ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ – БЪЛГАРИЯ

НАУЧНИ ТРУДОВЕ, ТОМ 54, КН. 1, СБ. Б, 2016 – ФИЛОЛОГИЯ,

PAISII HILENDARSKI UNIVERSITY OF PLOVDIV – BULGARIA
RESEARCH PAPERS, VOL. 54, BOOK 1, PART В, 2016 – LANGUAGES AND LITERATURE

СУФИКСЪТ -lik КАТО ПРОДУКТИВЕН

СЛОВООБРАЗУВАТЕЛЕН ТИП
В КНИЖОВНИЯ ТУРСКИ ЕЗИК

Харун Бекир
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

THE SUFFIX -lik AS A PRODUCTIVE WORD-FORMATION

AFFIX IN TURKISH

Harun Bekir
Paisii Hilendarski University of Plovdiv

The main characteristic feature of Turkish Language is that it has an

agglutinative system. The suffix -lik, ,quite commonly used, has various
functions. The Turkish Dictionary defines it as one of the most productive
suffixes. As a result of this study, several different functions of the -lik are
categorized, and each is exemplified by sentences and words. The analysis
provides the background of the usage of -lik in Turkish

Key words: Turkish language, word-formation, suffix -lik

Една от характерните особености на турския език в морфологично

отношение е, че твърде често думите, турски или чужди, преминават от
една граматична категория в друга според значението си в речта. За раз-
лика от тази граматическа подвижност на думите турският език прите-
жава един постоянен и траен белег, състоящ се в типичното му слово-
образуване, което се извършва чрез прилепване на наставки (срички или
отделни гласни или съгласни) към дадена дума със самостоятелно зна-
чение, взета за основа. Така образуваната производна дума добива друго
самостоятелно значение. От своя страна чрез прилепване на нова нас-
тавка към тази производна дума тя може да образува нова производна
дума със самостоятелно значение. За много думи това може да се пов-
тори няколко пъти. Например думата göz (око) образува следните про-
изводни думи: gözlük (очила), gözlükçü (търговец на очила), gözlükçülük
(занятието търговец или производител на очила).

137
Харун Бекир

С тази особеност в словообразуването си чрез прилепване на

наставки към дадена дума турският език принадлежи към така наре-
чените прилепващи (аглутинативни) езици. От друга страна, думите в
турския език се образуват не само с помощта на наставки, а по два ос-
новни начина: или чрез прилепване на една или няколко наставки към
дадена дума – за образуване на производни думи; или чрез съедине-
ние на две (твърде рядко на повече) думи – за образуване на сложни
думи (Гълъбов 1949: 63). Производни са думите, образувани чрез нас-
тавки от простите или от други производни думи: odunluk, güzellik,
işçilik, balıkçılık.
Основна единица за класификация в словообразувателната сис-
тема е словообразувателният тип. Той е структурно-семантичната
схема, по която се построяват и обединяват всички производни думи.
Характеризира се с общи формални показатели или форманти, които
са носители на словообразувателното значение, с общност на семан-
тичните и формалните отношения с произвеждащата основа и с общ-
ност на лексикално-граматичните свойства на основата (Бояджиев
2011: 36). Словообразувателната система на турския език е съвкупност
от продуктивните и непродуктивните словообразувателни типове и
тяхното взаимодействие. Продуктивни са словообразувателните типо-
ве, по чийто образец се образуват нови думи. Целта на настоящия док-
лад е да представим образуването на нови думи със суфикса -lik като
един от най-продуктивните словообразувателни типове в турския език.
В турския език наставките имат съществено значение, защото
голяма част от словното богатство на този език се образува чрез при-
бавяне на наставки към съществуващите думи. За да изрази това зна-
чение на наставките, Г. Гълъбов казва, че „усвояването на турския
език се състои колкото в научаването как да се борави с наставките,
толкова, и най-вече в съзнателното и безпогрешно запаметявате на
турските думи с многобройни наставки и окончания. Трябва да свик-
нем да изговаряме тези думи като една цялостна дума с дадено значе-
ние. А това се постига, както за всеки чужд език, чрез живия говор и
главно чрез заучаване на думи, типични чрез наставките си, както и
цели разговорни изречения, пословици, поговорки, стихове и др.“
(Гълъбов 1949: 65).
Суфиксацията, която е най-типична за имената изобщо, се изпол-
зва като основен словообразувателен способ при абстрактната лексика.
Като произвеждащи основи при словообразувателния процес в този
случай биват използвани основи на съществителни, прилагателни и
глаголи (Калдиева-Захариева 1984: 98). Според вида на основата отв-

