1

МЕЛОДИЯ. ОСНОВНИ СТРАНИ. МЕЛОДИЧНА ЛИНИЯ. ИЗРАЗИТЕЛНИ

СВОЙСТВА. МЕЛОДИЧНА ВЪЛНА. ВИДОВЕ МЕЛОДИЧНИ ДВИЖЕНИЯ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Мелодията е едногласно изложение на музикалната мисъл. Тя (Мазел) може
самостоятелно да представлява музикалното цяло, да бъде главен глас в многогласна
мисъл, или при всички случаи – глас, който обладава достатъчно музикално-
изразителна характерност. В МНОГОГЛАСНАТА МУЗИКА МЕЛОДИЯТА Е ИЗРАЗ
НА МУЗИКАЛНИЯ ХОРИЗОНТАЛ и пространствено се асоциира с крива линия
(затова по отношение на гласовете, участващи в многогласието се използва изразът
„мелодическа линия”. Думата мелодия има гръцки произход и произлиза от мелос
(напев) и диа – песен и начин на пеене. Означава обаче също и самостоятелното
мелодично начало в музиката, в противовес на ритмическото. Понятието мелос
навлиза в музикознанието през 10-20-те години на ХХ век, когато е въведено от
Асафиев. Разглежда се като комплекс от всички проявления на хоризонталността
в музиката. Тя е комплекс, който съдържа в себе си всички останали изразни средства.
ПО-ДЕТАЙЛИЗИРАНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ за мелодия Е:
1. Постъпателно движение на тонове, при което всеки следващ тон е обусловен
от предходния, встъпва в контрастно съотношение с него и буди необходимост от
развитие или финализиране. Тя води след себе си слуха и последователно, като
разгръщаща се линия се разкрива пред възприемащото съзнание. От тук е и зрителната
проекция на мелодията като хоризонтална линия с различен рисунък.
2. Мелодика – може да се разглежда и като стилово, събирателно понятие за
мелодичното мислене на даден композитор, примерно Шопен (кулминация,
постигната с децимов скок), или Чайковски, Вагнер, Прокофиев, Рахманинов
(Концерт за пиано №2, финал, 2 т.)

3. Мелодията е тясно свързана с жанровата проява, а също има и национален

аспект.
4. Мелодията е тоново явление, което включва всички характеристики на тона –
височина, трайност, тембър, динамика. Също така тя е комплекс, който съдържа всички
функционални отношения на цялото – лад, хармония, ритъм, метрум, интонационност,
мелодическа линия, архитектоника.
5.Безмелодийност – характеристика в негативен план. Няма височинно
разгръщане. Съществува и понятието „нулева мелодийност“ - KLANGFARBEN
MELODY – темброво разгръщане без височинно развитие в оркестровата музика
6. Микромелодия – по-малки от полутон съотношения между звуците.
КОМПОНЕНТИ НА МЕЛОДИЯТА
1. Хармонически компоненти
- Ладова основа
 2

- Акустически координирани функционални отношения между

структуроопределящи тонове – финален, предцезурни, устойчиви – нейстойчиви,
опорни – неопорни тонове, създаващи връзки на розстояние. Тези отношения са
различни в модалните и тоналните мелодии. В модалните мелодии те са лабилни,
променливи, нерегламентирани. Отношението между опорните тонове зависи от
контекста, определя се с помощта на количествени и ритмични фактори (опорният
тон е по-често появяващ се, задържан по-дълго). Хармонически функции, които
могат да се наблюдават в едногласни фолклорни образци са:
Опора – най-общо понятие за акустически стабилизирана степен на лада, която
при различни метро-ритмечни условия може на придобива различен смисъл –
устой, неустой, тоника, антитеза.
Устой-неустой - окончателно установен чрез финалната каденца главен ладов
устой, който преосмисля ретроспективно цялото предшестващо мелодическо
разгъване и подчинява на себе си всички временни устои, като ги превръща в
неустои.
Ладова антитеза – опорна функция с двойнствен характер на най-силно
противопоставящ се на тониката временен устой, който успоредно с това
неизменно насочва към нея мелодическото движение.

