vac С^ншноб

'
 ghU U f
СПАС АЛЕКСИЕВ АН ТОНОВ
е роден на 25 май 1925 година
в живописното малко селце Де­
лян, закътано в красива мест­
ност на 35 км северозападно от
София. Прогонен от селския не­
доимък, на 14-годишна възраст
той идва в Столицата на рабо­
та. Успоредно с това, продъл­
жава образованието си и следва
журналистика в Софийския
университет „Климент Охрид-
 Спас АНТОНОВ
ГАТАН КИ И СМЕШКИ
ПОСВЕЩ АВАМ

Н А

ЛЮДМИЛ

МИГЛЕНА
 Спас АНТОНОВ

& 5 Ш

Й < ® Я Ш

СОФИЯ

1966
 С НЕТЪРПЕНИЕ ОЧАКВАМ

ДА ПОРАСНЕТЕ...

ои български мили деца, когато бях ма­

М лъ к като вас, аз тънех в селската нищета

и тичах бос подир чуждото стадо. Върнех
ли се вечер, край огнището ме посрещаше моята
добра баба Марица. Т я ми разказваше приказки
за караконджовци и дяволи, за змейове и само­
диви, за таласъми и разни страшилища, но от
това не се плашех. Яхвах магарето и късно, през
тъмните горски пътеки и долове, занасях вечеря
на дядо Антон в колибата край егрека.
И сега, макар и преди една пролет да чесг-
вувах 40 години от рождението си, макар и да е
изтекло много време откакто ме прогони недо­
имъкът и намерих препитанието си в столичния
град, ден и нощ ме спохожда споменът за детст-
бото , преминало сред красивите местности на
моето родно село Делян. И в съня си чувам как
бълбука рекичката, как жужукат пчеличките,
как пеят весело птиците . . .
За тези птици, насекоми, влечуги и животни
искам да ви разкажа. Мнозина от вас ги позна­
ват добре, но има и деца, които още не могат да
различат стършела от бръмбара, щуреца — ог
мравката, смока — от пепелянката, вълка — от
овчарското куче. Затова стихотворенията в тази
малка книжка нарекох гатанки. Такива стихотво­
рения-гатанки съм написал почти за всички жи­
вотинки по света, но само една малка част от тях
са поместени тук.
Както добрият готвач не забравя да сложи сол
в яденето, така и аз, когато готвех тази книжка.

5
 се досетих, че тя трябва да бъде „поръсена“ със
солта на живота — смехът. Освен отделно поме­
стените смешки, много от героите на гатанките
будяг също жизнерадостен смях. А смехът е не
само здраве, но и дълголетие. В това се убедих
от собствен опит. До миналата пролет, когато бях
вече на четиридесет години, при най-малък по­
вод аз се смеех искрено и изглеждах доста по-
млад. Когато на тази възраст се запознавах с ня­
кои хора, те мислеха, че току-що съм завършил
прогимназия. Сега същите приятели твърдят, че
съм преминал възрастта за пенсия. Една от при­
чините за това е липсата на хумористични книги
по книжарските витрини. А те са изворът на
смеха. Така неусетно смехът изчезна и от мен.
Станах изведнъж сериозен и мрачен. Започнах
да боледувам често. Бръчките набраздиха челото,
а косата ми посивя от мъка по изчезналия смях.
Страхувам се, че няма да достигна възрастта на
дядо, който умря на 99 години, 11 месеца и 29
дни. Но дядо беше весел човек, винаги усмихнат.
Готвеше се усилено за стотния си рожден ден,
ала аз му попречих да го отпразнува. Веднага
щом забеляза. че смехът е изчезнал от мен, ста­
рецът се ядоса и . . . моментално издъхна! Баща
ми, който е също на пределна възраст и голям
веселяк, престава да се усмихва пред моята на­
мръщена физиономия.
Ето какви сериозни щети нанася на човече­
ството липсата на смях. С една дума — няма ли
смях, няма и живот! Затова, мили деца, с нетър­
пение очаквам да пораснете по-бързо, да станете
печатари, редактори, книгоиздатели . . , Дано то­
гава някой от вас се досети да издаде всичко,
което съм написал през живота си.

София,
5 март 1966 год. Спас АНТОНОВ

6
ГАТАНКИ

СИВИЯТ Х РА Б Р Е Ц

„Чик-чирик, чик-чирик!“ —
литне и поспре за миг.
Дрешчица една си има
и за лято, и за зима.
— Кой си ти? Огде дойде,
перушан такъв — храбрец?
— Чик-чирик! Познай ме, де! —
чикна сивият . . .
(hagedg)

ДРЕБНА, НО РАБ О ТН А

ърза по невидими пътечки,

мъкне сламчици, треви и клечки,
че задружно, ей там върху слога
ще изграждат жилище край глога.
— Я поспри за малко, почини си!
Що за буболечка дребна ти си?
А пък тя взе туй за подигравка.
Спря до малка полска незабравка
и отвърна: — Дребна съм,
но съм работна. ..
(емясс!^)

7
 ДЪЛГОУШКО

през зима, и през лято

бяга босо през полята.
Бяга през гори хайдушки
гонят го ловци със пушки.
— Бягай, дългоушко, скрий се!
Щ о за животинче ти си?
А пък то ми рече: — Знай, че
казват ми страхливо . . .
(зьие£)

АЗ Н А ПТИЦИТЕ СЪМ Ц А Р

— А з съм птица с яка човка,

с яки нокти и крила.
Върху свойта жертва ловко
спускам се като стрела.
Рея се над върховете,
над отвесните скали.
Боря се със ветровете
и с виелиците зли.
Няма тук сред планините
кой да ми е господар.
А з летя във висините,
аз на птиците съм цар! . . .
В миг отвърнах на хвалбите:
— Щом живееш сред скалите,
щом си волен, силен, смел —
ясно е, че си . . .
(LradQ)
ВМЕСТО НЕЯ, БЯГАХ АЗ

„Зън, зън, зън! . . —

зънка тя сред двора вън.
С тялото си и с крилата
тя прилича на пчелата.
Кацва по цветя и клони,
ала никой я не гони —
мигар някому е мило
нейното отровно жило?
А пък онзи ден, когато
гол излязох от реката,
зърнах я и рекох с крак
да я стъпча на тревата.
Но не случих. И в гнева тя
ме подгони като враг,
та с настръхнала коса
бягах аз от таз . . .
(взО)

ПОБЕДЕНИЯТ

J
5 юто разгневени,
|’ строги,

3 два юнака витороги

бой завързаха . . .
И ето,
биха се така,
догдето
падна с рог разкървавен
победеният__
(ная0 )

9
 ХИ ТРУШ А

я слезе от гората рано, рано.