138
 СУФИКСЪТ -lik КАТО ПРОДУКТИВЕН СЛОВООБРАЗУВАТЕЛЕН…

лечените съществителни, образувани чрез суфиксация, се разделят на

три категории: десубстантивни образувания, деадективни образувания
и девербативни образувания. В границите на всяка категория новите
думи се създават с определени суфикси, които са активни елементи в
процеса на словообразуването. В зависимост от словообразувателния
суфикс образуванията в отделни категории се обединяват в словообра-
зувателни типове. В категорията десубстантивни формации в турския
език е и словообразувателният тип със суфикса -lik.
По своята служба наставките в турския език биват два вида: сло-
вообразувателни наставки, т.е наставки за образуване на нови думи,
и наставки, които не изменят значението на думата, а я изменят само
по число, падеж, лице, време (за глаголите), т.е. окончания. В почти
всички граматики на турския език се споменава, че словообразувател-
ните наставки в турския език са четири вида: наставки за образуване
на имена от именни основи; наставки за образуване на глаголи от
именни основи; наставки за образуване на имена от глаголни основи;
наставки за образуване на глаголи от глаголни основи (Бангуоглу
2000: 150; Ергин 1967: 145; Йелтен 2011: 146).
Една от най-продуктивните наставки е и наставката -lik, която
има и своите варианти (-lık, -luk, -lük) според вокалната хармония.
Г. Гълъбов (1949: 96 – 97) споменава, че чрез наставката -lik се обра-
зуват съществителни за:
1) означаване на място, където предметът се намира в изобилие:
taşlık (каменисто място), kömürlük (място за въглища), söğütlük (вър-
балак), meşelik (дъбрава, дъбова гора), dikenlik (трънак, трънище);
2) означаване на уреди: gözlük (очила), tuzluk (солница), gecelik
(нощница);
3) означаване на учреждения: bakanlık (министерство),
kaymakamlık (околийско управление), direktörlük (дирекция);
4) означаване на занятие, професия или постоянно състояние:
çiftçilik (земеделие), dokumacılık (тъкачество), yurtseverlik (патриоти-
зъм), dostluk (приятелство), gençlik (младост).
С оглед на целта на нашия доклад направихме ексцерпция на
думите със словообразувателната наставка -lik в обратния речник на
турския език (Аксу, ред. 2004) – издание на Турското езиково дружес-
тво, както и в тълковния речник (Акалън 2011). Анализът на базата на
семантичните характеристики и мотивиращата основа ни дава въз-
можност да допълним общите определения за структурните и семан-
тичните особености на тези производни думи и по-обстойно да предс-

