„Европейци сме ний, ама все не сме дотам“ 

Чрез своят сборник с хумористични разкази “Бай Ганьо”, Алеко Константинов

изобразява всички негативни черти срещани из българския народ в облика на Бай Ганьо
Балкански, чиито хиперболизирани простащини, постоянен тарикатлък и устойчивост към
промяната съставят образ, добре познат на повечето българи, та дори може да бъде
срещнат неведнъж в различни сфери на живота. 

Култовото изказване „Европейци сме ний, ама все не сме дотам.“ коментира върху
състоянието на нацията, като в него има истина и днес. България, след своето
освобождение през 1878 година, се оказва значително изостанала в сравнение с останалите
европейски държави в множество насоки. Поради тези обстоятелства тя се опитва скоростно
да премине през епохите, но това не ни води до същинска промяна, а само до бледа
имитация на ренесансовите идеали и ценности. Нашите идеали след освобождението са
материалистични, всеки желае да вземе по нещо в повече, за разлика от европейците.
Несполучливите ни опити за следване на европейския модел не променят нашето мислене и
нрав. То прави българите европейци, „ама все не дотам”. Алеко Константинов описва тази
тенденция за догонване на „другите“ сред българското общество с образа на Бай Ганьо.
Всички негови постъпки го изобличават като балканец, който мисли единствено за пари,
което го кара да има нужда да извлича изгода за себе си от всяка ситуация.

По време на неговите пътешествията, Бай Ганьо дори не се опитва да се докосне до

същността на Европа и богатата чужда култура с която тя го заобикаля. Целта на неговото
пътуване не е да се обогати културно, с нови преживявания, впечатления и знания, а
продажбата на неговата стока. Духовните ценности са нищо за него. Той не се интересува
дали ще е в България, или пък някъде другаде по света, стига да може да продаде своя
продукт.
Завръщайки се от чужбина, Бай Ганьо не може да се нарече “цял европеец”, дори и по
външен вид. Единствената промяна в него е една вратовръзка, сложена само с цел да
заблуждава хората, да си мислят че Бай Ганя е изтънчен и интелигентен, но както винаги,
единственото изтънчено в него са неговите измами и заблуди.

Изобличавайки всички тези качества, на които е притежател Бай Ганьо, авторът иска
да покаже на своите сънародници, че това е неправилното отношение.
Следосвобожденската епоха ни показва как един високо извисил се народ, посредством
което извоювал свободата си, забравя всички свои идеали и ценности, превръщайки се в
роб на материалното и повърхностното, губейки своята връзка с геройското си минало. На
власт идва малоумието, алчността, както и други нежелани, разрушителни качества, които
пречат на нашето културно развитие. Българският начин на мислене е прекалено незрял, в
сравнение с европейския. Истинският европеец е честен и цели да помогне на обществото.
За да ги настигнем, имаме още път да извървим, защото дори и в днешно време можем да
срещнем образа описан от Алеко Константинов.