
лексика, напр. алкохол, алманах, алгебра, алгоритъм, нчумруд и
др.

$ 43г. Руски думи а б кг 0 т ‘'У *'» » ™ езици, с които

горския речник българският език е влизал в исто-
ричсски връзки, най-съдбоносни за
него ce оказват взаимоотноше­
нията му с руския език.
1. Българско-руски езикови връзки и отношения. Бълга
ско-руските езикови връзки са уникален пример в световните
междуезикони отношения за коренно променени роли между
двата нзаимодсйствуваши си езика в границите на едно хилядо­
летие.
1.1. Влияние на българския език върху руския. На първи
е тап от тези о тн о ш ен и я влиянията идват о т страна на
българския.
В началото на второто хилядолетие (X I в.) русите приемат
християнството от българите и усвояват християнската култура
чрез старобългарската книжнина, която пшочва да прониква п
Киевска Рус още през X в. и да подготвя почвата за по-късната
християни зация.
а) Старобългарският език в Русия. Силната близост межд
двата славянски езика е позволила старобългарският книжонсн
език безпрепятствено да ce използува в богослужението и да
стане език на църковната книж нина, като постепенно ce подлага
на ф онетико-графично русифициране, и но този начин ce оформя
руската църковнославянска форма на старобългарския език.
Ни негова основа с течение на нремето ce изгражда руският
книжовен език.
б) Погром над старобългарската култура. В същото нреме
автентичният стар о б ъ л гар ски език и Българин, след като
страната е завладяна от османската империя и старите книжовни
средища са разрушени и унищ ожени, а по-голямата част от
интелигенцията - избита и прокудена, бива лишен от възмож­
ности да преживее ес тественото си развитие, което да е в унисон
с промените в живата б-ьлгарска реч.
в) З ам яната на автентичния старобългарски с негови дру­
гославянски фонетични редакции (е черковнославянски език).
Българската църква, която до това време е захранвала с бого­
служебна кн и ж н и н а, а и с книжовници руската църква, е дове­
дена до необходимостта да използува руските печатни църковни
книги. Т а к а п о с т е п е н н о ц ъ р ко в н о с л ав и н ската форма на
старобългарския език ce налага като език на църковното бого­
служение и на църковната кн и ж н и н а и у нас, какъвто е и до
днес.
г) О пазване на старобългарската езикова традиция. Съх­
ранената ав тен ти чн а старобългарска книжовна традиция през
Средновековието ce поддържа у нас в народната книж нина, и
то най-вече в сборниците със смесено съдържание и дамас­
кините, чийто език постепенно ce онародява, като възприема
исторически развилите ce черги на живата народна реч1.
1.2. Влияние на руския език върху българския. Вторият
етап на българско-руските езикови отношения, започнал с про­
никването на руската печатна църковнославянска книга през епо­
хата на Възраждането, продължава. Българско-руските езикови
отношения ce задълбочават, а след Освобождението ce разгръ­
щат още повече. През гози етап руският език влияе върху бъл­
гарския, като влиянието ce осъществява основно по писмен
път-’.

1 Вж. ЬаПон К . Е з и к ъ т на д ам аски ни те и въпросът за черковноела-

кянското и руското влияние върху българския книж овен език. - В К н .:
Сланиетични изследвания. С ., 1968, е. 167-186
' Вж . liiiooit К . Н икои с е м а н ти ч н и особености на русизм ите в
българския кн и ж о в е н е з и к е оглед на лексикограф ского им представя­
не. - С ъ поставително изучаване на частните лексикални системи на
славянските езици в синхрония и диахрония. С.. 1979, с. 7 5 -85 .

187
 През Възраждането, мри н о т и с условия, когато в общес­
твения живот е трябвал*) за няколко десетилетия ла ce преодо­
лее многовековна принудителна изостаналост in.it всички негови
области и същевременно да ce създава нова книжовна форма на
българския език, чийто първообраз исторически ce е очертал it
народната к н и ж н и н а , на н ародната л е к с и к а ce придават
книжовни функции, а за понятията, които не са представени и
нея, ce възстановяват старите им книжовни означители чрез
домаш ната или църковнославянската езикова традиция.
След изчерпването на тези възможности ce прибягва към
заимствано от чужди езици и именно в тези случаи руският
език ce оказва исторически предопределеният и най-благо­
приятен източник за лексикално заимстваме1.
Такъв го правят няколко важни обстоятелства:
а) б л и зката му генетическа родственост с българския,
даваща възможност лесно да бъдат усвоявани неговите форми:
б) наличието на исторически вградила ce в неговия слопсн
имот старобългарска лексика;
в) и сторически създалата ce чрез църковнославянски
е зи ко в а в ъ зп р и ем чи в о ст към руския ф онстнко-граф ичен
словесен тип;
г) достъпността на руските печатни кн и ги , използувани
като основен източник за научнопопулярни знания;
д) от съществено значение е и фактът, че най-активната
част от културно-просветните дейци са руски възпитаници.
3. Особености ма руското лексикално влияние върху бъл­
гарския език. Особеното в руското лексикално влияние върху
българския език е в това, че в повечето случаи то ce проявява
като продължение на процесите, при кои то с тава възстановяване
на старите книжовни образци чрез църковнославянски. И поради
тази причина процесите са трудно отделнми и разграничим».
Затова е много трудно да ce представят със строга точност
чистите русизмн в езика ни.
„Не е лесно - справедливо отбелязва проф. Беньо Цонев -
да ce определи точно броят и на старобългарските, или както
ги наричат русите - черковнославянските думи, влезли у нас
чрез руски. За едни от такивато старобългарски думи бихме
казали, че са влезли у нас наистина чрез руски, но за други
имаме прано да твърдим, чс са проникнали чрез срсднобъл-
гарската и дамаскинската книжнина в нашия говорим и писмен

1 Вж. Апдрсйчив Л . Ролята на руския c jiik п развитието на съвре­

менния български книжовен език. - Български c jii k , 1452, кн. 4-4, с.
173-1X2.
език. T i.ii например за думи като наименование, предусмотрение,
учреждение не сс съмняваме, чс са руски, но за думи като
вынесение, беззаконие, възкресение, благословение, блажен,
рождество, бдение, знамение и пр. ще сс позамислим дали нс са
от’ск от ония простонародни дамаскини, които еднички са
поддържали вярата у наш ите българи допреди стотина години“ 1.
Тъй като руските думи са били заимствувани за назоваванс
на реалии о т всички области на живота и заемането им с
протичало не по законите на приоритетноетта, а по силата на
конкретната необходим ост да ce попълни една или друга
сем антична п р а зн о та в р е ч н и к а , тс нс обособяват ясно
открояващи сс те м а ти ч н и масиви.
4. Думи от руски произход в книж овния ни речник. Сред
основните л е к с и к о -г р а м а т и ч е с к и класове думи о т руски
произход са:
а) съществителни като: глаш атай, гнет, груповщина, гуляй,
давност, данни, дача, дебри, дерзание, дознание, дневален, доклад,
дуло, душите.t, к/бой, загар, задача, занятие, швод, заряд, засада,
тстава, шетраховка, зенитчик, изверг, изобретение, имущество,
кавички, кадет, канавка, кирка, клей лю, колебание, крушение,
лапа, л!азол, м е с тн о с т, лтож ко, л/ушка, набор, навес, наличност,
нападка, ненрия iън, недоимък, нюх, отвод, отдих, очарование,
паебшце, пирш ество, реквизит, самец, скорост, слой, спор,
старание и т.н.;
б) глаголи като: движа, дерзая, домогвам ce, зарея ce, касае
ce, колебая ce, крепна, нам еквалi,обследвалi, оказвалi ce,
пренебрегвалi, скучая, с та р а я ce и т.н.;
в) прилагателни като: бивш, главололген, дееспособен, жалък,
жарък, кос, косвен, крепостен, крут, лшрови, лшителен, наличен,
настолен, начевай!, нахален, неведом, невлнчшел!, незавиден, не­
причастен, низш, новобрачен, отявлен, плавен, сложен, собствен,
справочен, сходен и т.н.;
г) н а р е ч и я к а т о : в е р о я т н о , въобще, даже, недавна,
повидилюл1у, непременно и др.
5. С ем анти чни заем ки. Голямата лексикална близост между
дната езика с предпоставка в много случаи при съвпадащи си
думи българската да разшири ссмантиката си чрез заемане на
значения от руската.

' Цонев 1>. Е з и ко п н и взаим ности между българи и руси. - Сб.

Памяти проф. А .К . Медведева. Русско-болгарский сборник. С ., 1922, с.
39-40. Вж. съ щ о и: Цонев 1». И стория на българския език. Т о м втори. А .
Поща част. Б. С п е ц и а л н и части. С ., I9N4 (ф о то ти п н о издание), е. 3 4 2-3 43.

( 189
 Засти са например значенията:
- при о тк р и в а м : 'о твар я м за
първи п ъ т, основавам,
учредявам' (отк ри вам изложба, о тк р и вам университет) и
’започвам, слагалi начало , на някаква дейност' (откривам
ра шскваиия, откривалt дискусия):
- при сне.чам : ’и зпращалг до по-д олн ите служби и
организации (снемал! задачи, снемам план) и 'освобождаван,
уволнява,и, отстраняваЛ 1 о т длъжност' (снемам о т длъжност);
- при стихиен: 'които ce извършва без облшсляне, без тан:
неорганизиран, неплатшерен (стихийни бунтове).
6 . Роля за активизиране на стари кн иж ов ни словообразу
вателни модели. Лексикалното влияние на руския език npci
епохата на Възраждането ce проявява в още една много cv
т е с т е н а област - it активизирането на старите книжовни ели-
вобразувателни модели при имената, които навремето са били
възприети от старобългарски в руски, напр, суфиксалните моде­
ли при съществителните с форманти: -тел, -ост, -ство, -ствие,
-ие, -ние и др.
7. Руският език като посредник при заемането на интерна­
ционализма Неоценимо важна е ролята на руския език и кат
посредник при заемането на международна културна лексика'.
По-голямата част от заемките в тази област - през Възражда­
нето, а и по-късно проникват в нашия речник с посредничест­
вото на руския език.
Чрез посредничеството на руски език например са дошли в
български интернационализми с произход:
- от латински: декан, делегация, демонстрация, деривация,
еволюция, екзекутор, интерес, интервенция, интеграция, .непщ)
и т.н.
- от гръцки: диалектика, диалектически, евристика, ко-
медия, мавюлей, метрика, механика и др.
8 . Влияния на руския език през съветската епоха върх)
българския. Политическата и културна зависимост на страната
през последните четири десетилетия от Съветския съюз съши
способства през това време да навлязат множес тво руски думи
в различните сфери на сто п ан ско -и ко н о м и ч ески я и духов­
ния живот. Онези от тях, които имат идеологизирана семан­
тика, бързо преминаха в пасивни те пластове на речника, в
м н о го случаи п о л у ч а в ай ки о т р и ц а т е л н а стилистическа
маркираност, напр. съревнование, стахан овец, комсолющ

' Вж . Пабов К . Международна лекси ка о т гр ъ ц ки и латински прот-

ход, възприета в българския книж овен е з и к чрез руски език. - В кн
Славистични изследвания. С., 1973, е. 136-143.

190
болшевик, а к т и в и с т , ударник, а г и т к а , п е т и л е т к а , челник,
масовик, политбюро и т.н.

§ 43д. френски думи в ф ренски ят език започна да

българския речник упражнява влияние in.pxy българ­
ския още в началото на Възраж­
дането и тона ce обяснява както със засилената му роля в
международния ж ив от след революционните събития в края на
X V III в., така и с факта, че в Цариград излизат периодически
издания на ф ренски е з и к , ко и то предизвикват интерес у
образованите българи към френския език.
1. ф ренски те заемки откъм време на проникване. Ранните
френски заем ки са от началните десетилетия на X IX в., напр.
арлшя, етаж , сереш и др., като през втората и третата четвърт
на века тяхното присъствие в книжовния речник ce разширява
и активизира - навлизат думи с различна тематична отнесеност,
напр. кабинет, революция, гилотина, батальон, портрет, кураж,
журнал, ролит, адрес и др., а след Освобождението количеството
им още повече нараства.
Заимствуването на думи от френски произход става главно
по писмен пъ т чрез посредничеството на руски. Това са думи,
които спом агат кн иж о в ни ят речник да отговори на необхо­
димостта да предложи названия за множество нови понятия,
към ко и то нараства интересът на духовно и политически
разкрспостявашия ce българин.
2. Х ар а кте р н и разпознавателни особености на френските
заемки. М а кар и да преминават задължително през усвои-
телните процеси, френските думи запазват известни характерни
особености във формата си, които издават френския им про­
изход. Това са:
а) краесловно уларение, когато думата не е адаптирана е
домашно окончание, напр. палто, лшнто, бульон, к о л т о т, салон,
шосе. абажур , деколте и др.под.;
б) специфични суфикси като: -а ж (етаж , саботаж, тираж,
масаж, п и лотаж и др.), -анс (сеанс, асонанс, реверанс, ролите и
т.н.), -ьор (дубльор, /синьор, л/онтьор, шофьор п др.);
в) характерни звукосъчетания: [оа]: воал, будоар, т о а л е т ,
тр отоар и т.н. ; [уе]: дуел, л/енует, пирует, силует и др.; трупи
[ан], [а м ], (е н ], (ем ]: антре, ансал/бъл, ангажил/ент, анонс,
амбреаж, ал/плоа, сантил/ентален, сел/пъл и т.н.
3. Основни те м а ти ч н и трупи френски заемки. френски по
произход думи, заети в българския език, са названия на по­
нятия от областта на:
а) общ ествено-пол итическия ж ивот: дебати, интернаци-

191
оиа.ииъм, чнпч-рпарламептареп, комуна, департам ент, монар­
хист, парламентарен, пледоарии, премиер, режим и т.н.;
б) военното дело: десант, армня, батальон, атак а, арти­
лерия, арсенал, екснаншя, патрон, патрул, лнч/ечрч, команди,
капсула, калибър и т.н.;
в) стоплнско-мкономическия живот: аванс, баланс, финанси,
кредит, бордеро, финансист, инспектор, чн.щенер, лшннфаюнури,
камион, депо, дилижанс, метро, лютрисн и др.;
г) сградообслужващия фонд: лш ган т, ресторан т, гараж,
хотел, кабаре, салон, партер, етаж , балкон, лшнеарда, антре,
сепаре и т.н.;
д) духовно-естетическия ж ивот: балет, афиш, антракт
амплоа, абюнамент, жанр, есе, ески t, ексно te, естрада, ешюд,
екран, гравюра, роман, сюжет, реплика, кадър и т.н.;
е) матернално-естетическия ж ивот; лтда, костю л г, палто,
гардероб, пардесю, трико, каскет, липнион, жабо, корсет, блуш,
воал, т о а л е т , колючиечоп, ж акет, речю, несесер, парфюм, пудри,
одеколон, колие, б>ижу, флакон, педикюр, лшнчкюр, медальон и
т.н.;
ж ) ястия, храни, н ап и тки : бульон, бонбони, деликатес,
желатин, ликьор, коняк, компот, консерва, личите ш, лично, пюре,
рагу, чшлшапско и др.;
з) абстрактните понятия: абсурд, анкета, демагогия, екснии.
емоция, идеал, кариера, контраст, капри i, кал<уфлаж, жест, ореол,
реверанс, сеанс, тан е и т.н.

§ 43е. Италиански думи в Хронологически италианските

бмгарския речник думи н българския е ш к имат най-
п р о д ъ л ж и тел н а традиция сред
останалите западноевропейски заемки.
1. Италианските заемки откъм време на проникване. Ран­
ните италиански заимстиувания ни отвеждат към стопанско-
културните връзки с Венецианската и Генуезката република
през X I I—X I I I в., които по-късно продължават с Дубровник до
края на X V II в. О т това време са останали названия на платове,
облекла и др. като: дамаски, фуста, калцунн, панталони, расо,
роба, фланела и др.
Втора вълна от италиански заемки навлиза в речника ни
през X V II I и X IX в. с посредничеството на гръцки и руски, а
след О св о бо ж д ен ието и п ряко чрез п р е к и т е контакти с
италиански работници.
2. Основни тематични групи италиански заемки. Италиан­
ските заемки са названия из областта на:

192
 а) изкуствата, най-вече музикалното: алегро, ал т, анданте,
ария, акваре. I, One, дует, грация, к а н та та , трио, торс, стату я ,
сонет, попе.Iа, пиано и т.н.:
б) а р х и текту р ата и строителството: арматура, баластра,
битум, аила, купол, к арти , капител, лю тика, парапет, фонтан,
цокъл и т.н.;
в) и ко н о м и ка та и финансите: банка, барса, депо ш т, валу/на,
джиросвал, капш иа. 1, инвентар, к ан тар а, полица, лю стра,
фабрика, ферма, компания и др.;
г) хран и телн и те продукти и напитките: бира, бишкота,
кашкавал, лили»in, лшкароии, олио, портокал, сардела, салата,
салалI, салца, салалгура и др.;
д) други понятия: докулгент, секретар, канцелария, бомба,
кашрлш, интерес, парола, квадрат, п р о тест и др.

§ 43ж. Немски дулш в 1- Н е м с ки те заем ки о ткъ м

българския речник време на п р о ни кв ан е. Н е м с ки
думи и българския език започнат
да ce установяват още през Възраждането, но тяхното по­
засилено присъствие и речника ни е от времето след О с­
в о б о ж д ен и е то , к о г а т о б ъ л га р с к о -н е м с к и те о тн о ш е н и я в
различните сфери на живота ce засилват. Заемането им става
както по пътя на преките езикови ко н такти , така и с посред­
ничеството на руски.
2. Т ем а ти ч н и групи немски заемки. Тематично заемките
от немски език представят няколко по-важни области:
а) военно дело: граната, р о та, лагер, агресор, гилш, офицер,
ефрейтор, плац, щаб», щик, танц, шпора, б>руствер, шмайзер и
пр.;
б) те х н и к а , производство, суровини: л/уфа, шайба, шнур,
фасунга, шаблон, шпакла, щанга, абрихт, бленда, гатер, райбер,
киша, шнерц, щепсел, цинквайс, цигла, лак, шлака, гласпапир и
др.;
в) ястия, храни, н ап и тки : шунка, шницел, шпек, щрудел,
шол, шприц, п а с т е т , леберка, кренвирш, картоф, айерокоияк,
ншарцкафе и др.;
г) облекло и тъ кани : анцуг, бархет, винтяга, кител, шлифер,
лодеи, яке и др.;
д) изкуство: балетлшйстор, капеллшйстор, флейта, шлагер,
гастрол и др.;
е) други реалии: бинт, пластир, фелдшер, мащаб», виц, брак,
куфар, т р е г е р , панел, к в а р т а л , будка, ш а х т а , ендшпил,
гросмайстор, цайпш от и др.

13. 1УЗ
 3. Х ар акте р ни разпознавателни особености на немскит
заемки. Характерни черти вън формата на немските заемки са:
а) звукосъчетания [ш п ]: шпек, шперплат, итерц\ [шт|:
щанга, щайга, щифпг,
б) сложни думи с втора съставка майстор-, церемониал­
майстор, капелмайстор, гросмайстор и т.н.

$ ■/.??. Английски думи а 1. А н гл и й с к и те заемки от-

бмгарския речник към време на проникване. Анг­
лийските лексикални заимстнупа-
ния н българския език на практика започнат след Освобожде­
нието, до тона време думите с английски произход в българския
речник са заемки от други езици - руски и френски.
По-ранните заети английски думи в тем атично отношение
нямат ком пактен характер. Такива са: релса, клуб, лиапипг,
жокей, бойкот, бюджет и др.
След Втората световна война рязко ce засилва навлизането
на специализирана лексика от английски произход и в речника
ни ce очертават определени тематични масиви.
2. По-важ ни тематични групи английски заемки. В речн
ка на съ временния ни книжовен език делът на англицизмите
все повече ce засилва поради водещата роля, която играе
английският език в международния културен и технически по­
мен на днешния свят. Те са предимно думи от международната
кул тур на лексика, думи интернационализма По-важни тема­
тични групи англицизми са няколко.
а) Едни от тях са из областта на техн и ката и транспорта:
болт. бойлер, булдозер, нагон, лифт, лшкеер, кол/бай н. контейнер,
ескалатор, радар, офсет, телекс, т/н/лей, танк, т р а к т о р и др.
б) Друга голяма група са спортни термини: спорт, бокс,
баскетбол, волейбол, гол, аут, голф, мач, тъч, кариер, ринг,
ръгби, спринт, треньор, дрибъл, финиш и др.
в) Трета трупа заемки са из областта на мореплаването:
док, докер, катер, пирс, траулер, танкер, шхуна, я х т а и др.
г) Четвърта група дума са названия из областта на социал­
ния и духовния живот: бойкот, бул1, би mecAten, бестселър, блус,
джа I, джентълмен, дъмпинг, лорд, супермаркет, шилинг и т.н.
д) Пета група са из областта на туризма: бунгало, барман,
паркинг, пикник, къмпинг, ce/win, стюард, чартърен, шоу и др.
е) В шеста група могат да ce отделят названия на реалии
от битовия живот на човека: брич, смокинг, пижама, джинси,
слип, дънки, найлон, бекон, бифтек, кекс, коктейл, ром, пунш,
джин, грог, уиски и др.

194
 3. Х ар акте р н и разпознавателни признаци на антлицизми-
те. А нглийските заемки н българския език могат да съдържат
някои неснойстнени за нашия език формални особености. Т а к и ­
ми различители черти например могат да са специфичните анг­
лийски завършени като : -инг (шилинг, ки/ринг, дъмпинг)', -мен
(Онте с л а I, конгресмен, спортсмен, джентълмен).

§ 43и. Заемки о т други в речника на български език

етци ce използват заимстнувани думи
от много други езици, но те са
количествено много по-малко от разгледаните дотук основни
групи.
1. Л ексикал н и заемания от други славянски езици. Освен
от руския ези к в българския речник проникват лексикални
единици и от други славянски езици, но количествено те са
много по-ограничени. Ето например някои такива заимствуна-
ния от:
а) чеш ки - творба, каменина, же./е ишна, жс./е тнчар, ро­
бот, цвички, полка, пан, франт и др.;
б) полски - аренда, ветер, герб, tл о т а , сейм, манерка, ма-
>урка, поничка и др.;
в) украински - атам ан , жупан.
2. Л екс и кал н и заемания от други неславянски езици. Ос-
вен от представените по-големи групи заемки от различни нес­
лавянски езици в българския език по различни пътища и в
различно време са проникнали и са ce установили също така и
думи от езиците на близки или далечни народи. Известна част
от тях са екзотизм и. Такива думи има от:
а) румънски - карначе, маса, лютия, пахар, фльорца, чуту-
/ш, цинцарин;
б) унгарски - бич, варош, гулаш, кочия, кочияш, паприкаш,
паприка ’червена пиперка
в) испански - армада, болеро, ванилия, габардин, гарафа,
донжуан, ембарго, кара Atел, кастанети, какао, креол, м атадор,
пампаси, планина, серенада, румба, силоi, цигара и др.;
г) п о р ту гал ск и - аутодафе, албатрос, банан, кокосов, к аста;
д) холандски - боцман, док (плат), дюна, катер, кран, лави­
рам, трю м , харпун;
е) японски - б о т , джудо, кимоно, самураи, рикша, соя;
ж ) индийски - веранда, лак, парии, джунгла, михараджа
и др.
з) от скандинавските езици - викинг, морж, слалолi, ски,
тундра;

195
 и) от аф риканските езици - баобаб, цеце, орангутан, бам
бук;
к) тибетски - лал/а, як.
Една обобщена съпоставка на основните е л ш и , от конто са
проникнали думи н българския, по сфери на обществения жинот
ce представя с Таблица 15.

3. Л е к с и к а т а о т к ъ м ф у н кц и о н а л н и те й разслоения

$ 44. Функциона.\ни разе- Л ексиката, като една от ос-

лоения н лексикална- новните подсис теми на езика, ю.в
т а систелш вътрешносистемната си организа­
ция изцяло е подчинена на глав-
ннте функционални изисквания към нею , а именно:
а) да осигури комуникативни възможности на различните
социални и териториални колективи на обществото вън всич­
ки сфери на живота;
б) да е и състояние на постоянна ком уникативна пригод­
ност, съответстваща на измененията и обществената практика;
в) да предоставя средства за различна комуникативна ре­
ализация - общуване, съобщение, въздействие.
Ето защо, освен досега разгледаните системни връзки и
отношении в лексиката, място в нея им ат и системни отноше­
ния от функционално естество, произтичащи от тези изисква­
ния.
ф ункционалните отношения намират проява н разнообраз­
ни микро- и макрогрупировки. исторически оформили сс и
процесите на различните функционални разслоения и специали­
зации, които в лексикологията за краткост ce представят каго
обусловени от употребата на лексиката:
първо, но социална сфера;
второ, по честота и номинативна актуалност;
трето, но езикови стилове.

§ 45. Лексиката откълг со- Системните отношения в дек-

циални сфери на упот- сиката, представяни като обусло-
pefia вени от социалната сфера, в ко­
ято ce употребяват думите, всъщ­
ност са породени от първото основно изискване към езика - да
подсигури комуникативни възможности на различните соци­
ални и териториални колективи на обществото във всички
сфери на живота.
1, Бъ лгарският език като съвкупна езикова формация.

1%
 Ли* Н им И та­ ф рои Тур- Л а­ Г рьц-
Рус
ско- Е эи ц и
ки ГЛ И Й ски л и ан ­ ски ти н ­ ки
ски ски араб- ски / о б .
СКО - S ' ц с с т в е •
иер- s 'и и с ф е р и
сий-
C K II

ч- + ч- Н аука

ч- Религия

ч- + ч Бит

+ ч- Растителен и ж и вотин ски

свят

ч + + Отвл<*чони понятия

+ ч- ч ( Ж щ рстп институции. ПЛ-

министр и юридич П О Н Я Т И Я

ч -f
Обр.мон.иолмо Д Р Л О

+ М едицина

ч •f + ч ч* ч Култура и духовно-
ОС Т Р Т И Ч О С К И Ж И В и Т

ч + + + ♦ Производство, иконом ика,

техника

+
Меч ПИИ 111, об(‘К1И

ч- + + П остройки. строителство,
ар хи гскгура

+ ч- ч- + Инструменти. о д и и е и др ути
подобии

ч ч ч ч- Ястия.храни и продукти

ч- + + О Л л р к л о . обувки. мода

ч + + И0»'|||Ю дело

+ ( порт

+ М о р с к о Д»‘ Л1»

ч- Тури п.м и отдих

+ ч С*оГипич1и имена

Таблица 15. 'Заетата лексика no общесгиепи сфери

197
Обществото, гоноре що един и същи език, н тона число и бъл­
гарското, по силата на сложни исторически, сопнално-полити-
чески, икономически и други причини, обикновено ce съставя
от по-големи или по-малки териториално, социално или профе­
сионално ограничени чонешки колективи, чиято езикова прак­
тика, съобразно със специфичните условия и потребности, с
формирала определени различия.
Бъ лгарският език като съвкупни езикова реализация на
народа ни затова включва няколко основни системноезикови
обра?) вания:
а) единния и задължителен нормативен книжовен език,
посредством който общуват помежду си всички българи;
б) професионално специализираните разновидности на ко­
муникация с българския език, осигуряващи общуване в тясно-
професионалните сфери;
в) разнообразните териториални разновидности на бъл­
гарския език, използувани за общуване н териториално ограни­
чени колективи - определяни в езикознанието като диалекти
или местни говори.
г) социално 0 1 раничените разновидности на българския
език. използувани от социални групи, чиито членове са обеди­
нени от възрастови, духовно-битови или професионални интерс-
си - определяни в езикознанието като групови (социални) гово­
ри или ж аргон (сленг).
2. Основни функционални групировки в лексиката на бъ
гарския език. Всички тези разновидности на българския език
ce различават главно по използунаната лексика, която ce пред­
ставя н две основни функционални групировки: общоупотребя-
вана лексика и ограниченоупотребявана лексика.
2.1. Общоупотребявана лексика. Общоуиотребянаната ле
сика ce използва във всички функционални разновидности на
български» език, т.е. нейната употреба не зависи от диалектни,
социални, професионални или стилистични фактори. Тя е поз­
ната на всички носители на езика и и своята съвкупност предс­
тавлява лексикалния облик на езика, служи за основа на него­
вото лексикално развитие.
Обемното представяне на тази лексика може най-добре да
бъде пос тигна то не чрез изброяване на групи те думи, които я
съставят, а по иътя на изключването, т.е. чрез посочване на
групи те думи, кои то стоят вън от нея и представя т лексиката с
ограничена употреба.
И все пак. ако трябва най-общо ia очертаем нейния обхват,
ще трябва да посочим, че в нея влизат думи от всички лекси-
ко-i раматнчески класове. Изцяло нейна съставка са напр. чие-

148
лителните, почти изцяло - предлозите. съюзите. междумети-
ята, частиците, а о т останалите класове - всички думи, които
имат всеобща употреба.
2.2. Ограниченоупотребявана лексика. Ти нима обшопри-
стост, защото ce използва при специфични условии и обстоятел­
ства в териториално, социално или професионално ограничени
колективи.
Спорел ф ункционалната сфера на използване думите с ог­
раничена употреба биват: специална (терминологична, номен­
клатурна или професионална) лексика, диалектна лексика, ж ар-
гонна лексика.
Нагледно това разслоение може да ce представи по следнии
начин (Таблица 16):

Л е к с и к а на б ъ л г а р с к и я език

О граничени употребявана л е кс и ка

Специална Диалектна Ж а р го н н а
(торминоло- лексика лексика
О б щ о у потребила на гична,про­
лексика фесионална)

Таблица 16. Л с к с и к а т а о ткъ м ф ункционални групировки

$ 45а. Диалектна лексика L Понятие за диалект. Д и ­

алектите представляват истори­
чески обособили ce т.р в и ч н и териториални разновидности на
езика, обслужващи хората от един географски район в тяхното
практическо ежедневие. Те са селски говори, запазили ce в
значителна степен п до днес като преимуществено комуника­
тивни средство в селата.
По силата на специфичните обстоятелства, при които става
образуването на българската народност, и своеобразните сопи-
ално-икономичсски и политически условии на неговото съще­
ствуване. българският език в сравнение с останалите славянски
езици ce представи с най-богато диалектно разнообразие.
Онова, което прави диалектите разновидности на един п
същи език, са същностните черти на българския език, съдържа­
щи ce вън всички тях на фонетично, граматическо и лексикал­
но равнище. Същевременно на всяко едно от тези равнища
межлу диалектите ce проявяват по-големи или по-малки разли­
чия.

199
 2. Д и ал ектна и книжовни лексика. Д иалектната лексика
обхваща снсиифичнитс за диалектите думи, които нс са свой-
стисни на книжовния език или сс различават по определени
особености от книжовните думи и имат териториално ограни­
чено разпространение1. Отношенията между диалектните и кни­
жовните думи могат да ce основават на съотносителност и на
несьотносителност.
а) Несъотносителни диалектизми. Нссъотноситслни диалек­
тизми са диалектните думи, които нямат съответствия и кни­
жовния речник п ia техните реалии и книжовния език ce изпол­
зват описателни названия, напр.: глиг, глига - голял/ щръкнал
гъб па ниоотно, глина - лоинш главина, драгинко девер, no­
il iad о т съпруга, дръг - едро царевично стебло, д шери - емис­
ии гащи. д т и с ка - двегодишна овца, горуха кисело уригааче,
ли/пак - къса женска дреха, разкыця - лиша о т долi, о т къща,
роиница - круша, която ражда л того и сочпи круши, сл/рикар -
птица, к оято живее в храсти па елцшките, снежница - снежна
вода, стъпи чка - лшлко дълбоко блюдо, съсек - отделение п
хал/бар и т.н.
б) Съотносителни диалектизми. Съотноситслни диалектиз­
ми могат да Сп.дат наречени диалектните думи, които имат
съответствия в книжовния език, но ce различават от тях по
определени черти. Такива са по-голямата час т от диалектизми­
те.
3. Видове диалектизми. В зависимост от характера на раз-
личията, които съществуват между тях и нормативно утвърде­
ните в книжовния език думи, в лексикологията сс разгранича­
ват няколко вида диалектизми-’ - фонетически, морфологичес­
ки, словообразувателни и лексикални.
3.1. ф онетически диалектизми, ф онетически диалектизми
са диалектните думи, които ce отличават от съответните кни­
жовни думи само по някои от звуковете във формата си или ми
местоположение на ударението, напр.: нохчи (ножче), чоек (чо­
век), страф (страх), гядо (дядо), cmpa.it (сралt), ж а т (жълт),
лиъш а (лпчга). преспа (пряспа), лиада (лгладд) и т.н.
3.2. Морфологически диалектизми. К огато диалектната ду­
ма ce различава от книжовната по морфологическите си кате­
гории или тяхното формално изразяване, тя ce представя като
морфологически диалектизъм, напр. ходиле (ходили), оненън (ше-

1 Вж. Стойков С т. Българска диалектология. Трето издание. Пил

редакцията на Максим Сл. Младенов. С., 1ЧЧЗ, е. 363-376.
’ Вж. Ра нна И. Лексикалното богатство на българските говори. С,

I9S2, е. 16-22.

200
път), носа (носът), нин. и. Данчоте (Данчо), Панлете (Панел),
носимо (носим), плетшие (плетоха) и т.н.
3.3. Сл о воо б ра зу ва тел н и диалектизми. Когато диалектната
дума сс разд имама от книжоината но словообра $упател ния си
формант, тя с словообразувателен диалектизъм, напр.: черняк
(чернен), десетка (досещане), стрън (стърншце), кончен (камък),
беснило (бесиуване), к м бук (кълбо), нълкиня (вълчица), дознании
(узнавам), .нръкнина (мрачина) и т.н.
3.4. Л екси кал н и диалектизми. Лексикалните диалектизми
са диалектни думи. които имат синоними it книжовния език
от друг корен или семантически ce различават от книжоината
дума. В зависимост от различието те биват: речникови, семан­
тически и етнограф ски.
а) Речникови диалектизми. Те са наименования ни общо­
приети реалии, ja които книжовният език има други словни озна­
чения. напр.: га.и (шум), дядя (кака), дворя (снатоснам), дете.t
(кълнач), диха (смцестно), лихота (сърдитост), люхна (гаврът­
на), строи (етаж ), торм ан (бивол), роиненце (агънце) и др.
б) С е м а н ти ч н и диалектизми. Семантичните диалектизми
са териториално ограничени значения на общоприети думи,
т.е. същите форми, които ce употребяват в книжовния език е
едно значение, в диалектите имат друго значение, напр.: гибел
гранче прежда' (и /предените гибели), едностаен 'несмирен, мо­
нотонен’ (едностайна нресеклина песен), жлъчка 'бръчка' (тъ н ­
ката жлъчка...), забрана 'защита, отбрана’ (Преслав е останал
бе/ шбрапа), ки тя ’вълнено килимче с дебели ресни’ (че/кзена
вълнена китя), уред ’домашен ред, наредба’ (уреда па къщ ата),
катъри ’обущ а’ (елени катъри на ногите) и т.н.
в) Етнограф ски диалектизми. Те са диалектни думи назва­
ния на реалии, характерни за поминъка, бита и обичаите на
населението о т съответния район.
'За тях кн иж о в ни ят език не разполага със словесни означи­
тся и. Те са своеобразни екзотизми от диалектен мащаб, напр.:
мекиш "вид дребен явор\лом ади ’де тска игра за момчета с плоч­
ки’, канама ’задушено месо с лук’, мыарник ’стол, на който се­
ди доячът при доене то на овцете’, плои/ици ’каменни плочи за по­
криване на сгради’, х о тк а ’обичай да ce приготвя ябълка, забо­
дена на пръчка, над която е закрепена смокиня с пара...’ и т.н.
4. Д и а л е к ти зм и в художествената реч. Терминът диалек­
тизми ce използва и за означаване на диалектните думи, упо­
требени в езика на художествената литература.
Към диалектизми в езика на художествено произведение
творецът най-често прибягва в следните три случая:
първо, ко гато търси тънка нюансираност и повествовани-

201
сто и намира и диалектната лексика дума, предаваща нужния
нюанс;
второ, когато цели да пресъздаде местния колорит, оста-
пайки верен на езика, използван и съответния район;
трето, когато индивидуализира героя си с допълнителна
речена характеристика, вмъквайки думи от местния му гопор.
5. Д и а л е кти зм и те и книж овният език. Д и ал ектната лекс
ка представя изключително богатство на българския език и
същевременно е благодатен извор за освежаване и обогатяване
на книжовния език. Народният език пази много ценни старинни
думи1, които не са влезли в книжовния речник. За съжаленнс
този извор все по-малко и по-слабо сс използува в съвременна­
та ни литература с нужната естетическа мярка.
а) Възприемането на диалектни думи в книжовния ези
поначало е бавен процес, в който те постепенно трябва да прео­
долеят диалектната си маркираност и да намерят обществено
признание като пълноценно изразително средство. Тяхното въ­
веждане в този процес може да стане както посредством худо­
жествената литература, така и чрез устно-разговорната реч.
Чудесен пример за откриване и въвеждане на „хубави и
изразителни“ народни думи, по израза на народния поет Иван
Вазов, дава сам той - на него дължат живота си в книжовния
речник такива изразителни диалектни думи като: науред (безпо­
рядък), деруга (следа, бразда), теж котии , тучен, шход, шиик,
прнчори, напън, т ъ т е н , лъх, чдрач, чука, усте, поруха и др. Сам
Вазов споделя пред проф. Ив. Ш ишманов: „Нам ни трябиат
думи. които да изразяват полутонове. С тази цел аз въведох
много народни думи в употреба. Например думата лъх е моя.
Също и шннк, и нчгрев, и чдрач, и чука, и усте, вместо клисура.
В новите ми стихотворения ще намериш много народни луми.“;
Определени заслуги Ив. Вазов има за закрепването в кни­
жовния език на диалектни думи като: Сюлеж (болка), светлик,
оскъда, седлопнна, топлик , гранки, рудница (м и на), рълюли и др.
б) Употребата на диалектни думи, мотивирана от грижа
да ce засилят изразителните възможности на книжовния език,
не трябва да ce смесва със случаите, когато те ce използват
поради недобро владеене на книжовната норма и издават слаба
езикова култура.
Основните видове диалектизми и техните разновидности са
показани на Таблица 17.

1 Вж. Добрев Ин. Старинни нарядни думи. С., 1487, с. 6Н-Ч7.

; Вж. Ш иш м анов Ин. Ин. Вазов. Спомени и документи. С., 1930,
с. 110.

202
 Таблица 17. Видове диалектизм и

§ 456. Спецча.1 на лексика Специалната лексика с ci.ii-

купност от думи, назоваващи спе­
циализирани понятия, предмети и явления от различни области
на обществения живот: наука, техника, производстпо, селско
стопанство, медицина, изкуство и т.н. Тя е част от книжовния
речник, но поради своята специфика има ограничено разпрост­
ранение, тъй като ce използва в сферата на по-тясно професи­
онално общуване.
В състава на специалната лексика влизат три категории
ограничени по разпространение думи - термини, номенклатур­
ни названия и професионализми (Таблица 18).
1. Термини. Термините са думи или словосъчетания1, ко­
ито означават точно формулирани понятия от областта на
науката, техниката, стопанството, изкуството, обществено-поли­
тическия ж ивот и т.н. Във всяка една от тези области строго
научного познание ce концентрира в понятия, които ce назова­
ват от думи или словосъчетания, наречени термини.
Съвкупността о т термини, с които разполага един език,
образуват неговата терминологична лексика. Терминологична­
та лексика на един език е сбор от терминологичните системи
на отделните научни, технически, изкуствовсдчески, медицинс­
ки и др. области.

1 Вж. Помона VI. За мястото на термините-словосъчетания в лекси­

калната система на езика. - Въпроси на съвременната българска лекси­
кология и лексикография. С., 1986, с. 152-162.

203
 Терминологичната лексика с езиковият инструмент, чрез
конто стана овладяването и развитието на научного познание,
затова за всяка област на обществената практика то формира
отраслов терминологичен апарат.
Е го защо може да ce говори за философска, езиковедска,
м атем атическа, физическа, ботаническа, селскостопанска, му-
зиковедческа, литературоведческа, религиозна и т.н. термино­
логия, напр. в езикознанието ce използуват термините: фонема,
вокал, консонант, люрфелш, лекселш, сипонилшя, чнпюнпмня,
евфелииълI и т.н.
1.1. Същностни признаци на термините. T i.it като терм
ните ce приемат не за особен тип лексикални единици, а за
лексеми и лексемни съчетания в по-особена функция, която
може да бъде определена като номинативно-дефинитивна, на
тях са присъщи всички системни и функционални свойства на
нетерминологична та лексика, но някои от тези закономерности
ce проявяват по-особено.
Сред открояващите ce по-специфични характеристики на
термините могат да ce отделят няколко:
- първо, лексикалното значение на термина отразява точно
организирана система от знания, чрез които ce разкрива съдър­
жанието на едно понятие;
- второ, ссмантиката на термина ce отличава със строги
логико-семантически граници и вътрешно заложена тенденция
към абсолютна семантична точност, поради което знаковата му
природа ce основава на изискването за симетричност, т.е. да
бъде еднозначен, поне в пределите на една терминологична
група лексика;
- трето, ссмантиката на термина не е обременена с конота-
тивни напластявания от смоционално-скспресивно естество;
- четвърто, във формален план термините могат да имат
характер на отделни лексеми, което означава да са един-
нооформенн линейно цялостни лексикални единици, или да са е
разделно оформени линейна структура, т.е. да имат характер на
словосъчетания. Първият тип могат да бъдат наречени термини
лексеми. вторият тип - термини синапсеми.
Разбира ce, не всички термини напълно отговарят на тези
характеристики, те са повече изискванията към идеалния тер­
мин.
Въпреки очертаните особености на термините, понякога е
трудно да ce прокара определена граница между термини и
негермини. М ного често тази граница минава вътре в ссманти­
ката на лексикалната единица. Наред с общите си значения тя
може да има и специализирани терминологични значения, напр.

204
 так (в езикознанието), сол (в химията), степен (администра­
ция, м ате м ати ка, гр а м а ти к а ), каме/ш (анатомия, телевизия).
Затона е труден за решаване въпросът за омонимията и многоз­
начности! в такива случаи.
Терминологичната лексика ce отличава с по-голяма дина-
мичност и подвижност. Развитието на научного познание, на
производствените и социалните технологии и производства води
до ускорени терм инологични обновления. Затова преобладаваш
дял от неологизмите в езика ce пада на термините. Вероятно
над 907г от неологизмите - думи и нови значения - са свързани
с терминология та.
1.2. С истемни отнош ения при термините. Тези най-общи
специфични особености на термините определят и някои важни
различия в проявлението на вътрсшносистемннте лексикални
имения като м ногозначността, синонимията, антонимията, омо-
нимията и др.
1.2.1. Терм инологична многозначност. Макар да има вът-
решнознакова заложеност за симетричност при термините, са­
мото естество на означаемого - научного понятие, което ce
променя с развитието на научного познание, предполага осо-
Г>сна многозначност. Тя ce проявява в нееднаквото схващане на
едно и сп.що понятие о т различните научни школи и направле­
ния н една и съща облает на науката, напр, но различен начин
сс разбират понятията, означавани от езиковедските термини
период, синтиглш, устойчиво словосъчетание, те к с т, дулш и
т.н.
1.2.2. Терм инологична омонимия. Омонимията при терми­
ните има две съществени особености:
- една та е, че омоним ннте звукови знакове ce използуват в
различни терм инологични подсистеми на езика или в неговата
терминологична лексика и в нетерминологичната лексика;
- другата е, че означаваните от тях понятия не са имали
никаква връзка помежду си при тяхното формулиране.
а) Примери за омонимии термини от различни терминоло­
гични подсистеми:
-морфологии (в езикознанието - наука за класовете думи и
техните словоформи откъм граматическите им значения и ка­
тегории) и морфологии (в биологията - наука за структурата и
формите на ж ив о ти нс ките организми, тъканите и клетките им),
морфологии (в б о та н и ка та - наука за външния и вътрешния
строеж на растенията и формите на техните органи);
- бокс (спортен термин), бокс (термин в кожухарската ин­
дустрия), бокс (в сградостроителството);
- дисилтлиции (в езикознанието - разподобяване на зкуко-

205
ис и дисилтлацня (и ботаниката - процес при обмяната на
веществата, при който те сс разпадат на но-нрости съединения
и сс освобождава енергия за поддържане на организма);
- дискриминация (и политиката - установено по закон не­
равенство между хората по расов, религиозен, политически или
друг признак) и дискриминация (и медицината - способност ла
ce различават дне еднакви дразнения, дсйствунащн на различни
места) и т.н.
б) Примери за омонимия между термини и нетерминоло
гични думи:
- стъпка (и литературознанието - ритмично редуване на
ударени и неударени срички, ямб, хорей и т.н.) и стъпки ;
- палец (технически термин); палец',
- Gap (физически термин) и Gap (питейно заведение);
- студия (научно съчинение) и студия (предприятие за
производство на филми);
- ту ш (спортен терм ин), туш (мастило) и др.
1.2.3. Терминологична синонимия. Своеобразието на сино­
нимията при термините ce заключава в отнесеността им към
едно и също понятие, което обикновено ги нрави семантични
дублети, макар че е възможно да липсва пълна нонятийна тьж-
дествсност, а да е налице само много голяма близост.
Терминологични синоними могат да сс получат но няколко
начина:
а) при едновременна употреба на домашен и зает термин,
напр.: префикс и представка, суфикс и н аставк а , езикознание и
лингвистика, асимилация и уподобява не, вокал и гласен, консо­
нант и съгласен, въ /раждане и ренесанс и т.н.;
б) при паралелна употреба на терминологично словосъче­
тание и изведен от него еднословен термин, напр.: фразеологии-
на единица и фразеологизм!, фразелиг, периодични и /допия и
периодика', старока.чепен период и палеолит, л1ладокал!епеп пе­
риод и неолит 1 и др. под.;
в) своеобразни синоними са словесните и символните озна­
чения на едно и също понятие (и химията, физиката, математи­
ката). напр.: етилов алкохол и CJI.O IT, оцетна киселини и
СП {.'ООП, а /о п т а киселина и UNO , и т.н.
1.2.4. Терминологична антонимия. Комплементарнитс ш>-
нятиини противоположности са сред най-важния оперативен ин­
струментариум на науката. Ето защо антоним ията като лекси­
кална опозиция на противоположности е твърде добре предста­
вена в областта на терминологичната лексика.

1 В ж . M a iio .io iiii . 1. Б ъ л г а р с к а т е р м и н о л о г и я . С ., 11)Х4, е. 23-25.

206
 Застъпени са както лексикалните антоними като анализ -
счи та, сиин) - катод, хиперСюла - л ч т о т а , слабч токове -
силни шокове и т.н., гака и словообразувателни антоними като
материя - анпшлштерия, частица - античастица, макрополе -
микрополе, лшкротопоччлi - л1акротоиоичл 1 и др. под.
1.3. Произход на термините. По произход термините са
домашни и заети.
1.3.1. Д о м а ш н и термини. Домашните по произход термини
са получени но различен начин:
а) Едни о т тях са създадени чреч преосмисляне на общо-
употребявани думи, напр. и медицината: рак, к.ита, калхера,
,юнашка, китка и т.н.
б) Други са произведени от наличния езиков материал
като нови думи, напр.: ударение, ,’ласен, съгласен, сричка и т.н.
в) Трети са получени чрез специфични» словообразувателен
начин за създаване на именни терм инологични названия,
наречен си напси й 1. Чрез синапсия лексикалните единици на
езика, ко м б и н и р а й к и ce в атрибутивни (или апозитивни)
съчетания с различна усложнсност, произвеждат неограничено
множество понятийни означится и по веригата „род-вид-подвид“ .
като удовлетворяват непрекъснато нарастващата потребност от
детайлизирани терминологични названия в епохата на засилена
интелектуализации на езика.
С инапсият е преди всичко терминообразуваш начин за
създаване на разделно оформени лексикални единици с единно
понятийно значение. Тези съставни лексикални единици могат
да ce нарекат синапсеми. напр.:
„род“ : «реле, наклонение, генератор'.
„вид“ :
- сегашно врелге, .нчна.ю свършено ире.ие, минало несвършено
нреме, бъдеще врелге и т.н.;
- и зя ви те л но наклонение, условно наклонение, нреи зка зна
наклонение, повелително наклонение;
- генератор на напрежение',
„подвид“ :
- пречзка т о сегашно врелге, претка т о минало свършено
нреме, п р е тк а т о лшнало несвършено врели', нреи ж а зна бъдеще
нреме и т.н.;
- генератор на високо напрежение, генератор на ниско
напрежение.
С инапсем и са следователно термините: сегашно врелге,
минало свършено врелье, лишало несвършено врели’, бъдеще врелге,

' Вж. Мурларон И. Съвременни словчобршувателни процеси. С.,

1983, е. 4N-72.

207
нрешка т о сегашно време, п р етк а т о минало свършено време и
т.н.; н {явите.inn наклонение, условно наклонение и т.н.; генератор
на напрежение, генератор на високо напрежение и т.н.
Една нс малка част от термините, отнасящи ce към различни
области на обществената практика, възникват от синанссми, от
словосъчетания, напр.: солна киселина, въглероден двуокис, ида.на­
ва ябълка, очна ябълка, лакътна става, ко ля нова с тава и т.н.
г) Четвърти са образувани чрез терминологизиране на зает
в книж овния език диалектни думи, напр.: главница ’капитал,
парична сума, дадена под лихва’, гледаi ’ирис', котка ’технически
приспособления за задържане върху гладка повърхност’ и др.
К а т о ce превърне в те р м и н , думата но нравило туби
емоционално-експресивната си конотации и досегашните си
синонимно-антонимни връзки.
1.3.2. Заети термини. Те са преобладаващата част от те
минологичната лексика, тъй като в съ временния спят пониже­
нията на човечеството в областта на науката, техниката, изкус­
твото и спорта бързо ce интернационализират.
Повечето о т интернационалните термини ce образуват от
латински и гръцки корени и основи. Т е са обикновено новооб­
разувания но образци, получили прием в досегашната интерна­
ционална лексика, поради това лесно ce възприемат и приспо­
собяват към дейст вуващите в езика словообразуватслни моде­
ли, напр. кннеми, теорема, лексема, фра /ема, телекинеш, Ои-
осинте/а и т.н.
Отделен вид сред зает ите термини са терм ините калки. Те
са образувани чрез буквален превод на чуждоезични термини,
напр.: наречие, .иеждулнчннс, местои.чение и т.н.
1.4. Типове термини. Терминологичната лексика в мно
случаи е междинно звено между общоунотребиианата и ограни-
ченоуиотребинаната лексика, тъй като една част от термините
са намерили ш ироко разпространение извън специфичната на
учна област, в резултат на което имат двойствено лексикално
битие - като нетерминологични думи и като термини. На тази
основа термините ce подразделят на общоупотребявани, тяснос-
пециални и междуотраслови (Таблица IS).
а) Общоупотребявани термини. Те са термини, придобили
широка популярност, тъй като ce използват без ограничение и
различни сфери на обществената практика и в различни стило­
ве на книжовния език. Те са понятни на всички образовани
членове на обществото. О т такъв тип са например една част от
литературните термини като: роман, дра.ча, комедия, легенди,
м и т, ра /ка i, стихотворение и т.н.
б) Тясноспециални термини. Те са термини, които сс поз­
нават и употребяват само от специалистите в съответните обла*

208
cm на иш нанм сго, a за останалите хора останат неизвестни.
Например и облаегга на ли герагурознанието освен обшоу-
потребянаните термини има и множество други, които ce из­
ползват от тесните с п е ц и а л и с т п тачи област на изкуството и
наука та, като напр.: л и то т а , анмфра ш, анапест, ренри t, синко­
па, синекдоха, тропа, нарафри ia и т.н.
п) М ежлуотраслови термини. I Ьгкои термини имат харак­
тер на межлуотраслови, Ti.ii като ce ижодзват и различни об-
ласти на науката, изкуството и техниката, но in.it немка от
областите с различно чначение.
Например: операция като термин с рачлични чначения ce
среща и мелинината, it банковото лело, iti.it военното дело, в
техниката: редукция с оПщ термин с рачлични чначения ча
ечикочианието. фи ш к а т а и химията: стнелш сыпо има употре­
ба в рачлични научни области със специфични значения - зо­
ология, медицина, история; асимилация - в ечикочианието, ис­
торията, биологията; асоциация - iti.it философията, политика­
та, химията и т.н.
2. Н ом енклатурни названия. ГЗ терминологията има стре­
меж да ce прави ра п раничение между термини и номенклатур­
ни названия, номенклатури.
Приема ce, че терм ините назовават отвлечени понятия и
категории и че тяхното лексикално чначение има дефинитивна
формулировка, включваща съществените прижаци на поняти­
ето, докато ном енклатурните названия имат по-конкретна де­
нотативна отнесеност, те именуват конкретни единични пред­
мети и в тяхна та семантика преобладава предметното значение
над понятийного.
Чреч ном енклатурните названия ce постига видова дифе­
ренциация в поредица предмети 1 - видове растения, марки пре­
парати. серия м аш ини, инструменти, промишлени стоки, тъка­
ни, сортове плодове, напр.: сортове грозде: Л и .нят", „Каберне",
„Кардинал", ..Липа", „Мискет", „Прачанска теменуга" „Нулгар“,
„ Л ф у „Отел", ..Палии)", „Тамянка" и т.н.; видове салами:
„Търново", „ЛмОарица", „Петрохан", „Литое", „Трапеа/ца“ и т.н.
Н ом енклатурного название може да е новообразувана слов-
на единица, напр.: ..Паркетин", „Ч истол“, „Ял/болен", „Помор­
ие“, „Мараславин“, „1>нопон" и т.н. или да ce основава на някак-
но изходно название, развивайки ce като негов омоним, напр.
торта „София", салам „П етрохан", бисквити ..Чайка", джин
„Карнобат" и т.н.
1 Вж. Й ор д ано ва Л . Номенклатурни iH .m ii - същност и тенденции
на ра житие. - Сб. Съпоставително изучаване на частните лексикални
системи на славянските езици и синхронии и диахронии. С., 1479, с. 13Н.

I-I. 20 4
 Таблица IS. Специална лексика
Номенклатурните названия са пряко зависими от променя­
щата ce производствена практика, тс бързо ce променят и сме­
нят. Едни о т тях могат да имат ио-продължи зелен живот и
езика, други - по-кратък.
3. Професионализми. Професионализми те са б л т к и поен
т е характерни черти до термините, но ce различават от тях но
това, чс в отличие от термините, кои то са общоприети и узако­
нени в съответната научна област названия на съответните
понятия, професионализмите са възприети в конкретна профе­
сионална област полуофициални названия, обслужващи хората
от даден професионален клон в тяхната чисто практическа
дейност.
За тази лексика е характерна силно развита номинативна
лет ай. Iи ia пия и диференциация, е то напр. някои професиона­
лизми от областта на плетенето: Примки, лицева бримка, опако­
ва бримка, краииа бримка, наметка, свивка, двойна свивка, /«»)•
давка, двойна наддавка и т.н.

210
$ 45в. Жаргонна лексика Терминът ж аргонна лексика
тук ce използува за обобщено
представяне на съвкупността от лексикални единици, които
съставляват лексикалния състав на оная маст от социолектите
(социалните говори), стоящи извън границите на книжовния
език - ж ар го на (сленга) и аргото (Таблица 19).
1. Ж а р го н ъ т като социолект. Ж аргонът е изкуствено съз­
дадена на основите на общоприетия език специфична лексикал­
на формация, която обслужва определена обществена група хо­
ра е една и съща духовна нагласа, близки интереси и еднакво
осмисляне на времето.
В жаргона обичайните битови реалии са преименувани е
ярко експресивни словесни означители - думи и словосъчета­
ния, напр. спивка 'събиране на писне’, о твертк а ’електротех­
ник’, пуканка ’ш колник от В В О В У ’, Скш)ьр ’бедро’, ОаОеса, бал­
кон 'женски гърди' и т.н.
1.1. М л а д е ж к и ж аргон (сленг). V нас най-добре развит и
проучен е м л а д е ж ки я т ж аргон, широко разпространен сред
ученическите, студентските, войнишките, производствените и
други младежки общества.
Общи те възрастови, битови и духовни ин тереси изграждат у
младите хора специфично житейско поведение и особени цен­
ностни разбирания за социалните и материални дадености на
живота. П о силата на изначалния социален закон за пораждане
на обособено комуникативно средство тези малки общества си
създават свой „ези к“ на лексикално равнище, съставен от ду­
ми, словосъчетания и изрази, наречени жаргонизм и или слен-
гизми.
Като социална формация на българския език на младежкия
жаргон (сленг) са присъщи три основни функции - комуника-
тивна, експресивна и корпоративна1.
а) Експресивна функция. Доминираща роля в младежкия
жаргон играе експресивната функция, предполагаща богат из-
Г)ор на експресивно наситен словесен материал, който да впе­
чатлява с неочакваната си образност и остроумна асоциатив­
ност.
Чрез ж аргонната реч младият човек демонстрира и езико­
во своя порив към нестандартное т. оригиналност, яркост, дава
израз на заложения вън възрастовия му „цикъл“ инстинкт да
преоткрива, по различен начин от възрастните да вижда и
знаково да преозначава нещата около себе си, като им придава

' Вж. К арастой ч сва Цв. Б ъ л га р с к и ят младежки говор. С., I9N.S, е.

IS5.

Ч
друго ценностно осмисляно.
б) Ко м ун икатив н и функция. За младия човек жаргонът с
факултатинно, а нс основно комуникатнвно средство. Към нето
той прибягна преднамерено в подходящи речеви ситуации.
Ето защо на младежкия жаргон може да ce гледа и като на
своеобразна стилова формация в езика, на коя то младия! чо­
век превключва комуникацията си. за да участвува в „езиковата
игра“ на социалния микроколектин, изживявайки ce същеврс-
менно и като съучастник в колективно изпинваната в конкрет­
ните й детайли езикова мода.
в) К о р по р атив н а функция. Корпоративно о б о с о б я в а щ а т а
ф у н к ц и я на младежкия ж а р г о н н е ce с !.Д 1 > р ж а в с а м а т а му
същност като социолектна разновидност. п>й ка то той не с
породен от п о т р е б н о с т за комуникатнвно засекретяване, както
например а р г о т о , а от стремеж за експресивно освежено ирена-
зоваванс по правилата на възприета в средите на определена
възрастова г р у п а модна „езикова игра“ .
Корпоративно обособяващата функция на младежкия жар­
гон следователно може да ce породи само като вторично следс­
твие от възрастовата затвореност на социолек та, и то дотолко­
ва, доколкото възрастните остават встрани от тази „словесна
игра“ .
1.2. Особености на ж аргонизм ите. Ж аргонизацията зася
реалии, които имат особена емоционална и функционални зна­
чимост в живота на съответното микрообщес тво.
Ж аргони зм ите ce открояват с ярка образна мотивираност,
в която е заложен неочакван, оригинален, странен, но винаги
остроумно намерен идентификатор на обичайни реалии от жи­
вота. При това в названието винаги приет,ствува открито ле-
монстриран емоционално-оценъчен елемент от позициите на
споделената ж итейска философия.
Поради тези причини т е м а ти ч го ж аргони зм ите са силно
ограничени, но ia сметка на това повечето от тях имат множес­
тво синонимии съответствия, напр. в „Речник на българския
ж ар го н “ на Г. Армянов (1993 г.) са представени около 4IKKI
лексемни жаргонизми и към 640 фраземни жаргонизми, изпол­
зван и по различно време в българския младежки жаргон.
О т идеоречника обаче ce вижда, че срещу тях практически
стоят едва около 7<М) понятия'. А ко ce отсеят най-често използу­
ва ните жаргонизм и, ше ce види, че зад тях стоя т не повече or
етот'ина-двеета реалии, които имат множество различни означе­
ния Ето например някои от най-богатите синонимии редове:

1 В ж . Лрммпои Г. Р е чн и к на б ълга рския жаргон. С., |9У.\ е. 1X5-203.

 - за предаване на понятието „глупав, прост човек“ ce о тк­
риват около 205 названия, напр.: ал/ne, алчс, балама, баламур,
Оалал/у/н/нк, б иль к, бахали» но, бапгнм, баранка, белл/ес, бойлер,
буш/к, буту/), бутон, вь /духар, аь и)ух под налягане, галош, гал-
фтн, гланчнак, главчо, глист, глисте/», глупепдър, глупиер, глъ-
фер, говедонд, говендо, голншар, голы», горски, Гошо, гробар,
г/1ухшелнок, гьон, гьопсурат, дне л/ранки не лю гат да ce />а зл/н-
на/п на челото лш. дебч, днбил, д мои, шлупеп, кашон, куфар,
кънчо, ланчо, ливада, мупчо, лсърхолак. налъл/, офъфляк, просто-
кейи/ън, пъп, райбер, ренде, />ъб, сифон, тнквар и т.п .;
- за предаване на понятието „бия“ ce откриват 84 означите-
ли, напр.: бншкал/, 6va.it, бьхтал/, чалял/, врывалt сополите на
някого, врътнал!, въргалял!, въртя, ггл/бя, гнявя, гос/пиралt, гос­
тя. група, грухвл/, густнрал/, делял/, дера, джасал/, джустнрал!,
дъня. дървари, и ппнлтря, изфраскал;, кюсал/, кюп/еча, лшр/пя,
лупалt, не/ш, перастя, сл/енял/ фасадата па някого, тепалI, тре-
сал/ и т.н .;
- за означаване на поня тието „момиче“ има 50 жаргонизма,
а за „леко момиче (ж е н а )“ - 64, напр.: агнешко, агнешко обез­
костено, бал/бт/а, бедро, беНби/, бонбонче, бройка, буца, бъбрек,
бъбрече, гадже, гьчт/а, гърла, джо/а, джуфка, женка. женска,
м адалш, ли/л ка, ал/а на л/аика си гап/н/пе //оси, л/а//е, л/ацка,
мш/каж, л/yi/e, парче, пш/джерелка, свежа/жа, i/v/>e, цьфточе и
т.н., за ’леко момиче’ - бок./ук, катеричка, кушетка, л/нксерче,
орехче, сладурче, спи//че, /пееш/че, шантоне/жа и др.;
Сред н а й -б о га ти те на ж аргонни означители понятия са
още: „много добре“ - 75 жаргонизма, „красив" - 77 жаргониз­
ма, „пари“ - 4S жаргонизма, ,лош“ - 44 жаргонизма, „пия“ - 39
жаргонизма, „глава“ - 32 жаргонизма, .яапнвап ce“ - 24 жарго­
низма, „не л/е интересува“ - 26 жаргонизма и т.н.
1.3. И зто чн и ци на жаргонизм и. Словният състав на жарго­
на непрекъснато ce променя, защото жаргонизмите бързо ce
„износват“ и на тяхно място идват нови. В него влизат:
а) Находчиво преосмислени, готови думи:
- от кн иж о в ни я език: лебед 'слаба оценка, двойка', терен
'младежка танцова забава', кол/би/незон коктейл о т коняк и
кока кола', пы/еш глава', риба 'глупав човек', свиреп 'красив',
снежинка 'мургав човек', н i/n/)c6/o/ic.i леко момиче', биберон,
внтал/нп, //атропче 'бутилка о т ICO грал/а с алкохол', л/озък
'военен', л/ривупяк 'танцова забава', вредител 'контрольор или
к/ттролъорка в превозно средство' и т.н.;
- от диалектите: геле ’м ного хубав', чукундур 'прост човек',
урутел 'грозен човек', хърбав слаб човек', шити 'прост човек',
л/ла/т, л/уал/, чаластрн, тнл/аря оня', /обут бон', кол/пир 'глу­
пав човек', бацвал/ 'целувал/' и т.н .;

213
 - от специалната лексика (и р о ф еси о н ал тм и , термини),
наир.: подводници 'военнослужащ в кухнята на поделението. Он-
i/ii.i 'военнослужещ о т медицинските подразделения в армията',
префикс красив', бутон 'г.1упав човек', биданарки 'ласкателстнп,
ласкател'. бидипосвам 'лаская', балалайка руснак, глава', бента-
джийка 'лесбийка'. вендузка 'целувка' и т.н.;
- от чуж дите езици: кънтри провинция', решдепция 'то­
алетн а’, легация 'легло', дирижабъл 'грозен, неприятен чинен',
чанч 'тормоз, мъчение', лингвистка 'жена, която осъ/цестняна
ора.1ен секс', лайф 'лек ж и вот', пинджи 'полицаи о т специа.типе
части', цайс 'очилат човек', Чикаго 'Чирпан', Шопенхауер 'шоп',
франс 'неприятност', гърла 'привлекателно момиче', фиеста 'ин­
тересно събитие', ферман 'дълъг урок' и др. под.
б) Новосъздадени думи от домашни и чуждоезикови сре
ства. напр.: бабиера 'възраспша жена', бсицитко 'баща', бере.««)
пчела', групар 'страстен почитател или <иен на рокгрупа. г/iyx-
т а р 'физически работник', гъювеика 'къса горна дреха', гронЬ-
лтцнн 'гроздова ракия', видидуп, 'минижуп', нънкар 'почитател
на пънк м о д а т а ', хипар 'почитател на хип м о д ата', финя/а
изискан човек', фъскач 'Koiimo бяга о т зан яти я’, бреикпджия
който танцува брейк, тъпнр и тъпунгер 'глупав, прост чат',
коф таж 'неприятност' » т.н.
1.4. Експресиращи средства при ж аргонизаиията. Всич
тези думи получават необичайно остроумно преосмисляне, и
което има подигранатслност, ирония, насмешка и тона става
основно чрез:
а) метафори зиране, напр.: шапа 'нисък, набит човек', стади­
он гола, плешива, остригана глава', патронче бутилка от 1001
с концентрат', мандало 'човек, Koiimo не м ож е да пази maim
и т.н.;
б) метонимизиране. напр.: жица 'електротехник', текстил­
ка 'жена, която стои с бански на плаж а', тунджи 'вода', цьиш
'които носи очила'',
в) антоними зиране, напр.: снежинка 'мургав човек', умник
'ыупае човек и др.
г) чрез звуково деформиране: дупнрателна 'отърква^н ce «
задните части на някого', бшджу 'много добър’, гитро 'хитро'.
Каспейчън 'Каспичан', рискуване 'час по рисуване', свеки 'свекър,
свекърва', Пазаргаджик 'Пазарджик', ракиджос 'ракия', секлецар-
ка 'секретарка' и др.;
д) чрез хиперболизиране: сажда, саждички 'негър', мръвки
'слаб човек', мор 'работа', слон 'дебел, тр о м ав човек', скоба
'слаба висока жена' и т.н.;

1 Вж. Карастойчсна Пи. Ц нт. съч., с. I6 3 - IM .

214
 е) чрез вулгари зирпне: джчаьи, кюшеча, дъня 'бия', вехт,
дърт 'баща', плялчюпш 'говоря, разговарям', плювалник ’уста’.
Олея, AieifdM, цчвря 'плача', пъп, ръб, ренде, тулуп, пшквар, тъ-
пчр, чвор, ш лш тка 'глупав човек'ч др. (Таблица I1)).
1.5. Ж а р го н ъ т и разговорната реч. Ж аргонната лексика
бързо намира разпространение и поради особените си експре­
сивни възможности често получава прием в речта на хората
вън от тези общества, за които тя е характерна.
В разговорния стил на книжовния език ce употребяват напр.
такива жаргонизми като: шаран наивен човек', четкам 'хваля,
лаская’, тара/и претърсване', смуча пия', бос 'неподготвен', и i-
праскан, иннупан 'лшдерен и елегантен'. и щенка 'ссьпохналство,
перечене', илньп ce в добри отношения сълС. канапче 'малко
ресторантче'. шечка 'високопоставен важен човек', навлек 'на­
хален човек', ншпонявам 'наклеветявали злепоставял Г, обра i
'особняк', надалt си 'илгеьп предпочитание', ирчвипш iiipaAi 'о тк ­
радна, присвоя', прозорец 'свободен час' и др.
2. Арго. А ргото, подобно на жаргона, е социолект, отлича­
ваш ce от общоприетия език само но особената си лексика, с
която ce цели обаче речта да ce направи неразбираема за непо­
светените.
Тази езикова формация ce създава в тайни общества, за да
сс засекретят техните професионални тайни и да ce осигури
възможност за скрито общуване в присъствието на външни за
средата лица.
2.1. А п а ш ки таен говор. В аиашкии таен говор думите имат
силно развита специализация за чисто професионални понятия,
напр. кр а ж б а та има 1 0 названия в зависимост от нейните осо­
бености: добри к ' ( кражба чрез разрязване на джоб), калаус (краж­
ба чрез подправен ключ), каралшиъол (въоръжен грабеж), нет-
лярка (кражба о т джоб посредствол1 п е т т е пръста), туфа (краж­
ба чрез взлом), )пекне кирис (кражба о т чек.иедже), нечие (краж­
ба о т жилище) и т.н.
В ар го ти чн ата лексика прозира иронично и асоциално от­
ношение към общоприетите социални ценности и нравствени
норми. За крадеца например добрият е дирек, влакът - треско,
ножът - кесар, виното - големан, пъргавият - енория и т.н. В
нея по обясними причини има и цигански думи като: авер
[другар), лшнгнзи (пари), абе (дсляб), мари < (бои) и др.
2.2. Занаятчийски тайни говори. О т тайните занаятчийски
говори у нас повече сведения има ja лексиката на зидарските

1 Вж. 1>ои.| И р пи к и Кормигош . Апашкинт език - В: Апашко-

българеки речник за Балканите и категориите крадци. С., 1930.

215
 Таблица 19. Ж а р ю н м а л е кс и ка

говори, и които ce употребяват думи к а т о : прссал! (режа), брич

(хляб), чоча (ракия), доро (ръка), ти м б а (глава), пои (ден), нова
(седмица), липи (месо), пралш (вечер), шкшшр (тухла), дюам
(м аж а), лшпал 1 (лъжа)' и т.н.
Ж а р го н и зм и те и арготизм ите и определени случаи нами­
рат място в езика на художествената литература, с тях сс пости­
га особсна колоритност при изграждане словесната характерис­
ти ка на герои от тези социални среди.

1 Литература по аргото вж. у: Стойкой Ст. Българска диалектоло­

гия. Трето издание. Под редакцията на Максим Сп. Младенов. С, 1943,
е. 352, 354-355.

216
 4. Л е к с и к а т а о т к ъ м а к т у а л н о с т т а и у п о тр е б а та й

$ 46. Структуриране на лек~ ^ъдба на л екси кал н и те

сак ата според актуал - единици в езиков ата система.
п о с тта и у п отребата и К ато езикови знакове на опозна­
тите реалии в материалния и об­
ществения ж ивот думите са подвластни в своето битие на две
могъщи сили:
а) от една страна, те изцяло са подчинени на нластнуваши-
тс и езиковата система вътрешни развойни тенденции - про­
менят звуковата си форма с развитието на фонетичната систе­
ма, пазят непокътнато лексикалното сп значение или го проме­
нят, като го стесняват, разширяват или преосмислят и т.н.;
б) от друга страна, съществуването на думите зависи от
съдбата на техните реалии.
Познавателният опит на обществото непрекъснато ce за­
дълбочава, практическата му дейност непрестанно ce развива -
едни предмети, явления и понятия ce изоставят, други ce
пораждат, трети о т нелначими стават значими. И всичко това
ce отразява върху вътреш ните връзки и взаимоотношения на
думите, върху групировките, които ce създават в лексиката.
2. ф ункционални зони в лексикалната система. Тези изна­
чални и вечни процеси са моделирали в лексиката три зони -
юна на актул лн ата лексика, зона на новонавлизащата лексика
и зона на заглъхващ ата лексика.
3 който и да е момент от развитието на обществото и
езика тези три зони ce намират в балансирано равновесие,
което ce поддържа чрез придвижването на лексикални единици
от зона в ю на, и по този начин централните части на лекси­
калната система ce намират в активен живот, а периферийни­
те й части - в относителен покой, но те изтласкват към а кти ­
вен живот или поемат след активен живот множество думи.
Така че откъм актуалност и употреба на думите лексиката
ce представя от две големи групировки - едната е на активна-
та лексика, другата - на пасивната лексика.
а) А кти в на лексика. Тя обхваща думите, които означават
реалии с актуално значение за живота на съвременното об­
щество.
Повечето от тях са всеобщо употребявани в ежедневната
практика, а други са с ограничено разпространение, но с важна
роля в обществената практика, напр. терминологичната, номен­
клатурната и професионалната лексика.
б) Масивна лексика. Тя ce характеризира с ниска степен на
активност в речевата п р акти ка и с отживяна или все още

217
 Л е кси ка на б ъ л г а р с к и я ечи к

Зона на ju m i.xH a u iJT J Зона на актуалната Зона на ноионанлизашати

л е ксика л е кси ка л е ксика

Паснмна л е кс и ка - А кти н н а л е ксика П асинна л е ксика -

остарели думи нови думи

Г ао .и щ а 20. Л е к с и к а т а no а кт у а л н о с т и v iio ip c o a

неналожила ce актуалност на означаваните реатии.

В нея следователно влизат дна основни типа думи:
- едните, които по различни причини сс схващат като
остарели - нече излезли или излизащи от употреба;
- другите, които са все още нови или са новосъздадени
отскоро и нс са получили достатъчни гражданственост, поради
което имат слаба употребяемост.
В нагледен план разслоението на речниковия сьстан но
актуалност и употреба на думите с представено на Табли­
ца 2 0 .

