„Бай Ганьо журналист“ в структурата на книгата -

„Бай Ганьо. Невероятните разкази на един съвременен българин“ (1895г.)

(Историко- аналитичен калейдоскоп)

1. Творческа история на книгата „Бай Ганьо“ – в „Моята изповед“,

1894г. (анкета пред проф. д-р Иван Шишманов) А.Константинов споделя за
най-щастливия момент от живота си – пътуването до Америка и моментът,
когато му хрумва идеята за „Бай Ганьо“;
- Няколко месеца след първото издание на „До Чикаго и назад“(1894г.)
(Нека да тръгнем веднъж ние с бай Гаьо по Европа...“ започват да се
печатат очерците от „Бай Ганьо“ в сп. „Мисъл“. Книгата излиза като
самостоятелно издание през 1895г.
Подтици за написването на книгата:
а) Историите, които Алеко е слушал от своя баща и негови търговски
партньори за неадекватното поведение на българи в чужбина, сблъскали
се с непозната за тях култура и порядки.
б) Срещата в Чикаго с българския търговец на розово масло Ганьо Сомов,
която Алеко описва в „До Чикаго и назад”.
в) Политическият скандал, разтърсил по онова време България, в който
прокурорът по времето на Стамболов Ганьо Чолаков се изправя срещу
своя благодетел Васил Друмев (митрополит Климент, отявлен русофил и
поради тези възгледи изпратен на заточение в Гложенския манастир,
осъден от прокурора Ганьо Чолаков за подстрекателство към бунт и
оскърбление на държавния глава). Това поведение е разпознато като
неблагодарност, безскрупулност и наглост.
г) необходимостта да се намери някакво обяснение за трудния път на
България към модерността
2. Епохата – освобождението от чуждо владичество и създаването на
национална държава – предпоставки за изграждането на модерно общество
(демокрация, правов ред, обществени институции, култура); преосмисляне
на ценностите от цялото общество; в европейските държави това става
поспепенно, в рамките на няколко столетия;
В България – шоково, бързо догонване на модерните цивилизации →
объркване и ценностен хаос; Въпрос: на каква цена, по какъв начин?;
без оглед на средствата? → проблем;
3. Жанр – книга с разкази/фейлетони/ очерци

 В жанрово отношение творбата е трудно определима и това е една от

своеобразните й особености, забелязани още от Пенчо Славейков, който я сравнява
с „разхвърлени, небрежно написани скици“, прилични на „парчета от някое голямо
разкошно огледало, което непредпазливият майстор е счупил, преди да го тури в
рамката му“. Идеологът на модерната ни литература е доловил
нехронологичността на книгата, нейната мозаечност. Като цяло тя е съградена от
 различни части, между които липсва причинно-следствена зависимост. Тези
отделни фрагменти са определяни като разкази, фейлетони или хумористични
очерци. В тях са вплетени (или „цитирани“) и ред други жанрове, като например
пътни бележки, политическо послание, писмо. Тези отделни елементи обаче са
здраво споени в контекста на цялото от централния персонаж и това придава на
произведението единно звучене.

Подзаглавието – Невероятни разкази за един съвременен българин

- Невероятни разкази – акцент върху разказването (наративната
техника – как се разказва); невероятни (ироничен контекст); не са
толкова значими приключенията на Бай Ганьо
- Невероятното всъщност се оказва прекаленото, крайното,
немислимото
- „разказ в разказа“ – избрана форма, която обединява отделните
разкази в едно цяло
- Разпределение гледната точка на повествователя (Алеко) сред
множество разказвачи – убедителност на „невероятните“ истории.
- Избрана ситуация – вицова; комична
- Речта – словото като игра, забавление; редуват се и се смесват
разказването и слушането; въздействат свойства на устната реч