Премина бързо голите баири
и тръгна през полето изорано
край селото храна да дири.
И както беше страшно гладна,
тя птицефермата нападна.
Петлите и кокошките стъписа.
Замъкна ги от тук по пладне,
че в селото пазачът се залиса . . .
Ех, тая хитра кума . . .
(еаиц*)

ГОРДЕЛИВЕЦ ДИВ, НАПЕРЕН

утрин кукурига лудо

и от сън дълбок ни буди.
После все наперен, горд,
крачи — важен като лорд.
Ала баба днес изнесе
вън кълчищните повесма
и под сянката дойде
с хурката да ги преде.
Там във поза чудновата
горделивеца видях
и превивах се от смях,
като гледах как с крилата
пърха и повесма влачи . . .
Ха кажете, как да крачи,
щом в кълчища се заплел
този горд, но див . ..
(кахзц)

10
ГОРСКИ БЪРЗОНОГ КРАСАВЕЦ

К
ато конче бързо бяга —
конче горско, конче диво . „ .
Само че рога си има —
разклонени и красиви.
Дядо Мраз пък всяка зима
в своята шейна го впряга.
И през слънчевото лято
пак го срещаме в гората:
ту край бистрия поток,
ту сред тихата полянка —
кротко си пасе на сянка.
Рядка, но приятна среща!
А ла кой не се досеща,
че чудакът бързоног
посред губера зелен,
не е конче, а . . .
(Haifa)

ЗИМ ЕН СЪ Н

ухкав сняг вали навън —

цялата гора затрупа,
а пък тя спи зимен сън
в старата хралупа,
че си няма топла печка
тая рунтава и страшна...
(емьздо)

11
 УМНА И ПОСЛУШНА

„М яу, мя у ! . . — Щом си гладна,

бягай през вратата задна!
Погвай в тъмното мазенце
накостливото мишленце!
После пак ела и мъркай
край котлето с топло мляко.
Само в млякото не бъркай,
че ще се опариш яко!
Но защо съвет ти давам?
Мигар аз не те познавам?
Ти си много, много кротка,
умна и послуш на__
( bm x o jj)

С К О Ж У Х БОДЛИВ

ей, — сред горската полянка

Х скрит, защо ли се таиш?

Тук навярно, пепелянка
или мишка ти следиш?
Лято слънчево нали е,
а защо си във кожух?
И защо ли той с бодли е
вместо с вълна или с пух? . . .
Но . . . от мен ли се изплаши,
та цял на кълбо се сви?
Ах, не бой се — няма страшно!
Тръгвай и върви, върви!
Тръгвай смело, юначага,
враг с бодлите да бодеш!
Името си не излагай,
ти безстрашен . ..
(HrairEdux)
 ЦИГАНКА ЛАКОМА

ей, овощари,

Х пролет вън чака ни!

Циганка лакома,
тънка, космата —
с пъстри шалвари,
крий се в асмата.
В плодни градини
дом си изгражда.
Там, дето мине,
всичко изяжда,
всичко помита . . .
— Що за човече? —
взех, та попитах
баба Асеница.
А пък тя рече:
- Туй е . . .
(ейинззчд)

В ЛО ЗЕТО Н ЕП РЕКО П АН О

ой ли майстор тъй чевръсто

е оплел тук мрежа гъста
посред лозето в листака?
После скрил се, взел да чака
да се хване я мушица,
я калинка, я ичелица . . .
А ла днес дойдоха рано
в лозето добри стопани
да го чистят, да копаят
и откриха, че е . . .
(н в ец )
 СТОЙ, ПОЧАКАЙ! ...

ук сред полските цветя

долетя и кацна тя.
Исках да погаля жива
тая шаренушка дива,
та извиках отдалече:
— Стой, почакай! Идвам вече,
радост наша — на децата.
Много, много ти се моля
да погаля с пръст крилцата,
после хвъркай пак на воля!
А л а тя не ме дочака —
литна някъде нататък . . .
А х ти, непослушна, луда
пъстрокрила . . .
(еН£с1аиац)

Я Й Ч И Ц А Т А К А К НЕ С М А Ч К А

а тавана

Н отзарана,

в кошница със суха слама,

яйчица постави мама.
В ърху тях пък дъртошина
легна с топла перушина,
пиленца тя да измъти —
нежни, пухкави и жълти.
Но треперех цял от страх
щом тя легна върху тях —
яйчицата как не смачка
тая тежка, дърта . . . (ен ьеал)
 КОЙ П О С Т Р А Д А

ещо дребничко, крилато,

Н тънко,
слабо,
дългокрако,
върху бузата ми кацна
и забоде там иглица.
— Чакай, — рекох —
да те мацна! . . .
И замахнах със плесница
колкото си имах сила.
Но останах изненадан —
нещото се бе спасило.
Само, дето аз пострадах —
плеснах си жесток шамар
заради един . . .
(dsMO}{)

С ЧИ Ч О ТИ М Е

К
рай Студен вир в Гойнодоле
спряхме двама с чичо Тиме,
та с ръце — до лакти голи,
нещичко да уловиме.
Боси — с крачоли завити,
бъркахме ний упорито
в подмоли и коренища,
ала не открихме н и щ о__
Идваше ни с чичо Тиме
тоя вир да пресушиме.
Да, н о . . . кой да го изгриба?
Па си тръгнахме без . . .
(«9 “ Л)
 ВИХЪР

зе да ми се хвали дядо:

В — Дядово юначе младо,

като теб когато бях,
вихър яхвах и летях.
М ълнии бяха му копита,
а светкавица — юзда.
И летях, па се не питах
вихъра как обуздах —
вихъра със облак-грива,
дето слънцето закрива . . .
Слушах, слушах и се чудех
как е тъй препускал лудо
вихър дядо ми Антон?! . ..
Но разбрах, че яхал . . .
(нод)

К РА Й О В Ч АРС К И ТЕ К О Ш А РИ

В
зимна нощ сребристобяла
снежна буря побесняла,
кръвожаден звяр завари
край овчарските кошари.
Този едър звяр юначен
търсеше най-лесен начин
да се вмъкне при овцете.
Но го погнаха зли псета —
над юнаците — юнаци,
та към старите букаци,
без за миг да се опълчи,
сви опашка кумчо . ..
(оь 1гч,д)
 ОБЛАК ТЪМЕН

ятър ли през три чукара

В облак тъмен тук докара —

облак тъмен, буреносен?
Ако някой го докосне,
той през четири ръкава
бял дъжд сипе — не престава.
И без гръм, без страшни мълнии,
пет ведра, пет кофи пълни.
Брей, че облак — пълни всичко!
Но ми рече чичо Дичко
от стопанската управа:
— Ами, облак! Т уй е , . .
(eaedjj)

НОЩ НА СПЯВКА

Tfe®' късна вечер, сред върбите

д е М край притихналата бара,
драла гърло гласовито
някаква певица стара.
Пийнал доста,
от Златуша
сам се връщал моят дядо.
Спрял за малко да послуша,
па решил да се обади:
— Кой в среднощ е тук на спявка,
птица дяволска, човек л и ? . . .
А пък ехото провлекло:
„Дядо, дядо . . . Тука мявка
само глад н а. . .
( b m h k k X h Xjj)
 Р А Б О Т Л И В А И Д О Б РИ Ч К А

ом се съмне, тя излита
към цветята и тревите,
към овощните градини,
към поляни с детелини . . ,
С дъхав аромат се връща
в свойта малка, чудна къща.
От нектара и прашеца
готви там за нас медеца.
Но помни, детенце мило:
пипнеш ли я — пипаш жило!
А пък инак е добричка
тази пъргава . . .
(емьикаьц)

ОПАКО В Л А К Ч Е

е дочух да пуфка и да трака,

а пък ей го — на оная спирка,
край гората влакче чудно чака
и надува мощната си свирка.
Най-напред му метнаха товара,
а пък сетне вече — с пълна пара,
към Брегаре чичко го подкара.
Но след тая работа усърдна
прояви си влакчето ината —
в миг на моста — точно по средата
заковано, спря се и не мръдна.
Ех ти, влакче с много лоши нрави,
кой ще вдигне чук да те поправи? . . .
А л а казват всички от Брегаре:
— Не е влакче туй, а е . . .
(od взвод)

18
 КАК НЕ З Н А Е ...

