*Зайче пробягва през сцената от ц.л. към ц.д.

и се скрива зад храст*

Дете: Чакай, зайче! Не бягай! Ох, мама ще ми се кара, когато разбере, че съм отворила
клетката! * изведнъж осъзнава къде е попаднала* Леле, толкова е страшно в тази
гора! И пътя към вкъщи не помня вече! Съвсем се изгубих! Мама ще ми се кара!
….*започва да плаче*

Зайчето се показва иззад храст в ц.д и пак се скрива бързо след репликата.

Зайче: Не се отчайвай!

Дете: Ааа! Какъв е този глас? Кой си ти? Покажи се!

Зайчето изскача иззад по-преден храст (пд.д).

Зайче: Ехо, тук съм!

Дете: Ох, добре че те намерих *забавя речта на последните думи, осъзнала, че заека
говори*! Чакай… ти говориш?!

Заек: Не. Това пък как ти хрумна?

Дете: Говорещ заек! Ааааа!

Заека: Аааа!

Дете: Ааааа!

Заека: Стига си викала! Нищо лошо няма да ти сторя. От колко време живея във вашия
дом!

Дете: Да, но не знаех, че говориш …

Заек: Говоря…но само когато си поскам.

Дете: Но защо точно сега… точно с мен?

Заек: Защото ти никога не си ми дърпала ушите или мустачките и винаги си била много
добра с цялото ми семейство.

Дете: Щом съм толкова добричка ми помогни да се прибера у дома.

Заек: Ще ти помогна разбира се. Хайде, след мен. Знаеш ли, откакто семейство
Макгрегър са напуснали фермата, животът в гората станал толкова спокоен.

Дете: Чакай! Нашата ферма?

Заек: Мхм!

Дете: Не съм чувала за никакви Макгрегър.

Заек: Е, сега вече чу.

Дете: Хайде, разкажи ми повече!

Заек: *въздъхва* Това е дълга история… ти нали бързаше?

Дете: Е, може да седнем и да си починем, докато ти ми я разкажеш…

Заек: Хубаво. Да започвам ли?

Дете: Да!

Заек: Започвам! Ще ти разкажа най-тъжната и най-героичната история, която се

предава от поколение на поколение в моето семейство. Разказа ми я моя баща, а той я
е чул от неговия баща, който пък я чул от Великия дядо Питър.

Дете: Ох, колко вълнуващо!

Заек: И такааа… Това се случило преди много, много години, когато Великият заек
-дядо Питър бил малко момче. Една нощ неговия баща –Храбрият Бял Заек, влязъл в
градината на семейство Макгрегър, но не бил сам, а със своя най-добър приятел –
Свирепият Лош Заек…

Зад шлаер се разиграва сцената с ХБЗ, СЛЗ и Макгрегър. Първо се осветява

предната част на сцената. ХБЗ и СЛЗ влизат от д.сц.

ХБЗ: Внимавай, да не го събудим!

СЛЗ: Спокойно! Прокрадвам се в тази градина от много време насам.

ХБЗ: Знам, но новия Фермер Макгрегър е жесток. Плъховете казват, че са го видели да

спи с пушката си.

Осветява се къщата в л.д. бавно. Прокрадват се в градината. Прозорчето светва.

Зайците се опитват да се скрият.Затичват се един към друг, сблъскват се, падат.
СЛЗ скача и се крие за дърво, така че публиката да го вижда, но ХБЗ все още е на
земята, бавно се изправя.

Г-н Макгрегър: Виждам ви, досадници такива! *излиза от д.л. и гръмва с пушка ХБЗ.
Той се свлича* Пипнах ли те! * Макгрегър хваща ХБЗ и го завлачва в къщата * От тебе
ще стане страхотен пай със заешко, който ще си хапна за вечеря, а на госпожата ще
направя чудно кожени ръкавици!
Макгрегър влиза, хлопва вратата.

СЛЗ: * се показва от скривалището си уплашен* Приятелю, какво се случи?

Затъмнение. Вдига се шлаер. Пуска се дърво на място на къщата. На сцената са

заредени Питър, СЛЗ, г-жа Заек, Флопси, Мопси.Осветяват се само те.

СЛЗ: Питър, трябва да ти кажа нещо. Баща ти… баща ти беше изпечен на пай.
Съжалявам, но трябва да си силен -сега ти си мъжът в семейството.