4. Композиция и структура –

- отворената композиция е сигнал за непреходността на Бай-

Ганьовия образ. Повествованието е набор от анекдотични
ситуации с типова структура. Героят също не е типичен
реалистичен герой – той няма своя биография, семейство
и т.н. Външният му портрет е по-скоро емблематичен –
съдържа символични елементи.
Книгата се състои от две части:
Първата част е озаглавена „Бай Ганьо тръгна по Европа” и представлява
описание на някои характерни черти на дребнобуржоазната прослойка на
обществото. Състои се от следните части: Бай Ганьо пътува/ в операта (Стати) / в
банята (Стойчо)/ в Дрезден (Кольо)/ в Прага Цвятко)/ у Иречека(Илчо) на гости/ в
Швейцария (Дравичка)/ в Русия (Васил); Героят, ситуитиран „на пътя“;
Водещ мотив – неовладените културни норми на модерния свят; БГ в
ситуации, които го дискредитират и ракриват ориенталския му манталитет;
недодялано държание (оригване, секнене, плюене, висок тон; по-страшен е
отказът да разбере ценности като честност, почтеност, спазване на правила,
любознателност; водещ интерес „келепира“ – агресия, недоверчивост,
некоректност, балканско бабаитство, нахалство.

*Първата част насочва вниманието към пътуването на героя „по Европа“ и се състои от
девет самостоятелни разказа. Субект на действието в тях е Бай Ганьо, а субект на
разказването - негов спътник, който от позицията на очевидец предава личните си
наблюдения, впечатления, коментари и преценки за централния персонаж. Разказите за
Бай Ганьо звучат във весела бохемска компания. Обсъждайки темата за пътешествията на
колоритния българин в Европа, аудиторията искрено са забавлява и предава настроението
си на читателя, но в същото време не пропуска и възможността да открои нравствената си
позиция във връзка с разказваното, т.е. да въздейства на читателя и в дидактически план.
Така се откроява една диалогична ситуация в рамките на приятелска компания,
наподобяваща донякъде повествователната стратегия в книги като „Декамерон“ на Бокачо,
„Кентърбърийски разкази“ на Чосър и др. Повествователят е този, който препредава
чутото и „сглобява“ разказаното от своите приятели (защото той е един от тях) в
художественото пространство на книгата. Отношението му е иронично „Бай Ганьо е вече
цял европеец“.

Втората част на „Бай Ганьо” се състои от самостоятелни фейлетони и визира

новата едра буржоазия, която е част от политическия обществен живот: Бай Ганьо
се върна от Европа/ прави избори / журналист / в двореца/ в депутацията; Бай
Ганьо и опозиция – ама де-де; Дружество ,,Въздържание”;Писмо от бай Ганя до
Константина Величкова; Из кореспонденцията на бай Ганьо Балкански.

 Акцентът във втора част е поставен върху социалнополитическите роли на БГ

 Преход от телесния (първа част) към публично-политическия (2. част) образ на БГ
След завръщането си от Европа Бай Ганьо се превръща стихия, защото:
- има претенцията, че e „цял европеец", тоест нещо повече от сънародниците си;
- вече знае, че наличието на власт и влияние води до постигане на келепира
- вече не е сам в житейските си стремления. Себеподобните му ще доведат до
открояването на проблема НИЕ И ,,НИЕ"
честните патриоти - псевдопатриотите
спазващите законите - хората над Закона
образованите - псевдообразованите
Творбата представя два типа поведение на българите.