нес учителят попита

първокласничката Гита:
— Я, кажи ми ти, кое е
туй животно, дето пее
в хора разногласен речен,
дето скача надалече,
дето плува в коренища —
кривокрако, с две очища,
дето е зелено-сиво
и от теб е по-страхливо? . . .
А л а не отгатна Гита.
Седна си като пребита.
Тая ученичка слаба,
как не знае що е . . .
(В9*Ж)

Ш А Р Е Н О ВЪ Ж ЕН Ц Е

арено въженце бяга:

ту се свива, ту — разтяга,
ту в тревата лъкатуши,
ту в шубраците се м уш и . . .
Случиш ли го разгневено,
със езиче раздвоено,
то започва като гъска
да се спуска и да съска . . .
Е, разбра ли ти, детенце,
че туй шарено въженце
посред горската полянка,
се нарича . . .
(внншганац)
 НЕ ОТГАТНАХ

ънко, дълго, очилато —

ни рогато,
ни крилато —
тялото си в кръг навива
и главата си надига.
А езикът му — игла е.
Свирят ли му — то играе,
разгневят ли го — лудува.
Врат, като балон издува.
Да го пипнеш? О, не бива!
Кой го пипне —
в миг загива!. . .
А л а не отгатнах що е,
та попитах лел я Добра,
а тя рече:
- Туй е . . .
(edgoji)

П Л А Н И Н А СЕ ДВИ Ж И

оси се навред мълва,

Н че в пустинята се движи
планина с два остри върха,
с дълга шия и глава.
Между двата върха — хижа
за туристите-араби.
Но ме викна настрана
и ми рече тихо баба:
— Чуй, не е то планина
като Витоша и Рила,
а е гърбава . . .
(eifHweji)
 В ЗООПАРКА

буйна грива той се слави,

с нокти и със зъби здрави,
с пъргав, см ел и силен ск о к .
Ой, какъв е горд и строг!
Гледа ме от свойта клетка
през желязната решетка,
а твърдят, че този звяр
на животните бил цар!
Но реши ли да избяга —
ще се спусна аз веднага
и със примката от връв
в миг ще хвана този . . .
(я«ЧГ)

И ЗГУБЕН О ТО Ф А Р Ч Е

ук край пътя го намерих.

Взех го лекичко в ръцете,
па се чудих и се зверих:
фарче л и е, щом то свети? . . .
Вярвам, всеки ще се сети,
че щом фарчето си свети
посред полската тъмница
и в тревата то се мушка,
без да има копче, жица,
стъкълце и малка крушка,
болтче някакво и втулка —
не е фарче, а • ..
 ПЕТ К А Т Ъ Р А И Ю Н АК Ъ Т

Т
ъй, за нищо: „дъра-бъра“ ..
сритали се пет катъра.
Спуснал се юнак наперен
със скафандър жълточерен.
В зел да бръмка, взел да зънка,
па извадил сабя тънка,
та катър един промушил.
Той се свлякъл и се сгушил,
после ритнал, с ноздри пръхнал
и от болк и те. . . издъхнал!
Тъй кавгата: „дъра-бъра ..
стихнала покрай яхъра.
А юнакът, който свършил
тая работа, бил . . .
(1 га п к 1 ч ,х з )

Щ Е Н АМ Е РИ Ш Л И ПОДСЛОН

ko те нападне враг —

J ще го стъпчеш с теж ък крак

а пък с двата предни зъба
ще събориш май два дъба!
Ако случиш покрай вас
задушлив, отровен газ —
туй не бива да те стряска —
и без друго, дишаш с маска.
Ала, ако изведнъж
рукне силен, страшен дъжд,
где за теб такъв подслон,
о, грамаден, тежък . . .
( H O lf Q )

22
 ЗАК Ъ С Н Я ЛАТА ПТИЦА

В
прави, стегнати редици
все на юг отлитат птици.
Към небето поглед вперил,
нашият учител Джеров
зърна птица закъсняла
и попита:
— Ученици,
как се казва тая птица?
Шеговит, но безупречен,
весело Драгойчо рече:
— Бас държа, другарю Джеров,
ако туй пък не е . . .
(яецаж )

ВЕСЕЛО Ж И ВО ТН О

пряхме с Руменчо и Дарка

пред животно в зоопарка.
Вирва то опашка къса,
маха две ръце големи.
Т у се смее, ту се въси,
ту се чеша по корема.
Закачиш ли го обаче —
с разни номера умее
я детенце да разплаче,
я старица да разсмее.
Някой шоколад подаде
през пробитата ограда.
Виж, ръката м у целуна
тая весела . . .
(ен^киедо)
 НАХАЛНИЦА

и летиш над помийните ями,

сред боклуците мръсни пълзиш,
после идваш, когато аз ям и
край нослето ми злобно кръжиш.
По продуктите кацаш, по хляба,
по буркана с медеца, по гюма . . .
Ние те пъдиме двамата с баба,
ала ти не разбираш от дума.
Щом си толкова чак упорита,
та полазваш по всяка троха —
ей сегичка ще бъдеш пребита,
ти, нахална и мръсна . . .
( » xj£W )

ГДЕ СЕ С К РИ

ом ме щипие — аз се будя.
Скачам в миг и до зори
все я търся и се чудя:
„Где се мушна, где се скри?“
Затова пък отзарана,
щом й тайните разбрах —
взех дюшека и юргана,
та or тупане ги „сдрах“.
И сега във мойта стая
няма помен от праха,
че сред прах живее тая
мъничка и з л а . . .
(вхггъд)

24
 С ГРЪ М ПОДПЛАШ ЕН

oft е черна, вредна птйца.

Грачи над къщя и жици,
над нивята — изорани
от грижовните стопани.
Грачи в туй мъгливо време
и кълве посято семе.
А ловецът — метнал пушка,
през нивята се клатушка.
Пил ракия — десет чаши,
та го само с гръм подплаши . . .
Eft го — пак крилата поще,
пак спокоен е, че още
от сачма не е спарван
този рошав, черен . . .
(HBsdej)

ЩЕ ПЪ ЛЗИ Л И . . .

