Есе по морален въпрос

За буквите-,, чудото на езика и четенето“

Създаването на българската и славянска писменост от св. Кирил и Методий е от
огромно значение за цялостния исторически път на България като един от най-важните
фактори за съхраняването на националната идентичност на българския народ при
всички превратности в неговата съдба. Кирило-Методиевото дело е и най-големият
принос на българите в европейската и световната култура. Сега мнозина са забравили
значението на работата им , но през годината има празник , посветен на славянската
писменост и култура. В този ден всички си спомнят за тях и тяхното дело. Писането
също е част от културата на хората , както и езикът на този народ. В днешно време
писането се изпозва като друг начин за комуникация, то се е превърнало в част от
ежедневието.
Хората отдавна не си даваме сметка , че всеки ден, докато говорим , ние извършваме
една невидима робота по работилницата на езика. Спрели сме да обръщаме внимание
на малките неща и да се замисляме ,че благодарение на делото на светите братя , ние
можем да комункираме нормално (да провеждаме разговори или просто да си пишем
с приятели). За съжаление обаче някои хора вместо да творят езика го рушат .
Пренебрегват езиковите норми , предпочитат да не научат добре своя език , а чужд
или пък просто да решат , че след като говорят разбираемо на български не е нужно да
го учат повече , но това само да говориш един език не значи , че го знаеш, трябва да го
надграждаш знанията си всеки ден . Начинът по който се изразяваме и думите, който
потбираме говорят много за нас ,нашата съшност и ни показват като индивидуалисти .
Като едно общество ние сме свързани с езика , той ни помага да се разбираме .
Литературата е едно богатство и това дали четем , играе огромна роля в оформянето
ни като личности. Само с прочита на една книга ние се обогатяваме , виждаме нови
начини по които можем да се изразим , разглеждаме различните гледни точки в една
история или пък просто научаваме нещо , което не сме знаели до сега .
Заключителната мисъл на Георги Господинов , че книгите ни учат да четем всичко
останало , и най-първо себе си е много вярна. Тя показва , че литературата може да ни
помогне да открием себе си , като се припознаем в някой герой или ако имаме сходен
на този проблем , за който се говори в книгата как бихме постъпили за да го
разрешим.Не е нужно да знаем езика на,, другия‘‘ , за да го приемем и да уважаваме
него и културата му , защото всеки един човек не зависимо от произхода , религията
или културата си заслужава да се подходи към него с уважение и добрина.
Мисълта на Г.Господинов , че ,,Езикът , културата и литературата са онова невидимо
лепило, което ни държи заедно“ е много смислена. По време робството и на войните
стихотворенията , революционните речи и този тип произведения и изказвания, са
помагали малко или много на народа ни да се пребори и да остане единен. Та
благодарение на романите , повестите, разказите и стихотворенията ние можем поне
малко да се докоснем до това , което е било и да разберем за историята и героите на
нашата родина. Светите братя Кирил и Методий не просто създават азбуката , но и са
първите преводачи на богосложебните книги на славянския език, те са творците на
кнжовния български език. Според Господинов ние сме ,,смирените чираци‘‘,
задължението ни е да потдържаме езика , да го разпространяваме и да се учим на него
всеки ден. Наречени сме ,,смирени‘‘ , защото езика вече а създаден , а ние просто
трябва да го потдържаме и предаваме на следващите поколения.
В заключение мога да кажа , че част от съвременните хора са заменили книгите със
компютри или други електронни устроиства. Но тези книги са нашата история , нашата
култура . Те са значими и много важни .Езикът ни е създаден с много труд, а нас ни е
даден на готово и ние просто трябва да подхождаме с повече уважение към него и да
отдаваме нужната почит на светите братя.