Втората част на книгата сменя повествователния модел и разколебава позицията на

разказвачите. Героят става все по-драстичен и отблъскващ в своите прояви. В България
Бай Ганьо е в стихията си. Той застава в центъра на политическите борби, превръща се в
тяхна движеща сила, съсредоточава в ръцете си все повече власт. Така героят вече не се
нуждае от посредничеството на разказвачите, от тяхното застъпничество, от
охранителните им функции. Повествователят все повече го оставя сам да разкрие своята
същност чрез словесните и речевите си жестове, а читателя - да направи сам своите изводи
и да декодира нравственото послание на творбата без помощта на разказвачите.
Промяната на повествователния можем да я открием в различните имена, с които
героите разказвачи встъпват в текста на втората част. За разлика от личните имена на Бай-
Ганьовите спътници в Европа (Стати, Стойчо, Кольо, Цвятко, Илчо...), в повествованието
за Бай Ганьо в България се открояват псевдонимите на разказвачите (Гедрос,Марк
Аврелий, Арпакаш, Амонасро Етиопский, Ожилката). Подмяната е значеща и внушава
ограничаването на свойското отношение към героя, целенасоченото отчуждаване на
разказвачите от Бай Ганьо, дистанцирането от ужасяващите му превъплъщения в родината.

„Бай Ганьо журналист“

2.3. Анализ на текста- заглавие/ композиция/ сюжет/ основни теми, мотиви, образи/
лир.говорител, лир.герой, герои/ художествени похвати
- Заглавие Въвеждащи думи: От средата на 80-те години на 19. век в живота на
свободна България се случват съдбоносни политически сътресения. В периода от 1887 до
1894 г. управлява Стефан Стамболов. Още от времето преди Освобождението той знае
силата на журналистиката и се възползва от нея при утвърждаване на управленския си
стил. Стамболов е първият български държавник, който подкупва отделни журналисти
и използва вестника, за да налага властта си. Определени издания вестник Свобода" от
1886 г. и вестник Балканска зора" от 1890 г. често обслужвали Стамболовата политика.
Тези - издания си позволявали да критикуват местните власти и по-дребните чиновници
в държавата, но никога самия Стамболов и неговата политика. Така се създавала
представата, че министър-председателят не знае за произвола на някои властници.
Всъщност този журналистическо-политически театър е белег, че българската
журналистика започва да прилича на европейската. През 1887 г. бил приет Закон за
печата, който налага цензура и не позволява да се критикуват князът, министрите,
духовните представители. Узаконен е и полицейският произвол, прилаган тогава: арести
на журналисти и обиски на редакции. Управлението на Стамболов утвърждава
използването на вестника като средство за публично злепоставяне на политически
опоненти и на неудобни за властта хора(Филип Памайотов). Такива журналистически
писания писателят от онова време Стоян Михайловски определя като: каймак от храчки
и сметана от помия". Такава ще е и журналистиката на Бай Ганьо. Бай Ганьо ще
угодничи чрез вестника си на силните на деня и ще омаскарява всеки неудобен.
1. Заглавие
- абсурдното е плакатно синтезирано в израза „Бай Ганьо журналист“ , оксиморон,
парадокс
2. Композиция
 Липсва пътеписното начало, характерно за текстовете от другите части
 Експозиция - В началото през образа на повествователя е представена
приятелската атмосфера в компанията „Весела България“; историята започва от
позицията на ние-разказвача; бохемската компания се е потопила в атмосфера,
носеща привкуса на различни култури
 *На музиката е противопоставен крясъкът на вестникопродавача; реалността е
метонимично представена чрез образа на улицата
 началото на историята, разказана от Гедрос  разказ в разказа (той не е
непосредствен свидетел, но се стреми да предаде разговора достоверно и детайлно)
 Диалогична конструкция
 Вмъкване на експресивни оценки на разказвача относно фейлетонните герои
 Завръзка – Бай Ганьо представя плана си за създаването на вестник
 Кулминация – моментът, в който героя безцеремонно налага налага своя избор за
име на вестника – „Народно величие“
 Развръзка – Бай Ганьо пише своя пръв журналистически материал за един свой
интелигентен съсед пред изпълнения с възхищение поглед на Данко Харсъзина
 Композиционна рамка – затваря се от финалната реплика на Гедрос
 Графично обособен фрагмент в края = емоционално обръщение на повествователя
към читателя и БГ – не е част от последния очерк, а е заключителният елемент от
смисловата рамка на цялата книга
 Поанта – „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!...“ – свързва се с посланието
на встъпителните думи на повествователя: „Помогнаха на бай Ганя да смъкне от
плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички
рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.“
 Историята е представена чрез ретроспекция