ъй в гората го намерих:
върху пън се покатерил,
с къщичката на гърба си
всъщност — беше у дома си.
Взех го бързо и затичах
към бъбривата рекичка,
за да видя ще пълзи ли
по брега със пълни сили.
А ла още щом го турнах —
с къщичката се катурна,
та в реката, без да охне,
се удави т о з и. . .
(яопгхо)
 Ц ИГУЛАРЧЕ НАТЪЖ ЕНО

„Църа-църа!. . — с лък опънат

свири сред полето то.
Но защо в тъга потъна
и защо не спи, защо?
А х, сестричката му в мрака
нейде лута се сама ■ ..
Докога ли ще я чака
да се върне у дома?
„Църа-цър . . Но лък остави,
в миг въздъхне и рече':
— Где ли, где се още бави? . . .
Па заплаче туй . . .
(abdXfcn)

М О М И Ч Е СРЕД М О РЕ Т О

ъй, както плувах сам в морето,

видях момиченце, което
главата под чадър бе скрило —
не виждах ни лице, ни шия.
Па викнах силно, да надвия
шума на морските талази:
— Здравей, момиче нежно, мило —
с чадър — от слънце да те пази,
с ръчички и краченца тънки
и с бяла найлонова б л у з а ! . . .
А то ме парна и измънка:
— Не съм момиче, а . . .
(eeXVam)

26
 ХИЩНИЦА ОПАСНА

я е хищна и опасна.
Никак не е тревопасна.
Грабне ли те — за закуска
с кокалите ще те схруска.
Не признава залъгалка.
Не живее тя в балкана,
пито край реката малка,
нито д олу — край бостана,
нито — в клетка
със решетка
и с ж елязо обкована,
нито — в пещера от камък,
нито — в замък,
нито — в кула,
а живее в океана
и нарича се . . .
(екЛму)
СМЕШКИ

И З Л Ъ Г А Л А ГО

ано сутринта, майката буди Петърчо:

Р — Хайде, ставай! Днес е рожденият ти ден.

Навърши точно седем годинки.
А на Петърчо страшно му се спи и се чуди как
да отложи ставането. Но в миг се досеща за не­
що и промърморва:
— Още не съм ги навършил.
— Как не си? Навършил си ги точно!
— Така ли? Значи ти си ме лъгала, като каз­
ваше, че си ме родила на този ден в единайсет и
половина вечерта!

ВЪ О БРАЖ ЕН И Е

о телевизията демонстрират нов уред за

рязане на лук. Петърчо се обръща към
майка си:
М оля ти се, майко, спри телевизора, че мно-
ю ми лю ти на очите!

28
 П О Б Ъ Р З А Л Д А ОТГОВОРИ

одителите на Петърчо обещали да му ку­

пуват всеки ден шоколад, освен в дните,
■ в които не се съдържа буквата „р“.
В един понеделник, бащата се върнал от ра­
бота и попитал:
— Жена, днес кой ден е?
— П оррределник! — побързал да отговори
Петърчо.

29
 ПО ЗН АЛ

В
стаята се носи мелодия на естрадна песен.
— Петърчо, можеш ли да познаеш кой
пее? — пита сестра му,
— Радиото! — отговаря той.

М А Л К О ГЕ О ГР А Ф И Я

етърчо, който живее в западния квартал

на София, е на гости в квартал „Изток“ и
бърза да се похвали:
— Лельо, от утре ще бъда по-близо до теб и
всеки ден ще идвам на гости.
— Много се радвам, Петърчо! Но защо ще бъ­
деш по-близо?
— Защото отиваме на море. А нали татко каз­
ва, че морето е на изток!

ОСН О ВАТЕЛН А Т РЕ В О ГА

етърчо е обгорял силно на плажа. Мажат

го с кисело мляко, а той въздиша:
— Ех, край на къпането! .. .
— Защо, Петърчо?
— Няма да има вече къде да се къпя.
— Няма ли? Я виж, — пред нас е цялото мо­
ре . . .
— Да, но ако влезна така, както съм намазан,
дали няма да се подкваси морето! ?

30
 ДЪВКА'

— Дядо, от всичките дъвки на света, коя е

най-дълготрайна?
— А з! — отговаря дядото.
— Но ти не си дъвка, а човек!
— Да, Петърчо. И баба ти също казва, че съм
човек, а цял живот ме „дъвче“ и още не може
да ме „свърши“ !

31
 Н А Й -Б ЕЗ С Т Р А Ш Н О Т О

— Яж , Петърчо, да станеш юнак и безстра­

шен, като • . .
— Като зайчето, мамо!
— Ха, та зайчето е най-страхливо!
— Амии, то нощува самичко в гората, а мен
ме е страх да спя самичък в стаята!

Р А З С ТО Я Н И Я

— Татко казва, че телевизорът трябва да се

гледа отдалече.
— И моят татко казва същото.
— Сега аз го гледам от шест метра разстоя­
ние. А ти?
— От много п о-далече. . .
— От колко?
— От нас д о . .. сервиза за телевизори!

З А К АК В О С Л У Ж Е Л А

— Татко, знаеш л и за какво служ и брадата на

попа?
— Не, Петърчо. Кажи ми, ако знаеш!
— Да се хване за нея зъболекарят, когато му
вади зъб! — пояснил Петърчо.

32
 ЗАЩ И ТИ Л М А Р К А Т А

Н А К О Л А ТА

— Купихме си лека кола! — похвалил се Пе-

търчо пред своите приятели.
— Каква марка е? — попитали го те.
— „Ихтиозавър“ .
— О, казват, че тези коли много се обръща­
л и .
— Нищо подобно! — възпротивил се Петър-
чо. — Ето вече два дни откакто сме я купили, а
до сега нито един път не се е обърнала!

33
 О П Р А В Д А Л М Ъ Р З Е Л А СИ

— Петърчо, дръпни завесата на прозореца!

— Не мога, мамо! Ж ал ми е . . .
— За какво ти е ж ал?
— За изморената м уха, която е кацнала там
да си почине.

А Х , ТО ЗИ Ш У М . , .

дна сутрин, като закъснял в училище, Пе­

търчо започнал да се оправдава:
— У сп ах се, че цяла нощ не можах да миг­
на от този ш ум . . .
— Да не би да живееш на ш умна улица? —
попитала учителката.
— А не, майка ми има ш ум на сърцето!

П РЕД ЕДИН Н ЕКРО ЛОГ

ъ ж и жена спират пред един некролог.

— Жалко! Ум рял — толкова м л а д !. . . —
въздъхва жената.
— Интересно, от какво ли е ум рял? — добавя
мъжът.
— Не виждате ли, че най-отдолу пише; „От
приятелите м у “ ! — пояснява синът им Петърчо.

34
 КОЯ БИ Л ВИ Н О ВН И ЯТ

— Мамо, защо татко се върна снощи пиян, та

и двамата ядохме бой?
— Защото вчера е бил с приятелите си във
винзавода.
— Ех, майко, сега чак разбирам, че винзавод
значело ВИНовен завод!

