Старогръцка лирика
Особености на епоса и лириката
Епос
• Разказва за света, живота в
цялото му многообразие
• Обективизъм – представя
действителността, обширна
картина на живота на
колектива
• Човекът като част от
колектива
• Интерес към миналото
Лирика
• Израз на чувства
• Субективност – вътрешния
свят на човека, чувствата и
преживяванията му
• Човекът като самостойно
същество, уникалност,
индивидуалност
• Интерес към настоящето
 Защо първо се появява епосът, а после
лириката?

• Интересът се премества от космоса

(вселената) към социума (човешкото
общество, колектива).
• По-късно започва процесът на
самоосъзнаване на човека в колективната
общност. Човекът започва да търси мястото си
сред живота на колектива
• Човекът открива себе си като индивидуалност,
задава си въпроса: „Кой съм аз?“
 Възникване на старогръцката лирика
Социокултурна ситуация
• Лириката възниква през архаичния период – VII в.
пр. Христа.
• Разпадането на родовообщиннния строй води до
промяна на светогледа. Разселване на елините из
Средиземноморието.
• Човекът се чувства по-свободен, самостоятелен в
рамките на полиса. Вълнува се от устройството на
обществения живот, търси мястото си сред колектива,
преживява проблемите на деня, активна позиция и
разширено познание за света.
• Човекът като индивидуалност, с разкрепостена
лична инициатива, изява чрез предприемчивост и труд
– предпоставка за свобода и самостоятелност.
• Стремеж за изказване на мислите си с нови
поетични средства, с опора във фолклорната песен.
 Старогръцка лирика
Названието л и р и к а Видове лирика:
 Декламативна – декламира се, липсва
музикален съпровод
• Елегия - по принцип стихотворение с тъжна
• Изпълнение на стихове в
тоналност; теми – любов, война, обществен
съповод на лира
живот, патриотични настроения;
• Лирата е атрибут на бог
представители – Архилох, Тиртей, Солон
Аполон – бог на
• Ямб – фолклорни присмехулни стихове,
светлината, изкуствата,
свързват се с мита за Ямба, която разсмива
съпровождан от 9 музи
богиня Деметра
• Евтерпа – муза на
 Песенна (мелическа) – наличие на
лириката
музикален съпровод (лира или арфа)
• Ерато – муза на
• Солова (един изпълнител) - възниква в по-
любовната лирика
малки затворени обединения с религиозен
• Терпсихора – муза на
и политически характер, служене на
хоровата лирика и танца колективна цел. Алкей и Сафо (о-в Лесбос) –
• Синтетично изкуство израз на мислите и настроенията на 1
(обединява поезия и малък свят от единомишленици.
музика) • Хорова (хор) -Пиндар
Теми в
старогръцката лирика
***
С моето копие хлябът ми ръжен замесен е,
с моето копие мачкат
исмарското вино за мене.
Пия — облегнат на моето копие.
***
Мъртвият гражданин никога няма слава и
почит.
Живите дават само на живия слава.
Няма по-лошо от участта на мъртвеца.
***
Перчи се сигурно някой тракиец със щита
ми.
Здрав беше, не исках, но хвърлих го в
храста.
Нали се спасих, какво ме е грижа,
да пропадне. Друг ще си взема,
и не по-лош.
Архилох
***
Сърце, сърце, не се смущавай от бедите.
Посрещай ги безстрашно, после ги
изпращай,
макар и във засада — твърд бъди, не
тепери,
а победиш ли в битката — не го
показвай;
и победен ли си — ти не плачи.
О, тих бъди във радостта,
а в мъката не се отпускай.
И знай какъв закон
царува между хората.
Каква е представата за героя в «Илиада»
(отношение към славата, оръжието,
войната) и в стиховете на Архилох?
Теми, ценности в
старогръцката лирика
***
АЛКЕЙ
Не бива да оставяме
сърцето си на грижите:
ний нищо не печелим,
когато се отдаваме на
скърби, о Бакхусе...
И все пак най-доброто
лекарство си остава
виното.
Налей да се напием...
***
Чух как наближава пролетта
цъфтяща — о, налейте бързо, бързо
в голямата си чаша вино сладко
като меда.
***
Аз ида при тебе пиян
със танц и със песен —
недей ти ме отблъсква,
заклевам те, моля те страстно.
***
Недей посажда нищо друго,
преди лоза да посадиш.
***
Морска буря
(Човешкият живот е като кораб)
Подмятан от ревящите вълни,
той няма вече сили да се бори
срещу дъжда и дивата стихия.
И сякаш всеки миг в скала подводна
ще се пропука той
и ето — тръгнал е към гибел.
Приятелю, аз искам да забравя
опасността и да се веселя
сред вас със Бакхус, вечно младия.
 Алкей
Алкей е съвременник на Сафо. В
неговата поезия има един
основен тон: скръбта, че не може като
героя от комедията „Надежда" „да
изпие на един дъх чашата на своя
живот", че всеки момент от деня,
всеки миг от нощта за него е повод да
се наслаждава от нещо. И зимата, и
лятото, и пролетта, и есента, и пладне,
и полунощ, и утрото, и вечерта като че
дохождат само затова, за да напомнят
на Алкей да се радва на насладите в
живота (темата за виното).
В рамките на традиционната трапезна
песен се вмъкват както реакции на
политическите новини, така и размисли
за смисъла на живота.
В един от откъсите поканата за
пиршество се мотивира с факта, че
животът е кратък и като доказателство се
привежда участта на Сизиф: на този
хитрец се отдава два пъти възможността
да измами смъртта и владетеля на
подземния свят, но в края на краищата и
на него се наложило да премине за
последен път реката Ахеронт и да
извършва, докато е жив, тежък и
безполезен труд. Примерът от
митологията не се привежда тук, за да
подбуди събеседника да бъде доб-
лестен, храбър и благочестив. Той по-
скоро изпълнява съвсем друга роля:
имало е хора по-богати и по-умни от нас,
но какво са постигнали?

