Фонематична транскрипция

Опр. Фонематична транскрипция - специална графична система за фонетично

записване, при която всеки отделен звук се бележи със свой собствен писмен знак и
обратното – всеки знак винаги бележи един и същи звук.
Несъответствие между изговор и правопис в СБЕ:
1. За меките съгласни не притежаваме отделни букви. Те се записват със същите
букви, с които се записват и твърдите съгласни.
2. 6-те гласни звука – А, О, Е, И , Ъ, У, се отбелязват с 8 букви – прибавяме букви
Ю и Я.
Фонетична стойност: - позиция
‘а - само в позиция след съгласен звук;
йа – в началото на думата или след гласен звук;
Я ‘ъ – след съгласен в случаи на условен правопис;
йъ - в началото или след гласен в случаи на условен правопис.

‘у – след съгласен звук;

Ю йу – в началото на думата или след гласен звук.

След гласна винаги има Й (-а или –ъ), но никога няма ‘.

И обратно – преди ‘ няма гласна.

„В транкрипцията на думата „хляб” има две особености:

1. Буква Я в позиция след съгласен звук има фонетична стойност А със
знак за предходна мекост на съгласния; ...

3. За звуковете ДЖ и ДЗ нямаме специални букви и сме принудени да ги записваме с

2 букви.
дж - / /
дз - / s /
4. Буква Щ е буква, която бележи два звука.
щ /шт/
5. ь – само буква, няма фонетична стойност, пише се пред О. Ь - знак за мекост на
предходния съгласен в позиция пред гласна О.
ь / ‘/

Първи закон : РЕДУКЦИЯ (стесняване) на широките неударени гласни.

Когато широка гласна А, Е, О е в неударена позиция тя леко се стеснява и се
приближава към изговора на съответната тясна гласна, без да се заменя с нея.
Наблюдава се и обратната промяна.

Закон за КРАЕСЛОВНОТО ОБЕЗЗВУЧАВАНЕ на звучните шумови

съгласни – когато звучен шумов съгласен се окаже в краесловие (край на думата,
пауза), той задължително се обеззвучава и се заменя от съответния беззвучен корелат.

-1-
 „В думата „дрозд” действат два закона последователно – закона за
краесловното обеззвучаване, при който Д се обеззвучава и се заменя със
съответния беззвучен корелат Т...”

„В транкрипцията на думата „хляб” има две особености:

...
2. Действие на Закона за краесловното обеззвучаване на звучни шумови
съгласни, според който звучния съгласен Б се обеззвучава и се заменя от
съответния беззвучен корелат П.”

Условен правопис – имаме тогава, когато вместо буквата, съответстваща на даден

звук, условно е прието да се пише друга буква.
Вместо буква Ъ, съответстваща на звука Ъ, условно е прието да се пишат букви А и
Я.

ЧЛЕННАТА морфема е Ъ.
Брата /братЪ/

Случаи на УСЛОВЕН правопис:

1сл. При членуване на съществителни имена от мъжки род с

кратък член.
”Транскрибираме „брата” с Ъ, защото това е 1-ви случай на условен
правопис.”

2сл. При глаголи от І и ІІ спрежение във формите за:

1л.ед.ч.
3л. мн.ч. сегашно време.
(окончават съответно на Е и И в 3л.ед.ч. сегашно време).
четА/четЪ/ - ”Транскрибираме „чета” с Ъ, защото това е 2-ви случай на
условен правопис, глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр.”

четАт /четЪт/ - ”Транскрибираме „четат” с Ъ, защото това е 2-ри случай на

условен правопис, глаголът е в 3л., мн.ч., сег.вр.”

3сл. Във формата за 3л. мн.ч. сегашно време на спомагателния

глагол СЪМ –
са /съ/ - ”Транскрибираме „са” с Ъ, защото това е 3-ти случай на
условен правопис, глаголът СЪМ е в 3л., мн.ч., сег.вр.”

4сл. Във формите за винителен падеж на личното местоимение

ТЯ – 3л.,ед.ч., ж.р.