$ 47. Остарели дулш -

1- Л е к с и к а л н о т о остаряване
основни типове като езиков процес. Преминаване­
то на думите от ак тинии те зони на
лексиката към пасивните с естествен процес, обусловен от нас­
тъпващите изменения в обществената практика. Н етн о то раз­
витие обаче протича бавно и понякога твърде сложно.
Обикновено в началото му думи те излизат от активна упо­
треба и попадат в зоната на заглъхващ ата лексика. Тук тс
могат след дълъг престой да изчезнат от речника или при
благоприятно стечение на обстоятелствата отново да ce върнат
в акти в н ата зона на речника - такава съдба например през по­
следните десетилетия имаха немалко думи, които по идеологи­
чески или други причини бяха изтласкани в зоната на заглъхва­
щата лексика, но по-късно, в условията на променилия ce об­
ществен живот, отново бяха актуализирани, напр.: кмет, община,
област, околни, господни, госпожа, предпрнелюч, полиции, фш>-
рнкипт, просяк, ми.тонер, милиардер, бе /работен, банкер и др.
2. Делене на остарялата лексика по степен на остарява
П о степен на остаряване думите от зоната на заглъхващата
лексика могат да ce разчленят на две групи:
- едната група ce представя оч остарели думи с докрай
отишла архаизация, поради което може да ce нарече мъртви
остаряла лексика:

218
 - другата група обхваща остарели думи с по-слаба степен
на архаизация, поради което може да ce определи като жива
остаряла лексика.
2.1. М ъ ртва остаряла лексика. В състава на мърш ата оста­
ряла лексика влизат думи, които не ce познават от съвремен­
ните носители на езика. Сред тях могат да ce отделят три
основни груни: отпаднали безследно, със запазени следи в про­
изводни и съхранени във фразеологизми.
а) Безследно отпаднали стари думи. В тази група влизат
съществували някога в езика думи, които са отпаднали от лек­
сиката, без да са оставили следи в производни от тях образува­
ния. напр. стб. Л1ИОА ’блюдо, чиния’, стб. /ИОШЬИА ’торба’,
стб. НЛВЪ ' мъртвец’, стб. ОКРЪДЪ ’длето’, стб. ВЬОЬ ’село’,
стб. КАТАПОТСДА ’завеса’, стб. ТОТЪ/ГЛ ’риза, долна дреха’,
стб. ЖРЬДЪ ’прът, дърво’, стб. ТРЖДЪ ’дизентерия’ и др. под.
б) О тпаднали остарели думи с оставени следи в производ­
ни от тях. Една част отпаднали от лексиката стари думи оста­
вят следите на някогаш ното си съществувание в производни от
тях словообразувания. напр.: стб. ЫАГЪ ’гол’ (нагота, обнажен,
ницъ
нагъл), стб. ’по очи’ ( ничком ), стб. ИОКРЬ ’близко’ ( ис-
креп, искра), стб. ТОуКЪ ’тлъстина, мазнина’ (тучен), стб. ТО-
\ Ж ’даром’ (тунеядец), стб. КОЛО ’колело’ (око.to, Ko.te.to), стб.
ПИТО/НЪ ’охранен, угоен’ (питомен, питомник, опитом я) и др.
в) Отпаднали остарели думи, съхранени във фрлземи. Към
тази група ce отнасят стари думи. които днес нямат самосто­
ятелно съществуване, но са ce опазили в структурата на фразе-
ми, напр.: стб. KON/гЦЬ ’край’ ( о т игла до конец), прасл. 0 0 КОЛЬ
’обелено дърво със заост рен връх, провесено на ремъци, с кое то
са разбивали крепостни стени’ (гол к а т о сокол). ПИРЪГЪ ’ку­
ла’ (темп сп п и ргата ’махай ce о ттук'), io.ni ’ три четвърти от
грош’ (стана гр о т а па зола 'много ce 1агуби’), ДОНА ’време’
(късна доба), нрескуп ’всичко общо’ (през куп ia гр о т) и т.н.
2.2. Ж и в а остаряла лексика. В състана на ж ив ата остаряла
лексика влизат остарели думи, които ce знаят от носителите на
езика, но ce осъзнават ка то остарели. Такива са напр.: ба//бут
’нил стара монета’, благоиремие 'удобен случай', чарка ’лодка’,
<)жапфо ’тафта’, кехая ’глаш атай’, бумага ’хартия’, солдатни,
uo.titiiк, бран, битка, влъхва, друмнпк, държава 'имот извън село’,
ми), лефтер ’м ом ъ к’, обител, попуда, с т я г и т.н.
Съдбата на отпадналите о т книжовния език остарели думи
може да е различна. В някои случаи те могат да продължат'
съществуването си в други формации на езика или да ce опазят
н специализирани употреби - например в диалектите или в
тоионимичната лексика.
а) Остарели думи, съхранени в диалектите. Редица думи.

21У
отпаднали от книжовния речник, живеят в диалектите, нанр.:
ланита 'буза', жи/) ’жълъд’, ал ne, ’еърнение’, ища ’искам’, иаваЛя
’наклеветя’, въбел ‘извор’, окно 'прозорец’, лсыда ’отплата’, жт)-
кост и жчдък 'течност и течен’, желудък ’стомах’, ку<)а ’ято
птици; група хора-, причина ’правда’, разсоха ’раздвоено дърио’,
/хи т/ю г ’пролука, цепнатина’ и т.н.
Българските диалекти пазят в словния сп имот много ста­
робългарски думи, които са излезли от книжовния речник н
неговото историческо развитие и днес представляват много пе­
нен източник з.1 проучване на старобългарската лексика1.
б) Остарели думи, съхранени в топонимите. Други остаре­
ли думи ce пазят в топонимии наименования, напр.: c.tainmi
’мочурище' (Пяла ('.китиш ), жур 'утайка' (Журже - Битоля).
обсл 'О раните' (Обеля - София), струга 'поток' (Струга), пл
'бряст' (Нежогрьм - София), occ.i 'магаре' ( Ослн .-ръб - Тете­
вен), гнила 'глина' (Гни.tit <)o,t - Берковица), кук.ш ’чукара’
(Кук.1я - Дряново), мел ’варовик’ (М е л н и к) и т.н.
в) Остарели думи, съхранени в лични имена. Стари думи.
които днес не ce срещат в книжовния език, мога т да ce открият
в лични имена. Например Ст. Илчен привежда м н о ж е с т в о фа­
милни имена, които ce основават на стари д у м и , конго д н а hi
са познати на книжовния език’, като: Оу.чбшл 'кълбо о т рехава
материя’ (Иумбшлов), гонги.t ’кокал с месо' (Гонга ton), е<)рщ
’едър човек' ( 1л)рсцов), кчез 'км ет на няколко села в миналото'
(Кнпоискн). кушец 'ковач' (Кузнецов), сокср 'мъжкар на сойка­
та’ (Сокеров) и др.
3. Деление на остарелите думи според причините за т
то остаряване. За характеристиката на остарелите думи от зна­
чение е не само т е да ce групират по степен на ост аряване, ни и
да ce класифицират по причините, довели ги до остаряване. От
тази гледна точка те ce подразделят на два основни типа -
историзми и архаизми.

Историзм ите са думи, излезли

$ 47а. Историзми в реч­
от употреба поради това. чс назо­
никовия състав ваваните от тях реалии са изчезна­
ли от живота на обществото.

1 В ж . Добрев И н . С таринни народни думи. С'.. 19X7; Чъждскпиа М.

Къ м въпроса ча старобългарската л ексика и съвременните български
диалекти. - В: 1300 години българска държава. В.Търново, 19X2, с
9 -2 1 ; М ъ ж лскона М. Речник на старобъ лгарските думи u днешнип
бт.лгарски говори. С., 1990, 222 е.
' И.141-н С т . Л е кс и ка о т фамилни имена - В: Известия на Ина. i;
бълг. е зи к, к и .X I. С.. 1964. е. 437-44S

220
 1 . ф акто р и , волеши ло появата на историями в речника.
Светът, в който живее обществото, постоянно ce променя, из­
меня ce и самото общество, неговата култура, бит, обичаи,
производствени отнош ения, икономика, политически възгледи,
нравственост, познания и т.н.
В резултат на тона о т употреба излизат множество предме­
ти, явления и свързани с тях понятия, тъй като изчезват или
стават неактуални при изменилите ce условия на живот. Заедно
с тях престават да бъдат необходими и техни те названия, които
попадат в остарялата лексика.
Историзмите м огат да бъдат названия на изчезнали преди
векове реалии (напр. алигатор 'военен сановник в старата бъл­
гарска конница’, кастроф н лакт ’началник на крепост’, севаст
’средновековен български болярин, управител на област’, севас-
токритор ’лице от владетелски род във Византия и България
от X I до X I I I в.’ ) или на реалии, престанали да бъдат актуални
само преди няколко години или десетилетия (напр. бирник,
политколшеар, чекист, партизанин) и т.н.
Излизането на историзмите от употреба понякога може да
е временно. А к о общественото развитие възвърне съответните
реални в живота, техните названия престанат да бъдат историз-
ми, примери бяха посочени от типа на к.ист, господин, госпожа ,
а такива са още и: банкер, предприемач, фабрикант и др.
2. П о-важ ни тем а ти ч н и групи при историзмите. В тем а­
тично отношение историзмите обхващат твърде широк кръг от
реалии. Те м огат да бъдат названия на:
а) стари обществено-политически понятия: крепостен, ра­
таи, парик, болярин, царство, губернатор, васал, десятък, днлг-
дшн-хакъ ’зъбен данък’, еинчар и т.н.;
iiiihu ’вид данък’,
б) н я ко гаш н и а д м и н и стр ати в н и и други учреждения и
единици: вилает, екзархия, епископия, дрогерия, хан, метох, мед­
ресе, каднльк, ка а за и т.н.;
в) отмрели длъжности и професионални характеристики:
шппше, конненосец, друнгарнй ’нисш воински чин в кавалери­
ята’, жупан ’областен управител у славяните’, катепан ’длъж­
ностно лице н м иналото’, гантандж ня , тенавнчар, въглшцар,
лишдражня, папукчня, мутафчня и т.н.;
г) изоставени воински чинове: юнкер, фелдфебел, подофи­
цер, полнткомнеар, драгун, поручик, всадник и др.;
д) някогаш ни оръжия: алебарда, боздуган, мортира, манли-
хер, Ссрдана, евшлннка, шлишзер, мускет, ншцол, наган и др.;
е) стари превозни средства: талига, кабриолет, колесница,
кирета, дилижанс и др.;
ж) старинно облекло и обувки: аба, антерня, власеннца,

221
кафтаи, сукман, навуи/а, ямурлук, цъ/юули, сапог, штук, маликов
и т.н.;
з) предмети от бита: газениче, кърчаг, софра, сшит, patent,
скрип, бъкел, возница и т.н.;
и) стари мерки и парични единици: аршин, лакът, ока,
алтън, грош, пендара, бешлик, дукат, мангър и др.
3. Д и н ам и ка при историзмите. Сменилите ce обществен
политически условия през последните години вече видимо прев­
ръщат- в историзм и думи като: Стаханова/, ударник, челник,
съревнование, бригадир, политбюро, комсомолец, отечествено-
ф ронтова/, пионерче, чавдарче и т.н.

$ 476. Архаизми в реч- 1. Същност на архаизмите. Ар-

никовия състав хаизмите са остарели названия на
съвременни реалии.
А ко при историзмите причината за остаряването е в отпа­
дането на техните реалии от живота, поради което те нямат
съ временни синоними, то при архаизмите реалните продължа­
ват съществуването си, но някогашните им названия по различ­
ни причини са остарели и са заменени с нови, така че те имат
съвременни синоними, напр.: варка - лодка, водовод - водопро­
вод, возмня - полшеля, войскар -войник, волник -доброволец,
лад - начин, т а т - крада/, о ток - остров, пии/а - хрипа,
пръси - гърди и т.н.
Архаизация ! а може да засегне думата в нейната цялост или
само нейното значение. На това основание архаизмите биват
два основни типа: лексикални и семантични.
2. Лексикални архаизми. Лексикалните архаизми ce п
разделят на няколко вида в зависимост от това дали думата
като цяло е остаряла, или са остарели само елементи на нейна­
та форма: същински, фонетични, словообразувателни и мор­
фологични.
2.1. Същ ински лексикални архаизми. Остарели названия
на реалии, които са заменени в активния речник от други
неродствени думи, имат характер на същински архаизми, напр.:
лоно - скут, лобзание - целувам, ка.шпор - кум, люшна -
торба, мъска - катър, нога - крак, стид - срам, текл -
слюла, тризна - бо/>ба, бран - война, стъгда - плои/ад, божек
- просек, купец - търговец, тик - огледало, ланита - буш ,
бръв - вежда и др.
2.2. ф онетични архаизми. Те са думи, в които остаряване­
то е засегнало само елементи на фонетичната им форма като
последица от фонетичния развой на езика, напр.: ОНуШТА -
обуи/а, звон - /вън, ПЛЪвДИвЪ - Пловдив, КФРАБЛЪ - кораб,
ЖРЬТВА - жертва, ТОуЖДЬ - чужд, ТЪШ ТСТА - / unnema/,
 MNTPb - вътре, ОЪДРАВЪ - здрав и т.н.
2.3. Словообразувателни архаизми. В словообразувагелните
архаизми е остарял словообразуващият формант, който може
да бъде:
а) префикс: възточен - източен, ВЪЗБРАЫИТИ - забра­
ня, О уКРЛО ТН - о тк р а д н а , О уГО ТО ВЛ ТИ - п р и готвя,
вельише - повеление и т.н.;
б) суфикс: EGA И И - велик, в Ъ о т ь ы и к ъ - вестител,
ВЛАДЪ1КЛ - владетел, главар - главатар, Д i: ТОЛЬ
дейност, ДРОуГЪ - другар, КЪНИГАЧИИ - книжовник, ЛАО-
КЛвЬНИКЪ - ласкател, Л И О Т ВШ в - листак, АЛЬ ЧОУШТЪ
- алчен, интересат - интересен и т.н.
2.4. Морфологични архаизми. Тс са остарели по морфоло-
гическата си форма думи и по някои от граматическите си
значения, напр.:
а) по род: афиша - афиш, Търнон - Търново, ВР'кДЬ -
вреда:
б) по флексията за мн. ч.: българе - българи, м ъж а
мъже, мрази - врагове и т.н.
в) по членувани форми: cmapuii - стар и я т, атонскии
атонският, българекми - българският и т.н.
3. Семантически архаизм и. Ссмантичсскитс архаизми ce
отличават от лексикалните но топа, чс при тях остаряването е
засегнало само някои о г значенията на думата, която продъл­
жава да функционира в активния речник със съврсмснни значе­
ния, напр.: клетка ’стая’, конец ’край’, ж и то, ’хана', вар ’горещи­
на’, вран ’врана’, глагол ’дума’, година ’час’, гривна ’огърлица’,
искрен ’близък, б л и ж ен ’, лих ’прекомерен, излишен’, любезен
любим, мил’, л я т о ’година’, Л1ъка ’брашно’, о то к ’осгрон’, но-
юр ’зрелище’, село ’нииа’, храл! ’къщ а’ и т.н.
4. Употреба на историзм ите и архаизми в речта. Макар да
са преминали в пасивния запас на речника, остарелите думи
имат определени езикови функции.
Историзмите са единствените словесни означитсли на от­
мрели реалии от миналото, затона ce използуват в специалната
научна литература за тяхното означаване, а също гака и от
писатслите, когато претворяват исторически сюжети.
Архаизмите ce използват най-вече и художествената лите­
ратура не само за създаване на исторически колорит и за
речева характеристика на героите, но и за пос тигане на емоци-
онално-експресивна наситеност, напр. и одите си от цикъла
.Епопея на забравените“ Ив. Вазов умело си служи с тях, в
одата „Паисий“ са употребени: житие, поличба, конец, мир ’спят’,
бран, дамаскин, гора ’планина’.

223
 „Т ал о <u)hn горите атонски високи,
убежища скрити о т лъжовнии мир.
м еста ia м о пипва, м отдих и мир.

Що драскаше то н т а м , умислен, един?

Житие ли ново, нов лп дамаскин,
ш фанат о т дълго, прекъсван, оставян,
н пред кандилото сред нощ пак шлавни?
Поличби ли божи Iописвате т а м ? "

Обобщената схема на видовете остарели думи и техните

разновидности може да бъде представена но следния начин
(Таблица 21):

О староли луми

А р хаитм и

Л е кс и ка л н и Семантични
ар хаизм и архаизми

С ъ щ ински С'лон1)1>Г)|И 1у
нателии

Т ао л и ц а 21. Пилоне о п а р е л и думи

А ко перифериите на речнико­
§ 4Н. Новопоявили ce думи н
вата система сс и згражда т от па­
лексика.шия състав
си вна лексика, то в едната им
маст ce наслояват излизащите от

224
активна употреба остарели думи, а и другата им част сс вливат
новите лексикални образувания - новите думи. Те сс въвеж­
дат, за да удовлетворят ногребнос тите от назовавано на ново-
опознати реалии или, по-рядко, т означаване но нов начин на
вече имащи названия „нещ а“ .
В лексикологията ce разграничават два типа нови думи -
неологизм и и оказионализм и (Таблица 22).

$ 4Яа. Неологиши Неологизмите са нововъведе­

ни думи, които идват в речника
с праната и задълженията на общонародни езикови единици.
1. ф а кто р и за възникването на неологизмите1. Неологиз­
мите ce пораждат в обществената езикова практика:
а) като наименования на нови, несътсствували дотогава
реални, н на формиралите ce за тях понятия, напр.: аанроначт,
(пчшжатор, . 4 )11. 1, телфер, луноход, електролюОпл, ачтокар и др.;
б) като нови названия на съществуващи реалии, чиито
дотогавашни названия по различни причини са остарели.
Когато стана подмяната на архаизмите например, техните
заместители <а известен период функционират като неологиз-
ми: самолет (аероплан), летец (ачпатор), влак (трен), е т а ж
(кат), писа.1ка (перодръжка) и т.н.;
в) като думи с обновено значение, при запазено или изоста­
вено старо значение, напр.; спътник ’космическо тяло’, совалка
'космически кораб за многократна употреба’, блок 'голяма об­
работваема площ, засята с еднородна култура’, камера ’теле-, ки ­
но- или фотоапаратура за засниманс на протичащи събития’,
ракета ’плавателен съд’, к ом ета ’плавателен съд’, лъч, ’смазка
за почис тване на паркет’, „ Стърш ел “ ’название на пестник’ и т.н.
2. Неологизм ите откъ м произход и образуване. О т гледна
точка на произхода им неологизмите могат да са два основни
типа - новосъздадени думи или новозаети. И едните, и другите
обаче еднакво ce подчиняват на езиковите закономерности,
свойствени за новите думи.
2.1. Новосъздадени неологизм и. Те ce произвеждат от дом­
ашни или чужди по произход словообразуватслни елементи по
използваните в езика словообразуватслни начини, например:
а) суфиксално образувани: Оулапа, чндлон, ямболен, „Къд-
„Полюрнн" и др.;
б) префиксално образувани: супероенит, подсистема, счръх-
шукон, надсе.'ментен и т.н.;

1 Вж. Й ор дано ва Л. Неологизмите » българския книжовен език. -

Bi.ic Въпроси на българската лексикологии.С.. 197К, е. 87-%.

IV 225
 в) композиционно образувани: домостроителен, леноком-
байн, хлебозавод, видеотехника и т.н.;
г) абревиатурно образувани: ЦУМ, ГУМ, елка, хоремаг и
т.н.
2.2. Новозаети неологизми. Ноиозаститс луми сс въвежда
в езика обикновено със заемането на предметите и новите
понятия, като при това те твърде често стават синоними на
съществуващи вече в речника думи, но внасят определена дс-
тайлизация, напр.: ди шип, миксер, джа i, лал/Оада, джинси, сам­
бо, трандафори, дискотека, рок и др.

Т аб л и ц а 22. Пономоянили ce думи и л е к с и к а т а

3. Неологизмите откъм съдбата им в речника. Нововъи

дените в лексиката думи пазят характера си на неологизми
дотогава, докато носителите на езика долавят в тях „новотата“,
докато ги осъзнават като „нови“ думи, напр. сега: лгениджър,
фирлга, л1еииджл1ьит, спонсор, дизайнер, рокер, както допреди
2 0 години такива бяха: вертолет, ракетоносител, космонавт,
дунапрен и т.н. Престоят им в пасивната зона на лексиката
може да бъде с различна продължителност. Съдбата на неоло­
гизмите може да ce развие най-общо в три посоки.
3.1. Преход в акти в ната лексика. Едни от тях, поради топа,
че именуват много значими и активно използвани реалии, бър­
зо получават гражданственост и преминават в активната част
на лексиката. Такава съдба в българския език имаха напр.
неологизми като: „Перо", найлон, шиене, булана, кока-кола, мо­
кет, лютел, джинси, маратонки и т.н. и др.
3.2. Преход в остарялата лексика. Други от неологизмите
могат изобщо да не навлязат в активна употреба или за кратко
време да просъществуват в активната лексика и след това да сс
мрсгп.рнат и историзми, напр.: харема,\ тепана/), мичуринец,
лисенкавец, пропагандист и др.
3.3. Н еологизми от възвърнати към ж ивот остарели думи.
Трети от неологизмите м огат ла са възвърнати към живот вече
употребявани в езика думи, които поради обществени промени
са били отхвърлени в остарялата лексика като историзми, напр.:
кмет, госпожа, господин, госпожица, дама, предприемач, преми­
ер, търговец, полицай, фабрикант и т.н.
4. П о -а кти в н и тем а ти ч н и групи неологизми. В българския
език през последните десетилетия са навлезли хиляди нови ду­
ми от различни области на обществената практика. Ето приме­
ри от някои тем атични групи:
а) производство, техника и наука: трапш ета/», решето/»,
чип, Gum, видеокамера, елка, калкулатор, дискета, компютър,
бионика, кибернетика, селиютика, холографин, мултипликатор
и т.н.;
б) култура и изкуство: асамблея, декада, се/шал, киноспо-
пея, ламбада, кънтри, д ж а i, бестселър и т.н.;
в) спорт: картинг, рали, бобслей, феде/»бал, джудо, карате,
самбо, вате/то л и >ъл1, кану-каяк и др.;
г) мода, облекло, обувки: лиши, лшкеи, джинси, дьнки, чора­
погащник, слип, трандафори, маратонки, мокасини и др.;
д) отдих и туризъм: м отел, новотел, бунгало, гид, нудист,
екскурзовод и др.
Неологизмите са един от основните източници за попълва­
не и обогатяване на речника, едно от живите доказателства за
това, как сс извършват процесите на словотворчество в езика, и
същевременно едно от проявленията на неговата жизненост в
условията на постоянно изменящия сс и развиващ ce свят.

§ 4Я6. Оказионализми О казионализмите са авторс­

ки индивидуал н о-сти л и сти чески
словообразувания1.
1. Специф ика на оказионализмите като езикови единици.
Докато неологизмът с реална единица в лексиката, извикана на
живот от общ ествените потребности, то оказионализмът е по­
тенциална, въ зм ож на дума, която отделно лице използва за
нуждите на конкретния речев изказ.
Следователно оказионализмът е лексикално образувание,

1 По-подробно виж у: Йорданова Л . Н овите думи в съвременния

български е зи к. С ., 1980, е. 15-20,

227
което реално не съществува като дума в езика, но такава лума
с напълно възможна и говорещият я употребява. П о тази при­
чина оказионализмът сс разбира от останалитс хора и без по­
мощта на контекста, но не ce употребява, от една страна, защо­
то ясно ce схваща неговата „неезиковост“ . т.е. неговата езикова
нерсалност, а. от друга страна, тъй ка то езиковата практика нс
е създала обществена потребност от него.
Нсологизмът ce приема като езиков факт, общ за всички
носители на езика, а оказионализмът винаги ce свързва с име­
то на своя създател.
а) Общи черти за неологизмите и оказионализмите са:
- първо, те са нововъведени в лексиката единици;
- второ, и двата вида единици могат да бъдат цялостни
нови думи или само нови значения, i.e. да имат лексикален
или семантичен характер;
- трето, и едните, и други те единици ce създават по сила­
та на установените в езика образци и възприетите слопообра-
зувагелни модели.
б) Различията между неологизмите и оказионализмите
засягат много съществени черти:
- първо, неологизмите възникват по силата на обществена
потребност да ce назове една нова реалия (напр. мокет, капрон,
видлоп, сшиоча и др.), а оказионализмите ce раждат като сред­
ство за свежо художествено-изобразително характеризиране
на съществуваща реалия, чието название езикъ т с решил по
друг начин или с други средства, напр.: шсвредели (П . П. Сла­
вейков), пшхппна (Бл. Димитрова), усмех (Х р . Радсвски), ат-
роСюр (Ламар), пожала (Ал. Муратов) и т.н.;
- второ, неологизмите са авторски немаркирани луми.
Макар че някои от тях имат идентифициран създател, те сс
възприемат от говорещите съответния език за продукт на ези­
ковия колектив (напр. елка ’електронен калкулатор’, JWu/жмв-
впи“ - IB) името на създател ката на препарата Мара Славоиа,
ямболен - синтетично влакно, произведено в Ямбол и т.н.),
докато оказионализмите са авторски маркирани и по ираиило
ce свързват с името на своя автор (напр. х.н-Оосд, жчвожарчца,
сърцееда, да крачисм са създадени от П . Пенев; отпочив, ше-
тъп, спшск, нощеходннк, omeideno - от П. П . Славейков и т.н.):
- трето, неологизмите са възпроизвеждащи ce лексикални
единици и обикновено преминават в активната лексика, докато
оказионализмите нямат възпроизводимост и много рядко, елея
като станат езикови единици, получават активно разпростране­
ние;
- четвърто, неологизмите имат ш ироки сфери на употре-

228
6 ii, докато оказио нали зм ите имат стилистически ограничена
сфера на употреба - главно н художествения стил, и детската
реч, рядко н разговорен стил.
2. П ораж дане и употреба на оказионализмите. Оказиона-
лизмитс имат консервиран и определени текстове живот и мно­
го рядко преминават и неологизми, но трайно пазят езикопо-
стилистическата си свежест и оригиналност. Най-сиолучлииите
от тях псе пак намират обществено признание и ce налагат и
лексиката като пълноценни думи.
а) Утвърдили ce в речника оказионализми. Такапа съдба
наиример имат някои сполучливо създадени неологизми:
- от Ив. Богоров: бележка, несшийк, срички, чакалия, часов­
ник',
- от Ал. Т.-Б ал ан - обява, украса, творба, бележит, лето-
eiatie:
- от Ив. Ва зов - тен теж , летеж, шхлас, плочник, ра/ряд­
ка, I//бух, давност, иесретиик и др.
б) О бичайни сфери, и които ce пораждат и употребяват
оказионализми, са художествената литература и публицисти­
ката, защото са елемент о т творческата реализация на поета,
белетриста, публициста. При най-добрите от тях светът на съ­
ществуващото слово ce оказва понякога недостатъчен и в твор­
ческия си порив те сътворяват думи. които сякаш са стояли на
прага на речника, но другите не ги виждат и не подозират
непознатата им семантическа прелест.
- Ето например една малка част от авторското словотвор­
чество на П. I I . С лавейков: жилннк, и /неверник, надвластпица,
гъстеж, /вънариниа, слутевш /а, нера/уллив, шепотен, о /ве/де­
по, пеллъкно, неживо/и, /аенределя, отдьх, ошночин, пон/еход-
Ш1К, пусто,-оре, словодрислювец и др.
- М ного сполучливо с тях си служат писателите хуморис-
ти, напр.:

„фьфльо, никакъв оратор,

по не /алнчшм ... уррапюр'"

„Ч есто гледал те, о, /вере хшцпн, ала прялш,

/вере кръвожадни, ала горди, благородни,
и/о пре т р и т хитрини, тдебки и и /лилт,
па ce чудя: що ли дириш в герба наш народни!''
(И в . Ш иш м анов, Епиграми, е. 22 и 30)

- Понякога д етската реч също предлага невероятно орн-

22 У
гинални и свежи оказионализми като улицчот'/>, ирахосукщшм.
течлш ’чешма’, ти п ’фиш’и др.
- Ш ироко ги използват и писателите фантасти, напр.:
супе/ист 'космически кораб’ (М . Стайнов), вч тф о ч ’срелстпо и
комуникация, предаващо образ и звук’, хо.ювчюр ’приемник,
който възпроизвежда триизмерен образ’ (Л .Д н л ов), хрочокар и
хронобус 'машина за пътуване вы» времето’ (Л. Николов), ком-
ччкапюр 'уред за мисловна връзка', инверсор ’уред за метене и
възпроизвеждане на мисли' чароччверсор 'уред за възпроизвеж­
дане на мислени картини’ (Св. Златаров), персовиюр 'индинилу-
ален видеоириемник’, омофчлм ’средство за видеоинформация’
(Ц в. Северски), б>иохиб>ернатор ’апаратура за съхраняване на
живи същества в състояние на анабиоза' (В. Райков) и др.

5. Л е к с и к а т а о т к ъ м с т и л и с т и ч н и т е и свойства
и разслоения

* 49. Стилова диференци■ L Стилово деление на кни-

ация на езика и на не- ловния език. Третото основно
гоните лексикални еди- Функционално изискване към ези-
HUIfll ка - да предоставя средства за
различна комуникативна реали­
зация - общуване, съобщение,
въздействие, намира отражение в стилистического групиране
на лексиката, в оформянето на различни стилистически групи­
ровки в не».
Съвременният български книжовен език има Социалното
предназначение функционално да обслужва всички сфери на
обществения живот. Ето защо в нето исторически са формира­
ни няколко стилови подсистеми, чрез които ce осъществяват
езиковите функции общуване, съобщение, въздействие.
Стиловете на книжовния език представляват единна систс-
ма от функционално усложнени реализации, осигуряващи раз
лични целеви комуникации и езикови въздействия. Тя ce състои
от няколко основни стила: разговорен, професионално-прош-
водствен, официално-делови, научен, художествен и публицис­
тичен.
а) Разговорен стил и просторечие. Първото равнище
тази система ce заема от разговорния стил. Неговото предназ­
начение е да осъществява една от езиковите функции - общу
ването.
Вън от границите на книжовния език остава друга стилом
реализация - просторечието, която изпълнява същата езикова

230
цел, но със средства, излизащи пън от книжовно-нормативнитс.
Тъй като границите между стиловете не са непроходими, неряд­
ко в разговорния стил ce привличат и изразни средства от
просторечието.
б) Професионално-производствен стил. Следващата по ус-
ложненост стилова реализация на книжовния език е професио-
нално-производственият стил, в който функциите общуване и
съобщение ce съчетават и ce подчиняват на професионално-
производствсната комуникация.
в) Официално-делови стил. Третата по усложнсност стило­
ва реализация е официално-деловият стил, в който основна е
функцията съобщение, но до известна степен е застъпена и
функцията общуване.
г) Научен стил. Четвъртата стилова разновидност е науч­
ният стил, в който доминираща е функцията съобщение.
д) Публицистичен стил. Петата стилова реализация е пуб­
лицистичният стил, осъществяващ функциите съобщение и въз­
действие, а отчасти и функцията общуване.
е) Художествен стил. Стиловата система на книжовния език
завършва с художествения стил. в който водеща роля има
функцията въздействие, но тя ce осъществява в съчетание с
останалите две функции - общуване и съобщение.
Стиловото членение на книжовния език може да ce пред­
стави в следния вид (Таблица 23):

К пм уникн гиин и цели и С т и .1 о и и р е а .1 и и ц и и

функции на етики

а) Общуване ---------- — 1. Разговорен стил

^ 2. Професионално-ироюнодсгнен стил
Г>) Съобщение ^ 3 . Офицнално-лелопи стил
4. Научен стил
5. Публицистичен стил
в) Bi.j.ieHcritue > 6. Художествен стил

Т аб л и ц и 23. С ти .ю ио членение ин кн и ж п н н и и език

Всяка една от тези стилови реализации може да ce прояви

и множество разновидности, като най-много ге са пън висшите
стилове: научният - в стилове на различните науки; публицис­
тичният - в стилове на различните жанрове: художественият
- в стилове на различните родови и жанрови разновидности.

231
 Изучаването на стиловете с задача на стилистиката. Лекси­
кологията ce интересува единствено o r отражението, коего дана
стиловата организация на езика върху функционално-стилоиого
разслояване на лексиката.
2. С тилистични групировки в лексиката. Стиловото разс­
лояване на лексиката е в пряка »ависимост о г определени свой­
ства, заложени в самите самите лексикални единици.
Лексикалните единици са езикови жакове не само на овла­
дения от обществото свят, но и на прочувствуваните, утилитар­
но оценените от човека материални и нематериални реалии в
него. т.е. те не са само означения на обективните реални, но п
много случаи и изражения на човешкото отношение към тях.
На това основание лексиката също ce представя като вътрешно
разчленена на функционално-експресивни групировки.

$ 49а. Функцштално-експре- Експресивността е семантич-

сивни групирайки н лек- н‘* категори я, кои то обобщава
саката способността на езиковите еди­
ници да оказват въздействие от
емоционално-образно естество върху хората.
На лексикално равнище експресивността ce проявява като
елемент от семантиката на лексикалните единици. Според ней­
ното наличие или отсъствие в семантиката на думите, те обра­
с н а т две големи групировки - едната е на експресивнонеутрал-
ната лексика, а другата - на експерсивнонроивената лексика.
1. Експресивнонеутрална лексика. Екснрссивнонсугралнаг
лексика ce характеризира с това, че в сем ан ти ката й, предста­
вяща предметно-логически значения, не ce съдържат емоци­
онални и оценъчни отношения пък вид на особени експресивни
признаци.
Тя обхваща по-голямата част от думите в речника и ce
използва пък всички функционални стилове на езика. Кт.м нея
ce отнасят думи от всички лексико-гра.матически класове, и то
в преобладаващи» си състав, а именно:
- съществителните, които имат чисто номинативна функ-
ция и означават широко разпространени предмети и явления,
напр.: ai>i)a, кмца, хълм, трена, лшеьл, починка, дело, пасмо,
урок, au'in.niita, ден, години, явление и т.н.;
- значителна част от прилагателните, означаващи разно­
образни обективно съществуващи признаци и свойства на пред­
метите и явленията, напр.: голям, лшльк, тесен, висок, Obpi,
Iдрав, студен, течен, селски и т.н.;
- почти всички числителни и местоимения, напр.: един,

232
пет, десет, осми, една четвърт, <и, пие, шии, т о ш, оп т , коп и
т.н.;
- основната част от глаголите, напр.: живея, гледам, рабо­
тя, вея, светя, режа, наблюдавам и т.н.;
- преобладаващ ата част от наречията, напр.: дпес, спои/п,
Оьрю, слепешком, т/н иш ки и т.н.;
- почти целият състав на служебните думи: предлози
като беI, до, па, в. пред и т.н.; сънни като а, п, по, че, обаче и
т.н.; частици като и/е, ne, пи, по-, ли и т.н.
Единствено м еж д ум е тия та и звукоподражанията нс са прел­
ета пени н нея, тъй като тяхна та особена езикова природа изця­
ло ги отнася към експресивната лексика.
2. Експрссивнопроявена лексика. Експрссивнонрояйената
лексика ce откроява на фона на експрссивнонсутралната по
това, че в се м а н ти ка та й ce съдържат емоционални и оценъч­
ни отношения или изобразителни свойства, които ангажират
човешките ем оции, утилитарни оценки или наглелнообразни
представи.
Експресивно-смоционалният заряд и думите може ла бъде
положителен или отрицателен.
а) О тр и ц ател н и я т експресивно-емоиионален заряд има твъ­
рде богато степенувана гама от прояви, обобщени като пейора-
тивност: п р ен ебр еж и тел но ст, подигравателност, ироничност,
присмехулност, грубост, безцеремонност, вулгарност и т.н.
б) П ол о ж и тел ни ят експресивно-емоционален заряд сс проя­
вява като умалително-гальовност, ласкателност, нежност, при­
повдигнатост, тъ рж ественост, патетичност и др.
Експресивно!фоянената лексика ce съставя от два основни
типа думи: едните са с първична експресивност, другите - е
вторично придобита експресивност.
2.1. Пъ рвично експресивно-емоционални думи. При този
тип думи експресивността е заложена в основната им знакова
същност. Сред тях м огат да ce разграничат две основни групи.
а) М еж д ум ети я и звукоподражания. Една група думи, к а к ­
вито са м еж д ум е ти я та и звукоподражанията, изцяло са специ­
ализирани за предаване на емоционални или експресивни зна­
чения, така чс експресивността и смоционалносна за тях са
основно езиково съдържание, напр. ох, ех, олеле, боже господи,
брано; ура, бум, биф, джас и т.н.
б) Думи - езикови знакове на емоционални и експресивни
обобщения. В друга група думи експресивността и смоционал-
ностга са проявени на равнище лексикално обобщение и ce
съдържат като номинативен ф акт, тъй като е обобщение на

233
факти от субективно-оценъчно естество, напр. отвратителен,
отблъсквай/, лш.г, чудесен и т.н.
2.2. Вторично експресивно-емоционални думи. Специфич­
ното за думите от този тип е, че те придобиват смоционално-
експрссивнитс си снойстна чрез целенасочена семантична, гра­
матическа или словообразувателна вторична намеса.
2.2.1. Чрез експресивно-образно преосмисляне на значени­
ето. С емантичното експресивно-образно преосмисляне е едно
от най-широко използваните средства за създаване на ексирс-
сивноироявена лексика. По този път са получили скспресинна
маркираност значенията на думи като: надуя ce ’големея ce’,
почина ’умра’, пукна ’умра’, кратуна ’глава’, опявалi ’надумнам’,
отсека ’категорично заявя’ и т.н.
2.2.2. По словообразувателен път. Чрез специализирани сло­
вообразувателни средства в лексиката са създадени множество
думи, които носят емоционално-експресивна осмисленост.
а) Посредством суфикси с различни експресивни значения.
Най-иродуктивните словообразувателни експресиращи средства
са от суфиксален тип. В езика има пели серии експресивно
специализирани суфиксални форманти, напр.:
- с умалително-гальовно и ласкателно значение: -е, -ле
(краче, после, вратле)', -че (конче, приятел че, братче)', -ица,
-чица (съ.I на/а, сестрица, кръвчица, солчица)4 , -ичка (дуишчка,
главичка)', -енце (детенце, люлчепце): -ец (градец, братец) и др.;
- с пейоративно значение: -ак (тъпак, дебелак)', -ан (ль/)-
зелан, сополан); -аш (службой/, търгаш)', -льо (дрипльо, л1ърльо)\
-чо (глупчо, бебчо)', -лжия (батакчия, тралшайджия ); -я (офице-
ря, гражданя)', -ага (хайдутяга, сипчага)\ -ище (човечшце, жени-
и/е) и др.
б) Посредством композиционно словообразуване. Компози­
ционните начини за словообразуване също имат експресивно
специализирани модели. Такъв е например моделът с първа
част повелителна глаголна форма, както и никои други: ра шей-
прах, скубисвскьрва, блюдолизец, нехранилшйко, хвалипръцко и
т.н.
2.3. По граматически път. Вторична лексикална експреси
ност може да ce получи и по граматически път чрез специали­
зиране на определени граматически форми за изразяване на
някаква експресия. Обикновено това са архаизирани форми.
При тях функцията на експрссиращо средство с поета от грама­
тическа морфема - окончание, напр.: двори, дари, словеса,
поля, в р а т и др.

234
$f 491). функционално-стнло - Стилонитс разновидности на
но разслояване на лек■ книжовния език могат ла ce осъ-
сиката ществяват в устна или писмена
форма, конго им придават спе­
цифични характеристики, съобразно с особеностите на писме­
ното и устного общуване.
Д околкото всеки о т книж овните стилове има иреимущест-
иена реализация в една от тези форми - устната форма най-
силно характеризира разговорния стил, а писмената - остана­
лите стилове, то в лексикологията е възприето разграничаване
на две големи групировки в лексиката по функционално-сти-
листическа отнесеност: лексика на устната реч и лексика на
писмената реч (Таблица 24).
1. У стн а реч и лексика на устната реч. Като първична
форма на езикова реализация устната реч има същностни осо­
бености. които намират отражение и в предпочитанието, подбо­
ра и специализирането на определени лексикални средства.
1.1. Особености на устната реч. За устното общуване е
характерно, че то ce извършва в непосредствен ко н такт със
събеседника и ce осъществява с първично, с живо слово, което
сс поднася в такъв вид, в какъвто ce поражда, като в него ce
отразяват говорните навици и възможности на говорещия, ес­
тественият ход на мисловния му процес, темпераментът и емо­
ционалната му нагласа, моментното му психологическо състо­
яние т.н.
Ето защо в устното общуване съществена роля ce отрежда
на такива езикови и извънезикови комуника тивно-иомошни
средства, като и нтон ац и ята, тем па, паузите, жестовете, м и м и ­
ките, ситуацията и т.н. Всичко това ce проявява по специфичен
начин във ф онетичните, морфологичните и синтактичните ха­
рактеристики на речта, и най-вече в подбора на лексикалните
средства.
1.2. Л екс и ка на устната реч. Тя обхваща думите, които ce
използват в различните форми на устното общуване - при неп­
ринуден разговор, беседа, спор, обяснение и т.н., но ce избягва и
ce оценява като неуместна за употреба в писмените форми на
общуването.
В Основната си част тази лексика принадлежи на книж ов­
ния речник и съставлява лексикалния имот на разговорния
стил, което е основание да ce нарича разговорна. Другата част
от гази лексика стои вън от книжовния речник и ce ползува в
просторечието. но понякога си прокарва път и в разговорния
стил. Тази лексика ce определя като просторечна.

235
 а) Разговорна лексика. Като разговорна може да сс опреде­
ли лексиката, с която см служим н непринуденото всекидневно
общуване.
Преди нсичко тона са думите с екснресивно-емоционална
ирояненост, които изразяват емоционална, експресивна, оце-
нъчно-положителна или отрицателна ангажираност. Те Пиха Гш-
ли неуместни в писмените стилове, освен к художествения стил,
когато ce използват с определени художествени цели.
Изцяло към гази лексика принадлежат междуметията и
звукоподражателните думи (ах, ох, хм, бре, брей; прис, хоп, бум
и т.н.).
Освен тях към нея ce отнасят думи от всички останали
класове, които носят признаците на експресивна маркираност:
- съществителни като: готовой, нерушап, хлопок, /акършк,
службой/, ////////ко, ерескола, лъжльо, свирчо, лаладжия, мечок,
гълъбче, чедо, викошща, дрънканицо и т.н.;
- прилагателни като: лшличък, добричък, бедничък, вехт,
дълбокол1ъдреп, поду/н, рачплут, бе чмочьчен, глупав, л/ърчемш.
идиотски, Iверски и т.н.;
- глаголи като: лгърлюря, шляя ce, т ъ т р я ce, лигавя ce,
цупя ce, навличалt ce, 1убря, /ъ /па, п /докарам ce, бшпкал/, Сш.ш-
мосвом и т.н.;
- наречия като: хептен, асъл, бамбашка, барабар, бая, хич,
сегичка, божем, чупкилг и т.н.;
- от другите класове: ама, па, въ/, връ/, посироти и др.
б) Просторечна лексика. Просторечната лексика ce намира
извън речника на книжовния език и стилистически ce характе­
ризира като груба и простонародна. Някои думи от нея в опре­
делени случаи проникват в разговорния стил.
Към просторечната лексика ce отнасят:
- Думи, които фонетично или морфологично нарушават
книж овната норма, от типа: хартишка, електрико, бравое, абсо­
лютно, кусалI, нъл т а к а и др. под.
- Груби и ругателни думи, от типа на: маскара, келеш,
дивак, мекере, свиня, п/>ъч, бабиткера, плюскам, б.ичця ce, ичтъ-
паичо ce, гювеш)//я и др. под.
2. Писмена реч и лексика на писмената реч. Писмена
форма на езика, която с вторична и с възникнала на определен
етап от развитието на човешкото общество, има същностни
особености, които дават отражение върху подбора, употребата
и специализирането на лексикалните средства.
2.1. Особености на писмената реч. Най-важните особено
ти на писмената реч са няколко.

236
 а) Задочен събеседник. П и ш ещ и я т съобразява речга си е
факта, чс събеседникът му ше възприеме съобщението единст-
нено чрез написаното, че не може да разчита на допълнителни
разяснения.
б) Отсъствие на ф актора ситуативност. А ко при устната
реч от определено значение е комуникативната си туация и това
сс отчита от говорещия, при писмената реч с ту а т и в н и тс фак­
тори отсъствуват и това ce отразява върху оформянето и подна­
сянето на съобщението, тъй като всеки елемент на комуника-
тинния факт трябва да получи вербално изражение.
в) Н евъзм ожност да ce използват допълнителни езикови и
извънезикови средства за доосмисляне и доизясняване. Тази
особеност на писм ената реч също има сериозни отражения
in.pxy оформянето и поднасянето на съобщението.
г) Възможност за м ногократно стилистическо редактира­
не. Писмената реч, за разлика от устната реч, е обработена реч.
Пишещият има възм ож ност да ce връща м ногократно към
написаното и да го изменя и редактира, да го усъвършенствува,
докато постигне удовлетворяващо го смислово и стилистично
раинище.
д) Строга норм ативна задължителност на използуваните
средства. А к о в устната реч ce използва широк диапазон от
формално-изразни вариации на езиковото съобщение, като ce
започне от полудиалектнотп и ce стигне до изискано книжонно-
то му поднасяне, то в писмената реч задължително ce съблю-
лаиат утвърдените книжовноезиковп норми. D противен случай
комуникацията е застрашена от провал.
е) Възможност за дистанциране и овладяване на м ом ент­
ните емоционални и психологически състояния. Писмената реч
позволява да ce овладеят моментните смоционално-психологи-
чсски изблици и сп«стояния, за да ce постигне максимално пре­
мислено и дозирано експресиране на обобщението, съобразно
трезво преценения преследван ефект.
Тези особености намират отражение не само върху фонети-
ко-графичсските и граматическите характеристики на езикови­
те средства, но и върху подбора на лексиката.
2.2. Л екс и ка на писм ената реч. Лексиката на писмената
реч обхваща твърде ш ирок диапазон думи, които обслужват
стиловете на писмената реч - официално-деловия, научния,
публицистичния и художествения. В лексикологията е прието

237
тази лексика да ce определя като книж на. Най-общо кч.м нея
ce отнасят няколко оснонни типа лексикални групи думи.
а) А бстрактна лексика. Една значителна част от думите с
отвлечено значение, назоваващи понятия от различни области
на живота, има преобладаваща употреба в стиловете на писме­
ната реч, напр.: дебати, конюнктура, аргумент, битие, поличби,
духовност, инертност и мн.др.
б) Терминологична лексика. Терминологичната лексика от
различните области на науката, без номенклатурните названия,
има основно употреба в стиловете на писмената реч, напр.:
електрон, пои/трон, неутрино, античастица, синус, косинус, ин­
тегрален. дактил, анапест, ал1фибрахий, новела, есе и т.н.
в) Л ексика с висока (тържествена) експресивна окраска.
За писмената реч е свойствена и лексиката с висока (тържест­
вена) експресивно-емонионална конотации като: псалм, лъчеза­
рен, бьдпипи, громко, предвечен, предтечи, властелин, еманация,
послание и т.н.
г) Поетична лексика. Изпяло към писмената реч ce отнася
и така наречената поетична лексика, i.e. думи, които са специ­
ализирани по употреба в поетичния стил, напр.: ролюли, синена,
ручей, глъбина, небесночист, плал1, ра/лъка, друм, бран, лоно,
възбог и др. под.
Стилистически маркираната лексика ce отбелязва в тъл­
ковните речници със стилистическа бележка: кн и ж н а, народ­
на, поетична, груба и др.

238
 С отрицателен С полож ител ен
е ксп р е си в»ю- е ксп р е си вн о -
Х удож ествен
емоционнлен емоционллен
стил М|>ЯД за р я д

Таблица 24. С т и л о в о и с ти л и сти ч н и ра им осп ис на л с кс и ка та

 IV. ОНОМАСТИКА

О ном астиката (гр. ovopraotiKrj 'изкуство да сс да пат имена’)

с лексиколожка наука, която има ia предмет изучаването на
собствените имена.
Вън исеки език собствените имена са важна част от лек­
сикалния му състав. Те са една от подсистемите в лексиката,
изпълняпаща специфични социални функции к обшестнения жи-
нот на хората. В гази подсистема наред с общоези копите зако­
номерности дейстнупат и закономерности, които нс ce открииат
изнън нем.
Задачите на ономастиката са да изучи нссстранно гази
лексикална подсистема, като изясни езикоиата природа на соу­
стие ните имена, тяхната типология, източници, (функциониране,
разпиш е и пътрешносистсмни отношения.

« 50. Специфика на с„пап- 1 .П р и р о д а на собственото

ве ни те имена к а т о име' Сиоеобразието на собствени-
ч те имена като езикопи единици
лексика.1ни еоиници r r г
пипа забелязано onto и дълбока
дрсиносг. Върху тяхната по-различна езикока природа разсъж­
дават дренноегипетски, старогръцки и латински учени.
философите стоици ги отделят като особен тип думи. През
Възраждането и н по-нопо преме те продължапат да са оживено
дискутиран т.п р о с сред учените логисти, философи и лингвис-
ти1.
ТряГта да ce признае, че и днес собствените имена останат
нерешен проблем на езикознанието. А ко с лексемите. които
безспорно са оснопни езикопи единици, чрез абстрахиране на
конкретно опознатите реалии ce постига именуването им като
родопи и нидоки понятия, напр. т о . планини, мъж, държана,

1 За търсенията на учените о т анти чността до н аш и дни но въпро­

сите на собственото име пж: Gardiner Л. The theory of proper names.
London, 1954: Супердискам Л. 1$. О бщ ая теория имени собственото. М.,
1973, с. 4 5 -9 1 .

240
книга и т.н., то със собствените имена сс назовават единични
реалии от тези родови и видови множества, имащи важна роля
и социална I а практика на човека нъи вид на отделни дадености,
като номинативно ce индивидуализират, напр, село - Венец, И <-
г/ню. Весаг. планина - Вила, Пирин. Осогошк държава - Англия.
Цьлга/шя, КнншИ; кн и га - ,,'Гнишон", „Под и го то “, „Илинден".
Едните лексикални единици са езикови знакове, в които ce
вгражда обобщеният познавателен опит на човека за реалните,
които имат социална значимост в обществения му живот, дру­
гите лексикални единици са езикови знакове, чрез които ce
постига отделяне, разграничаване от обобщеното еднородно
множество на единични реалии, които имат индивидуални цен­
ностни характеристики.
Затова лексемите, които но отношение на собствените име­
на ce определят като нарицателни думи-класификатори, соб­
ствените имена мотат да бъдат характеризирани като лекси­
кални единици - индивидуализатори1.
В езиковото нм съзнание собствените имена но своеобразен
начин са свързани с нарицателните имена - лексемите. Те сс
осъзнават като индивидуализиращи названия на единични ре­
алии от съответно множество (клас, род. вид), именувано с
нарицателно име. П етър ce осъзнава като собствено име на
конкретен м ъ ж , / /лаково - като собствено име на определено
село к т.н.
2. ф у н кц и и и диференциални признаци на собственото
име. По-особената природа на собствените имена ce проявява
най-ярко в своеобразните им езикови функции и в специфичните
им същностни свойства и признаци.
2.1. ф ункц и и на собствените имена. За основни функции
на собствените имена ce приемат три: функцията да именуват
(номинативна), ф ункцията да отъждествяват (идентиф икаци­
онна) и ф ункцията да разграничават (диференциална).
Освен тях като допълнителни ce признават още няколко
лруги функции, произтичащ и от основните: социална, емоци­
онална, аку.мулативна, деиктическа (указателна), „въвеждане
в ред“, адресна, експресивна, естетическа, стилистическая
2.2. Диференциални признаци на собствените имена. Като
сс изходи от досегаш ните изследвания на собствените имена в
езикознание то, ia най-същ ествени признаци на собс твеното име.

1 Вж. iic .u -цкий А . А . Л е кси ко л о ги и и теории язы кознании (о но м ас­

тика). Кие», 1072, l . Wi7.
Ьпнлалстин И. Л - Русская о н о м ас ти ка . M ..I0 S 3 , с. 2(1-21.

241
различаващи го от нарицателното име (лексемата), могат да сс
приемат няколко1.
а) С труктурна лвуликост. В структурен план собствените
имена могат да бъдат отделна дума или съчетание от думи,
докато лексемата ce отличава с единнооформена структура,
изградена от непрекъснат звуков комплекс. Тази им особеност
условно може да бъде определена като структурна лвуликост.
б) Генетическа вторичност. Собственото име по произход
обикновено с произволно от нарицателни думи, то и като ези­
кова единица е по-късно образувание в системата.
в) ф ункционална вторичност. Преди да бъдат номинатив­
но отделени с индивилуално название, реалните имат за езико­
ви означения като родови и видови понятия нарицателни име­
на, напр.: река - Ма/нищ, Тунджа, Я нтра и т.н.; връх - Вихрен,
Мусала, Пеллн-ксн и т.н.
А ко в познанието сс върви от единичното към общото, то в
словесното именуване ce следва посока общо -> единично.
г) П ряка непосредствена връзка с единична реалия. По
силата на оснонната си знакова функция да индивидуализира
номинативно реалия собственото име пряко ce съотнася с озна­
чаваната реалия без посредничеството на понятие. Затова и
оснонната му функция с основание ce определя като диференци­
раща.
В номинативния а к т собствените имена „разединяват едно­
родните обекти, а нарицателните ги обединяват'0 .
д) Н епряка, дълбинна съотнесеност на собственото име с
понятие. Именувайки единична реалия, собственото име само в
дълбинната си семантика ce свързва с понятието за вида или
класа, към който ce отнася тази реалия, а на горно равнище
ссмантиката му сс основава на представата за означавания
единичен обект, напр. собствените имена И«ап. Петър, Стефан
и др. под. имплицитно отнасят именуваните лица към видовото
понятие „ м ъ ж “ и към родовото понятие „човек", а на преден
план в значението им излиза представата за определено лице,
което те именуват и с което ги свързва нашето езиково съ зна­
ние.
3. Л ексикално значение на собственото име. Сред най
спорните въпроси в теорията за природата на собственото име
е въпросът за неговото значение.
3.1. По историята на въпроса. В науката ce откриват два

1 Вж . lio ii.ia .ie ю н В. Д . Ц и т. съч., е. 2(>-26.

1 К и р и е н ко К ) . Л. Т с о р е т и ч т засуди размежувании власних i за­
чаль ных назв. - В сп. Мовознавство, 1975, к н .4, с. 49.

242
противоположни възгледа по този въпрос - едни учени (В.
Брендел, Е. Бойсен, Л . Елмслев, К . Тогебю и др.) споделят
тезата на английския логик Д ж о н М ил (1806—1873), чс собст­
веното име е лиш ено от значение, а други учени (X . Джозеф ,
0. Йесперсен, М . Бреал и др.), продължавайки тезата на фило­
софите стоици, смятат, че значението на собственото име е по-
богато откъм съдържателни признаци.
Тезата за отсъствието на значение в собственото име е
крайна и неприемлива, тя практически отрича техния знаков
характер и ги извежда извън системата на лексикалните едини­
ци.
Тъй като е абсурдно да ce мисли, че в езика съществуват
лексикални единици без смислово съдържанис, трябва да ce
приеме, че собствените имена подобно на нарицателните думи
(лексемите) са двупланови единици - единство от означаващо
и означавано, от звукова форма и свързано с нея значение.
Своеобразието на тя хн ата семантика ce заключава в това,
чс и дълбинния й план тя има най-обща понятийна отнесеност
(свързвайки именуваната единична реалия с определено родово
понятие), а повърхнените й образувания ce основават на пред­
стави, които свързват името с конкретно означаваната единич­
на реалии.
Ето защо по-големи основания имат учените от втората
група, макар чс тезата им е доведена до крайност. Истината е,
че собственото име има по-особен съдържателен план, който
трудно може да бъде съпоставян със еемантиката на лексемите
(нарицателните думи).
3.2. Специф ика на лексикалното значение при собствените
имена. Собственото име за разлика от нарицателната дума
няма едно (или н яколко) постоянни значения, които еднознач­
но ce осъзнават о т носителите на езика. Неговото повърхнинно
значение субективно ce актуализира, в него не ce залага като
представителен някакъв признак на именуваната реалия. Ето
защо само по себе сп собс твеното име нищо не казва за означа-
наното, а само е негов езиков знак, е който хората го разграни­
чават от останалите подобни реалии.
Едно и също собствено име може да означава различни
лица за отделните носители на езика (собственото име Николаи
например може да е име на 5, 10, 100 и т.н. различни лица за
различни българи) или дори за отделно лице (един човек може
ла свързва името Николаи с няколко различни лица, но в кон­
кретната му употреба за него то ше означава точно определено
едно лице), а дълбинното му понитийно значение ’лице от м ъ ж ­
ки пол’ ще бъде еднакво за всички българи.

243
 Тона своеобразие на собственото име го прани изключител­
но функционално, способно да сс превръща и езиков означител
на безкрайно количество конкретни индивидуални реалии, като
винаги запазна едно точно определено значение, влагано от
използунащия го в конкретния речев акт.

ss 51. Типологично деление на Взаимоотношенията на чове-

соостчените и.иена и <)я- със ^о б и кал ящ и я го свят и
лочете на онолшетиката °бщсствената практика са поро­
дили необходимостта от два ос­
новни типа лексикални единици - единици за обобщено имену­
ване на опознати множества реалии - нарицателни думи (лек­
семи) и единици за именуване на индивидуални реалии от таки­
ва множества - собствени имена.
C i.с собствени имена човек именува конкретни реалии, ко­
ито имат определена индивидуална значимост в живота му.
Отнесеността на именуваните от собствените имена реалии към
различни сфери на обществената практика предопределя под­
разделянето им на видове, за изучаването на които ce специали­
зират различни дялове на ономастиката.
а) Антропонимите са собствени имена на хората - лични,
бащини, фамилни, родови, прякори, псевдоними. Те ce изучават
от дела антропонимия.
б) Топонимите са собствени имена на географски обекти,
те са предмет на изучаване от дела топонимия, които включва
множество подраздели според характера на именувания обект.
Според това имена на какви географски обекти са топони­
мите, те ce подразделят на ороними (м е с т н о с т и названия),
ойконими (селищни названия), хидроними (названия на водни
обекти), урбоними (названия на вътрешносслпщни обекти -
улици, площади, паркове и т.н.) и др.
в) Зоонимите са собствени имена на домашни животни
(Дорчо, Пслчо, Грнччо, Мурджо, Караман и т.н .) - изучават ce от
дела зоонимия.
г) Космоним ите са названия на космически обекти, на неб­
есните тела (lienepa, Марс, Земя, Лупа, Сатурн, !{одолей. Телец,
Скорпион, Леча, Пеши и т.н .), изучават ce от дела космонимия.
д) Хрононимите са собствени имена на исторически епохи
и събития, изучава ги делът хрононимия.
е) Вентонимите са собствени имена на ветровете, изучава
ги делът вентонимия.
ж ) Навионимите са собствени имена на плавателни съдове,
изучава ги навионимията като дял на ономастиката.
з) Хрем атоним ите са собствени имена на предмети от ма-

244
термалната култура, изучава ги делът хрематонимия.
и) Е ргоним ите са собствени имена на учреждения, органи­
зации, съюзи, изучава ги делът ергонимия.

Т а 6.1 ица 25. Нилонс гоГнт неми имена

„ , 1. Предмет и задачи на антропо-

$52. нтроттилчш ним ията. Като дял на ономастиката
антропонимията (от гр. i&vdpconoi; ’чо-
век’и ftvopot ’ име’ ) има за предмет на проучване собствените
имена на хората. Н ей ни те задачи са да събере и класифицира
антропонимите, използвани в езика, да изучи закономерности-

245
те in.» възникването, развитието и функционирането им в лек­
сикалната система на езика, да разкрие закономерностите на
именуването и установи взаимовръзките между тях и връзките
им с останалата лексика.
2. Видове антропоними. Според това, дали антропонимит
са имена на отделни хора, или на група хора, те ce делят на
индивидуални антропоними и групови антропоними.
а) Индивидуални антропоними. Индивидуалните антропо
ними имат социално предназначение да диференцират отделния
човек в обществото от останалите хора и знаково да го индиви­
дуализират.
Според степента на индивидуализиране и Социалното им
предназначение те о г своя страна ce делят на няколко вида -
лични имена, презимена, прякори, псевдоними, тайни имена,
монашески имена.
Една част от индивидуалните антропоними имат офици­
ален характер и функционират като нормативно уредена имен­
на система - такива са личните имена, презимената и фамил­
ните имена за българите.
Друга част имат неофициален характер и ce използват н
различни социални сфери - такива са прякорите, псевдоними­
те, монашеските имена, тайните имена.
Днеш ната трикомпонентна българска именна система
исторически ce установява през Възраждането на основата на
предшествуващата я двукомпонентна именна система, използ­
вана през Средновековието.
Исторически документи свидетелсгвуват, че през Среднове­
ковието и по време на османското владичество, без да са въве­
дени като официална норма, ce използват двукомпонентни лич­
ни имена. Отначало личното име ce придружава от пояснение
„син“ или „дъщеря“ на кого е лицето, постепенно тези поясне­
ния ce изоставят и ce оформя двукомпонентна именна група,
напр.: Ноин Никои синь ( X IV в.), Димитъръ ечнь ДуСювъ (X V I п.),
Станислава дмци Новакова ( X IV н.) Тихон от село Видрире, сап
Тихонов 1636 г., Никола, син поп Лачароа 1811 г., Станчо Мари­
нов син, от Троян 1Н35 г. 1
През Възраждането ce наблюдават началните процеси на
формиране на трикомпонентна антропонимична система, като
ce въвежда фамилно име, което е разновидност на презимето.
Във фамилно име прораства онаслеленото презиме, напр.
синът на Димитър Петров Петър вече възприема при именува­
нето си презимето на баща си Петров като второ презиме -

1 Коначен II. Българска ономастика. С., 1987, с. 122, 154.

246
като фамилия, и сс именува Петь/) Димитров П етров1. Офор­
милата сс триком понентна антроионимична система у нас сс
узаконява след Освобождението.
0) Групови антропоним и. Те ce представят от родовите
имена.

§ 53. Лични имена Лично име е собственото име, ко­

ето човек получава при раждането си.
То ce избира о т неговите родители, узаконява ce от държаната
с нормативен докум ент и може да бъде сменено със специална
съдебна процедура, предвидена от закона. С течение на години­
те личното име ce превръща в неотменен елемент на конкрет­
ната човешка личност, без който е невъзможно да си предста­
вим нормалното й съществуване в обществото.
По структура българското лично име е еднокомпонентно -
Мария, Андрей, Добрин, Ана, Радостин и т.н., но ce срещат и
двукомпонентни имена от типа: Ана-Мария, Йоан-Асен, Мария-
Лута и т.н.
Личното име е не само разпознавателен социален знак на
индивида, то има ролята и на определен символ за религиозна­
та и народностната принадлежност на лицето. Църковният
ритуал по кръщ ението свързва именуването на човека с приоб­
щаването му към Духа, с вселяиането на Снетия дух в него.
Едновременно с това личното име става видим знак за кръв­
ната връзка на човека с рода, предавайки ce от поколение на
поколение по силата на фамилната традиция за „обновяване на
името“ на дядото и бабата или на други членове от рода.
(И зкл ю ч и те л н а та роля на човеш ко то лично име в социалната п р а к­
тика не случайно е пораж дала отъждествяваното му със самия човек
или с неговата душ а. Н а та зи основа в културата на много народи ce е
развило табуиране на л и ч н и те им ена - пазене в тайна на истинското
име и зам яната му с подставено, за да ce излъ ж ат злите духове, прагът
и т.н.
Известни са случаи при н якои племена на войни за завоюване на
име от друго племе, тъ й ка т о новороденото трябва да получи име, а в
племето няма свободно име.
У че н и те со ч а т н ап р., че еским о сите си представят човека като
съединение о т тяло, душ а и име, като само името м ож е да избегне
смъртта. О тгл а с о т това поверие м ож е да ce търси и в българската
традиция щ аф етно да ce предават им ената в рода от поколение на
поколение „да не умре им ето" на дядото, бабата и т.н .)

1 Вж. 1*уси 11пи I*. С тан ов лен ие фамилий в современном болгарском

литературном я зы ке . - O nom astica, т. X I X , 1974, с. 141-161.

247
 М акар много от личните имена да имат осъзнаваема вът­
решна форма, които има определена роля при подбирането на
името от родителите на детето, тя не участвува и значението на
личного и ме - негово значение стават представите на хората
за именуваното конкретно лице.
Изборът на личното име за новороденото и ритуалът no
кръщаването ce подчиняват на определени традиции, които са
ce утвърдили у съответния народ. Тс са обект на проучване err
етнографията.

$ 53а. формиране на oju- у Хронологически пластове лич-

нареките лични и.че- ни имена. Системата на български-
на те лични имена ce е формирала н
продължение на хиляди години, ка­
то през вековете тя ce с развивала и променяла, но е запазвала
своя специфичен народностен облик. Хронологически в нея мо­
гат да ce разграничат няколко основни пласта.
а) Славянски лични имена. Най-древният пласт ce предста­
вя от славянските имена, донесени от славянските племена (от
групата на склавините), които през V I—V 11 в. ce разселват отсам
Дунава. Една част от тях, влизайки в съюз с новозаселилото сс
в областите на днешна Североизточна България гюркско племе
на Аспарухови те прабългари, пос тавят началото на българската
народност и на българската държава. О т това време са старите
славянски имена като: Пшполшр, Дра,-опит, Радолшр, Влади-
мир, Добромир, Малорад, С.венптслаи, Слан, 1*уско, Опрем,
Пежап, Поисил и т.н.
б) Прабългарски лични имена. К а то втори по древност
пласт ce открояват личните имена от прабългарски произход -
в тях ce включват и имената на българските ханове, напр.:
Аспарух, Тервел, КуОер, Севар, Корлшсот, СаСнт, Телец, Паяп,
Телери,\ Кардам, Крум, Пресили и др.
в) Църковно-християнски лични имена. С покръстването
на българите по времето на княз Борис I (855-856 г.) разпро­
странение получават църковно-християнски лични имена or
еврейски, тръпки и латински произход като: Мария, Гаврил,
Ana, Йоан, Клепа, Георги, Тодор, Стефан, Петър, Андрей, Алек­
сандър и т.н.
2. Устойчивостта на личните имена през столетията.
ледванията по османски документи от X V в. показват, че npei
първото столетие на османското владичество от 2825 лични
имена на българи данъкоплатци 1356 са стари славянски, 950
лични имена са църковно-християнски (798 от гръцки ироиз-

248
ход, 77 от еврейски произход, 75 от латински произход), оста­
налите 409 имена са от друг произход'.
Разнообразието при българските лични имена п приблизи­
телно същото съотношение ce запазва и през следващите две
столетия, разбира ce, зук не може да не ce отчита и принуди­
телната смяна на българските имена при насилствените потур-
чвании през различни периоди. Ето едно свидетелство за това в
уиоменателна приписка: „Село Ветрец. Писа I 1 i >.i k o тази книга,
наречена миней и приложи я в храма на „Свети Никола“ в
манастира „Калугеровски“ при река Тополина да служи за ду-
шата на баща му Г/юшап и за майка му lie.ta, и за неговата
душа Пьлкочи: и за съпругата му Стоика, и за Драгана и С тою ,
и Гайка, С то ю и Пешо, и Селим, и бог да прости този, който
приложи тая книга. В лето 1703 на Възкресение, месеца майя,
27 ден....“ (П разничен миней на Калугеровския манастир)1. Сред
упоменатите от писеца Вълко имена на семейството му е и
Селим, очевидно потурчен негов син. Българите са продължа-
нали да тачат душата на насила сменилия вярата си като изна­
чални християнска.
За богатото разнообразие на българските лични имена през
исковете свидетелствува „Български им енник“ на проф. Й. За­
имов ( 1УКК г.), в който са представени 8488 документирани
лични имена о т V I до X X в.
Известна промяна на съотношението славянски имена -
църковно-христиински имена ce очертава в края на X V I I I -
началото на X IX в., когато гръцката патриаршия в Цариград,
овладяла бъл rape к ата църква, открито започва да прокарва ве-
ликогръцката идея и да забранява кръщаване на българите със
славянски имена. Бурно развилите ce процеси на национално
нъзражданс обаче слагат край на тази тенденция и през втора­
та половина на X IX в. отново нараства интересът към старите
славянски имена.
3. Ядро и периферия в системата на личните имена, В
българската антрононимична система може да ce открои ядро
и периферия.
Ядрото включва онези лични имена, които идват от най-
лалечни времена или навлизат по-късно, но получават широко
разпространение и им ат значителна чсстотност през вековете.

1 Вж. К о в а ч ев I I . Ц и т . съч., с 12<S.

’ Вж. Ц онев I*. П м и с на славянските ръкописи и старопечатни
книги и П ловдивската народна библиотека. С-, 1920, е. 2N.

244
 Българските' лични имена имат богат количествен състав.
Речникът на проф. Н. Ковачев „Честотно-етимологичен речник
на личните имена“ (В. Търново, 1995), с изработен въз основа­
та на картотската-архин мри Центъра по българска ономастика
към Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“,
включваща 33 488 лични имена. Събрани са всички лични
имена от паспортните служби в 28-те центъра на ЕСГРАОН в
окръжните градове, обхванат е периодът до 1980 г. 13 770 от
тези имена са м ъ ж ки , 19 718 са женски. В речника са включе­
ни имената с честотност над единица.
Ядрото и периферията на българската личноименна систе­
ма ce представят с различен състав в зависимост от честотния
критерий. С честотност над 5 в ядрото ше влязат 9383 лични
имена, в периферията тогава остават 24 105; при честотност
над 10 в ядрото ще ce включат 6922 лични имена, а в пери­
ферията остават 26 566: при честотност над 60 ядрото ше
ce състои от 3306 лични имена, а в периферията ше останат
30 182 лични имена.

$ 536. българските лични Характеризирани откъм про-

имена откъ . 4 произход изхода им, бъ лгарските лични
имена са два типа: домашни и
заети (ч у ж д и )1.
1. Д ом аш ни лични имена. Те са основна съставка на бъ
гарската именна сис тема. Като вторични образования от нари­
цателни думи, домашните лични имена пазят достатъчно ясна
първоначалната си вътрешна форма.
а) С тари славянски лични имена. В едната си част т
включват наследените о т ираславянската епоха стари славянс­
ки имена като: Иежпн (иожелателно ’да убягва на беди’, Пожан
'обречен на бога’, Поримир (иожелателно 'да ce бори за мир',
Прано ’защ итник’. Челика (иожелателно ’от голяма, силна, про­
чута’), Нипюлшр (иожелателно ’да бъде добър стопанин, госпо­
дар’, Нлад (иожелателно ’да владее’. Добри ’добър’, Деян неже­
лателно ’да е деен, активен’, Добромир (иожелателно: ’да нрави
добро на света’, Сличен (иожелателно ’да бъде славен’, Стан

1 Д а н н и те ia личните имена, к ак то и техн ите тълкувания са r jc t h

от следните речници: Ковмчсв II. Ч есто тно -ети м о л о ги чен речник на

личните имена. В.Търново, 1995: И.ччев С т . Речник на личните и фа­
милни имена у българите. С, 1969; 'Заимов Й. Б ългарски именник.
Първа част. Л и ч н и т е имена у българите о т V I до X X век. Втора част.
ф а м и л н и имена о т чужд произход. С ., 1988.

250
 (пожелатслно 'да станс, да сс осъществи’, Тихо (пожелатслно
’да Гп>дс тих по характер’ и т.н.
б) С тари прабългарски лични имена. В другата си част тс
са възприети от прабългарската именна система имена1, като:
Леей, Аспарух ’владетел на бели коне’, Поян ’богат’, Норис, Крум
’защитник, владетел’, Курти ’вълк’, Кубрат ’събери род’, Чавдар
’славен, известен 'и др.
в) Л ични имена от по-късен домашен произход. В третата
св част са образувани в различно време от домашен словооб­
разувателен м атериал славянски имена, като: Живко, Здравко,
Искрен, Невена, Радост, 1*умен, Светла и т.н.
Ето едно красноречиво историческо свидетелство за разно­
образието и изразителността на българските имена дори в
условията на османското владичество: „Да ce знае - четем в
приписка в ръкопнена книга - кога пратихме тия пролози по
духовника Митрофана в лето 1680. И ти. духовниче Евтилше,
който ce молиш за тия книги, ти ги пратихме по духовника
Митрофана, нека да знаеш тая работа - да ги препишете, а що
отиде за харч, а ти пиш и, та ни прати, ние ше ме плати, така да
знаете. С тако, Гад, Калина, йерей Илия, Михаил, Пока, Пълна,
Дода, Цветко, Ньлкана, /‘ада, Рача, Стана, Калина, Дилиипра,
Иехра, Герго, Пукан. Препиш ете тия имена и поменете и вас бог
ла помене и иомилуе.“ Пролог (Й . Иванов. Български старини
из Македония. С.. 1970, е. 255).
2. Заети лични имена. Д ош лите o r други езици лични
имена само условно м огат да бъдат определяни като чужди.
Сред тях м огат ла ce отделят два основни типа - стари църков-
но-християнски лични имена и новозаети лични имена от
различни езици.
2.1. С тари църковно-християнски лични имена. Прсобла-
дапащият брой о т заетите лични имена ce установяват с прие­
мането на християнството.
Тяхната изначална вътрешна форма днес е неясна за бълга­
рите, макар чс при първоначалното им заемане тя очевидно ce
е осъзнавала, поради което за някои о т тях ce установяват
калкирани имена. Къ м тази група ce отнасят лични имена от
еврейски, гръцки и латински произход.
а) Ц ъ рковно-християнските имена от еврейски произход
са основно имена на пророци и библейски личности, напр.:
Адам ’направен от пръст’. Авралt ’баща на много деца’. Анна

1 Вж. Чо.шн II. П р а б ъ л гар ски те лични м ъ ж ки имена. - В сб.:

Ономаетично в е т н о л и н гв и с ти ч н о пространство на езика. С борник н
чест ни проф. Н и ко л а и Ковачев. T .I, В. Търново, 19%, е. 59-64.

251
'благодат’(калкирано: Блага, Добри), Гма ’ж ивея’ ( калкирано Жш-
ки), Илия 'мой бог с Яхне’, l-.лисааети ’бог е клетката ми’,
Захария 'сетил сс бог’, Йе и-кия 'бог укрепна; твърдост, креп
кост', Ииап 'бог е милостин', Ли tap 'божия помощ’ и т.н.
б) Църковно-хрнстиянските имена от гръцки произход к
немалката си маст са канонически имена, имена на светни
Тези имена някога също са били значещи, имали са определена
вътрешна форма, най-често свързана с изтъкване на морални,
нравствени, физически или социални достойнства, като напри­
мер: А настас ’в ъ з к р ъ с н а л Александър ’защ итник на мъже-
те'(калкирано: Приш/лшр, Бранислаи), Алчни 'безгрижен’, Лш
’вестител’, Андрей, мъжествен’ (калкирано: Храбър, ХраСрык Сп-
лян). Апостол ’пратеник', Аргир ’сребро' (калкирано; ('piti/iool,
А танас ’безсмъртен’ (калкирано: Жиико, Жииин, Грипп, Сиры)-
ко). Пасил ’царствен’, Георги 'земеделец', Дилштър посветен на
богиня Деметра', Гатилши 'благодушен, с добро сърце' (калки­
рано: Благо, Благой). Гчгения 'благородна, благочестива’ (кал­
кирано: Благородна. Благородки). Припи 'мир. спокойствие’. Ка­
лин 'добра победа', Кирил 'господар, владетел’, Ли.чСри ’Велик­
ден’, Лечтер 'благороден, свободен', Пнко лай ’победител’, \1е-
тодии 'цът на проучване', Петър 'ка м ъ к’, С т а чен ' твърд, як.
непоклатим', Стефин 'венец' и т.н.
в) Църковно-чристиянските имена от латински произход
са предимно свързани с исторически личности или имат т
вътрешната си форма иожелателен характер, напр.: Лвгт
’величествен’, Лврелчй ’златен’, Нилентип 'който е здрав’ (кал­
кирано Едричко), Нергиння 'девствена', Виктор. Виктория ’побе­
да’. Дияии ’божествена’, И гнат 'o n .и'(калкирано Огнян). Луга
'светлина', Лукреция 'която носи полза, богатство', Начел ма­
лък’ (калкирано Мало), Марин ’морски’, Марко 'попи, чук', Па­
тилия ’рождена’. Патриция ’благородна, великодушна’. Сте.и
’звезда’, феликс ’щастлив’, флорисши ’цветуща' и др.
2.2. Новозаети лични имена. В по-ново време нав
лични имена, възприети от други народи и езици:
а) от руски, напр.: Галина. Игор. Иллш, Ири, Олег, Ом
Олени и др.;
б) от френски, напр.: Агнес, Алис, Андре, Антоин, Антоане­
т а , Антония, Жик.п1п, Жан, Ж анета, Жулиета, Икон, Лора
Лоран, Полипи и др.;
в) от немски, напр.: Бригити, Нилiпер, Нернер, Пили, /ким,
Илди, Ил ш, Карл, Каролина, Франц, фринциски и др.;
г) от италиански, напр.: Бруно, Ниолини, Глеопора, Цмт
пи, И шбела, Китилини, Мирчели и др.;
д) от испански, напр.: С.лиири, Инеси, Кир чен, Мануела и др.
 е) о т ан гл и йски, напр.: Лжем, Джими, Джоана, Дориан,
I'Me.itina, Еднт, /:. т а , Плане, ЕлншОет, Еллшра и т.н.