35
 М АЛКО И Т Р Я Б В А Л О

един слънчев мартенски ден, Петърчо и

В
та?
баба му, брали край реката току-щ о подала
връхчетата си млада коприва. С опарени
пръсти, Петърчо се обърнал към баба си:
— Бабке, защо така силно ме жари коприва­

— Защото е гореща, сине! Крие в себе си

огън! . . .
— А много ли е вкусна, когато се свари?
— Разбира се! Ч удна чорба става от нея! — от­
говорила баба му. — Страхувам се само, че няма
да стигнат дръвцата за печката, та посъбери още
малко!
— Ех, бабке, ще стигнат! Нали и без това коп­
ривата е гореща — малко й трябва да заври! —
отговорил убедително Петърчо.

С Ъ ГЛАС Н АТА

— Ученици, възнамерявам да преговорим нау­

ченото до днес за азбуката. Кой от вас желае да
получи шестица?
Всички вдигат ръка.
— Хайде, Петърчо, кажи ми една съгласна!
— Мариана! — отговаря Петърчо.
— Да, другарко! Съгласна съм да получа ше­
стица! — обажда се от съседния чин Мариана.

36
 В Ч А С ПО Г Р А М А Т И К А

— Петърчо, кажи ми какво знаеш за глагола?

— Глаголите биват от мъжки и женски р о д ...
— Няма такова нещо! — прекъсва го учител­
ката.
— Има, другарко, има! Например глаголът
„пуш а“ е от женски род, защото мама пуши, а
глаголът „пера“ — от мъж ки род, защото татко
пере.

37
 Н АД М И Н АЛ ГА Б Р О В Ч ЕТ О

дно габровско дете яде орехи и хвърля че­

рупките по улицата. След него върви Пе-
тьрчо, събира ги и пълни джобовете си
— За какво ти са? — обръща се габровчето.
— И те представляват дърва за огрев! — от­
говаря Петърчо.

П О Х В АЛ И Л И С Е

— Вчера татко ми купи на старо „Чичо Томо-

вата колиба“ .
— Ха, колиба! И тя стара . . . А моят татко ми
купи нов тристаен апартамент!

Н А М ЕР И Л ОТГОВОР

— Петърчо, нищо не похващаш в къщи, не

привикваш на труд, а си здрав и силен като би­
вол! — упреквала го майка му.
— Ех, мамо, много обичам да ми казват бивол.
— Бивол ли! Защо?
— Защото биволите най-много са привикнали
на труд! — отговорил Петърчо.

38
 ЗАЩ О З А К Ъ С Н Я В А Л

— Интересно, и баща ми е директор на завод,

пък закъснява за работа, а директорът на учили­
щето никога не закъснява.
— Така е, защото той живее близо — на самия
гръб на училището. А баща ти?
— О, вярно бе, сега разбирам защо закъснява
баща ми. Та той живее на гърба н а . . . целия за­
водски колектив!

39
 С К Ъ П А БИ Б Л И О ТЕК А

— Имате ли еи лека кола?

— Не, но библиотеката ни струва колкото една
лека кола.
— Блазе ти! Доста книги си прочел?
— А не, тя е съвсем празна, но цялата е на­
правена от орех и с много скъпа дърворезба!

ПО ГА Б РО В С К И

— Ученици, утре е Осми март. Готови ли сте

с празничните букети за своите майки? — пита
учителката.
— О-хоо, моят букет е готов още от миналата
година! — възкликва Петърчо,
— Как? И до сега не е у в я х н а л ?. . .
— Разбира се, не! Никъде до сега не съм ви­
дял увяхнал . . . изкуствен букет!

УДАРИ Л...

— Я ми кажи, Петърчо, баща ти като беше на

лов вчера, удари ли нещичко, или . . . ?
— Да, у д а р и . . . на камък! — отговорил Пе­
търчо.

40
 Т Ъ Н Ъ К Н А М ЕК

ред магазина за обувки, една отмъстител­

на и зла съседка срещнала Петърчо и ре-
шила да го заговори:
— Блазе ти, какви хубави обувки си купил!
А з пък отивам в месарницата за м озък.. .
Петърчо се усмихнал и отвърнал с ирония: .
— Е да, всеки си купува това, от което има
най-голяма нужда!

41
 Ч Е С Т Н А П И О Н ЕРСК А

етърчо се прибира от училище с пукната

П глава, целият облян в кръв.

Посреща го майка му:

— Оле-ее, Петърчо! . . . Кой ти счупи главата?
— Няма да ти кажа, мамо!
— Защо бре, чедо? Защо да не кажеш на
м ам а?. . ,
— Защото това е . . , доносничество!

С И ГУРН О О Б ЕЩ А Н И Е

оради невнимание при игра, Петърчо нара­

П нява очите си. След лечението, от болница­

та м у издават медицинска бележка.
тръгване за училище, баща м у казва:
— Петърчо, дай тази бележка на учителката
На

си, да ти извини отсъствията! Пази я само да не

я изгубиш!
— Добре, татко. Ще я пазя, като очите си! —
отговаря Петърчо.

42
 В Ч А С ПО ИКОНОМ ИЧЕСКА

ГЕО ГРАФ И Я

— Ученици, кой ще ми каже за какво служи

земното масло?
— За смазване на земната ос, другарко! — от­
говаря Петърчо.

43
 СЛЕД БРИГАДАТА

дин стар учител срещнал на улицата гру­

Е па пионери и меж ду другото ги попитал

къде и как са прекарали вчерашния ден.
— Бяхм е на бригада в овощната градина —
пояснили те.
— А как прекарахте там? — отново попитал
учителят.
— Лошо! Нямаше превоз, стълби и амбалаж.
Валеше дъжд, та затъвахме в к а л т а . . .
— И все пак, какво брахте в овощната гради­
на? — обърнал се учителят към Петърчо.
— Б р а х м е . . . много ядове! — отговорил той.

НЯМ АЛ ВРЕМ Е

еднъж Петърчо се оплакал на другарчета­

та си в класа:
— Хей, от учене не ми остава време да се
у см и х н а . . .
— И все пак се усмихваш ! — рекли да се по­
шегуват с него.
— Да, но само когато някой не си знае урока
и говори смешни неща пред черната дъска! — от­
говорил Петърчо.

44
 Н АДЛ Ъ ГВАН Е

унчо, който смятал себе си за голям хит­

рец, срещнал Петърчо и го подкачил:
— Хей, дяволе, помниш ли миналата зима
като газехме снега, как ей там на върха на онова
дърво, трепереха от студ три кривогледи мухи и
от устата им излизаше пара? . . .
— Да, Гуньо, но ти не забеляза тогава как па­
рата замръзваше и от устата на мухите провис-
ваха ледени висулки! — добавил Петърчо.

45
 СЛЕД 250 ГОДИНИ

деня преди едно слънчево затъмнение, учи­

В телят се обърнал към група ученици, кои­

то опушвали парчета стъкло за наблюде­
ние на затъмнението:
— Ученици, искам да ви съобщя, че след 250
години, отново ще има пълно слънчево затъмне­
ние в нашия град.
— А з предлагам да запазим опушените стък­
ла, за да не си играем пак да ги опушваме то­
гава! — отговорил Петърчо.

