СТАРИЯ МУЗИКАНТ

Все там до моста приведен седи,

тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.
Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.
Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач -
стареца немощно става.
И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.
Там - от скованата в мраз висина -
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.
А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.
СТАРИЯ МУЗИКАНТ
Творческа история – включено е в цикъла “Децата на града” и е
най-нежното, най-лиричното стих.
Заглавието-звучи носталгично.Музиката е символ на красивото, на
духовната извисеност, на таланта. Епитетът “старият” внушава
почит, уважение, предполага съпричастност.От друга страна
заглавието показва немоща и ненужността на „стария музикант”.
Основно чувство
- елегично
Основни мотиви
- за самотата, страданието и смъртта,за съпричастието.
-мотивът за изкуството, за мястото на твореца в живота на хората и
в жестокия свят – то е неговият живот, музиката е придавала
смисъл на живота в нищета, тя е изпълвала дните с вяра и надежда.
Образът на стареца – безпомощен, беззащитен, поредното
нежелано и отхвърлено “дете” на града. И неговото битие е
белязано със знаците на нищетата, отчуждението от радостите на
живота. В живота не е намерил съпричастност и разбиране, не е
намерил състрадание. Старият музикант, както и цветарката, а
също и уличната жена, са емблематични образ за градския пейзаж.
Улицата не би имала същия облик ако липсва този персонаж, който
има постоянно място – “Все там до моста приведен седи”. Неговата
музика е песента на Смъртта, която ревностно следва човека през
целия му житейски път, за да му напомня колко кратки са дните му.
Това е музика – стон на душата, която бавно умира, изпълнена с
тъга от равнодушието на “пъстроцветните шумни тълпи”. Плаче
цигулката с “горестен плач”, плаче душата на старика от обида, от
огорчение, от чувството за самотност, за изоставеност.Фигурата му
е прегърбена сакяш е понесъл на немощните си плещи огромната,
всечовешката мъка, неволите на страдащите в безприютния град.
Лир. субект се намира на предела между живота и смъртта,
откъснат от света, отхвърлен, маргинализиран. На младини той е
бил част от шумния живот, но “привечер” (символизира старостта)
е сам и забравен, ненужен. Това е най-силното обвинение на См.
към несправедливо устроения свят, който погубва талантите.
Старият музикант е ненужен на едно общество, което се кланя
единствено на Златния телец..
- Ето защо описаното немощно тръгване на стария музикант по
градската улица се оказва символично пътуване към Смъртта –
силата, способна единствено да задвижи немощния човек по пътя
от битието към небитието („Смъртта… тегли полекичка лъка”).
Мотивът за изкуството, за мястото на твореца в живота на хората и
в жестокия свят – то е неговият живот, музиката е придавала
смисъл на живота в нищета, тя е изпълвала дните с вяра и надежда.
Мотивът за ограбената младост е трансформиран в мотива за
ограбения живот. Сходните трагически съдби на децата
(„Братчетата на Гаврош”) и на стареца очертават идеята за
социалната обреченост на низовия човек от изгрева до
заника на неговия живот
Образът на тълпите
- тук са безчувствени “зли и далечни”,бездуховни, студени,
апатични, безлични.
-именно несъответствието между самовглъбеността на
несретника и динамичния темп на градския живот
подчертават неговата изолираност от света.
-олицетворение на този „враждебен свят” са неговите „зли и
далечни” тълпи, осъждащи страдалеца на социална
сиротност
Образът на смъртта
- е изписано с главна буква и тя се превръща в герой, в действащо
лице от маскарада на града.Тя винаги се появява там, където има
беззащитни същества и дебне “кървава и многоръка”.
- единствения близък спътник на самотния музикант –
бушуващата над главата му „старческа мъка” излъчва
трагическа ирония.
- знаците, предвещаващи нейната поява са „фосфорно
бледата луна”, „траурния здрач” на вечерта
-те се превръщат в зловещо трагическо обкръжение на
музиканта, от което няма спасение: „край него” –
безразличните тълпи; „над него” – „студените зимни вихри”;
„зад него” – Смъртта
Композиция – състои се от 6 строфи по 4 стиха; римата е
кръстосана.
-първите две строфи разгръщат идеята,че старецът е извън
пространството и времето. Те очертават яркото духовно
несъответствие между човека и града.
-началното въведение „все там до моста приведен седи”
актуализира мотива за трагическия кръговрат на човешкия
живот в пространството и времето.
Контрастът между “траурния здрач” на спускащата се нощ и
“снежеца” подсказва двата свята и вечната борба между доброто и
злото., между живота и смъртта.Сполучливо намерен детайл е
печалната луна, която става мълчалив свидетел на неговия
житейски край.