 Употреба на някои специфични за възрожденската поетика похвати на общуване с
читателите и централния герой във финалния фрагмент
 Във финалния фрагмент в директна публицистична форма е представена гледната
точка на моралиста
o Отношението към БГ не се характеризира с презрение и злобно порицание
o Надежда, че антигероят на времето може да осъзнае съществените
разлики между родните нрави и чуждата култура, между ориенталския
манталитет и модерната европейска цивилизация
 АК, подобно на възрожденските си предшественици, смята, че литературата трябва
да има и възпитателна функция, да допринася за нравственото преобразяване на хората
3. Герои
 Бай Ганьо – Ганьо Балкански
o Бай Ганьо е събирателен сатиричен образ, съсредоточаващ в себе си недъзи
на обществения и политическия живот, типични народопсихологически
характеристики
o В този фейлетон не е представен на фона на европейското социокултурно
пространство, през което е преминал, без да изживее позитивна промяна, а
разкрит в друга социална среда – типична за обществената действителност
от 90-те години на 19в.
o „редактор-стопанин“ на вестника „Народно величие“
 o Придобил самочувствието на „европеец“
o Пред своите сподвижници сваля публичната си маска и излага с цинична
откровеност истинските си намерения
o Политически въжеиграч и хамелеон
o „програмата“ му говори за неговата безочливост, безпринципност,
безцеремонност, несъобразяване с моралните ценности
o В представите му журналистиката е средство за забогатяване и брутална
разправа с политическите противници, които трябва да бъдат
дискредитирани, злепоставяни
o Експресивна речева характеристика
o Аспекти на Бай-Ганьовото политиканство: властолюбие, унизително
угодничество и верноподаничеството пред силните на деня, демагогията,
гаврата със словото
o Във втората част е художествено-публицистично обобщение на мрачната
обществена реалност; „есенцията на печалната действителност“;
o Байганьовският дух е поставил отпечатък „и на политика, и на партии и на
печат“
 В композиционната рамка са откроени образите на младите интелектуалци,
антиподи на Бай Ганьо и съмишлениците му „Весела България“ – Сенаторът,
Отело, Стувенчо, Гедрос – част е и повествователят
 В основния разказ са разгърнати образите на Бай Ганьо и неговите сподвижници
Гочоолу, Дочоолу, Гуньо Адвокатина, Данко Харсъзина
 БГ и неговите двойници – егоизъм, груб прагматизъм; примитивни, първични,
духовно ограничени, но имат търговски нюх и усет за предстоящите политически
промени; като безпринципни ветропоказатели са готови да се приспособят към
новото статукво.
 Във Втората част на книгата образът на Бай Ганьо се разроява и се превръща в
социална стихия, която засяга цялото общество
 Гочоолу, Дочоолу – всепоглъщащ материализъм ( другият е приет, ако носи
материални облаги)
 Данко Харсъзина – изразител на примитивното и бабаитското; грубата сила
(другият е враг, който трябва да бъде смазан)
 Гуньо Адвокатина – нагаждачеството ( трябва да умеем да се преструваме на
европейци)
 Името на вестника е „Народно величие“; други предложения – „Справедливост“,
„Народна мъдрост“, „Българска гордост“, „Народна храброст“, „България за нас“
Понятията „България“ и „народ“ са изгубили своята възрожденска стойност.
4. Теми, мотиви и конфликти
- основна тема – израждането на журналистиката, унищожаването на свободата на
словото, политическата демагогия, хамелеонството и лицемерието
- мотиви
*Порочната журналистика;
*еснафската ограниченост, прагматизъм, материализъм и меркантилност;
* жаждата за власт:
* лъжата като средство за постигане на целите;
* дяволското изкушение на парите, за които си струва да продадеш душата си;
* лъжепатриотизмът;
* презрението и високомерието към себеподобните.
- конфликти
* между лъжата и истината;
* между личния и обществения интерес;
* между доброто и злото;
* между родолюбието и псевдопатриотизма;
* между свободата и социално-политическото потисничество (упражнявано чрез
медиите;
* между интелектуалността и грубия материализъм;
5. Хронотоп
Пространство - Действието се развива в задушевна обстановка, но скрито от другите, в
затворения кръг от близки съмишленици, които следват Бай Ганьо, без да оспорват
неговите идеи.
Времето - В исторически план това е времето на управлението на Стамболов и на
Стоилов, когато самият Алеко Константинов се интересува от политика и участва в
провежданите избори за Народно събрание.
6. Препратки
 „До Чикаго и назад“ - прототипи на Ганьо Балкански са Ганьо Сомов и Айвазиян
 Идеализираната представа за родното в някои произведения на възрожденската и
следосвобожденската литература, второто „Предисловие“ на „История
славянобългарска“ VS. Алековия подход да демитологизира българското, като го
изобрази реалистично, дори натуралистично и гротескно в цялата му сложност и
противоречивост