КОГА У М Р Е Л И Я Т С Е С М Е Е

едно междучасие, учениците се трупнали

В около Петърчо да слуш ат хитрините му.

Някой го попитал:
— Щом си толкова хитър, можеш ли да ни
кажеш, кога умрелият се смее?
— О, това е толкова лесен въпрос! Ще отгово­
ря веднага. Умрелият се смее понякога от сним­
ката на некролога.

46
 КАТАСТРО ФА

а площада отново се срещат Пегьрчо и

Й — Да знаеш, Гуньо, каква катастрофа ви­

дях преди м алк о . . . А м а жалка катастрофа ти
к азв ам !. . ,
— Жалка ли?
— Да! Блъснали се „Волга“ и „Трабант“ .
— Е, и . . .?
— И така се „смлели", че от „Трабанта“ все
пак имаше купчина парчета, а от „Волгата“ . . .
нито следа!

47
 писмо

ешил Петърчо да напише писмо на едно

свое приятелче от друг град. Дълго време
се чудил как да започне, докато най-пос­
ле му хрумнала първата мисъл:
„Митко, пиша ти писмото бавно, защото зная,
че не можеш да четеш бързо ..

48
 ПО У ЛИ Ц И ТЕ Н А Г Р А Д А П О Д С М Ъ РЧ А Х А
Ц Ъ Р В У Л Е Н И ТЕ С ТЪ П К И Н А ЕДНО М О М Ч Е ...

ма хора, родени при такива обстоятелства,

които предопределят съдбата им. Излишно
е да соча, че родените във владетелския
двор са по право принцове и херцози, че генерал­
ският син е непременно офицер, че роденият в
семейството на писател, е най-малкото журна­
лист. На тях съдбата се усмихва още от първите
житейски стъпки и те в повечето случаи, едва
смогват да асимилират това, което им се дава по­
чти наготово. Това са така наречените „глезени-
ци на съдбата“ . Наследили име и обществено по­
ложение, те няма за какво да се борят if остават
съвсем обикновени хора в необикновени обстоя­
телства, или както се казва, от нещото — не пра­
вят нищо.
Друга категория хора се раждат далеч от тит­
ли и обществено положение, далеч от възможно­
сти за някакъв напредък и изява. Макар родени
с по-голяма умствена способност, те употребяват
всичките си усилия за насъщния си залък, за
дрехи на плещите си, за покрив над главите си.
Плътните бариери на жизнените условия ги ос­
тавят да изтлеят, неразвили особените си каче­
ства, неосъзнали наличието на талант и своето
призвание в живота. И не рядко, на обикновена

49
селска сватба, ние слуш аме чудесни певци, музи­
канти, игрохорци, произлезли от средата на са­
мия народ, чиято виртуозност ни трогва не по-
малко от известните и рутинирани изпълнители
по обществените сцени и естради. Това са именно
те — подтиснатите, не направили силата на та­
ланта своя професия и съдба. Примирили се с те­
зи жизнени условия, те споделят съдбата на ми­
лионите. Но всяко правило има изключение. Тези
изключения раждат така наречените „мъченици
на съдбата“ , които със своя воля и усилие, пра­
вят от нищото — нещо. От тази категория хора е
и писателят Спас Антонов, или както го наричат
скромно и съкровено Спаско неговите родители,
земляците му и ние — приятелите му.
Спаско е на средна възраст, със среден ръст,
с леко оредяла коса на темето и плътни едри
мустаци. Отначало е свит и срамлив, но постепен­
но той се отпуска и веселият му нрав заема<-сво-
ето положение. Случва се така, че в литературна
компания спорим страстно по някакъв въпрос, а
той като че ли се скрива посред бял ден — заста­
ва така, че спорът минава и без него. Но когато
го срещнеш подир седмица, той сякаш с безраз­
личие ти подава я вестник, я списание или най-
често лист с чисто написани и прецизно подреде­
ни епиграми и изречения с „печатни грешки“ ,
които те карат да си спомниш всяка дум а от пре­
дишния разговор. И неволно търсиш да срещнеш
очите му. А там играят закачливи и иронични
п лам ъч ета. . . И той израства пред теб като ня­
какъв извънредно овластен съдник, пред когото
трябва доста добре да подбираш думите си. Не
пие спиртни напитки и не пуши, но мъдро при­
мирен с тези наши пороци, той говори тихо и ка­
то че ли дебнешком. Кара те да си внимателен и
неволно да м у подражаваш. Принуждаваш се да

50
 го запиташ:
— Бе, ти откъде си, къде беше роден?
— В село Делян, близо до София. Но едва ли
знаеш това с е ло . . . — смънква почти виновно
той, и отново те кара да мислиш, че се срамува
от месторождението си, откъдето е излязъл твър­
де отдавна. Просто замълчаваш, но предположе­
нието ти те е л ъ гал о . . . Пак тихо, последовател­
но и респектиращо слуш аш легенди и предания
за името на село Делян и за околните местности
с такава любов и преклонение, че на часа го апо-
строфираш:
— Защо не напишеш всичко това, което раз­
каза?
— Написал съм нещичко, но не зная доколко
съм у с п я л . . . Ето! — подава ми той папка с едър
ръкописен надпис: „В Делян се будят легендите“
и добавя: — Това е част от историческа повест,
част от нашата история, която е отредила подоба­
ващо място на внука на цар Самуил — Петър Де­
лян, но литературата ни не е спряла достатъчно
поглед на него, пък и далечно е времето, малко
са съществените данни и трябва твърде внима­
телно да се пристъпва към осъществяването на
повестта. . .
Слуш аш , и отново пред теб расте и те трогва
голямото м у чувство за обществена и литератур­
на отговорност. Така — стъпка по стъпка, аз от­
крих един тих, но прецизен труженик на литера­
турното ни поприще. И стана така, както някой
случаен гостенин, от учтивост си поканил на тра­
пезата, а после разбираш, че не си могъл без не­
го. Времето и литературните интереси ни сбли­
жават, дружбата и приятелството ни заякват, и
ние сме навсякъде заедно . . .
След Модерно предградие, през Божурище и
Пожарево, шосето заобикаля или лази по голите,

