Моята молитва

"Благословен бог наш..."

 
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
 
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
 
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
 
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
 
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
 
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
 
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
 
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
 
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
 
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

! Всичко най-важно!
 Жанр: елегия
 Основна тема: личностният Бог – истинският покровител на
свободата
 Кратък анализ: Молитвата, която Ботев отправя към Бога,
изразява желанието му да бъде посята любов към свободата у
сънародниците му, а на него да вдъхне сила за подвиг и
жертва. Ботевата религия, макар и не напълно християнска,
съдържа християнски елементи. Тя не е песимистична и не
вижда в света пречка за съединението с Бога. Любовта към
Бога в нея съвпада с любовта към хората, и то към слабите,
поробените и угнетените. Вярата у Ботевия лирически герой
не е пасивна – тя не скръства ръце за молитва, а по-скоро ги
използва, за да търси помощ с тях. Тя е борческа вяра, отрича
смирението, презира малодушието и подтиква към готовност
за сражение, за правда и за свобода.
 В притчите си Христос говори, че човек приема Бога със
сърцето, душата и разума си, и че след Бог трябва най-много
да обича ближния си. „Сърце”, „душа” и „разум” са трите
ключови думи и в текста на Ботевата молитва.
 Основни мотиви: бог и човек, свобода и робство, вяра и
съмнение, светът на покорството, родно и чуждо,
саможертвата и смъртта, лицемерието на духовенството,
бунтът срещу потисничеството
 1. Лирическият Аз – носител на християнския морал и
ценности, адаптирани към създалата се обществена
обстановка, в която най-ценностното и стойностното духовно
участие е това за любовта към свободата. Ботевата молитва
към личностния Бог е и молитва за благослов, молба за
подкрепа по пътя към саможертвата в името на най-високия
човешки идеал – свободата.
 2. Бог – личностен, борбен и идеализиран. Това е „правият“
Бог. Той е Богът, който ще поведе човекът по пътя „за правда
и за свобода“. Това трябва да е Богът на разума, който се
доближава по-скоро до Христос, защото е защитник на
обикновените хора и страдалци, защото може да говори не
само за покорството и смирението, а да покаже правия път.
Това е Богът в душата на аза, бленуващ за правда и свобода.