Питър: Това… това не може да е истина!

*бавно осветление на цяла сцена*

СЛЗ: Видях го със собствените си очи. Вече изпратих тъжната вест на всички животни.
Ще се съберем тук, за да почетем паметта му.

На сцената са всички животни.

Мисията на Заека

СЛЗ: Да си припомним се събрахме

За един много важен член
На малката ни общност
Във тази ферма.
Той бе изпълнен със кураж
И със храброст, и с мъжество
Какъв позор, че му се случи най-голямото зло.
Призван за подвизи и слава,
Не искаше да знае за тоз трагичен край.
Той бе бунтар и вещ експерт на вкусната храна,
Бе мъдър и красив,
Призван за подвизи и слава,
В разцвета на живота
Отнет тъй внезапно,
Призван за подвизи и слава,
Не трябваше да бъде тъй приготвен
И изпечен той на пай.

Г-жа Заек: Да приема ми е трудно,

Тази болка ме изгаря силно.
Дали имам аз покой?
Аз ви призовавам да сме силни и сплотени
И честта да защитим като един.
 СЛЗ и г-жа Заек: Призван за подвизи и слава,
Не искаше да знае за тоз трагичен край.
Той бе бунтар и вещ експерт на вкусната храна,
Бе мъдър и красив,
Призван за подвизи и слава,
В разцвета на живота
Отнет тъй внезапно,
Призван за подвизи и слава,
Не трябваше да бъде тъй приготвен
И изпечен той на пай.

СЛЗ, г-жа Заек и хор: Таткото на Питър…

Таткото на Питър…
На него се прекланяме…
Таткото на Питър…
Не, не може да е изпечен, обречен, сготвен той на пай.

СЛЗ: Чуйте нашия план

Г-жа Заек: О, да

СЛЗ: да накажем Макгрегър

Г-жа Заек: лошите Макгрегър.

СЛЗ: и спокойствие да възродим.

Г-жа Заек: да възродим.

СЛЗ: Всички да помислим

Г-жа Заек: да си помислим

СЛЗ: пернати, опашати

Г-жа Заек: пернати, опашати

СЛЗ: срещу тях ний

Г-жа Заек: да

СЛЗ: да застане и да ги сразим.

СЛЗ, г-жа Заек, хор: Призван за подвизи и слава,

Не искаше да знае за тоз трагичен край.
Той бе бунтар и вещ експерт на вкусната храна,
 Бе мъдър и красив,
Призван за подвизи и слава,
В разцвета на живота,
Отнет тъй внезапно.
Призван за подвизи и слава,
Не трябваше да бъде тъй приготвен
И изпечен той на пай.

Осветлението притъмнява. Лъч осветява само детето и заека.

Дете: Колко тъжно…

Заек: Наистина… От този ден нататък животните в гората се хванали да измислят хитър
план за отмъщение. А през това време жената на фермера -г-жа Макгрегър оплаквала
своя нерадостен семеен селски живот.

Дете: Защо?

Заек: Тя била родена и израснала в Париж и не можела да свикне с новия си живот във
фермата. Вместо скъпи процедури в салоните за красота и шопинг в луксозните
парижки бутици, тя претърпяла шокинг , когато се сблъскала с пернатите и опашатите
обитатели на фермата. Нейната алергия така се изострила, че ако се заслушаш много
хубаво, можеш да чуеш призрачното ехото от нейните кихавици, което се носи и до
ден днешен.

Момичето и заекът се заглушват. Наистина се чува тихо кихане(Г-жа Макгрегър

киха в къщата, може да се постави микрофон и ехо ефект) .Притъмнява кътът на
детето и се осветява цялата сцена. Г-жа Макгрегър излиза кихайки. Държи се
грубо с животните- рита ги, гони ги, т.н.

На сцената са Г-жа Макгрегър, кокошки и патета.

Животни навсякъде

Г-жа Макгрегър: Живот ли е това с животни, които са навсякъде?

Стават само за храна или пък за топли ръкавички.
Да си направя от тях аз суфле така ще се насладя, о, да!
Пай от заешко за вечеря! Одери и свари,замрази, изсуши!
О, ще си направя от тях аз суфле,
Десерта за мойто кафе, мойто кафе, О-ле!

Госпожа Макгрегър излиза през врата. Осветява се само централна и предна част
на сцената. Мултимедия гора.