-2-
 нея /нейъ/ - ”Транскрибираме „нея” с Ъ, защото това е 4-ти случай на
условен правопис, л.мест. ТЯ е в 3л., ед.ч., ж.р., вин. падеж”

я /йъ/ - ”Транскрибираме „я” с Ъ, защото това е 4-ти случай на условен

правопис, л.мест. ТЯ е в 3л., ед.ч., ж.р., вин. падеж”

ЗАКОН за РЕГРЕСИВНАТА АСИМИЛАЦИЯ (уподобяване по звучност на

съгласните):
Когато вътре в думата, непосредствено един до друг, застанат два съгласни звука,
различни по звучност, то следходният винаги влияе върху предходния и го уподобява
на себе си. Посоката на действие е СЛЕДХОДЕН ВЪРХУ ПРЕДХОДЕН (отзад –
напред, което е регрес) затова наричаме асимилацията регресивна.
Когато следходният е беззвучен и влияе върху предходния, настъпва
ОБЕЗЗВУЧАВАНЕ. А когато следходният е звучен и влияе върху предходния
беззвучен, тогава настъпва ОЗВУЧАВАНЕ.

„В думата „дрозд” действат два закона последователно – ..., след което

действа и закона за регресивната асимилация, при който беззвучния Т влияе
на звучния предходен З и той се транскрибира с беззвучния си корелат С”.

АНТИЦИПАЦИЯ (избързване). Регресивната асимилация е в следствие на

антиципацията на говорните органи (избързване в нагласата на говорните органи).

Правила за транскрибиране:

1. Законът за редукцията (стесняването) на широките неударени гласни не се

отбелязва при фонематична транскрипция.

2. Законът за краесловното обеззвучаване на звучните шумови съгласни

задължително се отбелязва при фонематична транкрипция.

3. При фонематична транкрипция удвоените съгласни задължително се отбелязват

– или като изпишем буквата със знак за удвоен съгласен (горна черта над знака),
или като изпишем двете съгласни.

4. Законът за регресивната асимилация (уподобяване по звучност на съгласните)

задължително се отбелязва при фонематична транскрипция. (Изкл. е „в”, която се
държи като сонорна съгласна.)

5. При фонематична транскрипция звуковете ДЖ и ДЗ отбелязваме със съответните

знаци ( Y , s ).

-3-
6. При фонематична транскрипция слетия изговор на клитиките /думи без
собствено ударение/ с основната дума, носеща собствено ударение, отбелязваме с
помощта на дъгичка, която свързва двете думи.
„ Слетия изговор на клитиката „да” с основната дума се отбелязва със
знак .”

7. При фонематична транскрипция буква Щ „се развързва” и се изписват буквите,

съответстващи на двата звука ШТ.

8. При прецизен книжовен изговор и при фонематична транскрипция, звуковете Т и

Д в краесловие се пазят – не изчезват, не изпадат.
„ В думата дрозд /дрост/ действат два закона последователно – закона за
краесловното обеззвучаване и закона за регресивната асимилация”

9. При фонематична транскрипция Ь отбелязваме с общоприетия знак за мекост на

съгласните ‘ .

10. При фонематична транскрипция не се използват главни букви (ние използваме

звукове, а те не се делят на главни и малки).

11. При бройната форма на съществителните имена от м.р. няма условен

правопис.
„В обора има пет коня /кон‘а/
« В стаята има десет стола /стола/”

но «Иди нахрани коня /кон‘ъ/» 1 сл. случай на условен правопис

„ Подай ми стола /столъ/” 1 сл. случай на условен правопис

1. Сонорните никога не се менят!

2. Не влияят върху предходната съгласна!

-4-
 ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Бройна форма при съществителни имена от м.р. – тази форма винаги има
окончания –А ; -Я.
Тя се употребява, когато съществителното име от м.р., завършващо на съгласен
звук, стои след числително бройно име (пет, десет, петнадесет) или след местоимение
за количество. Бройната форма е недопустима при лични съществителни (лица –
мъже). Там се употребява само формата за множествено число. ( пет стола, но пет
преподаватели) – има две изключения – син и човек – двама сина, трима човека.

