НЕЛИЧНИ

ГЛАГОЛНИ
ФОРМИ.
 НЕЛИЧНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ
 Нелични глаголни форми – формите на глагола са два типа: лични
глаголни форми и нелични глаголни форми. Личните притежават
всички признаци на глагола – категориите време залог, вид,
наклонение и др. При неличните глаголни форми част от тези
категории липсват, те НЕ притежават граматическата категория
лице. Неличните глаголни форми се отличават с хибридност – по
семантика се свързват с глагола, защото като него означават действие,
процес, но по форма не са глаголи, тъй като не притежават
граматическите категории лице, наклонение и др., поради което по
своите формални признаци те се свързват с други части на речта –
причастията се свързват с прилагателните и съществителните
имена, деепричастието – с наречието, отглаголните
съществителни на -не и -ни – със съществителните имена.
 Видове нелични глаголни форми – към неличните глаголни форми
се отнасят причастията, деепричастието, отглаголните
съществителни на -не и -ни, а също и остатъците от съкратен
инфинитив.
 ПРИЧАСТИЯ
 Чрез причастията на лица и предмети се приписват признаци
на глаголни действия. Връзката между предмета и признака,
изразен с причастието, е АТРИБУТИВНА (отключена
врата, топлещо слънце), докато връзката между предмета и и
признака, изразен чрез глагола, е ПРЕДИКАТИВНА
(вратата е отключена, слънцето топли).
 Причастната система на съвременния български език включва
следните видове причастия: сегашно деятелно причастие,
минало свършено деятелно причастие, минало
несвършено деятелно причастие и минало страдателно
причастие. В старобългарския език е имало сегашно
страдателно причастие, но то е отпаднало от системата на
причастията и днес се пазят само остатъци от него.
 СЕГАШНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ

 Сегашно деятелно причастие – това причастие означава активен

признак на предмет , който се осъществява едновременно с
действието на глагола в изречението – Греещото слънце стопли
душите им.
 Форми на сегашно деятелно причастие – те се образуват от
основата на сегашно време на глаголи САМО от несвършен вид
с помощта на наставки:
 При глаголи от I и II спрежение с ударение на последната сричка
морфемата е -ящ (чета – четящ, спя – спящ). След ж, ч, ш
наставката е -ащ (лежа – лежащ, греша – грешащ)
 При глаголи от I и II спрежение с ударение на вътрешна сричка
морфемата е -ещ (пиша – пишещ, мисля – мислещ)
 При глаголи от III спрежение морфемата е -щ (гледам – гледащ,
слушам – слушащ)
 СЕГАШНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ

 Граматически характеристики на сегашно деятелно

причастие – сегашното деятелно причастие притежава
граматическите категории род, число и определеност. То
образува формите си за род и число, а също и членуваните
форми както прилагателните имена – вървящ, вървяща,
вървящо, вървящи, вървящия(т), вървящата, вървящото,
вървящите
 Употреба на сегашно деятелно причастие – сегашно
деятелно причастие се използва в речта предимно във
функцията на определение – На пейката видяхме един спящ
човек (какъв човек – вървящ – съгл. определение). Понякога
сегашното деятелно причастие може да се субстантивира –
Говорещите веднага да млъкнат. Сегашното деятелно
причастие се използва предимно в книжовната реч, най-вече в
писмената.
СЕГАШНО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ

 За старобългарския език е характерно още едно

сегашно причастие – това е сегашно страдателно
причастие. В съвременния български език има
остатъци от него. Сегашно страдателно причастие е
образувано от сегашната основа на глагола + (е)м –
любим, непоносим, немислим и др. Тези форми се
определят като прилагателни имена и изпълняват
функцията на определение – Моят любим филм е
Титаник. Други сегашни страдателни причастия са
съставки на словосъчетания, при това образувани в по-
ново време – недвижимо имущество, преносим
компютър, разтворимо кафе и др.
 МИНАЛО СВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛНО
ПРИЧАСТИЕ

 Минало свършено деятелно причастие – това причастие

означава активен признак на лице или предмет от минало
действие, предхождащо действието, изразено с глагола в
изречението – Настанихме новодошлите хора в хотела.
 Форми на минало свършено деятелно причастие – те се
образуват от миналата свършена основа на дадения
глагол + наставката -л – писах – писал, учих – учил, живях
– живял, чух – чул и др. При образуването на формите се
наблюдават следните закономерности:
 При глаголи, чиято минала свършена основа завършва на
гласна -а, -и, -я, -у, -е, наствката -л се прибава към основата
без промяна в нея – казах – казал, купих – купил, чух – чул
 МИНАЛО СВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛНО
ПРИЧАСТИЕ