S 53в. П ьлгарскнте личин L (1>а к ™ Р ” "Р ” подбора на

личното име. Личного име на чо-
II.иена о тк к н вътрешна
иска сс избира по правило от не-
iinp.ua н лнчтшапнн при 1 ,
г гоните родители. Го е сноеопра-
изпора им 1 1
зен граждански, религиозен и со­
циален акт на въвеждането му в
обществото. Чрез личного си име човек ce лигитимира като
личност, като индивид сред остан.шите хора и ce разграничава
от тях.
На npi.it поглед свързваното на личного имс с именувания
от него човек става но силата на твърде случайни фактори. В
действителност обаче неговият подбор ce подчинява на опреде­
лени традиции, дълбоко вкоренени в народностното съзнание1.
В тези традиции ce преплитат фактори от най-различно
естество, за които родителите но нравило не си дават сметка.
Сред тях с една или друга значимост са:
- народностни вярвания, мистични поверия и религиозни
обичаи;
- психически внушения и естетически предпочитания;
- нравствени, морални, физически и здравословни ф акто­
ри;
- ценностни мотивации;
- съдбовно сложили ce обстоятелства в живота на семей­
ството и рода;
- семейни и родови традиции;
- надежди, очаквания и мечти на родителите;
- желания ла ce ознаменуват силно впечатлили ги важни
събития от обществен и личен характер;
- езиково-стилистически съображения и г.н.:
Особено важна роля в подбора на личното име играят също
така въ треш ната му форма и естетико-стилистическите му
дадености, в които до голяма степен има отгласи от прастарата
пира в магическата сила на словото.
D наше време изборът на личното името силно ce влияе от
модата и благозвучието на името.
Като ce анализира чсстотността на имената по десетилетия,
не с трудно да ce забележат модни вълни - в едно десетилетие

1 Вж. И л ч е н С т . Р еч ник на ли чните и фамилни имена у българите.

С., 1%Ч, С. 11-14.
Вж. Калкамова Т . О снонни тенденции и избора на ли чните имена.
В; Популярно ли е тв оето име. С., 14%, е. 3 8 -46 .
едни имена имат засилена честотност, други - по-слаба, и след­
ващото десетилетие картината ce променя и т.н.
2. Видове лични имена според мотивационнии им подбор
Въз основа на заложените н личните имена смислови мотива­
ции и според подтиците за техния подбор при именуването
личните имена могат да ce групират в няколко основни групи:
пожелателни, оприличителни, календарни (обстоятелствени),
заш итни, топонимни.
2.1. Пожелателни лични имена. Вътреш ната форма на т
зи тип лични имена ce основава на признак, който най-общо
може да ce осмисли като желано качествено въплъщение на
личността. Те могат да са с различна пожелателна насоченост:
а) за притежание на някакви физически качества, напр.:
Гшгряна ’да бъде червена, румена’, Велчо ’да бъде бял, хубав’,
Пре к) ‘е бяло на челото’, Вак.иш ’да бъде черноок, черновежя’,
Веждана ’да бъде с хубави вежди’. Велико ’да израсне голям’,
Здравко ’да е здрав’. Кроса ’да бъде красива’, Къдрнн 'да бъде с
къдрава коса’, Левент ’да е снажен’, 1 *ул1си ’да бъде румен',
1\сан 'да бъде рус’. Светлозар ’да бъде със светли очи’, Свет­
лы) ’да бъде светъл’, Снежана ’да бъде чиста и бяла като сняг’,
Смолян 'да бъде чер като смола’, Хубен ’да бъде хубав’ и т.н.;
б) за притежание на определени положителни нравствени
добродетели и душевни качества, напр.: Ннстра ’бърза, чиста’,
Влаговеста ’да носи добри вести’, Пойко ’да ce боят от него
болести и врагове’, Вудилшр ’да бъде с буден ум’. Весела ’да е
жизнерадостна и весела’. Ведрина ’да е открита, ведра’, Витан
’да е жизнен, заможен и господар’, Власта ’да е силна, власт­
на’, Волен ’да е свободолюбив, волен’ Деян ’да бъде деен,
активен’, Добри ’да е добър’, Драган ’да е мил и обичан’, Искрен
’да е открит, сърдечен’, Владислав ’да бъде славен владетел’,
Любов ’да е обичана’, Рада ’да бъде радостна, весела’, Радост,
Радостин ’да носят радост на околните’, Тихо ’да е тих и споко­
ен по характер’ и др. под.
2.2. Оприличителни лични имена. Личните имена от то
тип ce основават на одухотворени представи за полезни, краси­
ви, ценни, редки и особено значими реалии (растения, птици,
минерали, небесни тела, изделия), напр.:
- Вегония, Гюжура, Бръшлян, Вишна, Върбан, Габър, Гергана,
Гладиола, Гороцвет, Гроздан, Дафина, Детелина, Иглика, Кали­
на, Лочан, Мимоча, Невена, Теменуга, Явор, Ясен и т.н.;
- Висер, Демнр, Диамант, Желн <ко, Сребрьо;
- Конринка, Кадифа; Вълко, Гълъб, Славей;

254
 - Дечица, Зорница, Зчаделнн, Звезда, Зора, Зоран, Зорка' и
др.
2.3. Л ични имена, свързани с обстоятелства на раждането
и календарни празници. Пи стара християнска традиция лете,
родено и ден на християнски празник или на светци и мъченици
за Христовата вяра, получава име по празника или на светеца,
напр.: Ангел или Архангел (на Архангел Михаил, Архангслов-
лен, K.XI), А тан ас (на Св. Атанасий Александрийски, Атанасов-
лсн. IX.I) Анастасия (2 2 .X II ) , Васил (на Св. Василий Велики,
Василовден, I.I) , Плагочеста (на Благовещение, 25.III) , Ц вета,
Нь/)баи и др. (на Връбница), Пыкресия (на Възкресение Христо­
во), Димитър (на Д и м и тр ий Мироточец, Димитровден, 27.X ),
Иван (на Св. Йоан Кръстител, Ивановден 7.1), Йоан (на Йоан
Рилски чудотворец, 19.Х), Йосиф (26.X I I) , К/>ъсшъо (на Кръс-
товден, Въздвижсние на Св. Кръст Господен, 14.IX ), Николай
(на Никулден, 6 .X I I ) , Сретен (на Сретение Господне, 2.II), С т е ­
фан (на Св. първомъченик Стефан, 27.X II) , Тодор (на свещено-
мъченик Теодот, Тодоровден, 2.I I I ) и т.н.
Определени обстоятелства, свързани с раждането на дете­
то, също могат да мотивират личното му име, напр.:
а) По очакван пол на детето: Момчил, Молишка;
б) По поредност на детето: Първан, (редко, Крайчо;
в) По деня на раждането: Неделя, Недялко, Съботни;
г) По месеца или сезона на раждането: Августа, М ар та ,
Мая, Юлка, Тлена, Л ета, Пролетинка, и др.
2.4. Защ итни лични имена. К а то отглас о г М и т и ч н а т а вяра
и м а ги ч е с к а т а сила на и м е т о са защитните л и ч н и и м е н а 2, к о и т о
ce лапат с надежда името да предпази носителя му от нежелани
в ссмейството последс твия, беди, нещастия, смърт, поради ко ­
ето ce подбира име, което да отблъсква или плаши', напр.:
а) По имена на то тем ни ж ивотни, напр.: Вълко, Вълка,
Вълкан, Вълкадин, Курти ’вълк’. Мечо, Змейко.
б) О тблъскващ и имена, напр.: Недъо, Грош, Гърди ’грозен’.

1 Вж. А н гс л о н а -Л та н а с о н а М . Л и ч н и имена о т имена на звезди и

съзвездия в съ врем енната българска антроионим ия. - В сб.: О н о м ас ти ч-
н« и етнолингвистично пространство на езика. С борник в чест на проф.
Николай Ковачев. T .I, В. Тъ рново, 14%, е. 43-54.
1 Вж. К о в а чев I I . Б ъ лгарска о но м астика, с. 135-137.
J Вж. Садена II. И м е н а -а м у л е ти и бъ лгарската ан тр о п о н и м и чн а
система. - В сб.: О но м астичн о и етно ли нгвистичн о пространство на
езика. Сборник в чест на проф. Н и ко л аи Ковачев. T .I. В. Търново, 19%,
е. 83-90.

255
Гюбрепа ’ тор, нечистотия’. Пехра, Нехрин мързелив’. Пы)ьо, Чер-
IlhO, III h/IOt).
в) Заклинащ и имена:
- за оцеляване на детето, напр.: Грани, Грака, Тьрпа, Ссдян-
ко'.
- да няма следващи деца. напр.: Доспш, Запрян, Спш.%
( преча :;
- за нежелано дете, напр.: Ilexmxn, llemn), Печач, Пеждан;
- за чакано дете при безплодие, напр.: Же.шч, Желанко,
Пада, Пе.-очан 'обичан нежно’н т.н.
г) О пазващ и лични имена, свързани с народни померих за
подхвърляне на кръстопът, продаване, намиране на дете:
- по името на първото живо същество, минало край подх­
върлено на кръстопът дете, напр.: Поло, Но.ши, Гъска, К/ювчо,
Кучко;
- при намиране или разиграно продаване на дете, напр.:
Найден, Обретен 'намерен на пътя*, Люцкан ’чуждо дете’, Ньр-
,‘нп ’хвърлен’. Пройко, Пройден ’привидно продаден' и др.
2.5. Л ични имена по топоними. М акар да са с малка ч
тотност. сред личните имена съществуват п такива, които са
получени от имена на географски обекти - имена на реки.
планини, върхове, селища, облас ти, държави, напр.: Нелеки, Ма­
рица, Тунджа, Янтра, 1'нлка, Пирин, Пирннка, Ирлш, Калофер,
Елисейна, Преспи, Добруджана, Пьлгарпм, Ми типа и др. под. 1

$ 54 Пречи пена Услож неният обществен живот

11рс 1
последните няколко века, оз­
наменувани с нарастваща роля на
отделната човешка личност и с навлизането на все по-голям
брой хора в социално значими сфери на живота, налага необхо­
димост от въвеждането на многочленна антропонимична сис­
тема, за да ce осигури възможност за достатъчно идентифици­
ране на отделната личност.
К ато именни идентификатори ce оформят презимената, ха­
рактеризиращи лицето откъм родител (главно бащата) и откъм
дядото (родителя на бащ ата). Така исторически ce създаиат
дву- или трикомпонентни антрононимични системи.
Българската антропонимична система ce отнася към три-
компонснтнитс. Презимето, което стои на второ място, е бащи­
ното име, а презимето, стоящо на трето място, е фамилното
име.

1 В ж . И.1ЧСН С т . Речник на л и чните и ф амилни имени у българите.

С .,1 % 9 , е. 17; К о ка ч с н I I . Българска о но м астика, е. 134-135.

25ft
 .$ 54a. Пащини члена П ъ р в о п р е з и м е обикновено сс
получава от бащиното име, и по-
редки случаи о т майчиното име, със специализирани суфикси.
Исторически д н е ш н и я т в и д на българското презиме ce е
създавал в продължение на много векове. През Средновекови­
ето и Възраждането, когато е отсъствувала нормативна уреде-
ност на антрононим ичната система, ce използуват различни
двукомпонентни именни модели1:
1 . Личното име на лицето, съпроводено с личното име на
баща му, напр.: Иван Асен, Иван Алексапдър (1337 г.), Яко«
Светослав ( 1269 г.). пар Теодор Светослав (1322 г.), Ипчн Шиш­
ман (1355 г.). Иван Страцнлшр (1360 г.), Тръпко Сша.иенко
( ISI Sr.), Иччн Жеку (1 N44 г.), Жеко Погдан (1844 г.) и т.н.
2. Л ичното име на лицето, придружено с указание син или
дъщеря на кого е то, напр.: Ноин Пикоч син ( X IV в.), Драгана
йыцч Гаднвоева ( X V в.), /(четко и Давид и Никола и Недялко,
Сшоиочн синове (1698 г.). А з, поп Дилиинър, син на поп / /едм>
(1639 г.), даскал Ицо , син Пнкочнч ( IS 16 г.), поп Пенчо от град
Севлиево, син Днлюв (1814 г.), пои Кръстю , син Сачоч (1793 г.).
3. Личното име на лицето в съчетание с притежателно
прилагателно от бащ иното име, което постепенно ce утвържда­
ва като презиме, напр.: Тудор Доксоч (906 г.), I'икоса Куколшнов.
зет на Кръстя Ннкшеч (|6 ()0 г.), Никола Почччкоч (1610 г.), Ни­
кола Иранкоч и Попа Маноч (1622 г.), Петко П актов (1639 г.).
Недко Стайнов и Спчс Георгиев (1644 г.). Йоан Кършув ( 1X0 0 г.),
I(стоте Марков (1817 г.), и т.н.
4. Личното име на лицето, придружено от бащиното име,
оформено със суфикс -оглу (-олу) ’син’, напр.: Чван Точолу,
1'чапу Ганасолу.
5. Л и чното име на лицето, придружено от бащиното име.
оформено със суфикс -ич, напр.: Авралi йерей Дилшшрович
(1666 г.), Дилиинър СIпоя пови ч от Бегуний, (1827 г.), хаджи
Захари Петрович (1833 г.). Пончо поп Стефанович (1837 г.).
Ето едно свидетелство в запис, направен в дамаскин от
Троянския манастир: „Известно да бъде на всеки брат и търго-
вец, какво че вземам аз, С там ен Марипович от Никола Гепович
назаем гроша 250, словом двеста и петдесет, и определяме
файда 15 гроша на сто, дословно пет надесет гроша, които да ce
изплатят без реч. М артур Георги Стоикович. Мартур П етко
Стоянович. Град ф илибе, 1788, Платец аз, Стамен“2.

' Вж. К о в а ч е в
I I . Б ъ лгарска оно м астика, е. 154-155.
’ Мутафчиев II. И з н а ш и т е старопланински манастири. - В кн. му:
Избрани произведения в два то м а. Т . 2. С., 1973, е. 415.

17. 257
 6. Л ичното име. придружено с прякор, напр.: Рада Коаачи
(1514 г.), П етко Пенела/) от Рътак, от Павлешенци (1666 г.),
Петь/) Хлеба/) от Етрополе (1669 г.). Ганчо Те/ни, М анате Грън­
чар (1802 г.), Днлионър Сирак (1X02 г.), Петър Кожухар, Йовап
Механ()жн (1757 г.) др. 1
В края на Възраждането трайно ce налагат формите от
•гретия модел, със суфикс -ов (-ев), които официално ce узако­
нява!' като нормативни през X X в. със законите, уреждащи
българската антропонимична система.

$ 546. фамилни или'на П р ези м ето , сто ящ о на трето

място и антропонимната ни систе­
ма. ce определя като фамилно име. ф ам илното име ce образуна
от името на дядото или от родовото име на бащата.
Х арактерна особеност на фамилното име е неговата прием­
ственост по наследство от пелия род по мъжка линия. Обикно­
вено то ce възприема и от жените, омъжени за членове на рода.
ф амилното име става здрава спойка за родовата памет и за
традициите в родовете, предавани от едно поколение на друго.
1. М ъ ж к и фамилни имена. Българските фамилни име
започват да ce формират през X IX в. Началните процеси са
добре засвидетелствани в списъците на спомоществователи, при­
ложени към различни книги. В тях могат да ce открият някол­
ко основни модела.
1.1. Употреба на лично име като фамилно, напр.: Саана II.
Ф иларет (IK 44 г.). Иван Стойкой Рашка (1X44 г.). Рале II.
Радомир. Иван Стоиноа Радон, Никола И. Дилшнка.
1.2. Употреба на прякори в ролята на фамилно име. напр.:
Христо И. Книгове )ец (1864 г.), Михаил Христов Панч (1864 г.),
Захария X. Зограф (1844 г .). Дилштрий Л наст. Антикар (1844 г.),
Христо Г. Фил (1844 г.), С тою Петков Дрян (1844 г.), Дочо
Петков Пашкул (1844 г.) и т.н.
1.3. ф ам илни имена със суфикси -ов (-ев), -ин от личното
име или прякора на дядото (по-рядко на бабата) започват да
ce появяват през втората половина на X IX в. напр.: Митея Г.
Лъсков (1873 г.). Пано К. Рогозаров, Марин Луканов Попов

1 Б огати и интересни примери ia л и чните имена и презимената на

българите през Средновековието и Въ зраж дането ее съдържат в ири-
н и ски те към сгари ръ кописни и печатни кн и ги , събрани и издадени в
кн и га та : П и сахм е да ce знае. П р и п и с ки п летописи. Съставители В.
Н ачев и Н ф ерм анд ж иев , С ., 19К4.

258
 (1864 г.), Никола Хаджи Кръстев Априлов ( 1X35 г.), Марии Соф-
рониев Калугеров о т Ловеч (1856 г.), Николаи Ин. Haзацаров,
учител (1869 г.), Т отю Пикш - Еленкин (1844 г.). Мнико С т о ­
янов - Цанип (1844 г.), Л таи ас Ии. Нанкин (1844 г.).
1.4. ф ам и л н и имена със суфикс -ски от селищни и област­
ни имена или от прякори, напр.: Дилю М. Грънчарскии (1858 г.),
Тодор Пенов Монастырский, еленчанин (1862 г.), ласкал Мина
Ирезншикн (1873 г.), Г сор,-и Копритцкн (1X76 г.), Машей Преоб-
раженскн (187.3 г.).
1.5. ф ам и л н и имена със суфикси -ич имат сравнително
широка застъпеност през първата половина на Х1Хн„ напр, в
списъка на спомоществователите на „Първичка българска гра­
матика“ (1844г.) на л-р Иван Богоров има немалко фамилии на
•ич: Костадин Д. Икономонич, Пиколо X. Геновнч, Днлш тьр И.
Чалъкович, Теодор Ц. Антонович. Лтанасакн //. С тоя нова ч, Пан­
телеи X. Георгиевич. Геодорчо X. Гюичонич, Христо Д. Стойко­
вич, Стефан И. Стефанович и др.
1 . 6 . ф ам ил ии имена с турския суфикс -оглу също имат
известна употреба, но те са сравнително редки. В същия този
списък на спомоществователи те нанример са записани само
метима души с такива фамилни имена: Днлштрни И. Нашнаког-
лу, Сотпракн Д. Кьоркостоглу. Генко Христо филоглу, Илии //.
Георгиоглу, Николаи Д. X. Пакалоглу.
1.7. ф ам ил ни имена, образувани със суфикс -ей от географ­
ски имена, най-често на селища, напр.: Jaxapn» Са.моковец
(1839 г.), П етко Долнокрушенец (1849 г.). даскал Евтнлшя Хи-
лендарец (1833 г.), Тодор Георгиев Па.н6 олец (1844 г), Днлш тьр
Стефанов Гърноиец (1844 г.). Руски А танасов Шулгенец (1844 г.).
За да ce почувствува разнообразието от фамилни имена
през Възраждането, ще приведем още една приписка от сборни­
ка „Писахме да ce знае“ (е. 180): „Година 1864, май 15. Да ce
знае кога четохме тая книга, на коя то названието е Пролог, ние
трима души - учител Цено Иванов Даскалски, поп Пеко Ценов,
Михаил Христов Гангом. Намираха ce при нас тогава Теодор
Иванов, брат на учителя, и Илия Пенков х. Панчов - вуйчо на
Цено Иванов учителя, и Илия Иванов Кючукон. Аз, Илия Ц. Че­
тох н пролога три деня и три нощи с внимание, 1865, март 10.“
2. Ж е н с к и ф амилни имена. През Възраждането ж енските
фамилни имена още не са ce формирали като разновидност
(напр. в списък на спомоществователи от 187.3 г.: Мария II.
Пладон, Рада И. Гонков, Мария II. Мелушен), тяхното отделяне с
окончание -а става едва след 1878 г.
3. Н ормативна уредба на фамилните имена. След Осво­

259
бождението и условията на регулиран държа вно-адм ин истрати-
вен ред чрез училището, казармата, админстративните институ­
ции. съдебната система и т.н. ce утвърждават като основни
фамилните имена със суфикси -ов(а), -ев(а).
Произлизащ ите от някои географски райони (Белослатин­
ско п Троянско) запазват характерния си фамилен именен мо­
дел със суфикс -ски /-ска който днес има и по-широко разпрос­
транение, напр.: Пре юнски, Пучинеки. Медникчрски, Колевски,
Маришки, Соко.шрски, Маришка и т.н.
Като нормативни ce приемат и фамилните имена със су­
фикс -ин, основно образувани от женски лични имена, напр.:
Андреичин, Иакчнчин, Кплицин, I /еткчнчии.
В структурно отношение българските фамилни имена са
еднокомпонентни. но ce допускат и двукомпонентни образува­
ния от типа /'еодороч-Палпн, Иванова-Мирчева, Лнгемюч-Атана­
сова и т.н.

§ 55. Прякори Спецификата на личното име

като езиков знак, в който имену­
ваното лице не е представено с определен характерен за него
признак, който „да казва“ нещо за него, е условие в микросрс-
дата да ce пораждат вторични имена на лицето, мотивирани от
негови конкретни особености вън външността, поведението, ду­
шевни качества, езикови особености, постъпки, произход и т.н.,
определяни като прякор или прозвище.
В българската езиковедска практика има стремеж термини­
те прякор и прозвище да ce разграничават1.
1. П рякор и прозвище. В действителност терминът прозв
ще е руси 31,м, съответстващ по значение на домашната дума
прякор. Наличието на двата термина в езиковата ни практика
позволява между тях да ce прокарва известно смислово разли­
чие, като с прякор ce означава измислено от околните хора
характеризиращо, „друго временно име на лицето“, с което тс
го наричат помежду си, а прозвището е трайно свързало сс с
името на човека вторично име, обикновено онаследсно.
През живота си човек може да получава различни прякори,
но прозвището трайно ce свързва с неговото име като неотме­
нен негов знаков доуточнител. Прякорът може да ce превърне
и прозвище, когато надхвърли значимостта си като означится

1 Вж . Георгиев С т . Собствени прозвиш ни им ена. - Български език,

1971, кн. I, с. IS—19; Vlvpjiapou Вл. О бразуване и ф ункционални особе­
ности на п р о л ш ш н и те е тн о н и м и . - Български е зи к, 1979, кн. 5, е. ЗУЧ.

260
на лицето извън ограничените рамки на микросредата. Следо­
вателно прякорът и прозвището могат да ce разглеждат като
две функционални преображения на едно и също нещо.
Обикновено прякорите възникват спонтанно въз основа на
остроумно откроена особеност на лицето и могат да имат раз­
лична по продължителност употреба, нерядко те останат за цял
живот и почти изцяло изместват официалното име на лицето в
неговата микросреда. Т е са обикновено заредени с ярък ексире-
синно-смоционален заряд и имат подигравателно-ироничен ха­
рактер.
Кога то премина т нърху наследниците, прякорите губят екс-
ирссивно-смоционалната си и иронично-подигравателната си на­
товареност и ce осъзнават като прозвища, напр. Течно Торлаци
от Бели брег ( I X M ) т.), Курте Татар ( X IX в.), Пиколчо Ma.ni
(1757 г.). Дико Тюяджията ( 1 X 3 7 г.), Теор.-п Kncu.ua ( 1 X 4 1 г.),
Иь/ниш Даскал ( 1 X 4 4 г.), Михаил Нересиджаята от Арабул мох-
лсси ( I Xf>4 г.), С то я н Кросното. С тояч Пърдото ( X V I I I в.),
Никола Драганов Колимагареца (|Х |Ч г.). Неофит Гюзнели ( X IX
п.). Петь// Араоаджпята, Ночи Краиненеца , С тояч Палканджи-
ята и т.н.
2. Възникване па прякорите. Прякорите могат да ce осно-
иават на различии признакови характеристики на лицето:
а) На външни физически особености, напр.: Дмуиаша, Шиш­
кото, Торуча, Пелега, Куцото, Кривия, Тущера, Рижия, Kteno-
ухия, Хърбела, Къорчопю, Чипопосия, Мустака, Прадата, Зъба­
тия, Къосето, Ма шчя\
б) На вътрешно-лушевни качества и ж итейски привички,
напр: Ньрчака, Плеиката, Пушека, Пашкула, Д раката, Сербе ia,
l uudama, ( люка. Кърка ча, Занесеното, За.шшния, Опакото,
Тсрсепсто, Секпрата, Тъпото, Светкавицата'.
в) На езиково-речеви особености, напр.: Пелтека, П атето,
Таковато, fee /ека, Пър трека. Тепавицата;
г) На професионални и социално-икономически характе­
ристики. напр.: Даскала, Инженера, Т.лектриката, Ж ичката,
Ччкоя, Хаджията, О т в е р т к а т а , Крика, Полицая, Па калина, Пар-
.шиш;
д) На аналогии с ж ив о тн и , растения, предмети, страни и
т.н., напр.: К равата, Ппчето, Песа, Пуйка, Щуреца, Палъка, Топо­
лата, Дряна, Кросното, Пърдото, Лмериката, Сърбина и т.н.,
както и на основата на множество други по вид основания,
чссто случайни и епизодични.

261
$ 56. Псевдоними Псевдонимите са измислени
имена (гр. \|/п>8 о<; ’лъжлив’ ’Луоди
’име’, букв. лъжеимена), използвани вместо истинските имена
по различни подбуди в публичните изяви - литературно твор­
чество, журналистика, изкуство.
1. Подбудите за прибягване до псевдоним могат да са от
различно естество:
а) Благозвучни съображения: Иван Минчев Лива toe - Иван
Минчев Пазов, П етко Чорбтджиев - Петко Носен, Ана Стайно-
ва - Ани Ка.ненова, Петко Ра чоп Тодоров - Петко Рачав Сла­
вейков, lletio Тошев Крачола» - Пейо Крачалав Яворов, Дими­
тъ р Диловски - Сергей Румянцев, Хрисим Коеджиков - Иван
Руж, , Ани Пе./кова Сакъзова - Ана Карил/а, Асен Ко.///ров - Асен
Разцве/пников, Христо Туджаров - Xрис/по Ясенов, Христо Ди­
м и тров И/мир./иев - Хрис/ги) Смирненек//, Панайот Тодоров -
Сирак Скитник;
б) Политически и цензурни съображения: Ив. Вазов изпол­
зва псевдоними: Пелчин, Поянец, Добри нов, Печччч, Т. Габровс­
ки', А нтон Страш имиров: Носилка, А. Пъднев, II. Тистренов,
Земен, Кичел///, Наблюдател, Т.Ра/л/ав, Чернозем и др.; Алеко
Константинов: Щастливец, Иван Аснашевчч, Пеню Найденов,
Иван Лена /чевчч Дарл/чдолски и др.;
в) Л ични мотиви от различно естество - скромност, гор­
дост. литературна мистификация, прикриване на служебно по­
ложение т.н.1, напр. П. П. Славейков използва с литсратурно-
мистификицнонна цел в книгите си „Епически песни“ (1907 г.)
и „Н а острова на блажените“ (1910 г.) псевдонимите: Олаф linn
Тел дерн, hope Ин.хор. Надо / фи//гар. Доре Груда, Сниро Година,
Нелко Меруда, Китай J 1ожд, Пено Нечер, Силен М арта, Спи/, иен
Росчта, Чавдар Подрул/че, Иво Даля. Пайка Ра /дяла. Тихо Чубра,
Секул Скъта, 11яко / Кавела, Ралин Стубел, Педан Петко, Н/и/ши
Габър, Нита Деледа.
2. Видове псевдоними. Изследвачите на псевдонимите пра­
вят различни класификации на този вид лични антропоними.
като в някои класификации ce отделят до 50 вида.
К ато основни видове могат да ce отделят няколко - фикто-
ними, криптоним и, геоними, псевдогиними и псевдоандрони-
ми:.
а) ф и к то н и м ъ т (лат. lictus ’измислен') или алонимът (гр.

1 Вж . Богданов И в . Речник на българските псевдоними. С , 1961, е.

14-15.
В ж . К о в а чев I I . Българска оно м астика, е. 170-173; Богданов Ин.
Ц и т. съч., е. 11-13.

262
 ЪХХо<; ’яруг’, Пуки, ’друго имс’) с измислено имс, с коего авто­
рът замества истинското си официално имс: //авел Пежинов
(нм. Никола Делчев Гугон), Елин Пелин (им. Димитър Иваном),
Михаил Лъкашннк (им. Михаил Георгием Арнаудон), Николаи
Марингоюв (им. Н иколай Цанен Нейкон). Петь/) П етаколю в
(нм. П е п .р Д им итров Дим итрон), Трамп Гьли-н (им. Теодор. В.
Траянов), Ссрафчлt ( еверняк (им. Трифон Николон Трифонов),
Чслкшп (нм. Д и м и тъ р Василев Конен), Чудомир (нм. Димитър
Хаджихристон Чорбаджийски).
б) К р и п то н и м ъ т (гр. крю тпЦ ’скрит’) е псевдоним, получен
чрез структурни преобразувания на истинското име:
- напр, чрез ан агр ам а - С. Педар, Хр. Педар, Пердела, Лирик,
Венуп (от обратно прочетени С. Гаден, Хр. Гаден, Ал. Едрее,
Кирил Г. Златарев, хуморист, Пунев, Хр. Константинов), Поро­
дой! (Николай Тодоров), Леи а в Породой! (Павел Тодоров)',
- чрез абревиация - Пениси, Ла,чар, ГИЛ, Пегор (от Ненелии
Пецев, Ла.ио Маринов, Георги Илиев, П етър Горянски):
- чрез разкъсване - />. А. Калов, М. Авър (от Накалов Г.,
Мавродиев С т .):
- чрез редупликация - Дар Дарина (от Дарина Стоянова):
- чрез съкращ аване: Кало, Карас, К/о (от Асен Калоянов, Г.
Кщюславов, Крум Кюлявков).
в) Геонимът е псевдоним, получен на основата на топо­
ним: Страхил Рнлец (И в ан Сестримски), Пладнлшр Полянов
(Георги Тодоров). Пирински (Александър Спасов). Иван Аржен­
тински (Иван Иванов Василев), С. М. Родопски (Никола М ав­
родиев), Цанко Нерковскн (от Бяла черква).
г) Псевлоандронимът и псевдогинимът са измислено м ъ ж ­
ко име, зад което ce прикрива ж ена, или измислено женско
име, зад което ce прикрива мъж:
- псевдоанлроними: Д-р Никола Дечков (Poia Попова), / ’/о-
рчк победител (Райна Радева), Сол венчик (А на Ш аранкова).
Но,'дай А"придав (Дора Габе), А. Сал/уров (Ана Карима). Жорж
Саид (Аврора Дю дсван);
- псевлогиними: Калинка Малинка (Георги Стоилов). К а те ­
рина (Елин П ел и н ), Лидия Н. (Дим итър Симидов), Олга (Ал.
фол). Нъса Пъцова (А л. Константинов). Сушна (Хр. Смирненс-
ки) Ася (Асен Златаров), Дора Грачева (К ам ен Зидаров).

I 57. Тайни с ы ак л я т- Т ай ни те съзаклятнически име-

нччески пенена на сс появяват от необходимостта
да ce скрие истинското име на лице­
то н условия на нелегална борба, за да ce избегнат репресии
върху близки и роднини и да ce предотвратят провали. Тяхното

263
начало сс мостами по време на османското владичество. Интс-
рсссн факт о т гази сноха с използването на такива имена както
за участници и освободител ната борба, така и за селищата, н
коиго има оснонани революционни комитети.
а) Л ични съзаклятнически имена. Тайни съзаклятничейки
имена имат членовете на Българския революционен централен
ком итет и на ком итетите но места: Васил Левски в различно
време си служи с множество такива имена (Драги/ю, Д/тгойчс,
Драгой Стойчев, Драгньо Костов, Ac.tan ефенди Днмитрооглу,
Ас.ит Дервииюглу Ефенди, Дервиш Мехмед Кьрджа.ч >. Де/мишо-
ог.ty Ефенди, Иь.то Драганов, Драгой Стойчев, Хаджи Ахмед1 и
т.н.), Д и м и тъ р О бщ и (Се.шм Мургаиюглу), Иван Драсов (Иван
Мурадоглу, Наны> Гер т я т и ) и т.н.
Нелегални антроионимни имена широко ce използуват и от
дейците на антифашисткото съпротивително движение.
б) О й ко н и м н и тай н и имена. С тайни съзаклятнически
имена на хора в революционна та дейнос т при подготовката на
народа за въоръжена борба през 70-те години на X IX в. били
засекретени и имената на селищата, седалища на революцион­
ни комитети: В. Търново - Дрян Кюху, Ac.ianoo.iy, Враца -
Аврамчо Юсуфоков, София - Исак Хаин, Тетевен - Mcx.uet)
Кьрджа.1ь и т.н.

£ 5 Н. Светско а монашеско Светско е име то, което носи

iuie лицето до зам онаш нансто. По
стара църковна традиция постъп­
ването в „черното братство“ е съпроводено с отказ от всичко,
което го свързва със земния живот. Ка то ce посвещава на Бог.
човек трябва да остави зад себе си всичко земно, включително
мирското си име.
Новопосвегеният Божи служител от този момент приема
ново име, което в лингвистиката ce поредели като „монахоним“
или „калугероним“.
Хилядолетната монашеска институция е специализирала оп­
ределен кръг о т имена, които стават духовни имена на обрек­
лите ce в служба на Бога и са в обръщение сред „черното
братство“ .
К ато израз на свързаността между двата свята - човешкия
и Божия - при преименуването ce наблюдава практика мона­

1 Вж . С и м е о и н к а V I. И м ен ата на Васил Л евски - В со.: Ономастнч-

но и е тн о л и н гв и с ти чн о пространство на ези ка. Сборник в чест на проф.
Н и ко л аи Ковачев. T .I. В. Търново, 19% , е. 6 7 -70 .

264
 шеското име да носи началния шук на мирското име, макар
тона ла не с абсолютно задължително правило.
Ето едно свидстелстно от началото на X IX и.: „Знайно да с
как дойдохме Рачо и аз, М инчо от Габроно, на Троянския
манастир и лето 1805, в деня на снети Григорий Богоелон и ce
нокалугериха Рачо и Иаанчо к месец ангуст 14 ден, и дадоха име
на Рачо Руиим , а на Напича - Иосиф. Лето 1806, н ден неделя,
написах аз, греш ни М и нч о Стансп, на гази книга“ (Троянски
дамаскин)1.
Такава е преобладаващата практика и в наши дни. Типични
монашески имена са:
- ча монаси: Анпеларий, Нарлаалг, На/тапа, Насилий, И лари -
он. Исая, Иосиф), Ирипей, Илариои, Макарий, Неофит, Никифор
и т.н.;
- за монахини: А нашия, Аполопия, Аиисия, Нарвира, Гаври­
ла, Доротея, Г.шпория, Пенения, Г.Катерина, Гфилшя и г.н.

$ 59. Групови антропони- Г р у п о в и те а н т р о п о н и м и ce

мц представят от родовите имена. В
продължение на векове родът е
бил най-силната социална единица, която е пренесла народнос­
тните традиции през праговете на времето и е съхранявала
наследствената пам ет на българина.
В историческото развитие на обществото са ce изменяли и
функциите на рода. Първоначалните матриархални родове са
били заменени о т патриархалните родове.
По време на Първата българска държава родовете са лег­
нали п основата на формираните обшини. През Средновекови­
ето и в по-ново време родовете продължават да играят важна
роля н опазването на народностното съзнание, в организиране­
то на трудовия процес, н отглеждането и възпитанието на по­
томството.
Старите родови отнош ения постепенно са довели до офор­
мянето на няколко родови задруги - големия род, фамилиите и
родовата махала. Заедно с кръвната връзка родовите имена са
били спойвашата сила в тях. При разселването на тези задруги
родоните имена са оставали като една от най-важните връзки
за родовата памет. В селата са ce оформяли родови махали,
носещи имената на отделни родове. Новоосновани селища, ко­
либи, махали най-често са именувани по родовите имена на
техните основатели.

1 Вж. Кодон Х р . О п и с на еланянските ръкописи и библиотеката на

Българската академ ия на н ауки те . С ., Б А Н , 1У6У, е. 223.

265
 T ii о. I и па 26. Иидоис ни гропомими

К а то групопи антропоними, родовите имена са думи с мно­

жествени форми. В структурно отношение те ce представят от
няколко основни типа:
а) Родови имена, получени от лични имена и прякори със
суфиксирана флексия -и: Михаила, Големачи, Жупучи, Осенари
и т.н.
б) Родови иУ1ена. получени от лични имена и прякори със
су фикс -ете / -ите: Диримачете, Лчгарете, ( 'тефачете, Нандуре-
те, Уtyneine, Мшшфете, Гърците, Дудиите (родови имена в с.

266
Дюлево, П ан агю р ско ).
в) Родови имена, получени от фамилни имена със суфик-
сирана флексия -и: Лтлшджовч, Гашуровн, Говедарови, Узунови,
Шкодрови, Дишкови, Чалъкови (родови имена от е. Бъта, П ан а­
гюрско).
г) Родови имена, получени от фамилни имена със суфикс
-ци: Караджовци, Гснчовци, Атиоповци, //екчнонцн, Нслкошпнов-
//», Пчшочцн, Мчрнноацн, ГьлъСшроицн, Гнлинонцп (родови име­
на от е. Бъта, П анагю рско); Малчевцн, Пчцочцч, Дочночцн, Р/ч)-
певци, Поночцн, Шодековцп, Чолаковци, Дундевцп (родови имена
от Великотърновско, по които са наречени селища).
д) Родови имена на -ини, получени от лични женски име­
на: Кудини, Куцкинн, Тенкинн, Жекинн (родови имена от Смо-
лмнеко) и т.н.
е) Родови имена със суфикс -ски: 11рчмочскч, Сшояновскн,
Гьоргевски, Ih>04C4CKu, Димчевски, Канински, Иолчовски, Ганин-
екч (родови имена от Устово, Смолянско).

$ 60. Тчпчшишя А- Топонимията като наука. А ко

антроионимията е наука за собстве­
ните имена на хората, то топоними­
ята е наука за собствените имена на географските обекти,
които им ат самостойна важна роля в обществения живот на
хората.
К ато именува със собствено име един географски обект,
човек го диференцира знаково от останалите му еднородни
обекти, превръща го във важен пространствен ориентир за себе
си и за другите хора и същевременно признава неговата значи­
мост за ф изическото си съществуване.
Немислимо е един народ да живее на определена терито­
рия, без да използува именни означения за най-важните й обек­
ти от релефно, водно, растително, селищно и друго естество, е
първичен или вторичен произход. Ето защо топонимите, които
са собствени имена на таки в а обекти, са важна лексикална
съставка в л ексиката на всеки език, обхващаща стотици хиляди
или милиони единици.
2. Задачи на топоним ията. Задачите на топонимията са да
събере и приведе в известност топонимното бога тс тво на езика,
да го класифицира по съвкупности според назоваваните обекти,
като разкрие общ ите закономерности на наименуването, да ус­
танови връзките на топонимите с обектите, да изучи произхода
им, техните модели, разпространение и повторяемост, да раз­
крие взаимовръзките им в топонимичната система, както и да
изследва отнош енията между тях и останалата лексика.

267
 К а то наука за „езика на земята" - според сполучливото оп­
ределение на руския учен Н. Ин. Надеждин - тононимите имат
много важно значение за културата, историята и езика на наро­
да. за поселишните отношения, за стопанската и географската
история.
3. Значение на топонимите. За разлика от антропонимитс,
чието дълговечне ce определя от културно-исторически и вът-
решноезикови фактори, топонимите ce отличават е дълговеч-
ност. предопределена от непреходносгта на именуваните от тях
обекти, конто остават като вечни дадености, с които свързват
живота си редуващите ce поколения и народи, обитавали една и
съща територия.
Затова топонимите съхраняват ценни свидетелства за да­
лечни предписмени епохи, надживяват понякога езиците и на­
родите, които са ги дали. Така например, когато ce разселват
по земите отсам Дунава, славянските племена, поставили нача­
лото на българската народност, заварват латинизирано старо
местно тракийско население. О т тях те възприемат старите
названия на най-важните макротопоними.
Това население и езикът му, както и техните завоеватели
латините и езикът им, отдавна са изчезнали, но старите тра­
кийски и л атин ски топоними, макар и в пославянчен вид,
продължават съществуването си и днес, напр. в имената на
реките ИОър (Ebros). Марица (M eritus). Туп<)жа (Thunzja), Осъм
(Asamus), Cmpy.ua (Strumon), Искър (Istros), Я нтра - Hi пър (Ja-
trus), Тимок (Timachus) и т.н.
О т своя страна, като населяват огромни пространства от­
сам и отвъд Дунава, славяните дават множество свои названия
на географски обекти, които остават в езиците на народите,
които заживяват в тези земи - гърци, албанци, румънци. За
това свидстелствуват славянските топоними, запазили ce и
Албания (liustrica стб. Б Ъ Ю Т Р И Ц А , l)ibra стб. A'fcGPb. Pester
стб. П С Ш Т в Р Ъ ), Гърция (Domnilsa стб. Д Ж Е Ь И Н Ц А , Omplos
Л Е Л Ъ , Dranitsa стб. Д Р ^ Н И Ц А ) . Румъния ( Dimbovnik стб.
Д Л С О В Н И К Ъ . Dumhrava стб. Д Л С Р А В А , Lipova стб. ЛИПОВА.
Tadina с тб. П А Д И Н А ).
Проучванията на топонимите дават ценни данни на мно­
жество други науки, които използуват с оглед на своите специ­
фични задачи консервираната в тононимите ценна информация,
дошла от различни епохи и източници. Това поставя топонпми-
ята в твърде преки връзки с такива науки, като историята на
езика, диалектологията, антропонимията, историята, етногра­
фията, археологията, краезнанието, географията, стопанската
история.

268
 4. Извори на топонимна лексика. Основните източници за
събиране на топонимна лексика са дна типа - документални и
устни.
4.1. Д о кум ентал н и източници са:
а) С ъ чиненията на гръцки, латински и други автори, н
които сс съдържат най-старите тононимични свидетелства за
нашите земи в прсдславянската им епоха;
б) О пазените царски дарствени грамоти за отстъпване зе­
ми на манастири;
в) С ултански фермани за подаря ка не на земи и села, тапии
за имоти на собстнсници от времето на османского владичсст-
ио; ценни свидетелства ce съдържат и различни админстративни
архивни докум енти от тона нреме, пазени в наши и чужди
архиви;
г) След Освобождението основни източници са емлячните
регистри и партидните книги към общините, поземлените а к ­
тове и други поземлени документи;
д) Различни видове кар ти и планове от различно нреме;
е) М н о го нажен и ценен топонимичен материал ce съдържа
к съчиненията и пътеписите на чуждестранни пътешествени­
ци, преминали през нашите земи през различно нреме. К ато ce
започне от X I V и. и ce стигне до края на X IX н., техният брой е
около 15(1.
4.2. У с тн и източници са проучванията по места от подходя­
щи информатори.
5. Дялове на топоним ията. Географските обекти, именува-
ни от топоним ите, по нил и естество са твърде различни, което
е основание да ce разграничават съвкупни множества по едно­
родност на именуваните обекти, както и да ce отделят специ­
ализирани раздели на топонимията за тяхното изследване, ко­
нто ce представят като дялове на тази лексиколожка наука.
Такива дялове са: оронимия (за имената на обекти от реле­
фен харак тер), спелеонимия (за имената на пещери те), хидрони-
мия (за имена та на водните обекти), ойконимия (за имената на
населените места), хоронимия (за имената на области и райо­
ни), урбонимия (за имената на обекти от вътрешноселищсн
характер), дромонимия (за пътищата и пътните съоръжения),
агронимия (за имената на землени участъци със стопанско
предназначение), дримонимия (за имена на горски участъци).
Някои о т тези дялове все още не са достатъчно разработе­
ни, обособени п утвърдени в българската топонимия, те оби к­
новено ce разглеждат неразчленено с основните - оронимия,
хидронимия, ойконим ия, урбонимия. Т ук ше представим само
първите два дяла - оронимията и хидронимията.

2М
 S 60а. Оронимия Оронимията (о т гр. йро<; ’пла­
нина') е дял на топонимията, спе­
циализиран за изучаване на оронимите - собствени имена на
обекти от релефно естество: планини и планинските части,
хълмове, могили, равнини и техните части, котловини и техните
части.
Предполагаемото количество на българските ороними е ня­
колко стотици хиляди. Те все още не са цялостни събрани и
проучени.
Това са имена на макрорелефни и микрорелефни части от
българската територия, имащи самостойна значимост в живота
на българина и на българското общество като пяло.
О ронимите могат да ce групират в различни типове от раз­
ни гледища.
1. Спорел пространствените характеристики на именува­
ните обекти оронимите ce подразделят на два основни типа:
а) М акроороним и, напр.: Ри.ш, Пирин, Стари планина, Ду-
напека равнина. Тракийска та й н а и т.н.;
б) М икроороним и, напр.: Дебели рът. Зъбера, Тепано, [>ука­
ка и т.н.
2. Спорел основанията за наименуването оронимите могат
да ce подразделят на три основни типа:
а) Земегшсни ороними. Като названия, земеписните орони­
ми са свързани с природни особености на обекта. О т своя
страна те м огат да ce поделят на различни видове, напр.:
- Имена по видове почви, минерали и скали, напр.: Каме-
нето. К аран ти ята. Пясакот, Тиклата, Хулнина (Смолянско)1;
Леската, Пески дол, С типцата, Чсроепичето (Панагю рско); Че­
л а т а нрьан, /п и л ата, Ръждавица, С калата (Разложко).
- Имена по географски термини (свързани с вида, релефа и
изгледа на обекта), напр.: Гребеня, Дубраваша, Лагон, Разколат,
Траноп (Смолянско); Клокотина, !*ьта. Ребрата (Панагюрско);
Долчинката, Гърлото, Предел, К ори тото (Разложко).
- Им ена по животинския свят’, напр.: Пухлсао, Полна дупка,
Меча падина. Орлов камен (Смолянско); Плъковията, Доганка,

1 П ри м ер ите, е ко и то сс илю стрират отделните типове и видове от

С м олянско, Р азл о ж ко и П ан агю рско , са взети от: С и .ш м б а ш с н А. Мес­
тн и те имена в С м олянско. С.,1976; Попон К . М естн и те имена в Разлож­
ко. С . 1979; З аи м ов Й . М естн ите имена в П ан агю р с ко . С ., 1977.
Вж . К о н е I ail типова II. Зоонимитс и зооним ната лекси ка в казан­
л ъ ш ката то п он им ия. - В сб.: О но м астичн о и стно л и нгв и сти чн о прост­
ранство на езика. С б о рник в чест на проф. Н и ко л ай Ковачев. T .I, В.
Търново, 1996, е. 213-222.

270
Соколица, IПр i,ков р а т (Панагю рско); Зайчар, Овчи кладепец,
Магарещица ( Разложко).
- И м ена по растителния свят, нанр.: Пилково, Дребна бюри-
ка. Мешано, Габрица, Копривата (Смолянско); Пасилека, Трън­
ката, Тревни гял, Иаламидшпе (Панагю рско); Поровнца, Дива
круша, K taio, О рането (Разложко).
б) Културно-исторически ороними. Като наименования, те
са свързани с човешката дейност и според характера на тази
дейност м огат да ce подразделят на различни по-големи или по-
малки групи, напр.:
- И м ена по стопанска дейност - земеделие, скотовъдство,
занаяти, други дейности, напр.: Пнвшцето, Орницата, Просшце-
1)Ю, Хармана (Смолянско): Памумъка, ('лам ето, Свинска река,
Керелшдарннцата, Паждарницата, Парника (Панагю рско); Тор­
ни Сшчнн, Посниши, Товедарнпко, Тепавиците, Кулино чарк (Раз­
лож ко).
- И м ена по археологически обекти, поселища, исторически
събития, напр.: Кальота, Полгарската кули, Градот, Грамада­
т а , Селището, Долни колиби, К ои/ата (Смолянско); Хисара,
Кулата, С т р а ж а т а , Ра /бюища (Панагю рско); Пелите чучуре, Га­
ланова пусия, Тлшчернца, Лскерскн колиби, Градището (Разлож­
ко).
- И м ена по култови обекти - но названия на оброци,
кръстове, манас тири, параклиси и др., напр.: Черкви/це, Чорква,
Св. А танас, Св. Кучма, Ж алш ята, Мечены (Смолянско); Черко-
вшце, Т.,улики валог, \Степал к а т а , Оброчището (Панагю рско);
Свети Пикала. П исаната цръква. С вета Tacta (Разложко).
в) Посесивни ороними. Посесивните ороними са местност-
ни названия по името на собственика.
Разглеждани в нашата ономастика като отживели своето
време, тези ороними през последните обществено-икономичес­
ки промени отново придобиха важна значимост във връзка е
връщането на земята в реални или идеални граници.
Те са не само ориентири, по които ce очертават с тари те
граничи между имотите, но и важно свидетелство ja собствени­
ческите права на фамилиите и родовете. Примери: Ка/лавата',
Кутъочото, Хаджидимово, Желюва барчина, Иаова падина, Мар­
кова могила (Смолянско); Нлъчоча кории, Крпччоча чукара, Ка-
раниколова кория, Рогачова поляна, Минкова чукара (П анагю рс­
ко); Ц ветков валог, Данев егрек, Душков рид. Дурева ливада.
Станкови ливади, Гайкова нива, Милковица и т.н. (Разложко).
3. Според това, дали оронимите им ат първичен, или вто­
ричен произход като названия, те могат да ce поделят на два
вида - преки и вторични:

271
 а) П реки ороними. Като наименования на местности, те ce
свързват с именувания обект пряко, напр.: Ракитака, Дюните,
Манасшнршцсто, Голо бърдо. Средни гора, Гране unfa, I аречи
баир и т.н.;
б) Вторични ороними. Този нил ороними са получени по
преносен път чрез разширяване или стесняване названието ни
лруг обект, т.е. като м е с тн о с ти названия, те изхождат от наз­
вание на местата, в които или кран които ce намират именува­
ните от тях обекти.
П о тази причина те са обикновено двучленни, напр.: Стри-
.тип напр от С тр а ж а та . Нихренскн циркус от Вихрен, Дебелашка
бунка но Дебелишчето, Дешкоиа шу.чба от Д еткоио. Десаличка
поляна от Десалица и др. под.
4. Спорел произхода им оронимитс ce представят от два
типа - домашни и чужди:
а) Ороними от домашно потекло. Сред тях могат да ce от­
делят няколко групи:
- И м ена от изчезнали думи в езика (диалекта), напр.:
Дръскока (от *д р м к о ть 'пръскало*). Лепешки ка.пик, (от *лечч
'норой, ноток*), П ры и те (от нръен "гърди') (П анагю рско) и др.
- Имена от изчезнали значения на ж иви думи в езика,
напр.: Sa.’pad, Граждане (от град ’крепост’). Увода (о т увод ’отби­
та вода’, сега 'чупка между рид и рав ни нка) (П анагю рско) и др.
- Им ена от релки живи думи в езика, напр.: Алъга (от ильг
'лъка'). Писков с.юн (от слон 'заслон, кошара") (Панагю рско) и
др.
- Им ена от ж иви домашни лични имена и прякори, напр.:
1\дев ва.юг, Радотин дол, Ласкова воденица, Кълева ливада (П а­
нагюрско) и др.
- Им ена от изчезнали домашни лични имена и прякори.
напр.: Мрьдньово ниве. Предьово стране, Кафов дол, фулчови
ливада, Шальовш/а (П анагю рско) и др.
б) Ороними от чуждо потекло. Основни сред тях са някол­
ко вида:
- Имена от турски потекло, напр.: Арнаут кыш, Кара Kyi,
Гуруна, Кара нунар, Дермен иолу (П анагю рско) и др.
- И м ена от румънско потекло, напр.: Пул кар (о т рогач
’свинар’), Брънзара. Манзул (от minz-ul "магаре, конче') (Пана­
гю рско), Джугарина (от jug/ur ’вол'). Букурето (о т Л И Bukur)
(Разложко) и др.
- Им ена от гръцко потекло, възникнали на българска поч­
ва. напр.: Деснодицнте (от ilespotes ’деспот, господар, с топанин’),
Куклеица (о т konkla ’качулка'), Синуро ( о т sunoron 'граници,
слог'). Тумбата ( о т lymbe 'люги.иГ, Стен.триа ( о т siege покрик,
подслон' (Р тлож ко) и др.

272
 - Т р аки й с ки имена, напр.: Арбут (от лат. arbiilum ягода
чрез тр ак.), М сста (Nestos), Мехомня. Псстеница (от Ncstos),
Пирин (Pcrintos), Родоии (Rodopc) (Разложко) и др.
- И м ена от латинско потекло, възникнали на българска
почна, напр.: Албупшн (alhus ’бял’), К ш сурата (clausum ’затворе­
но място, теснина’). Планка (jmlanka ’заселено място’), Тчклата
(tegla ’керемида, плоча за покрив’ (Разложко) и др.
- И м ена о т друг произход, напр.: Тапията (унг. hacs ’ов­
чар), Вароша (о т унг. varos ’град’) и др.

$ 606. Хчдрошшчя Хидронимията с дял на топо­

нимия та, който изучава собстве­
ните имена на водните обекти от естествен произход - извори,
реки, реки чки , езера, вирове, водопади, блата, тресавища, и от
изкуствен произход - язовири, кладенци, чешми, въбели, чучу-
ри-
I. Според голем ината и значимостта на именуваните вод­
ни обекти хидронимите ce делят на макрохидроними и м икро­
чип рои и ми.
1.1. М акрохидроним и. Макрохидроними те - имена на го­
лемите реки - са сред най-древните елементи на българската
топонимия. Тяхната етимология е най-пълно изследвана и дока­
зана.
М ного о т имената на най-големите ни реки са засвидетелс­
твани в писмени паметници преди хилядолетия1: Струма, Мсс­
т а (преди 2700 години). Марица - ИС>ър (преди 2600 години),
Искър, Я н тр а Т.тър (преди 2500), Тунджа (преди 2МЮ година),
Дунав (преди 2100 години), Марина, ()сьм, Нит, Тимок, Cl пряма
(преди 2000 години), Пшнава, Цибър (преди 1600 години), О госта
(преди 1 X0 0 години), Л ом (преди 1700 години).
Сред макрочидронимите могат да ce обособят две групи:
а) Собствените имена на големите реки (е дължина над
КИ) км ), кои то са 27. имат старинен произход. Имената на 15 от
тях са е доказан или твърде вероятен тр аки й ски произход:
Арда, limn, Искър, Марпца-Ибър, Места, llumaaa, Осъм, 1*усснс-
ки Лом. Черни Лом, Струма, Стру петица, С трям а, Тимок,
Тупджа-Тъжа, Яшнра-Тлнър, а 4 са съмнителни траки й ски име­
на Нелека, Пъча (К р и ч и м ), Тесана (Теюнска река), Тосчта-Роси-
ца. Три реки са е имена от келтеки, латински и гръцки произ­
ход (Лунап, О госта, Провадийска река), две са вероятно от пра­
български произход (Камчия, Луда Камччя), славянски имена
има т Тополница и ( кьнг,

1 Д а н н и те за м акр о хид ро ни м и те са взети от: Георгиев Ил. Българс­

ка етим ология и о н о м ас ти ка . С., I% 0 , f*4—7 S.

IS. 273
 б) Собствените имена на срелно големите реки (с дължин
от 50 до КИ) к м ), конто са 58, също и преобладаващата си част
са старинни: 9 реки имат тракийски имена (Лом, ЦнОър,
Мал к// Искър, Ирл/а, Стари Искър, Малки Лом, Паннскч Лом,
Дъов.н-чека река, Панега), 33 имена са български названия (Дос-
н атск а река, Ичдил/а, Белица, Елешница, Бошуня, Луда Яна,
Драговищица н т.ч.), 13 названия са от турски произход и 3 от
латински, гръцки и възможен келтеки.
1.2. М икрохидроними. М икрохилронимите именуват по
малките нодни обекти. По произход в Основната си част те са
домашни имена, неголяма част са от чужд произход:
а) Д ом аш ни имена. Те са получени от живи в езика думи,
лични имена и прякори, както и от старинни и редки диалектни
български думи, някои от които са оставили следи от съще­
ствуването си само в хндроними. Примери: Пол/беля (стб.
ВМВ(>ЛЪ ’кладенец, еду бел', Скока (скок водопад'), Сичинт
вир, Долнача «ода. (Смолянско); Сушнца, Топлика, Топлец (Сви­
щовско); Суаша чана (стб. е д п д ’езеро, локва’), Бучин вир,
Дсснлнца (Л И Деспл), Леса/цица, Днлчшнца, (но Л И Диман),
Глачче (сто. г л в ; ш ъ V. teчен, нога, копито ) (Ра /ломко);
б) Чужди заемки или по чужди думи образувани. Такъв
произход има т една част от микрохидроними те. като напр.:
турски (ЛралшОунар, Даутнца, Парачгалчца, Дженемдере, (Раз­
ложко); трънки (Ля /лю/чо, Ириса, Сннлата (Смолянско); ру­
мънски (Джнчджнрнца, Малка Джичдмирчца (Разложко) и т.н.
2. Спорел основанията за именуване хидронимпте също сс
подразделят на различни видове, които основно съвпадат с ви­
довете при оронимите.
2.1. Земеписни хндроними. Те именуват водните обекти по
присъщи им особености.
Съобразно характера на мотивиращите названието особе­
ности на водния обект земеписните хндроними могат да сс
разделят на по-големи или по-малки групи, като:
а) Им ена, мотивирани от вида на хидрообекта, напр.: Пара­
т а , Бъндеричко е/еро. Чадата, Пира, 1 гор- чучур, И /вора, Крива­
т а лака (Рачложко).
б) Им ена, мотивирани от свойства на водата, напр.: Сту­
дената вода, Смърдълчец, Гоплнго, Гоплнчко дере. Солен кладе­
нец, Горещия к/аденец (Разложко).
в) Им ена, мотивирани от особености на почва, скали, ми­
нерали, напр.: Суаша вода. Пела Места, Рчнла, Мочара, Прыаi
Места, Ръмдав//ца, Песъ/ства вана (Разложко).
г) И м ена, мотивирани от названия на ж ивотни и расте­
ния. напр.: Кош вир, Овчи кладенец, Раковица, НръСювец, Илови­
ца, Шиночки вода, Горен Трестечик (Разложко).

274
 2.2. Културно-исторически хидроними. Тс са имена на хид-
рообекти, възникнали u i . i i връзка с предмети и понятия на
веществената култура и на стопанската дейност, напр.: Ьаннте,
Нрътен чочур, Далеч чочур, Кацата, Чешмата, >я.1 кладенец,
1
Лйдуцкч кладенец и т.н. (Разложко).
2.3. Вторични хидроними. Вторичните хидроними са соб­
ствени имена на водни обекти, получени от други местни имена
или с оглед на отнош ението им към други обекти, напр.: Порил-
цкп река (извира о т м. Борилото), ПаОечка река (извира от
Бабечка могила), Елтепцкнте езера (езера под Елтепс), Кър-
кълн/кп е /ера (езера в м. K i.p K i.M t)), Иревалцка река (събира
подите си о т Превалцките езера) и т.н. (Разложко).

$ 61. Зоонилшя Зоонимията е дял на ономастика­

та, който изучава собствените имена
на ж ивотните, отглеждани в личното
стопанство, фермите, зоологическите градини, цирковете.

Tiift.'iHiia 27. Иилонс то н ои им и

275
 Според именувания вид животни зоонимите могат да сс
групират в подвидове, които словообразува гелно изхождат от
гръцки основи (геладоними - имена на крави, киноними -
имена на кучета, галоними - имена на котки и т.н.).
Спорел основанията за подбора на името з о о н и м и т е м о га т
да ce п о д е л я т н а два в и д а - мотивирани и немотивирани.
1. М отивирани зооними. Те ce основават на определени
особености на животното, които могат да са от различно есте­
ство:
а) Но особености от външно-физическо естество, напр.:
- крави, волове: Illy/пня. Сивушка, Черньо, Келуш, Al/e/io-
ухия, Кел чо, Червенко, Шира т о и т.н.;
- коне: Арап, Алчо, ( 'пачо, Рижко, Келокопитко, Чакьри,
Звечдан, Грив//я, Ш аралията и др.;
- кучета: Iui. ikuii. Келко, Галка, Шаро, Мечо, Мурджо и др.;
- ко тк и Г тд ан а, Рошла, Златина. Сивуи/а, II/,опряна и т.н.;
б) По вътрешни качества и особености в нрава, привички­
те, реакциите и т.н.:
- крави, волове: Добродуи/ко, Кодливия, Кьрк/ка, Кротуиш,
Мекитко и др.:
- коне: Ке.ч/ч, Пнхър, Светкавица, Дявол, Jo кина. Сербе ча и
т.н.;
- кучета: Кър/а, Гала, Лаика, Пихра. Юнак, Скок.и>о, Тихчо и
т.н.;
- ко тки : Сьнлиака, Мърл/оран, Тшнунчо, Палечко, Ловка,
Мншкун и т.н..
2. Немотивирани зооними. Този вид зооними са възникна­
ли по лични имена на хора, герои, топоними, названия на
предмети, явления, на други животни и т.н.:
- крави, волове: Станка, Гошо, Цветанка, Стефана, Нельо,
Карон и др.;
- коне: Перун, Месечко, Конния, Планета, Пик./ал/а и т.н.;
- кучета: Наполеон, Перон, Жана, Ястреб, Спартак, Д//ана,
Пе/>бер. Сп/ела, Др/а/ и т.н.;
- котки: Мару/на, Гошо, Чайка, Лена, ('уним и т.н.

.. ,, „ ............. .
$ 62. Кослшн/и/ия
Космоним ията е дял на оно-
мастиката, който проучва собстве­
ните имена на обекти от близкия и
далечния космос - планети, звезди, съзвездия, гал а кти ки , ко­
мети, астероиди, ка кто и названията на месените по зодиакал­
ните съзвездия
Кос.мони.мите могат видово да ce разграничат според рода
на именуваните космически обекти (планетоними. астероними

276
(имена на звезди), астеристоними (имена на съзвездия).
Събирането и проучването на тези названия дана важна
информация не само за развитието на човешкото познание и за
мринцииите на номинация, но и за народните представи и вяр­
вания в различни снохи.
Освен официалните космоними във всеки език има богато
разнообразие о т народни космоними. именно те дават най-
интересния именен лексикален материал на този ономастичен
дял, затова и твърде рано у нас например предизвикват интере­
са на учени те1.
1. Народна космонимия. В народния език космонимите имат
различни мотивационни основания’.
а) В едни случаи именуването на космическите обекти
става по метафоричен път чрез оприличавано по материални
дадености в ж и те й ско то битие: Ко.кипа, Ко.кина с («монете,
Талигата, Оралицчта, Тоягата, К ам арата, Купата, Купена,
Каачката, Г о л я л а т а мечка. М алката мечка, Кумона плява. По­
пова слама, Слалкина. Млечния път, Пелия път. Пял пояс и т.н.
б) В други случаи именуването ce основава на работния
цикъл на село: Донлницата, Товедарката, Овчарката, П астир­
ката и др.
в) В тр ети случаи именуването става по времепоявата на
космическия о бект, напр.: Деница, Вечерница, Зорница, Рапо-
грейка, Утрепнца, Пои/ница.
г) В четвъ р ти случаи именуването става по поверия и
религиозни представи: И мньнннцата, Хайдуци, Льжикерван, Дра­
кона, Saich h др. под.
2. Оф ициална космонимия. Официалната българска космо­
нимия има международен характер, тя ce основава на гръкола-
тинска мотинаппонна основа. Такива са например космоними­
те: Ненера. Нептун, Сатурн, Меркурий, Юпитер, Марс, Уран и т.н.
О т този тип са и названията на дванайсетте зодиакални
съзвездия, през които преминава Слънцето при своето видимо
движение по скл и н ти ката в течение на месеците в годината:
Нодолей (януари). Риби (февруари). Овен (м арт). Телец (април),

1 Вж . К о в а ч е в Й . Н ародна астрономия в метеорология. - С борник

народни ум отворения, X X X , 1914, е. 1—35; Ковачев Й . Н а ш е т о звездно
небе. С . 192N, ION с.
’ Вж . К о в а ч е в I I . Съ стояние на народната астрономия. Нов принос
към астр о ним и те в Б ългария. - В сб.: О н о м ас ти чн о и етно ли нгвистично
пространство на е зи ка . С б о р н и к в чест на проф. Н и ко л аи Ковачев. Т.1,
В. Търново, 19% , с. 11-20.

277
 Плимяци (м ай ). Гак (ю н и ). Лъв (ю ли). Дена (август), Пети
(септември), Скорпион (октомври). Стрелец (ноември). Кош/юг
(декември).

< 63. Хронони.ния Хрононимията е дял на ономас­

тиката. който научава сооствените
имена на отрязъци от времето, ко­
нго имат важна обществена значимост и поради това са знако­
во диференцирани и индивидуализирани.
Хрононимите са имена на важни епохи, периоди и празни­
ци от светски и религиозен характер, трайно установили ce н
културния живот на обществото, напр.: Чъ /раждането. Средно­
вековие, Античност, Освобождението, Първата световна война,
В т о р а т а световна война. Ч е т к а т а френска революция. Съеди­
нението, берлинския договор. Илинденското въстание, Нова го­
дини, Часнловден, Великден, Ивановден, Коледа, Деня на славянс­
к а т а нисличюсш и др. под.

s'* 64. Вентонилшя В ентоним ията е ономастичсн

дял, който има за предмет на про­
учване собствените имена на ветровете - вентонимите.
Праисторическите основания н* индивидуализирането на
земните ветрове със собствени имена ce коренят в езическите
представи, в които ветровете са одухотворя ва ни като могъщи
сили, подвластни на определено божество. Българските народ­
ни поверия от по-късно време ги представят като стихии, е
които ce разпорежда свети Илия. Те са заключени дълбоко под
земята в пещера, охранявана от хала, появяват ce, когато ги
пусне свети Илия.
Именуването на ветровете в народния език почива на оп­
ределени техни характеристики - посока на духане, време на
поява, въздействие, физически свойства на вятъра1.
1. Ветрове по посока на духане, напр.: Горняк, Долнак,
Южен вятър, Южняк, Северняк, Северен вятър, Ичночник, Кар­
патски вятър, Влашки вятър. Черноморец и т.н.
2. Ветрове по време на поява, напр.: Вечерник, Летник,

' В ж . К о в а чев I I . П ринос към названията на ветровете в България.

- Трудове на Висшия педагогически институт. - В. Търново, т. V , С.,
I96N, е. 1-41: Втори принос към названията на ветровете в България. -
Трудове на В еликотъ рновския университет, т. X , кн. I, С ., 1974, е. 1-42:
Запев В. В е н то н и м и те като проблем на българския тъ лковен речник. -
В сб.: О н о м а с ти ч н о и етнолингвистично пространство на ези ка. Сбор­
н и к в чест на проф. Н и ко л ай Ковачев. T .I, В. Търново, 1996, е. 227-230.

278
Есенник, Еспнк, Утршшик, Сутрешен бриз, Голям Сечко и т.н.
3. Ветрове по оказвано от тях въздействие, напр.: Суховей,
Дъждовец, Гърчикучник, Мразник, Мъглашк и т.н.
4. Ветрове по определени техни физически свойства, напр.:
Виелица, Ери i, Ураган, Топлик, Студена/ и др.

§ 65. Навиоти-ния Н ав и о н и м и я та с ономастичен

дял, специализиран за изучаване соб­
ствените имена на плавателните съдове - лодки, кораби, плат­
ноходки, параходи, ка гамаранн, яхти, ферибоотн, подводници и др.
Първоначално именуването на плавателните съдове етапа
според желанието на собственика му. В по-ново време именува­
нето ce основава на определени нормативни предписания:
а) рудовозите - по планински върхове, напр.: Мусала, Бел-
мекен, Вихрен и т.н.;
б) та н ке р и те - по реки, напр.: Тунджа, Чая, Места, Ерлга,
Осъм и др.;
в) въглевозите - по имена на планини, напр.: Осогово,
Родопи, Средна гора, Хемус и др.;
г) корабите м ай ки - по курортни места, напр.: Мичурин,
Несебър, Ахтопол, Златни пясъци и т.н.;
д) п л а ж н и те кораби - по имена на герои и исторически
личности, напр.: Аспарух, Насил Априлов, Гоце Делчев и др.;
е) рибарските лодки - по имена на птици, ж ив отни и
лични имена на собствениците, напр.: Гларус, Делфин, Чайка,
Веселина, Сирена и т.н.

Х р ем а-: онимията е дял на ономас-

§ 66 . Хрелштпшшия гиката, който, според едни езиковеди,
изучава собствените имена на пред­
мети от м атери ал ната култура от типа: лека кола „Мерцедес“,
„Шкода", „ Н о л в о телевизор „Електрон", „ Филипс“ , пералня
„Перла-5“ , пиш ещ а маш ина „Марица", „ О п ти л т “ , пистолет „Ма­
каров", „П ерача“ , сабя дипленица и т.н ., според други, неин
предмет са и м ената на учреждения, промишлени и търговски
предприятия и обекти от типа: ресторант ,уАапория", „Родина",
„Калкан“, „Чайка", завод „фаянс“ , „Саня", „Нели извор", „Ог­
ражден“ , кино „Нитоши", Церковски", „Орион" и др. под.
Интерес представлява днес именуването на новите фирми,
възникнали с десетки хиляди през последните години у нас1.

1 В ж . П е тр о в а С г . Е дин неописан вид ергон им и. - В сб.: О но м ае-

тично и е т н о л и н гв и с ти ч н о пространство на езика. С борник в чест на
проф. Н и ко л а й Ковачев . Т . II, В. Търново, 14% , е. 133-138.

279
 V. ФРАЗЕОЛОГИЯ

Ф ра зеологията с млада лексиколожка наука. М акар чс ней­

ният ирсдмсг - устойчивите словосъчетания - е идентифициран
като езиков факт още в началото на нека от швейцарския
езиковед Ш арл Бали (Баи), едва от 40-те години насам негови­
те идеи бяха разработени и цялоетна научна теория, която пре­
живя бурно развитие в славянското езикознание. М ного от ос­
новните й въпроси, включително и за обхвата на предмета й,
все още не са решени докрай или намират различна трактовка,
но тя достатъчно определено ce оформи като самостоятелна
езиковедска дисциплина.

1. С ъ с т а в и с т р у к т у р н а ти п о л о ги и на ф р а зем и те

$ 67. Undone устойчиви По силата на различни извъне-

еткони единици зиковн и езикови фактори с тече­
ние на времето речевата практика
формира устойчиви по структура съставни единици, които ce
използват като готов езиков материал в речта.
а) Устойчиви комуникативни единици. Едни от тези еди­
ници имат характер на съждения и структура на просто или
сложно изречение, такива са основно пословици, поговорки,
крилати фрази, напр.: 1\чсш ни лисицата, а т я на опаш ката
си; Куче, което нс шие <)а лае, салю вкарва вълка в кош арата;
Господ дава, ала в кошара ne вкарва; По-добре късно, отк ол к ото
никога и др.
Отнасянето на този вид устойчиви единици към същинска­
та фразеология ce оспорва от много езиковеди. Те действител­
но не са лексикални единици, а ком уникативни, затова не
м огат да ce прием ат за фраземи.
б) Устойчиви ном инативно-характеризиращ и лексикални
елиници. Друга част от устойчивите единици имат лексикална

280
природа. За тях ние приехме названието фраземи, което по-
отблизо кореспондира с термина лексеми, но и езикознанието
най-често ги определят като фразеологизми, фразеологични
единици, фразеологични съчетания, фразеологични обрати, ус­
тойчиви словосъчетания, устойчиви словесни комплекси и т.н.

г 6/иS. (J)ра
$
/f. „ . . „
te.uaт а к „а т а Изяснената в най-общ план
ч езикова природа на фраземите к
лексикална единица 1 1 11
раздела за лексикалните единици
е оглед на различните и общите
им черти с лексем ите, собствените имена и свободните слово­
съчетания тук ще бъде допълнена с представяне на най-важни-
те им диференциални признаци.
Безспорен ф акт в лексикологията е, че фраземите заедно е
лексемите и собствените имена са универсални езикови едини­
ци. Н я м а 'е з и к , в чиято лексика те да отсъствуват като тип
лсксикални единици. К а к т о и при останалите два типа лекси­
кални единици, така и при фраземите наред с универсалните
им признаци има и признаци с националноезикова специфика.
1. Универсални признаци на фраземите. Като специфичен
пил лексикални единици на фраземите е свойствена определена
съвкупност от признаци1, предопределени от същностната им
природа на особен тип езикови знакове.
За универсални признаци на фраземите могат да ce прие­
мат няколко - вторична знаковост с поминативно-характери-
зиращо значение, свръхсловност, разделнооформеност, възпро-
изволи.мост, устойчивост, семантична монолитност.
1.1. Вторична знаковост с номинативно-характеризиращ о
значение. За разлика от лексемите, които са езикови знакове
за първична или вторична номинация, фраземиге са изцяло
езикови знакове за вторична номинация на реалните чрез
изнесен на преден план характеризиращ елемент.
С тях ce цели не толкова именуване на реалните (за тях в
езиковата система има съответни словни означители), колкото
чрез вторичното им именуване да ce хар актер и зи р ат чрез
утилитарно-оценъчен или експресивно-оценъчен подход, напр.
умен - сече льу м а н а т а , ядосвалt ce - скубя са косите, нревы-
хождал! - туряли на малкия си пръст, опитен - гърмян заек,
послушен - върни но свирката и т.н.
1.2. Свръхсловност. Свръхсловносгта е един от най-същесг-

1 Вж. К и ч е н а К . Кч.м въпроса за специф ичните черги на фразеоло-

гичната единица. - В: Со. В п ам ет на проф. С т. С тойков. Е зиковедски
изследвания. С ., 1974, е. 175-179.