звукоред: g-a-h-c-d a d
ладова система: тетрахордите g c
ладова аститеза (временен устой): g
финалис (главен ладов устой, преосмисляш временния g в неустой): а
В тоналните мелодии отношенията устойчивост – неустойчивост са резултат от
многогласните явления – акордите, т. е устойчиви в мелодията са тоновете, които са
включени в състава на тоническата функция, а неустойчиви – останалите. Възникват и
по-детайлизирани отношения в зависимост от това, дали звучащият в мелодията тон е
акордов или чужд спрямо реално звучащия под него или подразбиращ се вертикал.
Хармонията действа на мелодията не само като функционалност, но и като фонизъм.
Тя е носител и на национално- и индивидуалнотворчески аспект. („Киевската врата”,
„Концерт във фа”, „Испанска рапсодия” или „Фолия” от Корели)

II. МЕЛОДИЯТА КАТО ЛИНЕАРНО ЯВЛЕНИЕ

 3

Съществуват два пласта в разбирането за мелодията като линеарно,

хоризонтално разгръщашо се явление:
1. линейно, пространствено разгръщане, мелодическа формула с графически,
структуриращи измерения – мелодическа вълна
2. семантичен аспект – времеви, кинетичен, смислов, комуникативен, носещ енергия -
интонация

1. МЕЛОДИЧЕСКА ВЪЛНА - графика

Мeлодическата вълна е оформена като линия, която се разгръща от ляво надясно,
описвайки подеми и спадове, придаващи ѝ вълнообразност. Явлението „мелодическа
вълна” отразява конструктивните, чисто графични аспекти на мелодията.
Мелодическата графика е рисунък на мелодическата линия, който се постига чрез
визуализацията на контура, свързващ във времето и звуковото пространство тоновете,
изграждащи вълната.
Графики на мелодическите вълни на:
а) експозиционния период на Menuetto, III ч. от Струнен квартет K.V. 575, D dur от Моцарт
б) Моцарт, Симфония K.V. 543, Es dur (№39), 2 ч. Andante1

Графики на мелодическите вълни на творби от Бетовен:

а) Бетовен, оп. 10 №1, финал – Prestissimo, c moll (Соната за пиано №5)
б) Бетовен, оп. 22 (Соната №11), 2 ч. Es dur, 9/8
в) Бетовен, оп. 57 („Апасионата”), 1 ч. т.36-44.

1
Заимствани от Schoenberg, Arnold. Fundamentals of musical composition. London, Boston: Faber&Faber, 1967, p. 115.
 Основният закон в изграждането на мелодическата вълна гласи, че всеки скок подлежи на
запълване в обратна посока - непосредствено или на разстояние. 4

Така в мелодичната вълна се обособяват структуроопределящи тонове, които

се наричат върхове. Това са връх – източник, връх – кулминация и връх – хоризонт.
Всеки от тях притежава специфични качества и функции, изразяващи позицията му в
развитието на вълната, т.е. тези тонове изпълняват мелодико-линеарни функции.
Изразни характеристики на тоновете, изпълняващи мелодико-линеарни
функции
Връх метричен хармоническа регистрово степен на
момент функция разположение интензивност
1. Източник Слаб или Относително Средно висок Сравнително
силен, ямбичен неустойчива. спрямо слаба
или хореичен, Дори когато е диапазона на
възприема се Т, първата Т се мелодията
като импулс за възприема
развитие като D към S.
2. Хоризонт Силен Устойчива Различно Освободен от
метричен функция напрежение
момент,
продължително
звучащ тон
3. Кулминация Специфично Неустойчива Високо (най- Най-силна
изразен в функция (S, високо), но и
ритмическо D), често – най-ниско –
отношение алтерован Tiefpunct
акорд.

