Фонология

Фонологията е наука за граматиката на звуковете. Тя описва всеки звуков

сегмент, чиито характеристики са различни от тези на другите сегменти.
ФОНЕМАТА е най-малката незначеща сегментна единица на езика, която е
линейно неделима. Тя е абстрактен звуков тип, обобщена слухова представа за
поредица сходни физически звукове, които се чуват в речта на носителите на
даден език.
Фонемите изпълняват две много важни ФУНКЦИИ по отношение на звуковия
състав на значещите езикови единици
- конститутивна или градивна функция – тя се състои в способността на всяка
фонема сама или в комбинация с други фонеми да изгражда морфема или
дума.
- Смислоразличителна или дистинктивната функция - тя се състои в
способността на всяка една фонема да служи като формален различител поне
на две морфеми или думи, т.е да различава смисъла на две думи в опозиция.
 ФОНЕМА
• Всяка фонема притежава набор от специфични за нея признаци,
които я отличават от останалите фонеми в същия език на
принципа на противопоставянето. Тези признаци се наричат
ДИФЕРЕНЦИАЛНИ ПРИЗНАЦИ на фонемата.
• Диференциален е такъв признак на дадена фонема, по който тя
се противопоставя на някоя друга фонема или на няколко други
фонеми от същия език. Например българската фонема /б/ се
противопоставя на /п/, при което за /б/ диференциален е
признакът “звучност”, а за /п/ диференциален в случая се оказва
признакът “беззвучност”. По същия признак /б/ се различава още
от /т/, /с/, /ш/, /ч/, /к/ и /х/.
 ФОНЕМА
• Възможно е вместо фонемата да се посочи наборът от нейните диференциални
признаци, за да бъде тя идентифицирана с абсолютна точност. Например
достатъчно е да се посочат признаците “тясна”, “палатална” гласна, за да се
идентифицира фонемата /и/ в съвременния български език, или “широка”,
“лабиална”, за да се идентифицира /о/. Във връзка с тази възможност се казва, че
фонемата представлява сноп от диференциални признаци.
• Противопоставянето на фонемите по даден диференциален признак се нарича
фонемна опозиция.
• по признаците “звучност”:“беззвучност” е налице фонемна опозиция между
множество съгласни в българския език: /б/ : /п/, /в/ : /ф/, /д/ : /т/, /з/ : /с/, /ж/ : /ш/,
/дз/ : /ц/, /дж/ : /ч/, /г/ : /к/.
• Гласните звукове образуват двойки по диференциалните признаци “широка”:
“тясна”, срв. /а/ : /ъ/, /о/ : /у/, /е/ : /и/
 ФОНЕМА, ФОН, АЛОФОН
• Всяка фонема има един основен вариант, в който звучи най-ясно, тъй като
всички нейни диференциални признаци се проявяват с пълната си сила, като
същевременно към тях не се добавя никакъв допълнителен признак,
предизвикан от конкретната синтагматична позиция на фонемата.
• Фоните (речевите звукове), в които се проявява дадена фонема, са конкретните
изговаряния, речевите “екземпляри” на някой от нейните алофони в речта.
Например, колкото пъти се произнесат в състава на конкретни думи алофоните [б],
[б’] и [б˚] на фонемата /б/, толкова фони, представящи всеки един от тях, ще
прозвучат. Например:
• [б] Багажът ми е тежък. Бързай бавно.
• [б’] Стана сбиване. Качва се по стълбите.
• [б˚] Бутилката е пълна. Болестта е заразна.
 Задачи - фонология
• Кои от примерите илюстрират смислоразичителната функция на фонемата?
• пор – бор
• вир – вар
• мода – моля
• боза – риза
• кош – кок
• мед – меда
• вила – кола
• чаша – каша
• кон – кос
• кон – коня
• кора – гора
• гара – стара
 Задачи - фонология
• Кои от примерите илюстрират алофони на една фонема? Кои са те?
• под – пода
• миг – мигове
• мед – меда
• роб – роби
• тен – ден
• коза – боза
• куб – куба
• Яна – Янка