51
тук-таме залесени баири, спада в долините на
местни реки и през Росоман и Златуш а, ние над­
никваме над водосборната котловина на Делян-
ската река. Асфалтовият път свършва. Слизаме
от синята „Ш кода“ на Спаско и мълчаливо ска­
чаме от камък на камък през реката. Пресичаме
железопътната линия Волуяк—Перник точно при
Делянската спирка „Бригадирска слава“ и краси­
вият валог в който настъпваме, ме кара да питам:
— Как се казва тази местност?
— Това е Топузаница. Т у к беше руслото на
реката и в тази суха сега вдлъбнатина, водата
правеше един чудно красив въртоп, наричан Бо-
боталото. Сред лятната жега, ние бързахме да
запладним овцете и се надпреварвахме кой пръв
да се хвърли презглава в дълбокия разхладите-
лен вир. А ей, отсреща е Мъртвината, която след
Камика и Бресьето, прераства в лешникова гора,
наречена Ормана.
Продължаваме към местността Воденичище.
И докато аз си спомням части от повестта „Утро
над Воденичище“ , печатани в основания и редак­
тиран от самия автор вестник „Заводска победа“
на Д З РЧ „Тодор Петров“ — София, той отново
пояснява:
— Горе, над Ормана, през Оборина и Циганка,
минавахме на път за село Златуш а, като ученици
в прогимназията. Ех, що боричка не, що гълчава
беше. . .
Спаско мечтателно се застоява. Какви ли ми­
ли картини от детството се реят сега в мисълта
му?...
Пред нас се откриват петдесетината къщи на
село Делян, накацали по полустръмния припек
меж ду Попбвица и Мечи дол. Плахо, като че ли
щ е разбудим някого, стъпваме вър ху обраслите
с трева зидове на Петрово манастирище, свърза­

52
но според преданията с Петър Делян — вождът
на най-голямото въстание срещ у ромеите през
1040 година. Т у к е селското гробище. По средата
стои обветреният каменен паметник на дядо
Стоян Венков, познат ни от чудесния разказ „Ов­
чарят от Мечи дол“ , печатан в нашата преса. „С
този труд живя и нам го завещ а“ , гласи лаконич­
ният надпис под неговия барелеф в цял ръст, е
овчарска гега и овце около себе си, издигнат от
неговите синове — потомствени овчари, двама от
които лежат сега под своите паметни плочи.
— Отиват с и . . . един след друг! — отронва с
въздишка писателят и назовава местности, които
галят слуха с неповторимите си звучни имена:
Гойнодолица, Чатал, Гарница, Острика, Войнел,
Тумбиница, Касата, Неглов рид, Некбсеница, Про­
тон, Равнище, Търновдол, Елезовец, Мачуганица,
У с о е . . , Той сочи с ръка възвишението над се­
лото, наречено Китка, и продължава: — Всяка ме­
стност е свързана с легенда. Старите, които ги
предаваха, вече спят, превърнали се самите те в
непробудни легенди, а младите се разпръснаха
из града. Остава само да се запише казаното, за
да остане и се помни историята на това древно
селище от идните поколения.
И отново се редят имената на Ребръчка, Ваи-
чина, Мацина, Станимирова, Сетина махала и До-
ганджия. След малко, във Ванчина махала, ние
целуваме коравите, но топли ръце на „нане Ле­
ко" и „стрина Стеф ка“ — родителите на Спаско.
И слуш аме с увлечение искрените им изповеди
за преминалите мъки и радости около оскъдния
имотец, за трудно изхранвания добитък и още
по-трудно отглежданите деца. Гледам съсухрените
им лица и в мисълта ми се явява смуглото момче
с ожулена ратайска торбица на рамо, което гледа
да мине с чуждите овце край къщи, за да остави

53
от къш ея ч уж д хляб на гладното си братче и
двете си сестричета.
Сред веселата група от овчарчета и говедар-
чета по Камен дол и Топбле, Спаско мълчали­
во се оттегля зад храстите, защото до сухия хле­
бец в торбата, грижливо увито, стои томче с раз­
казите на Елин Пелин или Йовков, „Под игото'“
или „Записките“ на Захари Стоянов. Юношата
жадно поглъща бунтовната мерена реч от стихо­
вете на Ботев, нежните лирични изповеди на Яво­
ров и Дебелянов, басните на Михаиловски . . .
Дош ъл веднъж в града с дядо си, впечатли­
телната душ а на бъдещия писател усеща, че тук
гърми един друг, непознат и загадъчен ритъм на
живота. Нещо го плаши и едновременно привли­
ч а . . . И една сутрин, преди да потънат разтопе­
ните звезди в Боботалото, той грабва торбичката
си и дълго сподирян от питащия поглед на своето
овчарско куче Барон, се отправя към ж адувана-
та неизвестност. Каменно-студеният столичен
град и не подозира, че по улиците м у подсмърчат
цървулените стъпки на избягалото от овцете мом­
че. Но градският хляб на част нос обственическа
София, се оказва по-горчив. Вместо работник в
месарски магазин, още на другия ден собствени­
кът, който има и свинарник в Модерно предгра­
дие, го прави гледач на свине. До вонящия сви­
нарник, въ р ху циментовата площадка, цяла нощ
не мигва под мръсната парцалива черга, изчез­
налият от Делян Спаско. В кошмарна просъница,
той вижда плачещия образ на майка си, която го
вика, като из някаква бездна, с глас към с е ло . ..
„Избягах от овцете, но попаднах при свинете!“ —
казва със самоирония той след завръщането си.
Минават години на усилен селски труд. Миш-
ците заякват и една по-уверена в бъдещето по­
ходка, го довежда отново в града. Сега вече в

54
джоба му се спотайват и първите насръчни сти­
хове, и наброски за разкази. Нещо се е промени­
ло и в самия град. Спаско е мияч на чинии' в рес­
торант, дърводелец, помощник-шофьор, шлосер и
стругар в Д З РЧ „Тодор Петров“ , и . .. ученик във
вечерния техникум „Ат. Романов“ .
Радостта от първите отпечатани творби, за­
вършването на техникума, следването на ж урна­
листика в Софийския университет и основаване­
то на вестник „Заводска победа“ , чиито главен
редактор е той, сочат победоносните стъп­
ки на Спас Антонов след голямата обществено-
политическа промяна в страната ни. И не само
това, Спас Антонов е активен член на литератур­
ния кабинет „П. К. Яворов“ — София. Той е тех­
нически редактор на сборниците, надавани от ка­
бинета, аплодиран участник в литературни чете­
ния и желан автор от нашите централни вестни­
ци и списания. ф
Седим веднъж на терасата пред вилата на Ок­
ръжния народен съвет в Белчин баня, където
сме повикани на семинар с творческата интели­
генция от окръга, и Спаско разгръща обемист
албум с прецизно подредени изрезки на свои
творби из почти всички гголични и много про­
винциални вестници и списания. Всеки ред от тях
е защита на истината и правдата, възхвала на
човешките добродетели и безпощаден сарказъм
към остатъците от гнилото, пошлото. Вечерта,
единодушно е приет за член на Окръжната писа­
телска група. Не смогвам да кажа нищо за лич­
ността и творчеството му. Всички го познават,
всички са чели произведенията м у и високо оце­
няват неговата личност и неговото творчество.
Наскоро след това, изкачваме с един мой при­
ятел стълбището на 1 1- т и блок в комплекс „Кра­
сна поляна“ , където ни посрещат жена м у и две­