Върхът – източник е тонът, от който започва разгръщането си мелодическата вълна.

Върхът – кулминация – тонът, носещ най-голямо напрежение и представляващ
смислов център на вълната, нейна своеобразна цел, която трябва да бъде логично
достигната и напусната. Подемът към нея може да бъде скок, а спадът – запълване, но
е възможно и обратното – подем с плавно движение, а спад в скокове.
Моментът на настъпването ѝ е индивидуален и обичайно е свързан с
комплексно движение в системата на изразността и действието на множество фактори.
Предвид факта, че цялостното мелодическо изграждане е състовено от множество
вълни, то всяка от тях има структуроопределящи тонове – върхове, които са
съподчинени в контекста на цялото. Най-значима е субординацията на
кулминационните тонове, които обичайно се надграждат, докато се достигне главната
 5

кулминация – на завършената музикална мисъл (тема) и на цялата творба. Тази

кулминация се свързва с най-висок или висок тон, който е ритмически подчертан,
изявен със съответна динамика и хармонически смисъл (често местните кулминации
са върху доминанта, а централната – върху субдоминанта или алтерован акорд).
Обикновено вълната е права – развива се възходящо, кулминира и след върха
настъпва спад. Вълната може да е и обратна – с движение надолу и нагоре. Често в
такива случаи кулминацията е ниска – Tiefpunkt.
Един от най-универсалните механизми за постигане на баланса в
изграждането на мелодичната вълна, а в по-широк смисъл на цялостното
формообразуване, е действието на пропорция, наречена златно сечение. В цялото
на формата тя представлява зона, момент, която го дели така, че цялото се отнася
към по-голямото така, както се отнася по-голямата част към по-малката част. В
цифри това е дроб –
0, 618. Когато с нея се умножи цялото, се намира по-голямата част и съответно точката
на златното сечение. Когато с нея се умножи по-голямото, намира се по-малкото.
Точката на златното сечение обикновено е повратна в развитието на формата. Тя
настъпва в третата четвърт на формата. Независимо от мащабите на произведението,
често в нейната зона настъпва и кулминацията. Кулминацията може да бъде тон, а
също и зона. Мелодичният връх – кулминация често е неустойчив в хармоническо
отношение тон, или най-висока точка в регистрово отношение.
а:в = с:а; с*0,618=a; a*0,618=в с

0,618

а в

2. Вторият, семантичен пласт в разбирането на мелодията като линеарно

явление е свързан с интонационния строеж на графиката. Това придава особена
значимост на понятието ИНТОНАЦИЯ.
През нейната призма Асафиев дефинира самото изкуство музика: „Музиката е
изкуство на интонирания смисъл”. А интонацията – „Осмислена музикална
звучност”.
1. Цялостно протичане на процеса в една музикална форма, живото звучене на
музиката, енергия.
2. Връзката между най-малко два тона, образуващи комплекс (тук съществува
връзка с понятието интервал, но той е просто материалният носител, а интонацията е
по-общото явление, което включва и хармония, и метроритъм и абсолютно всички
аспекти на изразността). Сред тях обаче мелодията като комплекс, е основният
носител.
3. Исторически смисъл – Интонационна епоха – компилация, синтез на битуващите
интанации. Интонацията е начин на мислене, съзнание, има обобщаващ характер.
Може да се даде пример с „революционните интонации” или дори Възрожденските
песни на Балканския п-ов, чиито интонации имат трансграничен характер – една и
съща мелодия се пее на различни места с различни текстове, на различни езици..
4. Докомпозиционна тема – предявяване на композиционна идея.
 6

В музиката съществуват 3 типа интонации

1.Тесни – 2, 3 – това са т.нар. вокални интонации
2.Широки – инструментални интонации – скоковете създават усещане за динамика и
енергия
3. Средни интонации – 4, 5 – „речеви интонации”, гравитират около речевите
форми и принежаващи декламационен, речитативен аспект.