А, Е, О – ШИРОКИ ГЛАСНИ
Ъ, И, У – ТЕСНИ ГЛАСНИ
Когато не са под ударение, широките се приближават към съответните им тесни.

Тон
Гласни – 6
Тон и шум
Сонорни
съгласни
л,р,м,н шум
+гласни струни
звучни съгласни без гласни струни
беззвучни съгласни
Х, Х‘ - нямат звучен корелат

1. Сонорните никога не се менят!

2. Не влияят върху предходната съгласна!

Употреба на мекият вариянт за членуване - Я, -ЯТ при съществителни от мъжки

род:
Всички деятелни съществителни от м.р. (лица мъже, вършещи някаква
дейност), образувани с наставка – АР.
рибарят, мелничарят

Всички съществителни от м.р., образувани с наставка – ТЕЛ.

родителят, съединителят

Всички, окончаващи на –Й.

тролеят

10 съществителни със стара краесловна мекост:

сън, ден, път, огън, кон, лакът, нокът, цар, крал, зет

-5-
 УПРАЖНЕНИЯ

ябълка - / йабълка/ - буква Я е в началото на думата и фонематичната й стойност е ЙА.

вятър /в‘атър/ - буква Я е в позиция след съгласен и има фонетична стойност А със знак за
мекост на предходния съгласен.

хляб /хл‘ап/ - 1. буква Я е в позиция след съгласен и има фонетична стойност А със знак
за мекост на предходния съгласен.
2. Действа закона за краесловното обеззвучаване, при който Б в края на
думата се обеззвучава и се заменя със съответния беззвучен корелат П.

Членувани форми:

брата /братъ/ - транкрибираме краткия член с Ъ, защото това е 1сл. на условен правопис

братът /братът/ -

учителя / учител‘ъ/ - буква Я е в позиция след съгласен, в 1 сл. случай на условен

правопис - има фонетична стойност Ъ със знак за мекост на
предходния съгласен.

учителят / учител‘ът/ - буква Я е в позиция след съгласен, в 1 сл. случай на условен

правопис - има фонетична стойност Ъ със знак за мекост на
предходния съгласен.

славея / славейъ/ - буква Я е в позиция след гласен, в 1 сл. случай на условен правопис -
има фонетична стойност ЙЪ.

славеят / славейът/ - буква Я е в позиция след гласен, в 1 сл. случай на условен правопис -
има фонетична стойност ЙЪ.

Глаголни форми:
чета /четъ/ - глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., І спр. – 2 сл. на условен правопис
транскрибираме А с Ъ.

четат /четът/ - глаголът е в 3л., мн.ч., сег.вр., І спр. – 2 сл. на условен правопис
транскрибираме А с Ъ.

нося /нос‘ъ/ - глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., ІІ спр. – 2 сл. на условен правопис и Я е в
позиция след съгласен - има фонетична стойност Ъ със знак за мекост на
предходния съгласен.

-6-
носят /нос‘ът/ - глаголът е в 3л., мн.ч., сег.вр., ІІ спр. – 2 сл. на условен правопис и Я е в
позиция след съгласен - има фонетична стойност Ъ със знак за мекост на
предходния съгласен.

казвам / казвам/ - глагол от ІІІ спр., 1л., ед.ч., сегашно време, няма условен правопис,
транскрибираме с А

казват /казват/ - глагол от ІІІ спр., 3л., мн.ч., сег. вр., няма условен правопис,
транскрибираме с А

воювам/войувам/-1.глагол от ІІІ спр.,1л.,ед.ч., няма условен правопис, транскрибираме с А

2. буква Ю е в позиция след гласна и има фонетична стойност ЙУ.