Алкей
Тема – гражданските борби:
„Целият дом е украсен с оръжия, целият
дом блести с медни брони - в чест на
Арес.
Ето шлемовете, греят като жарава, а
над тях се развяват бели опашки.
... Ето халкидските мечове, ето пояса и
повезките - всичко е готово.
Сега вече нищо не липсва; да не
забравяме и ние, приятели, с какво сме
се заели.«
Подготовката на война за битката често е
изобразявана в епоса с присъщите за
неговото повествование бавност и
обстоятелственост; подготовката на
снаряжението на героя предшествува
решението му да се включи в боя.
Алкей разменя местата на тези два
момента: при него описанието на
великолепното войнско снаряжение
трябва да прикани събралите се да се
приготвят за сражение. Оттук произлиза
икономичността и експресивността на
изобразителните средства; частите
съставляващи пълното бойно
снаряжение на война се изброяват една
след друга (блестящите шлемове с
белите опашки, проблясващата мед на
броните, щитовете, халкидските мечове,
повезките и на-металата); малобройните
глаголи предават не действие, а
състояние (целият дом е украсен с
доспехи, оръжието е отрупано на
купчини) - очевидна е разликата между
това описание и епическото описание,
където действията на героя се предават
едно след друго: в началото той си слага
наколенниците, след това си надява
бронята, запасва си меча и накрая взема
огромния щит.
• Алкей - сбирка “Еротика", Алкей и Сафо
посветена на любовта.
Киприда го помилвала с
ръка и му израсли крила.
„Теменугокосата" Сафо го е
пленила и своята любов
към нея той е възпява в
стиховете: „Възпей ми
теменугокосата" и
отправя молба към нея:
„Приеми ме, о, приеми
певеца, моля те, моля! «
Сафо