55
те м у деца. Приятелят казва името си при запоз­
наването, а Спаско мълчаливо бърка в изрядно
подредени кутии с пликове и вади изрезките с
печатните прояви на моя приятел-поет. Той ахва
от учудване. После дълго разглеждаме изчерпа­
телната картотека с първите стъпки в печата на
всички съвременни наши млади поети. Не празна
приумица, не хоби за самодоволство, а съзнател­
на и целенасочена дейност представлява тази
уникална по своя характер картотека. На широ­
ката м у работна маса, като на бойно поле, трака
припряно пишещата му машина. Натрупани са
ръкописи, книги, вестници и списания. Стихове,
гатанки за деца, епиграми, басни, шопски хумор,
части от повестта „В Делян се будят легендите“ ,
чудната недовършена поема „Безименната хуба­
вица“ — това е само най-характеризиращата част
от многопосочната м у творческа дейност.
И пак — тихият м у глас, внимателното м у от­
ношение към всеки срещнат и изключителната
м у сърдечност, сочат неизменния образ и чиста­
та душ а на някогашното селянче, в чиято торба
сега — насъщно като хляба, се умножава и усъ -
вършенствува едно скромно литературно дело,
което тепърва ще има бляскаво обществено приз­
нание. Заражда се едно тържество на надмогнал
всички житейски беди мъченик на духа, на което
с нетърпение очакваме да присъствуваме.

Петко ОГОЙСКИ

56
 СЪДЪРЖ АН И Е

С нетърпение очаквам да пораснете . . . —

п р е д г о в о р ............................................................5

Гатанки

Сивият храбрец ............................................ 7

Дребна, но р а б о т н а ............................................ 7
Д ъ л г о у ш к о ..........................................................8
А з на птиците съм ц а р ..................................... 8
Вместо нея, бягах а з ............................................9
П о б е д е н и я т ......................................................... 9
Х и т р у ш а ........................................................... 10
Горделивец див, наперен ........................... 10
Горски бързоног к р а с а в е ц ..............................11
Зимен с ъ н .........................................................11
Умна и п о с л у ш н а ............................................12
С кожух б о д л и в ..............................................12
Циганка л а к о м а ................................................13
В лозето н е п р е к о п а н о .....................................13
Стой, почакай!...................................................... 14
Яйчицата как не с м а ч к а ............................... 14
Кой п о с т р а д а ....................................................15
С чичо Т и м е ......................................................15
Вихър . 16
Край овчарските к о ш а р и ...............................16
Облак т ъ м е н .................................................... 17
Нощна с п я в к а .................................................. 17
Работлива и добричка ................................. 18
Опако в л а к ч е ................................................... 18

57
 Как не знае .........................................................19
Шарено в ъ ж е н ц е ............................................ 19
Не о т г а т н а х ...................................................... 20
Планина се д в и ж и .......................................... 20
В з о о п а р к а ....................................................... 21
Изгубеното ф а р ч е ........................................... 21
Пет катъра и ю н а к ъ т .................................... 22
Щ е намериш ли п о д с л о н .............................. 22
Закъснялата п т и ц а ..........................................23
Весело ж и в о т н о ............................................... 23
Н а х а л н и ц а ........................................................ 24
Где се с к р и ........................................................ 24
С гръм п о д п л а ш е н ..........................................25
Щ е пълзи л и .................................................. 25
Цигуларче н а т ъ ж е н о ..................................... 26
Момиче сред м о р е т о ........................................ 26
Хищница о п а с н а ............................................ 27

Смешки

И злъгала го . . . . . . . . . 28
В ъ о б р а ж е н и е .................................................... 28
Побързал да о т г о в о р и .................................... 29
П о з н а л ...............................................................30
Малко г е о г р а ф и я ............................................ 30
Основателна т р е в о г а ........................................ 30
„Дъвка“ .............................................................31
Н а й -б е з с т р а ш н о т о ........................................... 32
Р а з с т о я н и я ........................................................32
За какво с л у ж е л а ...........................................32
Защитил марката на колата . . . .3 3
Оправдал мързела с и .....................................34
Ах, този ш у м ...................................................... 34
Пред един н е к р о л о г .........................................34
Кой бил в и н о в н и я т ......................................... 35
Малко й т р я б в а л о ...........................................36
С ъ г л а с н а т а ........................................................36
В час по г р а м а т и к а ......................................... 37

58
Надминал г а б р о в ч е т о ..................................... 38
Похвалили с е ................................................... 38
Намерил о т г о в о р ............................................. 38
Защо з а к ъ с н я в а л ............................................ 39
Скъпа б и б л и о т е к а ........................................... 40
По г а б р о в с к и ................................................... 40
У д а р и л................................................................... 40
Тънък н а м е к ....................................................41
Честна пионерска ........................................ 42
Сигурно обещание . . . . . . . 42
В час по икономическа география . . 43
След б р и г а д а т а .................................................44
Нямал в р е м е ....................................................44
Н а д л ъ г в а н е ....................................................... 45
След 250 г о д и н и ............................................. 46
Кога умрелият се с м е е ................................... 46
К а т а с т р о ф а ................................ 47
П и с м о ..................................................... . 48
По улиците на града подсмърчаха църву-
.1смитс стъпки на едно м о м ч е ... — моно­
графии от Петко О г о й с к и .............................. 49

59
 Спас АНТОНОВ

ГАТАНКИ И СМЕШКИ

* * *
Редактор: Иван КОЛАРОВ
Художник: Борис ДИМОВСКИ
Техн. редактор: Николай ЛИКОВСКИ
Худ. редактор: Петко ОГОИСКИ
Коректор: Мкглена АНТОНОВА
* * *
Дадена за печат на 25 март 1966 год.
Излязла от печат на 25 май 1966 год.
Печатни коли 3,75 Формат 84 х 108/32
Ведомствено издание Тираж 500

ЛИТЕРАТУРЕН КАБИНЕТ
„П. к. Я В О Р О В “ — С О Ф И Я

60
ски“ . Основател и дълги години
е редактор на заводски вест­
ник.
Пише предимно хум ор и са­
тира, но не са чужди на перото
му и лиричните стихове, поеми­
те, разказите, повестите . . .
От 1950 година започва да п у­
бликува почти в целия центра­
лен печат, както и в много дет­
ски, студентски и провинциални
вестници и списания. С лед бас­
ните и епиграмите, най-люби-
мата му творческа работа са
стихотворенията и гатанките за
деца.
Участник и редактор е на ре­
дица литературни сборници и
отделни книги. Също така е
участвувал със стихове и га­
танки в ежегодния сборник
„Китка“ на издателство „Народ­
на младеж“ . Член е на Софий­
ската окръжна писателска гру­
па.
През 1960 година излезе от
печат първата му самостоятел­
на книга с басни, озаглавена
„Наказаната пъстърва“ . Под пе­
чат са книгите му: „100 хапче­
та за дяволи“ — епиграми и
„Нашенци се смеят“ — весели
случки из живота на неговите
земляци. Сега Спас Антонов ра­
боти върху автобиографичната
поема „Безименната хубавица“
и повестта „В Делян се будят
легендите“ , като не престава
да твори нови, още по-хубави
произведения за най-малките
граждани на нашата красива
България.