7. Родното и чуждото в произведението

* Темата за родното и чуждото в очерка се разглежда в социално – политически
аспект. В родната действителност Бай Ганьо журналистическото слово като средство
за бърза печалба, придобиване на известност и влияние, на власт и възможности за
манипулиране на народа.
 Кръгът „Весела България“ – артистичен приятелски кръг от интелигентни хора;
всички са обединени от завладялото ги приятно настроение, безгрижие; те са като деца,
които са се затворили в своя свят, изолирали са се от външната действителност и
обществено-политическата сфера – любимо духовно пространство, възприемано като
свое, близко
 На музиката е противопоставен крясъкът на вестникопродавача; реалността е
метонимично представена чрез образа на улицата
 Контраст между два различни образа на родното – Алековата „Весела България“
(състои се от хора с чувство за хумор, лишени от амбиция за политическа кариера и
материално облагодетелстване) и Бай-Ганьовата България (на псевдопатриотите, които
прикриват користолюбието си зад гръмки думи, пропити с фалшиво родолюбие)
 Според БГ изявата на родолюбиви чувства не трябва да е от идеалистични подбуди
(„на сухо“), а да е продиктувана от стремежа за лична изгода – в изкривените му
представи да бъде патриот, означава да изпълнява поредната доходоносна роля
 Негативен образ на родното – представители=антигероите на следосвобожденското
общество
 На преден план не е съдбата на отечеството, а материалната полза, собственият
„келепир“
 В разпаленото обсъждане на различните възможности за бързо забогатяване
проличава истинската им същност
 За Гедрос БГ и съмишлениците му са олицетворение на чуждото (в подтекста на
устния му разказ се долавя иронията, с която предава репликите) – изразява се в
аморалната житейска философия на нагаждането и оцеляването без оглед на
средствата; отсъства открита конфронтация, но се усеща, че разбиранията на Гедрос и
неговия кръг са несъвместими с антиценностите на отчуждилите се от своя народ и
родината си „събеседници“
 Неоправдано високото самочувствие на Алековия герой – повърхностно, от
позицията на грубите балкански нрави възприема дейността на редактора на вестник
 Завърналия се от Европа персонаж не е вникнал в духа на модерното общество, не
е осмислил неговите принципи и ценности – носи Европа в себе си като криворазбрана
цивилизация
 На родна почва една от основните характеристики на европейската цивилизация –
свободната преса – изпъква в уродлива отблъскваща форма
 Разказвачът не приема тази чужда за възгледите му позиция – „идеологически
резоньор на автора“
 Конфликт между две несъвместими ценностни системи  едната (на фалшивите
ценности, антиценностите) е основана на сребролюбието, подлостта, покварата,
безчестието, докато другата издига в култ безкористния идеализъм, на практицизма
 противопоставя свещените „чисти чувства“, осъзнати като остатъци от „минало
величие“
 Разочарованието на разказвача и огорчението му от журналистическата практика в
следосвобожденската действителност  изтъква, че дори в „турско време“ не се е
стигало до такова падение и използване на словото като средство за манипулация и
обругаване на образованите и честните личности
 Алеко Константинов, за когото изстрадалият народ и отечеството са достойни за
преклонение свещени понятия, изобличава Бай-Ганьовите опити да манипулира
общественото мнение
 Иронизиране на мнимото родолюбие на героя
 Имената на вестника са знак за отчуждението му от родното и безразличието към
народната съдба, към всичко извън частните интереси; обезценяване на думите, които
губят своя смисъл