На сцената са само СЛЗ и Питър.

СЛЗ + Питър
Питър: Дълго мислих как да отмъстим за моя баща. Предлагам… *шепне*

СЛЗ: Перушина ли…че за какво ни е перушина?!

Питър: *шепне в ухото на СЛЗ*

СЛЗ: Питър, ти си гений, малки приятелю! Страхотен план! Веднага трябва да го

съобщим на всички животни.

Питър: Съгласен съм! Представяш ли си какво кихане ще падне?

Кихат и се смеят.

Питър: Първо обаче ще ни трябва лепило.

СЛЗ: Но от къде ще го вземем?

Питър: Сетих се! От фермата на Макгрегър!

СЛЗ: Изключено, да не си забравил вече какво се случи с баща ти!?

Питър: Но аз съм бърз и достатъчно малък за да се провра през най-тайните пътища.

Никой няма ме забележи!

СЛЗ:Не, Питър, не бих си простил, ако нещо ти се случи!

Дете: Нали Питър е послушал СЛЗ и не е отишъл във фермата на Макгрегър!?

Заек: Какво да ти кажа, дете…все пак Питър е бил малко смело зайче, а малките смели
зайчета не винаги слушат възрастните, нали?

На сцената са г-н Макгрегър, репи, марули и Питър.

Зайци в градината ми с репички

Г-н Макгрегър: Пълен с радост и спокоен крача ведро в мойта ферма

И картофи аз си вадя по средата на деня.
После сядам да отдъхна, паля своята лула и внезапно чувам звук.
Виждам тук, ето ги малките разбойници!
Зайци в мойте зелки, даже в мойте репички
навсякъде са те покрай мен.
Скачат над оградата малките разбойници,
На кука ще ви закача!
Да спечеля аз мойта жена, да ѝ върна усмивката.
Зайци в мойте зелки бай, бай!
Всички на пай!
Г-н Макгрегър: Спокойно ,милички, зайците няма да ви изядат.

Заека Питър влиза. Зелките и репите му се пречкат и той не може да избяга.

Г-н Макгрегър: Ах, ти малък разбойнико! Ще те пипна, както пипнах и твоя баща!

Дете: Този г-н Макгрегър е бил ужасен човек! И защо тези репи и марули му помагали
толкова много?

Зайче: Защото били глупави и не се досещали, че скоро ще се превърнат в поредната

салата.

Дете: Ох, и тази г-жа Макгрегър… колко е била жестока с невинните животинчета!
Важното поне е, че Питър е избягал невредим!

Зайче: И дори бил успял, в цялата дандания, да вземе лепилото!

На сцената седнали на дънери в гората за Г-жа Заек, която попива сълзите си с

кърпичка, Г-жа Туичет и Г-жа Титъл Маус. Около тях са кокошките, мишките,
котките и Флопси и Мопси.

Г-жа Титлмаус: О, г-жо Заек, толкова съжалявам за вашата загуба!

Г-жа Заек: Благодаря ви! Наистина каква загуба, но трябва да сме силни! Съвсем скоро
планът ще е в действие…

Г-жа Туичет: *ядосана* И ще прогоним ужасните Макгрегър като ги…

Всички освен г-жа Туичет: Тихо, планът трябва да остане в тайна!

Той е чудовище, тя е вещица

Г-жа Титлмаус, г-жа Туичет, г-жа Заек, Кокошки: Той е чудовище.

Г-жа Туичет: Ау! Вещица тя е.

Вижте я тяхната кухня.
Мръсните чаши, чинии с остатъци,
Дори пепелта!

Г-жа Т, г-жа Туичет, г-жа Заек, Кокошки: Тук е по-хубаво!

Г-жа Титлмаус: Тя е толкоз лукава,

Г-жа Заек: Толкова жестоко да изпече мъжа ми на пай!

Г-жа Т, Кокошки: Дори сладкиши не може да прави!

 Г-жа Титълмаус: С плъхове пълно е,

Г-жа Туичет: да сме на щрек!

Г-жа Заек: Ау!

Г-жа Титълмаус: Госпожо Туичет, пазете своите малки.

Г-жа Заек: Яд ме е, да, ще си кажа честно.