139
Харун Бекир

тавим образуването на нови думи със суфикса -lik като един от най-
продуктивните словообразувателни типове в турския език.
І. На базата на семантичните характеристики производните
думи със суфикса -lik могат да бъдат разделени на следните групи:
1. Суфиксът -lik, добавен към думи (мотивиращи основи), назо-
ваващи реални и конкретни обекти, които могат да бъдат възприети с
помощта на сетивата, образува думи (съществителни имена) (в това
число и имена на местности), назоваващи място, където има множест-
во от реалии, експлицирани от корена: taşluk (каменисто място),
samanlık (плевня), kitaplık (място за книги, библиотечка), kumluk (пя-
съчник/песъчливо място), zeytinlik (маслинова горичка), çöplük (място
за боклук), kömürlük (място/склад за въглища);
2. Добавен към корен или основа на съществително име, -lik об-
разува думи с абстрактно значение: insanlık (човещина), çocukluk (дет-
ство), olumsuzluk (негативност, отрицателност), annelik (майчинство),
kardeşlik (братство, сестринство; искрен приятел, другар, събрат),
güvenlik (сигурност), erkeklik (мъжество);
3. Добавен към корен или основа на прилагателно име, -lik обра-
зува думи с абстрактно значение: ayrılık (раздяла), uzaklık (разстоя-
ние), yalnızlık (самота), açlık (глад), uygarlık (цивилизация), olgunluk
(зрялост), ucuzlık (евтиния), yoksulluk (нищета, немотия), iyilik (добри-
на), özellik (особеност; качество), güzellik (красота), temizlik (чистота);
4. С -lik се образуват топоними: Ayvalık;
5. С -lik се образуват думи със значение на ограничение, разпре-
деление, предназначение, свързано с определено място/ограничен пе-
риод от време: akşamlık (който е предназначен за вечерно време, вече-
рен), kışlık (предназначен за зимно време), dolmalık (предназначен за
направа на ястието долма), hediyelik (който е предназначен за пода-
рък), mevsimlik (който е предназначен за определен сезон; който е в
наличност през определен сезон);
6. Добавен към числителни бройни, -lik придава значение на
числова стойност, като единици, десетици, стотици и т. н. Образуват
се съществителни с нумерално значение, т.е. думи, които сами по себе
си означават броя (количеството) като самостойна същина, откъсната
от предметите. В това отношение тези думи напълно се изравняват
със съществителните: altılık (шестица), onluk (десетица), beşlik (пети-
ца), yüzlük (стотица);
7. С -lik се образуват имена, означаващи размер, големина, коли-
чество, стойност: milyarlık (на стойност за милиарди), kiloluk (с тегло в
килограми), tonluk (с тегло в томове), metrelik (с размер в метри), günlük

140
 СУФИКСЪТ -lik КАТО ПРОДУКТИВЕН СЛОВООБРАЗУВАТЕЛЕН…

(за/на ден; предназначен за ден; дневник), santimetrelik (с размер в сан-

тиметри), gündelik (ежедневен, всекидневен, делничен; надница);
8. С -lik се образуват думи за означаване на уреди, инструменти,
предмети, служещи за извършване на определено действие или за
съхраняване на дадени предмети или продукти: kulaklık (слушалки),
başlık (1. шапка, шапчица, качулка; юзда, ремък на юзда; оглавник,
юлар; каска, шлем (воен.); 2. глава, горна част; 3. заглавие; 4. откуп за
булка), tuzluk (солница), biberlik (съд за черен пипер), meyvelik (фрук-
тиера), gözlük (очила), sözlük (речник), önlük (престилка);
9. Добавен към думи, обозначаващи определен цвят, -lik придава
значение за наситеност (изобилие) на този цвят: karanlık (тъмнина),
beyazlık (белота), morluk (синина), yeşillik (зеленина), mavilik (синьо
пространство, синя повърхност);
10. С -lik се образуват думи за означаване на занятие, професия:
avukatlık (адвокатура, адвокатите като цяло), eczacılık (аптекарство),
arıcılık (пчеларство), doktorluk (лекарска професия, лекарите като цяло),
öğretmenlik (учителската професия), gözlükçülük (занятието/професията,
свързана с направата/производството и продажбата на очила);
11. С -lik се образуват думи за означаване на определен етап от
придобиването на професионална квалификация; на период от прак-
тикуването на определено занятие или се изразява звание, функ-
ции/задължения, свързани с изпълнението на определена професия:
asistanlık (изпълняващ длъжността асистент), döçentlik (изпълняващ
длъжността доцент), profesörlük (изпълняващ длъжността професор),
yüzbaşılık (звание капитан), binbaşılık (звание майор);
12. Чрез добавяне на -lik към основи, приели словообразувател-
ната наставка -cı (за назоваване на деятелни лица според тяхната про-
фесия, специалност или някоя отличителна особеност), се изразява
обвързаност с определена идейна платформа, кауза или някаква про-
фесия/занимание: devrimcilik (революционерство), gericilik (регресив-
ност), toplumcuşluk (социализъм, грижа/загриженост за обществото),
vurgunculuk (спекулация), Türkçülük (турски национализъм),
Atatürkçülük (кемализъм), tamircilik (поправяне, поправка, ремонтира-
не), boyacılık (боядисване), restorantçılık (ресторантьорство), eczacılık
(фармацевтика);
13. С -lik се образуват думи, които означават мащеха/несъщинска
майка, втора жена на бащата; побàщим/неистински, нероден, втори ба-
ща; жена/мъж, определен(а) да се грижи за някого, без да му е истински
родител; заварени, доведени и природени деца: analık (мащеха), babalık
(доведен баща), evlatlık (доведен син/дъщеря);