Важни цитати:
 „Трябва и ние да клъвнем по нещо - казва бай Ганьо, - току-тъй на сухо
патриотизъм - бошлаф. Я ми кажете вий сега, както стоят работите, като откъде
може да се удари най-добър келепир?“
 „Че голям мурафет ли е един вестник да се издава?“

„Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещнеш в тази книжка някои цинични

думи и сцени, аз не можах да ги избягна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганя без
цинизми - заповядай!
Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е свидетел, че винаги добри чувства са ме
въодушевявали при описването на твоите истории. Ни чувство на злобно порицание,
ни презрение, нито лекомислен смях не са ръководили моето перо. И аз съм чадо на
своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от
строгата обективност, но аз се старах да възпроизведа есенцията на печалната
действителност. Твоите братя, вярвам, не са такива, какъвто си изобразен ти, бай
Ганьо, но те са засега на втори и трети план; те едва сега почват да заявяват за своето
съществуване, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия обществен строй
и дава свой отпечатък и на политика, и на партии, и на печат. Аз питая в себе си вяра,
че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш,
ще въздъхнеш и ще речеш:
Европейци сме ний, ама все не сме дотам!... Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем.

Вирусът Бай Ганьо

Алековият герой безспорно е вечен, но това не се дължи единствено на майсторския начин, по
който е представен в сборника с фейлетони. Другата причина, вероятно малко по-съществена, е
непреходният характер на такъв тип персона. Дори може да се каже, че Бай Ганьо не излиза от
разказите на Щастливеца, както твърдят много, а като един своеобразен уродлив Граф Сен
Жермен просто се появява и там. Иначе неговото съществуване датира от наистина дълбока
древност и като че ли тендицията винаги е той да става по-мащабен и по-лесно откриваем.
Следователно трбява той да живее и днес, нали? Ами, още не знам... Излъгах, имам отговор за
себе си, но нека не си позволяваме своеволия в байганьовски стил – в противен случай ще
заблудим някого от министерството, че не пишем есе, а рецепта за баница – и първо
конкретизираме какво точно имаме предвид, когато говорим за Бай Ганьо, тъй като вече стана
ясно, че леко ще „мръднем“, ако позволите жаргона, от конвенционалните разбирания за този
толкова коментиран образ.

Вирус Бай Ганьо не съществува, защото вирусната инфекция предполага възможности за