люлея /л‘улейъ/ - 1. глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., І спр. – 2 сл. на условен правопис и Я в
позиция след съгласна има фонетична стойност ЙЪ.
2. буква Ю е в позиция след съгласен и има фонетична стойност У със
знак за мекост на предходния съгласен.

люляк / л‘ул‘ак/ - 1. буква Ю е в позиция след съгласен и има фонетична стойност У със
знак за мекост на предходния съгласен.
2. буква Я е в позиция след съгласен и има фонетична стойност А със
знак за мекост на предходния съгласен.

тютюн / т‘ут‘ун/ - буква Ю е в 2 позиции след съгласни и има фонетична стойност У със
знак за мекост на предходните съгласни.

ютия / йутийа/ - 1. буква Ю е в позиция в началото на думата и има фонетична стойност

ЙУ.
2. буква Я е в позиция след гласен има фонетична стойност ЙА.

юг /йук/ - 1. буква Ю е в позиция в началото на думата и има фонетична стойност ЙУ.

2. Действа закона за краесловното обеззвучаване, при който Г в края на думата
се обеззвучава и се заменя със съответния беззвучен корелат К.

любов /л‘убоф/ - 1. буква Ю е в позиция след съгласен и има фонетична стойност У със
знак за мекост на предходния съгласен.
2. Действа закона за краесловното обеззвучаване, при който В в края на
думата се обеззвучава и се заменя със съответния беззвучен корелат Ф.

бюро /б‘уро/ - буква Ю е в позиция след съгласен и има фонетична стойност У със знак
за мекост на предходния съгласен.

дюля /д‘ул‘а/ - 1. буква Ю е в позиция след съгласен и има фонетична стойност У със
знак за мекост на предходния съгласен.

-7-
 2. буква Я е в позиция след съгласен и има фонетична стойност А със
знак за мекост на предходния съгласен.
юбилеят /йубилейът/ - 1. буква Ю е в позиция в началото на думата и има фонетична
стойност ЙУ.
2. Я е след гласен, думата е съществително, пълен член, м.р., 1 сл.
на условен правопис, Я заменяме с фонетичната й стойност ЙЪ.

ІІ упр.

младостта / младостта/ (или т с горна черта) – транскрибираме двойната съгласна Т, като я

изписваме два пъти.

военна /военна/ - транскрибираме двойната съгласна Н, като я изписваме два пъти.

мъж /мъш/ - Действа закона за краесловното обеззвучаване, при който Ж в края на думата
се обеззвучава и се заменя със съответния беззвучен корелат Ш.

розов /розоф/ - Действа закона за краесловното обеззвучаване, при който В в края на

думата се обеззвучава и се заменя със съответния беззвучен корелат Ф.

сняг /сн‘ак/ - 1. буква Я е в позиция след съгласен и има фонетична стойност А със знак
за мекост на предходния съгласен.
2. Действа закона за краесловното обеззвучаване, при който Г в края на
думата се обеззвучава и се заменя със съответния беззвучен корелат К.

град / грат/ - 1. Действа закона за краесловното обеззвучаване, при който Д в края на

думата се обеззвучава и се заменя със съответния беззвучен корелат Т.

изток / исток/ - действа закона за регресивната асимилация, при който беззвучния Т влияе
на звучния предходен З и той се транскрибира с беззвучния си корелат С.

сграда /зграда/ - действа закона за регресивната асимилация, при който звучния Г влияе
на беззвучния предходен С и той се транскрибира със звучния си корелат З.

подпис /потпис/ - действа закона за регресивната асимилация, при който беззвучния П

влияе на звучния предходен Д и той се транскрибира с беззвучния си
корелат Т.

Сбирка / збирка/ - действа закона за регресивната асимилация, при който звучния Б влияе
на беззвучния предходен С и той се транскрибира със звучния си корелат З.

автор / афтор/ - действа закона за регресивната асимилация, при който беззвучния Т влияе
на звучния предходен В и той се транскрибира с беззвучния си корелат Ф.