141
Харун Бекир

14. С -lik се образуват думи, назоваващи различен вид дрехи:

sabahlık (халат, пеньоар), yağmurluk (дъждобран), gecelik (пижама),
gelinlik (булчинска рокля), göğüslük (лигавник);
15. Производните думи, приели разглежданата словообразува-
телна наставка, образуват и лексикалносемантични двойки: varlık
yokluk (богатство и немотия), açlık tokluk (глад и ситост), bağlık
bahçelik (голяма градина), birlik beraberlik (единство), dirlik düzenlik
(добро съжителство), günlük güneşlik (слънчев и топъл), güllük
gülistanlı (изобилие и спокойствие), ölümlük dirimlik (заделени пари за
черни дни).
ІІ. Производни думи със суфикса -lik според мотивиращата
основа
Голяма част от думите в турския език могат да приемат по някол-
ко словообразувателни наставки и по няколко окончания, но винаги
наставките предхождат окончанията. Същевременно тези наставки и
окончания се добавят към основната дума, без да се изменят крайните £
звукове. Анализът на структурните характеристики на производните
думи, образувани със суфикса -lik, ни дава основание да твърдим, че в
повечето от случаите се спазва това общо правило, но се открояват и
някои изключения. Според мотивиращата основа разграничаваме след-
ните разновидности на производните думи със суфикса -lik:
1. Суфиксът се добавя към мотивираща основа, отнасяща се най-
общо към имената (съществителни, прилагателни, числителни): taş
(камък) → taşlık (каменисто място), kömür (въглища) → kömürlük
(място за съхраняване на въглища), büyük (голям) → büyüklük (голе-
мина; благородна постъпка), altı (шест) → altılık (шестица);
2. От личното местоимение за 1. л., ед. ч. ben с помощта на нас-
тавката -lik се образува съществителното benlik (в значение на чувст-
во за лично достойнство, за лични качества; личност, самоличност;
същество, съществуване): Benliğinden çıkmak (започва да не прилича
на себе си);
3. От възвратното местоимение kendi с помощта на наставката -
lik се образува съществителното kendiliğinden в значение на „стихий-
ност, произволност“; прилагателното kendiliğinden в значение на „не-
волен, произволен, стихиен, несъзнателен“: kendiliğinden hareket (не-
съзнателно действие; бот. самороден, саморасъл); наречието
kendiliğinden („по собствено желание, доброволно; самостоятелно, от
само себе си; стихийно, произволно“): „fakat kendiliğinden oluşan peşin
hükümlerin tuzla buz oluverdiğini bir gün, birçokları ile birlikte o da
gördü“ („обаче един ден заедно с още много други и той видя, че пре-

142
 СУФИКСЪТ -lik КАТО ПРОДУКТИВЕН СЛОВООБРАЗУВАТЕЛЕН…

дубежденията, които се формират произволно, стават на пух и прах“);