Г-жа Туичет, Г-жа Титълмаус, Г-жа Заек: В техните лапи ний да не паднем,
Да ги отпратим всички от тук.
И по-далеч да са те, да не властват над нас
И да сме свободни.
Тях да прогоним от тук-
Нашият план, хитър план, хитър план, хитър план, хитър план

Г-жа Заек: До скоро, скъпи приятелки!*излизат* Да, ние трябва да ги прогоним, но

това няма да върне моя любим.

На сцената са г-жа Заек и двама танцьори.

Кърпичка на червени точици

Г-жа Заек: Те казват бил си заек лош, дори крадец,

Но всичко, което имам от теб е тази кърпичка с точици.
Те казват бил си заек лош, не вярвам и за миг.
До края на живота си ще си спомням за теб.
Виждам те в марулите, навсякъде си ти,
И във боровинките, където ти обичаше да четеш.
Виждам те във храстите, където ние с теб се криехме,
С калинките играехме. Щастливи бяхме ние с теб.
Поглеждам към луната, когато се прибирам у дома
И тук, и там си близо до мойто сърце.
Поглеждам към луната , когато в къщи се прибирам
И тук, и там, навсякъде си ти,
И скъп, мил спомен ще е тази кърпичка на точици.

О, тази кърпичка на червени точици!

Дете: Колко тъжна история…*детето подава кърпичката си на заека*

Заек: *хлипа* Да, горката ми пра- *духа си носа* пра- *духа си носа* баба…

Дете: И какво станало по-нататък?

Заек: Оставало да направят още едно нещо, преди плана да бъде задействан. Затова
моят дядо –Великият Заек Питър и неговите приятели се заели с него.

На сцената са патета, котета, зайчета, Джемайма и СЛЗ.

Шляп-шляп, тупур, тап

Патета: Шляп- шляп, тупур, тап, шляп-шляп, цамбур, цап,

Шляп-шляп, па, па
Шляп- шляп, тупур, тап, шляп-шляп, цамбур, цап,
Шляп-шляп, па, па
С човчици вирнати на горе и смело водим ние парада.

Котета: Шляп-шляп, приятели, мяу, мяу, мяу.

Пухено палто на Том, мяу, мяу!
Малък дебел котаран е той, да!
Шляп-шляп, приятели, кой ще го пробва пръв тук, мяу, мяу?

Патета: Па-па

Котета: Мяу, мяу

Патета: Па-па

Котета: Мяу

Зайчета: Да си зайче в таз градина е ужасно!

Фермер лош ни заплашва всеки ден, да!
Котета: Тук сме всеки ден да хващаме мишките
Сред марулите и репичките, да играем в лехите,

Котета: Мяу, мяу

Патета: Па-па

Котета: Мяу, мяу

Патета: Па-па

Котета: Мяу

Зайчета: Има план, с който ние да успеем,

Патета: Па-па
Зайчета: Молим ти се, помогни ни в този миг, да

Патета: Па-па
 Зайчета: От хралупата на Фокс ще откраднем ний
Перушина и така ще стане бъркотия до шия

Котета: Мяу, мяу

Патета: Па-па

Котета: Мяу, мяу

Патета: Па-па

Котета: Мяу

СЛЗ: Един танц?

Джемайма: С удоволствие!

Танцуват.

СЛЗ: Нали познавете М-р Фокс? Той живее в онази хралупа ей там и се мисли за
голяяям джентълмен *клати глава в отрицание*

Джемайма: Да, познавам го… за съжаление . *смеят се*

СЛЗ: Той е задигнал и скрил купчини от вашите пера, а те са изключително важни за

нашия план. Ще ви помоля, да го очаровате и баламосате за известно време, докато
изпратим плъховете тихичко да се вмъкнат в неговата бърлога и ги откраднат обратно.
Нали ще направите това за общото дело?

Джемайма: Разбира се, скъпи приятелю. За общото дело съм готова на всичко! Хайде
сега ,деца, прибирайте се! Мама Джемайма има да свърши важна работа.

Джемайма изпраща децата и се обръща към хралупата на мистър Фокс.

Джемайма: М-р Фоокс, къде сте? М-р Фокс? *Мистър Фокс излиза от хралупата.*А,
ето ви и вас! Исках да ви поканя на вкусна вечеря…

М-р Фокс: Вечеря ?! Обожавам да вечерям…*към публиката* особено с патица като

вас. Позволете да ви поканя на танц! *галантно се покланя*

Джемайма: С удоволствие.

