„…че и ний сме дали нещо на светът

и на вси Словене книга да четът”

(Иван Вазов, „Паисий”)

Какво честваме на 1ви ноември?

Книжовност, вяра и свободолюбие. Тези съкровища на българския дух
дариха и опазиха през вековете просветени и смели по дух хора, които
народът ни назовава свои будители. В килиите на манастирите, на
мъждукащата светлина от догаряща свещ наши сънародници пишеха
българската история. Към техния просветителски подвиг множество
революционери добавиха решимост и геройство в битките за национално
освобождение. (след този текст може да се напише на коя стр продължава
другия, долния текст)

(Това заедно със снимката може да е на 1ва стр)

Денят на народните будители - празник на

творците, просветителите и журналистите

Ние сме поколението на търсещите смисъл в просперитета, обвързан с

финансовата стабилност, но и с идеята за пълноценен и осмислен живот в
условията на свръхдинамично ежеднение. Търсим реализация в
задгранични земи, странстваме и се образоваме в чужбина. Когато се
завръщаме тук, разбираме, че има национални ценности и стожери на
духа, които са устойчиви - въпреки разстоянията и времето. Колкото и да
са избледнели от раздялата, винаги носят своя възраждаща искра. Но кои
са тези ценности, които са част от националната ни същност и които
чужденците трудно биха разбрали? Ако на първи ноември ни попитат
„Какво празнувате днес?“, как ще разберат значението на „будител” и
„будителство”. Разбира се, всеки от нас ще обясни, че……
(тази информаци

празнуваме силата на езика си, на книжовността, на свободния и

творчески духо и отдаваме почит на хората, които са създавали и
отстоявали през вековете всички тези измерения на българщината. Но
„будител“ за нас означава много повече от това, защото е и чувство, и
осъзната духовна принадлежност. Тази дума е общо изживяване, което ни
сплотява около ценности. В друг език не откриваме дума с буквално
същото значение. „Читалище“ е другият пример за дума, която за
българите носи много дълбок смисъл. Тя няма еквивалент в други езици,
но и никъде по света няма точно такава институция. Тя е уникално
българско достижение на просветените и смели умове, които още преди
учредяването на съвременната държава, създадоха читалищата.
Ние прекрасно знаем значенията ,но дълбоко в нас може би не осъзнаваме,
че за будителите говорим предимно в минало време. Къде са съвременните
им наследници? Каква грижа полагаме като общество за читалищата днес?
И дали не трябва да добавим към полагането на букети в празничния ден,
към тихата носталгия по великите възрожденски умове и повече книги,
познания, етика в живота си.
Настоящата година, белязана от активни обществени процеси, поредица от
застъпващи се кризи, натрупани разочарования и несигурност, дава
поводи да потърсим надежда и мотивация в първоизточниците на
националната сила. Сред тях е езикът като средство за творчество, за
пълноценна комуникация, за професионални постижения. Съвременните
будители са все по-малко или остават по-незабележими, но ще е грешка да
бъдат подценявани. Те са способни да разпалват искрите, които ни
сплотяват и просветляват.
(този текст е много празен и няма снимки към него, може да се сложат 1-2
снимки, тематични за 1ви ноември или да се вземат от интернет. Може да
кажеш на Софи тя да намери)

(може би ще стигне половин страница

за този материал и ще може да се
комбинира с този на Тодор)
70 години висше журналистическо
образование в България
Важна за висшето образование и за Факултета по журналистика и
масова комуникация годишнина отбелязваме през настоящата 2022
година. Навършват се 7 десетилетия от началото на висшето академично
образование по журналистика в България със създаването на
специалността „Журналистика” в Софийския университет през
академичната 1952/1953 г.
Оттогава до днес във ФЖМК са завършили висшето си образование
повече от 10 000 колеги, сред които са едни от най-талантливите,
популярни и авторитетни български журналисти. Стотици чуждестранни
студенти от над 50 държави са випускници на специалността и
Факултета.

За всички тях настоящата година дава още един повод за гордост и за

съпричастност към Деня на народните будители, който честваме на 1
ноември. Празникът свързваме почитта към книжовници,
просветители, историци, пазители на културните традиции.
На същата дата празнуват журналистите. През 1981 година
първото Журналистическо сдружение – това на столичните
журналисти, започва да отбелязва тази дата.
Дружеството е основано през далечната 1905 година, а неин
първи председател е популярният журналист Йосиф
Хербст. Максимата „Никому в угода, никому напук” е
именно негова и е показателна за връзката на
журналистическото призвание с будната съвест и
почтеността, присъщи а българското просветителство.
Йосиф Хербст