4. Наставката -lik се добавя към именни основи, приели настав-
ката -sız и показващи липса: becerisizlik (неспособност), halsizlik (из-
немощялост), uykusuzlık (безсъние), yolsuzlık (корупция), saygısızlık
(неуважение), bilgisizlik (незнание), ilgisizlik (незаинтересованост);
5. Наставката -lik се добавя към производни думи, образувани
предимно със словообразувателните наставки -li, -daş, -ci, -ca, -gan,
-kun и техните варианти според вокалната хармония. В по-редки слу-
чаи се добавят и към други производни думи, образувани с наставките
-cıl/-cil, -man/-men, -t:
• След -lı, -li, -lu, -lü: gençlik (младост), gebelik (бременност),
gecelik (пижама), gölgelik (сенчесто място), devamlılık (постоянство,
непрекъснатост), kararlılık (решителност), duyarlılık (чувствителност),
yaşlılık (старост), emeklilik (пенсионерство), gereklilik (необходимост),
geçerlilik (валидност);
• След -daş, -deş, -taş, -teş: arkadaşlık (приятелство), vatandaşlık
(гражданство), yurtaşlık (гражданственост);
• След -cı, -ci, -cu, -cü, -çı, -çi, -çu, -çü: tamircilik (професията
монтьор), boyacılık (професията бояджия), restorantçılık (ресторан-
тьорство), eczacılık (аптекарство), arıcılık (пчеларство), dişçilik (зъбо-
лекарство), demişcilik (ковачество), kömürcülük (въглищарство),
dağcılık (катерачество), toplumculuk (социология), devrimcilik (рево-
люционерство), gericilik (регресивност), Atatürkçülük (кемализъм),
yolculuk (пътуване), avcılık (лов), benlikçilik (егоизъм);
• След -ca, -ce: eğlencelik (служещ за забавление), kaplıcalık
(подходящ за използване в минерални бани), sarıcalık (необичайно
жълтеникаво оцветяване на кожата, ксантохромия);
• След -gan, -gen: sıkılganlık (притеснителност), darılganlık
(сърдитост), kırılganlık (обида; чупливост), atılganlık (увереност),
saldırganlık (нападателност), üşengenlik (мързеливост);
• След -gun, -gün: uygunlık (съвместимост; хармоничност),
solgunluk (увехналост), dolgunlık (пълнота), yorgunluk (умора),
durgunluk (застоялост);
• След -kun, -kün: suskunluk (мълчание), coşkunluk (буйност),
tutkunluk (привързаност);
• След -cıl, -cil: bencillik (егоизъм);
• След -man, -men: şişmanlık (напълнялост; затлъстяване),
göçmenlik (преселничество; заселничество);
• След -t: eşitlik (равенство);