2.1. Развитие на мелодията от речта. Речта – важен и основен извънмузикален

първообраз/източник на мелодията.
Именно интонацията е общата точка между музиката и речта – и двете сфери са
звуково-семантични. Ако в речта обаче, интонацията е глисандираща, то в музиката тя
е тоново явление с фиксирана височина. Съществуват изследвания, посветени на
речевите интонации2, които въвеждат спрямо тях понятието интонема – комплекс от
звукови характеристики на речта, които изразяват определена комуникативна ситуация
(молба, въпрос, заповед и пр.), състояние на афект, емоция и пр. и се отличават с
определена (разбира се, и национално-специфична) степен на типологичност. В
българската музикология изследователят, който въвежда понятието „интонема” във
връзка с интонационния анализ на песенната мелодика е Марияна Булева. (Интонема
на радостта, на скръбта, на нежността, на молбата, въпросителна, повелителна и пр.)
Всяка от тях може да бъде моделирана с езика на музиката, в който отделните епохи,
жанрове, композиторски стилове изработват система от реторични фигури, които
изобразяват или изразяват конкретни идеи-състояния.
2.2. Звуци, издавани от живата и неживата природа
2.3. Физически и психологически закономерности
2.4. Типизирани интонации, свързани с употребата на даден инструмент в
определен комуникативен аспект – фанфари, призивни интонации
ТИПОВЕ МЕЛОДИЧЕСКИ ДВИЖЕНИЯ, ИНТОНАЦИОННИ
МОДЕЛИ
В свободното движение на мисълта, мелодията не може да застане в строго
определени и предзададени схеми – нейните движения и контури се менят
непрекъснато. Все пак могат да се обособят някои най-общи типове:
1. Низходящо и възходящо настъпателно движение. Докато низходящото изразява
спад да енергията, изчерпване, успокояване (психо-физиологични основания),
възходящото е носител на активност, устременост, настъпателност.

2. Опяващи интонации – антитетичност между възходящо и низходящо движение, но

сумарната тенденция е низходяща. Това е мелодическо движение, асоцииращо се с
„въртене” в кръг около дадена и меняща се, обичайно с низходяща тенденция
звуковисочинна опора.

2
Напр. Цеплитис, Лаймдот. Анализ речевой интонации. Рига: Зинатне, 1974. – 270 с.
 7

3. Движение с мелодическо съпротивление – с паузи, прекъсвания от дълги нотни

стойности.
Й.С.Бах, Добре темперирано пиано том І, Прелюдия es moll №8138 – ариен тип
прелюд с кантиленна мелодична линия, наподобяваща вокален глас

Фр. Шопен, Етюд оп.25 №7

4. Скок и запълване – прелом, изненада, аргументация, т.е. Има и тясно

мелодически-конструктивен смисъл, а също и по-общ – тонално-хармоничен план и
др. Няколко скока може да имат общо запълване, а може да има и симетрия – скок
нагоре – скок надолу.

Рихард Щраус, Симфонична поема „Дон Жуан”

Шуберт, „Хубавата мелничарка”, „Das Wandern”

5. Движения с оттласкване от една точка – при този тип движение постепенно се

завладява все по-голяма звуково пространство
Скарлати, Соната С dur, 2 тема
 8

6. Движение с упор в една точка – мелодическата линия многократно се завръща към

един и същ тон, което създава силен психологически ефект.
Бетовен, Соната оп. 10 №1, първа част, първа тема

7. Симетрични типове движения – симетрията като феномен и носител на тип

порядък и съответно – красота и съразмерност3 – е от изключително значение за
музикалното изкуство като цяло. Симетрията в мелодическата вълна е само едно от
нейните проявления. В симетричната мелодическа вълна подемът е равен на спада –
това може да се реализира както в микромащаба на отделната фраза, така и в
цялостния мащаб на изграждането. Например симетрията е характерна за строгия
порядък в полифоничната музика, но тя е характерна и за мелодически стилове като
този на Шопен (примерно среден дял на Фантазия – импромптю оп. 66, начални фрази
на „Разходка от „Картини от една изложба” от Мусоргски)
Й. С. Бах, Ария BWV 587 - Структурата на началното тематично ядро е разгърната върху
принципа на хоризонтална огледална симетрия