На сцената са Джемайма, м-р Фокс и плъховете.

Малко вечерно парти

 М-р Фокс: О, тази нощ вечеря за двама
с този шал и боне със пера,
Вий сте толкова прекрасна!

Джемайма: Па, съгласна съм!

Па, с тези мустачки и опашка пухкава
Ний сме родени един за друг.
Къде сте скрили, вий, мойте пера,
Докато аз измътя свойте яйца.

М-р Фокс: Моя скъпа, за мен ще е чест,

Да вечерям с Вас и Ваще яйца.

Джемайма: О, тази нощ… е нашето парти. Па-па!

М-р Фокс: Наистина е нашето парти -ти и аз,

с малко лук и подправки ще стане разкошен омлет.
О, да , омлет!

Джемайма: О, да, омлет,

Къде сте скрили, вий, мойте пера,
Докато аз измътя свойте яйца?

М-р Фокс: Елате в моя дом ще съм тук,

За да чуя този сладък звук.

Джемайма: О, тази нощ …е нашето парти. Па!

М-р Фокс: О, тази нощ е нашето парти -ти и аз,

с малко лук и подправки ще стане разкошен омлет.

Джемайма: О, да, омлет!

М-р Фокс: О, да , омлет!

Сега ще взема мойта лъжица,
Да съм готов за сладкия звук.

Джемайма: Мистър Фокс, Вий сте толкова мил и забавен,

Много благодаря!

М-р Фокс: С този шал и боне сте прекрасна!

Джемайма: Мистър Фокс, страхотна двойка сме!

О, тази нощ е нашето парти. Па!

М-р Фокс: О, тази нощ е нашето парти -ти и аз,

с малко лук и подправки ще стане разкошен омлет.
 О, да, омлет.

Джемайма: О, да, омлет!

М-р Фокс: Сега ще взема мойта лъжица,

Да съм готов за сладкия звук.

Джемайма: М-р Фокс, Вий сте толкова мил и забавен,

Много благодаря, какъв чаровник!
Красив и мил!
М-р Фокс: Каква съдба имам само!

Джемайма: Чао, чао, м-р Фокс! Ще се видим скоро!

М-р Фокс: Но къде отивате, вкусна…ъъ скъпа моя? Още не съм приключил с вас, *към
публиката* но скоро, скоро. *влиза в хралупата* Оооо! Ограбен съм! Къде ми е
перушината?!

Дете: Браво! Браво! Така му се пада!

Заек: Ммхм…

Дете: Надхитриха хитреца! Ама и тази Джеймайма е била страхотна!

Заек: И още как! Патица, ама умна!

Дете: Но за какво им е била цялата тази перушина?

Заек: Почакай още малко и ще разбереш.

Дете: Хайде, хайде, разказвай! Нямам търпение!

Заек: Докато животните смело следвали своя план, г-жа Макгрегър въобще не
подозирала какво я очаква.

На сцената са г-жа Макгрегър, двама танцьора и жабчета.

Париж

Г-жа Макгрегър: Ах, омръзна ми този селски живот!

Жадувам да видя Париж,
От калта да избягам,
да зърна бутиците аз,
да опитам от вкусна храна в моя дом.
Защо тук дойдох, питам се аз.
Тоз въпрос задавам сега.
Млада бях и глупава.
 Селякът Макгрегър мойто сърце заплени
И с целувка ме той покори във Париж.
Видяхме се ние,
Страстно той ме прегърна,
Там на кораба плаващ по Сена.
„Омъжи се за мен! –
Прошепна във миг –
Омъжи се за мен сега!“
От карета в каруца
Със ревящо магаре,
При кокошките тук
В тази ферма ме докара той
Не издържам вече!
А! Мислех си аз да хвана това същество
Тъй зелено и сладко.
И натам, и насам.
Скача тук, скача там.
Да изпържа аз пачи яйца
и омлет да направя.
Жабешки бутчета ще добавя сега,
С ароматни подправки на вкус.
И ще стане това парижко гурме
И ще се върна поне за миг
В моя дом, в моя Париж!
Плъх, плъх с моя куфар,
Ох, вземи ме със теб!
Ах! Плъхове тук, патици и кокошки,
И котки навред.
Не издържам и чашата вече преля!
Да се махам от тук!
Аз заминавам сега,
Веднага за Париж!