281
вените универсални признаци на фраземата. Той има дне изме­
рения.
а) О т чисто формално гледище фраземага е образувание,
получено от лексеми, преобразували ce и нейни формални ком­
поненти. И 1» тона си измерение признакът е н пряка връзка с
разделнооформеността и устойчивостта й като езикова едини­
ца.
б) О т чисто семантично гледище фраземага е единно смис­
лово образувание, получено от преосмислениге изходни значе­
ния на словните компоненти. В това си измерение свръхслов-
ността ce свързва с по-частните й качества семантична моно­
литност, образност и възпроизводимост.
в) В обобщен вид свръхсловносгга на фраземата ce заклю­
чава в това, че тя е езикова единица, пораждаща ce над лексем-
но равнище, т.е. тя е езиково образуване, формално изградено
от минимум две самостойни лексеми, от които едната е задъл­
жително от пълнозначните класове, напр.: .-.ше в пустиня, оре-
.iu-ncKiinc.ni, и тлю вам камъчето, на воденица правен, лъсна пе­
та.чипа, до крак, до шия, на п/гъсти и т.н.
1.3. Р а з д е л н о о ф о р м е н о с т . Оформеността на фраземата в ли­
нейно р а з ч л е н е н в ид е пряко обусловена от нейния свръхслонен
характер и от начина на нейното пораждане - обикновено на
основата на свободни словосъчетания.
Превръщането на изходното свободно словосъчетание пън
фразема граматически ce свързва със запазване на формалната
самостойност на семантически споилите сс лексеми-компонен-
тн, консервирайки ги в определено граматическо състояние,
напр.: свивам си гнезда, сукип син, хвана ш гушата, туня беда,
пня вера, не о т мира сего, тел ом и духалt и т.н.
1.4. Възпроизводимост. Съществуването на фраземите вън
вид на готови единици в речника, които не ce съставят от
говорещото лице в хода на комуникационния акт, а ce извличат
като готови дадености в усвоения от него езиков материал,
характеризират тези единици като възпроизводими. напр.: - Пе
трмОва - отговаря авто р и тетн о Паи Гант, - тука всичко е
големеца; замаж еш ли лгу очите - тръгни по бели гащи ... -
Прей, опичайте си акъла, вардеше ce, че ако нн чуй някой -
отина.пе на гюрултия ... (А . Константинов).
1.5. Устойчивост. Признакът устойчивост е непосредствено
свързан с възпроизводимостга на фраземата като готова езико­
ва единица. Проявява ce в постоянството на нейния компонен­
тен състав и на постоянната й структура. Замяната на компо­
ненти или изменения на нейната форма може да доведе до
превръщането й в свободно словосъчетание, напр. фраземите от

282
предходните примери биха ce превърнали н свободни словосъ­
четания, ако ce направят в тях компонентни или структурни
изменения като: шлшжеш ли му окото, шлшжеш лиму челото,
замаж ет ли му Сукииа; по бели терлици, по черпи гащи, по
памучепи гап/п и т.н.
Трябва да ce отбележи обаче, че качеството устойчивост
мри фраземите има относителен характер, п.й като те могат да
допускат твърде богата париатинност - формална, лексикална,
позиционна.
1 .6 . С ем ан ти чн а монолитност. Семантичната монолитност
на фраземата ce заключава н нейното вътрешно образно или
необразно смислово единство, постигнато н резултат на пълно
или частично преосмисляне на съставните й компоненти, напр.:
о т дъжд па в я т ъ р ’рядко’, па лш рта ч сряда ’никога’, виря пос
'големея ce’ и т.н.
2. Националноезикови признаци на фраземата. Национал-
ноезиконите признаци на фраземите намират проявление в спе­
цифичните им значения, в лексемно-компонентния им състав,
в реализираните структурни молели, к а к то и в особеностите
на тяхната употреба.
Ф разсмният състав на всеки език отразява националните
своеобразия в народностните виждания, нравственост, морал,
религиозни представи, материално-битова култура, историческа
съдба, художествено-творчески постижения и т.н. Затова фразе­
мите обикновено не ce поддава т на превод от един език на друг,
а ce п.рсят близки съответствия, формирани при своеобразните
условия на другия език.

$ 69. Структурна хар ак те - Ф разем ите, които са едноран-

ристика на фразелш те гони на лексемите и собствените
в българския речник имена лексикални единици, ce от­
л и ч а в а т с р азд ел н ооф орм ена
структура, ком поненти в която са делексемизирани в различна
степен лексеми, т.е. лексеми, загубили характера си на самос­
тойни езикови единици и превърнали ce в консервирани форми,
които имат повече структурна функция.
В структурно отнош ение фраземите ce представят като два
основни типа: едните им ат характер на словосъчетания, други­
те - на прелложно-именни съчетания (Таблица 2S).

Ф разем ите от словосъчетате-

$ 69а. фраземи о т слово
лен ти п са най-многобройни и
съчетателен тип
най-характерни за фразсологичния
състав на българския език. Те ce

283
прелетният н богато структурно разнообразие1, което тук нс
бихме могли н пълнота ла проследим, загона ше отбележим
само най-характерните и най-продуктивни структурни модели.
1. ф раземи по модела глагол + съществително име. Този
структурен модел е най-продуктинен и количествено най-богато
застъпен. Обикновено съществителното име е членувано.
С емантически тези фраземи образно представят действие,
поради коего в изречението изпълняват си нтакти чн ата роля на
сказуемо, напр.: П апрат,о си дереш гърлото.
Моделът може да ce реализира:
а) с безпредложно свързване: вадим си очите ’караме ce’;
вадя д у то то 'измъчвам'; правя си у с т а т а 'намеквам'; правя сп
оглушки ’преструвам ce, че не чувам или не разбирам нещо’;
гоня вятъра 'напразно ce мъча да достигна нещо’; вдигам шве-
с а т а 'откривам, нравя нещо явно'; вдигам мерника 'нарочвам;
ставам ио-взнекателен'; вдигам т а м е т о ’предавам ce’; вдигни
си чуковете 'махна ce. напусна'; сьрбап попарите патя. тегля';
кривя си ш ап ката не ме интересува'; хвърлям к отва 'засто­
явам ce'; у с т а т и лш леппит 'нодмазвам ce'; опъвам каиши
'мъча ce’ и т.н.;
б) с предложно свързване: уловя ce па хорото ’заема ce с
някаква неприятна работа, от която не мога да ce откаж а’;
хвани ce пи въдицата ’оставям ce да бъда подведен’; гледам ни
кръв 'силно ce сърдя'; ходя но п е ти те 'неотстъпно следвам’;
сто я в сянка не ce издавам’; сто я ни тръни 'тревожа ce,
неспокоен съм’; ходя по гайдата 'угаждам’; вля ш в у стати
'одумват ме’; гледалi пре i пръсти 'върша нещо небрежно' и т.н.;
в) в усложнен вид:
- с две равноправни съществителни: правя пи бъче и копри­
ва 'карам ce, хокам някого'; прелитал преt си то и решето
'преживявам всякакви изпитания' ; лиши пре i огън и води ’пре­
живявам всякакви изпитания’; спиши пи прих и пепел ’напълно
разруша’ и др.
- със съгласувано или несъгласувани определение: удари
м о я т час ’настъпи реши телното време, кога то ще действупам’;
привя мили очи ’подмилквам ce’; привя си сличпкати бе i кръч-
лшр ’замислям, кроя нещо, без да отчитам реалностите’; с т а ­
вам с левия сп крик ’без настроение съм- и др.
2 . Ф р а земи по модела прилагателно (числително, местии-

1 3j с т р )* турната класиф икации на ф р а к м и т е вж.: K iob.ihciih И.

С труктура на ф разоологизмите в българския език. - В: Славистичен
сборник. С ., 1 % Н , с. 2 2 I-2 2 K .

2Я4
.пение) + съществително. Образуваните по модела фраземи им;и
п р и з н а к о в *) значение.
Обикновено поясняващият компонент предхожда съществи­
телното, но в някои случаи може да застане и пред него, напр.:
старо кримка ’опитен, обигран’; тихи йода ’потаен’; последни
дупки 'незначи телен човек’; лш ти Гини ’двуличен’; стрелян т е к
’опитен’; п е т пира 'сп.веем нищ о’; всякая всячипи ’всякакви’ и др.
3. Ф р а земи по модела предлог. + прилагателно (числител-
но) + съществително. Те структурно са близки до втория мо­
лел, от които ce различават само но наличие на предлог, но по
същество са разширение на прелложно-именния тип фраземи,
това ce доказва и о т значението им на наречия, напр.: в пълен
ход ’в своя най-голям разгар’; ни драго сърце ’е удоволствие, с
радост, без съпротива’; на един дъх ’много бързо, наведнъж’; на
две крачка ’съвсем близо’; до девето коляао ’докрай’; на бърш
ръка ’набързо, за кр атко време’ и т.н.
4. ф разем и по молела съществително + съществително.
Моделът на практика ce осъществява в различни разновиднос­
ти. Реализираните общи значения са за качествена характерис­
тика или за обстоятелствена характеристика.
а) същ ествително + съществително: вятър р аб о та ’безсми­
слена работа’; торби кокили 'много слаб’; дар слово 'речовит';
грош цени ’без стойност’ и т.н.
б) същ ествително + предлог + съществително: генерал Get
армия ‘човек, ко й то иска да ръководи, да управлява някакъв
колектив, а няма налице нито един подчинен’; глава до глава
'много хора’; гърди срещу гърди ’един срещу друг’; ябълки ни
раздора ’нещо, което поражда недоразумения’; ден iи ден ‘без
мисъл, грижа или перспективи за бъдещето’ и др.;
в) предлог + съществителни + съществително: ш колш т
хляб ’срещу съвсем нищ ож но заплащане’; ш кош плява ’за ни­
щожна цена’; ш ниши/а лещи ’за нищ ожна цена’ и т.н.;
г) предлог + съществително + предлог + съществително:
от ден до пладне ’за кр атко време’; о т трън т и на глог ’от по-
малко зло на по-голямо зло’; о т у ст а на у ст а ’от човек на
човек’; о т дъжд ни вя т ъ р ’много рядко’; на лш рта в сряда
’никога’; ни час по лъжички ’много рядко’ и т.н.;
д) предлог + прилагателно + съществително + (предлог) +
съществително: ни всяко гърне похлупак ’който ce меси нався­
къде’; о т Пъдаа вечер до Ножек ’за съвсем кратко време’; о т
стари кош яре 'м ного опитен’; до последни капки кръв ’докрай’
и т.н.
5. ф разем и по модела глагол + наречие: гледал! накриво

285
’сърдито’; режа късо ’напрано’; изляча насреща ’противопоставя
сс’; вървя надолу ’пропадам’; т е м а м присърце ’нживея сс в не­
що’ и лр. Реализираните общи значения са за действие или за
обстоятелствена характеристика.
6 . Ф ра земи по молела на еднородните части. В основната
си част имат значение на наречие или на обобщително место-
имение. напр.: надълго и нашироко ’много подробно’; наляво и
надясно ’навсякъде’; мало и голямо ’всички’; млад и челен ’не­
опитен’; кьораво и сакато ’всички, включително и негодните’;
со кротце, со Слано 'с добро’; надлъж и нашир ’навсякъде’ и т.н.
7. ф раземи със структурата на сравнения. Те биват някол­
ко разновидности:
а) с първи компонент глагол : лъщя к а то тиган на месечи­
на ’много съм лъскан, блестящ’; дърпам ce к а т о лшгаре па
л ю ст 'ина тя ce’; шлшгалt к а то куче в лапавпца ’гледам винов­
но’; зинал съл1 к а т о ламя ’ненаситен съм’ и т.н.;
б) с първи компонент прилагателно: гол к а т о сокол ’бе­
ден’; гол к а то .хурка ’беден’; гърчав к а то точилка ’съвсем нрав’;
ж ъ л т к а то керелшда във вода ’много зачервен’ и др.;
в) без първи компонент: к а то вейка ’извънреднослаб’;
к ато Сял ден 'напълно ясен’; к ато агънце ’кротко’;к ато ич
ръкав ’изобилно’; к а то л1ълпня ’много бързо’ и т.н.
8 . Ф разем и по молела на отрицателните конструкции с ne:
ne давал! пукнат грош ’никак не ме интересува’; ne бръсна ча
слива 'не зачитам, не уважавам’; ne лш дава сърце 'съвестно ми
е’; ne лш е чист косълш ’имам някаква вина, замесен съм и
нещо’; ne но врат, а по шия ’все същото’; ne паса трева ’нс съм
толкова глупав’ и т.н.
9. В самостоятелен структурен молел могат да ce отделят
фраземите, построени като художестнено-стилистическа фигу­
ра.
Заложената в основите на структурата им художестнено-
стилистическа фигура прани фраземите от този модел много
изразителни. В тях едно вярно житейско обобщение намира
съвършената си образна плът чрез оригинална езиково-стилис-
тична интерпретация. Това става по няколко начина:
а) В елни случаи чрез умелото използуване на антоними
я т а . Такава фразема обикновено ce състои от две структурни
части, в които опорните лексеми компоненти са семантично
противопоставени, а и фраземата придобива характер на анти­
теза: нагоре високо, надолу дълбоко ’безнадеждно положение’;
назад върви, напред не върви ’твърдоглав’; отпред Code, отчад
р и та ’опак, лош’; Сели пари ча черни дни ’спестявания за и
случай на нужда’; рано или късно ’все някога’; ни черно, ни Сяло

286
’неопределено’; ин мин, ин умря.! ’силно изплашен’ и др.
Рядко н двата антонима ce свързват така, че н сноето един­
ство да означават едно алогично понятие, напр, манн мъртьн-
//», жинн лннцп, мин умрях, иди-дойди и др.
б) В лруги случаи - чрез съчетаване на синонилши лексеми
компоненти. н а п р .: въртя-суча; аъртя-усуквал!; речено-ка и то; рося
н каня; дошла к р аста при ту,-а ’с ъ б р а л и ce е д н а к в и ’; не но
врат, а по шия ’ п се е д н о и с ъ щ о ’; о т пусто н ра т о ’б е з с м и с л е ­
но’; присмял ce хърбел па щърбел- , трал!носнам врана ш гарга;
врял н кипял па дъното; останал дявола, хванал с а т а н а т а .
в) В тр ети случаи - чрез синтактичен пара-зелизмi - ф р а ­
зем ата ce и з г р а ж д а и д в е ч а с т и с е д н а к в о р а з п о л о ж е н и ч л е н о в е ,
като с е д и н и я ce р а з к р и в а б е з с м и с л и е т о н а д р у г и я , н а п р .: църву­
ли нял1а, гайда иска; гап/н нялш, гайда нека; бъкел отишъл,
кратуна дошъл и т.н .
Понякога с и н такти ч е ски я т паралелизъм е съчетан с ко м ­
понентно повторение, напр.: бог дал, бог т е л ; гол отишъл, гол
дошъл; дал Кольо, т е л Колъо и т.н.
г) В четвъ рти случай - чрез р/шунане на лексемите компо­
ненти. н а п р .: баба Неда ne л!у гледа; брада сива, глава дива;
ходила Цаца до Враца; х и т р а т а сврака - с д вата крака; даскал-
праскал ’б ъ р б о р к о ’ ; хвана Нога ia нога ’ в ъ зго р д е я c e ’ ; до пладне
Илия, след пладне Алия ’ все е д и н и c i . n i ’ и т .н .

§ 696. фраземи о т пред- Този фраземи са тнър-

ложшышенен ти п Добре п р ед став ен и в б ъ л ­
г а р с к а т а ф р а з е о л о ги я п о с и л а ­
та на а н а л и т и ч н и я характер на б ъ л гар ски я език и заси лената
роля на п р е д л о з и т е и н е го .
Устойчиви преосмислени съчетания и м а с в с и ч к и п р е д л о ­
зи. к а т о н я к о и о т т я х са т в ъ р д е с т а р и и п а з я т а р х а и ч н и п а д е ж н и
форми н а и м е т о , н а п р .: о т лукавого; во главе; до бога и т .н .
- С предлог без: без време, 6 ei вяра, бе < колите, без пари,
без сметка, бе i сърце-,
- С предлог в: в брой, в гроба, в крак, в лицето, во главе, в
очите, в пакет, в положение, в хор, в ход, в шах-,
- С предлог до: до бога, до влакно, до врели', до гуша, до
дупка, до дъно, до гъби, до един, до йота, до коляно, до козирка­
та, до крак, до косъм, до кости, до кръв, до петак, до см ърт, до
стотинка, до троха, до тълш о, до ушите, до шушка, до шия\
- С предлог за: ia акъл, за аспра, ш бога, ia бюдка, ш
боклука, за време, ia гл а ва т а лш, за дуката, <а кукуригу, за лек,
ia пара, за цяр\
- С предлог зад: шд гъ/>ба, шд кулисите, зад л и 'тл ата;
 Видове ф ра земи no
С Т р у К Т у р е Н C liC T r t H

Ф р а зе м и от Ф р а зе м и о т
С ъ щ ествително + словосъчета- пр*»длож п о ­
съ щ ествително телен тип и м е н е н тип

С ъ щ ествително + С б е зп ред л о-
пред ло г + с ъ щ е ­ ж н о свъ рзване
ствител н о
Глагол +
С предлож но
С ъ щ естви­ с ы ц е ств и
Предлог + съ щ е­ свързване
тел но + телно
ствител н о + п р е ­
съ щ естви­
д лог + с ъ щ е с т в и ­ С ус л о ж н е н
тел но
те л н о Г ла гол + вид
н аречие
П редлог + прила­
гател н о + с ъ щ е с ­
С ед но ро д Н а ан то н и
т в и те л н о + /п р е д ­ П р и л а га т е -
ни части
л о г/ + съ щ естви­ ЛЯО + с ъ щ е ­
IIO B 0
тел н о ств и те л н о

Предлог + съ щ е­
П р ед л о г +
ствител н о + жествеио
п р и л а га т е ­
съ щ ествително с ти л и с ти ч
лно + съ щ е
ств и те л н о Ч рез син так­
С първи к о м п о ­ т и ч е с к и па*
н е н т глагол паралели зъм
Със с т р у ­
С първи к о м п о ­ к т у р а на О трицател С р и м у в ан и
н е н т п р и л а га ­ сравнение ни коист* ком по ненти
те л н о р у к ц и и с не

Б ез пъ рви ко м
поиеит

I ножици 2 S. Пилоне фрн !сми но стр уктур ен състнн

288
 - С предлог на: iki ангро, на переспи, на пода, на п о д е т а fa,
на п р а т а т а , на пыдух, на върба, на п я тъ р а, на гладно, на гърба,
па дулш, па косъм, па крак, на кукопдеп, па месечина, па мину­
т а т а , па месо, на м я с т о , па м уш канаi, па йога, па нож, на око,
на п о р а т я , на прага, па пръсти , на при ка /ка, па ръка, па
с м етк а, на сянка, на т о п л о , па чашка, на часа, па черно, па
ч етп р п ;
- С предлог о т : о т а - бе, о т п р а та та , о т пека, о т джоба
си, о т класа, о т калъпа, о т крак, о т лукапаго, о т ръка, о т
сърне;
- С предлог по: по калъп, по п е т и т е , по роса, по с п я т, по
царски, по т ъ л т о , по чехлн',
- С предлог под: под бога, под диктопка, под ключ, под
лупа, под линия, под носа сп;
- С предлог пред: пред л и ц ето, пред очи те, пред п р ага ;
- С предлог преди: преди прел/е, преди Лдалиг,
- С предлог пре?: п р е i г л а п а т а , п р е < гръб\
- С предлог с: с прели', с в р е м е т о , с ор л и те.
Тук м огат да ce отнесат и многото разнообразни модели от
предложни съчетания, разширени с пояснения към името или
оформени като съчннителни конструкции, а съшо така и с дна
предлога. Е го примери с предлог м:
- ш е д н а т а хубост, ia единия о м р а i, ia юр /аман, ia и a
участ, ia шлък хляб, ia к о т пляпа, h i лула т ю т ю н , ia прана
Нога, ta ч ерп и те очи;
- ta чудо п ui при ка t, ta жипо и ia умряло, ia нин/о и
никакпо, ta чудо и пол/ен, ta т я л о и н ац ял о ;
- ia пред ку па, h i пред х о р а т а .

2. С е м а н т и к а и с е м а н т и ч н а ти п о л о ги и на ф р а зем и те

# 70. Семантика на фра- 1. Въпросът за характера на

зе м а т а фраземното значение. Все по-оп-
ределено и последните години ce
упп.рждаиа разбирането, че семантиката на фраземата има спе­
цифични особености, които я различават съществено от семан­
тиката на лексемата, поради което при нея ce говори не за
лексикално значение, а за фразеологично значение. Тези разли­
чия ce обуславят о т самата природа на двата тина единици1.

1 Вж. Н и чсн а К . Значение на ф разеологичнага единица. - В: Slaviea

slovaea, I УНО, кн .1 , Bratislava, с. 5 2 -60 .

19. 289
 А ко лексемата е езиков знак от номинативен тип, т.е. знак,
който пряко замества и представя предмета, то фраземата е
езиков знак. получен чрез трансформация и комбиниране на
лексемите не за да ce постигне номинация, а да ce изрази
оценъчно, експресивно-образно, емоционално, модално или друг
тип отношение към определяната реалия. Тона прани фразема­
та характеризиращ а единица.
2. Специфика на фраземното значение. Значението на фра­
земата не ce м о н т и р а пряко от значения та на нейни те лекссм-
ни компоненти, а е семантичен резултат от тяхното цялостно
преосмисляне по пътя на образността.
2.1. О бразността като свойство на фраземното значение.
Характерна особеност на фраземното значение е, че то ce изра­
зява чрез образ, затона на фраземата е присъща ясно изразена
сетивност и нагледност, които нъздсйстнунат на въображението
и чувствата.
И м енно сетивността и нагледността правят фраземата емо-
ционално-експресивна единица, към която прибягваме, когато
целим да изразим утилитарно-оценъчно, емоционално-ексире-
синно, нранстнено-стично отношение към реалията чрез нейно
езиково представяне, напр.: с пяна на у с т а ’ядно, злобно’; с
р азтв о р е н и о б я т и я ’радушно’; червив с нари 'много богат’; обеся
пос ’унивам’.
2.2. Н ачини за експресиране на фраземното значение. Ек-
спрссинността, коя то е една от най-характерни те черти на фра­
земите, може да има различен произход1.
2.2.1. В едни случаи тя е заложена н самото значение и е
свързана:
а) с интензивността на означеното, което може да бъде:
- в голяма степен (г)о Гюга; с широки п р ъ сти ; с т р и с т а
зора)',
- в ниска степен (под сурдинка; к о л к о т о ш хляб; миша
ту п у р д и я );
- в пълна изчерпаност (г)о т р о х а ; до корен; с тр ъ н да
п о т ь т р и ш , пя.ча какао да за д е н е т ; до шуш ка; счупена пара)\
б) с утвърждаването или отричането му, напр.: ne си шия
черн ата ’простирам ce не според възможностите си’; не л и е
ч и ст к о съ м а; ne .ин дачи сърце, да и,наш да взем аш , да ce
гръмнеш и т.н.

1 За средства, чрез ко и то сс постига експресивността на фраземно­

то значение, вж. К и ч е н и К . П ъ ти щ а за възникване на фразеологизми!?
( Bi.pxy материал о т българския ези к). - Вт.к: Въпроси на съвременния
български кн и ж о в ен език. Изв. на И нст. за бълг. език. К н . X X I II . С.,
1979, е. 1 K I-2 I4 :

290
 2.2.2. В други случаи експресивността сс поражда от начи­
на, по който ce постига значението на фраземата:
а) В значението м ож е да е заложено противоречие между
реалност и използван образ:
- чрез парадоксалност и алогичност, напр.: Сцуъсна яйцето
’скъперник съм’; па м а р т а ч сряда ’никога’; когато конят пусне
рога ’н и ко га’; к о гато въ/)Оа роди дренки ’никога’;
- чрез нереалност, фантастичност, напр.: дяволите м ъ т я т
и него ’голям хитрец’; хвана дявола ia опаш ката ’спраня ce с
нещо’;
- чрез преувеличаване, напр.: буря в чаш а вода; всред го р а­
т а К.1СЧКО нялш и т.н.
б) В значението м о ж е да ce използва необичайността,
неестествеността на изразеното с образа, което излиза извън
обичайното, общ оприетото, напр.: да ce к р ъ сти ш с д в е т е ръце
’да ce ч у д и т ’; п д в е т е ноги в един напук /це обуе 'голям скъПер­
ник е ’; ул!сн в к р а к а т а ’много глупав’ и др.
2.2.3. С и лн ата експресивност на фраземите ce обяснява и с
тяхната образност, получена чрез различни средства.
а) Чрез различни метафори, напр.: г ъ л т а л / с очи; гъбав с
пари; с т ъ п в а м бос в огъня; сапунен мехур; ш глаж дал / косълш;
духвалI под о п а ш к а т а ; илшл 1 заеш ко сърце и т.н.
б) Чрез различни метонимии, напр.: широко сърце; голялш
глава; о т пелени; о т лю лка до дупка.
в) Чрез ирония, напр.: го л ям улшик; ч и ст а вода п ен ан и та;
одиралI к о ж а т а ; с чети ри леви ръце.
г) Чрез хипербола, напр.: до сл 1ъ р т ; губя улн! си и т.н.
д) Чрез л и то та, напр.: д авал t си и ш лъка; с половин у с т а ; ne
давал) п у с к п а т а п ара.
е) Чрез оксиморон, напр.: живи люи/и; чист к а то полшя;
бял к а т о к атр ан и др.
ж ) Експресивността на фраземите ce подсилва от употреба­
та на антоним и , синоними, сравнения, рими и др. художествс-
но-стилистически средства1.
2.2.4. В четвъ рти случаи експресивността на фраземите,
както това е и при лексемите, ce свързва с тяхната стилова
ограниченост и специализираност, напр.: дера си тд н и к а (гру­
бо); д е т о двилю и т о й т р е т и (диал.); <)«<)<' лш хлопне д ъ с к а т а
(диал.); с т а в а лш к и т а й с к о ’неудобно’ (ж а р г.) и т.н.

1 В ж . К и ч е н и К. К ъ м въпроса за експресивността на ф разеологич-

ната единица (стр у кту р н о -ф о н е ти чн и особености при някои групи фра-
зеологични е д и н и ц и ). - В. Сб. Въпроси на българската лексикология.
С., 197S, е. 146-158.

291
!$ 71. Семантична м аси- С е м а н т и ч н а т а класиф икация
фикацня на фрачеми- на фраземите си остана нерешен
те проблем на фразеологията, въпре­
ки че са праисни по-малко или по-
нече сполучлини опити н тона отнош ение1.
Ко лко то и да е осиорнана, и до днес основно ce използва
класификацията на руския езиковед В. В. Виноградов2. Ето
защо на нея ще ce опрем и ние (Таблица 29).

$ 71а. Идиоми Идиомът като вид фразе­

м а. И д и о м и (ф разеол оги чески
сраствания) са ф раземите с елинно неразложимо значение,
което не зависи и не произтича от значенията на фраземнитс
компоненти. Лексемите компоненти п идиома ням ат свое зна­
чение. те са напълно делексемизирани.
Исторически идиомите са ce развили въз основа на пренос­
ните значения на компонентите, които ги изграждат, но впос­
ледствие тези преносни значения са станали непонятни и за
съ временни те носители на езика те ням ат семантическа от­
несеност към значението на идиома, напр.: <)пм ди ме няма
’изчезвам, избягвам’; хвърлям фнтнлн ’разпалвам страстите’;
о т дъжд на пять/) 'много рядко’; iai н клип, пи в ръкав ’неумес­
тно, не на място’ и т.н.
С ем антическата трансформация, която е задължителен про­
цес при формирането на фраземата, при идиома е доведена ло
краен предел, в резултат на което той става семантически
непрозрачен.
Единствено историческият анализ може да разкрие иътя,
който е изминало някогаш ното свободно словосъчетание, дока­
то от него ce роди идиомът.
Ето например какво развитие разкриват българските лек­
сиколози за двата идиома: преч куп ш грош* ’небрежно, повърх-
ностно’ и о т игла до конец ’изцяло’4:
И двата идиома възхождат към първоначално свободни

1 В ж . С п а с о в а -М и х ай л о в а С ., Н и ко и основни видове устой чини

съчетания в български е зи к. - В: Изп. на И н е т. за бълг. е зи к. К н . V I. С.,
1954, е. 1 6 5 -I9K.
’ В ж . Виноградов II. В. О б основных ти пах ф разеологических еди­
ниц и русском язы ке. - В: II. В. Виноградов И зб р ан ны е труды. Лекси­
кология и лексикограф ия. М ., 1977, с. 140-161.
J В ж 1Чсинои I*. О щ е за произхода на ид и ом ати чн о то съчетание
през куп за грош . - Бълг. език, 1971, кн. 2 -3 , с. 259-2 61.
' Вж . T e o .io p o n -h a .ia ii А л. Н я ко л ко етим о ло гии (o O c .u i n,f>; о т игло
д п к о т у ) . - В к н и га та му: Български залиси. С , 1950, с. 145-14N.

292
словосъчетания: към прсскуп ш .-р о т ’псичко общо за един
грош’ и until Konhifh <)<> кош >iji>' ’о т край до край’. Постепенно и
реченага практика те придобиват устойчив характер, преживя-
найки семантична трансформация, допела до преосмислянето
им. Ноните им значения пече нс произтичат от семантиката на
лексикалните ком поненти, които ce замазка! просто като фор­
ми. За по-късните поколения старата им форма започна обаче
да изглежда нелогична - лексемата прсскуп им е непозната, а
конец има ноно значение ’н и ш ка ’ - и те им и рида пат логичен
пид, като н прсскуп виждат предложно-именного съчетание п р о
куп. а конец е асоциирана с понятието „игла“ и заменена с
лексемата нг.ш . Т а ка ce стига до днешния им вид: п р о куп ш
грош и о т игли <)<> конец.
2. Х а р а кте р н и черти на илиомите’. За идиомитс са харак­
терни следните особености:
а) и компонентния им състав често ce откриват архаични
думи, кои то няма т самостойна упо треба вън о т тях, напр.: ко /ел
отпущения 'изкупи телна ж ертва’; а глухи ()ооа ’вечер’; туня
Cict)a, ния пера 'опак човек’ (диал.): скуОя радокната о т корен
’действувам реш ително’ (диал.); н/елн/л/ сп пиргата ’махам ce’
(диал.) и т.н.:
б) във формите на съставящите' ги лексикални компоненти
могат да ce п а зя г стари, отмрели в езика граматически състо­
яния, напр.: г ни тншющи ’безнадежден зов за помощ’; /еня нл/
легион 'м н о го са, неизброими са’; притча но язицях ’нещо,
което много ce одумва’ и т.н.;
в) те не допускат разместване на компонентите, нито in .к
изменения в състава им.

§ 716. фразеологически 1. (ф разеологического единство

едипепта като вид фразема. фразеологическо-
то единство е фразема, чието цялост-
но неразложимо преносно значение е мотивирано от значени­
ята на съставящ ите я компоненти.
При този вид фраземи лексемите компоненти ce осъзнават
като семантически мотиватори на неразложимого общо значе­
ние, което има фраземата. В това е и осноината им разлика от
идиомите.

1 Вж М и р ч е в К . К ъ м исто ри ческого разяснение на идиома о т и г ш

<)<> к о н е ц . - Бт.лг. е зи к, 1457, к н .4, с. 350-352.
’ Вж . С п а с о в а -М и х а й л о в а С . Н я ко и основни видове устойчиви съ­
четания в б ъ лгар ски е зи к. - В: Изв. на И нст. за оълг. език. K h . V I . С ,
1959, е. I K I- IX 2 .

293
 О бразността на фразеологического ели нетно ce осъзнава от
носителите на езика като живо състояние, а не чрез историчес­
ки анализ, както е при идиомите, напр.: вървя по стъпките (на
някого) 'следвам като пример’; вървя преi просото ’върша не­
редности. постъпвам безотговорно’; скубя си косите ’силно стра­
дам’; п.иоя си пп ръцете ’захвана ce сериозно’; губя си улш
’влюбен съм’ п т.н.
Вън фразеологическото единство няма неясни компоненти,
не ce съдържат архаизми, а само лексеми, които са употребени
преносно и в своето единс тво образуват цялостното значение на
фраземата, напр.: хвърлял! р ъ к ави ц ата ’предизвиквам’; цепя ко-
съм и пи дне ’скъперник съм’; циганско сърце 'нетърпелив или
страхлив човек’ и т.н.
2. Х ар актер ни черти на фразеологическото единство. За
фразеологичните единства са присъщи следните по-важни ос­
обености1:
а) те п р и те ж ав ат ярка образност, последица от преносна
употреба на лексемите компоненти, напр.: ра ш,•рипам си копя
'правя каквото си искам’, пъхам си ,•агата 'меся ce навсякъде';
по Ое.т гати 'неподготвен'; падна о т небето ’неочаквано’ и т.н.;
б) съотнасят ce със свободни омонимични съчетания, и
които лексемите са употребени с преките си значения, напр.:
хвърлям кил 'злепоставям, опозорявам’ и хвърлялt кал с л о п а т а ;
хвърлялI в ъ д и ц а т а 'подмамнам, повеждам' и хвърлих въ д и ц ата в
р е к а т а ; о п л е т а си к о ш н и ц ата 'постигна сп цел та' и о п л ето х си
к о п и т ц а т а и у т р е о т и в а л t ш гъби;
в) лексемите компоненти пазят индивидуалните си значе­
ния, които са образуващ елемент в сем антиката на цялостното
значение на фраземата;
г) носят силна емоционално-експресивна наситеност, която
е фактор за превръщането им в устойчиви словосъчетания.

$ 71в. фразеологически 1- Фразеологическото съчетание

съчетания като вид фразема. фразеологичес­
кого съчетание е фразема, в чийто
състав като компоненти влизат както лексеми със свободно,
така и с фразеологически свързано значение.
Основен опорен компонент в тях е лексемата с несвободно
значение, а лексемите компоненти със свободно значение мо­
гат да варират, напр.: гробни ти ш и н а, с ветл и надежди, т е л т м

1 За ф разеологичните единства вж. повече у: Гепад иена-М утаф чи­

ева 3 . Към въпроса ju ф разеологичните словосъчетания в български
е зи к. - Изв. на И н е т. за бълг. език. К н . V I. С , 1959, е. 145-154.

294
 дулична, поставя.и /адачн, решавам въпроса, търпя критика,
ви'мам поука, обръи/ам внимание и т.н.
2. Х а р а кте р н и черти на фрагеологическото съчетание. Се­
мантически фразеологическите съчетания ce намират на ниска
степен на споеност. морали което те са смислово разложими.
Техни хар актер ни черти са:
а) наличие н състана им на компонент със свързано значе­
ние и на ком поненти със свободно значение;
б) нямат омоним ни своболни словосъчетания;
в) ком понентите им м о гат да варират;
г) ком понентите им м о гат ла променят местоположението
си. както и да разширяват състана си.

Т н б .ж ц а 29. Нилоис фраземи и» се м а н ти ка

3. ф р а з е м и т е о т к ъ м т е х н и т е о тн о ш е н и и с л е к с е м и те

S 72. Съотнесеност на фра - в изречението фраземите из-

зелште ккн лексика- пълнянат служба на различни не-
грам ати ческшпе кла - гони части. Конкретната им син-
соне тактична служба н тия случаи ce
определя от тяхн ата съотнесе­
ност към един или друг лексико-семантичен клас думи според
характера на значенията им.
О т гледна то ч ка на идентиф ицирането им с определен
клас думи фраземите м огат да ce поделят на няколко основни
групи 1 - субстантивни, глаголни, адекватни, наречни, между-
метни (Таблица 30).
1. С убстантивни фраземи. Те имат предметно значение и

1 Вж. Чолнкпнн Кр. За лекеико-граматичната еквивалентност на

фразеологии ната единица с думата. - В: Славистичен сборник. С., 1%Х,
е. 209-220.

295
изпълняват с и н такти чн и те функции на съществителното име.
О т този ш и са напр.: чернен П е т к о 'вино'; д е т о ран а и moii
.пуха ’досадник"; д яволска к о с т 'жена'; рядка п ти ц и 'особен
човек'; л ъ ж л и в о т о оччарче 'л 1 .жсц'; горско ш и е 'опасен човек';
леи,чии па у х о т о 'поука'; боса колои да ’тълпа' и др.
2. Глагол ни фраземи. Означават действия и състояния и
изпълняват си нтакти чески те функции на глагола. Такипа са
напр.: «рипа ce и огън 'засрамя ce*; сш и вал чир чоди 'намокрям
ce'; ди.и да л е п я л а 'изчезвам'; дърпал ко н ц и те 'командувам';
т р а и к о си припя 'мълча'; опъвал/ каиша 'мъча ce'; държи л и
ч.ш,-а 'неприятно ми е'; идва л и до гуша 'омръзвам м и’; н я м ам
чече ч ж и л и т е л ы г а ’остарях’ и т.н.
в) А дективни фраземи. Означават качества и свойства и
изнълняиат синтактическите функции на прилагателното име.
О т този гни са напр.: пи ce чоди, пи ce кари 'опак'; с м л я к о на
у с т а т а 'неопитен, млад’; с дче лечи ръце ’некадърен'; с и т к а т о
просек ’гладен'; роден па воденица ’много бъбрив'; ударен ч гл а­
в а т а 'луд' и т.н.
4. На речни фраземи. Те представят различни обстоятел­
ствени признаци и изпълняват синтактическите функции на
наречието. Такива са напр.: п е т ki четири ’повърхностни’; кога­
т о господ ne чиди 'нощем'; на с в е т и лу к 'никога'; ин ч к и т , ни
в ръкав 'неуместно'; ч гори ти.ш леиски 'много надалече’; oni
игла до конец 'изцяло’; с един шлшх ’изведнъж’ и т.н.
5. М еж дум етн и фраземи. Изразяват различни емоционални
реакции и и м ат функциите на междуметието, напр.: по дяволи­
т е ! 'възклицание за изразяване на недоволство, отказване, пре­
небрежителна незаинтересованост от нещо’; бож е о п и т ! 'възк-

Т аГм и ц а ЛО. ф р а з е м и т е спорел иден ги ф и ка ц и н та им с л екен ко -

се м ам тичиитс нласоис думи

296
лицанис за изразяване на омасснис o r нещ о лош о или н еж ел а­
но’; ей (югу! 'в ъ зкл и цан ие за у перя пане к н ещ о ’; гал ел и лица!
'възклицание ia изразяване на пренебреж ение, н асм еш ка към
нещо, ко е то ce и зтъ кв а, или ki.m някаква хвалба’ и др.под.

$ 7.1. Ф р а з е л ш т е откъси лек - К ато езикови единици, пораж -

селген с ъ с т а в и консер- Даши ce в речевата п р а к ти к а пре-
вирани с т а р и ези кови ДИ МНО на основата на първона-
състоян и и чално свободни словосъ четания.
фраземите представляват значи­
телен интерес о ткъ м лексемния си състав.
Лексикали ш рането на едно словосъчетание в речта и прев­
ръщането му в разделно оформена готова езикова единица е
единно номпна гинно-харак тсризиращо значение създава благо­
приятни условия за опазване и консервиране на езикови със­
тояния, в ко и то са Пили лсксемнитс компоненти но времето,
когато е протичал процесът на лсксикализация. В този план
разглеждани, фраземите ce оказват отломъци от различни исто­
рически състояния на един език, от които може да ce съди за
протичали в него изменения.
Тяхната осоПена езикова природа позволява в състава им
да ce съхранят не само стари състояния на езика, но и лекси­
кални елементи, които по различни причини са отпаднали от
езика или не са намерили място в книжовния речник.
1. Особености в лексемния състав на фраземните компо­
ненти. А нализъ т на лексемите - компоненти в структурата на
фраземите - позволява да ce разграничат няколко основни гру­
пи фраземни ком поненти' (Таблица 31).
1 . 1 . ф р а зем н и ком поненти - лексеми от акти в ната лекси­
ка. По-голямата част о т фраземите са съставени от лексикални
компоненти, ко и то имат свободна самостоятелна употреба к а ­
то лексеми и п р и н а д л е ж а т към а к ти в н а та лексика, нап р:
еш к ъ т м н хван а л к п ал и ; пяна м и т л и ш па у с т а т а ; блъсна м е
горният праг, т а видях долния ‘опомних ce’; бъркалt в к а с а т а
‘крада’; в р ы в а л i в д е в е т в ы е л а ‘пестя’; ухапала м е аса ia езика
‘пелтеча’ и т.н.
1 . 2 . ф ра зем н и ком поненти - лексеми със свързано значе­
ние. Друга част о т фраземите съдържат лексикални компонен­
ти, които и м а т фразеологически свързано значение, огранича-
нащо употребата им в границите на фраземите, напр.: вдъхвам

1 Вж . Н и ч с в а К . Н абл ю дения върху лексикалния състав на фразе-

ологизмите в бъ лгар ски я е зи к. - Бълг. е зи к, 1973, кн. ft, с. 4S9-497.

297
а прах; пир пода; писокосна година; иартоломеепа поиi; вегета•
типно ра tмпожанаие и т.н.
1.3. Ф разем ни компоненти - остарели думи. Трета група
фраземи имат и състава си лексеми, които са пече архаизми
или историзми.
а) С тари съществителни. Остарели съществителни напри­
мер ce съдържат пън фраземите:
- к а т о агнец иа школение ’примирен, смирен’ (стб. ATN-
ЬЦЬ ’агне’);
- счупена под ка ’нищо, никак' (бодка ’най-малка и най-мало-
пенна някогашни пара’, от стб. БОДЖ):
- ни и ки/и, ни п бочник ’неуместно’ (бочник 'разширителна
пришивка над ръка» на дреха’, от стб. БОКЪ 'страна на тяло’);
- захнанал о т аз, че ne изкарал до буки 'започнал, но дони­
къде не с тигнал, нищо не енършил' (a i ’букна а ’ и буки ’букна
б \ стб. ЛЗЪ. БОуКЪГ);
- сбъркам ce к а т о куче на бръп ’изнънредно много ce изп­
лашвам. паникьосвам ce’ (бръп ’мост от една греда’, стб. БРЬБЬ
‘дърво’);
- тикни и бърдокни ’глупаци, безсмислени приказки’ (бър-
дпкна 'маруля, ряпа’, стб. БРЪДОКвА),
- дните ne са ce събрали у претище 'не работи когато му е
времето, през деня '(претище 'чувал, торба’, стб. в р Ъ т и ш т щ ,
- нея кая пеячина ’сборище от всякакви хора’ ( всячина ‘вся­
какви хора, без подбор’, стб. BbO 't ЧИНА)\
- жипа диха ’никакъв човек, никой (диха ’същество’, стб.
Д Ъ/ХА ТИ) ;
- п глуха доба ’в потайно време’ (доба ’време’, стб. ДОБА);
- пъртя ce к а т о елап ’не стоя на едно място, непрекъснато
си движа, въртя ce’ (елап ’олово, калай’, стб. КЛОвО);
- сипя огън и жупел ’яростно нападам’ (жупел ’сяра’, стб.
ж о у п е л ъ );
- к а т о истукан 'неподвижен, безучастен’(//<шук«» ’изваян,
издялан', стб. НОТОуКАИЪ);
- ia какън Kuii ’безполезно е, за нищо не служи’ (кий ’тояга’,
от ’ ky-ji>);
- о т попипа до погибел ’съвсем за малко, за кратко време’
(погибел ’намаляване на луната след пълнолуние’, стб. ПОГ-
Ъ/БЬАЬ ’унищ ожение, погиване’);
- блкншм гущери и чемери ’говоря злобно и с омраза ( чемер
’отрова, проклятие’, стб. Ч6 /М6 РЪ) и т.н.
б) С тари глаголи. Остарели глаголи ce пазят b i *b фраземи­
те:

298
 - гл ас вопию щ и в п усти н я ’напразен job за помощ ’ (вопия
'никам със силен глас’, стб. вЪПИТИ),
- гаш ан , .чопко, гашаы, ne я пули т а я .чопка 'не обръщай
внимание на нищо, продължавай да ce занимаваш с това, коего
нравиш' («•а т а л t ’предсказвам, врачувам’, стб. Г Л Т Л Т И , гюпка
’циганка, е ги п ге н к а ’);
- дрелш }г а л 1 к а т о коп па п раш и ясли 'е гоя, без да върша
нещо и без да ж а я какво да прани’ (дрелш >галг ’дремя е
полуотворени о чи ’, от стб. ДР'к/ИЛЦЦ и Л1ИЦАТН ’м игам ’).
в) С тари наречия. Опазени стари наречия сс откриват като
лсксемни ком поненти в структурата на няколко фраземи:
- иди и ne пира,'а ’махни ce далеч о п у к ’ (Ос опрага ’безслед­
но’, от стб. ТРЛГЪ ’следа’):
- иде лш ом б р ъ д н о ’трудно ми е’ (вы брьдн о ’нанагорно’,
стб. ЕРЪДО 'стръмнина’);
- па подвоица лш е 'двоумя ce’ (nodeotщ а ’раздвоено’);
- надвор куклица, а д о м а напук.шца ’за човек, който пред
хората ce показва добър, а у дома си е зъл’ (надиор ’навън’).
г) С тар и н н и прилагателни. Остарели прилагателни, влиза­
щи в компонентния състав на фраземи, са по-редки, напр.:
- ту н я беда. ния вера ’много своенравен, опак човек’ (ту п я
’напразна’, стб. ТС>уНЪ ’безплатен’; ния ’друга’, стб. ИЫЪ ’друг’);
- пелеш апш баба ’който обича да ce гизди’ (пелешаш ’наки ­
тен’);
- б ь р t на лъж ица, т р о м па т е с л и ца ’мързелив човек’ ( т р о м
’тромав’).
1.4. ф ра зем н и компоненти - лексеми с остарели значения.
Четвърта група фраземи включват в ст.става си лексеми, които
с развитието на езика са променили значенията си и днес същи­
те форми им ат друго значение, напр.: о т игла до конец (стб.
КОГ/ЬЦЬ ’кр ай '), п л ъ т и кръв (стб. ПЛЪТЪ ’тяло'), в глуха доба
’н потайно време’ (стб. ГЛОуХЪ ’потаен’).
1.5. ф разем ни компоненти - редки диалектни думи. Пета
трупа фраземи пазят в състава си редки диалектни думи, които
не са намерили място в книжовния р ечни к1, напр.:
- свивалI к а т о ахрянин ’ям много и лакомо’ (ахрянии ’сред­
ногорски п о м а к’);
- г ъ н г и т а си ne д авал i ’струвам много повече от някого’
(гьига ’гъдулка’);

1 Вж. С н н с п н а -М и х а й .ш в а С . Ролята на диалектната л ексика като

фразеологнчен к о м п о н е н т в българския език. - В: Сб. В пам ет на проф.
Ст. Стойков. Е зи ко в ед с ки изследвания. С., 1474, е. 4 S I-4 S 4.

299
 - егюпиите ce ж енят ’когато едновременно нали и грее’
(iегюнец, попки ’ циганин’);
- приляга ин к а т о hiI свипя джанарак ’никак не ми прили­
ча’ (джанарак 'звънец');
- eie.iui.n ин дрънгачица ’подигравам ce’ (dpi,ига шца ’пил
детска игра с удряне по задника');
- и-1 го дурундеи 'безследно изчезнал’ (dypyudcii 'дявол, та­
ласъм');
- сторва н жюнжюна 'издавам тайна’ (жюнжюп ’тайна’);
- ооира.п па чорбата звънките ’вземам най-хубавата част от
нещо. печалбата oi нещо' (тънки 'мръвки');
- но кърък 'леко облечен’ (кь/>ък ’къса горна дреха със сини
гайтани’ );
- я.п чапарта ’карат ми ce’ ( ш парта ’иопара’);
- чини.и починки ’сърдит отговор на питането „що чиниш?“
(починки ’трпнп. плява’ );
- върви но пръжда.на 'махай ce’ (нръждолш 'дявол');
- присмя.! ce шнннар па рапул (j/aOy.i и utionuip 'щърбан
глинен съд’ ):
- к а т о ридовкиня ’много зла’ (]>идоикипя ’усойница’);
- къде т е иде в inuK,iama ’няма изхол’(шнкл« ’каменна плоча
за покриване на къща, камениста земя’;
- ка. iecea.it с чотра ’сам ставам причина за беда’ ( чотрп
‘бъклица’);
- <’.ieda.ii к а т о я Чор 'много добре и надалече’ ( я чар ’язовец’);
- ii.na.it т р и с т а свини в бараната ’много съм богат’ (ба.ини
’блато’);
- .iaxa.ui ми ce е о т големите лахани ’постигнах успех'
(лахай ’зелка’);
- облягам ce к а т о бебер ’разположил съм ce удобно’ (бебер
’бобър’ );
- пада ми нур о т небето ’получа наготово’ (нур ’небесен
огън’ (от тур .)) и т.н.
2. Архаични граматически състояния на лексемните ком­
поненти във фраземите. Компонентният състав на българските
фраземи е съхранил архаични морфологични състояния най-
вече при имената и по-малко при глаголите.
2.1. Архаични грам атични форми при имената. Откриват
ce форми например за всички старобългарски падежи.
а) С тари именителни форми: имя им легион ’много са’;
светая светих ’нещо най-скъпо, най-съкровено’; бич божии ’го­
лямо общо бедс твие’ и др.
б) С тари родитедни форми: до бога и до бяла бога ’извън­
редно силно, високо’; о т века и о т па.нти века ’от много

ЗОП
 отдавна’; о т лукаваго ’празна работа’; не о т мира сего ’който
ИЗШ1ЛО с отдаден на отвлечена дейност и не го занимават дел­
ничните. ежедневните неща, грижи, радости, удоволствия’; кач­
ел отпущения ’изкупителна жертва’и др.
в) С тар и винителни форми: /а прана бога ’незаслужено, без
вина'; по б р ата си Никола м ра/я и соетаго Никола и по нашего
Никола л/ра о/ и соетаго Никола, както и спора) нашего Йоана
//ал/ра нIX и соетаго Йоана, во веки оекоо ’завинаги’; во время
опо ’някога много отдавна’; другиго майка ис с раждала, саде е
Герга - Горана ’ {а жена, която постоянно изтъква детето си и
качествата му'; о ти вал t наорага и оти вам поврага ’пропадам,
опронастявам ce. не сиолучвам’ и др.
г) С тари дателни форми: ако бьде богу па п ь т ’надявам ce
да стане’; пи богу колан, пи царю харан ’мързелив и безполезен
човек’: едткиу л/аика. друглшу мащеха ’пристрастен, несправед­
лив към чуждото’: ne кул/у краваи, ч култ ‘кога то някой чака да
ce възползува о т предназначеното за други’ и др.
д) С та р и форми за местен палеж: о биче почнати ят ’ум ­
рял, починал’: во главе ‘начело’; удрял/ очелш ’надминавам, пре­
възхождам’: па постелки ’те ж к о болен’: притча во ячш/ех ’нещо,
което е предмет на разговор, на много одумвания’; па баберки
’когато е обрано хубавото’ и др.
е) С тари форми за творителен падеж: телом и духол/ ’все­
цяло, напълно’; чудом ce нудя ’извънредно много ce чудя’; нищ
дух/ки ’който е с ограничени интереси, стремежи, желания, е
беден духовен ж и в о т’; ял/ даролt ’незаслужена’; падал/ духол/
’отчайвам ce’ и др.
2.2. М орф ологически архаизми при глаголите. Морфологи-
ческите архаизми при глаголите са рядко срещани. Те са два
типа - съ кратени инф инитиви и стари причастни форми.
а) С ъ кр атени инф инитивни форми. Срещат ce и старинни
форми за бъдеще време: би и/е и па п а те село сбор ’ще дойдат и
за нас честити дни’; до и/е ти ква /а вода и до и/е лула /а огне//,
турна и/е и пене./а/ ’казва ce на някого, който отказва услуга,
със закана, че п нему ще ce откаж е, когато поиска нещо’; до ///е
Великден ’ще настъпят щастливи дни’; до и/е видовдеп ’ще дойде
ден за разплата’ и др.
б) С тар и форми на сегашни деятелни причастия: блажени
са верующите ’за иронизиране на някого, който наивно вярва в
нещо невярно и неизпълнимо’; глас вопиющи в пустиня ’напра­
зен зов за пом ощ ’; о бо /е починшият ’умрял, починал’.

301
 Тао.ш ца 31. ф р н iv m k t c o 'i k i . m лскссмсн състаи и с (икона старина

« 74.ф ра т м и т е от къ м e
L Ф р а з е м и и я т състав на
протхт) българския език откъ м произ­
ход. Харак теризирани откъм про­
изход, фраземите и българския
език са дна кила - домашни и заети.
1.1. Д о м аш н и фраземи. Д ом аш ните фраземи са основна
част от българския фразеологнчен състаи. Те са иъзникнали по
различни нътиша и са дошли от различни домашни източници',
но са създадени на българска езикова почна. Такипа са напри­
мер.: блеступки ми и и mani т и очите; отпред боде, о тзад
рити; б о .т ме ш апката; к а то брашнен чути; ко,-ито стригши
бръмбарите; и ie.ua си таралеж в ,-шиите; дру,- вятъ р пее; вървя
по гай д ата; в.ипам в .-роба; до мозъка на к о сти те; к а то цър-

1 Вж И .p u li С т. фразеологизми и опит ia тяхното пояснение. - В

книгата му Из живота на думите. С., 1475, е. 103-111.

302
кошт мишка; обирал! сп крушите; laeduo сме риели и числи;
лшгил! к а т о ,нишка в трици и т.н.
Старинен пласт сред тях са фраземи, дошли от праславян-
ската епоха или от старобългарската епоха, напр.:
а) от праславянски: гол к а т о сокол; водя ш носа; бия па
очи; о т птиче мляко; прани ми сколшп1 и др.
б) от старобългарски: о т плът и кръв; сол та па и 'м ята;
хляб» насуи/ннн; агнец школепия; обетована н’Л1я; тчидие адово;
ко tei отпущения; ne о т лшри сего; во веки веков; святая спя­
щих; нищи <)ухол1; притча во я шцех; во време оно и ред други.
2. Заети фраземи. В българския език сравнително широко
ce използват и заети от други езици н различно креме фраземи.
Някои от тях им ат тнърде стар произход и са обши за балкан­
ските езици, като времето на проникването им може да ce
отнесе k i . m византийската епоха, напр.: не yiiy сече пипето;
тем н единия, удари другия; ne лш го побира улгът; дяспа ръка
съм (на някого); и /вадя очите (па някого) одера (съдера) кожа­
т а (па някого)-.
Спорел вила. в който са били заичетвувани. заетите фразе­
ми са няколко типа - автентично заети без превод, автентично
заети и преведени, кал кирани, полукалкирани.
2.1. А в тен ти ч н о заети без превол фраземи (фраземи вар­
варизми). Количеството на такива заети фраземи не е особено
голямо. Те са в по-голямата си часг от латински произход, а
някои от френски, италиански, немски. В писмената реч ce из­
ползват ка кто с автентичната си графическа форма, така п
кирилизирани, напр. от латински език: nola bene (Nli) и п о та
бепе 'запомни добре'; post senptum (PS) и ночи скриптум 'носле
писано’; post fuctnni и п о ет фиктум 'след случилото ce’; terra
incognita и тер р а ннкогнита 'непозната земя’; alma mater и ал м а
матер ’м аика-къ рм илница’; idea Jixa и фикс идея 'неотклонна
мисъл'и т.н.
2.2. А в тен тич н о заети и преведени фраземи. Една част от
заетите в автентичния им чуждоезиков вид фраземи имат упо-

1 В ж . Н асилен Х р. К ъ м сл авянската ф р а зе о л о ги я : о т птиче мляко.

- Б т .л г . език, 1470, кн . 4, е. 3 4 7 -3 4 8 : О тн ово за израза о т нтаче м и)ко.
- Б ъ л г. е з и к , 1472, кн . 5, е. 4 3 6 -4 3 7 ; K i .m сл авянската ф р а зе о л о ги я :

п/таи мн еко.ш т . - Б ъ л г. ези к, 1967, кн . 3, е. 2 5 1 -2 5 2 ; К о сто в К .

Н аследен ли с о т п р а сл авянски време д неш ни ят пословичен израз от

птиче мляко '? - Б ъ л г . е з и к , 1 9 7 1 , кн. 2 -3 , е. 2 5 5 -2 5 9 .

1 В ж . ф и . 1И 11о в > 1- 1> в й р о 1ш М . П ъ тя т на проникване на някои ус­

то йчи ви съ четания в б ъ л га р с ки език. - В: И зв. на И нет. за б ъ л г. е зик,

кн . X I, 1964, е. 3 3 9 -3 4 4 .

ЗПЗ
греба и к преходен ния, напр.: I)um spiro, spero (лат.) - докато
диша.и, надяна.и ce; veni, vitli, vici (лат.) - doiidox, видях, победих;
о, lempora, о, mores! (лат.) - о, премени, о, ираан!; cogito ergo sum
(лат.) - mik ля, следователю съществувам; a la guerre, comme a
la giiene (<|>p.) - на воина, к а т о на aoiina и т.н.
2.3. К а л ки р ан и фраземи. На калкиране ce поддават фразе­
ми. чието единно значение е на по-ниска стенен на монолит­
ност. i.e. запазена е изхсстна степен на мотихираност cvr значе­
нията на лексемите компоненти. Такиха са фразеологичните
съчетания и фразеологичните единстха. Идиомите не подлежат
на калкиране.
По-голямата част от фразеологичните кал ки така трайно
са ce устанохпли х речта, че е трудно да ce докаже характерът
им на заемки. 13 нашия речник има калкирани фраземи от
различни езици - о т турски, «ръчки, френски, английски, ла­
тински, немски, руски и др.
а) К а л к и от турски език са: иде ми отръки; имам дълъг
ечнк; нож ът опря о кокала; хваща око, дръ.ш си е тка, блию до
ума, уплати .ин ce око то '.
б) К а л к и от руски език са: мокри кокошка: подрежа крила­
т а ; аре нам иI чиста люнета; слагам си гл авата; па <я мълча-
пне, турна на карта- и т.н.
в) К а л к и от френски език са: има.ч <ъб па някого; хвърлям
сянка; убнва.и сп врем ето; въпрос на живот и см ъ р т; началото
на края; шдиа мисъл; работи к а то вол; о т пръв поглед и т.н.
г) К а л к и сп английски език са: студена eoiina, бо/>ба ш
съществуване, времето е пари; сипя каска; жн шено равнище; да
бъдеш или да ne бъдеш; и т и ли, Пруте и пр.
2.4. ф ра земни полукалки. Една част от заетите фраземи
само частично са калкирани, т.е. едни от ком понентите са
прехедени. а други са запазени. В тези случаи ce получават
фраземни полукалки от рода на: правя сцена (о т фр. Jaire ние
scene): ж ъ л та преса (англ. jeltow press): чичо Сам (англ. uncle
Sam) и др.

1 В ж . М а ке д о н ска Ц н. Т урски ф р а зе о л о ги ч н и за е м ки it б ъ л га р с ки

език. - Б ъ л г. език. 1966, ки 4, е. 3 2 2 -3 3 1 .

‘ В ж М акед он ска Ц н. К ъ м въпроси за и з гр а ж д а н е т о на ф разео л о-

ги ч н а та . си сте м а на б ъ л га р с ки я кн иж овен е зик. (П о м атериали о т В ъ з­

р а ж д а н е т о ). - В: С л авистичен сб орник. С ., 1968, е. 1 4 9 -1 5 0 .

304
 f 75. Пыникаане и т т о ч - Възникването на фраземи ста-
нш,и на фраземи на 1,0 С1*"»ия начин- както и Разии'
тието на преносни значения в ду­
мите. Езиковите механизми са ед­
ни и същи. Различието ce състои в това, че при тях ce осъщес­
твява преосмисляне не на отделна дума, а на словосъчетание
или на предложи») съчетание.
Това преосмисляне задължително ce основава на определе­
но образно основание, което може да е повече или по-малко
явно за езиковото съ знание на говорещите съответния език. С
течение на времето, колкото повече фраземата ce утвърждава в
речевата п р акти ка като езикова единица, толкова повече моти­
виращия! образ, ко й то има ролята на вътрешна форма за
фразеологичното значение, ce износва и избледнява, докато ce
стигне до неговото пълно умъртвяване в идиомитс.
Според това, до какв а степен е опазена вътрешната форма
на фразеологичното ж ачсн и с, фраземите ce подразделят на фра-
зеологични съчетания (вътрешната форма е напълно прозрач­
на). ф разеоло!ични единства (вътрешната форма е все още
осъзнавасма в най-общ план като образ) и фразеологични сраст­
вания (идиом и) (вътреш ната форма е напълно заличена и об­
разное! отсъстнуна).
Възникването на фраземите може да ce разглежда и някол­
ко плана:
първо, о т гледна точка на генетична връзка с изходни
други единици:
второ, OI гледна точка на езиковия механизъм, който ги
поражда;
трето, о т гледна точка на речевата п р а кти ка, в която става
тяхното появяване като езикови единици.
1. ф р а зе м и те о ткъ м тяхната генетична връзка с друга
изходна единица. Разглеждани откъм генетичната им връзка е
други изходни единици, фраземите ce представят като два типа
- първият ти п възхождат към свободни съчетания, другият
тип са получени без посредничеството на такива свободни съ­
четания.
1 .1. ф р а земи от изходни свободни словосъчетания или
предложни съчетания, фраземата може да ce породи от изход-
но свободно словосъчетание или предложно съчетание, което
развива в речевата практиката преносна осмисленост и посте­
пенно ce налага като самостойна, готова езикова единица, раз­
лична от изходната свободно конструирана синтактична едини-
ца. напр.:
- свободно словосъчетание: суча м устак 'правя мустака си

20. 305
със заострени краищ а’ -> фразема: сучи м устак 1 .’изразявам
задоволството си от нещо’; 2 . ’заглеждам ce к жена с явно
намерение да й направя впечатление’;
- свободно словосъчетание: режа късо V остро сечиво разе­
динявам дълга вещ на части с малка дължина’ —» фразема:
режа късо ’говоря кратко и за най-същественото’;
- свободно предложно съчетание: до коскпа видях мравки
—► фразема: до косъм 'без остатък’(г)« косъм oftpa.ni всичко
акъп(к).
1 .2 . ф разем и, получени пряко чрез иеленасочено съчетава­
не на лексикалните компоненти. Една немалка чает от фраземи­
те не възхождат генетично към изходни мотивиращи ги свобод­
ни съчетаним, а еа получени чрез целенасочено конструиране.
А ко при първия тип образного основание $а преноса ce
поражда провокирано от прякото значение по силата на опре­
делена асоциация, то при втория тип посоката е обратна - от
образного основание към означаващото го съчетание, напр.: <)»
ко шркшпа ’извънредно много'; до кости ’много мокър’; сече мп
акъла 'умен съм, бързо схващам'; сече мп ченето 'красноречив
съм'; спася мп петела ‘много съм богат’; сърбят .ис парите
’харча, без да държа сметка' и т.н.
2. ф р а }ем и те откъм езиковия механизъм, който ги по
ражда. Разглеждани откъм езиковия механизъм, на чиято ос­
нова става преосмислянето на общото фразеологично значение,
фраземите също ce представят като два типа - първият тип ce
основава на метафоризацията като едно от универсалните сред­
ства за вторична номинация, вторият тип - на метонимизаци-
ята като друго от универсалните средства за вторична номина­
ция.
2 . 1 . ф разем и , получени чрез метафоризация на общото
значение. Преобладаващата част от фраземите са породени на
основата на метафоричен пренос, напр.: и граят и очите ’коке­
тира, флиртува’; играя па въже ’умело лавирам, хитрувам’; играя
с о тк р и ти карти 'показвам открито мислите и целите си’;
к а т о гръм о т я т о пебе ’съвсем неочаквано'; к а т о две капки
вода ’извънредно много си приличаме’; лека лш е р ъ к ата ’спори
ми в работата’; л/ехлел! лш капе па душ ата ’извънредно много
съм доволен’; павиралt в к ал та ’поставям в унизително положе­
ние’ и т.н.
2 . 2 . ф разем и, получени чрез метонимизация на общото
значение. На метонимична основа ce пораждат в езика също
така немалък брой фраземи. Напр.: о т нелепи ’от най-ранно
детство’; о т друга ръка ’различен по произход’; о т една черга
‘еднакви по социално положение’; о т лю лката до дупка ’през

306
целия си ж и в о т’; да не дочакаш чернено яйце ’да не доживееш до
Великден' и др. под.
3. ф разем и те откъ м сфери на речевата п р акти ка, в която
ce пораждат. Ди ce характеризират откъм сферите на речевата
практика, и които става зараждането на фразеологизмите като
езикови единици, означава да ce проследят техните речеви пър­
воизточници.
Изследванията на фразеологични» материал в езика показ­
ват, че източници на фразеологичните елиници са най-различ­
ни, но сред тях м огат да ce откроят няколко най-важни1:
- повседневният ж и в о т на човека и неговите естествени
общовалидни реакции;
- народните поверия, вярвания и битови обичаи;
- професионалните и други занимания на човека;
- ко н кр етн и случки и събития;
- и н телектуалн ата дейност на човека (фолклор, митове,
предания, религия, литература, философия, политика, изкуст­
во и др ):
- другите езици.
3.1. Ф р азем и , водещи началото си от повседневния ж ивот
на човека и неговите естествени общовалидни реакции. Тази
значителна група фраземи ce създават по логически път, като
ce опират на логическия механизъм скрита причина - видимо
следствие, и при тях преосмислянето е в слаба степен, тъй като
следствието е логично, напр.: броя иичдшпе; слушам с ококоре­
на очп; tanpen tea л! ръкави; гледай си хурката; гръм и мълнии;
чиста пода иенатина; пран т и пъ т; них студена вода; гръм о т
ясно неве; удрял) на камък; дърпал/ чергата към себе си; дребна
раба; дробя пожара; вра си носа; н/т/нам в девет нъ /ела; връ чвам
бика /а р о г а т а ; навра в лиана дупка; на /елено; направя дълъг
нпс; на пръсти; по роса; по бели га/ци и т.н.
3.2. ф р а зем и , водещи началото си от народните поверия,
вярвания и народностни битови обичаи, фраземите от този
тематичен кръг са възникнали на основата на вкоренени дъл-
боко в народностното съзнание стари поверия и традиционно
установени битови обичаи.
В тях най-видимо ce проявяват националните своеобразия
на фразеологичния състав на езика, тъй като носят в себе си
специфично народностни образни мотивации. Такива са напри-

1 Вж. П и ч с н а К . Б ъ лгарска фразеология. С., 1483, е. 58 -75 ; П ъ ти щ а

за въ зникване на ф р азео л о ги зм и те. (Върху материал от българския
език). - Във: Вт.проси на съвременния български книж овен език. Изв.
на Инст. за бълг. е з и к. К н . X X I I I , С., 1979, е. 177-226.

307
мер фраземи като: сърби м е ляват а ръка ’ше получавам пари';
сиром аш ко лят о ‘последните топли дни през есента'; м ина ми
котка път не ce получи очакваното’; ял съм кокоши крак 'не
мога да пазя тайна'; па март а в сряда 'никога'; одера котката
'искам да събудя страх у някого’; рак)ухш 1М огъня 'спомагам за
изос тряне то на някакъв конфликт’; ра м яча м чо.т 'ходя, шляя
ce. ски торя': риа/гривил/ си кончето ’правя каквото си искам’;
чр ы ц ам кит кат а 'развалям уговорката'; чен.чин на ухото', на
ка.4угеро депата шнлакали и т.н.
3.3. ф разем и, водещи началото си от професионални и
други занимания на човека. Във връзка с различните професи­
онални и други занимания на човека са възникнали множество
фраземи от типа на: хвърлям въдицата; обира At калая; пускам
котва; нравя на кай.ча; дотъках си п латн ото, ритнах т и крос­
ното; оплетох си кошницата; прачя си с м е т к а т а бе/ кръчмаря;
тури му са.ччра; ни в к.///п, ни в ръкав; влача на буксир; движа ce
бе I кол/ние; ч глуха лнння; вдигам си акциите; нод обяц /нал/ена-
тел ; фурнаджннека лопати и т.н.
3.4. ф разем и, водещи началото си от конкретни случки и
събития. Понякога основание за възникването на една фразема
може да Гл.де конкретна случка, събитие или лице. П о този път
са ce зародили например фраземи като: Марко Тошев; колкото
lxi.no ч Троян; чарто.ю.иееча но/ц; н /точен въпрос; анибш./ош/
Kielf/ча; к а т о Марко на Косово //оле; Мири Михалска; ки/асям ce
к ато Мачо v гнидите; лншапор Груйо; жребият е хвърлен; и той
Гадой./еч син; уличал/ си ръцете; Гюро Михаилов и т.н.
3.5. ф разем и . волещи началото си от интелектуалната
дейност на човека. Към тази твърде обширна група ce отнасят
фраземи, възникнали в различните области на човешката инте­
лектуална дейност:
а) Във фолклора (п р и казки 1, митове, предания, пословици,
поговорки): дядовин/а ръкивичка; ч гор// тилилейски; л/ал/ин
Гъргилчо; т а я дче и двеста; пуст/ вълка в кои/арати; вълкът
куче ne с/пича; лъжливото овчарче; ne е косено, ал/и е стрижено;
л/ол/и нод корито; л/ечешка услуг//; болен /драв носи; /юел/или,
Манго; оплете конците; заешки тунурдия; две дини нод ед/ш
л/нтппца; Пистридин Ходжа; /си/н-недокн/н; Хитър Петър; ка­
ци///а с л/еда и т.н.
б) В художествени, философски и лруги творения, напр:
орел, рак и щука; м алш пото детенце; нел/или-недраги; Генко
Гнпин; и/губена Станки; то п ч ето пукни; да бъдеш или да ne

1 В ж . Мичсми К . Въ зникване на ф разеологизми на базата на българ­

ски народни п р и к а зк и . - Славистичен сборник. С , 1У7К, е. 145-151.

308
бъдеш; бе/ шиш виновни; слуги на двилш господари; рицар па
печалп/ш обра /; герои ча п а т е т о време; и т и ли, Пруте и т.н.
r) В религиозната кн и ж н и н а и ритуали: сол та па чел/ята;
снетия светих; во веки веков; ia тридесет сребърника; блажени
са верующите; предал/ богу дух; света Погородичка; отивал/ при
свети Петър; света вода н е т т и т а ; свети бе/сребърнш/н; сл/с-
шепие па е шиите; Поев ковчег; во главе; Юда Искариотски;
шбрапепия плод; плода па по питието; /лшя и /кусителка; Голи/
Неверии; рог на и /обилието; глас в пустиня; ппи/п духом; о т
дяда Лдалш; Адалi и Гиа; и /чадне адово; ангел небесен; со крот-
//<*, со благо; тегл я една благословия; бога ли ра/пиах; бог дал,
бог в /е / и др. под.
3.6. ф ра зем и , водещи началото си от други езици. Опреде­
лено мяс то и българския фраземен състав имат фраземи, въз­
никнали и други езици и заимствувани в български. Сред тях ce
открояват интернационалните по характера си фраземи, водещи
началото си от антични легенди, предания, исторически факти,
като: а х и л е с о в а п е т а , а в г и е в и о б о р и , я б ъ л к а н а р а / д о р а ; й е р н х о п -
с к а т р ъ б а ; д а . й о к ./с в л /с ч ; б у р и д а н о в о л / а г а р е ; в а р / п о .ю л /с е в а н о /ч ;
с и п /ф о в т р у д п т.н.

Т аГм и ц н 3 2 . Ф р а «смито о тк ъ м и зто чн ици ин пораж дане

309
 4. Системни отношении във фраземиклтл

$ 76. Основни прояви на В и р с л с л тс на лексикалната

си стем н и те отноше-система фраземите ce обособяват
ния при ф раземите в споя подсистема, наречена фра*
земика, която ce подчинява на съ­
щите закономерности в отношенията на елементите си, както и
лексемите. Ето защо и на фраземите са присъщи семантически-
те отношения многозначност, синонимия, антонимия, както и
формалните отнош ения паронимия, омонимия, вариантност
(Таблица 33).

§ 76а. Едно значност и Макар че м н о го зн ач н о сти не

многозначност с чужда на фраземите като се­
мантично явление, тя е сравни­
телно слабо развита при тях. Ос­
новната чаез от фраземите са еднозначни. О т представените
във „ф рагеологичен речник на българския език“ (1474) 13 102
фраземи само К>53 са с повече от едно значение, при това едва
293 от тях са с повече от две значения.
Преобладаващата еднозначност мри фраземите може да ce
обясни със следното: смисловата цялост на фраземата ce разви­
ва като своеобразно поглъщане на значенията на лексемите
компоненти, а това силно възпрепятствува развитието на пре­
носни значения у фраземите.
1. Еднозначни фраземи. Еднозначни са например фраземи­
те: едип вя тъ р пи вее 'еднакви сме, едни и съши сме’; hi паница
лаца 'за нищ ожна цена или възнаграждение’; нчпьках си п л ат­
н ото ’постигнах си целта’; налива о т пусто в пра шо ’върша
нещо напълно безполезно, напълно излишно’; нежна половина
’съпруга’ и мн. др.
2. М ногозначни фраземи. Многозначное п а при фраземите
е силно зависима от слятостта на компонентите, т.е. от тяхно­
то лелексемизиране - колкото степента на слятостта им е по-
голяма. толкова по-малка е и многозначности!.
Външно многозначността на фраземата ce проявява в съче­
таването й с различни по тематична отнесеност лексеми. Ало-
фраземите на една и съща фразема могат:
а) да са производни една от друга, напр.:
- свива л/е под лъжичката : 1 .’изпитвам остра болка в сто­
маха - обикновено от прегладняванс’; 2 . ’измъчвам ce, притес­
нявам ее. тревожа ce, безпокоя ce много’;
- швирам в лиана дупка'. 1 . ’нахоквам някого жестоко’; 2 .

310
 ’отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поставим н
затруднено положение и го пра им безвреден’;
- и /е .ин ce ума: 1 . ’преставам да разсъждавам разумно,
оглупявам или загубвам разсъдъка си’; 2 . ’смайвам ce, слисвам
ce от голяма изненада или възхищение’; 3. ’силно ce подплаш-
вам или много ce разтревожвам’; 4. ’но някого: влюбвам ce в
някого, унличам ce но някого’;
б) да са /ен ети чн о независими помежду си, т.е. да са ce
развили паралелно, независимо една от друга, напр.:
- сочи с пръст: 1 . ’укорявам някого за лошите му дела и го
давам като лош пример’; 2 . ’уважавам някого за добрите дела и
го давам като образен’;
- суча м устак: 1 . ’изразявам задоволството си от нещо’; 2 .
За мъж - 'заглеждам някоя жена и ce старая да й покажа, че м
харесвам’;
- върти опашка: 1 . ’докарвам ce пред някого; подмазвам ce,
лаская’; 2 . пренебрежително за жена - ’е лошо поведение съм,
неморална съм’.
Този тип вторични значения са по-чести:
- в едни случаи новите значения ce развиват по линията на
одушевеносг - неодушевеност;
- в други случаи - по линия на действие - деятел;
- в т р е ги случаи - по линия на положителна изява -
отрицателна изява и т.н.