-8-
сглобка / зглопка/ - 2 пъти действа закона за регресивната асимилация, при който:
1. звучния Г влияе на беззвучния предходен С и той се транскрибира
със звучния си корелат З.
2. беззвучния К влияе на звучния предходен Б и той се транскрибира с
беззвучния си корелат П.

връзка / връска/ - беззвучния К влияе на звучния предходен З и той се транскрибира с

беззвучния си корелат С.

сватба / свадба/ - действа закона за регресивната асимилация, при който звучния Б влияе
на беззвучния предходен Т и той се транскрибира със звучния си
корелат Д.

джоб /Yоп/ (знака е малък) – 1. ДЖ се отбелязва със съответния знак.

2. Действа закона за краесловното обеззвучаване, при който
Б в края на думата се обеззвучава и се заменя със съответния
си беззвучен корелат П.

дзънкам /sънкам/ - 1. ДЗ се отбелязва със съответния знак.

2. глагол, 1л., ед.ч., ІІІ спр., няма случай на условен правопис,
транскрибираме гласната със съответната широка А.

чорбаджия / чорбоYийа/ - 1. ДЖ се отбелязва със съответния знак.

2. буква Я е в позиция след гласен има фонетична стойност ЙА.

джебчия / Yепчийа/ - 1. ДЖ се отбелязва със съответния знак.

2. действа закона за регресивната асимилация, при който беззвучния
Ч влияе на звучния предходен Б и той се транскрибира с
беззвучния си корелат П.
3. буква Я е в позиция след гласен има фонетична стойност ЙА.
ч-дж , ц-дз

да надживея /да _ надживейъ/ - 1. Слетия изговор на клитиката „да” с основната дума се

отбелязва със съответния знак .
2. липса на звук ДЖ, имаме Д и Ж .
3. глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., І спр. – 2 сл. на условен
правопис и Я в позиция след съгласна има фонетична
стойност ЙЪ.

да надзърна / да_надзърнъ/ - 1. Слетия изговор на клитиката „да” с основната дума се

отбелязва със съответния знак .
2. липса на звук ДЗ, имаме Д и З.

-9-
 3. глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., І спр. – 2 сл. на условен
правопис и А в края транскрибираме с Ъ.

мощ /мошт/ - Щ се изписва със два звука ШТ.

нощта /ноштта/ - 1. Щ се изписва със два звука ШТ

2. транскрибираме двойната съгласна Т, като я изписваме два пъти.

клещи /клешти/ - Щ се изписва със два звука ШТ

вест - /вест/ - Звукът Т в краесловие се запазва.

радост /радост/ - Звукът Т в краесловие се запазва.

дрозд /дрост/ - Действат последователно два закона:

1. Закона за краесловното обеззвучаване, при който звучния Д в края на
думата се обеззвучава и се заменя с беззвучния си корелат Т.
2. Закона за регресивната асимилация, при който беззвучния Т влияе на
звучния предходен З и той се транскрибира с беззвучния си корелат С.

шофьор /шоф‘ор/ - Ь се заменя със знак за мекост на предходния съгласен пред О.

монтьор /монт‘ор/ - Ь се заменя със знак за мекост на предходния съгласен пред О.

ІІІ упр.

всички / фсички/ - Действа закона за регресивната асимилация, при който беззвучния С

влияе на звучния предходен В и той се транскрибира с беззвучния
си корелат Ф.

прерязвам /прер‘азвам/ - 1. глагол, 1л., ед.ч., ІІІ спр., няма случай на условен правопис,
транскрибираме гласната със съответната широка А.
2. буква Я е в позиция след съгласен и има фонетична стойност
А със знак за мекост на предходния съгласен.

свърталище /свърталиште/ - буква Щ се изписва със два звука ШТ.

подвикванията /подвикванийата/ - 1. буква Я е в позиция след гласен има фонетична

стойност ЙА
2. за В не действа закона за регр. асимилация

овчар /офчар/ - Действа закона за регресивната асимилация, при който беззвучния Ч влияе
на звучния предходен В и той се транскрибира с беззвучния си корелат Ф.

