Бай Ганьо днес - есе

Казват, че всеки един народ има свой образ, който да го олицетворява с отрицателните
му качества и да го кара да се срамува. Нашият такъв е Бай Ганьо, дълбоко вкоренен в
съзнанието на всеки българин.
Този толкова широко критикуван герой се е запазил и до днес и неговите последователи
се увеличават многократно с всеки изминал ден. Това са част от съвременните хора, които
са пълни с неограничено самочувствие, с мнение по конкретни въпроси, което според тях
надминава всички останали. Хора, които мислят само и единствено за собствените си
интереси, без никаква съобразителност.
В наши дни Бай Ганьо можем да видим навсякъде около нас, защото все още има хора,
които не разбират значението на думата “свобода” и мислят, че всичко им е позволено.
Като започнем от този, който те изпреварва на опашката в магазина, като те избутва грубо
и този, който си изхвърля боклука през прозореца и на нерегламентирани места и стигнем
до Бай Ганьо в парламента, който не прави нищо, с което да помогне на страната, а само
гледа как да вземе пари от нея “под масата”, използвайки вулгарни думи или такива,
които самият той не разбира, но повтаря за да изглежда, че извършва дейност. Българинът
е приел думата “европеец” за титла, а нейното истинско значение е да бъдем отговорни,
да спазваме законите и правилата, а не да бъдем алчни и егоистични, каквито сме
повечето.
Въпреки това смятам, че Бай Ганьо може просто да се приеме като един герой от
произведението на Алеко Константинов, който да не надхвърля неговите граници. Има
част от народа, която следва автора и усилено се опитва да вземе най – доброто от
европейската култура и да го приложи за подобряване на положението в нашата страна,
без да забравя българската идентичност, защото ние сме първо българи, а после
европейци.
Ние сме тези, които сме създали тази байганьова ситуация, затова ние сме тези, които
могат да я поправят, ако следваме примерите на нашите трудещи се сънародници. Героят
ще спре да живее в нашето време, когато спрем да се питаме дали го има и почнем да
взимаме някакви мерки. Той ще спре да съществува, когато започнем да обръщаме
внимание на отрицателните страни и ги иронизираме. Така ще възпрем тяхното действие
и ще започнем да ги премахваме от властта и от нашите животи. Трябва да гледаме повече
от положителните страни и да се вслушваме по – дълбоко в съветите и примерите на по-
добре развитите от нас, като им дадем нашето доверие, вместо да бъдем, като типичния
българин, който е подозрителен и мнителен към всеки и е вечно нащрек да не бъде
измамен или обран.
 Всеки един човек се изправя пред избора дали да поеме по честен, но пълен с много
трудности и препятствия, път или да тръгне по пътя на един истински Бай Ганьо, който
получава всичко, което иска, в каквито и да е обстоятелства. Това е свобода, която
изгражда личностните ценности на българина и колкото по – малко хора избират
байганьовите убеждения, толкова по – бързо този образ ще бъде освободен от нашата
действителност.