Сафо и любовта

Според легендата в
древността и през средните
векове Сафо е била
известна с факта, че се е
хвърлила от скала заради
несподелена любов към
моряк на име Фалон.
 Сафо, най-прочутата поетеса на древността,
е живяла на о-в Лесбос около VІІ-VІ в. пр. Хр.
 Единственото сигурно сведение е
аристократичният ѝ произход и фактът,
че поради политически размирици на
острова е била в изгнание за 10 години
в Сицилия. Писала е лирическа поезия,
изпълнявана в съпровод на лира, с
музика, която сама е създавала.
Стиховете ѝ са се носели от уста на уста,
била е известна и почитана още
приживе, а след смъртта ѝ името ѝ се
превръща в легенда.
 Приписвани
са ѝ всевъзможни
биографични факти в древността, така и
днес. Сведенията за брака ѝ,
самоубийството поради любов към по-
млад мъж или школата за неомъжени
девойки почиват на слухове, анекдоти,
театрални пиеси с тема живота ѝ или
предположения, без да бъдат
потвърждавани от никакъв достоверен
източник.
 Авторитетът ѝ на поетеса през
класическата епоха е безспорен –
Аристотел я нарежда сред
мъдреците, а Платон я нарича
„божествена“; двата града на о.
Лесбос, Ересос и Митилена, спорят
за честта да са нейно родно място,
секат монети с образа ѝ.
 През елинизма поезията ѝ е
събрана от филолозите на
Александрийската библиотека в 9
книги, а Сафо е включена в канона
на 9 големи лирически поети. През
късната римска епоха текстовете ѝ
започват да се преписват и изучават
все по-рядко и постепенно се
изгубват.
https://www.youtube.com/watch?v=7_XnAtOjESk (презентация за Сафо)

Днес от Сафо са запазени само

едно цяло стихотворение, няколко
по-големи фрагмента и откъслечни
фрази и стихове, цитирани в
съчинения на други антични автори.
Откритията обаче продължават.
Разкопките в египетския град
Оксиринх, където поради сухия
климат са запазени голям брой
папируси от времето на късния
елинизъм, обогатяват с немалко
текстове библиографията ѝ. Най-
скорошната находка е от 2005 г. –
стихотворение на Сафо, разчетено
върху папирусни късове, намерени
случайно в корема на мумия,
съхранявана в Кьолнския
университет.
 Нови измерения на душевността
в лириката на Сафо
***
Най-красиво е онова, Някой смята конника най-красив
което човек обича от всичко на земята; пешака други
предпочитат, кораби – трети. Аз
(Сафо) пък –
що си копнея
с обич. Туй е лесно от всеки да се
разбере. Защото дори прекрасната
Елена най-добър мъж напусна – в
Троя със кораб тя доплава. Нито за
щерка свидна,
ни за мили майка и татко се
замисли....
Най- обичам да съзерцавам
стъпките любими, образа
прелестен, не колесниците,
натрупани с оръжия.
 „Молба към Афродита“, Сафо
Безсмъртна, златотронна Афродита,
Зевсова дъще, хитрице, и лудото сърце какво желае
о, моля те — с терзания и мъки
да ми се случи… „Я кажи, Сафо,
недей разкъсва моето сърце.
в коя си влюбена, да ти я доведа.
Ела и както някога, Богиньо, Кажи, Сафо, кажи…
подаваше ухо на моя глас
и щом ме чуваше — напускаше веднага Дори от теб да бяга — ще те гони
чертога златен на баща си и ако дарове не приема — скоро сам
ще ти донася дарове. Ако не те обича
и се понасяше към мене мигновено
на свойта колесница, впрегната
ще те обикне — и да не жалееш
с рой малки, пърхащи врабчета,
вече.“
и литваше към черната земя,
Ела ми и сега и ме спаси, Богиньо,
те бързо те довеждаха при мене — от тежки мъки. Направи така —
и ти с усмивка на безсмъртното лице душата що желае да се случи,
ме питаше какво ми е станало,
бъди ми ти съюзник, о безсмъртна!
защо те викам пак, защо те моля
 Любовта
 Каква е представата на Любовта според Сафо:
древните гърци за любовта? • като божествена сила
6 думи за любов: • като човешко преживяване
- Ерос (да сравним двата текста на Сафо – по какво
- Филос (сторге) си приличат и различават?)
- Лудус
- Агапе Кой е лир. аз?
- Прагма Към кого се обръща“
- Филавтия Каква е темата?
Каква е символиката на метафоричните
 Каква е представата за образи „нежен пламък“ и „изсъхнала
любовта в митологията и трева“? Как чрез тях се говори за
епоса? любовта?
- Митология (Ерос, Афродита) Кои са характеристиките на
влюбеността?
- Омир (Пенелопа, Андромаха, Елена)
Как се движи лирическото чувство в
 Каква е представата за отделните строфи?
любовта в лириката?
- Алкей, Архилох
Любов („Любовна болка“), Сафо

На боговете равен ми се струва

оня, който, до тебе приседнал,
те слуша тъй сладко да говориш
и да се смееш нежно-шеговита.

