Станислав Стратиев

/1941-2000/
„ Балкански
синдром“
 1. За автора.
Хуморист и сатирик от 80-те и 90-те години на
20 век.
Автор на разкази,
повести, драми,
комедии,
фейлетони,
сценарии, есета,
фрагменти
миниатюри;
/литературнородовите
му форми са епически
и драматически/
Завършва гимназия в София
(1959) и българска филология в
Софийския университет (1968).
Работи в завод „Васил Коларов“
(1962);
редактор във в. „Народна
младеж“ (1964–1968), след което
работи във в. „Стършел“ (1968–
1975).
От 1975 – драматург, директор
(1983–1986) и художествен
ръководител (1986–1989) в
Държавен сатиричен театър,
София.
През 90-те години е колумнист
във в. „Стандарт“.
За първи път Стратиев публикува във в. „Средношколско
знаме“ (1958). Пише разкази, фейлетони и сатирични
миниатюри във вестниците „Народна младеж“, „Стършел“,
„Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и списанията „Родна реч“,
„Пламък“, „Септември“, „Театър“. Първата му самостоятелна
книга е „Самотните вятърни мелници“ (1969), съставена от
разкази за детството в един краен софийски квартал.
Следват книгата с хумористични разкази и миниатюри
„Троянският кон“ (1971) и книжката за деца „Пътешествие
без куфар“ (1972), но сърцевината на белетристичното
творчество на Стратиев са трите повести: „Дива патица
между дърветата“ (1972), „Кратко слънце“ (1977) и „Диви
пчели“ (1977), като критиката (напр. Св. Игов) определя
първите две в тенденцията на т.нар. „инфантилна проза“,
наред с творби от периода на Росен Босев, Янко Станоев,
Кольо Николов, Димитър Паунов и др.
2. Родното и чуждото в творчеството на Станислав Стратиев.
Тематично разработва опозицията родно – чуждо, като
своето, българското, балканското е негативно и необяснимо,
неразбираемо контрастира със своята мнимост на фона на
тяхното, различното, нормативно уреденото със своята
истинност.

Критикува тоталитаризма и като фундаментална основа,

върху която се развиват , избуяват и се размножават
отрицателни до крайност, до парадоксалност черти в
националния ни, социален и духовно-психологически
характер.
Наследник и продължител на Алеко-
Константиновия творчески почерк,
но ако Алеко коленичи пред своя народ като
персонификация на святото родно и се изправя срещу Бай
Ганьо като уродливо въплъщение на антиродното,

Станислав Стратиев уеднаквява персонажите си от долу до

горе по социалната и властовата стълба и за него родното
вече няма положителен знак и със своята тъжно-смешна
„уникалност” е дори заплаха за положителното чуждо.
В творчеството му съизмерването „Ние и
другите” не е, не може да бъде и , уви, няма да
бъде в наша полза най-вече по субективни ,
вкоренени причини.

За него България е страната на неограничените

невъзможности и мечтата на българите е да не
бъдат българи.
 3. “Балкански синдром”.
а/ жанр- сатирична комедия;
б/ заглавието –
информира за
съвкупността от
симптоми на едно
ценностно заболяване
на определено място, в
определено време и за
едно определено не-
гражданско общество, в
което множеството е
единно само в
негативните мисловни
и поведенчески
нагласи;
Премиерата на пиесата
„Балкански синдром“ е
на 10 май 1987 г. в
Сатиричния театър в
София. Режисьор на
пиесата е Иван Добчев.
От 2010 г. комедията се
играе на сцената на
Малък градски театър
„Зад канала“ в София с
режисьор Мариус
Куркински.
в/ основна тема – частният и общественият живот на
българина в условията на социализма като израз на
многопосочния кич, на лошия вкус, на фалшивите стойности,
на вездесъщата имитация, на прикритото и престореното ;

г/ основна идея – авторът сам я извежда във фразата си:

„ „Балкански синдром” е концентрат на света ни”,

т.е. творбата разкрива печалната родна действителност,

фатално изостанала спрямо развиващия се, модерен чужд
свят, закостеняла в своята неадекватност за новото;

Между родното и чуждото има драстични различия ,защото

своето стои на едно и също място, статично е, чувства се
удобно в своя застой и регрес, а чуждото прогресира и се
усъвършенства;
 д/ сюжет и композиция- две действия, фрагментарни,
непоследователни, с неочаквани обрати; липсва единен
сюжет;

Нарисувана е една колажна картина на българските нрави,

взаимоотношения, конфликти, олицетворени от „малкия
човек”, който и преди, и сега е в безизходица и търси
абсурден изход за себе си; Докато властта официално мисли
за съдбата на човечеството, неофициално изобщо не мисли
за съдбата на отделния човек, него го няма, той не
съществува;
 От залата на театралната сцена излизат герои, които
разказват своите истории, монологично представят
проблемите си, които са и смешни, и тъжни, и големи и
дребни, засягащи абсолютната подмяна на доброто със
злото, на истината с лъжата,на вярата с безверието, на
любовта с безразличието, на закона със заобикалянето
на закона, на разбирателството с противоборството, на
реда с хаоса, на изкуството с халтурата, на европейския
„климат” с българското „климатично” неравновесие; В
действие е схемата „ театър в театъра”;
 Във финала пратеник на извънземна цивилизация след
внимателно външно,странично наблюдение обективно
оценява нашия абсурден свят и коментира ужасния,
битпазарен, циркаджийски балкански синдром , който
налага антилогиката за две минути да се събори едно
дърво,раснало двеста години; да се секат гори и да се
прави хартия, на която да пише,че горите не трябва да се
секат; банани да си купи месарят, който дава месо на
продавача в плод-зеленчук; място в жилищна
кооперация да се получи срещу място в университета;
бащата да се харесва на децата си, ако е безчестен и
непочтен; „да се прави вятър”, да се ласкае
посредственият,но силният на деня; любовта да е хубава
само ако се продава в Кореком; да се цени
псевдоизкуството; Правилното, редното, ценното е
ненормално и от него трябва да се срамуваш,защото не
ти е полезно.
 4. Образи в комедията- анонимните хора от
улицата, типизиращите лица на човешката безпомощност,
на оцеляващия инстинкт, на широко затворените очи за
силата на задкулисието; Назовани са не с имена, а със
социалните им роли или с означаване на биологичния им
пол : Първи мъж,Зрител от Бели Искър, Кум, Бяла врана,
Директор на театъра, Жената символ, Жената с проблем и
др;

Обезличаването е всъщност изискване на обществения строй

за превъзходство на масовостта пред индивидуалността;

Родното е кухо,празно, незначително, деформирано, на

светлинни години дистанцирано от чуждото;
 ДА ПОЧЕТЕМ МАЛКО!

Линк към електронния вариант на

христоматията:
https://bguchebnik.com/bel/teachers/eboo
ks/single/hristomatiya_11_12