Дете: Мъничко ми домъчня за г-жа Макгрегър. Не знаех ,че е била толкова отчаяна…

Заек: Отчаяна ли? Я , стига! Така ѝ се пада! Късала жабешки бутчета, раздавала
ритници на килограм и …ии носела заешки ръкавици ! А знаеш ли какво обичала да
похапва ,а?! Заешко месо! И какво носела за късмет в левия си джоб, а?!

Дете: Какво? Пари?

Заек: Не.

Дете: Семки и бонбонки?

Заек: *въздъхва* Не…

Дете: Трънки и глогинки?

Заек: Не! Заешко краче!

Дете: Ааа!

Заек: И не кое да е, а крачето на моя пра, пра дядо.

Дете: Ужасно! А какво се случило по-нататък?

Заек: Както вече ти казах, малките смели зайчета често не слушат своите родителите и
забъркват големи каши. Вместо да се приберат у дома и да пишат домашни, Флопси и
Мопси *шепне*

Дете: Неее…

Заек: Мхмм… *кимва*

Мизансцен
Зайците Флопси и Мопси се прокрадват в две редички марули и репи. Изведнъж
марулите и репите се обръщат и сформират кръг. Лампата в къщата светва и
Макгрегър излиза. Зелките и Марулите танцуват в кръг непозволявайли на Флопси
и Мопси да излязат.

Г-н Макгрегър: А –а , поплачте си сега*вади опашката* Ето я опашката на вашия

баща!

Господин Макгрегър

Г-н Макгрегър: Тя ще се усмихне скоро, дълго бях в немилост.

А аз какво да сторя пак за настроение –
Чудно палто от заченце,
заек в мойто зеле чао,чао.
Зайците се женят, оуч, ау,
Плачи, колкото искаш ти!

Г-н Макгрегър: *прави се,че плашилото е жена му* От вас ще станат прекрасни
ръкавици, които ще върнат доброто настроение на жена ми. Този подарък най- накрая
ще я накара да се усмихне. След като толкова дълго бях в немилост!

Дете: Оооо, не… Първо баща им, а после…. Не е честно…

Заек: Не е, но когато не слушаш, може да ти се случат много лоши неща…освен…

Дете: Освен какво?

Заек: Освен, ако нямаш верни приятели и смел брат като Зайчето Питър.
Дете: Какво е направил той?

Заек: Просто е изпълнил е своя план!

На сцената са всички животни.

Зов за атака

Питър: Атака тази нощ, да спасим мойте сестри,

Изпълнен със кураж и смелост ти бъди!

СЛЗ: В злото ще преминем ние,

Питър е за нас спасител верен.
Макгрегър, ще Ви хванем, знайте,
За да царува мир.

Всички: Зайчето Питър…

Да царува мир при нас
Зайчето Питър…
Той е нашият приказен, обичан,
Храбър, смел герой, герой!

Дете: Урааа! Урааа! Те са успели! Изгонили са семейство Макгрегър!

Заек: Не просто ги изгонили, а ги прогонили завинаги. Г-жа Макгрегър едва се съвзела

от алергичното си кихане и се заклела никога повече да не напуска Париж, а г-н
Макгрегър се принудил да стане примерен парижанин и да се научи на светски
обноски! *оглежда се* А, кога е започнало да се смрачава? Време е да се прибираме у
дома.

СЛЗ: Благодаря ти, малки приятелю, и за историята, и за това, че ще ми покаже пътя до

вкъщи. Ти си толкова храбър, колкото е бил и пра-пра-дядо -Питър!

Финал –всички животни

СЛЗ: Призван за подвизи и слава,

Герой остава той за нас,
А ние сме пред вас!
Свободни ние сме сега,
Прогонихме Макгрегър от нашта ферма.
Призван за подвизи и слава
Е зайчето Питър, любимият герой!
Победата е наша, животът е прекрасен,
Злото победихме, да пеем от сърце!

Зайчето Питър…
 Хор: Зайчето Питър…

СЛЗ: Герой е той сега.

Зайчето Питър…

Хор: Зайчето Питър…

СЛЗ: Той е силен, умен, храбър, обичан герой

Зайчето Питър…

Хор: Зайчето Питър…

СЛЗ: Герой е той сега.

Зайчето Питър…

Хор: Зайчето Питър…

СЛЗ: Той е силен, умен, храбър, обичан герой