§ 766. Синонимия Синонимните отношения дъл­

боко пронизват фразсологичната
система на българския език.
1. С ъщ ност на ф раземната синонимия. А ко развитието на
синонимния процес при лексемите ce движи от търеенето на
нов признак, който да представя реал пята но-различно, чрез
друго нейно нризнаково измерение, то при фраземите стреме­
жът е преди всичко да ce намери нов, в по-ярък и ио-скспреси-
пен образ за нейното представяне е оглед на ангажираното
човешко отнош ение към нея.
Отсъстиуиа ли образного обновление, възниква не синоним,
а вариант на фраземата, напр.:
- ф раземите със значение ’напълно’: тел о м а духом; до
капка; о т ( т ) корен; до дъно; до косъм; до дупка - са синоними,
защото представят различна образно-експресивна характерис­
тика на една и съща реалия;
- докато ф раземите със значение ’енергично’: т а дим ce
дига; т а дреб ce дига; т а пушек ce дина; т а пара ce дига - не
постигат различно образно-експресивно обновяване в характе­
ристиката на понятието, затова са само варианти на една и

311
ci.Iна фразема: т а i ) i u i (дреб, пушек, пара) сс дига.
2. Н и к и т ра шообра ше на фраземните синоними, фразео-
логичсските синоними, подобно на локсемните, могат да да сс
диференцира! ни смислони нюанси, но сфери на употреба, по
стилистични схойства и но сфери на у т п р е б а (Таблица 33):
а) По смислови оттенъци. Напр, фраземите т а сс късам;
о т дън дута и <)о с.нърт изразяват едно общо значение ’много
силно’, но представит този признак и различна степен на из-
нъннормалното му проявление, п същото нреме ce разгранича-
иат и но експресивност.
Н ай-ниска степен на признака ce изразяха със синонима
т а сс къси п. синонимът о т дъп дута предана е една степен по-
интензинна прояна на т о з и признак, ангажирайки цялата страст,
която може ча нложи чонек, напр.: Гои го ненавиждаше о т дън
душа.
Т р е т я I синоним - до см ъ р т - разкриха възможно най-
висока степен, като хключна и семантичен компонент ’готов­
ност да убия’, напр.: Гой го непаниждаше до см ърт.
б) По сфера на употреба. Напр. синонимите шелом и ду-
хо.и: до капки: о т (и <) корен: до дъно; до косъм; до дупка, има­
щи общо жлчснис ’напълно, изцяло’, ce диференцират но при­
надлежност към различни стилове, г.е. но сфери на употреба:
- първият синоним - тел ом п духом - е присъщ на худо­
жествения стил. П о произход той ce свързва с книжнината,
запазените х него архаични форми (за ти. падеж) внасят н
значението му приповдигнатост;
- останалите синоними са схойстхсни на разговорния стил.
в) По екснресивно-стилистически свойства и по сфера на
употреба. Напр. общото значение ’грозен’ обединяха фраземи е
различна ф \нкционална употреба и е различен експресивно-
стилистичен заряд:
- към разговорния стил ce отнася!' Гюстапско плашило;
кучета да л а я т (по някого); наглед к а т о тикна на плет (ирон.);
плюнката сп ис хвърлиш па него (грубо);
- диалектни са: драскалi на мачкаща очите; на гръспш
плашило; чегнто са го кълвали мисиркшне; лшй.иун суратлъ
(иодигр.).
3. ф ра (емни синонимии редове, фразсологическите сино
ними ce обединяват в редове но общото си значение. Синони­
м ичният ред ce ходи от лексема или свободно словосъчетание,
изразяващ и стилистически неутрално смисловата основа на
синонимния ред.
С и н о н и м и т е редове на лексемите и фраземите често сс
пресичат и в ролята на доминантен синоним х тези случаи съ­
що застана лексема.
 В синонимии рсдонс сс включва по-голямата част от фразе­
ми тс I! българския език, гака от 4X7 фраземи с нарочно значе­
ние 417 влизат и Х6 синонимии реда.
Богатството на синонимния ред ce определя не само от
тона, какин значимост н живота ce отрежда на означаваното
понятие, но и в каква степен то ангажира в емоционално-
експрссивен и оценъчен план човешките отношения.
М ож ем да посочим данни за количествения състав на ня­
кои фразеологически синонимии редове с такива значения
като: 'ум и р ам ’ - ХУ синонима, ’н и ко га’ - 4У, ’л ъ ж а' - 48, 'без-
действувам' - 47, 'прост човек' - 44, 'лош човек' - 25, 'некадъ­
рен' - 26, 'набивам ' - 27, 'хитър човек’ - 26 и т.н.
Е то например състава на синонимния ред със значение
'слаб': б р о я т лш ce кокалите (ребрата); пестник да четеш пре t
ушите л/у; а юбяппица ди го поберат; ди го духнеш, н/е пидне;
души ш да е парн пммам; ш един юмрук души пося; живи лющи;
едни шепа ду та; едно джезве кокили; к ато п р а кюнец минал;
като че са го мач ки цицали; к а т о чироз; к а то клечка; к а т о
(сякаш) че е о т гроб изваден (излязъл); к а то нъстърлш; на
гаргите селя .и диви.м; полов/а/ с в я т; през пръстен прелитала;
салю кожа и кости ; с в е т я т (светнали) лш ушите; с джинбия ди
търсиш л1есо, ne люж (си) хвини; снован, па ne въчеп; со моч
правен; ся к а т го кучета дърпали; торба кокали; я и скачки.

1. Съ
* 7бн- А нтон,ш ия антоним ия. Явлението ан то н и ­
мия е свойствено не само на л ек­
сиката, но и на фразеологията. Възможността за семантично
противопоставяне при фраземите ce определя както от логичес­
ката природа на означаваните понятия, така и от ярко изразе­
ния им качестнено-оценъчен характер. В основите на антоним-
ността и при тях обаче лежи полярнос тта на смисловото съдър­
жание.
2. Изразяване на а н то н и ч н и те отношения. Тази полярност
може да бъде изразена (Таблица 33):
а) от фраземи с различен компонентен състав, напр.: с
мозък в гл а в а т а 'умен' - голялi фес, а л т пра ten 'прос т'; по л/ед
и масло - с т р и с т а юра\ лежи лш па сърнето 'обичам' - череп
ми е пред очи те 'мразя'; к а т о кукш 'красив' - боа папско пла­
шило ’грозен’; в очите ’о ткр и то ’ - tad кулисите ’тайно’ и т.н.;
б) от |фраземи с еднакъв компонентен състав, различаващи
сс по един ком понент, изразен с лексеми антоними, напр.: без
сметка ’разточително* - със слюнки ’пестеливо’; с отпуснато
сърце ’успокоен о т някаква тревога, о т нещо, което ми е теж а-

313
л o' - със спито сърце ’с безпокойство, с тренога, със страх, чс
me ce случи нещо лошо’; с то я на чаден п.inn - с то я пи преден
п.ши и т.н.;
в) от отделни значения на ел на и съща фразема, н а п р . :
- око ше и ту р ск о до сп и те. 1. на всяка цена, непременно’
- 2 . н отрицателни изречении - ’н и ко га’: Ше и т ъ . т я обещани­
е т о си, ако ш е и ту р с к о <)п с т о п е - 11я.по <)п н т ъ т я нареждане­
т о лу, око ш е и ту р с к о да с т а н е ;
- суча ч и то к : 1. 'изразявам задоволството си от нещо
(обикновено придружено с характерно движение на p i.ката ири
мустаците)’ - 2 . изразявам недоволството си от нещо, яда си
или смущението си от нещо (обикновено придружено с харак­
терно движение на p i.ката при мустаците)'.

.. „ ф р а зео л о ги ч еската омонимия

1 ьг. О.иони.ния 1 _
не е осоГино разпространено явле­
ние в бътгарския eiiiK, напр, в гру­
пата на фраземите с глаголно значение омонимите са около 30.
Омонимии фраземи възникват в два основни случая (Таб­
лица 33):
1. Осмисляне на едно и също словосъчетание с различни
значения. Когато едно и също словосъчетание е осмислено със
специфични значения в различни езикови ситуации, при което
постепенно са ce утвърдили в езиковата практика две различни
езикови единици с една и съща формална структура, ce създа­
ват фраземни омоними, напр.:
- пднгпа ръка , ’бия някого’; вдигна рькп, ’гласувам’, пдигни
ръка , преставам да ce интересувам от някого';
-у д а р я крак ( 'унищ ожавам, съсипвам, рагрушавам нещо’;
ударя крак, марш и ру вам' и т.н.
2. С труктурно съвпадане на фрагеми от различни сфери
на употреба. Когато но структурна форма си съвпаднат фразе­
ми от различни сфери на употреба, също ce получават фразем­
ни омоними, напр. книжовна и диалектна:
вятъ р л е вее (ирон.) ’не vie бива за някаква работа,
негоден съм за нещо; не струвам' и вя тъ р л е вее , (диал.)
много бърю ходя’;
- видя ce в чудо, 'изпадна в крайно затруднено положение’
и видя ce в чудо, (диал.) ’големя ce поради доброто си матери­
ално положение'.

К о га то ко м п о н ен тн и я т състав
$ <. аронилия на фраземи те е много близък и раз­
личията им от формално естество

314
 са незначителни, те h ; i практика сс оказват и паронимни отно­
шения. косто може да бъде причина за паронимната им замяна,
напр.:
- в /ема ум ’уча сс, поучанам сс от някого или сс съветвам’
и а/с.на ума ’смайвам’;
-върви по <wt)a ’както трябва’ и върви но во д ата (на никого)
(неодобр.) 'безропотно изпълнявам желанията на някого, под­
чинявам ce напълно на полята му’;
- държа стран а ’не съм неутрален’ и държа с т р а н а т а ’под­
държам мнението на някого, защищавам го, обикн. при спор,
разногласие’ (Таблица 33).

.. т , 1. Същност на фраземната ва-

s' 76е. Нариантнпст . *
' риантност. >а фраземите, като раз­
делно оформени сложни но езико­
вата си природа единици, вариантността е особено характерна.
Ф ра {еологическите варианти ce характеризира т с п.ж де-
ство на образните си структури и на основните си стилистичес­
ки окраски. Съществуващите между тях различия не изменят
семантиката на фраземата.
2. Видове фраземни варианти. Варирането може да засяга
различни елементи от компонентния състав на фраземата и в
зависимост от това сс различават няколко основни вида фра-
земни варианти1: формални, лексикални, понш ионни, пълни,
съкратени (Таблица 2У).
а) ф орм ални варианти. К о гато отделен компонент на
фраземата ce използва с различни свои форми (за число, опре­
деленост и т.н.) и това не ce отразява върху значението й, тя сс
проявява в различни формални вариантни. Напр.: горнива(та)
ната ’ тежко изпитание, страдание, нещастие, мъка’; дойде ми
до уш ите (ухото) ’дочух’; дръж те ме note (ноги) ’Побягвам,
хуквам’; дясна ръка (ръница) ’най-добър помощник на някого’; с
сдпо(то) око поглеждам ’скритом ’; с к о т (т а ) ’в изобилие, мно­
го"; снемам м е /ди(те) ’хваля ce с невероя тни неща или давам
големи обещания'; с отворена (отворени) у ста ’в захлас’; с мед
да ,'<> (я) нахраниш (нахраня) (ирон. 'много ще съм доволен, ще
ce помиря с нещ о’) и др.;
б) Л екс икал н и варианти. К о гато една от лексемите компо­
ненти е заменена с друга, без тона да води до промяна на
значението, фраземата ce осъществява в различни лексикални

1 Вж . Смжова-Михайловн С . ф разеологи чни варианти и фразеоло­

гични си но ни м и в бъ лгарски е зи к. - В: Славистичен сборник. С., 1963,
е. 235-250.

315
Ci-c jHa4e- С генети­ формал Л е кси ­ Пълни и
ния. произ­ чески не- ни вари­ кални ст.кратенн
волни еано iaiuicHMii анти вариан вариант
от лруго жачения

Елнозначност Мнопиначност Вариантное!

Основни ирояни на
системните отношения
при фраземите

е
С раз­ С раз­ С екс­ Вътре­ Различ­

С-
•«*
С раз­ С еДНа-
личия личия прес и в- личен КЪВ шно» ни ОСМИ­ МИ от
К сми* н сфе­ Н О -С Г И - компо­ компо­ фра- СЛЯНИЯ различ­
елови­ ри Те­ ЛИСТ и- нентен нентен земни на е.жа ни сфери
те OTTC* на упо- чески <п»став състав и съша на упо­
къпи ipeoa разли­ структу­ греба
чия ра

ГаГиицл 33. О сновни промни на с и с т е м и т е о i нош ении при

фри те м и те

варианти. Напр.: пусна му мухи (бркпбар) в главаша ’внушавам

на никого никаква неприятна, натрапчива мисъл’; набия (натъ­
пча) а гл тип па 'мъча сс да втълии’; правя о т сл ам ката (шуш­
к а та ) планина (греда) ’силно преувеличавам’; п на и/папа (тила,
гъза, гърба, задника) си и лтм очи ’виждам всичко’: са).и като
на въглени (тръни, игли, шишове) ’неспокоен съм’; спукан грош

316
(леи, люнгър, Пан, петак, пара) никаким средства: нс струвам’;
чисти (спета, счетена) мода чепапчта ’който сс представя за
невинен’ и др.
в) Позиционни варианти. Позиционни варианти на фразе­
мата ce осъществяват, когато компонентите м заемат различни
места в нейната структура, без това да сс отразява на значени­
ето й. Най-често на позиционно придвижване ce поддава глаго­
лът, напр.: държи си ечика / държи езика си: лели сол чч гл авата
/ сол лгеля чч главата', стан а ча попари / ча попари стан а: цепя
косълиI / косълнI цепя и др. под.;
г) Пълни и съкратени варианти. Когато в струкзурата на
фраземата участвуват всички и компоненти, вариантът е пълен,
а когато е изпуснат някой компонент, говорим за съкратен
вариант, напр.: градя въздушни кули 'въобразявам сп, фантази­
рам’ и градя кули; дрънкал/ к а т о празна л/елиица ’прекалено
много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки’ и
дрънкалI к а т о л/ел/нп/и; гледал/ прано о лицето ’твърдо посре­
щам нещо’ п гледал/ в лицето: чудо голя лю станало и чудо
голя лю: чудото лш го п я л а ччкъде по сме/па и чудото лш го
пнялш ччкъде; / чека к а то по л/ед ч лтело и тек а чо л/ед ч
масло ; под пъ.1 на //ара съл/ и под па/к/ съл/; пипал/ с л/е ки
ръкавици и пчпал/ с ръкавици: о т наи-ччета прода и чиста
проба; останал о т врем ето на дядо Лдал/а и о т дядо Лдал/о и
т.н.

5. ф р азем и те откъм стилистични свойства

§ 77. Стилистично кла- ф разеологическият състав на

сификация на фра- българския език ce отличава е бо-
зем ите тато стилистически разслояване и
специализиране.
Спецификата на фраземите, ко­
ито са преди всичко скспрссивно-характсризиращо езиково сред­
ство. предопределя отсъствието сред тях на стилистично неут­
рален пласт.
Те са основно единици на звучащата реч, която е не само
сстествена среда за тяхното пораждане и функциониране, но и
форма, позволяваща в най-пълен вид да ce прояви експресивно-
характеризирашата енергия, заложена в тях.
I. Ф р азем и те откъ м експресивна маркираност. Експресив­
ният спектър при фраземите е твърде богат, той включва;
а) неодобрителност: баи/а л/у //ял/а врати; вдигна л/ахала/па;
вечната песен; чг/к/е по свирката и т.н.;

317
 б) пренебрежитедност: акъл па т е м не искам; а гората
расъл; гл авата .чу с куха; безгласна буква и т.н.;
в) шеговитост: в адам овото облекю; к а то аптекарски ши­
ш ета; сь/>би ме гърба; кажи ми, да ir.it кажа; арменския поп и
т.н.;
г) подигравателност: боли л/е 1ъб, т а куцам; вървя па па-
кай-вол ’пиян съм’; Генко Геикии ’мекушав’; сърдит Петко; с
кокоши ум ’глупа»’; и т.н.;
д) ироничност: ангел небесен; барабар П етко с мъжете;
бистър к а т о бю ш; търся грозде на трън; блажени са верующи­
т е ; до кривата круша и т.н.;
е) грубост: да т и видя гърба; вдигнал съм ce със задника
нагоре; карай си м агарето ’гледай си работата’; гледай си маса­
т а ; дера си шдника; сядам си на дирника; иипвори си плюаалпи-
ка и т.н.;
ж ) вулгарност: видя средния пръст 'не успявам н нищо’;
дойде о т гъ ta ми хабер 'сетих ce късно ja нещо’; с гъза са
прика т а м и т.н.;
з) риторичност: вдигалt меч; вечно жилище; удари дванадесе­
т и я т час; свържа си съдбата и др.
2. ф разем ите откъ м стилова специализация. П о стилове
речева специализация фразеологическият запас на българския
език ce разпределя в няколко пласта: разговорен, книж ен, прос­
торечен, диалектен, жаргонен (Таблица 34).
а) Разговорна фразеология. Ти е присъща на разговорния
стил и в нея ce включва по-голямата част от фраземите, които
ce отличават с непринуденост, с жива експресия и ce използуват
в разговорно-битовото общуване.
Разговорната фразеология не нарушава нормите на кни­
жовния език и носи всички характерни черти на разговорния
стил. Във фразеологическите речници не ce отбелязва със спе­
циална стилистични бележка, което е указание за нейната отне-
сеност К 1 .м разговорния стил.
Такива са напр. фраземите: едва ce държа на краката са;
дялан камък; дълъг ми е езикът; гол к а т о т о я г а ; големи п/ш-
ка ikii; гол и бос; идвам на себе сп; имам набито око; к ато пуяк;
к ато пън; лежа па смъртно легло; на две крачки; на градус; па
по/ш т я ; правя вятър; на ухо и т.н.
Разговорната фразеология намира място и в езика на худо­
жествената литература, в публицистични произведения с опре­
делени художествено-изразителни функции.
б) Д и ал ектна фразеология. Тя обхваща фраземите, използва­
ни в диалектната реч. Отличава ce не само с ограничено н
местните говори разпространение, но и с някои диалектни чер­

318
 ти - думи и форми, напр.: научило сс куче па бачия ’за човек,
който е свикнал да получава облаги отнякъде’ (бачия ‘мандра’);
ne ме хваща седка 'не ce спирам на едно място’; ne ми гори
рогожената ’не ме засяга, нс ce отнася до мене, не ме е гриж а’
(рогожепа ’р огозка’); ne ми сти га куфалницата ’глупав съм’
(куфн./ница ’глаиа’); ne мн клаваи поми боди ’не ме обиждай, не
ме оскърбявай дълбоко’ (к/авал/ ’зурям, слагам’); ин лш врека,
ни ми крека 'свободен съм’; не сп давам ината 'силно упорству-
пам’; пада мн нур о т небето 'получавам наготово’ (нур от тур.
’небесна светлина’); подсуна на карпузова кора ’хитро изигравам
някого’ (подсуна ’подхлъзна’, карпу < 'дини'); гуждеин ce гл авата
в т о р б ата ( гуждал/ ’турям’) ’рискувам’ и т.н.
Д и ал ектната фразеология съдържа значително фраземно
богатство, коего с естествен резерв на книжовния език и то
нерядко умело ce използва в разгоиорната реч и в художестве­
ната литература.
в) Просторечна фразеология. По разпространение и употре­
ба просторечната фразеология е наддиалектна, но не влиза в
състава на разговорния стил поради особености, които наруша­
ват неговите норми, такива нанример са фраземи като: взел/а
интифа ’подражавам’ (пнтпфа тур. ’точно време’); все туй ла­
йно сьлг, гледай си кефа; тегля харча; ne искам чене назаем;
каквото л/у ду та сака ; меря яйцето на задника си ’преценявам
добре възможностите си’; сбера си акъла в гл авата ; отида па
гюрултия ’ше загина напразно’; очите ми са на гъза и др.
г) Ж а р го н н а фразеология. За нея с характерна много жива
и ярка образност, понякога с груба експресивност. Тези качес­
тва я правят привлекателна за употреба в разговорния стил, в
който ти нерядко прониква. Такъв характер имат фразелогизми
като: затваряй си плювалника ’мълчи’; минавал/ метър\ шпуши
сн фунията ’м л ъ кн и ’ (грубо); изяла л/е липсата ’изчезнал съм’;
екстра бе > л/алко; гледай в к арти н к ата ; пося ce к а то народна
песен; очите лш са на ластик ’гледам с голям интерес’; очите
мн станаха на понички ’гледам с възхищение’; ела, че ми тр я б ­
вай1\ отивам па кино; удрял/ дузпата ; труп ме прави ’смайва
ме’, вземал/ ia канарче (някого) 'подигравам ce на някого като
го лъжа', правя ра/поглед (някого) ’обърквам, поставям в т е ж ­
ко положение’, правя ce па о/цннан ’правя ce, чс нищо не разби­
рам’, па тъгъдьк 'м ного набързо' и т. н.
л) К н и ж н а фразеология. Тя е сравнително неголям пласт
in.li фразеологический речник. Представя ce от фраземи, въз­
никнали в писмената реч и употребявани в писмени те стилове -
в официално-леловия, публицистичния, хуложествения.
Книж ната фразеология има повишена експресивно-стили-

319
стическа окраска, напр.: неверник Голи; невралгична точка; /лап­
на треска; нося трьнен венец; жребият е хвърлен; и ти ли,
Пруте; държа на буквата; и о б ат а на деня; държа на дистанция;
и/чадие адово; говорим един и сыцн ешк; глас в пустиня; тро­
янски кон; удар на съдбата; удари часа; китаиска стена; открий
нова сктраница; отм и н а във веч н остта; о т со /дания мира
сего; лея крокодилски съл <и; проправя пъртина; ра /чупя окови­
т е ; светия светих; свия гне/до; сложа край на .живота си; служа
на бога и на мамона; сражавам ce с вятърни мелници; стигни
до м ъ ртва точка; на втори план съм и т.н.

Таблица 34. C u i .юни и стилистични ра кмш-нин на фраи-митс

320
 VI. ЛЕКСИКОГРАФИЯ

1. Предмет и исторически корени на българската

лексикографии

Народ с граматиката, л с к-
$ 7Н. Лексикографията с и к и г р а ф и я т а (гр.
к ато наука
’речник’ + ур^фч1 ’,|И"
ш а’) с сред най-рано зароди­
лите ce езиковедски науки. Самото естество на езика, съществу­
ващ на лексикално равнище вън вид на необхватно множество
от словесни знакови единици, в които номинативно е закрепен
предаваният о т поколение на поколение и от индивид на инди­
вид колективен познавателен опит на народа, извиква на живот
необходимостта да ce изготвят различни видове речници и словни
справочници. П р а к ти ка та на тяхното изработване полага осно­
вите на лексикограф ията като наука, а чрез нея фактически
започва съществуването си и по-общата наука лексикологията.
Защото съставяното на един речник изисква научно опознаване
и изучаване на езиковия материал в различни аспекти, съобраз­
но преследваните о т речника цели.
Това ще рече, че не е възможно да ce пристъпи към създа­
ване на какъ вто и да било речник, без да са предварително
решени такива основни лскеиколожки проблеми като: какво
представлява думата като езикова единица, как тя ce поражда,
живее и функционира, какво представлява нейната съдържател­
на страна и какъв е съставът й, в какви отношения влизат
помежду си думите със своите значения и форми и т.н.
Следователно, макар да ce смята предимно за приложна
наука, лексикограф ията има много важно значение за развити­
ето на л сксикол ож ката теория. Няма да бъде пресилено да ce
каже, чс успехите на съвременната лексикология до голяма
степен ce дължат на стремително нарасналите потребности през
последния век о т различни видове речници.

21. 321
$ 79. Нк1гарската лексикогра■ Превратната историчес­
к и я през Възраждането ка съдба на българския на­
род, на неговата държавност,
език и кул тура довеждат до закъснялото, в сравнение с другите
културни езици, зараждане и развитие на българската лекси­
кограф ия.
К о гато ce обръща поглед към нейното минало, обикновено
началото й ce търси през втората четвърт на X IX в. и ce нижда
и кратките речникови приложения към първите граматични и
други издания на Неофит Рилски, д-р Ив. Богоров и др. Лекси­
кографски i е изяви от това време са реален фак т и те са в пряка
връзка с общия подем на националните възродителни процеси
и на идеята за културно и национално самоопределение, с раз­
витието на светското образование и най-вече с набиращите
сила процеси на книжовноезиково строителство.
Все още ние не сме в състояние да проследим в пълнота
историческия развой на българската лексикография, тъй като
речниковият фонд от Възрожденската епоха, а и от по-късно
време, не е системно и пълно проучен. Това не позволява да ce
видят в историческия им ход постепенно формиращите ce тра­
диции в речниковото дело по събиране, обработване и предста­
вяне на лексикалния материал. Междувременно, докато ce под­
готвяше набирането и отпечатването на този учебник, о г печат
излезе кн и га та на Веса Кю влисва-М иш айкова „Българското
речниково дело през Възраждането“ , С., 1997, която допълва до
голяма степен посочената празнота, но за съжаление нейното
съдържание не м ож еш е да бъде взето предвид в нашата
разработка. Добре е, че през последните няколко десетилетия
бяха публикувани някои конкретни изследвания върху най-важ­
ните лексикографски приноси на книжовници и учени като д-р
Ив. Богоров, Найден Геров, А. Дювернуа и др., както и по
някои чисто теоретико-лексикографски проблеми, позволяващи
да ce говори за изградена лексикографска теория. На тяхна
основа вече може в по-общ план да ce очертае историческият
развой на българската лексикография през Възраждането.

Н а й -р а н н и н а ч е н к и на
S 79а. Ранни наченки речников интерес към българ­
ския език има от X V I в. За
това свидстелствува български ръкопис, написан от неизвестен
автор с гръцки букви, който ce пази във Ватиканската библи­
отека. За него узнаваме от публикувано в П ариж през 1958 г.

1 Вж. Ш кл и ф о н Бл. За един труд върху „македонската“ лексика

от X V I в. - Бълг. език. 1967, кн. 4, е. 380-381.

322
студийно проучнанс на Ч. Д ж ансли и А. Вамн (С. Ciiannelli. А.
Vaillant. Un Icxiquc maccdonien)1. Нанисанитс на гръцки въвсж-
лати думи към гова малко българско рсчничс, съдържащо над
300 думи от говора на село Богаско, Кос чурско, в превод са след-
нитс: „Начало. Български слова и тяхното съответствие в на­
родния (гръцки бел. на Бл. Шклифов) език.“ Представени са думи
като: голол 1бп, каппгш, ранка ’ръка’, украдохе, рожба, плаша и т.н.
Втори ранен лексикограф ски пам етник с създаден близо
дне столетия по-късно. Той също с написан с гръцко писмо и с
първият отпечатан български речников материал. Това е „Че-
тириезичният р ечни к“ на Д аниил (At^iKov rtTporyXcooaov)’, кой­
то в четири колонки, разчленено по думи и словосъчетания,
представя на гръцки, а румънски, български и албански свър­
зан текст, вклю чващ словоформи на около 9 0 0 д у м и от българ­
ските говори в Прилспско-Битолско-Охридския район'.
Речникът с писан в края на X V I I I в. Той е част от по-
голямо съчинение на Даниил „Начално обучение“ ( 1-доаушр 1кт|
5i5acncoXia), отпечатано през 1X02 г. Авторът му - арумънинът
Даниил М ихали Адани Хадж и - бил учител, свещеник и пропо­
ведник, роден в Москополе (Албания). Българският текст на­
вярно е дело на неизвестен негов български сътрудник. Ето
кратък откъс о т речника:

Ж ен ата
ш т а плгат п?,ранени
не прилагат
да м есп т
да пёрши
на п д ан ахат
па бунарот
на чдтлга
току да везшп
ризи (е. 134)

Третият лексикограф ски материал е дело на Вук К а р а ­

джич, който заедно с краткия граматически очерк и образците
от българския народен език (27 народни песни и два малки
евангелски откъса о т притчите за Самаринина и за блудния
син) в „Додатак к Санктпетербургским сравнитсльним pjc4 Hii-
цима cenjy ]ези ки “ , В'Ьна, 1821-1X22 г. публикува и малък
речник от 273 думи.

1 Вж. I I имен Л. „Четириезичннят речник“ на Даниил, С., 1977.

3 Н и ч с и Л . Ц и г. съч., с. 59.

323
 Тази публикация има важно значение за българския език,
защото запознава славистите с един изстрадал славянски нарил,
който е опазил през многовековното робство самобитния си
език.
С рея р а н н и те л е к с и ко гр аф ски о п и ти м о ж е яа бъдат
отбелязани като интересен факт и ръкописните „Гръцко-бъл­
гарски разговорник“ и „Гръцко-български речник“ на Захарий
К руш а от 1828, съдържащи ce в ръкописния сборник „Гръцко-
българска граматика“ (3X4 (464) 328 по описа на проф. Б. Цо­
нев). съхраняван в Народната библиотека, София1. Първият текст
е поместен от е. 21 до е. 214, а вторият - от е. 331 до е. 353. Ето
някои речникови иримери от разговорника:

ясность, ясното несостачнтс.геш,, непостоянен

суша мутен, смун/ень, по ьиуи/ень
н.тжень, юеовпть темень,
.tomb дождовить
ю.и> в'Ьнровшпь (с. 58)

$ 796. Ранни идеи за Речник на От 2 0 -т е го д и н и на

6 к 1гарския език X IX в. насетне, ко гато бъл­
гарските културно-просвет­
ни дейци все по-определено започват да ce вълнуват от въпроса
ia езика, на който трябва яа ce твори българската книжнина и
яа ce воли обучението в бълещото светско училище, все по-ясно
ce осъзнава нсобхолимостта от съзлананс на български речник.
Знаменателен е фактът, че през 1823 г. в гр. Брашои млади
български интелигенти и търговци, запалени от идеята да рабо­
тят за културното развитие на своя народ, правят опит да
създадат филологическо дружество, което да ратува за българ­
ски език и книж нина. Главните лейци на Брашовския културен
кръг - П. Берон, Ив. Сслимински, А. Кипиловски - замислят
амбициозна съчинителска и излателска дейност. В плановете
им са и „Грам атика българска“ , и „Лексикон м ал кий на 4
язици“ .
През 1836 г. А. Кипиловски пуска дори „Обявление за изда-
вание на Л ексикон (речник) славсно-росийский, преведен на
славено-болгарский и греческий язик“, а Васил Ненович пък

' Вж. Вътов В. Лингвистичен поглед върху езика на възрожденеца

Захарий Круша. - Со. Съвременни проблеми на българската езикова
история, В. Търново, 1992, е. 105-113.

324
възнамерява да състави „Лексикон Гп,лгаро-влахо-руски“ 1.
Въпреки чс исички тез и намерения останат неосъществени,
гс говорят за ос 1 >зната обществена необходимост от български
речник, свидотелствуват, че вече са ce появили филологически
подготвени личности, които разбират потребността от съставя­
но на български речник и предприемат работа но неговото
изготвяне. Очевидно е обаче, чс техните намерения са изпрева­
рили реалните възможности на времето. Практически те започ­
нат да ce осъществяват през следващите десетилетия.

$ 79». Словарными приложения Реално осъществими през

30-те и 40-те години на X IX в.
стават словарници прил ож е­
ния към различни книги. В тези словарници авторите им включ­
ват широко използувани турцизми и гърпизми в народния език
и м езика на кн и ж н и н ата , о т които изгражданият книжовен
език трябва да ce освободи. На тяхно място ce препоръчват
подходящи заместители от народния език, от диалектите, руенз-
ми или пък авторови словообразувания.
Първият приложен словарник е на Неофит Рилски. Към
сноита „Болгарска грам атика“ (1X35) той добавя словарник от
над 200 думи под заглавие „Речи турски и няколко гречески,
които са в употребление на сегашното време в сичката Бълга­
рия“. Тези думи Н. Рилски изнася не само за „да ги гледа
сской“, но и за да им предложи равностойни заместители от
церковнославянски и руски „истолкувани по возможности с
равнознаменователни словенски или русийски“ (е. 204). Забеле­
жително е, чс една значителна част от предложените думи
заместители по-късно ce налагат в книжовния език и напълно
изместват чуждиците, напр.: ал/апет - за.гог, артък - излишно,
Стлшк - степен, б а х т - щ асти е , джабе - даром, кабахат - »ина,
рахит - покои, файда - лихва, юрпек - люстра и мн. др. О т
общо 197-те гурцизма, включени в този словарник, в книж ов­
ния речник със стилистически нсснижсно значение остават едва
тридесетина като: баница, джоб, дюшек, камшик, лула, тава,
нишесте, чадър и др.
Същите подбуди движат и А. Кипиловски. който през
1X36 г. към преводната си книга „К р атко начертание на всеоб­
щата история“ добавя „Р еч ни к или лексикон на славянски

1 Вж. Л р и м о н М . За българския речник на А. Л. Дкжорнуа. - Пер.

си. нj Б К Д , 9, 1893, .Yv 43, с. 53.

325
речи. които триба да са присвоит в нашат язик, а ги откривами
и с турски, за да улссня прочитатилят да прочего неразумно,
щото че го, и да ги запомни, та да ги упо гребля на и в говорат
си, ia да см прочисти езикат ни от чужди речи“ .
Сред останал ито книжовници, които вземат подобни реше­
ния. ce откроява името на Ив. Богоров. K i . m своята „Първнчка
българска граматика“ (1844) в „Словарник или няколко думи.
които на места говорят турски и гръцки, а пък на други места
български“ тон помества 4(H) думи, конто в основнага си част
са турцизми. В едни случаи Богоров ги замества с думи от
живия български език, в други случаи ги провежда. Много от
преведените думи са останали в книжовния език благодарение
на него. В трети случаи Богоров замества чуждицата със създа­
дена от него дума. Една част от тях, които за съвременниците
му са звучали странно и са изглеждали невъзможни, дори смеш­
ни, сега са най-обичайни книжовни думи. Така например Аи-
рилов осъжда Богоров, чс е създал измислени думи като бележ­
ки, еврыка, сегашно.
Ето как Богоров превежда някои от чуждите думи в своя
словарник: адаш - еднтшец, адеш - навик, аресна.и - хваща лш
очите, ас/нар - подплата, баир - р ъ т, рътлини, бас - облог,
давил - съдба, чеклтк - огниво и т.н.
П р актиката да ce прилагат подобни словарники със съшито
или други цели ce продължава и от други книжовници. Сред по-
значителните са:
- Братя Д . и К . Цанкови „Grammatik tier bulgarischen sprachc"
(1852). Речникът с двуезичен, съдържа около 5 500 думи.
- П. А. Безсонов „Болгарские песни из сборников Ю. И.
Вснелина, Н. Д. Катранова и других бод гар“ (1855). В приложен
речник е публикуван лексикален материал, събиран от Ю. Ве­
нелин през 1830 г., когато бива командирован от Руската акаде­
мия в българските земи, за да изучи езика на българите, да
събере езиков и книжовен материал и да състави речник и
граматика на българския език. Поради оттеглянето на руската
армия обаче Венелин успява да прекара само два месеца и
района около Варна и Добруджа и да събере около 50 народни
песни и известен лексикален материал, който по-късно предос­
тавя на проф. П. А. Безсонов.
- Двуезичен речник с добавен и към учебника по българс­
ки език на ф. Море, съставен от него за англичани и ссверо-
американпи и отпечатан в Константинопол през 1860 г. (F.
Morse, An English and Bulgarien Vocabulary in two parts...).
- Хронологически следва словникът k i . m сборника на Ст.
Веркович „Народно поеме македоским бугара" (Загреб, 1860).

326
 - Л . Каравелов „П ам я тн и ки народного быта болгар“ (М о с ­
ква, 1861). П р и ло ж ен ият двуезичен българско-руски речник, озаг­
лавен „Объяснение неудобопонятных болгарских слон, содержа-
юшихся в первой книге „П ам ятников“, ce състои от около 2300
думи и е предназначен да улесни руските читатели на книгата.
В него са изведени множество гурцизми и диалектни думи,
които ce нуждаят о т по-специално представяне.
- Речник на български думи е публикуван и от проф. В. В.
Ламански в изследването му върху Люблинских дамаскин „Бол­
гарское наречие и писменность в X V I - X V I I в.“ - Ж урнал м и­
нистерства народного образования, C -П ., I 869, кн. 144. с. 84-123.
- Речник на български думи ce съдържа и в сборника на
Огюст Дозон с неиздадени български народни песни („Chansons
populaircs Bulgares intcdite“ ), излязъл в Париж през 1X75 г.

Най-рано сериозна ра­

§ 79г. Р аб о та на Н. Рилски върху
бота върху съставянето на
Словар на българския език
речник на българския език
започва Неоф ит Рилски.
Към такава дейност го подтикват В. Априлов и Н. Палаузов. В
снос писмо от 24. IV . 1838 г. те му пишат: „понеже ние намерн-
иаме за най-необходими неша съставянето на един Словар или
превеждането Словарът на руската Академия, то. ако обичате,
ние Пи могли да ce наемите“ (Пер. спис. на Б К Д . кн. 25-26,
1888, с. 33).
При посещ ението си в Рилския манастир през 1845 г. вид­
ният руски славист В. И. Григорович заварва Н. Рилски да
работи върху Словар на българския език, чиято първа част
Гръцко-български речник е била вече готова и донейде препи­
сана, а за втората част Българско-гръцки речник е бил събран
много материал (В . И . Григорович, О черк путешествия по Ев­
ропейской Турции, 1848).
С прекъсвания в различно време Н. Рилски работи върху
този Словар до смъртта си (4.1.1881 г.), но поради превратнос­
тите на времето успява да обнародва само една свсзка от Бъл-
гарско-гръцкия речник през 1875 г. (64 е.). Тя обаче има съв-
ссм слаба известност, тъй като не ce пуска в продажба. Съвре­
менниците на Н. Рилски получават представа за речника му от
публикувани в Ц ариградското списание „Български книж ици“
през 1859 г. и 1860 г. „Н еко л и ко речи из словара о. Неофита,
прописани о т В. Чолакова". О т А -Д (2, № 24, дек., 1859, е. 828; 3,
№ 1, е. 25 и № 2, ян., 1860, е. 67).
В архива на кн и ж о в н и ка речникът ce пази приготвен и
преписан на чисто до буква О , а другата му част е в чернова.

327
 В този Слова р на българския език Н. Рилски пре*дета ни
думите с черковнославянскн и гръцки съответствия. Макар и
неотиечатан, той с изключително ценен принос в нашата лек­
сикография. Накр;ы трябва да добавим, че Н. Рилски има пуб­
ликуван речник приложение, освен кч.м граматиката си, също
така и към книгата „Христоматия славянского языка“ (1853),
в който са изнесени церковнославянски думи, преведени на
гръцки.

О т особено важно значе-

S 79,). Лексикона,река дейност нис Ja Гп,лгарската лексиког-
на д-р Иван мгоров рафска практика през Възраж­
дането е речниковата дейност
на д-р Ив. Богоров. Неговите лексикографски интереси, чието
начално проявление е в „словарника“ k i . m „Първичка българс­
ка граматика“ (IK 44 ), в последвалите години ce задълбочават,
разширяват и разнообразяват1.
П р е! 1X49 г. той обнародва в Цариградски вестник (бр. 7Х и
79 от 17 и 24. X I I ) подписка за „Речник славянско-гръцко-
българский“ и „Гръцко-славянско-българский“ с по IX (НХ) ду­
ми, но тези речници не ce реализират. Затова пък успешно
завършва опитът му да създаде модел на лексикографски из­
държан двуезичен речник на български» език. Този модел ce
осъществява в излезлите през 1X69 г. „ф ренско-български реч­
н ик“ ( II изд. 1X72, III изд. 1ХХ4) и през 1X71 г. „Българско-
френски речник“ .
До тези два Богорови речника на българската обществе­
ност са познати четири по-сериозни двуезични лексикографски
опита, но те имат твърде елементарен характер и са с ограни­
чен словен материал - това са двуезичните речници на Братя
А. и Д . Ц анкови (Българско-немеки) и на ф . Море (Българско-
английски). както и триезичният речник на Стефан II . Илиев и
Д и м о Хранов „Словар француско-български-турски“ (Русчук,
I X 6 X ) . Ст.шия характер има и започнатият от Христо Ваклидов
„Българско-француски и француско-български речник“ (Бра-
ила, 1964, 96 е.).
Френско-българският речник на д-р Ив. Богоров с включе­
ните в него над 35 (КМ) думи основателно може да ce приеме за
пръв успешен опит да ce събере и представи в по-цялостен вид
словният имот на книжовния ни език през третата четвърт на
X IX в.

1 Вж. П а н т е л е е в а Хр. Лексикографски трудове на Ив Богоров. -

Бч.лг. език, 1У71, кн. I, е. 59-65.

328
 Да ce намерят сполучливи съответствия за нал 35 (НК) френ­
ски луми и българския книжовен език, чийто речник тепърва ce
изгражда, ce оказва изключителни сложна и трудна задача, с
която роденият филолог Богоров твърде добре ce справя. В
повечето случаи той подбира нужните му думи от народния
език, в други случаи семантически преосмисля народни луми, а
и трети случаи не ce колебае сам да създаде нужните му думи.
Такипа неологизми ce оказват стотици луми, поради което реч­
ниците му са сериозно критикувани от Н. Рилски и Ал. Т .-
Балан.
Високата класа на Богоров като лексикограф проличава и в
оформянето на речниковите статии - те ce доближават до поз­
натите му европейски образци. Лексикографският апарат при­
добива по-пълен и по-съдържателен вил, включва по-разност-
ранни граматически и други характеристики: ia лексико-грама­
тическа отнесеност, за род, число, залогова принадлежност, за
умалителност, за стилистическа сиециализираност и др. П о-
богато ce представя и съдържател ната страна на думата, като
най-напред ce посочва по-основното значение, а второстепенни­
те следват след номерация или след знак //. Практикуват ce и
пояснителни бележ ки в скоби. П о този начин Богоров утвърж­
дава система на граматически и стилистически квалификатори
и на системно-описателен подход, които изиграват определяща
роля за ф ормирането на лексикограф ските традиции в това
отношение.
През следващата 1871 г., когато издава „Българско-френс-
кня“ си речник, Ив. Богоров известява, че пристъпва към печа­
тането на голям „истълкуватслен речник“ на българския език в
обем от около ИХН) стр. О т този речник обаче на бял свят
излиза само първата свезка „Български речник, е тълкуванеа
и примери“ о т доктор И . А. Богоров 1, Пръв листак, А -В Д Л Ъ -
БНАТ, Висна, 1871, 42 е. Т у к за пръв път у нас като лексиког­
рафски подход ce прилага тълкуване на думите и използуване
на илюстративен материал. Деф инициите са от описателен и
структурно-описателен ти п , значенията ce илюстрират с приме­
ри - изречения или словосъчетания, съставени от самия автор,
напр.: Бръснач, с.м. Вил нож о т стомана много остар, който
употребяват за бръсненето на главата и на бралата. Два бръсна­
ча твърде остри. Точа бръсначи.
След десет години Богоров подновява опита си да издаде
своя тълковен речник, но и сега ce стига само до началните две
свезки: „Б ъ лгарски речник. Събраньс сичките наши думи, пос­
рещнати с френски и изтълкувани дълго и широко български
от Ивана А . Богорова. К н . първа (А -Г Р А Д ), Русе, 1881, 64 е.;

329
К н. втора (Г Р А Д -'Ш М А Н Ь Е )“, Русс, ISK2, с. 65-I2K . Младият
тогава Ал. Теодоров-Балан пише твърде отрицателна рецензия
за този Богоров речник (Сп. Наука. I I SKI, кн. 9, с. 12), нами-
райки в него много съмнителни или сътворени от самия Бого­
ров думи. мри отсъствие на близо 700 твърде употребявани
български думи.
Последният речников опит на Богоров е реализация на
романтичката му идея да ce създаде „всеобщ славянски език“.
Във „Всеобщий славянский язик, сравнен с французский... Дял
първий“, Средец, ISS7, 43 с. Богоров предлага за основен фонд
на всеобщия славянски език около 4000 думи.

Отделно внимание заслу­

£ 79е. По-специа.ши възрожден­
жават по-специалните речни­
ски речници
ци, излезли през Възражда­
нето.
На първо място сред тях
следва да бъде спом енат „Речник на думи турски и гръцки в
язика бъ лгарский. сбран от г-на М. Павлова, а наредил и
оимотил А лекс. Т. Ж и в ко в , плевнянин", Букурещ, IS55, 63-
X I I е. Това е първият отпечатан като самостойна книга българ­
ски речник. П о същинския си характер обаче той стои близко
до словарниците приложения. И в него основното внимание с
насочено към турцизмите и гърцизмите, чиято потребност в
речника на изграждащия ce книжовен език естествено ce подла­
га на преоценка в общия устрем към духовно и политическо
самоопределение.
Речникът съдържа към 1500 думи, основно от чуреки про­
изход. Срещу чуждата дума, която е представена в побългарена­
та й форма, без граматически характеристики, са изредени бъл­
гарските й съответствия. Броят на многозначните думи е ма­
лък, отделните значения са разграничени със знака параграф
или с бележка М етаф . напр.: мисирь , лтму.п,, царевица, гълл^ш,
кукуру и, § пуякь, курканъ, Индиискы п гЬпель\ орманъ , шюмакъ,
глетакь, чячщ гора, лагь, дябрава, др^юкь.
В някои случаи посрещането на чуждата дума ce прави
освен с народна дума и с черковнославянска или руска (перде,
завеса, занавесь). Когато не намира народна дума за чуждииа-
та. Ал. Ж ив ко в прибягва до руската дума, а в някои случаи до
словотворчество или до словосъчетание (напр, сачунъ, мыло',
пешкырь, лицообрмсъ, лицообрлкъцъ; да^наръ, бнпье па жи.мэпм)1.

1 Повече вж. у Кю втиева И. Родолюбието в един възрожденски

речник. - Бълг. оз., 1973, кн. 6, с. 538-545.

330
 Втори такт.и речник отпечатва Теодор Хрулев „ К р а т к и й
речник за чуж дестранните речи, които ce нахождат и българс-
кий язик“, Браила, 1863, 26 с. Той включва около 600 съществи­
телни (изклю чение са две думи - наречието сериозно фр. и
прилагателното обер нем.).
Специфичното за този речник е, чс в неговия словник турс­
ките думи са само 27, най-голям с броят на гръцките думи,
следвани о т латинските, а след тях - френските луми. Очевид­
ната цел на автора не с прочистване на езика от излишни луми,
а да направи изнесените луми достъпни за но-пшроката общес­
твеност чрез описание на значение!.) им или чрез домашни
еквиваленти. Това обяснява и факт;1, чс заемки от руски език
не са вклю чени, тъй като нс са били възприемани като чужди.
Авторът успеш но е направил етимологичсска характеристи­
ка на чуждите заемки по произход и ce е справил добре е
тълкуването на значенията им, използувайки описателни дефи­
ниции или домаш ни словни еквиваленти, в някои случаи и свои
словообразувании, напр, батали я фр. - 'битва, сражение'; тюр-
ма нел1. - 'заключение, хапсана, затворница'; хилиш ,у>. - 'тело-
аедпица м.
Речникът на Т . Хрулев е имал несъмнено положителна
роля в културния ж ив от у нас през третата четвърт на миналия
иск и същевременно е определен принос в българската лекси­
кография, тъй като представя един приемлив практически об­
разец за речник на чуждите думи. Той е ценен документ и за
историята на книж овния език както с регистрираните чужди
заемки, така и с техните тогавашни значения.

§ 79ж. Лексикографска дейност П р е з В ъ зр аж д ан е то е

на П.П. Славейков лексикограф ска дейност ce
занимават и други книж ов­
ни дейци. П. Р. Славейков
например дълги години събира речников материал от живата
народна реч с намерение да състави речник на българския език,
но не стига до осъществяването му В архива на писателя са
запазени работни тетрадки със записани думи и изработени
речникови статии на думи о т букви А , Б, В, Г \

1 Вж. К ю в л и с н » В. Първи прояви на речниковото дело у нас npcj

Възраждането - Речник на чуждите думи от Тодор Хрулев, 1863 г. -
Бълг. ез., 19К0, кн. 1, е. 6 4 -6 8
’ Вж. Макслонгка Цв. П. Р. Славейков като лексикограф. - Езико-

ведско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски, С.,

БАН, I960, е. 327-344.

331
$ 79?. Ранна лексикографска Твърде рано лексикограф-
деиност на //. Герои с ки и н тер еси проявява и
Найден Геров. Още като сту­
дент it Одеса (1X 45 г.) той ia-
мисли „Речник на българския език" и теоретично ce подготвя
за неговото създавано. След завръщането сп и България от
1X46 г. насетне за 10 години Н. Геров записна от живата народ­
на реч богат лексикален материал - думи. изрази, пословици.
Върнал ce в Русия по време на Кримската война, той занася
събраните материали и започва да съставя свой речник. Прсч
1X57 г. като приложение на „Известия Императорской акаде­
мий наук“ в С анкт-П етербург биват отпечатани първите три
букви на речника ( A -В ), но прекъсва по-нататъшното печатане,
защото осъзнава, че събраният материал не е пълен.
Завърнал ce в България, от 1X57 г. насетне той продължава
да събира материал и да работи по съставяното на речникови
статии. Поради политическите събития и обществената си анга­
жираност Н. Геров няма възможност да приключи навреме
речника. О тпечатването му започва след Освобождението, и
средата на 90-те години.

..
$
пе. к „ ч.
7 уit. Опопщаващи изводи
Какво показва прегледът на
. '
лексикографската практика през
Възраждането?
Първо, показва, че до X IX в. може да ce говори единствено
ia случайно проявен интерес k i . m български лексикален мате­
риал.
Второ, показва, че ранните лексикографски прояви са обус­
ловени o r хода на обществено-културния живот през Възражда­
нето и са в пряка връзка с развитието на националния книжов-
ноезиков процес. В началния си етап българската лексикогра­
фия започва съществуването си с кратки словарники, приложе­
ния към различни книжовни издания. С тях ce преследва: в
елни случаи, прочиствано на книжовния език от туркизми и
п.рцизм и, в лруги случаи, образователни пели, в трети случаи,
културно-просветни намерения. Същевременно ce осъзнава не­
обходимостта от съставяне на български речник, за да ce под­
помогне формирането на националния книжовен език.
Трето, показва, чс in.B втория етап на съществуването си
българската лексикография вече стига до самостойно издадени
речници. Поставя ce началото на някои от основнитс видове
речници - речник на чуждите думи, двуезичен речник. Отра­
ботват ce модели на тълковен речник.
Четвъ рто, показва, че в навечерието на Освобождението

332
българската лексикография с набрала ценен практически опит,
събрала с значителен по обем речником материал и разполага с
опитни лексикографи.
Всичко тона прелставлива една здрава оснона за прехода на
българската лексикография към нейния трети етап, н който тя
ше постигне създаването на Речник на българския език. В него
ти нстъпна след Освобождението.

2. К л а с и ф и к а ц и я и х а р а к т е р и с т и к а ма основни те ти п ов е
р ечни ц и

Н ай-важните въпроси на лскси-

jf SO Типология на
кографската теория са нъпросите за
речниците
речниковата типологии, за състава
на словника и за структурата на реч­
никовата статия.
Ти по л о гичната класиф икация на речниците е централен
проблем на общ ата лексикографска теория, в които той не е
получил общ оприето пълно решение. Познати са различни т и ­
пологични класиф икации. Руският езиковед Л . В. Щ ерба напри­
мер очертава ш ест противоположности, на чиято основа може
па ce постигне речниковата класификация: а) речник от акаде­
мичен ти п - речник о т справочен тип; б) енциклопедичен
речник - общ речник; в) тезариус - обикновен речник (тъ л ко­
вен или преводен); г) обикновен речник (тълковен или прево­
ден) - идеологически речник; д) тълковен речник - преводен
речник; е) неисторически речник - исторически речник1.
Друг е подходът на испанския езиковед Якоб М алки л. Той
гради речниковата типология на три дистинктинни признака: а)
диапазон на речника (обхват на материала); б) перспектива на
разглеждане на материала; в) представяне на материала. Спо­
ред различните измерении, в които ce отчита вторият принцип,
авторът очертава следното деление: първо, по перспективата
динамичност - стати ч но ст на материала речниците ce делит на
исторически и синхронни; второ, по перспективата принцип на
подаване на материала речниците ce подразделят на азбучни
(традиционни), сем антически и произволни (хаотични); трето,
по перспективата нормативност те ce представят като обектив­
ни (предписващи) и ш еговити (остроумни)-’.

1 ЩсрГш .'I. It. О пы ты общей теорий лексикографии. - Яллкоиая

система и речевая деятельность, Л ., 1974, с. 265-304.
7 В ж . Д е н и с о н II. I I . О черки по русском лексикологии и учебной
лексикографии, М ., 1У74, с. 53-54.

333
 К а то най-общ различителен признак п типологичната кла­
сификация на речниците може да ce приеме същността на пред­
ставяното о т тях - дали тона са понятията и техните реалии,
или са езиковите единици. На това основание те могат да ce
поделят на два основни типа - п р е д м с т н о • п о н я т и й-
н и (енциклопсдически) и е з и к о в и (лингвистически).

* *1 Предметно-понятийни П р е д м е т н о -п о н я т и й н и т е
(енциклопедични) рен - речници в обичайната п р а к т ­
ики ка сс наричат енциклопедичес-
ки или п р о с т енциклопедии.
В тях ce предегавя не лексикалната система на езика, а систе­
мата от понятия, въведени к речника чрез означаващите ги
думи. Следователно този тип речници целят да опиш ат позна­
вателното съдържание на понятието, а чрез него рсалията в
действителността (която може да бъде материална или немате­
риална, неодушевена или одушевена, в това число и човешка
личност). С други думи казано, тези речници дават сведения за
предмети и явления в природата и обществото, за хора - исто­
рически личности или видни съвременници, за научни понятия
и т.н. Сведенията за самите думи ce ограничават до данни за
произхода на думата.
Т и пи чн и ят вид предметно-понятийни речници са енцикло­
педиите и терминологичните речници.

§ Я1а. Енциклопедии Е н цикл опед иите от своя

страна ce подразделят на уни­
версални енциклопедии и отраслови или специализирани ен­
циклопедии. Отрасловите енциклопедии са близки до термино­
логичните речници по състава на словника си и по енциклопс-
дическото описание на представяния обект.
У нас първият енциклопедичен речник ce появява в края
на миналия и началото на нашия век - това е тритомникъ т на
Л . Касъров „Енциклопедичен речник“ (1К99-1907). М ного пе­
нен енциклопедичен речник излиза близо 30 години по-късно -
това е Еднотомната енциклопедия на Братя Д анчови:- Н . Г.
Данчов, И . Г. Данчов „Българска енциклопедия“ (1936), фото-
типно преиздадена в два тома от изд. „Елпис“, В. Търново,
1993.
Характер на универсална енциклопедия има и „ К р а т к а бъл­
гарска енциклопедия“ в 5 гома (1963-1969), работена в един
продължителен период от специализиран академичен колектив.
На нейна основа ce изработва по-популярен еднотомен вариант
„Енциклопедия А - Я “ (Б А Н , 1974).

334
 През последното десетилетие в условията на широко раз­
гърналата ce демократизация и в областта на издателското
дело издаването на енциклопедични речници преживява своеоб­
разен бум. Появиха ce много преводни енциклопедии или пък
по пече съществуващите енциклопедии набързо ce създават твър­
де претенциозни като заглавия, но компилативни по съдържа­
ние енциклопедии.
Излязоха от печат такива енциклопедии като :„Съвременна
българска енциклопедия в четири то м а“ (Изд. „Елиис“, 1993—
1994), която ф актически е седемтомна, тъй като четвъртият
том е в две части, а освен това бяха публикувани и два допъл­
нителни тома. С ъщ ото издателство обнародва и ш есп о м н а „Хро-
нологична енциклопедия на света“ (т. I. 1993 - т. V I. 1995), ка­
кто и фототипно прсизданис на „Енциклопсдичсский словарь"
под ред. на проф. Н. С. Андреевскаго, Санкт-Петербург, т. I и
II, 1890, ф ототипното издание е под заглавие: „Енциклопедичен
речник Брокхауз и Ефрон“ , В. Търново, 1993.
Особено междинно място между универсалните и отраслови­
те енциклопедии заема седемтомната „Енциклопедия България“
(1978-1990), ко ято обхваща „всичко значимо за България -
природа, история, иконом ика, култура, наука“ (т. I, Предговор, е.
5), тъй като представя само реалии, свързани с Българин.
Твърде богато са представени и отрасловите енциклопедии.
Сред тях м огат да ce отбележат: „Речник на българската лите­
ратура“ (т. I А - Д , 1976, т. 2, Е - О . 1977, т. 3, П - Я, 1982);
„Речник по нова българска литература“ (1878-1992), Изд. Х е ­
мус, 1994; „К и ри ло -М ето диева енциклопедия“ (т. I, 1985, г. 2,
1996); „ К р а т к а енциклопедия Т р аки й с ка древност“ (1993) и
ред. др.

§ N16. Терминологични В терминологични речници

речници ce описва те р м и н о л о ги ч н а та
система на една наука, на един
отрасъл от стопанската дейност,
на познанието изобщо, напр.:
„Военен терм инологичен речник“ (1979) от Н. Нешев. Г.
Баталски, С. Чобанов, А. Караиванов, С. Сретенов, И. Петров,
М. Костова:
батарея - основно огнево и тактическо подразделение в
артилерията, което ce състои о т 2-3 огневи взвода, взвод или
отделение за управление и има 4 -6 оръдия (минохвъргачки,
бойни машини на реактивната артилерия или П Т У Р С ). Б. може
да бъде отделна (в полковата и бреговата артилерия) или да
влиза в състава на дивизион (полк).

335
 „И коном ическа енциклопедия за всички. А - Я “ (1984):
дебитор - физическо или юридическо ли ne, което дължи на
отчетно обособеното звено сума за получени стоки, материали,
парични средства и други подобни или за извършена услуга. В
практиката ce нарича и длъжник.
„Ю ридически речник" (1994) от Хр. Георгиев, Л. Ст. Вели­
нов:
многобрачие - престъпление против брака и семейството.
Състои ce в сключване на брак при наличие на законен брак.
На наказание подлежи и този, който сключва брак с лице, за
което знае, че ce намира в законен брак.
През последните години бяха издадени редица преведени от
английски и други западни езици терминологични речници, в
които ce тълкуват международните термини в различни облас­
ти на обществения живот. Например: Хано Йохансен, Д ж . Тери
П ейдж . „Световен речник по м енидж м ъ нт“ , т. 1.А - R, т. II.
S -Z - Първо изд. в България през 1992 на Делфин ирес. ЛТД
Бургас; Греъм Банък, Уйлям Мансър. Световен речник по
финанси. Делфин ирес, Бургас, 1941 и др.
Предметно-ионятийните речници ce изработват от специ­
алисти в съответните области и те имат косвено отношение
към лексикографинта. О т основно значение >а нея са езиковите
(лингвистичните) речници.

Езиковите (лингвистични­
$ S2 Езикови (лингвистични)
те) речници представят езико­
речници
вите единици - думите и фра­
зеологизмите (фраземи те), а нс
означаваните от тях понятия и реални. Те ги характеризират
откъм строеж, граматически форми, граматически категории,
лексикални значения, стилистически особености, особености на
произношението, правописа им и т.н. За да проличат различи­
ята в подхода на двата основни типа речници, ще проследим
представянето на думата лавина:
„ К р а т к а българска енциклопедия“ (т. 3):
лавина (нел. o r tain.) - снсгоналсжни маси, плъзгащи ce но
силно наклонени планински склонове, които увличат и събарят
по иътя си нови снежни маси. Падането на Л. е свързано с
бързото топене на снеговете при затопляне на времето, с п р о ­
ливни дъждове и намокряне на снежната основа ( м о к р и Л ).
снежни бури, претоварване на снежния склон (с у х и Л .) и др.
Обемът на отделни Л. достига до 2 млн. м \ а силата на ударна-
та вълна - 60 до Н К ) т на 1 м:. Особено големи Л. ce образуват
по високите части на Алпите, Кордилиеритс. Кавказ и планини-

336
те в Средна Азия; в Б-я в Пирин, Рила, Осогово и на места в
Средна Стара планина. П о пътя си, когато достигат населени
долини, Л. причиняват големи разрушения не само със снеж на­
та си маса, но и с образуваната при падането им въздушна
вълна.
„Български тълковен речник“ (Съставители: Л. Андрсйчин,
Л. Георгиев и др.. Т рето изд., 1976):
лавйна ж .|о т л а т .| 1. Грамада сняг, която ce влече по
планински наклон. 2. пре’п. Грамадна, неудържима сила, която
помита всичко но пътя си.
„Речник на чуж дите думи в българския език“ (Съставите­
ли: М. ф илипова-Байрова, С. Бояджиев и др., 19X2):
лавйна .мг. (j>vc. лавина от нем. Lavine, което от л а т . labina).
1. Геол. Грамадни снежни маси, които ce плъзгат по силно
наклонени планински склонове и увличат и събарят по пътя си
нови снежни преспи. 2. Ирен. Неш о, което ce движи със силен
устрем. 3. Ирен. За множество хора - тълпа, грамадна, неудър­
жима сила, която помита всичко по пътя еи. ' Електрическа
лавина - поток о т електрони, в който броят на електроните
расте с увеличаване на изминатото разстояние.
Езиковите (л и н гв и сти чн и те) речници според пслснасоче-
ността си и според особеностите в подбора и обясненията на
езиковия материал биват двуезични, многоезични и едноезич-
ни.
1. Д в у е з и ч н и т е речници са преводен тип речници. Те имат
за цел да представят думите на един език в техните преводни
съответствия на друг език. Тяхното предназначение е да подпо­
магат изучаването на чужди езици и нолзуването на чуждоези-
кова литература. Т е м огат да бъдат общи и специални. Специ­
ални двуезични речници са например преводните речници на
фразеологизмите, на синонимите и т.н.
Най-богато у нас са представени общите двуезични речни­
ци - те са вече неколкостотин. Първите такива речници ce
появяват още през Възраждането, след Освобождението броят
им бързо нараства, но пълното им разгръщане става през пос­
ледния половин век. Речници от типа българско-руски, българ-
ско-английски и руско-български, английско-български са със­
тавени за всички по-важни езици в света.
Двуезичните речници са важни не само с чисто практичес­
ката си насоченост, а именно да подпомагат нолзуването на
чуждия език или на българския като чужд, но и с ред теорети­
чески приноси о т лскеикограф ско и лсксиколожко естество,
тъй като при съставянето им чес то ce налага да ce решават по-
общи или но-частни лексикографски и лексиколожки пробле­

337
ми. Освен топа обществените потребности изискват честото им
излизане с актуализиран словник. Това пък ги нрави много
ценни впоследствие за историята на книжовния език, защото
улавят и фиксират движенията в заетата лексика.
2. М н о го е з и ч н и т е речници нс са особено раз-пространен
тип преводни речници. П о правило те са и специални речници.
Напр. многоезичният речник на Ф ранц М иклош ич „К ратки й
словарь шести славянских языков“ (1885) има за цел да разк­
рие близостта на шест славянски езика - руски, черковносла-
вянски, български, сърбо-хърватски, чешки и полски - в съпос­
тавка с френски и немски език.
3. Е д н о ези ч н и те речници представят езиков материал от
един език и обясненията на този материал ce нравят обикнове­
но на съшия език.
П о основния си характер едноезичните речници са два
типа: тълкувателни и нетълкувателни.
Според задачите, които решават, и според перспективите,
от които разглеждат езиковия материал, тълкувателните и не-
тълкувателните по тип речници биват най-различни видове:
тълковни, етимологически, речници на чуждите думи, истори­
чески, диалектни, правописни, правоговорни, фразеологичес­
ки, ономастични, синонимии, омонимии, антонимии, на езика
на отделен писател, честотни, обратни, валентни, на съкраще­
нията, на остарелите думи, морфемни, словообразувателни,
паронимни и др.
Едноезичните речници имат изключително важна роля как­
то за иялостна национална езикова практика и за нормалното
функциониране и усвояване на българския език, така и за него­
вото изследване и за езиковата политика на обществото. Ето
защо тяхната проблематика е основна за българската лексиког­
рафия. Към тях ше бъде насочено и вниманието ни по-нататък
с цел да разкрием основните характеристики на отделните ви­
дове, техните особености и представеност в практиката.

£ S3. Тълкувателни речници Т ъ л кув ател н и те речници

са най-важният общ тип едно-
езични речници. Тяхното съз­
даване е сред първостепенните задачи на лексикографията. В
тълкувателните речници ce съдържат най-важните сведения за
думите и фразеологизмите като езикови единици: те описват
техните значения и употреби в речта през съответната епоха,
съобразно функпионалната им значимост, характеризират ги
откъм лексико-граматическата им отнесеност и граматически­
те им категории, дават сведения за произхода им, за стилисти-

338
ческите им свойства и специализации, отбелязват и особености
на съчетаемостта им. на правописа и изговора им.
Спорел предназначението си тълкувателните речници могат
да бъдат: академ ични - те са нормативно-систсмни, представят
лексикалната или фразеологичната система на езика относи­
телно пълно, разкривайки във възможната пълнота системния
им характер на семантично равнище; учебни - предназначени
са за ш ироко използуване при овладяване на езика и нямат
претенции за пълнота на обхвата и представянето.
В зависимост от перспективата книжовна нормативност те
могат още да бъдат: нормативни - включват само единици от
книжовната езикова система, и ненормативни - излизат в обх­
вата на езиковия материал извън книжовната система.
Н орм ативности! на един речник обаче ce проявява не само
и подбора на езиковите единици, но ci.nu) така и в тълкувани­
ята, в граматически те и стилистически те характеристики, в под­
бора на илюстративния материал и т.н.
Тълкувателни по ти п , освен тълковните речници, са и по-
голямата част от специалните речници - диалектните, истори­
ческите, етим ологическите, фразеологическите, речниците на
езика на отделен писател, идеографските, на чуждите думи.
Такива м огат да бъдат още: синонимните, омонимните, паро­
нимните, ан то н и м н и те, ономастичните речници.

3. С т р у к т у р а и видово р азно о бр ази е на б ъ л га р с ки те

т ъ л к у в а т е л н и речници

§ 84. Структура на речниковата С труктурата на реч-

с т а т и я в тълковния речникпиковата статия в тълку­
вателния тип речници има
определени структурни ха­
рактеристики, които м огат да ce модифицират при отделните
иидове речници, но все пак основното и същественото в нея ce
запазва. За да дадем представа за тези характеристики, ще ги
потърсим проявени в най-основния вид тълкувателни речници -
тълковните.
Създаването на един тълковен речник преминава през ня­
колко основни етапа, които опростено представени изглеждат
така:
На първия етап ce извлича лексикален материал и ce съз­
дава богата и пълна речникова картотека въз основа на раз­
ностранни източници, позволяващи да ce уловят всички по-
важни употреби на думите в речевата практика.

339
 Н а втория етап ce уточнява и определя словникът на реч­
ника - неговият количествен състав, хронологически обхват и
степен на нормативност.
Н а третия етап ce пристъпва k i . m систематичната обработ­
ка на лексикалния материал, като ce установяват единни прин­
ципи за семантичен анализ на примерите, с оглед да ce разкри­
ят значенията и техните нюанси и употреби, да ce установят
границите между многозначност и омонимия, да ce установит
вариантите, да ce възприеме единна практика при описание и
подготвяне на материала.
На четвъртия етап ce преминава към уточняване структу­
рата на речниковите статии и тяхното изготвяне.
На следващите етапи става техническото оформяне на реч­
ника.
Ц ялата огромна предварителна работа, която предхожда
написването на речниковите статии, в крайна сметка намира
въплъщение в тяхната структура.
Структурата на речниковата статия ce състои от следните
основни компоненти: заглавна дума (заглавка) с правописна и
изговорна характеристика, граматически квалификатори, ети-
молого-историческа справка, тълкуване на лексикалното зна­
чение, стилистични и стилови квалификатори, фразеологиза-
ции, илюстративен материал.
1. Заглавна дума (заглавка). К ато заглавка ce изнася О с ­
новната форма на думата в нейния нормативно установен пра­
вопис и изговор по отношение на ударението, което ce изписва.
K i.m нея могат да ce приведат вариантите й, а понякога синони­
ми и антоними. П о отношение на производните думи ce прак­
тикуват различни подходи: в повечето случаи родствените думи
ce представят в отделни речникови статии и тогава ce говори ул
азбучен принцип на представяне, за разлика от другия вид
представяне, основано на гнездовия принцип - когато родстве­
ните думи образуват една речникова статия. В българската
лексикографска практика основно е застъпен азбучният прин­
цип на представяне.
2. Грам атически квалификатори. Те включват указания за
лсксико-граматическата категориалност на думата и за нейните
най-важни частнограматически значения: част на речта, род,
число, членуване, вид, някои други по-особени граматически
форми, напр.: стягам , -аш, чесал стегна, -еш, мин. св. стегнах,
прич. мин. страд ., стегнат, св. (Речник на съ временния българ­
ски книжовен език. т. II, е. 331).
3. Тълкуване на лексикалното значение. Т о е най-важни­
ят компонент на речниковата статия. За да бъдат описани лек-

340
сикал ните значения на една дума, нужно е тс да бъдат установени
чрез задълбочен и точен анализ на нейното смислово функциони­
ране в речевата практика. О т първостепенна важност е да ce
установи дали ти е еднозначна, или е многозначна, защото това
определя по-нататък структурата на тълкувателната част на реч­
никовата статия и характера на определенията.
При м ногозначната дума сс разкрива количеството, йерар­
хичността и взаимоотношенията на отделните значения - отде­
лят ce първично, пряко, вторично, преносно, произволно. Ед­
новременно с тълкуването на отделните значения могат да ce
разкриват и разнопосочните системни отношения, в които те ce
оказват в лексикал ната система, т.е. да ce посочат техните
синонимии, антоним и и , хипонимни и др. видове отношения.
Изискването е описанието на смисловата структура да е пълно
и точно, като ce използуват всички смислови диференциални
признаци и отлики и ce о тчитат смисловите връзки с останали­
те думи в лексикалната система. П о този начин ce избягват, от
една страна, неточностите в определенията на значенията, а от
друга, допускането на кръгови обяснения.
В тълковните речници ce практикуват различни видове оп­
ределения на зн ачен ията , основни от които са: се.мантико-
описателно, структурно-описателно, сиионимно, грам атическо1.
а) С ем антико-описателното определение разкрива по опи­
сателен начин същността на значението, като ce основава на
диференциалните признаци или ce използуват родово-видовите
признаци на означаваното, напр. вятър, -ът, -а, мн. ветрове,
(рядко) ветрища и (нар.-поет.) ветри, м. I. Движещ а ce въздуш-
на маса, въздушно течение, успоредно на земята... (Речник на
Гл.лгарския ези к, т. 2, е. 669); к а то р ж н и к, мн. -ци, м. М ъж,
осъден на каторга (Р Б Е , г. 7, е. 290).
б ) С труктурно-описателното определение може да ce при­
еме за разновидност на вече представеното определение. Същ ­
ността му ce заключава в описателно тълкуване на значението
чрез използуване на мотивиращата, производя щата дума, напр.
каторжница ж. Ж е н а каторж ник; каторж нически, -а, -о, мн. -и,
прил. К о й то ce отнася до като р ж н и к и до каторжница (РБ Е, т.
7, е. 291).
в) С иноним ното определение разкрива значението чрез друга
дума - равнозначна или близка по значение, чрез синоним,
напр.: карпуз м. Диал. Д иня. любеница (Р Б Е . т. 7, е. 242);
разнебитен прил. Съсипан, развален, разстроен (Б ТР , е. 807).

1 Вж . Коялжисн С . М ето д и за тъ лкуване на думите. - Изп. на И нст.

за бълг. сз., кн . V I , 1965, е. 20 1 -2 2 2 .

341
 С и н о н и м и т е определения могат да ce използуват самосто­
ятелно или в съчетание със семантико-описателното. Най-често
те ce практикуват при заети думи, които имат равнозначни
домашни съответствия.
г) Грам атическото определение ce използва при тълкуване
на произволни думи чрез изтъкване на граматическата им кате-
гориалност и словообразуватслни произволност от друга дума,
напр.: рибка ж. У мал. от риба; ринене ср. Отгл. същ. от рина;
рингов, -а, -о. Прил. от ринг. (Р С Б К Е , т. 3, е. 110-111).
4. С ти л и с ти ч н и и стилови кв али ф и катори - това са бе­
лежки за функционално-стилистичната квалификация на думата.
Едни от тях дават сведения за употребата на думите и
определени функционални стилове: кн и ж ., канц., поет., ритор.,
нар.-поет. и др.
Други посочват принадлежността на думата извън книжов­
ната лексика: диал., ж а р г., простор.
Трети отбелязват особености по отношение актуалността
на думата: остар., нов.
Ч етвъ рти представят особености на думата от експресивно
естество: пренебр., ирон., грубо, руг., шетов.
Тези квалификатори могат да ce използуват самостоятелно
или комбинирано и по този начин да ce направи всестранна
характеристика на думата откъм функционално-стилистичес-
ките особености на нейната употреба в речта.
5. И л ю с тр а ти в е н м атериал . Задължителен компонент към
всяко описано значение в речниковата статия са илюстративни­
те примери, онагледяващи значението, разкриващи сферите на
употребата му, съчетасмостта на думата, стилистичсските й
особености.
6 . Фра зеологизм и. фразсологизациитс на думата също са
компонент на речниковата статия, обособяван по някакъв на­
чин - чрез абзац, ромбче или другояче. П о този начин ce
допълва характеристиката на думата, разкрива ce участието й в
изграждането на фразеологизми от различен ти п , напр. към
влача ce в РБЕ са приведени фразеологизмите: влача ce по
корем, влача ce по ума (акъла) на някого, влача си пояса, куче
влачи (диря няма). Значението на фразеологизмите също сс
разкрива чрез описателна дефиниция.

„ 0 . ... К ато най-важен и основен

$ л5. / ълковнч речници
' вид тълкувателен речник тъл­
ковните речници дават обли­
ка на националната лсксикографска наука и изработването им
е най-отговорната й задача. Тяхното предназначение е да събе­

342
рат и прелетният лексикалното богатство на езика, ла регистри­
рат в пълнота и да о пиш ат разнообразието от значения, с конто
думите ф ункционират н речевата практика, да разкрият функ-
ционално-стилистичсските им специализации, да дадат най-не­
обходими сведения за произхода им, за правописа и изговора
им, да представят фразеологизмитс, в които те участвуват като
компонент, и да фиксират най-типичните съчетания и конст­
рукции с тях, които са ce лексикализпрали в речта.
Всичко това прави тълковните речници универсални езико­
ви справочници - те в някаква степен съдържат чергите и на
някои от по-важните специални речници: на правописните, на
чуждите думи (защ ото представят и най-широко разпростране­
ните в речта заем ки ), на етимологичните (защото най-общо
дават сведения за произхода на думата), на фразеологичните
(защото в речниковите статии ce привеждат и фразеологичните
съчетания на представяната дума), на синонимните (защото чес­
то при тълкуването на значенията ce посочват и синонимите), на
омонимните (защ ото всяка от омонимните думи ce представя е
отделна речникова статия с цифрова индексация) и т.н.

Лексикалното богатство на
§ 8 6 . Български тълковни съвременния български език е
речници обхванато и представено досе­
га в осем тълковни речника.
излезли в границите на малко повече от едно столетие.
Макар нито един от тях, поотделно взет, нито т . к всички
заедно да нямат претенциите за изчерпателност, те извеждат на
показ повече о т сто хиляди най-важни думи на езика ни, разк­
ривайки техните значения и употреби.