Но аз, щом отдалече те съгледам,

в уплаха — бледна — изведнъж изтръпвам.
Сърцето трепва във гърдите,
гласът ми става сух и сякаш спира.

Езикът ми засъхва — нежен пламък

под кожата ми тънко запълзява.
Очите ми покрива нежен мрак,
бучение в ушите си усещам.

Студена пот челото оросява,

нозете ми се подкосяват, ставам
по-бледна от изсъхнала трева,
свяст ми се вие, сякаш че умирам.
 Темата – любовта като болка,
болест и страдание.
 Любовта при Сафо:
• Като физическо влечение
• Като стихийна сила, с която човек
не може да се пребори
• Като болест, слабост (бледност, като
изсъхнала трева)
• Загуба на контрол над себе си:
описание на вътрешното състояние
чрез физически характеристики
• Като божествена сила, стояща по-
високо от човека
 Лир. аз е човекът, който преживява
любовта като страдание.
Подвластност на чувствата, но
отдалечеността на любимия
поражда страдание. Душевната
болка – като болка на сетивата.
 Обичаният човек – въплъщение на
красотата, подобен на бог.
Близостта с него е като дар, достоен
за боговете.
Движение на внушенията в текста (чрез
градация):
• Началото говори за любовта – чувството,
даващо усещането на човек, че е жив
• Лир. аз (влюбената жена) е близо до любимия
– вижда го, чува го, но е и далеч от него –
липсва общуването, близостта като
споделеност. Тя наблюдава. Това отсъствие
на близост, общуване поражда болка.
Любовният копнеж лишава от жизненост
човека. Ако любовта според мита за
андрогина е пълна отдаденост, усещане за
цялостност, то в текста пълното единение с
другия е невъзможно. Създава се усещане за
самота и смърт.
• За Сафо любовта е преживяване, състояние
на тялото и душата – състоянието на душата
се представя като състояние на тялото
(гласът трепери, облива се в пот...). Сетивата
болят, изгаряни от любовното чувство.
Душевното състояние се представя
метафорично чрез природни образи
(изсъхналата трева)..
• Страданието е телесно – изстрадана е
любовта чрез сетивата
 Любопитни подробности:

• В I век след Хр. Плутарх съобщава, че именно

текстът на Сафо „Любов“ („Любовна болка“)
е бил използван като образец на диагноза за
болните от любов.
• Смята се , че текстът е фрагмент (част) от по-
обемен текст – принадлежи към т.нар.
сватбени песни
 Любовта в старогръцките епос и лирика
Омир
• – любовта като нравственост: брак в
кръга на домашното огнище
(Пенелопа), като грижа на съпругата
и майката (Андромаха),
• любовта като безнравственост
(Хубавата Елена – Парис – причина за
избухването на Троянската война)
• любовта като едно от радостните неща
в живота (любов-танц-вино-сън)
• любовта като злощастно заслепение
„Имаше в него любов, и копнежи, и думи
лъстиви
Дето ума заслепява дори на хора
разумни“
• чувствата възникват не спонтанно, а
се дават от боговете
Алкей
Радост от насладата на живота
„Аз ида при тебе
пиян със танц и песен“
Архилох
• Любовта пронизва по волята на
боговете, но вече не е част от
радостното осъществяване на живота,
а се осъзнава като немощ,
безпомощност, подобно на смърт
• Страданието е нетрайно, боговете
тлскат човека нагоре-надолу, т.е.
човешките чувства се редуват (радост
– страдание). Човек търпи житейските
превратности.