заразяване, респективно и за оздравяване. В случая по-правилната дефиниция би била
трудноизлечима хронична наследствена болест, поради причината че господин Ганьо Балкански е
въплъщение на огромна част от деструктивните качества на човешкия вид. В какъв смисъл обаче
деструктивни? Забележително е, че те са разрушителни за самия човешкия вид, въпреки че той е
този, който ги притежава. Доста противоинтуитивно и парадоксално, ако питате мен. Всъщност си
е доста логично и същият проблем може да бъде забелязан в текстовете на досократици и на
важни християнски мислители, които са се опитвали да обосноват съществуването на Бог. Епикур
достига до следната мисъл: „Или Бог иска да премахне злото и не може, или може, но не иска. “,
т.е. или Бог не е всесилен и оттук следва, че не е Бог, или Бог е зъл, което също сериозно
противоречи на представите за Бог. Религията отхвърля подобни твърдения и се аргументира с
тезата, че Господ е създал всичко, но не и злото, което по-скоро представлява липса на добро. Още
сцената на първородния грях доказва, че на хоратата им е дадена свобода сами да избират между
доброто и злото в себе си. И ако не сме крайни буквалисти и не четем откъсите от Светото писание
като приказки, а като философски трактовки на екзистенциални проблеми, можем да заключим, че
определени фрагменти от обобщеното понятие за зло присъстват във всеки един от нас. (Впрочем
както и да четете Библията, винаги ще можете да достигнете до подобно заключение
благодарение на изобилието от трудове по етика на различните философи.) А именно злото е
онова, което ни разединява и прагматизира нашето съзнание, превръщайки постепенно човеците
в нечовеци, а в някакви други нечисти създания. И какво се оказва – всеки индивид може да се
„похвали“ с вече споменатите качества от деструктивно естество, с които обаче и самият Бай Ганьо
разполага. Да не би току-що да се доближих като човек до Бай Ганьо, или още по-лошо – да не би
да направих същото и с читателя?

Да, направих го. И няма да се извинявам, а ще обърна внимание на това, че според мен във всеки
е заложена байганьовщина, без значение дали става въпрос за мъж, за жена или за дете, дали
въпросният е българин или чужденец. Може би прекалих с последната част от изказването. Нали
Бай Ганьо е пълната противополжност на западноевропееца? Не, не и на всеки – той е
противоположност на културния идеалист. Също така не всеки път е задължително Бай Ганьо да е
българин. Накратко казано, във всяка цивилизация има нещо криворазбрано. Тук е моментът
веднъж и завинаги да изясним, че името на героя и ситуациите, в които той попада, са свързани с
принадлежността му към българския род, но това са само и единствено конотации, чиято цел е да
покажат как се изразяват в българското или по-конкретно в следосвобожденското общество
негативните качества на човека. Нямаме нужда от такъв стереотип за българина, който не само че
не отговоря на истината, но може да доведе и до допълнителното заравняване, ако не и
вкопаване, на националното ни самочувствие.

И какво излиза? Болестта придобива наднационални и надрегионални мащаби. Ужас, прилича на

същинска пандемия. Но въпреки че не съм член на оперативен щаб, ще споделя мнението си, че у
Алековата творба става дума за един конкретен щам на болестта – някои го наричат Бай Ганьо, а
други Балкански синдром. Хората го карат различно, но все пак симптомите са сходни. А сега с
риск да бъда квалифициран като неграмотен антиваксър, ви заявявам, че работеща ваксина за тази
болест няма и няма как и да има. Цялата противоотрова се състои в човешката душа и чака човек
да посегне към нея. Мисля, че стигнахме до момента, в който вече е удачно да се запитаме дали в
днешни дни човек използва лекарството, с което разполага априори, или позволява на Бай Ганьо
да се развива. Признавам, че отговорът е леко неприятен и внушава безперспективност, но все пак
явлението е налице. В момента се наблюдава нова отвратителна мутация, която обяснява
покачилата се коварност на болестта. Познатият Бай Ганьо понякога го няма, на негово място е още
по-големият тарикат. Докато Бай Ганьо поне е жизнен и се опитва да постигне желаното от него,
макар и да търси най-лесния начин, той все пак полага някакви усилия, то днес немалка част от
младото и трудоспособно население на страната просто отказва да работи. Не защото то е
неподходящото за предлаганите позиции, а точно обратното – предлаганите позиции не
задоволяват взискателността на младия индивид. Явно безпочвената взискателност е мутирала от
ненужно виското самочувствие без покритие. Ето как познатите симпотими стават все по-опасни. И
в случай че се замислите как изобщо някой позволява това да се случи с него или пък с детето му,
запитате се не знае ли този човек кой е Алеко Константинов, бъдете уверени, че за него е щастие
да види Алеко Константинов, но само на банкнотата.