Есе по морален проблем на тема ,,Славянската писменост - щит на вярата и

народността‘‘

,,В началото бе словото”. Чрез него Бог създава света, прави го безсмъртен; то е лъч
светлина в мрака на незнанието. С буквите хората могат да осмислят и
систематизират знанията си. Но устното слово е преходно - то докосва съзнанието и
се забравя, а писменото съхранява паметта на поколенията чрез книгите.

На скоро отбелязахме освобождението на нашата страна от турско робство, а

именно трети март. Това са сто четиридесет и три години – не толкова много, че да
забравим писмеността и вярата, която изповядваме. Ала точно това се случва днес.
Младите използват латиницата, с която дори не можем да се изразим правилно, а и си
нямат и на идея какво е станало при написването на българското слово. Все пак някой се
е борил за нас, за да продължи да съществува българския народ, нали? Ние трябва да
почитаме и да славим тези будители, които са се стремели към духовно пробуждане.

Нека започнем от самото начало. И за да наречем един етнос – народ, той трябва да
изповядва същата религия, да говори същия език, да споделя една и съща история, да има
една и съща култура и да живее на една територия. Ние трябва да благодарим на Кирил
и Методий за святото им дело и смелостта, изразена от тях. Те са създали глаголицата
– първата писменост, която служи за опора на славяните.

Един от най-обаятелните образи в старобългарската литература е този на

Константин-Кирил Философ. Въведение на житието му разкрива богоизбраната му
личност, а всички знаем, че всичко Божие е свещено добро. Освен това, във Венеция се
изправя срещу триезичници. Той, като ревностен християнски апостол, не може да
приеме тезата им – Бог да се изповядва на гръцки, еврейски и латински и влиза в дълъг
спор със тях.

В своята ,,История славянобългарска“, Паисий Хилендарски събужда хората от сън и

показва, че имаме богато минало, което да славим и това показва, че колкото и да
вървят дълго славянските букви през вековете - подлагани на сеч и огън – винаги ще
вървят и опазват народ и вяра.
 Климент Охридски е изложен в своето произведение - ,,Азбучна молитва“. Той успешно
защитава тезата си срещу триезичната догма, точно както Черноризец Храбър. Много
хора вталяват мисъл в самия автор, който и до ден днешен е неизвестен, въпреки
големите насоки. Но по -важното тук е, че самият текст носи блестяща и достойна
възхвала.

Славянската азбука е отправната точка на българското литературно развитие и в

продължение на цяло хилядолетие определя неговия облик. Тя има основополагащо и
стимулиращо значение за цивилизациите на източните и южните славяни,
общославянска и европейска стойност.