Звукови промени

Видове звукови промени

Комбинаторни Спонтанни
 При артикулацията си отделните  Не зависят от взаимодействието
звукове в думата се „настройват“ на звуковете в думата.
един към друг.  Причините за такива промени се
 Пример: думата гозба произлиза търсят в историческия развой на
от старобългарската дума езиците.
гостьба, където беззвучната
съгласна с се е променила в
звучната з под въздействието на
звучната съгласна г.
 Комбинаторни звукови Регресивна
асимилация
* Следващият звук
Частична
* Повлияният звук само частично се
уподобява на влияещия му звук.

промени
Асимилация влияе на предходния
(уподобяване) ПР: сбогом – звучната
съгласна б озвучава
Един звук се предходната
нагажда частично беззвучна с Пълна
или напълно към * В някои диалекти.
друг звук Повлияният звук се променя
Прогресивна изцяло и зазвучава като влияещия
му звук
асимилация
* Предходният звук
влияе на следващия го.
Не се наблюдава в
българския език, освен в
някои диалекти.

Комбинаторни звукови промени

Дисимилация
(разподобяване
Частична
)

Пълна
 Палатализация
* Нагаждане на съгласен звук
(особено веларните к, г, х) към
следващите ги високи гласни е,
и и глайда й

Преглас
*Изменение на гласната под
ударение под влиянието на
Регресивна асимилация гласната в следващата сричка.
Пр: в кякои диалекти жаба се
изговаря жеба

Вокална хармония
* Характерна е за езиците от
тюркското езиково семейство.
Гласната в наставката се
нагажда според гласната в
корена. Ако гласната в корена е
предна, значи и гласната в
наставката е предна.
 Метатеза
(премятане)
* Два съседни звука сменят местата си
Пр: бръз <> бърз

Епентеза
(вмъкване)
* Между звуковете в думата се вмъква нов звук, което улеснява
произнасянето на думата.

Протеза
Дисимилация * Появяване на гласна в началото на думата за улеснение на
произнасянето на думата

Редукция
(смаляване)
* Гласен звук губи от своята пълнозвучност, когато е извън
ударение

Елизия
(изпадане)
* Гласна без ударение напълно отпада от думата
 Променливо я
 Дължи се на старобългарския ятов гласен звук (писменият знак за този звук е
буквата ѣ), който в историческия развой на българския език се прегласява
(превръща) в звука [ja] – буква я, в източните български диалекти и в звука [е]
– е в западните български диалекти.
 След 1945 г. буквата ѣ („е двойно“) е премахната от българската правописна
система, като е заменена от буквите Я и Е
 ЗАДАЧА: На отделен файл изложете правописно-правоговорното
правило за променливото я, като подкрепите всяко твърдение с
примери!
 Задачи

 Опишете звуковите промени, които наблюдавате в следните думи:

 Книга – книжар;
 Мляко – млечен;
 Строг [строк] – строгост;
 Метър – метри;
Гл. ас. д-р София В. Мицова
Катедра по български език,
Филологически факултет,
ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград