Professional Documents
Culture Documents
Откраднатата Опашка- Театрална Пиеса
Откраднатата Опашка- Театрална Пиеса
автор: katbalu
Сцена край гората. На преден план – къща с дворче. Зад нея тананика и се появява
Лиса:
Пеейки носи опашката си в ръце, спира се и я закача на телта. През това време зад
гърба и в храстите се появяват заешки уши, Зайко наднича и приближава.
Любопитства. Лиса не го вижда, а продължава да се радва да пляска с ръце и да
глади опашката си доволно.
ЛИСА: Колко чиста е моята опашчица! Блестяща! Лъскава! Най- най- хубавата!
Събрала е в себе си всички хитринки на света! Ах! Тя е моята най- добра
помощница! Но и аз се грижа за нея! Утре в новата приказка ще бъда най-
красивата, най- умната, най-веселата! Какво е лисицата без своята опашка?! Там се
крие тайната й!
Докато казва това, Зайо надига още повече уши и ококорва очи, отваря уста. В този
миг се чуват силни бързи стапки. Зад Лиса идва Вълкът.
ЛИСА: Да!... Да! Няма по- достоен от теб Вълчо! Всички се страхуват от теб и ти се
възхищават! Ти си най- великият бодигард! Бодигарда на горатааааа!
Лиса почва да повтаря това докато Вълчо се пери. Тя се опитва да печели време
като потупва, духа, четка опашката си, защото мисли само за нея)
ВЪЛЧО: Хайде Лисо! Закъсняваме! Знаеш, че Меца не обича дълго гостите да чака!
Току виж обяда вкусен тя самичка ще излапа.
ВЪЛКА: Нееее! Не! Облакът се мръщи! Скоро няма туй да стане! ( пипа опашката,
сочи небето, хваща Лиса прегръща я и я повлича приятелски)
Тръгвай Лиске без опашка! Празник е - почивен ден! Никой в приказки не чака
днеска тебе или мен!
Лиса се изскубва от него, поглежда опашката, колебае се, накрая махва с ръка,
усмихва се широко и тръгва след него.
ЗАЙКО: А-хаха! Колко е хубаво да чуваш добре! Колко бърз, умен и смел съм аз.
( прави каратиски движения) Тренирам! (брои на японски и замахвайки каратиски
във въздуха ) Ич- ни – сан- ши – гоу –рок .....ъъъъ....хъъъ.... не помня как беше по-
нататък ( Навежда се театрално издишвайки джедайската си сила и произнася силно
„УЗ“) ...
А, после говорят- „Бил Зайо страхлив! Бил Зайо плашлив! Ха! Няма друг по- смел от
мен! По- безстрашен като мен!...(замисля се) .... Само да не бяха тези мои грозни
издайнически уши! ( натъжава се) Заради тях всеки ми се подиграва!.... Дърпат
ги! .... Скубят ги!.... Смеят ми се!( още по- тъжен, но изведнъж лицето му се
оживява и поглежда към опашката) Може би? .... Ах! А, може би?! ( крачка напред,
втора, после назад, колебание) Може би, ако имах такава опашка? ( поглежда пак
към посоката, в която заминаха Лиса и Вълчо) Заминаха! Няма никой! Колко е тихо
в горатааа! Дори и птички няма! .... А....опашката....ос-та-на..... (крачи към нея)
(Втурва се, грабва я бързо влиза в храстите , слага си я и се появява крачейки
царствено и важно по сцената с нея.)
Колко хубаво ми стои лисината опашка! Точно за такава като нейната винаги съм си
мечтал! Ще я взема! Ще бъде моя! Стига се е перчила само Лиса с нея! Колко
несправедлива е природата! Дала е на едни красота ( глади нежно опашката), а на
други грозота!( пипа си ушите) Ама за какво са ми притрябвали вече те! Напълно
ненужни са ми те! Безполезни, непотребни! Ще ги мааахнааааа! ( маха ги) И ще ги
хвърляяяя! ( хвърля ги, танцува, подскача радостно и пее :
ВТОРА СЦЕНА
Къщичката на Лиса. Към нея се задават бавно Вълчо, Лиса, Меца. Приказват си,
смеят се...
ВЪЛЧО: Славна сме дружина.
ЛИСА: Да не я е съборил вятъра? ... Тук я няма.... Тук също я няма.... Там... Там
също я няма... А-а-а! Няма я-я-я-я! О-о-о-о! Откраднали са ми яяя-я-я!