- 10 -
вещаят /вештайът/ - 1. глагол, 3л., мн.ч., сег.вр., І спр., 2 сл. на условен правопис и буква Я
в позиция след гласна има фонетична стойност ЙЪ.
2. буква Щ се изписва със два звука ШТ

да разкажа /да_раскажъ/ - 1. Слетия изговор на клитиката „да” с основната дума се

отбелязва със съответния знак
2. Действа закона за регресивната асимилация, при който
беззвучния К влияе на звучния предходен З и той се
транскрибира с беззвучния си корелат С.
3. глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., І спр. – 2 сл. на условен
правопис и А в края транскрибираме с Ъ.

защото /заштото/ - буква Щ се изписва със два звука ШТ.

последният /последнийът/ - 1. Звукът Т в краесловие се запазва

2. съществително, м.р., пълен член, 1сл. на условен правопис
и буква Я в позиция след гласна се транскрибира с ЙЪ.

да разтоваря /да_растовар‘ъ/ - 1. Слетия изговор на клитиката „да” с основната дума се

отбелязва със съответния знак
2. Действа закона за регресивната асимилация, при който
беззвучния Т влияе на звучния предходен З и той се
транскрибира с беззвучния си корелат С.
3. глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., ІІ спр. – 2 сл. на условен
правопис и Я след съгласна транскрибираме с ‘Ъ.

хаджията /хаYийатъ/ - 1. ДЖ отбелязваме със съответния знак.

2. буква Я е в позиция след гласен има фонетична стойност ЙА.
3. съществително, м.р., пълен член, 1сл. на условен правопис, А се
транскрибира с Ъ.

обученият /обученийът/ - 1. съществително, м.р., пълен член, 1сл. на условен правопис и

буква Я в позиция след гласна се транскрибира с ЙЪ.
2. Т в краесловие се запазва.

паяжини /пайажини/ - буква Я е в позиция след гласен има фонетична стойност ЙА.

блясъка /бл‘асъкъ/ - 1. буква Я е в позиция след съгласен и има фонетична стойност А със
знак за мекост на предходния съгласен.
2. съществително, м.р., непълен член, 1сл. на условен правопис, А се
транскрибира с Ъ.

обещавам /обештавам/ - 1. буква Щ се изписва със два звука ШТ

2. глагол, 1л., ед.ч., ІІІ спр.,сег. вр., няма случай на условен
правопис, транскрибираме гласната със съответната широка А.

- 11 -
беритба /беридба/ - действа закона за регресивната асимилация, при който звучния Б
влияе на беззвучния предходен Т и той се транскрибира със звучния
си корелат Д.

сеитба /сеидба/ - действа закона за регресивната асимилация, при който звучния Б влияе
на беззвучния предходен Т и той се транскрибира със звучния си
корелат Д.

юздата / йуздата/ - буква Ю е в началото на думата и има фонетична стойност ЙУ.

разделям /раздел‘ам/ – 1. глагол от ІІІ спр.,1л.,ед.ч., сегашно време, няма условен

правопис и буква Я е в позиция след съгласна има фонетична
стойност А със знак за предходна мекост.

заплюща /запл‘уштъ/ - 1. буква Ю е в позиция след съгласен и има фонетична стойност У

със знак за мекост на предходния съгласен.
2. буква Щ се изписва със два звука ШТ.
3. глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., ІІ спр. – 2 сл. на условен правопис
и А в края транскрибираме с Ъ.

контрольор /контрол‘ор/ - Ь се транскрибира със знак за мекост на предходния съгласен

пред О.

утринната /утринната/ - транскрибираме двойната съгласна Н, като я изписваме два пъти.

тояга / тойага/ - буква Я е в позиция след гласен има фонетична стойност ЙА.