 При глаголи на -ох наставката -л се прибавя към коренната

съгласна, като между тях се вмята гласната ъ, която във формите
за ж.р., ср.р. и за мн.ч. изпада – донесох – донесъл, донесла,
донесло, донесли; рекох – рекъл, рекла, рекло, рекли и др.
 Когато коренната съгласна пред -ох е т или д, те изпадат пред
наставка -л – чета – четох – чел, дам – дадох – дал и др.
 Причастия, образувани от глаголи от I и II спрежение с основа на
-я, имат ятов преглас – живял – живели, вървял – вървели
 Причастия, образувани от глаголи от III спрежение с основа на -я,
НЯМАТ ятов преглас – вечерял – вечеряли, стрелял – стреляли
 Миналото свършено деятелно причастие на спомагателния
глагол съм е причастието бил
 МИНАЛО СВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛНО
ПРИЧАСТИЕ

 Граматически характеристики на минало свършено деятелно

причастие – минало свършено деятелно причастие притежава
граматическите категории род, число и определеност –
пожълтял, пожълтяла, пожълтяло, пожълтели, пожълтелия
(т), пожълтялата, пожълтялото, пожълтелите
 Употреба на минало свършено деятелно причастие – то може
да има самостоятелна и несамостоятелна употреба
 Самостоятелна употреба – тогава е във функция на определение –
Пожълтелите листа паднаха (какви листа – пожълтелите –
съгл. определение)
 Несамостоятелна употреба – тогава е като съставна част на
сложна глаголна форма, която изпълнява функция на сказуемо в
изречението – Листата бяха пожълтели (бяха пожълтели –
минало предватително време)
 МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛНО
ПРИЧАСТИЕ

 Минало несвършено деятелно причастие – това причастие означава

преизказност и поради това се използва само в състава на
преизказните глаголни форми за сегашно и минало несвършено
време – Вярно ли е, че си четял по цяла нощ за изпити?
 Форми на минало несвършено деятелно причастие – те се
образуват от миналата несвършена основа на дадения глагол +
наставката -л – четях – четял, пишех – пишел, учех – учел
 Както при миналото свършено причастие, и тук причастия, образувани
от глаголи от I и II спрежение с основа на-я имат ятов преглас –
четял – четели, вървял – вървели, стоял – стоели, докато причастията,
образувани от глаголи от III спрежение с основа -я, нямат ятов
преглас – вечерял – вечеряли, стрелял – стреляли
 Формите на минало несвършено деятелно причастие могат да се менят
по род и по число – учел, учела, учело, учели, но НЕ могат да се
членуват
 МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛНО
ПРИЧАСТИЕ

 Има форми на минало свършено деятелно

причастие и на минало несвършено деятелно
причастие, които съвпадат напълно.
Разграничаването им се извършва в зависимост
от контекста.
 Употреба на минало несвършено деятелно
причастие – това причастие се употребява за
преизказване и има функция на сказуемо в
изречението. То се среща най-често в народното
творчество – Имало едно време една майка. Тя
имала пет дечица. Те били много красиви...
МИНАЛО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ

 Минало страдателно причастие – това причастие представя

резултата от извършено действие като признак на лице или
на предмет – затворена врата, нерешен казус, получена пратка
и др.
 Форми на страдателно причастие – те се образуват САМО от
преходни глаголи, като към миналата свършена основа на
дадения преходен глагол се прибави наставката -н или -т –
прочетох – прочетен, разказах – разказан, върнах – върнат.
Някои глаголи с основа на -и заменят основната гласна и с -е –
реших – решен, купих – купен, измислих – измислен, носих – носен.
Продуктивна е наставката -н, а непродуктивна е наставката -т.
При образуване на формите на минало страдателно причастие се
наблюдават следните закономерности:
МИНАЛО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ

 Глаголите, чиято минала свършена основа завършва на

гласните -а, -я, -е, приемат наставката -н без промяна –
написах – написан, гледах – гледан.
 Глаголите, чиято минала свършена основа завършва на
гласната -и, заменят тази основна гласна с гласната -е, пред
наставката -н – купих – купен, измислих – измислен, говорих –
говорен
 Глаголите, образувани с наставката -на, приемат наставката -
т – посрещнах – посрещнат, пуснах – пуснат
 Минало страдателно причастие притежава граматическите
характеристики род, число и определеност – прочетен,
прочетена, прочетено, прочетени, прочетения(т),
прочетената, прочетеното, прочетените
МИНАЛО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ

