Историите за Бай Ганьо са публикувани между април 1894 г. и март 1895 г. на страниците на авторитетното сп. „Мисъл“. През 1895 г. са събрани в отделна книга, която е призната за уникално явление в българската литература. Самобитна и жанрово неопределима, тя е изключително постижение на родната белетристика (епос). Състои се от две части - „Бай Ганьо тръгна по Европа“ и „Бай Ганьо се върна от Европа“. Историите във всяка от частите носят белези на разкази, фейлетони или анекдоти. Актуалните за времето теми и хумористично-изобличителният им характер ги поставят на границата на художествената проза и публицистиката. Всяка от историите е представена от различен разказвач, станал свидетел на съответната случка с легендарния Алеков герой. „Бай Ганьо пътува“ е историята, с която започва книгата. Разказана е от Стати, който е пътувал с Бай Ганьо до Виена. Повествованието е хронологично. В него се открояват три основни момента, обусловени от хода на пътуването – на пещенската гара, във влака, във виенския хотел. Те определят и композиционните части на историята. 2. Защо е написана? Реалистичното начало е водещо, защото социалната действителност е толкова богата, пъстра, колоритна, че авторът няма смисъл да доизмисля, за да направи творбата вълнуваща и въздействаща. Героят на Алеко също е достатъчно колоритен, за да изрази отношението на автора към негативното в обществото. Типичен представител на българската буржоазия във времето на първоначалното натрупване на капитала е Бай Ганьо. Основното в него са социалните черти, без да се пренебрегва националната му принадлежност. Книгата изобразява художествено обективното време с неговите характерни представители, затова може да се каже, че е ярка творба на българския реализъм. Обществените отношения по времето на Стамболов и Константин Стоилов, българската народопсихология, усвоена от Бай Ганьо – това можем да открием в творбата, която ни дава правдива картина на времето. 3. Как е изобразен Бай Ганьо в България за разлика от Бай Ганьо в Европа За разлика от Европа, Бай Ганьо в България знае своята територия. Той е горделив, свръх уверен, без никакъв страх си поставя цели и претенции. Във втората част Алеко проследява освирепяването на героя ,превръщането му в морален и социален изрод. В Европа Бай Ганьо е смешен ,дори жалък ,но в България той става страшен ,защото има претенции да властва. ”Врял и кипял из Европа” ,героят се заема да „поевропейчва” и „цивилизова” България според собствените си мерки за европейско. В „Бай Ганьо прави избори” ,”Бай Ганьо журналист” ,”Бай Ганьо в депутацията” авторът разкрива потъпкването на демокрацията ,насилието и терора при провеждането на изборите ,политическото хамелеонство на Бай Ганьо и обкръжаващите го. Героят е “за” или “против” властта ,когато му е угодно и не намира в това си поведение нищо неестествено. Цинизма и пороците Бай Ганьо утвърждава като добродетели. Идеалите за него са „бошлаф”. Това противоречие м/у порок и добродетел в образа поражда комичното. Обществено- политическата деятелност на Бай Ганьо има за основа територия ,утвърдена от насилието и беззаконието. От лъжата и демагогията. ”Учейки” се от европейската цивилизация ,Бай Ганьо всъщност показва на света нейното “опако”, всичко това, което не е. Бай Ганьо е социално-психологическа характеристика на общественото развитие на България през 90-те години на XIX в.