143
Харун Бекир

6. Чрез добавяне на наставката -lik към кратката инфинитивна

форма на глагола се образуват съществителни от глаголни основи –
напр.: bağlamalık (за връзване), açmalık (за отваряне), taşımalık (за
превозване), yakmalık (за изгаряне), anmalık (за спомен), atıştırmalık
(за похапване). По-рядко суфиксът се добавя към пълната инфини-
тивна форма на глагола: yazmaklık (продължително писане), gezmeklik
(продължително разхождане);
7. Наставката -lik се добавя и към мотивираща основа, която е по-
ложителната форма на глагола и е приела окончание за сегашно-бъдеще
време, което е изключение от общото правило първо да се поставят сло-
вообразувателните наставки, а след тях – окончанията: benzerlik (прили-
ка, подобие), yeterlilik (достатъчност; компетенция; владеене на опреде-
лени знания или умения); yetersizlik (недостатъчност);
8. Наставката -lik се добавя към мотивираща основа, която е от-
рицателната форма на глагола в сегашно-бъдеще време, 3. л. ед. ч. –
също изключение от общото правило за последователността на нас-
тавките: anlaşmazlık (неразбирателство), görmezlik (правя се, че не
виждам), gelmemezlik (неидване), görmemezlik (невиждане),
dokunulmazlık (имунитет), uyuşmazlık (раздор, кавга, спор); Onu
görmemezlikten geliyordu (Преструваше се, че не го вижда);
9. При образуване на отглаголни съществителни със значение на
„невъзможност за…“ -lik се добавя към мотивираща глаголна основа,
след като приема наставката -(y)amamaz/-(y)ememez: anlaşılmamazlık
(невъзможно разбирателство), geçinememezlik (невъзможно съжителс-
тво);
10. В много редки случаи словообразувателната наставка (су-
фикс) -lik се добавя към основа, приела окончание за местен падеж,
което е изключение от общото правило първо да се поставят словооб-
разувателните наставки, а след тях – окончанията: gün (ден) → günde
(на ден) → gündelik (възнаграждение за ден, надница);
11. Наставката -lik се добавя към именна основа, приела слово-
образувателната персийска наставка -dan, която придава значение за
място, предмет или съд за съхранение, указано в мотивиращата осно-
ва: çaydanlık (чайник), iğnedenlik (игленик), hanedanlık (управляващ
род), sudanlık (съд за вода).
Образуването на думи е една от най-интересните области от на-
уката за езика. Начините и езиковите средства за образуване на нови
думи показват най-ясно богатството на речта и ни разкриват пътища-
та на човешката мисъл. Словообразуването спомага да се разкрият
сложни езикови явления, да се овладее по-бързо граматичният строеж

144
 СУФИКСЪТ -lik КАТО ПРОДУКТИВЕН СЛОВООБРАЗУВАТЕЛЕН…

на езика, да се разбере структурата и значението на производната ду-

ма, да се изведат закономерности в развитието на езика и да се изра-
ботят умения за самостоятелно наблюдение и анализ на езиковите
факти. Съвременният книжовен турски език притежава един постоя-
нен и траен белег, състоящ се в типичното му словообразуване, което
се извършва чрез прилепване на наставки към дадена дума със самос-
тоятелно значение, взета за основа, а един от най-продуктивните сло-
вообразувателни типове в турския език е свързан с образуването на
нови думи със суфикса -lik.

ЛИТЕРАТУРА

Акалън 2011: Akalın, H. Ş, Türkçe Sözlük. Ankara: Türk Dil Kurumu

Yayınları, 2011.
Аксу, ред. 2004: Aksu, B. T., A. Tariktaroğlu, E. Cemalmaz. Türkçe
Sözlük’ün Ters Dizimi, Ankara: Türk Dil Kurumu Yayınları, 2004.
Бангуоглу 2000: Banguoğlu, T. Türkçenin Grameri. Ankara: Türk Dil
Kurumu Yayınları, 2000.
Бояджиев 2011: Бояджиев, Т. Българска лексикология. [Boyadzhiev,
T. Balgarska leksikologiya.] София: УИ „Св. Климент Охридски“,
2011.
Гълъбов 1949: Гълъбов, Г. Турска граматика/Türk Dilbilgisi.
[Galabov, G. Turska gramatika/Türk Dilbilgisi.] София: Държавно из-
дателство „Наука и изкуство“, 1949.
Ергин 1967: Ergin, M. Türk Dil Bilgisi. Sofya: Narodna prosveta, 1967.
Йелтен 2011: Yelten, M. Türk Dili ve Anlatım Bilgileri. İstanbul:
Türkmen Kitapevi, 2011.
Калдиева-Захариева 1984: Калдиева-Захариева, Ст. Абстрактната
лексика – богатство на съвременния български книжовен език
[Kaldieva-Zaharieva, St. Abstraktnata leksika – bogatstvo na
savremenniya balgarski knizhoven ezik.] // Съвременна България, Т.
5. София: БАН, 1984, 97 – 103.

145