П ъ р в и я т завършен бъл­
§ 8 6 а. Тълконен речник г а р с к и тъ л ко в е н р е ч н и к е
на Ал. Дювернуа „Словарь болгарского язы ка
по п а м я т н и к а м ъ народной
словесности и произведениямъ новейш ей печати“ от московс­
кия професор славист Александър Лвович Дювернуа (2622 с. +
116 с. допълнения и притурки), т. I, Москва, 1885-1X88 г., т. II,
Москва, 1888-1889 г. Д о к а то трае отпечатването на втората
снезка, Дювернуа умира и делото по завършването на речни­
ка ce поема о т неговата жена (която специално за това науча­
ва български ези к) и от младите ученици на Дювернуа - сла­
вистите П . А . Лавров, В. Н. Щ епкин и Б. М. Ляпунов. В до-
обработката на материалите участвува и Т. Г. Влайков, то-

343
гава студент и М осква1.
Речникът обхваща 20 ООО думи, извлечени от нс особено
голям брой източници - от фолклорните сборници на братя
Миладиновн, на Чолаков, Ст. Веркович, А. Дозон, J1. Каране*
лов. о т художествени произведения на П . Р. Славейков, Ст.
Михайлонски, Ил. Блъсков, В. Друмев, както и от периодични
издания.
Toil с тълковно-преводен речник - значенията сс тълкуват
на руски с описателни определения. Семантичните и грамати­
ческите характеристики ce придружават и от пенни етимологи-
чески бележки, правят ce опити и за квалификацията на думите
откъм смоционално-ексиресивни особености. Приведен е богат
илюстративен материал към отделните значения, в редица слу­
чаи са представени и фразеологически свързаните значения.
Е го примерно как изглежда една речникова статия:
М илвам ь д.! ласкаю, милую: С тоян в къи/и ноалезе И
при Горянка пос t/дня Че си Горянки м и лвате Пои/е думите:
“ Мило байково агънце“. Д. 43, 45-49. А гь т ,к ce ож еня И и/е си
родимъ д Ътспие, па и/,к си игра!,к съ него, и/м сп го милвали>
и и/,к му к а т а м ь : та/н о во то т о ! “ Ч. 150. Жена милва до
кол tueme сп дп Ь д Ъччца, които и гл Ъдатъ вь очите. 3.260. За
ч т о - т о родители гы!дЪпща-та имъ/ мылвахМ п галяхя,
беьчЬрно J1. Д. 1X69, p. 10Х Той чува пакъ бибичкя-тя че милва
dtme-mo п дума - СП. 106. Младыты добыт чета mptOyea да ся
м и л ват /> и да глядатъ мирно и кротко. Л. Д. 1875, р. 278.
М илувамъ ce (Мак.) гл. вшил/ный любить другъ друга: Дви сЬ
бр ата л/илпо милувшнь. М. 55. Милуване с.с. ласки: Нь та тк о -
випата пп най-1/ърво сме чули /ше говорът на л/или-т t майчи­
ни и т а т к о в и милвания. Пе. 9-10, р. 4 (т. II. е. 1207).
Въпреки наличието на значителен брой неточности и про­
пуски - неминуеми за един съставен от чужденец тълковен
речник, и то при отсъствието на предходници, - речникът е
изклю чително ценно достояние за българския език. Веднага
след излизането му в славистичната наука ce оценява като
забележително постижение. У нас обаче той ce посреща доста
критично поради откриваните значителни неточности. Това нс
омаловажава неговата важна роли за развитието на българска­
та лексикографска практика. Лексикалният му материал е из-
ползуван при съставянето на следващите български тълковни
речници. Освен това речникът има определена стойност и п
наше време, гой е ценен за историята на езика. В него ce

1 Вж. Кю нлисна В. Д кж с р н у а и българската лексикограф ии. -

И звестия на И йст. за бълг. ез., кн. X I X . 1970, с. 467.

344
съдържа м ного ценен и псе още неизползуван диалектен и
исторически лексикален материал.

Вторият български тъ лко­

§ Т м канен речник на
нен речник „Р ^ ч н и къ на блъ-
Найден Геран
гарекый Я ! ы к ъ съ тлъкувание
р"кчи-ты на блъгарекы и на
русскы“ е дело на бележития възрожденски обществен деец и
книжовник Найден Геров. Речникът ce състои от пет основни
тома, излезли в периода 1895-1904 г., и едно допълнение от
Тодор Панчев (1908 г.). Заедно с допълнението речникът обхва­
ща 78 620 думи, а в речниковите статии са включени като
илюстративен материал 26 400 израза. 4 936 откъса от народни
пссни, 15 500 пословици, поговорки, гатанки и др., приведени са
4 ИК) фразеологизми. През 1975-1978 г. Речникът на Н. Геров
беше преиздаден фототипно.
Материала за речника си Найден Геров събира в продълже­
ние на 50 години о т живата народна реч. Целта му е била да
обхване лексикалното богатство на народния език в неговото
диалектно многообразие „всичко, что имам». внесено въ речни ­
ка си - пише Н. Геров, - имамь записано отъ уста-та на народа
и о п . народны-тм творения: пословици, пЪсни и п р о ч . , та без­
погрешно да м о гж да каж ж , че изваждамь РЪчникъ на живы й
Блъгарскмй нароленъ язы къ, и така оставямь с л и т , памятни-
къ, о п . който да см види какъвъ с былъ Блъгарскый языкъ въ
народа прЪдь зачяло-то на новж-тж Блъгарскж кн иж н ин ж “ (т.
1. Предисловие, с. IV ).
В словника на речника са попаднали и някои думи от по-
стар книжовен произход, кои то очевидно са ce били установили
в народната реч и ce схващали като народни (напр. отглаголни
съществителни на -ние и -ие като 6 .ia, 4 >c.ianenie, б.шгочеанне,
въведенIе и др.).
Лексикограф ската обработка на материала е направена мно­
го професионално, с голяма филологическа вещина и тънък
езиков усет. Използувани са всички познати на съвременната
лексикографска п р акти ка начини за тълкуване и представяне
значенията на думите, но най-често Н. Геров прибягва до се-
мантико-описа телни те определения и до синонимнитс. Речни­
кът съдържа голямо синонимно богатство - към всяка от думи­
те Н. Геров, а по-късно и Т. Панчев са ce погрижили да изброят
всичките й синоними в различните диалекти. Това прави речни­
ка и много ценен синонимен справочник.
Друга важна особеност на речниковата статия е, чс след
синонимния ред към всяко значение следва руският превод на

345
значението, а при названията на растения и животни обяснени­
ята стават чрез латинските им термини. Включени са сведения
и за произхода на думите.
Висока стойност на речника придана и богатият илюстрати­
вен материал към всяко от значенията на думата, взет от
всекидневната разговорна реч на народа и от народния фолк­
лор. Изобилно са представени и добре са разтълкувани фразе-
ологическите съчетания на думата. 'За практическа представа
на всички тези особености на речника ще приведем две речни­
кови статии:
Гушеръ. с.м. 1) Ж ивотно Laccrta; ящерица. 2) Една болесть
по воловы-ты; ящеръ. - Блъаа гущеры, блъаа ic.ieiibt гущеры,
казвася, кога ся 1ддосва нЪкой и нЪма рядъ да си о п у ш и съ
глъчь или съ что да было, та трЪбна да мл 1 >чи. - Нръна като
.утерь а ы ь баиръ. Пшци к а то гущерь. Припекался к а т о гущеръ
па слънце. Гущери да ши пиенлапь а уши-ты! Клятва.
Д ж га , с.ж. I) ТЪсна ивица на нЪчто; полоса. П латъ па
<)ж,-ы. Джга на бъчнж, па кацм, една o n , дъекы-ты, отъ които с
направена бъчва-та, каца-та; клепка, бочарная доска, ладъ. 2 )
Л ж къ тъ , что ся показва на въздуха отъ седьмь различны
шмровы, кога вали дъждъ и огрЪе слънце; бабина риза, бабино
платно, бабинъ помсъ, богородичен!» помсъ, божий лжкъ, ви­
но-жито, вино-раким, дзуница, зона, зоница, зонка, зуница, зун-
ка, зюницавнина, облакъ, помсъ, узуница; радуга - НарЪшлся
до напился пимнъ залЪнъ, пимнъ тринга.
Речникът на Н. Геров е от изклю чително важно значение
не само за историята на българския език, но и зн българска­
та култура като пяло, а в частност и за художествената лите­
ратура.
Високо оценяват речника много от най-видни те ни писатели
и поети, но може би най-знаменателни са думите на народния
поет Ив. Вазов, който изрича за речника пред Т. Панчев, пле­
менника на Н. Геров, довършил речника: „К огато работя, кога­
то съм свободен и почивам, той все ми е в ръцете, винаги ce
съ ветвам с него. Какъв неизчерпаем източник от богатство на
езика ни! Каква чудесна сбирка от дивни, благозвучни, сладки
думи, от силни характерни изрази, от величествени, самостойни
извития на речта, които народът ни е вложил в язика си!
Гордост е за нас, че имаме такъв богат език. Аз облажавам
покойния Геров за тоя му колосален труд...“ (ф ототипно изда­
ние на речника, т.1, с. X X X V I) .
Ползуването на речника днес е облекчено с фототипното
му преиздаване, което е придружено от специален седми том е
приложен показалец на думите, помагащ да ce избегнат зат-
рулненията o r етимологичния правопис на Пловдивската ш ко ­
ла, към който сс придържа Н. Герои.

„ Б ъ л га р с к и тъ л к о в е н
§ 8 бв. Тълковен речник на акад. речник с оглед към нарол-
С тефан Младенов ните говори“ (т. I. А -К , С.
1927-1951, 1126 с.) с трети ят
пореден тълковен речник на
българския език, замислен отначало като „Български наръчен
речник“ от четирима видни езиковеди - С. Аргиров, Ст. Младе­
нов, Ал. Теодоров-Балан и Б. Цонев - като тълковен речник на
книжовния език, който да обхвата кинжовната лексика от реч­
ника на А. Дю вернуа, общоуиотребяваната лексика от речника
на Н. Геров и допълнително събрана лексика от нови източни­
ци - главно о т творчеството на Ив. Вазов.
Замисълът за такъв цялостен тълковен речник на българс­
кия език остава неосъществен. След смъргта на Бсш>о Цонев в
авторския колектив остава само Ал.Т.-Балан, но скоро и той ce
оттегля. Работата по речника бива продължена само o r акад. Ст.
Младенов, който на свезки от 1926 г. до 1951 г. успява да издаде
първия том (А - К ) , о т втората част на речника остава довършена
работата върху думите до буква С, но томът не е издаден въпре­
ки намерението на И нститута за български език при Б А Н преди
години да стори това. К о й то стори това, ще извърши не само
едно велико добро на българската сзиковедска наука, но и ше
отсрами тази наука пред най-големия й гений.
Речникът на С т. Младенов, макар и недовършен, е ценен
тълковен справочник за българската лексикална система пора­
ди следните си по-важни характеристики:
Първо, словникът му съдържа много богат лексикален ма­
териал - извлечените от предходните два тълковни речника
думи са допълнени с много нови думи, събрани от автора.
Второ, лексикалните значения са много детайлно разчлене­
ни, прецизно формулирани и добре структурирани по произвол­
ност, онагледяването им става с точен и неразточителен илюс­
тративен материал.
Трето, при систематизирането и представянето на лекси­
калния материал за първи път у нас е приложен гнездовият
словообразувателсн принцип - към речниковата статия на О с ­
новната дума са вклю чени и произволните от нея.
Четвърто, речниковите единици о т стар домашен произход
са представени със старобългарските им съответствия, а в пове­
чето случаи ce поднася и богат сравнителен материал от старо­

347
български, гръцки, латински, фрснски, немски и славянските
езици.
Пето. в речниковата статия сравнително пълно ce представя
и фразеологнческияг материал, а в някои случаи към думите
или към отделните им значения са посочени стилистически
бележки.
Ето как на практика изглежда една речникова статия от
този речник:
груб прчл. .»». ум. -нчьк, пр. -<>, стб. ГРЛ\Б Ь, рус. грубый,
нем. groh, с/ям): I. дебел, прот. тънък. фин, Г. плат, платно,
изработка; нрен. дебелашки. Г. лице, обноски, държание. 2.
грозен //-а к , м., англ. ruffian, ribald: грубиян. // -снье с. от грубя.
// -ся гл. ннрх. т р . 1 . Л. (-ях, -ил, зап. -сх, -ел): ставам груб, англ.
to grow rough. // -ичек, -ък, -ки np.t.M., ум. от груб: малко груб,
доста груб, //-и чко , ///;.. ум. от грубо: по начин дос та груб, //-иян/
и -ин м., ж. - -ка, ум. -че с., пол. grubianin нем. Grobian: човек
груб, ’грубак’, дебелак, //-ийнство г.; качество на грубиян. II
-ост, -ота, -отия ж., рус. грубость: I. качество на груб; дебела-
ти н а . 2. грозотия. Хубавина назар събира, а груботия къща
върти, //-я I, гл. нрх. ш р.П. 1 .: 1 . правя нщ. да стане ’грубо’,
грозно; грозя, загрозявам; рус. безобразии.. Мълчи ми, мълчи,
девойко, немой недей си груби бялото лице. 2 . нащърбим, раз­
валям, с/т. стб. ГР О УБ Л Е!Ч Н 1Е = ,'рц. (ioiwo<;. намаление. На
рака му пиле соколово, лице груби, та го |х|рана храни; сълзи
рони. та го вода пои. // -я II. гл.прх/.кпж. отнасям ce към нгк.
грубо, нагрубявам. // — ce гл. стр. « т р .: грозя ce; нравя ce
телесно груб.
Непреходното значение на Младенови» тълковен речник ce
състои още и в това, че разглежда думите по тяхната словооб-
разувателна и семантична произволност и предлага един добър
модел на тълковен речник, в който лексиката ce обхваща и
нейния системноорганизиран вид.

Нбг. Едшпгишен тълковен Ч е т в ъ р т и я т но време

речник на седм и ната тълковен речник е еднотом-
български езиковеди ният „Български тълковен
реч н и к“ ( I. изд. 1955, II.
1963, III . 1976. IV , фотот.
изд. 1993, 1077 с.), изготвен от седмина български езиковеди: Л.
Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, II. Костов, Ив. Леков, Ст.
Стойков, Ци. Тодоров.
По лексикален обхват речникът няма нормативен характер,
тъй като освен книжовна лексика в словника му, обхващаш
50 (XX) думи, са включени и редки думи, архаизми, диалектиз­

348
ми, неологизми, използувани и творчеството на български писа­
тели.
Замислен като общодостъпен лексикален справочник, гой
сс характеризира с опростена речникона статия и ио-обобщено
формулирани определения на лексикалните значения. Думите
ce представят само с най-важните им значения. Илюстративни­
те примери са кр атки , най-често съставени от авторите и по-
рядко от художествената и друга литература. О т фразеологичес-
кия материал са подбрани най-характерните фразеологизми и
устойчиви съчетания. Д ум ите са снабдени с бележки за произ­
хода и стилистическата им специализация.
Ето пример о т речника:
ж ив прил. I. К о й то живее; противои. мъртъв. Жив човек.
Жив ор.чиш th.it. Да си жив и чдрав. Живи раци. Живи храсти. 2.
Пъргав, подвижен, деятелен, жизнен. Живи очи. Жив темпера­
мент. Живо участие. 3. Ярък, силен. Жив спомен, ('лутам с
жин интерес. 4. С ъ щ и н с ки . Жив хайдук. Сиромах човек - жив
дявол. 5. като същ. Човек, жив човек. Поли-ник и ia живи, и ta
умрели. Всичко живо ce и токри. Ж и в а в о д а - чудо творна
пода, с която ce възкресяват героите на приказки. Ж и в а р а-
н а - незаздравяла рана. Ж и в в ъ г л е н - разпален и
нсзагаснал въглен. Ж и в и ц в е г я - естествени и незавехна-
ли цветя. Ж и в о т е г л о - тегло на добиче, премерено живо.
Ж и в п л е т - огради о т храсти на корен.
Речникът на седм ината български езиковеди през 1994 г.
излезе в още едно четвърто издание, но вече допълнено и
преработено ( IV . Допълнено и преработено издание от Д . П о ­
пон).
Новото в това издание е:
а) обогатен словник с голям брой новозаети или новосъзда­
дени думи, навлезли трайно през последните две-три десетиле­
тия (около 1 0 0 0 0 думи);
б) изоставени о т словника много редки, остарели и диалек­
тни думи, недоказваши ce в широката речева практика;
в) акчуализирани лексикални значения с оглед на настъпи­
ли семантични изменения в думите и включване на нов фразе-
ологичен материал;
г) осъвременени тълкувания на лексикалните значения с
последовател но прокаран принцип за обективност и безприст­
растност;
д) в илюстративния материал е увеличен броят на свобод­
ните словосъчетания и изрази и са избегнати много дългите
примери;

349
 с) бележката за произхода на думата е изнесена в края на
речниковата статия.
Примери:
кредйтор м. и кредиторка ж. Лице или учреждение, коего
кредитира, дава кредит. Някои финансово люгыци държави ис­
к а т да с т а н а т кредито/>и на света [лат.].
плассбо ср. спец. Неутрално вещество, което ce дава във
вид на таблетки и хапчета вместо истинско лекарство, обикн.
на хора, които само си въобразяват, че са болни, при експери­
менти и др. |о г лат.|.
Така преработен и допълнен, речникът отново става един
от основните общодостъпни тълковни справочници, каквато
роля гои игра и досега с предходните си издания.

Т ри том н ият „Речник на

§ 86 д. I ри томен академически съвременния български кни-
тълковен речник жовен език“ (т. I. 1955, г. II.
1957, т. III. 1959, общо 2 3(H)
с.) с главен редактор акад. Стоян Романски е изработен от 15
научни сътрудници в Института за български език при БАН.
Работата върху този речник започва още през 1942 г., когато ce
създава Служба за български речник към Б А Н . Д о 1950 г. ce
събира речников материал и когато той надхвърля 1 0 0 0 0 0 0
фиша, ce пристъпва към съставяне на самия речник.
Речникът ce състои о г 63 567 речникови статии. Той е за­
мислен и подготвен като строго нормативен тълковен речник,
което означава, че в него са включени само думи, които са в
книжовноезиковата норма и чс семантичната им структура с
разкрита съобразно проявените и утвърдени в книжовноезико­
вата практика значения с присъщите им функционално-стилис-
тични специализации. Всяко значение е илюстрирано с примери
от книжовния език - художествена литература, научнопопуляр­
на книж нина, публицистични произведения и т.н. Използувани
са и примери от народното творчество в подходящи случаи.
Тълкуванията на значенията са главно ссмантико-оиисател-
ни, като ce прилагат и най-близките синоними. Думите са ха­
рактеризирани граматически и стилистически. Заглавната дума
е оформена съобразно иравописната и изговорната норма, пред­
ставени са най-важните граматически форми на думата с оглед
на правописа и изговора им. Речниковата статия включва и
най-важния фразеологнчен материал, тълкувателно описан и
стилистически характеризиран.
Представа за речника ше дадем с две речникови статии:
страх, страхът, страха, мн.ч. страхове, м. Чувство, породено

350
от някаква действителна или привидна опасност; уплаха, бо­
язън. И с вестника/ш заедно мъдруват,/ че страх о т бона било
начало/ ча всяка м ъдрост. Ботев. И тишина, м ъ ртва тишина -
страх да т е съвземе! Влайков. Към /ния м ес та Нона винаги
изпитваше страх, ian/onto още о т малка бяха я наплашили, че
тим има змии. Йовков. М е ч ка страх, мене - не! (разг.) -
страшно е, но да не ce боя.
утро, мн. утра, ср. 1. Времето през първите часове на деня;
сутрин, утрин. Иърху далечната, загадъчно хубава сгради падаше
нежният пурпур на у т р о т о . Йонко». X^tadnomo утро ободри още
повече опълченците. Дора Габе. Полунощ едва измина,] ведро
утро подрани. Лилиев. 2. Предобедна забава1, обикн. ученичес­
ка. Не я пущаме никъде - на вечеринки, ни ученическо утро, па
тапц. Л. Стоянов. Нчера бе ни у т р о т о годишно,/ т и ne бе ли да
ни видиш т а л 1 ? Ас. Босев. Естрадно утро. Добро утро - поздрав
при среща сутрин или при ставане сутрин от сън. П о р т р е т ъ т
ти стои к а т о жив на Atacama лш и всяка заран лш казва „добро
утро". Вазов.
Работата по съставянето на Тригом ния академически тъл-
конен речник дава силен тласък върху лексикографските и лек-
сиколожки проучвания у нас, които практически поставят нача­
лото на съвременния етап в развитието на тези науки. Първите
сериозни теоретически разработки в тази област бяха публику­
вани в отделен то м (Известия на И нститута за български език,
кн. V I. 1959).
О т съществено значение за нашата лексикографска теория
и практика са възгледите на авторите, изложени в увода към
речника. Този речник и днес си остава единственият нормати-
иен тълковен речник о т академически тип и това го прави
изключително значим за езиковсдските проучвания.

§ 8 6 е. Мнчглнткпен речник Ш естият български тълко-

на българския език »ен речник „Речник на бъл­
гарския език" ce издава под
главната редакция на Криста-
лина Чолакова с ред. колегия в състав: К . Ничева, С. Спасова-
Михайлова, Кр. Чолакова, Ст. Стоянов, В. Кю влиева-М иш айко-
ва, Ем. П ер н и ш ка, М . Чоролеева. След продължителна подгот­
вителна работа, в хода на която беше съставено специално
„Ръководство за съставяне речник на българския език“ (1966),
Институтът за български език при Б А Н през 1977 г. започна да
издава нов български тълковен речник, отначало планиран в 15
тома, но впоследствие очертал ce като далеко по-голям - веро­

351
ятно ше надхвърли 20 тома. Досега от него са излезли оссм
тома (т. I. 1477. г. И. 1979, т. III. 1981, т. IV . 1984, т.V . 1987, т.V I.
1990, т .V II. 1993, т .V III. 1995).
М ноготом ният речник на българския език н досегашните
си осем тома обхваща над 6 0 (ИИ) речникови единици, които са
извлечени от книжовни източници от Рибния буквар на д-р П.
Берон - до наши дни (лично творчество, учебно-помошна лите­
ратура, периодичен печат, публицистика, народно творчество,
разговорна реч). „Съдържайки устойчивия и подвижен запас на
лексикалната система на нашия език $а един период от над 150
години, включително и от източните и западните говори, той
представя лексикалната система на новобългарския език в нейна­
та цялост но време и пространство (т.1. Предговор, е. 6 ).
К а то представя движението и измененията в лексикалнп-
семантичната система на българския език от началото на
X IX в. насам, речникът съчетава историко-описателния подход
с нормативния подход.
а) Историко-описателният полход намира израз мри подбо­
ра на лексикалните единици и при разкриване на смисловата
им страна, като ce представят и остарели, редки, диалектни или
простонародни значения и употреби на думи.
б) Н орм ати в ни ят подход ce проявява чрез правописа и чрез
специални нормативни характеристики на думите и техните
значения с бележки от рода на: диал., остар., рядко, простонар.,
старин, и др.
О тличителни страни на Речника са:
а) последователно следвана система за детайлно и всест­
ранно описване на значенията, нюансите и употребите на ду­
мите в различни видове словосъчетания;
б) регистрация на новите думи и новите значения на думи­
те в езика;
в) специално внимание е отделено на задължителната лек­
сикална съчетаемост на думите и на контскстово обусловените
им значения;
г) при определяне на лексикалните значения последовател­
но ce отчитат връзките между лексикалните значения и гра­
м атическите значения;
д) при тълкуването на думите ce държи сметка и за смисло­
вите взаимоотношения между отделните лексикални единици
(особено между родствените думи);
е) богат и разностранен илюстративен материал;
ж ) представяне на голямо разнообразие от фразеологизми
със самостоятелно тълкуване, а в някои случаи и с посочване
на произхода им;

352
 з) разностранен справочен апарат с указване етимология га
на думата.
Его как на практика изглежда една статия от Речника:
К А Т Р А Н Обикн. ед., л/. I. Гъста, чернокафява смолиста
течност с те ж к а миризма, получена чрез суха дестилация на
дървесина (обикн. хвойнова, брезова, торф, въглища) или от
течни горива, ценна суровина в химическата промишленост.
Мъжете тръгнали и / горите, ра /въртели топори, ден подир ден
свличали трупи къл! пещите за катран и дървени въгл/аца. Ст.
Станчев, П Я с, 10Х [,..| С капка катран люре ce не л/ъти. Погов.
Лфионов катран. Поров катран. Швелов катран.
2. Черно смолисто вещество, което ce отлага при пушене на
тютюн по вътрешната част на цигаре, лула или н организма.
Пушенето уврежда у с т н а т а кухина, /а/цото никотинът и к а т ­
ранът, които ce вн ася т с тютюневия днл1, дра /н ят у с т н а т а
лигавица. Н. Пръвчсн и др., ЗТ, 45 |...| // Остатъчно вещество,
което ce отлага при изгаряне на бензин в мотор, i a /генерато­
рен катран.
3. О бикн. лш. Според религиозните представи - казани с
мряща смолиста течност в ада, в който ce mi.чели грешниците.
Душата лш и /веднъж ce освободи о т бремето на досегашните
угризения и аз ce почувствувах чист, светъл и праведен, сякаш
получих опрощение за греховете, един о т които салю е д о ст а ­
тъчен, ш да ce пържа вечно в к атр ан и те на ада. К. Георгиев,
ВНП, 39.
4. Прен. Ад, пъкъл. Щом влезе в рая, дядо Матеико ce сети
за баба си... - Ллш поп Николай тука ли е?... - Поп Николай е в
шарана, дядо. Елин Пелин, Съч. I. 33-34. ... Зехир и катран.
Диал. Отрова и ядове. К а т о катр ан , черен. Разг. М ного (черен).
Катран ми капе от бралата. Диал. М ного съм сърдит, почернял
съм от яд. М а ж а катр а н . Диал. Пакостя, вредя на някого. О т
две дупки ка тр а н ми тече. Диал. Ирон. Не съм богат. О т десет
места ми к а т р а н тече. Диал. Им ам големи доходи, печеля
много и о т различни места. Сипвам /сипя (наливам/налея)
катран в рогата (гл ав ата, уш ите) на някого. Диал. Карам ce на
някого, мъмря го, коря го за нещо. Хубаво си полшели за
твоето бъден/е, за трудовия народ. До полунощ л/у приказва
началникът // л/у налива к атран в р о гата. Тъй да пол/ниш. И ///е
ce отрече о т тебе. В. Геновска, С Г , 509. Скърцам като колело
без катран. Диал. Карам ce, мърморя.
- О т араб, през тур. katran

23.
353
 Последен по креме на из­
ss Я6 ж. Съвременен тълковен
лизане е „Съвременен тълко­
речник на бк 1гарекия
вен р еч н и к на бъ лгарския
ет к
език“ (1994, 1055 е.), съставен
от Стоян Бурон, В. Бонджнло-
ва, М. Илиева. П. Пехливанова под редакцията на Стоян Бурс»н.
Речникът на четиримата великотърновски езиковеди е за­
мислен к а т широкодоступен справочник от по-универсален
тип с предметно-образно онагледяване в речниковите статии.
На тази цел са подчинени и включените 21 приложения с
различен характер - сзиково-правописен. математико-приложен,
географско-административен и друг обпюку.пзурен характер.
Потърсена е възможност за използуване на гнездовия сло-
вообразувателен принцип, без той да е разгърнат и последона-
телен.
Л е к с и к о н и т е значения са представени в много обобщен
вил, без да ce разгръща семантичната структура на думата.
Онагледяването на значенията става с примери, съставени в
Основната си част от авторите.
Заглавните думи ce показват в най-важните им граматичес­
ки форми с оглед на правописната и изговорната норма.
Достойнство на речника е, че включва думи, навлезли в
активна употреба през последните години при изменените об­
ществени условия на живот.
Чисто лексикографската стойност на речника не е особено
голяма, тъй като той е работен без собствена речникова карто­
тека, въз основа на съществуващите тълкувателни речници -
наши и чужди.

§ Ябз. Диференцишен тълковен „Речник на редки, оста-

речник на С т. Илчев, А. рели и диалектни думи в ли-
Иванова и Ан. Ди^нова тературата ни от X IX и XX
в.“ (1974, 606 е.), изработен
от Ст. Илчев, А. Иванова и Ан. Димова,, е единственият дифе­
ренциален български тълковен речник. Той представя лекси­
кални единици, употребени в български художествени произве­
дения през X IX и X X в., които не влизат в състава на норма-
тивната книж овна лексика поради това, че имат диалектен
характер или са остарели.
Предназначението на речника е да предостави на съвремен­
ния читател тълковен справочник за излезли днес от употреба
думи, които той може да срещне в популярни народни приказки
и песни, а също гака в художествени произведения от епохата
на Възраждането или от по-късно време. В речника са включе-

354
 нн и множество турцизми, гърпизми и русизми, използувани от
писателите през X I X в., но останали вън от книжовния речник.
Предстансни са и остарели значения на днес използувани думи,
както и думи с форми, които сега ce схващат като неправилни.
Речниковата статия има някои особености. След грамати­
ческата характеристика на думата следна нейното етимологич­
но представяне. Тълкуването на лексикалните значения най-
чссто става със синоним ии определения, т.е. с равнозначни
синоними в съвременния книжовен език. Когато ce прибягва до
семантико-оиисатслна дефиниция, стремежът е тя да бъде м ак­
симално кратка и ясна.
Диференциалният характер на речника налага да ce прила­
гат и диференциални определения, когато ce характеризира ос­
таряло значение на думи, функциониращи сега в езика с друго
значение.
Примерни статии от речника:
бъх м. нар. У кри ване на истината. Пъх циганино - к а т а ce
кога някой отрича или въши нещо. П.Р. Славейков. X в а щ а м
б ъ х - скривам нещо. Да подлъашии и обругает чедото лш т и !
Пе съл! я т л ъ г а л ! - Пъх ли хващ аш? П.Р. Славейков.
глиг м. и глйга ж. диал. Голям, щръкнал зъб на животно.
Моржът, със своите дълги глиговс, люже да разбие и най-якият
каик. в. Знание. Идваше и гралшдният глиган Пъао - черно-
кафяв и кален, с огромни, ж ълти глиги и с люлки, /ли очи. Ем.
Станем.
деген^к м. диал. (о т тур. tlegnek). Тояга, пръчка. - Ако аз би
имал пласт, т о би им ударил но десенi дегеиека. Л. Каравслов.
погЛда и погодба ж. остар. Спогодба, съгласие. Гой поръча
ча владицнте и на колшеари/пе да р а б о т я т о тк р и то и да не
правят никакви тайни погоди с патриарш ията. Възрожденски
печат. Г/огодбата uai била да му предаде владението и къщ ата
с всички сечива и покъщнина, ч т о т о ce пайде вътре. Й. Груен.

.. 0- п Вторият вид тълкувателни

87. Диалектни речници 1 3
' речници, които допълват тъл­
ковните в обхващането и пред­
ставянето на българската л ек­
сика, са диалектните. Според обхвата на представяната диалек­
тна лексика те биват четири основни вида. Когато обхващат
цялостния лексикален състав на един диалект, те са пълни, а
когато характеризират само лексикалните единици, различни
от книжовните по форма или значение, речниците са диферен­
циални. Близки до тях са подборните. А ко диалектният речник

355
представя лексиката на всички диалекти на езика, речникът с
общ, своден.
1. Пълните диалектни речници са нес още рядкост п ди­
алектоложката ни практика. Първият и засега единствен опит
ia съставянето на такъв речник направи проф. С тойко Стойков
с неговия „Речник на банатския говор“ , поместен и книгата му
„Лексиката на банатския говор“ (1967, е. 31-2X0).
Ето няколко примерни речникови статии от него:
лерн м. (нем .) фурна на печка. Печът у ле/ша.
леса ж. Изплетени нашироко множество малки плитчини
на коса. Пи ми и, м а. 1е, ш кусъта, ш т у т ми и,мале, ш лесата,
ш лесата и купелытката. М улпы тата п л е т ъ т па леса или ча
дьС КЪ .
лесы плур. I. Плет заограждане от върбови пръчки. Лесы-
т е ce п л е т ъ т уд чь/>6ы.2.Дъсчени ритли накола. Канати.
лёсин1, -сна прил. 1. Който остава без m i . ка, лесен. Лесна
лекдчйа. К о й то не изисква грижи, безгрижен. Лесин жуадт.
лесин-’, -сна (В ) прил. К ойто струва сравнително малко,
евтин. Са лесни к?,ш тите, кугату са млдгу. И <)<ы лесна ценъ.
2. Д и ф ер енц и алните и подборните д и а л е к тн и речници
са най-често практикувани у нас. Те са предпочитани, тъй като
позволяват по-синтезирано да ce направи лексикална характе­
ристика на диалекта чрез представяне само на лексикалните
единици, които са различни от книжовните, или чрез подбор
на най-характерните за диалекта лексикални единици.
В поредицата „Българска диалектология. Проучвания и ма­
териали“ са публикувани множество речникови сбирки от раз­
лични диалекти, напр, в кн. V , 1970 г. са поместени няколко
такива речника: „Речник на говора на е. Кръ веник, Севлиевс­
ко“ (Н . П. Ковачев), „Речник на Хасковския градски говор“ (В.
Кювлиева и К . Димчев), „Речник на говора на е. Енина, К а ­
занлъш ко“ (П . Китипов), „Родопски речник“ (Т . Стойчев). Под­
борни са останалите два речника в същия сборник: „И з лекси­
ката на с. Дервент, Дедеагачко“ (Т. Бояджиев) и „По-особени
думи и изрази в говора на е. Браница, Поповско“ (В. Дон­
чев).
3. О б щ (своден) диалектен речник на б ъ л гар ски я език
ce подготвя в И нститута за български език при Б А Н . Неговата
задача е да обхване и представи лексиката на всички български
диалекти. Извършена е огромна работа по неговото съставяне
и в близко бъдеще може да ce очаква излизането му.
М акар и твърде условно, за прототип на общ диалектен

356
речник може да ce смята Речникът на Найден Герои, it който са
събрани и представени думи и фразеологизми от всички бъл­
гарски говори.

§ 88. Жаргонни (арго- Научен интерес към българс-

тичнн) речници каг,а жаргонна лексика имт от мно­
го десетилетия, но той стигаше до
опити за нейното частично предс­
тавяне к а ю илюстративен материал към статийни или студий­
ни разработки (напр. „Тарикатско-български речник“ на П .
Вой ни ко в към статия, посветена на жаргона в сп. Родна реч,
1930 г.).
Едва през последните години ce появиха по-пълни речнико­
ви приноси в тази област. Единият е приложен речник k i . m
книгата „ Ж а р го н ъ т без който (не) можем“ (1989) на Г. А рм я­
нок. Вторият е о т същия автор, но вече самостойно издаден
речник. Т р ети я т принос е на Симеон Ласкаров.
1. Г. Армянов „Речник на българския жаргон “, С., 1993, 203 с.
Речникът ce състои от три части.
а) В първата му част са обхванати думи ж аргонизм и -
около 40(H) лексикални единици. Речниковите статии дават гра­
матическа характеристика на думата, представяне на значение­
то, бележка за актуалността на единицата, в повечето случаи
онагледяване на значението с примерен текст, посочва ce в
бележка и годината, когато е регистрирана употребата. Напр.:
лайф мн. няма, м. Л ек, приятен, безгрижен живот. Разлика­
та, копеле, е. че т я х н о т о ти л t ни шнад е лайф, и наш ето сп е
чисти проба жиии, (о к. 1975).
проституция събир. ж. Обикновени хора. Ни проституци­
ята не и беше ра /решено ди ели ia па т о ш плаж. Там си беше ш
уруснокрацнята.
. цепелин м. М ом иче, жена с леко поведение.
лангилра ж. Остар. Глупав, прост човек (1973).
б) Втората част представя жаргонни фразеологизми - око­
ло I (МИ) на брой. напр.:
карам на мускули (на зъби и ,ю кти ). Едва-едва, с много
трудности, гладувайки живея. Ниждаш лн\ че шпори Л1есец ка­
рим пече на л/ускули и ne ce сещаш да лш върнеш лшпгтшпе.
м уш като и бегония, ирон. Израз, с който ce обяснява, че
никой е имал интимен ко н такт с жена и после бързо си е
отишъл или има само такива контакти, без да е в любовни
отношения с партньорката си.
в) Т р е та та част е илеографски речник. Той показва тсма-

357
тмчната ограничение г на жаргона. Близо мсггс хилили думи и
фраземи на жаргона изразяват една около 400-500 значения.
Е го един пример:
пари - ибети, ивоирн, бала, шпонка, пестници, вреле, вьюне,
.утери, диновки, двийсетири, двайсетирки, двийсетички, дети,
дестливка, ic.icua бележка, зелено, юграфка, кольни, кант, кан­
тик. капитали, ки/on, кинта, киптаж, куче, лайка, линги, лап-
,чпн, лапгьр, лапци, льни, пара, парса, пачка, пеньоп т , пепшри,
петарка, петичка, апипкн, стотарки , стотички, сухо, транцы,
фунт, храсти, хартийки, шарено.
2. С. Ласкаров „Френско-бмгарски речник на р а згонорнат
и ж аргонната реч'\ С., 1994, 250 с.
Двуезичния т речник на Ласкаров е единствен о п и г за създа­
ване на такъв вид речник не само в нашата лексикография, но
до голяма степен и в чуждестранната. Речникът е важен принос
k i . m обхващането и представянето на жаргонната и разговорна
лексика, съотвстствуваща на френските жаргонни и разговорни
думи и изрази.
Особената му ценност ce закл» -чава и в стремежа да ce
откроят жаргонизмите, преминали в разговорната реч.
Издаването на жаргонни речници има и по-широко лингви-
стично значение - те ни въвеждат в най-динамичните номина-
тивни процеси, протичащи в живата разговорна практика. Не
можем да не ce съгласим с цитираната от автора мисъл на Fr.
Са га dec „Речниците, наричани арготични, съдържат думи, ко­
ито в момента на публикуването им губят арготичного си зна­
чение. като навлизат в разговорния език, изчезват или изкуст­
вено ce задържат н някои среди.“ (Предговор, е.6 ). Ето няколко
примера:
B O O M n.m. купон, джабили, джамборс, терен, хави, адрес,
пангар, м окет, дискостолче, мравуняк, фиеста, весело, спяака,
хавичка, бардак: младежка танцова забава.
F A D A adj. тъп, тьпанирскн, ювеян, шетрелян, идиотски:
глупав.
T R A C S IR n.m. тубе, бы, бые, кендз, цвет ко папке: страх.

Като един от видовите тъл-

$ S9. Исторически речници кувателни речници, историчес­
кият речник има предназначе­
ние ла разкрие ис тория та на ду­
мите от тяхното възникване в езика наши дни, като просле­
ди измененията, коиго те преживяват с течение на времето
както в звуковата си форма и словообразува телния си строеж,
така също в значенията и употребите си.

358
 Исторически речник от същинския му тип българската лек­
сикография не притежава. В Института за български език от
Я1.ЛГИ години ce работи върху създаването на та к 1 >н речник,
който ще проследява развитието на българската лексика от
старобългарската епоха до Възраждането.
О т по-друг исторически тип са речниците, които представят
лексикалния материал на една отминала епоха - например от
старобългарската епоха. Те са много ценни и необходими като
проучвания, без които е невъзможно да ce създаде исторически
речник на езика о т същински тип.
Л ексиката на старобългарския език у нас все още не е
намерила подобаващото й ce речниково обхващане и представя­
не, ако не ce броят двата кратки речника, предназначени за
учебни пели:
а) на А т . И лиев „Старобъ лгарски речник. Помагало за
изучаване на старобългарски език и новобългарски правопис“
(Пловдив, 1901, 119 е.);
б) на С т. Стоянов и М . Янакиев „Речник“ към „Старобъл­
гарски език. Текстове и задачи“ ( II изд. I960, е. 105-232).
В И н сти тута за български език при Б А Н е изготвен „ С т а ­
робългарски р ечни к“ в три тома, включващ лексиката на ста­
робългарските книж овни паметници от X и X I в. През 1984 г.
беше публикуван „Встъпителен том“ (22Х е.). Предстоящо е
излизането на същ инските три тома.
Основни справочници за старобългарското лексикално нас­
ледство сега продължават да са няколко чуждестранни речника
като: „Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinnum“ от Ф ранц М и к -
лошич (В иена, 1X62-1865, 1171 е.); „Handworterbuch zu den
altkichenslavischen“ от Л. Садник и Р. Ацетмюлср (Хайделберг,
1955) и продължаващият да излиза речник на Чеш ката акаде­
мия на науките „Slovnik jasyka staroslovenskeho“ (Прага, т. I. 1966,
т. И. 1973, т. I II. 1982).
Речникът извежда на показ лексикален материал, извлечен
от 8 6 старобългарски и църковнославянски ръкописни памет­
ници, създадени в границите на седем века - от X в. до X V I в.
Отличава ce със задълбочен подробен анализ на словните зна­
чения и техните оттенъци, като преводите ce дават на три езика
- чешки, руски и немски. Посочват ce гръцките и латинските
съответствия (о т т. I I I - системно, а в I и II - подборно).
Най-нов и ценен справочник за старобългарското лекси­
кално наследство, съдържащ около 1 0 0 0 0 думи от 18 класичес­
ки старобългарски ръкописни паметници, от които 12 глаголи­
чески, излезе в М осква през 1995 г. - „Старославянский сло­
варь. (По рукописям X - X I веков)“, 842 с.

359
 Речникът с дело на петима научни сътрудници от Славянс­
кия институт на Чеш ката академия и от Института по славяно­
ведение и балканистика на Руската академия (Е . Благова, P. М.
Цейтлин, С. Геролес, Л . Пацнерова, М . Бауерова). Издаден с
под редакцията на трима видни старобългаристи - Р. М . Цейт­
лин, Р. Вечерка и Е. Благова.
Речникът „по своя тип е тезариус: той съдържа всички без
изключение лексеми, съдържащи ce в изброените ... 18 старос­
лавянски ръкописи...“ Toil е „речник към определени текстове.
Разчетен е преди всичко за читателите на тези ръкописи“ (Пре­
дисловие, е. 1 0 ).
Преводът на думите ce дава на руски и чешки.
Ценен справочник за праславянския лексикален фонд на
българския език е „Этимологический словарь славянских язы­
ков. Праславянский лексический фонд" (выи. I. 1474 - вып. 17
L. * Maijesi.m.ji.. 1990), чието излизане продължава.
Приноси кт.м историческия речник на българския език са и
други три старобългарски речника, излезли у нас:
а) А. Давилов „Речник-индекс на Презвитер К о зм а “ (1976).
Речникп. I отразява всички лексеми в езика на „Беседи против
богомилите“, регистрирайки ги във всички форми, с които те
са използувани, и представя значенията, в които са употребени.
б) Т атяна Славова „Речник на словоформите в Архангелс­
кото евангелие от 1092 г.) (1994, 267 е.). Регистрира употребе­
ните словоформи на старобългарски те думи с количествено
представяне, без да ce описват лексикалните значения.
в) М . М ъ ж лекова „Речник на старобългарските думи в
днешните български говори“ (1990, 220 е.). Речникът изважда
на показ една част от старобългарското лексикално градиво,
продължаващо живота си в различните български говори, напр.:
Г Л О У М Ъ м. ’бъбрене, самохвалство’: Т А К О Т Ь 0 у Б 0 ВЪ
lON'fc в р ь о т ь т р о у ж д А д ш е о а . н о у м ь к е з ъ гл о у -
Л \А Х Р А Н А . Н ОЛОВО Н С ЗА ЗО РЬ Н О О Ъ М 'Й Ш б Н О ОЪ
00Л И 1Ж СОЖ ЬОТВЪ МЖ «Ж . Супр. 279 2 7 - С А 29.
- ГЛуЛЛА ж. Шега. Он си прас п > м у с нега. М . Младенов,
1969, 218. у Б. Цонев, 1915, |(). - Р С Б К Е 1 185 К н и ж . (И в. Вазов,
Ел. Багряна, Н. Лилиев), РБЕ III 212-213 Остар. К н и ж . (Ив.
Вазов, П. Ю. Тодоров, Ст. Загорчинов, Д. Рачев), БТР Мл 437,
ЕР Мл. 102, БТР 124. БЕР I 251, Р РО Д Д Л 85 Нар. (И в. Вазов,
П .К . Яворов).
Глума - Ст. Младенов, 1901, 502. Глумъ - П. П етков, 1974,
26. Гл'ума - ДА рх - Солунско. Глума - Н Гер I 222. Глум м.
Дюв. 366. (е. 58).

360
§ 90. Етимологически Етим ологическите речни­
речници ци имат задача да разяснят
произхода на лексикалните еди­
ници, да разкрият техните най-стари значения и т.рноначални
вътрешни форми. Т е лапат сведения за изконния или заимству-
ван характер на думите, за словооПразу пател ната им ироизвод-
ност, за историческите промени и звуковата им форма и за
съответствията им и близко и по-далечно родствени езици.
Етимологическите речници са преди всичко специализира­
ни научни справочници за филолози, което обяснява и наличи­
ето в повечето случаи на библиографска справка по етимология
на думата в речниковата статия.
Според асп екта, в който ce характеризира езиковият мате­
риал, етим ологическите речници са два основни типа: етимоло-
гически речници на корените (вниманието е насочено към
произхода на корените и еднокоренните паралели в сродни ези­
ци) и словообразувателни етимологически речници (внимани­
ето е насочено към морфологичната структура на сродни и
родствени думи).
Българската лексикография притежава два етимологически
речника - единият е цялостен (на Ст. Младенов), другият е в
процес на изработване (Академически).

Единственият завършен и
§ 90а. Еиииюлогически речник ц ялостен е т и м о л о ги ч е с к и
на С теф ан Младенов Рсчник на Ц а р с к и я език е
дело на акад. Стефан М л а ­
денов „ Е ти м о л о ги ч е с к и и
правописен речник на българския книжовен език“ (1941, 704
е.), който изяснява произхода на корените и еднокоренните
паралели в сродните езици, т.е. той е етимологически речник
на корените. А вторът предлага етимологии както на славянс­
ките по произход корени (и на образуваните от тях думи), така
също и на заетите. М ного от тези етимологии и днес ce при­
емат за убедителни, макар че има и не малко случаи на оспорс-
ни или оспорими етимологически обяснения.
Речникът е ценен и с богатия сравнителен материал от
славянските и индоевропейските езици в цялост, с проникнове­
ния етимологически анализ, с огромната научна ерудиция, ко­
ято прозира в съставянето на речниковите статии.
Ето две примерни речникови статии от речника:
пл'ьзъ сьщ.м. // плъза същ. ж. // плъзгавъ прил.м.Ц стб .

361
 П Л Ъ З Ъ К Ъ // пльзгавостъ сын.ж. // пл'ьзгамъ гл. прах. тр . III.,
скр. плъзна 1.5.. икр. пл'ьзнувамъ съкрат. пл'ьзгамъ III. // ~ ce
гл. нспрех., същ. ср. плъзгане, пльз/ну/ване; вж. п ъ л з я / /
плъжек, пл'ьзекъ, пльжковъ сыц. м.\ стб. П Д Ъ Ж Ь; пж. о х-л ю
н 1., п а/ с м о л с ц ъ, л и г а в с н ъ // плъзйца сыц. ж.
плъзлйвъ, приЛ. Л1. И плъзливость, СЫЦ. Ж . , кор. II Л Ъ 3- (п
ъ л з), и др. отглас. стсисн и л с з- (и л ^ з-): п л а з-.
плъкъ сыц.лг. с т а р , к н и ж .; стб. П Л Ъ К Ъ , р у с молк; пж.
II о л К 1. ( о т р у с . ) . II о л К О Н Н И К 1. и ( с б ъ л г . -ъл- с р е щ у р у с .
-ол-) о / п т. л ч с н с и ъ , о / п 1» л ч с н и с ; к о р е н ъ и . - с * p i - в и
ъ - л с н 1., и ж . и и л см с ; с р н . (с р о д .н о к о р . ) Н 'Ь м . v o l k народъ ,
а н гл . folk н т .н .

О т началото на 60-те го­

§ 906. Академически етилтлоги-
дини започна да излиза нов
чен речник
с т и м о л о ги ч е с к и р е ч н и к на
българския ези к, изработван
о| сътрулннци на Института за български език мри Б А Н под
ръководството на акад. Вл. Георгиев - многотомен „Български
етимологичен речник“ . Речникът излиза на свсзки. Досега са
отпечатани нялостно т. 1. (А -3 ), 1971. т. II (И -К р е п я ), 1979, т. III
(крее1- м й н го 1), 1986, т. IV . (м и нго2- падам), 1995, т. V . (падеж
- пуска), 1996. Той обхваща всички думи на българския език,
събрани до изработването на речника. О т чуждите заемки ce
включват главно онези, които имат по-широка употреба, а спе­
циалните научни и технически термини остават извън неговия
обхват. Собствените имена ce дават п групата на производните,
но в случаи, когато производящата собственото име дума е
изчезнала от езика, тогава собственото име ce приема за заг­
лавка.
Подреждането на думите е в етимологични гнезда - Основ­
ната дума ce изнася като заглавка, а сродните й думи ce включ­
ват като производни. Структурата на речниковата статия сс
състои от пет по-важни компонента: заглавка, тълкуване на
значенията, производни думи, етимологическо тълкуване, разп­
ространение освен в българския език като заемка.
'За да ce получи практическа представа за речника, привеж­
даме примери:
дух ’душевна сила; призрак’; стб. Д О уХ Ъ ’вятър’ (ръкопис
от сп. Иполит, руски препис от 12 в.), ’безплътно същество’
(Зогр., Мар., Асем. и др.). ДОуХОйЬЫЪ (Зогр., Map., Син. тр. и
лр.). Д О уХ О Й б Н Ь , д о у х о д в и ж е и ь (М а н . хр.). Запазени в
стари падежни форми: духа ’човек, душа’ (Врачанско), само в

362
изразя нема жива дуа (родителей падеж мри отрицание), ду/х/а\
'въздух н надут предмет’ (Банско), духом н израз духом предали
’умрели' в нар. песн. (Еньово, Новопазарско). - Произв.: духов,
духов ден нар. ’празник св. Дух’ (Велес), духовом ce ’изповядвам
ce’ (Сярско), духов/ин ’с чувство за хумор’, ’избухлив, сприхав’
(П и тан е, Б резниш ко), духовитост, духовен, духовност, духовен­
ство, духовник ’свещеник; изповедник’, духовнншкн, духдвннчес-
кч, духота ’горещ въздух, задуха’ (Габрово), духувам нар., остар.
'изповядвам няко го ’, " душен; вь/дух (вж.); tadyx, tadyxa, jadyut
диал. задух, Asthm a’; вонтодух ’човек с лош дъх’ (Банско)? -
Срхр. дух, словен, dull, рус. <)уд\ чеш., пол., горлуж., доллуж.
ditch. - Сродно с лиг. dattsos ’въздух’, chase ’дух’ dvesitt, dvesti,
’дишам’, гот. dins ’дивеч’, ствиснем. liar ‘животно’, нем. I'tier
също. - Ие. dhouso-s - Заето в ал6 . duf от бълг. диал. дуф, рум.
dull, tiaditli, duliove ’празник Света Троица’.
духа ’въздух в надут предмет’ (Банско). - Вж. дух, срв. въз­
дух (т.1. е. 450).
За етимологически справки на българските думи могат да
ce ползуват и съ ществуващите общославянски етимологически
речници: на Ф р а н ц М и кл о ш и ч „Etymologisches Worterbuch der
Slavischen Sprachen“ (Виена, 18X6); незавършеният речник на Е.
Бернекер „Slavisches etymologisches W orterbuch“ (Хайделберг,
1908-1913).

§ 91, Ономастичнч Ономастичните речници са

много важен вид тълкувателни
речници ]
речници, к о т о естествено до-
пълват тълковните и диалект­
ните речници в решаването на главната им задача да обхванат
и представят в пълнота лексикалната система на един език, тъй
като собствените имена са вторите по значимост след думите
речникови единици на езика.
Според това какъв вид собствени имена представят ономас­
тичните речници, те м огат да ce поделят на различни видове.
Основни сред тях обаче са два: антропонимичните и топони-
мичните.

§ 91а. Антропошшични А н тр о п о н и м и ч н и те речници

речници имат задача да съберат, обработят
и представят от различни гледища
личните и фамилните имена на хората. Личноименната систе­
ма на един народ е същностна част о т неговата духовна култу­
ра и същевременно една много съществена съставка на езика.
Ето защо изследването й е задача и на лексикографията.

363
 Пръв опит за събиране и проучване на българските лични
имена мрани Г. Вайганд н книгата си „Български собствени
имена. Произход и значение“ (1926). Речниковото им обхваща­
не обаче става много по-късно в няколко речника.
I. Първият от тях е на Стефан Илчев „Речник на личните
и ф амилните имена у българите“ (1969, 626 е.). Целта на
речника е да събере и проучи богатството от лични, фамилни
имена и прякори, използувани от българите, да ги опише откъм
вътрешната им форма и произход, да разкрие принципите, по
които те ce създават.
D около 25 (НЮ речникови статии, които има речникът, са
обяснени над 10 000 лични и фамилни имена. Речникова статия
разкрива произхода на личното име, вътрешната му форма,
дава данни за неговото разпространение.
Ето например как са представени някои лични имена:
Ирина ж - гр. 1£фГ|\т| 'мир' - име на калсндарска светица.
Из цялата страна.
Ки пра ж - женска форма от Кипра, прсосмислсна по при-
лаг. кипри 'хубава, стр о й н а ’. П челарово (К ъ р д ж а л и й с ко ),
Ивайловградско, Гоце Делчев, Благоевградско, Пещера, Плов­
див, Кппрпп ф. Айтос. 1885, Славов и па ( Пазарджиш ко).
Н йя ж - съкрат. от Антония, Стефания, Тсофапчя, Урания
или друго подобно име. Прилеп (старо), София, р. 1961.
Селимински ф. - произволно видоизменение от Сливенски.
Сливен (Възраждането).
Ценността на речника ce засилва и от двете специални
части, включени в речника: а) на уводната част (е. 9-37), п
която са разгледани основни въпроси на българската антропо-
нимия и принципите, на които става именуването и възникване­
то на личното име; б) на приложения в края на речника обра*
тен речник на личните имена, позволяващ да ce правят изслед­
вания върху морфемния и словообразува гелния им строеж.
2. Втори по време на излизане антропонимичен речник е
„ О т А до Я. И м ената на българите“ (1985), съставен от Н.
Иванова и П. Радева. Той е популярен общодостъпен справоч­
ник, предназначен да подпомогне българите при подбора на
лично име.
3. Друг много пенен антропонимичен речник е „Български
именник. Първа част: Личните имена у българите от V I до XX
в. Втора част: ф амилни имена от чужд произход“ (1988),
изработен от Й . Заимов. Този речник за пръв път обхваща
личните имена на българите от началното им формиране като
отделна народност до най-ново време, като ce посочва времето,
когато за пръв път е засвидетелствувано името, и ce разкрива

364
 неговата вътрешна форма. С първата си част речникът е ценен
принос към историческия речник на българския език изобщо.
Втората част на И м енника е с по-специализиран обхват -
представят ce неясните смислови мотивировки на разпростране­
ни у нас фамилни имена о г чужд произход, като ce изнасят и
домашните им съответствия.
Ето някои образни от Именника:
Д раговйт - който да поздравява на драго сърце, да бъде
сърдечен, мил, отзивчив, X V в.
ДрагодАл - който да дава на драго сърце, да бъде щедър,
преди X II в.
Драгодан - даден, създаден да прави добро на драго сърце,
с драгост, X V I I в.
Драгой о т стб. Д Р А ГО Й < Д Р А Г Ы И ’драгият’, както Бла­
гой, X IV в.
О т втората част:
Вулпев - о т вулпе ’лисица’: Лисйчев, Лисйчков.
Вурдов - от вурда ’извара’: Изваров.
Възвъзов - от въз-въз ’бръмчене’: Бръмчев, Бръмчилков.
4. Автор на последните най-значими антропонимични реч­
ници е проф. Н. Ковачев, създал първата пълна антроионимич-
на картотека с имената на българите в специализирания наци­
онален център за антропонимични изследвания към Великотър­
новския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Първият му кратъ к речник е „Честотно-тълковен речник
на личните имена у българите“ (1987, 215 с.). Той съдържа
п.лковно-честотни характеристики на над 5 ММ) лични имена и
е първи по рода си у нас опит на основата на изчерпателно
събран по регистри те за раждания на деца, откакто ce водят те
у нас в ня ко гаш н и те 99 околийски града в страната, да ce
проследи чрез честотните характеристики движението в предпо­
читанията към имената в различно време, напр.:
Багра ж .8, стб. БА ГЪ РЪ ’пурпур’, от багра ’цвят, боя’.
Багрян м.6, о т багрян ’румен’, пожел. ’да бъде с румени
страни’ - израз на здраве и красота.
Багряна ж. 17, успор. на м. Багрян; псевдоним на поетесата
Елисавета Любомирова Белчева.
Вторият речник е пълен „Честотно-етимологичен речник
на личните имена в съвременната българска антропонимия“
(1995). Изработен е на основа на пълния антропологичен масив
от 34 488 лични имена, но представя имената с честотност над
единица - 16 713, о т които 7 029 са мъжки, а 9 684 са женски.

365
sv 9 In. ToiiDHiLnuuHii
Топонимичните речници имат
задача да регистрират и обяснят
речници
етимологически мсстните назва-
ння, ко н го съдържат ценна културно-историческа информация,
а много често са и с определена лннгвистична стойност.
През последните няколко десетилетия и българското ези­
кознание ce извърши системна проучвателна работа върху бъл-
гарската топонимия, като събраният и изследван тоионнмичен
материал ce публикувате и поредицата „Българска ономасти­
ка". издавана от Института за български език при Б А Н . В тази
поредица бяха обнародвани множество речници с топонимична
лексика от различни райони на страната, напр.: „Речник на
местните имена в Разложко“ от К . Попов в книгата му „Мест­
ните имена в Разложко“ (1979, е. 78-171), ..Речник на местните
имена в Панагю рско“ от Й. Заимов в книгата му „Местните
имена в Панагю рско“ (1977, е. 66-185): „Речник на местните
имена в Пирлопско“ от Й. Заимов в книгата му „Местните
имена в Пирлопско“ (1959, е. 101-293); „Речник на местните
названия в Габровско" от Н . П. Ковачев в книгата му „М ест­
ните названия в Габровско“ (1965, е. 74-185); „Речник на мест­
ните названия от Ломско“ о т Ив. Дуриданов в книгата му
„М естните названия от Ломско“ (1952) и др.
Публикуваните досега ономастични изследвания и речници
на местните имена са сериозно основание да ce мисли за създа­
ване на Български ономастичен речник. Принципите за изготвя­
нето на такъв речник бяха разисквани на Първата национална
конференция по българска ономастика (1991) във В. Търново1.

Речниците на чужлите думи

sv 92. Речници на чуждите
са специализирана разновидност на
думи
тълковните речници с предназна­
чение да проучват, описват и пред-
ставят оная част от заетата лексика, която поради чуждия си
произход има по-ограничено разпространение и по-тясна, специ-
а л ти р ан а употреба. Това са обикновено думи от екзотичната
лексика или от различните терминологични групи - научна,
техническа, политическа, юридическа, медицинска и т.н.
В тези речници ce дават най-необходимите данни за произ­
хода на чуждите думи и ce обясняват значенията, с които ce

' Вж Състояние н проблеми на българската о но м астика, В. Тьрно-

i«>, 1994, е. 162-240.

366
използуват и речената практика. По този начин чуждите думи
станат достъпни за по-широки обшсствени среди и читателите
ce улесняват при ползу нане на по-специална литература или
мри възприемане на научно-техническа информация.
Речниците на чуждите думи имат и определено значение за
историята на езика - те могат да предоставят важна информа­
ция за това, кога, по какъв път и с какви значения са заети
чуждите думи в лексиката, а така също и как са ce развивали
по-нататък техните значения.
О т създадените след Освобождението у нас речници на
чуждите думи по-важни са няколко, които ще отбележим по-
нататък.

„Речник на чуждите ду­

$ 92а. Речник на Стефан
ми в българския език“ (I изд.
Младенов 1932, II. 1942, III. 1947). Съз­
даден от Ст. Младенов, най-
нидния български индоевропеист, вещ познавач на класически­
те езици и на много европейски езици, речникът ce отличава с
нисока степен на научна обективност, достоверност и прециз­
ност при тълкуването на чуждите думи и при изясняването на
техния произход. Същевременно той ce изявява и като радетел
ia чистота на българския език. В необходимите случаи Младе­
нов не ce колебае да посочи ненужността на чуждата заемка,
когато българският език разполага с домашно неин») съответст­
вие. Понякога при обясниване на чуждите думи той си служи с
оказионализми, създадени от самия него най-често по пътя на
кал к пран сто.
Ето някои примери от третото издание на речника:
варка лодка, ладийка; с новогр. в вм. б; срв. ит. Ьагса вж.
баркарола.
варош, вароша (варуша) главна част от град, обикн. ста-
рински; мадж. varos (ч е г. варош) град, кор. и.-е.-л.-фин., варо-
ша-нин, нарошанка жители или жителка на варуша.
Вартоломсева нощ нощ на св. Вартоломей, срещу 25 авг.
1572 г., през която в П ариж и франция били избити десетки
хиляди протестанти от католиците; прен. жестоко нападение и
избиване, сеч на люде посред нощ.
Варухов сън многотраен и дълбок; по име на пророк Варух;
но къс. грц. с В вм. Б; ст.евр. Барух.
Макар по време на създаване и поява Речникът на Ст.
Младенов да е отделен от нашето време с повече от 60 години,
той и днес м ож е да бъде ценен справочник за чуждите думи в

367
българския език. Голяма е научна та му стойност и ia истори-
чсското проучване на заетата лексика.

„Енциклопедичен речник
$ 926. Речник на 1 . 1>акалов на чуждите думи" от Георги
Бакалов (I изд. 1939, IV . изд.
1949) е интересен исторически
факт в нашата лексикография. Авторът преследва повече иде­
ологически цели. отколкото лингвистически.
В подбора на словника са включени с предпочитание фило­
софски и обществено-политически термини. Основното внима­
ние е насочено към възможно по-пълно представяне на значе­
нията с елементи на енциклопедичен подход при тяхното фор­
мулиране. Отсъствието на номерация на ж аченията при мно­
гозначните думи създава затруднения при ползуването на реч­
ника. Не ce посочват данни за произхода на думите.
Примери от буква О:
оптант лице, което приема друго поданство (гражданство).
оптатйв желателно наклонение.
опус произведение; творение, съчинение.
оракул у древните гърци и римляни Ж р ец, който дава на
вярващите отговори, идещи уж от божеството; мяс тото, дето са
ставали тия „предсказания“; с особена известност ce ползува
делфийският оракул; название на книга, която съдържа тълку­
ване на поличби, сънища и др. - тълкувател. ( IV . изд. 1949 г.).

„Речник на чуждите ду*

£ 92н. Речник на Ал. Милен, ми в българския език“ от Ал.
И. 1>ратков и />. Николов Милев, Й. Братков и Б. Ни­
колов има две непроменени
издания (1958, 1964) и две преработени и допълнени ( 1970 и
1978). В п р о д ъ л ж е н и е на повече от две десетилетия този реч­
ник е основен справочник за чуждите думи в българския език.
Словникът му обхваща над 2 0 (ИМ) широко използувани заети
чужди думи в българския език, чиито значения са семантики*
описателно дефинирани, а когато е възможно, и синонимично.
В семантичната структура на многозначните думи значени­
ята са подредени по функпионална значимост и използваемост.
Към всяка от думите ce посочва произходът и, а когато проник­
ването й в българския език е опосрсдетвувано, ce сочи и езикът
посредник.
Е то няколко примера от буква Л:
лиман («ул liinnc през тур.) 1 . Залив, пристанище. 2. Солено
езеро близо до море.

368
 лимб (мпп. limbus) 1. Външен кръг на математически и
астрономически инструменти, който обикновено е начертан с
градуси. 2. Тесн и я т прозрачен край на съединителната ципа на
окото.
лимит (л а т . limes, itis ’граница’) кпиж. I. Граница, пределна
норма, предел. 2. Най-иисока цена, над която никой не може да
продана и купува.

„Р е ч н и к на ч у ж д и те
$ 92г. Речник на М. Филипова-
думи в българския език“ ,
Наирина, С. Паяджиен,
изработен от авторски ко ­
И. Машалона , К. Кистан
лектив: М. ф илипова-
Байрова, С. Бояджиев, Ел.
Машалона, К . Костов (1982, 1052 с.), под ред. на Ст. Илчсв,
съдържа най-голям брой думи в сравнение с досега излезлите
подобни речници - над 40 000. Той обхпаша използунаната чуж ­
да лексика и българския език от X IX в. до 80-те години на
нашия пек, вклю чително и съвременната нова чужда обществе­
но-политическа терминология. По-голяма засгъпеност в него
има специалната терминология от техниката, медицината, би­
ологията и т.н ., представени са и производните от основните
чужди думи.
Представянето на думите става но азбучно-гнездовия прин­
цип, като в кр;ш на речниковата статия ce поставя т производни­
те от основната дума - прилагателни, наречия, отвлечени съ­
ществителни. страдателни, Възвратни или средни глаголи и гла-
голни съществителни, които ce характеризират само грамати­
чески.
Значенията на чуждите думи поради това, че в повечето
случаи нямат съответствуващи им домашни означитсли, ce тъл­
куват описателно, а когато е възможно, и синонимно.
Ети м ологи ческите характеристики разкриват първоначал­
ния произход и значение на чуждите думи, както и пътя, по
който тези думи са проникнали в българския език. Внимание е
отделено и на най-ш ироко застъпените фразеологизувани съче­
тания, в които участвува чуждата заемка. Те ce тълкуват ш ю т-
дсл но.
Ето една примерна статия:
криза ж. (чрез фр. crise от клат. crisis по гр. крюк; ’реше­
ние’). I. Рязка промяна, разстройство в обикновеното състояние
на нещо. 2. Мед. Решителен момент в хода на болест, от който
зависи нейният изход. 3. Мед. Внезапен силен пристъп на бо­
леет. 4. И ко н . И коном и ческо сътресение от периодическо свръх-
производство на стоки, което разстройва стопанския живот и

24. 369
предизвиква б е зр а б о тн а . 5. Разг. Остра нужда от нещо. ^
Правителствена криза (полит.) - изострено положение, което
води до падане на правителството и смяна на министри. ф и ­
нансова криза - епизодични или хронични разстройства на
държавните финанси в капиталис тически тс с трани.
Речникът е пенен съвременен справочник ка кто за масо­
вата езикова практика, така и за но-спсциализирани езикови
справки.

чч 92<). Речник на С т. Пуров „Речник на чуждите думи в

// П. Пехлинанова б ъ л га р с ки 1 (С и лю стр ац и и и
приложения). Елпис. 1995, 763 е.
е най-нов опит да ce представят
чуждите думи в българския език. проникнали в него в различно
време и използвани в различни сфери на обществената практи­
ка - наука, изкуство, кул тура, техника, стопански животи т.й.
Ценно качество на речника е, чс са обхванати най-новите
заимствования, навлезли през последните години, особено в сто-
панско-икономическата сфера, но същевременно са включени и
остарели и употребявани в диалектите чужди заемки, които ce
срещаI в езика на художествената литература или на пресата,
радиото и телевизията.
Речникът съдържа 40 0 0 0 нови, най-нови и стари чужди
заемки. значенията на някои от конто са онагледени с илюстра­
ции. Намерили са място и много термини, и друга специална
лексика. Приложени са във вид на таблици и някои често
ползвани в практиката сведения - мерки, страни, езици и т.н.
Ето няколко примера:
Н О М О К А Н О Н м. Истор. Сборник с църковни канони и
граждански закони, отнасящи ce до Сита и семейното право във
Византийската империя, (гр.)
Н О Н Е Т м. Спец. I. В музиката - произведение за 9 инстру­
мента или гласа. 2. В музиката - група от деветима изпълните­
ли. (л ат.-н т.)
Н О У -Х А У ср. Спец. Съвкупност от документирани техни­
чески знания и опит, необходим за осъществяване' на производ­
ствен процес, за изготвяне на изделие, чисто предаване ce дого­
варя при сключване на лицензни договори и други съглашения.
(англ.)

§ 9.1 фрачеологичнн ф разеологичните речници са

речници толкова важен и нужен тълкува­
телен тип речници, колкото тъл­
ковните, диалектните и ономастичнитс, защото в тях намират

370
представяне специфичните езикови единици - фразеологизмите
(фраземите).
Макар че в тълковните речници речниковите статии обик­
новено вклю чват и фразеологизми, в чийто състав участвува
разглежданата дума, те не могат да заменят специализирания
фразеологичен речник.
Ф разеологичните речници са предназначени не само да съ-
берат и разкрият фразеолог и чното богатство на езика и да
опишат фраземите откъм значение, прои!ход и стилистични
свойства, но и да направят това богатство достъпно както за
усвояване и ползуване, така и за изследване.

Двутомният „Ф разе­
§ 93а. фразеологичен речник
ологичен речник на бъл­
на К. Ничена, С. Спасова-
гарския език“ (т.1 .1974,
Михайлова и Кр. Чолакова
т.Н . 1975), дело на Кети
Ничева, Сийка Сиасова-
Михайлова и Кристалина Чолакова, научни сътруднички в И н ­
ститута за български език при Б А Н , е първият наш фразеологи­
чен речник. Той е не само значим факт в българската лекси­
кография, но и сериозен научен принос в изучаването на бъл­
гарската фразеология. Високостойностен в това отношение е
теоретичният увод, в който са осветлени важни въпроси от
фразеологични та теория.
В речника са обхванати 13 000 фразеологични единици, изв­
лечени от художествената литература, фолклора, устната реч,
диалекти те, к а к то и от речници те. Подреждането им е направе­
но азбучно по първия компонент, като на всяка фразеологични
единица е отделена самостойни речникова статия.
Тълкуванията на значенията в повечето случаи са оформе­
ни в описателни дефиниции, прибягва ce обаче и до синонимии
тълкувания с думи или до двата начина едновременно, като
след описателното определение ce посочват и словни съответст­
вия. Всяко от зниченияти ce илюстрира с примери от различни
източници.
Използува ce добре промислена система за представянето
на фразеологичните варианти.
На п р акти ка оформянето на речниковите статии изглежда
така:
БЕРА Л О Й . Диал. 1. Слабея, не съм добре. 2. Измъчвам ce,
страдам, тегля.
БИЯ К А Н Т А Р А . - Ум иш лено тегля неточно, по-ниско, за
да спечеля. Приемниците при кан тари те да би ят кантара. С

371
други думи, да сьоСнцават по-ниско т е ш
ло. П. Список, Хлябът на
хората.
Още: Удрям < в > кантара.
В И С И М И Н А Е З И К А . 1. Зная нещо, но не мога и момента
изведнъж да сс сетя и да го кажа: малко остана напълно да си
припомня нещо, което искам да кажа. Пуста дума, виси ми па
ел/ка, (i lia де-де. Ст. Л. Косто», Златната мина. 2. Изпитвам
силно желание да кажа нещо, но съзнателно го премълчавам.
Още: Върти ми ce на езика. Плете ми ce на езика (към I
знач.). Диал. М отае ми ce на езика ( k i . m I знач.). Т еж и ми на
езика ( k i . m 2 знач.). На езика ми е.
Речникът позволява да ce правят лесно справки относно
думите компоненти на фразеологичните единици чрез приложе­
ния към т. II „Показалец на компонентите на фразеологизми“
(с. 542-774).

* 936. фрагеологичен речник Еднотом сн „Н о в фразе-

на К. Начена ологичен речник на българс­
кия език“ (1493) издаде Кети
Анкова Ничева. В него ав­
торката си поставя две основни задачи - да обхване фразеоло­
гизми и фразеологизми от преходен тип, ненамерили място в
двутомния фразеологичен речник, и ча бъдат коригирани забе­
лязаните от нея греш ки, неточности, непълноти и пропуски н
този речник.
Речникът е конструиран в две части. Първата част съдържа
тълкования на 4 (ММ) фразеологизми и фразеологизми от прехо­
ден тип, включително и при отбелязаните неточности. Втората
част представя данни за изворите на диалектни и редки фразе­
ологизми и фразеологизми от преходен тип и за географското
им разпространение.
Ето някои примерни образци от речника:
Д Е Б Е Л И О Ч И . Безочливост. РБЕ III 630.
Д Е Б Е Л М И Е ВРАТА. Рядко. Имам сили, мога. БРфР 155.
Още: Държи ми врата. (Ф Р ).
Д ЕВ А М А Р И Я . Ирон. Престорено целомъдрена жена. МЛ,
Ф ункцията... собствено име... 752.

_ , Важно значение имат и дву-

* 93в. Други фразеологични ....... ф еологични реч.
речници
' ници. кои то излязоха през пос­
ледните двадесетина години.
Сред тях могат да бъдат отбелязани: „Българско-руски фразе­
ологичен речник“ (1974) на М. Шомлев и М. Леонидова; „Бъл­

372
гарско-немски фразеологичен речник“ ( II изд. 1977) на Ж .
Николова-Гълъбона и проф.д-р К . Гълъбов.; „Руско-български
фразеологичен речник“ (19X0) на С. Влахов, Ст. Димитрова и
К.л. Запрянова; „Руско-български тематичен речник на фразе­
ологизмите“ (1994) на С. Влахов, А. Георгиева, Г. Гочев, С.
Гочева, Е. И . П р ен и ш -К ви н то , Т. Томсва, И. Христова, Д. Ш код-
рева.

$ 94. Речници на езика на Речниците на езика на от-

отделни писатели делни писатели предоставят не
само добра възможност да сс
проучи изчерпателно езикът на
писатели с национална значимост, но и ла ce установи състо­
янието на лексикалната система на езика по негово време,
както и да ce оцени приносът на писателя за развитието на
националния език чрез словотворчество, семантично обогатява­
не, стилистично маркиране на лексикални единици.
В тези речници ce регистрират и описват значенията, в
които са използувани от писателя думите и словосъчетанията в
езика на неговите произведения.
Началото на такъв тип тълковен речник у нас беше поста­
вено от С то й ко Б ож ков и Зара Генадиева е „Речник на езика
на Христо Ботев“ (т. I. А - К , 1960), останал недовършен.
В речника описателно ce тълкуват думите и фразеологич­
ните единици, употребени от Хр. Ботев в езика на творбите му,
като ce отбелязва и честотността им.
Ето кратъ к образец о т речника:
доходя (2 ). 1. Дохождам, идвам па определено м я сто. Ние
видяхме вече, чс българете са преминувале през Дунавът, напа­
дало са на М изия и на Тракия и доходиле са до стените на
Цариград още в втората половина на V век, Ил. 34.
2. С ти га м , докосвам ce до нещо. Т а ка е решила немската
наука в лицето на Енгсля..., на френа и на някои други, които
са доходиле до тоя вопрос, Ил. 2.
знайно. В израз Знайно е - известно е. Но знайно е, чс
солдатите нито са уловени, нито наказани, 133 (Д . I., 3).
Заслужава да ce отбележи още един речник на език на
писател, макар чс той е нетълкувателен, а честотен. Това е
„Честотен речник на Вапцаровата поезия" В. Търново, 1996,
287 е. Изготвен е о г седемчленен авторски колектив от П етер­
бург (Г. В. Кирилова, А . А. Азарова, Е. И . Захаревич, Е. Ю .
Иванова, Е. В. Цуцкарьова, 3. К . Ш анова, М . Ю . К отова).
Речникът съдържа 2 541 лексеми и 10 74Х употреби. Състои ce
от 6 части ( 1 . Л звучно-честотен указател на слоаофорлш', 1 .

373
Л /бучно-честотен речник; 3. Рингов речник; 4. Речник па части­
т е па р е ч т а ; 5. Честотни данни >а фор.тине па съществител­
ните и йена, нрилагатнелните и иена и глаголите; 6 . А звучно-
честотен речник-ука т т е л на собствените имена).

, _ Синонимните речници имат

Д 95. Синанимни речници м н о п , |(ажно значснис, к а к т 0 за
сзиковсдската теория, така и
за непосредствената речева практика. Те правят видими едни от
най-важните системни отношения в речниковата система - от­
ношенията на тождестве ноет и близост между значенията на
лексикалните единици, които ги правят взаимозамсними.
Предназначението на тези речници е да разкрият, система­
тизират и представят синонимното богатство на езика на лек­
сикално равнище и да предоставят достъпни справки относно
възможностите на думите за взаимозаменимост.
С инонимните речници систематизират и представят лекси­
ката по синонимии гнезда, по синонимии редове. За заглавие на
речниковата статия ce извежда доминантният синоним - дума
от стилистично неутралния пласт на лексиката, която най-пъл­
но предава семантичната основа на синонимния ред. Подредба­
та на синонимите в реда (в гнездото) става в последователност:
неутрален синоним, разговорен синоним, синоним с ограничена
и преносна употреба и накрая синоними от масивната лексика
(архаизми, неологизми, диалектизми).
С инонимните речници могат да бъдат изработени като тъл­
кувателни или като нетълкувателни в зависимост от целите,
които си поставят техните съставители. В българската лекси­
кография са изработени речници и от двата типа.

