„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!

Книгата „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов е написана в първите следосвобожденски

десетилетия, в които с огромна бързина се променя обществената обстановка в България.
Чрез своя герой, Бай Ганьо, Алеко успява да представи всички отрицателни черти на
тогаващния българин, чиито белези носим и днес. Книгата се състои от две части – „БГ
тръгна по Европа“ и „БГ се върна от Европа“. В последният очерк на втората част „Бай
Ганьо журналист“ авторът засяга темата за деформирания образ на журналистиката в
политическия свят.
По време на пътуванията си в първата част на книгата Бай Ганьо не се докосва до
същността на Европа. След завръщането си обаче търговецът се смята за „цял европеец“ –
облича се елегантно, представя се за компетентен във всичко и можещ човек, а реалността
е съвсем различна. Част от тази реалност е разобличена във фейлетона „БГ журналист“, в
който героят показва своя балкански манталитет, безпринципност и несериозно
отношение към пресата. Байганьовото държание и неговата повърхностна представа за
„европейското“ са причина авторът да завърши своята творба с възклицанието:
„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!“
В творбата присъства и друг образ - този на интелектуалците. Те са членовете на
„Весела България“, противоположности на Бай Ганьо и представители на младото
поколение. Те са също единствените, които вдъхват надежда на автора, че в Българие ще
настъпи положителна промяна.
Още в първите изречения на Бай Ганьо става ясно, че той е готов на работа, само и
единствено, ако тя му носи голяма печалба: „Я ми кажете вий сега, както стоят работите,
откъде може да се удари най-добър келепир?“
Българите сме убедени, че мястото ни е в Европа. Освен по територия, напоследък народа ни
започна да придобива европейски стандарт и по начин на мислене. Но за да си европеец, трябва
да спазваш ред, правила и закони, едно от най-трудните неща за постигане от сънародниците ни.
Много от тях, точно като Бай Ганьо си мислят, че са нещо повече от всички останали и си
позволяват да навредят на някого друг за собствен келепир. Това не е европейско! Трябва да се
постараем, и то много, да оборим всички, които казват, че сме европейци, ама недотам. За тази
цел е необходимо да се преборим с недостатъците си, да променим манталитета и нравите си.
Тогава наистина с гордост ще се наречем европейци.