Вълчо и Меца я гледат и почват да губят интерес към случващото се. Меца се опитва
да си види собствената опашка и я поотупва доволно. Вълчо също си оглежда своята
и маха едно боклуче от нея. Споглеждат се с Меца и се подсмихват.
ВЪЛЧО: Глези ни се пак нашата Лиска! Толкова шум- за нищо! Събуди цялата гора.
ЛИСА: Всичко се провали! Как ще отида утре в новата приказка! Така ли? А? Как ще
застана пред дечицата без опашка? Как ще съм актриса? Щом нямам опашка, значи
не съм вече „хитрата лисица“ ! Нали хитрините ми се крият в опашката-а-а-а!
( плаче) Няма-а-а ги моите хитринки! Красотата ми я няма! Опашчицата ми я няма!
Никой няма да ме познае! Ще ми се смеят!Ще ми се смеят!
МЕЦА: Не се тревожа!
Меца отива до Вълчо и му шушука нещо. Лиса спира да плаче и ги поглежда как си
говорят тихичко. Тръгва бавно към тух за да чуе какво си говорят, но те усещат и се
стряскат гузно. Меца казва силно на Вълчо:
МЕЦА: Е, хайде Вълчо, че работа ме чака – тръгвам. Довиждане Лиске( тръгва си)
ЛИСА: Голяма работа ли? Как? Голяма е! Нали сме Вълчо приятели с теб! Нали
приятелю мой! Моля те! Помогни ми! ( гледа го очи в очи)
ВЪЛЧО: (Гледа само настрани. Върти глава в различни посоки) Е... да!
ВЪЛЧО: Е, ще мине и без твоята опашка в приказката. По- добре легни, наспи се и
ще ти мине!( отива си)
ЛИСА: (стряска се) А? Ухо!.... Едно ухо! - Ами другото? Щом има едно, трябва да има
и друго? Я да видим ( търси, приказва си) Тук – няма. Тук – и тук няма. И тук, и тук,
( рови), и тук, оп, хоп! Я-а-а! Какво е това? Ето го! ( разглежда ушите) Чии ли са
тези уши? ( поклаща заканително глава) Аха! Познавам собственика на тези
страхливи уши! (търси) ( тук може да се обърне към публиката все едно говори сама
със себе си и да извика – „Как се казва господаря на тези уши? Знаете ли, ей?“
(детската публика може да се включи) Тук... тук ... няма! Там! ... И там няма! Ами
отсреща .... ( навежда се) Ето го! ( гледа и двете уши) Чии ли са тези уши? Ха-ха!
Знам го! Животно славно и безстрашно е! Но,.... защо ли е захвърлило ушите си?
Значи... не са му потребни?! Други ли си има?( Лиса мисли, клати глава) Не, не е
това! ( мисли) О-о-о! Прищяла му се е моята опашка! ( обръща се към публиката и
вика „Така ли“) Виж го ти него- страхливецът му със страхливец! Опашката ми да
открадне! Сега ще му дам да разбере!(Лиса се втурва напред и после изведнъж се
спира) Ха! Ама, не така! Аз като съм си загубила опашката, да не съм си загубила
ума я!? Да не се казвам Лиса, ако не им забъркам на всичките една хуууубава каша!
Ама голяма каша! ( тя започва да имитира бъркане с ръце все едно разбива каша и
се смее... Обръща се към публиката) И, знаете ли защо? Защото току що разбрах, че
хитрините не се крият в моята опашка а тук- ( сочи главата си) и тук – ( сочи
сърцето си )
Слага ушите на главата си и пее:
Къщата на Меца. ( нещо като шатра, имитация на бърлога, на пещера. Пред нея
котле, угаснал огън, етажерка с бурканчета подправки и разни други неща от бита)
На най- големия буркан с ярки букви пише – „МЕД“ От вътрешността на къщичката
се носи силно хъркане , та чак стените потрепват. От единия храст в ъгъла на
сцената , тоест – идваща от гората се задава Лиса. Върви крадешком. На главата си
е поставила заешките уши и на прибежки стига до огнището. Ослушва се, усмихва
се към публиката.
ЛИСА: Спиш ли, спиш ли Мецо-о-о!?- Спи си! Спи! Пък каза, че работа имаш
(обръща се към етажерката с бурканите) Я,я-а, да видим какво има тук? Бъква в
първото бурканче и близва лапа. Киха. „ -У-у-у, че люто! ( бърка в следващото) –
Мерудия( бърка в друго) – Джодежен! Това- не! И това – не! Хоооп! ( доволна ,
бърка в буркана с меда) Ето го медеца! Ха, сегА да те видим лакомнице как ще
тичаш след медецаа-а-а-а!
МЕЦА: Стой! Зайо! Стой! Видях те! Върни се! Стой! А-а-ах!( обръща се и гледа
разтуреното си огнище и обърнатата тенджера) А,а! Искал бобец да похапне!
Чорбичка му се прияла! Ама, нали е страхлив – разсипал всичко и избягал! Ами аз
сега какво ще похапна! След сън, винаги съм гладна! Ох, че съм гладна!(засмива се
доволно) Имам аз какво да си похапна! Нещо вкусничко, любимо! Пазя си го и си
близвам по малко, ама сега – ще го изям!( пее)
МЕЦА: Мед ... мед... мед... Няма мед! (изправя се и се почесва) Я, пак!... Мед....
мед... мед Няма мед! Няма го! Откраднал ми е медеца, крадецът му с крадец.
С мене да се подиграва!
От медец да ме лишава!
Супата ми да разлее
и буркана да ми вземе!
Огънят да угаси,
от медец да ме лиши,
всичко тук да разруши!
Ей сега ще го намеря,
ще го глътна за вечеря!
С него ще пирувам аз,
ще го сготвя с боб и праз!
Разгневената Меца се отправя към храстите и излиза от сцената
ЗАВЕСА
НОВА СЦЕНА, НОВ ДЕКОР: Къщичката на Вълчо. Неуютен вид. Угаснало огнище.
Пейка . Китара подпряна на стената и овча кожа метната отгоре. Лиса тихичко се
прокрадва, а на главата и отново стоят заешките уши.
ЛИСА: Спиш ли, спиш ли Вълчо? Спи си, спи! А, каза, че работа имаш! (оглежда се)
Ето какво ми трябва!( грабва една овча кожа) Ето на наш Вълчо ловджийския
костюм. Слага го и хооопс- влиза маскиран като кротка овчица в стадото, докато
кучетата и овчаря пазят от него агънцата! Лъжльото му с лъжльо! Ха сега да видим
приятелю, колко е хубаво да ти откраднат кожухчето?
Лиса спира, ослушва се, крачка напред и ритва силно китарата. Силен шум. Тя се
смее и бяга към храстите. Вълкът пъргаво скача и излиза за да види кой прави бели.
Вижда заешки уши, които се отдалечават и изчезват.
ЗАВЕСА
НОВА СЦЕНА -КЪЩИЧКАТА НА ЗАЙО
Малка къщурка. Лиса идва към нея, но на главата и вече няма заешки уши! Тя носи
чувалче на гърба си. Ослушва се. Тихо е. Пуска чувалчето пред вратата на Зайо и се
скрива. Чуват се тежки стъпки- Меца се задава, викайки „Зайо, стой!“, чуват се от
другата страна на сцената други стъпки – Вълчо идва и вика „А-уу-у-у! Само да ми
падне!“ Зайо отваря вратичката – вижда , чува, трепери и се плаши! Върти глава и
се чуди какво става! Излиза и прави крачка да побегне, но разбира, че е късно и се
скрива обратно в къщурката си. През цялото това време на гърба му се вижда
красивата Лисината опашка!
ЗАЙО: Еййй! Вие сте се объркали! Ейй! Нищо не съм ви взел. Болен съм, боли ме
гърлото и имам температура. Оставете ме!
Вълчо и Меца застиват с отворени усти, сочат с пръст в една и съща посока и се
гледат един друг! Зайо пък, много добре разбира какво сочат и се захлупва на
земята от срам. Плаче.
ВЪЛЧО: Да!
ВЪЛЧО: Да!
ЗАЙО: Аз вече съм наказан! Вижте!( сваля си шапката и се вижда, че няма уши)
Нямам уши! Горките ми уши! Останах без ушички-и-и! (плаче)
Вълчо и Меца са стъписани. Стоят с отворени усти. Зайко навежда виновно глава.
ЗАЙО: Да! Обичам ги! Много ги обичам! Не мога да живея без тях!
ЛИСА: Разбира се, че бях аз! ( смее се) Исках да проверя колко сте заети. Нали ми
казахте , че имате много работа! ( смее се) Вие да не си помислихте, че като съм си
загубила опашката, съм загубила ум и хитрост?
ЛИСА: Било каквото било! Сега всичко вече си дойде на мястото! ( оправя на Зайо
ушичките на главата и намества през това време опашката си) Било каквото било,
всяко зло за добро, защото знаете ли какво направихме ние с вас току- що?
ЗАВЕСА
КРАЙ
:)
автор: Екатерина Митева
https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=164159