Professional Documents
Culture Documents
85939
85939
26.03.2019, 23:24 ч.
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ
ВЪЗНИКВАНЕ И СЪЩНОСТ
Българското възраждане преминава през няколко етапа. Въпросът за това, кога започва
процесът, и до днес предизвиква разгорещени спорове. Някои приемат, че началото е поставено с
„История славянобългарска“ на Паисий, докато други смятат, че зараждането на възрожденските
процеси трябва да се търси още в началото на 18. век. Ако приемем, че най-важната черта на този
процес е раждането на нов тип култура, изразяваща се в появата на светска книжнина, написана на
разговорен език и утвърждаваща централното място на човека в света, то процесът наистина
започва в ранния 18. век. Ако обаче приемем, че най-важната задача на Българското възраждане е
формирането на нацията и националната ценностна система, то началото действително трябва да
се търси в „История славянобългарска“. Където и да започва този първи етап обаче, неговият край
е ясно очертан - 20-те години на 19. век, когато в българската възрожденска култура проникват
нови моменти.
Най-важните представители на Ранното възраждане са Паисий Хилендарски и Софроний
Врачански. Тяхното дело изиграва и най-голяма роля в процеса по изграждане на българско
национално самосъзнание. Това се отнася както за „История славянобългарска“ на Паисий, така и за
„Неделник“ на Софроний Врачански – първата българска печатна книга.
Вторият етап от развитието на Българското възраждане е периодът между 20-те и 40-те
години на 19. век. Той се характеризира с бурното развитие на просвещенските идеи за човека и с
изграждането на институциите на гражданското общество: училища, читалища, периодичен печат,
книгоиздаване. В училищата се въвежда нов тип светско образование, целящо да запознае децата
с историята, географията и естествените науки. Именно във връзка с този процес можем да
разглеждаме и налагането на книгата като основен инструмент за просвещение. В повечето случаи
това са учебници или учебни пособия като „Рибен буквар“ от Петър Берон, „Първа българска
граматика“ от Иван Богоров и др. Просвещенска по своя характер е и дейността на Васил Априлов,
Неофит Бозвели и други видни възрожденци.
Най-важният етап в развитието на възрожденската култура настъпва в края на 40-те години
на 19. век, когато се появяват и първите художествени произведения. Към тях можем да
причислим и отпечатаната през 60-те години автобиография на Софроний Врачански „Житие и
страдания грешнаго Софрония“, която, макар и написана в началото на века, получава обществен
отзвук много по-късно. Този период, наречен Зряло възраждане, завършва в началото на 70-те
години, когато е извоювана независимостта на българската църква. Годините след това се отнасят
към т.нар. Високо възраждане, което продължава до Освобождението. В периода на Зрялото
възраждане най-значима е дейността на писатели, като Константин Фотинов, Иван Богоров,
Найден Геров, Добри Чинтулов, Петко Славейков, Георги Раковски, Васил Друмев, Любен
Каравелов и др. През Високото възраждане най-ярко се откроява делото на Христо Ботев.
В повечето популярни представи Българското възраждане завършва през 1878 година с
Освобождението на България. Но редица от процесите, свързани с формирането на българското
национално самосъзнание и с борбите за национално освобождение, все още не са напълно
завършени. Важни части от националния образ на света и националната ценностна система се
създават след Освобождението с творбите на писатели, като Иван Вазов, Захари Стоянов, Пенчо
П. Славейков, Пейо К. Яворов и др.
@bgmateriali.com