3
Вж. За въвеждането на типовете порядък в музикалната теория с цел анализ на музика посредством тях.
Александрова, Людмила. Порядок и симметрия в музыкальном исскустве: логико-исторический аспект.
Новосибирск: Новосибирская государственая консерватория, 1995.; За значението симетрията в
интонационната организация на бароковите инструментални арии. - Врангова, Снежина. От песен към
художествена форма в инструменталната музика. София: Хайни, 2017, с. 76 – 90. Симетричност (от гръцкото
symmetria – съразмерност) отношение, което не се изменя при разместване на обектите. Съдържателният
смисъл на симетрията е потенциална възможност за преход на един звук в друг с последващо възвръщане в
основния (abba). В групата на симетричните преобразувания влизат също вертикалните пренасяния,
съчетаващи се или не с огледалност и ответно транзитивно отношение. Към разбирането за симетрия,
звуковисочинният подход добавя и периодичността в провеждането на модела (авс авс…). Като се базира
на законите на музикалното възприятие и на изконния принцип на повторението в музиката, Юрий Холопов
залага в понятието „симетрия”и специфично значение на периодична повторност. Вж. Холопов, Юрий.
Симметричные лады в теоретических системах Яворского и Мессиана. – В: Музыка и современность. Вып. 7.
Мoсква: Музыка, 1971, 247-293, с. 254.
 9

Любомир Пипков, „16 картини” за струнен оркестър върху една албанска песен „Пътуване из
Албания”

Във връзка с интонационния анализ Пенчо Стоянов въвежда понятието

„водеща (основна) интонация”4, която олицетворява основния интонационен импулс
на произведението и е в основата на неговия цялостен интонационен строй. Възприема
се като своеобразен интонационен концентрат, изтичник на най-важните
драматургични събития, претърпяващ множество трансформации в хода на развитието.
Напр. първият мотив от главната тема на Първа част от Симфония № 5 от Бетовен е
именно с такъв статут – на водеща интонация. Такъв е и статутът на коментираната във
връзка със симетрията начална фраза на „Разходка” от „Картини от една изложба”.
Друг важен термин, имащ отношение към създаването на пространственост чрез
мелодията е „съединителни интонации” – интонации, които свързват тонове на
разстояние или разрешават неустойчиви в устойчиви степени, създавайки по този
начин съединителна линия между тях – феномен, стоящ в основата на т.нар. скрита
полифония (барокова музика, но и Прокофиев).

4
Стоянов, Пенчо. Музикален анализ. София: Музика, 1969, с.19.
 10

- проникването на вокалната изразителност в клавирната партия повишава

интонационната пълнота, но и създава именно такава връзка
 11

Домашно – Шопен оп.28 №6

1. Разделение на мелодичен и немелодичен пласт.
2. Преобладаващ вид на интонациите.
3. Определяне на пространственото ситуиране на мелодическия пласт, установяване на
параметрите на мелодическите вълни и тоновете, изпълняващи мелодико-линеарни функции в тях.
4. Определяне на кулминациите в отделните вълни, централната. Може ли да се говори за
съединителни интонации? Коя зона от развитието попада в точката на златното семение?
5. Може ли да се говори за полимелодизъм?
6. А за тонални резонанси? – могат ли да се откроят гравитиращи една към друга в общ тонален
план, съединителни интонации?
7. Психологическа инверсия на мелодически – немелодически пласт?
8. Ритъм на смяна на хармонията?.
9. Има ли принцип на допълнителност в действието на системата на изразността?