.. -г Българският език разпола-

96. Тълкувателни 1 1
га с два тълкувателни сино-
синонилши речници J
нимни речника.
1.
„Речник на българските синоними“ (1930—1934, 7 IS с.). Постро­
ен на азбучно-гнездовия принцип, Речникът разкрива част от
синонимното богатство на българския език. Вклю чени са около
1 700 думи. Подборът им с направен сред ио-чеето срещаните и
книжовния език. Авторката уточнява, чс мри разпределянето на
думите в синонимии гнезда особено внимание е обръщала и на
точния смисъл на словния корен.
Речниковата статия структурно ce изгражда от три части. В
първата част ce формулира общата смислова основа на сино-

374
нимнии ред, втората част рнзкрина диференциалните, частните
признаци на нсеки о т синонимите. Определенията авторката е
извличала сама на основата на задълбочен семантичен анализ.
В повечето случаи гс са много сполучливо формулирани и са
ценен принос в изучаване на лексикалната семантика. В тр е та ­
та част ce изнасят илюстративни примери за всеки от синони­
мите, подбрани от народното творчество и от произведенията
на най-добрите български писатели.
Ето как например с представено едно синонпмно гнездо:
Внезапно, неналейно, неочаквано
В основата на тия синоними ce съдържа идея та за действия,
които са свързани с изненада за противната страна.
Частният признак на в н е з а п н о е, когато нещото е
дошло веднага, изневиделица; на н е н а д е й н о - когато
нещото е дошло безнадезен; на н е о ч а к и а н о - когато
нещото е станало, когато го не чакаме. Съществената разлика
между н е н а д е й н о и н е о ч а к в а н о е тая, че
ненадейното е нещ о извънредно, което стои вън от всякаква
предвидливост и ce дължи на причини неизвестни, когато не­
очакваното е предвиждано, само изненадата е в това, че то е
дошло не тогава, когато сме го очаквали.
Внезапно: 11 люре о т мрак и светлина вне иш на кипнала
вълна и/с грабне нежно дух ранен (П . К. Ян .1., 129). Замахнаха и
двамата един а р ы друг, па a n e i а п п а пуснаха ножовете и ce
хванаха ча гу ш ата (И в . В., X IV , 77). Едно стад о о т овце,
нападнато а п е ч а п н о о т вълци, ne би представлявало по-
страшно чрелшце ( К . В., I, 53). И глас тайнствен в н е ч а п-
н о чух - па т в о я глас подобен (С т. Мих. I, 35).
Ненадейно: К а т о ce свести а т грълювния удар, който го
устрели н е н а д е й н о , Радоил влече в опустялата с т а я (И в. В.
XIV, 74). Един ден бях останал сал! в с т а я т а , дето бях имал
урок, к огато ненадей но влезе при мене един гражданин (К . В.,
18). СъасслI ненадейно женски глас ме повика по или' (П . К. Я в.
II, 18).
Неочаквано: А първомайсторът, навсякъде отлъчен, н е о-
ч а к в а п о пред т я х с укор частапа iлъчен (П . П. Сл., II, 34).
II е о ч а к в а н о пристигнала ужасна телегралш (Ал. К ., III,
55). По една пролет баба Марга ce полита съвсем ненадейно и
н е о ч а к в а н о (Ел. Пел., II, 6 ).
2. М и л к а Д и м и тр о в а , А на Спасова „Синонимен речник на
съвременния български книжовен език“ (1980, 733 е.). Речни­
кът е значително по-богат от първия речник - обхваща 1 643
синонимии реда, в които участвуват около 5 0 0 0 синонима. Той

375
е нова смела кр ачка в семантичния анализ на българска­
та лексика с оглед разкриване на синонимните отношения в
нея.
Постройката на речниковата статия следва модела на пред­
ходния речник, но тук диференциалните признаци ce съдържат
в дефинициите k i . m всеки един от синонимите. П о този начин
разтълкуваните значения непосредствено ce онагледяват от илюс­
тративния материал, но пък липсва онзи обобщен съпоставите­
лен анализ, който е ценен при първия речник.
Анализът на синонимните отношения в този речник е по-
задълбочен и детайлен. Прави ce от позициите на съвременната
научна теория за лексикалната синонимия. П о-ш ироката лекси­
кална база, от която ce изхожда при определянето на синоним­
ните редове, и съвременните принципи на семантичен анализ,
приложени в този речник, в редица случаи са довели до по-
сполучливи решения, до изчистване и детайлизиране на сино­
нимните редове, до по-пълното им представяне и аргументира­
не чрез тълкуване и примери.
За да проличи общото и различного в подхода на двата
тълкувателни синонимии речника, ще приведем как са предс­
тавени синонимите о г вече изнесеното синонимно гнездо мри
илюстриране на първия речник:
И З В Е Д Н Ъ Ж , отведнъж, внезапно
изведнъж: без никакви предварителни признаци за настъп­
ване на нещо, рязко и бързо. Кучето и {веднъж скакни, хвърли ce
към него и радостно iaAtаха с опашка. А. Карал ийчен, Приказен
свят. И/веднъж овцете наоколо ce ра {бягаха подплашени. Елин
Пелин, Щъркови гнезда.
отведнъж: има значение на и з в е д и ъ ж, но обикн. к
противоречие с гова, което е станало досега. И к ак то отвед­
нъж ce бе ра {палил, т а к а отведнъж ce сгуши па м я с т о т о си,
дори съвсем оклюма глава. И. Вълчев, Стъпала k i . m небе. Пов­
дигна ш апката си, тропна с т о я г а т а си и тръгна... По отвед­
нъж ce спря, к а т о че бе забравил нещо. Елин Пелин, Под манас­
тирската лоза. Гърмежите отведнъж спряха. Й. Йовков, Чифли­
кът край границата.
внезапно: без да ce има предвид, бързо, в един миг. Как
настъпи т о в а - не помня. Пе помпя точно и часа. По всичко
к а то че доде внечапно, неочаквано. Й. Йовков, Разкази, II. На­
около притълшя, светна ce и гърм ът продъни небесата. Дъж­
д ъ т плисна внечапно. Ем. Станев, Иван Кондарев. Пеше ce о т ­
бил в едно кафене,.... но видя как Лина,... лиша някак крадешком,
гузно и внечапно реши да я проследи. М . Грубешлиева, Пред

376
прага. Приближи ти хо до в р а т а т а и внезапно я отвори. П.
Славински. Претворена земя.
Н Е О Ч А К В А Н О , ненадейно, непредвидено, внезапно, изне­
виделица
неочаквано: без ла ce очаква. По всичко дойде тъй бързо и
тъй неочаквано, чс никой не т ае ш е oitfe какво да лшели и какво
<)а прикачва. Й . Йовков, Вечери в Антимовския хан. Неочаквано
откъл) селото, на пътя, който води къл! Генкова чешлю, ce
появи човешка фигура. К . Ламбрев, Средногорски партизани.
ненадейно: без да ce очаква, без да ce надява (чс нещо ще
стане). Защо си идеше т о й сега в т о в а работно врел/е и т а к а
ненадейно. Елин Пелин, Гераците. Тъй с в е т в а т човеку очите,
кога ненадейно нали'ри нещо чагубено. Т . Влайков, Дядовата
Славчона унука. Ненадейно, беi да почука, влече Митко, цял
ншокреп. М . М арчсвски, М и тко Палаузов.
непредвидено: без да ce е мислило до момента (в който
става действие то). Завърна ce в къщи непредвидено - не го очак­
ваха толкова рано...
внезапно: отведнъж и без да ce очаква. Тоя дядо Йоцо...
беше илгал члочеанината виечапно да ослепее в родното сп
гнездо на ш ейсет и ч е т в ъ р т а т а си година. Ив. Вазов, Видено и
чуто. Тоя п ъ т а т а к а т а започна внезапно, с всички родове оръ­
жие. Л. Стоянов, Холера...
изневиделица: без никак да ce е мислило, допускало (откъ ­
де идва, в кой м ом ент ce появява, става нещо). Има разговорен
характер. Употребява ce обикн. за нещо неприятно, лошо. Той
рече да чалшхне втор и път, по някой и тевиделица го удари по
лицето,... и го нинеличпи. Д . Ангелов, На живот и смърт...

.. „ Този тип синонимии реч-

!) 97. Нетълкувателни '
ници предоставят възможност
синошиши речници г 1 ,
за бързи справки при подбор
на близкозначни или равнос­
тойни смислово думи в ежедневната практика, без да разясня-
иат общото и различного между синонимите от синонимния
ред. Същевременно те могат и да подвеждат, ако добре нс ce
познава начинът, по който са групирани думите в една речни­
кова статия. Българският език има два такива речника.
I. Любен Н анов „Бъ лгарски синонимен речник“ (I. изд.
1950, V'. прераб. и дон. изд. 1%Х).
Речникът включва около 17 0 (H) заглавни думи (книжовни,
диалектни, остарели), около които са оформени синонимии ре­
дове. Това води до излишни многократни повторения на сино­
нимии редове и до противоречия с утвърдената лексикографска

377
практика, която държи доминантния" синоним да бъде дума от
неутралната лексика.
Въпреки тези си уязвими страни речникът на Л. Нанон
беше основен синонимен справочник » широката езикова прак­
тика н продължение на понече от 30 години.
К о гато подетата дума е многозначна и участвува в различ­
ни синонимии редове с отделните си значения, разграничаване­
то на синонимнитс редове технически ce осъществява с двойна
чертица II. А ко тази особеност не ce отчита, подборът на необ­
ходимата дума може да ce окаже осъществен извън границите
на синонимнин ред и това води до езикови грешки.
'За илюстрация ше приведем две речникови статии, едната
от кои то е със синоними от примери те за предходните речници:
внезапно - ненадейно, изневиделица, непредвидено, извед­
нъж. бързо, тутакси, незабавно, на часа, завчас, мигновено,
стремително, светкавично // неочаквано, незабелязано, мълком,
неусетно.
обстановка - уредба, наредба, мебелировка, мебели, покъщ­
нина // разположение, позиция, място, месторазположение, обс­
тоятелства, условия, среда, обкръжение, ситуация, положение,
атмосфера (ирен.).
2. Любен Нанов, Ани Нанова „Български синонимен ре
н ик“ (19X7). преработено, обновено и усъвършенствувано. изда­
ние на предходния речник.
Словникът на речника е увеличен с над 30 Ус нови заглавни
думи, но чрез използуваната система за препратки обемът на
речника е намален, тъй като са избегнати многократните пов­
торения на синонимии редове. Освен това за доминантни сино­
ними основно са изнесени думи от неутралната лексика.
По-високата научна стойност на речника, съобразен със
съвременните разбирания за лексикалната синонимия, както и
подобрената лексикографска техника правят речника много удо­
бен справочник в ежедневната практика.
Ето как са представени двете речникови статии от предиш­
ния речник:
неочаквано - ненадейно, непредвидено, внезапно, изневиде­
лица (р т г .), изведнъж, случайно като гръм от ясно небе (уяпл).
обстановка - среда, положение, ситуации, обстановка, усло­
вия, атмосфера преп., климат преп., обкръжение книж ., окръже-
ние // вж. наредба2.

378
§ 9S. Паронилти речници Думите, близки ио своята
звукова форма, определяни в
лексикологията като парони­
ми, твърде често създават затруднения в езиковата практика,
имащи за последица неволни подмени на нужната дума с по-
добната й по звучене. За преодоляването на трудности и грешки
от такова естество в лсксикографската практика ce изготвят
специални паронимни речници.
Пароним ните речници са обикновено тълкувателни, тъй ка­
то трябва да ce осъзнаят различията между думите от пароним-
ната двойка, но те нямат задача ла разкриват пълния семанти­
чен свят на думите, нито пък да ce стремят k i . m самостоятелни
тълкувателни решения. В тях ce използуват тълковните дефини­
ции от тълковните речници или от речниците за чуждите думи
и езика.
Българската лексикограф ия разполага с един иаронимен
речник: С теф ка Василева „Речник на близкозвучащите думи
(паронимите) в българския език“ (19KN, 316 е.).
Речникът включва както думи пароними, така и фразеоло­
гизми пароними. Представянето им става в паронимни групи,
като всяка единица в групата е характеризирана граматически,
етимологически, смислово и функционално. След знак Д в края
на групата са изброени произволните пароними в групата, т.е.
приложен е гнездовият принцип.
Представа за речника може да ce даде със следния пример
от него:
М иним ум м. (о т лат. minimum ’най-малко’). 1. Възможно
най-малкото количество. Б р о ят на и юставаицчне ученици пре/
mani година е сведен до минимум. (О ф ). 2. Mani. Най-малкото
значение на една непрекъсната функция (съответствие между
променливи величини), която е по-малко от всички непосредст­
вено предшествуваши и непосредствено следващи го значения
на тази функция. Определен минимум и максимум на функции.
3. Като нареч. Н ай -м алко, поне. Ще има ли печалба, кажи ми? -
Около десет милиона минимум. (Г . Караславов, Разкази).
М иниум м. (о т лат. minium ’цинобър’). Снец. Червена боя,
която ce приготвя о т олово или оловен окис; миний. If рудници­
те е необходимо да ce в з е м а т предна ши мерки против коро ш-
ята. Г о т о в и я т крепеж трябва да ce боядиса с миниум и безир.
(X. Попойорданов и др. Разработка на находищата на полезни
изкопаеми).

379
§ 99. Лнтошиши речници А н то н и м н и те речници са
едно от най-последните завое­
вания на лексикографската практика и теория. Началото им ce
поставя през 60-те години на X X в. В тях ce изцежда на показ
друго от важните системни отношения в речниковата система -
отношението на противоположност между значенията на лек­
сикалните единици.
А к о синонимнитс речници разкриват разнообразието от
лексикални именувания на еднаквите или близки участъци в се­
мантичното поле, то антонимните речници представят словното
именуване на крайните, противоположните семантични полюси
на една семантична ос в полето.
Предназначението на антонимните речници е да системати­
зират и разкрият антонимното богатство на езика, като регистри­
рат и представят семантично съотнесенитс думи с противопо­
ложни значения. П о тип те са тълкувателни речници, тъй като
обект на проучване са семемите, отделните лексикални значения
в тяхната взаимна противопоставеност.
Важно събитие в българската лексикография е появата на
„ Р е ч н и к на а н т о н и м и т е в б ъ л гар ски я е з и к “ от Емилия
П ерниш ка и Стеф ка Василева (1997, 3X3 е.). Речникът е не
сам о п ъ р в и я т но вида си та къ в б ъ л га р с ки лексикален
справочник, но и ценен научен принос в нашата лексикография.
„В него - ка кто отбелязват двете авторки - за първи път сс
осъществява противопоставяне на думите по отделните им
значения, въпреки че самата многозначност е отразена добре н
по-новите български речници. М акар чс използва данни от тях,
той е важен източник за бъдещата лсксикографска работа, която
може да ce обогати благодарение на ясното и богато представяно
на антонимните микросистеми и тяхната семантика“ (Предговор,
е. 4). Речникът нарежда българския език сред сравнително мал­
кото езици в света, които имат изработени антонимии речници.
В него е включено значително по обем лексикално градиво,
организирано в около I 800 речникови статии.
Речниковата статия извежда в заглавието си двустранната
семантична антонимна опозиция, която - според авторките -
невинаги свързва само две думи, но и цели групи думи.
В тълкувателната част на статията ce обясняват проти­
вопоставящите ce значения, като дефинирането им ce прави по
два начина - описателно и синонимно. Значенията ce онагледяват
с кратки текстови примери от различните жанрове на писмената
реч или с авторски конструкции.
В края на речниковата статия ce посочват производните
на заглавния ред думи в тяхната антонимна връзка.

380
 Към речника с приложен Показалец, съдържат в азбучен
род всички лексеми о т антонимните редове.
Ето как нанример са представени три антонимии реда, конто
са лексемно обвързани:
Б И С Т Ъ Р 1 ++ М Ъ Т Е Н
За вода, течност - в който няма мътилка, нечистотии, който
с прозрачен, без примеси, чист. Бистро езеро. В който има
мътилка, ко й то е непрозрачен поради примес с нещо. Мътен
чай. (е. 30)
Б И С Т Ъ Р 2, Я С Е Н <=> М Ъ Т Е Н
1. За очи, поглед - който е светъл, който излъчва бодрост,
жизненост и вижда добре. Бистър поглед. Ясни очи. К ойто е
помрачен, безжизнен, който изразява физическо или психическо
неразположение и не вижда добре, ясно. Мътни очи.
2. За ум, мислене - който лесно, бързо ce съсредоточава,
схваща. Бистър ум. Ясен и пъргъв ум. Ко йто не е способен да
ce съсредоточи, да мисли добре. Мътен ум.
3. За мисъл - ко й то е разбираем, точен. Бистра мисъл. Ясно
изказване. К о й т о е неясен, неразбираем, неточен. М ътна
изложение.
ф бистро мътно (е. 31)
С М Ъ Т Е Н , Н Е Я С Е Н , М Ъ Т Е Н (рядко) ^ Я С Е Н
1. К о й то не ce вижда или чува добре, без затруднение.
Смътни очертания. Неясен звук. Мътна светлина. Който ce
вижда или чува добре, без затруднения. Висок и ясен глас. Ясни
хоризонти.
2. К о й то е неопределен, не ce долавя, разбира добре. Слух
смътен най-подир долита: / Младен ранен бил (Ив. Вазов) Неясна
подмятане. М ътен спомен. К о й то е определен, който ce
долавя, разбира ce добре. Ясен намек.
смътно, неясно, мътно ясно (с. 308)

4, Видово разнообразие на българските нетълкувателни

речници

, ... „ П р ав о п и с н и я т р еч ни к е
* 100. Правописни речници с п е ц и а л и зи р а н н о р м а ти в е н
справочник, в който ce узако­
нява правописът на думите и техните словоформи. Чрез него ce
въвеждат в ш ироката масова практики измененията в официал­
ния правопис, к а к то и възприетите «а нормативни нови право­
писни решения относно едни или други думи.

381
 В припомнените речници обикновено ce представят думи,
които чрез писмени I и си форми могат да създават някакви труд­
ности и колебания в практиката. Към тях по принцип ce прила­
гат теоретически разяснения на основните правописни и пунк-
туапионни норми, възприети в официалния правопис. В повече­
то случаи правописните речници съдържат указания за изгово­
ра на думата, включително и чрез отбелязването на ударението.
T i.ii ка то правописни те речници има т ж ачнм ост, докато с и
сила утвърждаваният от тях правопис, то от многото правопис­
ни речници, излизали след Освобождението, значими в наше
време са речниците, появили ce след правонисната реформа от
1945 г. Правописните речници, излезли преди това време, имат
исторически стойност като документи за развитието на право­
писа.
П о-важ ните правописни речници, излезли от 1945 г. насим, са:
I „Правописен и правоговорен наръчник“ (1945, 400 е.),
съставен е от деветима члена на Дружеството на филолозите
слависти: Ив. Хаджов, Цв. Минков, Д. Осинин, Ст. Стойков, Н.
Костов, Л. Андрсйчин, Ст. Илчев, Д. Маджаров, Кр. Генов.
2. „Правописен речник на българския книж овен език с
посочване изговора на думите и пояснение на чуждите думи“
(1951) от Стоян Романски. Особеното в тоя речник е, че е
построен на азбучно-гнездовия принцип и че по препоръчван
изговор в някои случаи има разминаване с нормативно възпри­
етото. Освен това включва и тълковни елементи - при предста­
вяне на чуждите думи.
3. „Правописен речник на българския книжовен език“ (X.
стереотипно изд. 1984). съставен от четирима езиковеди: Л.
Андрсйчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков, Ст. Стойков.
4. „Правописен речник на съвременния български книжо>
вен език“ (I. изд. 1983) под ред. ни Ел. Георгиева и В. Станков.
Речникът е изготвен от авторски колектив: Ел. Георгиева, К.
Иванови, Вл. Мурдаров, И. Пенчев, В. Станков, Р. Ц ойнска (авто­
ри и на уводната чист), П . Баракова, К. Викторова, Ст. Илчеп,
В. Константинова, М . Лакова, П. Ненкова, Хр. Пантелеева.
Речникът е издание на Института за бългирски език при
Б А Н , той е най-пълният от всички до него излизали правопис­
ни речници. Съдържа специална теоретични уводна част „Прин­
ципи и правила на българския правопис“ (е. 15-99), в която са
разработени основните нормативни положения на българския
правопис и пунктуация.
В словника думите са представени с най-важните си в пра-
вописно отнош ение словоформи и ударението върху тях. В ре­
дица случаи са узаконени и различни видове дублетни форми.
 Речникът ограничава действието на нормата за ятония прег-
лас само в нисмсната реч: „В устната форма на книжонния език
н случаите на променливо я ce допуска и изговор е“ (с. 2 0 ).
Примери о т речника:
висшист
п иан и стка
вися, -йш ; висях, висял, -а, -ели
висях, -сше; висящ, -яши; висейки; висенс.
вися, -иш; вйсих и виейх, вйсил и виейл;
вйссх, вйсел; вйсещ; висейки; вйсене.

101. Праногопорни речници Специализираните правого*

ворни речници ce появяват в
лексикографската практика през последните три-четири десети­
летия. Дотогава ролята на нравоговорни справочници обикно-
исно ce поема от правописните речници или от комбинирани
правописни и нравоговорни речници. Такъв характер например
имат първите два по-горе посочени правописни речници - на
деветимата филолози слависти и на Ст. Романски.
Едва през 1975 г. у нас ce появи първият и засега единствен
„Правоговорен речник на българския език“ (I.изд. 1975, П.изд.
1979), съставен о т Петъ р Пашов и Христо Първев.
В речника са включени нравоговорни указания за изговора
на над 300 0 0 0 слопоформи. Подбрани са такива думи и техни
фирми, при които: първо, има разминаване между писмена
форма и изговор по силата на условния правопис; второ, има
различия между писмена форма и изговор, дължащи ce на
фонетични закони; трето, има акпентни колебания в изговора;
четвърто, има изговорна дублетност.
Примери:
градче (-т ч е ), градчета
градя (-1>ъ), -й ш , -ят (-Ь1.т); градй,
-бте; градях, -бшс, -яхме, -яхте,
-яха; градял, -бли; градящ, -яши;
градбйки, градйх, -й; градйл; градбн;
градбне
Правоговорният речник може да изпълнява успешно и ро­
лята на правописен справочник.

§ 102. Обратни речници Речниците, в които азбучно-

то подреждане ce нрави от края
на думата по посока на нейното начало, са известни в лекси-
кографията като обратни речници.
Обратните речници са лсксикографска реалност от послед-

383
ните няколко десетилетия. Те ce оказват неоценими справочни­
ци при изследвания, свързани с морфемния строеж на думите и
на словообразува тел ната им структура, същевременно предос­
тавят и добри възможности за подбор на рими.
Българската лексикография разполага с два подобни речни­
ка - един на думите и един на личните имена.
1. Единият обратен речник е самостойно издание: „Обр
тен речник на съвременния български език“ (1975), съставите­
ли Е. Георгиева, К. Иванова, Й. Пенчев, В. Станков, отг. редак­
тор Л. Андрсйчин.
К ато сс приема за основа академичният „Речник на съвре­
менния български книжовен език“ , в него са включени над
70 (МК) думи, взети и от други речници, с посочвано откъде са
взети.
Представа за речника може да ce даде с част от неговото
начало:
ба А
аба А
баба М
баба А
прабаба А
фапрабаба Т
шваба А
жаба А
к аба А
и т .н.
2. Вторият обратен речник е на личните имена и той не
самостойно издание, а е приложение k i . m „Речник на личните
и фамилните имена у българите“ ( 1969) от С г. Илчсв, който
беше представен мри ономастичните речници.

§ ЮЗ. Честотни речници Ч естотните речници са съ­

що вече факт в българската
лексикография. В тях сс отчита честотната употреба на езико­
вите единици в определено време от развитието на езика.
У нас са направени първите опити за съставяне на такива
речници:
1. „Честотен речник на българската разговорна реч“ (198
от Ц в етанка Николова. Речникът дава представа за лексикал­
ното разнообразие на разговорната реч. Изготвен с върху масив
от НЮ (XX) слоноформи. Думите са подредени азбучно, като вся­
ка е характеризирана откъм честотната й поява в този масив.
Речникът е предназначен за специалисти.
О т дълго време ce работи върху съставяне на честотен

384
речник на българския език, но този речник псе още не е изля­
зъл.
2. Честотен характер имат и някои от антропонимичните
речници, съставени в Центъра по българска ономастика при
Великотърновския университет „Сп. сп. Кирил и Методий“ от
проф. Н. Ковачев, които бяха представени при ономастичните
речници: „Честотно-тъ лковен речник на личните имена у бъл­
гарите“ (1У87) и „Честотно-етимологичен речник на личните
имена в съвременната българска антропонимия“ (1995).

§ 104. Речници на съкращенията Речниците на съкращ е­

нията и на съкратените ду­
ми - абревиатурите са много
полезни езикони справочници н ежедневната речева практика.
Българската лексикография разполага с два такива речни­
ка:
1. Б. Д ам янов „ К р а т ъ к речник на най-употребяваните сък­
ращения в българския език“ (1965). В него са обяснени 2281
абревиатури, ко и то в голямата си част са вече изоставени и
остарели.
2. Л. Крум ова и М . Чоролеева „Речник на съкращенията в
българския е зи к“ (1983). Речникът съдържа около 10 000 сък­
ращения, които активно ce използуват в съвременната речева
практика или са вече историзми.
В речника систематизирано са представени всички струк­
турни типове съкращения чрез лексикалното им дешифриране
и нормативния им правопис и изговор.
Примерен образец на речника:
ВХО |вс-хс-о], англ. W H O (W o rld Health Organization) -
Световна организация по здравеопазване, О М С : вж.СЗО.
ВХРР воен. - Взвод за химическо и радиационно разузнава­
не.
В Х ТИ I вс-хе-те-й), м. (])ал.) ср. ('иен - -то) - Висш химико-
технологически институт; Х Т И .
В Х Т И [вс-хе-те-й] - Висш художесгвено-технологически ин­
ститут (в М осква).
В/ЦВ - Въл на/цел воле.

25. 385
 БИБЛИОГРАФИЯ

А. Учебници, сборници, тъл ковн и речници

А нлрейчин .1., К . Попон, М . И напон. Съвременен български език.

У ч е б н и к за I курс на учителските институти. С., I953J
Б оядж иев Т . Българска лексикология. С , 1986;
Б ъ л гар ско то словно богатство. С.. 1978:
Въпроси на българската лексикология. Съст. П . П аш о в. С ., 1978;
Г а к В. I'. Беседы о французском слове. М ., 1966;
Герогнеи С т ., Р. Русинов. У ч е б н и к по лексикология на българския
език. С., 1979;
К а л и н и н А . В. Л е кс и ка русского язы ка. М ., 1971;
М етоды изучения лексики . П од ред. А . Е. Супруна. М и н с к , 1975;
О бщ ее язы кознание. Внутренняя структура язы ка. М ., 1972;
П о м а га л о по българска лексикология. С., 1979;
Русинов I*. Речниковото богатство на българския кн иж о вен език.
С., 1980;
Соврем енны й русский язы к. ЧЛ. ф о н е ти ка, Л е к с и к а и фразеоло­
гия. П од редакцией д-ра филолол. наук, проф. П . П. Ш убы . М и н с к, 1975;
Ф о м и н а М . И . Л е кс и ка современного русского язы ка. М ., 1973;
Ф о м и н а М . И . Современны й русский язы к. Л е кси ко л о ги я . М ., 1978;
Ш анский II. М . Л ексико ло ги я современного русского язы ка. М.,
1972;
Ш анский II. М. Русский язы к. Л е кси ка . Словообразование. Посо­
бие для учителей. М ., 1975;
Ш м ел ев Д . М . Современны й русский язы к. М ., 1977.

А ндрсйчин Л ., Л . Георгиев и др. Български тъ лковен р ечник. С.,

1955;
М ладенов С г . Български тълковен речник на съвременния народен
и кн иж о вен е зи к. А - К , С., 1927-1951, съставен о т С т .М ладенов с донег-
деш ното участие на А л .Т .-Б а л ан .
Д ю верн уа А. Л . Словарь болгарского язы ка по п а м я тн и ка м народ­
ной словесности и про изведени ям н овейш ей п е ч а ти , т.1 и I I. М .,
18 8 5 -1 8 8 9 :
Геров II. Р ечник на българский язик с тъ лкувание на речите на

386
български и на руски, т. I—IV , Пловдив, 1895-1904. ф о то ти п н о издание.
С., 1978;
Речник на съ временния български книж овен език. П од ред. на Ст.
Романски. Т . I. 1955, т . II. 1957, т. I I I . 1959;
Речник на б ъ лгарския език, гл. редактор Кр.Ч о лакова, т. I, 1977,
т. II. 1979, т. I I I . 1981, т. I V . 19X4, т. V.19S7, т. V I. 1990, т. V I I. 1993,
т. V I II . 1995.

Б. М он ограф и и, стати и и речници по отделни

проблеми

I. Семасиология

1. Л екси кал н и елиници, системната им организация

и развитие

А н д р ей чи к Л . Л е кс и ко л о ги я та - наука за речниковия състав. - В:

На езиков пост, 1961, с. 123-129;
Н а.ггова К ) . И згр а ж д а н е на лексикал н ата система на съвременния
български кн и ж о в е н ези к (с оглед към словообразувателната ном ина-
ция). - В: С ъ врем енна България, кн. 5, С., 1984, с. 90-96;
Кал тан и К ) . За н якои нови явления и тенденции в изграж дането на
лексикалната систем а на съвременния български книж овен език. - Във:
Въпроси на съ врем енната българска лексикология и лексикограф ия. С.,
1986, с. 7 4 -80 ;
1»ернщсйн СМ». Из б олгарской л ексикологии и лексикограф ии. -
Советское славяноведение. М ., 1969, кн. 4, с. 76-80;
Георгиев В л . Българска етим ология и оном астика. С., 1960;
Георгиев Пл. К ъ м изследване на речниковия състав на наш ия език.
- Бълг. ез., 1952, кн . 1-2, с. 63-68;
Г у т ш м и т К . О сн ов ни черти в развоя на лексиката на българския
книжовен е з и к след 1944 г. - В; Езиковедска българистика в Г Д Р . С.,
1982, с. 105-115;
Ж и р м у н с к и й |{ .М . О границах слова. - Вопросы язы кознания, 1961,
кн. 3;
Знсгиицен И .Л . Т ео ретическая и прикладная ли нгвистика. М ., 1968;
Йорданова JI. Л ексика и идеология. - ф илософ ска м и с ъ л , 1981,
кн.4, с. 8 9 -9 7 ;
Леков Ив. Н о в и я т производствен и общ ествено-политически ж и в о т
и речникъ т на бъ лгарския е зи к. - Ез. и ли т., 1953, кн. 5, с. 311-317;
Леков Ив. О т р а ж е н и е на новата м атериална и обществена действи­
телност в бъ лгарския р е чн и к. - Бълг. ез., кн. 3, с. 209-215;
Леков Ив. О траж ение на общ ествените промени в л е кси ка та на
българския е зи к. - Е з. и л и т., 1964, кн .1, с. 5 -7 ;

387
 М ир чен К. Сложного богатство на българския е зи к. В: Помагало
по българска историчсска лексикология. С., 19X6, с. 7 -1 1 ;
Н о вичкова I*., Г. Бояджиев. За думите с няко л ко думи. С., 1990,
112 с.
1к р и т и к а К м . К ъ м въпроса за цялостно описание на българската
лексика. - Бълг. ез., 19X6, кн. 5, с. 399-403;
П е р н и ш ка К м H i' някои въпроси на нормализацията в българската
книж о вна лексика след Освобождението. - Известия на И нст. за бълг.
ез., кн. X I X , 1970, с. 621-630;
Пърнен Хр. Българска лексикология. - 3: П о м а га л о по българска
лексикология. С., 1979, с. 13-21;
14 сиион I*. Развитие на българската л ексика и фразеология след
Девети септември. - Бълг. ез., 1969, кн. 4 -5 , с. 332-344;
С имеонов Б. Структура на думата (П и и т за ло ги ческо описание). -
Бълг. ез.. 1475. кн. 3, с. 201-208;
С тав р о в ски I I . К. П он ятийн о съдържание на дум ата и частите на
речта. - Ез. и лит., 1958, кн. 6, с. 28-38;
С тав р о в ски I I . В. На представа или на понятие отговаря думата? -
Ез. и л ит., 1956, кн. 2, с. 105-115;
С тан чев а Г. Критерии за оценка на л е кси ка л н ата правилност. -
Бълг. ез., 1992, кн. 2, с. 91-95;
С теф анова С л. Нови явления в съвременната българска лексика. -
Бълг. ез., 1992, кн. 2, с. 91-95;
Стоянов С т . Н яко и in.проси във връзка с думата като речникова
единица. - Ез. и лит., 1957, кн. 2, с. 129-141;
Тодорова K .I. Въпросът за лексиката като система в съвременното
езикознание. - Бълг. ез., 1977, кн. I, е. 3-14;
Х ристов I I . М еханизм и на именната номинация в български език. -
Бълг. ез., 1984, кн. 6, е. 500-507;
Чоролссва М. И зм енени я във ф ункционирането на лексиката и
обогатяване на лексикалната система на българския език под влияние
на общ ественото развитие (през последните десетилетия). - В: Пробле­
ми на социолингвистиката. К н . 3, е. 1988, е. 3 -1 6 .
Ч о лаков а Кр. Българска лексикография и лексико ло гия. - Бълг.
ез.. 1969, кн. 4 -5 , е. 377-383.

2. Лексикално значение на думата и неговото развитие

Виноградов В. В. Основные типы лексических значен ий слова. -

Boiipoci,I язы коведения, 1953, кн. 5, с. 3-29;
Вътов В. М н ого зн а чн о с тта на думите - богатство на езика. - Пре-
дуч. възп., 1975, кн. 7 -8 , с. 24-31;
Вътов В. Л е кси ка л н и явления и сем антични процеси в областта на
бъ лгарските звукоподраж ателни думи. - В: С лавистични изследвания,
В.Търново, 197Х, с. 9-2 0;

388
 I а гона Л. По въпроса за културния ко м по нен т в значението на
думата. - Год. на В И А С , София, 31, IW 4 , Хв 2, с. 153-169:
Головин l>. I I . О ти пах лексических значений слов русского язы ка.
- У ч . зап и ски Г о р ь ко в с ко го ун -та, вып. 59, Горький, 1959;
Д ж ам базин I I . Л е кс и ко -с е м а н ти ч е с ка та съотнесеност на производ­
ните думи с те х н и те производящ и. - Бъг. ез., 1992, кн. 6, с. 525-529;
И н а н о н а I I . П р о м ен и в употребата и значението на някои преф иги-
рани гл агол и в българския език. - И зв. на И нст. за бълг. ез., кн. V I I I ,
1962, с. 131-139;
И в ан о в а Л . За н яко и изменения в се м ан ти ката на думата ж е с т о к . -
Бълг. ез., 1985, кн . 4, с. 392-3 93;
И к а н о н а -М и р ч с н а Д. Стесняване на сем анти ческата структура на
думата ка т о исто ри чески процес. - Изв. на И нст. за бълг. ез., кн. X I,
1964, с. 151-16(1;
К а р а с т о й ч е н а И н . С и н т а к т и ч е с к а обусловеност на значението (Върху
материал о т м л а д еж ки я сл ен г). - Ез. и лит., 1983, кн. 5, с. 51-61;
Карастойчена Ц н. К о н стр у кти в н о обусловеното значение - и зто ч ­
ник за обо гатяване на м ладеж кия сленг. - Бълг. ез., 1978, кн. 6, с.
5 0 8-5 18;
Комлен II. Г. К о м п о н е н ты содержательной структур!,i слова. М .,
1969;
К о е о н ски й I». И. Типы значений слова. - В.; М етоды изучения
лексики. М и н с к , 1975, с. 2 2 -38 ;
М а те е н Х р . Д . С е м а н ти ч е с ки развой на думите и неговите о тр аж е­
ния в р ечниковия състав и морф ологията. - Изв. на И н с т. за бълг. ез.,
к н .V I, 1959, с. 3 7 3 -4 1 2 ;
М и х а й л о н а Д . K i . m въпроса за евф емистичните н а з в а н и я на болес­
ти в българския е з и к. - Бълг. ез., 1974, кн. 1 , с. 50-54;
М о лхо н а Ж . За м отивираността на думата. - Бълг. ез., 1959, кн. 6,
с. 519-531;
Мугаф чиен I*. П о въпроса за националната самобитност на езика,
отразена в зн а ч ен и ето на думата. - Изв. на И н с т. за бълг. ез., кн. II,
1952, с. 176-181;
Мутафчиев I*. K i.m въпроса за лексикал н ото значение на думата. -
В сб.: Е зи ко в ед ско -етн о гр аф ски изследвания в пам ет на С т.Р ом ански,
С., 1960, с.299-309;
Н и ки ти н М . В. Л екси ч е ско е значение слова. М ., 1983;
Радена В. K i.m зн а чен и ето на пронзводната дума. - Съпостав. ези-
козн., 1993, кн . 3 -4 , с. 171-177;
Стаменов М . С е м а н ти ч н а сатиация (н аси щ ане) и ф ункциониране на
л ексикалното зн а чен и е. - Бълг. ез., 19К5, кн. 2, с. 171-176;
Стаменов М . П с и х о -л и н гв и с ти ч н и аспекти на моделиране на л е кси ­
калното зн а чен и е. - В: М еж д ун ар о д ен конгрес по бъ л гар истика. II.
Д оклади. Т . 23, С ., 1989, с. 5 5 -6 6 ;
С го н п о в С г . К ъ м въпроса за значен ието на думата. - Във: Въпроси
на б ъ лгарската л е кси ко л о ги я , 1978, с. 4-1 8;

389
 Ч о лаков а Кр. Езикови фактори, обуславящи се м ан ти чн и те вари­
ации на л ексикалн ата единица. - Изв. на И н с т. за бълг. ез., кн. X X III,
е. 177-226.

3. Семантично поле

Генова Д. За н якои проблеми при р азгл е ж д а н е то на цветовата

лексика (П р е гл ед на литературата) - Ез. и лит., 1989, кн. 4, с. 82-97;
Д ан ч ев а Й . Н я ко и проблеми ири изследване на сем ан ти чни полета
- Гол. на И Ч С . 14,46, т. 6, е. 105-113;
Д ан ч ев а Й . Л ексико сем ан ти чната група на прил агателните за кра­
сота в българския език (ко м по нентен анализ). - Бълг. ез., 1989, кн. 3,
с. 227-232:
Д о л ги х II. Г. Теория сем антического поля на современном этапе
развития семасиологии. - Н Д В Ш , <1>Н, 1473. I, с. 8 9 -97 ;
К ар аул о в К ). II. С труктура сем антического поля. - НДВШ , фН,
1472, I. с. 5 7 -6 8 :
К ер чсв 1». С е м а н т и к а !а и теориите за сем ан ти чно то ноле. - Год. на
Соф. у-т, ф а к . по зан. филол., т. 64, 3, г. 1475. С., 1477, с. 143-167;
К и р и л о в а С т ., С г . К ал св а. Л о ги ко -с ем ан ти ч н а структура на функ-
ционално-сем античното поле за квантнтативн ост в българския език. -
В: Е п и с ко п -К о н с та н ти н о в и четения, Ш ум ен. 1444, с. 115-122:
Л а за р о в а N1. О п и т за характеристика и класиф икация на потенци­
алните семи. - Бълг. ез., 1990, кн. I, с. 26-31:
М утаф чиев I*. А нализ на лексиката но сем ан ти чни полета. - Ез. и
лит., 147|, кн 2, с. 27-38;
Тодорова Е-т. С е м ан тичн о то поле на п рил агателн ите за пространст­
вен размер в авторовата реч на българската художествена проза. - Изв.
на И нст. за бълг. език, кн. X X I I I , 1974, с. 77 -13 0;
Тодорова 1C. С ем ан тичн а характеристика на п рил агателн ите за ли­
неен размер. - Бълг. ез., 1472, кн. 2. с. 38-46;
Тодорова Е. С ем ан ти чн о то поле на п рил агателн ите за пространст­
вен размер в авторовата реч на българската художествена проза. - Изв.
на И нст. за бълг. ез., кн. X X I I I , 1473, с. 77-130;
ф илин ф. I I. О л екси ко -се м ан ти чес ки х группах слов. - В сб.:
Езнковедски изследвания в чесг на акад. С т. М ладенов, С ., 1957, с.
5 2 3 -5 3 8 .

4. Многозначност

К ъ го в В. М н о го зн а чн о с тта на думите - богатство на езика. - Пре-

дучил. възпит., 1475, кн. 7 -8 , с. 24-31.
Л а за р о в а N1. За стилистичната структура на н якои многозначни
качествени прил агателни. - Бълг. ез., 1488, кн. 3, е. 178-188;
П ерни ш ка К м . За системността в лексикал н ата м ногозначност на
съ щ ествителните имена. С., 1493, 276 е.

390
 П е р н и ш к а К м . K i . m въ проса за и зс л е д в а н е то на л е к с и к а л н а т а м н о ­
го зн а ч н о с т. - С и . Б А Н , 1986, к н . 3, с. 51-56;
П ерниш ка Е м . За ед инната съ щ ност на първичната и вторичната
номинации. - Е з. и л и т., 1988, кн. 3, с. 50-59;
П е р н и ш к а Е м . К ол и честв ено и качествено обогатяване на л е кси ка­
та. - Във: Въпроси на съвременната българска лексикология и л екси­
кография. С ., 1986, с. 4 7 -5 8 ;
Русинов I ’ ., I». В айчев. K i . m въпроса за количествено-еем античната
характеристика на л е кс и ка та в съвременния български книж овен език.
- Бълг. ез., 1972, кн. 3, е. 224-229;

5. Преносни значения

Л н лр сйчн н JI. За ролята на м етон им ията в структурата и развити­

ето на л е кс и ка та (И з лексикограф ския ми б ел е ж н и к). - Изв. на И нст.
за бълг. е з и к, кн . V I I I , е. 521-524;
Велева V I. М етаф ори о т названия на цветя и скъ поценни кам ъ ни. -
Ез. и л и т., 1988, к н . 1, е. 9 1 -97 ;
Нъгленон М . М етаф ори о т названия на ж ивотни. - Изв. на И н с т. за
бълг. език, к н . X I X , 1970, е. 363-369;
Пътон В. С ти л н о -е зи ко в о своеобразие на Разцветниковите детски
творби. - Ез. и л и т., 1979, с. 62 -80 ;
И н а н о в а -М и р ч с в а Д . П реносно значение на думата и преносимост
на значението. - И зв . на И н с т. за бълг. език, k h .V I, 1959, с. 3-37;
Кожин А .Н . П ер ен о сн ое употребление слов. - Русский я зы к в
школе, 1954, к н . 3;
Л счурска П . Н о м и н а ти в н и метафори, изразени с названия за части
на тялото в бъ лгарския кн и ж о в ен език. - Бълг. ез., 1985, кн. 1, с. 36-42;
П авл ов а Е. М е т о н и м и я та като стилно-езиково средство. С., 1982;
П е р н и ш к а Е м . Развитие на се м ан ти ката на съществителни и п ри­
лагателни в б ъ лгар ски и руски ези к по метоним ен път. - В: Съ постави­
телно изучаване на ча стн и те л екси кал н и системи на славянските езици
в синхрония и диахрония. С ., 1979, с. 87-101;
П схл и н ан ов а I I . Г л а го л н а га м етоним ия в българския език. - Бълг.
ез., 1990, кн . 5, е. 3 9 6 -4 0 3 .
П опова М . М етаф ор ата като средство за номинация (е оглед на
тер м и но л о ги чната н о м и н ац и я ). - Бълг. ез., 1986, кн. 1, е. 2 2 -31 .

6. О моними

А лександрова С т . О м оф оннн изрази (кал ам б ур и) в речта. - Бълг.

ез., 1974, к н . 2, е. 26 2 -2 6 3 ;
А н лр ейчин J1. К ал ам бури и омофонни изрази. - Бълг. ез., 1974, кн.
3, е. 263-2 64;
В а л к а н с к и Т . Словообразувателни ом оним и с о м оним ии основи и
омофонни аф икси. - Е з.и л и т., 1979, к н . 6 , е. 66-73:

391
 Балкански I'. Пилоне лексически ти п словообразуватслни омоними
I» съвременния български c jiik . - В: Съ поставително изучаване на част­
ни re лексикални системи на славянските с ищ и в синхрония и диахро­
ния. С., 1979, С. 14f>-157;
Б а л ка н с ки Т. За някои трудности при изучаване на омонимията
( K i . m въ проса »а класиф икацията на омоними те). - Бълг. ез., 1979, кн.
4. с. 3 3 7 -3 4 1;
Б а л ка н с ки Г. Словообразуватслни ом оним и, членим и на омонимии
основи и тъждествени афикси. - B i . b : Въпроси на съвременната българ­
ска лексикология и лексикография. С , 1986, с. 113-123;
Б а л ка н с ки Г. Словообразуватслни ом оним и в „Б ъ лгар ски тълковен
речник на съвременния народен и книжовен език А -К , С., 1927-1951,
съставен о т С т. Младенов с донегдеш ното участие на А л .Т .-Б а л ан “ -
Бълг. ез., 19X1. кн. 4, с. 350-353;
Крум ова Л. За някои омоформ и при съ щ ествителн ите имена с
оглел на лексикограф ската практика. - Бълг. съ, 1971, кн. 5, с. 44Н—45 1;
П а р л у ш в а N1. С ем ан тичн ите омоними в „Б ъ лгарски тълковен реч­
н и к на c i.временния народен и книжовен c j iik " А - К , 1927-1951, съставен
о т С т. М ладенов е донегдеш ното участие на А л .Т .-Б а л а н . - Бълг. ез.,
1993 1994, кн. 1, е. 60-62;
Пашов II. О м о н и м и , омографи, омофони. - Вт,в: Въпроси на бъл­
гарската лексикология, С , 197Н, е. 39-60;
Ч о лаков а К р . О м о н и м и в съвременния кн и ж о в ен български език. -
Изв. на И н с т. ja бълг. език, кн. V I, 1959, е. 65 -98 ;
Ч укал ов С. Руско-българска о м оним ика. - В сб.: Езиковедско-ет-
нограф ски изследвания в пам ет на акад. С т. Р ом ански, С, I960, е.
10 9-1 31.

7. Синоними

Б ер сж ан С. Г. Синоним ические и несиноним ические противопос­

тавления сем ан ти чески близких слов. - Изв. на И н с т. за бълг. език, кн.
X V , 1967, с. 217-231;
Вътов В. Ц в етната дъга на наш ата реч - си но ни м и те. - Прсдуч.
вълъ, 1975, кн. 1, е. 1-7;
Дим итрова М ., А. Спасова. Л ексически те синоним и и някои техни
особености. - Bi.b: Въпроси на българската лексикология. С ., 1978, е.
3 2 -3 8 ;
Лексическая синоним ия. Сборник статей, М ., 1967;
Мутафчиев I*. С и но ни м ите в българския е зи к. - H jb. на Инст. за
бълг. език, кн. V I, 1959, е. 39-64;
Мутафчиев Р. Наблю дения върху промените в смисловата структу­
Изв. на
ра на дум ата с оглед към синоним ните системи в л е кси ка та . -
И н с т. за бълг. е зи к, кн. V I I I , 1962, е. 525-535;
М утаф чи ев Р. П оети ческа синоним ика. - Бълг. ез., 1952, кн. 1-2,
е. 89-97;

392
 П и кш и I I . За никои дсвербални б ъ л г а р к и наречии и техн ите сино­
ними о т чуж д произход. - Ил», на И нст. ia бълг. език, кн. X V I 1968, с.
683-6 88;
П ерни ш ки Км О тн о с н о съ щ ността на си но ни м ичн ите взаимоотно-
шении. - Бълг. ез., 1966, кн . 2, с. 129-141;
П срм ш м кн К м . За ф акторите, ко ито определит степента на близост
между дум ите и си н о н и м н и я ред. - Бълг. ез., 1970, кн. 1, с. 42 -46 ;
П е р н и ш ки К м . П роблем и на синонимии га като езиково явление. -
В: П ом агал о по бъ лгарска лексикология. С., 1979, с. 93-107;
П ерниш ка К м . Л е к с и ка л н и те синоним и в художествения стил, С.,
1989;
П е р н и ш к а К м . Н аро дн о и кн и ж о н н о изразно богатство в л е кси ка л ­
ната си но ни м ии на Ив. Вазов. - В: П ом агало по българска лексико ло ­
гия, С., 1979, с. 9 3 -1 0 7 ;
П е р н и ш к а К м . Х удож сствено-изобразителна функция на си н о н и м и ­
те в б ел е тр и с ти ка та на Ив. Вазов. - Бълг. ез., 1970, кн. 6, с. 512-523;
Перниш ка Км. С и н о н и м и к а га в белетристиката на Ив. Вазов -
отражение на в заим о о тн ош ени ята в лексико -сем ан ти чната система на
книжовния е з и к и на л екси кал н ото строителство през 80-те и 90-те
години на X I X в. - Във: Въпроси на структурата на съвременния бъл­
гарски език. С ., 1975, е. 131-178;
Ш с й ти н о и а В. С и н о н и м и те в пътеписите на Ив. Богоров. - Бълг.
ез., 1971, кн . 1, е. 6 1 -7 1 .
Дим итрова М ., Л. С п асов а. С и но ни м сн р ечн и к на съвременния
български кн и ж о в е н е зи к. С ., 1980;
П ан ов Л ., А .П а н о в а . Български син< .(имен р ечник. С., 1987.

8. Пароними

Б а л к а н с к и Т . Д в а случая на паронимия. - Бълг. ез., 1975, кн. 5, е.

441-443;
Босилсов К . Н е ум естн а употреба на производни думи вместо произ­
водя Щи. - Бълг. ез., 1977, кн . 3, е. 226;
Б оядж иев Ж . Т е зи коварни пароними. - Бълг.ез., 1979, кн. 5, е.
432-4 34;
Б оядж иев Ж . О тн о с н о въпроса ja пароним ите в българския език. -
Бълг. ез., 1989, к н . 1, е. 5 1 -55 ;
Василева С т. Към въпроса за класиф икацията на пароним ите в
съвременния б ъ лгар ски е зи к. - Бълг. ез., 1978, кн. 2, е. 112-119;
Насилена С г . П ар он о м ази ята в българския език. Във: Въпроси на
съвременната б ъ л гар ска л е кси ко л о ги я и лексикограф ия. С ., 1986, с.
147-151;
В и ш н я ко в а О . В. П ар он и м ы в русском язы ке. М ., 1974;
П опов К. С ъ в р ем ен н ата употреба на п р и л а га те л н и те на -и ч е н ,
■ и ч е с к и . - Е з. и л и т., 1962, кн . 4, с. 51 -60 ;

393
 Русинов 1*. K i . m въпроса за лексикалната паронимия в съвременния
български език. - Бълг. ез., кн. 2, е. 125-130;
Русинов Р. Пароними в речника на съвременния български език. -
Във: Въпроси на българската лексикология, 1978, е. 61-69;
Русинов Р., С т. Василева-Радославова. Пароними в българския език.
С., 1984;
Станева С т. Паронимите в професионалната лексика. - Науч. тр.
В И И К .Маркс - София, 4, 1985, е. 69-87.

Насилена С т. Речник на блнзкозвучашите думи (паронимите) в

българския език. С., 1988.

9. А нто ни м и

Балкански Т . Явлението енантиосемия в съвременния български

език. - Бълг ез., 1979, кн. 2, е. 111-119;
Пучкова VI. Още по въпроса за речниковите антоними. - Бълг. ез.,
1979, кн. 1, е. 62-66;
Никторова К . K i.m въпроса за антонимията. - Бълг. ез., 1981, кн. 5,
е. 439-443;
Гочев Г. Антонимите в българския език. С , 1989;
Калдиева-Захарисва С т. Словообразуване и антонимия. - Год. на
С У „Клим ент Охридски", ф ак. слав, фил., № 74, 1985, 1, 261-268;
Коснартова VI. По въпроса за антонимията. - Изв. на Инст. за
бълг. език, K H . X I X , 1970, е. 371-380;
Коспаргова VI. Речникови антоними в поезията на П .К . Яворов. -
Бълг. ез., 1974, кн 4, е. 305-313;
Коснартова VI. Лексико-семантични противопоставяния в семан­
тичната структура на лексемата бял - Бълг.ез., 1972, кн. 1-2, е. 80-85;
VlHxa^ioHa Д . Антонимите в българската ономастика. - Бълг. ез.,
1990, кн. 1, е. 48-50;
Новиков А. А. Антонимия в русском языке. С., 1973.
Чолакова К р. Един случай на развитие на противоположни значе­
ния в съвременния български език. - В: Бзиковедски изследвания в чест
на акад. Ст. Младенов. С , 1957, е. 191-196.

10. Х и п о н н м и и ко нв ер си в и

Гречко В. А. Гиперонимы и гипонимы и их функции в русском

языке. - В. Лексика, терминология, стили. Межвузовский сборник, вып.
6. Горкий, 1977, с. 20-25;
Л ай он * Д ж . Введение в теоретическую лингвистику. М ., 1978, с.
478-484;
Н и ки ти н VI. В. Лексическое значение слова. М ., 1983, с. 28-30;
Новиков Л . А. Семантика русского языка. М ., 1982, с. 241-242.

394
 II. Лексемология и етимология

1. Д ом аш на лексика

а) Н р ас л а в и н ска и стар о б ъ л гар ска

А ндрейчин Л . Старобългарско градиво в съвременния български
език. - Бълг. ез., 1963, кн. 3, е. 198-203;
Гълъбов И в . Лексикални проблеми на стария български книжовен
език. - Бълг. ез., 1973, кн. 1-2, е. 45-59;
Дылевский И . М . Главнейшие особенности общеславянской лекси­
ки современного болгарского языка (в сопоставлении с общеславянской
лексики русского язы ка). - В: Славистичен сборник, т. I, С., 1958, с.
91-132;
Д и л е в ски I I . Основни особености на речниковия състав на съвре­
менния български книжовен език (съпоставително с руския език). -
Бълг. ез., 1959, кн. 3, е. 201-219;
Добрев И н. Българска историческа лексикология. - Български език,
език на 13-вековна държава, С., 1981, е. 36-49;
Лвов А. В. И з старославянската лексика. - Бълг.ез., 1957, кн. 1, е.
31-36;
Л е ко в И в . Единство и национално своеобразие на славянските
езици в техния основен речников фонд. С., 1955;
Л скон И в . Езиково родство на славянските нации. - Бълг. ез., 1952,
кн.3-4, е. 155-172;
Л еков И в . Характеристика на общите черти в български и източ-
нославянски. - В: Сб. на Б А Н , кн. 37, Клон историко-филолог. и фило­
соф.-обществен, 20, 1942, е. 1-104;
М ъ ж л е к о в а М . О бщ и речникови единици за класическите старо­
български паметници и днешните български диалекти. - Бълг. ез., 1985,
кн. 3, е. 187-196;
Рачева М . К ъ м праславянското наследство в българската диалект­
на лексика. - Бълг. ез., 1982, кн. 4, е. 336-339;
Стефова Л . И з лексиката на Екзарховия Шестоднев. - Бълг. ез.,
1992, кн. 2, е. 113-116;
Ц ей тл и н М . Л екси ка древнеболгарских рукописей Х-Х1 вв. С., 1986.

С т а р о б ъ л га р с ки р е ч н и к. Встъпителен том. О тг. ред. Д . Иванова-

Мирчева. С., 1984;
С тоянов С т ., М. Я накиев. Старобългарски език. Текстове и реч­
ник. С., 1960.

б) Т р а к и й с к а
Влахов К . Н яко л ко български думи от тракийски произход. - Ез. и
лит., 1977, кн. 5, е. 67-71;
Влахон К . Трако-славянски успоредици. - Год. на Соф. у-т, ф ак. по
зап. филол., 1969, т. 63, 1, е. 171-233;

395
 I'copi иен H.i. И. K i.m тракийската лексика. - В: Езиковедско-етног-
рафски изследвания в памет на акад. С т.Романски, С., 1980, с. 497-504;
,1урилиион Ин. Езикът на траките. С., 1976;
Симеонов I». К вопросу о субстратных фракийских элементах в
болгарском языке. - Thrakia, II. Sofia, 1974, с. 313-330.

н) Прабългарска
1>оев Км . За през турското тю ркско влияние в българския език -
още няколко прабългарски думи. - Бълг.ез., 1965, кн. 1, е. 3-17;
Поев Км . За българо-тюркските езикови връзки. - Изв. на Инст. за
бълг. език, кн X V I, 1968, е. 177-183:
Добрен Ин. К . За тюркизмите в българския език и роднинското
име еца. - Български език, 1984, кн. 2, е. 159-161;
Дуриланон Ин. Стари тюркски заемки в българския език. - В:
Изследвания в чест на М . Дринов. С., 1960, е. 429-443;
Инаион II. Ощ е един опит за изучаване на прабългарски думи в
съвременния български език. - Бълг. ез. и лит., 1980, кн. 3, е. 46-51;
Косен Ив. Слели от бита и езика на прабългарите в нашата родна
култура. - В: Етногенезис и културно наследство на българския народ.
С , 1971, е. 57-61;
Млаленон С т. Вероятни и мними остатъци от езика на Аспарухови-
те българи в новобългарската реч. - Год. на Соф. у-т, Истор.-филол.
фак., X V II. 1920-1921;
Симеонон I». Прабългарската съставка на нашия език. - В: Помага­
ло по българска лексикология. С., 1979, е. 130-137;
Симеонон 1>. Кутургури или кутригури. - Бълг. ез., 1984, кн. 2, е.
156-159;
Симеонон 1>. Новооткрити прабългарски думи в езика ни. - Бълг.
ез., 1984. кн. 4, е. 431-434;
Юхас II. Прабългарски думи в днешния унгарски и български език.
- Старобългаристика, 1981, кн. 2, е. 3-18.

2. Заета лексика

а) Общ а проблематика
Анлрейчин Л . Чуждите думи и борбата за чистота на националния
език. - Ез. и лит., 1955, кн. 1-2, е. 96-102;
1>ожкон Д . K i . m борбата за чистота на езика ни. - Бълг. ез., 1957,
кн. 61, е. 551-555;
1>онлжиен С. За лексиката от чужд произход в книжовния българс­
ки език. - Изв. на Инст. за бълг. ез., k h . X I X , 1970, с. 403-407;
Ьояджиси Т. Заемане на чужди думи и борбата срещу тях. - Във:
Въпроси на езиковата култура. С., 1972, е. 84-98;
Гию н II. K i . m въпроса за семантикостилистичната адаптация на
чуждите думи в българския език. - Науч. труд. на Пловдивския у-т „П.
Хилендарски", 19, 1981, 5, е. 83-91;

396
 Леков И н. Към въпроса за чистотата на българската реч и грани­
ците на езиковия пуризъм. - В: Сб. в чест на А. Т.-Балан. С., 1956, е.
300-305;
Мирчсн К . Съпротивата на българския език срещу насилствената
асимилация. - Бълг. ез., 1953, кн. 3, е. 209-215;
Москов В. Борбата против чуждите думи в българския книжовен
език, С., 1958;
Москов М . За чист български език, С-, 1976;
Попонски И н . П о въпроса за международната лексика и спортната
терминология в българския език. - Бълг. ез., 1957, кн. 4, е. 355-358;
Пърнсн Хр. Чуждите лексикални средства в съвременния книжовен
език. - В: Помагало по българска лексикология. С., 1979, е. 117-129.
Русск Й . Старые балканские заимствувания в болгарском языке
(названия частей тела). - Балк. езикозн., 1982, кн. 1, е. 7-8;
Симеонов Й . За думите от международната културна лексика и
борбата срещу чуждиците. - Бълг. ез., кн. 2-3, е. 231-235;
Славинон И н. Г. Чужди думи в българския език. С., 1944;
С танков В., В. Мурдарон. Главоболия с чуждите думи. С., 1983;
Танчева Т . K i . m проблема за семантичното усвояване на лексикал­
ните заемки. - Съпост. езикозн., 1992, кн. 6, е. 22-27.

Вакалов Г. Енциклопедически речник на чуждите думи. С., 1939;

Вуров С т., II . Пехлинанова. Речник на чуждите думи в български.
В.Търново, 1995;
Милев Ал., Й . Братков, Б. Николов, Речник на чуждите думи в
българския език. I изд. С., 1958, IV изд. С-, 1978;
Младенов С т. Речник на чуждите думи в българския език. С., 1932,
III изд. С., 1947;
ф илипова-Байрова М ., С. Бояджиев, Ел. Машалова, К . Костов.
Речник на чуждите думи в българския език, Б А Н . С., 1982.

б) Гръцки и л ати н с ки заемки

Вобов К . Международна лексика от гръцки и латински произход,
възприета в българския книжовен език чрез руски език. - В; Слависти­
чески изследвания, кн. II I, С., 1973, е. 136-143;
Вътов В. Слова греческого произхождения в рукописных сочинени­
ях Софрония Врачанското. - Sixieme Congress International d’Etudes du
Sud-Est Europeen. Resumes. ( I I) , B A N , 1989, p. 250-252;
Вътов В. К ъ м въпроса за мястото на лексиката от чужд произход в
Софрониевия език. - Труд. на Великотърновския университет „Св. Св.
Кирил и М етод ий“, Т . X X V I , кн. 2, В. Търново, 1992, е. 220-232;
Дзидзслес Хр. За няколко гръцки заемки в българския език. -
Съпост. езикозн., 1982, кн. 5, е. 11-15;
Мснскаи Т . Б. Некоторы е аспекты лексической и морфологичес­
кой адаптации греческих глаголных заимствований в болгарском языке.

397
- В: Проблемы морфологии современных славянских и балканских язы­
ков. М ., 1976, с. 319-333;
М и л е н А л . Гръцки съществителни имена в българския език. -
Бълг. ез., 1955, кн 2. с. 127-147;
Милен Лл. За многозначността на някои гръцки думи в българския
език - Бълг. ез., 1962, кн. 5, с. 447-451;
Мирчен К . Нещо за гръцките заемки в българския език. - Ез. и
лит.. 1947, кн 2, с. 23—27;
ф и л и п о и а -В а й р о в а М . Лексико-семантически наблюдения върху
гръцките заемки в български език. - Бълг. ез., 1966, кн. 4, с. 314-321;
ф и л и н о н а-П ай р о н а VI. Глаголи от гръцки произход в български
език. - В: Славистичен сборник. С., I96E, с. 279-284;
ф и л и и о н а -Н а й р о в а VI. Гръцки заемки в съвременния български
език. С.. 1969;
Ф илипона-Кайрова VI. Към въпроса за гръцките калки в български
език. - В: Езиково леки проучвания в чест на акад. Вл. Георгиев, С.,
I9S0, е. 499-502:
Цойиска IV Думи от гръцки произход в „Рибен буквар" на П.
Берон. - Изв. на Инст. за бълг. ез., кн. X V I, 1968, е. 539-545.

Милев Лл. Латинските имена в български език. - Бълг. ез., 1957,

кн. I, е. 54-66;
Симеонов I». K i.m въпроса за ранните латински заемки в старобъл­
гарски - Славянска филология, r. X, 1963, е. 121-131.

н) Т урско-араоско-персийски заемки
Пайримова VI. Някои въпроси при изследването на арабските думи
в българския език. - В: Сборник доклади - съобщения, изнесени на науч-
но-лингвистическата сесия в чест на В. И. Ленин. г. I. 1970, е. 66-69;
Нътои И. K i . m въпроса за мястото на лексиката от чужд произход в
Софрониевия език. - Труд. на Великотърновския университет „Св. Св.
Кирил и Методий", Т. X X V I, кн. 2, В. Търново, 1992, е. 203-220.
М ир чев К . За съдбата на турцизмите в българския език. - Изв. на
Инст. за бълг. ез., кн. II, 1952, е. 117-127;
VI осков VI. Към въпроса за персийско-турските думи в българския
език. - Бълг. ез., 1960, кн. 4, е. 357-359;
1‘ачека VI. За заемките от арабски произход в български език. - В:
Помагало по българска лексикология. С., 1979, е. 161-167;
1'ачева М . Към ранните заемки от арабски произход в славянските
езици: няколко редки антропонимически названия - заемки в старобъл­
гарски или старогръцки. - Старобългаристика, 1981, кн. 3, е. 78-84;
С ам сарсна II. Особености арабских лексических заимствуваний в
болгарском языке. - В: Sixieme Cong res Interational d’Etudes du Sud-Est
Europeen. Resumes. ( II), BAN, 1989, p. 74-75;
С т а й к о в а VI. За пейоризацията на турцизмите в българския език. -
Бълг. ез., 1964, кн. 2-3, с. 183-186;

398
 Иомен I». История на българския език, т. II, Езикови взаимности
между българи и турци. С., 1984, с. 177-191.

г) Руски з а е м к и
Лнлрейчии А. Ролята на руския език в развитието на съвременния
български език. - Бълг. ез., 1952, кн. 3-4, е. 173-182;
Бабов К . Т и п о л о ги я на русизмите в българския книжовен език. В:
Междунареден конгрес по българистика. II. Т.4, С.,1989, е. 2U7-218;
Бабон К . Лексикални калки в българския книжовен език, възпри­
ети от руския език. - Съпост. езикозн., 1978, кн. 5, е. 24-34;
Бабов К . Някои семантически особености на русизмите в българс­
кия книжовен език с оглед лексикографското им представяне. - В;
Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянс­
ките езици в синхрония и диахрония. С., 1979, с. 76-86;
Бонсн М . ф ормиране и стабилизиране на обществено-политическа­
та лексика в българския език под влияний на руски език. - Трудове на
ВИИ „Карл М аркс", т. 2, 1972, е. 309-355;
Бонев М . Лексико-семантическая ассимиляция русизмов в болгарс­
ком литературном языке. - Болгарская руссиетика, 1978, кн.2, с. 53-66;
Георгиева Ел. Влияние на руската научно-техническа терминология
върху българската. - Бълг. ез., 1967, кн. 5, с. 410-423;
П авлова Р. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связе.
С., 1979;
Номов К . I'. Звукови и формални промени на русизмите в българс­
кия език. - Бълг. ез., 1967, кн. 5, с. 475-481;
Мърисв Х р . Руското езиково и културно влияние като фактор в
изграждането на новобългарския книжовен език. - Бълг. ез. и лит.,
1978, кн. 1, с. 31-39;
Русев Р. За руското влияние върху българския език. - Учил, прег­
лед, 1945, кн. 1-2, с. 78-90;
Цонев Б. История на българския език, т. II. Влияние на руския
език. С., с. 338-358;
Къ тов Н. К ъ м въпроса за мястото на лексиката от чужд произход в
Софрониевия език. - Труд, на Великотърновския университет „Св. Св.
Кирил и М етодия“, Т . X X V I, кн. 2, В. Търново, 1992,
Ч у кал о в С . Лексикалното родство между руския и българския език.
- В: Славистичен сборник, 1958, с. 133-144.

д) Ф р е н с к и з а е м ки
Б ан ко в Д . ф ренски думи в лексиката на спорта и игрите. - Чуждо-
език. обуч., 1991, кн. 1, с. 42-43;
Б еш ко ва Си. ф ренски думи в езика на изобразителните изкуства. .
Год. на Висш. инст. за изобр. изк-ва „Н . Павлович". 1967, с. 8-15;
Б ан ко в Л . К ъ м историята на някои заемки от западните романски
езици в български и другите балкански езици. - Год. на Соф. у-т,
филолог, фак., 1960, т. 54, 2, с. 169-280;

399
 Н анко в Л . Ранните заем ки от френски ези к в български. Анализ на
л е кси ка та . 1857-1870. - Год. на Соф. у-т, ф а к. по зан. филолог., т. 61,
1967, е. 279-363;
П анков Л . Ранните заемки от френски език в български. - Бълг.ез.,
1961, кн. 3, с. 193-208;
Н анко в Л . K i . m историята на романизмите в български ( I ) . - Бълг.
ез. и ли т., 1968, кн. 4 -5 , е. 390-399;
Д а в и д ко в а Ц. и II. Л у н гар о в а. ф р ен ски те заем ки о т латински
произход в български език. В: La langue et la litterature francaises dns la
civilisation mondialc. V . Tirnovo, 1994, p. 161-168.
П атер II. ф о н е ти чн а адаптация на френските думи в българския
език. - Год. на Соф. у-т, ф а к. по зап. филолог., Т. 61, 2, 1967, с. 267-316;
П итен I I . Л е кси ка л н и заемки от френски език. - В: П ом агало по
българска лексикология. С., 1979, с. 206-215;
П а те н I I . Л ексикално-сем античен анализ на ф ренските думи в бъл­
гарски език. - Год. на Соф. у-т, ф а к. за клас. и нови филолог., 1980, 72,
3, с. 105-140;
П е гк а н о в И в . Българско-романски езикови връзки. - Съпост. ези-
козн., 1981, кн. 3 -5 , с. 153-160;
Пет кан о н И в . О тносно проникването на ром анските езикови еле­
менти в български език. - Бълг. ез., 1981, кн. 5, е. 4 5 7-4 58;
С танков Н. За характера на френското лексикал н о влияние върху
българския език. - Бълг. ез., 1990, кн. 6 , е. 520-523.

е) И т а л и а н с к и заем ки
Н анков Л. Към историята на италианските заем ки в български
(1762-1860). - Год. на Соф. У -т , ф илолог, фак., т. 52,2, 1952, е. 201-312;
К а ц к о в а Ел. Нови италиански и френски думи в българския език. -
Във; Въпроси на съ временната българска лексикология и лексикогра­
фия. С ., 1986, с. 142-146;
П с т ка н о в И в . И тал и ански лексикални елементи в българския език.
- В: П о м а га л о но българска лексикология, С., 1979, е. 239-2 49;
Спасова Л . И та л и а н с ки заемки в български език. - Изв. на И нст. за
бълг. ез., кн. 2, 1952, е. 226-227;
Спасова Л. И та л и а н с ки елементи в българската морска терминоло­
гия. - Бълг. ез., 1964, кн. 4-5, е. 389-400;
Спасова Л. О тн о с н о някои терм ини, свързани с каменоделството,
възприети в български направо о т италиански. - Бълг. ез., 1967, кн. 1, е.
5 5 -5 7 .

ж) Н е м с ки заемки
К о с то в К . Н я ко л ко немски заемки в западните български говори. -
В: Е зиковедско-етнограф ски изследвания в п ам ет на акад. С т. Романс­
ки. С ., I960, с. 401-403;
К очена VI. С труктурн о -сем античн и особености на н ем ски те терми-

400
ни - сл ож ни съ щ ествителни с оглед превода има на български е зи к. -
Ез. и л и т., 1981, кн . 6 , е. 6 0 -66 ;
П а р а ш ке в о в I». С тр у кту р н и и сем анти чни проблеми при заем ките
от немски е з и к в синхронен аспект. - ф илология, 1978, кн. 4, е. 33-42;
П а р а ш ке в о в I». Н ем ски, нидерландски и скандинавски заем ки в
българския е з и к . - С ъ пост. езико зн ., 1981, кн . 3 -5 , е. 181-189.

з) Английски заемки
А л ексиен а II. С о ц и о л и нгв и сти чн и ф актори, променили значението
на някои а н гл и й с к и з а е м ки в българския език. - В: П роблем и на
со циолингвистиката. К н . 2, С ., 1988, е. 150-158;
Алексиева Н . С и н х р о н н и и диахронии англ ийски заем ки в българс­
кия език. - В: М еж д ун ар о д ен конгрес по българистика. I I, Т . 4, С ., 1989,
е. 292-297;
Восилков JI. З ае м ки , чуж дици , недоразумения (Въз основа на м ате­
риал о т а н гл и й с к и ). - В: 1300 години българска държава. В. Търново,
1982, е. 131-138;
П ан ко в JI. Р ан н и те заем ки о т ан гл ийски ези к в български. - Год.
на Соф. у-т, ф а к . по зан. филолог., т. 65, 1, С., 1972,е. 295-324;
Гр аб ов ски И в . А сим илация на някои ан гл ийски заем ки в българс­
кия език. - В: М еж д ун ар о д ен конгрес по българистика. II. Т . 4, 1989, с-
274-279;
Д ан ч ев А. А н гл и ц и з м и т е в българския език. - Съпост. езикозн.,
1981, кн. 3 -5 , е. 190-200;
Данчев А. Лексика от а н гл и й с ки произход в новия Р еч н и к на
чуждите думи в бъ лгарския е зи к. - Бълг. ез., 1983, кн. 4, е. 363-368;
М олхова Ж . А н гл и й с к и т е заем ки в българския език. - В: П ом агал о
по българска л е кс и ко л о ги я . С ., 1979, е. 227-238;
Русев Р. А н гл о -б ъ л гар с ки успоредици. - Год. на Соф. у-т, И с т .-
филолог. ф ак., 1943, X X X I X (1 9 4 2 -1 9 4 3 ) е. 3 -2 3 и т. X L (1 9 4 3 -1 9 4 4 ), с.
3-24.

и) Заемки от други езици

Въ гленов М . П о л с ки думи в българския език. - Бълг. ез., 1958, кн.
3, е. 234-2 47;
Иванчев Св. В за и м н и бъ лгаро-полски лексикал н и влияния. - В:
Trzynascie w ieko w Bulgarii. M a te ria ly polsko-bulgarskie naukowei. W arszawa,
1983, c. 19-27.

Иванчев Св. Ч еш ки елем енти в българската грам атическа те р м и ­

нология. - Год. на Соф. у -т , ф и л ол ог, фак., т. 40, 1956, е. 654-666;
Иванчев Св. П о въпроса за влиянието на чеш кия върху българския.
- Ез. и л и т., 1975, к н . 4, е. 17-25;
К о с то в К . О щ е веднъж за ролята на ч е ш ко то посредничество при
заемането на н ем ски те р м и н и в бъ лгарските професионални говори. -
В: С лавистичен сб о рн ик, С ., 1968, е. 285-294.

26. 401
 Мъглснов М . Н я ко л ко румънски думи в н аш ите говори. - Бълг. ез.,
1974, кн. 5, е. 431-433;
М ихаила Г. Н яко и въпроси из славяно-румънските езикови отно­
ш ения. - Изв. на И н с т. за бълг. ез., кн. IX , 1962, е. 2 9 -45 ;
Симеонов I». П риносъ т на румънския език за ф ормирането на бъл­
гарската възрожденска лексика. - Anale Universitati - Bukurestz. Limbi si
literaturi starne II. X X V I I I , 1979, 2. c. 78-82:
Спасова А . За някои еднакви елементи в бг>лгарската и румънската
морска рибарска терминология. - Бълг. ез., 1965, кн. 4 -5 , с. 350-362;
Цонев П. В.: История на българския език, т. II. Е зи ко в и взаимности
между българи и румъни. С., 1984, с. 3-151.

Асенова I I. , V . Д уко в а , Т . Кацори. Н я ко и думи о т албански произ­

ход в българския език. - В: П ом агало по българска лексикология. С.,
1979, с. 250-255;
Орьол Вл. Н я ко л ко албански заемки в български. - Бълг. ез., 1985,
кн 5, с. 495-4 96.

Д етре I*. Н идерландски заем ки в български е зи к. П ри но с към

историята на българската лексика. - Slavic»- G andensia, 4, 1977, с. 121-174.