разплаканият /расплаканийът/ - 1. Действа закона за регресивната асимилация, при който

беззвучния П влияе на звучния предходен З и той се
транскрибира с беззвучния си корелат С.
2. съществително, м.р., пълен член, 1сл. на условен
правопис и буква Я в позиция след гласна се
транскрибира с ЙЪ.
3. Т в краесловие се запазва.

подход / потхот/ - 1. Действа закона за регресивната асимилация, при който беззвучния Х

влияе на звучния предходен Д и той се транскрибира с беззвучния си
корелат Т.
2. Закона за краесловното обеззвучаване, при който звучния Д в края
на думата се обеззвучава и се заменя с беззвучния си корелат Т.
3. Т в краесловие се запазва.

- 12 -
пламенна /пламенна/ - транскрибираме двойната съгласна Н, като я изписваме два пъти.

да разлюлея /да_ разл‘улейъ/ - 1. Слетия изговор на клитиката „да” с основната дума се

отбелязва със съответния знак.
2. Буква Ю в позиция след съгласен има фонетична
стойност У и знакс за мекост на предходния съгласен.
3. глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., І спр. – 2 сл. на условен
правопис и Я след гласна транскрибираме с ЙЪ.

скръбта /скръпта/ - Действа закона за регресивната асимилация, при който беззвучния Т

влияе на звучния предходен Б и той се транскрибира с беззвучния си
корелат П.

Юлия /йулийа/ - 1. буква Ю е в началото на думата и има фонетична стойност ЙУ.

2. буква Я е в позиция след гласен има фонетична стойност ЙА.
3. Не се използват главни букви при звуковете.

разказвачът /расказвачът/ - 1. Действа закона за регресивната асимилация, при който

беззвучния К влияе на звучния предходен З и той се
транскрибира с беззвучния си корелат С.
2. съществително, м.р., пълен член, 1сл. на условен правопис,
Ъ се транскрибира в Ъ.
3. Т в краесловие се запазва.

кифладжия /кифлаYийа ?/ - 1. ДЖ се записва със съответния знак.

2. буква Я е в позиция след гласен има фонетична стойност
ЙА.

да доизвървя / да_доизвърв‘ъ/ - 1. Слетия изговор на клитиката „да” с основната дума се

отбелязва със съответния знак.
2. глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., ІІ спр. – 2 сл. на условен
правопис и Я след съгласна транскрибираме с ‘Ъ.

неизменно /неизменно/ - транскрибираме двойната съгласна Н, като я изписваме два пъти.

самонадеяният /самонадейанийът/ - 1. буква Я е в позиция след гласен има фонетична

стойност ЙА.
2. съществително, м.р., пълен член, 1сл. на условен
правопис и буква Я в позиция след гласна се
транскрибира с ЙЪ.
3. Т в краесловие се запазва.

юрват се /йурват_се/ - 1. буква Ю е в началото на думата и има фонетична стойност ЙУ.

2. глагол, 3л., мн.ч., ІІІ спр.,сег. вр., няма случай на условен
правопис, транскрибираме гласната със съответната широка А.

- 13 -
 3. Слетия изговор на клитиката „се” с основната дума се отбелязва
със съответния знак.

да изпадна /да_ испаднъ/ - 1. Слетия изговор на клитиката „да” с основната дума се

отбелязва със съответния знак.
2. Действа закона за регресивната асимилация, при който
беззвучния П влияе на звучния предходен З и той се
транскрибира с беззвучния си корелат С.
3. глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., І спр. – 2 сл. на условен
правопис и А транскрибираме със широка гл. А.

да доизсвиря /да _ доиссвир‘ъ/ - 1. Слетия изговор на клитиката „да” с основната дума се

отбелязва със съответния знак.
2. Действа закона за регресивната асимилация, при
който беззвучния С влияе на звучния предходен З и той се
транскрибира с беззвучния си корелат С.
3. транскрибираме двойната съгласна С, като я
изписваме два пъти.
4. глаголът е в 1л., ед.ч., сег.вр., ІІ спр. – 2 сл. на условен
правопис и Я след съгласна транскрибираме с ‘Ъ.

- 14 -