ТЪРСЕНИЯТА НА

МОДЕРНИЯ ЧОВЕК В
„ЗАТОЧЕНИЦИ“
на Пейо Яворов
От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове
И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.
Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба
завидна! -
край твоя свят олтар.
Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч по далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.
 към нашият изгубен рай...
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път Горчива скръб сърца ни
назад, към скъпи нам трови. -
предели, Прощавай, роден край!
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
ЗА КАКВО ГОВОРИ ЯВОРОВОТО
СТИХОТВОРЕНИЕ „ЗАТОЧЕНИЦИ“?
 Наративен прочит - Изповед на насилствено
отлъчени от родината им, за която са се борили,
„рушители на гнет вековен“, „служители на дълг
синовен“
 История – борба, предателство, съд –
романтически контрасти
 „Гнет вековен“, „ръце в окови“ – петвековното
робство
 Топоними – „Вардар, Дунав и Марица,/ Балкана,
Странджа и Пирин“ – чертаят географски и
пространствено „свит“, обозрим образ на България
 Метафората „нашия изгубен рай“ – типичното
възрожденско уподобяване на родината майка със
„земята рай“
 Връзката между конкретната случка
(заточването на 40 бунтовници, участвали в
Солунските атентати, в Мала Азия) и
първоначалното заглавие „Към
Подрумкале“
 Поетическият образ на трагичната участ
на борещия се за свободата на родината
си човек
 Надслов на произведението – посветено на
Тодор Александров
 Фигуративно четене – разколебаността
между предметно-реалистичните и
символните значения в текста, т.е.
драматичните преживявания на
човека, фигурите на езика
 „Заточеници“ говори за разрива между
човешкото и божественото, за
отпадането на човека „(на)рушител“ от
блаженството на безвремието и
безгрижието в Рая
 Сънят означава загуба на
„действителния“ свят, какъвто според
символизма е светът, обитаван от душата
преди нейното въплъщаване в смъртното
 Географията на „споменът един“ – споменът
е мимолетен, неудържим, угасва в метафорите
на смъртта – „нощта“, „угаснал взор“
 Не толкова родината, колкото обратния път
към нея - пътя на припомнянето - губят
заточениците
 Родното е представеното през неговите
граници- „родни брегове“, „скъпи нам
предели“, „роден край“ – размиването на
контурите, което прави и обратния път,
завръщането, единението между човека и Бога
невъзможно
 Носталгия по Рая
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
 Творбата е написана по повод на реално
историческо събитие – отплаването на
заточение в крепостта Подрумкале, Мала Азия,
на група пленени участници в Солунските
атентати, свързани с Македонските
освободителни борби.
 За първи път е публикувано в януарския брой на
списание „Мисъл" през 1902 година.
 Основният проблем в творбата е раздялата с
родината, проблемът за изгнаничеството
 Трагизмът е породен от осъзнаване на
невъзможното завръщане
 Страданието на героите е централен мотив
 Изведен е трагичният образ на
бунтуващия се човек (чрез образа на
колективния герой на творбата), който не
може да осъществи своя свят идеал
 Търсена е универсалност на образа
ЖАНР
 Елегия – под формата на изповед.
 Самите изгнаници описват личното си
преживяване на носталгията и
раздялата с родината.
КОМПОЗИЦИЯ
 I строфа - Първите четири стиха
въвеждат пейзажно изображение –
погледът е напред към морската шир,
оцветена от залеза на слънцето. Краят на
деня и спокойното море пресъздават
душевното състояние на героите и
подготвят за минорното звучене на
цялата творба, за примирението със
съдбата. Постепенно погледът се
измества през пространството на кораба
към родината, т.е. движението е отпред
назад.
 II строфа – въвежда се образът на заточениците:
„И някога за път обратен/ едва ли ще удари час...“.
Постепенно се разбира, че бездната между
изгнаниците и родината е не толкова
пространствено, колкото емоционално
пресъздадена. Невъзможното завръщане,
непреодолимото разстояние засилват усещането за
болка и страдание, за тежко изживяване на съдбата
им. Те са обречени да не намерят оттук насетне
своето място, да не почувстват вече себе си
пълноценно: „... вода и суша – необятен/ светът ще
бъде сън за нас!“. Мотивът за съня предава идеята
за съществуване отвъд реалността, което няма
връзка със смисъла на живота. Единствената
възможност за героите остава споменът –
единствена утеха за тях е паметта за родното.
 III строфа – композиционно и смислово ядро на
творбата; се назовава предателят, но и той няма
конкретни очертания (етнически, верски и др.под.).
Обобщен е с изразите „предател клет“, „врага заклет“,
които отново са свързани с възрожденската лексика.
Предателството се противопоставя на дълга: образът
на заточениците е дообрисуван с перифразите
„рушители на гнет вековен“ и „служители на дълг
синовен”.Така се засилва трагизмът на това
„пътуване“, отдалечаване, което е видяно тук и сега
като драматично в своята неотменност, но
едновременно с това и предопределено от миналото.
 Родината е видяна като „свет олтар“ – пространство,
което препраща към идеята за жертвоприношение,
какъвто е и смисълът на борбата. Хората, които не са
успели да умрат за идеите си, са обречени да се скитат
като живи мъртъвци, да живеят в сън.
 IV строфа - Реалността започва да се изплъзва
и дори корабът преминава в измерението на
съня: с метафората „лети“ не само се
акцентира върху сякаш бързото отдалечаване
от свидното място, но също така се преминава
в едно несигурно фантазно дори пространство
с настъпването на нощта. Приказно
персонифицирани са и „замислените великани“
на Атон.
 V строфа - звучи по-реалистично, когато
героите са разплакани, с прострени ръце и
обърнати назад погледи, за да си вземат
сбогом с родината и да искат прошка от нея:
“Прощавай, роден край!”