 Употреба на минало страдателно причастие – то

може да има два вида употреба: самостойна и
несамостойна
 Самостойна употреба – при самостойна употреба
миналото страдателно причастие изпълнява функцията
на определение – Виждаха се много разлистени
дървета (какви дървета – разлистени – съгл.
определение)
 Несамостойна употреба – при несамостойна употреба
миналото страдателно причастие е съставна част в
причастнострадателните форми на глагола сказуемо
– Вратата беше отключена.
 ДЕЕПРИЧАСТИЕ
 Деепричастие – деепричастието се определя като
нелична, неизменяема глаголна форма, която
означава второстепенно действие, извършващо
се едновременно с действието, изразено с
глагола в изречението – Плачейки, той изпусна
цветето. Често деепричастието се нарича
глаголно наречие, като по този начин се подчертава
неговият хибриден характер, породен от това, че
притежава признаци, присъщи като на глагола,
така и на наречието. Като глагола деепричастието
означава действие, а подобно на наречието не се
изменя по форма и има синтактична функция на
обстоятелствено пояснение.
 ДЕЕПРИЧАСТИЕ
 Образуване на деепричастието – образуването на
деепричастието се извършва само от глаголи от несвършен вид,
като към сегашната основа се прибавя наставката -йки –плача
– плачейки, храна – хранейки, слугувам – слугувайки. Наблюдават
се следните закономерности при образуването на деепричастията:
 При глаголите от I и III спрежение към сегашната основа се
прибавя наставката -йки, без да има промяна в основната
гласна – чете – четейки, пише – пишейки, гледа – гледайки,
отваря – отваряйки
 При глаголите от II спрежение основната гласна -и се заменя с -е
– мисли – мислейки, учи – учейки, седи – седейки, стои –
стоейки, лежи – лежейки
 Употреба на деепричастието – то е характерно най-вече за
писмената книжовна реч.
 ОТГЛАГОЛНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ
ИМЕНА НА -НЕ И -НИЕ

 Отглаголни съществителни имена на -не и -ние –

отглаголните съществителни имена означават
опредметени действия, без връзка с техния вършител.
Разграничават се два типа отглаголни съществителни
имена: с наставка -не и с наставка -ние – четене, писане,
учение, събрание и др. Отглаголните съществителни имена
обединяват категориите процесуалност (характерна за
глаголите) и предметност (присъща за съществителните
имена). Разликата между глагола и отглаголното
съществително име е чисто граматическа – те имат
различна функция в изречението – глаголът има функция
на сказуемо, а отглаголното съществително име може да
бъде подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение,
както и несъгласувано определение.
 ОТГЛАГОЛНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ
ИМЕНА НА -НЕ И -НИЕ

 Образуване на отглаголни съществителни имена на -не и -

ние:
 Отглаголните съществителни имена с наставка -не се
образуват САМО от глаголите от несвършен вид, като
наставката -не се прибавя към основа на -е (за I и II
спрежение) и на -а или -я (за III спрежение) – чете – четене,
върви – вървене, слуша – слушане, отваря – отваряне и др.
 Някои отглаголни съществителни с наставка -не се образуват
от миналата основа на глагола – писа – писане, пра – пране,
бърса – бърсане
 Някои отглаголни съществителни с наставка -ние се свързват
с глаголи от двата вида – (да) видя (св.в.) – видение, владея
(несв.в.) – владение, уча (несв.в.) – учение
 ОТГЛАГОЛНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ
ИМЕНА НА -НЕ И -НИЕ

 Граматически характеристики на отглаголните

съществителни имена – те притежават граматическите
категории род, число и определеност – писане (ср.р., ед.ч.,
нечл.), писането (ср.р., ед.ч., чл.), писание (ср.р., ед.ч.,
нечл.), писания (ср.р., мн.ч., нечл.), писанията (ср.р., мн.ч.,
чл.)
 Употреба на отглаголните съществителни имена –
отглаголните съществителни имена на -ние функционират
като съществителни имена – разписание, въображение,
отделение и др. За разлика от тях отглаголните
съществителни имена на -не се характеризират с
глаголност, с ясно изрезена процесуалност, с действеност.
Отглаголните съществителни имена на -не са характерни за
научната реч.
 ОСТАТЪЦИ ОТ СЪКРАТЕН ИНФИНИТИВ
В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

 Инфинитив – инфинитивът е глаголна форма, неопределена по

лице, число и време. В старобългарския език глаголът е имал
инфинитивна форма, но в развоя на езика от синтетизъм към
аналитизъм българският език е загубил тази своя форма. Днес се
срещат остатъци от съкратен инфинитив.
 Форма на съкратен инфинитив – формата на съкратения
инфинитив съвпада с формата за 3 лице единствено число на
минало свършено време на дадения глагол. В съвременния
български език съкратен инфинитив имаме в следните случаи:
 В съставни глаголни сказуеми с мога – не мога, смея – не смея –
не мога каза, не смеем писа, не могат учи и др.
 В отрицателните повелителни форми с недей, недейте – недей
писа – недейте писа, недей ходи – недейте ходи, недей тръгва –
недейте тръгва и др.