Въгленов М . К и та й с к и думи в българския език. - В сб.: Езиковед-

ски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. С., 1957, с. 177-183.
1>алкански Т ., К е н л ж и Т ер ад ж и м а и К )к о М уракам и. Японизмите
в съвременната българска лексика. - Съпост. езико зн ., 1986, кн. 2, с.
4 4 -5 0 .

3. Л екси ката откъм социални сфери на употреба

а) Д и а л е к т н а л е кс и ка
Б ож илова М. Д и ал ектн а поетична л ексика в„П редан ия заветни“
о т В .М ар ко в ски . - Бълг.ез., 1984, кн. 5, е. 402-415;
Заим ов Й . Български народни имена на месеците. - Изв. на Инст.
за бълг. ез., кн. I II , 1954, е. 101-147;
К итано ва М. Д и ал ектн а лексика в сборника „Д и в и р азкази“ на
Н и к . Хай то в. - Бълг. реч, 1995, кн. 1, е. 17-19;
К о в а чев Н. П ри но с къ м названия на ветровете в България. -
Трудове на В Т У „К и р и л и М етод ий“ , т. V , 1967-1968, е. 1—44;
М ладенов М . С л. Типове лексикални различия в изто чн и те българ­
ски говори. - В: Славистичен сборник. С., 1968, е. 261-271;
М ладенов М . С л. Д и а л е ктн о и кн иж о вн о в българския език. - Във:
Въпроси на езиковата култура. С., 1978, е. 65-83;
Н и чев а К . За диалектизм ите в българския литературен език. - Изв.
на И н с т. за бълг. ез., кн. II, 1952, е. 232-234;

402
 Салена В. За н якои различия между кн и ж о в н ата и д иалектн ата
лексика. - В: П о м а га л о по българска лексикология, С., 1979, с. 2X0-285;
С т о й к о в С т . Речнико во то богатство на българските народни гово­
ри. - Е з. и л и т ., 1955, кн . 6, с.441-445;
С т о й ко й С т . Л е к с и к а т а на банатския говор. С., 1968;
Холиолчев Хр. Д иал ектна л ексика « тълковния р ечн ик на н аци­
оналния е зи к. - В: С лавистичен сборник, С., 1978, с. 168-170.

б) Ж а р го н п а лексика
А р м ин ов Г. Е к т о н и м и - прозвищ а в българския език. - Бълг. ез.,
1992, кн. 1, с. 11-20;
А р м я к о в Г. Ж а р го н ъ т , без ко й то (н е )м о ж е м . С., 1989;
Б оядж иев Т . Е з и к ъ т на младите. Т а р и ка т с ки я т ж аргон, С., 1966;
Б оядж иев Т . За та р и ка тс ки я ж аргон . - Във. Въпроси на езиковата
култура. С ., 1972, с. 122-134;
К о й н и ко н I I . Т ар и катско -б ъ л гар ски речник. - Родна реч, 1930, кн.
2, с. 6 7 -73 ;
Ж и р м у н с к и й В. М . Профессиональная лексика, ж аргон ы , арго. - В:
Национальны й я зы к и социальны е диалекты . Л ., 1936, с. 105-167;
Карастойчева Цв. М л а д е ж к и я т сленг - единство на иновация и
традиция. - Бълг. ез., 1987, кн. 4, с. 297-304;
К а р а с то й ч е в а Ц в. Б ъ лгарският м ладеж ки говор. И зто ч ни ц и . Сло­
вообразуване. С ., 1988;
Карастойчева Цв. Към ха р а кте р и сти ка на д н еш н ия учен ически
сленг (с оглед къ м а р го ти ч н о то наследство в н его ). - А с п и р а н тски
сборник, кн . I, 1970, В. Търново, с. 59-74;
К а р а с т о й ч е н а Ц в . К о л е кти в н и прозвища каламбури (П о материал
от различни социални м л ад еж ки гр упи) - Бълг. ез. и л ит., 1994, кн . 5, е.
16-24;
К о с то в К . Ц и га н с к и елем енти в българските та й н и говори. - Изв.
на И нст. за бълг. ез., кн. IV , 1956, е. 411-425;
Л аков а М . М л а д е ж к и я т ж аргон и езиковата култура. - В; П робле­
ми на б ъ лгарската кн и ж о в н а реч. С., 1974, е. 202 - 2 1 2 ;
Л а к о в а М . К ъ м въпроса за българския м ладеж ки ;л енг. - В:П ро б ­
леми на ези ко в а та култура. С., 1980, е. 206-213;
Н ед ял ко в а I I . ф и ку с и зм и и ж ар го н и зм и . - Ез. и лит., 1992, кн. 6, е.
91-94;
П опова В. Ж а р го н ъ т и някои негови функции в езика на художест­
вената л и тер атур а. - С ептем ври, 1977, кн . 7, е. 293-235;
С т о й ко в С т. С о ф ий ския т ученически говор. - Год. на Соф. у-т,
Ист.-ф илолог, ф ак., т. 42, 1545/46, е. 3-7 3.

А р м ян о в Г. Р еч н и к на българския ж аргон . С., 1993, 203 е.

403
 3. Л екс и ка та откъм актуалност и употреба на думите

а ) А р ха и зм и и историзм и
А н др сйчи н J1. За някои архаизми. - Бълг. ез., 1956, кн. 2, е. 292-293;
И л чс н С т . И з живота на думите. С-, 1975;
Попова В. Видове архаизми в българския кн и ж о в ен ези к и някои
техни особен<>сти. - Вт.в: Въпроси на бъ лгарската лексикология. С.,
1978, с. 70-84;
Ш им ански Т. Из българските диалектни ар хаизм и. - Бълг. ез.,
1984, кн. 4, е. 349-3 58.

И лчсв С т ., А .И н а н о н а, А. Д им о ва, М . П авл ов а. Р ечник на редки,

остарели и диалектни думи в литературата ни о т X I X и XX в. С-, 1974.

б) Н еол огизм и
В л аж с в Вл., В. Попона. Чудесата на детската реч. С ., 1995, 208 е.
Боядж иев Т . За поетическите неологизми. - Бълг. ез., 1975, кн. 5, е.
4 2 0 -4 2 7 ;
Б резииски С г. Български лексикални неологизм и. - Е з. и лит.,
1983, кн . 3, е. 82-88;
Георгиева Ел. Езикотворчество и художествено майсторство. - Бълг.
ез., 1973, кн. 6, е. 605-609;
Гунона 3 . А вторски новообразувания в творчеството на някои съв­
ременни български поети и писатели. - Бълг. ез., 1981, кн . 3, е. 236-240;
Гуиова 3 ., Е .П е р н и ш ка . Особености и тенденции на словотворчест­
во в художествената литература. - В. Проблеми на езиковата култура,
С., 1980, е. 246-253;
И в ан о в а К . П о въпроса за образуване на нови думи в езика. - Бълг.
ез., 1959, кн. 3, е. 290-291;
Йорданова Л . Към характеристиката на п онятието неологизъм. -
Бълг. ез., 1977, кн. 1, е. 52-54;
Йорданова Л . За понятието лексикален оказио нализъ м и различа­
ването му о т неологизма. - Ез. и лит., 1978, кн. 2, е. 5 5 -64 ;
Йорданова Л . II. Новите думи в съвременния български език С.,
1980;
Н и кол ова Ц в. О казио нал ни думи в разговорната реч. - Год. на
И нст. за чужд. студ., т. 4, за 1984, С., 1987, е. 60 -65 ;
П антслеена Х р . За словотворчеството на акад. А л. Теодоров-Балан.
- Бълг. ез., 1985, кн. 5, е. 460-466;
П е р н и ш к а Е м . С ем ан ти чн и изменения и разговорност. (Разговорна
м етон им ия ). - Бълг. ез. и лит., 1994, кн. 5, е. 11-15;
Ридел С . Н еол огизм и те в езика на българския периодичен печат. -
Бълг. ез., 1995, кн. 4, е. 297-312;
Спасова Л . Н еол огизм и те на П енчо Славейков. - Изв. на И нст за
бълг. ез., к н .V , С ., 1957, е. 207-266;

404

/
 С гон non Ю . Н епред нам ерени о казионализм и. - Бълг. ез., 1984, кн .
5, с. 45 1 -4 5 6 ;
Ш ейтанова В. Н е о л о ги зм и те в Богоровиге пътеписи. - Изв. на
Инст. за бълг. ез., кн . X I X , 1970, с. 409-4 11.

4. Л е к с и к а т а откъ м стилистично разслоение на думите

Вайчсн I». За д и а л е ктн ата стилизация в художествената ли тер ату­

ра. - Изв. на И н с т. за бълг. ез., кн. X I X , 1970, с. 475-482;
П ои дж исн 'Г. Л е кс и ко -с ти л и с ти ч н и пластове в книж овния език. -
Във: Въпреки на бъ лгарската лексикология. С., 1978, с. 110-119;
Васена И н . З начение и употреба на ум алително-оценъчните прила­
гателни в кн и ж о в н и я български език. - Ьълг. ез. и лит., 1972, кн . 5, е.
3-17;
И ри на М . За н яко и лексикал н и и м орф о-синтактични средства за
изразяване на експресивност в съвременния български книж о вен език.
- Бълг. ез., 1989, кн . 2, е. 127-135;
И в ан о н а К. С ъ знателна деформация на езикови модели със сти-
листична ф ункция. - Бълг. ез., 1970, кн. 6, е. 531-533;
П и ч е н а К. С ти л и с ти ч н о разслоение на л ексиката на съвременния
български кн и ж о в е н е зи к. - Изв. на И н с т. за бълг. ез., k h .V I, 1959, с.
9 9 -1 2 7 ;
П авл ов а Е . За п он ятието тропи и фигури в н ауката за езика. -
Бълг. ез. и л и т., 1978, кн . 2, с. 17-25;
П опона В. К ъ м въпроса за характера на публицистичната лексика
и фразеология. - Бълг. ез., 1978, кн . 2, с. 110-121;
П опона В. С ти л и с ти ч н а функция на някои категории думи в худо­
жествената л и тер атур а. С ., 1979;
П опова В. За разговорната реч и нейната норма. - В: Проблеми на
езиковата кул тура. С ., 1980, е. 61-67;
Пъ рвсн Хр. Л ексикални и гр а м а ти ч н и стил и зир ащ и средства и
художествената литература. - Бълг. ез. и лит., 1964, кн. 1, с. 2 2 -31 ;
Тодо р он -В ем берски Х р . П ейо р ативизм ите като о бект на социолин-
гвистични изследвания. - В: Проблеми на социолингвистиката. Т . 2, С.
1990, с. 6 2 -7 2 .

III. Терминологии

А н д р сй чи п Л . Б ългарска езиковедска терминология. - В: Славянс­

ка л и н гв и сти ч н а тер м и но л о ги я, т. I, С ., 1962, с. 149-153:
А н гел о в А . М я с то и роля на селскостопанските тер м и ни в разви­
тието на бъ лгарския е зи к. - Н а учн . труд, на В С И - Пловдив, 28, 1983,
1, с. 2 7 5 -2 8 5 ;
В а л тс р X . П роблем и на развитието на социалната л ексика в съвре-

405
 мснния български език. - В: Съвременна България, т. 5, С., 1984, е.
104-110:
Георгиева Е л. Състояния и проблеми на бъ лгарската научно-техни-
ческа терминология. - Б 1 .лг. ез., 1977, кн. 4, е. 277-2X4;
I'eopi иена lu i. Езикови проблеми на терминообразуването в българ­
ския език. - В: Проблеми на езиковата култура. С-, 1980, е. 124-134;
Д ж аков Е. Н аучно-техническата терминология у нас. - Бълг. ез.,
1977, кн 4. е. 357-359:
Е м и р зян А . Терминологизиране на различни части на речта. - Ез. и
лит., 19ХХ, кн. 5, е. 111-116:
Йорданова Л . За ном енклатурните значения и прехода им в назва­
ния. - Бълг. ез., 1976, кн. 5, е. 407-412:
Йорданова Л. Н ом енклатурни знаци - съ щ ност и тенденции на
развитие. - В: Съпоставително изучаване на частните л екси кал н и систе­
ми на славянските езици в синхрония и диахрония. С., 1979, с. 138-145;
М анолова Л . К н и ж о в н и източници на те р м и н о л о ги чн а лексика. -
Бълг. ез., 1981, кн. 5, е. 443-445;
М анолова Л . Българска терминология. С., 1984:
М анолова Л . Терм инологична лексика о т собствени имена. - Във:
Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикограф ия. С.,
1986, с. 163-168;
М ер ако в а E .i. О бущ арската лексика. - Родопски устрем (Смолян),
бр.91, 6 авг. 1985:
М ихайл ова Г. Т ерм ини те в наш ата реч. - В: Б ъ лгарското словно
богатство, С., 1982, е. 107-109;
Н и кол ова I I . Из историята на медицинската ни терм инология през
Въ зраж дането. - В: Л и н гв и с ти ка , поетика, л и тер атур н а история. С.,
1984, е. 29-38;
Н и кол ова I I . Терминообразуване чрез кал кир ан е през Възраждане­
то. - Бълг. ез„ 1992, кн. 2, е. 134-139;
П е р н и ш ка Е м . Н яко и семантични особености на те р м и н и те с оглед
на връзките им с общонародния език. - Бълг. ез., 1977, кн . 4, е. 292-296;
Попова М . О п и т за лингвистична характеристика на терминологич­
ната м икроструктура. - Бълг. ез., 1980, кн. 2, е. 137-140;
Попова М . Езикова мотивираност на тер м и ните. - Бълг. ез., 1982,
е. 209-217:
Попова М . П о въпроса за семасиологичната правилност на терми­
на. - Бълг. ез., 1986, кн. 3, е. 227-233;
П опова М . Терминосъздаването като израз на определена езикова
п ол итика. - Бълг. ез., 1986, кн. 2, е. 164-170:
П опова М. П ар ам е тр и на те р м и н о л о ги ческата н ом и н ац и я. - В:
Славистичен сборник, С., 1988, е. 136-146;
П опова М . За мястото на термините-словосъчстания в лексикална­
та система на езика. - Във: Въпроси на съвременната българска лекси­
кология и лексикограф ия. С-, 1986, с. 152-162;

406
 П опова М . С и стем а и системност в терм инологията. - Бълг. ез.,
1989, кн. 3, с. 2 1 0-2 16;
П опо на М. Т и п о л о ги я на тер м и но ло ги чната номинация. С., 1990,
250 с.;
П опона М . Е зи ко в а м отивираност на тер м и ните и нейните видове.
- Бълг. ез., 1990, кн . 2, с. 128-135;
Попова М. Б ъ л гар ска та военна тер м и но л о ги я от п ози ц и и те на
те р м и но л о ги чната норма. - Бълг. ез., 1992, кн. 1, с. 29—35;
П опо на М. А ктуални проблеми на българската терм инология. -
Год. на СУ Клим ент О хр ид ски, ф ак. слав, фил., № 74, 1985, 1, с.
290-2 96;
Т е р м и н о л о ги я и м еж дународно научно и техническо сътрудничест­
во. М атер и а л и о т теор. конф. ... С., 12-13 април, 1983: ч. I. С ., 1985, 139
с.; ч. I I, 96 с., С ., 1985.

IV. Ономастика

А тан ас о в а М . П роблем ъ т за устойчивостта на местните имена. - В:

С лавистични проучвания. В. Търново, 1988, с. 5 -8 ;
П а л к а н е к и Т . К ъ м българската теория на етно ним ите. - Бълг. ез.,
1990, кн. 6 , с. 4 8 8 -4 9 5 ;
Пеш евлисв В. А н т и ч н а т а то п оним ия у нас като исторически извор.
- Изв. на И н с т . за бълг. ез., кн . I I I , С., 1954, с. 341-355;
В еш свлиев В. Проучвания върху ли чните имена у тр а ки те . С., 1965;
В ъ л кан о в а A ll. Традиция и новаторство в образуването на българс­
ките л и чн и им ена. - В: М еж дународен конгрес по българистика. II.
Д оклади. Т . 23, С ., 1989, с. 100-108;
Гайдарова Е л. В ъ треш ноградската топоним ия като дял о т то пони-
м иката на един е зи к. - Бълг. ез., 1993-1994, кн. 4, с. 360-362;
Георгиев Вл. Б ългарска етим ология и оном астика. С., 1960;
Георгиев Вл. Д неш ното състояние на етим о ло гичн ите и ономас-
тичните проучвания у нас. - Бълг. ез. 1959, кн . 6, с. 481-489;
Георгиев Вл. Значението на съвременната топоним ия за обяснява-
нето на д ревните географ ски названия. - Изв. на И нст. за бълг. ез.,
к н .X IV , С ., 1967, с. 5 -3 2 ;
Георгиев С т . Собствени прозвищ ни имена. - Бълг. ез., 1971, кн. 1,
с. 18-19;
Георгиева Ел. М одели и принципи на именуване във въ треш ноград­
ската то п о н и м и я на Т етевен, Троян и Елена. - Бълг. ез.и ли т., 1995,
к н . 1 , с. 1- 8 ;
Гълъбов Ив. П ри но с къ м стр андж анската то поним ия. - С тран­
дж анска експ едиц ия. С ., 1957, с. 73-98;
Д счев Д . Т р а к и й с к и названия на наш и реки. - Изв. на И н с т. за
бълг. ез., кн . I I I , 1954, с. 267-283;
Д ечев Д . П р и н о с къ м ан ти чн а та география на България: 1. Рила и
Верила. 2. В и то ш а . - И зв. на И ст. д-во, IV , 1915, с. 24 -36 ;

407
 Л ечен Д. Хсмус и Родопи. - Год. на Соф. унии., Ист.-филолог.
ф акт., X X I , 10, 1925, с. 3-3 6;
Д обрей II. П ренесено през вековете (п р а б ъ л га р с ки те имена). -
О течество, 1990, кн. 14, с. 2Н-29;
Д уриданов И в . М естн и те имена в Л о м ско . С., 1952:
Д уриданон Ив. Топоним ията на П ървомайска околия. - Год. на
Соф. унив., (1)ил. фак.. т. 52, 2, 1956/57, С., 1958, 200 е.;
Д уриданон Ив. Географ ската лексика на старобъ лгарския език с
оглед на праславянски. - В: СБ. 1100 години. Б А Н . С ., 1963, е. 191-215;
Д уриданов И н . Е зи къ т на тр аки те. С., 1967, 167 е.;
Д уриданон И в . Проблеми на субстратната то п он им ия . - В: Състо­
яние и проблеми на българската оном астика. В. Търново, 1990, е. 31-37;
Д уриданов И в . Развой на българската о но м асти ка. Антропонимия.
- Onomastica, II, Krakow , 1956, с. 365-379: Т оп он им ия . - Onomastica, III,
Krakow , 1957, с. 227-251:
Д уриданон И н ., С т . Андреева. Библиография на българската оно­
м астика 1940-1970. С.. 1972, 60 с:
Заим ов Й . М естн и те имена в Пирдопско. С., 1959;
Заим ов Й . М естн и те имена в П анагю рско . С., 1977;
Заи м ов Й . Български им енник. С., 19S8, 312с.:
Заим он Й . Заселване на българските славяни на Б ал канския полу­
остров. Проучване на ж и тсл ските имена в бъ лгарската топоним ия. С.,
1967;
Заим ов Й . П ринос към проучване на С ам око вската ономастика. -
Onomastica, 10, 1965, кн. 1-2, с. 7 4 - 1 0 6 ; - Onomastica, I I , 1966, кн. 1-2, с.
6 2 -9 2 :
Займ ов Й . С таробългарският език и старобъ лгарската топонимия.
- Славянска филология. К н .Х ., с. 143—14Н;
Заим ов Й . Български географски имена на -ji>. Бан, С., 973:
Заим ов Й. Д вучленни лични имена в бъ лгарската топонимия. -
Onomastica, X X , 1975, с. 169-230;
Заим он Й. П ринос към проучване на м естн ите им ена в Южна
Д об р уд ж а. - В: Ком плексна научна Д о б р уд ж ан ска експедиц ия през
1954 г. Б А Н , С., 1956. с. 177-242:
И нано н Ин. М ес тн и те имена между Д олна С трум а и М еста. С.,
1982:
И нано н а I I . , I I . Радева. О т А до Я - им ената на българите. С., 1989,
250 с.:
И лиев А т. Румънска топоним ия о т славянобългарски произход. -
Сб. Народни умотворения, X V I I , 1925, с. 1-91;
И лчен С т . Л и ч н и имена, ф ам илни имена. - У в о д към Речник на
л и чните и фамилни имена у българите. С . 1969, с. 9 -3 7 ;
И р ечек К. Х р и сти я нски ят елемент в топограф ската номенклатура
на българските земи. - Период, спис., 1898, кн. 5 5 -5 6 , с. 223-268;
И ш иркон А т. И м ен ата на някои наш и градове. - И зв. на Народ,
стногр. музей, II, 1922, кн. 1-2, с. 1-10;

408
 К а л к а п о в а Т . П опул ярно ли е твоето име? С., 1996;
К о в а ч ев II. Българска о но м астика. С ., 1987, 212 с;
К о в а ч е в I I . С ъ стояние и проблеми на българската антропоним ия. -
В: Съ стояние и проблеми на бъ лгарската оном астика. В.Търново, 1990,
с. 10-19;
Коначсн I I. М е с тн и т е имена о т Севлиевско. С., 1961, 300 с;
К о н а ч с н I I . М е с тн и т е имена в Габровско. С ., 1965, 200 с;
Комичен II. А н тр о п о н и м и ч н и о й ко н и м и от Севлиевско в турски
документи о т X V в. - Труд, на В П И , I I I , 3, С ., 1966, с. 89-112:
К о н а ч с в I I . С е л и щ н и названия в Дряновско. - Onomastica, 21, 1976,
с. 107-124;
К о н а ч с н I I . С е л и щ н и те названия в П авл икенско. - В: П авл икени и
П авл икенския кр ай . С ., 1977, с. 117-134:
Ковачев II. Е зи ко в о -п о сел и щ н и о тн ош ени я в басейна на Я нтр а
според се л и щ н и те названия. - В: В. Търново и В.Търновският край през
вековете. В. Тъ рново, 1963, с. 123-133;
К о в а ч ев I I . С е л и щ н и те имена в Габровски о кръ г като исторически
извор. - Труд. на B T V , ф и л . фак., 20, 2, С., 1967, е. 165-193:
К о в а ч ев II. Н азвания на селищ ата във В. Търново. - В' Ю билеен
сб.в чест на 10-год. на У н иверситета. В. Търново, 1973, 40 е.;
Ковачев I I. Географ ска л ексика в то п он им ия та на Средна Северна
Стара п л ан и н а. - Във: ф и л ол огически студии. В Т У . В. Търново, 1973, е.
7 5 -1 0 2 :
Ковачев II. П ри но с към названията на ветровете в България. -
Труд, на В Т У , V , 1967/1968. С ., 1968, е. 1-14;
Ковачев I I. Втори принос към н азган и я та на ветровете в Бълга­
рия. - Труд, на В Т У , X , 1, С ., 1973, е. 1-42;
К о н ач с н I I . За названията на улиците в България. - Труд. на В Т У ,
V I, 1, С ., 1970, е. 1-51;
К о н а ч с н I I . Г а л а к т и к а т а в представите и косм оним ията на българ­
ския народ. - В: С л ависти чни проучвания. В. Търново, 1988, е. 23-27;
Коначсн II.,Л .К о в а ч е в а Названия на селищ ата в Русенско. - Изв.
на И н с т. за бълг. ез., кн. 18, 1969, е. 217-242;
К од ж ахинкон Ив. С ти л исти чно -сем ан тичсн анализ на зооморфиз-
ми. - Е з. и л и т., 1986, кн . 6, е. 70 -76 ;
К р ъ с те в 1>. За избора на ли чното име. - Родна реч, 1995, кн . 1, е.
4 1 -4 4 ;
М и зо в I I . Л и ч н и т е имена и тяхното значение. С ., 1963;
М и з о в I I . Т а й н а т а на ли чното име. С-, 1975;
М и к о н В. П роизход и значение на им ената на н аш ите градове, села,
реки, п л ан и н и и места. С ., 1943, 316с;
М икон И. Л о кал и зи р а н е на някои изчезнали ан ти чн и и среднове­
ковни селищ а и крепости в България. - Археология, 1968, кн. 4, е. 28-48:
М и х а й л о в а Д . М е с тн и те имена в Берковско. С., 1986;
М ичсн М ., И в . Д урилаиов. За произхода и значението на някои

409
 географ ски имена по средното течение на р. И скъ р в района на Подбал-
кана. - Изв. на Бълг. географ, ц-во, 4 (14), 1961, е. 61 -77 ;
Д урнданов И в. Славянизация на предславянски географ ски имена
от Б ал канския полуостров. - Славянска филология, Х .С ., 1968, е. 133-141;
М ладенов С т . И м ен ата на десет български реки. - С п. на БАН, 10,
1915, кн. 6, е. 40 -70 ;
М ладенов С т. И м ен ата на още десет български реки. - Сп. на
БАН, 16, 1918, кн. 9, е. 65-104;
М ладенов С т . К ъ м ан ти чната топонимия. - О т ч е т на Българския
археологически институт, 1922, 22;
М урдаров Вл. Образуване и ф ункционални особености на прозвищ-
ните етно н и м и . - Бълг. ез.. 1979, кн. 5, е. 399;
Н и ко л о в а М. Праславянска топонимия от В идинско. - Бълг. ез.,
1991, кн. I, е. 128-131;
Н е тка н о й К ). Значението на народната етим ология в топонимична-
та система. - Бълг. ез., 1990, кн. 3, е. 215-218;
Попов К . М естн и те имена в Белослатинско. - Год. на Соф. унив.,
Ф ил . фак., 54, 2, С.. 1959/6;
Попов К . М ес тн и те имена в Разложко, С., 1979;
Русинов I’ . Становление фамилии в современном б олгарском лите­
ратурном язы ке. - Onomastiea, 19, 1975, с. 231-239;
Русинов Р. Семейство и фамилно име. - Бълг. ез., 1991, кн. 2, с.
177-178;
Русинов I*. И з българската антропонимия (1), - Ез. и лит. 1989, кн.
6, с. 88 -91 ;
Русинов Р. Български антропоними о т чиолителни имена. - Бълг.
ез., 1989, кн. 5, с. 488-489;
С а л ам б аш св А н. М естн ите имена в С м олянско. С ., 1969;
Симеонов I». Т оп он им ия та на Годечко. - Год. на Соф. унив., фил.
фак.. 59, 2, 1965, с. 491-582;
Стеф анов П. Неизвестни ловешки имена о т XVI в. в Славянски
ръкопис о т А то н с ки манастир. - Народен глас (Л о в е ч ), бр. 57, 6 юни
1991;
С то й ко в Р. Наим енования на български селищ а в тур ски докумен­
ти на О ри ентал ския отдел в Народната библиотека „В . Коларов“ от
X V , X V I , X V I I и X V I I I в. - Изв. на Народ. библ. за 1959 г., г. I ( V I I ) , С.,
1961, е. 363-490;
С то й ко в Р. С ел ищ ни имена в западната половина на България през
X V I в. - В: Езиковедско-етнограф ски изследвания в п ам ет на акад. Ст.
Ром ански. С ., 1960;
Ум ленски И н ., Г. Ковачев. М естн ите имена в К ю стен дилско. С.,
1984, 1229 е.
У м л е н с к и И н . За най-хубаво име. Кю стендил, 1971;
Хр истов Г. М естн и те имена в М аданско. С , 1964;

410
 Ш и ш м а н о в И в . С л авянски селищ а в К р и т и в други гръцки остро­
ви. - Бълг. преглед, I V , 1897, кн . 4, е. 62-98;
Х р и сто в Г. С ъ стояние и проблеми на българската то п он им ия. - В:
Състояние и пробеми на бъ лгарската о ном астика. В.Търново, 1990, е.
2 0-30.

V. фразеологии
А. Учебници, монографии, речници

Б аб ким А . М . Русская фразеология - е развитие и и сто чни ки, Л

1970;
К у н и н Л . В. А н гл и й с ка я фразеология. М ., 1979;
К ю в л и е п а В. У с то й ч и в и те сравнения в българския език. С ., 1986;
М о л о т ко в Л . И . О сновы фразеологии русского язы ка. Л ., 1977;
Н а за р я н Л . Г. ф разеология современного французского язы ка. М .,
1976;
Н и ч е в а К . Б ъ лгарска фразеология. С ., 1983;
П опов P. I I . ф р азео ло ги зм ы современного русского язы ка с арха­
ичны ми зн а чен и ям и . М ., 1976;
Ройчензон Л . И . Л е к ц и и по общ ей и русской фразеологии. С а м ар ­
канд, 1973;
Ч е р н ы ш е в а И . И . ф разеология современного нем ецкого язы ка. М .,
1970;
Ш а н с к и й I I . М . ф разеология современного русского язы ка. М . 1985.

Н и ч е в а К ., С . С п а с о в а -М и х а й л о в а , К р . Ч о л аков а. ф разеологически
речник на бъ лгарския е зи к. т. I, С ., 1974; т. II. С., 1975.

Б. Статии

А и к о п а -Н и ч е в а К . ф разеосхеми и фразеологизми в българския език.

- Съпост. е з и ко зн ., 1990, кн . 4 -5 , с. 97-101;
В л а ж е в Пл. За характера на обстоятелствените фразеологични съ­
четания. - Бълг. ез., 1956, кн . I., с. 47 -56 ;
Б оядж иев С . П роблем и на ф разеологията в българската л ексико л о ­
гия. - Бълг. ез., 1969, кн . 4 -5 , с. 384-388;
В а п о р д ж и с в В. Д в о й ки думи в българския език като ф разеологич­
ни единици. - Е з. и л и т., 1974, кн . 4, с. 64 -69 ;
Вапорджисв В. За стр уктур на класиф икация на ф разелогизмите в
българския е з и к. - Е з. и л и т., 1978, кн . 5, с. 90-93;
Вапорджисв В. За н якои случаи на структурно моделиране във
фразеологията на българския език. - Ез. и л ит., 1981, кн . 3, е. 83 -90 ;
В а п о р д ж и с в В. За стр уктур ата на устойчивите двойни думи в бъл­
гарския е з и к. - Го д. на Соф. унив. К л . О хридски, ф а к . слав, фил., 74,
1985, № 1, е. 2 9 7 -3 0 3 ;

411
 Насилен Хр. Към славянската фразеология: о т птиче мляко. -
Бълг. ез., 1970, кн. 4, е. 317-348;
Въгленон \1 . Произход и значение на някои идиоми. - Бълг. ез„
1974, кн. 6, е. 563-566;
Г ен ад иев а-М утаф чиева 3. Къ м въпроса за ф разеологичните съчета­
ния в българския език. - Изв. на И н с т за бълг. оз., кн . V I, 1959, е.
129-163;
Д ю л гер ов а Г. М и н и м ал н и фразеологични единици в съвременння
български език. - Бълг. ез., 1985, кн. 2, е. 152-158;
И ван о ва М . Ролята на езиковите образци при оформяне на значе­
нията в българските фразеологизми. - Бълг. ез., 1990, кн.1, е.61-78;
Керем едчиена С л. За значението на израза ц е н я б а с м а (н я к о м у ) .-
Бълг. ез., 1985, кн. 4, е. 366-368;
К ю в л и ев а В. У сто йчив ите сравнения в българския е зи к. С., 1986,
276 е.;
К ю вл иева В. ф разеологизм ите в българския е зи к. С-, 1986, 95 е.;
Кю влиева В. С труктура на ф р азео л о п н м и тс в българския език
(Върху материал о т белетристиката на Ив. Вазов). - В; Славистичен
сборник, 1968, е. 221-228;
К ю влиева И. К ом п ар ативн и фразеологизми в бъ лгарски и словаш­
ки. - В: Славистичен сборник, С., 1976, е. 157-162;
К ю в л и ев а В. Български писатели за значението на н якои фразеоло­
ги зм и и думи. - Бълг. ез., 1984, кн. 3, е. 218-220;
К ю в л и ев а В. ф разеологическото значение - основа за възникване­
то на лексикал н ата м ногозначност. - Ез. и л ит., I9N6, кн . 6, е. 33-40;
К ю в л и ев а В. ф разеология и езикова ико н ом ия. - Е з. и лит., 1988,
кн. 2 , е. 18-22;
К ю в л и е в а В. За някои начини на актуализация на фразеологичните
единици. - В Славистичен сборник, С-, 1988, е. 147-152;
К ю и л и е в а -М и ш а й к о в а В. За подхода k i . m сп о рн о го и безспорното
във фразеологията. - Бълг. ез., 1979, кн. 4, е. 324-330;
Леонидова М . Индивидуално използуване на ф разеологичните еди­
ници в езика на писателя. - Изв. на И нст. за бълг. ез., кн. X I X , 1970, е.
4 8 3 -4 9 1 ;
М акс д о н с ка И н. Д а н н и за произхода и развоя на н якои устойчиви
словосъчетания в българския език. - Бълг. ез., 1960, кн . 6, е. 497-504;
М аке д о н с ка Ц в. К ъ м въпроса за и згр аж дан ето на фразеологичната
система на българския книжовен език. - В: С лавистичен сборник, 1968,
е. 145-153;
М о к и с н к о В. М . За фразеологичната система на българския книжо­
вен е зи к. - В: Славистичен сборник, 1968, е. 145-153;
М о к и с н к о В. М . За ф разеологичната синоним ия в българския език.
- В: България 1300. С тати и и изследвания на л е ни нгр ад ски те българис­
ти. С , 1983, е. 290-309;
Н и чен а К. K i . m характеристика на ф разеологизмите в българския
език. - Бълг. ез., 1967, кн. 1, е. 23—35;

412
 И имена К. ф р а зео л о ги зи р ан и ко нстр укц ии в българския е зи к. -
Изв. на И н с т. за бълг. ез., кн. X V I , 2968, г.. 713-722:
Ничена К . Н абл ю дения върху лексикалния състав на фразеологиз-
мите в българския е зи к. - Бълг. ез., 1973, кн. 6 , с. 489-498;
Н ичена К. Към въпроса за специф ичните черти на ф разеологична-
та ед ини ца. - Във: В п ам ет на проф. С т о й ко С тойков. Езиковедски
изследвания. С ., 1974, с. 475-4 79;
Н ичена К . Развой и задачи на проучванията по българска фразе­
ология. - Бълг. ез., 1975, кн . 5, с. 383-393;
Ничена К. Към въпроса за ф разеологизмите биноми (двойки дум и)
в българския е зи к. - Бълг. ез., 1976, к н . 1-2, с .123-125;
Н и ч е н а К . П ъ т и щ а за възникване на ф разеологизмите в българския
език. - И зв. на И н с т. за бълг. ез., кн. X X I I I , 1979, с. 177-226;
Н ичена К. Тем атична характери стика на ф разеологизмите в бъл­
гарски е зи к. - Е з. и л и т., 1978, кн . 4, с. 48 -60 ;
Ничена К. Към въпроса за експресивността на ф разеологичните
единици. (С тр у кту р н о -ф о н ети ч е ски особености при някои групи фразе-
оло гичн и ед и н и ц и ). - Във: Въпроси на българската лексикология. С.,
1978, с. 146-158;
Н и ч е н а К . Значение на ф разеологичната единица. - Slavice slovaca.
Bratislava, X V , 1980, 1, с. 5 2 -5 9 ;
Н и чсв а К . Ф разеосхем и (ф разеологизирани конструкции в българс­
кия е з и к ). - Ез. и л и т., 1982, кн . 5, с. 29 -44 ;
Н и ч ен а К . С п о рн о и безспорно в бъ пгарската фразеология. - Бълг.
ез., 1988, к н . 6 , с.485-493;
Н и ч е н а К . С е м а н ти ч н о ядро на ф разеологичните единици. - Бълг.
ез., 1986, к н . 1, с. 4 0 -4 5 ;
Н и ч с в а К . ф р азео л о ги зм и с ко м п о н е н т л ингвистичен терм ин. - Ез.
и л и т., 1985, кн . 4, с. 5 7 -63 ;
Н ичена К . K i .m х а р а кте р и с ти ка на б и но м н нте ф разеологизми в
българския е зи к. - Във: Въпроси на съвременната българска лексико ло ­
гия и лексико граф ия. С ., 1986, с. 23 -39 ;
Ничсва К ., К р . Ч о л а ко в а. С ъ отно ш ение между фразеологична еди­
ница и л е кси ка л н а единица. - В: С лавянска филология, т. X , 1968, с.
8 3 -9 6 ;
Радева II. О тр и ц а те л н и те ф разеологизми в съвременния български
език. - В: С л ав и сти чни проучвания, В. Търново, 1978, е. 143-153;
Радева С ., Й . М а й х р о н с ки . П ол ско-бъ лгарски фразеологизми с ко м -
и о н е н ти -с о м а ти зм и . - В: С ъ поставително изучаване на частните л е кси ­
кални систем и на славянските езици в синхрония и диахрония. С., 1979,
с. 178-183;
С аво ва Е. К ъ м въпроса за фразеосхемите в българския език. - Изв.
на Д -в о то на филолозите българисти, I, 1986, е. 258-273;

413
 С пасова С. За разной на някои устойчиви съ четания в българския
език. - Бълг. ез., 1957, кн. 4, с. 335-343;
С н ас о в а-М и х ай л о п а С. Н якои основни видове устойчиви словосъ­
четания в българския език. - Изп. на И нст. за бълг. ез., k h .V I, 1959, с.
235-250;
С и асо в а-М и хай л о в а С. Къ м въпроса за се м ан ти ч н а та същност на
фразеологичната единица. - Изв. на И нст. за бълг. ез., кн. X I X , 1970, с.
3 8 1 -3 9 0 ;
С п а го н а -М и х а й л о н а С. П ъ тищ а за създаване на ф разеологични ва­
рианти. - Във: Въпроси на българската лексикология, С ., 1978, с. 133-145;
С и асо в а -М и ха й л о в а С. С ем ан тичн а ха р а кте р и сти ка на фразеоло-
ги чната единица. - В: П ом агало по българска лексико ло гия. С., 1979, с.
3 3 3 -3 4 8 ;
С и асо в а-М и хай л о в а С . С ем антични о тнош ения при многозначната
фразеологична единица. - Slavice slovaca. Bratislava, X V , 1980. I., с. 44-50;
С та н е в а Хр. Ki .m характеристика на сравненията-ф разеологизми в
българския език. - В: Славистични проучвания. С., 1973, с. 181-188;
ф ил и п о в а -Ь ай р о в а М. П ъ тят на проникване на н якои устойчиви
съчетании в български език. - Изв. на И нст. за бълг. ез., k h .X I, 1964, с.
3 3 9 -3 4 4 ;
Ч олаков а К р . За устойчивото в структурата на н якои фразеологич­
ни единици. - Бълг. ез„ 1961, кн. 5-6 , е. 436-443;
Ч о лаков а К р . К ъ м въпроса за формата на ф разеологичната едини­
ца. - Изв. на И н с т. за бълг. ез., кн. X V , 1967, е. 139-181;
Ч о лаков а К р . Усто йчив и словосъчетания и ф разеологична единица.
- В Езиковедски изследвания в чест на акад. Вл. И . Георгиев, е., 1980,
е. 5 0 3-5 12;
Ч о лаков а К р . За л ексико -грам ати ческата екв ивал ен тн о ст на фразе­
о логичната единица с думата. - В: Славистичен сб о рник. С., 1968, е.
2 0 9 -2 1 9 .

VI. Лексикографии

1. История на българската лексикограф ия

Боров Т . Р ечникъ т на Найден Геров. (За с то го д и ш н и н а та о т рожде­

нието на Герова. 1923) - Боров Т . К н и га и ли тература, С., 1981, е.
2 2 3 -2 4 3 :
Гунова 3 . Л ексикограф ската дейност на акад. С т. М ладенов. -Бълг.
ез., 1981, 1, е. 75-76;
Д авилов А. Ц ърковнославянският речник на И ван П . Ц еко в. (Неиз­
вестен ръ копис). - Бълг. ез., 1963, 3, е. 256-259;
Д им итрова Д. Л ексикограф ско наследство. (Р е ч н и к ъ т на Кузман
Ш ап кар ев ). - Бълг. ез., 1989, 4 , е. 343-355;

414
 Д р и н о в М . За българския р ечн ик на А . Л . Д ю вернуа. - П ер. сп. на
Б А Н , 9, 1893, № 43, с. 4 9 -9 6 ;
Л и м о н а А ., М . П ан л о в а. П о гл е д върху развоя на н аш ата л е кс и ко г­
рафия (тъ л ко в н и р е чн и ц и ). - Бълг. ез., 6, с. 583-589;
К ю в л и с н а N. А л . Л . Д ю верн уа и българската лексикограф ия. - Изв.
на И н с т. за бълг. е зи к, кн . X I X , 1969, с. 467-473;
К н ш л и с в а -М и ш а й к о н а В. К о н с т а н ти н И р е чек за началото на бъл­
гарската ле кси ко гр а ф и я . (П р и н о с ъ т на Неоф ит Рилски). - Бълг. ез.,
1986, 2, с. 131-137;
К ю в л и с в а В. Л е кс и ко гр а ф с ки я т принос на Н естор М ар ко в. - Бълг.
ез., 4, с. 34 5 -3 5 0 ;
К ю в л и с в а -М и ш а й к о в а В. Р ъ ко п и с н и я т б ъ л гар ско -р уски речник
(1848) о т К о н с т а н т и н П е т ко в и ч . - Бълг. ез., 1991, с. 55-62;
К ю в л и с н а В. Първи прояви на речниковото дело у нас през Въз­
р аж д ането - р е ч н и к на чуж д ите думи о т Тодор Хрулев, 1863 . - Бълг.
ез., 1, с. 6 4 -68 ;
Кю влисва В. Кратко описание на ръкописния бъ лгарско-гръ ц ки
р ечн и к о т Захари Христодулов. - Бълг. ез., 4 -5 , с. 408-412;
К ю в л и с н а -М и ш а й к о н а В. А л. Д ю вернуа и първият български тъ л­
ковен р еч н и к. - Б ълг. ез. и л и т., 1969; 2, с. 61-62;
К ю в л и с н а -М и ш а й к о н а В. А л. Д ю вернуа и българската л е кси ко гр а­
фия. - И зв . на И н с т. за бълг. е зи к, кн. X V I , С ., 1968, с. 467-473;
К ю в л и с н а -М и ш а й к о н а В Б ъ лгарският р ечн ик на Ал. Дю вернуа. -
Изв. на И н с т. за бълг. е зи к, кн. X X I , С ., 1972, с. 113-150;
К ю н л и е н а В. Н еоф ит Рилски като лексикограф . - Бълг.ез., 1986, 5,
с. 4 0 4-4 09;
К ш в л и е н а -М и ш а й к о в а В. Първите български преводни речници
през В ъ зраж дането. - Бълг. ез., 1988, 3, е. 201-207;
К ю н л и с в а -М и ш а й к о н а В. Родолю бието в един възрожденски реч­
н и к. - Б ълг. ез., 1973, 6, 538-5 45;
М а к е д о н с к а И н . П . Р. С лавейков като лексикограф . - В: Сб. Е зи ко -
ведско-етнограф ски изследвания в пам ет на С т. Ром ански, С ., БАН,
1960, с .32 7-34 4;
М а ш а л о н а -Н а ч с в а Ел. П ри но с към изследване изворите на речника
на Н айден Геров. - И зв. на И н с т. за бълг. език, кн. X I V , 1967, е. 103-238;
М оллова М. Б ъ л гар ски ят възрожденец П ен ч о Радов и неговият
„ К р а т к и й тур ско -б о л гар ски й р ечн и к и р азговорник“ . - Бълг. ез., 1966, 4,
е. 379-3 84;
Н а ч е н а Ел. Н ай д ен Геров. - Бълг. ез., 2, е. 159-164;
Н и ч св А л . К о с ту р с ки я т б ъ лгаро-гръ цки речник о т 16 век, С ., 1987,
83 е.;
П а н те л ее в а Хр. Л е кси ко гр а ф ски те трудове на Ив. Богоров. - Бълг.
ез., 1971, 1, е. 5 9 -6 5 ;
Русинов Р. И з историята на „Б ъ лгарски тълковен р ечн ик с оглед
къ м народните говори" (1 9 2 7 -1 9 5 1 ) о т Стефан М ладенов. - Сп. на Б А Н ,
1990, 2, е. 2 3 -3 3 ;

415
 С м ир н ов Л г. Георги Бакалов и неговият руско-български речник. -
Ез. и л ит., 1966, 5, с. 64-66;
С то и ч ко в а JI. Речникъ т на Найден Геров. - Бълг. ез., 1953, 3, е.
223-242 и 1954, 1, с. 10-39;
Ч о лаков а К р . Българската лексикограф ия в м ин ал о то и днес. - В:
Въпроси на българската лексикология, 1978, с. 159-179;
Ч укал ов С. С то години руско-българска и българско-руска лекси­
кография. - В: Славянска филология, т. 3, 1963, с. 3 3 3-3 41.
Ш кл и ф о в Пл. За един труд върху „м акед о нската" л е кси ка о т X V I в.
- Бълг. ез. 1967, 4, с. 380-381;

2. Съвременно състояние и основни проблеми

Л пдрейчин Л . Един въпрос на българската лексико граф ия,- В: Ези-

коведско-етнограф ски изследвания в памет на акад. С т . Романски, 1960,
с. 272-275;
Б а л ка н с ки Т . К ъ м въпроса за изработване на „Р е ч н и к на омоними-
те в съвременния български ези к“ . - Бълг. ез., 1985, 5, с. 480-485;
Б а л ка н с ки Т. Е тн о н и м и те като лексикограф ски проблем в тълков­
ния р ечн ик. -В: Втори международен конгрес по бъ лгар истика. Д окла­
ди. Т.З, С., Б А Н , 1987, с. 388-400;
Б снкьо Л. С ти л и с ти чн и въпреки при съ ставянето на речник на
отделен писател. - Тр. на Висш. педаг. инст. „Бр. Кирил и М етодий“
b i . b В. Търново, т. 1, С., 1965, с. 143-159;
Бернщ сйн С. З ам етки по болгарской л ексикограф ии. - Славянская
филология, Л ., 1969, с. 50-56;
Бобчев К Начини за подреждане значенията на многозначните
думи b i. b връзка с начините за тяхното тълкуване. - Бълг. ез., 1961, 3, с.
2 3 6 -2 4 6 ;
Б оядж иев С. М етод и за тълкуване на дум ите. - Изв. на И нст. за
бълг. език, к н .V I, 1959, с. 201-222;
Въпроси на съвременната българска лексико ло гия и лексикогра­
фия, С., 1986, 217 с.
Генадиева 3., К . Н и чсва, С . Спасова, К р . Ч о л аков а. Ръководство за
съставяне р ечн и к на българския език, С., Б А Н , 1966, 151 с.;
Ген ад и ев а-М утаф ч и ев а 3. Речник на е зи ка на Христо Ботев. -
Бълг. ез., 1963, 4 -5 , с. 447-460;
Георгиева Е л., В. С та н ко в . За принципите, върху ко и то ce гради
правописен р ечн ик на съвременния книж овен език. - Бълг. ез., 1985, е.
2 1 1 -2 1 8 ;
Д им итрова М ., А . Спасова. Х ар актер , основни черти на синоним-
Аия р ечн ик на съвременния български книж овен език. - В; Съпостави­
телно изучаване на частните лексикални системи на славянските езици
в синхрония и диахрония. С., 1989, с. 199-204;
Джананова М . Словосъчетание и лексикограф ия. - Изв. на Инст.
за бълг. език, кн . X V I , 1968, с. 723-733;

416
 К а б а к ч и е в К р . За азбучния ред на р ечн ико вите единици в българс­
ките л е кси ко гр а ф ски издания. - Бълг. ез., .1990, 1, е. 99-103;
К ъ р п а ч с в а М . Работен тезариус по езико зн ан ие. - Бълг. ез., 1991,
1, е. 158-177;
К ъ р п а ч с в а М . А п р о кс и м ац и я и а п р о кс и м ати ч н и речници. - Бълг.
сз„ 1991, 4, е. 3 7 9 -3 8 9 ;
Кю нлисна В. Н о ви трудове по българска лексикограф ия. - Slavika
Slovaca, Brno, 12, 1977, 1, p. 6 9 -73 ;
Л е гу р с к а I I . За тъ л ку в ан ето на пъ рвичното значение на предм етно­
то име. - Б ълг. ез., 1991, 4, е. 35 8 -3 6 2 ;
Л екон Ив. Р еч н и к на Христо Ботев. - Ез. и л ит., 1950-51, 2, с.
16 7-1 70;
Л еонидо ва М . М я с то то на ф разеологията в б ъ лгарско-руските реч­
ници. - Бълг. ез., 1962, 1-2, е. 3 2 -3 6 ;
М у та ф ч и е в P. K i .m въпроса за управлението на думата в л е кс и ко г-
рафската работа. - Б ълг. ез., 1959, 4 -5 , е. 369-3 80;
М у та ф ч и е в Р. За то ч н о то описание на л екси кал н ото значение на
дум ите. - Ез. и л и т., 1972, 5, с. 4 3 -5 2 ;
М у та ф ч и е в Р. Н я к о и основни положения при съставяне р ечн ик на
с и н о н и м и те в съ врем енния бъ лгарски е зи к. - Бълг. ез., 1960, 5, е.
4 1 0 -4 1 9 ;
М ута ф ч и е в Р. ф р е кв е н те н р ечн и к. (С ъ щ н о с т и значен ие). - Бълг.
ез., 1965, 2, е. 153-161;
Н и ч си А. О тн о в о по въпросите на правописния р ечн ик. - Бълг. ез.,
1986, 4, е. 3 2 1-3 29;
К и ч е н а К . О сн ов ни л ексико граф ски проблеми при определяне зн а­
чението на д ум и те в един тъ лковен р ечн и к. - Ез. и л ит., 1974, 6, с. 14-27;
Н и ч е н а К . Н я ко и въпроси във връзка с лексикограф ската обработ­
ка на б ъ лгарската фразеология. - Бълг. ез., 1987, 1-2, е. 137-140;
Кичена К ., С . С м а с о н а -М и х а й .ю и а , К р . Ч о л а ко в а. Н я ко и въпроси
във връзка с изработването на ф разеологичен р ечн ик на българския
език. - Бълг. ез. 4 -5 , е. 43 4 -4 4 6 ;
К и ч е н а К . О сновни лексико граф ски проблеми при определяне з н а ­
чението на дум ите в един тъ лковен р ечн и к. - Е з. и л ит., 1972, 5, с. 4 3 -52 ;
Н а н л о н а С . За лекси ко граф ско то представяне на една група ум ал и­
телни съ щ ествителни им ена. - Бълг. ез., 1986, 5, е. 442-4 43;
П ерниш ка Км . Н я ко и п остиж ен ия и перспективи на съвременните
български тъ л ко в н и речн ици. - Бълг. ез., 1976, 5, е. 365-372;
П е р н и ш к а К м . K i .m въпроса за цялостно описание на българската
л е кси ка . - Б ълг. ез., 1986, 5, е. 399-4 03;
П е р н и ш к а К м . Б ъ л гар ски ят ези к и бъ лгарският р ечник. - Бълг. ез.,
1992, 5, е. 38 0 -3 8 4 ;
К е т к а н о в А . И та л и а н с ко -б ъ л гар с ки те речници. - Ез. и ли т., 1981, 3,
с. 102-106;
Кироикон Ал. Б ъ лгарски р ечн и к. (Б е л е ж ки върху историята и се­
га ш н о то му съ стояние). - Бълг. ез., 1956, 3, е. 267-279;

27 . 417
 П опон Д. Г. За сем анти ката и лексикограф ското представяне на
някои особени категории думи. - Бълг. ез., 1976, 5, с. 4 0 3-4 06;
П л о тн и ко в I». Л екси кал н о то значение в преводните речници. - Ез.
и л ит., 1977, 4, с. 72-75;
Радева В. Л ексикограф ска интерпретация на дум ите със сложна
сем анти чна структура. - Ез. и лит., 1987, 1, с. 99-104;
С л ап ски ф р П ри нци пи за съставяне на ети м о л о ги че ски речник на
славянски език. - В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст.
Младенов, 1957, с. 236-271;
Спасова Л ., М . Д и м и тр о в а . О кол о проблем атиката при съставяне
на синоним ии речници. - Бълг. ез., 1963, 4 -5 , с. 426-4 34;
Спасова Л. Л ексическата синонимия като о б е кт на лексикографс-
кото представяне на някои особени категории думи. - Изв. на Инст. за
бълг. е зи к, кн. X IX , 1970, с.459-465; Stefan Ch. Т ехн и ч е ски речници,
издадени в България. - Fremd-Sprachen. Leipzig, 1981, 4, с. 264-265;
С то й ко в С т . Д и ал ектн а лексикология и лексикограф ия. - Бълг. ез.,
1969. 4 -5 , с. 420-423;
С то й ко в С т ., М . Сл. Младенов. П р о е к т на „И деограф ски диалектен
речник на българския език". - Бълг. ез., 1969, 2, с. 155-170;
Трснко в Кл. М етод ика за съставяне на словника на двуезичен /
м ногоезичен тер м и но л о ги чен р ечник. - Съпост. е зи ко зн ., 1988, 2, с.
3 8 -4 6 ;
Триф онова Й . За лексикограф ското тъ лкуване на н якои глаголи за
движение в съвременния български език (лазя, влека I влача) . - Бълг.
ез., 1982, 2, с. 141-148;
Ф и липец Й . Т ипология на речниците и въпросът за съ временните
типове речници. - Бълг. ез., 1988, 4, е. 289-294;
ф ил и п о в а -П ай р о в а М . Изработване на двуезични речници. - Изв.
на И н с т. за бълг. език, кн. V I, 1959, е. 223-262;
Ч о лаков а К р . Словесният фонд за съставяне на речници при Инс­
ти ту та за български език. - Бълг. ез., 1982, 2, е. 8 9 -93 ;
Ч олаков а Кр. Съвременна българска лексикограф ия. - В: Съвре­
менна България, т. 5, 1984, е. 78-83;
Ч олаков а К р Тридесет години българска лексикограф ия в Инсти­
тута за български език. - Бълг. ез., 1972, 5, е. 4 5 6-4 58;
Ч о лаков а Кр. Българска лексикология и лексикограф ия. - Бълг.
ез., 1969, 4-5, е. 376-380;
Ч о лаков а К р . За мястото на ф разеологичните единици в речнико­
вата статия на един тълковен речник. - Бълг. ез., 1964, 6, 475-483;
Ч о л а ко в а Кр. Н я ко и видове ф разеологични ед ини ци и тяхното
вклю чване в речници. - Изв. на И нст. за бълг. е зи к, кн . V I I I , 1962, е.
559-565.

418
 СЪДЪРЖ АНИЕ

П р е д г о в о р .................................................................................................................................... 5

I. В Ъ В Е Д Е Н И Е В ЛЕКСИКО ЛО ГИ Я ТА

1. Л е к с и к а л н о т о р ав н и щ е на е з и ко в а та систем а и
л е кс и ко л о ги и т а к а т о н а у к а .............................................................................7
§ 1. П р е д м е т и задачи на л екси ко л о ги ята. Л е к с и к а та като
с и с т е м а ............................................................................................................7
§ 2. Видове л е к с и к о л о г и я ...........................................................................12
§ 3. Д ялове на л е кси ко л о ги я та и техните най-общ и
з а д а ч и .............................................................................................................13
§ 4. Д у м а , лексем а, алолекс, л е кси ко -гр а м ати чес ка
п ар ад игм а, основен а л о л е к с ........................................................... 15
2. Л е к с и к а л н и ези ко в и е д и н и ц и ...................................................................16
§ 5. Л е кс е м а та ка т о езикова единица ....................................... 16
§ 6. С обственото име ка т о лексикал н а е д и н и ц а .................23
§ 7. ф р азем а та ка т о л екси кал н а е д и н и ц а ................................ 24

11. Л Е К С И К А Л Н А С Е М А Н Т И К А
(О н о м а с и о л о ги я и семасиологии)

§ S. О н о м ас н о л о ги я та и семасиологията като
научни д и с ц и п л и н и ................................................................................ 26
1. Л е к с и к а л н и т е езико ви единици о тк ъ м т я х н а т а
с е м а н т и к а .............................................................................................................28
§ 9. О тн о ш е н и е м еж ду м атериална форма и смислово
съ държание в л е кси ка л н и те е д и н и ц и .......................................28
§ 10. С ъ дъ рж ателна страна на л е к с е м а т а ........................................31
§ I I . С ъ щ н о с т на л е кси ка л н о то з н а ч е н и е ........................................ 32
§ 12. С ем ем а, с е м а ............................................................................................41
§ (О , М о ти в и р а н о с т на л е кси ка л н ата единица - вътрешна
форма на д у м а т а .....................................................................................43
§ 13а. Видове л е кси ка л н а м о т и в и р а н о с т ...................................44
§ 13б. М о ти в и р а щ и признаци ..........................................................46
§ 13в. Избледняване на въ треш ната форма ........................... 48
§ 13г. С е м а н ти ч н о м о тиви рани и нем отивирани
л е кс и ка л н и е д и н и ц и ................ .... ...........................................................48
§ 14. Н ародна етим о л о гия ................................................................49
§ 15. Л е к с и к а л н и явления - резултат о т отъждествяване
на л е кси ка л н о значение и д е н о т а т .......................................... 50
2. Т и п о л о ги и на л е к с и к а л н а т а с е м а н т и к а ................................................. 51
§ 16. Т и п о в е л е кси ка л н и значения (сем ем и ) ................................. 51
§ 16 а. Д е н о та т и в н о обусловени типове лексикални
зн а ч е н и я ..........................................................................................................52
§ 16 б. С и гн и ф и ка ти в н о обусловени типове лексикални
зн а чен и я .......................................................................................................... 55

419
 <t 16 и. С труктурно обу слонски типове лсксикал н и
з н а ч е н и я ....................................................................................................... 55
3. Л е к с и к а л н а т а се м ан ти ка и н ей п ага д и н а м и к а ................................. 61
§ 17. О сновни видове лромени в лексикалната
с е м а н т и к а ..................................................................................................... 61
§ 18. П р и ч и н и за сем античните п р о м е н и ....................................... 64
§ 14. Еднозначност и многозначност на л екси кал н и те
ед иници ..................................................................................................... 67
§ 20. Ролята на ко нтекста за актуализиране на
значенията в м ногозначната л е к с е м а ........................................73
<! 21. Ролята на преносимосгга в процеса на
сем ан ти чн и те изм ен ен ия..................................................................... 75
§ 22. М етаф орични преносни значения (м е т а ф о р и )................... 77
§ 23. М е то н н м и ч н и преносни значения ( м е т о н и м и я ) .............. 82
4. С и с те м н и гр упир о вки н л е кс и ка та о т сем ан ти чно
е с т е с т н о ..................................................................................................................86
§ 24. С и стем ни сем антични отнош ения и в р ъ з к и ......................86
§ 25. С е м а н ти ч н о п о л е ................................................................................87
• <f 26. Сем антикопол еви р е д ...................................................................... 92
§ 27. С и н о н и м и те в лексикалната с и с т е м а ..................................... 92
S 27 а.С и но ни м ия и м н о г о з н а ч н о с т ......................................95
§ 27 б.С и но ни м и и р е д о в е ............................................................. 96
§ 27 в. Видове с и н о н и м и .........................................................................98
§ 27 г С е м ан ти ч н и (смислови) синоним и .................................100
§ 27 д. С ти л и сти чни с и н о н и м и .......................................................... ЮЗ
§ 27 е. С ем ан тико -стил н стичн и с и н о н и м и ................................. 105
<j 27 ж. И зто ч н и ц и за възникване нас и н о н и м и т е 106
$ 27 з.Използване на синоним ите вречта ........................109
$ 28. А н то н и м и те в лексикалната с и с т е м а ....................................111
§ 28 а. Л е кси ка л е н обхват на ан то н и м и чн и тс
о тнош ения в речниковата с и с т е м а ....................................... 113
§ 28 б. А н то н и м и я та и другите сем ан ти чни явления
и о т н о ш е н и я ............................................................
§ 28 в. Видове а н т о н и м и .......................................................................116
§ 28 г. И зползване на антоним ите в р е ч т а ................................ 120
§ 29. Конверсията в лексикалната с и с т е м а ....................................122
§ 30. Х и п о н и м н я т а в лексикалната с и с т е м а .................................125
5. С и сте м н и i рупиронки в л е кс и ка та от формално е с т е с т в о .. 127
§ 31. ф о р м ал н и отнош ения между лексем ите в
л е кси ка л н ата система ...................................................................... 127
§ 32. О м о н и м и т е в лексикалната система ................................... 128
§ 32 а. С ъ щ и н ски ом оним и - видове............................................. 129
$ 32 б. Н есъ щ ин ски ом оним и - омофони и омограф и . . 132
§ 32 в. П роизход на о м о н и м и т е ........................................................134
$ 32 г. Разграничаване на м ногозначност и о м оним ия . 137
§ 32 д. О м о н и м и те в р е ч т а ..................................................................140
§ 33. П ар о н и м и те в лексикалната с и с т е м а ....................................141
§ 33 а. Видове п а р о н и м и .......................................................................142
§ 33 б. П ар о н и м и те в р е ч т а ................................................................144
§ 33 в. П ар он им ия и п а р о н о м а зи я ...................................................147

420
111. ЕТИ М О ЛО ГИ Я , ЛЕКСЕМ О ЛО ГИ Я И ТЕРМ ИНО ЛО ГИЯ

1. Л е к с и к а т а о т к ъ м нейния съ став и формираме ............................. 150

§ 34. О б е м на бъ лгарския речнико в с ъ с т а в ...................................150
§ 35. О сн о в н и те етап и във ф ормирането на бъ лгарската
л е к с и к а ....................................... 152
2. Л е к с и к а !а о т к ъ м произход на д у м и т е ............................................... 156
§ 36. О б щ а ге н е ти ч н а х а р а кте р и сти ка на б ъ лгарската
л е к с и к а ........................................................................................................... 156
§ 37. Съ став на д о м аш н ата л е к с и к а .................................................... 158
§ 37 а. И нд оевр оп еизм и в д о м аш н ата л е к с и к а ................... 159
§ 37 б. П расл авяни зм и в д о м аш н ата л е к с и к а ...................... 160
§ 37 в. Т р а к и з м и и прабъ лгаризм и в до м аш н ата
л е кс и ка ................................................................................................... 162
§ 37 г. С тар о б ъ л га р и зм и те в д о м аш н ата л е к с и к а 164
§ 38. Заем ане на л е кси ка о т други е з и ц и ........................ 166
§ 39. Н а ч и н и за л е кси ка л н о з а е м а н е ..................................168
S 40. Усвояване на л е кси ка л н и те з а е м к и ..................................... 172
§ 40 а. ф о н е ти ч е с ко усвояване на заетите д у м и .................... 172
§ 40 б. Г р а м а ти ч е с ко усвояване на заетите д у м и 173
§ 40 в. Л е кс и ка л н о -с е м а н ти ч е с ко усвояване на заетите
д у м и ........................................................................................................ 174
§ 41. Т и п о в о деление на заетата л е к с и к а ....................................... 176
§ 42. Заетата л е кси ка о ткъ м ф ункционална значим ост
и у п о т р е б а .............................................................................................178
§ 43. О сн ов ни групи чуж ди думи в българския р ечн и к . . . 179
§ 43 а. Г р ъ ц ки думи в българския р е ч н и к ............................ 179
§ 43 б. Л а т и н с к и думи в българския р е ч н и к ....................... 183
§ 43 в. Т ур ско -ар аб ско -п ер си й ски думи в българския
р еч н и к ................................................................................................ 184
§ 43 г. Руски думи в българския р е ч н и к ..................................186
§ 43 д. ф р е н с ки думи в българския р е ч н и к ..........................191
§ 43 е. И та л и а н с ки думи в българския р е ч н и к .................. 192
§ 43 ж . Н е м с ки думи в българския р е ч н и к ..........................193
§ 43 з. А н гл и й с к и думи в българския р е ч н и к ..................... 194
§ 43 и. З ае м ки о т други е з и ц и ...................................................... 195
3. Л е к с и к а т а о т к ъ м ф у н кц и о н ал н и те й р а з с л о е н и я ...........................196
§ 44. ф у н кц и о н а л н и разслоения в л е кси ка л н ата система . 196
§ 45. Л е к с и к а т а о ткъ м социални сфери на уп о тр еб а.................. 196
§ 45 а. Д и а л е к т н а л е к с и к а ....................................................................199
§ 45 б. С п ец и ал н а л е к с и к а ................................................................... 203
§ 45 в. Ж а р го н н а л е к с и к а ................................................................... 211
4. Л е к с и к а т а о т к ъ м а к т у а л н о с т т а и у п о тр еб ата й .............................217
§ 46. С тр у кту р и р а н е на л е кс и ка та според актуал н остта
и уп о тр еб ата й ........................................................................................ 217
§ 47. О стар ели думи - основни т и п о в е ............................................ 2 1 8
§ 47 а. И сто р и зм и в речниковия с ъ с т а в .................................... 22 0
§ 47 б. А р ха и зм и в речниковия с ъ с т а в .......................................222
§ 48. Новопоявили ce думи в лексикал н ия съ став.....................224
§ 48 а. Н е о л о ги зм и . ..............................................................................225
§ 48 б. О к а з и о н а л и з м и ........................................................................... 227

421
 5. Л е к с и к а т а о ткъ м сти л и сти чн и те й свойстна и ра «слоспис . 230
§ 49. Стилова диференциация на езика и на неговите
лекси кал н и е д и н и ц и ............................................................................ 230
§ 49 а. ф ункционално-ексиресивни групировки в
л е к с и к а т а .............................................................................................. 232
S 49 б. ф ункционално-стилово разслояване на
л е к с и к а т а .............................................................................................. 235

IV . О НО М АСТИКА

§ 50. С пециф ика на собствените имена като

л екси кал н и е д и н и ц и ............................................................................ 240
§ 51. Т и п о л о ги ч н о деление на собствените имена и
дяловете на о н о м а с т и к а т а ............................................................. 244
§ 52. А н т р о п о н и м и я ...................................................................................... 245
§ 53. Л и ч н и и м е н а .........................................................................................247
§ 53 а. ф ормиране на българските лични имена ................248
S 53 б. Б ългарските лични имена о ткъ м п р о и зх о д 250
§ 53 в. Българските лични имена о ткъ м вътрешна
форма и мотивации при избора и м .......................................253
§ 54. П р е з и м е н а .............................................................................................. 256
§ 54 а. Б ащ ини и м е н а ........................................................................... 257
§ 54 б. ф а м и л н и и м е н а ...................................................................... 258
§ 55. П р я к о р и ................................................................................................... 260
§ 56. П с е в д о н и м и ........................................................................................... 262
§ 57. Т а й н и съ заклятнически и м е н а ..................................................... 263
§ 58. С ветско и монаш еско и м е .............................................................264
S 59. Групови а н т р о п о н и м и .................................................................... 265
§ 60. Т о п о н и м и я ............................................................................................. 267
§ 60 а. О р о н и м и я .....................................................................................270
§ 60 б. Х и д р о н и м и я ................................................................................273
§ 61. З о о н и м и я ................................................................................................275
§ 62. К о с м о н и м и я .......................................................................................... 276
8 63. Х р о н о н и м и я ............................................................... ; ......................... 278
§ 64. В е н т о н и м и я ............................................................................................278
§ 65. Н а в и о н и м и я .........................................................................................279
§ 66. Х р е м а т о н и м и я ...................................................................................... 279

V. Ф РАЗЕО ЛО ГИЯ

1. С ъ став и с тр у кту р н а типология на ф р а з е м и ге ...............................280

§ 67. Видове устойчиви езикови е д и н и ц и ....................................280
§ 68. ф р азем ата като лексикална е д и н и ц а ....................................281
§ 69. С труктурн а характеристика на фраземите в
българския р е ч н и к ...............................................................................283
§ 69 а. ф р азем и от словосъчетателен т и п ............................... 283
§ 69 б. ф разем и от предложно-именен т и п ............................ 287
2. С е м а н т и к а и с е м ан ти ч н а типология иа ф р а з е м и т е .................... 289
§ 70. С е м а н ти ка на ф р азем ата................................................................ 289

422
 § 71. С е м а н ти ч н а класиф икации на ф раземите .......................... 292
§ 71 а. И л и о м и ..............................................................................................292
§ 7 1 6 . ф р азео л о ги ч ески е д и н с т в а ................................................. 293
§ 71 в. ф р азео л о ги ч ески с ъ ч е т а н и я ...............................................294
3. ф р а з е м и т е о т к ъ м т е х н и т е отн ош ени и с л е к с е м и т е .....................295
§ 72. С ъ отнесено ст на ф раземите къ м л е кси ко гр а м а-
т и ч е с к и т е класове .............................................................................. 295
§ 73. ф р а з е м и т е о тк ъ м лексем ен състав и консервирани
стари ези ко в и с ъ сто я н и я ................................................................... 297
§ 74. ф р а з е м и т е о ткъ м п р о и з х о д ......................................................... 302
§ 75. В ъ зн и кв ане и изто чн и ц и на ф р а з е м и .................................... 305
4. С и с те м н и о тн о ш е н и и вън ф р а з е м и к а т а ...............................................3 10
§ 76. О сн ов ни прояви на си стем н ите о тнош ения
при ф р а зе м и те ...........................................................................................3 1 0
§ 76 а. Е д н о зн ач н о с т и м н о г о з н а ч н о с т .........................................310
§ 76 б. С и н о н и м и я ....................................................................................... 311
§ 76 в. А н т о н и м и я ....................................................................................... 313
§ 76 г. О м о н и м и я ...................................................................................... 3 14
§ 76 д. П а р о н и м и я ....................................................................................... 314
§ 76 е. В а р и а н т н о с т .....................................................................................315
5. ф р а з с м и г с о т к ъ м с т и л и с ти ч н и с в о й с тв а ............................................ 317
§ 77. С т и л и с ти ч н а класиф икация на ф р а зе м и те .......................... 317

V I. .'IF .K C M К О Г Р А ф И Я

1. П р е д м ет и и с то р и чески корени на б ъ л га р с ка та
л е к с и к о г р а ф и и ...................................................................................................321
§ 78. Л е кс и ко гр а ф и я та ка т о н а у к а ...................................................... 321
§ 79. Б ъ л гар ска та л ексико граф ия през В ъ зраж дането . . . . 322
§ 79 а. Р анни н а ч е н к и .............................................................322
§ 79 б. Р ан н и идеи за Р е ч н и к на българския е з и к 324
§ 79 в. С л овар ниц и п р и л о ж е н и я ......................................325
§ 79 г. Работа на Н .Р и л с ки върху Словар на
б ъ лгарския е з и к ..............................................................................327
§ 79 д. Л е кс и ко гр а ф с ка дейно ст на д-р И ван Богоров . . 328
§ 79 е. П о -с п е ц и а л н и въ зрож денски р е ч н и ц и . .... 330
§ 79 ж . Л е кс и ко гр а ф с ка дейност на П .Р .С л авейко в . . . . 331
§ 79 з. Р анна л е кси ко гр а ф ска дейност на Н .Г е р о в 332
§ 79 и. О б о б щ а в ащ и изводи ............................................. 3 32
2. К л а с и ф и к а ц и я и х а р а к т е р и с т и к а на основните ти пове
р е ч н и ц и .................................................................................................................. 3 33
§ 80. Т и п о л о ги я на р е ч н и ц и т е ............................................................ 333
§ 81. П р е д м е т н о -п о н я т и й н и (ен ц и кл о п ед и ч н и ) р е ч н и ц и . . . 334
§ 81 а. Е н ц и к л о п е д и и .............................................................3 34
§ 81 б. Т е р м и н о л о ги ч н и р е ч н и ц и ................................... 335
§ 82. Е з и ко в и (л и н гв и с т и ч н и ) р е ч н и ц и ............................................ 336
§ 83. Т ъ л ку в ател н и речн ици ................................................................... 3 38
3. С т р у к г у р а и видово разнообразие на б ъ л гар ски те
т ъ л к у в а т е л н и р е ч н и ц и ................................................................................ 3 39

423
 !) К4. Структури на речниковата статия в тъ лковния
р е ч н и к ...................................................................................................... 339
§ 85. Тълковни речници ......................................................................... 342
S 86. Български тълковни р еч н и ц и ..........................................343
$ 86 а. Тълковен речник на А л .Д ю в е р н у а .............................343
§ 86 б. Тълковен речник на Н айден Г е р о в .............................345
§ 86 в. Тълковен речник на акад. Стеф ан М ладенов . . . 347
§ 86 г. Еднотомен тълковен р ечн ик на седмината
български е з и к о в е д и ................................................................. 348
§ 86 д. Т ритом ен академически тъ лковен р е ч н и к ...............350
§ 86 е. М н оготом ен речник на българския е з и к ................. 351
§ 86 ж. Съвременен тълковен р ечн ик на българския
е з и к ....................................................................................................... 354
$ 86 з. Диф еренциален тълковен р ечн ик на С т.И л чев,
А .И ванова и А н .Д и м о в а ........................................................ 354
$ 87. Д и а л е ктн и речници ...................................................................... 355
§ 88. Ж а р го н н и (ар го ти ч н и ) р е ч н и ц и ............................................. 357
§ 89. И сторически р е ч н и ц и .................................................................. 358
§ 90. Етим ол огически р е ч н и ц и ..........................................................361
$ 90 а. Е тим ол огически речник наСтефан М л а д е н о в .. 361
$ 90 б. А кадем и чески етим ологичен р е ч н и к ......................... 362
§ 91. О но м астичн и р е ч н и ц и .................................................................. 363
§ 91 а. А н тр о по ни м ичн и р е ч н и ц и ................................................ 363
$ 91 б. Т оп о н и м и ч ни р е ч н и ц и ........................................................ 366
§ 92. Речници на чуждите д у м и .......................................................... 366
§ 92 а. Речник на Стефан М л а д е н о в ...........................................367
§ 92 б. Речник на Г .Б а к а л о в ...........................................................368
§ 92 в. Речник на А л .М ил ев, Й .Б ратков и Б .Н и к о л о в .. 368
§ 92 г. Р ечник на М .ф илипова-Б айрова, С Бояджиев,
Е .М аш ал ов а, К .К о с т о в .......................................................... 369
§ 92 д. Речник на Ст.Буров и П .П е х л и в а н о в а .................. 370
§ 93. ф разеологични р е ч н и ц и .............................................................370
§ 93 а. ф разеологичен р ечн ик на К .Н и ч е в а ,
С .Спасова-М ихайлова и К р .Ч о л а к о в а .............................. 371
§ 93 б. ф разеологичен речник на К е т и Н и ч е в а 372
§ 93 в. Д р у ги фразеологични р е ч н и ц и .................................... 372
§ 94 Речници наезика на отделни п и с а т е л и ............................. 373
§ 95. С и но ни м ии р е ч н и ц и ........................................................................374
§ 96. Тълкувателни синонимии р е ч н и ц и .................................... 374
§ 97. Нетъ пкувателни синоним ии р е ч н и ц и .................................. 377
§ 98. П ар он им н и р е ч н и ц и ....................................................................... 379
§ 99. А н то н и м и и р е ч н и ц и ....................................................................... 380
4 . Видово разнообразие на б ъ л гар ски те не тъ л кув ател н и
р еч н и ц и .............................................................................................................. 381
§ 100. П равописни р е ч н и ц и ...................................................................381
§ 101. Правоговорни р е ч н и ц и ..............................................................383
§ 102. О бр атни р е ч н и ц и ......................................................................... 383
§ ЮЗ. Честотни р е ч н и ц и ......................................................................... 384
§ 104. Речници на съ кр а щ е н и ята....................................................... 385
V I I. Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я ................................................................................................ 386

424